4 February 2010

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 8 октомври 2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров. Законопроектът основно предвижда до 20% от капацитета на регионалните депа, които са изградени със средства от държавния бюджет и/или от фондовете на Европейския съюз, да може да се използва за депониране на отпадъци, образувани на територията на общини, разположени в други региони за управление на отпадъците, като решенията за това се взимат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. Представителите на Министерството на околната среда и водите, присъствали на заседанието, изразиха отрицателно становище по законопроекта като обърнаха внимание на необходимостта и от други промени в закона, чиято подготовка е в напреднал стадий и предстои внасянето на законопроект от Министерския съвет. В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от допълнителни промени в закона и отложиха гласуването по внесения законопроект, с оглед разглеждането му заедно със законопроекта, който ще бъде внесен от Министерския съвет. В заседанието си, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите и на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Клементина Денева – главен секретар на Министерството на околната среда и водите. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се предлагат за отстраняване непълноти при транспонирането в законодателството на Директива 1999/31/ЕО за депониране на отпадъците, Директива 2002/96/ЕС за отпадъците от електрическо и електронно оборудване, Директива 2006/66/ЕС относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и на Директива 2000/76/ЕС за изгаряне на отпадъци, както и въвеждането на механизъм за осъществяване на контрола по Регламент 1013/2006/ЕС за превози на отпадъци. В законопроекта се предлага да бъде въведен финансов инструмент (банкова сметка за чужди средства) за осигуряване на необходимите средства за закриване и следексплоатационни грижи на съществуващи депа, както и за поддържане на изградените и изграждане на нови депа и/или други съоръжения за третиране на отпадъци. Целта на тази мярка е да се избегнат рисковете в случай на изоставяне на площадките на депата при евентуална несъстоятелност на съответния собственик и свързаните с това разходи за държавата, както и да се гарантират средствата, необходими за изграждане в бъдеще на нови съоръжения за третиране и обезвреждане на отпадъци. Предлага се въвеждане на такса за депониране на отпадъци, насочена към постигане на определени цели, свързани с опазване на околната среда за намаляване на количествата отпадъци, които постъпват за депониране; удължаване срока на експлоатация на депата; увеличаване количествата на рециклираните и оползотворените отпадъци; насърчаване развитието на сектора по рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Общините, които не предприемат в нормативно определения срок действия по подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и на други съоръжения за третиране на битови или строителни отпадъци, няма да бъдат финансирани за проекти в областта на опазване на околната среда. Тези общини самостоятелно ще трябва да осигуряват необходимите финансови средства за изпълнение на изискванията на закона. В законопроекта се определя ролята на регионалните сдружения на общините за управление на отпадъците на регионален принцип. Установени са основните задължения и функции на сдруженията, както и начинът на взимане на решения. Предоставена е възможност на членовете на регионалното сдружение да определят собствеността на регионалните съоръжения – депо, инсталации за сепариране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци. Определени са компонентите за образуване на цената за третиране на тон отпадъци, постъпили в регионалната система за управление на отпадъците, които включват експлоатационните разходи, включително разходи за транспорт в рамките на системата, разходи за изграждане на съоръжения, отчисленията, които се заделят в банковата сметка за чужди средства за дейности по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. В разходите за третиране на тон отпадъци се включва освен цената за третиране на отпадъците и такса депониране, размерът на която се определя с акт на Министерския съвет и следва да бъде еднаква за всички регионални системи в страната. Предвидена е възможност в случаите, когато регионалните съоръжения за третиране на отпадъци са изградени с над 50 на сто финансови средства от държавния бюджет или от друго национално или международно финансиране, до 10 на сто от общия им капацитет да се използва при разрешаване на национални проблеми и за постигане на цели, определени с националната програма за управление на дейностите по отпадъците, като решенията за това се взимат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. В хода на дискусията народните представители, които взеха отношение по внесения законопроект, както и представителите на Националното сдружение на общините, споделиха по принцип необходимостта от промени в закона. Същевременно обаче всички изказали се обърнаха внимание на редица неясноти и противоречия на отделни разпоредби в законопроекта, касаещи дейността на общините. Недостатъчно прецизно са разписани разпоредбите относно създаването на регионалната система за управление на отпадъците и нейното съдържание. В тази част на законопроекта са включени разпоредби, които по същество са присъщи като компетентност на общините, членове на регионалното сдружение, а не на регионалната система за управление на отпадъците. Дискусия предизвикват и разпоредбите, свързани с начина на определяне на цената за третиране на тон отпадък, както и с новите финансови задължения, които се въвеждат с новия Раздел ІVа на законопроекта. Според представителите на Националното сдружение на общините тези разпоредби предизвикват съмнения за противоречие с разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, тъй като ще създадат допълнителни финансови задължения за гражданите и по същество ще доведат до събиране на двете такси за една и съща услуга. Друга част от повдигнатите в хода на дискусията въпроси, е свързана с регионалните сдружения. От една страна, законопроектът предвижда, че за възникване на регионално сдружение не е задължително участието на всички общини от региона. От друга страна, са предвидени санкции, в това число и ограничения за финансиране на общини, които откажат участие в сдружението. Изразиха се опасения, че задължителният характер на сдружаване е в противоречие с принципа на доброволност при сдружаването на общините, заложен в Конституцията на Република България и в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Освен това част от народните представители не споделят предложеното в законопроекта решение за участието на упълномощени от кметовете представители в общото събрание на сдружението, при условие че то ще взима решение по въпроси, които са присъщи на компетенциите на общинските съвети. Наред с това допълнително трябва да се обмислят и прецизират и разпоредбите, свързани с прекратяването на заварените сдружения и последиците от това, тъй като те съдържат вътрешно противоречие. Необходимо е също така ясно да бъдат разписани хипотезите, при които ще се прилага предвидената в законопроекта възможност за ползване на процент от капацитета на регионалните депа по решение на Министерския съвет, включително като се предвиди и съгласуване с общините, които ползват съответното регионално депо. Наред с това бяха направени и някои бележки от правно-технически и редакционен характер, насочени към прецизиране на част от дискутираните разпоредби, съгласие с които изразиха и представителите на Министерството на околната среда и водите. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление: - без гласове – „за”, 9 гласа – „против”, и 5 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров, да не бъде приет на първо гласуване; - с 6 гласа – „за”, без гласове – „против”, и 7 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров на 23 септември 2009 г. Вносителят не присъства на заседанието на Комисията по правни въпроси. Становище по законопроекта взе господин Стефан Стефанов – директор на Дирекция „Управление на отпадъците” към Министерството на околната среда и водите. Той уведоми Комисията по правни въпроси, че Министерството на околната среда и водите е в напреднал етап на разработване на друг Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. С оглед разрешаване на възникнали проблеми с третирането в частност с депонирането на битовите отпадъци в някои общини и защита на националните приоритети, Министерството на околната среда и водите е предвидило текст, който да даде инструмент на правителството на Република България своевременно да реагира при възникване на подобни затруднения. По предложения текст по Законопроект № 954-01-20, внесен от народния представител Джевдет Чакъров, Министерството на околната среда и водите има следните възражения: - по отношение на 20% от капацитета на депата, смятаме, че определеният процент е твърде висок и ще предизвика негативна реакция от страна на кметовете на общините, Националното сдружение на общините в Република България; - предложеният текст визира всички видове отпадъци, предназначени за депониране на регионалните депа. Текстовете в законопроекта на Министерството на околната среда и водите се отнасят до депонирането на битови отпадъци на депа за неопасни отпадъци, предвид обществената значимост и въздействие на проблемите, свързани с битовите отпадъци. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 4 гласа, без „против” и „въздържали се” – 15 гласа, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от народния представител Джевдет Чакъров.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 06.01.2010 г. На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на околната среда и водите: Оля Матова – началник отдел „Производствени опасни отпадъци” и Радослав Смилянов – държавен експерт. Законопроектът беше представен от госпожа Матова, която изтъкна, че приемането му ще отстрани съществуващите непълноти от транспонирането в българското законодателство на директивите за: депониране на отпадъците; за отпадъците от електрическо и електронно оборудване; за батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и на директивата за изгаряне на отпадъци, а също така и ще се постигне поетото задължение за привеждане на националното законодателство в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Предвид обстоятелството, че от 1 януари 2007 г. Република България, като член на Европейския съюз, пряко прилага регламентите на Европейския съюз, е необходимо да се въведе и механизъм за осъществяване на контрол по Регламент 1013/2006/ЕС за превози на отпадъци. По-съществените изменения и допълнения са: 1. Въвеждане на финансови инструменти за осигуряване на средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на депата. Предлага се това да стане чрез: - финансова гаранция, като условие за издаване на разрешение за дейности по депониране. Финансовата гаранция или друга еквивалентна предохранителна мярка е необходимо да се съхранява толкова дълго, колкото се изисква за поддръжката и следексплоатационните мероприятия за площадката за извършване на дейността депониране на отпадъци, мониторинга и следексплоатационните грижи за площадката за извършване на дейността депониране на отпадъци. - финансов инструмент (банкова сметка за чужди средства) за осигуряване на финансови средства по време на експлоатацията на депата за закриване и следексплоатационни грижи на съществуващи депа и поддържане на изградените и изграждане на нови депа и/или други съоръжения за третиране на отпадъци. Целта на тази мярка е да се избегнат рисковете в случай на изоставяне на площадките на депата при евентуална несъстоятелност на съответния собственик и свързаните с това разходи за държавата, както и да се гарантират средствата, необходими за изграждане в бъдеще на нови съоръжения за третиране и обезвреждане на отпадъци; 2. Такса за депониране на отпадъци за постигане на определени цели, свързани с опазване на околната среда за намаляване на количествата отпадъци, които постъпват за депониране; удължаване срока на експлоатация на депата; увеличаване количествата на рециклираните и оползотворените отпадъци; насърчаване развитието на сектора по рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Тези средства могат да бъдат използвани за финансиране на проекти за разделно събиране от потока битови отпадъци, на отпадъците, подходящи за рециклиране (метали, стъкло, хартия и др.), третиране и оползотворяване на биоразградимите отпадъци, събиране и обезвреждане на опасните отпадъци от потока битови отпадъци. Във връзка с това с чл. 71а се предвижда задължение на всеки собственик на депо да прави месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото, за дейността по обезвреждане на отпадъци чрез депониране. Тук обаче не се посочва какъв е източника на тези ежемесечни отчисления - от таксата за битови отпадъци, която се събира от общините по реда на Закона за местните данъци и такси или се въвежда: нова такса; от целеви средства в бюджета на общината от техните собствени приходи, или целеви субсидии от централния бюджет. Този въпрос, ако не бъде уреден със законопроекта, ще възникне при прилагането на закона. Затова между първо и второ гласуване следва да бъде уточнен източника на тези средства и той да бъде разписан в законопроекта. Законопроектът предвижда и изготвяне на наредба на министъра на околната среда и водите, определяща механизмите за акумулиране на средствата и реда за събиране и разходване на събраните средства. Друг важен въпрос от предложените промени е задължителната разпоредба в новите членове 19б-19е, предвиждаща общините, включени във всеки един от регионите по чл. 28, ал. 4, да създават регионални сдружения по реда на този закон. А редът изисква общинският съвет на съответната община да приеме решение за участие в регионално сдружение или за присъединяването й към сдружение на общини от друг регион. Едновременно с това с чл. 19б, ал. 6 се предвижда, че за възникване на регионално сдружение не е задължително участието на всички общини от региона по чл. 28, ал. 4, а в ал. 12 на същия член се казва, че община, която откаже да участвува, предизвиква забавяне, осуети създаването или функционирането на регионално сдружение и/или на регионална система за управление на отпадъците, заплаща вредите и пропуснатите ползи на останалите общини от съответния регион. Много важна е и разпоредбата на ал. 10 на чл. 19б, в която е предвидено, че общините могат да получават финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците от европейските фондове, държавния бюджет, ПУДООС към Министерството на околната среда и водите или други на национални публични източници на финансиране само след създаването на регионално сдружение. Комисията смята, че тези предложения следва да бъдат разгледани в периода между първо и второ гласуване и максимално съгласувани с разпоредбите на Конституцията на Република България, Глава седма “Местно самоуправление и местна администрация”, чл. 137, където е предвидено, че самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси и че законът създава условия за сдружаване на общините, а също така и с Глава осма „Общинско сътрудничество” на Закона за местното самоуправление и местната администрация. По законопроекта се проведе дискусия, по време на която се направиха изказвания и поставиха въпроси по предложената организация на регионални сдружения; по определяне на реда и начина за събиране и разпределение на дължимата цена от потребителите на системата (общините, членове на регионалното сдружение); сключването на договорите и определянето на цените в случаите, когато регионалната система за управление на отпадъците се ползва от общини извън регионалното сдружение или от други притежатели на отпадъци и други въпроси свързани с дейността на регионалното сдружение. След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 06.01.2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. На заседанието присъстваха господин Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”, госпожа Теодора Желева – началник на отдел „Управление на битови и строителни отпадъци”, госпожа Оля Матова – началник на отдел „Производствени и опасни отпадъци” и господин Радослав Смилянов – държавен експерт към Министерството на околната среда и водите. Законопроектът беше представен от господин Стефан Стефанов. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се отстраняват непълноти при транспонирането на Директива 1999/31/ЕО за депониране на отпадъците, Директива 2002/96/ЕС за отпадъците от електрическо и електронно оборудване, Директива 2006/66/ЕС относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и на Директива 2000/76/ЕС за изгаряне на отпадъци. Като член на Европейския съюз Република България пряко прилага регламентите на Европейския съюз. С оглед на това е необходимо да бъде въведен механизъм за осъществяване на контрола по Регламент 1013/2006/ЕС за превози на отпадъци. Най общо предлаганите изменения и допълнения са следните: 1. Въвеждане на липсващи разпоредби от директивите и отстраняване на несъответствия по отношение на въвеждането на: - финансови инструменти за осигуряване на средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на депата; - такса за депониране на отпадъците; - механизъм за контрол на превозите; - законово изискване за създаване на регистри на лицата, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване и батерии и акумулатори; - изискване за участие на обществеността (обществени обсъждания) в процедурата за издаване на разрешения за извършване на дейности с отпадъци, които не са обект на комплексно разрешително. 2. Прецизиране на текстове във връзка с разрешителния режим за дейности с отпадъци. 3. Терминологични и технически корекции. 4. Други промени като: определяне на законовата и административната роля на регионалните сдружения на общините за управление на отпадъците на регионален принцип, прецизиране на задълженията и отговорностите на кметовете на общини по отношение на управлението на масово разпространените отпадъци, опасните отпадъци от домакинствата в потока „Битови отпадъци”, биоразградимите отпадъци и почистването на общинските пътища от отпадъци и други. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 16 народни представители, „против” и „въздържали се” няма. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01 2, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 14 януари 2010, бе обсъден Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01 2, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г. Законопроектът беше представен от господин Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците” в Министерството на околната среда и водите. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се въвежда механизъм за осъществяване на контрола по Регламент 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоз на отпадъци. Предлаганите по съществени изменения и допълнения в закона са в няколко насоки: 1. Въведени са липсващи разпоредби от директивите и отстраняване на несъответствия, свързани с въвеждане на финансови инструменти за осигуряване на средства за дейностите по закриване и следексплоатационните грижи за депата, както и такси за депониране на отпадъците. 2. Регламентиране и трансграничният превоз на отпадъците, превоз от, за и през територията на Република България, както и за внос и износ на отпадъци от или към страни, които не са членки на Европейския съюз. Разпоредбите относно извършване на трансграничния превоз на отпадъци осигуряват прилагането на Регламент 1013/2006. Със законопроекта се предлага министърът на околната среда и водите да е компетентен орган по прилагането на Регламента относно извършването на трансграничен превоз на отпадъци. Предвидено е министърът да води специален регистър на издадените нотификации за трансграничен превоз на отпадъци в случаите, в които се изисква писмена нотификация съгласно регламента. Определени са документите, които лицата, възнамеряващи да извършват трансграничен превоз на отпадъци, трябва да представят, за да бъдат нотифицирани и съответно вписани в този регистър. Предвид разпоредбата от чл. 6 от Регламент 1013/2006, съгласно която за извършването на превоз на отпадъци, които подлежат на нотификация, се изисква финансова гаранция или еквивалентна застраховка, със законопроекта се предлага финансовата гаранция да бъде под формата на банкова гаранция, съответно застрахователна гаранция или застрахователна полица. Финансовата гаранция или еквивалентна застраховка трябва да са в размер, покриващ разходите по транспорта, стойността на оползотворяването и обезвреждането на отпадъците, включително всяка друга необходима временна операция, както и разходите за складирането на отпадъците за 90 дни. Те са предназначени да покрият разходите, възникващи когато превозите, оползотворяването или обезвреждането на отпадъците не могат да се извършват според предварително утвърдения план или когато превозът на отпадъците е незаконосъобразен и се налага оползотворяването, обезвреждането или обратното им вземане от изпращача. Със законопроекта са определени конкретните изисквания и условия за извършването на превоз на отпадъци, а така също и условията и редът за издаването на разрешение от министъра на околната среда и водите за оползотворяването на отпадъците съгласно чл. 14 от регламента. 3. Въведен е механизъм за извършване на контрол на превозвачите на отпадъците, в това число определяне на контролните органи и въвеждане на основания за прилагане на принудителни административни мерки за преустановяване на административните нарушения, както и въвеждане на санкции за нарушения на разпоредбите на Регламент 1013. Предвидени са контролни функции на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” по Закона за управление на отпадъците относно извършването на превозите на отпадъците като са приложени съответните изменения и в Закона за автомобилните превози. 4. Наред с определянето на конкретните задължения и отговорности на държавните органи и за органите на местното самоуправление по отношение на управлението на отпадъците със законопроекта са въведени задължения със собствениците на пътища по чл. 8 от Закона за пътищата, които ще отговарят за почистването на отпадъците от пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужващите зони, крайпътните обслужващи комплекси и опорните пунктове за обслужване по смисъла на Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01 2, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.”

„СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г. На заседанието, проведено на 11 януари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите: Клементина Денева – главен секретар, и Оля Матова – началник-отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”. I. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците е насочен към привеждане в съответствие на българското законодателство с изискванията, предвидени в някои от европейските актове в тази област. Промяната се налага поради допуснати непълноти във въвеждане на разпоредбите на европейското законодателство при предишни промени в закона. 1. С новата ал. 3 на чл. 41 от законопроекта се въвежда изискването на чл.12, §1 от Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно изгарянето на отпадъци. В предлаганата редакция на законопроекта се въвежда изискването за осигуряване на участие на обществеността и обществен достъп до заявлението за издаване на разрешение за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци. 2. В чл. 26, ал. 1, т. 2 от законопроекта се въвежда изискването на чл. 17 от Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно батерии, акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕО. В новата редакция на чл. 26, ал. 1, т. 2 и в ал. 4 от законопроекта в съответствие с Директивата се предвижда, че министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства, както и се урежда съдържанието на регистъра. В законопроекта се предлага създаването на нов чл. 26а, според който в съответствие с Директива 2006/66/ЕО се задължават лицата, пускащи на пазара батерии и акумулатори, включително и вградени в уреди и моторни превозни средства, да бъдат регистрирани. 3. В чл. 26а, ал. 2 от законопроекта се предвижда, че подлежат на вписване в регистър и лицата, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване. С тази разпоредба се въвежда изискването на чл. 12 от Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване. 4. В промените, предвидени в чл. 39, ал. 1 от законопроекта, се въвеждат коректно изискванията на чл. 7, § 1 и чл. 8, § 1 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно депонирането на отпадъци. За пълно хармонизиране на законодателството ни с изискванията на Директива 1999/31/ЕС е необходимо въвеждането на финансова гаранция като условие за издаване на разрешение за дейности по депониране на отпадъци. В Глава пета от законопроекта се създава нов Раздел ІVа „Обезвреждане на отпадъци чрез депониране”, в който се създават финансовите инструменти за осигуряване на средства за закриване и следексплоатационни грижи на депата съгласно чл. 10 от Директивата. 5. От 1 януари 2007 г. като член на Европейската общност Република България пряко прилага регламентите на Общността. С цел създаването на правна рамка за прилагане на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци и осъществяване на контрола по прилагането му в законопроекта се предвижда промяна на Раздел V, Глава пета от Закона за управление на отпадъците относно „Трансграничен превоз на отпадъци” и създаването на нови членове 98а-98г, в които се определят компетентните органи, които осъществяват контрола по изпълнението на разпоредбите на Регламента. ІІ. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците въвежда коректно разпоредбите на изброените директиви, които подлежаха на хармонизиране. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 13 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! С настоящото допълнение, което съм внесъл през м. септември, бих искал да се осигури възможност на Министерския съвет да може да се разпорежда, подчертавам, с до 20% от капацитета на вече изградените регионални депа за депониране на отпадъци, образувани на територията на общини, разположени в други региони за управление на отпадъците. Мотивите ми за това са следните. По този начин, първо, ще се осигури възможност за екологосъобразно обезвреждане чрез депониране на отпадъци, образувани на територията на общини, разположени в региони за управление на отпадъци, в които няма изградени регионални депа и/или наличните депа не отговарят на изискванията на европейското и националното законодателство, или няма изградени регионални депа, които отговарят на изискванията на европейското и националното законодателство – наличните свободни обеми в съответното депо не са достатъчни, за да поемат количествата образувани битови отпадъци в съответния регион и има нужда те да се пренасочат за депониране към други регионални депа, като по този начин се даде възможност за изграждане на нови клетки към съществуващите депа. С разпоредбата се дава възможност Министерският съвет свободно да се разпорежда с тези обеми от капацитета на съответните депа, без да е необходимо да влиза в дълги преговори с отделните общини от региона, ползващи депото приемник на отпадъците. Това, от една страна, ще спести време, ще се намали рискът от натрупването на битови отпадъци на неподходящи за това места и ще позволи своевременното им и екологосъобразно обезвреждане. От друга страна, компетентните на национално ниво органи за управлението на отпадъци няма да бъдат поставени в състояние на зависимост, както е към настоящия момент, от местни и общински интереси. Обществено достояние е в последните години колко дълго се проточиха преговорите с отделните общини за приемане на балираните отпадъци на София и какви финансови претенции бяха предявени от отделните общини, на територията на които се намираха определените като подходящи за приемане на балите депа. Не на последно място, това ще даде възможност на Министерския съвет като цяло и на Министерството на околната среда и водите да провеждат политиката по управление на отпадъци на национално ниво в съответствие с ангажиментите, които Република България е поела в преговорния процес по присъединяване към Европейския съюз, а също и в изпълнение на задълженията, които имаме като държава – членка на Съюза. Предвидено е правото на Министерския съвет за свободно разпореждане с капацитета на регионалните депа – да не се обхващат всички депа, а само тези, които са изградени със средства от държавния бюджет или от фондовете на Европейския съюз. Това е така, защото в тях държавата се явява основен, дори на места единствен инвеститор в тези съоръжения. По тази причина - пълното игнориране на места към настоящия момент на интереси и волята на държавата, и третирането на тези съоръжения като обект на еднолично разпореждане на общините, на чиято територия са изградени те, без да се отчитат големите инвестиции, които е направила държавата. По този начин общините и регионите, които са били приемници, са двойно облагодетелствани. Един път за това, че те са построени на тяхна територия, имат такива съоръжения, с които те разполагат и обезвреждат отпадъците си по този начин. Следващият е, че, приемайки отпадъците от други територии, където държавата носи отговорност, те поставят условия за допълнително финансиране на различни видове инфраструктура. Именно воден от тези съображения и вследствие на опита ми като министър на околната среда и водите в предишното правителство с проблемите, които имахме пред нас (проблема за балираните битови отпадъци, въобще управлението на отпадъците е свързано с отпадъците на територията на Столична община, а впоследствие от м. юли - за екологосъобразното обезвреждане и третиране на отпадъците на територията на цялата страна), аз внесох това предложение, което виждам, че не е подкрепено от различните комисии. Аргументите си ги посочих. Още повече, от позиция на опозиция, както и от позиция на управляващи моята и нашата позиция е била една и съща – държавнически подход, така че да бъде решен този казус. Знаете, процедурата от страна на Европейската комисия по отношение на управлението на дейностите, свързани с отпадъците на Столичната община, е в ход. Исках пό своевременно да се даде възможност оставащите балирани битови отпадъци на територията на Столична община да бъдат изнесени на подходящи площадки, в подходящи депа, отговарящи на съответните критерии, заложени в общностното и национално законодателство. Аргументите, с които законопроектът не е приет, са в аспект на това, че ще бъде внесен вторият законопроект, който днес разглеждаме и обсъждаме. По същество аз не чух други аргументи. С оглед на това считам, че добрият парламентарен тон, спазването на процедурите и технологиите, заложени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предполагат няколко хипотези. Първата - законопроектът да се разгледа своевременно и след като е внесен през м. септември, да сме се произнесли с приемане или отхвърляне. Другата опция, другата хипотеза е днешната, в която ние разглеждаме двата законопроекта заедно. Впрочем бих искал отново да ви насоча вниманието – аз съм убеден, че сте прочели текста на § 14 от така предложения ЗИД на Закона за управление на отпадъците от страна на Министерския съвет. Там по същество текстът е абсолютно идентичен, с няколко разлики, които не са съществени, по отношение на предложението за обема, който би се ползвал. В моето предложение е до 20%. В § 14 тази цифра е до 10%. Но „до 20%” имплементира и 10%. Другото е по отношение на средствата, които са заложени в § 14 – те са над 50% или до 50%. Общо взето, целите са едни. По-скоро аз очаквам да бъдат подкрепени и двата законопроекта, след което да бъдат обединени, защото това до голяма степен препокрива съдържанието – това, което аз съм внесъл като предложение за промените, които са заложени в текстовете, и текстовете в § 14. Ще взема отношение и по ЗИД-а на Закона за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще спестя вашето време, което е ценно – имате да разглеждате много законопроекти, защото мотивите за изготвянето на този законопроект бяха достатъчно добре представени от всички комисии, които докладваха. Искам да очертая само два момента, тъй като явно те се нуждаят от допълнително разяснение. Това е нещо, което е много важно за всички общини, а вие на практика сте представители на местните власти. За какво става въпрос? Първо, със законопроекта се предлага една нова философия на управление на битовите отпадъци, една децентрализация на този процес – децентрализация на избора на общините за това какви съоръжения да изграждат. Каква е в момента системата? Обичайно, почти в сто процента от случаите, съоръженията за третиране на битови отпадъци се финансират от публични национални средства, от държавния бюджет или от Предприятието за управление на дейности по околна среда. В момента имаме предоставени възможности от европейските фондове, които едва ли в бъдещите програмни периоди ще бъдат насочени към това. Тоест ние събираме, държавата събира пари от всички граждани, и след това правителството или определен министър решават на кой колко да дадат. Философията е да се мине към истинска децентрализация на този процес и общините сами да си събират средствата и сами да решават какви съоръжения ще изграждат. Второ, въвежда се принципът на регионално сдружаване на общините, тъй като съвременните съоръжения за битови отпадъци са изключително скъпи. Очевидна е необходимостта те да съвместят своите усилия за изграждане на тези съоръжения. Искам да подчертая, че е дадена пълна възможност на общините, ако решат и сами да изграждат такива съоръжение, тоест имат напълно това право според принципите на местното самоуправление, но в този случай няма как държавата да окаже помощ за изграждане на съоръженията. Имам предвид, че в този преходен период, в който се намираме, все още тази дейност се подпомага. Ако този текст не бъде въведен и се даде възможност за подпомагане на всички общини знаете веднага какво ще се случи. Всички 264 общини ще поискат всяка от тях да си има свое регионално съоръжение, държавата да ги подпомогне, дори не едно, вероятно няколко депа до всяко населено място или до всяко село, както е в момента. В законопроекта е дадена свободата на общините по отношение на подпомагането от държавата и от европейските фондове или да се сдружат и да получат тази помощ или, ако решат чрез публично частно партньорство, или по начин, по който те решат, сами да изградят своите съоръжения. Така по никакъв начин не се засяга местното самоуправление и общините имат право и имат своя избор дали да се сдружат или сами да си изграждат съоръженията. По отношение на втория въпрос, който се повдига от Комисията по бюджет и финанси, по отношение на това дали има припокриване, дублиране или неяснота по това каква е тази допълнителна такса депониране, както и за вноските, които общините ще правят за набиране на средства за бъдеща рекултивация и последващ 30-годишен мониторинг на съоръженията, които са излезли от експлоатация - няма допълнително натоварване на хората и фирмите. От 1997 г. до настоящия момент Законът за местните данъци и такси регламентира формирането на таксата за битови отпадъци за населението и бизнеса, които се обслужват на място. Тази такса и до момента има три елемента: първият елемент са експлоатационни разходи за поддържане на системата; вторият елемент са разходи за изграждане на бъдещи съоръжения за третиране на отпадъци, след като настоящите съоръжения бъдат изведени от експлоатация, и третият елемент е за рекултивация на съоръженията, на депата за отпадъци и последващ мониторинг. Тази такса депониране, която ние въвеждаме, цели от една страна да стимулира общините, регионалните сдружения да преминат, освен само на депониране, и на други форми, които да намалят количествата на депонираните отпадъци, да се увеличат рециклираните или компостирани отпадъци. Освен това тази такса не се събира в държавния бюджет или в друга централна институция, а остава на разположение на общините и е част именно от този елемент на таксата битови отпадъци, регламентирана в Закона за местните данъци и такси за изграждане на бъдещи съоръжения. Същото се отнася и за вноската, която е за рекултивация на бъдещите съоръжения и последващ 30-годишен мониторинг на депата. Тя отново остава в общините и е елемент именно от таксата за битови отпадъци, която е регламентирана със Закона за местните данъци и такси. Това, което наистина не е направено и е права Комисията по бюджет и финанси, че не е направена тази връзка между двата закона. Нашите юристи в момента подготвят тази връзка, за да няма ни най малко съмнение или объркване между законите. Важно е да се подчертае, че въвеждаме изискването за създаване на публични регистри на всички вносители и производители на стоки, които след тяхната употреба образуват масово разпространени отпадъци. Става въпрос за вносители и производители на бяла техника, електронно и електрическо оборудване, батерии и акумулатори, опаковани стоки и така нататък. По този начин първо ще са ясни кои са задължените лица, това ще помогне на контролната система на Министерството на околната среда и водите, това ще помогне и за самоконтрола между самите фирми, така че да няма нелоялна конкуренция между тях. Също така е важна една тема, която вероятно засяга всички граждани. Това е уреждането на въпроса с почистването на пътищата и сервитутите около тях от битови отпадъци. На никой от нас не е приятна гледката с натрупани отпадъци по пътищата и около магистралите, така че и този въпрос се урежда. Адресира се отговорността за почистване на пътищата и сервитутите около тях и това са собствениците на пътища. Това е най логичното. Така е и в другите страни. Въвежда се, също така, изискване за разработване на наредба, която да уреди детайлно изискванията към третиране на отпадъците от лечебните заведения. Това са основните уточнения, които бих искала да направя. Призовавам ви да гласувате на първо четене законопроекта след тези пояснения, които преди малко дадох по отношение на таксата битови отпадъци и след като връзката между Закона за местните данъци и такси ще бъде уредена. Извън това смятам, че текстът на този член от проектозакона, който господин Чакъров преди малко представи, е по прецизен от подобния текст в законопроекта, който ние внасяме. Става въпрос за прецизирането на текста за битовите отпадъци, прецизира се и се намалява всъщност обемът, който може да се ползва от депата за отпадъци. Смятам, че това е по подходящият текст. Освен това смятаме, че дори и с над 50 на сто да се изградени с държавни средства тези съоръжения, държавата е вложила достатъчно. Гражданите на България, участвайки чрез това в тези съоръжения, са допринесли и имат право да ползват тези съоръжения. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По първия законопроект с вносител Джевдет Чакъров ние ще гласуваме „против”, понеже смятаме, че 20% или една пета от запълване на обемите на сегашните сметища е твърде много. Депата за отпадъци са общинска собственост и не се начисляват амортизации, за да може, при изчерпване на капацитета им, да бъде разширено или да се изгради ново депо. Депонират общини, някои от които са 95% на държавна субсидия – издръжка, и нямат необходимия ресурс за инвестиции. При изградените депа има сключени договори, които определят колко тона дневно могат да бъдат депонирани в определено депо и в следствие на това то да има свободни обеми – трябва да ги има, за да може да поеме допълнителен процент отпадъци. Депата са изградени за някакъв експлоатационен срок. Вкарвайки нови отпадъци от други райони, ние ще се принудим по този начин да съкратим техния живот. Смятам, че запълването на изградените 6-7 депа, няма да реши, а само ще задълбочи проблема. Събирането на такса „Депониране” ще е бавен процес за натрупване на средства и представлява допълнителен данък, който все пак се въвежда по време на финансова криза. Това го казвам, не че съм против въвеждането на този данък, но въпросът е неговият размер да бъде съобразен поне в началото. Намеса в самоуправлението на общините е определянето на кмет или упълномощено от него лице за представителство в регионалното сдружение за управление на отпадъци без санкция на общинския съвет. Без санкция на общинския съвет според мен не трябва да става това нещо. Общинският съвет може да упълномощи кмета или предложено от кмета лице. Искам не на последно място да определя един срок от пет години, в който да важи депонирането на отпадъци в тези сметища по решение на Министерския съвет. Защото, като залагаме такъв период от време, да знаем все пак визията на Министерството на околната среда и водите за колко време смята да се справи с този наболял проблем. Иначе нещата за регионалното сдружаване просто ги приветстваме, тъй като едно депо трябва да обслужва минимум 200-300 000 човека, за да бъде рентабилно, така че на второ четене, ако се съобразят с нашите изисквания, ние ще подкрепим закона. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Нормално е този законопроект да предизвика сериозни дискусии и дебати. В края на краищата това какво ще се случи днес, ще има отражение върху много голяма част от българските граждани, физическите и юридическите лица в страната. Три са основните субекти, които са елемент на управлението на отпадъците. От една страна, гражданите и фирмите, а от друга страна, разбира се, общините и държавата. Имайки предвид и нашите ангажименти към Европейския съюз, и това, че трябва да напаснем нашето законодателство с директивите, които са свързани с управлението на отпадъците в Европейския съюз, той се явява като четвърти субект. Нормално е да транспонираме нашето законодателство така, както е това на Европейския съюз. Тук обаче имам един въпрос. Ясно е, че транспонираме тези четири директиви и с този закон решаваме тяхното напасване, но има ли други директиви, които трябва да добавим към нашето законодателство? Няма ли да се наложи само след няколко месеца отново да вкарваме нов законопроект за изменение на Закона за управление на отпадъците? Ако е така, защо е необходимо да правим това упражнение днес, а не заедно, когато напаснем двата законопроекта и няма да има необходимост да правим още едно такова упражнение? Налице е обаче определено притеснение в един от субектите по този законопроект, а именно общините. Тук искам да направя уточнение. Не става въпрос за никаква политическа принадлежност, защото често в тази зала говорим за конкретни неща от политическа гледна точка. И кметове на БСП, и кметове на ГЕРБ, и кметове на ДПС, и редица други кметове – да не изброявам всички, имат своите притеснения по отношение на функционирането и прилагането на така направените предложения в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Ще се спра само на няколко от проблемните въпроси, тъй като не смятам, че е необходимо на първо четене да разглеждаме всичко в детайли. То е направено в комисиите и неслучайно две от комисиите дават коренно различни становища по отношение на това какво да направим с този законопроект. Едната казва: подкрепете го, другата казва – не. Единият кръг от въпроси е свързан с таксата за обезвреждане на отпадъците чрез депониране. Заявено е, че тази такса се отчислява от собствениците. Собствениците в случая са общините. Същевременно обаче средствата се акумулират в сметки на РИОСВ, която по същество е държавна структура, и имаме положение при което собственикът на средствата няма възможност да контролира реално, ежедневно какво става с парите му. Разбира се, нямам притеснения от това, че държавата би злоупотребила или по някакъв начин би навредила на общините, но мисля, че е нормално притеснението на кметовете. Тези средства могат да бъдат акумулирани в сметки на общините и това няма да предизвика абсолютно никакъв проблем за дейността като цяло. Вторият проблем, който се отбелязва от кметовете на общините и представител на Сдружението на общините, е новата такса за депониране. Идеята, че, виждате ли, тя ще има дисциплиниращ характер в случая, ми се струва доста пресилена. Няма да бъде така, убеден съм в това, по простата причина, че това няма да доведе до намаляване на отпадъците и намаляване на това, което ще се депонира на сметищата и на депата. Напротив, по-скоро бих разглеждал тази такса като допълнителен налог. Налог към другия субект, който е в този процес, а именно българските граждани, защото те ще плащат в условията дори и на сегашната криза. Те ще плащат тези такси, които в края на краищата при всички случаи ще бъдат завишени при това положение. Същевременно обаче същата тази такса много наподобява друга такса, която е такса „Смет”. Тук възникват редица възможности за спекулации и от тези, които я плащат, и от тези, които ще извършват последващата услуга – общините. Възможно е да се стигне до редица дела в съда, което, разбира се, ще блокира изпълнението на този законопроект. Същевременно обаче нямаме и реален регламент, по който тази такса ще бъде определяна. Заявено е, че тя се определя от Министерския съвет. Добре, само че тя ще трябва да се събира от общините и според мен при всички случаи трябва да бъде хармонизирана със Закона за местните данъци и такси. Има определен регламент, определени възможности, по които тя трябва да функционира и да се събира. Тук проблемът е, че тази такса също ще бъде събирана и съхранявана в РИОСВ, което продължава да притеснява общините. Извън този кръг проблеми, касаещи функционирането на законопроекта, има някои неща, които са встрани по принцип, но мисля, че трябва да бъдат казани тук. На фона на намалените пари в общините в Бюджет 2010, на фона на намалените приходи на общините от местните данъци и такси, да акумулираме средства, които ще ползваме в бъдещи периоди, за днешно време мисля, че е доста голям лукс, който не би трябвало да си позволяваме по никакъв начин. Същевременно е факт, че държавата реално абдикира от този процес. Държавата прехвърля всичко на общините и по същество няма никакво отношение. Третият субект в процеса на управление на отпадъците реално няма никакво място в тази ситуация. При това положение ми се струва странна идеята – 10% от депата да бъдат използвани за държавни нужди, при положение, че държавата, повтарям, постфактум абдикира от тази дейност. Няма регламент какви са условията и при какви обстоятелства държавата ще има възможността да използва тези сметища. Тези депа са собственост на общините. Няма регламент, при който държавата да използва чужда собственост. В България, доколкото знам, този въпрос е решен конституционно – има разделение на собствеността и равнопоставеност. Има редица въпроси, неясноти и неща, които биха могли да бъдат изчистени в законопроекта и да бъдат по-добре представени. В тази връзка не виждам основание да подкрепим този законопроект. Необходимо е в много по-тясно сътрудничество с общините, които са основният изпълнител на тази дейност, да се напаснат тези проблеми и техните притеснения да бъдат отстранени, за да направим действащ законопроект, та да не е необходимо само след няколко месеца отново да вкарваме промени, отново да правим разисквания, което ще създаде допълнителни затруднения.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ще взема отношение в частта, касаеща общините, създаването на регионалното сдружение и общото събрание. По време на заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и преди малко беше повдигнат въпросът, че общото събрание на регионалното сдружение се състои по проект от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. Според мен когато говорим за създаване на подобно сдружение с решение на общинските съвети, то с правомощията си общото събрание може да вземе много важни и кардинални решения за развитието на съответните общини в този регион. За лица, които не са изборни – те даже не са посочени в решението на общинския съвет, не са кметове, но кметът е преценил, че длъжностно лице може да го представлява там - според мен и според парламентарната ни група това не е много правилно. Между първо и второ четене този въпрос трябва да се изчисти, ако законопроектът бъде подкрепен. Получава се разминаване. Първото общо събрание се свиква от кмета на общината, която е център на сдружението, примерно областният град. Там задължително трябва да се свиква от кмет. На това първо общо събрание той не може да упълномощи длъжностно лице, докато другите кметове могат да упълномощат длъжностни лица. Тук се получава разминаване. Другият въпрос според мен е, че е нормално областният управител или негов представител да има право на съвещателен глас. Такава практика има в законодателството и за други организации. Големият въпрос е тези, които имат право на съвещателен глас, дали имат право да свикват общо събрание. В проекта е посочено, че този, който има право на съвещателен глас, може да свиква общо събрание (ал. 3), както лицата по ал. 1 и ал. 2. Тази възможност трябва да отпадне. По време на дискусията представителят на Министерството на околната среда и водите каза: „Какво става в случаите, когато общините не свикват общо събрание?” Да, теоретично е възможно. В близкото минало имаше случаи, когато общините не свикваха общинските съвети за полагане на клетва на общинските съветници. В първите години имаше такива случаи, които блокираха дейността на кметовете и на самия общински съвет. Законодателят тогава намери разрешение на въпроса – в случаите, когато в определен срок не са положили клетва, в присъствието на представител на избирателната комисия или представител на областния управител, без да има кворум 50% плюс 1, може да бъдат положени клетвите на съветниците. Ако може, и тук трябва да се измисли подобен текст. Първо трябва да се даде възможност на общината и ако в определен срок тя не свика общо събрание, тогава трябва да се намеси областният управител. По-правилно е това заседание да бъде по искане на областния управител, но в никакъв случай на длъжностно лице, посочено от областния управител, защото говорим за сдружение, в което членуват само общини. Тогава общинските съвети няма да знаят кои ще бъдат в общото събрание. Длъжностните лица могат да вземат такива решения, че след това кметовете на общини да отнемат правомощията на тези посочени длъжностни лица. Възможността длъжностни лица да участват като членове трябва да отпадне. Законодателят трябва да изчисти въпроса - когато не се свиква общо събрание, областният управител в определен срок да го свиква. Друг въпрос за правомощията на общото събрание. В чл. 19г, ал. 1 пише: „Общото събрание взема решение за приемане на нови членове в регионалното сдружение”. Ако в една област има примерно 10 общини, 8 са направили регионално сдружение, а 2 общини кандидатстват, но ако общото събрание не вземе решение, какво става тогава? В проекта не е предвидено задължението на общото събрание в подобни случаи да няма възможност да откаже на общините, особено тези от същата област. Както е записано, някой може да злоупотреби и някои общини могат да останат извън това регионално сдружение, а за тях това да е сериозен въпрос. Тогава те остават вън, без да бъдат приети. Трябва да се помисли за по-либерален режим. Според мен трябва да има регистрационен режим, когато се касае за община от същата област. Иначе опасността някои общини да останат вън е много голяма. Другият въпрос, по който искам да взема отношение, е начинът за взимане на решения в общото събрание. Казано е, че решенията се взимат с мнозинство най-малко от две трети от присъстващите кметове, които представляват две трети от жителите на всички общини. Защото в другите текстове е казано, че пропорционално се разпределя според населението участието на съответната община. Може би трябва да се помисли за възможността, аз не съм вече специалист в тази област, нека специалистите да помислят, че освен население трябва да има и друг критерий – може би територията на общината, може би като брой населени места, включително и когато се прави бюджетът в Министерството на финансите не се гледа само броят на населението на съответната община. Понякога една община е с по-малко жители, но с повече брой на населени места и има повече проблеми в тази област. Госпожо министър, ние получихме разяснения от вашите представители в комисията. Мисля, че трябва да се възприеме оправомощените лица да нямат възможност за участие, защото може да изместят цялата политика на съответните общини, а кметовете и общинските съвети са изборните органи. И между другото, изрично е записано в закона, че органът в общината е общинският съвет, тоест общинските съветници взимат решения. Може да не го посочват освен кмета за длъжностно лице, но в края на краищата това е органът, който носи отговорности пред населението. Аз мисля, че тези предложения трябва да бъдат подкрепени. Нямам други забележки. Може би колегите, които се занимават конкретно с другата част, ще вземат отношение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Първият въпрос, на който искам да се спра, е въпросът кое е общото между двата законопроекта, които разглеждаме, и имаме ли основание, ако приемем единия от тях, да приемем и двата. Без в мотивите да става ясно, истинската причина за внесения законопроект от господин Чакъров и за присъствието на такъв момент в закона, внесен от Министерския съвет, е, че в момента имаме кризисна ситуация с отпадъците на нашата столица и второ, че такава кризисна ситуация може да възникне и по друго време и при други обстоятелства и трябва да се създаде законова предпоставка за по-безболезнено решаване на този проблем. Затова господин Чакъров предлага Министерският съвет да разполага с до 20% от капацитета на депа, изградени, най-общо казано, с публични финанси, а Министерският съвет, като прецизира процедурата, предлага друга цифра – 10%. Но вие разбирате, че това е в една и съща посока. Ако това е необходимо, излишно е да отхвърляме единия законопроекта, а да приемем другия. Трябва да приемем и двата законопроекта в тази им част. Преждеговорившият уважаем народен представител Любомир Иванов посочи, че тези депа, към които ще се насочат отпадъците, за които разсъждаваме, ще запълнят предварителните разчети на дадения регион и на дадената общност и малко по-късно ще възникне отново необвръзка. А господин Горов приведе други и различни, но в същата посока аргументи, че тези депа са на общините, те са тяхна собственост и ние с акт на парламента предоставяме част от тяхната собственост, макар и изградена с публични средства, на разположение на други. Въпросът е има ли вариант и решение, което да заинтересува собствениците на тези депа и от отказващи и насила със закон принуждавани да ги приемат, да ги превърнем в заинтересувани за решаване на кризата и за общо решение? Има. Защото, ако в София в момента стоят 450 хиляди тона балирани скъпоструващи с досегашната им обработка отпадъци и ако те бъдат насочени в софийското депо, те ще запълнят капацитета, който няма да позволи на София да депонира до построяването на завода и така ще възникне нова криза. Ако тръгнат за Монтана, Свищов и скъпоструващата Силистра, ще възникнат другите проблеми. Какво е решението, което предлагах в края на миналия парламент, когато тук се обсъждаше специален и неприет закон за отпадъците на София? Предложих го в комисията, предлагам го и днес. Вярно е, че се предвижда за всички нови депа да се изграждат инсталации за предварително третиране. Но за тези три или пет депа, за които се отнасят законовите текстове, които разглеждаме, аз предлагам да приемем решение и текст, че на депата, с които ще разполага Министерският съвет за решаване на кризисни ситуации, се изграждат с предимство инсталации за предварително третиране. Световната практика познава технически решения, според които от 5 до 10 пъти се намалява масата, респективно обемът на остатъка след предварително третиране. И ако в това депо, господин Иванов, което ще го запълним с тези 20% чужди отпадъци, се изгради преференциално такава инсталация и то има живот 15 години, след нейното построяване то ще бъде за 75 години и жителите на тази община ще бъдат заинтересувани да отдадат 20 или 10% на правителството за решаване на кризи, ако животът на тяхното депо ще се удължи с 40-50 години. В този случай това е вярното решение, то трябва да бъде уредено със закон. Кризата трябва да се признае, процедурите трябва да се проведат по спешен и нетрадиционен ред, тези инсталации да се доставят. Това ще бъде и по-евтино, и по-рационално, и по-безконфликтно. Предлагам изпълнителната власт да се замисли върху това предложение и да не го отклонява, както пише в мотивите на комисията, че предложението на Георги Божинов е отклонено, защото имаме бланкетно решение, че където се прави депо, занапред ще се прави и инсталация за разделяне на отпадъците. Вторият сериозен въпрос беше поставен от всички, които се изказаха. Засегна го министър Караджова, засегнаха го всички оратори. Когато се приеме закон, с който се въвеждат нови финансови задължения и разходи, винаги трябва да се правят сериозни разчети. Предварително трябва да бъде ясно какъв е паричният поток на средствата, които се събират за управление на отпадъците в България, какъв е разходът за изграждане на инфраструктура и за текущото им управление и налага ли се нов налог върху населението. Вижте какви пари се събират: първо, средства от предприсъединителните фондове; второ, средства от Кохезионния фонд; трето, бюджетни средства; четвърто, други държавни средства; пето, таксите, които се събират от жителите на определени населени места и от фирмите в България; шесто, една продуктова такса, която означава, че всеки, който произвежда стоки и ги пуска на пазара, предварително заплаща за това, че някой поема ангажимента да събере и оползотвори пластмасовите, хартиените, дървените, стъклените и другите опаковки. Последното перо е, че всичко това е суровина и то струва пари. Ако сумираме тези средства, направим точни разчети какво ни трябва за инфраструктурата за управлението плюс новото, което правилно се вижда от изпълнителната власт и ни се предлага като мотив за закона, че ще дойде време и да закриваме тези съоръжения и тогава трябва да имаме пари за тази работа, трябва да се прецени всеки един от тези парични потоци постига ли целите. Например аз ще попитам госпожа министъра, тъй като тя скоро ще трябва да подписва документите на така наречените оползотворяващи организации. Ако всеки български потребител е платил всяка опаковка, платил е за това, че телевизорът, който купува, някой ще трябва да го прибере и да го обработи; хладилникът; компютърът; телевизорът; батериите и т.н., ако тези опаковки и тези продукти в София, по приблизителни разчети, са около 100 хил. тона, ако всичко това е платено от потребителите и е върнато на онези, които са се ангажирали, че ще го оползотворяват, влизат ли 100 хил. тона по-малко в софийското депо? Ето, това е големият въпрос. И тук е мястото за оптимизация. Защото вчера Европейският съюз направи едно много тъжно признание и то горе-долу звучи така: Европейската комисия е неудовлетворена от прилагането на европейското законодателство на територията на Европейския съюз. Повече от 2,5 млрд. тона безценни суровини пълнят скъпоструващи съоръжения вместо да станат източник на производство. Аз бих го нарекъл: безумие е в България да правим скъпоструващи депа, да си платим за това, че суровините ще бъдат събрани, обработени и изведени от депата и да ги пълним с тези безценни суровини, и да събираме допълнителен налог, защото по-бързо трябва да закриваме депата. Тоест налага се радикална промяна на законодателството и практиката по управление на отпадъците в Европейския съюз. Мисля, че даже най-новата директива, за която господин Горов пита защо не е отразена в този закон и след три месеца трябва да я прилагаме отново, ще трябва да бъдат променени и оптимизирани. Сега предлагам още един път да помислите върху първата част на моето изказване. Спешно да бъде взето решение, че там, където ще се депонират отпадъците, предизвикващи криза, се изграждат инсталации за дълбочинно третиране предварително на отпадъците, да съхраним тези депа, които ги приемат, да решим кризата, а мисля, че парите няма да бъдат повече отколкото да ги разкарваме до Силистра, да пълним скъпоструващо депо и след това отново да не можем да решим кризисния момент. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет, естествено имам коментари по така предложените промени. Някои от тях не съответстват изцяло на Директива 75/442 на Общността и на Регламент 1013 от 2006 г., други ще създадат сериозни проблеми за общините в областта на управлението на отпадъците на регионален принцип, което ще затрудни изпълнението на ангажиментите на страната ни към Европейския съюз, трети създават чисто правни противоречия или пък са неясно формулирани от правна гледна точка. Всички аспекти на закона са важни. Има и такива, които наистина са с хармонизираща компонента и тях аз в никакъв случай не оспорвам. Специално бих искал да изведа текстовете, касаещи организацията на управлението на отпадъците на регионален принцип в общините, защото това касае пряко всички нас като граждани и в аспект на по-чиста околна среда в населените места и в аспект на нови такси, които пряко ще се отразят на таксата за смет, която плащаме. Много е важно именно тези текстове да създадат максимално ясен и работещ регламент и да подпомагат общините в този нелек процес на въвеждане на новия принцип на регионално управление на отпадъците, а не да създават затруднения. По отношение на това, което казах за несъответствие изцяло по отношение на Директива 75/442 на Общността, предлаганата промяна на чл. 12, дори минималните изисквания по отношение на дейността „Събиране на отпадъци” не се покриват. Събирането на отпадъци, съгласно дефиницията в § 1, т. 18 на Закона за устройство на територията, е доставянето, натрупването, сортирането и/или смесването на отпадъците с цел транспортиране. Това е дейност, която има самостоятелен код, а именно код С. Тя като дейност, съгласно дефинициите на Закона за устройство на територията, е самостоятелна, различна от транспортирането – код Т, и оползотворяването – код АR, и обезвреждането – код D. Във връзка с горното, недоумение буди текстът на разпоредбата на § 92 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, в която е предвидено изискване лицата, притежаващи регистрационен документ по досегашния чл. 50 за дейностите по събиране на неопасни отпадъци, в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон да подадат заявление до компетентен орган за издаване на разрешение по чл. 37. Тоeст с една преходна разпоредба, при пълно нарушение на директивата, която посочих, е предложено преминаване от регистрационен към разрешителен режим на дейности по събиране на неопасни отпадъци, които не са нито дейности по оползотворяване, нито дейности по обезвреждане на отпадъците. Предложените изменения в чл. 5, чл. 12, чл. 29, чл. 37, чл. 39, ал. 1 и всички други разпоредби, свързани с разрешителните и регистрационните режими по чл. 12 и чл. 37 от Закона за управление на отпадъците, както и свързания с тях § 92, както отмяна на регулирането на дейността „Събиране на неопасни отпадъци във вида, в който са представени”, могат да създадат сериозно проблеми по прилагане на европейското законодателство по управление на отпадъците. По време на заседанието на Комисията по околната среда и водите този въпрос беше зададен към представителите на министерството и до голяма степен не стана ясно дали отпадането на събирането на отпадъци в чл. 37 е техническа грешка или е поставена цел в контекста на тези съображения, анализи и коментари, които направих току-що. От друга страна, другите предлагани промени ще създадат сериозни проблеми за общините в областта на управление на отпадъците на регионален принцип и ще затруднят изпълнението на ангажимента на страната ни към Европейския съюз. Това е един от най-важните аспекти на закона. Много е важно ясно и конкретно да се регламентира всичко в тази област, защото и без друго е трудно въвеждането на този нов регионален принцип на управление на отпадъците. И без друго съществуват противоречия между общините, които затрудняват създаването на сдружение, и без друго има вече реализирано закъснение в изпълнението на ангажимента на страната ни към Европейския съюз в тази област. Казвам всичко това съвсем коректно затова, защото с тези затруднения съм се срещал и аз, както преди малко посочих, като бивш министър на околната среда и водите. Още в самото начало на моето изказване посочих, че има неясноти в правен аспект. Тези неясноти са в разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 17а, ал. 2, където не е ясно формулирано, съгласно текста, кметът на общината самостоятелно или съвместно с другите общини предприема действия по възлагане и извършване на предпроектни проучвания за изграждане на ново съоръжение за третиране на отпадъците. От текста не е ясно кои са тези други общини – дали са общините от региона, дали са всички общини от региона или само част от тях и, ако могат да са само част от тях, каква е тази част. Всичко това трябва да получи своята ясна правна рамка, дефиниция и адресат, за да може да бъде улеснена работата на общините в контекста на изпълнение на нашите ангажименти за екологосъобразно управление на дейностите обезвреждане и третиране на отпадъците. Същото бих казал и по отношение на разпоредбата на чл. 17, ал. 2. В разпоредбата на посочения член с двете алинеи се предлагат и санкции за несправящи се със задълженията си по управление на отпадъците общини, подчертавам, в противоречие с правилата за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. Средствата по Оперативна програма „Околна среда” за финансиране на общински проекти се отпускат след като се прецени, че те отговарят на критериите по съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Предлаганото ограничение не е част от критериите, приети от Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда”, а също и не е предвиден в Оперативна програма „Околна среда”, нито в механизма за развитие на инфраструктурата и управление на отпадъците с подкрепа на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, който е съгласуван с Европейската комисия и е одобрен от Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда”. Същото бих казал по отношение на правната рамка и за регионалните сдружения, които се предвижда да бъдат организирани и реализирани от общините. Тук следва да посочим, че до голяма степен се предвижда либерализиране на режима по отношение на всяка една община по какъв начин да подхожда, да участва, да се включва и да излиза от съответното регионално сдружение. В същото време имаме предвидена рамка за всяко едно регионално сдружение, заложено в Националната програма за управление на отпадъците. Ако има такива подходи от страна на всяка една община по какъв начин това би се координирало с рамката и няма ли да бъде нарушение на рамката, заложена в Националната програма за управление на отпадъците? Всичко това би следвало наистина много ясно и точно да бъде разписано и регламентирано в законопроекта за изменение и допълнение на закона, който е пред нас. Мога да се изкажа още по много компоненти. Бих искал да обърна внимание и с това ще приключа моето изказване по отношение на новата цена, която се предвижда да бъде въведена и да бъде включена, а именно цената за третиране на отпадъците. Има опит да се представят точно кои са компонентите на тази цена за третиране на отпадъците. Към настоящия момент имаме действаща такса „Смет” и такса „Депониране”. Както се изказаха и представители на Националното сдружение на общините в Република България действително по този начин има риск от препокриване на тези такси и има риск от правна гледна точка да се плащат такси за една и съща дейност в различни форми. Това трябва да бъде ясно дефинирано. Предполагам, че по всяка вероятност ще бъде подкрепен законопроекта от мнозинството. Аз се надявам, че между първо и второ четене тези уточнения могат да бъдат направени и да има ясна дефиниция и действащ, работещ Закон за управление на отпадъците. С оглед на съображенията, които изложихме, ние не бихме могли да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, който е внесен. Ако бъде подкрепен от мнозинството, имаме готовност съвсем конструктивно да направим нашите предложения между първо и второ четене по отношение на бележките и коментарите, които направих в момента. Имаме такава готовност с оглед на това да се постигне един работещ закон и да работим за изпълнението на ангажиментите, които сме поели и в преговорния процес, както и в името на една чиста околна среда и екологосъобразно обезвреждане и третиране на отпадъците на територията на Република България. Благодаря за вниманието.

Още веднъж бих желала да взема думата по повод таксата за депониране и вноските за рекултивация на депата. Не става въпрос за нищо ново. Подчертавам, че това е напълно съвместимо със Закона за местните данъци и такси. Частта, която е предвидена в Закона за местните данъци и такси и която трябва да е елемент от таксата за битови отпадъци за изграждане на бъдещи съоръжения, се покрива в минимална степен от такса „Депониране”. Същото се отнася и за вноската, която е за рекултивация на депа и последващ 30-годишен мониторинг. Тя се покрива с частта от Закона за местните данъци и такси, която предвижда таксата за битови отпадъци да има такъв елемент. Не е направена връзката между двата закона. Между първо и второ четене това ще бъде направено, за да стане ясна тази връзка. По отношение на това, че кметът може да се представлява в общото събрание от упълномощено от него лице. Нашето съображение беше по отношение на упълномощаването единствено за тези случаи, когато кметът е възпрепятстван, да може съответно да се проведе общото събрание, така че това да не бъде пречка. Разбира се, това подлежи отново на обсъждане, тоест може да остане само кметът на общината. Това е единствено с цел да не се блокират съответните решения поради някакво възпрепятстване от страна на кмета. Общинският съвет да дава мандат на кмета какви решения да бъдат взети на всяко събрание, което ще се организира от страна на сдружението. Има предварителен дневен ред и би могло общинският съвет по сега действащите правила да дава мандат на кмета на общината за вземане на решения. Имаше въпрос по отношение на това дали има и други директиви, които следва да се транспонират в националното законодателство. Да, има. Те като поредност във времето са приети след тези директиви, които ние цитираме и хармонизираме в момента и няма никаква възможност да се изчаква, така че всички да бъдат транспонирани заедно. Експертите работят в момента и до края на 2010 г. ще се транспонира една нова директива на Европейския съюз. Безкрайно сме закъснели с тези промени, които предлагаме, за сдружаване на общините, за подобряване на финансовите механизми, така че не смятам, че има каквото и да е основание да се отлага приемането на закона по тази причина. Европейското екологично законодателство се развива може би най-бързо от всички останали законодателства на общността и непрекъснато търпи промени. Това е не само в България, това е и във всички останали страни членки, поетапно въвеждащи съответните директиви. Тези пояснения исках да направя. Отново ви призовавам да гласувате законопроекта на първо четене. Смятам, че това е абсолютно задължително условие, за да може да се ползват и средствата по Оперативна програма „Околна среда”, която изисква задължително да има сдружение на общините с ясни правила и това ще спомогне и ще стимулира общините да ускорят този процес.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 71, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание времето за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците да бъде две седмици или 14 дни. Така ще могат да се прецизират предложенията, които ще бъдат направени, с оглед на това, което преди малко засегнах в изказването си – да направим добър и работещ закон, отговарящ на съвременните регламенти и изисквания за екологосъобразно третиране на отпадъците и обезвреждането им в нашата страна. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям ви: „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и горите относно проект на Решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 8 декември 2009 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 26 януари 2010 г., на което обсъди проекта за Решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители. В работата на комисията взе участие господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция “Земеделие, гори и поземлени отношения” към Министерството на земеделието и храните. Проектът за решение беше представен от народния представител Стоян Иванов. Той изтъкна, че мотивите за внасяне на това решение за спиране на промяната на предназначението на земеделските земи, придобити чрез замяна със земеделски земи от Държавния поземлен фонд, са идентични с мотивите, които убедиха Народното събрание през м. септември 2009 г. да вземе решение за спиране на промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, които също са придобити чрез замяна. Господин Николай Маринов заяви подкрепата на Министерството на земеделието и храните за внесения проект за решение. В дискусията взеха участие народните представители Христина Янчева, Пенко Атанасов и Георги Божинов. Народният представител Христина Янчева подчерта, че проектът за решение следва да бъде подкрепен, с оглед възможността за запазване на тези земеделски земи, за които няма приключила процедура по промяна на предназначението, като такива. Тя предложи и по-прецизна редакция на проекта за решение. След станалите разисквания с 12 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и горите прие следното решение: На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Народното събрание РЕШИ: 1. Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от Държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони “А” и “Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – собственост на физически или юридически лица, с изключение на общините. 2. Спирането се налага до приемането на съответни законодателни промени, но не по-късно от 01.07.2010 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! „Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 21 януари 2010 г., обсъди проекта на Решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 8 декември 2009 г. След проведената дискусия с 21 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект на решение: „На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание РЕШИ: 1. Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от Държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони „А” и „Б” съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – собственост на физически или юридически лица, с изключение на общините. 2. Спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени, но не по-късно от 1 юли 2010 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно проект на Решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Сидеров и група народни представители На свои заседания, проведени на 14 и 29 януари 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди проект на Решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост. От името на вносителите проектът за решение бе представен от народния представител Стоян Иванов. Видно от мотивите на вносителите на проекта целта е да се спре промяната на предназначението на земеделски земи, които частни физически или юридически лица са придобили в собственост от Държавния поземлен фонд чрез замяна. Забраната касае само земите, намиращи се на територията на черноморските общини. Предложението е в резултат на обществената реакция срещу многобройните и не във всички случаи целесъобразни замени, извършени в тази част от територията на страната, направени предимно с цел последваща промяна на предназначението на придобитите в собственост земи и тяхното застрояване. Решението се предлага като временна мярка до приемане на съответните законодателни промени в режима за промяна на предназначението на земеделските земи. В хода на дискусията народните представители се обединиха по принцип около необходимостта от въвеждане на по-строг режим при промяна на предназначението на земеделските земи, тъй като действащата нормативна уредба не съдържа съществени ограничения. Част от народните представители считат, че ограничението не трябва да обхваща всички земеделски земи, разположени на цялата територия на черноморските общини, а изхождайки от сделките, визирани в мотивите на вносителите, да се отнася за онези от тях, разположени в обхвата на охранителните зони на Черноморското крайбрежие. Независимо от факта, че със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са наложени сериозни ограничения за строителство в охранителните зони, включително и по отношение на земеделските земи, с разпоредбите на чл. 17 и чл. 18, ал. 1, т. 4 от закона, отсъствието на специфични ограничения в Закона за опазване на земеделските земи, недопускащи промяна на предназначението, би могло да се използва като предпоставка за временно налагане на ограниченията именно в тази част от територията с оглед нейното опазване. Наред с това, в хода на дискусията бе констатирано, че проектът се нуждае от някои уточнения от правно-технически и редакционен характер, тъй като съдържа известни противоречия. Уточнено бе, че се касае за технически грешки и именно това е действителната воля на вносителите, тъй като по отношение на горите и земите от горския фонд вече бе наложена забрана с Решението на Народното събрание от 3 септември 2009 г. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание проектът за Решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, да бъде приет със следната редакция: „Спира до 1 юли 2010 г. промяната на предназначението на земеделски земи, попадащи в обхвата на зона „А” и зона „Б” на Черноморското крайбрежие, които физически или юридически лица, с изключение на общините, са придобили в собственост от държавния поземлен фонд чрез замяна.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Ще ви запозная с мотивите да внесем това предложение за решение на Народното събрание. В периода от 1 януари 2001 до 1 март 2009 г. общата площ на земеделските земи от държавния поземлен фонд, намиращи се на територията на черноморските общини на Република България, които са придобити чрез замяна от физически и юридически лица, е 36 482,959 декара. От този общ размер за 2 868 декара е извършена процедура за промяна на предназначението на земеделските земи по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му. Към настоящия момент е внесено искане за утвърждаване на площадка и промяна на предназначението на земеделски земи за още 2 699 479 декара, намиращи се в община Долни чифлик, област Варна. За никого не е тайна – нито за присъстващите в тази зала, нито за гражданското общество в България, че голяма част от замените, особено на тези земи в непосредствена близост до черноморския бряг, бяха извършени при условия, очевидно ощетяващи държавния интерес. Масова практика бе държавни земи, намиращи се непосредствено до морския бряг, да бъдат заменяни с ниви и пасища (при това разпокъсани, а не комасирани) в райони на страната, към които има много по-малък инвестиционен интерес. В редица случаи, както показаха цифрите, които цитирах по-горе, веднага след замяната започва процедура по промяна на предназначението на бившите държавни земеделски земи с цел курортно строителство. Щетите, които са нанесени от подобни замени, се съизмерват с щетите, нанесени при замените на земи от горския фонд – възможно е да са и по-големи. Това е една от причините за големия обществен интерес към замените на държавни земи, извършени от министрите на земеделието за периода от 1 януари 2001 до 1 март 2009 г. Най-често аргументите, които гражданското общество изнася против тези сделки, са свързани не толкова с тяхната законосъобразност, колкото с тяхната целесъобразност. Към настоящия момент немалка част от площите, придобити от физически и юридически лица чрез замяна с държавата, все още са земеделски земи. При условията на действащото законодателство някои от собствениците им предприемат съответните действия за промяна на предназначението на тези земи. В случаите, в които администрацията би извършила такива действия, тези действия ще засилят негативната нагласа в обществото. Поради гореизложените причини ние смятаме, че е необходимо до приемането на съответните законодателни промени да се ограничи възможността чрез действията си, макар и законосъобразни, администрацията да създава предпоставки за ново обществено недоволство. В заключение, ще ви припомня, че вчера стана публична информацията – беше съобщена от премиера и от министъра на земеделието и храните, че Европейската комисия подготвя санкции срещу България за незаконна държавна помощ във връзка със замените в горския фонд. Проблемът, който сега ви поставяме, е свързан със замените на земеделски земи, но той е абсолютно аналогичен. Аз, вносителите въобще си мислим, че е крайно време и изпълнителната, и законодателната власт да предприемат съответните адекватни действия, за да не рискува България след година да се озове отново пред подобна процедура. Надявам се, че това наше предложение ще бъде гласувано тук с огромно мнозинство. Накрая искам да декларирам, че ние приемаме редакцията, която беше направена в комисиите на Народното събрание. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми вносители, колеги! Когато взехме решение за горския фонд, защо не взехме решение и за земеделските земи? Въпросът ми е: от началото на мандата досега на каква площ е променено предназначението при такива заменки? Мисля, че това е сериозен въпрос и ще даде отговор защо впоследствие става предложението, въпреки че идва от „Атака”, но явно активно подкрепяно от управляващото мнозинство. Другото нещо. В цялата предизборна кампания, пък и досега, на управляващите, и „Атака” в това число, основата беше срещу заменките, срещу промяната на предназначението на земи и гори от държавния горски и държавния поземлен фонд. Ако не се лъжа, даже декларирахте, господа и дами управляващи, че имате подготвено законодателство в тази посока. Къде е то, след като повече от шест месеца управлявате и въпросът, който беше основен и който вълнуваше българските граждани, досега не е решен? Мисля, че трябва да отговорите на този въпрос и да имате адекватна политика. Ние подкрепихме предното предложение, и това ще подкрепим, но защо се получава това разминаване във времето и такава ли е последователната политика, която диктува сегашното мнозинство? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние от Синята коалиция ще подкрепим тези текстове, но съм много обезпокоен от изказването на колегата от БСП. Извинявайте, господине, но вчера излезе информация, че Европейската комисия заради заменки, направени от вашето правителство, ще налага глоби на България. При това положение имаше нужда поне да запазите мълчание днес, а Вие взехте думата и от тази трибуна започнахте да давате акъл какво законодателство трябва да се приема в България! Трябваше да има известна деликатност от Ваша страна, защото сте забъркали една голяма каша. Поне сведете за момент глава, не излизайте на трибуната! Сега заради Вас България ще плаща между 100 милиона, говори се евентуално за 1 милиард глоби и неустойки. Знаете ли какво представлява това за Бюджет 2010? Това е вероятно два пъти повече от предвидения дефицит, който е от европейските фондове – два пъти повече! Това може буквално да блокира бюджета. И при това положение вземате думата и започвате да казвате какво да се прави. Цялата тази каша Вие я забъркахте. Вярно е, че има закъснение за нейното решаване. Аз съм съгласен с това, но Вие сте авторът на цялата каша в крайна сметка и не мога да разбера на какво основание, с какво самочувствие, с какви мотиви ставате тук да давате акъл на цялото Народно събрание какво трябвало да прави. Това е абсолютно необяснимо за мен. От чисто морална гледна точка то е абсолютно неразбираемо! Това показва накрая страхотна демагогия, страхотна демагогия!

А какво? Да мълчим ли?! (Реплики от КБ.)

Защото сега седи големият въпрос: ако тези глоби бъдат наложени на България кой ще ги плати? Как при положение, че бюджетът е напрегнат и е в много тежка ситуация, как ще бъдат платени тези пари? Аз призовавам Четиридесет и първото Народно събрание веднъж завинаги всички въпроси, свързани със заменки, трябва да ги приключим. Това не е пазарен инструмент. Това е средство само за далавера. Не трябва да има и промяна на предназначението, но по-важното е, че не трябва да се разрешават никакви заменки. Това е корупционен инструмент само за далавери. В съвременния пазарен свят един имот се продава и с парите се купува друг имот. Няма нужда да се правят заменки. Това е пазарната икономика. Заменката е само средство нещо да се излъже, нещо да се скрие, така че дано Четиридесет и първото Народно събрание веднъж завинаги да приключи с този срамен въпрос, защото цяла България знае за какво са тези заменки. Те трябва просто да изчезнат. Благодаря ви.

Вие сте прав, господин Димитров, че въпросът със заменките трябва да бъде решен кардинално. Така е и те наистина трябва да се разрешават само в изключителни случаи, много строго нормативно определени, защото действително са извор на нескончаеми обвинения в корупция. Част от тези обвинения аз се надявам, че прокуратурата, съответно след това и в съда ще бъдат доказани. Проблемът е, че в момента се налага да вземаме такива решения, които, признавам си, наистина не са възможно най-удачните, но са за временно спиране на процедурите по промяна на предназначението, защото далаверите са вече извършени. Аз ви цитирах и цифрите. Става въпрос за над 36 хил. дка, над 36 млн. кв.м земя по българското Черноморие. И в тази връзка само да кажа на господин Атанасов, който е депутат от моя избирателен район – Бургас, че той би трябвало да бъде наясно с цялата тази материя. Съжалявам, че не е. И ако през м. септември м.г. спряхме заменките в горския фонд, които бяха най-нашумели, ние междувременно получихме информация за заменките и със земеделски земи в Държавния поземлен фонд. Затова през м. декември 2009 г. предприехме тази инициатива – ние, от Партия „Атака”. Отново казвам – надявам се, че включително и отляво ще ни подкрепят. Благодаря ви.

Уважаеми господин Димитров, аз направо съм учуден от Вашето разбиране за демокрация. То предполага „опозицията да мълчи, а ние да говорим”, може и така да се приема. Аз обаче, освен от разбирането Ви за демокрация, съм учуден и от наглостта Ви, от бързото забравяне на фактите в края на краищата. Аз съм съгласен, че може в предишното правителство да са правени някакви замени, въпреки че именно предишното правителство ги забрани. Ама, искам да Ви напомня за неща... (Реплики отдясно.) Ама не, чакайте! С какво право Вие ме държите мен отговорен, морално отговорен? Че да не би СДС преди това да не правеше куп неща? Ами аз съм бил четири години общински съветник в Столична община. Вие знаете ли колко замени направихте? А знаете ли колко бели сте направили с тези замени, защото аз не знам Вие какво можете да изброите, но аз за Столична община мога да извадя наистина замени, направени за милиарди от вашето мнозинство, от Стефан Софиянски, който беше избран като ваш кмет. Замените се гласуваха от партията на Софиянски и от СДС – заедно. Извинявам се, но повече морал, ако обичате! (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми колеги, господин Кутев! Едно-единствено нещо ми хареса във Вашето изказване – гледахте в земята, докато говорехте. То в някакъв смисъл отговаря на моя принцип все пак за известен срам по този въпрос. Това е единственото, което ми хареса. А по същество – никога не съм подкрепял заменка, господин Кутев, докато вие поддържахте едно правителство, за което има европейска оценка от вчера какви заменки точно са направили. Това е европейски сертификат за корупция! Това е от вчера. И при това положение да обяснявате как пак някой друг бил виновен, някъде другаде, е абсолютно несериозно. И тази демагогия, която извира от вас от сутрин до вечер е вече абсолютно неприемлива, абсолютно некоректна! Абсолютно некоректна! В крайна сметка малко да си бяхте посипали главата с пепел от днес, щеше да показва известно благоприличие. Ама няма такова нещо! Аз ви казвам: вие в момента поставяте под въпрос Бюджет 2010, защото ако тези глоби бъдат наложени на България, може да се окаже, че в бюджета се появява един дефицит, който го нямаше. Защо? – Заради заменките на тройната коалиция. И при това положение да бъдат от БСП двамата основни оратори, които да обясняват как едва ли не те спрели заменките, при положение че глобата е заради тях, наистина от смешно стига до арогантност вече. А иначе, за това кой какво бил правил в миналото, господин Кутев, искам да Ви кажа следното нещо – има лоши практики, но те възникнаха изключително покрай БСП. Това е изворът. И този извор колкото по-бързо го ограничим и пресушим, толкова по-добре за цяла България, господин Кутев! Оттам тръгнаха много лоши неща. Има нещо друго, което усещам за БСП и ДПС. Понеже сте свикнали да живеете в такава среда в един момент започвате да си мислите, че всички са като Вас. Отговорът е, че не са. Не са, господин Кутев, не са всички като Вас и, слава Богу! Но въпросът е тези практики веднъж завинаги да бъдат изкоренени, защото като видях вчера писмото на Европейската комисия, пак си казах: „Какво ли мислят всички европейци за нас?”. Оставихте едно наследство за тежка корупция и всички подобни признаци, всички подобни писма, всяка подобна кореспонденция затвърждава това убеждение в целия Европейски съюз. Това трябва да бъде спряно, иначе как да убедим утре Европейската комисия да пусне фондовете за България? Точно как ще стане това при тези практики и при това наследство? Затова трябва наистина категоричност, наистина решителност и наистина абсолютно нов подход, иначе няма как да изтрием и да измием лицето на България от това ужасно наследство. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Мислех си, че от БСП ще си мълчат, защото просто това е гьон-суратлък. Не знам още как да го нарека. И друг пък съм давал този пример за пътуващия в трамвая порядъчен гражданин и един свински пиян, който повърнал върху него. (Оживление.) И тогава порядъчният гражданин се опитал нещо да протестира, само че пияният му казал: „Виждаш ли се на какво приличаш, бе?!”. Или „Защо не се дръпна навреме, за да не те нацапам?!”. Вие това правите. Ако тук Антон Кутев е нов и не знае какви батаци в миналото Народно събрание бяха по този повод, то Пенко – мисля, че излезе, но е хубаво да се върне, за да чуе, ако е в Събранието – нека да чуе какво му говоря, той пък не мога да разбера какво иска и защо не си мълчи?! В крайна сметка подкрепете законопроекта, въпреки че той не решава проблема. Друго трябва и аз ще ви кажа какво трябва да се направи. Това, което трябва да се направи, „Атака” го е направила и внесла в миналото Народно събрание като законопроект, който не видя бял свят, разбира се. Той не можа и да мине през пленарната зала, защото в Четиридесетото Народно събрание се правеха всякакви процедурни хватки и салтоморталета, но закон на „Атака” да не мине, а това беше много сериозен закон на „Атака”. Ние тогава правихме и други опити. Правихме опити за мораториуми, подобен на този, който сега внасяме – едно, за спиране на всички сделки за замяна. През двете години и половина на 3-4 пъти правихме този опит – опит за мораториум, за да се промени предназначението на земите при направените заменки. И той не мина и не видя бял свят. Накрая под натиска на обществото точно в дванадесет – не без пет, а без една минута – се прие от тогавашното мнозинство един закон, който в крайна сметка спря сделките. Колеги, той не се прие толкова заради натиска, а заради това, защото тройната коалиция видя, че слиза от влака, че си отива и се опита да направи предизборен ход с този законопроект. Знаеше, че оттам нататък, така или иначе, нямаше да може да направи заменки и направените сделки бяха вече толкова много, че малко остана да се заменя. Това беше смисълът на тогава възприетия от тройната коалиция закон, с който се спряха заменките. Тук се дадоха данни за размера на заменките като стойност, като брой заменки, но според независими организации стойността на заменките – и на горския фонд, и на земеделски земи, е между 6 и 8 млрд. Забележете, 6 и 8 млрд.! Това е резултатът, това е сумата, която българското общество, българската хазна, българският народ е загубил от тези заменки. Има нещо много показателно - това, че нашият законопроект влиза в момента, в който всъщност дойде и напомнянето от Брюксел.

Няма такова нещо.

Законопроектът беше планиран за тази седмица и влезе за днешното заседание. Никой не е правил така, че той да бъде свързан с онова, което ни казаха от Брюксел. Но след това, което беше казано от Брюксел, мисля, че има шанс проблемът със заменките да се реши не само днес - със забрана на промяната на предназначението, което е, разбира се, малко, а да бъде решен по принцип, изобщо. Много хора в тази зала работят на принципа: „От Брюксел казват да направим така. Да го направим!” В случая от Брюксел ни казват да направим нещо изключително важно за България. Аз съм оптимист предвид изявлението на премиера и неговия въпрос какво трябва да се направи, за да излезем от това тежко положение, да не ни бъдат налагани милиони, дори стотици милиони санкции от Брюксел. Най-важното за мен не е толкова въпросът в това, а да възвърнем обществената справедливост, да възвърнем доверието към държавата. Това е едно от предизборните обещания на „Атака”. Аз го заявявам в прав текст. Ако разгърнете нашата програма, която е от 70 стр., ще видите, че връщането в патримониума на държавата на тези безценни имоти по българското Черноморие, по българските планини, по курортите в най-хубавите места на България е един от най-важните елементи на нашата предизборна програма. Разбира се, за това има начини. Въпросът обаче е до политическата воля. Ако всички заявим, че имаме политическата воля да го направим, аз мисля, че ще покажем на всички българи, а и на света, че България е страна, в която се възвръща справедливостта и се поправят фатални грешки и пропуски от миналото, връща се краденото. В миналото Народно събрание имаше повече по-честен кадър, да го нарека, в БСП. В момента са останали 2-3 души. От тях 1-2 са в залата в момента, те ме слушат и много добре разбират за какво става дума. Като казвам „по-честен кадър в БСП” - разбира се, да, има такива хора, не могат да бъдат съвсем честен кадър, щом са още в тази партия, естествено. Това имам предвид. Възможностите са да се тръгне по съдебния ред, което е непосилна задача. Тук става въпрос за стотици хиляди сделки, които трябва да влязат в съда и да бъдат гледани една по една, с всички произтичащи от това последици за обследване на участващите лица за корупция, изчисляване на всяка сделка поотделно, установяване на престъпления по Наказателния кодекс и т.н. Това е непосилно, това е кауза пердута. Другият начин е: законът, който сме предложили в Четиридесетото Народно събрание, може да бъде изваден, да бъде представен и да мине много бързо, защото той се състои от един-единствен текст, който просто може да бъде панацея. Да, това е панацея за решаването на този проблем. Юридически всички юристи ще ме разберат – една поправка в чл.26 от Закона за задълженията и договорите. Всички юристи знаете, чл. 26 от този закон третира нищожните сделки. Сложната, безкрайна, обемна и изключително трудна за разбиране от лаици правна теория обяснява кои правни сделки са нищожни. Въвежда се една 3 алинея, в която ни повече, ни по-малко сме посочили и казали в Четиридесетото Народно събрание – разбира се, този закон не видя бял свят, че със задна дата – в гражданското право, всички юристи знаят, това е възможно, за разлика от наказателното право, се прогласяват автоматично, по силата на този текст, с едно гласуване и нищо повече. Въвеждаме една 3 алинея на чл. 26 – мисля, че беше 3 алинея, не съм го гледал от година и половина, в който текст казваме: „Всички сделки, които касаят заменки на земи от държавния горски фонд и земеделски земи, в които има участие държавата с такива на частни лица, се обявяват за нищожни”. И оттук нататък всички проблеми и въпроси се слагат на масата за решаване при условията и по реда на последиците от нищожните сделки. Край, това е! Това е начинът да се излезе от положението просто, ясно и разбрано. Никой не може да ни обвини в това. Тук, разбира се, ще има някои, които ще започнат да възразяват. И ще бъде с цел да се попречи на това решение: видите ли, това ще бъде неконституционно, това ще бъде удар срещу гражданския оборот, но това не могат да бъдат съществени аргументи. Който иска, нека отнесе въпроса в Конституционния съд. Аз съм сигурен - огледал съм нещата, консултирал съм се със светила в гражданското право на България, този въпрос може да бъде решен така. Конституционният съд никога няма да отмени този текст, след което въпросът се решава автоматично и много просто. Ние, от „Атака”, сме отворени за разговори, за консултации за решаването на въпроса по този начин. Ако някой има идеи за решаване на въпроса по друг начин, отворени сме и за това, и готови за обсъждане, но ние ви посочваме нещо, което е добре обмислено, което е било предложено в Четиридесетото Народно събрание. Имаше и сериозен обществен дебат, тогава подкрепен от неправителствени организации, от правозащитни организации, с които сме коментирали и разисквали. Въпросът беше многократно описван във в.”Атака”, беше подет от други медии, но той не беше решен, защото в миналото Народно събрание нямаше политическа воля.

Уважаеми колеги, мисля, че господин Шопов не заслужаваше да му се прави реплика, защото той така и не разбра, че в момента приемаме решение на Народното събрание, а не законопроект. Аз съм щастлив, че има такава метаморфоза и промяна в начина на мислене на господин Шопов, защото в Тридесет и осмото Народно събрание той беше представител на СДС – тогава гласуваха всички приватизационни сделки, които знаете, че са около 74% от основните производствени фондове на България. Господин Шопов, те бяха приватизирани в този период с вашите „разбойническо-мениджърски колективи”. Забравихте ли това? Вие ще поемете ли отговорността за този период, господин Шопов? Все пак не е толкова къса паметта на българина. Или когато напуснахте СДС, кандидатствахте в ДПС и сега сте в „Атака”, си променихте изцяло възгледите? Ние като партия винаги сме стояли зад това, което сме направили за целия период. Вие ще поемете ли отговорността си за този период, когато бяхте в СДС? Благодаря.

Господин Такоров каза една глупост или лъжа. В Тридесет и осмото Народно събрание аз не съм бил депутат. Бях депутат в Тридесет и седмото и Тридесет и шестото Народно събрание. В Тридесет и седмото Народно събрание при управление на Жан Виденов беше приет начинът на приватизация, който се наричаше „работническо-мениджърска приватизация”. Хората, които са останали от онова Народно събрание, си спомнят, че аз нарекох тогава тази приватизация „разбойническо-мениджърска приватизация”. Тук сме на едно мнение. И аз съм човекът, който много пъти е говорил за 2680-те предприятия, които бяха приватизирани по време на управлението на ОДС от Иван Костов и дружина и които бяха гръбнакът на българската икономика. С тях се съсипа българската промишленост. Това, господин Такоров, е друг въпрос. Вие нещо бъркате личностите, хората, епохите, времената. Мисля, че трябва да се ориентирате по-добре в тези въпроси. (Оживление в залата.) Но Вие поставяте един ценен въпрос – дали да не се помисли по отношение на приватизацията и сделки от минали времена по подобен начин – за тяхното обявяване за нищожно, като е нарушен чл. 26 и следващите, и да се подходи по подобен начин, което винаги е било в главите на хората от „Атака”, които са пледирали за такъв радикален подход. Това би могло да се направи с повече политическа воля. Не знам обаче как ще се включи в такава инициатива БСП, на чиято съвест стоят стотици и хиляди такива приватизационни сделки, направени по времето на Жан Виденов, а и сега, по време на управлението на тройната коалиция. Ако започнем да ги изброяваме една по една, времето няма да ни стигне с години.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение: На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”, и Ивелина Колева – главен юрисконсулт – и двете от Министерството на културата.

„ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 9.12.2009 г., приет на първо гласуване на 14 януари 2010 г., проект за второ гласуване.” „Закон за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 1. В чл. 17, ал. 5 накрая се добавя „в срок от 3 години”.”

Комисията предлага да се създаде наименование „Преходни разпоредби”.

По § 2 са постъпили предложения от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Заварените към влизането в сила на този закон трудови правоотношения за неопределено време на директорите на държавни и културни институти, включително тези, възникнали въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда, се запазват до обявяването на конкурс за съответната длъжност при условията и по реда на чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 4 и чл. 17, ал. 3, но не повече от 6 месеца от влизането в сила на този закон.”

Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. Заварените към влизането в сила на този закон трудови правоотношения на работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се запазват до изтичане на сроковете им.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 21 януари 2010 г., разгледа проекта за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от Яне Янев и група народни представители на 8 декември 2009 г. В дискусията се включиха народните представители Веселин Методиев и Михаил Миков. Господин Методиев изказа мнение, че при определяне на правилото за 4-процентната бариера е имало предложения и за 3, и за 5-процентна бариера. При 4-процентната бариера числеността на групите би трябвало да се определя като функция от изчисляването на 4% от общия брой на депутатите – 240 или 9,6 народни представители. На практика е 10 народни представители при действието на закона от 2001 г., а сега действащият закон е друг. Господин Миков също се изказа в подкрепа на сега съществуващия брой народни представители в парламентарните групи. Дори да бъде още по-голяма, за да може да функционира по-добре управляващата система. Комисията по правни въпроси се обедини около становището, че определянето на минималния брой народни представители, необходими за образуването на една парламентарна група, е изцяло от компетентността на Народното събрание и неслучайно този въпрос не намира своята регламентация в Конституцията, а се урежда с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който е израз на регламентарната автономия на парламента, предоставена му от основния закон – неговото право да се самоорганизира и да се управлява. При определяне на необходимия минимален брой народни представители за образуването на една парламентарна група Четиридесет и първото Народно събрание следва установената парламентарна практика. Минималният брой – 10 народни представители, е трайно установен не толкова и не само като функция от така наречената „парламентарна бариера” в изборното законодателство, колкото като разумен брой народни представители, необходими за стабилността на една парламентарна група. Не може да бъде напълно споделено разбирането на вносителите, отразено в мотивите на проекта за решение, че формирането на парламентарна група е от съществено значение и има ключова роля единствено и то само по отношение на ефективното осъществяване на пълномощия на народните представители. Нормите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно парламентарните групи не ограничават възможностите на народните представители да упражняват правото си на законодателна инициатива, на парламентарен контрол, да участват в обсъжданията и вземането на решения и т.н. Да, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има норми, които предвиждат определени възможности да бъдат реализирани от парламентарните групи, но те са предимно по процедурни въпроси и са израз на стремежа за рационално функциониране на парламента, като искане за почивка по време на пленарно заседание, искане проверка на кворума, предложение за тайно гласуване, възможност за изявление по тема извън дневния ред и други. Но следва да се отбележи, че самата Конституция регламентира определени компетенции да бъдат осъществявани от нормативно установен различен брой народни представители, а не само от един народен представител, като например членове 75, 89, 90, ал. 2, чл. 150, ал. 1, чл. 154, ал. 1 и други от Конституцията на Република България. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 21 гласа „против” реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от Яне Янев и група народни представители.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 28 януари 2010 г., обсъди Проект за Декларация на Народното събрание на Република България № 054-03-1, внесен от Яне Янев и група народни представители на 13 януари 2010 г. В нея вносителите призовават Народното събрание, като върховен изразител на интересите на нацията, да приеме за неотложно необходимо изработването и приемането на нов основен закон на Република България. Приканва обществото да се обедини около идеята за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция, която да бъде одобрена с референдум, и апелира парламентарно представените политически сили да се ангажират в изготвянето на проект за нова Конституция и да се откажат от мандат за формиране на правителство, за да може президентът да разпусне Четиридесет и първото Народно събрание и да се насрочат избори за Велико Народно събрание. Становището на Комисията по правни въпроси е, че декларациите, както и обръщенията, са актове на Народното събрание, които, от една страна, макар и да нямат правен характер, но от друга – носят голям политически ефект по значими обществени въпроси, от който могат да възникнат конкретни политически ангажименти, поради което парламентът следва с особена отговорност да се отнася към приемането им. Тъй като предложеният Проект за декларация не е придружен от мотиви и никой от вносителите му не присъства на заседанието на комисията, за да изложи становището на вносителите по проекта, Комисията по правни въпроси беше лишена от възможността да проведе разисквания по същество за необходимостта от приемането на този проект. Следва да се подчертае, че въпросите, предмет на диспозитива на декларацията – свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция, са въпроси, регламентирани на конституционно ниво, и едновременно с това са въпроси, предполагащи широка обществена и политическа дискусия, която не се е състояла. Поради това Комисията по правни въпроси със 17 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приеме Проект за Декларация на Народното събрание на Република България № 054-03-1, внесен от Яне Янев и група народни представители.