6 декември 2018 г.

„Доклад относно общ законопроект, № 853-08-37, на приетите на първо гласуване на 26 октомври 2018 г. Законопроект за личната помощ, внесен от Пламен Христов и група народни представители, и Законопроект за личната помощ, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. „Закон за личната помощ“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Законът урежда условията и реда за предоставянето и ползването на лична помощ от хора с увреждания.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. Законът има за цел чрез осигуряване на лична помощ да подпомогне хора с увреждания да упражняват основните си права, да имат възможности за избор, независим живот, активно включване и участие в обществото и достъп до услуги и дейности.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. Лична помощ е механизъм за подкрепа на хора с увреждания за упражняване на правата им, за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните им потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните им ограничения. Механизмът гарантира възможност на хората с увреждания да изберат от кого, кога, къде и по какъв начин да се осъществят дейностите.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. Предоставянето на лична помощ се основава на принципите, предвидени в Закона за хората с увреждания, ефективност и ефикасност на предоставянето на помощта и зачитане на личното пространство, достойнството, самостоятелността и независимостта на хората с увреждания.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 5 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Глава втора: „Органи за предоставяне на лична помощ“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5: „Чл. 5. (1) Държавната политика за предоставяне на лична помощ на хора с увреждания се осъществява от Министерството на труда и социалната политика. (2) Предоставянето на лична помощ се осъществява от доставчици на лична помощ по реда на глава пета.“

По чл. 7 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова, Николай Иванов, Георги Гьоков, Виолета Желева, Веска Ненчева, Донка Симеонова, Кристина Сидорова, Теодора Халачева, Цветан Топчиев, Ирена Анастасова и Валентина Найденова: „В чл. 7 се създава т. 5а: „5а. поддържа Национална електронна информационна система за кандидати за асистенти;“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6: „Чл. 6. Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане: 1. планира, разпределя, контролира и отчита средствата за финансирането на личната помощ; 2. издава задължителни методически указания за предоставянето на лична помощ; методическите указания се публикуват на интернет страницата на Агенцията; 3. участва в процеса по включване на ползвателите на лична помощ в механизма лична помощ; 4. вписва юридическите лица по чл. 18, ал. 2 в регистъра на доставчиците на социални услуги по чл. 18, ал. 2 от Закона за социално подпомагане; 5. ежегодно до 31 март изготвя отчет за броя на ползвателите на лична помощ по възраст, местоживеене, брой одобрени часове и размера на средствата за заплащане на личната помощ, както и анализ и оценка на постигнатите цели при предоставянето на личната помощ; 6. осъществява контрол за предоставянето на лична помощ и изразходването на отпуснатите средства; 7. осъществява и други правомощия, предвидени в закона.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Предложението, което правим в чл. 7, е свързано с ангажиментите на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, всъщност в частност Агенцията за хората с увреждания или новата, която ще бъде създадена – Агенция за правата на хората с увреждания. Предлагаме да бъдат допълнени ангажиментите на тази агенция с това: тя да поддържа Национална електронна информационна система за кандидати за асистенти. Защо правим това предложение? Защото много често на желаещите да ползват тази услуга в домашна среда е необходимо по сега действащите текстове – такива, каквито сме ги предложили в Закона за личната помощ, да ходят в съответните общини, за да могат да се възползват от списъците на личните асистенти, които искат да предоставят такава лична помощ. Много често искащите да ползват домашната услуга „лична помощ“ е необходимо да изминат едно определено разстояние, за да стигнат до общинската администрация. Смятаме, че е изключително важно, и не виждам какъв е проблемът в крайна сметка да се поддържа такава Национална информационна система за кандидатите за асистенти, за да може от всяко място на страната всеки, който желае да ползва такава лична помощ, да може по някакъв начин да види в регистъра в кое населено място има желаещи да бъдат лични асистенти и да се облекчи това ходене, тази бюрокрация, до съответните общински администрации. Затова призовавам всички да приемете нашето предложение, защото смятам, че то е наистина обосновано, то е в полза на хората, желаещи да ползват лична помощ. Ако погледнем след това разпоредбите на чл. 31 – там, където вменяваме ангажиментите на общините, виждаме това, което ще правят общините със списъците за лични асистенти. Те ще поддържат едни формални списъци, до които електронен достъп няма да има никой, така че през Националната информационна система смятам, че ще облекчим до голяма степен възможностите на хората, които искат да ползват лични асистенти, да се уведомяват по този начин и достъпът да бъде улеснен. Призовавам Ви да подкрепите нашето предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър на труда и социалната политика, уважаеми колеги! Не приемаме това предложение на колегите Жекова и група народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, защото няма необходимост от създаване на национален регистър за асистентите. Абсолютно не е нужен! На кого му е необходим такъв регистър за регистриране на асистентите на национално ниво? Обикновено асистенти стават най-близките хора, роднини, близки на лицето с увреждане. Ако има такъв регистър, дали лице, което е кандидат за асистент, примерно от община Русе, ще стане асистент примерно в община Баните, област Смолян? Абсолютно е безсмислено! Още повече че в чл. 6, т. 4 в Агенцията за социално подпомагане се води регистър на юридическите лица, които изпълняват дейностите по предоставяне на личната помощ, а също така и в чл. 21, ал. 1, т. 7 е казано, че кметът на общината поддържа актуален списък на кандидатите за асистенти и професионалния им опит, така че имаме основателни причини и аргументи да не приемем това предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Най-вероятно, уважаема госпожо Ангелова, не можете да вникнете в дълбочина на нашето предложение, защото, ако си спомняте, по време на всички протести на майките на деца с увреждания голяма част от тях казаха, че им е необходим личен асистент – външен, за да могат те да ходят на работа, за да могат те да изпълняват и други дейности и по този начин да подпомагат своето домакинство. Невинаги е унифицирана необходимостта от ползване на лична помощ през това – тази лична помощ да се извършва от близък или роднина. Аз дълго време работех в една малка община и съм била председател на такава комисия по Проект „Независим живот“ и искам да Ви кажа, че 80% от хората, които са лични асистенти, не са роднини на съответните хора, които имат нужда от лична помощ, така че не ограничавайте възможността само в семейството. Госпожо Ангелова, по никакъв начин с това, което Вие в момента регламентирате в чл. 6, и с този публичен регистър, който ще го има, на юридическите лица, които ще извършват тази дейност, пак ще се възпрепятстват всички хора, които искат да ползват асистентски услуги, защото е необходимо да отидат в съответната дирекция за социално подпомагане или в съответната община, където има актуален списък и оттам да се информират дали има личен асистент, заявил желание да бъде такъв, когато не е намерен такъв. Затова нашето предложение е да има такава национална информационна система, за да може хората с отдалечен достъп да имат информация за хората, които искат да бъдат лични асистенти. Аз не виждам какъв е проблемът това наше предложение да бъде прието. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, Вашето предложение не е структурирано както трябва. Вие сте написали в предложението си да се води национален регистър в Агенцията за социално подпомагане, но какво да съдържа този регистър? Вие сте казали „а“, но не сте казали „б“. Този регистър, който Вие предлагате, не сте посочили какво да съдържа, каква база данни, каква информация, на кого ще бъде полезен, кой ще го води и така нататък. Затова и с аргументите, които казах в моето изказване, няма как да приемем Вашето предложение. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7: „Чл. 7. Директорите на дирекции „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане: 1. организират изготвянето на индивидуалните оценки на потребностите от лична помощ съгласно глава трета от Закона за хората с увреждания; 2. осъществяват наблюдение на предоставяната лична помощ и изразходването на отпуснатите средства; при необходимост уведомяват инспектората на Агенцията за социално подпомагане“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. По чл. 9 има предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8: „Чл. 8. (1) Ползвател на лична помощ е човек с увреждане, довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права и пълноценно участие в обществото. (2) Когато ползвател на лична помощ е малолетен или поставено под пълно запрещение лице, той се представлява от законния му представител, а когато е непълнолетен или поставено под ограничено запрещение лице се иска съгласието на законния му представител. (3) Ползвателят на лична помощ, упълномощеното от него лице или лицето по ал. 2: 1. избира асистенти; 2. участва в договарянето на условията на заетостта; 3. участва в управлението и контрола на вида и времетраенето на положения труд; 4. подписва месечния отчет на асистента за отработените от него часове; 5. уведомява писмено доставчика на лична помощ за конфликт с асистента“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9: „Чл. 9. (1) Ползвател на лична помощ може да е дете с увреждания, което получава месечни помощи по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, или лице, което получава добавка за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване. (2) Ползвател на лична помощ може да бъде и потребител на социални услуги в общността, с изключение на социалните услуги в общността от резидентен тип и в специализирани институции“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10: „Чл. 10. Ползвател на лична помощ може да бъде и чужденец с увреждания, който има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденец с увреждания, на когото е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденец с увреждания, ползващ се от временна закрила, и лице, за което това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, при условие че степента на трайно намалена работоспособност или видът и степента на увреждане са определени по реда на действащото законодателство в Република България“. По чл. 12 има предложение на народния представител Надя Клисурска и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да бъде отхвърлено, тъй като е отразено на систематичното му място в чл. 21, ал. 2, т. 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 21, ал. 2, т. 8.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11: „Чл. 11. Механизмът лична помощ се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и избор на хората с увреждания“. По чл. 14 има предложение на Надя Клисурска и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представители Милко Недялков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 12: „Чл. 12. (1) Личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания. (2) Броят на часовете за лична помощ се определя в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания въз основа на четири степени, както следва: 1. първа степен на умерена зависимост/затруднения – при нужда от помощ за реализиране на различни дейности в ежедневния живот от няколко пъти на месец или необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност; 2. втора степен на тежка зависимост/затруднения – при нужда от помощ за реализиране на различни дейности в ежедневния живот до два пъти на ден или необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност; 3. трета степен на много тежка зависимост/затруднения – при нужда от помощ за реализиране на различни дейности в ежедневния живот не повече от четири пъти на ден или необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност; 4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения – при нужда от помощ и постоянна подкрепа от друго лице за реализиране на различни дейности в ежедневния живот повече от четири пъти на ден, поради пълната загуба на физическа, умствена, интелектуална или сетивна автономност“. Има предложение на народния представител Милко Недялков – чл. 15 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 13: „Чл. 13. (1) Човек с увреждане, който иска да му бъде предоставена лична помощ, подава лично, чрез упълномощено от него лице или чрез лице по чл. 8, ал. 2 заявление – декларация по образец за предоставяне на лична помощ. В заявлението лицето декларира, че не получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности и посочва асистент. Когато в заявлението не е посочен асистент, доставчикът на лична помощ може да предложи асистент на лицето с увреждания. Към заявлението се прилага направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания с определения брой часове. (2) Когато ползвател на лична помощ е дете с увреждания, което получава месечни помощи по чл. 8д, ал. 5, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца в заявление-декларацията по ал. 1 заявителят дава съгласие до 380 лв. от помощта – като конкретният размер съответства на определения брой часове в индивидуалната оценка на потребностите, да се превеждат на кмета на общината от Агенцията за социално подпомагане, след сключването на трудовия договор и определяне на асистент на детето с увреждания. Средствата са за сметка на ежегодно определения със Закона за държавния бюджет на Република България размер на месечната помощ по чл. 8д, ал. 5, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца и за часовете, определени в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания. Копие от заявлението се изпраща служебно в Агенцията за социално подпомагане. Въз основа на съгласието в заявлението Агенцията за социално подпомагане превежда сумата на кмета на общината. (3) Когато ползвател на лична помощ получава добавка за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване в заявление-декларацията по ал. 1 заявителят дава съгласие добавката да се превежда на Агенцията за социално подпомагане от Националния осигурителен институт след сключването на трудовия договор и определянето на асистент на човека с увреждане. Копие от заявлението се изпраща служебно в Националния осигурителен институт. Въз основа на съгласието в заявлението Агенцията за социално подпомагане превежда получените средства за добавката на кмета на общината. (4) Когато броят на часовете, определени в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, е по-голям от броя на часовете, които се заплащат със средствата по ал. 2 или 3, доставчикът на лична помощ е длъжен да предостави на ползвателя на лична помощ пълния брой часове, определени в направлението. (5) Ползвателят на лична помощ продължава да ползва месечната помощ или добавката по ал. 2 или 3, ако доставчикът на лична помощ не може да сключи договор с асистент.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 14: „Чл. 14. (1) Документите по чл. 13, ал. 1 се подават до кмета на общината по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост. (2) При констатиране на непълноти в документите кметът на общината дава на заявителя 7-дневен срок за отстраняването им. (3) В срок до 7 дни от постъпването на документите по ал. 1 или изтичането на срока по ал. 2, след проверка за съответствие с изискванията на закона, кметът на общината подготвя сключването на споразумение между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ. (4) Редът и срокът за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните, се определят в споразумението по ал. 3. (5) В 7-дневен срок от сключването на споразумението по ал. 3 доставчикът на лична помощ сключва трудов договор с асистента. (6) Споразумението, съответно договорът, се изменя при промяна на една от страните.“ По чл. 16 има предложение на народния представител Милко Недялков: „Чл. 16 – отпада.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 16 да бъде отхвърлен.

По чл. 17 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Предложението е оттеглено в хода на дискусията. Предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да бъде отхвърлен. По чл. 18 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Предложението е оттеглено в хода на дискусията. Предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 18 да бъде отхвърлен. По чл. 19 има предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да бъде отхвърлен. По чл. 20 има предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 20 да бъде отхвърлен. По чл. 21 има предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 21 да бъде отхвърлен. По чл. 22 има предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 22 да бъде отхвърлен. По чл. 23 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Предложението е оттеглено в хода на дискусията. Предложение на народния представител Милко Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 23 да бъде отхвърлен. По чл. 24 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Милко Недялков. Предложението е оттеглено в хода на дискусията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 15: „Чл. 15. (1) При промяна на обстоятелство, свързано с предоставянето и ползването на личната помощ, ползвателят на лична помощ, упълномощено от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2 уведомява доставчика на лична помощ в 7-дневен срок от настъпването на промяната. Уведомлението се подава лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. (2) Когато е необходимо да се определи нов брой часове за лична помощ, се извършва нова индивидуална оценка на потребностите от лична помощ по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания.“ По чл. 25 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Предложението е оттеглено в хода на дискусията. Предложение на народния представител Милко Недялков. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 25 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 13.

По чл. 26 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 8. По чл. 27 има предложение на народния представител Милко Недялков. Предложението е оттеглено в хода на дискусията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 16: „Чл. 16. Ползването на лична помощ се прекратява: 1. при смърт на ползвателя на личната помощ; 2. по искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2 до доставчика на личната помощ; 3. с изтичането на срока на индивидуалната оценка на потребностите.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 17: „Чл. 17. Министърът на труда и социалната политика издава наредба по прилагането на тази глава.“ „Глава пета“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.

По чл. 28 има предложение на народния представител Антон Кутев. „В чл. 28, ал. 2, в изречение първо в началото на текста се поставя „След решение на Общинския съвет“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 18: „Чл. 18. (1) Доставчик на личната помощ по закона е общината по настоящия адрес на ползвателя. (2) Кметът на общината с договор може да възложи дейностите на доставчик на личната помощ на: 1. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица; 2. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (3) Лицата по ал. 2 трябва да: 1. са вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в Търговския регистър и в предмета им на дейност да е включено предоставяне на лична помощ или асистентски услуги; 2. имат опит в предоставянето на социални услуги за хора с увреждания; 3. нямат изискуеми и неплатени данъчни, осигурителни или други публични задължения; 4. разполагат с обособено помещение и оборудване за съхраняване на документите на ползвателите на лична помощ на територията на съответната община; помещението трябва да отговаря на установените стандарти за достъпност на хората с увреждания; 5. разполагат с финансов и административен капацитет за осъществяване на дейностите като доставчик на личната помощ. (4) За предоставянето на личната помощ на деца с увреждания лицето по ал. 2 трябва да притежава лиценз за предоставяне на социална услуга за деца, издаден по реда на чл. 43б от Закона за закрила на детето. (5) За сключването на договора по ал. 2 представителят или упълномощеното от него лице представя доказателства в общината за изпълнение на изискванията на ал. 3, т. 4 и 5 и ал. 4. За останалите обстоятелства кметът на общината извършва служебна проверка. (6) За реда за избор на доставчик на лична помощ по ал. 2, съдържанието на договора и финансирането, се прилагат съответните разпоредби на Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му.“

Колеги, аз съм убеден, че становището на Комисията за отхвърлянето на моето предложение дойде в резултат на това, че не се намесих още в работната група за неговото приемане. Тоест аз мислех, че отхвърлянето на това предложение е по-скоро въпрос на процесуална недомислица, отколкото на политическо желание на Народното събрание. Защо това според мен е така? Става дума за това, разбира се, че доставчик на услугата, в случая на личната помощ, е общината, в което нямаме съмнение. Въпросът оттам нататък е може ли и трябва ли тази услуга да се аутсорсва, тоест да се превъзлага респективно на други обекти, разбираме частни. По принцип по логиката на тази услуга няма никакъв смисъл тя да се преотстъпва, защото за общината това е услуга, която парекселанс е обществена услуга и която би трябвало по принцип по всички правила да се предлага от общината. Аутсорсването – по принцип погледнато, не е необходимо. Вярно е, че има ситуации и общини, които не са в състояние да изпълнят тази услуга. Така че именно затова, принципно погледнато, аз бих предложил изобщо да отпадне възможността за аутсорсването и доставчик на личната услуга да бъде само общината, защото това е нейната работа и защото смисълът на тази услуга е дълбоко обществен. Намесата на частни субекти в този процес ще доведе единствено до оскъпяване на процеса. Тоест ще се окаже, че от паричките, които с труд изкарваме за хората с увреждания, за да може по някакъв начин да им бъде осигурена една ключова за тях услуга, на практика накрая ще се появят частни фирми, които ще печелят от това. Няма как да не е така, защото тези частни фирми без печалба не работят, те работят за печалба. Резултатът от цялата тази работа е, че ние всъщност ще натоварим тези разходи с допълнителни разходи, които според мен не са необходими. Но както казах, има общини, които очевидно не могат да поемат този разход и аз затова съм склонен да мисля, че аутсорсването не трябва изобщо да отпадне – между другото, противно на мнението на синдикатите, защото от „Подкрепа“ изразиха категорично мнение срещу аутсорсването на услугата. Това, което единствено предлагам и което според мен категорично има смисъл, е превъзлагането на частни фирми да става само след решение на общинския съвет, а не само след решение на кмета. Тоест вдигаме нивото, на което се взима решението от кмета към общинския съвет. Това изцяло отговаря на духа на Закона за местното самоуправление и местната администрация и на практика осигурява малко по-голяма сигурност, че кметовете няма да прехвърлят още една общинска дейност на частниците – кой за да вземе някаква комисиона, кой защото не му се занимава, и че всъщност общините като представители на обществеността на съответното място ще си свършат работата. Това за мен е ключово и е важно решение за този законопроект. Аз съм сигурен, че ако тази битка беше проведена още в самото начало в рамките на работната група, досега текстът щеше да е друг. Убеден съм, че няма сериозни доводи за това отхвърляне. Това, което виждам като доводи, според мен, е по скоро – бих го нарекъл инат може би, но все пак моля да вникнете в това и да подкрепите предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз искам да се изкажа в подкрепа на предложението на Антон Кутев и да доразвия неговата теория за аутсорсването. Явно е прието вече като принцип аутсорсването на тези услуги навън. Само искам да потвърдя това, което каза Антон Кутев, че е по-добре нивото на вземане на решения да е по-високо – например от общинския съвет. Ясно е, че кметът ще сключва договорите, но нека да бъде след санкция на общинския съвет най-малкото и затова, защото в Закона за местното самоуправление и местната администрация в чл. 17 е записано: „Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата“, и по т. 7 е социалните услуги. По-нататък в чл. 20 е записано: „Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейности по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон“. Законът за местното самоуправление и местната администрация вменява на общинския съвет да се занимава със социалните въпроси, така че нищо лошо няма в ал. 2 – кметът на общината да може да сключва и възлага дейности на доставчик на лична помощ, като сключва договори с тях, но след санкцията и решението на общинския съвет. То е въпрос на виждане, разбира се, и на законодателя, но, мисля, че няма да сбъркаме, ако приемем предложението на Антон Кутев. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Закъснях с репликата към господин Кутев. Тя е и към господин Гьоков. Първо, когато се върви по посока на това да разкриеш социална услуга, задължително трябва да има решение на общинския съвет. Така е записано в Закона за социално подпомагане в главата, която урежда социалните услуги. Вероятно това ще бъде записано и е записано в новия закон за социалните услуги, който предстои да приемем следващата година, тоест общинският съвет взема решение за разкриване на социалната услуга. Оттам нататък какво е записано в предложението, което правим, в редакцията на Комисията – вижте ал. 6. Алинея шеста казва, че „за реда за избор на доставчик за лична помощ“, тоест процедурата за отдаване е ясно разписана. Това, което се прави и към днешна дата. Общините сключват договори с доставчици, когато сами не искат или не могат да предоставят тази услуга, аутсорсват тази услуга, както казахте Вие преди малко, и сключват договор с частния доставчик на услугата. Вижте какво е записано там: „За реда за избор на доставчик на лична помощ по ал. 2 в съдържанието на договора финансирането се прилага съответно с разпоредбите на Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му“. Вижте какво пише в Закона за социално подпомагане, чл. 18, ал. 8: „Всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат при спазване на критерии и стандарти, като Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги се приема от Министерския съвет“. Тоест в Закона за социално подпомагане и сега има разписана процедура, по която това се извършва. Този механизъм работи и към днешна дата. Дори общинският съвет да се произнесе, пак трябва да се мине през тази процедура. Аз разбирам Вашия подход. Подходът на работната група е малко по-различен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз ще се присъединя с моята реплика към това, което каза доктор Адемов, защото редът за предоставяне на социалните услуги е разписан в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в чл. 37. Там ясно е казано, че: „Кметът на общината може да възлага управлението на социалната услуга след провеждането на конкурс“. Вие предлагате за предоставянето на тази услуга на юридическо лице с нестопанска цел, което е записано в регистъра на Агенцията за социално подпомагане, да става след решение на общинския съвет. Аз смятам, че няма нужда това Ваше предложение да бъде прието, тъй като ние натоварваме общинския съвет с несвойствени функции, след като веднъж, това което каза доктор Адемов, се взима решение от общинския съвет за разкриване на определена услуга. Така че по отношение на това, което казахте, че ние по този начин, ако предоставяме услугата „личен асистент“ на юридическо лице с нестопанска цел ще натоварим и ще имат някаква печалба – това абсолютно не е вярно. Това е делегирана от държавата дейност. Средствата се превеждат от Агенцията за социално подпомагане на кмета на общината. Кметът на общината превежда тези средства на доставчика на социалната услуга – в случая на доставчика на личната помощ.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, от Вашето изказване не стана ясно, а и от последвалите реплики, дали механизмът на лична помощ е социална услуга. След като за другите социални услуги общинският съвет взима решение за приемането на социалната услуга, както беше наречена „лична помощ“, взема ли решение общинският съвет? След като го нарекохме „механизъм“ и правим в момента – приемаме специален закон при него, каква е ролята и функцията на общинския съвет? Изключен ли е той въобще от дейността на общината по изпълняването на механизма на личната помощ? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин доктор Адемов, аз съм съгласен с Вас с това, което казвате в частта му, че работната група е намерила един подход към въпроса. Ние предлагаме друга логика. Мисля, че нашата логика не е по-малко силна от логиката на работната група, затова правим предложението, не го оттеглихме и държим на него. То всъщност е на Антон Кутев.

(Реплика встрани от микрофоните.) Вие сте вносители, да сте го направили.

Това е абсолютно правилна забележка към вносителите на Закона – да бяха го направили в началото, но това е друг въпрос. На следващо място – госпожо Ангелова, въобще не съм съгласен с Вас. Вие даже нарекохте несвойствени функции на общинския съвет. Ама аз само преди мъничко Ви прочетох двата члена от Закона за местното самоуправление и местната администрация – чл. 17 и чл. 20. Там ясно е показано, че са свойствени тези неща за общинския съвет, защото дори ги задължават да го правят. Господин Недялков, абсолютно съм съгласен с репликата Ви, но по този начин Вие ни връщате в началото на Закона – личната помощ трябва ли да е в Закона за социалните услуги, или трябва да бъде извън него? От тази гледна точка аз ще си спестя по-нататъшните разсъждения по въпроса, но продължавам да смятам и заради Закона за местното самоуправление и местната администрация, и заради всичко, което казах аз и всички в репликите, че тази санкция на общинския съвет е необходима и трябва да я има. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 19: „Чл. 19. Юридическите лица по чл. 18, ал. 2 може да предоставят лична помощ след вписване в регистъра по чл. 6, т. 4.“ Член 30 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 20: „Чл. 20. При промяна на обстоятелство, свързано с извършването на дейности по предоставянето на лична помощ, юридическите лица по чл. 18, ал. 2 уведомяват кмета на общината в 7-дневен срок от настъпването на промяната. Уведомлението се подава лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В този случай се прилага наредбата по чл. 17.“ По чл. 31 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 21: „Чл. 21. (1) Кметът на общината вписва в регистъра по чл. 17, ал. 6 от Закона за социално подпомагане ползвателите и асистентите на лична помощ на територията на съответната община. (2) Доставчикът на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2: 1. организира и ръководи дейността по предоставянето на личната помощ; 2. провежда разяснително-информационна дейност за предоставянето на личната помощ; 3. сключва и прекратява трудовите договори с асистентите; 4. осигурява условия за повишаване на квалификацията на служителите и персонала; 5. поддържа индивидуално досие на всеки ползвател на лична помощ; 6. представя отчет на кмета на общината за предоставената лична помощ, изготвен въз основа на отчетите на асистентите на личната помощ; 7. поддържа актуален списък за кандидатите за асистенти и професионалния им опит; 8. може да провежда обучение на асистентите и ползвателите на лична помощ по ред, определен с наредбата по чл. 17; 9. поддържа регистър за жалбите и сигналите по предоставянето на личната помощ; 10. посредничи за уреждане на споровете между ползвателя на лична помощ и неговия асистент; 11. осъществява и други дейности, свързани с предоставянето на личната помощ. (3) Доставчикът на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 е длъжен да предостави и заплати на ползвателя на личната помощ всички часове, определени в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 22. Господин Председател, в този член ще направя след това редакционна поправка. Сега ще го прочета така, както е по редакция на Комисията: „Чл. 22. (1) Кметът на общината въз основа на отчетите на доставчиците на лична помощ, както и анализ и оценка на постигнатите цели при предоставянето чл. 18, ал. 2 изготвя отчет за броя на ползвателите на лична помощ по възраст, местоживеене и брой ползвани часове и размера на средствата за заплащане на личната помощ. (2) Отчетът се предоставя на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане ежегодно до 31 януари. Отчети се представят и по искане на изпълнителния директор.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 23: „Чл. 23. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Глава четвърта от Закона за социално подпомагане.“ Господин Председател, в чл. 22 по предложение на Комисията думите по „чл. 18, ал. 2“ добавяме „по чл. 18, ал. 2“, да бъдат преместени в изречение първо на ал. 1 след думите „доставчиците на лична помощ“. Този текст е изпаднал по-надолу при отпечатването – технически пропуск.

В чл. 22, ал. 1, в изречение първо след думите „лична помощ“ да бъдат добавени думите „по чл. 18, ал. 2“, а тези думи да бъдат заличени в следващото изречение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както чухте, ние направихме предложение поне, след като отпадна възможността за Национален регистър на кандидатите за асистенти, такъв регистър да се поддържа на кандидатите за асистенти на ниво общини. Това, което ни се предлага в момента в чл. 21, виждаме, че действително кметът на общината вписва в регистъра по чл. 17, ал. 6 от Закона за социално подпомагане ползвателите и асистентите на лична помощ на територията на съответната община. Това е негово задължение в Закона за социално подпомагане, защото кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата. Това е регламентирано в Закона, но регистъра по чл. 17, ал. 6, ако погледнем внимателно какво съдържа този регистър, и това, което в момента добавяме в чл. 21, ще видим, че отново кандидатите за асистенти по никакъв начин няма да бъдат приложени в такъв подобен публичен регистър. В чл. 21, в следващата ал. 2, виждаме, че кметът на общината ще поддържа актуален списък на кандидатите за асистенти и професионалния им опит. Да, но този актуален списък в никакъв случай не е публичен. В тази връзка пак призовавам всички Вас да помислим – защо и какво пречи в регистъра по ал. 6 така, както го въвеждаме в ал. 1 сега в чл. 21, там, където кметът на общината има ангажиментите да вписва ползвателите и асистентите на лична помощ, да вписва и кандидатите за асистенти. В тази връзка, моля да преразгледате редакцията на чл. 21, ал. 1 и да включим… От самия доклад такъв, какъвто е представен, е видно, че Комисията по принцип подкрепя предложението, но то не е подкрепено в неговата цялост и в неговата смисленост. Кандидатите за асистенти остават отново в един актуален списък, който ще се съхранява в общината и ще се налага на всеки, който иска да ползва личен асистент и няма такава възможност да я осигури през семейството си, през домакинството си, да ходи до съответната община, за да види има ли такива кандидати за асистенти. Нека в този регистър в Закона за социално подпомагане, в който вписваме ползвателите и асистентите, да включим и кандидатите за асистенти. Господин Председател, предлагам да включим и кандидатите за асистенти в регистъра по чл. 21, ал. 1 на текста, който разглеждаме в момента.

Да, разбира се: „Чл. 21. (1) Кметът на общината вписва в Регистъра по чл. 17, ал. 6 от Закона за социално подпомагане ползвателите и асистентите на лична помощ на територията на съответната община и кандидатите за асистенти.“

„Глава шеста – Асистенти.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 24: „Чл. 24. Асистентът е физическо лице, избрано от ползвателя на лична помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2, да предоставя лична помощ съгласно споразумението по чл. 14, ал. 3.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 25: „Чл. 25. Асистентът е лице, което не е: 1. поставено под запрещение; 2. осъждано за умишлено престъпление от общ характер и спрямо него не са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие на ползвател на лична помощ.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 26: Чл. 26. (1) Кандидатът за асистент подава до доставчик на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 заявление по образец, към което прилага: 1. автобиография; 2. копие от трудов договор, ако кандидатът за асистент работи, или декларация, че няма сключен трудов договор; 3. декларация, че спрямо него не са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие по отношение на ползвател на лична помощ. (2) Доставчикът на лична помощ извършва събеседване с кандидата за асистент.“ По чл. 36 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в чл. 28. Комисията предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 27: „Чл. 27. (1) Асистентът предоставя лична помощ въз основа на трудов договор, сключен с доставчика на лична помощ. (2) Асистентът представя на доставчика на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 месечен отчет по образец за отработените часове, подписан и от ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2.“ По чл. 37 има предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в чл. 27. Комисията предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 28: „Чл. 28. При промяна на обстоятелство по чл. 25, настъпила след сключването на трудовия договор за предоставяне на личната помощ, асистентът уведомява доставчика на личната помощ не по-късно от три дни от настъпване на промяната. В този случай се прилага наредбата по чл. 17.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в чл. 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 29.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Чудя се, само на мен ли ми прави впечатление, че вчера и днес – на тези два изключително важни законопроекта – важни за майките, част от които са тук, важни и за цялото ни общество, госпожа Корнелия Нинова я няма?! Може би сега тя прави други популистки акции и планове, за да клати управлението на държавата. Вчера от БСП в залата бяхте 13 човека и половина, днес сте около 20 човека, няма и толкова. Само Ви напомням, че искахте да нямаме ваканция…

…заради тези законопроекти, а сега Ви няма. (Реплики от „БСП за България“.) Не се регистрирахте както вчера, така и днес! Извинявайте, но вчера почти всички медии не отразиха този факт. (Реплики от „БСП за България“.) Колеги от БСП, вместо да ме апострофирате, предлагам да направите едно популистко предложение – да работим и по Коледа.

Добре. Използвам случая да поздравя и майките. За мен Вие сте много силни жени и аз Ви се възхищавам! Адмирации! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Будинов, изключително много се радвам, когато в Народното събрание започне да се проявява будна съвест и тя започва да избухва в ярки пламъци, ако това изобщо беше пламък. Аз все пак бих Ви помолил да имате предвид следващия път, когато има криза, аз ще Ви кажа след малко в личен разговор поне пет кризи, които имаме в момента: примерно криза с белодробните трансплантации, с кислородолечението, тези, които протестират всеки ден, и така нататък. Кризи има постоянно! Трябваше да поздравите майките тогава, когато председателят, който седи зад мен, не ги пусна в залата с фланелките! Помните ли – преди една година? Вие пропуснахте да ги поздравите. Ако тогава ги бяхте поздравили, може би тези закони щяха да бъдат приети преди бюджета и нямаше да има следващите точки, в които говорим колко струват и да се окаже, че не стигат парите. Само че Вас тогава Ви нямаше.

Тук бях.

По отношение на Корнелия Нинова, тя е вносител на този законопроект, а не сте Вие. Ако Вие бяхте вносител на Законопроекта, той щеше да бъде гласуван доста по-рано и вече щеше да бъде факт. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Тя, Корнелия Нинова си е свършила нейната работа. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз Ви предлагам всички да мислим като народни представители. Народният представител…

Не, точно отговарям на репликата.

Народният представител е нещо по-високо от това – човек, който прави евтини политически заявления.

Свършете си работата! Вашата работа, господин Будинов, не е тази. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие сте законодател и трябва да пишете закони... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

…нещо, което сте пропуснали! Колко закона написахте…

…откакто сте в тази зала, че нямам спомен?! Даже и за артистите не сте направили нищо!

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Будинов, пропуснахте един много важен политически въпрос – колегите от БСП не се регистрираха вчера и днес, въпреки че обявиха, че при важни за тях закони те ще се регистрират. Това заседание се провежда благодарение на депутатите, които се регистрираха – това са колегите от ГЕРБ, колегите от „Обединени патриоти“, колегите от ДПС и от „Воля“, разбира се. (Реплики от народния представител Антон Кутев.) Искам да обясните какъв е политическият знак, който давате…

…с отказа да се регистрирате. (Реплики от народния представител Евгени Будинов.)

Може би трябва да ги попитате и трябваше да ги попитате дали това е политически знак, или просто са забравили да се регистрират днес, след като този закон им е толкова важен? Това, че госпожа Нинова я няма не е за първи път, свикнали сме и без нейното присъствие – тя идва тук само, когато има някакъв скандал. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Вие нарушихте Правилника, като отнехте думата на господин Антон Кутев, който по Правилник има право на две минути реплика, на изказване, което не беше по темата, но Вие допуснахте изказването, което не е по темата. Репликата няма как да бъде по темата, тъй като самото изказване не е по темата. Десет секунди прекъсвахте господин Кутев и след минута и тридесет секунди го отстранихте от трибуната. В същото време, за същата реплика, дадохте думата на господин Биков, без да направите даже и забележка.

И тъй като питате коя е темата, колеги, Вие не разбрахте ли, че това мнозинство и това правителство си отива! (Шум, реплики и възгласи.) Няма да получите регистрация от БСП. Няма да получите регистрация от БСП!

Тези хора са важни за нас (шум и реплики от ГЕРБ), ние затова сме внесли този закон, но няма да Ви осигуряваме кворума, за да започнете работа.

И не търсете всяка сутрин скандали с кворума. БСП няма да Ви осигурява кворума. Ще идвате на работа и ще покажете, че имате стабилна конструкция.

Уважаеми господин Председател, репликата ми по начина на водене е лично към Вас, защото положението на председател на Народното събрание в една република с парламентарно управление – всъщност, Вие заемате най-високата длъжност в тази държава, което означава, че единствения контрол върху Вашата дейност може да осъществява залата или самият Вие. Седнете, замислете се, лично аз няма да давам определение на поведението Ви сега: има ли двоен стандарт, има ли различно отношение към депутатите от управлението и от опозицията? Вие ще си направите тази сметка, доколкото Вие можете. Единственото, което ще Ви кажа, като процедура „по начина на водене“, е моята молба. Следващия път като минавате по коридорчето ей там, пред главния вход – аз съм го предлагал и на други председатели, не съм убеден, че всички са го направили – минете и разгледайте лицата, които стоят там – това са предишните председатели на Народното събрание. И Ви моля оттук нататък, когато мислите за себе си и за залата, сравнявайте с онези лица там, особено с тези, които са в първите редички. Мислете не за тези в залата, защото са минали хиляди през тази зала, заминали са си и никой не им помни имената, а някои от тях са и в затвора – мислете за тези, които са на портретчетата отзад, защото Вие, за съжаление, се съизмервате с тях. Вие си дайте сметка дали имате съизмеримост с тях по начина, по който водите. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 30: „Чл. 30. (1) Личната помощ се финансира със средства от: 1. държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика; 2. дарения, завещания, спонсорства, предоставени от физически или юридически лица; 3. Европейските структурни и инвестиционни фондове; 4. проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори; 5. други източници. (2) Личната помощ може да се финансира и със средства от бюджетите на общините по решение на съответния общински съвет.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 41 да бъде отхвърлен. По чл. 42 има предложение на народния представител Антон Кутев: „В чл. 42, изречение първо: 1. числото „1,1“ се заменя с „1,3“; 2. числото „1,5“ се заменя с „1,8“.“ Комисията не подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 31: „Чл. 31. Часовата ставка за положен труд по механизма лична помощ се определя въз основа на коефициент 1,4 от размера на минималната часова работна заплата, установена за страната за съответната година, социалноосигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на работодателя, ако асистентът не е осигурен на друго основание, и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.“ По този чл. 31 на Комисията, господин Председател, ще бъде направено след малко редакционно предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на труда и социалната политика, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя редакционна поправка на чл. 42, който става чл. 31. Целта на тази редакционна поправка е да има по-голяма яснота при тълкуването и изчисляването на часовата ставка. Съдържанието на текста на чл. 31 се запазва изцяло и се структурира, както казах, за да има по-голяма яснота при тълкуването и изчисляването на часовата ставка, а това, между другото, е и предложение на протестиращите майки на деца с увреждания. Да прочета редакцията на чл. 31: „Чл. 31. Часовата ставка за положен труд по механизма „лична помощ“ се определя въз основа на: 1. коефициент 1,4 от размера на минималната часова работна заплата, установена за страната за съответната година; 2. социалноосигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на работодателя, ако асистентът не е осигурен на друго основание; 3. допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.“ Моля да ме извините, втора точка ще изчета още веднъж: „2. социалноосигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на работодателя, ако асистентът не е осигурен на друго основание, и 3. допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо ще започна с това, че аз подкрепям редакционната поправка, която беше направена сега, в нея има смисъл и е окей. Взимам думата, за да Ви обърна внимание на нещо, което според мен е ключово важно за този законопроект в момента. Това, което предлагам аз и стои като едни цифри, като едни числа, всъщност има значение и моята твърда убеденост е, че в разценките, които сега правим за почасовия труд, ние политически ще срещнем проблеми. Сега ще се опитам да Ви кажа защо. Отмених първата точка, оттеглих първата точка от моето предложение, защото първоначално предложението в Законопроекта беше „1,1 от минималната работна заплата“, което означава, че примерно в момента са приблизително 600, а през 2019 г. – 650 лв. За съжаление, аз съм единият от хората, които потребяват тази услуга лично, в смисъл плащам си от джоба, тъй като майка ми е с алцхаймер и аз ползвам личен асистент 24 часа в денонощието. Първо, искам да Ви кажа, че този законопроект в момента не решава проблема с 24-часовия, не заради Законопроекта, а заради Кодекса на труда, защото реално погледнато Кодексът на труда не го разрешава, да не говорим за този законопроект. Тоест ние по въпроса за личните асистенти, които трябва да се ползват 24-часово, според мен тепърва имаме работа в законодателството и ние с този законопроект не го решаваме. Проблемът тук обаче е, че като не решаваме 24-часовия и като им разрешим на тези най-тежките шест или осем часа, защото най-вероятно в Министерството ще се окаже, че финансов ресурс за повече няма, ние ще доведем до резултат, че на практика не можем да си наемаме тези хора. Аз в момента плащам доста повече пари от джоба си за личен асистент и Ви гарантирам, че един от най-големите ми проблеми е да си намеря асистент, който да върши тази работа. Защо предлагам повишаване на ставките? Оттеглих първата точка, защото ми е ясно, че в момента тези часови ставки влизат в договорка с бюджета, с министъра на финансите, с министър-председателя, тоест, ако сега предложа промяна на ставките за 2019 г. в бюджета, който вече е минал, на мен ми е ясно, че само ще саботирам процеса. Но, аз Ви казвам, че тези ставки няма да сработят, че ставките, направени по този начин, наистина решават проблема на майките до голяма степен и на една част от проблемите на майките на деца с увреждания, но на куп други хора не го решават. Накрая ще се окаже, като приемем това законодателство, че всъщност какво сме направили, колеги, реално? След година и половина борба, след като от седем-осем месеца цялата държава се занимава с хората с увреждания, след като всички ние ги убеждаваме, че сега им решаваме проблемите – вкарахме два законопроекта, приемаме втори, ще вкараме трети, 150 милиона в бюджета, един куп протести и така нататък, тоест ние запълнихме пространството и ушите, и очите на хората с увреждания с нещата, които правим за тях. Вярвайте ми, с тези закони, които са полезни и нужни, ние решаваме, по моя лична оценка, между 10 и 15% от проблемите на хората с увреждания. Другите 85% остават нерешени и само след два месеца тези с нерешените проблеми пак ще са отпред, защото след целия шум, който сме вдигнали, за тях на практика ще се окаже, че накрая на голяма част от тези хора ще им вдигнем примерно месечните доходи от 270 на 300 лв., които ще им бъдат също толкова недостатъчни, и те ще останат също толкова извън обществото. Това не значи, че не са полезни законите, които приемаме, значи, че ние сме в тежка ситуация по отношение на решаването на техните проблеми и това, което предвиждаме като часова ставка, решава проблемите – специално часовата и парите, на около 30% от тях. Затова правя предложение не с този бюджет, но със следващите – от 2020 г. нататък, вече да вдигнем парите до степен, в която те наистина да могат да осъществяват режима на личната помощ. Още само един довод. Режимът на личната помощ, според неговото модерно разбиране, означава човекът, който ползва личната помощ, да може сам, ако е в състояние, разбира се, да определя своите нужди кога и как да стане. Това не може да стане с минималната работна заплата. За да можеш да определиш на един човек, че той ти трябва сутрин от толкова, а пък вечер до толкова, това включително влиза в ненормирано работно време, да не говорим за случаите „24 – 7“ като моя, в който пък изобщо не става дума за работно време, а за съжителство. Тези неща не са решени и, за съжаление, просто Ви казвам съвсем колегиално – нито като заплаха, нито като предизвикателство: след няколко месеца с тези текстове, които сме приели, хората с увреждания пак ще са отпред, защото огромната част от тях ще останат неудовлетворени, въпреки работата, която свършихме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, не сте прав във Вашето изказване по няколко причини. Първо, имаше работна група, която работеше усилено между първо и второ гласуване. В тази работна група активно участваха представители на протестиращите майки на деца с увреждане, омбудсмана, експертите от Социалното и Финансовото министерство и народни представители. Именно тази часова ставка с коефициент 1,4 сме договорили с протестиращите майки на деца с увреждания. Целта на този закон е да бъде обезпечен с финансов ресурс за следващата година. Това е по-важното, а не да приемаме кух закон за години напред. На следващо място, може би сте забелязали или сте пропуснали, че имаме ограничение на часовата ставка до 31 декември 2020 г., и на кръга на лицата, които ще получават лична помощ. Именно от това сме се ръководили, когато работната група е взела това решение по отношение на чл. 31. Има консенсус по този текст. Искам да кажа, че много по-важно е този закон да бъде работещ в подкрепата и на хората с увреждания, и на майките на деца с увреждания, да бъде финансово обезпечен, както е за следващата година, отколкото да даваме празни надежди. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, с една част от нещата, които казвате, аз съм напълно съгласен, но никой никъде и никога не е казвал, че с тези закони се решават всички проблеми. Поставено е началото. Очевидно е, че има какво да се направи по отношение на политиките за хората с увреждания и в това никой няма каквито и да е съмнения. За нас обаче много важно е нещо друго – има Конвенция на ООН за хората с увреждания. Там са основополагащите механизми, там са принципите, които трябва да бъдат реализирани в по-нататъшните усилия, на което и да е правителство. Ясно е, че това е само началото. Ясно е, че личната помощ ще бъде предоставена поетапно. Вие сами знаете, че в този закон има ограничения, защото финансовият ресурс на базата на обществения договор, който е сключен към днешна дата, позволява реализирането на тези политики. Оттук нататък са предизвикателствата. Това е само началото.

Уважаеми господин Адемов, аз, разбира се, знам, че целта е подписването на Конвенцията на ООН. По въпроса за Конвенцията през последната година и половина съм направил безброй питания и активности именно с тази цел. Между другото, Законопроектът е припознат и подписан от мен именно с идеята, че ние отиваме натам, така че на мен това ми е абсолютно ясно. Също ми е ясно, че това е началото на едно движение, което няма съмнение, че тепърва трябва да се променят още доста неща и да се развиват други политики. Факт. Това, което се опитвам в този случай да Ви кажа, е, че ние не сме разрешили основата. Госпожа Ангелова каза, че това била работната група, че сме били в консенсус. Госпожо Ангелова, Вие досега ли не разбрахте, че всъщност хората, с които преговаряте, които аз дълбоко уважавам и съм им помагал с каквото мога през цялото време, са всъщност само една част от хората с увреждания, и то не голяма. Вие преговаряхте с майките на деца с увреждания, обаче така и не преговаряхте с Центъра за независим живот и с куп други организации, които всъщност протестираха дълго време заедно с тях, и които имат собствен ресурс за протести. Това е, което се опитвам да Ви кажа. Би трябвало Вие да сте човек, който го разбира, защото с това се занимавате. На всичкото отгоре даже не се опитвам да правя политика в момента. Опитвам се да Ви обърна внимание на онези проблеми, които ни чакат зад завоя, а реално те чакат Вас, защото Вие сте управляващи в момента, и те Ви чакат веднага след Нова година. Това упорство да твърдите: те са договорени в работната група – да, договорени са в работната група, защото майките на деца с увреждания искаха да постигнат на всяка цена целите си. Част от тях постигнаха, за което ги поздравявам. Казвам Ви, че постигнатите цели са на 10% от общите и това е Ваш проблем. В момента е Ваш проблем, защото Вие трябва да го решавате. Ако казвате, че Вие сте решили проблемите и че всъщност работната група го договори, оправяйте се нататък, защото Вие това ми казвате, да знаете, че вървите срещу бързия влак. Той идва. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Той идва и е пред Вас!

По чл. 43 има предложение на народния представител Надя Клисурска-Жекова и група народни представители: „В чл. 43 се правят следните изменения: 1. в ал. 3 думите „но не по-късно от един месец“ – отпадат. 2. ал. 4 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 32: „Чл. 32. (1) Възнаграждението на асистента се определя въз основа на отработените часове за един календарен месец чрез отчета по чл. 27, ал. 2. (2) Отчетът се представя на доставчика на личната помощ в първите три работни дни на месеца, следващ отчетния месец, и подлежи на проверка. Възнаграждението се заплаща до 20 то число на месеца, следващ отчетния месец. (3) Когато отчетът е представен след изтичането на срока по ал. 2, но не по-късно от 10 дни, асистентът и ползвателят на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2 представят в срок три работни дни писмени обяснения за причините за забавянето. В този случай възнаграждението се заплаща в срок до 5 работни дни от представяне на обясненията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 33: „Чл. 33. Средствата за финансирането на личната помощ, съгласно определения месечен брой часове, се превеждат от Агенцията за социално подпомагане на кмета на общината.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 34: „Чл. 34. Ползвателят на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2 може да управлява и разпределя в рамките на месеца индивидуално определените часове съгласно споразумението по чл. 14, ал. 3.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 35: „Чл. 35. Кметът на общината до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, представя в Агенцията за социално подпомагане финансов отчет за изразходваните средства по ползватели на лична помощ.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 36: „Чл. 36. (1) Министърът на труда и социалната политика упражнява контрол за изпълнението на закона. (2) Кметовете на общини и доставчиците на лична помощ по чл. 18, ал. 2 упражняват контрол за предоставянето на личната помощ.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 37: „Чл. 37. (1) В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане оправомощава длъжностни лица, които: 1. извършват проверки; 2. посещават без ограничение териториалните структури и доставчиците на лична помощ и изискват обяснения, документи, справки и сведения за всеки ползвател на лична помощ; 3. получават от ползвателя на лична помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2 необходимата информация за получаваната лична помощ; 4. дават задължителни предписания; 5. съставят актове за установяване на административни нарушения. (2) За резултатите от проверката по ал. 1, т. 1 се съставя протокол, към който се прилагат събраните документи, справки и обяснения.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 38: „Чл. 38. Ползвател на лична помощ, упълномощеното от него лице или лице по чл. 9, ал. 2, което декларира неверни данни или наруши правилата за ползване на личната помощ, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 40. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 41: „Чл. 41. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица по чл. 37, ал. 1, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощени от него длъжностни лица. (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам преди да преминем към следващия раздел да направим една редакционна поправка във вече приетия чл. 21, ал. 3. (Реплики от ГЕРБ.) Моля Ви, и друг път е правено. Редакционната поправка е съгласувана както с министъра, така и с Правния отдел на Народното събрание: „(3) Доставчикът на лична помощ по чл. 18, ал. 1 и 2 е длъжен да заплати и предостави на ползвателя на лична помощ всички часове, определени в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания.“ Моля Ви да я направим. Текстът така става по-ясен, не се нуждае от дублиране на средства и те се гарантират за тези, които са ползватели на лична помощ. Благодаря Ви за вниманието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на закона: 1. „Независим живот“ е възможността на човека с увреждане да взема самостоятелно решения за живота си и да ги осъществява, получавайки необходимата подкрепа. 2. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“.

По § 2 има предложение на народния представител Антон Кутев: „В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В т. 1 числото „1.1“ се заменя с „1.3“. 2. В т. 2 числото „1,3“ се заменя с „1,5“. 3. В т. 3 числото „1.5“ се заменя с „1,8“.“ Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. (1) До 31 декември 2020 г. максималният брой часове, финансирани от държавния бюджет за лична помощ, се определят съгласно чл. 12, ал. 2, както следва: 1. за първа степен на умерена зависимост/затруднения – до 15 часа месечно право на лична помощ; 2. за втора степен на тежка зависимост/затруднения – до 42 часа месечно право на лична помощ; 3. за трета степен на много тежка зависимост/затруднения – до 84 часа месечно право на лична помощ; 4. за четвърта степен на тотална зависимост/затруднения – до 168 часа месечно право на лична помощ. (2) До 31 декември 2020 г. коефициентът на часовата ставка за положен труд по чл. 31 е, както следва: 1. за 2019 г. – 1,0; 2. за 2020 г. – 1,2.“ Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. До 31 декември 2020 г. ползвателите на лична помощ са: 1. хората с право на чужда помощ с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност; 2. децата с право на чужда помощ с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност; 3. децата без право на чужда помощ с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. (1) От 1 април 2019 г. документите за изготвянето на индивидуалните оценки на потребностите от лична помощ по глава трета от Закона за хората с увреждания се подават в специализираните отдели в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане по настоящ адрес на човека с увреждане. (2) Предоставянето и финансирането на личната помощ се осъществява от 1 септември 2019 г. (3) До предоставянето на лична помощ хората с трайни увреждания, които ползват социалните услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“, финансирани със средства от държавния бюджет, продължават да ги ползват по досегашния ред.“ Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. От 1 януари 2021 г. политиката за предоставянето на лична помощ на хората е увреждания се осъществява от Държавната агенция за хората с увреждания.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 6 и 7: „§ 6. (1) Методическите указания по чл. 6, т. 2 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната политика издава наредбата по чл. 17. (3) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона образците на документите, свързани с предоставянето и ползването на личната помощ, се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. § 7. До 30 юни 2020 г. Министерството на труда и социалната политика изготвя анализ за предоставянето на личната помощ и внася в Народното събрание доклад, който може да съдържа предложения за усъвършенстване на законодателството в областта на личната помощ.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8. По § 6 има предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9: „§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.“.

Уважаеми колеги! Връщам се на нещо, което гласувахте и съм сигурен, че няма да приемете като мое предложение, но искам да Ви обърна внимание, че именно в тези текстове става ясно точно какво правим с този законопроект. Защо правя тези предложения? Обърнете внимание, започвам оттам: в § 3 става дума, че до 31 декември 2020 г. ползвателите на лична помощ са три групи, едните от които са с 90 и над 90% увреждания, тоест голяма част от тази група, която е първата по целта на закона, наистина имат нужда от 24-часова грижа. Голяма част от тази група е в 24-часова грижа. В горните текстове – т. 4 от § 2, ал. 1 – четвъртата степен – това е тоталната зависимост, за която става дума после при хората с 90% увреждания, определяме 168 часа максимална ставка, което прави 8 часа на работен ден. Осем часа на работен ден! Тези хора имат нужда от 24-часова грижа 7 дни в седмицата. Тоест, ако пренесем ставките към това, което сега решаваме, през 2019 г. заплатата, която трябва да получава един човек, който обслужва тази група, която е предвидена като първа целева група в Закона, е 560 лв. В момента ползвам личен асистент, на който аз му плащам. Чистата заплата, която му давам, е около 1000 лв. месечно, но той реално ми струва 1500, защото плащам храната, режийните и куп други неща. С 1500 лв. месечно, при режима в момента, не мога да си намеря асистенти. Казвам Ви, че когато ме напусне единият асистент, мъка е, докато намеря другия. Един от ужасите ми е – какво ще правя, ако Мария напусне? Тук залагаме вместо хиляда и петстотинте, които плащам – 560 през 2019 г., 670 през 2020 г.! Това, което Ви обяснявам и заради което водя целия този разговор, е, че след всичките мъки, които имахме, пак Ви казвам, не съм направил предложението за 2019 г. Ясно ми е, че няма да сработи с 560 лева. Не искам да минирам процеси и не искам да връщам разговора за тазгодишния бюджет, но поне за следващите бюджети разберете, че това, което пишем, няма да сработи, а то касае много голяма част от хората с увреждания. Аз разбирам майките на деца с увреждания, защото за тях крачките, които правим, са големи, защото те все пак ще имат възможност да получават тези пари, ще получават осигуровки. Наистина направихме за тях големи крачки, за което много се радвам. Казвам Ви, че голяма част от хората, които наистина имат нужда – с тези ставки и с това законодателство, което приемаме в момента, ще останат извън него. Тук не става дума, че ние ще решим само единия проблем, тоест въпросът не е, че ако 1000 лева ти струва личният асистент, ние ще ти дадем 700, а ти си доплатил 300 лева, а не можеш и толкова. Истината е, че той не може да ползва и тези 700. Тези хора не могат да си позволят да платят нито 300, нито 1000, а като залагаме тези текстове, голяма част от тези хора ще останат изобщо без лични асистенти. Това правим в момента! Затова още преди Ви казах, че това нещо ще ни създаде нови проблеми. Защото, знам ли кой ще управлява след половин година, когато хората ще се усетят какво сме приели?

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на труда и социалната политика, уважаеми народни представители! На финалната права сме, а след малко ще гласуваме последните параграфи от Законопроекта за личната помощ. Работата по Законопроекта не беше лека и паралелно с многочасовите срещи, работни групи, обществено обсъждане, имаше протести, недоволни. Създаде се напрежение, създаде се внушение, че правителството не иска да приеме Законопроект за личната помощ. Днес, с приемането на този законопроект, тези внушения не се оправдаха. Нещо повече, правителството подходи отговорно по отношение политиките за хората с увреждания – 150 млн. лв. допълнително ще има в бюджета на Социалното министерство, за политики за хората с увреждания, лично осигурени с подкрепата на премиера Бойко Борисов. Общо за 2019 г. в бюджета на Социалното министерство за политики за хората с увреждания ще има 437 млн. лв. Искам да изкажа благодарност на колегите народни представители, които работиха в работната група между първо и второ гласуване, референтите от Народното събрание, експертите от Социалното министерство, Министерството на финансите, омбудсмана Мая Манолова, представителите на протестиращите майки, които активно се включиха в тази работна група. За съжаление, нито един представител от БСП не присъства в тази работна група. Искам да уверя хората с увреждания и майките на деца с увреждания, че и по вчерашния закон, който приехме – Закона за хората с увреждания, и Закона за личната помощ, който предстои да приемем днес финално, са осигурени финансовите средства, тоест двата закона са финансово обезпечени, благодарение на отговорното отношение на правителството. По-важно е да отбележа, че благодарение на диалога и на разумния компромис ние взехме правилните решения, и отговорихме в максимална степен на исканията на протестиращите майки на деца с увреждания. Правителството е отговорно по отношение политиките и грижата за хората с увреждания и това го доказахме. Но Вие, колеги отляво, дали бяхте отговорни докрай по отношение на грижата за хората с увреждания? Вчера и днес забелязахме, че редиците на БСП са рехави, въпреки че Вие настоявахте да се приеме Законът за личната помощ по време на лятната ваканция, но вчера и днес Вас Ви няма, няма го и Вашия лидер – Корнелия Нинова. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Къде е вашият лидер?“) По-лесно беше да яхнете и да политизирате протеста на майките на деца с увреждания, отколкото докрая да устоявате тази цел – политиката за хората с увреждания. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Ангелова, има ситуации в политиката, в които е по-добре да се мълчи, честно казано, или поне да се казват съществени неща. Вие очевидно мислите друго, което си остава за Ваша сметка. Никой не бил присъствал на работната група – искам да Ви кажа, че аз съм вносител на този законопроект, който сега приемаме. Господин Адемов, към Вас и към госпожа Ангелова имам въпрос: колко пъти някой от Вас ме е поканил на работна група? (Шум и реплики.) И двамата ми кажете: колко покани получих за работна група? Ще Ви кажа – нито една, но не е там проблемът. В работните групи съм участвал достатъчно ясно, знаел съм всички текстове и там, където е било необходимо, съм си дал мнението – през целия този процес, госпожо Ангелова, отпреди Вие да се заемете с него. Защото процесът по изработване на Закона, който приемаме, започна преди година и половина – тогава, когато те протестираха и Вас Ви нямаше, когато те се опитваха да влязат в Народното събрание, и единствено ги прие Комисията по жалбите, след това започнаха да ги приемат и други, ама половин година след това; когато ние предизвикахме най-малко пет или шест парламентарни въпроса, на които господин министърът отговори, два от тях прераснаха в дебати и ей там, отзад, по мое лично настояване, стояха децата с увреждания, за първи път влезнали в залата на Народното събрание, което, между другото, е неправилно, защото няма какво да правят в залата на Народното събрание, но те бяха там. През цялото това време ние сме направили един куп неща. Извинявам се затова, че искахме оставката на заместник-председателя на Народното събрание, но тогава скандалът, който направихме, беше необходим и техните тези да стигнат дотук. Свършихме ужасно много работа, при която Вас Ви нямаше. Не бих говорил за това сега, ако не беше всичко това, което наговорихте, и за това Ви казвах, че има случаи, в които е по-добре човек да си мълчи. Няма лошо, приели сме законодателство. Ако дължа на някого истинска благодарност за този законопроект, е на министъра, защото той наистина свърши ужасно много работа през това време, той беше адекватен от самото начало и от самото начало се опитваше и правеше, за разлика от парламентарната група – в голямата си част Вашата, която политизираше през това време. Ако БСП искаше да политизира този процес, ние имахме безкрайно много възможности да го направим. (Шум и реплики.) Не го направихме не защото не си струва да Ви бием за това, което не свършихте през това време, а защото не беше в полза на майките и на протестиращите, защото искахме да доведем до този край, който дойде. Убеден съм, че ако ние не бяхме внесли Законопроекта и си признавам, и от самото начало съм го казвал, че аз съм „за“ Законопроекта за личната помощ, който сега приемаме, а при самото му внасяне не бях съгласен докрай. Разглеждах го като друга част и съм го казвал десет пъти от тази трибуна, но го направих, за да стигнем дотук. Факт е, че в момента вече го имаме. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Добре де, спокойно, ще Ви кажа две думи повече. Мога да ги кажа и в медиите, ако държите, но предпочитам на Вас, ако изобщо Ви е интересно. А иначе, щом Ви пречи да говорим, окей – Вие сте умни, Вие знаете всичко. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Ангелова, уважаеми народни представители! Госпожо Ангелова, наистина сме на финала и приемането на един важен закон, за който хората протестираха и го искаха, а Вие въпреки всичко накрая не можахте да излезете от собственото си мислене и в случая да признаете, че бяхте грешни. Антон Кутев Ви каза доста неща, които няма да повтарям, но накрая, когато приемем Заключителните разпоредби в този законопроект, Вие се опитвате да вкарвате политика. Не знам кому беше нужно това да го правите, но върнахте дебата в началото. След като го върнахте в началото, то нямаше нищо по същество по текстовете, които гласуваме, и затова моето изказване не е по тези текстове. Репликата ми към Вас не е по тези текстове. Аз ще Ви върна още в месец юни миналата година, когато по наше предложение и по питане на Антон Кутев, Георги Гьоков и Михаил Христов, се проведе разискване за хората с увреждания и тогава Ви предупредихме за това, което Ви очаква, а Вие си направихте оглушки и променихте Проекта за решение с едно удобно за Вас решение, което доведе до тези протести и до цялото това положение, а сега да си го напомняме, няма никакъв смисъл. Въпросът е, че стигнахме до финала на Законопроекта и Вие трябва да признаете решаващото участие на опозицията, че без да повдигнем въпроса и без да направим предложения, нямаше да има такъв законопроект. Този дебат не трябваше да го водим, който в момента си говорим с Вас като реплики и като дуплики, а трябваше да го водим след като приемем Закона, ако щете извън Народното събрание, или пък по друг повод, но не и в рамките на последната част по същество на Закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Първо, искам да поздравя всички, които взеха участие в изработването на тези два изключително важни законопроекта. Искам да благодаря на всички, които от първия до последния ден седяха, за да могат… (Реплики от „БСП за България“.) Започвам с благодарство и минавам към репликата. Искам да се обърна към госпожа Ангелова и да попитам: Вие, госпожо Ангелова, бяхте ли член на Комисията през 2013 г.? Доколкото си спомням, бяхте.

О, боже мой!

Кой беше председател на Комисията? И божичко, и не божичко – истината трябва да се казва, и не както на Вас Ви е удобно. През 2013 г. имаше ли – майките отново са тук и могат да кажат, имаше ли вълнение, имаше ли недоволство? Имаше! Това е, защото Вие не чувате, когато не Ви е изгодно. Имаше! Обръщам се към госпожа Ангелова – Вие сте член на Комисията, и многоуважавания от мен доктор Адемов: какво беше извършено, какво беше направено? Да излезете сега и да казвате: „Ние сме изключително загрижени…“ (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ще ми направиш после реплика, ако искаш, ще ти направя и изказване. Нищо не направихте, уважаема опозиция, и когато гласуваме най-важните закони – закони, за които Вие се биете в гърдите, участвахте в протести, будехте всички… (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от Антон Кутев: „Защо гледате към мен?“) Репликата е към нея, не към мен. Аз мога да гледам накъдето искам, все още не сте ми дали право да гледам наляво или надясно. Госпожо Ангелова, искам да се обърна към Вас: като член на Комисията бихте ли ми казали какви инициативи направи госпожа Корнелия Нинова?

Никаква!

Искам да го кажете високо от трибуната, за да чуят всички как много са загрижени, изключително загрижени! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна отзад напред с репликата си към господин Иванов. Господин Иванов, да, аз бях член на Комисията по труда и социалната политика през Четиридесет и второто народно събрание, а госпожа Корнелия Нинова беше председател на тази комисия. Но за период от една година – за периода от 2013 г. до 2014 г., не беше внесен нито един законопроект по отношение политиките за хората с увреждания от нейна страна – не от страна на Министерския съвет, а от нейна страна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) А сега към колегите отляво. Уважаеми колеги, срамно е Вашето поведение, при положение че вчера и днес – Вие сте 79 човека по списъчен състав, Ви нямаше в пленарната зала при приемането на тези изключително важни закони за хората с увреждания. Нямаше го и Вашия лидер също Корнелия Нинова! Спрете на чужд гръб да вадите политически дивиденти, колеги! Спрете, това е лицемерие от Ваша страна! Правете политики, а не популизъм, както правим ние! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Господин Председател, моля Ви да се върнете към текстовете на Закона. Още не са приети окончателно текстовете на Закона за личната помощ. Майките, които са тук, не заслужават тази дискусия. Те се разграничиха от всички политически партии и затова молбата ми е да се върнем към Законопроекта.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, към Вас: моля да не допускате да се държат по този начин колегите от БСП и да викат. (Шум и реплики.) То по принцип е въпрос на възпитание, но аз Ви моля да ги помолите. Явно така няма да стане.

Искам да Ви кажа нещо друго, колеги. (Шум и реплики.)

Моля Ви да се смирим и да бъдем добри! Все пак сме тук заради майките и за едни специални хора. Нека да бъдем добри, да гласуваме този законопроект и да не го опорочаваме! Моля Ви: бъдете добри, бъдете смирени и не ме нападайте! Благодаря Ви за вниманието. (Шум, възгласи и реплики. Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, с компромис, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми майки, извинявайте! (Шум и реплики.) Извинявайте за това, което в момента се случва. Извинявайте за това, че някои тук забравят, че в момента обсъждаме въпроси, свързани с Вашите деца, с Вашето бъдеще, с Вашето настояще, с Вашата мъка! И това, което се случи сега, е най-некрасивото нещо, което може да стане в един парламент. Извинявайте!

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Разбирам вълнението в края на приемането на този нормативен акт. Практиката ме е научила, че когато една работа върви към успех, тогава претендентите за бащинство са много. Когато една работа върви на зле, всички бягат от това. Тъй като в този дебат, в този спор и в това обществено говорене опозицията в лицето на БСП се надпреварваше в приобщаването и авторството на тази тема с Омбудсмана на Република България, аз Ви моля да дадем думата и на Омбудсмана на Република България, за да бъде състезанието пълно. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Госпожо Ангелова, не мога да се съглася с Вашето изказване. Тук става въпрос за хората с увреждания, а не за това кой ще обере политическия дивидент. Седма точка е моят законопроект, както знаете. Никой не търси политически дивидент. Но ако си спомняте, направих предложение по Закона за хората с увреждания, следствие на моя среща с незрящо момче, което е в инвалидна количка. То ме помоли за следното нещо: „Нека социалните да качват своите декларации, бланки и документи в онлайн вариант, тъй като на мен ми е трудно да се кача до третия етаж на социалните“. Забележете: инвалидна количка и абсолютно незрящ! Вие отхвърлихте това предложение. Така че не само Вас Ви е грижа за хората с увреждания.

Уважаеми колеги, с ясното съзнание, че Ви изнервям максимално, искам да знам, че съм направил всичко възможно по този въпрос. Искам прегласуване. Дано премислите за бъдещите 10 секунди, които Ви предстоят!

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, само едно изречение. Искам да благодаря на вносителите, на колегите от Комисията по труда, социалната и демографската политика, на омбудсмана на републиката, на господин министъра, на тези, които направиха предложения, на тези, които участваха в дискусията. Искам да благодаря специално и на колегите от работната група. Ще прочета имената им, за да разберете, че в продължение на месец и половина те направиха възможното тези два закона да станат работещи закони: Ива, Светлана, Боряна, Мариета, Ралица, Весела, Мая, Вера, Елеонора, Момчил, Марин, Любомира, Росица, Евгения, Минчо, Николина, Миглена, Анелия, Весела, Снежана, Пенка, Адриана, Васил, Хюсеин, Иван. Уважаеми момичета и момчета, уважаеми колеги, бяхте страхотни! Благодаря Ви. (Депутатите стават прави. Ръкопляскания от всички парламентарни групи и от присъстващите на балкона на пленарната зала.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми представители на инициативата „Системата ни убива“! Благодаря Ви за приемането на Закона за хората с увреждания и на Закона за личната помощ. С приемането на тези два закона ние изпълнихме изцяло и в срок поетите ангажименти към представителите на хората с увреждания в подписания на 9 октомври План за действие за приемане на законодателство за хората с увреждания. Приемането на Закон за личната помощ удовлетворява основното искане на протестиращите майки, поставяно години наред в техните протести. С приемането на този закон България се нарежда до немногото държави в Европа, които имат самостоятелен Закон за личната помощ. Това показва отношението на българското правителство и на българския парламент към хората с увреждания. Между първо и второ гласуване бяха положени много усилия да се направят текстовете на първоначалния Законопроект работещи и съобразени с бюджетната рамка. Всички страни направиха своите компромиси, за да се стигне до този проект, който Вие днес единодушно подкрепихте. Наша обща отговорност беше да се опитаме да минимизираме рисковете, свързани с прилагането на Закона. Затова и в първите години от неговото прилагане са предвидени определени ограничения, както и изричното задължение до 30 юни 2020 г. Министерството на труда и социалната политика да подготви анализ, който да внесе за разглеждане в Народното събрание. В заключение, позволете ми и аз да се присъединя към думите на благодарност със своята лична благодарност към всички, които вече изброи уважаемият доктор Адемов. Благодаря и на народните представители, и на Вас, че поставихте като Ваш приоритет приемането на законите за хората с увреждания. Благодарение на това изпращаме една трудна, бих казал бурна година, с прието ново законодателство за хората с увреждания. Благодаря Ви още веднъж. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. На редовно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна. Споразумението е подписано на Срещата на най-високо равнище Европейски съюз – Канада на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, и е одобрено от Европейския парламент на 15 февруари 2017 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи. Споразумението потвърждава стратегическото партньорство между Европейския съюз и Канада и допринася за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в търсене на решение на глобалните предизвикателства. То предвижда механизми за засилване на политическия диалог, като се организират срещи на най-високо равнище и консултации на министри и експерти. Създават се Съвместен комитет на министрите и Съвместен комитет за сътрудничество. Споразумението за стратегическо партньорство съдейства за разширяване на сътрудничеството между Европейския съюз и Канада в области като външната политика и политиката на сигурност, борбата с тероризма, борбата с организираната престъпност, устойчивото развитие, научните изследвания, културата и образованието. Подобряват се възможностите за координиране и взаимодействие в широк кръг области от взаимен интерес, излизащи извън търговските и икономическите отношения. Отделни части от Споразумението се прилагат временно от 1 април 2017 г., тъй като то е от смесен тип. Пълното му влизане в сила ще се осъществи след приключване на процеса на ратифицирането му и съответните вътрешни процедури във всички държави – членки на Европейския съюз. Страните могат да изменят настоящето споразумение писмено, като изменението влиза в сила на първия ден на месеца, следващ датата на последната нотификация, с която страните са се уведомили взаимно за приключване на всички необходими вътрешни процедури за влизане в сила на изменението. Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведената дискусия и гласуване Комисията по външна политика с 13 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802 02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г.“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. На свое заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта. На заседанието присъстваха от Министерство на външните работи: господин Георг Георгиев – заместник-министър; и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“. Законопроектът беше представен от господин Георгиев, който посочи, че със Споразумението за стратегическо партньорство се утвърждават отношенията между Европейския съюз и Канада като стратегически партньори чрез създаване на предпоставки за разширяване на сътрудничеството и осигуряване на механизми за политическия диалог с организиране на годишни срещи на най високо равнище и консултации на министри и експерти. Предвижда се създаването на Съвместен комитет на министрите и Съвместен комитет за сътрудничество, които да наблюдават развитието на стратегическите отношения между страните и да могат да правят предложения по всички въпроси от общ интерес. Със Споразумението се цели задълбочаване на дългосрочното партньорството между Европейския съюз и Канада като се осигури взаимен интерес и отговорност в областта на политическото, икономическото, съдебното и социалното сътрудничество, чрез ефективно взаимодействие. Предвижда се насърчаването на взаимодействието в широк кръг сфери, излизащи и извън търговските и икономическите отношения. Споразумението за стратегическо партньорство е резултат от дългогодишни консултации, като е подписано на среща на най високо равнище Европейския съюз – Канада на 30 октомври 2016 г., и е одобрено от Европейския парламент. Отделни негови части се прилагат временно от 2017 г., а цялостното му влизане в сила ще се осъществи след приключването на процеса на ратифицирането му от всички държави – членки на Европейския съюз. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с: 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна.“ Благодаря.

Благодаря. „ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 14 ноември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна. На заседанието присъства заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев, който представи Законопроекта. Според вносителя предложеният законопроект утвърждава отношенията между Европейския съюз и Канада като стратегически партньори. Споразумението осигурява механизми за политически диалог чрез организиране на годишни срещи на най-високо равнище и консултации на министри и експерти. Споразумението за стратегическо партньорство установява по-добре структурирани отношения между Европейския съюз и Канада и създава институционална рамка за сътрудничество и в нови области като политика на развитие, заетост и социални въпроси, диалог на младежите и гражданското общество. Страните си сътрудничат с цел насърчаване на устойчив растеж и развитие на търговията и инвестициите между тях, с цел взаимна изгода, както е предвидено във Всеобхватното икономическо и търговско споразумение. Страните имат за обща цел установяването на безвизов режим на пътуване между Съюза и Канада за всички свои граждани. Споразумението е подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел и е одобрено от Европейския парламент на 15 февруари 2017 г. Всяка от страните може да нотифицира писмено другата страна за намерението си да денонсира настоящото споразумение. Денонсирането поражда действие шест месеца след нотификацията. На поставения въпрос за връзката на Споразумението и СЕТА господин Георгиев отговори, че няма обвръзка между тях. Споразумението е политическо споразумение, а СЕТА е търговско-икономическо. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа и 7 гласа „въздържал се”, без „против”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802 02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г.“ Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Председател, моля процедура за допуск на заместник-министъра на Министерството на външните работи господин Георг Георгиев.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. На редовно заседание, проведено на 14 ноември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, внесен на 15 октомври 2018 г. Мотивите на Законопроекта бяха представени от Георг Георгиев – заместник-министър на Министерството на външните работи. В изложението си той подчерта, че Споразумението осигурява механизми за ефективен политически диалог чрез организиране на годишни срещи на най-високо равнище и консултации на министри и експерти, с цел разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в области от взаимен интерес и отговорности, като политическа, икономическа, съдебна, социална и сигурност. С него се създават Съвместен комитет на министрите и Съвместен комитет за сътрудничество, които правят предложения по всички въпроси от общ интерес. Канада е важен партньор за държавите – членки на Европейския съюз, и укрепването на взаимоотношенията е приоритетна цел и за България, която полага дипломатически усилия в тази посока и те са част от реализиране на Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 г. – 2018 г. Споразумението подлежи на ратификация със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с: 9 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република на България да приеме на първо гласуване, внесения от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г., № 802-02-25, Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна.“ Благодаря.

Госпожо Председател, моля за процедура – току-що приетият Законопроект на първо гласуване да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна Член единствен. Ратифицира Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 30 октомври 2016 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря, госпожо Председател. Ако ми позволите, най-напред ще направя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в пленарна зала. Моля да бъдат допуснати господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, комисар Росен Рапчев – началник-отдел „Пътна полиция“, госпожа Весела Начева – началник-кабинет на министъра на регионалното развитие, господин Веселин Давидов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, господин Антон Антонов – директор на Националното тол управление, господин Бойко Рановски – изпълнителен директор на Агенция „Автомобилна администрация“, и госпожа Цецка Дочева – началник-отдел „Административнонаказателни дейности и разследващи органи“ в Агенция „Митници“.

Благодаря. „Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 853-19-23 от 28 ноември 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 854-01-37, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 10 май 2018 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 802-01-19, внесен от Министерски съвет на 1 юни 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 854-01-83, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 14 ноември 2018 г., Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата“ (обн., ДВ, бр. ...). Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 2 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 100 ал. 2 се отменя.“

По § 3 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 се отменя. 2. Създава се ал. 2: „(2) Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.“

По § 4 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ 2. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. (7) Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.“

По § 5 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ 2. В ал. 2, в изречение първо след думите „моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях“ се поставя запетая и се добавя „и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“.“

По § 6 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „специалните пътни превозни средства, предназначени за борба с пожарите“ и запетаята след тях се заличават. 2. В ал. 3, т. 6 след думата „линейките“ се поставя запетая и се добавя „специалните пътни превозни средства на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

По § 8 има предложение от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев: „В § 8 се правят следните изменения: 1. В т. 1, б. „а“ в новото съдържание на т. 11 думите „таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1“ се заменят с „дължимите такси по чл. 10, ал. 1“, а в края на изречението след думата „пътищата“ се поставя запетая и се добавя „както и върху заплащането на таксата по чл. 10, ал. 2 от същия закон“. 2. В т. 2: а) в б. „а“ думите „таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1“ се заменят с „таксите по чл. 10, ал. 1 и 2“; б) в б. „б“ запетаята пред думите „т. 1“ отпада и те се заменят с „или 2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 11 се изменя така: „11. осъществяват контрол по спазване на задължението за движение на пътните превозни средства по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, след заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата;“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 след думите „превозно средство“ се поставя запетая и накрая се добавя „и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“; б) точка 11 се отменя; в) създава се т. 12: „12. имат право да обработват картови плащания на дължими глоби чрез терминални устройства ПОС.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

По § 10 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 167 се създават ал. 3а и 3б: „(3а) По отношение на пътните превозни средства, които напускат Република България, Агенция „Митници“ контролира маршрутите на превозвачите, като за тази цел може да проверява съответствието им с декларираните тол данни. (3б) Длъжностни лица от Агенция „Митници“: 1. осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата; 2. съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а; 3. не допускат напускане от територията на Република България на моторно превозно средство, за което не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата; 4. изземват и задържат свидетелства за регистрация на моторно превозно средство, в предвидените от закона случаи.“

По § 11 има предложение от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев: „В § 11 в създавания чл. 167а се правят следните изменения: 1. Ал. 1 се изменя така: „(1) Контролът върху спазването на задължението за движение на пътните превозни средства по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, след заплащане на дължимите такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата и върху заплащането на таксата по чл. 10, ал. 2 от същия закон се осъществява посредством електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, поддържана от Държавно предприятие „Национално тол управление.“ 2. В ал. 3 думите „Агенция „Пътна инфраструктура“ създава и“ се заменят с „Държавно предприятие „Национално тол управление“. 3. В ал. 4 се правят следните изменения: а) уводното изречение се изменя така: „За изпълнение на контрола по ал. 1, освен правомощията по чл. 165, ал. 2, определените от министъра на вътрешните работи служби:“; б) т. 1 – отпада; в) в т. 7 думите „извън структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и запетаята пред тях – отпадат. 4. В ал. 6, в изречение второ думите „приемат с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ се заменят с „определят от министъра на регионалното развитие и благоустройството“. 5. В ал. 7 се правят следните изменения: а) изречение първо се изменя така: „Определените от министъра на вътрешните работи служби по чл. 165, ал. 1 имат право на достъп до електронната система по ал. 3, както и до водените от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията регистри.“; б) в изречение второ думите „до тези регистри“ – отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §11: „§ 11. Създава се чл. 167а: „Чл. 167а. (1) Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси. (2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица: 1. спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил на Агенция „Пътна инфраструктура“, означен като контролна единица на Национално тол управление, чрез постоянно светещ или мигащ надпис „НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ – СЛЕДВАЙ МЕ!“; проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство; 2. за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства; 3. осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата; 4. предоставят възможност за картово плащане на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата; 5. не допускат движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на моторно превозно средство, за което не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата; 6. изземват и задържат свидетелства за регистрация на моторно превозно средство, в предвидените от закона случаи; 7. проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж; 8. съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. (3) Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. (4) Агенция „Пътна инфраструктура“ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Правилата за изграждане и функциониране на информационната система се приемат с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. (5) Органите по чл. 165 и 167, ал. 3 – 3б имат достъп до електронната система по ал. 3 и до информационната система по ал. 4 за целите на осъществявания контрол върху спазването на задължението за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. (6) Определените от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица имат право на достъп до водените от Министерство на вътрешните работи регистри за установяване на собствеността, ползването, вида, категорията, обща техническа допустима максимална маса, броя оси и екологична категория на заснети от системата по ал. 1 пътни превозни средства. (7) Обменът на информация, условията и редът за достъп до електронната система по ал. 3, до информационната система по ал. 4 и до водените от Министерство на вътрешните работи регистри се урежда с инструкция, която се издава съвместно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Благодаря, че присъствате в залата, тъй като ще имам въпроси към Вас. Надявам се и да отговорите, за разлика от предния път, когато бяхте и не отговорихте. Предложението, което правим с колегата Димитър Данчев, е в посока системата за тол таксуване или така нареченото „Национално тол управление“ да бъде държавно предприятие, а не дирекция към Агенция „Пътна инфраструктура“. Защо правим това предложение? Последният аргумент, който ще кажа, е, защото така е предписала Световната банка в своя консултантски доклад, на базата на който Министерският съвет е приел стратегия за въвеждането на тази тол система, и там пише, че трябва да се извърши от държавно предприятие, трябва да бъде държавна компания. Вие сега, бързайки да въведете тази тол система, когато говорим, че няма системност и че Министерският съвет отсъства в този дебат, виждаме примерите, които показват, когато отсъства държавата, когато отсъства Министерският съвет, какво трябва да направят пък народните представители, за да може да стартира тази тол система в началото на месец януари – за над три тона и половина превозните средства, през месец август, започват да търсят начин да спасяват положението и предлагат това нещо, тази тол система да се управлява от държавно предприятие. Уважаеми колеги, Вие по-добре от мен знаете за какви цели се създава държавно предприятие и за какви цели се създават агенциите към Министерския съвет. Ролята на агенциите не е да събира такси! Ролята на Агенцията е да формира политика и да следи спазването на законодателството, и на законите, които ние приемаме. Таксите ги събират други агенции, и давам примери – други държавни дружества, държавни предприятия: Националната компания „Железопътна инфраструктура“ събира железопътните такси, Пристанищна инфраструктура събира пристанищните такси, Ръководство на въздушното движение събира летищните такси. Няма такава друга приходна агенция, извън Националната агенция за приходите, която да събира пари. Прозрачността при разходването на тези средства, при събирането в едно държавно предприятие е много по-голямо, отколкото, ако е една дирекция в Агенция „Пътна инфраструктура“, защото тези държавни предприятия имат управителни съвети, имат одитни комитети, подлежат на одит. В Агенцията тези неща ги няма. В Агенцията нямат стимула да работят при пазарни условия! Там е администрация. Тази структура, която ще се занимава с тол системата, трябва да се адаптира към пазарните условия, трябва да предлага атрактивни начини за събиране, за предлагане на тези услуги. Вчера в Комисията поставих въпроса, получих отговор от господин Глосов. Получих отговор, че веднага след стартирането на тол системата ще се тръгне в посока разкриване на такова държавно предприятие и преминаването в държавно предприятие. Разбрах обаче след това, че заместник-министърът на транспорта не е подкрепил това предложение. Той е бил против всички предложения, направени от БСП. А БСП това предлага: да бъде държавно предприятие! Въпросът ми към Министерския съвет е: в крайна сметка волята на Министерския съвет е ли това да бъде държавно предприятие, или е да бъде дирекция в Агенция „Пътна инфраструктура“? Ще Ви цитирам едно изказване от месец август 2017 г., преди година и четири – пет месеца: „От днес стартираме структурирането на държавна компания, която ще оперира тол системата, но няма да прекратим обществената поръчка за избор на изпълнител и двата процеса ще са паралелни. Ако успеем да класираме участник чрез обществена поръчка, ще продължим по стария ред“. Това казва министър Нанков, тогавашният. Той допълни, че трябва да има проектна компания, защото тя ще оперира и поддържа тол системата и ресурса, който тя ще генерира и ще поддържа системата. „Това, което поемаме като ангажимент преди седмица, го изпълняваме“, подчерта той. Уважаеми господин Нанков, днес, вече в ролята на заместник министър, кое точно изпълнихте от ангажимента, който поехте преди година и половина? Къде е тази държавна проектна компания? Какви мерки създадохте, за да бъде структурирана от месец август миналата година до месец декември тази година? Какви мерки – госпожо Министър, може би Вие трябва да отговорите – сте предприели за стартирането, за образуването, формирането, както искате го наречете, на такава държавна компания, което да поеме тол управлението? Или стояхте и чакахте тази тол система да тръгне от само себе си?! Няма как господин Ненков и господин Иванов сами да направят и да внедрят тол системата в България! Те имат желание, виждам ги – много са активни, предлагат закони, но тук трябва експертизата и потенциалът на цялата държавна администрация. А държавата отсъства! Госпожо Министър, моля Ви, отговорете на въпроса: каква е позицията на Министерството на регионалното развитие? Господин Ципов, ако е тук, чух че го допуснахме в залата… А, от МВР няма никой?! (Шум и реплики.) Не го виждам? Добре, ако има някой от МВР, да каже и позицията на МВР по това да бъде държавна компания! Благодаря Ви. (Слаби ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Свиленски, уважаеми колеги! Аз ще се съглася с Вас в една голяма част от изказването. Да, това е препоръката от Доклада на Световната банка за това как трябва да изглежда управлението на тол системата, но трябваше да се върнете малко по-назад за един процес или процеси, или система за взимане на решения как това се случва и откъде идва тази порочна практика, че за пореден път една важна политика, която касае не само България, а и всички, които преминават територията на България, се взима в последния момент, в дванадесет без пет, възлага се на народни представители, което, разбира се, само по себе си не е порочна практика, но бяха натоварени народните представители, експертите, работната група и Комисията да оправят това, което беше сътворено – няма да го категоризирам тук, в Народното събрание, но днес ние с Вас, с общи усилия на Комисията, ще се опитаме да приемем нещо, което да сработи. Разбира се, шест месеца по-късно ще го променяме, защото нещо не е направено овреме и защото Министерският съвет не се е сетил да внесе тази важна политика, като законодателна инициатива – да се обсъди, да се видят слабите страни, и днес да гледаме по спокойно. Но, разбира се, приемам, че това е и задължението на Народното събрание – да ги доглежда тези неща, и ние да взимаме едни качествени решения. Пропуснахте обаче да кажете, че това недоглеждане всъщност щеше да постави българските превозвачи в едно неравностойно положение, защото те в една немалка степен щяха да бъдат дискриминирани за сметка на транзитните или чуждите превозвачи, защото щяха да търпят повече санкции. Затова се надявам днес, наистина с разума и с многото работа, да се получи един добър текст. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Свиленски, аз съм съгласен с Вас и ако говорим обективно по темата, няма как да не отбележим, че безспорно предстои внедряването на една изцяло нова философия за таксуване на републиканската пътна мрежа с една много сложна система, която е и смесена – и за леките автомобили, и за тежкотоварните, и няма спор, че най-вероятно ще излязат и проблеми. Най-вероятно ще има необходимост и в бъдеще да се подхожда, ако щете и законодателно, естествено и Министерството, и Агенцията трябва да положат всички усилия да минимизират всички възможни препятствия, пред които ще бъдем изправени. Аз съм абсолютно съгласен и може би в бъдеще трябва да се премине към отделно държавно предприятие, което да се занимава с тази дейност. В момента поради сложността на системата, която ни предстои, предвид и капацитета, който самата Агенция „Пътна инфраструктура“ има до този момент да прави това нещо, според мен е целесъобразно може би в началото да започне по този начин. Не мисля, че това ще наруши цялостната философия за внедряването и въвеждането в експлоатация на тази система. Пак повтарям, експертният потенциал на Агенцията, която и в момента го прави, и e под прякото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, би било добре поне в началото тази система да сработи по този начин и тази дирекция наистина да извърши самото внедряване. Най-вероятно в бъдеще ще стигнем и до този момент. Това дори не е реплика, по-скоро се съгласявам с Вас. Не мисля обаче, че в момента е подходящо това да се случва, особено, както казахме – да, притиснати сме от времето. Много от нещата се забавиха във времето, но така или иначе сме сложили срок – от 1 януари, трябва да го направим. Най-лесно беше да удължим срока, но не го правим, напротив, искаме от 1 януари, защото е в ущърб на държавата и на приходите от тези такси, ако се забавим примерно с една година, за да търсим още по-оптимален вариант на законодателство или други мерки, които Министерството и Агенцията могат да предприемат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, гости, народни представители! Колега Свиленски, поисках реплика, защото въпросът, който поставихте, според мен е стойностен. Поставиха го и колеги от нашата парламентарна група, като те формулираха задачата така: коя от трите форми е най-добрата за управление, тоест коя форма ще постигне най-добре тази задача? Аз им отговорих чисто теоретично. Поздравявам Ви за това! Не знам по какви критерии, но казвате, че трябва да се върви или към проект на компания, или към държавно предприятие. Колегата Ненков обясни съображенията като вносител, а и в рамките на дебата, приемам, че на този етап колегите са възприели, за да няма никакви съмнения, за да няма никакви подозрения, за да няма никакъв укор, че се прави нещо – или проектно дружество, или държавно предприятие, за което в един момент ще кажете: ние му даваме точно тази дейност, тя е толкова атрактивна, толкова важна, ние пък имаме съмнение как се ръководи това юридическо лице? С оглед времето и бързината, колегите – и вносители, и администрацията, и Министерството според мен са предпочели сигурния, административния вариант. На мен ми е известно назад във времето, че дирекция „Пътни такси и разрешителни“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ има богата традиция, тоест администрирала е подобна дейност и понастоящем също администрира дейността, свързана с облагането чрез винетни стикери. Ще Ви поканя да си запомните мислите и въпросите и в бъдещ момент да се стигне до консенсус кое е най-доброто решение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще обобщя отговора, тъй като горе-долу колегите Кирилов и Ненков се припокриваха. Колеги, вижте, наистина, когато вчера получихме отговора – господин Кирилов, на Вашата реплика защо се преминава към дирекция в Агенцията – не бяха изказани мотивите, съмненията относно прозрачността и действието на държавното предприятие. За проектната компания говори министър Нанков. Ние говорим за държавно предприятие. Там не бяха казани такива мотиви. Единствените мотиви бяха, че е месец декември и от месец януари трябва да стартира, и няма време да се формира такова предприятие, което вероятно е така. Само че, господин Ненков, процесът не започва днес, процесът започна преди три години. Господин Нанков преди година и половина казва, че ще направи проектната компания. Така че за това, за което говорим – за процесите, в които работи държавата, законодателните процеси… Разбирате ли къде е проблемът? Ние не започваме сега да говорим за тол системата. Ако сега бяхме започнали да говорим и това го предлагате като спешна мярка – окей. Обаче министър-председателят господин Борисов от две години говори как въвежда тол системата и тя му е приоритет, и обещава, където отиде да открива пътни отсечки и каквото намери, обяснява как ще дойдат милиард, милиард и двеста милиона лева в държавната хазна от въвеждането на тол системата. Това го говори обаче само по магистралите, а когато се прибере в Министерския съвет и трябва да го разпише, и трябва да го направи, трябва да го направи в документ – няма го! Министерският съвет го няма, както виждате. И като дойде един месец преди откриването на тол системата, Ненков и Иванов, давайте, пишете закони. Няма да стане така! Ще преправяме не 82 пъти този закон, 98 пъти ще го преправим още, защото няма начин да не сме и да не сте сбъркали. Нали разбирате, когато се прави на крак, когато се прави без цел, когато не се спазва стратегията, за която, между другото, са платени 6 милиона лева, и питам: защо платихте, госпожо Аврамова, представител на Министерството, шест милиона лева за нещо, което няма да го спазвате? Или е изгодно да казвате – Световната банка, само когато стане въпрос за тарифата и когато стане въпрос за обхвата, а когато стане въпрос наистина за внедряването на системата, за обхвата, за това какво предприятие да я управлява, тогава Световната банка не се споменава и се пренебрегва. Господин Летифов, абсолютно сте прав. Аз го казах: когато не е приоритет на министър-председателя и на правителството, няма как решенията да се вземат и да бъдат правилни, защото какъвто и да е капацитетът на народните представители от всички парламентарни групи, все пак има и експертиза, която е в министерствата и тя трябва да се използва пълноценно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Учудвам се на този спор, когато, не знам вече колко години управление на ГЕРБ, ми говорите как ще оптимизирате държавната администрация, как ще намалите държавните служители, как хората, които работят в държавната администрация, ще станат по-малко и ще въведем електронно управление, и с всеки следващ закон създаваме възможности тази администрация да се разширява. Разберете, тук не става въпрос само за това кой да управлява, тук става въпрос за цялостна политика по управление на държавата, което е в интерес на оптимизацията на процесите. В момента Вие се опитвате да увеличите щата на държавните служители – не знам с колко бройки. Вие си знаете колко ще бъдат бройките, но това правите. Това правите! Това е истината! Вместо да въведем едно държавно предприятие – вярно, то е по съвсем друг, по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, но там не са държавни служители, там са на трудовоправни взаимоотношения, вместо да въведете едно предприятие, което ще бъде печалбоориентирано, защото това правят тези предприятия, то е и по смисъла на решение на Конституционния съд, в момента Вие се опитвате да превърнете АПИ в приходна агенция. Това не е сериозно! Това не е сериозно и затова Ви казвам: дайте да се съсредоточим върху това как с този закон да направим нещата по-оптимални. Иначе, винаги можем да кажем: „Да, Вие сте прави, но няма време“. Няма време! В последно време Вие нямате време, държавата няма време, никой няма време и изпадаме в едно безвремие. Съветвам Ви съвсем сериозно: дайте да подкрепим идеята това да стане държавно предприятие. Не е сложно. Предвижда се в Закона. И без това няма как до Нова година да смените Устройствения правилник на АПИ. Не знам какъв героизъм трябва да направите, за да може да го смените и да въведете новите дирекции и така нататък. Да вървим по правилния път. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, тъй като Вие отхвърлихте нашето предложение за образуване на държавно предприятие, следващите предложения, които сме направили до § 19 включително, са свързани с този параграф, ако го бяхте приели, разбира се, за което ще съжалявате, че не сте го приели. Рано или късно ще трябва да го приемете и да запазите текстовете, между другото, тъй като господин Кирилов ме помоли да ги запазя. От името на господин Данчев и от мое име оттегляме предложенията до § 19 включително. Благодаря Ви.

По § 12 има предложение от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.

По § 13 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §13, който става § 12: „§ 12. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2, буква „ж“ се отменя. 2. Създава се т. 8: „8. временно недопускане продължаване движението на пътно превозно средство, за което не са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – до заплащането ѝ, но за не повече от 1 месец.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, правя редакционна поправка на § 13, който става § 12, а именно: „1. в т. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) буква „ж“ се отменя; б) буква „и“ се отменя; н) думите „три месеца“ се заменят с „един месец“.“

Благодаря, господин Председател. Предлагам да подкрепим предложението на господин Иванов – това е възстановяване на една справедливост, която беше тормоз и за МВР, а и за собствениците на фирми-превозвачи или повече собственици на автомобили. Така че тази справедливост според мен е редно да се възстанови, въпреки нарушаването на Правилника. Моля, колеги, да подкрепим това предложение на господин Иванов. Благодаря.

По § 14 има предложение от народните представители Свиленски и Данчев, което е оттеглено. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Павел Христов, Клавдия Ганчева по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13: „§ 13. В чл. 172 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „д“ и т. 2, буква „к“ не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното нарушение“. 2.Създава се ал. 1а: „(1а) В случаите по чл. 171, т. 8 принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на: 1. директора на териториална дирекция в Агенция „Митници“ или оправомощени от него длъжностни лица; 2. органите по чл. 167а. 2. В ал. 2 се създава т. 3а: „3а. отнемане на документите по чл. 167, ал. 3б, т. 4 и чл. 167а, ал. 2, т. 6;“ 3. В ал. 3 след думите „букви „б“ се поставя запетая и се добавя „д“. 4. Създават се ал. 8, 9 и 10: „(8) В случаите по чл. 171, т. 8 заповедта за прилагане на принудителната административна мярка се връчва на собственика на пътното превозното средство, на вписания ползвател или на водача, като в заповедта се посочва регистрационният номер на пътното превозно средство. Прилагането на принудителна административна мярка в тези случаи е независимо от съставянето на акт за установяване на административно нарушение. След изтичане на срока на принудителната административна мярка иззетите свидетелства за регистрация на пътни превозни средства се съхраняват от органа, приложил принудителната административна мярка, до поискване от собственика на пътното превозно средство или упълномощено от него лице. (9) В случаите по чл. 171, т. 8 принудителна административна мярка не се прилага, а наложената принудителна административна мярка се отменя, ако за пътното превозно средство е внесена таксата по чл. 10а, ал. 2 или по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В тези случаи иззетите свидетелства за регистрация на моторното превозно средство се връщат на собственика, на упълномощено от него лице или на лицето, на което е връчена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. (10) Събрани такси по ал. 9 могат да се използват от Агенция „Пътна инфраструктура“ за погасяване на задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата по отношение на пътното превозно средство или на други пътни превозни средства на същото задължено лице. Събраните такси се възстановяват на вносителя, ако са погасени всички задължения.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура за редакция на § 14, който става § 13, а именно: в § 13, преномерирания § 13, се създава нова т. 4: „4. В ал. 4 навсякъде думите „букви „в“, „и“, „к“ се заменят с „букви „в“ и буква „к“.“ Благодаря.

Уважаеми колеги, става въпрос за предишното предложение, което го направихме за промяната – отпадането на ПАМ-овете към собствениците на фирми. Това предложение е във връзка с предишния параграф, който променихме, а именно буква „и“ да отпадне. Благодаря.

По § 15 има предложение от народните представители Свиленски и Данчев, което е оттеглено. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 14: „§ 14. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: (3) Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“ 2. Създават се ал. 3а – 3ж: „(3а) Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева. (3б) Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер 2500 лева. (3в) За нарушения по ал. 3 в случаите, в които е нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационният номер на пътното превозно средство, на водача се налага глоба в размер 500 лева, а за нарушения по ал. 3а и 3б – в размер 3000 лева. В тези случаи не се прилага чл. 183, ал. 4, т. 11. (3г) Ако пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани тол данни, което не функционира, и ако при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция „Пътна инфраструктура“ за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя по условия и ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата. (3д) В случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б. Движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, чрез същото пътно превозно средство от 00,00 часа до 23,59 часа на следващия календарен ден се счита за отделно административно нарушение, за което се налага отделно наказание. Когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а. (3е) Нарушението по ал. 3 – 3в се счита за извършено там, където е установено движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от контролните органи при извършване на проверка на пътното превозно средство. Ако актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. 2, за място на извършване на нарушението се счита първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от пътното превозно средство в рамките на всеки отделен 24-часов период в съответствие с ал. 3д. (3ж) При въвеждане на временна забрана за обществено ползване на път съгласно чл. 9, ал. 3 – 5 от Закона за пътищата, когато този път е включен като част от маршрут на пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, в декларирани тол данни, посочени в маршрутна карта, на собственика, на вписания ползвател и на водача на пътното превозно средство не се налагат наказания по ал. 3а и 3б за ползването на сигнализирания и указан обходен маршрут съгласно Закона за пътищата.“ 3. Алинея 4 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. Създава се чл. 187а: „Чл. 187а. (1) При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. За – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв. (3) Когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако вписаният ползвател е физическо лице, се прилага ал. 1. (4) Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчване на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. (5) В случаите по ал. 4, въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение, не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението“. По § 17 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Предложението бе оттеглено. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – § 17 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, предлагам да удължим работата си през днешния пленарен ден до приемане на разглеждания законопроект.

И още една процедура – предлагам утре като т. 1 да бъде – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, тоест да мине преди изслушването на министър Петкова, което да стане т. 2.

По § 18 има предложение от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев, което беше оттеглено. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 16: „§ 16. Създава се чл. 189е: „Чл. 189е. (1) Актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – Зв се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. (2) При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта. (3) Таксата по чл. 10, ал, 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по банков път или чрез картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 – 3б – и в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б. (4) В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се заплаща след връчване на акта за установяване на административно нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи номера на акта за установяване на административното нарушение. (5) При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в срока и при условията на ал. 3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура“, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено в акта за установяване на административно нарушение. В тези случаи се освобождават от административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б във връзка с конкретното пътно превозно средство за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. (6) Ако таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и 4, акт за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б не се съставя, а когато акт е съставен, не се издава наказателно постановление и производството се прекратява. (7) Независимо от налагането на административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на пътното превозно средство. Задължението се счита за изпълнено при заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. (8) Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. (9) По административната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. (10) За съставените актове за установяване на административно нарушение се извършва отбелязване в информационната система по чл. 167а, ал. 4 до края на работния ден, в който е установено нарушението, а за събраните такси по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 или съответно чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата – до края на работния ден, следващ деня на тяхното събиране. (11) Контролните органи окомплектоват акта за установяване на административното нарушение, заедно с всички документи по неговото съставяне и постъпилите възражения, в двуседмичен срок от съставянето на акта и в същия срок изпращат преписката на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. (12) Наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – Зв се издават от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица. (13) За съставените актове за установяване на административни нарушения и издадените наказателни постановления по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 16“. По § 19 има предложение от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев, което беше оттеглено. Предложение от народните представители Александър Нейков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен. По § 20 има предложение от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев: „В § 20 в текста на създавания чл. 189з се правят следните изменения: 1. В ал. 1 изречение трето думите „Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ се заменят с „министъра на вътрешните работи“. 2. В ал. 3 думите „до Агенция „Пътна инфраструктура“ отпадат. 3. В ал. 5 думите „Агенция „Пътна инфраструктура“ уведомява лицето, подало възражението, за решението си“ се заменят с „Лицето, подало възражението, се уведомява за решението по ал. 4“. 4. В ал. 6 думите „председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ се заменят с „директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 17: „§ 17. Създава се чл. 189ж: „Чл. 189ж. (1) При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. (2) В 14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал. 3 с молба до председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. (3) Електронният фиш се анулира, когато: 1. таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена; 2. пътното превозно средство е било обявено за издирване; 3. за пътното превозно средство съгласно закон или международен договор не се дължи съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. (4) Председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощено от него лице уведомява лицето, подало искане по ал. 2, за решението си по ал. 3 в 7-дневен срок от датата на анулирането или от датата на отказа за анулиране на фиша. (5) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено искане по ал. 3 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица я изпращат на компетентния районен съд, заедно с цялата преписка. (6) Ако не бъде заплатена таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, се дължи пълният размер на посочената в електронния фиш глоба. (7) По отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! В § 20 с колегата Димитър Данчев предлагаме контролът по използването на тол системата, по налагането на наказания или на глоби да се извършва от Министерството на вътрешните работи, респективно от Пътна полиция, защото считаме, че органът МВР и КАТ, съответно Пътна полиция, са най-компетентните и те могат най-точно да изпълняват ангажиментите по събирането, по налагането на санкции и по налагането на глоби. На тях това им е в правомощията и в момента – да контролират платените пътни такси под формата на винетки, тоест те имат капацитет, имат опит. Още повече, в последните години се говори нееднократно за намаляване броя на контролните органи на пътя. В момента създаваме поредния контролен орган, така наречената „Тол полиция“ с 600 човека персонал, които ще бъдат на пътя и ще контролират така наречената „тол система“ – събирането на тол таксите. Освен ДАИ, Пътна полиция, Митници, данъчни, АПИ, Регионалното министерство, сега ще има и още една – „Тол полиция“. В предишния параграф, когато обсъждахме нуждата от държавно предприятие, усетих, че всички се обединяваме около това, че правилният подход е държавно предприятие. И господин Кирилов, и господин Ненков, и господин Иванов подкрепиха тази идея. Когато бъде създадено това държавно предприятие няма как да не стигнем до МВР да изпълнява тези функции, защото просто държавното предприятие няма как да съставя актове.

Може да стане дирекция.

Това, което ние предлагаме, е също толкова адекватно и реално и към сегашния момент, въпреки че все още държавното предприятие не е създадено, за да не се налага после тези служители да бъдат прехвърляни. Относно това, че МВР няма необходимия финансов ресурс, за да покрие възнагражденията и изобщо разходите по тези служители, пак ще напомня, че за тол системата се говори от три години. Министър Нанков от година и половина казва, че работи по системата и би трябвало в този бюджет да бяха заложени тези пари, било то и малко по-скъпо струващи, отколкото така наречената „Тол полиция“. Моля Ви да подкрепите нашето предложение, след което да направим промените в съответните текстове, където те ще се наложат, защото по-добър орган, който да контролира, от МВР и от КАТ няма, и посоката в обединяване на контролните органи е да се намаляват контролните органи на пътя, шофьорите да знаят кой за какво може да ги спира, а не сега да има поредица от контролни органи – всеки със своята палка, всеки със своя автомобил, всеки със своята униформа. Повярвайте, шофьорите въобще няма да знаят кой за какво ги спира и кой за какво ги проверява. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колеги, понеже не подкрепихте и това наше предложение – контролът да бъде в МВР, тъй като следващите текстове са свързани с това наше предложение, затова предложенията от тук до края на Законопроекта, направени от мен и от господин Данчев, моля да бъдат оттеглени. Благодаря Ви.

По § 21 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. Специалните пътни превозни средства на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи преминават на преглед за проверка на техническата им изправност в срок до 1 юли 2019 г.“ По § 22 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22, който става § 19: „§ 19. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14, ал. 1, т. 6 се изменя така: „6. събраните от Агенция „Митници“ такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10. ал. 4 и 5 от Закона за пътищата;“. 2. В чл. 15: а) в ал. 2, т. 15 след думите „пътните такси по чл. 10 от Закона за пътищата“ се добавя „с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България“; б) създава се ал. 3а: „(3а) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ за установяване, предотвратяване и санкциониране на нарушения и събиране на пътните такси се уреждат със съвместна инструкция на директора на Агенция „Митници“ и управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.“

Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов – § 23 да отпадне. Предложението бе оттеглено. Предложение от народните представители Станислав Иванов и Георги Свиленски по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 20: „§ 20. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. …) в чл. 106а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „и определяне мястото за домуване“ се заличават; б) в т. 2 думите „и определяне мястото за домуване“ се заличават. 2. В ал. 2 т. 4 се отменя. 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) В случаите по ал. 1, т. 1 – 3 собственикът или водачът на моторното превозно средство в срок до два часа от прилагане на принудителната административна мярка придвижва моторното превозно средство до определено място за домуване.“ 4. Създава се ал, 7: „(7) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство по ал. 2, се връщат след заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.“ По § 24 има предложение от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 21: „§ 21. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 10: а) в ал. 9 се създава изречение второ: „Автомобилите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Агенция „Митници" с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, осъществяващи контрол на пътя, не заплащат таксите по ал. 1, т. 2.“ б) алинея 14 се изменя така: „(14) Пунктове за продажба се разкриват най-малко в близост до граничните контролно-пропускателни пунктове, в областните градове, както и по протежение на платената пътна мрежа, като за целта Агенция „Пътна инфраструктура“: 1. разкрива пунктове за продажба в областните пътни управления и/или в пунктовете на Национално тол управление, открити по републиканската пътна мрежа и/или 2. сключва договори при еднакви публично оповестени общи условия и цени и съобразно техническите възможности на електронната система за събиране на пътни такси с търговци, отговарящи на изискванията, определени с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като Агенцията определя местата, на които да се разкрият пунктове за продажба и осигурява елементи от техническото и софтуерно оборудване и/или 3. сключва договори при еднакви публично оповестени общи условия и цени с търговци по чл. 10з, ал. 2 и чл. 10и, ал. 1, които осигуряват за своя сметка техническо и софтуерно оборудване за целите на предоставяне на съответните услуги.“ в) създава се ал. 16: „(16) Заплащането на дължимите такси по ал. 1 е условие за редовност при периодичен технически преглед на пътното превозно средство. Заплащането на дължимите такси се удостоверява с проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържани от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и електронната система за събиране на пътни такси“, 2. В чл. 10в се създава нова ал. 3: „(3) Електронната винетка, издадена при условията на ал. 1 и 2, не следва пътното превозно средство в случай на прехвърляне на собствеността върху него, като загубва валидност от деня на прехвърлянето. Прехвърлителят е длъжен да уведоми Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършеното прехвърляне незабавно, но не по-късно от 3 работни дни, като в противен случай няма право да му бъде издадена нова безплатна електронна винетка до изтичане на първоначалната валидност на издадената във връзка с прехвърленото пътно превозно средство.“ 3. В чл. 10е: а) в ал. 1, думите „чл. 10, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл.10“, а накрая се добавя „с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България“. б) алинея 2 се изменя така: „(2) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2, за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“ в) алинея 3 се изменя така: „(3) В случаите по ал. 2 пътно превозно средство, за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 2 за съответната категория, може да напусне страната само след заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 – за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 или съответно след заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 – за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“ г) алинея 4 се изменя така: „(4) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт, за което не е заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 4 и 5, може да продължи пътуването си само след заплащане на таксата за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“ д) създава се ал. 5: „(5) Когато дейностите по проверките, свързани с паспортно-визовия режим, се извършват на територията на съседна държава, Агенция „Митници“ осъществява контрол на обособени места в граничната зона.“ 4. В чл. 27 се създава ал. 4: „(4) Когато дейностите по проверките, свързани с паспортно-визовия режим, се извършват на територията на съседна държава, Агенция „Митници“ осъществява контрол по ал. 2 на обособени места в граничната зона.“ 5. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т.19 след думите „ЕВРО V“ се добавя „ЕВРО VI“ и се поставя запетая.; б) в т. 34 думите „глоби и имуществени санкции“ се заличават. 6. Приложение № 2 към § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби се изменя така: „Приложение № 2 към § 1, т. 19 Екологични категории на моторните превозни средства.“

Алинея 1: Специфичната маса на въглеродния оксид, общата маса на въглеводородите, азотните оксиди и праховите частици се определят, ESC тест за категории „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“ и „EEV“ и чрез WHSC тест за категория „ЕВРО VI“. Непрозрачността на отработилия газ се определя чрез ELR тест за категории „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“ и „EEV“. Броят на праховите частици се определя чрез WHSC тест за категория „ЕВРО VI“. По отношение на категории „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“ и „EEV“, един цикъл на изпитване се състои от последователност от точки, определени при изпитването, като всяка точка се определя на основание на скорост и въртящ момент, когато двигателят е в установен режим на работа (ESC изпитване) или при неустановени работни условия (ETC и ELR изпитвания). (2) 0,13 за двигатели с работен обем на цилиндъра, по-малък от 0,7 dm3, и номиналната честота на въртене надвишава 3000 min-1.“ 7. В Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 80 от 2018 г.) в Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: а) параграф 20 се изменя така: „§ 20 (1) До 15 август 2019 г. включително пътните превозни средства с обща технически допустима маса над 3,5 тона заплащат таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 – винетна такса. В зависимост от срока на винетните такси до 31 декември 2018 г. включително, за тези пътни превозни средства се издават хартиени винетни стикери с месечна, седмична и дневна валидност, а от 1 януари 2019 г. до 15 август 2019 г., включително, съответно – месечна, седмична и дневна електронна винетка. (2) До 15 август 2019 г. включително: 1. за намаляване на вредното въздействие върху околната среда от пътните превозни средства заплащат по-ниските такси за пътните превозни средства по чл.10а, ал. 7, т. 1 и 2, които отговарят на екологична категория „ЕВРО III“, "ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „EEV“ и по-висока, определени в тарифата по чл.10, ал. 6. 2. пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2, които отговарят на екологична категория „ЕВРО 0“, „ЕВРО I“, „ЕВРО II“, както и пътните превозни средства, за които не може да бъде доказана екологична категория по т. 1, заплащат общия размер на таксите по чл. 10, ал. 6. 3. правото да се заплати по-ниската такса съгласно т. 1 за пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2, които отговарят на категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „EEV“ и по-висока, се доказва с представяне на оригинал или нотариално заверено копие на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство – Част I, когато в т. V9 е вписано с думи „ЕВРО/EURO III, IV, V“ или „EEV“, и/или със сертификат за съответствие по Резолюция CEMT/CM(2001)9 Final, Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9 FINAL, Резолюция ITF/TMB/TR(2008)12 и валиден сертификат за техническа изправност. При условие, че в свидетелството за регистрация не е вписана категорията ЕВРО/EURO на пътното превозно средство и то не притежава валиден сертификат за съответствие, за всички пътни превозни средства с дата на първоначална регистрация след 30 септември 2001 г. се приема, че отговарят най-малко на категория „ЕВРО III“ и могат да се ползват от правото да се заплаща по-ниска такса съгласно т. 1.“ б) в § 22 думите „в случай че е заявено конвертиране на хартиена в електронна винетка с валидност, съответстваща на тази на закупения валиден винетен стикер по реда, предвиден в § 25“ се заличават. в) параграф 24 се изменя така: „§ 24. Собствениците или ползвателите на пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, закупили хартиен винетен стикер, чиято валидност изтича след 1 януари 2019 г., запазват правото си да ползват платената пътна мрежа до изтичане на срока на валидност на хартиения винетен стикер. Собствениците или ползвателите на пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, закупили хартиен винетен стикер, чиято валидност изтича след 1 януари 2019 г., запазват правото си да ползват платената пътна мрежа до изтичане на срока на валидност на хартиения винетен стикер, но не по-късно от 15 август 2019 г., включително.“ г) параграф 25 се изменя така: „§ 25. За периода от 1 януари 2019 г. до 15 август 2019 г., включително, при установено движение по платената пътна мрежа от пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за което не е заплатена винетна такса и за което не се заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2, минималната пътна такса, която се дължи за това ползване, по смисъла на чл. 10а, ал. 2, е седмична винетна такса, дължима за съответното пътно превозно средство.“ д) в § 33 т. 2 се изменя така: „т. 2. параграф 2, който влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на чл. 10а, ал. 1, 6 и 7, които влизат в сила по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона от 16 август 2019 г.“

По § 25 има предложение от народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 21. Комисията предлага § 25 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 21. По § 26 има предложение на народните представители Александър Ненков и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 22: „§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на: 1. § 21, т. 1, буква „в“, който влиза в сила от 1 март 2019 г.; 2. § 4, т. 2, относно чл. 139, ал. 7, § 10 относно чл. 167, ал. 3а и § 14, т. 2 относно чл. 179, ал. 3а, 3б, 3г и 3ж, които влизат в сила от 16 август 2019 г. 3. § 14, т. 1, относно чл. 179, ал. 3 по отношение на пътните превозните средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, който влиза в сила от 16 август 2019 г. 4. § 8, т. 2, буква „в“, която влиза в сила от 1 юли 2020 г.“

Благодаря. Уважаеми господин Председател, правя редакционно предложение в § 22, който влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на т. 1, § 8, т. 4, буква „в“, „който влиза в сила от 1 май 2019 г.“, а именно „1 юли 2020 г.“ да се замени с „1 май 2019 г.“. (Народният представител Станислав Иванов и докладчикът Халил Летифов правят уточнения встрани от микрофоните.) Точка 4 на Доклада – „1 юли 2020 г.“ да се замени с „1 май 2019 г.“.