19 December 2018

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 моля за допуск в залата на заместник-министър Красимир Ципов и на заместник-министър Запрянов.

„ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили“. Има предложение от народния представител Константин Попов, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за изменение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили“.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми Председател на Комисията по отбрана, бих искал да кажа по отношение наименованието на Закона, че многократно зададох въпроса…

Да, ще предложа прегласуване, но искам да се мотивирам пред Вас.

Добре, в такъв случай след малко ще взема отношение, но въпросите ще бъдат чути в тази зала.

Бъдете така добри да го разберете. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Гласувах „против“ наименованието на Законопроекта, защото на Комисията и многократно след това не получих отговор на въпроса: какво означава понятието, категорията „чужди въоръжени сили“? Ако някой тук в тази зала е в състояние да ми го обясни, нека го направи. Виждам, че тук е и генерал Запрянов – миналия път не получих удовлетворителен отговор. Госпожо Председател, тъй като някой се е заинатил да бъде „чужди въоръжени сили“, не можа да се сети, че може да се напише „въоръжени сили на други държави по договор“ или „чужди държави“. Подадох и жокер, питам: „чужди въоръжени сили“ по смисъла на този законопроект, които имат право да преминават и пребивават ли са въоръжените сили на Руската федерация, на Украйна, на Сърбия и да кажем след 10 години на Косово, които не са членове на колективния договор за отбрана – НАТО? Опита се някой да обясни, че това били въоръжени сили на държави, които имали договор с наши съюзници. Питам: след като Руската федерация има договор за военно сътрудничество с нашия съюзник Република Турция, ще преминават ли оттук? Ще пребивават ли – това Ви питам? Защо не можете да ми отговорите? Кажете ми! Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

„Преходни и заключителни разпоредби.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам от наименованието на подразделението да отпаднат думите „Преходни и“, тъй като предложените разпоредби са само заключителни.

Само „Заключителни“ да остане.

По § 2 има предложение от народния представител Константин Попов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 9г: „§ 9г. До създаването на техническите и организационни условия за издаване на картата по чл. 59, ал. 6 Министерството на вътрешните работи издава на военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и на техните зависими лица, разрешения за пребиваване, без да са налице изискванията на Закона за чужденците в Република България или удостоверения за пребиваване, без да са налице изискванията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. Министерството на отбраната предоставя писмено необходимата информация на Министерството на вътрешните работи за издаване на съответните документи.“ 2. В § 21 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) думите „от 1 януари 2019 г.“ се заменят с „от 1 януари 2020 г.“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата да се изкажа по т. 2 от § 2, където предлагате промяна на срока от 1 януари 2019 г. на 1 януари 2020 г. Първо, искам да Ви обърна внимание, че по някаква непонятна причина в Закон, който касае правомощията и компетентността на Министерството на отбраната и Комисията по отбрана се вкарват текстове, които нямат нищо общо с тази компетентност. Този текст е от компетентността на Министерството на вътрешните работи и от компетентността на Комисията по вътрешен ред и сигурност. Според мен вкарването на този текст в този закон най-малкото противоречи на здравата логика, да не казвам, че за пореден път е опит да се прокара нещо, което касае срокове, които ние сами сме гласували да бъдат променени и отложени във времето през „задния двор“. Второто нещо, което искам да кажа, и това е много по-важно, че смяната на срокове, които един път са гласувани в Народното събрание, означава, че или тези, които са ни предложили тези срокове, са били свръхоптимисти, или тези, които са ни предложили тези срокове, не са си свършили работата навреме и затова сега предлагат удължаване на срока, или ние, които сме гласували тези срокове, или тези, които Вие сте ги гласували, сте ги подкрепили, не сте били наясно какво гласувате. Трите случая не говорят добре за държавността. Трите случая не говорят добре за администрацията, която предлага текстове, и за онези, които ги гласуват автоматично, и се превръщаме в един печат, който потвърждава и легитимира решения и предложения на администрацията, които са несъвместими с нормалното време за изпълнението. В Комисията чухме, че проблемът с удължаването на сроковете бил, че обществената поръчка не била приключила и се изисквало много време за нейното приключване, за да може нещата да се случат в срок. Аз задавам въпрос: какво е пречило навреме да се започне с обществената поръчка, за да може тя да приключи в срок? Нещо повече, чухме, че тъй като вече срокът изтичал и трябвало наистина от 1 януари 2019 г. да вкараме новите документи, новата електронна идентификация и няма как да го направим, сме щели да изпаднем в конфузна ситуация. Аз мисля, че по-конфузна ситуация от това да променяме срокове, които сами сме гласували, няма. Още повече не можах да разбера защо не се вкара един допълнителен ЗИД от управляващото мнозинство към съответния закон, който да бъде обсъден на първо и на второ четене, в който Законопроект да бъдат взети съответните отношения, да бъде обяснено защо се случва това. Имайки предвид и Законопроекта, който ще гледаме във връзка с така наречената от народа „Комисия по борба с корупцията“, можеше да се случи за три дни. Тоест имаше достатъчно време и по този път да минем, но не, ние решихме, че това трябва да влезе в един закон, който няма нищо общо с тези документи, но за сметка на това можем да го прекараме по-бързо. Ние от парламентарната група на „Българската социалистическа партия за България“ няма да подкрепим т. 2. В тази връзка правя и процедурно предложение за разделно гласуване на т. 1 и т. 2 в § 2. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, взимам думата по т. 2 от предложения законопроект, защото това е поредният опит за промяна в Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, която промяна е пряко свързана с въвеждането на електронното управление. Електронното управление, повтарям, е един от приоритетите на това управленско мнозинство и на третото правителство на премиера Борисов. За съжаление обаче, с тази промяна, която ни се предлага сега, на която управляващите се чудят къде да ѝ намерят мястото – дали да е в т. 2, дали да е в § 3, как да я внесат в последния момент, в последния ден на годината, изобщо все опити за шиканиране на законодателния процес, всъщност показва за пореден път, че въвеждането на електронно управление у нас няма да се състои и през 2019 г. и че правителството не е убедено в необходимостта от въвеждане на електронно управление. Повтарям, че с промяната, която се предлага, всъщност се предлага отлагане на въвеждането на електронната идентификация в българските документи за самоличност. Няма електронна идентификация на нашите съграждани, няма електронно управление! С тази електронна идентификация са свързани прилагането на редица услуги, които нашите съграждани биха могли да ползват в държавната и общинската администрация, като електронни такива. Ще припомня отново, че това отлагане на въвеждането на електронната идентификация не се случва, защото преди няколко месеца мнозинството в тази зала отказа да приеме предложението на парламентарната група на „БСП за България“ за въвеждане на електронна идентификация по положен електронен подпис. Ако това се беше случило, днес този проблем нямаше да съществува и всички наши съграждани, които искат да използват електронната идентификация, щяха да го правят само като пререгистрират своя електронен подпис. В момента има издадени над 200 хиляди електронни подписа и тези наши съграждани щяха реално да могат да ползват електронните услуги на държавната администрация. Сега какво се случва? Нямаме електронна идентификация, но имаме електронен обмен на документи в държавната администрация. Питам: как се обменят тези документи? Тук е заместник-министър Ципов, аз се надявам, че този път той ще стане и като човек от изпълнителната власт, ще ни обясни как става тази обмяна на електронни документи, защото се обменят документи, които реално не се подписват, защото няма електронна идентификация?! Така е! Аз силно се надявам, че някой от управляващите и призовавам наистина господин Ципов да излезе да защити това предложение на Министерския съвет и да ни обясни защо се налага за пореден път да се отложи въвеждането на електронната идентификация с още една година в българските лични документи и представлява ли по същество по негово мнение това провал на правителството при въвеждането на електронното управление у нас? БСП и нашата парламентарна група ще гласува „против“ тази т. 2 и наистина призовавам, колеги, нека да подкрепим отпадането, което ние сме предложили в § 3 на това предложение на Министерския съвет и да запазим въвеждането на електронната идентификация към 1 януари 2019 г. както това беше предвидено. Ако все пак има някакви основателни доводи това да не се случи, нека да ги чуем – къде точно се провали правителството, защо не успява с техническите промени и техническите нововъведения, така че да бъде въведена електронната идентификация в българските документи за самоличност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Взех думата само за да разсея внушенията, които идват от страна на опозицията. Те са прави, разбира се, нека има критики. Можеше да стане и по друг ЗИД, можеше да няма промени в последните алинеи на този законопроект, но така сме решили. Важното е, че има решение и то всъщност е отговорност. Вие сега предлагате, колега: ами дайте от 1 януари да влезе. Е, как ще влезе, като обществената поръчка не е приключила?! Да, администрацията не е успяла да го направи. Става въпрос за много голям договор, за над 200 милиона – много отговорна задача, и ние постъпваме отговорно. Така прави ГЕРБ – спазваме законността. Казваме: да, срокът не може да се спази поради обществените поръчки, тоест има закон. Може да има забележка към администрацията, че не го е направила добре – навреме, че не е предвидила – да, случва се, и не само в този случай, в много други случаи, и не само в това управление – и във Вашето, и във всички е станало така. Но аз пледирам да се спазват правилата. Това сме направили – спазваме Закона за обществените поръчки. Ще го направим бавно и полека. Никой не го е направил досега. Ние посягаме и ще направим електронното управление, но трябва да го направим внимателно. Понеже става въпрос за много пари и очевидно не може да се спази срокът, как така да оставим срока?! На 1 януари да дойдат да ни обясняват и след това, разбира се: да, ама то не влиза. Ами не влиза, ние сме взели решение и сме го взели по правилния начин. Единственото, с което се съгласявам, е, че е можело да бъде на друго място. Да, ама администрацията до последния момент се е опитвала да го направи. Е, не е станало и намираме закон, който е подходящ и го слагаме вътре. Това многократно го обяснихме в Комисията. Вие сте в правото си да излизате да говорите на трибуната и да разводнявате въпроса, но е взето отговорно решение. Това сме направили и ми се струва, че е правилно. Така че благодаря на колегите за усилията. Мисля, че в най-скоро време – понеже знам технологията, по която се прави в МВР, този закон ще стане и ще си имаме електронна идентификация. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, правя Ви реплика, защото казвате, че това е било отговорно поведение. Не, точно това е безотговорното поведение. Вие бяхте министър на вътрешните работи. Когато записахте закона, тези срокове БСП ли Ви ги каза? Вие не знаете ли как се прави процедура за 200 млн. лв.? Вие не знаете ли колко време ще протече тази процедура? Колко закона променихме в последните две седмици, за да им отлагаме сроковете? Кой отвън – извън тази зала, ще Ви повярва, че и в 2020 г. ще тръгне електронното управление? Ами не слагайте срокове. Кажете: когато приключи поръчката, ще направим срока. За какво слагаме някакви срокове и винаги от 20 декември започваме да ги променяме? Даваме ли си сметка колко неща отложихме, колко реформи отложихме, колко надежди на хора отложихме с каквото и да било?! То не бяха промени, промени. Намерили сте целесъобразното през този закон. Ама то си има закон! Какво значи целесъобразно?! Ами дайте тук да има заглавие на закон и всеки – кой каквото му хареса в закона, да си бута поправки между първо и второ четене Защо го има този парламентаризъм? Защо го има този Правилник за работа на Народното събрание? Ясно е казано къде как се променя, как се обсъжда. Следващата точка – Законът за устройство на територията. На първо четене сте внесли един параграф, на второ четене 52 параграфа. Това нормално законодателство ли е?! Това нормални промени ли ще бъдат?! Да няма обсъждания, да няма комисии – за това говорим ние, а иначе, че няма да се случи, то е ясно. Но задаваме другия въпрос: защо не приехте предложението на БСП за електронната идентификация? Тогава министър Дончев тук обясняваше как не можело да стане. Е, можеше да стане, ама не слушате. Като не искате да слушате, поне не правете други глупости, защото хората отвън чакат реформи, чакат промени, чакат електронно управление. Казвате им: електронна връзка между общините, ама те не могат да отидат да се идентифицират. Как да го направят? Тоест хайде малко по-отговорно да работим. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, като реплика, имам два въпроса към Вашето изказване: чудя се кога ли администрацията, която Вие защитавате, че е допуснала лек пропуск, в кой момент точно разбра, че поръчката няма да бъде приключена в срок – 5 ноември, когато беше внесен Законопроектът, който разглеждаме, сега или преди това? Това е важен момент. И наистина, недейте да отклонявате вниманието по посока на това къде и кога точно е вкарано предложението за поредното, поредното казвам, отлагане на срока за въвеждането на електронната идентификация. Защото в края на 2016 г. то беше отложено за 2019 г., сега от 2019 г. го отлагаме за 2020 г. И пак казвам: спомнете си, че когато разглеждахме Закона за електронните документи, за електронните удостоверителни услуги, парламентарната група на „БСП за България“ предложи начин, по който електронната идентификация да влезе в сила в същия момент, в който приемем Закона за всички български граждани, които притежават електронен подпис. Това не беше прието. Защо? Защото някой трябва да похарчи 200 милиона, за да издаде нови лични документи, които да съдържат електронна идентификация, и то незнайно кога. Каква беше причината да не се приеме това предложение – и тогава, и сега никой не можа да отговори. Даже аз ще Ви кажа, че когато в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разглеждахме предложението, експертите, които бяха дошли от Държавната агенция за електронно управление, казаха: предложението е правилно, ама ние не можем сега да го приемем, защото вече е тръгнала обществената поръчка. Е, тази обществена поръчка за новите документи за самоличност с електронната идентификация я отлагаме, отлагаме, отлагаме, обяснявайки, че е много тежка. Не, не е тежка! Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, продължавам да твърдя, че това е отговорно поведение. Това, че се променяме и променяме сроковете, не е изключение. На Вас ли да припомням, че Айнщайн е казал, че е белег на интелигентност, ако се променяш, ако замръзнеш на едно и също положение... Освен това Вие, без да искате, хулите администрацията. Не забравяйте, че когато дойдете на власт след много години, тази администрация ще служи и на Вас. Значи те са го направили това. Ние може да даваме волята, посоката – всяка партия прави това, ама администрацията го е направила. Тя прави тази обществена поръчка – толкова може, това е направила. И освен това тази обществена поръчка е натоварвана с много отговорност. Става въпрос не само за парите – малко са фирмите в света, които могат да го правят това, и ние трябва да постъпим много внимателно. Тепърва с Вас, докато сте опозиция, ще спорим, когато стане тази обществена поръчка. Благодаря Ви, че обръщате внимание върху тези процеси и проблеми, но ГЕРБ е отговорна партия и ние постъпваме отговорно. Аз това се опитвам да Ви подчертая. И не сме я задали посоката. Да, ще го променим срока – ако трябва, трети път ще го удължим. Кой е казал, че срокът е нещо замръзнало?! Трябва да го направим по правилата. Законът за обществените поръчка е също толкова добър закон, колкото всички останали, които променяме. И там е казано: трябва да се направи по този начин и ние го правим по този начин. Не точно ние – партията ГЕРБ, администрацията го прави. Не забравяйте това! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще се опитам да бъда кратък и да внеса някои разяснения. Първо, искам да обърна внимание на народните представители от „БСП за България“, че и в момента има няколко действащи закона: Законът за електронни документи и електронния подпис, който урежда електронния подпис; Законът за електронното управление; има и Закон за електронната идентификация. Електронната идентичност, уважаеми господин Данчев, в българските лични документи е компонент от новите образци документи, които трябва да бъдат въведени, а именно електронен носител в личната карта, в паспорта, и в удостоверенията за пребиваване на чужденци. Този електронен носител се очаква да бъде разделен на две и в него да има биометрични данни и електронна идентичност. И в момента по действащия Закон за електронната идентификация има възможност на какъвто и да е било друг носител да се запише така наречения „квалифициран електронен подпис“ и да се ползват удостоверителни услуги, предоставени включително и от държавата. Искам да Ви уверя, че Министерството на вътрешните работи се отнася изключително отговорно към това да въведе тези нови образци документи – български лични документи. А предложението се прави през този закон, защото предвижда българският Закон за личните документи, този нов образец карта на служител на НАТО, който пребивава на територията на България. Има и още два вида нови документи. Това е личната карта с електронен носител и паспортът с електронен носител. Имаме нужда от време, за да приключим процедурата, но искам да Ви уверя, че ще направим всичко възможно, за да спазим срока, който се предвижда през 2020 г., не заради друго, а защото през втората половина на 2010 г. започва сериозният пик на подмяна на българските лични документи. Отново отговорно заявявам: ние ще направим всичко възможно, за да приключим тази сложна процедура. Искам да Ви информирам, че предишната така наречена „паспортизация“ започна през есента на 2006 г. и приключи през пролетта на 2009 г., тоест отне около две години и половина. Да Ви напомня, че тези промени в Закона за българските лични документи, които предвиждат новите образци, бяха приети в края на 2016 г. и влязоха в сила от началото на 2017 г. Аз съм убеден, че ще успеем да се справим за същия срок, макар че има – отново искам да обясня – три нови образци на документи, каквито държавата до момента не е издавала. И тя ще издава, за да могат и българските граждани, и чуждите граждани, които пребивават на територията на България, да могат да ползват тези електронни услуги, за които Вие говорите. Днешната тема, която се разглежда, няма нищо общо с електронното управление. Искам да Ви уверя, че и в момента всеки български гражданин, ако поиска, може да ползва електронен подпис – квалифициран електронен подпис, съгласно действащото законодателство. Благодаря Ви.

По § 3 има предложение от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Драгомир Стойнев: В Преходните и заключителни разпоредби § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Константин Попов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2, т. 2. Тук има една техническа поправка в Доклада, моля да бъде добавено „§ 3“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2, т. 2.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да обясня защо ще гласуваме „против“ предложението на Комисията, което може би ще изглежда парадоксално, тъй като и самата Комисия предлага да отпадне § 3, както и ние сме предложили. Най-интересното обаче, което се случи, беше в Комисията по отбрана, когато нашето предложение да отпадне § 3 не беше прието, но беше прието да отпадне § 3 в предложението на господин председателя на Комисията. Видимо не съдържанието е било причината, а мотивите, поради които това нещо отпада. Именно поради тази причина ние ще подкрепим нашето предложение да отпадне § 3 и няма да подкрепим предложението на Комисията да отпадне § 3 по причина, че там то се намира систематично в друга точка. Ние не искаме въобще това да съществува. Затова ще гласуваме „против“ предложението на Комисията. Благодаря Ви.

С техническата редакция.

По § 4 има предложение от народния представител Константин Попов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3. По § 5 има предложение от народния представител Константин Попов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) чл. 25д се изменя така: „Чл. 25д. Военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структурата на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и техните зависими лица пребивават в Република България, без да са налице изискванията на този закон. Периодът на пребиваването може да бъде по-дълъг от една година.“ Предложение от народния представител Константин Попов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. Параграф 2, т. 2 влиза в сила от 31 декември 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям: „Доклад относно Общ законопроект на приетите на 15 ноември 2018 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. Създава се чл. 43а: „Чл. 43а. Идентификацията на нематериалното културно наследство е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, като за неговата класификация и категоризация се прилага съответно глава шеста, раздел II.“

По § 1 има предложение на народния представител професор Станислав Станилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 96 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Идентификацията на движими културни ценности е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали една вещ съответства на критериите за културна ценност, както и нейната класификация и категоризация по реда на този закон. (2) Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни институти и висши училища. Право да извършват идентификация имат и общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата.“

По § 2 има предложение на народния представител професор Станислав Станилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да се отхвърли.

По § 3 има предложение на народния представител Станислав Стратиев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Велислава Кръстева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3. „§ 3. В чл. 97 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, може да поискат тяхната идентификация по реда на чл. 96, ал. 2.“ 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Не подлежат на идентификация за целите на последваща продажба произведения на българското изобразително и приложно изкуство във всички разновидности, създадени след 1900 г., както и български печатни книги, издадени след 1805 .“ По § 4 има предложение на народния представител Станислав Станилов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Вежди Рашидов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Член 101 се изменя така: „Чл. 101. Министърът на културата не издава заповед в случаите по чл. 100, ал. 4, а директорът на музея не издава удостоверение по чл. 98, ал. 3 или по чл. 100, ал. 5, ако има данни да се предположи, че вещите – обект на идентификация, са незаконно придобити или фалшифицират произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети. В тези случаи те уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.“

По § 5 има предложение от народния представител Станислав Станилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да се отхвърли.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.

По § 7 има предложение от народния представител Станислав Станилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да се отхвърли.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6: „§ 6. В глава шеста, в наименованието на раздел IV думите „и ползвателите“ се заличават.“

По § 9 има предложение от народния представител Велислава Кръстева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7: „§ 7. В чл. 111 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Юридическите и физическите лица, собственици или владелци на идентифицирани движими културни ценности и/или колекции от такива ценности, имат право:“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Музеят, в който са идентифицирани движимите културни ценности, може да ги приеме в случаите по ал. 1, т. 2, ако има условия за тяхното съхранение. Отношенията между собственика или владелеца и музея се уреждат с писмен договор.“

По § 10 има предложение от народния представител Велислава Кръстева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8: „§ 8. В чл. 112 текстът преди т. 1 се изменя така: „Юридическите и физическите лица, собственици или владелци на идентифицирани движими културни ценности и/или колекции от такива ценности, имат следните задължения:“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9: „§ 9. В чл. 115 след думите „Закона за кооперациите“ се добавя „и вписани в регистъра по чл. 116, ал. 1“.“

Има предложение от народния представител Вежди Рашидов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 122 се създава ал. 4: „(4) В случай на достатъчно данни, че удостоверението по чл. 98, ал. 3 е издадено въз основа на невярно експертно заключение или при наличие на сигнали относно автентичността на вещта, предмет на идентификация, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за спиране на търга и уведомява органите на Министерството на вътрешните работи.“

По § 12 има предложение от народния представител Велислава Кръстева: „В § 12, чл. 128, ал. 1 след думите „културни ценности по чл. 97, ал. 6“ да се добавят думите „в страните от Европейския съюз“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да се отхвърли.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата за изказване по § 12, тъй като той беше един от няколкото параграфа, които бяха много подробно обсъждани в работната група по този законопроект – касае се за изменение в чл. 128, ал. 1. Предложението на вносителя е следното: „(1) Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната се извършват с разрешение за износ или сертификат за износ. Износ на придобити извън територията на страната културни ценности по чл. 97, ал. 6 се извършва с документите им за произход.“ Това е предложението на вносителя. Уважаеми колеги, в рамките на дебата направих предложение, което беше подробно обсъдено, но не е отразено в Доклада, затова държа да го представя и на Вашето внимание. То беше следното: във второто изречение „износ на придобити извън територията на страната културни ценности по чл. 97, ал. 6 се извършва с документите им за произход“ да се добавя запетая и да се добави „с които са били внесени“. Давах примери в обсъждането, включително и на второ четене в Комисията, ако например някой внесе от Токио, от Пекин или от Рейкявик културна ценност, взел е документ за произход, сертификат от търг или документ от собственика, който му е продал тази движима вещ, той досега пресича митническата граница на Република България най-често без специално да я декларира. Ако сега добавим изискването и при евентуалния износ да използва същия документ, ние ще мотивираме този вносител още при встъпването в митническата територия на Република България да посочи, да обяви документа за това придобиване. Много говорихме по въпроса логично ли е да изискваме по-строг режим при износа точно на такива движими културни ценности. Те са били внесени и най-често не са свързани с преценката, с квалификацията, с идентификацията си като културни ценности в България. Ако не е „викингска каска“ от Исландия (реплики: „шлем“) с документ на произход – шлем, да – защо трябва да имам проблем да е сертифициран в България, за да я изнеса, да кажем, за Париж или за Франция? Множество такива примери биха могли да се дадат. Освен това, в този режим ние при всички положения следваме изискванията на Европейското право. Да, тук като вносител обясних на колегите – в момента е предстояща и има процедура за приемане за регламент по отношение движението на културни ценности във връзка с финансиране на тероризма, ние и сега прилагаме европейския регламент и законодателството ни е свързано с тази директива. Тук искам да кажа, че подкрепям и становището, и предложението на колегата Велислава Кръстева, която предлага добавката в страните от Европейския съюз. Както стана ясно, разбира се, тази добавка няма никакво значение, защото вътрешнообщностно ние имаме приложението на въпросната директива и не сме длъжни изрично да следваме някакъв режим за износ, който е за страните от извън Европейския съюз. Разсъждавам пред Вас по тези предложения и правя това предложение на Вашето внимание с молба да бъде подложено за гласуване, защото това ще даде възможност, първо, да се просветли режимът на транзита на прехода на такива ценности през Република България и наистина да се упражнява контрол, отколкото всичко това да става скришно и без такъв контрол. Благодаря Ви.

Първо, тази клауза в досегашния закон е съгласувана с три закона, два от които са за страни от Европейския съюз – Италия и Гърция, които са в нашата наситена зона с археологически паметници. Второ, Министерството на културата държи непременно за сертифициране в България, за да знае как се движат тези паметници, и това не касае изобщо никакви затруднения по износа. Трето, досега по този закон, който искаме да оправим, не е спрян нито един износ на такива паметници на културата от България. Просто няма причина да се спре. Въпросът е да се следи движението на културните паметници, които се внасят отвън. Затова и Комисията се съгласи с мнението на Министерството на културата тези паметници да бъдат сертифицирани и гласува в този смисъл към работната група. Това беше противоречието с предложението на господин Кирилов и госпожа Кръстева.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз съм съгласен с поправката, която прави господин Данаил Кирилов. Проблемът е по-простичък за обяснение. В Комисията съм задавал въпроса: колко изобщо арестувани иманяри има относно културните ценности, за които – така или иначе, има канали, които работят? Всички знаем, че България е на границата с Азия и е общо взето един основен канал за трафик на културни ценности. Документите, с които може да се докаже вносът, е достатъчно добро основание да бъде легитимирана една културна ценност. Разбира се, легитимацията и възможността да либерализираме е да дадем възможност на хората, които си държат под тезгяха културни ценности, държавата да има общ поглед върху тях и да знае къде какво се намира. Тяхната легитимация или лицензиране е онова нещо, върху което държавата ще има поглед. Смея да кажа, че този закон би бил много по-полезен, отколкото нищо. Защо нищо? Аз ще Ви повторя, че съм човекът, който си е позволил, без да имаме споразумение с Канада, да върна 21 хиляди – това не са едно, две неща, културни ценности. В куфари ги влачехме, защото нямахте 300 хил. евро да платим – официално с охрана и с всичко да дойдат. Колеги, тези неща се изнасят много бързо и лесно. Много трудно се връщат. Не с всички държави имаме Споразумение за борба с контрабандата или изнасянето на културни ценности. Затова смятам, че този закон е хубаво да мине, хубаво е да знаем къде какво има, хубаво е държавата да има своя контрол върху това, но това става единствено когато ние дадем възможност на колекционерите да легитимират и лицензират своите произведения. Дотогава, повярвайте ми, каналите ще работят. Те и работят!

Подкрепям господин Кирилов. Поправката е достатъчно добра. Няма нужда, като има един документ, още сто да издадем от тук. Благодаря.

Разбира се, ако парламентът гласува, може да се отхвърли този параграф. Аз предлагам обаче да не се отхвърля параграф, който ще легитимира културни ценности. Защото отхвърлянето – ще бъда вече малко по-откровен, неслучайно питах колко иманяри са арестувани. Отговорът няма да бъде много добър: освен Императора, който го убиха. Аз много искам в България да има контрол върху културните ценности, защото може да се окаже, че участват на много други нива хора, и това е единственият начин с тяхната прозрачност и легитимация да се спре този трафик. Иначе ще изнесем България. Гарантирам Ви го! И ние я изнасяме. Да не напомням Живко Попов, Емил Александров и средновековните ни икони много просто изнесени през Чехия. Предлагам този закон и този параграф да се приемат.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, които направихте реплика! Благодаря на академик Рашидов за разясненията, които даде във връзка с това предложение. По отношение репликата на професор Станилов искам да заявя следното: това предложение всъщност на практика дава възможност за предварителен контрол при вноса, както, тук ще повторя, мотивира вносителя още при вноса да манифестира документа за внос на тази вещ. В дебата колегите от Министерството на културата заявиха: „Да, ама ще трябва да обучаваме митничарите по нашата материя.“ Аз си мисля, че и сега митничарите имат познания в тази материя, но пък не виждам пречка и да повишат познанията си в тази връзка.

Те боравят с документи.

Точно така. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, ако позволите, на финала на дупликата да уточня чисто процедурните въпроси, свързани все пак с това мое предложение. Колеги, ако подкрепите това мое предложение, би следвало процедурно гласуванията да изглеждат така: Комисията е взела решение да се отхвърли текстът на вносителя, тоест, тъй като това предложение на Комисията се подлага първо на гласуване…

…то би следвало ние да не подкрепим предложението за отхвърляне, за да може да гласуваме за предложението на вносителя заедно с редакцията, с добавката, която предложих на Вашето внимание. Благодаря Ви.

С огромно мнозинство отворихте вратата – държавата да няма контрол върху движенията на една определена група паметници с голямо значение за всички нас. Благодаря Ви.

По § 13 има предложение на народния представител Станислав Станилов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Велислава Кръстева. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да се отхвърли.

По § 14 има предложение от народния представител Емилия Милкова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 11: „§ 11. В чл. 177 ал. 1 се изменя така: „(1) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на недвижимата културната ценност, съответно от лицето, на което е предоставено правото на управление, а за културни ценности, съхранявани във фондовете на музеи, библиотеки и архиви – от директора на съответната институция. Отношенията между собственика, съответно лицето, на което е предоставено правото на управление, и музея, библиотеката или архива, се уреждат с възмезден договор при спазване на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права.“ (Уточнения между председателя и докладчика.)

По § 15 има предложение от народния представител Емилия Милкова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Станислав Станилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 13: „§ 13. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди, с представителна, образователна и научна цел, включително за създаване, издаване и разпространение на научни трудове и публикации, е свободно.“ 2. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Създаването на изображения на археологически недвижими културни ценности с мозайки, стенописи или скални рисунки, се извършва при спазване на условията, определени с предписанията за опазването им. (4) Възпроизвеждането изцяло или отчасти в изображение или по друг начин на новооткрити и/или новопроучени археологически културни ценности се извършва при спазване на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права. Проучвателят не може да откаже съгласие при възпроизвеждане, в случай че то е необходимо за проектантска дейност по смисъла на глава пета, раздел V при спазване на авторските му права.“

Има предложение от народния представител Вежди Рашидов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Велислава Кръстева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 202 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Който като член на комисията по чл. 96, ал. 3 или лице, вписано в регистъра по чл. 96, ал. 4, писмено даде невярно експертно заключение по чл. 98, ал.1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление и се заличава от регистъра по чл. 96, ал. 4.“

Моето изказване е главно за протокола, тъй като аз бях единствен в Комисията, който се въздържа по гласуването на тези няколко параграфа, касаещи наказания за хората, които извършват идентификация на паметниците. При тази идентификация, особено на археологическите паметници, може да бъде направена неволна грешка. Може да бъде направена грешка от липсата на достатъчна външна информация и по много други технологически причини. Затова не могат да се определят хората, които с много висок професионализъм правят тази идентификация, такива тежки наказания, тъй като няма да можем да съберем експерти изобщо да правим истинска идентификация, която е по смисъла на световната наука. Не може да се вменява абсолютна непогрешимост на когото и да е било. Лекарите, които лекуват хората, правят грешки, а тук за грешка – в идентификация, която е трудно установима. Аз половин век се занимавам с тази идентификация, вярвайте ми, това са тежки наказания и хората ще почнат да се отказват да работят. Но в Комисията това предложение на Данаил Кирилов се възприе с голям ентусиазъм и всички гласуваха така да се каже единодушно. Смятам, че и Вие така ще гласувате. Това е грешка.

Госпожо Председател, колеги! Тази поправка, аз като художник ще Ви кажа защо е много необходима. Навсякъде по света създаването на фалшификати, копия е много строго наказвано и така и трябва. Да отнемеш възможността на оригинала, на автентичността да има своя стойност, да има свое самостоятелно присъствие на пазара на изкуствата е абсолютно престъпление. Ще Ви дам един пример защо го предложих. Във всеки държавен музей всяко произведение е изключителна национална ценност, защитена от Закона. В българските музеи обаче дълги години имаше една много тежка практика – да се изваждат произведения, които са уникати, които се пазят в съкровищницата на националната ни култура, да се отливат копия и да се пълнят чужди колекции. Няма да се срамувам да изрека името на колекционера, чийто двор напълнихме с ценности от Националната галерия – казва се Юго Вутен. Вие, колеги, представяте ли си, ако директорката на музея „Роден“ изнесе „Мислителят“ или „Гражданите“ на Кале, да се отлее една бройка, ами тя до днес няма да излезе от затвора. Невъзможно е, колеги! Много скоро във вестник „Галерия“ излезе един интересен материал, който аз смятам, че е доста сериозна истина. Една и съща картина на Майстора – изключителен автор, е тиражирана вече няколко пъти. Ние обезценяваме оригиналите, ние ги правим тираж, ние ги правим просто халваджийски тефтер. Господин Станилов, нека да знаете, че една от най-големите индустрии в света е фалшификацията на исторически културни ценности, цели манифактури са – страшен бизнес. Като отидох в Канада, разбрах, че на първо място по доходност е контрабандата както с оригинали на произведения на изкуството, така и с фалшификати. На второ място са наркотиците, на трето място е проституцията. Давате ли си сметка за какъв бизнес говорим? Ние сме много малък народ и този закон трябва да бъде строг. Този закон трябва да спре размножаването, обезценяването на произведения на българското изкуство, на шедьоври на българското изкуство. Благодаря.

Подобно отношение към паметниците трябва да се сепарира, да се раздели. С картините е едно, с археологическите паметници е друго. Защото един археологически паметник може да бъде идентифициран в продължение на десетилетия и в края на краищата първият, който го е идентифицирал и е направил грешка, трябва да го изпратим в затвора, а тези, които са го поправили, част от тях също в затвора, също с глоби и така нататък. Това е много тежка, много трудна и отговорна работа. За картините иначе съм напълно съгласен. Горе-долу познавам цялата ситуация, винаги съм се интересувал от живопис и от скулптура. Горе-долу познавам ситуацията, даже имам такава книга, издадена във Франция и в Италия, и ми я пратиха колеги оттам – за такива случаи. Въпросът е, че не може по един и същи начин да санкционираме съвършено различни материи и съвсем различни случаи.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз не бих се осмелил да деля уникатите – произведения на изкуството, на съвременни и културно-историческо наследство. Тяхната ценност не се определя с времето, а със стойността на ценностите. Не може един Пикасо да струва понякога повече, отколкото една културна ценност от XVIII, XVII или XV в. Стойността се определя от ценността на самото произведение. Иначе не виждам как тогава тази уравновиловка ще отиде на вятъра, защото едното било по-ценно, другото – по-малко ценно. Смятам, че изкуството е уникат, на който трябва да се вдига цената, защото иначе опираме до онзи глупав виц: „Колко струва тази картина? Пет лева. А другата? 10 хиляди, защото е умрял авторът. Ами от утре го пишете и този класик.“ Няма такова нещо. Има шедьовър или няма шедьовър. Благодаря Ви.

Уважаеми български граждани, както вече знаете, Европейската комисия наложи глоба на Българския енергиен холдинг за 77 млн. евро, приблизително 150 млн. лв. За Ваша информация Българският енергиен холдинг е държавно дружество, неговото управление се осъществява от екип, излъчен и назначен от правителството. Наложената глоба е за злоупотреби с господстващо положение. В заключението на Комисията и препоръките към България са да се премахнат пречките пред навлизането на конкуренти. Това ще позволи на българския пазар на газ на едро да функционира по-ефективно, с повече продавачи и купувачи, и може би най-важното – ще осигури на българските потребители по-добри цени и възможност за избор на доставчици на газ. Реакциите не закъсняха. Цитирам премиера Борисов: „Нашето усещане за собствеността на газопреносната система е, че ако не е собственост на българските граждани, на българската държава би било предателство – и нашето усещане е такова, господин Премиер – затова „БСП за България“ подкрепихме в Народното събрание решението да не се приватизира „Булгартрансгаз“. По думите на премиера „Европейската комисия е изискала от България „Булгартрансгаз“ да бъде приватизирана, да дойдат най големите руски, турски и какви ли не компании“ – цитирам, и да излезе, че той, българският премиер, е дал тръбите на България. Господин Борисов заема позата на един патриот, отговорен държавник, който брани националния интерес. Да, ама не! Вчера попитахме Европейската комисия дали е вярно, че са си позволили да поставят условия на България. „Или приватизирате, или Ви глобяваме!“ – отговорът дойде светкавично в рамките на деня. Изрази го еврокомисарят по конкуренция Маргрете Вестагер. Между другото, Вие знаете от кое политическо семейство е тя. Тя опроверга твърдението на българския премиер Бойко Борисов и каза: „Европейската комисия не е искала приватизацията на „Булгартрансгаз“. Европейската комисия е настоявала за преструктуриране чрез изваждане на шапката на доставчика на газ и оператора на газовата мрежа.“ Как обаче да се извърши това е било оставено на решението на българското правителство. За Европейската комисия е било важно единствено да спрат, цитирам: „незаконните действия на Българския енергиен холдинг“. Какви са изводите от тази ситуация? Българският енергиен холдинг е извършил незаконни действия. Еврокомисията е реагирала, българското правителство – не. В резултат на това на България се налага глоба от близо 150 млн. лв. За да оправдае бездействието, некадърността, нарушаването на европейските и българските закони на правителството си, премиерът на държавата Бойко Борисов си позволи да излъже, че му е поставено условие за приватизация. Както е видно от изявлението на европейския комисар, такова условие не е имало. Резултатите от това положение за България: Бойко Борисов, Гражданите за европейско развитие на България и тяхното правителство вкараха България в европейски скандал. И тъй като, уважаеми колеги, много често сме спорили за настоящето и бъдещето на Европа, много често сме се противопоставяли на това, че Вие чертаете бъдещето на Европа, едва ли не БСП сме антиевропейска партия. Бих искала да Ви кажа, че да критикуваш Европейския съюз не е антиевропейско, а е нормално. Така направихме с Истанбулската конвенция, с въпроса за миграцията, с двойните стандарти в храните. Това не е антиевропейско, това е нормално. Но да набеждаваш Европейската комисия в нещо, което не е искала от България, за да си спасиш собствената кожа, ето това е антиевропейско! И ще носите отговорност за това, за този скандал, в който вкарвате България на терена на Европейския съюз. Втори резултат: България ще трябва да плати тези 150 млн. лв., дори да се продължи с наказателно дело, със съдебна процедура. Ето тук дойде втората лъжа от господин премиера, който каза: „Няма да я плащат българските граждани, ще плати Българският енергиен холдинг“. Добре, но Българският енергиен холдинг откъде ще вземе тези пари – от кредити, които ще трябва да се връщат, или от собствени приходи? Тези приходи от какво са, уважаеми колеги? От услуги на граждани и фирми. А тези услуги кой ги плаща? Пак същите граждани и фирми. Това е положението, уважаеми български граждани. Правителството не е защитник на националния интерес, а са хора, неспособни, некомпетентни да управляват икономиката, енергетиката и страната. Но за това плащаме ние, всеки българин, от джоба си – през цената на газ, ток и парно, при цялата бедност и неравенство, които има в страната. Тук искам да поставя един въпрос към управляващите, макар да няма конкретно отношение към този казус, но има по тази тема. Няма отношение към органа Европейска комисия, а към Съда по правата на човека. Знаете ли, уважаеми управляващи, за колко пари е осъдена България по време на Вашето управление и колко сме платили? Платил е всеки българин, защото тези глоби за нарушения, за незаконни действия на правителството ги плащаме всички. Сигурно не знаете! Ние поискахме официална справка от Министерството на финансите. Български граждани са осъдили представители на правителството за нарушаване на техните права за 15 млн. 563 хил. 961 лв. Цитирам официална справка от министър Горанов. Тези пари са платени! Ще бъдат платени сега и тези 150 млн. лв.! Въпросът ми е: кога, уважаеми господин Премиер, ще започнете да изпълнявате законите на България? В тях пише така: „Държавен служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.“ Попитахме министър Горанов: „Колко регресни искове сте завели към държавни служители и управляващи, които с действията си са причинили вреди на държавата и народът е платил тази безотговорност?“ Отговорът: „Министерството на финансите не е предявило нито един иск срещу държавни служители, заемащи длъжности в неговата администрация, на основание на този текст за реализиране на регресни права.“ Кога, уважаеми господин Борисов, ще изпълните закона на България и ще заведете регресни искове срещу онези Ваши министри и служители, които причиняват това на страната и за което плаща целият български народ? Призоваваме да го направите много бързо, както за тези вече платени 15 милиона – част от които вероятно са по делата срещу Цветанов, така и за тези бъдещи, които ще трябва да плати целият български народ – от 150 милиона. Ако не го направите в най-скоро време, разбира се, рано или късно ще дойде времето, в което ще носите отговорност за това. Защото, докато поне един не плати от джоба си своята некомпетентност и некадърност, с която е причинил вреди на държавата и на гражданите, това ще продължава. Казвам Ви – рано или късно всеки такъв държавен служител ще носи лична отговорност, защото така казва законът на България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е казус, който се развива последните три-четири години – нарушение, за което Европейската комисия твърди, че България е направила в периода 2007 – 2015 г. През тези години са управлявали всички правителства. Много е жалко да се използват такива важни за държавата теми, за да се трупат политически дивиденти. В Народното събрание през последните две години сме правили редица изслушвания по тази тема – и на открити, и на закрити заседания. Ако госпожа Нинова като лидер на най-голямата след ГЕРБ парламентарна група в парламента имаше желание да се запознае с казуса, щеше да научи от своите колеги, които участват в Комисията по енергетика, че на закрити заседания следяхме, даже не само следяхме, но Народното събрание два пъти взимá решения, госпожо Нинова, по този казус. Народното събрание единодушно отхвърли варианта България да признава вина по това дело, защото ние не носим вина. Ние не сме нарушили европейските правила според всички документи, които има в периода 2007 – 2015 г. Отново Ви повтарям периода – 2007 – 2015 г. Не само това, Народното събрание задължи Министерския съвет – правителството на България, да обжалва едно евентуално негативно решение на Европейската комисия за налагането на глоба. Освен това спекулирате и с това, че едва ли не глобата, като се плати от трите дружества, това ще излезе от джоба на българските данъкоплатци. Това изобщо не е вярно. Изобщо не е вярно, защото каквито и да са глобите, от когото и да се платят от държавните дружества, те не са ценообразуващ елемент във формулата на КЕВР. Тоест, когато КЕВР определя цените, това дали някой е платил, или не е платил, няма никакво значение за КЕВР. Никакво значение! Това е много елементарно разсъждение от Ваша страна – някой накрая щял да плати тези пари?! (Реплики от „БСП за България“.) Не, пак повтарям: не е ценообразуващ елемент. (Реплики от „БСП за България“.) Ако искате, елате да ме репликирате от трибуната.

Тъй като питате откъде ще дойдат – ще дойдат от неразпределени печалби в дружествата, ще дойдат от приходи от транзит, които се плащат от транзитираща компания, ще дойдат от износ на електроенергия, ще дойдат от много други места, но не и през цената на тока или през цената на газа или през която и да е друга цена, която плащат потребителите. Защото пак Ви повтарям: това не е компонент в цената, в регулираната цена, за която и да е от услугите, които КЕВР определя. (Реплики от „БСП за България“.) Няма как тези 75 милиона нито пряко, нито косвено да влязат в крайните цени и никога такива глоби не са влизали в крайните цени. (Реплики от „БСП за България“.) Запознайте се, ако обичате, с решенията на парламента през последните две години. Твърде вероятно е част от тези решения Вие също да сте ги гласували. (Реплики.) Проблем на съвестта на народните представители е дали идват, или не идват на работа, кога гласуват или не гласуват решения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Факт е, че тази тема се коментира в Народното събрание през последните две години на закрити заседания и на открити заседания. Всички детайли по преговорния процес са ясни, докладвани и от вицепремиера Дончев, и от министър Петкова. Народното събрание е вземало решения по тези казуси и е възлагало на Министерския съвет какво да прави, включително е възлагало обжалване на евентуална санкция. Тоест имаме решение на Народното събрание, с което задължаваме Министерския съвет да жали. Пак повтарям: глобата – каквато и да е тя, не влиза в крайните цени, защото КЕВР по закон няма право да включи глоби в крайните цени на ток, на газ или на каквото и да е друго. Благодаря.

По начина на водене!

Само към Вас ще бъдат обръщенията, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, за да Ви помоля като интелигентен човек и знаещ как стоят нещата в държавата да не допускате да се правят внушения. (Шум и реплики.) Ще Ви помоля...

Госпожо Председател, към Вас се обръщам.

Да Ви помоля да обяснявате на хората, че пари от въздуха не идват, те идват отнякъде и няма как да бъдат...

Госпожо Председател, да Ви помоля да обясните на... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Да, и затова ще Ви помоля да обясните, че това, което не е ценообразувано, влиза в дивидента... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Госпожо Председател, бяхме свидетели на нещо абсолютно недопустимо – господин Ерменков каза нещо. Всеки от нас можеше да каже много повече от господин Ерменков. И аз можех да изляза и да говоря, че всъщност тези санкции са наложени за времето на управление от 2007-а до 2015 г.

През това време са управлявали две правителства на БСП и те са били в тази схема!

Вие правилно отбелязахте, госпожо Председател, че... (ораторът продължава да говори при изключени микрофони) ...не бива да се допуска до трибуната, защото се касае до изявление от името на парламентарна група.

По § 16 има предложение от народния представител професор Станислав Станилов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в Преходни и заключителни разпоредби като § 15. Предложение от народния представител Велислава Кръстева. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в Преходни и заключителни разпоредби като § 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 16 да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в Преходни и заключителни разпоредби като § 15.

Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.

Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. Лицата, които до влизане в сила на този закон, са поискали идентификация и регистрация на движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей и музеят не е извършил идентификацията и регистрацията, могат да поискат тяхната идентификация и регистрация от друг музей по реда на чл. 96, ал. 2.“

Предложение на народния представител Вежди Рашидов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В Наказателния кодекс се създава чл. 278б¹: „Чл. 278б¹ (1) Който, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, фалшифицира произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 2000 до 20 000 лева. (2) С наказанието по ал. 1 се наказва и лице, което предлага в продажба или пуска в обращение като автентични произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети. (3) Лице, което даде невярно заключение, което удостоверява автентичността на произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 3000 до 30 000 лева. (4) Ако деянието е извършено от лице при упражняване на търговска дейност, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от 10 000 до 50 000 лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7. (5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.“

Ако позволите, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, искам да благодаря на всички колеги, които работиха по този закон. Бяха проведени три заседания на работната група. Благодаря лично и на председателя на Комисията господин Рашидов, защото в рамките на няколко часа се водиха доста оживени дебати. В крайна сметка приетите промени са насочени към либерализация на режимите за идентификация и движение на културни ценности. Тази либерализация с така приетите промени в голяма степен беше постигната. Надявам се практиката да покаже, че сме били прави и сме предложили текстове в рамките на разумното. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, правя процедура по отлагане на разискванията и на гласуването на току-що докладваната точка, като основанието ми е следното: съгласно чл. 79, ал. 1 от нашия Правилник законопроектите и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се представят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, като същият срок се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ четене. В този случай, видно от доклада за второ гласуване, той е внесен в Деловодството на Народното събрание във вчерашния ден в 15,49 ч. Следователно не са изминали тези 24 часа, които изисква нашият Правилник, и би следвало в този случай този доклад да се разглежда на утрешното заседание. Затова предлагам отлагане на разискванията по тази точка за днешното заседание и моля да подложите това предложение на гласуване. Благодаря.

Уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, № 854-01-86, внесен от Александър Ненков и група народни представители, приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г. „Закон за изменение на Закона за устройство на територията“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията“.

Господин Председател, моля Ви наистина да спазвате Правилника и да накарате и Народното събрание да го спазва. Колегите от „Обединени патриоти“ направиха предложение. Не може закон, по който не е постъпил докладът в регламентираното време, да го разглеждаме. Някой го е записал в дневния ред. Предлага се процедура за отлагане и Народното събрание с абсолютно безхаберие отхвърля това предложение. И сега гледаме закон, колеги, да Ви кажа: на първо гласуване гласуван един текст, един параграф, касаещ промяна само на срок, и на второ гласуване, гледам вчера в Комисията 50 нови параграфа, обединени от всички предложения през годината. Кажете ми: това сериозно законодателство ли е? (Реплика.) Добре, 32 са. Ако това ще намали тежестта на нарушението, 32 са. И Вие, господин Председател, позволявате това нарушение да се извършва пред очите на българските граждани. От сутринта говорим за качеството на законодателния процес и си продължаваме по същия начин. Моля Ви, наистина спрете гледането на този закон. Колегите да се запознаят с текстовете и утре, като му дойде времето, ще го гледаме отново. Нека преди празниците да не правим в тази зала нарушения едно след друго в рамките на няколко часа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Колега, обратна процедура на Вашата. Искам да кажа, че Правилникът съдържа текста, по памет го цитирам: „За второ четене се прилагат същите срокове, освен ако Народното събрание реши друго.“ Включвайки го в дневния ред, Народното събрание е решило друго. С гласуването, с което беше отхвърлено предложението на колегата Митев, пак беше осъществяване на воля на Народното събрание и в този смисъл Правилникът е спазен. Ако желаете нещо да коментираме в тази посока, заповядайте.

Господин Председател, аз също Ви моля да излезем от тази тема. Предлагам, за да излезем от темата, да преустановим гледането на тази точка и да преминем към следващата. Това ми е процедурата. И в утрешния ден, когато са изтекли сроковете, да си гледаме Закона. Благодаря Ви.

То е същото.

Обратна процедура. Моля да спазим това, което преди малко гласувахме. Имаше нарочно предложение, с което залата отхвърля това предложение, с което да продължим да гледаме тази точка. За да вкарам малко повече пояснение, колеги, искам да кажа следното: вярно е наистина, че от един параграф бяха внесени n на брой други. Мисля, че станаха 31 параграфа, и с изключение на един или два параграфа от тези 31 – 32, всички останали са текстове, които вече са приети в Комисия по един друг законопроект, който тече по Закона за устройство на територията в Комисията по регионална политика. Внесли сме тези предложения, които са безспорни, тези, които вече Комисията е подкрепила. Но тъй като има голямо значение да бъдат приети до края на тази година, затова сме ги включили и в този доклад, така че няма нещо страшно или нещо, което вече да не е разглеждано с месеци в Комисията. Моля Вашите колеги да Ви запознаят с текстовете, които сме внесли, какво представляват. Те вече са подкрепени в Комисията и е минало достатъчно време за обсъждания. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като Законопроектът е по предложение на членове на парламента, предлагам, господин Председател, да създадете организация двамата министри – Петя Аврамова и министърът на туризма, да бъдат поканени в Събранието. Има доста въпроси, по които те трябва да изкажат мнение, тъй като в Комисията имахме на много ниско ниво експерти – това не беше политическата воля на самите министерства. Затова настоятелно моля по тези два ресора двамата министри да ги поканите, в почивката да създадете организация да дойдат в залата.

Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Младен Шишков – създават се нови параграфи от 1 до 20. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Дора Янкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 1 – 21: „§ 1. В чл. 83 се създават ал. 4 – 8: „(4) Водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания се изграждат въз основа на парцеларни планове по чл. 110, ал.1, т. 5. (5) С парцеларния план по ал. 4 се определят сервитутни ивици, върху които не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. Условията и редът за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (6) Лицата, които изграждат и експлоатират общите водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, имат право: 1. на прокарване и изграждане на тръбопроводи и съоръжения за водоснабдяване или отвеждане на отпадъчни води и наземни съоръжения към тях; 2. техни представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на линейните обекти по ал. 4 и съоръженията към тях, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти; 3. да извършват дейности по отстраняване на аварии. (7) В границите на сервитутните ивици в засегнатите поземлени имоти не се допуска: 1. извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения; 2. прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допуснато с нормативен акт, при спазване на техническите и други изисквания. (8) Собственикът на засегнатия имот няма право да премества изградените в имота му линейни обекти и съоръжения по ал. 4. Промяната на собствеността не прекратява ограниченията в ползването на засегнатите поземлени имоти. § 2. Създават се чл. 83а и 83б: „Чл. 83а. Правата на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения възникват когато: 1. с влязъл в сила парцеларен план се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите имоти, и 2. е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал. 2 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. (2) Определянето на размера и изплащането на еднократните обезщетения се извършва по реда на чл. 210 и 211. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на правата по чл. 83, ал. 6 от лицата по ал. 1. (3) Размерът на обезщетението по ал. 1, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на засегнатия поземлен имот, включена в границите на сервитутните ивици; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитутните ивици. (4) Независимо от обезщетението по ал. 1, т. 2 лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения са длъжни да възстановят всички причинени вреди в имота и да заплатят на собственика парично обезщетение за ограниченията при ползването му извън сервитутните ивици за времето на фактическото строителство. (5) Сервитутните ивици, определени с подробния устройствен план, се отразяват в кадастъра по реда на чл. 31а от Закона за кадастъра и имотния регистър. Чл. 83б. (1) Разпоредбите на чл. 83 и чл. 83а се прилагат и при реконструкция или основен ремонт на съществуващи водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, когато се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните ивици, нанесени в кадастрална карта, специализирана карта, кадастрален план или карта на възстановената собственост. (2) С наредбата по чл. 83, ал. 5 се определят условията и редът, при които в сервитутните ивици на съществуващи водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения могат да се разполагат допълнителни (заместващи) проводи за водоснабдяване и отвеждане на отпадни води.“ § 3. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 4 преди думата „дружества“ се добавя „експлоатационните“. 2. В ал. 6 думите „като се заплащат само действителните разходи, направени за създаването на копия от документацията“ се заличават, а думите „срок 7 дни“ се заменят с „14-дневен срок“. § 4. В чл. 124а се създава ал. 9: „(9) Изработването на парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, разположени на територията на повече от една община в границите на една област или на територията на повече от една област, се разрешава със заповед на компетентния орган по чл. 124а, ал. 3 или ал. 4, въз основа на задание, което включва варианти на трасето.“ § 5. В чл. 124б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение второ думите „по чл. 124а, ал. 5 се дават от органите по чл. 124а, ал. 1, 3 и 4“ се заменят със „се издават“, а думите „а от органите по чл. 124а, ал. 2 – в 14-дневен срок от постъпване на искането за разрешение“ се заличават. 2. Създава се ал. 6: „(6) При необходимост компетентният орган по чл. 124а, ал. 3 или ал. 4 може да наложи строителна забрана за времето, необходимо за създаването на парцеларните планове по чл. 124а, ал. 9, но за не повече от две години. Налагането на строителна забрана спира прилагането на действащите за територията общи и подробни устройствени планове в обхвата на засегнатите поземлени имоти по приетия вариант на трасе, на който е извършена оценка по екологичното законодателство. Заповедта за налагане на строителна забрана се съобщава с обявление, обнародвано в „Държавен вестник“, и може да бъде обжалвана по реда на чл. 215.“ § 6. В чл. 125 се създава нова ал. 4: „(4) Експлоатационните дружества предоставят безвъзмездно необходимите данни за изработване на заданието и на опорния план в 14-дневен срок от поискването им.“ § 7. В чл. 126, ал. 6, т. 2 накрая се добавя „и/или ограничаване на правото на собственост върху поземлените имоти“. § 8. В чл. 127, ал. 2 думите „и експлоатационните дружества“ се заличават. § 9. В чл. 128, ал. 6 думите „и експлоатационните дружества“ се заличават. § 10. Създава се чл. 128а: „Чл. 128а. (1) Съгласуването на заданията, на предложенията за изменение на подробни устройствени планове и на проектите на устройствени планове и техни изменения с експлоатационните дружества се извършва служебно от кмета на общината или от компетентния орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6. Експлоатационните дружества са длъжни да предоставят исканата информация, мотивирани възражения и предписания в 14-дневен срок от поискването. (2) Когато изработването на проект на подробен устройствен план или на негово изменение е по инициатива на лица по чл. 124а, ал. 5, кметът на общината, съответно компетентният орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6, в 7-дневен срок от постъпване на заявлението изпраща проекта на задание, съответно на скицата по чл. 135, ал. 2, на експлоатационните дружества, които са длъжни в 14-дневен срок да предоставят необходимите данни и предписания за изработване на съответния проект. (3) В 7-дневен срок от внасянето в общината на проекта на подробен устройствен план или на негово изменение от лица по чл. 124а, ал. 5, кметът на общината, съответно компетентният орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6, го изпраща за съгласуване на експлоатационните дружества, които са длъжни в 14-дневен срок да съгласуват проекта, да направят мотивирани възражения или да дадат допълнителни предписания. (4) В случай че в сроковете по ал. 1 и 3 експлоатационно дружество не представи мотивирано възражение, се приема, че съгласува проекта без забележки.“ § 11. В чл. 129 се създава ал. 6: „(6) След влизането в сила на заповедта за одобряване на подробен устройствен план за обекти на техническата инфраструктура, разположени на територията на повече от една община в границите на една област или в границите на повече от една област, кметовете на съответните общини издават заповед за служебно отразяване на тези обекти в действащия за територията общ устройствен план, без да се изменя плана. Когато след отразяването на обектите на техническата инфраструктура се налагат други промени в общия устройствен план, те се извършат при условията и по реда за неговото изменение.“ § 12. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 8 се изменя така: „(8) В случаите по ал. 7 изработване на проект за нов подробен устройствен план или на проект за изменение на подробния устройствен план се разрешава от органа, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или на изменение на действащ общ устройствен план, а за Столична община – от общинския съвет.“ 2. Създава се ал. 9: „(9) В процеса на изработване на проект на общ устройствен план или на проект за изменение на общ устройствен план изработването на проект на подробен устройствен план по чл. 124, ал. 9 се разрешава от органа по чл. 124а, ал. 3 и 4. Разрешението за изработване на подробен устройствен план се предоставя на органа, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или проекта за неговото изменение, когато той е различен от органа, издал разрешението. Органът, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или проекта за изменение на общия устройствен план, отразява обекта на техническата инфраструктура в проекта на общ устройствен план или в проекта за изменение на общия устройствен план.“ § 13. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава нова т. 6: „6. се налага предвижданията му да бъдат съобразени с одобрен парцеларен план, разрешен на основание чл. 124а, ал.9“. 2. В ал. 3, изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 124а, ал. 9“. 3. Създава се нова ал. 8: „(8) Без да се изменя планът за застрояване и без да се променя установеното с плана за регулация предназначение, по реда на ал. 6 може да се допуска от високо в средно и/или ниско и от средно в ниско по характер застрояване. Издадените визи не променят предвижданията на действащия план за застрояване. Разрешените въз основа на тях строежи могат да се пристрояват и/или надстрояват до обема на предвижданията на действащия план за застрояване или се премахват по реда на чл. 53а.“ 4. Досегашната ал. 8 става ал. 9. § 14. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думата „14-дневен“ се заменя с „едномесечен“. 2. В ал. 5 се създават изречение второ и трето: „При наличие на основание по чл. 134, ал. 1, т. 6 компетентният орган по ал. 1 нарежда да се изработи служебно проект за изменение на действащите общ и/или подробен устройствен план за привеждането им в съответствие с одобрения парцеларен план, разрешен на основание чл. 124а, ал. 9. Заповедта се издава в едномесечен срок от влизането в сила на парцеларния план.“ 3. Създава се ал. 7: „(7) Заповедите по ал. 3 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2.“ § 15. В чл. 140 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „поиска“ се заменя с „подаде заявление за издаване на“, а изречение второ се заличава. 2. В ал. 3 думите „чл. 134, ал. 6 и 7“ се заменят с „чл. 134, ал. 6, 7 и 8“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Визата за проектиране се издава от главния архитект на общината, съответно – от областния управител, от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Визата за проектиране на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се издава от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване“, когато се отнася за обекти на съответното министерство или агенция. Визата за проектиране се издава в едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1.“ § 16. В глава осма, раздел І се създава чл. 140а: „Чл. 140а. (1) В заявлението по чл. 140, ал. 1 възложителят или упълномощеното от него лице може да поиска с визата за проектиране да му бъдат предоставени и изходните данни, необходими за проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура от съответните експлоатационни дружества, като опише инвестиционното си намерение. (2) В 7-дневен срок от получаването му компетентният орган по чл. 140, ал. 7 изпраща заявлението по ал. 1 до експлоатационните дружества за предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. (3) В 14-дневен срок от получаване на заявлението експлоатационните дружества предоставят служебно становища на компетентния орган по чл. 140, ал. 7, съдържащи исканите в заявлението по ал. 1 изходни данни, необходими за проектирането и условията за присъединяване. (4) Изходните данни и условията за присъединяване съдържат техническите параметри и изискванията на съответното дружество към съоръженията в присъединявания обект, схема с посочване на начина и мястото на присъединяване, необходимите сервитутни зони на съоръженията за присъединяване, възможните срокове за присъединяване, както и други данни, определени в наредбите по чл. 84, ал. 3 и чл. 116, ал. 7, чл. 125, ал. 3, и чл. 196, ал. 1 от Закона за енергетиката. (5) В тридневен срок от предоставянето на всички изходни данни по ал. 4 от експлоатационните дружества компетентният орган по чл. 140, ал. 7 уведомява заявителя по ал. 1, който в тридневен срок може да направи възражения. (6) При липса на възражения в срока по ал. 5 компетентният орган по чл. 140, ал. 7 издава визата за проектиране. При наличие на възражения се повтаря процедурата по ал. 2 и 3, като заявителят не може да прави повторно възражение. (7) Във визата за проектиране по ал. 6 освен данните по чл. 140 се включват и предоставените от експлоатационните дружества изходни данни и условия за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. (8) Визата за проектиране по ал. 6 е основание за сключване на договори с експлоатационните дружества за временно водоснабдяване на строителната площадка по време на изпълнение на строителството и/или за временно електроснабдяване на строителния обект – когато в имота не е осигурено захранване, и на договори за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура при посочените в нея условия, ако в едногодишен срок от влизането й в сила възложителят внесе за съгласуване и одобряване инвестиционния проект. Експлоатационните дружества не могат да поставят допълнителни условия, утежняващи възложителя. Когато в едногодишния срок от влизането в сила на визата за проектиране възложителят не внесе за съгласуване и одобряване инвестиционния проект, той следва да поиска от експлоатационните дружества да му предоставят нови изходни данни и условия за присъединяване по реда, определен в наредбите по чл. 84, ал. 3 и чл. 116, ал. 7, чл. 125, ал. 3, и чл. 196, ал. 1 от Закона за енергетиката. (9) Образецът на заявлението по ал. 1 се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.“ § 17. В чл. 143, ал. 1, т. 3 се отменя. § 18. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) За издаване на удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 Дирекцията за национален строителен контрол изисква по служебен път документ за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, издаван от Националния център за информация и документация“. 2. Досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8. § 19. В чл. 182, ал. 2 след думите „имат право да извършват“ се добавя „лицата по чл. 83б“. § 20. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) При неизпълнение на задълженията по чл. 125, ал. 4, чл. 128а и по чл. 140а, ал. 3 кметът на общината, съответно областният управител, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ налага имуществена санкция на съответното експлоатационно дружество в размер на 1000 лв. седмично до изпълнение на задължението“. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и ал. 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“. § 21. В допълнителните разпоредби в § 3, ал. 2 се изменя така: „(2) Цените на административно-техническите услуги, които предоставят експлоатационните дружества в процеса на инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството – предоставяне на изходни данни, необходими за проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, съгласуване на проекти, даване на становища или предписания и други, извън случаите, когато се предоставят безвъзмездно, се определят с тарифа от Комисията за енергийно и водно регулиране при условията на чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Тарифата се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и на интернет страниците на експлоатационните дружества – в частта й за съответното дружество“.“

Уважаеми господин Председател, не информирахте Народното събрание за липсата на двете министърки, които поканихме преди почивката. В крайна сметка, типично в стила на сегашното управление, в последния момент – между първо и второ четене, на тъмно, задкулисно, без обществени обсъждания се внасят и предлагат важни промени и в крайна сметка трябваше поне министърките да благоволят да дойдат, да обяснят какво налага тези промени, за да може да стане наистина един дебат, така че, моля Ви да информирате Народното събрание за причините за липсата на двете министърки. Да Ви информирам за това, че в крайна сметка, когато се приеме Законът, вече ще бъде късно.

„Параграф единствен. В § 149 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. ...) думите „1 януари 2019 г.“ се заменят с „1 януари 2021 г.“. Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Младен Шишков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за Параграф единствен, който става § 22.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Общият устройствен план на дадена община е стратегически управленски инструмент за прилагане на политиките на една община. Общият устройствен план е основа за нейното устойчиво, дългосрочно, пространствено развитие и показва визията, целите и стратегиите за това развитие. Със забавянето, като този път се предлага да бъде с две години, вместо да имаме готови устройствени планове в началото на 2019 г., се предполага, че ще бъдат изготвени в началото на 2021 г. Това поредно забавяне относно изготвянето на общите устройствени планове не се дължи на лошото ни законодателство, а на липсата на административен капацитет от управляващите. Общините бяха задължени да изготвят общи устройствени планове до началото на 2016 г. със законови промени, приети през 2012 г. Те трябваше да определят предназначението на отделните територии, както интегрираните планове за развитие на основата на които да могат да получат европейски средства. Най-често забавянето се дължи на бавното съгласуване с Министерството на културата, за да бъдат спазени разпоредбите на Закона за културното наследство. Значително забавяне се генерира и при компетентните органи, които съблюдават спазването на Закона за опазване на околната среда и водите и Закона за биологичното разнообразие. От 2011 г. до 2018 г. мотивите са почти едни и същи. И сега – 30 дни преди изтичане на приетите срокове, Вие разбрахте, че всъщност има проблем и мислите, че с промените в последния момент ще компенсираме работа, която не е свършена от 2011 г. до настоящия момент. Въпреки че от 2015 г. досега са дадени 9 млн. лв. за изготвяне на общи устройствени планове, работата продължава да се бави, а оправданията са едни и същи. Към настоящия момент от 265 общини в Република България, само 75 общини разполагат с влезли в сила актуални общи устройствени планове за цялата им територия. В момента на възлагането на по-голямата част общи устройствени планове на общините имаше приета Национална концепция за регионално развитие, но няма изготвени регионални схеми за устройствено планиране, тоест липсва едно ниво на планиране. Това доведе до работата на парче, без цялостна визия по регионалната и областната политика. Законодателни промени в закона, който предстои да гласуваме, са внесени в 12 без 5 от група народни представители – за пореден път без съответните съгласувания и обществено обсъждане, и няма да реши проблемите в сектора, напротив. Това, което ни предлагате, по никакъв начин не дава развитие на устройственото планиране. Предлагате да приемем промени, които не са подкрепени от никакъв експертен анализ. Предлагате да приемем промени с цел единствено да продължава безразборното преотреждане на земеделски земи от общините, в които не са влезли общи устройствени планове. Промените, които Вие сега предлагате, по никакъв начин няма да решат проблемите. Напротив, задълбочават вече съществуващи такива. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателю! Слушам и се чудя за какво отново е тази буря в чаша вода! Имам чувството, че от централата на „Позитано“ са написали тук едни доклади, които се четат. Поне да се четяха гладко, а не със сричане и с грешки! И за какво става дума? Отново за опозиционност по един въпрос, който е чисто домашен. В него не може да има нищо политическо, колеги от БСП! От Освобождението на България от турско робство се правят кадастрални планове и териториални устройства на населените места, и на земите извън населените места, и това е процес, който е дълъг, сложен. Той е технологически процес. Необходими са години, десетилетия, както виждате, повече от 140 години се осъществява тази дейност. И сега заради простата опозиционност скачате в момента и – отново Пуническа война по въпроси, по които трябва да влезете в тон, в разбиране по неща, които и Вие не сте направили. За всичките Ваши шест управления след началото на демокрацията, 45 години преди това – това са процеси, действия, дейности, които са домашни устройствени дейности. Не мога да разбера за какво е сега отново да опонирате, отново да скачате, отново да говорите?! Имам чувството, че написаните на „Позитано“ за проста опозиционност изказвания са написани за това някои от Вас да не стоят в категорията на рибите. Някои от Вас, които до този момент не бяхме виждали на трибуната, да имат ръка, да излязат на трибуната, да се изкажат, за да не минават под онази рубрика „абсолютно неизвестни депутати“, които до този момент не са излизали и не са говорили.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, дебатът безспорно е много сложен. Безспорно аз няколко пъти от тази трибуна и в Комисия съм заявявал, че механичното удължаване на такива срокове, като цяло не е добра практика. Когато говорим обаче за общите устройствени планове, жалко е, че колегите, и преждеговорившия отпреди малко, като излезем на тази трибуна и някак си нещата стават много по-различни от тогава, когато си говорим в кулоарите или в Комисия, ако щете, където всъщност търсим или се опитваме да намерим някакъв консенсус и някакво разбиране по между ни и то по тема, която не е с някакъв политически привкус, а по чисто обективни причини този процес в много от общините, говорим за устройственото планиране, не е завършил. Аз, за да не съм голословен, затова съм приготвил една статистика. Преждеговорившият колега от БСП каза, че 75 общини са с действащи, влезли в сила общи устройствени планове, но също така в момента, само да Ви кажа: от 2015 г. с МРРБ – сключени договори за изпълнение, като финансовата помощ е от страна на държавата, 32 броя; за 2016 г., пак с МРРБ – сключени договори със 105 общини; 2017 г. – 4 броя; 2018 г. – 6 броя общини. Имате даже 15 общини, които по времето на управлението на премиера Орешарски са сключили договори с Министерството на инвестиционното проектиране, което беше създадено по инициатива на тогава съществуващата коалиция и мнозинство. Много е важно сериозно да погледнем на ситуацията, тъй като всички тези общини са в някакъв процес на приемане на общи устройствени планове. Знаете, че процедурата никак не е лека. Да, вярно, два пъти се удължава срокът; да, беше трудно и на законодателя, и на изпълнителната власт да подбудят този процес, защото общините допреди няколко години изобщо не припознаваха този проблем, или поне по-голямата част от тях. Имаше казус с това, че нямат финансова възможност. Затова и с Ваша подкрепа навремето приехме да има всяка година в бюджета да има заделени средно около 5 млн. лв., които да отиват само за устройствено планиране, за да може тези общини, които изредих, да сключват такива споразумения с Министерството, за да може да бъдат финансирани. Сега наистина сме изправени пред един сериозен казус, защото ясно трябва да излезете и да кажете на тази трибуна: ако ние не удължим този срок днес, той влезе в сила от 1 януари 2019 г. и не може да се процедират изменения на подробни устройствени планове в извънурбанизираните територии, то в такъв случай до голяма степен можем да нарушим икономическите интереси на много общини и така да накърним инвестиционния процес. Аз съм категорично за устройственото планиране, за това всяка една община да има своя устройствен план, но наистина има и обективни причини, поради които общините не са успели да стигнат до неговото окончателно приемане. Дали ще бъде обществени поръчки, където се бавят, дали ще бъде изходните данни, които са им необходими от различните държавни институции, има забавяне и с Министерството на културата, с Министерството на околната среда и годите – това са обективни причини, поради които самите общини, дори и да искат, са забавени в някои от тези процеси и моменти. Що се касае до общините, и миналия път казах: имало по статистика 15 общини, които само са приели решение на общински съвет, но не са предприели нищо повече, за да избегнат някаква наказателна санкция, която може да им се наложи, предвидена в Закона. За тези общини съм съгласен, трябва да търсим начин ножицата да бъде затворена. Има и друг Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, който ще гледаме, предполагам, в началото на следващата година. Там да намерим някакъв баланс, така че все повече и повече да затваряме тази възможност на общините да процедират, без да имат устройствени планове. Но не може с лека ръка, просто защото сме опозиция, да пренебрегваме тези обективни обстоятелства, пред които сме изправени. Сигурен съм, че всяко едно друго мнозинство, което и да бъде в тази зала в момента, щеше да направи същото нещо, защото нямаме алтернатива. Да, парламентът е поставен в тази ситуация, но в противен случай означава, че ние спираме инвестиционния процес в много от общините и ги наказваме за това, че не и благодарение само на тях, но и поради други обективни обстоятелства не са успели да приемат своите общи устройствени планове. Апелирам, колеги, за разумност, да избягаме малко от политическото противопоставяне и да подкрепим текста, както сме го предложили с колегите народни представители. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ненков, по никакъв начин никой не се опитва да спира инвестиционното проектиране и инвестиционното планиране. Въпросът се свежда до това, че ограничавайки срока за приемане на общи устройствени планове, както сам казахте, на територията на страната само 13 общини не са приели общи устройствени планове, даже не са направили постъпления за това. Тук се търси дисциплиниращият ефект, защото дори и срокът да не бъде продължен, оставайки до 1 януари 2019 г., единственото ограничение, което ще претърпи, е това отделни мънички имоти да бъдат преотреждани безогледно. Защото и сега в действащия закон е генерирано как да става при липса на действащ устройствен план, изграждането и преотреждането на територии, извън урбанизираните.

Съгласен съм до голяма степен с Вас, господин Бонев. Дали са 13, или 15 общини – мисля, че процентът е доста нищожен спрямо 265 общини. Ние не бива с лека ръка да наказваме и тези, които са добросъвестни, които вървят в това да си приемат своите устройствени планове. Смятам, че много голяма част от тези общини вървят именно към приемането на тези планове. Неслучайно преди малко прочетох каква е информацията, която ни предостави Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Законопроектът, който е внесен от мен и група народни представители, е подкрепен изцяло от Сдружението на общините. Самият факт, че тези общини са сключили споразумение с МРРБ и имат срокове за изпълнение, надявам се да бъдат спазени, но така или иначе тези споразумения трябва да бъдат изпълнени, защото става въпрос за финансово подпомагане на тези общини. Говорим за единици общини, които не са с приети общи устройствени планове или поне вече са във финален етап от приемането. Пак призовавам: не бива да наказваме тези общини, които имат желание, припознават проблема, борят се с различни административни пречки, вървят в тази посока. Не бива да ги наказваме заради това, че 15 общини не са били добросъвестни. Според мен за тях можем да търсим някакъв компромис и консенсус, така че да ги ограничим все повече и повече. Надявам се да гледат днешния дебат и да са наясно и със съзнанието, че връщане назад няма и че трябва да вървят в тази посока. Благодаря Ви.

Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Младен Шишков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.

Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Младен Шишков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Атанас Стоянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат § 23 – 33: „§ 23. Сервитутните ивици на съществуващите водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, се отразяват в кадастъра по реда на чл. 31а от Закона за кадастъра и имотния регистър с размер и разположение на зоната на ограничение, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. § 24. (1) Наредбите по чл. 84, ал. 3 и чл. 116, ал. 7, чл. 125, ал. 3, и чл. 196, ал. 1 от Закона за енергетиката се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон в двумесечен срок от влизането му в сила. (2) В срока по ал. 1 Комисията за енергийно и водно регулиране приема тарифата за цените на услугите по § 3, ал. 2 от допълнителните разпоредби. § 25. (1) Започнатите производства за изработване на проекти на устройствени планове или на проекти за изменение на устройствени планове, които не са приключили до влизането в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се приключват по досегашния ред. (2) Започнати са производствата по ал. 1, за които до влизането в сила на този закон е издадено разрешение от компетентния орган за изработването на съответния проект. §26. (1) Започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и по издаване на разрешение за строеж, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред. (2) Започнати са производствата по ал. 1, за които до влизането в сила на този закон е внесен инвестиционен проект за съгласуване и одобряване от компетентния орган и/или за издаване на разрешение за строеж. За започнато производство се смята и наличието на съгласуван от компетентния орган идеен инвестиционен проект. § 27. (1) Започнатите производства по издаване на визи за проектиране до влизането в сила на този закон се приключват по досегашния ред. (2) Започнати са производствата по ал. 1, за които до влизането в сила на този закон е подадено заявление за издаване на виза за проектиране. § 28. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 54: а) в ал. 1 т. 5 се отменя; б) в ал. 2, т. 2, буква „б“ думите „ал. 1, т. 5 и 6“ се заменят с „ал. 1, т. 6“. 2. В чл. 55, ал. 1, т. 1 думите „чл. 54, ал. 1, т. 5 – 7“ се заменят с „чл. 54, ал. 1, т. 6 и 7“. 3. В чл. 56, ал. 1 в текста преди т. 1 навсякъде думите „и т. 5 – 7“ се заменят с „и т. 6 и 7“. 4. В чл. 61, ал. 1, т. 1 и в ал. 2 думите „с диаметър под 1500 мм“ се заличават. § 29. В Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. ...) в § 68 от преходните и заключителните разпоредби думите „1 януари 2019 г.“ се заменят с „1 януари 2021 г.“ § 30. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 4, ал. 1 изречение второ се изменя така: „Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ § 31. Образуваните съдебни производства по Закона за местните данъци и такси, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. § 32. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. ...) в § 41, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „1 януари 2019 г.“ се заменят с „1 януари 2021 г.“ § 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Категорично възразяваме срещу § 32. Предложението е на колегата Данаил Кирилов и държа в ръцете си предложението до председателя на Народното събрание и до председателя на Комисията. В мотивите си по т. 3, в която той предлага изменение в Закона за концесиите, няма нищо като мотив. Вчера много внимателно слушах в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, мотивите на народния представител и не останах с впечатление защо трябва да удължим срока по Закона за концесиите в частта за Черноморското крайбрежие. Следвайки логиката, уважаеми колеги, на 16 ноември 2017 г. Народното събрание е приело Закона за концесиите. До днешна дата имаме около година и два месеца възможност Министерският съвет като цяло да уреди как Законът за концесиите да влезе в сила и в частта за Черноморското крайбрежие. Тъй като на 1 януари 2019 г. трябва да влезе § 34 от Закона за концесиите, в момента през този законопроект се предлага удължаване на срока с две години. А какво е записано в § 34? Задълженията към министъра на туризма – той и без това в § 34 си има правомощия по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, по схема, която предоставя всяка година до 30 април, по отношение на морските плажове и частите с прилежащата им акватория, които се управляват, по отношение на това какво прави министърът на туризма, като изпълнява правомощията си на концедент – открива търгове, отдава под наем и други. Сега ние нямаме обяснение защо не от 1 януари 2019 г. ще започне да функционира Законът за концесиите в целия си комплект и да се прилага от Министерския съвет, а с две години ще удължим срока и Законът за Черноморското крайбрежие ще остане в стария режим – да бъде прилаган не в режима на Закона за концесиите, а в режима по Закона за Черноморското крайбрежие. Тук има нещо, което ние не можем да разберем. Неслучайно искахме министърът на туризма да дойде и да каже какво налага това. Министърът на туризма не го иска, министър-председателят не го иска, иска го член на парламента и може би подкрепен от Вас. Това налага ние да се усъмним, че тук има определени интереси, уважаеми колеги. Какви са тези интереси? Може би след малко колегата Кирилов пред Народното събрание ще даде мотиви за това защо е това предложение. Така че ние категорично възлагаме и смятаме, че Законът за концесиите, по който имахме много бележки, трябва да се прилага в неговия комплект. В случая няма да подкрепим такова предложение да има изменение в § 32. Господин Председател, обръщам се към Вас да подложите на отделно гласуване § 32. Мисля, че в Комисията имаше съображения и по параграфа, свързан с управление на отпадъците. Ако не се лъжа, в Закона за бюджета ние се произнесохме по отношение искането на общините по Закона за отпадъците. Тук колегата Стоянов, който пак не дойде на Комисия, е добре да мотивира защо отново и в този законопроект ние удължаваме срока по Закона за отпадъците? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, моята реплика е към госпожа Янкова! Госпожо Янкова, мисля, че трябваше да припомните на аудиторията, че като няма министър, добре беше да дойде някой заместник-министър да защити тази позиция. Защо се е случило така, че тази наредба е обжалвана, защо се е случило така, че не е направена както трябва – някой я е обжалвал, някой не е доволен, но явно други ще бъдат доволни от това удължаване? Госпожо Янкова, трябваше да споменете и да се обърнете към председателя на Народното събрание да помоли компетентно лице от изпълнителната власт да дойде и да ни обясни за какво става въпрос. В крайна сметка, когато слагаме някакви срокове, отново ли ще ги удължаваме? Това ли е компетентността на изпълнителната власт – да не може да направи една наредба за две години или трябват по-малки срокове? Да ни стане ясно, за да знаем да подкрепим, или не, това предложение. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, Вие правилно споменахте фактологията за това кога беше приет Законът за концесиите, как се направи изключение за плажовете, че имаше достатъчно време да се включи в наредба и всичко да бъде, както трябва да бъде. Вие изказвате опасения за това, че има нещо задкулисно в това предложение да се удължи срокът с още две години. Тъй като госпожа министърката липсва и няма кой да Ви отговори, аз ще се опитам да Ви отговоря. Целта на тази промяна е в следващите две години, които визират това удължаване на срока, да изтекат голяма част от концесиите, така че тези концесии да могат да се сключат, да се направят дългосрочно в сегашния вид от сегашния министър и по сегашния начин. Оттам нататък каквото и да се променя, то вече ще е безпредметно, защото ще се случи след много време. Според мен това се цели с тези промени и точно заради това ще гласувам против тях.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Янкова, може би беше по-коректно да взема изказване, за да отговоря на всички въпроси, защото тези въпроси не ги дискутираме за първи път. На обсъждането в Регионалната комисия върнах лентата назад във времето, обясних какви бяха дебатите преди една година, обясних, че по Закона за концесиите има сектори, по които изключихме прилагането на Закона за концесиите, с оглед на специфичната особеност на предмета. Още тогава започна спорът по това дали да се прилага току-що установеният режим в Закона за Черноморското крайбрежие, или отново този режим да влезе в новите общи разпоредби, които са на Закона за концесиите. Тогава Министерството на туризма обосноваваше подробно разликата в спецификата на концесията на плаж, обясняваше и икономическите елементи на концесията. Целият този спор беше воден, както Вие правилно сте изчислили, преди година и два месеца. Тогава говорехме подробно и взехме това решение за удължаване с една година. Каква е промяната за тази година? Както тогава Ви бях предупредил, тогава бяха четири висящи производства по процедури. Смятам, че правилно взехме решението да не се променя Законът, за да приключат споровете по тези производства. Сега в дебата в Регионалната комисия се добавя, че е оспорена и наредбата на Министерството на туризма. Колегите правилно попитаха за моята процесуална прогноза. Аз такава не мога да направя, но след като се обжалва подзаконов нормативен акт, очевидно е, че са налице спорове. При това положение ми се струва целесъобразно да се направи продължението за удължаване във времето. Защо две години? Това много го говорим и в днешния ден го говорим. Взех симетрично, по аналогия – и в предходната разпоредба удължаването, който е модусът на този законопроект, е с по две години, а това е по-нормалната прогноза да се приключат едни спорни правоотношения. Никой обаче тук не пледира примерно за отпадъците, който също е въпрос с дежурно отлагане. Благодаря Ви. Пропуснах, правя декларация, че нямам никакъв личен, частен, корпоративен или какъвто и да е интерес с процедури по отношение на плажове и въобще с плажовете. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател! Спор няма, че в Закона за концесиите с § 34 дадохте специален статут на плажовете. Само че аз продължавам, мисля, че се злоупотребява, че се жали наредба. Никой от нас не знае. Ние имаме едни мотиви от Вас по § 3, които вчера устно изразихте. След това, имаме мотиви, по които аз искам да споделя с Народното събрание, че когато се прехвърляха плажовете от Регионалното министерство в Туризма, министърът на туризма направи бляскав доклад, че ще има териториално-устройствена схема, че ще има плажове с висок портфейл, че ще има социални плажове, че ще има един куп неща. Ако извадя тази записка от заседанието на Комисията и направим един дебат тук, какво е направено – нищо! Дори вчера грубо казах, че нас ни баламосваха в Комисията. Сега ние трябва да дадем съгласие с още две години да бъде удължен срокът. Защо? Параграф 34 си дава специалното процедиране на плажовете – до 30 април министърът ще направи схемата, ще си влезе в наемите, в търговете. Колеги, ние ще проследим в тези две години кои концесии изтичат, кои концесии ще се процедират, тоест тук има скрит интерес, който не Ви пожелавам да го легитимирате. Оставете си Законът за концесиите да действа от 1 януари 2019 г. и в частта за Черноморското крайбрежие и няма никакъв проблем. Министърът ще се оправи някак си – ще ги отдаде под наем и съответно ще има възможности да се работи. Съвсем различна е политиката с отпадъците, по която ние се въздържахме. Кметовете не са готови – влизат в избори, няма никакъв аналог, 2019 г. влизат в избори, идват новите кметове, ще трябва да осмислят политиката. Това е различен възглед, а още повече че те поискаха и преброяването да се съобрази с току-що започналия дебат по самото преброяване, което ще има възможност да ги подкрепи по отношение на имотите. Няма аналог. Колеги, призовавам Ви, нека спазваме законите, а да не правим в момента по аналог удължаване на срока. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изразявам своето категорично несъгласие с въвеждането на § 32, с който всъщност се отлага с две години прилагането на § 34 от Закона за концесиите. Колегите отляво, без да са наясно, както каза госпожа Янкова, но са усетили, че тук има нещо за покриване. Какво е то? С отлагането на въвеждането в сила на § 34 от Закона за концесиите всъщност се отлага прилагането на Закона за морските плажове, това е същността. Отлага се с още две години и управлението и стопанисването продължават да бъдат по реда на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това е гвоздеят тук, това се цели. Защо се цели това? Защото със Закона за концесиите, който смея да твърдя, че е доста успешен, се въвеждат две изисквания, или най-общо казано, две линии при реализирането на концесиите. Едната е тази, която гарантира прозрачността, публичността на документацията и на всичко, което е свързано с концесиите. Втората е свързана с контрола. Тези две линии фактически ги няма в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, който е приет – не знам от Вас ли, от кого, не съм бил тук, но този закон позволява и по двете направления практически да има отрицателен резултат. Конкретно цитирам: в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е въведена клауза, съобразно която документацията, свързана с конкурса за възлагане на концесии, е поверителна. Това е разликата. Законът за концесиите, приет миналата година, изисква публичност и прозрачност на тази документация. Ето това е разликата между двата закона. Втората голяма разлика между двата закона е свързана с контрола. Към настоящия момент контролът се упражнява от Министерството на туризма, най-общо казано, и от някои други институции, обаче при епизодични случаи. В Закона за концесиите контролът е възложен върху Координационен съвет на концесиите, който може да възлага проверки на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, да възлага конкретни проверки. Отивате, проверявате изпълнява ли се концесията, или не за този плаж. Министерството на финансите дава указание за финансово-икономическите условия при провеждането на конкурса, освен това имат правото да пращат наблюдател в Тръжната комисия. В момента Тръжната комисия в Министерството на туризма е черна дупка, затворена. Никой не може да отиде там, да присъства, камо ли пък да изнася информация отвътре. Трето, на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е възложено да упражнява независим външен контрол върху процедурите. Това е по новия закон. Агенцията за държавна и финансова инспекция и Сметната палата също имат право на проверки и контрол. И всички тези звена, които по Закона за концесиите могат да упражняват контрол върху концесионирането на плажовете, не могат да го правят по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Ето това е голямата разлика. Това е! В резултат от искането за продължаване на прилагането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие още две години ще продължи раздаването на концесии на тъмно, както и до момента, под прякото указание на ръководството на Министерството на туризма, което държи папките за концесиите в една специална стая с камери. Легендите разказват и разни други криминални обстоятелства около тази изключително, невероятно ценна държавна информация от най-висша степен на секретност. Това е най-секретната информация! Освен това, когато по сегашния ред се провеждат търгове за концесии на плажовете, всички участници са задължени да подпишат декларация за конфиденциалност. Не могат да изнесат никаква информация. Това дава възможност за провеждането на конкурси на тъмно, непрозрачни, а резултатите от тези конкурси, за съжаление, са плачевни. Сега малко по фактите. За изминалата година, за която отложихме прилагането на Закона, Вие – извинявайте, да не се слагам в групата на грешниците, Вие отложихте прилагането на Закона за концесиите! За изминалата година за плажовете са дадени двадесет концесии. Само за 12 от тези 20 концесии (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ако може да удължите времето, за да завърша – само за 12 от тези плажове фактически са се явили по един-единствен участник в процедурата за концесиониране. Това е срив! Това е крах и на демокрация, и на всичко! Това ще продължава. Имаме случаи, когато за един плаж по южното Черноморие са се явили три фирми – участници, с оферти: 600 хиляди, 450 хиляди, 300 хиляди. Сетете се кой е спечелил?! Триста хиляди, които предлагат. Имаме редица други случаи, при които овладяването на крайбрежните – златни територии, фактически много успешно се извършва по линията „три синджира плажа“ от групировки, от наследници на бивши групировки. Ето това ще продължи, ако продължим да отлагаме още прилагането на Закона за концесиите. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, ние от левицата усетихме, че нещо не е наред още в Правната комисия по време на разглеждането на Закона за концесиите, където Ваш представител много дълго спори с представител на Министерството на туризма за това какво и как трябва да се случи. В крайна сметка в Правната комисия надделя –това беше и с нашите гласове – разбирането, че новият ред трябва да се прилага за тези концесии. На Правната комисия успяхме, но тук, в залата, беше отложено по същата методика. И ние го подчертахме, включително от тази трибуна. Казвате и сте прав, че ще се осигури повече прозрачност и контрол с новия ред. Казвате, че това не се иска. Молбата ми към Вас е да кажете: защо не се иска? Каква е причината? Кой има интерес от това, защото, когато отлагаме, и това е също обект на моята реплика, една или две години този текст, по който се дават концесии до 20 години, това значи, че определени плажове ще бъдат концесионирани и влизането в сила на новия закон за тях няма да е с една или с две години, а ще е с десет, дванадесет, петнадесет или зависи от съответната концесия. Тук има няколко въпроса, които трябва да се поставят на Министерството на туризма, които очевидно защитават тезата и на мнозинството, което я подкрепя в залата – мнозинство, което не отговаря напълно на мнозинството, което подкрепя правителството, както Вие го доказахте. Защо го правят тези хора? Каква е причината: а) считат, че така по-добре се управлява Черноморието; или б) някой се облагодетелства за сметка на българското Черноморие? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Симеонов! Какво против имате подаръците на Дядо Коледа? Коледа е! Тези мускулести интелектуалци са гладни! Какво против имате тези момчета да спечелят плажните ивици на тъмно, на влажно, без пари? Нали така? Ами Коледа е! Не Ви е срам! (Оживление. Смях.) Ще умират от глад.

Еми това е репликата. Така че, струва ми се, че не сте прав, господин Симеонов, защото плажните ивици вече са определени. Това е бащиния на въпросните мутри! Тридесет години едно и също гледаме, цъкаме и казваме: „Браво, точно така се действа особено по време на Коледа“. Ами, Коледа е! Не сте прав, господин Симеонов! Не сте прав! Жалко за тези момчета – гладни ще умрат. Съжалявам!

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Симеонов, добре си спомням преди една година, когато приемахме Закона за концесиите, че Вие пак бяхте на същото мнение – не трябва да се дава срок от една година. Това, което сега казахте, фактите, които споменахте във Вашето изказване, са абсолютната истина. Преди Вас и ние точно това говорихме. В предишното си изказване, ако си спомняте, казах, че в крайна сметка това е символиката на днешното управление – всичко се прави на тъмно, задкулисно и в последния момент. (Реплики.) Да, знам, че е Коледа. Господин Симеонов, в крайна сметка тогава ще Ви питам: Вие какво правите в това управление? В крайна сметка тези грешни решения, които са в ущърб на държавата и накърняват държавния интерес, за тях такава вина, каквато имат ГЕРБ, същата вина имате и Вие. Това е нашата позиция. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! По репликите мога да кажа следното. Отзад напред – малко прекалено глобално е обобщението, което правите, господин Проданов. Имате право да го правите, но не сте прав да давате такива оценки от конкретен факт. Какво правя в управлението? Ще Ви отговоря: добри неща, което не означава, че лошите трябва да бъдат скривани или подкрепяни. Това е отговорът на Вашия въпрос. На господин Зарков: кой го иска, защо го иска? Мисля, че бях достатъчно изчерпателен в изказването си. Ако не е ясно нещо, просто не знам какво повече да Ви обясня. Ясно е кой го иска. Този, който има интерес от задкулисно раздаване на концесиите, защото най-вероятно си печели от това, има някакви финансови изгоди от това или пък някакви други. Не твърдя! Нямам доказателства. Но обстоятелствата са такива. Ясно е защо се иска, ясно е кой го иска. По-скоро е интересен въпросът: защо това удължаване беше внесено в последния момент, в дванадесет без пет, точно два работни дни преди края на работната 2018 г., за да може да действа от 1 януари 2019 г.? Защо го внася господин Кирилов? Това също е интересен въпрос. Защо като го внася, няма мотиви? Защо едно предложение, за което няма никакви мотиви, е допуснато да бъде разглеждано в Комисията, а после в залата? Там няма никакви мотиви, които да изискват това нещо, което ме кара да мисля, че господин Кирилов просто трябва да внимава следващия път. Господин Кирилов, една от най-опустошителните войни в античния свят е била Троянската война. Тя се е провела – да, заради една жена. Зная Вашите отношения и чувства, но не бива да ги прехвърляте в политическите ни отношения, защото става въпрос не само за противоборство между Менелай и Парис във Ваше лице, а става въпрос все пак за две големи партии, които не би трябвало да допуснем да влязат в опустошителен сблъсък една срещу друга. (Оживление.) Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Да, можеше да бъде и лично обяснение, но смятам, че процедурно е по-коректно, за да може да ми правите реплики, така че по тази причина поисках изказване, макар да няма да разгръщам изцяло изложение в рамките на изказване. Първо, искам да заявя следното по процедура: министър Ангелкова заяви и вчера, и в днешния ден, че е готова да се яви пред Народното събрание и да обоснове разликите в двата режима – по Закона за Черноморското крайбрежие и този по Закона за концесиите. Тя пътува насам дори едно от процедурните ми колебания е дали да не поискам почивка, за да сме сигурни, че тя ще пристигне и ще участва в този дебат. Редно е като адресирате въпроси, не аз да Ви отговарям, а тя да отговаря специално за статистиката, която господин Валери Симеонов изложи на Вашето внимание. Пак казвам, аз не съм проверявал броя на процедурите, тоест интересувал ме е броят на висящите спорове. По отношение на прозрачността – също е тема, която обсъждахме. Твърдението на компетентното министерство, което прилага Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, е, че публичността е гарантирана по техния специфичен, особен нормативен акт по този закон. Да, по тези въпроси е редно и мисля, че тя ще вземе становище. Категорично възразявам срещу това да се внушава някаква преднамерена разлика, която да е извън мотивите, които посочих. И тогава, и сега мотивите са следните. Тогава липсваше стратегия, приета от Министерския съвет. Тук господин Валери Симеонов вероятно ще вземе реплика и ще каже докъде е стигнала Стратегията на Министерския съвет и как тази стратегия решава казуса в сектор „Туризъм“. При всички положения той е могъл да въздейства и да постави определени задачи, които да се постигат в този сектор. Пак повтарям, новото обстоятелство е оспорване на наредба. Ясно е, казах го вчера и на Комисията, че тук съществуват спорове. Това, което обаче ме кара мен като вносител да подкрепя това предложение, да обоснова това предложение, е убеждението ми, че поне в този случай няма да отговаряме пред парламента, да срещаме митинг на протестиращи хотелиери, преди летния сезон. Това ми е аргументът. Тоест тези предложения имат подкрепата на съответния сектор в отрасъла. Ако министър Ангелкова не е пристигнала, докато мине процедурата по реплики и дуплики, моята молба ще бъде за прекъсване до нейното пристигане. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, нека дойде министър Ангелкова, но тя няма какво да ни обясни по този случай, защото ние го обяснявахме, говорихме, спорихме, дебатирахме и решихме в края на 2017 г. в полза на новия ред. Точка! Тогава Законодателната асамблея се произнесе и оттогава Вие просто го отлагате с една година, с още една, с още две. Така че тук въпросът не е кой да е режимът. Режимът е определен от Народното събрание. Въпросът е кога той да почне да се прилага и Вие не искате да го прилагате. И не министър Ангелкова ще носи отговорността, Вие ще я носите, защото Вие сте вносител на това предложение, защото заради Вас мнозинството, което Ви подкрепяше, го подкрепи, защото Вие се нагърбвате с всички тези задачи, но в последните седмици минавате всякакви граници. Действате като абсолютен законодателен терорист (ръкопляскания от „БСП за България“), опасан с нормите, които са му подадени от която и да е администрация, и взривявате отвътре всички принципи на законодателство, нормотворчество и елементарна нормалност в тази държава. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво! Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, ще взема отношение само по един пункт от Вашето изказване – това е, че промените били поддържани от туристическия бранш. Това не е така. Някой Ви е подвел. Не е така, защото имаме даже такива парадоксални случаи в тази година, която мина, в които затворени комплекси фактически губят плажовете, които са стопанисвали до момента, и ги получават трети фирми, които разбирате, че, поставяйки едни условия 10 или 12 лв. за шезлонг и чадър, могат да разсипят тотално бизнеса и дейността на тези затворени комплекси. Вече има такива случаи и браншът реве на умряло. За съжаление, това не се подкрепя. Подкрепя се от групата на концесионерите. Ако си спомняте онези дебеловрати момчета и онези момичета с джуките и със силиконите, които протестираха срещу мен миналото лято, защото трябваше да бъдат задължени да спазват Закона за шума, тези протестират.

Уважаеми господин Кирилов, уважаема госпожо Председател! Правя Ви реплика, защото не знам дали Вие сте законодателен терорист, обаче ние не сме малки деца – нито хората, които са тук, нито хората, за които се отнася този текст. В нашия Правилник има ясна разпоредба какво Вие можете да правите. И този единичен депутат, подал текста, не е кой да е, а е шефът на Правната ни комисия. Първо, този текст противоречи и на принципите, и на обхвата на Законопроекта на първо четене. Това нещо изобщо не трябва да го обсъждаме. Изобщо! Второ, той е без мотиви. Трето, това започна да го прави не случаен човек, прави го председателят на Правната комисия, при това това е недопустимо. Така че не ни правете на малки деца нито нас, нито хората, които участват в този процес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, ще коментирам направените реплики отзад напред Уважаеми колеги, възразявам срещу това, че няма никакви мотиви. Това, че не приемате мотивите, които представих на Вашето внимание, е друг въпрос, но смятам, че е абсолютно безпредметно да повтаряме целия дебат, който се намира в стенограмите на това Народно събрание. Ще видите какъв е обемът. Госпожа Дора Янкова правилно в един момент си припомни дебата тогава. Тогава този дебат беше подробен. Да, това е просто удължаване на срока, като и в Комисията, и сега казвам: просто причините не са преодолени, напротив, задълбочили са се. За подробен дебат поисках включването съответно на министъра, който приемам, че вчера съм сгрешил на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Министър Ангелкова имаше желание да бъде на заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление…

Да, тя пътува насам и затова помолих да ѝ се даде възможност да вземе участие и да отговори на поставени въпроси.

По отношение на репликата на господин Симеонов ще кажа следното: господин Симеонов, не знаех, но от това, което казахте, започнах да се ориентирам. Не съм предполагал, че някакви затворени комплекси имали проблеми, страдали и били изправени на нокти. Пак казвам, повтарям заявлението ми: не познавам нито дебеловрати концесионери на плажните ивици, нито партийни собственици на комплекси по Черноморието. Не познавам никой по този въпрос и по него съм обсъждал единствено и само с министър Ангелкова. (Смях и реплики от „Обединени патриоти“.) Разбира се, разбира се, може ли с ресорния министър да не го обсъдя? При това всички реферирате към това защо го внася народен представител. Това е един отраслов проблем, който е на изпълнителната власт в този сектор. Бих го коментирал и с господин Валери Симеонов, ако той продължаваше да бъде вицепремиер с този ресор. По отношение на патоса на колегата Зарков. Той си позволява за втори път такова говорене от трибуната. Ако приемем, че стриктно трябва да се приложи Правилникът, бих казал, че следва да бъда засегнат, защото да кажеш на юрист, че е законодателен терорист, бих казал, че е една много сериозна обида. Въпреки това и с оглед изискването на стандарта, ще преглътна тази обида, но заявявам: променям си изцяло отношението към колегата Зарков. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Няма да го третирам повече като колега професионалист, ще го третирам като комсомолец ентусиаст. Пожелавам му…

Имам право и на лично обяснение, госпожо Председател. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Пожелавам му… (Шум и реплики.) Той е в същата позиция. Тогава да го питам: къде вижда основанията за законодателна инициатива и какви законопроекти предлага? Много мога да говоря за това какъв сътрудник е бил на Вътрешната комисия. Колегата Лазаров по наше време… (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Прекратявам, госпожо Председател. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не аз падам, не аз падам. Зарков падна с това изказване. Той е участник в Комисията и не може да говори от тази трибуна лично по този начин.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, да, действително, за съжаление, днешните дебати по този параграф 32 за промени в Закона за концесиите приличат и един вид преповтарят дебатите, които водихме точно преди една година, но, за съжаление, явно нищо не се е променило позициите на вносителите тогава и сега. Предложението, което е възприето от Комисията – за изменение през Закона за устройство на територията на Закона за концесиите, води всъщност до отлагане с още две години – до 1 януари 2021 г., на влизането в сила на § 34 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите. Първото отлагане по същество е предложението, направено тогава през Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, целеше запазване на статуквото по отношение на отдаването на концесии на морски плажове, процедура, уредена в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, която с § 34, чието действие се отлага, трябваше всъщност да премине и да бъде прехвърлена, и да се извършва по Закона за концесиите. За огромно съжаление мотивите, които чухме преди една година, ги чуваме и сега, но с тази разлика, че част от тях вече, поне според мен, не са актуални. Затова ще си позволя да цитирам уважаемия колега Кирилов какво е казал през 2017 г., а именно: „Първо, има няколко процедури, които в момента са недовършени, които са в съдебна фаза на обжалване. Второ, към момента трябва да стартират и то в началото на следващия сезон няколко десетки процедури. Тук ми е трудно да посоча точно число, но между 50 и 70 процедури са за 50 или 70 плажа, които изтичат. Ако приложим директно Закона за концесиите, те няма да могат. Първо, той влиза в сила един месец след обнародването му. Беше обнародван Законът за концесиите. Второ, трябва да се извършат всички стратегически действия и действията по планиране. Едва тогава да се стартират отделни процедури. Това няма как да се случи в рамките на календарната 2018 г. Тоест ще поставим целия този бранш, който осъществява стопанска дейност, свързан с хотелиерство, рекреационни услуги и плажове по българското Черноморие в изключително затруднено положение“. Край на цитата. Каква е разликата обаче? Първият аргумент за недовършени поради съдебна фаза на обжалване процедури вече не е актуален. Производствата по обжалванията на процедурите по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие вече се провеждат по реда на новия Закон за концесиите. Вторият аргумент също не е актуален. Министерството на туризма имаше една година време, в която да разучи Закона за концесиите и да извърши всички необходими действия – и стратегически, и по планиране, и по създаване на организация. Доколкото на мен ми е известно, на 20 юни тази година е одобрена Стратегията от Министерството на туризма без забележки. Също така през 2018 г. от влизането в сила на Закона за концесиите до този момент по предложение на министъра на туризма Министерският съвет е открил 22 процедури за предоставяне на концесии по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, като за някои плажове процедурата е прекратена и отново е открита. Вече са предприети действия от министъра на туризма за едностранно прекратяване на концесионни договори, срокът на които изтича през следващите 1 – 2 години. Целта е очевидна – новите концесии за тези плажове да се предоставят по досегашния ред. Това е така, защото правилата по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие дават почти неограничени възможности на министъра на туризма под претекста за конфиденциалност да избягва прозрачността и публичността, осигурени от Закона за концесиите. По Закона за устройството на Черноморското крайбрежие документацията за концесията не е публична. Разясненията на Комисията за тази документация не са публични, няма задължения за публичност на проведената процедура, включително чрез публикуване в Националния концесионен регистър на отчет за тази процедура, който да оповести на обществото колко са били участниците в процедурата и колко от тях са отстранени, съответно офертите на колко и кои са участниците с класирани оферти. Процедурата за предоставяне на концесии, която е уредена понастоящем в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и действията на която се предлага да се продължи за втори път, не съответства и на основните принципи, произтичащи от договора за концесиониране на Европейския съюз, публичност и прозрачност, включително публикуването на обявление в Официален вестник на Европейския съюз за концесии със стойност над 5 млн. 448 хил. лв. също представлява симбиоза между частично възпроизведени разпоредби от отменения Закон за концесиите и правилата, които представляват предпоставки за проява на субективизъм от страна на конкурсните комисии на министъра на туризма, което ще видим, ако подкрепим това предложение за удължаване с две години през този двегодишен период. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Митев, слушайки Ви, оставам с впечатлението, че говорейки за Закона за Черноморското крайбрежие, говорейки за Закона за концесиите, Вие си говорите, обаче не видях голям ентусиазъм от колегите, всеки си гледаше нещо свое, не обръщат внимание на неща, които са изключително важни. Драги колеги, като говорим по този начин и както господин Данаил Кирилов каза, че говорим за сектор „Туризъм“, останах с впечатлението, че говорим за сектор „Културизъм“. Драги колеги, така говорят за нас по начин, по който не трябва да се говори, големи културтрегери, участващи в тези процедури. Така останалите малко плажове да бъдат отдадени за дълги години на концесия за следващите години, а пък след това каквото сабя покаже. Мотивите, причината да се отложи с две години прилагането на правилата на Закона за концесиите са, че не са готови тези правила. Не са готови или интересът не налага да бъдат готови. Това е нещо, което можеше да стане досега и можеше да стане веднага, обаче явно интересът не налага това. Ако ние сега искаме да разберем какво ни предстои, трябва да си зададем въпроса колко плажа останаха, уважаеми колеги. Малко. Дадат ли се тези концесии, после какво остава? Господин Митев, говорим за правилата за прилагането на Закона. Когато обаче мускулесто концесионните технологии навлязат в съответното ведомство, тогава вече и неинформираността и непрозрачността са в основата за осъществяването на тези процедури. Какво остана? Останаха те по наследство да си ги предават. Затова се обръщам с апел към министър Ангелкова. Госпожо Министър…

…само Ви моля Вие да не се превърнете в министерство на бездействието срещу прилагането на европейските правила за концесиите.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Колев, аз съм съгласен като цяло с това, което казахте. Именно това беше и основата на моето изказване. Първо, няма основание да удължаваме срока с още две години. Удължихме го вече с една, макар че аз продължавам да смятам, че дори и това удължаване беше прекалено, но всички тези основания, които бяха изречени преди една година и днес ги чухме в пленарната зала, вчера са били релевирани пред Комисията по регионално развитие, на практика вече не съществуват. Няма ги тези съдебни спорове. Те се развиват вече по Закона за концесиите. По отношение на процедурите, виждаме 22 процедури през изтичащата 2018 г., така че няма никаква причина оттук нататък да бъде отлагано прилагането на промените, включени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, в този § 34 от Закона за концесиите. Никаква причина няма да не прилагаме ясните, прозрачни и точни правила на европейската директива, включени в Закона за концесиите, а не тази мъглява процедура, която съществува в момента, позволяваща на тъмно да бъдат предоставяни концесии, и то точно на крайбрежната плажна ивица. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще предложа две процедури – едната е да удължим нашето заседание до гласуването на Законопроекта. Имаме всъщност едно гласуване или евентуално две, ако отделим съответния параграф. Същевременно Законопроектът е изключително важен, тъй като отпушва възможности за тези големи проекти във водния сектор, които очакваме, и същевременно значително овладява административния произвол на енергодружествата и на другите комунални дружества. Това е първото ми процедурно предложение. Второто, тъй като от тези 33 параграфа, които дискутираме, всъщност дебатът е върху § 32, бих искал да предложа с гласуване да отделим този параграф – отделно да бъде гласуван.

Уважаеми господин Председател, ние направихме процедура да поканим министъра на туризма госпожа Ангелкова не да я видим, ние сме я виждали и друг път, а да я чуем. Да я чуем по някои важни въпроси, примерно кое налага това скоростно законодателство, тези промени в последния момент? Какво спъва Министерството година и два месеца, за да не може да направи тази наредба? Да ни даде информация за тези две години, колко концесии изтичат и колко предстои да бъдат…

Изслушване на министъра – това е.

Господин Председател, аз Ви казах: ние сме виждали министърката и друг път, не искахме да я видим, а искахме да я чуем – това ми е процедурата.

Господин Председател, уважаема госпожо Министър! Господин Председател, тъй като ще дадете думата на министъра, в мотивите, които бяха само устни в Комисията, нямаше писмени мотиви на господин Кирилов и се обръща темата, че има наредба, която се жали, моля да бъде изяснено пред Народното събрание коя наредба се жали, кой я жали, в кой съд е и в какъв период на съдебно производство е досега?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, процедурата ми е следната: в началото на заседанието казах, че този законопроект се гледа на едно четене. Министърът дойде преди малко. Вие сега искате да закриете дебата, министърът да каже нещо и пак тихомълком преди Нова година всичко да бъде така гласувано. Хайде да изслушаме министъра, след това да си довършим изказванията и тогава вече, когато приключи дебатът, наистина да го закриете. Процедурата ми е да чуем министъра и след това да преминем отново към изказвания. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, първото и най-важно основание е, че Вие ръководите заседанието. От това по-голямо основание няма. Вие в момента сте председател на Народното събрание. Второто формално основание обаче е това, че по време на второ гласуване министърът може да вземе отношение по всяко време и дебатите не трябва да бъдат прекратени. Тя може да се изкаже два, три, пет пъти и след всяко изказване, така че няма абсолютно никаква връзка прекратяването на изказванията с изказването на министъра. Важното основание е, че Вие в момента сте председател на Събранието и имате тази отговорност да водите заседанието така както трябва – в полза на българските граждани, не на депутатите от БСП. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, нека да тръгнем оттам, че плажовете са изключителна държавна собственост и дейността, свързана с тях, има сезонен характер. Има ключови изисквания, свързани с подготовката, управлението и контрола на морските плажове. Имайки предвид, че има редица договори, които са сключвани по различно време в годините, съответно и техният краен срок изтича по различно време. Тази година бяха проведени около 25 процедури за отдаване на концесии на морски плажове, които включваха и повторни процедури за такива, които бяха прекратени, поради това че участвалите кандидати не са отговаряли на условията, така че те са били обявявани повторно. Това, което е важно да се подчертае и е хубаво да се види в разпоредбите на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, е, че там ясно е записано, че процедурата се стартира с решение на Министерския съвет на база на икономически, финансов, правен анализ и съответно изясняване на обекта на концесията също чрез геодезически анализ, тоест технически. На тази база се приема решение на Министерския съвет. Също там – в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, ясно е записано, че в концесионната комисия участват представители на Министерството на туризма, на Министерството на финансите, на Министерство на вътрешните работи и на Министерски съвет. Ясно е разписана процедурата за публичност и прозрачност – с участието на представители на различни ведомства да се гарантира прозрачният законов избор, подчертавам обаче: на тези, които са заявили участие в процедурата. Конкурсната комисия няма никакво право да определя колко участника ще заявят участие в тази процедура за концесиониране на морски плаж. Това става с волеизявление на този, който има желание да стопанисва морския плаж, да го управлява и да носи отговорностите, които Законът му вменява. Не мога да се съглася, че в процедурите били участвали един кандидат или колко. Колкото са решили, толкова са участвали. Ние няма как да правим мониторинг на този въпрос. Също така, когато има някой, който е несъгласен с това, което конкурсната комисия е определила, той има право да обжалва. В момента имаме четири такива висящи съдебни производства по тези концесионни процедури, които са проведени в рамките на тази година. Имаме също така четири процедури, които са в процес на съгласуване. Тук обръщам внимание, че в приетия закон за концесиите и към днешна дата няма норма, която да урежда какво се случва с тези процедури, които вече са стартирали като производство с Решение на Министерския съвет. Ако те не бъдат приключени – очевидно след като има обжалване, това няма да се случи до края на тази година. От друга страна, обръщам внимание, че през следващата 2019 г. – в средата на сезона, изтичат две процедури, защото за тази, с година по-рано, успяхме да проведем всички останали 16, които изтичаха в следващата година, а през 2020 г., като се започне от април до средата на сезона, изтичат нови 18 договора. Необходимо е да бъде направена своевременна организация и подготовка на всички документи, които изискват правилното управление на морския плаж. Обръщам внимание, че до месец март министърът на туризма е длъжен със заповед да обяви неохраняемите морски плажове. Договорите трябва да бъдат сключени със сигурност до месец февруари, ако искаме да гарантираме след това правилна програма за водноспасителната дейност, почистването на морските плажове, медицинското обслужване, които са задължителни дейности по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Знаете съответно, че от 15 май нататък влиза и забраната за строителство. Тоест, ако искаме да гарантираме добър летен сезон, сме длъжни да мислим дългосрочно, превантивно, а не в последния момент да правим процедури и да разчитаме на това, че след това плажовете ще бъдат в прекрасно състояние и ще могат да гарантират сигурността и безопасността на туристите. От друга страна, по повод на новия закон за концесиите и необходимите подзаконови нормативни актове, искам да подчертая, че министърът на туризма няма правомощия да инициира приемането на подзаконовите нормативни актове. Това е в рамките на правомощията на ресорния вицепремиер, който е и председател на така наречения „концесионен съвет“. Така че не мога да се съглася с обвиненията, че Министерството две години е спало, или по-скоро една година, защото от една година действа новият закон и не е било приело тези наредби. Министерството на туризма по закона за концесиите няма правомощия да инициира тези наредби. Наредбата, която пряко касае дейността на управлението, контрола и мониторинга на морските плажове, беше внесена в Министерския съвет по мой спомен през месец юли или август – не мога да цитирам дословно, но тя е била обжалвана от представители на концесионерите. Зачитам определението на Върховния административен съд, на тричленката и на петчленката. Знаете, че определение на петчленен състав не подлежи на обжалване, което е определило спиране действието на тази наредба, с оглед на пороците, които тя съдържа, до произнасянето по същество от Върховния административен съд. Делото за произнасяне по същество е насрочено за месец януари или февруари следващата година, като също подлежи на обжалване, знаете много добре. Определението на тричленния състав е от 7 септември 2018 г. – определение № 10782, в което съдът спира действието на Наредбата за мониторинга, управлението и контрола на концесиите, приета с ПМС № 77 от 20 август 2018 г., до приключването на производството по административно дело № 10561 от 2018 г. по описа на Върховния административен съд, с влязъл в сила съдебен акт. Това по всякакъв начин блокира работата на Министерството на туризма, имайки предвид особения предмет на концесията. Много Ви моля да вземете под внимание това, че плажовете са особен предмет на представяне на концесия за услуга. Важно е да гарантираме, че управлението на морските плажове ще бъде такова, че да осигури безпроблемното плажуване на туристите и съответно да имаме механизмите, с които да можем да работим. Ако действието на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие не бъде удължено, на практика от следваща година Министерството на туризма няма да има възможност да изпълнява своите задължения по закон, свързани с контрола на морските плажове, защото Законът за устройството на Черноморското крайбрежие, за разпоредбите, които не са изрично регламентирани в него, субсидиарно се прилага Закона за концесиите – контролът изцяло е уреден там. След като липсва подзаконов нормативен акт, който урежда правилата по които това да се случва, сами разбирате, че това до голяма степен връзва ръцете на администрацията и на контролните органи. Именно поради тази причина, отчитайки особения предмет на концесията и сезонният ù характер най-вече, искам да подчертая – за три години, откакто Министерството на туризма управлява морските плажове, сме повишили приходите от 12 милиона през 2015 г. до 19 милиона до края на тази година. Неустойките и глобите, които сме събрали тази година са над 400 хил. лв. на база на наложените санкции. Мога да Ви уверя, че ще продължим в същия дух, но за нас е изключително важно да имаме законовата база да го направим. Ако не удължим срока, ще стане наистина голяма каша в управлението на плажовете и буквално в осигуряването на безпроблемно протичане на летния туристически сезон, защото, както казах, след 15 май вече започват да пристигат първите туристи. Знаете, че целта на Министерството на туризма е разширяване на крилата на сезона и да гарантираме достъп на всички желаещи до морските плажове. Моля Ви, обърнете внимание на разпоредбите на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и провеждането на процедурите. Процедурата е изключително ясна и прозрачна. Там правилно е описано кой участва, как се определят представителите на отделните ресорни министерства. Това не е процедура, която се провежда само от Министерството на туризма и неговите представители в някаква стаичка – това е процедура, която стриктно спазва изискванията на специалния Закон за устройство на Черноморското крайбрежие. Смятам, че това, което постигаме като резултати, и цифрите, които Ви съобщих, доказват, че вървим в правилна посока на това максимално да осигурим стопанисването на морските плажове. От друга страна, няма как да накараме хората насила да кандидатстват за тези плажове – който има желание, той кандидатства. Дали ще бъде един кандидат или 100 кандидати, или 10, това не зависи от нас – зависи от личното волеизявление на всеки, който иска да се занимава с тази дейност. По отношение формирането на концесионното възнаграждение също има специална методика, в която е описано, че 40% е предложеното концесионно възнаграждение, 40% е предложената цена на чадъри и шезлонги и 20% са свързани с различни допълнителни изисквания по отношение на инвестиционната програма, осигуряването на достъпа, съответно предлагането на максимално добра туристическа услуга. По този начин съвкупно се определя кой е избраният концесионер, пак подчертавам, от тези, които са имали желание да участват в процедурата. Всички документи съгласно Закона се публикуват. Всички служители, които участват в концесионната процедура подписват и декларации за конфиденциалност съгласно изискването на Закона. Уверявам Ви, че това плътно се спазва. И пак Ви моля да обърнете внимание на това, че плажовете са специфичен предмет и изискват своевременно планиране, за да може да имаме правилно протичане на летния туристически сезон. Ако има други конкретни въпроси по конкретни процедури, съм готова да Ви отговоря. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, Вие така добре описахте процедурата – старата, само че не отговорихте на въпроса: какво правихте тази една година, откакто се запознахте с решението? Защо не направихте нова наредба? Като че ли съдът винаги е виновен за несполуките на изпълнителната власт – то, май най-добре е в тази държава съдът да го няма?! Така ще е по-лесно, няма да се спират наредби и така нататък. Да Ви питам: какво налага да се отложи точно с две години влизането в сила на Закона за концесиите за плажовете? Защо точно с две години? Тогава ли Ви свършва мандатът? Защо не с една година? Какви са мотивите за отлагането точно с две години? И какво правихте тази една година, та не направихте и я проспахте, ако съдът Ви е виновен? Това са абсолютно несъстоятелни доводи, които ние чухме към настоящия момент, и това не отговаря на въпроса: защо точно в последния момент вкарвате тези промени – в последния момент, в дванадесет без две минути, както се казва? До вчера, буквално, какво Ви пречеше да ги вкарате тези промени, а ги вкарвате в настоящия момент? Тук колегите се оправдават, че не познавали дебеловрати, и така нататък, концесионери. Ами, по този начин направени тези промени водят до тези изводи. За съжаление, водят точно до тези изводи. И пак повтарям, несъстоятелно е твърдението, че заради съда се налагат отново промени, и то точно с две години. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С оглед на продължилия дебат и с оглед невярната постановка, която се проявява в този дебат, от името на петимата вносители оттеглям предложението, което е за § 32. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Колеги, не ръкопляскайте, защото за следващата последица от този дебат моля да запомните, кои се изказвахте „против“? Оттук нататък идва март месец, идва април месец и вече ясно ще се идентифицира кой е за затворените комплекси, кой е за отворените комплекси или за отворената търговия. (Шум и реплики.) Мисля, че с това поведение даваме аргументи на министъра за процесуалната му защита оттук нататък. Благодаря Ви.

Господин Председател, госпожо Министър! Господин Кирилов, категорично възразявам да плашите депутатите, които имаме съображения. (Шум и реплики.) Много добре знаем инвеститорите и хотелиерите, които инвестират и правят реклама на България в този бранш. Говорете с министъра, който настанява хората, и много добре знае това, което…

…чухме това, което сподели господин Симеонов. В момента спрямо всички членове на парламента…

Господин Председател, Вие сте длъжни да дадете защита, защото, ако върху тези хора се упражни натиск или нещо друго чрезвичайно, считайте, че това тук е било заявено от член на парламента – на управляващата коалиция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, да вляза в графата на тези, за които господин Кирилов каза, че след това ще се чудим защо така сме се изказали. Госпожо Министър, Вие тук добре разказвахте дванадесет, тринадесет минути какво се случва с концесиите. Казахте как щяло да стане пълна каша. Вероятно като господин Кирилов го оттегли, ще стане пълна каша, само че кашата я има и сега. Кашата я правите Вие, кашата я прави българското правителство, докато се обвинявате – Министерството на туризма и вицепремиера, или който е отговарял, че единият не е написал наредбата, а пък на другия не му било в ангажиментите. Кашата я прави българското правителство! Виновници са правителството на България с премиер Борисов. Оттам нататък какво се разбирате вътре, кой трябва да я свърши, кой не трябва, това си е Ваш ангажимент. Този парламент Ви е избрал да управлявате, а не да се карате. Госпожо Министър, миналата година – 2017 г., месец декември българският парламент е казал ясно волята си от коя дата влиза в сила. Защо Вие днес променяте срока с две години? Къде бяхте миналата, преди две седмици, преди един месец? Защо трябва Данаил Кирилов да го предлага? Нали разбирате от туризъм, нали разбирате от плажове, нали знаете колко туристи има, нали знаете колко концесионери има?! Нали знаете…

Предложението е оттеглено, защо го обсъждаме?

Точно така. Дебатираме, защото трябва да стане дебат и господин Кирилов много ясно каза, че трябва да се знаят позициите.

Хич не е изветряло! Защото днес, господин Председател, в рамките на два часа сменяме два срока. И ако на Вас това не Ви прави впечатление, ако не Ви притеснява, господин Кирилов го притесни. Правилно. И добре, че го оттегли. Надявам се това да е последният закон, с който ще променяме срокове без обяснение защо точно две години, защо не е една година. Вие си се карате, а ние трябва да Ви гледаме сеира. Ама не ние, България, гражданите, туристите, концесионерите, ако щете, всичките тези, за които работите. Питам: каква е разликата? Защо трябва да се дават по Закона за Черноморското крайбрежие, а не по Закона за концесиите? (Реплики от ГЕРБ.) Нали Вие го написахте този закон?! Не го е написало БСП. Пишете си един скапан, с извинение за израза, закон, след което казвате: няма да го изпълняваме, защото вицепремиерът не си е свършил работата. Кой трябва да напише наредбата?! БСП ли трябва да Ви напише наредбата? Това ли чакате? Или чакате две години, защото смятате, че тогава ще изтече мандатът. Не, мандатът е свършил, колеги! Мандатът е приключил! (Оживление.) Господин Кирилов много добре се усети и изтегли предложението. Няма да имате време и по този закон да проведете концесиите. Така че приключиха нещата. Всичко добро!

Уважаеми господин Председател, бих предложил да подложите на гласуване прочетения от мен текст, без § 32, като § 33 стане съответно § 32.

Господин Председател, спокойно! Процедурата е следната. Колеги, предложението, което е направено, е предложение на Комисията, не е на господин Кирилов. Процедурата ми е да гласувате „против“ предложението на Комисията. Той няма как да го оттегли в ситуацията, в която сме в момента, защото предложението, което е внесъл в Комисията, след това е предложение вече на Комисията, а не на Данаил Кирилов.

С това ние приехме и Доклада за второ гласуване. Колеги, искам да благодаря на всички, изключително много на членовете на Комисията, които без всякаква политизация приеха едни изключително важни за всички нас текстове, свързани с възможността да реагираме адекватно на предизвикателствата, свързани с предстоящите мащабни ремонти във ВиК-сектора, както и с новия начин, по който ще бъдат съгласувани проекти и съответно далеч по-облекченият начин да бъдат към комуникационните дружества – те са гласувани. Мисля, че това беше наистина голям новогодишен подарък за всички български граждани.