10 февруари 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя на вашето внимание предложението на Парламентарната група на ГЕРБ за директор на Националната здравноосигурителна каса. Преди това ще направя едно процедурно предложение в пленарната зала да бъде допусната госпожа Жени Начева.

Предлагам на вашето внимание проект за: „РЕШЕНИЕ за избиране на директор на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание, на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 19, ал. 1, 2 и 3 и чл. 21 от Закона за здравното осигуряване и § 65 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, РЕШИ: Избира госпожа Жени Николаева Бумбарова-Начева за директор на Националната здравноосигурителна каса с мандат 5 години, считано от деня на обнародване на решението в „Държавен вестник”.” Сега на вашето внимание ще представя кратка биографична справка за Жени Николаева Бумбарова-Начева. Госпожа Начева е родена в гр. София на 23 юли 1970 г. По професия е икономист. От 2003 г. насам е била директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри” в НЗОК. Основните й отговорности са свързани с изготвянето на проектобюджета на Касата, анализа на финансовите параметри по бюджета на същата Каса и създаването на прогноза на параметрите на заплащане на видовете медицински дейности. Участва във всички проекти на международни финансови институции, като Световната банка и Международния валутен фонд в областта на здравеопазването като експерт и сътрудник. Член е на Одиторския борд към Административната комисия за социална сигурност на работниците-емигранти на Европейския съюз и на Надзорния съвет на НОИ. Член е на Консултативния съвет към НАП. Преди 2003 г. е била последователно началник на отдел в дирекция „Бюджет” в Националната здравноосигурителна каса, работила е в Международния институт по финанси във Вашингтон, била е член на междуправителствена работна група към данъчната администрация в проекта за създаване на единна Агенция за приходите, стажант в САЩ към Американската комисия по ценните книжа, експерт по здравно финансиране към „Беринг поинт груп” в проект към Американската агенция за международно сътрудничество и развитие, стажант към Международен здравен лидерски съвет към Кембриджския университет, съветник и ръководител на сектор в Комисията по ценните книжа и фондови борси, лектор по финансово счетоводство към Международен университет – Портсмут, със седалище в София. Жени Начева има магистърска степен по здравен мениджмънт, магистратура по публична администрация от университета „Георг Вашингтон” и от УНСС в София по специалността „Банки и банково дело”. Има много специализации в областта на финансите и управлението на риска. Докторант е за придобиване на степен „Доктор по икономика” към УНСС, участва в много международни форуми като лектор в областта на здравеопазването и здравното финансиране. Владее писмено и говоримо английски и руски език. Омъжена е, с едно дете е.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Начева! Към този проект за решение могат да бъдат предявени серия от претенции, не самоцелно, за да създаваме проблеми, а заради слабостите, които носи този проект за решение. Аз съм сигурен, че степента на чуваемост не е особено висока и затова ще се опитам съвсем лаконично да представя част от тези слабости. На първо място, аз бих поставил сроковете за внасяне и, съответно, за обсъждане на проекта за решение. Факт е, че според закона срокът за избор е до два месеца. Очевидно е, че не е необходимо да се изчаква последния ден, за да се осъществи избор на директор на Здравната каса. Но каква е логиката подобно предложение за решение да бъде внесено вчера в 17,00 ч. и днес да бъде първа точка? Дори от елементарно парламентарно приличие все пак е хубаво да се изчакат 24 часа. Иска ми се да подчертая, че по същество, без това да е формален срок, който да се изисква, и вие неслучайно не се позовавате на нито една точка от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, все пак е хубаво да се знае, че това е част от макар и неписани правила на парламентарната практика. Като казвам „практика” ми се иска да посоча, според мен, още една слабост. Уважаеми колеги, това е първият избор на една очевидно ключова фигура. Иначе Народното събрание не би трябвало да се занимава с подобен избор. В този случай е хубаво да си припомним, че това изменение в закона, което очевидно не е проформа, или освен ако не е проформа, е, за да бъде освободен предишният директор на Здравната каса. Следователно с този избор, колеги, се поставя началото на една процедура, която очевидно носи амбицията да създаде практика. Повече от положителен знак би било, ако кандидатът, който се предлага, в случая за директор на Здравната каса, бъде изслушан във водещата комисия, бъде изслушан за същността на политиката, която ще реализира, ако бъде избран за директор на Здравната каса, или проведе серия от срещи с парламентарните групи, на които също да бъдат заявени параметрите на политика, на разбиране и съответно да се отговори на въпроси на народните представители. Нека да си дадем сметка, че става дума за избор на ръководител на една структура, която освен, че получава финансите от отчисленията на всеки един от българските граждани, чийто избор става в момент, в който буквално обществото ври и кипи, в резултат на така наречената здравна реформа - преструктуриране на здравни заведения, което се изражда в закриване и в ликвидиране. Повече от необходимо и обосновано е ръководителят на Здравната каса да бъде изслушан от всички парламентарни групи. Всъщност, уважаеми вносители на този проект за решение, вие по същество изпразвате от съдържание избора на ръководител на Здравната каса. С този проект за решение вие ни казвате, че няма никакво значение коя е кандидатурата и каква политика ще реализира, а единствено от значение е фактът, че това е предложение на най-голямата парламентарна група. Всъщност какво трябва да означава предложение, което е внесено с подписите на макар и тримата съпредседатели на най-голямата парламентарна група? Няма подписи на вашите партньори в управлението. Вероятно това е израз на липсата на диалог, вероятно и на несъгласие от тяхна страна. Защо го няма подписът на председателя на водещата комисия? Да не би да сте снели доверието си от председателя на Здравната комисия, в случая, когато става дума за избор на ръководител на Здравната каса? Уважаеми колеги, мисля, че проектът за решение – отбелязвам това като четвърта слабост – носи порока на усещането за безкритичност, безалтернативност, вероятно на желанието да ни убедите в необходимостта да гласуваме формално, без каквито и да било дебати или обсъждане на параметрите на политиката, която ще реализира Националната здравноосигурителна каса или вие като мнозинство чрез съответния ръководител на Здравната каса. Уважаема госпожо председател, имам процедурно предложение. Давам си добре сметка, че не можем да поискаме почивка един час от започването на пленарното заседание, затова се позоваваме на чл. 54, ал. 1 от Правилника – да дадете почивка по време, в което Вие сметнете за целесъобразно, за да проведат срещи парламентарните групи с кандидата за директор на Здравната каса.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Начева! Законът за здравното осигуряване е приет през 1998 г. От 15 март 1999 г. започва да функционира Националната здравноосигурителна каса. Първият директор на Националната здравноосигурителна каса е избран с конкурс. Неслучайно казвам това, защото за първи път сега с промените в Закона за здравното осигуряване в края на миналата година процедурата за избор на директор на НЗОК е съвършено нова. За първи път по предложение на парламентарни групи, както преди малко беше заявено тук от председателя, въз основа на чл. 19, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване предложение за избор на директор на НЗОК могат да правят парламентарните групи. От 1999 г. досега 10 персони са били директори на НЗОК. Петима от тях временно са изпълнявали длъжността. Това е 11-ият избор, пред който Народното събрание е изправено за първи път. Това е съвършено нова процедура. Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи изразихме нашите притеснения – според нас основателни – че след като директорът на НЗОК се избира от Народното събрание, това предполага известно политизиране на управлението на една обществена организация, каквато е Националната здравноосигурителна каса. Тогава ни бяха приведени аргументи в подкрепа на избора на Народното събрание, като беше направена аналогия с управителя на Националния осигурителен институт. Има обаче огромна разлика между управленската структура на НОИ, който също е публична институция, и Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса има Надзорен съвет с 9 човека. Между тези 9-тима членове на Управителния съвет на НЗОК са двама заместник-министри на Министерство на здравеопазването, един главен секретар – нещо, което ни дава основания да считаме, че продължава – тук трябва искрено да си признаем това – одържавяването на Националната здравноосигурителна каса. Уважаеми колеги от ГЕРБ, вие направихте това, което ние не успяхме да направим – Националната здравноосигурителна каса вече е напълно одържавена. Това трябва да си го признаем. Връщам се на възможните подходи за избор на директор на Националната здравноосигурителна каса. Според мен два са възможните подхода. Единият подход е тази публична институция да бъде управлявана от финансист, тъй като акумулира близо 2 млрд. лв. осигурителни вноски на българските данъкоплатци. Голяма част от тези средства – коректно е да си го признаем – са за сметка на държавния бюджет. Другият възможен подход е Националната здравноосигурителна каса да се управлява от лице с квалификация в областта на управлението в здравеопазването, т.е. със специализация по здравен мениджмънт. Вие сте избрали подхода Националната здравноосигурителна каса да се управлява от финансист. В тази връзка ми се иска да се върна малко назад във времето и да посоча, че когато в края на миналата година се приемаха промените в Закона за здравното осигуряване, изискванията към длъжността на директора на НЗОК преминаха през много интересен ход. Вносителите пожелаха директорът на НЗОК да има специализация по здравен мениджмънт и най-малко 8 години управленски стаж в областта на здравното осигуряване, финансите, осигурителното и застрахователното дело, разбира се да има и образователно-квалификационна степен „магистър”. Това ни накара, наведе ни на мисълта, че се търси определен кандидат и според него в движение се нагласят промените в изискванията за заемане длъжността директор на касата. След това Комисията по здравеопазване прие изискването за професионален опит в рамките на 7 години. След още едно заседание, на което председателят на комисията отсъстваше, беше в чужбина, след намесата на вицепремиера Симеон Дянков се стигна до ново развитие на нещата: образователно-квалификационна степен „магистър”, без изисквания за квалификация по здравен мениджмънт, и, забележете, 3 години стаж по специалността и опит в здравното осигуряване. Разбирам, че управляващите са в правото си да посочат, изберат и наложат процедурите, по които да се избере директорът на НЗОК. Уважаеми колеги, самото лутане в тези години между изискванията за заемане на длъжността директор на НЗОК ни навежда на мисълта, че се търси правилният кандидат за заемане на тази длъжност. Нашите притеснения, които изразихме при приемането на Закона за здравното осигуряване, са в посока на това, че длъжността директор на НЗОК може да бъде политизирана при положение, че изборът е от Народното събрание. Има съществена разлика между управленските структури на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е съставен от 24-ма членове, между които и представители на работодатели, на синдикати. Председателят на Надзорния съвет се избира на ротационен принцип. Тук председателят на Надзорния съвет е заместник-министър на финансите, който се назначава или се избира от Управителния съвет, в случая – Надзорния съвет. Така че разликата е съществена. Аз не искам да се спирам на професионалните качества на госпожа Жени Начева. Те са известни – работи в продължение на седем години, занимава се с финансите и с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тук огромното притеснение е, че в един момент тя може да стане жертва на политически натиск от страна на управляващите, които и да са те, защото мандатът на директора на Националната здравноосигурителна каса е пет години. За това искам да ви приведа едно от задълженията на директора на Националната здравноосигурителна каса. Само след един месец, до края на м. март, трябва да бъдат избрани 28 директори на регионални здравноосигурителни каси. Директорът на Националната здравноосигурителна каса обявява и провежда конкурси за директори на регионалните здравноосигурителни каси. Аз се надявам, че Народното събрание, управляващото мнозинство, тези, които подкрепят управляващите, по никакъв начин няма да се намесят в провеждането на тези конкурси. Да се надяваме, че това ще се случи по този начин. Това е най-добрият начин регионалните директори да бъдат избрани коректно. Нещо повече, уважаеми колеги, много пъти, включително и в тази зала, ние сме говорили по въпроса с какво трябва да се занимава Националната здравноосигурителна каса, респективно – директорът на Националната здравноосигурителна каса. По дефиниция НЗОК е публична обществена институция. НЗОК е купувач на здравни услуги, на медицински дейности от изпълнителите на медицинска помощ. В това си качество Националната здравноосигурителна каса не може и не трябва да провежда политика, защото по Конституция и съгласно Закона за здравето политиката в сектор здравеопазване се провежда от Министерския съвет и се реализира от министъра на здравеопазването. Забележете обаче какво се случи само преди месец или по-малко от месец. Изпълняващият длъжността „директор” на Националната здравноосигурителна каса, заедно с шефа на Българския лекарски съюз се подписаха под едно указание, което разтърси общинските болници, разтърси здравната система в страната. Това ако не е политика, какво друго е, след като в нито един закон – нито в Закона за здравното осигуряване, нито в Националния рамков договор има поставени такива условия? Директорът или по-точно изпълняващият длъжността „директор” на Националната здравноосигурителна каса вероятно под някакъв, не знам какъв, натиск, предполагам – политически, подписа това указание, което, пак повтарям, наложи свръхизисквания към лечебните заведения за болнична помощ в Република България. Моите притеснения са в посока на това, че директорът на Националната здравноосигурителна каса няма да има волята, няма да бъде самостоятелен за реализиране на задълженията, които са вменени по Закона за здравното осигуряване. Да се надяваме, че изборът, който правим сега, ще сложи началото на една нова процедура. Тук отварям една скоба – може би това, което каза господин Ангел Найденов, заслужава внимание. Досега не е имало такава процедура, по която да се избира директор на Националната здравноосигурителна каса от Народното събрание. Нека, ако Народното събрание реши, за следващи избори да има възможност за изслушване на кандидата от Народното събрание, каквато е процедурата например в Европейския парламент. Дори може да се помисли по-нататък за други длъжности, които са предмет на избор от Народното събрание – да се проведе тази процедура, но това е, пак повтарям, нещо, което би могло да бъде предмет на дискусия. Аз искрено се надявам, че този избор няма да носи характеристиките на политически избор. Искрено се надявам, че Националната здравноосигурителна каса, въпреки структурата и състава на Надзорния съвет, няма да бъде политически орган и няма да се занимава с правенето на политика, а ще се занимава единствено и само с проблемите на здравето на българските граждани.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изключително съм учуден от изказванията на господин Ангел Найденов и на преждеговорившия д-р Адемов. В момента ние се намираме в процедура на избор, за първи път – забележете, на директор на Здравноосигурителната каса по един демократичен начин. Аз се учудих от думите на д-р Адемов, тъй като той и ДПС са в управлението осем години и нито веднъж, забележете, не е избиран по този демократичен начин директор на Националната здравноосигурителна каса. Това събуди у вас притеснения и съмнения. Защо не чух нито един аргумент от страна на господин Ангел Найденов за кандидатурата, която политическа партия ГЕРБ предлага, апропо с подкрепата на всички, които имаха желание да разберат и да чуят какво точно е работила госпожа Жени Начева и какъв професионалист е? Бяха изтъкнати аргументи, че, видите ли, датата 18-и не е дошла. Учуден съм. Избираме един професионалист, който няма нищо общо с никоя политическа партия - всеки от присъстващите в тази зала може ясно да го заяви. Не чух нито един аргумент против или за кандидатурата на госпожа Начева. Това буди съмнение за вашата искреност към народните представители. Дали кандидатурата на госпожа Начева обсъждаме днес или това, че за първи път, забележете, всяка политическа партия в Народното събрание има право да издигне кандидат – нещо, което е прецедент, досега не се е случвало? Вие нямахте доблестта дори да признаете това нещо. Искам да се обърна към всички вас за това, че в момента здравеопазването и реформата се нуждаят от точни, коректни и без никаква политичност професионалисти, хора, които са доказали в годините своя професионализъм - без никакво отстъпление. В момент, когато всяка стотинка в здравеопазването е важна, ние поставяме човек финансист, който се е доказал в областта на финансите, за да можем да държим точната и ясна сметка за това къде и по какъв начин отиват парите за нашето здраве. Уважаеми колеги, аз се обръщам към вас за това да забравите тесните политически пристрастия. За първи път в тази зала издигаме човек, който не е политическа фигура, акцентирам, а доказан експерт. Моля ви, нека политическите пристрастия да ги запазим, когато избираме политически фигури. Но в днешния ден предлагам да се обединим около това да изберем госпожа Начева за директор на Здравноосигурителната каса. Благодаря ви.

Уважаеми господин Иванов, това, което казвате, е доста несръчно упражнение върху казаното от мен и от д-р Адемов. Аз никъде не ви призовах да изчаквате датата 18-и. Казвам тъкмо това - че очевидно не е необходимо да се изчака крайният срок. Но, забележете – председателят на Народното събрание признава, че предложението за дневен ред е направено в 12,00 ч., предложението за госпожа Начева е внесено в 17,00 ч., раздава се днес сутринта и вие ни карате да го разгледаме и да го гласуваме. Аз това обяснявам - че е неприемливо като първа процедура и първи избор (който очевидно слага началото на една практика, която никой не оспорва, в случая за избор на директор на Здравната каса) да се гласува в момента, в който се раздава това предложение. Осигурете време - или на вашата комисия, за да се срещне и да чуе госпожа Начева, дайте й възможност. Очевидно аз не призовавам, госпожо председател, да прекъснете заседанието заради шум и безредици, а защото смятам, че е достатъчно важно всяка от парламентарните групи, която прояви интерес, да се срещне с госпожа Начева и да чуе нейните виждания за политиката, която ще реализира като директор на Здравната каса. Това е основният аргумент, с който искам да ползвате правата си по чл. 54, ал. 1. Ние се нуждаем от ясно заявени параметри на политиката, която ще следва госпожа Начева. Аз не оспорвам нейните качества. Тя очевидно притежава набор от качества, които я правят подходяща да бъде предложена за директор на Здравната каса, но това е едната страна и вие обезсмисляте набора от тези качества с желанието да ни наложите избор сега, формално, само защото това предложение е подписано от тримата съпредседатели на вашата парламентарна група. Дайте ни възможност да чуем политика.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Политическото измерение на днешния акт се корени във вече приетите изменения в Закона за здравното осигуряване. Неслучайно д-р Адемов представи или припомни нашите резерви при приемането на този закон. Политическото измерение въобще не засяга кандидатурата на госпожа Начева. Ние в Движението за права и свободи не поставяме под съмнение нейните професионални качества, нещо повече - изразяваме своя респект от биографията на госпожа Начева. Проблемът обаче е друг. Наистина има отстъпление от изначалната философия, която бе представена при приемането на Закона за здравното осигуряване през 1998 г. Ако трябва да се обобщи кои са ключовите реформи, които бяха проведени тогава в периода 1997-2001 г., то наред с реформите, които трасираха евроатлантическия път на България, макроикономическата стабилност, бихме продължили с много тежката реформа в областта на здравеопазването, защото наистина е мащабна реформа, при която финансирането на здравните дейности се изважда от бюджета и вече се реализира чрез нарочна институция – Националната здравноосигурителна каса. Затова на мен ми е много любопитна позицията и на десния субект, който беше основният двигател на тези реформи, които, повтарям, без ние да сме част от управляващото мнозинство, получиха подкрепата на Движението за права и свободи. В продължение на близо две години ние бяхме част от така нареченото реформаторско мнозинство. Тогава, забележете, бе приет принципът управителят на НЗОК да бъде избран чрез конкурс, който се организира не от държавата, а от управителното тяло на Националната здравноосигурителна каса. Сега това не е възможно, просто защото е ликвидиран Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса, но ви моля още веднъж да се съгласите, че има огромна разлика между това управителят на един орган, който е замислен като недържавен, да се избира от най-важния държавен орган – парламента. Това е отстъпление от идеята, заложена в изначалния Закон за изграждането на Националната здравноосигурителна каса. Това е нещото, което ние в Движението за права и свободи имаме като позиция, която ще определи и днешното ни гласуване. Няма да гласуваме „против”, но ще се въздържим. Този акт на въздържане всъщност казва две неща: не сме съгласни с променената философия на закона, тя наистина е отстъпление от изначалната философия на реформата, но същевременно не сме против кандидатурата на госпожа Начева. Уважаеми колеги, ще припомня, че дори когато Народното събрание има отношение към избирането на обществени регулатори като СЕМ, избира петима от 9 членове на СЕМ. Дори тогава се въздържа със свой акт да избере председателя на този орган. Дава това право на 9-членния Управителен съвет, защото така се подчертава отдалечаването на обществения регулатор от пряка държавна намеса, и едва на следващо място идват съображенията, че заложеното конкурсно начало наистина даваше възможност да се конкурират концепции за управление на един значителен финансов ресурс. Около 2 милиарда, каза д-р Адемов. Това е мотивацията, която стои зад вота на Движението за права и свободи „въздържал се”, а иначе – нашите уважения към госпожа Начева. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Законът за здравното осигуряване е факт. Ние имахме възможност по време на неговото обсъждане в комисиите, по време на дебатирането в залата да изкажем нашата позиция. Така или иначе той е факт с решение на мнозинството. Действително според нас са променени основни принципи на управление и съществуване на Здравноосигурителната каса, но така решихте, така го приехте, вие носите отговорността. Днес ще направите и този избор, който сте решили. Аз познавам Жени Начева от периода, в който бях член на Управителния съвет на Касата, естествено и като министър. Знам, че тя е съвестен, коректен, образован, квалифициран служител, лоялен човек - човек, на който сме разчитали. Особен е моментът обаче, в който се прави този избор. Той е особен, защото управляващото мнозинство предприе експеримент, доста необоснован, наречен преструктуриране на здравния сектор. Искам веднага да заявя още веднъж ясно и категорично позицията на Коалиция за България: да, реформата трябва да продължи, да, необходимо е преструктуриране. Грешен е начинът, по който го правите, и вие се убедихте в това. Ние не го направихме, господин Иванов, защото системата не беше подготвена.

Да, ще Ви кажа. То е в много пряка връзка, госпожо председател. С тези орязани, неподчинени на никакви нормални критерии, така наречени делегирани бюджети се опитвате да фалирате болниците. Използват се условия, които не са приети и не са разписани в Националния рамков договор, което е нарушение и създава напрежение. Ние многократно настоявахме да се подсили бюджетът на Националната здравноосигурителна каса до нивото на 2009 г., за да може да функционира нормално системата, докато имате време да направите необходимото преструктуриране и да създадете онези структури, които ще окажат необходимата и достатъчна помощ.

Завършвам, госпожо председател. И в този момент предлагате кандидатурата на госпожа Начева. Да, ние я познаваме като перфектен специалист, но имам съмнението, че ще я използвате като „жертвен агнец” или като „необходимия грешник” да обосновете тази така неподготвена промяна. Затова аз ще се въздържа от гласуването, въпреки че познавам и въпреки че одобрявам Жени Начева като специалист. Благодаря ви.

Госпожо председател, господа народни представители! Изправени сме пред един много важен избор не само и не толкова персонален, колкото по отношение на развитието на здравеопазването и ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Информацията, която ни е представена за госпожа Начева, показва, че тя има богат професионален опит в областта на финансите, била е отзивчива към изпълнение на своите досегашни задължения и може да се смята, че предложението за този по-висок пост е логично с оглед на досегашната й практика. За мен обаче наред с личните и професионалните качества има един много важен проблем, на който не мога да намеря положителен отговор, а той е за ролята на ръководството на Здравната каса и за дейностите, които тя осъществява. Този въпрос беше засегнат от господин Адемов в неговото изказване, но аз искам да обърна специално внимание. Неотдавна ръководството на Здравната каса изпрати едно писмо до директорите на районните здравноосигурителни каси в резултат на неофициално, а бих казал и незаконно, споразумение между ръководството на Касата и на Лекарския съюз, с което се въвеждат допълнителни регулаторни изисквания за назначаване на двама специалисти и един специализант като условие лечебните заведения да получават финансиране по съответните клинични пътеки. Ако се въвежда такава регулация, това трябва да стане със закон или най-малкото с подзаконов акт, което е задължение на изпълнителната власт, на министъра на здравеопазването. Ние виждаме, че ръководството на Касата не за първи път вместо с регулиране на чисто финансовите отношения между изпълнителите на медицинските дейности и заплащащия орган, започва да се занимава с регулиране, което е функция на законодателната и изпълнителната власт. И под това писмо стои в качеството й на досегашната й длъжност подписът на госпожа Начева. Още по-удивително е, че там е и подписът на юриста на Касата, който би трябвало да бъде стриктен и да не се превръща в съучастник на подобни решения. Аз не очаквам сега от предложения кандидат да стане и да каже, че в качеството си на директор тя би оттеглила това писмо, което за мен е единственото основание като ревизия на досегашните неправомерни действия да се окаже подкрепа за кандидатурата. Има и още едно явление в българската действителност не само от последните години. И то е хронично. Често се оказва, че хора, които са назначени от предишна власт, понякога още по-старателно искат да удовлетворят исканията и очакванията на новата власт. Поначало държавната администрация трябва да бъде неутрална при изпълнението на своите задължения, но когато тези задължения са безспорно законосъобразни и когато те не нарушават вътрешното убеждение, когато става дума вече за заемане на ръководни длъжности по отношение на следваната политика. Това обаче е личен избор, който всеки трябва да направи за себе си. Именно поради изтъкнатите от мен основания аз не мога да подкрепя направеното предложение. Не заради персоналното решение, а защото то ще доведе заради подетата и следвана вече линия до още по-тежки последици за много от лечебните заведения в България и до влошаване на състоянието на българското здравеопазване. Така че тази отговорност в бъдеще няма как да не бъде носена освен от министъра на здравеопазването, от правителството и от директора на Здравната каса. Вие му възлагате тази отговорност, той вероятно я поема от вас и заедно с това споделя една тежка отговорност, която още в следващите месеци ще бъде още по-остро актуална от дискусията в тази зала. Затова и Парламентарната група на коалиция за България няма да подкрепи предлаганото решение. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като изтече един час от началото на работата на парламента (реплики от ГЕРБ: „Вие се уморихте!”), не сме се уморили, не се безпокойте, на основание чл. 54, ал. 2 Парламентарната група на Коалиция за България иска прекъсване. Не го искаме, за да почиваме, каним госпожа Начева за среща с групата, надявайки се, че сте й дали време поне да изготви концепцията си за управление на Касата. Виждате колко време Европейската комисия движи процедура за избор на комисари, тогава когато става въпрос примерно да помогнем на Хаити, а тук става въпрос за собствените ни деца, за здравето, за живота на българите. Не може да се подхожда по такъв несериозен начин. Аз не мисля, че би се случило нещо в управляващото мнозинство, ако този избор е след седмица. Не мисля, че ще се разпаднете за една седмица или че ще спрете да подкрепяте кандидатурите, които се издигат от името на ГЕРБ. Затова ние желаем да направим такава среща с госпожа Начева и искаме половин час прекъсване.

Благодаря, госпожо председател. Благодаря, че така стриктно спазвате правилника. Сега всъщност аз трябва да говоря до 10,04 ч. Аз исках да започна с един положителен пример от работата на 41-ото Народно събрание и това беше процедурата за избор на конституционен съдия. Ако си спомняте, беше организирано изслушване по групи, практически всички парламентарни групи се срещнаха с този кандидат и след това тук в залата имахме удоволствието да изберем този конституционен съдия единодушно, мисля, че беше със 175 от 175 гласа. Имаме и случаи, когато сме приемали и някои закони почти с единодушие. Мисля си, че това всъщност е задължение на мнозинството. Не си представям, че вашата работа е да кажете, ами ние имаме повече гласове, печелим, а особено когато става дума за такива обществени позиции, да търсите по-широко съгласие. Дали ще го получите, е друга тема, но в крайна сметка търсенето на по-широко съгласие се случва именно чрез парламентарните процедури. Лоша практика ли е например да се изслушват нашите кандидати за посланици в парламентарната Комисия за външна политика? Лоша практика ли е да се изслушват в Медийната комисия кандидатите за членове на СЕМ от квотата на парламента? Лоша практика ли ще бъде да бъде изслушана сега кандидатката в Здравната комисия? Това е механизмът, по който вие можете да търсите съгласие в по-широк кръг от това на управляващото мнозинство. Именно затова аз исках да ви помоля да преосмислите вашата позиция и да дадете възможност за по-сериозно изслушване, тъй като сега и да вземем тази почивка, ние ще се срещнем с кандидатката, ако тя приеме нашата покана, но други групи няма да могат да се срещнат. А както виждате, тук по-скоро спорим по формата, а не по съдържанието. Така че не е умението чрез сила да се налага едно решение, а умението е чрез търсене на консенсус. Затова искам да ви помоля още веднъж да преосмислите това предложение, за да не отиваме към предложение, примерно да кажа сега, че от името на парламентарната група предлагам господин Лъчезар Иванов за председател на Касата, което би имало съвсем друг характер. Затова, за да не каним втори път господин Димитров, сега ви моля за почивка, не само за да можем да се срещнем ние с кандидата, а и да можете вие да преосмислите това решение и да дадете ход на една парламентарна процедура за изслушване, което ще даде друго ниво на парламентаризма в 41-ото Народно събрание. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Курумбашев, в началото, при започването на дебатите, аз също така бях раздвоен защо не е направена тази среща между вас и госпожа Начева. Но вие самите отляво си противоречите. Досега нито един от вас, единствено Вие сега подчертахте, че не сте запознат и искате запознаване и с кандидата, и дебати. Но всички до един от изказалите се преди Вас казаха, че познават госпожа Начева, че тя е перфектен специалист и че те няма да гласуват „против”, а – „въздържал се”, само заради процедурата. Вие си спомняте, господин Курумбашев, в Комисията по култура имаше един момент, в който вие тримата гласувахте „въздържал се” и когато аз ви попитах: добре, имате ли по добро предложение, вие казахте: не, ние сме „въздържали се”, защото сме опозиция. Щом сте такава опозиция, че просто сте се въздържали, хем одобрявате госпожа Начева, хем сте се въздържали?! Такава ситуация аз не виждам. Или сте „за”, или сте „против”. Оправдание защо сте „въздържали се” аз не разбирам. Имаме перфектен кандидат, предложили сме го и само затова, че го предлагаме ние, вие да сте „въздържали се” и да сте „против” аз не виждам за уместно.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, моята реплика е във връзка с това дали Комисията по здравеопазването е изслушвала госпожа Начева. Искам да ви кажа, че ние днес ще изберем директора на Националната здравноосигурителна каса, който не е външен за системата, който през последните десет години е работил в системата на Националната здравноосигурителна каса. Последно, в последните пет години госпожа Начева е най често изслушвана от всички представители на властта в Здравната комисия. Най често, почти всеки път! Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги, всъщност да започнем от това дали е изслушвана госпожа Начева или не. Очевидно тя е изслушвана, но никога не е изслушвана в качеството й на кандидат за директор на Касата. Тук става дума не само за личността на директора, а става дума и за това каква политика той ще провежда като директор на Касата и конкретни въпроси, които могат да бъдат отправени към него. Не виждам какъв е проблемът такова изслушване да бъде организирано и след това вече вие може да зададете въпроса: а сега защо не гласувате „за”? Освен това да подчертая, че в крайна сметка ние тук не сме на изпит да ви питаме: вие защо ще гласувате „за”, вие защо ще гласувате „против”? Всеки гласува както преценява и не изпитва другия да ли е „за” или „против”. Затова още един път искам да ви помоля да помислите в почивката дали ще дадете един шанс на парламентаризма да се направят тези срещи по групи. Ако прецените, това изслушване да се направи в Здравната комисия. Иначе аз ви казах, че имаме по добра кандидатура. Вие я чухте. Благодаря ви.

Имам процедура.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото разглеждането на тази точка и начинът, по който беше взето решението, беше изцяло опорочен. Първият, същественият въпрос е: в сегашния момент, когато здравната система е подложена на невероятно напрежение, каква политика ще води новоизбраният председател или директор на Националната здравноосигурителна каса? И тук, госпожо председател, мнозинството и Вие предотвратихте каквато и да е дискусия, каквото и да е обсъждане по същество на този възлов въпрос. Тук, господин Велчев, въобще не става дума толкова за някакви процедурни недостатъци или пък възражението на представителя на Синята коалиция, че госпожа Начева е изслушвана многократно в комисията. Въпросът е онзи, който беше повдигнат от Коалиция за България: какво ще прави в този момент госпожа Начева като директор, когато всяка болница е изправена пред пълната неяснота с какъв ресурс ще разполага? И вие лишихте Народното събрание от каквато и да е възможност да чуе намеренията на госпожа Начева. Що за избор е това? Изцяло формален, напълно опорочен, неправещ чест нито на мнозинството, нито на Народното събрание. С пълно убеждение гласувах „против”. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Категорично възразявам срещу начина на водене на днешното заседание. По една проста причина не очаквах такъв род дребни хитрини от председателя на Народното събрание. Народното събрание започва работата си в 9,00 ч. Това, че председателят на Народното събрание в 9,00 ч. не е открил заседанието, разбирате, че не е проблем на Народното събрание, а е проблем на председателя на Народното събрание. В качеството си на заместник-председател на групата аз поисках прекъсване от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Ако госпожа председателката на парламента не знае този факт, това е... РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Къде е процедурата?

Процедурата е, че категорично възразявам срещу такъв начин на водене на заседанието. Хайде, внесохте предложението вчера в 17,00 ч. вечерта, но да ни лишите от възможността да прекъснем, за да направим среща с кандидатката за представител на българската Национална здравна каса, простете ми, но ако това е демокрация ... какво тогава е тоталитаризъм и незачитане с волята на гражданите на България, тъй като ние изразяваме волята на една не малка част от българския народ?! (Ръкопляскания от КБ. Реплики: „Браво! Браво!”)

Какво още има сега? Престанете да ни правите забележки!

Не ме поглеждайте така! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Тихо! (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз Ви моля да влезете във функциите си на председател и тогава, когато имате някакви изказвания, да ги правите от трибуната на Народното събрание по начина, по който е определено в правилника. Не може заседанията постоянно да протичат и след всяко изказване Вие да си позволявате да коментирате един или друг народен представител, една или друга парламентарна група. Ако ще се изказвате – има трибуна, изкажете се от нея! Има достатъчно заместник-председатели до Вас и затова предлагам да отидете да пиете едно кафе, да си прочетете правилника и да ръководите заседанията както трябва. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник. Предлагам по т. 2, 3 и 4 да бъдат допуснати в пленарната зала: госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика; и госпожа Елена Кременлиева – началник на отдел „Социално включване, политики за децата и семействата” в Министерството на труда и социалната политика.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 20 януари 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменение и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) създава се нова т. 3: „3. координира дейностите по планиране и развитие на социалните услуги;” б) досегашната т. 3 става т. 4; в) досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така: „5. разрешава откриване, закриване, промяна на вида и капацитета на специализирани институции и социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности;” г) досегашната т. 5 става т. 6; д) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думите „по социално подпомагане в страната” се заменят с „в областта на социалните помощи и социалните услуги;” е) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея думите „по социално подпомагане” се заменят с „в областта на социалните помощи и социалните услуги;” ж) досегашната т. 8 става т. 9; 2. Създава се ал. 2: „(2) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите „Социално подпомагане” имат право на безплатен достъп до Националната база данни „Население”, което се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и за § 4.

По § 5 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Емануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов, което комисията подкрепя. Има предложение на народния представител Емилия Масларова, което комисията не подкрепя. Има предложение на народния представител Цветан Костов, което комисията не подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Член 12а се отменя.”

Благодаря, госпожо председател. Колеги, искам да кажа, че моето предложение и предложението на господин Костов смислово, съдържателно в никакъв случай не се различава от това, което предлагат колегите от управляващото мнозинство. Но, както каза преди малко господин Велчев, само защото това е предложение на опозицията. Но логиката тук е: приема по принцип и се прави една по-прецизна редакция. Това е редакционно несъответствие, а не несъответствие, тъй като то касае отменянето на онзи текст, с който хората с увреждания трябваше да имат доходен критерий, за да получат своите интеграционни добавки. Предполагам, че не управляващото мнозинство, а трябваше отвън да дойде натискът, точно тези, които предлагаме това да отпадне като логика и след това под въздействието на премиера и решението заедно с президента да отпадне този подоходен критерий, така че този текст да отпадне от Закона за социално подпомагане, за да може днес да гледаме на първо четене и Законопроекта за интеграция на хората с увреждания. Така че не виждам логиката в това, когато смислово, съдържателно има консенсус в комисията по дадени проблеми, да се отхвърлят предложения само и единствено защото те са на опозицията, но явно това е начин и стил на работа. Аз бях длъжна да кажа, че това е същият текст, свързан логически с интеграционната добавка и доходния критерий, която ставаше социална помощ. Благодаря.

Уважаема госпожо Масларова, не мога да се съглася с Вашето изказване, защото разликата между Вашето предложение, предложението на господин Цветан Костов и на народните представители от ГЕРБ се състои в това, че ние предлагаме да се отмени не само текстът на вносителя за изменение на чл. 12а, който касае въвеждането на целева социална помощ за хора с увреждания и налагането на доходен критерий за тяхното получаване, а ние изцяло искаме да отпадне и сегашния чл. 12а, който гласи: „Социалната интеграция на подпомаганите лица може да се реализира въз основа на индивидуален проект, изготвен от дирекция „Социално подпомагане”.” Текстът има пожелателен характер. На практика този текст не се прилага, тъй като социалните работници от дирекция „Социално подпомагане” не изготвят такъв индивидуален проект. Поради тази причина предлагаме изцяло да отпадне чл. 12а от Закона за социално подпомагане.

Госпожо председател, не исках да пренасям дебата, който вървеше в комисията, и тук в пленарната зала. Но това, че социалните работници досега не са правили такива проекти, не значи, че не трябва да се направят. Ако текстът е пожелателен, нека да го направим такъв, че да принуди социалните работници да правят такава социална оценка и да се правят такива проекти. Това, че нещо в момента не се върши, съвсем не значи, че то не трябва да се върши и че не е добро, и че не е предвидено с оглед развитие на социалните услуги. Извинете, но просто бях длъжна да кажа тези неща, тъй като в комисията доста дълго говорихме и мисля, че там разговорът беше на доста високо експертно равнище. Аз ще кажа моето експертно мнение, разбира се, и по другите въпроси, които се отхвърлят от представителите на ГЕРБ.

Има предложение на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 5а: „§ 5а. Член 12б се изменя така: Чл.12б. (1) Безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, задължително се включват в програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места. (2) Лицата по ал. 1, отказали участие в програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места, се лишават от месечни помощи за срок от една година. (3) Реализирането на програмите по ал. 1 се осъществява от общинските администрации. (4) Включването в програмите по ал. 1 не е задължително за: 1. полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст: а) майки (осиновителки, осиновители); б) родители, които отглеждат сами децата си; в) настойници; 2. бременни жени след третия месец на бременността им; 3. лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност; 4. лицата, полагащи грижи за болен член на семейството или за роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен; 5. лицата, полагащи грижи за член на семейството или роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен, които имат увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ; 6. лицата с психични заболявания, установени от компетентните органи.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, колеги! Когато гледахме законопроекта на първо четене, тъй като този законопроект ще влезе в сила чак от 1 януари 2011 г., от тази трибуна аз поставих въпроса пред всички ни за това, че след като от Европейския съд бяха отменени някои разпоредби, свързани с правото да се получава социална помощ безкрайно - социалната помощ беше ограничена в рамките на 12 месеца, през които колегите в социалните служби и в бюрата по труда правеха всичко възможно, за да могат на тези безработни да им намерят програми, да ги включат в програми на ограмотяване и така нататък, така че да не се стига до така наречената професия „социално слаб”, коментирахме, че трябва да намерим начин, по който част от тези граждани, които имат нагласата да получават социални помощи без край, да бъдат ограничени. Това всъщност е логиката на представения от мен текст, който в голяма степен на пръв поглед изглежда близък до предишния текст, но в крайна сметка има няколко съществени различия. На първо място, искам да ви прочета какво казва чл. 12б, ал. 1 на досега съществуващия закон: „Безработните лица, които отговарят на условия за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми по заетост – забележете – утвърдени от министъра на труда и социалната политика”. Колеги, нали знаете, че едно е програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, която е за 6 месеца, за 9 месеца или за 1 година? Това е програмен подход. Тук става въпрос за ненатоварване на министъра на труда и социалната политика с негови програми, а програми, които да се реализират от общините. Тези програми не могат да бъдат онези единствено и само в Националния план по заетостта. В случая имам предвид Програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”, която се използваше най-вече за безработни, така наречените метли, ако мога така да кажа. Само че по тази програма от 78 хил. души през 2005 г. в момента са някъде под 20 хил. Аз просто не мога да кажа точната цифра, защото не съм видяла последно как се разпределят тези средства. Така че нека не натоварваме министъра на труда и социалната политика с ангажименти за временни, почасови, дневни програми, защото по-нататък вие говорите - „ от 7 дни” на „14 дни”. А каква ще е тази програма, която министърът на труда и социалната политика ще направи специално за община Х, община Y или община Z за „от 7” на „14 дни”? Още повече, че по-нататък изрично сме записали „задължително” да се включват и виждате кои категории от гражданите отпадат от тези програми. Тоест всички работоспособни хора би трябвало да не отказват, след като вземат социални помощи. Какво значи това? Аз ще попитам и кмета на Разлог – един добър кмет, с който сме работили: „Колко души можете да накарате да работят по социална програма?”. Вие знаете как се измъкват, вие знаете как намират всякакви видове вратички, да се подпрат на метлата и да не вършат работа и т.н. В крайна сметка всички сме заинтересовани. Аз тук ще цитирам една колежка, която казва: „Аз това съм го работила”. Имам поглед от това, което се е случило в страната. Фактически те си получават социални помощи и много рядко се извършва обществено полезният труд. Искам да мина на ал. 3, в която се казва: „Реализирането на програмите по ал. 1 се осъществява – забележете – съвместно от общинските администрации, държавните, общинските и частни предприятия и други юридически лица, териториални поделения на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане”. И в комисията казах, и сега ще кажа: толкова много хора ще реализират тези 14 дни, които хората, получаващи социално подпомагане, трябва да ги изпълнят, така че нищо няма да се реализира. Бих задала един въпрос, който поставих и в комисията. Частни лица, уважаеми колеги! Даваме на фирма „Х” 12 души, които са на социално подпомагане, да й свършат една работа за 14 дни. Тук искам много сериозно да коментираме - това не е ли вид държавна помощ?

И ще може ли тази фирма след това да участва в различни програми, свързани с европейски пари? Това са държавни пари и тези държавни пари трябва да отидат в общините като структури на държавата на друго равнище. Считам, че има логика в това, което предлагам. Няма нищо страшно да приемете нещо, което се дава от името на опозицията, още повече – пак казвам – това са неща, които са минали през опита и дават един по-добър начин за контрол на средствата, които се дават за социално подпомагане.

Уважаема госпожо Масларова, чрез Вашето предложение се премахва възможността безработните лица, които отговарят на условията за социално подпомагане, да бъдат включени в национални програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Защо не го направихте по времето на Вашето управление, за да могат да ви облекчат вашите съпартийци, както казахте, че Вашето предложение е с цел облекчаване? Искам да кажа, че има разлика между национални програми за заетост и програми за полагане на обществено полезен труд. Когато едно безработно лице, което отговаря на условията за социално подпомагане, се включи в тези национални програми за заетост, то получава възнаграждение и времето, през което то е работило, се смята за трудов и осигурителен стаж. А когато едно лице е включено в програма за обществено полезна дейност, то полага този труд, защото трябва да си получи социалната помощ. Ако не положи този труд, няма да си получи социалната помощ. Затова ние настояваме този текст да остане. Националните програми за заетост са една възможност, един шанс на безработните лица да бъдат включени в заетост, а не да получават социални помощи.

Понеже въпросът винаги се връща към нашето управление, тъй като Вие сте работили в системата, много добре знаете какво е направено по време на нашето управление. От една страна, се ограничиха безконечните плащания на социални помощи, на 18 месеца, после на 12 месеца; второ, не забравяйте, че по време на нашето управление безработицата беше далеч по-ниска от средноевропейската безработица. Програмата „От социални помощи към заетост” беше обезпечена като ресурс 3 4 пъти повече, така че на общините да се дават тези възможности. Недейте да се опитвате да коментираме неща, тъй като всички знаем за какво става въпрос. Нямам нищо против да оставим това, на което Вие държите. Но вие натоварвате националните програми със социални помощи. Тези хора ще работят, за да заработят социалните си помощи. Това не е заетост, 14 дни не е заетост, а е временна заетост. Никой не изключва социалните програми. Колко души получават социални помощи по девет месеца? Нека да говорим, че социални помощи се получават при многочленно семейство, когато имате болен член от семейството, има подоходен критерий. За какво става въпрос, за какви национални програми? Как ще разпишем тези национални програми?! Когато имаш ниска безработица и имаш възможност да направиш нещо законодателно и да ограничиш хората, които източват парите от социалните фондове, няма нищо лошо да направим това, но както трябва: от една страна, това да бъде ангажимент на общините, а те ползват национални програми, от друга страна, да не облагодетелстваме частни фирми. Зададох ви въпроса: как ще се работи в частни фирми от хора, които получават социални помощи?! Нека поне върху това да помислим и го редактираме!

Ще ходят на море.

По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя.

Има предложение от народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 6а: „§ 6а. Създава се нов чл. 12г: „Чл. 12г.(1) Месечните, целевите и еднократните помощи за лица и семейства с деца се предоставят в натура, когато: 1. родителите не полагат грижи към децата си; 2. паричната помощ не се използва по предназначение. (2) Помощта по ал. 1 се предоставя чрез: 1. частично или пълно заплащане на такси в детските заведения, поемане на разходите за храна в училищните столове и обществените трапезарии; 2. закупуване на хранителни продукти, облекло, обувки, учебни пособия и др.; 3. по друг начин, определен от социална анкета. (3) Месечната помощ, определена в натура, на лицата и семействата, отказали да я получат, се спира за съответния месец.” Комисията не подкрепя предложението.

За колегите, които не са работили в тази област и не са запознати в детайли, искам да обясня, че текстът е направен по време на нашето управление и работеше добре. Той е включен в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане. Това беше така нареченото социално включване или социална интеграция. Каква беше логиката? Става въпрос за онези семейства, които получават социално подпомагане на базата на това, че имат многобройна челяд, малки деца и голяма част от констатациите при анкетите на нашите социални работници сочат, че родителите използват неправомерно средствата за социално подпомагане, тоест тези средства отиват за нерационални потребности. Искам все пак да напомня на залата следното. Чудесно е, че през последните години има висока раждаемост в нашата страна, което е положително за демографската характеристика. В същото време, разглеждайки визиите за развитие на пенсионната система, никак не е без значение как ще изглеждат първите седем години на българските деца без значение от какъв етнос са, от кой регион са и каква е нагласата и отговорността на техните родители. Идеята е в закона тук да бъде включено следното. Когато социалните работници констатират, че социалните помощи не се използват целесъобразно от родителите за децата, тези средства да се дадат под формата на заплащане на такси в детски ясли, детски градини, под формата на храната в училищата, учебни помагала, така че да инвестираме директно в децата. Мисля, че никой от вас не е незаинтересован от това голяма част от децата преди всичко от ромския етнос, оставени безхаберно по улиците, а оставени от 1-годишна възраст в детска ясла, след това в детска градина, защото това ще бъде заплатено чрез социалното подпомагане, ще даде възможност за по-бърза интеграция, бих казала реална интеграция на тези деца, а не интеграция на думи. Такава е логиката. Текстът работи добре в цялата страна. Беше пилотно включен още през 2006 г. Този текст да бъде вече в закона, а не в правилника, за да направим всичко възможно, да положим максимални усилия за инвестиции в децата на семействата, които получават социални помощи, но тези семейства и родители се отнасят безотговорно към тези деца. Този текст съществува в правилника и считаме, че трябва да стане законов текст. Предполагам, понеже това е предложение на опозицията, то отново няма да бъде прието. Повярвайте, след време ще се наложи вие да го приемете.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Много ви моля наистина внимателно да погледнете чл. 12г, защото смятам, че в тази зала няма човек, който да не иска да се противопостави на неправомерното харчене на социални помощи. Голяма част от населението се възползва от социалните помощи, които се дават поради това, че имат деца, като ги използва за цигари, алкохол и други неправомерни неща. Какво пречи да се противопоставим на това нещо и да го регламентираме в закон?! Съгласен съм, че го има в правилника. Но нека тогава, когато нещо е хубаво и всички се обединяваме, че работи, да го сложим в закона и разширим правилника. Тези деца не са виновни, че родителите им се възползват от помощите, предоставяни от държавата, за пиене, пушене и други неща, а не за плащане на такси в детските градини, за купуване на облекла, обувки, храна и т.н. Няма нищо лошо в това. Смятам, че ако тук се обединим, ще покажем, че е нещо хубаво и правомерно – искаме да се противопоставим държавата да дава пари напразно. Нека се обединим и приемем този текст, а после да разширим правилника. Текстът може да бъде записан в правилника, но няма гаранция, че правилникът може да действа във всеки регион и всяка област. Благодаря Ви, госпожо председател.

За мен това е демагогия – прехвърлянето на текст от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, който действа, в Закона за социално подпомагане. Кому е нужно това? Ако прехвърлим текста в Закона за социално подпомагане, ние ще ограничим възможността за нови социални практики, за нови подходи спрямо тази категория лица. По-добре е този текст да си бъде в правилника, за да отворим възможност за нови решения, за нови модели за подпомагане на тези лица. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)

Уважаема госпожо Ангелова, не виждам каква демагогия намирате в това. Не виждам! Просто искаме да регламентираме със закон и да стане ясно, че няма как парите, които държавата дава на социално слабите семейства заради техните деца, хората да ги използват неправомерно. Каква демагогия виждате в това нещо? Какво лошо има в това? Напротив, даваме основата в закона. Аз ви го казах – това да бъде основата. Ако виждаме, че има други вратички, с които се заобикаля законът, нека да разширим правилника. Ние с никого нищо не решаваме. Напротив, имаме готовност и казваме: вижте, няма да търпим повече това - тези деца не са виновни, че вие сте такива родители.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Областните управители организират разработването и утвърждават стратегии за развитие на социалните услуги на областно ниво, съгласувано със съответните регионални дирекции за социално подпомагане. (2) Общинските съвети приемат стратегии и годишни планове за развитие на социалните услуги на общинско ниво, съгласувано със съответните дирекции „Социално подпомагане”. (3) Годишните планове по ал. 2 се приемат ежегодно и съдържат дейностите, които ще бъдат изпълнявани през следващата календарна година. (4) Условията и редът за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални услуги се определят с правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. Глава пета „Социални работници” и чл. 20 се отменят.”

По параграфи 15, 16 и 17 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 18 има предложение от народния представител Геновева Алексиева, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Обществените съвети съдействат и подпомагат общинските съвети и кметовете на общините при анализиране на потребностите от социални услуги и участват в разработването на стратегиите и годишните планове по чл. 19, ал. 2”.

По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.

По § 20 има три предложения, които са идентични: предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Мануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емилия Масларова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цветан Костов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.

По § 22 има три предложения, които са с еднакъв смисъл. Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Мануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емилия Масларова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цветан Костов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да отпадне.

По § 23 има три еднакви предложения – предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Мануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емилия Масларова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цветан Костов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне.

По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21. По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 22. И по § 26 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 23.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е Доклад за второ гласуване относно Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 20.01.2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция: „§ 4. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Трудов договор за работа през определени дни от месеца”. 2. В текста след думата „месеца” се поставя запетая и се добавя „като това време се признава за трудов стаж”.”

По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 6 има предложение от народния представител Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 121 се създава ал. 3: „(3) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7, 8, 9 и 10.

По § 11 има предложение на народния представител Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 351 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

По § 13 има предложение на народния представител Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. Член 353 се изменя така: „Трудов стаж при недействително трудово правоотношение Чл. 353. Времето до признаване на трудовото правоотношение за недействително при работа в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, се признава за трудов стаж, ако работникът или служителят е действал добросъвестно при възникването му.”

По § 14 има предложение на народния представител Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 354 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1-7 се прилагат съответно и при настъпване на тези обстоятелства в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

„Заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г. В заседанието участваха госпожа Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Митрева, заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Йоанна Германова – и.д. директор на дирекция, и госпожа Елена Кременлиева – главен експерт в дирекция „Социална закрила и социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Екатерина Ташкова от Агенцията за хората с увреждания, госпожа Капка Панайотова – изпълнителен директор на Сдружение „Център за независим живот”, както и представители на други организации на и за хора с увреждания и представители на социалните партньори. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика. Основната цел на законопроекта е усъвършенстване и прецизиране на правната рамка за упражняване правата на хората с увреждания във връзка с тяхната интеграция и социално включване в обществото. Законопроектът предвижда промяна в насочеността на интеграцията чрез засилване на елементите на професионална реализация с цел ефективна и трайна интеграция. Професионалната реализация е регламентирана като форма на интеграция. Редица от разпоредбите на законопроекта са свързани с усъвършенстване на институционалната инфраструктура в областта на интеграцията и социалното включване на хората с увреждания. Разширява се кръгът от субекти, които имат права и отговорности за формирането и изпълнението на политиката по отношение на хората с увреждания, а именно освен национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите, национално представителните организации на и за хората с увреждания да се включат и други организации, работещи по въпросите на интеграцията на хората с увреждания. Предложена е и промяна в насочеността на националния стратегически документ по отношение на държавната политика за хората с увреждания от „Държавна стратегия за равни възможности на хората с увреждания” в „Национална стратегия за хората с увреждания”. Редица предложения са направени и по отношение на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания: определен е неговият председател – министърът на труда и социалната политика. В състава му се включват и други организации, работещи по въпросите на интеграцията на хората с увреждания, като се предвижда те да са не повече от 15% от състава на Съвета. Това осигурява баланс между представителството на различни професионално-съсловни и други организации в Съвета. Специален акцент е поставен и върху разширяване на функциите и компетенциите на Националния съвет, като се предвижда той да дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегически и оперативни документи по отношение на хората с увреждания. Със законопроекта са предвидени нови контролни функции на Агенцията за хората с увреждания, като се предвижда тя да осъществява контрол по предоставянето на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, изразходването на възстановените на работодателите вноски при наемането на хора с увреждания в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази, обособените производствени единици и кооперациите на хората с увреждания. Предложени са съществени изменения в обхвата, предмета, процедурата по изготвянето и предназначението на социалната оценка. Поставен е акцент върху обучението и трудовата заетост на хората с увреждания, както и на ползването на социални услуги и други мерки за социално включване. Разширява се броят и обхватът на функционалните специалисти, включени в консултативните комисии към дирекциите „Социално подпомагане” за изготвяне на социални оценки, като се допълват с лекар, психолог и педагог. Предвидени са и разпоредби за по-добра насоченост на мерките към работодателите за осигуряване на достъп до работното място, адаптиране, приспособяване и оборудване на работно място за хора с увреждания. Същевременно се засилва и контролът от страна на Агенцията за хората с увреждания по изразходването на тези средства от работодателите. Прецизирани са и разпоредбите по отношение на критериите за специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, като се разширява обхватът на предприятията, които имат възможност да кандидатстват за финансиране от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми. Повишават се стимулите за работодатели-специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хора с увреждания, които наемат хора с увреждания, чрез повишаване на подлежащите на възстановяване внесените за сметка на работодателя задължителни осигурителни вноски за всички осигурени случаи от 30% на 50%. Предвижда се мярката да се прилага от 1 януари 2011 г. Прецизират се и органите с компетенции да дават становище за вида на продуктите предназначени за хората с увреждания. От 1 януари 2011 г. се въвежда нов вид финансова подкрепа за хората с увреждания - в резултат на социалната оценка и в зависимост от индивидуалните им потребности за ползване на социални услуги, медицинска и социална рехабилитация, трудова заетост и обучение, достъпна среда и др. Допълва се номенклатурата от целеви помощи за хората с увреждания, като се въвежда помощ за изработване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. Предвижда се задълбочаване на сътрудничеството между министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването и директора на Националната здравноосигурителна каса. Месечната добавка за социална интеграция се заменя с целева помощ, която отчита степента на трайно намалената работоспособност, вида и степента на увреждането и доходите на хората с увреждания. Предлага се въвеждането на имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 20 000 лв. за нарушения на условията и реда за дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. Същевременно се предвижда приходите от глобите да се изразходват за програми и проекти за рехабилитация, интеграция и изграждане на достъпна среда за хората с увреждания. Със заключителните разпоредби на законопроекта в Закона за социалното подпомагане се въвежда месечна целева помощ за хората с увреждания. Също така се предлага месечната добавка за дете с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, да бъде елемент от семейното подпомагане, без да се променят критериите, условията и реда за достъп до нея. В хода на дискусията заместник-председателят на Комисията по труда и социалната политика доц. Геновева Алексиева запозна народните представители с постъпилите в Народното събрание и в Комисията предложения, мнения, становища и възражения по отношение запазване вида, реда и условията за получаването на интеграционните добавки за хора с увреждания. С оглед на широкия обществен отзвук по този въпрос народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ изказаха становище и се ангажираха с предприемането на съответните действия за реализирането на тези предложения. Представителите на организациите на и за хора с увреждания, които нямат статут на национално представителни, поставиха редица въпроси по отношение придобиването на статут национално представителна организация на и за хора с увреждания. Подчертана бе необходимостта от преброяването им през определен период от време. Също така бяха обсъдени механизмите за финансиране дейността на национално представителните организации на и за хора с увреждания и на други организации, работещи по проблемите на социалното включване на хората с увреждания. При обсъждането на законопроекта г-жа Валентина Симеонова подчерта, че усилията на правителството са насочени към създаването на среда за интеграция на хората с увреждания чрез повече възможности за професионална квалификация, заетост и достъпна обществена среда. Народните представители се обединиха около становището, че законопроектът отговаря на обществените потребности от усъвършенстването на политиката за интеграция на хората с увреждания и като съществени стъпки в тази посока бяха определени предложенията по отношение разширяване на субектите за вземане на решение, включително и за усъвършенстване същността и ефективността на социалния и гражданския диалог. Положително бяха оценени предложенията, свързани със засиления контрол, осъществяван от Агенцията за хората с увреждания, и обхватът и процедурата по изготвянето и предназначението на социалната оценка. Комисията по труда и социалната политика се обедини около мнението, че с оглед отпадането на предвидения доходен критерий при предоставянето на интеграционни добавки за хора с увреждания и за прецизиране на други разпоредби е необходимо да се извършат промени в параграфи 6, 19, 21, 26 и 28 от законопроекта. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – няма и „въздържали се” - 3, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.” България.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. На заседанието присъстваха госпожа Валентина Симеонова, заместник – министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Гавазова, главен юрисконсулт в Министерство на здравеопазването, господин Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, представители на Националния съвет на хората с увреждания, както и представители на други организации на и за хората с увреждания, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Валентина Симеонова, заместник – министър на труда и социалната политика. Тя информира народните представители, че предложените изменения и допълнения на Закона за интеграция на хората с увреждания имат за цел усъвършенстване и прецизиране на правната уредба, регламентираща правата на хората с увреждания във връзка с осъществяване на тяхната интеграция и социално включване в обществото. Към ключовите области, чрез които се осъществява интеграцията на хората с увреждания, се предлага да се включи и професионалната реализация. С предлагания законопроект се създават условия за по-активно участие на гражданското общество в процеса на формиране и изпълнение на политиката за хората с увреждания, като към сегашния кръг от партньори се включват и други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания. Със законопроекта са предвидени нови контролни функции на Агенцията за хората с увреждания, като се предвижда тя да осъществява контрол по предоставянето на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, изразходването на възстановените на работодателите вноски при наемането на хора с увреждания в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази, обособените производствени единици и кооперациите на хората с увреждания. Засилва се ролята на социалната оценка, чрез съществена промяна и разширяване на нейния предмет, като се подчертава значението на обучението и трудовата заетост на хората с увреждания, както и ползването на социални услуги и други мерки за социално включване. Разширява се броят и обхватът на функционалните специалисти, включени в консултативните комисии към дирекциите „Социално подпомагане” за изготвяне на социални оценки, като се допълват с лекар, психолог и педагог. С оглед философията на паричното подпомагане и необходимостта от по-добра целенасоченост на мерките за социална защита на хората с увреждания със законопроекта се предлагат две нормативни промени, насочени към прилагане на интегриран и универсален подход в областта на социалната защита на хората с увреждания чрез парично подпомагане. Първата промяна е свързана с трансформирането на месечната добавка за интеграцията на хората с трайни увреждания в месечна целева помощ за лица с трайни увреждания по смисъла на Закона за социалното подпомагане, а втората – с месечната добавка за деца с трайни увреждания, която се предлага да бъде част от семейно подпомагане, тъй като тя е материална помощ за семействата с деца с увреждания. Като се има предвид, че паричното подпомагане не е единственото средство за социално включване на хората с трайни увреждания, се предлага въвеждането от 1 януари 2011 г. на нов вид финансова подкрепа, предназначена за ползване на социални услуги – услуги за социална и медицинска рехабилитация, услуги за участие в трудова заетост и професионална квалификация, услуги за достъп до интегрирано образование и обучение, услуги за осигуряване на достъпна среда. По този начин осигуряваните услуги съответстват на областите на интеграцията за хората с увреждания, определени в самия закон. Проведена бе обширна и задълбочена дискусия по обсъждане на законопроекта, в хода на която членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища и препоръки: 1. Необходимо е намирането на консенсус по отношение на участието в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания на други организации, които не са национално представителни. 2. Следва да се изработят нови критерии, на които да отговарят неправителствените организации, за да бъдат признати за национално представени. 3. Необходимо е създаване на карта на потребностите на хората с увреждания в различните региони на страната с цел осигуряване на съответната мрежа от социални услуги. 4. Организациите трябва да получават минимално институционално финансиране, освен проектното финансиране, с което те самите допринасят за решаване на социалните проблеми на хората с увреждания. 5. Положителна стъпка е либерализирането на режима за представянето на организациите, които не са национално представителни. 6. Чрез предоставянето на контролни функции на Агенцията за хората с увреждания средствата, които отделя бюджетът, ще бъдат максимално ефективни. В дискусията активно участие взеха повече от десет представители на поканените неправителствени организации за и на хората с увреждания. Проведе се изключително ползотворно и обстойно обсъждане на проблемите, пред които са изправени хората с увреждания, като в заключение присъстващите се обединиха около необходимостта от приемането на законопроекта като стъпка в правилната посока. Господин Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България информира народните представители, че съществуват три основни проблема, които трябва да намерят разрешение между първото и второто четене на законопроекта – прехвърлянето на интеграционната добавка в Закона за социалното подпомагане, предложението за въвеждане на подоходен критерий и преминаването на помощите за деца с увреждания в Закона за социалното подпомагане. От името на организациите, които не са национално представителни госпожа Капка Панайотова изрази подкрепата си по отношение на прехвърлянето на уредбата на интеграционните добавки в Закона за социалното подпомагане, което според нея е изключително адекватна мярка и дава възможност за реални интеграционни мерки. Госпожа Данчева, представител на Асоциация на шофьорите инвалиди посочи, че Министерството на труда и социалната политика трябва да гарантира услугите за мобилност, трудова заетост и професионална квалификация, като е необходимо в законопроекта, а не в подзаконови актове да бъдат разписани подробно текстовете, гарантиращи достъпа на хората с увреждания до услугите за интеграция, за които е заложено отпускането на допълнителни финансови средства от 1 януари 2011 г. В отговор на отправените въпроси от страна на народните представители по време на дискусията госпожа Валентина Симеонова подчерта, че усилията на правителството са насочени към създаването на среда за интеграция на хората с увреждания чрез повече възможности за професионална квалификация, заетост и достъпна обществена среда. В заключение, народните представители се обединиха около становището, че разглежданият законопроект отговаря на обществените потребности от усъвършенстването на политиката за интеграция на хората с увреждания, като госпожа Геновева Алексиева предложи между първо и второ гласуване да бъдат прецизирани разпоредбите на § 6, 19, 21, 26 и 28 от законопроекта. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против”- 2, „въздържал се”- 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. На заседание, проведено на 28 януари 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2010 г. На заседанието на комисията присъстваха представителите на Министерството на труда и социалната политика: Йоанна Германова – и.д. директор на Дирекция „Социална защита и социално включване”, и Елена Кременлиева – началник-отдел „Социално включване, политики за децата и семейството” и председателят на Асоциацията на шофьорите инвалиди д-р Даниела Данчева. Законопроектът беше представен от Елена Кременлиева. Предлаганите изменения и допълнения в Закона са свързани с прецизиране на условията за упражняване правата на хората с увреждания и тяхното професионално развитие. Със законопроекта се трансформира месечната добавка за интеграция на лица с трайни увреждания в месечна целева помощ за лица с трайни увреждания по смисъла на Закона за социално подпомагане, след преценка на доходите и преминаване на месечна добавка за деца с трайни увреждания от Закона за интеграция на хората с увреждания към Закона за социалното подпомагане. Освен горните изменения с § 17 и 18 се предлага и въвеждането на нов вид финансова подкрепа, която не се изразява в парично подпомагане, а в подпомагане за ползване на конкретни услуги, които хората с увреждания няма да заплащат (например социални услуги; услуги за социална и медицинска рехабилитация; услуги за участие в трудова заетост и професионална квалификация; услуги за достъп до интегрирано образование и обучение; услуги за осигуряване на достъпна среда и др.). Финансовите стандарти за тази подкрепа се подготвят, а нейното въвеждане се предвижда от 2011 г., като необходимите за това средства ще бъдат осигурени в проектобюджета за 2011 г. За първи път се въвежда регламентиране на контрола на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, както и глоба, съответно имуществена санкция, за нарушения на условията и реда за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. Съществено е и въвеждането на контрол от страна на Агенцията за хората с увреждания по отношение на спазването на изискването възстановените средства от осигуровки на специализираните предприятия, трудово-лечебни бази и кооперациите на хората с увреждания да се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания. Тези средства се предлага да бъдат увеличени от 30 на 50 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски. Предложените промени в законопроекта, с изключение на посочените в § 28 ще влязат в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” и за тези промени не се налага да се осигуряват допълнителни средства за финансирането им. По законопроекта се проведе обширна дискусия, при която народните представители изразиха подкрепата си за промяна на действащия Закон за интеграция на хората с увреждания и на която беше обсъдено евентуалното отлагане на въвеждането на подоходния критерий за 2011 г., като за 2010 г. да остане досегашната добавка, без подоходен критерий, докато в комплект не влязат и останалите социални услуги. Както и ако това се приеме, да се направят съответните промени в текста за освобождаване на тези месечни добавки от данъци и такси. В дискусията взе участие и д-р Даниела Данчева, която изрази становището парите за интеграционните плащания да се дават според тежестта на увреждането на най-тежките групи инвалиди. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” - 11 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания № 902-01-58, внесен от Министерският съвет на 11 декември 2009 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основните промени в Законопроекта за интеграция на хората с увреждания бяха продиктувани от новата философия, която ние влагаме в понятието „интеграция на хората с увреждания”. Според нас интеграцията не е просто парично подпомагане. Интеграцията означава среда, интеграцията означава комплекс от услуги, които да подкрепят човека така, че да може да се интегрира. Ето защо основните направления на промяна в този закон са свързани неслучайно най-напред със засилване значението на социалната оценка, защото към момента водещ документ беше медицинската експертиза. Ние предлагаме социалната оценка да се прави от мултидисциплинарен екип, в който да влизат други специалисти, не само социални работници. В тях може да влиза лекар, може да влиза психолог, може да влиза педагог, според конкретния случай, според неговите потребности. По този начин предоставянето на помощите ще се базира на реалната оценка на това от какви потребности има нужда човека. Сред членовете на Комисията за извършване на социална оценка за първи път се предвижда да участват и други специалисти. Целта е експертния характер на комисията да гарантира качеството на оценката. Отново повтарям – водещ да не е медицинския документ и да не е медицинския подход. От 1 януари 2011 г. се предлага въвеждането на нещо съвършено различно. Това е и същностната промяна на закона. Нов вид финансова подкрепа за хората с увреждания. Тя е предназначена за ползване на социални услуги, тоест комплекс от социални услуги, които са ориентирани към социална и медицинска рехабилитация, услуги за участие в трудова заетост и професионална квалификация, услуги за достъп до интегрирано образование и обучение, услуги за осигуряване на достъпна среда – нещо, което наистина реално би могло да осигури интеграцията на хората с увреждания. Подобрява се и механизмът за осъществяване на контрол по осъществяваните дейности – нещо, което също липсваше и не беше регламентирано на този етап. За да бъде ефективен механизмът на контрол, ние предвиждаме в промените на закона да се сключи споразумение и активно да участват в контролния механизъм освен Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса. Предлагаме съвместно да се утвърди координационен механизъм за взаимодействие при осъществяване на дейностите, свързани с предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. Тоест оттук-нататък ние ще развиваме практиката на интегриран контрол. Въвежда се глоба, съответно имуществена санкция за нарушения на реда и условията за осъществяване на дейностите по осъществяване на помощни средства – приспособления, съоръжения, медицински изделия за хора с увреждания. Сумите са значителни и тези суми започват от 10 хил. лв. Предвиждаме тези суми да бъдат като приход на Агенцията за хора с увреждания и да бъдат ориентирани към услуги и програми за хората с увреждания. Това бяха едни от основните промени. Останалите неща колегите, председатели на комисии ги казаха и много коректно, предадоха дискусията, така че с това приключвам своето изказване. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искала да се спра на няколко качествено нови аспекта, заложени в предлаганите промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, който разглеждаме днес. С предлагания законопроект се прецизират разпоредбите относно осъществяване на сътрудничеството между държавата, местните власти и представителите на гражданското общество. До този момент чрез текстове в закона държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители и органите на местно самоуправление в сътрудничество с Национално представителните организации на и за хора с увреждания, Национално представителните организации на работодателите и Национално представителните организации на работниците и служителите. Уважаеми колеги, бих искала да разясня пред вас следните специфични формулировки. Национално представителните организации на и за хора с увреждания отговарят на общи и специфични критерии за представителност. Организациите на хора с увреждания защитават правата на своите членове и поддръжници, имат уставни цели и задачи с национално значение в областта на интеграцията на хората с увреждания. Специфичен критерий за тяхната представителност е членската маса, от която не по-малко от 50 на сто са хора с трайни увреждания. Организацията за хора с увреждания с организации предлагащи социални услуги, обслужващи не по-малко от 4500 лица годишно и имат назначени не по-малко от 50 души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания като териториалните им структури обхващат повече от 30 на сто от територията на страната. На територията на общините има и други организации на хора с увреждания, които не са национално представителни, но работят активно в тази сфера и познават отблизо местните проблеми, свързани с интеграцията. С предлаганите промени в законопроекта се регламентира именно включването в диалога и партньорството с държавата, не само на национално представителните организации на и за хора с увреждания, но и на тези други организации, работещи в областта на интеграцията на хора с увреждания и защитата на техните права. Една голяма част от така наречените „малки организации” всъщност имат доста голям спектър от дейности и бенефициенти сред хората с увреждания. Това, че не събират средства от тях чрез членски внос не ги прави малки като мащаб и дейност. Регламентираното чрез предложения законопроект включване на тези организации в процеса на сътрудничество и консултиране, е крачка напред в развитието на правната рамка и дава възможност да се използва ресурса на доказани граждански организации в сферата на интеграция и права на хора с увреждания. Всъщност и самата Европейска комисия насърчава в рамките на партньорството да се даде възможност за участие на всички, дори и на най-малките организации. Вторият важен момент, на който бих искала да се спра, е предложеният в законопроекта разширен обхват на социалната оценка. В досегашния текст на чл. 12, ал. 1 социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза и установява потребностите от рехабилитация, възможностите за професионална реализация и възможностите за социална интеграция. Положителен е стремежът на направените предложения в законопроекта - да се излезе от медицинския подход към увреждането, като в социалната оценка се включи и индивидуалният подход и установяването на възможностите на всеки човек за обучение, трудова заетост и потребността от социални услуги. С предложените промени в чл. 13, ал. 3 се разширява съставът от експерти, участващи в консултативните комисии. Включването в състава на комисиите на лекар, психолог и педагог също е важен положителен момент и дава възможност за тяхното по-професионално функциониране. Третият важен въпрос, засегнат в предложените промени на законопроекта, е трансформирането на месечната интеграционна добавка на хората с увреждания в месечна целева помощ на хората с увреждания, която да се получава съобразно доходите на лицето, степента на намалената трудоспособност или вида и степента на увреждането. Въвеждането на подоходен критерий и трансформирането на месечната интеграционна добавка в месечна целева помощ по смисъла на Закона за социално подпомагане не срещна разбиране и предизвика недоволство на много от засегнати слоеве на обществото. В резултат на множеството разговори, които проведохме в приемните си из цялата страна с хората с увреждания, с техни близки и с различни организации, защитаващи техните права, ние от политическа партия ГЕРБ взехме решение между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания да внесем необходимите предложения за промени в тази насока, а именно оставането на месечната интеграционна добавка в Закона за интеграция на хората с увреждания. Колеги, гаранция за това е, че преди почивката днес гласувахме на второ четене Закона за социално подпомагане, където отпадна предложението за месечна целева помощ и подоходен критерий. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за интеграция на хората с увреждания може би е един от най-новите закони в българския парламент, специализиран закон за определена група граждани в нашата страна. Той беше разработен през 2004 г. и влезе в сила от 2005 г. Това беше една сериозна стъпка, правене на опит за комплексно уреждане на възможности за интеграция на хората с увреждания в обществото. Не зная дали сте запознати, но преди да бъде приет този закон с неговите възможности за интеграция, с неговите интеграционни добавки и различни други, съпътстващи този закон, нормативни актове, които са около 15, които дават бонуси за хората с увреждания, хората с увреждания, които бяха регистрирани и които се следяха, бяха между 180 и 190 000. В момента, в който беше приет Законът за интеграция на хората с увреждания, де факто интеграционните добавки и всичко онова, което трябваше да се изплаща, надхвърли 430-440 000, даже на определени моменти над 450 000. Казвам това, за да бъдем много прецизни, много точни, защото твърдо съм убедена, че хората с увреждания реално имат сериозни потребности. Никой от нас не е застрахован, или член на нашето семейство, че няма да изпадне в ситуация да има някакъв вид увреждане и да му се налагат необходимите ресурси, помощи, програми, услуги, които да го интегрират или да му помогнат да се интегрира в обществото. Трябва да ви кажа, че лично аз бях безкрайно учудена, изваждайки интеграционните добавки от този закон и прехвърляйки ги като социални помощи, ние оставихме един кух закон, празен закон. Хубаво е, когато заставаме на тази трибуна, тъй като преди малко призовахте да не демагогстваме, да не се демагогства, че видите ли еди-коя си група е взела решение и се е съобразила. Ние правихме опити да мислим за някакви доходни тестове, но анализирайки нещата, решихме, че това не е редно. Дори да има 1000 лева доход на член на семейство в един дом, в който има човек с увреждане, не е достатъчно. Защото за някои видове хора с увреждане има нужда от рехабилитация, за други има нужда от специално обучение, за трети има нужда от много, много други неща, особено пък за децата. За да можем да ги интегрираме от най-ранна детска възраст, са необходими твърде много ресурси, средства, усилия и услуги, така че тези хора после да се чувстват равноправни. Аз определено не подкрепям този доходен критерий и добре е, че отпадна от закона, който само преди час и половина приехме – промените в Закона за социално подпомагане. Искам да се спра на няколко конкретни неща, които се казват, че са нещо ново и че са нещо като принос. Тук се казва, че ще се разширят правата и отговорностите на хората, които ще имат отношение към хората с увреждания. Това е добре, но трябва да се знае, че трябва да разширим по-скоро отговорностите, а всеки има право да помогне тогава, когато иска. За мен е много важно това, което каза преди малко заместник-министър Симеонова, че ще се разширят социалните програми и социалните услуги за хората с увреждания. Чудесно, бих го подкрепила с две ръце, но само преди час и половина казахте, че тези социални програми не действат и ги махнехте от другия закон. Хайде да говорим с езика на практиката, на необходимите неща, които трябва да свършим. Това, че нещо не сме направили, не значи, че днес не трябва да обединим усилията си и да го направим. Да, много социални услуги са необходими за интеграция на хората с увреждания. Тук, госпожо председател, ще отворя една скоба. Искам специално да се обърна към представителите на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и да кажа, че в продължение на няколко години общините имаха програми по ФАР за деинституционализация и за създаване на структури именно в тази насока. Само че програмите на ФАР приключиха, изхарчиха се десетки, да не кажа стотици милиони евро, но задължението е, за да продължат тези програми и да не връщаме пари, следващите пет години тези програми да работят, само че общините нямат средства в момента за това. Има опасност да връщаме тези пари и да закрием тези услуги. Затварям скобата и минавам нататък. Не съм съгласна с предложението в § 2 и § 3 за Националния съвет за хората с увреждания и разширяване на неговия състав. Тук в закона е определен неговият председател - министърът на труда и социалната политика, който и сега съществува в правилника. Колеги, само преди час и половина казахте: нека правилниците да си останат да действат, за да бъдат по-гъвкави, сега пък от правилника правим закон. В предишния текст правихме едно, сега правим точно обратното – това, което преди малко се мъчех да кажа, че е много по-добре да бъде в закон. Така че кога говорим за неща, които ясно и категорично искаме да ги направим? На следващо място, колеги, аз не зная доколко сте запознати с инструментите на Европейската социална демокрация, което всъщност е социалният диалог, но там е казано „представителни организации”. Даже в някои европейски страни се казва „най представителни организации”. Това са организации, които имат доказан обществен мандат. И ние не можем сега, защото на вас са ви станали симпатични някои от организациите на хората с увреждания, защото сте управляващите и сте разбрали, че съществуват, да ги включим в Националния съвет за хората с увреждания. Аз нямам нищо против да има много организации, но имайте предвид, те вече са не стотици, а хиляди такива организации. Всяка от тях ще има изискване да бъде национално представителна и по този начин ще има едно непрекъснато напрежение между организациите на хората с увреждания. Още повече, вие знаете – предполагам, сте запознати, че за тях има и определени субсидии. Нещо, което е много важно и касае интеграцията на хората с увреждания, е разширяване на възможностите за контрол на Агенцията за хората с увреждания. Агенцията за хората с увреждания е със щат от 25 или 27 човека. Нали разбирате как такъв щат на една такава агенция ще се справи с контрола?! Тук искам да ви предупредя за нещо, което, уверявам ви, четири години не можах да наложа. Това са въпросите за медицинските изделия, за помощните средства. Агенцията за хората с увреждания лицензира фирмите, които могат да доставят такива услуги. Изпълнителната агенция по лекарствата лицензира съответните изделия, които би трябвало да се дадат. Тук се казва, че ще се увеличи координацията между министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата. Не натоварвайте министъра на труда и социалната политика и структурите на Министерството на труда и социалната политика с неща, по които те не са специалисти! Нека средствата за помощни средства и за медицински изделия да си отидат в Здравната каса, нека да си вървят по линия на здравните специалисти. Защото Министерството на труда и социалната политика може да отговаря как да интегрираме децата, но не с лекарства и помощни средства, а с тяхното включване в училище, предоставяне на логопедични услуги, създаване на среда, в която да бъдат децата. Тук пак ще кажа нещо, което е много важно и трябва да го обсъдим, защото мисля, че много се бърза с този закон. Какво правим с децата с увреждания, които се отглеждат в домашна среда? На тези деца ние даваме двойна детска добавка, даваме и 70% от минималната работна заплата. В същото време в домовете за деца с увреждания издръжката на едно дете е около 700 лв. месечно. Нали виждате колко голяма е разликата? Аз съм убедена, че всички вие сте убедени, че вкъщи с повече средства една майка, едно семейство много по добре ще гледа детето, отколкото в един дом за деца с увреждания и трябва да работим в тази насока. Аз лично между първо и второ четене ще дам предложения в тази насока. Искам да поставя и въпроса, тъй като вие казвате, че ще се стимулират работодателите. Ние ги стимулираме и по Закона за заетостта, и по закона, внесен от предишното правителство – министър Василев в Министерството на държавната администрация и административната реформа, имаше необходимост от включване на такъв процент за хора с увреждания. Аз поставям един друг въпрос. За онези хора с увреждания, които нямат висше образование, които не могат да бъдат във висшите учебни заведения, които няма да ползват компютри, за тях имаше кооперации, които работеха. Там трябва да се опитаме да насочим преференции, това е добра интеграция. Хората, които имат слухови увреждания, са чудесни специалисти в определени по малки дейности. Хората, които имат зрителни увреждания, също. Вие чудесно знаете, че имаше такива предприятия, които работеха, в които в крайна сметка хората получаваха заплати – ходеха на работа, движеха се в обществото, и имаха самочувствието, че са полезни, че са желани, че не са елиминирани или отстранени от основни дейности. Струва ми се, че в този закон има твърде фрагментарни неща, които са поставени, изваждайки от него основната идея за прехвърляне на интеграционните добавки в Закона за социално подпомагане. Аз мисля, че на този етап трябва да се въздържим, да помислим малко и да видим реално какво можем да направим за хората с увреждания. Има много неща, които практиката ни показва, че трябва да направим. В същото време отново поставям въпроса за освидетелстването на хората с увреждания. Там е заровено кучето, както казват. Защото много хора, които имат документ, реално не се нуждаят от никакви интеграционни добавки, но ги получават за сметка на хората, които имат потребности. Парламентарната група на Коалиция за България ще се въздържи от подкрепа на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания. Благодаря.

Уважаема госпожо Масларова, слушах Ви много внимателно, чух много добри идеи и се чудя защо не сте ги реализирали, след като Вие бяхте четири години министър на труда и социалната политика? Къде бяхте Вие през тези четири години и какво направихте за хората с увреждания? Ще Ви кажа: единственото значимо нещо е увеличаването на интеграционната добавка от 8,25 лв. на 9,75 лв. И ще Ви кажа защо. Защото приоритет на вашето управление бяха друга категория лица - хората над 60 години.

Госпожо председател! Госпожо Ангелова, аз разбирам, че имате поставени политически поръчки за всяко нещо да питате къде сме били? Започнахме за първи път да прилагаме този закон. Увеличихме детските добавки от 15 лв. на 35 лв. и децата с увреждания получават не 30 лв., а 70 лв. Въведохме за първи път личен асистент. През миналата година личните асистенти бяха над 12 хил. 800, а в момента са 4 хиляди – три пъти и повече намаление. А тези лични асистенти се грижат преди всичко за хората с увреждания. Не ни е бил приоритет само хората над 60 години. Защото и те са хора с увреждания, и те ползват определени интеграционни добавки. Да не се връщам към политиката за децата. Най после трябва да научите какво е направено за младите семейства и за децата в България като приоритет на предишното управление. Там ние сме единствени в света по достигнати показатели. На този етап вие не сте мръднали с една стотинка средствата нито за децата, нито за хората с увреждания, нито за безработните. Така че когато направите толкова за четири години, колкото ние сме направили, тогава ще разговаряме къде сме били. Били сме на работните си места (шум и реплики от ГЕРБ) и сме се опитвали да имаме консенсус по всички онези въпроси, които са важни за хората – важни за всички хора в България, а не за тези, които симпатизират на една или друга политическа сила. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, Законът за интеграция на хората с увреждания е приет през м. септември 2004 г. и влиза в сила от 2005 г., както беше казано преди малко. От многото политики в социалния сектор интеграцията на хората с увреждания е нов вид по-висша политика. Интеграцията на хората с увреждания е различна политика от социалното подпомагане. Социалното подпомагане е базисна политика, след която се надграждат останалите политики. Уважаеми колеги - за тези, които си спомнят, социалното подпомагане стартира през 1996-1997 г., когато стартирахме така наречените екю-та . След това беше приет Законът за социалното подпомагане, за да може да се положи основата на различните видове социална политика в България. През годините ние надграждахме със социалното осигуряване, надграждахме с политиката, свързана с интеграция на хората с увреждания, надграждахме с така наречената корпоративна социална отговорност. Това са все различни форми на социална политика, които имат за цел, от една страна, да подпомогнат, и, от друга страна, да дадат възможности за интеграция на хората с увреждания. Защо казвам всичко това? Защото във варианта, в който е внесен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, ние бяхме свидетели на крачка назад в развитието на социалната политика. Тоест бяхме свидетели на това по-висша форма на политика за интеграция на хората с увреждания да бъде подменена със социално подпомагане. Нещо, което беше посрещнато изключително остро от организациите на хората с увреждания. Неслучайно президентът и премиерът се обединиха около тезата, че трябва да бъде премахнат подоходният критерий, че трябва да отпадне тази опция, но, за съжаление, това стана зад гърба на Народното събрание и зад гърба на вносителите, които по силата на факта, че са вносители, трябваше да защитават идеята на вносителите. Очевидно е, че тази идея беше свързана с нещо съвсем прозрачно, макар и не толкова ясно демонстрирано. Очевидни бяха фискалните аргументи, защото средствата, които бяха отделени за интеграция на хората с увреждания, за интеграционните добавки в Бюджет 2010 г., бяха значително по-малко - трябваше да се потърсят и да се намерят възможности, включително с инструментите на преструктурирането, да се включим в рамките на тези финансови средства. Това е ясно за всички. Прави чест на управляващото мнозинство, на президента и на премиера, че намериха възможности да решим този въпрос в полза на хората с увреждания. Друг е въпросът по какъв начин ще бъдат решени финансовите параметри, но това е проблем, който вероятно ще се реши след м. юни 2010 г. Искам да кажа и нещо друго, което не беше казано досега. Аз искам да поздравя специално двете комисии – по труда и социалната политика и особено Комисията по здравеопазването, където беше осъществена изключително сериозна, задълбочена дискусия с участие на представители на хората с увреждания, с участие на всички заинтересовани страни, за да може проблемът да се огледа отвсякъде и да се вземат най-верните решения. Искам да отворя една скоба и да се върнем малко назад във времето. На 26 декември 2009 г. Съветът на Европа подкрепи, ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Правителството на Република България подписа протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации. Очаква се ратифициране и приемане на Европейска директива за правата на хората с увреждания. Тази директива е почти готова и вече новият състав на Европейската комисия ще я придвижи. Вероятно до края на тази година Европейската директива за правата на хората с увреждания ще бъде факт. На този фон възниква естественият въпрос: защо бързаме? Бързаме да решим въпроси, които след приемането на Европейската директива наново трябва да решаваме. Така са преценили вносителите, така са процедирали и ние сме в правото си да коментираме законопроекта по начина, по който той е внесен. Няколко са важните въпроси, няколко са конфликтните точки в този законопроект. На първо място, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания не срещна еднозначна подкрепа нито в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, нито в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Там, където се чува гласът на социалните партньори, където се чува гласът на хората, които представляват националнопредставителните организации на и за хората с увреждания. На следващо място, конфликтна точка е прехвърлянето на интеграционната добавка от Закона за интеграция на хората с увреждания към Закона за социално подпомагане. На този въпрос няма да се спирам, защото той беше достатъчно коментиран и решен с предния закон – за социално подпомагане. Неслучайно когато обсъждахме в пленарната зала Закона за социално подпомагане на първо четене, ние заявихме, че е добре тези два законопроекта, понеже са свързани, да се гледат заедно. За съжаление, тактиката беше друга, но това вече е история и няма да се спирам на този въпрос. Втората конфликтна точка е формирането на състава на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Уважаеми колеги, тук опираме до съвършено нова ситуация. За първи път в състава на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания се предвижда 15% от този състав да бъде заделен и на така наречените други организации, които работят в полза на интеграцията на хората с увреждания. Колеги, в България по Закона за юридическите лица с нестопанска цел са регистрирани над 3500 такива организации. Ако някой може да ми каже, че могат да бъдат съчинени правила или процедури, съгласно които да се наложат така наречените процедури за избор на една част от тях, от тези 3500 човека - как така ще се селектират и по какви правила тези, които ще представляват така наречените 15%?! Това е голяма тема и, разгледана в европейски контекст, трябва да сме наясно, че това е въпрос, свързан с проблемите на индустриалните отношения. Както каза преди малко госпожа Масларова, на индустриалната демокрация ако щете. Това е един от основните въпроси на социалното партньорство на национално ниво. В практиката на Европейския съюз няма по-ясен и по-твърдо вкоренен принцип на сътрудничество между правителствата и гражданското общество от националното представителство. Това е институт за съгласуване и партньорство, институт за съгласуване и сътрудничество. Това е тема, която е изключително чувствителна, когато се говори за социален диалог. На този фон участието на тези 15% задава няколко въпроса: кое налага тези партньорски организации, които не отговарят на критериите за национално представителство, да участват в структурата на Националния съвет за тристранно сътрудничество? Очевидно е, че има въпроси, по които и тези организации могат да имат своята дума. Но има други форми на социален диалог от рода на семинари и изслушвания. По някои от въпросите също може правителството да си сътрудничи с част от тези организации, които имат предмет на дейност, свързана със съответния въпрос. Остава усещането, че се посяга на националното представителство. Националното представителство, пак повтарям, е един нов институт, нов инструмент за съгласуване и сътрудничество между държавата и националнопредставителните организации. На следващо място, необходим е прецизен, прозрачен подбор на субектите на партньорство. Критериите за това национално сътрудничество се изработват с правилник от Министерския съвет. За да можеш да участваш в националното представителство, за да можеш да бъдеш партньор и съдружник на държавата, трябва да отговаряш на определени критерии за национално представителство. Един от базисните инструменти на европейския социален модел е диалогът с националнопредставителните организации. Това са организации с доказан обществен мандат. Това са организации, които представляват големи обществени групи - разположени са на територията на цялата страна. В този смисъл държавата може да провежда диалог с тези организации, да си сътрудничи и, не на последно място, в определени случаи дори да делегира права. Вторият въпрос, на който искам да спра вашето внимание, е въпросът за прехвърлянето на така наречените месечни помощи за деца с увреждания от Закона за интеграция на хората с увреждания към Закона за семейните помощи за деца. Аргументите на вносителите са, че с тази помощ се подпомага семейството. Уважаеми колеги, забележете, че това е така наречената месечна добавка за деца с увреждания. Тя представлява 70% от минималната работна заплата – става въпрос за тези 168 лв. Ако искаме да спазваме европейските принципи, нека да бъдем достатъчно коректни и да признаем, че с тези 168 лв. и с всички останали интеграционни добавки, които варират между 9,75 и 27,75 лв., на практика не можем да реализираме пълноценна интеграция на хората с увреждания. Още повече, че нямаме изработен механизъм за оценка на въздействието на тези интеграционни добавки, защото е минало достатъчно малко време. Вероятно и това предстои да бъде направено. Затова аз смятам, че мястото на месечните добавки за деца с увреждания – тези 168 лв., трябва да остане в Закона за интеграция на хората с увреждания. Иначе, по отношение на изменения в обхвата, предмета и процедурата по изготвяне на социалната оценка има някои добри решения, стига те да бъдат реализирани, защото акцентът се поставя върху обучението, професионалната квалификация, върху трудовата заетост, върху мобилността, но големият въпрос винаги е бил дали, как и с какъв финансов ресурс държавата може да гарантира всички тези добри намерения, които ги е имало и в миналото, които се предлагат и сега. Включването на лекар, на психолог, на педагог в състава на комисиите, които изготвят социалната оценка, е едно добро намерение. Дано то да не срещне някои фискални, финансови аргументи. Аз заявявам от името на нашата парламентарна група във връзка с изразените бележки, че ще се въздържим по време на гласуването. Някои от темите, които влизат в законопроекта, ще бъдат подкрепени на второ четене от нашата парламентарна група. Благодаря.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В такава сложна и чувствителна област като подпомагането на хората с увреждания не биха могли бързо и рязко да се направят промени, затова и едва ли в залата има прекомерно големи очаквания към внесения законопроект, но тъй като тук чух от страна на управляващите критики към досегашното положение, а те би трябвало да си поставят цели какво в него да променят, искам само да отбележа това, което фокусира дейността в посочената област. В момента добавката за социална интеграция се дава по седем пункта като процент от гарантирания минимален доход, който все още е оставен като измерител и то доста години след като вече ние трябва да се ориентираме към европейските критерии – линията или границата на бедността. Вярно е за тези средства, за които се говори, че са малко и недостигащи, ако говорим за доплащанията, които някои квалифицират в случая именно поради тази причина по-скоро като социално подпомагане, отколкото като средство за осигуряване на реална интеграция, но въпросът ми е кога – не тази година, в която вие предвиждате дори намаляване и то с 25 милиона на средствата за такива мерки, в коя година – в 2011 или в 2012 г., ще се премине към такава амбициозна цел, която да бъде осъществена и която да позволи на тези хора наистина да получават и средствата, и услугите, съдействието, чрез което могат да се превърнат в пълноценни граждани, преодолявайки именно тези недостатъци, които те имат и които не зависят от техните усилия, от тяхното желание. Това е големият проблем, защото в България тази среда докато не бъде променена ние повече ще се увличаме и в една от целите на закона, която се преследва, не да подобри положението на хората с увреждания, а да създаде подходяща среда за управляващите, които да селектират свои организации. За първи път, откакто действа това законодателство, се прави отстъпление от принципа на представителност на организациите, а за случая не твърдя, че някои от тях не могат да носят критики, тъй като всяка една организация, освен към решаване на обществените проблеми, е обърната и към своите собствени проблеми, на заетите в нея, но вие дори ще стимулирате такъв процес, защото в България, трябва да знаете, съществуват хиляди организации, регистрирани по граждански и по съдебен ред. Част от тях са в частна, а в други – в обществена полза. Да не говоря, че в закона дори отсъства изискването тези организации, които ще бъдат допуснати в Съвета за партньорство в квотата от 15%, дори да бъдат регистрирани в обществена полза. Може да се получи така, че сдружения в частна полза, тоест обслужващи само своя собствен състав, да бъдат именно приети в диалога с държавните институции, но и за останалите – в обществена полза, ако се направи един преглед на различните програми, които са финансирани, ще се види, че далеч не всички от тях са били използвани рационално и че някои от програмите са задоволявали повече самите организации в лицето на техните ръководства, отколкото хората с увреждания. Аз приемам стремежа на всяка една политическа партия да търси свое влияние в гражданското общество, включително сред гражданските организации, синдикатите, за да споделя с тях своята политика, но когато това се прави с такива отклонения от принципите – чрез вкарване на изключения в законодателството и създаване на подобни квоти, вероятно ще се сблъскаме с подобни парадокси, каквито наблюдавах преди няколко дни, че една от новоформиращите се организации за защита на пациентите казваше, че тя не се интересува от закриването на болници и че всичко трябва да се реформира в името на по-доброто обслужване на гражданите. Ето, всички тези неща навяват на мисълта, че тук отново става дума за стремеж за преразпределяне на обществено, на политическо влияние, а не за решаване на проблемите на хората с увреждания. Ние получихме уверение, че ще бъде премахнат подоходният критерий и се надяваме това да се осъществи, но тъй като все пак гласуваме законопроекта, а не изразените намерения и обещания към него, аз смятам, че на този етап той не заслужава да бъде подкрепен. Ако тези изменения бъдат направени поне за запазване на по-широкия достъп на гражданите с увреждания до това, което законът им предоставя, тогава в тази си част те могат да бъдат подкрепени за второто четене. Големият проблем на този законопроект обаче, а той в голяма степен е и проблем на досегашното законодателство, е, че много от това, което е записано в закона всъщност не са права, за които хората с увреждания могат да претендират и те да им бъдат гарантирани и защитени, а това са по-скоро правни възможности, тоест добри пожелания, които те могат да отправят, а държавните органи в зависимост от своите възможности да преценят в каква степен да реализират. Ето този подход към хората с увреждания трябва да бъде преодолян, но аз не чух у вас такива амбиции. Вероятно ние ще се движим по инерцията на започнатото, без обаче дори бюджетът да разполага с тези средства, които е заделял през изминалите години за решаване на поставените проблеми. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред бих искал да изразя своето удовлетворение от консенсуса, с който бе предотвратено пренасянето на интеграционните добавки от Закона за интеграция на хората с увреждания в Закона за социално подпомагане. Ако това се бе случило щеше сериозно да промени философията, заложена в Закона за интеграция на хората с увреждания, и в значителна степен да обезсмисли днешния дебат. Внасянето на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания е мотивирано с необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба в тази област и прецизиране на условията за упражняване правата на хората с увреждания. Внимателният прочит на този проект обаче показва, че наред с промени, адекватни на поставените цели, той съдържа и текстове дискотабилни , в чиито принос ние от Синята коалиция дълбоко се съмняваме. Тези наши съмнения се затвърдиха след срещи с неправителствени организации, работещи по проблемите на хората с увреждания. И ето – с параграфи 2 и 3, се правят промени в чл. 5 и чл. 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания с включване освен на национално представителните организации на и за хората с увреждания, и на други организации, които работят по интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания. Презумпцията е разширяване и подобряване на партньорството и сътрудничеството между държавата, местните власти и организациите, разработващи тази проблематика, а също така да се създадат условия за по-активно участие на неправителствените организации във формирането и реализирането на политики за хората с увреждания. Но ако тези организации имат желание и капацитет, те биха могли и при сега действащата нормативна уредба да лансират идеи, да влияят върху разработването на конкретни политики чрез различни форми на гражданска дискусия и интензивен социален диалог. Определянето на критерии за тяхното участие в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, освен че показа двоен стандарт, със сигурност ще ги демотивира да изпълнят изискванията на критериите за национална представителност. Не е ясно и защо участието им е ограничено до 15% от състава на Националния съвет. Разбира се, с оглед вида, в който приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, следват изменения в редица параграфи, което се отчита и в доклада на Комисията по труда и социалната политика. Да не обременявам изложението с тях, те са разбираеми. Уважаеми колеги, вносителят има нашата подкрепа за онези текстове, с които се разширяват функциите и компетенциите на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, възлагат се нови контролни функции на Агенцията за хората с увреждания, засилва се значението на социалната оценка, като силно се надявам, че в основата ще остане медицинската експертиза. Текстове, с които се повишават стимулите за работодатели, специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, с възстановяване на 50% от направените осигурителни вноски, промени, с които се предвижда финансова подкрепа за услуги в области за интеграция на хората с уврежданията, както и целева помощ за изработване, закупуване на помощни средства, съоръжения, приспособления и медицински изделия. В заключение, Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепи на първо гласуване законопроекта, като в периода между двете четения ще внесем предложения с оглед неговото оптимизиране. Дали няма рационално зърно в становището на онези, които твърдят, че е разумно промени в Закона за интеграция на хората с увреждания да се извършат след ратификацията от Народното събрание на Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания и изработването на съответна директива от Европейската комисия? Може би си струва да помислим. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, процедурно предложение за допускане до залата на госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги”.

„Закон за дейностите по предоставяне на услуги”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) По смисъла на този закон „услуга” е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги. (2) Този закон не се прилага спрямо следните услуги: 1. нестопански услуги от общ интерес; 2. финансови услуги; 3. електронни съобщителни услуги и мрежи и свързаните с тях структури и услуги, подлежащи на регулиране по Закона за електронните съобщения - само по отношение на разпоредбите, които въвеждат Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях, Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и Директива 2002/58/EO на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации; 4. услуги в областта на транспорта; 5. услуги за наемане на работници, предоставяни от агенции за временна заетост; 6. медицински и здравни услуги; 7. аудиовизуални услуги; 8. услуги, свързани с хазартни дейности по Закона за хазарта; 9. услуги и дейности, свързани с упражняването на публична власт; 10. социални услуги по социално настаняване, грижи за деца и подпомагане на семейства или лица, временно или постоянно в нужда, които се предоставят от държавата или от доставчици и благотворителни организации, упълномощени от нея; 11. услуги за сигурност, предоставяни от частни лица; 12. услуги, предоставяни от нотариуси и съдебни изпълнители. (3) Разпоредбите на този закон не се прилагат в областта на данъчното облагане, трудовите и свързани с тях правоотношения, заетостта, общественото осигуряване, основните права на човека, наказателното право и международното частно право. (4) Когато разпоредбите на този закон противоречат на регламент на Европейския съюз или на специален закон, въвеждащ изисквания на актове на Европейския съюз, които регулират дейности по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии, се прилагат техните разпоредби. Тази разпоредба се прилага и за: 1. Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги; 2. Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността; 3. Директива № 89/552 на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета и Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета (Официален вестник L 332/27 от 18 декември 2007 г.). 4. Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации.”

„Глава втора – Единно звено за контакт”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) Единният портал за достъп до електронните административни услуги, изграден и поддържан съгласно чл. 12 от Закона за електронното управление, изпълнява функциите на Единно звено за контакт (ЕЗК). (2) Администраторът на ЕЗК осигурява на доставчиците и получателите на услуги възможност за: 1. лесен достъп до информация, необходима за започване и упражняване на дейността им или отделни права; 2. попълване и подаване на необходимите формуляри и други документи за упражняване на дейността им или отделни права; 3. получаване на отговор от компетентните органи по инициирани процедури. (3) Министерският съвет приема Наредба за условията и реда за поддържане и функциониране на ЕЗК по предложение на администратора на ЕЗК.”

По чл. 4 има предложение на народния представител Стефани Михайлова, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. Компетентните органи, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейностите по предоставяне на услуги, са длъжни да предоставят на администратора на ЕЗК по ясен и недвусмислен начин пълна и актуална информация по чл. 4.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Компетентните органи по чл. 5 при поискване от страна на доставчици и/или получатели на услуги осигуряват информацията, която да улесни изпълнението на нормативните и административни изисквания в най-кратък срок. (2) Когато органът не е компетентен да предостави исканата информация, да предприеме действия по заявлението или искането е необосновано, той е длъжен незабавно и мотивирано да уведоми лицето за това.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. Администраторът на ЕЗК осигурява чрез Единния портал за достъп до електронните административни услуги възможност за обмен на съобщения между доставчици на услуги и компетентните органи по чл. 5.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. Администраторът на ЕЗК и компетентните органи по чл. 5 обработват лични данни при спазване на Закона за защита на личните данни.”

„Глава трета - Право на установяване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

„Раздел І - Достъп до услуги и упражняване на дейност по предоставяне на услуги”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Компетентният орган е длъжен да разреши упражняването на дейност по предоставяне на услуги при установяване на съответствие с всички законови изисквания, регламентирани за съответния разрешителен режим. (2) Разрешителните режими се основават на следните принципи: 1. законоустановеност, равнопоставеност и недискриминация; 2. необходимост от защита на обществения интерес; 3. пропорционалност на целта на защитавания обществен интерес; 4. обективност и безпристрастност; 5. прозрачност, публичност, достъпност, яснота и недвусмисленост.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) За предоставяне на разрешение за достъп до услуги или упражняване на дейност по предоставяне на услуги не може да се поставят изисквания: 1. свързани с националността на доставчика, на неговия персонал, на лицата, притежатели на дялове или акции, на членовете на управителните или надзорни органи на доставчика или за местоживеене в Република България на тези лица, а в случаите на юридически лица – за адрес на управление в Република България; 2. ограничаващи правото на установяване в повече от една държава членка и/или за вписване в идентични регистри и членство в професионални организации или сдружения на повече от една държава членка; 3. ограничаващи свободата на доставчика да избира между основно и вторично място за установяване, както и да избира начина на установяване чрез представителство, клон или дъщерно дружество; 4. за реципрочност с държавата членка, в която доставчикът вече е установен, освен в случаите на реципрочност, предвидени в правото на Европейския съюз относно енергетиката; 5. за доказване на пазарна необходимост, оценка на икономическия ефект от дейността или оценка, доколко дейността е подходяща за икономическите цели, заложени от компетентния орган в неговите стратегически документи; 6. за пряко или непряко включване на конкуренти, включително в консултативни органи; тази забрана не се отнася до случаите, когато компетентният орган е професионална организация или сдружение; 7. за предоставяне на финансова гаранция или застраховка от доставчик или институция, установени на територията на Република България; 8. за регистрация или за осъществяване на дейност за определен период на територията на Република България. (2) При предоставяне на разрешение за достъп до услуги или упражняване на дейност по предоставяне на услуги компетентният орган не може да иска доказване на изисквания или контролни мерки, които се дублират с такива, изискани в друга държава членка или в Република България. (3) За доказване на нормативните изисквания за предоставяне на разрешение компетентният орган не може да изисква документите, изходящи от друга държава членка, в оригинал или като заверено копие или превод освен в случаите, предвидени в други актове на Европейския съюз, или по причини, свързани с обществения интерес, ред и сигурност. (4) Когато за доказване на определено изискване е представен документ от държава членка, който служи за еквивалентна цел или от който е видно, че изискването е изпълнено, компетентният орган не може да изисква представянето на друг документ. (5) Когато определени обстоятелства са удостоверени от друг орган на територията на Република България, компетентният орган не може да изисква доказването им от доставчика, а е длъжен служебно да ги събере.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. Компетентният орган е длъжен да мотивира всяко решение за отказ за издаване, ограничаване, отнемане или прекратяване на разрешение за достъп до услуги или упражняване на дейност по предоставяне на услуги. Решението подлежи на обжалване.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

„Раздел ІІ – Процедура по издаване на разрешения.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Процедурите по издаване на разрешения не могат да имат възпиращо действие и да усложняват или забавят предоставянето на услугата. (2) Всички подадени документи във връзка с издаване на разрешения се регистрират. Регистрацията трябва да включва: 1. срок за произнасяне на компетентния орган, който е фиксиран и предварително определен в нормативен или административен акт и започва да тече от момента на подаване на документите; 2. средствата за защита на заявителя; 3. отбелязване, че непроизнасянето в срок означава, че разрешението е предоставено, в случаите, когато това е приложимо. (3) Срокът за произнасяне може да бъде удължен от компетентния орган еднократно, при фактическа или правна сложност. Удължаването се мотивира и съобщава на заявителя преди изтичане на първоначално установения срок. (4) Когато подадените документи са непълни, компетентният орган информира в най-кратък срок заявителя за необходимостта от предоставяне на допълнителна информация в определен срок и за това, че срокът за произнасяне започва да тече от датата на предоставянето им. (5) Когато подадените документи са нередовни или не е представена допълнителна информация в срока по ал. 4, компетентният орган информира заявителя, че молбата му се отхвърля.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. Когато компетентният орган не се е произнесъл по заявлението за предоставяне на разрешение за достъп до услуги или за упражняване на дейност по предоставяне на услуги до изтичане на срока за това, се смята, че разрешението е предоставено, освен ако в закон са предвидени други условия, свързани със защита на обществения интерес или правни интереси на трети страни.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.