7 декември 2018 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура за допуск до залата на заместник-министъра на вътрешните работи – Красимир Ципов, и на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на отбраната – госпожа Клементина Денева.

„ДОКЛАД на Комисията по отбрана Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. На заседание, проведено на 22 ноември 2018 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. В заседанието от Министерството на отбраната участваха: заместник-министър Атанас Запрянов, Клементина Денева –директор „Правно-нормативна дейност“, и Ваня Деневска – парламентарен секретар. От Министерството на вътрешните работи участваха: заместник-министър Красимир Ципов и Светослав Белемезов – парламентарен секретар. Председателят на Комисията по отбрана Константин Попов посочи, че Законопроектът е одобрен с решение № 790 на Министерския съвет от 5 ноември 2018 г. и е внесен на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България. Законопроектът беше представен от името на вносителите от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Със Законопроекта се предвижда създаване на бърз и лесен механизъм за уреждане на пребиваването на чуждестранните военнослужещи от НАТО, цивилния компонент и техните зависими лица, работещи в структури на Алианса на територията на Република България до наличието на техническа възможност… (Шум и реплики.)

…за издаване на карти, както изисква Законът за българските лични документи – карта на служител в структура на НАТО и на зависимо лице на такъв служител. Съгласно промените Министерството на отбраната ще предоставя с писмо необходимата информация на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешенията и удостоверенията за пребиваване. Заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов обърна внимание, че създаването на въпросния нов вид български личен документ следва не само от законодателството на страната, но и от ратифициран със закон и влязъл в сила международен договор. Бланка се предвижда да бъде изготвена при провеждане на процедура за избор на изпълнител по обществената поръчка за реализиране на Модел за централизирано персонализиране на български лични документи поколение 2019, одобрен от Министерския съвет. В последвалото обсъждане народният представител Петър Витанов попита дали предвиденият в Законопроекта срок ще е достатъчен, за да се премине към новите документи. Народният представител Николай Цонков посочи, че ще подкрепи Законопроекта с разбирането, че следва да се създадат условия за изпълнение на съюзните ангажименти и прояви интерес защо промените не са предложени на по-ранен етап. В отговор на поставените въпроси заместник-министър Ципов посочи, че са проведени редица работни срещи между представители на двете министерства за съгласуване на предлаганите промени, а издаването на този вид документи може да започне през 2020 г. след обществена поръчка и пускане в експлоатация на новата система за издаване на български лични документи. В последвалото гласуване със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по отбрана прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г .“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. На свое заседание, проведено на 14 ноември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от заместник-министъра на Министерството на отбраната – Атанас Запрянов, и заместник-министъра на Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов. В изложението си отбелязаха, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е предизвикано от приетите изменения и допълнения в Закона за българските лични документи, с който се въвежда нов документ – карта на служител в структура на НАТО и на зависимо лице на такъв служител. Този нов вид личен документ следва не само от законодателството на страната, но и от ратифициран със закон и влязъл в сила международен договор, а именно – Споразумение между Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 87 от 31 октомври 2017 г. Споразумението предвижда Република България да осигури необходимите документи за удостоверяване на престоя и статуса на членовете на Съюзното командване и техните зависими лица за целия период на назначение и/или наемане в това командване. В същото време към настоящия момент съществува практическа невъзможност за издаване на такъв документ. Причината е, че през 2016 г. се осъществява договор за доставка на бланки за български лични документи и не е предвидена бланка за служители на НАТО и зависими лица. Такава бланка ще бъде изготвена след провеждане на процедура за обществена поръчка и издаването на този вид документ може да започне най-рано в средата на 2020 г. след пускане в експлоатация на новата система за издаване на български лични документи. До издаването на новите документи Законопроектът предвижда да се създаде ред за регистрация на тези лица. Ето защо се предлага изменение и допълнение на Закона за пребиваване през и пребиваване на територията на Република България на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, като се отменя чл. 40 от Закона, доколкото пребиваването на лицата ще се удостоверява по реда на Закона за българските лични документи и по-конкретно – издаване на карта на служител в структура на НАТО и на зависимо лице, и на такъв служител. Предвидени са и промени в Закона за българските лични документи, в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз, които не са български граждани и членове на техните семейства и в Закона за чужденците в Република България. Създава се преходна разпоредба в Закона за българските лични документи, съгласно която до осигуряването на технически и организационни условия за издаване на карта на служителите на НАТО, военнослужещи и членове на цивилния компонент на структура, разположени в Република България и на техните зависими лица, се издава разрешение или удостоверение за пребиваване. Министерството на отбраната предоставя с писмо необходимата информация на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешенията и удостоверенията за пребиваване. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2018 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание на това, което разглеждаме днес. Ще припомня заглавието на Законопроекта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили“. Законопроектът е общо взето от един член. Интересно за мен е как в този законопроект е попаднал друг член в „Преходните и заключителни разпоредби“, между другото член и параграф, които не са публикувани на страницата на Министерския съвет – на портала за обществени обсъждания. Законопроектът е внесен само преди няколко дни в Народното събрание – преди двадесетина дни, и много бързо се е придвижил до днешното гласуване в парламентарната зала. Това възбуди моя интерес и затова обръщам внимание на § 3, който се променя в „Преходните и заключителните разпоредби“. Той учудващо касае Закона за българските лични документи. Изведнъж се е появило поредното отлагане на влизането в сила на няколко параграфа от Закона за българските лични документи с още една година. Ще припомня, че влизането в сила на тези параграфи, които касаят въвеждането на електронната идентичност и издаването на лични карти, на лични документи с електронна идентичност, вградена в тях, беше отложено първоначално за 1 януари 2019 г., а сега с предлаганата промяна правителството ни предлага да го отложим за 2020 г. Колеги, чудя се може ли някой да стане и да обясни как в този закон, който разглеждаме днес, се е появила тази промяна? Няма ли малко неудобство от това, което се случва? Правителството вече близо две години ни говори, че въвеждането на електронно управление е приоритет, но същевременно ключът към електронното управление, електронната идентичност и нейното влизане в действие се отлага за пореден път. Между другото, преди няколко седмици имаше въпрос от колега от парламентарната група на ГЕРБ – мисля, че беше господин Ненков, който зададе въпрос към министър Томислав Дончев за напредъка по обмена на електронни документи в рамките на държавната администрация. Беше заявено, че почти 700 администрации или почти 90% от всички администрации вече си обменят електронни документи. Питам се обаче някой проучил ли е въпроса как се подписват тези документи, при положение че няма електронна идентичност? Кой ги подписва и как всъщност става подписването и обмяната на тези електронни документи? А някой спомня ли си, че съгласно Регламент 910/2014 г. тези електронни документи, които си обменя администрацията, трябва да бъдат и подпечатани с електронен печат? Нищо от това не се случва. За сметка на това правителството ни предлага да отложим за пореден път влизането в сила на частта от Закона за българските лични документи с още една година и практически да саботираме влизането в сила на електронната идентификация. Къде отиде електронното управление? Нека някой от управляващите да стане и да защити защо сега за пореден път се отлага влизането в сила на Закона за българските лични документи в частта му за електронната идентификация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Данчев! Няма кой да стане и да Ви каже. Тук на тази трибуна (сочи мястото, където сядат министрите) няма никой. Няма го господин Томислав Дончев, който преди една година Ви обясняваше как електронното управление е приоритет, как всички общини, всички администрации ще бъдат свързани, как това е задача номер едно на правителството на ГЕРБ и на Патриотите. Само че, както цялата им работа, имате електронно управление, но нямате електронен подпис. Тоест кога ще тръгне това електронно управление, когато отлагаме за пореден път електронната идентификация?! Подкрепям Ви напълно за порочния път на законодателството – в Закона за отбраната и въоръжените сили променяме Закона за личните данни, с който пък отлагаме електронното управление. Абсолютно порочно управление! Тъй като виждам, че господин Ципов е единственият представител на Министерския съвет, вероятно наистина е хубаво да дойде и да отговори дали той подкрепя тези текстове и трябва ли те да бъдат в този законопроект. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Свиленски! Наистина се учудвам на тази парламентарна законодателна практика – да се вкарват предложения на Министерския съвет, които не са подложени на обсъждане. От формална гледна точка вероятно това не е проблем, но те не са били подложени на обществено обсъждане на страницата на Министерския съвет, а днес ги вкарваме, разглеждаме ги, гласуваме ги на бърза ръка. Но всъщност даваме ли си сметка? Има ли установена практика за обмен на електронни документи в държавната администрация? Има, но за съжаление тя е противозаконна, защото ясно е казано, че електронните документи, които обменя администрацията, трябва да бъдат подписани с електронен подпис и подпечатани с електронен печат. Между другото ще припомня, че преди една година ние предложихме промяна в Закона. Направихме предложение тогава в Закона, който касае електронните документи – да се въведе използването на електронна идентичност по положен електронен подпис. Беше ни обяснено, че това не е необходимо, защото предстои въвеждането на електронната идентичност в българските документи за самоличност. Тогава предложихме мярка, която щеше да въведе използването на електронна идентичност – веднага с полагането на електронен подпис. Управляващите отказаха, сега за пореден път отказват и въвеждането на електронното управление. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение: на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения по току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили да бъде намален на три дни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да се извиня от мое име и от името на колегите – трябваше да участваме в откриването на една конференция в Софийския университет и затова се получи разминаване с няколко минути. Ако ми позволите, да представя моя проект за изслушване на министър Петкова по темата „Белене“. В средата на 2018 г. Народното събрание взе решение, с което възлага на министъра на енергетиката да възобнови действията по търсене на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип, без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проект АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Препоръчва на Министерския съвет и конкретно на министъра на енергетиката да информира периодично Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори. Видяхме, че преди около месец Министерският съвет одобри доклад на министъра на енергетиката, който касае процедура по възложеното решение от Народното събрание. В тази връзка внесох предложение да изслушаме министър Петкова съгласно решение на Народното събрание от средата на годината за периодично информиране по темата АЕЦ „Белене“. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Както господин Добрев спомена, през месец юни тази година българският парламент взе решение да възложи на Министерския съвет да търси възможност за реализация на Проекта АЕЦ „Белене“, на пазарен принцип, в това число без предоставяне на държавна гаранция, без предоставяне на корпоративна гаранция, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от страна на българската държава. В рамките на това свое решение българският парламент възложи в срок до 31 октомври тази година да бъде разработена процедура за избор на стратегически инвеститор при параметрите, определени от българския парламент, тоест реализация на Проекта изцяло на пазарен принцип. В изпълнение на решението на Народното събрание процедурата за избор на стратегически инвеститор беше разработена до 31 октомври тази година. На 7 ноември Министерският съвет одобри моя доклад, с който представих разработената процедура. В същото това решение Министерският съвет ми възложи, както и решението на българския парламент предвижда, да запозная Народното събрание с разработената процедура за избор на стратегически инвеститор. Процедурата е разработена в рамките на тези параметри, както парламентът ги възложи. Тъй като сме се придържали изключително стриктно към параметрите, които парламентът определи, в процедурата е предвидено заедно с избора на стратегически инвеститор да бъде дадена възможност за участие и на друг вид инвеститори, които желаят да придобият миноритарен дял или такива индустриални консуматори на електрическа енергия, които биха желали и проявяват интерес да сключат договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от атомната електроцентрала, разбира се, при спазване на всички европейски правила по отношение на пазара на електрическа енергия. Процедурата е структурирана, най-общо казано, в три основни части. Първата част е свързана с общите условия, които дават информация за избора на процедурата, и защо смятаме, че е важно в нея да бъде дадена възможност и за включване на лица, които биха желали да придобият миноритарен дял. Втората част от процедурата съдържа условията, които българската страна ще постави в тази процедура. Смятаме, че те са важни и тях ще Ви ги прочета от процедурата, за да са наясно всички с това, което се предвижда. Третата част е свързана с етапите, през които процедурата ще премине. Тъй като смятам, че условията, които българската страна ще постави в тази процедура, са важни, ще си позволя да прочета от самата процедура точно тези условия. Първо условие: изграждане на атомната електроцентрала „Белене“ в Северна България по Проект А-92 от трето поколение с водоводен реактор по руска разработка ВВЕР-1000, В-466 – два блока, с инсталирана мощност 2000 мегавата. Второ условие: изграждането на АЕЦ „Белене“ да се осъществи от създадена за целта проектна компания. Трето условие: изграждането на централата следва да се осъществи на пазарен принцип, без сключване на договори за задължително изкупуване на енергия от българската държава, без предоставяне от българската държава на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, без сключването на договори за разлика от българската държава, без предоставяне от българската държава на корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията и без предоставяне на държавна гаранция. Изграждането следва да се осъществи с наличното оборудване и активи на лицензираната за целта площадка. Проектът трябва да бъде реализиран при максимално и пълно използване на вече доставеното реакторно оборудване и документацията по дизайна. В хода на реализацията на Проекта трябва да бъдат изключени всякакви промени на дизайна по отношение на безопасността с цел осигуряване лицензирането му. Собственикът на технологията ВВЕР-1000 следва да бъде въвлечен при получаване на лицензиите и разрешенията за строителство и експлоатация на Проекта. Проектната компания следва да се ангажира с доставчик на свежо ядрено гориво, който да доставя гориво за реактор ВВЕР-1000, в съответствие със съществуващите лицензионни споразумения и приложимото законодателство; операторът на изградената централа да притежава опит в експлоатацията на реактор ВВЕР-1000; максимален размер на акционерното участие на българската страна в проектната компания, която ще реализира Проекта, само в размер на апортната вноска на активите, относими към Проекта АЕЦ „Белене“. Българската страна чрез Националната електрическа компания си запазва правото на блокираща квота при вземане на решения по определени въпроси от компетентността на общото събрание на акционерите в проектната компания през целия срок на изграждане и експлоатация на централата; осигуряване на възможност за водене на преговори с големи индустриални и други консуматори на електрическа енергия от страната и региона, заявили желание за сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия; пределна, максимална цена за изграждане на Проекта – не повече от десет милиарда евро. Максимален срок за пускане в експлоатация – десет години от сключване на споразумението между акционерите. Последното условие е свързано с участие на местни български компании в изпълнението на Проекта. Етапите, свързани със самата процедура, предвиждат съответно изготвяне и отправяне на покана към потенциалните инвеститори. След това се предвижда извършването на подбор на база на заявленията, които ще бъдат представени; съставяне на кратка листа, на базата на която ще бъдат определени компаниите, към които ще бъде отправена отново покана за подаване на обвързващи оферти; предвидено е подписване на споразумение за конфиденциалност, което ще важи както за съответните потенциални инвеститори, така и за техните консултанти – правни, финансови и технически, по отношение на тяхното участие. След това ще бъде представен информационен меморандум от страна на Националната електрическа компания, който ще съдържа цялата информация, свързана с Проекта. Темите, по които ще бъдат водени преговорите, също смятам, че са важна част от процедурата и затова също бих желала да ги прочета дословно, както са заложени в самата процедура. Първата тема, по която ще бъдат водени преговори и съответно ще бъде давана оценка от страна на комисия, е следната. Преглед и оценка на представен финансов модел, като специално внимание ще се обърне на следните параметри в него: капиталов ангажимент и гаранция от кандидатите; начин на финансиране на Проекта; обща стойност на Проекта, и като резултат от финансовия модел – цена на електрическата енергия след въвеждане на централата в експлоатация; срок на инвестицията, ако има такъв; срок за въвеждане в експлоатация на централата; предложение за участие в процеса на изграждане на централата; процентно участие на местни български компании в изпълнението на Проекта; предоставяне на възможност за миноритарно акционерно участие в Проекта от трети страни, например компании от съседни държави – големи индустриални консуматори; структура на предлаганото акционерно участие в проектната компания, включително и миноритарните акционери, ако има такива; управление и експлоатация на централата, в това число оператор на централата; ангажимент за изкупуване на произведената електрическа енергия; условия за участие в Проекта; условия за излизане от Проекта; извеждане от експлоатация; управление на радиоактивните отпадъци. Това са темите, по които ще бъдат водени преговорите. Какво ще оценим най-високо, за най-висока оценка, която ще получат съответните потенциални стратегически инвеститори за техните предложения, смятаме, че е важно следното. На първо място, предложената цена за изграждане на Проекта да бъде под девет милиарда евро. Такова предложение комисията ще оцени най-високо. Срок на пускане в експлоатация – до 8 години от сключване на споразумение между акционерите. Друг параметър, който ще бъде оценен най-високо, е: с предложена структура за финансиране на Проекта в съотношение дълг – собствен капитал: 80 на 20; с предложено участие на местни български компании в реализацията на Проекта над 30% от дейностите по Проекта; с предложена концепция за реализация на електрическа енергия, в това число с конкретни консуматори. Последното, което смятаме, че е важно и ще бъде оценено най-високо – обсъждане на възможността оператор на новата атомна електроцентрала „Белене“ да бъде АЕЦ „Козлодуй“. Смятаме, че това са важни елементи от реализацията на такъв проект, и затова смятаме, че именно тези параметри трябва да бъдат оценени най-високо. Що се отнася до структурирането на Проекта, тъй като и това е един от ангажиментите, който българският парламент ми възложи, беше направен подробен анализ по отношение на това как да бъде структуриран Проектът. Изводът и анализът показват, че най-добрият вариант за българската страна, така че да гарантираме нашите имуществени и финансови интереси, е да участваме в Проекта с размера на относимите активи, апорт на тези активи, като участието и предоставянето на тези активи да се случи паралелно в рамките на преговорите, които ще бъдат водени с потенциалните стратегически инвеститори, така че да можем да защитим в максимална степен нашите национални интереси. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас е изключително кратък и ясен: какви според Вас са сроковете за всяка една от стъпките, които изложихте пред Народното събрание? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, това е сложен, голям проект в областта на енергетиката. Такъв тип проекти, всички знаем, не могат да бъдат реализирани за месец, два или три. За всеки един от етапите, през който ще премине процедурата, е предвидено да има времеви ресурс, който ще бъде необходим, за да могат да се подготвят и потенциалните стратегически инвеститори, да направят своите анализи, проучвания и от наша страна да бъде направена необходимата подготовка. Това, което сме заложили като потенциална пътна карта, анализирайки всеки един от етапите, предвижда тази процедура да бъде приключена в рамките на една година, ако всичко по нея върви успешно. Нека, първо, да дадем старт на процедурата, да видим дали интересът, който до момента беше заявяван, ще бъде потвърден и в хода на процедурата. Това, което ние предвиждаме и считаме за реалистично, е всеки един от тези етапи да премине в рамките на една година. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, вчера в Комисията по енергетика проведохме дискусия. Преди да задам въпроса си, ще споделя мнението, което се затвърждава в мен. Доскоро считах, че Вие сте един от радетелите за реализирането на този проект, но всички стъпки, които са извършени до момента, ме карат да бъда все по-скептичен относно този въпрос. Ситуацията изглежда по следния начин: арбитражното дело беше отсъдено с наказателно решение в ущърб на нашата страна през лятото 2016 г. В момента сме в края на 2018 г., правим поредното изслушване в българския парламент, за да констатираме, че сме доникъде. С това, което ни предлагате днес, Вие ни казвате, че евентуално в началото на следващата година ще изпратим покана към евентуалните участници да заявят интерес. Покана! Ние сме на първия етап на поканата – това за две години, с темповете, с които се развива този проект. По никакъв начин не става ясно как сме стигнали до тази сума 10 милиарда?! Как пък стигаме до тази сума 9 милиарда?! Как ще каним търговци да купуват електроенергия, без да можем да кажем колко ще струва тази електроенергия и така нататък?! Все пак, за да бъдем прагматични, за да има смисъл от това изслушване днес, според мен трябва да прозвучат ясно няколко отговора. Единият е за този времеви график, за който преди малко отговорихте, и аз считам, че Вие поемате ангажимент от парламентарната трибуна в рамките на една година да извървите тези девет етапа, ако правилно съм разбрал от отговора преди малко. Второ, струва ми се, че е добре да разсеем още едно съмнение – една спекулация, която върви усилено последния месец. Във връзка с отговора, който един български евродепутат е изпратил до Европейската комисия – господин Светослав Малинов, и получения отговор от Европейската комисия: на база чл. 1 от Договора за „Евратом“ и регламентите на Европейския съюз и има спекулации, че по същество, видите ли, ние наново трябва да извървим тази процедура за съгласуване на този проект.

Затова молбата ми е да отговорите конкретно каква е ситуацията с този проект, за да разсеем тези съмнения, че няма никакъв проблем при реализирането на този проект. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, от излизането на арбитражното решение, което беше през юни 2016 г., до края на 2016 г., ние бяхме решили основния въпрос – бяхме направили оценка, анализ по отношение на това какви са възможните ходове в тази ситуация, какви са възможните рискове за българската страна и коя стъпка, и коя мярка е най-удачна, и коя защитава в най-голяма степен нашите национални интереси. Нито за миг ние не сме спирали да работим в тази посока. Вие знаете, че с подкрепата на всички Вас беше приет специален закон за „Националната електрическа компания“, на базата на който бяха уредени взаимоотношенията между НЕК и „Атомстройекспорт“ във връзка с арбитражното решение. До края на 2016 г., ако трябва да съм абсолютно точна – на 6 декември 2016 г., ние преведохме 1 милиард 176 милиона съгласно арбитражното решение. Отделно от това успяхме да подпишем и споразумение с нашите партньори от „Атомстройекспорт“, така че евентуален арбитраж срещу българската държава за нарушаване на инвестицията да бъде невъзможно да бъде заведен. На практика колегите от „Атомстройекспорт“ се отказаха от тази възможност. Работата, която е свършена, е доста сериозна. Впоследствие сключихме договор с Българската академия на науките. БАН разработи специален анализ във връзка с Проекта. Виждате, че правителството прави всичко необходимо, така че да можем да намерим най-добрия вариант за оползотворяване на тези активи, които притежаваме за реализация на Проекта на пазарен принцип. Процедурата, която обсъждаме днес, няма как да се развие в едни много кратки срокове. Както вече споменах, това е сложен процес, сложна процедура и няма как нещата да се случат в рамките на седмица или месец. Това са дълги и сложни процеси, които изискват време, изискват възможност за това, който има интерес към участието в един такъв проект да направи своите анализи, своите прогнози и да вземе решение да участва или да не участва, или, ако участва в един такъв проект, при какви условия. Що се отнася до това дали има проблем с европейските регламенти по повод, как да кажа, така афишираните въпроси в тази посока през последния месец, мога да кажа следното. Регламентите на Европейския съюз и съответно договорът за „Евратом“ ясно предвиждат какво трябва да се направи в подобен случай, в който сме ние, тоест, когато имаме един проект, който вече е нотифициран на 7 декември 2007 г., Европейската комисия нотифицира проекта. Той е нотифициран в рамките на тези технически параметри, които изчетох и всички Вие чухте, че това са параметрите на Проекта, който е нотифициран от Европейската комисия. Ние имаме ангажимент да нотифицираме с допълнително съобщение Европейската комисия във връзка с изменение в инвестицонния проект. Тоест, когато стане ясно ще има ли интерес към този проект, ще има ли потенциални инвеститори, то тогава ние сме длъжни да нотифицираме Европейската комисия допълнително, нещо, което ще направим. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Уважаема госпожо Министър, ние от „Атака“ сме политическата сила и партия, която много искаме да се състои Проектът, да се осъществи строежът, да се възобнови работата по АЕЦ „Белене“. Доказали сме го във всичките 12 години. Затова искам да посъветвам и колегите в тази зала да не задават въпроси, които създават противоречия по въпроса, които са спекулативни, които да създават съмнения по работата, която осъществявате Вие като министър и правителството, в изпълнение на това наше решение, което беше и консенсусно, и което толкова приветстваме, включително и да не се повдигат въпроси относно действията на един или друг евродепутат – визирам въпросния Малинов, зад който стоят онези ретроградни и предателски сили към българския национален интерес, които доведоха до голяма степен едно време до спирането на Проекта, които и в момента са активирани и ровят по най-гнусния начин, за да спрат този стратегически за България проект. Затова трябва и днес в залата да задаваме въпроси, които имат позитивен смисъл и са в насоката да не се пречи на голямата задача, която стои пред Вас и пред правителството. Моят въпрос е, в смисъл: има ли на този етап, макар и на този етап технологично по възстановяване на Проекта, заявени намерения на потенциални инвеститори, кои са те, колко са на брой, ако можете да ги назовете, които дават индикации, че биха се включили в работата по Проекта?

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз и друг път съм имала възможност да заявя – до настоящия момент официален писмен интерес по отношение възможност за участие в Проекта са заявили няколко компании. Това са: най-голямата китайска държавна ядрена корпорация CNNC; корейската хидро-атомна корпорация; и френската компания „Арева“ проявяват интерес към този проект. Разбира се, всичко това – да разберем доколко реален е този интерес предстои, тъй като с обявяването на процедурата вече ще има официални срокове, в рамките на които те ще могат да заявят този свой интерес, да подадат заявления, след това ще имат възможност да подадат и обвързваща оферта. Така че това ще бъде гаранцията за интереса, но до този момент официален писмен интерес има от тези корпорации. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Министър, приветствам Ви във връзка с това, че изпълнихте решението на Народното събрание и представихте решение или процедура за провеждане на избор на инвеститор за изграждането на Проекта „Белене“. Вие нямаше и как да излезете от това решение, което Народното събрание Ви представи. Там Вие сте точно в тези рамки, които сте ги описали и в процедурата. Прочетох ги много внимателно и оставам с убеждението, че все още на Вас и на ГЕРБ не Ви е ясна крайната цел. Моят въпрос е: Вие искате ли да има и да се строи „Белене“, или не искате? Благодаря Ви.

Няма проблем. Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, темата, свързана с това дали да се строи АЕЦ „Белене“ или не, стои може би вече повече от 35-36 години в публичното пространство, в българската енергетика. Ситуацията, в която се намираме днес, е доста по-различна от тези ситуации в годините назад. Защо е по-различна? На първо място, фактите са такива, каквито са – ние разполагаме с площадка за този проект, която разполага с цялата инфраструктура, необходима за реализацията на този проект; разполагаме с оборудване, което е българска собственост – два реактора са тук, на площадката на АЕЦ „Белене“, и един ресурс, който българските данъкоплатци са инвестирали през годините и този ресурс е малко над три милиарда лева. Още една много важна тема, свързана с посоката, в която върви развитието на енергетиката в рамките на Европейския съюз, а тази посока е свързана с чиста енергия и с декарбонизация на икономиката. Всички тези аспекти няма как да не бъдат отчетени в тази ситуация. Аз смятам, че анализирайки всички тези факти, ние трябва да направим опит, така както и парламентът взе решение, което смятам, че е максимално оптималното и най-доброто в тази ситуация – да се търси възможност за реализация на този проект на пазарен принцип, без държавата да се ангажира допълнително с държавни гаранции или с корпоративни гаранции, или със сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия от тази централа. Анализите показват, че необходимост от нови базови мощности ще има не само за България след 2030 г. Такава необходимост ще има в целия регион, защото прегледът, който беше направен, за това какви мощности в региона ще излязат от употреба, така да се каже, от енергийната система, показва, че наистина ще е налице такава необходимост. Ако процедурата, която обсъждаме днес, приключи успешно и ако бъде избран стратегически инвеститор или инвеститори при тези условия, които ние сме поставили, аз смятам, че е добре да опитаме и да реализираме един такъв проект. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, аз също приветствам, че след решение на Народното събрание вече има етап, в който можем да отидем в избор на стратегически инвеститор. Стратегически инвеститор казвам, поради факта, че това не е някаква технология, която може да се експлоатира от всеки, а е и достатъчно скъпа технология, която ние задължително трябва да развиваме в България, защото сме от малкото страни, в които вече я има и се експлоатира. Моят въпрос е следният: понеже сте дали възможност на миноритарни, мажоритарни, на хора, които трябва да бъдат с обвързващи договори за изкупуване на електрическа енергия, тоест да участват по някакъв начин в Проекта, но, така или иначе, той трябва да бъде координиран в по-нататъшното си структуриране и по-нататъшното инвестиране, за да може да се търси привлечен капитал. Така или иначе, ще се търси такъв привлечен капитал. Въпросът ми е следният: първо, има ли интерес от такива кредитни институции, които са проявили и са изразили желание да дадат финансов ресурс за Проекта, тоест тези желания на инвеститорите дали са казали, че зад тях стоят пари, защото тогава ще бъдат сериозните намерения? Второ, мажоритарните бъдещи собственици, те ли ще структурират Проекта и ще дадат възможност, или самото Министерство ще бъде координатор на такъв вид изпълнение? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, първо, по отношение на интереса от страна на финансиращите институции. Ние смятаме, че този процес и въпрос ще бъде разгледан в хода на преговорите, които ще бъдат водени с потенциалните стратегически инвеститори, защото, както сте видели в разработената процедура, ние предвиждаме да бъде предоставен финансовият модел като задължителен елемент от офертата. Именно в рамките на анализа на финансовия модел ние ще видим как реално тези потенциални стратегически инвеститори виждат структурирането на Проекта, а в това число, разбира се, и неговото финансиране. Този дебат ще бъде воден именно в етапа от процедурата, който е свързан с подаването на обвързваща оферта и воденето на конкретни преговори по всяка една от тези теми. Що се отнася до това какво ще прави проектната компания и кой ще координира процеса, ние смятаме, че ангажиментът на Министерството на енергетиката, съответно на Българския енергиен холдинг, трябва да спре дотам, докато ние видим има ли такъв интерес от страна на стратегически инвеститори, да се структурира съответно компанията и оттук нататък самата компания да развива самостоятелно този проект. Българската държава, разбира се, ще бъде на своето място, тъй като всички регулаторни органи в областта на ядрената енергетика ще трябва да следят стриктно целия този процес. Чрез Националната електрическа компания ние ще запазим блокираща квота в Проекта както по време на неговото строителство, така и по време на неговата експлоатация. Държавата ще бъде там и ще присъства, но ние смятаме, че след като Проектът ще се реализира на пазарен принцип, всички останали стъпки са въпрос на решение на акционерите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Като народен представител от Плевен и Плевенска област не мога да не изразя притеснението си от Вашето изложение и от това, което се случва днес с дебата. Определено АЕЦ „Белене“ се строи повече от тридесет години, но това, което не се случва при нея, и то с променлив успех – с ускорение или по-бавно, но това, което се случва от 2012 г. досега, не може да ни даде увереност, че атомната централа „Белене“ ще се случи. Това съмнение се потвърждава още повече днес от Вашето изложение, защото, от една страна, попадаме в един голям лабиринт от изисквания – поставяйки се на мястото на инвеститорите, които очакваме да дойдат, от другата страна е държавата с липсата на ангажименти, или това, което Вие поставихте, различните условия без ангажименти, без ангажименти, без ангажименти! От едната страна имаме проект № 1 за държавата и най-голяма инвестиция досега, от другата страна – зле формулирани ангажименти на държавата. Убеден съм, че този проект, за да се случи, трябва, първо Вие да повярвате – изпълнителната власт да повярва, и съответно да постави железни правила и тяхното изпълнение. Не може, когато се изпълнява такъв голям проект, държавата да отсъства. Тук идва моят конкретен въпрос към Вас: как ние ще се опитаме във времето, докато бъдат изпълнени всички процедури, да оставим инвеститорите и да увеличим техните възможности – да им създадем повече възможности и интерес към атомната централа и изпълнението на АЕЦ „Белене“? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, в отговора си към господин Николов споменах, че българската държава ще бъде на своето място. Няма как да се реализира такъв инфраструктурен проект в областта на енергетиката, без присъствието на държавата. За всички нас е ясно, че когато се развива такъв проект за изграждане на нова ядрена мощност, на първо място, ядреният риск остава за страната, на чиято територия се реализира такъв проект, така че държавата ще участва с всички механизми – контролни, регулаторни. Ще участваме и с блокираща квота, което ще ни даде възможност да контролираме целия този процес. Държавата ще присъства там от процеса по реализация до финала на експлоатацията на тази нова ядрена мощност. Така че държавата ще бъде там, ще участваме с апорт на активите. Тези активи са на стойност 3 милиарда. Ние ще апортираме абсолютно всичко, което притежаваме, всички относими активи – материални и нематериални, към този проект. Що се отнася до интереса от страна на инвеститорите и това как българската държава ще поддържа този интерес – да, това е много важна тема. Това, в което бих искала да Ви уверя, е, че ние не сме спрели да работим в тази посока, да провеждаме разговори, срещи. Водят се непрекъснато такъв тип разговори и комуникация, но сега, след стартирането на процедурата за избор на стратегически инвеститор, ако нямате някакви сериозни забележки по самата процедура, ние ще имаме готовност да подготвим в началото на 2019 г. След което, разбира се, ще предстоят разговори с наши съседни държави, които също проявяват интерес към възможността да участват в реализацията на Проекта по един или друг начин, така че да можем да дадем по-голяма гласност. Отделно от това, поканата за самия проект ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, в два местни ежедневника и съответно по преценка ще намери отражение и в други медийни сайтове или вестници, така че да може да стигне до максимално широк кръг лица, които биха проявили интерес. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е следният: по какъв начин в този конкурс за търсене на стратегически инвеститор са защитени националните интереси, с оглед на това че в случай на изграждане на атомната централа от външна фирма – държавна, частна или каквато ѝ да било, теоретично би било възможно този инвеститор да започне да продава електроенергия на дъмпингови цени и по този начин да предизвика фалита на АЕЦ „Козлодуй“? Не е толкова трудно, това ще стане може би за много по-малко от година, след което, образно казано, да държи цялата енергетика на България в ръцете си и да диктува цените. Ако на някой това му се вижда фантастичен, сюрреалистичен сюжет, мога да го насоча да види какво е станало с влизането на руски фирми в енергетиката на Армения и на Монголия – ето, това е станало. С други думи: по какъв начин ние сме защитени от това, че един крупен външен инвеститор би могъл да влезе в държавата, по този начин да предложи дъмпингови цени и да постави под тотално влияние не само енергетиката на държавата, а и на страната? Защо не виждам в конкурсните условия такива клаузи за недопустимост на предлагане на по-ниски цени от пазарните и също така от гледна точка на защита на националната сигурност? Това е въпросът ми. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, смятам, че подобен риск не съществува и сега ще се опитам да се аргументирам защо това е така. На първо място, не вярвам да има такъв инвеститор, който да вложи своя ресурс, да вземе съответно кредити, които трябва да плаща, и да си позволи да предлага продукцията, която произвежда, на дъмпингови цени. Това от чисто икономическа и финансова гледна точка. От друга страна, трябва да е ясно, че този проект се реализира в държава членка и всеки един потенциален инвеститор, който би желал да участва в реализацията на този проект, трябва да се съобразява изцяло с правилата и регламентите на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Аз не виждам някакъв проблем и не виждам смисъл това нещо да се направи. От икономическа гледна точка – как ще се връщат заемите, които този проект ще генерира, тъй като този кредит трябва да се върне. Вярно, че той се връща дългосрочно – може би в следващите 20 години, и ще се връща от експлоатацията на централата. Тя сама ще трябва да си изкара ресурса за погасяването на този кредит, но така или иначе няма икономически субект, който да продава своята продукция на по-ниска цена с ясното съзнание, че не може да обслужва своите задължения, а и задължителното условие за съществуването на една атомна централа, съгласно Евратом, е тя да бъде финансово стабилна. Никой, по никакъв повод не би позволил такова нещо да се случи, още повече нашият регулатор изцяло работи в съответствие с европейските изисквания, със световните изисквания в тази област. Така че не виждам как би могло да стане това. Що се отнася до гаранциите за това какви инвеститори ще бъдат избрани – аз неслучайно споменах, че българската държава ще участва в този проект с блокираща квота, която ще ѝ даде възможност през целия срок – както на строителство, така и на експлоатация на централата, да упражнява контрол и да влияе върху всяко едно от решенията, които са важни и са от компетентността на общото събрание. Това ще бъде гаранцията за инвеститорите. Освен това условията, които ние сме поставили, са много ясни. Те предвиждат изисквания към тези инвеститори. Ние искаме техните инвестиции през последните 10 години назад във времето, в това число опита им в областта на ядрената енергетика, кредитния рейтинг, който те притежават, годишните им финансови отчети, одиторски доклади, свързани с дейността им – цялата необходима и относима информация, за да добием представа за този инвеститор и ние да направим своето проучване по отношение на нея. Благодаря Ви.

Госпожо Министър, с всеки Ваш отговор в мен възникват много повече неизяснени въпроси, отколкото да ни стане ясно какво все пак правим днес, но аз смятам, че всяка процедура е изградена на базата на защита на интересите на България, както и защитата на интересите на инвеститорите. Виждам, че с всеки Ваш отговор излиза, че ние по всякакъв начин правим защита на интереса на Националната електрическа компания – на тези, които сме изразходили 3 млрд. лв., а не отпращаме никакво послание за доверие към инвеститорите, които да дойдат да инвестират в България. Краткият ми въпрос е: Националната електрическа компания попада в групата на миноритарните акционери – нали така, искате обаче да има блокираща квота? Как виждате Вие тази блокираща квота на Националната електрическа компания и как този инвеститор, който ще инвестира 10 милиарда, ще се съгласи с блокиращата квота на НЕК? Следващият ми въпрос: според Вашите процедури Националната електрическа компания би трябвало веднага със свое писмо да изрази интерес за изкупуване на електрическа енергия – така излиза от Вашите процедури, Националната електрическа компания ще купи ли електрическа енергия от „Белене“? Тогава вече възникват въпросите: каква ще е цената, тя като е пазарна – колко е пазарната цена? Все пак след отговора Ви на първия въпрос на мен ми стана ясно, че опитите все още продължават. Още нещо. Знаете притчата, че имало един, който паднал от черешата и всички се събрали около него и викали: „Извикайте доктор“, и човекът казал: „Не! Викнете ми човек, който е падал от черешата.“ Вие имате ли такъв човек, когато създавате тази процедура? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Аталай! Първо по отношение на поставения от Вас въпрос – как НЕК ще участва с блокираща квота? Нашето национално законодателство предвижда следната опция по тази тема. Блокираща квота се смята такова участие, което е 34% участие съответно от капитала, или такова участие, което дава възможност на съответния акционер да участва и да взима решения, които са от изключителна важност и са от компетентността на Общото събрание. Тоест, хипотезите са две: или 34% участие, или в устава трябва да бъде разписано такова участие – то може да бъде и 10%, може да бъде и 15% – но да имаме блокираща квота. Така че това е хипотезата от правна гледна точка по отношение на участието, което НЕК ще има като блокираща квота. Това участие е много важно да бъде блокиращо, аз споменах поради какви причини, тъй като Проектът се реализира на територията на страната, ядреният риск е за държавата, на чиято територия се реализира един такъв проект и ние, държавата, трябва да присъства в този проект чрез своите регулаторни контролни механизми. Така че държавата ще бъде там и това ще бъде възможността НЕК да има блокираща квота. Оценката, която се прави в момента на всички относими активи към този проект, мисля, че ще даде възможност именно за постигане на тази блокираща квота в Проекта. Що се отнася до човека, който е паднал от черешата, дали имаме такъв човек, аз разбирам Вашия въпрос по следния начин – дали ще бъдат ползвани такива компетентни лица в хода на самата процедура, които да дадат възможност за изясняване на всеки един от нейните етапи на отделни важни въпроси, свързани със структуриране на Проекта, с неговото финансиране. В процедурата, която сме разработили, е предвидено да има комисия, която ще включва експерти от различни области и сфери в тази посока и отделно от това ще бъде дадена възможност да има и консултантски екип, който да подпомага комисията и работата на тази комисия на всеки един от етапите, на който се наложи. Да, ще има нужда от такъв консултант, защото нито един енергиен проект, голям инфраструктурен енергиен проект, не може да се случи без участието на такъв тип консултанти. Но ние смятаме, че първо трябва да стане ясно има ли реален инвеститорски интерес към този проект, да се структурира компанията и от тук нататък самата проектна компания да поеме тези стъпки, свързани с развитието на проекта. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Тези дни научихме от медиите, че България постави към потенциалните инвеститори в бъдещата АЕЦ „Белене“ условието стойността на Проекта да е под 9 млрд. евро за срок до осем години. Спазването на тези две условия, казвате лично Вие, ще бъде оценено най-високо от Комисията, която ще разгледа евентуалните инвестиционни предложения. Уважаема госпожо Министър, бихте ли ни информирали колко и какви по своя характер работни места ще бъдат открити в различните фази на изграждане на АЕЦ „Белене“? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нецов! В процедурата много ясно сме заложили следния критерий и той е свързан с възможността за участие на български местни компании в реализацията на този проект на всеки един от нейните етапи. Смятаме че по този начин ще можем да защитим и българския бизнес, ще можем да защитим и работните места на хората, които работят в тези компании, нещо повече, ще има възможност за икономическо оживление не само на територията на област Плевен, но и за цялата страна, ако този проект стартира и се даде възможност за успешно реализиране. Така че не сме правили анализ колко точно биха били тези работни места, тъй като те зависят от спецификата на дейностите, които трябва да бъдат извършени, всяка една компания преценява с какъв чисто човешки ресурс може да извърши определен тип дейности, но във всички случаи това ще създаде възможност и за разкриване на нови работни места, ще даде възможност и за образователната система в областта на енергетиката да получи един сериозен тласък. Така че смятам, че всяка една такава крупна инвестиция се отразява изключително благоприятно и положително върху бизнес климата на всяка една държава. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че ние като политическа сила винаги сме стояли и продължаваме да стоим зад необходимостта АЕЦ „Белене“ да бъде изграден като проект, като елемент от националната сигурност, като елемент от електроенергийната сигурност на държавата. И това, което ще кажа сега, не е за да се опитаме да опорочим Проекта, а е нашата тревога за това какво се случва, и поради какви причини това, което чуваме, не ни удовлетворява. Две години и шест месеца след арбитражното дело, две години след като платихме с проведените разговори на „Росатом“ това, което трябваше да платим, и може би година и половина след като това оборудване дойде в България, единственото нещо, което реално направихме, беше да го обвием в найлони. В цялата тази процедура, която правим, проект „АЕЦ „Белене“ ми прилича на онази компютърна игра „Ковачницата на империите“, където всичко започва от едно празно поле, минава през едни дървени бараки и някога, в бъдещето, се показват онези модерни технологии. За разлика обаче от компютърната игра животът е доста по-суров и доста по-жесток към тези, които се бавят. Само искам да Ви обърна внимание, че тези на реактори, които бяха най-модерните в своето време, с всяка година тяхната модерност леко се изчерпва. И с темповете, с които Вие работите, госпожо Министър, силно се съмнявам, че ние ще доживеем времето, когато ще имаме ядрена централа „Белене“, не за нещо друго, а защото това, което Вие ни казвате, без да има гаранции, без да има държавно участие, без да има каквото и да е било непазарно в изграждането на Проекта, ако има инвеститор, ако има интерес, ако някой нещо прояви, може би тогава някак си ще започнем да работим по реализацията на този проект. Нищо, което да е конкретно, нищо, което да е свързано с реалностите на живота. Нещо повече. Аз не мога да разбера какво означава това миноритарно участие на НЕК в една проектна компания, при Вашето предложение да бъдат 20% собствен капитал и 80% привлечен, тоест кредитен капитал, при условие че 20% от 10 милиарда са два милиарда, а НЕК ще апортира милиард и половина в тази проектна компания? Как ще се получи неговото миноритарно участие, някак си математически не мога да го разбера! Така че даже в тази си част някак си нещата не вървят както трябва. И по сроковете. Вие казвате, че в края на годината ние ще сме избрали инвеститор? Госпожо Министър, няма да сме избрали инвеститор в края на година, имам предвид 2019, защото Вие, ако пуснете обявата в европейския официален вестник за обяви, тя ще излезе март месец. Шест месеца е срокът, в който трябва да се подават най-малкото, така наречените „писма за проявен интерес“, letters of interest. Това означава септември месец, тепърва после трябва да ги разглеждате, след това трябва да викате съответните потенциални инвеститори, за да започнат да правят предложения за оферти, да ги оцените тези оферти и така нататък, и така нататък. Нали разбирате, че края на 2019 г. е абсолютно срок, който няма как да се случи? Затова, госпожо Министър, аз вчера Ви направих една забележка, като започнахте с Вашето изложение, че ние сме Ви казали „проектът може да стане при следните условия“. Аз Ви казах тогава и Ви поправих, че глаголът, който трябва да използвате, не е „може“, а „трябва“. Ние Ви задължихме Проектът да бъде направен и трябва да бъде направен по тези условия, въпросът обаче, който наистина съществува е: може ли при тези условия този проект да стане? Защото, когато държавата абдикира от ангажиментите си, когато говорим само за една блокираща квота, ние не правим Проекта по-инвестиционно интересен, за да може инвеститорът да дойде и да каже: аз имам интерес тук да го направя, защото и държавата е ангажирана. Ние го правим още по-неинтересен за инвеститора, защото му казваме: „ти ще дадеш твоите пари, ама ние ще ти диктуваме какво да правиш“ с тази блокираща квота. Затова, много Ви моля, госпожо Министър, има още много малко време, което остава, за да можем да кажем, че този проект ще стане, а той е необходим на България, той е необходим на България, защото няма как България да се развива без модерна електроенергия. Да вземете и да си направите един анализ и да дойдете и честно да ни кажете в парламента: може ли, при така поставените от нас условия, които Вие ни предложихте, ние да приемем, този проект може да стане или трябва да има някакви промени, за да може този проект наистина да стане, а не да се опитваме да доказваме колко много работим, но не знаем какво ще бъде неговото бъдеще. Настоявам правителството на Република България и Вие като министър, който е отговорен за енергетиката, сериозно да подходите към въпроса за реализацията…

…на Проекта „АЕЦ „Белене“. Сериозно да подходите, с резултати, а не сериозно да подходите с това как да ни обяснявате какво би могло да стане и какво не би могло. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, Уважаема госпожо министър Петкова! Днес е един много добър ден за българската енергетика, казано принципно и изобщо, изразявайки нашето отношение на групата „Обединени патриоти“ към действията на правителството за реализиране на АЕЦ „Белене“. Знаем, че много години правителствата се лъкатушиха в своите идеи дали да изграждат АЕЦ „Белене“, или да ликвидираме този проект изобщо. Но като погледнем ретроспекцията, че първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй“ ние ги затворихме с политическо, а не с експертно решение от МАГАТЕ, да си го припомним това нещо. Остават ни два хиляда мегаватови реактора, за които имаме все пак някакъв живот, който, макар и да се удължава, в един момент ще трябва да ги затворим и ние ще се озовем в ситуация, ако не довършим АЕЦ „Белене“, да нямаме евтин ядрен ток. Само припомням, че в момента във Франция 75% от микса на държавата е от ядрени електроцентрали. Да, някои малки, но богати държави, като Швейцария и Австрия, могат да си позволят да нямат ядрени електроцентрали и да бъдат само с ВЕИ-та и с друг ток от зелена енергия. Ние не можем да си позволим такова нещо. И не само това. Това, че ние сме направили вече инвестицията от три милиарда и нещо, нас ни задължава да продължим този проект по изгоден икономически за България начин и в една нова ситуация, в която освен всичко друго, трябва да се съобразява и ядрената безопасност. Тоест, абсолютно адмирирам решенията на правителството за търсене на стратегически инвеститор, за блокиращата квота и за всички взаимодействия между правителството и новия ядрен партньор, който и да е той. Павел Шопов преди мен изказа и позицията на „Атака“, а това е позиция на ВМРО, която не е от вчера и от днес, тя е от много години, знаете, че ние участвахме в един референдум да има нова ядрена мощност в България, ние сме абсолютно „за“. Пожелавам успех на министър Петкова. Надявам се още 2019 г. този инвеститор да бъде ясен. Благодаря Ви и успех още веднъж.

Да, госпожо Председател, лично обяснение, налага се, защото господин Поповски преди малко заяви, че това е позицията на „Обединени патриоти“, но притеснява ме, че това не е позицията на всички от „Обединени патриоти“, защото и днес в пленарната зала видяхме представител на НФСБ да зададе въпроси, които не бяха в насока на позитивност по отношение на Проекта. Неслучайно призовах политическите сили да продължат консенсуса и един вид така да помагаме с въпросите си на тази голяма идея. Явно се очертават две сили в българския парламент, които изменят първоначалния консенсус. Днешният дебат, госпожо Министър, е особено важен, защото е своеобразен лакмус как се променят настроенията вътре, какви са нагласите и отиваме ли към позитивизъм към този проект, или някои сили в парламента са активирани, както това се е случвало много пъти. Да, наистина ние няколко пъти „падахме от черешата“ и този път сме наясно какво значи да се „пада от черешата“. Защото ако не бяхме „падали от черешата“ тези няколко пъти, Проектът отдавна щеше да бъде факт при много по-добри условия на неговото реализиране. Сега АЕЦ „Белене“ щеше да дава ток, ако това страшно нещо, което стана преди седем-осем години, не се беше случило, и то за 6 млрд. 300 млн. лв. Затова виждаме, и за мен е много притеснително, част от „Обединени патриоти“, НФСБ и ДПС, разбира се – те никога не са били на друга позиция, са хората, които се опитват да слагат…

…прът в колелата и правят всичко възможно, макар и внимателно все още, на този проект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, категорично не съм съгласен за начина, по който водите заседанието. Лично обяснение се дава, когато лицето е засегнато. Това, че е споменато, че има същата позиция, не Ви дава основание да му давате лично обяснение. Второ, след като сте дали думата за лично обяснение, аз не мога да разбера защо позволявате да се правят общи изказвания и едва ли не да се внушава, че някой – един, или група народни представители нямат право да изразят своето собствено мнение. Едва ли не това се внушава. Значи, много Ви моля, обърнете внимание за начина, по който водите заседанието.

Спокоен съм – разбрах, че крайната Ви цел е не да види живот или да се построи „Белене“, а целта Ви е да изпълните поръчението на Народното събрание днес да представите пред народните представители процедурата. Изпълнихте това си задължение. Обаче остава въпросът: защо и ГЕРБ не са убедени, че трябва да се изгради този проект? Защо и „Обединени патриоти“ не са убедени, че трябва да се изгради този проект? Сигурно има въпроси, на които не можахте да отговорите, а и няма как да отговорите, и моята молба е – в публичното пространство възниква въпросът, и от ГЕРБ трябва отговорно да заявите каква е крайната Ви цел с Проекта „Белене“: искате ли да се построи „Белене“ и какво ще правите с Проекта Вие? Вашата политическа формация направи така, че спря изграждането на двата ядрени блока? На аргументите, които изразиха тогава ГЕРБ и министър-председателят, не искам да се спирам днес, не сме в тази фаза. Но възниква въпросът, на който Вие също трябва да отговорите: този проект старият проект ли е, или имаме нов проект? Защото ако така, както поехте ангажимент в Комисията и в близко време не представите пред народните представители отговора на Европейския парламент, тогава в мен съмнението ще остане, а и ще стане още по-дълбоко, че Вие наистина не искате да строите този проект. Следващият въпрос, който възниква, колеги: трябват ли ни нови мощности – заместващи или нови мощности? Разбира се, че ни трябват нови мощности. Но дали ни трябва ядрена енергия за новите мощности или нова иновативна енергия? (Реплики на народния представител Павел Шопов.) Обърнете внимание, само Германия в Европейския съюз тази година или в следващите години отделя само около 10,5 милиарда за водородната енергия! Колеги, с всичките условия, които сте написали тук, госпожо Министър, Вие не отправяте послание за доверие на инвеститора, непоследователната позиция при Вас все още продължава. Ако НЕК влезе в тази компания, не е ясно как и по какъв начин ще изкупи енергията, защото само позицията Ви, че искате за 10 милиарда, а впоследствие поставяте условие, че трябва да се построи за 9 милиарда, възниква въпросът във финансовите среди: дали е много сериозно това отбелязване тук, защото си представете, че има инвеститори, които искат да строят за 6 милиарда? Несериозно е! Уважаеми колеги, щях да се изкажа много по-сериозно, ако бях усетил, че наистина имате готовност да строите ядрена централа. Тъй като нямате готовност да строите ядрена централа, правим пореден опит как и по какъв начин да заблудим обществеността, а Вие знаете, че ДПС по принцип е против ядрената енергия. Но, госпожо Министър, искам да Ви кажа и да Ви предпазя от това да не навлезете в онези среди, които да направят излишни разходи, за да не Ви търсят от други институции. Не правете повече разходи по този проект. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Напоследък е актуално медии, неправителствени организации, социални мрежи да правят първа новина от факта – колко опасно мръсен е въздухът в страната ни. Правителството ни се попаникьоса от угрозата за поредни солени санкции и… (Шум и реплики от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.) Моля да въведете ред – да не се обаждат.

…Правителството се попаникьоса от угрозата за поредни солени санкции от страна на Европейската комисия и затова се хвърли в имитация на мерки, чрез които уж да изпълни решението на Съда от месец април 2017 г. Понеже свършеното клони почти към нищо, няма как да се укрие – нараства опасността от налагане на санкции и тя все повече наближава. Тече четвърта година, откакто е заведено делото на Европейската комисия срещу страната ни и неговият мотив е повече от категоричен – системно, постоянно неспазване на пределно допустимите норми на замърсяване на въздуха. Че напредъкът е нищожен, няма как да се скрием. Търкалянето на идеи върху режима на движение на автомобилите и тяхната възраст по българските градове и пътища е наливане на вода в пясъка. Европейската комисия директно алармира, че България спи от доста време по мерките за вредните емисии от битово отопление. Министърът на околната среда се опита да размие отговорността за мащабния управленски провал точно по този въпрос – за убийствения атмосферен въздух в нашите градове. Да говорим за политически консенсус и да се хвърлят нови отговорности върху кметовете на общини, бих казал, че граничи с откровен цинизъм. България е на второ място в света след Украйна и преди Беларус и Китай по отношение на броя на смъртните случаи на глава от населението. Тези стряскащи факти са представени в заключението пред Съда в Люксембург по делото на Европейската комисия срещу България за неизпълнение на задълженията за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа от държава членка. Вярно е, че българските общински власти са най-близо до проблема и имат правомощия да го решават. Нищо обаче общините не са в състояние да решат сами, ако липсва решителната подкрепа на държавната политика. Уви, точно за този тотален провал става въпрос в момента! Съгласно данните на Изпълнителната агенция по околна среда, 25 общини са с нарушено качество на атмосферния въздух. Списъкът визира общини, в чиито зони са базирани пунктове за мониторинг. Ясно е, че става въпрос за общини, попаднали във фокуса на Наказателната процедура за неспазване на нормите за завишение на фини прахови частици в атмосферния въздух. Преди година и половина Министерството на околната среда и водите насърчи и шумно обяви как ще се справим с проблема, като за това бяха предвидени 115 млн. лв. Същите пари бяха натоварени с надеждата да обезпечат намаляване на запрашаването, битовото отопление и други източници – обследваха се 25-те общини, написаха се общински програми и мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух. В крайна сметка този екологичен проблем ще се реши частично, защото на средствата ще се възрадват само седем общини. Окончателно допуснатите бенифициенти са: Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община. Останалите държавата ги нареди на опашката да се справят сами. Някой има ли съмнение, че специално по отношение на фините прахови частици във въздуха, това са общините, които са горещи точки на замърсяване там? Има ли смелостта да ги преброи и да каже колко са стотиците хиляди домакинства на тези територии? В този случай опитът на кметовете и на Сдружението на общините да възразят и да реагират с логични и справедливи аргументи, потънаха в блатото на управленското високомерие. Няма разумно и логично обяснение защо в предоставената информация от кметовете на отрязаните от финансиране общини липсват мотиви за отпадането на мерките, които те са предложили? Отпаднали са мерки, като алтернативно отопление, поставяне на филтри и ред други. Липсата на обосновка и мотиви за спестяването на тези мерки направи механично тяхното отпадане. Колеги, това е дословно цитат от писмените възражения на кметовете от тези общини, но всичко остана без последствия. Ангажираните институции с бюрократично високомерие, което проявиха в този случай, спестиха истината за непростимото забавяне на тези мерки поне с две години. Има ли смисъл общините да работят с програми за опазване на атмосферния въздух, след като в крайна сметка те са безцеремонно лишени от достъп до финансови средства? Има ли смисъл да правят мониторинг, след като резултатът от подобряване на въздуха и неговото качество е почти нулев? Има процедура за създаване на информационна система за данни за качеството, има процедура за актуализация на общинските програми, има сключени договори – щяло да има и втори етап. Какво могат да направят общините след това, освен да трупат папки с документация и надеждата някой ден да имат достъп до по-солидни средства, които да вложат в тези мерки? Уважаеми колеги, мога да изброявам още много доказателства за скандалната безотговорност в случая, която бе проявена години наред. Българските граждани, общинските власти, майките, младите и възрастните, болните, здравите не се интересуват от цялата прецизност на всички процедури, приоритетни оси, мерки за финансиране и така нататък, когато в крайна сметка до тях няма да достигнат никакви реални мерки в тези места, където живеят, отглеждат децата си и искат качествена градска среда. На кметовете в тези общини властта откровено им каза, че каквото и да са свършили, в момента пари няма и скоро няма да има, защото усвояването на тези средства е с краен срок едва 31 декември 2023 г., така че те ще трябва да чакат този срок, за да получат нещо или да се надяват да получат нещо. Ако в последните дни е модерен призивът как столичани да оставят своите автомобили и да пътуват с обществения транспорт със зелен билет, то стотици хиляди семейства именно от тези 18 общини, които не бяха допуснати до финансиране, общо взето, до края на 2023 г. бяха пратени за зелен хайвер. Работещите българи в чужбина стават все повече от тези в България и това е безпощадната статистика. Здравеопазването ни – освен жертва на криворазбрана и страхлива за реформи политика, е и жертва на екологичната безотговорност. Дами и господа управляващи, в началото казах, че хората излизат с маски по улиците, за да не дишат замърсения въздух – те ще станат все повече и повече, но по-скоро все повече хора ще осъзнаят, че това не е просто заради непоносимостта към замърсения отровен въздух, а е към тези, които управляват по този начин държавата в последните 10 години. (Смях от ГЕРБ.) Колеги, ще свалят маските срещу задушаване едва когато Ви свалят от власт. Няма друго решение! Благодаря Ви. (Шум и възгласи от ГЕРБ: „Еее!“, ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди месец в портала за обществени консултации на Министерския съвет беше публикуван за обществено обсъждане: Проект на постановление на Министерския съвет за създаване на държавна агенция по пътна безопасност. Междувременно – срокът за обсъжданията изтече. Коментарите на гражданите по направеното предложение в портала варират от, цитирам: „поредната безсмислена структура“ до „приветствие за идеята за създаване на държавна агенция за пътна безопасност“. Факт е, че голяма част от разписаното в целите на предвижданата за създаване агенция съвпадат с дейността на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, чийто Правилник за дейността между другото бе променен съвсем скоро – през месец август тази година, броени дни преди трагедията край Своге. Интересна подробност е, че още преди да е създадена каквато и да било нормативна база, преди да бъде публикуван за обсъждане Проектът за постановление на Министерския съвет и да са ясни поне структурата и ролята на агенцията, вицепремиерът Томислав Дончев не къде да е, а на форум за пътна безопасност по темата „Пътна безопасност“, явно като говорител на правителството, обяви, че на заместник-министъра на регионалното развитие госпожа Малина Крумова ще бъде възложена задачата да структурира и ръководи анонсираната агенция. В началото на доклада за Проект на постановление на Министерския съвет за създаване на държавна агенция за пътна безопасност се цитира, разбира се, Националната стратегия за подобряване на безопасността за движението по пътищата на Република България за периода 2011 – 2020 г., където ясно се посочва, че основната цел е намаляването на последствията от пътнотранспортните произшествия с конкретни и измерими показатели, за намаляване на убитите с 50% спрямо 2010 г. и на ранените с 20% спрямо 2010 г.

Очевидно е, че година преди края на периода 2011 – 2020 г. резултатите от свършеното, за съжаление, са далеч от заложените цели.

В тази връзка молим да ни отговорите: по какъв начин предвидената за създаване държавна агенция ще допринесе за намаляването на пътнотранспортните произшествия, на броя на жертвите и на ранените на пътя? Благодаря.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господа Стойнев, Свиленски и Данчев, по темата за декларацията – помня 2009 г., 2008 г., когато бях кмет. Над София от Кремиковци се виеше дим с всички цветове на дъгата. Ако тогава е мерен въздухът, не знам какъв е щял да бъде. Не искам да говоря за жълтия дим на Азотно-торовия завод при Стара Загора, защото Вие казвате статистика в минало време. Поемам ангажимент по време на мандата на БСП, и на ДПС, всички мерки, които Министерството на екологията тогава е приело или е искало да въведе, да ги направя. По времето на премиера Орешарски – не си спомням кой тогава беше министър на екологията, в мандата на БСП. Така че да Ви успокоя – абсолютно всичко, каквото тогава като стратегия сте имали през тези две години, ще бъде изпълнено, колкото и да струва. Широкият характер на причините, които водят до произшествия на пътя, изисква мерки и политики на различни нива и от всички институции. Затова координирането на усилията между тях има ключово значение за ефективността на усилията ни и прилаганите мерки. През 2017 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за движение по пътищата, част от които са свързани с частта за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им, за които не е предвидено наказанието лишаване от право да управлява МПС или отнемане на контролни точки. С тях се даде възможност на мястото на нарушение да бъде наложена глоба – или в минимален размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба. По този начин се позволи при установяване на нарушение на място да се избере алтернативата, с която да се определя размерът на глобата на място, а наказателният документ се връчва на нарушителя в момента на съставянето на фиша. Днес имаме 11 институции, между които е споделена отговорността за пътната безопасност. Имаме също и Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движение по пътищата, която обаче не разполага със собствено финансиране, нито с постоянен административен ресурс. Разполагаме и с Национална стратегия за подобряване на безопасността на движение по пътищата 2011 – 2020 г. Анализът ни – включително и последните инциденти с много загинали, показва, че има усилия, мерки, информация има и в различни институции, но липсва координационен механизъм, който да ги свързва и да обединява усилията на всичките участници в процеса. Затова правителството предложи и подготвя в момента създаването на Държавна агенция за пътна безопасност. Между другото, голяма част от неправителствения сектор също горещо ни я препоръча. Тя ще разработва общите политики за повишаване безопасността на движение по пътищата, ще координира и контролира нейното изпълнение. Заедно с това ще осъществява методическо ръководство, координация и контрол върху дейностите на администрацията в областта на пътната безопасност, като им дава методически указания и разработва критерии и стандарти за осъществяваните дейности. Други важни функции, които не са съществували досега, са: събиране на данни и системен анализ на състоянието на пътната безопасност; интеграция на информационните системи на ведомствата в областта на пътната безопасност; внедряване на интелигентни транспортни системи за управление и контрол на трафика и автоматизирано събиране на данни; научно-изследователска дейност в областта на пътната безопасност; информационни и образователни кампании за безопасно движение по пътищата; сътрудничество и взаимодействие с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, с институциите на Европейския съюз и с другите международни организации. Проектът за създаване на новата Държавна агенция за пътна безопасност е на етап обществено обсъждане и всеки има възможност да се запознае с него и да даде предложения. Надявам се, след приключването му, да имаме един добър проект и много скоро да запълним тази празнота в управленския процес, което да промени състоянието на пътната безопасност. Искам да уточня нещо важно – функционирането на новата Агенция не отменя задълженията и отговорностите на съществуващите и в момента институции, а нейните функции ще ги надградят, координират и направят по-резултатни. Благодаря за възможността.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Господин Премиер, благодаря Ви за административния отговор. Само да кажа, че общественото обсъждане е приключило на 5 декември. Този отговор, който дадохте, е добър за бюрокрацията, но надали е добър за българските граждани, защото, когато хората си плащат данъците, очакват държавата да поеме своята отговорност и да се грижи за сигурността им. След Своге стана болезнено ясно, че ние, де факто държавата, не си вършим работата. Ако хората не си платят данъците, ще си носят последствията. Но ако бюрокрацията не си върши работата, какво правим, колеги? Създаваме още по-голяма бюрокрация, защото създаваме нова агенция и там трябва да намерят място шефове като – не знам какъв опит има в пътната безопасност госпожа Малина Крумова. Тя бе освободена, защото там трябва да бъде настанен по морални причини като заместник-министър Нанков, който беше министър. А този човек след трагедията в Своге просто трябваше да си отиде и не мога да разбера с какви очи Вие ще отидете примерно в Своге. Човешките животи на пътя не се спасяват с бюрокрация и администрация, господин Премиер. Вече има и съществуват достатъчно органи и структури, не трябва нова бюрокрация. Имаме и достатъчно закони. Господин Премиер, всеки път като стане инцидент, Вие говорите за Закон за движение по пътищата, всеки път обещаваме нов закон. Работи ли се по него? Не. Кога ще го гледаме този закон? Никой нищо не знае, но иначе пред хората излизаме с този нов закон. Уверявам Ви, той е необходим и било хубаво наистина да имаме такъв закон. Но ако искаме да имаме реални действия, господин Премиер, Вие просто трябва да накарате тези структури да си свършат работата, а не да създавате нови административни структури с щат от 39 човека, на които просто трябва да им намерим някаква работа. Считам, че също така трябва да се погрижите и за качеството на пътното строителство, защото е очевидно, господин Премиер, че усвоявате качествено, но строите некачествено. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Не, ще разваля добрия тон! (Оживление.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да поздравя студентите с празника им 8-ми декември. На този ден, който се чества официално още от 1916 г., младите хора от университетите празнуват академичния дух. Свободата на идеите е неотменимата промяна на времето. Това е денят, в който си заслужава да помним, че интелигенцията на нацията, събрана в студентските аудитории, е тази, която принадлежи на бъдещето. Не искам да губя времето, уважаеми колеги, с общоизвестни истини, а казвам това само да напомня за предизвикателствата пред новите поколения и отговорността, която има всеки от нас. Защото това, което предаваме като опит, създаваме като закони, споделяме като послания тук, създава бъдещето на нацията и държавата ни. Поколението, което сега е в университетите, иска повече, но и може повече. То бързо иска да направи следващата стъпка, няма търпение, но има ясни цели. Младите хора са склонни да работят, но да постигнат резултатите сега, а не след години. Те са отдадени на социални каузи и имат по-висока чувствителност към моралните проблеми. Това поколение може да смени работата си повече от пет пъти в живота си, ще е готово на бързи революции и цялото му ежедневие ще е обвързано с развитието на индустрия 4.0. Какво означава това обаче? Означава, че всяка една част на обществения живот и пазара на труда трябва да се променя достатъчно бързо, че да може да приеме новото поколение без трусове. Няма да изброявам детайлите на тези промени, но ще се спра на най-голямото предизвикателство, а именно осигуряването на кадри за пазара на труда. Това е най-важният въпрос и в него са съсредоточени усилията на ГЕРБ – с огромната подкрепа на работодателите, синдикалните организации и на самата академична общност. Ще ми позволите да изброя част от основните стъпки, които са в основата на нашата управленска политика: кариерно ориентиране още от детската градина; развитие и утвърждаване на дуалната форма на обучение и на цялото професионално образование; промяна в Закона за висшето образование, който беше гласуван от парламента съвсем скоро, гарантираща възможност, изявени специалисти от практиката да предадат своя опит на студентите. Вече не можем да говорим за прекъсната връзка между образованието и бизнеса, не говорим за липсата на качествени кадри или нелоялни работодатели. Дебатът е как да се дадат най-добрите възможности на бъдещите кадри на пазара на труда и каква е неговата готовност за гъвкави мерки, така че да отговори на исканията на новото поколение. Това не е тенденция само у нас, а предизвикателство и пред много други държави. Не можем да си позволим със стари методи и практики да задържаме младите хора на работните им места, както и да се предлага обучение, което не гарантира развитието им. Мисля, че имаме общо съгласие. Това, което е най-важно към момента, е да имаме достатъчно работещи механизми, които да гарантират кариерната реализация на студентите, на младата ни интелигенция не просто някъде, а на добри работни позиции. Вече сме свидетели, че много млади хора избират да се върнат и да работят в България – факт, който показва стабилността на общите ни политики, но е време да се сложи окончателен край на практиката хора с висок образователен ценз да работят по неадекватни за тях специалности. Първите стъпки в тази посока вече са факт, като приоритетното финансиране е за търсенето на важни за държавата и икономиката професионални направления в университетите, но има още какво да се работи. Уважаеми колеги, позволих си с няколко думи да напомня за големите предизвикателства пред нашата държава и пред нас самите като законодателен орган, към младите хора на България! Защото всяка наша политика е насочена по един или друг начин към децата, учениците, студентите, към новите поколения и всяко действие към тях трябва да е обвързано само с едно: отговорността за бъдещето ни. Още веднъж: честит празник на студентите – и на настоящите, и на тези, които имат само спомени за академичната аудитория! На сегашните младежи пожелавам да пазят свободата на мисълта и идеите си, а другите да помнят, че няма нищо по-ценно от младия дух и опита на времето! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП, реплики: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник министър-председател! На 4 ноември 2018 г. в Република Сърбия се проведоха избори за Национален съвет на българското малцинство. Те преминаха в атмосферата на груб натиск и намеса в работата на националното малцинство от страна на сръбската държава, в лицето на управляващата сръбска прогресивна партия. С наближаването на изборите българските организации са уведомени с писмо, подписано от държавния секретар на Министерството за държавно управление и местно самоуправление, за промени в Закона на националните съвети на малцинствата, според които председател на Национален съвет на малцинство не може да бъде член на управляващ орган на малцинствена партия, каквито са председателят, членовете на централното и изпълнителното ръководство. С това се подсказва на лидерите на малцинствените партии, че не могат да се кандидатират на предстоящите избори. Въпреки това българите в Сърбия регистрират листата „Съединение на българите в Сърбия“, в която участват представители от почти всички български общности – районите на Цариброд, Босилеград, Южна и Източна Сърбия, Войводина. Регистрирана е също листата „Това сме ние“ на кмета на Босилеград – Владимир Захариев. По нареждане на председателя на Националния комитет на управляващата сръбска прогресивна партия листата „Съединение на българите в Сърбия“ е изтеглена. Тъй като според Изборния закон в малцинствени избори трябва да участват най-малко две партии, в последния момент е регистрирана третата листа на българите – „Да върнем достойнството на народа“, която гравитира около Захариев. Освен това са въведени така наречените „отделни избирателни списъци“, в които стотици граждани от небългарски произход, се регистрират като българи, за да могат да гласуват за избори. Целият този фарс се разиграва в момент, когато в България се вихри яростна медийна кампания срещу издаването на български документи за самоличност на българи от чужбина, в това число и за българи от Западните покрайнини. На 1 ноември – Денят на народните будители, и само три дни преди изборите за Национален съвет на българите, в Цариброд са арестувани четири лица, изявени представители на българските организации. Всички тези манипулации водят до убедителната победа на един от кандидатите, а по-голяма част от българското малцинство въобще не е допуснато до избор на свои представители в Националния съвет. Според нас тези действия са очевиден пример за грубата намеса на официалните сръбски власти в работата на едно от националните малцинства, целящи да си осигурят послушно и спазващо препоръките на държавата малцинство – на фона на преговорите на страната за еврочленство и отваряне на преговорните глави, засягащи правата на малцинствата. Уважаема госпожо Захариева, тъй като гореизложеният случай е сериозен удар върху водената от настоящото правителство на Република България политика спрямо Република Сърбия, поставям следните въпроси: информирано ли е Министерството на външните работи по случая? Какви действия сте предприели? При доказване на вмешателство на Република Сърбия в малцинствените права на българите в Западните покрайнини ще се преразгледа ли официалното становище на българската външна политика за подкрепа на членството на Сърбия в Европейския съюз? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Богданов, както отбелязахте, България последователно подкрепя всички страни от Западните Балкани по пътя към пълноправно членство в Европейския съюз, но, разбира се, това членство и бъдещото членство не е безусловно. Има редица условия, които всяка страна – кандидатка за член, трябва да изпълни, преди да стане пълноправен член. Едно от тях, разбира се, е спазването на основните човешки права и в случая правата на самоопределяне на малцинствата. Република Сърбия прие нов Закон за малцинствата, за националните съвети, изпрати писмо и всички ние очаквахме с голямо нетърпение това всъщност подобрено законодателство, което де факто да увеличи не само на хартия, но и на практика защитата на техните права и от гледна точка на избор на национални съвети, на медии и на достъп до медии на майчиния език, достъп до учебници на български език в случая. За съжаление, както Вие казахте, да, разбира се, че сме запознати и сме наблюдавали внимателно, без, разбира се, възможност да се месим във вътрешната политика на съответната държава, какво се случва при избора на тези национални съвети. Имаме данни не само за намеса в изборите на българския Национален съвет. След като преминаха изборите, разбира се, че сме предприели действия. Повдигнали сме въпроса за съмнения за намеса в тези избори на всички възможни нива в международен план – и в Европейския съюз, и в Съвета на Европа – знаете, че те имат също задължения по Конвенцията, и в Организацията за сигурност и сътрудничество. В Брюксел например имаше Съвет за асоцииране на 15 ноември, който се провежда за всяка държава членка и там изрично по наше настояване беше включен текст, че те трябва да спазват и на практика законите, които са приели. България има интерес всички страни от Западните Балкани да изпълнят условията за членство и да бъдат членове на Европейския съюз, когато са готови. България винаги е подкрепяла и ще продължи да подкрепя европейската интеграция на Сърбия, но при изпълнение, както казах, на съответните критерии. Реалното ниво на реализация на всички права на българското национално малцинство – в сферата на образованието, българския език, достъпа до медии, също не са за подценяване религиозните служби на български език, за нас е индикатор за готовността за членство на Сърбия в Европейския съюз. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Заместник министър-председател, аз благодаря за отговора, въпреки че като че ли става традиция в двустранни срещи и преговори между най-висшите държавни ръководители на Република България и Република Сърбия сръбското правителство да поема сериозни ангажименти, а впоследствие на по-ниско ниво, или поне така изглежда и такова впечатление остава, проблемите да не се решават и да си остават така с години. Аз ще си позволя като член от българския парламент в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да сезирам Съвета на Европа за този случай. Надяваме се наистина на по-активна работа на българската външна политика за недопускане на подобни случаи. Сериозно е опасението, че когато се отворят преговорните глави по отношение на малцинствата, наистина Сърбия си създава едно, мога да кажа, толерантно или склонно да защити позицията, която му издиктува сръбското правителство, българско малцинство, с което да покаже, че правата на българите в Сърбия се спазват. Повярвайте, от многобройните срещи с хората оттатък границата оставам с впечатлението и съм убеден, че тези права наистина не се спазват и остават само на книга. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми оредяващи колеги! Уважаема госпожо Министър, затоплянето на отношенията между България и Македония е процес, който носи удовлетворение на всички български граждани, но няма как да заобиколим и проблемните моменти в него, които се отнасяха до общото ни историческо минало. През август 2017 г. Вие заявихте, включително и пред македонските издания, че България няма да приеме никакъв вариант за името на Македония, който съдържа думата „север“. „Подобно решение би представлявало териториални претенции към югозападната част на нашата страна“ бяха точните Ви думи, цитирани от медиите в нашата съседка. Година след това позицията Ви се промени на 180 градуса. През юни 2018 г. обявихте, че името Северна Македония е съвсем приемливо, дори допълнихте, че сте доволна от него. От изявлението Ви се разбра, че изведнъж опасенията за претенциите напълно се стопиха неясно кога и как. Нашето питане към Вас, госпожо Министър, е: какви са мотивите за рязката трансформация на Вашата позиция, респективно на правителството? Какви са политическите основания да заявите, че въпросът за претенциите не е актуален към момента след проведения в Македония референдум за името на държавата? Продължавате ли да отстоявате думите си? Имате ли намерения да ревизирате и други официални позиции на българската държава? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Паунов и господин Симов! България е първата държава в света, както знаете, признала Република Македония под конституционното ѝ има на 15 януари 1992 г. Още преди 26 години ние сме приели употребата на името на географския район Македония, като част от името на нашия югозападен съсед, в пълната цялост – Северна, Южна, Източна, Западна, Пиринска, Вардарска и така нататък. Искам изрично да подчертая, че позицията на България, поне по този въпрос във външната политика, е била изключително принципна и отстоявана от всичките български правителства досега. Едва в периода след 2009 г. във връзка с продължаващите иредентистки изказвания, антибългарски филми, промяна на учебните програми, няма да изброявам, бих нарекла направо редица враждебни действия към съседна държава, каквато е България, от правителството в Скопие, изобщо като цяло окачествени като израз на говорна омраза към съседна държава, ние ясно заявихме позицията си, че българското общество и българското правителство изисква тези очевидно крайни процеси да не бъдат оставяни повече без последици. Съответно поставихме условие започването на преговорите за членство в Европейския съюз да бъде обвързано с подписване на договор за добросъседски отношения, и не само подписване, а в преговорите, ако започнат такива, изпълнение на този договор, защото можем да подпишем много международни документи, които да останат само на хартия. Именно тогава – по време на първото правителство на ГЕРБ, българската държава изведе подписването на този договор като негов основен приоритет, преди започването на преговорите за членство. Спомням си много добре при посещението в България на един от предишните комисари по разширяването през 2012 г. изказванията на тогавашните български президент, български премиер и външен министър. Наша основна цел е да се преустанови и да не се допуска изкривяването на историческите събития на база на пропаганда, неверни твърдения, да не се насажда като цяло омраза между двете държави и гражданите им. Смятам за абсолютно недопустимо и контрапродуктивно за българските национални интереси да се създава внушение, че ние сме променили позициите си по отношение на политиката към Република Македония. Неслучайно подчертавам, че тя е такава по повод на дългогодишните усилия на редица дипломати и български правителства. Неслучайно след 12 години преговори успяхме да подпишем този толкова значим договор. По отношение на изказването ми, можете да го приемете дори и като част от преговорната тактика. То беше направено буквално малко преди подписването на договора. Разбира се, че за нас беше много важно включването в този договор на чл. 11, т. 5, който изрично забранява намеса във вътрешните дела и преустановяване на всякакви претенции, които не са били чак толкова териториални, колкото са били от гледна точка на история, на идентичност, на език и така нататък, и така нататък. Неслучайно благодаря за това, че Вие единодушно ратифицирахте този договор няколко месеца по-късно, почти шест месеца – на 18 януари 2018 г. Единодушно, подчертавам, българският парламент ратифицира този договор. Гласуваха 186 народни представители. Ползите от Договора и изобщо промяната на тяхното отношение започна още преди влизането в сила на Договора – празнуване за първи път на Илинденско-Преображенското въстание, посещение заедно на гроба на свети Кирил в Рим, посещение тук и почит към българския цар Самуил, посещение на гроба на Гоце Делчев и така нататък, и така нататък. В резултат на този договор се създаде, знаете, Смесена мултидисциплинарна комисия, която вече имаше три заседания, като няма да крия, че очевидно публичният натиск върху членовете на Комисията от страна на Република Македония е доста голям. Достатъчен е само прост преглед на тяхната преса или на печата, за да видим, че като че ли още път трябва да се извърви, за да се признае общата история, историята такава, каквато е. Разбира се, ние нямаме комплекс от нашата история, напротив, ние се гордеем с нея, българският интерес е и историята да се разказва такава, каквато се е случила и ако искаме, както много пъти те ни призовават, да гледаме напред в бъдещето, трябва да признаем общото такова минало и да гледаме напред, учейки нашите млади хора на истината, така че след тези 75 години да не се създава повече насаждане на омраза и буквално изкривяване на историческите факти и събития в Република Македония. Относно референдума, тъй като имахте и такъв въпрос, смятам, че гражданите на всяка държава имат възможност да направят такъв избор, като този, който те направиха, и повече от 90% от гласувалите там заявиха по категоричен начин, че желаят страната им да бъде част от европейската и евроатлантическата общност. В заключение, българският национален интерес е такъв – Република Македония да се отваря, да бъде съюзник в НАТО и член на Европейския съюз, когато са готови, разбира се, при изпълнение на Договора за добросъседство, не само при подписването му. Знаете, че в този договор има също така и една друга комисия, която е Комисия по наблюдение за изпълнението на Договора, който е във всички сфери на обществения живот – култура, икономика и така нататък. Договорът дава своите позитивни резултати. Имаме увеличение на стокообмена между двете държави, имаме увеличение на туристите, но според мен – това винаги съм го казвала, има много път да извървим, преди наистина да можем да заявим, че дай боже, някой ден да няма нужда с договор да се скрепяват нашите добросъседски отношения. Те идват от връзките на гражданите на двете държави и от техните политици.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Захариева, благодаря Ви за отговора дотук. Ако нещо създава усещането за промяна на позицията, не смятам, че това е питането за промяната, а две различни изявления, буквално в рамките на една година, което според мен няма как да не създаде подобно усещане. В тази връзка имам само едно уточняващо питане към Вас. Вие сама казахте, че тази комисия и членовете в нея са подложени на силен вътрешен натиск. Питам Ви: до каква степен България следи вътрешнополитическите процеси в Македония; до каква степен следи международния натиск, как е готова да реагира на него и в крайна сметка има ли други позиции, които ще променим по тази тема, защото все пак човек може да го очаква като част от тактиката на преговорния процес? Благодаря.

В Министерството на външните работи се следи вътрешнополитическата обстановка. Разбира се, и не само там, не само в Министерството на външните работи, а на доста държави. Разбира се, че съседните държави са важни за нас. Ние не искаме те да бъдат сиви зони, ние искаме да се върнат, така да се каже, към състоянието на изолация и силен национализъм, враждебен към съседните държави. По отношение на това дали България е променила стратегията си към Република Македония по отношение на желанията си за добросъседство и истинско помиряване и разказване на историята такава, каквато е – не, не е. Тя е такава от много, много години. Мисля си, че ако България е трябвало да мисли дали има проблем с името, е трябвало да мисли тогава, когато го приема – такова, каквото е в момента от 1992 г. Не мисля, че е било грешка тогава, защото в крайна сметка това е било жест на приятелство. Разбира се, след което, знаете процесите, те не са започнали само в последните 10 – 15 години. Те започват тогава, когато се изгражда държавата на основата на антибългарска риторика, отричане от историята, езика и така нататък, и това е било не по времето на демократичното развитие на двете държави. Било е в едни времена, когато очевидно нашият най-важен партньор тогава, заедно с ръководството на Сърбия, и после на Югославия, решават всъщност да отделят и да зачеркнат българското самосъзнание, българския произход на тези хора, включително и в Пиринска Македония, подчертавам, натискайки българите в Пиринска Македония да се пишат македонци. Така че време ще трябва да се извърви и да мине, за да се заличи, така да се каже, това промиване на мозъците, продължаващо над 75 години. Но така или иначе това е правилният път. Разбира се, международен натиск към нас няма – само това да подчертая, защото много се злоупотребява. Никой не ни е натискал. Никой не ни е натискал да подпишем договора. Ние сме поискали този договор и това България е поставила като условие за съгласие за започване на преговори за членство на Македония. Не знам за какъв външен натиск към нас говорите? Такъв няма, подчертавам и много пъти съм го казвала: по-скоро очакванията и желанието за помирение от тяхна страна и за разказване на истината от страна на българските граждани и на българското правителство. Така че външен натиск няма, не е оказван и няма да приемем такъв!

Госпожо Министър, с колегата Симов сме недоволни от Вашия чиновнически отговор. Вие като министър на външните работи на Република България не защитавате интересите на нашата страна. С името Северна Македония, както Вие казвате… (Реплики от „Обединени патриоти“.)

…в своето изявление – предпоставка за предявяване на териториални претенции към Югозападната част на нашата страна. Сега, когато в Република Македония се проведе референдум и има решение на техния парламент за името Северна Македония, от Ваша страна трябваше да има много по-остра реакция, за да бъдат блокирани във времето евентуални териториални претенции от страна на Македония. Според нас Вие по инструкции на Брюксел и Вашингтон променихте своето отношение на 180 градуса, а външният министър на Република България трябва да защитава българските интереси, а не евроатлантическите решения за разширяване на НАТО на Балканския полуостров. Можем да погледнем как Гърция се отнесе, когато преговаряше с Македония, как защити своята история – претенциите, че Александър Македонски е бил македонец, и възникна въпросът: какъв език е говорил тогава Александър Македонски, когато не е имало македонски език? Ще Ви дам още един пример. Комисията, за която говорите – смесената Двустранна комисия достигна до едно зацикляне в разговорите за историята между двете страни още през средните векове, когато не е имало Република Македония, а си представям какво ще стане, когато дойде времето да се преговаря, и да се вземе решение за Илинденското въстание, където премиерът Заев постави въпроса, че то просто е македонско, и ако българите искат да си го честват, това си е техен проблем. Затова смятам, госпожо Захариева, че нямате необходимата подготовка и качества за външен министър на Република България. Поради тази причина подайте си оставката.

Две минути повече удължихте времето на министъра. Поради тази причина подайте си оставката, за да може достоен българин да заеме този пост и да защитава националните интереси на Република България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Като български гражданин и член на Групата за приятелство между България и Испания съм съпричастен към съдбата на над сто и тридесетте хиляди наши сънародници там. В област Каталуния живеят десетки хиляди българи. Те обаче са лишени от административно обслужване от българската държава, като им се предлага непълноценно такова, поради голямото разстояние до Валенсия и Мадрид, където страната ни има представителства. От месец октомври 2017 г. в Барселона е закрито почетното консулство на Република България. Мисля, че българските граждани там, които са колкото един областен град, заслужават да бъдат улеснени от административна гледна точка, предвид неудобното физически работно време и място на останалите български представителства в Испания. Ще бъда щастлив, ако заедно допринесем за това. Гарантирам за необходимост на такава служба, предвид и факта, че областта е посещавана от хиляди български туристи годишно. Хубав повод за подобно събитие би била 110-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения на България с Испания. Добре би било консулството да не е само с представителни функции, тоест почетно, а да може да оперира с български документи. Преди да задам въпроса, ще се позова на писмо, което е от български граждани, които живеят там, наши сънародници, до посланика ни: „С настоящето писмо бихме искали да обърнем внимание на проблемите, с които се сблъскват хиляди наши сънародници, които живеят в областта. Това е проблемът в процедурите при издаване и подновяване на българските документи за самоличност – лична карта, паспорт, свидетелство за управление, първи паспорт на новородено дете. За да се осъществят тези процедури, е необходимо да се пътува до Мадрид или Валенсия, които са доста отдалечени от Барселона. И в двата случая става въпрос за големи разходи за пътя, понякога и за спане – в случаите на семейства с малки деца, както и за необходимостта за вземане на отпуск от работа. Възникват и спешни ситуации като: оставане без документи на българи, ограбени от крадци, независимо дали са живеещи за постоянно или са туристи; да не говорим за случаи на отвличане или на починали хора. Големи са трудностите, които изпитват нашенци, живеещи в областите без българско консулство.“ Господин Председател, ще Ви помоля още малко, защото темата е много важна.

„Затова настояваме за: първо, откриването на консулска служба на Република България в град Барселона. Второ, ако това е невъзможно, молим за провеждане на изнесени консулски дни поне веднъж в годината като предварително ще се прави списък с желаещите за обслужване. Трето, готовите нови документи за самоличност да бъдат изпращани с препоръчана пратка, за да не се налага втори път идване на служител от посолството. Това писмо е придружено от подписите на нас, българите, живеещи в Барселона, които настояваме да се отнесете възможно най-сериозно към нашите искания и проявите загриженост за своите съотечественици, които са избрали да живеят извън България. С уважение, българите в област Каталуния.“

Благодаря и аз, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Ченчев, много бих искала да Ви отговоря, че още тази година ще намерим средства и ще създадем това генерално консулство или консулство, дори да не е генерално, така че да могат българските граждани да получават по-качествени услуги. Стремежът ни е наистина, примерно миналата година отворихме генерално консулство в Тараклия – там има 45 000 молдовци с български произход, които нямаха никакво административно обслужване – и две нови посолства. Така че, разбира се, цялата дейност е насочена към подобряване на административното обслужване, а там, където е генерално консулство, и на политическите връзки между България и съответните области и региони, в които се откриват. По данни на Националния статистически институт на Кралство Испания от юли 2018 г. в страната живеят 125 244 българи. Мнозинството от тях са много добре интегрирани в обществото, имат работа и наистина нямат проблеми с живота там. В Каталуния официално живеят 11 308 българи, тоест не са стотици хиляди, а 9% от цялата българска диаспора там. Наистина са много и това прави тази област третата по брой на българи в Кралство Испания – третият регион с най-много българи в Испания след Мадрид и след Валенсия. За сравнение, в Генералното консулство във Валенсия се обслужват около 45 000 българи на година, в Мадрид – някъде около 11 250, само за миналата година от началото на годината. Наистина сте прав и изцяло подкрепям това, което те пишат в писмото, че всъщност едно почетно консулство не осъществява административните услуги, към които нашите граждани се стремят. Разбира се, в процедура сме на намиране на нов почетен консул, но по-важно е какво можем да направим, за да подобрим услугите, без разкриването навсякъде. Сами разбирате, че това са страшно много бюджетни средства. Има много българи и например тогава ще възникне въпросът: защо във втората област, в която има над 22 000 българи, почти двойно повече отколкото в Каталуния, не се разкрие и там такова консулство? Нашата цел е наистина подобряване на услугите. Откакто аз съм министър, дадохме достъп до електронната база данни. В момента примерно население, което не съществуваше, колкото и да е странно, вместо да идват два пъти – първо да подадат заявление, после да получат удостоверението например за брак, смърт и така нататък, могат да го направят веднага. Изцяло съм съгласна с тяхното предложение и Министерството на външните работи предложи изменение в Закона за българските документи за самоличност с цел да ограничи ходенето до веднъж. Тоест, когато подават и са необходими, защото ще са необходими биометрични данни, след което да могат да получават готовите документи по пощата, така че да не правят разходи, да не губят време и да пътуват по два пъти. Не само в Испания, но и в много други държави разстоянията са много големи. Законът беше на обществено обсъждане и съвсем скоро ще влезе в Народното събрание, и се надявам наистина да получи Вашата подкрепа. Това е една от мерките. Друга мярка са 10-годишните международни паспорти, защото това пък наистина ще спести ходенето по-често. Също така въведохме и нова електронна система за консулски услуги, тоест да могат да заявят точния час и дата, за да могат, когато отидат, да не чакат на опашка. Правим всичко възможно да облекчим предоставянето на административни услуги, в което консулските служби де факто се явяват фронтофиса, гишето, а в същото време се предоставя на други администрации в България, така че българските граждани да се чувстват по-добре обслужени и защитени. Сами разбирате, че българските документи няма как да станат изцяло по електронен път, но например даваме възможност заявленията да са попълнени предварително, за да не губят време там. Работим по въпроса и считам, че с анализите, които правим – къде е необходимо, да се открият повече и да се подсили административното обслужване. Ние засилваме и консулските служби лятото, когато е най-напрегнатият сезон. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, благодаря! Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Благодаря на министъра за отговора. Няколко неща обаче трябва да си ги кажем. Виждам, че се полагат усилия. Там в момента има разкрити два пункта, в които българските граждани събират подписи във връзка с една петиция, която са направили, за разкриване на консулство. Все пак знаем и двамата, госпожо Вицепремиер, че всъщност отговора не давате на мен, а на тях. Във въпроса, който зададох, казах „десетки хиляди“, а не „стотици“. Вие казахте – 15. Така е, но всъщност това са официалните данни. Вероятно в неофициалните всички знаем, че това число ще бъде повече. Ще Ви помоля да следите този въпрос, да обърнете внимание на петицията. За това претендират нашите съграждани и са абсолютно прави, защото искат да видят от българските институции повече обгрижване. Хубаво е, защото и в парламентарната група днес, когато обсъждахме въпроса и си говорихме в кулоарите, се оказва, че много от колегите имат българи роднини и приятели, които живеят там, и са срещали различни проблеми след месец октомври 2017 г., когато всъщност е закрито почетното консулство. Ще се радвам заедно с Вас, готов съм да съдействам с каквото мога, както и нашата парламентарна група, но да отговорим на претенциите, на желанията, всъщност на чисто човешките нужди, които са необходими на нашите сънародници. Ще следя случая. Благодаря Ви за отговора.

Господин Председател, обръщам се към Вас по начина на водене – да бъдете равномерен и към министрите, които отговарят на въпросите, и към депутатите от опозицията, защото на госпожа Министъра отстъпихте две минути повече, и втори път минута и половина, а когато аз отговарях, Вие накрая просто ме прекъснахте. Моля Ви за една толерантност, защото трябва да има равнопоставеност и между отговарящите и тези, които задават въпросите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, аз ще си позволя да започна с кореспонденцията, която водихме с Вас преди това, защото преди около повече от месец Ви зададох един по-общ писмен въпрос, Вие ми отговорихте писмено. Ще се опитам от Вашия писмен отговор да извадя онази част, която касае конкретно тази тематика, тоест за хората, продали колите си и след това съответно съдени за това, че са се записали в талоните като собственици. В отговора си Вие казвате, че съгласно гръцкото законодателство при трафик на хора на територията на страната съдебна отговорност за деянието носят както водачът на превозното средство, така и неговият собственик. При всички известни до момента случаи на повдигнати обвинения срещу собственици на автомобили с българска регистрация това е било направено на база свидетелството за регистрация и обвиненията са повдигнати срещу вписания в тези документи собственик. Тоест Вие потвърждавате с отговора си тогава, че проблем има в това, че по българското законодателство – обяснявам за гражданите, които ни гледат – когато си продадеш колата, следващият собственик, с промяна в Закона отпреди няколко месеца, е длъжен да го впише, но, доколкото аз разбирам, ако той наруши Закона, пак не оневинява оня, който са хванали. Всъщност този човек не е хванат, защото той по презумпция е невинен – продаваш си колата, новият собственик не вписва и не сменя талона, хващат го за трафик на хора в Гърция, респективно гърците осъждат както единия, така и другия, както реалния трафикант, така и продавача на колата, който вече не би трябвало да има нищо общо. Не съм съдия и разбирам и другото, което сте ми написали в отговора, че гръцката съдебна система, както и българската, са независими, тоест далеч съм от идеята да твърдя, че всички граждани, които са били заловени по този начин, на практика са невинни, защото вероятно някои от тях действително са участвали и в трафика, независимо от това, че де юре те са си продали колата. Това е работа на съда. Въпреки всичко обаче Вие казвате, че само в Солун има 16 случая. Конкретно такива с колите са 16 случая. След което казвате, че Консулството и Министерството прави следните неща – предоставя основно юридическа информация на обвинените, както и контакти с адвокати, които говорят български език. Това прави държавата, което на мен, честно казано, ми се вижда силно недостатъчно и затова минавам на този въпрос сега. В интерес на истината искам да цитирам и следващия абзац от Вашия отговор, който сте направили, че в почти всички известни случаи адвокатите са успели да съберат необходимите документални доказателства, с които да бъдат снети обвиненията. Въпреки това практиката показва, че впоследствие, на следващия етап от съдебното производство, е постиган положителен за българските граждани резултат и повдигнатите обвинения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател, няма да продължа нататък. Въпросът обаче е, че тук през цялото време стоят думите „почти“. Моят въпрос е: изчерпани ли са всички възможности на дипломацията и на българското Министерство на външните работи с това, което сте направили? Подчертавам: ако „почти“ означава, че има двама, трима, четирима или десет български граждани, които на практика излежават 20-годишни присъди в Гърция, без да са виновни на практика по българския закон, това вече е проблем.

Затова е много важно не просто дали сме изпълнили нормалните действия, а дали сме изчерпали всички възможни действия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Кутев, дами и господа народни представители! Отговаряйки писмено, но не само заради Вашия въпрос, а още преди да стане толкова публично и медийно, имахме информация. Тогава, както е по Виенската конвенция, така наречената Консулска конвенция, когато българските граждани пожелаят да бъдат информирани българските власти и да получат съдействие. Имали сме немалко случаи, в които отказват и дори ние сме ходили, но, така или иначе, това е техен избор. Това е в този консулски район, не само в Солун, тоест по-близо до границата. Не само чисто консулската дейност, която Вие правилно цитирахте от моето писмо, защото сами разбирате, че особено когато човек е продал автомобила си, хубаво – в българското законодателство имало пропуски и факт е, че голяма част от тези проблеми са заради пропуските, които са коригирани впоследствие, трябва да бъдат успокоени, да бъдат запознати с правата им, да им се окаже съдействие да си намерят адвокати, които все пак говорят и български. Има такива, слава богу, в Гърция, които са доста добре запознати с казусите. Нямаме до момента информация за осъден или за повдигане на обвинения, освен за притежаване на автомобил, тоест нямаме информация, нямаме влязъл в затвора ефективно български гражданин, заради това, че новият собственик не е сменил талона на автомобила. Това, което направихме по пътя на дипломацията, е пак консулски консултации в Министерството на външните работи в Гърция, наш заместник-министър беше там. Не знам дали съм споменала в писмения отговор, може би е било малко след като съм Ви отговорила писмено. Така или иначе, ние не само за всеки конкретен казус, но желанието на България е да се обясни. Тяхното правителство също не може да се меси в тяхната съдебна система, това много пъти са го казвали, но да се обясни тази специфика на българското законодателство и може би пропуска, за да може разследващите органи в Гърция да търсят истинския собственик на автомобила, превозното средство, което е замесено в трафик на хора, а не просто лицето, което е продало автомобила си и може би вече дори не си спомня кога се е случило това. Проведохме консултации, изложихме нашата позиция и ще продължаваме да оказваме съдействие на всички български граждани не само в Република Гърция, но и такива, които имат проблеми. Както Вие правилно казахте, разбира се, че не можем да презюмираме, че всеки един, който е задържан, няма никакво участие, но тъй като тези казуси станаха няколко, не може пък да презюмираме обратното, че всеки един от тях, който е продал автомобила си, има участие в някаква група. Така или иначе, много е важно и нашите специални органи, които разследват, да са в контакт с тях, за да видят дали няма някаква чиста организация от България – използването на автомобили, за които се знае, че новият собственик не е прехвърлил талона на стария и препродадени няколко пъти, което също е било възможно да се случи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Слава богу има промяна в нашето законодателство. Става въпрос за автомобили, прехвърлени преди много години. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Министър, първо, да Ви кажа, че аз не знаех, че има проведени консултации със заместник-министъра, със сигурност това е във вярната посока, дано е достатъчно. Честно казано, аз се съмнявам. Погледнах и промените в Закона, които сме направили преди няколко месеца, и да Ви кажа не съм убеден, че те в достатъчна степен защитават нашите хора в този случай, защото промените всъщност задължават новия собственик в рамките на един месец да регистрира и да направи промяна. Не знам какво става, ако не я направи. И не знам по какъв начин това, че той вече е длъжен да я направи за един месец… Между другото, и преди това е имал задължение да я направи бързо, но не са го правили. Според мен тук има презумпция и възможност, в случай че той не го направи, въпреки очевидната вина на новия собственик, старият пак да бъде подведен под отговорност, тоест не съм сигурен, че промените, които бяха направени в Закона, дават отговор и решават казуса. Това е едното. Имайте предвид, че доколкото ми е известно днес, или тези дни, тече дело, тоест факт е, че поне до мен стигат твърдения на хора, които казват, че са осъдени вече и сега трябва да имат последната инстанция. Не знам този случай, за който ме занимават, дали наистина е така – невинен ли е човекът, не е ли? Не е моя работа да казвам това. Казвам Ви обаче, че продължават да идват сигнали от хора, които твърдят, че са невинни, че са осъдени – става дума за 17 години. И второто е, че стига само един човек да бъде осъден по този начин невинно и той да лежи в затвора 17 години – това вече ще е драма. Тази драма в момента лежи на Вашите плещи, в смисъл няма кой друг да реши проблемите по съответния начин. Аз това мога да направя – мога да задам въпроса, с което да мотивирам определено движение. Помнете случая с българските медици в Либия и помнете една предишна министърка, която тогава твърдеше, че това са вътрешни присъди и че България не може да направи нищо. Накрая се оказа, че даже Саркози може да направи нещо, тоест винаги дипломацията има още някакви средства. Казвам това не за да Ви обвинявам, че сега върху Вас лежи това, но че отговорността, ако се окаже накрая, че един, двама или трима човека са осъдени, след това по същия начин, както помним Надежда Михайлова отпреди 20 години, може да останете Вие. Не искам да Ви обвинявам, защото поне засега нямам доказателства за вина. Казвам само, че имаме отговорност… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Всички ние имаме отговорност като хора, които в момента представляваме властта, да не допуснем нито един български гражданин да бъде осъден, когато е невинен.

Уважаеми господин Кутев, ще пропусна аналогията с медиците – този казус. Мисля, че е абсолютно неуместна. Така или иначе аз не бягам от никаква отговорност. Дали измененията в закона са били достатъчни – мисля, че отговорността е на народните представители. Надявам се, ако не са и ако трябва, да се наложи и друго изменение. Но не това е въпросът. Говорим за Гърция. Да, има такъв казус – има осъден българин, ако не се лъжа, на две инстанции. Не се е явявал, не е получавал призовки, тоест задочно. След като се разбра, ангажирахме – помогнахме с адвокатска защита, снабдени с необходимите доказателства, че той не е актуалният собственик на колата. Надявам се на позитивното решение на финалната инстанция. Със сигурност следим всеки един казус, и не само на консулска дейност. Не само с консултациите, които явно са станали, след като съм отговорила на Вашия писмен въпрос, но лично аз при две от срещите, които съм имала – ние се виждаме често и с предишния, подалия оставка външен министър, знаейки, че те не могат да оказват въздействие върху съдебната власт, която е независима, както нашата, все пак съм повдигала този въпрос с молба за отчитане на спецификата на българското законодателство, което може би не е било достатъчно рестриктивно за липса на отговорност, ако новият собственик просто не е прехвърлил талона си. Така че полагаме абсолютно всички усилия. Неслучайно призовах българските граждани: ако получат такива призовки, по-добре веднага да се свързват с нас – с консулска служба или ако са в България, с Министерството, за да можем ние да проверим за какво става въпрос, ако ни упълномощят, да им помогнем, за да може на най-ранна фаза – не да се притесняват, просто да снабдим с тези доказателства, дори да не се стига изобщо до повдигане на обвинение, още на фаза предварително разследване. Това е моят призив – веднага да се свържат с нас, ние ще окажем пълното съдействие, за да може – дай боже изобщо да не се стига до съдебна фаза. В случая просто този човек не се е явявал, изобщо не е отговарял на призовките, не е представил никакви доказателства, нито се ползва от адвокатска защита.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! На 7 август тази година Министерството на външните работи стартира нова услуга за всички българи, абонати на българските мобилни оператори, които пътуват в чужбина. При влизането си в роуминг те получават SMS с дежурния денонощен телефон на Вашето министерство. Аз, както и други мои колеги, вече сме получавали от тези съобщения. В тази връзка бихте ли ни казали: какъв е ефектът от тази услуга, колко струва тя на данъкоплатеца и реално помогнали ли сте на наши съграждани, изпаднали в беда?

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Цветков, дами и господа народни представители! Тази услуга беше инициатива на Министерството с цел да се улеснят българските граждани, които пътуват – много често те търсят тези телефони, когато са под стрес. Тоест когато си под стрес, да не се налага да търсиш интернет, да се опитваш да се свързваш с българските власти, а наистина, подчертавам, абсолютно безплатно при напускане на държавата се получава SMS известие на кой телефон в случай на нужда или в кризисна ситуация би могъл да получиш съдействие от българската държава, в случая от консулските служби. Напълно безплатна е, еднаква за трите мобилни оператора – благодаря, че се съгласиха да изпращат такива известия. На практика идеята ни беше да променим качествено подхода, тоест българските граждани да имат не просто нашия Ситуационен център или сайта на Кризисния център, а да имат пълна информация. След пускането на тази услуга се оказа, че наистина е имало нужда, защото само за един месец – за септември 2018 г., сравнено с месец септември 2017 г., са се увеличили осем пъти обажданията на този телефон – от 204 души те са станали 1605. Нормално, това е туристически месец. Сред най-честите причини са българи или техни близки с изгубени или откраднати документи, шофьорски книжки, откраднати моторни превозни средства, нужда от медицинска помощ, сигнали за арест, здравословни проблеми и така нататък. Десетки са случаите, в които сме оказали съдействие в такава ситуация. Имаше много интересни казуси – не мога да изброя десетките, даже стотици случаи, в които сме оказали съдействие, но например много често шофьори на камиони ни сигнализират. Обажда се съпругата на един шофьор на камион, притеснена, че съпругът й е в много тежко психическо и физическо състояние. Веднага нашият служител в София се свързва с консула в съответната държава и линейката е изпратена за няма и 15 – 20 минути, след което получихме благодарност от съпругата. Също шофьор на камион, който очевидно в стреса не може да намери телефона за спешна помощ или на полицията на съответната държава или не се сеща, със съмнение за това, че неговият камион и ремарке се обират. С идентифициране по джипиес полицията се намесва и хваща крадците на място. Имаме много случаи на обаждане – имаше пожари, знаете, в Гърция – за изгорели лични документи в превозните им средства. Веднага се реагира от нашите консулски служби там. Надявам се – поне данните и анализите показват, че тази услуга улеснява българските граждани напълно безплатно.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, основна стратегическа цел в работата на ръководеното от Вас ведомство е превръщането на страната ни в целогодишна туристическа дестинация. Стъпките за постигане на този приоритет са залегнали в мерките за увеличаване степента на разпознаваемост на страната като дестинация с изключително културно-историческо наследство, съхранена природа и богатство от минерални извори в различен състав и температурен диапазон, наред с масовия морски туризъм. От изключително значение е надграждането на вече развития летен и зимен туристически продукт чрез удължаване „крилата“ на активния летен и зимен туристически сезон. В тази връзка нашият въпрос към Вас е следният: какви са окончателните резултати от летния туристически сезон 2018 г., в това число реализираха ли се очакваните от Вас ръстове и в какъв размер са те по отношение на месеците май и септември? Какви са предварителните данни и очаквания за предстоящия зимен сезон? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Пеева, уважаеми господин Христов! Изпълнявайки приоритетите, заложени в Програмата за управление на правителството, Министерството на туризма реализира редица дейности по осигуряване на максимално добри условия за развитието на туризма и запазването на устойчивия ръст в сектора. Рекордните резултати от последните три години категорично доказват положителното развитие в отрасъла. Част от мерките за подобряване на средата са свързани с редуциране на регионалните диспропорции чрез разширяване на „крилата“ на летния и зимен сезон и надграждане на основните продукти, съответно летен и зимен. Според най-актуалните данни на БНБ приходите от международен туризъм за периода януари – септември тази година възлизат на 3 млрд. 200 млн. евро, като ръстът спрямо същите месеци на 2017 г. е 7%. За десетте месеца на 2018 г. над 8 млн. 400 хил. са чуждестранните туристически посещения, като те нарастват с близо 5% в сравнение със същия период година по-рано. По отношение на конкретния Ви въпрос относно данните за „крилата“ на сезона и месеците май и септември Ви информирам, че само за месец май 2018 г. общият брой чуждестранни туристически посещения в България е близо 715 хил., ръстът спрямо май 2017 е 15,8%. Общият брой туристически посещения за двата месеца – май и септември, е близо 1 млн. 700 хил. чуждестранни туристи, или общ ръст от 9,6%, като приходите от международен туризъм общо за двата посочени месеца възлизат на близо 680 млн. евро, или 7,3% ръст в сравнение с предходната година. Изминалият летен туристически сезон беше значително успешен, като отчетените резултати утвърждават България като държава с осезаем напредък в позиционирането на дестинацията. Заложените преди сезона прогнози в голяма степен се реализираха. През периода юни – септември 2018 г. общият брой туристически посещения на чужденци в България е близо 5,5 милиона. Ръстът спрямо периода юни – септември за 2017 е над 4%, като важното в случая бе да създадем устойчивост на дестинацията за утвърждаване на рекордните резултати от последните две години. Другото значимо направление по отношение усилията за стимулиране на вътрешния туризъм показва, че през периода юни – август 2018 г. около 41% от реализиралите ваканция български граждани са избрали почивката в родината, като половината от тях са посетили освен Черноморието и вътрешността на страната. Както знаете, с цел оптимално оползотворяване на потенциала за развитие на специализираните туристически продукти полагаме конкретни целенасочени усилия за надграждане на мерките в тази посока. Пример за това е утвърждаването на културно-исторически дестинации, структурирани през предходния мандат, както и създаването на вино-кулинарни и спа дестинации, които обхващат над 100 общини на територията на всички области в страната. По този начин създаваме и реални икономически възможности за повишаване жизнения стандарт на местните общности и разширение дела на туристическата индустрия в общия брутен вътрешен продукт. По отношение на предстоящия зимен сезон Ви информирам, че, запазвайки устойчивите нива на ръст в сектора, очакваме и успешен сезон, през който да се реализират над 5% увеличение на туристическите посещения. Гостите от Великобритания проявяват подчертан интерес към зимна ваканция у нас. Традиционно силен интерес и пазар се очаква да има от Турция, Гърция, другите балкански страни, Русия, Израел, Германия и други. От изключително значение за този вид туризъм е и българският пазар. Тези прогнози следва да бъдат разглеждани в контекста на факта, че миналогодишният зимен туристически сезон бе най-успешният от влизането на България в Европейския съюз по брой посещения на чужди туристи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За периода декември 2017 – март 2018 общият брой чуждестранни туристи в България бе над 1 млн. 650 хил., което е 12% ръст спрямо предходния период. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Министър, за изчерпателния отговор. За нас, народните представители, е от изключителна важност да имаме точна и пълна информация за изпълнението на политиките на министерствата. Данните, които ни предоставихте, са поредното доказателство, че е редно дейностите на ведомствата да бъдат оценявани по конкретните резултати, които постигат. Относно предстоящия зимен туристически сезон споделихте прогноза за очакван ръст в рамките на 5%, както и конкретни пазари, които проявяват подчертан интерес към страната ни. Бихте ли информирали народните представители относно броя на планираните полети, седалковия капацитет и дестинациите, за които са планирани? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Пеева, уважаеми господин Христов! Съгласно данните на летище София, което е основно по отношение на зимния ни туризъм – заедно, разбира се, с летище Пловдив – общият брой планирани полети за зимен сезон 2018 – 2019 г. е 8 хил. 120, като за миналия сезон те са били 8 хил. 019. Общият седалков капацитет на полетите за предстоящия зимен сезон 2018 – 2019 г. е близо 1 млн. 300 хил. за летище София, като за сравнение в предходния зимен сезон са били 1 млн. 250 хил. Планираните полети по отношение на дестинациите са: за Великобритания – 1345 полета, Германия – 1274, Италия – 595, Полша – 238, Франция – 77, Украйна – 143, Русия – 322 полета, и други, като имаме и редица заявки за чартърни полети по отношение на летище Пловдив през големите туроператори, които оперират на пазар в България. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Още в мандата на правителството на Борисов 2 туризмът беше изведен като национален приоритет и последва създаване на самостоятелно ведомство. Сравнителният анализ, който сме направили за постигнатите параметри по отношение ръст на чуждестранни туристи – приходи от международния туризъм, към днешна дата са едно категорично доказателство за положителните резултати от секторната политика, която води Министерството на туризма. От изключително значение е да се оползотвори тази натрупана инерция и да се поддържа едно конкурентно ниво спрямо една агресивна маркетингова политика на наши преки конкуренти в този сектор. Все пак живеем в силна пазарна икономика. Утвърждаването на постигнатите резултати, които имаме ние, и превръщането им в една възходяща тенденция, е една дългосрочна стратегическа цел за целия отрасъл. С цел успешното прилагане на този позитивен имидж, който имаме до момента, е необходимо да бъдат реализирани различни маркетингови дейности, свързани с интензивен темп, които да мотивират туристите да продължават да предпочитат България като дестинация за своя почивка пред преките ни конкуренти на туристическия пазар. В тази връзка аз и колегата Александър Мацурев се обръщаме към Вас, госпожо Министър, със следния въпрос: какви комуникационни кампании ще бъдат осъществени от страна на Министерството на туризма за популяризиране на България като туристическа дестинация за запазване позитивната тенденция и осигуряване на един устойчив ръст на туристическите посещения през настоящия и следващия туристически сезони? Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Милкова, уважаеми господин Мацурев! В изпълнение на Програмата на правителството на Република България за 2017 – 2021 г. усилията на Министерството на туризма са насочени към изпълнение на заложения в документа секторен приоритет за утвърждаване на страната като целогодишна туристическа дестинация с висококачествен и разнообразен туристически продукт. Споделям тезата Ви относно значението на предизвикателството да оползотворяваме натрупаната инерция и да поддържаме необходимата степен на конкурентоспособност спрямо агресивната пазарна политика на нашите преки конкуренти. В посока утвърждаване на постигнатите рекордни резултати и превръщането им в устойчива възходяща тенденция като дългосрочна стратегическа цел с развитието на отрасъла биват полагани огромни усилия за оптимално пазарно позициониране на България на нашите основни целеви генериращи перспективни пазари. През 2018 г. са стартирани, и ще продължат и през 2019 г., интегрирани комуникационни кампании на 16 целеви перспективни пазара – Германия, Великобритания, Франция, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Турция, Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Те ще достигнат близо 50 милиона души чрез дигитални канали, близо 80 милиона души чрез външна реклама и над 5 милиона души чрез печатна реклама, като те са инструмент за повишаване ефективността и ефикасността на маркетинговите дейности и предлаганата пазарна информация за българския туристически продукт на международно ниво. С цел постигане устойчивост на очакваните резултати се предвижда през 2019 г. да бъдат надградени интегрирани комуникационни кампании в страни от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Унгария, съседни на България страни – Гърция, Сърбия, Македония, Румъния и Турция, както и Израел, Франция, САЩ и Китай. Акцентът е върху основните продукти – зимен и летен туристически продукт, съчетани със специализираните форми на туризъм като културно-опознавателни обиколки, балнео и спа, вино и гурме, еко и селски, и други. Периодите и темите, които се промотират, са избрани на база на специализирани анализи за потребителите на всеки от пазарите. Продължаваме да следваме линията на стратегически партньорства с водещи международни туроператори като ТUI и „Томас Кук“, с които в периода декември 2017 г. – септември 2018 г. бяха осъществени рекламни акции за насърчаване на продажбите на 12 основни европейски целеви пазари – Германия, Русия, Великобритания, Бенелюкс, Франция, Северна и Централна Европа чрез излъчвания на клипове и интериорна и дигитална рекламна кампания в техните канали. Предвижданията са да бъдат достигнати над 30 милиона импресии и ръст от 25% от резервациите. В периода май – юли 2018 г. се проведе кампания на целеви и перспективни пазари в телевизионната и дигиталната мрежа на водещи глобални медии като: CNN, „Евронюз“ и ВВС като дигиталната кампания в медийните канали на „Евронюз“ продължат до януари 2019 г. Телевизионната кампания достигна близо 25 милиона души, а проведената дигитална кампания близо 14 милиона импресии за период от три месеца. Работим в среда на жестока международна конкуренция, но постигнатите трета поредна година рекордни резултати от международни туристи и приходи са категорично доказателство, че усилията ни са в правилната посока. Запазване на тези тенденции са задължаващ фактор и ангажимент да продължаваме да поддържаме постоянен темп на активност за постигане на устойчивост и стабилност на нивата на ръст в сектора. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Министър! В началото на месец октомври 2018 г. в град Русе беше извършено престъпно посегателство и убийство на 30-годишната Виктория Маринова – административен директор и водеща на предаване в една от местните телевизии. След подаване на сигнал от граждани във Второ районно полицейско управление в ход бе задвижена мащабна операция за изясняване на всички факти и обстоятелства по отношение на бруталното посегателство и установяване на извършителя. Благодарение на взаимодействието между българските институции в лицето на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, на разследващите органи, както и с участието на международното оперативно взаимодействие и сътрудничество беше задържан извършителят в Германия. Това тежко, брутално престъпление предизвика изключително сериозен обществен и международен отзвук. В тази връзка, господин Министър, въпросът ми към Вас е: как беше осъществено това международно полицейско сътрудничество – да отговорите с малко по-конкретни детайли, във връзка с проведената съвместна операция с германските власти по отношение задържането на извършителя на престъплението Северин Красимиров?

Господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нунев! В началото на месец октомври тази година цялата българска общественост беше потресена от новината за посегателството и жестокото убийство на 30-годишната жена от град Русе. Характерът на това престъпление придоби изключително широк международен отзвук. В хода на разследването незабавно бяха предприети необходимите действия по сформиране на щаб и екипи, които да извършат редица оперативно-издирвателни мероприятия като оглед на местопроизшествието, работа със свидетели, които са били в района или които са минавали оттам, обход на района с оглед намиране на видеокамери, изземване на записите от тях, работа с мобилни оператори и много други оперативно-издирвателни мероприятия и професионално-следствени действия. При първоначалния оглед бяха иззети множество находки от местопрестъплението, включително и от трупа на жертвата, които впоследствие бяха назначени за експертизи в Института по криминалистика на Министерството на вътрешните работи. Беше изготвен ДНК профил на вероятния извършител и в спешен оперативен порядък бяха информирани Интерпол, Европол и редица партньорски служби. След получаване на по-конкретни данни за съпричастност към извършеното престъпление бяха създадени сигнали за наблюдение в Шенгенската информационна система. На 9 октомври 2018 г., на база издадената европейска заповед за арест от Окръжна прокуратура – Русе, потенциалният извършител е обявен за международно издирване с цел арест и екстрадиция, и своевременно е уведомено Бюрото SIRENE в Германия. Незабавно чрез дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерството на вътрешните работи на немските колеги са предоставени и възможните три адреса, на които вероятно се е укривало лицето. Осъществен е и контакт с германското звено по линия на европейска мрежа за активно издирване на бегълци. На екипите за издирване са предоставени наличните данни за адреси, превозно средство и свързани с извършителя лица. С цел създаване на организация за бързо и своевременно установяване и задържане на заподозрения на територията на Федерална Република Германия в операцията са включени и германските офицери за връзка в България. Наличната информация беше предоставена и на задграничния представител на Министерството на вътрешните работи в Берлин, който от своя страна осъществи незабавна координация с представители на Федералната криминална служба в Германия. Немските служби бяха уведомени за високата обществена опасност на издирваното лице, високия обществен интерес за бързото разкриване на извършителя на престъплението, както и възможността той да се укрие. Благодарение на осъществената координация в рамките на същия ден – 9 октомври, германските служби сформираха мобилни групи за установяване и задържане на издирваното лице. Оперативно-издирвателните мероприятия установиха, че лицето се укрива на адреса на майка си в град Щаде, Долна Саксония. Последните 10 часа от операцията под мое пряко ръководство чрез директора на Дирекция „Международно-оперативно сътрудничество“ и германските офицери за връзка в България в реално време беше обменяна информация с германските власти и специални полицейски части, които осъществиха операцията по задържане на лицето. В заключение искам да подчертая, че именно в такива случаи много ясно личи какво означава европейска система за сигурност и инструментите, които тя предлага при комуникация с другите европейски страни и полиции за разкриване и задържане на извършители на такива тежки престъпления. Незабавната реакция на всички звена и осъществената в реално време координация доведе всъщност и до успешното разкриване на престъплението и задържане на извършителя. Благодаря.

Благодаря за изчерпателния отговор, господин Министър. Явно предварителната информация, която е имала Областната дирекция на МВР в Русе, е дала резултат за бързите и адекватни действия на Министерството на вътрешните работи, предвид международното полицейско сътрудничество. Моят допълнителен и уточняващ въпрос, господин Министър, е бяха ли използвани в пълен обем всички оперативно-издирвателни действия, които касаят разкриването на едно такова тежко криминално престъпление и каква е Вашата оценка за работата на местните полицейски структури? Благодаря.

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители, господин Нунев! Оценката за работата на Областната дирекция на МВР – Русе, е отлична по отношение на този случай, но не бих искал да пропусна и работата на Главна дирекция „Национална полиция“ и съвместния екип, който беше създаден под ръководството на главния прокурор и прокуратурата на град Русе. Именно това даде възможност в бърз и оперативен порядък да се организират всички оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия, тъй като в хода на работата стана ясно, че ще е необходимо международно сътрудничество, за което трябва да бъдат изготвени бързо съответните нормативни документи и прокуратурата да издаде точно такава заповед – европейска заповед. От местопроизшествието бяха иззети множество следи, включително и материал, годен за ДНК експертиза, което пък изискваше бърза реакция от Института по криминалистика. Колегите се справиха много добре. Паралелно с това работихме по намиране на престъпни връзки на извършителя, възможни адреси, в които той би се укрил. Проблем възникна оттам, че в Германия имаше три адреса, които бяха в три различни провинции, а знаете, че там законодателството във всяка една провинция е различно, така че се наложи и такава координация. В рамките на девет-десет часа беше изключително активна комуникацията с германските колеги, тъй като, за да пристъпят към такова задържане, те използваха специални части, използваха специално оборудване и екипи на полицейските сили. Изисква се, преди всичко, доверие на информацията, която ние подаваме и добър обмен на информация в реално време, тъй като самият извършител в рамките на тези часове, в които се укриваше, беше предприел различни действия по движение и опити да се укрие от властите. Пак отбелязвам, че е много важна в рамките на Европейския съюз системата за сигурност и инструментите, които тя е създала – работят отлично, и са гаранция за бързо залавяне на такива извършители на тежки престъпления. Другите действия, които сме предприели, естествено не мога да ги споделя в такова заседание, тъй като касаят принципи на оперативно-издирвателната дейност, които са секретни. Искам още веднъж да използвам трибуната на Народното събрание да благодаря на всички колеги, които работиха по разкриване на случая, тъй като от изключителна важност беше, освен да стигнем до извършителя, да пристъпим към негово физическо задържане, тъй като имаше вероятност да извърши друго такова престъпление. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В момента в Република Турция се води наказателен процес срещу четирима български граждани, двама, от които са настоящи служители на ръководеното от Вас ведомство. Другите двама са напуснали системата. Делото е свързано с инцидент от 2008 г., когато и четиримата – Михаил Цонков, Николай Костов, Николай Петков и Живко Петков – са част от състава на „Гранична полиция“ и са действали в изпълнение на служебните си задължения. На 17 април 2008 г. в района на Резово четиримата граничари правят опит да задържат турска гемия с бракониери на калкан – нарушила морската ни граница. Екипажът не се е подчинил на полицейското разпореждане. В създалата се ситуация е произведен неволен изстрел и един от бракониерите е загинал. В България е проведено досъдебно производство, което е било прекратено от прокуратурата след преценка, че служителите са изпълнявали задълженията си по закон и няма извършено престъпление от тяхна страна. Това е потвърдено и от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Европейските магистрати са отхвърлили жалба от роднини на загиналия турски гражданин. Въпреки тези безспорни факти, Турция води дело срещу Михаил Цонков, който е произвел изстрела, както и срещу другите трима от екипажа – делото е в момента. В тази връзка, уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е: каква е позицията на Министерството на вътрешните работи по този въпрос и предприели ли сте действия в подкрепа на българските граждани, които и към момента на инцидента са били Ваши служители? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев, Министерството на вътрешните работи и в частност Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи застава категорично в подкрепа на четиримата български граждани – бивши и настоящи служители на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас при ГДГП-МВР – затова, че на 17 април 2008 г. в района на Резово са изпълнили професионалните си задължения по законосъобразен начин. Предприетите действия, с които е изразена съпричастност от страна на Министерството на вътрешните работи към участвалите в операцията лица, са следните: На първо място, за проявен професионализъм и постигнати трайни резултати в служебната дейност, със Заповед № К-6831 от 10 декември 2008 г., същите са наградени с обявяване на благодарност и допълнителен платен годишен отпуск в размер на пет работни дни от Главния секретар на Министерството на вътрешните работи по тогава действащия Закон за Министерството на вътрешните работи. На второ място, със заповед № 8121р-23416 от 16 ноември 2018 г. на министъра на вътрешните работи е стартирана дарителска акация в структурите на Министерството за набиране на финансови средства за подпомагане на тяхната правна защита. На трето място, след проведено на 6 ноември 2018 г. извънредно заседание на Комисията за материално подпомагане в Министерството на вътрешните работи, със заповеди № 8121з-1438 от 8 ноември 2018 г. и № 8121з-1439 от 8 ноември 2018 г. на министъра на вътрешните работи, на двамата действащи служители са отпуснати парични средства в размер на 8 хил. лв. за всеки един от тях, с които да се изплатят хонорари на турските адвокати, необходими за тяхното процесуално представителство пред турския съд. Използвам отново случая да уверя всички Вас, че за мен като министър на вътрешните работи ще бъде основен приоритет да защитавам действията на служителите на Министерството на вътрешните работи тогава, когато те са изпълнили професионалния си дълг. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Информацията, че четирима български граждани – двама от тях действащи гранични полицаи и другите двама бивши служители, са подсъдими в Турция, наистина разтревожи българското общество. Ние като народни представители от Бургас не можем да сме само емоционално ангажирани, ние сме ангажирани и с решаване на казуса докрай. Затова искам да Ви благодаря, господин Министър, защото буквално часове след срещата, която направихме заедно с колегата Бойчев в Министерството на вътрешните работи, бе задействана процедурата по попълване на съответните документи, за да може на двамата действащи служители да бъде отпусната финансова помощ. Вие споменахте, че става въпрос за 8 хил. лв., които са необходими за защитата по време на делото в Турция. На практика дни след тази среща сумата беше преведена на двамата, мисля, че Николай Костов, който е действащ, и Живко Петков, който също е действащ граничен полицай. Благодарение на тази преведена сума, вече е ангажиран адвокат, който да представлява нашите граничари – нашите български граждани по време на делото, което се води в тежкия наказателен съд в Къркларели. Това е важно, тъй като независимо от усилията, които са направени от българска страна, наказателен процес в Турция тече и ние трябва да се съобразим с този безспорен факт. Разбира се, финансовата помощ е ключов фактор за продължаване на благоприятно решение на този казус. Затова моят уточняващ въпрос ще бъде свързан с това. Очертава се дълъг процес, който ще продължи, най-вероятно на втора и трета инстанция. В момента той е на първа инстанция. Има ли готовност Министерството на вътрешните работи да продължи ангажимента си при необходимост да отпусне допълнителна финансова помощ? За финал искам да кажа, че е много важна тази помощ, която вече е факт, но заедно с това, както Вие самият казахте, е важен и знакът, който беше даден. По време на срещата самите гранични полицаи подчертаха това, че подкрепата е знак не само за тях, но и за всички тези служители, които в момента са на границата и въобще всички служители от системата, защото е съществено те да усещат, че държавата е зад тях в кризисни моменти, а работата на всеки служител на МВР е свързана с такива моменти. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Саватева и аз искам да Ви благодаря на Вас, и на господин Бойчев за изключително активната позиция по този проблем, тъй като именно Вие поставихте въпроса в Народното събрание от тази трибуна за защитата на тези колеги, затова че те са изпълнили в пълнота и с достойнство държавния си дълг. Още когато стана ясно, че има образувано дело в турски съд, лично главният прокурор на Републиката проведе разговор с мен. Тогава аз бях главен секретар. Уточнихме действия, той застана изцяло зад защита на нашите служители, така че имаме и неговата пълна подкрепа. Смятам, че в този случай трябва да има и пълната подкрепа на обществото в Република България, тъй като става въпрос за служители, които охраняват държавната граница. В днешния ден това звучи още по-отговорно, тъй като знаете какви са последните предизвикателства пред сигурността не само на България, но и на Европейския съюз, а именно сигурността на границите – външните граници за Европейския съюз. Заявявам, че ще продължим да търсим всякакви начини за подкрепа, докато този случай не бъде решен в полза на служителите. Ще продължим както с възможностите, които дава Законът за МВР и подзаконовите нормативни актове, така и с инициативността по отношение на събиране на средства в рамките на дарителски кампании за финансово и морално подпомагане и като позиция на колегите, които се борят за доказване на своята правота. Призовавам още един път и обществото, всички са свободни, в рамките на тази дарителска кампания да дарят това, което смятат, че могат да направят в защита на тези колеги. Благодаря още един път.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям въпрос относно предоставяне на статут на недвижими културни ценности. Уважаеми господин Министър, в България към настоящия момент има приблизително 40 хиляди сгради недвижими културни ценности, макар тази бройка да ни нарежда сред европейските държави с най-голям брой културни ценности, все още голяма част от тях са с временен статут на декларирани ценности. Това поставя под риск тяхното опазване и създава условия за неподходящи строителни намеси спрямо тях. От огромно значение за опазването на културното наследство в България е възможно най-скоро всички декларирани обекти да бъдат регистрирани по реда на Закона за културното наследство в сила от 2009 г., с което да бъде изяснена тяхната културна значимост и да бъдат създадени конкретни предписания за тяхното опазване, териториален обхват и режими. В тази връзка въпросът ми към Вас е: за периода от месец май 2017 г. до настоящия момент на колко обекта е предоставен статут на недвижима културна ценност на основание чл. 14 и чл. 65 от Закона за културното наследство? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Будинов! Приоритет за Министерството на културата е опазването на културното наследство на България. Дейността по издирване, изучаване и изготвяне на предварителна и заключителна оценка се извършва от Националния институт за недвижимо културно наследство. За периода от 1 май 2017 г. до 6 декември 2018 г. на 114 обекта е предоставен статут на недвижима културна ценност на основание чл. 14 и чл. 65 от Закона за културното наследство. От тях 34 обекта са от национално значение, 79 обекта са от местно значение, 2 обекта – за сведение. Освен това на 18 обекта са актуализирани режимите за опазване – граници, предписания за опазване и/или е променено наименованието, категорията и квалификацията. В тази връзка са проведени 12 заседания на специализирания Експертен съвет за опазване на културното наследство, като негова основна функция е да подпомага административния орган при взимането на решения, свързани с предоставяне, отнемане на статута на културни ценности. С цел постигане на пълна прозрачност по въпроси с голяма обществена значимост в областта на културното наследство и предвид обществения интерес от 25 август 2017 г. заседанията на специализирания експертен съвет са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Министерството на културата. С последните промени в Закона за културното наследство излъчването в реално време бе постановено и като нормативно изискване. Процесът по изследване на наследството, който предшества процедурата по предоставяне на статут на недвижими културни ценности, в по-голямата си част се извършва от Националния институт за недвижимо културно наследство. Недостатъчният числен състав на Института до този момент не позволяваше да се разшири дейността по изследване. В посочения от Вас период бяха използвани възможностите на Закона за културно наследство и в този процес се включиха множество външни експерти, които подпомогнаха дейността на Института. От месец май 2017 г. Министерството на културата многократно подчерта като свой приоритет оптимизирането на работата и подобряване условията на труд в Националния институт за недвижимо културно наследство. Освен увеличените средства за възнаграждения със 150 хил. лв. през 2018 г., през 2019 г. се предвижда 10% увеличение на възнагражденията на служителите, 250 хил. лв. за текуща издръжка, 250 хил. лв. допълнително за капиталови разходи, които са крайно необходими за укрепване на експертния потенциал в Института за създаване по-добри условия за изпълнение на националната политика по опазване на недвижимото културно наследство. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Банов, уважаеми колеги! Благодаря за този отговор. Радвам се, че се работи усилено в тази насока и съм абсолютно удовлетворен от Вашия отговор. Надявам се да продължавате така и занапред. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги народни представители! На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям въпрос относно напредъка на България в областта на защитата на интелектуалната собственост. Уважаеми господин Министър, в началото на месец май тази година бе оповестена информация за изваждането на Република България от Списъка за наблюдение на търговския представител на САЩ по раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ относно защита на правата на интелектуалната собственост. Излизането на нашата страна от негативния списък, след като в продължение на пет години бе част от него, е резултат от предприетите сериозни усилия на ангажираните институции, сред които е и Министерството на културата. Тази оценка за реалния напредък на България в областта на защитата на интелектуалната собственост несъмнено е положителен знак и за чуждестранните инвеститори. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете в рамките на Вашата компетентност, за да не попадне България отново в списъка на държавите с незадоволително ниво на защита на правата на интелектуалната собственост? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Будинов! Изваждането на България от Списъка за наблюдение на търговския представител на САЩ, по-известен като „Списък 301“ е резултат от предприетите действия на множество институции след които МВР, Прокуратура, Министерството на икономиката, Министерството на културата, Агенция „Митници“ и други. Ангажиментът на Министерството на културата по опазването на правата на творците има както културно, така и икономическо измерение. Ефективната защита е ключова за реализиране добавената стойност на авторско правните индустрии в икономиката на страната. За да реализира своите политики, Министерството на културата поддържа ключови партньорства с организациите за колективно управление на права, със заинтересованата индустрия и с правозащитни организации. Един от акцентите в дейността ни е преодоляване на пиратското разпространение в телевизионни програми. Посочвано в предходните отчети на американското правителство по „Списък 301“. С политиката в тази област е ангажиран и Съветът за защита на интелектуалната собственост. Борбата с неуреденото разпространение на телевизионни програми ще разчита и на засиленото взаимодействие между Министерството на културата чрез дирекция „Авторско право и сродните му права“ и специализирания отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП – МВР. В момента екипите на двете институции разработват план за действие за борба със системните нарушители. Очаквам първите съвместни реализации да станат факт преди края на годината. Съществено за поддържането на благоприятна среда за създаване и реализиране на творчески продукти е постигането на баланс в отношенията между първоносители и ползватели. В тази връзка Министерството на културата влага специални усилия за поддържането на справедлива законова рамка, отговаряща на общностните правила и международните договори, по които България е страна. Нова политика на Министерството е контролът върху работата на организациите за колективно управление на права, чиято дейност има системно значение. Предстои публикуването на информация за първите по рода си одити на дейността на тези организации, като планираме това да се превърне в рутинна дейност. Търси се по-висока ефективност и при преследването на най-масовите нарушения. Очаквам годишната ни статистика да демонстрира постигнатия напредък. През тази година за първи път под засилено наблюдение попадна уреждането на права в сферата на сценичните изкуства, където бяха установени редица нарушения. Предприетите мерки ще защитят правата на драматурзи, преводачи, оздравяването на сектора ще даде ясен знак за наличието на воля за налагане на закон съобразно използване на закриляни обекти на авторското право. Нашата визия предполага постигане на стабилно и балансирано законодателство, увеличаване ефективността на контрола и правоприлагането, постигането на добра обща информираност в средата и разширяването на колективната авторско-правна защита, осъществявана по гражданско-правен път. Вярвам, че постигнатите резултати ще бъдат отчетени и в ежегодните доклади за състоянието на средата, в това число и от страна на чуждестранните наблюдатели. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър Банов, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за този отговор. Доволен съм много от него. Радвам се, че се работи в тази насока. Надявам се усилията Ви да продължат и занапред и самият аз, бидейки от гилдията на творците, казвам, че, когато говоря с моите колеги и хората, се усеща разликата и се усещат иновативните промени в това отношение и Ви благодаря. Благодаря за вниманието.