13 декември 2018 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, най-общо казано, съвсем откровено Законопроектът, който касае възможността за застрояване на извънурбанизираните територии, е внесен от мен и колегите с голяма неохота, тъй като този процес се движи вече от 2011 г. Тогава бях вносител с група народни представители. През 2016 г. този срок пак се удължи – до 2019 г., който всъщност не дава възможност на общини, които не са приели и изработили свой общ устройствен план за териториите извънурбанизираната територия, нямат право да се извършва застрояване, да се правят частични изменения на подробния устройствен план, ако вече няма действащ общ такъв, както и преустройването от земеделска в друга земя. Когато започнахме този процес, казвам – не лек, доста дълъг, целта беше именно да принудим общините, най-общо казано, да започнат да възлагат изработването на общи устройствени планове. Практиката през последните години и статистиката, която Министерството ни предостави, за съжаление, не говори, че по-големият процент от общините имат действащ общ устройствен план. Ако не ме лъже паметта, мисля, че общините, които имат действащи общи устройствени планове, са между 70 и 80, което е значително по-малко от желанието на законодателя преди повече от седем години. Това, което налага удължаването на срока, е справката, тъй като много от общините са на някакъв етап на изработване на общ устройствен план и къде по обективни, къде по субективни причини, тъй като има и такива, не са стигнали до неговото окончателно приемане и влизане в сила. Като проблеми може да се посочат дългите процедури по обществени поръчки, изходните данни, необходими за стартирането и за изработването на общия устройствен план, които зависят от различни държавни институции и регионални структури. Разбира се, има и друг проблем, свързан с културно-историческото наследство, оценката за въздействие на околната среда, където се изисква доста продължителност на работата и отнема много дълго време. Това е и идеята ни да удължим максимално – с още две години този срок, за да може да се даде възможност на общините, които по обективни причини не са стигнали до приемането на тези устройствени планове, да им се даде разумен срок, в който те да завършат тези процедури. Искам да благодаря и на колегите от всички парламентарни групи, с които разговаряхме – и в Комисията имахме консенсус по темата. Преди малко споменах, че има и субективни причини, за да не се случват общите устройствени планове. Факт е, че има общини, които буквално не са започнали нищо, общини, които не припознават този проблем. Затова благодарих преди малко и на всички колеги от различните парламентарни групи за идеята между първо и второ гласуване наистина да конкретизираме, да погледнем по-дълбоко справката, която имаме от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и ако ще даваме такава отсрочка наистина да прецизираме, разбира се, ако днес приемем Закона на първо четене, за кои общини да важи и за кои да не важи. Моeто разбиране, разбира се, ако мнозинството прецени, считам, че за общините, които по субективни причини не са започнали изработването на тези устройствени планове, не трябва да важи изключението, което днес ще направим. В противен случай рискуваме да стигнем до 1 януари 2021 г., както сме го заложили, и което и да е следващо мнозинство ще бъде принудено пак да удължава този срок. Разбира се, новото представителство – притиснати от обстоятелствата, че ако по този начин спре възможността за застрояване на тези територии, това пряко удря по икономическия растеж на страната, следователно всяко мнозинство, което и да е то, винаги ще търси начин за отлагане на тези крайни срокове. Иска ми се наистина да прецизираме и общините, които по субективни причини не са припознали този проблем, не са възприели, че трябва да извършат това като процедура, разчитайки, че Народното събрание ще удължава във времето всеки път и всеки път този срок, по някакъв начин да бъдат ясно поставени в ситуация, в която да няма повече възможност да отлагат изработването на общи устройствени планове, което според мен и според всички колеги е жизнено важно за една територия, особено когато се касае за територии извън урбанизираните, и негативните практики, които в годините общините са прилагали именно за непланирано застрояване на определени територии. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние като парламентарна група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепим предложението за удължаване на срока, имайки предвид че много от общините, почти на 70%, нямат общи устройствени планове, а това е важно за инвестиционното планиране на всяка една община – подготовка на всички терени, които биха допринесли за инвестиции в тези региони. Искам обаче да припомня на сега управляващите, че когато имаше Министерство на инвестиционното планиране, бяха заделени средства и общините кандидатстваха именно за средства, които да допринесат за изработване на устройствените планове. Тези средства впоследствие – мисля, че бяха около 70% за всички общини, които бяха разделени на три категории като общини, щяха да бъдат достатъчни за 70% от общините да се направят процедурите и в днешния ден да има такова планиране, тоест почти всички общини да имат такива планове. Получи се така, че след като сега управляващите дойдоха на власт, прехвърлиха тези пари в друга инвестиционна програма – дали ще бъде за саниране или други такива, към Министерството на регионалното развитие и, доколкото си спомням, избирателно, само на няколко общини, бяха дадени такива средства, за да си направят общите устройствени планове. Не съм съгласен и с аргументите, че основната причина за неизработване на тези общи планове са точно такива – дали ще бъде за културно наследство, дали ще бъде в друга насока като причина – основната причина, особено в малките общини, е липсата на средства, защото едно въвеждане на такава система и в електронен вариант струва доста средства. Примерно за една малка община до 10 000 души – около 120 хил. лв. Уважаеми колеги, ние ще подкрепим удължаването, но трябва да помислим и за такива общини, които са с по-малък собствен бюджет, да бъдат подкрепени финансово, за да има такива планове, защото ще видите, че впоследствие пак няма да има и през 2021 г. повече от общините ще останат без такива общи устройствени планове. Да не говорим за подробните устройствени планове, които предстои да бъдат направени. Това е моето предложение. Мисля, че Комисията по регионално развитие ще обмисли добре този въпрос в действителност да може сто процента от общините през 2021 г. да имат общи устройствени планове, за да има и инвестиционни намерения към тези региони и общини. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Али, грешна Ви е информацията! Някой Ви е подвел жестоко. Казвате – общините нямат пари. Това не е вярно! Общините – преди години беше факт, и колегите тук, с които сме били и в предишни народни събрания в Комисията по регионална политика, благодарение на желанието, което имахме, допринесохме това, че в бюджета всяка година – средно около 5 милиона на година има заделени към Министерството на регионалното развитие, от които общините могат да се възползват. Преди малко казах за общините, които по субективен принцип не правят и не възлагат изработването на общи устройствени планове. И то не е заради липсата на пари – не исках да бъда толкова краен, но всъщност за тяхното желание, с идеята, че парламентът винаги ще отлага тези срокове, да могат да си застрояват, да си правят изменения на плановете така, както на тях им се иска, без да минават дългата процедура по изработването на общ устройствен план, без да минават през обществени обсъждания, което е задължително изискване за изработването на тези планове, всъщност причината никога, или поне през последните години, не е свързана с финансиране! Тези общини, за които статистиката показва, че нямат такива планове или не са стартирали, говорят за това, че дори нямат сключено споразумение с МРРБ. Те самите могат да пожелаят да инициират сключване на такова споразумение, така че парите са най-малкият проблем за изработването на тези устройствени планове. Ако не стигат, наша задача е, естествено, да осигурим повече финансиране. Проблемът е, че има общини, които изобщо не са си направили труда нито да вземат решение на общинския съвет, нито да потърсят съдействието на МРРБ, а просто стоят в някакво такова безвремие, в някакъв вакуум и чакат парламента, принуден от обстоятелствата, тъй като ние сме принудени в момента да го направим, да удължава до безкрай този срок. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по силата на нашия правилник да съкратим срока за предложения между първо и второ четене за току-що приетия Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията на четири дни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля, първо, да направя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и госпожа Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в Министерството на земеделието, храните и горите.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – приет на първо гласуване на 8 ноември 2018 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 на вносител има постъпило предложение от народния представител Бюрхан Абазов, което Комисията подкрепя; от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя, и от Десислава Танева и група народни представители, което Комисията подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 на вносителя да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2: „§ 2. Член 10а се изменя така: „Чл. 10а. (1) Ежемесечно до 25-то число рафинериите подават в Министерството на земеделието, храните и горите уведомления за: 1. среднопретеглените продажни цени на тон захар за предходния месец и за прогнозните продажни цени на тон захар за текущия месец съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1185 на Комисията от 20 април 2017 година за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕС) № 1307/2013 и (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на уведомленията до Комисията относно информация и документи и за изменение и отмяна на няколко регламента на Комисията (ОВ, L 171/113 от 4 юли 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1185“; 2. стоковите наличности от захар в края на предходния месец. (2) Производителите на изоглюкоза подават в Министерството на земеделието, храните и горите уведомления за: 1. произведените количества изоглюкоза, доставени през предходната пазарна година, и за стоковите наличности от изоглюкоза в края на предходната пазарна година; 2. производството на изоглюкоза през предходния месец. (3) Уведомленията по ал. 2 се подават: 1. ежегодно в срок до 25 ноември – за уведомленията по ал. 2, т. 1; 2. ежемесечно до 20-о число – за уведомлението по ал. 2, т. 2. (4) Директорите на областните дирекции „Земеделие“ по местонахождение на рафинериите и на производителите на изоглюкоза определят със заповед длъжностни лица за извършване на проверки на данните, получени по реда на ал. 1, 2 и 3. (5) Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава образци на уведомленията по ал. 1 и 2, които се публикуват на интернет страницата на министерството. (6) Министерството на земеделието, храните и горите уведомява Европейската комисия за информацията, получена по реда на ал. 1, 2 и 3, съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1185.“

По § 4 на вносител има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. Член 10б се изменя така: „Чл. 10б. За целите на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 891/2009 на Комисията от 25 септември 2009 г. за откриване и управление на някои тарифни квоти на Общността в сектора на захарта (OB, L 254/82 от 26 септември 2009 г.) министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него длъжностни лица, събира данни за извършено рафиниране по лицензии за внос на захар, предназначена за рафиниране и налага санкции.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В чл. 10в се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се отменят. 2. В ал. 3 думите „на пълен работен ден“ се заличават, а думите „служителите на Държавен фонд „Земеделие“ за извършване на проверките по ал. 2“ се заменят със „съответните длъжностни лица за изпълнение на правомощията им по чл. 10а и 10б“. 3. Създава се ал. 4: „(4) При осъществяване на правомощията си по чл. 10а и 10б длъжностните лица по ал. 3 имат право да изискват от производителите на изоглюкоза и рафинериите информация и документи, както и да съставят актове за установяване на административни нарушения.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5: „§ 5. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 4: „4. използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър на: 1. производителите на земеделски продукти и храни с географски означения; 2. производителите на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер; 3. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на продуктите и храните с географски означения и с традиционно специфичен характер; 4. производителите на земеделски продукти и храни, за които се използва незадължителния термин за качество „планински продукт“.“

По § 8 на вносител е постъпило предложение от народния представител Бюрхан Абазов. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 3: „III. В § 8 в създавания чл. 16а се правят следните изменения: 1. ал. 2 се изменя така: „(2) Министърът на земеделието, горите и храните издава наредба за воденето и съхранението на регистъра и по ал. 1 и за проверката на подаваните заявления в т. ч. проверката дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи.“ 2. ал. 3 и 4 отпадат.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6: „§ 6. Създава се чл. 16а: „Чл. 16а. (1) Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си публични електронни регистри на: 1. лицата, които извършват дейност по производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство, включително подизпълнителите; 2. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство; 3. посевния и посадъчния материал и семената от картофи, произведени по правилата на биологичното производство. (2) Информацията в регистрите по ал. 1 се въвежда от: 1. лицата по ал. 1, т. 2, с които операторът има сключен договор за контрол и сертификация – за регистъра по ал. 1, т. 1; 2. длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите – за регистрите по ал. 1, т. 2 и 3. (3) За въвеждане на информацията по ал. 2, т. 1 контролиращото лице създава в регистъра профил на лицето по ал. 1, т. 1. В срок до 10 дни от създаването на профила операторът потвърждава информацията, с което същата се вписва в регистъра. Потвърждение не се изисква при въвеждане на информация за мерки, наложени по реда на наредбата по чл. 17, ал. 1. (4) Лицата, вписани в регистъра по ал. 1, т. 1, са длъжни да предоставят информация на контролиращите лица за всички настъпили промени във вписаните обстоятелства. Вписването на промяната се извършва след потвърждаване на информацията по реда на ал. 3. (5) Въвеждането и потвърждаването на информацията за лицата по ал. 1, т. 1 се осъществява чрез квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите. (6) Редът за въвеждане на информацията в регистрите по ал. 1, т. 2 и 3 се определя с наредбата по чл. 17, ал. 1.“

Уважаема госпожо Председател, колеги! Промените в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз в частта, касаеща биологичното производство на земеделски и хранителни продукти, са безспорно необходими и от голяма важност за сектора на биологичното производство. Необходимостта от промени в сектора и неговата правна уредба е констатирана и в резултат на извършените в България одити от хранителната и ветеринарна служба на Европейската комисия още през 2015 г. Впоследствие направените констатации са потвърдени при два последователни одита на Сметната палата на Република България, както и при одита, извършен през месец януари 2018 г. от Европейската сметна палата. Контролните органи безспорно са установили нуждата в Република България като страна – членка на Европейския съюз, да извърши съответните законодателни промени в националното законодателство, в посока отразяване на направените препоръки и отстраняване на констатираните несъответствия. Законодателната промяна следва да гарантира съответствие на биологичното производство с правнообвързващите актове на Европейския съюз и да въведе сериозни мерки и санкции при констатиране на системни или сериозни недостатъци в работата на контролиращите лица. В същото време, независимо от констатираните проблеми в сектора на биологичното производство, независимо че са изтекли три години от първите сигнали за констатирани проблеми, изпълнителната власт, в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите, все още не е готово да осъществи необходимите реформи. Във внесения от Министерския съвет Законопроект е заложен едногодишен срок, в който Министерството на земеделието, храните и горите да разработи и въведе в експлоатация регистъра на лицата, които извършват дейности по производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство, както и регистъра на контролиращите лица. Това показва, че в момента Министерството няма нито техническа възможност, нито оперативна готовност да осъществи целевите промени. Нещо повече, в Преходните и заключителните разпоредби на Закона има текст, че регистърът ще осигури оперативно несъответствие на данните за лицата и обектите, вписани в съществуващите към момента бази данни по Закона. На всички ни е ясно, че тези бази данни до момента са непълни и неверни, тоест директното прехвърляне на информация в тях няма да спомогне за свързването на един работещ регистър, дори и след изтичане на едногодишния срок за създаването му. Всичко това следва да покаже, че колкото и необходими да са реформите в сектора, начинът, по който се извършват от страна на Министерството на земеделието, храните и горите, няма да доведе до постигане на желания резултат и на заложените цели. Още по-голямо е напрежението сред контролиращите фирми заради неблагоприятните практики, които се случват и в момента. Именно поради това и казаното по-горе ние ще се въздържим по текстовете, касаещи регистъра. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е министърът на земеделието и храните да издаде наредба във връзка с воденето на регистър на биологичните производители. Регистърът на биологичните производители е необходим, като се има предвид че над 7 хиляди са тези, които са регистрирани в системата. Базите данни и информацията, която има в момента, е неточна и непълна. Ние считаме, че за да бъдат наясно всички как ще се води този регистър, е необходимо да има наредба на министъра на земеделието, който не само да вписва обстоятелствата по отношение на регистрираните лица и на операторите, но също така да направи необходимото, за да се види съответствието между вписаната информация и действителността. Трябва да подчертая, че към този закон има 28 наредби – поне аз толкова прочетох, и ако е толкова важно ние да покажем своите ангажименти пред Европейската комисия – да преодолеем проблемите в биологичното производство и във воденето на регистри, струва ми се, че реализирането на тази наредба, и то в много по-кратък срок – три месеца, ще създаде предпоставки наистина да създадем ред в системата, защото такъв ред не съществува към настоящия момент. Както казват и тези, които работят – сертифициращите органи и операторите, има разминавания в данните, включително и лицата, които са вписани сега в този регистър на хартиен носител. Против сме и предложението – въвеждането и потвърждаването на информацията на лицата, които съответно са оператори, да се осъществява с електронен подпис. В по-голямата си част тези 7 хиляди земеделски стопани, които са биологични производители, нямат такава възможност. За земеделски стопани с два, три, пет декара например трайни насаждения или зеленчуци, струва ми се, че това е свръхусилие и изискване, което няма да заработи в рамките, в намеренията, които Министерството има. За да не вземам по-нататък думата – още в три параграфа има предложения във връзка с воденето на регистъра, които съответно ние държим, че трябва да има. Моят колега каза едно обстоятелство – счита се, че този регистър трябва да бъде реализиран в рамките на една година. Една година е прекалено голям срок. Нашето предложение е в рамките на три месеца да се направи усилие регистърът да заработи, а отделно от това да си кореспондират базите данни в Министерството на земеделието, което не е факт. Затова един от проблемите при воденето на отчетност по отношение на биологичните производители се появява именно затова, че базите данни в Министерството са за всяка дирекция поотделно – няма реализация помежду им, те не си говорят под никаква форма и оттам нататък всичко, което се прави, даже и с добри намерения, не може да се реализира. Затова ние няма да подкрепим този текст, предвид факта, че считаме задължително да се направят усилия регистърът да бъде разработен качествено, бързо и да създаде предпоставки ние да имаме възможност пред Европейската комисия да реализираме нашата политика в биологичното производство. Това е един от препъни камъните. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Именно поради факта, че към този закон има 28 наредби, не виждам смисъл да има още една наредба, тъй като, професор Бъчварова, пределно детайлно е разписано в Закона какви са изискванията към биологичните производители. Не виждам смисъл защо още един път трябва да утежняваме процедурата при тях, след като в Комисията, заедно с Вас, дискутирахме член по член изискванията, които са описани в Закона – там се вижда, че всичко, което касае биологичните производители като изисквания, е подробно разписано в този текст. Няма никакъв смисъл от създаване на такава наредба. Отделно от това, мога да Ви уверя, че точно биологичните производители са онези, които разполагат с електронен подпис, тъй като когато ги сертифицират, и то международни организации, документооборотът, който циркулира между сертифициращия орган и тези биологични производители, е точно чрез подаване на заявления, документи, таблици за спазване на торови норми и всичко друго, което касае биологичното производство. Циркулацията на документи се извършва между производителя и сертифициращия орган точно чрез електронни подписи. Лично познавам доста такива биологично сертифицирани земеделски производители в Североизточна България, които даже са с 20 декара сертифицирана биологична арония, които вече повече от седем години, откакто са сертифицирани, работят по такъв начин – чрез електронен подпис. Това за електронния подпис не го приемам така, както го казахте. Благодаря Ви.

По § 9 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Бюрхан Абазов, което Комисията подкрепя. Постъпило е предложение и от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по т. 2 и не подкрепя по т. 1: „В § 9, т. 1 се правят следните изменения: 1. б. „б“ се изменя така: „б) точка 5 се отменя;“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7: „§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се отменя; б) точка 5 се изменя така: „5. за водене на регистрите по чл. 16а и тяхното съдържание;“; в) създават се т. 9 и 10: „9. търговия от разстояние с биологични продукти; 10. етикетиране и контрол на продуктите и храните, произхождащи от заведения за обществено хранене.“ 2. В ал. 2 т. 5 се изменя така: „5. за водене на регистъра по чл. 16, ал. 3, т. 1 – 3 и неговото съдържание.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за: 1. използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“ и осъществяване на контрол върху неговата употреба; 2. водене на регистъра по чл. 16, ал. 3, т. 4 и неговото съдържание.“

По § 10 на вносителя е постъпило предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8: „§ 8. Създава се чл. 17а: „Чл. 17а. (1) Вписаните обстоятелства в регистрите по чл. 16, ал. 3 и чл. 16а се смятат за известни на третите лица от момента на вписването. (2) Вписаните в регистъра по чл. 16, ал. 3 лица са длъжни да предоставят информация в Министерството на земеделието, храните и горите за всички настъпили промени във вписаните обстоятелства, в срок до 10 дни от настъпването на промяната.“

По § 11 на вносителя е постъпило предложение от професор Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията не подкрепя: „В § 11, в новото съдържание на ал. 3 изречение второ и трето – отпадат.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9: „§ 9. В чл. 18 ал. 3 и 4 се изменят така: „(3) Контролът за спазване на правилата на биологичното производство се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице. След сключването на договора операторът потвърждава извършваните от него дейности в срока по чл. 16а, ал. 3. Потвърждението се смята за дата на уведомяване на Министерството на земеделието, храните и горите за започване на съответната дейност. (4) Контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява въз основа на договор между производителя на земеделския продукт или храна и контролиращото лице.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10: „§ 10. В чл. 19, ал. 1, в изречение първо думата „заявление“ се заличава, накрая се добавя „заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, който се публикува на интернет страницата на министерството“, а изречение второ се заличава.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 11: „§ 11. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо думата „заявление“ се заличава, а накрая се добавя „заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, който се публикува на интернет страницата на министерството“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3: а) точка 2 се отменя; б) в т. 3 думата „копие“ се заменя с „нотариално заверено копие“.“ По § 14 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Бюрхан Абазов, което е оттеглено. Предложение от професор Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип по т. 1, а в частта по т. 2 и 3 е оттеглено. Предложение от народния представител Светла Бъчварова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 12: „§ 12. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „на съответствието“ се заличават, а думите „с фактическите условия“ се заменят с „и проверки на място на условията“ и се създават изречения второ и трето: „Проверките на място се извършват в присъствието на проверяваното лице. За резултатите от тях се изготвя протокол по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, който се връчва на проверяваното лице или на негов упълномощен представител.“ 2. В ал. 2 думите „14-дневен“ се заменят с „10-дневен“, думите „10-дневен“ се заменят със „7-дневен“ и се създават изречения второ и трето: „Сроковете по ал. 3 спират да текат до отстраняването на непълнотите или несъответствията. Когато непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в определения срок, министърът на земеделието, храните и горите постановява отказ.“ 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Отказът по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) В 6-месечен срок от издаването на отказа заявителят не може да подаде ново заявление по чл. 19, ал. 1 или по чл. 20, ал. 1.“ 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея в изречение второ след думата „производство“ се добавя „съдържа идентификатор BG-BIO-ХХ и пореден номер от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 2 с 12-цифров код и“. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13: „§ 13. В чл. 21а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо накрая се добавя „за издаване на ново или временно разрешение“; б) в изречение второ думите „с номера на разрешението, чийто срок е изтекъл“ се заменят с „и идентификаторът на контролиращото лице за спазване на правилата на биологичното производство се запазва“. 2. В ал. 2, изречение първо думите „което е в процедура по преакредитация, удостоверено с“ се заменят с „въз основа на“, а изречение второ се заличава. 3. В ал. 4 накрая се добавя „като подава заявление по реда на чл. 19 или 20“.“ По § 16 на вносител има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 14: „§ 14. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „или ограничава неговия обхват“ се заличават; б) точки 3 и 4 се отменят; в) в т. 5 думите „чл. 23, ал. 1, т. 1“ се заменят с „чл. 21а, ал. 5 и/или чл. 23, ал. 1, т. 3, т. 4 буква „б“, подбукви „аа“ и „бб“, т. 8 и/или т. 10“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Извън случаите по ал. 3, т. 5, когато се установи, че контролиращото лице не е изпълнило задължение по чл. 23, ал. 1, т. 1, надзорният орган по чл. 18, ал. 2 дава задължително предписание за отстраняване на допуснатото нарушение. Министърът на земеделието, храните и горите отнема разрешението или ограничава неговия обхват, когато: 1. нарушението не бъде отстранено в определения в предписанието срок; 2. в двугодишен срок от извършване на нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 1 се установи неизпълнение на същото задължение.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 3 или 4“, а думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2, 3 и 4“.“

По § 17 на вносител е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3. В § 17 се правят следните изменения: „т. 3: Точка 6 става т. 5, като в нея се правят следните промени: а) създаваната т. 12 се изменя така: 12. представят за вписване в Регистъра по чл. 16а, срокът по чл. 17а, ал. 2 информацията за извършените проверки, установените несъответствия и нередности, приложените мерки. б) създаваната т. 14 отпада.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 15: „§ 15. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думите „Регламент (ЕО) № 834/2007“ се добавя „Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (OB, L 250/1 от 18 септември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 889/2008“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1584 на Комисията от 22 октомври 2018 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 264/1 от 23 октомври 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/1584“, и накрая се добавя „и в наредбите по чл. 17, ал. 1 и 2“. 2. Точка 4 се изменя така: „4. представят ежегодно до 31 януари: а) на министъра на земеделието, храните и горите годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са упражнили контрол по отношение на съответствието на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната; б) чрез въвеждане в съответния модул на регистрите по чл. 16а: аа) годишен отчет за предходната година; бб) списък на лицата, върху които са упражнили контрол; вв) годишен план за инспекции на оператори, с които имат сключен договор за контрол и сертификация; гг) план за избор на операторите, от които ще се вземат проби за анализ; дд) статистическа информация по чл. 93 от Регламент (ЕО) № 889/2008; ее) годишен доклад за всички процедури, за които е дадено съгласие за прилагане на изключенията от разпоредбите за биологично производство, предвидени в Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008;“. 3. В т. 7 накрая се добавя „по чл. 18, ал. 3 и 4“. 4. В т. 10 думите „действия и“ се заменят с „действия и/или“ и накрая се добавя „и/или по отношение на уведомления по чл. 92а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008“. 5. създават се т. 12, 13 и 14: „12. въвеждат в регистъра по чл. 16а в срок до 10 дни информация за сключване, изменение или прекратяване на договора за контрол и сертификация, извършените проверки, установените несъответствия и/или нередности и приложените мерки; 13. уведомят писмено министъра на земеделието, храните и горите в срок до три работни дни от получаването на известието за ограничена или отнета акредитация от органа за акредитация на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 14. предоставят информация чрез съответния регистър по чл. 16а за осъществения последващ контрол върху операторите, на които са наложени мерки, в срок до пет работни дни от датата на последната инспекция.“

По § 18, 19 и 20 на вносител няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфите, които стават съответно § 16, 17 и 18.

По § 21 на вносител има постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19: „§ 19. В чл. 26 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (OB, L 299/1 от 16 ноември 2007 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1234/2007“, и Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията от 11 декември 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция (OB, L 349/1 от 29 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1272/2009“, се заменят с „Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013“, Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238 на Комисията от 18 май 2016 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на публичната интервенция и помощта за частно складиране (OB, L 206/15 от 30 юли 2016 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238“, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240 на Комисията от 18 май 2016 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на публичната интервенция и помощта за частно складиране (OB, L 206/71 от 30 юли 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240“. 2. В ал. 3, т. 2 думите „Регламент (ЕС) № 1272/2009“ се заменят с „Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240“.“ По § 22 има постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20: „§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разплащателната агенция проверява съответствието на местата за интервенционно складиране с изискванията на чл. 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238.“ 2. Алинея 2 се отменя.“ По § 23 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител професор Светла Бъчварова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21: „§ 21. В чл. 28 ал. 3 се изменя така: „(3) Разплащателната агенция проверява за спазването на изискванията за качеството на предлаганите за изкупуване партиди зърно и ориз, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238, във основа на сертификат, издаден от акредитирана лаборатория, която извършва анализи по методите, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240.“ По § 24 на вносител е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22: „§ 22. В чл. 29 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „се задължават да извършат“ се заменят с „извършват“. 2. В ал. 2 думите „Регламент (ЕС) № 1272/2009“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238“.“

По § 25 на вносителя – предложение от народния представител професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23: „§ 23. Член 30 се изменя така: „Чл. 30. Оферти и тръжни предложения за изкупуване на млечни продукти, произведени в предприятия, одобрени съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238, се подават в регионалните структури на Разплащателната агенция“. По § 26 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 24. По § 27 на вносителя има постъпили предложения от: - народния представител Бюрхан Абазов, което Комисията подкрепя; - от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя; - от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 25: „§ 25. В чл. 31, ал. 1 думите „освобождаване на интервенционни запаси“ се заменят с „продажба на продукти от интервенционно изкупуване“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 26: „§ 26. В част втора в глава четвърта раздел V с чл. 32 се отменя.“ По § 29 на вносителя има постъпили предложения от: - професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип; - от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 27: „§ 27. В чл. 33 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Частно складиране на земеделски продукти се извършва чрез провеждането на тръжна процедура със или без предварително определяне на помощта съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240“. 2. В ал. 2 думите „произведени в предприятия, одобрени съгласно чл. 30“ се заменят с „които отговарят на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238“. 3. Алинея 3 се отменя“. По § 30 на вносителя има постъпило предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 28: „§ 28. В чл. 34 думите „и състава им, както и съответствието на съоръженията за съхранение съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Регламент (ЕО) № 826/2008“ се заменят със „съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 29. По § 32 на вносителя е постъпило предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 30: „§ 30. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Сдружения на производители и/или търговци“ се заменят с „Предлагащи организации, които отговарят на условията на чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (ОВ, L 317 от 4 ноември 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1144/2014”, думата „Промоционалните“ се заменя с „Предложенията за промоционални“ и думите „Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните на Европейския съюз“ се заменят с „Европейската комисия“. 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. 3. В ал. 4 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Държавен фонд „Земеделие” и думите „прилагащата организация“ се заменят с „прилагащите организации“. По § 33 на вносителя е постъпило предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 31: „§ 31. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (ОВ, L 317/56 от 4 ноември 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1144/2014” се заличават и накрая се добавя „и на промоционалните програми, които се прилагат съгласно Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (ОВ, L 3 от 5 януари 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 3/2008“, и Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (OB, L 147 от 6 юни 2008 г.)“. 2. В ал. 3 думите „чл. 10, 15 и 19 от“ се заличават и накрая се добавя „или Регламент (ЕО) № 3/2008“. По § 34 на вносителя – предложение от народния представител Бюрхан Абазов, което Комисията подкрепя. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 32: „§ 32. В чл. 38а се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата „секторите“ се добавя „на земеделието“, а думите „съгласно чл. 123 от Регламент (ЕО) № 1234/2007“ се заличават. 2. В т. 2 думите „съгласно чл. 123 от Регламент (ЕО) № 1234/2007“ се заличават“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 33: „§ 33. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „обявеното качество на“ се заличават, а думите „с изискванията за качество, уредени в чл. 113 и 113а от Регламент (ЕО) № 1234/2007“ се заменят с „на всички етапи от търговията с приложимите пазарни стандарти съгласно чл. 75 и 76 от Регламент (ЕС) № 1308/2013“ и след думите „Дял II“ се добавя „Глава II“. 2. В ал. 2 думите „нормативните изисквания за качество“ се заменят с „приложимите пазарни стандарти“. 3. В ал. 4: а) в изречение първо думите „означеното равнище на качество на“ се заличават, а думите „отговаря на изискванията на регламентите“ се заменят със „съответстват на приложимите пазарни стандарти“; б) в изречение второ думите „означеното равнище на качество на“ се заличават, а думите „отговаря на изискванията на регламентите, уреждащи стандарти за тяхното качество“ се заменят със „съответстват на приложимите пазарни стандарти“. 4. В ал. 5: а) в т. 1 думите „на качеството на“ се заменят със „с приложимите пазарни стандарти за“; б) в т. 2 думите „база данни” се заменят с „регистър“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 34: „§ 34. В чл. 41 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „база данни за“ се заменят с „публичен електронен регистър на“ и думите „на качеството“ се заменят със „с приложимите пазарни стандарти“. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „базата данни” се заменят с „регистъра”; б) точка 2 се изменя така: „2. единен идентификационен код по Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 35: „§ 35. В чл. 42 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в т. 1 и 2 думите „на качеството“ се заменят със „с приложимите пазарни стандарти“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 думите „на качеството, издаден“ се заменят със „с приложимите пазарни стандарти“; б) в т. 2 думите „на качеството“ се заменят със „с приложимите пазарни стандарти“. 3. В ал. 3 думите „на качеството“ се заменят със „с приложимите пазарни стандарти“.“

По § 38 на вносителя е постъпило предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 36: „§ 36. В чл. 43 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 125а, 125б, 125в, 125г и 125д от Регламент (ЕО) № 1234/2007“ се заменят с „Глава III от Дял II на Регламент (ЕС) № 1308/2013“. 2. В ал. 2 думите „чл. 125б от Регламент (ЕО) № 1234/2007“ се заменят с „чл.154 от Регламент (ЕС) № 1308/2013“. 3. В ал. 4 думите „приложение ХІV към чл. 97, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 543/2011“ се заменят с „чл. 21 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 892/2017 на Комисията от 13 март 2017 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 138/57 от 25 май 2017 г.)“.“ По § 39 – предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 37: „§ 37. В чл. 44, ал. 1 думите „чл. 103ж от Регламент (EО) № 1234/2007“ се заменят с „чл. 33 от Регламент (ЕС) № 1308/2013“.“ По § 40 на вносителя е постъпило предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 38: „§ 38. В чл. 45 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „ХІ от Регламент (ЕС) № 543/2011“ се заменят с „IV от Делегиран регламент (ЕС) № 891/2017 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията (ОВ, L 138/4 от 25 май 2017 г.)“. 2. В ал. 4 думите „чл. 55 от Регламент (ЕС) № 543/2011“ се заменят с „чл. 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013“. 3. В ал. 5 думите „чл. 56 от Регламент (ЕС) № 543/2011“ се заменят с „чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013“.“ По § 41 на вносителя има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 39: „§ 39. В чл. 47а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа могат да участват в схема за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3 ноември 2016 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (OB, L 5/11 от 10 януари 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2017/40“, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения (OB, L 5/1 от 10 януари 2017 г.). По схемата се прилагат и съпътстващи образователни мерки.“ 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „и зеленчуци“ се заменят със „зеленчуци, мляко и млечни продукти“, а думите „учебните заведения“ се заменят с „детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа“; б) в т. 1 думите „чл. 103ж от Регламент (ЕО) № 1234/2007“ се заменят с „чл. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/40“; в) в т. 2 накрая се добавя „съгласно чл. 217 от Регламент (ЕС) № 1308/2013“. 3. В ал. 3 след думата „овощарството“ се добавя „производството на мляко и млечни продукти“, думите „ежегодно до 31 януари” се заличават, а накрая се добавя „за срок от 6 учебни години“. 4. В ал. 4 думите „предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения“ се заменят с „предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа“.“ По § 42 на вносителя няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 41. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 42: „§ 42. В част втора, в глава пета раздел IIб с чл. 55г се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 43: „§ 43. В чл. 55е се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 накрая се добавя „както и за количествата и цените на изкупените овче, козе и биволско мляко“. 2. Точка 5 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 44: „§ 44. В чл. 56, ал. 2 думите „и указания за участие в схема „Изкореняване на винени лозя“ се заменят със „за срок 5 години“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 46.

По § 49 на вносителя Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 47: „§ 47. В чл. 58а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „скалата на Общността“ се заменят със „скалите на Съюза“, думите „наричана по-нататък „скалата“ се заличават, а накрая се добавя „съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си електронен регистър на кланиците, извършващи задължителна класификация, който се актуализира ежегодно въз основа на броя на кланетата през предходната календарна година.“ Комисията предлага да се създаде нов § 48: „§ 48. В чл. 58б ал. 7 се изменя така: „(7) Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си електронен регистър на класификаторите, завършили курс за класификация на кланични трупове от говеда, свине и овце, в който се отразяват издадените и отнетите свидетелства.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 49: „§ 49. В чл. 58д, ал. 1 и 2 думите „средната цена за покупко-продажбата“ се заменят с „цената“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 50: „§ 50. В чл. 58н се правят следните изменения: „1. В ал. 2, изречение второ се изменя така: „След извършване на проверката областната дирекция „Земеделие“ изпраща в Министерството на земеделието, храните и горите копие от декларацията и документ за резултатите от извършената проверка. 2. Алинеи 3 и 4 се отменят. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Въз основа на документите по ал. 2 Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър за обектите за съхранение на зърно в страната, в който се вписват данни за техните собственици или ползватели, местонахождението и капацитета на обектите.“ По § 52 по вносителя има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 51: „§ 51. В чл. 58о се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 думите „Физическите и юридическите лица, които стопанисват“ се заменят със „Собствениците или ползвателите на“ и думите „местата на съхранение“ се заменят с „местонахождението на обектите“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Земеделските производители подават ежегодно в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларация по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, за количеството произведено зърно през текущата година. Декларацията се подава в срок до: 1. 30 септември – за обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале и рапица; 2. 30 ноември – за царевица, слънчоглед, соя и оризова арпа.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Предприятията за преработка на зърно подават в края на всяко тримесечие в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларация по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, за количеството преработено от тях зърно по видове за съответното тримесечие.“ 4. В ал. 4 след думата „мелници“ се добавя „и земеделските производители“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 52: „§ 52. В чл. 58п се правят следните изменения: „1. В ал. 2 в текста преди т. 1 думата „местата“ се заменя с „обектите“. 2. В ал. 3 думите „складовите помещения“ се заменят с „обектите“.“ По § 53 на вносител има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53: „§ 53. В чл. 58с се правят следните изменения: „1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „базите данни по чл. 58н, ал. 3 и 4“ се заменят с „регистъра по чл. 58н, ал. 5“; б) в т. 3 думите „издаване на удостоверения по чл. 58н, ал. 2“ се заменят с „извършване на мониторинг по чл. 58т“.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министерството на земеделието, храните и горите публикува на интернет страницата си: 1. седмичен обзор за състоянието на зърнените пазари и движението на зърното в страната; 2. месечен оперативен баланс на зърнени и маслодайни култури в страната; 3. месечен международен обзор на пазарите на зърнени и маслодайни култури; 4. годишна информация за качеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и оризова арпа.“ Комисията предлага да се създаде нов § 54: „§ 54. В част втора, глава пета, раздел VI се създава чл. 58т: „Чл. 58т. (1) Директорите на областните дирекции „Земеделие“ определят със заповед длъжностни лица, които извършват мониторинг на пристанищата, от които се извършва износ, внос и вътрешнообщностни доставки на зърно. (2) За извършване на мониторинга по ал. 1 длъжностните лица имат право: 1. на свободен достъп до всички терминали на морските и речните пристанища за обществен транспорт, на които може да се обработват зърнени товари за износ и вътрешнообщностни доставки съгласно издаденото удостоверение за експлоатационна годност; 2. да получат информация за направлението, вида и количеството зърно, предмет на износ или вътрешнообщностна доставка. (3) Пристанищните оператори на пристанищата и терминалите по ал. 2, т. 1 са длъжни да осигурят на оправомощените служители на областните дирекции „Земеделие“ достъп до съответните пристанища и терминали, от които се извършва износ и вътрешнообщностни доставки на зърнен товар. (4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Министерството на земеделието, храните и горите актуален списък на пристанищата за обществен транспорт и терминалите от такива пристанища, за които е издадено удостоверение за експлоатационна годност и на които се прилагат карти за типов технологичен процес за обработване на зърнени товари.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 55: „§ 55. В чл. 63, ал. 1 след думите „по чл. 4, ал. 1“ се добавя „не подаде уведомление или представи неверни данни в подаденото уведомление по чл. 10а, ал. 1 – 3“.“

По § 55 има предложение от народния представител Бюрхан Абазов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 56: „§ 56. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „от 5000 до 10 000“ се заменят с „от 20 000 до 30 000“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) На лице, което не предостави информация в срока по чл. 18, ал. 3 или не потвърди промяна във вписани в регистъра обстоятелства в срока по чл. 16а, ал. 3, се налага глоба в размер от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 200 до 2000“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) На контролиращо лице, което не изпълни или наруши задължение по чл. 23, ал. 1 се налага имуществена санкция: 1. по т. 2, т. 4, с изключение на буква „б“, подбукви „аа“ и „бб“, и по т. 5 – в размер 2000 лв.; 2. по т. 6 – в размер 5000 лв.; 3. по т. 7, 12 и 14 – в размер 1000 лв.; 4. по т. 9, 11 и 13 – в размер 5000 лв.“ 4. Създават се ал. 4 – 7: „(4) На физическо или юридическо лице, което се позовава на метода за биологично производство, без да е сключило с контролиращо лице договор за контрол и сертификация, се налага глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. (5) На оператор, който е сключил с контролиращо лице договор за контрол и сертификация, и наруши задължение от Дял ІV „Етикетиране“ от Регламент № 834/2007, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. (6) На оператор, при който се установи наличие на неразрешени за биологичното производство вещества в продукти, предлагани като биологични в търговската мрежа, се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв. На оператора, при който се установи, че е извършено замърсяването, се налага глоба в размер от 1500 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв. (7) При установяване на нарушение по ал. 4 – 6 контролният орган издава и предписание за премахване на термините, указващи, че продуктите са произведени по правилата на биологичното производство.“ По § 56 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Десислава Танева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 57: „§ 57. Създава се чл. 64а: „Чл. 64а. (1) Глобите и имуществените санкции по чл. 64 се намаляват с 50 на сто при заплащането им в 7-дневен срок от връчването на наказателното постановление на нарушителя. Когато глобата или имуществената санкция е била обжалвана и потвърдена от съда, същата се дължи в пълен размер. (2) Не се налагат глоби и имуществени санкции на задължените лица за неизпълнение на задължения за въвеждане на информация в регистрите, когато по технически причини липсват или са ограничени функции на регистрите.“ По § 57 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 59: „§ 59. В чл. 72а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „реда на“ се заменят с „реда и в срока по“. 2. Създава се ал. 3: „(3) На производител или първи изкупвач на мляко, който не окаже съдействие при извършване на проверка по чл. 55б, ал. 6, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 60: „§ 60. Създава се чл. 73а: „Чл. 73а. (1) За други нарушения на закона и на подзаконовите актове по прилагането му се налага глоба от 100 до 2000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, а при повторно нарушение – от 200 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 10 000 лв.“ По § 60 има предложение от народния представител Бюрхан Абазов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 61: „§ 61. В Допълнителната разпоредба в § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се добавя „и Регламент (ЕО) № 889/2008“. 2. Точка 5 се отменя. 3. В т. 6 думата „риболова“ се заменя с „рибарството“ и думите „Анекс I на Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз“. 4. В т. 10 думите „на качеството“ се заличават, а думите „за качество на плодовете и зеленчуците“ се заменят с „на приложимите пазарни стандарти за плодовете и зеленчуците“. 5. Точки 16 и 18 се отменят. 6. Точка 21 се изменя така: „21. „Класификация по скалите на Съюза“ е система за класифициране на кланични трупове от говеда (едър рогат добитък на възраст осем месеца или повече), свине и овце, определена в Приложение IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013.“ 7. Точки 25 и 26 се отменят. 8. Точка 28 се изменя така: „28. „Рафинерия“ е производствена единица, която има за предмет на дейност рафиниране на вносна сурова тръстикова захар.“ 9. Точка 30 се изменя така: „30. „Обект за съхранение на зърно“ е отделен склад или група складове с общ капацитет над 50 тона, който се намира на един адрес или в един имот.“ 10. Създават се т. 34 – 40: „34. „Планински продукт“ е незадължителен термин за качество по смисъла на чл. 31 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 и на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014 за описание на продуктите, предназначени за консумация от човека, включени в списъка в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз. 35. „Подизпълнител“ е оператор, на който е възложено извършването на една или няколко дейности от етапите на производство, обработка и разпространение на биологични продукти по смисъла на чл. 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 834/2007. 36. „Оператор“ е лице по смисъла на чл. 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 834/2007. 37. „Заведения за обществено хранене“ са обекти по смисъла на чл. 2, подбуква „аа“ от Регламент (ЕО) № 834/2007. 38. „Места за интервенционно складиране“ са места за складиране, определени в чл. 6, параграф 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2016/1238. 39. „Частно складиране“ е мярка, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, по която се предоставя помощ за складиране на земеделски продукти, съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240. 40. „Предприятия за преработка на зърно“ са мелниците, включително оризовите, предприятията и цеховете за производство на фуражи, нишесте, малц, белени слънчогледови семки, биогорива, маслодобивните предприятия, спиртоварните, пивоварните и предприятията за пакетиране на зърно и зърнени продукти.“ По § 61 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 61 да бъде отхвърлен.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 62 и 63: „§ 62. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на земеделието, храните и горите: 1. разработва и пуска в експлоатация публичните регистри по чл. 16, ал. 3, чл. 16а, 41, 58а, ал. 5, 58б, ал. 7 и чл. 58н, ал. 5; 2. осигурява оперативно съвместим обмен на данни, документи и друга информация относно обекти и лица, вписани в съществуващите към датата на влизането в сила на този закон бази данни и съответните регистри по т. 1. (2) До пускането в експлоатация на регистрите по ал. 1, т. 1 се прилага досегашният ред. (3) До пускането в експлоатация на регистъра по чл. 58н, ал. 5 вписването на обектите за съхранение на зърно в страната и лицата, които ги стопанисват, се извършва по досегашния ред. (4) До пускането в експлоатация на регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 2 контролиращите лица представят в Министерството на земеделието, храните и горите на електронен или хартиен носител информацията и документите по чл. 23, ал. 1, т. 4, буква „б”. (5) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед определя дата на пускането в експлоатация на съответните регистри по ал. 1, т. 1. Заповедта се публикува на интернет страницата на Mинистерството не по-късно от 14 дни преди датата на пускането в експлоатация на съответния регистър. § 63. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон прилагащата организация на обикновени промоционални програми, одобрени за съфинансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието за кампания 2018 г., се одобрява от министъра на земеделието, храните и горите.“

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, след като е толкова спешно да отговорим на изискванията на Европейската комисия относно допуснати слабости по отношение на биологичното производство и създаваме регистър по чл. 16а, за който не се прие, че трябва да има наредба, но в следващи текстове доуточняваме каква информация ще се получи, кой ще я подава, как ще я коригира, няма никакви ангажименти на Министерството на земеделието, храните и горите да установи тази информация дали е точна или не, ние казваме, че този регистър Министерството ще разработи в 2020 г. Не мога да приема факта, че ако е толкова спешно, толкова важно – а то е – да имаме актуална информация за това какво се случва в биологичното производство, контролиращите лица и операторите да са коректни в подаваната информация в базите данни, да кореспондират помежду си, как ще обясним пред Европейската комисия това забавяне с една година? Тези срокове показват, че няма никаква идея в Министерството на земеделието точно как ще изглежда регистърът и точно какво ще се прави по него, защото аз не знам някъде в действащото законодателство да има такъв срок от една година до пускането на регистри. Предполагам, че е най-малко една година. И да не вървим, както с останалите законопроекти, всяка година да удължаваме с още една година, защото не можем да се справим с регистрите, които се изискват от нас по отношение на регламентите. Благодаря.

По § 62 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 да бъде отхвърлен. По § 63 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64. По § 64 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 64 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65: „§ 65. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 38: а) досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 8 се отменя. б) създават се ал. 2 и 3: „(2) Действието на разрешението по ал. 1 се прекратява при: 1. подадено заявление от притежателя; 2. смърт на притежателя – едноличен търговец; 3. прекратяване на дейността на притежателя на разрешението и заличаване на регистрацията му в търговския регистър. (3) Обстоятелствата по ал. 2 се вписват в регистъра по чл. 37, ал. 7. Разрешението се смята за прекратено от датата на вписването.“ 2. В чл. 39 думите „и отнемането“ се заменят с „отнемането и прекратяването“. 3. В чл. 44б думите „50 до 500“ се заменят с „200 до 2000“.“ По § 66 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народния представители Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66: „§ 66. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. …), в Допълнителните разпоредби в § 1, т. 12 се създава буква „х”: „х) биологично произведени храни и продукти, предварително опаковани или неопаковани.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание върху текста на вносителя по Закона за храните, в който се казва, че по искане на производители министърът на земеделието и храните предоставя удостоверение за продукти, които се извеждат по Български държавен стандарт. Факт е, че такива продукти се произвеждат и те фигурират в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните. Беше ми обърнато внимание, че след промяната на Закона за марките и географските означения, всъщност основание за издаване и регистър за продукти, които ще бъдат регистрирани по Български държавен стандарт, няма, което означава, че досега регистрираните имат съответния сертификат и документ. Оттук нататък тези, които искат да минат към Български държавен стандарт, няма да имат тази възможност. Затова нашето предложение е оттеглено. Да остане целият параграф, така както е предложен от Министерството на земеделието, храните и горите. Тоест да се води регистър и той да е публичен, още повече че в много случаи, когато се осъществяват обществени поръчки, включително училищно мляко, училищен плод, се изискват сертификати за това, че се произвеждат продукти по Български държавен стандарт. Просто ми се струва удачно предложението на Министерството да бъде подкрепено, включително и това на госпожа Танева по отношение на биологичното производство.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 67 да бъде отхвърлен. По § 68 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 68 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в новия § 62. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 69 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в новия § 62. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 70 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Във вчерашното заседание представихме на Вашето внимание предложенията по § 7 в Наказателно-процесуалния кодекс, включително и неприетото предложение на народните представители Филип Попов и група народни представители. Припомням § 7 по текст на вносител: Предложение на народния представител Филип Попов и група народни представители, което е неподкрепено, но е изчетено на вчерашното заседание. Предложение на народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83 от Правилника. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, която беше представена на Вашето внимание вчера, непосредствено преди закриване на пленарното заседание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В законодателната норма, която ни се предлага в § 7, би трябвало да се транспонира Европейската директива, с която се установяват минимални правила за достъп до адвокатска защита на задържания, независимо в какво качество той е задържан, както и правото да бъде уведомено трето лице за неговото задържане. Вместо обаче да изготвим едни минимални правила, един комплекс от мерки, на практика предложената от вносителя норма представлява един правен терор и произвол, чрез който ще се оказва натиск върху задържаните лица. Считам, че грубо се нарушава Конституцията на Република България в частта ѝ от чл. 56, отреждащ правото на защита на гражданите, когато са нарушени или застрашени техни права. Погазва се също и чл. 5 от Конвенцията за правата на човека, регламентиращ правото на свобода и основните права при ареста на лицето. От друга страна, продължава да действа и сегашният Наказателно-процесуален кодекс. Основно имам предвид чл. 91, в който защитник на задържания може да бъде не само адвокат, но и неговият съпруг, както и роднина по възходяща или низходяща линия. Парадокс в настоящия случай е, че прокурорът чрез постановление може да ограничи правото да бъде уведомено трето лице от семейството, а такова ограничение за адвоката не съществува към настоящия момент. Тоест МВР няма да уведоми семейството на задържания, но неговият адвокат може да го направи. Не виждам смисъл от такава промяна, която няма да бъде действаща и ефективна. От друга страна, откакто е приет този Наказателно процесуален кодекс – още от 1968 г., не съществуват процесуални действия по така наречения, добил гражданственост, „таен арест“. Напротив, тези мерки са характерни за едни други режими – отпреди 1968 г., които ги наричаме недемократични, дори и отпреди 1944 г., със Закона за защита на държавата. Смятам, че предложените мерки не си кореспондират със сега действащото законодателство и следва да не бъдат подкрепяни и приемани, поради което ние от Българската социалистическа партия няма да ги подкрепим, а ще подкрепим предложението, направено от колегата Филип Попов. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще възразя на изказването на колегата Байчев, защото то под формата на критика цели да постави в ситуация на заблуждение Вас, народните представители, респективно – публиката. Специално ще прочета текста, който е предложен за нова ал. 9 на чл. 63. Той е следният: „(9) Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление. (10) Решението по ал. 9 се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд.“ Подчертавам, че лицето – макар и да е задържано по този ред, не означава, че е без защита, не означава, че не ползва защитник. Мярката за неуведомяване е само по отношение на конкретно лице, което очевидно е свързано с престъплението по един или друг начин, или което би могло да препятства по един или друг начин наказателното разследване, като за този начин се казва, че „би могъл сериозно да затрудни наказателното производство“. Смятам, че след продължителен дебат възприехме един умерен подход по отношение на тази мярка и сме представили оптимален текст. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, което прочете господин Кирилов, безспорно е така, но аз продължавам да твърдя, че има отстъпление от права. Към сегашния момент промяната предлага разширяване на досегашния текст. Така в разпоредбата за задържане под стража „да се уведомява семейството на обвиняемия“, става „незабавно се уведомява поне едно посочено от него лице“. Това – първо. По този начин, отново се връщам, се нарушава правото на защита, тъй като защитник може да бъде всеки един член от семейството. Освен народен представител, съм и адвокат по професия. Ако някой член на семейството желае аз да го защитавам, а прокурорът прецени, че не е правилно, това си е ограничение на правото му на защита. От друга страна, господин Кирилов правилно каза, че му се осигурява защита. Тази защита става посредством така наречения „служебен защитник“. Смея да твърдя, че „служебен защитник“ по начина, по който се разпределят в момента служебните защити на случаен и ротационен принцип, на всеки един гражданин може да се окаже безспорно адвокат с адвокатски права, но който е завършил миналата година, преди една седмица се е вписал в адвокатската колегия и няма нужната чисто практическа квалификация, за да защитава когото и да е било. От тази гледна точка аз продължавам да твърдя, че семейството трябва да бъде уведомено, защото ако някой желае да ангажира господин Кирилов – примерно някой член на моето семейство, нали трябва да ме уведоми и аз съответно да го ангажирам като защитник? Както всеки един от нас търси най-добрия лекар, най-добрия техник, най-добрия педагог, по същия начин всеки задържан се стреми да получи и най-добрата защита, а по начина, по който ние предлагаме законодателните норми, ограничаваме правото на най-добра защита. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля да подкрепите текста, така както е предложен. Резултат е на достатъчно детайлни, задълбочени дебати с участие на представители на Върховния касационен съд, на Прокуратурата. Тук се развива тезата, че, видите ли, правото на защита на обвиняемия или подсъдимия се свеждало само и единствено до правото на защитник, което категорично не е така. Правото на защита е много по-всеобхватно – да не дава обяснения, да се запознае с материалите, да се запознае с обвинението, да иска доказателствени материали и още, и още, и още – аз няма да ги изброявам всичките. Това – първо. Второ, няма колизия. Лицето, ако иска, ще иска. Ще поиска да бъде ангажиран член на семейството като защитник. Това са две различни хипотези. Трето, дори и това право е ограничено – ще обясня на колегите. В определени хипотези пред Върховния касационен съд за тежки престъпления може да бъде защитник само лице, което упражнява адвокатска професия и трябва да има необходимия стаж, което съвсем не означава, че е ограничено правото на защита в конкретния случай. Последно, за да не досаждам, ама обвиняемият може да посочи който си иска защитник. От изказванията тук излиза едва ли не, че задължително трябва да му бъде осигурен служебен защитник. Няма такова нещо, колеги. Няма такова нещо! Обвиняемият може да не желае служебен защитник. Той може да си има защитник, да посочи който иска, или от списъка, който му се предоставя, да си посочи – не служебен. В същото време, ако му бъде осигурен служебен защитник, каквато е гаранцията за спазване на правата на обвиняемия, във всеки един момент той може да се откаже от този служебен защитник, ако има несъвместимост в интересите и в позициите. Това е истината и не става въпрос за ограничаване правото на защита, както беше споменато. Идеята е такава и по Директива. Даже на моменти тя е доста по-строга. Да, по преценка – когато ще се затрудни разследването, има опасност за живота и здравето – в определени хипотези, посочени. В НПК досега го нямаше това изискване. Обвиняемият може да посочи, или задържаното лице може да посочи да бъде уведомен всеки един, който той пожелае, и органите на досъдебното производство са длъжни да му дадат тази възможност, но изключението кога е? Когато има опасност за живота и здравето. Представете си едно отвличане. Задържано е едното лице и сега ще му дадем възможност да се обади на съучастника и да каже: „Абе виж там, тези свидетели, задържаните, направи нещо. Повече не мога да говоря“. Това е хипотезата. Няма никакво ограничаване на правото на защита – нека да бъдем наясно, когато не се свежда само до ползването на защитник било то служебно, или изрично посочен. Така че, моля Ви, подкрепете текста, за да не се изпада в неясноти. Благодаря.

По § 8 има предложение от народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) в чл. 48, ал. 2 се създава т. 22 : „22. документ, доказващ, че машините и/или съоръженията за производство на тютюневи изделия, са придобити: а) от лице, вписано в регистъра по чл. 25, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия или б) след проведена публична продан или в) от лице, което е извършвало дейност с машините и/или съоръженията за производство на тютюневи изделия като лицензиран складодържател.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

По § 12 има предложение от народния представител Иглика Иванова Събева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13: а) създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5: „(3) Правомощията на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се прекратяват: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието; 2. по негово искане; 3. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаване или от съда и служителят не се яви да заеме предишната длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини; 4. когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност; 5. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 6. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по причини в чл. 226, ал. 1, т. 7, букви „а“ и „б“ и букви „г“ – „и“ от Закона за Министерството на вътрешните работи; 7. при несъвместимост с изискванията за назначаване по ал. 1; 8. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; 9. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; 10. при навършване на 60-годишна възраст; 11. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаване или по искане на служителя; 12. когато на държавния служител е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаването; 13. когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаване; 14. при смърт на държавния служител. (4) В случаите по ал. 3, т. 12 и 13 органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаването на искането. (5) В случаите по ал. 3 правомощията на главния директор се прекратяват без предизвестие, освен по т. 2, 6,11 – 13.“ б) Досегашната ал. 3 става ал. 6. 2. В чл. 243, ал. 3 се създава изречение второ: „Когато те са граждани на две или повече държави, могат да изберат консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането им и с които желаят да осъществят връзка.“ 3. Създава се чл. 250а: „Чл. 250а. (1) Надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода конвоира лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за неотклонение задържане под стража само от и до затворническите общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие, на началника на областната или районната служба „Изпълнение на наказанията“ или началника на арестите в съответната териториална служба. (2) Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието.“

Уважаеми господин Председател, моля за прегласуване, тъй като има колеги, които не успяха да гласуват.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. …) в чл. 16а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 се създават изречения второ и трето: „Митническите органи са длъжни да разяснят на задържания правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения. За отказа от защитник и обстоятелствата, при които е направен, се съставя протокол.“ 2. Създава се нова ал. 8: „(8) Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи. Ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка.“ 3. Досегашната ал. 8 става ал. 9. 4. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 10 и 11, като в тях думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 9“. 5. Досегашната ал. 11 става ал. 12.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нов чл. 25, чл. 25а и чл. 25б: „Чл. 25. (1) Лицата, които ще извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне, предлагане или възстановяване/рециклиране на машини и/или съоръжения за производство на тютюневи изделия подават уведомление до министъра на икономиката в сроковете по чл. 25а, ал. 1. Уведомлението е по образец съгласно наредбата по ал. 3. (2) Министерството на икономиката създава и поддържа публичен регистър на лицата по ал. 1. (3) Редът за водене на регистъра по ал. 2 се определя с наредба на министъра на икономиката. (4) Лицата, вписани в регистъра по ал. 2, могат да продават, предоставят или възстановяват/рециклират машини и/или съоръжения за производство на тютюневи изделия на лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт. (5) В регистъра по ал. 2 се вписват и лицата, придобили машини и/или съоръжения за производство на тютюневи изделия: 1. след проведена публична продан; 2. от лице, което е извършвало дейност с машина и/или съоръжение за производство на тютюневи изделия като лицензиран складодържател. Чл. 25а. (1) Лицата подават уведомление до министъра на икономиката за вписване в регистъра: 1. преди да започнат да извършват дейностите по чл. 25, ал. 1; 2. в 14-дневен срок от придобиване на машината и/или съоръжението за производство на тютюневи изделия, в случаите на публична продан; 3. в 14-дневен срок от придобиване на машината и/или съоръжението за производство на тютюневи изделия от лице, което е извършвало дейност с тях като лицензиран складодържател. (2) В 14-дневен срок от подаване на уведомлението по ал. 1 министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице вписва лицата в регистъра по чл. 25, ал. 2. Чл. 25б. (1) Лицата по чл. 25, ал. 1: 1. водят отчетност, позволяваща установяването на лицето, което е получило машина и/или съоръжение за производство на тютюневи изделия; 2. до 14-о число на месеца, следващ месеца, в който са се разпоредили с машина и/или съоръжение за производство на тютюневи изделия, предоставят информация на Министерството на икономиката за лицата, получили машина и/или съоръжение за производство на тютюневи изделия, включваща най-малко следните идентификационни данни: пълно наименование, единен идентификационен код от Търговския регистър или код по БУЛСТАТ. (2) При поискване или по собствена инициатива Министерството на икономиката предоставя на Агенция „Митници“ информацията по ал. 1, т. 2.“ 2. Създава се чл. 44в: „Чл. 44в. (1) На лице, което не изпълни задължение по чл. 25а, ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. (2) На лице, което не изпълни задължение по чл. 25б, ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.“ 3. В чл. 52, ал. 1, т. 1 думите „чл. 49“ се заменят с „чл. 44в и чл. 49“.“

Параграф 16 – текст на вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. По § 17 – предложение от народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. Лицата, които до влизането в сила на този закон извършват дейностите по чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, подават уведомление в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 25, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.“ Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 18: „§ 18. Параграф 7, т. 6 влиза в сила 6 месеца след обнародването на този закон в „Държавен вестник“.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание е: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи, внесен от Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: заместник-министър Красимир Ципов, комисар Росен Ралчев – началник отдел „Пътна полиция“, Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“; от Министерството на труда и социалната политика присъства Любомира Аршинкова. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Крум Зарков. В изложението си той отбеляза, че предложените промени в Закона за българските лични документи са свързани с удължаване срока на валидност на свидетелствата за управление на МПС от пет на десет години за хората с увреждания. В България има около 170 хиляди водачи на превозни средства с различна степен на увреждане. Преценката дали здравословното им състояние съответства на нормативните изисквания за физическа годност на водач на МПС се осъществява от специализирана транспортна лекарска комисия. Комисията определя дали водачът с увреждане ще бъде дееспособен да управлява МПС. На територията на страната ТОЛЕК има седалища в само три населени места – София, Пловдив и Горна Оряховица. Това налага хората с увреждания да пътуват на стотици километри за удостоверяване от транспортната лекарска експертна комисия, което допълнително ги натоварва и в известна степен ги дискриминира спрямо останалите водачи на МПС, за които свидетелството е със срок на валидност от 10 години. Промяната в максималния срок не засяга действащия режим за индивидуална преценки за всеки конкретен случай. В рамките на 10-годишния срок ТОЛЕК остават компетентни и отговорни да определят индивидуален срок на валидност на свидетелството за управление, съобразен с действителното състояние на освидетелствания. Комисията е изискала и получила становище от Министерството на труда и социалната политика, с което се подкрепя по принцип Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи с мотив, че в рамките на 10 годишния срок ТОЛЕК запазват компетентността да определят и предлагат „индивидуален срок на валидност на свидетелството за управление, който да отговаря на състоянието на конкретното лице“. Министерството на вътрешните работи подкрепя по принцип Законопроекта и предлага по-прецизна регламентация, която да обхваща и хипотезата по чл. 51, ал. 5 от Закона за българските лични документи. Националният съвет за интеграция на хората с увреждания след обсъждане на Законопроекта ни информира, че е прието решение за подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Министерството на здравеопазването изразява становище с мотив, че увеличението на срока на валидност на документа за управление на МПС не е съобразен с медицинската преценка на действащата Наредба № 3, която регламентира годността на лицата, управляващи МПС. Предлагат да се разгледат внимателно всички възможни варианти, които могат да доведат до постигането на целта. Приемането на Законопроекта не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства. Със Законопроекта не се предвижда въвеждане на европейско законодателство и не се регулират правоотношения, свързани с прилагане правото на Европейския съюз, поради което не се налага и изготвянето на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие с 16 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 21 ноември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от Михаил Христов и Крум Зарков. В заседанието участваха: госпожа Биляна Стойкова, старши юрисконсулт в Министерството на вътрешните работи; госпожа Христина Гетова, директор на дирекция „Правна“ в Министерството на здравеопазването; госпожа Надежда Харизанова, държавен експерт в дирекция „Политики за хората с увреждания“ в Министерството на труда и социалната политика; господин Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания; доктор Даниела Данчева, представител на Асоциация на шофьорите инвалиди и други. Законопроектът бе представен от народния представител господин Михаил Христов. Той касае срока на валидност на свидетелствата за управление на моторно превозно средство на хората с увреждания. За разлика от общия законов срок – 10 години, валидността на свидетелствата за управление на МПС на хората с увреждания е ограничен до 5 години. В България има около 170 хиляди водачи на МПС с различна степен на увреждане. Поради спецификата на тяхното увреждане преценката за съответствието на здравното им състояние с нормативните изисквания за физическа годност на водач на моторно превозно средство се извършва и те са длъжни да се явят за заключение пред специализирана транспортна лекарска комисия /ТОЛЕК/, която от своя страна определя дали човекът с увреждане ще бъде дееспособен да управлява моторно превозно средство. На територията на страната транспортни лекарски комисии се намират само на три места – София, Пловдив и Горна Оряховица. Това принуждава хората с увреждания да пътуват стотици километри, за да получат удостоверение от транспортна лекарска комисия. За разлика от останалите водачи на моторни превозни средства, за които свидетелството за управление на МПС е със срок на валидност 10 години, това на хората с увреждания е със срок от пет години, което допълнително натоварва хората с увреждания и ги дискриминира спрямо останалите водачи на моторни превозни средства. Възможността транспортните лекарски комисии да издават удостоверения за период до 10 години, вместо както досега за срок от пет години, би било облекчение за голяма част от хората с увреждания и ще защити правото им на равностойно третиране. В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за хората с увреждания и от Центъра за психологически изследвания – национално представителна организация на хора с увреждания, които са подкрепящи Законопроекта. В становището на Министерството на труда и социалната политика се подчертава, че с предложеното изменение на Закона за българските лични документи ще бъдат облекчени част от хората с увреждания и ще бъде гарантирано правото им на равностойно третиране, както и ще бъде изпълнено изискването на Конвенцията за правата на хората с увреждания за прилагане на ефективни мерки за осигуряване на лична мобилност с най-голяма възможна степен на независимост на хората с увреждания. В дискусията бяха изразени положителни становища по Законопроекта от страна на господин Минчо Коралски и госпожа Христина Гетова от Министерството на здравеопазването, госпожа Надежда Харизанова от МТСП, госпожа Биляна Стойкова от МВР и доктор Даниела Данчева. В обсъждането взеха участие народните представители Юлиян Папашимов, Калин Поповски, Михаил Христов и Георги Гьоков, които също подкрепиха Законопроекта. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултат 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г.“

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 ноември 2018 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха: комисар Росен Рапчев – началник на отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“, госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на здравеопазването, госпожа Стефанка Орозова – главен експерт в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът бе представен от народния представител Лало Кирилов. Господин Кирилов отбеляза, че предложените изменения в Закона за българските лични документи предвиждат удължаване срока на валидност на свидетелствата за управление на моторни превозни средства на хората с увреждания от 5 на 10 години. В Република България има около 170 хиляди водачи на моторни превозни средства с различна степен на увреждане. Преценката на съответствието на здравословното състояние с нормативните изисквания за физическа годност на водач на МПС с увреждане се осъществява от специализираната транспортна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК). На територията на страната ТОЛЕК има само в три населени места – София, Пловдив и Горна Оряховица. За удостоверяване от транспортната лекарска експертна комисия част от хората с увреждания се налага да пътуват на стотици километри, което допълнително ги натоварва и в известна степен ги дискриминира спрямо останалите водачи на МПС, за които свидетелството е със срок на валидност от 10 години. Господин Кирилов подчерта, че с предложеното изменение ще бъдат облекчени хората с увреждания и ще бъде гарантирано правото им на равностойно третиране. Промяната в максималния срок не засяга действащия режим за индивидуална преценка за всеки конкретен случай. В рамките на десетгодишния срок ТОЛЕК остават компетентни да определят индивидуален срок на валидност на свидетелството за управление, съобразен с действителното състояние на водача. В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения е получено становище от Министерството на вътрешните работи, с което се подкрепя по принцип Законопроектът и се предлага прецизиране на отделен негов текст. В своето становище Министерството на труда и социалната политика подкрепя по принцип Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи с оглед на факта, че се запазва действащият режим на възможност за индивидуална преценка за всеки конкретен случай в рамките на предлагания 10-годишен максимален срок. Министерството на здравеопазването в становището си изразява загриженост, че увеличението на срока на валидност на документа за управление на МПС не е съобразен с медицинската преценка на действащата Наредба № 3, която регламентира годността на лицата, управляващи МПС. В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно със 17 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законопроектът касае валидността на свидетелствата за управление на моторни превозни средства от хора с увреждания. За разлика от общия срок, който е десет години, свидетелствата за управление на МПС на хора с увреждания е ограничен до пет години. В България има около 170 000 водачи на моторни превозни средства, които поради спецификата на своето заболяване трябва да преминат на така наречените „транспортни лекарски комисии“. За съжаление, тези комисии се намират само на три места в България – София, Пловдив и Горна Оряховица. Това принуждава хиляди хора с увреждания да пътуват стотици километри, за да извадят този документ. В същото време, за разлика от останалите водачи, за които свидетелството е за десет години, тяхното е ограничено на пет. Това допълнително ги натоварва. Със Законопроекта предлагаме промяна на общия срок на до десет години, като тук е мястото да спомена, че компетенцията на транспортните комисии остава и те могат да преценят какъв срок да дадат, но увеличаваме максималния на 10 години. Искам да се позова и на Директива 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. В чл. 7 е записано, че всяка държава може да определи срок до 15 години. Искам да благодаря на председателите на Транспортната, Вътрешната комисия, на Комисията по труда и социалната политика и на колегите, които единодушно подкрепиха проекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този законопроект, защото той действително ще облекчи хората с увреждания. Беше споменато, че само три са болниците – това са транспортните болници в София, Пловдив и Горна Оряховица, в които има специализирани комисии за издаване на медицински удостоверения за шофиране на моторни превозни средства на хората с увреждания. Това ще спести дългите пътувания на хората, ще намали напрежението и разходите при тях. Искам да подчертая, че действително ние увеличаваме горния срок на възможност за издаване на медицинското, но все пак в крайна сметка решението ще има специализираната транспортна комисия, която според диагнозата, според състоянието ще определи крайния срок на медицинското, което се издава. Тук искам да подчертая, че ние ще направим предложение за промяна между първо и второ четене, защото представеният ни Законопроект не е съобразен със сега действащото законодателство за българските лични документи. Искам да цитирам чл. 51: „Ал. 3. „Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категория АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ е десет години. Ал. 4. Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категориите С, СЕ, С1, С1Е, ДДЕ, Д1, Д1Е и Т е пет години.“ Така че ние не можем да увеличим срока до десет години. Трябва да се съобразим със съответните категории на моторните превозни средства и тези, които са в ал. 3 по сега действащото законодателство – срокът да бъде до десет години, а по ал. 4 – срокът да бъде до пет години. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Папашимов! В репликата си ще допълня това, което казахте. Първо, искам да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект. Смятам, че той е навременен, по-скоро закъснял и има смисъл в това, което се предлага от господин Михаил Христов и господин Крум Зарков. В крайна сметка дали ще получат тази възможност – техните свидетелства за управление да бъдат до десет години, наистина ще решат професионалните транспортни комисии. Ако това е допустимо, ако лекарите преценят, че няма какво толкова да се развие в тяхното заболяване, те ще получат тази възможност – до десет години. Да, между първо и второ четене ще се прецизират самите текстове. Тук не говорим за професионалните категории, говорим за любителските категории. Това съображение изразиха и от МВР. Но тук не отпада специалистите да дадат своето становище – дали един шофьор с неговата инвалидност е опасен на пътя или не, напротив. Те ще си ги гледат. Но ние решаваме една несправедливост – там, където няма явна заплаха, да се получи тази възможност – до десет години. Това няма задължителен характер, а е възможност. Тези, които евентуално отговарят на условията и за петте години, и за десетте, да получат тази справедливост, която останалите водачи, каквито са повечето в тази зала, имат в любителските категории – така наречените А1, които изброихте, плюс В. Оттам нататък те са професионални. Така или иначе, те си минават по друг ред. Така че не виждам драма. А там, където в самия текст е изпуснато като прецизност, смятам, а това заявиха и вносителите – че те приемат, ще бъде направено между двете четения. Молбата ми е този закон да бъде подкрепен, защото наистина е смислен. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Летифов, нищо не може да изключи вероятността някой човек с увреждания да има категория С, затова ние не трябва да го изключваме от този законопроект. Нищо не ни пречи в увеличаване срока да го увеличим до десет години по ал. 3 и до пет години по ал. 4. Не виждам какъв е проблемът.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Елка Шонгова – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 5 декември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, госпожа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, изпълнителни директори на пенсионноосигурителни дружества и други. Законопроектът беше представен от заместник-министър Росица Велкова. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлагат промени, свързани с необходимостта от въвеждане на Директива 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване в националното ни законодателство. Предлаганите изменения са в следните основни насоки: На първо място следва да се отбележи, че Директива 2016/2341 е минимум хармонизираща директива с оглед на факта, че пенсионните системи в държавите членки се различават значително и съответно Директивата съдържа изисквания, които да позволят на всяка държава членка да ги съобрази със спецификите на пенсионната си система. Осигуряването по професионални схеми в България е на доброволен принцип, за разлика от множество други държави членки, където участието в такива схеми е задължително. В България професионалните схеми се управляват от пенсионноосигурителните дружества във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, оперират на капиталовопокривен принцип, с дефинирани вноски и не покриват биометричен риск. При транспонирането на Директивата с предложените изменения в Кодекса за социално осигуряване са отчетени тези специфики, както и приетите през 2017 г. изменения, с които бяха въведени изисквания по отношение на системата на управление на пенсионноосигурителните дружества. С оглед на това с настоящия проект не се въвеждат съществени изисквания относно дейността на пенсионноосигурителните дружества, а се доразписват някои текстове, необходими с оглед цялостно и пълно въвеждане на Директивата. Законопроектът предлага цялостна регламентация на изискванията към възлагането на дейности на външни изпълнители, като не се допуска това по отношение на управлението на инвестициите на пенсионните фондове и осъществяване на ключови функции, предвид принципното им значение за дейността на дружеството и фондовете и високите изисквания към тях. Този последователен подход се основава на факта, че пенсионноосигурителните дружества са дружества с изключителен предмет на дейност и не следва да делегират основни за дружеството дейности на външни изпълнители. Също така в съответствие с изискванията на Директивата са предложени промени в режима на инвестиране на средствата на фондовете по професионални схеми. Въведени са принципни изисквания за отчитане на дългосрочните интереси на осигурените лица и пенсионерите, както и възможност за отчитане на екологичните, социални и управленски фактори при инвестирането. Освен това се предвижда възможност за инвестиране на средствата в акции и облигации, които се търгуват на многостранна система за търговия и на организирана система за търговия, като във връзка с това се урежда и количествено ограничение за експозицията към инструменти, които са приети само на посочените места за търговия, с оглед управление на ликвидния риск. Със Законопроекта се регламентира прехвърлянето на професионална схема или част от нея от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, както и от, и към чуждестранни институции за професионално пенсионно осигуряване. Прехвърлянето на професионална схема, съответно на част от нея, се извършва след издаване на предварително одобрение за това от компетентния надзорен орган, в съответствие с разпоредбите на Директивата и с цел защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите. Предложени са и изменения във връзка с уеднаквяване на режима на предлагане на услуги от страна на институциите за професионално пенсионно осигуряване в страната и в другите държави – членки на Европейския съюз. В съответствие с изискванията на Директивата е регламентиран процесът на надзорен преглед. На законово ниво се закрепва принципното изискване за осъществяване на надзор, основан на риска, и се въвежда извършването на стрес тестове, което способства за оптимално разпределение на надзорните ресурси и навременно установяване на потенциални проблеми в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. Спазването на предвидените със Законопроекта изисквания ще бъде контролирано от Комисията за финансов надзор, чиито правомощия са развити с него. Направени са промени и в Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с професионалната тайна, като съобразно Директивата се дава възможност за разкриване на такава на Европейския парламент при осъществяване на неговото право на разследване. В предварителна оценка на въздействието на предлагания законопроект е записано, че чрез въвеждането на Директивата ще се постигне: - подобряване на възможностите за трансгранично предлагане на услугите на институциите за професионално пенсионно осигуряване посредством даване на възможност за прехвърляне на професионална схема или част от нея за управление на институциите за професионално пенсионно осигуряване в друга държава членка; - повишаване изискванията към дейността на институциите за професионално пенсионно осигуряване и повишаване на нивото на защита на осигурените лица и пенсионерите; - подобряване информираността на осигурените лица и пенсионерите, например чрез предоставяне на информация за прогнозния размер на пенсионните плащания; - усъвършенстване на надзора над институциите за професионално пенсионно осигуряване, например посредством въвеждане на възможност за осъществяване на стрес тестове. Към Законопроекта е приложена справка от Министерството на правосъдието, от която е видно, че съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ. Разглежданият законопроект е бил обсъден на 30 октомври 2018 г. от Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество и на 31 октомври 2018 г. от Националния съвет за тристранно сътрудничество. И двата органа са подкрепили с единодушие Законопроекта. В Комисията бяха получени становища на Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. В проведената дискусия взеха участие госпожа Даниела Петкова от името на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и в качеството си на изпълнителен директор на Пенсионноосигурително дружество „Доверие“, госпожа Диана Йорданова като представител Управление „Осигурителен надзор“ в Комисията за финансов надзор и заместник-министър Росица Велкова от името на вносителя на Законопроекта. Госпожа Петкова зададе следните въпроси: защо изискванията на Директивата се въвеждат за всички фондове, а не само за доброволния пенсионен фонд по професионални схеми; защо се правят „промени върху промените“, след като последните промени, приети през 2017 г., влизат в сила през ноември 2018 г.; защо липсва уредба на фазата на изплащане с този законопроект? На първия въпрос госпожа Росица Велкова отговори, че българските пенсионни фондове нямат самостоятелна правосубектност и задължително се създават и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Поради това някои от изискванията на Директивата са приложими на ниво пенсионноосигурително дружество, тъй като се отнасят до системата за управление на дружеството, а не на ниво фонд (това са общи изисквания към управлението, политиката за възнагражденията, ключови функции и изисквания към тях, собствена оценка на риска, възлагане на дейности на външни изпълнители). В резултат на това предвидените изменения засягат цялостната дейност на дружеството, което управлява както доброволни, така и задължителни пенсионни фондове. На ниво фонд са въведени само тези изисквания, които са приложими към самата пенсионна схема, като прехвърляне на професионална схема или част от нея, правилата за инвестиране и изискванията към информацията, която трябва да се предоставя на осигурените лица и пенсионерите. В случаите, в които изискванията могат да бъдат приложени на ниво фонд, се предлага те да бъдат въведени само за фондовете по професионални схеми. При подготовката на Законопроекта са взети предвид въведените през 2017 г. изисквания за системата на управление на пенсионноосигурителните дружества, както и специфичните особености на българския модел на допълнително пенсионно осигуряване. На втория въпрос беше отговорено, че измененията, предложени със Законопроекта, са свързани единствено с транспониране на Директивата и отчитат вече направените промени, които предстоят да влязат в сила. Срокът за съобразяване на дейността на поднадзорните лица с новите изисквания е съобразен със срока за привеждане в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет през 2017 г. На третия въпрос беше отговорено от госпожа Диана Йорданова, която заяви, че Директивата следва да се прилага от 13 януари 2019 г., вследствие на което Законопроектът трябва да бъде приет във възможно най-кратки срокове. Измененията, които се предлагат, не са свързани с частта „изплащане на пенсии“. В дискусията бяха обсъдени и въпросите, свързани със стрес тестовете, които ще провеждат пенсионноосигурителните дружества, както и дали ще бъдат повишени таксите на дружествата за провеждането им и за чия сметка ще бъдат извършваните разходи. Народните представители подкрепиха Законопроекта с разбирането, че с него се доразвиват изискванията към: системата за управление на пенсионноосигурителните дружества; осъществяването на ключовите функции по управление на риска, вътрешен одит и актюерска дейност, и по-конкретно актюерската функция; и собствената оценка на риска, която обхваща всички основни рискове в дейността на дружеството и управляваните от него фондове. Със Законопроекта се въвеждат по подходящ начин в българското законодателство изискванията на Директива 2016/2341, с което България изпълнява ангажиментите си като държава – членка на Европейския съюз. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване със 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г.“.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Без да се засяга основната цел за поддържане на ценовата стабилност, Българската народна банка подкрепя основните икономически политики на Европейския съюз, за да допринесе за постигането на неговите цели, както са посочени в чл. 3 от Договора за Европейския съюз.“

По § 2 има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 4 ал. 2 се изменя така: „(2) Българската народна банка не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова, професионална, търговска или друга правно защитена тайна за банките и за другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения, освен в случаите на обмен на информация в рамките на установеното тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ, L 287/63 от 29 октомври 2013 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 1024/2013.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 2 и 3 по вносител, които стават параграфи 3 и 4 по Доклада на Комисията.

Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 16 се правят следните допълнения: „1. В т. 15 след думата „банки“ се добавя „в условията на тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013“. 2. В т. 16 накрая се добавя „в условията на тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013“.“

Предложение на народния представител Менда Стоянова за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 20, ал. 3 изречение първо се изменя така: „Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, в условията на тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, съгласно определен в закона ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове.“

Параграфи от 4 до 7 включително по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 4 до 7, които стават съответно параграфи от 7 до 10 включително. По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 13. „§ 13. Създава се чл. 59а: „Чл. 59а. (1) Българската народна банка може да събира годишни такси за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране на поднадзорни лица. (2) Редът за определяне на размера и начина на събиране на таксите по ал. 1 се определят с наредба на Българската народна банка.“

По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 8, който става § 11: „§ 11. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в изречение първо думите „на Министерския съвет и на други органи и институции“ се заменят с „от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, от Министерския съвет или от правителствата на други държави – членки на Европейския съюз, както и от други органи и институции“ и в изречение второ след думата „институции” се добавя „по изречение първо“, а думите „дават указания“ се заменят с „оказват влияние“. 2. Създава се ал. 2: „(2) При установено тясно сътрудничество с ЕЦБ съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, ал.1 не се прилага по отношение на ЕЦБ, във връзка с изпълнение на задачите ѝ по същия регламент.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението за нов параграф. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 13. „§ 13. Създава се чл. 59а: „Чл. 59а. (1) Българската народна банка може да събира годишни такси за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране на поднадзорни лица. (2) Редът за определяне на размера и начина на събиране на таксите по ал. 1 се определят с наредба на Българската народна банка.“

По § 10 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 10, който става § 14: „§ 14. В допълнителните разпоредби се създават § 1в и 1г: „§ 1в. „Банкова тайна“ е информацията по чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции. § 1г. „Професионална тайна“ е информацията по чл. 63, ал. 1 от Закона за кредитните институции, чл. 158, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи и чл. 116 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.“

Предложение на народния представител Менда Стоянова: „Създава се подразделение „преходни и заключителни разпоредби“ с § 11, 12, 13, 14 и 15.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изменение в § 11. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изменение в § 13. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изменение в § 14. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ с параграфи 15 – 19: „Преходни и заключителни разпоредби.“ „§ 15. Разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 14а и на Глава единадесета „а“ от Закона за кредитните институции не се прилагат от датата на прекратяване на тясното сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 или от датата, на която дерогацията по отношение на Република България съгласно чл. 139 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се отменя в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. § 16. Българската народна банка издава: 1. наредбата по чл. 25, ал. 7 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон; 2. наредбата по чл. 59а, ал. 2 в срок до 31 октомври 2019 г.; 3. наредбите по чл. 11а, ал. 1, чл. 74, ал. 4 и § 1, т. 50 от Закона за кредитните институции в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. § 17. (1) Банките привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от влизането в сила на наредбите по § 16, т. 3. (2) В срока по ал. 1 банките представят в БНБ списък на лицата, заемащи ключови позиции. Към списъка се прилагат данни и документи, удостоверяващи пригодността на лицата за заемане на съответните длъжности. (3) Българската народна банка може да разпореди банката да освободи лице по ал. 2, ако прецени, че то не отговаря на изискванията по чл. 11а, ал. 1 от Закона за кредитните институции. § 18. (1) Във връзка с осъществяване от страна на ЕЦБ на оценките, необходими за участие в единния надзорен механизъм на Европейския съюз чрез установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, кредитните институции в Република България са длъжни да: 1. предоставят на ЕЦБ данни и документи, които тя изисква; 2. предоставят на ЕЦБ достъп до счетоводните регистри, копия или извлечения от тях; 3. осигуряват на ЕЦБ пълен пасивен достъп до счетоводните системи; 4. предоставят на ЕЦБ писмени или устни обяснения; 5. осигуряват предоставяне на ЕЦБ на изисквана информация по т. 1 – 3 или достъп до такава от трети лица, дали съгласие за това. (2) В рамките на извършваната оценка съгласно чл. 7, параграф 2, буква „б“, второ тире от Регламент (ЕС) № 1024/2013, кредитните институции, установени в Република България, предоставят възможност на ЕЦБ да извършва проверки на място в техните служебни помещения и в помещенията на други предприятия, включени в надзора на консолидирана основа. (3) Задълженията за кредитните институции, установени в Република България, се отнасят и за трети лица, на които ЕЦБ е възложила да извършват дейности, свързани с оценката съгласно чл. 7, параграф 2, буква „б“, второ тире от Регламент (ЕС) № 1024/2013, при спазване на изискванията за опазване на банковата и професионалната тайна.“ § 19. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10: а) в ал. 1 думите „един от тях“ се заменят с „едно от тях“; б) създава се ал. 7: „(7) Членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет трябва да притежават колективно достатъчно знания, умения и опит за осигуряване управлението на рисковете в дейността с оглед стабилното управление на банката.“ 2. Създава се чл. 10а: „Чл. 10а. (1) Най-малко един от членовете на надзорния съвет или от неизпълнителните членове на съвета на директорите на банка трябва да e независим. (2) Независим член на съвета може да бъде лице, което: 1. не е служител в банката или лице, заемащо длъжност съответстваща на висш ръководен персонал в дружество от група, която е обект на пруденциална консолидация по смисъла на Глава втора, Дял II, част първа от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително когато предприятието майка е със седалище в трета държава; 2. не притежава пряко или непряко квалифицирано дялово участие в банката; 3. не е член на управителния съвет или изпълнителен член в съвета на директорите в банката или в дружество от група, която е обект на пруденциална консолидация по смисъла на Глава втора, Дял II, част първа от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително когато предприятието майка е със седалище в трета държава, и не е заемал такава длъжност през последните пет години; 4. не е бил член на управителен орган на банката в продължение на повече от 12 последователни години; 5. няма съществени финансови или делови отношения с банката; 6. не получава значителни плащания или други облаги, извън възнаграждението за изпълняваните от него функции; 7. не е съпруг, роднина по права линия без ограничение или по съребрена до втора степен на член на управителния съвет или на изпълнителен член на съвета на директорите в банката или в дружество от група, която е обект на пруденциална консолидация по смисъла на Глава втора, Дял II, част първа от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително когато предприятието майка е със седалище в трета държава, и не се намира във фактическо съжителство с такова лице. (3) За значимите банки и банките, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, независимите членове по ал. 1 трябва да са не по-малко от една трета.“ 3. В чл. 11: а) в ал. 1, т. 2 думите „достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност“ се заменят с „достатъчни квалификация и професионален опит в банковия или финансовия сектор за изпълнение на съответните функции“; б) създава се нова ал. 4: „(4) Българската народна банка отказва да издаде одобрение по ал. 3, когато лицето не отговаря на изискванията по ал. 1 и 2 или ако не са представени необходимите данни и документи или представените съдържат непълна, противоречива или невярна информация.“; в) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6; г) досегашната ал. 6 се отменя. 4. Създава се чл. 11а: Чл. 11а. (1) Лицата, заемащи ключови позиции в банка, трябва да отговарят на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 3 – 8 и да притежават достатъчно знания, умения и опит за изпълнение на техните функции, съобразно критерии, определени с наредба. (2) Лицата, заемащи ключови позиции, са: 1. главният финансов директор и ръководителите на службите за вътрешен одит, за нормативно съответствие и за управление на риска, когато не са членове на управителния съвет (съвета на директорите) или на надзорния съвет; 2. управителите на клонове на банката в други държави; 3. други лица, които според банката имат значително влияние върху нейното управление. (3) Документите, с които се удостоверява спазването на изискванията по ал. 1, се определят с наредбата по ал. 1. (4) Българската народна банка извършва оценка за пригодността на лицата по ал. 2 с оглед съответствието с изискванията по ал. 1. (5) Банките уведомяват БНБ в 10-дневен срок от датата на назначаването относно всяко новоназначено лице по ал. 2 и прилагат документираната оценка, извършена от страна на банката по отношение на съответствието с изискванията по ал. 1. (6) Българската народна банка извършва оценката по ал. 4 в срок до 4 месеца от получаване на уведомлението. (7) В случай че до изтичане на срока по ал. 6 БНБ не отправи писмени възражения до банката относно назначението на съответното лице, се приема, че не са налице основания за отстраняването му. (8) В случай че в рамките на срока по ал. 6 БНБ отправи писмени възражения до банката срещу назначаването на лице по ал. 2, банката в едномесечен срок от получаването им предприема мерки във връзка с направените възражения или освобождава лицето от съответната длъжност, като уведомява БНБ за предприетите действия. В случай че БНБ не приеме предприетите от страна на банката мерки, банката трябва да освободи лицето по ал. 2 в едномесечен срок от уведомлението за това. (9) Алинеи 5 – 8 се прилагат и при повторна оценка, в случаите на извършени промени в обхвата на съответната длъжност или преназначаване на лица по ал. 2.“ 5. В чл. 64, ал. 1 се създава т. 14а: „14а. Европейската централна банка (ЕЦБ), когато тази информация е необходима за осъществяване на нейните задачи по Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (OB, L 287/63 от 29 октомври 2013 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 1024/2013.“ 6. В чл. 73: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Управителният орган на всяка банка приема и периодично актуализира в съответствие с най-добрите международно признати практики за корпоративно управление на банки политики, правила и процедури за организацията на банката, включващи най-малко: 1. управленската и организационната структура на банката с точно определени, прозрачни и последователни нива на отговорности; 2. правомощията и отговорностите на администраторите, включително разпределението на функциите на членовете в управителните и контролни органи на банката; 3. стратегията и плана за дейността на банката; 4. стратегиите и политиките за поемане, управление, наблюдение, контрол и редуциране на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена банката, включително рисковете, породени от макроикономическата среда, в която действа в съответната фаза на икономическия цикъл; 5. реда за изготвяне и обхвата на управленската информация; 6. организацията на оперативния контрол, включително правилата и процедурите по одобряване, изпълнение и отчитане на операциите; 7. рамката за вътрешен контрол, която включва независими служби за управление на риска, нормативно съответствие и вътрешен одит; 8. политиките за подбор и оценка на членовете на управителните и контролни органи на банката, за въвеждане в работата и обучението на членовете на управителните и контролни органи на банката и за насърчаване на многообразието на широк кръг качества и умения в тях; 9. политиката за предотвратяване конфликт на интереси; 10. политиката за възлагане на дейности на външни изпълнители; 11. системите за превенция срещу риска от изпирането на пари.“ б) създава се нова ал. 2: „(2) Политиките, правилата и процедурите по ал. 1 трябва да са всеобхватни и да съответстват на големината, естеството, мащаба и сложността на извършваната от банката дейност и на рисковете, на които тя е изложена, както и да осигуряват нейното разумно и ефективно управление.“; в) досегашните ал. 2 – 4 стават съответно 3 – 5; г) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думите „структура на банката“ се добавя „включително към политиките, правилата и процедурите по ал. 1“; д) досегашната ал. 6 става ал. 7. 7. В чл. 73в, ал. 1 изречение първо се изменя така: „Всяка значима банка създава комитет за подбор на кандидати за членове на управителните и контролните органи.“ 8. В чл. 74, ал. 4 след думата „създава“ се добавя „подходяща и ефективна“ и се създава изречение второ: „Минималните изисквания към процедурата се определят с наредба“. 9. В чл. 79: а) създава се нова ал. 3: „(3) При упражняване на макропруденциалния надзор по ал. 2 Българската народна банка: 1. събира информация за нуждите на макропруденциалния си мандат; 2. наблюдава, идентифицира и оценява въздействието на системни рискове върху кредитните институции и банковата система; 3. разработва и въвежда мерки, насочени към ограничаване на системни рискове по смисъла на чл. 458, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013; 4. разработва и въвежда мерки, насочени към ограничаване на системни рискове, свързани с акумулиране на прекомерен кредитен растеж. Мерките засягат кредитната дейност на банките и могат да включват: а) изисквания за съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението (LTV); б) изисквания за съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя (LTI); в) изисквания за съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя (DSTI); г) изисквания по отношение на максималния срок на договора за кредит; д) изисквания по отношение на начина за изплащане на кредита; е) други изисквания, свързани с предоставянето на кредит; 5. разработва и въвежда мерки, свързани с ограничаване на риска от концентрации към определени икономически сектори и отрасли; 6. разработва и въвежда допълнителни минимални ликвидни изисквания; 7. извършва други действия, които са необходими за постигането на целта в ал. 2.“; б) досегашните ал. 3 – 12 стават съответно ал. 4 – 13. 10. Създава се глава единадесета „а“ с членове 121б – 121д: „Глава единадесета „а“ – Тясно сътрудничество Чл. 121б.(1) Считано от датата, от която започва тясното сътрудничество съгласно решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество по чл. 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, БНБ спазва насоките и исканията, издадени от ЕЦБ и предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ по Регламент (ЕС) № 1024/2013, включително като издава необходимите административни актове. (2) По отношение на значимите поднадзорни лица или значими поднадзорни групи по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013, установени в Република България, БНБ издава индивидуални административни актове единствено при искане, издадено от ЕЦБ в изпълнение на задачите ѝ по упражняване на пруденциален надзор по чл. 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, и в пълно съответствие с него. (3) По отношение на по-малко значимите поднадзорни лица или по-малко значимите поднадзорни групи по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013, установени в Република България, в случаите по изпълнение на задачите на ЕЦБ по чл. 4, параграф 1, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) № 1024/2013, БНБ издава индивидуални административни актове единствено при искане, издадено от ЕЦБ, и в пълно съответствие с него, освен ако в Регламент (ЕС) № 1024/2013 или в правен акт на ЕЦБ не е предвидено друго. В случай на издадени от ЕЦБ искания, БНБ издава индивидуални административни актове по изпълнение на задачите по чл. 4, параграф 1, букви „б“, „г“ – „ж“ и „и“ от Регламент (ЕС) № 1024/2013 в пълно съответствие с тях. (4) По отношение на изпълнение на задачите по чл. 5 от Регламент (ЕС) № Ю24/2013 БНБ прилага издадените от ЕЦБ искания за прилагането на по-високи изисквания за капиталови буфери или за прилагането на по-строги мерки, имащи за цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове на равнището на кредитните институции, в случаите, когато ЕЦБ прецени, че такива по-високи изисквания или по-строги мерки са необходими. Чл. 121в. Българската народна банка уведомява своевременно ЕЦБ за издадените актове по чл. 1216. Чл. 121г. В случай на издадени от ЕЦБ искания за налагане на имуществени санкции или глоби в рамките на установеното тясно сътрудничество се прилагат разпоредбите на глава петнадесета. Чл. 121д. За целите на обмена на информация по чл. 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 БНБ предоставя на ЕЦБ цялата информация, необходима за изпълнение на задачите на ЕЦБ по същия регламент, включително такава, която съставлява банкова и професионална тайна.“ 11. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 50 и 51: „50. „Значима банка“ е банка, определена от БНБ като значима предвид нейната големина и вътрешна организация, както и с оглед естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея дейност. Условията и редът за определяне на банка като значима се определят с наредба. 51. „Главен финансов директор“ е лицето, което носи отговорност за дейностите по управление на финансовите ресурси, за финансовото планиране и финансовата отчетност.“

Има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на параграфи 20 и 21. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 20 и 21: „§ 20. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. …) в чл. 38, т. 8 думите „чл. 73, ал. 6“ се заменят с „чл. 73, ал. 7“. § 21. В Закона за ипотечните облигации (обн., ДВ., бр. ...) в § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби думите „чл. 73, ал. 4“ се заменят с „чл. 73, ал. 5“.“

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура за допуск на госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и господин Валентин Бонев – началник-отдел в дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ в Министерството на финансите.

Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г. На заседание, проведено на 6 декември 2018 г, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър, и Стефан Белчев – директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор се цели усъвършенстване на законодателството в сферата на финансовото управление и контрол в публичния сектор и прецизиране на разпоредби на закона с цел отстраняване на неясноти и премахване на неприложими и дублирани текстове. Предлага се промяна в чл. 2 от Закона, като в обхвата му се включват търговските дружества, включително лечебните заведения с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала, както и търговските дружества, чиито капитал е изцяло тяхна собственост. Предлага се към общите цели на контрола, изложени в чл. 5 от Закона, да се добави предотвратяване и разкриване на измами и нередности, както и предприемане на последващи действия. Прецизира се чл. 7 от Закона относно управленската отговорност на ръководителите на организациите в публичния сектор с оглед избягване на преповтаряне на разпоредби, които са развити в отделните елементи на системата за вътрешен контрол. Допълва се разпоредбата на чл. 8 от Закона относно предоставянето на информация на министъра на финансите за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол. Прецизира се уредбата на контролните дейности. Предлага се редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност да се определят от ръководителите на организациите, въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите. Въвежда се дефиниция за предварителен контрол за законосъобразност, която включва и възможните субекти, извършващи този вид контрол. Предлага се като задължителна контролна дейност да се извършват „последващи оценки на изпълнението“, насочени към откриване на възможни грешки и нередности на приключил процес, договор или стопанска операция. Предвижда се ръководителите на организации да осигурят въвеждането и прилагането на процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори, който е важен за точното им изпълнение, особено при ангажименти с по-дълъг срок на изпълнение. Относно мониторинга на финансовото управление и контрол се предвижда своевременно да се предоставя информация за установени слабости и пропуски пред лицата, отговорни за предприемане на коригиращи действия. Предлага се разширяване обхвата на организациите от публичния сектор, в които се извършва системно наблюдение от министъра на финансите по прилагането на Закона и издадените въз основа на него актове. Отменя се Глава четвърта „а“ „Превантивен финансов контрол“, тъй като функцията по превантивен финансов контрол се дублира с идентични функции в организациите от публичния сектор и механизмът чрез назначаване на финансови квестори не е прилаган повече от 8 години в нито една от организациите в обхвата на Закона. В Заключителните разпоредби към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол се предлагат изменения в Закона за вътрешния одит в публичния сектор: Прецизира се разпоредбата за създаване на одитни комитети в организациите, в които има изградено звено за вътрешен одит, като се допълва, че тя не се отнася за предприятия от обществен интерес по смисъла на Закона за счетоводството, с цел избягване на колизия с относимите разпоредби в Закона за независимия финансов одит. Допълват се функциите на Одитния комитет, който следва да разглежда и да приема с решение и Доклада за състоянието на системите за финансово управление и контрол. Разширява се обхватът на организациите от публичния сектор, в които се извършва системно наблюдение от министъра на финансите по прилагането на Закона за вътрешния одит в публичния сектор и издадените въз основа на него актове. С предложения законопроект се цели оптимизиране на вътрешния контрол и повишаване на ефективността при разходване на публичните средства в организациите от публичния сектор в съответствие с добрите практики в тази област на другите държави – членки на Европейския съюз, и не се налага необходимост от осигуряване на допълнителни финансови и други средства. След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на Комисията изразиха принципна подкрепа за него. Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г.“

Благодаря, господин Председател. Има още 15 минути до края на работния ден. Загубихме вече няколко минути, защото сега ще влезем отново в процедура кой какво е свършил и не е свършил. Тук изцяло нашето задължение е да караме по това, което ни вменява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Преминахме към следващата точка от дневния ред, която сме гласували в началото на нашата работна седмица, в един момент, след намесата на Ваш колега, се оказа, че всъщност работното време е свършило. Не, не е свършило, господин Председател,…

…и ще преминем към следващата точка, както гласи и Правилникът. Благодаря Ви.

По начина на водене.

Господин Председател, аз не оспорвам Вашата преценка. Да, дълъг е Законопроектът, но Вие дадохте ход на точката. Дадохте думата, дори попитахте: кой от вносителите ще представи мотивите? След това направихте кратка консултация и прекратихте заседанието. Тук вече Правилникът е нарушен, господин Председател. (Шум и реплики от ДПС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, наистина има време до края, можем да продължим работата с представянето на мотивите. (Шум и реплики от ДПС.) Не променяме нищо, уважаеми колеги, можем да продължим. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Господин Адемов, моля Ви.

Можем да продължим с представянето на мотивите и с разглеждането на точката. Единственият въпрос, който трябваше да обсъдим, беше, че няма да ни стигне времето до 14,00 ч. за приключване на точката. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ДПС.)

Господин Председател, искаме процедура по начина на водене, защото…

…отново се върнахме на това, което трябваше да направим. Но преди това взривихме залата с едно решение, което беше продиктувано… Аз не виждам кое наложи 10 минути да се разправяме за това дали трябва да спазваме Правилника, или не трябва да го спазваме. Кое толкова Ви притесни, че трябваше да го гледаме? Ще гледаме и как ще гласувате, защото по това предложение за анкетна комисия са се подписали всички парламентарни групи. Какъв е спорът? Правя процедура за удължаване на работното време до приемане на Анкетната комисия. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Имам предложение.

По процедурата. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Летифов направи предложение и аз предлагам неговото предложение да бъде поставено на гласуване. Това според мен е най-обективното и предлагам да бъде спазен Правилникът. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, явно седмицата ще е тежка. Днес е 13-и, тринадесета точка от дневния ред, но все пак да Ви представя мотивите. В последните няколко месеца в серия журналистически разследвания както на чужди, така и на български журналисти бяха изнесени скандални данни за злоупотреба с власт и корупция на длъжностни лица и политици, които участват в производството на придобиване на българско гражданство. Нещо повече, стана ясно, че 114 издирвани от Интерпол лица са получили българско гражданство. Според френското издание „Нувел обсерватьор“ в България корумпирани представители на българската власт от високо ниво продават българско гражданство на хиляди чужденци, включително и престъпници. В публикацията е отбелязано, че поне един министър и един вицепремиер от националистите са замесени в продажбата на българско гражданство. Представяйки своя последен доклад пред Народното събрание през месец октомври 2017 г., Драгомир Димитров – директор на Държавна агенция „Разузнаване“, прави сериозно предупреждение, заявявайки: „Разпространяването на фалшиви български документи и скандалната подкупна схема за придобиване на българско гражданство са сериозна заплаха за националната сигурност на България.“ Той добавя още, че благодарение на корупцията в България, която стига до върховете на българското правителство, този трафик с гражданството е заплаха и за Европейския съюз. Съществува реален риск престъпници и лица, свързани с терористични мрежи, да се сдобият с българско гражданство. По информация на български медии адвокати и държавни служители срещу определена сума също участват в скандалната подкупна схема за придобиване на българско гражданство. Те оповестяват данни и за парадокси като например хора, подали молба за гражданство, които имат родители българи, са получили отказ. Цялата скандална подкупна схема за домогване до българско гражданство се осъществява с чадър от най-високо държавно ниво и високопоставени служители и най-малко един министър и един вицепремиер от националистическата партия са замесени в корупционната схема. Парламентарната група на ДПС смята, че е дълг на българския парламент да създаде временна анкетна комисия за проучване на всички данни и обстоятелства относно работата на специализираните държавни органи, които са пряко ангажирани с процедурите по издаване на българско гражданство. Темата е от голямо значение за националната сигурност на страната, за реализиране на стратегическата ни цел влизане в Шенген и не на последно място – петни се името на България пред Европейския съюз. Прилагаме проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, изнесени в чуждестранни и български медии относно злоупотреба с власт и корупция в процедурите по придобиване на българско гражданство от чуждестранни граждани. Благодаря Ви, колеги, за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви. „Проект! Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна анкетна комисия за проучване на всички данни и обстоятелства, изнесени в чуждестранни и български медии относно нарушение на процедурите, злоупотребата с власт и корупция при придобиване на българско гражданство от чужди граждани. 2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от три месеца и да представи доклад. 3. Комисията да се състои от 10 члена на паритетен принцип по двама народни представители от всяка парламентарна група. 4. Избира председател и един заместник-председател.“ Благодаря Ви.

Господин Председател, по начина на водене. Много моля, когато се предлагат проекти за решение, да се види кои са вносителите, защото беше дадена думата само на една част от тях. Като съвносители на този проект за решение не сме съгласни със становището, което беше представено, защото не сме подписали подобно нещо. Това, което ДПС прави, за пореден път е некоректно.

Смятаме, че е редно да се разследват всякакви такива неща. Не беше постъпено коректно и е хубаво да вземете отношение по въпроса.