11 декември 2009 г.

„ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 ноември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение. На заседанието присъстваха: господин Бончо Бончев – началник на отдел „Обща координация по въпросите на Европейския съюз”, и госпожа Лорета Маноилова – началник на отдел „Техническо регулиране – машини, електрическо и електронно оборудване” към дирекция „Европейска интеграция” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът беше представен от господин Бончо Бончев. С Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране срокът, в който Република България може по изключение да дава държавна помощ за целите на преструктурирането на стоманодобива, се удължава с още 8 години, считано от 1 януари 1998 г., или до датата на присъединяването на България към Европейския съюз, което от двете настъпи по-рано. Това удължаване на срока е обвързано с изпълнението на одобрени от Европейската комисия Програма за преструктуриране на стоманодобивния сектор и бизнес планове на получилите държавна помощ стоманодобивни предприятия, отговарящи на изискванията на чл. 9(4) на Протокол 2 на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България. В случая на България такова предприятие е само „Кремиковци” АД. Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г., в която е включен и Индивидуалният план за жизнеспособност на „Кремиковци” АД, е одобрена от Министерския съвет с Решение от 24 март 2004 г. и приета с Решение № 2004/746/ЕС на Съвета на 18 октомври 2004 г. В националната програма са включени „Кремиковци” АД, „Стомана индъстри” АД и „Промет стийл” АД. В хода на мониторинга за изпълнение на националната програма от страна на Европейската комисия през 2005 г. е констатирано известно забавяне в изпълнение на инвестиционната програма на „Кремиковци” АД, а именно – заложените в индивидуалния план критерии за жизнеспособност. Това налага удължаването на срока за преструктуриране на предприятието, заложен в плана му за жизнеспособност и съответно в националната програма до 31 декември 2008 г. Другите две дружества – „Стомана индъстри” АД и „Промет стийл” АД, са постигнали заложените в програмата технологични и финансови параметри. С Решение 3/2006 на Съвета Европейската комисия констатира, че представените от Република България Актуализирана програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия и Актуализиран индивидуален план за жизнеспособност на „Кремиковци” АД отговарят на изискванията за постигане на жизнеспособност в условията на нормален пазар при спазване на изискванията на чл. 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение за асоцииране. В случай, че мониторингът покаже, че не са изпълнени съответните условия на Протокол 2 към Европейското споразумение и в частност мерките за преструктуриране и реализиране на всички инвестиции или че в периода на преструктуриране е отпусната допълнителна държавна помощ за стоманодобивната индустрия, България следва да изиска от получателя „Кремиковци” АД да възстанови всяка получена помощ в нарушение на тези условия преди или след присъединяването към Европейския съюз. Подписаното решение представлява изменение на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране. Тъй като Европейското споразумение за асоцииране и Допълнителният протокол към него са ратифицирани със закон от Народното събрание, се налага и ратификация на решението”. Затова го гласуваме в залата. „След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение, внесен от Министерския съвет”.

Уважаема госпожо председател, дами и господа! „Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902 02-12, внесен от Министерския съвет на 26.10.2009 г. Допълнителният протокол към Европейското споразумение за асоцииране удължаваше срока, в който Република България можеше да дава държавна помощ за целите на преструктурирането на стоманодобива. Решение № 3/2006 г. на Европейската комисия е посветено на изпълнението на Актуализираната програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия в България и на Актуализирания индивидуален план за жизнеспособност на „Кремиковци” АД. Подписаното решение представлява изменение на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране. Тъй като Европейското споразумение за асоцииране и Допълнителният протокол към него са ратифицирани със закон от Народното събрание, това налага ратификацията на настоящото решение. Предвид мотивите към законопроекта и в резултат на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение. Становището е прието на 4 ноември 2009 г. с единодушие”. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект № 902-02-12 за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2009 г. На заседание, проведено на 22 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Европейска интеграция”: Бончо Бончев – началник отдел „Обща координация по въпросите на Европейския съюз”, и Лорета Маноилова – началник отдел. Представителите на вносителя изтъкнаха, че с Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране срокът, в който Република България е можела, по изключение, да дава държавна помощ за целите на преструктурирането на стоманодобива, е удължен с още 8 години, считано от 1 януари 1998 г. или до датата на присъединяването на България към Европейския съюз, което от двете настъпи по-рано. Това удължаване на срока е обвързано от изпълнението на одобрени от Европейската комисия Програма за преструктуриране на стоманодобивни предприятия (в случая за България това е само „Кремиковци” АД), отговарящи на изискванията на чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България. Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г., в която е включен и Индустриалният план за жизнеспособност на „Кремиковци” АД, е одобрена от Министерския съвет на Република България с Решение от 24 март 2004 г. и приета с Решение № 2004/746/ЕС на 18 октомври 2004 г. В националната програма бяха включени „Кремиковци” АД, „Стомана индъстри” АД и „Промет стийл” АД. В хода на мониторинга относно изпълнението на националната програма през 2005 г. от страна на Европейската комисия е констатирано известно забавяне в изпълнението на инвестиционната програма на „Кремиковци” АД, което е отразено и в съответния мониторингов доклад за 2005 г. Констатирано е, че дружеството няма да може да постигне в края на 2006 г. заложените в индустриалния план критерии за жизнеспособност. Това е наложило актуализирането на Плана за жизнеспособност на „Кремиковци” АД и съответно на националната програма, като срокът за преструктуриране е удължен до 31 декември 2008 г., когато дружеството е трябвало да постигне критериите за жизнеспособност. Другите две дружества – „Стомана индъстри” АД и „Промет стийл” АД, са постигнали заложените в програмата технологични и финансови параметри, доказвайки, че са жизнеспособни. С Решение № 3/2006 Европейската комисия е констатирала, че представените от България Актуализирана програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия в България и Актуализиран индустриален план за жизнеспособност на „Кремиковци” АД отговарят на изискванията за постигане на жизнеспособност в условията на нормален пазар при спазване изискванията на чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение за асоцииране. С решението също така се конкретизират ангажиментите на Република България и на Европейската комисия за осигуряване на редовен мониторинг за хода на изпълнение на Актуализираната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България и на Индивидуалния план за жизнеспособност на „Кремиковци” АД. Основният ангажимент на България предвижда, в случай, че мониторингът по програмата за преструктуриране и за индивидуалния план покаже, че не са изпълнени съответните условия на Протокол 2 към Европейското споразумение и ключови мерки за преструктуриране, включително реализиране на всички инвестиции, или че в периода на преструктуриране България е отпуснала допълнителна държавна помощ за стоманодобивната индустрия, и в частност за „Кремиковци” АД, България да изисква от получателя (в случая „Кремиковци” АД) да възстанови всяка получена помощ в нарушение на тези условия преди или след присъединяването към Европейския съюз. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2009 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „На заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 от Протокол 2 към Европейското споразумение, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие Силвана Любенова – директор на дирекция „Европейска интеграция”, и Бончо Бончев – началник отдел „Обща координация по въпросите на Европейския съюз” в дирекция „Европейска интеграция” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. На основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз-България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9(4) от Протокол 2 към Европейското споразумение. Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България и Допълнителният протокол към него са ратифицирани от Народното събрание със съответни закони (обн., ДВ, бр. 33 от 1993 г. и бр. 32 от 2005 г.). Поради тази причина изменението на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране следва също да бъде ратифицирано със закон. С Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз-България от 29 декември 2006 г. се констатира въз основа на извършения от Европейската комисия анализ, че представените от България Актуализирана програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия и План за жизнеспособност на „Кремиковци” АД отговарят на изискванията за постигане на жизнеспособност в условията на нормален пазар при спазване на изискванията на член 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение за асоцииране. С Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз-България от 29 декември 2006 г. се променя член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) от Протокол 2 към Европейското споразумение, се конкретизират ангажиментите на Република България и на Европейската комисия по извършване на редовен мониторинг на изпълнението на Програмата за преструктуриране на „Кремиковци”АД. Предвижда се също така, че ако мониторингът установи неизпълнение на съответните условия на Протокол 2 към Европейското споразумение или че в периода на преструктуриране България е отпуснала допълнителна държавна помощ за стоманодобивната индустрия и в частност за „Кремиковци”АД, то България ще изиска от получателя („Кремиковци”АД) да възстанови всяка получена помощ в нарушение на тези условия. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 11 гласа „за” да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) от Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2009 г.” Благодаря.

Колеги, предлагам законопроектът за ратификация да бъде допуснат и до второ гласуване.

Колеги, „Доклад по Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз-България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) от Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2009 г.” Ще прочета проекта за решение: „Въз основа на този доклад Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България да приеме и на второ четене Законопроекта за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) от Протокол 2 към Европейското споразумение, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2009 г.” За прецизност ще прочета законопроекта с член единствен: „ЗАКОН за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) от Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2009 г.” Член единствен. Ратифицира Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз-България от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в член 9(4) от Протокол 2 към Европейското споразумение”.

Госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Костадинка Тодорова – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, и на Александрина Димитрова – началник на отдел в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 5, ал. 1, т. 3 и 5 думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 23, ал. 1, думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „автомобилни бензини и дизелово гориво” се заменят с „течни горива от нефтен произход за нуждите на транспорта”.

По § 2 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. Член 24 се изменя така: „Чл. 24. (1) Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за нуждите на транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение както следва: 1. от 1 март 2010 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 2% обемни; 2. от 1 септември 2010 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 3% обемни; 3. от 1 март 2011 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 4% обемни и гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол минимум 2% обемни. (2) Съдържанието на биодизел и биоетанол в горивата за дизелови и бензинови двигатели по ал. 1 не трябва да надвишава 5% обемни. (3) В срок от два месеца след изтичане на сроковете по ал. 1 крайните разпространители са длъжни да предлагат на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели в съответствие с изискванията на алинеи 1 и 2. (4) До 1 март 2011 г. лицата по ал. 1 и 3 могат да предлагат на пазара автомобилни бензини със съдържание на биоетанол, което не трябва да надвишава 5% обемни, като предоставят на видно място информация относно съдържанието на биоетанол и правилната употреба на сместа. (5) Лицата, които пускат на пазара течни горива за нуждите на транспорта, съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество съгласно чл. 18а, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, а разпространителите и крайните разпространители предоставят за всяко последващо разпространение копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида течно гориво по чл. 18б, ал. 1, т. 2 от същия закон. (6) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” купува и продава нефтопродукти, предназначени за създаване, съхраняване и обновяване на държавни резерви, военновременни и задължителни запаси, несмесени с биогорива. Лицата, които купуват горива за дизелови двигатели от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, са длъжни да ги смесват с биодизел в процентното съотношение и в сроковете по алинеи 1, 2 и 3”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да се върнем на чл. 24, ал. 3, като настояваме да се приеме предложението за съдържанието на биоетанол, което да бъде минимум 4%, както е предложено от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Ние водихме спорове за биоетанола по отношение на Закона за акцизите и данъчните складове и въведохме данъчна ставка 664 лв. на 1000 л. Впоследствие от Европейския съюз се получи нотификация за нулева ставка. Тенденцията е в тази посока да се върви и да се разширява ползването на биогоривата. И тръгвайки с такава ниска ставка, се направи компромис в комисията, за да се даде възможност на производителя да произвежда базови бензини. Производителят изказа готовност това нещо да стане в рамките на два месеца и ремонтите в „Нефтохим” започнаха. Няма смисъл от 2011 г. да вървим на 2%, след като Щатите имат 10%, Бразилия има 22%. А това дава възможност да се развие цял сектор в земеделието, да се създадат български биогорива и да бъдат ползвани. Така че моето предложение е да си остане предложението на Мартин Димитров и Иван Иванов за 4% от 1 март 2011 г. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, отново трябва да напомня, че не бива да прилагаме механично европейските норми, когато ги транспонираме към българското законодателство. Примерите, които даде колегата, който говори преди мен, според мен са недостатъчно уместни, тъй като въпросът за ефекта от глобалните въглеродни емисии при използването на биогорива е твърде спорен. Дори бих казал, че при използването на биогорива от първо поколение ефектът е обратен – в атмосферата се отделят повече въглероден двуокис и азотни окиси, отколкото се спестяват при тяхното преработване. Уважаеми дами и господа, предлагам да възприемем по-консервативен подход по отношение прилагането на европейските норми за процентното съотношение на биогорива в горивата от нефтен произход – при смесването. Бих искал настойчиво да препоръчам на Народното събрание да изпълним със съдържание текстовете от закона, тъй като, според мен, ние трябва да посочим ясно от какъв произход трябва да бъдат биогоривата, така че действително да се опитаме да има ефект върху eмисиите парникови газове, които България емитира, тъй като България е една от страните, която е най-застрашена в близко бъдеще от глобалното затопляне. Това е, което бих искал да ви кажа. Също така преди няколко дни един от колегите от тая част на залата (посочва лявата страна) заяви, че много по-добър ефект върху въглеродните емисии биха имали мерките, които водят до енергоспестяване, отколкото включително и такива мерки за влагане на биогориво в автомобилния транспорт. Не би било зле също да се поучим от челния европейски опит и да стимулираме ония превозни средства, които спестяват, които са с по-ниска емисия на въглероден двуокис и на азотни окиси, отколкото, пак повтарям, механично да пренасяме европейски директиви в наши условия. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цветанов, уважаеми колеги! Донякъде бих се съгласил с доводите на господин Цветанов, че емисиите на въглероден двуокис могат да се увеличат. Но те могат да се увеличат, когато е денатуриран биоетанолът, защото самият оцветител, който се слага за денатурирането, при неговото изгаряне отделя въглероден двуокис. Но това е парадокс, който съществува само в България. Ние трябва да направим всичко възможно, за да премахнем денатурирането при биоетанола. Останалото – да не вървим към европейските норми, не го приемам и не го разбирам. Благодаря ви.

Колеги, първо, моля в ал. 4 след думите „автомобилни бензини” остава съкращението „КБКСС”, което означава бензинов компонент, наречен компонент за блендиране с кислородосъдържащи съединения. Когато този законопроект беше внесен в Народното събрание, нямаше никакъв текст за биоетанола, той беше изключен. След много сериозен дебат в Икономическата комисия ние успяхме да намерим широк консенсус, който беше подкрепен от всички парламентарни групи, а именно дадохме отлагателен срок до м. март 2011 г. Но оттогава нататък ще има смесване и трябва да има смесване и на бензина с биоетанол. Става въпрос за 2% обемни. Колеги, много държа Министерството на икономиката да има предвид, че това решение беше взето с пълен консенсус от Икономическата комисия и ние не бихме приели никакво по-нататъшно отлагане. То би било неприемливо. Всички фирми, които произвеждат петролни продукти, сега е моментът да бъдат информирани за тези закони и аз лично не бих подкрепил повече никакво отлагане в 41-то Народно събрание. Казвам ви го абсолютно откровено и смятам, че това е и волята на Икономическата комисия. Да, господин Агуш, дадохме голямо отлагане. Дадохме една година възможност да се подготвят предприятията. Имайте предвид, че в миналия парламент пак им беше дадено време и накрая се наложи ново отлагане. Повече по този път няма да вървим. Лично аз няма да го подкрепя. Така че да казваме ясен срок и той вече трябва да бъде спазен. Ние приемаме закони, които следва да бъдат спазвани. Между другото, днес парламентарният контрол ще започне с мое питане към министър Дянков. Аз ще питам точно за процедурите по нотификация към Европейския съюз за необлагането с акциз на биодизела и биоетанола, в случая става въпрос за биоетанола. Това е една добра европейска практика и тя трябва да бъде въведена и в България. Някой досега не си е свършил работата, сега тя трябва да бъде свършена. Защото, когато биоетанолът бъде освободен от акцизно отлагане, това ще доведе освен до екологичните ефекти, които за мен ги има и аз не съм съгласен, господин Цветанов, и до втори ефект. Първо, ще намалее вноса на горива в България, ще се увеличи местното производство и освен това ще има известно поевтиняване в цената на биодизела, на дизела и на бензина, което е важно за всички български граждани, важно е и за българската икономика. Така че, господин Агуш, имайте предвид, че неслучайно имам въпрос към господин Дянков и ще поставя пред него ребром нещата да бъдат взети мерки за бърз контакт с Европейската комисия и договаряне на тези изключения. Тъй като ако няма фискални стимули, и това показва европейската практика, ако няма фискални стимули, биоиндустрията не се развива. Не става, просто не става. Мисля, че народните представители и специално Икономическата комисия е наясно с този факт. Затова съдя от изказванията, които бяха направени и от Вас, и от други колеги. Ние сме наясно с това. Между другото, аз идвам от Конгрес на Европейската народна партия и по време на обсъжданията биогоривата бяха една от основните теми, господин Цветанов. Никой не поставя под съмнение екологичните ефекти. Бяха представени доста експертни анализи. Това е пътят към по-малко замърсяване и към по-добър начин на живот. Това е общата европейска линия и общо взето няма европейска страна, която да не върви по този път. Истината е, че България закъснява дори в по-голяма степен в сравнение с това, което е направено в повечето европейски страни. Искам само да ви обърна внимание, че чисто медийно четох публикации за някои спекулации, които не са коректни. Направих си труда да проверя. Когато става въпрос за до 5% обемни биодизел или биоетанол, това не води до необходимост да има технически промени по състоянието на автомобила. Тоест няма необходимост да бъдат сменяни някакви маркучи или други технически съоръжения. Така че тази спекулация трябва да спре. Тя е некоректна и е невярна. Четох в различни статии изказвания от рода на „не приемайте тези текстове, ще се наложи да имате разходи по вашите автомобили”. Това не е коректно и не е вярно. Когато става въпрос вече за над 5% обемни, тогава евентуално, когато някой ден стигнем до тези въпроси, което е в далечното бъдеще, тогава евентуално би се налагала техническа модификация, технически корекции по автомобилите в България. Така че нека хората бъдат спокойни, няма да се наложи. С тези текстове никой не предлага те да имат допълнителни разходи по своите автомобили. Напротив, това е една мярка, която е добра за всички, в правилната посока.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, ще започна от втората част на Вашето изказване. В някои от инструкциите за използване на автомобилите, които са написани от производителите на автомобили, е казано категорично, че автомобилните производители не поемат гаранция за това, което ще се случи с автомобилите, ако има смесване на горива от местен произход с горива от биологични такива в каквото и да било съотношение. Мога да Ви покажа такава инструкция. По отношение на другия въпрос, за който казахте, че сте ходили на Конгрес на Европейската народна партия. Бих искал да Ви напомня, че най-големият резервоар за въглероден двуокис на планетата е в слонската джунгла. Примерът, който преди малко даде колегата с биоетанола, според мен е изключително неподходящ, тъй като освен че биоетанол се произвежда от захарна тръстика в Бразилия – там е най-голямото производство на биоетанол, от една страна, това води до повишаване цената на захарта, а от друга страна, води до изсичане на голямо количество гори, които, както казах, са най-големия резервоар на въглероден двуокис. Уважаеми господин Димитров, ако ги положим към българските условия – неразораната земя също е резервоар на въглероден двуокис. С разораването на земи, които в момента пустеят, и с изсичането на гори, което неизбежно ще се случи, за да се усвоят площи за така нареченото производство на биогорива, това безспорно ще има негативен ефект върху емисиите на въглероден двуокис. Бих искал да ви напомня още нещо. Засиленото производство на биогорива води съвсем естествено до засилена употреба на азотни торове, а това води до неконтролируемо изпускане на азотни окиси в атмосферата, които имат по-силен ефект върху глобалното затопляне, отколкото над въглеродния двуокис. Благодаря.

Господин Цветанов, тези аргументи, които Вие споделихте, ги слушах в Европейския съюз. Там имаше много сериозен дебат, преди да бъде приета тази директива. Имаше хора, които изказаха точно Вашето мнение, само че някак си се връщаме в началото. Този дебат беше проведен на ниво Европейски съюз и се взе решение Общността да върви в тази посока. Това решение беше взето след много сериозни дебати. Тези Ваши аргументи съм ги чувал не само тук. Много американски икономисти са на Ваша страна – твърдят, че тази теза съществува. Въпреки това бъдещето и общата политика на Европейския съюз са именно в тази насока. Все пак имайте предвид, че азотните торове са обект на други разпоредби. Това отново е въпрос, който може да бъде регулаторно решен изключително от Четиридесет и първото Народно събрание. Винаги можем да си намерим причина да не направим нещо. Винаги можем да намерим повод да кажем „не”. Винаги може да бъде намерен някакъв повод. Винаги може да бъде намерен някакъв аргумент, но разберете, чуйте нещо допълнително, което не беше засегнато от дискусията до момента. Петролните запаси в света са изчерпаеми, има различни анализи докога ще стигнат те. Какво става в един момент като свършат, господин Цветанов? Какво правим тогава? Един от начините човечеството да не бъде изцяло зависимо от сегашните петролни запаси е да се заложи на биогоривата. Това е другата причина, която не беше спомената в досегашните дебати. Колкото до екологичните ефекти, смятам, че са неоспорими все пак, и след толкова месеци дискусии не искам да се връщам от самото начало. Смятам, че след целия този дебат на ниво Европейски съюз, който беше проведен, има екологична полза от използването на биогоривата и че България трябва да върви в тази насока. В нашата страна има една много лоша практика, която трябва да бъде преустановена. Гласуваме закони, слагаме ги на масата и те не се спазват. Идват сроковете, когато трябва да бъдат изпълнени определени изисквания и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма или друг представител казват: „Ама фирмите пак не са готови”. Колеги, пак казвам, че гласувахме тези срокове с огромен консенсус. В цялата Икономическа комисия всички колеги бяха „за” и до един приеха тези разпоредби. Нека да си дадем джентълменска дума, освен ако няма някакви изключителни обстоятелства, тези срокове да не бъдат удължавани. Това са сроковете и всеки трябва да се съобрази с тях, иначе олекотяваме ролята и значението на Народното събрание, ако за пореден път приемем използване на биогорива в определено съотношение и за пореден път отлагаме, защото някой е поискал така, както се получи в предишното Народно събрание. Това са гласуваните срокове и очакваме да бъдат изпълнени. Благодаря ви.

Уважаеми госпожи и господа, аз смятах, че по този въпрос няма да има дебат, защото винаги съм мислил, че въпросът е безспорен. Явно е имало нужда от дебат и той мисля, че е първи. До този момент не е имало сериозни възражения по отношение на биогоривата и използването им в България. Такъв дебат, разбира се, е имало по света, в Европейския съюз, в Съединените щати, но за България нещата стоят по-иначе и мисля, че в това отношение ние дори нямаме алтернатива. За България е така, защото тя практически не произвежда горива и това е начинът България да произвежда горива. Това е начинът България, произвеждайки биогорива, да компенсира огромния внос от чужбина и това е така, безспорно е и абсолютно ясно. Тук се цитираха разпоредбите, директивите и позицията в Европейския съюз. Аз дори не разсъждавам толкова от тази гледна точка и не разсъждавам във връзка с това какво е становището в Европейския съюз – нареждат или не, аз мисля и разсъждавам за това кое е добре за България. Това е първото. На практика България не е производител на горива и по този начин ние компенсираме и намаляваме необходимостта от този огромен внос на горива, който идва от чужбина и ни прави зависими от определени производители на горива, което е пълна, абсолютна диверсификация. Ако намалим с определен процент, ако произвеждаме биогорива, ние ще намалим вноса по едно перо, което е толкова скъпо и отнема толкова огромна част, бих казал, от нашия национален ресурс, с който купуваме горивата. Това е от една страна. Това се каза и преди малко от другите, които говореха. Има един друг много важен момент – това е производство, натоварване и засилване на възможностите на България да произвежда по отношение на селското стопанство. България има прекрасните условия да произвежда биогорива и това натоварва нашите мощности. Това е другият много важен момент и елемент, който ни дава основание да възприемем по-голямото използване на биогоривата. Другото вече са екологичните ефекти. За мен спекулациите, че биогоривата въздействат отрицателно на околната среда и дори по-отрицателно, отколкото традиционните горива, не са състоятелни. За мен всичко, което се прави против горивата, винаги е било кампания и опит за лобиране в полза на традиционните производители на горива, които представляват много мощни лобита в целия свят и за които винаги много големият проблем е бил този да не се замести, по никакъв начин да не може да бъде подминат монополът, който има в производствата на горивата, включително и това, че те винаги са се притеснявали и са се страхували от някакво алтернативно, евентуално, бъдещо гориво или енергоносител, който може да намали тяхното влияние. Това е пътят. Няма никакво съмнение. Това е национално отговорната позиция и това е преди всичко в българския национален интерес. Благодаря ви.

Уважаеми господин Шопов, Вие пропуснахте един нюанс от първото ми изказване, където казах, че по принцип не сме против биогоривата. Нека тук да дойдат експертите и те ще обяснят, че има биогорива, които действително имат такъв ефект върху емисиите на въглероден двуокис и действително биха осигурили в голяма част нашата енергийна независимост. Вярно е, че България няма собствени източници на енергия. Вярно е, че България трябва да развива тези клонове от своята икономика, които й осигуряват енергийна независимост. Аз ви казах и преди малко, че не трябва механично да пренасяме европейските изисквания, защото – да, има такива организми, които произвеждат биогорива и които биха могли да бъдат отглеждани в български условия, и които биха имали този ефект, който ние търсим. Това е предмет на по-задълбочена дискусия. Що се отнася до това, което господин Димитров каза, че изкопаемите горива ще се изчерпят, въпросът е спорен дали това ще бъде след 40 или след 60 години, но ако искаме да заместим изкопаемите горива с биогорива, то една проста сметка би ни показала, че за тази цел няма да ни стигнат всички обработваеми земи на територията на Република България. Пак отиваме до този въпрос, който ви казах, но това засяга темата за генномодифицираните организми, защото биогоривата от трето и четвърто поколение вече са на базата на генномодифицираните организми. Въпросът е много сложен, засяга много морални аспекти и безспорно ще бъде предмет на продължителна дискусия тук. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, само не искам да се възприеме изказването ми като изказване на противник на използване на биогоривата, обаче онези от вас, които следят световния дебат по проблема, много добре знаят, че има една група изследователи, които са против прекомерното разрастване на производството на биогорива, защото светът е изправен и пред друг проблем – проблема с глада. Ако производството на храни се замести с производството на биогорива, ще настъпи друга криза. Има други изчисления, влезте в интернет, прочетете някои книги и ще разберете, че аз говоря истината. България има прекрасни възможности да произвежда друга селскостопанска продукция, с която да си купува горива. Биогоривата би трябвало да се произвеждат само на земи, които не са подходящи за овощарство, зеленчукопроизводство, за елитно зърнопроизводство и пр., и пр. Нашата климатична и почвена зона има други възможности. Това не е бразилската селва и даже за там се води спор. И то се водят големи спорове, така че да не стане както винаги – ние обикновено в България така правим, като се втурнем в една посока, не гледаме нищо друго. Винаги трябва да има трезви гласове, които да задържат тази огромна инерция, която може да се породи, и „хайде сега да произвеждаме само биогорива, а останалото да го зарежем”. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Тезата, която се развива, е несъстоятелна по простата причина, че в България има производство на биогорива и то е 20 хил. тона годишно, съвсем не е малко количеството. Не сте си направили труда да направите тази справка, но не виждам смисъл от този консерватизъм, който се проявява, след като има европейска директива. Това е общата европейска политика в тази насока и България да стои настрана от всичко това, няма смисъл. Благодаря ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя казаното от господин Ариф Агуш по отношение на това, че не бива да върви с по-нисък процент старта на въвеждането на смесването на биоетанола. Защо казвам това? Вероятно мнозина от вас са забравили, че това не е само въпрос на европейска директива, но едно самозадължение на Република България в договореностите й в Киото – още до 2013 г. ние да постигнем смесване на биокомпонентите в горивата до 5,75%. Със стартиране с 2%, което без съмнение ще бъде и масовото, ние нямаме никакъв шанс до 2013 г. да достигнем този процент на смесване, от което ще последват санкции за нашата страна. Много са факторите, които движат човечеството в тази посока. Най-същественият от тях е загрижеността за екологията, за бъдещето на човечеството от тази гледна точка. Без съмнение там има и други, не по-малко определящи във всеки един момент въпроси, като например интереса на производителите на традиционните горива. Там лобизмът е много силен - колкото и да мислим, че това са празни думи, не бива да го подценяваме. Поради тази причина ще припомня на някои от вас, които са били в предишното Народно събрание, а другите ще уведомя, че още преди три години по същото време аз предложих от тази трибуна въвеждането с 5% на задължителността на смесването на бензините с биоетанол и стимулирането със съответната приспадаща се част от акциза на тази смес. За съжаление тогава Министерството на финансите не подкрепи тази идея с основното обяснение, че няма достатъчно административен капацитет в Националната агенция по приходи и Агенция „Митници” да контролират този процес. Винаги ще е така, уважаеми колеги. Винаги няма да има такъв административен капацитет, защото никой не иска да си нарушава спокойствието при работата. Много по-лесно е да бъдат готови бензините и да не се губи капацитет за контрол, но в крайна сметка не мога да се съглася, че толкова много учени, толкова много политици, разсъждавайки в тази посока, отиват и са се убедили, че това трябва да се прави днес и сега, за да се намали вредното влияние. Ние ще кажем дали да не изпълняваме директивите на Съюза, дайте да не помагаме в тази посока. Това не е въпрос само на нашата държава, това е световен въпрос. Ако всички страни, които считат себе си за цивилизовани, не се ангажират с това, не виждам как ще излезем от това положение и ще трябва да решаваме катастрофални проблеми впоследствие. Затова моят призив към вас е да се подкрепи това предложение, първоначалното с четирите процента, и на втори план във всички случаи няма ли стимула към гражданите да купуват това гориво, няма ли стимула към търговците да търгуват това гориво, интересът на производителите на бензини ще се наложи и ще продължи да бъде същото и след три години. След три години само ние ще плащаме санкции, които ще ни излязат солено и пресолено от бездействието, което сме допуснали в това време. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, не мислех да вземам думата след дебатите, които бяха проведени в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Спорът е за това с какъв процент ще стартираме, слагаме 2% биоетанол. Какъв е проблемът? Четете, след това имаме и следващата алинея, която ви казва: в ал. 1 съдържанието минимум 2% обемни, а в ал. 2 казваме, че съдържанието на биоетанол в горивата за дизелови и бензинови двигатели по ал. 1 не трябва да надвишава 5% обемни. Какъв е проблемът, ако стартираме с 2%? Никакъв. Ако станат 4%, няма проблем. Другото е всичко това, което се изговори за земеделските производители, за производителите на бензина. Тук с тези текстове ние даваме много ясни и точни срокове, от които тези задължения трябва да се спазват – първо, към производителя, второ, и към земеделските производители на такива култури. Защото какво стана с реколтата, която те събраха миналата година? Тя не беше изкупена, голяма част от нея отиде на вятъра. А така, като имаме срокове за производителите, значи и производителят на биоетанол ще си направи сметка кога и на какви етапи да може да модернизира своите инсталации, и производителите ще си планират коя година какво да сеят. Относно това дали биоетанолът е вреден или не е, предлагам ви да не продължаваме с тези дебати в пленарната зала. Предстои кръгла маса точно на тема биогорива и нека тогава всички, като специалисти в своята област, да се изкажат и тогава да стигнем до някакви конкретни решения. В тази връзка ви предлагам да прекратим дебатите по законопроекта и да преминем към гласуване. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, моята процедура е по начина на водене на заседанието. Защото дебатът, който водим в момента, трябваше да се води, когато законопроектът беше на първо четене. Уважаеми колеги, щеше да бъде полезно и тогава да чуете, че предишното Народно събрание е приело Закон за алтернативните горива, има Национален план и в него има индикативни цели, които трябваше да бъдат изпълнени от 2010 г. – 5,75%. Всичко това трябваше да се каже на първо четене. Днес тук трябваше да говорим какво става, какво правим оттук нататък, защото контролът за изпълнението на този закон и на индикативните цели ще бъде възложено като задача на вашето правителство. Само след два месеца, след Нова година, ние от тази трибуна ще ви питаме защо не въвеждате смесването на биодизела, защо не въвеждате смесването на биоетанола за два месеца. Когато аз изказах съмнение в това, че ГЕРБ едва ли подкрепят „Лукойл” с лобистки цели, за да дадат възможност на Валентин Златев да не внася бензин, вие тогава ми казахте, че не сте лобисти и не може да се направи това нещо от ваша страна. Но днес с прекъсването на дебатите вие ни отнехте думата и възможността да ви кажем от тази трибуна онова, което трябваше и което е полезно. А това не е коректно. Затова, уважаеми колеги, транспонирането на директивите е задължително. Ние веднъж завинаги трябва да престанем да мислим дали е задължително решението на Европейския съюз и на Европейската комисия за транспонирането. Ние трябва вече реално да започнем да разсъждаваме какво да направим, а именно всичко онова, което правят нашите колеги от Европейския съюз, и ние да го правим. Защото следващия път оттук нататък на въпросите, които ще ви бъдат зададени, отговорите ще бъдат тежки от ваша страна. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

По § 7 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов за увеличение на санкциите за неспазване на закона. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. Член 38 се изменя така: „Чл. 38. (1) Който пуска на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер на 200 хил. лв. (2) Крайните разпространители, които предлагат на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 3, се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер 50 хил. лв. (3) Който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 10 хил. лв. (4) При повторно извършено нарушение по ал. 1, 2 и 3 глобата или имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията, съответно на глобата по ал. 1, 2 и 3”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на актовете за нарушения по чл. 38, които се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, при спазване изискванията на чл. 43а, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Наказателните постановления за установените нарушения по чл. 38 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощено от него длъжностно лице, като в тях задължително се посочва, че наложената глоба или имуществена санкция, както и разходите за вземане и изпитване на пробите от течни горива постъпват по бюджетната сметка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и служат като покана за доброволно изпълнение след влизането им в сила”. 3. Създава се ал. 4: „(4) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в сила два месеца след издаването му”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „по реда” се добавя „на този закон и”.

По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 10: „§ 10. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4: а) в текста преди буква „а” думите „по т. 3” се заличават; б) в буква „б” думите „където биогоривото е максимален процент” се заличават. 2. Създават се точки 17-22: „17. „Пускане на пазара” е понятие по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 18. „Лицата, които пускат течни горива на пазара” е понятие по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 19. „Краен разпространител” е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 20. „Разпространение на течни горива” е понятие по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 21. „Повторно” е административното нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. 22. „КБКСС” е бензинов компонент, наречен компонент за блендиране с кислородосъдържащи съединения.”

Процедура по начина на водене.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господин председател, уважаеми колеги! Процедурният ми въпрос е във връзка с решение на председателя на Народното събрание госпожа Цачева да върне актуален въпрос, който бях задал към министъра на финансите господин Дянков по осигурителните прагове и растежа на бедността. Госпожа Цачева се е мотивирала с това, че следва да задам въпроса си към министъра на труда и социалната политика, доколкото става дума за осигурителна политика. Категорично възразявам срещу това решение, тъй като в случая тези параметри ...

Процедурата е връщането на въпроса от госпожа Цачева, вместо да го препрати към господин министъра, ...

Писмено можете да възразите! Правилникът е еднакъв за всички!

... защото в случая праговете са част от фискалната политика на правителството, за която лично отговаря господин министърът и той следва да отговори на този въпрос!

Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, дами и господа! Тематично много добре съвпаднаха нещата, защото преди малко Народното събрание одобри с голямо мнозинство, а някои текстове – с единодушие, измененията в Закона за възобновяемите енергийни източници и прие смесване на дизела с биодизел и на бензина с биоетанол. Големият проблем, господин министър, е, че според доклада, който беше изнесен от страна на Икономическото министерство пред Икономическата комисия, предишният министър на финансите господин Орешарски не си е свършил работата и няма процедура по нотификация между България и Европейския съюз за освобождаване от акцизно облагане на биоетанола. Тази работа не е свършена. Ако няма икономически стимули, ако няма освобождаване на биодизела и биоетанола от акцизно облагане, този сектор, тази индустрия няма да се развие в България. Когато Законът за акцизите беше гласуван преди няколко седмици от пленарната зала, отпадна преференцията биоетанолът да не се облага с акцизна ставка. Сега, господин министър, се чудим в тази нова ситуация как този проблем ще бъде окончателно разрешен. Това е проблем, който касае всички български граждани по няколко причини: На първо място, бензините и дизелите с наличието на биокомпонент ще станат по евтини в България, цените ще спаднат. На второ място, екологичните стандарти ще се повишат, тъй като замърсяването, което идва от транспорта, е много тежко и наличието на биокомпонент ще доведе до много по добри екологични стандарти. На трето място, това ще доведе до потребление на растителни култури, които се използват за производство на биогорива и ще доведе до подем в земеделския отрасъл в България. Конкретният ми въпрос, господин министър, е: след пропуските на господин Орешарски дали вашето министерство вече е задвижило тази процедура, кога очаквате разрешаването на проблема и съответно – освобождаването от облагане с акцизи на биодизела и биоетанола? Конкретният ми въпрос е за биоетанола.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Данъчните облекчения под формата на намалени ставки върху смеси от конвенционални горива с биогорива и нулеви ставки върху чисти биогорива са вид държавни помощи. Съгласно Договора за създаване на Европейската общност те се прилагат след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта им с вътрешния пазар. Тук съм радостен да кажа, че на 23 ноември 2009 г. след наша нотификация Европейската комисия излезе с положително решение за съвместимостта на държавната помощ с общия пазар, тъй като изпълнява критериите, установени в насоките за помощ за околна среда. Решението влезе в сила на 24 ноември 2009 г. и ще се прилага в срок от две години, които ни бяха дали. Първоначално ние бяхме поискали 6 години, комисията се съгласи на 2 години. Българските органи се задължават да предоставят на комисията мониторингов доклад най-късно до 18 месеца след влизане в сила на решението, в който се анализира пазарното навлизане на биогоривата в България и свързаните с тези промени цени. Благодаря за вниманието.

И така, колеги, можело значи, било въпрос на желание. По неясни за мен причини, въпреки че имам своите съмнения, господин Орешарски е забатачил въпроса и затова досега е нямало решение. Вече има решение, за което - поздравления, господин вицепремиер. Конкретният ми допълнителен въпрос към Вас е следният: след като в Закона за акцизите и данъчните складове отпадна освобождаването от акциз на чистия етанол, надявам се, че има текст, който предвижда намалено облагане на смесените количества. Предвиждате ли ново изменение на този закон или смятате, че съществуващото положение ще позволи ефективното прилагане както на намалените ставки, така и на измененията на Закона за възобновяемите енергийни източници? Смятате ли, че има необходимост от нова поправка на този закон или нещата са уредени? Това е важният въпрос. Ако не са уредени, когато 2010 г. ще има актуализация на бюджета – аз смятам, че ще има такава актуализация на Бюджет 2010, въпросът следва да бъде окончателно уреден, тъй като без икономически стимули този отрасъл няма да се развие в България. Той е ключов и е много важен. Благодаря ви.

Господин Димитров, допълнителният въпрос, който Вие зададохте, е наистина много актуален. Както казах, положителното решение на Европейската комисия дойде едва на 23 ноември т.г., след като вече бяхме работили по данъчните закони, така че въпросът, който Вие задавате, е актуален сега. Наистина трябва да се мисли в следващите няколко месеца дали е добре да се предприеме нещо допълнително, някаква допълнителна промяна. Аз се надявам, че по предложението, което Вие току-що направихте, в следващите няколко месеца, до евентуалното подобряване на приходната част на бюджета може да се мисли дали е необходимо нещо допълнително. Ние също ще мислим по тази тема. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри! Във връзка с Ваш отговор на отправен парламентарен въпрос бихме желали да получим допълнителни разяснения. Опасяваме се, че при подготовката на отговора Ви не е подходено достатъчно задълбочено към проблематиката на въпроса, а освен това е допуснато очевидно смесване на понятия между различни законови регламенти. Най-вероятно е пропусната и консултация с Главно управление „Митници” като компетентен орган по приложението и тълкуването на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, базираща се на хармонизираната система за Световната митническа асоциация. В отговора си посочвате: „В Комбинираната номенклатура на Европейския съюз товаро-пътническите автомобили поради своята поливалентност и функционалност дават възможност да бъдат класифицирани както като леки, така и като лекотоварни”. Това създава данъчен риск, като дава основание за спорно данъчно третиране и заобикаляне на Данъчния закон и неправомерно претендиране, съответно приспадане на данъчен кредит за скъпи и луксозни автомобили, които нямат производствено предназначение, но формално попадат извън категорията на леките автомобили. В Комбинираната номенклатура на Европейския съюз не използват термините „лек” и „лекотоварен автомобил”. В нея се използват термини като „пътнически автомобил”, „пътнически автомобили”, „други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора”, включително „товаро-пътнически автомобили”, както и „автомобилни транспортни средства, предназначени за транспорт на стоки”. Единствено и само в Закона за ДДС се използва терминът „лекотоварен автомобил”. Този термин липсва в каквото и да е друго законодателство. Комбинираната номенклатура, базираща се на хармонизираната система, съдържа ясни критерии за класиране на товаро-пътническите автомобили по позиция 8703, предназначени за транспорт на хора, включително товаро-пътнически и състезателни автомобили, или по позиция 8704 - автомобилно транспортни средства, предназначени за транспорт на стоки. При наличието на тези ясни критерии за класиране на автомобилите, твърдението Ви в изречение първо от цитирания по-горе параграф от отговора Ви е неточно. Предвид на посоченото в точки 1 и 2 по-горе цитирам твърдението Ви, което гласи: „В Комбинираната номенклатура на Европейския съюз товаро-пътническите автомобили поради своята поливалентност и функционалност дават възможност да бъдат класифицирани както като леки, така и като лекотоварни”. Това е неточно, неудовлетворително и формално. Молим да потърсите и консултация с Главно управление „Митници” по отношение класирането на автомобилите по позиции 8703 и 8704 на Комбинираната номенклатура. Вземайки предвид горното и факта, че Вие и Националната агенция за приходите отчитате наличието на данъчен риск едни по същество пътнически, включително луксозни автомобили, неправомерно да приспадат данъчен кредит, и при наличието на очевиден пропуск в разпоредбите (реплика от председателя Лъчезар Иванов: „Пет секунди!”) за типово одобрение на автомобили от категория N1 бихме желали да поставим следните въпроси. Действително ли се отказвате от критериите на Комбинираната номенклатура и ще считате, че едни по същество пътнически, включително луксозни автомобили, които са идентични в конструктивно и функционално отношение и по брой места, респективно седалки, монтирани от производителя на аналогичната им пътническа версия от категория М1, формално попадат извън категорията на леките автомобили, понеже в свидетелството им за регистрация е отразено, че са товарни автомобили, независимо че Комбинираната номенклатура ги класифицира като леки автомобилни транспортни средства, предназначени за транспорт на хора (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), следователно не би трябвало да попадат извън категорията на леките автомобили за целите на Закона за ДДС? Съответно ще разрешите ли да ползват данъчен кредит, ако се използват за извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) в рамките на движимата икономическа дейност? Извинете, завършвам.

При самостоятелността на Закона за ДДС, считате ли за целесъобразна практиката на редица държави - членки на Европейския съюз, да използват за данъчни цели критериите на митническото регистриране на автомобилите, а не само сертификата за типово одобрение, издаден от ...

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, въпросът наистина е от много технически характер, затова в разработката на този отговор участваха експерти от Агенция “Митници”, от дирекция „Данъчна политика” и експерти от НАП. Ще си позволя да го прочета, защото наистина е доста технически. „С Регламент № 2658/87 на Европейския съвет от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа е създадена номенклатура на стоките, наричана Комбинирана номенклатура. Тя отговаря на изискванията на Общата митническа номенклатура, на статистиката на външната търговия на Европейската общност и на други политики за вноса и износа на стоки. По силата на посочения регламент, както и на Регламент № 638/2004 - Комбинирана номенклатура на Европейския съюз и в частност нейното работно разширение ПАРИТ, се използва и при отчитане на търговията между държавите членки. В българското законодателство използването й е определено със Закона за статистика на външнообщностната търговия със стоки чрез системата Интрастат. Класирането на стоките по комбинираната номенклатура се определя съгласно термините на позициите и подпозициите, забележките към разделите, главите и подпозициите, забележките към подпозициите и общите правила за тълкуване. При интерпретирането на обхвата на позициите и подпозициите се вземат предвид и обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. В рамките на Комбинираната номенклатура превозните средства, предназначени за превоз както на пътници, така и на товари, могат да се класират в позиция 8703 като пътнически или товаро-пътнически, или в позиция 8704 като предназначени за транспорт на стоки. Решаващо за избор на едната или другата позиция е основното предназначение на автомобилите – дали да са предназначени главно за превоз на пътници или главно за превоз на товари. Разграничителните критерии за класирането са посочени в Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и са свързани основно с конструктивните особености на купето. В Закона за данък върху добавената стойност е въведено определението за лек автомобил, което не включва препращане или позоваване на номенклатурата на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз и на регистрационните режими на КАТ. Същите имат подпомагащо значение при преценките на органа по приходите относно вида на характеристиката на превозното средство”. Искам да Ви уверя, че не се отказваме от критериите на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, доколкото в закона е предвидено ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит за придобит, внесен или нает лек автомобил. Ако в Комбинираната номенклатура и/или в регистрационния талон автомобилът е посочен като лек, право на приспадане на данъчен кредит не е налице, тоест достатъчно е определянето му като лек по един от двата способа, за да може да е приложена ограничителната норма по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за ДДС. В случай, че автомобилът е определен и по двата способа като товарен, тогава органът по приходите има право на преценка за характеристиката на автомобила. Преценката е на база на критериите, въведени в легалното определение на Закона за ДДС и наличието на основание за признаване на данъчен кредит с оглед предназначението на автомобила и реалното му използване. Благодаря.

Как така, бе?!

Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моята въпрос, господин министър, е има ли утвърдени от Вас процедури и правила за използване на оръжие и бойни средства от български военни формирования? Този въпрос, господин министър, е свързан с чл. 28 от Закона за отбраната и въоръжените сили, където в сравнително лаконичен текст е концентрирана огромна отговорност и със сигурност – политически последици. Според мен там, господин министър, е очертана така наречената обвързана компетентност между Вас и началника на отбраната, и то при две хипотези. Първата е на самото разрешение за използване на оръжие и на бойни средства, което става по предложение на началника на отбраната, втората хипотеза е, че Вие следва да утвърдите правилата и процедурите за тяхното използване пак по предложение на началника на отбраната. Ясно е, че тук имаме поне три последици. Първата последица е, че това е израз на така наречения интегриран модел, където трябва да има цивилна и военна експертиза (и в двете хипотези). Второ, в този текст доста по-подробно се дава правната рамка и много по-подробно и описателно тя се съдържа в самите правила и процедури, където вероятно има и класифицирана информация, която не е предмет на днешното ни изслушване. Но трето, според мен, това е израз на политическа и професионална отговорност, което налага да Ви задам и този въпрос.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа и дами народни представители! Уважаеми господин Найденов, ще Ви отговоря директно – да, има такива правила. Нека да разясня тяхното значение и смисъл. В съответствие с чл. 28 от действащия Закон за отбраната и въоръжените сили министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства от военните формирования. Целта на този текст, записан в закона, е нормативно да се определи механизъм за вземане на решение за използване на бойни средства за реагиране в случай на внезапно възникнала кризисна ситуация във въздушното пространство, териториалните води на България и така нататък. Текстът интерпретира – казано с други думи – ситуации, подобни на 11 септември 2001 г. Общите действия на въоръжените сили по охрана и отбрана на въздушния и морския суверенитет се организират от Оперативния план за охрана на въздушното пространство, контрол на корабоплаването и защита на обекти от критичната инфраструктура на Република България с дежурни сили и средства от Българската армия. Този план е в сила от 0,00 ч. на 15 октомври 2009 г. Правилата, които Вие визирате във Вашия въпрос, са елемент от този план и тяхната цел е да помагат на командирите, на Националния военен команден център и на дежурните сили и средства – да имат законова основа за своите действия, когато ситуацията не позволява да се приложи стандартният механизъм на вземане на решения. Уважаеми господин народен представител, тъй като тези правила съдържат класифицирана информация, мога най-общо да спомена какво регламентират те и какви ситуации се регламентират от тези правила. На първо място, това са случаите на завладяване на българско или съюзническо бойно средство на територията на България с цел извършване на терористичен или друг акт с опасни последици за населението или стратегическите обекти в страната. Второ, това е случаят на нарушаване на въздушното пространство или на правилата на полетите над територията на Република България от въздухоплавателно средство, движещо се по начин, който предизвиква съмнение, че може да бъде използвано като средство за терористичен или диверсионен акт. Третата група от случаи са тези на навлизане във вътрешните морски води, в териториалното море на страната на чуждестранен кораб или друго плавателно средство, което откаже да спре или се възпротиви, или прибегне до въоръжено противодействие на задържането му. Още веднъж повтарям, че повече конкретика относно самите правила в момента не мога да предоставя, тъй като те са обект на класифицирана защита. В предложените промени на Закона за отбраната и Въоръжените сили, които вчера бяха приети от Народното събрание на първо четене, за което благодаря на народните представители, е премахната единствено думичката „чуждестранен” в съответния член, защото като средства за терористичен акт в посочените случаи могат да бъдат използвани и български въздухоплавателни и морски съдове. Така че това е промяна, която ако бъде гласувана и на второ четене, ще наложи лека актуализация на тези правила. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър, за мен и за всички, които слушат и въпроса, и отговора, беше важно да чуят, че има утвърдени процедури и правила, което означава, че има и достатъчно ясен механизъм, по който могат да бъдат използвани оръжия и съответно бойни средства от страна на българските военни формирования. Държа да подчертая, че в този случай освен формата на прекия парламентарен контрол, чрез този въпрос според мен постигаме и целта за една по-широка информираност за наличието на тези правила и процедури. Аз съм сигурен, че зад всичко, което доста лаконично казахте като срокове на разработване и съответно на влизане в сила, стои един много продължителен процес на разработване, на съгласуване и съответно на взаимодействие между видовете въоръжени сили, родовете войски. И второ, господин министър, искам да подчертая, че тук е изключително важно и аз се надявам, че това е отразено, да се намери формата на координация и взаимодействие между Министерството на отбраната и другите институции, които имат отношение към този въпрос. Това безспорно е и Върховният главнокомандващ, но това при всички случаи са структурите на Министерството на вътрешните работи, това са и правоохранителни, и правораздавателни институции и ведомства. В този смисъл, господин министър, аз ще продължа да проявявам интерес по този въпрос и в специализираната комисия, за да бъдем наясно, че са очертани всички аспекти на това взаимодействие и координация.

Благодаря Ви, господин председателю. Вторият ми въпрос, уважаеми господин министър, към Вас е свързан с предприетото от Вас, съответно от Министерството на отбраната за 2009 и за 2010 г. по отношение възможността на военнослужещите и на цивилните служители в системата на отбраната и на Българската армия да закупят жилища по начина, по който това беше регламентирано досега в Глава десета на Закона за отбраната и въоръжените сили. Аз съм длъжен да подчертая, че по отношение на отговора на този въпрос имаше едно отлагане от Ваша страна. Не се наемам да тълкувам дали това е плод на ангажимент или е съзнателно търсен момент, за да се стигне до утвърждаването вчера на отмяната на Глава десета. Независимо от мнението и отношението, което и вчера демонстрирахте, аз продължавам да мисля, че социалната стратегия и социалните политики по начина, по който те са заложени в Закона за отбраната и въоръжените сили, са сред плюсовете и част от достойнствата на Закона за отбраната и въоръжените сили. Господин министър, дами и господа народни представители, всичко, което е заложено като социални политики, според мен е сред основните фактори, за да се стигне до повишаване на привлекателността на военната служба. И въпреки това, държа да подчертая, че има един определен процент на незаети места за кадрови военнослужещи. Нека да си представим какво се случва, ако отменим тези досегашни текстове. Според мен това ще засили несигурността, съответно непредсказуемостта в развитието на военнослужещите и цивилните служители и ще доведе до ново текучество и намаляване на кандидатите за местата в системата на Българската армия и на Министерството на отбраната.

Уважаеми господин председател, господин Найденов, уважаеми народни представители! Отлагането на отговора на този въпрос беше свързано наистина с ангажименти, които ме изведоха извън страната в рамките на миналата седмица и няма проблем да Ви отговоря и днес. Ще кажа нещо, което неведнъж съм казвал, но първо нека да направя едно уточнение относно Вашето общо разсъждение по повод социалната глава в Закона за отбраната и въоръжените сили. Господин Найденов, аз отказвам да живея като в „Алиса в страната на чудесата”. Трябва да живеем в реалностите, в които се намираме в момента. Въпросът не е да използваме Въоръжените сили като допълнителна система за социално подпомагане. Да, с министър Младенов имаме общо име, но той отговаря за друг ресор, той е министър на социалната политика, а аз отговарям за отбраната. И затова нека да бъда абсолютно правилно разбран от самото начало: отбраната и Въоръжените сили не са алтернативна система за социално подпомагане в България, за да може тя да бъде ползвана като резерв, като буфер, както обича да използва думата Вашият колега Станишев, за приемане на хора, които са безработни. На нас ни трябват квалифицирани военни, които да могат да изпълняват тези задачи, които има нужда да бъдат изпълнявани в българските въоръжени сили. Вие сте прав, че в настоящия Закон за отбраната и въоръжените сили е дадено правото на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната при определени от закона условия да придобиват и да заменят жилища от жилищния фонд на министерството. Следва да се отбележи, че наличният жилищен фонд обаче е крайно недостатъчен - и това ви го казвам не за първи път от тази трибуна - за задоволяване на жилищните нужди на военнослужещите и цивилните служители в момента в системата. През м. октомври поисках от Инспектората на Министерството на отбраната да направи обща проверка за формулирането, осъществяването и ефективността на социалната политика на Министерството на отбраната по няколко параграфа. На първо място, да прегледа тази политика от гледна точка на критерия цена и ефективност; на второ място, да провери целесъобразността; на трето място, да провери институционалната значимост на такъв тип програма в работата на Министерството на отбраната и да предложи мерки с нормативен, структурен и организационен характер за оптимизация на програмата. Към 31 октомври 2009 г. в регистъра на жилищния фонд на Министерството на отбраната има следните имоти: общо 3175 броя, от които 2949 апартамента, 58 ателиета, 131 гаража, 37 къщи и други - не знам какво значи това - 33. Жилищните имоти в населени места с трайно установени формирования в Българската армия, тоест действащи поделения, са 2083. Жилищните имоти в тези райони, в които е отпаднала необходимостта, са 1092. Общо се управляват и 11 общежития, в които има 962 помещения за настаняване. Проверката показа също така, че съотношението между разходите за издръжка на жилищния фонд за 2009 г. е както следва: разходи – малко над 4 млн. 500 хил. лв. и приходи – около 600 хил. лв. Проверката установи, че през изминалата година 42% от жилищния фонд не е бил използван. Към настоящия момент в Министерството на отбраната е извършена инвентаризация и категоризация на всички тези имоти и е в ход процедура за оценка на евентуалната продажба, безвъзмездно предоставяне на общините или други действия по разпореждане, които ние ще представим на Министерския съвет. Да, в предложения законопроект отпада възможността военнослужещите и цивилните да закупуват жилища от фонда на министерството, но ние нямаме избор да не направим това, ако искаме да задоволим нуждите на тези, които са в българските въоръжени сили в момента. Благодаря.

Уважаеми господин министър, за разлика от отговора на първия Ви въпрос, по отношение на отговора Ви на този въпрос аз съм длъжен да изразя своето неудовлетворение. Нещо повече, чувствам се задължен и заради всички, които ни гледат и слушат, да изразя и своите опасения. Защото Вие ми казвате как не може да се случи онова, което е било заложено до този момент в закона по отношение в случая на жилищата. Освен всичко друго Вие сте предложили и отмяна като цяло на всички текстове в Глава Х, които са в рамките на близо 14 политики. Тук имаме едно негативно натрупване на фактури, които според мен ще засилят демотивацията във военнослужещите и в цивилните служители във вашата система, включително и опасението за тези неясни срокове, в които ще бъдат изплащани обезщетенията при освобождаване от служба. Аз не чувам отговора на въпроса. Добре, Вие приемате, че има някакви проблеми. Какво е решението, какво предлагате? Защото Вие не предлагате нищо на базата на отменените текстове като алтернатива. И сега в отговора си Вие не давате такова решение. Трябва да се отчита фактът, господин министър, че военната служба е държавна служба с особено предназначение. Така е регламентирано в закона, така е посочена и изпълнявана досега от страна на българските военнослужещи. Има особени, специфични задължения, рискове, лишения, ограничения. Според мен не просто е възможно и препоръчително, задължително е държавата да осигури определени условия, от които тя примерно се е отказала по отношение на други социални групи. Не че това е добро, но в този случай е водещо, че тук на първо място стои волята на държавата и на обществото. Следователно трябва да имаме и отговора на очакванията на военнослужещите и на цивилните служители. Много Ви моля във Вашата реплика да се опитате да очертаете алтернативните решения и изхода от тази ситуация.

Уважаеми господин Найденов, когато сме на Комисия по отбрана и външни отношения и затворят вратите и излязат камерите, сте абсолютно нормален човек и много добре се разбираме. Вие знаете какви са проблемите. Не знам какво Ви става когато се включват камерите. Все едно до тоя момент не сте чули нищо, което съм казал и на комисия, и в пленарната зала, и вчера. Да, прав сте, има особени рискове. Именно за това държавата ще продължи да гарантира военнослужещите да имат жилища, в които да живеят, което държавата в момента не прави, не е правила и 8 години. Защото, ако го беше правила 8 години, нямаше да имаме над 12 хил. регистрирани с право да имат жилище военнослужещи в момента, които не могат да живеят в тези жилища, защото фондът от 2 хил. и малко отгоре жилища, гаражи и други обекти изтича с правото на откупуване. Правителството взима тази мярка именно защото си дава сметка, че военнослужещите трябва да имат по-специални условия, в които да живеят, за да имат по-голяма сигурност. Не за първи път ще повторя нещо, ако искате, и утре пак ще го повторя, няма проблем, всеки ден ще го повтарям: не отнемаме социалните права. Премахваме една глава, която звучи абсурдно в един закон. Всички права на почивка, всички права на възстановяване, балнеолечение и т.н., всичко това остава. Остават и въпросните 20 заплати, за които толкова много сълзи леете тук. Но как искате аз да отида и да кажа на хората, че ще им ги изплатим на куп след като знам, че няма пари в бюджета. Затова казвам: да, ще ви дадем тези пари, ще има правила, по които ще ги получите разсрочено, в разумни срокове. Останалото е лъжа. Да не се връщаме отново на въпроса защо няма пари, къде са отишли парите на Министерството на отбраната за тази година и къде е бил парламентарният и общественият контрол от всички институции, когато моят предшественик си е позволил в началото на годината да изтегли бюджета за втората половина на годината. Къде е бил тогава контролът, къде е бил контролът на базата на ... (реплика от народния представител Румен Такоров.) Само 100 млн. Ако за Вас 100 млн. са нищо, прощавайте, знаете ли за колко много хора, не само пенсионери, 100 млн. са много? Прощавайте, уважаеми колеги, аз смятам, че тук трябва да бъдем абсолютно открити с хората и да назоваваме проблемите с истинските им имена. Когато няма пари, стягаме коланите, ограничаваме се. Когато имаме пари ги харчим разумно, защото състоянието, в което цялата държава в момента се намира, е резултат от 8-годишното неразумно харчене на пари, когато такива пари е имало. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо министър, през последните дни Вие особено настоятелно поставяте и пред обществеността, и пред народните представители необходимостта от много сериозни, дълбоки промени в наказателното законодателство, в наказателния процес с цел в България да се установят и като практика европейските норми и стандарти на свобода, сигурност и правосъдие. В тази връзка в обществото отново се изостри интересът към така наречените знакови дела, като без да има някакъв точен списък на тези дела се разбира, че това са делата, които са от особен интерес и за нашите европейски партньори, безспорно и за българската общественост, от гледна точка на това има ли нормално развитие на тези дела – един достатъчно сериозен и отговорен процес, производство, което да води в крайна сметка до постановяване на присъди и окончателни решения. Моят въпрос към Вас е следният: очевидно е, че делото за убийците на Андрей Луканов не фигурира по презумпция в списъка на тези дела, но едновременно с това безспорно производството по това убийство сътвори един от най-непонятните абсурди на българското правосъдие през последните две десетилетия. А именно – след осъдителна присъда на обвинените на първа инстанция следва първо оправдаване на по-горната с аргумента, че самопризнанията са били изтръгнати с насилие, след което подведените под отговорност за извършване на такова насилие също са оправдани. Това остава като един висящ въпрос в българското общество: как е възможно подобно нещо? Но въпросът в съдебна процедура не беше вкаран, тъй като независимо че Наказателният кодекс предвижда съответна норма, която позволява при подобна промяна в състава на постановена присъда, тоест оправданието в случая, той да бъде протестиран. Моля Ви да отговорите смятате ли за възможно в промените, които предлагате, да бъдат предвидени процедури, които да позволят възобновяване на това дело?

Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, Вие развихте въпрос, в който поставихте доста подвъпроси, непоставени във Вашето питане. Истинският адресат на този въпрос, на по-голямата част от него, разбира се, е Прокуратурата на Република България, но аз ще Ви отговоря. Вашият въпрос предполага два кратки отговора. За да припомня на народните представители Вашите въпроси, те са следните: Дали считам, че делото за убийството на Андрей Луканов трябва да бъде в списъка на тъй наречените знакови дела? Дали в наказателното законодателство, което аз и моето правителство предлагаме в момента, се предвиждат разпоредби, които да премахват пречки за възобновяване на това дело и на подобни дела? Веднага отговарям на първия въпрос: да, такива дела трябва да се наблюдават с особено внимание. Делото е било наблюдавано и във фазата на досъдебното производство и сега, когато се води и е спряно делото по този казус в Софийската градска прокуратура, то не се води в параграф „Знаково дело”, а така както е прието в практиката на прокуратурата и на българските правораздавателни органи - като дело, което се води на специален отчет. Относно втория въпрос, дали се предвиждат процедури, които да премахнат пречки за възобновяване на такива дела, искам да Ви отговоря следното: процедурни пречки за възобновяване на което и да е досъдебно производство не съществуват и в сегашния Наказателнопроцесуален кодекс и затова в тази част, в проекта на Наказателнопроцесуалния кодекс, работната група в Министерството на правосъдието не се е занимавала с този въпрос. Има основания, има процедури, регламентирани в Глава трета на Наказателнопроцесуалния кодекс, които дават възможност при определени условия, при сега съществуващия и в бъдещия правен фундамент, такива дела да могат да бъдат възобновявани. Относно въведението на Вашия въпрос и това, което изложихте пред вашите колеги народни представители, бих искала да благодаря за това, че Вие косвено признавате моята, като министър на правосъдието и в общ план на моето правителство, привързаност към европейските стандарти. Всичко това, което ние предлагаме в наказателното и в наказателнопроцесуалното законодателство в този момент и което предстои да бъде прието, наистина са европейски практики, които ще приобщят най-после страната ни към европейските модерни практики, даващи основание такива дела, които Вие поставяте в графата „знакови”, да приключват успешно и справедливо. Очаквам много скоро Вие с личния си вот също да се присъедините към европейските стандарти.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, смятам, че ясните Ви отговори и на двата въпроса, които зададох, са от особена важност и значение и за Народното събрание, и извън него. Първо, тази категория дела, както Вие я назовахте, са на специален отчет – включват и делото за убийството на Андрей Луканов. Тоест по никакъв начин не може да се смята, че това дело е приключило веднъж завинаги. Второ, Вашето съобщение, че и сега действащият Наказателнопроцесуален кодекс позволява възобновяване на диренето по това дело, според мен също е от много актуално значение. Що се отнася до по-широкия контекст, който Вие засегнахте, за промените, които предлагате – безспорно достойно за подкрепа е желанието да се въведат такива стандарти и те да станат реална практика, а не само декларирани добри намерения. Както сама разбирате, дебатът около Вашите предложения в обществото е достатъчно активен. Аз съм убеден, че той ще бъде воден и в Народното събрание. Вярвам, че и Вие очаквате да бъде подкрепена всяка една норма, която действително отговаря на европейските материални и процесуални норми и едновременно с това да сте достатъчно внимателни с намеренията за позитивно развитие да не допуснем норми, които да бъдат база за злоупотреби с достатъчно отговорен процес. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми министър Игнатов, в края на миналия месец в пловдивското медийно пространство се появи информация относно провеждането на конкурс за началник на Инспектората по образование – гр. Пловдив. В публикациите за позицията се посочваха петима кандидати. След провеждането на конкурса на 27 октомври 2009 г. медиите информираха, че единствено госпожа Вихра Ерамян – старши експерт в Инспектората по образование – гр. Пловдив, успешно е преминала първия етап на конкурса, а той е конкурсен тест. Била е допусната до втория етап, който е интервю. За останалите кандидати се казва, че не са могли да покрият необходимия минимум от 30 верни отговора. Така журналистическата гилдия в Пловдив обяви Вихра Ерамян за следващия началник на Образователния инспекторат в града, който до дни очаква назначение. Когато това не стана в законно установения срок, медиите алармираха, че назначението на госпожа Ерамян се бави по неясни причини. Появиха се публикации, в които се допускаше, че политически протекции за друг, но некласирал се кандидат, ще доведат до анулиране на конкурса. Припомням, че питането ми е отправено преди две седмици. В края на миналата седмица, вашето министерство обяви, че действително не приема резултатите от проведения конкурс и ще организира нов. На 23 ноември 2009 г. чрез медиите училищните директори в Пловдив разпространиха писмо до Вас и до господин премиера, в което се обявяват срещу , цитирам, „скандалната развръзка на конкурса”. От писмото им става ясно, че те остро протестират срещу Вашето решение. В тази връзка, моят въпрос към Вас, господин министър, е кои са причините да бъде отменен конкурсът и защо госпожа Вихра Ерамян не е била назначена, след като е показала най-добри резултати? Уважаеми господин министър, разчитам своевременно да ми отговорите на този въпрос, който вълнува и смущава с развръзката си пловдивската общественост. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, благодаря за загрижеността и настойчивостта, с която поставяте въпроса, свързан с политиката на държавата по отношение назначаването на служители в системата на народната просвета. Както неколкократно съм имал възможност да отбележа, новият екип на министерството се отнася с изключително голямо внимание и отговорност към проблемите в тази област и се опитва да намери най-доброто решение за тяхното разрешаване. При почти всяка конкурсна процедура за заемане на длъжност „началник на Регионален инспекторат” постъпват множество жалби, с които се поставя под съмнение тяхната законосъобразност. С цел избягване на съмнения за корупционни практики, екипът на министерството работи съгласно предвидените в законодателството начини за отстраняване на субективния елемент при провеждането на процедури за назначаване на служители в системата. Проведеният конкурс за длъжността „началник на Регионален инспекторат по образованието – гр. Пловдив” предизвика голям обществен интерес. В съответния срок в министерството постъпиха жалби от кандидати, участвали в процедурата, в които бяха подробно изложени мотивите им за несъгласие с преценката на конкурсната комисия и законността на проведената конкурсна процедура. Във връзка с гореизложеното и след като постъпилите възражения бяха разгледани по надлежния ред, конкурсната комисия предложи да приеме решение за прекратяване на конкурса и насрочването на нов, който да се проведе чрез защита на концепция за развитие на образованието в съответния регион. Господин Георгиев, използвам повода, за да Ви информирам, че от 10 декември 2009 г. е обявен нов конкурс за заемане на длъжността „началник на Регионалния инспекторат – гр. Пловдив”. Начинът на провеждане на конкурсната процедура ще бъде защита на концепция, с която се цели да се преценят уменията на кандидатите за стратегическо мислене в областта на образованието – мисия, визия, цели, действия, резултати. Госпожа Ерамян може да подаде отново своите документи и да представи вижданията си за развитието на образованието в областта. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, не можах да разбера в какво се изразява моята настойчивост за поставяне на този въпрос при положение, че аз Ви питам за пръв и единствен път. Що се отнася до това, което чухме от тази трибуна, аз съм изключително неудовлетворен, защото Вие не посочихте нито една причина, поради която е отменен този конкурс. Оставам с впечатлението, което всъщност има и в обществеността, че този кандидат не е политически подходящият. Госпожа Вихра Ерамян работи в тази система и в този Инспекторат не от вчера и е един от най-уважаваните специалисти там, не само от хората в Инспектората, но и от директорите на училищата в гр. Пловдив. Що се отнася.... (Реплики от ГЕРБ.) Не е вярно, според Вас, но попитайте хората, господа. Видимо е, че е политическа протекцията, с която се настоява да се отмени този конкурс, за да се спечели от друг подходящ човек. Що се отнася до Вашата препоръка тя да се яви отново, тя няма да се яви отново, защото е заявила, че това е обидно за нея и е напуснала тази система. Между другото, това е обидно за почти всички хора професионалисти, които имат желание честно и справедливо да се явят на конкурс и да го спечелят.

Тези жалби, за които става дума, са подадени от Атанас Кортенков, който е член на „Менса – България”, ІQ-то му е 164, той е участвал там. Доцент д-р Павлинка Кацарова също. (Шум и реплики.)

По повод обвиненията за едва ли не политически преследвания, да напомня, че министрите от този кабинет мисля, че един или двама са членове на партия ГЕРБ. Това е експертен кабинет преди всичко. Няма политически преследвания в страната. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, господин министър, в програмата на Министерството на образованието, младежта и науката е записано, че грижата за младите хора е най-важната национална кауза, за да осигури европейското развитие на България. Затова създаването на благоприятни условия за училищно и университетско образование, за неформално обучение, за професионално, социално и личностно реализиране на младите хора, за участие в обществено-икономическия живот, е значим фактор за преодоляване на кризата и за развитието на страната. В тази връзка аз лично очертавам две основни предизвикателства пред образователната система в страната. Първото, това е необходимостта от високо квалифицирани кадри, които да отговорят на изискванията на пазара, което ще доведе наистина до една по-висока конкурентноспособност на икономиката и по-висок жизнен стандарт в страната. Вторият проблем, който очертавам, това е така нареченото изтичане на мозъци от страната, тъй като голяма част от младите хора, които желаят допълнително да се квалифицират, се демотивират от недостатъчно прозрачната система за придобиване на научни степени и в тази връзка предпочитат да се възползват от благоприятните условия, които им се предоставят в страните от Европейския съюз, Съединените щати и Канада. В тази връзка, господин министър, бих искала да Ви попитам какви конкретни мерки смятате да предприемете за научното развитие на младите хора в България. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Ще бъда кратък. Положението в страната с младите хора в системата на образованието е много тежко. Всъщност то е тежко за цяла Европа, имаме движение на млади и високо квалифицирани кадри в посока отвъд океана. В България системата е претоварена бюрократично и е централизирана. Ето защо екипът на министерството подготви и вече внесе в Министерския съвет, беше одобрен онзи ден, един Законопроект за развитие на академичния състав, чиято основна цел е да се премине от система на централизирано бюрократично управление към управление чрез конкурентоспособност. Основните акценти са: децентрализация на системата, като процедурите се връщат там, където им е мястото, във висшето училище и научните организации, имам предвид институциите на академията, например. Запазва се държавният контрол на законността на процедурите. В момента мога да кажа, че България е единствената страна в Евросъюза, която централизирано провежда процедури и централно присъжда научни степени и научни звания от Комисия към Министерския съвет, която по силата на тази наредба се оказва единствената научна организация у нас. Това води до унификация и е време да бъде прекратено. Така че на мястото на демонстрирания, особено тези дни, под формата на загриженост за качеството на българската наука „ламтеж” за титли и звания, ние предлагаме проста и прозрачна система, в която мястото на всеки се определя в зависимост от тежестта, която има в научната общност и обществото, а не от група бюрократи. Това е, което мога да кажа сега.

Благодаря за Вашия отговор. Аз лично искам да Ви поздравя, защото за първи път мисля, че има министър, който се обръща към учащите, а не към обучаващите. Това, което очертах като обобщение, е именно, че ние се стремим към по-високо качество на научната дейност, по-високо качество на преподаване във висшите учебни заведения и съответно.... (реплика от народния представител Янаки Стоилов) ....децентрализация на системата за придобиване на научни степени. Тоест пазарът ще е този, който ще е основният определящ фактор за успеваемостта на тази система за децентрализация. Това, което ме притеснява донякъде, е не съществува ли опасност израстването на младите хора всъщност да зависи не толкова от личните им научни постижения, а от отношенията с ръководството в съответните учебни заведения.

Всъщност и сега е така. И сега хората са поставени в зависимост от ръководството, бих казал обаче, в една утежнена патриархална зависимост. Напълно естествено е, че всеки случай трябва да се разглежда конкретно, но въпросът е, че системата, която ние предлагаме, дава възможност ако човек влезе в конфликт със своето ръководство, да отиде в друга научна организация, където да придобие съответната научна степен. В момента при тази централизирана система ако те сринат някъде по пътя, това е едва ли не завинаги. Мога да дам емблематичния случай с блестящия български японист Братислав Иванов, който в резултат на една интрига, която се създаде, беше разкарван процедурно дълго време при положение, че научната общност и специализирания научен съвет два пъти му присъжда научната степен и накрая понеже нямаше какво да кажат, знаете ли какво каза Президиумът на Висшата атестационна комисия: каза, че Висшата атестационна комисия е некомпетентна да присъди съответната научна степен и не му я присъдиха. Аз между другото говоря години наред за този случай с надеждата Президиумът на съответната Висша атестационна комисия да се самосезира и да установи справедливостта. Така че сега поне има възможност човек да отиде в един от другите университети или институти да защити съответната научна степен, което горещо препоръчвам, защото младите учени е хубаво да бъдат под влияние на няколко научни школи. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! На 23 октомври 2009 г. в гр. Ловеч е проведено извънредно Общо събрание на акционерите на Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Параскев Стоянов” АД, гр. Ловеч. От доклада по т. 1 е видно, че Съветът на директорите отчита подобрени финансови показатели на дружеството спрямо предходни години, като на полугодието има минимална загуба от 17 хил. 979 лв., а на деветмесечието е налице вече печалбата в размер на 29 хил. 833 лв. Видно е, че този темп на подобрение финансовото състояние на дружеството пряко кореспондира и с предложения план за 2009 г., от който става ясно, че очакваният положителен резултат в края на годината ще бъде над 100 хил. лв. Същевременно става ясно, че на фона на подобреното финансово състояние на дружеството са налице и подобрени качества на медицинската помощ. Наблюденията показват също, че през последните години е налице и подобрен достъп на населението от областта до медицинско обслужване. В тази връзка, на фона на подобреното общо състояние на болницата, моят въпрос към Вас е: какво наложи освобождаването на д-р Пепо Нешев от Съвета на директорите, имайки предвид, че същият е уважаван в лекарските среди и има определен принос за подобрените резултати на дружеството, без да бъдат представени никакви аргументи от страна на мажоритарния собственик Министерството на здравеопазването? Освен чисто практическата страна на взетото решение буди съмнение и неговата юридическа издържаност. В т. 2, 3 и 4 от поканата за свикване на общо събрание на акционерите на дружеството е налице неспазване на изискванията на чл. 223, ал. 4 от Търговския закон, като не се съдържат конкретни предложения за решения, което лишава акционерите да се подготвят и упражнят правото си при гласуването. Изискванията на чл. 223, ал. 4 от Търговския закон има императивен характер и посочва какво минимално съдържание следва да има поканата за свикване на общо събрание на акционерите, а то е предложенията за решения да са конкретни. От казаното дотук може да се заключи, че е най-малкото спорно доколко са законни взетите решения по т. 2, 3 и 4 по дневния ред на свиканото общо събрание на акционерите.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Горов, на поставения от Вас въпрос относно освобождаване на член на Съвета на директорите на Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Параскев Стоянов” АД – гр. Пловдив, Ви уведомявам за следното. Наистина на 23 октомври 2009 г. е проведено извънредно Общо събрание на акционерите по искане на Министерството на здравеопазването с дневен ред от пет точки: Отчет на Съвета на директорите за постигнатите финансови и медико-статистически резултати за първото шестмесечие на 2009 г. и представяне на План-програма за дейността на лечебното заведение за преодоляване на последиците от икономическата криза, промяна в състава на Съвета на директорите чрез освобождаване на настоящия Съвет на директорите и избор на нов тричленен съвет по предложение на акционерите, определяне мандата на новоизбрания Съвет на директорите и т.н. Както се вижда от изготвения за събранието протокол, държавата в качеството си на акционер и в съответствие с обявения дневен ред е направила своето предложение по т. 2 за освобождаване на досегашния Съвет на директорите и избор на нов тричленен съвет, в който двама от членовете на съвета не се променят, като за трети член е предложен д-р Георги Генов – ортопед от болницата. Новият Съвет на директорите е избран с гласовете на държавата и единственият представител на общинското участие – община Луковит. Следва да се отбележи, че в обявата е записано – избор на нов тричленен Съвет на директорите по предложение на акционерите, като община Ловеч е имала възможност да предложи кандидатурата за Съвета на директорите, но нейният представил е напуснал заседанието след гласуването на решението по т. 1 и не е използвал тази възможност. Промяната на Съвета на директорите е извършена в стремеж за подобряване на работата на съвета и от съображения за екипност като са запазени изпълнителният директор и председателят на съвета. Действително болницата отчита подобряване на работата за периода от последните три години, но трябва да се отбележи, че подобряването на работата е по отношение на намаляване на загубата, което съвсем не е достатъчно, като се има предвид, че натрупаната през годините загуба възлиза все още на 2 млн. 700 хил. лв. На проведеното събрание е приета План-програма дейността на лечебното заведение за преодоляване на последиците от икономическата криза, с която е актуализирана приетата през м. март т.г. Тригодишна програма за подобряване на финансовите и икономическите показатели. Надяваме се Съветът на директорите да изпълни поетите ангажименти. В заключение ще отбележа, че на 5 ноември 2009 г. кметът на община Ловеч е завел искова молба пред Окръжен съд – гр. Ловеч, за отмяна на всички приети на Общото събрание решения без т. 1. Очакваме насрочване на делото и съответно решение на съда. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, господин министър! Не знам каква е информацията Ви, но имайте предвид, че именно д-р Пепо Нешев беше представител на общината в Общото събрание на акционерите в Многопрофилна болница за активно лечение „Параскев Стоянов”. По едно предходно споразумение с Министерството на здравеопазването имахме възможността да предложим представител на община Ловеч и Пепо Нешев е избран с гласуване в Общинския съвет в Ловеч, така че и той е предложение именно на община Ловеч. Няма как представителят на общината да дойде на заседанието на акционерите и да предложи нов. Нищо не налага това нещо. Колкото до това дали има проблеми в болницата или няма, нима наистина един от членовете на Съвета на директорите е най-виновен за подобряването или влошаването на състоянието на болницата? Няма никакви действия спрямо управителя на болницата, същевременно на шефа на Съвета на директорите, няма никакво отношение по този въпрос. Между другото този подход, доколкото знам, е ползван в над 10 болници в страната. Така че това не е различно поведение спрямо гр. Ловеч. Видно е обаче, че нарушаването на правилата и неспазването на закона тръгват именно оттук, а то няма начин да не се продължи и в Министерския съвет. В предложението, което беше отправено в общинския съвет - аз тогава все още бях общински съветник - нямаше абсолютно никакво конкретно предложение за решение на Съвета на директорите. Така че чисто процедурните разяснения по този въпрос са ясни, юридически могат да се преразкажат. Но не смятам, че такъв трябва да бъде подходът към решаването на проблемите във всяко едно здравно заведение, когато то излиза от една криза и тръгва към подобряване. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По Рамковата конвенция за защита на националните малцинства България е страна повече от 10 години. Става дума за това, че напоследък в публичното пространство, особено от една политическа група, се лансира версията, че трябва да бъдат забранени новините на турски език по Българската национална телевизия. Още по-неприятно впечатление ми прави, че и най-голямата парламентарна група в Народното събрание като че ли намира тази идея за подходяща, а също така и нашият премиер си позволи да каже, че такъв въпрос би трябвало да се реши чрез социологическо проучване. Аз исках да Ви попитам намирате ли за подходящ подобен прийом, намирате ли за правилно това тези новини да бъдат спрени? Искам да Ви попитам като човек, който е избран от Кърджали - аз съм избран от София, кажете ми вие, хората, избрани от Кърджали, на нас, хората, избрани тук, в София, дали това трябва да се прави, или не? Ще си позволя, понеже се познаваме май от двадесетина години, да се обърна така, както един българин би трябвало да попита един турчин: „Кажи ми, братко, трябва ли да забраня новините на твой майчин език?”. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Министерството на културата осъществява практическа реализация на принципите за защита културното многообразие чрез създаването на условия за съхранение и насърчаване на културата на малцинствените общности. Тази дейност се извършва от специализираните звена на министерството, местните и регионални културни институции и организации в сътрудничество с представителите на областната администрация и местната власт. Действията са насочени към създаването на ясни процедури за достъп до публичното пространство в съответствие с политиката за съхранение и развитие на културното многообразие. Създадена е краткосрочна стратегия за равноправна културна интеграция на ромите, също така и на информационната база на читалищата, библиотеките, младежките и културни центрове, намиращите се в близост до ромски квартали. Подкрепя се популяризирането на традиционна култура на малцинствата чрез провеждането на национални, регионални и местни празници, залегнали в календарния план на Министерството на културата. Министерството също така подпомага и представянето на творчеството на изтъкнати творци от малцинствените общности в страната. Съобразно Закона за закрила и развитие на културата е създаден Ромски обществен съвет по културните въпроси към Министерството на културата, както и Съвет за културно многообразие с основна цел подпомагане на ведомството в политиката му за културна интеграция на малцинствените общности в България. Представителите на министерството участват активно и в работни групи и съвещания на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси в Министерския съвет. Очаквам и занапред Министерството на културата да продължи още по-активно своята работа за съхранение и насърчаване на развитието на културното многообразие в България. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съжалявам, но не чух отговор на въпроса. Чух прочетен текст, подготвен от чиновници в Министерство на културата, но не разбрах: Вие подкрепяте ли спирането на новини на турски език по Българската национална телевизия или не? Ако можете, да ми отговорите с едно изречение, примерно, да кажете „да” или „не”. Благодаря ви.

Уважаеми господин Курумбашев! Правя ясна разлика между становището на Министерството на културата като институция и личното ми гражданско мнение по въпроса. Гражданското ми мнение с удоволствие на кафе ще Ви го кажа като физическо лице. Но като министър на културата съм длъжен да се съобразя със становището на самото министерство като институция. Разбирам защо задавате този въпрос, ще отговоря с още няколко думи. В отговора си към Вас се концентрирах върху дейности, извършвани от Министерството на културата, на което съм принципал. Ще Ви припомня, че съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, БНТ и БНР изготвят своя програмна схема, на базата на която Съветът за електронни медии издава лиценз за излъчване на обществените медии. Промяна в програмната схема на телевизията може да стане по искане на ръководството на БНТ и след разрешение от СЕМ, който е независим регулаторен орган. Според същия този закон Министерството на културата няма юрисдикция върху формирането на програмните схеми на обществените медии. Според мен каквато и да е промяна в програмната схема на БНТ или БНР следва да мине през задълбочен анализ на ефектите, извършен от компетентните органи, в зависимост от обществените нагласи както на регионално, така и на национално ниво. За мен е много по-важно представителите на всички общности в България да имат равен достъп до библиотеки, читалища, театри, културни центрове и т.н., да имат възможности за изява на своя талант и да могат да упражняват свободно традициите си. Колкото до визирания от Вас законопроект, Министерството на културата е изпратило свое писмено становище до Комисията по културата, гражданското общество и медиите, с което имате възможност да се запознаете. А за личното ми мнение – по всяко време съм Ваш.