10 декември 2009 г.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, едва ли има какво повече да се каже по доклада, който представи комисията. Бих искал да се спра върху факта, че от всички констатации въз основа на сигналите за нарушения и опорочаване на изборните резултати, една от най-тежките констатации, направени от комисията и отразени в доклада, е за нарушенията, които са извършили самите институции, с което се е постигнало опорочаване на изборните резултати. Забележете само няколко факта от доклада на комисията. Категорично се казва, че: „Централната избирателна комисия е създала явни предпоставки за нарушения в изборния ден чрез дописване в списъците както от чужбина, така и в страната”. Друга констатация по отношение на Централната избирателна комисия: „Налице е допуснато скандално ограничаване на конституционните права на огромна част от българските граждани. Отсъствието на указания за общия вид и процедура за съхранение и придвижване на книжата е съществена предпоставка за тяхното изгубване, унищожаване, подмяна и манипулиране”. По отношение на Министерството на външните работи: „Към 14 юли 2009 г. – последният срок според закона и решението на Народното събрание, по данни на дипломатическите мисии на Република България в Република Турция са подадени 44 хил. заявления от български граждани, заявили желание да гласуват за народни представители. Впоследствие в Министерството на външните работи са получени само 27 235 заявления за гласуване от български избиратели, а в крайна сметка са гласували 91 хил.”. Това е работата, свършена в Министерството на външните работи. Уважаеми колеги, в тази връзка искам да кажа, че един извод може да бъде направен от всичко това: оставането на възможността на тези институции да вземат решения, а не разписването им в Закона за избор на народни представители, явно създава предпоставки за тяхното нарушаване. Затова в изработването на новото изборно законодателство трябва да се съобразим с премахването и недопускането на вземане на подобни решения, което да пречи всъщност за решаването на проблемите. По отношение на решението по доклада на временната анкетна комисия искам да направя две предложения. Първо, точка втора да бъде променена по следния начин: „Констатациите от сигнали, отнасящи се до непълноти и слабости в законовата уредба, неправомерни действия или бездействия на изпълнителната власт и администрацията, неподготвеност на прилагащите закона, реализирането на контролиран корпоративен и купен вот от партии, участници в изборите, неработещи контролни механизми да бъдат обсъдени и съобразени в хода на изработването на ново изборно законодателство не по-късно от края на пролетната сесия на Четиридесет и първото Народно събрание.” В т. 3, в края, където се казва „предприемане на мерки по компетентност” да се отбележи – „в срок не по-късно от 31 май 2010 г.”. Предложението ми е свързано с факта, че, разписвайки по този начин, всъщност даваме възможност и срокове, в които самите ние да свършим работата по отношение на промените в изборното законодателство. След година и десет месеца отново ще има избори – президентски и за местна власт. Не можем да си позволим да направим отново тази глупост, която направи предишното Народно събрание – три месеца преди изборите да променя изборното законодателство. Виждате как на частичните избори, които бяха проведени преди няколко седмици, на практика хората се питаха: има ли ден за размисъл или няма, защото през лятото нямаше ден за размисъл, а сега на частичните избори за общински органи на властта имаше отново ден за размисъл. Подобни разминавания в законите не трябва да съществуват. Ние трябва да вземем няколко решения и ще предложа на нашите колеги създаването на работна група от различните парламентарни сили, която да обсъди няколко основни въпроса: тръгваме ли към изборен кодекс или ще работим отново нови, различни изборни закони; оставаме ли на този изопачен, изключително лош мажоритарен елемент, който беше въведен на последните парламентарни избори или ще отидем на преференции с нисък или липсващ праг; какви мерки могат да бъдат предприети и разписани в закона за недопускане на купен, контролиран или корпоративен вот; оставаме ли на ситуацията, в която имаме хиляди застъпници, наблюдатели и представители на политически партии, което също създава възможност за контролиран и корпоративен вот? Само на изборите в Бяла черква в две изборни секции една от политическите партии беше регистрирала 180 застъпници - ярък пример за това как се купуват гласовете чрез застъпниците! Ако това Народно събрание има силата и волята да се пребори с така въведената и съществуваща от години практика за купуване и контролиране на изборните резултати, ние ще отбележим безспорен успех в демократичното развитие на страната. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, ако трябва с една дума да бъдат характеризирани дейността на тази комисия и нейният доклад - това е една излишна комисия. Това заявихме от Коалиция за България още при дебата по време на нейното създаване. Това е изводът, който следва, след като се анализира нейната дейност и представеният от нейния председател доклад. По принцип парламентарните комисии са инструмент да се върши работа. Те са работещи органи и се създават с идеята нещо да бъде свършено в парламента. Но те не могат да подменят всички структури на държавната власт, те не могат да свършат работа, която е предмет и правомощие на други органи и институции. Още от самото си създаване тази комисия беше фиксирана в сферите на дейност на други органи – на съдебната власт, на съда, на прокуратурата, на МВР, на ГРАО, на Централната избирателна комисия, на Административния съд, на Конституционния съд, на органи, които са далеч по сферите си на дейност извън тази на Народното събрание. Бих могла да кажа, че самото създаване на тази комисия беше израз на мегаломанската тенденция у мнозинството да превърне парламента в истина от последна инстанция, която при създаването на тази комисия беше доведена до абсурд – парламентът да провери собствената си легитимност и да се произнесе по законосъобразността на собственото си избиране. Тук искам да направя едно разграничение за коректност между усилията, които бяха положени от членовете на тази комисия и от нейния председател, тяхното добро желание да се свърши работа и невъзможността, когато един орган излиза от собствената си компетентност, когато следва определена политическа поръчка, тази работа да бъде свършена, без да се стигне до абсурдни ситуации. Защо считам, че самата комисия беше абсурд към момента на своето създаване и изглежда абсурдно и в момента, в който представя своя доклад? Беше събрано огромно количество материали от всички органи, които са призвани да следят за изборните нарушения – от МВР, от съда, от прокуратурата, от Централната избирателна комисия, от Върховния административен съд, включително от Конституционния съд. Комисията, а сега и парламентът се превръщат в един обикновен преразказвач на това какви анализи са направили в своята дейност тези органи. Нещо повече, в проекта за решение ние предлагаме на парламента данните, които събрахме от тези органи, да им бъдат върнати обратно, включително на главния прокурор. Това, което той ни представи като справки и данни (между другото, преди две седмици прокуратурата излезе със свой анализ на изборните нарушения), да му бъде върнато отново, за да бъдат образувани същите производства. С една проста разлика, че те са в движение и някои от тях вече са приключили. Абсурд е и така наречената аналитична част от представения доклад, защото тя представлява просто едно „copy-paste” на доклада на една неправителствена организация „Трансперанси” – „Прозрачност без граници” на Гражданската коалиция за свободни и честни избори. Добре е, когато има взаимодействие между парламента, между парламентарните комисии и гражданският сектор, но не е добре, когато в своята дейност парламентът се превръща в един обикновен говорител на неправителствени организации, при това не на всички, а на строго определени. Повече полза би имало, ако наистина беше установено взаимодействие с неправителствени организации от целия спектър, в който те съществуват, включително и с академичната мисъл, за да бъдат наистина обосновани сериозни тези за промени в изборното законодателство. Абсурд са и многото грешки, които са допуснати в доклада на комисията, защото ако не е драма за една неправителствена организация да не познава добре изборния закон и да го интерпретира неправилно, то е драматично, когато самият парламент не познава закона, въз основа на който е бил избран и вменява грешки в дейността на различни органи, които са го прилагали, при това абсолютно неоснователно. В този смисъл бих казала, че са абсурдни изводите, че Централната избирателна комисия е действала непрофесионално предвид факта, че справката със съответния текст в Закона за избор на народни представители показва пълната законосъобразност на нейните действия. Визирам хипотезите, при които се създават избирателни секции в чужбина, и които всеки един народен представител може да прочете в чл. 41 от действащия закон, а те са в случаите, в които това става на територията на дипломатическите и консулските представителства, когато има подадени повече от сто заявления и по преценка на самия представител на България в съответната мисия. Тоест тук има и едно противоречие между драмата, че не са създадени достатъчно секции в страни извън Турция и възможността, която всъщност са имали дипломатическите и консулските представителства да го направят и извън случаите, в които е имало повече от сто представени предварително заявления. Абсурд е според мен, че по време на дейността на тази комисия бяха правени опити тя да бъде употребена за откровено политически цели, за целите на мнозинството, като ви припомням скандала, който се завихри с българските посланици в Турция и в САЩ и с исканията за импийчмънт на президента. Тогава несъществуващ доклад на комисията беше цитиран както от външния ни министър Румяна Желева, за да обоснове искането си за отзоваване на посланиците, също така и в проекта за една декларация, с която парламентът да задължи президента да отзове посланиците. Абсурдно е също така, че макар да сме достатъчно критични към всички органи и институции, които са работели в предишното управление, комисията, а сега и парламентът, са абсолютно безкритични за безобразията, които са се случили във Външно министерство след конституиране на новото правителство. Ами самият факт, за който се съдържат данни представени ни от Външно министерство, че бюлетините и всички изборни материали от турските секции са престояли повече от два месеца във Външно министерство, че са били представени едва след настоятелните искания на председателя на Централната избирателна комисия и че към този момент са били два пъти отваряни неизвестно защо. Освен избирателните списъци са били извадени и протоколите от изборните секции. Можеше този пропуск, който е изключително съществен и който според мен ще се яви съществена пречка, за да бъде установено наистина от надлежните органи има ли нарушения извършени в Турция и който пропуск се дължи на дейността на Външно министерство под контрола на външния министър Румяна Желева даже да не бъде споменат във въпросният доклад. По проекта за решение аз считам, че е абсурдно парламентът да възлага на себе си да направи определени промени в изборното законодателство, които при това не са и по никакъв начин идентифицирани и прецизирани. Абсурдно е и, както вече казах, това, което ни беше предоставено от различните органи, призвани да се занимават с изборните нарушения, да им бъде препратено обратно, както беше предложено и от десницата с указания, с убедителна молба към главния прокурор да си свърши работата, просто защото той я върши и без констатациите, които са извършени от временната парламентарна комисия. Бих искала тук да направя една уговорка за евентуални реплики, защото чух, че вече има опити от мнозинството да действаме по познатата схема: има една политическа сила, която е цялата в бяло, и едни други политически сили, основно от тройната коалиция, които са извършители на различни безобразия. Няма как тази теза да мине и тук, защото ГЕРБ преди броени дни чества третата година от създаването си. За тези три години участва в различни избори и данните, които получи тази комисия показаха, че изборните нарушения са правени от всички политически сили, които са участвали в изборите, така че и тезата да си прехвърляме топката, че има едни, които са целите в бяло, и други, които извършват нарушения, тук е абсолютно несъстоятелна. Идеята наистина, ако въобще може да има някаква полза от работата на тази комисия, е тя да бъде поредния жалон, който да ни накара наистина като политици да превърнем говоренето си в действия. И тук аз приветствам опита на господин Шарков да извади някакви тези, които да послужат евентуално за база за промени в изборното законодателство, но искам да кажа, че те по никакъв начин не следват нито от емпиричния материал, който беше събран от комисията, нито от анализите, направени от неправителствените организации. Да, аз лично съм съгласна с констатациите, че се засилват нарушенията на изборния процес, че се шири корпоративният вот и икономическият натиск върху избирателите, но нямаше как това да бъде установено от парламентарната комисия. Всъщност това е факт, с който са се сблъсквали и който е известен на всеки един от нас – които сме били участници в последните парламентарни избори. И тук бих искала да кажа, че едва ли има някой парламентарист, който да не си дава сметка, че битката срещу нарушенията на изборния процес и купуването на гласове трябва да се води не просто чрез промени на законодателството. И в момента съществуват сериозни санкции срещу купувачите на гласове. Тук проблемът е по скоро до прилагането на закона и до волята на всеки един от нас да не си прехвърляме топката, а наистина да спазваме правилата, когато се явяваме на избори. И в заключение искам да кажа, че дейността на тази и подобни комисии, изобщо дейността на парламента напоследък, е една от причините да накара редица културни дейци да нарекат България – Абсурдистан. Аз не бих използвала тази дума за България, но за парламентарната дейност и за създаването на безсмислени комисии, които да констатират общоизвестни факти, това определение е напълно приложимо. И според мен е симптоматично, че първият доклад на първата безсмислена комисия, която беше създадена, има точно този вид. И ще бъде много жалко, макар да е очаквано от опозицията, по подобен начин да завършат своята дейност и другите комисии, които бяха създадени от мнозинството, призвани да се занимават с дейности, които изобщо не са работа на парламента.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Възползвам се от процедурата на репликата, за да Ви отправя една езикова бележка. В изказването си използвахте израза „турските секции”. Предлагам Ви да се коригирате и да използвате коректния израз „българските избирателни секции на територията на Република Турция”, защото там гласуват единствено български граждани. Благодаря ви.

Госпожо Манолова, в края на изказването Вие казахте, че комисията повтаряла факти, които били на всички известни. Да, така е. Нарушенията бяха на всички известни и на всички са известни безбройните нарушения, които се правят най вече от БСП в продължение на целия преход от 20 години на всички проведени избори, в които БСП манипулира и фалшифицира изборите. Това се е правило масово, винаги, непрекъснато по един сценарий, за който помага обстоятелството, че БСП има разгърнати структури, има институции, органи на държавно управление, лостове, с които прави тези фалшификации. Така че вашата теза продължава да бъде същата, каквато и при създаването на комисията. Вие не желаехте тази комисия и това беше точно за това – защото за първи път, госпожо Манолова, в българския политически живот във връзка с избори се прави такава значима сериозна комисия, която официализира, изважда престъпления, изважда манипулации, правени и преди по отношение макар и на последните избори. Затова плачете вие, от БСП, затова сте недоволни, че тази комисия осъществи своята работа и излезе с изводи, с които за първи път се слага възможност за установяване на тази порочна практика по изборите през последните 20 години. Не ви прилича на вас като опозиция, като загубили изборите, да бъдете недоволни от такава комисия. По принцип такива комисии за корекция на избори, за разкриване на фалшификации на избори се искат от загубилите изборите. В крайна сметка вие видяхте ...

Да, благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги! Госпожо Манолова, споменахте и аз Ви благодаря, че ГЕРБ вече три години участва в избори, но споменахте и нещо друго – че едва ли не всички сме правили нарушения – и ГЕРБ, и вие. Искам да Ви напомня, че ние нямахме право на участие в СИК, РИК и секционните избирателни комисии. Даже си спомням, че ходихме на преговори за евентуално участие на наши хора в тези комисии. Точно представителите на БСП бяха категорично против нашето участие, нашето присъствие в тези комисии. И сега да ни казвате, че ние сме правили нарушение през тези три години в изборите, изобщо не съм съгласен! Благодаря.

Господин Местан, моля за извинение колегите за допуснатата езикова грешка. Коректният изказ е „избирателните секции на територията на Република Турция”. По отношение репликата на господин Шопов – даже не ми се ще да отговарям на поредния израз на изборните фобии на „Атака”, които не намират никаква опора в представения от комисията доклад. Всъщност това беше и моето опасение за резултатите от дейността на тази комисия – че огромната част от народните представители няма да прочетат нито доклада, нито неговите анализи, и ще продължат с едно говорене, което няма никаква основа и почва в изборната действителност. Господин Шопов, искам да Ви уверя, че сред многобройните сигнали за купуване на гласове, които получи комисията, имаше достатъчен брой, които уличаваха именно представители на „Атака” в лоши изборни практики. Между другото няма политическа сила, която да е отмината от подобни нарушения и безобразия, вършени от нейни представители. Така че аз тук няма да бъде рязка и да си позволя назидателния тон, който Вие обикновено си позволявате, защото в изборните нарушения са станали участници всички политически сили. Същото ще кажа и на господин Велчев. За кой ли път ще припомня, че партия ГЕРБ беше първата политическа сила, която беше осъдена за купуване на гласове. Това беше в резултат на местните избори след 2007 г. във Видинско. Да, първите осъдени за купуване на гласове бяха представители на политическа партия ГЕРБ. (Реплика на Красимир Велчев.) В момента това прави некоректно Вашето артикулиране по темата. Не ме карайте да съжалявам за това, че в предния парламент извън парламента беше дадена възможност на политическа партия ГЕРБ да има свои представители във всички избирателни комисии. Господин Велчев, Вие не участвахте ли в тези парламентарни избори?!

Участвахме чак на последните избори. В 6 избори не ни дадохте право.

Не участвахте ли в парламентарните избори, в които въпреки че нямахте свои представители в предния парламент, ви беше дадена възможност да имате свои представители в изборните комисии?! Това е още едно доказателство, че тази комисия беше излишна, защото даже ръководството на парламентарната група на ГЕРБ не е прочела съдържанието на нейния доклад, нито нейните изводи.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В днешния дебат пропускаме един от най-сериозните изводи на временната комисия, а именно, цитирам: „Съществена част от установените нарушения в изборния процес са породени от липсата на политическа воля за изграждане на надеждна законова рамка.” Считам, че това е много важен и съществен извод. В тази връзка от името на политическа партия ГЕРБ искам ясно да заявя, че ние имаме категоричната политическа воля да бъде направено ново изборно законодателство. В тази връзка ще подкрепим предложението на народния представител Ваньо Шарков за поставяне на конкретен срок за изготвяне на такъв кодекс. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Дами и господа колеги! Няма много какво да се каже по този доклад. Той е изчерпателен, професионално направен. Всички колеги в комисията допринесоха за това. Но няма какво много да се каже и по една друга причина – защото задачата на комисията е неизпълнима. Тя звучи така: „Проверка на сигналите”. Ясно е, че една парламентарна комисия не може да провери сигналите, които са били подавани в тези избори. Още повече членуването на думата „сигналите” означава, че едва ли не трябва да проверим всички сигнали! Освен това Народното събрание в никакъв формат, през никаква комисия не може да осъществи такова правомощие. Това са правомощия, дадени на много органи в държавата, като започнем от различните видове избирателни комисии, минем през органите на Министерството на вътрешните работи, след това през органите на следствието, през органите на прокуратурата. Естествено тук отношение имат и друг вид органи, които осъществяват контролни функции. Никъде, в никакъв закон няма пълномощия, които Народното събрание да употреби, щото да провери всички тези сигнали. Точно затова докладът на комисията е постигнал много по-малък ефект. Опитахме се да обобщим данните за наличие на сигнали. За съжаление трябва да кажа, че държавните органи не бяха много отворени бързо и изчерпателно да ни информират за цялата информация, постъпили при тях. Затова се наложи да увеличим времето – срока на действие на тази комисия, с един месец. Така че пред вас имате едно обобщение на това какви по характер и вид са сигналите, които са постъпвали по време на изборите и след изборния процес. Никъде обаче няма и няма и как да намерите изводи и констатации за верността на тези сигнали, с изключение може би на няколко случая. Точно затова всички изводи, които правим, са от гледна точка на обобщение на характеристиката на оплакванията. Искам да кажа, че сигнали има срещу всяка партия, която присъства в този парламент. И не може да се прави абсолютно никаква градация срещу коя партия има повече сигнали, срещу коя – по-малко, и срещу коя партия има повече сигнали за един тип нарушения, а срещу друга – за друг тип нарушения. Най-големият порок на изборите, който според мен и според моите колеги съществува, това е така нареченото купуване на гласове, контролираният вот, защото вече имаме купуване на гласове през корпоративни механизми. И няма партия, която да каже, че е чиста от този порок. И няма партия, която да бъде обвинена повече от някоя друга партия. За съжаление тази комисия поради начина, по който беше зададена, не можа да изследва този най-голям порок. Тук колеги подмятат примерно за наличието на много повече застъпници, като подозират в този механизъм извършването на такова нарушение. Но, колеги, не забравяйте, че застъпниците не са застъпници на партии, застъпниците са застъпници на кандидатите за народни представители. И когато има много кандидати за народни представители, естествено е и да има и много застъпници. Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, а понякога – понякога! - трябва да бъдем много откровени, истината е, че вие, колеги, създадохте тази комисия, за да изведете на преден план проблема за това как са създавани и как се е гласувало в комисиите в чужбина и по-специално в Република Турция. Това, което със задоволство аз мога да констатирам, е, че тази комисия не можа да намери отличителни характеристики, които да наречем нарушения на гласуването в чужбина и гласуването в България и как се е гласувало в Турция и как се е гласувало в други държави. Никъде ние не установихме да има незаконно създадена секция, в нарушение на закона – нито в България, нито в чужбина. Никъде ние не открихме основание за касиране на избори, макар че ние нямаме право на това, но основание за касиране на избори в която и да е секция в България или в чужбина не открихме. Освен всичко това, ако направим едно сравнение по темата как могат да гласуват 1000 души в една секция в чужбина, се потвърдиха едни общоизвестни факти, които ние от Движението за права и свободи чрез въпрос към министър Желева направихме общоизвестни още преди създаването на комисията. В двадесет комисии в Република Турция са гласували над 1000 души. Добре, но в други четиринадесет комисии, което е абсолютно съизмеримо, в други държави също са гласували над 1000 души. Дава се за пример една секция в Турция, в която са гласували 1600 души, но комисията констатира, всъщност потвърди един констатиран факт, че в една секция в гр. Мадрид са гласували 2300 души. И там няма гласове за ДПС, там почти всички гласове са за управляващата партия. Тоест идеята, че на тези избори е имало сериозни нарушения не е вярна. На тези избори е имало нарушения, които са в рамките на познатите практики от последните години. Разбира се, тези познати практики, свързани с нарушения, не са добри. Те трябва да бъдат преодолени и ние не възразяваме това да стане чрез обновяване и подобряване на изборното законодателство. Между другото, не е имало българско Народно събрание в последните двадесет години, което да не е признавало, че всеки закон към тогавашния момент, свързан с изборите, е трябвало да бъде подобряван. Ние и сега не отричаме тази нужда. Само че не можем да видим вашата посока, вашата визия за тази промяна. Защото вие говорите това от времето на изборната кампания и до ден-днешен не сте дали визия за промяна в изборното законодателство. Дайте я визията, за да получите нашата подкрепа. Разбира се, не във всеки детайл, не във всеки нюанс. Ние в никакъв случай няма да се съгласим с механизми, с които да се орязват правата на българските граждани да упражняват своя вот. Всякакви механизми за контрол върху това право вероятно ние ще приемем, защото правото на гражданина върви с правото на държавата да контролира как това се реализира. Така че вашата заявка нещо много се бави. Дано не изпаднете в ситуацията, в която са изпадали всички предходни парламенти, независимо от мнозинствата, които са ги доминирали, да правите изборно законодателство в дванадесет без пет. Ако вие имате волята, имате срещу вас една конструктивна опозиция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото вече би трябвало от тази трибуна да разясним случая за осъдената партия, единствена, за купуване на гласове. Този случай беше многократно раздухван от видни лидери на БСП по медиите, но там всеки може да говори каквото си иска. От тази трибуна моето мнение е, че никой няма право да манипулира и откровено да лъже. Понеже съм председател на областното ръководство на политическа партия ГЕРБ за Видинска област, искам да ви разкажа накратко фактите. В 2007 г. в с. Карбинци, община Димово, кандидатът на ГЕРБ спечели от първия тур убедително с 83 гласа срещу 49 за втория кандидат и 16 гласа за кандидата на БСП. БСП сезира прокуратурата, че има купуване на гласове. Направи се проверка от прокуратурата в Белоградчик и се оказа, че такова нещо няма, недопустимо е и не може да се произведе каквото и да е производство. Случаят е приключен. След няколко месеца (без никаква връзка, разбира се, господин Миков става министър на вътрешните работи) случаят се възобновява и човек от малцинствата, който тогава си спомня, че бил застъпник на кандидата на ГЕРБ, води свидетели, които казват, че са им раздавани пари от този човек от малцинствата от името на политическа партия ГЕРБ. Съответно делата преминават, изборът е касиран и е осъдено физическо лице, а не политическа партия ГЕРБ. Оттук нататък аз считам, че с този случай трябва да приключим. Аз като представител на партията за Видинска област никога по никакъв повод не съм виждал този човек, той не е член на политическа партия ГЕРБ, не е получавал от мен пълномощно за представител на партията в изборния процес и няма никаква връзка с политическа партия ГЕРБ. А това, че по този начин се касираха изборите на спечелил кандидат от политическа партия ГЕРБ, е показателно за това защо Европа и в момента има основни претенции към България по отношение на правораздавателната и правозащитната ни система. Искам да стане ясно на всички мои колеги, че от тази трибуна е най-добре да се говорят или факти и техните коментари, или нищо. Не е добре да се манипулира общественото мнение с откровени лъжи от такова високо място, каквото са микрофоните на Народното събрание. Благодаря ви.

Господин Тошев, аз много исках дебата по приемането на този доклад наистина да не добие вид на взаимни обвинения между партиите за това кой, кога и как е участвал в нарушаването на изборния процес. Тъй като темата беше започната от представители на ГЕРБ, нямаше как да не посоча този пример, който, независимо от това кой какво мисли, е приключил с осъдителна присъда по отношение на едно лице, което е купувало гласове за кандидата на ГЕРБ.

За партия ГЕРБ ли е това?

Тук за неюристите искам да кажа, че наказателната отговорност е лична и няма как да бъде осъдена политическа партия, а могат да бъдат осъдени лица, които са купували гласове, образно казано, в полза на кандидатите на една или друга политическа партия.

Тогава защо казвате, че партия е осъдена? Защо лъжете?

Не искам да продължаваме този разговор, защото, както каза и колегата Христо Бисеров, в данните, с които разполага комисията, нямаше политическа сила, срещу която да няма сигнали и данни за нарушение на изборния процес.

Вие казахте, че е осъдена партия ГЕРБ – първата осъдена партия.

Мисля, че няма човек в тази зала, който да не разбира, че самото производство срещу нарушенията на изборния процес се води срещу конкретни лица, които са представители на определени партии или са предоставяли, да го кажа на правен език, имотни облаги, за да гласуват избирателите за кандидатите на определена партия. Така че няма как да бъде осъдена партия ГЕРБ, ДПС, РЗС, „Атака” или БСП. Могат да бъдат осъдени лица, които извършват нарушения в полза на някоя от тези партии. За съжаление, няма политическа сила, която да прави изключение от тези лоши практики.

Изразявайте се правилно, бе, Манолова, а не да лъжете.

Поради това, че до съвсем скоро, преди да се появи на политическата сцена политическа партия ГЕРБ, БСП беше най-голямата политическа сила – аз не съм юрист, но по логиката на госпожа Манолова, поради това, че най-много членове винаги е имала БСП допреди три години, сигурно най-много крадци и осъдени има като членове на БСП. По нейната логика казвам, че БСП са крадци и измамници.

Господин председател, с цялата сериозност на това, което ще Ви кажа ... (Народният представител Стефан Данаилов влиза в пленарната зала.)

Господин председател, искам да Ви обърна внимание на днешното заседание да престанете с плитките си опити да броите опозицията в парламента, още повече че забелязвам в отчета за отсъствия на Народното събрание, който е качен на парламента, че отсъстват видни фигури от ГЕРБ, които аз не съм виждал в последните месеци, като примерно господин Емил Димитров, който след приемане на Закона за лова не съм видял в залата, а няма нито едно отсъствие, качено на парламента, така че внимавайте какво правите. (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, аз няма да правя изказване по същество, защото за нас няма съмнение, че тази Временна анкетна комисия бе създадена с определен политически мандат, който трябваше да бъде изпълнен. От тази гледна точка смятам, че изводите не произтичат от направените констатации, а трябваше да се намерят факти, които да потвърдят предварително оформена политическа теза. Не сте нито първите, нито последните, които ще сторят това. За съжаление, такава е практиката на временните анкетни комисии. Моето изказване е за предмета на решението. Наистина е нон сенс – без нещо или който и да е да ограничава, обръщам се и към председателя на комисията – законодателната инициатива на който и да е народен представител, на която и да е парламентарна група или мнозинство, или опозиция, ние си поставяме насрещен план. Това е безпрецедентно, господин председател. Вие като юрист много ясно съзнавате това. Още по-изумително от тази гледна точка е допълнението, което прави уважаваният народен представител д р Шарков, да се постави и краен срок. Разбира се, че трябва да имаме срокове, но те не могат да бъдат част от решението на парламента. Това може да бъде ваше, наше или общо политическо решение, но не може да бъде част от формалното решение, което ще се обнародва в „Държавен вестник”, защото, представете си, че не успеем да спазим този срок. Какво, някакви санкции ли ще следват от това? Парламентът ще бъде наказан, ако не изпълни срока, който е указан в Проекта за решение? Извинявам се, това наистина е несериозно. Естествено ваша политическа воля е да приемате констатациите в този доклад, да го предоставите и на главния прокурор, но решение, че парламентът трябва да приеме ново изборно законодателство не може да бъде част от самото формално решение, което ще се обнародва в „Държавен вестник”. Освен това, доколкото без да го познавам лично, имам наблюдения от медийните изяви на председателя на комисията, той е достатъчно сериозен юрист и предполагам ще се съгласи, че начинът, по който е оформена точка втора от решението, буди най-малкото изумление. Какво означава изразът, господин председател, „Констатациите от сигнали”? Няма такъв израз в българския език. Освен това следва една запетая и има цял израз от няколко подчинени изречения – от „отнасящи се”, забележете, до „механизми” и след механизми следва да има запетая и, ще ви кажа, че това са подчинени изречения, които разкъсват главното. Но вижте как звучи главното изречение в едно решение на Четиридесет и първия български парламент: „Констатациите от сигнали ... да бъдат обсъдени”. Какво значи това? Сигналите ли проявяват непълнотите и слабостите в законовата уредба? Мисля, че даже и да го приемете текстът се нуждае от… (Народният представител Емил Димитров влиза в пленарната зала, шум и реплики в КБ.)

Тази точка втора, дори да я приемете, според мен, текстът се нуждае от много сериозни редакции, за да бъде коректен и с оглед изискванията на българската граматика, които стоят извън всякаква политическа воля. Предлагам да се откажете от точка втора от решението, а наистина в срок да предложите концепция за нов изборен закон или кодекс – както прецените. Да имаме възможност като опозиция да се запознаем с духа, философията, принципите, впоследствие и с конкретния проект, за да започне една истинска парламентарна дискусия. Нищо няма да спечелят проектите за решения от самозадължаването на парламента да го прави. Още по-абсурдно е това да се обвързва с какъвто и да е срок. Сроковете са въпрос на политическо решение на всяка една парламентарна група. Благодаря за вниманието.

От внесения официален доклад.

Благодаря, господин председател. Имам реплика към колегата Местан, с която целя да изчистя едно заблуждение, в което е той, тъй като той не е член на комисията. Председателят на Временната комисия не е автор и по никакъв начин не е съпричастен към текстовете на проекта за решение. Не знам дали се досещате от кого са внесени тези текстове. Те са внесени от Синята коалиция. Упрекът към господин председателя и въобще към цялата комисия, че текстовете са, първо, несъстоятелни, защото е несъстоятелно ние да се самозадължаваме с акт на Народното събрание. Ние бихме могли да поемем ангажимент с декларация, но с решение да се самозадължаваме ...

... и след това, господин Шарков, да си слагаме срокове – наистина е грешка.

Репликата ми е в този смисъл и нямаше друг начин да кажа тези неща.

Репликата ми е към господин Местан до толкова, доколкото той не е информиран за кухнята на тази комисия.

Използвате процедурни хватки.

Какво лошо има в процедурните хватки? (Реплики от народните представители Ваньо Шарков и Асен Агов).

Господин Бисеров, благодаря за уточненията, които направихте под формата на реплика. Разбира се, аз съм се заблудил от факта, че зад тези проекторешения стои председателят на комисията. След уточнението, което направихте, вече не съм изненадан от съдържанието на проекта за решение.

Благодаря. Господин Иванов, преди малко чух прекрасното си име. Странно е, че не сте забелязали моята едра осанка. Влязох в Народното събрание в 8.55 ч., в 8.59 ч. поздравих с „Добър ден!”, даже се обърках и казах „Добър вечер!” на госпожа Менда Стоянова. След това бях поздравен от господин Джевдет Чакъров на патерица за рождения ми ден, след което се регистрирах, излязох да си изпия хапчето, да изпия едно кафе – на моите години е нужно и това, срещнах други депутати в бюфета и изведнъж чух моето прекрасно име. Сега да Ви кажа. Първо, съм по-стар от Вас. Второ, имам по-висок военен чин от Вас и не смея да докладвам идването си в парламента лично на Вас. Много Ви моля, вглеждайте се, вторачвайте се, но осанката ми достатъчно се вижда. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, господин председател. Колеги, внимателно изслушах дебата по повод на поднесения доклад вчера. На моменти ми се стори, че взех погрешното решение да не го прочета целия, в целия му обем, дума по дума, така че да съм сигурен, че присъствалите на неговото представяне са запознати със съдържанието и имат вярна представа за това какво той констатира, какъв е изводът в неговата аналитична част и съответните предложения. Тази мисъл ме споходи тогава, когато чух изказвания и то от членове на комисията, с които работихме в продължение на 3 месеца, поставящи въпроси от парламентарната трибуна, които ние сме коментирали, които сме рамкирали като предмет на дейността на комисията и на които сме намерили отговор в доклада. Аз продължавам да поддържам изводите в този доклад, които съм представил на вашето внимание – действително изводите в пълнота, както и проектът за решение, който се основава на тези изводи, независимо от граматическите бележки на господин Местан. Ще ме извините, но този проект за решение беше много сериозно обсъден в комисията. Думите бяха търсени, намерени, размествани в тяхната последователност, именно с една единствена цел – да се запази коректният и толерантен тон, да се съобрази възможната опасност от това да прекрачим в чужда компетентност, за която коректно намирам, че бяхме предупредени от проф. Корнезов още на заседанието, когато се сформира комисията. Имаше и Ваша теза тогава. Именно с оглед ненавлизане в чужда компетентност, ние сме внимавали точно какво казваме и как го казваме. Нашият предмет е проверка на сигналите и действително доколкото те са поначало едно понятие, което може да предизвика процедура в компетентните институции за тяхната проверка – проверка за достоверност, проверка за нарушения, които те визират. Няма как комисията да си позволи, преди приключването на тези процедури в отделните институции, да се ангажира с резултат, а не и компетентно да го направи. В днешния ден ние се връщаме на въпрос, който беше основен в заседанието за създаването на тази комисия – предметът на проверката, смисълът на съществуването на тази комисия, допустимо ли е тя да бъде излъчена от парламента и въобще дали има някакъв разум в това да се самосезира парламентът с проверка на изборите, в резултат на които неговият състав е излъчен. Другият подход, колеги, беше този, на който се натъкнахме при изследването на работещата комисия. Става дума за трайни практики, които никой от вас не сподели в своите изказвания. Никой не одобри и няма разумен човек, който да ги одобри, само че тези трайни практики не са били атакувани, не са били дори проверявани, дори не са били смущавани с години. Не случайно в доклада е подчертана една съществена разлика между движението на документите, които са създадени в секциите извън териториите на страната на Парламентарните избори, и тези, които са създадени и съставени по време на изборите за Европейски парламент. Смея да твърдя, че благодарение на това, че ние създадохме Комисията за проверка на сигналите, книжата за последващите избори, тези от 5 юли т.г., изпревариха по доставката в София, в Министерството на външните работи тези от Европейския парламент, независимо че регламентът за тяхното доставяне тук е един и същ. Те не са събрани и до момента. Какво трябваше да направим? Да гледаме безучастно това, което се случва? Авторитетът на Народното събрание щеше да бъде подкрепен или издигнат в очите на обществеността при едно такова пасивно поведение или, смятате, че този тежък риск от намеса в чужда компетентност, който смея също да заявя пред вас отговорно, че не реализирахме и не пристъпихме, е толкова смущаващ, че сега да търпим критика от порядъка на казаното от Мая Манолова, че самото съществуване на тази комисия, чийто член е и тя, е било абсурдно. Абсурд бил и докладът и още няколко неща са абсурдни. Госпожо Манолова, Вие бяхте част от този абсурд. В този абсурд имахме възможност да се събираме и виждаме всяка седмица и смея да кажа професионално и толерантно да коментираме тези сигнали, които очертаха картината на изборни нарушения, типизирахме тези нарушения и ги предложихме на вашето внимание в този доклад. Няма никакво съмнение, че този доклад разглеждаме като стъпка във вярната посока за преодоляване на тези лоши практики, за които говорим. Критиката за това, че мнозинството все още не е дало старт на конкретна работа за изготвяне на ново избирателно законодателство, не би могла да бъде състоятелна, защото действително проучването на това, което констатираме ние, независимо от неприключването на процедурите в Конституционния съд, в прокуратурата, в дисциплинарни производства, които са образувани, не могат да не бъдат взети предвид и не могат да не бъдат обобщени поне на стадий сигнал. В този смисъл припомням само на колегите, участници в групата, становището на господин Бисеров, което той е заел при сформиране на групата на заседание на 1 октомври т.г. и това становище на господин Бисеров е неотменно следвано и в днешното му изказване. Опасенията, които той изложи за това, че предметът не е ясно очертан и че можем да залитнем към това да изследваме целия изборен процес, което се явява непосилна задача, беше едно опасение, което светеше като червена лампа в работата на комисията. Само че по тези задачи, които ние поставихме, и господин Бисеров, и останалите участници в комисията положиха усилия за установяване достоверността, доколкото е възможно на сигналите, постъпили в комисията. Смея да твърдя, че този наш доклад почива на данни, които, разбира се, са подадени от различни институции, защото нямаме друг подход, нямаме възможност, ние не сме били застъпници, не сме били наблюдатели, нямаме възможност да възложим на такава широка експертиза проверката на всички бюлетини и книжа, тоест нямаме възможност да се занимаваме с конкретния казус. Този доклад съдържа достатъчно обосновани и затова достоверни изводи, на които може и трябва да се стъпи така, както предлагаме в нашето решение. Още една бележка, по повод опасенията на изказалите се. Колеги, освен рамка, граница на компетентност, ние би следвало да боравим и с още едно понятие – мащаба на тази компетентност. Какво означава това? Ние вземаме сигнали от институциите и им ги връщаме. Няма такъв механизъм. Ако някой го твърди, той не е разбрал смисъла на доклада, не е разбрал и предложението в решенията. Когато ние оценяваме всички сигнали, събрани от различни институции, а връщаме в обобщен вид тези констатации, които ние сме намерили за достойни да влязат в доклада пак към същите институции, то очевидно, че ние им предлагаме информация на друго ниво. Прокурорът не получава само тази част от доклада, която се основава на неговата проверка и на доклада от прокуратурата. Централната избирателна комисия не получава обратно изпратените книжа с една констатация, че те отговарят или не отговарят на истината. Всички тези институции получават информация, която говори за слабостите на законодателството, слабостите в администрирането на всяка една от тях и слабостите на общата администрацията, която отговаря за процеса на изборите. Тези избори са важни и за нас, и за бъдещата ни работа, но те са важни и за институциите, доколкото при сега действащото законодателство те трябва да видят своите грешки. Вие в доклада срещате предложението за вземане на отношение, съобразно компетентност на тези институции, а не да остане безлична и ненаказана безотговорността и грешките, които са допуснати от натоварени длъжностни лица с процеса на изборите. Намирам с оглед на това дълбокия смисъл и същинския смисъл на създаването на комисията, на нейната работа и положения труд от добросъвестните членове на тази комисия. Деструктивни квалификации и оценки като тази, че комисията била абсурд, не се съвместяват с ефекта, който работата на комисията и нейното съществуване предизвика в общественото пространство. Няма никакво съмнение, че работата и съществуването на комисията активизира институциите, които започнаха да комуникират помежду си, да кореспондират по начин, който законът ги задължава, но не им определя срок да комплектоват тези документи, които се намират при тях, да ги предоставят и изпращат не само на комисията, а и помежду си във веригата за приключване на отчитането и проверката на изборните резултати. Това е ясно и видно за всеки, който си е направил труда да прочете доклада, раздаден преди повече от седмица – нещо, което вече споделих, като че ли ме подведе и погрешно накара да спестя време на всички нас, осланяйки се на ангажимента, който имаме да се запознаем с материалите, с които разполагаме. Ако това не е така, моля колегите, които не са го направили, наистина да обърнат внимание на констатациите и тогава, разбира се, ще разберат това, което имам да кажа в защита на работата на комисията, в защита на предложения ви доклад. Накрая, длъжен съм да взема отношение по проекта за решение. Ще се повторя като кажа – проектът е внимателно изработен. Той не е само предложение на Синята коалиция. Разбира се, представителите на тази парламентарна група участваха, както участваха и представители на всички парламентарни групи. Уверявам ви, че ако вие виждате подчинени изречения, които говорят и сочат на многопосочност и евентуално накъсват мисълта и крайната цел, то това е именно в усилията да не се създаде дори и съмнение за това, че се прекрачва в чужда компетентност или се предполага нечие друго решение, което все още предстои да бъде постановено. Говоря конкретно за резултата от проверката на Върховната касационна прокуратура, която работи с целия свой апарат и инструментариум за проучване на сигнали за нарушения на изборния процес на територията на Република Турция. В тази насока имаме отговор и кореспонденция с господин Найденов – шеф на следствието в страната, но ние не бихме могли да предположим точно какъв ще бъде резултатът, а още по-малко да си позволим да дадем насока на тази проверка. Не смея дори да коментирам в детайли Конституционния съд. Няма как ние да им предпишем какво трябва да направят. Научаваме, че те работят с вещи лица. Нещо, което е не често срещано, да не кажа прецедент в практиката на Върховния съд. Те се занимават с детайлите и казусите. Уверявам ви, че това проекторешение е взето отговорно с всички тези съображения, с помощта и участието на представителите на всички парламентарни групи, представени в комисията. Струва ми се, че отговорих на повечето от въпросите, които се поставиха в изказванията. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Господин председател на Временната комисия, господин Нотев, моята реплика към Вас е, че никой от нас, които сме членове на тази комисия, и никой от нас, които се изказахме, нямаме забележки към работата в комисията, нито към който и да е от ръководството на комисията, нито към господин Нотев, нито към господин Димитров, нито към господин Шарков. Комисията работи наистина професионално и в някакъв смисъл беше еталон, защото съм бил в много такива комисии, еталон за работа в някакъв смисъл. И това е моята реплика към Вас. Никой не упреква духа, стила, който Вие, вашите колеги и всички ние вкарахме в работата на тази комисия. По отношение на проекта за решение ние нямаме участие в изработването на този проект. Истината е, че той беше внесен от Синята коалиция и представителите на четирите парламентарни групи го подкрепиха. Това е истината за проекта.

Уважаеми господин Нотев, ще се присъединя към казаното от господин Бисеров и ще потвърдя, че аз и ние от Коалиция за България нямаме никакви претенции към вашата работа. Напротив! Но мисията ви беше изначално невъзможна. Комисията беше създадена с едни нереалистични цели и имаше по същество невъзможен предмет. Как може една парламентарна комисия да провери сигналите за нарушения на изборния процес на 5 юли? Абсурдна беше не Вашата работа като председател, нито работата на който и да е от членовете на тази комисия, включително от мнозинството, абсурдът се състоеше в това да се реализират задачи, които няма как да бъдат постигнати от парламентарна комисия. Тук проблемът е в свръхочакванията, които мнозинството в мегаломанската си тенденция да се превърне в истина от последна инстанция възложи на тази комисия, или можем да кажем за работата на комисията: „Голяма лъжица, но празна!” – революционно говорене в началото с кротък доклад – нещо, което сигурна съм ще се случи в резултат от дейността на останалите комисии. Не защото колегите няма да искат да си свършат работата. Напротив, вие сте образец за толерантност, за професионализъм и за желание нещата да се вършат по възможно най-добрия начин, но вие нямате свърхестествени възможности, за да свършите една работа, която не може да бъде свършена от парламентарна комисия. Затова и пожеланието ми към този състав на парламента е да не си поставяме невъзможни задачи, за да не изглеждаме накрая по смешен начин.

Е, това смешен начин ли е?

Господин Нотев, абе, не разбирате ли, че с телевизор не се спори? Имам предвид Мая Манолова. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Вие казахте нещо много важно – че всъщност целта на доклада е да се преустановят лошите практики - да, лошите практики, които са вървели 20 години на всички избори, а целта на Мая Манолова, съответно на партията й, и на ДПС е да не се преустановят лошите практики, а да се продължат. Така те са печелили избори след избори и така имат намерение при непрекъснато спадащото доверие в тези две политически сили да продължат да печелят избори. Те искат лоши практики, искат лоша законова рамка, искат да не се разобличават фалшификациите и машинациите, които те периодически непрекъснато на всички избори провеждат. Това е тяхната цел. Така че докладът е удар срещу тези лоши практики и те не желаят да им бъде нанесен такъв удар. Затова те отричат доклада. (Реплики от КБ.)

Защо не го направихте вие?

Уважаеми колеги, няма как да не приема с удоволствие оценката за атмосферата по време на работата на комисията тук от колеги, които наистина участваха в нея. Повод за дупликата ми обаче е това ярко заявено несъгласие с основанието да съществува такава комисия и резултатът от нейната работа. Повтарям, аз не съм разколебан в оценката си, че имаше смисъл да съществува такава комисия. Тя наистина сложи пръст в раната или да го кажем в друг образен вид „хвърли камък в блатото” - предизвика се движение, предизвика се отношение към конкретни въпроси и лоши практики, които трябва да намерят своето решение. Подали сме съответните насоки в нашето решение. Що се отнася конкретно до съгласието и атмосферата в комисията, аз бих се обърнал към госпожа Манолова с едно напомняне на нейно становище на заседание на комисията от 1 октомври 2009 г. Тогава на предложения от мен план за работата на комисията, внесен за обсъждане и подкрепен с единодушие от членовете на комисията, нейното изказване звучи така: „Аз съм удовлетворена от това решение, защото аз бях единият от членовете на комисията, който постави въпроса да не се разпростираме твърде, тъй като предметът беше много широко очертан. Подкрепям идеите на материала”. Значи, ние на първо заседание определихме този предмет, обявихме смисъла и основанието за съществуването на комисията. Моля всички колеги да се съобразят с това колективно решение, взето съобразно правилата на комисията – следвали сме го и смятам, че нямаме нарушение в тази посока и не сме злепоставили никого. По отношение на граматическите забележки на господин Лютви Местан, пътем ми беше направено едно уточнение, с което вероятно той ще ви запознае, и аз предварително заявявам съгласието си за него. Благодаря ви.

Процедурни трикове.

Уважаеми господин Шопов, не можете да спорите с мен, защото просто нямате аргументи, нямате какво да кажете. Да не говорим, че вашият телевизор като на представител на „Атака” е черно-бял и когато нямате какво да кажете, започвате с лични нападки и с лични обиди. Не е изненадваща и агресията, която струи от всяко Ваше изказване. Но агресията, особено по отношение на една дама, не е признак на сила, а е признак на слабост и на несъстоятелност на Вашите аргументи и Вашите тези, което за съжаление демонстрирате всеки път. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Искам да направя процедурно предложение. От направените изказвания досега правя за себе си извода, че дебатът клони към безкрайност. Господин председател, искам да Ви предложа да се ограничим вече с изказванията, да поканим в пленарната зала нашата конструктивност в работата ни, тъй като имаме още пет точки от дневния ред. Моля Ви да подложите на гласуване прекратяване на дебата.

Не е допустимо, не може.

Благодаря Ви, господин председател. Процедурата ми е възражение срещу воденето от Ваша страна по време на разглежданата точка. В хода на обсъждането днес Вие въведохте въпроса за регистрацията на господин Данаилов, твърдейки, че той не е бил в залата. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той пак не е!

Възражението ми е за начина, че въведохте, използвахте този въпрос, защото той разстрои дискусията по доклада – достатъчно продължителна и отговорна дискусия. (Шум и реплики.) Господин председател, когато правите такова твърдение, действително трябва да сте напълно сигурен, че имате основания за това. Вие поискахте и коректно споделихте с мен информацията от регистрацията на господин Данаилов при влизане в Народното събрание, аз също помолих за тези данни. Оказа се, че електронната система е регистрирала влизане на господин Данаилов в Народното събрание в 9 ч. 5 мин. 57 сек. Регистрацията днес беше осъществена между 9 ч. и 2 мин. и 9 ч. и 3 мин. Сам преценете, господин председател, как е възможно господин Данаилов и да си е оставил картата, с която е регистриран в 9 ч. и 2 мин, и да е влязъл със същата карта в 9 ч. и 5 мин. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и КБ.) Това е абсолютно невъзможно. (Продължаващи шум и реплики.) Господин председател, когато се въвеждаше електронната регистрация за влизане в Народното събрание, Вие си спомняте, че в Председателския съвет представители на Коалиция за България поставиха въпроса всички парламентарни групи да имат достъп до базата данни от регистрацията по влизането на народните представители в сградата, за да се избегне възможността за злоупотреба с тези данни. Ето защо Ви предлагам да организирате изясняване с участие на заинтересованите парламентарни групи как функционира системата, има ли забава в регистрацията на данните между влизането и регистрирането в електронната система.

Господин председателю, съгласете се, че е добре да се извините на господин Данаилов.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Изчаках да свърши обсъждането на важния въпрос – докладът за нарушенията в изборите, но съм длъжен да изразя по смисъла на чл. 45 категорично възражение срещу нарушаването на реда за провеждане на заседанието. Председателят на заседанието господин Иванов извърши няколко груби нарушения на правилника, които съм длъжен да съобщя на народните представители и на българските граждани. Първо, по чл. 13 от правилника заместник-председател на Народното събрание се освобождава предсрочно от длъжност не със съобщаване в пленарната зала, а с гласуване в Народното събрание – с решение, така както е избран. През ум не ми минава да се боря за мястото си в Президиума на Народното събрание, още повече след като неговото ръководство се осъществява по такъв полицейски и антиконституционен начин. (Единични ръкопляскания от КБ.) Правилникът обаче е грубо нарушен в чл. 22, според който председател и заместник-председател на постоянна комисия се освобождава предсрочно при прекратяване на членството в група по предложение на групата, от чиято квота е избран – подобно нещо в нашия случай няма; и второ, след като им се даде право да бъдат изслушани – това не беше направено. Господин Чукарски след като поиска да бъде изслушан, му беше отказано. Поради това фактическият състав на чл. 22, ал. 2 не е завършен и председателите и заместник-председателите на комисии не са освободени от длъжност към този момент. Както знаете много добре, дори при изпълнение на смъртна присъда се дава правото на последна дума. (Ръкопляскания от независимите народни представители. Шум от ГЕРБ.) Нарушен беше чл. 35 от правилника, според който Народното събрание избира състава на постоянните делегации и освобождава членове на постоянните делегации по начина, по който ги е избрало – с решение, с гласуване в пленарната зала, което не беше направено! Последно, нарушен беше чл. 50, който дава право на лично обяснение.

Благодаря.

Уважаеми дами и господа! Господин Иванов много хубаво, мисля, прочете нещата от правилника. Той ги прочете, аз го молих да ги зачете. Там пише, че освобождаването на председатели и заместник-председатели става, като преустановят членството си в парламентарната група по предложение на парламентарната група кумулативно и третото – след изслушване. Да си спомняте да бях изслушан? Да си спомняте да бяха изслушани колегите? Що се отнася до останалите предложения, с решение на Народното събрание е избран заместник-председателят и членовете на постоянните комисии – с такова решение трябва да бъдат и освободени. Понеже днес водещият в президиума не е юрист, юристите, които са седящи от двете му страни, аз моля да му окажат съдействие при воденето, за да не се допускат такива нарушения на правилника.

Уважаеми господин председател, чл. 22, ал. 2, ако се чете, така както юристите четат един текст, ще видите, че става въпрос за прекратяване на членството си в парламентарната група. Това членуване не е случайно. Става въпрос за прекратяване на членството на един председател и заместник-председател в парламентарната група, което предполага, че такава група все още има. Естествено логиката е да се даде възможност на този член, който е освободен или е прекратил членството си в съществуващата парламентарна група, да бъде изслушан, за да се разбере дали по своя воля е напуснал, прекратил членството, дали е изключен правомерно или неправомерно. Аз си мисля, че това е правилното тълкуване и такава беше идеята. (Реплика от народния представител Яне Янев. Независимите народни представители напускат залата.) В конкретния случай не сме в хипотезата на чл. 22, ал. 2. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Моля преди това да направя едно процедурно предложение – да поставите на гласуване на основание чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата заместник-министърът на отбраната господин Аню Запрянов Ангелов.

Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. На извънредно заседание, проведено на 4 декември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Мотивите на вносителя бяха представени от господин Николай Младенов – министър на отбраната, и от господин Аню Ангелов – заместник-министър. С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се уреждат по нов начин обществени отношения в областта на отбраната и въоръжените сили, имащи за основна цел: а) по-нататъшно развитие на въведения интегриран модел в Министерството на отбраната и създаване на организация и процедури, водещи до неговата практическа реализация и ефективно функциониране; б) връщане към усъвършенствана по-ефективна договорна система на взаимоотношения държава–военнослужещ при изпълнението на военна служба; в) въвеждане на антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на задачите и дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили. Най-съществените предложения за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са следните: 1. Във връзка с въвеждането на новата структура на Министерството на отбраната и на въоръжените сили в § 1 от законопроекта се предлага по-прецизна редакция на обществените отношения, които са предмет на регулиране от закона. 2. Предвижда се Народното събрание, съответно Министерският съвет или министърът на отбраната, да вземат решение относно изпълнението на проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили над определена стойност на разходите. 3. В чл. 26 от закона е предвидено ново правомощие на министъра на отбраната, свързано с възможността да разкрива курсове по начална и/или специална военна подготовка към граждански и военни висши училища и средни училища, съгласувано с техните ръководства, с кметовете на общини и с министъра на образованието, младежта и науката. 4. Предлага се 6-месечният срок на командировката за участие в операции или мисии извън територията на Република България, предвиден в чл. 71, ал. 1 от закона, да може да бъде удължаван еднократно до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната, без съгласието на военнослужещия. По този начин се създава изключение от правилото – удължаването на срока на командировката да става само след писмено съгласие на военнослужещия. 5. Като се имат предвид конкретните дейности и задачи на Въоръжените сили се предлага нова дефиниция на понятието „Въоръжени сили”. Предвижда се в състава на Въоръжените сили да се включват: Българската армия, служба „Военна полиция”, служба „Военна информация”, военните висши училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част и резервът на въоръжените сили. 6. Българската армия е изведена от състава на министерството. Тя е национална военна институция, основа на българските въоръжени сили, и ще включва Съвместно оперативно командване, три вида въоръжени сили и формирования за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване. От състава на министерството са изведени и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната – служба „Военна информация”, служба „Военна полиция”, военните висши училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част, Националният военноисторически музей и други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет. 7. Глава четвърта „Управление на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия” е изцяло нова и с нея се цели практическа реализация на въведената със закона интегрирана гражданско военна организация на Министерството на отбраната. Предлага се Министерството на отбраната да включва Щаб на отбраната, обща и специализирана администрация, а не всички структури по чл. 77, ал. 2 от закона (включително Българската армия), както е в действащия закон. Структурата и дейността на общата, специализираната администрация и на Щаба на отбраната ще се уреждат с Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет. Условията, редът и процедурите за съгласуване между съответните структури на Министерството на отбраната ще бъдат определени в инструкция на министъра на отбраната. Въвежда се длъжност за висш държавен служител - цивилно лице - „постоянен секретар на отбраната”. Законопроектът предпоставя постоянният секретар на отбраната и началникът на отбраната да са две равнопоставени длъжности, на които се назначава цивилно лице - висшият държавен служител в Министерството на отбраната, съответно военнослужещ - най-старшият офицер с висше военно звание, за срок 4 години. За постоянния секретар на отбраната и за началника на отбраната са предвидени определен кръг функции, които осъществяват самостоятелно, с оглед на тяхната специфична компетентност. Те ще могат да изпълняват и други функции, възложени им с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната. 8. В законопроекта не се посочват конкретните наименования и специфични характеристики на военните висши училища, доколкото това е предмет на актовете за тяхното създаване или за преобразуването им. Отпада и изискването началниците на военните висши училища да са хабилитирани лица. 9. Предлага се възстановяване на договорното начало във военната служба. С договора за военна служба задължително ще се определят наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора. Предвижда се отклонение от трудовото законодателство по отношение на реда за обжалване на заповедите за прекратяване на договорите за военна служба. Законопроектът предвижда обжалването да се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не пред съответния районен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. В законопроекта се предвижда курсантите да бъдат военнослужещи с особен статус. Те ще сключват договори за военна служба, в чийто срок се включва срокът им на обучение във военните висши училища. 11. В законопроекта се предвижда въвеждането на класове за войнишките звания „редник” и „ефрейтор” и за военното звание „офицерски кандидат”. 12. Предлага се отделянето на офицерските кандидати в отделна междина категория, представляваща мост между сержантския и младшия офицерски състав и осигуряваща плавен преход от по-ниската към по-високата категория. 13. Предлага се пределната възраст за кадровите войници да се намали от 49 на 45 години. Предлага се и намаляване на пределната възраст за военнослужещи с висше офицерско звание „генерал-майор” („контраадмирал”) и „генерал-лейтенант” („вицеадмирал”) от 60 години съответно на 58 и 59 години. 14. Предвижда се в базата за определяне обезщетенията на военнослужещите по закона да се включват само допълнителните месечни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба, които са с постоянен характер. Това са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност. 15. Предлага се допълнителното възнаграждение за продължителна служба на военнослужещите да се определя по реда, аналогичен на този в отменения Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България, действал до 12 май 2009 г. То ще се определя върху основното месечно възнаграждение, като ще бъде в размер две на сто за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от четиридесет на сто. 16. Законопроектът предвижда отмяна на Глава десета „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната”. Разпоредбите, свързани с ползването под наем на служебни жилища от Министерството на отбраната, изплащането на компенсационни суми, ползването на лечебните, санаториалните и профилактичните заведения, военните клубове, почивната и спортната база към министерството, правото на 7-дневна безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната или 7-дневно безплатно възстановяване в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на Военномедицинската академия след завръщане от операция или мисия извън територията на страната, материалното подпомагане и др., са предвидени в Глава седма, Раздел V „Почивки и отпуски” и Раздел VII „Материално осигуряване на военнослужещите”. Част от посочените права са предвидени и за цивилните служители с нарочна разпоредба на § 95 от законопроекта, с който се създава чл. 298а от закона. 17. С цел привеждане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в съответствие със Закона за държавната собственост се предлага да отпадне правото за ползване на служебни жилища от военнослужещите без заплащане на наем. Предвижда се да отпадне възможността военнослужещи и цивилни служители да закупуват жилище от фонда на министерството. В § 97 от законопроекта, в разпоредбата на чл. 319, ал. 2 се предвижда възможността министърът на отбраната да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. 18. По отношение на ползването на платения годишен отпуск от военнослужещите се предвижда задължение за командирите и началниците да осигуряват ползването на този отпуск в рамките на съответната календарна година. Отлагането на отпуска за следващата календарна година се допуска по изключение, като командирите и началниците ще носят дисциплинарна отговорност, в случай че не осигуряват ползването на този отпуск.”

„19. Чрез предлаганите нови разпоредби на чл. 188а и 285а се въвежда изискването военнослужещите, съответно цивилните служители, да декларират всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурата или военното формирование, в което изпълняват военната служба, съответно в което изпълняват служебните си задължения или работят. С новите разпоредби на чл. 188б и 285б допълнително се въвеждат ограничения за военнослужещите и цивилните служители да приемат или да улесняват приемането както за себе си, така и за свързани с тях лица на подаръци, дарения или други облаги или услуги, с което се цели въвеждането на антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на служебните им задължения. 20. По отношение на разпоредбата на чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, която регламентира случаите на несъвместимост с изпълнението на военната служба, допълнително се въвежда забрана военнослужещият да участва в търговски дружества, в които министърът на отбраната осъществява правата на държавата, поради факта, че това са дейности, нетипични за военната професия. Предвижда се възможността при наличие на несъвместимост поради установяване на непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ на военнослужещия да се предлага друга длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация. 21. Поради обективна невъзможност във всички военни формирования и структури да се осигури храна в натура на военнослужещите и цивилните служители чрез новата редакция на чл. 224 и изменението на чл. 298, ал. 2 от закона е предвидено връщането на стария режим по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България - изплащането на порционни пари. 22. Въведените с § 99 от законопроекта допълнителни изисквания към участниците в процедурите по чл. 326 от закона (по възлагане изграждането на инфраструктурни обекти, възлагането на доставка на въоръжение, техника и друго оборудване за нуждите на отбраната, при разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, при учредяване право на строеж върху недвижими имоти в управление на Министерството на отбраната и при разпореждане с дялове и акции от търговски дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на собственост върху капитала) са заимствани от Закона за обществените поръчки. 23. В § 100 от законопроекта, в чл. 327а и 327б са предвидени ограничения за отделни военнослужещи и цивилни служители. В чл. 327а се ограничава възможността тези лица в продължение на 3 години от освобождаването им от военна служба или от прекратяване на служебните им правоотношения да сключват трудови договори или други договори с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на службата им са осъществявали действия по управление, разпореждане или контрол или са сключвали договори с тях, както и да са съдружници, да притежават дялове или акции, да са управители или членове на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации. В чл. 327б се предвижда, ако в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба тези лица са участвали в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, те да нямат право в продължение на 3 години от освобождаването им от военна служба или от прекратяване на служебното им правоотношение да участват или да представляват физическо или юридическо лице в такива процедури пред структурите, в които са служили. 24. С оглед уреждането на статуса на военнослужещите, заварени на военна служба към датата на влизане в сила на този закон, в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено: а) те да сключват договори за военна служба при условията и по реда на този закон, като министърът на отбраната или оправомощените от него длъжностни лица не могат да откажат сключването на договор; в този случай договорът за военна служба ще се сключва за неопределено време, като отказът ще се счита за предизвестие от военнослужещия за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба по реда на чл. 163 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; б) да запазват получавания размер на допълнителното възнаграждение за продължителна служба, докато това е по-благоприятно за тях. 25. В § 114 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта изрично е предвидено незавършилите към влизането в сила на този закон производства по продажба/замяна на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, за които има издадена заповед на министъра на отбраната за продажба/замяна, включително от военнослужещи и цивилни служители, чиито правоотношения с Министерството на отбраната са прекратени, да се приключват в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по цени, при условия и по ред, определени в съответствие с нормативната уредба, действала по време на издаване на заповедта. 26. Предлага се отменяне на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който предвижда възможността за удължаване на максималния срок за престояване във военно звание и в длъжност на старшите офицери, както и на пределната възраст за военна служба на сержантите от Министерството на отбраната. 27. Във връзка с новата правна уредба в законопроекта са предложени изменения в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, в Закона за защита на класифицираната информация и в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". В рамките на провелото се обсъждане господин Венцислав Лаков изрази принципната подкрепа на парламентарната група на партия „Атака” за законопроекта. Предложенията отговарят на необходимостите и възможностите на държавата в момента. Господин Лаков изрази становище, че е целесъобразно да се преразгледа определеният в проекта размер на стойността на инвестиционните разходи за нуждите на въоръжените сили, в зависимост от който Народното събрание, Министерският съвет или министърът на отбраната ще взимат съответното решение. В поредица изказвания, с участието на народните представители Четин Казак, Спас Панчев, Владимир Тошев, Красимир Минчев и на ръководството на Министерството на отбраната, беше дискутирано отпадането на изискването началниците на висшите военни училища да са хабилитирани лица. Господин Димитър Лазаров, потвърждавайки подкрепата на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ за законопроекта, приветства предлаганите решения, насочени към въвеждане на повече публичност и прозрачност в управлението на Министерството на отбраната. Господин Лазаров обърна специално внимание на предложението за ангажиране и на Народното събрание при определянето на инвестиционните разходи за отбрана, както и на изискванията военнослужещите да декларират всеки свой частен интерес, имащ връзка със службата им. Народните представители Живко Тодоров и Красимир Минчев изразиха високата си оценка за законопроекта, отбелязвайки някои от достойнствата му. На първо място беше поставено предварително проведеното обществено обсъждане. Наред с това бяха отбелязани разпоредбите, осигуряващи развитие и ефективно функциониране на интегрирания модел на Министерството на отбраната. Обърна се внимание също на мерките за отстраняване на евентуални корупционни механизми при обществените поръчки за отбраната, на новите приоритети в социалната политика на министерството, на въвеждането на класове за войнишките звания, на възстановяването на договорното начало във военната служба. В своето изложение господин Спас Панчев отчете целесъобразността на предложенията, касаещи интегрирания модел на Министерството на отбраната, участието в мисии зад граница, одобрението от страна на Народното събрание за големи инвестиционни разходи. В същото време бяха поставени под въпрос въвеждането на длъжността постоянен секретар на отбраната, отнемането на част от социалните придобивки за военнослужещите, съвместяването на ръководни и командни правомощия от страна на министъра по отношение въоръжените сили, както и някои аспекти на договорните отношения с военнослужещите. Господин Неджми Али отбеляза необходимостта от приемане на Стратегия за национална сигурност. Той също приветства усилията за развитието на интегрирания модел на Министерството на отбраната. Изказа се също одобрението за възстановяването на договорното начало във военната служба. Бяха поставени отново въпросите относно функциите и правомощията на постоянния секретар на отбраната, както и за отражението на новата социална политика върху кадровото обезпечаване на Българската армия. Господин Димо Гяуров изрази удовлетворение от качеството на законопроекта. Декларирайки подкрепата на Парламентарната група на Синята коалиция, беше изказана положителна оценка за новото регламентиране на отношенията, свързани с управлението на Въоръжените сили. Господин Гяуров приветства промените, свързани със социалната политика в министерството, които следва да прекратят съществуващите възможности за корупционни практики. В своето изказване, изразявайки подкрепата на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”, господин Димитър Чукарски постави акцент върху усъвършенстването на механизмите за граждански контрол върху Министерството на отбраната и въоръжените сили. Отбелязани бяха достойнствата на проекта в тази връзка, които следва да бъдат доразвивани чрез предложения за укрепване ролята на Народното събрание в ръководството на отбраната. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за” и 3 „въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. „Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 9 декември 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. В заседанието участваха госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Аню Ангелов – заместник-министър на отбраната, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Индустриални отношения” в Министерството на труда и социалната политика, и представители на социалните партньори. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Аню Ангелов – заместник-министър на отбраната. Основната цел на законопроекта е да усъвършенства действащото законодателство, регулиращо отбраната и статута на Въоръжените сили на страната, и е насочен към формиране на модерна и мотивирана армия и въвеждането на интегриран подход и баланс между цивилното и военното ръководство на Министерството на отбраната. Специален акцент беше поставен върху въпросите, свързани със сключването и прекратяването на договора за военна служба, трудовия стаж на военнослужещите, пределната възраст, отпуските, включително отпуските за бременност и раждане, командировките, допълнителните възнаграждения, полагането на извънреден труд и неговото заплащане. Предложените промени са от съществено значение за регламентирането и изпълнението на военната служба като професия. Въвежда се договор за военна служба, с който се регламентират условията на службата и отношенията между военнослужещия и държавата. Предвидено е заповедите за прекратяване на договора да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не по реда на Гражданския процесуален кодекс, както е в трудовото законодателство. Това отклонение от трудовото законодателство дава възможност за административно оспорване на заповедта за прекратяване пред по-горестоящия административен орган, което не е възможно по другия ред. Направени са и предложения за намаляване на пределната възраст на кадровите войници от 49 на 45 години и за военнослужещите с висше офицерско звание съответно на 58 и 59 години. Тези предложения отговарят на потребностите на професията за възможности за сериозни физически и психически натоварвания, които по идея могат да се понасят от по-млади хора. Освен това се създава и мотивация за по-бързо кариерно развитие на военнослужещите. Предложени са и разпоредби за развитие на социалния диалог и колективните преговори в системата на Министерството на отбраната, включително и чрез финансова и материална помощ на професионално съсловни и неправителствени организации със сфера на дейност в областта на отбраната и сигурността. Предвидени са и норми за преодоляване на неравнопоставеността между отделните военнослужещи в зависимост от момента на освобождаването им от служба чрез обвързване на обезщетенията на военнослужещите само с месечните им възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба, които имат постоянен характер. Адекватно е формулирана и разпоредбата относно допълнителното възнаграждение на военнослужещите за продължителна служба. Разпоредбите относно ползването под наем на служебни жилища, изплащането на компенсации, ползването на санаториални и лечебни заведения, както и други социални въпроси са намерили ново систематично място в Раздел V и VІІ от законопроекта. Същевременно армията е освободена от неприсъщи за нея функции. В хода на дискусиите народните представители се обединиха около становището, че законопроектът отговаря на обществените потребности от изграждането на модерна и гъвкава професионална армия. Със законопроекта се създават и предпоставки за посрещане на ангажиментите, произтичащи от членството на България в Европейския съюз и НАТО. Народните представители подкрепиха въвеждането на договорното начало и го оцениха като позитивен елемент, който дава възможност да се гарантират и защитят интересите и на двете страни в правоотношението, като се държи сметка за волята и правото на избор на военнослужещия. Акцент бе поставен и върху уреждането на процедурите по обжалване на заповедите по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която е по-кратка в сравнение с тази по Гражданския процесуален кодекс и следователно предоставя възможност за по-ефективна и бърза защита на правата. По този начин се създават предпоставки конкретният спор да бъде решен по-бързо от висшестоящия административен орган без производство пред съд. В допълнение процедурата е и по-евтина, защото размерът на дължимите съдебни такси е по-нисък в сравнение с тези, дължими по делата, разглеждани от гражданските съдилища. Положително бяха оценени и разпоредбите по отношение на пределната възраст на военнослужещите, редът и условията за ползването на отпуските, както и възможността за курсантите студенти да се включат в тактическо обучение, което ще допринесе за по-високото качество на обучението. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати „за” 13 гласа, без „против” и „въздържал се” 3 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г.”

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 декември 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. На заседанието присъстваха Николай Младенов – министър на отбраната и Милка Коджабашиева – заместник-министър на образованието, младежта и науката. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от страна на вносителя от господин Младенов – министър на отбраната. Той посочи, че настоящите промени са с цел оптимизиране на работата и повишаване на нейната ефективност, както и синхронизиране на редица текстове с действащото законодателство. С оглед пределите на компетентност на комисията, най-съществените предложения са следните: С § 6 на чл. 26, т. 15а се въвежда ново правомощие на министъра на отбраната, свързано с възможността да разкрива курсове по начална и специална военна подготовка към граждански и военни висши училища и средни училища, съгласувано с техните ръководства, с кметовете на общини и с министъра на образованието, младежта и науката. Предлага се нова дефиниция на понятието „въоръжени сили”. От състава на министерството са изведени структурите, които са на пряко подчинение на министъра на отбраната, като същите са включени в състава на въоръжените сили. Сред тях са: военните висши училища и Военномедицинска академия (ВМА). Военните академии и военните училища се обединяват в понятието „военни висши училища”, а Военномедицинска академия се изписва самостоятелно. Тези структури са юридически лица на бюджетна издръжка, чиято организация и дейност се уреждат с отделни актове на Министерския съвет или на министъра на отбраната. Променя се заглавието на Глава четвърта – от „Министерство на отбраната”, придобива наименованието „Управление на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на българската армия”. В § 26, чл. 135, ал. 2 се предвижда курсантите да бъдат с особен статут. Съгласно § 30, чл. 142, ал. 2 сключваните договори ще са за военна служба, в чийто срок ще се включва срокът на обучение във военните висши училища. В сега действащия закон договорът е за обучение, а не за военна служба. Целта е при подготовката за изпълнение на военна служба, като професия, курсантите да бъдат поставени в условия на войскова среда. Положителна промяна, гарантираща по-голяма сигурност при изпълнение на договора е подробното изброяване на някои основни права, като задължителна застраховка „Живот”, стипендии, безплатно медицинско обслужване, ваканция и др. В § 42 се намалява пределната възраст за кадровите войници от 49 на 45, с оглед насърчаването им за обучение в професионални колежи или военни висши училища, за по-изявените от тях. Намалява се и пределната възраст за военнослужещи с висше офицерско звание, с цел по-бързо кариерно развитие. В § 78, чл. 226и, ал. 1 и 2 се предвижда финансово подпомагане на децата на загинали на военнослужещи. С § 96 се премахва възможността министърът на отбраната да провежда социална политика чрез създаване на ведомствена спортна организация и военни спортни клубове. От правомощието на министъра се отнема и правото да отдава под наем спортни обекти на спортни организации, свързани с Министерството на отбраната. В дискусията по законопроекта се включи народният представител Ивелин Николов. Той изтъкна, че голяма част от предлаганите промени са наложителни, но същевременно изказа и принципни несъгласия със същите, като например отпадането на поименното изброяване на военните висши училища, липсата на финансова обезпеченост за начална и специална военна подготовка в училищата, премахването на „академизма” в управлението на военните висши училища чрез назначаване на нехабилитирани лица за началници. Той предложи на второ четене в законопроекта да се направят редакции, с оглед неговото прецизиране. Относно промените в пределната възраст на военнослужещите с висше образование за придобиване на научни звания „асистент” и „научен сътрудник” – 45 и 47 години, министърът уточни, че ще се провери изрично между първо и второ четене на законопроекта дали предложенията не са в колизия с европейското законодателство. Бе поставен въпросът дали са осигурени средства в Бюджет 2010 за предложените в закона издръжки и стипендии за деца на загинали военнослужещи. Министър Младенов поясни, че финансирането е заложено в социалната програма на министерството. Специално внимание бе отделено на спортната политика на Министерството на отбраната. Поставен бе въпросът дали предлаганите промени не влизат в противоречие с приетата от Министерския съвет Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорт. В отговор министър Младенов поясни, че спортната дейност не е част от приоритетите на Министерството на отбраната и като основен такъв остава физическата подготовка на военнослужещите. Спортната дейност се извежда извън Министерството на отбраната и предстои да бъде изработена стратегия за съдбата на спортните обекти – собственост на министерството. Това ще бъде решено в диалог с Министерството на физическото възпитание и спорта. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 10 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 5, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.” Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, позволете ми първо да благодаря на господин Гяуров, на доц. Алексиева и на господин Стоичков за подробното представяне на докладите на трите комисии, които разгледаха законопроекта и го приеха без нито един глас „против”. Искам да отчетем и огромната работа, която беше свършена от работната група на Министерството на отбраната, която подготви този законопроект, както и от Щаба по отбрана, който даде своите коментари и препоръки за текстове, които да бъдат включени в него, както, разбира се, и неправителствените организации, които участваха в неговото публично обсъждане. Уважаеми народни представители, необходимостта от нова нормативна уредба на отбраната е безспорна най-малко по три причини. На първо място, това е прекратяването на наборната военна служба и необходимостта от регламентирането на професията войник. На второ място, присъединяването на България към НАТО и следващите от това доктринални, стратегически и организационни промени. Не на последно място, все пак консолидирането на демократичните институции в България и необходимостта от усъвършенстване на гражданския контрол, както и гражданско-военните отношения в областта на отбраната. Законът за отбраната и въоръжените сили, по който сега работим, за съжаление, беше приет от предходното Народно събрание малко набързо. Със сигурност по-малко депутати участваха в неговото гласуване и обсъждане. Радвам се, че днес интересът към законопроекта, който предлагаме, е толкова широк. Законът, който сега функционира, в голяма степен не постига целите, които бяха афиширани, когато беше обявен. На първо място, въпреки широко афишираната от правителството тогава работа по нова Стратегия за национална сигурност, такава не беше приета. Вместо това бяха надлежно регламентирани уникалните правомощия на министъра на отбраната – цитирам: „да открива и закрива детски градини към министерството, съгласувано с министъра на образованието”. Край на цитата. Една от главните слабости на сегашното законодателство е в това, че преструктурирането на Генералния щаб от Генерален щаб в Щаб по отбрана всъщност се свежда в голяма степен до замяна на длъжността началник на Генералния щаб с длъжността началник на отбраната, с което не се постига интегрирането на Министерството на отбраната, което беше заявено като цел, която и настоящото правителство подкрепя. Законът съдържа и редица антиконституционни текстове, които Съветът по законодателство на предходното Народно събрание е критикувал остро, но те не са били взети под внимание. Допуснати са и доста неточности, с оглед останалата част на българското ни законодателство и правната култура на Република България. Целта, която си поставяме с тези промени, е не да решим всички проблеми, които съществуват в българското законодателство, свързано с отбраната. Целта ни е доста по-ограничена. Тя е, за да постигнем интегрирането на Министерството на отбраната, да въведем сериозни антикорупционни мерки, които да свалят голяма част от общественото напрежение и да отворят системата, за да бъде по-прозрачна. Не на последно място, да дадем по-сериозни стимули, както, разбира се, и да защитим в по-голяма степен кариерното развитие на кадровите военнослужещи. Предлаганите промени ще ни дадат възможност да създадем интегрирана военна институция, в която политико-административният апарат и военният компонент работят под единно ръководство и командване, единна визия и обща ценностна система. Въвеждането на модерен процес на стратегическо и дългосрочно управление на системата на отбраната също е една от задачите, които се поставят. Един от сериозните пропуски, който в момента съществува, е буквалното разбиване на системата на програмиране и планиране в областта на отбраната. С настоящите промени търсим синергия, търсим ефект на събиране, на интеграция, на структури и процеси, които могат да работят заедно, за които има нужда както от военна, така и от цивилна експертиза. И не на последно място се надяваме с промените да се въведе нова управленска култура, ново организационно поведение, основано на партньорство, взаимодействие и професионализъм между военните и цивилните в областта на отбраната. Един от основните моменти, както беше представен и в доклада на Комисията по отбрана и външна политика, е именно интегрирането на Министерството на отбраната. Разработена е подробно длъжността на най-старшия цивилен служител, постоянен секретар на отбраната в министерството, като равнопоставен партньор в управлението на началника на отбраната – най-висшия военен в Република България, като по този начин се интегрира управленският процес от оперативна и ресурсна гледна точка и се създават необходимите за здравото функциониране на системата вътрешни баланси. Началникът на отбраната и постоянният секретар по отбраната ще имат възможност да разполагат с равна по обем информация, да имат достъп до всички структури на Министерството на отбраната, така че когато решенията се вземат от министъра, да бъдат обосновани както от военната, така и от цивилната експертиза. Искам специално да обърна внимание на уникалните за българската практика антикорупционни мерки, които се включват в закона, разработени на базата на Закона за конфликт на интереси и най-добрите практики в страните – членки на НАТО и Европейския съюз. На първо място, това е разпределението на правата за вземане на решения за сключване на сделки между министъра, Министерския съвет и парламента. Знам, че съществува мнението, че не това е работата на парламента, но, уважаеми народни представители, позволете ми да изложа мотива си за това. Смятаме, че когато българската държава се ангажира с огромни плащания, суми, надвишаващи 100 млн. лв., проекти, които са дългосрочни, които ангажират огромно количество ресурси, би трябвало това обсъждане и този ангажимент да се вземат от най-висшия орган на държавата – представителя, суверена на българския народ, а именно Народното събрание. Това се прави, за да има не само повече прозрачност, но да има и по-дългосрочен ангажимент от страна на държавата с подобен тип проекти, които изискват ресурси, доста често надвишаващи цикъла на едно Народно събрание и на едно правителство. Надявам се, че по този начин ще има и по-голяма прозрачност в бъдещите сделки, които се подписват, с оглед модернизацията на българските Въоръжени сили. Разработени са и специфични мерки за недопускане на конфликт на интереси. Конфликтът на интереси е един от основните проблеми, който поражда общественото недоволство към системата на отбраната, защото много хора смятат – къде правилно, къде не толкова коректно, че благодарение на конфликт на интереси, голяма част от средствата, управлявани в областта на отбраната, не се управляват по най-правилния начин и непрозрачността на сделките, които се подписват, се превръща в един от източниците на корупционни практики. На последно място искам да отбележа и един широко обсъждан в българското общество факт – чрез премахване на главата „Социална политика” в настоящия закон ние премахваме социалните придобивки на военнослужещите. Искам да уверя Народното събрание, че това не се прави, това не е целта и в крайна сметка тези промени защитават 95% от социалните придобивки на българските военнослужещи. Текстовете са преместени в други части на закона, където смятаме, че е коректното им място. Разбира се, в някои отношения се въвеждат и промени. Въвежда се промяна по отношение на правото на закупуване на ведомствени жилища от военнослужещите. Уважаеми народни представители, в българските въоръжени сили в момента има над 10 хил. картотекирани военнослужещи, нуждаещи се, имащи правото да получат жилища. Малко над 2000 са ведомствените жилища в системата на отбраната. Не смятам, че е разумно да продължи системата на продажба, особено при положение че ние не можем да осигурим жилища на такова голямо количество военнослужещи, които имат правото на такива. Второто, което е, че затова именно едно от предложенията е да отпадне това право за закупуване. Разбира се, там, където вече няма гарнизони и където вече са закрити поделенията, има хора, които имат право да получат такива жилища. Ние няма да ограничим това право. Те ще могат там да ги закупят, защото в крайна сметка имаме ангажименти към тях. На следващо място, това е промяната, свързана със заплащането на наеми за ползването на служебни жилища. Искам да ви уверя, че правителството и Министерството на отбраната в съответствие с българското законодателство и с регламентирането на управлението на държавната собственост ще разработи правила, които да бъдат коректни, да не натоварват излишно бюджета на военнослужещите, но все пак чрез някаква форма на наем да гарантират техния ангажимент към жилището, което ползват и в което живеят. Последната промяна, която смятам, че също е съществена и широко обсъждана в българското общество. Става въпрос за това дали се премахват или не двадесетте заплати, когато военните се пенсионират. Не, тези заплати не се премахват. Предвид финансовото състояние на държавата в момента и очертаващата се перспектива за следващата година не смятам, че е разумно да поемаме ангажимент към тези хора за нещо, което не можем да изпълним. Именно затова поемаме ангажимент да получат своите двадесет заплати, но това ще стане разсрочено в разумни срокове, които да не нарушават бюджетната дисциплина на Министерството на отбраната и в крайна сметка да гарантират изплащането. Ако това не бъде направено, ще бъдем в ситуацията, в която имаме законово задължение, което поради финансовото състояние на държавата в момента не можем да изпълним. Това са съвсем накратко представени промените, които предлагаме на вашето внимание. Госпожо председател, благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Започвам изказването си с убеждението, че това е една от сериозните дискусии, които ни предстои да проведем не само в днешното заседание. Силно се надявам, че всички участници в дискусията и хората, които наблюдават тази дискусия, без да вземат директно участие в нея, имат това разбиране. Става дума за сериозност, разбира се, предвид обхвата на въпросите, които се коментират, свързани с отбраната и военната сигурност на страната, респективно с военнослужещите, тяхното кариерно развитие, реализацията на различните програми и стратегии, които са заложени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Аз ще посоча малко по-общи констатации, без да се спирам на конкретни текстове, които вероятно ще бъдат предмет и на разискванията в обсъждането на второ четене. Първо, ще започна с една констатация, че за съжаление този Законопроект за изменение и допълнение следва една лоша практика от предишни поне три народни събрания. Това е да се правят предложения за изменение и допълнение, без да е налице един основополагащ документ, какъвто е Стратегията за сигурност на страната. Аз нямам никакво съмнение, че министърът на отбраната ще се съгласи с мен, като човек, който е участвал и преди това в подобни обсъждания. Защо е толкова важно да имаме един подобен документ? Най-малкото, защото всички останали документи в йерархията на документите, които следват темата, свързана със сигурността и в частност темата за военната сигурност, следват единна логика. Тогава, когато нямаме тази единна логика, изпадаме в ситуация, в която могат да възникнат противоречия във философията, в основни принципи, които се залагат в тези документи. Второ, ще подчертая, че промените, които се предлагат в законопроекта, са в значителен обем. Те са приблизително или малко повече от една трета от обема на сега съществуващия Закон за отбраната и въоръжените сили. Тук веднага изниква въпросът: кои от тези промени, които се предлагат в законопроекта, са толкова неотложни? И второ, ако имаме толкова много като обем предложения за изменения и допълнения, защо не се направи усилието да се предложи нов или нови закони, още повече че стъпката, която се прави с промяната в чл. 1 на сега съществуващия закон, е всъщност стъпка към подготовката на нови нормативни документи? Мое дълбоко убеждение е, че има възможност най-малко за три отделни закона, които могат да бъдат създадени. На първо място, безспорно това е Законът за отбраната или Устройствен закон за Министерството на отбраната, Закон за военната служба и задължително – Закон за резерва. Казвам това, за да подчертая, че тогава, когато имаме законопроект с над 120 параграфа, е нормално да се направи усилието да се предложи нов или нови законопроекти. Трето, в изявление от Вас, господин министър, аз видях констатацията за необходимостта от преглед на отбраната. Веднага ще кажа, че споделям това разбиране. Нещо повече, това е позиция, която вече сме заявявали. Разбира се, веднага ще направя уговорката, че не става дума за преразглеждане на политическата рамка на отбраната, не става дума за преразглеждане на приоритети или поети от страната ни ангажименти като страна член на НАТО, или съответно отговорности и задължения, които имаме към европейската политика за сигурност и отбрана. Ако под преглед на отбраната обаче се разбира преглед на необходимите оперативни способности, преглед на капацитета и отговорностите на различните системи и ведомства към отбраната на страната или съответно към военната сигурност, преглед на ресурсите с оглед на тяхното ефективно изпълнение, аз съм „за” и същевременно отново изниква въпросът: добре, ако имаме убеждението, че е необходимо да се направи подобен преглед на отбраната, не е ли по-логично подобни съществени изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили или съответно новите закони да дойдат, след като бъде изготвен подобен преглед. Моят отговор е „да”. Подобни изменения или нови закони следват логиката на един преглед на отбраната. Четвърто, от всичко казано дотук следва един логичен въпрос: защо се правят точно тези промени, които са предложени в Законопроекта за изменение и допълнение? Това всъщност въпрос на персонална преценка на министъра на отбраната и на неговия екип ли е, или това се основава на една професионална експертиза? Правя уговорката, че има редица предложения, които вън от всякакво съмнение са необходими, и съответно приемливи. Впрочем тези приемливи промени следват критиките на редица неправителствени организации, които звучаха в периода на обсъждане на сегашния закон. Аз имам известни различия с констатациите на министъра, че много набързо бил приет този закон. Той беше предмет на доста обсъждания, на доста промени, повярвайте ми, в това число и по отношение на самата концепция за изготвяне на нов Закон за отбраната и въоръжените сили, което пък от своя страна беше предмет на обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност при президента, но това е друга тема. Аз например сред тези приемливи промени ще отбележа нещо, с което завърши министърът – това са, разбира се, стъпките като антикорупционни промени и повишаване на прозрачността, в това число ясното фиксиране на правомощията на различните институции, включително и на Народното събрание при одобряването на разходи или на проекти, която отделна стойност надхвърля определена сума. Аз обаче ще добавя нещо друго. Според мен е изключително необходимо да се запази текстът за необходимостта от разработване на програма, не на отделни проекти, не на отделни разходи, а на цялостна програма. Дали това ще бъде в прерогативите на Министерския съвет или на Народното събрание е друго решение. За мен е критично необходимо да има цялостна програма с ясни срокове, с ясни цели – например, по отношение на модернизацията или превъоръжаването с ясни източници на финансовите ресурси и, разбира се, всичко това да подлежи на одобрение от съответните институции. Тук обаче ще добавя, че констатациите ми за приемливост на предложението за промени не са достатъчни и не могат да определят една позиция за подкрепа. Аз ще продължа с изложението. Уважаеми дами и господа народни представители, свидетели сме, в това число и в този законопроект за изменение и допълнение, на една своеобразна пулсация в схващанията за обхвата на дейността на министерството, нека така да се изразя, в зависимост от фигурата на министъра и съответно на неговия екип от заместник-министри. Тези, които имат малко по-продължителни наблюдения, ще се съгласят, че в различни периоди, в различните закони имаме предложения, които могат най-общо казано да бъдат формулирани по следния начин: имаше период от време, в които се включваха нови дейности, разширяваха се правомощията на министъра и на Министерството на отбраната, допълваха се елементи към отбранителната система на страната, съответно регламентираха се нови и нови отговорности, предпоставяха се различни стратегии, които бяха заложени в Закона за отбраната и въоръжените сили, имаше дори различен състав на въоръжените сили, който сега отново се променя със законопроекта за изменение и допълнение и всичко това беше свързано с търсенето естествено на допълнителни финансови ресурси. За съжаление ще кажа, че на практика при смяната на политическото ръководство на министерството съответно всички тези допълнения към Закона за отбраната и въоръжените сили или се отричаха, или се допълваха чрез нови изменения и допълнения в съществуващите закони. Аз лично намирам това за абсолютно неприемливо. Ние сега сме свидетели на разширяване на правомощията на министъра на отбраната и ликвидиране на част от отговорностите, които бяха заложени за Министерството на отбраната, което намирам, че е израз на една непоследователност. Разбира се, оставям настрана факта, че всичко това е едно логично последствие от отсъствието на цялата тази йерархия по документи, за която споменах и без съмнение стои в основата на формирането на една трайна политика в областта на отбраната. Отбелязвам обаче всичко това, уважаеми колеги, защото една подобна непоследователност засилва усещането за несигурност и за непредсказуемост на кадровата военна служба, съответно за кариерното развитие на военнослужещите и на цивилните служители. За съжаление към това ще добавя, че се създават и резерви към военната служба, съответно се увеличава текучеството в Българската армия и се увеличават незаетите места за кадрови войници. Аз съм сред хората, които смятат социалната политика, която беше заложена в обема, в който сега съществува в Закона за отбраната и въоръжените сили за едно от неговите големи достойнства и не споделям резервите, за да не кажа нежеланието на министъра на отбраната да реализира тази политика като част от неговите и на министерството задължения и отговорности. Това впрочем, заедно с намаляването на пределната възраст за кадровите войници и поредното намаляване на пределната възраст за военнослужещите с висши офицерски звания, е нова предпоставка за намаляване числеността на Българската армия. Разбира се, има и други фактори за едно подобно опасение. Сред тях мога да посоча например бюджета за следващата година, но фокусирам вниманието върху това, защото за пореден път числеността на Българската армия е плод на всичко друго, но не и на един обективен анализ, анализ на потребности, на способности и съответно на разполагаемия ресурс. Ако това е така, нека в такъв случай да бъда опроверган и да бъде представен този анализ. В заключение искам да подчертая, че към констатациите с негативен знак ще добавя и опасенията си, че ставаме свидетели на поредното професионално обезличаване на военното командване на Българската армия и на Въоръжените сили на България и на доминацията на политическото ръководство, което според мен е малко превратно тълкуване на интегрирания модел. Това между другото може да се открие в много текстове на законопроекта. Аз ги споменавам, защото всеки дисбаланс, особено в чувствителна сфера като отбраната и военната сигурност, създава напрежение и съответно рискове, на които между другото сме били свидетели нееднократно през последните години или най-малкото поне през годините, да кажем, от 1995 г., когато беше приет предишният Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Приключвам с констатацията, че аз, разбира се, нямам скрупулите да призная определени достойнства на Законопроекта за изменение и допълнение и сред тези достойнства ще посоча основните цели поне по начина, по който те бяха заложени в доклада на Комисията по външна политика и отбрана. За съжаление ще кажа, че критичните констатации и бележки не ми дават основание да подкрепя на първо четене предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Найденов естествено очерта някои от проблемите, които така или иначе решава този закон. Въпросът, който той поставя, е, че в предложенията за изменение на закона, са предвидени много изменения, които покриват повече от 1/3 от закона и той е прав в това. На тази база той пита: защо няма нов закон? Вие, господин Найденов, сам си отговорихте на това във Вашата първа част. Защото няма Национална стратегия за отбраната, защото няма Национална военна стратегия. Тоест няма ги основополагащите документи. Без тези документи вие през м. май приехте един закон – недоносче, който по-голямата част от военните експерти не приемат, но един закон, който беше приет именно с предизборна цел, за да може да реализират предизборните ангажименти, които си поставяха определени партии. Така че отговорът именно е в това – многото допълнения се пораждат именно от несъвършената база на закона, който беше създаден. Що се отнася до създаденото отношение към службата, която е в резултат на закона, както Вие се изразихте, и намаляването на интереса към нея, бих искал първо да ви кажа, че измененията в званията са дадени много добре – не знам, сигурно сте обърнали внимание, а именно, в обхвата на дадено звание. Тоест, дадени са различни класове: за редник – І, ІІ и ІІІ клас, ефрейтор – І и ІІ клас, и офицерски кандидат – една нова длъжност. Тези нови възможности дават на тези, които кандидатстват и стават войници, примерно, или подофицери в армията, възможност в рамките на званието те да растат хоризонтално. Тоест, ако те се представят добре, имат възможност в рамките на едно звание да бъдат І, ІІ или ІІІ клас със съответното различно заплащане. Вие сте прав, че наистина когато беше приет законът, кандидатите бяха 0,2:1, а сега са 10:1. Това намаляване на интереса ли е?

Уважаеми господин Минчев, Вие всъщност подкрепяте част от моите констатации и част от моето изказване. Аз се съгласих, че това е една лоша практика, която е била налице, включително и в предишното Събрание. Но то не означава, че тази лоша практика трябва да се следва, ако всички имаме констатацията, че тя наистина е лоша. Аз говоря за това, че когато имаме подобен голям обем на промени и когато не се предлага нов или нови закони, изниква въпросът: кое е спешното във всички тези над 120 параграфа за изменение и допълнение на сегашния закон, за да се приемат сега? Между тях със сигурност има такива, които са неотложни, със сигурност има неща, които трябва да бъдат промени с оглед реализацията наистина на един изчистен и непораждащ противоречие или напрежение интегриран модел на Министерството на отбраната. Това е факт. Със сигурност е необходимо да бъдат ясно разписани задълженията и отговорностите по отношение на цивилната и съответно на професионалната експертиза. Но аз питам: кое е неотложното сред тези 120 параграфа, за да се занимаваме сега с толкова сериозни изменения в съществуващия Закон за отбраната и Въоръжените сили? Аз не съм коментирал нещата, свързани с военните звания. Това очевидно е резултат на едно споразумение и съответно на съгласие между политическото ръководство и командването на военната армия за по-голяма и по-добра диференциация. Аз ще се съглася на тези изменения и допълнения, които се правят. Аз обаче коментирам напрежение, което възниква с оглед дисбаланса между правомощия на политическото ръководство и на командването на Българската армия и на Въоръжените сили. Нещо повече, аз изразих опасенията си от поредното обезличаване на командването. Защото ще се съгласите, че въвеждането на една нова фигура, каквато е постоянният секретар, който е наравно с Началника на отбраната, при положение че се променят част от функциите на Началника на отбраната, говори тъкмо за това. Аз съм длъжен да изразя тези опасения и ако не съм прав, те да бъдат опровергани и съответно те да бъдат плод на коментари или отговори от страна на министъра на отбраната.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, на първо място, искам да поздравя министъра – позволете ми тази нескромност – за огромната работа, която е свършил заедно със своя екип. Искам да поздравя специално него като политическа фигура и висшето политическо назначение в Министерството на отбраната за личния му ангажимент и участие в подготовката на всички тези крайно необходими промени на един нескопосен закон, който беше приет с невъобразима скорост в предишния парламент и който, както тогава предупреждавахме, беше напълно негоден за управлението на отбраната в България. В хода на приемането на закона ние предложихме приблизително същите поправки – приблизително, казвам, които днес са предложени на нашето внимание. Обърнете внимание, уважаеми народни представители – онези, които не сте били в предишния парламент - нито една от тях не беше приета. Беше съхранена корупционната система, корупционният механизъм в Министерството на отбраната, беше объркано цялото функциониране на управлението на отбраната. В крайна сметка, когато говорих с народните представители, които разбираха от отбрана в тогавашното мнозинство, всички вдигаха рамене и се чудеха защо така прибързано се приема този закон. После стана ясно – с ясна политическа цел, с ясна договорка между тогавашния министър, тогавашното мнозинство и президента на Републиката да се смени бързо във вакуума между изборите цялото военно ръководство на българската отбрана и да се назначат „наши” хора там. Още тогава предупреждавахме, че този закон хвърля горещ картоф в скута на следващия министър на отбраната, на следващото правителство. И се оказа, че сме били прави. Не казвам всичко това, за да ви подчертая колко големи мъдреци сме били тогава, а защото смятаме, че това беше един изключително погрешен, вреден, ако щете, за отбраната политически акт: да приемеш в края на мандата на едно правителство устройствен закон, когато беше съвсем очевидно, че ще има промяна в управлението на страната. Според мен това е най-тежкото политическо провинение при приемането на този закон. Синята коалиция ще подкрепи всички поправки, внесени от Министерството на отбраната и одобрени от Министерския съвет, защото са – извинете ме за израза – протезата, която ще изправи един законодателен инвалид, за да може да се движи – това е. В момента ние с вас ще подкрепим създаването на една огромна протеза, за да може по някакъв начин да се оправи онова, сторено от Министерството на отбраната с приемането на предишния закон. Съгласен съм с уважавания от мен колега Ангел Найденов, че е необходим нов закон. Той беше толкова необходим и преди една година, когато започна разглеждането на сегашния закон. Напълно съм съгласен и с колегата Минчев, който каза следното: „Без стратегия за национална сигурност, без Национална доктрина, без необходимите основополагащи документи беше приет нов Закон за отбраната и въоръжените сили”. Сега е необходимо да се разработят тези основополагащи документи. Аз съм абсолютен привърженик именно тогава – дали ще бъдат един или три закона, че трябва да се напише ново законодателство, което веднъж завинаги да фиксира отношенията, както правят опит да направят това внасяните в момента поправки. Сиреч, призовавам всички онези, които изразяват несъгласие с поправките от опозиционна реакция, от опозиционна мотивация, да подкрепят поправките, защото става въпрос за националната отбрана. Не става дума за отбраната на НДСВ, която те управляваха в продължение на осем години, или отбраната на БСП, или отбраната на Синята коалиция. Става въпрос за националната отбрана. Ще изразя несъгласие с едно според мен странно отсъствие от списъка поправки, които ни се предлагат. Става дума за Глава пета, Раздел І „Положение на война. Военно положение”. Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министре! В този раздел има една от най-големите глупости, сътворявани в областта на отбраната – създаване на Върховно главно командване. Такова чудо в българската Конституция няма. Има върховен главнокомандващ. Фигура „Върховно главно командване” не съществува. Ще кажа следното. По време на Втората световна война Върховно главно командване има само в болшевишка Русия или в Съветския съюз и в нацистка Германия, където двама диктатори със собствените си мании за познания във военното дело изпращат хиляди свои войници и офицери на смърт с глупостите, които налагат на военните си. И сега ние изневиделица – това беше в предишния закон – вкарваме тази глупост в закона. Отгоре на всичко тя носи и много големи рискове. Ако прочетете внимателно чл. 114, ще ви направи впечатление, че изведнъж се сменя структурата на държавата. Изведнъж се превръщаме в президентска република, когато, не дай си Боже, има положение на война или военно положение. Изчезва парламентарната република, сменяме на практика Конституцията на страната. Изведнъж президентът се превръща във всьо и вся – не говоря за този президент, за Петър Стоянов, за Жельо Желев или за който и да е друг президент. Като народни представители ние нямаме право да сменяме държавното устройство на България, а с чл. 114 на практика точно това се извършва. Пледирам много категорично пред вас: нека променим това. Аз ще внеса необходимите поправки в законопроекта в предвидения срок и отново ще пледирам пред вас да свършим тази работа. Защо тази работа трябва да бъде свършена? Защото във военно време или при военно положение целият финансов, кадрови потенциал, ресурс на страната е в ръцете на министър-председателя, не в ръцете на президента. Управлението на отбраната се осъществява от Министерския съвет през министъра на отбраната с решение на Министерския съвет. Това е много важен елемент, върху който нарочно ви обръщам внимание и дано съм достатъчно убедителен. Когато държиш целия ресурс, съвсем нормално е да управляваш операциите и взимаш решенията, необходими в състояние на война или военно положение, пак казвам, не дай, Боже, това да се наложи. Затова ще предложа цялото оперативно управление при война или военно положение да се съсредоточи в ръцете на Министерския съвет и да бъде ръководено оперативно всекидневно от министър-председателя – по предложение на министъра на отбраната, естествено. Ще кажа и още нещо. С целия този глупав чл. 114 и с целия раздел на практика заличаваме онова, за което правим сегашните промени в закона – интегрирания модел. На практика го ликвидираме, защото се създава абсолютно нов модел на отбраната. И когато правим интегриран модел на отбраната, за да служи именно на отбраната на страната, най-нужна в положение на война или военно положение, ние ликвидираме този интегриран модел. Това е абсолютен законодателен парадокс! Ако щете, това е смислов парадокс. Апелирам към господин министъра и към господин Найденов, чийто възгледи по тези въпроси много добре познавам, имал съм честта да ползвам съветите му, когато сме обсъждали въпросите на отбраната, да се замислят много сериозно и убедят народните представители от другите партии, от мнозинството, преди всичко народните представители от ГЕРБ колко е нужно това да бъде свършено именно сега, когато се правят промените. И още нещо. Преди малко споменах, че на практика сменяме държавното устройство с чл. 114 и чл. 115. Заличаваме нещо много важно в една демократична страна – парламентарният контрол върху управлението на действията по време на отбраната. Ние го ликвидираме, защото върховният главнокомандващ не подлежи на парламентарен контрол. Получава се едно двуначалие. От тази гледна точка лишаваме на практика обществото от ясен контрол върху вземаните решения в такива много тежки времена, каквито са войната и военното положение. Това са моите аргументи и аргументите на Синята коалиция. Казвайки, че категорично и ясно ще подкрепим внесените промени от Министерството на отбраната, от Министерския съвет, ние ще направим своите допълнения в посоката, в която говорих в последната част на своето изказване. Благодаря ви много за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз също искам да започна с адмирации към господин министъра и към неговия екип, които успяха да подготвят и ни предложат през Министерския съвет един много качествен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Бих се обърнал лично към господин Найденов. Ние дебатирахме този момент и в Комисията по външна политика и отбрана – кое е спешното. Наблягам на думата „спешно”. Ще обърна внимание, че според протоколите от предишното Народно събрание предишният закон е внесен и приет за по-малко от два месеца. Чисто формално погледнато, сегашното предложение за изменение на този закон вече набира пети месец, откакто господин министърът управлява министерството. Освен това нашият екип начело с ген. Ангелов говори за тези промени повече от година. Тоест спешното не е чак толкова бързо, ако имате това предвид. Спешността се налага по простата причина, че армията е една от най-сериозните и консервативни институции в Републиката. Би трябвало тогава, когато е поставена в тежка ситуация да бъде ръководена и управлявана, да й се помогне максимално бързо. Затова призовавам господин Найденов и цялата група вляво на банките на парламента да вникне малко по-задълбочено! Нека не политизираме този закон, защото националната сигурност не е нещо, което би трябвало да се влияе от чисто политически аргументи. Искам да споделя с народните представители, които не са задълбочено запознати с проблемите на Министерството на отбраната и на Българската армия, че сегашните промени възстановяват фокуса върху основната същност на министерството и на Българската армия – повишаване и стабилизиране на бойните способности на Българската армия. Всичко друго е в допълнение към него. Защо правим Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили? Беше вече отговорено, но аз също искам да се спра на този въпрос. Господин Найденов знае много добре, че съществуващата Концепция за национална сигурност е от 1998 г., когато условията в републиката са били съвършено различни. В момента също знае, аз искам да го знаят всички народни представители, че се работи по нов документ. Амбицията на работната група е този документ да не бъде академичен труд, а да бъде документ, на който могат да се базират следващите документи – Доктрината за национална сигурност, Планът за модернизация на Българската армия и т.н. Тогава вече ще имаме базата за създаване на закон или комплекс закони, касаещи отбраната и резерва. Интегрираното управление, което се опита да въведе сега коригираният закон, на практика беше едно добро пожелание, което маскира истинските цели на приетия през м. май закон. Интегрираното управление, особено когато Българската армия по обясними причини свива своя състав, е изключително важно, защото процентното съотношение между цивилно и военно ръководство, между дублиращи се структури оказва вече съществено влияние. Сега предложените промени изчистват пределно ясно и аз, без да влизам в диалог с господин Найденов, съм учуден, че той не е забелязал пределната яснота, която дават новите промени, изчиствайки ръководствата на военните структури и ръководствата на цивилните структури в армията, особено с въвеждането на длъжността „постоянен секретар на отбраната”. Другото, което ме изненадва, е коренно обратно на това, което е заложено в закона, а именно даване на министъра и неговия екип на чисто политически функции и снемане на административните натоварености чрез началника на отбраната и чрез постоянния секретар. Тоест политиците да си вършат тяхната работа и да поставят задачите на цивилните и военните да вършат техните задачи. Това е пределно ясно, изписано е подробно – по-подробно не би могло да бъде, дори се изпада в прекалена конкретика според мен. Следващият момент, който предложеният законопроект ясно формулира, са изключително мощните антикорупционни мерки. Такава прозрачност, такава яснота, такава конкретност, такъв граждански контрол (аз повече от 40 години се занимавам и съм много навътре в проблемите на отбраната на България) не съм си и помислял, че може да съществуват. Това, което сега се предлага - в една сфера, която все пак има и своите особености по отношение на конфиденциалност, не би могло да бъде по-добро. Тогава, когато самият министър чрез Министерския съвет предлага да бъде контролиран едва ли не за всяко съществено перо по разходите за отбрана, аз не виждам какви обвинения могат да имат към него. Имайте предвид, че цифрата, която е заложена – 250 милиона, скочи на 100 милиона, защото все пак това е армията. Цифрата „100 милиона” е голяма, но за армията, дори българската, тя не е кой знае колко съществена. Тоест самият министър предлага да бъде контролиран и ограничаван в своите действия – това е нещо, което би трябвало да бъде адмирирано, а не критикувано. Аз моля да обърнете сериозно внимание на нещо друго, което е заложено в законопроекта. Самият министър – извинявам се, че говоря така пред него, но това са фактите, предложени в законопроекта, премахва волунтаризма и обективизира управлението на бюджета на Министерството на отбраната. Тоест той самият се подлага на този контрол и казва: оттук нататък ще има правила, няма да има авансово теглене на суми, няма да има теглене на суми по една програма, които след това неясно къде и как изчезват като харчения. По отношение на добре защитените от господин Найденов социални придобивки – как не бива да се премахват, господин министърът го каза, аз го повтарям, прочетете го – не се премахват. Когато наши съседи и недотам съседи – членове на Европейския съюз, стигнаха до положение не да премахват социални придобивки, а да намаляват заплати, ние с този законопроект само прецизираме получаваните от цивилните и военни служители в Министерството на отбраната социални придобивки. Нищо не се премахва. Ако съм сбъркал, искам да бъда опроверган, да ми бъде конкретизирано кое точно премахваме. Прецизността трябва да бъде ясна. Освен това, безплатна баница знаем, че няма, така че тези, които ползват жилища, нека да бъдат добри да си плащат и наемите. За тази работа получават заплата. Нещо, което отново се възстановява в армията, която, всички знаем, вече е напълно професионална, е договорното начало на службата. Тук отново искам да помоля господин Найденов да подкрепи законопроекта, защото договорното начало издига статута на военната служба, прави я привлекателна, защото тя става предсказуема. Когато ти се подпишеш, че ще служиш еди-колко си години в армията, по определени правила те са ти гарантирани, защото е сключен договор, който има законови правомощия да те защитава. Не виждам как и къде са нарушени положителните страни за набиране на състав за армията. Беше посочено и преди мен, че армията е йерархическа структура и в нея има изключителни възможности за вертикален растеж, особено за тези, които желаят, но за първи път този законопроект дава възможност и за хоризонтален растеж, и то за младшите войнишки и сержантски звания. Този, който иска може да учи и да расте по вертикала. Този, който иска да работи може да расте по хоризонтала. Дава му се тази възможност. Просто не виждам къде и как може да бъде атакуван в това отношение предложеният законопроект. Уважаеми колеги, имаме достатъчно време да конкретизираме нещата по законопроекта. Нека да бъдем конкретни, нека да не политизираме нещата. С това искам да ви призова: подавайте своите корекции, но нека да подкрепим по принцип законопроекта на първо четене. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Прави ми впечатление, при цялото ми уважение, което изпитвам към заместник-министъра господин Ангелов, че и при обсъждането в комисията, и днес, тук не виждам присъствие на Началника на отбраната, на хората от Въоръжените сили. Считам, че при обсъждането на един закон, който касае отбраната и въоръжените сили, трябва да присъстват и представители на Въоръжените сили или най-малко Началника на отбраната. И аз затова апелирам, когато се гледат такива въпроси, нека да уважаваме институциите и да каним тези хора, за да участват. Това е мое мнение. Разбира се, че ние не искаме да политизираме днешното обсъждане. Напротив, казваме нашето мнение по въпросите такива, каквито ги виждаме и ги оценяваме. Аз подкрепям усилията на министъра, на министерството, за въвеждане на интегрирания модел, но съжалявам, че с промяната в действащия закон в момента не постигнахме създаването и функционирането на интегрирания модел, така както ни се иска. Дано постоянният секретар като длъжност и институция да помогне за това. Притеснявам се и ще го кажа още веднъж, че в подредбата в закона след министъра е постоянният секретар, след това са заместник-министрите и пак на последно място е началникът на отбраната. Идеята беше началникът на отбраната да е до министъра, за да може пътят, който се извървяваше досега за седем дни от Министерството на отбраната-сграда 1 до Министерството на отбраната-сграда 2 да бъде съкратен до възможния минимум, да не се губи време и решенията да се вземат без да се протака. Разбира се, че никой от нас не е против прозрачността. Всяка опозиция се радва, когато има възможност инвестиционните проекти да се обсъждат в парламентарната зала. План 2015 предвижда няколко сериозни инвестиционни проекти, които се надявам това правителство да успее да реализира. Това са новите многоцелеви изтребители, новите корвети, комуникационните системи. Всеки от тези проекти е за по няколко милиарда. Разбира се, че би било добре и ние да участваме в обсъждането, и народът да знае повече за това как и къде се харчат парите на данъкоплатците или бюджетните средства. За съжаление, аз не виждам механизма, по който ще се вземат решенията. Тук, в залата, има хора работили в системата, но специалисти, които да вземат решение, се страхувам, че няма да има достатъчно, но може би наистина е по-добре, че въпросът ще бъде гледан в парламента. Като коментираме социалните придобивки то не е, за да политизираме нещата, а защото наистина в последните 2-3 години беше намаляло значително желанието на хората да служат във Въоръжените сили. С новите заплати и социални придобивки службата стана привлекателна, но не трябва да има отстъпление от една или друга придобивка. Сега сме в криза и има много безработни, може би сега лесно се вижда бъдещето, но след излизането от кризата се страхувам, ако има такова отстъпление, че то ще доведе отново до проблеми в Българската армия. Убеден съм в това, тъй като все още българските военнослужещи не получават достатъчно възнаграждение за труда, който полагат, за отговорностите, които имат и изпълнението на задачите, които трябва да изпълняват. Може би наглед наемите, покупката на жилища са по-дребни неща или бюджетът като не позволява сега да бъдат покрити те, това е било повод за това решение на този въпрос, но това наистина са едни придобивки, за които се завиждаше на военнослужещите и те правеха службата по-интересна и приемлива. Наличието на безплатни детски градини, възможността децата на военнослужещите да са осигурени, също се прие много добре от всички, тъй като много пъти бащите им са далеко от семействата. И ако там също има отстъпление, това наистина ще бъде зле за българските военнослужещи. Що се отнася до средствата за пътни разходи, санаториуми, медицинска помощ и т.н. – поддържайте ги, господин министър. Хората имат нужда и от почивка, и от това да съберат семействата понякога. Това, което е достижение, пак казвам, е добре да бъде запазено. Притеснени сме от това, че обезщетенията, които военнослужещите получават при пенсиониране не се отказват, но се отлагат във времето. Вярно е, че сега е криза, но изменението на закона, което сега предлагате да бъде гласувано, се прави за бъдеще време, а не само за няколко месеца или за година на криза. Интегрирането на хората, които се пенсионират, които напускат армията, е било идеята да се плащат наведнъж 20 заплати, които да дават възможност на хората да започнат свой бизнес, нов бизнес, а решението е това да става чрез нормативен акт на министъра, като не се сочи времето, в което това може да бъде реализирано. Хората сигурно няма да са щастливи от това, че няма да получат парите накуп. Сигурно ще кажете, че се повтарям за висшите военни училища, но висшите военни училища се създават на основание на Закона за висшето образование. Там е записано за началниците на висшите военни училища. В новия закон няма изискване да са хабилитирани, не трябва да са хабилитирани, а другия закон изисква началниците да бъдат такива. Още повече, че началникът е и председател на Академичния съвет, един строевак сигурно трудно може да взема решение по една научна разработка, да я оцени и да даде свое становище по тези въпроси. И само да вметна, че в проекта се запазват 2 % увеличение за всяка година военна служба към заплатите, но не повече от 40%. Идеята беше в първите няколко години малко по-бързо да расте този процент и затова в действащия в момента закон беше предвиден по-голям процент за първите години. Сега, изравнявайки процента за тези 20 години с по 2% за всяка година мисля, че също малко връща назад придобивките. С това военнослужещите, особено в началото, когато те създават семейства, когато имат нужда от повече пари, няма да имат тази възможност. Ние не сме казали, че сме против закона, но аз се въздържах при гласуването, защото виждам, че все пак има определено отстъпление. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Радвам се, че дискусията не се политизира, защото въпросът е важен и не би трябвало да се политизира, но в хода на тази дискусия всеки поставя въпроса защо се налагат тези промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Отговорът трябва да се каже ясно – тези промени се налагат, защото няма пари и армията трябва да продължи да функционира. Тези промени се налагат, защото Министерството на отбраната беше превърнато през последните 20 години в „Министерство на далаверата”, в последната година – на „Министерство на детските градини и розовите беeмвета”. На това трябва да се сложи край. Този законопроект дава възможност да се сложи този край и нещата да тръгнат както трябва и да вървят напред. В рамките на ограничения ресурс, който сме гласували в бюджета за отбраната, именно чрез закона може да се реализира нормално функциониране на армията и въобще на отбранителните способности на държавата. В този смисъл тук трябва да заявя, че „Атака” ще подкрепи законопроекта, защото той отговаря на нашите виждания за прозрачност, което е необходимо изискване. Тази прозрачност липсваше през последните години и заради липсата на тази прозрачност станахме свидетели на многобройните скандали, свързани с военните доставки. Само ще припомня, че бяха закупени ненужни тренировъчни самолети, бяха направени договори за множество самолети „Спартам”, които не можем да изплатим, бяха купени почти бракувани фрегати. За всичко това досегашните управляващи дължат обяснение и някак си не мога да разбера този жал и този плач затова, че се закриват детските градини на Министерството на отбраната. Все пак министърът на отбраната не е министър на детските градини, затова подкрепата на „Атака” се изразява и в подобряване на този принцип на прозрачност, който е залегнал. Надяваме се, че законопроектът ще позволи да се прекратят корупционните практики и скандалите, които съпътстваха всяка една военна доставка. В същото време си даваме сметка, че е трудно да се намерят при тази ситуация пари за такива военни доставки, които да останат ясни и прозрачни. В законопроекта много добре е изчистено отношението във връзка с конфликта на интереси, което ние подкрепяме. Между първо и второ четене ще си позволим да направим някои дребни редакционни поправки, които изглежда са изпуснати в първоначалния проект, който ни беше предложен. Предлагаме и нещо, което е важно според мен и трябва да се възприеме – да се намали горният праг на сделките, които ще одобрява парламента, защото 100 млн. лв. за сделка, така както е предвидено в сегашния законопроект, е твърде висок праг, според мен. Сделка за 100 млн. лв. всъщност ще е само сделката за закупуването на нови самолети. Дай Боже, да се намерят парите. Евентуално и сделката за корвети. Предлагаме този праг да бъде свален до 50 млн. лв. и съответно в Министерския съвет да се дават разрешения за сделки до 30 млн. лв. Това е точно в подкрепа на идеята за повече прозрачност. Парламентът няма да се преумори, ако ратифицира една или две сделки повече. Няма да се преработим. Добре е, за да има повече прозрачност и повече яснота. Освен това предлагаме началникът на отбраната да има възможност да получава и втори мандат, защото така съсипваме кадърни командващи. В сега предлагания закон това е таванът на развитие в армията и при изкарване на мандата този човек трябва да отиде принудително в пенсия, независимо от качествата му. Ако се даде възможност за втори мандат, тези качества могат да бъдат използвани рационално. Според мен има смисъл от такова предложение. Друг пропуск, който забелязахме, надявам се, че е технически и получих уверение, че ще бъда отстранен – в сегашния проект Щабът на отбраната не е включен в състава на Българската армия. Това може лесно да се уточни с един допълнителен запис в новия проект. Ние също ще предложим и ще съдействаме това да бъде направено. В длъжностната характеристика на началника по отбраната ще настояваме да се запише, че той е човекът, отговорен за регламентиране на статута на жените в армията. Защото, господин министър, не е хубаво да четем заглавия „Армията е бременна” или „Жени кандидатстват за механик водач”. Ако това нещо се регламентира като обявяване на списък на длъжностите, които могат да се заемат от жени, ще се избегне и ще се прецизира при второто четене на законопроекта. Надявам се, че предложеният проект ще бъде подкрепен от всички политически сили. Друг изход нямаме, а и това е израз на загрижеността, която имаме към армията. Тя заслужава нашата загриженост! Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лаков, първо бих искал да обърна внимание на Вашето предложение за сключване на сделки, които ще се одобряват или от Народното събрание, или от Министерския съвет, или от министъра. За тези, които ще се одобряват от Народното събрание. Вие предлагате да бъде по малко от заложените 100 млн. лв. и да бъде 50 млн. лв. Бих искал да Ви кажа, че примерно сделка за самолети или за вертолети, или за каквото и да е, не е сделка за самите тях. Тя набъбва с много други допълнителни ангажименти, допълнително включване на предприятия, допълнителна логистика и така нататък. Сделката набъбва в голяма степен. Така че ние по този начин ще имаме значително повече сделки, с които трябва да се занимаваме, а мисля, че те са в компетенцията на Министерството на отбраната и на Министерския съвет. Що се отнася до вторият мандат на началника на отбраната, вярно е, че той е компетентна фигура, надяваме се, че той ще бъде най компетентната фигура, която сме избрали за даденото управление за четири мандата, но има и други компетентни. Поставяйки го за два мандата – осем години, това означава, че ние задържаме други компетентни, които също биха могли да бъдат даже по компетентни от него. Смятам, че един мандат е напълно достатъчен. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искрено се надявам, че предложените ни проектоизменения в тези 123 параграфа няма да поставят началото на поредица от изменения и допълнения, които да достигнат цифрата 43, защото толкова бяха поправките на сега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили. В предложения ни на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили се преодоляват и допълват някои празноти в действащия Закон за отбраната и въоръжените сили. На първо място искам да приветствам усилията на вносителите, а именно на политическото ръководство на Министерството на отбраната, че поемат предизвикателството да доразвият интегрирания модел за управление на Министерството на отбраната и Българската армия. Казвам предизвикателство, защото това управление на системата за отбрана е традиция, която съществува в Българската армия повече от 100 години. По отношение на интегрирания модел на управление няма строго установен модел в света, за който да кажем, че съответства на най добрите практики и затова е добре да приемем този или онзи модел. Моделът, който беше възприет по досега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили и който сега се усъвършенства, е близък до британския. Позволете ми тук да направя уточнението, че разпоредбите, които визират този интегриран модел, са недостатъчни по отношение на управленските разграничителни маркери между различните нива на управление, така че да бъдат елиминирани всякакви условия за противоборство и конкуренция. Защото с настоящите разпоредби се създават такива предпоставки. Фигурите на постоянния секретар по отбрана и на началника на отбраната имат доста дублиращи се функции, а именно: и двамата имат право да издават заповеди, както и да дават разпореждания, но не е ясно към кого – дали и двамата към всички или съответно към Генералния щаб, или към специализираната администрация. Ето защо е много важно всички тези дуализми в правомощията, които създават такива предпоставки, да бъдат елиминирани между първото и второто четене на закона. Други важни моменти, които трябва да бъдат отбелязани, са разпоредбите, които се надяваме да дадат своя положителен ефект, както беше споменато и в доклада на Комисията по външна политика и отбрана, а именно затова се дават, че се разпределят права на Народното събрание, което да одобрява разходите за големи инвестиции и модернизация на Българската армия. Във военната служба се поставя договорното начало, както и се разширяват възможностите за кариерно израстване на редниците не само по вертикала, но и по хоризонтала. Декларацията за конфликт на интереси е позитивен момент, както и усилията за прозрачност, които заслужават поздравления. Уважаеми колеги, наред с положителните елементи в законопроекта има и предложения, които освен че противоречат на други устройствени закони, са и отстъпление от завоювани позиции в сферата на образованието. С § 21, чл. 97, ал. 1 и 2 се дава възможност началниците на висшите военни училища да бъдат и нехабилитирани лица. Тази разпоредба само по себе си противоречи най малкото на чл. 94 от същия параграф, който третира статута на висшите военни училища, който гласи: „Военните висши училища прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания”, а съгласно цитираните закони началниците, де факто тези с правомощия на ректори на висшите училища, трябва да бъдат хабилитирани лица. Нима въоръжените ни сили нямат хабилитирани лица в академичната сфера?! Трябва много добре да бъдат прецизирани и разграничени функциите и правомощията на Съвместното оперативно командване и на Щаба на отбраната. Тук трябва да дадем много ясен отговор на въпроса – дали ролята на Съвместното оперативно командване е описана достатъчно подробно и дава достатъчно правомощия, след като те (Съвместното оперативно командване) ще планират и водят операциите на територията на страната и извън нея. Остава открит въпросът какво ще прави Щабът на отбраната. Този въпрос е много съществен от гледна точка на това да нямаме пак дублиране на функции, правомощия и в един последващ момент и на цели структури, което де факто ще опорочи функционирането и приложението на интегрирания модел. Във връзка с новите приоритети в сферата на социалната политика на Министерството на отбраната ще изразя единствено опасенията си относно това дали няма да окажат своето отрицателно въздействие върху кадровото обезпечаване на Българската армия в един бъдещ период след като отмине финансовата криза. Уважаеми колеги, в настоящия законопроект се извършва една концептуална смяна на философията на управление на системата за отбрана, която по принцип трябваше да бъде извършена в контекста на една нова политическа визия и на една нова стратегия. А това можеше да стане само след изработването и приемането на Стратегия за националната сигурност. Ние имаме Концепция за националната сигурност, която е приета през 1998 г., точно преди десет години. И от десет години насам никой не дописва тази концепция, за да може да стане стратегия, за да може да отрази новите реалности. Явно все още няма политическа воля за това. Парламентарната група на ДПС ще гласува „въздържал се” на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България поради всички гореупоменати факти и обстоятелства, като заявяваме, че на второ четене на закона ще подкрепим всички конструктивни предложения и идеи. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Али! Без да излиза като някакво конкретно отношение, но аз с цялото си уважение към Вас считам, че не сте прочели много внимателно предложението за изменение на закона. Във всичко, което Вие критикувахте, както и господин Ангелов, наистина не сте вникнали задълбочено. Мисля, че това е причината. Защото това, което Вие изтъквате като негативи, на практика са позитивите на предложения закон – и в социалната сфера, и в заповедоотдаването. На Вас като дългогодишен член на тази комисия Ви е ясно, че заповеди се отдават, но в конкретни сфери. И кой как ръководи не е прерогатив само на закона, има и устав, и устройствени правилници, и така нататък. За първи път с въвеждането на фигурата на постоянния секретар се конкретизира кой управлява цивилните и кой – военните. По отношение на Вашите опасения, че Щабът на отбраната като част от Министерството на отбраната ще изтърве управлението на самата Българска армия, тук е достойнството, защото той е част от администрацията на Министерството на отбраната, но на практика той е и стратегическото командване на Българската армия. По отношение на Вашето съмнение как ще се съгласуват действията на Щаба на отбраната и на Съвместното оперативно командване, много ясно е казано, че съставът на Българската армия е от три вида въоръжени сили плюс Съвместното оперативно командване, които се ръководят от Щаба на отбраната. Няма как това нещо да се каже по-конкретно. Имах удоволствието да дебатирам с Вас и по отношение на началниците на висшите военни учебни заведения. Никой не е казал, че не трябва да бъдат хабилитирани, казваме, че могат да бъдат и нехабилитирани лица. И аз тогава казах, сега да го кажа и на уважаемите колеги в залата, за разлика от цивилните висши учебни заведения, от Закона за висшите учебни заведения, на който се подчиняват и военните учебни заведения, във военните училища освен придобиване на бакалавърски и магистърски степени, тоест даване на образование, се залагат и много други качества, които курсантите трябва да придобият. И когато един курсант трябва да стане командир, той се управлява и от командирите си и се обучава и възпитава не само от хабилитираните лица. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги! Вземам думата, просто за да допълня господин Тошев по отношение на изказването на господин Али. Отнася се за началниците на военните училища. Както каза и господин Тошев, в закона не е казано точно, че трябва да бъде нехабилитирано лице, може да бъде и хабилитирано, и нехабилитирано. Въвежда се конкурсното начало. Конкурсното начало показва, че примерно даден началник, който кандидатства за началник, за заемане на определена длъжност, той би могъл да притежава качества, които също да бъдат съответстващи за длъжността началник на военното училище. Що се отнася до участието на ректорски съвети и така нататък, задължително във висшите военни училища заместник-началникът на училището по учебната част и заместник-началникът по научната част са обезателно хабилитирани лица. Те са хората, които представляват в научните съвети и в учебните съвети съответното училище. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Тошев, мисля, че бях пределно ясен, получава се дуализъм в правомощията на Съвместното оперативно командване и на Щаба на отбраната по отношение на изработването на стратегическото планиране. Защото в крайна сметка за какво възстановяваме наименованията на видовете въоръжени сили? Те бяха създадени и в сега действащия закон, те единствено имат функцията да набират и да подготвят войниците или професионалната ни армия за участие в мисии и за съответните бойни възможности. Що се отнася до това да бъдат хабилитирани или не, мисля, че между първо и второ четене този въпрос ще бъде изчистен, защото говорим на един и същи език. Но мисля, че не е сериозно началниците на висши военни училища да не бъдат хабилитирани лица. Когато на Съвета на ректорите ще трябва все пак да се изкаже позиция от името на висши военни училища, е редно началникът с цялата си тежест да присъства на тези заседания на Съвета на ректорите. Благодаря.

Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Започвам с презумпцията, че този законопроект може да бъде подобрен и ще се съсредоточа само върху четири пункта, които са концентрирани в новите членове от 95 до 98 в бъдещия Закон за отбраната и Въоръжените сили. Първо, отново за изискването за ръководство на военните висши училища от хабилитирани лица. Вчера министърът на отбраната ни информира, че това е в съответствие с тенденциите в евентуалните промени в новия Закон за висшето образование. Аз се питам това означава ли, че в новия Закон за висшето образование няма да има такова изискване за ректорите на университетите? Звучи абсурдно, след като началникът на военното училище, хабилитирано лице, също е бил курсант и офицер, ние да го противопоставяме като управленските умения на тези, които не са хабилитирани лица при изискване деканите на факултетите да са хабилитирани лица? Какво излиза - че после в университетите ректорите няма да бъдат хабилитирани или в средното образование директорите на гимназия няма да са с педагогическа правоспособност? По втория пункт, който се разгръща от чл. 95 до чл. 98. Правата за обучение във военните висши училища се свеждат до степента бакалавър, магистър и доктор по акредитиране на научни специалности. Въпросът ми е къде остава докторът на науките? И като се добави, че слушатели от офицерите са само магистрите от професионално направление „Военно дело”, а останалите магистратури изчезват, се поражда съмнение за бъдещето на Военната академия и въобще на висшето военно образование. Оставям настрана това, че беше заявено, че Висшето военновъздушно училище няма да бъде възстановявано. Липсва изискване за съгласуваност на правилниците за устройството на професионалните колежи с Министерството на образованието, младежта и науката, а там преподавателите са само инструктори, не поне учители-инструктори, съвсем изчезва идеята за средното военно образование. Завършвам с едно изречение: това, което ме притеснява, е че в сферата на военното образование, където правилно се възстановява статутът на курсантите, се противопоставя изкуствено казарменият на академичния дух. Благодаря, господин председател.

Господин председател, господин министър, колеги! Тъй като за трети път се повдига въпросът за необходимостта да са хабилитирани ректорите на висшите военни училища, мисля, че се измества и не се разбира, че не е необходимо един човек да е успешен директор или ректор на такова висше училище, без да е хабилитиран. Става въпрос дали този човек може да бъде мениджър, дали този човек може да бъде водач, лидер или не. Слагайки такова ограничение, ние се лишаваме от едни от най-опитните хора в армията, а именно тези, които са били на бойни мисии и не са имали възможността да получат такава степен. Това са хората, които ще възпитат новите командири. Смятам, че не е честно към тези хора, които са отделили целия си живот, ходейки на мисии, спрямо онези, които са били в учебни заведения в по-голямата част от живота си. Благодаря.

Аз не излизам, за да давам ум на министъра или на колегите, които се занимават с тази работа. Става въпрос за това кой да стои начело на военното училище. Не виждам особено какво може да се минимизира в едно военно училище, но трябва да се погледне как е в другите военни академии в Съединените щати, Германия, кои хора стоят начело на тези военни академии, на тези военни училища, кои възпитават. Защото тук се възпитава съвсем друго нещо. Възпитава се умение да се водят сражения, да се развива тактика, стратегия и прочее, а не да се стреля с пушка и да се командва рота. Излизам за съвсем друго нещо. Въпросът за степените и званията или длъжностите, както е сега по новото говорене, ще бъде решен вероятно с готвения от Министерството на образованието закон, тъй като всички ще се подчинят на един закон – става дума за статута им, как ще бъде този закон. Явно ще бъде синхронизиран с другия, макар че сега можем да го приемем така, че военните степени и военните длъжности, и тези, които санкционират военната наука, ще бъдат преведени по закона с всички останали и когато законът го обработим и приемем на второ четене, и той влезе в сила, тогава може в него да се извършат някакви промени – не се знае. Може и да не се извършат, така че това не е въпрос на тревога. Това е.

Уважаеми проф. Станилов, подкрепям казаното от Вас и се надявам да се случи това, което Вие се надявате. Колкото до другата реплика – искам да кажа, че очевидно колегата е пропуснал, че с възстановяването на статута на курсантите във военните училища, те ще имат своите командири. Едното – става въпрос за наука и висше образование, за участие в научни съвети и съвети на ректорите, а ще има командири, които ще подготвят участниците в мисии. Говорим за различни неща. Оценката на командно-организаторски качества не се прави от началниците на училищата, най-малкото и не би трябвало хабилитираните офицери да бъде твърдено, че няма да имат управленски качества. В образованието навсякъде има заместници по стопанската част, които биха могли да бъдат добри мениджъри. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Няколко думи за аргументите да бъде подкрепен този законопроект. Първо, на опита на БСП и ДПС да покажат, че имат аргументи да не подкрепят закона, аз искам да отговоря така. Последните седмици на дейността на предишното Народно събрание бяха изразходвани в приемане на законопроект, който трябваше да уреди тези отношения. На практика тогава нашето основно възражение беше, че в края на мандата не се приемат такива законопроекти. Такъв законопроект се приема в началото на мандата. Това трябва да бъде нормалната логика в едно Народно събрание и в една изпълнителна власт. В случая, това, което прави министърът на отбраната, и това, което прави правителството, е в началото на мандата сравнително много бързо да очертае начините, по които иска да реши основните въпроси, които е видял в своя сектор. Това е нещо, заради което той трябва да бъде подкрепен и ще получи нашата подкрепа. Това е първото. Второ, този министър и това правителство бяха поставени в изключително тежка ситуация. По-тежка ситуация от тази аз не мога да си представя. В тази много тежка ситуация, при положение че не можа да бъде създадена голямата организация, за да бъде решен въпросът за създаване на концепция за националната сигурност и на тази основа да бъде осъвременена военната доктрина, все пак са поставени и решени основните три въпроса, а може би четири. Това също трябва да бъде подкрепено и ние се отнасяме със симпатии към този начин на действие. Трето, в тези предложения, които има сега, се вижда ясна връзка с идеите за промени в отбранителния сектор, които бяха заложени в програмата на ГЕРБ и в предизборната програма на Синята коалиция. Ние затова подкрепяме точно този подход на министъра на отбраната. Искам да възразя на всички, които се опитаха буквално да изсмучат, някак си от пръстите, си аргументи, за да кажат, че ще гласуват „въздържали се” или няма да подкрепят, да кажат на какво основание, защото това, което четем и днес в медиите, това, което е оставил предишният министър на отбраната, просто е скандално и не може да се черпят аргументи на тази основа. Няма алтернатива тази политика, която е започната и която се провежда в момента в Министерството на отбраната. При тези финансови ограничения, при тези ресурси и възможности, които има, и при тази идея, че трябва все пак да се върви напред, за да се решават проблемите на Българската армия, аз ви поздравявам това. Разбира се, не мога да не вляза в дълбочина по отношение на трите основни въпроса, които си поставя правителството да реши, а именно въвеждането и развитието на интегрирания модел. Тук, надявам се, нещата да позволят да се задълбочи ефикасността на управлението на Българската армия и изобщо на дейностите в сектор „Отбрана”, тъй като досега непрекъснато секторът е страдал от двойно командване. Аз мисля, че този въпрос трябва да бъде решен радикално. Ние ще направим предложение, както каза моят колега господин Асен Агов. Второ, договорната система, разбира се, в случая задължително да бъде развита и да бъде проведена в Българската армия и най-важното да бъдат приети тези антикорупционни мерки, които гарантират прозрачност и безпристрастност. Аз, ако бях част от управлението на тройната коалиция, която оставя толкова много скандали, свързани с корупционни практики в Българската армия, сега само на това основание, че министърът е готов да въведе тази степен на прозрачност и тези антикорупционни мерки, щях да подкрепя без да търся каквито и да било други основания. Има още един момент, който аз искам да подчертая. Той не е посочен тук в целите на закона, но министърът на отбраната е предложил вариант, при който отървава Закона за отбраната и въоръжените сили от такава огромна буца от социални ангажименти, които бяха превърнали предишния закон в нещо наистина много нелепо и заради което той основно беше критикуван от страна на Демократи за силна България и Съюза на демократичните сили. Този закон превръщаше наистина дейността отбрана едва ли не в социална дейност вътре в армията, което беше абсолютно недопустимо. Това, ние казахме, пречупва духа, това прави Българската армия нещо съвсем друго и аз много се радвам, че е извървян и този път. Аз бих пожелал още по-смело да се извърви пътят между първо и второ четене, въпреки че ще се предложи много кратко време за даване на предложения за изменения на текстовете, някои неща могат да бъдат променени, но законът заслужава да бъде подкрепен и то убедено от нас и ние ще дадем своята подкрепа. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Благодаря и на всички народни представители, които взеха отношение по закона. През 2001 г. за първи път влязох в тази зала в опозиция и знам колко е трудно понякога да седиш в опозиция и да имаш усещането, че твоите бележки не се вземат под внимание от управляващите. Именно затова искам да уверя и надявам се, че и с действията си до този момент в Комисията по външна политика и отбрана всички сте видели, че екипът на Министерството на отбраната е диалогичен. Интересува се от мнението на всички и търси най-доброто решение, за да може да се създадат условия българската отбрана да избяга от хватките на едно комунистическо, бих казал дори сталинистко наследство. Наследство не толкова в структурите, по-скоро в главите. Наследство в начина на мислене, изразено най-точно в разбирането, че Българската армия е една черна кутия, от която от едната страна нещо влиза, вътре нещо се случва, което никой не вижда, от другата страна нещо излиза. Това разбиране, уважаеми дами и господа народни представители, принадлежи на отдавна забравеното от всички нас минало. Оттук нататък това, което отдавна трябваше да се случи, за което осем години фактически бяха пропуснати, защото осем години, в които Стратегията за национална сигурност не беше разработена, не беше одобрена, не беше обсъдена от Народното събрание, осем години имат един адресат. Едни и същи са хората, които в продължение на осем години управляваха и аз си задавам въпроса днес защо те питат: как така нямало Стратегия за национална сигурност, и може би очакват, в рамките на три месеца или шест месеца, такава стратегия да бъде произведена. Прощавайте, това е несериозно. За осем години много време се натрупа, системата на българската отбрана свикна да получава все повече пари, тя става постепенно все по-непрозрачна, различни министри, всеки идва със своя любим проект, влизаха вътре и правеха от системата това, което най-малко беше в интерес на българската отбрана. Министър Свинаров имаше своите любими проекти. В тази зала сме ги дискутирали. С господин Найденов и други колеги заедно сме правили изказвания, настоявайки за прозрачност в програмата за модернизация на българските Въоръжени сили. Заедно сме искали гаранции в бюджета за следващите години. Заедно сме искали приоритетизиране на бюджетните разходи и на сделките. Появи се министър Близнаков, който имаше своите любими проекти, заменяха се имоти за апартаменти, апартаменти, за които сега трябва да изхарчим огромно количество пари, за да ги ремонтираме, за да може някой да ги ползват. Появи се министър Свинаров, не искам да коментирам. Прощавайте, но тази система е толкова наранена и толкова уплашена от политическите ръководства, които идват до този момент в нея, че ако има едно, което ние успеем да постигнем за следващите четири години, само едно, и това е ръководство, което слуша и чува както военните, така и цивилните, взема тяхното мнение под внимание, формулира решения, които са в интерес на националната сигурност, а не в интерес на някой, който иска да строи, купи или продаде нещо. Ако успеем това да направим, повече от това – здраве му кажи. Прощавайте, уважаеми господа от опозицията, но не приемам днес да задаваме въпроса: защо се правят толкова много промени, които не са обосновани в Стратегия за национална сигурност? Не приемам този въпрос, защото вие най-добре знаете как беше разработен предходният проект. Вие най-добре знаете как той не беше съгласуван с военното ръководство. Вие най-добре знаете как в Народното събрание присъстваха двама-трима човека, когато той беше гласуван и не разбирам тази политическа игра, когато аз знам лично от вас как вие не сте били съгласни с неща, които са правени тогава, но заради коалиционните отношения и така нататък сте замълчали. Днес да идвате тук и да казвате, че това, което ние правим, дали било спешно или не било спешно. Да, спешно е, защото системата на българската отбрана трябва да има управление, което позволява на първо място, военната експертиза и на второ място, цивилната експертиза рамо до рамо да бъдат интегрирани. Не да бъдат интегрирани фалшиво, а да бъдат интегрирани реално и не става въпрос за подчиняване на началника на отбраната на някой, на постоянния секретар, на политическото ръководство, на когото искате. Не става въпрос за това, господин Панчев, става въпрос за равнопоставеността на началника на отбраната и постоянния секретар, така че службите в министерството, експертизата, хората, да могат да работят рамо до рамо и да не се разделят на едни срещу други, да не се дублират структури, които Вие знаете колко тежат на системата в момента. Именно това е моделът, който ние възприемаме. Беше казано, че съществуват различни модели. Това не е британският модел или холандският модел, това е българският модел. Българският опит да направим интегрирано министерство, защото се отказваме от разбирането, че Българската армия е една черна кутия, в която нещо влиза, нещо се случва и нещо излиза. Напротив, Българската армия е част от обществото, тя е част от системата, в която всички ние съществуваме и тя трябва да се управлява по прозрачен и спокоен начин, който да гарантира нейното ефективно функциониране. Поставен беше въпросът и за социалните придобивки. Не искам да бъда човекът, който отнема социални придобивки, но не искам и да бъда човекът, който ще излъже хората, че може да им осигури нещо, което не може да им осигури. Не искам да бъда човекът, който ще продължи традицията на откриването, рязането на ленти на две-три тухли, сложени една върху друга, пък после няма пари за довършването. Искам да бъда човекът, който е имал достатъчно смелост да отиде при хората и да им каже: да, положението е тежко и това тежко положение изисква от всички нас някакви жертви – жертвите, които сме направили с ограниченията в социалната политика на Министерството на отбраната. Ние сме се постарали да бъдат минимални и да бъдат разумни. Няма да бъдат закривани детски градини, не заблуждавайте хората. Няма да бъде отнемано от заплатите им. Напротив – след като предното Народно събрание приема Закона за отбраната и въоръжените сили, след като предното Народно събрание отказва да запише в него 15-процентното увеличение на заплатите, защото знае вече, вижда какво става с бюджета на държавата, абсолютно незаконно министърът, прибирайки се в своя кабинет, вкарва това 15-процентно увеличение на заплатите. Незаконно, в нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили, в нарушение на другото българско законодателство. Това, което ние правим сега, е узаконяване цялата база на заплатите и на допълненията, които получават българските военни. Така че не заблуждавайте хората, че ще отнемем нещо от тях. Не искаме да отнемем нищо, но искаме да бъдем реалисти за това, което можем да им осигурим. Останалото би било лъжа. Беше казано, че числеността на Българската армия отново ще се определя политически на базата на решения, а не на базата на сериозен анализ. Прощавайте, но това не е вярно. Това категорично не е вярно! Защото за първи път може би ние сега казваме ясно и категорично какви са плановете на правителството за следващите няколко години. Първо, казахме, че ще променим закона, за да има интегрирано министерство. Второ, казахме, че започваме анализ на способностите, от които българските Въоръжени сили се нуждаят. Да, господин Ангелов, точно това е, което ще започнем от началото на годината – анализ на нужните способности на българските Въоръжени сили, на базата на които да се направи структурата, оттам нататък да се види щатът, да се види въоръжението и т.н. – всичко, което следва. Започваме един процес, който ще ни отнеме една година, поне една година, за да може да го свършим правилно. Имаме нужда от законодателната рамка, в което това да го направим. Затова се надявам, че не само днес, а и през следващите месеци всички вие ще подкрепите усилията, които министерството и правителството започват. Искам да обърна внимание на нещо, което каза господин Агов и което беше изключително важно, по отношение Върховното главно командване, въведено със сегашния закон. Господин Агов, когато започнахме да правим промените, работната група предложи толкова много промени, че си зададохме логичния въпрос не трябва ли да пишем нов закон – нов закон, който да изчиства от сегашното законодателство всичко, което е ненужно, остаряло, и да въвежда нови практики, може би няколко нови закона: закон за Въоръжените сили и военната служба, закон за отбраната, закон за резерва и т.н. Но би било неразумно и неправилно от моя страна да смятам, че за три месеца можем да разработим цялостна изцяло нова законодателна база на българската отбрана. Затова се ограничихме с тези поправки. Затова се ограничихме само с тези неща, които смятаме, че в момента ни трябват, за да можем ефективно да работим. Прав сте – абсолютно, не дай си Боже в България да се случи война, няма нужда да се прекъсва цивилното управление на държавата. Не може, ако се случи война, да зачеркнем Народното събрание, да зачеркнем правителството, да зачеркнем министерството, да зачеркнем всичко и да прехвърлим цялата отговорност върху един човек, да военизираме страната. Но преосмислянето на тези текстове, пренареждането им, премахването им има определени последствия, които така или иначе ще стигнат и до българската Конституция. Надявам се, че в рамките на следващата година, когато имаме възможност по-подробно да прегледаме, вече извън тези поправки, как трябва да изглежда цялата законодателна система на българската отбрана, когато се основем на стратегия за националната сигурност, когато имаме ясна визия по какъв начин ще се развиват българските Въоръжени сили, тогава да може да адресираме и този проблем, защото той има много съществени – Вие сте прав – последствия за цялата система. Искам да уверя господин Али, че няма никакво дублиране между работата и правомощията на съвместното оперативно командване и Щаба по отбраната. Съвместното оперативно командване е центърът, това е сърцето на управлението на операциите на Българската армия били те в чужбина в момента, не дай си Боже, и в България. Именно затова в закона са записани повече правомощия и по-ясно разписана насока за функциите, за да няма това дублиране, от което се опасявате. Учудвам се, уважаеми народни представители, на така сложилият се дебат относно хабилитирани или не трябва да бъдат началниците на военните училища. Моля ви, отворете си очите! Недейте да ограничавате възможността да има и хора, които не са хабилитирани, но са достатъчно компетентни, с достатъчно други знания и възможности да ръководят една институция. Не смятайте, че само, защото един човек е хабилитиран от нещо, заупокойния ВАК - все още, има някакви допълнителни качества, които го правят по-добър. Напротив, аз искам във военните училища да има началници, които познават живота на Българската армия, познават командните структури, знаят какво правят и те се подкрепят от академични заместници, които отговарят за академичната работа. Защото в едно военно училище не отиваш като в един университет, където получаваш изцяло цивилна подготовка, има достатъчно други неща, които различават военното училище. Искам да интегрираме опита на нашите командири, които са били в операции в Афганистан, в Ирак и т.н., за да могат и те да влязат в академичната висша учебна подготовка на българските Въоръжени сили. Именно затова е направена тази поправка. Не на последно място, мислех да не го казвам, но не мога да го спестя пред Народното събрание, нека не забравяме, че през последните години има достатъчно изкуствено напомпани хабилитации, само и само в един момент някой да може да отговори на някакъв такъв критерий. Това не е критерият, по който се определя дали един човек е добър, или не. Паралелът, който се прави с промените в Закона за висшето образование, е, не че ректорите ще спрат да бъдат академично хабилитирани, господин Николов. Паралелът е в смисъла на това, че се разделя управлението на една институция от нейното академично развитие и този процес отдавна трябваше да бъде направен, отдавна беше нужен на България. Надявам се това да е основата, върху която стъпваме. Затова, моля, уважаеми народни представители, гледаме на първо четене промени, които са събрали подкрепата не само на Министерския съвет, на управляващото мнозинство, не само на Министерството на отбраната, но това са промени, които са дълбоко, внимателно и подробно обсъждани с Щаба по отбраната, в Съвета по отбраната в Министерството на отбраната, с неправителствени организации, с българското общество. Затова се обръщам към всички, призовавайки ги да подкрепят на първо четене тези промени, да застанат зад политиката, която предлага Министерството на отбраната в момента. Защото това е нужна политика. Може би не е безалтернативна. Напротив, сигурно има някакви алтернативи, но това е политиката, събрала най-широка обществена подкрепа и има нужда от вашата подкрепа, за да може да бъде реализирана в рамките на следващите четири години. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 1, изречение последно срокът за предоставяне на възможност на народните представители да правят предложения между първо и второ четене да бъде определен на пет дни. Моля да поставите предложението на гласуване. Благодаря.

Аз разбирам желанието на господин Гяуров в този случай, вероятно мотивирано допълнително от очакванията на мнозинството и на Министерството на отбраната за по-кратък срок, за да може да се приеме в рамките на тази сесия на Народното събрание, само че неслучайно коментирам факта, че има 120 параграфа. Сами разбирате, че това означава да има достатъчно време, за да не се претупва и да не се остава с впечатлението, че всичко се прави в последния момент и много бързо, без да е сериозно обмислено всяко едно предложение. Второ, има добра практика в Комисията по външна политика и отбрана, която се надявам да не нарушите – подобни предложения, особено засягащи чувствителни материи, да бъдат предмет на разглеждане в специално създадена работна група в рамките на съответната комисия, която да направи преглед на предложенията и тя също да има доклад, представен в комисията като цяло. По този начин Вие създавате затруднения пред подобна процедура и правите невъзможно преглеждането, внимателната преценка и анализ на всички предложения като цяло на окончателния доклад. Затова моля да бъде спазен срокът и той да бъде в рамките на нормалния от една седмица. Дори не предлагам по-удължен срок.