МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ1577 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че винаги съм се отнасял с дълбоко уважение към институцията Народно събрание и към тези 240 народни представители, които представляват българските граждани. Много внимателно се постарах да изслушам целия дебат по Закона. Благодаря за този дебат, защото той при всички положения е полезен.
Много пъти се спомена тук, че става дума за наказателна процедура. Да, това е факт, но този факт изобщо не може да бъде водещ. За мен и за екипа ми водещият факт е, че българските граждани дишат въздух, който не е добър. Това не е текст в закон, това не е някаква цифра, която е определила дадена норма. Това е по-добро здраве, това е по-дълъг живот, това е по-добро качество, и оттук трябва да си даваме ясна сметка какво се цели с този закон. Да, той може да има странични ефекти, като евентуално наказателната процедура, но основното е средата, в която живеят българските граждани. От тази гледна точка не мога да приема говорене от тази трибуна, което е, меко казано, некомпетентно, или може би нещо повече – хора, които не са си направили изобщо труда да прочетат какво пише в този закон.
Ще започна с това, за което стана дума – нови отговорности, казвам го в кавички, за кметовете. Няма нито една нова отговорност. Към днешна дата, преди този закон да е приет, и през последните години кметовете са орган по околна среда и правят програми за качеството на атмосферния въздух.
Нещо повече, в момента Оперативна програма „Околна среда“ финансира 28 такива общини, които правят тези свои програми, нови или актуализират старите си, 11 от които съм към края. И всички тези местни власти, всички тези кметове с удоволствие взеха финансирането, никой не се отказа от тях. Тези общински програми целят подобряване качеството на въздуха – това е целта.
Какво казва този закон? Ако няма реални резултати, само тогава трябва да има санкция. Извинявайте, ако ние правим на хартия нещо, което няма реални резултати, постигаме ли основната цел българските граждани да дишат по-чист въздух? Очевидно не! Когато една цел не се постига, то какъв е инструментът съответният кмет да постигне тази цел? Разделението на отговорностите е ключово важно и този закон много ясно прави разликата между две от трите нива. Това са националната отговорност, отговорността на местните власти и индивидуалната отговорност на всеки един гражданин.
Националната отговорност е свързана с качествата на горивата. Естествено, че местната власт не може и не би имало как да контролира какво е качеството на горивата, които се пускат на пазара. Нормално е този продукт да бъде контролиран от онази агенция в държавата, която има контрола върху продуктите – Държавната агенция по метрологията и технически надзор. Това е нейно задължение. Нормално е местната власт да изпълнява своите задължения. Вие казвате, че тя нямала отговорности, че нямала правомощия. Не е вярно, че няма правомощия. Кой организира транспорта в рамките на местната власт? Кой организира териториалното устройство в рамките на общините, който да определи къде какво да се случва? Тава е изцяло отговорност на местната власт.
Някой спомена, че имало общини, които имали по двама еколози, а може би има такива и с по-малко. Ами точно това е въпросът за липсата на отдаденост към този проблем. Точно това е доказателство и в подкрепа на този закон, а Вие го използвате като аргумент срещу.
Едно от нещата, което ми направи дълбоко впечатление, и аз ще се опитам съвсем накратко да взема отношение по този въпрос, е непознаването на това, че в България има повече от един закон.
Уважаеми господа, може би да започна от господин Милков – би трябвало да знаете, че когато става дума за техническите средства, те са в Закона за техническите изисквания към продуктите, това е към Министерството на икономиката, което е водещо, но това е съвсем различен закон и няма как в Закона за чистотата на атмосферния въздух да се прави препратка към другия закон. Има как, но не е редно. По принцип е добре всеки закон да се занимава с онзи обхват, който е в рамките на същия този закон.
Когато говорим за дървата, ако бяхте прочели Преходните и заключителните разпоредби, щяхте да видите, че там се дава задължение на Министерството на земеделието, което е отговорно да направи наредба с изискванията за съдържанието на влажност в държавата и това твърдо гориво да бъде обхванато.
Когато говорим специално за дървата, тук е много по-скоро въпрос на организация, отколкото въпрос на финансиране – те да бъдат по-сухи. Една от препоръките, които дава Световната банка, е например те да не се продават на килограм, където очевидно влагата дава допълнителна тежест, а по някакъв друг критерий, който да бъде стимулиращ, така че дървата, които се продават, да бъдат с по-ниска влажност, което естествено води до по-малко замърсяване на атмосферния въздух.
Говорихте и за изгарянето на гуми. Извинявайте, то и в момента е регламентирано, по-скоро е забранено в Закона за управление на отпадъците. Ако бяхте прочели този закон, вероятно щяхте да знаете, че местната власт има отговорности и техният инспекторат е задължен да прави тези проверки – нещо повече, това беше направено съвместно с районните инспекции миналата година от няколко кмета в страната.
Що се отнася до текстилните отпадъци, Вие сте от парламентарната група, която всъщност се противопоставя на Законопроекта за промени в Закона за управление на отпадъците, който иска разделно събиране на текстилните отпадъци, за да могат те да бъдат проследявани и недопускани до възможност за изгаряне.
И накрая, споменахте, че в рамките на работното помещение имало хора, които дишали мръсен въздух. Извинявайте, но това е от компетенцията на здравните инспекции, когато става дума за работна среда, и би трябвало да не подвеждате българските граждани. Най-малкото е да знаят от кого да търсят информация и отговорност, когато имат определен проблем.
Господин Чакъров спомена, че кметът е с 4-годишен мандат. Не, господин Чакъров, този, който се явява на избор за кмет… Кметът е институция и тя не е с 4-годишен мандат, както и министърът, както и правителството. Кметът е институция, която трябва да прави континиум на определена политика. Оценката от избирателите е по време на изборите, но независимо кой кмет идва и си отива, има една продължителност, защото проблемът с чистота на атмосферния въздух, както и редица други проблеми, надхвърлят много един мандат. Отговорността на новия кмет ще се оценява по това, което е било в предходните три години, но той има възможност да го направи в следващата година, когато предприеме активни мерки. При всички положения отговорността на институцията остава и не може да бъде отменена. В противен случай аз спокойно можех да кажа след 5 април миналата година, че министърът на околната среда е нов и трябва да започне всичко отначало, и така на всеки четири години. Няма как да се случи.
А дали трябва да бъде централизирано или децентрализирано, това е въпрос на политика. Децентрализацията е философия на консервативно насочените партии. Естествено, централизацията е на либералните.
Ще продължа с нещо, което наистина дълбоко ме впечатли – идеята, че този сезон щели да се повишат цените. Първо, няма как този сезон да се повишат цените, защото дори този закон да влезе, той ще има най-ранен ефект в следващия отоплителен сезон.
Какво цели този закон? Този закон цели допускането на пазара на по-качествени горива. Те може да са по-скъпи на килограм, но според изследванията не са по-скъпи на калория, а всъщност калорията е тази, която трябва да оценяваме, топлината, която получават хората. Тук можем да имаме двойно печеливша ситуация – без повишаване на цените да имаме повишаване на качеството на въздуха и това е директно повишаване на качеството на въздуха, защото уредите, които изгарят, са едната страна и там процесът е по-бавен, защото няма как да принудите хората да ги сменят, но пускането на пазара е нещо, което може да бъде контролирано и може да даде директен ефект. А ние имаме нужда от спешни мерки и това е точно такава спешна мярка.
Ще свържа нещата с това, което говорихте за Оперативната програма и за демографската криза. Ние ще стимулираме хората, които са в тези 7 общини – Видин, Смолян, Монтана. Аз нямам нищо против натам да има поток от хора или поне тези, които живеят там, да бъдат задържани. Разбира се, това са общини, които заслужават, не че другите не заслужават, но ресурсът, който е договорен в тази оперативна програма, е изключително ограничен. Това, което правим в момента, ще се случи като пилот, за да може от следващата година, когато договаряме новата оперативна програма, да гарантираме, че ще има ресурс за всички. Извън този ресурс има редица други инструменти, включително и европейски, за финансиране, но са много кметовете, които са потърсили алтернатива за решаване на този въпрос. Това са кметовете, които действително са приели този проблем, отчели са го и правят всичко възможно да вървят напред. Не е нормално и не е естествено такъв тип кметове да бъдат санкционирани, за разлика от други, които имат по един еколог, които не предприемат никакви действия. Ако се стигне дотам България да бъде санкционирана, санкцията трябва да бъде разпределена не към тези, които полагат усилия, а към тези, които не полагат усилия. Това е основен принцип.
Разбира се, тук няма да се спирам на абсурда, че щели пелети и чипс да се продават по Оперативната програма. Това беше разяснено и може би е добре БСП вътре в своите редици да си изясни критериите и философията на Закона.
Ще завърша с това, че е абсурд да се противопоставя бедност на здраве. Просто това е абсурд! Здравето е безценно, то няма цена, не противопоставяйте нищо на него! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)