3 февруари 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо ще направя процедура за допускане в залата на министър Трайчо Трайков, Явор Стоянов – главен юрисконсулт, и Любомир Петков – началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”. (Реплики от опозицията: „Не се гласува допускането на министри в залата”.)

„ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”,№ 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. На заседанието присъстваха госпожа Иванка Диловска – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, господин Иван Сачков – държавен експерт, и господин Явор Стоянов – юрисконсулт в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и посланик Петър Попчев от Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от госпожа Иванка Диловска. На 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция, е подписано споразумение между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. В него се включва задължение за държавите за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация. Газопроводът „Набуко” би осигурил достъпа на България и на Европейския съюз до значителните газови ресурси на Каспийския регион и Близкия Изток. Това е и основна възможност за диверсификацията на газовите доставки за нашата страна, както и създаването на конкурентни предимства на българския енергиен сектор. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от ,Министерския съвет на 29 декември 2009 г. На редовно заседание, проведено на 13 януари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Силната зависимост на българската енергетика от внос на първични енергийни ресурси е съществено предизвикателство, което би могло да се преодолее чрез разнообразяване на енергийните ресурси по техните видове, източници и доставчици. Диверсификацията на енергийните доставки би създало конкурентни предимства за българския енергиен пазар. Основна възможност за диверсификация на газовите доставки за българската страна е реализацията на приоритетния за Европейския съюз проект за газопровод „Набуко”, който би намалил зависимостта от руските доставки на природен газ. На 13 юли 2009 г. в Турция е подписано Споразумение между Република Австрия, Република Унгария, Румъния и Република Турция за сътрудничество в областта на транспортирането на природен газ през газотранспортната система „Набуко”. Споразумението включва задължение за държавите за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. Становището е прието на 13 януари 2010 г. с единодушие.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми министър! „На заседанието, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Иван Сачков – държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и Явор Стоянов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерство на външните работи – Петър Попчев – посланик, дирекция „Политически въпроси”. На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г. „Набуко” е един от приоритетните проекти в рамките на Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), тъй като предвижда свързване на централноевропейските пазари със страните-производителки от Черноморско-Каспийския регион и Централна Азия. Изграждането му ще осигури диверсификация на доставките на природен газ и ще повиши енергийната независимост на страни като България, които традиционно разчитат на един доставчик на природен газ. Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция е сключено на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция. То включва задължение за държавите за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация. Споразумението има за цел да установи правната рамка на сътрудничеството между споменатите участници за изграждане на проекта „Набуко”. В Споразумението и Анекса към него са определени процедурите за разпределение на капацитет, 50% резервиран капацитет за акционерите, освобождаване на неизползван капацитет и тарифната методика. Акционерите създават международно дружество с цел насърчаване сътрудничеството при разработване, финансиране, изграждане и функциониране на проекта „Набуко”. В проекта на Споразумение е предвидено международното дружество да учреди национални дружества, които да изпълняват проекта в съответната територия. По силата на Споразумението всяка държава, страна по него, сключва при взаимно договорени условия Споразумение за подкрепа на Проекта с Международно дружество „Набуко”, създадено на 24 юни 2004 г. със седалище Виена, Австрия) и със съответното Национално дружество „Набуко” (за България то е Български енергиен холдинг), като начин да се улесни финансирането от частния сектор и реализирането на Проекта „Набуко”. Според чл. 3, т. 3.2 от Споразумението, последното не задължава държавите, страни по него, да финансират Проекта „Набуко” или да поемат финансови задължения по отношение на Проекта. Освен описаните в Споразумението начини за финансиране на Проекта се предвижда и подкрепа от страна на Програмата за икономическо възстановяване на Европейския съюз в размер на 200 млн. евро, съгласно Приложението към Регламент ЕО№ 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката. По силата на Споразумението се създава Комитет „Набуко”, като всяка страна по Споразумението изпраща по един представител: Федерална Република Германия, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската комисия, както и Международното дружество „Набуко”. Комитетът осъществява надзорни функции по съблюдаването и прилагането на Споразумението, приема подробни правила, свързани с разрешаване на спорове и приема с консенсус процедурния правилник. Реализирането на Проекта „Набуко” е приоритетно в рамките на стремежа към Обща енергийна политика на Европейския съюз. Диверсификацията на енергийните доставки ще създаде конкуренция между основните енергийни доставчици, а оттам и намаляване на цената на първичните енергоресурси. Това би създало конкурентни предимства за българския енергиен сектор. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 15 гласа „за” да приеме на първо гласуване Проектът на Закон за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко” № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г. На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция. На заседанието присъстваха: Иванка Диловска – директор на Дирекция „Европейски политики, стратегии и проекти”, Иван Сачков – държавен експерт в Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, Явор Стоянов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”, представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и Петър Попчев – посланик в Дирекция „Политически въпроси” на Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от госпожа Диловска, която изтъкна, че Проектът „Набуко” е приоритетен за Европейския съюз, тъй като чрез него ще се диверсифицират доставките на природен газ за Европа и ще се осигури по-високо ниво на сигурност в областта на енергийните доставки и достъпа до значителни газови ресурси на Каспийския регион и Близкия Изток и съответно ще се намали зависимостта от руските доставки на природен газ за България и за Европейския съюз. Държавите – страни по споразумението и подписали го са Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция. То е насочено към създаване на благоприятни политически, регулаторни и законодателни условия, които да улеснят изпълнението на проекта. Проектът започва от южната и източната граница на Турция, преминава през петте държави по споразумението и завършва в Австрия, където ще има един газов център, наречен Баумгартен. Транспортният капацитет на „Набуко” е между 25 и 31 милиарда кубически метра газ годишно.Изтъкнато беше, че чл. 3 на Споразумението изисква дерогация на газовата директива, която действа в момента. Съгласно газовата директива, операторите на тръбите за природен газ могат единствено да пренасят газ, но не могат да се занимават с неговата покупка и продажба. Тоест има отделяне на дейностите по транспорт от дейностите по търговия. С оглед на сигурността, на транзитиращите държави се разрешава половината от количеството газ, което ще преминава през бъдещия тръбопровод „Набуко” да бъде разпределяно и продавано на териториите на транзитиращите държави. Това количество ще бъде около 15 милиарда кубични метра годишно. Друга важна особеност на проекта е създаването на хармонизирани тарифи, чрез които ще се транспортира природния газ, през петте държави, въпреки наличието на различни регулаторни национални режими. Проектът се характеризира и с наличието на международно дружество „Набуко”, в което участват като акционери всички транзитиращи държави. Освен тези пет транзитиращи държави, като акционер участва и немската компания RV. Привличането на RV като шести акционер е с цел финансова подкрепа на проекта. Държавите, които са страни по споразумението, не поемат никакви финансови ангажименти относно финансирането на проекта. Задълженията са свързани с благоприятни политически, регулаторни условия и подкрепа на местните компании, националните компании, които ще участват в изпълнението на проекта. Всяка държава – страна по споразумението полага всички усилия да предприеме разумно необходимите законодателни мерки, за да осъществи изпълнението на дейностите по проекта, но не и относно данъчния режим на дружествата на „Набуко”. Тоест няма задължения за някакви данъчни облекчения и бюджетни ангажименти. След ратифицирането на проекта от всички държави, страни по това споразумение, предстои да бъдат избрани местни представители, членове на така наречения Комитет по „Набуко”, които ще създават оперативно хармонизирани връзки между петте държави и ще стартират технологичните работи по изпълнението на проекта. По време на дискусията бяха зададени множество въпроси относно ангажиментите на Турция по споразумението, схемата на разпределението на газта, която ще остане за ползване от транзитиращите държави, както и кои държави са ратифицирали споразумението и други. На поставените въпроси подробни отговори дадоха представители на вносителите. Изтъкнато бе, че Турция е приела да следва изцяло европейското енергийно законодателство, отказала се е от претенцията си да бъде нетранзитна държава и се е съгласила с изискванията на Европейската енергийна харта. След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция.”

„ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко” № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г. На свое заседание, проведено на 14 януари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко” № 902-02-19, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Иван Сачков – държавен експерт в Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и господин Явор Стоянов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Иван Сачков. Българската енергетика е силно зависима от вноса на първични енергийни ресурси. Решение на проблема е разнообразяване на енергийните ресурси по техните видове, източници и доставчици с отчитане на регионалните и световни тенденции на енергийните пазари. Тази диверсификация на енергийните доставки ще създаде конкуренция между енергийните доставчици, което от своя страна води до намаляване цената на първичните енергоресурси. Възможност за диверсификация на газовите доставки за Република България е реализирането на приоритетния за Европейския съюз Проект на газопровод „Набуко”, който би осигурил на страната ни и на Европейския съюз достъп до значителните газови ресурси на Близкия Изток и Каспийския регион, което би намалило и зависимостта от доставките на природен газ от Русия. В подписаното на 13 юли 2009 г. в Турция Споразумение между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко” се включва задължение за държавите за пълна политическа подкрепа и за насърчаване, подкрепяне и улесняване мерките, необходими за реализацията на проекта, и свързаното с това транспортиране на природен газ в и през територите, а също и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в него. Очаква се след ратификацията на Споразумението Република България да поеме ангажиментите си по него. След проведената дискусия с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проект „Набуко” № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.” Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С оглед единодушието при обсъждането в комисиите, за които вече чухме и за което много се радвам, и основните факти, които бяха споделени, щастлив съм, че днес може да бъде извършена ратификацията на Споразумението. Към момента такава ратификация вече е извършена в Унгария, а в останалите страни тя е в напреднал етап. Радвам се, че България ще бъде втората страна. Това наистина е приоритетен проект за Европейския съюз. Очаква се първият етап да бъде въведен в експлоатация към края на 2015 г., вторият етап - 2017 г. и достигането на пълен капацитет - 2020 г., което вече ще бъде реална диверсификация и промяна на правилата в търговията с газ. Благодаря ви.

Госпожо председател, господин министър, колеги! Искам, първо, да благодаря на членовете на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, които единодушно гласуваха „за” тази ратификация. Това е един проект, който е изключително важен за България и отдавна чакаме да бъде придвижен. Радвам се, че в крайна сметка нещата отидоха точно в тази посока, защото България не може да разчита на един източник. Когато има такава едностранна зависимост, това създава неприятни ситуации. Миналата зима видяхме какво означава да бъде спряна газта. Трябва да бъдат търсени алтернативи. „Набуко” е много важна алтернатива за нас, за да можем да избираме. Това ще има ценови аспекти, а и аспекти по отношение на националната сигурност. Смятам, че този проект е изключително важен и за Четиридесет и първото Народно събрание, и за правителството, и за цялото общество, така че е много добър сигналът, който даваме от страна на парламента, за пълна подкрепа. Да се надяваме, че в немного далечното бъдеще той ще заработи и България ще бъде в по-добра ситуация, за да може да избира. Много е важно да можеш да избираш! (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Благодаря ви, колеги.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Взех думата, защото смятам, че ратификацията на Споразумението за реализацията на проекта „Набуко” действително изисква сериозна дискусия в българското Народно събрание, а не просто единодушно гласуване, въпреки че е радостно, че има толкова широка подкрепа за подписаното споразумение. Искам да кажа ясно, че Коалиция за България ще подкрепи ратификацията на Споразумението, защото то е израз на една последователна политика, която се провеждаше в последните години от българското правителство, за търсене на диверсификация и на източниците на доставки на природен газ, и на маршрутите на доставки на природен газ за България. Естествено е, че всяка страна търси възможности за диверсификация и от гледна точка на сигурността на доставките, и от гледна точка на възможните ценови параметри. В България дълги години се говореше за това, че е нужна диверсификация, но реалната политика в търсене на конкретни реални проекти започна в предишния мандат. Щастлив съм, че имах честта като министър-председател на 13 юли м. г. да подпиша това Споразумение, което е резултат от много работа, която беше извършена за тези четири години. Искам да припомня, че самата компания „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” беше създадена през есента на 2005 г., и както пред всеки голям инфраструктурен енергиен проект трябваше да преодолява много трудности и пречки. Трудностите винаги са свързани с два основни въпроса. Първо, гарантиране на достатъчно количество суровина, която да запълни бъдещата тръба. Второ, гарантиране на достатъчно потребление, за да може съответният проект да бъде икономически изгоден. Именно около тези два въпроса през последните години винаги вървеше един достатъчно тежък спор-дискусия – и на експертно, и на политическо ниво. Може ли проектът да бъде изгоден в икономически план, имайки предвид доста високата начална проектна цена – около 9 млрд. евро? Добре е Народното събрание да е наясно, че няма голям инфраструктурен проект, чиято сметка да не надхвърли първоначалните очаквания, защото беше казано ясно и в докладите, и в изказванията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, че пълният капацитет на проекта ще бъде постигнат към 2020 г. Дотогава много неща ще се променят в света, в това число и от гледна точка на цените, които ще бъдат за строителство, за изграждане на този проект. През всички тези години България отстояваше необходимостта от реализацията на проекта. Винаги сме подчертавали, че е важна политическата воля на Европейския съюз, на страните, които участват в компанията, на всички, които са заинтересовани от реална диверсификация. Радвам се, че този подход надделя. В противен случай ако се чакаше гарантираното производство на тези 25-31 млрд. куб. м газ годишно за потребителите със сигурност нямаше да се случи това споразумение, защото и днес производството, което е налице в Каспийския регион, да не говорим за достигането на тези количества до тръбата „Набуко”, е значително по-малко от това, което се предвижда. Винаги ясно съм подчертавал тази позиция за значението на политическата воля и на Европейския съвет, където 2007 г. започна реална дискусия за обща политика на Европейския съюз в областта на енергетиката и на международни конференции, свързани с „Набуко”. Радвам се, че този подход надделя. Сега се намираме вече в една важна фаза на реализацията на този проект. Искам да подчертая, че ускоряването на работата беше подпомогнато от едно лошо събитие, което нашата страна трябваше да преживее. Имам предвид спирането на доставки от Русия през Украйна в началото на 2009 г., което създаде изключително много затруднения и за икономиката, и за гражданите на България. Винаги съм настоявал за важността на реализацията на „Набуко” и на европейски нива, и в разговори с председателя на Европейската комисия, и с колеги министър-председатели. Трябва да сме наясно обаче, че, първо, докато се реализира „Набуко” България трябва да гарантира доставките, които получава от Руската федерация. Също така трябва да сме наясно, че в наш интерес е наред с реализацията „Набуко” да направим възможното да се реализира и проектът „Южен поток”, защото колкото повече такива международни мегапроекти, които имат значение и за производителите, и за потребителите на газ и други суровини минат през територията на България, толкова по-важен енергиен фактор в Европа ще бъде нашата страна. Затова призовавам правителството да продължи работата не само по „Набуко”, но и по „Южен поток”, за да могат да бъдат реализирани и двата проекта през територията на България. Българското правителство да отстоява гарантираните доставки и гарантирания транзит на газ през територията на България до 2030 г., през тръбите на „Булгаргаз”, което е залегнало в споразумението между България, Русия и „Газпром”. Това е, което винаги сме отстоявали и в разговорите по „Южен поток”, за да не се получи заместване на газа, който ще се транзитира през „Южен поток” с този, който Русия трябва да транзитира през националните тръби на „Булгаргаз” и да плаща такси на България. Искам да пожелая на правителството много усилена работа и успех в по-нататъшните стъпки! Трябва да сме наясно, че работата никак не е приключила. Надявам се, че работата по този и по другите проекти ще приземи подхода на новото правителство, защото ще се сблъска с немалко трудности, които ще трябва да се преодоляват в реализацията на национални проекти с дългосрочно значение за България, като „Набуко”. Можете да разчитате на конструктивното отношение на Коалиция за България и на Българската социалистическа партия. На финала искам да обърна внимание върху още един аспект на диверсификацията, освен диверсификацията на източници. Трябва да знаем, че „Набуко” няма да реши всички проблеми на България, защото само 15 млрд. куб.м от транзитирания газ ще се разпределят между страните, през чиято територия минава. Това означава, че за България количеството ще бъде около 2 2,5 млрд. куб. м годишно. Това не може да покрие нарастващите в годините нужди на българската икономика и на българските потребители. Следователно това няма да реши всички проблеми. Пак повтарям, трябва да се гарантират доставките и от Русия! Призовавам правителството да работи още по усилено по възможностите за доставка и на втечнен газ! През изминалите години водихме интензивни разговори с Гърция и с Турция за изграждане на терминал за втечнен газ или в Мраморно море – в случая с Турция, или в северната част на Гърция. Призовавам тази работа и тези усилия да продължат на двустранна основа. Последно, действително е важно – това е обща позиция на Европейския съюз – да се засилят междусистемните връзки в рамките на Европейския съюз. България извоюва след кризата от месец януари миналата година възможности и финансиране от Европейската комисия за връзка между Гърция и България. Това може значително да ни облекчи и подготви за условия на криза. Призовавам правителството да ускори конкретната проектна работа, за да може това да се превърне във факт и да бъдем по сигурни от гледна точка на доставките на газ за нашата страна. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Радостно е, че днес имаме рядък случай на консенсус, както е гласуван в комисиите, изглежда е гласуван и в пленарната зала – с „да”. Смятам, че ще бъде добре този рядък случай да се повтаря и по други въпроси с важно национално значение. Тук сме пред решение, което е точно от този тип – въпроси от изключително важно национално значение. Когато говорим за този тръбопровод, по който постигаме съгласие, мисля, че трябва да имаме съгласие и по другите енергийни въпроси, които касаят България и са на дневен ред. По тях много често имаме различия. Много странно защо имаме различия по тези въпроси, след като са от същия тип, от същия характер и носят същите дивиденти на България, каквито този тръбопровод?! Разбирате, че имам предвид другите важни енергийни въпроси, по някои от които има разнобой и странно защо, от политически сили има становища против. Ако разчитаме само на този тръбопровод, който се надявам да стане факт в посочените срокове, отново ще се нуждаем от диверсификация. Тогава ще бъдем зависими само от този тръбопровод, който още не е запълнен като обеми газ, който ще се подава, идващ от страни на твърде голяма нестабилност там, където е началото му. Могат да възникнат проблеми, както възникнаха миналата зима, спомняте си колко драматични бяха те. Приели сме да участваме в „Южен поток”. Това всъщност решава въпроса за диверсификацията по отношение на очакваните доставки от газ по тръбопровода, който обсъждаме в момента – тръбопровода „Набуко”. Няма как да бъдем сигурни относно доставките, ако разчитаме само на един тръбопровод от една страна. Затова нека по начина, по който приемаме решенията си относно „Набуко” – със същата категоричност, единодушие и консенсус, да приемем и другите енергийни проекти, например „Южен поток”, и други изключително важно енергийни проекти, по които явно има колебание, има сили, които работят – АЕЦ „Белене”, „Атака” много пъти е изказвала своето становище, че всеки един от тези енергийни проекти има своето значение, с други думи колкото повече тръби минават през България, толкова по добре. Всеки строящ се тръбопровод означава работни места, по време на самото строителство означава инвестиции във връзка с това строителство, означава диверсификация. Със същата сериозност трябва да приемем и тръбопровода „Южен поток”, за който вече е взето решение и в който ние сме включени по определен начин, включително и възможността за доставки на втечнен газ. „Атака” много пъти е изказвала своето становище „против” един енергиен проект, но не по други, а само по екологични причини – става въпрос за тръбопровода „Бургас Александруполис”, където нещата са екологично опасни за природата. Ние също ще гласуваме „за” този проект и тръбопровод. Призоваваме и в бъдеще да се обединяваме по начина, по който ще го направим днес, относно всички енергийни проекти на територията на страната.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал само да обърна внимание върху следното. Новото българско правителство наистина активизира усилията си по осигуряването на реална диверсификация. В този смисъл господин Станишев в изказването си чука на отворена врата или проповядва на проповедника. Въпросът не е какво правим сега, а защо го правим чак сега. Какво правим сега е ясно. Ние защитихме проектите за интерконекторите в Брюксел, подписахме Меморандума за терминалите за втечнен газ в Турция, преговаряме за „Южен поток”, който, апропо, ще струва два пъти повече от „Набуко”, но наистина е добре да го има. Добре е, че България, която беше единствената страна в Европейския съюз с доставки само от едно място и само по един маршрут, накрая ще има реална алтернатива.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Депутатите от Парламентарната група на Синята коалиция категорично ще подкрепят предложения Законопроект за ратификация на многостранното споразумение за построяване на газопровода „Набуко”. Преди година и половина Народното събрание се занима с една друга ратификация – на Споразумение между България и Руската федерация относно строителството на „Южен поток”. Преди малко в изказването на председателя на БСП господин Станишев отново се прокраднаха нотки на равнопоставяне между двата газопровода. Това ме задължава да заявя, че има много съществени разлики, които хора, които искат да защитят националния интерес, трябва да оценят и отчетат. Преди всичко газопроводът „Набуко” дава реална диверсификация на доставките на природен газ за България. Реална диверсификация по отношение на източниците и доставчиците – не по отношение на маршрутите, защото ако се случи силно изостряне на отношенията между Русия и страните от Европейския съюз, когато Руската федерация е единственият доставчик, без съмнение ще спрат всичките газопроводи, които идват от тази страна. В това отношение газопроводът „Набуко” дава наистина реална диверсификация. Когато господин Станишев говори, че неговото правителство е направило много за диверсификацията, аз все пак искам да кажа: господин Станишев, вие започнахте тази работа непосредствено след онези 16 мрачни за България дни, когато природният газ престана да постъпва от Руската федерация и България се оказа единствената страна в Европейския съюз, към която нямаше алтернативни доставки на природен газ. Едва след това започнаха действия, свързани с бъдещо построяване на интерконекторните връзки с Румъния и Турция. Много се радвам, че само преди седмица - при посещението на правителствена делегация в Турция - беше решено създаване на интерконекторна връзка с Турция, която може би ще бъде част от бъдещия газопровод „Набуко”, така както е замислено. Второто различие на „Набуко” по отношение на „Южен поток” е, че докато „Южен поток” не е свързан с програмата на Европейския съюз, „Набуко” е приоритетен проект на Европейския съюз за реализиране на програмата ТЕN-Е, тоест изграждането на трансевропейските енергийни мрежи. В тази връзка Европейският съюз и към момента осигурява финансова подкрепа за реализирането на „Набуко”. Третото, което е важно, е свързано с финансирането. Господин Станишев каза, че този проект е много скъп – 9 милиарда евро. Аз питам: да не би да считате, че „Южен поток”, господин Станишев, който към момента се изчислява на 26 милиарда евро, е евтин? Три пъти по-скъп! В това отношение финансирането на проекта „Набуко” е много по-възможно, отколкото финансирането на „Южен поток”. Нещо повече, двете най-големи международни финансови институции – Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, както, разбира се, по естествен път и Европейската инвестиционна банка като банка на Европейския съюз, вече са обещали финансово участие и възможност да поемат до 50% от финансирането на строителството на газопровода „Набуко”. Друго, което е изключително важно, което се премълчава и не се изтъква, е, че газопроводът „Набуко” е единственият в момента газопровод, който може да мине през България, който има реверсивен режим на действие, което означава, че възникнали проблеми от страната доставчик ще бъдат решени чрез доставка в обратното направление, тоест от Baumgarten край Виена през Унгария, Румъния до България. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Това дава възможност българската държава да има гарантирани източници на природен газ както от източно, така и от западно направление. Другото особено важно е, че докато ние подписвахме двустранно споразумение за „Южен поток”, тук проектът „Набуко” дава ярък пример за международно сътрудничество. Подписа се многостранно споразумение, предвидено е всяка от петте страни – учредителки на „Набуко”, както, разбира се, и Федерална република Германия чрез RWE при желание да притежават по равни дялове от 16,6%. Забележете, решенията се вземат именно от тази многостранна компания, като се създадат, разбира се, национални компании, каквато ще бъде Българската национална компания „Набуко”. Преди да завърша, искам все пак да кажа нещо, което също не прозвуча в изказването на господин Станишев. Президентът на България Георги Първанов при едно от посещенията си беше в Азербайджан и договори 1 млрд. куб. м природен газ. Още тогава Синята коалиция запита президента: а как ще бъде доставен този 1 милиард кубически метра природен газ? Може би по руската газопреносна система? Е, да, но когато министър Петър Димитров миналата година повдигна въпроса пред руската страна: може ли това да се осъществи, отговорът беше отрицателен. Отрицателен, защото по руската газопреносна система може да тече само газ, който Руската федерация счита, че принадлежи на „Газпром”. Ето, чрез газопровода „Набуко” България ще има южното направление, през което могат да бъдат доставени договорените количества природен газ! И накрая - ние, като членове на Европейския съюз, трябва ясно да заявим, че газопроводът „Набуко” се изгражда от страни, до една подписали Европейската енергийна харта. Европейската енергийна харта в този си аспект гласи, че всички доставчици са равнопоставени, ако искат да използват тръбата на газопровода „Набуко”. От другата страна, Русия не е подписала Европейската енергийна харта и категорично заявява доставки на каквото и да е количество газ от други източници – освен ако самата Русия чрез „Газпром” не е изкупила тези количества, за да ги препродава на България и на другите страни от Европейския съюз. Уважаеми колеги, апелирам да подкрепите предложеното за ратификация Споразумение и се надявам газопроводът „Набуко” да стане реалност в близките няколко години. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз си признавам: струваше ми се, че днес няма нужда от толкова много говорене, тъй като има една ключова дума – това е „единомислие” на българската, хайде да не я наричам политическа класа, но на българския политически елит. Важни са такива моменти. В българския парламент това се случва рядко. От тази гледна точка си мислех, че ще минем с ръкопляскания този въпрос и ще вървим напред. За съжаление, това, което направи господин Иванов, внесе малко катран в картината, а и министър Трайков каза някои неща, които най-вероятно не могат да бъдат отминати. Действително това споразумение е изключително важно за реализацията на „Набуко”. Важно е, тъй като Унгария прави опити да подготви едно споразумение и то евентуално да бъде подписано в Унгария. В Австрия имаше подобни опити. Не се случи. Не се случи поради една проста причина – възловият участник в проекта „Набуко” – Турция, не се отзова на подписването на такова споразумение. Без Турция разбирате, че няма „Набуко”. И от тази гледна точка подписването на това споразумение, още повече в Турция, беше огромен успех преди всичко за Европейския съюз, тъй като газа, който трябва да минава по „Набуко”, ще отива в Европейския съюз. Турция имаше една своеобразна позиция. Тя е в интерес на Турция. Турция отстояваше тезата, че е добре – и тя го практикуваше, газта, която влиза на входа на Турция, Турция да си я плаща, тя да става турска собственост, а на изхода от Турция да и я плащат по каквито цени договори. По такъв начин Турция много просто се превръща в страна-производител на газ, образно казано, и получава много важна стратегическа позиция. Естествено е, че Европейският съюз не е съгласен с такава позиция и оттам вървяха големите проблеми по „Набуко”. И от тази гледна точка подписването на 13 юли беше огромна крачка напред, тъй като проектът получи политическа подкрепа от всички държави членки. Всички сме на едно и също мнение, че този проект осигурява диверсификация преди всичко на източник, втори път на трасе и трети път, което е много важно, това е диверсификация на цени, тъй като не може на пазара да имаш само руски домати и да очакваш, че цената ще варира нагоре или надолу. Имаше монопол и от тази гледна точка „Газпром” като монополист определя цените на газа на голяма част от европейския пазар. Затова от тази гледна точка няма никакви съмнения, че това е важна диверсификация, че това е изключително важно за България. В същото време има още няколко момента, освен политическата подкрепа, която се оказва на „Набуко” и което е особено важно – осигуряват се благоприятни условия за реализацията на „Набуко”. Според европейските правила не би могло този газ, който ще минава по „Набуко”, да се ползва с предимство от държавите, които участват в проекта. От тази гледна точка се дава приоритет на проекта и се дава право на компаниите, които участват в този проект половината от газа, който ще минава по „Набуко” да остава в тези компании и те да решават какво да правят с него. Това е добре за България. Вече беше казано - консумираме около 3,5 млрд. газ в момента, но България върви напред и ще върви напред. Вероятно ще скочим на 5,5-6. Тази газ трябва да се осигурява отнякъде и това е важен източник на газ. Господин Иванов пак навлезе в едни води, които не са сериозни. Господин Иванов, за транспортирането на газ от Азербайджан до България има по-лека рецепта и тя не се казва „Набуко”. И точно в тази посока се водиха разговори – по газопровода „ITGI” (Турция, Гърция, Италия), да направим връзката при Комотини и това, което ...

Да, но защо през Русия?

Никой не е обсъждал варианта за Русия!

Вие го заявихте! Заявихте го!

Господин Иванов, това че се търси откъде да мине газа, който се договаря, това е друг въпрос. Нормално е всяко правителство да търси решение, но това беше една от важните причини, поради която аз поне се срещах три пъти с турския министър на енергетиката. Тук съм малко изненадан от това, което беше лансирано от последното посещение на министър Трайков и на премиера в Турция. Има неща, които ги договорихме преди повече от година, за които се бяхме разбрали, сега се превръщат в откритие. Ето там има представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, че ние направихме работна група преди повече от година. Шеф на българската част на работната група беше шефката на енергийния холдинг. И сега откриваме, че връщаме всичко на нулата. Отново правим работна група и ще започнем отникъде. От тази гледна точка другата ключова дума при подписването на това споразумение е „приемственост”. Не можем всеки път да казваме, че тръгваме от нулата, а забравяме всичко, което е направено. Беше изрично подчертано, че компанията „Набуко” беше регистрирана през 2005 г., господин Иванов, когато нямаше енергийна криза. През 2007 г. беше регистрирана дъщерната компания в България, тоест всички практически стъпки, които са направени в посока на „Набуко”, много се извинявам, но бяха направени от предходното правителство и не виждам нещо лошо в това. Сега тук обсъждаме огромния успех, че след 6 месеца и кусур, ние отиваме към ратификация. Ами, ако за ратификацията ни трябват 6 месеца, колко години ще ни трябват за строителството на този газопровод? И в момента не е ясно трасето в България, изобщо не обсъждаме варианта за изкупуването, за осигуряването на собствеността върху териториите, през които ще мине газопровода. Дали е готово националното споразумение за подкрепа на „Набуко”? Знаете, че след подписването на това интернационално споразумение трябва да има национално споразумение. Готово ли е? Има десетки практически стъпки, които трябва да бъдат реализирани преди да се случи „Набуко”. Искам две думи да кажа за основната заплаха, която е пред „Набуко” – това е заплахата да няма газ. И в тази посока, господин Иванов, ами че поне веднъж станете на крака пред това, което направи президента, това, което направи миналото правителство. (Шум и реплики.) Знаете колко визити бяха направени във всички държави в Каспийския регион. Бяха установени контакти с Египет, с Ирак, тоест всички тези контакти бяха с една-единствена цел – да се осигури газ за България. Сега втората стъпка от тази гледна точка – газта, която е осигурена, да стигне до България. И „Набуко” е една прекрасна възможност. От тази гледна точка аз пак ви призовавам да не я политизираме тази възможност. Пак се подхлъзнахте по идеята да сравнявате „Южен поток” с „Набуко”. Естествено, ако „Набуко” е добър, „Южен поток” е лош. Би могло да се кажат аргументи и в обратна посока. И аз се радвам на това, което каза представителя на „Атака”, тъй като това е важна позиция, това е част от управляващото мнозинство, че се подкрепя „Южен поток” и това е много важно за България. В „Южен поток” въпреки многото приказки, които се изприказваха, на българска територия собствеността е 50 на 50, а в „Набуко” как е собствеността, господин Иванов?

По цялата територия е 16,5. Това е собствеността, но сметнете и ще видите, че е повече!

По цялата територия това си е собственост на компанията „Набуко”, така че от тази гледна точка големи разлики има. В „Южен поток” България подписа първото споразумение с много голям труд, с, на практика, нощни преговори преди подписването на споразумението и Русия се задължи да се отиде към принципа „или подаваш газ, или плащаш”, тоест Русия се задължи да подава газ на „Южен поток”. Някой да има такова задължение по отношение на „Набуко”? Някой да е поел ангажимента, че ако за „Набуко” няма газ, след това ще има последствия? Няма да се спирам на всичко, което се каза, но искам да завърша с това: знаете, че дълго време основната подигравка спрямо „Набуко” беше, че „Набуко” за разлика от „Южен поток”, от „Северен поток”, не е газопровод, че „Набуко” е опера. След подписването на това споразумение в Турция, „Набуко” вече не е само опера. „Набуко” е един реалистичен проект – проект, който може да бъде реализиран, но „Набуко” все пак си остава проект за тръбопровод, за който няма гарантирани количества газ. И аз много се надявам, че след построяването на тръбите действително ще бъде гарантирано подаването на газ и „Набуко” няма да бъде само тръбопровод, няма да бъде само опера, а действително ще бъде газопровод, който ще покрива голяма част от потребностите на Европейския съюз и ще окаже решаващо влияние върху поведението на България, така че дайте като се опираме върху консенсуса, който се оформя, върху важността на това споразумение действително да го подкрепим и да не политизираме, и да не прокарваме разделителни линии там, където няма как да го разделиш! Това са интересите на България! И се радвам, че има такива поводи, при които този интерес изскача нагоре и дори слепите го виждат! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Преди всичко искам и за Вас, но и за колегите да уточня, че когато говорите, че през 2007 г. е подписано споразумение, което реално стартира по-нататъшните преговори за проекта „Набуко”, всъщност това споразумение е наследник на първото споразумение от 1998 г. за строителството на трансевропейски газопровод от южно направление. Има между другото протоколи в Министерския съвет от 2000 г., които са запазили съвсем ясно позицията на България за бъдещото строителство. На второ място, когато казвате за съществения принос на правителството на Сергей Станишев за разнообразяването на газовите доставки, все пак кажете кое беше реализирано от всичко това, което Вие казахте, че е стартирало? Защото истината е, че този голям шлем, за който говореше на 18 януари 2008 г. президентът Георги Първанов, същото казваше и министър-председателят Сергей Станишев, получи реално отражение точно година по-късно, когато от 6 януари 2009 г. България нямаше природен газ в продължение на 16 дни. Това, което след това беше направено, аз го отчитам и заявих, че то трябва да бъде продължено. Надявам се, че както Димитровград – Комотини, така и Русе – Гюргево ще бъдат реализирани. Дори румънският министър на енергетиката заяви, че Русе - Гюргево ще бъде реализирано още до късната есен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само секунда. Тъй като се каза нещо по повод изказването на министър Трайков, да ви кажа, че това, което е подписано там, е така нареченият интерконектор, който ще бъде връзката между България и Турция при газопровода „Набуко”. Вие сте водили разговори единствено за реверс на съществуващата тръба, по която се доставя газ на Турция от българското направление, така че вие в случая не сте точни.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Иванов, аз съм малко изненадан, тъй като споразумението не е подписано 2007 г. Две хиляди и седма година е регистриран филиал на „Набуко” в България, споразумението е подписано на 13 юли 2009 г. От Вас не съм очаквал, че няма да бъдете коректен. Това, че е имало движение в тази посока по времето на правителството на Иван Костов, няма лошо. Аз казах, че другата ключова дума в големите проекти е „приемственост”. Да сте чули някой да хули в това отношение, че нищо не е правено? Макар че аз след малко ще напомня по отношение на втория Ви въпрос, тъй като е много интересен. Кое беше реализирано? Ами, господин Иванов, по време на кризата, по време на газовата криза през 2009 г. ние направихме връзката с Гърция реверсивна и се договорихме връзката с Турция също да я ползваме като реверсивна. Слава Богу, кризата свърши и с Турция не го ползвахме, но от Гърция внесохме газ. От тази гледна точка знаете, че благодарение усилията на предишното правителство (реплика от народния представител Иван Иванов) се кандидатства за финансиране на връзките с Гърция и с Румъния от Европейския съюз. Ние започнахме този процес и ресурсът беше отделен тогава, а не сега. Питате какво е реализирано през този период? Мога да Ви напомня, и ще го направя саркастично: беше реализиран „Син поток”, господин Иванов, по време на вашето управление. Заради вашето късогледство, тъй като казахте, че Русия не може да направи газопровод под Черно море, Русия го направи и заобиколи България. Така че дайте, тогава ако не сме имали очила, да се поучим от собствения си опит и повече да не го правим! Господин Иванов, едно съвсем атрактивно изказване. „Набуко” ще е реверсивен. Предполагам, че от Баумгартен ще подаваме газ за Азербайджан и за Ирак. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Все пак говорете сериозно. Има нещо много важно – на 13 юли 2009 г. премиерът на Турция каза нещо, което трябва да чуем и да внимаваме. Той изрично каза, че това е тръбопровод и ако няма газ от другаде, ще закачи „Син поток”, за да транзитира газ през „Набуко”, така че няма в прагматичната политика догматици. Има практици, които изхождат от интересите на държавите си и ги реализират. Дано и ние да сме такива!

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Можех да се обърна и към министъра, но него вече го няма.

Уважаеми колеги, наистина ратификациите в народните събрания са рутинна дейност. В повечето случаи председателите на комисиите четат докладите, след това излиза друг народен представител, предлага да се гледа на второ четене и по този начин минават ратификациите, но днес явно за първи път Народното събрание ще гласува една ратификация след солидни дебати. Това е ратификация, която според мен е в интерес на България, затова може би дебатите са ожесточени. Ще се наложи да припомним за определени послания, които изпращат нашите премиери – бивши и настоящи, за да уеднаквим и все пак да знаем кой по какъв начин – с убеждение или без убеждение, или за личен интерес, или в интерес на държавата, ще натисне днес, ще остави пръстовите си отпечатъци върху това споразумение. Уважаеми колеги, няма как да не кажем, че това споразумение е дългоочаквано. Това споразумение е труд на много правителства през последните години от 2002 г., включително и до тази година. Това е споразумение за въвеждане в експлоатация на един европейски проект, както се чу преди малко, не за операта от Верди. Уважаеми колеги, диверсификацията е най-желаната и най-очакваната дума и онова, което най-много очаква България през последните години за доставка на енергийните суровини. Тук, от тази трибуна, явно много хора изказваха желанието си най-после диверсификацията, която е необходима за България, да се случи. Имаше период от време, когато можеше да се случи, ако предишното правителство на господин Костов беше взело най-правилното решение и мислеше в интерес на държавата, когато за първи път България имаше възможност да диверсифицира поне пътищата за доставка на енергийните суровини. Тогава представителите на онова правителство, включително министър-председателят Иван Костов, от тази трибуна ни убеждаваха, че няма как да се случи „Син поток”, защото, представете си, полагането на тръбата по дъното на Черно море ще наруши спокойствието на попчетата и на сафридите. Затова днес накарахме нашия министър-председател да направи всичко възможно в Турция, да обещае, че ще подкрепи исканията и желанията на Турция за доставка на газ през тръбопровода „Набуко”. Същевременно съм провокиран да помоля колегите народни представители на Бойко Борисов да гласуват може би за пръв път против личното мнение на министър-председателя, което той изрази в Германия. Той каза там, че Проектът „Набуко” няма как да стане. Озадачи ме след това, когато пое ангажименти в Турция, че ще работи усилено за осъществяването на Проекта „Набуко”. (Реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, може би днес трябва за пръв път да гласувате против премиера си – за интересите на Република България, защото „Набуко” е необходим проект. Не е далеч времето – януари 2009 г., когато България остана без доставки на газ. Тогава за пръв път се сетихме, че освен пътищата трябва да диверсифицираме и източниците за доставка на газ. Затова Движението за права и свободи има и много други аргументи, въз основа на които ще подкрепи споразумението и ще го ратифицираме с гласуване „за”. Моля и вие да постъпите по същия начин. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! При всички различия, които бяха демонстрирани тук, се очертава пълен консенсус, с който ще бъде подкрепен предложеният проект за решение. Въпреки това се водят остри дискусии. Това ме кара да мисля, че направените изказвания в случая говорят повече за тези, които ги правят, отколкото за това, което е обект на разсъжденията. Ще въведа един въпрос, който в случая нито присъства, нито на пръв поглед е уместен. За какво става дума? Какво е предмет на ратификацията? Каква е същността на споразумението? Споразумението е за политическа подкрепа и поемане на задължението за насърчаване, подкрепяне и улесняване на мерките, необходими за реализиране на проекта. Принципният въпрос е на нивото на политически проекти, преди да е конструиран субектът, който ще реализира инвестиционните намерения - трябва ли на този етап да има оценка за въздействието върху околната среда на този проект? Никой в досегашния дебат не повдигна и не постави този въпрос. Пред мен обаче са обемисти стенограми от предишни заседания на парламента, и то не така безпроблемни, както уважаваният колега преди мен говори, а заседания, които са прекъсвани, които са продължавани, които са предавани по телевизията поради драмата на различията. Става дума за обсъждането на подобни проекти. Тогава хора, които сега са от страната на мнозинството-вносител, са поставяли принципния въпрос, че според българското законодателство на този най-ранен етап на ратифициране на международно споразумение, на поемане на ангажименти, че страната ще даде въпросната политическа подкрепа и ще насърчава всички останали действия и етапи на реализирането на проекта, трябва да е предшествано от ОВОС. И тогава, когато се поемаха ангажименти - съизмерими със значението и мащаба на този проект, позицията на Коалиция за България и парламентарните формации, доминирани от Българската социалистическа партия, нашата позиция е била, че това не е необходимо и че българското законодателство на този ранен етап не изисква и не регламентира наличието на такъв момент. Няма да чета стенограмите, но нека да ги прегледат хора, които излизаха тук - да видят как не са давали мандат на правителство за единия, втория и третия проект на предишни правителства да подписват и на парламента да ратифицира, защото го няма този ОВОС. Завършвам с думите: можеш да защитаваш различни позиции с другия, отсрещния, но трябва да имаш принципи, които да отстояваш във всеки конкретен случай, за да не олекваш. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, аз помня моите изказвания. Такъв въпрос не съм повдигал, но вземам думата единствено, за да защитя предложеното за ратификация споразумение. В чл. 10, ал. 2 пише, че всяка държава – страна по споразумението, си сътрудничи и се координира с другите държави – страни по споразумението, и с Дружеството „Набуко” при прилагането на съответните технически стандарти и стандарти за безопасност и околна среда. Естествено, че ще бъде направен ОВОС, когато се създаде многостранната компания „Набуко”, която да определи трасето на газопровода. В момента трасе на газопровода не е определено. Давам пример с „Бургас – Александруполис”, където сме настоявали и там аз съм настоявал за ОВОС. Той се прави в момента, когато е направен проект за трасе. Решението трябва да вземе Министерството на околната среда и водите.

Уважаеми господин Иванов, най-малко съм имал предвид Вас и Вашите принципни изказвания. В стенограмите имах предвид изказванията на вашия лидер и ваш представител – член на политически кабинети в сегашния кабинет. В тези стенограми тогава вашите представители развиваха тезата, че ОВОС трябва да е предварителен, когато е наше намерението, а не онзи, който с 50% ще влезе вътре в проекта, да влияе на нашето общо решение за ОВОС. Така че основанието за моето изказване е налице. Благодаря Ви за начина, по който реагирахте, но не Вас имах предвид.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чухте от всички парламентарни групи подкрепа за тази много важна ратификация – тази много важна стъпка за диверсификация на доставките и диверсификация на източниците. Предлагам да гласуваме текста и на второ четене, за да покажем ясната воля за подкрепа на Народното събрание.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко” Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Търция относно проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция.”

Това показа ясната воля на Събранието. Благодаря ви, колеги.

Госпожо председател, ако позволите, ще направя предложение за допускане в пленарната зала от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на госпожа Ивелина Бахчеванова и Христо Атанасов, както и заместник-министъра Евгени Ангелов.

Благодаря, госпожо председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага следната окончателна редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. контролът върху износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба, наричани по-нататък „изделия с двойна употреба”, съгласно Регламент (ЕО) № 428/2009 г. на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 428/2009”.” Госпожо председател, ако има съгласие, нека да гледаме по няколко параграфа наведнъж. Това са директиви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „износа” се добавя „брокерската дейност и транзита”, а думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Изделията с двойна употреба – предмет на контрол върху трансфера са определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Глава трета наименованието на Раздел І се изменя така: „Обхват на контрола върху износа, трансфера, транзита и брокерските услуги с изделия с двойна употреба”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 39, след думата „износа” се поставя запетая и се добавя „трансфера, транзита и брокерските услуги с изделия с двойна употреба”, а думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) 428/2009”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”; б) в т. 2 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”; в) в т. 3 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Разрешение за трансфер на изделия за двойна употреба се изисква за: 1. изделия с двойна употреба, определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009, от територията на Република България за територията на друга държава членка; 2. изделия с двойна употреба, които не са определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009, когато към момента на трансфера са налице условията на чл. 22, § 2 от същия регламент.” 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Разрешение за транзит на изделия с двойна употреба, определени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009, се изисква, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите, определени в чл. 4, § 1 от същия регламент. (4) Разрешение за брокерски услуги с изделия с двойна употреба се изискват за изделия с двойна употреба: 1. определени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите, определени в чл. 4, § 1 от същия регламент; 2. които не са включени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите, определени в чл. 4, § 2 от същия регламент.”

Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 41 думите „от Регламент 1334/2000” се заменят с „§ 2 от Регламент (ЕО) № 428/2009”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”. 2. В ал. 2: а) точка 1 се изменя така: „1. издава разрешения за износ и трансфер на изделия с двойна употреба в рамките на Общността от територията на Република България и брокерската дейност с тях;” б) в т. 5 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”; в) точка 6 се отменя. 3. Създава се ал. 3: „(3) Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица създават и поддържат публичен регистър на лицата, регистрирани за износ, трансфер и брокерска дейност с изделия и технологии с двойна употреба.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 43 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 и 2 думите „Междуведомствената комисия” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В ал. 3 думите „от Междуведомствената комисия” се заличават. 3. Алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в 10-дневен срок от датата на получаване на заявленията издава удостоверение за регистрация по образец, утвърден с Правилника за прилагане на закона. (5) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма със заповед отказва да издаде удостоверение за регистрация, когато заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията на ал. 2.” 4. В ал. 6 думите „чл. 42, ал. 2, т. 6” се заменят с „чл. 42, ал. 3” и думите „Междуведомствената комисия” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 5. В ал. 7 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 6”. 6. Алинея 8 се изменя така: „(8) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в 10-дневен срок от получаване на заявлението с приложените документи издава актуално удостоверение за регистрация и изменението се вписва в регистъра.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 44 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешението за износ може да е индивидуално разрешение за износ, генерално разрешение на Общността за износ, глобално разрешение за износ или национално генерално разрешение за износ съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 428/2009.” 2. В ал. 2 навсякъде думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”, а думите „чл. 6” се заменят с „чл. 2, параграф 9”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Индивидуалното разрешение за износ, глобалното разрешение за износ и националното генерално разрешение за износ се издават от Междуведомствената комисия.” 4. В ал. 4 думите „Приложение І на Регламент 1334/2000” се заменят с „Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009”, а думите „както и за трансфер в Общността на изделия с двойна употреба от Приложение ІV на Регламент 1334/2000” се заличават. 5. В ал. 5 думите „Приложение І на Регламент 1334/2000” се заменят с „Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009”, думите „Приложение ІІ на Регламент 1334/2000” се заменят с „Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 428/2009”, а думите „и за трансфер в Общността на изделия с двойна употреба, определени в част 1 от Приложение ІV на Регламент 1334/2000” се заличават. 6. Алинея 6 се изменя така: „(6) Националното генерално разрешение за износ на изделия с двойна употреба по смисъла на Регламент (ЕО) № 428/2009 за износителите по чл. 43 се публикува на Интернет-страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.” 7. В ал. 7 думите „издаване на” се заменят с „публикуване на национално”, а думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 46 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Лицата по чл. 2, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 428/2009 могат да извършват брокерска дейност с изделия с двойна употреба от Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009 след регистрация по този закон.” 2. В ал. 2 думите „от Междуведомствения съвет” се заменят с „в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 3. В ал. 3 думите „Междуведомствения съвет” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” и накрая се поставя запетая и се добавя „т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 10, 11 и 12”. 4. В ал. 4 думите „от Междуведомствения съвет” се заменят с „в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 5. В ал. 5 думите „Междуведомственият съвет създава и поддържа” се заменят с „Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица създават и поддържат”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14: „§ 14. Член 48 се изменя така: „Чл. 48. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощени от него длъжностни лица в срок пет работни дни от датата на регистрацията уведомява Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност” и Междуведомствената комисия за извършените регистрации.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. В чл. 49 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Междуведомствения съвет” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощени от него длъжностни лица в 10-дневен срок от получаване на заявлението с приложените документи издава актуално удостоверение за регистрация и изменението се вписва в регистъра”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 16: „§ 16. Член 50 се изменя така: „Чл. 50. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма със заповед отказва да издаде удостоверение за регистрация, когато не е налице някой от документите по чл. 46, ал. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 51 текстът преди т. 1 се изменя така: „Регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма:”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 52 се правят следните изменения: 1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Регистрацията се прекратява със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма:”. 2. Точка 2 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В Глава трета, Раздел III се създава чл. 53а: „Чл. 53а. (1) Разрешение за брокерски услуги с изделия с двойна употреба, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите по чл. 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 428/2009, се издава от Междуведомствената комисия на лица, регистрирани от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (2) За издаване на разрешение за брокерски услуги с изделия по ал. 1 брокерът подава в Междуведомствената комисия заявление по образец, определен съгласно правилника за прилагане на закона, придружено от следните документи за: 1. местонахождението на изделията с двойна употреба в третата страна; 2. описание на съответните изделия и количества; 3. третите страни, които участват в сделката; 4. третата държава на местоназначение на изделията; 5. крайния потребител на изделията в държавата по т. 4 и точното му местонахождение; 6. декларация за верността на представените данни. (3) Изискванията за вида и съдържанието на документите по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона. (4) Междуведомствената комисия се произнася по подадените заявления в 30-дневен срок от датата на получаването им. (5) Решението се съобщава на заявителя в 7-дневен срок от датата на вземането му. (6) Издаденото разрешение е със срок на валидност до една година и може да бъде продължено еднократно за срок до 6 месеца. (7) При необходимост Междуведомствената комисия може да изисква становище на други държавни органи, както и да привлича експерти, които да дават становища по въпроси, за които се изискват специални знания.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 21: „§ 21. В Глава трета се създава Раздел IIIа с чл. 53б и 53в: „Раздел IIIа Транзит на изделия с двойна употреба Чл. 53б. Митническите органи могат да не допуснат или преустановят транзита на изделия с двойна употреба, определени в Приложение I на Регламент (ЕО) № 428/2009, които са или могат да бъдат предназначени за употребите, определени в чл. 4, параграф 1 от същия регламент. Чл. 53в. (1) Митническите органи до 24 часа уведомяват писмено Междуведомствената комисия за недопускането или преустановяването на транзита. (2) В случаите на недопуснат или преустановен транзит, когато са налице условията по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009, се изисква разрешение за транзит на изделия с двойна употреба. (3) Разрешение за транзит на изделия с двойна употреба се издава от Междуведомствената комисия за всеки конкретен случай по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Издаденото разрешение е със срок на валидност до една година и може да бъде продължено еднократно за срок до 6 месеца.”

По § 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 22: „§ 22. В чл. 54 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Междуведомствената комисия” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В ал. 2 думите „Междуведомствената комисия” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в 10-дневен срок от датата на получаване на заявленията издава удостоверение за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона”. 4. В ал. 4 думите „от Междуведомствената комисия” се заличават. 5. Алинея 5 се изменя така: „(5) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма отказва да издаде удостоверение за регистрация, когато заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията на ал. 2.” 6. В ал. 6 думите „чл. 42, ал. 2, т. 6” се заменят с „чл. 42, ал. 3” и думите „Междуведомствената комисия” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 7. Алинея 8 се изменя така: „(8) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в 10-дневен срок от получаване на заявлението с приложените документи издава актуално удостоверение за регистрация и изменението се вписва в регистъра.”

По § 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 23: „§ 23. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешението за трансфер на изделия с двойна употреба от територията на Република България за територията на друга държава членка може да е индивидуално разрешение за трансфер, глобално разрешение за трансфер или генерално разрешение за трансфер.” 2. Създават се нови алинеи 2, 3, 4 и 5: „(2) Разрешенията по ал. 1 се издават от Междуведомствената комисия. (3) Индивидуално разрешение за трансфер се издава за трансфер в Общността на изделия с двойна употреба, определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009, за определена държава чрез една доставка или чрез частични доставки на основание на договорни отношения между изпращача и чуждестранния контрагент. Издаденото разрешение е със срок на валидност до 1 година и може да бъде продължено еднократно за срок до 6 месеца. (4) Глобално разрешение за трансфер се издава за трансфер в Общността на определен тип или категория изделия с двойна употреба, определени в Част 1 от Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009. Издаденото разрешение е със срок на валидност до 2 години и може да бъде продължено еднократно за срок до 1 година. (5) Генералното разрешение за трансфер се публикува от Междуведомствената комисия за лицата по чл. 54, ал. 1 за трансфер в Общността на изделия с двойна употреба, определени в Част 1 от Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 6. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 7 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 6”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 9 и в нея думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”. 7. Досегашната ал. 6 става ал. 10 и в нея думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”, а думите „чл. 21, § 2(а)” се заменят с „чл. 22, § 2”. 8. Досегашната ал. 7 става ал. 11 и в нея навсякъде думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”.”

По § 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. Член 56 се изменя така: „Чл. 56. (1) Вносът на изделия с двойна употреба на територията на Република България от трети държави, определени с постановление на Министерския съвет, подлежи на регистриране. (2) Внос на изделия с двойна употреба по ал. 1 могат да извършват физически и юридически лица след регистриране на вноса от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица по ред, определен с Правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.

Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 68, ал. 4, т. 1 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31: „§ 31. В чл. 72 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”. 2. В ал. 2 думите „чл. 12, параграф 4 от Регламент 1334/2000” се заменят с „чл. 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 428/2009”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 33: „§ 33. В чл. 77, в текста преди т. 1 след думата „трансфер” се добавя „транзит”, а думите „или разрешение” се заменят с „разрешение или удостоверение за внос”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34: „§ 34. В чл. 78, в текста преди т. 1 след думите „разрешение или” се добавя „удостоверение за внос”.”

По § 33 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 35: „§ 35. В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „чл. 2(b) от Регламент 1334/2000” се заменят с „чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 428/2009”. 2. В т. 2 думите „чл. 2(с) от Регламент 1334/2000” се заменят с „чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 428/2009”. 3. В т. 3 думите „чл. 2(d) от Регламент 1334/2000” се заменят с „чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 428/2009”. 4. В т. 4 думата „стоки” се заменя с „изделия”. 5. Точка 5 се изменя така: „5. „Необщностни изделия с двойна употреба" е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 13 от Регламент (ЕО) № 428/2009.” 6. В т. 6 накрая думата „Общността” се заменя с „Европейския съюз, съгласно чл. 2, параграф 12 от Регламент (ЕО) № 428/2009”. 7. Създават се нови т. 8, 9 и 10: „8. „Транзит” е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 428/2009. 9. „Брокер” е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 428/2009. 10.”Брокерски услуги” е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 428/2009.” 8. Досегашната т. 8 става т. 11 и се изменя така: „11. „Брокерска дейност” е дейност, която обхваща договарянето или осъществяването на търговска сделка с оръжия или изделия с двойна употреба, както и продажбата или прехвърлянето на оръжия или изделия с двойна употреба от територията на една трета държава за друга трета държава.” 9. Досегашната т. 9 става т. 12 и се изменя така: „12. „Изделия с двойна употреба” е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009.” 10. Досегашната т. 10 става т. 13. 11. Досегашната т. 11 става т. 14 и в нея думите „чл. 1 (а), (b)” се заменят с „чл. 1 (а), (б)”. 12. Досегашната т. 12 става т. 15 и в нея думите „параграф 2(а), (b), (c) от Регламент 1334/2000” се заменят с „параграф 2(a), (б), (в) от Регламент (ЕО) № 428/2009”. 13. Досегашните т. 13 и 14 стават съответно т. 16 и 17. 14. Досегашната т. 15 става т. 18 и в нея думите „чл. 1 (с)” се заменят с „чл. 1 (в)”. 15. Досегашните т. 16-19 стават съответно т. 19 - 22.”

„Допълнителни разпоредби”. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага да отпадне. Госпожо председател, ако позволите ще представя и следващите две разпоредби.

Комисията не подкрепя текста на вносителя, тъй като промените са отразени на систематичното им място в закона и предлага § 34 да отпадне. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да отпадне.

Уважаеми колеги народни представители, моля на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник в залата да бъдат допуснати господин Цветан Димитров - заместник-министър на земеделието и храните, и господин доц. Васил Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не знам, но този закон вече трети ден го чакаме да влезе в залата, и изведнъж не остана време...

Добре, приемам, че е така. Няма на какво да се радвате обаче (шум и реплики от ГЕРБ), защото законът между другото беше разгледан в комисията, забележките, които бяхме поставили, като цяло бяха приети. Но има тревожни неща, за които според мен ни предстои сериозна работа между първо и второ четене. Сериозно ме безпокои въпросът за мястото на нашата ген банка Какво става с нея, къде отива финансирането, по какъв начин това ще се случи? Това просто липсва в закона. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Без да се притеснявате, няма проблеми – ще се вместя в двете минути. Въпросът е, че има поне десетина текстове, които за нас са неприемливи. Ние ще внесем предложения между първо и второ четене, но това са сериозните неща, на които трябва да се отговори. После, махаме продуктовите, млечните бордове. Кой поема техните функции? На това също не се дава отговор. Има много, много въпроси, които нас безспорно ни притесняват. Надявам се, че новото ръководство на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството ще приеме нашите бележки. Пак казвам, когато обсъждахме законопроекта в комисията, те до голяма степен бяха приети. Не само моите, но и на другите колеги. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В тази връзка казвам, че ние ще внесем сериозни промени. Затова повечето от нас гласуваха „въздържал се”, а аз - „против”, за да мога да кажа поне няколко думички по въпроса. Благодаря.

Уважаеми колеги, моля на основание чл. 73, ал. 1 да бъде удължен срокът за внасяне на предложения за второ четене с максималния срок 21 дни, по повод на това, че в комисията, когато приехме този законопроект на първо четене, наистина имаше дебати и от колегата Атанасов, и от колегата от ДПС. По всички повдигнати въпроси стигнахме до консенсус с вносителя - тези техни бележки да бъдат приети и направени за второ четене. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Жанета Петрова.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание на 21 януари 2010 г. На заседанието присъстваха представители на Министерския съвет: господин Димитър Иванов – директор в дирекция „Държавна администрация”, и госпожа Радостина Захариева – началник отдел в дирекция „Държавна администрация”, както и представители на Министерството на правосъдието: госпожа Виктория Нешева – директор в дирекция „Съвет по законодателство”, и госпожа Елена Владимирова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Виктория Нешева. Тя изтъкна, че предложеният законопроект е част от приетия график на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Очакваните цели са: подобряване качеството на процедурите за административен контрол с цел противодействие на корупцията на по-ранен етап, въвеждане на ясна система от правила, регулиращи действията на административните контролни органи в случаи на сигнали за корупционни прояви и ясно дефиниране на функциите и засилване ролята на инспекторатите към органите на изпълнителната власт. В действащата правна уредба са предвидени форми за административен контрол на ефективността от дейността на администрацията, спазването на законите и вътрешните актове, както и върху неправомерните действия и бездействия на длъжностни лица, но към настоящия момент обаче не са определени елементите на понятието „административна ефективност”, единни критерии за оценяването, както и Методология за анализ и оценка на ефективността от административната дейност и Методика за оценка на корупционния риск. С Решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за избиране на Министерски съвет на Република България е закрито Министерството на държавната администрация и административната реформа. Функциите по осъществяване на административен контрол от бившия министър на държавната администрация и административната реформа по Закона за администрацията, Административно–процесуалния кодекс и други са поети от министър-председателя и подпомагащата го администрация. В чл. 46 от законопроекта са включени разпоредби, с които се задължават органите на административния контрол да следят спазването на общите принципи, регламентирани в чл. 2. Допуска се възможността инспекторатът да предлага промяна с цел оптимизиране на структурата на съответната администрация, а при констатирани нарушения на задължения да предлага отстраняване на причините, които пораждат корупционни практики в съответната администрация. В случаите, когато е предвидено в закон, инспекторите могат да съставят актове за установяване на административни нарушения, допуснати от служителите на администрацията. По отношение на вътрешноведомствените актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията, инспекторатът може да прави предложения за изменението им. Предвижда се и осъществяване на взаимодействие на инспекторатите по чл. 46 със специализираните контролни органи, което ще осигури предотвратяване на нередностите в начален стадий и ще даде тласък в борбата за недопускане на нередности и корупция. При осъществяване на дейността си органите на централната изпълнителна власт са подпомагани не само от инспекторати по Закона за администрацията, а и от специализирани инспекторати. Целесъобразно е дейността на инспектората и на специализираните контролни органи да бъде синхронизирана, като водеща роля ще има общият административен контрол, а специализираният ще подпомага оценката за административна ефективност в дадената област на публична политика. Министър-председателят ще бъде с обща компетентност и в съответствие с Конституцията и законите ръководи и координира централните органи на изпълнителната власт, с оглед на което той следва да утвърждава и методическите указания за взаимодействието на инспекторатите по Закона за администрацията и на специализираните контролни органи. В дискусията взеха участие народните представители Веселин Методиев, Четин Казак, Христо Бисеров, Юлияна Колева. Господин Методиев подкрепи предложения законопроект, част от промените в който са резултат от изменение на структурата на Министерския съвет. Господин Казак предложи, за да се изпълнят целите на предложения законопроект – ефективен контрол от страна на инспекторатите в рамките на изпълнителната власт, те да бъдат подчинени на Главния инспекторат към Министерския съвет. Да се гарантира независимост на тези органи. Копия от докладите от извършваните от тях проверки да се предоставят на Главния инспекторат и на министър-председателя, за да имат поглед от осъществяваната от тях контролна дейност. Госпожа Колева постави въпрос към вносителя - проверено ли е дали има установяване на конфликт на интереси, който се извършва по сигнал, по разпореждане на органа по избора или назначаването, или по инициатива на съответната комисия по чл. 25, ал. 2 от Закона за предотвратяване и конфликт на интереси и заложеното като правомощие на инспектората осъществяване на контрол и извършването на проверки по същия закон - дали няма да доведе до противоречие? Госпожа Нешева уточни, че § 2 възпроизвежда действащия текст на чл. 46а, ал.2, т. 3 от Закона за администрацията. След проведената дискусия с 18 гласа „за” и 2 гласа ”въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902–01–64, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, от името на Синята коалиция искам да заявя подкрепата си към този законопроект. Мотивите, които ще изложа, са политически. Ние бяхме тези, които фокусирахме вниманието на министър-председателя върху неработещата система на вътрешни контролни органи на министерствата и ведомствата – една от основните причини за слабо възпиране на корупцията, конфликтите на интереси и нарушенията, които се допускат от администрацията. Тук имаше питане, имаше заявена готовност от министър-председателя, че ще пристъпи към действия. И ние виждаме в този закон една от важните крачки по създаване и изграждане на силна система за вътрешен контрол върху действията на администрацията. Искам да напомня аргументите от онова време. Средно 15% от администрациите в развитите европейски страни са контролни органи върху другата администрация. Те са от най-различно естество. В момента говорим за Главния инспекторат и искаме той да бъде засилен. Смисълът е администрацията да знае, че тя е под непрекъснато наблюдение от контролните органи, защото в противен случай там няма необходимата дисциплина и те не вършат онова, което се очаква от тях. Трябва да има непрекъснат контрол, трябва да има санкции върху нарушителите! Искам да обърна внимание върху едно обстоятелство, което казахме на министър-председателя и което трябва да се има предвид от ГЕРБ. Отново си позволяваме такова разсъждение от трибуната на Народното събрание. Неслучайно инспекторатите и контролните органи в системата на изпълнителната власт са подчинени пряко на министъра. Това е почти навсякъде една и съща фигура. Защо са подчинени пряко на министъра? Защото те са това административно средство, чрез което лично министърът се убеждава, че администрацията, която ръководи, изпълнява политическия курс, изпълнява законите, наблюдава законосъобразност, целесъобразност и липса на нарушения. Тоест неслучайно там се упражнява контрола, който е на най високо ниво, и показва, че всъщност това е администрация на съответния министър, а не администрация, която е подчинена на главен секретар, на заместник-министър и така нататък. От тази гледна точка ние очакваме да има наистина сериозни кадрови размествания, наистина да има хора, които ще оглавят тези администрации, за да можем да очакваме и сериозни резултати. Защото два са факторите, които са необходими, за да заработи инспектората – единият е персонално да има хора със съответната подготовка, компетентност и воля да не допускат или да разкриват извършени нарушения в миналото. И вторият фактор е да има законови предпоставки. За да се гарантира наличието на втория фактор, трябва да бъдат осъществени сериозни кадрови промени. Не може със съветници на господин Станишев или на предишната тройна коалиция да се управляват инспекторатите в изпълнителната власт. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено този законопроект съдържа в себе си някои положителни моменти, но като цяло ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи не сме удовлетворени най вече от състоянието, в което се намира в момента държавната администрация, и това, че с този законопроект не се предвижда нищо, което да спомогне за това тя да заработи по добре. Уважаеми колеги, факт е, че в момента цялата държавна администрация е парализирана. И тя е парализирана именно заради това, заради което ви критикуват специално колегите от Синята коалиция. Аз се чудя защо те продължават да отправят подобни апели за кадрови чистки и така нататък, след като тези чистки така и така са в ход и то в сериозни мащаби. В цялата администрация в момента, във всички министерства, във всички агенции цари страх, цари вцепенение именно от тези чистки, от тези непрекъснати смени, нови структури и така нататък, подмяна на лица, които уж би трябвало да бъдат по някакъв начин защитени със статута си на държавен служител. Когато беше приет Законът за администрацията, министър председател беше Иван Костов. Тогава се положиха основните принципи, по които ние трябваше да градим една европейска администрация, една администрация, за която нашите европейски партньори апелираха да бъде такава, че веднъж завинаги да се отдели от политическите превратности и смяната на властта. Ние трябваше да изградим една деполитизирана, една експертна администрация, която да работи еднакво добре, независимо кой управлява държавата. За съжаление, включително и днес преди малко ние чухме апели отново да продължим старите практики на кадрови чистки, на политически разправи с държавни служители. Оставете тези, които заемат политически длъжности, но да се апелира открито от трибуната да се продължи практиката на политически чистки, на смяна на държавни служители, на експерти, които работят в тази администрация дълги години, които са натрупали опит, ми се струва, меко казано, в крещящо противоречие с тези принципи, с които ние тръгнахме да градим нашата администрация. И за съжаление нищо не остана от това, което се претендираше, когато се приемаше Законът за администрацията. Нищо не остана! Вярно е, че и други предходни правителства са правили подобни неща, за съжаление никой не остана незасегнат от тази практика, но такава политическа чистка, каквато се върши в момента, чупи всички рекорди. И процесът продължава. Ако ние искаме веднъж завинаги някой да сложи точка на този порочен кръг всяка нова партия, която идва на власт, да подменя тотално администрацията и периодично първите две години на всяко едно управление администрацията да бъде блокирана, вцепенена от очакването всеки един от тези държавни служители дали ще се хареса на новия управленец, на новия министър, на новия главен секретар и така нататък, нашата администрация никога няма да заработи така, както трябва. И затова ще продължим да имаме проблеми както с усвояването на еврофондовете, където има крещяща липса на административен капацитет, така и с очакванията на българските граждани за едно административно обслужване, което да бъде на ниво. И когато говорим за конфликт на интереси, да, вярно е, инспекторатите трябва да следят за това чиновниците да не нарушават закона, да не допускат нарушения на Закона за обществените поръчки и така нататък, но и да не изпадат в ситуация на конфликт на интереси. Но когато те виждат, че на най високото ниво има подобни примери, те бяха внесени в комисията, която оглавява господин Димо Гяуров, няколко случая на конфликт на интереси на най високо ниво в изпълнителната власт, и когато тези случаи се подминават, какво остава като мотивация за служителите на по ниските нива? Уважаеми колеги, не по този начин, не с подобни практики ние ще решим хроничните проблеми на държавата, един от основните от които е състоянието и функционирането на държавната администрация. Крайно време е някой в тази държава да каже „точка” на тези лоши практики. Крайно време е някой да каже, въпреки че Бойко Борисов го каза в началото, че няма да има политически чистки, за съжаление това, което последва, го опроверга стократно, като започнем от колективна подмяна например на всички директори на областни дирекции „Земеделие и гори”. Никога в историята на българската администрация не е имало подобно нещо. И този процес продължава повсеместно. Аз се обръщам от тази трибуна към вас, това е една препоръка, предложение, съвет, както искате го възприемете, че ако продължавате така, държавната администрация никога не оставя ненаказано подобно поведение. Държавните служители, уважаеми колеги, държавната администрация може да направи едно управление успешно, но тя може и да го срине. Имайте го предвид! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Христо Ботев е нарекъл подобни речи „смешен плач” и е написал фейлетон. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ и Атака.) И като се говори, че някой е политизирал, трябва да се говори за този, който е етнизирал. Кой напълни Министерството на земеделието и всички тези земеделски служби само с хора с турски имена и защо? И защо сега се откриват чудовищни неработещи структури, които усвоявали или обработвали 0,3 проекта на месец? Не помня точно, аз вече загубих края на тези нарушения. Ами не работеше държавната администрация, защото беше пълна с братовчеди, баджанаци и роднини до девето коляно. И сега, ако се чисти, аз един път го казах от трибуната преди месец - или гола, или санитарна сеч! Друго не може да бъде, защото държавната администрация не работеше. И това го доказа отношението на Европейския съюз към нас – спирането на фондовете, тяхното неусвояване, нарушенията означаваха, че тази администрация, която беше, не работи. Аз смятам, че ГЕРБ като управляваща партия – имам тази критика – тя се бави. Просто нещата зациклят, не се сменят достатъчно. Например в Хасково е сменен шефът на земеделската служба, но освен шефа друг изобщо не е сменен. Там сега като се смени шефът, другите ще го блокират и нищо няма да стане. Така че аз призовавам, трябва да има санитарна сеч на хората, които не са работили, които имат нарушения, които са откраднали и така нататък. А да се докаже това никак не е трудно. Аз мога да предам от моите избирателни райони – бившия ми и сегашния ми – списъци на подобни нарушения, които просто са крещящи. Няма нужда изобщо да се ходи в съда, те се виждат. Така че трябва да не сме чак толкова гьонсурат, както казват някои наши съграждани, а ми да имаме малко морал, като излизаме тук на трибуната. Благодаря.

Уважаеми господин Казак, аз се учудвам на това, че Вие говорите за европейска администрация, при положение че в предното управление показахте на света какво значи раздуване на администрация. Искам да Ви задам въпроса: системата 3:5:8 европейска администрация ли е? Къде в Европа Вие виждате такова разточителство? И да махате, и да мигате, това са факти. Второто нещо – говорите за европейска администрация, вероятно защото познавате френската система. Знаете, много добре, че там такава администрация, каквато създадохте в предното управление, не съществува. След това, да припомня, когато назначавахте областните управители, по колко души бяха назначавани? Пак Вие ще отговорите тук, от тази трибуна. Следващото – политически чистки. Казахте го много добре. Политически чистки към този момент не съществуват и няма. Може да си спомните много добре, когато дойдохте на власт, колко хора си отидоха. Що се отнася до европейските правила и европейските фондове, за което повдигнахте въпроса. Именно заради слабия капацитет на подготвеност България не можа да усвои никакви европейски фондове, тоест очакваните европейски пари, които трябваше да дойдат в страната. Нещо повече, говорите за европейските институции. Точно неподготвеността и административния капацитет не даде възможност на държавата да може, именно след влизането в Европейския съюз, да усвои тези фондове. Мисля, че с това не може да не се съгласите. Да кажем и нещо друго, понеже Вие твърде много засегнахте темата за Агенцията за земеделие. Господин Казак, виждате, че там се разкриват безобразия, крадене. Виждате, че в момента са обект на обследване всички онези, които са били по управляващите агенции и администрации – директор, дирекции и т.н. Е, при всичко това, което имаме към днешна дата, България извоюва името си на най-корумпирана страна в Европейския съюз. Считате ли, че тези хора не трябва да бъдат изметени? Аз считам, че колкото по-бързо биват махнати такива хора – некомпетентни, корумпирани, толкова по-добре ще бъде за държавата и ние ще изчистим отново образа на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Казак, моят въпрос е прост: работила ли е системата на контролните органи на изпълнителната власт през 2008 г., за която главният прокурор тук каза, че на основание на сигналите, подадени от тази система – не на цялата администрация, само на контролните органи, са заведени нищожен брой обвинителни дела? Нищожен брой! На практика под 1% - 2,5% са били сигналите от всички, които са започнали, и един нищожен брой обвинителни актове. Работила ли е или е била парализирана? Това е въпросът ми.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, на проф. Станилов няма смисъл много, много да се спирам в отговора, тъй като неговите и на неговата партия тези са ясни. Ако има още някой, който не е разбрал, че Партия „Атака” не води България към Европа, тъй като тя изначално е антиевропейска партия, крайно време е да го разбере. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Не знам дали точно Партия „Атака” води България към Европа или обратно?! И с подкрепата на ДПС ...

И благодарение на ДПС България влезе в НАТО и в Европейския съюз. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Пази Боже, България от партии като „Атака”, които не знаят накъде я тласкат.

Повече по този въпрос няма да се спирам. Що се отнася до другите твърдения, които се отличаваха с по-голяма степен на сериозност, искам да кажа, че за шуробаджанащината и за подобни практики не знам кое правителство може да вземе палмата за първенство. Струва ми се, че сегашното е тръгнало уверено в тази посока. Днес във всички вестници пише например, че новия шеф на Агенцията по хазарта е бил съученик на министъра на финансите – от една и съща езикова гимназия са. Така че, когато говорим за шуробаджанащината, нека имаме предвид това.

Уважаеми господин Иванов, Вие явно нямате достатъчно подготовка, не правите разлика между държавни служители и тези, които заемат политически длъжности – областните управители, заместник-областните управители, министри, заместник-министри. Това не са държавни служители. Това не е държавна администрация. Това са органи на изпълнителната власт. Ние не говорим за тези неща. Ние говорим за държавната администрация, за служителите, които имат специален статут по Закона за държавния служител, на които уж трябваше да им се даде някаква защита, някаква гаранция за това, че ще работят спокойно, а няма да се страхуват при всяка смяна на правителството. За съжаление, това не е факт. На господин Костов искам да кажа: главният прокурор имаше предвид контролните органи, но не точно тези инспекторати, за които става дума в този законопроект. Той имаше предвид всички контролни органи на държавата, например всички инспекции – като вземете РИОСВ към околната среда, Инспекторатът на Министерството на образованието, който не е същият Инспекторат, за който става дума тук, Финансовата инспекция, ДВСК и т.н., и т.н. Тези контролни органи се имат предвид, които трябва да следят за спазването на закона от всички български граждани.

Така че дали са работили или не най-добре е да Ви отговорят тези, които са ги ръководили. Аз искам само да обърна внимание, че този законопроект не се занимава с това. Това е! Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г. На свое заседание, проведено на 14 януари 2010 г. и в изпълнение на Разпореждане на председателя на Народното събрание № 050-01-10 от 8 януари 2010 г., Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г. Законопроектът бе докладван от председателя на комисията Димо Гяуров. В своето изказване господин Гяуров изрази становище, че измененията на Закона за администрацията следва да бъдат подкрепени, защото са насочени към подобряване на административния контрол и качеството на процедурите с цел разкриване и предотвратяване на опити за корупция в ранен етап, както и че ангажиментите, които се създават за инспектората, са твърде амбициозни. Втората част от поправките регламентират поемане функциите в областта на контрола над администрацията от закритото Министерство на държавната администрация и също следва да се подкрепят. Народният представител Бойко Великов коментира § 2 – измененията в чл. 46, ал. 5, т. 7, с аргумента, че не би следвало да се припокриват или изземват правомощия от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. След направените разисквания се изясни, че това ново правомощие е свързано с установяване конфликт на интереси по отношение на субектите извън чл. 25, ал. 2 от Закона за конфликт на интереси. С оглед изложеното и на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, членовете на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика единодушно приеха следното решение: Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика подкрепя на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата само за кратка реплика. Моля ви от името на вносителя да подкрепите този законопроект, който ясно разписва правомощията на инспекторатите и техните функции. Мисля, че никой от вас няма да отрече необходимостта от извършването на ефективен и действен контрол върху работата на администрацията, върху начина, по който изпълнява служебните си задължения, действа в съответствие с предвидения нормативен ред и спазва вътрешните правила, установени от съответния административен орган. Като ново правомощие е записано, че инспекторатите ще могат да оценяват и корупционния риск в съответната среда и да предлагат мерки за неговото предотвратяване. Ясно установени са и функциите на инспекторатите, свързани с проверка на сигналите срещу незаконни и неправилни действия и бездействия на служителите и администрацията. Що се отнася до записаните функции на Инспектората за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси в предлагания Законопроект за изменение и допълнение в Закона за администрацията те напълно кореспондират с функциите, вменени на инспекторатите по действащия Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Постарали сме се наистина да направим контрола действен като дадем възможност на инспекторатите пряко да правят предложения пред съответния административен орган за налагане на дисциплинарни наказания тогава, когато в резултат на проверката на инспектората са били установени нарушения на работата на администрацията. Новост е и възможността да се правят предложения за изменения на вътрешноведомствени административни актове, ако се установи, че те пречат за доброто изпълнение на работата на администрацията. Така че предлаганите промени са насочени към установяване на ефективен, наистина ефективен контрол върху работата на администрацията, която дължи компетентност и лоялност на лицата, изпълняващи функции в изпълнителната власт, и тези принципи ясно са прогласени в Закона за държавния служител. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Обръщам се най-вече към колегите от опозицията. Реформата в администрацията е една от най-важните задачи на новото правителство. Обявеното съкращаване в администрацията и цялостната промяна в тази сфера са абсолютно задължителни. Без това реформа не може да има. Ние от „Атака” с особено задоволство посрещаме този закон и ще гласуваме единодушно „за”. Ясно е, защо е този „смешен плач” от опозицията, макар че, в това отношение са по-гласовити от ДПС, защото те желаят статуквото в администрацията да се запази такова, каквото е. Това безспорно е една от основните им задачи, защото на всички нива в администрацията те са разставили свои кадри. Кадри, които нямат качествата да бъдат служители на съответните позиции, на които бяха поставени по чисто политически причини в предишните два мандата, в които ДПС беше управляващо. За БСП няма смисъл да говорим, там кадрите са още отпреди м. ноември 1989 г. Много от тях отпреди 20 години, ако не тези, които са били тогава, това са техните внуци, а вече и правнуци, но тези две партии имат ноу-хауто, технологично имат линиите да кадруват на абсолютно всички нива и при всички условия, и при всички обстоятелства да успяват да запазят своите хора, включително и при управлението на политическите сили, които са им противници. Това те успяха да направят и по времето на управлението на ОДС. БСП успя да го направи и по време на управлението на НДСВ. Така че тук това е „смешен плач” против закона. В миналото Народно събрание, през изминалия мандат имаше специално Министерство на държавната администрация и реформите, но то не беше министерство на реформите, нито на държавната администрация, то беше „Министерство на партизанлъка”, на това да не се направят никакви реформи с цел да няма промени в държавната администрация. Като казвам „партизанлък” това беше абсолютно долен „балкански партизанлък”, на който бяхме свидетели в миналия мандат, когато ДПС въдворяваше хора без изискуемото образование, хора, които за нищо не ставаха, намирайки се на село или някъде по градовете на България, но те биваха въздигани в големи шефове. Много от тях продължават в момента да са на позициите, на които бяха поставени, и това е една от насоките, по които ДПС ще води „партизанска война”. Бих казал „улични боеве”, човек за човек, къща за къща, така както се прави при „уличните боеве”, и виждаме доказателствата, че ДПС го прави. Непрекъснато в главите им са срамните пазарлъци на всички нива с цената на всичко да запазят тези кадри, много от които са абсолютно неграмотни и които са под всякаква критика. Точно затова в измененията се създава механизъм за контрол над тези кадри. Движението за права и свободи не желае да има контрол върху тези кадри, защото ако има такъв и както се вижда в измененията действен и върховен на този контрол ще бъде самият министър-председател, защото му е отредено това качество. Тези кадри ще трябва да си отидат. ДПС не иска да се случи това и затова е този „смешен плач”. Колеги, смело призовавам всички да подкрепят този законопроект и дано той да бъде приложен със замисъла, с който е изработен, и се внася в пленарна зала за гласуване.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, критиките, които отправих, не са по отношение на закона. Още веднъж повтарям: не повтаряйте думите на проф. Станилов „смешен плач” и т.н. В момента проблемите в държавната администрация са реални и не с такива абсолютно безпринципни чистки, надавайки ухо на непрекъснатите вопли на Синята коалиция и на „Атака”, вие ще мотивирате държавната администрация да заработи така, че да се подобри ситуацията, както с усвояването на еврофондовете, така и въобще във функционирането на държавната машина. Държавната администрация е структура, с която трябва много внимателно да се работи, за да бъде мотивирана да помага на управляващите при осъществяване на тяхната политика. Ако вие всявате непрекъснат страх, ако ги държите в ситуация на непрекъснат стрес дали ще се харесат или не, дали някой ще ги свърже с предишни или бъдещи управляващи и т.н., няма да ги мотивирате да работят. Колкото и тук да правите заклинания, че едва ли не от вас започва всичко, това няма да стане. Още един път повтарям: Когато политическите чистки престанат и държавната администрация наистина почувства, че е администрация, защитена от политическите превратности, тогава България ще започне да прилича на европейска държава и ще имаме капацитета да усвояваме европейските фондове, и да отговорим на очакванията на обществото. Благодаря ви.

Доколкото имам информация, господин Казак е учил в Сорбоната. Бил е личен стипендиант на Ахмед Доган – така се говори, можете да ме опровергаете, господин Четин Казак! Явно лошо е учил в българското училище, сигурно не е чел нищо и е бил слаб ученик по литература, защото „смешен плач” не са думи на господин Станилов, а е фейлетон на великия Ботев. Ако сте чувал, че има такъв български национален герой, защото може и да не знаете, че Христо Ботев е написал „Смешен плач”. По същество, фактите говорят, Четин Казак. Което и министерство, която и служба на централно или областно ниво в България да вземете, ще видите звучни български имена, които ако проверим какво образование имат, по каква линия и как са поставени там, с каква квалификация и колко на брой са – ако искате в басейновите дирекции, в горските стопанства и в Министерство на образованието, младежта и науката, продължават да бъдат там, недвусмислено можем да си направим съответните изводи. Вие точно тях защитавате. Това всъщност е вашето усилие, това е основната ви задача – да ги запазите на местата им. Това са пазарлъците ви, които водите, знаем, имаме информация за това – ходейки при този или онзи министър или заместник-министър, вашият вопъл е: „Запазете ни кадрите”.

Не, не това е въпросът.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че законът е абсолютно необходим и идва съвсем навреме. Действително, един от най-големите проблеми в управлението на администрацията като такава и в управлението на фондовете е свързан с контрола или по-скоро – с липсата на контрол. Бих се съгласил напълно с колегата Станилов, който преди малко заяви, че в известна степен е разочарован. Също имам опасения, че нещата не се случват така, както се очакваше, не се случват в размера и в мащабите, които бяха обещани. Това може би е обяснимо, може би министрите са ангажирани със собствените си ангажименти, свързани с управлението на министерствата. Тъкмо затова инспекторатите или един общ инспекторат са органите, които трябва да свършат работата по контрола и превенцията. Всъщност законопроектът е насочен основно към предотвратяване на конфликта на интереси и на корупцията в съвсем ранен етап. Това е обяснението – имам предвид ангажиментите на министрите – по темата защо сигналите намаляха, защо темата като много важна за обществеността като че ли започна да пада от дневния ред. Не защото липсва корупция, не защото не се разкриват тежки далавери, правени от предишно управление – тъкмо обратното. Но не можем да очакваме от слаби инспекторати и слаби органи да свършат тази важна работа. В момента това, което наблюдаваме от Синята коалиция, е механично констатиране на факти и прехвърляне към прокуратурата, към съдебната власт. Така нищо няма да се случи, категорично: няма да се случи! За да може нещата да станат, инспекторатите трябва да анализират фактите и отсеят важното. В съответните ведомства се намира експертизата по дадена тема. Инспекторатите трябва да могат да предоставят на правосъдието нещата в полуготов вид, а не да се налага прокуратурата, следствието, представителите на предварителното разследване да четат хиляди страници с непозната за тях материя. Отново повтарям: законопроектът е абсолютно необходим. Може би в някаква степен изглежда като твърде строг, съдържащ по-сурови мерки. Но в подобна ситуация това е абсолютно необходимо – имам предвид ситуация на икономическа криза, неусвояване на европейски фондове, липса на каквато и да е административна дисциплина, наследена от предишното управление. Такива дисциплиниращи мерки са необходими. Затова аз и моите колеги ще подкрепим законопроекта. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад на Комисията по правни въпроси за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, а именно: „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 519 се правят следните допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „и общини”. 2. В ал. 1 накрая се добавя „и общини”. 3. В ал. 2, изречение първо след думата „учреждения” се добавя „и общини”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 520 се правят следните изменения: 1. В заглавието думите „общини и” се заличават. 2. В ал. 1 думите „общините и другите” се заличават.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона и предлага да отпадне. Ще прочета и предложението за § 3: Комисията също не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.

Уважаема госпожо председател, моля в пленарната зала да бъдат допуснати: проф. Мила Власковска – заместник-министър на здравеопазването, Ваня Ставрева – юрисконсулт в дирекция „Правна” – Министерството на здравеопазването, Жана Вучкова – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” - МВР, и госпожа Колева – експерт в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. В заседанието участваха: госпожа Фани Михайлова – директор на дирекция „Наркотични вещества” към Министерството на здравеопазването, госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Жана Вучкова – главен юрисконсулт на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” към Министерството на вътрешните работи, госпожа София Колева – главен експерт в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, представители на други заинтересовани министерства и ведомства, както и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Фани Михайлова – директор на дирекция „Наркотични вещества” към Министерството на здравеопазването. Тя информира народните представители, че предложените изменения и допълнения на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите са необходими с цел осигуряване на съответствието на разпоредбите на този закон с разпоредбите на други закони. На първо място, следва да се уеднаквят правните субекти, които могат да получават разрешения за производство, търговия на едро и дребно на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, и тези, които могат да получават лицензии за дейности с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. От друга страна, с оглед спазване на изискванията, посочени в чл. 4, алинеи 2 и 3 и чл. 11, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, се правят изменения и допълнения в Раздел І „Лицензия за дейности”, като редът за осъществяване на лицензионния режим по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и изискванията към заявителите се определят в закон, а не както досега – в подзаконови нормативни актове. С разглеждания законопроект се обособяват три основни режима при издаване на лицензии за извършване на дейности по този закон: 1. лицензии за производство и търговия на едро по чл. 32, ал. 1; 2. лицензии за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по чл. 33, ал. 1; 3. лицензии за производство, преработване, съхранение, търговия, внос и износ на наркотични вещества за ветеринарномедицински цели. В законопроекта са предложени и промени, свързани с органите и структурите, осъществяващи дейности по този закон. Конкретизират се разпоредбите, регламентиращи създаването на общински съвети по наркотични вещества и превантивни информационни центрове в общините, които са центрове на области. Конкретизира се и механизмът на финансиране на общинските съвети по наркотични вещества и превантивните информационни центрове – чрез общинските бюджети, като делегирани от държавата дейности. Предвижда се създаването на комисии по наркотични вещества в общините, които не са административни центрове на области. Прецизират се разпоредбите, уреждащи контрола на вноса на коноп и семена от коноп, не предназначени за посев, осъществяван от министъра на земеделието и храните. Дефинира се кой осъществява контрола на дейностите по превенция на употребата на наркотици и психо-социалната рехабилитация на лица, зависими от наркотични вещества. Предвижда се създаването на експертен съвет, който да консултира и подпомага министъра на здравеопазването в разработването и прилагането на политики в областта на лечението на зависимости в България. С цел по-ефективна работа на полицейските органи в борбата с незаконните насаждения, с изменението на чл. 27 се цели да се забрани засяването и отглеждането на всички незаконно засети растения от рода на конопа, без значение от концентрацията на активното вещество тетрахидроканабинол в тях. Съгласно препоръката на Съвета на Европа, на Международния съвет за контрол на наркотичните вещества, съгласно резолюция на Комисията по наркотичните вещества към ООН и решения на Националния съвет по наркотични вещества в приложения № 1, 2 и 3 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се добавят нови вещества под контрол. В началото на заседанието представителите на институциите запознаха народните представители и присъстващите в залата със своите становища по предлагания законопроект, като Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на вътрешните работи, Министерство на земеделието и храните и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма изразиха принципната си подкрепа за приемането на законопроекта и поясниха, че ще предоставят писмено своите конкретни предложения за редакция на отделни текстове. В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища и препоръки: - необходимо е прецизиране на разпоредбите относно контролните функции по този закон на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на труда и социалната политика и длъжностните лица, които ще ги осъществяват; - следва да се определи в закона съдържанието на специалните регистри за издадените лицензии и удостоверения за регистрация по чл. 38, водени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и от Министерството на здравеопазването; - да се определят изрично предметът и обхватът на дейността на Експертния съвет по лечение на зависимите към министъра на здравеопазването; - необходимо е да се прецизира разпоредбата на § 76, за да се избегне колизията с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, по отношение на реда за унищожаване на доказателства в наказателния процес; - разпоредбата на § 90 да отпадне, тъй като урежда материя, предмет на Наказателно-процесуалния кодекс, който може да бъде изменян и допълван само със съответен закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, чието разглеждането е от компетентността на Комисията по правните въпроси; - необходимо е въвеждането на сериозни санкции при нарушаване на изискванията по отношение на отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от рода на конопа (със съдържание под 0.2 тегловни процента на тетрахидрокарабинол) и вносът и износът на семена от опиев мак. В отговор на изразените становища и препоръки от народните представители по време на дискусията представителите на Министерство на здравеопазването и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се съгласиха с направените бележки и заявиха своята готовност между първо и второ гласуване да предложат текстове, с които да се определи изрично в закона съдържанието на регистрите, които водят Министерството на здравеопазването и съответно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и предмета и обхвата на дейността на Експертния съвет по лечение на зависимите към министъра на здравеопазването. Госпожа Жана Вучкова – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” към Министерството на вътрешните работи уточни, че разпоредбата на § 76 от предлагания законопроект за изменение на чл. 93, ал. 2 не е съобразена с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на реда за унищожаване на доказателства в наказателния процес. За да се реши това противоречие госпожа Жана Вучкова предложи нова редакция на § 76, т. 2, а § 90 да отпадне. Представителят на Министерството на образованието, младежта и науката господин Асен Петров предложи контролните функции на министъра на образованието, младежта и науката да бъдат разписани в подзаконов нормативен акт, който е предвиден в настоящия законопроект – чл. 84, като в този подзаконов нормативен акт се прецизират както органите, които ще извършват контролната дейност, така и техните функции. От страна на съсловните организации в сферата на здравеопазването думата за становище по законопроекта изрази господин Мирослав Ненчев – председател на Българския фармацевтичен съюз. Той информира присъстващите народни представители и гости, че подкрепят законопроекта като имат някои конкретни забележки по отношение на определените в законопроекта срокове за получаване на лицензия за медицински цели на лица, получили разрешение за производство или търговия на едро по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и предвидения диференциран правен режим относно аптеки на болнични и лечебни заведения и аптеки, открити от останалите правни субекти. След изслушване на становищата на всички институции думата бе предоставена на госпожа Теменужка Манчева - председател на Областен съвет по наркотични вещества, Благоевград. От името на първия създаден Областен съвет по наркотични вещества по Закона за наркотичните вещества и прекурсорите госпожа Манчева очерта няколко основни проблема, съществуващи в настоящия момент. Един от тях е продължаващото и разрастващо се незаконно засаждане на канабис и неговото подобряване в лабораторни условия. Тя определи като изключително навременно предложените текстовете, даващи легално определение на понятията „пряка реклама” и “непряка реклама”, като по този начин се прекратява практиката за недобросъвестно разпространяване на реклами с изключително вредно влияние върху подрастващото население по отношение разпространението и употребата на наркотични вещества. В заключение на казаното госпожа Манева отправи молба към народните представители за намиране на възможност за легитимиране на методическата дейност, осъществявана от областните съвети по наркотични вещества, с цел развитие на превенцията на наркомании в другите общини и намиране на решение по проблемите, свързани с кадрово обезпечаване на лечението на зависимите от наркотични вещества, чиято долна граница в момента стига до 10 -12 години. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 16, „против” и „въздържали се”- няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г.”

Уважаеми колеги, представям ви Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. „Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 26 януари 2010 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взе участие госпожа Фани Михайлова, директор на дирекция “Наркотични вещества” в Министерството на здравеопазването. Госпожа Фани Михайлова представи законопроекта. Тя изтъкна, че основно предлаганите със законопроекта промени, относно правомощията на министъра на земеделието и храните се свеждат до следното: - обособяват се три основни режима при издаване на лицензии: лицензии за производство и търговия на едро, лицензии за търговия на дребно и лицензии за производство, преработване, съхранение и търговия с наркотични вещества за ветеринарномедицински цели; - конкретизират се разпоредбите за контрол при вноса на коноп и семена от коноп, непредназначени за посев, осъществяван от министъра на земеделието и храните; - за по-ефективна работа на полицейските органи в борбата с незаконните насаждения от вида на конопа се предвижда засяването на такива култури да става по специална процедура. В дискусията взеха участие народните представители Георги Божинов, Атанас Камбитов, Пенко Атанасов и Спас Панчев. Те се обединиха около идеята, че законопроектът е необходим, професионално подготвен и следва да бъде подкрепен. След станалите разисквания, Комисията по земеделието и горите с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че предложението, което беше внесено пред вас, изчерпва абсолютно основните неща, които сме предложили в комисията. Може би тук искам да обърна внимание само на няколко въпроса, които са съществени. Това, че този закон, който е насочен към засилване на контрола, в същността си има разработване впоследствие на наредби, които да повлияят, да превантират развитието на наркомании в ранна възраст, тъй като наркоманията е рецидивираща мозъчна болест и застрашава младото поколение за разлика от всички болести. Така че нещата са насочени основно към превенция, към рехабилитация и към създаване на експертни съвети, които впоследствие ще оптимизират програмите за социална рехабилитация и за медикаментозно и немедикаментозно лечение на развилите наркомания. Основното в този закон е превенцията и контролът.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепи предложения законопроект. Мисля, че в пленарната зала не би трябвало да има нито един човек, който да не подкрепи този законопроект, защото той подобрява всички онези механизми, които са за превенция, за контрол, както и за налагане на наказание, когато става въпрос за употреба на наркотици или тяхното производство. Ние категорично заставаме зад този законопроект, първо, защото той разширява мрежата от структури, които ще работят в областта на превенцията на употребата на наркотичните вещества. С промяната в законопроекта всъщност се създават общински съвети по наркотичните вещества, общински комисии по наркотичните вещества, които вече не са само там, където са областните центрове. Тоест тези съвети вече няма да бъдат само по областните центрове, а ще ги има на територията на цялата страна. Много е добре това, че в законопроекта е разписан и механизмът на финансирането на тези комисии. Тоест те ще бъдат финансирани през общинския бюджет като делегирани от държавата дейности, което дава възможност те да започнат да работят в един сравнително бърз порядък от време. Другото, което е добре разписано в законопроекта и което е от доста голямо значение - регламентира се изрично изграждането и поддържането на публична информационна система за наркотици и наркомании, както и информационна система за ранно предупреждение за нови наркотични вещества. Това във времената, в които живеем, на непрекъснато развитие на информационните технологии би трябвало да помогне на всички тези структури, които участват в борбата срещу разпространението на наркотичните вещества. Разбира се, от голямо значение е и фактът, че онази стратегия за борба с наркоманиите, която преди се разработваше единствено в Националния съвет по наркотични вещества, сега се изготвя от Националния съвет по наркотични вещества и вече се предлага за приемане от Министерския съвет. Това показва значимостта на проблема, който се третира с предложените промени в законопроекта, който разглеждаме. И на последно място, и поради факта, че към министъра на здравеопазването се създава консултативен съвет, който ще оказва своето съдействие за подобряване работата на отделните структури в борбата срещу наркоманиите. Нещо, което казах и по време на заседанието на Комисията по здравеопазването – между първо и второ четене би трябвало да помислим и за санкциите, които са предвидени в административно-наказателните разпоредби на закона, защото не знам да има друг закон, в който да има такава голяма ножица между санкциите. Например за едно и също провинение санкцията да бъде между 3000 и 100 хил. лв., или в следващия параграф – между 5000 и 150 хил. лв. Сами разбирате, че това създава абсолютна възможност за прилагане на корупционни механизми – нещо, срещу което сме заявили категорично, че ще подходим законодателно с оглед тяхното ограничаване. Смятам, че това нещо можем да го подобрим между двете четения. Благодаря ви за вниманието.