25 февруари 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по здравеопазването за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 4 декември 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 4 декември 2009 г. На заседанието присъстваха проф. Мила Власковска – заместник-министър на здравеопазването, господин Александър Александров – председател на Сдружението на фелдшерите - бакалаври по медицина в България, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Съгласно мотивите на законопроекта, той има за цел осигуряване на качествена медицинска помощ на гражданите, лишени от достъп до медицинска помощ поради незаетост на практики на общопрактикуващи лекари и отлив на медицински кадри от системата на спешната помощ, като предлага тази функция да се изпълнява от лекарски асистенти. В законопроекта се предвижда висшите училища да осигурят започване на подготовка и придобиване на квалификация по специалността „лекарски асистент” до началото на учебната 2010-2011 г. Предлага се професията „лекарски асистент” да бъде изградена на основата на професията „фелдшер”, като за фелдшери, които не са придобили степен на завършено висше образование, както и за лицата, които не са завършили образоването си, е предвидено продължаващо обучение във висши медицински училища като условие за придобиване на правоспособност на лекарски асистенти. В началото на дискусията председателят на комисията д-р Лъчезар Иванов информира народните представители, че по негова покана е проведена среща по проблемите, предмет на уредба в обсъждания законопроект, в която са участвали д-р Божидар Нанев – министър на здравеопазването, проф. Мила Власковска – заместник-министър на здравеопазването, и ръководството на Сдружението на фелдшерите-бакалаври по медицина в България, представлявано от господин Александър Александров – председател. След проведените ползотворни разговори е постигнато съгласие поставените за разглеждане въпроси да бъдат уредени в подзаконов нормативен акт – наредба за професионалните дейности, извършвани от медицинските сестри, акушерките и Асоциацията на медицинските специалисти, която да бъде издадена от министъра на здравеопазването. Като председател на Сдружението на фелдшерите-бакалаври по медицина в България, господин Александър Александров потвърди постигнатото на срещата споразумение, като допълни, че сдружението като организация, защитаваща правата и интересите на това съсловие в България, ще участва активно в изготвянето на наредбата, регламентираща компетенциите и функциите на лицата, които упражняват професията „фелдшер”. Той посочи, че това е първата стъпка към определяне мястото на тези медицински специалисти в системата на здравеопазването, а като последващ етап се предвижда продължаване на обучението и специализацията на наличния капацитет и кадрови ресурс от фелдшери, което ще се осъществява в медицински университети. Професор Станка Маркова – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, представи становището на асоциацията, с което не се подкрепя обсъжданият законопроект. Професор Маркова посочи, че в законопроекта са поставени за разглеждане два основни проблема. Първият проблем се изразява в определяне статута на фелдшерите в системата на здравеопазването, а вторият – в подготовката на медицинските специалисти по учебна програма за медицински асистенти, като тези проблеми трябва да се разглеждат и решават отделно един от друг от съответните държавни органи. Предложението на асоциацията е статутът на фелдшерите да бъде уреден чрез приемане на наредбата за професионалните дейности, които могат да извършват медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, част от които са и фелдшерите. Заместник-министърът на здравеопазването проф. Мила Власковска потвърди готовността на Министерството на здравеопазването за изготвянето на наредбата за професионалните дейности, извършвани от медицинските сестри, акушерките и Асоциацията на медицинските специалисти и за обсъждане възможностите за извършване на обучението на тези медицински специалисти. В отговор на възникналите в хода на дискусията въпроси д-р Лъчезар Иванов уточни, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти съдържа нормативно основание за издаване на подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на здравеопазването, с който да бъдат регламентирани професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти могат да извършват по назначение или самостоятелно и не е налице необходимост от изменение и допълнение на съществуващата законова уредба. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при резултати: „за” – 2, „против” – 0, „въздържали се” – 15, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 954-01-52, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 4 декември 2009 г.”

Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада за първо гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 4 декември 2009 г. „На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. На заседанието присъстваха проф. Мила Власковска, заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Людмила Василева – началник отдел в дирекция „Правна” на Министерство на здравеопазването. Законопроектът има за цел осигуряване на качествена медицинска помощ на гражданите, лишени от достъп до медицинска помощ поради незаетост на практики на общопрактикуващи лекари и отлив на медицински кадри от системата на спешната помощ, като предлага тази функция да се изпълнява от лекарски асистенти. В законопроекта се предвижда висшите училища да осигурят започване на подготовка и придобиване на квалификация по специалността „лекарски асистент” до началото на учебната 2010 – 2011 г. Предлага се професията „лекарски асистент” да бъде изградена на основата на професията “фелдшер”, като за фелдшери, които не са придобили степен на завършено висше образование, както и за лицата, които не са завършили образованието си, е предвидено продължаващо обучение във висши медицински училища като условие за придобиване на правоспособност на лекарски асистенти. Заместник-министърът на здравеопазването проф. Мила Власковска посочи, че статутът на фелдшерите е уреден законодателно, като същите са в групата на асоциираните медицински специалисти и членството им в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи е задължително условие за упражняване на професията им, която е регулирана медицинска професия. Нормативно уредени са и правата за упражняване на професията и на фелдшерите със средно образование. Тя информира народните представители, че на 4 февруари 2010 г. е проведена среща между д-р Лъчезар Иванов, председател на Комисията по здравеопазването в Народното събрание, д-р Божидар Нанев - министър на здравеопазването, и господин Александър Александров - председател на “Сдружение на медицинските фелдшери- бакалаври по медицина в България”, на която са обсъдени въпросите, чието решаване се предлага в разглеждания законопроект. Постигнато е съгласие същите да бъдат уредени в подзаконов нормативен акт - наредба за професионалните дейности, извършвани от медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, която да бъде издадена от министъра на здравеопазването. Народният представител госпожа Десислава Атанасова посочи, че не е налице необходимост от промяна в действащата законодателна уредба, тъй като в чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти съществува нормативно основание за издаване от министъра на здравеопазването на наредба за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти могат да извършват по назначение или самостоятелно. По този начин с издаването на посочения подзаконов нормативен акт ще бъдат решени и въпросите, предмет на уредба в обсъждания законопроект. В резултат на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати „за” – 0 гласа, „против”- 15 гласа, „въздържал се” - 0 гласа Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 4 декември 2009 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е един проект за промяна на Закона за здравето, с който се предлага, на първо място, създаване на медицинска професия с наименованието „лекарски асистент”, чиято професионална компетентност да бъде определена с наредба на министъра на здравеопазването по Закона за здравето. Второто предложение, което се прави с този законопроект, е упражняващи тази професия да членуват в професионална съсловна организация, която да се създаде със специален закон. И третото предложение - задължават се висшите училища да осигурят записване за обучение на лекарски асистенти от учебната 2010/2011 г. Става въпрос, уважаеми госпожи и господа, за професията „медицински фелдшер”, която през последните години от около 7 хил. регистрирани към 2000 г., на този етап не е известно колко са като брой, защото няма регистър, а тази професия иначе е със 120-годишна история. Претенциите на колегите, които упражняват досега тази професия, са, че в хода на здравната реформа се създава една специфична ниша, която трябва да бъде запълнена именно от тази група български професионалисти. Става въпрос за тяхната специфична дейност в спешните центрове, в системата на училищното образование, в отдалечените планински и полупланински региони, там, където има недостиг на общопрактикуващи лекари. Интересното е, че към днешна дата медицинските фелдшери нямат своето законодателно ситуиране като такава професия, защото от наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалности от професионално направление „Здравни грижи” отпаднаха изискванията за обучение по специалността „фелдшер”. Това е едно от основанията, които карат тази категория български граждани да потърсят своята професионална реализация и своето законодателно ситуиране. Но в по-далечен план, като че ли, прозира тяхното желание за ситуиране като медицинска професия от професионално направление „Медицина”, а не от „Здравни грижи”, както досега, за да имат възможност да работят самостоятелно или под контрола на лекарите. Нещо повече, евентуално да имат възможност да сключват договори с финансиращи институции. Аз съм убеден, че това е далечната цел, още повече, че и други медицински професии са заявявали по различен начин и по този път желанието си да реализират тази цел. Интересно е, че тази категория български граждани проявяват желание тяхната съсловна организация да бъде отделна от съсловната организация на медицинските специалисти, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Има един специален закон с това дълго наименование, който урежда статута на съсловната организация на тази категория медицински професионалисти. Следващото нещо, което искам да кажа, е, че съгласно Закона за здравето и Закона за висшето образование професията „фелдшер” е регулирана професия, което означава, че има изискване за притежаване на специални професионални умения и като условие за упражняване на тази професия – задължително членство в съсловната организация. Засега обучението по специалността „фелдшер” се извършваше в образователно-квалификационната степен на висшето образование „специалист по”, а по-нататък тази квалификационна степен беше превърната в „професионален бакалавър” от направление „Здравни грижи”. Това е изключително важно, защото желанието на медицинските фелдшери, придобивайки квалификацията на лекарски асистенти, е да се ситуират с промяната на тази Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование, в професионално направление „Медицина”. На следващо място, трябва да се спомене, че фелдшерите са асоциирани медицински специалисти по смисъла на закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, което означава, че като съсловна организация те са ситуирани именно в рамките на тази голяма организация, която има претенциите да ги представлява. С последните промени в Закона за съсловните организации на медицинските сестри и асоциираните медицински специалисти се въведе нова професия – професията на здравния асистент. С този закон се предлага в наредба да се определят професионалните им компетенции, тоест какво може да извършват, под какъв контрол, дали могат да работят самостоятелно или не тези медицински специалисти. Законодателството, което съществува към днешна дата, ги ситуира като асоциирани медицински специалисти. Все още обаче, не е ясен регламентът за тяхната професионална отговорност, тоест все още не е приета наредбата за професионалните дейности. Основният въпрос, който възниква тук, е следния: може ли цялата тази материя, при положение че вече е декларирана воля това да се случи, да бъде уредена с подзаконов нормативен акт? Може ли всичко това да се реши в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалности от професионалните направления, които са изброени в тази наредба, и медицинските фелдшери, вече превърнати като лекарски асистенти, да придобият място и съответни изисквания в професионалното направление „медицина”? Това е първият въпрос. Вторият въпрос, на който трябва да се отговори, е: има ли необходимост от това да има нова съсловна организация по примера на всички останали досега? Третият въпрос, който очаква своя отговор, е: дали лекарските асистенти могат да извършват самостоятелно професионалните компетенции, които ще бъдат визирани в наредбата? Дали могат да извършват самостоятелно дейност или тази дейност трябва да се извършва под лекарски контрол? Ако заявената, преди малко от председателя на Комисията по здравеопазването, воля наистина съществува, няма причина тези въпроси да не могат да бъдат уредени, за да може тази категория български граждани да придобие необходимата за упражняването на професията медицинска квалификация. Оттам-нататък остава открит въпроса за задължението на висшите училища да осигурят започването на обучение по специалността „лекарски асистенти” от учебната 2010-2011 г. Практиката показва, че досега няма желаещи, вероятно в резултат на тези недоразумения, които ги има в досега съществуващото законодателство, да постъпят да се обучават по тази специалност. Ако всички тези неща се уредят в наредби, ако вече има яснота по тяхната професионална компетенция и ситуирането им като лекарски асистенти, вероятно желаещите да придобият тази професионална квалификация, респективно да запълнят нишата в българското образование, ще бъдат повече. Надявам се, че всички тези въпроси ще бъдат решени по-нататък. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес обект на нашето обсъждане е един законопроект, който, както разбрахте, от Комисията по здравеопазването и Правната комисия не намери подкрепа. Тук трябва да кажем защо това предложение не намери подкрепа и да кажем всъщност какво се случва със специалността и с професията на фелдшерите. Тук д-р Адемов говори дълго, но трябва да кажем открито, че до 1996 г. е последният випуск, който е обучаван в професията „фелдшер”. Оттогава няма специалност за обучение „фелдшери” в медицинските университети и всъщност се поставя въпросът за тяхното съществуване. Ние трябва да кажем открито: да, има абсолютна необходимост от фелдшерите, не само както изброи д-р Адемов – в областите с трудно достъпни райони; в райони, където няма наличие на общопрактикуващи лекари, но трябва да кажем, че те участват съответно в спешната, неотложната помощ; на други места, като примерно местата за задържане, в които също провеждат своята медицинска практика. Трябва да кажем, че фелдшерите по никакъв начин не бяха обвързани със законодателната нормативна уредба от страна на Министерството на здравеопазването. Закон – да, но подзаконов документ, който да регламентира точно техните задължения, ангажименти, функции няма разписано никъде. Така че считаме, че е необходимо не създаването на нов закон, а именно създаването на една наредба, която да регламентира техния труд. Също много важно нещо – ние проведохме, преди малко споменах, една изключително ползотворна среща с председателя на представителите на фелдшерите и там достигнахме до споразумения, които всъщност дават светлина за по-нататъшното развитие на професията „фелдшер”. С проф. Власковска се договорихме, че ще се създаде програма за така наречените „лекари-асистенти” – нещо, което е абсолютно необходимо в съвремието. Начертаха се три основни момента, а именно: Първо, това че наредбата, която предстои да бъде издадена от министър Нанев през тази година, ще регламентира точно условията, реда и начина на упражняване на професията „фелдшер”. Тя ще регламентира отношенията с пациентите. Второ, много важно нещо – ще се създаде възможност за продължаване на образованието на онези фелдшери, които искат да повишат своята квалификация, което към днешна дата не е възможно. Третото, много важно нещо, е това, че по примера на европейски страни ще се създаде именно професията „лекар-асистент”, а не както сега в момента твърдо неясното понятие „асоцииран медицински специалист”. Пак ще го кажа: „асоцииран медицински специалист”. Някак твърде неясно като тяхна функция и дейност в областта на здравеопазването. Считам, че с решенията, които взехме, се дава възможност именно за едно бъдещо развитие на фелдшерите в областта на здравеопазването. Уважаеми народни представители, считам, че законопроектът, който обсъждаме в момента, не е необходимо да бъде подкрепян, тъй като тук фелдшерите се нуждаят от ясно разписани правила за упражняване на тяхната професия. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева и госпожа Весела Караиванова – заместник-управител на НОИ.

Представям ви Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-65, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 29 януари 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§1. В чл. 5 се създава ал.13: „(13) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на труда и социалната политика и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.”

Постъпило е предложение от народния представител Светлана Ангелова § 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.

Постъпило е предложение от народния представител Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 1, който става § 2 със следната редакция: „§ 2. Създава се нов чл.6а: „Осигурителни вноски и осигурителен доход на лица, командировани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария Чл. 6а. (1) Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т.1. (2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3. ”

Постъпило е предложение от народния представител Светлана Ангелова за § 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 2 да отпадне.

Постъпило е предложение от народните представители Искра Фидосова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция: „§ 3. В чл. 45, ал. 4 се изменя така: „(4) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

Постъпило е предложение от народния представител Стефан Господинов за § 4. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5 със следната редакция: „§ 5. В чл. 202 се създава ал. 3: „(3) Пенсионноосигурителното дружество може да събира допълнителна такса в размер до 20 лв. при прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в пенсионната схема на Общностите съгласно чл. 343а, ал. 1, т. 2. Таксата се заплаща от осигуреното лице.”

Постъпило е предложение от народния представител Стефан Господинов за § 5. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6 със следната редакция: „§ 6. В чл. 257, в ал. 1 се създава т. 4: „4. при прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в пенсионната схема на Общностите съгласно чл. 343а, ал. 1, т. 2.”

Постъпило е предложение от народния представител Стефан Господинов за § 6. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Стефан Господинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7 със следната редакция: „§ 7. След чл. 343 се създава Част втора “А” с чл. 343а - 343е: “ЧАСТ ВТОРА “А” ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ПЕНСИОННАТА СХЕМА НА ОБЩНОСТИТЕ Глава тридесет и осма “а” Прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионната схема на Общностите Право на прехвърляне на пенсионни права в пенсионната схема на Общностите Чл. 343а. (1) Осигурявано по българското законодателство лице, което постъпи на работа като служител на Общностите, има право да прехвърли в пенсионната схема на Общностите заедно или поотделно по свой избор: 1. актюерския еквивалент на пенсионните права за старост от фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване; 2. средствата по своята индивидуална партида в универсален пенсионен фонд, и/или в професионален пенсионен фонд и/или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. (2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите. (3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, ако не е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, свързана с трудова дейност. (4) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 2 се извършва, ако не е отпусната пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване и не е сключен договор за еднократно или разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида. (5) За прехвърляне на средства в пенсионната схема на Общностите не се прилагат ограниченията за прехвърляне по чл. 171, ал.1 и 2, чл. 236, ал. 3 и чл. 247, ал.4. (6) Разходите за банковия превод са за сметка на Националния осигурителен институт или на пенсионноосигурителното дружество, от което се извършва прехвърлянето. Последици от прехвърлянето на пенсионни права в пенсионната схема на Общностите Чл. 343б. (1) Осигурителният стаж, за който е прехвърлен актюерски еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1, не може да се ползва за определяне на правото и размера на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (2) С прехвърлянето на средствата по чл. 343а, ал. 1, т. 2 по сметката на органа на Общностите се погасява правото на пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване, а индивидуалната партида във фонда се закрива. (3) В случай че лицето е прехвърлило своите пенсионни права от държавното обществено осигуряване и е запазило правата си във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, то: 1. придобива право на пенсия от универсален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 или при условията на чл. 167, ал. 2; 2. придобива право на пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при навършване на 60-годишна възраст или до 5 години преди навършването й; 3. може да изтегли средствата си от професионален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или от универсален пенсионен фонд. Право на прехвърляне на пенсионни права от пенсионната схема на Общностите Чл. 343в. (1) Лице, чието правоотношение с орган на Общностите, по което е било осигурявано в пенсионната схема на Общностите, е прекратено, има право по свой избор да прехвърли средствата, представляващи придобитите от него в тази схема пенсионни права: 1. във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, както и в универсален пенсионен фонд, ако е родено след 31 декември 1959 г., или 2. във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, който изплаща пожизнени пенсии, или 3. на застраховател, който има право да извършва дейност по раздел І, т. 1, буква “б” - ”Застраховка за пенсия или рента”, от приложение № 1 към Кодекса за застраховането. (2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите. (3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, когато лицето започне да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по този кодекс. Последици от прехвърлянето на пенсионни права от пенсионната схема на Общностите в държавното обществено осигуряване и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Чл. 343г. (1) Когато лицето направи избор по чл. 343в, ал. 1, т. 1, Националният осигурителен институт разпределя средствата, получени от пенсионната схема на Общностите, както следва: 1. в случаите, когато са прехвърлени средства в пенсионната схема на Общностите по реда на чл. 343а, те постъпват олихвени към датата на трансфера обратно във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване и в съответните видове фондове за допълнително пенсионно осигуряване, от които са били преведени; 2. за лице, родено преди 1 януари 1960 г. - по фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване; прехвърлят се средства, изчислени на базата на възнагражденията, върху които лицето е осигурявано през целия период на служба в Общностите, и размера на вноската към момента на прехвърлянето; 3. за лице, родено след 31 декември 1959 г. - по фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване и в избрания от лицето универсален пенсионен фонд; прехвърлят се средства, изчислени на базата на възнагражденията, върху които лицето е осигурявано през целия период на служба в Общностите, и съответните размери на вноската към момента на прехвърлянето. (2) При изчисляване на средствата по ал. 1, т. 2 и 3 се прилага ограничението за максималния размер на месечния осигурителен доход в Република България към момента на прехвърлянето. (3) Размерът на сумата над средствата по ал. 1, т. 1 и 2, съответно т. 3 се прехвърля в избран от лицето фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. (4) За осигурителен стаж в Република България се признава сборът от стажа по чл. 343б, ал. 1 и действителният стаж в Общностите, включително осигурителните периоди от други държави, зачетени в стажа от Общностите. Последици от прехвърлянето на пенсионни права от пенсионната схема на Общностите само във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Чл. 343д. Лице, прехвърлило само във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване средствата, представляващи неговите пенсионни права от пенсионната схема на Общностите: 1. няма право да ги изтегли преди придобиване право на пенсия по т. 3; 2. няма право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата по чл. 248, ал. 2; 3. придобива право на пенсия от този фонд при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1–3; 4. има право да получава само пожизнена пенсия от този фонд. Подзаконова уредба Чл. 343е. Министерският съвет определя с наредба: 1. реда за прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионната схема на Общностите; 2. начина за изчисляване на актюерския еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1; 3. начина за олихвяване по чл. 343г, ал. 1, т. 1.”

По параграфи от 7 до 10 включително няма предложения. Предлагам да ги гласуваме ан блок.

По § 11 има предложение от народния представител Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 12, със следната редакция: „§ 12. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.”

Комисията подкрепя наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”. По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 13. По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 14. По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 15.

Следва предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15, който става § 16, със следната редакция: „§ 16. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г. и бр. 35, 41, 42, 93 и 101 от 2009 г.) се правят следните изменения: 1. В § 19и от Преходните и заключителните разпоредби, в ал. 3 думите „ чл. 40а, ал. 4 и 5” се заменят с „чл. 40а, ал. 2 и 3”. 2. В § 69 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр.101 от 2009 г.) думите „1 март” се заменят с „30 юни”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 17, със следната редакция: „§ 17. Параграф 2 влиза в сила шест месеца след влизането в сила на този закон и се прилага и спрямо командировани лица, за които се прилага българското законодателство, определено като приложимо съгласно Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Току-що, гласувайки § 16, ние приехме решение да се удължи срокът за подаване на декларации по чл. 40, ал. 5, т. 2 – от 1 март 2010 г. на 30 юни 2010 г. За съжаление, днес е 25 февруари и до 1 март явно законът няма да може да бъде обнародван в „Държавен вестник”. Затова предлагам в края на § 17 след думите „на общността” да добавим: „а) параграф 16, т. 2 влиза в сила от 28 февруари 2010 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. По принцип подкрепям казаното от госпожа Менда Стоянова, но искам да кажа още няколко изречения. Става въпрос за срока, в който трайно безработните и студентите над 26 години трябваше да подадат декларация – Образец № 7 за урегулиране на техния здравноосигурителен статус. Тези, които не подадат в срок декларациите съгласно изискванията на закона, ще бъдат глобени със суми между 500 и 700 лв. Понеже законът ще влезе в сила вероятно в първите дни на м. март, от края на м. февруари до влизането в сила на закона ще има период, в който неподалите декларация ще подлежат на санкциониране съгласно изискванията на закона, това, което предложи госпожа Менда Стоянова, според мен е правилно и трябва да бъде подкрепено. Ако позволите, една правно-техническа редакция: предложеният от комисията текст на § 17 да стане т. 1. Точка 2 да стане: „Параграф 16, т. 2 влиза в сила от 28 февруари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-3, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите. На заседанието присъстваха: господин Стефан Сотиров – началник на отдел „Европейски финансови институции” в дирекция „Външни финанси и международно сътрудничество” към Министерството на финансите, и господин Любомир Попов – началник на отдел „Близък Изток и Северна Африка” в дирекция „Близък Изток и Африка” в Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от господин Стефан Сотиров. На 26 юни 2009 г. в София бе подписан Договор между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите. Сключването му ще създаде благоприятни условия за интензивни стопански връзки, свързани с инвестиционната дейност на българските и бахрейнските инвеститори на територията на двете страни. С влизането в сила на договора се създават правни гаранции за справедливо и безпристрастно третиране на инвеститорите и опазване на техните интереси, което ще окаже положително въздействие за развитието на търговско-икономическите отношения между България и Бахрейн и ще стимулира деловите среди на двете страни към по-активни контакти. Във връзка с предвидения в членове 8 и 9 от договора ред за решаване на инвестиционни спорове и на спорове между договарящите се страни договорът подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г. на Комисията по външна политика и отбрана На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Договорът е важен елемент от политическия курс към активизиране и развитие на търговско-икономическото сътрудничество с Кралство Бахрейн. Сключването му е резултат от желанието на двете страни да създадат благоприятни условия за интензивни стопански връзки на реципрочна основа. Обхванат е целият комплекс от отношения, свързани с инвестиционната дейност на българските и бахрейнските инвеститори на територията на двете страни в атмосфера на равнопоставеност и добра воля. Договорът е изготвен в съответствие с договорната практика и изискванията по отношение на сключването на двустранните междуправителствени инвестиционни договори във връзка с членството на Република България в Европейския съюз. Във връзка с предвидения в членове 8 и 9 ред за решаване на инвестиционните спорове и на спорове между договарящите се страни договорът подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 26 юни 2009 г. в София.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На свое заседание, проведено на 10 февруари 2010 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Указ № 15 от 3 февруари 2010 г. на президента на Република България за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приет от Народното събрание на 21 януари 2010 г., и мотивите към него. Председателят на комисията докладва указа на президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, като оспорва § 1 и § 2. В мотивите е посочено, че с оспорената разпоредба на § 1 се изменя чл. 7, ал. 2 от действащия закон, като се предвижда събрания и митинги да не могат да се провеждат в обозначената зона около сградите на Народното събрание, Президентството и Министерския съвет. Гражданските и синдикалните организации смятат, че по този начин се възпрепятства правото им на мирни събрания и митинги, насочени към съответните институции. Опасенията на обществеността се подсилват и от факта, че в закона изрично не е определено максималното отстояние от сградите на съответните институции, на което да се разпростират тези зони. Президентът смята, че именно в закона, а не чрез друг нормативен акт следва да се посочат конкретни пространствени параметри, които да определят минимални по размер обозначени зони, в които да не се допускат публични мероприятия. С въвеждането на пространствени ограничения в закона ще се постигне яснота на законовата регламентация, като ще се избегне възможността тези параметри да бъдат произволно определяни. Президентът оспорва и § 2 от Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, с който се изменя чл. 8, ал. 1 от действащия закон, като срокът на уведомление за свикване на събрание или митинг на открито се увеличава от 48 на 72 часа. Удължаването на срока се възприема също като вид ограничение във времето, като няма ясни аргументи за това, при условие че в периода на действие на този закон от 1990 г. този срок е бил спазван, без да се създават проблеми нито за органите на местното самоуправление, нито за упражняване на правото на свободно и мирно събиране. По време на дискусията бяха изразени мнения за необходимостта от дефиниране на понятието „обозначителна зона” и какви пространствени параметри да обхваща тя. По отношение на уведомителния режим бе изразено становище, че идеята е била да се уеднаквят сроковете за уведомяване на компетентните органи както за събранията и митингите, така и за манифестациите. По действащия закон режимът е различен – за събрания и митинги се уведомява кметът на общината 48 часа предварително, а за манифестациите срокът е 5 дни предварително. Другият мотив във връзка с уеднаквяването на режима е свързан с обжалването пред Административния съд на евентуална забрана, тъй като съдът се произнася в 3-дневен срок, за да може да се потвърди или отмени решението на съответната администрация за непровеждането на мероприятието или промяната на мястото за провеждането му. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за” и без гласове „против” и „въздържал се” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище: Предлага на Народното събрание да уважи мотивите на Президента на Република България и да проведе ново обсъждане на оспорените разпоредби от Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви представя доклада за първо гласуване на Комисията по правни въпроси: „На свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен на 11 януари 2010 г. от Министерския съвет. На заседанието присъстваха д-р Валерий Митрев - заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Жени Начева – директор на Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът бе представен от д-р Валерий Митрев, който посочи, че предлаганите изменения и допълнения са в три основни направления, които са свързани със статута и дейността на лечебните заведения; с облекчаване на регистрационните режими и промени; с увеличаване на контрола върху осъществяваната от лечебните заведения дейност и с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ. С първата група промени се разширява правно-организационната форма на лечебните заведения – индивидуални практики за първична и специализирана извънболнична помощ. Предвижда се този вид лечебни заведения да могат да се учредяват като еднолични търговски дружества от лекари и лекари по дентална медицина. В момента те могат да се учредяват само от физически лица – лекари и лекари по дентална медицина, както и от регистрирани от тях еднолични търговци. С промяната се цели създаване на възможност посочените лечебни заведения да могат да се учредяват и като юридически лица – еднолични търговски дружества. Отпада определянето на видовете лечебни заведения за болнична помощ като районни, областни, междуобластни и национални в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население, поради несъответствие с принципа на свободния достъп на пациентите до медицинска помощ, определен в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване. Предлага се отпадането на диспансера като вид лечебно заведение. Създава се нов вид лечебно заведение – център за психично здраве. В законопроекта се предвижда и ново определение за хосписа като лечебно заведение с цел разграничаване на дейността му като вид лечебно заведение от дейността на хосписа, предоставящ единствено социални услуги за възрастни хора. Дейността на хосписа като вид лечебно заведение се уеднаквява с дейността на хосписите в други държави – членки на Европейския съюз. От друга страна се предлага да се създаде възможност лечебните заведения да могат да създават обединения по Глава осемнадесета, Раздел І от Търговския закон с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. С втората група промени се облекчават режимите по регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ по регионалните центрове по здравеопазване и по издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност на болниците, диализните центрове и домовете за медико-социални грижи от министъра на здравеопазването. Регламентират се изрично основанията за издаване на отказ за регистрация на лечебното заведение от директорите на регионалните центрове по здравеопазване и се създават допълнителни основания за заличаване на получената регистрация. С третата група промени се предвиждат изменения в съдържанието на областните здравни карти и на Националната здравна карта. Променят се и критериите, въз основа на които ще се разработват областните здравни карти, като предлаганите четири критерия са: съответствие на дейността на лечебното заведение с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от този закон медицински стандарти; осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински кадри на основен трудов договор; налична и изправна медицинска апаратура в лечебното заведение и възможност за осигуряване от лечебното заведение на 24-часов прием при спешни състояния на пациенти. Наличието на съответствие с тези критерии е условие за финансиране на лечебните заведения за болнична помощ със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Със законопроекта се предлага и отмяна на задължителната акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други лечебни заведения. Те ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват обучение на студенти, докторанти и специализанти. В този случай ще се извършва акредитация на цялостната медицинска дейност, на отделните медицински дейности и на възможностите за обучение. Регламентира се поемането на разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи със средства от бюджета на съдебната власт. Разширява се обхватът на наредбата по чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като се създава възможност с посочената наредба да се регламентират условията и редът за заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебномедицински експертизи. При обсъждането на законопроекта бе проведена задълбочена дискусия, в която участие взеха народните представители Искра Фидосова, Юлияна Колева, Десислава Атанасова, Димитър Лазаров, Явор Нотев, Светослав Тончев и Анастас Анастасов. Госпожа Искра Фидосова изрази своята принципна подкрепа за законопроекта, като направи бележки и предложения за прецизиране на текстовете на параграфи 14, 21, 23, 26, 48 и 50, както следва: Първо, в разпоредбата на § 14 не е посочен начинът за определяне на представителите на общините в Комисията за изработване на областната здравна карта, поради което е необходимо тя да се редактира при спазване на принципа за равнопоставеност на общините. Второ, параграфи 21 и 26 относно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 7 и чл. 47, ал. 1, т. 5 да се прецизират, тъй като не става достатъчно ясно дали посочените изисквания са алтернативно или комулативно посочени. Да се обсъди също така дали предвидените изисквания за лицата, които представляват лечебните заведения, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват определена професия или дейност, не следва да се въведат за всички членове на управителните и контролните органи. Трето, разпоредбата на § 23 относно чл. 44, ал. 1, т. 2 да се редактира по начин, който да не дава възможност за субективна преценка от страна на директора на съответния регионален център по здравеопазване. Четвърто, в § 48 е необходимо да се направи редакция на разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба, като се създадат определения както за „трудно достъпен район”, така и за „отдалечен район” и съответно да се разграничат критериите в двата случая. Пето, в § 50, в чл. 55, ал. 2, т. 7 да се обсъди съдържанието на понятието „финансови стимули” и съответно начинът на определянето им. От своя страна госпожа Юлиана Колева посочи, че е необходимо да се прецизира редакционно текстът на § 1 с цел обособяване на различията в хипотезите на изречение първо и второ на чл. 3, ал. 2. Народните представители Димитър Лазаров, Светослав Тончев и Десислава Атанасова подкрепиха направените от госпожа Фидосова бележки и предложения. В края на дискусията госпожа Фидосова предложи между първо и второ гласуване на законопроекта да бъдат направени съответните редакционни предложения във връзка с изразените при обсъждането бележки. В резултат на проведеното обсъждане и гласуване при резултати: „за” – 16 гласа, „против” – 0 гласа, и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 002-01-5, внесен на 11 януари 2010 г. от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала д-р Валерий Митрев – заместник-министър на здравеопазването, Людмила Василева – дирекция „Правна”, и Ирена Иренова – дирекция „Правна” на Министерството на здравеопазването.

„ДОКЛАД на Комисията по здравеопазването за първо гласуване относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. На свое извънредно заседание, проведено на 16 февруари 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев, председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров, председателят на Националната асоциация на частните болници д-р Стойко Спиридонов, представители на други заинтересовани министерства и ведомства, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д р Валерий Митрев, който посочи, че предлаганите изменения и допълнения могат да бъдат обособени в три основни направления. Първо, промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения, чрез които се предвижда: разширяване на правно-организационната форма на лечебните заведения – индивидуални практики за първична и специализирана извънболнична помощ, като се предлага тези лечебни заведения да могат да се учредяват като еднолични търговски дружества от лекари и лекари по дентална медицина. С промяната се цели създаване на възможност посочените лечебни заведения да могат да се учредяват и като юридически лица – еднолични търговски дружества. - Ново определение за болница и за специализирана болница, поради отпадане разграничаването на специалностите на основни и профилни с влизането в сила от 1 януари 2007 г. на новата номенклатура на специалностите. Създава се възможност в специализирана болница да се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, които да подпомагат осъществяването на специалността, по която болницата е специализирана. - Отпадане на диспансера като вид лечебно заведение, като се дава възможност този тип лечебни заведения да бъдат преструктурирани, запазвайки диспансерната си дейност. Дейностите по активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болните с определени заболявания ще се извършват от лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. С тази промяна се цели осигуряване на по-добра организация и условия за лечение на лицата с онкологични, пневмо-фтизиатрични, психични и кожно-венерически заболявания. - Създаване на нов вид лечебно заведение – център за психично здраве, който ще извършва диагностика, лечение, регистрация, рехабилитация, социална и експертна дейност на лица с психични и поведенчески разстройства, както и промоция, превенция и подобряване психичното здраве на населението. - Ново определение за хоспис като лечебно заведение, с което се цели разграничаване на дейността му като вид лечебно заведение от дейността на хосписа, предоставящ единствено социални услуги за възрастни хора. По този начин дейността на хосписа като вид лечебно заведение се уеднаквява с дейността на хосписите в други държави - членки на Европейския съюз, а именно лечебно заведение за терминално болни независимо от лекуваната нозология. Второ, промени, свързани с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ, които предвиждат: - Промяна в съдържанието на областните здравни карти и на Националната здравна карта, както и актуализация на критериите, въз основа на които ще се разработват областните здравни карти. Съответствието на лечебните заведения за болнична помощ с тези критерии ще е условие за получаване на финансиране със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. По този начин ще се осигурят гаранции за качеството на медицинската помощ. - Отмяна на досега съществуващата забрана за лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от закона да се създават болнични настоятелства, с което се цели привличане на общественици, дарители и неправителствени организации, които да подпомагат дейността на лечебни заведения за болнична помощ с оглед техния специфичен предмет на дейност. - Отпадане на задължителната акредитация на лечебните заведения за болнична помощ като тези лечебни заведения ще подлежат на доброволна акредитация, освен в случаите, когато извършват обучение на студенти, докторанти и специализанти. Целта е да се преодолее неефективността на досега съществуващата задължителна акредитация и да се стимулира максимално обективното извършване на оценката на качеството на дейността на лечебното заведение. Трето, промени, свързани с облекчаване на регистрационните режими, които са насочени към: - Облекчаване на режимите по регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ от регионалните центрове по здравеопазване и по издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност на болниците, диализните центрове и домовете за медико-социални грижи от министъра на здравеопазването. - Изрично регламентиране на основанията за издаване на отказ за регистрация на лечебни заведения от директорите на РЦЗ и се създават допълнителни основания за заличаване на получена регистрация при неосъществяване на дейността повече от шест месеца и при осъществяване на дейност в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания. - Актуализиране на основанията за отнемане на разрешение за осъществяване на лечебна дейност от министъра на здравеопазването. В законопроекта са предлагат и промени, свързани с регламентиране на разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи със средства от бюджета на съдебната власт. Разширява се обхватът на наредбата по чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като се създава възможност с посочената наредба да се регламентират условията и редът за заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебномедицински експертизи. От друга страна, с предлаганите промени в Закона за здравето и в Кодекса за социално осигуряване се цели да се преодолеят противоречията в нормативната уредба в областта на медицинската експертиза на работоспособността и съществуващите към момента проблеми по прилагането й. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси по предвидените в законопроекта промени във връзка с осигуряването на специализантите, получаващи възнаграждение от работодателя по договор за обучение за придобиване на специалност, преобразуването на съществуващите към момента четири вида диспансери, изработването на областните здравни карти и Националната здравна карта и изграждането на механизъм за регулиране откриването на нови лечебни заведения в страната. В отговор на поставените въпроси д-р Валерий Митрев посочи, че диференцирането на лечебните заведения ще се осъществява на базата на функциите, които те изпълняват за задоволяване потребностите на населението и поставянето на лечебните заведения в конкурентна среда. Той допълни, че във философията на законопроекта е заложен принципът на реалния достъп на пациентите до качествена медицинска помощ и създаване на действаща регулация от страна на държавата на базата на предвидените четири критерии. Относно преобразуването на диспансерите в страната д-р Валерий Митрев информира народните представители, че преобразуването им в специализирани болници ще им даде възможност да увеличат обхвата на извършваните от тях дейности, като за целта ще могат да ползват както публични, така и частни средства. Средствата за финансиране на диспансерите са заложени в Закона за държавния бюджет за 2010 г. Предвидените средства ще бъдат насочени към структурите, в които ще се преобразува всеки един от диспансерите. В допълнение беше посочено, че съгласно действащата нормативна уредба съществуват две категории специализанти – на държавно заплащане и самостоятелно заплащане на обучението, като и в двата случая е предвидено те да получават възнаграждение. С цел равнопоставеност на двете категории специализанти в законопроекта се предвижда те да бъдат осигурявани от работодателя по Кодекса за социално осигуряване. От страна на съсловните организации в сферата на здравеопазването - Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и представителите на Националната асоциация на частните болници, беше изразена принципна подкрепа за предлаганите промени като при второ гласуване на законопроекта ще бъдат представени конкретни предложения по отделните текстове. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, „против” - 1, „въздържали се” - 3 Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерски съвет на 11 януари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнениа на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 17 февруари 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г. В заседанието участваха господин Валери Митрев, заместник-министър на здравеопазването, госпожа Мирена Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна” в Министерство на здравеопазването, госпожа Петя Демирева – началник отдел „Интеграция на хората с увреждания” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Снежана Малакова - Национален осигурителен институт, представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Валери Митрев, заместник-министър на здравеопазването. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения е част от пакета нормативни актове, с които се създават правните условия за осъществяване на реформата в областта на здравния сектор. Основната цел на законопроекта е да се регламентира промяна на статута и дейността на лечебните заведения. При представянето на законопроекта бе подчертано, че основната концепция при изготвянето на измененията е повишаване гъвкавостта на правните норми по отношение на болничния мениджмънт и приспособяването му към динамиката и особеностите на финансовата среда, за да се осигури максимален достъп до качествени здравни услуги. Предлага се промяна на правно-организационната форма на лечебните заведения - индивидуални практики за първична и специализирана извънболнична помощ. Предвижда се тези лечебни заведения да могат да се учредяват и като еднолични търговски дружества, като по този начин се създават възможности за отделяне на правата и задълженията на дружеството - юридическо лице от физическите личности на учредителите. Проблематиката, свързана с правно-организационната форма на лечебните заведения, е изключително важна, защото е свързана с техния статут, дейност, възможности за финансиране, което в крайна сметка влияе върху достъпността и качеството на здравните услуги. Със законопроекта се предлага да отпадне определянето на видовете лечебни заведения за болнична помощ в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население. Също така се предвижда възможност в денталния център да се извършва не само първична, но и специализирана извънболнична помощ. Като положителен момент може да се отчете регламентирането на възможност в болници за активно лечение да се откриват структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация. Практиката през последните години показваше, че липсват здравни услуги за пациенти, нуждаещи се от рехабилитация след активната фаза на лечение, както и адекватни здравни грижи за хронично болни лица. Предложени са промени относно статута на хосписите. Хосписът се дефинира като лечебно заведение за палиативни грижи за терминално болни, като е предвидена възможността да предоставят и социални услуги по реда на Закона за социално подпомагане. С оглед възможността домовете за медико-социални грижи, хосписите и центровете за психично здраве да предоставят социални услуги по реда на Закона за социално подпомагане следва да се има предвид, че те трябва да отговарят на изискванията за доставчици на социални услуги във връзка с регистрацията в Агенцията за социално подпомагане на частноправните субекти, лечебни заведения и установените критерии и стандарти за качество на услугите. В предлагания законопроект са регламентирани и промени, облекчаващи регистрационния режим на лечебните заведения. Въвежда се служебното начало при комуникацията между регионалните центрове по здравеопазване, регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве и Изпълнителната агенция по трансплантация. По този начин се засилва контрола върху дейността на лечебните заведения и се осигуряват възможности за адекватна и навременна комуникация между ангажираните органи. Предвижда се доброволна акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за психично здраве, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове и диагностично консултативните центрове и тъканните банки. Съответно в Закона за здравното осигуряване се предвиждат финансови стимули за доставчици на медицинска помощ, които са се акредитирали доброволно по реда на Закона за лечебните заведения. Предложени са и промени, свързани с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ, като се предвижда атестиране на всеки три години от назначена от министъра на здравеопазването Комисия на директорите на домовете за медико-социални грижи. Основната цел е повишаване на контрола и качеството на работа на тези лечебни заведения. Също така се предлага и усъвършенстване на правните норми, уреждащи извършването на медицинска експертиза на здравословното състояние на лице, което следва да се яви пред разследващите органи и органите на съдебната власт. Документът, с който се удостоверява състоянието на лицето, вече не е болничен лист, а експертно решение – медицинско удостоверение. Целта е да се намалят възможностите за недобросъвестно поведение и безпричинно отлагане на съдебни производства. С предложения законопроект са регламентирани и съответни промени в свързаното законодателство. В Кодекса за социално осигуряване е предвидено разширяване кръга на осигурените лица със специализантите в областта на здравеопазването, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност. По този начин се регламентира зачитането на времето за обучение за придобиване на специалност за трудов стаж. Урежда се статута на специализантите и се повишава степента на тяхната социална защита, при отчитане на приносът им към осигурителната система и относително дългосрочния характер на договора между 3 и 5 години. Във връзка с инвалидните пенсии е променен срокът за издаване на решенията на медицинските комисии на Националния осигурителен институт, като той е намален от 30 дни на 14 дни след получаване на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. Предвидена е възможност за обжалване в случай, че медицинската комисия счете експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за неправилно издадени. Срокът е 14-дневен от получаването им в съответното поделение на НОИ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С тези промени се постига съответствие на сроковете по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравето. Предложени са промени в дейността на Контролните органи на Националния осигурителен институт по отношение на съставянето на ревизионни актове за начет, като се стеснява кръгът на случаите, в които отменените актове на медицинската експертиза са основания за съставяне на ревизионни актове за начет на физическите или на юридическите лица – само когато отмяната е постановена поради неспазване на нормативните актове при издаването им. В хода на дискусията по законопроекта положителна оценка получиха измененията по отношение статута и дейността на хосписите, центровете за психично здраве и домовете за медико-социални грижи за предоставянето на комплексни медицински и социални услуги. Същевременно народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България повдигнаха въпроси по отношение на основната цел на реформата и нейната конкретизация в този нормативен акт. Изказани бяха опасения по отношение на критериите за закриване на лечебните заведения и изготвянето на областните здравни карти. Народните представители от Парламентарните групи на Политическа партия ГЕРБ и Синята коалиция подкрепиха по принцип предложения законопроект, като в своите изказвания подчертаха необходимостта от ускоряване осъществяването на здравната реформа с оглед осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, както и с въвеждането на обективни критерии за дизайна, структурата, финансирането и дейността на лечебните заведения при отчитане на обществения интерес. Комисията по труда и социалната политика счита, че с предложения законопроект ще се усъвършенства нормативната база, регулираща предоставянето на медицинска помощ и здравни услуги. Същевременно Комисията препоръчва на водещата комисия при обсъждането на законопроекта на второ гласуване да се обсъди възможността за удължаване на срока за влизане на § 52 т. 2 от законопроекта във връзка с дейността на медицинските комисии на Националния осигурителен институт. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14, без „против” и „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! „Д О К Л А Д на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 февруари 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерски съвет на 11 януари 2010 г. На заседанието присъстваха д-р Валерий Митрев, заместник-министър на здравеопазването, господин Милчо Петров – експерт в дирекция „Политика на висшето образование” на Министерството на образованието, младежта и науката и председателят на Съвета на ректорите на медицинските университети – проф. Георги Горчев. На вниманието на Комисията бяха представени становища по законопроекта от отдел „Европейско право” при Народното събрание, Агенцията за социално подпомагане и Съвета на ректорите на висшите медицински училища в страната. От страна на вносителите, законопроектът и мотивите към него бе представен от д-р Валерий Митрев. Той изложи основната цел на проекта: преодоляване на практически проблеми при прилагането на Закона за лечебните заведения, усъвършенстване на редица правни норми и гарантиране качеството и достъпността на медицинската помощ. Във връзка с реализирането на тази цел, бяха очертани три основни направления на законодателна интервенция: 1. Промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения; 2. Промени, свързани с облекчаване на регистрационните режими; 3. Промени, свързани с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ. Изхождайки от своя кръг на компетентност, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, разгледа и обсъди следните предложения: С § 5 се регламентират критериите за определяне на една болница за университетска. Към настоящия момент единственият критерий е наличието на положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти. Този критерий не е достатъчен, защото такава акредитационна оценка получават и други болници, които извършват обучение, но не са университетски. Основните критерии, на които следва да отговаря една университетска болница, са свързани с наличието на много добра или отлична акредитационна оценка, преподавателски състав и материално-техническа обезпеченост. Същевременно се регламентират критериите за определяне на една клиника или отделение за университетски в болница, която не е университетска. Дава се възможност на лечебно заведение за болнична помощ, в което има такава клиника или отделение, да сключи договор за клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация с висше медицинско училище. По този начин ще се даде възможност за по-голям избор на висшето училище за осигуряване обучението на студенти и докторанти. С § 12, т. 2 се регламентира възможността, домовете за медико-социални грижи да предоставят социални услуги по реда на Закона за социално подпомагане, с оглед осигуряване участието на този вид заведение в реализирането на редица проекти, което е условие за допълнително финансиране на дейността му. С параграфи 21 и 26 се облекчават режимите по регистрация на домовете за медико-социални грижи от регионалните центрове по здравеопазване и по издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност от същите. Урежда се изпращане по служебен път по искане на регионалните центрове по здравеопазване до съответната регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве за извършване на проверка относно спазването на здравните изисквания от съответното лечебно заведение. Регламентират се изрично основанията за издаване на отказ за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ и се създават допълнителни основания за заличаване на регистрацията в същата – неосъществяване на дейност повече от шест месеца и осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания. Актуализират се и основанията за отнемане на разрешение за осъществяване на лечебна дейност от министъра на здравеопазването – отнемане по определена медицинска специалност при повторно нарушаване на медицинския стандарт по специалността и отнемане за цялостна дейност при незапочването или спирането на извършването на дейност от лечебното заведение за период от шест месеца. С тези промени се цели засилване на контрола върху осъществяваната от лечебните заведения дейност. С § 35 се отменя разпоредбата, според която Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предоставя на съответното висше медицинско училище правата на едноличен собственик на капитала по управлението на държавните лечебни заведения, които са университетски болници, за срока на акредитационната им оценка. До настоящия момент тази разпоредба никога не е прилагана, защото присъдената акредитационна оценка е за определен срок, съществува неяснота относно извършването на капиталовите разходи от висшето училище и от министъра на здравеопазването, както и неяснота по редица въпроси, свързани с управление на собствеността. Параграф 36 предвижда атестиране на всеки три години, от назначена от министъра на здравеопазването комисия, на директора на дома за медико-социални грижи, в който се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца. Промяната има за цел засилване на контрола и повишаване качеството на работа. В параграфи 41 и 42 се регламентира отпадането на задължителната акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки. Тези лечебни заведения ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват обучение на студенти, докторанти и специализанти. В този случай ще се извършва акредитация на цялостната медицинска дейност, на отделните медицински дейности и на възможностите за обучение. Съответно в Закона за здравното осигуряване се предвижда в Националния рамков договор да се съдържат финансови стимули за изпълнителите на медицинска помощ, които са се акредитирали доброволно по реда на Закона за лечебните заведения. Целта е да се преодолее неефективността на задължителната акредитация и да се стимулира максимално обективното извършване на оценката на качеството на дейността на лечебното заведение. С § 44 се регламентират средствата за финансиране обучението на студенти и докторанти. Същите се осигуряват от държавния бюджет в частта му за образованието и науката, а средствата за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на места, финансирани от държавата – от държавния бюджет в частта му за здравеопазването. С § 49 се предвиждат промени в Закона за здравето и в Кодекса за социално осигуряване с цел защита на интересите на специализантите в областта на здравеопазването чрез регламентиране зачитането на времето за обучение за придобиване на специалност за трудов стаж. Промяната се налага поради това, че специализантите на практика се обучават, работейки по съответната специалност под ръководството на съответен специалист, и получават възнаграждение за извършена дейност. Продължителността на обучението е между 3 и 5 години, поради което е целесъобразно този период да се зачита за трудов стаж. Господин Милчо Петров, изрази подкрепа на законопроекта от страна на Министерството на образованието, младежта и науката и подчерта, че предложените промени не противоречат на Закона за висшето образование. Професор Горчев, призова от името на Съвета на ректорите на висшите медицински училища за по-скорошно приемане на Закон за университетските болници. В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители: Огнян Стоичков, Валентина Богданова, Лютви Местан и Веселин Методиев. Господин Лютви Местан изрази опасения, че предложените промени биха влезли в колизия със Закона за висшето образование и предложи параграфите, имащи отношение към университетските болници, да бъдат оттеглени от вносителя. Той отправи питане към представителя на Министерството на образованието, младежта и науката, за това, предвижда ли се уреждане на статута на университетските болници, с цел установяване на по-тясна връзка между ректора на висшето медицинско училище и самата университетска болница. Господин Огнян Стоичков, направи някои правно-технически бележки по законопроекта: 1. Липсва срок за изработване и приемане на наредбата по чл. 46, ал. 3 определяща основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения. 2. Да се прецени дали въвеждането на публичен регистър по чл. 41, ал. 1 не нарушава Закона за защита на личните данни. 3. Да се изясни текста, относно предвидените изисквания за лицата, които представляват лечебното заведение, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, и че с влязла в сила присъда не са лишени от правото да упражняват определена професия или дейност. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 1, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Действително, този законопроект предизвиква особен интерес, защото, според вносителя, той има за цел преодоляване на практически проблеми при прилагането на закона, усъвършенстване на неговите разпоредби и гарантиране на качеството и достъпност на медицинската помощ. На пръв поглед това изглежда логично, като се има предвид, че промяната или преструктурирането на сектора се нуждае от финансова и нормативна обезпеченост. Според мен, това е само на пръв поглед, защото промяната на нормативна база - цялата или отчасти, трябваше да предхожда реалните действия във реформата. Това е моето мнение. Походът срещу системата, ако мога така да се изразя, който предприехте под формата на реформа, с този законопроект за изменение и допълнение трябваше да изглади неблагополучията и да обоснове най вече философията на промяната за преструктурирането. Философията на промяната, според мен, трудно се долавя и се свежда до определени административни и финансови принуди с цел отпадане на определен тип лечебни заведения. Поне такова е впечатлението. В тази връзка, според мен, този законопроект за изменение и допълнение не само не помага, но в голяма степен би засилил противоречивостта и необосноваността на действията в желанието да се направи промяна, която всички ние сме съгласни, че трябва да стане. Защо? Досега сме свидетели на твърдение, че лечебните заведения в България са прекалено много и от голяма част от тях няма нужда. Какво обаче се предлага? Първо, § 10, който касае промяната в чл. 23, съвсем опростено определя понятието „болница” като лечебно заведение. Широката формулировка за понятието „специализирана болница” в съчетание с изключително либерализирания режим на регистрация на лечебните заведения, коeто предлагате, по никакъв начин не кореспондира със заявените намерения да оптимизирате структурата на сектора. От една страна, със социален, административен и финансов натиск отпада част от болничния сектор или лечебни заведения; от друга страна, се създават нови структури и се дава възможност съвсем безконтролно това да се случи без да е ясно къде и какви потребности и нужди ще покриват. Така излиза от предлаганите членове. Внимателно съм чел предизборната ви платформа относно здравеопазването. Там сте записали, че ще промените статута на лечебните заведения като търговски дружества в статут, адекватен на извършващата се в тях медицинска дейност. Това е добре като заявление, системата може би се нуждае от това, но никъде в предложения Законопроект за изменение и допълнение то не намира отражение. Второ, в същата тази ваша програма пише: „Въвеждане на здравна карта на България като основен инструмент на държавната власт за осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ”. С предлагания обаче § 15, касаещ промяната на чл. 30 и отпадането на чл. 33, практически се отказвате изобщо от изработването на здравна карта, основаваща се на определени, ясни демографски, здравни, социални, географски, инфраструктурни характеристики, обуславящи определени здравни нужди, и свеждащи т.нар. здравна карта, било тя областна или национална, до обикновена регистрация на определен брой лечебни заведения, които отговарят на определени стандарти. Ако влезете в т.нар. гбис система или географско базирана информационна система, поддържана от Министерството на здравеопазването, ще видите, че там са описани всички болници, колко, как и къде се намират всички здравни структури. Всъщност, чрез предлаганото изменение на закона по никакъв начин не става ясно как се определя здравната нужда, нуждата от здравна помощ и по какъв начин се отговаря на тези потребности. Според мен е редно да се замислим дали не трябва всички общо да планираме на база регион – доста по-разумно и перспективно? В законопроекта това го няма. Трето, основната цел на здравната реформа, която започнахте, е качеството на медицинската услуга – безспорно добре като цяло, ако не се превръща в самоцел. Качеството на услугата обаче определено зависи от спазването на определени стандарти, в случая медицински. Но постигането на така желаното качество предполага и взискателен контрол, оценка и преценка за дейността на всяка здравна структура. Може затова да сте записали във вашата програма, че ще се въведе независима система за акредитация на лечебните заведения, основаваща се не само на техния материален и кадрови ресурс, но главно на качеството и резултатите от извършваната в тях дейност. Поредно разминаване с намеренията и това, което предлагате, има в § 42, касаещ промяната на чл. 88. Практически се отказвате от акредитацията като възможност за оценка и преценка на възможността за оказване на качествена здравна услуга. Защо – не ми е много ясно. Четвърто, в § 55 от Преходните и заключителните разпоредби предлагате преобразуването на диспансерите от собственика им в друг тип лечебни заведения и вливането им в друго лечебно заведение за болнична помощ. Като оставим настрана неяснотите по процеса на преобразуването и начина на вливането, резонно възниква въпросът защо. Защо предприемаме поредното упражнение на гърба на структури, доказали своето място и необходимост в системата, особено онкологичните и тубдиспансерите. Не ми е ясно защо го правите. На заседанието на комисията прозвуча, че на някой не му харесва наименованието „диспансер”, защото смята, че идвало от Съветска Русия. Едно уточнение: Първите диспансери са възникнали във Франция през 1920 г., именно за да обхванат социално значими заболявания като онкозаболяванията, туберкулозата, така че това мнение не е покрито. Може би някой иска да ги пусне на пазара на медицинската услуга?! Това също прозвуча в обсъжданията в комисията. Но какъв пазар – на онкозаболяванията и на туберкулозата?! Как си го представяте?! За мен звучи цинично! Най-вероятно не приемате и не ви харесва начина на финансиране. Това е обяснимо. Тези структури са доказали, че работят и обхващат голямата, огромната част от социално значимите заболявания, особено раковите, туберкулозата. Мисля, че държавата е длъжна да направи всичко възможно, за да продължи работата им, която има изключително социален ефект. Не смятам, че те трябва да бъдат пипани на този етап. Няма да направим нищо или ще направите поредния експеримент, който не е добре преценен от страна на рисковете. Пето, предлага се § 5, отнасящ се до създаването на нов чл. 9а. Той се опитва да определи статуса и статута на университетските болници. Доколкото разбирам, ще има отделен законопроект, който ще третира този въпрос. Това е добре, защото там много добре трябва да се прецени що е то „университетска болница”, как, къде и по какъв начин трябва да функционира. Дано само бъдещите определения не почиват на презумпцията за управление на собственост и финансови потоци. Това предстои да се случва. Мога да изброя и други несъответствия, дами и господа, но мисля, че можем съвместно да поработим доста усилено по предложените текстове, върху които насочих вниманието ви. Тежките и нелеките промени в сектора на здравеопазването се нуждаят от обществен и политически консенсус. Длъжни сме да го постигнем. Трудно ще убедим обществото, че работим в негова полза, ако не работим съвместно и не предоставим онази нормативна база, която действително би решила тежките проблеми в здравеопазването. Според мен имаме възможността да работим съвместно и да постигнем необходимия консенсус. Дано това се случи между двете четения. Благодаря ви.

Благодаря. Реплики? Няма. Други народни представители, които желаят да участват в разискванията? Заповядайте, доктор Сахлим.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме предложение за промени в основен закон за системата на здравеопазването. Приветствам управляващите, че правят тези промени. Много голяма част от тях бяха дългоочаквани. Те уреждат неуредени досега пропуски в системата. Става въпрос за съдебно-медицинските експертизи, поемането на финансовите разходи от съдебната система, а не от болницата, уреждане на някои въпроси, свързани с експертните решения, опит за уреждане на статута на структурите за долекуване – хосписите. Други колеги от нашата парламентарна група ще кажат своите виждания по тези въпроси. Има обаче момент в предлаганите промени, който според нас ще предизвика дебати и проблеми в системата, особено след ситуацията с общинските и малките болници - става въпрос за диспансерите. Според нас проблемът не е в това как се наричат структурите – дали са диспансери или ще се наричат по друг начин. Става въпрос за структури, които се занимават със социално значима патология. Основната част от колегите, които не подкрепят преструктурирането на диспансерите, отбелязват опита да се посегне може би на тяхното финансиране. В момента те получават средства по клинични пътеки и са субсидирани от държавата чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, както и чрез делегираните бюджети през общините. Смята се, че целта на предлаганата промяна е отнемане на финансов ресурс. Остава открит въпросът кой ще дофинансира диспансерната дейност, защото става въпрос наистина за социално значими болести, касаещи бедните и уязвими слоеве на нашето общество. Диспансерите са четири вида – психодиспансери, онкодиспансери, тубдиспансери (известни с това название, но всъщност това са диспансерите за пневмофтизиатрични заболявания) и кожно-венерологични диспансери. Що се отнася до последния вид диспансери, мисля, че тяхното наистина безболезнено вливане в други структури няма да предизвика нито дебат, нито проблеми. Уважаеми колеги, не знам колко от вас знаят, че психодиспансерите обслужват хора, 30% от които постъпват там с прокурорско решение. Не знам колко от вас знаят, че 60% от психично болните, които се лекуват в психодиспансерите, са неосигурени. Не знам колко от вас знаят, че 50% са без средства за лечение. Вярно, не са грижа на държавата, но често семействата им са абдикирали от задълженията към тях и те отиват към маргиналните групи на обществото. Но те са социално значим обществен проблем, защото са проблем на всички ни! Държавата не може да абдикира от този свой ангажимент. Тубдиспансерите, за съжаление, са структури, които се свързват с бившата съветска система, но те имат изключително сериозни ангажименти по издирването, по ранната диагностика, по диспансеризирането, по наблюдението, по проследяването на тази хронична болест, по предпазването от рецидиви! За съжаление, заболеваемостта в България от туберкулоза е висока в сравнение с тази в европейските страни. Тези структури се занимават не със заболявания и с пациенти, които идват и заминават, решават си проблема и отиват, биват вградени отново в обществото. Тези структури се занимават с пациенти, които наистина са хроници, които искат ангажимент от страна на държавата и обществото. Онкодиспансерите. Зададох въпрос на заместник-министъра, който присъства в Комисията по здравеопазването: каква е целта всъщност на тяхното преструктуриране? Отговорът беше, че те трябва да функционират при пазарни условия и че трябва да бъдат конкурентоспособни. Дванадесет са онкодиспансерите в България. Докато закритите общински болници обслужваха примерно население от 30-40 хил. души на 3-4 общини, 12-те онкодиспансера в България обслужват по 3-4 области. За каква конкурентоспособност точно говорим? Кой ще се конкурира – онкодиспансерът в Русе с този в Стара Загора ли? Мисля, че тук трябва да се преосмисли идеята за преструктуриране. Недоумение буди предложението психодиспансерите да се превърнат в центрове за психично здраве, но онкодиспансерите да се превърнат в предложените структури ще бъде наистина нонсенс. Тези онкоболници водят раковия регистър. Националният раков регистър на България е създаден и функционира от 1956 г. Ако Европа ни е хвалила за нещо през тези години, това е било воденето на регистър. Колегите лекари знаят какъв голям проблем е това, че ние например нямаме регистър за диабетно болните, за болните с хипертония. Това е единственият регистър, който достоверно води тази статистика. Вярно, черна статистика, но е важно да имаме база данни. Европа в момента дава средства за финансиране на други страни, за да си изградят онкологичен регистър. България е на път да разруши нещо, което функционира. Големият проблем на това, което се предлага като преструктуриране за диспансерите, е, че не е ясно точно с какъв статут ще бъдат тези преобразувани лечебни заведения. Ясният статут и формирането на точно определена визия е нещо изключително важно, особено когато става въпрос за диспансерите. Като втори акцент искам да обърна внимание на едно предложение в този законопроект, свързано с медицинските центрове, които многопрофилните болници могат да създават. Ние смятаме, че това е откровен опит да се заобикаля извънболничната помощ, защото, съгласете се, че болница, която си е създала поликлиника от типа на онези поликлиники, естествено че ще приема пациенти през тази структура. Няма защо пациентът да отива при джипито или при специалиста в извънболничната помощ. Смятаме, че трябва да се помисли върху разумен изход от тази гледна точка. В комисията ние не подкрепихме предложените промени именно заради съображенията и особено заради предложеното преструктуриране на диспансерите. Смятаме, че между първо и второ четене трябва да се получат работещи предложения с ясен статут на това в какво ще се превърнат диспансерите. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам само да доразвия тезата, засегната от колегите по отношение на закриваните според този законопроект лечебни заведения, наречени диспансери. Без съмнение, тази форма на лечебно заведение е със своята история и практика в Европа и в България още от началото на миналия век. Неслучайно се разграничава от всички останали болнични и извънболнични заведения. Това, което е посочено като мотиви с цел уж създаване на по-специализирани болнични структури, просто не издържа от това, което се пише и това, което би станало на практика. Няма по-специализирано лечебно заведение в този момент от един диспансер. Всичко там е насочено в точно определени патологични случаи – не само като лечение, но и като превенция, като издирване на потенциално застрашени от съответните заболявания лица. Другото, което чух в доклада на Здравната комисия от господин Иванов – че това се прави с цел да се подобри финансирането, като освен от публично финансиране, да се финансира и от частни лица или частно финансиране. Аз не виждам как ще се случи това. Ясно е, че в този момент тези лечебни заведения са може би единствените, които се финансират по няколко начина: освен по здравни пътеки, които има в този момент за тяхната специализация, и от средствата, отпускани от Министерството на здравеопазването, и отпусканите безплатни лекарства, предвид на значимостта на заболяванията на тази група пациенти – граждани на Република България. Някои от тях пък имат и допълнително финансиране по линията на предвидените от Организацията на обединените нации значими заболявания, чието лечение и работа на терен трябва да се подпомагат. Много се притеснявам, че, пускайки ги по линията на пътеките само като финансиране (в доклада се казва – тази година има, но догодина те ще останат недофинансирани), специалистите в тях ще се разпилеят и просто няма да се случи това, което уж се декларира, че си поставяме за цел – по-достъпно и по-качествено здравеопазване. От друга страна, искам да дам пример на вас, медиците, които може би не познават ситуацията на един подобен случай в гр. Пловдив – моя избирателен район. Това е закриването на Диспансера за белодробни заболявания и превръщането му само в Специализирана болница за белодробни заболявания. Това е една от причините там да има хронично недофинансиране и тя сега е на ръба на фалита. Това очаква всички диспансери, които преминат в подобен род специализирани болнични заведения. Защо трябва да правим проба–грешка, да отчетем, че е грешно и да се върнем отново на нещо, което е утвърдено и видимо добре работещо? Благодаря.

Госпожо председател, господа народни представители! Законопроектът, който ни е представен, съдържа редица противоречиви решения. Той създава впечатление, че все едно е писан от различни групи по интереси. Какво ми дава основание да направя тази констатация? Прави се мъчителен опит да се възстанови скъсаната връзка между доболнична и болнична помощ, като към доболничната помощ ще могат да се създават стационари с до 10 легла, в които пациентите да престояват до две денонощия. В същото време към болничните заведения се предвижда създаването на медицински центрове и други форми, които да създадат контакти между тези две дейности. Законопроектът не предлага никакво отклонение от функционирането на болниците като търговски дружества, а в същото време се въвеждат административни ограничения, с така наречените нива на компетентност, които ще бъдат определени незнайно по какви критерии само от министъра на здравеопазването, без те да са посочени в законопроекта. Реформата, която се предлага, съдържа претенцията за по-високо качество, например чрез предписвания по-висок брой специалисти, но забележете, въведено не чрез изисквания на управляващия орган – министерството, а чрез органа, който извършва разплащанията – ръководството на Националната здравноосигурителна каса, при това със съмнителна законосъобразност. В същото време законопроектът ни предлага стъпки в обратната насока – премахване на задължителната акредитация на лечебните заведения, и критериите за разкриване на болниците стават много по-облекчени. Премахва се изискването за основни медицински специалности и законопроектът създава много по-малки изисквания, за да може да бъде открита болница. Пита се как се съчетава действието на правителството по същество с въвежданите ограничения, включително от финансов характер, да намали броя на болниците, а либерализира режима на тяхното създаване по закон. Другата група проблеми, които този законопроект създава, е продължаващото оттегляне на държавата от грижата за здравето и лечението на гражданите. Това се потвърждава от отпадането на медицинските потребности на населението и на други социални изисквания като критерии при съставянето на здравните карти. Въведени са единствено някои технически изисквания за определена апаратура, за специалистите, които трябва да работят, пренебрегвайки редица показатели, които определят здравните нужди на населението. Тук вече стана дума за предлаганото по същество закриване на диспансерите чрез тяхното преобразуване или вливане в други лечебни заведения. Вярно е това, което беше казано, че до края на годината са предвидени финансови средства от бюджета за дейността на различните видове диспансери, но никой не пое ясен ангажимент дали финансиране от бюджета ще бъде предвидено за тези структури през 2011 г., а това ще бъде и трудно, ако те преминат в състава на други лечебни заведения. Смятам, че няма никакви основания да се отказваме от тази форма, която има своето място и която съчетава елементи на болнична и доболнична помощ, на профилактика, на информация за различни групи заболели лица. Забележете каква е най-голямата опасност, ако държавата спре или намали значително средствата от бюджета, с които се финансира дейността на диспансерите. Броят на неосигурените лица е много голям, а той ще се увеличава с въведените по-високи изисквания, тъй като лицата трябва да са поддържали поне в течение на три години своите здравноосигурителни права. Една голяма част от тях са не само недобросъвестни, една част от тях са и лица в социално неравностойно положение, които и по-често заболяват от тези болести, които са предмет на дейност на диспансерите. Тези лица, ако трябва да разчитат на клиничните пътеки, изцяло ще бъдат извадени от системата, а забележете – има заболявания, които са от значение не само за боледуващия, а за цялото общество поради тяхната заразност и други причини за тяхното разпространение. Така че не би следвало по никакъв начин държавата да се оттегля от тази дейност, която е социално значима и от медицинска, и от обществена гледна точка. Предвижда се отпадане на облекченията за наемане на кабинети от лекарите в доболничната помощ и зъболекарските кабинети там, където те се намират в сградите на бившите поликлиники. Ако някой просто поставя въпроса за правилата на конкуренцията, трябва да има предвид, че в някои от тези сгради поне отчасти ще се настанят други по-печеливши дейности. И най-накрая – ние ще направим предложение, което да създаде условия за подкрепа на редица от общинските болници, но не само по критерия отдалеченост, който се предвижда, а да се отчетат редица други фактори, които са не по-малко важни, а именно географски, демографски и социални показатели. При това положение държавата може наред с финансирането, което върви през Касата по клинични пътеки, да отдели допълнителни средства, които да дадат възможност на такива лечебни заведения, в, да ги нарека, проблемни общини, които имат в общи линии необходимия капацитет, да могат да продължат да съществуват и да обслужват населението на своята територия, което те и досега правят къде по-добре, къде не съвсем. Ето това са моите бележки по законопроекта. Те именно ми дадоха основание в съвкупността си да гласувам против него, най-малкото докато не бъдат отстранени тези недостатъци, ако това въобще се вмества в разбиранията на управляващите и волята за търсене на такива решения. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Уважаеми госпожи и господа народни представители, през 1999 г. е приет Законът за лечебните заведения. Това е тридесетата поредна поправка на този закон! Това го казвам като информация за тези, които знаят, че това е един от законите, който регламентира предимно структурата на лечебните заведения в България. Има и друг основополагащ закон – Законът за здравето, който урежда обществените отношения в сектор „Здравеопазване”. Има и друг функционален закон, който е Законът за здравното осигуряване. Предмет на нашата дискусия сега са промените в Закона за лечебните заведения. Аз искам първо да спомена, че има доста положителни моменти в този закон, които трябва да бъдат подкрепени. На първо място, това са промените, свързани със статута и дейността на болниците, облекчаването на регистрационните и разрешителните режим, както и гарантирането на качеството и достъпността на медицинската помощ. Има и други положителни моменти, като например уреждането на осигурителния статус на специализиращи лекари – нещо, което досега не беше направено. Похвално е, че се намира решение в тази посока. Такъв един основополагащ законопроект, според мен трябваше да бъде разгледан задължително и обсъден във Висшия медицински съвет и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Казвам това не защото не знам, че няма задължение за такова обсъждане, особено във Висшия медицински съвет, но ми позволете да бъда доста съпричастен към темите на социалното партньорство и съм убеден, че когато един законопроект е съгласуван в тези институции, възможностите за повишаване на неговото качество се увеличават. В този смисъл въпреки липсата на задължение председателят на Комисията по здравеопазването да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, мисля, че в други случаи е добре такова становище да съществува. Аз искам да се спра на няколко момента в законопроекта, които според мен пораждат известни притеснения. На първо място, това е § 2 във внесения законопроект, с който се дава възможност на лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, ако бъдат трансформирани в такива, или на центровете за психично здраве, да предоставят социални услуги. Уважаеми дами и господа, въпреки че е отбелязано, че това трябва да става по реда на Закона за социално подпомагане, има няколко аргумента, които искам да споделя с вас, за да може между първо и второ четене този въпрос да бъде решен. На първо място – функциите на лечебните заведения, така както са изписани в закона, не включват изпълнението на тази задача, тоест не включват предоставянето на социални услуги. На второ място – съгласно Закона за социално подпомагане различни са субектите, които предоставят социални услуги и между тези субекти не са записани лечебните заведения. Ако искаме да бъдем достатъчно коректни, независимо от това, че има изискване да бъдат регистрирани, съгласно Закона за социално подпомагане да бъдат регистрирани в Агенцията за социално подпомагане, трябва да бъде уреден и този въпрос. На следващо място, искам да кажа няколко думи за § 4, където отпада делението на лечебните заведения за болнична помощ в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население. Очевидно е, че аргументите в тази посока са основателни, изхождайки от правото на избор на пациентите, но притеснителното в този параграф е, че се въвежда така нареченото ниво на компетентност. Преди малко беше казано, че това ще стане в наредба. Не са ясни критериите и какво ще следва, ако лечебното заведение, което има определено ниво на компетентност, извършва дейност, която е над това ниво или под това ниво, не дай си Боже. На следващо място, искам да спра вашето внимание на това, че диспансерите всъщност отпадат като такъв тип лечебни заведения. Предвижда се евентуално като една от възможностите за преструктуриране те да бъдат влети в лечебните заведения за болнична помощ. При това обаче трябва да имаме предвид факта, че към днешна дата по-голямата част от диспансерите – само 3, са с държавна собственост от всички 46. Всички останали са общинска собственост. Притеснителното в случая е, че не е разписано в законопроекта какво става с активите им. Известно е, че общините са влели достатъчно средства в тях. Дали тези активи стават част от активите на лечебните заведения за болнична помощ? Вероятно се предполага, че това ще бъде уредено със статута на преобразуваното заведение от самия собственик. На следващо място, се въвежда изискване за осигуреност на лечебните заведения за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор. Уважаеми колеги, обърнете внимание на този факт! Никъде в трудовото законодателство на Република България не е уреден изчерпателно въпросът за така нареченото основно трудово правоотношение. Основното трудово правоотношение не се свързва с работното време, продължителността на труда или квалификацията. Водещо следва да бъде качеството и достъпът до медицинска помощ, които се определят от други критерии, а не от вида и типа на договора на съответния изпълнител. Още повече, че ние съвсем наскоро приехме промени в Кодекса на труда, в които дадохме възможност на всички български граждани, в това число и на лекарите, да имат възможност да сключват трудови договори на два часа, на четири часа, през определени дни от седмицата, през определени дни от месеца, така че понятието „основен трудов договор” влиза в драстично противоречие с българското трудово законодателство и според мен поражда известни притеснения. На следващо място - като основание за заличаване на регистрацията, респективно на разрешението за извършване на дейност на съответните лечебни заведения, се въвежда така нареченото изискване или по-скоро „неосъществяване на дейност повече от шест месеца”. При такова неосъществяване на дейност повече от шест месеца министърът на здравеопазването или съответният орган, който регистрира лечебното заведение, има право да прекрати съществуването на лечебното заведение, при положение че повече от шест месеца то не упражнява тази дейност. При условие, че нововъзникнали лечебни заведения нямат право да сключват договор с финансиращи институции, в случая с Националната здравноосигурителна каса, извън сроковете, които са предвидени в Националния рамков договор 2010 г., по какъв начин, как трябва да се тълкува този текст? Аз или който и да е регистрира лечебно заведение за болнична помощ някъде към м. април или м. юни, има право, а след това в продължение на шест месеца той няма как да сключи договор с финансиращ орган. На него това му е забранено от Националния рамков договор 2010 г. и министърът на здравеопазването, респективно Районият център по здравеопазване трябва да му отнеме разрешението или да му отмени регистрацията. Това според мен е абсурдно. По някакъв начин трябва да се намери решение на този въпрос. Аз разбирам основанията на вносителите, но те не трябва да бъдат предмет на този закон. На следващо място, в § 14 е казано, че областната комисия представя на министъра изготвена областна карта, включително и предложение за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ. Уважаеми колеги, ако тези областни комисии не стигнат до съгласие, какъвто се очаква да бъде изходът в по-голямата част от областите, какво става? Те няма да могат да представят предложение до министъра на здравеопазването и няма да има Национална здравна карта ли? В какви срокове трябва да бъде представено това предложение? Всичко това са въпроси, които според мен трябва да бъдат малко по-прецизно решени. И последното нещо, което искам да кажа, е за възможността лечебните заведения да създават обединения, така наречените консорциуми, по реда на Търговския закон. Това са доброволни обединения на търговци за осъществяване на определена дейност, в случая на оказване на медицинска помощ. Не могат да сключват договори поотделно, а могат да сключват договори единствено и само от името на консорциума. Забележете обаче, че в състава на консорциума лечебните заведения се задължават по силата на този закон да отговарят единствено и само на изискванията на Националния рамков договор, а другите изисквания, които са за другите лечебни заведения, не фигурират като изискване за сключване на договор. Според мен това са възможности, които трябва да бъдат променени при окончателното приемане на Закона за лечебните заведения на второ четене. Това бяха бележките ми към предложения проект. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Исках да бъда кавалер, но явно кавалерските отношения не влияят, когато говорим за политика. Преди да започна своето изказване се обръщам към всички народни представители, че днес разглеждаме един изключително важен законопроект и затова бих искал вниманието на повечето от колегите да бъде съсредоточено тук, върху говорещите. Започвам изказването с това, че нарочно исках да чуя какво ще ни кажат от опозицията, за да мога да дам нужните аргументи и факти за необходимостта от приемането на този законопроект. Ще започна изказването си с това, че преди да създадем този законопроект, за разлика от всички тук, които говориха преди мен, искам да кажа, че нито един министър в последните осем години не си направи труда да направи доклад за състоянието на здравето на нацията. Уважаеми колеги от опозицията, когато показвате една огромна загриженост за българското население, имайте предвид това. Ако вашите министри бяха си направили този труд, а виждам иронични усмивки, да видят какво е реалното състояние на здравето на хората, да видят демографските проблеми, тогава бих приел част от критиките, които вие дадохте тук като аргументи. След като направихме този задълбочен анализ за здравословното състояние на нацията, ние преминахме към нещо изключително важно, а именно да направим, да създадем критерии за лечебните заведения. Когато тук преди малко говорехте, казахте, че това да се създават критерии и да се закриват болници на финансов принцип е нарушение. Уважаеми колеги, държавата е тази, която гарантира здравето и живота на всеки български гражданин, и само държавата има право да създава критериите, по които да работят лечебните заведения. Тоест да гарантират, че това лечебно заведение няма да нанесе вреда на пациента. Уважаеми колеги, тук бяха отправени доста упреци за това на какъв принцип се създават и преструктурират лечебните заведения. Искам да кажа, че създаването и структурирането се обосновават на базата на Национална здравна карта, която, забележете, се състои от регионални. Регионалните са в основата на създаването на Националната здравна карта, като в съответните региони със специалисти, на базата на експертност, е направена именно тази регионална карта – нещо, което в момента също беше пропуснато. Когато определяме, че едно лечебно заведение трябва да работи 24 часа, то трябва да осигурява прием 24 часа. Трябва да има специалисти, и то двама специалисти, трябва да има нужната техника, оборудване, за да могат пациентите, постъпвайки в това лечебно заведение, да получат действително адекватна лечебна помощ. Това били финансови критерии, това било изискване на Националната здравноосигурителна каса – на финансов принцип да определяме кои лечебни заведения да остават. Уважаеми колеги, абсолютно погрешно разбрано, няма такова нещо. Може би точно това, което казвам за четирите критерия. Толкова ли са много, за да можем да осигурим на българските граждани качествено лечение? Тук се казаха много думи относно диспансерите. Първо бързам да кажа, когато тук се водеха тиради за онкодиспансерите, искам да се обърна към вас: вие направили ли сте усилие да проверите дали в последните две години и половина се води регистър за онкоболните? Уважаеми управляващи, от две години и половина е занемарен и не се води регистърът за онкоболните. За това можете да направите справка в Националния онкологичен център, защото аз съм се поинтересувал дали акуратно се води записът за онкоболните. Нещо друго, искам да ви кажа, че когато говорим за онкологичните диспансери - ще ви дам факти - трябваше да направите усилия всички тук, които изброихте четирите вида диспансери. Отлично сте ги научили. Ние направихме усилието да направим среща с представителите на всички видове диспансери и да ги запитаме как биха искали да продължат да съществуват. Когато говорихме за психиатричните диспансери, там имаше абсолютен консенсус за създаването на такива дневни центрове, които съответстват на съвременните критерии и разбиране за психично здраве и лечението на психиатрично болните. Създаването на такива дневни центрове не е измислено сега. Ние заимстваме от добрите европейски практики - да може да се наблюдава както психичното здраве на пациента, така и възможността той да се реализира в обществото със своите умения. Това се осъществява в тези диспансери. Може би господин Стоилов не знае и тук беше споменато за социалната функция. Именно социализацията на тези пациенти, които са с психични заболявания, участието им в тези дневни центрове и извършването на елементарни умения и познания създава възможност на тези хора да се чувстват пълноценни в обществото. Именно това е функцията на тези дневни стационари, за които разговаряме. Що се отнася до притесненията на Захари Георгиев за закриването на тубдиспансера в Пловдив – лош пример. С трансформирането на диспансерите те не намаляват възможността си за финансиране. Тук искам малко да поговоря на тази тема. Те запазват своята възможност, защото, ако не знаете, те също работят по клинични пътеки и изпълняват функциите, които се осъществяват и в съответните отделения. Когато говорим за кожните диспансери, ако не знаете, те ще продължат да осъществяват своята функция. Ще запазят своята функция по регистрация, наблюдение, издирване, тоест те запазват функцията си. Тук не виждам никаква форма за притеснения от народните представители. Не би трябвало да се притесняват, тъй като те не променят, напротив – ние даваме възможност на тези трансформирани, да могат да бъдат специализирани отделения, да могат да продължат да функционират, като запазват един път – Здравната каса, втори път – те се финансират от държавата по програми, трети път – водят допълнителна лечебна дейност. Тоест нямаме никакъв проблем. Само промяната на това, че по някакъв начин ги вкарваме в общата система на здравеопазването, забележете, в общата мрежа, не би трябвало да ви притеснява, тъй като те досега съществуваха някак си самосиндикално. Какво имам предвид? Имам предвид, че се извършват успоредно дейности. Примерно в онкодиспансерите – и там лекуват, и там оперират, и там лежат, така че тук няма драма. Тук няма никаква драма! Просто искаме да подредим нещата, за да се знаят отговорностите и да няма дублиране на едни и същи функции. Нещо важно за медицинските центрове. Уважаеми колеги, в Закона за здравето е записано, че медицинските центрове и досега имат право да имат легла до десет броя. Тоест никой не е вменил някаква нова функция на медицинските центрове. Когато говорим за трансформиране на лечебни заведения, които не отговарят на критериите, и създаването съответно на медицински центрове с наличието на легла, това не противоречи и не е нов елемент. Това, че в момента даваме възможност за реализацията му, не би трябвало да води до никакво притеснение. В заключение искам да кажа, че действително законът не е това, което и аз желая – мога да го кажа съвсем откровено. Законът има своите пропуски, законът има нужда от едно допълнение. Тук се обръщам с една подадена ръка към Коалиция за България и Движението за права и свободи: уважаеми колеги, ние се вслушваме във всички разумни съвети, когато те са насочени в полза на по-доброто здравеопазване и желанието, което политическа партия ГЕРБ има да реформира здравеопазването. Така че ще кажа следното: ние ви подаваме ръка – да направим здравеопазването по-добро, да го оптимизираме, да намалим всички онези грозни явления, които съществуват към днешна дата, като започнем от източването на лечебните заведения и стигнем до даването на пари под масата, и всички останали нелицеприятни факти, които съпътстват всички пациенти в нашето общество. Предлагам на опозицията да подкрепи на първо четене законопроекта, тъй като една подкрепа ще бъде действително воля за това, че искате съвместно да променим закона, да направим здравеопазването не за партия ГЕРБ и подкрепящи партия ГЕРБ, а да направим здравеопазването за всички български граждани. Затова днес гласуването и вашата подкрепа за закона ще бъде явното ви желание, че искате да има по-добро здравеопазване за нашите деца, за нашите бащи и майки. Нека да оставим теснополитическите пристрастия, да си подадем ръка и между първо и второ четене да можем да направим закона по-добър и по-работещ. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председателстващ. Колега Иванов, аз лично исках да взема отношение и правя реплика, за да кажа, че винаги съм приемал противниковите ръце. Това е добър жест от две страни, когато търсят консенсус. И друг път съм казвал – ние трябва да правим политика на здравеопазването, а не политика от здравеопазването. Конкретно за докладите за здравето – трябва да знаете, че през последните четири години в парламента са внесени три доклада. Това, че не са разглеждани в залата, е отделен въпрос, но можете да видите хронологията. Ако прочетете последния доклад, там ще видите интересни данни, които посочват как общата смъртност намалява и как продължителността на живота като тенденция лекичко се повишава, което е добре. А това е тенденция през последните 10-ина години. Трябваше да бъде внесен доклад от колегата Нанев за 2008 г. Надявам се това да се случи. Второ, раков регистър се води в България от 1971 г. и той е в системата на Световната здравна организация. Не е вярно, че е престанал да съществува. Той беше отделен от СБАЛ-ото като самостоятелна единица и това е едно от добрите постижения на републиката в областта на здравеопазването – че имаме един от най-пълните регистри в страните от Европейския съюз. Въпросът е да продължи това да се случва, защото отношението към хората и борбата срещу тези заболявания са изключително важни. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми д-р Желев, вероятно беше лапсус това, което казахте – за доклад на д-р Нанев за 2008 г. Няма как да бъде за 2008 г. Ние имаме направен доклад за 2009 г. Що се отнася за докладите, които Вие сте имали, вероятно те са били работни, но не са били обнародвани, не са били качени никъде, затова никой от експертите тук не е могъл да се запознае с тези доклади. Всъщност те имат своята функция и значение, когато се направят, та обществеността да бъде запозната, тъй като здравето не е грижа само на Министерството на здравеопазването. Ако трябва да бъда още по-точен – само 11% от здравето на нацията се определя от Министерството на здравеопазването. Всичко останало е комплексно – от останалите министерства до грижата на самия човек. Това представляват 100-те процента. Лично аз ходих и проверявах как се водят онкорегистрите. Един от проблемите да не достигат медикаменти за онкоболните е недобре воденият регистър за онкоболните. Това съм го проверил. От две години и половина в определени онкологични дисциплини не се води този регистър. Ще ви дам и факти. Като човек в здравеопазването и загрижен за здравеопазването, мисля, че Вие ще повлияете и ще подкрепите този законопроект на първо четене, за да може наистина да се обединим и да направим здравеопазването на България по-добро с оптимизиране на системата за лечение. Благодаря.

При дебата е нормално да редувате парламентарните групи. Думата искаше господин Лютви Местан.

Можете да ги подканите.

Уважаеми колеги, искам да ви предложа една различна гледна точка по отношение на този законопроект. Очевидно е, че няма човек в тази зала, както и сред аудиторията, която ни слуша – българските граждани, който да не си дава сметка, че това е една от най-важните теми, които разбуниха духовете през последните месеци, а именно здравната реформа, която провежда правителството. Очакването е този законопроект да даде отговор на много от поставените въпроси, на много от реалните проблеми, които възникнаха във връзка с провежданата политика в здравния сектор. Очакването е този законопроект да даде отговор на въпроса какво се случва със закритите болници или преструктурираните – ако използваме езика на управляващите, по какъв начин се преструктурират в друг вид здравни заведения. За съжаление отговор на тези въпроси не се съдържа в този законопроект. Заявката на представителите на правителството е, че те не възнамеряват да отговарят на тези въпроси чрез предложенията между първо и второ четене. Нещо повече, бих казала, че решенията, които той предлага, са в явно противоречие със заявеното от правителството за здравната реформа. Ще се обоснова. Какво очаквах да видя в този законопроект? На първо място, да се регламентират някои от лансираните от здравния министър и от други дейци, които участват в здравната реформа, теми като например създаването на спешните кабинети, които трябва да заместят закритите болници, като например болниците за долекуване, каквато беше първоначалната идея, като например защитените болници – една идея на опозицията, подкрепена от премиера Борисов, да се регламентира гратисният период, който премиерът даде на болниците в рамките на една година, за да се приведат в съответствие, и самият процес на превръщане на едно лечебно заведение в друго. Очаквах да видя що е то спешен кабинет, за да не изпада министърът в смешна ситуация, в каквато се оказа в Бобов дол, където откри спешен кабинет, забележете – една стая с кушетка, с един шкаф, без никакви лекарства, без никаква лекарска обезпеченост. Някъде тук трябва да се намери отговор и на въпроса: откъде и как ще плаща тези 100 лв., които обеща за дежурство на лекарите, които ще дежурят в тези спешни кабинети? Очаквах да се съдържа и отговор на въпроса: как ще функционират тези болници, които предстои да бъдат закрити, на които им са дава гратисен период, и откъде ще бъдат финансирани? Очаквах да намеря отговор на въпроса: как ще се постигне тъй лелеяното качество на медицинската помощ? Защото решенията, които предлага законопроектът, са точно в обратната посока – на преминаване от разрешителен на регистрационен режим на част от лечебните заведения и премахване акредитацията на болниците – процедури и механизми, които в крайна сметка гарантираха качество на медицинското обслужване.

Този законопроект представлява някакво старо непреработено издание и е в абсолютно противоречие със здравната реформа на правителството. (Неодобрителни ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не съм от народните представители, които биха се посвенили да казват добри думи за предишни управления, независимо дали сме участвали в тях или не. Неведнъж е ставало въпрос колко важни реформи бяха осъществени в периода 1997-2001 г. През 1998 г. във връзка с реформите в здравния сектор тогавашното мнозинство прие Закон за лечебните заведения, който наред с решаването на редица въпроси, в един пункт отвори проблем, който стои като актуален и днес, 12 години след приемането на Закона за лечебните заведения. Имам предвид, че Законът за лечебните заведения, приет през 1998 г., отвори огромна пропаст между Медицинския университет и Университетската болница. За съжаление усилията на няколко мнозинства след това да се възстановят грубо разкъсаните връзки между университета и университетската болница дадоха само частичен резултат. И понеже този проект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения засяга проблема с университетските болници, аз се почувствах задължен предвид пряката кореспонденция на тези текстове със Закона за висшето образование да изразя следното становище. Смятам, че предложените изменения относно статута на университетските болници не покриват очакванията на медицинските университети, които през мандата на управлението на тройната коалиция – БСП, НДСВ и Движението за права и свободи, бяха събудени, да не кажа провокирани, от изключителната активност на колегата Лъчезар Иванов. Той даже предложи доста сериозни изменения в закона по посока на възстановяване на разкъсаната връзка между Медицинския университет и университетските болници, които като цяло бяха подкрепени от нас, и предполагам, господин Иванов, не ще го отречете. Категоричното ми становище е, че тези предложения, които стоят на вниманието ни днес във връзка с този проект за изменение на закона, не са в духа на идеите, които господин Иванов защитаваше през миналия мандат. Дори бих казал, че в този вид те вместо да подобрят разкъсаната връзка между университет и клиника, влошават положението. Имам предвид отмяната на разпоредбата, според която Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването може да предостави на съответното висше медицинско училище правата на едноличен собственик на капитала на управление на държавните лечебни заведения, които са университетски болници, за срока на акредитационната им оценка. Не е нужно да бъда репликиран, за да се подчертае фактът, че тази разпоредба никога не е влизала в действие. Няма нито един случай, в който министър на здравеопазването да е предложил на Министерския съвет да предостави правата на едноличен собственик на ректора на Медицинския университет. Но твърдя, че това още не е основание тази разпоредба да отпадне, може пък новото мнозинство и новото управление именно защото са ново управление да се възползват от тази възможност и така би била в съзвучие с ангажиментите, които господин Лъчезар Иванов поемаше в предишни години. Но явно е, че не се върви в тази посока. При обсъждането на законопроекта в Комисията по образование и наука заместник-министърът на здравеопазването пое категоричен ангажимент, че на второ четене тези текстове ще се прецизират, включително може би по посока на отпадане от този законопроект, за да могат тези отворени въпроси да бъдат решени чрез евентуална промяна в Закона за висшето образование. Взех думата, за да кажа, че принципно подкрепям идеята да не направим поредната палиативна промяна в статута на университетските болници. Ясно е, че там има нужда от много по-сериозна, добре премислена реформа, която да има за цел, от една страна, не като самоцел, но все пак като необходимост да оптимизира мрежата от университетски болници, защото за съжаление създаването на университетски болници в България споделя един порок, по който е създадена и мрежата от висши училища в България. Онова, което в нормалния свят е факултет към голямо висше училище, в България е отделно висше училище; онова, което е просто една от клиниките към голяма университетска болница, в нашите условия е отделна университетска болница. Завършвам с това, че тези въпроси не могат да бъдат решени чрез Закона за висшето образование. И ще ви моля или да вървим към сериозни текстове на второ четене, които да решат проблема в неговата цялост, или тези текстове сега да отпаднат и да видим кога ще видят бял свят идеите ви може би за специален закон за университетските болници. Благодаря ви.

Уважаеми господин Местан, аз много Ви благодаря за това, което казахте, и бързам да Ви успокоя, – и това бяха уводните думи, вероятно не са Ви предали членовете на комисиите - че в този закон не разглеждаме университетските лечебни заведения. Започвам с това. И тъй като знам, че Вие сте радетел за образованието и ние работихме, мога да кажа тук от тази трибуна, съвместно по Закона за университетските болници, той беше внасян три пъти. За хората, които не знаят, последния път той беше гласуван и беше одобрен. Искам да кажа, че се въздържахме от вкарването на самостоятелен Закон за университетските болници, тъй като искаме да има синхрон със Закона за висшите учебни заведения, за да няма колизия със Закона за университетските болници. Аз давам дума, такъв специален законопроект за университетските болници действително ще има и мога да ви кажа, че този законопроект е почти същият, по който ние с вас работихме. След проведени четири кръгли маси с ректорите на съответните висши медицински лечебни заведения достигнахме до пълен консенсус и мисля, че този закон също ще бъде внесен в пленарната зала. Надявам се на подкрепа от всички, тъй като ректорите, знаете, са хора, които са предимно в академичния свят и всички те пожелаха този закон. Надявам се, че когато дойде времето да се гледа в пленарната зала, ще имаме пълната подкрепа на политическа партия ДПС. Взех тази реплика не за да Ви репликирам, а просто да изразя мнението си, че нямам отстъпление от позицията си и политическа партия ГЕРБ ще направи един специализиран закон. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми колеги! Стана хубав дебат по един законопроект, който според мен като професионалист в тази област трябваше да се случи преди пет години. Защото Законът за лечебните заведения беше приет в 1999 г. Тогава стартира реформата, което е истинската дума, защото преминахме от едно планово държавно финансиране към финансиране, базирано на здравно осигуряване, структурите се нуждаеха от друга нормативна уредба и тя беше дадена през 1999 г. Какво налагаше сегашните промени? Най-вече това, че през годините законът не можеше да предвиди как ще се развива икономиката на България. Не можеше да предвиди как изцяло ще се развиват взаимоотношенията на пазара на болничната помощ и извънболничните услуги. Наистина случиха се добри неща след този закон, но се случиха и някои неща, които не даваха достатъчно добър ефект върху системата. Тези неща трябваше да бъдат направени преди пет години, когато се отчете категорично липсата на добра връзка между извънболничната помощ и болничните заведения. С преструктурирането на поликлиниките и изцяло преминаване на този вид извънболнична помощ извън болниците те не можеха да направят една добра колаборация между специалистите в болничната и извънболничната помощ. Казвам това, защото в законопроекта е предвидена възможността лечебните заведения за болнична помощ да могат да разкриват собствени структури за извънболнична помощ. За преждеговорившите, които казаха, че това е много лошо, трябва да кажа, че тази опция съществуваше и до момента, само че министърът на здравеопазването разрешаваше на собствените си лечебни заведения да разкриват такива структури, а за общинските лечебни заведения това правеше съответно принципалът или общинският съвет. Тоест това нещо съществува и в момента. Ние го вкарваме в закона и категорично изравняваме позициите между частна и държавна собственост, защото в момента никой не пречи на частните лечебни заведения за болнична помощ да разкриват подобни структури. Тоест ние не правим нищо лошо, а напротив, искаме да попълним малкия пропуск в Закона за лечебните заведения, приет в 1999 г., а именно връзката между пациентите и болниците да стане много по-здрава и много по-своевременна. Тези, които работят, знаят много добре колко по-лесно се осъществяват повторните амбулаторни прегледи след болнично лечение или дехоспитализация, както се изразяваме, когато има заведения за извънболнична помощ, разкрити към съответното лечебно заведение - пациентите не се разкарват нагоре-надолу по различни ДКЦ-та и медицински центрове, специалистите от болниците не бягат по най-различни кабинети и не се уговарят с пациентите кога ще ги намерят, просто по един определен график е ясно кога могат да бъдат намерени тези специалисти. Що се отнася за така наречената реформа, според голяма част от нашата опозиция, аз смятам и държа да кажа: ние не направихме никаква реформа. Ние просто изискахме нещо много просто и елементарно – четири основни критерия, които съществуваха, пак подчертавам, и до момента, с тая разлика, че редица болнични мениджъри ги пренебрегваха години наред. Какво се получи? Въведохме изискване за специалисти по съответна клинична пътека. Оказа се, че системата 30% от частните лечебни заведения и 50% от общинските лечебни заведения буквално се срути и, защото не можеха да отговорят на това законно и почиващо на медицински стандарти изискване. Подчертавам, на медицински стандарти, не на административна приумица. Сега ние го вкарваме в закона и категорично казваме: да, трябва да има специалисти. Каква е тази болница, ако няма специалисти в себе си? Какво ще бъде? Някакъв друг орган, но не и болница. Казахме: искаме апаратура. Оказа се, че съвременната медицина е медицина на високите технологии и въобще на медицинското оборудване. Тоест, за да поставиш добра и качествена диагноза, от което ще последва добро и качествено лечение, трябва да разполагаш с необходимия диагностикум. Когато не можеш да поставиш диагноза, какво ще лекуваш? Напосоки, наслуки ще стреляме като ловец в тъмнината. Казахме, че трябва да има медицински стандарти. Как ще определим качеството – с псевдоакредитациите, които се правеха през годините, които източваха болниците, създаваха хранителна среда за една бюрократична прослойка, до голяма степен приближена към управляващите към съответния момент? Идваха, правеха акредитация, даваха отлични оценки и си заминаваха. Голяма част от тия болници, които в момента изпитват затруднения, са получили много добра оценка – над четири. Тоест те са перфектни по тези акредитационни оценки, но се оказа, че не могат да работят. Парадокс! Какво казваме ние? Акредитацията не е задължителна. Който спази необходимите критерии за разкриване на лечебно заведение, базирано на тези четири основни макро критерии, разбира се, те в себе си включват много други под критерии, ще може да остане на пазара и да предлага качествена помощ. Да, ако иска да извършва дейност по обучение на специализанти, на студенти, той трябва да се акредитира задължително, за да докаже, че има необходимия ресурс за това нещо. С новите поправки даваме възможност на болниците, които досега оприличавахме на многопрофилни с минимум четири отделения, да съществуват и под тези четири отделения. Критикувате ни, че не сме им дали възможност да се преструктурират. Честно да ви кажа, аз не очаквах, че ще се наложи да се преструктурират толкова много лечебни заведения, защото това бяха елементарни критерии. Пак казвам, който съвестно си е гледал работата, ги е достигнал. Петдесет общински болници са направили това. Тридесет и три – тридесет и четири други общински болници – в известна степен, и 30 болници въобще не са го направили. Сега им даваме възможност, ако могат да защитят критериите по две отделения, да останат и да работят с две отделения. Разбира се, това ще има своите последици по преструктуриране вече не само на персонала, но на материалната база, на обслужващите звена. Това е един сериозен процес. Даваме им възможност да имат допълнителни структури като отделение за долекуване и продължително лечение – възможност, каквато до момента не беше давана в законодателството.

В Касата няма такива пътеки.

Касата ще има такива пътеки, госпожо Манолова. Даваме тази възможност, така че когато настъпи момента на преструктурирането, лечебните заведения да имат нормативната база, така че те безболезнено да се трансформират и да продължат своята дейност там, където могат да бъдат полезни, а не където искат политиците. Нашата цел е здравето на пациентите, здравето на българските граждани. Нашата цел е не да съхраняваме структури заради самите структури. Това, което правим в момента, е насочено именно към българските граждани – да им дадем качествена, достъпна медицинска помощ, базирана на една адекватна нормативна уредба при ясни критерии и прозрачност на прилагането им. Що се отнася до диспансерите. Страхотен вой за нещо, което пак не се случва. Чухме думи „закриване”, „унищожаване”, „ликвидиране”, то не била съветска, то не била социалистическа система във Франция и т.н. До голяма степен диспансерите говорят. Кожно-венерологичните са изчерпали своето съдържание. Медицинската наука, достиженията във фармацията направиха така, че голяма част от кожно-венерологичните заболявания се лекуват в амбулаторни и домашни условия. Не се нуждаят от специални болнични грижи, каквито предлагаха кожните диспансери. Да, имаше период между 1920 и 1960, 1965, 1970 г. на миналия век, когато се е налагало да съществуват такива структури. Ние им даваме възможност да продължат да съществуват като отделения към многопрофилните болници. Елементарно е за разбиране. Що се отнася до пневмофтизиатричните диспансери, там където те могат да защитят критериите за лечебно заведение от болнична помощ, ние им казваме: да, регистрирайте се като специализирани болници. Там, където не могат – да станат медицински центрове. Там, където не могат нито едното, нито другото, нека да се влеят в лечебните заведения към областните болници и да продължат да съществуват като отделения по фтизиатрия към съответната многопрофилна болница. Най-важният, според мен, проблем е погледът ни върху онкодиспансерите. Ние искаме да създадем наистина адекватна мрежа от заведения за борба с наистина едно от най-социално значимите заболявания, каквито са онкозаболяванията. Ако западният свят е постигнал едно повишаване на продължителността на живота с над 10 години спрямо българското, то е защото е овладявал сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. При онкоболници, защото те отдавна са се превърнали в такива, се извършва целият цикъл от издирване, регистриране, диагностициране, лечение, оперативно и след това последващо лъчелечение става в тези, така наречени засега, диспансери, но те всъщност изпълняват функцията на болници. Знаете колко много беше инвестирано през изминалите години от всички правителства – няма да ги цитирам дословно, защото най-вероятно не разполагам с пълния обем информация, но няма правителство, което да не се е окичило с апаратурата, която е закупило за онкоболниците и грижите, които е полагало за тях. Онколечението е изключително скъпо, тежко и продължително. Затова трябва да се грижи държавата. Ние искаме те да бъдат ясно отдиференцирани като субекти на болничния пазар и държавата да може да концентрира усилията там, за да постигне максимален ефект не при лечението, което в много случаи е закъсняло, а в превенцията и в своевременния диагностикум, защото това ще даде и по-добри резултати при терапията. И това правителство, както и предходните, не прави изключение. То също предвижда от еврофондовете да насочи над 40 млн. лв. за закупуване на съвременна терапевтична апаратура за онкоболниците. Някои казват, че много лесно се разкриват болници. Ами трябва да се разкриват, защото със сигурност ще има и такива, които ще се закриват. Ние сме демократично общество и трябва да дадем възможност на пазара да се появяват лечебни заведения и да изчезват такива и в същото време строго да следим потребностите на българското население да не страдат от това нещо, а, напротив, само да печелят. Защото в конкуренцията се ражда истината. Какво ще бъде, ако ние оставим 20 болници и кажем: това са болниците, няма да има други болници? Монополисти! Да, те ще бъдат наистина единствените, но дали ще бъдат най-добрите? Разбира се, те ще са и първи, защото няма с кой да се конкурират. Но само в условията на конкуренция ние можем да докажем коя болница е по-добра. Оттук отиваме към здравните карти. Ясни критерии – записани са, който иска, ще ги прочете, който е професионалист, ще разбере за какво става въпрос. Ние ще дадем възможност на всеки един регион на базата на достатъчно натрупани статистически данни да прецени какви потребности има населението на съответния регион. Ще бъдем изключително неточни, ако кажем, че за съответния регион това са заболяванията. Пациентите в България имат свободен достъп до всички лечебни заведения. От Бургас могат да отидат във Видин и обратно. Означава ли това, че ние ще наложим в една област да се лекуват само едни определени заболявания и по този начин ще кажем на пациентите: „Вие от Южна България няма да минавате Балкана.” и обратния вариант? Няма да стане. Затова здравната карта трябва да бъде максимално отворена така, че да даде възможност в съответните населени места да бъдат разположени и базирани толкова лечебни заведения, колкото е необходимо, за да гарантират своевременно, достатъчно и качествено болнично лечение. Ние не искаме да закриваме лечебни заведения. Ние не искаме да игнорираме определени специалности, определени личности, но ние искаме, когато плащат, българските граждани да получават такава услуга, за каквато плащат. Нашите разчети в момента показват, че българското население при 8% заплаща за такъв болничен и извънболничен ресурс, който съответства на около 80% от качеството и услугите, които получават западните граждани при 12% здравна осигуровка. Страшното е, че в момента тези пари се използват неефективно, нерационално и ние искаме да въведем ред и в това отношение. Най-вероятно това ще стане с последващи законодателни промени, както и с действия от страна на изпълнителната власт в лицето на Министерството на здравеопазването. Със сигурност има какво да се желае между първо и второ четене на този законопроект. Самите ние също сме достатъчно критични към него, чуваме не само политиците отляво, които са наша опозиция и задължително трябва да бъдат критични, но слушаме и неправителствените организации, слушаме и гражданите, слушаме и лекарите. Надявам се, както Менделеевата таблица е направена от Менделеев преди много, много години и той е оставил празни кутийки, които да бъдат запълнени със следващите елементи, които ще бъдат открити, така и тук да изчистим някои от нещата, които пораждат спорове и съмнения, така че на второ четене ние да имаме наистина едни работещи промени в Закона за лечебните заведения. Да се даде спокойствие на болничната мрежа, така че тя да изпълнява своето предназначение. Що се отнася за спешните кабинети – провокиран съм от изказването на госпожа Манолова. Да, имаше такава идея, защото очаквахме, че „Спешна помощ” няма да покрие евентуалния натиск от отпадането на определени лечебни заведения и няма да може да се справи с транспортирането на пациентите от отпадащите лечебни заведения към областните болници. Оказа се, че „Спешна помощ” засега се справя много добре, защото среднодневно се налага да транспортира 3-4 остри и спешни случаи, които наистина се нуждаят от болнично лечение. Това не трябва да ни успокоява, напротив, ние трябва непрекъснато да следим пулса на патологията в тези населени места, в които ще отпаднат или вече има отпаднали болнични заведения, защото е много трудно стереотипът на едно население, което години наред е имало до себе си едно заведение за болнична помощ, да го трансформираш в друг вид стереотип – да очаква и да има нагласата, че ще има подобен вид помощ на друго място. Ние сме отговорни не само като политически лица, а и като лекари, като хора, така че в никакъв случай няма да позволим да се случи нещо негативно на българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, гласувах „против” този законопроект, тъй като той сериозно задълбочава основния проблем пред здравеопазването, а той е достъпът на гражданите до надеждна медицинска помощ. В своето изказване господин Цеков спомена, че самият той не е очаквал, че трябва да бъдат закрити толкова много болници.

Доктор Цеков.

Ако предпочитате, д-р Цеков, с уважение към Вашата компетентност, но явно е, че Вие сте тръгнали към орязването на парите за болниците без да знаете какво ще се случи. Този законопроект, който сега ни предлагате, не дава никакъв отговор на въпроса, който тревожи цялото общество. По медиите изобилстват материали не за измислени, а за напълно реални протести и тревоги на хората и няма дума за онова, което беше поето от министър-председателя – идеята, която Коалиция за България предложи, да има именно защитени болници. Д-р Цеков, Вие въведохте понятието „пазар”, „пазар на здравни услуги”, очевидно е, че Вие базирате Вашата представа за реформата именно на търговския принцип, а именно този принцип ние оспорваме категорично, защото считаме, че здравната услуга е преди всичко право. Право, което държавата е длъжна да гарантира. Тъй че всички обяснения, които дадохте, само засилиха у мен впечатлението, че политиката, която Вие ще провеждате, ще бъде обратна на онази, която е необходима. Господин Иванов ни призова към консенсус по този въпрос. И той е прав. В началото на изказването си каза, че обсъждаме един изключително съществен законопроект. Господин Иванов е свидетел, че в предходното Народно събрание наистина имаше консенсус. Комисията по здравеопазването се оглавяваше от представител на опозицията. Миналото Народно събрание прие единодушно Декларация за социално значимите болести. Там имаше друг подход към работата с опозицията, така че първата крачка, господин Иванов, е да промените отношението си към опозицията. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди всичко позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата на следните длъжностни лица от Патентното ведомство, а именно: госпожа Маргарита Иванова Недялкова-Мечева – заместник-председател на Патентното ведомство; госпожа Марияна Цвяткова – директор на дирекция „Правно осигуряване, международно правоприлагане и спорове”; и госпожа Магдалена Радулова – началник-отдел „Правно осигуряване”.

Уважаеми народни представители, действително дебатът беше доста задълбочен и продължителен и тъй като ние изявихме желание за консенсус, бих искал да направя предложение срокът за писмените предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения да бъде максимален. Призовавам да подкрепите предложението, за да може действително ние да изготвим един добър закон. Благодаря.

Аз направих предложение и казах, че бих искал да се получи един добър закон.

Колко?

Максималният срок, който разрешава законът, тоест три седмици.

Благодаря Ви. „ДОКЛАД от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, приет на първо гласуване на 13 януари 2010 г. Най-напред заглавието: „Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа: 1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на марка; 2. изображение на марката; 3. вид и тип на марката; 4. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка, както и данни за изложбен приоритет, ако се претендира такъв; 5. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номера на класа по Международната класификация; 6. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката; 7. регистров номер и дата на регистрация; 8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията; 9. срок на действие на регистрацията; 10. незащитими елементи; 11. защитени цветове; 12. име и адрес на заявителя, съответно притежателя, на марката; 13. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв; 14. подновяване на регистрацията; 15. правен статус на марката; 16. данни за подадена опозиция – дата на подаване, лице, подало опозицията, и влязло в сила решение по опозицията; 17. данни за образувани производства за отмяна или заличаване регистрацията на марката – датата на подаване, молител, влязло в сила решение; 18. други данни – промяна на името и/или адреса на притежателя на марката, прехвърляне на правото върху марка, договорна лицензия, обезпечение, особен залог, несъстоятелност.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. Държавният регистър на географските означения се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа: 1. географското означение и указание за вида му – наименование за произход или географско указание; 2. номер на заявката и дата на подаване; 3. регистров номер и дата на регистрация; 4. номер на класа и списък на стоки и класове по Международната класификация; 5. име и адрес на ползвателя/ползвателите; 6. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв; 7. описание на границите на географското място, на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход; 8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията; 9. правен статус на регистрацията; 10. промяна на име и/или адрес на вписван ползвател.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. Държавните регистри по чл. 5 и 6 са публични и се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство. Те се водят на хартиен носител и на електронна база данни, управлявана от информационна система. Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 8 накрая се добавя „обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция”; б) създава се нова т. 9: „9. марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес”; в) досегашната т. 9 става т. 10; г) създава се нова т. 12: „12. марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България или от негови производни;” д) създава се т. 13: „13. марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.” 2. В ал. 3 думите „и 11” се заменят с „10 и 11”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка:”; б) в т. 1 преди думите „е идентична” се добавя „която”; в) в т. 2 преди думата „поради” се добавя „когато”; г) точка 3 се отменя. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е: 1. марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на този закон; 2. заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на този закон; 3. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет и с признато действие на територията на Република България; 4. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет, ако действието й бъде признато на територията на Република България; 5. марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ, L 78/1 от 24 март 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 207/2009”; 6. заявена марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009, ако бъде регистрирана по реда на този регламент; 7. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.” 3. Създават се ал. 5 и 6: „(5) При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато е заявена от името на агента или представителя на действителния притежател без негово съгласие. (6) При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 10.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Член 22а се изменя така: „Чл. 22а. (1) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки: 1. забрана за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя; 2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия. (2) Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда. (3) Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на марката. (4) Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за марката и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документ, с който е допуснато обезпечението. (5) Обезпечението по ал. 1 - 4 има действие по отношение на притежателя на марката или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на марките.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „по искане на всяко лице” се заличават. 2. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „по искане на лице с правен интерес” се заличават, а пред думата „когато” се добавя „и”. 3. Създават се нови ал. 4 и 5: „(4) Искане по ал. 1 може да се подаде от всяко лице. (5) Искане по ал. 3 може да се подаде от следните лица: 1. по т. 1 – от лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима; 2. по т. 3 и 4 – от действителния притежател на марката; 3. по т. 5 – от притежателя на по-ранното право; 4. по т. 6 – от търговеца, който смята, че неговата фирма се състои от или се съдържа в марката.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „и 12” се заличават. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 7. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „негова молба” се заменят с „негово искане”. 7. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 9 и 10.”

Комисията подкрепя последователно текстовете на вносителя за параграфи 16, 17, 18, 19, 20 и 21.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва експертиза по чл. 11.” 2. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) Когато марката съдържа елемент, който няма отличителни белези, и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на закрила на марката, може да се изиска като условия за регистрацията на марката заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент. (4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ заявителят може в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по жалба срещу решението да подаде молба за разделяне на заявката.” 3. Алинея 5 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24: „§ 24. Създава се чл. 37б: „Публикация на заявката Чл. 37б. (1) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 37 или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4. (2) Публикацията съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, данни за представителя по индустриална собственост, когато има такъв, вида на марката, изображението на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена. (3) Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в официалния бюлетин на Патентното ведомство в едномесечен срок от уведомяването на ведомството за международната регистрация. (4) Заявката не се публикува, когато: 1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1; 2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2; 3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.