28 ноември 2018 г.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура за пряко излъчване на т. 1 и 2 от седмичната Програма, а именно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване и второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България да се излъчват пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Това са бюджетите за 2019 г., които на практика определят съдбата на много български граждани и качеството им на живот през 2019 г. Това е изключително важна тема, затова се надявам да подкрепите това наше предложение. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3 и чл. 4. Няма предложения по тези два члена.

По чл. 5 има предложение на Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 5 се правят следните изменения: „1. В ал. 1: а) в уводното изречение числото „217 475,3“ се заменя с „228 375,3“; б) на ред I „Приходи и трансфери – всичко“ числото „217 475,3“ се заменя с „228 375,3“. в) на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „217 475,3“ се заменя с „228 375,3“; г) на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „217 475,3“ се заменя с „228 375,3“. 2. В ал. 3 числото „159 964,7“ се заменя със „170 864,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

По чл. 6 има предложение на Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 6 се правят следните изменения: „1. В ал. 1: а) в уводното изречение числото „1 137 018,7“ се заменя с „1 191 418,7“; б) на ред I. „Приходи и трансфери – всичко“ числото „1 137 018,7“ се заменя с „1 191 418,7“; в) на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „1 137 018,7“ се заменя с „1 191 418,7“; г) на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „1 137 018,7“ се заменя с „1 191 418,7“; 2. В ал. 2: а) в уводното изречение числото „1 181 065,4“ се заменя с „1 254 065,4“; б) на ред I. „Разходи и трансфери – всичко“ числото „1 181 065,4“ се заменя с „1 254 065,4“; в) на ред 1. „Разходи“ числото „1 178 265,4“ се заменя с „1 251 265,4“; г) на ред 1.2. „Социални помощи и обезщетения“ числото „1 178 265,4“ се заменя с „1 251 265,4“; 3. В ал. 3 числото „-44 046,7“ се заменя с „-62 646,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Без да злоупотребявам, само ще обясня каква е политиката, която преследваме с предложенията си по чл. 6. Предлагаме 73 милиона в разходната част, като сме казали откъде ще дойдат в приходната част. Искаме да реализираме политика относно майките и обезщетението за майчинството за отглеждане на дете между първата и втората година. Тук само ще спомена, че политиката се състои в това, че през втората година от майчинството за отглеждане на дете между една и две години традиционно го замразявате, като управлявате държавата, и в момента е 380 лв., и е изключително неадекватно ниско това обезщетение за майчинството. Нашето предложение е в големия бюджет минималната работна заплата да стане 640 лв., и съответно следваме нашата последователна политика това предложение за минималната работна заплата да бъде и обезщетението за майчинство. Тоест, за да реализираме тази политика – 640 лв. майчинство през втората година, са необходими 73 милиона. И тук в бюджета на Фонд „Общо заболяване и майчинство“ казваме откъде ще дойдат тези 73 милиона за реализиране на тази политика за българските майки и деца. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Основният проблем в България е демографската криза, а на места тя е заела застрашителни размери – тя е катастрофа. Нищо в този бюджет не предвещава и никакви мерки не се приемат по отношение на борбата с това явление – демографската катастрофа в България. Когато ние предлагаме увеличаване на майчинските за отглеждане на дете, това е една мярка по отношение на борбата с демографската катастрофа в България. С 380 лв. или под 400 лв. няма как да се отглеждат деца в България. Няма как да се отглеждат деца, когато не намалявате ДДС-то на детските храни, не намалявате ДДС-то на хляба, не намалявате изобщо разходите, които е необходимо да направи едно семейство, за да отгледа своето дете. И в същото време не увеличавате по никакъв начин приходите на това семейство по отношение на майчинските, които следва да получава всяка българска майка за отглеждане на своето дете. Това е липса на каквато и да било политика от Ваша страна по отношение на борбата с демографската катастрофа. Иначе гръмко и ярко я прокламирате – постоянно ние се борим, но само дотам. Никакви конкретни мерки и действия не предприемате, което е видно и от този бюджет. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Болезнено е да се коментира тази тема, защото и тази година обезщетението за отглеждане на дете от една до две години ще остане изключително мизерно. Всяка година при обсъждане на бюджета предлагаме то да бъде обвързано поне с минималната работна заплата, а в случая ние в следващата тема ще предложим минималната работна заплата за следващата година да бъде 640 лв. и предлагаме обезщетението да бъде 640 лв. за отглеждане на дете от една до две години. И понеже много колеги обичат да се връщат назад, аз искам да...

Тук говорим само за разходи.

Да, във Фонда предлагаме разходите да се увеличат, за да може да има по-подобаващо обезщетение на майките от една до две години. Тук искам да цитирам една справка: „за 2013 г. обезщетението първите шест месеца е било 240 лв., за следващата – 310 лв., 2014 г., забележете, то се увеличава на 340 лв., обвързано с минималната работна заплата, която за годината тогава е била 340 лв., 2015 г. – пак 340 лв., 2016 – пак 340 лв., 2017 г. – 340 лв., и едно минимално увеличение от 380 лв. – предходната година, когато минималната работна заплата е 510 лв.“ За „Общо заболяване и майчинство“ се осигуряват в едно семейство и мъжът, и жената, и при получаване на такова обезщетение, и след раждане на дете, те ще го правят още дълги години. Затова смятам, че е унизително и тази година обезщетението да остане 380 лв., много под минималния нужен стандарт за живот на едно семейство. С това показвате, че няма политика за младите хора, и не само, че няма, тя е абсолютно нулева и няма такава подкрепа. Затова думичката, която следва да кажа тук, ще си я спестя, но ще Ви я кажат хората отвън и то много скоро. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По чл. 7 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. В чл. 7 се правят следните изменения: „V. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В ал 1: а) в уводното изречение числото „315 074,0“ се заменя с „330 574,0“; б) на ред I „ Приходи и трансфери – всичко“ числото „315 074,0“ се заменя с „330 574,0“; в) на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „314 674,0“ се заменя с „330 174,0“; г) на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „314 674,0“ се заменя с „330 174,0“; 2. В ал. 2: а) в уводното изречение числото „449 568,2“ се заменя с „477 568,2“; б) на ред I. „Разходи и трансфери – всичко“ числото „449 568,2“ се заменя с „477 568,2“; в) на ред 1. „Разходи“ числото „449 568,2“ се заменя с „477 568,2“; г) на ред 1.2. „Социални помощи и обезщетения“ числото „449 568,2“ се заменя с „477 568,2. 3. В ал. 3 числото „-134 494,2“ се заменя с „-146 994,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.7.

Отново накратко. Това е Фондът „Безработица“ и неговият бюджет. Ние предлагаме разходната част да се увеличи с 28 милиона, за да реализираме политики, които сме описали в чл. 11 – това са минималното и максималното дневно обезщетение за безработица. Тези 28 милиона обяснихме откъде ще дойдат в бюджета на Фонд „Безработица“ – от увеличената минимална работна заплата, от увеличения максимален осигурителен доход и от трансфери от държавния бюджет. По-нататък в чл. 11 ще обясним защо се налага това увеличаване на минималното дневно обезщетение за безработица, което в момента е 9 лв. – на 16 лв., и максимално дневното от 74,29 лв. на 85,71 лв. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

По чл. 9 има предложение на народните представители Десислава Танева и Ирена Димова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по буква „а“ и не го подкрепя по буква „б“, а именно: „б) в т. 4 числото „3000“ да се замени с числото „2600“.“ Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 9 се правят следните изменения: 1. в т. 3 числото „560“ се заменя с „350“; 2. в т. 4 числото „3000“ се заменя с „3900“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 9: „Чл. 9. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2019 г.: 1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1; 2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 560 лв.; 3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 400 лв.; 4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 3000 лв.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Член 9 общо взето се отнася за приходната част на бюджета, осигурителните параметри се определят с него и тъй като данъчно-осигурителната система в България не функционира справедливо, смятаме, че те трябва да се ревизират. В този контекст ще коментирам увеличаването на максималния осигурителен доход, което предлагаме ние. Предлагате го всъщност и Вие в Програмата си, но не с достатъчно голяма стъпка. Обръщам внимание, че според участниците в процеса на вземане на това решение за увеличаване на максималния осигурителен доход, с което се правят сериозни промени в пенсионно-осигурителната система, то е взето на база, без да са спазени принципите за предвидимост, яснота и откритост и без дебати, по които да вземат отношение всички засегнати страни. Поставям под съмнение, че тази и останалите промени в приходната и разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. отговарят на очакванията и на нуждите на българските граждани. От 2000 г., когато е въведен максималният осигурителен доход, той расте ежегодно, докато управлява ГЕРБ, защото през 2009 г. е замразен на 2000 лв. на нивото от 2008 г. и така до 2013 г., когато става 2200. При Орешарски става 2400 лв. и отново на власт ГЕРБ, и отново замразяване на ниво 2600 лв. до 2018 г. с първоначална идея да остане такъв до края на мандата до 2021 г. Сега изненадващо, а според мен и немотивирано, и необосновано се предлага увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв., което е крачка, макар и недостатъчна, в правилна посока. Казвам, че не е мотивирано и не е обосновано, защото беше взето, пак казвам, без сериозни дебати по него със социалните партньори. Аз само ще напомня, че при въвеждането на максималния осигурителен доход имаше решение той да бъде в размер на десет пъти минималната работна заплата, тоест през следващата 2019 г., ако вземем Вашата минимална заплата, която предлагате – от 560 лв., той трябваше да е в размер на 560 лв. Самото изоставане на максималния осигурителен доход води до несправедливо ограничение на достъпа на осигурените лица до обезщетение и считаме за справедливо максималният месечен осигурителен доход от 2600 лв. да се увеличи не както се предлага – на 3000 лв., а поне на 3900, и съответно максималната пенсия да се увеличи от 910 не на 1200, както се предлага и се предвижда, а на 1560 лв. с тенденции в съвсем близко бъдеще да отпаднат и максималният месечен размер на осигурителния доход, и таванът на пенсиите. Това предлагаме в нашето предложение по-нататък – да бъдат установени тези параметри. Аз ще кажа няколко думи и по т. 3 – осигуряването на земеделските производители. Там, между другото, определяте минимален месечен размер на осигурителния доход на тези регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители на 560 лв. За 2016 г. размерът на този осигурителен доход е 350 лв. Ако беше останало това и нямаше други предложения, казвам съвсем определено, че е неприемливо такова рязко увеличение – на 60%. Мотивите са ясни, но като че ли принципът за определяне и критериите за определяне на този скок от 60% не са ми ясни на мен, защото когато определяме това осигурително задължение на тези хора трябва да отчитаме дали приходите, които имат българските земеделски и тютюнопроизводители ще им позволят да се осигуряват на такива нива, например при едни ниски изкупни цени на земеделската продукция, както тази година стана при розопроизводителите. Въпросът е също: увеличавайки осигурителния доход, ще им се гарантират ли пенсии, различни от сегашните, тоест по-високи от минималната? Аз силно се надявам да бъде подкрепено, то е подкрепено от Комисията, но да бъде прието предложението за осигурителен доход на земеделски производители от 400 лв. и го приветствам. Мисля, че това ще бъде добре и за земеделските производители, и за бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Две са нашите предложения. Благодаря на Комисията, че сте подкрепили едното от тях, става въпрос за минималния размер на месечния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители. Спомняте си вероятно, че през миналата година приехме принципа този размер да се увеличава стъпаловидно, за да достигне онзи размер, който отговаря на адекватността на принос и на размера на пенсията, която се получава. По отношение на втория проблем – ние категорично не сме съгласни с увеличаването на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. Аргументите сме ги заявявали многократно. Първо, максималният осигурителен доход трябва да гарантира предвидимост. Какво имам предвид? Сериозните фирми до месец септември правят своите разчети за следващата година, правят своите бизнес планове на базата на действащото законодателство и на базата на тригодишната бюджетна прогноза, която е действала към онзи момент, ако щете – и на базата на предизборните обещания. Там посоченият размер е 2600 лв. И сега какво трябва да направят тези фирми? Тези фирми трябва отново да пренастроят своите разходи, за да могат да се включат в този максимален осигурителен размер от 3000 лв. Забележете, че максималният осигурителен размер, ограничен сега на 2600 лв., са 147 хиляди, които ще плащат следващата година осигурителни вноски върху 3000 лв. Вярно е, че те ще получават по-високи нива на социална защита. Вярно е, че ще получават по-високи размери на осигурителните плащания на базата на този максимален осигурителен доход, но и тук няма предвидимост. Досега максималният размер на пенсията се определяше като процент от максималния осигурителен доход – 35% досега, догодина се предлага да бъде 40%, но се оказа, че тези, които са повярвали на законодателството, се чувстват излъгани сега, защото от 1 януари 2019 г. вместо да падне максималният размер на пенсията, той се променя на 1200 лв. Макар и стъпка в правилната посока, тя не е достатъчна. Тази стъпка на практика излъга тези, които повярваха на законодателството. Един от участниците в дискусията по вдигането на максималния осигурителен доход и вдигането на пенсията на 1200 лв. каза: ами, 2009 г., когато официално, фанфарно, помпозно подписахме онова споразумение – сбъркахме! Сбъркахте, ама на цената на какво? На цената на финансова санкция за тези, които са изпълнявали законодателството! Ето това е непоследователността в поведението и затова ние казваме: ако искате да вдигнете максималния осигурителен доход – ок, аргументирайте се, направете го в предизборната платформа, за да Ви повярват хората, да я подкрепят и да няма никакъв проблем. Сега какво се оказва? Тези, които са гласували за Вас, защото предлагате замразяване на максималния осигурителен доход, ги излъгахте и те получиха Вашето доверие. Тези, които казаха, че искат да вдигнат максималния осигурителен доход, не получиха достатъчно доверие. Виждате какви драстични разминавания се получават, когато не изпълняваме ангажиментите, които поемаме, затова, уважаеми колеги, ние предлагаме максималният осигурителен доход да бъде замразен на 2600 лв., както беше през 2018 г., за да има предвидимост, за да има прозрачност, за да има възможност сериозните фирми, които впрочем гласуват за Вас, да не бъдат излъгани. Затова става въпрос в нашето предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, аз ще Ви репликирам във връзка с минималния месечен размер на осигурителния доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Миналата седмица ние бяхме в Загреб с колегата Бюрхан Абазов на една междупарламентарна конференция, на която нямаше представител от ГЕРБ във връзка с новата Обща селскостопанска политика. Там именно Фил Хоган – еврокомисарят, каза че трябва през данъчните политики, през държавни инструменти да стимулираме земеделските производители, тоест ние затова предлагаме да няма това, което Вие казахте, че миналата година сме приели принцип максималният осигурителен месечен размер да се увеличава. Съжалявам, обаче самият Фил Хоган и колегите в Европа предлагат точно обратното. Затова ние от БСП също предлагаме да си остане на 350 лв., както е досега, да няма това увеличение. И без това държавата не стимулира по никакъв начин дребните земеделски производители, сега ние допълнително да ги товарим с тези осигуровки. Това е моята реплика към Вас, така че считам, че трябва да спазим принципа, който в Европа е възприет – да стимулираме дребните земеделски производители. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за тази реплика, но в българското общество има усещане за несправедливост. Усещането за несправедливост минава и през търсенето на връзка между осигурителния принос и размера на осигурителното плащане. За съжаление, ние търсим тази връзка при земеделските стопани и тютюнопроизводителите, а не я търсим например при сектор „Сигурност“, където преди малко в чл. 3 приехме, че там дефицитът е 99 милиона, въпреки че осигурителната вноска в сектор „Сигурност“ миналата година я увеличихме с 20,8% и тя стигна 60,8% изплащане изцяло за сметка на държавния бюджет. Значи там не търсим справедливост, а тук – търсим. Очевидно е, че когато говорим за минимален размер на осигурителния доход за земеделските стопани и за тютюнопроизводителите трябва да сме наясно, че при този минимален размер те ще получават минимален размер на пенсията и тук колегите ще Ви кажат. Те задават въпроса: добре де, Вие като държите и предлагате да са осигурявани на минималния осигурителен доход, защо получаваме минимален размер на пенсията? Ето това е големият въпрос: може ли да се осигуряваш върху минималния осигурителен доход, но това е минималният осигурителен доход, оттам нататък може да се осигуряваш, не – може, а задължително е да се осигуряваш върху реалния доход. И това е голямата истина. А що се отнася до това дали земеделските стопани имат продукция, на базата на продажбата на тази продукция дали могат да реализират печалба, с която да плащат осигурителни вноски, за което Вие намеквате вероятно, очевидно е, че там има огромни проблеми, но това не е проблем на осигурителната система. Нашата осигурителна система през годините е съпричастна с всички секторни политики: със сектор „Сигурност“, със земеделие, с миньори, с категорийните работници, да не говорим за това. И затова се стигна до тази ситуация – да бъде заложник на останалите нереформирани системи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бюджетът е инструмент, с който трябва да се реализира догонващата политика по доходите. Позволете ми, преди да направя изказване по нашите предложения, да изкоментирам това, което предлагаме в чл. 9, т. 1. В чл. 9, т. 1 определяме минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи, професии съгласно Приложение № 1. Погледнете какво правим: 85 позиции, 729 икономически дейности, и независимо от това, че увеличаваме минималната работна заплата с 10%, отново и тази година, а това беше инструмент на Министерството на труда и социалната политика, инструмент на управляващите да покажат, че имат желание да вдигнат доходите на всички. Чрез този инструмент, с определяне на минималните осигурителни доходи по икономически дейности, щеше да се усети от цялото население, защото там, по този начин, се регламентират праговете, под които не може да се пада за всяка една икономическа дейност. Вижте сега какво правим? От 729 позиции в това Приложение № 1 повече от половината са равни на минималната работна заплата. Какво показваме? Какво е отношението на управляващите към доходната политика във всички икономически дейности? Показваме, че хората ще се осигуряват на този минимален праг и в крайна сметка ще крият от осигурителната система реалните си доходи. Даваме това право и тази възможност. Обръщам внимание на министъра на труда и социалната политика, който е тук, защото – пак ще го повторя, когато беше обсъждането на първо четене, събраха ни три комисии и нямаше отговор на нито един от поставените въпроси, а тогава тези въпроси бяха поставени. Защо? Защо няма волята от управляващите този инструмент да се промени? Това ще се усети от всеки български гражданин, защото икономическите дейности и тези прагове дават тази възможност. Не ни се отговори защо! Надявам се сега да получим отговора – защо? Ще отида на нашите предложения, които са свързани с повишаване на максималния осигурителен доход. Изключително плахо и символично увеличение на максималния осигурителен доход! Отново високодоходните групи са облагодетелствани за сметка на нискодоходните групи. Не искам да говоря тук за справедливост, защото усещането за справедливост не се усеща от това символично увеличение. Ние смятаме, че максималният осигурителен доход трябва да бъде увеличен значително. Вие не казвате и друго. Казвате: сега го увеличаваме символично с 400 лв. – от 2 хил. 600 на 3 хиляди, но го замразяваме до края на мандата. Изключително грешна политика! Международната организация на труда е приела един универсален инструмент: расте ли минималната работна заплата, расте и максималният осигурителен доход, за да имат принос в осигурителната система всички на база на това, което получават. Това е справедливото и усещането за справедливост ще се усети само и единствено тогава, когато приемете това наше предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам да върна темата и дебата по отношение на осигуряването на земеделските стопани. Първият извод, който може да се направи от предложението, което е направено от Министерския съвет, е, че без никакви разчети, без каквито и да било дискусии по темата, предложението е осигурителният доход на земеделските стопани да достигне до 560 лв. Според мен липсата на диалог по отношение на тази стъпка доведе до това, че за поредна година в парламента по време на обсъждането на Закона за държавното обществено осигуряване има различни предложения. Колегите от ГЕРБ и ДПС предлагат минималният осигурителен доход да достигне 400 лв., като пак ми се струва, че за това няма аргументи. Защото аргументите трябва да се търсят не в това ние какво сме решили миналата година, тоест постепенно да се увеличава, защото има основание за това в дългосрочен план, а за това каква е икономическата ситуация в страната. Нашето предложение е 350 лв. да остане. Причините са в няколко насоки. Триста и петдесет лева – защо? Защото увеличаването на минималния осигурителен доход води, първо, до отпадане на земеделски стопани всяка година от подпомагане или въобще от осигуряване – около 40 хиляди са земеделските стопани, които се осигуряват. Повярвайте ми, след тази стъпка за втора поредна година 50 лв. увеличение, през следващата година те ще бъдат още по-малко! По принцип приходите на земеделските стопани се определят от приходи от реализация на продукцията. Няколко факта. Националният статистически институт отчита за 2018 г. за първото шестмесечие, че цените на земеделските продукти на производител намаляват с 5,8 на сто, като тези в растениевъдството с 8,5, а тези в животновъдството с 2,6. Тенденцията и за третото тримесечие е същата. Това, което Вие очаквате като приходи от реализация на продукцията, а тя е даже и сезонна, няма да се реализира. Земеделските стопани нямат начин да осигурят тези средства. Повярвайте ми, ако те имат възможности, ще се осигуряват и на по-високи ставки! Второ, миналата седмица Държавен фонд „Земеделие“ – ако сте следили какви предложения и какви решения е взел, в прессъобщението казва, че разсрочва кредитите на земеделските стопани от 2012 г. досега, заради това че в резултат на обективни причини, финансови затруднения и ниски изкупни цени земеделските стопани не могат да си позволят да си обслужват кредитите. И за да няма проблем при тяхното обслужване, да не бъдат санкционирани със следващи плащания съответно, които на тях им се дължат, Управителният съвет взема такова решение през миналата седмица. И не на последно място, в почти всички страни в Европейския съюз субсидиите не се облагат. Дали си малък, дали си среден, дали си голям земеделски стопанин, субсидиите в България се облагат данъчно. Значи, в един момент ние казваме, че трябва да се осигуряват и независимо от това какво е стопанството, субсидията се облага на тези земеделски стопани, които разчитат на тях, за да могат да си поддържат доходите. Повярвайте ми, че ако увеличим стъпката с 50 лв., през следващата година намалението, както досега върви, със 7 до 8% ще намалеят земеделските стопани, тоест те няма да имат абсолютно никакво осигуряване. Молбата ми е да се преразгледа ситуацията и предложението, което правим – да се замрази минималният осигурителен доход на 350 лв. – да бъде за 2019 г., за да може тези, на които ние разчитаме – малък и среден бизнес, да продължи да съществува. Иначе фалитите на никого не са необходими и струват много повече средства на държавата, отколкото да си поддържат доходите чрез производство в земеделието. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! По чл. 10 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „В чл. 10 да се направят следните изменения: l. От 1 януари до 31 март – 207,60 лв. 2. От 1 април до 31 декември – 219,43 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Ще започна с една новина отпреди един месец. Тя гласи следното: „Пенсионерите излязоха на протест под прозорците на властта. Те настояват за преизчисляване на всички пенсии. Възрастните хора предлагат минималната пенсия да стане 308 лв., което е 55% от минималната работна заплата. Друго искане е таванът на пенсиите, който в момента е 910 лв., да бъде премахнат!“. Какво се случи от тогава до сега? Абсолютно нищо. Вие останахте глухи за техните справедливи искания. Знам, че това са възрастни хора, болни хора, но те са преди всичко едни достойни хора, едни достойни българи. И те заслужват достойни старини! Не може с 200 лв. пенсия да се живее. Не може и да се оцелява. Защото 200 лв. пенсия за един месец е колкото Вашата надница, уважаеми народни представители, за един ден, а те трябва да изкарат един месец с тези 200 лв. Ето защо ние предлагаме, и сме предлагали, и сега в чл. 10, т. 2 числото „219,43 лв.“ да се замени с „300 лв.“. Уважаеми господа Патриоти, към Вас се отнася – ще видим дали ще подкрепите това наше предложение: в чл. 10, т. 2 числото „219“ – традиционно предложение, уважаема госпожо Председател, да се замени с „300 лв.“. Отношението обаче към тези искания на протестиращите, на българските пенсионери – то се вижда в целия бюджет, включително и в чл. 10, където абсолютно няма никакво мърдане на пенсиите, изобщо мисъл за това, как се оцелява с 200 лв. в българските условия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Стигнахме до много интересен момент – чл. 10, който определя минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Казвам, че е интересен момент, защото има някои неща, които ще кажа – и ще внимавам много, като говоря, да не обидя някой от колегите, но в интерес на истината, тези неща трябва да се кажат. Спомням си за едни предизборни обещания от 300 лв. минимален размер на пенсията, от обещания в предизборната платформа на „Обединени патриоти“. Сега, като гледам, сме доста далеч от тези 300 лв. и няма такова предложение за 300 лв., направено от парламентарната група на „Обединени патриоти“ и при приемането на втория бюджет на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Това означава само едно: че сте се отказали от обещанието си и с подкрепата за това увеличение на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст с 5,7% от 207,60 лв. на 219,43 лв., и то от 1 юли догодина, няма как да говорите, че до края на мандата ще стигнете до изборното си обещание – 300 лв. минимална пенсия. Доказвате на практика твърдението от крилатата фраза на Ото фон Бисмарк: „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов“. (Оживление.) Просто изслушайте фактите, а пък после ще спорите и ще коментираме. Спомням си как от тази трибуна още в началото на този мандат от парламентарната група на „Обединени патриоти“ се говореше, че когато на 30 ноември 2016 г. сте предложили увеличение на минималната пенсия на 200 лева и преизчисляване на всички останали пенсии, другото предложение – за увеличаване на 300 лева, но без преизчисляване на останалите, не сте получили подкрепа от тогавашната парламентарна група на „БСП лява България“. После тезата се смени и твърдението стана, че от парламентарната група на БСП сме Ви подкрепили, ама с малко гласове и не са Ви стигнали 5 гласа, за да Ви приемат предложението. Тези твърдения, които представляват неистини, бяха изречени от Волен Сидеров и Славчо Атанасов. Може би си мислите, че една неистина, повторена сто пъти, ще се превръща в истина, но не е така. Затова, уважаеми патриоти, аз след всяко Ваше изказване в тази посока ще Ви казвам истината. И тя е: „При гласуване, проведено на 30 ноември 2016 г. в 13,22 ч., по Ваше предложение по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., второ гласуване по чл. 10 на предложение – забележете – от Валери Симеонов и от Красимир Каракачанов, а не от тия, които сега се удрят в гърдите и казват, че те са го предложили, и Волен Сидеров накрая, за минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст 200 лева и преизчисляване на всички пенсии. Резултатите от това гласуване са: гласували 143 народни представители: за 69, против 13, въздържали се 61. Парламентарната група на „БСП лява България“ от 38 човека група гласуват: 30 – за, без против и въздържали се. Отсъстват 8 народни представители от гласуването. Групите на „Патриотичния фронт“ и „Атака“, които в оня момент вече са постигнали споразумение за обща коалиция, гласуват така: парламентарната група на „Патриотичен фронт“ от 21 човека гласуват 13 „за“, без „против“ и „въздържали се“. Отсъстват 8 народни представители от парламентарната група на „Патриотичния фронт“ (силни възгласи от ОП); „Атака“ – от 11 човека група гласуват 6 „за“, без „против“ и „въздържали се“, отсъстват 5 народни представители. От вносителите от гласуването отсъстват 13 народни представители – 41% от групата, а от подкрепящите отсъстват 8, тоест от БСП 21% от групата. При прегласуването, поискано от „Патриотичния фронт“, от Вашия колега Байрактаров, резултатите са аналогични. Аналогични са и за гласуването за 300 лева. Така че или говорете истината, или мълчете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не че има значение връщането към стари неща, но е в интерес на истината, за да не я повтаряте от тази трибуна – тя няма да стане пó истина. По-големият въпрос е: защо сега, уважаеми колеги от „Патриотичния фронт“, не предлагате обещаното увеличение на минималната пенсия и още по-важно – защо не подкрепяте нашето предложение за преизчисляване на пенсиите, което е също и Ваш предизборен ангажимент? Може би защото сте заплашени от големия коалиционен партньор, че ще счупите коалицията и ще съборите правителството, а на Вас не Ви се изпуска властта! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Оттук нататък е по-добре да мълчите и да не споменавате този срамен за Вас факт, когато предлагате нещо с ясното съзнание, че не искате да мине, и обвинявате другите парламентарни групи за това, че не сте успели в желанията си. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Гьоков, естествено това, което казвате, е манипулация, каквато втори ден слушам по темата за пенсиите. Истината е, че при гласуването на бюджета за общественото осигуряване 2016 г. първа точка, когато се гласуваше балансът на бюджета – приходна и разходна част, и от което зависеше дали ще има пари за увеличаването на пенсиите на 300 лева, Вие дадохте 4 гласа. Гласуването впоследствие с подкрепата на тези 20 човека, чиито гласове Вие дадохте, нищо не промени, тъй като не беше гласувана първата точка. Още нещо: сбъркахте с групата на „Патриотичния фронт“, която тогава беше 17 човека – припомням Ви. Още нещо, не исках да го казвам, но преди гласуването на бюджета имахме среща в зала „Запад“ с Вашата лидерка госпожа Нинова, господин Гечев, а мисля, че имаше още двама души, на които Вие категорично заявихте, че ще подкрепите нашето предложение за 300 лв. Не го направихте в залата. Вие изиграхте водевил, Вие за пореден път изиграхте театър – това, което правите и в настоящия момент. А по въпроса дали и защо не сме си изпълнили предизборните обещания, крайно време е да спрете да спекулирате, защото когато си в коалиционен формат, няма как да не се съобразиш с по-големия партньор и всичко, което се разписва като програма за управление, е резултат от продължителни и трудни преговори. Още нещо, което никой не го казва: ако не беше присъствието на Патриотите в това управление, нямаше да бъдат повишени минималните пенсии на 200 лв. Извинявайте, минималните пенсии бяха повишени на 200 лв., и това стана в началото на управлението, а не по изпитания византийски метод, когато Вие управлявате – в края на управлението, така че следващото управление да му бере грижата как и откъде ще вземе тези пари. Това е фактът. (Ръкопляскания от ОП.) И от това повишение, което, естествено, не е кой знае какво на фона на цените, на състоянието на хората от третата възраст, но все пак от това повишение се възползваха 823 500 човека. Това беше в резултат на нашата категорична позиция, че минималните пенсии трябва да бъдат увеличени. От друга страна, успяхме да заложим и съответния текст в Програмата за стабилно управление – за управление на коалиционното правителство до края на мандата, и да се постигне тази цифра, като се гони и сближаване на минималната пенсия с минималния праг на бедност.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ретроспективно погледнато, всяка една партия излиза с конкретна програма и я защитава с цел да могат избирателите да я припознаят и да гласуват за нея. Предвид на това, че нито една партия в крайна сметка не събра достатъчно гласове да направи самостоятелно правителство, както каза и преждеговорившият – господин Симеонов, трябваше да се намерят допирните точки, така че първите и вторите по сила партии да могат да направят коалиционно правителство. В резултат на това има правителство, направено от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, БСП са в опозиция с тяхната програма, с която не можаха да намерят достатъчно избиратели. Никой не ги натиска, няма преговори, та БСП да променят програмата си. Обаче какво наблюдаваме година и половина след това? БСП изоставиха програмата си без никой да ги натиска, без никакви преговори и направиха нова програма. Ами „Визия за България“ какво е? Старата програмата или нова програма? (Реплики от „БСП за България“.) И сега ни обяснявате. Не трябваше ли да обяснявате, когато трябваше да бъдат изборите? Сега обяснявате изведнъж по някакъв начин – дежавю, нова програма. По нов начин обяснявате на хората и променяте част от предизборните си обещания, или ги развивате – не знам. Аз четох програмата, но както и да е – това е съвсем друга тема. Искам да кажа, че когато Патриотите се опитват да достигнат своите цели, макар и не до краен предел, все пак постигнаха нещо, а Вие какво правите в момента? Променяте това, за което Вашите избиратели са дали своя вот към Вас. За мен това е лицемерие. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Симеонов и господин Николов, благодаря Ви за репликите. Аз мисля, че трябваше въобще да не репликирате и да си стоите мирно и тихо, защото от доста време лъжете хората какво сте направили през 2016 г. с бюджета и е малко странно сега, когато фактите се изнасят… Ако искате, аз мога да разпечатам стенограмата – кой как е гласувал. Това не е тайна, има го в сайта на Народното събрание и журналистите могат да проверят за какво става въпрос – кой казва истината и кой казва неистината. Аз много добре си спомням тогава, че Вие имахте две предложения – едното беше 200 лв. с преизчисляване на всички останали пенсии, другото предложение беше 300 лв., като някак си удобно бяхте пропуснали тогава преизчисляването на пенсиите. Вие получихте пълна и безрезервна подкрепа от страна на парламентарната група на „БСП лява България“ тогава за първото си предложение. Господин Симеонов, аз се радвам, че тогава сте имали предложение и сте преговаряли зад гърба на управляващите с опозиционна партия за подкрепа на някакво предложение, но все пак не забравяйте, че Вие в предния парламент подкрепяхте това управление и сега го подкрепяте. Всъщност не е важно какво сме казвали тогава, защото все пак е в миналото. Аз това го казвам само и единствено в интерес на истината, защото ми омръзна от тази трибуна две години да се повтаря едно и също нещо. Може да продължите, но вече няма да е същото, защото има факти и данни от стенограмите. Така че за миналото – минало. Да говорим за сега. Сега кажете: след като Филип Попов направи преди малко предложение за 300 лв. пенсия, Вие имате прекрасната възможност да подкрепите това предложение, но ще го подкрепите ли? И с колко човека ще го подкрепите това предложение? Ще гледаме гласуването и оттук нататък, когато повтаряме мантрите, че БСП е искало нещо, пък не искало, ще гледаме какво искате Вие и какво не искате. Аз съм напълно наясно със ситуацията, в която се намирате – че това, което искате, няма как да го правите заради големия коалиционен партньор. Аз адмирирам това, което направихте, че постигнахте тези 200 лв. в челен сблъсък с коалиционния партньор. Само че не забравяйте, че наред с тези 200 лв. увеличение на тези хора, за които Вие твърдите, че са 800 хиляди, те са по-малко, а всички, които получават минимална пенсия, станаха 800 хиляди, но искам само да Ви кажа, че направихте един много сериозен проблем в пенсионната система – изравнихте хора с доста голям осигурителен принос с хора, които нямат такъв осигурителен принос. И затова трябваше в този сблъсък, освен че повдигнахте минималната пенсия, трябваше да искате поне минимално преизчисляване на останалите пенсии, защото така не е справедливо. Аз просрочвам времето и не мога да отговоря на господин Николов, но той по същество нямаше кой знае каква реплика към мен, освен някакви оправдания, че кой какво можел и какво не можел. Сега си на власт и правиш това, което трябва да правиш за хората, на които си го обещавал. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, нямаше да вземам думата, не съм експерт и специалист по пенсионно дело. Господин Гьоков, не знам какво е казал Бисмарк, но се сетих за дебата само преди известно време, когато от тази трибуна тези, които в момента се наричат ОП, предлагаха 600 лв. пенсия. Тогава от тази трибуна заявихме, че популизмът е вредно нещо, а с тези популисти ГЕРБ направиха правителство. Сега излизаме на тази трибуна и казваме, че ако не бяха ОП, и земята щеше да спре да се върти. Колеги, популизмът Ви слага на онзи пиедестал, където Ви се вижда в цял ръст всичко това, което отразявате. Няма как само преди известно време Вие да сте спечелили избори с обещание за 500 лв. пенсия, а днес да излизате – „Добре, че бяха ОП, че се случи да имате 200 лв. пенсия“. Много неща се случиха с това ОП. (Оживление.) Държавата стигна до такива размери на безобразия и на националистически изявления, и на такъв упадък, че чак ГЕРБ се чудят как да се измъкнат от тази ситуация. Пенсионерите – Вие ги извеждахте на улицата, но не можахте да намерите точния израз и да им кажете, че в чл. 10, т. 2, числото 219,40 лв. не ги устройва. Те са пак толкова бедни, още по-бедни, отколкото, когато ние сме били на власт. Това, което Вие обещавахте, това, което в момента си разпределяте – тези порции от Агенцията за чужденците, и се стигна днес до Вашето безобразие да отказвате да подкрепите в чл. 10, т. 2, числото 219,43 да стане 300 лв., е пълно безобразие. И ако днес Вие не подкрепите числото 300, би трябвало да излезете и да обясните и на ГЕРБ, и на всички в тази зала защо и по какъв начин държите нашите родители в недоимък, с които спечелихте изборите. Тогава, ако искате да направим още един популизъм – да предложим днес вместо Вас 600 лв. Какво ще направите тогава? Колеги, от ДПС предлагаме в т. 2, чл. 10 числото 219 да стане 300 лв. Започва да ми се развързва езикът и ще Ви обясня още колко сте по-безобразни – господата от ОП, а подкрепата на ГЕРБ е безрезервна към Вас в това, което правите. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Рамадан, пореден манипулатор на трибуната на Народното събрание, за съжаление. Никъде, никога в предизборната кампания на „Обединени патриоти“ не е присъствала цифрата 500 лв. минимална пенсия. Триста! Само това е било – нито 600, нито 500. Така че, придържайте се към фактите. Да, добре, че бяха „Обединени патриоти“, още веднъж ще го кажа, за да се повишат минималните пенсии – срамно ниските минимални пенсии в България. Колкото и да Ви е тъжно, но това е факт, въпреки всичките, въпреки съответните, бих казал, не особено благоприятни последствия по отношение на останалите. Това сме постигнали, господин Гьоков! Това сме направили! Да видим Вие какво ще направите?! Добре че бяха „Обединени патриоти“, че ОП – и нямаме втора протурска партия в парламента. ОП – ДОСТ го няма! И ОП – Вие отидохте на четвърто място! (Ръкопляскания и възгласи от ОП: „Браво!“)

Да, Вие станахте трета политическа партия и само преди една седмица ОП – седнахте си на това място! Благодаря Ви. (Оживление, ръкопляскания. Народният представител Юлиан Ангелов иска думата.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми представители от групата на Патриотите! Ще повторя Вашето предложение, след което 318 хиляди избиратели гласуваха. Отново ги излъгахте, когато направихте предложение в залата за 300 лв. минимална пенсия – от Вас гласуваха само 13 човека. По същия начин казахте на 318 хиляди избиратели, че минималната пенсия ще бъде 300 лв., а в момента тя е 219 лв. – далеч под 300 лв. На управляващите ще кажа: 1 290 000 български пенсионери – в момента се тупате в гърдите, че давате за тях по 40 лв. коледни добавки. Не знам! Тези 40 лв. няма да им стигнат за увеличените цени на тока, независимо че се тупате в гърдите, че давате пари и за подкрепа за отопление. (Шум и реплики от ОП и ГЕРБ.) Няма да им стигнат! Тези 1 290 000 български пенсионери живеят под прага на бедността. Не го забравяйте! Единственото справедливо решение в случая е увеличение на минималната пенсия и преизчисление на всички пенсии, защото ножицата е огромна. (Продължителен шум и реплики от ОП.) Възрастните хора, които работиха по 40 години и внасяха в осигурителната система, в момента живеят на прага на бедността. И това трябва да Ви е всеки ден сигналната лампа, която трябва да Ви буди и да Ви кара да размисляте Вашите политики по отношение на възрастните хора! На Патриотите какво да кажа? Излъгахте 318 хиляди избиратели, продължавате да ги лъжете. Крайно време е, в крайна сметка всички български избиратели, всички български граждани ще разберат кое е последователното, кое е справедливото –преизчисление на всички пенсии. И никога повече да не вярват в тази патриотична формация, от която само 13 човека – повтарям, гласуваха предложението за увеличение на минималната заплата преди година.

Не викай! Чуваме.

Позволете ми да повишавам тон, защото, уважаеми господин Председател, от дясната страна на залата хората не знаят как да се държат, а те са народни представители. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Клисурска, не мога да се съглася с Вас, че упреквате „Обединени патриоти“ за това, че не отстояват предизборното си обещание само заради 300 лв. минимална пенсия. Те казаха също така как тази пенсия ще стане 300 лв. Те имаха и втори акцент към своето предизборно обещание. Затова, ако можете, запитайте ги от тази трибуна: за година и осем месеца колко са отнетите досега пенсии на така наречените „незаконни, измамни инвалиди“? Защо това не е направено, след като те вече година и половина са в управлението? Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Недялков, благодаря за репликата. Помните ли откъде щяха да дойдат парите за това, което Вие обещахте? От спрените концесии! Помните ли?! А сега давате концесията на летище София! И това също трябва да се запише с червени букви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, дами и господа! Лошо е, когато някой си направи нова прическа и крещи от трибуната, и мисли, че разбира много. (Оживление. Силен шум и реплики от „БСП за България“.)

Когато някой говори, наистина трябва да проверява фактите, защото от „Обединени патриоти“ сме последователни в това, което правим, включително и за фалшивите инвалидни пенсии е направена промяна в Наредбата и тя работи вече няколко месеца. Ако това на Вас не Ви е известно, тогава е по лошо за Вас. Тоест не сте запознати и не знаете какво се случва в държавата, а искате да управлявате и давате оценки. Чуха се и приказки за нашите избиратели. От тези 318 хиляди само 20% са били пенсионери. Ако това не Ви е известно, да Ви го кажа – има данни от социологическите агенции. Ние не сме разчитали да лъжем пенсионерите, за да печелим избори или да печелим гласове. Ние сме предложили това, което смятаме, че е правилно. По-лошото обаче е, че преди малко чухме от тази трибуна как представители на БСП говорят, че вдигането на минималната пенсия, което сме направили, не е спра-ве-дливо! Това заяви господин Гьоков. Каза: „Това е несправедливо.“ Обяснете го на тези няколкостотин хиляди, които взимат минимална пенсия, че не е справедливо вдигането на минималната пенсия. Че това е несправедливо! Излезте и го обяснете на улицата. Кажете: „Ти несправедливо вземаш догодина 220 лв., трябва да вземаш 150, колкото ти даваше Орешарски“. (Силен шум и реплики.)

Ти защо крещиш?!

Колкото ти даваше Орешарски! Трябва да вземаш 150 лв., няма да вземаш 220 лв. – това е несправедливо. Излезте и го обяснете, защото така мислите. Ето, показахте си истинското лице – БСП. Показахте, че искате да държите хората бедни и мизерни. Ние правим това, което можем, защото за нас са гласували толкова. Ако „Обединени патриоти“ имахме 121 народни представители, щяхме да направим всичко, което сме поели като ангажимент. Вие какво направихте, освен да лъжете и да манипулирате?! Аз не съм видял нещо съществено от Вас. Дори не може да измислите нови предложения, копирате тези на „Обединени патриоти“. Ами измислете нещо, дами и господа от БСП. Нали искате да управлявате заедно с Вашите колеги от ДПС, искате да управлявате заедно в следващия мандат. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Тук чухме и други неграмотни изказвания – Агенция за чужденците. Такава няма, господин Аталай! Къде е тази Агенция за чужденци? Къде е тази Агенция за чужденци?! Как може да излезете и от тази трибуна да говорите неграмотно?! Неграмотно! И накрая ще завърша само за бъдещия Ви коалиционен партньор ДПС. Казвал съм го и от тази трибуна: ние може да сме лоши, може да сме всякакви, но сме последователни и правим нещо за държавата и защитаваме националните интереси. (Продължителен силен шум и реплики.) Но ДПС, ДПС, или както казват хората: де пасе, трева не никне.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Мислех да взема лично обяснение, за да не давам възможност на господин Ангелов да ръси мозъци от трибуната, но има и други реплики и ще Ви обясня, господин Ангелов. Мисля, че изпадането в истерия от трибуната и махането с ръце не Ви прави по-силен. Обидата, която отправихте към колежката, че крещяла от трибуната – Вие крещяхте три пъти повече от нея. По същество, господин Ангелов, въпреки че Вашата реплика нямаше нищо общо с това, което гледаме в днешния бюджет. Много ясно искам да чуят всички народни представители, пък ако щете чрез медиите и хората в България: аз и БСП твърдим, че увеличаването на минималната пенсия, само и единствено на минималната пенсия, нарушава принципите в осигуряването. Необходимо е заедно с увеличаването на минималната пенсия да се увеличават и всички останали пропорционално. Най-добре това може да се постигне чрез преизчисляване на всички пенсии със среден осигурителен доход от по-късна година. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И като питате какво направихме ние за тези хора? Ами много направихме, господин Ангелов. По времето на лошата според вас Тройна коалиция, която толкова обвинявахте, пенсиите на всички се вдигнаха средно със 108%, господин Ангелов. Господин Ангелов, през 2007 г. преизчислихме всички пенсии на всички български пенсионери! Тогава, господин Ангелов, задавам Ви въпрос: представяте ли си каква пенсия щеше да има българският пенсионер сега, в момента, ако пенсиите не бяха преизчислени през 2007 г.? Представяте ли си, господин Ангелов, ако Вашият коалиционен партньор не беше нарушавал българското законодателство, отново Ви обръщам внимание на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, и беше осъвременявал през предния мандат 2009 – 2013 г., четири години с по 5%, да беше по швейцарското правило, пенсиите на българските граждани сега щяха да бъдат с 20% по-високи, господин Ангелов. Има много да Ви говоря какво сме направили, но Вие много малко може да ми отговорите Вие какво сте направили.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Ангелов, с огромна изненада разбирам, че освен от паспорти, разбирате и от пенсии. (Смях и ръкопляскания от ДПС и от „БСП за България“.) Искам да Ви кажа нещо, което трябва да го запомните. Това, което направихте, е елемент от социалното подпомагане, а не от социалното осигуряване, защото Вие взимате от всички, за да дадете на тези, които са най-бедни. Това е друга система. Системата на социалното осигуряване иска да има, за да има справедливост, за да не се накърнява усещането за справедливост, защото в България сме свръх справедливи, свръх солидарни и оттам идва усещането за несправедливост. Какво имам предвид? На тези, които получават минимален размер на пенсията, не трябва през осигуряването да им увеличавате пенсиите – ето това не е редно. Трябва през подпомагането, защото системата на осигуряването си има свои принципи и свои правила. Когато нарушиш тези правила, тогава стигаме до това, което е в момента – повишаваме пенсиите с политическо решение, защото минималният размер на пенсията е политическо решение, но не отчитаме факта, че 70 – 80% от тези хора, които получават минимален размер, нямат необходимия осигурителен принос, за да получават, което налага преразпределение, и това накърнява усещането за справедливост, уважаеми господин Ангелов. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, във Вашето изказване забравихте да кажете, че това няколко пъти е повтаряно – увеличението през далечната 2008 г. от 20% го платихме през 2009 г. ние – правителството на Борисов. В най-тежката година на икономическа криза Вие загробихте (ръкопляскания от ГЕРБ) българските граждани тогава. Когато управлявахте през 2013 г. и 2014 г., когато имахте възможност да направите бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., какво направихте, уважаеми колеги отляво? Увеличихте пенсиите с 2,7%, увеличихте минималната пенсия с 4,50 лв. – от 150 лв. на 154 лв. Тогава, господин Гьоков, защо Вие, когато управлявахте, не предложихте преизчисляване на всички пенсии с доход от предишни години? Защо не го направихте тогава? Ние знаем, че Вие сте царе на популизма, на фалитите и на дефицитите, но недейте да заблуждавате българските граждани (ръкопляскания от ГЕРБ), че може да се харчи повече, отколкото имате. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ: „Браво! Браво!“ Шум и реплики от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря за пламенните реплики. Господин Гьоков пак не беше разбрал. Аз не правих реплика, а изказване, господин Гьоков, иначе нямаше как да направите реплика на репликата – по принцип. Като се излиза на тази трибуна, трябва да знае човек по каква процедура все пак говори. Ще Ви припомня фактите, Вие сте специалисти по това да направите пенсиите в България три долара. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вие сте най-големите специалисти (ръкопляскания от ОП и ГЕРБ), по-големи специалисти от Вас да направят пенсията три долара няма в тази държава! Даже и ДПС не го могат това нещо! (Ръкопляскания и смях от ОП и ГЕРБ.) Даже и ДПС не го могат! (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.) Такава некадърност и некомпетентност няма никъде на друго място! Три долара пенсия, помните ли го това? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не го помните! Еее, щом не го помните. Пак ще кажа. Господин Гьоков, за мен стана ясно и нека да разберат всички, които получават минимална пенсия в България, БСП казва, че те незаслужено имат увеличаване на размера на минималната пенсия, това не е справедливо, защото нямали прослужено време! Не е вярно! Хората имат по 40 години трудов стаж и взимаха по 160 лв. пенсия, това е факт! Защо лъжете от тази трибуна? За колегата от ДПС, господин Адемов, относно паспортите, Вие трябва да отговаряте, и трябва да отговаряте на друго място, защото по Ваше управление хиляди от Република Турция, които са по изселническите спогодби, получаваха българско гражданство. Кой натискаше в тази насока? Когато говорите за паспорти и за паспортна мафия, си припомнете Вие какво сте правили тогава, а ние, „Обединени патриоти“, в миналия парламент ги спряхме. Всички тези изселници от Република Турция ние ги спряхме и това е факт, и затова Ви боли! Каквито лъжи да тиражирате, българският национален интерес, докато „Обединени патриоти“ управляват, ще е над всичко и няма как да Ви се получат далаверките! (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ. Шум и реплики от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги… (Шум и реплики от ОП.)

Засега, все още, съм Аталай, ако имате нещо друго предвид, едва ли ще Ви се случи. Мисля, че единственият аргумент, който колегата от тази трибуна представяше, беше само високият му тон. След като разбрах от неговото грамотно изказване, че той нищо не разбира, освен от паспорти, и във всички онези неща, които се случват, свързани с паспортите, разбрах, че където минава ДПС, трева не никне.

Точно така!

Колеги, където Вие минахте, възникна само корупция…

Моето лично обяснение, да.

Моето лично обяснение… Мога да Ви кажа, че ако след това, което ще се случи след следващите избори, онова, което направихте като ограда, ми се струва, че ще отидете само да поддържате оградата, с много хора оттук няма да може да се видим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Направи ми реплика, няма право на лично обяснение!

Господин Ангелов се възпалява отново. Аз лично обяснение ще направя на госпожа Ангелова. Когато тя ме спомена, вдигнах ръката на момента… (Шум и реплики.)

Обяснете му на господин Ангелов, ако иска да разбере. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.) Наистина ли?

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Сега, за да успокоя господин Ангелов да не се възпалява толкова, ще кажа, че моето лично обяснение е на госпожа Ангелова, тя ми спомена името неоснователно в репликата си към Вас. Тя зададе въпрос към мен: аз какво съм направил, за да се вдигнат пенсиите по времето на Орешарски? Ами, аз тогава бях народен представител и възстановихме швейцарското правило – чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, което четири години, господин Ангелов, не беше прилагано от финансовия министър Симеон Дянков при предното управление, госпожо Ангелова. (Шум и реплики.) Това е моето лично обяснение към Вас. Когато Вие казвате „ние ги плащахме“, от джоба ли ги вадихте бе, госпожо Ангелова, тези пари? (Шум и реплики от ГЕРБ.) От джоба ли ги вадихте, че ги раздавахте на тези хора, или ги събирахте от всички, за да давате пенсии?

Последното, което искам да кажа, престанете да внушавате тук, който и да било – госпожа Ангелова и господин Ангелов – да внушавате на хората, че БСП, видите ли, Гьоков и БСП са против увеличаването на минималните пенсии. Още веднъж и за последен път ще заявя, БСП е за преизчисляване на абсолютно всички пенсии, защото това е справедливото. Минималната пенсия трябва да се увеличава, защото с 200 лв. няма как да живее един български гражданин, пък ако ще да са 212 лв. и да си плаща лекарствата, топлото и да не се води беден, и да оцелява на ръба на всичко. Престанете да внушавате това от името на БСП, това не е така! Ние искаме увеличаване на минималната пенсия, но пропорционално увеличение на всички останали пенсии според осигурителния им принос. Това е моето лично обяснение и престанете да спекулирате с това!

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене и е изцяло към Вас.

Първо, да Ви кажа, господин Гьоков не направи грешка, като каза „реплика“, защото по същество изказването на господин Ангелов си беше реплика. Нямаше нищо по същество на изказването и по члена, който гледаме. След това излезе уважаемата госпожа Ангелова, която направи реплика на репликата на господин Ангелов, и когато излезе господин Аталай, Вие настръхнахте отзад, да не би да каже нещо повече. Значи, който повече крещи от ОП, го поощрявате с времето поне една минута отгоре. Моля Ви да спазвате Правилника дори и към колегите от ОП, които са от Вашата парламентарна група. Разбирам тяхната фикция към ДПС и желанието да приличаш на ДПС – с това темпо и с това поведение няма как да стане, съжалявам. Моля да спазваме всички Правилника. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас по начина на водене, тъй като Вие не допуснахте госпожа Ангелова на практика да направи реплика на репликата, а не на репликата на изказването на господин Ангелов. Редно е Вие да не допускате такава процедура, или ако допуснете, то да припомните на госпожа Ангелова кой бръкна в „Сребърния фонд“. Това не беше господин Дянков, понеже говорим за пенсии. Второ, по отношение на изказването, също така с доста голям патос, на господин Ангелов, то също е редно да му припомните как се защитава националният интерес, и това не става категорично чрез продажбата на най-скъпото – на българското гражданство. Ако искате, направете си справка, господин Ангелов, във „EURO AKTIV“, там всичко пише за Вас, за целия ОП. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)

Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, допускате наистина по процедурата „по начина на водене“ да се правят изказвания и внушения. Това, което направи господин Попов в момента, беше отвратително. Може ли една лъжа, която повтаряш от тази трибуна, да си мислиш, че е истина…

Това, което правят, не трябва да се допуска, защото всичко това, което се случи с тези проблеми, е благодарение на тяхното управление по времето на Орешарски, които отказаха да признаят българите от Македония за българи, а хората изселници от Турция им бяха по-мили, това е факт! (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз малко ще сваля нивото на емоцията и като юрист, и още 26 юристи в този парламент – 27 са общо, и Вие самият, господин Нотев, сте такъв. Ще трябва да Ви кажа, че в този парламент една голяма част от народните представители имат повдигнати обвинения от прокуратурата. Това означава ли, че трябва да ги заклеймяваме, преди да има съдебно решение? Всеки е невинен до доказване на противното. Вие виждате колко обвинения впоследствие в съда падат и съдиите съответно произнасят присъда „невинен“. След това Вие ще се извините ли на тези хора, тук, от парламента, които заклеймявате в момента, че са били виновни? Моята молба е следната: произнасяйте се, когато има влязла в сила съдебна присъда. В противен случай заприличваме на една позната преди 70 години система, в една друга голяма държава – Съветска Русия, прокурорът Вишински, знаете личния прокурор на Сталин – когато там трябва да доказваш, че си невинен, това е извратената… и Томас Торквемада е правил същото преди пет века. (Реплики.)

Това е по начина на водене, защото се обръщам към господин Нотев като юрист. (Реплики.) Не може, колеги, докато няма влязла в сила съдебна присъда, Вие да заклеймявате хора! Запомнете го това нещо, не е редно!

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! След този патриотичен устрем в падението на качеството на живот на българските граждани, да се върнем към действителността – към написаното в текстовете на чл. 10. Аз не мога да разбера защо основните виновници за тежкото състояние на българските пенсионери, а именно управляващата основна партия ГЕРБ, мълчат и не вземат никакво отношение. Тук по терлици няколко пъти пускаха реплички, закачки и така нататък. Втори ден не чуваме министъра да обели дума по темата. Не чуваме специалистите на ГЕРБ изобщо да отворят приказка по темата – какво мислят за качеството на живот на българските пенсионери. В момента разсъждаваме върху размера на минималната пенсия. Извинявам се, но това е жива подигравка. Колегата Попов направи редакционно предложение за 300 лв., поне да се направи малък жест за тези хора, въпреки че това изобщо не решава проблема. Проблема го решава преизчисляването на пенсиите. Тук основните виновници за тази тегоба, за това тежко състояние на българските пенсионери, са именно истинските автори на този текст. И това не са тези „Патриоти“ там, в ъгъла на залата, които тук ни обясняват как искали да направят пенсията 300 или 400 лв., те просто нямат думата. Основните виновници са управляващите от ГЕРБ, защото те са авторите, те са написали текста тук. Нито министърът чуваме какво казва, нито Социалната комисия, където преобладаващото мнозинство са представители на ГЕРБ, нито който и да е. Кажете нещо бе, хора! Зад тези предложения всички ние знаем, че се крият още по-тежки тегоби и още по-тежки дни за българските пенсионери. Ние го казахме – увеличение на цената на тока, на парното, на дървесината, няма социални пакети, всичкото това нещо влиза в джоба им. Къде отива това увеличение от седем лева и шестдесет стотинки? То отива в джоба на монополите и няма никаква компенсация в тази посока. Вземете някакво отношение! Подкрепете поне минималната пенсия да стане 300 лв. Подкрепете по-нататък нашите текстове – да се преизчислят тези пенсии, защото каквото и да ни говорите, единственото преизчисляване беше по времето на Тройната коалиция. И тези хора от толкова години насам получаваха по 1,50 лв., по 2 лв. – някакви смешни суми, които наистина са подигравка. Тук Ви казаха – милион и триста български пенсионери живеят на ръба на оцеляването, лекарства не могат да си купят. Вчера приехме бюджета на Здравната каса. Какво се случи там?! Никакви възможности за тези хора да оцелеят. А тази зима дали ще я изкарат?! (Шум и реплики.) Хайде да Ви чуем какво мислите! Стига с тези пререкания тук! Видяхме какво означава патриотизмът в пенсиите, но да чуем най-накрая какво мисли Министерството, какво мислят управляващите. Да кажат в крайна сметка ще имаме ли пенсионери след година-две или няма да имаме?! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Иванов, аз не можах да разбера позицията на Вашата парламентарна група. Репликирам Ви, за да разбера всъщност какво искате. Искате индексация на всички пенсии, без вдигане на минималната пенсия, защото е несправедливо спрямо другите, или искате вдигане на минималната пенсия, което е несправедливо според Вас, но го искате? Не мога да разбера какво точно искате да направите, защото има малко различие в това. (Възгласи от „БСП за България“: Чети!“) Ако Вие искате само индексация на всички пенсии, защото това е справедливият начин, тоест тези, които имат минимална пенсия в момента, съвсем минимално ще се увеличи и няма да стане нито 300 лв., нито 250 лв., тоест Вие си противоречите. Вашите народни представители си противоречат – единият говори за това, че повишаването на минималната пенсия е несправедливо, а сега предлагате всъщност повишаване на минималната пенсия. Кое е справедливо, кое не е справедливо?! По какъв начин искате да решите проблема на българските пенсионери – не можах да разбера, защото изказвате различни позиции. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ето, аз дебатирам по темата, по която говорим. Не говоря за социализъм, за нещо друго, както Вие искате да вкарате патриотизъм и така нататък. Разберете се, първо помежду си във Вашата парламентарна група какво искате да се случи. Разберете се! Защото това, което ние сме направили, е от догодина всички български пенсионери ще имат близо 6% увеличение. Над 800 000 български пенсионери – минималната им пенсия ще бъде над 220 лв., това е истината. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)

Разбира се, към репликата на господин Ангелов – това, което Вие казахте – нямам отношение. Господин Иванов ще прецени дали изобщо да му отговаря и дали ще успее да му обясни. Това най-вероятно е трудна, непосилна задача за нашите интелектуални напъни. Уважаеми господин Иванов, предложението в бюджета, което предлагат, е за 219 лв. пенсия. Разделете го на 30 дни – падат се по 7 лв. на ден на човек, около седем лева и нещо. Как се живее със 7 лв.?! Защото тук се хвърлят едни проценти – 6%, а ето, това е истината – 7 лв. на ден. Този, който взима минимална пенсия, трябва да живее със 7 лв. на ден! Питайте тук управляващите как се живее със 7 лв. на ден? Те, естествено, не знаят. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, първо, мисля, че грамотността е на първо място и трябва да се научите да четете внимателно текстовете, които ние сме внесли. Второ, не знам защо излизате изобщо да правите реплика, защото от Вас нищо не зависи. Вие сте поредното участие от така наречените „патриотични лъжи“. Имаше един филм „Патриотични игри“ при Вас е „патриотични лъжи“…

Единственият начин да излезете от тази нелепа ситуация е да подкрепяте каквото предлага БСП – гледате ние какво гласуваме „за“, и Вие гласувате „за“. Основните виновници, пак казвам, за създадената ситуация са управляващите от ГЕРБ и те не вземат никакво отношение. Да, господин Попов, Вие сте много прав, защото това увеличение ще дойде, след като платят зимните сметки – като платят скъпите дърва, като платят скъпия ток, скъпото парно и накрая тези седем лева ще са взети в аванс – те ще имат да дават, до края на годината хората ще са задължени. Тези 217 лв. няма да ги има, защото и лекарствата ще са поскъпнали с новата лекарствена политика. Това е истината! Геноцидът над българския пенсионер е факт. Това е! До края на годината може би очаквате да няма пенсионери, за да се облекчи пенсионната система. Това очаквам от Вас. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Моля за прегласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предлагам Ви процедура по прегласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Бих искал да кажа, че с този размер на минималната пенсия ние задълбочаваме процеса, че все повече и повече, особено в селските бакалии и магазини, да спират в края на месеца да дават продукти на хората, които желаят. Тъй като винаги говорим в числа, искам да пресметнете колко е увеличението от средата на годината? Според приетото от Вас минималната пенсия се вдига от 207,60 на 219,43. Разделено на 180 дни до края на годината трябва да знаете, че увеличението е страшно голямо – 6,5 стотинки на ден. Благодаря Ви за стореното. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По чл. 11 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „VII. В чл. 11 цифрата „9“ се заменя с „16“, а числото ,,74,29“ се заменя с „85,71“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Надявам се, че сте наясно, че като цяло обезщетението за безработица е съществен елемент на всички европейски социални системи. Нищо, че в България обезщетение за безработица е общо взето мръсна дума. Работниците и служителите се осигуряват срещу риска да загубят работата си и това трябва да осигури защита за тях и семействата им и да подпомага доходите им, когато са загубили работата си и търсят нова работа. Давате им спокойствие и възможност да отделят повече време за намиране на ново работно място, което да съответства на образованието, квалификацията и здравословното им състояние, а също и на техните умения и очаквания. Давате им време и възможност да се преквалифицират. Това обезщетение за безработица спомага за облекчаване на проблема с липсата на квалифицирана работна ръка и за увеличаване на икономическия растеж, ако щете. Затова още при първото гласуване на бюджета на държавното обществено осигуряване обърнах внимание, че въпреки увеличените размери на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход се замразява минималният среднодневен размер на обезщетението за безработица на 9 лв. и максималният размер на 74,29 лв. Така се нарушават всички принципи и норми, установени с Кодекса за социално осигуряване. Да не говорим, че това е пренебрегване на препоръките и изискванията на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност от 1952 г. За неразбиращите, това не е помощ, това е обезщетение, а предназначението на едно обезщетение е след като човек е осигуряван на определен доход от труд, когато настъпи осигурителното събитие, в случая безработица, обезщетението да замести този доход от труд по адекватен начин. Тези нива на обезщетенията за безработица, които се установяват с бюджета за държавното обществено осигуряване – девет лева минимален дневен размер, което прави 189 лв. месечно, в никакъв случай не може да бъде определян като адекватен или адекватно заместващ доходите от труд. За да стане ясно за какво говоря, ще направя няколко сравнения. Минимален среднодневен размер на обезщетението за безработица за 2019 г. 9 лв. на ден, тоест 189 лв. на месец. Това ще са цели 33,75% от минималната работна заплата, която предвиждате за 2019 г. – 560 лв. Миналата година поне беше 37%, а по миналата – 40,53%. И само заради сравненията, които много обичате да правите, ще се върна назад в далечната 2008 г. при Тройната коалиция, за да Ви кажа, че тогава минималното обезщетение е било 63% от минималната работна заплата. А сега, след 10 години ГЕРБ – 33,75% от минималната работна заплата, което въобще не е за аплодисменти. Трябва да Ви прави впечатление, че така определено, това обезщетение е едва около половината – 54,3% от официалната линия на бедност за 2019 г., която сте определили на 348 лв. Недопустимо е такова отношение към безработните, които добросъвестно са се осигурявали и са били осигурявани. Ако следваме логиката на определяне на това обезщетение, установено с Кодекса за социално осигуряване, което е с горна граница 60% от средния осигурителен доход на лицето при минимална работна заплата от 560 лв., минималният дневен размер на обезщетението за безработица трябва да е поне 16 лв. Страната ни има ангажимент до 2020 г. да бъде намален броят на хората, живеещи в риск от бедност, затова е недопустимо осигурителната система да генерира бедност, а този замразен размер на обезщетението прави именно това. То не че с другите обезщетения и пенсии осигурителната система не генерира бедност и не разтваря ножицата на неравенство, но тук вече е недопустимо. Ако се спазва логиката и правилата за определяне размера на обезщетението при безработица, трябва промяна и в неговия максимален размер, също би трябвало да се промени, и при планиран осигурителен доход от Вас на 3000 лв. да се установи на 85,71 лв., а среднодневното обезщетение Ви казах, че трябва да бъде поне 16 лв. Ще повторя (реплика от ГЕРБ: „Няма нужда!“), такъв подход за замразяване на обезщетението за безработица е недопустим и справедливостта изисква и затова нашето алтернативно предложение е след като законодателството определи горната граница на обезщетенията на 60% от средния осигурителен доход на лицето, да определим и долната граница от 60% от минималната работна заплата, минималния осигурителен доход от 16% дневна. Иначе се обезсмисля мотивацията за необходимост от осигуряване при такива ниски обезщетения, които са под линията на бедност. Има нужда, госпожо Ангелова, за да си направите адекватно гласуване. В края на това искам да поздравя нашите приятели от…

...Френския парламент. Делегацията, която…

…предполагам, че ще обявите и Вие. Поздрави. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Колегата преди мен доста добре, мотивирано, обясни защо ние предлагаме по-висок праг или по-високо обезщетение на ден за безработица. От всичко казано дотук и от дебата преди това виждаме, че няма нищо социално, нищо справедливо в така предложения ни бюджет за държавно обществено осигуряване, а и след това, в следващата тема. Първата несправедливост – ще се увеличи максималният осигурителен доход, но ние замразяваме максималното обезщетение на ден. Не е логично, не е справедливо. Другата несправедливост – минималното обезщетение, както каза и колегата, е 9 лв. на ден, или около 180 лв. на месец. По този начин осигурителната система всъщност гарантира крайна бедност на хората, които са се осигурявали за това и са правили своите вноски във Фонд „Безработица“. Отпадайки от работа, един български гражданин, при положение че минималната работна заплата за другата година, да кажем, е 560 лв., както сигурно ще я приемете Вие, ще е около 32 – 33%. А е редно това обезщетение да бъде 60%. Ако той се е осигурявал на минималната работна заплата, да бъде 60%, както предлагаме ние. Надали ще приемете това наше предложение, както и досега сте го доказвали, и тъй като говорихме за проценти, искам тук накрая да Ви кажа една цифра. Всеки български граждани ще бъде ощетен всеки месец със 160 лв. за това, че няма да получава 60% от работното си обезщетение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Отправям следващия си въпрос към министъра на труда и социалната политика и той е свързан с това предложение по чл. 11, защото, както забелязвате, колеги, от дясната страна на залата няма никой, който да излезе да аргументира предложенията, които сега разглеждаме. Уважаеми господин Министър, защо са тези рестриктивни мерки върху осигурителните права, свързани с краткосрочните обезщетения? Както забелязвате, ако забелязвате изобщо, в чл. 7, който мина преди малко, гласувахме Фонд „Безработица“, и ако забелязвате цифрите в него, ще видите нарастване на разходната част, но нивата на краткосрочните обезщетения се запазват същите. Как, уважаеми господа, след като увеличавате минималния осигурителен доход, минималната работна заплата, максималния осигурителен доход, те остават непроменени? Още един въпрос. Ако погледнем данните на Националния статистически институт и на НОИ, миналата година имаше 29 хиляди по-малко безработни в края на годината, което показва намаляване на безработните лица. Въпреки всичко виждаме увеличената разходна част по Фонд „Пенсии“ и не мърдаме изобщо обезщетението за краткосрочните обезщетения. Въпросът ми е такъв: миналата година с бюджета на държавното обществено осигуряване, ако си спомняте, увеличихме сроковете, на база на които хората имат право да отидат и да получат такова обезщетение. Миналата година трябваше хората да са работили 9 последователни месеца, вече трябва да са работили 12 последователни месеца. И им даваме трохички. Девет лева е обезщетението, което получават безработните лица, които са освободени почти на всички основания от Кодекса на труда! Девет лева месечно стават 180 лв. Говорим за безработни от всякакви квалификационни икономически дейности, говорим за безработни, които отиват там, не за да получават обезщетението си, но в крайна сметка не винаги всеки, който е в трудовия оборот, получава адекватната работа на това, което той може да даде, адекватната работа на база на своите компетенции. Точно затова е възможността на всеки, който е внасял в осигурителната система, който чинно си е внасял в осигурителната система, да получи такова обезщетение. Миналата година аргументите на управляващите за увеличението на обезщетенията за безработица беше точно такова – вдигаме минималната работна заплата, така че е наложително да вдигнем и краткосрочното обезщетение за безработица. Но не – замразяваме го. Адекватното предложение е то да расте, и това, което ние правим с нашето предложение, е то да нарасне от 9 на 16 лв., съобразено с ръста на минималната работна заплата, съобразено с ръста на максималния осигурителен доход, съобразено с ръста на минималния осигурителен доход, за да има справедливост и за да може хората, които отиват в бюрата по труда, да получават адекватното си обезщетение на база на осигуровките, които са внасяли. Ще кажа и две изречения по отношение на максималното обезщетение за безработица. Как изобщо, след като увеличавате максималния осигурителен доход, не мърдате и максималното обезщетение за безработица? Справедливото е и то да бъде съразмерно на това, което правите като увеличение. Очаквам отговорите от Вас, господин Министър, по първите въпроси, които зададох за приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, за праговете по основни икономически дейности и този въпрос, който е свързан с краткосрочните обезщетения. Надявам се до края на това заседание, до края на разглеждането на бюджета на държавното обществено осигуряване поне в залата да получим нормалните отговори. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние няма да подкрепим това предложение от парламентарната група на БСП. Имаме достатъчно сериозни аргументи да не подкрепим увеличаването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица. При положение че трайно, една година, безработицата в България е на най-ниски нива, от 10 години насам – 5,2 – 5,3%, при положение че има недостиг на работна ръка в България в секторите „Хотелиерство“, „Строителство“, „Ресторантьорство“, в IT-сектора, в Агенцията по заетостта е задръстено от заявления на работодатели, които искат разрешение за внасяне на работна ръка от трети страни – от Молдова, Украйна, Западните покрайнини. Вие искате да увеличавате минималното обезщетение за безработица. Това е абсурдно! Тоест, Вие искате да стимулирате професията „безработен“, а именно вместо хората бързо да се реализират на пазара на труда при този недостиг на работна ръка, Вие предлагате да се увеличи значително обезщетението за безработица, българските граждани да си стоят вкъщи и да получават обезщетение за безработица, а ние да внасяме работна ръка от трети страни. (Реплики от „БСП за България“.) Това излиза на практика. На следващо място, не казахте кой в България получава минимално обезщетение за безработица. Получават го тези групи категории работници и служители. Първо, при прекратяване на трудовото правоотношение по желание на работника или служителя или за негово виновно поведение, тоест при дисциплинарно наказание и когато работникът или служителят сам е решил да прекрати трудовото правоотношение. Има трета хипотеза – по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение, тоест срещу компенсация между 4 и 6 работни заплати. Само в тези три случая работниците и служителите при прекратяване на трудовото правоотношение получават това минимално обезщетение за безработица. Всички останали получават по друг ред. Но това не го казвате! Значи, ние да стимулираме тези, които не искат да работят, които са напуснали работа, които са дисциплинарно уволнени или тези, които са се спазарили с работодателя и са взели накуп 4 или 6 работни заплати, ние да ги стимулираме, като им увеличаваме обезщетението и да си стоят вкъщи, да не работят, а да бъдат на издръжка на държавата. Няма как да подкрепим това предложение на колегите от БСП. То е лишено от всякаква логика и не е съотносимо към реалното състояние на пазара на труда в България.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Найденова, това, което казахте за стимулиране на хората да работят, давам Ви един обикновен пример. Юрист във фирма, започва, работи на основание чл. 70 в полза на работодателя, което е в рамките на 6 месеца. Уважаема госпожо Найденова, квалифициран човек – работи, не получава съответните, как да кажа, уговорени условия на труд и съответното възнаграждение, по чл. 70 съответният юрист има право да напусне, съответно и работодателят има право по всяко време да му прекрати правоотношението. Той има съответната квалификация, работил е последователно 12 календарни месеца и отива на Бюрото по труда, не за да получава съответното обезщетение, независимо че е внасял чинно осигуровките си, а за да си намери равнопоставена работа за квалификацията, която получава. Другите основания, госпожо Найденова, които Вие коментирахте, че са по желание на работника, по чл. 325 – когато се прекратява трудовото правоотношение по взаимно съгласие, всеки, който има право да отиде и получи краткосрочно обезщетение, получава минималното краткосрочно обезщетение. Тук говорим за всички квалификационни групи. Това че той напуска по взаимно съгласие съответното трудово място, не означава, че той в крайна сметка желае да не работи, а просто желае да получава договореното в трудовото му правоотношение, но не го получава.

Влезте в тези хипотези! По чл. 326, когато на работника му се прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, пак е, защото не отговаря на това, което му е предоставено като работни условия. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!

Така че, госпожо Найденова, когато споменахте за третите страни, проследете статистиката… РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!

…извинете, за времето – извинете! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!

Работниците от трети страни са ниско квалифицирани.

А тук говорим за хора, които работят своите професии, които искат да работят това, за което са учили. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, Вие сигурно не чухте, като Ви говорех, че обезщетенията за безработица са съществен елемент от всички европейски социални системи, но не и от българската. Защото в България управлява ГЕРБ и всички в ГЕРБ разсъждават като Вас, госпожо Ангелова. Аз казах в изказването си основното за обезщетенията за безработица. В България обезщетението за безработица е мръсна дума, защото Вие я направихте такава и сега с цялото си изказване Вие потвърждавате моята теза. Ниски нива на безработицата, недостиг на работна ръка, професия „безработен“ – какво общо има това с осигурителната система и с осигуряването на хората? Аз се осигурявам за настъпване на осигурителен риск. В случая този осигурителен риск е безработица и Вие ми обяснявате, защото била ниска безработицата трябва да не получавам адекватно обезщетение!? Вие наясно ли сте, че обезщетенията имат за цел да са толкова адекватни, че в голямата си част да заместват доходите от труд, които се получават? Или Вас това не Ви интересува? За Вас е важно да заклеймим хората, че са с професия „безработен“ и да им даваме ниски обезщетения. Сигурно е много хубаво, но някак си не върви! Знаете ли, като ми обяснявате за квалифицираните в България, колко процента от тях получават минимално обезщетение за безработица? Проверете в Националния статистически институт, те ще Ви кажат какъв е процентът на получаващите минимално обезщетение. Така че тези мантри, които споменавате тук за внос на работна ръка, за решаване на проблемите на безработица, за недостига на работна ръка през осигурителната система, много я бъркате тая работа и сте далече от истината. Значи, като сме приели едни принципи в Кодекса за социално осигуряване за 60% от нещо си, ще ги спазваме!

Да, свършвам. Ще ги спазваме и при определяне на минималното обезщетение и при определяне на максималното обезщетение, защото никой не говори за максималното обезщетение, когато Вие се грижите много за тези високодоходни групи, но трябва да споменете, че ограничавате и максималното обезщетение.

И връзвате ръцете на тези, които са работили в чужбина и желаят да си получават обезщетението за безработица в България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към репликиращите госпожа Клисурска и господин Гьоков – във Вашите реплики не видях никаква логика и компетентност да си защитите Вашето предложение. Отново манипулирате българските граждани, като говорите за обезщетението за безработица. В момента говорим за минимално дневно обезщетение за безработица и максимално дневно обезщетение за безработица. Минималното дневно обезщетение за безработица, госпожо Клисурска, се получава от три групи. Искам да ги повторя още веднъж, явно малко сте чели Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. (Оживление в „БСП за България“ и викове: „Еее!“) Имате много пропуски в това отношение. (Шум и реплики в „БСП за България“.) Една година и половина в Социалната комисия е малко. (Смях и реплики в „БСП за България“.) Минималното дневно обезщетение за безработица се получава в три случая.

Не е вярно!

По желание на работника и служителя да бъде прекратено трудовото или служебното правоотношение, при дисциплинарно наказание. Третият случай е, когато работникът и служителят се споразумее с работодателя срещу изплащане на обезщетение между 4 и 6 работни заплати.

Не е вярно!

Говорим за минимално дневно обезщетение само при тези три случая.

Това не е вярно!

Какво предлагате Вие? Вие искате хората да работят или да си стоят вкъщи на издръжка на държавата и да получават обезщетения от държавата.

Ама, не е вярно това!

Това ли стимулирате Вие? Безработицата ли стимулирате или пазара на труда? Абсолютно неприемливо предложение, лишено от всякаква логика. Няма как да подкрепим това предложение! (Народният представител Надя Клисурска-Жекова иска думата.)

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Председател, под формата на процедура по начина на водене – да спирате, когато от тази трибуна не се говорят истини. Казвам това с ясното съзнание, че отчасти нарушавам процедурата, но не можем да оставяме в заблуждение всички български граждани, като се говори от тази трибуна от нивото на собствената си некомпетентност – минимално обезщетение не се получава само в тези три случая, а в редица други случаи.

Разбира се, че е така, само че българските граждани не трябва да бъдат въвеждани в заблуждение.

По чл. 12 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 12 числото „380“ се заменя с „640“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В чл. 12 групата на „БСП за България“ предлага обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст да стане 640 лв. Това, което предлагат управляващите, обрича българските майки на бедност още една година. Триста и осемдесет лева при цените на детски храни, при цените на детски дрехи и обувки, оставя българските деца в бедност и в лишения. Как се живее с 380 лв.? Как се отглежда едно дете? Предполагам, че ще ми кажете: „Правим това предложение, за да върнем майките на работа“. Кой работодател се съгласява да вземе майка с дете на година и два месеца примерно? В София как се дава дете на детска ясла? Записваш го още преди да се роди? Чакаш? Във Варна, в Бургас? В малките градове работодателите се сърдят, когато майките излизат в болничен, а знаете, че децата боледуват, и то много. След третия път, в който ти си в болничен в рамките на два месеца, ти казват: „Върви си гледай детето, не ни трябваш повече!“. Тази мярка, която Вие предлагате, няма да върне майките на работа, просто ще ги обрече на бедност, ще обрече и българските деца на бедност. Знаете, че изчезваме. Знаете, че се раждат все по малко българчета. Това, което Вие записвате, означава още по малко българчета! Подкрепете предложението на „БСП за България“ – 640 лв. гарантира едно достойно съществуване на нашите деца. Вярвам, че в тази зала разумът може да надделее. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Триста и осемдесет лева в момента е предлаганото от управляващите обезщетение за отглеждане на деца от една до две години и от това, което виждаме в дългосрочен план, няма визия обезщетението за отглеждане на дете да се увеличава. Триста и осемдесет лева се равняват на 12 лв. дневно за отглеждане на едно дете в семейство, което внася през целия си трудов път във Фонда пари, през целия си живот, независимо че ползва това обезщетение само в рамките от първата до втората година за отглеждане на дете. Специално по тази точка прочетох коментарите на министъра на труда и социалната политика и управителя на НОИ. Знаете ли какво казва управителят на НОИ миналата година, когато Вие, управляващи, с 1,33 лв. дневно вдигнахте това обезщетение от 340 на 380 лв.? Той казва, че това са ефективни методи за подпомагане на семействата. Това са политики – подчертавам, управителят на НОИ го казва: политики за насърчаване на раждаемостта и съвместяване на личния и семейния живот. След като имате визия за тези политики за насърчаване на заетостта, съвместяване на личния и семейния живот, защо, уважаеми господа управляващи, не предлагате увеличение на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, след като в момента увеличавате минималната работна заплата, максималния осигурителен доход и всеки един работещ български гражданин ще внася в осигурителната система, в този Фонд, за да получи майката, когато роди дете, съответното обезщетение? Имаше ефективен инструмент и аз ще върна годините – 2007, когато по време на наше управление това обезщетение за отглеждане на дете беше обвързано с минималната работна заплата. Според нас това е справедливото отношение към българските майки. То в никакъв случай не е достатъчно. Нашето предложение в момента е обезщетението да бъде 640 лв., защото нашето предложение за ръста на минималната работна заплата е 640 лв. Смятаме, че ако поне по този член обърнете внимание на стряскащите демографски цифри, които показват, че през тази година са родени едва 53 хил. български деца, да покажем отношението си към това, че са ни необходими българските деца, а родителите да имат вяра, че осигурителната система, в която внасят чинно, по някакъв начин ще възстанови тези права, за които те са внасяли, те са спазвали. Така че приемете нашето предложение за увеличение на обезщетението за отглеждане на деца, защото това е политика в правилната посока в борбата с ниската раждаемост, и политика, с която семействата да могат да съвместяват личния и семейния си живот заедно с това, че полагат и своите трудови права. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми управляващи, уважаемо мнозинство! Обръщам се към Вас, въпреки че се съмнявам в социалната Ви чувствителност. Все пак мисля, че имаме единодушие, че родителството променя ритъма не само на личния, но и на професионалния живот на младите хора. Хубаво е, че едни по-социално чувствителни законодатели наред със задълженията, са въвели и права. Едно от тези права е обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две години, чиято цел е да подпомага финансово родителите, които са решили да отглеждат без чужда помощ детето си през втората му година. За съжаление, няма изграден механизъм в годините и обективен критерий за определянето на размера на това парично обезщетение, но то в никакъв случай не бива да е оправдание и основание да се замразява това обезщетение на недопустимо ниски нива. Майките се умориха да протестират, въпреки че неадекватните размери и замразявания на това обезщетение са един от най дразнещите обществото ни действия по време на бюджетната процедура. Мнозинството изразява загриженост за демографията, за ниската раждаемост, застаряващото население, но само на приказки и в декларации, вместо да покаже загриженост към младите хора, към майките на практика и да ги стимулира да създават семейства и да раждат деца. Ограничавате се да отбележите, че майчинството в България е едно от най-продължителните, но пропускате факта, че обезщетенията са неадекватно ниски, а детските заведения са недостатъчни, за да се осигури грижа за малките деца. Като замразявате това обезщетение, наказвате точно работещите и осигурени бъдещи майки, без да засягате тези, които са на социално подпомагане. Така и през следващата година – 2019-а, няма радост за майките, които ще отглеждат децата си от една до две години, защото обезщетението отново ще е колкото беше и тази година, и предната година – малко по-малко. Нищо че има ръст на заплати, на осигуровки в абсолютна стойност, нищо че има инфлация, Вие едно си знаете – замразявате. Както го замразявахте две години при предишното Ви управление, четири години при по-предното. Въпреки увеличението на минималната работна заплата с 9,8%, разходите в бюджета за обезщетение за отглеждане на дете след първата година намаляват заради демографския срив, заради значително по-малкия брой деца, които се раждат, а размерът на обезщетението остава 380 лв. Това е цинично! Виждам, че Комисията по бюджет и финанси е отхвърлила нашето предложение – размерът на обезщетението да е 640 лв., колкото е минималната работна заплата, която предлагаме, без да е обвързано с нея. Та дори обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две години да не се обвързва с минималната работна заплата, то всички трябва да се замислим, че трябва да се поддържа определено съотношение между обезщетенията и минималната работна заплата, тъй като става дума за осигурителни плащания и обществените настроения не са в полза на предприеманите от управляващите замразяване на осигурителните плащания на неадекватно ниски нива. Обезщетението, което се установява с бюджета за следващата година, замразяването му на достигнатото ниво от 380 лв., на всичкото отгоре е много близко до линията на бедност – от 348 лв. Не вкарваме ли тези млади хора в бедност или мнозинството подценява ролята на това обезщетение в битката с бедността, която уж води с тази бедност? Парламентарната група на „БСП за България“ е последователна. Когато управлява, това обезщетение за отглеждане на малкото дете от една до двегодишна възраст е обвързано с минималната работна заплата и е равно на нея. Когато е в опозиция, предлага на управляващите да се обвърже с минималната работна заплата и да е равно на нея. Точно това предлагаме и сега: замразеното и безсрамно ниско обезщетение за отглеждане на малко дете от една до две години да се увеличи от 380 лв. на 640 лв., колкото е минималната работна заплата, която предлагаме. Тоест увеличението е със 180 лв. на това обезщетение и то е месечно. Необходими са 78 млн. лв. допълнително за обезпечаване на това увеличение и аз смятам, че българските майки заслужават тези 78 милиона, вместо да ги даваме за саниране с недоказана ефективност, за ремонти – грандомански ремонти по центровете на големите градове с управление на ГЕРБ. По-добре да ги дадем на българските майки и българските деца. Аз съм далеч от мисълта, че с това увеличаване дори на нивата на 640 лв. на майчинството ще бъдем адекватни на очакванията на тези майки, но нали ще се съгласите с мен, че 640 лв. е далеч по добре от 380 лв.? Все пак по някакъв начин да засвидетелстваме на тези хора, че мислим за тях като Народно събрание, като хора, дошли тук да изпълняват волята на народа. Аз съм сигурен, че Вие също знаете, че обществените очаквания, очакванията на тези майки, са за едно значително и адекватно обезщетяване на това, че се грижат за децата си и са останали временно в неработоспособност.

Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Има ли реплики? Заповядайте, господин Ангелов.

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Гьоков, аз съм съгласен с Вас, че българската държава трябва да направи така, че да намали грозния и лош ефект от демографската криза върху българското население – раждаемостта. Моето предложение е: нека всички парламентарни групи да направим една обща програма и да не раздаваме пари на калпак, а да видим къде е демографската криза. Тя е там, където са грамотните родители, където родителите работят, и българската държава трябва да стимулира именно тези родители, които имат средно, висше образование, които работят. Вие предлагате отново да даваме на калпак, което не е коректно, защото няма да го решим. Може да има някакъв минимален ефект, но няма да решим наистина проблема там, където е заложен. Проблемът е в тези хора, които са грамотни, тези хора, които работят – нямат деца или имат по едно дете. Ако искате да направим нещо, защото ние, „Обединени патриоти“, имаме доста неща, които сме подготвили във връзка с демографската криза. Ако искате наистина този голям бич на България – демографската криза, да бъде решен, не правете предложения да се раздава на калпак, защото това не решава нищо, а напротив – финансира само определени асоциални слоеве, а от тях не се поражда нищо хубаво за българската държава. Това е факт.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ангелов, благодаря Ви за конструктивното предложение, което правите в момента. Според мен са добре дошли всички идеи в тази посока – за справяне с демографската криза. Мисля, че няма народен представител в тази зала, който да не мисли в тази посока. Аз съм далеч от мисълта, че с нашето предложение за увеличаване на 640 лв. на обезщетението за отглеждане на деца от 1 до 2 години по някакъв начин решава проблемите с демографията. То помага на тези майки по-спокойно да отглеждат децата си и да се чувстват по-сигурни, съвсем малко по-сигурни, когато решат да отглеждат дете. Аз изказвам личното си мнение, че съм съгласен да дебатираме и да говорим за това – ако щете, в работни групи, ако щете, в индивидуални разговори, и съм сигурен, че моята парламентарна група няма да откаже такъв разговор, защото не искам да Ви дразня, но във „Визия за България“, която сме направили, има един раздел „Демографска криза“. Не се заяждам с Вас, моля Ви, прочетете го, за да видите, че имаме изключително много идеи и голяма част от тях по всяка вероятност съвпадат с това, което предлагате Вие. Аз съм сигурен, че те съвпадат и с това, което мислят хората от парламентарната група на ГЕРБ. Друг е въпросът, че наистина трябва да се съберем всички парламентарни групи, ако щете, извънпарламентарни партии, да решим веднъж завинаги и да начертаем една програма в тази посока за справяне с демографската криза. „Справяне“ е много амбициозна дума за ограничаване на демографската криза, за облекчаване на демографската катастрофа и да я следваме, и да се знае, че който дойде на власт, ще следва тези правила, които сме заложили в тази програма ли, стратегия ли, каквото щете. Господин министърът ще Ви каже сигурно, че имаме стратегия за справяне с демографската криза, ама нещо не работи, защото постоянно намаляваме. Трябва или да я актуализираме с волята на всички народни представители от това Народно събрание, или не знам какво да направим, но тази стратегия в момента не работи. Само с едно нещо не съм съгласен с Вас, което казахте – че раздаваме пари на калпак. Това не са помощи, разберете го, това са обезщетения. Тези хора са се осигурявали, тоест тези хора са били работещи, когато са плащали осигуровки, затова придобиват право на обезщетение. Това не е раздаване на калпак. Сега няма да говоря за това колко са адекватни осигурителните вноски на тези хора. Когато на тези хора им прибираме осигуровките в държавното обществено осигуряване, трябва да им гарантираме някакво адекватно обезщетение за това, че е настъпило някакво осигурително събитие – в случая е отглеждане на дете, където законодателят е решил, че има такъв осигурителен случай. Когато той е имал някакъв доход от труд, трябва малко по-адекватно да го обезщетяваме. Другото, за което говорите и съм съгласен, са социалните помощи, но там трябва да внимаваме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Категорично се присъединявам към предложението на нашата парламентарна група, където и аз съм се подписала, че е необходимо да се увеличи паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2 години. Аз не смятам да правя някакъв извинителен режим, видите ли, има ли места, няма ли места в детските градини и как мислят работодателите. В програмата на управляващата коалиция сте записали като основна цел борбата с демографските проблеми, а в България те са критични – дори имаме вицепремиер. Паралелно с това се запознах внимателно с документа, който Българската академия на науките направи по повод на демографските проблеми. Един от основните акценти там е майчинството, раждаемостта и насърчаването. Уважаеми колеги, става въпрос за българските деца, за тяхното отглеждане в добра среда, за майчинството и за семейството. Няма нищо по-добро от това волеизявлението днес в българското Народно събрание да бъде с добра новина – че се увеличават парите от 380 лв. на 640 лв. Обръщам се към управляващата коалиция. Представете си самотна майка, която е решила да даде син или дъщеря на България, как с 380 лв. ще купи дрешки и храна, а тя какво ще прави – ще бъде зависима отново от социалните служби? Защо трябва да маргинализираме тези среди, вместо да ѝ дадем една достойна възможност също да има възможност, отглеждайки детето си, да може да се изхрани и да влезе в трудовия ритъм така, както е преценила? Аз не съм привърженик и не робувам на това, видите ли, ние трябва да притискаме майките бързо да отидат на пазара на труда. Нека майките да си отглеждат децата, а децата имат нужда от майките си именно в първите години. Затова се обръщам към всички Вас да намерим съгласие по въпросите за децата, за най-малките деца, за българското семейство и действително за демографските въпроси – нищо че това е предложение на опозицията, подкрепете го. Ще спечели обликът на Народното събрание, ще спечелим всички ние, най-вече ще спечелят родителите, които отглеждат тези деца, а това ще бъде един добър знак, че действително сме обединени по определени въпроси. Затова се обръщам отново към всички Вас: помислете за избирателните си райони, за хората, с които се срещате, за средата, за България, която представляваме, за големите разделения, за бедността и подкрепете предложението. Това е алтернативно, добро предложение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да разгледам този въпрос от малко по-различен ъгъл, първо, за да стане ясно за какво става въпрос. Става въпрос за обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2-годишна възраст. Майките имат право на това обезщетение, след като са приключили отпуската си за бременност и раждане, която в България е 410 дни – заедно с отглеждането през втората година. Няма да се спирам на това колко е продължителен този отпуск – дали е най-дългият в Европа, и така нататък. Това е друга тема. Искам да кажа, че става въпрос единствено и само за осигурените майки! За да получаваш такова обезщетение, трябва да имаш осигурителен принос, а отделно, когато се изчислява размерът на това обезщетение, се връщаш 24 месеца назад, за да не играеш с дохода. Оттам нататък монетарният инструмент, за който говорим в момента, и тази година да бъде 380, догодина да бъде 600, веднага ще предизвика следващото искане. Следващата година ще има искане за още по-голямо обезщетение. Искам да разберем разликата между това осигурително плащане и доходите от труд. Осигурителното плащане е заместващо плащане на доходите от труд. Ако разсъждаваме от тази гледна точка, трябва да си зададем следния въпрос: трябва ли да имаме политики към семействата с деца, към майките с малки деца, които да бъдат с интегриран характер; политики, които да дадат възможност за гъвкава заетост; политики, които да дадат възможност за социални услуги; политики, които да дадат възможност за дистанционна надомна работа и така нататък? Единствено доходите от труд са тези, които могат да гарантират достойното съществуване на всеки един български гражданин, защото осигурителните плащания, каквито и да са, през следващата година те ще поискат задължително да бъдат актуализирани. Аз съм убеден, че нито един в тази зала не смята, че нито с 380, нито с 640, нито дори с 1000 могат да се полагат адекватни грижи за децата между 1 и 2-годишна възраст. Ако ние решим въпроса с детските ясли и с детските градини, ако ние решим въпроса с това майките да могат да се връщат на работа, при положение че има кой да гледа техните деца, тогава те ще получават доходи от труд и няма да разчитат на осигурително плащане. Осигурително плащане ще получават само тези, които са затруднени да имат реализация на пазара на труда. От тази гледна точка трябва много сериозно да се замислим върху въпроса дали трябва да използваме единствено и само монетарен инструмент, който в един момент винаги ще се окаже недостатъчен, или трябва да използваме комплекс от мерки. От много години аз съм предлагал това осигурително плащане да се увеличава, но стигнах до този извод и ще се опитам сега да Ви го кажа: не е достатъчно единствено и само това, важното е да има гаранции за доходи от труд.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Адемов, аз се отнасям към Вас с уважение като член на парламента и като министър, който разбира от тази политика. Да, Вие сте прав, необходими са политики, но докато тези политики ги няма, нека да дадем тази възможност сега. Тази година, ако е необходимо, да гласуваме 640 и в рамките на следващата година – и като председател на Комисията, в парламента да изразим обща воля и да ги разпишем тези политики. В големите градове, където – да, има места, в средните градове има безкрайно много места в детските ясли по демографски причини, но в периферията на големите градове, където има купища от селища – по 13, 14, там няма работа и паралелно с това няма възможност да се живее с 340 лв. Трудно е на тези семейства. Ако се намерят възможности и инструменти през програмите за заетост за надомна работа, всяка майка ще има достойнство да се труди и да си гледа детето. Отново се обръщам към Вас: нека сега направим тази стъпка, а за следващата година да имаме разписана политика и тогава да казваме, че градивно и стъпка по стъпка решаваме демографските проблеми. Затова Вие сте безкрайно прав, но нека тази година я направим тази стъпка и догодина да не правим другите стъпки, а да приемем комплекса от мерки като политики. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Янкова, съгласен съм с част от Вашите аргументи, но Вие знаете много от моя профил. Аз никога не съм бил привърженик на принципа „Дайте да дадем“, защото този принцип винаги на следващ етап предизвиква ново искане, актуализиране на принципа „Дайте да дадем“. Затова ми се струва, че е крайно време да решим част от тези политики, за които говорих преди малко. Има вече стъпки в тази посока. Вие знаете, че вече има възможност майката да се върне на работа, след като детето навърши шестмесечна възраст и да получава половината от обезщетението. Гъвкави инструменти от такъв род са необходими, за да може да се реши този проблем. Що се отнася до това, че в малките населени места няма достатъчно работни места, ето, ние пак се връщаме на принципа с осигурителната система да решаваме проблемите на пазара на труда. Няма да можем, няма как да стане това! Осигурителната система не може да я заложим като жертвено агънце, извинявам се за думата, на всички останали секторни политики: дайте да помогнем на семействата, дайте да помогнем на миньорите, на армията и полицията, дайте да помогнем на земеделските производители. Тогава в следващия момент се чудим защо пенсиите са в такъв размер. Затова всяка система да работи от гледна точка на принципите, за да не създаваме условия за проблеми на осигурителната система като цяло.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Няма как да не се съглася с колегите от моята парламентарна група. Те достатъчно добре аргументираха нашите мотиви за предложението. Възмущавам се обаче от следния факт и тук се обръщам към уважаемия господин министър. Господин Петков, Вие сте ресорен министър. Два дни дебати по чувствителни теми. Вие тук се явявате като проводник на политика в ресорния Ви сектор. Имате ли мнение, нямате ли? Така безропотно и бездушно ли приемате това, което се обсъжда тук? Призовавам Ви да станете и да кажете, защото иначе за хората отвън Вашето име и Вие самият ще се явявате като един от демоните в този сектор за хората. Призовавам Ви да го кажете. Нашето предложение е достатъчно добре аргументирано. Казваме и откъде ще дойдат парите. Те не са много, 78 млн. лв. са от бюджета. Вие, като ресорен министър, разберете, казвам го най-добронамерено: няма как да седите безропотно и да приемате всичко, още повече събрахте достатъчно впечатления от дебата. Имаше много конструктивни неща в него. И по другите важни въпроси мълчахте. Нима така трябва да прави един министър?! Мисля, че всеки един тук, в залата, има родители, възрастни хора. Трябва да демонстрирате тази социална чувствителност, защото Вие сте министър, ресорен министър! Затова ще си позволя да кажа още един път: „Бисере, кажи си, кажи си!“, за да не стане после така, че Вашето име там ще бъде записано. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Ще бъда предпазлив, господин Адемов, обещавам. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Искам думата за реплика на изказването на колегата Ченчев, защото от вчера доминира една линия в изказванията на колегите от опозицията: те всячески търсят съпричастност и изявления от вносителите или идентификация с нашата парламентарна група. Припомням на колегата Ченчев, че членовете на Министерския съвет имат право, но не са длъжни по покана и по искане на всеки народен представител в дебата непременно да му отговарят. Очевидно това засяга суетата Ви, очевидно не кореспондира…

Ограничавам се. …не кореспондира на тактиката и така, ограничавайки се, искам да подчертая следното. Не използвайте това внушение. Каквото е имал да каже Министерският съвет, го е написал като предложение. Когато министърът иска да направи заключително или уточняващо изявление в конкретен момент, той има това право и по Конституция, и по нашия правилник. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, тук не става дума за суетата на народните представители. Става дума за българското население, за българските граждани. Нормалността го изисква при толкова разгорещен дебат, повтарям, на социално чувствителни теми. И отвън в момента има хора, и ще продължава да има не само тук, в София, а в цялата страна, защото има недоволство. Вие сте ресорен министър. Ние много добре знаем кога Вашите министри стават да говорят тук. Също така всички сме свидетели как Вашите министри мълчат, и то не само на нашите предложения, а и на Вашите. После се оказва, че те са едни, с извинение за израза, но така ги възприемат българските граждани,…

Да. …кукли на конци, защото министър в тази страна е достатъчно ерудиран човек, с високо ниво на експертност, за да има собствено мнение и да стане тук, от най-висшата трибуна в страната, и да го каже. Мисля, че няма нищо лошо всеки един български народен представител да иска във всеки момент да чуе ресорния министър на който и да е сектор. Господин Кирилов, аз Ви благодаря, но тук не става дума за нашата суета. Най-добронамерено искаме министърът да стане и да си каже какво мисли по въпроса. Съгласете се, мисля, че тук няма човек, който да не е съгласен, че това са изключително важни теми – и за възрастните хора, и за работещите български граждани, и за децата. Имайте го предвид и просто покажете отговорно поведение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Важното, което трябва да отбележим, е, че нашето национално законодателство защитава изключително много работещия и обръща специално внимание на бременните, на родилките и на кърмачките. Когато се фокусираме върху закрилата срещу уволнение, регламентирането на нощен труд, трудоустрояването, отпуск, обезщетение за раждане на деца, в законите ни има още много механизми, които предпазват и защитават, както и дават възможности на работещите. Същевременно друг важен факт, който трябва да отбележим, е, че ние, като държава, имаме най-дългия отпуск по майчинство в сравнение с другите страни от Европейския съюз. Той е 58 седмици и половина. Вземайки предвид бързите темпове на развитие на окръжаващия ни свят и динамиката, с която се развива пазарът на труда, наш основен дълг и приоритет е да работим за механизми, които да насърчават майките да се връщат по-бързо на пазара на труда, запазвайки техните трудови компетенции и навици. Затова на дневен ред пред нас стои именно как да бъдат стимулирани и подкрепени жените да се върнат по-рано на работа, особено като се има предвид липсата на кадри на пазара на труда. В тази връзка от 1 юни 2017 г. се дава възможността, ако се върнат по-рано на работното си място, майките да се възползват да получават освен заплатата си, и 50% от майчинството, което им се полага. Това работи като мярка и броят на жените, които се връщат по-рано на работа, драстично расте. Само за последните 9 месеца 12 300 жени са предпочели тази стъпка. Друга основна подкрепа за младите майки, които искат да се върнат на работа, е схемата „Родители в заетост“, която се финансира с европейски средства. На помощ могат да разчитат родители, чиито деца не са приети в градини. Чрез тази схема им се осигурява детегледач за 18 месеца и само в рамките на стартирането на програмата досега над 1417 семейства са се възползвали от тази възможност. Именно затова считаме, че ако предприемем стъпката да увеличим средствата между първата и втората година, това няма да стимулира младите майки да се върнат по-бързо на пазара на труда. Колеги, Вие от вчера до днес общо взето постоянно говорите как няма кадри, как хората нямат работа. Ето това е мярка, с която наистина стимулираме младите майки да се върнат на работа и да могат да получават по-високо заплащане, като им се дава тази възможност с 50% от майчинството. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, аз Ви благодаря, че от името на управляващото мнозинство все пак взехте някакво отношение по тези предложения в този бюджет, защото доколкото следя дебата, Вие сте първата, която се изказва по въпроса. Ще Ви обърна внимание обаче, че отново се ограничихте с това да отбележите колко е голямо майчинството в България, че е едно от най-продължителните, че не знам си какво е направено. Аз ще Ви обърна внимание, първо, че това не сте го направили Вие, а то е въпреки Вас. Ако зависи от Вас, ще го отнемете, само че не можете да отнемате социални права, дадени веднъж. Едни законодатели назад във времето, доста по-социално ориентирани и чувствителни от Вас, са дали това нещо като право и Вие няма как да го отнемете. Пропуснахте и факта, че обезщетенията са неадекватно ниски. Пак завъртяхте мантрата, че майките трябва да се връщат по-рано на работа. Хубаво, това е много хубаво, но кажете как да се върне на работа една майка, която не я искат там; майка на боледуващо дете, която и да се върне на работа, трябва да излиза често в отпуск? Вие постоянно говорите примерно за държавната администрация, където се понасят такива неща. Я ми кажете как се връща една майка на работа при частен работодател и какво е отношението на даден частен работодател към майка, която отглежда детето си, особено от една до две години? Отношението на българските работодатели към майките с деца дори след три години е ужасяващо, а си представете отношението към майките с деца от една до две години! Няма да решите въпроса с квалифицираната работна ръка по този начин. Работата се върши или с моркова, или с тоягата. Вие удряте с тоягата, но по-добре с моркова! Стъпката, която споменахте, за майките, които се връщат на работа и получават допълнително обезщетение, е за адмирации, но не е достатъчна.

Продължете със стимулите и майките ще искат да се връщат сами на работа, без да ги принуждавате с ниски обезщетения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Желязкова, най-искрено Ви пожелавам да станете майка в най-скоро време. Когато имате дете, ще видите, че в периода от една до две години за отглеждане на детето, в никакъв случай Вашето желание няма да бъде свързано с това да се върнете на работа. А ако се върнете на работа, убедена съм – ако работите в частна фирма, ще Ви е много трудно да останете там, защото децата в тази възраст боледуват изключително много и на майката ще се наложи така или иначе да се върне и да гледа детето си. В големите градове, няколко пъти се спомена, няма места в детските градини. Да, в другите европейски държави, ако тръгнем да се сравняваме с тях, ще видим, че майчинството е по-малко като време, само че там алтернативните методи, които заместват възможността на това майките да отглеждат децата си, са много. Там са осигурени гъвкави условия на труд. Има ли ги в България? Там са осигурени съответните детски градини от най-ранна детска възраст, ако майката желае и иска да започне работа. За съжаление, реалността в България е различна. В тази връзка, ако попитаме българските майките, изборът на много малък процент от тях ще бъде да се върнат на работа след първата година на детето. Повечето ще предпочетат да вземат минималното, защото те – тук говорим за работещите български майки и татковци, които внасят в осигурителната система до края на своя трудов път – ще ползват това обезщетение. Така че най-вероятно не сте разбрали какво е нашето предложение.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Господин Гьоков, не знам откъде черпите информацията за Вашите изказвания, но бизнесът от много дълго време протестира, че иска да се премахне втората година майчинство, за да могат майките… (Реплики от „БСП за България“.) Ами, Вие точно преди малко казахте, че всъщност никой работодател не ги иска. Това не е вярно. Бизнесът иска да се премахне тази втора година. Ние не го правим, не го подкрепяме, но стимулираме младите майки да се върнат по-рано на работа. Госпожо Клисурска, благодаря Ви за пожеланието. Като Ви слушах репликата, нали не смятате, че останалите държави не са измислили това нещо в практиката?! Една майка се защитава до навършване на 3-годишна възраст на детето и тя не може да бъде уволнена. Уволнението може да се случи само и единствено след решение на Инспекцията по труда. Затова в началото на моето изказване казах, че нашите закони изключително много защитават работещите майки и изобщо работещите в страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.13 и чл. 14.

По чл. 15 има предложение на народния представител Георги Гьоков: „В чл. 15, ал. 2 числото „1400“ да се замени с „1960“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.15.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! С чл. 15 се определят параметрите на плащанията по Фонд „Гарантирания и вземания на работниците и служителите“. На първо място ще отбележа, че за поредна година – 2019 г. – не се внасят вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и това вече е замразяване на ниво нула за десета поредна година. Отдавна сме в ситуация, че се гарантират и изплащат вземания на работници и служители, дори при работодатели, които не са направили дори и една вноска във Фонда, дори един лев не са дали. Донякъде е добре, че се определя максимален размер на гарантираните вземания от 1400 лв. вместо досегашните 1300 лв. Друг е въпросът: достатъчно ли е това увеличение за гарантирането и вземанията? Не ограничаваме ли правата на работниците и служителите със заплати над тази сума? Още на първото гласуване на бюджета Ви обърнах внимание, като мнозинство да коригирате отношението към тези, които са изрядни платци към осигурителната система и очакват да получават адекватни обезщетения, които в достатъчно голяма степен да заместват доходите от труд. Спомням си писмата на хората от високодоходните професии против увеличаването на максималния осигурителен праг. Вие сте на тяхна страна, след като при ГЕРБ този максимален осигурителен доход е замразен през всички години на управление, а сега го увеличихте възможно най-малко – с 15%. Чудя се защо не сте на тяхна страна при увеличаването на максималния размер на гарантираните вземания по чл. 22 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, а го правите само 1400?! Нали твърдите, че тези високоплатени специалисти стоят в България заради ниския максимален осигурителен доход? Не се ли плашите, че с тази несигурност и ниските обезщетения ги плашите, защото заложеният в момента максимален месечен размер на гарантираните вземания ще стане за 2019 г. – 1400 лв., но той на практика ощетява работниците и служителите, чиито трудови възнаграждения са били високи? Нали не мислите, че фирмите и работодателите на тези високоплатени работници и служители са застраховани от фалити? Моето предложение, то е индивидуално, за промяна в разпоредбите на чл. 15, ал. 2. Изразява се в това да се увеличи максималният месечен размер на гарантираните вземания, отпускани от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност не на 1400 лв., а на 1960 лв. Това са точно три и половина минимални работни заплати и то не по предлаганата от нас минимална работна заплата от 640 лв., а от предлаганата от Вас минимална работна заплата. Всъщност исках да предложа 2240 лв., но реших, че наистина ще е трудно да приемете такова рязко увеличение, затова се спрях на 1960 лв. – това е три и половина минимални работни заплати, от които предлагате Вие. Позволих си да направя предложението за увеличаване на това обезщетение извън нашия алтернативен бюджет поради простата причина, че това увеличение по никакъв начин не повлиява или засяга бюджета на държавното обществено осигуряване, защото средствата във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ не се формират от държавния бюджет, а са набирани солидарно от работодателите до 2010 г. Мисля, че дотогава беше последната вноска във Фонда. За поредна година не е предвидено работодатели да правят вноски във Фонда, с които да се компенсират направените плащания, тъй като наличният ресурс е наистина внушителен. Въпреки че преди последните промени в Закона разшириха кръга на правоимащите и облекчиха достъпа до Фонда, тогава имаше апокалиптични прогнози как Фондът ще рухне, ще се окаже в дефицит, ще трябва да се възобнови плащането на вноски от страна на работодателите във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Въпреки това там има една сума от 257 млн. лв., от които през 2017 г. на работниците и служителите са изплатени 800 хил. лв., а за 2018 г., след промяната, изплатените суми са над 7 млн. лв., но се очаква от някои от работодателите, поне коректните, или по някакъв начин да се възстановят част от сумите във Фонда. Аз съм сигурен, че моята парламентарна група ще подкрепи моето предложение, но, за да стане то факт, да бъде прието, да стане факт компенсирането на работници и служители, които са с по-високи трудови възнаграждения, да бъде по-справедливо, обръщам внимание още веднъж – без да се накърнява бюджетът на държавното обществено осигуряване – е необходима подкрепата и на всички останали парламентарни групи. Аз Ви благодаря, че изслушахте това мое предложение. Очаквам подкрепа от Ваша страна. Отново Ви обръщам внимание, че по никой начин няма да засегнем бюджета на държавното обществено осигуряване и дори по никой начин няма да засегнем и Фонда, в който е набрана тази внушителна сума! Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16 и чл. 17.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и § 2.

По § 3 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „В § 3: 1. в т. 13 – относно чл. 70: а) в буква „в“, буква „бб“ – относно ал. 9, създава се изречение трето – да отпадне; б) да се създаде нова буква „д“: „д) в ал. 12 след думите „чл. 68, ал. 1“ се добавя „и максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях“; в) букви „д, „e“ и „ж“ стават съответно „е“, „ж“ и „з“. 2. в т. 25: а) буква „а“ – относно § 6, ал. 1, да се измени така: „а) в § 6, ал. 1 се изменя така: „(1) Максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 1 януари 2019 г. се определя в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г – в размер 1200 лв. Всяка следваща календарна година месечният размер по тази алинея се определя ежегодно с бюджета на държавното обществено осигуряване.“; б) в буква „в“ – относно § 7в, ал. 1, думите „от 1 юли 2019 г.“ се заменят с „от 1 април 2019 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ІX. В Преходни и заключителни разпоредби, § 3, т. 25, б. „в“ уводното изречение се променя на: „в) създават се § 7б, 7в и 7г“ и текстът се допълва с § 7г: „§ 7г. (1) Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2013 г., се преизчисляват от 1 януари 2019 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2013 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79. (2) Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 85, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4: а) в ал. 1 т. 9 се отменя; б) в ал. 3, т. 2 съюзът „и“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“; в) в ал. 7 накрая се добавя „или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“. 2. В чл. 4а, ал. 7 думата „внасят“ се заменя с „удържат и внасят“. 3. В чл. 4б: а) в ал. 3 се създава ново изречение първо: „Лицата упражняват избора си по ал. 1, като подават заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите“, а досегашното изречение става изречение второ; б) в ал. 4 думите „Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране“ се заменят с „Редът и начинът за избор на осигуряване, събиране”. 4. В чл. 4в: а) създава се нова ал. 2: „(2) Лицата упражняват избора си по ал. 1, като подават заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране“ се заменят с „Редът и начинът за избор на осигуряване, събиране“. 5. В чл. 6, ал. 3 изречение второ се заличава, а в изречение трето думите „чл. 4, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9“ се заменят с „чл. 4, ал. 1, т. 5, 7 и 8“. 6. В чл. 7, ал. 7 след думите „самоосигуряващите се лица“ се поставя запетая и се добавя „лицата по чл. 4, ал. 9“. 7. В чл. 9, ал. 1: а) в т. 1 думите „и 9“ се заличават; б) в т. 2 навсякъде в текста думите „чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10“ се заменят с „чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10“. 8. В чл. 33, ал. 5 се създават т. 14 и 15: „14. издава персонален идентификационен код за електронна идентификация и достъп до електронните административни услуги, предоставяни от Националния осигурителен институт; 15. води регистър на лицата, прехвърлили средства от българска пенсионна схема към пенсионна схема на Европейския съюз, на Европейската централна банка или на Европейската инвестиционна банка“. 9. В чл. 54а, ал. 2, т. 4 накрая се добавя „или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“. 10. В чл. 54г, ал. 4 думите „международни договори, по които Република България е страна“ се заменят с „международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“. 11. В чл. 57, ал. 1 цифрата „3“ се заменя с „5“. 12. В чл. 68: а) създава се нова ал. 4: „(4) При преценяване на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия.”; б) досегашната ал. 4 става ал. 5. 13. В чл. 70: а) в ал. 1, в изречение първо думите „процент“ се заменят с „процент 1,2“, а изречения второ, трето и четвърто се заличават; б) алинея 8 се изменя така: „(8) За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход, независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г., индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.“; в) в ал. 9 думите „изречение първо“ и „след 31 декември 1996 г.“ се заличават и се създава изречение трето: „Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.“; г) в ал. 10, т. 2 думите „изречение първо“ се заличават; д) в ал. 16 след думите „международен договор, по който Република България е страна“ се добавя „или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“; е) в ал. 17 думите „от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията“ се заменят със „след влизането в сила на разпореждането, с което размерът ѝ е определен по реда на този кодекс“; ж) създава се ал. 18: „(18) В случаите на изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите индивидуалният коефициент се изчислява съгласно нормативните разпоредби, по които е определен.“ 14. В чл. 70а: а) заглавието се изменя така: „Доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент“; б) в ал. 1 след думите „Средномесечният осигурителен доход“ се поставя запетая и се добавя „съответно осигурителният доход за месеца“; в) в ал. 2: аа) текста преди т. 1 след думите „средномесечния осигурителен доход“ се поставя запетая и се добавя „съответно на осигурителния доход за месеца“; бб) точка 6 се изменя така: „6. от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) на лице с увреждане, на което е определена чужда помощ, както и времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или на бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за него, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. – лична пенсия;“ г) създава се ал. 5: „(5) При определяне на пенсия, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато по българското законодателство е зачетен само осигурителен стаж, който не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно ал. 2, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.“ 15. В чл. 75, ал. 1, в изречение първо думите „със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто“ се заменят със „с процент 1,2“, а изречение второ се заличава. 16. В чл. 79: а) в ал. 1: аа) в т. 1 числото „0,4“ се заменя с „0,4494“; бб) в т. 2 числото „0,35“ се заменя с „0,3932“; вв) в т. 3 числото „0,30“ се заменя с „0,3371“; б) алинея 2 се отменя. 17. В чл. 82, ал. 4, след думите „наследствена пенсия“ се добавя „за военна инвалидност“. 18. В чл. 89а, ал. 1, изречение първо, след думите „70-годишна възраст“ се поставя запетая и се добавя „на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава“. 19. В чл. 90а, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава“. 20. В чл. 94: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.“; б) създава се ал. 5: „(5) Пенсията по чл. 68, ал. 4 се отпуска от датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3, но не по-рано от датата на подаване на заявлението.“ 21. В чл. 96: а) в ал. 2 думите „т. 2 – 4“ се заменят с „т. 2 – 5“; б) създава се ал. 3: „(3) Пенсията по чл. 68, ал. 4 се прекратява от датата на отпускането ѝ, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по този кодекс.“ 22. В чл. 98: а) в ал. 1, т. 2, след думите „международни договори“ се добавя „и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи“ 23. В чл. 102: а) в ал. 1 накрая се добавя „считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението“; б) създава се нова ал. 3: „(3) Лицето може да подаде заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, с което да поиска пенсията му да бъде служебно преизчислявана по реда на ал. 1. Преизчисляването се извършва веднъж годишно по ред, определен с наредбата по чл. 106, въз основа на наличните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – въз основа на внесените осигурителни вноски за периодите след пенсионирането, съответно – след последното преизчисляване на пенсията.“ 24. В чл. 114: а) в ал. 2, т. 3, думите „международни договори, по които Република България е страна“ се заменят с „международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“; б) в ал. 4 след думите „Националния осигурителен институт,“ се добавя „или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението“. 25. В преходните и заключителните разпоредби: а) в § 6 ал. 1 се изменя така: „(1) Максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 1 януари 2019 г. се определя в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г. както и от 1 юли на всяка следваща календарна година – в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“; б) създават се § 7б и 7в: „§ 7б. (1) През 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. (2) Размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5,7. § 7в. (1) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. (2) Преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 30 юни 2019 г. включително. (3) Когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.“; в) създават се § 22ф и 22х: „§ 22ф. Член 68, ал. 4 се прилага и за неприключилите производства по подадени до 31 декември 2018 г. заявления за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. § 22х. Специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. …) и чиито договори за обучение за придобиване на специалност не са приключили до 31 декември 2018 г., продължават да се осигуряват по реда на отменения чл. 4, ал. 1, т. 9 до приключване на специализацията им. Осигурителните вноски се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и се разпределят между осигурителите и осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3.“ 26. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) § 53 се отменя.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз ще започна първо по т. 25а. С разпоредбите на тази точка се установява максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, от 1 януари 2019 г. да е в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година – в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определян със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тоест за тази година 40% от 3000 лв. е 1200 лв. Господин Министър, обръщам се към Вас и към цялото мнозинство, разбира се, не се обиждайте от това, което ще кажа, но изключително голяма каша забъркахте. Много хора очакваха отдавна отлаганото отпадане на максималния размер на получаваните една или повече пенсии, известно като „таван на пенсиите“, да отпадне от 1 януари 2019 г., и отлагаха пенсионирането си за след това отпадане. Други хора пък се съобразяваха с тези три последователни най-добри години за пенсионирането си и всички очакваха тази знакова дата 1 януари 2019 г. Изведнъж Вие отново ги изненадахте – не им дадохте възможност за информиран избор. Как по този начин се връща доверието в пенсионната система и въобще в осигурителната система? Не знам защо го правите това, но липсата на предвидимост дразни хората. Отново оставяте да действат несправедливи ограничения, тавани на достъпа и това е ограничение на достъпа на осигурени лица до обезщетения. Смятаме за справедливо – и такова е нашето предложение, максималният месечен размер на осигурителния доход от 2600 лв. да се увеличи не както предлагате Вие на 3000 лв., а поне на 3900 лв., и съответно максималната пенсия от 910 лв. на 1560 лв., а не, както предвиждате Вие, на 1200 лв., с тенденции в близко бъдеще да отпаднат и максималният месечен размер на осигурителния доход, и таванът на пенсиите. И сега по т. 25а, ал. 1 от предложенията. Тук е мястото да напомня, че продължава нарастването на изискуемите за придобиване на право на пенсия възраст и стаж с два месеца. Ще отбележа, че в този бюджет политиките по отношение на адекватността на размерите на пенсиите е под всякакви очаквания и през 2019 г. няма да има увеличение, което да доведе до очакваното от обществото чувствително нарастване на размера на пенсиите. Тоест нищо различно от досегашното осъвременяване, въпреки непрестанните искания, петиции и протести на пенсионерите и на другите организации. Във всички тях на първо място е написано искането за преизчисляване на пенсиите, а сега Вие от 1 юли предвиждате актуализиране на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г. с 5,7%. От левицата смятаме, че тези 5,7% не решават проблема с нарастващите разлики между стари и нови пенсии. Създава се несправедливост и конфликт между поколенията. Ще продължат да се задълбочават и увеличават разликите между най-ниските и най високите пенсии, и броят на пенсионерите, които ще получават пенсии под линията на бедност. Да напомням ли, че с минималната пенсия са вързани другите пенсии – за инвалидност, поради общо заболяване и така нататък, които обричат на мизерно съществуване хората с трайни увреждания, защото са недостатъчни за нормален живот, а при тях са необходими средства и за лечение. Никой не вярва, че с предвидените 5,7% увеличение на пенсиите, и то от 1 юли, ще се компенсира инфлацията и ще е достатъчно за два милиона и сто и петдесет хиляди български пенсионери да живеят поне както са живели през 2018 г. Тези символични 5,7% не решават проблема с нарастващи разлики между стари и нови пенсии, а това създава несправедливост и конфликт между поколенията. От левицата смятаме, че, за да осигурим достойно съществуване на българските пенсионери, трябва да се намерят адекватни решения, които да дадат справедливо решение по размера на пенсиите, тоест всички да бъдат преизчислени, така че най ниските да са близки поне до линията на бедност. Затова в алтернативния бюджет предлагаме пенсиите за трудовата дейност, отпуснати до 31 декември 2013 г., да се преизчислят от 1 януари 2019 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2013 г., след което размерът на пенсията да се определя по условията и по реда на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, членове 70, 75 и 79. Това определено ще доведе до едно значително по-голямо увеличение на пенсиите. Средноосигурителният доход за 2013 г. е 648 лв. 73 ст., а този, при който последно са изчислявани пенсиите на тези хора, е 398 лв. 17 ст. за 2007 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Трябва да свършвам, защото времето изтича, но незабавно трябва да приемете нашето предложение за преизчисляване на пенсиите, защото хората искат това. Ето, в момента отвън стоят едни хора, които протестират и основното им искане е точно това – преизчисляване на пенсиите…

Още едно изречение, едно изречение, което няма да обърка времето. Вие, господин Министър, присъствахте на обсъждането на това искане от петицията в Комисията по труда и социалната политика и видяхте техните настойчиви искания. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, колеги! Нашите предложения са в три точки. На първо място е предложението в т. 25, ал. 2, което предложение се отнася за § 7б, ал. 2, но искам да кажа точно за какво става въпрос. Става въпрос за последна възможност Народното събрание да подкрепи увеличението на новия размер на пенсиите с 5,7% не от 1 юли, а да бъде от 1 април. Това е последната възможност в Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Досега казах достатъчно аргументи, няма смисъл да ги повтарям. Молбата ми е още веднъж да прецените дали това предложение може да бъде подкрепено или не. Също, предложение за прословутия максимален размер на пенсиите. Уважаеми колеги, от 1 януари 2019 г. максималният размер на пенсиите, или така нареченият „таван“, трябваше да отпадне за новоотпуснатите пенсии. Вместо това се случи нещо друго. Да, ама давате ли си сметка, че има хора, които 2016 г. са имали право на максимален размер, имали са право да се пенсионират, но са отложили своето пенсиониране и са продължили да внасят осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход с надеждата да изпълнят законовото изискване от 1 януари 2019 г. да отпадне максималният размер на пенсиите. И какво се случи?! Случи се, че максималният размер на пенсията – сега с ново предложение, се ограничава на 1200 лв., тоест с политическо решение. Всички тези, които са си отложили пенсионирането, изпълнявайки законовите текстове, забележете, изпълняваш законовите текстове, санкциониран си с 32 хил. 700 лв., защото си подарил на държавното обществено осигуряване всеки месец максимален размер от 910 лв. – по 36 месеца прави точно 32 хил. 700 лв. Тоест финансово си санкциониран затова, защото си изпълнявал закона. Ама, нали логиката е да бъдеш санкциониран, когато не изпълняваш закона! Затова предложението, което правим, за да можем да избегнем такъв тип интервенции – съвсем случайни, възникнали в последния момент, е както минималният размер на пенсията се определя всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване, така и максималният размер да се определя всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване. И едното, и другото са политически решения. Нека Народното събрание да се произнесе и да поеме отговорност, а не някои странични фактори да предлагат промени в последния момент. Следващото предложение е свързано с така наречения „индивидуален коефициент“. Предложението, което се прави в момента, уважаеми дами и господа народни представители – за тези, които слушат, а те не са много, е следното: вижте, от началото на 2019 г. се въвежда, според мен, коректен индивидуален коефициент, който отчита и броя на работните дни в месеца. За да няма злоупотреби от рода на тези, които са правени през годините – то не е злоупотреби, защото те са изпълнявали законови разпореждания, да се осигуряваш върху максимален осигурителен доход, да кажем, за четири часа за определени дни от месеца и така нататък и да имаш максимален коефициент. Да, ама, сега ние какво казваме: слагайки още един максимален коефициент, който, забележете, е съотношението между максималния осигурителен доход, който през следващите години, както пише в Актуализираната бюджетна прогноза, ще бъде 3000 лв., числителят е стациониран, а знаменателят ще расте всяка година, защото средният осигурителен доход расте всяка година. Какво означава това? Това означава, че това съотношение ще се намалява, тоест индивидуалният коефициент, който ще подпира уж така наречените „некоректни осигурени лица“, ще натиска пенсиите допълнително отгоре. Ако го няма този коефициент, има няколко коефициента, които, изчислени на базата на три часа, четири часа, на максимален осигурителен доход за по-малко дни, им дава възможност за коефициент някъде около 10, което е изненадващо и дава голям размер на пенсиите. Само че тези хора са използвали вратички в това, което народните представители и експертите са предложили и приели. Сега какво правим?! Дайте да сложим един допълнителен коефициент и да им кажем: Вие не можете да надхитряте народните представители, Вие не може да използвате вратички в законодателството. Затова предлагам този втори индивидуален коефициент да отпадне. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Защото онези хора не са нарушавали законодателството, те са се осигурявали точно по реда на законодателството, което е прието в тази зала.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще задам поредния си въпрос към министъра на труда и социалната политика. Той е свързан с измененията на чл. 70, които правим месец преди настъпването на 2019 г., с които променяме отново правилата, свързани с пенсионната система. Нали искаме да сме справедливи, нали това залагаме в пенсионноосигурителната система! Какво правим с изменението на чл. 70 месец преди да настъпи 2019 г.? На всички онези, на които преди три години, изменяйки Кодекса за социално осигуряване, казахме, че от 2019 г. няма да има таван на новоотпуснатите пенсии, казваме: не вярвайте вече в пенсионноосигурителната система. Ще има таван. Уважаеми дами и господа управляващи, уважаеми господин Министър! Защо не сме последователни в политиките по отношение на пенсионноосигурителната система? Това показва отношението на управляващите към тази система, още повече че ще има таван на пенсиите. В момента коефициентът за стаж, който щеше да расте, се замразява – видно от тези предложения. И другата рестриктивна мярка, която се въвежда с тези предложения, е свързана с индивидуалния коефициент, който ще влезе от 2019 г. С този индивидуален коефициент по начина, по методиката, по която е въведен в Кодекса за социално осигуряване, какъвто ще е, ще се стигне до намаляване на адекватния размер на пенсиите, каквито щяха да получават българските пенсионери през 2019 г. Смятам, че е разумно този коефициент да отпадне, но сега ще кажа няколко думи за нашето предложение. То е свързано с преизчислението на пенсиите. Уважаеми дами и господа управляващи, уважаеми господин Министър, днес в този студен ноемврийски ден, когато вали сняг, принудихме отново българските пенсионери да дойдат тук – пред Народното събрание, и да протестират (реплики от ГЕРБ), защото това, което правите Вие от 1 юли с увеличението на техните пенсии само и единствено с 5,7%, не подобрява тяхното социално положение. Нашето предложение е свързано с преизчисление на всички пенсии със средномесечния осигурителен доход за 2013 г. Това е справедливото и солидарното отношение към възрастните хора, изградили България. Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Гледаме социалния бюджет – да го наречем, защото бюджетът за държавното обществено осигуряване съдържа в себе си социалните политики към майките, към младите семейства, към децата, към всички работещи, които се осигуряват, и пенсионерите. Намирате се в парадокса, уважаеми управляващи, да предложите според Вашите думи най-социалния бюджет за последните десет години, откакто управлявате, най-добрия, и то най-социалния бюджет, който извади българския народ на социални бунтове по улиците за доходи, за пенсии, за помощ на майки, на семейства и на деца. Мислете върху това: дали етикетът „най социален бюджет“, който Вие сами си поставяте, отговаря на онова, което хората чувстват и разбират по джоба си и по ежедневието си? В този текст предлагаме не за пръв път, между другото, и не само на теория, защото сме го правили и на практика, преизчисляване на всички пенсии. Уважаеми управляващи, вижте какво казвате с две официални решения на правителството на Бойко Борисов. Казвате, че прагът на бедност е 348 лв., тоест за да живееш не добре – да живееш, ти трябват поне 348 лв., официално обявено от бюджета за 2019 г. от правителството на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и подкрепено от „Воля“. В същото това решение в бюджета казвате – минимална пенсия от 219 лв. Изводът – за да сте живи, Ви трябват 348, но ние Ви даваме 219. Е, как точно ще стане това? 1 млн. 200 хил. българи живеят с пари под официално обявения праг на бедност. Тоест правителството с едно решение официално им казва: няма как да живеете при това положение. Трябваше днес този спор и обвиненията, които отправяте към нас за непоследователност, да го водите там отпред, където бяха дошли хората от цяла България. Никой не излезе да ги погледне в очите (реплика от ОП) и да им каже: ние днес вътре – в тази зала, Ви обричаме на ето това състояние. Поканихме ги вътре – също не дойдохте да им го кажете. Спорът не е между нас, уважаеми колеги. Спорът е между Вас и тях. И на тях трябва да обяснявате аргументите си, а не да обвинявате БСП. (Реплики от ГЕРБ.) От името на тези хора внесохме подписка с 30 хил. подписа, вероятно вече е много по-голяма, в Деловодството на парламента – не ѝ обърнахте внимание. Бих искала да обърна внимание върху следното. Те желаят преизчисляване на всички пенсии със средноосигурителен доход от 2017 г. и това е морално, справедливо и правилно. Обърнете внимание на нашето предложение. Ние предлагаме преизчисляване на всички пенсии, но със средноосигурителен доход за 2013, защото не сме популисти, защото не обещаваме невъзможни неща, защото разбираме, че преизчисляване със средноосигурителен доход за 2017, което струва милиард и 600 милиона на бюджета, е невъзможна задача за началото на 2019 г.! Правим аргументирани предложения, които хем отговарят на нуждите на хората в третата възраст, хем са разумни – за финансовата стабилност на България и за параметрите на бюджета. Не искате дори и това да чуете. Прави впечатление, че това е, макар и според Вашите думи, най-социалният, най-мълчаливият бюджет. Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, проверихме – няма случай в историята на българското Народно събрание, откакто то съществува, да е внесен бюджет от правителство, да е дебатирано вчера 11 часа, а днес май повече ще дебатираме, и да няма изказвания от мнозинството и от правителството. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП: „Имаше!“) И не е въпрос на суета – въпрос на парламентаризъм е. Да, имаше едно от ГЕРБ и едно от „Обединени патриоти“. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

11 часа монолог от страна на „БСП за България“. (Шум и продължаващи реплики от ГЕРБ.)

Поставям го като въпрос на нормалността на българската политика, на българския парламентаризъм, ако искате (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), но това, което се случва тук, е абсолютно неприемливо. Или нямате аргументи, или забравихте, че е най социалният бюджет, или искате дебатът да мине мълчаливо. Изберете си каквато искате причина, но това не е нормално.

11 часа монолог от страна на „БСП за България“ с алтернативен бюджет – ако това се случваше в европейска държава (реплики от ГЕРБ и ОП), някоя от другите европейски държави…

…някой щеше да си помисли, че БСП управлява, а Вие сте опозиция. (Реплики от ГЕРБ и ОП: „Времето!“) Господин Министър, отсрамете Министерския съвет и мнозинството, като вземете думата от трибуната. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, драги зрители, както би казала госпожа Нинова! Говори се за пенсионната система и аз съм съгласен, че проблемите там са много. Въпросът е, че това е система. Това, което чувам от колегите от БСП, е: дайте да увеличим пенсиите с повече. Сигурно няма човек, който да не мисли, че трябва да се увеличат с повече – въпросът е какви са възможностите. Вие твърдите, че трябва да вземем от излишъка, за да дадем в тази система. Аз твърдя, че ако искате да се увеличат още повече пенсиите или чувствително, трябва да се увеличат и осигуровките, защото оттам идват парите. Трябва да отговорим много честно на този въпрос: откъде идват парите за пенсиите? Парите за пенсиите идват от работещите, от работещите, най-просто казано! Ние трябва да вземем от хората, които работят, а Вие в същото време казвате: дайте да дадем и за деца! Родителите на тези деца също са работещи! Трябва да вземем от тях, за да направим чувствително увеличение на пенсиите. Така трябва да отговорим на този въпрос, защото това не е еднократен разход, не е за 2019-а, става въпрос за десетки години напред. Когато говорим по този въпрос, трябва да бъдем честни с тези хора, които са много лъгани и не бива да ги лъжем! В този бюджет никой не лъже! Този бюджет е реалистичен, той се възползва максимално от възможностите на икономическата ситуация и в България, и в Европа и предлага максимално ефективно разходване на тези средства, защото светът няма да приключи с тази година и с този бюджет! Ние мислим и за бъдещи правителства, и за хората, които ще управляват тази система и след като на това правителство му свърши мандатът през 2021 г., защото сме отговорни, а не сме безотговорни. Отговорни сме и към тези хора, които ще получават пенсии. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Биков, може би, за съжаление – лично мое, твърде дълго вече гледам този, така да го кажа, парламентарен цирк. В смисъл – Вие казвате: „Ние сме отговорни“, преди Вас са го казвали други. Най-вероятно са го казвали и правителства, в които е доминирала БСП. Въпреки това, резултатът от цялата работа е онова, което Корнелия Нинова много ясно каза преди малко: линия на бедност – приблизително 350, минимална пенсия – 219. Разликата е 130. Тази разлика коства животи. Ако не сме наясно, от тези пенсионери, които получават по 219 лв. пенсия, сериозна част от тях – аз говоря за хиляди – всяка година умират, защото не могат да си купят лекарствата, просто не ги плащат. Те влизат в графата „умрели от естествена смърт“. Такава графа нашият Статистически институт не води – кои са онези, които са умрели от това, че не са си платили лекарствата, защото нямат нито пари на доктор да отидат, нито личен лекар, дето го няма в селото, нито пък могат да си позволят да ги платят. Това е разликата! Когато казвате, че Вие сте отговорни – повтарям Ви го, аз не го насочвам към Вас и не го насочвам само към ГЕРБ, насочвам го към всички, които стоим в тази зала, че освен отговорността, която можем да декларираме чисто политически всеки път, това всичкото има човешки измерения! Ако бяхте отговорни, ако всички ние бяхме отговорни, трябваше да отидем – затова Ви препращаме към онези отвън, няма значение дали са 100, или са 200 човека. Има значение, че всяка година хиляди хора не могат да си плащат лекарствата – за това е отговорна властта и този, който представлява властта в момента! В момента я представлявате Вие! Няма как, когато Вие представлявате властта, опозицията да Ви е виновна за това! Някой ден, като паднете и дойдат други, са отговорни те – сега сте отговорни Вие. Отговорността се носи по един-единствен начин: разговорите и изходите – как тези хора да започнат да получават над линията на бедността?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е задачата Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Биков! 2 млрд. 600 млн. излишък, които с постановление на Министерския съвет си разходвате, както пожелаете. Сега с новия бюджет, господин Биков, изкуствено занижаваме приходната част, точно за да не дадем на социално уязвимите групи през разходната част. Най-вероятно не сте слушали изобщо дебатите вчера и днес, защото питате: откъде парите? В нашия алтернативен бюджет, уважаеми господин Биков и господа отдясно, ние посочваме откъде парите. Смятаме, че адекватната политика в момента на база на икономическото състояние и състоянието на бюджета от миналата година, не от тази, позволява значително увеличение на минималната работна заплата. Ние предлагаме 640 лв. минимална работна заплата! Ето Ви повече осигуровки в Осигурителния фонд! Предлагаме повишаване на максималния осигурителен доход на 3900 лв.! Ето Ви поредните осигуровки в Осигурителния фонд. Това, което ние предлагаме в алтернативния бюджет, са 950 милиона отгоре, необходими за преизчислението на всички пенсии, необходими за обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години – да бъде увеличено и съобразено с минималната работна заплата, а краткосрочните обезщетения за безработица да бъдат адекватно осъвременени! Това предлагаме, но явно Вие не слушате, явно спите на банките – събудете се. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, много добре казахте във Вашето изказване, че този разход за преизчисляване на пенсиите, който никой не каза колко ще струва, а това е 1 млрд. 40 млн. лв., няма да е нужен само за 2019 г. Този разход ще бъде за години напред и всяка година този разход ще се увеличава. И за чия сметка ще бъде този разход? Кой ще плати тази висока цена? Естествено, всички ние – българските граждани, ще платим тази висока цена или това ще бъде за сметка на други сектори. Това трябва да се казва непрекъснато, защото много е лесно тук да излезеш и от трибуната да приказваш популистки, че искаш преизчисляване на пенсиите на всички пенсионери, но има и нещо друго. При това преизчисление, което Вие предлагате, колеги, няма да бъдат преизчислени пенсиите на 510 хиляди пенсионери. Това са хората, които са се пенсионирали след 31 декември 2013 г., така че Вие отново прилагате двоен стандарт.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кутев, аз съм съгласен. Тук никой не твърди, че с 220 – 250 лв., ако щете и с 400, с 500 лв. един възрастен човек може да живее добре. Въпросът е, че Вие искате и падане на тавана на най-високите пенсии, искате и увеличаване на минималната пенсия, и преизчисляване на всички пенсии. И казвате: ще ги вземем, защото тази година е добра, защото има излишък и ще ги вземем от излишъка. Но не казвате какво ще се случи след пет години, след десет години. Второ, говорите за този прословут излишък, който остава. Този излишък се харчи основно за инфраструктурни проекти. И аз ще Ви попитам: колко километра пътна инфраструктура построихте с огромните излишъци на Тройната коалиция? (Реплика от „БСП за България“: „Ооо, много!“) Ооо, много – да! Питайте господин Кирил Добрев. Той твърди, че хваща морска болест на участъка преди Стара Загора, построен от Вас, а Вие сте от Стара Загора. Това построихте! А можехте за четири години не с европейски пари, с български пари да я построите и това да даде икономически растеж след това. Нищо не направихте! И пенсиите не увеличихте, въпреки че имахте огромни излишъци! Аз си го спомням – имахте и ръст икономически, и така нататък. На госпожа Ангелова нямам какво да отговоря. Съгласен съм с нея, но пак Ви призовавам: нека да бъдем по-спокойни в исканията си. Тази система в крайна сметка трябва да издържи. Тя трябва и да издържи, защото ако рухне и ако фалира, цената ще бъде платена от всички, и най-вече от българските пенсионери.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за удължаване на днешното пленарно заседание до 22,00 ч. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, видяхме снощи работата на Народното събрание до 24,00 ч. Според мен е приемливо до 20,00 ч. да се работи нормално и след 20,00 ч. да си отидем спокойно, за да можем утре пак да сме работоспособни. Това е обратното ми предложение. (Реплики от ГЕРБ.) Аз не съм убеден, господин Цветанов, че сте работоспособни, защото сутринта, ако не бяхме се регистрирали, нямаше пак да имате кворум. Някои бяха се успали много сериозно. (Оживление.) Другото ми предложение е преди гласуването – поименна проверка.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не можах да направя реплика на уважаемия господин Биков, но той правилно подчерта, че пенсиите са система. Затова искам за пореден път да обясня логиката на нашето предложение. Именно, защото пенсиите са система и цялата тази сфера е толкова важна, ние не говорим за увеличение или намаление на пенсиите. Ние говорим за тяхното преизчисляване, за един системен подход, който има своята дълбока логика и се вписва във времето. Когато се пенсионирате след няколко години, Вие ще се пенсионирате на базата на определена формула, основата на която е средно осигурителният доход за момента, в който се пенсионирате. Това нещо еволюира и Вие би трябвало да можете в следващите 20 – 25 години, дай боже, много да живеете след пенсията, да построитe живота си спрямо този доход и пенсията да Ви гарантира някакво най-нормално условие за живот. Много говорим за това, че пенсиите са срамно ниски, и това е факт. Но има и едно нещо, което много тормози българските граждани, не само пенсионери между другото, а и техните внуци. А то е, освен че са срамно ниски, те пораждат много остро чувство на несправедливост. Защо? Именно, защото няма системен подход и логика по начина, по който те се изчисляват. Всяко правителство, опитвайки се да направи жест към пенсионерите, да повиши техния жизнен стандарт, вдига или най ниските пенсии, или вдига праговете, или маха тавана, или го вдига малко по-високо – най-високите. Но всичко това е продукт на политическо волеизявление, на някакъв жест от едната страна, който винаги, уважаеми дами и господа, ще бъде критикуван от тези, които са в опозиция, че не е достатъчно, и винаги ще бъде защитаван от тези, които са в управлението, че това е максимумът, който бюджетът дава. Предлагаме да променим този подход и да въведем нормален начин, който е извън политическите страсти, който е обоснован с актюерски разчети и който да може да сложи веднъж завинаги ред в тази система. Поради факта, че в продължение на 10 години от 2008 г. досега това нещо, което е най-нормална и законова предпоставка, не е правено, за да се направи първи път, това ще изисква бюджетен шок повече от 900 млн. лв. Но те са абсолютно заслужени и с годините ще допринесат до финансова и бюджетна консолидация, а не обратното. Защото иначе бюджетът ще бъде винаги притиснат от най различни популистки искания от една или друга страна и от най-различни бюджетарски натискания от друга. За да се преодолее това нещо, трябва веднъж завинаги да сложим системата в рамки. Тази рамка не е измислена сега, не е измислена в България. Тя функционира във всички страни и се казва „осъвременяване на пенсиите“, на всички пенсии, уважаеми господин Министър, и то всяка година. Иначе чувството на несправедливост, породено от факта, че хора, които са дали живота си, за да работят, нямат достатъчно пари, за да живеят нормално, се подклажда допълнително, когато един и същ човек с един и същ стаж, на една и съща професия взима много по-различна пенсия поради факта, че единият се е пенсионирал през 2015 г. например, а другият през 2006 г. Това чувство на несправедливост в повече от два милиона и сто хиляди души в България е също толкова опасно, колкото и ниските им доходи. То прави така, че политическият дебат ескалира непрекъснато и ние го водим всяка година. Много от Вас са били депутати преди мен и знаят, че това се повтаря всяка година. Решението е само едно – гласуваме колкото пари са необходими за преизчисляване на всичките пенсии, ние сме предложили към 2013 г., след което всяка година да се следва един и същи узаконен, нормален процес, с който хората да се чувстват, ако не богати, то поне в общество, което се движи по някакви правила и най-вече по отношение на принципа за справедливост. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вече 20 часа в тази зала обсъждаме бюджета на страната, който беше превърнат от опозицията в политически екшън, особено ако се върнем към поведението на опозицията снощи и с политическия цирк, който сътвориха в тази зала. Да, бюджетът е един баланс на приходи и разходи. Да, трябва да се търси този баланс. Но Вие във Вашите изказвания търсихте само следствието на една държава във всичките ѝ 70 години насам, а никой от Вас не спомена за причината. Тъй като и днес политизирате, ще се опитам да Ви я припомня, като акцентът е изцяло към бюджета и ще приключа с едно предложение. Вчера беше умилително как се гордеете тук с Ваши изказвания и как държите единствено на чл. 1, той е най-важният за Вас. Как няма чл. 1 да е най-важният за Вас? Цели 50 години привилегии по чл. 1. Вие като наследници на номенклатурата…

На кой параграф?

…на Държавна сигурност. Тук се изказаха генералски синове от Държавна сигурност, партизански синове и какви ли не. Безконтролните привилегии по чл. 1, а чл. 2 и всички нататък бяха втората ръка хора, които справедливо някои от Вас казаха тук, че са построили България. Да, България беше соцлагер, чийто елит загина по концлагерите. Говорим за пенсиите на хората, построили тази държава, а никой от Вас не спомена за пенсиите на онези хора – над 100 хиляди души, избити по тези концлагери, които не доживяха тези пенсии. Какво стана накрая? Всичко това, което построиха тези българи, Българската комунистическа партия ги излъга – от социалисти станаха капиталисти. Двадесет години безмилостен и жесток грабеж от номенклатурата и от Държавна сигурност и разграбихте всичко това, което тези хора, за чиито пенсии говорим, бяха построили. Прав е господин Стойнев, като казва – да, нямаше го Пенсионния фонд, защото беше инвестиран. Да, ама тези инвестиции, в които беше инвестиран, Вие след 10 ноември ги разграбихте. Тоест тези активи на народа са при Вас. Много е неетично точно Вие да говорите за пенсиите на тези хора, които сте разграбили чрез това, което сте приватизирали. Неслучайно българският народ има една приказка: ако срещнеш по пътя си комунист, ако е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му вода, ако е гол, облечи го, ако е бос, обуй го, но власт не му давай, защото комунист вземе ли властта, държавата ни примерно изгаря и фалира. (Възгласи: „Еее!“ и смях от „БСП за България“.) Първи фалит – 1989 г. Свърши комунизмът. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ“.) Втори фалит… РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: По бюджета!

Втори фалит – гладната и студена зима на Луканов. Нима я забравихте? Следващият фалит – три долара пенсията при Жан Виденов. Забравихте ли го, или си спомняте?

Не си запомнил.

А по времето на Орешарски, когато бяхте разграбили, когато негов икономически министър беше Вашият лидер – госпожа Нинова. Да Ви изброя ли кои предприятия загуби българският народ? Да започнем ли с Панаира, да започнем ли с Булгартабак? Ако КТБ не беше фалирала, четири години напред българските пенсионери ще имат тройни пенсии. Затова не говорите? Обвинявате тези хора, които в онзи момент ги е нямало. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Не ги обвиняваме.

Говори Вашата лидерка за националната сигурност, защото бюджетът, пенсиите също са национална сигурност. На нея ѝ повериха 1997 г. едно предприятие от националната сигурност, което се казва „Техноимпекс“, строено от комунистическата държава да решава националната сигурност на България. Тя вместо да развие това предприятие за национална сигурност и да пази националната сигурност, реши да осигури собствената си сигурност и го сложи в малкия си джоб. Тази сигурност ли обещавате Вие на българските пенсионери? (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Минавам по темата. Олигарсите – виждате арестите, несметните богатства, само за последните два месеца несметни богатства за милиарди в пет олигарха и петте, свързани с Българската комунистическа партия.

Времето!

Ако върнете една четвърт от заграбеното от този народ и от Вашите олигарси, 20 години българските пенсионери ще имат тройни пенсии, ще има двойно по-големи заплати…

Това, което обвинявате ГЕРБ, е…

Приключвам.

…че след тези 64 години поход в насрещното движение сега някой лекува Вашите рани и програмата на управляващото мнозинство е такава. Така растат приходите, доходите, че хората в края на мандата ще имат това, което са обещали, и това, за което Вие говорите. Но предлагам като член на Антикорупционната комисия в парламента – имам и такова решение на Комисията, предложено от мен и прието от цялата комисия – този парламент да реши за 100 знакови сделки на прехода, всички заедно да ги решим. Да бъдат проверени, да бъде извършена първа ревизия – всичко незаконно…

...заграбено да се върне и десетките, стотици милиони от тези кражби.

Колеги, какъв е смисълът от този дебат, който водим днес, като се има предвид, че парламентарната практика показва, че на практика ключови промени в този дебат в залата не могат да бъдат направени в бюджета. Всъщност бюджетите излизат от залата такива, каквито са влезли. Особено по ключов въпрос, който касае 800 милиона или 900 милиона, колкото струва това наше предложение. Ясно е, че това предложение няма да бъде прието от мнозинството. Тоест този разговор има смисъл само в рамките, в които Вие заявявате една политика като управляващи и ние като опозиция заявяваме друга. Какъв смисъл има в това заявяване на политики? За мен смисълът е в това, че както Вие отговаряте пред избирателите си, така и ние. Тоест заявявайки определени политики в момента и казвайки, че искаме преизчисляване на доходите към база 2013 г., това означава, че когато и евентуално да дойдем на власт, ние сме длъжни да го изпълняваме. И Вие сте, част от Вас, в същата зала, за да ни го напомните. Тоест тук този спор според мен е принципен и той е изключително важен. В този контекст за мен основният въпрос е какво ще се случи с бюджета? Тоест минаваме на миналогодишния вариант, в който примерно 2 милиарда или милиард и половина отиват в излишък и, както вече тук се каза, отиват в инфраструктура, каквото и да значи това, или 1 милиард от тях предварително са предназначени за повишаване на пенсиите на хората. Това е ключовият въпрос и той е политически. Аз, между другото, с инфраструктурата, която правите – правителствата на Бойко Борисов, с всички досега имам проблем. И проблемът ми е, че когато който и да е управленец на света 10 години подред, 10 години говори само за магистрали, говори как строи магистрали и накрая нямаме една свястна магистрала – и Люлинската се руши, а „Тракия“, дето е направена, е на бабуни и не можеш да караш в дясното платно, а трябва в лявото и така нататък, когато това ти е политика, водена 10 години, това означава само едно, че тя или не е била приоритет, или просто понеже идват едни пари от Европа, от които се взимат проценти, оттам нататък ти го обявяваш за политика. Аз не виждам как това е подобрило живота на българите, защото магистрала „Тракия“ вече трябва да се прави наново. Първата, която стана готова 2009 – 2010 г. Къде обаче е проблемът на всичко това и защо го говоря сега? Проблемът е, че милион и двеста наши съграждани живеят около и под линията на бедността. Това е всеки пети, колеги. Всеки пети наш съгражданин всъщност е в крайна бедност, той живее под линията на бедността, тоест той живее на магия. Той не може да живее с доходите си. Тук въпросът остава за всеки един от нас: как ги гледаме тези хора, като се приберем вкъщи? Те са ни съседи, те са ни братовчеди, те са ни роднини – част от тях. Как ги гледаме, какво им казваме? Казваме им: комунистите бяха на власт, или ние се извиняваме и казваме: ами той Бойко Борисов дойде на власт. Нали разбирате, че този разговор някъде трябва да свърши. Независимо кой в момента носи отговорността, някой трябва да изведе държавата от това място. И това с връщането назад и с напомнянето за Народния съд и за какво ли още не, не извежда България от мястото. Ако искаме да изведем държавата от това място, трябва да намерим пътя и пътят през милион и двеста бедни, но става въпрос за бедни под линията на бедността, тоест хора, които не могат да живеят с доходите си, не е намерен. Какво очаквате от нас? Да Ви кажем: страхотен бюджет направихте. Ами, не е страхотен! Още повече, че парите ги има! Тоест този разговор тук е чисто политически. В този разговор се заявява, Вие заявявате – поне според мен, моят прочит: Е, ние толкова можем! Ние това можахме! Ние Ви казваме: не бе, хора, има още нещо, което може да се направи! Ясно е, че няма да ни чуете. Ясно е, че гласувате това, което е записано там – щом комунистите, както казва Гърневски, го искат, значи сме „против“, като го искат демократите, ако сте такива изобщо – значи сме „за“. Добре, ако това е разговорът, до който искаме да стигнем, дайте да го направим! Но все пак подчертавам: бюджетът не е просто някакъв баланс на приходи и разходи. Бюджетът е най-кондензираният израз на политиката. Защото, ако се прави политика по някакъв начин, тя се прави през бюджета. И с тази политика, която показваме в момента, Вие ясно казвате: мен всеки пети българин, който няма какво да яде, не ме интересува! Това е изходът – трябва ли ние всички да направим възможното, за да изкараме тези българи от бедността? България може да е бедна европейска държава, но тя е европейска държава! България е държава, която съществува и живее в клуба на богатите. И ние трябва да се сравняваме и да знаем, че не може в такава държава, в европейска държава, всеки пети българин да живее в мизерия и отвъд мизерията! Това е Вашата отговорност в момента. Всичко друго е бягане от отговорност. Това е решението! Решение има, само че на Вас не Ви уйдисва. Защо предпочитате да дадете парите за инфраструктура, а не за пенсии? Защото от пенсиите не може да се взимат комисиони! (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Караянчева, уважаеми колеги! Поради технически причини някои не можаха да гласуват. Моля за процедура по прегласуване.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 4, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3, т. 26.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.

Предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева за създаване на нов параграф в Преходни и заключителни разпоредби. Предлагат да се създаде § 5а: „§ 5а. В Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. …), в чл. 261 думите „размерите, определени от Министерския съвет“ се заменят с „30 на сто за всеки отработен нощен час или за част от него.“ Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ето Ви едно смислено предложение. (Шум и реплики.)

Ще задам въпроса лично към госпожа Дариткова. Статуквото, госпожо Дариткова, устройва ли Ви – това, че всички служители в Министерството на здравеопазването полагат нощен труд, за който нощен труд от 2007 г. ставката не е променяна? Тя е 25 ст. оттогава и Вие, господа управляващи, десет години не взимате отношение! Четиристотин хиляди души полагат нощен труд, който е изключително вреден за здравето, и от 2007 г. тази ставка не се променя. (Шум и реплики.)

Моля да мълчите в залата! Госпожо Председател! (Шум, реплики и възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.)

Уважаеми дами и господа! В началото на тази година…

…ние от парламентарната група поставихме въпроса за ставката за нощен труд такава, каквато е регламентирана в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Попитахме министъра на труда и социалната политика каква е визията им в тази посока. И министърът какво ни отговори – че коректното отношение по отношение на нощната ставка е свързано с корекция на трудовото законодателство. Ето това правим в момента. В Преходни и заключителни разпоредби, точно защото статуквото не ни устройва, правим предложения за изменение на чл. 261, който регламентира нощния труд, по начина, по който в чл. 262 от Кодекса на труда е регламентиран извънредният труд. Който познава Кодекса на труда, знае, че извънредният труд е уреден със ставка процент отгоре при работа при извънреден труд в работни, празнични дни и национални празници. По същия начин ние въвеждаме в чл. 261: „Всеки, който полага нощен труд, за всеки отработен час ставката и уговореното му възнаграждение да се индексира с 30 на сто.“. Това е нашето предложение. Надявам се наистина статуквото да не Ви устройва и се надявам това наше предложение да получи необходимия брой подкрепа и да редактираме така, че нощният труд и хората, които полагат нощен труд, да получат справедливи възнаграждения. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.

Има пет приложения към Закона: Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона; Приложение № 2 към чл. 14; Приложение № 3 към чл. 15, ал. 4; Приложение № 4 към чл. 16 и Приложение № 5 към чл. 17.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера, когато Ви обясних защо гласувах „против“ наименованието на Закона, Вие се смяхте. Смяхте се за това, че казах, че наименованието на Закона го гласувам „против“, защото едно наименование трябва да отговаря на съдържанието на този закон, след което, след Вашия смях, до този момент с Вашите обилни гласувания и оскъдни изказвания доказахте, че съм бил прав. Доказахте, че съм бил прав, защото този закон в никакъв случай не може да бъде Закон за държавното обществено осигуряване. Това може да бъде Законът за излъганите надежди, Законът за неизпълнените обещания, Законът за нечуваемостта на държавата към социалните проблеми на хората, защото Вие по този начин, както гласувахте този закон, показахте неглижиране и на проблемите на безработните, и на проблемите на пенсионерите, и на проблемите на майките. И няма как да гласувам „за“ влизането на този закон в сила, защото утре ще ме питат: ти с какъв акъл гласува такъв закон да влезе в сила, който е срещу всички социално слаби в България? Затова гласувах „против“ и затова мисля, че с чиста съвест мога да изляза от тази зала и да кажа на всички: аз не съм от авторите на този антисоциален закон! Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Състоялите се дълги и на моменти разгорещени дебати по Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. доказват, че въпросът за пенсиите, както беше констатирал един от първите изследователи на новата българска пенсионна система, е първостепенен политически въпрос. И няма как да не е така, след като в осигурителната система се осигуряват два милиона и осемстотин хиляди работещи българи, а за над два милиона и сто хиляди пенсионери тя осигурява основния им доход. В същото време осигурителната система е финансова система, която функционира на основата на определени принципи и актюерски правила, и не търпи прекалено политическо вмешателство. Разходопокривният принцип на финансиране например предполага, че текущите осигурителни плащания трябва да се финансират с постъпващите осигурителни вноски, а не с данъци, които самите пенсионери плащат. Убедено твърдя, че с бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година се връщаме към този основополагащ принцип. В резултат на продължаващия икономически растеж, повишената заетост и ръст на доходите приходите от осигурителни вноски в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година нарастват с около 15% и покриват две трети от осигурителните плащания. За сравнение ще припомня, че само преди три години приходите от осигурителни вноски финансираха по-малко от 50% от разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване. Високият ръст на осигурителните приходи позволява да се финансират увеличените с близо 700 милиона осигурителни плащания по бюджета на държавното обществено осигуряване и за следващата година, и същевременно да се намали дефицитът с 263 млн. лв. По-голямата финансова автономност, респективно по малката зависимост на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет, е безспорно достойнство на приетия бюджет. Позволете ми тук да отговоря на някои от въпросите, които бяха поставени по време на дебата. Въпросът, който постави госпожа Клисурска, за минималните осигурителни доходи, които Вие приехте с гласуването на Приложение № 1 към бюджета на държавното обществено осигуряване. Да, от много години към бюджета на държавното обществено осигуряване се приемат осигурителни прагове, както ги наричаме, по основни икономически дейности и групи професии, които се договарят от социалните партньори. Както е известно, тази година за трети път не се състояха преговори между социалните партньори за договаряне на минималните осигурителни доходи, а принципната позиция на работодателските организации е, че те трябва да отпаднат. В тази ситуация в Приложение № 1 към бюджета минималната работна заплата за следващата година е и минимален осигурителен доход, и този подход води до увеличение с 4,7 на сто на средния минимален осигурителен доход, така че реално увеличение има, но то не е наложено по административен път. С Бюджетния закон се определят ежегодно някои основни параметри на осигурителната система, като минимален размер на пенсията, минимален и максимален осигурителен доход и минимални размери на някои осигурителни плащания. Този подход позволява отчитането на текущата социално-икономическа ситуация в страната, но искам дебело да подчертая, че индивидуалният размер на пенсиите и на другите осигурителни плащания зависи от индивидуалния принос и осигурителното поведение на всеки осигуряващ се. Ще посоча някои средни стойности, защото този въпрос настойчиво беше поставен в дебата. Средният размер на пенсията на един пенсионер през следващата година ще нарасне с 24 лв. в резултат на индексирането на пенсиите с 5,7% и по-високата тежест на осигурителния стаж в пенсионната формула и ще достигне 386,27 лв., а максималният размер на пенсиите ще позволи над 40 хиляди пенсионери, чиито пенсии понастоящем са с ограничения на тавана, от 1 юли следващата година да получат пълния размер на пенсиите си. Бюджетът за следващата година отразява положителните, стабилизиращи ефекти от осъществената през 2015 г. параметрична пенсионна реформа. Същевременно с предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване се привеждат в действие някои от приетите през 2015 г. законови промени, свързани с изчисляването на индивидуалния коефициент в пенсионната формула. Пенсиите от началото на следващата година ще се изчисляват по нов начин, който ще улесни бъдещите пенсионери при упражняване на правото им на пенсиониране и по-тясно ще обвърже осигурителните права с осигурителния принос. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вярвам, че днес Вие приехте един реалистичен финансов план на осигурителната система за следващата година, който гарантира осигурителните права и социалната сигурност на българските граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да преминем към Доклада на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, моля за процедура за допуск на госпожа Росица Велкова – заместник министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“ в Министерството на финансите, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, и госпожа Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“.

„Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г.“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По чл. 1 има предложение на народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал.1. I. „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.5 числото „5 330 700,0“ се заменя с „5 330 720,0“. 1.2. В ал. 2. II. „Разходи“, числото „13 323 731,6“ се заменя с „13 323 751,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Весела Лечева: „В чл. 1, ал. 2, в Раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ се правят следните изменения и допълнения: 1. на ред 1. „Предоставени трансфери за“ числото „11 505 227,2“ се заменя с „11 508 427,2“; 2. създава се ред 1.6: „1.6. допълнителни средства за изпълнение на ПМС 129 от 2000 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт 3 200,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) на ред І. „Приходи, помощи и дарения“ числото „25 693 299,8“ се заменя с „28 426 625,4“; б) на ред 1. „Данъчни приходи“ числото „23 133 200,0“ се заменя с „26 646 225,6“; в) на ред 1.1. „Корпоративен данък“ числото „2 576 200,0“ се заменя с „3 290 200,0“; г) на ред 1.3. „Данъци върху доходите на физически лица“ числото „3 861 000,0“ се заменя с „5 468 720,0“; д) на ред 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „10 830 000,0“ се заменя с „11 477 235,1“; е) на ред 1.5. „Акцизи“ числото „5 330 700,0“ се заменя с „5 874 770,5“; ж) на ред 2. „Неданъчни приходи“ числото „2 560 099,8“ се заменя с „1 780 399,8“. 2. В ал. 2: а) в Раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „13 388 845,5“ се заменя с „15 892 095,2“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „10 491 055,9“ се заменя с „11 182 038,0“; - на ред 1.1. „Персонал“ числото „5 188 774,7“ се заменя с „5 430 019,3“; - на ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „955 507,3“ се заменя с „1 157 369,3“; - на ред 1.2.1. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „885 181,0“ се заменя с „1 087 043,0“; - на ред 1.4. „Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата“ числото „1 283 573,1“ се заменя с „1 473 573,1“; - на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „2 782 806,5“ се заменя с „3 395 074,1“; - на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „2 348 510,6“ се заменя с „3 960 778,2“. - на ред 5 в колона 1 наименованието на показателя се променя на: „Резерв за устойчиво развитие на регионите, непредвидени и/или неотложни разходи”, а в колона 2 числото „81 400,0“ се заменя с „1 281 400,0“; - създава се ред 5.4: „5.4. Национален фонд за инвестиции 500 000,0“; - създава се ред 5.5: „5.5. Фонд за регионално развитие и/или подпомагане на слаборазвитите региони 300 000,0“; - създава се ред 5.6: „5.6. Фонд за рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа 400 000,0“. б) в Раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „11 486 769,2“ се заменя с „12 367 507,2“. - на ред 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „11 505 227,2“ се заменя с „12 386 498,3“. - на ред 1.1. „Общините“ числото „3 745 750,5“ се заменя с „3 985 750,5“. - на ред 1.2. „Държавното обществено осигуряване“ числото „4 231 661,6“ се заменя с „4 794 161,6“. - на ред 2. „Получени трансфери от:“ числото „18 458,0“ се заменя с „18 991,1“. - на ред 2.1. „Държавното обществено осигуряване“ числото „7 400,0“ се заменя със „7 788,5“. - на ред 2.1.1. „за Министерството на труда и социалната политика“ числото „7 150,0“ се заменя със „7 525,4“. - на ред 2.1.2. „за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ числото „250 000“ се заменя с „263 100“. - на ред 2.2. „Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите“ числото „5 058,0“ се заменя с „5 202,6“. в) на ред IV. „Вноска в общия бюджет на Европейския съюз“ числото „1 282 127,7“ се заменя с „1 294 010,0“. 3. В ал. 3 (ред V. „Бюджетно салдо (І-ІІ-ІІІ-IV)“ числото „-464 442,6“ се заменя с „-1 126 987,0“. 4. В ал. 4 (ред VІ „Операции в частта на финансирането – нето“) числото „464 442,6“ се заменя със „1 126 987,0“. 5. Създават се ал. 5 – 8: „(5) Средствата от резерва по ал. 2, ред 5, подредове 5.4., 5.5. и 5.6. се разходват въз основа на акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на финансите. (6) Фондът за регионално развитие и/или подпомагане на слаборазвитите региони, както и Фондът за рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. (7) Националният фонд за инвестиции се управлява от Министъра на икономиката. (8) Източниците на средства за фондовете по ал. 5 се планират в централния бюджет и се управляват по ред и начин като сметка със средства от Европейския съюз. За целта министърът на финансите внася проект на наредба, която се утвърждава от Министерския съвет.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 97. Предложение на народния представител Красимир Богданов и група нарони представители: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1 В ал.1.1 I. „Приходи, помощи и дарения“, т.1.4 числото 10 830 000,0 се заменя с 10 831 146,6 (увеличение с 1 146,6). 1.2 В ал.2. II. „Разходи“, числото 13 323 731,6 се заменя с 13 323 751,6 (увеличение с 1 146,6).“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители: „1. В чл. 1, ал. 2 Раздел II „Разходи“ числото „13 323 731,6“ да се замени с числото „13 409 731,6“. 2. В чл. 1, ал. 3 Раздел V числото „-399 328,7“ да се замени с числото „-485 328,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Благодаря Ви господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е свързана с гласуването на чл. 1. Член 1, както всички знаете, съдържа бюджетната рамка, в която всички останали разпоредби и предложения се вписват и трябва да бъдат отразени. Помните, че по време на обсъждането на бюджета миналата година се създаде неприятен прецедент, при който гласувани промени по чл. 6 направиха така, че тук настана смут и този въпрос отиде в Конституционния съд. С Решение № 4 от 13 март 2018 г. Конституционният съд постанови, че имайки предвид основополагащия принцип на баланс между приходите и разходите, при които всеки разход има ясно определен финансов източник, закон, който предвижда изразходване на средства извън възприетата обща бюджетна рамка, включваща и салдото, би бил вътрешно противоречив и противоречащ на чл. 4, ал. 1 от Конституцията – принципът за правова държава. С други думи, цялостното гласуване на чл. 1 до голяма степен прекодира възможността на Народното събрание да прави промени по следващите разпоредби. Затова мисля, че е разумно да проведем разискванията по чл. 1, но гласуванията по чл. 1 да бъдат накрая, когато сме наясно с волята на Народното събрание по останалите текстове от Закона. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже влизахте в залата, голяма част не успяха да гласуват, а от друга страна не разбраха какво трябва да гласуват. Става въпрос за следното. Конституционният съд се е произнесъл. Ние нарушихме Конституцията. Всяка година това нещо се случва с този Закон за публичните финанси, който е приет с този ред на гласуване. Процедурата ми за прегласуване е да се разбере тази грешка, за да може до края на заседанието, ако има промени в рамката на държавния бюджет, те да бъдат отразени и след това да се гласува окончателно. В противен случай всичко, което правим тук, всичко, което предлагаме – и, дай боже, да бъде прието нещо от опозицията – просто няма никакъв смисъл.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, обръщам се към Вас, защото госпожа Караянчева си е седнала на мястото, но общо взето забележката е към нея като председател на Народното събрание. Процедурата по начина на водене е следната. Още преди месец от парламентарната група на БСП депозирахме Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, който пряко касае приемането на днешната рамка на държавния бюджет. Този законопроект към днешна дата нито е разгледан от комисии, не е разпределен, не е влязъл и в залата. Той касае начина, по който се приема редът за гласуване на държавния бюджет – тоест чл. 1 да се гласува след приемането на всички останали. Ако бяхме разгледали този закон и бяхме провели дебатите тук, в залата, днес нямаше да има това недоразумение, което се прави в момента, защото, приемайки чл. 1 – пак Ви го казвам – допускайки да се приеме чл. 1 преди всички останали, обезсмисляте всякакви други предложения, които се правят. Това е едно грубо потъпкване, първо, на правата на народните представители да правят своите предложения, и второ, не отразява по никакъв начин желанието на българските граждани техните интереси да бъдат защитени в този закон. Затова правя тази процедура по начина на водене – подобни законопроекти да бъдат пускани в залата своевременно преди да започне да се гледа същинският бюджет, защото там се касаят и други процедури по разпределение на средствата от държавния бюджет, като примерно: харченето на излишъка безконтролно от Министерския съвет. Този законопроект кога ще го гледаме? За следващия ли бюджет? Това не мога да разбера! Благодаря.

Господин Председател, дами и господа. Вземам думата, за да мотивирам нашето предложение, направено от група народни представители, относно бюджета на държавата и финансирането на една българска организация, на едно българско сдружение, както се финансират и редица други сдружения и неправителствени организации от българския бюджет. Предложението, което сме направили, касае увеличение с 20 хил. лв. в частта „Приходи от акцизи“. Тази група народни представители, които сме подписали това предложение, вярваме, че българската държава от борбата със сивата икономика със сигурност ще има повече приходи от акцизи, че те ще бъдат допълнително много повече от 20 хил. лв. Затова сме направили това предложение, за да се подпомогне една организация, която се казва „Сдружение на родовете от Македония“. Молбата ми е към всички народни представители в българския парламент, въпреки че Комисията го е отхвърлила – да бъде подкрепено това предложение, защото тези хора, потомци на велики български родове от Македония, които живеят в България, са направили сдружение преди няколко години и работят активно. Повечето от тях са възрастни хора, но наистина работят активно за запазване на българщината, за записването на всички спомени, свързани с техните родове, с участието им в различни конференции не само в България, но и в Македония. Ще си позволя да кажа част от тези фамилии. Мисля, че на голяма част от Вас тези фамилии ще говорят много. Не мога да си обясня защо на Бюджетна комисия е отхвърлено това предложение. Нима българската държава не може да отдели 20 хил. лв. за едно българско сдружение на потомци на Шапкареви, Александрови, Евтимови, Миладиновци, Дрангови, Радовски, Гребенарови, Попйорданови, Кайчеви и ред други. Ще ги прочета още веднъж. За първи път ще чета от трибуната, но пак ще ги прочета. Обръщам се към всички, които са свързани и с Българската армия – има немалко народни представители в този парламент. Молбата ми е парламентарната група на партия ГЕРБ да подкрепи това предложение, защото наистина става въпрос за съхранение на немалка част от българската история и българското наследство от Македония, на велики български родове, които са се борили за правата и свободите на българите в Македония и са намерили убежище в свободната майка България. Пак ще ги прочета: Дрангови, Шапкареви, Александрови, Евтимови, Миладиновци, Радовски, Гребенарови, Попйорданови, Кайчеви и редица други. Тези фамилии са свързани с най-новата българска история. Тези фамилии наистина могат да допринесат много повече с присъствието си в Македония и в България, отколкото дори държавна политика, защото хората ги познават и знаят техните родове, знаят какво са направили за българщината в Македония; защото знаят как са жертвали своя живот, или защото знаят какво творчество са написали и са го оставили като наследство за бъдещите български поколения. Това предложение е подкрепено не само от нас като народни представители, подкрепено е и от различни институции – и държавни, и общински, от различни кметове от БСП и от ГЕРБ. Подкрепено е широко и от редица важни общини и институции в България, което показва, че наистина това сдружение може да бъде финансирано през българския бюджет с едни, пак казвам, 20 хил. лв. Не са 200 хиляди, не са два милиона. Тук става въпрос за отношение. Те и сега се оправят сами, въпреки че са възрастни, намират средства, издават книги, правят конференции, обикалят и разказват истината за българщината в Македония. Защо българската държава да не им помогне? Кое е лошото? Молбата ми е да подкрепите предложението, което сме направили с колегите. По този начин наистина ще покажем, че българският парламент може да е единен поне в това отношение – към паметта и историята на България.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Преди дебатът да влезе по своето същество, когато ще се говори за големите цифри, смятам, че с този дебат може да се даде ново начало на нов и по-различен дебат, без значение от коя страна на залата се прави предложението, да вникнем най-вече в същността на предложението. Това ще покаже едно ново лице на народните представители. Казвам го с убедеността, защото предложението, което ще направя, касае близо милион български млади хора и деца, един милион и сто хиляди деца от предучилищните групи, цялата българска учаща се младеж, ученици, студенти и курсанти. Убедена съм, че може да срещне подкрепата на цялата зала и от факта, че касае сферата на спорта. Всички сме обединени, когато стоим по трибуните и милеем за българските успехи, когато се издига българският флаг. Нека обаче в нашето предложение днес да видите и другата страна на спорта – спорта като здраве, спорта като образование и възпитание на българската младеж. Много често слушаме и в пленарната зала, и в дискусиите, в дебатите, когато се обсъждат основните политики, свързани с младите хора на България, че липсва масов спорт в България. Някой обаче задава ли си въпроса какво означава „масов спорт“? Безусловно това е свързано, първо, със спортната инфраструктура, но не с големите спортни съоръжения – спортните зали, които са за големите спортни събития, а с онези спортни площадки, които са необходими за ежедневните занимания на децата и на младите хора. Второ, какво е необходимо, за да има масов спорт? Това е процес, чрез който да възпитаме трайни навици в децата и в младите хора. Азбучна истина е за всички спортни специалисти и за всички ни, че трайни навици в спорта можем да възпитаме от най-ранна детска възраст. Трайни навици се възпитават и най-благоприятното време за това е, когато децата са обхванати от образователната система. Трето, да направим по-добра среда и да дадем възможности на децата да участват в спортни дейности и занимания. Четвърто, най-вече е важна, разбира се, и ролята на треньора и на спортния специалист, мотивация за българските треньори, за спортните специалисти и най-вече за учителите по физическо възпитание и спорт. Именно Постановление 129 на Министерския съвет, създадено през 2000 г., дава заявка за подобна политика, за подкрепа и визия за развитието на масовия спорт в България. Създадено през 2000 г., то е актуализирано само веднъж – през 2006 г. Какво касае Постановление 129? То определя минималните диференцирани размери на паричните средства за спорт на всяко дете, ученик и студент. Днес минималните размери на паричните средства за спорт на всяко дете са 2 лв. за цяла година; за ученик – 3 лв. за цяла година, и 3 лв. за студент. Нашето предложение е да актуализираме тези минимални размери с актуализация, която гласи следното: 3 лв. за дете от предучилищните групи, 5 лв. за ученик и 6 лв. за студенти и курсанти. Това означава следното: ако приемем Великотърновския университет, който има 15 хиляди студенти, днес той получава 40 хиляди лева по сегашното постановление. Ако приемем сумата, която предлагаме за актуализация, то ще получи близо 75, 80 хил. лв. Това означава сериозна сума, която може да бъде отделена за спортно усъвършенстване, за спортни дейности на всички студенти. Разбира се, това не касае само Великотърновския университет, а всички висши учебни заведения. Като казвам, че политиката за спорт може да ни обедини –винаги съм казвала, че тя трябва да бъде национална, а не тяснопартийна, преди няколко месеца беше приет и новият Закон за спорта, в който е разписано – в чл. 132, именно и Постановление 129, което гласи, че ежегодно чрез държавния бюджет на България се определят минималните диференцирани размери на паричните средства за спорт на всяко дете ученик. Нека да приемем тази актуализация, нека да спазим и новия закон за спорта, като предложим тази актуализация за една наистина по-ефективна и по-качествена политика за българските деца и младите хора.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми господа министри, госпожо Министър, уважаеми колеги! При първото четене на Законопроекта споделихме нашите опасения, че чрез приходите и разходите, които са заложени, и тази година няма да имаме възможност да влияем върху големите контрасти между регионите в страната. Затова на Вашето внимание предложихме политики – надявам се, че ще вникнете в тях и ще ги подкрепите, защото, между другото, част от тях Вие сте записали и в Управленската си програма. На първо място, нашата голяма тревога е, че третокласната пътна мрежа няма да получи необходимия ресурс, имайки предвид така дългоочакваната тол система и подхранваните очаквания на хората, че в 2019 г. ще дойдат още много пари. Няма да дойдат много пари през 2019 г., защото от средата на 2019 г. ще бъде само институционализирана тол системата. Гледайки бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ние имаме голямото притеснение, че няма средства за рехабилитация на третокласната пътна мрежа и тя се компрометира все повече. Затова в капиталовите разходи сме предвидили в повече 630 млн. лв. Тук ще Ви привлека вниманието към т. 5 от ал. 2, където сте предвидили резерв за непредвидени или неотложни разходи. Нашето предложение към Вас е това наименование да се преименува в „Резерв за устойчиво развитие на регионите, непредвидени и/или неотложни разходи“. Тук предлагаме увеличение с 1 млн. 200 хил. лв., като предлагаме нови точки 5.4; 5.5; и 5.6, които ще мотивирам пред Вас. Фонд „Регионално развитие за подпомагане на слабо развитите региони“. Вие имате такава политика във Вашата програма. Ние Ви подпомагаме да започнете изпълнението с 300 милиона и да започнем действително да подпомагаме слаборазвитите региони. Между другото, Вие имате и политики за целенасочени програми, които сте записали, от които дотук няма развита нито една – по средата на Вашето управление. В 5.4 предлагаме Национален фонд за инвестиции. Преди всичко, ако погледнете, всички български общини имат много публично-частни партньорства. И ако тези 500 милиона могат да бъдат предоставени на общините, ще започне оживление в партньорството с общините под контрола, естествено, на самата държава. За фонд „Рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа“ – 400 милиона. Това е политика, която предлагаме да осмислите, защото тя по същество съществува в политиката. Защо казвам „четвъртокласната пътна мрежа“ и „слаборазвитите“? Пак ще повторя: в периферията на областните градове от Програмата „Региони в растеж“ интегрираните планове инвестират само в градовете и, естествено, те трябва да бъдат модернизирани. Само 8 общини имат малко пари, които въздействат в периферията. Там няма никакви мерки от Европейския съюз, а имайки предвид, че Вие раздавате средствата по начина, по който не се получава комплексно въздействие, естествено, ако Вие сте още малко на власт, ще харчите тези пари. В ал. 4 сме разписали начина, по който предлагаме те да бъдат разходвани, като средствата от Фонд „Регионално развитие и подпомагане на регионите“ и Фондът за рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството; средствата от резерва, естествено – от министъра на финансите, Фондът за инвестиции – от министъра на икономиката. Предлагаме източниците на средства за фондовете по ал. 5 да се планират в централния бюджет и да се управляват по ред и начин като сметка със средствата от Европейския съюз, като за целта министърът на финансите да внесе проект на наредба, която да се утвърди от Министерския съвет. Тук сигурно колегите ще доразвият нашето предложение. Ние предлагаме увеличение за общините в размер на 240 милиона, защото в протокола за разногласие между общините и между Министерството на финансите има какво да се направи от Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, госпожо Министър, уважаеми народни представители! Бюджетът за 2019 г. отново може да се формулира като разпределение на едни пари с цел изхарчване. Държавният бюджет е ресурс, с който, освен да се обезпечават потребностите в различни сектори, трябва да се търсят и възможности за финансиране на инициативи, които да са със стратегическа и с добавена стойност. Не виждаме и политика за диференциация между минималната работна заплата и социалните помощи, за да се стимулира трудовата ангажираност, а не живот на социални помощи. Не се предлага реформа на държавната и общинските администрации или поне не личи да има някакви мерки. Бюджет на излишък! За осем години управлението на ГЕРБ с такъв бюджет донесе на България десетки милиарди нов дълг. Сега е моментът да се предложи бюджет на излишък, за да се компенсират поне част от новите заеми, взети от ГЕРБ, но отново се предлага бюджетен дефицит. А можеше да има децентрализация на приходите за общините и възстановяване на местното самоуправление, приходите от данъците на физически лица и приходите по Закона за корпоративното подоходно облагане – поне част от тях да постъпват в общините, реформа на общините, за да се приложи финансово устойчив модел на местното самоуправление – това управление, което е стабилно и е най-близо до хората. Можеше да приемете и ново съотношение на косвените и преките данъци, разбира се, преместване тежестта от косвените към преките данъци. В момента хората с ниски и средни доходи осигуряват най-голям процент от приходите в бюджета, защото те плащат най-голям процент от приходите и защото плащат данъци във всяка покупка, когато си купуват кисело мляко или лекарства. Замразените доходи за целия период от управлението Ви води до тежко социално разслоение, което е в основата на всички настоящи народни вълнения и опита Ви да увеличите доходите в някои от секторите няма резултат. Той е и най-важната предпоставка за демографския срив. По никакъв начин не виждам това да са откроени по важност теми, на които да е търсено пряко решение в най-важния закон – бюджетът за 2019 г. Вложените пари за саниране в два поредни бюджета показва нагледно Вашата безотговорност. Вложените пари за саниране показват, че Вие сте социално неадекватни, което отчетливо се вижда и от предложения за гласуване бюджет за 2019 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа, господа министри! Първо, бих искал да изкажа благодарността на Комисията и на всички членове, подкрепили нашето предложение. Тъй като то е подкрепено и ще бъде отразено на систематичното си място в чл. 97, необходимо е да кажем няколко думи за доброто, което правим с това предложение. С това предложение и приемането му ние ще отделим една добра сума в размер на 29 милиона за българската младеж, за българското студентство. Тези средства ще бъдат предназначени за капиталови разходи, за ремонт на студентските общежития. Студентските общежития, които са собственост на „Студентски столове и общежития“ – едно предприятие, с принципал Министерството на образованието и науката, и студентските общежития, които са собственост на висшите училища в България. Мисля, че всички колеги, които имат досег до висшето образование, си дават сметка колко е необходимо това за нашата младеж, за нашето студентство, за младежите, които са избрали съвсем не по погрешка да следват в България, за тези, които са избрали да получат добро европейско образование в България, защото в българските университети всеки способен, амбициозен и работещ младеж може да получи едно добро европейско образование във всички сфери на висшето образование. За всички тези младежи е необходимо да бъдат приведени в добро състояние студентските общежития, които като цяло в последните 30 години вече се амортизират. В много отношения една немалка част от тях отстъпват на по-ниското ниво на средните битови стандарти, които има едно българско семейство. Апелирам към всички колеги и вярвам, че ще подкрепите предложението на Комисията. Всички народни представители можем да се гордеем с това решение. Още веднъж благодаря на колегите, които са го подкрепили.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа Министри, вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме един от най-важните документи. Знаете, че бюджетът по същество е финансов изразител на провежданата политика на едно правителство. Нашата основна цел от присъствието тук, в тази зала, според мен е да повишаваме благосъстоянието на българските граждани и да решаваме техните проблеми. Затова ми се иска да направим прочит на този бюджет и на важните предложения в чл. 1. Първо, иска ми се да започна с един спор, който върви от миналата година при приемането на бюджета, относно нашите предложения – доколко те са били реалистични, доколко са били някакви екселски таблици или доколко са правени, гледайки в тавана. Искам да кажа, че една година по-късно, ако видите справките на Министерството на финансите, може да видите, че предложенията, които сме давали – ще дам само два примера – за приходите от данък печалба по рамката на държавния бюджет на Министерството на финансите са 2,3 милиарда, а нашето предложение тогава беше 2,5 милиарда. Виждате приходите към момента, те потвърждават нашата прогноза. Същото е и с ДДС-то. Тогава имаше упреци от тази зала: „Заложили сте нереалистични приходи за ДДС, няма как да бъдат изпълнени и няма как оттам да бъдат реализирани тези разходи, които Вие предвиждате.“ Вие бяхте заложили 9,7 милиарда приходи от ДДС, ние бяхме заложили над 10 милиарда. Прогнозата за изпълнението тази година показва едно, че ние сме били прави в разчетите, които бяха представени миналата година. Това ни дава самочувствие да направим предложенията тази година и ще видите, че ние отново ще бъдем по-точни, живот и здраве, в края на тази година. Да минем по основните проблеми, пред които е изправена България в момента. Аз ще прескоча демографския, тъй като той в голяма степен беше тема на бюджета за държавното обществено осигуряване и колегите говориха много по тази тема. Видя се, че няма нито една политика в подкрепа на българските семейства и българските майки. Искам да се спра също на един също достатъчно значим проблем – неравенствата. Няма съмнение, че в нашата страна неравенствата са едни от най-големите в Европа. Да видим, какво се случва в бюджета? По същество се запазва това съотношение на данъчна тежест – на 70% приходи от косвени данъци, за сметка на преките данъци, което, казахме, прехвърля по същество тежестта върху най-ниско доходните групи от българското население. Като сметнем, че Вие не подкрепихте нашите предложения за промяна на данъчните закони и въвеждане на едно по-справедливо прогресивно облагане, това означава, че този бюджет носи със себе си все по-големи и по-големи неравенства. Този бюджет, приет в тази рамка, ще продължи да отдалечава България все повече от Европа. Какво още имаме като тежък проблем на нашата страна? Все по-големи регионални различия. Региони, които са бели петна, в които българските граждани са оставени без перспектива за развитие на тях и на семействата си. Какво предложение давате Вие в бюджета за решение на този проблем? Една, да кажем, плаха стъпка, но дори и това е много казано – отказ от изравнителната субсидия за големите градове, но това са 21 млн. лв. на фона на все по-големите регионални различия. Вижте какво предлага БСП. Предлага въвеждане на поне два фонда и те са описани в чл. 1 на предложенията в този бюджет – Фонд „Регионално развитие“, в рамките на 300 млн. лв. – именно насочен към стимулиране на тези изостанали региони, и Фонд за рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа, в рамките на 400 млн. лв. в тази изостанала от инвестиции мрежа за развитие. Тежък проблем в България се очертава и все по-драстичния спад на инвестиции, който статистиката показва. Отговор в бюджета за пореден път няма. Напротив, точно обратното на това, което трябва да се прави. Виждаме, че за поредна година и тази година Вие няма да изпълните капиталовите разходи, които залагате. По същество Вие гледате на капиталовите разходи като на един буфер, а не като средство и стимул за икономически растеж, а ние искаме те да бъдат точно такива – искаме правителствена политика, която да подкрепя икономическия растеж. Затова сме предложили повече капиталови разходи, затова предлагаме на Вашето внимание и Национален фонд за инвестиции, така че да стимулираме в максимална степен този бюджет. Тъй като виждам, че времето ми приключи, а проблемите, пред които сме изправени, са много, но единственото добро и хубаво, което мога да кажа за този бюджет е това, че няма да Ви се наложи Вие да го изпълнявате. Призовавам Ви: подкрепете част от предложенията на БСП, за да покажем, че е възможна една политика, която е в интерес на мнозинството български граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми министри! Аз ще мотивирам още един път нашите предложения по чл. 1, които се отнасят за бюджетите на общините. В своя отрицателен вот при приемането на държавния бюджет на първо четене заявих, че и през следващата година общините остават в подчинено положение от централната изпълнителна власт. На практика голяма част от предложенията на Националното сдружение на общините, взети на заседание на Управителен съвет на Сдружението с пълен консенсус от представителите на всички политически сили в местната власт, не бяха възприети от вносителя на Проекта за бюджет. Нито увеличението на средствата за делегираните от държавата дейности, нито трансферите за местни дейности, изравнителна субсидия, средства за зимно поддържане, субсидията за капиталови разходи са в размер, който би осигурил една по-добра година за хората и общините. Само увеличението на заплатите в делегираните от държавата дейности, ръстът на минималната работна заплата – иначе похвално действие, но много закъсняло, не е стъпка към засилване на ролята на местната власт за по-добър живот на хората в общините. Липсва и всякаква политика през бюджетите на общините или с други финансови инструменти за адекватна регионална политика. Моите колеги, които говориха преди мен, вече засегнаха тази тема. Отдавна се отказахте и от целенасочените инвестиционни програми за изостаналите региони. С финансиране на парче, чрез постановление на Министерския съвет, още повече задълбочавате регионалните различия. Вярно е, че местното самоуправление отдавна има нужда от дълбока законодателна реформа и Законът за държавния бюджет не е достатъчен инструмент за това, но с предложенията, които правим по чл. 1, вярваме, че ще направим сериозна крачка. Освен увеличението на средствата за капиталови разходи, обща изравнителна субсидия, обща допълваща субсидия в частта за единните разходни стандарти в общинските администрации и за по-справедлив механизъм за програмите за услугата „Личен асистент“ за зимно поддържане, предлагаме и създаването, както вече чухте, на три фонда за регионална политика в частта на „Ремонт и изграждане на четвъртокласна пътна мрежа“ – един изключително важен Фонд за регионално развитие, който ще подпомогне слаборазвитите региони за инфраструктура, за междуселищен транспорт, за здравни услуги в частта за „Образователна инфраструктура“ и Националният фонд за инвестиции. Тези финансови инструменти на проектен принцип през бюджетите на Министерството на регионалното развитие и Министерството на икономиката ще са реална възможност за общините да получат подкрепа за решаване на най-важните и тежки свои проблеми и ще дадем шанс на предприемчивите хора в слаборазвитите региони да създават продукти и работни места. Моите колеги Ви призоваха да подкрепите тези наши предложения. Призовавам Ви и аз, защото те са важни за всеки български гражданин във всяко българско село и всеки български град. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърнете внимание на нашето предложение по чл. 1, тъй като аз бих го оприличил по следния начин. Конкретните предложения, които правим по чл. 1 по Закона, който е предмет на обсъждане за бюджета, се основават изцяло на политиките на Европейския съюз. Кои са принципните ни различия, които ако бъдат преодолени, могат да доведат до значително по-добри резултати в развитие на българската икономика? Първо, уважаеми колеги управляващи, Вие залагате по изключение в бюджета за 2019 г. леко повишение на дела на бюджетните приходи и разходи в брутния вътрешен продукт на около 37%. Това обаче е изключение, тъй като в същия Закон за бюджета в тригодишната рамка Вие предвиждате 2020 и 2021 г. връщане на нива до 34%. Изводът е, че това слабо повишение на дела на бюджета в брутния вътрешен продукт е заради изборите през следващата година. Няма друго обяснение. В същото време в Европейския съюз смазващото мнозинство от страните се движат на дял на бюджета в брутния вътрешен продукт, колеги, около 44 – 45%. В отделни периоди за преодоляване на кризисни ситуации в страни като Франция, Германия и Италия са имали, а някои от тях имат дял на бюджета в брутния вътрешен продукт около и над 50%. Следователно Вие се движите в обратна посока и ние предлагаме увеличението на бюджета в брутния вътрешен продукт да следва практиките на Европейския съюз, първоначално на нива малко над 40% и приближаване на 45%. Приемането на тази политика би означавало да се разширят възможностите на българската държава, тъй като колеги, става дума в момента за около 8 млрд. лв. Толкова е разликата между българската политика и европейската политика. Представете си какви възможности биха разкрили за социалната политика на всяко правителство 8 млрд. лв. или за инвестиционна политика! На второ място, беше споменато за инвестиционната програма. Бюджетът, който предлагате, по никакъв начин не е обвързан със значими инвестиционни проекти в българската икономика. Уважаеми колеги, даже и тези колеги, които не са икономисти, Вие не може да не си спомняте и да не сте забелязали, че по време и на последната икономическа криза Европейската комисия и отделните страни членки се ангажираха със значими бюджетни средства за подпомагане на финансовата система и на икономиката си. Да Ви припомня, че в една от най-развитите пазарни икономики – Съединените щати, лично тогава президентът Обама нареди отпускането на около 3 млрд. долара за спасяването на водещи фирми от автомобилната промишленост. Нищо не виждаме тук правителството да предлага като инвестиционни програми, които да стимулират българската икономика. Например, какво пречи, уважаеми колеги, и защо застъпвате тезата, че за големи инвестиционни проекти, примерно като Белене, въобще не трябва да участва българската държава? По каква логика? Защо ще участваме в санирането на частни апартаменти, а не можем да участваме с дялови бюджетни средства в изграждането на крупни инвестиционни проекти? Не може във Франция 80% от ядрената енергетика да е държавна, не може Великобритания да привлича държавни средства от Китайската народна република, а в България да не отделяме никакви средства за изграждането на такива проекти. Освен Белене бихме могли да посочим Турски поток или загубения Южен поток, за който става дума, както и други инвестиционни активности. Освен това, уважаеми колеги, ние категорично предлагаме да спазваме европейските ограничения за бюджетен дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт и за поддържането на държавния дълг спрямо маастрихтските критерии. По каква причина, уважаеми колеги, ние поддържаме бюджетна консолидация при положение, че само две страни от Европейския съюз последните две години имат малък бюджетен излишък? Това са Холандия и Германия. Да припомням ли, че по време на последната криза Великобритания – една силно развита пазарна икономика, в повечето години с дясно управление, отиде на двукратно нарушение на критерия от Маастрихт с бюджетен дефицит от 8%? Разбира се, че ние не искаме бюджетния дефицит да гони дефицитите на Великобритания или на Франция и Германия, които бяха първите две страни, които нарушиха критерия от Маастрихт. Но защо да бъдем по-католици от папата? Въпросът е какъв е бюджетният дефицит и за какво се използват средствата? Ние предлагаме, стриктно спазвайки критериите на Маастрихт, да има по-активна държавна политика, предлагаме инвестиционни фондове, с които ние да подпомогнем развитието на българската икономика. Така че между нас има концептуални различия. Едните са политиките на Европейския съюз на фискална политика и другите са странните особености на така наречената бюджетна политика на управляващата коалиция. Вслушайте се в нашите препоръки, тъй като те почиват на европейската практика. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Бюджетът е най-важният закон в държавата, на годината, понеже на негова база се определят всички финансови параметри. Бюджет 2019 г. е в тотална противоположна посока с нуждите на българското население. В този бюджет отново липсват дългосрочни политики и реформи. Този бюджет, който Вие отново мълчаливо подкрепяте, не дава никаква гаранция за икономическо развитие на България. Не дава никакво решение на социалните проблеми, на демографските проблеми, изобщо във всяка сфера заложените средства изтичат. Никакво увеличение на социални плащания, засягащи млади семейства, майки с деца. Хвалбите Ви за един много амбициозен и най-социален бюджет отново издишат. Изобщо по никакви критерии не се допира до реалността и нуждите на населението. Цените вървят нагоре. Ситуацията в страната е напрегната и това го виждаме всички и разбираме, че отново води до социално напрежение и недоволство. Именно заради това проявете разум и вижте нашите предложения. И, моля Ви, отново даже и мълчаливо ги подкрепете. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Според мен този бюджет е базиран на същата философия, с която са правени и другите бюджети през последното десетилетие. Излишъците се получават, като се залагат занижени приходи и към тях се равняват разходи в някакво съотношение. Няма да подкрепя този бюджет, защото за пореден път правителството се фокусира върху по-големи разходи без структурни реформи, както и по-високи данъци без спестяване за криза. Освен това се очаква забързване на растежа на брутния вътрешен продукт при положение, че наклонът на фискалната му политика по-скоро бута растежа в обратна посока. Уважаеми управляващи, през последните няколко години Вие имахте невероятната способност и възможност на практика да имунизирате държавния фиск срещу кризисен сценарий. Но вместо това, Вие решавате обратното. Разходите се вдигат значително и то не в инвестиционно направление, а за заплати, персонал и в нереформирани сектори. Говорим за сектор „Здравеопазване“, „Образование“, „Пенсионна реформа“, „Вътрешна сигурност“ и така нататък. В този бюджет е заложен и висок дефицит, но той е нереален, тъй като с излишъка той би могъл да бъде елиминиран. Но това не се прави, защото това Ви дава възможност и свобода да харчите излишъка, както си искате. Става въпрос за милиарди левове, които са във Вашите ръце и може да ги изразходвате, без да се консултирате с никого. Залагате на растеж при високи данъчни тежести, но генераторът на този растеж е вътрешен. Това е изключително нереалистично. В заключение ще кажа, че чрез непрозрачното изразходване на излишъците и вдигането на текущите разходи, отново повтарям, в нереформирани сектори, увеличавайки и данъчната тежест, този бюджет, който е проводник на политиката на правителството, води държавата към необратима спирала, която води към дъното. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура на основание чл. 83, ал. 1 от ПОДНС – предложенията между първо и второ гласуване на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата да бъде съкратен на 5 дни. Благодаря.

По чл. 2 има предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители: „В чл. 2 се правят следните изменения: 1. в ал. 1 в раздел ІІ „Разходи“: а) на ред ІІ. „Разходи“ числото „704 317,0“ се заменя със „769 430,9“; б) на 1. „Текущи разходи“ числото „677 347,0“ се заменя със „723 577,1“; в) на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „26 370,0“ се заменя с „44 953,8“; г) на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „26 370,0“ се заменя с „44 953,8“; д) на ред 3. „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ числото „600,0“ се заменя с „900,0“; 2. в ал. 2: а) на ред „Висш съдебен съвет“ числото „51 032,9“ се заменя с „54 738,4“; б) на ред „Върховен касационен съд“ числото „19 811,6“ се заменя с „20 541,7“; в) на ред „Върховен административен съд“ числото „17 521,8“ се заменя с „18 534,5“; г) на ред „Прокуратура на Република България“ числото „260 000,0“ се заменя с „281 711,6“; д) на ред „Съдилища на Република България“ числото „343 842,4“ се заменя с „380 844,0“; е) на ред „Национален институт на правосъдието“ числото „3 538,1“ се заменя с „3 700,2“; ж) на ред „Инспекторат към Висшия съдебен съвет“ числото „7 970,2“ се заменя с „8 460,5“; з) на ред „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ числото „600,0“ се заменя с „900,0“; и) на ред „Всичко“ числото „704 317,0“ се заменя със „769 430,9“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ни по чл. 2 – Бюджет на съдебната власт, е да се увеличи разходната част с 65 млн. лв. Всъщност това е предложението, направено от Висшия съдебен съвет, със становището, което придружаваше бюджета на първо четене. Защо решихме да продължим дебата по тази тема, въпреки че самият Висш съдебен съвет, за съжаление, се отказа да поддържа обоснованите си искания? Предлагаме 44 млн. лв. допълнително за заплати на персонала. В бюджета е предвидено заплатата на магистратите да се вдигне с 10%, но според нас, а и според Висшия съдебен съвет необходимото увеличение е със 17%. Това не е искане просто на вдигане на заплата, а искане за приложение на Закона. Заплатата на хората, работещи в съдебната система, не се определя от въздуха. Тя е обоснована в чл. 218 от Закона за съдебната власт, който определя начина за формиране на заплатите. Например във втората му алинея е посочено, че за най-ниската съдийска, прокурорска или следователска длъжност размерът на възнаграждението се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетния сектор. Миналата година това не е направено, Законът не е изпълнен в тази му част, поради което тези магистрати, тези съдии, тези следователи не са получили дължимото им по Закона увеличение. Затова то трябваше да бъде наваксано с този бюджет, който вместо 10%, да предвиди 17% и така хората да получат дължимото си. Освен това не са напълно удовлетворени исканията на ВСС по чл. 233, ал. 6 от същия закон, както и по чл. 245, относими към допълнителните възнаграждения. Предлагаме и допълнително 18,5 млн. лв. за капиталови разходи, което също не е предложение, което правим просто така. Всички, които работят в тази сфера – членовете на Правна комисия знаят, че имат остър сграден дефицит на страшно много места, включително в София, където Съдебната палата отдавна е тясна за магистратите. Във Варна проблемът е много остър със сградния дефицит. В Спецсъдът многократно са казвали, че имат нужда от нова сграда. Значи всички тези искания не са обезпечени в сегашния бюджет. Това поставя и друг въпрос – за начина, по който се организира, конструира и гласува бюджетът на съдебната система. Първо, позволявам си да припомня, че когато гласувахме тук за нови членове на Висшия съдебен съвет, по Правилника и по Закона изискахме от кандидатите за тази длъжност да представят своите концепции. Във всички, една до една, бе заложено така наречения проектен принцип на бюджетирането, който трябваше да замести бюджетирането на историческия принцип, който се прилага и който всъщност е философската база и на този закон. За съжаление, година и половина по-късно нищо от това не се случва и ние продължаваме постарому. Това трябва да бъде отбелязано и това не е толкова бележка към Вас, колкото към Висшия съдебен съвет. Но може би един още по-важен проблем – според чл. 117, ал. 2 от българската Конституция съдебната власт е независима. Според ал. 3 от Основен закон – българската Конституция, съдебната власт има самостоятелен бюджет. Това е пряка форма на независимост. Ако не знаете или се чудим какво значи да имат самостоятелен бюджет, въпреки че го гласуваме ние тук, в Народното събрание, отговор на този въпрос дава Решение № 18 от 16 декември 1993 г., цитирам: „Органите на изпълнителната власт, в това число Министерският съвет и Министерството на финансите, не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета. Тези органи само включват бюджета на съдебната власт като съставна част на годишния общодържавен бюджет“. Години наред това не се случва и всяка година наблюдаваме едно и също нещо – ВСС иска някаква сума, Министерството на финансите я орязва. Със съжаление констатирам, че тази година разминаването е повече, отколкото миналата – миналата година се разминаваха с 38 млн. лв., а в началото на тази година се разминаваха с около стотина милиона. След преговори между различни институции, се стигна до разликата от 65 млн. лв. Тези пари тази година, уверен съм, не са поискани от Висшия съдебен съвет на принципа: „Дайте да поискаме повече, за да ни дадат нещо“, те са поискани обосновано. С голямо съжаление констатирам, че от Висшия съдебен съвет са се отказали от това искане и са подкрепили този бюджет.

Мисля, уважаема госпожо Председател, че това е грешка и апелирам да я поправим с гласуването. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Колега Зарков, аз взимам реплика, за да имате възможност на още три минути да доразвиете тезата, след като казахте, че времето не Ви стига, но аз ще ползвам и правото на изказване по този въпрос – това е същината на чл. 2, съотношението на бюджета на независимата съдебна система спрямо националния бюджет. Няма да мога да опровергая всичките Ви твърдения, но ще започна главно с това: Вашият акцент е, че не са удовлетворени повече от 38 милиона в настоящото предложение на…

Шейсет и пет милиона.

Точно така – сравняваме 65 милиона от тази година спрямо 38 неудовлетворени от миналата година, но колегите трябва да са наясно, че в миналогодишния бюджет бюджетът успя да дофинансира с около 6 до 7 милиона искането, което беше около 43 милиона. Тоест миналата година, най-грубо казваме, че процентът на удовлетворение на дефицита на разликата между двата бюджета беше около 20%. Сега положението е обърнато огледално – от разликата, която е около 170 милиона, грубо закръглено, между бюджета на съдебната система, така както е като предложение, и това, което четем, от тези 170 милиона допълнителното увеличение е 104 милиона. Донякъде съм склонен да приема разликата, която Вие твърдите, че остава недофинансирана в този бюджет.

Ще ползвам изказване, госпожо Председател. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Кирилов, благодаря Ви за репликата и за възможността да доразвия тезата си, защото може би не сме се разбрали. Констатирам съотношението и разликите, но не това беше акцентът на моето изказване. Акцентът на моето изказване е начинът, по който се конструира и се приема бюджет на съдебната власт, и гаранциите, които това дава, за да се нарече тази власт действително независима. Факт е, че всеки път има разминаване между това, което искат ВСС, и това, което отпуска накрая Министерството на финансите, но самото съществуване на този факт е притеснителен, защото той ни поставя в няколко хипотези, всяка една от които е неприемлива. От една страна, трябва да допуснем, че ВСС би поискал повече, отколкото действително са му нужни. Това не би трябвало да е приемливо, ако считаме, че е отговорна институция, а аз мисля, че е такава или, от другата страна – Министерството на финансите орязва разходи, които са необходими за правилното функциониране на една от най-важните обществени системи. По-скоро мисля, че бюджетните рестрикции, и въобще идеята за бюджетен остеритет надделява и Финансовото министерство потиска тези разходи, но за тази година съм убеден, че това е така. Тъй като, както се опитах да изразя в изказването си, исканията – особено тези за заплатите, не са самоцелни. Те са законово установени. По същия начин, както ние с Вас на всеки три месеца актуализираме нашата заплата, законът изисква всяка година да бъде актуализирана, спрямо средномесечната заплата на заетите в бюджетния сектор, заплатата на магистратите. Това миналата година не е станало факт и тази година би трябвало да стане, за да се навакса онзи законов пропуск. Това са обективни факти, не са искания.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще се опитам да бъда възможно най-концентриран и най-стегнат в изказването по отношение на формирането на бюджета на съдебната система. Първо, ще подчертая, както Вие много добре знаете, че тук имаме особеност на бюджетната процедура с оглед особения статут на съдебната система. Моля Ви да съобразявате огромния ръст на годишното финансиране за всички дейности, тоест общия бюджет, касаещ разходите на съдебната система, да забележите съотношението приходи от държавни такси спрямо общия размер на разходите, тоест размера на дофинансирането, което е от държавния бюджет и ще видите, че това е една сериозна част, с която държавният бюджет дофинансира дейността на независимата съдебна система. Приходът от държавни такси, без да гледам числата, е малко над 100 милиона, които невинаги се покриват и осъществяват, срещу което бюджетът на съдебната система е над 700 млн. лв. разходи. Искам да разсея следното: този бюджет е със 150 милиона повече спрямо миналата година. Тоест, сравнен чисто аритметически, ръстът на растеж на финансиране на разходите в съдебната система е огромен, огромен, значим. Той не е символичен. Много повече от 10% е ръстът, с който се увеличава покритието на разходите в съдебната система. Моля да забележите също така, че при всички положения, господин Зарков, законът… (В залата влиза министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева.) Госпожо Министър, добре дошла! Разсейвате изказването ми, което адресирам към колегите.

Прекъснаха ме, госпожо Председател.

Концентрирам се и продължавам със следното: не е вярно, че законът не е спазен при формиране на заплатите на магистратите в съдебната система, нищо подобно. Освен че законът е спазен и ще продължи да се спазва, ред от измененията касаят подобряване на финансирането на служители, които имаха проблеми с формирането на заплатите и разплащането на допълнителния труд. В дебатите на Правна комисия ние установихме това. Представляващият Висшия съдебен съвет на първо четене от тази трибуна също каза, многократно повтори: ние ще се справим с този бюджет. Ще изпълним законовите изисквания, така както са ни разпоредени по закон. Така че моля и настоявам оттук да не се внушава страх на магистратите: ето, виждате ли, няма да им се плати 7% от дължимото увеличение. Нищо подобно няма да се случи. Тази част е гарантирана, тази част е покрита от бюджета, който разглеждаме и който предстои да гласуваме, представен е на Вашето внимание. Искам също така да подчертая, че въпросът с капиталовите разходи, които касаят проблема с някои съдебни сгради, беше решаван ежегодно и години назад поетапно, като критичните проблеми вече са решени. Софийски градски съд, Наказателна колегия, вече правораздава от бившето така наречено Военно НДК, който беше един мегапроект – няма да припомням на кое правителство, за да не връщаме дебата еди къде си. Единствено от проблематиката, касаеща големите съдебни сгради – тук и министърът на правосъдието ще каже, остава преместването на Административен съд – София град, и развитието на инвестиционния процес по отношение на нова съдебна сграда във Варна.

Благодаря, госпожо Председател. Надявам се, че ще имам възможност да доразвия изложението си по конкретни реплики. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Кирилов, освен че искам да Ви върна жеста да си доразвиете тезата, да Ви кажа нещо много конкретно: не плаша магистратите, че няма да им се повишат заплатите, но казвам на магистратите – и те го знаят, че те имат право по Закона за съдебната власт на 17% увеличение и ще получат 10. Дали го приемат те или не, питайте тях. Не става дума за заплаха, става дума за изпълнение на закона. Миналата година този закон не беше изпълнен. Ако искате да преодолеете тази несправедливост, можете да го направите, ако не, ще получат едно увеличение, което съвсем не е това, на което те имат право. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Колега Зарков, Вие във Вашето твърдение не посочихте правното основание, поради което искам категорично да заявя, че…

Член 218 от ЗСВ.

…ЗСВ е спазен, че формирането на работните заплати се осъществява съгласно правилата на ЗСВ от Висшия съдебен съвет. Когато съм стоял на тази трибуна и съм пледирал за увеличение на магистратските заплати или на някого от ръководителите на съдилищата в Републиката, винаги е имало дебат: защо даваме толкова пари на магистратите? Ами, даваме, и сме им дали! В интерес на истината – дали сме им. По отношение на изпълнението на бюджета по Фонд „Работна заплата“, пак казвам, имаме твърдението на Висшия съдебен съвет, че законът ще бъде спазен. Ще бъде спазен, така както сме го приели, обнародван е и действа. Нямаме основание да развиваме обратното твърдение и да приемаме, че то е вярно и е обективно защитено. Ще спра дотук, макар че ми остана време да развия другите посоки в актуалното предложение за бюджет на съдебната система. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! Не ползвах правото на реплика на господин Кирилов, защото следващото изказване беше заявено мое. Нямаше отговор в изказването му и в залата по отношение на цитираните от колегата ми текстове от Конституцията и текстът на решението на Конституционния съд: как се прави бюджет на съдебната власт? Ако всички решения вчера и днес бяха толкова спорни и предизвикваха емоции, то това наше предложение днес е най-безспорното, според мен, защото всички сметки за неговото формулиране и аргументите бяха изработени от Висшия съдебен съвет. За колегите, и за гражданите да кажа: Висшият съдебен съвет е Министерският съвет на така наречената и действително съществуваща независима съдебна система. В момента, в който хората след година изчисления, работа, предлагат един бюджет и искат увеличение на средствата със 178 милиона обосновано, описано, а Вие ги недофинансирате с 65 милиона, се получава същата фигура като миналата година – случай, в който през годината на няколко пъти, след настоятелни просби и по различни законопроекти, суми бяха давани. Но независима ли е тази власт в този случай, в който парите се отпускат на Висшия съдебен съвет да проведе политиката си? Ние изслушвахме членовете на Висшия съдебен съвет, говорихме за съдебни карти, говорихме за хиляди други неща и в момента, когато те искат средствата, за да го реализират, ние им казваме: не, не, не! Ще Ви дадем няколко десетки милиона по-малко, защото така сме преценили и правилно считате, че сте преценили. Ще завърша изказването си с това: ако в останалата част на държавния бюджет алтернативата сме ние, депутатите от БСП, и всички наши предложения са алтернатива на бюджета на ГЕРБ, то тук алтернатива Ви е съдебната система и Висшият съдебен съвет. (Реплики от ГЕРБ.) Сумите, които сме дали, са техни. Сега, ако ме репликирате, че те са оттеглили предложенията си, аз ще Ви отговоря веднага следното: предложението е мотивирано, оттеглянето не е мотивирано. Предложението е обосновано със сметки, оттеглянето не е обосновано по друг начин, а с репликата „ще се справим“. Аз не мисля, че това може да ни удовлетвори. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Милков, само искам да припомня следното: винаги Правната комисия по отношение на предложението на Висшия съдебен съвет е формирала общо становище. Тази година за пръв път Вие се опитвате да разделите професионалния поглед и да внесете политически елемент в дебата за бюджета на съдебната система, и успявате в интерес на истината. Не е коректно политически да противопоставяме магистратите – те могат да четат както обосновката, която е в Проектобюджета, така могат да четат и решенията на Висшия съдебен съвет. Пак казвам, никога в съдебната система предложението им не е било удовлетворявано в такъв огромен обем, около 80% е прието тяхното предложение спрямо 20% от миналата година. И Ви моля: не намесвайте съдебната карта. Финансирането на ключовите проекти за развитие на Актуализираната стратегия за реформа на съдебната система са обезпечени. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Кирилов, в правото си на дуплика! За всички отново: Решение на Конституционния съд на Република България – всички аргументи – ама, ние удовлетворихме много, ние много добре помислихме, направихме сметки, стигат ето дотук: бюджетът на съдебната власт е самостоятелен. Органите на изпълнителната власт – правителството (Министерски съвет, Министерство на финансите), не упражняват компетентност в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета. В момента сме в процеса на съставяне! Тези органи само включват бюджета на съдебната власт като съставна част на годишния. Това са аргументите ни! Хората, за да го предложат, са мислили, слушали и ние претворихме тяхното предложение в наше, нищо не е политизирано. Това е решение на Конституционния съд. Мерси. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На първо място, бих искал да обърна внимание на юристите в тази пленарна зала, защото всички като че ли употребявате израза „съдебна система“. Такова нещо няма, уважаеми колеги! Има система на съдебната власт и така е записано в нашата Конституция. Тя е независима власт, тя не е система към Министерския съвет, към изпълнителната власт или към законодателната, тя е отделна власт и затова има собствен бюджет. Кои са характеристиките ѝ? Би следвало да се стремим към тези цели на системата на съдебната власт: прозрачност, ефективност, ефикасност, балансирана натовареност на различните съдилища, на различните райони, бързина, разбира се, и най-вече достъпност. Когато Вие приемахте промените в Административнопроцесуалния кодекс, гледайки в тавана най-общо казано, определяхте таксите по отношение на административните дела, завишихте ги неколкократно, без да имахте каквато и да било реална мотивировка за това нещо, ние Ви казахме, че ще ограничите именно тази достъпност. И ето, сега в прогнозите на Бюджета за следващата година от съдебни такси се събират с два милиона по-малко от предишната. Сто милиона е записано в бюджета, а предишната беше 102. С два милиона повече е, което, уважаеми народни представители от управляващите, приели промените в Административнопроцесуалния кодекс, означава, че именно с този ефект Вие постигнахте тези промени. Ограничихте достъпа до съдебната власт, до правораздаването, което е основната функция на системата на съдебната власт в крайна сметка. Ограничихте го, а сега го отразявате в бюджета. Това го правите и тук вече лъсва. Между другото така направихте миналата година и с летище София. Ние го отразихме и казахме какво се готвите да направите: абе, не е вярно, чакайте да стигнем дотам. Ето, сега стигнахме и дотук, че летище София е на концесия. Същото се получи и със системата на съдебната власт, и с достъпа до правосъдието – с два милиона по-малко е прогнозата, за което сами си правите извода какво означава. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 3-ти до 9 и.

По чл. 10 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ІІ. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в Раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „132 669,6“ се заменя със „137 669,6“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „118 466,6“ се заменя със „123 466,6“; б) в Раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: - на ред III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „72 880,6“ се заменя със „77 880,6“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „75 643,2“ се заменя с „80 643,2“. 2. В ал. 2: а) на ред 2. „Политика в областта на публичната дипломация“ числото „853,2“ се заменя с „5 853,2“; б) на ред „Всичко“ числото „132 669,6“ се заменя със „137 669,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, почитаеми колеги! Първо, няколко общи приказки за чл. 10 и после за конкретното предложение, което сме направили, защото на практика обезсмислихме дебата след гласуването на общата бюджетна рамка от чл. 1 и всички предложения за финансови изменения няма да намерят своето отражение. Единственото, което бихме могли да направим, е да посочим проблемите в отделните ведомства. Основният такъв в Министерството на външните работи, струва ми се, е хроничното недофинансиране. И ако два дни говорихме за пенсиите, за размера им и дори полковник Тошев спомена едни числа и едни увеличения в рамките на 100 – 200%, въпреки тези увеличения ние изразяваме съмнение, че на практика качеството на живот се е променило поради инфлацията, поради увеличаване на цената на живот в България, то ще Ви дам няколко съвсем конкретни цифри от Министерството на външните работи, които да разсеят всякакви съмнения. Преди 10 години бюджетът на МВнР е бил 170 милиона, в момента е 132 милиона. Без никакво съмнение този бюджет обрича Министерството на невъзможност да изпълнява основните си задачи, а именно: планиране, координиране и осъществяване на външната политика, на една по-скоро пълноценна външна политика. Реализирането на дейността на Министерството в условията на недостиг на финансови и респективно на човешки ресурси неминуемо дава отражение върху дееспособността и капацитета на дипломатическата служба на Република България да осигури ефикасно формулираните външнополитически, стратегически и оперативни цели в съответствие с нарасналите изисквания както на обществото, така и на съюзниците, и на международните ни партньори. Тази бюджетна рамка на Министерството на външните работи не позволява да осигури в пълен обем условията на труд, в това число и възнаграждения, които да мотивират млади квалифицирани кадри да работят и да се задържат във ведомството, както и да обезпечат техническото, материалното и информационното осигуряване на Министерството, в това число поддръжката и обновяването на сградния фонд. Тук аз, като човек, член на Комисията по външна политика, предполагам и голяма част от Вас сме имали възможност при обезпечаването на международната дейност на Народното събрание да видим тъжната картинка от дипломатическите представителства извън територията на страната, на които капят покривите, сградите се рушат и така нататък. Колкото до самото конкретно предложение, което ние правим в чл. 10, то е за създаване на фонд за българите в чужбина на подчинение на Министерството на външните работи, пред който организатори на българите в чужбина защитават проекти за частично или цялостно финансиране, свързано със запазване на етническата същност на българите в чужбина. Считаме, че няма нужда от допълнителни аргументи по това предложение, тъй като то е изцяло в съответствие с Приоритет № 2 на Министерството на външните работи, а именно целенасочена политика в поддържане на българския език, култура и идентичност в традиционните и новите български общности в чужбина. Благодаря Ви.

По чл. 11 – предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. „ІІІ. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „1 414 211,0“ се заменя с „1 567 966,7“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „1 310 813,3“ се заменя с „1 409 205,0“; - на ред 1.1. „Персонал“ числото „995 922,3“ се заменя с „1 094 314,0“; - на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „103 397,7“ се заменя със „158 761,7“.; - на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „103 397,7“ се заменя със „158 761,7“; б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери)“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери)“ числото „1 370 211,0“ се заменя с „1 523 966,7“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „1 398 309,1“ се заменя с „1 552 064,8“. 2. В ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на отбранителните способности“ числото „1 331 231,0“ се заменя с „1 484 986,7“; б) на ред „Всичко“ числото „1 414 211,0“ се заменя с „1 567 966,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Взех думата, за да обоснова нашите предложения за увеличение на бюджета на Министерството на отбраната, защото дълги години, за съжаление, виждаме как сигурността и отбраната не са приоритет на сегашното управление. За съжаление, този модел на управление го виждаме още от 2009 – 2010 г., когато бюджетът на Министерството на отбраната беше силно подценен и беше отрязан с 400 милиона. Ние имаме разбирането, че хората в отбраната трябва да бъдат подготвени професионално, да бъдат обучени, да бъдат тренирани, да бъдат осигурени с достойно заплащане и ето защо ние предлагаме увеличение на бюджета в перото „Персонал“ и разходи за персонал, така че да постигнем увеличение на възнагражденията с 15%, а не с 10%. Смятаме, че и това не е достатъчно, за съжаление, когато говорим за възнагражденията на военнослужещите. Също така считаме, че основното, базово възнаграждение, на базата на което се определят възнагражденията на военнослужещите, трябва да бъде обвързано с минималната работна заплата, но поради причината, че в момента си остава, за съжаление, 380 лв., ние считаме, че поне за начало то трябва да стане 510 лв. и да догоним минималната работна заплата. Разбира се, както казах, след като орязахме бюджета още 2010 г. с 400 милиона, ние загубихме. Като пресметнем всяка година тези 400 милиона, загубихме на практика няколко милиарда, с които можеше да извършим така желаната от всички модернизация, която виждаме, че за поредна година не се случва. В този смисъл бихме искали да има по-сериозно увеличение на капиталовите разходи и на издръжката, за да може да има достатъчно средства за поддръжка на остарялата техника и да може да бъде ремонтирана тази техника, с която разполага в момента Министерството на отбраната. Всички сме наясно, че тя е доста морално остаряла и технологично изостанала и модернизацията трябва да бъде на първа линия. Докато обаче не се случи тази модернизация, трябва да разполагаме с достатъчно средства, за да може да ремонтираме това, с което разполагаме, и то да бъде поддържано, съответно да имаме и достатъчно средства за тренировки и тази бойна техника да бъде използвана в ученията, които се провеждат от Българската армия. Ако направим справка, ще видим, че те са много минимален брой. Говорейки за бойната готовност, не бих казал, че тя е на много високо ниво. С други думи, с предложенията, които се правят от Министерството на отбраната за бюджета за следващата 2019 г., виждаме, че няма да бъде решен един основен проблем, какъвто е недостигът на личен състав, некомплектът в Българската армия, който продължава да се задълбочава като проблем. Същевременно виждаме и още един проблем, който продължава да стои пред Министерството и с предложенията на правителството в тази част няма да бъде решен, тоест поддръжката на бойната техника, на въоръжението. Това неминуемо ще задълбочи процеса в Българската армия за рушене, за намаляване на бойната готовност, на боеспособността и, естествено, на отбранителните способности на Българската армия. Надявам се, че в скоро време ще се случи тази така желана модернизация, ще се отделят повече средства за ремонт и те ще остават в българската военно-отбранителна промишленост, защото видяхме как ремонтът на изтребителите СУ-25, за съжаление, отива в беларуската фирма. Днес са отпуснати, между другото, пари…

…една секунда. Пари са отпуснати за ремонт както за МиГ-29, така и на СУ-25 и тези пари ще отидат, за съжаление, извън България. Това е положението. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз разбирам загрижеността на колегите за Българската армия. Разбирам и желанието им да увеличат бюджета със 100 милиона за личен състав, с 50 милиона, доколкото разбирам, за капиталови разходи, но не и за текуща издръжка, между другото, а там са ученията, там е и подготовката, както и да е. Аз мисля, че този бюджет е добър. По време на първо четене обясних защо е добър. Първо, този бюджет е балансиран бюджет. Второ, този бюджет има съществено нарастване. Това е най-големият бюджет, който сме имали, откакто има професионална армия – факт! Общо разходите за отбрана, тоест инвестициите в отбраната са 1 млрд. 839 милиона – това е доста сериозно. Ако го сравним с най-добрия бюджет, който имаме да речем през 2008 – 2009 г., това е увеличение с около 300, 400 милиона повече, това е сериозно увеличение. Друго, като казах: „балансиран бюджет“. Имаме увеличение във всичките сфери: и за личен състав с 10%, и то за втора поредна година; имаме увеличение за текуща издръжка с близо 39%; имаме увеличение за капиталови разходи с близо 100%. Това е сериозно увеличение, и то само за една година, и то в изпълнение на заявеното от правителството увеличение в сферата на отбраната и достигане на процент 1,58 и догодина 1,61. Не можем да говорим тук за някаква несистематичност и за някакво нежелание. Само да припомня, че в платформата, с която участвахте през 2017 г. на изборите, Вие бяхте заявили увеличение на заплащането за личен състав с 10%. Вече имаме 20% увеличение. Ако се върнем дори малко по-назад, бюджет 2014 г. беше 1 млрд. 20 милиона. Нямаше изменение за следващите години, нямаше изменение – оставаше 1 млрд. 20 милиона. Сега – 2018 г., Вие искате 2 милиарда, когато през 2016 г. бяхте планирали 1 милиард. Аз ще помоля колегите за малко по-голяма систематичност. Разбира се, че има нужда от увеличение и увеличението ще го има и догодина. След като правителството изпълнява обещанията си и след като бюджетът за отбраната ще нараства, това може да говори само едно: хубаво е, че вече отбраната е приоритет. Приоритет е и така ще бъде и, дай боже, и занапред! Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Попов, вземам реплика, защото не съм съгласен с това, което казахте. Вие говорите за увеличение на възнагражденията – увеличили сте ги с 20%. Реално обаче увеличението е много по-малко, за съжаление. Защо сега, в последните две години, говорите за увеличение на възнагражденията на военнослужещите? Къде беше това увеличение през 2010 г., 2011 г.? Впрочем през 2010 г. намалихте бюджета с 400 милиона. Да Ви припомня, че през 2010 г. напуснаха 1400 офицери благодарение на бюджета, който имаше Министерството на отбраната, гласуван точно от Вашето управляващо мнозинство, и най-вече на ГЕРБ. Да Ви припомня и нещо друго – Вие говорите за инвестиции в отбраната. Да, ама не. От 2015 г. вървят модернизационни проекти и благодарение на Вас миналата година спряха Проекта за Военновъздушните сили за придобиване на нов самолет. (Шум и реплики.) Да припомня ли това? Вие за какво използвате парите? Залагате в бюджета 400 – 500 милиона, след което ги разпределяте за други харчове. На практика Вие фиктивно използвате тези пари, слагате ги към бюджета на отбраната, казвате: те са за увеличение на разхода за отбраната – да измиете очите пред НАТО, че увеличаваме процента за разход за отбраната до 2%, и всъщност ги връщате обратно в централния бюджет и ги използвате за други плащания. Така ли инвестираме в отбраната? Така ли показвате, че сигурността и отбраната са Ви приоритет, като използвате буферни пари от бюджета на Министерството на отбраната?!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Аз също искам да взема отношение по част от числата, които бяха изнесени, защото ми се струва, че те бяха интерпретирани по начин, угоден за управляващите, а именно казахте – 1,58% от брутния вътрешен продукт. Опасявам се, че през последните три години се залагат средства за модернизация, в контекста на трите проекта, които текат, но те не се оползотворяват, просто защото не съумяваме да сключим договор. От 2018 г. министърът на отбраната господин Каракачанов потвърди, че няма да имаме готовност да сключим договор. Тоест една част от тези средства не се оползотворяват. Реално за миналата година процентът от брутния вътрешен продукт за отбраната е едва 1,26 милиона. Вие сте прав, господин Генерал, че са 300 – 400 милиона повече, но те са с включени средства за модернизационните разходи. Повтарям: включват ги, само че не стигаме до тях, просто защото не сключваме договор своевременно. По отношение на заплащането – да, прав сте! Брутните възнаграждения средно на военнослужещите се увеличиха с 10%, само че това не доведе до необходимия ефект. Имаме потвърждението на това от факторите в Министерството на отбраната. Считаме, че тези средства бяха недостатъчни. И с новите 10% пак няма да съумеем да върнем престижа на професията войник. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Цонков, аз разбирам част от политическото говорене. Вие сте прав. Наистина, когато започна кризата, бюджетът на Министерството на отбраната беше намален. Тази политика не беше променена, когато Вие работехте в Министерството на отбраната през 2013 г. – 2014 г. Защо? Защо не я променихте тогава? Милиард и двадесет милиона! Това беше планирано и за 2015 г., и за 2016 г. Защо не я променихте? Защо сега изведнъж го променихте като отношение към армията? Защо не променихте отношението си към армията през 2016 г., когато гласувахме проектите за модернизация? Защо бяхте против? Защо сега? Какво се промени във Вашето мислене? Какво се промени във Вашето мислене през месец март 2017 г., когато искахте 10% увеличение на заплатите? Сега сме 2018 г. Оценявам Вашата еволюция. Прекрасно! Когато говорите за забавяне на проектите… (Реплики от „БСП за България“.) Ама Вие бяхте против проектите. Защо бяхте против проектите? (Реплики от „БСП за България“.) Говоря, защото Вие ме питахте. Когато говорим, че са забавени проектите, нека се върнем на причините. Имаше комисия, която работеше тук, и Народно събрание, което гласува, и то с голямо мнозинство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ето, това е причината да се забавят проектите. Ако Проектът беше добре структуриран и добре подреден, щеше да бъде реализиран. Нека да не прехвърляме проблема от здравата на болната глава. Разбирам грижата Ви за армията, уважавам всичко това, но в края на краищата трябва да бъдем малко обективни и да оценим усилията на правителството, включително и Решението от днес на Министерския съвет да отпусне допълнително финансови средства за Българската армия. Проблемът с личния състав, господин Витанов. Проблемът е очевиден. Има желание за решение на проблема – 20% увеличение на заплатите и други мерки, които Вие знаете и които внесохме за изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили, както разделихме плащанията за звание и длъжност. Има и много други мерки, които се вземат. Искрено се надявам, че когато стане въпрос за офицерски състав, това увеличение ще се почувства след години. Не може за една година да обучиш един курсант да стане подполковник. Той трябва да завърши висше учебно заведение за пет години и след това още много време, за да израсне в длъжност. Проблемът е сериозен. Дайте да работим заедно! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След изказване на генерал, чувствам леко неудобство, тъй като аз съм скромен капитан от Българската армия в резерва. (Реплики от „БСП за България“.) Хубаво е, че го знаете. Това показва, че се интересувате от колегите в парламента. В това няма нищо лошо. Ще Ви кажа едно: за 30 години Българската армия беше превърната в „Гражданска защита“. Тази Българска армия беше превърната в „Гражданска защита“ по време на управлението на няколко партии, които в момента са представени в българския парламент. От 2011 г. до момента постоянно парите за Българската армия растат. Срамота е, че за първи път имаме толкова голям бюджет за въоръжение в Българската армия и, колеги, Вие, без да посочвам от кои политически сили, нарочно ще го направя, отново казвате: не е достатъчно. Не може с магическа пръчка да се променят нещата. Сега бюджетът от брутния вътрешен продукт е 1,58%. До 2021 г. разчетите са най-после да достигнем европейските рамки на 2% от брутния вътрешен продукт, така че нашата армия да може да гарантира националната ни сигурност, както е записано в чл. 61 от българската Конституция. Аз, между другото, съм учуден, че атакувате точно тази част, която касае обновяването на Българската армия. Наистина съм учуден. За какво, колеги, я атакувате? Затова че преди 25 – 30 години не си мръднахте пръста за нея ли? Затова че съкратихте 2/3 от българското офицерство и даже букет цветя на изпроводяк не им дадохте. В това число самият аз съм такъв. Затова ли, колеги? Колеги, специално в това отношение спрямо Българската армия, категорично не съм съгласен с Вас да атакувате това разходно перо в българския бюджет. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Правя репликата само да напомня, че първите 40%, с които беше намален бюджетът на армията, не се случиха преди 2009 г., а след 2009 г. Оттам армията тръгна надолу. Да не говорим пак за политически сили, защото говорим за армия и за национална сигурност. Нека да не прехвърляме от болната глава на здравата, а да обърнем внимание след 2009 г. как 40%, които бяха предвидени за модернизация и за развитие на Българската армия, бяха силно пренасочени, да не казвам откраднати от армията. Другото нещо, което искам да кажа, е, че когато ние в момента говорим за повече пари, не казваме, че бюджетът е най-лошият, който имаме. Искаме да кажем, че бюджетът може да бъде по-добър, защото каквато и модернизация на армията да направите, аз съм Ви го казвал всеки път, когато става въпрос за бюджета на Министерството на отбраната: и най-съвършената техника без мотивиран личен състав е купчина желязо. Предлагаме го, защото в крайна сметка не само 20% заплата и каквито и да са други мерки биха помогнали за решаване на проблема с личния състав на Българската армия. Тук говорим за статут. Тук говорим за положение в обществото. Тук говорим за признание. Най-малкото, за което искам да чувам обвинения, е, че се опитваме да саботираме Българската армия. Напротив, опитваме се да направим нещата още по-добри за военнослужещия, за офицера, за сержанта, за да могат те наистина да изпълняват своя високоотговорен дълг с гордост и с чест. Да служиш в Българската армия да бъде нещо, което не е само професия, а и вътрешно убеждение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Арменков, който… (Реплики от „БСП за България“.) Ерменков. Ще трябва да Ви купя една риза. (Смях.) С моето огромно уважение към Вас, позволете ми да не се съглася. Защо не кажете, че през 2010 г. всички натовски държави редуцираха бюджетите си за армията и доста свалиха от тези прословути 2%. Ще Ви обясня защо. Вие много добре знаете. От 2008 г. започна една чудовищна световна икономическа криза. Вие сте икономист и го знаете. Тази световна икономическа криза повлече целия свят. Такава криза от 1929 г. до 1933 г. не е имало. Нормално е и ние да редуцираме бюджета си за армията. Вижте разчетите от 2011 г., господин Ерменков – от 2011 г. досега бюджетът за Българската армия постоянно, всяка година се увеличава, и така трябва да бъде, колеги. Така трябва да бъде! Виждате, че умишлено не съобщавам партии, защото тук трябва да сме абсолютно единни. Вижте само нашите съседи с какви армии разполагат. Да ги изреждам ли тук, но се води държавна тайна?! Да изреждам ли с каква армия разполагат Гърция, Турция, Сърбия, дори и Румъния? Така че 2010 г. не е основният показател. Да, ще кажете: Дянков отразя с 40%. По целия свят отрязаха тогава военните разходи. По целия свят! В това отношение не може да сравнявате 2010 г. – точно разгара на световната икономическа криза, но от 2011 г., а вече сме 2018 г. – това са седем години, този бюджет постоянно нараства за Българската армия. Моята голяма мечта е: нашата армия да не бъде „Гражданска защита“, в каквато беше превърната в последните 25 години, а най после да си изпълнява конституционните задължения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще започна с един цитат на господин Радев, който ще се изкаже след мен. Той много сполучливо каза нещо много кратичко, ако не се лъжа, беше на последното заседание на Комисията по отбрана, че без да бъде първоначално приоритет в програмата на правителството на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ, отбраната стана приоритет в управлението ни. Не знам дали това е заслуга или необходимост на това управление и в това искам да бъда обективен, но мисля, че всеки отговорен държавник в България трябва да си дава сметка, че действително България трябва да гради своята отбрана – една отбрана, която трябва да бъде способна да отговори, изразявам се дипломатично, на предизвикателствата на бъдещето. Илюзиите за колективната отбрана като панацея мисля, че отдавна вече са отживели. И не мога да не спомена със задоволство, с достойнство и с чест дори, че правителството и ръководството на Министерството на отбраната, мисля, че колегите от „Воля“ ще се съгласят с това, полагат усилени грижи в последната година и половина за подобряване на отбранителните способности на страната. Няма да влизам в конкретика по числа за брутния вътрешен продукт, увеличаване на заплати, инвестиции във военно-учебната система още миналата година, за ремонт на съществуващата ни техника. Само ще припомня, че командващия на Сухопътните войски каза нещо много важно по повод празника на Сухопътните войски, който мина само преди няколко дена, че сто процента от планираните учения на Сухопътните войски са приключили и осъществени успешно тази година. Сто процента от планираните учения! Знам, че колегите от БСП, които професионално са свързани с армията, знаят какво означава това и от колко години това не се е случвало, което означава, че нашите войници тренират, те могат да стрелят, те могат да поразяват. Президент на една близка наша държава се похвали, че те разполагат с военни способности по-големи от нашите и почти колкото румънските. Само че нека да припомним на този президент, че вчера беше денят на победите на Българската армия, които се свързват именно с една победа при Пирот. Рейтингът на армията в последната година и половина нараства и тя е между най-добре уважаваните институции, защото народът вижда в своята армия, че тя помага при бедствия, залавя опасни престъпници, за което Вие повдигахте въпрос защо специалните сили са пратени и има ли законови основания да хващат убийци, пази границата ни и тренира и се готви за защита на Отечеството ни. Мисля, че този бюджет е възможно най-добрият в реалните условия. Той е добър, защото не посяга на онези разходи, които могат да бъдат насочени в социалната сфера, и осигурява един не достатъчно висок, но все пак висок темп на нарастване на отбранителните способности на армията. Не мога да се съглася с казаното в понеделник във Велико Търново, че армията се топи. Не – армията се възражда. И от вдругиден, на 5 декември, когато там горе ще бъдат курсантите на Националния военен университет, Вие ще видите доказателства за това. Затова аз не приемам аргументите на опозицията. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Взех думата, за да кажа някои неща, които бяха пропуснати. Първо, да благодаря на колегата Ерменков, че каза добри думи и признава бюджета, че той е добър, но те искат да стане още по-добър. Всички искаме да стане още по-добър. Това прозвуча и от другите колеги. На мен ми се искаше, и в Комисията го казах, всички да кажат: да, браво на ГЕРБ, правят възможното и бюджетът расте, както стана дума, от 2011 г. насам. Разбира се, че може бюджетът да става по-добър, но когато критикувате един бюджет, аз тогава Ви помолих, кажете първо хубавите неща, пък след това, ако намерите нещо, критикувайте. Извадих и числа тук. Извинявайте, ама когато говорим, че по време на управлението на БСП, на Тройната коалиция, спомнете си, бюджетът за армията беше над 2,5% от брутния вътрешен продукт. Това бяха много пари. И след това имаше рецесия. Нека не забравяме тези процеси. Ще Ви кажа числата: бил е 2,24% от брутния вътрешен продукт, пада на 1,86% веднага след Вашето управление. Вие във Вашия бюджет го сваляте надолу. Може би е правилно, тогава е имало рецесия. Говоря за 2008 – 2009 г. През 2013 – 2014 г. също го сваляте надолу: 1,38% – 1,28%. Кажете: да, ние тогава не успяхме, Вие обаче успявате. Втория път не е имало рецесия, нали? Освен това, нека не забравяме и какво направихте с онези големи пари тогава, с голямото количество? Купихме за армията транспортни средства. Е, сега ГЕРБ не прави това. Ние говорим за бойни самолети, бойна техника и за моряците, и за Сухопътни войски. Това са все хубави процеси и хубаво направление на развитие на армията. Пропускате ги тези неща. Очаквах поне да кажете нещо такова. Няма да забравя никога, аз бях заместник-министър, ние платихме онази сметка от 576 милиона. Три години и половина изплащахме това, което беше заръчано преди това. Сега бюджетът е 1,58% от брутния вътрешен продукт. Целта е, разбира се, да отидем към 2%. И ние имаме забележки към него. Увеличаваме капиталовите разходи. Сега ще Ви кажа моята забележка накрая, защото имаме и към собствените си хора, които работят там, забележки към бюджета. Например на мен много ми се иска всички тези средства – 200 милиона, може би са и повече, които даваме сега, да отиват за евроатлантическата ориентация, за това, което ни е необходимо за НАТО. И тук, ако погледнем малко по-широко – да, даваме едни пари за армията, те отиват и за хората, разбира се, и за капиталовите разходи, чухте, че почти сто процента се увеличават – над 100 милиона. Добре е винаги да внимаваме и тази лампичка да ни свети, защото парите не са чак толкова много, дори да станат 2%. Говоря в абсолютни числа, защото самолети и всичко останало се купува с абсолютни цифри, не в проценти от брутния вътрешен продукт. И ние трябва всяка стотинка, всеки лев да внимаваме в каква посока го харчим. Това, примерно, е моята забележка към този бюджет. Но той е балансиран, ще завърша с това, той е съобразен с международното положение. Нека помислим кои са големите проблеми пред обществата в Европа в момента. Дали пък точно за армията трябва да даваме толкова пари, не трябва ли да ги дадем на друго място? В кой сектор на сигурността? И това го имаме в бюджета, там е направен този баланс. Аз и това виждам. Защото тероризмът, миграцията – тези процеси също отнемат много средства, включително Европа ни помага. Това го има в бюджета и аз поздравявам и Министерството на финансите, които гледат числата и внимават с капиталови разходи, колко за хора, за издръжка и така нататък, и правителството, че е видяло тези баланси и много добре прозират в бюджета. Така че да бъдем балансирани. Аз не очаквам някакви много остри изказвания, за които благодаря, но признайте ни това, което правим. Години наред ГЕРБ, освен законодателство в отбраната и в сектора „Сигурност“, дава постоянно средства за бойни средства – това, което ще ни трябва евентуално някога. С това завършвам. Благодаря Ви.

По чл. 12 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ІV. В чл. 12 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „1 514 790,2“ се заменя с „1 589 790,2“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „1 499 843,2“ се заменя с „1 544 843,2“; - на ред 1.1. „Персонал“ числото „1 377 853,2“ се заменя с „1 412 853,2“; - на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „14 947,0“ се заменя с „44 947,0“; - на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „14 947,0“ се заменя с „44 947,0“; б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „1 339 790,2“ се заменя с „1 414 790,2“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „1 401 432,2“ се заменя с „1 476 432,2“. 2. В ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред“ числото „877 714,0“ се заменя с „952 714,0“; б) на ред „Всичко“ числото „1 514 790,2“ се заменя с „1 589 790,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители: „В чл. 12 се правят следните промени: 3.1 В ал. 1, раздел II Разходи и раздел III Бюджетни взаимоотношения (трансфери) се правят следните промени: - в ал. 1 раздел II числото „1 514 790,2“ се заменя с числото „1 524 790,2“; - в ал. 1 раздел II ред 1. числото „1 499 843,2“ се заменя с числото „1 502 843,2“; - в ал. 1 раздел II ред 2. числото „14 947,0“ се заменя с числото „21 947,0“; - в ал. 1, раздел III числото „1 339 790,2“ се заменя с числото „1 349 790,2“; - в ал. 1, раздел III ред 1. числото „1 401 432,2“ се заменя с числото „1 411 432,2“. 3.2 В ал. 2 се правят следните промени: - В ред 1. числото „877 714,0“ се заменя с числото „887 714,0“. - В ред „Всичко“ числото „1 514 790,2“ се заменя с числото „1 524 790,2“. 3.3 Създава се нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Средства в размер на 10 000 хил. лв. се отпускат за денонощен контрол на отсечките с най-голяма концентрация на пътнотранспортни произшествия. Те включват използване на патрулни автомобили и специализирана техника, включително за наблюдение. Средствата не могат да се използват за други цели.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие поемате все още нереформирано министерство, като ние от „Движението за права и свободи“, а и българските граждани, имаме сериозни очаквания към Вас. Надяваме се този бюджет да е съгласуван с Вас, защото именно чрез бюджета на Министерството на вътрешните работи Вие ще реализирате Вашите очаквания и политики в него. Ние от ДПС правим промяна в Закона за държавния бюджет, свързана с чл. 12, а именно: увеличаваме с 10 милиона капиталовата част в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Вашето предложение е, без да променяме рамката в самия бюджет, тези средства да се разходват за превенция и безопасност на движението по пътищата, на отсечките с най-голяма концентрация на пътнотранспортни произшествия. Според нас в България тези отсечки са около 45 – имам предвид отсечките Бяла – Русе, Пловдив – Асеновград. Това са места, на които се случват много трагични инциденти с фатален край. Нашето предложение е с тези средства да се закупят патрулни автомобили, специализирана техника включително за наблюдение и контрол. Нужно е да се увеличи и щатът на служителите към съответните полицейски управления и по този начин да предотвратим или най-малко да намалим пътнотранспортните произшествия. Смятам, че колегите в залата ще подкрепят това предложение от „Движението за права и свободи“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Дойде и редът на Министерството на вътрешните работи, а именно чл. 12 от Закона за държавния бюджет. В парламентарната група на „БСП за България“ фигурират три предложения, които в голямата си част, да не кажа на 100%, са продиктувани именно от нуждите, които наблюдаваме през годините и са крайно необходими, най-вече за служителите в Министерството. Аз се радвам, че министър Младенов е тук, защото съм убеден, че за всяка една дума, която тук ще споделя с Вас, той ще ме подкрепи, защото Вие изкарахте, уважаеми управляващи, този министър от средите на професионалната част на МВР и го превърнахте в политическо лице, но предполагам, че той знае в детайли нуждата и необходимостта на това, което трябва да произлезе в Министерството на вътрешните работи. С тревога наблюдаваме, че тази година необяснимо защо предлагате за 2019 г. – и ние не чухме никакви аргументи, намаляване на капиталовите разходи. Обяснете ни защо? На никой не му стана ясно защо на Министерството на вътрешните работи са намалени капиталовите разходи. Ние предлагаме да се увеличат с 30 милиона. Знаете в какви условия работят служителите на Министерството на вътрешните работи. Знаете, че в някои от районните управления на полицията седят в окъртени стаи, без отопление, работят в изключително тежки условия. Предложили сме придобиването на дълготрайните активи за основен ремонт да се увеличат с 30 милиона. Знаете, че работят двама души с един компютър, трима души с един принтер, носят си от вкъщи хартия, носеха пишещи машини. В същото време искаме от служителите на Министерството на вътрешните работи да бъдат ефективни в своята работа, да постигат резултати, които да подобрят качеството на сигурността на българските граждани. Ще Ви цитирам изследване за 2017 г, което Евростат публикува преди няколко дни, откъдето се вижда, че България е на първо място по престъпност, насилие и вандализъм. Това е срамна класация, уважаеми колеги. Срамна класация! Защото служителите на Министерството на вътрешните работи са демотивирани. Може би ще излезете тук и ще кажете: да, ама ние тази година им даваме увеличение на заплатите. Давате им, но на какво – на един нереформиран сектор. Преди господин Маринов се нагледахме на какви ли не експерименти, на какви ли не реформи, включително бяхте канили и частна фирма да каже какво се случва в МВР, кой да взема и да не взета заплата, кой да работи и да не работи. В крайна сметка резултатите са ясни и то не го казва българска агенция, казва го, на първо място, Евростат. Според това изследване 23,6% от българските граждани са били обект на престъпление. За какво става въпрос? Означава, че ежедневно ние сме атакувани от каква ли не престъпност. Какво се случва с телефонните измами? Какво се случва с битовата престъпност и така нататък? Това нещо единствено може да стане, ако се подобри капацитетът на работа на Министерството. Знаем, че основните проблеми се пораждат от няколко неща: първо от теоретичната и правната подготовка на служителите. В тази посока не виждаме ред и възможност да се повишат средствата за материалната база. Чували сме да казвате, че по европейски проекти са привлечени някакви средства, ремонтирани са определени районни управления, купени са пожарни – да, ама това са единици. Да не говорим за качеството на доставената стока, за която слушахме и от представители на Министерството на вътрешните работи да се оплакват от надеждността на някои от доставените автомобили. Много е важно, и аз съм убеден, че тук едва ли някой ще ми противоречи, че тези средства са необходими да влязат в Министерството на вътрешните работи, най-вече да имаме заявка, че там наистина ще има реформа, така че обектът на инвестицията в средства да бъдат за тези служители, които са при гражданите, за тези служители, които действително обръщат внимание. В противен случай ще бъдем винаги водещи в тази класация – първо място по престъпления, насилие и вандализъм. Убедете ни, че Вие се борите, господа управляващи, да излезем от срамната класация, като подкрепите предложенията ни. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че мина без дебат бюджетът на Министерството на вътрешните работи, включително и добрите предложения, които направи нашата парламентарна група. Съжалявам, че и господин министърът, който много добре знае всички проблеми, които са в Министерството на вътрешните работи, не взе отношение по това да бъде подобрено битието на редовия служител, защото до голяма степен парите, които ще увеличим в Министерството на вътрешните работи, ще отидат за огромната, раздута, тромава администрация тук – в София, и няма да стигнат до редовия служител на Министерството на вътрешните работи, който ще продължава с проблемите си – с облеклото, с условията на труд, с плащането на извънредния труд – и всички онези проблеми, които дълги години стоят нерешени вече над 10 години, откакто ГЕРБ управляват Министерството на вътрешните работи. Затова гласуват с отрицание на предложения бюджет.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.

По чл. 14 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „V. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото ,,1 293 493,9“ се заменя с ,,1 483 493,9“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото ,,1 291 103,9“ се заменя с ,,1 481 493,9“; - на ред 1.3. „Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата“ числото ,,1 155 928,0“ се заменя с ,,1 345 928,0“; б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „1 267 493,9“ се заменя с „1 453 093,9“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „1 260 343,9“ се заменя с „1 445 568,5“; - на ред 2. „Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации“ числото „7 150,0“ се заменя със „7 525,4“; - на ред 2.1. „Получени трансфери“ числото „7 150,0“ се заменя със „7 525,4“; - на ред 2.1.1. „- от Държавното обществено осигуряване“ числото „7 150,0“ се заменя със „7 525,4“. 2. В ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на заетостта“ числото „106 473,1“ се заменя със „186 473,1“; б) на ред 5. „Политика в областта на социалното включване“ числото „597 988,7“ се заменя със „707 988,7“; в) на ред 6. „Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие“ числото „870,3“ се заменя с „14 870,3“; г) на ред „Всичко“ числото ,,1 293 493,9“ се заменя с ,,1 483 493,9“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Имам едно предложение за промяна в чл. 14, а именно в частта за бюджета на Министерството на труда и социалната политика, което касае 71 млн. 500 хил. – сума, която следва да се намира в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за политика в областта на хората с увреждания. Тази сума в момента е записана в централния бюджет – в чл. 1, ние сме я гласували, тя е там, но е в централния бюджет, а нейното място следва да е в бюджета на Министерството. Когато е правен бюджетът на Социалното министерство, още нямаше текстове по Закона за хората с увреждания или по Закона за личните асистенти, поради което не беше ясно по какъв механизъм ще се финансират тези лични асистенти – дали чрез делегирани бюджети, или чрез Агенцията за социално подпомагане. По тази причина парите бяха планирани в централния бюджет. Сега вече в Комисията по социална политика Законът е приет на второ четене, ясен е механизмът – по него няма спорове, ще бъде изпълняван от Агенцията за социално подпомагане, поради което тези пари трябва да намерят своето отражение именно в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Затова правя предложение в чл. 14, ал. 1, т. ІІ. „Разходи“, т. 1. „Текущи разходи“, т. 1.3. „Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата“, т. ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) - (+/-)“ и т. 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ сумите да се увеличат със 71 млн. 500 хил. лв. В ал. 2, в таблицата, в т. 4. „Политика в областта на хората с увреждания“ и на ред „Всичко“ сумите се увеличават също със 71 млн. 500 хил. лв. В ал. 3, в таблицата, в т. 1. „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г.“ и т. 2. „Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г.“ сумите се увеличават със 71 млн. 500 хил. лв. Още един път искам да кажа, че това не касае чл. 1, тъй като тези суми са предвидени в чл. 1 – става дума за размествания вътре. При това положение на ред „Политика в областта на хората с увреждания“ по бюджета на Министерството на труда и социалната политика вече ще има 436 млн. 997,6 хил. лв. при планирани за 2018 г. 282 млн. 703,9 хил. лв., а именно това са 150 милиона повече, както бяха обявени и както те ще бъдат финансирани. В тази посока общият бюджет на Министерството на труда и социалната политика вече стига до 1 млрд. 364 млн. 993,9 хил. лв. всичко за социално подпомагане. Държа да кажа, че е важно да направим тази поправка, защото тя ще осигури начина, по който ще се извърши финансирането и изпълнението на бюджета. Затова, госпожо Председател, ще Ви моля да го подложите на гласуване и съответно в окончателната редакция. Ето Ви моето предложение (подава го), така както трябва да изглежда в чл. 14, ако Народното събрание го приеме, бюджетът на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Стоянова, направената поправка, която казвате, безспорно е необходима. Има обаче няколко неща, които не разбирам и за които бих искал да попитам. Първо, в централния бюджет това нещо е записано в някоя графа – не разбрах точно в коя, тоест откъде се вземат парите. Обикновено в един бюджет парите, за да отидат на друго място, трябва да се вземат отнякъде. Първият ми въпрос е: конкретно откъде вземате парите, къде са предвидени и за какво са? Това е едното. Вторият ми въпрос. Те, влизайки в Министерството на труда и социалната политика, би трябвало да влязат с някакво предназначение. Презумпцията, с която се вкарват тези пари, е, че те ще влязат по Закона за личната помощ, но това означава, че тук има различни дейности – има личен помощник, домашен помощник, социален асистент и така нататък. Тоест влизайки с промяната, която Вие предлагате, всъщност какво е предназначението на тези пари, за какво ще отидат оттук нататък и какъв е механизмът, по който ще се гарантира изобщо? Имаме ли според Вас гаранцията, че те ще отидат по Закона за личната помощ, или ще отидат някъде в Министерството, но където реши министърът, и кога ще разберем къде?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че това е много съществена промяна в бюджета на Република България, който правим сега. Вчера – още на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика, беше изтъкнато това, че тези 71,5 милиона са някъде там, стоят и ще бъдат предоставени. Дори бяха разписани в Закона по този начин, по който господин Кутев каза. Затова моля председателят на Народното събрание, ако може, да размножи и да даде това предложение, за да могат народните представители да се запознаят с него. Защо казвам това? Аз също забелязах липсата на тези 71,5 милиона, разписани в бюджета на Социалното министерство. От предложението, което чух сега, въобще не разбрах всъщност на кой ред отиват те и за какво ще бъдат използвани. Нека това предложение да ни бъде раздадено писмено. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Кутев, тези 71 млн., за които току-що направих предложение, се намират в чл. 1, ІІ „Разходи“, т. 1. „Текущи разходи“, т. 1.4. „Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата“ – 1 млрд. 283,7 573,1. Там са парите. Както Ви е известно, чл. 1 обобщава бюджета въобще на всички министерства и е нормално там да бъдат парите, така че те не се вземат отникъде. Просто от общия кюп се слагат в бюджета на Министерството на труда и социалната политика и определено, изрично го прочетох, в ал. 2, т. 4. „Политика в областта на хората с увреждания“, където, повтарям, сумата става 436 млн. 997,6 хил. лв. за хората с увреждания. Обща е политиката. Там на тези пари панделки няма – толкова за асистенти, толкова за друго подпомагане. В размера на общия бюджет и в бюджета по политики министърът на труда и социалната политика следва да финансира тези политики, които ние чрез други закони сме му вменили да изпълнява. В Закона за личната помощ няма да има суми и това е правилно, защото той трябва да каже как се определя тази лична помощ, начина, по който тя се определя, на кого се определя, а там за пари не трябва да става дума. Парите се намират в бюджета, респективно чрез Закона за държавния бюджет и бюджета на Министерството на труда и социалната политика ще се финансира толкова, колкото е необходимо – може да са повече от 71,5 милиона, колкото сега преместваме. Може да са повече. Колкото са, толкова. Както законодателят реши и както той изработи текстовете по Закона за личната помощ, толкова ще бъдат и парите. Не може да слагаме панделки на всяка сума и на всяка подсума и да казваме: това е за личния асистент, това е за другото социално подпомагане – затова има обща политика за хората с увреждания. Повтарям, сумата там никак не е малка, 437 млн. – това е кръглата сума. Колкото до това как ще изглежда, може, госпожо Председател, да размножите чл. 14, както той би изглеждал, ако Народното събрание приеме това мое предложение.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги, призовавам Ви да подкрепите това предложение, защото в хода на бюджетната процедура няма как от Министерството на финансите да знаят по какъв начин ще върви процедурата за оказване на личната помощ. Ако процедурата беше разписана тя да минава по стандарти, това означава като социални услуги да минава през бюджетите на общините. Тоест трансферът не трябваше да бъде към Министерството на труда и социалната политика, а трябваше да бъде към бюджета на общините. Понеже министърът на финансите няма как да знае, когато предлага Законопроекта, беше ги оставил в общия бюджет, в централния бюджет, за да може след това, когато стане ясна вече тази процедура, парите да отидат в Министерството на труда и социалната политика, за да се финансират политиките за хората с увреждания. Останалото го обясни преди малко госпожа Менда Стоянова.

Доктор Адемов, благодаря Ви за подкрепата. Искам само да Ви обърна внимание, че тези пари и сега са в чл. 1, а именно в перото „Трансфери“ и тяхното предназначение беше точно както Вие казахте – или да се трансферират към общините, ако Законът кажеше това, или да се трансферират към Министерството на труда и социалната политика, ако Законът кажеше друго. Но тъй като, гледайки бюджета на Министерството на труда и социалната политика, хората с увреждания, майките не виждат 150 те милиона – те виждат по-малко със 71,5 милиона, у тях се породи недоверие, подхранвано от други хора, които се опитват да спекулират с тях и с мъката им, за това, че някой се опитва да не даде пари за финансиране на този закон. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

От кои?

Затова сега аз правя това предложение, за да е ясно на всички – тук, в Народното събрание, на Министерството на труда и социалната политика, на майките и на хората, които консултират майките, че тези 150 милиона, които бяха обещани от премиера, са факт и всички могат да ги видят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Това е смисълът на моето предложение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Разбрах какво има предвид госпожа Менда Стоянова. Ще започна с това – призив към следващите изказващи се: когато говорите за някои, които спекулират, или правят каквото и да било, им казвайте имената! Няма лошо. Нека да се знае кои са. Защото защита на интереси на определени хора и спекулация с когото и да било са сериозни разлики. Нека всеки, който говори от тук, да си носи отговорността за думите, които е казал, за да не подхвърляме просто в пространството. Къде е проблемът според мен в това? Първо, тази поправка, която внесе госпожа Стоянова – 70 милиона, принципно аз я приемам. Честно казано, това не значи, че ще гласувам „за“ чл. 14 по една много проста причина. Ако наистина това е вярно, което казва, аз разбирам, че 150 милиона все пак ще бъдат дадени. Приемаме, че това е вярно. Стъпвам на нейните думи и казвам: да, тя е казала истината, вярно е, ще има 150 милиона. Проблемът е, за какво ще бъдат дадени тези 150 милиона? Защото на тези хора – протестиращите, не им е все едно за какво ще бъдат дадени. Те се бориха за конкретни неща, имаха си конкретни искания от самото начало и тези конкретни искания бяха облечени в конкретни законопроекти. Така че дали тези 70 милиона, които от централния бюджет ще минат в бюджета на Министерството на труда – пак казвам, дано всичко да е така и те по някакъв начин да не се окажат за сметка на други трансфери към местните бюджети в социалната сфера, дай боже да е така, ако това е така обаче, това не значи – помоему, по начина, по който се правят в момента, че те ще отидат там, където те ги искат. Първо, нищо не пречеше тези пари да бъдат заложени не сега, а да бъдат заложени при изработването на бюджета. Доводът да не бъдат заложени при изработването на бюджета, между другото, е, че няма приет закон, поне аз такъв довод съм чувал. То и сега няма приет закон! Значи, ако тогава не е имало основание да ги вложим в Закона, защо ги влагаме сега? Основанието е същото. Нищо не пречеше същите пари да бъдат заложени в бюджета по реда, по който се изработва бюджетът. Не аз спекулирам! Някой друг се е опитал тези пари да ги няма в бюджета и после под натиск е решил, че ще ги вкара. Защото иначе – защо сега може, пък преди един месец не можеше? Какво им пречеше да бъдат отразени в самото съставяне на бюджета? Пак казвам обаче, че моят голям проблем не е в това. Пак го подчертавам – вярвам на госпожа Менда Стоянова и считам, че тези 150 милиона са допълнителни 150 милиона, които ще влязат в системата. Важното е дали те ще влязат за това, за което те го искат, а именно в този случай – за Закона за личната помощ, като се има предвид, че тези лични асистенти по Закона за личната помощ многократно ще надхвърлят сумата, за която става дума. Дори тези 70 милиона да отидат само за Закона за личната помощ, реално погледнато, всички тези въртели, дето ги правеше през това време Министерството – и се опитваше да прави работни групи, и да натиска цифрите и числата надолу, така ги правеше, защото няма да им стигнат парите! Самият факт, че тези 70 милиона влизат, изобщо не е решение! А какво да кажем, ако част от тези 70 милиона отидат по други програми, които не са свързани със Закона за личната помощ? Това означава, че този закон няма да сработи. Между другото, нещо, което съм Ви казал преди няколко месеца – с темповете, с които работим, разминаваме бюджетната процедура с приемането на законите и резултатът ще бъде, че законите, които приемаме, на практика на края ще се окаже, че не са осигурени финансово, или – както тук ще се окаже, са съвсем частично осигурени. Как ще се справи с тази работа министърът, на мен не ми е ясно! Защото към него ще потекат в момента на приемане на Закона – който и да е министър, дори да не е този, да е друго правителство и така нататък, към Министерството ще потекат исканията за лична помощ. И като потекат тези искания, те трябва по някакъв начин да ги приемат или да не ги приемат! А Законът е направен така, че те не могат да си позволят това филтриране. И накрая резултатът наистина ще се окаже, че ще става дума не за 70 милиона, а за 700, не дай си боже! Най-вероятно това ще е резултатът. И това всичкото го няма в бюджета! Затова Ви казвам, че аз не бих подкрепил в този вид члена, не защото не вярвам на госпожа Стоянова. Напротив, много – за трети, за четвърти път при това си изказване подчертавам: много се надявам това, което ни казахте, да е вярно! Въпросът е, че това не е достатъчно.

Господин Кутев, когато казах, че някой спекулира, изобщо нямах предвид Вас. Учудена съм, че се разпознахте. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Сигурно – не знам защо, но се опитахте в това изказване да кажете, че тези пари няма да отидат по предназначението си. Не! Те ще отидат за политиката за хората с увреждания, защото няма как да отидат другаде – където са предвидени 437 милиона лева! Може точно за личните асистенти да не отидат 71 милиона. Могат да отидат 61, могат да отидат 101 милиона, защото никой от днешна дата не може да каже колко точно. Тепърва ще се правят оценките, потребностите, ще се изчисляват тези потребности, ще се остойностяват и в крайна сметка ще стане ясно за какви пари става дума. На този етап никой не може да го каже. И точно заради това, тези 437 милиона в политиката за хора с увреждания гарантират, че Законът ще се изпълнява. А когато има приет закон, той ще се изпълнява от министъра, той няма къде да отиде. И ако на министъра бюджетът от над 1 млрд. 300 млн. не му стигне, има и други начини на финансиране. Но аз съм убедена, че в рамките на тези 1 млрд. 365 млн., за които говорим в Министерството на труда и социалната политика, ще има толкова пари, колкото са нужни, за да се изпълнява Законът, който, дай боже, другата седмица Народното събрание да приеме.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Финансирането на асистентската подкрепа до месец септември 2019 г. ще продължи по начина, по който това се е реализирало тази година. Нищо по-различно. В Закона за личната помощ Вие прекрасно знаете, че е казано, че личната помощ стартира, и то не за всички, а само през 2019 г. за тези, които са с най-тежки увреждания, което означава, че не всички, които имат потребността през 2019 г., ще получат така наречената „лична помощ“. Това означава още веднъж – Вие знаете много добре, че в Закона са разписани категориите хора с увреждания, които имат право на лична помощ, разписани са и часовете, разписана е и часовата ставка, така че няма никакъв проблем тези 14 400, както е по разчетите на Министерството на труда и социалната политика, да получат лична помощ според направлението и според часовете, които са указани, след като премине оценката на техните потребности. Законът сме го разписали по начин, по който да има яснота, защото това е най-важното. Ако определим финансова рамка, както впрочем настояваха част от членовете на работната група по време на обсъждането на Проекта за второ четене, ако разпишем конкретната рамка – ние го направихме, оказа се обаче, че това води до притеснение, води до съмнения, че има прозрачност в тези 150 милиона, води до съмнение, че няма да има финансиране. Затова е възприет този подход. Предлагам да го подкрепим, още повече че предстои да приемем Закона за личната помощ и Закона за хората с увреждания вероятно през следващата седмица.

Уважаема госпожо Стоянова, ще започна с това, че никъде не съм се разпознавал. Просто прекалено много спекулации се събират напоследък и призовах да кажете къде виждате съмнения. Вие пак не казахте кои са хората, които виждате в съмнение! Можехте да разсеете всички съмнения, като кажете кого. Не, себе си не припознавам в това! Напротив, аз знам точно какво съм направил през последната година и половина и знам, че ако всяка опозиция работеше по този начин, държавата щеше да бъде по-добре – за себе си, лична оценка, колкото и да е нескромно. Дано и бъдещите опозиции да могат да направят това, което успяхме ние да направим през това време! По повод на Закона и на това как се финансира. Добре. Аз мога, господин Адемов, да приема логиката, че този закон ще бъде финансиран при тези ограничения, в които той се намира, и се надявам това да стане така. В края на краищата за мен е важно, че всички ние изминахме през това време един път, в който успяхме, най-малкото, да задвижим един много сложен механизъм. Предполагам, че всички сме наясно, че със Закона и за хората с увреждания, и за личната помощ, които предстои да приемем, ние решаваме само 10 – 15% от проблемите, които стоят. И именно затова съм особено ревнив в този разговор, защото, при положение че решаваме само 10 – 15% от нещата и ако ние не ги решим така, както трябва, тоест не просто да определим едни 150 милиона, а те да отидат по съответния начин, така че максимално да решават проблемите – още повече, че тези хора много ясно знаят какво искат, те в много голяма степен са определени, и затова процесът стигна дотук. Ние няма да постигнем резултати. Аз вече го казах на Социалната комисия. Вероятността да има протести само след няколко дни, след няколко месеца отново отпред е много голяма не за друго, а защото ние сме решили много малък процент от проблема. В същото време ние вече месец и половина, една година се занимаваме с това. Всички чуха как едни милиони се наливат и като си получат сметчиците хорицата и видят, че от 250 лв. му е станала 280 лв. помощта на месец, не дай си боже, това да е резултатът, но той предстои, искам да Ви кажа, че няма да има доволство от ситуацията. И протестите отново ще се възстановят. Затова настоявам на точното изпълнение на тези ангажименти, защото в противен случай засилваме процеса. (Реплика: „Времето!“) И последно…

Приключвам, да.

Моята молба е господин министърът да поеме ангажимента. Аз съм напълно наясно, че министър Петков свърши изключително много работа през това време, но в края на краищата това, как ще се изразходват средствата по този специално казус, според мен е нещо, за което трябва да чуем и ангажимента на министър Петков. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ще започна с последното, с което свърши Антон Кутев – по предложението на госпожа Стоянова. Разбира се, че ще подкрепим това предложение с лекото съмнение, което е лично мое съмнение, дали този трансфер трябва да бъде към бюджета на Министерството на труда и социалната политика или към бюджета на общините. В интерес обаче на спокойствието на тези хора, които очакват този трансфер, може би е по-добре тук и да го виждат, защото те говорят и преговарят с Министерството на труда и социалната политика. Следващото, което искам да кажа по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, защото този чл. 14 определя бюджета точно на това министерство, разходите за персонал – 109 млн. 261 хил., тук явно е предвидено десетпроцентното увеличение на заплатите на работещите в Министерството на труда и социалната политика. Аз съм длъжен да Ви кажа, че в Министерството на труда и социалната политика и неговите подразделения, и второстепенни бюджетни потребители на бюджета са с най-ниски заплати от всички държавни администрации. Ако бъркам, нека ме поправи господин министърът! И си мисля, че там увеличението трябва да е поне малко повече от 10%, за да може да настигат другите администрации, защото по този начин неравенствата в заплащането в самите държавни администрации ще се увеличават. Знам, ще ми кажете за принципа да не се разпределят на калпак и така нататък, а според заслугите на хората, но като цяло в Министерството на труда и социалната политика работещите хора вземат по-малки заплати от другата държавна администрация. Наложително според нас, от парламентарната група на „БСП за България“, е да се увеличи бюджетът на Министерството на труда и социалната политика със 190 милиона. С тези 190 милиона ще финансираме алтернативните политики, които предлагаме да се реализират чрез Министерството на труда и социалната политика. Ще ги спомена едно по едно, защото по-нататък ги има в нашите предложения, но тук следва да бъдат финансирани, и да кажем откъде ще бъдат финансирани, затова ще ги спомена. На първо място ще посоча разширяване обхвата на помощта от 250 лв. в началото на учебната година освен за първи клас и за учениците от семействата с ниски доходи от втори, трети и четвърти клас, като смятаме, че тази допълнителна помощ ще обхване общо 120 000 деца повече. Става въпрос за една сума от 30 млн. лв. По-нататък след съответните поправки и предложения за поправки в Закона за семейните помощи за деца, разбира се. На следващо място, увеличаване може би на най-важното – увеличаване на средствата по Националния план за действие по заетостта. Националният план за действие – там са предвидени около 100 млн. лв. Търся цифрата, не я виждам в момента, значи 106 млн. 473 хил. лв. Смятаме, че трябва да бъдат увеличени тези средства с 80 млн. лв. повече, най малкото заради това, че с увеличаването на минималната работна заплата се намалява броят на хората, които могат да бъдат включени в програми и мерки по заетост. Сигурно е излишно да казвам, но за хората, които не са запознати с политиките по заетостта и с Националния план за действие по заетостта, ще кажа само, че там са тези програми, които са за стажуване, чиракуване и субсидирана заетост на млади хора, програми за осигуряване на безработни лица над 55-годишна възраст и така нататък. Не на последно място, заетост и обучение на хора с увреждания. Така че тези 80 млн. лв. не са малко. На следващо място, увеличение на еднократната помощ на майки студентки от 2880 лв. на 6400 лв. и едно нещо, което е ново, което предлагаме – това е да се дава на всяко родено второ или трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди и в момента на раждане на детето, десеткратният размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете и продължи да се определя нататък със Закона за държавния бюджет.

Да, свършвам. Аз мисля, че това са все мерки, които могат да бъдат подкрепени, още повече че те няма да натоварят кой знае колко бюджета. А пък Министерството на труда и социалната политика заслужава да му бъде увеличен малко повече бюджетът. Благодаря Ви.

Много държа всички да бъдат така пунктуални. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин министър Петков, уважаеми колеги! Искам да доразвия един детайл от казаното от господин Гьоков по един свой начин. Искам да го развия с голямо притеснение. Следващата година ще бъде много трудна за Министерството на труда и социалната политика. То има да провежда една започнала с новите закони реформа, която ще изисква не само задържане на настоящия капацитет, но и неговото нарастване. Плюс това изправени сме на прага на един експеримент, който е продиктуван от вече назрялата необходимост сред хората с увреждания, техните семейства, а така също и вече назрява необходимост, изразена и от Министерството на труда и социалната политика. И се безпокоя, от какво? От това, че в Министерството на труда и социалната политика разходите за Фонд „Работна заплата“ и за персонал не се увеличават с необходимото. Накратко ще кажа, докато на дирекциите „Социално подпомагане“ навсякъде ще бъдат възложени много тежки функции по изработването на индивидуалните оценки на потребностите им – подпомагането на хората с увреждания при тяхната самооценка, посещенията, които трябва те да направят, изграждането на нови звена. Това ще изисква сериозен капацитет от сериозни специалисти. Със свой Закон възложихме нови функции на Инспекцията по труда. Припомням само около фалита на фирмите, които дължат работни заплати. Агенцията по заетостта също трябва да работи в нови условия, където да може да срещне потребностите на бизнеса за обучението и с обучението на работната ръка. Всички тези неща не могат да бъдат решени, ако се запази това ниво на заплащането. Повишението с 10%, за което говори господин Гьоков, според мен и познанията, които имам, поне 60% от това е от повишението на минималната работна заплата. В тази сфера хората, които работят там, чакат с удовлетворение повишаването на работната заплата, а то също е с 10%. Ако погледнем как се е движил фондът на Министерството през годините, миналата година нарастването като абсолютна стойност по прогнозни данни е било по-голямо, отколкото е нарастването сега. Не знам дали ще се съгласите, господин Министър? Миналата година са били 10 млн. 500 хиляди, тази година са 10 млн. 100 хил. Затова тези притеснения ме навеждат на това. Дано не се стигне тази година на улицата за протести да излязат както хората, ако, не дай си боже, не можем да проведем правилно реформата с хората с уврежданията, така също и социалните работници, които трябва да я проведат. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля за процедура по прегласуване. Някои колеги не успяха да гласуват. (Шум и реплики.)

По чл. 15 има предложение на народните представители Николай Панев и Кристиан Вигенин: „В чл. 15 (1) се правят следните изменения: 1. Т. II. „Разходи“ числото „548 575,9“ се заменя с „560 575,9“. 2. Т. II. 2. „Капиталови разходи“ числото „19 900,0“ се заменя с „31 900,0“. 3. Т. II. 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „10 700,0“ се заменя с „22 700,0“. В чл. 15 (2) се правят следните изменения: 1. Т. 2 „Политика в областта на диагностиката и лечението“ числото „392 658,2“ се заменя с „404 658,2“. 2. На ред „Всичко“ числото „548 575,9“ се заменя с „560 575,9“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „VІ. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „548 575,9“ се заменя със „798 575,9“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „528 675,9“ се заменя със „708 675,9“; - на ред 1.1. „Персонал“ числото „245 964,3“ се заменя с „281 102,3“; - на ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „104 126,0“ се заменя с „238 988,0“; - на ред 1.2.1. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „104 126,0“ се заменя с „238 988,0“; - на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „19 900,0“ се заменя с „89 900,0“; - на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „10 700,0“ се заменя с „13 000,0“; б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „511 075,9“ се заменя със „761 075,9“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „554 075,9“ се заменя с „804 075,5“. 2. В ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве“ числото „101 125,0“ се заменя със „137 125,0“; б) на ред 2. „Политика в областта на диагностиката и лечението“ числото „392 658,5“ се заменя с „596 658,5“; в) на ред 3. „Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия“ числото „34 397,8“ се заменя с „44 397,8“; г) на ред „Всичко“ числото „548 575,9“ се заменя със „798 575,9 “.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предвиденият бюджет на Министерството на здравеопазване е в размер на 548 575,9 хил. лв., като ръстът спрямо бюджета за 2018 г. е в размер на 53,4 млн. лв., или се увеличава с ръст 10,78%. Както показват актюерските разчети, на базата на заложените промени в сектор „Здравеопазване“, особено след като Изпълнителната агенция „Медицински одит“ и Изпълнителна агенция по трансплантация се преобразуват и сливат в новосъздадената Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, предлаганият финансов ресурс за Министерството на здравеопазването считаме, че е недостатъчен. Ето защо на базата на разчети, които направиха експертите на „БСП за България“, между първо и второ гласуване в нашето предложение предлагаме числото на вносителя в чл. 15 „Разходи“, в т. ІІ да се замени с числото „560 575,9 хил. лв.“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Нашето предложение е свързано с осигуряване на допълнителен финансов ресурс в размер на 12 милиона за доизграждане на новия болничен комплекс в град Ямбол – един поет ангажимент от Политическа партия ГЕРБ още през 2012 г., към жителите на областта. През този период от шест години са налице само обещания, но без реални стъпки за решаване на този изключително важен въпрос за гражданите на област Ямбол. В тази връзка ние предлагаме бюджетът на Министерството на здравеопазването да се увеличи с 12 млн. лв., които да са целеви средства за довършване на болничния комплекс, защото решаването на този проблем само с обещания досега не доведе до реален резултат. Конкретните ни предложения: в чл. 15, т. 1 „Разходи“, числото „548 579,9“ се заменя с „560 575,9“, „Капиталови разходи“ – числото „19 900“ се заменя с „31 900“ и в т. 3 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „10 700“ се заменя с „22 700“. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Тенденцията, която наблюдаваме в последните години, е все повече дейности да се прехвърлят, и съответно сумите за тях, от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса. Обаче ние считаме, че Министерството на здравеопазването има своите функции и те трябва да имат и достатъчно средства, за да помагат на различните звена от системата на здравеопазването в Република България. Ние стигаме до положение, в което Министерството трябва да реагира, а то поради липса на средства не може да реагира. Последните примери са за търсенето на средства за закупуване на ангиограф за Врачанската областна болница, търсенето на средства за закупуване на апарати за хемодиализа, което е добре, че се реализира, просто защото средствата за апаратура и високи технологии в системата на здравеопазването се изчерпват сравнително бързо, а болничните заведения, говоря за държавните и общинските, нямат достатъчно, за да могат да си ги закупят. За Ваша информация, дълговете на държавните и общинските болници вече са почти 600 млн. лв., а на частните са около 400. Това всичко говори, че нямаме достатъчно средства за капитални вложения, а когато в една дейност няма средства за капитални вложения, тя просто не върви и затова ние предлагаме ролята във финансирането на системата на здравеопазването в България, на Министерството на здравеопазването да се увеличи. Затова ние предлагаме именно на ред втори в чл. 2 „Политики в областта на диагностиката и лечението“, откъдето точно могат да се вземат средства за финансиране на капиталови вложения в болниците, и не само в болниците, а и в други заведения, да се увеличи с 240 млн. лв. В същото време ние считаме, че политиките в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве в България, постоянно говорим, че са подценени. Всички знаем, че трябва да имаме профилактика, превенция на заболяванията, а в същото време не отделяме тези средства за една модерна превенция – такава, каквато в момента е оптимална в този информационен свят. Затова ние предлагаме тук средствата да се увеличат в размер на 36 млн. лв. И накрая, средствата за политиките в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия предлагаме да се увеличат с 10 млн. лв. Всичко това прави една сума от 250 млн. лв., която считам, че трябва да бъде предоставена на Министерството на здравеопазването, за да отговори на част от изискванията, които, пак повтарям, системата на здравеопазването има към него. Благодаря Ви.

По чл. 16 – предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „VІІ. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „664 974,6“ се заменя със „755 974,6“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „645 476,4“ се заменя със „736 476,4“; - на ред 1.1. „Персонал“ числото „372 573,1“ се заменя с „427 173,1“; б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „652 119,6“ се заменя със „741 119,6“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „1 206 642,5“ се заменя с „1 371 413,6“; - на ред 2. „Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации“ числото „-549 522,9“ се заменя с „-628 294,0“; - на ред 2.2. „Предоставени трансфери“ числото „-551 397,9“ се заменя с „-630 169,0“; - на ред 2.2.1. „в т.ч. за Българската академия на науките“ числото „-94 112,5“ се заменя с „-107 557,1“; - на ред 2.2.2. „за държавните висши училища“ числото „-457 285,4“ се заменя с „-522 611,9“. 2. В ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот“ числото „578 388,6“ се заменя с „669 388,6“; б) на ред „Всичко“ числото „664 974,6“ се заменя със „755 974,6“. 3. В ал. 4 таблицата се изменя така: (Съгласно таблица, приложена в текста на Доклада на Комисията.)“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милен Василев: „В чл. 16, ал. 1, Раздел II. „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“ да бъде създадена нова точка: „2.2. Трансфер за реновиране на студентски общежития, 29 400,0“.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Вълчев, уважаема Комисия по образованието и науката, колеги! Искам да започна с позитивизъм и да кажа, че изключително подкрепяме предложението на Министерството за 20-процентното увеличение на заплатите на учителите, за 10% увеличение на непедагогическия персонал, 42 млн. лв. за извънкласна дейност в училище, особено за работа с ученици, за които българският език не е майчин, за професионално образование и другите моменти и точки от бюджета, които са повишени. (Ръкопляскания.) Но, тук искам да кажа едно голямо „но“. За момента работим с 3,6 от брутния вътрешен продукт. Европейските стандарти са между 4,5 и за най-развитите страни е 7. Надявам се, че постепенно ще работим заедно в тази насока и ще успеем да достигнем поне 5% от брутния вътрешен продукт. Вторият момент, на който искам да обърна сериозно внимание, е нашето предложение за 50 млн. лв., които могат да бъдат намерени, и те са във връзка с това, че предлагаме един… (Реплика.) Има ги, заложени са в бюджета. Показали сме в алтернативния бюджет къде да бъдат намерени. Но нека не се апострофираме, а да кажем, че това е изключително важно, защото предлагаме един учебник по един предмет, безплатен до 12 клас. Безплатните учебници са също стъпка към социалната политика и прозорец към образованието – това, което искаме да постигнем. Още една точка, която сме предложили, а това са 20 милиона за Националната библиотека. Ще кажете: защо в този бюджет? Да, тези пари могат да бъдат и към бюджета за култура, но трябва да подчертая, че Националната библиотека се нуждае първо от ремонт, за да може да съхраним това, което имаме, след това от модернизация с цел запазване на българската книжовност, а и нашите приоритети, включително и със Стратегията за развитие, възпитание и запазване на българщината в образованието. За съжаление, не така добре стоят нещата в областта на висшето образование. Там няма повишение на бюджета. 39 милиона е повишен бюджетът за висше образование, които ще бъдат разпределени спрямо качеството, което предлагат университетите. Правилна политика, но тези 39 милиона са абсолютно недостатъчни, защото съществува диспропорция във висшето образование, от една страна, между различните университети, мога да дам пример, а също това е свързано и със заплатите на преподавателите в университетите. Наистина ще дам най-фрапиращия пример – има професор в университет със заплата 897 лв. срещу друг университет от 3000 лв. Трябва да преборим тази диспропорция в университетите и да гарантираме една добра заплата на асистентите, на преподавателите, защото няма да останат млади хора в българските университети. Не може при минимална работна заплата за държавата 560 лв., асистентската заплата да се доближава до тази минимална работна заплата и да няма понякога дори 100 лв. разлика с нея. Затова предлагаме 78 милиона повече за висшите учебни заведения, които да гарантират поне средствата, необходими за спазване на минималната работна заплата, и да задържим нашите млади преподаватели и докторанти в университетите. На трето място, искам да обърна внимание на българската наука, която трябва да бъде не само в Българската академия на науките, а и в университетите. Нека от тези средства – не можем и няма как да гарантираме 10% от субсидията на университета, която е записана по Закон – 10% да бъдат за научна дейност. За съжаление, този показател също не можем да го постигнем. Имам и обяснение защо са толкова ниски заплатите в Българската академия на науките и в някои от университетите – защото не е актуализирана близо 10 години субсидията за един студент. В тази връзка призовавам да обърнем внимание на висшите училища, Българката академия на науките и Селскостопанската академия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ще започна с това, с което завърши моята колежка – че науката не е финансирана с този бюджет и създава предпоставки тя да бъде със затихващи функции. С Българската академия на науките Вие имате подписано тристранно споразумение месец февруари, при което поехте ангажимент – актуализация на заплатите спрямо средната работна заплата, а също така и дофинансиране на Академията, която значително изостава по отношение на бюджетната субсидия. Нашето предложение е тази субсидия да бъде 107 млн. лв., но явно в бюджета това не е отразено. Не е отразено и споразумението, което сте подписали през месец февруари, което означава, че Академията… (Реплика от народния представител Милена Дамянова.) Може да ми направите реплика. …в крайна сметка основно ще бъде недофинансирана. Това вече е геноцид! Повярвайте ми, имате Стратегия за научни изследвания, нямате насреща абсолютно никакъв резултат. Фонд „Научни изследвания“ е на символично ниво. Науката в университетите – 8 милиона, които отиват най-много за някакви учебници, които трябва да бъдат съответно разпространени. Защо Министерството на образованието и науката десета година се държи като мащеха към научните изследвания? Не ги разбирате, не можете да вникнете в работата на научните институти или просто смятате, че няма нужда от българска наука? Няма иновации без българска наука! Ако това не се разбере, не може да развивате иновационни стратегии. Не може да искате българската икономика да се развива, ако не подкрепяте научните среди. С 800 лв. средна работна заплата в БАН ми кажете точно колко души ще останат и ще работят? Колко докторанта, колко млади учени ще отидат да развиват българската наука? Моля да обърнете внимание, настояваме, това, което сме предложили – увеличение на бюджета на БАН, да стане сега, а не месец януари, както миналата година, когато излязоха на протест, и Вие веднага съответно осигурихте 15 млн. лв. допълнително. Това е нашето предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова! Миналата година Вие, действащото Народно събрание, приехте Национална стратегия за насърчаване на научните изследвания, в която е заложено увеличаването на средствата за научни изследвания. Тази стратегия втора поредна година се реализира чрез представения проектобюджет. Средствата за научни изследвания – може да видите и в Доклада към бюджета – са увеличени с близо 200 милиона за тези две години. Конкретно по отношение на Българската академия на науките, субсидията беше увеличена за тази година с 6 милиона, впоследствие с още 15 милиона. Бяха одобрени национални научни програми – нещо, което е нямало през предходните години, в размер на 20 милиона, от които 10 милиона ще постъпят в Българската академия на науките. Бяха одобрени 10 милиона за изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, от които 7 милиона ще постъпят в Българската академия на науките. Бяха увеличени средствата за Фонд „Научни изследвания“ с 8 милиона, от които близо 4 милиона ще постъпят в Българската академия на науките. Сумарно средствата са увеличени с над 40 милиона. Този ръст е без аналог през други години и за други години, без аналог с други бюджетни организации. Разликата в случая е, че Вие предлагате това да стане безусловно, а ние сме го заложили чрез Фонд „Научни изследвания“ и най-вече чрез националните научни програми. Тоест срещу възлагането на определени дейности, които имат значение за обществото и които се извършват на конкурентен принцип, или които ние като държава сме възложили на Българската академия на науките, така че в този смисъл това, което казахте, не е точно. Средствата за Българската академия на науките са увеличени в много голяма степен, а една от 11-те национални научни програми е точно за подкрепа на млади учени и постдокторанти. Всички ангажименти в Споразумението, което цитирахте, са изпълнени. Не е вярно това. Не сте запознати със Споразумението. Няма такъв ангажимент, какъвто цитирахте. Абсолютно всички ангажименти в Споразумението, което подписахме в началото на годината, са изпълнени, а с този проектобюджет продължава да се изпълнява Националната научна стратегия. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

По чл. 17 има предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители: „І. В чл. 17 се правят следните промени: 1. В ал. 1, Раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения, (трансфери)“ числото в т. 1, колона 3 „168 396,2“ се заменя с „200 396,2“. 2. В ал. 2 от Законопроекта за държавен бюджет на Република България предложените разходи по политики да се изменят, както следва: а) 1800.01.00 Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство (включително ремонт на Народната библиотека + допълваща субсидия за ремонт на читалища и регионални библиотеки – паметници на културата) числото „20 888,8“ се заменя с „24 940 800“, като във: 1800.01.01 Бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ числото „5 486 900“ се заменя с „10 486 900“; 1800.01.02 Бюджетна програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ числото „13 462 900“ се заменя с „14 510 900“; б) 1800.02.00 Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременното изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование числото „168 345,7“ се заменя със „174 434 700“, като във: 1800.02.01 Бюджетна програма „Национален фонд култура“ числото „996 500 лв.“ се заменя с „1 996 500“; 1800.02.02 Бюджетна програма „Филмово изкуство“ числото „14 415 000“ се заменя със „17 455 00“; 1800.02.03 Бюджетна програма „Сценични изкуства“ числото „91 199 400“ се заменя с „99 199 400“; 1800.02.06 Бюджетна програма „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“ числото „6 004 000“ се заменя с „15 004 000“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „VІІІ. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в Раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „194 396,2“ се заменя с „210 537,7“; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „186 741,5“ се заменя със „198 330,8“; - на ред 1.1. „Персонал“ числото „115 649,1“ се заменя със „123 808,4“; - на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „7 654,7 “ се заменя с „12 206,7“; б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „168 396,2“ се заменя със „184 537,2“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „168 396,2 “ се заменя със „178 537,2“. 2. В ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство“ числото „20 888,8“ се заменя с „25 441,0“; б) на ред 2. „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“ числото „168 345,7“ се заменя със „179 935“; в) на ред „Всичко“ числото „188 396,2“ се заменя с „210 537,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Искам да мотивирам едно от направените предложения от моите колеги от Комисията по култура от „БСП за България“, в което настояваме бюджетът за култура да стане поне 200 млн. лв., а не както е предвидено в бюджета – 186. Истината е следната: когато човек види предложенията, разбира едно – културата е изтърсачето на този бюджет. Можем много хубави приказки да сме чували за бюджета, много хвалби, много тупания в гърдите, но истината е, че културата е черната дупка и на нея ѝ е отредена ролята на малката кибритопродавачка, която да зъзне навън в студа, и каквото е останало, е било разпределено за нея. Това не показва никакво отношение към културата и най-важното – противоречи дори на една заповед на министъра на културата, който твърди, че министерството му трябва да работи и да направи културата приоритет. Нищо подобно! Нещо повече, замръзването на процента на 0,5 от БВП всъщност издава една трайна политика на пренебрежение на културата, тъй като безвремието тук всъщност действа деградиращо, а не показва никакво развитие. Дългосрочната бюджетна прогноза дори е, че културата ще бъде 0,4% от брутния вътрешен продукт, което е в противоречие с всички обещания, които чухме от ГЕРБ, че ще се работи, за да стигне културата до 1% от БВП. Нищо подобно! Точно обратното, падението продължава да бъде пълно и ако разбирам да е нямало периоди, в които да е било по различен начин, но през 2008 г. по времето на така мразената Тройна коалиция стигнахме до 0,8% от БВП. Сега деградацията продължава. Това е тъжната истина. В бюджета културата е в ролята на сирачето, пратено навън на студа. Господин Министър, има и нещо друго, което обаче трябва да се каже – това предложение, направено по този начин, освен отношение към културата, издава отношение към цялото Министерство. След такова предложение единствените нормални реакции са две: едната е да заплашите със самоубийство, както напоследък е много модерно, и с представителите на кабинета с релса да скочите от някой мост, или да се гръмнете на площада, а другото е просто да подадете оставка (възгласи от народния представител Станислав Иванов: „Еее! Извинявайте, ама…“), тъй като цитирам, господине, цитирам. За съжаление, отношението дотук показва единствено и само това, че културата няма да бъде приоритет в рамките на това правителство! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз не мога да бъда толкова цветиста. Мисля, че с колегите отляво имаме една обща мечта и това е един ден някой да застане тук и да каже, че има достатъчно пари за култура. Всички ние си даваме сметка, че това е утопия. Пари, разбира се, особено за култура, винаги се искат повече и винаги не достигат. Но не мога да се съглася с квалификации от типа, че културата е изтърсак и че е абсолютно пренебрегната. Ще контрирам с няколко цифри, защото е важно хората да имат представа какво се случва в тази сфера. Все пак трябва да кажем, че в бюджета за 2019 г. са предвидени 20 милиона повече за култура. Когато говорим за парите, които са за следващата година, имаме основание да кажем: „Два пъти по 100%“. Средствата, които са увеличени със 100%, са за библиотечните фондове и за книгоиздаването – от 1 милион миналата година сега стават 2 милиона; и още веднъж 100% – когато става въпрос за творчески проекти, включително и за Фонд „Култура“. През 2018 г. са предвидени 1 милион и 500, сега са увеличени с толкова. Друго много важно перо е за фестивалите и конкурсите, защото ако миналата година са предвидени 740 хиляди, сега те скачат с половин милион. Знам, че когато говорим за култура, цифрите не са достатъчно изразителни, но когато говорим за бюджет, трябва да обясним все пак, защото от казаното от опозицията оставаме с впечатление, че бюджетът не е мръднал. Трябва да посочим, че и в трите медии, които са свързани и които са под шапката на Министерството, по-точно които са към културния бюджет, е предвидено увеличение. Общо за Българската национална телевизия, за Националното радио и за БТА – това са около 7 милиона. Аз не искам да прекалявам с цифрите, но ще повторя една реплика, която преди известно време каза колегата Тома Биков от тази трибуна: „Всичко е култура“. Когато говорим за бюджет, е важно да се каже, че по-съществената част от парите, които се инвестират в културни проекти, са тези средства, които са предвидени за създаване на подходяща среда. Факт е, че театралните зали са пълни, салоните са пълни, в галериите има хора. Знам, че парите не достигат и ние винаги ще искаме повече. И аз искам повече, но трябва да си даваме сметка с какво разполагаме. Всичко е култура и затова трябва да инвестираме в среда, която е подходяща и благоприятна за създаване на културни продукти. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Саватева! Хубаво е това, което казвате. Харесва ми по принцип като изявление и като това, че трябва да се стремим към мечти, обаче как все мечтите остават само за културата. Аз знам, че е добре творците да мечтаят, но е хубаво и да бъдат финансирани по-добре. Колкото и да описвате разчетите, факт е, че увеличението е само 20 милиона, които ще стигнат основно най-много за заплати, няма да остане нищо за капиталови разходи, няма да остане нищо! Истината е следната: културата остава на същото ниво, на каквото е тази година. Може да се хвалите, че парите за отбрана или за образование са повече, но културата е замръзнала в безвремието, така характерно за Бойко Борисов 3. Съжалявам за тежките изводи, съжалявам, че трябва да се казва по този брутален начин, но българската култура не е приоритет, дори и Вашият тон го доказва, тъй като когато тънем в извинение и тръгнем да говорим с реплики като: „Всичко е култура“, то тогава наистина нещата са много зле. Когато говорим за Министерството на културата, там отстъплението е съвсем очевидно. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Бяха великолепни изказването и репликата на господин културтрегера на БСП. Трябва малко да се развеселим, да е жив и здрав човекът, той има малко пловдивска жилка и аз ще го върна на темата „Пловдив“, за да му кажа, че точно в културата за разлика от другите секторни политики не всичко е пари. За госпожа Саватева, разбира се. За културата трябва и много сърце, много любов, за да има българска култура. Имало е и ще я има! Ще Ви кажа, че през 1999 г. в Пловдив беше проведен европейски месец на културата… Тогава имах честта да бъда кмет на този град. Ваш много добър депутат избяга от държавния си изпит, за да дойде и да слуша „Металика“ пред 60 хиляди души в Пловдив. Да го аплодираме! (Ръкопляскания.) Металист, а металистът не може да бъде комунист. Сега – 2019 г., когато говорите за лошия Бойко и за лошата култура – искам да Ви кажа, че благодарение на този лош министър-председател и на този лош министър на културата догодина Пловдив ще бъде европейска столица на културата и лицето на България пред Европа и света! Ето такава култура ѝ трябва на България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Саватева, Вие казвате, че всички имаме мечта да има повече пари за култура. Тази мечта може да се осъществи, защото, уважаема колежке, от култура може и да се печели. България може да печели. Говоря не само за печелене на самочувствие, защото ние имаме изключително богата култура, не само за печелене на популярност, а и за печелене на пари. Виждате какво се случва в съседните държави, наши съседки – например Гърция. Като такъв пример ще дам тракийските храмове в околността на Старосел. Знаете ли, че там към някои от тях дори няма табела, а те са уникални в световен мащаб. Няма табела, хората не могат да ги намерят къде са. Там са тракийските гробници, тракийският храм – този с колоните. Сега всеки един по това време може да отиде, да натовари колоните в някакъв камион и да си замине с него – не се охраняват, не се поддържат, защото няма пари в Министерството, а заедно с Министерството на туризма – може да се прави така наречения „културен туризъм“. Може България да печели от това нещо, стига да се вложат достатъчно пари. Аз съм сигурен, че настоящият министър и бившите министри на културата искат да поддържат, искат да развиват тези паметници, но нямат тази възможност, защото този бюджет ги ограничава. Затова приемете нашите предложения – да има повече пари за културата, защото са прави тези колеги, които казаха, че културата е всичко. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Що се отнася до констатациите, че културата е замръзнала – ако 20 милиона за БСП са нула, аз не мога да си представя какво отношение имат те към средствата. 20 милиона са 20 милиона и те могат да се изразходят много рационално, ако, разбира се, се създаде правилна политика. Аз съм убедена и не мога да приема, че абсолютно нищо не се е случило. Разбира се, повтарям, че колкото и да се даде за култура – винаги ще се иска повече, но трябва да сме реалисти и да знаем с какво разполагаме. Що се отнася до това, което казахте, господин Попов, аз съм съгласна – да, от култура може да се печели и пълните зали го показват. Разбира се, може да се печели и от други сектори. Мисля, че Министерството на културата има правилна визия за това. Просто трябва да натисне малко повече педала. Що се отнася до казаното от господин Гърневски – съгласна съм, не всичко е пари, но парите също са важни. Разбира се, само с пари не се случват нещата. Трябва и сърце! В доста сфери ние виждаме, че резултатите се появяват, когато има комбинации от двете неща. Само ще допълня нещо, което пропуснах. Важно е да се отбележи, че в този бюджет има някаква добра тенденция към подсилване, към даване на възможност за развитие и на регионалната култура, защото има увеличение на субсидираните бройки и за музеите – имам предвид регионалните, и за библиотеките, и за читалищата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Да се върнем на темата, защото тук имахме изказване: комунисти, медалисти. Говорим обаче за култура и е изключително важно. Няколко пъти от тази трибуна в лично качество благодарих за добрата на работа на Комисията по култура и медии и съм бил искрен. Колегата Тома Биков може да потвърди, че тази комисия функционира и то добре. Постига се консенсус по много въпроси. Не знам обаче дали, госпожо Саватева, критикувахте министъра, като казахте, че трябва да има повече сърце и душа в Министерството и да се работи с такова. Вярвам, че всеки министър би трябвало да работи по този начин. Проблем е на управлението, когато увеличава парите – да, с 20 милиона, но секторът признава, че това увеличение ще е повече за заплати, отколкото за развиване на дейност. Българската култура трябва да развива дейност, защото е изключително важно. Към момента, знаете, всички от сектора го казват, е трудно. Ние не можем или с големи усилия съхраняваме културните си ценности, а какво остава да ги развиваме? Така че парите са крайно недостатъчни. Тук бяха споменати числа, нека да ги припомним. Виждам, че има хора, които слушат внимателно: 0,4% от БВП, тенденция при Вас, финансиране на културата – 0,8, когато беше министър Данаилов. Значи може и е въпрос на политика, уважаеми колеги. Нищо повече, но и нищо по-малко! Въпрос на политика. Иначе, ако беше така, както казвате, госпожо Саватева, със сигурност нямаше да има такъв взрив в обществото по отношение на така наречения „пърформанс“ на Ода Жон, и това, което се случи. Там едни хора глозгаха едни кокали върху гърба на културата. Много добре знаете за какво Ви говоря. Нямаше да има такова обществено недоволство. Мисля, че дори и господин Рашидов го изрази на глас, каза си мнението достойно, което му прави чест. Прави впечатление. Именно недофинансираната култура води до това недоволство. Ако мислехте за развиване на културата, за която говорим в момента, може би щяхте да размислите по-добре и да приемете предложението, което е действаща европейска практика в страна от Европейския съюз – Италия, за културния чек. Защото това щеше да струва не повече от седем, осем милиона лева годишно, тъй като, за съжаление, хората, навършили 18 години, всяка година намаляват все повече и повече в страната и никак не са много. Това също трябва да го знаем. Като каза колегата за тракийските гробници, трябва да Ви кажа, че откриването на мощите на Йоан Кръстител на остров „Свети Иван“ до Созопол е знаменито, бих казал, в световната история. Само че как го съхраняваме е друг въпрос. Който иска да се убеди с очите си, да отиде и да види в какво състояние е тази светиня, този параклис там. И действително всеки може да разграби там каквото си пожелае. Това е притеснително. И всеки, когото го боли за културата, аз вярвам, че с всички нас е така, няма как да не го отчете. Разбирам, че тези двадесет милиона са повече, но не и когато става дума само за заплати, и това всички го заявиха в Комисията. Нека си го припомним и да отчетем това, което предлагаме като вариант. Мисля, че както постигаме консенсус в тази комисия, така и в бъдеще можем да подобрим нещата с общи усилия. Темата наистина е много важна и е изключително от особено значение за българската култура и българската памет. Благодаря Ви.

По чл. 18 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ІХ. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „Разходи“: - на ред ІІ. „Разходи“ числото „52 627,1“ се заменя със „62 627,1“.; - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „50 913,4“ се заменя със „60 913,4“.; - на ред 1.1. „Персонал“ числото „31 778,3“ се заменя с „38 788,3“; б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: - на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „648,6“ се заменя с „10 648,6“; - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „66 298,6“ се заменя със „76 298,6“. 2. В ал. 2: а) създава се нов ред 3: „3. Политика в областта на превенцията от природни бедствия 10 000,0.“; б) сегашният ред 3 става ред 4; в) на ред „Всичко“ числото „52 627,1“ се заменя с „62 627,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Министър! Предлагаме на Вашето внимание едно разумно предложение за трета година поред. Привличам Ви вниманието, за да го разберете: в ал. 2, след т. 2 „политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост“ предлагаме „политика в областта на преференцията от природни бедствия 10 милиона“. Защо? Всички знаем, че реките са градообразуващ фактор, всички знаем, че в рамките на градовете кметовете на общини имат задача да се грижат и да правят преференция с тяхното поддържане. Данъци за това нещо няма. Данъците, виждате колко са спестени и колко много ангажименти имат общините. Нашето предложение е да започнем с малка стъпка за всички български общини, които имат реки, за да може да започнат, първо, да поддържат, да правят превенция, след това да разкрият потенциала именно на речната инфраструктура. Обръщам се към всички членове на парламента: подкрепете го, това е добро решение. То дава възможност за добра политика. Иначе работим стихийно. Дойде бедствие или средства се търсят, или от бедствия и аварии се преливат средства, които са необходими за други по-големи политики. Това е нашето предложение. То е изключително работещо и се обръщам към Вас да го разберете и да го подкрепите.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Преди две седмици гледахме на първо четене Закона за чистотата на атмосферния въздух. Знаете, че България е осъдена – ние сме с най-мръсния въздух в Европейския съюз. Имаме срок от два месеца. Тогава в моето изказване казах, че тази изключително важна тема не е заложена в бюджета за 2019 г., дори и в прогнозната тригодишна рамка 2019, 2020 и 2021 г. Тъй като тогава, знаете, бяха заложени 500 хил. лв. в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, тъй като следващият чл. 19 е Законът за икономиката, много бих искал тези 500 хил. лв., които тогава бяха заложени за лаборатории и за административен капацитет, вносителите да посочат къде са предвидени, в кой ред, в кое перо? Направих си труда да ги видя, но така и не ги видях. Пак казвам, изключително важна тема за чистотата на атмосферния въздух. Тогава доста поговорихме на тази тема, знаете, това е една от изключително важните теми в нашите големи градове. Иска ми се, дори и в бюджета на Министерството на околната среда и водите не виждам остойностена тази тема. Ако може, вносителите да дадат малко повече конкретика. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! Искам да обърна Вашето внимание по отношение на чл. 18 и да илюстрирам моите думи с един структуроопределящ за бюджета на това министерство пример. Уважаеми колеги, капиталовите разходи, които са заложени, в това число за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, са два пъти по-големи от приходите от глоби, санкции и наказателни лихви. Смятам, че ние нямаме лошо екологично законодателство, но недостатъчният контрол по управление на процесите в околната среда и недостатъчните санкции довеждат до това природата все още да бъде в такова състояние. Смятаме, че тук значително е занижен приходът от глоби, санкции и наказателни лихви. Вторият пример, който мога да Ви дам в контекста на това, което говоря, е по отношение на политиките в областта на околната среда, които са в ал. 2, по-точно първа и втора точка. Имайте предвид, че по политиките в областта по опазване и използване на компонентите на околната среда са заложените 26 милиона. Ако реализираме по-високи приходи, а аз твърдя, че такива са възможни, а и нашето предложение е такова – да бъде заложена по-висока сума, в много по-голяма степен управлението на политиките по опазването на околната среда могат да бъдат защитени. В това число Националната система за мониторинг на околната среда има само 10 млн. лв. Моля това мое изказване да се смята и като подкрепа на предложенията на колегите Дора Янкова и преждеговорившият, които дадоха конкретни предложения. Това са моите по-големи забележки.

Член 19, чл. 20 и чл. 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 19 до 21 включително.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Ще взема отношение по въпроса с бюджета на Министерството на туризма, защото той е един ярък пример за това как се подценяват приходите и съответно след това се получава преизпълнение в бюджета, който се разпределя зад гърба на Народното събрание с постановления на Министерския съвет. Какво имам предвид? В приходната част на бюджета са заложени малко над 4 милиона приходи от концесии. Колеги, концесиите за текущата година са може би в рамките малко над 18 милиона. Начинът, по който се разпределят, е следният: 50% от тези приходи отиват в местната община, 10% отиват в бюджета на съответния областен управител и останалите 40% отиват в държавния бюджет. Ако за следващата година очакваме същите приходи, или дори по-големи от тези, които са регистрирани за тази година, простата сметка на 18 милиона показва, че около над 7 милиона би трябвало да са приходите в бюджета от таксите от концесии, което е доста повече от тези 4 милиона, които са заложени. В същото време в графата „Глоби и санкции“ числото 340 хиляди е точно същото, каквото беше заложено и в бюджета за миналата година, само че разликата е, че в началото на тази година приехме поправки в Закона за туризма, в който на Министерството на туризма беше дадена възможност за контролно звено за повече контрол, което от своя страна предполага възможност за по-големи санкции и съответно за повече приходи от това перо. В същото време това не е заложено в бюджета. Поради тази причина ние няма да подкрепим чл. 21 от бюджета на Министерството на туризма. Един съвет към министъра на туризма госпожа Ангелкова. Госпожо Ангелкова, Вие задължително трябва да настоявате за един по-висок бюджет пред министъра на финансите поне за следващия бюджет, защото бюджетът на Министерството на туризма е несъразмерен, имайки предвид приходите, които туризмът носи в държавния бюджет, както и заетостта, с която той допринася в България. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Уважаеми колега Проданов, всички искаме да има повече пари в бюджетите на министерствата. Аз не виждам някой от колегите, който да не иска това, но това са възможностите. Според мен има нещо, което е много по-важно. Това Министерство го нямаше. Ние от Политическа партия ГЕРБ го обещахме на бранша. Аз мисля, че съм сигурен, че това министерство трябваше да бъде ситуирано и то вече е факт. Въпросът е как се харчат ефективно парите от Министерството. Аз виждам наистина едно ефективно харчене на парите. Този дебат сме го водили и в Комисията. Задавал съм въпрос към министъра на туризма госпожа Ангелкова дали се прави анализ на изхарчените пари, които са за реклама. Този анализ е направен и аз виждам много голяма възвръщаемост при харченето на тези пари. Това се вижда и от ръста, който дава всяка година туризмът, което е благодарение на добрата работа на Министерството. Вие казвате, че трябва да се предвидят повече пари от санкции, които налага Министерството. Аз не мисля, че тази политика е правилна, защото има достатъчно репресии върху бизнеса и най-вече бизнесът, който касае туризма. Не мисля, че това трябва да е пътят. Ролята на Министерството на туризма и неговите контролни органи са за превенция. Мисля, че тази превенция вече доста ефективно дава своя ефект и няма такива нарушения в туризма, защото туристическият бизнес вече така или иначе започна да работи правилата. Така че политиката, която Вие предлагате, за завишаване в частта „Приходи на Министерството на туризма от глоби и санкции“ не е правилна.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бойчев, първо, що се отнася до санкциите. Ако си спомняте, когато обсъждахме Закона за туризма през месец април, от трибуната направих точно това изказване, че според нас няма смисъл от това допълнително звено, което трябва да е за контрол, защото Комисията за защита на потребителите изпълнява тези функции. Тогава Вие приехте това нещо. В крайна сметка защо се приема това звено, което получава заплати, командировки, има разходи за пътувания, за проверки и така нататък, когато в същото време това, което се очаква от приходите от санкции и глоби е същото като число от времето, през което това звено не е съществувало? По тази логика излиза, че това звено е в тежест на Министерството и на държавата. Относно по-големия бюджет. В моето изказване аз обърнах внимание, че той е несъразмерен с приноса на туризма в икономиката, защото знаете, че туризмът генерира над 11% от брутния вътрешен продукт. В същото време в процентно съотношение държавният бюджет предлага една много нищожна част от цялото това нещо. В разходите имаме заложени около 12 милиона за реклама. Вие знаете за туристическите изложения, в които участваме, колкото и малко да са те. Ние се чувстваме там като малките бедни братчета на фона на нашата конкуренция на съседните Гърция, Турция, Хърватска и така нататък, които имат в пъти по-голям бюджет. Така че политиката в сектора изисква да има правилно планиране, за да има още по-високи приходи от този сектор и съответно още по-висока заетост. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа министри! Предлагам след гласуването – от името на парламентарната група на „БСП за България“, половин час почивка. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще направя кратък коментар на предложението по чл. 19 относно бюджета на Министерството на икономиката. Прави ми впечатление, че в предложения проектобюджет никъде не се говори за ефективност на вложените средства, още по-малко се обяснява на каква база се правят бюджетните прогнози, когато говорим особено за преките чуждестранни инвестиции в страната. Така например в проектобюджета за 2018 г. Министерството на икономиката беше посочило, че очаква в страната да бъдат реализирани 17 проекта, класифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, с общата сума на инвестициите 295 млн. лв. и с бюджет на Министерството на икономиката за насърчаване на инвестициите в размер на 13,4 млн. лв. За периода януари – август тази година обаче у нас са влезли едва около 246 млн. лв. под формата на преки чуждестранни инвестиции, което означава, че може и до края на 2018 г. да не се сбъдне бюджетната прогноза на бюджета за 2018 г. За 2019 г. в същия проектобюджет за 2018 г., който разглеждахме миналата година, се предвиждат преки чуждестранни инвестиции в размер на 305 млн. лв. В настоящия проектобюджет, който разглеждаме днес с Вас, за 2019 г. те вече са станали 418 млн. лв. Вероятно това е направено само с цел да се оправдават предвидените за 2019 г. 15,4 млн. лв. разходи на Министерството на икономиката за насърчаване на инвестициите. Истината обаче е трагична, защото в бързоразвиващите се икономики за добро ниво на инвестициите се счита между 5 и 10% от брутния вътрешен продукт, като делът на преките чуждестранни инвестиции съответно е и по-голям. При нас за 2018 г. преките чуждестранни инвестиции са около 1,7% от брутния вътрешен продукт, като, както посочих, този дял е символичен. Според статистиката обаче на Световната банка страната изостава и спрямо други държави от региона. Така например сръбската икономика привлича два пъти повече чуждестранни инвестиции, което се равнява на 6,9% от брутния вътрешен продукт на Сърбия. В Румъния делът на преките чуждестранни инвестиции от брутния вътрешен продукт се равнява на 2,3%, а у нас, ако се сбъдне оптимистичната, както казахме вече, бюджетна прогноза за 2019 г., те ще са едва 0,36% от брутния вътрешен продукт. С една дума и тази година изводът е ясен: няма по-добър индикатор от размера на преките чуждестранни инвестиции за състоянието на бизнесклимата у нас. То не е добро. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По чл. 22 има предложение от народния представител Крум Зарков: „В чл. 22, ал. 2, т. 2 в таблицата – в колона 3, числото „467 533,1“ се заменя с „477 533,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Николай Тишев: „1. В чл. 22, ал. 2 в таблицата, ред 2, в колона 2 числото „467 533,1“ се заменя с числото „479 533,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.

Уважаема Госпожо председател, уважаеми колеги! С разглеждането на бюджета навлязохме в частта на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. В тази част е и бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“. Многократно в парламентарния контрол аз и колегите ми от областта, от която сме – Русе, сме поставяли въпроси за ремонт на пътищата от републиканската пътна мрежа. В материала, който придружава бюджета по отношение на АПИ, в програмата, те не присъстват и затова ние сме направили конкретно предложение за разглеждане за включване за увеличаване на сумата в колона 3 с 10 млн. лв. за ремонт и рехабилитация на точно посочени от нас пътища, а именно: Русе – Разград, Русе – Кубрат, Червена вода – Семерджиево, Новград – Джулюница, Писанец – Кубрат, Семерджиево – Просторно, Сливо поле – Юпер, Пиперково – Караманово и Гара Бяла – Босилковци. Всичко това, което изреждам, не е от познанията, които аз имам, а от доклади на Агенция „Пътна инфраструктура“, областното управление в Русе, които също са констатирали лошото състояние на тези участъци от републиканската пътна мрежа, което се потвърждаваше и от парламентарния контрол. Затова приканвам да ни подкрепите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, е за увеличаване на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ с 12 млн. лв. за пътя Малко Търново – Царево. Между другото, подобно предложение имахме и преди една година – резултат никакъв. Този път можеше да бъде, как да го нарека, магистралата на Странджа, ако не беше оставен до четвъртокласен такъв, можеше да бъде инструмент за развитието на целия регион, ако не беше оставен в такова окаяно състояние. На нас, депутатите от Бургас, ни излезе пришка на езика да говорим по този въпрос и тук имам предвид не само депутатите от БСП, но и колегите от други парламентарни сили, тъй като в предизборните си програми за 2017 г. всички бяхме го включили като приоритет и че на него му е нужен основен ремонт. За съжаление, задаваме ние въпроси, повдигаме темата, колегите от ГЕРБ правят среща с господин Нанков, излизат с много добри новини за пътя, резултат – нула. Среща в АПИ с ръководството – същият резултат. Едва преди около месец и половина, струва ми се, на въпрос на нашия народен представител Петър Кънев госпожа министърът на регионалното развитие пое ангажимента да се случи някакъв ремонт. Аз вчера говорих с хората от Малко Търново, започнали са на някои места да режат асфалт, съответно да запълват дупки, но това явно ще бъде частичен ремонт, а ние настояваме за друго нещо. Защото с тези кърпежи, които ще бъдат направени, след тази зима, знаете, Странджа е планински район, в края на март месец резултатът ще бъде същият и по този път много трудно ще може да се пътува. Затова правим конкретно предложение, там е нужен основен ремонт и това не е само някаква фикс идея на народните представители от „БСП за България“ от Бургаски избирателен район, аз мисля, че тук имаме пълно съгласие с народните представители от всички парламентарни групи от областта, затова правим и това предложение за увеличение на бюджета на АПИ с 12 милиона. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз не правя реплика на колегите от моята парламентарна група, аз правя изказване. Но, уважаеми колеги, другари, така елегантно няма да стане, няма да стигнем доникъде. Ако говорим за частични 10 милиона тук или 5 милиона там, смятам че това няма да оправи България. Искам да Ви кажа следното: вследствие на неприемането първа точка, на двата фонда, които предложихме, те бяха три – Фонд за регионално развитие на стойност 300 млн. лв. и Фонд за рехабилитация на четвъртокласна пътна инфраструктура – 400 млн. лв., логично сега те не присъстват и в бюджета на Министерството. Чета Ви две политики, минавам към наименованието на областта на политика: Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда – 4 млн. лв.! Политика за поддържане, модернизации, изграждане на техническа инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрирано управление на водните ресурси и геозащита – 400 милиона! Уважаеми колеги, искам да Ви покажа нещо. (Показва лист, формат А3, с изписано числото 289.) Вижте! Моля да видите всички! Виждате ли? Логично е да питате: какво е това? С 289 лв. е по-ниска средната работна заплата в Монтана от средната за страната. Монтана, Северозападът отдавна не е част от Европа, а аз Ви уверявам, че е на път да не е част и от България. Ако има изобщо къде да работят хората, те не могат да стигнат дотам, защото пътища няма. А ако има някакъв изграден път, те не могат да си позволят лукса да стигнат до работното си място. А ако стигнат до някакво работно място, то тогава ги чака ето това, което Ви показах (отново вдига листа с числото) – 289 лв. по-малко за хората от Монтана в сравнение със средното за страната. Е, питам аз: второ качество хора ли са това? Какви хора живеят там? Какво е това унижение? И веднага Ви отговарям: докато тези целенасочени програми за развитие не бъдат заложени за Северозапада и за всеки един изостанал район, докато нямаме целенасочени инвестиции, които да имат кумулативен ефект върху доходите, върху заетостта, върху равнището на работната заплата, няма да има икономика, няма да има социална справедливост, няма да има нищо! С цялото ми уважение, колеги, ще подкрепя Вашите предложения, но ние не поставим ли нещата по този начин, ще имаме втора категория българи в голяма част от регионите. Аз съм против такава дефиниция на политиките в областта на регионалното развитие. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожи министри! Уважаема госпожо Министър на регионалното развитие, аз по-скоро имам въпрос към Вас. Знаете, че през следващата година предстои стартирането на тол системата. Законът за пътищата, с който се структурира това звено към Агенция „Пътна инфраструктура, беше променен. Моля да ми отговорите на въпроса.

Парламентарният контрол е в петък.

Господин Лазаров, обсъждаме бюджета на държавата, в частност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Въпросът ми е към министъра, той затова е тук, за да отговаря, а не да слуша. Цял ден нито един министър не взе отношение, нали така? Те не са свидетели на разговора.

Въпросът ми е: къде в бюджета са посочени разходите за тези 900 души, които ще бъдат назначени от 1 януари, тъй като в момента вървят конкурси за назначаване в цялата страна? Къде са заложени парите за изграждане на системата?

В тол системата.

Тъй като те ще се възстановят от получените такси, нали разбирате, че през първите осем-девет месеца няма да имате такива постъпления? Въпросът ми е: къде в бюджета на Министерството са посочени разходите за персонал и разходите за изграждане на системата? Благодаря Ви.

В тол системата!

В коя тол система?

Ще отговори ли на въпроса?

За какво задаваме въпроси?

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Както моят колега Атанас Костадинов, и аз ще вдигна ето това нещо. (Народният представител вдига лист, формат А3, с изписано числото 223.) Двеста двадесет и три! С толкова е по-малка заплатата в целия Северозапад. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Там визираме Видин, Враца и Монтана. Никъде не видяхме тук в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бюджет за целенасочена политика по отношение на Северозапада! Да се върне държавата в Северозапада! В Северозапада кризата и демографската катастрофа е ужасяваща, защото там вече няма хора. Там се получава, уважаеми народни представители, параграф 22 – няма инвестиции, защото няма кадри, а няма кадри, защото няма инвестиции! Това е истинският проблем. Северозападът като цяло, разбира се, в частност и Видин, не могат сами да се хванат за косата, като в приказките на Андерсен да се измъкнат от това блато. Без целенасочена държавна помощ, това просто няма как да стане. Във Видин демографската катастрофа е наистина ужасяваща, тя е продиктувана от липсата на работа, от липсата на инвестиции в този регион. Вижте статистиката за миналата година в цялата област колко хора са починали и колко деца са се родили. Водят се само по статистика няколко десетки хиляди, реалността обаче е съвсем друга. Голяма част от хората от Видин и Видинска област са напуснали или България, или областта, за да търсят своето препитание някъде в чужбина или в големите градове. Тук се говореше за инфраструктура към Видин, за високоскоростен 4-лентов път, за магистрали, за какво ли не – нищо от това няма предвидено в този бюджет. Абсолютно нищо! За наше съжаление! Видин и Северозападът отново е забравен от това управление. Не е хубаво, защото винаги когато нещо не трябва да стане, се създават кръгли маси или конференции. Няколко пъти имаше такива кръгли маси и в предишното Народно събрание, а и сега, по отношение на Северозапада. Имаше Стратегия за развитие на Северозапада, която стигна до Министерския съвет още през 2008 – 2009 г. Стратегията не се е променила, Северозападът не се е развил толкова от тогава. Нищо не се е случило от нея към настоящия момент. Напротив, развитието е в негативен план. Затова Северозападът продължава да бъде като че ли не част от България – колегата Костадинов тук правилно каза, че Монтана може да не е вече част от България, същото се отнася за Видин, а мисля, че и за Враца и изобщо за Северозапада. Знаете ли, че там хората – къде на майтап, къде на сериозно, искаха да организират референдум, за да минат към Румъния, защото чувстват България и държавата по-точно като мащеха за Северозапада? Обърнете внимание на този край! Там живеят достойни хора, там живеят достойни българи, трудолюбиви, които заслужават Вашето внимание, заслужават вниманието на държавата, на Министерския съвет, на изпълнителната власт, а и Вашето – на управляващото мнозинство! Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами министри, уважаеми колеги! Първо, и днес по-рано през деня в изказването си призовах един от министрите да отговаря, защото от вчерашния ден до днес имахме министър, който стоя близо осем часа на този стол.

Към Вас е, госпожо Председател. Много Ви моля, приканете министрите да станат, да се изкажат, за да може да се получи дебат. Ние вече 15 часа сме в залата и от колегите от ГЕРБ се престрашиха няколко души да говорят – нека си защитят тезите, за да може и ние да отговаряме. Плюс това, госпожо Председател, призовете министрите и колегите от управляващите да отговорят на конкретно поставените им въпроси от мои колеги! Много Ви моля! Съвсем добронамерено искаме да се получи дебат, не искаме да се заяждаме. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – ако не беше високото ми ниво на възпитание, щях Ви кажа какво щях да направя с този бюджет! (Оживление и реплики от ГЕРБ: „Какво, какво? Кажи какво?“)

Ще се спра конкретно по темите и въпросите, които ме касаят като представител на 3-ти МИР Варна. Първо, относно основен проблем са свлачищните процеси в района на курортните зони на град Варна. Близо 10 години – едни голи обещания, едни небивалици, едни фантасмагории от съответните министри на регионалното развитие, че, видите ли, панорамният път на „Трифон Зарезан“ всеки момент ще бъде направен и оттам ще тръгне потокът от туристи към Златни пясъци. Нищо подобно! Винаги сме на ниво проектно-проучвателни работи. И дотам! Навсякъде по света курортните зони, курортните градчета залагат абсолютно много средства и от бюджет, и от допълнителни средства, само и само да развият тези панорамни пътища. Друга небивалица, даже е меко казано „небивалица“, на страница 11 заявявате, че ще приключите, видите ли, автомагистралния пръстен на България. Абе, колеги, Вие в някакъв паралелен свят ли живеете? Бихте ли ми казали как ще завършите автомагистрала „Хемус“, да не говоря за автомагистрала „Черно море“. Четете внимателно документите пред Вас! Но мен това не ме учудва! Вие не уважихте исканията даже на малкия си партньор в началото на гледането на бюджета, камо ли да уважите това, което ние имахме като предложение по чл. 1 от алтернативния бюджет на БСП! А да не говоря за пренебрежимо малкото средства, заложени относно ВиК структурата в малките общини на Черноморския регион. И заявявате намерение за някакво хипотетично развитие на културно-историческия туризъм в малките общини на Черноморския регион!? Пълен смях! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Област Пазарджик е седмата по големина в страната, но въпреки привлекателното си местоположение, колеги, особено колегите от Пазарджик, въпреки че е до магистралата, в последните години тя намира все по-малко средства за привличане на инвестиции. Това важи особено за по-малките общини. Наличието на ценни природни ресурси, балнеолечение, планински и екотуризъм и богатото историческо минало дава възможност на нашата област да се развива в сферата на туризма. Обаче пътищата в момента са в особено окаяно състояние. Те не дават възможност инвеститори да идват и да се развиват в област Пазарджик. В чл. 22, ал. 2, т. 2 от бюджета сте заложили 467 млн. 533 хил. лв. Моето предложение е в тях да залегнат няколко пътя в област Пазарджик. Това са: път II-37 Пазарджик – Пещера – Батак, Околовръстният западен път на град Пазарджик. Пазарджик е един от областните градове, които нямат околовръстен път или поне не напълно изграден. Републикански път III – 3704 Пазарджик – Бушуля, Републикански път III – 337 Брацигово – Равногор, и част от Републикански път III – 606 Пазарджик – Стрелча. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожи министри! Взимам думата във връзка с проблемите във ВиК сектора и паричния ресурс, определен в бюджета на Регионалното министерство за правене на политики в тази сфера. Водопроводната и канализационната мрежа в страната, първо, е два пъти по-голяма, отколкото пътната мрежа – държавна и общинска. Над 90 хил. км е водопроводната и канализационната мрежа, а средствата, предвидени и се предвиждат през годините за ремонт и реконструкция, са в десетки пъти по-малко. ВиК мрежата е над 50-годишна. Честите аварии по водопроводите водят до много по-голяма цена на водата и до сериозен ресурс по нейната поддръжка. Има и много места с временен режим през периода на засушаване. Съгласно статистиката авариите на водопроводната мрежа средно за страната са 1,09 аварии на километър, което е много, много повече над възприетия европейски стандарт, а именно 0,15 бройки на километър. Загубата на вода вследствие на аварии по водопроводната мрежа е около 60% средно за страната, докато в Европейския съюз тя е около 20%. Казвам всичко това във връзка със сумата, която е предвидена за ВиК сектора в бюджета – 18 милиона и половина, сума, която е крайно недостатъчна за реализиране на политиките във ВиК сектора. Това мое изказване е и във връзка с това, че съм народен представител от Хасковска област, където проблемите с чистотата на питейната вода са изключително големи. По време на парламентарния контрол стана дума за това, че Хасково ще посрещне и тази Нова година с водоноски, в 14 села от областта има проблеми с уран във водата, всички общини по поречието на река Марица – долното поречие, имат изключително голямо количество манган. Какво казва министър Нанков преди две години: според разчетите за стабилизиране на сектора до 2023 г. ще са необходими около 11 млрд. лв., като до 2020 г. 3 милиарда трябва да дойдат по европейските програми. Половината области обаче нямат консолидирани асоциации по ВиК, договори с ВиК дружествата, изготвени предварителни регионални проучвания, тоест те не могат да кандидатстват за реализация на политики във ВиК сектора до края на този период. Освен това по думите на бившия министър, публичният ресурс за инвестиции по линия на държавния бюджет, общините и ВиК операторите се очаква да бъде около милиард и половина. Аз не мога да проумея как този обем от милиард и половина ще бъде осигурен до края на този програмен период, или до 2020 г., когато в бюджета за 2019 г. има предвидени само 18,5 млн. лв.? Изводът какъв е? Първо, няма последователност в политиката за сектор „ВиК“ чрез бюджета. Второ, няма подкрепа или е малка подкрепата, не казвам, че я няма, но е малка подкрепата за всички онези области, където няма консолидирани ВиК асоциации. Малките населени места, където имат големи проблеми, както е в Хасковска област например с количеството манган във водата, нямат достатъчен административен капацитет, нито сериозни финанси…

…за решаване на тези въпроси. Това са въпроси, които трябва да реши националният бюджет, а това като политики не е разписано, въпреки че секторът се нуждае от сериозни реформи и сериозна подкрепа. Благодаря.

Уважаеми господа министри, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моята реплика е към господин Динков. Абсолютно сте прав, господин Динков, във всичко това, което казахте, но казахте, че няма последователност. Последователност има. От години наред се дават само по 18 милиона, не повече от това. Много добре направихте сметката, че милиард и нещо, посочени като публичен ресурс, не знам колко години – 50 години ли се събират, за да станат… (Реплика от народния представител Пламен Манушев.) Господин Манушев, не ме прекъсвайте, изслушайте ме, имайте търпение.

Кажете на госпожа Караянчева да не се обажда от място. (Смях и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо Министър, ако мислите да правите нова политика в този сектор след Вашия предшественик, нека този сектор да не бъде доведеното дете във Вашето министерство, каквото винаги е било. Господин Динков, последователност има. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами министри! Уважаеми господин Динков, не съм съгласен с Вас да давате пример само за Хасково. Разбирам проблемите там и се поставям на мястото на хората, защото се сблъсквам със същите проблеми в София област. Съвсем доскоро имаше водоноски и в София област, съвсем доскоро хората пиеха кал, или поне се опитваха да я пият, но те са поставени в ситуация да нямат никакъв друг избор. Моля във Вашата дуплика да обърнете внимание повсеместно на населението в цялата страна – в какви условия и как управляващите вече година и половина, че и повече, излъгаха, но те не излъгаха нас. Излъгаха хората чрез нас, когато ги питахме тук и през парламентарния контрол, господин Динков. Те все още чакат, а на много места управляващите не се появяват пред тях. Моля Ви, обърнете внимание на това, защото ние знаем какво казваха и какво всъщност се получи. Ние не искаме още от същото, и то в повече дози. Благодаря Ви.

Отзад напред. Уважаеми господин Ченчев, аз говорих изобщо за сектора. Споменах само, че има проблеми в Хасковска област с чистата питейна вода. Иначе фактите, статистиката, която изнесох, и когато говорих за публичен финансов ресурс, говорих за цялата страна. Защото говорим за подкрепа на сектора чрез бюджета за решаване на въпросите в населените места, където има проблеми – стара, неподменена водопроводна мрежа с етернитови тръби, проблеми с довеждащи водопроводи и е необходимо изграждането на пречиствателни станции, а такива в страната има много. Аз имам много примери, но времето за дуплика е много малко, пък и за изказване, за да споменаваме всички примери. На господин Генов, пък и на министър Аврамова, бих казал следното: през миналата седмица, колеги, в Народното събрание водихме много дълъг разговор и дебат за чистотата на въздуха, за това, че старите коли замърсяват най-вече в големите градове, защото в малките населени места – картината там е друга. Но за чистата питейна вода, според мен, би трябвало да се проведе също такъв разговор, защото много населени места са засегнати от този проблем, а здравето на хората трябва да бъде водещо в нашата работа. Въпросът за чистата питейна вода според мен предстои. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми народни представители! Нашето отношение към бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в по-голямата си степен като предложение се съдържаше в чл. 1. Съжалявам, колеги, че не подкрепихте предложенията, защото гледайки на контрастите с регионалното развитие и това, което е като проблеми, свързани с лидирането на пет големи града и в полицентричен вариант в останалите градове, на другите места държавата върви на задна скорост. От грижа малко да компенсираме всичко това, ние се опитахме да предложим два фонда. Госпожо Министър, опитайте се от резервите и в дебат с Министерския съвет да потърсите, пак ще кажа, казах и по чл. 1, Вие имате и в програмата целенасочено въздействие и създаване на програми за решаване на специфични регионални проблеми. В бюджета обаче нямате пари за това. Затова ние предложихме един фонд от 300 милиона. Вашите колеги го отхвърлиха, защото трябваше да спазят партийната дисциплина, но има време през годината да намерите тези решения от резервите. На второ място, ние знаем, че третокласната пътна мрежа с малкото пари, които ще дойдат от тол таксата, с нейното изграждане и с амбицията пък да се надгражда магистралният пръстен, парите не стигат. Поради тази причина предложихме в капиталовите към 650 милиона именно за третокласните – и това не се прие, за съжаление. Тук искам, колеги, да се обърна към Вас: в Регионалното министерство се извеждат много политики за развитието на страната. Министърът в момента е нов, а ми се иска в Министерския съвет и с Ваша подкрепа от грижа към държавата да получи по-сериозна подкрепа в политиките, които колегата Динков сподели с водите. Да, много министерства се произнасят по водите, но политиката извежда министъра на регионалното развитие. Политиките, свързани със свлачищата. Тук има един плюс, няма как да го отречем, към 180 милиона са за свлачища и за свлачищни процеси, но ние потъваме в политиките с държавните пътища, с изключение на магистралния пръстен. Тук са възможни и други финансови инструменти – неслучайно министърът го споделя и неслучайно ние се готвим след 2020 г. да няма средства за това, но не само тол системата е достатъчна. Тук не видяхме, че се предлагат други секторни политики. Затова мислим, че е необходимо именно създаването на такива фондове и на по-модерно мислене, свързани с регионалното развитие. Няма да спра да повтарям въпроса, на който в момента нямате отговор, министърът също няма отговор, тъй като трябва политическо решение – 2500 броя договори стоят на хора, които от жилищните блокове са се сдружили, подписали са договори с кметовете, с областните управители и към месец декември 2016 г. са ги депозирали в Българската банка за развитие. Министърът на финансите на първо четене сподели да мислим за други финансови инструменти, които няма да бъдат справедливи, но тези хора са отговорили на изискванията. Вие казвате: който е пръв, е пръв по право, но в същото това време тези хора и Сдружението на общините настояват за решение. За нас това е една огромна политическа ниша за политика, но това са едни хора, които имат очаквания и които чакат решение. Затова смятаме, че дебатът за политиките, които извежда Регионалното министерство, и с Агенция „Пътна инфраструктура“, и с Кадастъра, и със Строителния надзор и контрол, с Геозащита – това са политики за модернизирането на България, финансовият ресурс не е достатъчен. Ние Ви призоваваме да дадете възможност още, и още средства да се дадат за регионалната политика в страната. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги, дами министри! Преди малко призовах да поканите и министрите, и колегите от управляващото мнозинство, и след 15 часа полумълчание или казване на нещо или нищо, да защитят своите предложения тук, от трибуната. Вие ги поканихте, те не го направиха. Сега като гледам залата, едва ли някой от управляващите слуша задълбочено това, което говорят нашите колеги. И аз се чудя, дали трябва като вчера да се намесва господин Шопов, който…

…като добър балансьор на реда в парламента, да се призове тук за една концентрирана работа. Просто това се чудя. Благодаря Ви.

По чл. 23 има предложение на народните представители Десислава Танева и Ирена Димова: „В чл. 23 се правят следните изменения: 1. В таблицата в ал. 1: а) в т. II „Разходи“ числото „192 884,0“ се заменя със „193 184,0“; б) в т. II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „185 127,0“ се заменя със „185 427,0“; в) в т. II „Разходи“, т. 1.1 „Персонал“ числото „107 369,9“ се заменя със „107 669,9“; г) в т. ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – (+/-)“ числото „43 498,0“ се заменя с „43 798,0“; д) в т. ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – (+/-), т. 1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ числото „79 619,6“ се заменя със „79 919,6“. 2. В таблицата в ал. 2: а) в точка 4 „Бюджетна програма „Администрация“ числото „22 328,0“ се заменя с „22 628,0“; б) на ред „Всичко“ числото „192 884,0“ се заменя със „193 184,0“. 3. В ал. 5 числото „1 793 хил. лв.“ се заменя с „2 093 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цветан Борисов Топчиев: „В чл. 23, ал. 1 (бюджет на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г.) предлагам следните редакции: 1. В Таблица „Показатели“ в Раздел III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: да бъдат увеличени със 7 млн. лв. и сумата от „43 498,0 хил. лв.“ да стане „50 498,0 хил. лв.“ 2. В т. 2 „Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации“: т. 2.1.1. (предоставени трансфери за ССА) – да бъдат увеличени с 3 млн. лв. и сумата от „25 011,5 хил. лв.“ да стане „28 011,5 хил. лв.“ 3. В т. 1 от Раздел III „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ сумата от „79 619,6 хил. лв.“ да стане „89 619,6 хил. лв.“, от което следва: 4. В Раздел II „Разходи“ сумата „192 884,0 хил. лв.“ да стане „199 884,0 хил. лв.“ В Раздел „Разходи“ т. 1.1. „Персонал“ сумата от „107 369,9 хил. лв.“ да се увеличи с 5 млн. лв. и да стане „112 369,9 хил. лв.“ В т. 1.2.1. в Раздел „Разходи“ – субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия – НС ЕАД – сумата от „19 000,0 хил. лв.“ да стане „21 000,0 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Апостолов и група народни представители: „В чл. 23, ал. 1 (бюджет на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г.) предлагаме следните редакции: В таблица „Показатели“ в Раздел III. „Бюджетни взаимоотношения“ /Трансфери/: да бъдат увеличени със 7 милиона лева; сумата от „43 498,0 хил. лв.“ да стане „50 498,0 хил. лв.“; в т. 2 „Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации“; т. 2.1.1 /предоставени трансфери за ССА – да бъдат увеличени с 3 милиона, сумата от „25 011,5 хил. лв.“ да стане „28 011,5 хил. лв.“; в т. 1 от Раздел III „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ сумата от „79 619,6 хил. лв.“ да стане „89 619,6 хил. лв.“, от което следва: в Раздел II „Разходи“ сумата „192 884,0 хил. лв.“ да стане „199 884,0 хил. лв.“ в Раздел „Разходи“ т. 1.1 „Персонал“ сумата от „107 369,0 хил. лв.“ да стане „112 369,9 хил. лв.“ /увеличение с 5 милиона лв./ в т. 1.2.1 в раздел „Разходи“ – субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия – НС ЕАД – сумата от „19 000,0 хил. лв.“ да стане „21 000,0 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Петрова Нинова и група народни представители: „Х. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения: 1. в раздел І. „Приходи, помощи и дарения“: а) на ред 1. „Неданъчни приходи“ числото „149 386,0“ се заменя със „169 386,0“; б) на ред 1.2. „Приходи и доходи от собственост“ числото „62 386,0 “ се заменя с „82 386,0“. 2. в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“: а) на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „43 498,0“ се заменя със „110 498,0“; б) на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „79 619,6“ се заменя със „126 619,6“; в) на ред 2. „Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации“ числото „-25 011,5“ се заменя с „-92 011,6“; г) на ред 2.1. „Предоставени трансфери“ числото „-25 011,5“ се заменя с „-92 011,6“; д) на ред 2.1.1. „– за Селскостопанската академия“ числото „-25 011,5“ се заменя с „-92 011,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Кирилов Цонев и група народни представители: „1. В чл. 23, ал. 1 Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „43498,0“ да се замени с числото „50498,0“. 2. В чл. 23, ал. 1 Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ т. 2.1. и т. 2.1.1. числото „-25 011,5“ да се замени с числото „-28 011,5“. 3. В чл. 23, ал. 1 Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ т. 2 числото „79 619,6“ да се замени с числото „89 619,6“. 4. В чл. 23, ал. 1 Раздел II „Разходи“ числото „192 884,0“ да се замени с числото „199 884,0“. 5. В чл. 23, ал. 1 Раздел II „Разходи“ т.1.1. числото „107 369,9“ да се замени с числото „112 369,9“. 6. В чл. 23, ал. 1 Раздел II „Разходи“ т. 1.2.1. числото „19 000,0 хил. лв.“ да се замени с числото „21 000,0 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Неколкократно колегите от нашата парламентарна група призоваха чрез Вас министрите да вземат участие в тези дебати, а те не пожелаха. Знаем, че е тяхно право. Но, уважаеми господин Председател, обръщам се чрез Вас към самите министри, тук присъстващи: няма нужда те да се превръщат в част от интериора на Народното събрание, а да се чувстват свободни да си ходят, някъде сигурно ще бъдат по полезни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на земеделието, храните и горите е една от водещите държавни институции, която изпълнява държавната политика, насочена към всички браншове в отрасъла. Съобразена е с редица ангажименти към Европейския съюз и има най-важната роля в реализирането на общата селскостопанска политика у нас. Средствата, предвидени в Проектобюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г., трудно ще гарантират изпълнението на политиките на Министерството; размерът, определен за „Разходи за персонал“ в Проектобюджета за 2019 г., няма да позволи десетпроцентовото увеличение за всички работещи в системата на Министерството; средните нива на заплащане в редица структури на Министерството значително изостават спрямо средната месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение – това са данни на Националния статистически институт. Следва да се има предвид, че служителите от областните, общинските структури „Земеделие“, както и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, са пряко ангажирани в непосредственото обслужване на земеделските стопани и изнасят тежестта на почти всички кампании за подпомагане, провеждани от Министерството на земеделието, храните, горите и Държавен фонд „Земеделие“. От друга страна, служителите в контролните агенции, в това число и Българската агенция по безопасност на храните, осъществяващи дейността си в чувствителни за обществото сектори, получават изключително ниско заплащане, което е неприемливо за персонал с контролни функции. Само в последните три години ветеринарните специалисти ликвидираха успешно редица заразни заболявания, като син език, заразен дерматит, инфлуенца, а в момента се борят с африканската чума по свинете. Необосновано ниската цена на труда им е признак за омаловажаване и унижаване на техния професионален и експертен потенциал, а финансовият дефицит и високата степен на несигурност в системата е силно демотивираща и води до сериозни социални напрежения. Отново ще бъдат поставени на изпитание работници, експерти и специалисти без необходимите средства за увеличение на работните заплати, без възможност за ефективно изпълнение на държавните политики и гарантиране на по-добра социална защита, отговаряща на висококвалифицирания състав, обслужващ земеделските производители. Предложената промяна цели увеличение на разходите за персонал, което ще даде възможност за увеличение на работните заплати в структурните звена на Министерството на земеделието, храните и горите. Във връзка с гореизложеното, колеги, призоваваме да подкрепите така направените предложения и да гласувате „за“. Бих искал някой от управляващите да ми отговори защо са заложени толкова малко средства, които не стигат дори за 10-процентното увеличение на заплатите в бюджетната сфера, както обещахте Вие? Може би господин Шопов е най-добре да отговори, защото гледам, че той доста внимателно слуша. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, колеги! Предложенията, които направихме от нашата парламентарна група, са свързани основно с увеличаване бюджета на Селскостопанска академия. Както си спомняте, колеги, тази година направихме промени и направихме Селскостопанска академия първостепенен разпоредител на бюджета. Направихме и структурни реформи, които самата академия е искала в продължение на много време. Какво от това обаче? Бюджетните средства, предвидени в момента в бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите, в частност за Селскостопанска академия, покриват едва заплатите на тези над или около 830 докторанти, специалисти, професори и така нататък в Академията. Те не покриват дори в пълна степен техните работни заплати. Налага се във времето на календарната година с редица постановления на Министерския съвет през един-два месеца да се актуализира бюджетът на Селскостопанска академия. Това не води до нищо добро, не осигурява сигурност и стабилност на Академията и в същото време и на хората, работещи в нея. Как да накараме тези хора да работят за българската практика, за внедряване на нови сортове и хибриди и да защитават родните такива по нашите полета, като не им осигуряваме средства за нормална дейност? В тази връзка е ясно, че мачът е свирен с бюджета за тази година, баницата вече е разделена. Колеги, обръщам се обаче към всички Вас тук, да помислим и заедно да работим от началото на следващата година да се промени практиката относно случващото се в Селскостопанска академия, защото има една проста поговорка: „Държава, която не храни собствената си армия, храни чужда такава“. Перифразирано през призмата на Селскостопанска академия, ще обясня защо е така. Това е и елемент на националната сигурност. Уважаеми колеги, в момента ние сме зависими почти на 100% от вносни семена и хибриди. Предишната година много от Вас не знаят, но тогава се наложи структурно преразпределяне на площите за засяване с пролетници в България, тъй като поради суша във Франция не ни бяха предоставени достатъчно семена за пролетни култури и се наложи да се преразпределят площи, което води до нарушаване на сеитбообороти, до загуба на средства за държавата. В тази връзка нека не принизяваме дейността на хората, които работят в Академията. Нека се гордеем, че наши основни сортове „Албена“ и „Русе-424“, като хибриди, са в основата на майчините линии на хибриди на „Пионер“ и „Косат Семанс“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, които ги няма, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! „Движението за права и свободи“ има няколко предложения към тазгодишния бюджет в частта „Земеделие“. Най-кратко те се систематизират в три основни групи: средства за допълнително възнаграждение за персонала, средства за Селскостопанска академия, средства към Агенцията по градушките и Държавното предприятие „Напоителни системи“. Колеги, 10-процентното стандартно увеличение, което ще се състои през 2019 г., с този бюджет, предвиден за фонд „Работна заплата“ в Министерството, даже не покрива това увеличение, първо. Второ, голяма част от персонала на Министерството работи на най-тежката част, на фронт линията на взаимоотношенията със земеделците. Това са общинските служби по земеделие и гори, това са контролиращите органи в Агенцията по безопасност на храните. Хората, които осигуряват контрола върху качеството и безопасността на храните, които ядем, не бива да стоят на минимални заплати, защото иначе не може да се разчита на какъвто и да е контрол от тяхна страна. Следващото перо, което предлагаме и настояваме да се увеличи, са средствата за Селскостопанска академия. Колегата Апостолов говори за това, мисля, че и колегата Бъчварова също ще говори. Няма да повтарям колегите. Селскостопанска академия е наш институт, който работи от дълги години, в който има много солидни кадри, много хабилитирани лица. За съжаление, заради липса на средства, от година на година тези хабилитирани лица напускат – професори, доценти, и нивото на българската селскостопанска наука пада. С едни три милиона лева, каквото е предложението ни да се подпомогне Селскостопанска академия в повече, мисля, че това по никакъв начин не би нарушило бюджетния баланс за 2019 г. Следващото перо, което предлагаме да се увеличат средствата, е в Агенцията за борба с градушките. Това е също един хронично недофинансиран сектор, години наред недофинансиран. В резултат всички Вие сте свидетели на пораженията, които търпят нашите земеделски производители от градушките. Имаше обещание от Министерството на земеделието, храните и горите, че за 2019 г. ще разшири площадките за опазване от градоносните облаци. За това нещо трябва допълнителен ресурс, колеги. Според мен, ако не подкрепим увеличаването на този бюджет, тази хубава инициатива, която имаше Министерството, няма да се постигне и ще останем със същите територии, които се опазваха тази година. Още два милиона предвиждаме и настояваме да се допълнят към бюджета на „Напоителни системи“ – също едно хронично недофинансирано наше дружество, което освен да подава поливна вода на земеделците, има несвойствена функция – да предпазва от вредното въздействие на водата. Това е общонационална, общополезна дейност, която също не се финансира. За съжаление, за нея се сещаме, след като се наводним, както в Бисер и в други части на страната, и след това търсим варианти как да излезем от ситуацията с много повече ресурс от това, което предвиждаме тук. Това, което предлагаме като общо увеличение в тези три-четири пера, колеги, е не повече от 10 милиона лева. Мисля, че за бюджет в рамките на 100 милиарда, 10 милиона са капка в морето. (Шум и реплики.) Тук тонът ми става минорен, колеги, тъй като имахме такова предложение и миналата година. В този късен час ми е ясно, че пак никой не чува и пак никой не разбира за какво става дума. Не ми се иска да водим този разговор след поредното наводнение и след поредната епизоотия, болести по животните, не дай си боже, и по хората. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „БСП за България“ и ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безпрецедентен е случаят със Закона за бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите, защото всички парламентарни групи са дали предложения за неговото увеличаване. Причината е разбирането, че той е недостатъчен и не може да осигури средства за изпълнение не само на оперативната, но и на контролната дейност на Министерството. Предложението, което правим, първо, е за увеличаването на средствата за фонд „Работна заплата“, осигуровки. Предложението е те да бъдат увеличени с 5 милиона. Защо? Защото има структури и агенции към Министерството, където работната заплата доближава до равнището на минималната. Агенция „Борба с градушките“ има средна работна заплата 610 лв., като са забравени 100 човека, назначени в Министерството в средата на годината. В Българска агенция по безопасност на храните средната работна заплата е 840 лв. Няма смисъл да обясняваме какви функции изпълняват и колко са важни тези контролни функции за здравето на всички потребители в България. Селскостопанска академия е със средна работна заплата 813 лв. Това, което се предвижда в бюджета, е увеличение с 10% на средната работна заплата, но средствата няма да стигнат за 10-процентно увеличение, защото при условие, че 50% от заетите в тези структури са на минимална работна заплата, те ще акумулират изключително голям ресурс. (Шум и реплики.) Предлагаме също така капиталовите разходи да се увеличат. В бюджет 2018 г.… Аз наистина не мога да говоря, честно казано. (Шум и реплики.) Знам, че никой не се интересува от бюджета на Министерството, но Ви моля за малко внимание!

Става дума за хора, които работят в тези структури. В Селскостопанска академия работят 2500 човека, над 2000 са в БАБХ. Може би те искат да чуят какво ще предложа. Явно, че няма никакъв интерес, никаква съпричастност. (Продължаващи шум и реплики.)

Искам да обърна внимание върху капиталовите разходи – 7 млн. 700 хил. за цялото Министерство. Когато се приемаше бюджет 2018 г., се каза, че тези средства ще бъдат изразходени за акредитирани лаборатории на Българската агенция по безопасност на храните. Сега, когато се появи някакъв случай, ние разнасяме проби във Франция, Ирландия, навсякъде, защото нямаме лаборатории. През 2018 г. това не се случи. През 2019 г. няма никакви обещания в тази посока, но ако нямаме акредитирани лаборатории, ние сме отвсякъде издънени от гледна точка на продоволствената сигурност на страната. Ние не можем да гарантираме здравето на българските потребители при липсата на такива лаборатории. Селскостопанска академия. Април месец беше приета промяна в Закона за Селскостопанска академия. Във финансовата обосновка на този закон беше записано, че заради това, че Академията се преструктурира, трябва да ѝ се предоставят 10 млн. лв. за преструктурирането. Това не се случи под никаква форма. Към настоящия момент задълженията на Селскостопанска академия са над 3 млн. лв. Бюджетът, който се предлага, е 24 млн. 500 хил. Само работната заплата на Академията е 28 милиона. Обяснете, Вие започвате с 20 милиона началото на 2018 г. Как ще работят тези хора, при условие че и средните работни заплати са едни от най-ниските и при тях 50% от персонала ще бъде на минималната заплата от 560 лв.?! В заключение, искам да кажа следното. Това, че се гледа толкова лековато на земеделието, на тези, които работят в този сектор, не ме изненадва. В края на краищата обаче всички Вие сте потребители и за всички Вас Министерството и контролните органи имат ангажименти, които, за да изпълняват, трябва да са добре финансирани. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Щях да кажа: уважаеми министри. Член съм на комисиите по околна среда и земеделие, но, за съжаление, и двамата министри, които исках да чуят това, което казах и ще кажа, ги няма. Темата за аграрната политика и бюджетът на Министерството на земеделието, храните и горите е изключително важна и наистина министърът трябваше да бъде тук, за да чуе това, което се говори в залата. Когато френските държавници посещават магазините и ако видят, че между 10 и 20% от продуктите не са френски, веднага взимат спешни мерки, тоест 80 – 90% да са френски земеделски продукти. За съжаление, в последните години между 80 и 90% от земеделската продукция е вносна. Бюджетът, който ни се предлага от Министерството на земеделието, храните и горите, почти по нищо не се различава от бюджета от миналата година, като изключим онези средства, които ще компенсират увеличаването на минималната работна заплата от 510 на 560 лв. Колегите преди мен се изказаха за минималните средства, за които работят служителите в сектор „Земеделие“, особено второстепенните разпоредители. Там заплатите са почти на минималната, дори казват, че някъде са и под нея. Като страна, богата на земеделска земя, плодородни почви и разнообразни агроклиматични условия, България има огромен земеделски потенциал, който, за жалост, днес не е ефективният производителен сектор в българската икономика. По данни на Националния статистически институт в исторически план, откакто сме член на Европейския съюз, в България са влезли безпрецедентни по размери финансови средства – над 12 млрд. лв. В същото време, ако погледнем брутната добавена стойност в секторите „Земеделие“, „Животновъдство“, „Горско стопанство“, „Рибарство и аквакултури“, относителният ѝ дял спрямо брутния вътрешен продукт върви надолу през тези години. Това какво значи? Огромни средства, но кривата на добавената стойност върви надолу. Това означава две неща: или парите са откраднати, или не са отишли по предназначение, тоест няма добавена стойност. Ненапразно преди две седмици цитирах Видин, където видях три стадиона, построени със средства на Програмата за развитие на селските райони. Каква добавена стойност носят тези стадиони? А те не са само във Видин, те са на много места в цялата страна. Каква добавена стойност? Никаква добавена стойност! По данни на Института за икономически изследвания към БАН във връзка с липсата на добавена стойност България е загубила над 10 милиарда финансови средства и над 500 хиляди работни места. Тоест бюджетът, който ни се предлага днес, е същият като миналата година. България затова ще бъде на последно място като земеделска държава в Европейския съюз. Нужно е преформатиране на аграрната политика – политика, която в момента е конвенционална; политика, която в момента е за монокултурно производство, това, което се изкриви като философия за земеделието. Ненапразно по данни на Националния статистически институт 6% – това са така наречените „агроолигарси“ в България, взимат над 75% от финансовите средства. Затова е нужна нова аграрна политика – продоволствена политика, тоест към продоволствието – производството на храни; политика, която трябва да се обърне към малките и средни земеделски производители. Въпрос на време, въпрос на зрялост на общественото съзнание е средствата за малките земеделски производители наистина да бъдат такива, каквито те заслужават. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, моля за прегласуване. Мисля, че 5 човека от „Обединени патриоти“ не са гласували. Много ми е интересно господин Павел Шопов как е гласувал. Предполагам, че е във форма и ще излезе и ще обясни своя глас. Пет народни представители от „Обединени патриоти“ не са подкрепили предложението на самата парламентарна група! Моля за прегласуване. Благодаря Ви.

По чл. 24 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители: „В чл. 24 се правят следните промени: а) В ал. 1, раздел II „Разходи“ и раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ се правят следните промени: - в ал. 1, раздел II числото „267 226,3“ се заменя с числото „275 226,3“; - в ал. 1, раздел II, ред 1.2. числото „196 449,0“ се заменя с числото „204 449,0“; - в ал. 1, раздел II, ред 1.2.1. числото „196 449,0“ се заменя с числото „204 449,0“; - в ал. 1, раздел II, ред 1.2.1.1. числото „175 000,0“ се заменя с числото „183 000,0“; - в ал. 1, раздел III, числото „112 361,9“ се заменя с числото „120 361,9“; - в ал. 1, раздел III, ред 1. числото „144 729,6“ се заменя с числото „152 729,6“. б) В ал. 2 се правят следните промени: - в ред 1. числото „223 753,6“ се заменя с числото „231 753,6“; - в ред „Всичко“ числото „267 226,3“ се заменя с числото „275 226,3“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предложението, което сме направили с колегите по чл. 24 по бюджета на Министерството на транспорта, е увеличение на субсидията, което сме отразили по-късно и в чл. 49, за нерентабилните линии във вътрешноградския и транспорта в планинските и други райони с 5 млн. лв. Увеличили сме и субсидията на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с 22 млн. лв. за покриване на увеличението на минималната работна заплата. Предложили сме увеличение на капиталовия трансфер за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ със 17 млн. лв. и сме предложили увеличаването на капиталовия трансфер на БДЖ „Пътнически превози“ със 7 млн. лв. Както е предложен бюджетът на Министерството на транспорта и по-специално в частта му за железопътните превози, той отново показва, че този транспорт не е приоритет за държавата, не е приоритет за правителството за поредна година. Така беше и миналата, така беше и по-миналата. Здравейте, господин Министър. (В залата влиза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.) По-интересното е, че докато в цяла Европа се развива железопътният транспорт, субсидира се упорито, ангажират се бюджетни средства и всякакъв ресурс, за да се развива, докато той заема около 10 – 12% от пътническия превоз, в България той е 2%. Докато ние се ослушваме докога ще чакаме БДЖ като 130-годишна компания да фалира, разбира се, като че ли очакваме този край, навсякъде в Европа инвестират в този вид транспорт. Това, което тук сме предложили, е твърде скромно за покриване на разходите по увеличението на минималната работна заплата, които не са предвидени, и някои съвсем дребни увеличения за трансферите. Другото, което сме предложили и е отразено по-надолу в чл. 96, това са парите, за които говорим за поредна година – очакваните, разбира се, от концесията на летище София да бъде разписано изрично да отидат в посока на държавната железница и за покриване преди всичко на задълженията, които има. Около 200 млн. лв. БДЖ има към държавния бюджет, още около стотина милиона има към Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Задълженията там са сериозни. Комисията не е подкрепила и тази година това предложение, което имаме, а то е разумно и в интерес на развитието на този транспорт. Защо? Защото той е най-екологичният, защото той е най сигурният транспорт засега, а и за някои български граждани той си остава единственият начин за придвижване. И ние трябва да кажем, че това е приоритет. Да, това е тема, която трябва да се развива, и тези проблеми трябва да се решават, а не да гледаме за поредна година и на поредния министър на транспорта сеира как ще се оправи с БДЖ. Е, няма да може да се оправи, ако ние не кажем, че гледаме с приоритет точно на този отрасъл. Затова се надявам да размислите и да подкрепите това наше предложение. То е в интерес на страната и на компанията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, радвам се като представител на Комисията по транспорта, че Вие поне сте тук. Двамата Ваши колеги преди малко си тръгнаха. Хубаво е, че в края на дебата все пак има един министър при нас. Аз също ще взема отношение по въпроса за една от субсидиите, които се разпределят през бюджета на Министерството на транспорта, но не става дума за НКЖИ или за БДЖ, а за субсидията, която е в размер на 28 млн. лв. и отива за компенсиране на превози – вътрешноградски или такива до труднодостъпни планински райони. Всяка година говорим, коментираме, предлагаме тази субсидия да се увеличи значително, защото има подобна нужда. В крайна сметка се получава една пренебрежимо малка компенсация, която, естествено, нас не може да ни удовлетвори. Ясно е, че този транспорт, тези превози са нерентабилни и не представляват интерес за малките превозвачи и не само, тъй като в малките населени места, слабонаселени, труднодостъпни, затова се дава тази субсидия. Но тези превози имат още едно значение, освен основното си предназначение – те имат и социална функция, защото на част от хората в тези малки населени места това е единственият шанс за връзка с околния свят. И още нещо – поради демографската криза в България все повече общини влизат в графата или се явяват в ситуацията на труднодостъпни райони, тъй като населението в селата намалява, фирмите, които извършват транспорт са на загуба. Какво правят те? Вместо четири, правят по два курса на ден. Това обаче е проблем, защото така се ограничава достъпът на хората, които живеят в малките населени места, до областния и общинския център, тоест ограничава им се достъпът до социална услуга, до здравеопазване, до образование, ако щете, до възможност за труд. Нашата теза и нашето предложение е, че тази субсидия за компенсиране на превозите до планински райони или трудно достъпни райони трябва да се разпростре върху всички общини в България. Става дума за 30 млн. лв. Едва ли има човек в залата, който да се съмнява, че те са проблем за този бюджет, а с тази сума могат да се решат немалко проблеми. За съжаление, както често или обикновено се получава, ние говорим, предлагаме, обсъждаме, в крайна сметка обаче тези наши предложения остават като глас в пустиня, както е в случая. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Една процедура за удължаване (оживление) на времето за гледане на бюджета до приемане на § 24 с гласуване. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, наистина, благодаря Ви, че дойдохте. Ще бъда и щастлив, ако вземете отношение по бюджета на транспорта, тъй като досега нито един от колегите Ви не взе отношение, стоеше на това място и само слушаше, без да е ясно…

Не е вярно.

С изключение на министъра на образованието, всички други стояха и гледаха. (Оживление.)

Да, и започнах изказване след това.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, на проблемите, които постави господин Летифов в техните предложения за увеличаване субсидията на БДЖ, както и на субсидията за труднодостъпни райони, трябва да бъде погледнато сериозно от управляващите, тъй като размерите, които в момента са записани, са крайно недостатъчни. Ние поставихме това и на разглеждането на бюджета в Транспортната комисия. Господин Министър, аз очаквах Министерството на транспорта да защити по-висок бюджет. Ако предложите тук такова завишение, ние ще Ви подкрепим. Не става ясно обаче в бюджета какво става с двете предприятия ТСВ и ССВ. Говорихме, че до края на годината ще има законодателни промени. Ако тези законодателни промени се случат, няма ги парите в бюджета. Тоест Вие продължавате да възлагате задачи на тези дружества и продължава за тези дружества да няма пари в бюджета и съответно да не се разплащат задълженията. Защото и за инцидента, който стана в Кресна, предполагам сте прибегнали пак до услугите на тези дружества за разчистване на жп линията. Относно концесията на летище София, за трета поредна година, въпреки че след това в бюджета ще стане въпрос за нея, за трета поредна година се опитвате да записвате едни пари, които реално ги няма, които реално няма да постъпят, и просто формирате един излишък от 500 млн. лв. Вие продължихте два пъти срока за подаване на документи, вероятно концесията няма да приключи в рамките на следващата година, а и с оглед на края на правителството и идване на следващо правителство на БСП, ние ясно сме заявили, че ще отменим тази концесия и че тези пари от концесията няма да постъпят нито в Министерството на транспорта, нито в бюджета. Молбата ми е тези пари да отпаднат от записа в бюджета и когато – не дай боже – се осъществи концесията, тогава да бъдат предвидени където им е мястото, а не за трета година да пишем по 550 млн. лв. формално, които ги няма. Просто си записвате едни пари, които не постъпват в бюджета, а след това ги отчитате като излишък и ги харчите вероятно за други неща. Относно автомобилните превози и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, стана ясно в последните месеци, че размерът на заплатите, които получават в тази агенция, е крайно нисък и служителите Ви от тази агенция много бързо се пренасочват към новата тол полиция. Какви мерки ще предприемете да запазите служителите си, защото Вашата агенция трябва да я има, трябва да изпълнява функциите ѝ, вменени от Закона за автомобилните превози, но не се вижда нищо в действия в посока бюджет от това да си запазите служителите с повишение на заплати или по някакъв друг начин, предвид почти двойно по-високите заплати, които им предлагат от другото министерство в така наречената „тол полиция“? Благодаря Ви.