11 февруари 2010 г.

„РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Мая Божидарова Манолова като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.”

И последният проект за решение. „РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Кирил Николаев Добрев като член на Комисията по труда и социалната политика. 2. Избира Мая Божидарова Манолова за член на Комисията по труда и социалната политика.”

Уважаеми колеги, сигурно ви е странно защо вземам вот против. Ще обясня защо гласувах „против” по такъв рутинен, може би ще кажете банален въпрос, на пръв поглед. Естествено, всички го приехте. БСП има право да замени своите представители в комисиите, заменя ги, прави го по съответната процедура. Въпросът беше внесен извънредно в дневния ред. Правя това, за да си поговорим в рамките на тези 2 минути съвсем накратко за парламентаризма като такъв, защото това, което днес направихте съвсем машинално, в миналото Народно събрание беше ад и мъка. До такъв резултат се стигаше с триста зора. До такъв резултат се стигаше с усилията на „Атака” и на други представители на опозицията за време между 6 месеца и 1 година – такава беше атмосферата в миналото Народно събрание. Тук казваме: „Да, БСП има право, прави го”. Да, но в миналото Народно събрание други парламентарни групи имаха право, но не можеха да го направят, защото в миналото Народно събрание нямаше и сянка от това, което се случва днес. На вас ви е странно и аз казвам всичко това, за да разберете каква е разликата между миналия и този парламент. Гласувах „против”, за да привлека по този най-скромен начин вашето внимание и да ви напомня каква огромна е разликата само за няколко месеца между миналото и това Народно събрание. Тук БСП сигурно не съзнават какво получават от това Народно събрание като ръководство, като етика, като отношение на управляващите към тях. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В рамките на контактната работна група по тази тема, която група бяхме сформирали предварително с представители на всички парламентарни групи, изработихме и предлагаме на вашето внимание проект на: „РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за изработване на Изборен кодекс Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за изработване на Изборен кодекс на Република България. 2. Комисията се състои от 15 народни представители – по 3 от всяка парламентарна група. 3. Избира председател и членове на комисията, както следва: ... 4. Временната комисия работи по правилата за работа на постоянните комисии като законопроектите по т. 1 се обсъждат и гласуват по реда на Глава VІІ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Временната комисия се избира за срок от 6 месеца. Решението е прието от Четиридесет и първото Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.” Като вносители сме се подписали 52 народни представители от всички парламентарни групи. След направените консултации в рамките на парламентарните групи всяка от тях е предоставила своите участници в тази временна комисия. От името на политическа партия ГЕРБ: Искра Фидосова, Тодор Димитров и Димитър Лазаров. От името на Синята коалиция: Екатерина Михайлова, Димо Гяуров и Михаил Михайлов. От името на „Атака”: Явор Нотев, Огнян Стоичков и Десислав Чуколов. От името на Движението за права и свободи: Янко Янков, Четин Казак и Ремзи Осман. От името на Коалиция за България: Мая Манолова, Любен Корнезов и Димчо Михалевски. Предложението за председател от парламентарната група на ГЕРБ е за Искра Фидосова. Това е предложението на контактната група, излъчена от всички парламентарни групи.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да продължим с изчитането на текстовете за второ четене ми позволете да предложа в залата да бъдат допуснати: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и госпожа Десислава Горанова – началник на отдел „Право на установяване и услуги”.

„Глава четвърта – Свободно движение на услуги.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

„Раздел І – Свободно предоставяне и ползване на услуги.” Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел І.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Чл. 19. (1) Всеки доставчик, установен в държава членка, има право свободно да упражнява дейности по предоставяне на услуги на територията на Република България при спазване на нормативните изисквания. (2) При регламентиране на изискванията на ал. 1 трябва да са спазени следните принципи: 1. недискриминация – изискванията не могат да дискриминират пряко или непряко на основание на националност или установяване в определена държава членка по отношение на юридическите лица; 2. необходимост – изискванията трябва да бъдат оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве или опазване на околната среда; 3. пропорционалност – изискванията трябва да са подходящи и да съответстват на поставените цели. (3) Изискванията по ал. 1 не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги от доставчик, установен в друга държава членка, чрез: 1. задължение доставчикът да е установен на територията на Република България; 2. задължение доставчикът да е получил разрешение от компетентен орган, да е вписан в регистър или да е регистриран при професионална организация или сдружение в Република България, освен когато това е предвидено в правото на Европейския съюз; 3. задължение доставчикът да притежава идентификационен документ, издаден от компетентен орган в Република България, специфичен за упражняването на даден вид дейност по предоставяне на услуги; 4. забрана за доставчика да създава в Република България определена инфраструктура за предоставяне на услуги; 5. прилагане на специфични договорни условия между доставчика и получателя, които пречат или ограничават предоставянето на услугата от самостоятелно заето лице; 6. изисквания, които се отнасят към използването на оборудване и материали – неразделна част от предоставяната услуга, с изключение на онези, необходими за здравословни и безопасни условия на труд; 7. изисквания към получателя на услуги: а) да е получил разрешение или да е подал декларация пред компетентен орган в Република България; б) които налагат дискриминационни ограничения по отношение предоставянето на финансова помощ по причина, че доставчикът е установен в друга държава членка, или във връзка с мястото, където се предоставя услугата; в) които налагат дискриминационни изисквания, основани на националност или местоживеене. (4) Свободното предоставяне и ползване на услуги може да бъде ограничавано от изискванията, свързани със защита на обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве и опазването на околната среда, при спазване на принципите по чл. 10, ал. 2. (5) По отношение на условията за наемане на работа и правилата на колективните трудови договори приложимо е законодателството на Република България.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Чл. 20. Член 19 не се прилага по отношение на предоставяне на следните видове услуги: 1. услуги от общ икономически интерес, които са регулирани от: а) разпоредбите на Закона за пощенските услуги, които въвеждат Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата; б) разпоредбите на Закона за енергетиката, които въвеждат Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО и Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяща Директива 98/30/ЕО; 2. услуги в обхвата на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги; 3. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за свободно движение на тези данни в обхвата на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003; 4. адвокатски услуги в обхвата на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 относно улесняване ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги; 5. услуги свързани със съдебно възстановяване на дългове; 6. услуги, които могат да се предоставят само от лица с призната професионална квалификация; 7. услуги в областта на социалното осигуряване, които са обхванати от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността; 8. услуги, свързани с административни процедури по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства; 9. услуги по предоставяне на визи или разрешение за пребиваване на граждани на трети държави; 10. услуги в областта на авторското право и сродните му права, правата на индустриалната собственост, правната закрила на топологиите на полупроводникови изделия и на базите данни; 11. услуги, свързани с актове, които изискват по закон участието на нотариус; 12. в областта на независимия финансов одит и счетоводството; 13. по регистрация на превозни средства, дългосрочно заети в друга държава членка; 14. в областта на договорните и извъндоговорните задължения и формата на договорите, съгласно Кодекса на международното частно право.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

„Раздел ІІ – Упражняване на повече от една дейност по предоставяне на услуги.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Доставчиците на услуги могат да упражняват повече от един вид дейност по предоставяне на услуги самостоятелно или съвместно с други лица. (2) Ограничаване на правата на доставчиците по ал. 1 е допустимо при необходимост от гарантиране на независимостта и безпристрастността им по отношение на услуги по: 1. регулирани професии, с цел спазването на правилата относно професионалната етика и поведение; 2. сертификация, акредитация, технически мониторинг или изпитване. (3) Упражняването на повече от една дейност по предоставяне на услуги от доставчиците по ал. 2 се разрешава само ако са изпълнени следните условия: 1. няма конфликт на интереси между упражняваните дейности; 2. осигурени са изискванията за независимост и безпристрастност за упражняването на някои видове дейности; 3. съвместимост на правилата относно етиката и поведението при упражняването на различните дейности, особено по отношение на професионалната тайна.”

„Раздел ІІІ – Помощ за получателите на услуги.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

По чл. 23 има предложение на народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Администраторът на ЕЗК осигурява достъп на получателите на услуги до следната информация: 1. обща информация за изискванията, приложими в други държави членки, относно достъпа на услуги и упражняването на дейности по предоставянето на услуги, особено тези, свързани със защита на потребителите; 2. обща информация за средствата за защита, налични при спор между доставчик и получател; 3. информация за контакти с организации и сдружения, от които доставчиците или получателите могат да получат практическа помощ. (2) Информацията по ал. 1, точки 2 и 3 се предоставя на администратора от компетентните органи на територията на Република България, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейности по предоставяне на услуги. (3) Администраторът на ЕЗК съобщава на Европейската комисия наименованията и адресите за контакт на компетентните органи на територията на Република България, които имат правомощия във връзка с осъществяване на контрол или издаване на разрешения за упражняването на дейности по предоставяне на услуги. (4) Компетентните органи в Република България са длъжни да оказват помощ на получателите на услуги, като се задължават да въвеждат всички мерки за сътрудничество със съответните компетентни органи в държавите членки и да осигуряват практическите условия за прилагането на ал. 1. (5) За изпълнение на изискванията на ал. 4 компетентният орган, към който се е обърнал получателят на услуги, при необходимост установява контакт с компетентния орган в съответната държава членка, за да осигури информацията, поискана от получателя, отправил запитването.”

„Глава пета – Задължения на доставчиците на услуги.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.

„Раздел І – Предоставяне на информация.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Доставчиците на услуги са длъжни да предоставят на получателите следната информация: 1. име, правен статут, правно-организационна форма, седалище и адрес на доставчика, телефон, факс, електронна поща; 2. регистрация на доставчика в търговски или друг публичен регистър, име на регистъра, номер на регистрацията или еквивалентно средство за идентификация на доставчика по регистъра; 3. разрешителния режим, когато дейността е обект на такъв, информация за съответния компетентен орган, който предоставя разрешението на ЕЗК; 4. идентификационен номер за целите на ДДС, когато доставчикът упражнява дейност, подлежаща на облагане с ДДС; 5. професионалната организация, в която е регистриран доставчикът, професионалното звание и държавата членка, в която званието е било предоставено – в случаите на регулирани професии; 6. общи условия за ползване на услугата, ако има такива; 7. съществуването на договорни клаузи относно правото, приложимо към договора, и/или компетентните съдилища или арбитражни институции, ако има такива; 8. гаранции след продажбата, които не са наложени по силата на закон, ако има такива; 9. цената на услугата, когато тя е предварително определена от доставчика за даден вид услуга; 10. основните характеристики на услугата, ако не са очевидни; 11. застраховката или гаранциите по чл. 26, по-специално информация за контакти със застрахователя или гаранта и териториалния обхват; 12. друг вид информация, предвидена в правото на Европейския съюз. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя от доставчика: 1. лично, или 2. достъпно за получателя – на място, където се предоставя услугата или е сключен договорът, или 3. по електронен път чрез адрес, предоставен от доставчика, или 4. във всички информационни документи, предоставени на получателя от доставчика, които описват подробно предоставяната услуга. (3) По искане на получателя доставчикът предоставя следната допълнителна информация за: 1. цената на услугата, ако тя не е определена предварително. В случай, че е невъзможно да бъде дадена точна цена, доставчикът предоставя информация относно метода за изчисляване на цената, така че тя да може да бъде проверена; 2. професионалните правила, приложими в държавата членка на установяване, и начина за достъп до тях – по отношение на регулираните професии; 3. други извършвани услуги и партньорства, които са пряко свързани с предоставяната услуга, и за мерките, предприети с цел избягване конфликт на интереси; тази информация се включва във всеки информационен документ, в който доставчиците представят подробно описание на своите услуги; 4. кодекси за поведение, с които доставчикът трябва да се съобразява, и адреса, където по електронен път може да се направи справка с тях, като се посочат и наличните езикови версии; 5. достъпа до извънсъдебни средства за разрешаване на спорове, регламентирани в кодекс за поведение или от търговско дружество или професионална организация, чийто член е доставчикът, както и начина за достъп до подробна информация за характеристиките и условията за ползване на тези средства за уреждане на спорове. (4) Информацията, която доставчикът предоставя на получателя на услугата, трябва да е достъпна, ясна и недвусмислена. Информацията по ал. 1 и 3 се предоставя преди подписването на договор, а при отсъствието на писмен договор – преди началото на предоставяне на услугата.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.

„Раздел ІІ – Застраховка за професионална отговорност и гаранции.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.

„Раздел ІІІ – Уреждане на спорове.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. Доставчиците на услуги са длъжни да отговарят на предявените рекламации или жалби на получателите в най-кратък срок с цел уреждане на спора.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29.(1) Споровете между доставчици и получатели на услуги се уреждат: 1. по взаимно съгласие; 2. чрез извънсъдебни средства, когато доставчикът е член на търговско дружество или професионална организация, които прилагат този механизъм, или чрез помирително производство по реда на Закона за защита на потребителите; 3. по съдебен ред. (2) При уреждането на спорове между доставчиците и получателите на услуги се прилагат и разпоредбите на Закона за защита на потребителите и на Закона за задълженията и договорите.”

„Глава шеста – Обмен на информация и взаимно сътрудничество между компетентните органи.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) За целите на системата по чл. 30 с решение на Министерския съвет се определят: 1. национален координатор; 2. делегиран координатор/делегирани координатори в сферата на услугите; 3. списък на компетентните органи, които подлежат на регистрация в системата ИСВП в сферата на услугите; списъкът съдържа официалното наименование на органа и област на компетентност. (2) Министерският съвет приема Наредба за условията и реда за работа на координаторите по ал. 1, т. 1 и 2 и за поддържане на списъка по ал. 1, т. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32: „Чл. 32. (1) Компетентните органи прилагат мерки за ефективно взаимно сътрудничество с компетентните органи на другите държави членки с цел контрол на доставчиците и на услугите, които те предоставят. (2) Мерките по ал. 1 включват искания за предоставяне на информация, за провеждане на проверки или разследвания, за оказване на помощ, за потвърждаване на декларирани обстоятелства и документи, за предприемане на мерки, отправяне на сигнали, предупреждения и други. Те трябва да са мотивирани и да посочват основанието за направеното искане. (3) Информацията по ал. 2, поискана от компетентния орган на друга държава членка или от Европейската комисия, се предоставя по електронен път в най-кратък срок. (4) Обменената информация се използва само по отношение на въпросите, за които е била поискана. (5) В случай на трудности при изпълнение на искане по ал. 2 компетентният национален орган информира своевременно за това органа, отправил запитването, с оглед намиране на разрешение. (6) Когато компетентен орган от държава членка не изпълнява задължението си за оказване на взаимна помощ, националният или делегираният координатор по ИСВП информира Европейската комисия.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34: „Чл. 34. (1) Контролът на дейността на доставчиците на услуги, установени в Република България, се осъществява от оправомощените органи съгласно националното законодателство. (2) По отношение на доставчици, установени на територията на Република България и предоставящи услуги в друга държава членка, компетентните органи при поискване от съответните органи на друга държава членка: 1. предоставят потвърждение, че доставчикът е установен на територията на Република България; 2. осъществяват проверки и разследвания и информират за резултатите от тях и за предприетите мерки; прилагат се най-подходящите мерки за всеки отделен случай с цел изпълнение на искането на компетентен орган на друга държава членка. (3) По отношение на доставчици, установени на територията на Република България и предоставящи услуги в друга държава членка, които биха могли да причинят сериозна вреда за здравето или безопасността на хората или околната среда, компетентният орган сезира националния или делегирания координатор по ИСВП, който в най-кратък срок информира всички държави членки и Европейската комисия. (4) При констатирани нарушения компетентните органи налагат административни наказания или постановяват принудителни административни мерки на територията на Република България и в случаите, когато услугата се предоставя или причинява вреда на територията на друга държава членка.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) По отношение на доставчици, установени на територията на друга държава членка и предоставящи временно услуги на територията на Република България, компетентните органи в съответствие с правомощията си осъществяват контрол на дейността им за спазване на изискванията за достъп до услуги и упражняването на дейността. (2) В случаите по ал. 1 извършваните проверки и разследвания на място трябва да са недискриминационни, да не са мотивирани от установяването на доставчика в друга държава членка и да са пропорционални. (3) По искане от компетентен орган на държавата членка на установяване по отношение на доставчик, който предоставя услуги на територията на Република България, компетентният орган в съответствие с правомощията си осъществява проверки и разследвания за целите на ефективния контрол на отправилия искането. Прилагат се най-подходящите мерки за всеки отделен случай с цел изпълнение на искането на компетентен орган на друга държава членка.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. (1) В изключителни случаи, компетентните органи могат да предприемат мерки, свързани с безопасността на услугите по отношение на доставчик, установен в друга държава членка, при наличие на следните условия: 1. нормативното основание за предприемане на мярката не произтича от въвеждане или прилагане на правото на Европейския съюз; 2. мярката осигурява по-голяма защита за получателя на услугата от мерките на държавата членка на установяване на доставчика; 3. държавата членка на установяване не е предприела мерки или е предприела мерки, които са недостатъчни за гарантиране безопасността на получателите на услугите; 4. мерките са пропорционални. (2) За предприемане на мерките по ал. 1 се прилага следната процедура: 1. компетентният орган отправя искане до компетентния орган на държавата членка на установяване на доставчика за предприемане на мерки, като предоставя цялата съотносима документация за услугите и за обстоятелствата по случая; 2. компетентният орган следва да получи съобщение от компетентния орган на държавата членка на установяване на доставчика, което съдържа: а) информация за това дали доставчикът осъществява дейността законно и б) удостоверяване на основните факти по искането и в) информация за предвидените мерки, за предприетите мерки или за причините, поради които не са предприети мерки. 3. след получаване на съобщението по т. 2, компетентният орган, отправил искането, уведомява Европейската комисия и държавата членка на установяване за намерението си да предприеме мерки, като посочва основанията, поради които смята мерките, предприети или предвидени от държавата членка на установяване за неадекватни и че мерките, които смята да предприеме, изпълняват изискванията на ал. 1; 4. мерките се прилагат след изтичане на 15 работни дни след уведомяването по т. 3 в случай че Европейската комисия не приеме решение, с което иска от компетентния орган да се въздържи от предприемане на предложените мерки или спешно да прекрати прилагането им. (3) В неотложни случаи компетентният орган може да не прилага процедурата по ал. 2, като съобщи мерките в най-кратък срок на Европейската комисия и на държавата членка на установяване и мотивира тяхната неотложност.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38: „Чл. 38. (1) По искане на компетентен орган на друга държава членка компетентните органи в съответствие с националното законодателство предоставят информация за дисциплинарни, административни или наказателни санкции и мерки относно неплатежоспособност или несъстоятелност, включващи и случаи на измама, предприети по отношение на доставчик, които са пряко свързани с неговата професионална компетентност. Националните компетентни органи могат да искат такава информация от компетентни органи в друга държава членка. (2) Искането по ал. 1 се мотивира, като се посочва и основанието за исканата информация. (3) Компетентният орган, който предоставя информацията по ал. 1, задължително информира затова и доставчика на услуги, по отношение на когото е направено искането. Ако информацията е публична, тя се съобщава на потребителите по подходящ начин. (4) Санкциите и мерките, определени в ал. 1, се съобщават само ако са влезли в сила. При обжалване, се посочва датата към която ще бъде постановено решение по обжалването. Компетентният орган задължително посочва нормативното основание за предприемане на мерките и/или за налагане на санкциите. (5) Предоставянето на информация по ал. 1 се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни.”

„Глава седма – Контрол и административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. Контролът по прилагането на този закон се осъществява от: 1. компетентните органи по реда, предвиден в специалните закони; 2. Комисията за защита на потребителите по реда на Закона за защита на потребителите; 3. администратора на ЕЗК по реда на Закона за електронното управление.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40: „Чл. 40. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 5, 6, 8, 11, 13, 15, 16, 18, чл. 22, ал. 2, чл. 23, ал. 2, 4 и 5, чл. 27, чл. 32, ал. 3 или чл. 33, се наказва с глоба в размер от 50 до 250 лв., освен ако деянието съставлява престъпление. (2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 150 до 750 лв. (3) На професионална организация или сдружение, което има правомощия във връзка с дейностите по предоставянето на услуги и регулира достъпът до услуги или упражняването на дейности по предоставяне на услуги, в случаите по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3 хил. лв. (4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 2 хиляди до 7 хил. лв.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41: „Чл. 41. (1) Доставчик, който извърши нарушение по чл. 14, 24, чл. 25, ал. 1, чл. 26 или чл. 28, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5 хил. лв., освен ако деянието съставлява престъпление. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в двоен размер.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Компетентен орган” е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт и/или е оправомощен по силата на нормативен акт, да регулира или да осъществява контрол върху достъпа до услуги или упражняването на дейностите по предоставяне на услуги. 2. „Доставчик” е всяко физическо лице, гражданин на държава членка или юридическо лице по смисъла на чл. 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз и установено в държава членка, което предоставя услуга. 3. „Получател” е всяко физическо лице, гражданин на държава членка или юридическо лице по смисъла на чл. 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз и установено в държава членка, което ползва или желае да ползва услуга на професионални или непрофесионални цели. 4. „Разрешителен режим” е всяка процедура, по която доставчик или получател трябва да получи официално разрешение от компетентен орган за достъп до услуги или упражняване на дейност по предоставяне на услуги, като удостоверение, разрешение, лиценз или извършване на регистрация. 5. „Установяване” е осъществяване от доставчика на стопанска дейност съгласно чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз за неопределен период от време и чрез стабилна инфраструктура от мястото, където действително се предоставя услугата. 6. „Държава членка” е държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. 7. „Държава членка на установяване” е държавата членка, на територията на която доставчикът на услуги е законно установен. 8. „Държава членка, където се предоставя услуга” е държавата членка, на територията на която се предоставя услуга от доставчик, установен в друга държава членка. 9. „Нестопанска услуга от общ интерес” е услуга, която не се извършва срещу парично възнаграждение и съответно не представлява услуга по смисъла на чл. 57 от Договора за функциониране на Европейския съюз.” Госпожо председател, тук отново има такава корекция относно Лисабонския договор, тъй като самият вносител не е отчел това обстоятелство. „10. „Финансова услуга” е всяка услуга по извършване на банкова дейност, включително дейности по приемане на депозити и други възстановими средства; кредитиране; застраховане и презастраховане; инвестиционни фондове; финансов лизинг; услуги по парични преводи; издаване и администриране на средства за разплащане; гаранции; търгуване с инструменти на паричния пазар, валута, финансови фючърси и опции, валутни и лихвени инструменти, ценни книжа; участие в емисии на ценни книжа и предоставяне на услуги във връзка с такива емисии; съхранение и управление на ценни книжа, парична брокерска дейност; управление на портфейли и консултиране; консултации в сферата на плащанията и инвестициите; услуги за доверително пазене; пенсионни услуги. 11. „Електронна съобщителна услуга” е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. 12. „Електронна съобщителна мрежа” е съвкупност от преносни съоръжения и при необходимост оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, които служат за пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация. 13. „Услуга в областта на транспорта” е услуга в областта на автомобилния, железопътния, въздушния, морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, включително пристанищни и летищни услуги, градския транспорт и превоза с таксита и линейки, с изключение на услугите по обучение на водачи на моторни превозни средства, услуги по преместване, наемане на автомобили и погребални услуги. 14. „Медицински и здравни услуги” са услуги, оказани от лица със специална професионална квалификация в сферата на здравеопазването на пациенти при оценка, поддържане или възстановяване състоянието на тяхното здраве, независимо от това, дали са публични или частни и дали са предоставени чрез лечебно или здравно заведение. 15. „Аудиовизуална услуга” е услуга, чиято основна цел е предоставяне на подвижни картини със или без звук, включително телевизия и излъчване на филми в киносалони, независимо от начина на производство, разпространение и предаване, включително и радиоизлъчване. 16. „Хазартна дейност” е всяка услуга, която включва правенето на залози с материална стойност в игри на късмета, включително лотарии, карти за триене, залагане, бинго, хазартни услуги, предлагани в казина или лицензирани обекти и хазартни услуги, управлявани от или в полза на благотворителни фондации или организации с нестопанска цел. 17. „Социална услуга” е дейност, която подпомага и разширява възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършва в специализирани институции и в общността. 18. „Услуги за сигурност, предоставяни от частни лица” ca услуги за надзор на имущество и помещения, защита на лица (телохранители), патрули за сигурност или наблюдение на сгради, както и депозиране, съхраняване в сейф, превоз и разпределяне на пари в брой и ценности, с изключение на услуги по продажба, доставка, монтиране и поддръжка на технически устройства за сигурност. 19. „Регулирана професия” е дейност или съвкупност от дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората, и правото за упражняване на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална квалификация, правоспособност или членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата. 20. „Изискване” e всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в нормативен или административен акт, както и в правила на професионални организации и сдружения. Правила, залегнали в колективни трудови договори, сключени от социалните партньори, не се разглеждат като изисквания. 21. „Информационна система на вътрешния пазар” е електронна многоезична информационна система за взаимопомощ и обмен на информация между компетентните органи на държавите членки. 22. „Обществен интерес” са основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване, защита на потребители, получатели на услуги и работници, добросъвестност на търговските сделки, борба с измамите, опазване на околната среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, опазване на националното историческо и културно наследство, цели на социалната и културната политика. 23. „Търговско съобщение” e всяка форма на комуникация, предназначена да популяризира, пряко или косвено, стоки, услуги или репутация на предприятие, организация или лице, занимаващо се с търговска, промишлена или занаятчийска дейност или практикуващо регулирана професия. Не се смята за търговско съобщение информация, позволяваща пряк достъп до дейността на предприятие, организация или лице, като домейн или електронен адрес, както и информация, която е събрана по независим начин. 24. „Пряк и специфичен риск“ e риск, произтичащ непосредствено от предоставянето на услугата. 25. „Здраве и безопасност“ e риск за здравето и безопасността на получателя или на трето лице, включително смърт или сериозно травматично или нетравматично увреждане. 26. „Финансова сигурност“ e предотвратяването на значителни парични загуби или на стойност на собствеността по отношение на получателя. 27. „Застраховка за професионална отговорност“ e сключването на договор за застраховка за сметка на доставчика по отношение на потенциалната му отговорност, произтичаща от предоставянето на услугата, спрямо получателите и, където това е приложимо - спрямо трети лица. 28. „Нотифициране” е предоставяне на информация относно приемането на актове, с които се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на директивите на Европейския съюз. 29. „Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, като предлага неговото систематично място да е в Преходните и заключителните разпоредби като § 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, но предлага да отпадне, тъй като е отразен в § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2: „§ 2. (1) Компетентните органи уведомяват министъра на икономиката, енергетиката и туризма за всички нови нормативни актове, които въвеждат изисквания към доставчиците на услуги, свързани с достъпа до услуги или упражняването на дейност по предоставяне на услуги. (2) За уведомяването по ал. 1, компетентните органи изготвят доклад с информация за: 1. разрешителни режими, които не въвеждат правото на Европейския съюз с посочване на основанията за тяхната необходимост; 2. количествени или териториални ограничения, включително лимити, свързани с фиксиран брой население или минимално географско разстояние между доставчиците; 3. задължение за доставчика да има специфична правно-организационна форма; 4. изисквания, свързани с притежаване на акции или дялове в дадена компания; 5. изисквания, които не са въведени от правото на Европейския съюз, които запазват достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността; 6. забрана за повече от едно установяване на територията на една държава; 7. изисквания за минимален брой заети лица; 8. фиксирани минимални и/или максимални тарифи, с които доставчикът трябва да се съобразява; 9. задължения за доставчика освен своята услуга да предоставя заедно с нея и други специфични услуги; 10. изисквания към доставчиците да упражняват само определен вид дейност или ограничения за упражняване на различни дейности в съдружие. (3) В доклада по ал. 2 компетентните органи посочват основанията за изискванията към доставчиците на услуги и удостоверяват, че те са в съответствие със следните принципи: 1. недискриминация - пряка или непряка въз основа на националност или на местоположение на адреса на управление по отношение на компаниите; 2. необходимост – обосновани са от необходима защита на обществения ред и сигурност, общественото здраве или опазване на околната среда; 3. пропорционалност – изискванията са подходящи за постигане на определена цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане. (4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма нотифицира Европейската комисия за актовете по ал. 1. (5) Нотифицирането за национален проектозакон, в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48/ЕО, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изпълнява задължението за нотифициране по този параграф.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 3: „§ 3. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага наименованието „Заключителни разпоредби” да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага систематичното място на § 6, като § 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5: „§ 5. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 17 се създава ал. 5: „(5) Туроператорска или туристическа агентска дейност може да се извършва и от лице, установено в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ако при установяване на територията на Република България представи копие от документ, удостоверяващ правото му да извършва такава дейност, и удостоверение или друг документ от кредитна или застрахователна институция, съдържащ данни за наличието на застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения.” 2. В чл. 18: а) в ал. 2 думите „се подава” се заменят с „и документите по чл. 17, ал. 5 се подават”; б) в ал. 6 думите „Изричният или мълчаливият отказ” се заменят с „Отказът”; в) създава се ал. 11: „(11) Лицата по чл. 17, ал. 5 се вписват служебно в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, като действието на регистрацията им е съобразно със срока на представените от тях документи.” 3. В чл. 20, ал. 1: а) създава се нова т. 3: „3. с изтичане действието на регистрацията – за случаите по чл. 17, ал. 5;”; б) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея в буква „г” след думите „застрахователен договор по” се добавя „чл. 17, ал. 5 и”. 4. В чл. 21, ал. 1: а) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя: „данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка”; б) точка 6 се изменя така: „6. имената на лицата с право да управляват и/или представляват регистрираното лице;”; в) в т. 8 след думите „застрахователен договор по” се добавя чл. 17, ал. 5 и”. 5. В чл. 45, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”. 6. В чл. 50, ал. 3 т. 1 се изменя така: „1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;”. 7. В чл. 50а, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”. 8. В чл. 50б, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;”. 9. В чл. 50в, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;”. 10. В чл. 50г, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;”. 11. В чл. 53, ал. 1 т. 6 се отменя. 12. В чл. 61, ал. 1: а) в т. 1: аа) в буква „д” накрая се поставя запетая и се добавя „данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка”; бб) буква „е” се изменя така: „е) имената на лицата с право да управляват и/или представляват регистрираното лице;”; вв) в буква „и” след думите „застрахователен договор по” се добавя „чл. 17, ал. 5 и”; б) в т. 2: аа) буква „з” се изменя така: „з) единен идентификационен код, данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка на собственика на обекта;”; бб) в буква „и” след думите „единен идентификационен код” се поставя запетая и се добавя „данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка”. 13. В чл. 64в, ал. 1 думите „чл. 53, ал. 1, т. 3-6” се заменят с „чл. 53, ал. 1, т. 3-5”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8: „§ 8. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. …) в чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „В случай на отказ решението се мотивира.” 2. В ал. 3 думите „или мълчаливият отказ” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне. Госпожо председател, комисията очакваше Законът за занаятите да влезе в програмата на Народното събрание тази седмица, но явно поради натоварената програма това не се случи. Предлагам на Народното събрание да подкрепим този текст, защото в противен случай рискуваме България да бъде глобена, заради неспазване на сроковете по възприемането на европейското законодателство и § 12 да го приемем като § 10. Това е неговото системно място.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12, тъй като преди малко направихме няколко изменения: „§ 12. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. …) се създава буква „о”: „о) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.”

По § 14 има предложение от народния представител Стефани Михайлова, което е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13: „§ 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да пристъпя към доклада, имам процедурно предложение: в залата да бъде допуснат господин Георги Попов – главен експерт в отдел „Международно сътрудничество” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 3 декември 2007 г. в Аман, № 002-02-4, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 04.02.2010 г., бе обсъден Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари. Законопроектът бе представен от господин Георги Попов – експерт в дирекция „Европейска координация” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари е подписана на 3.12.2007 г. в Аман. Тя е резултат от необходимостта за създаване на правна рамка за регулиране на международните автомобилни превози на пътници и товари от или до територията на двете страни и за транзитно преминаване през техните територии. Спогодбата урежда правилата за осъществяване на превозите на пътници и товари, условията, при които се извършват те, и редът и начините за взаимодействие между компетентните органи на България и Йордания по прилагането й. Спогодбата съдържа клауза, съгласно която горивото, съдържащо се в нормалните резервоари на превозното средство, монтирани от производителя и предназначени за движението и експлоатацията на превозното средство, както и смазочните материали, необходими за нормалното му функциониране по време на пътуването, а също така и резервните части, необходими за поправката на превозното средство, са освободени от всички мита на територията на страната-домакин. Тъй като тази клауза от спогодбата се отнася до действието на закон от българското законодателство, Министерският съвет е предложил на Народното събрание да ратифицира спогодбата със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари, № 002-02-4, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 3.02.2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Спогодбата регламентира отношенията между Република България и Хашемитско кралство Йордания в сферата на автомобилния транспорт в контекста на сътрудничеството на Република България с държавите от Близкия Изток. Тя е отговор на необходимостта за създаване на ясна и еднозначна правна рамка за регулиране на международните автомобилни превози на пътници и товари от или до територията на договарящите се страни и за транзитно преминаване през техните територии. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с 10 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 3.12.2007 г. в Аман.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник имам предложение законопроектът да бъде приет днес и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 3.12.2007 г. в Аман Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 3.12.2007 г. в Аман.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала: проф. Мила Власковска – заместник-министър на здравеопазването, и д-р Тонка Върлева – директор на дирекция „Управление на специализирани донорски програми” в Министерството на здравеопазването.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 4.02.2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2010 г. На заседанието присъстваха: д-р Тонка Върлева – директор на дирекция „Управление на специализирани донорски програми” в Министерството на здравеопазването, госпожа Десислава Парушева – дипломатически служител първи ранг в дирекция „Права на човека и международна хуманитарна организация” в Министерството на външните работи, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации. От името на вносителя законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Тонка Върлева. Тя информира членовете на комисията, че Националната програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” е с петгодишен период на изпълнение – от 2010 до 2014 г., като общата стойност за целия период е 9 470 376 евро. Предвидените средства в подписаното споразумение за първите две години от изпълнението на Програмата възлизат на 3 282 695 евро. Основната цел на тази програма е понижаване заболеваемостта от туберкулоза в страната, която през 2008 г. е оценена на 38 на 100 000 човека, като чрез тази финансова подкрепа се очаква заболеваемостта да спадне до 27 на 100 000 души. Предвижда се тази цел да бъде постигната чрез висококачествена диагностика, лечение и подобряване на контрола както на обикновената, така и на мултирезистентната туберкулоза. Основните целеви групи и бенефициенти на програмата ще продължат да бъдат общото население, лицата, лишени от свобода, ромската общност, инжекционно употребяващите наркотици и лицата с алкохолна зависимост, бежанци и лица, търсещи убежище, деца на улицата и медицинският персонал. Като нови групи са включени имигрантите и младежите в риск, живеещи в специализирани институции. Доктор Върлева представи функциите, които изпълнява Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, като посочи, че средствата се отпускат на конкурсен принцип за държавите, които имат национална стратегия и програма с ясно определени дейности и финансиране. Тези програми се контролират от Национален координационен комитет, който към момента в България е създаден на базата на съществуващия Национален комитет по СПИН към Министерски съвет. Първото подписано споразумение по програма „СПИН” е получило висока оценка, в резултат на което са подписани нови четири споразумения и бе получено реално кофинансиране на дейностите по Националната програма по туберкулоза в България. Във връзка с изградената Национална стратегия са утвърдени от министъра на здравеопазването 28 областни лечебни заведения – 6 специализирани болници за активно лечение на белодробни болести, 13 областни диспансери по пневмофтизиатрични заболявания, 9 областни многопрофилни болници за активно лечение, към които ще бъдат насочени основната част от средствата за подобряване на лабораторната диагностика, лечебния процес и реновирането им. Предвиден е и отделен компонент, насочен към 13-те места за лишаване от свобода в страната. Думата бе предоставена и на госпожа Десислава Парушева, дипломатически служител първи ранг в Министерство на външните работи, която допълни, че Министерство на външните работи изразява своята подкрепа за ратифицирането на това споразумение като сътрудничеството с Глобалния фонд е изключително важно за страната, тъй като Глобалният фонд е един от основните инвеститори в общественото здравеопазване в международен план и основна донорска организация в борбата със СПИН, туберкулоза и малария. В началото на дискусията д-р Лъчезар Иванов представи на присъстващите кратка справка за Националната програма за превенция и контрол върху туберкулозата в България от 2007 до 2011 г. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси относно възможностите за реализиране на поставената в програмата цел за ограничаване на заболеваемостта от 38 на 100 000 на 27 на 100 000. От страна на народните представители беше проявен интерес по отношение на критериите за участие на страните в тази програма и реда за разпределянето на средствата между диспансери, специализираните заведения, които се занимават с тази дейност, и неправителствения сектор, както и разпределението на средствата за медицинска дейност и за обществена дейност. В отговор на поставените въпроси д-р Върлева посочи, че мерките, които се вземат за ограничаване на туберкулозата до този момент се изразяват в изграден национален регистър на пациентите с туберкулоза по 52 индикатора, издадено методично указание за лечение на туберкулозата при децата и при възрастните, и безплатна диагностика за пациентите независимо от здравноосигурителния им статус. Доктор Върлева информира народните представители, че критериите за финансиране от Глобалния фонд са заболеваемостта в съответната страна и нивото на брутния вътрешен продукт. Най-важното условие е държавата да има добре разработен проект, който да е съобразен с международните правила. По отношение на разпределението на средствата най-голям процент - 61 процента от тези средства ще бъдат насочени към лечебните заведения за подобряване на диагностиката и лечението на туберкулозата. Към неправителствените организации ще бъдат разпределени 28 процента, 9 процента ще бъдат насочен към местата за лишаване от свобода и 39 процента ще бъдат отделени за медицински продукти и медицинско оборудване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17, „против” – няма, „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 4 януари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 13 януари 2010 г, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България е подписано на 19 ноември 2009 г. за първите две години от реализирането на програмата. Изпълнението й е от изключителна важност за България, защото чрез безвъзмездната помощ от Глобалния фонд ще продължат да се допълват усилията на национално ниво с превенцията и контрола на заболяването. В изпълнение на всичките етапи от споразумението, Република България ще представи необходимите средства от вътрешно финансиране, в това число разходите за митни сборове, такси, данъци по внос и други подобни вземания и данъци, включително данък добавена стойност, които се налагат в съответствие с действащото законодателство, дължими за закупуването на стоки или услуги със средства от безвъзмездната помощ След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси: „На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, подписано на 19 ноември 2009 г. На заседанието присъстваше д-р Тонка Върлева, директор на дирекция „Управление на специализирани донорски програми” в Министерството на здравеопазването, която представи законопроекта. Основна цел на програмата е понижаване заболеваемостта от туберкулоза в страната. Чрез подкрепата на фонда ще се продължи изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България чрез висококачествено диагностициране и терапия на заболяването и подобрен контрол на мултирезистентната туберкулоза. Изпълнението на програмата е от изключителна важност за България, защото чрез безвъзмездната помощ на глобалния фонд ще продължат да се допълват усилията на национално ниво, превенцията и контрола на заболяването. Успехът от лечението на случаите с туберкулоза ще се повиши от 80 на сто през 2006 г. на над 80 на сто в края на изпълнението на програмата през 2014 г. Целта е процентът на лицата, които са прекъснали лечението си, да бъде намалено от 6 на сто през 2006 г. на 3 на сто през 2014 г. Предвижда се за първи път в страната да се проведе национално проучване на лекарствената чувствителност на туберкулозата в България. В изпълнение на всички етапи от споразумението Република България ще предостави необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число разходите за митни сборове, такси, данъци по внос или други подобни вземания и данъци, включително данък добавена стойност, които се налагат в съответствие с действащото законодателство, дължими за закупуването на стоки или услуги със средства от безвъзмездната помощ. Те ще бъдат осигурени в рамките на бюджетите на Министерството на здравеопазването и на общините за съответните години, съгласно одобрените дейности и разчети на приетата с решение по т. 1 от Протокол № 2 от заседанието на Министерския съвет на 28 юни 2007 г. Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: за – 19 народни представители, без против и въздържали се. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа! Аз ще ви призова да гласуваме единодушно за това споразумение, за този законопроект, защото действително това е една от добрите програми за България, доказала своето сериозно въздействие върху този толкова важен проблем от социално значение – борбата с туберкулозата. Първо такова споразумение беше подписано 2007 г., със закон е ратифицирано през 2008 г., за един транш от 15 милиона, с който ние действително успяхме да създадем изключително добър административен капацитет и във всички 28 области да създадем екипи, които да работят на място. Не само това, но бяха оборудвани и всички 28 лаборатории, включително и Националната референтна лаборатория, която вече работи изключително на европейски нива. Така че това споразумение е едно естествено продължение на тази програма, което за мен е много важно. Държа специално да отбележа тук, че неслучайно Глобалният фонд избра за свой представител за Югоизточна Европа и Централна Азия д-р Върлева като признание за нейните лични качества и за ангажимента на Република България към този толкова важен проблем, така че нека да гласуваме единодушно. Това е една добра програма. Благодаря ви.

Госпожо председател, господа народни представители! Тъй като навлизаме във времето за почивка, няма да бъда обстоятелствен. Може да изглежда странно, че по един проект за ратифициране на споразумение за безвъзмездна помощ може да има повече дискусии. Аз се изказвам не за да поставя под съмнение целесъобразността и необходимостта от ратификацията на това споразумение, а за да го свържа с целите, които то си поставя и дали другите действия, които се планират, са в съответствие с осъществяването на Програмата за укрепване на действията по противодействието срещу туберкулозата в България. Както стана ясно, това е една програма, прилагана в последните няколко години, по която няколко десетки милиона лева са използвани, и е добре, че тя се продължава от сегашното правителство. Трябва да се отбележи, че динамиката на заболеваемостта от туберкулоза през последните години не е успокояваща, въпреки подобрението в показателите през последните 10 години. В България точно след началото на 90-те години се констатира рязко увеличаване на регистрираните случаи, особено в някои региони, като през 1998 г. тази заболеваемост достига своя пик в България – от 48 на 100 хиляди лица. През последните години, надяваме се в резултат и на приложението на тази програма и на останалите мерки предприети в българската здравна система, заболеваемостта в момента в България е 38 на 100 хиляди и се планира – това включва целите на програмата – до 2014 г. те да бъдат сведени до 27 на 100 хиляди. Добре е, че по-голямата част от предвидените средства – малко над 60% от предвидените, се предвиждат за диагностика и лечение. Трябва да се проследи дали средствата, които отиват за други нужди ще бъдат рационално използвани. Когато ние използваме дори и безвъзмездно средства по програми за постигане на социални и медицински резултати трябва да се запитаме дали решенията и действията на правителството кореспондират на тези цели. В представения проектозакон за промяна в Закона за лечебните заведения се предвижда по същество ликвидиране или свиване на дейността на диспансерите, включително противотуберкулозните. Част от тези диспансери в областта на психичните заболявания ще се превръщат в някакви центрове, другите ще се трансформират в болнични заведения. По този начин се губи предимството на връзката на доболничната и болничната помощ и главно финансирането, освен по клинични пътеки, финансирането от бюджета, което сега също се предоставя за диспансерната дейност. И аз ви призовавам като подкрепяте това споразумение да отхвърлите тези предложения в предложения за промяна в Закона за лечебните заведения, които след няколко седмици ще бъдат обсъждани, защото това е част от стъпките към ликвидация или свиване на дейността на една много важна структура, появила се за първи път в страни като Англия и Франция преди много години и развила се в България през последните десетилетия. Казвам ви го, защото в резултат на всички успешни действия, които се провеждат през последните години, ние още сме далече от показателите, които имаше България преди 20 години по отношение на заболяванията от туберкулоза. (Оживление.) Господин Шарков сигурно, усмихвайки се, ще каже: „Ама, тя тогава статистиката не е била много точна”, въпреки че тази статистика се води по едни и същи показатели. Аз проверих. В някои от източниците тя варира около 25, докато в други дори се свежда до 18-20 на хиляда, забележете – при средно в Европейския съюз 17 на 100 хил. заболяващи, което показва, че и в областта на здравеопазването преди 20 години България е била реално много по-близо до Европейския съюз, отколкото е в момента; че не може да се говори, че една здравна реформа и една здравна система е по-добра, ако тя реално не осигурява по-добри социални показатели. (Шум и реплики.) И за всички, които от центъра се подсмиват, се питам дали в България не трябва да се установи наистина система на социалистическо здравеопазване (оживление), не като връщане към миналото, а като връщане към бъдещето! Завръщането в бъдещето може да даде перспектива на България, ако иска да има здрава нация, ако иска да имат всички хора достъп до здравеопазване и здравето да не се превръща просто в една обикновена стока, но това е само повод за размисъл. Не искам тази дискусия да бъде само идеологическа, защото тя има своите показатели. Когато фактите говорят, всички, които имат своите идеологически и политически предубеждения, трябва да мълчат. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Може би това е една от малкото ратификации, които предизвикват воденето на някакъв дебат. С цялото ми уважение към лявата страна на залата и след годините, през които ви познавам, все пак не очаквах, че ще вкарате класово-партийния подход в борбата срещу туберкулозата. Едва ли смешният плач по миналото изглежда толкова достоверно на фона на това, че в страните от бившия Съветски съюз, както и в Русия, и в Китай е най-високата заболеваемост от туберкулоза, а в същото време в страните от Европейския съюз, в които никога не е съществувал подобен строй, са най-ниските нива на заболеваемост от туберкулоза. Сега вече по същество. През 1993 г., господин Стоилов, Световната здравна организация обяви туберкулозата за световен здравен проблем, който се нуждае от спешни мерки. Хиляда деветстотин деветдесет и трета година! През 1995 г. Световната здравна организация разработи Стратегия за пряко наблюдаване на лечението на туберкулозата в съкратени срокове. В тази стратегия имаше пет ключови момента: Първо, наличие на политическа воля за борба с туберкулозата, включително стабилно и нарастващо финансиране. Тази политическа воля ние заявяваме тук при ратификацията на това споразумение днес. Второ, изграждане на мрежа от лаборатории за качествена диагностика. Трето, осигуряване на достъп до стандартизиран курс на лечение за всички диагностицирани с туберкулоза. Четвърто, обезпечаване на устойчива система за закупуване и снабдяване с лекарства. Пето, въвеждане на система за мониторинг и оценка. Световната банка оценява тази стратегия като една от най-рентабилните интервенции в здравната система, правена някога. Две хиляди и първа година е разработен първият Глобален план за спиране на туберкулозата (2001-2005 г.), при което през лечение са минали 22 милиона души. През 2006 г. Световната здравна организация лансира нова стратегия за спиране на туберкулозата, която надгражда стратегията от 2001 г. С нея се стартира Глобалният план за спиране на туберкулозата 2006-2015 г. Това е малко история, за да знаете за какво става дума, за да не се говорят глупости от парламентарната трибуна. Сериозен е въпросът, който се поставя във връзка с ратификацията на това споразумение. Сериозен е, защото в страната имаме 39 на 100 000 заболеваемост от туберкулоза. Аз го казах и по време на заседанието на комисията, изключително амбициозна е целта, която си поставя Министерството на здравеопазването, и специално д-р Върлева с това, което беше разписано – за намаление на 27 на 100 000. Пожелавам ви успех в усвояването на средствата. Повече български граждани, нуждаещи се от лечение, диагностика и медикаменти, да ги получат в рамките на следващите години и да можем да се движим, макар и по-бавно, към средно европейското ниво на заболеваемост от туберкулоза. По отношение на последното, което беше казано тук във връзка с някакви бъдещи промени в Закона за лечебните заведения, по отношение на диспансерите. Искам само да ви кажа, че има информационна справка за пневмофтизиатричната помощ в България, в която се казва, че 72,9% от общия брой пневмофтизиатрични легла – това са за лечение и на туберкулоза, и на други белодробни заболявания, хронични неспецифични заболявания и др., са в специализираните болници за пневмофтизиатрични заболявания, отделения, сектори в многопрофилните болници и клиники, 27 % са в диспансерите. Пневмофтизиатрите, които работят в диспансерите, са 18% от всички, които работят в системата, така че аз съм убеден, че нито Министерството на здравеопазването, нито някой в България някога ще си позволи да не обръща достатъчно внимание на този изключително сериозен проблем. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че в днешния ден трябваше да се обединим около тази ратификация, тъй като това е една от най-добрите програми, които са се реализирали в България. В днешния ден се надявам също единодушно да реализираме и да потвърдим желанието за усвояването на парите от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и социално значими заболявания. Изключително бях учуден, след като д-р Желев каза колко е необходима и нужна тази програма. Тук, от трибуната, учудващо защо, вероятно господин Стоилов има нов ресор - „Здравеопазване”, започна да говори с цифри, които той научи и записа, когато беше в Комисията по здравеопазването, и тук искаше да блесне с познания в областта на фтизиатрията и пулмологията. Ще се обърна към него и ще му кажа: господин Стоилов, това, което Вие сте чули, не Ви дава право да коментирате проблеми по здравеопазването и това, че сте политик, не може да правите обобщения. Ще Ви дам един пример, с който преди малко д-р Шарков започна. Що се отнася до фтизиатрията и фтизиатричната помощ, обърнете се и прочетете да видите в кои страни има най-високо количество на заболели от туберкулоза. Системата „Семашко”, която беше въведена от Русия в България, и всички тези проблеми, за които Вие преди малко казахте, че трябва да се върнем назад в здравеопазването, показва само Вашата непросветеност и отново политизирането на темата „Здравеопазване”. Що се отнася до диспансерите. Искам да се обърнете и да прочетете диспансерът като функция в кои държави съществува и отново да говорим за процентите на туберкулозата в западноевропейските страни като брой на заболеваемост на 100 000 души. Преди малко и д-р Шарков Ви поясни, в бившия Съветски съюз, в бившите съветски републики и в бившите социалистически страни какъв процент от туберкулоза имат. Там, където имаме нисък социален статус, там, където имаме намален национален брутен вътрешен продукт, за тези държави е типичен висок процент от туберкулоза. Аз се обръщам към всички присъстващи тук в тази зала единодушно да подкрепим тази добра програма, която, искам да кажа и да подчертая дебело, благодарение на госпожа Тонка Върлева, която воюва и отвоюва за България тези пари, воюва с Глобалния фонд, за да може България да получи средства, за да можем ние да преодолеем проблема с туберкулозата. Тук не беше засегнат проблемът със СПИН. Ами имаше една прекрасна програма, в която бяха обхванати всички онези хора, които никога не биха отишли да се изследват. А хората, които отиват с програма по местата, където има най голяма вероятност за хора, които да носят вируса на СПИН, направиха и станаха възможни да бъдат открити тези нови случаи на СПИН. Така че аз се обръщам към всички да не политизираме повече и да не внасяме елементи от реформата в един законопроект, който ние трябва да утвърдим тук, именно единодушно да покажем желанието си за това да бъдат усвоени парите от Глобалния фонд. Благодаря.

Господин Иванов, аз мисля, че точно роля е на политиците да правят обобщения и да предвиждат резултатите от предприеманите действия. Защото от нас няма никаква нужда, ако ни е постфактум констатираме положителните или отрицателните ефекти от собствените си действия. И мисля, че един голям недостатък на българската политика през последните години е, че тя не е в състояние да погледне по напред, да разчете последователни действия, които да доведат до декларираните цели. Аз няма да отменя своята теза, че предимствата на една система могат да бъдат възприети само тогава, когато тази система е показала по добри резултати от системата, която е заменила или отменила. Това са реалностите. Иначе никой от нас не спори, че здравната система и здравеопазването не могат да бъдат затворени и да бъдат единственият измерител, защото при такива заболявания като туберкулозата не по-малко, дори по-голямо значение имат социалните фактори, които благоприятстват или ограничават развитието на това заболяване. Но тогава ние трябва да направим още един печален извод, че в тези две десетилетия социалната среда в България се влошила, което е довело освен по чисто медицинските причини или начина на организацията на здравната помощ до увеличаване на заболеваемостта именно поради социални фактори - поради завръщането на голяма бедност, поради намаляване на другите социални ангажименти, които са могли да ограничават разпространението на това заболяване. Аз пак казвам, за бедни страни полагането на такива усилия от държавата носи по бързи резултати. В България в началото на 50 години, тоест преди повече от половин век, има заболеваемост между 300-350 на сто хиляди и за да ги сведе тя с повече от десет пъти по ниско, това се дължи и на организацията на дейността в диспансерите. Затова казах да правим връзка, защото ние всички днес ще гласуваме в подкрепа на това споразумение, но когато утре вие предложите чрез промяна в структурите намаляване на източниците на финансиране на диспансерите, отиваме в обратна посока на това, което гласуваме. Това е големият проблем и няма как да не правим тази връзка.

Аз благодаря на господин Стоилов, но той иска да се движи напред, когато гледа назад. Обикновено човек се спъва. Вашето желание е да вървите напред и да гледате назад. Винаги това води до едно единствено нещо, тоест човек се спъва както в перспектива …

Вие всеки ден се връщате назад!

Да, точно така. За да бъда съвсем кратък, ще кажа нещо на господин Стоилов. Господин Стоилов, дори това, което е реформата, която реализираме в момента, не сте я прочели, тъй като диспансерите се преобразуват и те стават част от отделенията по пулмология и фтизиатричните. Стават част, те не се закриват. И отново плашите! И втората забележка, която искам да кажа, че по принцип фтизиатрията и пулмологията се финансират, специално за туберкулозата, не се финансират по клинични пътеки. Но това няма откъде да Ви го кажа политически. Завършвайки, искам да кажа: имахте възможността, имахте шанса да правите реформа в здравеопазването, народът ви беше дал възможност да правите реформа в здравеопазването, вие се провалихте тотално! Недейте да продължавате да връщате нещата назад! Благодаря.

Ти нали беше при нас!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим Законопроекта за ратифициране на споразумението на второ гласуване.

„Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, подписано на 19 ноември 2009 г.”

Госпожо председател, дами и господа народни представители, запознавам ви с: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за допълнение на Закона за храните № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 15 януари 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 3 февруари 2010 г., на което обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за храните, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взе участие господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните. Той представи законопроекта. Господин Димитров изтъкна, че основният мотив за изготвяне на законопроекта е да се създаде законова база за издаване на наредба, която да уреди специфичните изисквания за директните доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Той припомни, че при провеждане на дебата в Комисията по земеделието и горите по повод Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството беше обсъдена и тази възможност в контекста на преодоляването на тежката икономическа ситуация най-вече в малките ферми и фермите, които се намират в необлагодетелствани планински региони, където невинаги има добре развита структура за изкупуване на продукцията на земеделските производители. Заместник-министър Димитров изясни, че законопроектът е подготвен и на база анализ, който е направен в Съвета на министрите на Европейския съюз. В анализа се отчита, че има изкривявания по отношение на веригата производител –преработвател – търговец и е препоръчано да се предприемат мерки за освобождаване на пазара и разрешаване на директните продажби на малки количества продукти. Това е една от мерките, с които може да бъде решен този въпрос не само в България, но и като общоевропейски въпрос. Заместник-министър Димитров изясни, че наредбата вече е изготвена от екипа на Министерството на земеделието и храните и че изискванията спрямо всеки продукт са строго специфични не само в европейското, но и в националното законодателство. Това е причина текстът от законопроекта да е подобрен. Той съобщи, че предстои процедура по нотификация на законовата база в Европейската комисия, което би отнело около месец и половина-два и след регистрацията на този тип обекти от компетентните органи в лицето на Националната ветеринарномедицинска служба и службите към Министерството на здравеопазването този тип доставки могат да бъдат реалност към средата на годината или третото й тримесечие. В дискусията взеха участие народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски и Юнал Тасим. Народният представител Пенко Атанасов постави два въпроса, а именно: какво и къде е дадено определението на термина „малки количества” и кои обекти ще бъдат регистрирани по чл. 12 от Закона за храните? Заместник-министър Димитров обясни, че съгласно Регламент 853 „малки количества” – това са количества, които държавата членка определя с вътрешно си законодателство. В наредбата са заложени лимити, които тълкуват термина „малко количество”. В разработения вариант на наредбата е предложено количеството мляко да бъде 200 л дневно, месото – 1 т месечно и т.н. Идеята на законопроекта и последващата наредба нямат за цел да се създадат нови преработвателни предприятия във фермите, а да се подпомогнат малките и средни ферми, които да имат възможността да извършват тези продажби. Беше изяснено, че дискусиите около параметрите на наредбата се водят близо три месеца. Проектът на наредбата е качен на сайта на министерството в началото на м. декември и изразените мнения понякога са разнопосочни. Примерно, една ферма да има право да предлага цялата си продукция или изобщо да няма директни продажби. Беше подчертано, че текстовете, които ще бъдат създадени както със законопроекта, така и с последващата наредба, целят да обслужат наистина тези производители, които имат необходимост. Народният представител Пенко Атанасов подкрепи идеята на законопроекта и успоредно с това изрази притеснение, че регистрацията по чл. 12 от Закона за храните е обременителна за малките производители и механизмът няма да сработи. Предложи да се помисли за по-либерален режим. Заместник-министър Димитров изясни, че чл. 12 от Закона за храните е законов текст и не може да бъде елиминиран, но тази регистрация се отнася само за тези домашни животни, от които е добито месо и то трябва да е добито в регистриран обект, но в проекта на наредбата се предвижда много по-облекчен режим за това какво трябва да представлява това малко предприятие, което да има елементарно оборудване. „Директна продажба” означава, че фермерът директно я продава, а не носи продукцията си на стоковата борса или в складовете. Народният представител Димчо Михалевски, като сподели казаното от господин Атанасов, предложи впоследствие да се помисли и да направи оценка на въздействието на тези нормативни актове, тъй като неговите наблюдения от срещи с избиратели в Родопите са, че малките производители на мляко не са доволни от моментното състояние на нещата. Той одобри предложеният законопроект и че той съответства на Общата политика на Европейския съюз. Заместник-министър Димитров отговори, че е направена една първоначална експертиза по този повод, че освен този законов текст и съответният подзаконов нормативен акт в министерството вече е разработена идеята за държавна помощ за малките производители. Тя ще се състои в опрощаване на 50 на сто от евентуално ползван кредит за направена инвестиция. Народният представител Юнал Тасим изрази мнението, че сигурността на храните е Ахилесовата пета на българското земеделие. Като сподели заложената идея за грижа за малкия производител, за човека горе в планината, направи констатация, че в България проблемът е не липсата на закони, а прилагането на тези закони. Като изказа препоръка за упражняване на контрол от страна на компетентните органи за точното прилагане на закона, така че действително малките производители да бъдат подпомогнати, той съобщи, че подкрепя законопроекта. Председателят на комисията госпожа Десислава Танева съобщи, че по законопроекта е постъпило писмено становище от Асоциацията на месопреработвателите, което ще бъде представено на вносителя. Със становището Асоциацията изразява несъгласие с някои от текстовете на законопроекта. След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за храните № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 15 януари 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Движението за права и свободи ще изрази категорично ясна позиция в подкрепа на Законопроекта за допълнение на Закона за храните. Както декларирахме нееднократно, ДПС ще бъде конструктивна и силна опозиция. Яростно сме се противопоставяли на неправилни предложения от страна на управляващите, но когато има полезни и конструктивни предложения, ние категорично ще подкрепим всички правилни мерки. Тази подкрепа не е безусловна. Възникват множество въпроси. Производството и търговията със суровини и храни от животински произход в страната подлежи на регистрационен режим по реда на Закона за храните при спазване на изискванията на европейското законодателство. Множество държавни органи като Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, Регионалната ветеринарномедицинска служба извършват регистрацията, а компетентните органи на Държавния здравен контрол по Закона за здравето, на Държавния ветеринарно-санитарен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност установяват извършените нарушения, което означава, че производителите и търговците на храни са длъжни да спазват хигиенните изисквания и добрите практики на всички етапи на преработката, производството, дистрибуцията на храните и съответно носят отговорност. Основателен е въпросът дали ефективно ще бъде предпазено населението от опасни храни, след като режимът на управление за безопасността на храните се предоставя само в ръцете на министъра на земеделието и храните чрез издаване на наредба по новия чл. 21б от законопроекта. По този начин ще остане прекалено голяма свобода на министъра, който би могъл по конюнктурни съображения да изменя често наредбата си. Не сме казали, че точно този министър би постъпил така, може би следващият. Категоричната ни позиция е, че някои от основните изисквания следва да бъдат разписани в самия Закон за храните. С оглед на строгата регламентация на регистрацията и контрола на производителите и търговците на храни се поставят в по-благоприятен режим тези, които осъществяват директна доставка на малки количества суровини и храни от животински произход. По-облагодетелствано положение се регламентира и с единствената административнонаказателна разпоредба по новосъздадения чл. 44а, като се посочва единствено нарушение на наредбата по чл. 21б. В Закона за храните са разписани множество възможности за извършване на нарушения от страна на производителите и търговците на храни, които се санкционират във всеки отделен случай от административнонаказващия орган, като минималната глоба е от 250 лв., а максималната е до 110 000 лв. Съгласно разпоредбата на новия чл. 44а, физическото, юридическото лице или едноличният търговец, нарушил коя да е от разпоредбите на наредбата по чл. 21б или всички разпоредби на същата наредба, се наказва само с глоба от 250 лв. до 7000 лв. Не е логично и регламентацията на понятието „малки количества”, да се съдържа в Допълнителните разпоредби на Наредба № 36 от 23 март 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. Редно е тези понятия да бъдат в Допълнителните разпоредби в Закона за храните, а не в наредба, издадена от министъра на земеделието и храните. След като в закон се въвежда едно понятие и въз основа на разпоредба в закона се налага издаване на нова наредба от компетентния министър, е недопустимо основното понятие да е въведено в друга наредба на съответния министър. По този начин се отнемат основните функции на законодателния орган да въведе изискванията на основното понятие „малки количества”. Съгласно Наредба № 36 в § 1, т. 18 в Допълнителните разпоредби е посочено: „18. Малки количества месо от птици и зайцевидни животни е доставка на 20 бр. зайци и/или птици седмично от животновъдни обекти, получили Удостоверение за регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. 19. Малки количества дивеч е доставката на до 20 бр. дребен дивеч седмично и/или 2 бр. едър дивеч месечно. 20. Малки количества суровини са суровини до 50 кг и/или 50 л, доставени седмично от животновъдни обекти и получили Удостоверение за регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.” Би следвало вносителят да предложи на законодателния орган да регламентира тези малки количества в самия закон, а не това да е в правомощията на министъра на земеделието и храните. В плана на конкретния диалог опозиция – управляващи се надяваме тези критични бележки, с които Парламентарната група на Движението за права и свободи, ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет, да бъдат взети предвид при второто четене на законопроекта. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.

„Доклад относно второ четене на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, вх. № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2009 г.” „Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и текста на чл. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и съдържанието на чл. 2: „Решение за конфискация или отнемане Чл. 2.(1) Решение за конфискация или отнемане е влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държава – членка на Европейския съюз, и довел до окончателно отнемане на имущество. (2) Имущество, подлежащо на конфискация или отнемане по смисъла на ал. 1, е имущество, за което съдът в издаващата държава е приел, че: 1. представлява облага от престъпление или е равностойно на пълната стойност или на част от стойността на облагата; 2. представлява средство на престъпление; 3. подлежи на конфискация или отнемане в резултат на прилагане на разширени правомощия за конфискация в съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с осъждане за тероризъм или участие в организирана престъпна група, изразяващо се в подправяне на парични знаци, изпиране на пари, трафик на хора, незаконно влизане, транзит и престой, сексуална експлоатация на деца и детска порнография и трафик на наркотични и психотропни вещества, ако от престъплението може да се получи облага и за него е предвидено наказание лишаване от свобода с максимален размер не по-малко от пет години, а за изпиране на пари – не по-малко от четири години, или 4. подлежи на конфискация или отнемане и в други предвидени в закон случаи.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и чл. 5: „Езици Чл. 5.(1) Удостоверенията по чл. 4 се изпращат, придружени с превод на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, който тя е приела чрез декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. (2) Удостоверението, изпратено до компетентен орган в Република България, се придружава с превод на български език.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавията и съдържанието на членове 6, 7, 8 и 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и съдържанието на чл. 10: „Приложим закон Чл. 10.(1) Изпълнението на решенията за конфискация или отнемане и на решенията за налагане на финансови санкции в Република България се урежда според българското законодателство. (2) Решенията за конфискация или отнемане и решенията за налагане на финансови санкции, постановени по отношение на юридически лица, подлежат на признаване и изпълнение в Република България.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавията и членове 11, 12 и 13; наименованието на Глава втора и наименованието на Раздел І.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и съдържанието на чл. 14: „Условия за признаване и изпълнение Чл. 14.(1) Решения за конфискация или отнемане, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват в Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления, за които се предвижда конфискация и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. (2) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода с максимален размер не по-малко от три години: 1. участие в организирана престъпна група; 2. тероризъм; 3. трафик на хора; 4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография; 5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества; 6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества; 7. корупция; 8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.; 9. изпиране на имущество, придобито от престъпление; 10. подправяне на парични знаци, включително евро; 11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри; 12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности; 13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване; 14. убийство, тежка телесна повреда; 15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани; 16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници; 17. расизъм и ксенофобия; 18. организиран или въоръжен грабеж; 19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството; 20. мошеничество; 21. рекет и изнудване; 22. подправяне и пиратство на изделия; 23. подправяне на административни документи и търговия с тях; 24. подправяне на платежни средства; 25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа; 26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали; 27. трафик на противозаконно отнети превозни средства; 28. изнасилване; 29. палеж; 30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд; 31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби; 32. саботаж. (3) Не може да се откаже изпълнение на решение за конфискация или отнемане във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава. (4) Съдът признава решение за конфискация или отнемане, при условие че имуществото – предмет на решението, се намира на територията на Република България, или лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и съдържанието на чл. 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и съдържанието на чл. 16: „Производство по признаване Чл. 16.(1) Компетентният съд незабавно образува производство и насрочва делото в 7-дневен срок от получаването на решението за конфискация или отнемане и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор и на засегнатото лице. (2) Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото. (3) Когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, му се назначава защитник. (4) Съдът запознава засегнатото лице с решението, след което го изслушва. (5) Съдът може да изиска пряко от компетентния орган на издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване. (6) Когато намери делото за изяснено, съдът изслушва прокурора, засегнатото лице и неговия защитник и се оттегля на съвещание за незабавно постановяване на решение. (7) Съдът се произнася с решение, с което: 1. признава акта и го изпраща незабавно на съответния изпълнителен орган; 2. отказва признаване или изпълнение на акта и прекратява производството; 3. признава акта и отлага изпълнението му. (8) Ако решението за конфискация или отнемане се отнася до парична сума, българският съд определя равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за конфискация или отнемане в издаващата държава. (9) В случаите, когато решението за конфискация или отнемане е свързано с конкретно имущество, българският съд може да постанови конфискацията или отнемането в Република България алтернативно да се извърши под формата на задължаване за плащане на парична сума, отговаряща на стойността на имуществото, ако издаващата държава е посочила това в удостоверението. (10) Съдът може да се консултира по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземе решение да не признае или да не допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане съгласно чл. 19а, ал. 1, или да ограничи изпълнението на такова решение съгласно чл. 19, ал. 2. Консултирането е задължително, когато решението е основано на чл. 19, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 9 или чл. 19, ал. 2, както и на чл. 19, ал. 1, т. 7, в случай че не е било извършено уведомяването по чл. 24, ал. 1, т. 5. (11) Българският съд уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава, когато решението за конфискация или отнемане е невъзможно да бъде изпълнено, тъй като имуществото, което трябва да бъде конфискувано или отнето, вече е конфискувано или отнето, изчезнало е, било е унищожено, не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението, или местонахождението на имуществото не е било установено дори след консултации с компетентния орган на издаващата държава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и съдържанието на чл. 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и съдържанието на чл. 18: „Множество решения Чл. 18.(1) Българските съдилища се произнасят по: 1. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с парична сума, които са били издадени срещу едно и също физическо или юридическо лице, и засегнатото лице не разполага с достатъчно средства в Република България, които да позволят изпълнението на всички решения; 2. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с едно и също имущество. (2) Решението на съда относно решението по ал. 1, което да се изпълни, се взема, като се преценят всички обстоятелства, включително наличието на обезпечено по искане на издаващата държава имущество, тежестта на престъпленията, мястото на извършването им, датите на съответните решения и датите на изпращането им.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и чл. 19: „Основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение Чл. 19.(1) Съдът може да откаже да признае и да допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане, ако установи, че: 1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението; 2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане; 3. изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд; 4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо; 5. решението се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България; или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; 6. съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично и не е било представлявано от защитник в производството, довело до решението, освен ако в удостоверението е посочено, че лицето е било уведомено лично или чрез негов представител за производството в съответствие със законодателството на издаващата държава, или че лицето не оспорва решението; 7. правата на всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, по българското законодателство не позволяват изпълнение на решението, включително когато това е последица от обжалване по чл. 20; 8. при условията на чл. 14, ал. 1 решението за конфискация или отнемане е свързано с деяния, които не съставляват престъпление, което позволява конфискация или отнемане по българското законодателство; 9. решението за конфискация или отнемане е било издадено е било издадено при обстоятелства, при които конфискацията или отнемането на имущество е била постановена по силата на разширени правомощия за конфискация по законодателството на издаващата държава. (2) Ако решението за конфискация или отнемане се отнася за имущество по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3, но попада извън обхвата на разширените правомощия за конфискация или отнемане в съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, съдът изпълнява решението, доколкото това е предвидено за подобни случаи по българското законодателство.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и чл. 21: “Отлагане на изпълнението Чл. 21.(1) Съдът може да отложи изпълнението на решение за конфискация или отнемане, когато: 1. при изпълнението на решение за конфискация или отнемане на парична сума съществува риск общата стойност да превиши сумата, посочена в решението, поради едновременно изпълнение в повече от една държава членка – по искане на Националната агенция за приходите; 2. изпълнението на решението може да навреди на висящо наказателно производство – за определен от съда разумен срок; 3. се нуждае от превод решението за конфискация или отнемане или на части от него – за времето, необходимо за извършване на превода, или 4. имуществото вече е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България – по искане на Националната агенция за приходите. (2) За времето на отлагането съдът предприема всички обезпечителни и други мерки, които се предприемат в такива случаи според българското законодателство, с цел предотвратяване загубата на имуществото. (3) Веднага след отпадане на основанията за отлагане съдът предприема необходимите мерки за изпълнение на решението за конфискация или отнемане и уведомява за това компетентния орган на издаващата държава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и съдържанието на членове 22, 23 и 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавията и съдържането на членове 25 и 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и съдържанието на чл. 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и чл. 28: “Разпореждане с предмета на решението Чл. 28.(1) Освен ако е уговорено друго между издаващата държава и Република България като изпълняваща държава, разпореждането с предмета на решението за конфискация или отнемане се извършва, както следва: 1. разпореждане с парична сума, получена от изпълнението на решението в Република България: а) ако сумата, получена от изпълнението на решението, е по-малка или равна на 10 хил. евро, тя остава в Република България; б) в останалите случаи 50 на сто от сумата се превежда от Република България на издаващата държава; 2. разпореждането с имущество, различно от пари, може да се извърши по преценка на компетентния български орган по един от следните начини: а) имуществото може да бъде продадено, като разпореждането с постъпленията от продажбата се извършва в съответствие с т. 1; б) имуществото може да бъде прехвърлено на издаващата държава, ако решението за конфискация или отнемане се отнася за парична сума, имуществото, получено от изпълнението му, може да бъде прехвърлено на издаващата държава, само ако тази държава е дала своето съгласие; в) по друг начин в съответствие с българското законодателство. (2) Република България не може да бъде задължена да продаде или да върне конкретно имущество, което представлява културна ценност, съставляваща част от културното й наследство. (3) В случаите, когато Република България е издаваща държава, начинът на разпореждане с предмета на решението за конфискация или отнемане се уговаря с изпълняващата държава. (4) Компетентни органи за сключване на споразумения по ал. 1 и 3 за Република България са органите по членове 6 и 7.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и чл. 30: „Условия за признаване и изпълнение Чл. 30. (1) Решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. (2) Двойна наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1-32, както и за деяния, съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава: 1. поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари; 2. контрабанда на стоки; 3. нарушаване направата върху интелектуалната собственост; 4. заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително прояви на насилие по време на спортни мероприятия; 5. престъпно увреждане; 6. кражба; 7. престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на договора за функционирането на Европейския съюз. (3) Съдът признава решение за налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавията и съдържанието на чл. 31, 32, 33 и 34.

По следващия текст има предложение за редакционна поправка – накрая в т. 2 вместо „за конфискация или отнемане” да се чете „за налагане на финансови санкции”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и чл. 35: „Основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение Чл. 35. Съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, ако установи, че: 1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението; 2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане; 3. изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд; 4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо; 5. решението се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; 6. наложената финансова санкция е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; 7. в някои от случаите по чл. 30, ал. 1 решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство; 8. решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението; 9. съгласно удостоверението съответното лице: а) в случай на писмено производство не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението и относно сроковете, които са в сила за това обжалване съгласно законодателството на издаващата държава, или б) не се е явило лично, освен ако от удостоверението е видно, че съответното лице е било уведомено лично или чрез упълномощен представител относно производството, съгласно законодателството на издаващата държава или е посочило, че няма да обжалва решението.”

Специално този текст, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, съдържа в себе си известни въпросителни по отношение на това какво става, ако дадено лице е било осъдено било то по наказателно производство за престъпления, било то по административнонаказателен път в страна – членка на Европейския съюз, след което тази държава поиска тази присъда или това решение да бъде изпълнено в България, тъй като субектът или обектът на присъдата или на решенето е български гражданин, но България се позове на т. 4 и откаже да изпълни това решение.

Искам да попитам дали подобно ограничение се съдържа в рамковото решение, на базата на което ние приемаме този законопроект?

Да, Правната комисия, но все пак има вносител – Министерски съвет, който се е позовал на Рамковото решение на Европейския съюз. Написано по този начин, това означава, че използвайки имунитета, с който се ползват народните представители, срещу тях решение в друга страна – членка на Европейския съюз, няма да породи правен ефект в България.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! По така поставения въпрос считам, че на първо място се касае за основания, които са факултативни по своя характер - основания за отказ да се изпълни решението на съд, издадено в друга държава – членка на Европейския съюз, така че българският съд би могъл и да изпълни такова решение. Това не са абсолютни основания за отказ. Що се касае до основанието по т. 4 – когато са налице имунитет или привилегия по българското законодателство, изключващи налагането на подобни санкции. Естествено съдът ще има право да прецени и законосъобразно да реши дали да изпълни такова решение, или да откаже да го изпълни. Когато откаже да го изпълни, следва незабавно да уведоми компетентния съд от другата държава членка.

Относно въпроса дали съответства на основанията за отказ, които са визирани в рамковото решение за признаване на финансови санкции – да, напълно съответстват тези основания за отказ на изброените в рамковото решение основания.

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавията и съдържанието на членове 36, 37 и 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавията и съдържанието на членове 39 и 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавията и съдържанието на членове 41 и 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Република България прилага действащите двустранни и многостранни споразумения или договори, сключени между нея и другите държави – членки на Европейския съюз, ако те допринасят за опростяване или улесняване на процедурите за изпълнение на решения за конфискация или отнемане и на решения за налагане на финансови санкции.”

Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Този закон въвежда изискванията на: 1. Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции; 2. Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованията и съдържанието на Приложение № 1 и Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, ще представя доклада за второ четене относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56. „Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 е постъпило предложение от народния представител Николай Пехливанов, което е оттеглено. Постъпило е предложение за нов § 2 от народния представител Николай Пехливанов, което е оттеглено. Постъпило е предложение от народния представител Николай Пехливанов за нов § 3. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народните представители Юлиана Колева и Десислава Атанасова за създаване на нов § 1. Комисията подкрепя предложението по принцип. Постъпило е предложение на народния представител Николай Пехливанов за нов § 4, което е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 17, ал. 4, думите „ал. 1, т. 2 и 3” се заменят с „ал. 2, т. 2 и 3”.”

Госпожо председател, колеги! Искам да внеса уточнение относно оттеглените от мен предложения. Става дума, че имахме желание да дадем алтернативен модел за гласуване на общи събрания в сградите в режим на етажна собственост, а именно да не е само въз основа на общите части на сградите, а да има и възможност да се гласува съгласно брой самостоятелни единици в една сграда. Например, ако в една сграда има 10 апартамента, който има три апартамента, да има право на три гласа и съответно на 30% задължения. Съгласувах това мое предложение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е ресорно по този закон, но стигнахме до извода, че законът има нужда от още промени в начина, по който трябва да бъдат взети решенията на общото събрание, както и администрирането на целия процес, вменяването на задължения на управителя и изчистване на механизма за усвояване на средства по саниране на сградите. В този контекст аз си оттеглих предложенията. Иначе направените предложения от колегите от Правната комисия са по-скоро технически, не променят по никакъв начин законопроекта, смисъла, неговото същество, затова ви призовавам да го подкрепим. Благодаря.

Има постъпило предложение от народния представител Николай Пехливанов за нов § 5, което е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 33, ал. 4, думите „ал. 1, т. 2 и 3” се заменят с „ал. 2, т. 2 и 3”.”

Има постъпило предложение от народните представители Юлиана Колева и Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3: „§ 3. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Кметът на общината или района ежегодно до края на календарната година подава справка до министъра на регионалното развитие и благоустройството за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост на територията на общината или района.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне. Има постъпило предложение от народните представители Юлиана Колева и Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Има постъпило предложение от народния представител Николай Пехливанов за § 6, което е оттеглено. Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни разпоредби” с параграфи 4, 5 и 6: „Преходни разпоредби § 4. Свикването на общо събрание в етажната собственост, вписването в книгата за собствениците и подаването на заявление за вписване в регистъра по чл. 44 се извършва в срок до 30 юни 2010 г. § 5. Кметът на общината или района в 6-месечен срок от изтичането на срока по § 4 организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, когато не са свикани такива събрания. § 6. Кметът на общината или района подава до министъра на регионалното развитие и благоустройството справка за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост в едномесечен срок от изтичането на срока по § 5.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси, която разгледа тези вътрешни правила. Уважаема госпожо председател, ще прочета и самия проект. „На свое заседание, проведено на 4 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект за решение относно вътрешни правила на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства № 054-02-6, внесен от Веселин Методиев на 27 януари 2010 г. След проведената дискусия с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект.” Извинявам се на колегите, че ще прочета още един път заглавието, но това е подкомисията с най-дълго заглавие във всички парламенти досега в последните 20 години, а мисля, че и за последните 130. „РЕШЕНИЕ На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и на чл. 24а, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание РЕШИ: Утвърждава вътрешни правила за реда и работата на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства: Чл. 1. Настоящите вътрешни правила уреждат реда и работата на Подкомисията за парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаването, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, наричана по-нататък Подкомисията за контрол над специалните разузнавателни средства. Чл. 2. Подкомисията ежегодно до 30 април представя в Комисията по правни въпроси при Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Чл. 3. (1) Подкомисията има право: 1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите, работещи със специални разузнавателни средства; 2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите и структурите за специални разузнавателни средства, както и тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация; 3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, и до помещенията, в които се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация; 4. да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация. (2) Ръководството на подкомисията осигурява достъп на всеки неин член до цялата разполагаема в подкомисията информация. Чл. 4. При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, подкомисията сезира органите на Прокуратурата и ръководителите на органите и структурите, работещи със специални разузнавателни средства. Чл. 5. Подкомисията осъществява парламентарен контрол: 1. върху разрешаването, прилагането и използването; 2. съхраняването и унищожаването; 3. върху защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Чл. 6. (1) Подкомисията за контрол над специалните разузнавателни средства се представлява от своя председател, а при отсъствието му – от определен от него заместник. (2) Подкомисията осъществява дейностите по чл. 34ж, ал. 1, т. 1-3 от Закона за специалните разузнавателни средства само въз основа на предварително прието от нея решение. (3) След извършване на всяка от дейностите по ал. 1 се изготвя подробна справка, която се представя на председателя на подкомисията. Чл. 7. Подкомисията провежда редовни и извънредни заседания, които се свикват от нейния председател и по искане на една трета от членовете й или на председателя на Комисията по правни въпроси. Чл. 8. Председателят на подкомисията обявява дневния ред поне един ден преди заседанието. Когато се провеждат извънредни заседания дневният ред се обявява заедно със свикването им. Чл. 9. Редовните заседания на подкомисията се провеждат всяка седмица. Чл. 10. Заседанията се провеждат най-малко с две трети от състава. Чл. 11. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Чл. 12. Подкомисията приема специална инструкция за организация на дейността на членовете и експертния състав и работата с класифицирана информация. Чл. 13. Подкомисията заседава в своя основен състав, като заседанията й са закрити. Тя заседава само при наличие на необходимите мерки за защита на класифицирана информация в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите актове по прилагането му. Председателят на Народното събрание осигурява защита на залата за заседанията на подкомисията, като въвежда мерки срещу подслушване, запис и наблюдение. Чл. 14. Подкомисията се подпомага от експертен състав с общ брой 15 служители, съответно на длъжност „държавен експерт”, „главен експертен сътрудник” и „главен специалист”, като за експертните длъжности е необходимо висше образование и 5-годишен юридически стаж или 5-годишен стаж в службите за сигурност, службите за обществен ред и Министерството на отбраната. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Тези правила се приемат на основание чл. 24а, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. § 2. За неуредените в настоящите правила случаи се прилага Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.” Това е текстът, госпожо председател.

В чл. 13 какво означава „основен състав”?

Предложението на част от колегите в залата – визирам колегите господин Корнезов и господин Стоилов, беше чисто редакционно. Те смятат, че много по-точно и правилно е да се каже, че „Подкомисията заседава в своя състав”, а не „в своя основен състав”, тъй като думата „основен” в случая не прави с нищо по-полезен текста в чл. 13.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Емил Алексиев, госпожа Цвета Караилиева и госпожа Людмила Пеовска от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„Закон за потребителския кредит.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. „Глава първа – Общи разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) Разпоредбите на закона се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава максималния размер, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, или чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона. (2) Разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок по-дълъг от три месеца. (3) Разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката – предмет на договора.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Разпоредбите на закона не се прилагат за: 1. договори за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв. или по-голям от 147 000 лв., или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора; 2. договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот; за този вид договори се прилагат разпоредбите на чл. 5, 6, 16 - 18 и 25; 3. договори за кредит и/или договори за посредничество за предоставяне на кредит с цел придобиване или запазване правото на собственост върху земя или друг недвижим имот, включително сграда, която е построена или предстои да бъде построена; за този вид договори се прилагат разпоредбите на чл. 5, 6, 16 - 18 и 25; 4. договори за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, нито в договора, нито в друго споразумение между страните; смята се, че задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността; 5. договори за кредит, по които не се начисляват лихва или други разходи за потребителя; 6. договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи; 7. договори за кредит, предоставяни от работодателя на работници и служители, които договори са извън предмета на неговата основна дейност, по които не се начислява лихва или годишният процент на разходите е по-нисък от преобладаващия на пазара и които не се предлагат на потребителите на общо основание; 8. договори за кредит, сключени с инвестиционен посредник по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти или с кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции, с цел да се позволи на инвеститор да осъществи сделкa с един или повече финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти, когато инвестиционният посредник или кредитната институция, предоставящи кредит, участват в такава сделкa; 9. договори за кредит, които са постигнати в резултат на уреждане на спора в съда или в резултат на спогодба, постигната пред друг орган, установен със закон; 10. договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за което потребителят не дължи разходи; 11. договори за кредит, при сключването на които потребителят се задължава да предостави като обезпечение вещ за съхранение при кредитора и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до предоставената вещ; 12. договори за кредит, предоставени на ограничен кръг лица по силата на законови разпоредби в обществена полза, които са с лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, които са без лихва, с лихва, не по-висока от прилаганата на пазара, или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от прилаганите на пазара; 13. договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара; 14. договори за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок за погасяване на задължението освен в случаите по чл. 8, ал. 7; (2) Разпоредбите на закона, с изключение на разпоредбите на ал. 1, т. 14 и на чл. 1, 2, 3, 7, 8, чл. 9, ал. 1, чл. 10, чл. 11, ал. 3, чл. 12, чл. 15-24, чл. 25, ал. 1, т. 1-3, ал. 2, 3, 5 и 6, чл. 26-28, чл. 36-48, 50, 52-55 и § 1, т. 1-11 от допълнителните разпоредби, не се прилагат за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца. (3) Разпоредбите на закона, с изключение на разпоредбите на чл. 1, 2, чл. 3, ал. 2, чл. 9, 13, 20-24, 37-44, 46, 52-55 и § 1, т. 1-11 от допълнителните разпоредби, не се прилагат за договори за откриване на сметка по кредита, при които съществува възможност за потребителя да превиши наличността на сметката или на договорения размер на овъдрафт.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора „Предоставяне на преддоговорна информация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І „Общи изисквания”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2. (3) В случаите по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя преддоговорна информация със съдържание, съгласно Приложение № 4. (4) Информацията по ал. 1, 2, 3, 9 и 13 се предоставя на потребителя безвъзмездно на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. (5) Формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2 и 3, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. (6) Кредиторът предоставя преддоговорната информация на български език. (7) Всяка допълнителна информация, която кредиторът желае да предостави на потребителя, се представя в отделен документ, който може да е приложен към стандартния европейски формуляр по ал. 2 за предоставяне на информация за потребителските кредити. (8) Кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които той предоставя потребителски кредити. (9) При предоставяне на потребителски кредит от разстояние кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр, съгласно Приложение № 2. (10) При използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя на потребителя освен информацията по чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и информация за: 1. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 2. срока на договора за кредит; 3. стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфична стока или услуга и при свързани договори; 4. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и всеки индекс или референтен лихвен процент, свързани с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; когато в зависимост от обстоятелствата се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 5. размера, броя и периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, и когато е необходимо, последователността, съгласно която вноските ще бъдат разпределени за погасяване на различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти, с цел изплащане на кредита; 6. годишния процент на разходите, пояснен чрез представителен пример; 7. общата сума, дължима от потребителя. (11) При поискване от потребителя кредиторът му предоставя предварително и безвъзмездно екземпляр от проекта на договор за кредит. Ако към момента на поискването кредиторът не желае да пристъпи към сключване на договор за кредит, той може да откаже да предостави такъв екземпляр. (12) При договор за кредит, съгласно който плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита, а се използват за формиране на средства при кредитора, в периоди и при условия, предвидени в договора за кредит или в допълнителен договор, в преддоговорната информация се посочва ясно и разбираемо, че за този вид договори за кредит не се предвижда гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен когато такава гаранция е предоставена. (13) Когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или на друг траен носител, както и в случаите по ал. 10, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ „Предоставяне на преддоговорна информация при договори за овърдрафт”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или от договор за овърдрафт, кредиторът и когато е приложимо, кредитният посредник предоставят своевременно на потребителя въз основа на изразените от него предпочитания и предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация, позволяваща сравняването на различните предложения за сключване на договор за овърдрафт за вземане на информирано решение. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт, съгласно Приложение № 3. (3) Информацията по ал. 1, 2, 6 и 10 се предоставя на потребителя безвъзмездно на хартиен или на друг краен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи от информацията се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. (4) Формулярът, съдържащ преддоговорната информация по ал. 2, трябва да е изцяло попълнена от кредитора. (5) Кредиторът предоставя преддоговорната информация на български език. (6) При предоставяне на овърдрафт под формата на финансова услуга от разстояние кредиторът предоставя стандартния европейски формуляр по ал. 2. (7) При използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, когато потребителят поиска да получи незабавно овърдрафт, доставчикът предоставя на потребителя освен информацията по чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и информация за: 1. общия размер на кредита; 2. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, всеки индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, съответните разходи от сключването на договора за овърдрафт и когато е приложимо, условията, при които разходите могат да бъдат променяни; 3. годишния процент на разходите, описани чрез представителни примери, в които се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на годишния процент на разходите; 4. възможността да бъде поискано от потребителя по всяко време да погаси кредита изцяло; 5. срока на договора за овърдрафт. (8) При поискване от потребителя кредиторът му предоставя безвъзмездно освен информацията по ал. 1, 6 и 7 и екземпляр от проекта на договора за овърдрафт, съдържащ информацията по чл. 12. (9) Разпоредбата на ал. 8 не се прилага в случаите, когато към момента на поискването кредиторът не желае да пристъпи към сключването на договор за овърдрафт. (10) Когато договорът за овърдрафт е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация по ал. 1 и 2, както и в случаите по ал. 7, кредиторът, съответно кредитният посредник, му предоставя информацията по ал. 1 и 2 незабавно след сключването на договора за овърдрафт.”

„Глава трета – Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.