15 ноември 2018 г.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание „МОТИВИ към Проекта на закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс Според Световната здравна организация насилието е умишленото използване на сила или власт, чрез заплашване или осъществяване на действия срещу друг човек или група хора от общността, което води или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологическа травма, забавяне в развитието или някаква загуба. Насилието не се ограничава с инциденти, а е поведение, вариращо от словесен тормоз и нагрубяване, заплахи, нежелани сексуални предложения, стигащо до физическо нападение и в краен случай до убийство. Едновременно с това насилието представлява сериозна заплаха за основните човешки права и създава опасност за здравето, правото на живот и правото да бъдеш третиран с уважение. Преживелите насилие го описват като нараняване, травма, нарушаване на целостта не само на тялото, но и на личността. С чл. 4, ал. 2 от Конституцията на Република България се декларира, че страната ни гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. С израза „права на личността“ се визират онези, предписани от позитивното право и морал, основни възможности, които гарантират на всеки човек достоен живот. Предвид това осъществяването на насилие нарушава основните човешки права, регламентирани в Конституцията, като например правото на живот; правото на лична свобода и физическа и психическа неприкосновеност; забраната за мъчения и правото на сигурност и достойнство; равенство между мъжете и жените и липса на дискриминация, и други. По неофициални данни всяка четвърта жена в страната е жертва на насилие в ежедневието и дома си. Независимо от конституционно декларираните равни права на жените и мъжете, фактически съществува дискриминация на жените, която се осъществява чрез някои от видовете насилие, които трудно се установяват и доказват. Това включва по-конкретно физическо и психическо насилие, сексуално насилие, включително изнасилване, преследване, противозаконно лишаване от свобода, принудителни бракове, принудителни аборти и насилствена стерилизация, както и сексуален тормоз. Тези констатации се подкрепят и от анализа на съдебната статистика. Данните от изследване на съдебната практика на десет окръжни съдилища, обхващащи постановените в периода 2012 – 2014 г. присъди за умишлени убийства и опит за убийства на жени, сочи, че в 91% от случаите убийствата на жени са извършени от мъже, 7% – при съучастие на мъже и жени, и само 2% от жени. В 35% от случаите убийствата и опитите за убийство на жени са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на пострадалата, в 25% – от неин брат, син, внук или друг близък роднина, в 31% – от друг познат мъж, и само в 9% от случаите – от непознат. В 19% от присъдите изрично се споменава, че жертвата е подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя, а в 21% – че жертвата е била в напреднала възраст или страдаща от тежко физическо или психическо заболяване. При две трети от случаите убийството е извършено в дома на пострадалата. Предвид изложеното настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е свързан с необходимостта да се гарантира адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени, включително домашно насилие. Предложените с него изменения и допълнения имат за цел подобряване на българската законова рамка с оглед превенцията и противодействието на тези форми на престъпно поведение. Мерките, които се предлагат в Законопроекта, са навременни и необходими за справяне с констатираното общественоопасно явление. Доколкото се касае до посегателство срещу най-важните обществени блага – живота и здравето на личността, се предлага именно криминализиране на всички форми на насилие, респективно въздействие по отношение на извършителите им посредством най-тежката форма на държавна принуда, каквато се явява наказанието. С Проекта се допълват квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето на лицата. Към настоящия момент тези престъпления са квалифицирани с оглед особеностите на предмета, когато са извършени срещу майка, баща, биологично дете, бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, или лице в безпомощно състояние. В тези квалифицирани състави не са включени случаи на насилствени действия срещу бивши или настоящи съпрузи. Предвид факта, че домашното насилие в интимните отношения най-вече се проявява под формата на физическо насилие, особено между настоящи и бивши съпрузи, се налага в Наказателния кодекс да бъде въведена законова гаранция, че физическото насилие ще бъде по-тежко наказуемо. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс извършването на съответните деяния в условията на домашно насилие се въздига като квалифициращи признаци в системата на редица престъпни посегателства – подпомагането и склоняването на другиго към самоубийство, отвличането, противозаконното лишаване от свобода, принудата, заканата с престъпление. Това следва да доведе до промяна в разбирането на обществото, че домашното и психическото насилие е личен въпрос и че държавата не носи отговорност за предотвратяването му. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се предлага и инкриминирането на деяния, чрез които системно се упражнява психическо насилие спрямо друго лице, от което са настъпили вредни последици за пострадалия. Психическото насилие е почти невидима и все пак широко разпространена форма на насилие. То не оставя видими следи по тялото на жертвата, но оставя дълбоки и трайни белези, които много трудно зарастват. Това често се случва в интимните отношения или в домашни условия, но може да се случи и в други ситуации, като например на работното място или в училищна среда. Психическото насилие се определя като умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплаха. То може да бъде упражнявано посредством различни средства и методи, като например вербално насилие, крещене, заплахи, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране и публично унизяване, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, лишаване на жертвата от средства за издръжка или икономическа независимост и така нататък. До момента в Наказателния кодекс не се криминализира психическото насилие, като конкретна форма на насилие над пострадалия, а някои негови форми са елемент от изпълнителното деяние на престъпления по чл. 143 от Наказателния кодекс, по чл. 144 от Наказателния кодекс и някои други. Липсва адекватна наказателноправна закрила от възможните форми на психическо насилие. Поради това и категорично се налага изводът, че действащото наказателно законодателство не отговаря на европейските и световни стандарти в тази насока. Ето защо с новия чл. 144а, ал. 1 от Проекта се предлага и криминализирането на психическо насилие, от което са настъпили вредни последици за пострадалия. Предвижда се системното упражняване на психическо насилие да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, а в случаите, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие, се предлага наказанието да е лишаване от свобода до пет години. Това престъпление е уредено като такова на системно извършване, за да не се санкционират еднократните изолирани актове на насилие, които не разкриват достатъчно висока степен на обществена опасност, освен ако не са престъпления по друг законов текст и като резултатно. Към момента действащото българско законодателство не осигурява адекватни санкции и спрямо извършителите, които системно чрез поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице насаждат чувство на страх за неговата безопасност или тази на негови ближни. В законодателството на повечето европейски държави се наблюдава тенденция за криминализиране на „преследването“ като конкретно престъпление и осигуряване защита за жертвите, тъй като то предполага повтарящ се начин на поведение. Според проучване от 2011 г. почти половината от страните – членки на ЕС, са въвели специална разпоредба във връзка с преследването в наказателните си кодекси. Тъй като тактиките на преследване са разнообразни и динамични, особено поради все по-популярните цифрови технологии, повечето от страните, които криминализират това поведение, използват широка терминология и включват неизчерпателни списъци на възможните тактики на преследване. Констатираните празноти в българското наказателно законодателство се отстраняват с инкриминиране на всички форми на системно преследване в член 144а, ал. 2 от Наказателния кодекс. Предлага се да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация онзи, който системно преследва другиго с цел да възбуди у него страх за безопасността му или тази на негови ближни, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Подобно на психическото насилие, преследването също е уредено като престъпление на системно извършване, за да се подчертае, че най-тежката форма на държавна принуда е оставена действително за случаите, в които поведението на дееца има системен характер и трайно нарушава установения правов ред. Съставът е уреден като субсидиарен, за да се подчертае, че ще намери приложение само в случаите, в които преследването не е ескалирало до прояви, които са по-тежко наказуеми съобразно действащото законодателство. Престъплението е предвидено да се наказва по-тежко – с лишаване от свобода до пет години, ако е извършено в условията на домашно насилие. С Проекта се предлага промяна в характера на някои престъпления, свързани с насилие, от такива, които се преследват по тъжба на пострадалия, в такива, които са от общ характер. Касае се за всички случаи на умишлено причиняване на средна или тежка телесна повреда. Предложеното изменение на чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс е продиктувано от констатацията, че голяма част от престъпленията, които се изменят и допълват с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на НК, са престъпления, обикновено извършени от интимен партньор, член на семейството или други лица в близкия социален кръг на жертвата. Тази близост често поставя жертвата в трудна ситуация за целите на наказателното преследване. Жертвите на насилие, включително и на домашно насилие, преживяват висока степен на страх, срам и безпомощност, с оглед на личната им близост с извършителите, поради което в повечето случаи не успяват да заведат наказателно производство срещу тях. Въпреки че Наказателният кодекс криминализира принудителните бракове, той все пак не предвижда наказателната отговорност в случаите на преминаване на лицето извън територията на страната с цел принудително встъпване в брак или заживяване на съпружески начала с другиго.“

Да, благодаря Ви. Приключвам. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: От времето на парламентарната група.

„С Проекта се предлага създаването на квалифициран състав на престъплението от чл. 296 от Наказателния кодекс. Налагането на по-високи санкции при неизпълнение на съдебно решение или на заповед за защита от домашно насилие, от една страна, ще даде по-реална и навременна закрила на пострадалите, а, от друга – ще засили превантивния ефект на наказанието. Редица международни и европейски актове закрепват високи стандарти за закрила срещу заплахи, преследване и повторна виктимизация както на жертвите на престъпления, така и на техните семейства и свидетелите им. Тези стандарти са относими към всички етапи на наказателното производство, а държавите са длъжни да предприемат необходимите мерки за тяхното спазване. Анализът на българския Наказателно-процесуален кодекс показва, че той в значителна степен съответства на посочените стандарти за защита на пострадалия, но все още някои от тях не са напълно въведени. По тази причина е предложено допълването на Наказателно-процесуалния кодекс с нови две разпоредби – чл. 67а и чл. 417а, които предвиждат незабавно информиране на пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато задържаният извършител на насилието избяга или бъде пуснат на свобода временно или окончателно. В тази връзка са и предложените изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Така пострадалият ще може при необходимост да вземе допълнителни мерки, наред с предприетите от компетентните държавни органи, за да намали опасността от ново насилие с цел отмъщение или сплашване, респективно психически ще се подготви за възможна среща с извършителя на насилието. Предложеният § 16 от Законопроекта е свързан с разгледаното по-горе изменение на чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс. В него изрично се посочва, че когато престъпление, извършено до влизане в сила на този закон, става от общ характер, наказателното производство ще се движи по досегашните правила. Доколкото чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс е твърде специфичен и формално разграничава престъпленията от общ характер и престъпленията, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, то § 16 е въведен с оглед избягване на спорове в практиката, която промяната може да предизвика.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам процедура за допуск на заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Във връзка с това гласуване, на основание чл. 52, ал. 3 от Правилника, правя искане за поименна проверка. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както обещахме преди два месеца да направим промени в Наказателния кодекс, сега те вече са факт. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Предложенията са направени и очакваме да ги подкрепите, колега. Очаквам, че днес ние ще се обединим върху тези предложения, които инкриминират домашното насилие – явление, което е страшно, което удря по достойнството на хората. Когато говорим за домашно насилие срещу жени, говорим така, защото процентът на пострадалите жени е по-голям, отколкото на децата и на мъжете, но този законопроект е предложение за борба срещу домашното насилие като цяло. Разбира се, тези престъпления винаги разтърсват, дори понякога ни карат да пускаме по някоя сълза, но какво от това, когато след един два часа, или след един два дена събитието е забравено и поредната жертва на домашно насилие избледнява като образ и като име. Няма да спра да повтарям имената на две от жертвите: Виола Николова – убивана в продължение на часове, по особено жесток начин, чувана от съседите как вика, но никой не си е направил труда да позвъни на телефон 112. Помним ли още ужаса на Айшегюл Салиева, която също е пребита, убита от съпруга си и отново бездушието на обществото?! Освен че трябва да подкрепим този законопроект, ние трябва да направим една много сериозна кампания, колеги. Ние трябва да обясняваме, че трябва да сме не зрители, а да сме участници в предотвратяването на тази епидемия. Аз много се радвам, че ние като законодателна власт вземаме мерки. Виждам, че е дошло времето за реални действия. Днес ние ще дебатираме по този законопроект, който е отношение към всички онези жени, които са пострадали, и тези, които мълчаливо страдат и не смеят да излязат и да кажат каква болка преживяват в семейството си. Всяка жена има право да влезе в една връзка и да излезе от нея, когато тя сама реши. Всеки български гражданин има това право. В Комисията по правни въпроси направихме много хубаво обсъждане. Имаше участници от неправителствени организации. Имаше хора, които са пострадали от домашно насилие, и това, което те ни споделиха, е, че е важно хората да могат да вземат свои собствени решения. Надявам се, че ще бъдем единни, колеги! Надявам се, че ще загърбим политическите страсти и в този момент ще направим така, че като един да подкрепим жертвите на насилие! Това, което предлагаме в този законопроект, е промяна в първите няколко параграфа, които касаят промяна в престъпленията срещу личността. Те засягат физическата неприкосновеност в домашното насилие. Досега домашното насилие не е включено в тях. Сега към всички квалифицирани състави на убийство, склоняване към самоубийство, телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана се добавя: извършени в условия на домашно насилие. Тук даваме определение и на психическо насилие, и на системно преследване. В момента в Закона за защита от домашното насилие няма възможност по някакъв начин да се въздейства на това някой да бъде системно преследван. Ще Ви дам пример за психическо насилие, което споделиха представители на неправителствени организации: момче и момиче имат връзка, без да имат брак – имат любовна връзка за няколко месеца. Момичето решава, че трябва да излезе от нея. Момчето всеки ден оставя една роза на колата. Момичето изпада в стрес и в истерия, когато излезе да тръгне на работа и вижда розата. Когато дойдат органите на МВР, той казва: „Аз нищо не правя, просто ѝ поставям една роза на колата.“ Да, но това е системно насилие. Това е психическо насилие, което се упражнява и ако не се вземат мерки, то може да прерасне в убийство, може да прерасне в самоубийство. Това е посегателство срещу човешкия живот. Всички тези неща се случват в интимните отношения, в дома – там, където няма възможност някой да проникне и да даде оценка или да сезира по някакъв начин институциите. Другият голям проблем, колеги, е в малките населени места. В големия град има по-голяма общност, по-голяма възможност тези неща да се споделят. В малките населени места – там срамът е по-голям. Да излезеш и да кажеш, че си малтретиран от съпруга си или някой ти посяга, е много трудно. Искам да Ви кажа, че в рамките на тази седмица, в която ние направихме обсъждане на Законопроекта в Правната комисия, при мен дойдоха четири жени от област Кърджали, откъдето съм народен представител. Това показва, че жертвите очакват помощта от нас. Жертвите очакват ние, законодателите, да си свършим работата. И други неща са застъпени в тези промени. За тях ще говорят юристите. Защото наказанията, които са предложени – аз не знам, дали са много големи, или малки, дали са достатъчни, но се радвам, че в Правната комисия имаше дебат, в който чух от господин Кирилов, че тук ще има професионален дебат. Това много ме радва. Важно е да направим закон. Промените в Наказателния кодекс са първата стъпка. Оттам нататък сигурно трябва да извървим още много дълъг път, да направим така, че да обучим и полицаите, за да знаят по какъв начин да се справят с психическото насилие, със системното преследване. Това са важни инкриминирани фактори, които трябва наистина да обясним на всички, за да знаят. Жертвите трябва да знаят, че има начин – ще има начин, по който да сезират органите. Сега правим промяна, в която може не само жертвата да сезира, но може да сезира майка ѝ, близките в семейството, може прокуратурата и полицията да се самосезират. Всичко това ще доведе до една защита, до една превенция, защото дори и тези насилници, които знаят, че има наказание за това, което правят, е вид превенция. Когато знаят, че всичко това може да се случва безнаказано, тогава това може да се превърне в епидемия. Променяме и характера на престъпленията, променя се текстът за насилственото встъпване в брак, променя се НПК. Там, където, ако някой от насилниците е бил в затвора и е пуснат преждевременно или избягал, или по някакъв начин е извън обсега на органите, трябва да бъде уведомена жертвата, за да може да се вземат мерки и тя да се чувства защитена. Накрая, колеги, благодаря на всички парламентарни групи за изказванията, които направиха в Правна комисия. Ние нямаме самочувствие на непогрешимост, очакваме предложения от всички парламентарни групи, от неправителствени организации, очакваме предложения и от журналисти, и от граждани, защото това е пътят. За да предотвратим това насилие, ние трябва да вземем предвид всички предложения, да ги обсъдим на високо професионално ниво, да ги заложим в този закон, но да ги заложим така, че и те да не позволяват злоупотреби, защото психическият тормоз ще се доказва така, както се доказва престъпление – със съответните доказателствени материали, свидетелски показания, психологическа експертиза. Психологическата експертиза на хората, които са жертва на домашно насилие, винаги дава резултат, когато се направи, защото тези хора са на ръба. Още един път благодаря и на Министерството на правосъдието за труда, който положиха. Благодаря и на господин Кирилов, и на групата народни представители от ГЕРБ. Още веднъж благодаря и на всички парламентарни групи. Надявам се, колеги, тук политиката да не присъства. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на БСП дълбоко оценяваме желанието на Политическа партия ГЕРБ да продължи инициативата, която ние започнахме с въвеждането на законодателството, което да инкриминира домашното насилие. Считаме, че внесеният законопроект е една крачка в тази посока, разбира се, след като съответно и Конституционният съд се произнесе, че Истанбулската конвенция е неприложима спрямо нашето законодателство, така че ние се движим напред. Да знаете, госпожо Караянчева, както призовахте, нашата група ще подкрепи този законопроект на първо четене, само че, както казахте, между първо и второ четене ще се наложи да се прояви изключително висок професионализъм. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ще направя няколко забележки по два от текстовете, които са внесени. За мен са изключително изненадващи и ако може да ни стане ясно тук или поне да се вземе бележка, когато между първо и второ четене се работи за някои от текстовете. Първо, много е интересно, в чл. 116, където са квалифицираните състави на убийството, е въведена една т. 6а: „извършено в условията на домашно насилие“. Тук се притеснявам, че до голяма степен ще затрудни правоприлагащите органи – както съда, така и прокуратурата, защото има препращане към дефиницията по чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, което гласи: „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално, икономическо насилие, както и опитът за това насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или в семейна връзка, или във фактически съпружеско съжителство“. Какво точно означава „убийство в условията на домашно насилие“? В тази дефиниция на мен ми е много трудно да разбера – наистина е много трудно, и то квалифициран състав… Опасявам се, че ще създадем изключително сериозна каша по време на правоприлаганото. Има още един текст, който също е изключително интересен и искам да заостря вниманието на вносителите. Касае текстове, които предвиждат увеличаване на наказанието за отвличане и противозаконно лишаване на свобода в условията на домашно насилие на съответния чл. 142 и 142а. Оттам нататък, като стигнем за текстовете в чл. 144, ал. 2 от Наказателния кодекс, където вносителите предвиждат лишаване от свобода от две до осем години за закана към длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата, или функцията му, спрямо лице, използващо международна защита в условията на домашно насилие. Тук наистина ме туширахте! Искам да ми обясните точно как едно длъжностно лице при, по повод изпълнение на служебните си задължения страда от домашно насилие? Нали разбирате, че влизаме в една полемика и в една казуистика, която трудно ще бъде решена на практика. По тази причина аз Ви призовах между първо и второ четене да проявите – тъй като най-вероятно Вие сте вносителите и авторите на този текст, да намерите изключително висок професионален начин за саниране на тези текстове, тъй като съм убеден, че и колегите адвокати, и колегите прокурори и съдии ще влязат доста дълбоко в дебрите на домашно насилие без да могат да излязат оттам. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, не искам да влизаме в спор и конкретизация, тъй като сме на първо четене. Искам да подчертая, че в дебата, който беше в Правна комисия, ние изслушахме много становища на представители на дружества и правозащитни организации, които работят по тази тема и по този проблем. Действително обсъждахме възможността да се даде за нуждите на Наказателния кодекс отделно различно понятие на домашното насилие. Лично аз смятам, че така, както е предложено в Законопроекта, е по-добре, тъй като имаме конкретен, специален, особен Закон за домашното насилие и е добре да използваме понятието, което е установено там, и да го съобразяваме в Наказателния кодекс. В случаите, които Вие опитахте да цитирате, аз не виждам проблем или колизия. Може да бъдете абсолютно спокойни. Мога да дам много случаи, за съжаление. Дори в квартала, в който живея – „Лагера“, жената, която беше убита на съседната улица, макар и след постановен развод, попада в хипотезата на убийство, което би се квалифицирало при условията на домашно насилие. Така че Ви каня да вземете участие – ако желаете да вземете участие, в дебата и в прецизирането на понятията. Ще проверим препратката да видим дали Вие сте разбрали, дали препраща, или не към ал. 2 по отношение на качеството на длъжностното лице или представителя на международна организация. Всички сме единни, че ще работим добросъвестно в посока прецизиране. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, пак казвам: Законопроектът е крачка в правилната посока, но да не стане една криворазбрана цивилизация и да направим нещо, което после да обърка тотално съдебния процес по отношение на тези квалифицирани състави на убийства. Защото, както ми подсказаха тук колеги, три четвърти от делата за убийства ще влязат може би в графата „домашно насилие“, тъй като почти всички, които извършват такова деяние – отнемане на човешки живот, са емоционално обвързани. Нали се сещате до каква степен всичко това нещо ще се струпа. По призива, който ни дадохте, също ще работим, и ние ще работим в тази посока. Въпросът е вносителите, авторите на това нещо да могат да преосмислят последствията, които ще има. Действително влизаме в едни дълбоки води. Факт е, че домашното насилие трябва да бъде преборено. Както казах, ние сме първите, които направиха крачката в тази посока. Радваме се, че Вие разбирате необходимостта от подобно законодателство. Все пак да не създадем една каша, от която трудно ще излезем. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, щастлив съм, когато излизам, говоря и след това гласувам по въпроси, по които се очертава консенсус във всички политически сили, в цялата зала. Ние, като представители на българския народ, като негова еманация, всъщност изразяваме волята и на българските граждани по презумпция в насоката, в която те го желаят. Притеснявам се обаче да не мине и да не иде тази дискусия и резултатът от това, което правим, в чисто правната страна на нещата. Да не си мислим, да не си въобразяваме, че правим просто една промяна на Наказателния кодекс и толкова. Да, това е така. Правим промяна в Наказателния кодекс, правим по-тежко наказуеми състави – чудесно е. Ние от „Атака“ винаги сме пледирали за по-тежка, по-сериозна, по-репресивна наказателна политика, по-тежка санкция. Въвеждаме нови текстове, за психологическия тормоз е чисто нов текст. От „Атака“ години наред се борим за инкриминиране на принуждаването към брак, което засяга нашите сънародници от циганския етнос, а това е голям успех за нас. От 2005 г. го говорим, повтаряме, предлагаме – виждаме, че се случва. Да, това са мерки, които ще окажат много важно въздействие върху тези изключително негативни явления, които се случват в нашето общество. Но трябва да си дадем сметка, че когато се намесва наказателното право, то е в резултат преди всичко на морален дефицит в обществото. Има ли го? Има го. Това е страшното. Трябва да си зададем въпроса: откъде идва този морален дефицит в българското общество? Защото българското общество в своята патриархалност, в своята традиционност, в базата на християнството, на православието не познава такива отрицателни явления. Знаем поговорката, че мъж, който бие жена си, бие себе си. Това е било така по времето на нашите дядовци, прадядовци, така е било в дълбините на българската народопсихология. Така е било, защото е имало здрави устои, но в последните – не казвам дори 20 – 30 години, а от началото на комунизма в България постепенно здравите устои са ерозирали. Тази ерозия е изключително тежка, тя върви с бързи темпове, особено в последните 30 години, в резултат на неолибералните възгледи, които нахлуха; в резултат на джендърски идеологии; в резултат на лошото възпитание на децата; в резултат на различните нахлули либерални произволни възгледи за ролята на половете в семейството и в обществото изобщо. Ако някога, и сега, разбира се, за добрите християни св. Богородица е символ, тя е върхът на обожание, на почитание, тя е наравно със своя син – нашия Господ и Спасител Иисус Христос, в обожанието, в скалата на ценностите ни много често жената в българското общество – нейна дъщеря, е подложена на този тормоз, за който ние говорим. В днешния ден този консенсус, който имаме, и това, което приемаме, за мен е показателно и е положително, и е тържество за всички нас, защото показваме как българското общество се справя и може да се справи с тези проблеми самό! Ние като Народно събрание го правим в комисиите, в тази зала, отговаряйки на нуждите на българското общество в това отношение, без да се съобразяваме с директиви, хармонизации, инструкции, с конвенции – визирам, всички разбирате, джендърската Истанбулска конвенция; ние го правим и се опитваме да преодолеем с нашите сили в една суверенна държава, надявам се, иска ми се, макар че далече не е така. Днешният акт е много значим за мен, защото е крачка в това отношение – да се еманципираме, да отговорим и да покажем: ето, не приехме лъжливата, че ще поправи в това отношение проблемите, Истанбулска конвенция, но ние вървим и имаме воля да го направим. Когато Ви казах преди малко: това не е само юридически акт, не е въпрос само на наказателно право, имах предвид, че тук с този акт днес отпочваме мерките в чисто наказателната сфера, които като държава и общество можем да приемем по силата на принудата. Но ние трябва да идем и по-нататък като общество – да работим за промяна на морала, на възпитанието, на възгледите на младите, на хората от средната възраст; да върнем старите здрави, консервативни възгледи, истинските стойности; да кажем, че нашият морал е християнският морал – не някой друг, измислен, не някои други, от никого неназовани точно и формулирани ценности, които някои наричат евроатлантически ценности – няма такива. Това могат да бъдат военни, икономически, политически и всякакви други съюзи, но те не раждат, те не генерират ценности! Ние, българите, сме направили своя исторически, цивилизационен избор преди много години – знаете кога, от кой цар. Нашите ценности са християнските ценности. Затова едно от най-важните неща – за мен ще бъде тържество на този парламент, ако ние го направим в този парламент, и с това ще останем може би в историята, ако успеем да се преборим с всички противостоящи сили и най-после въведем вероучението, за да могат децата от малки да се учат на отношение, взаимоотношения, включително между половете. Това може да ни научи, това може да ни възпита на нетърпимост, за да бъдат по-малко необходими инструментите на наказателното право, но за оказване на въздействие, защото по този начин ние ще възстановим морала. Не се лъжете, че НПО-та, участниците, собствениците – да ги нарека, които живеят от тази тема охолно и пребогато и които бяха начело в борбата за Истанбулската конвенция, ще разрешат тези проблеми. Тези проблеми ще се решат с възпитаването на християнски морал и ценности помежду ни. Няма съмнение за това как ще гласуваме от „Атака“, от „Обединени патриоти“. Нека си дадем сметка, че днешният акт, с който ние ще излезем, далеч ще надхвърли правното, юридическото значение просто като поправка в Наказателния кодекс. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Както стана известно, нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене предложения законопроект за промяна в Наказателния кодекс. Ще се спра на някои практически ефекти от приложението на тези текстове, които, ако се сбъднат моите прогнози, ще имат негативен ефект върху част от нашите взаимоотношения. Какво имам предвид? Ноторен факт е, че семейните отношения, а безспорно при домашно насилие говорим за семейни отношения в голямата си част, са изключително деликатна област, тъй като същите са обременени с много чувства, емоции, интереси, надежди, страст. Взаимоотношенията в едно семейство обикновено остават скрити. Много често съседите могат да чуват, че в семейството има скандал, но те не виждат, че вечерно време под завивките взаимоотношенията се изглаждат. Ще Ви дам един пример, понеже беше даден пример с розата: имам едни съседи – жената, като се ядоса, гони мъжа си с тиган, той скача през прозореца, вечерта се сдобряват и цялата махала се огласява от чалга, радват се хората. Казвам всичко това, защото се опасявам, че тези утежнени текстове, които ние приемаме, в един момент много удобно ще бъдат използвани в делата за развод, където трябва да се докаже вина на единия от съпрузите; в делата за определяне на родителски права или за лишаване от родителски права. Всеки един скандал, понеже е поставен и въпросът за психическо насилие, ще бъде представен като психическо насилие. Ние нямаме определение за психическо насилие. Не е ясно каква е разликата между Закона за защита от домашното насилие при психическото насилие и каква ще бъде разликата, когато ние го обявяваме в престъпление. Ясно е, че от гледна точка интересите на страните всяко психическо насилие ще бъде представено едва ли не като извършено престъпление. Но, говорейки си за психическо насилие – това са реалности от живота, да вземем следния пример: едно дете от трудните деца редовно създава проблеми на родителите си, в училище и така нататък. Когато се прибере вкъщи, единият от родителите му се кара, вдига му скандал, съседите чуват. При дело за развод или за родителски права това удачно ще бъде използвано от другия родител, включително и със свидетелски показания, че родителят-скандалджия редовно е упражнявал психически тормоз върху детето. Струва ми се, че малко не беше удачен примерът с розата.

Това е най-мекият пример.

Това е въпрос на гледна точка. Единият не обича, другият продължава да обича – ние наказваме любовта. Ако трябва да се формулира какво е психическо насилие, трябва да има едно определение и това определение трябва да бъде свързано с някакво предизвикване на основателен страх, който да не предполага друга възможност. Когато има други възможности, ние няма как да обвиним някого, че извършва престъпление, още повече че ние не сме в ума на извършителя. Що се отнася до самото определение – считам, че възможностите са две. Едната възможност от гледна точка на това, което казах, е да се даде ново определение за домашно насилие, което да бъде в чл. 93 от Наказателния кодекс, където смятам, че е систематичното му място. Ако това нещо не се възприеме, струва ми се, че с оглед на психическото насилие с Преходните и заключителните разпоредби на второ четене на Законопроекта за промени в Наказателния кодекс трябва да се направи промяна в Закона за защита от домашното насилие, където да се даде легално определение за семеен скандал, за да можем да различим семейния скандал от домашното насилие. Зная, че малко издребнявам, но, тръгвайки по тази логика, имайте предвид, че ние ще натоварим съдилищата с подобни казуси. С каквато любов страните се събират, за да живеят заедно, може би с няколко пъти по-голяма страст те се разделят. И тогава всяка от страните е враг, и то враг, който използва всички възможни средства. В тези си средства те са подкрепяни от най-близките си приятели и роднини. Там трудно ще бъде установена истината, защото – няма да използвам думата „лъжесвидетелство“, но преувеличението ще бъде значително. Аз съм бил свидетел на такива дела и като адвокат трябва да Ви кажа честно, че с оглед спечелване на делото, на всеки един адвокат това ще му бъде нещо, което е на ум. Другото. Струва ми се, че с предложените промени са изключително завишени санкциите, които се налагат. Могат да останат и така, но винаги трябва да отчитаме, че обикновено домашното насилие е свързано с някакви предшестващи взаимоотношения. Там има едно натрупване – натрупване, натрупване, което в един момент ескалира. Много често домашното насилие е предизвикано от самия пострадал. То е свързано с някакво физическо превъзходство в общи линии и единият си е изтървал нервите. Мисля, че при една такава ситуация ние трябва да прецизираме абсолютно всичко. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Господин Стоянов, благодаря Ви за задълбочения анализ. Вие казахте много верни неща, влезли сте в дълбочина на Законопроекта. Определение за психологическо насилие има, може да не е достатъчно, може да трябва нещо да се добави, но мисля, че пътят, по който вървим, е правилен и Вие ще се съгласите. Примерът с розата, който дадох, беше най-лекият, защото не искам да натоварвам залата. Вие всички сте свидетели на това, което се случва, и примерите, които ни дават хиляди и хиляди жертви. Психическото насилие ще се доказва така, както престъплението. Вие сте прав, че сигурно ще има и злоупотреби, ще се опитат да направят злоупотреби с това понятие, но точно тук, точно ние сме хората – Вие юристите, аз не съм юрист, за съжаление, но Вие сте юристите, които да погледнете всяка запетайка, да прецизирате всяка дума от Вашия личен опит, защото Вие сте опитните хора, били сте на такива дела. Важно е друго нещо, което пропуснах. Инкриминирайки домашното насилие, ние помагаме и на децата, защото те са нашето бъдеще, ние ги възпитаваме в това семейство. А семейството, когато е нездраво, когато се упражнява насилие, след време – това дете не е видяло нищо друго освен насилие, то ще се превърне в един своеобразен насилник, като порасне. Аз приемам Вашите забележки като лаик, но отправям призив: нека да правим точно такъв задълбочен анализ и да приемем различните факти, за да можем да направим един добър закон! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Стоянов, искам да взема становище по един аспект, който маркирахте във Вашето изказване. Той касае промяна на отношенията на разследването към деянието. Вие подробно обяснихте колко са деликатни интимните отношения – и действително, те са интимни. Наистина любовта, предпочитанието лесно се конвертира и обръща в омраза и преследване. Но исках да подчертая следното: ние си даваме сметка за това, че ще натоварим, определено ще натоварим държавното разследване, разследващите органи с огромен обем от случаи. Да, колеги адвокати ще злоупотребяват. Да, коментирахме го – това ще се използва многократно като увертюра, като предпоставка, като предхождащо действие и в бракоразводните процеси. Даваме тежка задача на разследването и на Наказателния съд, безспорно. Важното тук е, че се опитваме да отворим тези отношения и да установим достъп, възможност, защита, главно защита, чрез принудата на държавата на тези отношения, защита, която да обхване невинните жертви, потърпевшите от различните форми на домашно насилие. Няма да спра да казвам: безспорно, това е голямо предизвикателство! Не от три месеца, ние работим по този въпрос, бих казал, повече от три години! И се обръщаме към всички колеги: всички предложения за дефиниция – заповядайте, имаме възможност да ги обсъдим и ще се радваме да ги обсъдим! Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че ние разсъждаваме еднопосочно. Смятам, че всички сме добронамерени. Смятам, че жертвите на домашно насилие трябва да бъдат защитени. Не само защитени, основната цел трябва да бъде да намалеят случаите на домашно насилие в България. Личните ми опасения се свеждат до това да не пострадат невинни хора. И това е основната нишка в моето изказване. Дано съм разбран правилно! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С основание колегите юристи изпитват затруднения днес на трибуната да дадат дефиниции на понятия – и на човешки, и на социални отношения, които не са били дадени в последните три, четири хиляди години. И затова аз не съм оптимист, че днес нашето Народно събрание или, както биха казали класиците – светската власт, е в състояние чрез гражданския закон да уреди отношения, които са възникнали в зората на човешката цивилизация – тогава, когато е господствал законът на племето, когато е господствал законът на града-република, когато е господствала тиранията, когато в хода на цялата човешка история семейството е било онази форма на човешката цивилизация, съществуваща извън и независимо от политическите режими и идеологиите. Уважаеми колеги, нека да не възлагаме върху този законопроект очаквания да даде такива резултати, каквито човешкото или гражданското, или цивилното право не могат да дадат. Неслучайно само преди десетилетия, даже не преди столетия, семейството в България е било създавано със санкцията на църквата, а не със санкцията на гражданския закон. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.) Приемам, че уважаемите колеги от „Обединени патриоти“ виждат в този законопроект възможност за утвърждаване на християнските семейни ценности. Аз точно в това обаче не съм сигурен! (Шум. Реплики от народния представител Станислав Станилов.) И Вие не сте, Професоре! (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Чудесно! Само го казвате. И знаете ли защо? Защото в християнската доктрина семейството се изгражда върху властта на бащата! Семейството не се състои от равните субекти – мъж и жена. А властта на бащата – не искам от тази трибуна да обяснявам как се осъществява в семейни условия! Това е описано в цялата българска класическа литература – от Иван Вазов, през Елин Пелин, та до наши дни – какво означава властта на бащата. Какво означава вероучението да влезе в българското училище и в онези часове, които са предвидени за гражданско образование, ние да обясняваме, че нашата половинка в семейството, която трябва да бъде бранена от насилие, е произлязла от реброто на Адама, който е направен от кал? Извинете, сливането на тези две представи, ще ги кажа – изначални представи за възникването на човека и на съжителството между мъжа и жената, и опитът те да бъдат разрешени, както биха казали нашите колеги от Светия Синод: „чрез човешкия закон“, ми се струва доста ограничено като възможности! Затова моето изказване има една-единствена цел – да ни предпази от илюзиите, че чрез този закон ние ще създадем идеалното българско семейство. Това не може да се случи! Второ, на мен не ми е ясна целта на предлаганите промени в Наказателния кодекс и очакванията, които се възлагат, не заради друго, а защото няма нужда да си кривим душата – все пак всички ние подкрепяме тези промени под въздействието на едни други обстоятелства, които са извън нашия парламент, извън България. Каква е целта на този законопроект – да се укрепи семейството? Вкарвайки наказателното право – наказателното право, обърнете внимание, в семейните отношения, които, както с основание колегите изредиха, имат съвсем друг характер – там са любовта, моралът, етиката, взаимното уважение. И всичко това ще бъде регламентирано с помощта на наказателното право?! Не е така. Разбира се, че не е така! Може ли семейството да бъде автономно в собствената си регулация на отношенията? Много съществен въпрос! И докъде може да бъде тази автономия? Струва ми се, че законодателят тук е изправен пред едно поле, една неразработена в теоретично и в практическо отношение територия. И правилно колегите юристи от трибуната казаха, че тук съдът наистина ще бъде затруднен – и в процеса на разследването, и в целия процес на производството. Той ще трябва да се занимава с теми, които не могат да бъдат регламентирани и описани в Наказателния кодекс. Е, не могат да бъдат описани! Няма как! Правилно каза моят колега Митко Стоянов – няма как любовта и онези отношения, и историята на взаимоотношенията, и ревността, и всичко това да го вкарате в Наказателния кодекс. Как ще стане това нещо? Това е опит ние да отговорим на изискванията на времето, които често пъти не са осмислени рационално и не вникват достатъчно в семейните отношения. Съгласен съм с колегите от „Обединени патриоти“, които казаха с основание, че тук има друга семейна традиция, че това не е англосаксонската семейна традиция, че това не е католическата семейна традиция. Семейната традиция при католиците – нали няма нужда да обясняваме там как изглежда властта на бащата? Всички сме чели литературата, гледали сме художествени филми и така нататък. Приемайки този законопроект, ние все пак трябва да сме наясно какво целим с него – защита на по-слабия член на семейството, въобще защита от насилието в семейството? А, ако е в семейството, защо говорим за домашно насилие, тоест, къде е дефиницията на дома в този случай? Защото възниква въпросът – всеки ще попита: къде е домът, кое е домът? Домът – физическото място, където се осъществяват семейните отношения ли е, или домът е другият контекст на семейството, като семейното огнище, както са разказвали писателите. Там неслучайно огнището е описано като мястото на семейството – знаем защо. Да не навлизаме в литературни анализи! Е, къде е съвременният дом на българското семейство? На единия родител, който работи по строежите в Европа, другият, който по някакъв начин си изкарва труда в София? Къде е домът? Следователно става въпрос за семейните отношения, за семейството като място, където може да бъде извършено насилие. Тогава да говорим в тази посока. Аз говоря извън контекста на правото, защото правото може да реши този въпрос само частично. В този дух искам да се предпазим от едно заблуждение. Този законопроект е продължение на неолибералните разбирания, не е тяхно отрицание, господин Шопов! Той е продължение на неолибералните разбирания за семейството. Семейството, което може да се състои от двама членове от различен пол, и в същото време те да имат потомство. Семейството, в което единият от родителите може да упражни насилие върху детето, другият да защити детето с насилие – нали така? Всичко това е възможно да се случи. Затова основната цел – защитата от насилие, така както поне аз си я представям, в Законопроекта ми се струва доста слабо аргументирано. Трудно ще бъде извадено насилието от семейството с наказателни мерки, защото насилието в семейството – там, където го има, не е резултат от нищо друго, а от ужасяващите, често пъти социално деградиращи условия на живота в България, от изначалното неравенство между двата пола, от безработицата и мизерията вкъщи, от децата, на които не могат да им се купят елементарни пособия за училище, от възможността единият от родителите да бъде съблазнен от добри материални перспективи и да разруши собственото си семейство. Днешното общество въздейства върху българското семейство и го руши с жестоките условия на българския примитивен капитализъм. И тази теза, уважаеми колеги, можете да я намерите в романа „Гераците“ на Елин Пелин. Там е описано какво става със семейството, когато в България започва да се създава капитализмът. Няма какво да се заблуждаваме под какъв напор и откъде се появяват насилието в българското семейство. Заради липсата на пари, заради липсата на социална перспектива, заради безпризорните деца, които са оставени без надзор от родителите, които работят в чужбина, и всичко това. Но ние не бива да си правим илюзията, че с този текст и с няколко дефиниции ще решим тези въпроси. Тези въпроси не могат да бъдат решени. Не може да се укрепи и християнският характер на семейството, защото характерът на християнското, на източноправославното семейство, на традиционните добродетели е съвсем различен и съвсем друг. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Жаблянов, първо, искам да се зарадвам, че взехте становище, надявам се като член на Комисията по правни въпроси, макар и с един социално-психологически и исторически уклон във Вашето изказване. Вие, колега, върнахте нещата в теорията.

В политиката.

Не, в правната теория, където юристите изследваме структурата на понятието „патер фамилиас“. То произхожда от римското право, определя ролята на мъжа, единствено на мъжа като субект на правото. В римското право и общество даже жените не са били правосубектни, тоест не са имали възможност да бъдат отделно носители на права и задължения – имам предвид съвсем ранното римско право. Аз обаче възразявам, че това е смисълът на християнската концепция и не бих искал да се използва тази аргументация за тези отношения, защото това е проявление точно на стереотипното мислене. Вие афиширахте, Вие наложихте точно стереотипното мислене, което би следвало без оглед на Истанбулската конвенция –ще я приемем или не, но трябва да избягваме такава стереотипизация на отношенията, която води до неравнопоставяне. Вие сте представител и член на Делегацията ни в ПАСЕ. Няма как да обосноваваме нито с християнството, нито с теорията на „патер фамилиас“ каквато и да е аргументацията на неравнопоставеността. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Жаблянов, много е трудно да се прави реплика на изказване, в което с много от нещата аз съм съгласен, но с по-малкото от нещата, които казахте, съм съгласен, с повечето не съм. И ще започна отзад напред. Представихте проблемите в семейството и в двойките, като че ли в резултат само от бедността, от проблемите и недоимъка, ами и в най-богатите двойки и семейства произтичат такива проблеми и то може би по-драматично, и там е по-страшно, и там е по-радикално и по-опасно, в някои случаи и за мъжете. Не че чета жълти вестници, но Вие сте наясно. Иначе влизаме с Вас по концептуални, принципни въпроси в противоречия. Вие, говорите като пропагандатор по атеизъм от 50-те, 60-те години и по-късно на едни такива, които са обикаляли села и градове и са говорили против Христа и Светото писание и като пропагандатор от Дружество „Георги Кирков“ в по-късните години, излизайки и поставяйки въпроса за първенството на мъжа и така нататък. В това отношение можем с Вас дълго да разговаряме, както и разговаряме в кулоарите, но дори и, както Вие цитирахте Светото писание, както всички пропагандисти не са стигнали докрай и неправилно цитират Светото писание, и фактът, че в него се говори, че жената е създадена от реброто на Адама – това пак сочи, че те са едно същество, едно тяло, включително и по въпроса, че и във венчавката, ако сте се венчали...

...или ако не, да Ви кажа, че мъжът и жената се съчетават в едно тяло, господин Жаблянов, тоест това е единство, което в християнството е поставено като неотменимо…

Съжалявам, че времето изтече, но иначе дълго бих Ви отговарял, пунктуално на всяко от нещата, по които Вие…

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, аз няма, но господин Шопов натъртва на това, че произлизате от една партия, която се опитваше да налага атеизма и затова може би разсъждавате така. Разбира се, има доста хора, които се пишат християни, но никога не са чели Новия завет. Неслучайно има Нов и Стар завет, защото Новият завет слага други принципи и разбива принципите на Стария завет. Вие цитирате Стария завет, който е в основата на юдаизма, в основата дори на мюсюлманството, защото мюсюлманството е продължение на Стария завет. Християнството разбива доста от тези ценности. Къде, в кой текст от Новия завет има водеща роля на мъжа? Йосиф ли е по-водещ от Мария? Къде в Новия завет се описва семейството като деспотство примерно на мъжа, а Вие на това отгоре измествате темата. Вие говорите въобще за семейството като ценност, а ние разискваме съвсем друго нещо. Ние говорим за насилие, защото в един момент човек предпочита физическото насилие от психическото, защото психическото много повече уврежда, отколкото физическото. Измествате тотално темата, за да може да разбиете въобще ценността, която се търси тук. Аз затова казвам – не трябва всеки да се пише християнин преди да е прочел Новия завет и да разбере принципите му, защото неправилно цитира и подвежда хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми, господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кирилов, отношението на църквата към семейството в цялото Средновековие е съвсем ясно определено. Концепцията за патер фамилията в римското право, на която Вие се позовахте, е пренесена под някаква форма в този тип регулация, под някаква форма! Всички знаем, че елементи от римското право съществуват и до днес. Господин Шопов, в семейството на най-богатите основната причина за насилието е разпределението на богатството, а в семействата на бедните основната причина за насилието е разпределението на мизерията. И в двата случая става въпрос за сериозно неравенство, или както се е занимавал един философ от ХІХ век, със семейството, с частната собственост и да не казвам последния елемент. Въпросът за атеизма – атеизмът, уважаеми колеги, е възникнал като философско течение далеч, далеч преди да възникнат работническите, социалистическите и комунистическите партии, ама много далече преди това. Атеизмът е отрицание на теоса и е възникнал по време на Възраждането, господин Николов, и това е написано навсякъде. Въпросът за пропагандатор от дружеството „Георги Кирков“ – нали така беше? Искам да Ви кажа, че това беше едно много сериозно дружество за разпространение на знания в българското общество, от каквото в днешна България определено има нужда. А как ще се казва, то може да носи името на премиера например. Но от едно такова дружество има нужда, защото днес ние наистина се намираме често пъти в състояние на дълбока социална и политическа безпросветност, която трябва по някакъв начин да бъде преодоляна и очевидно за това не могат да служат телевизиите и техните сутрешни блокове. Много Ви благодаря.

Господин Председател, тази тема и мен ме вълнува – няма значение, че съм творец. Ще Ви кажа само, че аз бях един от хората, заедно с Георги Марков, които бяхме „против“ Истанбулската конвенция, защото тя също беше едно европейско насилие. Но! Не знам за какви ценности говорите – християнски и нехристиянски?! Насилието е само насилие! Дали ще е върху мюсюлманин, будист, християнин, то си е насилие. Насилието обаче не е само в семейството, господа. Днес примерно преживях насилие на пътя. То не е по-различно от насилието в семейството. Насилие има и на работното място. Имам една ей такава папка: „Тормоз и насилие от външни атаки“ – те също създават сериозен стрес у човека. Ние имаме ли закон, който да защити човешкия индивид от насилие? Тук каканижете една камара думи, бедността. На пътя бедността ли е? (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.) Не, неприлагането на законите, господин Жаблянов. Стига сте си играли с тази бедност, не си играйте с нея! Навсякъде по света има малко по-бедни хора, малко по-богати, средна класа и олигарси, както им викаме напоследък. Това ли е определението за насилие? (Реплики.) Не вярвам. Бедността не е порок, но нека не се превръща парламентът в свинщина, нали?! (Реплики.) Така е казал Гогол, не съм аз. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Рашидов, много пъти с Вас сме разговаряли на едно определено място по тези проблеми и съм чул различни мнения от Вас по този въпрос. Прав е Валери Жаблянов, че бедността много силно влияе. Според мен от 50-годишния брачен опит, който имам – може би най-големият тук, трябва да Ви кажа, че любовта е едно много крехко цвете, което, ако не се полива с пари, много бързо увяхва. (Реплики, оживление.) Това Ви го казвам като марксист-материалист. Изключително трудно се живее, когато си беден, когато си принуден да заминеш на запад да работиш, за да издържаш семейството си. Затова считам, че колегата Жаблянов е прав. Колкото по-широка средна класа има, смятам, че ще има толкова по-малко разводи и толкова по-малко насилия. Имайте предвид – напоследък задавам въпрос: защо напоследък не се сключват бракове и се живее все повече без брак, макар че това е в ущърб на жените и те са съгласни в тази насока?! Защото бракът създава доста сериозни проблеми при разводите, защото жената е много по-защитена в развода, защото децата винаги остават при жената. А трябва да Ви кажа, че психическото насилие в брака е много по-тежко от физическото. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин академик Рашидов, с неудобство вземам реплика на Вашето изказване, защото съм абсолютно съгласен с постановката на това, което казахте. Но какво не споменахте? Не споменахте, че в анализа на домашното насилие в рамките на Европейския съюз процентът на насилие в икономически развитите държави не е по-нисък, отколкото в бедна България. Напротив, в Англия, в Скандинавските държави, които са богати и като икономика, и като семейно имущество, насилието е проблем. Много са факторите, които се отразяват на насилието в микросистемата на семейството. Безспорно е, че имуществото има значение, дисциплината, културата. Всичко има значение в тази микросреда. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Днес върви „един симпатичен дебат“, както казва моят приятел Биков. Можем да изговорим доста ненужни неща, но, скъпи приятелю, ако бедността поражда насилие, ще Ви помоля да помолите Орешарски и Чобанов да ми върнат парите от КТБ, въпреки че не бия жена си, нали? Вижте, пълни глупости са да легнем изцяло на една дума – с прилагането на законите трябва да изкореним насилието като цяло. Отново ще Ви повторя: чудя се как разделяте насилието на домашно, недомашно, бурканджийско? То е насилие бе, господа! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние трябва да приемаме закони и да прилагаме закони изобщо да не се посяга и да няма насилие върху личността на човека. Така е. (Реплики.) Аз в тази част съм съгласен –да спрем насилието като цяло.

Точно така!

За Истанбулската конвенция защо бях против? Вижте, нима не е слаб пол детето, нима не е слаб пол старецът, нима не е слаб пол и мъжът понякога? (Оживление, реплики.) Психическият тормоз върху мъжа не е по-малък, отколкото от мъжа върху жената. То е едно и също деяние, колеги. (Реплики.) Затова съм съгласен да говорим за закони, но съм съгласен като парламент да принудим властта да упражнява закона. Единствената демократична правда е законът и нищо друго! Законът е най-демократичната форма, той е низ от демократични правила, които защитават достойнството на хомо сапиенс. Аз се изненадвам как сериозни мъже касетирате едно общо понятие – на касетки: днес за детето, утре за бабата, на другия ден за дедото?! Има един много агресивен проблем – по пътищата има побоища, блъскане, убийства. На улицата – арогантност на опозиционно настроени хора. Казвам Ви: такава папка ще Ви покажа скоро. Една дума не съм казал. Това е физически, психически и всякакъв тормоз върху личността. Това трябва да спрем със закон. Едни медии ме атакуваха пет години, хванах рак – не е ли насилие, без да ми дадат правото дори да отговоря, без да имам правото на свободата на словото и на словоизлияние, за да се защитя?! Тези неща не ги ли мислим, колеги? (Шум и реплики.) Това не е ли също насилие, не е ли психическо малтретиране? Затова мисля, че този парламент сериозно трябва да помисли върху Закона за насилието. Това е сериозна тема – касае цялото ни общество, и се е разраснала от беззаконие. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че този дебат се води на по-високо ниво от обикновеното и на база на ценностите. Разбира се, Законът няма да създаде семейство. Държавата не може да създава семейства. Семействата се създават от хората на базата на любов и съм съгласен с господин Жаблянов, когото ще перифразирам, че любовта не може да бъде дефинирана в законодателството, няма такава дефиниция. Там, докъдето държавата може да се намесва в семейството, защото има неща, в които тя не може да се меси и семейството е едно от тези неща, но там, докъдето може да се намеси, да се опитва да предотврати насилието. Тук не съм съгласен с това, че християнското семейство се основава върху физическата сила на бащата. Понеже съм се женил в църква и имам църковен брак, там свещеникът казва, че мъжът трябва да обича жената като себе си. Няма по-ясна дефиниция срещу насилието от тази. Проблемът с насилието не е в онези семейства, които изповядват християнските ценности – там няма насилие. Има насилие там, където има деградация на ценностите. За съжаление, насилието се предава от поколение на поколение. Има деца, които растат в подобна среда и след това възпроизвеждат тази среда в семействата, които създават самите те. Може ли държавата да се справи с това явление, което е в една много интимна сфера, каквато е семейството? Със сигурност не може да се справи на 100%. Винаги ще съществува вероятност, защото винаги ще има хора, чиито ценности са деградирали дотам, че да упражняват насилие по принцип. То извън семейството насилието е симптом на деградация на ценностите. Сигурно няма да може този закон да реши всички тези проблеми. Този закон обаче е знак за това, ако щете, да се проведе днешният дебат и да се говори по тази тема, което не е малко. Ние сме живели във времена, в които тази тема е била табу и тук не говоря само за времената на социалистическия режим. И до момента е табу до голяма степен в българското общество. Това е сложен процес. Факт е, че държавата трябва да бъде много внимателна в това докъде се намесва в семейството. Аз не съм съгласен с тезата, че държавата трябва да създава равенство навсякъде, повсеместно, включително и в семейството. (Реплики.) Не вярвам някой да се е оженил, след като е осмислил теорията на Маркс. Аз поне не съм се женил по този повод. (Оживление, ръкопляскания.) Влюбих се, жена ми се влюби и така се оженихме. Нито сме мислили за материализма, нито за равенството между половете. В течение на брака, разбира се, силите са неравни. (Смях, ръкопляскания.) В нашето семейство аз съм по-слабият фактор. (Смях, реплики.) Но е така! Въпреки че нашето семейство изповядва християнските ценности, насилието никога не е било част от него. Трябва да се върнем в традицията на християнското семейство и като парламент, и като хора, които имат възможност за публична позиция, да обясняваме, че насилието е нещо лошо, защото в сегашните времена границата между доброто и злото се размива. Размива се и през тези рационални дебати, в които понякога всичко се поставя на рационална основа: богатите се бият за пари, бедните се бият заради мизерията. Не, деградация на ценностите има и при богатите, и при бедните. Няма класова борба в това отношение, в семействата не може да има класова борба. Който се опита да въведе класова борба в семействата, разбива същността на семейството. Въпреки че църковният брак реално беше забранен, не мисля, че през времената, в които имаше само граждански брак, семействата бяха базирани на равенството, защото през социализма имаше относително равенство, но това не гарантираше щастливи семейства. Държавата не може да гарантира щастие – това също трябва да го знаем, във всички сфери, не може да създава щастие! Щастието е личен въпрос, както любовта, както вярата, както надеждата. Аз вярвам, че този закон ще бъде в посока на това да се поощрят християнските ценности, които гарантират ненасилието, през християнското възпитание, което е задължение на всяко добро семейство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Биков, съгласен съм 95% с Вашето изказване, което е друга форма на съгласие относно необходимостта за този закон. Съвършено различна от мотивите, с които той е внесен, нали така? Приемам изцяло, че семейството е автономия на отношенията и държавата със закона не може да се намесва до безкрай в тези отношения. Това е опасно, вредно за свободата, за хората, за човешкото общежитие, за всичко! Въпросът за властта на бащата. Тя не се осъществява само с насилие, господин Биков. Най-вероятно сте прочели и други разбирания за това как се осъществява властта на бащата в семейството. Властта на авторитета, властта на авторитета е казано! Авторитетът може да бъде наложен с всичко – със собственост, с духовен авторитет, с обществено признание. Това е друг тип власт – надявам се, че ме разбрахте. И въпросът за кой какво е прочел преди да се ожени или да сключи брак. Никой нищо не чете! И до ден днешен браковете в Индия се договарят. Договарят! Те не се срещат преди да се осъществи бракът. (Шум и реплики.) Аз съм сигурен, че голяма част от християнските семейства не са прочели и Новия, и Стария завет така задълбочено, както господин Николов, но това не им пречи да са добри християнски семейства. Въобще връзката между дълбокото просвещение и доброто семейство, и етичните норми, и липсата на деградация в обществото не е пряка. Надявам се и по този въпрос имаме единомислие. И най-накрая, въпросът за обществената деградация. Тук е ключовият въпрос – деградират социалните и човешките отношения в България. Днес това го вижда цяла България и не може да се укрепи семейството само със Закона за домашното насилие. Това е грижата на парламента – чрез цялото законодателство да се изхвърли насилието от българското общество. Подкрепям господин Рашидов – да се изхвърли насилието от българското общество само със защитата на универсалните права на личността! На универсалните права на личността, на правата на гражданина – нещо, което, за съжаление, не се случва.

Господин Председател! Господин Жаблянов, аз се радвам, че нямаме съществени различия, защото наистина тези въпроси са важни – може би най-важните. Те са по-важни дори от някои закони, които на моменти звучат много важни, след два-три месеца ги забравяме. Аз съм съгласен да се повдигне въпросът за деградацията на ценностите в цялото общество. Факт е, че това е болестта, а насилието в семейството е само симптом на тази болест. Друг е въпросът, че заедно с лечението на болестта би трябвало да успокоим и симптомите. Затова, да, този закон сигурно няма да реши всички проблеми. Но пак ще повторя: ние вече не сме сигурни кое е добро и кое е зло – това е големият проблем. Има зло, което се представя за добро, и добро, което се представя за зло, и хората се объркват. И когато се объркат, идва и насилието. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, изказването ми ще цели да върне дебата към конкретиката на разглеждания днес Законопроект. Сигурна съм, че няма народен представител в тази зала, който не изповядва убеждението, че домашното насилие над жени и деца трябва да се бори със здрави законодателни мерки и решения. Трябва да стане ясно обаче, че най-често освен жените и децата, потърпевши от домашно насилие са също и възрастните хора, така че обхватът на домашното насилие е голям. Или по друг начин казано: най-потърпевши от насилие в дома са най-слабите физически и психически субекти около насилника. Уважаеми народни представители, при обсъждането на Законопроекта стъпвате върху статистики, които, за жалост, са доста безпощадни, а именно, че всяка четвърта жена страда от насилие и че 90% от жертвите на насилие в дома са жени. В интерес на обективността е редно да кажем, че това са европейски статистики, но в България статистиките далеч не са по-различни. Изследванията показват обаче, че най-страшното е това, че след като жена, дете или възрастен човек са насилени в дома си, те срещат и друг стрес, и то именно от това, че в обществото и сред близките си не намират разбиране. Насилието над жени и деца в света и в България е масово, но главният проблем е, че то е неглижирано и неотчитано. Мащабите на насилие над жени и деца психологично, сексуално, а също и физическо е най-често срещаното погазване на правата на хората. С чл. 4, ал. 2 от Конституцията на Република България се декларира, че страната ни гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и гражданското общество. За жалост обаче насилието до момента сред жени и деца не е обект на ефективни политически и законодателни мерки. Често малтретираните в страната не знаят към кого да се обърнат, как, кой и по какъв начин ще защити техните права. Тази тенденция е породена от едно, а именно от липсата на адекватна държавна политика, от последователни управленски решения за борбата с насилието над жени, а също и тяхната защита. Редно е в този дебат да се спомене следното: ние от БСП подкрепяме всички мерки за борба срещу домашното насилие. За нас е абсолютно неприемливо, осъждаме всяка форма на домашно насилие. Категорични сме: насилието над жени и деца трябва да е обект на ефективни политически и законодателни мерки, и тук е мястото, ние сме хората да ги приемем. Парламентарната група на БСП вече предложи изменения в законодателството, които да разрешат този проблем, или поне да направят първите стъпки към неговото разрешаване. Акцентът на нашите предложения бе следният: промяна на характера от умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг от престъпление от частен в превръщане на престъпление от общ характер. Това ще даде възможност тези престъпления да бъдат преследвани със способите на държавното обвинение, а също изграждане на кризисни центрове за всички жертви на домашно насилие на територията на всяка една област в Република България, като това смятаме, че ще осигури силна подкрепа за жените, жертва на домашното насилие, и техните деца, и ще даде достатъчно брой подслони за тези жени, които, както споменахме вече в дискусията, не са никак малко. Задължени сме да осигурим и да гарантираме ефективна подкрепа. Безнаказаността трябва да се спре. За тази цел са необходими както информационни, така и политически действия. Приветстваме Законопроекта и, както колегите от БСП споменаха, ще го подкрепим. Разбира се, ще направим своите предложения между първо и второ четене, за да може да се прецизира разглежданият днес Законопроект, но сме убедени в едно: от подобни действия има нужда цялото ни общество, за да защитим най-уязвимите групи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател! Опитах се нещо да кажа, но явно не чухте. Вие си циклите да няма насилие върху деца и жени, и забравихте, че останалите също са хора. Не Ви разбирам! Специално касетиране: да не бием жените. Ами Вие не хвърляйте пепелници по мъжете! Разбира се, че трябва да бъдем защитени мъже, жени, старци. Човекът трябва да бъде защитен от насилие. Вие отново се опитвате да касетирате: дайте да не бием бабите, след това Закон за децата. Закон за човека направете! Има много случаи – малтретирани и бити мъже, старци, деца. Какво говорите тук: жените, та жените?! Ние всички сме равнопоставени и всички страдаме от насилие. И одеве Ви казах: насилието на улицата не е по-различно от насилието в дома. Аз не си бия жената, Вие не си бийте мъжете и работата е проста. (Смях, оживление и ръкопляскания.)

Господин Рашидов, моите уважения, но, за жалост, внесеният от Вашата група Законопроект явно не сте го прочели или не разбирате за какво става въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Също и не сте изслушали моето изказване. Тук говорех за насилието върху всички – не само върху жени, но и върху деца. Често, казах, че са засегнати дори и възрастови групи. Това е сериозен проблем, но конкретният законопроект засяга това. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъкмо щях да Ви давам пример за класически двоен стандарт – нещо, от което страдаме всички и в България, и по света: двоен стандарт в храните, двоен стандарт в отношенията към хората, двоен стандарт в политиката, и преди малко чух нещо подобно, което за пореден път е доказателство за това. Искам да Ви запозная с една информация. За радост, тя вече е свободна в интернет пространството, попадна ми миналия ден, от недалечния месец септември 2013 г., в която уважаваната от мен, а предполагам, че от всички Вас, а доколкото разбирам, и от голяма част от българския народ, защото е човек с един от най-високите рейтинги в държавата, именно госпожа Мая Манолова казва следното. Основно искам групата на „БСП за България“ да чуе, защото тя е била член на тази група и е била заместник-председател на тогавашното Народно събрание. Тя казва и квалифицира поведението на сегашната група на БСП като на „второразреден отбор, който не може да си играе играта и пречи на другия тим“, „решили са да продължат да се излагат пред очите на всички български граждани“, „защо се държат като на махленско футболно игрище, те ще отговарят пред своите избиратели.“ Става дума за изявление на госпожа Мая Манолова по отношение на нерегистрирането на групата на ГЕРБ, която тогава е била опозиция в парламента. Тоест абсолютно същото поведение, което тогава БСП и Мая Манолова, като острието на БСП и сегашен омбудсман, квалифицира по този начин. Според Мая Манолова, въпреки че схващането, че кворумът е задължение на управляващите партии, което сега също се твърди, българските граждани обаче имат разбиране, че когато един човек има работно време, в 9,00 ч. трябва да е на мястото си. „Правилата, които важат за всеки нормален българин, казва госпожа Манолова, не важат единствено и само за тези, които“… Тогава тя визира ГЕРБ, но в случая днес визира „БСП за България“, и това тя го натъртва от парламентарната трибуна, като заместник-председател на Народното събрание. „Те могат да идват или не на работа, но да закъсняват – не е нормално поведение, и никой работодател, а в момента на нас работодател ни е българският народ, никой работодател не би търпял подобен работник“, категорична беше Мая Манолова. Според нея избирателите са пратили нас – народните представители, „за да обсъждат важни законопроекти, да коригират, да критикуват управляващите, да нападат правителството, но с аргументи, с присъствие в залата“. Уважаеми колеги, мисля, че Ви стана ясно защо ние сме тук, защото ние няма как да се държим като „второразреден отбор, който не може да си играе играта“, не искаме „да се излагаме пред очите на всички български граждани“ и защото не искаме да се държим като „на махленско футболно игрище“. Искам да поздравя колежката Халачева, която преди малко направи едно наистина много силно изказване, но точно това е проблемът, колеги. Ние сме много силни на думи и много слаби на дела! Ако на тези изказвания, ако на всички тези неща, които е говорила Мая Манолова, Вие в момента не правехте обратното, ако всички правехме реални дела, за да може българският народ да живее по-добре и българската държава да процъфтява, ние нямаше сега да сме на този хал! Нямаше да се интересуваме кой управлява. Народът въобще щеше да си гледа живота, както в другите нормални държави и да не се интересува толкова от политика, да не е по улиците, да не е пред бензиностанциите. И Ви давам пример. И това е реалното: една бензиностанция в „Люлин“, но реално показва как може да бъде преборен картелът! Всички Вие по времето, когато сте били управляващи, и по сегашно време твърдите, че не може да се преборим с този проблем. Е, ние можем да се преборим! И затова ли ние не сме допуснати до управлението? Защото трябва да пазим картела в горивата, който да ограбва българския народ! Към колегите от БСП и към българския народ: направих си справка и разбрах, затова и дадох пример с бензиностанцията, че управлявате, примерно няколко общини и някои от тях са Каварна, Тервел и Генерал Тошево. Ами, колеги, вместо да ходите с някакъв документ и да обяснявате, примерно каква ви е визията за България, това ли всъщност показвате, че ако спечелите утре управлението на България, цяла България ще стане като Тервел, Каварна и Генерал Тошево? Това ли е? Към това ли се стремим? Дайте един пример! Направете примерно община Тервел най-златната община и тръгнете да я показвате в цяла България, както съм направил аз – една бензиностанция, 300 аптеки. Хората виждат, пипат, усещат, чувстват и вече си избират визията – визията за този, който може да се бори, или визията на този, който говори много хубаво. Да, поздравявам наистина госпожа Халачева! Думите са хубави! Евалла! Ама, делата? И аз Ви съветвам, просто ще имате много по-голям успех, ако една от тези общини я направите да се различава от всички други общини в България и да кажете: „Ето, това е нашата визия за България. Ако утре спечелим, всички общини ще изглеждат като община Тервел!“. Ама, Вие сега не казвате, че всички общини ще изглеждат като община Тервел, защото там е пълна разруха! Не се гордеете с това нещо! Аз с всичко, което съм направил досега в живота си, се гордея и казвам: „Да, може да не сме капацитети по всичко, но в така важни сектори за живота, за хората“. Хората са благодарни, че ни има. (Реплики от „БСП за България“.) Да, благодарни са. (Шум и реплики.) А Вие като се разхождате във Варна, сигурно никой не Ви познава и не иска да Ви познава, щото с какво можете да излезете след мен и да се похвалите! С община Тервел или с община Каварна? С това ли ще се похвалите? (Реплики. Провиквания отляво.) Защото това просташко поведение – викане от залата, Вие виждали ли сте някога от нашата група някой да се държи по този просташки начин? Виждали ли сте? Това ли Ви е възпитанието? Този пример ли давате? Това ли Ви е „Визията за България“ – утре така да викате, да се държите като „махленски футболен отбор“, според Вашето острие, най-видния Ви човек – Мая Манолова, с огромен рейтинг, одобрявана от народа? И тя казва, че Вие се държите като „второразряден отбор“. Това ли е „Визията за България“? Колеги, слезте на земята и освен хубави думички, научени някъде в театрални школи, направете и нещо реално, добро за България! Лошото всички го виждат. Направете нещо добро! И тогава ще останете в историята! Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Процедура за допуск в зала на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – моля да бъде допуснат в залата по точки 2 и 3 господин Румен Димитров, заместник министър на културата.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г. На извънредно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 13 ноември 2018 г., бяха разгледани Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г. В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – юрисконсулт, Александър Трайков – главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Екатерина Джумалиева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“, и Ангел Папалезов – началник сектор „Културно-исторически ценности“ към Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, беше представен от вносителя госпожа Емилия Милкова. С него се предвижда само след съгласието на библиотеките и архивите, в чиито фондове се съдържат движими културни ценности, да може да се изработват техни копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Попълва се и една празнина в Закона за културното наследство, засягаща регламентацията на възпроизвеждането на културни ценности в научни издания. Към настоящия момент създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди, с представителна, образователна и научна цел е свободно, със Законопроекта се предлага това да се отнася и за научните трудове и публикации. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, от името на вносителите беше представен от господин Данаил Кирилов. Целите, които са поставени в него, са в сферата на движимото културно наследство, да бъде въведена по-голяма яснота в използвания понятиен апарат, да се изчистят несъответствия в законови текстове, както и да бъдат регламентирани по ясен начин част от възникващите при прилагането му проблеми. Със Законопроекта не се засягат нововъзникнали и неуредени обществени отношения и се синхронизира и усъвършенства правната рамка на идентификацията на движимите културни ценности. Предвидена е възможност колекциите от археологически ценности, заявени в регистрация в музеите, но неидентифицирани и нерегистрирани до този момент, да бъдат пренасочени за регистрация към музей с достатъчен експертен потенциал. По този начин ще се позволи на собствениците на колекции да упражняват в пълен обем правата си, съгласно Закона за културното наследство. Законопроектът не изисква промени в други закони, но е необходимо да се разработи нова наредба за реда на идентификация на движими култури ценности, в която да се въведат конкретните изисквания и параметри на предложените със Законопроекта критерии за определяне на една вещ като културна ценност. Участие по време на дискусията взеха народните представители Вежди Рашидов, Станислав Станилов, Красимир Велчев, Иван Ченчев, Чавдар Велинов и Велислава Кръстева. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите: - единодушно с 13 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г. и - единодушно с 13 гласа „за” предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.“ Докладът е подписан от председателя на Комисията – член кореспондент Вежди Рашидов. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще се спра на мотивите за промяна на Закона за културното наследство – със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Предлагам в чл. 177, ал. 1 да се допълнят библиотеките и архивите като културни институти, в чиито фондове се съдържат движими културни ценности. Предложенията за тази промяна в Закона се налагат от възможността за възпроизвеждане на културни ценности в научни издания, които не са ясно регламентирани в Закона, а научните изследвания са една неотменена част от процеса на опазване на културното наследство. Издаването на качествена научна литература е изключително важно за научната общност и свързва с образователните процеси, както и е важно за самото популяризиране на културните ценности. По този начин ще улесним процеса на утвърждаване престижа на нашето културно-историческо наследство както в страната, така и извън нея. В настоящия текст от Закона за културното наследство използването на изображения за културни ценности с научна цел е свободно само за лични нужди, което означава, че самото публикуване на научната работа излиза от обхвата на чл. 179, ал. 1 от досега действащия Закон. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Законопроектът цели синхронизиране на разпоредбите в областта на движимото културно наследство. С предвидената промяна в § 1, т. 1 на Законопроекта се прецизира дефиницията на понятието „идентификация на движими културни ценности“. То се характеризира като научноизследователска дейност. Предлага се създаване на чл. 96а, в чиято ал. 1 изчерпателно са изброени критерии за определяне на една вещ като културна ценност, като всеки критерий за различните области на културното наследство ще бъде разработен в наредба за реда за извършване на идентификация на движими културни ценности. Промените в чл. 96, ал. 2 произтичат от необходимостта културните институти и организации, извършващи дейности по идентификацията на движими културни ценности, да бъдат изчерпателно изброени на съответно систематично място, като се предоставят правомощия по извършване на идентификация на музеите, които притежават необходимия експертен потенциал за осъществяването на тази дейност. С предложената промяна в чл. 97, ал. 5 се предвижда изключение от общия режим на задължителна идентификация преди прехвърлителна сделка, като се предлага такава идентификация да не се изисква за български печатни книги, издадени след 1805 г., както и за произведения на българското изобразително и приложно изкуство във всичките му разновидности, създадени след 1900 г. Целта на промяната е стимулиране на културния обмен и търговско обръщение на книги и художествени произведения, чиято идентификация по същество е формална и тежка. Книгите се идентифицират чрез своята титулна страница, на която е изписано заглавието, авторът и годината на издаването. Отпадането на задължителната идентификация за художествени картини и други форми на съвременното изобразително и приложно изкуство преди прехвърлителна сделка ще облекчи и съответно ще стимулира популяризацията на съвременното изкуство. Синхронизацията на понятията е в основата на предложените промени в § 3, т. 3, § 6, § 8, § 9 и § 10, където вещните отношения на собственост, владение и държане са описани чрез правните фигури на собственика, владелеца и държателя, което следва класификацията, съобразно вещното право. Промяната в § 12 е наложителна предвид липсата на синхронизация в законовите текстове, касаещи придобити извън страната културни ценности. В действащия закон придобитите извън страната културни ценности не се идентифицират и регистрират съгласно чл. 97, ал. 6, но законодателят не е определил особен ред за техния износ, а в общия регламент на Раздел шести се уреждат износът и временният износ само на идентифицирани културни ценности. Преодоляването на това несъответствие изисква предложената промяна. Същевременно ще бъдат стимулирани българските граждани, придобили културни ценности от аукциони извън страната, да ги внесат и социализират тук, а не да ги съхраняват в чужбина. В § 13, който променя чл. 146, ал. 3, изрично се уточнява, че движимите и недвижимите вещи придобиват статут на археологически ценности от съответната категория след тяхната идентификация, което е в съответствие с цялостната философия на Закона за културното наследство. В § 14 се правят промени в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби, като промяната в т. 1 е продиктувана от обстоятелството, че сегашният текст по грешка препраща към чл. 97, ал. 5, който е несъотносим към разглежданата материя. С промяната в т. 2 се дава право за пренасочване на заявлението за идентификация и регистрация към друг музей, което се обуславя от факта, че от заявените за регистрация към 10 април 2010 г. 107 колекции с окончателен акт за регистрация са едва 17. Това е по данни на Министерството на културата към края на 2016 г., поради което собствениците на 90 нерегистрирани колекции са били лишени от правото да се разпореждат със своята собственост. С новата разпоредба заявленията за регистрация могат да бъдат пренасочени към предвидените в Закона културни институти и организации, които разполагат с необходимия експертен потенциал, като това изискване е заложено в предвидената промяна на чл. 96, ал. 2. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря за добрата работа в Комисията по култура на нейния председател господин Рашидов. Все пак има един дух на консенсус, на разбирателство. Затова ние от нашата парламентарна група ще подкрепим и двата законопроекта. Според нас Законът за културното наследство, внесен от госпожа Милкова, е изключително необходим поради проявите на безразборно ползване на изображения на труда на авторите и собствеността на съдържателите на ценности, без разрешение на собствениците, откривателите и държателите на културни ценности. Според нас по този законопроект не трябва да се допусне обаче нарушение на Закона за авторското право и сродните му права. Пак казвам: ние подкрепяме по принцип на първо четене този законопроект, но си запазваме правото да се коригираме между първо и второ четене, ако се окаже, че има такава опасност. Подкрепяме и двата законопроекта. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Съвсем кратка реплика към госпожа Йотова. Както казах: да, благодаря и на Комисията за добрата работа по предложените законопроекти. Благодаря на Министерството на културата за тяхното становище, което получихме. Трябва да обърна внимание на това, което се каза в становището по предложената нова ал. 3 на чл. 179, съгласно която създаването на изображения на археологически недвижими културни ценности в мозайки, стенописи, скални рисунки се извършва при спазване на предписанията за опазването им и се нуждае от допълнително прецизиране след посочване на мотивите. Благодаря и се надявам, че всички ние работим ползотворно за такова прецизиране. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Първо, по първия Законопроект, на който аз не съм вносител. Това, което каза госпожа Нона Йотова, е правилно, вярно. Само ще допълня с две думи. Става дума за авторските права на откривателите и регистраторите на тези паметници. Защото не може да се ползва този, който е открил с върха на перото или с върха на лопатата един археологически паметник… До известна степен има авторски права върху него да го публикува. След публикацията всеки има право да го ползва свободно, както е казано в Законопроекта. Така е по целия свят. Затова говорят каталозите на големите изложби – когато дадат изображение на такъв паметник, отдолу пише: „Непубликувано“. Всички спазват правилника – да не се занимават с този паметник, докато той не излезе с публикация. Това е първото. С една работна група от колеги – специалисти по проблема, ще внеса поправка към този параграф. Той общо взето в другата си част е, както често казвам – читав. По втория Законопроект Министерството на културата има редица бележки, които са правилни. Юридическият отдел този път за разлика от други пъти си е свършил работата. В усъвършенстването на Закона между първо и второ четене тези бележки могат да бъдат взети предвид, защото е важно какво казва Министерството на културата. Там има само един § 3, който съм пропуснал, за което се извинявам, да го прочета внимателно на първото четене и съм го подписал. Той е в противоречие на определението за археологически паметник в същия този закон. Той противоречи на Конституцията, влиза в разрез с Конституцията и затова трябва да бъде отменен. Това е тази част от Закона, която казва какво е археологически паметник и, че, след като е регистриран, е паметник от национално значение, което означава, че всеки иманяр, който разруши нерегистрирана тракийска могила – тези паметници са повече от половината в България – не може да бъде преследван по смисъла на Закона, защото не е разрушил такъв паметник. Това нещо трябва да се махне. Не знам как се е промъкнало, не знам кой е идеологът на тази работа. Доколкото разговарях с Дани Кирилов – и той като мен не беше осъзнал порочността на целия този текст. Мисля, че това е лесно да се оправи. За останалата част от Закона, който според мен е напълно приемлив, защото касае търговията със съвременни паметници на изкуството, ще Ви каже Вежди Рашидов.

Уважаеми господин Председател, колеги! Няма да правя изказване, само ще Ви дефинирам какво значи този закон, който много отдавна трябваше да бъде направен. Казах го и пред нашата комисия – години наред се борим с незаконния и нелегален трафик на културни ценности. Разбира се, нямаше закони, които да уреждат тези взаимоотношения. Подписахме спогодби с много държави за каналите, през които непрекъснато търсим български ценности от какви ли не държави. Години наред българските колекционери бяха възприемани като врагове. Професорът ясно и точно каза – той е опитен човек в археологията, че престъплението е между иманяра и земята, поради простата причина, че земята е изключителна национална собственост и престъплението се извършва, когато ровиш в държавната собственост, изкарваш, не регистрираш и го криеш. Всичко останало по Закона е добросъвестният купувач. Години наред сме в § 22, от който трябва да излезем, и днес правим добра първа крачка да легализираме, неслучайно казвам думата „легализираме“, колекциите, защото ако не направим това, поощряваме каналите за износ на културни ценности. Те работят, няма какво да крием, няма защо да се правим на хора, които не забелязват това. Чрез този закон даваме възможност за легитимацията на културни ценности, които се обгрижват, финансират и са притежание на определени хора. Именно това легитимиране осветлява къде какво има и това е много по-достойно и лесно за контролиране от държавата. Държавата трябва да има своя контрол върху ценностите. Знаете, още като министър си търсехме чиниите от търговските къщи на Сотбис, от гръцките търговски къщи, скоро едни златни монети от Швейцария, върнахме 21 хиляди антики от Канада – лично аз в куфари съм ги носил. Така че това е една първа крачка. С кое съм съгласен с Вас, колега? Че това е костна система, с която, слава богу – аз Ви благодаря, че започнахме наистина демократично да либерализираме и да легитимираме ценностите на България. Да, разбира се, този закон е закон за един жив организъм и във времето, дай боже, все така добре да работи тази комисия, в името на националната култура ще се поправят определени неща, ще видим някои точки, които не работят, други – работят. Разбира се, този жив организъм ще го вкараме в една правилна посока да се развива. Никой не е казал, че днес решаваме и той е завършен закон. Разбира се, текстовете, които професорът отбеляза – да, всичко това подлежи отново да го коригираме, да огледаме, заедно ще го направим. Благодаря Ви, че днес за първи път взимаме добро решение за бъдещето на демократична България и нейната духовност и да опазим културните ценности. Отново ще кажа: чест Ви прави, че, когато говорим за национална култура, за ценности, за духовната сфера, забравяте партийните си страсти и много отговорно решаваме съдбата на българската държава в нейното лице, нейната ценностна система. Току-що открих световен конгрес на паметниците на културата и туризма. Цял свят се изсипа в „Шератон“. Много хубаво мина всичко. Ние сме поредната стара държава с много стара и много важна култура, което ще помогне на културната индустрия. Туризмът не са общежитията, които строим като хотели, туризмът са точно културните ценности, заради които ние работим, колега. Благодаря на всички за отговорността, която поехте, за достойнството, което имате – не мога да не го отбележа, и съм горд, че имам една от най-консенсусните комисии и работим като единни в името на българската култура. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще Ви представя „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 8 ноември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 6 се създават ал. 3, 4, 5 и 6: „(3) Агенцията е администратор на помощ по смисъла на Закона за държавните помощи за схемите по чл. 26, ал. 1. (4) Агенцията информира министъра на финансите за предоставянето на държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, при условията и по реда на Закона за държавните помощи. (5) Агенцията изготвя обобщена информация за всяка схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2, която предоставя на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014“. (6) Агенцията събира, поддържа и съхранява информацията за извършените от нея действия при предоставяне на държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1. Срокът за съхранение на информацията е за период, не по-кратък от 10 години, считано от датата, на която е предоставена последната индивидуална държавна помощ или минимална помощ“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 3: „3. Национална комисия за разпространение на филми;“ б) досегашните т. 3, 4 и 5 стават съответно т. 4, 5 и 6. 2. В ал. 2 думите „устройствения правилник на Агенцията“ се заменят с „правилника за прилагане на закона“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „филмопроизводството“ се заменя с „производството на филми“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Финансовата комисия извършва експертна оценка съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 3 и 4 и предлага на изпълнителния директор на Агенцията размерът на държавното подпомагане за всеки проект за производство и разпространение на филми, за фестивали и за показ на филми.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Комисиите по чл. 8, ал. 1 извършват оценка на проектите, с които се кандидатства за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1. (2) Организацията на дейността на Националния съвет за кино и на комисиите по чл. 8, ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.

По § 6 има предложение на народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България се предвижда: 1. субсидия за Агенцията, която включва и средствата за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, като годишният размер на субсидията не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 пълнометражни игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация; 2. средства за членски внос в международни организации, фондове и програми в областта на филмовата индустрия, в които членува Република България; 3. средства за издръжка на Агенцията; 4. средства за финансиране на национални фестивали, организирани от Агенцията.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Средствата, набрани по чл. 16, ал. 3 и чл. 17, т. 1, се разходват за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1. (2) Средствата по ал. 1 се разпределят, както следва: 1. до 5 на сто за схема по чл. 26, ал, 1, т. 2 – за финансиране на разпространението на филми; 2. до 5 на сто за схема по чл., 26, ал. 1, т. 3 – за финансиране на показ на филми; 3. до 5 на сто за схема по чл. 26, ал. 1, т. 3 – за финансиране на фестивали; 4. не по-малко от 85 на сто за схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 – за финансиране на производството на филми, от които: а) до 5 на сто – за филми по чл. 30а; б) до 10 на сто – за дебютни филми; в) до 20 на сто – за филми по чл. 28, ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Годишният бюджет на всяка схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 не може да надвишава размерите, определени в чл. 4, параграф 2, буква „аа“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.“

По § 8 има предложение на народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Държавното подпомагане на филмовата индустрия се предоставя като: 1. схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014; 2. схема за държавна помощ за разпространение на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014; 3. схема за минимална помощ за фестивали и показ на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1407/2013“. (2) Условията и редът за отпускане на средствата за държавно подпомагане по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 и Регламент (ЕС) № 1407/2013. 2. В ал. 3, в изречение второ в началото се добавя „Когато плащането е на траншове“. 3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така: „(4) Възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ или неправилно използвана държавна помощ се извършва при условията и по реда на Закона за държавните помощи. (5) За държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1 не може да кандидатства: 1. член на Националната художествена комисия, Националната комисия за разпространение на филми или на Финансовата комисия – до изтичането на мандата на съответната комисия, в която участва; 2. служител на Агенцията. (6) Когато правомощията на член на комисия по ал. 5, т. 1 са прекратени предсрочно, той не може да кандидатства за държавно подпомагане до изтичането на мандата на съответната комисия, в която е участвал.“ 4. Създава се нова ал. 7: „(7) За държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1 не може да кандидатства лице, свързано с лице по ал. 5.“ 5. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „финансово подпомагане по този закон“ се заменят с „държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1“. 6. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „на проекти за финансово подпомагане от Агенцията“ се заменят със „за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. Създава се чл. 26а: Чл. 26а. (1) За държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1 може да кандидатства лице, вписано в регистъра по чл. 19, ал. 1, което няма просрочени задължения към агенцията и/или просрочени публични задължения към държавата. (2) Лицето по ал. 1 кандидатства с проект, който отговаря на изискванията за допустими разходи по чл. 54, § 5 от Регламент (ЕС) № 651/2014, съответно по Регламент (ЕС) № 1407/2013. (3) Не се допуска държавно подпомагане на проекти, които проповядват насилие, верска, расова или етническа нетърпимост или съдържат порнография.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Проектите, с които се кандидатства за държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1 се оценяват като културни продукти съобразно:“; 2. В т. 4 думите „управлението и промоцията на проекта“ се заменят с „тяхното управление и промоция“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В Глава пета, в наименованието на Раздел II думата „филмопроизводството“ се заменя с „производството на филми“.“

По § 12 има предложение от народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 се предоставя за проекти за: 1. производство на български филми, включително дебютни филми; 2. производство на филми при условията на копродукция с държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, съставена в Страсбург на 2 октомври 1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 30 от 2004 г.) (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия и аудиовизията; 3. производство на филми при условията на копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват; 4. дейности на предпроизводствен етап за писане на сценарий и създаването на филм по т. 1 – 3.“ 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Националният съвет за кино ежегодно предлага квота за финансиране на проекти за дебютни филми. 4. В ал. 6 думите „Размерът на средствата за държавно“ се заменят с „Интензитетът на държавното“ и навсякъде думите „бюджета на проекта“ се заменят с „допустимите разходи“. 5. В ал. 7, в изречение първо накрая се добавя „като този процент не може да надвишава 80 на сто от общия бюджет на филма“ и се създава изречение трето: „Минималното равнище на производствената дейност на територията на Република България е до 50 на сто от общия производствен бюджет на филма.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. Член 30 се изменя така: „Чл. 30. (1) Държавното подпомагане за проекти по чл. 28, ал. 1 се предоставя след провеждане на конкурс, обявен със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с правилника за прилагане на закона. (2) С кандидатите, придобили право да бъдат финансирани, се сключва договор за държавно подпомагане. (3) С договора по ал. 2 се предоставя държавна помощ по смисъла на Закона за държавните помощи, като датата на неговото влизане в сила се счита за дата, на която е предоставена помощта.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 30а след думата „подпомагане“ се добавя „за производство“ и накрая се добавя „и на правилника за неговото прилагане“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „на проекти“ се добавя „за производство на филми“ и накрая се добавя „и на правилника за неговото прилагане“. 2. Алинея 3 се отменя.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В Глава пета, в наименованието на Раздел III думите „на разпространението и показа“ се заменят със „за разпространение“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. Член 32 се изменя така: „Чл. 32. (1) Държавно подпомагане за разпространение на филми се предоставя по схема по чл. 26, ал. 1, т. 2 за: 1. български филми; 2. филми, създадени при условията на копродукция с държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия; 3. европейски филми. (2) Интензитетът на държавното подпомагане за разпространение на филми по ал. 1, т. 1 и 2 е до 50 на сто от допустимите разходи, а за разпространение на филми по ал. 1, т. 3 е до 25 на сто от допустимите разходи.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. Член 33 се изменя така: „Чл. 33. (1) Държавното подпомагане за филми по чл. 32 се предоставя след провеждане на конкурс, обявен със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с правилника за прилагане на закона. (2) С кандидатите, които са придобили правото да бъдат финансирани, се сключва договор за държавно подпомагане. (3) С договора по ал. 2 се предоставя държавна помощ по смисъла на Закона за държавните помощи, като датата на неговото влизане в сила се счита за дата, на която е предоставена помощта.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 2 думите „по сключените договори до погасяване на предоставеното държавно финансиране“ се заличават.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В Глава пета се създава Раздел IV с чл. 35а – 35д: „Раздел IV Държавно подпомагане за фестивали и показ на филми Чл. 35а. Държавното подпомагане за фестивали и показ на филми се предоставя по схема за минимална помощ по чл. 26, ал. 1, т. 3. Чл. 35б. (1) Държавното подпомагане за фестивали се предоставя за създаването на рекламни материали, филмови копия, субтитрирането, представянето и популяризирането на български филми на международни и национални кинофестивали, седмици и панорами на българското кино. (2) Интензитетът на помощта по ал. 1 не може да надвишава 50 на сто от допустимите разходи съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013. (3) Държавното подпомагане за фестивали се предоставя след влизането в сила на договор за държавно подпомагане, сключен между кандидата и агенцията. Чл. 35в. (1) Държавно подпомагане за показ на филми се предоставя за: 1. български филми; 2. филми, създадени при условията на копродукция с държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия; 3. европейски филми. (2) Държавното подпомагане за показ на филми по ал. 1, т. 1 и 2 е в размер до 50 на сто от средната цена на билета за предходната година в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс, умножена по броя на местата в него и по броя на прожекциите на филма, за който се кандидатства, като размерът не може да надвишава определените в член 3, параграф 2 от Регламент 1407/2013 размери. (3) Държавното подпомагане за показ на филми по ал. 1, т. 3 е в размер до 25 на сто от общите приходи от продадените билети в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс за съответния филм, като размерът не може да надвишава определените в член 3, параграф 2 от Регламент 1407/2013 размери. (4) Държавното подпомагане за показ на филми се предоставя въз основа на проект, който може да включва до 4 филма. (5) Държавното подпомагане за фестивали се предоставя след влизането в сила на договор за държавно подпомагане, сключен между кандидата и агенцията. Чл. 35г. (1) Държавното подпомагане за показ на филми се предоставя по искане на лице, което извършва показ на филми в киносалони на територията на Република България. Към искането лицето предоставя на агенцията и информация за дейността си по чл. 43. (2) Условията и редът за предоставяне на държавното подпомагане за показ на филми се определят с правилника за прилагане на закона. (3) С цел недопускане надвишаване на размерите, определени в член 3, параграф 2 от Регламент 1407/2013, помощта се изразява като парични безвъзмездни средства и използваните стойности са в брутно изражение преди облагане с данъци или други такси. (4) Помощта, изплащана на траншове, се сконтира към стойността ѝ към момента на нейното предоставяне. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране, е сконтовият процент, приложим към момента на отпускане на помощта. Чл. 35д. За държавно подпомагане за фестивали и показ на филми може да кандидатства лице, вписано в регистъра по чл. 19, ал. 1, което няма просрочени задължения към агенцията и/или просрочени публични задължения към държавата.“

По § 23 има предложение на народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители: „§ 23. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения 1. В т. 2, буква „в“ думата „българските“ се заменя с „европейските“; 2. Точка 4 се изменя така: „4. „Дебютен филм“ е първият късометражен филм на режисьор, завършил семестриално специалност „телевизионна и кинорежисура“ или „анимационно кино“ по реда на този закон. 3. Създава се нова т. 5 със следния текст: „5. „Първи пълнометражен игрален или анимационен филм“ е филм на режисьор, реализирал най-малко два късометражни игрални, документални или анимационни филма, селектирани в конкурсните програми на националните фестивали „Златна роза“ или „Златен ритон“. 4. Досегашните т. 5 – 13 стават съответно т. 6 – 14; 5. Досегашната т. 14 става т. 15 и придобива следния текст: „15. „Средностатистически бюджет на игрален филм“ е бюджет на пълнометражен игрален филм, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми, включително разходите за изработване на 5 копия за разпространение на филма, превод и субтитриране на два чужди езика, както и разходите за реклама и промоция в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година. В изчисляването на средностатистическия бюджет на игрален филм не се включват нискобюджетните и първите пълнометражни игрални филми на режисьорите. 6. Досегашните т. 15 и 16 стават т.16 и 17 и в тях се заличават думите „и бюджетните разходи на филмите в производство“. 7. Досегашните точки 17 и 18 стават точки 18 и 19. 8. Създава се нова точка 20 със следния текст: „20. „Късометражен филм“ е филм с продължителност до 27 минути. 9. Досегашната т. 19 става т. 21. 10. Досегашната т. 20 става т. 22 и се изменя така: „20. „Продуцент“ е предприятие по смисъла на Регламент № 651/2014 и Регламент № 1407/2013, което инициира и организира реализацията на филма от собствено име, осигурявайки необходимите за целта финансови средства и други условия. 11. Създава се нова точка 23 със следния текст: „23. „Продуцент на пълнометражен игрален или анимационен филм“ е продуцент, реализирал по реда на тази закон най-малко четири късометражни игрални или анимационни или документални филма по реда на този закон. 12. Досегашните т. 21 и 22 стават съответно т. 24 и 25. 13. Създава се нова точка 26 със следния текст: „26. „Филм с малък бюджет“ е филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм. 14. Досегашната т. 23 става т. 27 и се изменя така: „27. „Труден филм“ е филм, който отговаря на едно от следните условия: а) чиято единствена оригинална версия е на български език; б) първи и втори пълнометражен игрален или анимационен филм на режисьора; в) филм с малък бюджет; г) късометражен филм; д) дебютен филм; е) документален филм; ж) международна копродукция със страна с ограничена територия, население и езикова област; 15. Създава се нова т. 28: „28. „схема за помощ“, „интензитет на помощта“, „допустими разходи“ са понятия по смисъла на Регламент № 651/2014.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 23 накрая се добавя „както и късометражен филм, първи и втори филм на режисьора, документален филм или филм с малък бюджет или друг филм с трудна търговска реализация.”; 2. Създава се т. 24: „24. „Схема за помощ“ е понятие по смисъла на т. 35 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. За държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 може да кандидатства проект, който до влизането в сила на този закон е преминал оценка за културен продукт и изпълнението по него не е започнало.“

Комисията предлага да се създадат § 26 и 27: „§ 26. Схемите за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат от влизането в сила на правилника за прилагане на закона. § 27. В срок един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона и привежда устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ и тарифата по чл. 25 в съответствие с този закон.“

Предложение на народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 28: „§ 28. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 64, ал. 3 думите „чл. 58, ал. 1 и 3, чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1“ се заменят с „ал.1, чл. 58, ал. 1 и 3 и чл. 62, ал. 1“. 2. В чл. 200д думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 3. В чл. 229, ал. 2 думите „а в случаите по чл. 196, ал. 2 – от кмета на съответната община“ се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29.

Господин Председател, уважаеми колеги! Ако позволите няколко думи.

Законопроектът, който приехме преди малко и който ще стане Закон за изменение и допълнение към Закона за филмовата индустрия, е изключително важен и аз искам да благодаря на всички, които работиха по този проект, и колегите от Комисията, които за пореден път показаха, че в Комисията по културата и медиите цари консенсус. Както видяхте, голяма част от предложенията, които бяха направени от професор Стефан Данаилов и народните представители отляво, бяха приети от нас. Благодаря на експертите, които присъстваха на извънредното заседание във вторник, защото благодарение на това извънредно заседание, свикано от нашия председател господин Рашидов, стана възможно гласуването днес. С този законопроект всъщност се въвеждат два регламента за разпределение на средства за държавна помощ за хората, които се занимават с киноиндустрия и ще стане възможно до края на годината средствата, предвидени за тази година, да бъдат усвоени. Това е изключително важно и мисля, че нашият колега Евгени Будинов също ще бъде доволен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „БСП за България“.)