25 October 2018

„ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на председател, заместник председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. На 19 декември 2013 г. Народното събрание прие решение за избор на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Националното бюро е колегиален орган и се състои от 5 членове, включително председател и заместник-председател, които се избират от Народното събрание за срок от 5 години. Мандатът на настоящето Национално бюро изтича на 19 декември 2018 г. На основание чл. 93, ал. 7 от ПОДНС Народното събрание трябва да приеме процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедура за избирането им от Народното събрание. Проектът за правила се изготвя от компетентната постоянна комисия. Председателят на Комисията господин Димитър Лазаров представи Проекта за правила, като обърна внимание, че те се приемат на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 34в от Закона за специалните разузнавателни средства. В хода на дискусията не бяха направени предложения по Проекта за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 5 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме следния Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и осем приложения. Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34в от Закона за специалните разузнавателни средства РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. I. Предлагане на кандидати за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и публично оповестяване на документите. 1. Предложенията за кандидати за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се правят от парламентарни групи. В предложенията се отбелязва, ако кандидатът се предлага и за председател или заместник-председател. Предложенията се внасят в писмена форма чрез деловодството на Народното събрание до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения в 10-дневен срок от приемането на тези правила. 2. Предложенията съдържат писмени мотиви, в които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидата. Към предложенията се прилагат следните документи: - писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към решението; - подробна професионална автобиография; - копие от лична карта и от диплома за завършено висше образование, заверени от кандидата; - документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж съгласно чл. 34в, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства; - медицинско свидетелство, че лицето не страда от психическо заболяване. 3. Предложенията и документите по т. 2 се публикуват в срок до един работен ден от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. 4. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. 5. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации могат да представят на Комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, или по електронен път на електронна поща: kkss@parliament.bg не по-късно от 7 дни преди изслушването на кандидатите. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 6. Становищата и въпросите се публикуват в срок до един работен ден след получаването им на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. II. Проверка за допустимост на кандидатите. 1. Комисията на заседание, проверява дали са представени всички необходими документи по Раздел I, т. 2 и дали предложените кандидати отговарят на изискванията за дееспособност, гражданство и стаж по Закона за специалните разузнавателни средства. Решението за допуснатите кандидати се публикува в срок до един работен ден на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. 2. Когато Комисията установи, че кандидатът не отговаря на изискванията за дееспособност и стаж по Закона за специалните разузнавателни средства, уведомява вносителя на предложението. Нови предложения могат да се правят в срок три работни дни от уведомлението. 3. В срок два работни дни от публикуване на решението на Комисията за допуснатите кандидати, всеки кандидат лично предава на служителя по сигурността на информацията в отдел „Сигурност на информацията“ на Народното събрание: 3.1. заверено копие от валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“, или 3.2. документи за проучване за надеждност съгласно чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ): - писмено съгласие на кандидата за провеждане на проучване по чл. 43, ал. 2 от ЗЗКИ – Приложение № 2 или 3 към решението: - нотариално заверена декларация по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, подписана и заверена пред нотариус – Приложение № 4 към решението; - съгласие във връзка с чл. 62, ал. 9 от Закона за кредитните институции – Приложение № 5 към решението; - собственоръчно попълнен въпросник за ниво за достъп до класифицирана информация „Строго секретно“ – Приложение № 6 към решението; - Снимка 4x3,5 см – 1 брой. 4. На кандидатите за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, които нямат валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“, се извършва проучване за надеждност. Документите по Раздел II, т. 3.2. на кандидатите се изпращат на Държавна агенция „Национална сигурност“, която извършва специално проучване по смисъла на ЗЗКИ в едномесечен срок. 5. Резултатите от проучването се публикуват в еднодневен срок от постъпването им на интернет страницата на Народното събрание. III. Изслушване на допуснатите кандидати за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. 1. Предложенията за кандидати за членове на Националното бюро се разглеждат от Комисията в 7-дневен срок от получаването на информацията от Държавна агенция „Национална сигурност“. Комисията уведомява вносителя на предложението, когато констатира, че кандидатът не отговаря на изискванията на закона. Нови предложения могат да се правят в 7-дневен срок от уведомлението. Новите предложения, представянето, публичното оповестяване на документите, изслушването и избора се извършват по реда и сроковете на тези правила. 2. Комисията изготвя списък на кандидатите за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, които отговарят на изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите и се публикува на интернет страницата на Народното събрание. 3. Изслушването на допуснатите кандидати се провежда в 7 дневен срок от публикуване на списъка на кандидатите на открито заседание на Комисията, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. 4. Комисията изслушва кандидати по поредността им в списъка. 5. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до две минути. 6. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до 10 минути за всеки кандидат. 7. Народните представители, членове на Комисията, в рамките до две минути могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. 8. На всеки кандидат се предоставя право на отговор до две минути на въпрос. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията в 7-дневен срок от провеждането на изслушването внася в Народното събрание обобщен доклад, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилагат и проекти на решения за избор на членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата. IV. Избор на членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. 1. Заседанието се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват допуснатите кандидати. 2. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения представя доклада за проведеното изслушване. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по поредността им в списъка, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до две минути. 4. Разискванията по представените кандидатури се провеждат по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Народното събрание избира от членовете на бюрото председател и заместник-председател. 8. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, както и в случаите, когато не са внесени кандидатури, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. V. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. 1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел IV избраните председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства подават декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество съгласно Приложение № 7 към решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 председателят, заместник-председателят и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства подават декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно Приложение № 8 към решението.“ Следват приложения от № 1 до № 8.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2018 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г. Законопроектът беше представен от народния представител Емил Димитров. Противодействието на стопанските престъпления пряко или косвено винаги е било обвързано с мерките за справяне с нелегалната икономика в страната. Тя включва легални дейности, извършвани от легални субекти, с цел укриването на дължимите данъци и намаляване на разходите, нелегални дейности или дейности, извършвани от нелегални субекти и легални икономически дейности, които не се декларират пред държавните органи поради специфичния им характер, като например домашното производство на акцизни стоки. Трите разновидности на скритата икономика са тясно свързани с официалната икономика и предприемането на адекватни мерки за ограничаване на тяхното отрицателно влияние ще окаже позитивно въздействие върху дейността на легалните субекти. Повишаването на контрола, осъществяван от НАП и Агенция „Митници“, в най-рисковите области, каквито са приходите от ДДС и акцизи, дава резултати особено по отношение на неотчетените акцизи и източването на ДДС. Ключов фактор за устойчивост на резултатите е постигането на индивидуалната и специалната превенция чрез налагане на ефективни наказания на деянията с по-висока степен на обществена опасност, както и тясното взаимодействие на контролните органи с органите на Прокуратурата на Република България. Внесеното предложение за изменение и допълнение на чл. 234 си поставя за цел да създаде правна възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки и механизъм за превенция на това нелегално производство. Престъпленията по чл. 234 се извършват скрито, което налага по-активна оперативно издирвателна и разследваща дейност. Извършителите на стопански престъпления се възползват от юридическите празноти и липсата на достатъчна оперативна информация в съответната контролираща администрация. Превенцията на престъпността предполага ефективно законодателство, отговарящо на съвременните обществени отношения, контролът върху акцизните стоки се сблъсква все по често с нови предизвикателства, което налага законодателството непрекъснато да бъде актуализирано с оглед гарантиране възможността да се използват ефективни мерки за държавна принуда. Нелегалното производство на акцизни стоки продължава да бъде съществена част от закононарушенията в страната, като производството на алкохол и алкохолни напитки се свързва обикновено и с разпространение на акцизните стоки, които са с неясен произход, от неясна продукция, в наливно състояние, предлагани и продавани в заведения, където консумацията на алкохолни напитки е завишена, с което застрашава живота и здравето на населението. Специализираните акции на прокуратурата и МВР показаха, че нелегалното производство на цигари също не е непознато в България. Обръщайки внимание само на щетите за бюджета, нанесени от нелегално производство на акцизни стоки, встрани остава проблемът с технологичното оборудване за това производство. Действащите към момента нормативни регулации – контролът върху производството, продажбата и ползването на съоръжения за дестилация на алкохол, не са достатъчно ефективни, а по отношение машините за производство на цигари такъв контрол изобщо не е регламентиран. Най-рисковото технологично оборудване за производство на акцизни стоки е за цигари и етилов алкохол. Предвид традициите на цигарената индустрия в страната, България е заплаха за Европа по отношение снабдяването на нелегалните фабрики с машини и квалифицирана работна ръка за производство на цигари. Нелегално производство на цигари е установено и в България. Производството и употребата на ракия в България е с традиции, по-големи от тези на производството на цигари. Произведеният домашен алкохол, предназначен за семейна консумация, няма такова негативно въздействие върху бюджета, каквото би имало незаконната му продажба. Освен казаните за производство на домашна ракия в България се произвеждат и/или продават мини дестилационни колони, с които обемът на дестилирания алкохол нараства значително. Съвсем естествено произведеното голямо количество алкохол предполага неговата продажба, а не домашна консумация. Тези отрицателни прояви са със сравнително висока степен на обществена опасност както от гледна точка на фиска, така и за защита живота и здравето на хората и налагат въвеждането на мерки на държавна принуда. С инкриминирането на незаконното държане на предмети и съоръжения, които са предназначени или могат да послужат за изграждане на съоръжения за производство на алкохол и тютюневи изделия, ще намалее рискът от нелегално производство на акцизни стоки. В съвкупност с предложението за допълване на необходимата административна регулация в Закона за акцизите и данъчните складове инкриминирането ще повиши значително ефективността от контрола на приходните администрации, ще окаже положителен ефект върху събираемостта на приходите от косвени данъци. С цел създаване на нормативен ред за начина за вписване на лицата, които извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне, предлагане или възстановяване/рециклиране на машини и/или съоръжения за производство на тютюневи изделия, се създават разпоредбите на чл. 25, 25а и 25б от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Предвижда се създаване на публичен регистър към Министерството на икономиката, като редът и начинът за водене на регистъра ще се определят с наредба на министъра на икономиката. Предвидени са срокове и задължения за вписаните в регистъра лица. По този начин ще се повиши ефективността на извършвания контрол спрямо лицата, извършващи тези дейности. Отношение по представения законопроект взеха народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържали се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г.“

Защо не първо Докладът на водещата комисия? И трябваше да гласуваме допуск до залата…

Благодаря, господин Председател. Аз всъщност искам да прекъсна докладването само заради процедурата за допуск на заместник-министъра на правосъдието господин Евгени Стоянов. Иначе ще помоля колегата Анна Александрова да представи Доклада на Комисията по правни въпроси. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г. На свое заседание, проведено на 17 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Евгени Стоянов, заместник-министър, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Прокуратура на Република България – госпожа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор; от Върховния касационен съд – госпожа Антоанета Данова и госпожа Лада Паунова, съдии в Наказателната колегия, и от Министерство на вътрешните работи – господин Красимир Ципов, заместник-министър. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г., беше представен от господин Евгени Стоянов, който посочи, че с него се цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива № 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз от 29 април 2014 г., и на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. Наказателно-процесуалният кодекс съответства в значителна степен на изискванията на Директива 2013/48/ЕС, като за пълното й въвеждане се предлагат промени, с които на обвиняемия се предоставя обща информация, улесняваща избора му на защитник, както и изрично се посочва правото му свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия. Прецизира се уредбата относно превенцията срещу противозаконно отнемане на моторно превозно средство (МПС). В чл. 195, ал. 1 от Наказателния кодекс се създава т. 12 за квалифициран състав на кражба, когато деецът с обективните си действия е демонстрирал намерение противозаконно да присвои МПС и да се разпорежда с него като със своя вещ. Създава се правна възможност приготовлението към кражба на МПС да се наказва като самостоятелно престъпление, като в чл. 346б от НК се предлага да отпадне предвидената възможност за налагане на алтернативното наказание глоба в размер до 3000 лв. в случаите на противозаконно проникване в чуждо МПС. Със Законопроекта се предвижда пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, да се отнемат в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване. В случаите когато тя липсва или е отчуждена, да се присъжда нейната равностойност. Въвеждането на мярката е в изпълнение на изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Предвижда се имуществото, обезпечено по реда на чл. 72 от Наказателно-процесуалния кодекс с цел конфискация или отнемане на вещи в полза на държавата, да се управлява от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2013/48/ЕС за установяване минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест, се уреждат по-подробно правата на лицата при задържане и обвиняемите в наказателното производство, и правата на лицата в производствата по изпълнение на европейска заповед за арест и на издирваните по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев, беше представен от господин Емил Димитров, който посочи, че с него се въвежда правна възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки и се създава механизъм за превенция на нелегалното производство. С предложеното инкриминиране на незаконното държане на предмети и съоръжения, които са предназначени или могат да послужат за изграждане на съоръжения за производство на алкохол и тютюневи изделия, се цели намаляване на риска недобросъвестните лица да способстват за нелегалното производство на акцизни стоки. Господин Димитров отбеляза, че с Проектозакона се регламентира редът и начинът за вписване на лицата, които извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне, предлагане или възстановяване/рециклиране на машини и/или съоръжения за производство на тютюневи изделия. Предвижда се създаване на публичен регистър от Министерството на икономиката, като редът и начинът за водене на регистъра се определят с наредба на министъра на икономиката. Въвеждат се задължения за вписаните в регистъра лица и срокове за регистрирането им, като се създава правна възможност за повишаване на ефективността на извършвания контрол спрямо лицата, които извършват тези дейности. От името на Прокуратурата на Република България госпожа Мария Шишкова изрази становище за принципна подкрепа на законопроектите, като по определени разпоредби от Прокуратурата имат редакционни бележки. Представителите на Върховния касационен съд изразиха становище по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет, като отбелязаха, че по въпросите за отнемане на придобита пряка и непряка облага и тяхната дефиниция имат редакционни предложения. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов и Димитър Лазаров. В отговор на поставен въпрос от господин Лазаров за временната дерогация от прилагането на правата в досъдебното производство по чл. 63, ал. 9 от НПК и разликата между думите „незабавни действия“, използвани в Директива 2014/42 ЕС, и думите „предотвратяване на ситуация“, записани в Законопроекта с вносител Министерският съвет, господин Стефанов посочи, че от Министерство на правосъдието имат готовност за прецизиране на някои от разпоредбите в срока между първо и второ четене. Господин Кирилов изрази подкрепата си за законопроектите и отправи благодарност за активното участие на Върховния касационен съд, Прокуратурата на Република България и Министерството на правосъдието по време на съгласувателната процедура и работните групи преди внасянето на законопроектите. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: - с 11 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. и - с 14 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г.“

От Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 октомври 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. Законопроектът беше представен от господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието. Със Законопроекта се цели въвеждането в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (OB, L 294 от 6 ноември 2013 г.). С Проекта на закон се предлага и включване на текстове в Наказателния кодекс, които са съобразени и адекватни на сегашната фактическа обстановка и механизма на извършване на деянията по противозаконното отнемане на моторни превозни средства. Предложените изменения и допълнения следва да доведат до укрепване на правилата, свързани с отнемането на активи, придобити чрез престъпна дейност; въвеждане на задължение за предоставяне на информация на обвиняемия, улесняваща избора му на адвокат, както и правото му свободно да осъществява връзка със защитника, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участието на обвиняемия; по-ефективно противодействие на престъпленията с предмет – противозаконно отнемане на моторни превозни средства. Транспонирането на Директива 2014/42/ЕС е необходимо, за да се създадат ясни правила и сближаване на режимите на държавите членки в областта на обезпечаването и конфискацията на имущество, придобито от престъпна дейност. Във връзка с нетранспонирането на Директивата по Процедура за нарушение № 2016/0705 за неизпълнение от страна на Република България на задълженията, произтичащи от правото на Европейския съюз, страната ни е приканена в съответствие с чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз да предприеме необходимите мерки за въвеждането ѝ. Във връзка с изискванията на Директива 2014/42/ЕС се предвижда в Наказателния кодекс да бъдат направени допълнения и изменения по отношение на въвеждането на дефиниции за пряка и непряка облага; оптимизиране на режима на отнемане на средства и облаги от престъпление по наказателноправен ред и други. В мотивите се посочва, че Директива 2013/48/ЕС установява минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейската заповед за арест съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки и правото да бъде уведомено трето лице при задържане и осъществяване на връзка с трети лица и с консулски органи през периода на задържане. Директива 2013/48/ЕС спомага за прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на чл. 4, 6, 7, 47 и 48 от нея, като се основава на чл. 3, 5, 6 и 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По Процедура за нарушение № 2017/0018 за неизпълнение от страна на Република България на задълженията, произтичащи от правото на Европейския съюз, е необходимо в съответствие с чл. 258 от ДФЕС (Договора за функционирането на Европейския съюз), да се предприемат необходимите мерки за въвеждането на Директива 2013/48/ЕС. В Преходните и заключителните разпоредби на настоящия законопроект се предвиждат изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, които се налагат във връзка с транспонирането на Директива 2013/48/ЕС. Вносителите посочват, че за пълното транспониране на Директивата са необходими промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат: на обвиняемия да се предоставя обща информация, улесняваща избора му на защитник, както и изрично се посочва правото му свободно да осъществява връзка със защитника си; когато задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; предлагат се разпоредби по отношение на временната дерогация за уведомяване при задържане на дете, която не следва да бъде в същия времеви срок, като при задържаните пълнолетни – в срок до 48 часа, поради особеното положение на лицата под 18-годишна възраст се предвижда дерогацията да се прилага за срок до 24 часа и незабавно ще бъде уведомявана Държавната агенция за закрила на детето и други. В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. На заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието. С предложения Проект на закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на следните две директиви: - Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, и - Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. Със Законопроекта се предлагат изменения за транспонирането на двете директиви и изменения, свързани с прецизиране на уредбата относно престъпните деяния с предмет противозаконно отнемане на моторно превозно средство. Директива 2014/42/ЕС е насочена към предприемане на по ефективни действия за преодоляване на проблема с недостатъчното отнемане на придобитите чрез престъпна дейност облаги и към подпомагане на трансграничното сътрудничество между държавите членки в тази сфера. При анализа на съответствието на действащото в Република България законодателство с изискванията на Директива 2014/42/ЕС е установено, че е необходимо да бъдат предприети конкретни нормативни промени за усъвършенстване и доразвиване на уредбата на материята, свързана с обезпечаването и отнемането на средства и облаги от престъпна дейност. С направените предложения за промени се цели унифициране на законодателството и утвърждаване на правилата, свързани с отнемането на активи, придобити чрез престъпна дейност. Директива 2013/48/ЕС установява минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г., относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки и правото да бъде уведомено трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и с консулски органи през периода на задържане. Директива 2013/48/ЕС спомага за прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз, като се основава на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Наказателно-процесуалният кодекс в голяма степен съответства на изискванията на Директива 2013/48/ЕС, но за пълното ѝ транспониране е необходимо приемането на предложените със Законопроекта допълнения в Наказателно процесуалния кодекс, в Закона за митниците, в Закона за Министерството на вътрешните работи, в Закона за военната полиция и в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Със Законопроекта се предлага и включване на текстове в Наказателния кодекс, които са съобразени и адекватни на сегашната фактическа обстановка и механизма на извършване на деянията по противозаконното отнемане на моторни превозни средства. Страната ни е приканена в съответствие с чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз да вземе необходимите мерки за въвеждането на Директива 2014/42/ЕС и на Директива 2013/48/ЕС. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г.“

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев. На заседанието присъства Александър Стефанов – държавен експерт в „Съвет по законодателство“ – Министерство на правосъдието. Законопроектът бе представен от народния представител Емил Димитров. Според вносителя целта на предложения законопроект е въвеждане както на правна възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки, така и създаване на механизъм за превенция на това нелегално производство. За да се постигне устойчивост на резултатите, е необходимо постигането на превенция чрез налагане на ефективни наказания за деяния с по-висока степен на обществена опасност. Нелегалното производство на акцизни стоки продължава да бъде съществена част от закононарушенията в страната. С инкриминирането на незаконното държане на предмети и съоръжения, които са предназначени или могат да послужат за изграждане на съоръжения за производство на алкохол и тютюневи изделия, очаквано ще намалее рискът недобросъвестните лица да способстват за нелегалното производство на акцизни стоки. С промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия се предвижда създаване на публичен регистър в Министерството на икономиката, с който ще се регламентират редът и начинът за вписване на лицата, които извършват износ, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне, предлагане или рециклиране на машини и/или съоръжения за производство на тютюневи изделия. Според вносителя Законопроектът не предвижда преки разходи както за държавата, така и за заинтересованите лица. Като ползи могат да бъдат посочени значителното повишаване на ефективността на контрола на приходните администрации, което ще окаже положителен ефект върху събираемостта на приходите от косвени данъци. Със становищата си Министерството на финансите и Министерството на правосъдието подкрепят направените предложения като израз на политиката за борба с нелегалното производство и разпространение на акцизни стоки – алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 19 гласа, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 18 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. На заседанието присъства господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието. Мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бяха представени от заместник-министър Стоянов. Той посочи, че основната цел на предлаганите промени е въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейската заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. С него се цели и подобряване на наказателноправната рамка по отношение на посегателствата върху моторни превозни средства. Предлагат се конкретни текстове в Наказателния кодекс, които да са съобразени със сегашната фактическа обстановка и механизма на извършване на деянията по противозаконно отнемане на моторни превозни средства. По този начин се доразвива нормативната уредба в тази област, като се очаква укрепване на правилата, свързани с отнемане на активи, генерирани от престъпна дейност; въвеждане на задължението за предоставяне на информация на обвиняемия, улесняваща избора му на адвокат, както и правото му свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и правна помощ. Основната насока на направените предложения в Законопроекта е осъществяване на по-ефективно противодействие на престъпленията с предмет противозаконно отнемане на моторни превозни средства. Със Законопроекта се предвижда възможност да се отнеме в полза на държавата пряката и непряка облага, придобита от престъпна дейност, ако не подлежат на връщане и възстановяване, както и в изпълнение изискванията на Директивата да се прилага изрична дефиниция относно това кое е пряка облага и непряка облага. Друг важен момент в така направените законодателни промени е обезпеченото имущество по реда на чл. 72 от Наказателно-процесуалния кодекс в хода на наказателното производство да се управлява от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Предлагат се също така съществени мерки и промени в Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи режима на задържане под стража. В случаите, когато има опасност за наказателно производство или опасност за живота и здравето на трети лица, най-вече пострадали такива, да съществува възможност за отказ на задържания да уведоми конкретно лице. Този отказ ще се постановява с мотивирано постановление от прокурор и може да бъде обжалвано пред съда, който трябва да разгледа делото незабавно в закрито заседание. След представянето на Законопроекта председателят на Комисията Борис Ячев постави въпроса относно наличието на становища от неправителствени организации по Законопроекта, както и относно позицията на Комисията за противодействие на корупция и отнемане на незаконно придобито имущество в частта на Законопроекта, касаеща тяхната дейност. След проведената дискусия Комисията за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика с 4 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г.“ Благодаря.

Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 802 01-34, внесен от Министерския съвет на 13септември 2018 г., приет на първо гласуване на 26 септември 2018 г. „Закон за изменение на Валутния закон“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Валутния закон“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 15, ал. 1 след думата „финансите“ се добавя „министърът на икономиката“.“

По § 2 по вносител Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1, буква „б“ думите „и лицата по чл. 13, ал. 1“ се заличават. 2. Създава се нова т. 3: „3. Министърът на икономиката или оправомощено от него лице може да: а) издава писмени предписания за отстраняване на нарушенията в определен от него срок; б) прилага принудителна административна мярка запечатване на търговския обект на лицата по чл. 13, ал. 1, които не са банки.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 18 ал. 10 се изменя така: „(10) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 – 3, 5 и 6 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Когато нарушението е извършено от лице по чл. 13, ал. 1, актовете за установяване на нарушенията по ал. 4 – 6 се съставят от оправомощени от министъра на икономиката длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6, като в ал. 2 думите „към датата на“ се заменят с „до“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон: 1. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове по прилагането му в съответствие с него. 2. Информацията от регистъра по чл. 13, ал. 2, документите по неприключилите производства, както и архивът, съхраняван в Министерството на финансите, се предават на Министерството на икономиката.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. Законопроектът беше представен от госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерство на финансите. На заседанието присъстваха и господин Владимир Савов – изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията по финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, госпожа Милена Димитрова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерство на финансите, госпожа Петя Томова – главен експерт в същата дирекция и господин Ивайло Ангелов – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е необходим поради въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти. Директивата отменя Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застрахователното посредничество, като преработва и доразвива уредбата за разпространението на застрахователни продукти както на равнище застрахователно посредничество, така и на равнище пряко предлагане на застрахователни продукти от самите застрахователи. С предложението за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането се цели повишаването на гаранциите за защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги при сключване на застрахователни договори. Със Законопроекта се предвиждат и отделни промени във връзка с прилагането на изискванията на Директива (ЕС) 2016/2341 относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. В съответствие с Директива (ЕС) 2016/97 Законопроектът предвижда да се повиши стандарта за знания и компетентност, с които трябва да разполагат застрахователите, застрахователните посредници и техните служители, които са непосредствено заети с разпространението на застрахователните продукти, като гаранция за предоставяне на качествена разпространителска услуга. Въвеждат се основни изисквания към знанията и компетентността, категоризирани в три групи в зависимост от характера на предлаганите застрахователни продукти: общозастрахователни продукти, животозастрахователни продукти и инвестиционни застрахователни продукти. Съгласно мотивите целта на Законопроекта е гарантирането на прилагане на еднакво равнище на защита на ползвателите на застрахователни услуги и възможността те да се ползват от съпоставими стандарти, по-специално в областта на разкриването на информация. Очаква се да бъде насърчена равнопоставеността и равните условия на конкуренция между различните категории разпространители на застрахователни продукти, независимо от това дали те са застрахователи или застрахователни посредници, съответно дали посредниците са обвързани със застраховател или не. Вносителите целят прилагане на пропорционален режим по отношение на посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. Тези посредници ще отговарят на по ниски критерии за квалификация, съответстващи на по-опростените застрахователни продукти, които предлагат. Със Законопроекта следва да се усъвършенства режима за разкриване на информация и предоставяне на съвети спрямо ползвателите на застрахователни услуги. Цели се и сближаването на правилата за разпространение на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти с изискванията на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС, с което да се създаде междусекторна равнопоставеност. Със Законопроекта се очаква да се въведе и актуализирането на минималните размери на застрахователната сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите съобразно отчетения ръст на инфлация в рамките на Европейския съюз. В последвалата дискусия господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съобразно оценката за въздействие на Законопроекта попита дали повишаването на административната тежест за застрахователния бизнес ще се отрази на малките застрахователни фирми и какъв процент от тях ще бъдат засегнати. Той поиска и обяснение относно затрудненията, които могат да настъпят в следствие предоставянето на предвидените обучения и какви мерки са предприети на този етап от страна на институциите. В дискусията участие взе и господин Кольо Делев – член на Управителния съвет на Българската асоциация на застрахователните брокери, който също като господин Вигенин засегна въпроса за срока за обученията, предвидени за застрахователите и брокерите, и помоли той да бъде преразгледан и удължен. Представителите на Министерството на финансите обясниха, че са се придържали към изискванията на Директивата и при необходимост от корекции ще бъдат на разположение между първо и второ четене на Законопроекта. Във връзка с въпрос на госпожа Джема Грозданова – член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, относно помените в Законопроекта, касаещи правомощията на Комисията за финансов надзор, господин Савов поясни, че допълнителните правомощия, които се дават на Комисията са по отношение на няколко аспекта – доразвиването на наредбите за налагането на принудителни мерки и наказания, тези за обмена на информация и други. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. На заседание, проведено на 18 октомври 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Изменението и допълнението на Кодекса за застраховането се предлага във връзка с необходимостта от въвеждане в българското законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти, Директива (ЕС) 2016/2341 относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Законодателните предложения касаят повишаване на стандарта за знания и компетентност, с които трябва да разполагат застрахователите, застрахователните посредници и техните служители, непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти и приложимите стандарти за бизнес етика и за финансова компетентност; познаване на относимото законодателство и правилна оценка на потребностите на ползвателите на застрахователни услуги на застрахователния пазар. Спрямо посредниците, разпространяващи инвестиционни застрахователни продукти допълнително са поставени изисквания за познаване на преимуществата и недостатъците на предлаганите различни инвестиционни възможности, на финансовите рискове, на които са изложени застрахованите лица, на пенсионната система и гарантираните от нея придобивки. Въвеждат се гаранции срещу допускането на пазара на участници, свързани с лица с лоша репутация, които могат да засегнат интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Предложено е доразвиване на разпоредбите в областта на управлението и надзора на застрахователните продукти, като режимът е относим както до застрахователите, така и до застрахователните посредници, които разработват застрахователни продукти. По този начин се гарантира, че още на етапа на разработване на застрахователния продукт неговият създател ще определи лицата, за които този продукт ще се отнася, и ще оцени всички рискове, които имат отношение към тях, както и че предвижданата стратегия за разпространение съответства на избрания целеви пазар. Установяват се нови правила за трансграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него, във връзка с което се предлага и механизъм за разпределение на правомощията между надзорните органи на държавата членка по произход и на държавата членка по седалището на клона на застрахователния посредник, с цел много по-бърз и ефективен надзор в интерес на ползвателите на застрахователни услуги в приемащите държави членки. Едновременно с това се създават условия за защита на националния пазар срещу практики, насочени към заобикаляне на националните разпоредби от застрахователи или застрахователни посредници. С оглед на това Законопроектът предлага увеличаване на минималните застрахователни суми на задължителната застраховка професионална отговорност на застрахователните посредници от 2 млн. 240 хил. 400 лв. на 2 млн. 500 хил. лв. за всяко застрахователно събитие, съответно от 3 млн. 360 хил. 600 лв. на 3 млн. 700 хил. лв. за всички събития за една година. Законопроектът въвежда редица норми, свързани със засилена защита на правата на потребителите на застрахователната услуга в процеса на разпространение на застрахователни продукти. Забранява се на застраховател или застрахователния посредник да стимулират посредством възнаграждението лицата, непосредствено заети с разпространението на застрахователни продукти, да препоръчват на ползвателите определени продукти, когато разпространителите са в състояние да препоръчат други продукти, които в по-голяма степен съответстват на потребностите и интересите на ползвателите. Задължават се посредниците да информират ползвателите на застрахователни услуги за това дали в отношенията си с тях действат от името на ползвателя или от името на застраховател, а застрахователите и застрахователните посредници се задължават да уведомят ползвателите на застрахователни услуги дали предоставят съвет при извършваното от тях разпространение на застрахователни продукти. По отношение на застрахователните брокери е въведено общо задължение да предоставят съвет на базата на справедлив и личен анализ, когато е налице искане от ползвател на застрахователни услуги. Всички разпространители на застрахователни услуги са длъжни да разкриват характера на възнаграждението, което получават те или техните служители във връзка с осъществяваното разпространение на продуктите. В този смисъл те следва да уточнят дали действат на базата на комисиона, дължима от застрахователя, на базата на такса, дължима от ползвателя на застрахователни услуги, или на базата на комбинация от възнаграждения. Разпространителите на застрахователни продукти са задължени да извършват проверка за потребностите и изискванията на ползвателите на застрахователни услуги, както и да предлагат само застрахователни продукти, които съответстват на тях. Доразвити са разпоредби и в областта на пакетните продажби, като изрично е формулирано задължението разпространителят на застрахователни продукти, който предлага застраховка в пакет с друга стока или услуга, да предлага възможност за закупуване на стоката или услугата самостоятелно. В съответствие с правилата на Директива (ЕС) 2016/97 е предвидено задължение за предоставяне на стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт при сключване на застраховки по общо застраховане. Документът следва да е самостоятелен (отделен) документ, изписан на ясен и разбираем език, удобен за четене и да предоставя кратко разяснение на основните характеристики на застрахователния продукт. Законопроектът урежда хипотезите и условията за по-широкото използване на дигиталните средства за комуникация в процеса по разпространение на застрахователни продукти, като се гарантира интересът на ползвателите на застрахователни услуги да я получат безплатно и по традиционния начин на хартия. Уредбата на предлагането на инвестиционни застрахователни продукти е подобрена. Тя е допълнена със задължението за предоставяне на информация пред ползвателя на застрахователни услуги и едновременно с това ограничава разпространителите на застрахователни услуги да получават такси, комисионни или други облаги (наричани най-общо стимули) във връзка с разпространение на инвестиционни продукти, които могат да създадат конфликт на интереси и да доведат до неспазване на задълженията им да действат честно, коректно и професионално в съответствие с интересите на ползвателите на застрахователни услуги. В областта на инвестиционните застрахователни продукти е доразвита уредбата за уместно преценяване на съответния застрахователен продукт с целите и интересите на ползвателя на застрахователни услуги. Със Законопроекта се допълват кореспондиращите надзорни правомощия на Комисията за финансов надзор. Във връзка със Съобщение на Европейската комисия относно корекция с цел отчитане на инфлацията на минималните суми, предвидени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, е предложено увеличение на минималните размери на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 10 млн. лв. на 10 млн. 420 хил. лв. – за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, и от 2 млн. лв. на 2 млн. 100 хил. лв. – за вреди, причинени на имущество. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за”, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В учебник за девети клас в българското образование – по биология и здравно образование, будни български родители ни сигнализираха, че в Раздел „Зряла възраст“ фигурира изречение и то е следното: „В тази възраст настъпва социална и полова зрялост, окончателно се формира сексуалната идентичност – хомосексуална или хетеросексуална.“ Тези внушения, че полът е социална роля, която избираме, а не биологичен факт, е в основата на джендър идеологията. Това ли доживяхме, уважаеми дами и господа, български народни представители? В управлението, в което най-накрая има така наречените „Обединени патриоти“ – слава богу, че са имали доблестта поне да не се нарекат „българските патриоти“, а „обединени“ – руски, американски, китайски и всякакви други, но не и български патриоти, джендър идеологията най-накрая е част от българското образование, с което ние размътваме главите на нашите български деца в най-ранна възраст! Скандализирани сме още повече, защото тези дни родители и учители от различни училища ни сигнализират, че в момента – в този момент, в който ние сега дебатираме, продължават да вървят анкети, в които се запитват: „Вие мъж ли сте, жена ли сте или друго?“ Мисля, че маските започват да падат. Всички са наясно за двойния стандарт на така наречените небългарски, а „Обединени патриоти“, които пред камерите говорят едно, но всъщност, когато са управляващи и трябва да защитят интереса на българския народ, да защитят истинските семейни ценности, в които – поне аз, като малко по-възрастен, си спомням – моите родители са ме възпитавали, че куклите, лакирането на нокти и така нататък са за момиченцата, а момченцата се занимават със съвсем други неща. Доживяхме най-накрая да се намери политическа формация, която да стане проводник на джендър-идеологията в българското образование, а оттам и в българския живот. (Шум и реплики.) Призовавам още веднъж, като най-дейни в тази дейност, двамата вицепремиери – Каракачанов и Симеонов (смях, шум и реплики), максимално бързо да си понесат политическата отговорност и да си подадат оставките! За съжаление, не искам да разводнявам темите, но докато се готвих да Ви говоря за тези извращения в българските училища, в българската образователна система, днес излизат други публикации – например за ремонтите, пак свързани с министър Каракачанов, как поръчка от 41 млн. лв. сега щяла да набъбне на 311 млн. лв. Току-що излиза в българска медия! Е, докога? Докога ще търпим тези скандали? Докога ще търпим това безобразно отношение към българския обществен живот, към българското правителство, към българския народ? Призовавам всички здрави сили в парламента да наблегнем и да вземем сериозни решения, за да отстраним тези елементи от властта, защото в крайна сметка властта е на българския народ. Тя произтича от него! Всички ние сме слуги на този народ, който ни е избрал. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)

Да изчакаме господин Марешки да излезе. (Шум и реплики от парламентарната група на „Обединени патриоти”: „Чакай! Не бягай!”) Госпожо Председател, дами и господа! Много е интересно да чуем от трибуната на Народното събрание, когато един председател на либерална партия, какъвто беше доскоро господин Марешки, говори срещу джендър-идеологията. Точно хората, либералите по цял свят, които работят именно за налагането на тази идеология по цял свят?! Много е интересно как доскоро либералът Марешки е защитавал такива ценности и изведнъж виждаме как той става български патриот. Какво израстване! Съжалявам, че господин Марешки излезе, защото ние, „Обединени патриоти“, сме коректни хора – изслушахме нормално неговата декларация, за да се запознаем със ситуацията в България и какво мисли българският народ. Защото единствено господин Марешки има право, явно, да говори от името на българския народ в този парламент. За нас обаче е важно следното, че именно „Обединени патриоти“ спряха Истанбулската конвенция в България. Това е факт! И господин Марешки няма нищо общо с това! Защото господин Марешки не беше чувал дори, че съществува Истанбулската конвенция преди именно „Обединени патриоти“ да повдигнат този въпрос и да се възпротивят за това да бъдат подменени българските национални ценности. Всички тези проблеми, които бяха изразени от него за учебниците, българските учебници и налагането на определени термини и идеология в тях, е факт. И това е от години. Ние, „Обединени патриоти“, сме реагирали. Направили сме съответните срещи и с Министерството на образованието да бъдат премахнати всички такива текстове и внушения на младите българи как е нормално да си ненормален. Ние нашата работа сме си я свършили, господин Марешки! По-лошото за нас е не толкова физическото възприятие за „джендър“, колкото някои хора да са душевни джендъри! Това го виждаме всяка седмица от трибуната на Народното събрание, когато господин Марешки вземе думата. Той цитира медии, никога факти. Той говори за това кой сайт каква фалшива новина е споделил и за него това е вярното и истината. И ако целта на господин Марешки е фиксацията в личността на господин Каракачанов, това е много зле за него и за неговата партия! Досега не бях виждал партия в българското политическо пространство, която да е фиксирана върху една личност и денонощно да работи срещу това тази личност да бъде оплювана и да бъде маскарена. Ако господин Марешки, който се отрече от неговата предизборна програма, която беше публикувана на техния сайт – и за превъоръжаване, и за всичко останало, е решил изцяло да премахне политическата си програма и основната, и единствена цел на партия „Воля“ и на господин Марешки е фиксацията в господин Каракачанов, за нас това е чест и достойнство. Явно, пречим на кръгове и на Изток, и на Запад – ние, „Обединени патриоти“. Явно пречим на това чужди държави да си прокарват интересите в България. Хора като господин Марешки или Дончев, който също е от неговата парламентарна група, защитават тéзи – антинационални, антидържавни, и то в интерес на други държави, ние ще бъдем горди от това да бъдем нападани и оплювани от хора като тях! Срам и позор! (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. На заседанието присъстваха от: Министерството на финансите – Цветанка Михайлова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Комисия за финансов надзор – Владимир Савов, изпълняващ длъжността заместник-председател и член на Комисията, и Николай Петков – началник на отдел „Надзорна политика и анализи“; представители на Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на застрахователните брокери и други. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането има за основна цел въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти. Предвижда се повишаване на стандарта за знания и умения, с които трябва да разполагат застрахователите, застрахователните посредници – брокери и агенти, и техните служители, непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти; въвеждане на нова категория посредници – посредници, извършващи разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност, които ще бъдат обвързани с определен застраховател; задължение за застрахователните посредници и посредниците, извършващи разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност, за разкриване на квалифицирани участия като условие за регистрация; нови правила за трансграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него; увеличаване на минималните застрахователни суми на задължителната застраховка професионална отговорност на застрахователните посредници; въвеждане на поредица от допълнителни гаранции за защита интересите на ползвателите на застрахователни услуги; доразвиване на надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор. Във връзка с изискванията на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване е предложена промяна в дефиницията за презастраховане, като тя включва осигуряване на презастрахователно покритие и на институции, попадащи в обхвата на Директивата. Във връзка със съобщение на Комисията относно корекция с цел отчитане на инфлацията на минималните суми, предвидени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, се актуализират минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите: - от 10 млн. лв. на 10 млн. 420 хил. лв. – за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и - от 2 млн. лв. на 2 млн. 100 хил. лв. – за вреди, причинени на имущество. Предлага се разпоредба, която да позволи на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да претендира за възстановяване на платени от него обезпечения от Обезпечителния фонд на Гаранционния фонд от датата на отнемане на лиценза на застраховател със седалище в Република България, а не от датата на неговото обявяване в несъстоятелност. По този начин ще се гарантира ликвидността на Националното бюро и ще се премахне необходимостта от събиране на допълнителни вноски в полза на Националното бюро, които допълнително биха увеличили цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 19 народни представители, „против“ и „въздържали се“ – няма. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 година.“

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще започна със заключението: ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим промените в Кодекса на застраховането. В същото време искаме да обърнем внимание на няколко въпроса. Първо, сигурно обърнахте внимание, че едва сега – в края на 2018 г., ние превръщаме в дела директиви на Европейския съюз от началото на 2016 г. Ако навреме бяхме направили тези корекции, нямаше да се случи това, което се случи с фирмата „Олимпик“, и това, че 200 хиляди българи загубиха застраховката си. Това обаче по никакъв начин не означава, че няма да продължим да изискваме от българските институции, в това число от Държавна агенция „Национална сигурност“ и Прокуратурата да проверят как така около 150 млн. лв. са изнесени от България, генерирани от български граждани, които са се застраховали и по данни от регулатора от Кипър „са потънали“ в така наречени инвестиции на Сейшелските острови и в Бразилия. Да не би някой да храни илюзиите, че ние сме забравили, че тези пари е възможно да са рециклирани и да са върнати към реални евентуални български собственици, както се твърди в разследвания, правени от кипърския регулатор. Следователно в момента плащаме тази цена, защото българските институции не си бяха свършили работата. Кое е положителното в тези промени? Първо, че се въвеждат по-високи изисквания към квалификацията на посредниците, което ще позволи на купувачите на застраховки да получат по-достоверна, по-детайлна информация за покупката, която правят, за да гарантират своите интереси и интересите на своите семейства. На второ място, много е важно, че се разкъсва веригата на зависимости на възнагражденията на посредниците от това коя фирма са препоръчали като застраховател. Практиката досега беше посредниците да препоръчват онези фирми, които им предлагат по-високо възнаграждение, тоест не според качествата на самата застраховка, а според възнаграждението. Затова тази промяна е изключително важна. На следващо място, докато тук се търсеше отговор на въпроса кои са реалните собственици на „Олимпик“, търсеха се къде ли не, а най-вероятно те са в България, сега се въвежда изискване всички, които притежават акции 10% и повече от застрахователните дружества, да бъдат така добри да обявят трите си имена, адрес, банкови сметки и какъв е произходът на парите. На следващо място, положително е, че се разширяват правомощията на Комисията за финансов надзор. Досега извиненията, че тя не е могла адекватно да се намесва, поради това че „Олимпик“ беше клон на застрахователна фирма, регистрирана в Кипър, сега този аргумент повече няма да бъде използван, тъй като такива правомощия са дадени. Не на последно място, съгласни сме между първо и второ четене всички колеги в парламента да обмислим дали да се постави и какъв да бъде таванът на неимуществените застраховки, тъй като съществува реален риск за целия застрахователен сектор, ако този таван не съществува, както е в момента, или ако той е пределно нисък. В същото време сме длъжни да балансираме интересите на застрахованите и на застрахователите, така че ни предстои много сериозна работа по утвърждаването на тези тавани. В заключение: промените в Кодекса на застраховането се движат в правилна посока; те са закъснели, което струва десетки милиони на българските граждани, но както казва българският народ: „По-добре късно, отколкото никога!“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г. На редовно заседание, проведено на 18 октомври 2018 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Целта на Споразумението за изменение на Споразумението със САЩ е закриване от страна на Европейската комисия на Процедура за нарушение на правото на Европейския съюз 2008/2050. Това налага необходимостта от хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз в областта на косвеното облагане и по-специално за отстраняване на твърдяното нарушение на правото на Европейския съюз, изразено в мотивирано становище на Европейската комисия С (2012) 3917 от 22 юни 2012 г. по Процедура за нарушение 2008/2050. Споразумението съдържа клаузи, с които се предвижда освобождаване от мита и данък върху добавената стойност на внос или покупка на стоки или услуги, финансирани от правителството на САЩ, а Европейската комисия е приела, че посочените клаузи излизат извън приложното поле на хипотезите, изчерпателно изброени в чл. 143 и 151 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, в чл. 93 от Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на чл. 143, букви „б“ и „в“ от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък върху добавената стойност при окончателен внос на някои стоки и в чл. 128 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания. Проектът на закон предвижда ратифициране от Народното събрание на Споразумение, съставено от нота на Посолството на Съединените американски щати в София № 204 от 31 август 2018 г., и на нота-отговор на Министерството на външните работи на Република България с изх. № 54-05-125 от 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 15 гласа „за“, „против“ и „въздържали се“ няма, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.“ Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, представям на вниманието Ви „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответно друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г. Законопроектът беше представен от госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерство на финансите. На заседанието присъстваха и Милена Димитрова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, Петя Томова – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари в същото министерство, и Ивайло Ангелов – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в същото министерство. Проектът на закон предвижда ратифицирането от Народното събрание на Споразумение, съставено от нота на Посолството на Съединените американски щати в София, № 204 от 31 август 2018 г. и на нота-отговор на Министерството на външните работи на Република България с изх. № 54-05-125 от 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г. Направените изменения на споразумението са във връзка с необходимостта от хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз в областта на косвеното облагане, и по-специално за отстраняването на посоченото нарушение на правото на Европейската комисия С (2012) 3917 от 22 юни 2012 г. по Процедура за нарушение 2008/2050. В рамките на това нарушение Комисията счита, че от българска страна не са изпълнени задълженията ѝ по чл. 6, параграф 10 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния предвид факта, че не е предприела необходимите мерки, за да премахне несъответствията между поетите със Споразумението със САЩ международни задължения и „acquis“, съответно не се е оттеглила от това споразумение. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подложите на гласуване и на второ четене Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г. Член единствен. Ратифицира Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г. Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия, № 802 02 23, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. На свое заседание, проведено на 10 октомври 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия № 802-02-23, внесен на 25 септември 2018 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Иван Александров – главен юрисконсулт в сектор „Международно-правни въпроси“; и главен инспектор Илия Георгиев – началник сектор „Контрол по спазване на Закона за защита при бедствия“ от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Споразумението е между правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия. Заместник-министър Ципов докладва от името на вносителите, че Споразумението определя общата рамка за сътрудничество в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както и условията и реда за оказване на доброволна помощ между Република България и Украйна в случай на бедствия. В Споразумението са регламентирани формите на сътрудничество, редът за предоставяне на доброволна помощ при бедствие, процедурите по пресичане на границите и правилата за престой на спасителните екипи и/или експертите, процедурите по преминаване на границата на оборудване и средствата за подпомагане, използването на въздухоплавателни средства, координацията и управлението на операции за помощ при бедствия, осигуряването на комуникации при операции за помощ при бедствия, прекратяването на такива операции и други. Компетентните органи по прилагане на споразумението са: за Република България – Министерството на вътрешните работи, а за Украйна – Държавната служба за извънредните ситуации на Украйна. В Споразумението е предвидено, че то се сключва за неопределен срок и влиза в сила от датата на получаване на последното от писмените уведомления, с които страните се известяват взаимно за изпълнение на националните процедури, необходими за влизането на споразумението в сила. Всички спорове, които могат да възникнат от изпълнението на Споразумението, които не могат да бъдат решени чрез преговори между компетентните органи на страните, ще се решават по дипломатичен път. Споразумението подлежи на ратификация със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т. 7 от Конституцията на Република България, тъй като съдържа разпоредби, които се отнасят до действието на закона. Разходите, свързани с изпълнението на Споразумението, са за сметка на одобрения бюджет на Министерството на вътрешните работи за съответната година. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия и аварии, № 802-02-23, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия, № 802-02-23, от 25 септември 2018 г. На своето редовно заседание, проведено на 3 октомври 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия, № 802-02-23, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. В аргументите си вносителят изтъкна, че Споразумението определя общата рамка за сътрудничество в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, редът и условията за оказване на доброволна помощ между Република България и Украйна в случай на бедствие на територията на някоя от двете държави. Определените в Споразумението компетентни органи на двете държави са Министерството на вътрешните работи – за Република България, и Държавната служба за извънредните ситуации на Украйна – за Украйна. Споразумението дефинира понятието „бедствие“. Регламентирани са формите на сътрудничество, редът за предоставяне на помощ при бедствие, процедурите при пресичане на границата и правилата за престой на спасителни екипи и/или експерти, процедурите за преминаване на границата на оборудване и средства за подпомагане, използването на въздухоплавателни средства, координацията и управлението на операциите за помощ при бедствие, осигуряването на комуникациите и други. В чл. 7, ал. 4 от Споразумението е предвидено, че ограниченията или забраните, приложими за преминаването на границата на стоки, не се прилагат за оборудването и средствата за подпомагане при бедствия. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. Няма определен срок за действие на това споразумение. То ще влезе в сила от датата на получаване на последното от писмените уведомления, с които страните се информират взаимно за изпълнението на националните им процедури, необходими за влизането му в сила. Този вид международни споразумения са стандартни и в тях е предвидено прилагането на националното законодателство на страните и съобразяването с международните задължения на двете страни. Разходите по изпълнение на Споразумението ще бъдат за сметка на бюджета на съответния годишен бюджет на Министерството на вътрешните работи. След проведените разисквания Комисията по външна политика проведе гласуване на Законопроекта, при което гласуваха с 10 гласа „за“, „против“ и „въздържали се“ няма. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия, № 802-02-23, от 25 септември 2018 г.“

Господин Председател, уважаеми колеги, предлагам процедура по гласуване на току-що приетия Законопроект на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия Член единствен. Ратифицира Споразумението между Правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия, подписано в София на 30 юни 2016 г.“