17 December 2009

По § 9 има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 2 е оттеглено. Предложение на народния представител Ваньо Шарков. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 8: „§ 8. Член 13 се изменя така: „Чл. 13. (1) Надзорният съвет на НЗОК се състои от девет членове – един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, един представител на представителните организации на работниците и служителите, двама представители на представителните организации на работодателите и пет представители на държавата, един от които е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. (2) Представителите по ал. 1 на представителните организации за защита правата на пациентите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето. (3) Представителите по ал. 1 на представителните организации на работниците и служителите и на представителните организации на работодателите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 3 от Кодекса на труда. (4) Председателят на надзорния съвет и останалите четирима представители на държавата в надзорния съвет се определят и освобождават с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, колеги! Това е параграфът, който на практика урежда структурата на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Предложението, което сме направили с колежката Нигяр Сахлим, предвижда в състава на надзорния съвет да влезе и изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, но ние сме имали презумпцията той да бъде част от четиримата, които се определят от Министерския съвет. Начинът, по който е приет текстът в окончателния вариант, означава, че от 9-те члена на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса петимата са всъщност представители на държавата, което на практика означава, че тезата, че Националната здравноосигурителна каса е одържавена, е вярна. Затова погледнете малко по-надолу предложението, което е направил народният представител Ваньо Шарков. Там той е предложил в състава на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да влезе и втори представител на синдикалните организации, защото ако се върнем назад във времето, ще видим, че изискването на Международната организация на труда за структуриране на управителни органи на обществени организации е държавата, работодателите и синдикатите да са в съотношение 2:1:1. Така че в състава, който се предлага сега на второ гласуване, на практика Националната здравноосигурителна каса винаги може да взема такива решения, каквито са продиктувани от интересите на държавата в момента. Затова аз предлагам да подложите на гласуване, госпожо председател, и предложението на народния представител Ваньо Шарков.

По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 9.

По § 11 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Ваньо Шарков: „2. В т. 3 изразът „въз основа на становището на министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 5, т. 3” да отпадне.” Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, но не подкрепя предложението по т. 2. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Ваньо Шарков, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 10: „§ 10. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Надзорният съвет: 1. приема Правилник за устройството и дейността на НЗОК по предложение на директора; 2. участва в изготвянето и приемането на Националния рамков договор; 3. одобрява проекта на Закон за годишния бюджет на НЗОК след становището на министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 7, т. 3; 4. одобрява годишния финансов отчет, годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишния отчет за дейността на НЗОК; 5. осъществява контрол върху оперативната дейност на директора по изпълнението на бюджета, на националните рамкови договори и по дейността на НЗОК; 6. взема решение за временно изпълняващ длъжността директор на НЗОК в случаите по чл. 19, ал. 4; 7. взема решение за използване на средства от резерва на НЗОК; 8. взема решение за вътрешно преразпределение на средства за административни разходи и на средства за разходи за придобиване на дълготрайни активи в рамките на утвърдения бюджет на НЗОК; 9. взема решение за сключване на сделки над определения от Правилника за устройството и дейността на НЗОК размер; 10. взема решение за сключване на договори за заем и тяхното обезпечаване; 11. определя изискванията за заемане на длъжността и приема правилата за провеждане на конкурси за директори на РЗОК. (2) Членовете на надзорния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.”

Той оттегля предложението си.

По § 12 има предложение на народния представител Евгений Желев. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 11: „§ 11. Член 16 се изменя така: „Чл. 16. (1) Надзорният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно. Заседанията на съвета се свикват от неговия председател. (2) Извънредно заседание на надзорния съвет може да бъде свикано от неговия председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК и от министъра на здравеопазването по предложен от тях дневен ред. (3) Надзорният съвет взема решение при присъствието на най-малко две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа „за”, с изключение на случаите по чл. 15, т. 1, 2 и 5, в които решенията се вземат с обикновено мнозинство. (4) В заседанията на надзорния съвет участва и директорът на НЗОК без право на глас. (5) Организацията на работа на надзорния съвет се урежда в съответствие с действащото законодателство в Правилника за устройството и дейността на НЗОК.”

Уважаеми колеги, използвам да се изкажа по предложението ни с господин Желев по този текст, тъй като формално не е подкрепено изцяло от Комисията по здравеопазване. Има някакво движение в посока на търсене на стъпки за разбирателство със съсловните организации на лекарите от страна на управляващото мнозинство чрез неговото представителство в Комисията по здравеопазване, но те по-скоро касаят външната страна на нещата. Фактът, че остава наименованието „Национален рамков договор” и формално не се минава към национални рамкови условия, на практика предвид промяната на съдържанието не променя този проблем по същество. Що се касае до стъпките към одържавяване на Националната здравноосигурителна каса и изземването на функции на неправителствения сектор в управлението на Касата, макар че е прието по принцип нашето предложение - изпълнителният директор на Касата да бъде лишен от право на глас, което беше парадокс, трябваше той чрез участието си в надзорния съвет да контролира сам себе си. Този проблем е решен, но за сметка на него е направено нещо друго – отново преобладаващата квота на държавата е осигурена чрез участието в този орган на директора на НАП. Чисто формално от външна страна, част от предложенията, направени от опозицията и съсловните организации, се приемат, но по същество стъпките, които се правят с този законопроект към въвеждане на командно-административния подход и към одържавяване на Касата, са факт. Това може да се проследи в този и в предходните текстове, тоест че държавата си осигурява решаващата роля – гласове 5:4 в този изключително важен орган – контролният орган за управление на Касата.

По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12. По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 13.

По § 15 има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов – в § 15, чл. 19, ал. 3, т. 3 думата „осем” се заменя с „пет”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 14: „§ 14. Член 19 се изменя така: „Член 19. (1) Директорът на НЗОК се избира от Народното събрание за срок от 5 години. (2) Предложения за избор на директор на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) Директорът на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”; 2. има минимум 3 години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело; (4) Предсрочно прекратяване на мандата на директора на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; 3. системно нарушаване на неговите задължения, неизпълнение на решение на Надзорния съвет или извършване или допускане извършването от други лица на груби или системни нарушения на задължителното здравно осигуряване; 4. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като директор за срок, по-дълъг от 3 месеца; 5. подаване на оставка; 6. смърт. (5) В случаите по ал. 4 надзорният съвет определя един от заместник-директорите на НЗОК, който временно да изпълнява длъжността директор на НЗОК. Народното събрание приема решение за избор на нов директор на НЗОК в срок не по-дълъг от 30 дни от прекратяването на договора на директора в случаите по ал. 4. (6) Отношенията между НЗОК и директора се уреждат с договор за управление, който се сключва по ред, определен от Надзорния съвет. (7) Директорът на НЗОК: 1. представлява НЗОК в страната и в чужбина; 2. организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК и решенията на Надзорния съвет; 3. изготвя проект на закон за годишния бюджет на НЗОК и го изпраща за становище от министъра на здравеопазването, след което внася проекта за закон за годишния бюджет на НЗОК заедно със становището на министъра на здравеопазването за разглеждане и одобрение от надзорния съвет; 4. изготвя годишен финансов отчет, годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишен отчет за дейността на НЗОК и ги внася в надзорния съвет за разглеждане и одобрение; 5. внася одобрения от надзорния съвет проект на закон за годишния бюджет на НЗОК чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет; 6. изготвя и внася в надзорния съвет проект на Правилник за устройството и дейността на НЗОК и след неговото приемане го обнародва в „Държавен вестник”; 7. предлага на надзорния съвет решение за използване на средства от резерва на НЗОК; 8. внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет одобрените от надзорния съвет годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишен отчет за дейността на НЗОК; 9. сключва сделки до размер, определен в Правилника за устройството и дейността на НЗОК; 10. предлага на надзорния съвет сключване на сделки в размер над определения по реда на т. 9; 11. обявява и провежда конкурси за директори на РЗОК в съответствие с изискванията и правилата по чл. 15, ал. 1, т. 11, сключва, изменя и прекратява трудовите договори със заместник-директорите на НЗОК, директорите на РЗОК и с работещите в Централното управление на НЗОК.”

Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги! Ние сме направили предложение по § 15 – изискването за заемането на поста директор на Националната здравноосигурителна каса вместо 8 години, както е по вносител, да бъде 5 години. Право и отговорност на управляващите е да изберат по начин, по който сметнат за добре, изпълнителния директор на НЗОК. В това няма никакъв проблем. В тази връзка е правилно да се определят изискванията, на които трябва да отговаря изпълнителният директор. Ще ви припомня хронологията на тази дискусия, защото тя премина през различни обрати. Не случайно досегашното изискване за заемане поста изпълнителен директор на НЗОК беше да имаш образователно-квалификационна степен „магистър”, специализация и квалификация по здравен мениджмънт. Сега втората част на това изискване – за здравен мениджмънт и съответната специализация, отпада. Изискването е само да има магистърска степен. На следващо място, досега изискването за стаж по специалността по съответното направление беше 3 години. По вносител изискването е 8 години. Госпожо председател, погледнете предложението на народния представител Лъчезар Иванов, което сме приели. Там комисията е подкрепила предложението, в което се казва, че трябва да има минимум 7 години осигурителен стаж. Комисията е приела съвсем друг текст в т. 2 на ал. 3 – да има минимум 3 години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. Или трябва в окончателната редакция на комисията да влязат тези 7 години като изискване, тъй като това е предложение, прието и гласувано от комисията, или предложението трябва да отпадне, но то не е прегласувано. Изискването за стаж 3 години беше гласувано в комисията, след като беше приет веднъж окончателният текст на § 15. Наложи се този текст да бъде гласуван трети път. Тогава се прие изискването за тези 3 години. Пак повтарям – право и отговорност на управляващите е да възложат такива изисквания, каквито са необходими, но за да не се създава впечатлението, че търсим образователно-квалификационната степен и опита на лицето, което трябва да заеме тази длъжност, та затова се лутаме между 8, 7 и 3 години, затова ние с колежката Нигяр Сахлим сме предложили изискването да има 5 години трудов стаж.

Уважаеми колеги, аз ще го кажа по-простичко от д-р Адемов. Свидетели сме на това как се прави закон за един определен човек. И на нещо повече – как се променя становището на управляващите, кой трябва да бъде човекът, който да оглави Националната здравноосигурителна каса. Защото, забележете, профилът на човека, който трябва да оглави Касата, беше очертан в предложението на вносителя, където бяха заложени едни наистина високи, впечатляващи изисквания, а именно освен образователно-квалификационната степен „магистър” същият да притежава квалификация по здравен мениджмънт и, забележете, минимум осем години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването. Макар да беше ясно, че човекът зад тези изисквания е точно определен, опозицията нямаше какво да възрази срещу една толкова достойна фигура с такива качества. Забележете какво се случва с еволюцията на становището на управляващите по този текст: след като не се приема предложението на опозицията за намаляване на изискванията от осем години стаж в управлението на здравеопазването на пет години и се приема предложението на председателя на Здравната комисия за седем години такъв стаж, в окончателното предложение на Здравната комисия, което се предлага за гласуване в тази зала, е изобщо изискването за наличие на квалификация „здравен мениджмънт” да отпадне, а изискуемият стаж в областта на управлението на здравеопазването да стане три, само три години! Това е един блестящ пример и за непоследователност в рамките на два месеца по какъв начин се променя визията на управляващите за ръководството на Здравноосигурителната каса. Но тук имаме и нещо по-конкретно – след като една от целите на този закон беше да бъде освободена Румяна Тодорова като шеф на Здравноосигурителната каса, което впрочем тя направи, подавайки своята оставка, след като отнесе маса критики за това, че няма степен „магистър по здравен мениджмънт”, сега това изискване изобщо отпада към този, който ще ръководи Здравноосигурителната каса, и се залагат едни твърде скромни изисквания към това лице, което между другото очевидно отговаря и на визията на управляващите за конкретен човек. Това просто е пример как не трябва да се прави законодателство, особено в управлението на една толкова важна сфера, каквато е управлението на здравната система.

По § 16 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15: „§ 15. В чл. 19а да се направят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „като дейността им се определя от надзорния съвет”. 2. В ал. 3 думата „Функциите” се заменя с „Броят и функциите”.”

По § 17 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ваньо Шарков – Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов – Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 16: „§ 16. Член 20 се изменя така: „Чл. 20.(1) Директорът на РЗОК: 1. представлява НЗОК на териториално равнище; 2. организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на надзорния съвет и актовете на директора на НЗОК; 3. сключва, изменя и прекратява договорите с работещите в съответната РЗОК; 4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и Правилника за устройството и дейността на НЗОК. (2) Директорът на РЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”; 2. има минимум три години стаж по специалността. (3) Длъжността по ал. 1 се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда.”

Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание какви са изискванията за директорите на регионалните здравноосигурителни каси. След като по-нататък от текстовете ще стане ясно, че те се натоварват с изключително съществени правомощия, а именно да направят лична преценка за това с кои изпълнители на медицинска помощ да сключат договори за финансирането им от касата, тук, забележете, към хората, които ще вземат тези изключително важни решения в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност, се предявява единственото изискване да имат освен висше образование минимум три години стаж по специалността. Тоест хората, които реално ще решават колко болници да има на територията на една област, кои точно медицински практики и кои точно общопрактикуващи лекари да получат финансиране от Касата, към образованието и квалификацията на тези хора няма практически никакви изисквания, не се изисква управленски опит, не се изисква здравен мениджмънт, не се изисква познаване на ситуацията с предоставянето на здравни услуги на населението в съответната област. Това говори за едно изключително занижаване на изискванията към хората, които ще вземат важните решения в областта на здравната реформа, като се започне от национално ниво, от шефа на Здравноосигурителната каса и се стигне до регионално ниво, до регионалните директори на здравноосигурителните каси, което определено не е в полза на реформата.

Уважаема госпожо Манолова, имам чувството, че никога не сте чела Законът за здравното осигуряване, действащ до момента, защото и досега за директор на Районна здравноосигурителна каса никога не е имало изискване да има определена квалификация. В чл. 20 и чл. 21 на досега действащия закон има няколко изисквания – „те да са български граждани, да не са поставени под запрещение, да не са осъждани ...” и така нататък, да не Ви чета целия текст. Благодаря.

Вие определено не сте чели предложенията, които се правят за изменение на чл. 59 в Закона за здравното осигуряване, които касаят функциите и правомощията на шефовете на здравноосигурителните каси. До момента директорите на здравноосигурителните каси имаха ангажимента да сключат договори с всички изпълнители на медицинска помощ, които отговарят на законовите изисквания. Сега преценката затова с кого да се сключат такива договори се предоставя на директорите на здравноосигурителните каси. Повтарям, за да ме разберат всички, те ще бъдат хората, които ще преценят колко и кои джипита ще работят и ще получават финансиране от Касата, колко и кои медицински практики, колко и кои болници. Има една съществена промяна във функциите и в правомощията на шефовете на регионалните здравноосигурителни каси, които очевидно трябва да кореспондират с една по висока квалификация на тези лица. Кажете ми как, след като в закона няма ясни критерии за достъпност до здравни услуги, тази преценка ще трябва да се извърши от шефовете на касите, при това при условие, че към тяхната квалификация, към техния професионален опит не се предявяват абсолютно никакви изисквания?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Имам предложение за редакционна бележка в ал. 2, т. 2, където е записано: „има минимум три години стаж по специалността”, вместо точка да се постави запетая и да се добави текстът, който е записан и приет от нас преди малко в чл. 19, а именно: „в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното и осигурителното дело”, тъй като в комисията може би е пропуснато уточнението.

Използвам възможността за реплика, за да се съглася с направеното предложение и да Ви кажа, уважаема колежке от ГЕРБ, че когато водим дебат тук не е най добрият тон да си отправяме лични нападки затова кой какво е чел или не е чел. Тук е мястото да се говори с аргументи и когато има грешки, включително в предложения текст от Комисията по здравеопазването, те да бъдат коригирани своевременно, защото в крайна сметка става дума за промяната, която управляващите замислят в здравната система и наистина е във ваш интерес текстовете да бъдат приети по възможно най добрия и прецизен начин. Това е ролята на опозицията – когато има грешки да ги сочи, и на управляващите, когато тези предложения са разумни – да ги приемат, и да се въздържат от лични нападки.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.

По § 19 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да отпадне.

Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Янаки Стоилов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 19а, който става § 18 със следната редакция: „§ 18. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи.”.

Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 19б, който става § 19 със следната редакция: „§ 19. В член 26, ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Резервът на НЗОК по чл. 25 се определя в размер и сумата от:”

По § 20 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението по ал. 2. Предложението по ал. 3 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20: „§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Временно свободните средства на НЗОК се съхраняват в БНБ и могат да се влагат само по депозитни сметки, обслужвани от БНБ или за придобиване на първичния пазар на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.” 2. В ал. 3 думите „управителният съвет” се заменят с „надзорният съвет по предложение на директора”.”

По § 21 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Има постъпило предложение от народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Има постъпило предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21: „§ 21. В чл. 29, в ал. 1 думите „управителният съвет” се заменят с „директорът”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

По § 24 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24: „§ 24. В чл. 35 т. 2 се изменя така: „2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;” Има постъпило предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Създава се § 24а: „§ 24а. Създава се нова ал. 5 на чл. 37 със следното съдържание: „(5) Разликата между сумата на ал. 1, т. 1, изречение първо, и сумата по ал. 2, изречение второ се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 24а, който става § 25, със следната редакция: „§ 25. В чл. 37, ал. 5 се изменя така: „(5) Разликата между сумата по ал. 1, т. 1, изречение първо и сумата по ал. 1, т. 1, изречение второ се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина по ред, определен от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.”

Всъщност предложението, което правим по § 24а, е изключително важно. То се отнася за доплащането на потребителската такса, което досега имаха възможност да получават джипитата, от тези лица, които плащат такава в намален размер, а именно пенсионерите, хората над 60 и над 63-годишна възраст. Става дума за едни 7 млн. лв., за които в бюджета на Здравноосигурителната каса не бяха намерени пари. Сега сме изправени пред поредния парадокс в законодателната дейност на управляващите по отношение на здравната система – едно предложение на опозицията, което беше отхвърлено буквално преди две седмици с приемането на бюджета на Здравноосигурителната каса, сега е прието, но, забележете, в модифициран вариант. Досега разплащането на джипитата ставаше със средства от републиканския бюджет. След като тази възможност не беше заложена в бюджета за 2010 г., респективно в бюджета на Здравноосигурителната каса, сега управляващите в лицето на Здравната комисия се съгласяват да бъде извършвано такова доплащане на джипитата, между другото, по наше предложение и на д-р Адемов, но без да се сочи какъв ще бъде източникът на тези средства. Обяснението, дадено на заседанието на Правната комисия, е, че ще се дават за доплащане на общопрактикуващите лекари от общите средства, които са определени за общопрактикуващите лекари. Тоест общопрактикуващите лекари се лишават от едни 7 млн. лв., които получаваха от републиканския бюджет в предишни периоди, респективно, които получаваха българските граждани за здраве. Затова аз моля да бъде прието предложението, което сме направили с колегата Евгений Желев за връщане на съществуващия текст на чл. 37, ал. 5, а именно за даване на възможност за финансиране с още 7 млн. на джипитата, респективно на българските граждани. Да не се приема текстът в модификацията, която се предлага от комисията, защото там източникът, от който ще се вземат тези седем милиона, не става ясен. С този текст ние ще съдействаме за хаоса, който и без това е заложен във финансирането на здравната система.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване на последния параграф.

Уважаеми господин председател, понеже настъпи объркване в залата кой текст точно гласуваме – дали § 24, § 24а или § 25, моля да прегласуваме отново предложението.

Уважаеми колеги! Процедурното предложение за прегласуване, което беше току-що направено, не може да бъде гласувано, защото такова предложение беше направено от госпожа Фидосова, текстът беше прегласуван, резултатът е ясен. Няма никаква правна основа и няма понятие „объркване”, поради което един текст да се гласува трети път. Той беше подложен на гласуване, беше направено предложение за прегласуване, беше прегласуван и това е окончателният резултат. Говорим за § 24а, по който има предложение от народните представители Мая Манолова и Евгений Желев, толкоз, нищо повече не може да се направи. Това е заместващо предложение на предложението на комисията, прието от пленарната зала и то е вече факт, норма.

Председателят прочете грешно какво трябва да се гласува.

Аз поисках прегласуване и той прочете грешно друг текст.

Втория път прочете другия текст. (Реплики от заместник-председателите Павел Шопов и Георги Пирински и докладчика Пламен Цеков. Шум и реплики от ГЕРБ и КБ.)

Изчитам коректното предложение, което гласи: „Разликата между сумата по ал. 1, т. 1, изречение първо и сумата по ал. 1, т. 1, изречение второ се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.”

Благодаря Ви! Госпожо председател, моята процедура е: за да може тези народни представители, за които Вие казахте, че не са разбрали за какво се отнася въпросът, за да се уточни и всички народни представители все пак да разберат какво ще гласуваме, нека да минем по всички правила, които изискват и нашият правилник, и законите. Затова молбата ми е: нека да оставим този текст да мине през комисия, комисията да вземе решение със съответните редакционни забележки – всичко това, което би трябвало да се направи. След това, примерно утре (тъй като гледам, че ще продължим да работим по този законопроект и на 25), народните представители да знаем какво гласуваме - по всички закони, по всички правила. Приетото решение е законно, законосъобразно и ние нямаме никакви права да работим над този текст повече. Благодаря Ви.

Нека да не правим повече драми. В случая не става дума за грешка, а за едно осъзнато решение, надявам се, на народните представители, чрез което ще дадем възможност на общопрактикуващите лекари да получат доплащане за прегледите на пенсионерите. Именно тези 1,40 лв., които досега се поемаха от републиканския бюджет и които доплащаха разликата за намалението, което ползват пенсионерите, и през следващата година да могат да се ползват от джипитата. Корекция в обратната посока беше направена в бюджета на Здравноосигурителната каса, като тази възможност беше премахната. С нашето предложение, което днес беше прието от залата, се връща тази възможност, а именно държавата да доплаща по 1,40 лв. на общопрактикуващите лекари - намалението, което се прави на пенсионерите. Да не изпадаме в юридически абракадабри. Аз подкрепям предложението, което беше направено от председателя на Събранието за поправяне на техническата грешка, допусната може би от референта на Здравната комисия или някъде по пътя от предложението, което сме направили с колегата Евгений Желев. Няма значение как е допусната тази техническа грешка. Важното е, че с предложението в момента я отстраняваме и даваме възможност на джипитата да получат по 1,40 лв. за прегледа на всеки пенсионер от републиканския бюджет, което е добро решение и за чиято подкрепа поздравявам управляващите - че я дадоха и приеха едно предложение на опозицията.

Преди да продължа, с две думи искам да уточня, че и в нашия вариант пенсионерите щяха да получат привилегията си, джипитата и специалистите в извънболничната помощ получаваха парите си. Нашето виждане беше друго. Нашият текст беше коректен. Не е грешка на референта техническата грешка, така входирана от вносителя. Все пак приехме варианта, благодаря ви.

По § 25 има предложение на народния представител Евгений Желев и народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов - комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.

По § 26 има предложение на народния представител Нигяр Сахлим и народния представител Хасан Адемов.

Оттегляме го.

Предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26: „§ 26. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5 от възникване на задължението им за здравно осигуряване, се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Лицата, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 5, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване по ред, определен с наредба по ал. 1.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „от Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна каса образец” се заменят със „с наредбата по ал. 1 – образец за съответния период”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна каса образец” се заменят с „представят декларации в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба по ал. 1”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „пребивават” се добавят думите „продължително или”.”

По § 27 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Нигяр Сахлим и народния представител Хасан Адемов – в § 27, в чл. 40: „1. В ал. 5 да отпадне т. 2. 2. В ал. 6 да отпадне текстът след първото изречение.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ваньо Шарков. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27. „§ 27. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, буква „а”, в т. 1: а) В т. 1: аа) Текстът преди буква „а” се изменя така: „1. за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване – доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение: ... - 2010 г. и следващите години - 60:40”; бб) в буква ”б” думите „половината от” се заличават и след думите „за отглеждане на дете” се добавя „по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда”. б) Точка 2 се изменя така: „2. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и окончателно върху доходите от дейностите и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Регистрираните земеделски производители и земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателния размер на осигурителния доход за тази дейност. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лицата до десето число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.” в) В т. 3, буква „а” и буква „б” думите „нормативно признатите разходи” се заменят с „разходите за дейността”. г) В т. 4 след думите „за пенсионерите” се добавя „от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд”. д) В т. 5: аа) думите „отглеждане на малко дете” се заменят с „отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда”. бб) създава се изречение второ: „За възнаграждението по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски се дължат по реда на т. 4.” 2. В ал. 3, т. 5 след думите „центрове за временно настаняване” се добавят „центрове за настаняване от семеен тип преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове”. 3. В ал. 4 думите „половината от” се заличават. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да: 1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до десето число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят и извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация; 2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.” 5. Създава се нова ал. 6: „(6) Размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата по ал. 5, т. 1 чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.” 6. Досегашните алинеи 6 и 7 стават съответно алинеи 7 и 8. 7. Създава се ал. 9: „(9) За лицата по ал. 2 и ал. 3, т. 9 осигуряването се извършва за сметка на републиканския бюджет след представяне в Националната агенция за приходите на документи, издадени от компетентен държавен орган, с който удостоверяват наличието на съответните обстоятелства по ал. 2 и ал. 3, т. 9.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Първо искам да започна с това, че оттегляме предложението, което сме направили с народния представител Нигяр Сахлим в § 27 – чл. 40, защото то е свързано с неприети текстове. Искам да направя едно процедурно предложение за отпадане на текст. В окончателната редакция на § 27, в т. 1, подразделение „бб”, в буква „б” думите „половината от” се заличават и след думите „за отглеждане на дете” се добавя „по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда”. Какво се крие зад тези думи? Уважаеми госпожи и господа народни представители, по досега действащия закон минималният осигурителен доход беше 260 лв. Тези, които са в неплатен отпуск, за които става реч в това подразделение „бб”, а това са хора, които излизат в неплатен отпуск, примерно след втората година на детето за отглеждане на дете, между втората и третата година; това са хората, които са в неплатен отпуск по вина на работодателя, когато работодателят има проблеми с реализацията на продукцията и в условията на криза; когато самото лице по собствена инициатива иска да излезе в неплатен отпуск. Досегашният ред беше тези български граждани да се осигуряват върху половината от минималния осигурителен доход, тоест върху 130 лв. И при това положение те внасяха по 9,40 лв. на месец като тези пари бяха за сметка на работодателя, когато е по вина на работодателя или за сметка на осигуреното лице, когато неплатения отпуск е по желание на осигуреното лице, или за сметка на работодателя, когато майката е в неплатен отпуск. Затова аз предлагам този текст да отпадне, тъй като при новите условия при минимален осигурителен доход от 420 лв. тези лица, които са в неплатен отпуск с този текст ги задължаваме да плащат върху 420 лв., тоест да плащат по 33,60 лв. на месец, което означава, че в рамките на календарната година те ще плащат 403,20 лв. Това е една непосилна сума за хората, които са в неплатен отпуск и не по тяхно желание, затова моето предложение е този текст да отпадне. Има и още една причина за това предложение – по причина на това, че трябва да има симетрия в текстовете. Когато държавата плаща, тя плаща върху половината от минималния осигурителен доход, а когато трябва да плащат осигурените лица в този текст казваме, че трябва да плащат върху целия минимален осигурителен доход, който при това вече през следващата година е с 60% по-висок. Затова ви моля да обърнете внимание на това, което ви казвам. Няма никаква политика в това предложение, просто искаме да улесним хората, които са в неплатен отпуск. Те са в неплатен отпуск в много малка част от случаите по собствено желание. Те са в неплатен отпуск, ако трябва да отглеждат след платения двугодишен период детето си до 3-годишна възраст, например, или по производствени причини, когато работодателят няма възможност. Тогава ще ги плаща работодателят, но той ще плаща при тези високи стойности в условията на криза, затова аз предлагам да приемете това предложение. Пак повтарям, че то е симетрично с участието на държавата. Аз още веднъж повтарям, че когато говорим за намаляване на осигурителните вноски трябва да имаме предвид факта, че в групата на тези, които са в неплатен отпуск, в групата на самоосигуряващите се, ние на практика увеличаваме осигурителния доход, затова предлагам този текст да отпадне.

Това е реплика по отношение изказването на д-р Адемов. Аз смятам, че текстът, който е предложен от комисията, трябва да бъде подкрепен. Той е съобразен с реалните възможности на държавата, на икономиката и на гражданите, така че няма да има ощетени хора. Просто трябва да има добра събираемост на здравноосигурителните вноски.

Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря Ви, д-р Цеков, за репликата, която ми направихте, от която не стана ясно защо управляващите искат да увеличат осигурителната тежест за здравни вноски на тези, които са в неплатен отпуск. Тези хора не получават никакви доходи. Това са хора, които са в неплатен отпуск за отглеждане на дете. До втората година плащаме така нареченото майчинство, когато са осигурени. След втората година, ако няма възможност детето да отиде в детска градина, при всички положения, уважаеми колеги, майката трябва да остане вкъщи. И затова, че не получава доходи, затова, че разчита на социално подпомагане, например, ние какво правим – ние им увеличаваме осигурителната вноска за здраве. И забележете колко пъти – от 112,80 лв. на година, увеличаваме на 400 лв. Това е почти три пъти! За какво става въпрос, уважаеми колеги? Това са хората, които са в неплатен отпуск, пак повтарям, за отглеждане на дете, по вина на работодателя – тогава натоварваме работодателя, а когато е по собствено желание – тогава сами си плащат тези осигурителни вноски. От нашата парламентарна група ние поддържаме всички мерки, които са свързани с подобряване на събираемостта на здравните вноски. От друга страна, подкрепяме всички мерки, които са в посока на рационализиране на разходите, затова много ви моля – приемете това предложение. То е в интерес на всички.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, упълномощен съм от името на Парламентарната група на ДПС да ви представя официалната позиция на Движението за права и свободи относно съвместното решение на ГЕРБ и „Атака” за провеждане на национален референдум за новините по турски език. Започвам с уточнението, че ние съзнателно забавихме тази своя позиция, защото в българското общество упорито се налага тезата, че политическото измерение на правата и свободите е изключителен проблем на Движението за права и свободи. Надявам се, нямате съмнение, че това е най-голямата политическа услуга, която би могло да ни се направи, но ние не искаме подобна услуга, защото е крайно време правата на човека, на малцинствата, да се осмислят като национална кауза, без която е немислимо продължаващото европейско развитие на страната. Затова за нас бе важна предхождащата тази на ДПС позиция на гражданското общество и на другите политически сили. Без да споменаваме имена, ще изразим респекта си от политическата последователност на партии, които въпреки високия национален градус в обществото по този проблем, останаха верни на демократичните си принципи. Не по-малко силен е респектът ни от високо изреченото несъгласие с тази идея от страна на знакови фигури на българския обществен живот. Идеята за референдума, не заради самия инструмент на пряката демокрация, а заради предвидимия резултат по конкретния казус, е опасна и вредна за България. Ние призоваваме премиера и Гражданите за европейско развитие на България – неслучайно изговарям разширено абревиатурата ГЕРБ, защото в този случай тя рискува да загуби вътрешното си съдържание и да се превърне просто в емблема, да преосмислят подкрепата си за тази идея, продуцирана не от тях, а от „Атака”. Никаква, уважаеми колеги, дори и най-голямата парламентарна подкрепа не може да има за цена дискредитирането на цивилизационния избор на България и анексирането на човешки права. Подобен референдум не бе възможен преди 2007 г. Политическият субект тогава се въздържаше от подобни ретро популистки изстъпления, за да не провокира латентния национализъм, защото реализирането на членството ни в НАТО и Европейския съюз не бе възможно без да са покрити политическите критерии, най-високо в йерархията на които стоеше именно въпросът за правата на човека и на малцинствата. В България се стигна до консенсус за необходимостта да се капитализира пред външния свят моделът на толерантността, придобил гражданственост като българския етнически модел. Сега, след членството в НАТО и Европейския съюз, след като е консумиран активът на българския етнически модел, той с лека ръка се поругава и се поднася в жертва на „Атака”. Вероятно ще ми възразите: „Какво лошо да питаме народа?” В тази зала има немалко зрели политици, които знаят отговора на този въпрос и той не е еднозначен. Без да навлизам в темата за съотношението пряка-представителна демокрация, ще кажа категорично, че принципът „Глас народен, глас Божий” не може да подменя отговорността на законодателния орган, още по-малко да се използва като параван, зад който да се скриват нечисти политически цели. Нерядко политическата зрялост се измерва с въздържането от референдум, особено когато е ясен крайният резултат. Сините например знаят колко далече от НАТО и Европейския съюз щяхме да бъдем днес, ако бяха подложили на референдум въпроса за въздушния коридор на натовските военновъздушни сили в края на 90-те години. Без това решение на парламента нямаше членство в НАТО, оттам и в Европейския съюз. Нямаше да има подобно решение на парламента, ако бе проведен референдум. Затова е мълчанието на сините по този въпрос. Всъщност разбираемо е мълчанието от страна на Демократи за силна България. Тези на Мартин Димитров изрекоха един много странен политически конструкт. Те казаха: много по-важен е референдумът за АЕЦ „Белене”, с което казаха, че макар и по-малко важен е важен и референдумът за новините на турски език, и така се присъединиха към „Атака”. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Съжалявам, господин Шарков. Няма как, няма как да разберем тази позиция като проява на демократично мислене, уважаеми колеги. Примерът с несъстоялия се референдум за въздушния коридор за натовските военновъздушни сили е показателен за следното. Аз ще се обърна към юристите в Парламентарната група на ГЕРБ. Много е измамна тезата, че ако една процедура е демократична, то тя непременно ще гарантира демократичен резултат. Опитът с националните референдуми в България сочи точно обратното. Ще се съгласите ли с мен, че едва ли е бил демократичен резултатът от референдума за приемането на най-новата комунистическа Конституция? Така че, уважаеми колеги, единственият критерий за демократичност на каквото и да е и на каквато и да е процедура е постигането на демократичен резултат. В конкретния случай той няма да е демократичен. Затова ви призоваваме към въздържане и към преосмисляне на това опасно за България решение, защото пътят към Европейския съюз е доста дълъг. Той не завършва с постигането на реално членство. Не случайно е и логото на вашето управление – „Европейско развитие на страната”, само че това решение не води към европейското развитие на страната. И още по-ясно и още по-категорично – няма европейско развитие на страната, докато в управлението на страната участват откровено антиевропейски политически сили. От името на парламентарната група оставаме с надеждата, че ще осъзнаете опасността, която идеята за референдума за новините на турски език крие не толкова и не само за представителите на това малцинство в България, но преди всичко за нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Адемов! От името на Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим направеното от Вас предложение в частта - ал. 1, буква „бб” в думите „половината от” да отпадне, тъй като Вие имате две предложения. В тази връзка обаче се налагат още две промени, а те са: в ал. 4 думите „половината от” се заличават” също трябва да отпадне и в ал. 5 в т. 1, след думите „внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от” трябва да добавим „половината от минималния размер”, за да има равнопоставеност и да има кореспонденция между това, което Вие предлагате и по-нататък в тези текстове. Какво означава това? Запазваме сумата, която е в момента, запазваме това, което съществува до този момент при увеличаване на приходите.

По § 28 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да отпадне.

Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Синята коалиция предлагаме половин час почивка за изчистване на тези текстове и уточняване на детайлите по тях. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, ще прочета окончателното предложение за редакция на чл. 40, ал. 1, буква „бб”. Текстът придобива следния вид след предложената редакция: в буква „б” след думите „за отглеждане на дете” се добавя „по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда”.

Да, отпадат. Чета окончателната редакция. В ал. 5, т. 1 след думите „внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по малък от” добавяме „половината от”. Текстът става в окончателен вид по следния начин: „Внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход, не по малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване до десето число на месеца, следващ месец, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.”

Прочетох го изключително правилно. Ще го прочета отново: „1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по малък от – половината от ...” и тестът по нататък продължава.

По § 28 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да отпадне.

По § 29 комисията подкрепя теста на вносителя, който става § 28. По § 30 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 30 да отпадне.

По § 31 има предложение на народния представител Георги Икономов – да се запази текстът на чл. 45, ал. 1, т. 9 от закона, а не да отпаднат думите „и зъботехническа”, както се предлага от вносителя на законопроекта. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов – в § 31 – в чл. 45 да отпадне т. 16. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – в § 31, в чл. 45, ал. 2 да се измени така: „(2) Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11 и 12, се определя като основен пакет, заплащан изцяло или частично от НЗОК. Основният пакет като обхват и видове медицинска помощ се определя с наредба на министъра на здравеопазването по предложение на директора на НЗОК. Правилата за достъп и регулацията се определят от директора на НЗОК, а цените, по които НЗОК заплаща, се договарят с Националния рамков договор.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов – Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31, който става § 29: „§ 29. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 4 се изменя така: „4. долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация;” б) в т. 9 думите „и зъботехническа” се заличават; 2. В ал. 2 след числото „11” се добавя „и 12”. 3. В ал. 8 думата „Управителния” се заменя с „Надзорния”. 4. Създава се ал. 9: „(9) Условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина между директора на РЗОК и притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз в съответствие с наредбата по ал. 8.”

Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по предложението за отпадане на думите „и зъботехническа” в чл. 45, ал. 1, т. 9 от закона. Мотивите в тази насока са следните. В чл. 45 от закона са определени видовете медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща. В т. 9 на същия член е казано, че касата заплаща и за оказване на дентална и зъботехническа помощ. В голямата си част денталната помощ е неизменно свързана и със зъботехническата, включително изработката на зъбни протези и ортодонтски апаратчета за деца. Ако се видят официалните медико-статистически данни от Националния център по здравна информация за реализираните ортопедични стоматологични дейности през периода 2000-2008 г., се забелязва една тревожна тенденция. За деветгодишния период общият брой на реализираните подвижни протези е нараснал над два пъти. Това говори за една очертаваща се тенденция за влошаване на общия зъбен статус на българското население. В същото време в общия брой е нараснало поставянето на подвижните протези. Тези протези се поставят изключително на възрастни и социално слаби хора, така че е логично здравната каса да има възможност да заплаща този вид зъботехническа услуга, която е насочена към най-уязвимата част от нашето население. Отсъствието на такава финансова възможност и обвързаност до момента практически доведе до това голяма част от лабораториите да влязат в лоното на сивата икономика. Мисля, че е финансово обвързано със закона, така че да остане възможността зъботехническите услуги да се финансират и от здравната каса, е полезно и в следните насоки. Ще се изведат голяма част от зъботехническите услуги на светло, ще се подобри контролът на зъботехническата дейност, ще имаме финансово и здравно облекчаване на населението, както и ще се увеличи медико-статистическият, административният и финансовият контрол на зъботехническата дейност. Самото изваждане на тези услуги от закона просто ще лиши една голяма част от населението да се ползва от тази привилегия, от тази възможност на зъботехническата дейност. За мен е по-правилно и аз предлагам тази възможност за поемане на част от зъботехническите услуги да си остане като възможност в закона, да започнат разговори за това какво точно може да се поеме от видовете зъботехническа дейност и впоследствие да се промени пакетът на стоматолозите и да се състави пакет на зъботехниците, разбира се, когато има финансова възможност в бюджета за това. Самото изключване на тези услуги от закона прекъсва всякакви по-нататъшни действия в тази насока. Обръщам се специално към стоматолозите, мисля, че те също разбират, че не могат да работят без зъботехниците, нека засега да ги оставим като възможност в закона, нека да започнат разговори в тази насока какво може да се поеме, за какво има средства, за какво няма средства и на един последващ етап наистина да се включи тази услуга, от която да може да се ползва българското население. Предвид гореизложеното, моето предложение се свежда до това да се запази старият текст на чл. 45, ал. 1, т. 9 на закона. Благодаря ви.

Господин председател, аз моля да дадем думата на госпожа Жени Начева от Националната здравноосигурителна каса да изрази становището на Касата по този въпрос.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, след като току-що приехме предложението на народния представител Георги Икономов, се налага да направим нова редакционна поправка в текста на чл. 45, буква „б”, която следва да отпадне.

Подкрепям предложението в § 29, в чл. 45, ал. 1, буква „б” да отпадне.

По § 32 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова; народния представител Ваньо Шарков; и народния представител Лъчезар Иванов. Предложението им е параграфът да отпадне. Комисията подкрепя предложенията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да отпадне. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 32.

По § 36 има предложение от народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов. „В § 36, в чл. 53, ал. 2 текстът „за срок от пет години” се заменя с текста „за срок от една година”. Комисията не подкрепя предложението.

Оттегляме го!

Вносителят оттегля предложението. Има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова: „Параграф 36 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Ваньо Шарков: „В § 36 по чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: „Член 53 се изменя така: (1) За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат национални рамкови условия за медицинските дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз приемат национални рамкови условия за денталните дейности. (2) Националният рамков договор се състои от текстова част, приложения, цени, до които НЗОК плаща, и регулация, отделно в две части за медицинските и дентални дейности. (3) Текстовата част на НРД и приложенията се сключват за срок от пет години и при необходимост се променят ежегодно с анекси. (4) Цените, до които НЗОК плаща, правилата за достъп и регулацията на медицинските и дентални дейности се договарят ежегодно в зависимост от бюджета на НЗОК. (5) Списъците за лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се определят от НЗОК ежегодно на база на проведено договаряне и се включват като приложения на НРД.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 33: „§ 33. Член 53 се изменя така: „Чл. 53.(1) За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за медицинските дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за денталните дейности. (2) Националните рамкови договори по ал. 1 се приемат за срок от пет години като при необходимост се актуализират, по реда на приемането им по чл. 54.”

Добре, че Комисията по здравеопазването се е съобразила с нашето предложение за замяната на националните рамкови условия с Национален рамков договор, но не е добре, както ще видите в следващите текстове, националните рамкови договори се изпразват от съдържание. Всъщност истинският предмет на договаряне между съсловните организации и между държавата в лицето на Касата, а именно обемът и цените на основния пакет на медицински услуги. Във всички случаи обаче е абсолютно неприемливо в настоящата динамична икономическа ситуация да се сключват национални договори, които да имат срок на действие в рамките на пет години. Абсурдно е и аз не разбирам на какво се дължи нежеланието на управляващите да приемат предложението, което е направено от опозицията, за запазване на съществуващото положение, а именно, след като ще има договаряне между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации, това да се случва ежегодно и по този начин да се вземат предвид и динамиката, и промяната в икономическите условия. Вярно е, че с отнемането от предмета на договаряне на изключително важни за упражняващите медицинска практика дейности, това не е толкова фатално. Подобно договаряне в рамките на пет години би било нормално в една стабилна икономическа и финансова ситуация и при положение, че не предстоят реформи в здравната система, а има утвърдени добри медицински практики, включително и на взаимоотношения между държавата и съсловните организации на лекарите и лекарите дентисти. Моля ви, обърнете внимание на това предложение и на липсата на всякакъв разум в предложението да се сключва договор с петгодишен срок и то договор, който ще ангажира и държавата, и съсловните организации на лекарите и на стоматолозите.

Уважаема госпожо Манолова, вземам думата, за да поясня, че Националният рамков договор не е подписван от 2006 г. За пръв път оттогава сега има политическа воля и воля на съсловните организации Националният рамков договор да бъде подписан и всички обществени отношения да бъдат регулирани. Записано е в проекта, че ще се актуализират при необходимост. Смятам, че това е достатъчно при промяна на условия, обеми, цени и при промяна на икономическата обстановка да бъде актуализиран. Благодаря.

Благодаря Ви за репликата. Така ще имам възможност да кажа следното: вярно е, че последният рамков договор, подписан между Касата и съсловните организации на лекарите и стоматолозите от 2006 г., както става ясно, важи до 2009 г., но сега след подписването на този договор през 2009 г. следващият ще бъде през 2014 г., т.е. една практика, която вие самите определяте като недобра, в момента се затвърждава законодателно. Радвам се, че господин Нанев е много добре информиран каква беше линията на поведение на ръководството на Българския лекарски съюз и че липсваше абсолютна воля за преговори и за сключване на договор в интерес на лекарското съсловие в България. Този пропуск се дължеше на нежеланието, включително и на Лекарския съюз, може би е имало пропуски и от страна на държавата да се постигне договореност, сега се затвърждава законодателно, т.е. тогава имаше възможност да се регулират отношенията чрез договор, но това не се правеше поради липса на воля основно от страна на Българския лекарски съюз, а сега законът няма да позволява това. Договорът, който ще се сключи тази година, ще важи до 2014 г., което с оглед на динамиката е абсурдно, защото в тази хипотеза не е само България. Европа и светът са в условията на световна финансова и икономическа криза и да се обуславя срокът на един договор в далечната перспектива след пет години е просто неразумно.

По § 37 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Параграф 37 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ваньо Шарков. „3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Директорът на НЗОК обнародва в „Държавен вестник” в 14-дневен срок от приемането на Националния рамков договор и анексите към него в текстовата част, цените, регулацията, а приложенията се публикуват в официалната уеб-страница на НЗОК.” 4. Алинея 8 се изменя така: „(8) В случай, че НРД и/или анексите към него не бъдат сключени при условията и в сроковете, определени в този закон, считано от 1 март на следващата година, до влизането в сила на нов договор и/или анекси, се прилагат действащите до момента НРД в текстовата част и приложенията, като: 1. Цените на медицинските и дентални дейности се индексират с официалния инфлационен индекс за предходната година, определен от Националния статистически институт. 2. Правилата за достъп и регулацията се определят от НЗОК в зависимост от бюджета за следващата година и актуализираните цени по т. 1. 3. Списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща, условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се определят от НЗОК въз основа на проведените процедури по договаряне.” Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2. Комисията не подкрепя предложението по т. 3 и 4. Има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 34: „§ 34. Член 54 се изменя така: „Чл. 54. (1) Изготвянето на НРД за медицинските дейности се извършва от десет представители на НЗОК и десет представители на Българския лекарски съюз след внасяне на проекта на Закон за бюджета на НЗОК за следващата година за разглеждане от Народното събрание. (2) Изготвянето на НРД за денталните дейности се извършва от девет представители на НЗОК и девет представители на Българския зъболекарски съюз след внасяне на проекта на Закон за бюджета на НЗОК за следващата година за разглеждане от Народното събрание. (3) Статутът на съсловните организации по ал. 1 и 2 и редът за определяне на представителите им за участие в изработването и приемането на НРД се уреждат със Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. (4) Представители на НЗОК по ал. 1 и 2 са членове на Надзорния съвет и директорът на НЗОК. (5) Националните рамкови договори по ал. 1 и 2 се приемат с мнозинство от не по-малко от седем представители на НЗОК и седем представители на съсловните организации на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина. (6) Националните рамкови договори се приемат не по-рано от обнародването на бюджета на НЗОК за следващата година и не по-късно от последния работен ден на текущата година. (7) Министърът на здравеопазването съгласува приетите по реда на ал. 1 – 5 национални рамкови договори в 14-дневен срок от представянето им и ги обнародва в „Държавен вестник”. (8) Когато Националният рамков договор за медицинските, съответно за денталните дейности, не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оттеглям предложенията си в неподкрепената част. В следващия § 38 също оттеглям предложението си в неподкрепената му част.

По § 38 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова - § 38 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2, 3 и 4 предложенията са оттеглени. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 35: „§ 35. Член 55 се изменя така: „Чл. 55. (1) Приетите по реда на чл. 54 Национални рамкови договори влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и редът за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 4. критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. извършване на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ; 4. допълнителни изисквания за аптеки, търговци на едро и производители на лекарства извън предвидените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина; 5. максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ; 6. ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения.”

Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че в момента гласуваме съдържанието на националните рамкови договори. Нормално до момента предмет на договаряне бяха цените, по които НЗОК изплаща, и методиката за изплащане на медицинската помощ, условията и реда за контрол по изпълнение на договорите, които се сключват между Касата и между изпълнителите на медицинска помощ, и санкциите при неизпълнение на договорите. Сега, като отпадат тези основни позиции от Националния рамков договор, става ясно че националните рамкови договори при новите условия са един абсолютно формален акт, които нямат основното присъщо съдържание. В този смисъл е и предложението на господин Ваньо Шарков. Такова беше и искането на съсловните организации. Така че искам да ви обърна внимание, че с приемането на този текст абсолютно обезсмисляте процедурата по договаряне, която беше защитена преди малко, включително от страна на мнозинството. Това е смисълът и на нашето предложение с доктор Евгений Желев. Моля да помислите преди да го отхвърлите.

Във връзка с това, което каза госпожа Манолова. Уважаеми колеги, всички, които работим в Комисията по здравеопазването, много добре знаем, че на заседанието на комисията присъстваха представители на Българския лекарски съюз и тези текстове бяха гласувани в тяхно присъствие. Така че няма как да не сме одобрили в голяма степен онова, което те са поискали по време на заседанието на комисията - по всички тези текстове, конкретно и по този текст. Благодаря ви.

По § 39 има предложение от народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов: 1. В чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 да отпадне думата „обемите”. 2. В чл. 55а, ал. 2 да се добави текстът „по един представител на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българския фармацевтичен съюз”. 3. В чл. 55б, ал. 1 да отпадне думата „обемите”. 4. В чл. 55в, ал. 1 да отпадне думата „обемите”. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 3 и 4. Има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова за отпадане на § 39. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Ваньо Шарков.

Оттеглям предложението си по т. 4.

Комисията подкрепя предложението му по т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3. Предложението по т. 4 се оттегли в момента. Предложенията по т. 2, 5 и 6 също са оттеглени. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 36: „§ 36. Създават се чл. 55а, 55б и 55в: „Чл. 55а. (1) Прогнозните обеми, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се разработват от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. (2) При разработване на прогнозните обеми, цените и методиките по ал. 1 Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето и на други водещи специалисти по отделните медицински специалности, посочени от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Чл. 55б. (1) Към министъра на финансите се създава Консултативен съвет, който разглежда и дава становища относно обемите, цените и методиките, разработени по реда на чл. 55а; (2) Консултативният съвет по ал. 1 включва заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на труда и социалната политика и по един представител на НЗОК, Националната агенция за приходите, Изпълнителната агенция по икономически анализи и прогнози, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и един представител, определен от представителните организации за защита правата на пациентите. Поименният състав на съвета се определя със заповед на министъра на финансите по предложение на съответните ведомства и организации. (3) Министърът на финансите е председател на съвета по ал. 2 по право. (4) Организацията и редът за работа на Консултативния съвет се определят в правилник, приет от министъра на финансите. Чл. 55в. (1) Обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се приемат ежегодно с постановление на Министерския съвет, по предложение на министъра на финансите. (2) Предложението на министъра на финансите по ал. 1 се изготвя в съответствие със становището на Консултативния съвет по чл. 55б, утвърдените медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстовете, които обсъждаме, всъщност касаят работата на новосъздадената Изпълнителна агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. Нашите предложения бяха свързани с правомощията и състава на тази Изпълнителна агенция. Приемаме аргументите, с които се възлага на агенцията – впрочем много сполучливо наречена Комисия или Комитет по цените, нещо съществувало много отдавна в българската история – съгласни сме, че цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ могат да бъдат разработвани от тази нова институция. Имаме обаче сериозни забележки относно това дали обемите, тоест броят на хората, които ще заболеят по определени нозологични единици, трябва да се отделя от тази структура. За какво става въпрос? Имаме сериозни възражения против това тази структура да определя дали следващата година ще боледуват 10 хил. души от инфаркт, дали заболелите от диабет ще бъдат 100 хил., например, могат да са 101 хиляди. Затова смятаме за разумно да се подкрепи или следващото предложение от народния представител Ваньо Шарков с въвеждането на понятието „прогнозни обеми”, или просто да се премахнат обемите, а останат само цените и методиките на остойностяване. Приветстваме, че се прие предложението ни да се добави текстът „по един представител на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българския фармацевтичен съюз”, които да се включат в работата – това е по чл. 55а, ал. 2. Смятаме, че след като в състава на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса към момента се включиха четирима заместник-министри и един главен секретар на министерство и отидохме към одържавяване на структурата, в случая трябва да направим ответната стъпка и да се включат повече представители на съсловните организации. Ако има някаква логика в надзорния съвет да има заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на финансите, дори има логика да включим заместник-министър по труда и социалната политика, може би някой да обясни защо там трябва да има заместник-министър по транспорта? Може би защото има идея по-скоро пациентите да се транспортират, а не да получават медицинска помощ в следващите години. Ето защо такъв ответен жест наистина би бил резонен. Призоваваме ви да подкрепите нашите предложения и в неподкрепената от комисията част, защото има здрав разум в това, което се опитваме да кажем с тях. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Вземам думата, за да предложа техническа редакция в чл. 55б, ал. 4. Ще изчета настоящия текст: „(4) Организацията и редът за работа на Консултативния съвет се определят в правилник, приет от министъра на финансите.” Предлагам думата „приет” да бъде заменена с думата „издаден”, съгласно Закона за нормативните актове. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 37.

По § 41 има предложение от народните представители: Евгений Желев и Мая Манолова, Ваньо Шарков и Лъчезар Иванов - § 41 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да отпадне.

По § 42 има предложение от народните представители: Евгений Желев и Мая Манолова, Ваньо Шарков и Лъчезар Иванов - § 42 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да отпадне.

По § 43 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова - § 43 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43, който става § 38: „§ 38. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1-5 се изменят така: „(1) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД. (2) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма със срок на действие не по-малко от една година и не по-дълъг от срока на действие на НРД. (4) В договорите по ал. 1 се конкретизират изискванията и условията, посочени в чл. 55, ал. 2, точки 2-7 за прилагане на съответната територия. В договорите се определят взаимоотношенията между изпълнителите на медицинска помощ и между тях и други лица за изпълнение на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2. (5) Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси са длъжни да информират изпълнителите за всички промени, произтичащи от решения на ръководните им органи или от промени в НРД, както и да дават необходимите указания за прилагането им. Условията, редът и сроковете за предоставяне на информация се уреждат в НРД и в договорите с изпълнителите.” 2. Алинеи 6, 7, 8 и 9 се отменят. 3. Създава се ал. 12: „(12) Лечебните заведения за болнична помощ, които не отговарят на условията по ал. 10, могат да сключват трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти, осъществяващи дейност в болнични структури без легла за следните специалности: 1. вирусология; 2. клинична микробиология; 3. клинична паразитология; 4. клинична патология; 5. нуклеарна медицина.”

Уважаеми колеги, предвид напредването на времето ще си спестя изказването по следващия параграф, но не мога да пропусна този параграф. Ще ви обърна внимание на разликата между действащия текст на чл. 59 и предложението, което се прави, а именно – дава се възможност на директорите на регионалните здравноосигурителни каси да правят собствена еднолична преценка за това с кои изпълнители на медицинска помощ да сключат договори за финансиране от Касата. Досега действащият текст задължаваше в условията на обвързана компетентност директорите на регионалните здравноосигурителни каси да сключат договори с изпълнители, които отговарят на изискванията на закона и на Националния рамков договор. Сега преценката за това с колко и с кои точно изпълнители на медицинска помощ да се сключат договори се прави от директорите на регионалните здравноосигурителни каси. Забележете, при положение че няма утвърдена здравна карта, че не е ясно каква е необходимостта от определен брой лечебни заведения, разбирайте – болници, групови практики, джипита, медицински специалисти, на територията на една определена област! Критериите, които са посочени в тези законови текстове, са достатъчно неясни, достатъчно разтегливи и в крайна сметка с този текст се отваря вратата на едни нови корупционни практики, а именно от едноличната преценка на едно лице да следва кои точно изпълнители на медицинска помощ ще получат финансиране от касата. По тези текстове може да се върви към преустановяване дейността на болници, в смисъл преустановяване финансирането им от Здравната каса, към несключване на договори с джипита и прочее, и прочее. Този текст поражда безпокойства и с оглед желанието в определени случаи нещата да се решават не на професионална, а на политическа основа и е възможно да бъде прилаган на принципа „Който не слушка, няма да папка!”. Тоест договори ще сключат само тези, които са угодни на новите ръководства на Регионалните здравноосигурителни каси. Още веднъж ви обръщам внимание, че приемането на такива текстове е изключително опасно, защото отваря вратата най-малкото за корупция – нещо, срещу което от управляващото мнозинство се чу ясното предизборно обещание, че ще се води безкомпромисна битка. Напротив, както виждате, въпреки нашите настоявания, въпреки настояванията и на съсловните организации тези текстове остават в закона, като отварят широко вратата на субективната преценка на едно лице кои точно болници, кои точно лекари да получат финансиране от Здравноосигурителната каса.

Госпожо Манолова, Вие проведохте дебат върху текст, който беше предложен на вниманието на народните представители при първо четене на Законопроекта на Закона за здравното осигуряване. Отворете § 39, който следва след няколко параграфа, там е отговорът на Вашите въпроси. Няма никакви данни или предпоставки за корупция. Напротив, има точно определени критерии, по които болниците ще сключват договори, и шефовете на РЗОК нямат никаква възможност да правят самоволни интерпретации. Законът ги вкарва в точно и ясно определени граници.

Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на Закона за лечебните заведения освен болниците са и груповите медицински практики, включително и общопрактикуващите лекари, включително и лекарите специалисти, които са в доболничната помощ. Възможността да получават финансиране от Касата касае не само болниците, касае всички изпълнители на медицинска помощ, така че решението с какъв брой джипита и с кои точно да сключи договор директорът на една Регионална здравноосигурителна каса на територията на съответната област се оставя в рамките на неговите правомощия. Бих Ви коригирала. Опит да се вложи някакъв смисъл в понятието „критерий за достъпност и качество на медицинската помощ” се прави в един следващ параграф, изказването по който бях решила да си спестя, но в случая ще го коментирам. Тези критерии също са достатъчно неясни. Най-малкото не е ясно как едно лице ще определи „предоставянето на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика”? Ето този критерий за достъпност как точно ще го прецени директорът на една Регионална здравноосигурителна каса? Дали тази преценка, след като няма обективен измерител, няма да бъде субективна и в чии интерес ще бъде направена? При дебата на първо четене аз дадох някои примери, като дадох за пример болницата в Стара Загора. При наличието на няколко болници – общинска, частна и прочее, какъв избор ще направи шефът на Касата? Дали в интерес на болницата на депутат от ГЕРБ, или в интерес на общинската болница? Тук трябва да има заложени ясни правила, за да няма съмнение, когато се вземат такива решения, че се правят върху някаква обективна база. Същото се отнася и за джипитата. Кое джипи ще работи със средства от Здравноосигурителната каса? Дали това, за което шефът на Регионалната здравноосигурителна каса има съмнение, че симпатизира на някоя партия от опозицията, или за други от управляващите включително? Дали някой от тях е бил кандидат за общински съветник или за нещо друго на избори? Защото ако погледнете по-нататък, моите опасения изобщо не са безпочвени. Във финалните параграфи на този закон се въвежда едно задължение в срок, мисля, от 2 месеца да бъдат сменени всички шефове на Регионални здравноосигурителни каси. Всички, независимо дали конкурсът за техния избор се е провел миналия месец, така че моите опасения, които излагам пред вас, са основателни и моля да ги имате предвид като гласувате „за” или „против” тези текстове.

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 38 моля да поставите на гласуване работното време да бъде удължено с 1 час.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз също не бих искал да губя вашето време, но не мога да разбера какво се случва. Защо е тази активност, какво търсим и какво политизираме, къде е тази субективност? Къде е посочено, че директорът на РЗОК ще решава еднолично, къде той има право да откаже на джипитата договор, по какъв критерий? Защо говорите тези неща, като нямат никаква стойност? Къде е записано това нещо? Всички джипита, които са избрани от пациенти, трябва да сключат договор с Касата и това е задължение на Касата. Защо вкарвате в дискусия неверни твърдения и защо трябва да политизираме нещо, което е от обществен интерес? Стига с тези приказки за одържавяване на Касата. Вие бяхте тези, които имахте 18 представители на държавата и които не допускахте представител на пациентските организации, за да може да има превалиране на представителите на държавата. Съсловните организации били ощетени, обезсмислял се Рамковият договор. Има текстове, които, когато са предложени, са обсъдени съвместно с тях, тъй като всяка година има излишни текстове, които няма смисъл да се договарят. Затова е прието за 5 години и всеки един момент да може да се актуализира, не само на 6 месеца, както е досега, а когато има необходимост от това. Функции, които отпаднали от Националния рамков договор. Контролът и санкциите - дълги години беше обсъждано, че не е редно да стои между два договорни партньори, когато единият санкционира, а другият само е санкциониран, затова се извеждат в закон. Здравната карта я нямало. Ами няма я. Четири години какво направихте, за да я има? Направихте един безпомощен опит да я има, а така не се прави здравна карта, затова се залагат тези критерии, за да съществуват болниците. Стига сме политизирали! Благодаря ви.

По § 44 има предложение на народните представители Нигер Сахлим и Хасан Адемов: В § 44: 1. В чл. 59в ал. 1 да отпадне. 2. В чл. 55в, ал. 3, да отпадне текстът „оспорването не спира изпълнението на заповедта”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ваньо Шарков – § 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов – комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Цеков, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44, който става § 39: „§ 39. Създават се чл. 59а-59в: „Чл. 59а. (1) В 30-дневен срок от влизане в сила на НРД лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на договор. (2) Документите, които се представят към заявлението за сключване на договор, се определят с НРД. (3) Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси и служителите им не могат да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и да поставят условия, които не се съдържат в НРД. Чл. 59б. (1) Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1, и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. (2) В срока по ал. 1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор за случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1. (3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира изпълнението на заповедта. Чл. 59в. (1) Критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са: 1. обезпеченост на лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения с медицински специалисти на основен трудов договор; 2. наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение; 3. осигуряване от лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния; 4. предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика.”

Ние оттегляме нашето предложение.

Да. Господин Шарков? Имате думата.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, с оглед на това, че законопроектът е от изключително значение за подписването на Националния рамков договор и разписва конкретни параметри и с оглед на това, че трябва в рамките на днешния и утрешния ден законопроектът да бъде приет, госпожо председател, моля да се има предвид, че оттеглям всичките си предложения до края на законопроекта, които не са подкрепени, за да не бъдат четени и да не губим пленарно време.

По § 45 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 45 да отпадне.

По § 46 има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов – § 46 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложението на народния представител Ваньо Шарков § 42 да отпадне също е подкрепено от комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 46 да отпадне.

По § 47 има предложение на народния представител Ваньо Шарков и предложение на народния представител Лъчезар Иванов – § 47 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 47 да отпадне.

По § 48 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 48 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ваньо Шарков – комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов – комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 48, който става § 40: „§ 40. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Националната здравноосигурителна каса осигурява достъп на Министерството на здравеопазването до информационната система по ал. 1.”

Оттегляме го.

По § 49 са направени предложения от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, Ваньо Шарков и Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложенията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 49 да отпадне.

По § 50 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50, който става § 41: „§ 41. Създава се чл. 64а: „Чл. 64а. (1) Лечебните заведения – изпълнители на медицинска помощ, са длъжни да обявят на общодостъпни места в сградата си информация относно: 1. здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК; 2. стойността, която НЗОК заплаща за здравните дейности по ал. 1; 3. безплатно предоставяните медицински услуги по чл. 82 от Закона за здравето; 4. случаите, когато лицата имат право на целеви средства от републиканския бюджет и начина на отпускането им; 5. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; 6. информация за здравноосигурителните дружества, с които имат сключен договор; 7. списък на заболяванията, при които задължително здравноосигурените лица са освободени от заплащане на сумите по чл. 37, ал. 1. (2) Информацията по ал. 1 се обявява и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестяват по друг обичаен начин.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 42.

По § 52 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова: „Параграф 52 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52, който става § 43: „§ 43. В чл. 68, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите „здравноосигурителна книжка” се заменят с „електронна здравноосигурителна карта”. 2. В т. 6 след думата „финансов” се добавя „и медицински”.”

По § 53 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 53, който става § 44: „§ 44. Член 69 се изменя така: „Чл. 69. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на здравеопазването и НЗОК информация за осигурените лица за размера на събраните здравноосигурителни вноски и тенденциите за тяхната събираемост по ред, определен в инструкция, издадена от изпълнителния директор на НАП и директора на НЗОК.”

По § 54 има предложение от народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 да отпадне.

По § 55 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 55, който става § 45: „§ 45. Член 71 се изменя така: „Чл. 71. Контролът върху дейността на директора на НЗОК и директорите на РЗОК се осъществява от надзорния съвет, съгласно разпоредбите на този закон и Правилника за устройството и дейността на НЗОК.”

По § 56 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. „Параграф 56 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 56, който става § 46: „§ 46. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК – финансови инспектори, лекари-контрольори и лекари по дентална медицина – контрольори въз основа на заповед на директора на РЗОК.” 2. Създават се ал. 3, 4 и 5: „(3) За изпълнение контролните си правомощия по ал. 1 директорът на НЗОК може със заповед да разпореди извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (4) Контролът по ал. 2 се осъществява и по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. (5) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3 и 4 се определят с инструкция, издадена от директора на НЗОК.”

По § 57 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова: „Параграф 57 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 57, който става § 47: „§ 47. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 след думата „медицинска” се добавя „и/или дентална”; 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) По отношение регламентацията на дейностите на финансовите контрольори, констатирането на нарушенията, подаването на възражения и налагането на административно наказание се прилагат аналогично процедурите по чл. 74, ал. 2, 3 и 4, по които работят лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина – контрольори.”

По § 58 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Параграф 58 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 58, който става § 48: „§ 48. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 се отменя. 2. В ал. 2 след думата „контрольори” се добавя „и лекарите по дентална медицина – контрольори”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) При установяване на нарушение по ал. 1, т. 2-4 лекарят-контрольор или лекарят по дентална медицина – контрольор съставя акт за установяване на административно нарушение. Актът се подписва от лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина – контрольор. Екземпляр от акта се предявява на провереното лице срещу подпис, а в двуседмичен срок от подписването му той се изпраща на директора на съответната РЗОК заедно с възраженията по ал. 4 и събраните доказателства по преписката.” 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Проверяваното лице има право да направи писмено възражение по акта за установяване на административно нарушение в тридневен срок от подписването му.”

По § 59 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 59, който става § 49: „§ 49. Член 75 се отменя.”

Предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 60а, който става § 51 със следната редакция: „§ 51. Създават се чл. 76а и 76б: „Чл. 76а.(1) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето – обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) След изтичане на срока за възражение по ал. 2, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 76б.(1) Когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания. (2) В случаите по ал. 1, когато лицето – обект на проверката, направи възражение по реда на чл. 74, ал. 4, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление за извършеното нарушение.”

По § 61 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Ваньо Шарков. Предложението е оттеглено. Има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 61 да отпадне.

По § 62 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова: параграф 62 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 62, който става § 52: „§ 52. В чл. 78, т. 2 се изменя така: „2. скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРД;”

Има постъпило предложение по § 63 от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 63 да отпадне.

По § 64 има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов: параграф 64 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Ваньо Шарков, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 53.

Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 64а, който става § 54 със следната редакция: „§ 54. В чл. 80г се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Здравноосигурителната карта по ал. 1 е задължителна за здравноосигурените по този закон лица при пътуването и пребиваването им в държава - членка на Европейския съюз.”

По § 65 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 65, който става § 55: „§ 55. В чл. 82 ал. 1 се изменя така: „(1) Доброволното здравно осигуряване се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лиценз при условията и по реда на този закон.”

По § 66 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 66 да отпадне.

По § 67 има предложение на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Лъчезар Иванов - § 67 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 67 да отпадне.

Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 67а, който става § 56 със следната редакция: „§ 56. Член 100 се отменя”.

По § 68 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова - § 68 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Ваньо Шарков, което е оттеглено. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 68, който става § 57: „§ 57. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думата „инспекторат” се заменя с „одит”. 2. В т. 1 след думата „осигуряване” се добавя „от НЗОК”. 3. В т. 2 след думата „осигуряване” се добавя „от дружествата за доброволно здравно осигуряване”, а думите „гарантирани от дружествата за доброволно здравно осигуряване” се заменят със „съгласно здравноосигурителния договор”. 4. В т. 3 думите „и здравни” се заличават.”

По § 69 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова - § 69 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Ваньо Шарков, което е оттеглено. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 58: „§ 58. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „инспекторат” се заменя с „одит”; б) точка 3 се заличава. 2. В ал. 2 думата „инспекторат” се заменя с „одит”. 3. В ал. 3 думата „инспекторат” се заменя с „одит”. 4. В ал. 4 думата „дирекцията” се заменя с „агенцията”. 5. В ал. 5 думата „инспекторат” се заменя с „одит” и думите „и изпълнителите на медицинска помощ” се заличават. 6. В ал. 6 думите „и изпълнителите на медицинска помощ” се заличават и думата „инспекторат” се заменя с „одит”. 7. В ал. 7 думата „инспекторат” се заменя с „одит”.”

По § 70 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 70 да отпадне.

По § 71 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова.

Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 71, който става § 59: „§ 59. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „за физическите лица, с имуществена санкция от 500 - 1000 лв. за едноличните търговци и с имуществена санкция от 2000 - 4000 лв. за юридическите лица”. 2. В ал. 2 накрая се добавя „за физическите лица, а имуществената санкция е 2000 лв. за едноличните търговци и 8000 лв. за юридическите лица”. 3. В ал. 3 числото „30” се заменя с „300”, а числото „50” се заменя с „500”.”

По § 72 има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов – в § 72, чл. 104: 1. В ал. 3 текстът „от 500 до 1000 лв.” се заменя с „от 50 до 100 лв.” и текстът „от 1000 до 3000 лв.” се заменя с „от 200 до 1000 лв.”. 2. Алинея 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 60.

Да, поддържам го.

Не оттеглям предложението.

То е следното: В § 72, чл. 104, се правят следните промени: 1. В ал. 1 числото „2000” се заменя с „500”, числата „4000” – с „1000”, а числото „8000” – с „2000”. 2. В ал. 2 числото „4000” се заменя с „2000”, числото „8000” – с „4000”, числото „10 000” – с „3000”,, числото „15 000” – с „5000”. 3. В ал. 3 числото „500” се заменя със „100”, числото „1000” – с „300”, второто упоменато число „1000” – с „500”, а числото „3000” – с „1500”. 4. В ал. 4 числото „500” се заменя със „100”, числото „1000” – с „300”, второто упоменато число „1000” – с „500”, а числото „3000” – с „1000”. Комисията не подкрепя предложението.

По § 73 има предложение от народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов – да отпаднат чл. 105д и чл. 105о. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което е оттеглено. Има предложение от народния представител Ваньо Шарков. То е оттеглено. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 73, който става § 61: „§ 61. Създават се чл. 105а – 105з: „Чл. 105а. (1) Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. (2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 до 200 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 200 лв. за едноличните търговци и от за юридическите лица. (3) Изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. (4) За повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 400 до 1000 лв. Чл. 105б. (1) Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който окаже медицинска помощ, в нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, се наказва с глоба в размер от 50 до 150 лв. за физическите лица и с имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. (2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 до 300 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. (3) Изпълнител на болнична медицинска помощ, който окаже медицинска помощ, в нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. (4) За повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 200 до 1000 лв. Чл. 105в. (1) Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който нарушава установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, се наказва с глоба в размер от 50 до 150 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. (2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 до 300 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. (3) Изпълнител на болнична медицинска помощ, който нарушава установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. (4) За повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 400 до 1000 лв. Чл. 105г. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който наруши изискванията за предписване на лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. (2) За повторно нарушение глобата е в размер от 100 до 200 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 200 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. Чл. 105д. Изпълнител на медицинска помощ, който наруши изискванията за предоставяне на информация по чл. 64а, се наказва с глоба в размер от 20 до 50 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 20 до 50 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. Чл. 105е. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който възпрепятства длъжностните лица на НЗОК, РЗОК да упражнят правата си и да изпълнят задълженията си по този закон, се наказва с наказва с глоба в размер 50 до 150 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. (2) За повторно нарушение глобата е в размер от 100 до 300 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. Чл. 105ж. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор, се наказва с глоба в размер 50 до 100 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция в размер 50 до 100 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. (2) За повторно нарушение глобата е в размер от 100 до 200 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 200 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. Чл. 105з. (1) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 105а – 105ж се съставят от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2. (2) Наказателните постановления се издават от директора на РЗОК или от оправомощени от него длъжностни лица.” Моля да гласуваме § 61, с който се създават членове от 105а до 105з. Гласували 90 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието.

По § 74 има предложение от народния представител Ваньо Шарков – оттеглено. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов - § 74 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 62: „§ 62. В чл. 106 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „на чл. 59, ал. 6 и 7” се заменят с „чл. 59б, ал. 3”. 2. В ал. 3 след думите „чл. 104” се добавя „105а-105ж”. 3. В ал. 4 навсякъде думата „инспекторат” се заменя с „одит”.”

По § 75 има предложение на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов.

Оттегляме го.

Има предложение от народния представител Ваньо Шарков, което е подкрепено от комисията. Предложение от народния представител Лъчезар Иванов – комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 75 да отпадне.

По § 76 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 63: „§ 63. Член 109 се изменя така: „Чл. 109. (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват в случай, че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват при условие, че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1-3 не се прилагат за лицата по чл.40а.”

По § 77 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 77, който става § 64: „§ 64. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 10 думите „дружества за доброволно здравно осигуряване по чл. 3, ал. 2” се заменят със „здравноосигурителните дружества по чл. 3”. 2. По § 19: а) в ал. 3 думите „чл. 40а, алинеи 2 и 3” се заменят с „по чл. 40а, алинеи 4 и 5”; б) алинея 4 се отменя.”

„Допълнителна разпоредба”. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 79 има предложение на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 79, който става § 65: „§ 65. (1) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание избира директор на НЗОК при условията и по реда на този закон и обнародва решението в „Държавен вестник”. (2) Мандатът на заварения към влизането в сила на този закон директор на НЗОК се прекратява от деня на обнародването на решението по ал. 1 в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, колеги, имам процедурно предложение да удължим работното време до приемането на този законопроект. Предполагам, че за 20-ина минути ще свършим, нека да удължим работното време до приключването на законопроекта.

По § 80 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 66.

Комисията предлага да се създаде § 80а, който става § 67 със следната редакция: „§ 67. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон директорът на НЗОК обявява и провежда конкурсите за заемане на длъжността директор на РЗОК по реда на чл. 15, ал. 1, т. 11. (2) Заварените до влизането в сила на този закон лица на длъжността директор на РЗОК запазват правата си до провеждането на конкурс по ал. 1 за съответната длъжност, но за не повече от три месеца от влизането в сила на този закон.”

Уважаеми колеги, за да компенсирам времето, през което ще се изкажа по този текст, заявявам, че оттеглям предложенията на мен и на д-р Желев до края на този законопроект, които не са подкрепени от Здравната комисия. Няма как да не кажа няколко думи за този текст, който аз лично бих определила като скандален, а именно даването на възможност, по-точно вменяването на такова правомощие в тримесечен срок от влизането в сила на този закон директорът на Касата да обяви и да проведе конкурси за заемане длъжността директор на регионалните здравноосигурителни каси. Тук не се прави никаква разлика между това кога е проведен конкурсът за избор на съответната регионална здравноосигурителна каса и се нарушава грубо принципът на мандатното начало. Знаете, че това са длъжности, които и в момента се заемат след конкурс и имат определен мандат. Тоест това е поредната вратичка, която законът дава за извършване на чистка на неудобните директори на здравноосигурителни каси. Отбележете, че част от тях са избрани на тези длъжности след конкурси, проведени няколко месеца преди обсъждането на този законопроект. Използвам случая да приема в определена степен забележката на министър Нанев по измененията, които правим в чл. 59 и следващите, защото след дебата в Здравната комисия все пак е направена крачка назад от даването на неограничени правомощия на шефовете на регионални здравноосигурителни каси при избора на изпълнители на медицинска помощ, които да бъдат финансирани със средства на Касата, като се прави опит да се въведат някакви критерии. Тъй като критериите за добра медицинска практика, както всички вие добре разбирате, са достатъчно разтегливи и достатъчно условни, тук именно се дава възможност за еднолична преценка на тези директори. Предвид, че в самия закон се предвижда смяната на всички директори на здравноосигурителни каси, можете да получите обяснение за безпокойството, което от името на нашата парламентарна група изразих пред тази зала, а именно, че това ще бъде използвано за разчистване на сметки или за еднолични преценки. Всъщност така е винаги, когато, без да е ясно фиксирано в закона, се дава възможност на едно лице, което и да било то, да прави избор между много лица – кой точно да работи с пари от Здравноосигурителната каса. Основание за това ми дава отмяната на ал. 5 на действащия чл. 59 от Закона за здравното осигуряване, който задължаваше директорите на касите да сключат договори с всички лица, които отговарят на изискванията на закона и на Касата – нещо, което вече не се прави. Длъжна съм за коректност да кажа на министър Нанев, че в една част от изказването си по повод на моите забележки беше прав, с което оттеглям част от упреците си, които отправих към Здравната комисия и към управляващото мнозинство. Проявено е желание в тези текстове все пак да се внесе повече обективност, което в крайна сметка ще бъде в интерес и на здравната реформа.

По § 81 има предложение от народните представител Нигяр Сахлим и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 81 да отпадне.

По § 82 има предложение от народния представител Ваньо Шарков и от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 82 да отпадне.

По § 83 има предложение от народния представител Ваньо Шарков, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 83, който става § 68: „§ 68. (1) За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, през 2010 г. се прилага Национален рамков договор за 2010 г., сключен в срок до 23 декември 2009 г. между НЗОК, БЛС и БЗС от не по-малко от 8 представители на НЗОК и 8 представители на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Договорът се приподписва от министъра на здравеопазването и се обнародва в „Държавен вестник” в срок до 29 декември 2009 г. (2) Националният рамков договор по ал. 1 съдържа: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договорите с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 4. обема, цените и методиката за заплащане на помощта по т. 2; 5. качеството и достъпността на договаряната медицинска помощ; 6. документацията и документооборота; 7. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 8. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) В случай, че не бъде подписан Национален рамков договор по реда на ал. 1, през 2010 г. се прилага Националният рамков договор за 2006 г. и Решение на Управителния съвет № РД 04-17/20.01.2009 г., с изключение на разпоредбите относно: 1. списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели; 2. условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 3. санкции при неизпълнение на договора. (4) Предвидените правомощия на Управителния съвет в актовете по алинеи 1 и 3 се осъществяват от Надзорния съвет или от директора на НЗОК в съответствие с правомощията им, определени в този закон.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 70.

Благодаря, госпожо председател. Предложение за редакционна поправка. Предлагам редакцията на § 84 да се измени така: „Лицата, чието задължение за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 е възникнало преди 1 януари 2010 г., са длъжни да подадат декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 в срок до 1 март 2010 г.” Колеги, това се налага, тъй като със създаването на нова ал. 6 в чл. 40, която гласувахме преди час, размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата по ал. 5, т. 1 чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностни лица на НАП. Предвид настъпващите празници и почивни дни, не би могло да бъде оповестено и да се извърши прилагането на разпоредбите в законоустановените срокове. Благодаря.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 86 да отпадне.

Предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 86а, който става § 71 със следната редакция: „§ 71. При неизпълнение на приходите по бюджета на НЗОК за 2009 г. намалението на положителното салдо е за сметка на операции в частта на финансирането, включително чрез изменение на средствата по сметки.”

По § 87 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 87 да отпадне.

По § 88 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 88, който става § 72: „§ 72. В Закона за здравето се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 86а, ал. 2 думите „чл. 7а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване” се заменят с „чл. 86б”. 2. Създават се чл. 86б и чл. 86в: „Чл. 86б. (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия: 1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания; 2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна. (2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура. (3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да: 1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите; 2. информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки. (4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК. Чл. 86в. (1) Организациите за защита на правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 86б, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването. (2) Признаването на организациите за защита на правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването. (3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита на правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2. (5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 86б, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита на правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2. (6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.” 3. В чл. 116а се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1 думата „инспекторат” се заменя с „одит”; б) в ал. 2 думата „инспекторат” се заменя с „одит”; в) създава се нова ал. 3: „(3) Изпълнителната агенция „Медицински одит” се ръководи и представлява от директор. При осъществяване на своите функции директорът на агенцията се подпомага от заместник-директор.” г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „инспекторат” се заменя с „одит”. 4. В чл. 116б се правят следните изменения и допълнения: а) досегашният текст става ал. 1 и в нея в текста преди т. 1 думата „инспекторат” се заменя с „одит”; б) в т. 3 след думата „медицинските” се заменя с „утвърдените медицински”; в) създава се нова т. 4: „4. осъществява контрол върху качеството на медицинското обслужване в съответствие с установените медицински стандарти”; г) досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така: „5. осъществява контрол по реда на Глава четвърта от Закона за здравното осигуряване”; д) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея текстът след думата „обслужване” се заличава; е) досегашната т. 6 става т. 7; ж) досегашната т. 7 става т. 8; з) досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думата „медицинските” се заменя с „утвърдените медицински”; и) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея думата „медицинските” се заменя с „утвърдените медицински”; й) досегашната т. 10 става т. 11 и в нея цифрата „7” се заменя с „8”; к) досегашната т. 11 става т. 12; л) досегашната т. 12 става т. 13 и в нея цифрата „5” се заменя с „6”; м) досегашната т. 13 става т. 14; н) досегашната т. 14 става т. 15; о) създава се ал. 2: „(2) Изпълнителната агенция „Медицински одит” незабавно уведомява работодателя, органите по безопасност на труда, държавния здравен контрол, държавния ветеринарно-медицински контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки в случаите, когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на гражданите.” 5. Член 116в се изменя така: „Чл. 116в. (1) Изпълнителна агенция „Медицински одит” извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения. (2) Изпълнителната агенция „Медицински одит” има право да проверява дейността на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на този закон и на Закона за лечебните заведения. (3) Условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.” 6. В чл. 116е се правят следните изменения: а) в т. 1 думата „инспекторат” се заменя с „одит”; б) в т. 2 числото „30” се заменя с „20”; в) т. 4 се изменя така: „4. допълнително материално стимулиране на служителите от Изпълнителна агенция „Медицински одит” – в размер до 25 на сто от събраните средства по чл. 116д, ал. 3, т. 1 при условия и по ред, определени в правилника по чл. 116а, ал. 4.” 7. Член 221 се изменя така: „Чл. 221. (1) Лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв. (2) когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение – едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.” 8. В останалите текстове на закона думите „Медицински инспекторат” се заменят с „Медицински одит”.”

По § 89 има предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова - § 89 отпада. Комисията не подкрепя предложението, но то е оттеглено, както и следващото предложение. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 89, който става § 73: „§ 73. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 115а: „Чл. 115а. (1) Лечебно заведение, което извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на утвърдените медицински стандарти, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение – едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 300 до 1000 лв.” 2. Създава се чл. 116а: „Чл. 116а. (1) Лечебно заведение, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на утвърдените медицински стандарти, се наказва с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.” 3. Член 117 се изменя така: „Чл. 117. (1) Нарушенията по чл. 115, 115а, 116 и 116а се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от директора на регионалния център по здравеопазване или от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”. (2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 115 и 115а се издават от директора на регионалния център по здравеопазване или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”. (3) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 116 и 116а се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”.”

По § 90 предложения са направени от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, от Ваньо Шарков и от Лъчезар Иванов - § 90 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 90 да отпадне.

По § 91 предложения са направили народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, Ваньо Шарков, Лъчезар Иванов - § 91 да отпадне. Комисията подкрепя предложенията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 91 да отпадне.

По § 92 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 74.

По § 93 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция, като параграфът става § 75: „§ 75. В Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (обн., ДВ, бр. …) в чл. 24 т. 10 се отменя.”

По § 94 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 76: „§ 76. (1) Министерският съвет приема в срок до 31 януари 2010 г. устройствения правилник по § 72, т. 3, буква „г”. (2) Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите разработва в срок до 1 ноември 2010 г. обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2.”

Благодаря, госпожо председател. Предлагам в § 76, ал. 1 след думите „правилник по” изразът „§ 72, т. 3, буква „г” да се замени с „чл. 116а, ал. 4”.

По § 95 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 95, който става § 77: „§ 77. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на: 1. параграфи 4, 5, 6, 10 (относно чл. 15, ал. 1, т. 2), 21, 26, 27 (т. 1, буква „б”, т. 2, 4, 5 и 6), 28, 29, 30, 33, 34, 35, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 64 (т. 2), 69, 72 (т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8), 73 и 75, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.; 2. параграф 27, т. 1, буква „а”, който влиза от 2 януари 2010 г. 3. параграф 63, който влиза в сила от 1 февруари 2010 г. 4. параграф 36 (относно чл. 55в), който влиза в сила от 1 януари 2011 г. 5. параграфи 31 и 43 (т. 1), които влизат в сила от 1 януари 2012 г. 6. параграф 27 (т. 3), който в влиза в сила от 1 януари 2013 г.”

Благодаря, госпожо председател. Имам предложение за редакционна поправка – в § 77, т. 2 да се добави след „параграф” числото „25”.

Да. Колеги, тази редакция се налага, поради гласуваното предложение на госпожа Мая Манолова, което приехме. То беше § 25. То се налага, защото с § 9, т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. чл. 37, ал. 5 със същата редакция, каквото днес приехме, е отменена от 1 януари 2010 г. и тя ще действа до 1 януари 2010 г. По този начин, ако се приеме редакцията в Заключителните разпоредби, относно влизането в сила на § 25 от 2 януари, към деня на обнародването на закона в “Държавен вестник” ще има действащ текст и ще се създаде текст с едно и също съдържание. Благодаря.

Не е вярно това нещо.

Госпожо председател, след допълнително проведени консултации с Министерството на здравеопазването, моля да ми позволите да направя предложение по реда на чл. 74, ал. 4, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно в § 77, т. 1 числата „6” и „21” да отпаднат, а в т. 3 числото „76” да се замени с „63”. Бързам да обясня какво означава тази промяна. Промяната дава възможност законът да влезе в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник” в частта за новата структура на Касата.

Не.

Благодаря, госпожо председател. Предлагаме в § 77 да се добави т. 7.

Госпожо председател, предлагам в § 77 нова т. 7, в която да запишем „чл. 45, т. 9 от Закона за здравното осигуряване да влезе в сила от 1 януари 2011 г.”.

Параграф няма, направо е чл. 45.

Последната корекция, която се прави, е във връзка с промяната, която направихме в чл. 45, т. 9 и включихме зъботехническата помощ.

С § 29 – само за зъботехническата помощ, с параграф 31, който става § 29.

Точно така.

Да, от 2011 г.