22 декември 2009 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Във връзка със зачестилите престъпления, странно зачестилите престъпления, които стават в нашата държава в последните седмици, предлагам вътрешният министър да информира Народното събрание какво прави Вътрешното министерство за тяхното разкриване и какво ще прави по този въпрос. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! След като е постъпило такова искане за информиране за дейността на Министерството на вътрешните работи, аз като вицепремиер и министър на вътрешните работи ще се възползвам от правото си да ви информирам за това какво прави Министерството на вътрешните работи в последните няколко месеца. Понеже проблемите в министерството са доста сериозни като наследство, трябваше да бъдат предприети и доста промени – както кадрови, така и законодателни, за да можем да подобрим работата на Министерството на вътрешните работи и тя да отговори на очакванията на обществото, а и на нашите европейски партньори. В тази връзка ще си позволя да ви прочета един информационен материал, от който ще можете да добиете цялостна представа за състоянието и наследството, което имаше в Министерството на вътрешните работи.

Защо наследство? Вие какво правите? (Шум и подвиквания в ГЕРБ.)

То едното е свързано с другото, господин Корнезов. Защото когато говорим за проблеми в Министерството на вътрешните работи, трябва да изведем генезиса на проблемите, откъдето са дошли. А те са от управлението, което направихте, и направихте една импотентна система на правоохранителната система. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) Така че ако имате възможност да ме изслушате, да Ви информирам, ще го направя. Ако не, просто искам да отговоря на колегите, които питат за информация относно дейността на Министерството на вътрешните работи!

Не ми повишавайте тон! (Викове: „Е-е-е” в ГЕРБ, шум и реплики.)

Аз говоря, за да може да ме чуете, господин Корнезов. Ако Вие го възприемате така, извинявайте! Уважаеми народни представители, Правителството за европейско развитие на България наследи тежки проблеми в сектора за сигурност. Констатира се дисфункция, липса на координация между отделните звена в Министерството на вътрешните работи, между МВР, ДАНС и прокуратурата, както и липса на свобода на действие на оперативния състав. Устойчивият характер на дръзките престъпления, свързани с отвличания с цел откуп, магистралните грабежи, наркоразпространението показаха проблеми и слабости и в работата по разкриването, пресичането и разследването на организираната и обща престъпност. Служителите на МВР бяха силно демотивирани. С цел преодоляване на проблемите, както и за изпълнение на препоръките в доклада на Комисията на европейските общности от 22 юли 2009 г. до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, правителството предприе съществени реформи в сектора за сигурност. Целта е да се интегрира секторът и да се създаде стабилна основа за работата на правоохранителните органи за обезпечаване сигурността и спокойствието на гражданите и ефективното противодействие и превенция на корупцията и престъпността. Една от основните задачи на новата изпълнителна власт в сектора за сигурност е елиминиране дублирането на функциите и изчистването на профила на службите. За целта се изготвиха и приеха изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи, Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за ДАНС и Правилника за прилагане на Закона за ДАНС. Благодарение на тези мерки се преодоля дезинтеграцията, премахнаха се условията за нездрава и самоцелна конкуренция, премахна се и дублирането на функции. Възстановяването на ГДБОП е важна стъпка за противодействие на организираната престъпност. Предприе се нов подход при боравенето с оперативна информация. Преодоляват се слабости, свързани с прикриването и несподелянето на важни оперативни данни. Новите мерки за интеграция и пълноценен обмен на информация между службите за сигурност доведе до конкретни резултати и обрат в борбата с организираната престъпност. Важно достижение, което е оценено по достойнство от нашите евроатлантически партньори, е създаването на съвместните специализирани екипи между прокуратура, МВР и ДАНС за борба с корупцията, организираната престъпност и злоупотребите с европейски средства. Звената са създадени въз основа на сключено на 8 септември 2009 г. споразумение за създаване на специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването между прокуратурата, МВР и ДАНС, уреждащо взаимодействието, функционалното разпределение и съвместните действия на прокурори, следователи, разследващи полицаи и оперативни работници. Създаден е много добър режим на координация и взаимодействие между прокуратурата, МВР и ДАНС. С работата на тези екипи се слага началото и на създаването на подобни регионални звена. Обособяването на служители от различни ведомства в един екип подпомага по-добрата координация при извършването на разследването. Екипите се сформират от служители с отлична теоретична подготовка, достатъчен практически опит, висока мотивация и преминали изследване с полиграф в Института по психология на МВР, както и тестове за лоялност и психическа устойчивост. От 1 октомври т.г. по същество започна съвместната работа на постоянно действащите екипи срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Резултатите през последните седмици по повод бандите за отвличания и магистрални грабежи доказват, че структурирането на екипите е правилна и очаквана стъпка, която започна да дава своите резултати. В изпълнение на Първата препоръка в Доклада на Комисията по европейските общности до Европейския парламент и Съвета от Министерския съвет се разработи и прие Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Стратегията е предвидена и като мярка в графика на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност за периода септември – декември 2009 г. Стратегията цели да обедини усилията на всички държавни органи и цялото общество за радикално противодействие на корупцията и организираната престъпност. За изпълнение на стратегията се предвижда реализирането на проекта БОРКОР, който ще обхване противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност в частта, в която двете явления взаимно се прикриват, и план за действие за превенция и противодействие на организираната престъпност. Целта е да се постигнат трайни резултати в борбата с тези явления. В изпълнение на програмата на правителството за европейско развитие на Република България и реализиране на един от основните приоритети, залегнали в нея, а именно сигурността на държавата и индивидуалната сигурност на българските граждани, както и възвръщане на доверието им към правоохранителната система на страната, се разработва стратегия за национална сигурност на Република България, която да определи основните рискове и приоритети в тази област. С приемането на стратегията ще завърши реформата в сектора за сигурност. Противодействието на организираната престъпност е един от водещите приоритети в дейността на Министерството на вътрешните работи при обезпечаване сигурността на гражданите. Службите на МВР работят постоянно за ефективна превенция и радикално противодействие на организираната престъпност. Използва се целият анализаторски инструментариум и се усъвършенства оперативно-издирвателната дейност чрез прилагане опита на партньорските служби. Извършен е хоризонтален анализ на фактите и информацията, събрана в отделните служби във връзка с отвличанията през последните години. Достъп до всички данни имат ограничен кръг служители от съвместни екипи от Прокуратурата, МВР и ДАНС. Създадена е нова организация на работа – предотвратява изтичането на информация и води до разпределение на задачи и сформиране на малки екипи, които да изпълнят конкретни действия. Осъществява се добра координация и използване на капацитета на службите на МВР, областните дирекции на министерството, СДВР, ГДБОБ, СОБТ, специализирани технически служби, заедно с ДАНС. Залага се на екипния принцип на работа. По-характерни разкрити престъпления: този месец е разкрита организирана престъпна група за отвличания с цел откуп. В хода на операцията са арестувани 25 лица. Организатори на похищенията са от шест до осем – така наречената банда „Наглите”. Останалите се занимавали с техническа поддръжка, прибиране на парите и откупите, превоз, логистика и т.н. Това, което мога да кажа, е, че тази нощ се проведе продължение на операция „Наглите”, където бяха задържани още четири лица, които са съпричастни към извършването на така наречените отвличания. Имаме допълнително още една къща, която в момента се проверява и е обезпечена, с което вече имаме четири къщи, и с което безспорно се доказва, че там са държани похитените. Правят се следствени експерименти с похитените. Уверявам ви, че с данните, които имаме към настоящия момент, можем спокойно да отчетем, че от деветнадесетте отвличания в рамките на две години и половина и импотентността на правоохранителната система, господин Корнезов, през последните две години и половина, днес можем да отчетем, че тази организирана престъпна група е направила отвличания на 17-18 от въпросните 19 лица, с което смятам, че е изпълнен един ангажимент към българското общество, гарантираме сигурност към нашите и чужди инвеститори, които идват в България, и по този начин създаваме условия за добър, сигурен начин на живот в България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) В резултат на проведени целенасочени оперативни мероприятия и заградителни действия на територията на цялата автомагистрала „Тракия” през м. декември т.г. е разбита организирана престъпна група за магистрални грабежи. В хода на операцията е спасен турски гражданин от сигурна смърт – от измръзване. Данните сочат, че групата е отговорна за редица магистрални грабежи срещу чужди граждани. При оперативно-заградителните мероприятия престъпниците са открили огън срещу полицейски служители. При престрелката един от престъпниците е прострелян и е починал на място. Вторият участник от групата вероятно е ранен, но е успял да избяга благодарение на факта, че познава много добре Ботевградския балкан. С цел създаване на алиби друг заподозрян участник от групата се е опитал да организира фиктивното си излизане от страната. В схемата е замесен и служител на Главна дирекция „Гранична полиция”. Благодарение на доброто сътрудничество от сръбска страна са получени доказателства, които наред със събраните данни помагат за разкриването на опита за фиктивното напускане. Това, което мога да кажа, е, че при проверките, които бяха направени, и експертизата, която беше направена на паспорта на така наречения Гейзо, се установява, че сръбският положен печат на граничен контролно-пропускателен пункт „Градина” е фалшив, и на унгарска територия – също. Оттук нататък това, което мога също да добавя, е, че от направените в понеделник – 21 декември т.г., експертизи в НИКК по безспорен начин е доказано, че оръжието, с което е стреляно по полицейския служебен автомобил на пътен възел Вакарел, е ползвано и при опита за грабеж на турския гражданин Джентис Сейман на 20 ноември 2001 г. в района на с. Окорско, както и при въоръжения обир на 30 декември 2008 г. на магазин „Била”. Също през м. декември т.г. е проведена операция за предотвратяване и залавяне на организирана престъпна група за касоразбивания, кражби на банкомати, банкови трезори, въоръжени грабежи на територията на цялата страна. Групата е подготвила обир на частна финансова институция – обменно бюро. Три лица са задържани на местопрестъплението. Групата е наблюдавана в рамките на месец и половина. В хода на операцията са задържани всички участници – трима от Пловдив, петима от Враца, един от които е бившият началник на Районно управление – Бяла Слатина, и двама от София. Този месец също е разкрита организирана престъпна група за неправомерно ползване на ДДС и регистриране на луксозни моторни превозни средства в България, противозаконно отнети от страни от Европейския съюз. Задържани са седем лица от Стара Загора. Иззети са счетоводни и банкови документи, печати на фирми, актове за прихващане и възстановяване на ДДС, договори за покупко-продажба на превозни средства, чужди регистрационни табели, неистински документи за самоличност и 12 инкриминирани автомобила. Три лица са задържани през м. декември за извършване на въоръжени грабежи на две бензиностанции „ЕКО” и „Лукойл”. При извършените претърсвания са намерени и иззети пушка, пистолет, маски и други инкриминиращи вещи и такива, уличаващи ги в престъпления. През м. декември в София е неутрализирана престъпна група, организираща доставки и разпространение на големи количества наркотици в столицата на територията на цялата страна. При последвалите претърсвания в колите и жилищата на участниците в групата им са намерени и иззети около 3 кг марихуана, амфетамин с общо тегло 2,5 кг, около 6000 таблетки екстази и 44 пакета с кокаин. Иззети са голям брой мобилни телефони и значими суми пари. През м. ноември т.г. е проведена операция за задържане на организирана престъпна група, извършваща престъпления с предмет МПС-та, в момент на противозаконно отнемане на МПС. Задържани са лица от активния криминален контингент, военнослужещ и двама полицейски служители от Четвърто районно управление на МВР, съпричастни към престъпленията на така наречената „група на Хастара”. При специализирани полицейски операции, проведени съвместно с представителите на Агенция за борба с наркотиците – ДЕА – САЩ, през м. ноември е разкрита нелегална лаборатория за производство на синтетични наркотици. От частен дом в столичния квартал Владая са иззети 150 кг таблетки амфетамин, 2,5 кг амфетамин субстанция, таблетиращи машини, помощни вещества, уреди за изсушаване и смесване. При специализирана полицейска операция през м. ноември т.г. в Сливен е разкрита нелегална лаборатория за производство на синтетични наркотици. Задържани са двама жители от града. Иззети са прекурсори, материали, оборудване за производство синтетичен наркотик – пико, две електронни везни и канабис. През м. октомври т.г. приключи 18-месечно разследване за разкриването на отвличането и убийството на бизнесмена от Бургас – собственик на голяма фирма. Събрани са достатъчно данни за изградена структура между поръчителите, бившия изпълнителен директор на Агенция за държавни вземания и бивш съдия във Варненския районен съд с организаторите на престъплението. Установени са преките извършители – две лица, едното от които е убито през лятото на 2008 г. Издирва се единият от поръчителите, а на другите четирима участници е наложена постоянна мярка за неотклонение – задържане под стража. При специализирана полицейска операция, проведена съвместно с ДАНС и Окръжната прокуратура – Пловдив, през м. октомври т.г. е разкрита организирана престъпна група за международен трафик на хероин от Турция за страни от Западна Европа. Задържани са лидерът на групата и още седем лица – петима български и двама турски граждани. Иззети са 50 кг хероин на обща стойност над 5 млн. лв., 4000 евро и компютърни конфигурации. В резултат на съвместни усилия с Федералната служба на Руската федерация за контрол над търговията с наркотиците през м. септември в Москва е проведена международна операция „Канал – 2009”. Иззети са около 750 кг хероин, 800 кг кокаин, 4 т хашиш, 16 кг синтетични наркотици и над 57 т прекурсори. При международна полицейска операция през м. септември т.г. е задържан издирваният с европейска заповед за арест господин Дактарас – литовски гражданин, лидер на оперативна престъпна група в Литва. Съвместно с полицейските власти във Виена – Австрия, и Франкфурт на Майн – Германия, през м. септември е разкрита организирана престъпна група за трафик на наркотици, съставена от български и македонски граждани. Задържани са четирима български граждани. Иззети са 5,5 кг хероин, преси за наркотични вещества и 99 фалшиви банкноти с номинал 100 евро. През м. август е задържан сръбски гражданин, който е избягал от затвора в Пирот, Сърбия, заподозрян като извършител на опит за убийство на български граничен полицай при незаконно преминаване на българо-сръбската граница. Също през м. август при специализирана полицейска операция в района на Елхово, проведена съвместно с турската гранична стража, са иззети над 40 кг хероин. Задържани са един турски и четирима български граждани, двама от които регистрирани за кражби и причиняване на средна телесна повреда, съпричастност към трафика на хора и наркотични вещества. От жилището на единия от задържаните български граждани е иззето незаконно оръжие. Съвместно с ДЕЕ-Истанбул през м. август в Ямбол е задържан жител от Елхово, обявен за международно издирване от Съединените американски щати за трафик на 15 кг кокаин от Мексико. Под ръководството на Върховна касационна прокуратура е в ход процедура за екстрадация. Обща престъпност. Още в началото на своя мандат ръководството на МВР заяви предприемането на спешни мерки за опазването на обществения ред, ограничаване нивото на престъпността и намаляване на рисковете и заплахи от нея. Превантивната дейност на полицейските органи е основен приоритет в работата на МВР. Една от формите на превенция се състои в дейността по наблюдението, осъществяването на надзора върху движението и дейността на лицата с противообществени прояви, с цел предотвратяване или пресичане на евентуална престъпна дейност. Паралелно с операция по документиране престъпната дейност на „Наглите” се проведе специализирана полицейска операция по привеждане в известност на криминалния контингент в цялата страна. Целта е изчистване на алибито на активния криминален контингент по отношение на тежки криминални престъпления, извършени на територията на страната. Също така цел на операцията е привеждане на известност на криминалния контингент и така наречените знакови фигури, лидери и членове на организирани престъпни структури. В хода на операцията са приложени гъвкави модели за ефективно управление на оперативните сили и средства за проверка на криминалния контингент в страната и лица от близкото им обкръжение. Извършен е анализ и оценка на информацията за дейността на организираните престъпни групи и разкриване на извършителите и поръчителите на тежки престъпления. На територията на страната общо проведени и профилактирани са 3019 лица, от които 1879 са от криминалния контингент, 1100 представляващи оперативен интерес и 40 лидери и членове на организирани престъпни групи. Осъществена е проверка на алибито на 1179 оперативно интересни лица, задържани са 158 лица, в това число 101 с полицейско разпореждане за 24 часа, 12 с прокурорско разпореждане за 72 часа, 20 с наложена постоянна мярка за неотклонение и задържане под стража и 9 с влязла в сила присъда лишаване от свобода. Осъществено е необходимото взаимодействие с окръжните прокуратури, като за периода са образувани общо 28 досъдебни производства във връзка с извършени различни по вид престъпления в страната. Разработени са мерки във връзка със зачестилите грабежи на финансови средства на обекти, охранявани от частни охранителни фирми и звена за самоохрана. С представители на организации и фирми са съгласувани действията за повишаване охраната и сигурността на местата, където се касират пари и ценности. Провеждат се мероприятия за засилване на полицейското присъствие в населените места с цел превенция и повишаване сигурността на населението. Активизирано е взаимодействието и партньорството с местното самоуправление и местната администрация. Активизирана е също дейността на полицейските инспектори, младшите полицейски инспектори и патрулно-постовата дейност по наблюдение на уязвими места, сборища, питейни и увеселителни заведения. Предприети са мерки за противодействие на престъпленията, свързани с разпространението на наркотични вещества в близост, до и в училищните райони на територията на страната. След задържане на лица, свързани с престъпления с наркотици, се продължава работата по проверка на доходите им от Икономическа полиция. По линия на противодействие на наркоразпространението се прилага комплексен подход за противодействие, който включва работата на различни структурни звена, както и последващо преследване с правни инструменти по Закона за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. За периода на уличени 1540 лица за притежание или разпространение на наркотични вещества, в това число и на преходни случаи, за същия период на миналата година са уличени 1159 лица. На територията на столицата продължава провеждането на специализирани полицейски операции за превенция и предотвратяване на различни видове престъпления в питейни и увеселителни заведения. Всички постигнати резултати в последните месеци се дължат на новия стил на работа, хоризонталния анализ на престъпната дейност, отпушването на системата за активна оперативна дейност и постигане ниво на координация в МВР и между правоохранителните органи. Това е накратко информацията, която смятам, че е важно да знаете като народни представители - какво прави правоохранителната система, какви са мерките, които се предприемат. Тук е моментът да благодаря на всички депутати, които гласуваха за промените, които са свързани с оптимизиране работата на правоохранителната система в Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

Остро възразявам срещу този проект за решение, защото е изготвен непрофесионално и още във второто изречение става ясно, където пише „комисията се състои от пет народни представители”, че този текст е вписан преднамерено. Текстът би било редно да гласи „се състои от народни представители по един от всяка парламентарна група”, а не да се предопределя „пет”, защото ако сега по обясними обстоятелства Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” не съществува, това не значи, че няма да съществува след Нова година, да речем. (Шум и реплики.) Още повече, че тук се подхожда изключително субективно и преднамерено. Дори когато управляваше предишната тройна коалиция, тя се съобразяваше, че в парламента има независими народни представители и включваше и тяхно участие в такива важни комисии. (Ръкопляскания от ДПС.) Това сега е елиминирано. Аз не мога да разбера с такъв вид решения докъде ще стигне българският парламентаризъм, но така или иначе той беше погазен грубо, с милиционерски кубинки при разтурянето на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”. Сега 200 хиляди български граждани отново са лишени от възможността да упражняват парламентарен контрол върху една такава изключително важна дейност, която се дава отново на една партия. Председателят на Комисията по правни въпроси вече става със статут на втори човек в държавата след министър-председателя. Така излиза. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Преди да започна с четенето на доклада, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат господин Веселин Вучков – заместник министър на вътрешните работи.

„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 10 декември 2009 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902 01 52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи господин Веселин Вучков - заместник министър, Васил Стойчев - заместник директор в дирекция „Борба с организираната престъпност”, Красимир Колев и Красин Мешев от дирекция „Оперативни и технически операции”, Благородна Макева – началник сектор в главна дирекция „Криминална полиция” и Снежана Малеева – началник-отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. и бе представен от заместник министъра Веселин Вучков. Целта на законопроекта е да се въведат изцяло изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни и съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО и същевременно да се отстранят проблеми, които са възникнали при работата по разкриване и разследване на престъпления във връзка с последната редакция на нормата на чл. 251 от закона. Законопроектът предвижда няколко основни промени, с които се задължава юридическите лица, осъществяващи обществени електронни и съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията; разграничават се данните относно трафика на съобщението от тяхното съдържание; гарантира се съхраняването на данните за определен период от време с оглед използването им за разкриването и разследването на престъпления, както и за издирване на лица. Липсата на възможност за незабавна реакция при извършването на престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието. Поради това в законопроекта е предвидено, че за нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, тези данни следва да се съхраняват. Предвидена е възможност за запазване и предоставяне на тези данни и за издирване на лица, които са се укрили от наказателно преследване, осъдени или отклонили се от изтърпяване на наказания, както и за случаи на издирване на безследно изчезнали лица или на лица, които не са обявени за общодържавно или издирване като безследно изчезнали, но в интерес на запазването на живота и здравето им е необходимо бързото установяване на тяхното местоположение. Изрично е посочено, че други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред. Въведено е задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да унищожават данните след изтичане на дванадесет месеца. Предвидени са две възможности за осигуряване на достъп до тези данни – чрез интерфейс при специализирана дирекция „Оперативни и технически операции” на Министерството на вътрешните работи или директно на органите, които са поискали достъп. В случаите на директно предоставяне на информацията предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, трябва в срок до осем часа от постъпване на разрешението от съда да предоставят справка с данните на органа, който е поискал информацията. Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство данните ще се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Създадени са нови чл. 250а, 250б и 250в, в които са определени условията и редът за достъп до тези данни, като е предвиден разрешителен режим. Посочени са органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане от съответния ръководител на орган по чл. 250в, ал. 1 след разпореждане от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалището на органа. Разпоредбата на чл. 251 регламентира реда за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България. В тези случаи достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило мотивирано искане от ръководител на съответния орган след писмено разпореждане от председателя на Софийски градски съд или от оправомощен от него съдия. За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. В законопроекта се предлага специализирана дирекция „Оперативни и технически операции” да извършва справка за данните при постъпване на съдебно разпореждане, което следва да се регистрира в специален регистър. Тази справка ще могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи. Изрично е предвидено ръководителят на специализирана дирекция „Оперативни и технически операции” да дава писмено разпореждане за изготвяне на всяка искана справка и след изготвянето й да бъде подписвана отново от него. След спазването на тази процедура справката следва да бъде изпратена на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните. Воденето на специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извършените справки от органите съобразно дадените разрешения, тъй като ще могат да бъдат съпоставяни данните от документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт. За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от директивата за всяка държава - членка да се определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на текстовете относно сигурността на съхраняваните данни. Като наблюдаващ орган на Комисията за защита на личните данни й се възлага да упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни и съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила за защита и сигурност при съхраняването на данните. Предвижда се предприятията, предоставящи обществени електронни и съобщителни мрежи и/или услуги, както и Министерството на вътрешните работи да предоставят ежегодно до 31 март обобщена статистическа информация на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган. С участието на Комисията за защита на личните данни като независим орган с контролни функции се гарантира, че данните, които ще се предоставят като обобщена статистическа информация на Народното събрание и на Европейската комисия, ще бъдат такива, каквито са били предоставяни от предприятията, предоставящи обществени електронни и съобщителни мрежи и/или услуги и от Министерството на вътрешните работи. Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на така наречените „трафични данни”, в чл. 360 от Наказателния кодекс се създава ал. 2, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрива трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В хода на дискусията взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов и Цветан Сичанов. Те поставиха въпроси за органите, които могат да искат достъп до тези данни за отпадането на лицензионния режим на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за прецизирането на текстовете относно достъпа до данни чрез интерфейс, за формирането на работна група, която да обсъди и отрази всички бележки и предложения, които могат да постъпят по законопроекта както от страна на народните представители, така и от неправителствените организации. Предложено бе също така да се създаде издаде изрична норма по подобие на чл. 334з от Закона за специалните разузнавателни средства, съгласно която гражданите да бъдат уведомявани при спазване на определени процедури за осъществен нерегламентиран достъп до техните данни, както и да бъде завишена глобата по чл. 332а за длъжностни лица от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. На 14 декември бе проведена среща на комисията с представители на неправителствени организации, на вносителите от Министерството на вътрешните работи, на Върховна касационна прокуратура и на Комисията за защита на личните данни, на която се представиха и обсъдиха получените становища по законопроекта. На тази среща бе отправено предложение от страна на ръководството на комисията към неправителствените организации и министерството да се включат в работна група за подготовката на законопроекта за второ гласуване, както и да изготвят конкретни предложения по него. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2.12.2009 г.” Благодаря.

Уважаема госпожа председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. На свое заседание на 17 декември 2009 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който бе представен в подробности от заместник-министъра на вътрешните работи господин Веселин Вучков. На заседанието присъстваха и: Снежана Малеева – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Благородна Макева – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване” в Криминална полиция в МВР, Красимир Колев – главен юрисконсулт в специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” и Васил Стойчев – заместник-директор на „Криминална полиция”, Марио Стоянов и Борислав Сарафов – прокурори във Върховна касационна прокуратура, Александър Кашъмов – ръководител на правен екип на Програма „Достъп до информация”. От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков. Той изтъкна, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения едновременно се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работата по разкриване и разследване на престъпления с последната редакция на нормата на чл. 251 от Закона за електронните съобщения, и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО. Предвид това, че с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО и при дефиниране на понятието „сериозно престъпление” е отчетено заявлението на Съвета във връзка с предложението за изменение на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации. Липсата на възможност за незабавна реакция при престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието. Поради това в законопроекта е предвидено, че за нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, тези данни ще се съхраняват. Предвидена е възможност за запазване и предоставяне на тези данни за издирване на лица – обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени или отклонили се от изтърпяване на наказание лица, издирване на безследно изчезнали лица или на лица, които въпреки че не са обявени за общодържавно издирване като безследно изчезнали, в интерес на запазването на техния живот и здраве е бързото установяване на тяхното местонахождение. Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство данните ще се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателния процесуален кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Създадени са нови разпоредби, в които ясно са указани условията и редът за достъп до тези данни, като е предвиден разрешителен режим, а също и органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. Целевият достъп до данните чрез интерфейс допълнително се гарантира с изричното изискване в специализирана дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи справка да могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи, като същата ще бъде извършена единствено при дадено разрешение от съда. Изрично е предвидено, че ръководителят на специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на МВР следва да дава писмено разпореждане за изготвяне на всяка искана справка, което да бъде отразено върху изготвеното искане. За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава - членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейна територия на разпоредбите, приети от държавите - членки в съответствие с чл. 7 относно сигурността на съхраняваните данни. С участието на Комисията за защита на лични данни като независим орган с контролни функции се гарантира, че данните, които ще се предоставят като обобщена статистическа информация на Народното събрание и на Европейската комисия, ще бъдат такива, каквито са били предоставени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и от Министерството на вътрешните работи, без каквато и да е намеса от трета страна. В заключение следва да се отбележи, че законопроектът въвежда напълно изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО, като при неговото изготвяне са съобразени практиките по прилагане на директивата в останалите държави членки. Съгласно чл. 34 от Конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени, като изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Редът, по който се предоставя информация относно кореспонденцията и съобщенията на едно лице, е уреден в Закона за специалните разузнавателни средства. С настоящия законопроект по същество се урежда друг ред за достъп до кореспонденцията и съобщенията на лицата, като по този ред не може да се разкрива тяхното съдържание. В законопроекта е предвидено достъп до данните да се предоставя и когато това е необходимо за издирването на лица. Конституцията не предвижда тази хипотеза, когато определя случаите, при които може да бъде ограничавана свободата на съобщенията и кореспонденцията. В съответствие с Конституцията на Република България в чл. 172 от НПК е посочено за кои престъпления могат да се прилагат специални разузнавателни средства. Законодателят е предвидил специалните разузнавателни средства да се използват, когато това се налага, при разследването на тежки умишлени престъпления по Глава първа, Глава втора, Раздели І, ІІ, ІV, V, VІІІ и ІХ, Глава пета, Раздели І-VІІ, Глава шеста, Раздели ІІ-ІV, Глава осма, Глава девета „а” (за компютърните престъпления), Глава единадесета, Раздели І-ІV, Глава дванадесета, Глава тринадесета и Глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, чл. 321, 321а, 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности. Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. В заключителната разпоредба вносителят предлага да се създаде нов престъпен състав в нормата на чл. 360, ал. 2 от Наказателния кодекс. В тази връзка следва да се има предвид, че в момента в Народното събрание се обсъжда Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и е по-прецизно и уместно тази разпоредба да отпадне от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и да бъде включена в общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. В дискусията по предложените промени в Закона за електронните съобщения изразиха становище господин Марио Стоянов от ВКП, господин Александър Кашъмов и народните представители Христо Бисеров, Димитър Лазаров, Искра Фидосова, Павел Димитров, Емил Радев и Веселин Методиев. Господин Марио Стоянов подкрепи законопроекта, като изтъкна, че ежедневната борба с организираната престъпност към момента е значително затруднена и поради това е необходимо да се въведе адекватен инструментариум, за да й се противодейства. В изказването си господин Александър Кашъмов посочи, че по три от критиките им към законопроекта - относно разширяването на кръга от престъпления, достъпа до данните и срока за тяхното съхраняване, е станало вече ясно, че вносителят има волята те да се вземат предвид. В нашата комисия, която последна разгледа този законопроект, стана ясно, че вносителите предлагат работна група, която да направи корекции между първо и второ четене по предизвикалите най-много дискусии текстове от законопроекта. Същевременно господин Кашъмов посочи, че най-голяма безпокойство за него предизвиква въвеждането на пряк технически достъп чрез интерфейс до съответните данни, защото това е в противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и практиката на Европейския съд. Господин Бисеров възрази срещу предложенията, аргументирайки се, че това е извън процедурите по НПК и че по същество се създават косвени доказателствени средства, извън процеса. Същевременно той изтъкна, че има опасност в бъдеще да се предвиди данните, събрани чрез този пряк достъп, да имат доказателствена стойност, както тези, събрани чрез СРС. Във връзка с това народните представители Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Павел Димитров изразиха становище, че подобни опасения са неоснователни, тъй като в тези случаи ще останат и материални следи. Господин Радев заяви, че държавата трябва да въведе директивата, а между първото и второто гласуване на законопроекта следва да се намери компромис по спорните текстове. От друга страна, господин Димитров предложи да се помисли за намаляване на предвидения в законопроекта 12-месечен срок, като даде пример, че в Германия този срок е 6-месечен. Господин Методиев изрази становище против законопроекта в този му вид, но посочи, че ако се намери решение по няколкото въпроса, включително и този за прекия технически достъп чрез интерфейс, тогава парламентарната му група ще преоцени позицията си. Комисията по правни въпроси се обедини около становището да се определи срок за използване на данните, да се уеднаквят текстовете, предвиждащи парламентарен контрол, и да се използва създадената вече администрация за това по отношение на контрол върху процедурите за СРС. Да се създаде работна група, която между първо и второ четене да прецизира текстовете от законопроекта. След проведената дискусия с 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Представям ви ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. „На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 декември 2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2009 г. На заседанието присъстваха господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, експерти от Министерството на вътрешните работи и представители на неправителствените организации, Сдружение за електронни комуникации и Фондация „Програма достъп до информация”. Законопроектът беше представен от господин Веселин Вучков. Предложените изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения предвиждат предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията. Създадени са разпоредби, с които се цели разграничаване на данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание и режима, който се прилага по отношение на тях. Гарантира се съхраняването на данните за определен период, с оглед използването на всички или на част от тях за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, и на престъпления по Глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица. Законопроектът предвижда и задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да унищожат данните след изтичане на 12 месеца с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени. В създадените нови чл. 250а, 250б и 250в са указани условията и редът за достъп до тези данни. В разпоредбата на чл. 250в, ал. 1 са посочени органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за тези данни. Достъпът до данните, осъществяван от органите по чл. 250в, ал. 1, се осъществява при постъпило мотивирано искане от съответния ръководител на службата след разпореждане от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалище на органа. За дадените разпореждания или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. В законопроекта е предвидено в случаите на директно предоставяне на информацията (когато не се предоставя чрез интерфейс), предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, трябва в срок до 8 часа от постъпване на разпореждането от съда да предоставят справка с данните на органа, който е поискал информацията. За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО всяка държава - членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия. Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите. За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на така наречените трафични данни, в чл. 360 от Наказателния кодекс се създава ал. 2, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 9 гласа „за” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2009 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, учуден съм, че подобно предложение не е направено досега, затова го правя сега, тъй като не бях сигурен, че някой от мнозинството ще направи предложение тази точка от дневния ред да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Законопроектът, който Народното събрание обсъжда, е от изключително голяма важност, предмет на много голям обществен интерес, засилен интерес. Вие, господин министър, знаете много добре, че това е въпрос, който засяга ключови аспекти на управлението, въпрос, пряко свързан с функционирането на демокрацията, с устоите на държавността, представляващ огромен интерес за много широк кръг обществени организации, за младите хора в България. Поради което на основание чл. 41, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение заседанието да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! „На заседанието, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи: Васил Стойчев - заместник-директор на Главна дирекция „Криминална полиция”, Благородна Макева - началник секция „Правно-нормативно обслужване” в Главна дирекция „Криминална полиция”, и Снежана Малеева – началник-отдел в дирекция „Европейско международно сътрудничество”. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно съхраняването на трафични данни. Законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО. Директива 2006/24/ЕО има за цел хармонизирането на разпоредбите относно задълженията на доставчиците на електронни съобщителни услуги или мрежи да запазват определени данни и да се гарантира, че тези данни са достъпни за целите на разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава - членка. Въпреки че директивата не съдържа определение на понятието „сериозно престъпление”, в заявление на Съвета (документ 5777/06) е отбелязано, че при определянето на сериозни престъпления в националното законодателство държавите - членки трябва да вземат предвид изброените престъпления в чл. 2 (2) от Рамковото решение относно Европейската заповед за арест 2002/584/ПВР и престъпленията в областта на телекомуникациите. В чл. 2 (2) от Рамковото решение 2002/584/ПВР са изброени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за срок не по-малък от три години. Директивата се прилага само по отношение на данни за трафик и данни за местоположението на физически и юридически лица, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителна услуга, като изключва от обхвата си информацията, разкриваща съдържанието на съобщението (чл. 1, § 2 от Директива 2006/24/ЕО). В § 2 от законопроекта са предвидени разпоредби, задължаващи юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията. Разграничени са данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание и режима, който се прилага по отношение на тях. Гарантира се съхраняването на данните за срок от 12 месеца с оглед използването на всички или част от тях за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, и престъпления по Глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица. След изтичане на този срок данните следва да бъдат унищожени, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени. Предвидени са две възможности за осигуряване на достъп до тези данни - чрез интерфейс при Специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или директно на органите, които са поискали достъп. За нуждите на наказателното производство данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс директно от предприятията. Достъпът до данните се осъществява при постъпило искане от съответния ръководител на компетентен орган, след разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. В § 5 от законопроекта за наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни съгласно изискването на чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО. В съответствие с чл. 15 от Директива 2006/24/ЕО законопроектът предвижда административно-наказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните. Освен това, в Наказателния кодекс е предвидена възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрие трафични данни. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения не противоречи на разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване с 6 гласа „за”, 1 глас „против” и 6 гласа „въздържал се” Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове не предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес се внася за гласуване на първо четене един изключително важен законопроект за изменение, който, уверявам ви, е само и единствено в интерес на правоохранителната система за адекватно разследване на всички видове престъпления. Може би днешните притеснения са, че би могло да се върви към злоупотреба, но аз смятам, че с механизма, който се запазва при така предложените промени, ние гарантираме да не се допускат подобни злоупотреби. Смятам, че това, което беше чуто от комисиите и това, което те изведоха като изводи, е, че ние гарантираме тази прозрачност на работа, която днес предлагаме. Запазва се разрешението да бъде давано от съда. Въвеждаме регистратурите, даваме възможност в реално време да работим с информация, която ние при всички положения и към настоящия момент трябва да получим, но я получаваме от оператора, а не от интерфейсите, които бяха изградени преди години. С последните направени промени бяха преустановени и по този начин Министерството на вътрешните работи се лиши от възможността при едно престъпление веднага, неотложно да могат да бъдат направени справки, които са от изключително важно значение за разследването на даден вид престъпление. Давам за пример убийството на тийнейджъра, което беше станало в Ямбол. Насоките, които имаха полицаите, бяха верни, но нямаше как да докажем тяхната достоверност, докато не получихме разпечатките. За съжаление обаче с месец и половина забавяне дойдоха отговорите, които трябваше да получим от мобилните оператори. Също така давам за пример убийството на лихваря, което беше станало в Русе. Насоките още от втория ден след убийството, по които вървяха полицаите, бяха в правилната посока. За съжаление обаче ние трябваше да имаме допълнителна възможност да докажем тяхната достоверност. Тя беше възможна само след като получихме разпечатките, за съжаление, отново месец след самото убийство. Това, което също е много важно – давам за пример двете момичета, които бяха залети с киселина в Благоевград, в дискотека в ранните часове на един ден, и насоките, които имаха полицаите. Отново трябваше директорът да ми се обажда лично на мен, аз да се обаждам на директора на звеното на Дирекцията за оперативни технически операции, за да може при комуникацията с мобилните оператори да търсим съдействие и да се молим за по-бърз отговор. Той определено допринесе за залавянето и задържането на тези двама тийнейджъри, които бяха залели с киселина тези две прекрасни момичета. Също така искам да дам като пример отвличането на двете момичета от Гложене, Тетевенско, които в рамките на 18 часа бяха вече в района на с. Бъркач, Плевенско. Трябва да ви кажа, че отново с помощта на установяването на клетките на мобилните оператори, през които те бяха осъществили разговори, успяхме да предприемем адекватни действия и да задържим тези извършители. Това, което искам все пак да го дам като информация, може би е важно. Още повече, имаме и директно предаване и смятам, че и за зрителите, и за слушателите ще е важно да знаят все пак защо предлагаме тези промени. Мога да ви кажа, че за периода от 1 до 30 ноември т.г. общият брой на направени искания до Софийски градски съд и окръжните съдилища в страната е 656, от тях 619 са получили разрешение, но това, което според мен е по-важно, е, че от „Мобилтел” са получени общо 26 справки, като най-краткият срок, за който операторът е предоставил исканата информация, е един ден, а най-дългият срок е 26 дни. За 199 от общо получените и изпратените до оператора искания за разрешения към 30.11.2009 г. не са получени отговори, което означава, че ние още сме във фаза, в която не можем да ползваме един допълнителен инструментариум за разследването на тежки престъпления. Също ще дам за едно изключително фрапиращо забавяне, което е по искане на Областна дирекция – Кърджали, от м. юни т.г. Максималното забавяне е 162 дни. Имаме забавяне от оператори, които са от 168 дни, от 123 дни. Не искам просто да изброявам тези факти, защото мисля, че има достатъчно примери, но ако иска някой народен представител, с удоволствие бих му предоставил цялостната информация. Това, което беше важно и това, което искахме да гарантираме, е при обсъждането на този законопроект да търсим обществена дискусия. Министерството на вътрешните работи предприе един изключително нов модел за работа при представянето и дискутирането на законодателни промени, които трябваше да бъдат внесени в Министерския съвет, а впоследствие и в Народното събрание. Тук е моментът да кажа, че имаше междуведомствена работна група, в която имаше представители от всички ведомства, имащи отношение към тези законодателни промени, представители на неправителствените организации и на гражданския сектор. Това, което беше много важно, е, че искахме да постигнем един баланс, от една страна – недопускане необосновано накърняване правата на отделната личност, от друга страна – снабдяване на службите за сигурност и обществен ред с адекватен инструментариум за противодействие на престъпността във времената на информационната ера. Този деликатен баланс може да се открие в разпоредбите на Директива 24 от 2006 г. на Европейския парламент. Този баланс е постигнат чрез разпоредбите на законопроекта, който е днес пред вас. Прозрачност и обществени обсъждания – това направихме, и смятам, че предложенията, които бяха направени на съответните дискусии, ние взехме в предвид, и с много от тях сме се съобразили. Аз благодаря и за обсъжданията, които се състояха в парламентарните комисии, защото там имаше възможност допълнително да бъдат прецизирани някои от текстовете, които днес са представени пред вас. Гаранция срещу злоупотребите и за сигурност е съдебното разрешение. От това няма да отстъпим. Това е принципна разлика от предложенията от началото на 2009 г., както и четирите вида регистри за искания на службите в районните съдилища, входящи искания при ЗДОТО, така че в тази посока мога да ви уверя, че ние ще гарантираме една прозрачност, а и с възможността да се прави реален обективен парламентарен контрол, това е още една допълнителна гаранция, която днес ние предлагаме. Направете вие сами изводите от всичко това, което говорим, и проблемите, които имаме в борбата ни срещу организираната престъпност. Мога да ви уверя, че за съжаление в голяма част от престъпленията, които се извършват, се използват предплатени карти, безименни карти. Единствената ни възможност е поне да можем да установим в реално време клетките на мобилните оператори при комуникациите, които се правят от извършителите на престъпления. Това е единственото, от което се водим и което е само и единствено в интерес на всички нас – българските граждани. Трябва да можем реално да противодействаме на тази престъпност, все пак трябва по някакъв начин държавата да бъде адекватна при противодействие и при реакция на подобни престъпления. Аз също искам да благодаря на миналото Народно събрание, което прие законодателните промени от 1 януари 2010 г. да няма вече безименни карти. В цяла Европа тези карти са поименни. И това, което мога да ви кажа, е, че няма престъпление, което е извършено и като са заловени извършителите, да не се установи, че те боравят с по 4-5 или 20-80-60 безименни карти от различни мобилни оператори. И смятам, че тук това, което е прието в Четиридесетото Народно събрание, е само и единствено водено от интерес на сигурността на гражданите и възможността да имаме някаква реална представа за всичко, което става. Това е, с което бих искал да ви запозная, и съм готов на всякаква дискусия по темата. Смятам, че дори до приемането днес на първо четене и предстоящото обсъждане до второ четене ние сме отворени и готови за диалог, защото искаме да запазим този баланс, да не накърняваме интересите на българските граждани, да нямат те тези притеснения. Но тук искам да благодаря на един народен представител, няма да го споменавам кой е, който каза: защо трябва да възприемаме като предпоставка, че Министерството на вътрешните работи ще злоупотреби с подобна информация при положение, че гарантираме този контрол, който днес ние приемаме. По какъв начин ние гарантираме, че мобилните оператори, които разполагат през цялото време с нашите лични данни, всъщност нямат подобен механизъм за контрол, няма да злоупотребят, а ние не можем да говорим за това, което може да се използва като инструментариум за предотвратяване и задържане на опасни престъпници? Подобен контрол към операторите, които боравят с личните данни на всички български граждани, не се осъществява. Аз съм убеден, че ще има предложения в тази посока от депутатите, с които го коментирахме това, защото ние трябва да гарантираме и надеждността на контрол както над мобилните оператори, така и на проверките, които ще бъдат осъществявани в Министерство на вътрешните работи за надеждността, формата и начина на използването на всички тези разпечатки при тяхното ползване. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа! Този въпрос се внася за четвърти път в това Народно събрание. Предишните три пъти СДС, сега Синята коалиция, имаше една и съща позиция. Ние имаме много сериозно безпокойство, че от тези текстове могат да се създадат предпоставки за нарушаване на личната свобода на българските граждани. Слушах внимателно господин Цветанов. Ние симпатизираме и подкрепяме всички усилия на правителството за борба с престъпността, но това не може и не трябва да бъде за сметка на личното пространство на българските граждани. Трябва да разделим престъпниците от обикновения човек в България и това разделение е много важно. Слушах много внимателно господин вицепремиера. Това, което той говореше за разследване на престъпления – там данните се събират по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Законът за електронните съобщения служи за разузнаване. Да, тези данни ще бъдат използвани за разузнаване. Тази разлика е много важна. Това, че има случаи, в които операторите са дали по-бавно или са забавили данните, може да бъде решено отделно, без да има такъв интерфейс или постоянен достъп. Колеги, слушайте много внимателно, защото съм направил справка за целия Европейски съюз. Никъде няма такъв пасивен достъп. Никъде! Ако някой може да ме опровергае, моля да вземе думата. В Германия е приложена директивата – такъв пасивен достъп няма. В момента обаче в Германия се води дело пред Федералния конституционен съд по жалба на 34 хиляди граждани относно това дали директивата, която е въведена и в България, и в Германия, е конституционна. Никой не си и мисли за подобен интерфейс или пасивен достъп. В Унгария е заведено дело от същия характер. В Румъния с решение, обнародвано на 23 ноември 2009 г., Конституционният съд обяви за противоконституционна нормата, въвеждаща директивата, като прие, че не може всеки гражданин да бъде третиран като престъпник. Такова дело се завежда и в Чехия в момента. В Ирландия бе публикуван наскоро проектозакон за въвеждане на директивата, който се отнася само за престъпления, наказуеми с пет и повече години затвор, и не предвижда пряк достъп на институциите до данните за трафика на електронни съобщения. Във Великобритания „Хоум офис” се отказа от идеята за пряк достъп до базата данни през м. април 2009 г. Напомням ви, че една от неправителствените организации в България – Програма „Достъп до информация”, с които ние от години работим много добре, заведе дело срещу Наредба № 401. Върховният административен съд излезе с решение - тогава се въвеждаше същият пасивен достъп чрез компютърен терминал, че това е противоконституционно в България и тогава миналото Народно събрание се съобрази с този текст. По-късно ще ви го прочета. Забележете също, че в решение по делото „Марпър” срещу Великобритания от 2007 г. на голямата Камара на Европейския съд – вече става въпрос за Европейския съд, за правата на човека - бе обявено, че наличието на обща база данни на всички граждани за целите на превенция на престъпността представлява разглеждане на гражданите като престъпници, забележете, разглеждане на гражданите като престъпници, и това нарушава презумпцията за невинност. Решение на Европейския съд и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Искам да ви кажа още няколко неща. Споменах решението на Върховния административен съд. То казва така: „Националните правни норми следва да съблюдават това правило – чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, именно презумпцията за невинност, и да въвеждат разбираеми, ясно формулирани основания както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване”. Обобщавам: никъде в Европейския съюз няма такъв пасивен достъп. Има огромна възможност за злоупотреби. Ние не се съмняваме, че министърът на вътрешните работи ще бъде част от това, но как може той да гарантира за цялата система под себе си? Как може да гарантира?! Какъв огромен риск поема българското общество и българският парламент, ако гласува тези текстове днес? Следващото нещо, чл. 34 от българската Конституция ясно казва, че кореспонденцията е личен акт и може да бъде нарушена тайната на личната кореспонденция само за тежки престъпления. Това, което ни е предложено от Министерския съвет, говори за престъпления с наказателна отговорност над две години. Това противоречи директно на чл. 34 от Конституцията и, колеги, тук няма тълкуване, няма друга интерпретация, точка, това е положението. Така че моля ви да се върнем към понятието „тежки престъпления”, тоест престъпления, които подлежат на наказателна отговорност над 5 години. Това изисква българската Конституция и нищо друго не е логично, нищо друго не е възможно да бъде възприето. Другият въпрос, който нас много сериозно ни притеснява, е съхранението и унищожаването на данните. В чл. 250а, ал. 3 предвижда унищожаване на данните, до които не е имало достъп. Следователно данните, до които е предоставен достъп, трябва да бъдат съхранявани от предприятията за неограничен период от време. Подобен режим създава неопределена възможност за намеса в правото на зачитане на личния живот на хората и отива отвъд целта на директивата. И четвъртият въпрос, колеги, който нас ни притеснява, е, че няма ясно разписана процедура - едно лице години по-късно, или един период по-късно, да провери дали срещу него е била ползвана такъв вид информация и за каква цел. Тази процедура също не е детайлно разписана. Всичко това, колеги, нас много сериозно ни притеснява и СДС няма никаква причина, след като три пъти сме били против подобни текстове, сега да ги подкрепим. Призовавам ГЕРБ – партията, която има най-много депутати в 41-то Народно събрание, първо, да балансира интересите, както каза и вицепремиерът Цветанов, второ, да продължи един много сериозен обществен дебат. За да успокоите гражданското общество в България, да успокоите обществото, уважаеми колеги, трябва да се откажете от две неща и аз ви призовавам за това. Едното е пасивният постоянен достъп чрез интерфейс. Откажете се и ще успокоите Народното събрание. И второто нещо, от което трябва да се откажете, този достъп да бъде ползван само за тежки престъпления, тоест наказателна отговорност над 5 години. Това са двете най-важни неща. Ако тези два въпроса бъдат уредени, смятам, че и Народното събрание с повече спокойствие ще може да гласува и да възприеме тези текстове. Но въпросът е, ако смятате да вървите в тази посока, сега човек от ГЕРБ да вземе думата и ясно да поеме ангажимент, иначе ние не можем да подкрепим тези текстове. Няма как да го направим, защото това за нас представлява непреодолими трудности, непреодолими трудности. Знаете ли, един умен човек е казал следното нещо: „Когато се лишите от вашата лична свобода, за да получите повече сигурност, накрая ще загубите и свободата си, и сигурността си”. Пак повтарям в заключение, господин вицепремиер, ние подкрепяме мерките за сигурност, подкрепяме ги, но това не може да става с цената на масово следене в интернет, на масово следене на мобилни телефони, това не можем да го преглътнем. Не можем да се лишим от тази част от нашата свобода и смятам, че това е и позиция на голяма част от българското население. Но мисля, чрез разумни доводи, цялата тази аргументация, която ви представих - че няма такова нещо в целия Европейски съюз, можем да намерим разумно решение да отпаднат тези текстове. Тогава вече този закон да бъде приет и никой да не се притеснява, че в България ще бъдат нарушени права и свободи, за които ние 20 години се борихме. Ние това не можем да го допуснем. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цветанов! Господин Димитров, в първата част на Вашето изказване цитирахте дела в различни страни от Европейския съюз, които са заведени против Директива 2006/24/ЕО. Мотивите за завеждане на тези дела е разпоредбата на директивата да се съхраняват известен период данните с оглед разкриване на евентуални престъпления. Във втората част от Вашето изказване всъщност Вие подкрепихте наличието на тази директива, защото призовахте, че бихте гласували за този закон, ако няма така нареченият пасивен достъп или интерфейсът. Кое от двете всъщност - подкрепяте или не подкрепяте съществуването на директивата? Аз останах с впечатление, че Вие сте против тази директива. Защото ако Вие сте против тази директива, няма смисъл по-нататък да обосновавате какво трябва да има в този закон. Ако по принцип сте против тази директива, това обезсмисля всичките останали доводи. Това - първо. Второ, цитирахте едно дело на Административния съд за наредбата, която беше приета. Разбира се, че мотивите на съда по това дело са основателни, защото можеше с наредба да се регламентират тези въпроси. Никой тук не е спорил за това. Трето, не мога да разбера защо хората, които разбират за какво става въпрос, си позволяват да говорят за неограничен контрол на интернет, за неограничен контрол на трафика, като много добре знаете, че в този закон (а този закон буквално пресъздава разпоредбите на директивата) не става въпрос за неограничен достъп на трафик в интернет. Господин Цветанов каза, Вие много добре знаете, а и в комисията ставаше въпрос за т.нар. разпечатки – от коя клетка телефонът е осъществил контакт с телефон „В”, но да го кажа по-ясно – ако има сайт с педофилско съдържание, да стане ясно от кой компютър, от кой адрес е изпратен този сайт. Не става въпрос за следене по интернет на съдържанието. Това ясно е записано в закона, защото е предмет на Закона за специалните разузнавателни средства. Нека да бъдем етични, когато представяме нещата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, колеги! Господин Димитров, много от нещата, които казахте, вероятно са така. Искам да Ви попитам след голямата справка, която изчетохте за западноевропейските страни, направили ли сте такава справка в момента – колко лица от работещите в мобилните оператори или в предприятията, които доставят интернет, имат достъп до тази информация? Стотици и хиляди души в момента имат достъп до тази информация. Всеки човек с определено лоби – познати или с добър финансов ресурс, може да се добере до тази информация и да я използва за нечисти цели. В същото време Министерството на вътрешните работи, което трябва да се бори с престъпността, няма информация за тези данни. Колко души са те и кой ги контролира? Сигурен съм, че достатъчно на брой хора и в момента имат достъп до тази информация. А ние какво правим?! Тях не ги закачаме, не ги обвързваме с никакъв закон, а в същото време хората, които трябва да се занимават с разкриването на престъпленията, няма да имат достъп. И то контролиран достъп! Всички, които ще имат достъп – беше казано в комисията – ще имат собствени пароли, собствена възможност да се знае кой е влизал (с името му), кога е влизал и по какъв повод е ползвал информацията. А дали в момента тази информация се ползва от някого, никой не знае. Това е моят въпрос. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, считам, че безпокойството, което изразихте, според мен е неоснователно и пресилено. Ще Ви кажа защо мисля така. Първо ще кажа, че Вие след обоснованата Ви реч заявихте, че Вашето безпокойство се свежда до две неща – първо, че трябва да се ограничат престъпленията и информацията да бъде съхранявана и ползвана само за тежките престъпления, и второ, пряката връзка по интерфейс. В крайна сметка се оказа, че това са двете Ви претенции. В Комисията по правни въпроси много подробно обсъждахме въпроса и Вие виждате какъв е резултатът при гласуването – само четирима бяха против, като от тези четирима мисля, че двама въобще не присъстваха на обсъжданията. Подробно обсъждахме тези два проблема, за които Вие говорите. От отношението на господин Вучков, а и това, което чух сега от господин Цветанов, става ясно, че министерството е готово между първо и второ четене да коригира някои неща. Ще Ви кажа двата варианта, които обсъждахме. За втория вариант: в директивата се говори за сериозни престъпления, а не за тежки. По нашето законодателно право няма понятие „сериозни престъпления”, но директивата разширява кръга. Затова предложихме на господин Вучков и той го възприема, затова се надявам, че ще има корекция – да се промени минимумът от две години, а да се отрази в „тежки престъпления” и отделно да се изброят няколко текстове за престъпления, които макар и да не са тежки, но представляват интерес за службите, за да може да бъде съхранявана информацията за тези престъпления и след това да се ползва. Считам, че това е най-доброто и че министерството ще го възприеме. По отношение на интерфейса. Това, което казахте, че ще се ползва само за разузнаване, а не за доказателство – не е така, господин Димитров. Ще Ви кажа, че в момента тази информация се ползва като косвени доказателства в съда.

Добре, ще използвам времето си, за да направя изказване. Благодаря.

Уважаеми колеги, аз вече виждам ползата от дебата. Веднага мога да уточня един въпрос, който беше повдигнат от господин Лазаров. Директивата вече е възприета, господин Лазаров. Миналият парламент я възприе. Нищо от директивата не възприемаме сега. Този въпрос е приключил. Ако някой от вас може да ми покаже в директивата следенето с интерфейс, ще бъда най-щастливият човек. Колеги, замислете се! Комисията по европейските въпроси отхвърли тези текстове. Никъде в Европейския съюз ги няма. Нека да не упорстваме. Нека да потърсим балансираното решение, което защитава и българските граждани. Нека да разделим престъпниците от нормалния гражданин в България. Имаше и други въпроси – дали сме били против директивата. Пак казвам – не само че не сме против, но тя вече е възприета. Този въпрос е приключил. Вие сега предлагате текстове, които ги няма там. Няма ги! Имало оператори, които имали достъп до тези данни. Първо, нито един оператор няма национална база данни. Не се заблуждавайте. Никой няма такава национална база данни. Следващ въпрос. Надявам се днес да чуем само аргументирани изказвания и да не приемаме текстове, които ще предизвикат сериозни дебати и сериозно несъгласие от българското общество. Ние проведохме много сериозни консултации – и със социолози, и с неправителствени организации. Колеги, недоволството е много сериозно. Ако настояваме, много трудно ще можете да аргументирате тези текстове. Силната позиция, на която аз се надявам днес, е по два въпроса да чуем твърд ангажимент от ГЕРБ, че няма да стане. Първо, че интерфейсът ще отпадне, защото го няма никъде, и второ, че ще става въпрос за тежки престъпления. Господин Михов и господин Димитров, говорейки за тежки престъпления, моля внимателно да видите чл. 34 от българската Конституция. Личната кореспонденция е неприкосновена, освен в случаите на тежки престъпления. Ако ще го изменяте този текст, трябва да се започне от Конституцията. Всичко друго е несериозно. Някой казва, че наредбата е отхвърлена от Върховния административен съд, защото била подзаконов нормативен акт. Колеги, това е само един от аргументите. По-сериозният аргумент го прочетох и пак ще го прочета. В решението на съда се казва: „Националните правни норми следва да съблюдават това правило (чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека – презумпцията за невинност) и да въвеждат разбираеми и ясно формулирани основания както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване”. След решението на Върховния административен съд убедихме миналото Народно събрание, защото СДС отново имаше активна позиция, пасивният достъп да отпадне. След решението на Върховния административен съд миналото Народно събрание взе това решение. Колеги, призовавам ви към аргументиран дебат. Бъдете разумни и нека да вземем правилните решения в защита на българските граждани.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Всичко това, което казахте - може би не сте разбрали какво се има предвид. Господин Димитров, знаете ли какво е съдържанието на разпечатките в мобилните оператори? Няма съдържанието на разговорите! И това не е намеса в личната кореспонденция на българските граждани. Вие знаете ли, господин Димитров, че всеки един шеф на фирма е в правото си да получава ежемесечно разпечатки на мобилните кореспонденции, които са осъществили неговите служители? Това нарушаване на личната кореспонденция ли е? Това гарантиране ли е на човешките права? А Вие се съмнявате в правоохранителната система, която работи по документирането, предотвратяването на даден вид престъпление! Господин Димитров, интерфейсът, който ще бъде ползван, както в Испания и в Италия, е форма и начин да скъсим сроковете, от които днес ние не можем да се възползваме от това, което имаме като искане от мобилните оператори. Защото аз не мога да обясня на потърпевшото лице или близките на отвлечения, или претърпял дадено престъпление, че ние не можем да вървим в правилната посока, защото в момента чакаме мобилният оператор да ни отговори. Кажете ми, кой гарантира злоупотребата, ако бъде направена, в мобилните оператори? Кой го контролира това? Нали разбирате, че това, което ние ще ползваме от интерфейса от мобилните оператори или от операторите, всъщност те боравят с него постоянно във всяко време и това, което беше казано тук от колегата народен представител. Кажете ми, какъв е механизмът за контрол, който Вие днес казвате, че може да бъде осъществяван към тези оператори?

Но те нямат право да слушат разговорите!

Ама ние не слушаме разговорите, господа, ние говорим за разпечатки. Това е позиционирането на клетката на извършеното престъпление и участниците в това престъпление. Това не е съдържание на разговор, а този интерфейс ни дава в реално време, веднага да можем да реагираме и да извършим тази проверка. Така че направете разлика. Това, което е за съдържание, тогава вече вървим към специалните разузнавателни средства и закона, който се прилага. И там се ползва със съдийство, с аргументация. В момента мога да ви кажа, че много от служителите на министерството, за да получат адекватна информация веднага, те вървят към прилагане на искане, което е за специално разузнавателно средство за използването и подслушването на цялостната кореспонденция. Защото това е по-добрият начин в момента, отколкото да чакаме резултата от мобилния оператор. Разберете, тук вие в момента вървите с презумпцията, че МВР прави престъпленията, а не с това, че МВР трябва да разследва престъпленията. Нека да вървим малко в един такъв разум и в една действително диалогичност в това, което днес се обсъжда. Господин Димитров, моля Ви, елате и ще Ви запознаем с всичко това, което е свързано с начина на искане. Защото аз много исках и смятах, че ще дойдете на обсъжданията, които направихме в Министерството на вътрешните работи. Ние качихме целия законопроект на сайта на Министерството на вътрешните работи. Имаше постъпили предложения, за съжаление обаче от вас, които днес излизате и говорите, нямаше предложения. Вие не участвахте в дискусията, която беше с представители от неправителствените организации, от операторите. А днес казвате, че трябва да има дискусия. Ами ние сме я провели тази дискусия, за да стигнем дотук. Защото това е тема, която се коментира още от самото начало, с влизането ми в Министерството на вътрешните работи. Така че заповядайте на всички последващи дискусии. Ще Ви запознаем и с протоколите от дискусиите, предложенията, които са направени, и това, което сме взели предвид. Но моля Ви, недейте да казвате, че говорим за подслушване и нарушаване на правата на българските граждани. Формата и начинът за подслушването, които са регламентирани по закон, е съвсем различна форма и съвсем по друг начин. Тук говорим за клетки, за позициониране, а не за съдържанието на кореспонденцията. Направете разлика, моля Ви! (Ръкопляскания в ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, по всичко личи, че този законопроект е грубо недемократичен и антиконституционен. Той нарушава правата и свободите на българските граждани и се стреми да уцели най-прогресивните, най-умните и хората, които едва продължават да стоят в България. Сега чрез този законопроект им се дава знак, че полицейщината ще бъде над всичко. Говоря за конкретни неща. Първо, чрез този законопроект се цели пълен достъп на МВР, ДАНС, НРС, Военната полиция при Министерството на отбраната до личната свобода и неприкосновеност на гражданите и проследяване на същите чрез предоставяне на лични данни от операторите на електронни услуги и мрежи. Съгласно проекта в чл. 251, ал. 1, се предвижда данните за гражданите да се обработват, предоставят и съхраняват съгласно Закона за личните данни. Тук нещата са изместени. Чрез непублични регистри, забележете, в съдебната система, МВР, ДНС и Министерството на отбраната се обуславя невъзможност гражданите да защитят правата си при незаконно попадане в регистрацията на силовите ведомства. Нещо повече, Комисията за защита на личните данни наблюдава и упражнява надзор върху предприятията, осъществяващи електронни съобщителни мрежи или услуги, но тя няма никакви компетенции относно силовите министерства, които ще боравят с тази информация. Съгласно чл. 261, буква „б”, Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251, ал. 1, за който вече казах, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. Ефективността на този контрол също е под въпрос, меко казано, тъй като комисията няма да има достъп до оперативните преписки и разработки, които би следвало да съхраняват мотивите за достъп до същата тази информация. Но най-важното е, че силовите ведомства не спазват сами законите, защото водят две секретни регистратури, забележете, и двете не са публични, при условие че съгласно Закона за защита на класифицираната информация такава информация може да се обработва само в регистратура, която е лицензирана от Държавната комисия по сигурността на информацията. А това знаете, че е факт още 2003 г. Същите тези силови структури трябва да искат сами да се контролират, което е невъзможно. Нещо повече, това важи за всички в тези силови министерства, важи и за министъра на вътрешните работи. Ние сме изправени за първи път в ситуация за целия 20-годишен преход, при която председател на управляваща политическа партия е и министър на вътрешните работи. Всеки човек може да се изкуши, всеки човек може да поиска волно или неволно да прекрачи прага на закона. И ако го прекрачи, няма контрол, няма механизъм, с който да се осъществи дори парламентарен контрол. Защото нито гражданското общество, нито публичните регистри, нито специализираната комисия са в състояние да осъществят този парламентарен контрол. Така че, дами и господа от ГЕРБ, единственото, което бихте могли да направите, е да оттеглите законопроекта на този етап, да изчистите всички разпоредби, които противоречат на европейските норми, на нормите, гарантиращи правата и свободите на българските граждани, и тогава да предприемете стъпка за повторно внасяне. Благодаря ви. (Ръкопляскания от независимите депутати.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Янев, именно изказвания като Вашето създават изкуствено напрежение между гражданите, защото Вие явно не познавате законопроекта. Искам да Ви кажа, че в законопроекта Комисията за защита на личните данни е определена като наблюдаваща комисия и това гарантира сигурността на съхраняването и използването на тези данни, което е записано в чл. 9 на Директива 2006. От тази трибуна не бива да се говори наизуст, без да се познава законопроектът. Освен това, другите гаранции – това е съдебният контрол – предвидено е председател на районния съд да дава разрешението, това е парламентарният контрол, това е обстоятелството, че се предвижда в Наказателния кодекс да се създаде нов текст, който да наказва този, който използва неправомерно тази информация. Съществуват редица гаранции, които са в синхрон с Директива 2006, и те наистина ще създадат такива гаранции, които да предотвратят злоупотребите. Тъй като разполагам с още малко време, искам да довърша и да ви кажа, че и в момента в съдебната практика тези данни – става въпрос за позиционирането, а не съдържанието на разговорите – се използват като косвени доказателства от съда. На първо място, сега няма задължение на операторите да ги съхраняват. На второ място, господин Цветанов ви каза – съдът чака по два-три месеца доказателства, за да получи тази информация. Неоснователно е твърдението, че те ще се използват само за разузнаване. Аз мисля, че това ще бъдат и косвени доказателства в отделните позиции. В момента мобилните оператори разполагат абсолютно с тази информация и това не са лични данни. Благодаря ви.

Странно е, че само вие си мислите, че сте най-осведомените и най-компетентните, особено при...

Госпожо Цачева, аз нали не Ви репликирам?

Напротив, Вие ако искате да ме изкарате и глух – това е Ваш проблем. Много Ви моля да не ме репликирате.

Чувам какво шептите отзад зад гърба ми. Това е недопустимо.

Недопустимо е и бъдете председател на всички народни представители, а не на една партия.

Да, ще говоря по същество, разбира се.

Когато не ме прекъсвате – ще говоря! (Смях.) В исканията за трафика фигурират данни, и то е записано, относно проследяване, идентифициране на връзката, направление на връзката, дата, час, продължителност, идентификация на крайно електронно устройство, идентификация на клетката за ползване. Последното дава възможност и за проследяване на движението на гражданите и детайлно изучаване на техните връзки, разбира се, което обяснява всичко. Това, което искате да въведете с този законопроект, ясно и категорично нарушава човешките права и свободи. Аз съм убеден, че колкото и да натискате този законопроект да мине сега, Конституционният съд ще отмени тези текстове като противоконституционни. В това съм абсолютно убеден. През този период от време ще се опитате да спекулирате, ще се опитате да правите това, което никой не си е позволил през тези 20 години, но вие знаете, че в такива ситуации винаги нещата имат бумерангов ефект. Затова още веднъж съвсем добронамерено ви призоваваме – имайте предвид, че в обществото това, което искате да наложите с милиционерските кубинки, да натискате на всяка цена една партия и двама човека да управляват всичко – не е демократично. Напротив, това работи срещу вас. Затова вслушайте се в гласа на хора, които мислят различно. Това може само да ви помогне. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Заставам пред вас с ясната отговорност, че водим един много интересен и важен дебат, дебат, който изисква да кажем всички неща, които ни притесняват. Тук, от тази трибуна, говорещите преди мен изложиха конкретни текстове, конкретни информации, които ги притесняват. Член 34 от действащата Конституция гарантира, че „свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени” и „изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления”. Това е текст, който ние трябва непрекъснато да имаме предвид, когато дебатираме цялата тази тема. Защо това, което днес се случва, мен лично ме притеснява? Не защото ще бъдат следени крайният и началният адресати на едно съобщение, не за това, че ще има възможности да се знае кой на кого се е обадил. Аз искам да ви кажа, че като народен представител разполагам с един телефон. Този телефон е известен на абсолютно всички в избирателния район, от който съм, и може да ми звъни всеки, по всякакъв повод и да си говори каквото иска. Оттам нататък същото се отнася и за електронния ми адрес, на който може да пристига всякаква информация. Това, което господин министър Цветанов каза, е, че от 656 искания, направени до съдилищата, 619 са получили одобрение. Означава обаче, че не всичките 656 са получили това одобрение. Означава, че дори когато правата на един човек са нарушени, правата на всички в страната са застрашени. Това не е сентенция, която аз сега измислям или казвам в тази зала за първи път. Това, което е притеснителното според мен, и което аз искам да кажа: видях, че колеги от ГЕРБ се притесняват от това, че се подхожда с недоверие към Министерството на вътрешните работи като структура. Аз искам да попитам: защо МВР с предложенията в тези текстове подхожда с недоверие към 99% от българските граждани, които са много далече от сферата на извършване на тежки престъпления, които могат да бъдат следени по този ред? Много е важно да се знае и още нещо. Оказа се, че през годините във всяка една крупна далавера в държавата, при всяко едно голямо престъпление или организирана престъпна група в по-голямата си част е имало хора, които са подавали вътрешна информация. Аз не искам хора и една все още нереформирана система да могат да упражняват тотален контрол върху свободата на словото на гражданите, изразено през тяхната кореспонденция, да може във всеки един момент да се следи трафикът и да се знае какво правят гражданите в една сфера, която, на първо място, гарантира Конституцията като основни права и задължения на гражданите. Вярно е, че нещата в техниката се променят и тя се развива много бързо. Аз си спомням дебата, който водихме миналата седмица тук, в залата, по измененията в Наказателния кодекс. Спомням си, че тогава, когато казах, че трябва да бъдат въведени нови компютърни престъпления, господин Миков ми каза, че те съществуват и няма нужда от изменения в Наказателния кодекс. Само че тогава той може би имаше предвид кражбата на компютри. Днес ние имаме една много напреднала техника и в това информационно общество, в което живеем, е недопустимо държавата чрез изпълнителната власт, която категорично е политическа власт, има политически интереси и функции, да може да следи гражданите, да може да влиза в една сфера, която е неприкосновена за всеки един човек. Затова смятам, че законът трябва наистина да бъде оттеглен, да бъде преработен и да бъде направен по начин, който наистина да отговаря на разбиранията за свобода, за човешки права, за възможност те да бъдат гарантирани за всеки един български гражданин. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги, уважаеми господин Чукарски! Не мога да си обясня - или не разбирате за какво става въпрос, или умишлено заблуждавате народните представители, а и гражданството. Тук не става въпрос за тотален контрол. Тук става въпрос – след като съдията разреши и съответната процедура премине, да може да се ползва тази информация и то само срещу лица, за които има данни, че са извършили тежки престъпления. Вие тук говорите, че целият български народ тотално ще бъде контролиран. Това просто не е вярно и затова си позволих да взема отношение с тази реплика. Благодаря.

Уважаеми колеги, миналата седмица, когато споменах дебата по Наказателния кодекс, никъде не се въведе текст, свързан с тези сериозни престъпления за 1, 2, 3 години. Ясно е, че по нашия Наказателен кодекс тежките престъпления са над 5 години. Оттам нататък всичко, което е различно от това, влиза в противоречие с чл. 34, ал. 2 от Конституцията. Господин Димитров, аз се притеснявам от факта – не знам по каква линия, дали през обвързаност с едни други служби по някакъв начин ви карат да правите реплики, когато се изказваме от трибуната, но за нас е много важно хората да разберат, че с малки текстчета се опитвате да подмените нещо, което е нещо много важно. Тежкото престъпление е само това, което Наказателният кодекс визира като такова. Оттам нататък други дефиниции в Наказателния кодекс не може да има.

Аз Ви репликирах за друго, а не за тежките престъпления.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не случайно този дебат се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Това е един от важните дебати в края на тази календарна година по един въпрос, който, както се оказа, вълнува една огромна част от българското общество. Този въпрос не датира от днес. Искам да припомня, че не това ръководство на Министерството на вътрешните работи за първи път подхожда с подобно предложение. Това е една стара идея, едно старо искане на Министерството на вътрешните работи, което, както каза и господин Мартин Димитров, на три пъти е било отхвърляно именно тук, в Народното събрание. Не случайно е било отхвърлено тук, в Народното събрание, тъй като Народното събрание като еманация на българското общество, на цялото българско общество, е призвано, на първо място, да отстоява правата и законните интереси на всички български граждани и да направи последната, крайната преценка кое предложение, независимо откъде идва – дали от изпълнителната власт, дали от отделен народен представител, е в унисон с висшите интереси на обществото. Именно затова и днешният дебат придоби такива размери. Именно затова ние и досега - уверен съм, че и след моето изказване ще продължат - ще чуваме критични бележки, ще чуваме изказвания, изразяващи основателно безпокойство относно възможността да се приемат текстове, с които да бъдат застрашени основни конституционни права, основни права на гражданите, които са гарантирани не само в нашата Конституция, но и в международните договори, като започнем от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Уважаеми дами и господа народни представители, не случайно още първият акт, който е бил приет във връзка със спазването на правата на човека – habeas corpus, е бил приет, уважаеми господин министър, не срещу злоупотреби на частни лица или фирми, а той е бил приет като гаранция срещу възможността за злоупотреба от страна на властта. Не случайно Декларацията за правата на човека, приета след Френската революция от 1789 г., съдържа в себе си първите гаранции за защита на гражданите срещу възможността на властта, а не на този или онзи частен субект да злоупотреби и да подложи гражданите на своята държава на неправомерно третиране. Цялото национално и международно законодателство в областта на правата на човека цели на първо място именно това - да защити гражданите от евентуалните злоупотреби на властта. Ето защо не бива да се учудвате, че народните представители, които излизат на трибуната и изразяват своето безпокойство от тези текстове, се безпокоят, на първо място, от възможността с тези текстове да злоупотреби властта. Тази власт в случая се явява изпълнителната власт и по-специално Министерството на вътрешните работи. Естествено, всички ние се безпокоим от евентуалните злоупотреби, на които гражданите биха могли да бъдат подложени от страна на частни субекти, като телекомуникационни оператори или интернет оператори, но най-много гражданите са застрашени и основателно чувстват тревога, ако със законови текстове ние увеличим възможностите и изкушенията, които вървят ръка за ръка, властта да злоупотреби със свои правомощия и да наруши правата на гражданите. Що се отнася до примерите, които даде господин министърът, за това, че и в момента телекомуникационни оператори и интернет оператори разполагат с бази данни, да – това са лични данни и наистина е основателно безпокойството, че с тях може да бъде злоупотребено и сигурно и в момента се злоупотребява, но вместо и вие, и всички ние да се замислим върху законовите инициативи да се ограничат тези злоупотреби, да се накарат тези оператори да спазват изискванията на Закона за защита на личните данни, вместо ние да поискаме отчет от страна на органа, който е оправомощен да следи за спазването на правата на гражданите в областта на защитата на личните данни, каквато е едноименната комисия, ние създаваме възможности подобни злоупотреби да се осъществят и от представители на властта. Ето това е нещото, което нас основателно ни безпокои. Всички ние, убеден съм, споделяме вярата, че ръководството на Министерството на вътрешните работи искрено желае да се създадат механизми, включително законови, за оптимизиране на работата на службите за сигурност и на Министерството на вътрешните работи за ефективна борба с престъпността. Но също така ние сме наясно, че няма нито една структура в държавата, която да е имунизирана срещу отделни нейни представители, нарушаващи включително законовите разпоредби. Ние почти ежедневно четем за такива случаи, включително в рамките на Министерството на вътрешните работи. Почти ежедневно ставаме свидетели как този или онзи служител на министерството е бил уличен в извършването на неправомерни действия. Ето днес, например, четохме за уличен служител на Гранична полиция, който заедно със свои колеги от Румъния е изнудвал български граждани. Тоест никой не е застрахован срещу злоупотреби и най-малкото това е Министерството на вътрешните работи. Затова ние, като законодателен орган, сме задължени да приемем такова законодателство, което да ограничи до максимум възможностите и хипотезите, при които недобросъвестни фактори, недобросъвестни субекти – било то частни, било то служители на Министерството на вътрешните работи, да бъдат изкушени да злоупотребят.

Как ще стане?

Затова са създадени всички тези гаранции, включително в рамките на международното законодателство, затова Конституцията е гарантирала тези права в своята специална част, посветена на основните права и свободи на гражданите. Няма да се спирам детайлно на текстовете, тъй като колегите вече го направиха. Стана ясно, първо, че има разминаване с Конституцията и с Наказателния кодекс за това що е то „тежко престъпление”. Има значително снижаване на тежестта на престъпленията, от които нагоре ще бъде допустимо използването на тези средства, тоест изключително се разширява кръгът от хипотези, при които потенциално граждани биха могли да бъдат подложени на подобен род мерки. Има категорично становище на редица, включително неправителствени, организации. Има примери в европейските държави, в които прилагането на тази директива е било атакувано пред техния Конституционен съд, например в Германия. За поредeн път искам да ви обърна внимание, че не бива да възприемаме европейското законодателство, специално вторичното европейско законодателство, каквото представляват директивите, като абсолютната и последна истина и правда. Това законодателство също е неперфектно, в него не могат да не бъдат допускани грешки. То също подлежи на корекция и самокорекция от приелите го органи. Ето защо включително и директивите търпят промени, тъй като хората и обществото се променят. Ако в една директива са допуснати грешки, те могат да бъдат коригирани. Именно затова е гражданското общество и националните органи, националните съдилища, които са първите гаранти да бъде намерен точният баланс между изискванията за спазване на правата на човека и стремежа за ефективна борба срещу престъпността. Призовавам всички народни представители да гласуват по съвест. Специално се обръщам към народните представители от управляващата партия, сред които има изтъкнати юристи. Нека да гласуваме така, че утре да не се срамуваме от своята юридическа съвест! Нека да гласуваме така, че да приемем закон, който защитава българските граждани от всяка възможна злоупотреба! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ние това правим. А престъпниците какво да ги правим?

За престъпниците си има органи, които трябва да намерят ефективните методи. Ето, в началото на това заседание министърът на вътрешните работи ни изнесе много подробна информация за успехите, които е постигнало министерството при сега действащото законодателство. Следователно, когато има воля и мобилизация, могат да се постигат резултати, без да е необходимо да се развързват прекалено много ръцете на службите, когато се касае за борба с престъпността. Ефективна борба с престъпността може да се води и при сега действащото законодателство. Ако има откази и забавяния от страна на телекомуникационните оператори – да разрешават или дават достъп, си има способи и средства. Нека тогава приемем промени, които да задължат операторите да гарантират такъв достъп в определен къс срок и да бъдат санкционирани, ако не го предоставят. За мен също е недопустимо органите да реда да чакат сто или повече дни, за да получат подобни данни. Но нека да приемем такива норми, а не да залитаме към пряк и непрекъснат достъп чрез интерфейс и така нататък – неща, които отиват към тревожна крайност за всеки, който следи и го е грижа за спазване правата на човека. Уважаеми дами и господа, ние няма да подкрепим този законопроект. Надяваме се той да не бъде приет, но дори и да бъде приет, между първо и второ четене се надяваме да бъдат направени такива промени, които да гарантират, че правата и свободите на гражданите няма да бъдат застрашени от злоупотреби на властта. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Слушах внимателно изказванията на депутати, които са против. Обръщам се към господин Чукарски, който цитира 656 те разрешения от съда, от които 619 са получили разрешение да бъдат направени такива разпечатки. Господин Чукарски, през цялото време на предлаганите промени никога не сме казвали, че ще бъде променена процедурата за разрешение от съда – тя се запазва. На следващо място, въвеждаме регистри – допълнителна форма на контрол. Трето, има парламентарен контрол, който ще бъде осъществяван. Кажете какво повече трябва да се направи, за да има надеждност и прозрачност при правенето на тези разпечатки?! Господин Казак, разберете: всичко предлагано е само и единствено в интерес на гарантиране свободите и сигурността на българските граждани. Господин Чукарски говори за съответните кореспонденции. Пак повтарям: тук не говорим за кореспонденция, говорим само за разпечатки на абонатите, с които е разговаряно, и клетките къде се намират те. Това е всичко. Няма нищо, касаещо личната кореспонденция на тези абонати на тези мобилни телефони. Ако вие имате притеснения от това, че лице, извършило престъпление, е разследвано, а при разпечатката сте разговаряли с него, това не ви прави виновен. В тази посока не трябва да имате притеснения, защото не вярвам да правите някакви нередни неща. В тази посока молбата ми към всички е следната: помислете внимателно, анализирайте, но разберете, единственото, от което се ръководим, е с цел да бъдем много по ефективни. Не можем да обясним на потърпевшите лица от дадено престъпление, че не можем да направим дадено нещо, защото се забавят отговорите от мобилните оператори и ние не можем да им влияем. Това искаме. Правим контрол. Но кажете кой и по какъв начин осъществява контрола върху тези оператори, които през цялото време боравят с нашите лични данни?! Кой го осъществява по начина, по който ние предлагаме да бъде осъществяван към МВР? Министерството на вътрешните работи е правоохранителната система. Господин Казак говори за злоупотребите на полицаите, които са хванати. Те са хванати от мерките и действията, предприети от ръководството на Министерството на вътрешните работи. Докато сега водим тази дискусия, да ви кажа, че точно преди 15 минути е задържано и петото лице – Цуро, от бандата за отвличания „Наглите”– 2. (Шум и ръкопляскания от ГЕРБ.) Всичко, което предприемаме и правим, е само и единствено за да бъдем по ефективни и когато вие отивате по родните си места и хората ви питат какво се прави за престъпността, вие да отговорите: „Приехме закон, който ще даде възможност на правоохранителната система да работи по добре. Запазваме контрола, който можем да осъществяваме като народни представители. Вие – гражданите, можете да бъдете спокойни”. Това предлагаме. Благодаря ви.

Госпожо председател, господин вицепремиер, колеги! Упълномощена съм да изразя позицията на парламентарната група на Коалиция за България по повод протестите на тютюнопроизводителите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Принудени сме да го направим, защото сме провокирани от министър председателя Бойко Борисов, който вчера коментира действията на Асоциацията на тютюнопроизводителите невярно и манипулативно. За тези, които не познават материята, фактите са следните: в Бюджет 2009 за заложени, предвидени и вече изплатени 108 млн. лв., от които 80 млн. лв. от бюджета и 28 млн. лв. от Фонд „Тютюн”. С това бившето правителство коректно е изпълнило ангажиментите си към тютюнопроизводителите за 2009 г. (Единични ръкопляскания и възгласи „браво” от ГЕРБ.) С това е премирана и изкупена реколтата за 2008 г. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Тогава защо стачкуват?

Ще ви отговоря защо стачкуват, вие би трябвало да знаете по добре. В момента стачкуват, защото в Бюджет 2010 г. – бюджетът на ГЕРБ, са заложени 80 млн. лв. за премии, за изкупуване и премиране на реколта 2009. Там сте записали, че това ще се случи след месец юли 2010 г. и при условие, че има пари в бюджета. Досега тези премии се изплащаха през месеците март и април и без никакви условия. Вие залагате закъсняло плащане и вероятно плащане, а не сигурно плащане. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Още малко информация. Не знам давате ли си сметка, че част от парите, които се заделят във Фонд „Тютюн” и се плащат като премия на тютюнопроизводителите, са отчисления от платения акциз от цигари – от производителите и търговците на цигари. Какво направихте вие?! Увеличихте драстично акциза на цигарите, заложихте очаквания от това увеличение да влязат в бюджета в повече между 150 и 200 млн. лв. и в същото време намалявате и поставяте като несигурно изплащането на премиите – производни от това увеличение на акциза, и ще има пари за тези премии дори само от увеличението на акциза. Аргументът ви, че Европа налага ограничения върху националните доплащания за тютюн, не е верен. Европа каза, че това е допустима помощ. Това е решение на всяко национално правителство и вие и вашето управление можете да вземете решение да увеличите националните доплащания за тютюна. Аргументът ви, че ние сме излъгали и подвели тютюнопроизводителите, като не сме поставили въпроса навреме пред Европейската комисия, е лъжа. Предишното управление е поставило въпроса на дискусия през м. април 2009 г. Това, което правите с бранша, е пагубно в няколко посоки. Имаме 60 000 регистрирани тютюнопроизводители. Със семействата им стават около 150 000 души. Тоест, това е и социален проблем. Този бранш ви внася 2 милиарда в бюджета от акциз, ДДС, данъци и така нататък. Тоест, удряйки го, това ви е и бюджетен, и финансов проблем. Този бранш ви е един от добрите, силните, експортно ориентирани. Удряйки го, създавате проблем в действията по текущата сметка. По този начин убивате един печеливш сектор и оттук нататък отговорността е абсолютно и само ваша и, ако обичате, не я прехвърляйте на предишното управление. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БСП и ДПС.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля да изслушате изказването ми и после, ако сметнете за необходимо, да реагирате, защото взимам думата от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи с предложение за отговорен, държавнически подход към решаването на проблема, който извади на улицата тютюнопроизводителите. Намираме се в тежка икономическа криза, която засяга без изключение всеки един български гражданин. Но, предполагам, ще се съгласите, че няма отрасъл, който да е засегнат по-тежко. Със законите за държавното обществено осигуряване и със Закона за държавния бюджет социалният статус на тютюнопроизводителите е влошен драстично в две посоки. Първо, има шоково намаляване на средствата за премиране на килограм тютюн, и второ, четирикратно се увеличи здравната и осигурителна тежест, която тютюнопроизводителите дължат към бюджета на държавното обществено осигуряване. Сумарният ефект на тези два подхода обрича тютюнопроизводителите на нищета. От тази гледна точка протестите им са естествени. Необходими са спешни, конкретни, ще подчертая – решителни действия от страна на правителството и на парламента. Това е най-надеждната превенция на риска от по-нататъшно ескалиране на напрежение, от което, уважаеми господин вицепремиер - заявявам категоричната позиция на Движението за права и свободи - страната няма нужда. Управление в условия на криза предполага стабилност. Затова трябва да чуем протестиращите, да чуем справедливите им искания. Никой няма интерес от социално напрежение. Затова от Движението за права и свободи ще възразим решително срещу всеки опит за партизиране на тежките социални проблеми на тези близо 50 000 тютюнопроизводители. Движението за права и свободи няма нужда от самоцелни политически дивиденти. Моделът на Движението за права и свободи не е конфронтационен. Нашият модел е моделът на решаването на проблемите. Затова сме готови за конструктивен диалог с управляващото мнозинство и с кабинета за намиране на изход. Изходът е в справедливи решения, които ще осигурят справедливо разпределение на тежестите на кризата. Имаме конкретни предложения. Бързам да ви уверя, че конкретните ни предложения отчитат обстоятелството, че Европа налага нови ограничения относно държавните помощи. Но няма как да скрием от обществото, че Брюксел предоставя възможности за активна държавна политика за подпомагане на земеделските производители, в това число и на тютюнопроизводителите, под формата на национални доплащания на килограм. И тази позиция на Европа е особено актуална в условия на тежка икономическа криза. Европа не пречи на никого да провежда политика на национални доплащания. Този проблем е в полето на политическата ни воля. Предлагам, ако я нямаме, да я събудим навреме. Ще припомня, че онова, което може реално да се направи за 2010 г., за да се осигурят премиите за реколта 2009, е осигуряване на премии в размер на нотифицираните вече в Брюксел 116 милиона, а не заложените в бюджета под две условия 80 милиона. Второ, отново трябва да се постави въпросът дали бе балансирана тази мярка за шоково четирикратно увеличение на здравните и социални осигуровки на земеделските производители. Струва ми се, че и тук има реална възможност да се преосмисли тази политика. И не съвсем накрая, има необходимост от незабавно решение на Министерския съвет, с което да се заяви пред Брюксел готовност за продължаване на политика на национални доплащания през следващите три години. Министерският съвет още не е приел това решение. То е изключително важно. Ние, разбира се, ще се съобразим с всички ограничения, които Брюксел налага, но в рамките на възможното ние трябва да продължим политиката на доплащания. Защото е много хубава тезата за алтернативата, но сега отговорността за управлението е ваша и много ми е любопитно след четири години какви алтернативи пък вие ще сте успели да задействате в райони, в които ресурсът земя е 6,6 декара на семейство. Питаме какви алтернативи са възможни там при тези почвени и климатични условия. Затова, уважаеми госпожи и господа, ние ви призоваваме към незабавни действия. Готови сме да предоставим нашия политико-експертен потенциал за излизане от тази ситуация. Тютюнопроизводителите не са монопол на която и да е политическа партия. Те са гласоподаватели на всички партии, които са представени в това Четиридесет и първо Народно събрание, и на техните проблеми трябва да гледаме не като на партийни проблеми, а като на проблем на българската държава! И е много важно да направите прецизния анализ какво губи бюджетът и какво печели от активна политика на подпомагане на тютюнопроизводителите, защото на тези 116 милиона възможни, разрешени от Брюксел за премиране, не трябва да гледате само като на разход, а като на необходимо условие за поддържане на един отрасъл, който е един от най-важните източници в приходната част на държавния бюджет! Вече чухте, че се осигуряват близо 2 милиарда по линия на тютюневия отрасъл, в това число, разбира се, и дейността на „Булгартабак”. И така, уважаеми госпожи и господа, преди напрежението да е взело връх, предлагам да седнем на масата на политическия диалог и да излезем с достатъчно ясни ангажименти пред тютюнопроизводителите, за да се успокои ситуацията, именно защото управлението в условия на криза предполага стабилност. Дали ще вървим към дестабилизиране? Отговорът на този въпрос е в полето на вашата политическа воля. Ние сме отворени за диалог. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Възползвам се от правото си, защото критиките в двете декларации от двете политически партии, БСП и ДПС, бяха насочени към българското правителство и това, което се случва. Уважаеми колеги, за 2009 г. от националния бюджет през м. май са платени 108 млн. лв., които са за 2008 г.! Уважаеми колеги, максимално разрешеният таван от Европейската комисия е 116 млн. лв. в рамките на един национален бюджет. Днешните претенции, които имат протестиращите, са веднага, на момента да бъдат платени 160 млн. лв., които касаят 2009 г. и които са платими през 2010 г.! (Реплики от КБ.) Уважаеми колеги, ние разговаряме все пак с протестиращите и знаем какви са техните искания. Така че в тази посока всичко, което беше казано досега, не отговаря на истината. За Бюджет 2010 са предвидени 80 милиона и ще се търсят възможностите да бъдат стигнати суми, доближаващи се до вашите, но сумите няма да бъдат над това, което е като решение на Европейската комисия – над 116 млн. лв. Нека все пак да изхождаме от днешните възможности и днешните претенции, които имат тези протестиращи. Сами разбирате, че не може тези протестиращи днес да искат и да имат условие, че тези пари трябва да бъдат платени до края на календарната 2009 г.! Ако вървим в тази хипотеза, тогава вие трябваше да имате приет бюджет с тези допълнителни плащания, които днес протестиращите искат от нас.

Това е спекулация!

Как да е спекулация? Как ще е спекулация? Как? (Шум и реплики от КБ.)

В тази посока ние ви уверяваме, че и в момента текат разговори с протестиращите, лично с министъра на земеделието, и се търсят всякакви възможности за 2010 г. плащанията да бъдат осигурени преди срока, който е даден за м. юни. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Първо ми позволете да Ви поздравя с успеха срещу „Наглите”. Искрено се радваме и се надяваме това да бъде първият голям пробив във фронта срещу организираната престъпност. Искрено желаем вие да го разширите колкото се може по-бързо. И веднага да мина на темата. Вие успяхте да постигнете този пробив, без да имате този постоянен, пряк, проследяващ интерфейс в Министерството на вътрешните работи. Вие направихте най-голямото постижение, без да се допирате плътно до нарушаване на конституционната норма в чл. 34, ал. 1. Вижте какво е записано там: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”! Неприкосновени! Вижте какво се научава, когато вие ползвате разпечатката. Вижте какво се разбира от страна на органа: „1. Установява се източникът, направлението, датата, часът и продължителността на връзката. Установява се типът на връзката. Установява се крайното електронно съобщително устройство на потребителя или това, което се представя за негово крайно устройство. Установява се и идентификаторът на ползваните клетки.” Вижте колко много повече информация от тази, която Конституцията обявява като неприкосновена, тайна! И свобода за почтените граждани! Вие плътно искате да я нарушите. Точно защото сме заинтересовани от вашия успех, аз ви призовавам да заявите, че ще оттеглите този текст или ще го коригирате много сериозно на второ четене, за да дадете възможност на Синята коалиция да подкрепи законопроекта. Отново като заинтересовани от вашия успех, аз искам да ви предупредя, че тези текстове в закона, чл. 250а и чл. 250б, ще паднат при първата атака пред Конституционния съд! Тези текстове няма да издържат и вие ще направите груба грешка. За да ви спестим тази грешка, ви призоваваме да не отивате към това нарушаване на Конституцията. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Цветанов! Беше цитиран текст от Конституцията – първата алинея, но, странно защо, не беше цитирана и втората алинея, която казва, че за разкриване на тежки престъпления и предотвратяване могат да бъдат ограничавани тези права. В предложения законопроект – да, споменато е, господин Бакалов, по време на разглеждането и по време на дискусиите, както и господин Цветанов каза, както и господин Вучков, се тръгна към варианта за да няма този конфликт, дали „сериозни престъпления” или да се възприеме това, което е подхода в българското законодателство и да се отиде на „тежки престъпления”, така че аз не виждам нищо противоконституционно тук. Нека да бъдем категорични. Що се касае до съдържащата се информация, която следва да бъде разкрита, аз не виждам защо тук продължава така да се говори при положение, че по Закона за специалните разузнавателни средства никой не прави драми, никой не го е поставил този въпрос, има възможност да се придобива много, много, много по голям обем информация, засягаща личните права и свободи, що се касае до придвижването, до заснемането, до установяване съдържанието на разговорите. Неминуемо при установяване съдържанието на разговорите цялата тази информация, за която сега ние тук спорим от кой телефон, каква продължителност, с кой телефон е говорено, също се съдържа по Закона за специалните разузнавателни средства. Не виждам защо продължава да се говори тук, едва ли не, че става въпрос за неконтролируем достъп до информация. Това е предмет на съвсем друг закон.

Уважаеми господин Лазаров, аз не цитирах ал. 2, която казва, че е изключение от първото правило -може с разрешение на съдебната власт, когато това налага разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, защото го каза моят колега Мартин Димитров. Той каза, че тези текстове са атакувани в редица страни и са паднали в техните конституционни съдилища. Същото ще се случи тук. Запомнете какво ви казваме! Правим го с най добро желание това да не се допуска. Освен това не смесвайте Закона за специалните разузнавателни средства с това, което гледаме. Ние гледаме изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Това, което е разрешено в Закона за специалните разузнавателни средства, е урегулирано. Там са предвидени съответни механизми и т.н. Там нещата са, така да се каже, балансирани и защитени. Ние говорим за друг закон. Ние говорим за пряка, непрекъсната, проследяваща интерфейс връзка на Министерството на вътрешните работи. Вие като човек, който познава тези неща отблизо, би трябвало много добре да разбирате за какво става въпрос, така че не смесвайте двете неща. Аз мисля, че това, което сега казвате, се разбира отлично от вицепремиера, разбира се, отлично и от председателя на Правната комисия. Аз се надявам, че сте ме чули достатъчно добре, за да няма след това наистина силно разочаровани хора. Не може с този закон да се обяви кое е тежко престъпление. Това е повече от ясно. Има Наказателен кодекс. Той казва кои са тежките престъпления, тоест възможни са тези проследявания във връзка с разкриването на тежко престъпление. Това е Конституцията. Може това нещо да бъде направено. Аз не казвам, че не може, обаче първо трябва да бъде променена Конституцията. Това е единственият начин да се реализира такъв замисъл. Ако сериозно желае ГЕРБ да влезе в тази дискусия, това трябва да бъде дискусия за промяна на Конституцията, а не за промяна на Закона за електронните съобщения, защото Конституцията защитава тези права на българските граждани.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костов! Аз Ви благодаря за поздравленията за добре свършената работа от служителите на Министерството на вътрешните работи, но конкретно и по този случай се наложи да водим разговори лично с представителите на мобилните оператори на най високо ниво, за да можем, когато започна осъществяването на комуникацията между извършителите на това похищение на господин Гунински и ... (Шум и реплики.) Господин Бакалов, ако има нещо, после да го изкоментираме. Тогава комуникацията се прави от абонати, които са безименни. И когато ние установим дадена комуникация, ние веднага искаме да направим и съответната разпечатка, за да видим какво е движението на тези, които осъществяват тази комуникация. Нали забирате, че като получим резултата на следващия ден, тя – комуникацията, е извършена предишния ден, така че всъщност ние бяхме изложени постоянно на провал във всичко това, което искахме да правим в реално време. Недейте да се притеснявате толкова от злоупотреби, защото вие сте хората, които ще ни контролирате. Вие сте хората, които ежедневно можете да правите контрол на всичко това, което правим, но разберете, че не може Министерството на вътрешните работи, министърът или главният секретар, или директорът на Дирекция „Оперативни технически операции” за всяка една определена ситуация, която е много тежка, с широк обществен отзвук, както беше, пак повтарям, заливането на двете момичета с киселина в Благоевград, ние да търсим лично и да се молим за бързата комуникация, която може да ни бъде дадена като отговор на това, което искаме. Просто разберете, че всичко е в реално време. И аз даже просто призовавам тези, които са най големите критици на това, което днес обсъждаме: елате да ви запознаем с една цялостна разработка и начина, по който работят службите, и тогава вие ще разберете и ще осъзнаете важността от това да имаш информацията в реално време. Защото много по лесно е да получаваме подобни аплодисменти за добре свършена работа, но развържете ни малко и ръцете, за да можем да имаме инструментариума, който ни гарантира да го правим това по бързо и в реално време. Защото нали заради този интерфейс, с който в момента вие смятате, че ние ще злоупотребим, с тази комуникация, която ще имаме с оператора, просто нали създаваме механизъм, като запазваме това, което е към настоящия момент, съдията дава разрешението. В момента ние вземаме от съдията, отива в мобилния оператор и чакаме, а някъде и не получаваме съответния отговор. Ами, кажете ми, как ние да си свършим работата? А днес ние предлагаме да се запази съдийското разрешение, да се въведат регистрите, да има парламентарен контрол и всичко това ще бъде в този интерфейс, където ще има всичко, което получаваме, и ще бъде завеждано, и вие ще го контролирате. Аз не знам защо в парламента се говори така, когато има тази възможност за контрол. Ние сме политическа партия, която има възможността да даде този механизъм на контрол, който го давахме и за Комисията за контрол на ДАНС, и за Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, където знаете, че председателството няма да бъде на най голямата парламентарно представена партия ГЕРБ, защото искаме да има гаранция. Знаете, че в предишния парламент не се осъществи този парламентарен контрол и то беше поради това, че мнозинството в предишния парламент не искаше да има такъв. Ние не се страхуваме от контрола. Ние искаме той да бъде реален. И комисията, която ще го осъществява, отново няма да има сигурно представител в ръководството от най голямата парламентарна група, за да гарантираме, че това ще бъде допълнителен механизъм за този контрол. Просто аз смятам, че в момента повече говорим политически, отколкото да говорим прагматично, за да бъдем ефективни в работата, защото не можем да обясним на хората, когато някой е изчезнал или когато има дадено престъпление, че ние не сме способни да направим тази разпечатка в реално време, максимално бързо. Разберете, някой път минутите, часовете са най важните, за да започне разследването по възможно най добрия път. Молбата ми е действително между първо и второ четене да има дискусия, да се прецизират текстове, ако се наложи, но недейте да ни слагате някакъв категоричен коментар, че това всъщност е нарушаване на човешките права. Не се стремим към това и ви гарантирам, че днес управлява ГЕРБ, утре ще бъде друго парламентарно мнозинство – във времето, след два-три мандата, но говорим, че нещата ще бъдат така направени, че да може да има гаранция. (Оживление, ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.) Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да ви помоля да приемете изказването ми като съвсем добронамерено. Аз искрено вярвам и в добрите намерения на вносителите на законопроекта. Въпросът е, първо, че един добър закон е добър тогава, когато балансира различните гледни точки, различните интереси. Тук става въпрос и за свободната и професионална работа на МВР, и за правата на гражданите, и второ, стана вече дума, че нелогично се появява практика в закони, които регламентират една материя, да се регламентира материя от други закони – било то Закона за специалните разузнавателни средства, било Наказателния кодекс, било Конституцията. Отдавна знаем, че с много добри намерения са постлани неслучайни пътища. Аз искам да обърна внимание само на три неща. Първо, законопроектът, господин министър, очевидно е правен бързо и от него има нужда, но той има нужда от доработване. Аз ви предлагам наистина, ако искаме да променим част от философията на този законопроект, вие да проведете необходимите дискусии и с неправителствен сектор, и със специалисти, и с правозащитни организации, и тогава да внесете философията на този законопроект. Ще ви дам няколко примера. Темата за интерфейса, толкова разглеждана няколко пъти днес тук, може спокойно да бъде заменена с достъп само до трафични данни с изискване на много кратък срок, за няколко часа, за да се предоставят исканите данни след разрешението на съдията. Технически лесно е осъществимо, защото всички доставчици имат или могат да осигурят дежурство и предадените данни даже биха могли да се заверяват с подпис на съответния служител на доставчика, за да се гарантира вероятността пред МВР. На следващо място като пример, в прословутия текст на чл. 250а - за съхраняването на данните. В интернет комуникацията не съществуват такива елементи като установяване на идентификатор на ползваните клетки. Давам ви този пример само за да ви кажа, че е необходимо разграничаване на връзките между мобилните телефони и интернет кореспонденцията, което е един от основните проблеми на законопроекта. И това трябва да бъде доработено, защото разликата между двата типа комуникации и технически, и съдържателно като достъп е проблемът, който притеснява гражданите. Тях не ги притеснява толкова наличието на разпечатки от мобилните разговори, които притежава всеки касиер и счетоводител в България, тях ги притеснява достъпът до интернет кореспонденцията. Искам да се върна към втория проблем, който създава законът, за който говориха няколко колеги – липсата на регламентация на отговорността при злоупотреба. Всички си спомняме как тук, в тази зала, на 28 октомври 2009 г. по време на парламентарния контрол в отговор на министър Цветанов стана ясно, че народният представител Румен Такоров е бил подслушван. И до днес не е ясно кой носи отговорност за това, и нямаме отговор за това. Питам аз: какво пречи да има текст за регламентиране на отговорността при злоупотреба в този законопроект? И на трето място, при всичките добри намерения този законопроект създава усещането за въвеждане на полицейщина като основен начин за справяне с престъпността и осигуряване сигурността на гражданите. Бихме подкрепили всички действия, водещи до повишаване на сигурността на гражданите, но полицейщината не води до повече сигурност, а до повече страх. От една страна, нарушаване на граждански права, от друга страна – така или иначе няма да издържи в Конституционния съд, нарушаване на конституционни разпоредби, незачитане на презумпцията за невинност – основен принцип на правото. Искам само да кажа, че тези нарушения на първо четене не са технически поправки, които се решават между две четения. От тази гледна точка нищо не пречи този законопроект да бъде подобрен и ние отново да го гледаме тук, в пленарната зала. Той вече създаде напрежение, високо недоволство в интернет общността. Аз също не разбирам логиката на управляващото мнозинство - защо създава фронтове, когато може един законопроект, осигуряващ сигурността и бързото справяне с престъпността, да обедини пленарната зала. Благодаря ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Николов, Вие казахте, че са били изнесени данни, че един народен представител е бил подслушван. Ами, още по-лошо от това. В моето изказване наблегнах на тезата, че ние не се съмняваме в добрите намерения на ръководството на министерството, но има служители, и то ръководни служители, които биха могли да злоупотребят и вече са го правили. Какво ще кажете например за случая, при който Инспекторатът на Министерството на вътрешните работи е бил подслушван от бивш вече началник на Окръжна дирекция „Полиция”, в Ямбол ли беше или в Сливен? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Инспекторатът на министерството, служители на Министерството на вътрешните работи са били подслушвани от недобросъвестен служител на същото министерство! Ето това е доказателство, че нито министерството, нито която и да е структура е застрахована от злоупотреби, и затова трябва да има гаранции – законови гаранции. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Казак, мисля, че в това е проблемът. Радвам се, че Вие го формулирате, дано да го разбере мнозинството в залата – на моменти подменяме дебата. Дебатите не са за това дали да се дадат права на МВР, или да не се дадат права на МВР. Дебатите са за гаранциите за правата на българските граждани. Мисля, че бихме могли да ги гарантираме и този закон да бъде основан на консенсус в желанието на всички за справяне в борбата с престъпността на правителството. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Господин Николов, аз ще Ви помоля да погледнете законопроекта, който беше внесен от старото българско правителство, и ще видите разликата от това, което внасяме днес, където има много по-големи гаранции за това да няма злоупотреби. На двете дискусии, които бяха организирани в Министерството на вътрешните работи в рамките на две седмици, имаше предложения от неправителствения сектор, бяха взети предвид, и това, което е внесено днес за обсъждане, е един продукт от междуведомствена работна група и сме се съобразили в общи линии с всички, за да направим този баланс на това, което внасяме днес. Що се касае до тези подслушвания, за които говорите, в Областната дирекция на Стара Загора, това за съжаление е правено много години назад и е нерегламентирано изграждане и експлоатиране на специални разузнавателни средства. То няма нищо общо с това, което днес коментираме и дискутираме, така че просто не смесвайте двете неща. Мога да Ви кажа, че сме предприели адекватни действия, за да може да се търси наказателна отговорност от тези служители. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин министър, уважаеми колеги! Вземам повод от дупликата на господин Николов. Дебатът не е за това Министерството на вътрешните работи да има бърз достъп до достоверна информация, дебатът е за това, че промените в законите, когато касаят граждански права, първо, трябва да са съобразени с Конституцията, и второ, трябва да има ясни гаранции за тези граждански права. За нищо друго не е дебатът. И той не е от днес, не е от този законопроект, той е в обществото, той беше и в миналия парламент. Аз бях един от хората, които се противопоставяха на правителствения законопроект в миналото Народно събрание, защото той беше по-слаб от този. Но, господин министър, не е вярно, че този законопроект е плод на разбирателство с общественото мнение, най-общо казано, и с онези организации, които имат отношение към тези въпроси. Те бяха на нашите заседания, ние имаме техните писмени становища и твърдението, че този законопроект е балансиран, не е точно. Аз нямам отговор на няколко въпроса. Защо искате да нарушите чл. 34 от Конституцията? Не може да не ви е ясно, че петгодишната граница за лишаване от свобода е нещо, което не може да прескочите? Защо сега между първо и второ четене правите един опит и господин заместник-министърът каза на заседание в нашата комисия: добре, ние сме съгласни да се ограничим в разпоредбата на чл. 34 и към това да добавим още няколко други престъпления. Към кое? Към текста на Конституцията? Ще допишем Конституцията ли, питам аз. Защо след като направихте такова широко обсъждане, никъде в законопроекта няма ясен срок докога ще се пазят тези данни, когато не са включени като доказателства в един процес? Това е елементарно, защо го няма в закона? Защо ще го правим между първо и второ четене? Защо никъде в законопроекта няма текстове, които да казват как гражданите, за които е събирана тази информация, ако няма никакви обвинения срещу тях, после имат право на достъп да проследят как е събирана, в кои периоди, защо? Това е конституционно право. Аз нямам отговор на въпроса защо не ползвате Закона за специалните разузнавателни средства за тази информация, след като процедурите са идентични – сроковете са еднакви, пак се иска разрешение от съд. Като разширявате възможността над 200 председатели на районни съдилища да дават разрешение, не затруднявате ли контрола? Всъщност аз имам едно обяснение и затова взех думата. Искам да изкажа едно подозрение. Другия месец ние ще гледаме Наказателнопроцесуалния кодекс. Там ще направим една промяна, с която ще обявим, че всички доказателства, събрани със специални разузнавателни средства извън наказателния процес, стават годни доказателства в процеса. Тук ще дойде момент, дали ще е след година, дали ще е след две, ще поискате – дано не съм прав! – всички доказателства, събрани извън процеса по този ред, да станат годни доказателства в процеса. Защото Наказателнопроцесуалният процес е формален по две причини – за да гарантира достоверността на доказателствата и за да гарантира, че те не са събрани в нарушение на човешки права. Ако вие твърдите, че с този закон искате да подобрите работата така, че престъпленията да бъдат доказани, вие трябва да дадете механизъм за събиране на годни доказателства в рамките на наказателния процес. Тук изобщо не става дума за такова нещо. Тук става дума за това как службите за сигурност - те са избрани - събират тази информация. А както на всички юристи и неюристи е известно, службите за сигурност не са органи по разследването, те не създават доказателства. Затова аз казвам така: Вашите твърдения, че законът е балансиран, че гарантира човешките права, че не нарушава Конституцията и че е насочен в крайна сметка към осъдителни присъди, не са верни! И предупрежденията, които получавате, че в Конституционния съд този закон ще бъде променен, са съвсем във вярна посока, господин министър. В Правната комисия никой от нас не си позволи да политизира този въпрос, защото той не е въпрос за политическо недобросъвестно поведение, въпросът е много сериозен. Аз пак казвам, дано не съм прав, след време онази хватка за СРС-тата, която правите сега, ще я направите по отношение на тази информация. Защото това не е доказателство. Ако я поиска прокурорът, ще стане доказателство. Обаче да я поиска в процеса. И този закон като не урежда тези неща, за какво говорим тогава? Може би примерно изискванията за пазене на тази информация през определен период не са в грешна посока, но този закон не създава предпоставки за борба с престъпността така, че да довежда до осъдителни присъди. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Аз считам, че господин Бисеров не е прав, затова го репликирам. И ще коментирам наистина деликатния момент с доказателствата и доказателствените средства. При една от репликите си споменах, че и при сега действащото законодателство – и господин Бисеров го подкрепи – ако съдът или прокурорът поискат тази информация. Това са писмени доказателствени средства и ако те са съхранени независимо от това дали, както той прогнозира, ще се поиска те да бъдат доказателства, и при сега действащото законодателство при поискването от съда или прокурора тази информация, ако тя е съхранена, затова ние сега искаме с този законопроект тя задължително да се съхранява, тя ще може да се използва като доказателство в процеса. Така че опасенията на господин Бисеров са неоснователни. Благодаря.

Господин Димитров, няма ред, по който прокурорът или разследващият орган да поиска тази информация по този закон, има ред по Закона за специалните разузнавателни средства. Така че моето твърдение е, че този закон не решава проблеми на наказателния процес, на създаването на доказателства, той решава единствено проблема да улесни работата на полицията, без да гарантира правата на гражданите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Първо искам да започна с това, че това е законопроектът все пак, който е предложен на парламентарната зала след публична дискусия. И това няма как да бъде отречено, защото е така. Не знам дали знаете, но така или иначе Министерството на вътрешните работи се е съобразило с някои предложения на гражданските структури, които са присъствали на това обсъждане. И тъй като стана въпрос за защита правата на човека, а по стечение на обстоятелствата в момента съм и председател на тази комисия в българския парламент, няма как на този етап да не коментирам законопроекта и от тази гледна точка. Нещо обаче, с което искам да започна и което създава сериозни притеснения и на гражданските структури, и на самия мен, е, че прекалено много се разширява достъпът. Имам предвид престъпленията. Дебатът за тежките престъпления се води от Четиридесетото Народно събрание. За голямо съжаление в Четиридесет и първото Народно събрание не се води, а продължаваме да спорим. Тежки престъпления в българското законодателство са всички, за които се полага наказание над пет години. Тук в случая се предлага от две години нагоре. Да, има и такива законодателства, и то в европейски страни, но там нещата са прекалено свити от гледна точка и на използването на специални разузнавателни средства, и на ползване на разпечатки от електронносъобщителна техника. Така че от предложението да се изброят този вид престъпления, да, между първо и второ четене може да има и такова предложение, сигурно ще бъде подкрепено и от колеги от десницата. Сега в момента обсъждаме законопроекта на първо четене, не обсъждаме нещо в бъдеще време, така че това още не е факт. Когато стане факт, когато се обсъжда член по член – да, тогава ще има възможност за коментари. От гледна точка на законопроекта, който в момента също обсъждаме. Министър Цветанов няма начин да не го знае, но аз съм длъжен все пак да го кажа. Изпечените бандити вече много отдавна използват по-съвременни методи или от гледна точка на законодателството ние отново сме изостанали в битката срещу престъпността. Например те използват скайп, използват фейсбук, това, което Министерството на вътрешните работи не може да контролира по разбираеми причини. Тук може би ще вържа моето изказване с евентуално бъдещо решение на правителството, сигурен съм, че господин Цветанов ще се сети, могат да се поставят определени искания, за да е възможна и този вид дейност от Министерството на вътрешните работи. Ние обсъждаме нещо, което е свързано с вече остарели технологии. Тъй като все пак големият проблем, който се дискутира в момента, по-скоро един от проблемите – това е отвореният интерфейс. В закона, който се предлага в момента, има двоен режим – единият режим е чрез пряк интерфейс, а другият режим – не знам защо, това досега едва ли не никой не го забеляза, надали аз съм първият, който го е забелязал, но изглежда съм първият, който ще го коментира. Между другото, не напразно ще го коментирам, защото съгласно чл. 250б, ал. 2, ако тези, които не ползват прекия интерфейс, в срок от 8 часа са длъжни да дадат тази справка. Господин Цветанов, да отпадне ал. 1, намалете срока, защото 8 часа все пак не са горещи следи. Моите извинения, но за мен 8 часа не са горещи следи, и няма никакъв проблем. Никакъв проблем! Още повече, доколкото аз знам, това е предложението и на неправителствените организации. От тази гледна точка мисля, че има някаква възможност, ако естествено вие не продължавате и не държите точно за прекия интерфейс. Колеги, разликата между сегашния режим и бъдещия, евентуално, ако бъде приет, така както е предложен, е, че служител на МВР, естествено с всичките аксесоари, посочен от министъра на вътрешните работи, след получаване на разрешение от съда, защото сегашният режим разрешението също си го има, той директно ще бърка там, обаче няма обратния контрол. Ако направим така наречения затворен интерфейс, сигурно тогава нямаше да има и в момента този проблем с дискусиите. Проблемът е, че това, което ни се предлага на този етап, е открит интерфейс, тоест разрешение и директно бъркане от Министерството на вътрешните работи. Другото, което прави впечатление – не знам защо се прави това, може би вносителите имат своите основания, но по стария режим досега 28 окръжни съдилища даваха тази възможност за такъв достъп, а сега такъв достъп ще дават 115. Това няма начин да не затрудни контрола, за който ще поговорим малко по-късно. Контролът. Нещо, което трябва да стане ясно на всички колеги в тази парламентарна зала, че ключовите думи в такъв вид законодателство са две – контрол и доверие. Нищо друго! Тъй като сме станали свидетели на доста случаи на изтичане на такава информация, няма как на този етап да имаме постигнато доверие. След като нямаме постигнато доверие, затова всеки един от народните представители и аз респективно като председател и на Комисията за защита правата на човека няма как все още да имам това изградено доверие, поне в пълния му аспект. Затова го има и това, бих казал, недоверие между управляващи и опозиция. За контрола. Действително днес специално се гласува вече и съставът на тази подкомисия и независимо че минаха горе-долу два или три месеца от самото решение за създаване на Подкомисия за контрол на специалните разузнавателни средства. Аз обаче си направих труда да видя по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дали тази подкомисия ще има право да контролира и електронните съобщения. Няма такова нещо, защото това не е СРС. Това не е СРС! Ако не се промени законът, няма как тази подкомисия да има такива контролни функции, защото се създават регистри, които са скрити, тоест те са с някакъв гриф за секретност. Комисията трябва да се подчинява на Закона за защита на класифицираната информация, тоест тя трябва да гласува, за да придобие принципа „необходимост да се знае”. Това е положението. След това, нещо, което е възприето вече и от гражданските структури за наблюдаващите, подчертавам, наблюдаващите функции на Комисията за защита на личните данни. Уважаеми колеги, по това, което е предложено специално тук – Комисията за защита на личните данни се наблюдава само и единствено от гледна точка за запазване на данните, от гледна точка за спазване на правата на МВР, но не и за спазване на правата на всеки един отделен български гражданин. Български гражданин, който е попаднал в такава разпечатка, не е прекият носител, той няма да има възможност да го проверява лично и няма да има такива права. От тази гледна точка също не може да се каже, че се изпълнява ефективен контрол. Тъй като виждам, че времето ми свършва и с това завършвам, госпожо председател, ще цитирам само какво означава интерфейс, защото интерфейсът има и специално предназначение, тя е английска дума – има и английско значение. По специалното предназначение това е съоръжение в електронноизчислителната машина, осигуряващо взаимодействие между две системи. Няма го ключът обаче. Английското значение – електрически, физически, пространствени и процедурни характеристики, които определят реда на взаимодействие между две системи в електронноизчислителната машина. Пак го няма ключът! Тъй като времето ми приключи, надявам се между първо и второ четене съвсем добронамерено да се направят разумните промени. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бакалов, това, което Вие коментирате за интерфейса и да се промени от 8 часа на по-малък, това беше възприето като решение от дискусията, която беше със съответните оператори, защото има изградени интерфейси между министерството и операторите, които са функционирали до приемането на последните поправки, които ограничиха тази възможност и днес говорим за възстановяването на тези интерфейси в експлоатация, които са изградени. Всички останали, които са с часовете, това е – при дискусията, която беше водена с останалите оператори, които нямат този интерфейс и тъй като изграждането на един интерфейс е скъпо удоволствие, ние все пак сме се съобразили с решение, което да бъде оптимално, консенсусно и за двете страни. Що се касае до изказването на господин Бисеров – той всъщност ни принуждава със забележките си по така внесения законопроект Министерството на вътрешните работи да използва повече специални разузнавателни средства, а да не прибягваме до тези разпечатки, които не са като специални разузнавателни средства, защото в тях я няма кореспонденцията от съответните абонати като разговори. Специалните разузнавателни средства смятам, че са много повече ресурс както на държавата, така и на министерството, защото, за да използваш едно специално разузнавателно средство, ти трябва да осигуриш и човека, който да води това подслушване на това лице. В тази посока нека да вървим към прагматизма и това, което е най-добре и икономически по-целесъобразно за Министерството на вътрешните работи. Тук е моментът да кажа: колеги, говорим за неотложни действия, които са при извършване на дадено престъпление. По същата логика – нарушаване ли е на човешките права, когато стане едно престъпление и ние започваме да търсим възможните камери, които са до дадените обекти, за да можем да се сдобием с информация за преминаването на тези, които са извършили даденото престъпление? Всичко това е свързано с неща, които могат да ни доведат много по-бързо до резултата, иначе, ако не приемем това, което предлагаме, това означава, че ще запазим една тромава процедура, която ще ни ограничи да бъдем по-ефективни. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър и вицепремиер на Република България! Когато се предлагат подобни закони, винаги се поставят две основни цели - едната цел е да се даде право на Министерството на вътрешните работи на достъп до информация, която ще им помогне в борбата с престъпността. Втората цел е гарантирано право на свобода на гражданите. Когато приемаме своята позиция да подкрепим ли един подобен закон или не, е дали е постигнат правилният баланс. Вие твърдите, че е постигнат балансът, а аз казвам, че не е и затова няма да подкрепя този закон. Самият факт, че в много европейски страни за подобни закони се водят дебати и дискусии по техния смисъл за спазване правата на гражданите, включително и в конституциите на отделните страни, говори, че е доста деликатна тази тема. Въпросът е, че законът, който ни предлагате, е поредица от няколко, които влязоха в Народното събрание, а също така и в предишния парламент и бяха отхвърлени, не дава достатъчно тези гаранции. Аз нямаше да се изкажа, господин министър на вътрешните работи, ако Вие не ме провокирахте с едно от своите изказвания, с двете тези, които развихте. Първата теза беше за това, че тук няма нищо общо с подслушването и със събиране на информация от специални разузнавателни средства. Вие сте прав, обаче когато става дума само за гласова услуга. Тоест, когато става дума само за телефонните разговори, защото там системата е разделена на две и когато се получава информация за разпечатката, няма възможност да се подслушва. Това Вие го знаете много добре, но когато става дума за интернет, вече достъпът до сървъра на самия доставчик на електронна услуга дава възможност включително да се проследява и кореспонденцията, дава възможност, и ме опровергайте, ако сте създали условия да не се получава това, и да се манипулират данните. Тоест, да се изключва определена кореспонденция или да се добавя определена кореспонденция, което наистина е много, много опасно. Тук ненапразно се говори, че трябва да има един сериозен контрол по отношение ползването на това право от Министерството на вътрешните работи. В никакъв случай обаче, и това беше втората теза, която Вие развихте, аз не мога да се съглася, че, виждате ли, Вие работите с презумпцията, че Министерството на вътрешните работи ще нарушава закона. Не, господин министър, ние не вярваме, че Министерството на вътрешните работи ще нарушава закона, но вярваме в това, че навсякъде има единици, които в края на краищата един, два, три или четири пъти ще се опитат да нарушат закона, за да постигнат някакви други цели извън служебните им задължения. Тук Ивелин Николов сподели един пример, който е доказателство за тези мои съмнения и мисля, че Вие допринесохте с Вашето изказване в парламентарния контрол именно към съмненията ...(Вицепремиерът Цветан Цветанов разговаря с народния представител Красимир Велчев.) Госпожо председател, понеже се обръщам към министъра на вътрешните работи, искам да ме чуе. Чувате ли ме? Радвам се. Радвам се, че можете да разговаряте с двама човека едновременно и да бъдете концентриран. (Реплики от ГЕРБ.) Струва ми се, че с изказването за господин Такоров Вие също създадохте определени съмнения за това, че, виждате ли, се използват подобни практики на нерегламентирано подслушване и аз ще цитирам Вашето изказване, когато става дума за зададен актуален въпрос от господин Такоров по назначенията в Областната дирекция – Търговище. Вие казвате: един от заместник-директорите в Търговище, но не бих искал да влизам в конкретика, защото мисля, че ще бъдете доста разочарован и ще съжалявате за зададения въпрос, е в пряка, хубава връзка с Вас и си комуникирате по неща и Вие много добре знаете с какво той се е занимавал. Става дума за един от заместник-директорите на областната дирекция. Това какво означава? Регламентирано ли е слушано, господин министър, Вие го казвате, или нерегламентирано? Така че тук стои сериозният въпрос за контрола. По какъв начин ще бъде контролирано? Казваме: съдът е този, който контролира. Така ли е по закон? Защото тук, в този закон ние определяме единствено задълженията на операторите, които предоставят електронни съобщения и съответно взаимодействието с органите на Министерството на вътрешните работи, но струва ми се, че освен със специални средства, по друг начин не може да има 100 процентов контрол, който да гарантира, че всички ще изпълняват своите задължения по текстовете, които сме предложили в закона. Тук има един много важен момент, в който говорим за интерфейс. Ако наистина се премахне този пряк достъп до електронните съобщения, до оператора, а се даде възможност те да имат 24-часови дежурства и в един кратък период да предоставят информацията на Министерството на вътрешните работи, аз мисля, че всички тези съмнения и проблеми ще отпаднат и ще се приеме един закон, който ще бъде в интерес на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цветанов! Хайде да се опитаме да внесем малко яснота всъщност за какво става дума тук и какъв е дебатът. Директива 2006/24 задължава мобилните оператори да съхраняват база данни с оглед разкриване на извършени престъпления. Очевидно става въпрос за база данни, която трябва да бъде контролирана от Комисията за защита на личните данни, за начина на съхранение на тези данни. Преди малко господин Мартин Димитров в първия момент даде като пример, че, видите ли, тази директива е оспорвана от някои страни в Европейския съюз, тъй като се счита, че съхраняването на тази база данни е в нарушение на техните права, без изобщо да се коментира оттам нататък кой ще има достъп, специалните служби, прокуратурата, съда. Впоследствие самият той каза, че тази директива - аз знаех, че е така - е приета. Не виждам тук да има дебат, защото става едно смесване. Да, има директива и тя задължава мобилните оператори да съхраняват тази база данни. Въпросът е дали да бъде 6, 12 или 24 месеца. Оттук нататък очевидно започва евентуалното претендиране за незаконосъобразност на този внесен законопроект. От една страна се говори, че, видите ли, била нарушена Конституцията, но в същото време в Конституцията чл. 34, ал. 2 казва, че за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления могат да бъдат ограничени правата на хората, касаейки тяхната лична свобода, информация, кореспонденция и т.н. В законопроекта е предвиден такъв ред - е, вярно е, може би и аз казах, че между първо и второ четене ще бъде коригиран текстът, за да съответства на посоченото в Конституцията. Не виждам защо тук се намесва Комисията за защита на личните данни. Едва ли не първите, които говориха, щели да контролират спазването на закона от страна на Министерството на вътрешните работи. Аз искам да попитам нещо, що се отнася до първата част, до директивата. Всички тук от нас получиха съобщения. Аз специално и на двата ми телефона, и други колеги, от неясно какви субекти. Знам, че има такъв призив да се изпратят такива съобщения на депутатите, за да не гласуват този законопроект и питам: кой контролира мобилните оператори и защо моите телефони са станали достояние на непознати за мен хора? Не че не са публични. Беше поставен въпросът за контрол на мобилните оператори. Аз не зная контрол на интернет доставчици да се е упражнявал, а в същото време се говори за злоупотреба с тази база данни. В интерес на истината България отдавна е страна, подписала Конвенцията за защита на персоналните данни от автоматична обработка, защото персонални данни и база данни има в големите вериги магазини, персонални данни има и в други оператори, има и при джипита, персонални данни има навсякъде. Предмет на контрол от тези конвенции и от Комисията за защита на личните данни е точно това – дали се съхраняват правилно, дали някой не злоупотребява при електронната обработка на тези персонални данни. И законът в първата част точно това казва – да, мобилните оператори, след като ще съхраняват назад във времето тази база данни, Комисията за защита на личните данни би следвало да контролира дали не се злоупотребява. Що се отнася до възможността Министерството на вътрешните работи да има пряк достъп, аз останах с впечатление от изказалите се тук, че, видите ли, ако достъпът бъде непряк, този закон ще бъде подкрепен, а ако достъпът е пряк, тъй като там, където има такава физическа възможност, няма да бъде подкрепен. Мен ме учудва какво означава непряк достъп, какъвто е сега в момента. Това означава да се напише едно съответно искане да се вземе разрешение от окръжния съдия и да чакаме 20-30 дни, месец, за да получим тези данни. Защото те са в крайна сметка едни останали следи в компютрите на операторите. А какво означава непрекият достъп? Министерството на вътрешните работи да има незабавната възможност - тази техническа възможност съществува - да има достъп до тази база данни. Аз питам - при този опосредстван достъп кой гарантира, че мобилните оператори, на доставчиците на тези услуги, които ще извършат същата тази справка, няма да злоупотребят? Логиката е абсолютно същата с това изключение, че тук е предвиден един много строг ред за достъп от страна на Министерството на вътрешните работи до тази база данни и практически излиза, че някак си, яхвайки вълната на политиката, тъй като има някакви становища против този законопроект от неправителствени организации, видите ли, дайте да не го приемаме, защото трябвало да има опосредстван достъп. А реално тези данни ще ги извлича пак някой оператор, който може да злоупотребява. За да приключа, за да не бъде безкрайно дълго изказването ми, ще кажа, че за мен е странно, когато се говори за опосредстван достъп, при положение че тук се изнесоха данни как някой път часовете са важни и необходими, за да се тръгне да се разкрива едно престъпление, а някой поставя въпроса - дайте сега да го направим опосредстван, дайте да чакаме 20 дни. А никой не поставя въпроса кой ще контролира тези служители на мобилните оператори, на интернет доставчици дали не злоупотребяват, защото там няма ред. Минава се едва ли не пред обществеността, че, видите ли, служителите на Министерството на вътрешните работи били недобросъвестни. Да, сигурно има и такива. Има такива и при мобилните оператори, има такива и при интернет доставчиците. Беше даден и пример. Като има такива, има си текстове в Наказателния кодекс, те следва да си носят съответната наказателна отговорност, а който злоупотреби, да си носи и политическата отговорност. Поради това аз ви призовавам, тъй като този законопроект в никаква степен не нарушава правата и личните свободи, правото на кореспонденция на гражданите, тъй като редът за достъп на тази информация назад ще става с разрешение на съдия, да гласувате за него. Господин Костов, няма никакво смесване. На мен ми е много ясна разликата между обхвата на този законопроект за едни данни, които ще се съхраняват назад, и това по Закона за специалните разузнавателни средства при съответните разрешения и ред, когато тази информация може да бъде добивана, но в реално време - да бъдат контролирани и разговорите, да бъдат контролирани и движението, и т.н. Поради това ще ви моля наистина да гласуваме този законопроект.

Благодаря. Ще направя съвсем кратка реплика. Уважаеми господин Лазаров, нееднократно, включително и министърът днес постави въпроса кой контролира мобилните оператори и кой контролира интернет доставчиците. Вижте, има един действащ закон, който се казва Закон за защита на личните данни. По този закон всички субекти, които работят, които оперират с лични данни, са квалифицирани като оператори на лични данни. Такива са включително мобилните оператори, включително доставчиците на интернет – всеки един, който работи и обработва лични данни, е такъв. По силата на този закон именно този орган, който контролира всички тези оператори на лични данни за законното използване и обработка на тези данни, е Комисията за защита на личните данни. Това е органът, който би следвало да контролира тези оператори дали не злоупотребяват с личните данни, с които разполагат. Аз именно затова се учудвам, след като вие задавате този въпрос – добре, кой контролира, защо има злоупотреби – а същевременно предлагате същия този орган - Комисията за личните данни, като един вид гаранция срещу злоупотребите по тези поправки, които предлагате. Значи има противоречие. От една страна, вие констатирате, че има проблеми в момента – един орган, който по закон е задължен да изпълнява тези функции, щом вие повдигате въпроса, че има проблеми, значи той не ги изпълнява ефикасно и вместо да предложите механизми той да подобри своята работа, да заработи по-ефикасно и българските граждани да бъдат защитени срещу тези злоупотреби от страна на тези частни оператори, вие му вменявате още повече функции.

Аз затова се обръщам към вас, нека наистина да преразгледаме тези предложения. Благодаря.

Уважаеми колеги, процедурата ми касае искане за прегласуване, тъй като считам, че неправилно беше отразен вотът на присъстващите депутати. За справка - броят гласували и отразени на таблото депутати от политическа партия „Атака” и броят на присъстващите в залата – Вие сте много стриктна, госпожо председател, при правенето на подобни проверки, можете да го направите сега. А по същество апелирам към всеки народен представител, нека всеки направи преценка дали в предложения законопроект достатъчно са гарантирани правата на гражданите и дали има достатъчно механизми за контрол върху това по какъв начин ще бъдат следени както техните разпечатки, така и така нареченият интерфейс. Напомням и част от изказванията, че създаденото Бюро за контрол върху специалните разузнавателни средства в парламента изобщо няма в своя предмет наблюдение на тези процеси.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Едва ли след приключеното гласуване обяснението на отрицателен вот е от Бог знае какво съществено значение. И все пак, гласувах „против” не защото не съзнавам, че живеем в несигурни времена, не защото не съзнавам, че престъпността в България става все по-арогантна, не защото не съзнавам, че включително и в технологично отношение се стреми да конкурира държавата – това са добре познати истини, които никой не поставя под съмнение. Точно заради тях е огромно изкушението държавата чрез своята изпълнителна власт да иска изключителни права за специализираните си органи. Да, този закон е класически пример как за целия 20-годишен период от прехода всички ние – присъстващи в тази зала, имаме заслуга да поставим българския гражданин пред избора: или свобода, или сигурност. За съжаление трябва да си признаем, че поставен по този начин, въпросът пред българския гражданин всъщност представя едно откровено нарушаване на неговите конституционни права, защото българският гражданин е в правото си едновременно да иска и свободата, и сигурността си. Уважаеми господин вицепремиер, голямото изкуство е да се балансират тези два принципа – и свободата, и сигурността едновременно. Законът не постига този баланс и точно заради това нямах основание да го подкрепя. Благодаря ви за вниманието.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 954-01-54, внесен от Ариф Агуш на 11 декември 2009 г., приет на първо гласуване на 18 декември 2009 г., второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.” Има предложение от народните представители Йордан Бакалов, Ариф Агуш, Красимира Симеонова, Никола Белишки и Мая Манолова: наименованието на законопроекта да се измени така: „Закон за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”.

Има предложение от група народни представители - Йордан Бакалов, Ариф Агуш, Красимира Симеонова, Никола Белишки и Мая Манолова: Да се създаде § 1: „§ 1. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 12 от 2004 г.) думите „тригодишен срок от влизането му в сила” се заменят със „срок до 31 декември 2011 г.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 1: „§ 1. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 12 от 2004 г.) думите „тригодишен срок от влизането му в сила” се заменят със „срок до 31 декември 2011 г.”

Има предложение от групата народни представители Йордан Бакалов, Ариф Агуш, Красимира Симеонова, Никола Белишки и Мая Манолова за създаване на § 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 2: „§ 2. В § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. ….) думите „тригодишен срок от влизането му в сила” се заменят със „срок до 31 декември 2011 г.”

Има предложение от народните представители Йордан Бакалов, Ариф Агуш, Красимира Симеонова, Никола Белишки и Мая Манолова: параграф 6 по вносител да стане § 3 със съответна редакция. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 3: „§ 3. В § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. …) думите „2009 г.” се заменят с „2011 г.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието. Има предложение на народните представители Йордан Бакалов, Ариф Агуш, Красимира Симеонова, Никола Белишки и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който да стане § 4: „§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. с изключение на: 1. Параграф 1, който влиза в сила от 17 февруари 2007 г.; 2. Параграф 2, който влиза в сила от 9 април 2008 г.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Мандатът за изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3 до приключване на производството.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „член на Висшия съдебен съвет” се заменят с „изборен член на Висшия съдебен съвет” и думите „избран от органите на съдебната власт” се заличават. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „започва по искане” се заменят с „може да започне и по искане”. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3 или 4” се заменят с „ал. 4 или 5”.”

По § 3 има постъпило предложение от народния представител Тодор Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 5: „5. не е дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт”. 2. Досегашната т. 5 става т. 6.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 310, ал. 3 изречение второ се изменя така: „При нарушение по чл. 307, ал. 2, предложение трето и по чл. 307, ал. 4, т. 4 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, накърняващи престижа на съдебната власт.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9, 10 и 11.

По § 12 има постъпило предложение от народния представител Тодор Димитров – § 12 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.