16 януари 2019 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че от опозицията се възползваме от Правилника на Народното събрание – по ал. 8 да внесем един изключително важен Законопроект, касаещ качеството на храните. За съжаление, от 14 септември Земеделската комисия не намери време да разгледа един толкова важен Законопроект срещу двойните стандарти на храните. Знаете, че това е тема, която касае пряко здравето на българските граждани и ние, от опозицията, многократно водим подобна битка срещу двойните стандарти. Затова предлагаме промени, които са в отговор на практиката на така наречените „двойни стандарти“ при храните. Целта на промените в Закона е да се гарантира идентичност на предлаганите продукти както по отношение на качеството, така и по отношение на състава. Считаме, че с този законопроект ние отговаряме и на препоръките на доклада на Европейския парламент за промяна на законодателството на ниво Европейски съюз и за всяка отделна държава. Предвид факта, че България е една от страните, в която по категоричен начин бе установен двоен стандарт за голям брой храни, според нас подобна законодателна инициатива е наложителна, за да могат контролните органи да обхванат този проблем и да спомогнат за неговото решаване. Какво въвеждаме? Въвежда се изискването „сертификат“, който удостоверява идентичността на продуктите ведно с поддържане на публичен регистър за тях. Това ще спомогне и за изпълнението на една от препоръките на Европейския парламент за бързо трансгранично сътрудничество… (Шум в залата.)

…и обмен на данни за нелоялни търговски практики. Паралелно с това производителите на храни на територията на Република България, които произвеждат храни от една и съща марка, която се произвежда на територията и на други страни, ще бъдат длъжни да произвеждат храната съгласно техническата документация на произведената храна, чиято марка е регистрирана първа. Когато марката е регистрирана първо в Република България, а след това и в други страни, сертификат няма да се изисква. Считаме, че по този начин ние ще постигнем търсеното качество и търсената сигурност не само от нас, но също така и от родителите, които са загрижени за качеството на храните, които техните деца наистина консумират. Затова предлагаме тук да се обединим и да дадем един отпор на тази изключително лоша практика – за двойното качество на храните. Виждаме и това, което се случва в момента, че вече има предложения за тези продукти, които не са примерно от конкретна хранителна съставка, а са изкуствена добавка, да бъдат предлагани на отделен щанд. Това изцяло съвпада и с нашите предложения от преди две години: наименованието „българско“ да носят само тези продукти, на които основната суровина е произведена в страната. Това, разбира се, е вече цяла една политика и съвсем друг Законопроект, който също така предложихме на Вашето внимание, но Вие отхвърлихте и, за съжаление, от това страдат българските консуматори. Затова предлагам с този законопроект наистина да дадем едно начало за битката срещу двойните стандарти на храните, да покажем, че можем да се обединим и да защитим интереса на българските граждани, така че те да бъдат спокойни за храната, която наистина консумират. Затова го предлагаме на Вашето внимание и се надявам да подкрепим този законопроект на първо четене. Разбира се, на второ четене всяка една политическа сила може да направи и съответните предложения, но считам, че това е една добра стъпка, която да доведе до сигурността на качеството на българските храни. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моят колега, господин Стойнев, представи мотивите на Законопроекта и искам да се обърна към Вас с апел да подкрепите този законопроект, защото повече от една година Европейската комисия установи по безспорен начин, че съществува двоен стандарт при храните. Това беше установено не само в България, но и в повечето страни от Източна Европа, през което време от Европейската комисия в най-общ смисъл отново се дадоха препоръки, направи се работна група, която изработи методика, оттук нататък да се направят съответните изследвания във всяка една страна. Съгласете се, че за година и половина – две е констатирано сериозно нарушение и да се толерират нелоялни търговски практики в страната, без да се вземат каквито и да е било мерки, е доста сериозна критика. Може да бъде отправено и към изпълнителната власт – че няма предложения, а също така и законодателната, защото мерки могат да се вземат, колкото и трудни да бъдат те, в общото европейско семейство, но да бъдат началото на един по-сериозен контрол именно по отношение на храните. Най-често проблемът е в използването на съставките на храните, които се подменят за страните и особено в Източна Европа. Те са с по-ниско качество и не отговарят на търговската марка, която е защитена от производителя, която съответно продава продукта, защото утвърдените търговски марки имат своето място в общия асортимент, който се предлага в търговските вериги. Освен това двойният стандарт на храните създава предпоставки и проблеми на българските производители, защото в конкуренцията, в която те трябва да работят на пазара на продоволствени и хранителни продукти, не могат да успеят. Причината е, че при тях изискванията са много по-големи и съответно необходимостта да защитят своите качества пред потребителите се сблъсква от другата страна с продукти, които не отговарят на изискванията, с които те са създадени. Също така очаквахме новия закон за храните, по който вече година, година и нещо няма движение. Причините са други, но точно в сферата на храните е да се решат част от тези въпроси. За съжаление, тук имаме проблем, че новият закон за храните все още не е на второ четене и оттук нататък нямаме възможност в този закон да създадем законовите предпоставки, които да дадат възможност ние да си решим въпросите. Какво предлагаме? Предлагаме тези продукти, които в… (Шум и реплики.)

…Европейския съюз са с утвърдени търговски марки, съответно да имат сертификати за съответствие. Тези сертификати за съответствие трябва да гарантират на българския потребител не само да чете етикета, но да е сигурен, че със сертификата този продукт е наистина този, който се продава и в страните от Западна Европа. Сертификатите ще се издават от съответните компетентни органи, но компетентният орган в страната ще е този, който ще има възможността да проверява на място – включително чрез изследвания, дали отговарят тези сертификати на това, което е записано в съставките и етикета. За българските продукти не се предвижда да има изискване за такъв сертификат за съответствие. Причината е, че българските производители са подложени на двоен контрол. От една страна, те трябва да защитят своя продукт, но освен това страната има физическия контрол, който винаги може да бъде установен – дали това, което е изписано, и това, което е гарантирано с етикета, се предлага и на пазара. Съответно са предвидени санкции за продуктите, които не отговарят на изискванията и на сертификата, който е предложен в търговската мрежа, защото в противен случай няма абсолютно никакво значение дали ние искаме, или не искаме сертификат, ако компетентният орган не може да го установи и съответно да предостави съответните санкции. Още един път се обръщам към Вас да подкрепите Законопроекта, защото това е една първа, малка крачка в тази посока, но може да реши и значителен брой проблеми на българските потребители, а също така и на българските производители. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изминалата 2018 г. беше съпътствана от много скандали. Един от скандалите в земеделската сфера беше въпросът с двойните стандарти при храните. Не е тайна за никого, че храните, които потребява българският гражданин, се различават много като качество и като съдържание от същата храна, която потребяват гражданите на другите европейски страни. Всичко това беше предмет на много широко изследване от страна на Министерството на земеделието. Знаете, направиха се много лабораторни изследвания, много сравнителни изследвания, в които се установи, че съдържанието на хранителни вещества в голяма част от продуктите, които се потребяват в България, са различни от тези, които са в другите страни. Това поставя българския потребител, българския гражданин в друга категория, а всички ние тук, в тази зала, сме съгласни и сме убедени, че българският гражданин, българският потребител не е втора ръка гражданин на Европейския съюз. Предлагания Законопроект го приемаме като първа крачка при решаването на този проблем, тъй като в него се въвежда единствено понятието „сертификати“, което значително, до голяма степен ще реши част от въпросите. Приемам го като първа крачка, като начало на дълъг процес, който би трябвало да се развие. Безспорно Законопроектът е полезен за българското общество, за българския потребител, за българския производител и ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепим този законопроект. Проблемът с двойните стандарти е залегнал в Препоръките на Европейския парламент, както и в проектите на директиви, така че той не е само български, а е проблем и на голяма част от новоприсъединилите се страни от Източна Европа. Предлаганият в ЗИД сертификат е един легален инструмент за борба с различното качество при едни и същи храни, предлагани в нашата страна и в другите страни. Защитата на българския потребител и насърчаване на българското производство е една от основните цели на нашата партия и ние няма да се откажем от това да преследваме този наш приоритет – да поощряваме българското производство, да насърчаваме българското производство и то да е равнопоставено с другите продукти, които се внасят от европейските страни. Безспорно нямаме съмнения в полезността на Законопроекта, но между първо и второ четене мисля да предложим корекции. Засега има няколко въпроса, на които поне аз не намирам отговор в така предложения ЗИД. Първият от тях е дали сертификатът да се издава от официален орган на страните членки или от самите производители – така наречените „оператори“. Колеги, съгласете се, че при вменяването на задължения за издаване на сертификат от страна на официален орган, ние всъщност вменяваме задължения на останалите 28 страни техните органи да издават този сертификат. Мисля, че това, без да се синхронизира цялото европейско законодателство, трудно би се постигнало, а и мисля, че поражда и немалък финансов ангажимент на останалите страни членки. Вторият въпрос, на който не намирам отговор в така предложения ЗИД, е какво се случва с непреработените храни, защото този ЗИД касае преработените храни, но мисля, че непреработените не са включени. Третият въпрос, на който не виждам отговор в предложения законопроект, или го приемете като предложение, е защо санкциите са в абсолютна стойност, а не са в процент от общия оборот на фирмата. И не на последно място, което също е много важно: колеги, Законът трябва да се нотифицира съгласно Директива 1535 от 2015 г. С тези мотиви и забележки ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, като идеята ни е между първо и второ четене всички тези въпроси, които все още витаят във въздуха и не намират отговор, да си получат конкретното решение в новата редакция за второ четене. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз не направих реплика на господин Абазов, тъй като все пак Закона го гледаме на първо четене и искам малко по-общо да видим политиката по отношение на двойните стандарти. Иначе по отношение на това, което каза господин Абазов, ние винаги сме се грижили как да си ратифицираме, как да питаме Европейската комисия. Само че в същото време в Австрия, докато не си продадат плодовете и зеленчуците, няма внос на плодове и зеленчуци. В Германия, докато не стане реализацията на две евро и петдесет цента местното производство картофи, няма внос на картофи. Затова аз искам в тази посока малко по-общо да погледнем на нещата от гледна точка на формулирането и създаването на ефективен модел на българската аграрна политика. Тук е и въпросът за двойните стандарти – това, което ние предлагаме днес. Задължително трябва да бъдат отчитани и няколко допълнителни фактора, които оказват влияние върху различни национални политики. Националната сигурност, ролята на аграрната политика при отстояването на националната сигурност е значима и в определен аспект има водещо значение. Така например едноседмичната блокада през 2015 г. на граничните пунктове с Република Гърция доведе до драстично поскъпване на зеленчуците у нас, тъй като около 35% от консумираните парникови зеленчуци са внос от там. Въпреки отговорността на пазарите и свободното движение на стоки в рамките на Европейския съюз, България е длъжна да поддържа определени нива на производство на продоволствия, категорично такива нива, че да не бъде продоволствено зависима. Ефектът от такава политика не може да бъде измерван само чрез чистите икономически показатели и системата от показатели, характеризиращи икономическата ефективност на националния аграрен отрасъл. В този смисъл аграрната политика се преплита тясно с политиката за национална сигурност и съответните ефекти от нея. От гледна точка на националната здравна политика аграрната политика трябва да бъде насочена към запазване на традиционните български хранителни продукти, технологии, сортове растения, породи животни и генофонд. Това ще запази качеството на традиционната българска храна и като краен ефект ще доведе до подобряване на общия здравен статус на българското население. В този аспект може да се каже, че възстановяването и налагането на производството на традиционни хранителни продукти по традиционни технологии от български суровини със съответното качество е елемент на националната здравна политика. От гледна точка на националната екологична политика оказва и все повече ще оказва пряко влияние върху аграрната политика избраният модел за нейното осъществяване. Тук става въпрос за запазване устойчивостта на системата за производство на храни чрез запазване качествата на природния потенциал на българското селско стопанство, тоест без прекомерното използване на химични препарати, биотехнологиите, ГМО методите и други интензивни фактори, увеличаване на емисиите от въглероден двуокис, причинени от транспортните средства при транспортирането на готовите храни, и така нататък. Откакто България от 2007 г. стана пълноправен член на Европейския съюз, анализът на аграрната политика показва, че механизмите както на досегашната обща селскостопанска политика, така и на националната селскостопанска политика са насочени към стимулиране отглеждането на свръхинтензивни култури и основно на зърно. Липсват обаче стимулите и механизмите от страна на държавата то да бъде преработвано в страната до краен потребителски продукт с висока добавена стойност и висока заетост. В същото време българската земеделска територия е в състояние да изхранва населението изцяло с допустимия от климатографския ограничител за производство асортимент от продукти. Смята се, че ако повече от една пета от храните, които населението основно потребява, са от внос, страната е в продоволствена зависимост. Това може да доведе до диктат на вноса и до влошаване на условията за увеличаване на националното производство на храни. Така България от водеща, високо развита, с продоволствена независимост и сигурност аграрна държава в света до 1989 г., днес статистическите данни за вноса и потреблението я определят като най-силно продоволствено зависимата страна в Европейския съюз и тези двойни стандарти, за които ние говорим. Днес около 80 – 85% от плодовете и зеленчуците в България са внос. Около 70 – 75% от млякото, вложено в млечните продукти, които се продават в търговската мрежа, е внос под формата на млечен концентрат, сухо мляко и суроватка, млечен протеин и така нататък. Около 95% от телешкото и говеждото месо е внос, около 65% от свинското месо, около 60% от агнешкото месо, които се преработват в страната в краен продукт, също са внос. Оперативната митническа статистика показва засилен внос на кожи, сланина и месни изрезки. Това са продукти, които в последните години масово се използват за производството на месни в кавички продукти. Ето защо от нашата парламентарна група считаме, че този закон трябва да бъде приет на първо четене, а между първо и второ четене, разбира се, ако има предложения, да бъде доразвит. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Моля за прегласуване. Колеги, не е нормално Вие от ГЕРБ да подкрепяте двойните стандарти при храните. В крайна сметка този законопроект касае здравето на българските граждани. Нека да мине на първо четене, на второ четене да направите Вашите предложения, но не е нормално ГЕРБ да подкрепят двойните стандарти при храните. Вие де факто искате българските граждани да продължават да ядат различна храна спрямо това, което ядат европейците. Много Ви моля, подкрепете този законопроект. Същото важи и за Патриотите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Излизам да обясня защо нашата позиция е такава. Извинявам се, пропуснахме дебата – говорихме с колегите и той беше закрит. (Реплики от „БСП за България“.) Така че, уважаеми колеги, защо сме против – предложеният законопроект не може да породи правен ефект и се прави единствено с цел политическо говорене и популизъм. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Второ, има законодателно изложение, което е публично и вносителите можеха да се запознаят, че предложените текстове могат да бъдат разглеждани единствено след нотификация пред Европейската комисия. Трето, в момента изцяло новият закон за храните, който беше приет от Министерския съвет, разгледан и приет от Народното събрание на първо четене, е на втора нотификация пред Европейската комисия, която приключва на 21 януари – този месец, като към момента само една страна е отправила бележки. Очаква се до края на месеца Законопроектът да бъде върнат от Европейската комисия и Народното събрание да продължи второто му четене. Ние сме в срока на процедурата между първо и второ четене, предстои второ четене на текстовете на изцяло новия закон за храните и ако те не удовлетворяват, лицата, имащи законодателна инициатива – народни представители, политически сили, или други лица за това, че защитават българския потребител от двойния стандарт на храните, срещу който са абсолютно всички политически представени и непредставени политически сили, държа да го подчертая, са в правото си да искат подобрение на тези текстове. Ние не трябва да изпадаме в ситуация, в която Народното събрание да приема текстове, закони, или каквито и да е нормативни актове, само с цел телевизионни предавания, шоу, политическо говорене и популизъм. Това, което приема този орган, трябва да е такова, че да породи правния ефект, а не да служи за политически лозунги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

По начина на водене.

Изкажете се, за да Ви направим реплика. Какво е това с отрицателни вотове? (Реплики от ГЕРБ.)

Господин Стойнев, това е процедура по принцип.

Уважаеми колеги, ние също не подкрепихме този законопроект поради две причини: едната, разбира се, е тази, която госпожа Танева каза, че наистина има нужда от нотификация. Втората много проста причина е, че когато правим забрани за вносителите на всяка една държава, не само от Европейския съюз, съответно тази държава може да направи същите изисквания и сертификати за нашите износители. Така че ние можем да навредим повече, отколкото да помогнем на българското производството и на българските износители и производители. Затова гласувахме против. Разбира се, всички сме за спиране на двойните стандарти. В закона, който ще бъде гледан между първо и второ четене, ще обсъдим Вашите предложения и ще видим как може да бъдат вкарани в законопроекта, за да се намали или да се изкорени тази практика на някои производители. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Молбата ми е, когато от управляващото мнозинство – между Патриотите и ГЕРБ искат да се изкажат, е хубаво да го правят, когато има конкретна процедура по Правилник, за да можем да репликираме, защото с отрицателния вот, който правите в момента, не ни давате право на реплика. Това показва, че Ви е страх и сте гузни от нещо. (Реплики от ГЕРБ.)

Тогава целият този законопроект ще влезе на второ четене в Закона, който трябва да се нотифицира.

Тогава целият този законопроект ще влезе на второ четене в Закона, който трябва да се нотифицира. В крайна сметка, това е препоръка на Европейския парламент и нищо не пречи да проведем един конструктивен дебат, а Вие да избягате от дебата, защото е ясно, че Вие – ГЕРБ и Патриотите, подкрепяте двойните стандарти на храните. Благодаря Ви.

Може и да е изказване. Благодаря, госпожо Председател.

Изчакайте, не съм казал. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По начина на водене, уважаема госпожо Председател. Това, което допуснахте – госпожа Танева да се изкаже така остро, за едва ли не политически пиар от страна на (реплики от ГЕРБ) опозицията, е абсолютно погрешно. Госпожа Танева трябваше да присъства в Загреб, за да чуе лично какво каза Фил Холъм: много често административната и бюрократичната тежест се създават в държавата, уважаема госпожо Председател. (Реплики от ГЕРБ.)

И трябваше на колегата от Патриотите, които не подкрепиха, а иначе са патриоти, да му кажете, че Законът не е приет на първо четете, затова, което каза, че ние ще направим предложение между първо и второ четене. Да го бяхте подкрепили, за да направите предложение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Безспорно, това е договор, който има ключово значение за държавата и е важен. Виждам, че тук присъства министърът на отбраната, но това, според мен, специално в този договор не е достатъчно, по простата причина, че всички знаем и си даваме сметка, предполагам, че личният ангажимент на министър-председателя в този случай е много важен. За мен държавата все пак се управлява от министър-председателя, който всички ние сме избрали. Той достатъчно често се появява по телевизията, въпреки че за последните 15 дни го загубихме. Не знам какво е мнението на министър-председателя по този договор, а той категорично в голяма степен зависи от него. Тоест не знам как ние ще вземем решение, ако не ни е ясно становището и отношението на министър-председателя, който от 20 дни го няма никакъв, пак подчертавам, за пръв път в историята откакто е в политиката. Ето една тема, по която по непонятни за мен причини, именно министър председателят, който е ключовият в този случай, го няма. Защо го няма? В края на краищата господин Цветанов не управлява държавата в момента – ние не сме избирали господин Цветанов за министър-председател, а господин Борисов. Затова моята процедура е: да поканим настоятелно министър председателя да присъства на този дебат и да изрази становището си по това какво трябва да се случи и какво трябва да предприеме Министерският съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители. Взимам думата по процедура, защото колегата Кутев постави процедурен въпрос. Няма да следвам неговата аргументация. Имаме представител на Министерския съвет, и то от най-висок ранг – вицепремиер, заместник министър председател, в чийто ресор е националната сигурност. Поставеният от колегата въпрос навежда на другия въпрос: къде е главнокомандващият на Република България (ръкопляскания от ГЕРБ), който също е участвал и има отношение по въпроса, който ще дискутираме, подписал е документа, с който е стартирала исторически назад във времето процедурата? Редно е и главнокомандващият, който в последно време си спомням само един-единствен път да съм го виждал. Той ни даде срок, но това беше в миналия парламент. Беше в миналия парламент – той дойде и каза: остават Ви осем дни – нещо такова каза. (Реплики от „БСП за България“.) Въпросът е… Тук не иде ред за генерали, тук иде реч за главнокомандващ, уважаеми господин Професоре – главнокомандващият на Българската армия, който е държавен глава и има своята роля по Конституцията, и има специално място – горе на балкона, и тук. Колко пъти е идвал главнокомандващият в парламента?

Да, след това имаме и вето. Вето, което също е на Президента. Кога ще дойде да си представи ветото Президентът? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на отбраната – господин Атанас Запрянов, на заместник-началника на отбраната – генерал Димитър Илиев, и на командира на военно-въздушните сили – генерал Цанко Стойков.

„ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно становище по „Проект на решение за разглеждане на предложенията и мотивите за тях, посочени в Доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение № 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), и за възлагане на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет“, № 902 03-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 15 януари 2019 г., Комисията по отбрана обсъди становището по гореспоменатия Проект на решение. В заседанието участваха: господин Каракачанов – заместник министър председател и министър на отбраната; господин Манолев – заместник-министър на икономиката; господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната; господин Илия Налбантов – началник на политическия кабинет на министъра на отбраната; госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар на Министерството на отбраната; генерал-лейтенант Димитър Илиев – заместник-началник на отбраната; генерал-майор Цанко Стойков – командир на Военновъздушните сили; бригаден генерал Димитър Петров – командир на авиобаза „Граф Игнатиево“; полковник Владислав Шекеров – началник на сектор „АТ и В“ в командването на ВВС; и госпожа Климентина Денева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на отбраната. Изложение с предложенията и мотивите на Доклада на Министерския съвет и предложенията за решение на Народното събрание беше представено от господин Каракачанов и господин Манолев. Министър Каракачанов запозна Комисията със създадената организация и извършеното по реализацията на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет до този момент. Подробно бяха разяснени задачите и резултатите от работата на Съвместната работна група и Политико-военната група. Като обобщени изводи от работата на Съвместната работна група беше посочено, че предоставените предложения в отговор на RFP не съдържат достатъчно информация за оценка на разходите за жизнения цикъл, което не е позволило коректното прилагане в пълен обем на Методиката за избор на оптимален вариант; независимо от положените усилия голяма част от липсващата информация не е била предоставена; и при трите предложения необходимата инфраструктура остава ангажимент на българската страна; и поради факта, че коректното прилагане на Методиката е било възпрепятствано, получените оценки не дават възможност за обективно сравняване на предложенията. Министър Каракачанов допълни, че стойността на посоченото оборудване/лицензи/разрешения не е включена в ценовите предложения на Италия и Швеция. В заключение, министър Каракачанов заяви, че направените предложения за промяна на подхода са на базата на изложеното и имат за цел довеждане на Проекта до успешен край, какъвто е изключително необходим за българските Военновъздушни сили. Той разясни, че предложението е да се започнат преговори със САЩ и ако те не доведат до приемливи за страната ни резултати, ще се премине към преговори с другите два кандидати. За да се осигури по-голяма гъвкавост на преговорите, предложението до Народното събрание включва и искане за отклоняване на някои от основните изисквания на Проекта, приети с приемането на Проекта за инвестиционния разход на 8 юни 2018 г. След министър Каракачанов думата беше дадена на заместник-министър Манолев. Като подкрепи Доклада на Министерския съвет, той поясни, че участието на Министерството на икономиката в Проекта е свързано с изискванията за индустриално сътрудничество и че в това отношение всички предложения отговарят на изискванията. В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Джейхан Ибрямов, Таско Ерменков, Владимир Тошев, Валентин Радев, Славчо Велков, Христо Гаджев, Кольо Милев, Симеон Симеонов, Васил Антонов, Петър Витанов и Николай Цонков. Изказалите се подкрепиха по принцип модернизацията на Българската армия. В дискусията бяха зададени уточняващи въпроси и се изразиха различни становища по отношение на: наличието и мястото в процеса на отделен доклад на Политико-военната група; за законността на исканата промяна на параметрите на ПИР-а; за възможностите за предявяване на искове към страната ни във връзка със Споразумението за обществените поръчки на Световната търговска организация; за разходите по време на жизнения цикъл на придобиваните самолети; за предлаганата комплектацията на самолетите; за осигуреността на необходимите финансови средства не само за Проекта за придобиване на нов тип боен самолет, а така също и за другите приоритетни проекти на Министерството на отбраната. Подробни и обосновани отговори на зададените въпроси бяха дадени от министър Каракачанов и неговия екип. Те разясниха, че като резултат от работата на Политико-военната група и Съвместната работна група е изготвен един окончателен протокол на Съвместната работна група, който е предоставен на народните представители. Правната реализация на Проекта предвижда сключване на договор Правителство-Правителство, който не попада в приложното действие на Споразумението за обществените поръчки на Световната търговска организация. Беше посочено, че само офертата на САЩ за F-16 Block 70 предлага пълен комплект, отговарящ на изискванията ни за многоцелеви самолет. Другите две предложения изискват сключване на допълнителни договори между България и най-малко още две държави за достигане на пълните способности на придобиваните самолети. По отношение на финансовите средства беше посочено, че те са разчетени и са в съответствие с приетия от правителството Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г. След като се запознаха с предложенията и мотивите за тях, посочени в Доклада на Министерския съвет, и предложенията за решение на Народното събрание, членовете на Комисията по отбрана с 12 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържал се“ приеха следното становище: Комисията по отбрана подкрепя „Проект на решение за разглеждане на предложенията и мотивите за тях, посочени в Доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение № 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), и за възлагане на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на Проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет“, № 902-03-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Решение за приемане на Проекта.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за разглеждане на предложенията и мотивите за тях, посочени в доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение № 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), и за възлагане на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Като отчита и приема предложенията и мотивите за тях, посочени в доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение № 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.) РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет да подготви проект на международен договор и да проведе преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет от Република България. 2. Възлага на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за подготовка на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет F-16V Block 70 от Република България. 3. При изготвянето на проекта на договор от българска страна задължително в преговорния екип да участват министърът на отбраната, министърът на икономиката, министърът на външните работи и министърът на финансите. 4. Проектът на международен договор по т. 1 може да се отклонява от задължителните изисквания, посочени в Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), на база на полученото предложение от правителството на Съединените американски щати, при условие за последваща ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България.“

Уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД относно Проект на решение за разглеждане на предложенията и мотивите за тях, посочени в Доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение № 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), и за възлагане на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет, № 902-03-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г. На закрито заседание, проведено на 15 януари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение. В обсъждането му взеха участие представителите на Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник министър; на Министерството на отбраната: генерал Атанас Запрянов – заместник–министър, генерал Димитър Илиев – заместник-началник на отбраната, Цанко Стойков – командващ Военновъздушните сили; на Министерството на икономиката: Александър Манолев – заместник–министър; на Министерството на външните работи: Емилия Кралева – заместник-министър. Република България вече 15 години е член на НАТО и се ползва от преимуществата, които членството ѝ предоставя, а именно – участие в стабилна система за колективна сигурност, която гарантира териториалната цялост на страната, създава условия за икономически просперитет и защита на основни демократични ценности и принципи. Като член на НАТО страната ни съвместно с останалите страни членки носи своя дял от отговорността за колективната отбрана, регламентирана в чл. 5 от Вашингтонския договор, която осигурява защитата и отбраната на територията и населението на страните – членки на Алианса. В този смисъл Република България следва да изпълни конкретни ангажименти, като придобиване и развитие на способности, споделяне на отговорности в рамките на колективната отбрана и задълбочаване на стратегическото сътрудничество с ключови съюзници. Едновременно с това е налице и задълбочаване на процесите на дестабилизация и конфликти в региони на непосредствена близост до територията на страната ни. Предвид рисковете и заплахите за сигурността на страната не може да се позволи по нататъшно забавяне на модернизацията на Военновъздушните сили. Придобиването на нов многоцелеви изтребител като F 16V Block 70 от САЩ, оборудван с последно поколение радар и въоръжение, ще доведе до издигането на качествено ново ниво бойните способности на българската бойна авиация. След проведеното обсъждане на Проекта на решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ –11 народни представители, 9 „против“, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за разглеждане на предложенията и мотивите за тях, посочени в Доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение № 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), и за възлагане на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет, № 902-03-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Ще бъда много кратък. Движението за права и свободи категорично подкрепя Решението и ще гласуваме „за“. Нашата позиция е ясна и строго последователна. И през 1990 г., и 1999 г., и 2017 г., и 2019 г. тя е една и съща, отблизо 30 години неизменно поддържаме евроатлантическата ориентация на страната ни. Когато става въпрос за националната сигурност, популизмът няма място. Националната сигурност започва там, където свършва популизмът или по-точно – там, където започва популизмът, свършва националната сигурност. Затова, когато се говори по темата, не трябва да има популизъм. Ние говорим за купуване на сигурност, а не просто купуване на бойни самолети. Решението за сигурността на страната е политическо и стратегическо и ние го подкрепяме. ГЕРБ до вчера твърдяха едно, а днес твърдят, че решението за националната сигурност е политическо и стратегическо. Е, като е така, възниква въпросът: може ли ГЕРБ да осигури такова политическо и стратегическо мнозинство от управляващата коалиция в Народното събрание по този политически и стратегически въпрос? Ако не могат, що за управление е това?! В чий интерес е това? Въпросът е риторичен. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Днес обсъждаме важна тема и разчитам тя да бъде разглеждана с цялата сериозност, която заслужава. Нашата дискусия тук не може да бъде върху техническите характеристики на различните самолети – това е ясно. Всяко едно от направените предложения отговаря на предвидените изисквания по отношение на тези характеристики, така че тук теоретичен спор не може да има. Затова и БСП от самото начало не е заявявала каквито и да е било предпочитания. Нашето искане беше и е едно – да бъде направен избор, който в най-голяма степен отговаря на нуждите на военновъздушните сили и се вписва в предварително зададените изисквания – такива, каквито решихме тук, с Вас, в Народното събрание. БСП подкрепи и продължава да подкрепя модернизацията на българската армия. От една страна, за да повишим нашите способности, да гарантираме сигурността на страната и заедно с това да бъдем адекватен партньор в НАТО. Отговорността за това как да се случва това е в контрола и отговорността на правителството и на мнозинството. Тук Вие сте на прага на провала, който днес ще бъде подпечатан с едно абсурдно формулирано решение на Народното събрание. Искате от нас да вземем решение, с което да подпишем празен чек на правителството в противоречие на решение на Народното събрание, утвърждаващо задължителни изисквания. Не можем да го подкрепим – защо? Първо, смятаме, че изискванията така, както сме ги решили и подкрепили, са добре премислени, внимателно разработени и отчитат всички важни аспекти. Отклоняването от тях е отклоняване от интересите и възможностите на България. Второ, дълбокият проблем е неадекватната процедура, планирана като един прозрачен процес, а завършила в сенките на Коледните и Новогодишните празници, оставила привкус на бързане, на външен натиск, на трансформиране на процеса от изисквания, на които кандидатите трябва да отговорят, на изисквания от единия кандидат, на които България трябва да се напасне. Това за нас е неприемливо. Трето, финансовата страна е много важна за нас. Ние ценим високо всеки лев на българските данъкоплатци и държим той да бъде инвестиран по най-добрия начин. Не приемаме игрите със стотици милиони в името на неясно формулирани ползи. Дали сме съгласие за таван от 1,8 млрд. лв. и няма да отстъпим от него, защото България не може да си позволи да похарчи повече за това. Притесняваме се, че правителството само се поставя в слаба позиция, допускайки отстъпление от тази сума. Държа да кажа няколко думи по темата за стратегическия избор на това въоръжение. Трудността да мотивирате направения избор на доставчик въз основа на техническите изисквания, Ви принуди да извадите политическите аргументи. Всъщност, връщайки се назад, можем да видим, че всички действия на правителството и мнозинството буквално от първия ден бяха насочени към постигане на точно този резултат. Днес говорите за НАТО, за това, че няма нищо по-нормално да закупим въоръжение от партньор в НАТО, че трябва да утвърждаваме стратегическото партньорство със САЩ, че съседните страни ползват същите самолети и трябва да сме като тях. Тези аргументи всъщност бяха същите и преди стартирането на процедурата. Ако резултатът е бил предрешен, защо разигравахме останалите партньори и компании? Можехме ли да проведем политически дебат и да вземем политическо решение? С действията си поставяте и партньорите от САЩ в неловко положение. Остава въпросът: дали при гъвкавата рамка, или по-скоро отменянето на рамката, което искате да направим днес, нямаше да има и други партньори от НАТО, които да отправят своите, може би и по изгодни предложения? Тези аргументи са логични. Сигурно преди няколко години биха били достатъчни, за да се вземе точно този предрешен избор. Светът се променя бързо. НАТО се променя също – при това под натиска на Съединените щати. Днешното американско ръководство нееднократно поставя под съмнение ролята на НАТО, поставя под съмнение своята роля в НАТО, а включително, неофициално и своето участие в НАТО, в смисъл от съществуването на НАТО. Не казвам, че НАТО си отива. Напротив, това е организация, която ще продължи да съществува, но е важно да си даваме сметка, че тя се променя. Това не е организацията отпреди няколко години. Все по-видими стават и противоречията, възникващи между Съединените щати и Европейския съюз. Ние не искаме тези противоречия, ние държим на трансатлантическата връзка, но тези противоречия са главно инспирирани точно от днешното американско ръководство. Видими са намеренията и желанията на Съединените щати да инвестират в двустранни отношения – повече, отколкото в многостранните отношения, включително в рамките на НАТО. В същото време, включително и заради тези тенденции, които пак казвам, те дават индикации за посока, Европейският съюз ускорява усилията си да изгражда убедителна обща политика в сигурността и отбраната, да изгради собствени отбранителни способности. Обсъжда се сериозно и възможността за създаване на европейска армия, макар и не в непосредствено бъдеще. Днес няма страна членка, която да не подкрепя тази посока на развитие. Спорът е преди всичко – не дали да има такива способности, а дали тези способности да са допълващи на НАТО, или да се развиват паралелно като самостоятелни. Искам да се обърна и към нашите партньори – БСП нееднократно е подчертавала, включително ще го намерите и в нашите предизборни платформи, че държи на стратегическите отношения със Съединените щати. Нещо повече, ние искаме техния всеобхватен характер да се развива и да се разширява. Заявявали сме неведнъж, че не може да се свежда основно и главно до военното сътрудничество. Ако България също е разглеждана като такъв важен партньор от Съединените щати, ако дългосрочното сътрудничество в тази сфера е важно за тях, надявам се, че след днешните решения, които са очевидни след явната подкрепа, заявена от страна на ДПС, на предложението на правителството, преговорите да протекат по такъв начин, че резултатът да не се отклонява от задължителните изисквания, които ние с Вас сме приели. Смятам, че когато искаш да инвестираш стратегически в отношения, можеш да си позволиш да го направиш. От тази гледна точка мога да декларирам, че ако договорът за ратификация, който бъде представен пред българския парламент, отговаря на изискванията, които ние сме приели и подкрепили със свое решение, както Националният съвет на партията, така и на Народното събрание, ние ще подкрепим ратификацията на този договор. Ако се отклонява обаче – и при това значително, така както са индикациите към днешна дата, ние няма как да продължим подкрепата си за това, но заедно с това ще полагаме своите усилия този процес да не протича по същия начин и в другите сфери, в които имаме своите решения, защото българският парламент трябва да бъде уважаван и опитът да бъде разиграван по този начин няма оправдание. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Направиха ми впечатление няколко неща от изказването на господин Вигенин. Едно от основните е: „Ние ценим всеки лев.“ Ако цените всеки лев на българския избирател и в частност и на Вашите избиратели, Вие допитахте ли се до тях дали те искат да ги харчим за железа, или искат да ги харчим за здравеопазване, образование, национална сигурност, решаване на демографските проблеми – всъщност неща, които са в основата на всички предизборни програми на всички партии? Отговорът аз го получих от края на изказването на господин Вигенин. Той казва: „Това беше прието и подкрепено от Националния ни съвет и от партията като цяло.“ А избирателите на БСП подкрепят ли го? Допитахте ли се до тези избиратели, до хората? Дали уважавате техните интереси? Накрая, нека да не се превръщаме на врачки. НАТО щяло да продължи да съществува. Аз пък мога да кажа, че няма да продължи да съществува. Нека да оставим, да видим как се развиват нещата. Ние тук не сме врачки, ние сме народни представители и трябва да говорим по същество. Какво е това изказване: „Аз твърдя, че НАТО ще продължава да съществува“?! До вчера никой не се съмняваше, че Съединените щати ще бъдат член на ЮНЕСКО, днеска не са, утре може да решат да не са членове и на НАТО. Така че – по-отговорно към трибуната, от която се изказвате. Нека да говорим само по същество, а не да врачуваме! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Марешки, бих Ви върнал към това, с което започнах моето изказване – да водим сериозна дискусия с разбирането за важността ѝ. Свалихте доста нивото на дискусията още с първата си реплика. Надявам се, ако Вие или Вашата група има изказване, да бъде по добре мотивирано и да не бъде толкова повърхностно, така както демонстрирахте току-що. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господа генерали! Искам да започна с това, че днес в Събранието, и то на открито заседание, продължаваме един процес, който е стартирал 2004 – 2005 г. Обстановката коренно се е променила, нещата коренно са се променили, цените коренно са се променили. В момента ние предопределяме не само бъдещото развитие на Военновъздушните сили, а и на Българската армия, и на България като цяло. Реперните точки, от които трябва да подходим в този момент са, че не ГЕРБ, и преди ГЕРБ е взето правилното и кардинално стратегическо решение ние да сме членове на НАТО и на Европейския съюз. Оттам нататък нещата, които трябва да решаваме, не са толкова трудни. В случая вземаме решение за най-малкия по численост, обаче като финансова поддръжка, най-скъп вид въоръжени сили – Военновъздушните ни сили. Решението, което ние днес ще вземем, ще даде тласък и на останалите два глобални модернизационни процеса – за бойната машина и за кораба, само че разликата е кардинална. В останалите модернизационни проекти процедурите са различни и протичат по различни закони и нормативна база. Тук, колеги, нямаме никакво съмнение защо не става въпрос за конкурсна процедура, а става въпрос за преговори между държава – държава. В писаната и неписаната съвременна история няма случай, когато междудържавно да са провеждани конкурсни процедури, така че ние в момента трябва да дадем възможност на правителството да излезе от рамката, която зададохме в средата на миналата година, поради факта, че и трите одобрени за класация предложения не влизат в тази рамка. Тук беше споменато за пророкуване, прогнози и така нататък, без да гледаме на боб или някакви други такива заклинания да правим, мога да Ви кажа, че ако днес вземем решението – правителството да преговаря за F-16 Block 70, ние ще имаме по добра цена, която ще влезе в рамката и ще имаме една доставка, която ще ни гарантира едно бъдеще на авиацията за следващите минимум 40 – 50 години. Това са неща, което са се случвали и могат да се видят тръжните процедури, които е провеждала американската държава и с други държави, които не са членки на НАТО. По отношение на нещата – защо трябва да бъде F-16? По простата причина, колеги, че това е самолет, който е воювал от 1980 г. досега във всичките бойни действия – съществени войни, които са се водили на планетата ни. Това е самолет, който е на въоръжение в 31 държави – в повечето натовски държави. Това е самолет, който беше предпочетен от Словакия и Бахрейн, само преди по-малко от месец. Това е самолет, който е на въоръжение в Румъния, в Турция и в Гърция, като наши конкретни съседи. Това е самолет, който се произвежда и който воюва от натовска държава за натовските държави и няма съмнение, че над четири хиляди самолета, произведени досега, са по-добри и воювали – стреляни самолети, отколкото 240 и няколко бройки не воювали никъде. Освен това досега никъде не сме чули за корупционни скандали във връзка с търгуването на F-16 и никъде не сме чули да няма такъв скандал, свързан с продажбата на „Грипен“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И завършвам – по отношение на говоренето, че нещо се е случило около коледните празници, ами, да, SAAB си разкриха представителство в София – интересно защо? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Изслушах с внимание това, което каза господин Тошев. Провокиран съм и от другото, което чухме за националната сигурност и популизма. Аз смятам, че там, където свършва популизмът, започва лобизмът – ние точно това чухме сега. Ние не сме тук да слушаме достойнствата и недостатъците на определени типове самолети. Обсъждаме предложение на Министерския съвет за отклоняване, забележете, от задължителните условия. Добре – предложете, говорите, господин Тошев, за рамка! Кажете каква е рамката – половин милиард, един милиард? От това, което казвате обаче, аз отново разбирам, че Вие не сте чели Доклада. И една голяма част от Комисията по отбрана, вчера обърнах внимание на този въпрос, не се е запознала с Доклада на Политико-военната група – изводите и мненията в него. Вчера на мой въпрос командирът на авиобазата, във връзка с тайнствените пилоти, които са били питани от премиера, каза – ето генерал Симеонов е тук, „никой не ни е питал за нищо“. И Вие сега ми говорите за това кой самолет бил добър, в кои страни воювали и така нататък. Аз не искам да Ви отговарят по подобен начин, само ще Ви кажа, че всички страни, които сочите – горещите точки, в нито една няма система за противовъздушна отбрана. Това е все едно да те нападнат с нож и ти да си с голи ръце и да не можеш да се биеш – няма значение това. Между другото да Ви направя една лека закачка. Направете справка през месец декември на парада на румънската армия колко самолета излетяха?! Благодаря Ви.

Колко?

Нула!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега, като член на партия, която е за европейските ценности, мисля, че трябва да внимавате, когато говорите за европейски компании. Това е тенденция, защото скоро опитахте да прехвърлите отговорността на една добра европейска компания за провала на тол системата, а сега говорите и навявате съмнения за корупция за друга европейска компания. Обръщам Ви внимание, че това може и ще има последици за инвестиционния климат в България, защото, ако във вътрешнополитически план тези номера минават постоянно и нямат последствия, във външнополитически план те имат трайни такива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. По ред на репликите: лобист съм и си го казвам тук, от трибуната, да се запише с главни букви в протокола – лобист съм за националните интереси на България и за бъдещето на въоръжените сили на Република България. Нямам никакви контакти с нито една фирма производител на каквото и да е, камо ли пък на самолети. Никой по никакъв начин не ме е агитирал, убеждавал и така нататък да говоря едно или друго. Говоря с чиста съвест, говоря като човек, който повече от половината му живот е преминал точно във въоръжените сили на Република България и точно в тази сфера – защитата на Републиката и на родното ни небе. Второ, по отношение на господин Велков – и вчера в Комисията, и сега се размятат едни числа, които нямат нищо общо с действителността. Ако се прочете толкова цитираният прословут доклад на тази комисия – първо, той е работен и не е задължително, а и, господин Велков, ние сме гласували какъв комплект документи да излезе от комисиите, от Министерството на отбраната и от министъра на отбраната към Министерския съвет, към президента и към Народното събрание. Това, че президентът е получил повече документи, е по негово желание, защото той ги е изискал като главнокомандващ. Но числата, които непрекъснато размахвате, нито са десетки хиляди за полетен час, на който и да е от самолетите, нито са в такива рамки разликите, които Вие цитирате. Прочетете това, което има в секретна секция на Събранието, и ще разберете, че съвсем други са нещата. По отношение на корупцията, на колегата искам да кажа: отворете което и да е справочно-информационно издание и ще разберете, че от пет държави, които имат „Грипен“ в момента на въоръжение, в Южна Африка, Бразилия, Чехия и Унгария от години текат дела за корупция с цитирани конкретни милиони евро, които са раздавани, за да бъде придобит този боен самолет. Не го казвам случайно и не съм го измислил аз. И последното, което искам да Ви кажа, е, че това, което се предлага за тези цени, за които досега говорихме, е една напълно оборудвана платформа на F-16, с абсолютно всичко, дори и неща, които ние трудно бихме използвали в учения, в еър полисинг, в разузнавателни или каквито и да е други учения, и една база, платформа, на която няма нищо, предлагана от „Грипен“. Това Вие много добре го знаете. Толкова дълго е размахвана тази тема в пространството, че вече не си заслужава да бъде говорено. Колеги, и друго – днес ще гласуваме бъдещето на нашата авиация.

Времето!

Да, разбрах за времето. Надявам се 50-годишният юбилей лидерката на БСП да бъде празнуван добре, а на стотната годишнина – и с F-16, на Вашата лидерка. Благодаря.

(БСП за България, от място) Лично обяснение искам.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление, по този въпрос ние ще имаме различни позиции – партиите от коалиция „Обединени патриоти“. Аз изразявам позицията на Националния фронт за спасение на България. Ние категорично ще гласуваме „против“ това решение по редица причини. Първата причина, е, че считаме, че едно такова решение по никакъв начин няма да обезпечи суверенитета на българското въздушно пространство. В нашата програма още от 2011 г. ние сме заложили единствения начин за опазването на небето на България – и това е чрез ракетни бази, в частност ракети земя-въздух. Това е най-евтиният, най-сигурният начин за защита на нашето небесно пространство. Нелепо ни се струва, считаме, че е нелепо да разчитаме на 8, респективно 16 самолета след пет години да защитават небето на България от други военни сили, които са на съседни държави, които разполагат с по 600 самолета – едната, другата с 350 самолета, да не говорим за хилядите самолети на Русия, да не говорим за два пъти по-големия авиопарк на Сърбия. За нас това е едно неразумно, неуместно харчене на пари. И ако се прави такова, то трябва да се прави с възможно най-малко средства. С други думи ние считаме, че трябваше да се ориентираме към самолети с европейско производство, така както Националният фронт за спасение на България е закупил български автомобили и такива употребява. Другата причина да не гласуваме в подкрепа на такова решение е това, че се нарушава парламентаризмът на страната и страната вече се превръща не в парламентарна република, а в нещо доста по-различно. Има категорично решение от месец юли миналата година на Народното събрание, в което са изброени параметрите – седем основни изисквания, от които четири са нарушени, точно от офертата, която ни се предлага сега да подкрепим. Има гласувана Пътна карта, която се нарушава с днешното заседание на Народното събрание. Явно е желанието да се извърши някакъв политически пирует и да се прехвърли отговорността от едно решение на правителството – задължително, което трябва да вземе правителството, на Народното събрание. Така стоят нещата – това е истината. По тази причина ние няма да подкрепим това решение. Нещо повече, считаме, че когато се изопачават първоначалните условия в полза на един от участниците – това е позорно, унизително за България, като държава. България трудно може да бъде определена като независима, суверена държава – трудно, при едно такова тотално променяне на първоначалните условия. Да не говорим, че не зная по какъв начин ние ще отговорим на евентуалните обжалвания на партньорите ни от Европа и от Европейския съюз, които съм сигурен, че ще обжалват едно такова решение – говоря за Италия и Швеция. Шведски инвестиции в България осигуряват девет хиляди работни места. Италианските инвестиции в България осигуряват петдесет и две хиляди работни места. Какъв е сигналът към инвеститорите, питам аз и като бизнесмен, че във всеки един момент можете да бъдете изиграни, всеки един момент първоначалните условия могат да бъдат подменени? Това казвам. Също така мисля, че ако трябва да продължи този дебат и той постигне консенсус, трябва да бъде прието това предложение, но с условие да не се нарушават първоначалните условия – имам предвид конкретно цената, срока на първите два самолета след две години и техническите параметри, които би трябвало да бъдат предоставени, а не са предоставени. Ако тези първоначални параметри бъдат спазени, ако в решението беше въведена такава промяна – смятайте, че го предлагам, ние ще подкрепим едно такова решение. Защото ние също сме за евроориентацията и за участието на България в НАТО – няма друга алтернатива за България, но при тези условия може евентуално, както вече сме го обявили. Ако толкова много искаме да предложим по-добри условия на нашите американски партньори, дайте да организираме нов конкурс. В заключение мисля, че тези дебати са доста срамни и позорни и, ако жертвалият живота си в името на България преди години Димитър Списаревски е свидетел на тези жалки, унизителни прения, сигурен съм, че ще се обърне в гроба. (Ръкопляскания от дясно.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната, уважаеми дами и господа! Би трябвало, когато правим едно, да кажем в каква ситуация се намираме сега. Сега се намираме в една ситуация, в която правителството изпълни възложената от Народното събрание процедура по придобиване на нов многофункционален боен самолет за българските Военновъздушни сили. И подчертавам: многофункционален, което означава, че не само ще защитава небето на България, а и ще нанася поражения по въздух, земя и вода на вероятните противници на България. Това означава многофункционален самолет. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: На кой?

На кой?! На всеки, който дръзне да наруши суверенитета на България. (Реплики от „БСП за България“.) А той изпълни тези правила, изпращайки оферти не до фирми, а до държави и целта на тази процедура припомням Ви, дами и господа, е сключването на междудържавен договор, договор между Република България и друга суверенна държава, което – тук има икономисти, нека да кажат: подлежи ли на някакъв тип търговски арбитраж? Сега се намираме в ситуация, в която можем да направим две неща. Да бъдем бели и чисти и да кажем: „предложенията не отговарят на нашите желания, ние затваряме папките и обявяваме нова процедура“. Ако направим това днес, ще бъдем всички в бяло, но ще оставим авиацията по бели – няма да кажа какво. (Реплики.) Със сигурност това ще доведе до две неща – след година и половина ще бъдем пак тук и ще обсъждаме същото и, второто, ще изхарчим много народни пари за поддръжка на старата авиация, защото българските пилоти трябва да летят, а нашето въздушно пространство да се охранява. На второ място, нямаме никаква увереност, даже обратното, имаме дълбоката увереност, че след година и половина същите тези държави ще ни предложат може би същите тези самолети на по висока цена. Поне историята от 2004 г. досега ни потвърждава, че всяко отлагане на решаването за модернизирането на нашата авиация води до нарастване на цената.

Защо ги отлагахте?

Вие отговорете защо сте ги отлагали! Днес министър на отбраната е господин Каракачанов и той казва: „не трябва да отлагаме“, защото Вие преди това отлагахте. Другото нещо, което можем да направим, е откровено и честно да кажем, че трябва да продължим напред, давайки мандат на правителството да води преговори, като ясно реши три основни въпроса: въпроса за цената, въпроса за сроковете за доставка и въпроса за заплащанията, като тези три въпроса трябва да бъдат отстоявани въз основа на българския национален интерес. Аз се радвам, че опозицията и нашите партньори имат толкова критично отношение, защото онези, които искат да продадат на България своето оръжие, трябва да се съобразят с мнението на опозицията, трябва да се съобразят с мнението на обществото, трябва да се съобразят с мнението и на управляващите. Цената и условията по плащането и сроковете трябва да бъдат приведени до близки или равни на нашите условия, гласувани през лятото на миналата година. Това казваме ние! Ние даваме мандат и подкрепа на правителството да достигне до такива решения. Ако те не бъдат достигнати, ако те не бъдат защитени, ако партньорите и тези, които предлагат своите изделия, не се съобразят с това, ние си запазваме правото суверенно да вземем решение. Защо ние като държава бяхме лоялни съюзници на Съединените щати и работим изключително успешно по съвместното използване на военни обекти в България? Аз като заместник-председател на ВМРО питам: господа, трябва ли да върнете жеста, лоялно и честно да се съобразите с нашите възможности? Ние сме добри партньори, очакваме същото от нашите партньори. И накрая, обвиняват ни, че даваме пари за оръжие, а не за пенсии, не за социални помощи. Само че историята ни е показала, че няма социална, социалистическа или въобще богата държава, ако тя не е силна. Силата прави богатството. За да бъдем богати, ние трябва да бъдем силни. За да бъдем силни, трябва да имаме силна, модерна, национална българска армия. Затова ние ще подкрепим – от ВМРО, мандата на правителството за преговори. (Ръкопляскания отдясно.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ние също ще подкрепим мандата за водене на преговори – ние не подкрепяме отклоняването на задължителните условия от рамката. Не знам дали министър Каракачанов е тук, чувствам го някъде зад мен?!

Вие, господин Министър, преди малко се сдобихте с още една политическа оферта във връзка с приказките за популизма и националната сигурност, по която Вие сте субект, а не обект – цената на подкрепата за това нещо. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, внимателно следих Вашето пламенно слово. Вие казахте, че е нужен многоцелеви самолет, който, ако бъде нарушен нашият суверенитет, ще нападне. Обикновено разбиранията за суверенитет са териториалната цялост на България. Как този многоцелеви самолет ще нападне земни обекти, ако войските на другата държава са тук? Как той ще действа? Това Ви го поставям по-скоро като специалист. Вие пламенно пледирахте правителството и Комисията да водят преговори, и то да водят преговори, които да съответстват на нашите желания. Хубаво, но в Проекта за решение, който ни предлага Министерският съвет относно този раздел, е записано само: „Проектът за международен договор може да се отклонява на база полученото предложение от правителството на Съединените американски щати“, точка! Друго не е записано. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Михов, цинично е да твърдим, че, закупувайки осем самолета, ще направим България най-силната военна държава на Балканския полуостров и по този начин ще можем да защитаваме границите си. Големите държавници казват, че пари за охрана се дават тогава, когато народът има желание и има какво да защитава. В момента кое да защитава народът? Това, че го оставихте пак на 200 лв. пенсия? (Реплики.) Те нямат желание. Вие питали ли сте Вашите избиратели искат ли единствената точка, която Вие ще изпълните в този мандат, да бъде закупуването на самолетите, а всичко друго: българските лекари, учители и полицаи, българските пенсионери да мизерстват, демографският срив да процъфтява благодарение и на тази сделка? Защото утре, ако случайно ги купите тези самолети, няма да има кой да ги кара. С изхарчването на тези пари Вие ще изгоните и последните млади български граждани – тези, на които ние разчитаме да развиват държавата България. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател! Господин Марешки, Вие говорите едно, но във Вашата програма, с която се явихте на изборите, пише друго. Там пише: „модернизация на армията, активно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз“ и така нататък, но Вие имате право да се развивате и да си променяте мнението всеки ден. Не съм съгласен с това, че закупуването на тези самолети ще прогони младите хора. Тук е и командващият на Военновъздушните сили и вчера командирът на база „Граф Игнатиево“ ясно каза, че новата техника ще бъде единият от факторите за решаване на некомплекта във Военновъздушните сили и въобще в бойната ни авиация. Защото е едно да се готвиш на самолет, произведен преди 30 години, друго е да управляваш съвременна техника, която ще бъде произведена в следващата година, от последно поколение. Беше ми обърнато внимание какво означава многоцелеви самолет и какво може да прави? Това е много хубав отговор, това е един от факторите защо започваме първи да преговаряме със Съединените щати, защото това е единствената оферта и предложение на държавата, която може да ни осигури доставката на самолета, доставката на пълен комплект въоръжения за решаване на всички оперативни цели във въздуха, на земята и цели по водата, всички лицензии и всичко необходимо за функционирането на това оръжие. Не искам да правя сравнение, но другото предложение – на Швеция, е обвързано с постигането на договореност с трета държава за лицензии, въоръжение и технологии, което обвързва въпроса с волята на трета държава – няма да я наричам коя е. И възниква въпросът: защо да сключваме една сделка с такива големи рискове? В тази посока мисля, че господин Велков по-скоро подкрепи нашето становище, отколкото да направи реплика. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще бъда сравнително кратък. После, ако имате въпроси, ще дам отговори на въпросите Ви. Първо, искам да напомня, че членството ни в НАТО през 2004 г. ни предостави шанс да ползваме всички съюзнически преимущества, а именно да бъдем оперативна и технологична част от колективната отбрана на Алианса. Това означава да имаш до себе си съюзници, на които можеш да разчиташ в трудни моменти, в тежки ситуации. Изборът на боен самолет олицетворява геополитическата ориентация на една държава, в случая на нашата държава, в общия коалиционен формат. Република България разчита на колективната сигурност на НАТО, защото на този етап не е достатъчно закупуването на осем бойни многоцелеви самолета. Вие знаете, че по проект на следващ етап са плюс още осем. Европа разчита на защитата на НАТО и най вече на Съединените американски щати. Затова въпросът за стратегическата съвместимост стои с пълна сила както за Българската армия, така и за военновъздушните сили с главен акцент изпълнение на задачите по еър полисинг в интегрираната система на ПВО на НАТО. Политическото решение на правителството на Република България за преговори с правителството на САЩ е политически и стратегически избор за Република България. Управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ допуснаха грешка, обявявайки обществена поръчка и конкурс, когато законът позволява директни преговори по въпросите на националната сигурност за покупка на военно оборудване и други. Нагледен пример е решението за построяването на втората част от защитната ограда на южната ни граница. Решението за процедура трябваше да е политическо от самото му начало. Това е позицията на „Движението за права и свободи“. Движението винаги е работило за засилване и отстояване на евроатлантизма, защото този конкурс противопоставя България на други държави и допринася за влошаване на междудържавните отношения, за което говориха и някои от колегите, изказали се преди мен. Ако заради грешни процедури се стигне до санкции спрямо Република България, „Движението за права и свободи“ ще потърси политическа отговорност от управляващите. Напомням още веднъж изявлението на нашия председател: нашата парламентарна група ще подкрепи Решението за започване на преговори с правителството на Съединените американски щати. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, и аз ще бъда кратък. Ние, както многократно сме заявявали още от началото на процедурата, никога и по никакъв начин няма да подкрепим харченето по нецелесъобразност на български пари, изкарани от всеки един български гражданин с тежък, непосилен труд, защото истински целим всеки един български лев, а не както го цени господин Вигенин. Само ще напомня, че в предизборните програми на абсолютно всички политически партии в челото се говореше за справяне с демографския срив, за увеличаване на доходите на българските граждани, в частност на пенсионерите, за по-добро и качествено образование и здравеопазване, за подпомагане на полицаите, за да могат да си вършат така работата, че всеки български гражданин да живее спокойно и мирно. Нито едно от тези неща, както виждам, през всички тези години не е изпълнено, но една от последните точки в програмата на всяка партия, включително и нашата, след образованието, здравеопазването, полицията, младите хора и пенсионерите, е закупуването на самолети. Да, така е! Но защо стана така, че в крайна сметка единствената точка и то по средата на мандата, която сто процента ще изпълним – гласуваме и ги купуваме. Казано нещо, не наполовина, не на части – сто процента изпълнено. Къде са другите точки, за които всички пледират предизборно? Миризмата на груб лобизъм, която усещам в момента в отмяната или промяната, или катарзиса в отношението на БСП към този въпрос е отвратителна. Ние сме „за“ безсмисленото харчене на няколко милиарда, но ако е „Грипен“. Ако е F-16, това вече е нецелесъобразно. Тази поредна промяна на мнението, първата, след срещата с един посланик, от „против“ – „за“, сега, след срещата на кого, от „за“ в „против“? Кой ръководи българските народни избраници, къде се взимат решенията, кое е целесъобразно за българския народ? Това е второто нещо, което стана ясно днес – никой не го е еня за интересите на българския гражданин. Никой не казва: дайте да попитаме българския гражданин иска ли този харч с неговите пари, от името на него и с неговите пари да харчим по този начин? Затова ние ще инициираме референдум за това целесъобразен ли е този харч, в момента този ли е, искат ли българските граждани, избиратели на всички Вас, да решим първо този проблем преди да решим всички останали проблеми. Знам, че господин Вигенин ще каже: Марешки много сваля нивото, като говори за доходи, за интересите на българските граждани, това че гражданите са преди железата… (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Знам, че за господин Вигенин е непонятно – железата, интересите на чужди държави, да създаваме работа на други фирми, те да плащат данъци в други държави, да повишават нивото на пенсиите в други държави, естествено, говоренето срещу тези неща е сваляне на нивото. Понеже го изтървах предния път, сега го каня да дойде да ми направи реплика, че свалям нивото, когато говоря за интересите на българските граждани, за да му разясня още някои неща. Пожелавам успех на всички народни представители! Нека наистина бъдем представители на българския народ и да се грижим за неговия интерес. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, разбирам, че дебатът придоби странни измерения, поне от последното изказване, но все пак трябва малко уважение към българския парламент. Тук ни разиграват да си отменяме решенията, да даваме възможност на правителството да прави каквото си иска. Премиерът не дойде, обаче мисля, че е абсолютно неуважение да няма министър тук. Може ли да поканите министъра на отбраната, вместо да пие кафе или не знам какво прави в момента, да се върне и поне да има смелостта да ни изслуша, ако не друго?

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, днес тук, в Народното събрание, се водят изключително важни дебати, касаещи цялата българска държава, разбира се, и министър-председателя. В началото на тези дебати ние поканихме тук, чрез Вас, да дойде министър-председателят. Той е задължен да дойде, но до настоящия момент не получихме отговор къде е и защо не идва.

Моля, тъй като него го няма, а тези дебати без министър-председателя не са на необходимото ниво, мисля, а това го доказаха току-що изказващите се от управляващото мнозинство, моля за почивка, докато дойде в пленарната зала министър-председателят. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, часът е 11 без 5, почивката е в 11,30 ч., така че имаме право и искаме почивка. От името на парламентарна група моля за половин час почивка, която може да бъде удължена от Вас, като председател на Народното събрание, докато дойде министър-председателят, за да уважи институцията Народно събрание и всички народни представители, и целия български народ. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, ще помоля за удължаване на времето.

Уважаеми колеги, както винаги, ще се придържам само към фактите на основата на „Държавен вестник“, брой 51. Първо, искам да кажа, че финансово-икономическите параметри, които са заложени, са чудесни и затова ги подкрепихме. Тук е определена общата сума, определен е начинът на плащане. Министерството на финансите се е съобразило с това каква тежест ще бъде върху брутния вътрешен продукт и върху българската икономика, евентуално какви са очакваните ползи. Какво се предлага в брой 51 на „Държавен вестник“ като наше решение? Общата сума, която се предлага с ДДС, 1 млрд. 800 млн. лв. и от 2018 до 2027 г. разплащания по 100 млн. лв., съответно 2021 г. – 260 млн. лв., 240 млн. лв. – през 2022 г., най-високата вноска 2026 г. за 300 млн. лв. и последната вноска 2027 г. – 100 млн. лв. Пак казвам, този разчет е реалистичен, това са плащания на Република България, които са в рамките на нейните способности, без да създава диспропорции, проблеми и излишни натоварвания върху брутния вътрешен продукт и икономическото развитие. На второ място, в този „Държавен вестник“, брой 51 – искам да отворя една скоба, уважаеми колеги, днес обсъждаме Вашето предложение. Това решение от лятото на 2018 г. е плод на дългогодишни усилия на десетки експерти, на три правителства на ГЕРБ. Вие ни убеждавахте в Бюджетната комисия, в Комисията по отбрана, че това, което ни предложихте преди шест месеца, е най доброто за България от гледна точка на нейната национална сигурност и от гледна точка на икономическата и социална тежест за страната. Ние се съгласихме и го подкрепихме само преди няколко месеца. Сега пеете друга песен и излиза, че тези плащания, които трябва да бъдат направени до 2027 г., сега ни предлагате еднократни плащания – сума, която вероятно ще надхвърли 2,5 милиарда пряко само за самолетите и въоръжението веднага, вероятно още през следващата година. Такъв шок българската икономика не може да понесе. Второто, което искам да подчертая, е, че в конкурентната таблица, представена в този проект, публикуван в „Държавен вестник“, брой 51, се засягат въпросите на индустриалното сътрудничество и офсетните програми. Уважаеми колеги, ако не Ви е известно, какво постигнаха Чехия и Унгария? Чехия постигна 130% офсетна програма. Това значи, че ако плащат 100 евро за един самолет, 130 евро влизат в икономиката на Чехия с нови технологии и трансфер, с ноу-хау, с разширяване на водещи отрасли, с излизане на международни пазари. Унгария постигна договор за 110% офсетни програми. От 100 долара, дадени за въоръжение, 110 долара влязоха в Унгария. Впрочем почти 90 на сто от тази сума беше фирмата „Електролукс“, която доведе до това, че около 5% се повиши брутният вътрешен продукт на Унгария, по техни данни, в резултат на развитие на съвременни технологии и производства в областта на електрониката и електротехническата промишленост. Полша успя да постигне в началото на 2003 – 2004 г. също офсетна програма и парите до стотинка останаха в Полша. И това по принцип беше залегнало в решението отпреди шест месеца. Сега Вие ни предлагате нов вариант. Не знаем каква ще бъде сумата над определената – милиард и 800 милиона. Няма да има разсрочено плащане до 2027 г., а ще натоварим българския народ с една огромна, непосилна сума в една година. И на трето място, само се разтягат локуми какъв ще е индустриалният ефект за България. Вижте, ние трябва да уважаваме политиките на другите страни и народи. Определени доставчици нямат политика на офсетни програми. Те си продават оръжието, искат си парите и повече не се разправят, и това си е тяхно право – така да продават. Но наше право е тук, като народни представители, да гласуваме за вариант, който е полезен не само за националната сигурност, но и за българската икономика. Освен това трябва да бъдат пресметнати – в „Държавен вестник“, 51 брой, правилно са посочени очакваните допълнителни разходи. Всички разбираме, че това са само началните разходи за закупуване на самолети. Дали ще бъдат с въоръжение – разликата, експертите ще кажат, е около 80 млн. лв. Допълнителното електронно оборудване, експертите твърдят, за осем самолета е около 20 млн. лв. Тоест става дума за разлика в цената около 100 млн. лв. според експертите в тази област. Следователно оттам нататък започваме да правим изчисления: трябва ли да се променят и колко ще струват пистите; колко ще струва подготовката на самолетите за летене и за тяхната поддръжка и ремонт; кой ще прави ремонта; какво ще е наземното оборудване? Всичко това, за наша радост, е описано в „Държавен вестник“, брой 51, което Вие зачертавате. На следващо място, вижте, казахме: „Ние не коментираме техническите параметри на самолетите“. Едва ли някой може да каже категорично кой самолет е по-добър – дали европейско производство, дали американско, имат плюсове и минуси. В това число няма страна, която да не взема предвид икономическите показатели – колко ще струва един летателен час. И най-богатите страни – Съединените американски щати, си правят сметката. „Дифенс“ – списанието на Съединените щати от онзи ден, пише, че поради недостиг на средства 60% от F-16 във Военноморския флот не лети, тъй като знаете, че в момента има и блокаж на бюджетните разходи на Съединените щати поради други причини. Най-богатата страна в света си прави сметката и това е правилно, защото военните разходи винаги са ограничени. Но какво става тук със стоката, за която ние трябва да дадем милиарди левове, независимо откъде е тази стока? В брой 51 пише, цитирам: „Първо, самолетът да е произведен и да е на въоръжение в поне една страна – членка на НАТО,“ и правилно, „или на Европейския съюз“, Вие пишете тук. Този самолет не е на въоръжение никъде в момента. Второто правило е: „Типът на самолета да е в експлоатация към настоящия момент“. Вие казвате – „Държавен вестник“, страница 20! Той не е в експлоатация никъде, той е самолет мечта! Начертан е този самолет, има някакъв начален прототип, с който се опитват да летят някъде в Тайван, но той не е в експлоатация и не е на въоръжение никъде в страните – членки на НАТО или Европейския съюз! Вие сте написали срока на доставка – три години. Уважаеми колеги, като вземете сега това решение, нали знаете, че доставката на новия, колкото и да е добър самолетът, той сигурно ще е добър, ще е след пет-шест години! В момента Вие пишете некролога на българската авиация, защото в момента тя изнемогва – летят само няколко „МиГ“-а от време на време поради недостиг на резервни части; калпав е ремонтът на двигателите, който направихте! Тоест до една-две години тези самолети ще бъдат приземени. Тоест Вие казвате, че три-четири години България въобще няма да има авиация! И няма да рискуваме живота на българските пилоти заради Вашите приумици! Освен това, както казах вече, с това предложение Вие изцяло нарушавате финансовата рамка. Освен това, уважаеми колеги, Вие нарушавате принципа на конкуренцията. Чувах от колеги по медиите и просто не мога да повярвам на това, което слушам – че това било процедура, а не било конкуренция. Дами и господа, как да не е конкуренция, като Вие сте публикували в „Държавен вестник“, брой 51 сравнителна таблица с технически и икономически параметри? Това шегичка ли е? Вие се шегувате с Великобритания, Швеция, Германия, Италия, Португалия! Изкарали сте в „Държавен вестник“ шегички към нашите партньори от Европейския съюз ли?! Ето Ви я таблицата със сравнения – „Държавен вестник“, брой 51. (Показва я.) И казвате: това било процедура. Това е насилие на българския език. То всичко е процедура – процедурата е конкурс, търгът е процедура, преговорите с потенциален продавач или купувач също са процедура. Вие сте написали, че процедурата е конкурс – пише го в документите. Така че това е конкурс. Иначе Вие защо правите методика? Защото ще изчислявате тежестта на отделните показатели на конкурса! Следователно най-страшното е, че Вие задрасквате конкурса в момента, лишавате българското правителство – то иска да се лиши, самонаказва се – от възможността да противопостави различни доставчици и да постигне най-доброто качество при най-добра цена. Освен това Вие казвате за цената и допълнителното оборудване – вижте, дами и господа, тук сте разписали съвсем точно в „Държавен вестник“, Вашия, брой 51 – Вашата публикация, че има три варианта: купувате самолет с оборудване или купувате самолет с оборудване, което се купува от трета страна; или купувате самолет с оборудване и въоръжение от трета страна. Вие го пишете! Извинете, Вие сега ли разбрахте, че бойните самолети в Европа ползват ракети и местно производство, и на Съединените щати?! Защо писахте в „Държавен вестник“, брой 51? Вие излъгахте ли ни преди шест месеца? Вие измамихте ли ни преди шест месеца? (Реплики и възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Вие сте написали, че знаете, че ракетите са от там. Всяко дете може да влезе в интернет и да види, че ракетите са и съвместно производство в Европа, и на Съединените щати. Освен това в Бюджетната комисия Вие се опитахте да заблудите Комисията и едва ли не да ни заплашите с това, че ако се закупи самолет, който не е произведен в Съединените щати, заместник-министърът на отбраната каза в прав текст – тогава можем да очакваме, че нашите партньори от Щатите ще ни увеличат цената на ракетите два, три или повече пъти. Това изнудване ли е? Ами самолетите, които летят в Чехия и Унгария, с какви ракети летят? Или те летят със знаменцата на Унгария и Чехия? Те си летят с ракети, осигурени от доставчика на техните самолети, които са решили да купят при конкурентни условия! Следователно Вие знаете, че сме член на НАТО, сега разбират някои хора – за евроатлантическо сътрудничество. Добър ден! Сега разбрахте, че сме член на Европейския съюз! И сега изведнъж променяте Закона, приет от Народното събрание, защото разбрахте, че ще купуваме ракети от Щатите! Ами защо да не купуваме? Те са хубави ракети. Няма фирма, която ще произвежда ракетите, и няма да ги продаде. Вашето внушение, че нашият надежден партньор – тази велика страна… Не мога да допусна, че Съединените щати ще поставят България в ъгъла и ще ни изнудват с цени за ракетите, които превишават цените на ракетите, които отиват за Унгария и за Чехия! Това абсолютно не го допускам от тази страна. Освен това, уважаеми колеги, три много важни икономически съображения. Първо, тази сума, за която говорим, Вие твърдите – около 2,5 млрд., по-висока от милиард и 800, макар че тя може да бъде 4 – 5 милиарда, не казвате колко ще бъде; ние пък казваме, че ще излезе над 5 милиарда. Къде са Ви сметките? Нямате сметките! Казвате, че ще бъде повече от милиард и 800 милиона – нека да са 2,5 милиарда, както знае министърът на отбраната – това, което са му казали. Ако е към 2,5 милиарда, колеги, това знаете ли какво значи? Първият аргумент – европейски. Това е точно нетният трансфер на Европейския съюз към България. Три милиарда и половина влизат в бюджета, нали така? Един милиард лева е вноската на България – два милиарда и половина е разликата! Тоест Вие, като съсипвате конкуренцията сега, казвате на страните Германия, Швеция, Италия, Португалия, Испания: благодарим за Вашите пари от Вашите данъци; ние Ви анулираме от конкурса в България и точно Вашите пари – два милиарда и половина, защото те нямат панделка, отиват в друга частна фирма, в друг континент! Е, това се казва „евросолидарност“ – да вземеш парите на европейските данъкоплатци и да ги лашнеш отвъд Океана! Браво на такъв трансфер! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Второ, известно е навсякъде, че е забранено на бюджетите по света да влагат пари в рискови инвестиции. Нали знаете, че и фискалният резерв на България правилно е в държавни ценни книжа, основно на водещи страни със стабилни финансови системи? Така ли е? Така е. Вие да знаете, че правителствата не могат да инвестират пари в рисков капитал и в научни изследвания? Защото сега какво излиза, при цялото ми уважение към тази велика и водеща икономика – Съединените американски щати? Най-бедният народ на Европейския съюз ли ще финансира техните рискови изследвания? Защото новият модел на техния самолет е на чертожната дъска и се тества в момента. Бедна България, искате Вие – „от умрял писмо“, сега ще финансираме изследвания – я литне, я не литне, да получим самолет след шест години! В коя страна се харчат бюджетни средства за рискови инвестиции? Никъде, дами и господа! Третият икономически аргумент, който е много важен. Извинявайте, колеги от ГЕРБ, за трети път ще внасяте милиард и половина за самолети и кораби. Вие кого лъжете? Първо съсипвате националната сигурност, трети път пишете милиард и половина за самолети и за кораби и не го харчите! Отчитате фалшив излишък в края на годината, биете се в гърдите и хоп – тези милиарди си ги разпределяте преди Коледа като Дядо Мраз, на кого – на две групи, които след малко ще гласуват самолетите! Точно така ги разпределяте. Вие лишавате българската авиация от самолети трета година! Лишавате Българския морски флот от кораби! Лъжете в бюджета за милиард и половина! Лъжете, че това е излишък! Съсипвате Българската армия! И какво правите сметка – сега ще водите преговори една година още, година и половина и ще олумкате и тези милиард и половина за 2019 г.?! (Реплика от народния представител Борис Вангелов.) Така че парите, които харчите, са много – резултатът е никакъв. (Оживление в ГЕРБ и ОП.) Ще завърша с това: един известен адвокат Ви беше предупредил – не давайте празен чек, който Вие искате в момента, може да се отклонява от задължителните изисквания. С колко – не казвате. Второ, Вие казвате, че тези преговори ще бъдат само с едната страна, което значи, че погребвате конкуренцията и казвате: скъпи приятели, оставете ни на власт – ние ще платим всяка цена! Ние от БСП няма да платим и няма да даваме милиарди на българския народ, за да останете на власт, и тези, които след малко ще гласуват с Вас, за да си разпределяте милиардите в края на годината, а Българската армия да умира! Засрамете се! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Дами и господа народни представители! Да Ви върна към темата на днешното обсъждане – да вземем решение да възложим на правителството да преговаря с правителството на Съединените щати за закупуване на точно определен самолет. Това е темата на нашето обсъждане. Ние трябва да решим дали да възложим на правителството, или да не му възлагаме. Всичко друго е патос, емоции. Ще Ви върна към прагматичността. В днешно време ние живеем в прагматичен свят. Начело на държавата, която беше най-често споменавана тук – САЩ, стои един много добър президент – Доналд Тръмп, който казва така: което е изгодно на САЩ, ще бъде следвано като политика. Начело на другата велика сила – Русия, стои един много добър президент – Путин, който казва: което е изгодно за Русия, ще го правим така. Ние имаме остър дефицит в Европа от лидери, които да казват същото: което е изгодно за нас, за Европа, за европейските държави, ще го правим. Хайде да се приземим в България. Кое е изгодно за България? Нека да гледаме сметките. Дами и господа народни представители! Тъй като съм се занимавал дълги години с темата, ще Ви кажа, че от 2006 г. – вече 13 а година Съединените щати, не НАТО, подчертавам, а правителството на САЩ използва в България четири военни бази безплатно. Най-богатата държава в света използва четири бази в най бедната държава в Европа, така е поне по „Евростат“, безплатно. Това добре ли е, справедливо ли е, прагматично ли е, оправдано ли е? Не знам. Може да се намерят такива коментатори, които да кажат, че това е оправдано, защото примерно получаваме… Аз не знам какво получаваме, но може да има нещо, което не го знам. За мен обаче не е оправдано и в тази връзка, за разлика от ораторите, които днес се упражняваха тук, говориха много разпалено, имаше много сериозни аргументи в това, което казаха, аз действам прагматично. Тези неща, дами и господа, се пишат като предложения. И аз предлагам, първо, ще връча на председателката моето предложение, то е следното: във връзка със спуснатото ни решение – ние да вземем решение да възложим на правителството да преговаря със САЩ, аз допълвам: да възложим на българското правителство да преговаря с всички държави, които имат някакво предложение към нас. В тях включваме и нашите европейски партньори. Чухме тук аргументи, че някои от тях може да останат засегнати. Не, ние не искаме никой да остане засегнат, искаме да преговаряме с всички, освен със САЩ, например Швеция. Извинявайте, Швеция не беше ли извън НАТО? Мисля, че не е член на НАТО. Няма значение, преговаряме. Тя е европейска държава. Италия – да, Португалия. С всяка държава, която има оферти към нас, да преговаряме. Също така внасям и предложение да преговаряме с Руската федерация, тъй като това е държава извън НАТО, има чудесна техника и може да предложи оферти, които да са добри. Тъй като ние сме Народно събрание, трябва да решим, защото сме най върховният орган. Хайде да се държим като такива – като отговорни. Не да се оплакваме, не да се жалваме като лели на опашка от това, което ни се предлага, а да кажем. Министър-председателят дали е тук или не е тук, ако ние му възложим, той ще бъде длъжен да го изпълнява. Нека да възложим на правителството начело с министър-председателя господин Борисов да изпълни нашето решение и то да включва преговори с всички държави, които могат да ни предложат нещо. Следваща точка, която съм написал. Няма да чета, тъй като текстът е юридически, по-сух, ще я разкажа. Следващата точка, която предлагаме, е в тези преговори да взима участие Народното събрание, да излъчи по един представител от всяка парламентарна група и да участва в тази група, която ще преговаря със съответните правителства, дали ще бъде със САЩ, Швеция, Италия, Португалия, Руската федерация, Китай, Индия – не знам други производители, сигурно има, които могат да предложат нещо – но да участват представители на българския парламент. Иначе ние какъв контрол имаме върху нещо, което ще гласуваме сега?! Нямаме. Някаква работна група, в която – моите уважения – има военни, има заместник-министри, но трябва да има представители на най висшия законодателен орган. Това предлагам аз. Следващото, което предлагам, тук е записано – когато се водят преговори вече специално със Съединените щати, да се вземе предвид, че от 2006 г. има безвъзмездно ползване на военни бази, на български военни съоръжения и обекти и в тази връзка да се предоставят, ако накрая след преговорите се спрем на тези въпросни самолети F-16, те да бъдат предоставени безвъзмездно. По този начин ликвидираме всички въпроси, свързани с милиарди – тук се подхвърляха едни милиарди – и с чиста съвест можем да кажем на избирателите ни, че ние сместихме тези пари и ще ги използваме по-добре така, както подобава и както изисква българският интерес. Дали ще бъдат в социална сфера, дали ще бъдат в посока на наши предизборни обещания, които сме правили, защото ще ги натякват. Ние ще бъдем тези – ние, Патриотите имам предвид – които ще ни питат: „Какво стана с пенсиите, които ги обещавахте?“. И ние ще трябва да мълчим. Аз предлагам нещо, което е разумно. По този начин подавам ръка и помагам както на моя коалиционен партньор – министър Каракачанов, така на министър-председателя и на цялото правителство. Приемем ли тези предложения, то тогава правителството ще има козове, с които ще може да изисква. Ако гласуваме решението така, както то е представено сега, ние фиксираме, ограничаваме, предрешаваме вече една сделка, която не знам дали е добра. Аз не мога да кажа, защото има един фолклорен израз – в България всички разбират от политика и футбол. Сега разбираме, че всички разбират от самолети и от ракети. Не разбирам от самолети, но няма нужда ние да разбираме от самолети. Въпросът е да разбираме от българския национален интерес. Българският национален интерес казва така: сядайки да преговаряме с което и да е правителство, да изискаме максимално изгодните условия за България. Ако някой не е съгласен с това, да дойде да го каже тук, от трибуната. Оставете, не разсъждавайте колко целеви са, от къде се изстрелват ракетите и къде попадат. Това не са наши теми. Ние трябва да решим най-изгодния вариант за България. Нека да включим всички държави, с които да преговаряме, нека да включим и Руската федерация – защо не?! Аз не мога да разбера защо като прокажени посочваме, че не може да бъде. Турция, която е член на НАТО, купува руски установки. Нали така?! Други държави, също членски на НАТО, мисля, че също имат такава техника. Тоест въпросът е кое е изгодното, кое е ефективното? Аз не знам също така дали с изтребители ще се пазим по-добре, или – както каза и колегата Симеонов – с установки „земя-въздух“. Нека това да го кажат специалистите. Когато включим в преговарящата група по един представител от всяка парламентарна група, той ще си води експерти и те ще му посочват, ще го водят към правилното решение. Това е моето предложение, госпожо Председател. Оставям Ви го. Ако някой от другите групи има нещо да каже, нека да го направи във форма на предложение. Сега имаме право на тази редакция. Благодаря Ви за вниманието.

Нека да приключваме дебата, че имаме много работа.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да разсея някои от заблудите, които явно много колеги народни представители продължават да изпитват до ден днешен. Проектът не е процедура конкурс или процедура по ЗОП, както може би някои са се объркали, може би заради това, че другите два проекта са такива. Там кандидатстват фирми и процедурата си върви по Закона за обществените поръчки. Тук още от самото начало – 2010 г., България преговаря с държави и с правителствата на въпросните държави. Офертите, които са изпратени към България – трите предложения, са изпратени от правителствата. Хората, които са посочени за контакт, са полковници от армиите на тези държави. Тук не може да се говори за вид подобна процедура, с възможности за арбитражни спорове, търговски отношения и така нататък. България не преговаря с фирми, българското правителство не е водило разговори с фирми, а само с правителствата на различните държави. Суверенно право на българската държава е да прецени с кого да преговаря. Точно това правим в момента. След като сме получили предложенията от трите държави, анализът показва, че – поне за новопроизведените два самолета – те не отговарят на критериите. И на двата цените им идват отгоре. И двете са над 1 млрд. и 800 с ДДС. Тук не става въпрос за малки разлики. Ще цитирам уважавания от мен генерал Симеонов, който по-рано днес каза, че тези допълнителни разходи могат да достигнат и до 30% от първоначалната цена за придобиването на допълнителното оборудване и въоръжение. Така че не става въпрос за малки разходи. Какво всъщност предлага правителството? Правителството предлага да дадем мандат на четиримата министри да преговарят, да постигнат по-добри условия, да се вместим в по-добри условия от тези, които сме дали. Имаме ясно изразен ангажимент от американското правителство, че те са склонни. Подобен ангажимент от правителството на Кралство Швеция до момента няма ясно изразен, за съжаление. Надявам се и те да искат да подобрят офертата си и предложението. Защо избираме да преговаряме със Съединените щати? Защото те са единствената държава, която предоставя пълния вариант, пълния комплект от способности, пълния комплект от въоръжение, техника, обучение и така нататък. Да, излиза по-скъпо, но е пълният комплект. Къде са рисковете, примерно, ако днес решим да преговаряме с Кралство Швеция, да продължим напред в другата страна? Основният риск обвързва самото шведско правителство. Те обвързват доставката – след като България приключи преговори с трети страни за лицензи, за трансфер на технологии, за придобиване на допълнително оборудване и въоръжение. Чак тогава те ще доставят самолет. Днес да подпишем, докато не завършат следващите преговори, няма как да го доставят. Самото шведско правителство казва, че те няма да ни го доставят и това не е тайна, то е ясно от много години насам. Относно допълнителните разходи, относно офсета. Нека се запознаем със сега действащото законодателство в Европейския съюз за индиректния офсет. Има Директива за доставките в сферата на отбраната. Там много ясно се казва какво може и какво не може да не прави. Всичко останало са спекулации. Колкото до това кое е явно и ясно от публичните документи – правителството на Швеция предлага доставка на завод за ремонт и поддръжка на нашите самолети. Това, което американското правителство ни предлага и винаги ни е предлагало, е да ни изгради мощности сами да си го правим. Основната разлика е, че в дългосрочен план вместо да плащаме на един частен завод за поддръжката, проверката и въобще цялостната поддръжка на самолетите, ние ще можем да го правим в собствени мощности, на българската държава. И това е основната разлика. От моя опит до момента и със споразуменията, които сме имали за различни доставки на друга бойна техника през годините, смятам, че това е основният разход, който после товари. В дългосрочен план офертата на американското правителство, по скоро сътрудничество с американското правителство може да излезе далеч по-изгодно за България, отколкото всички останали. Само да разсея още една фалшива новина – че единият самолет бил само на хартия. Вчера на заседанието на Комисията и много пъти преди това, а и самата военна експертиза каза, че този самолет вече лети и е на въоръжение в други страни. Всичко останало са спекулации. Това е единственото правилно решение, единственото решение, което е прагматично, целесъобразно и възможно оттук нататък. Защото алтернативата на БСП е никаква. Вие не казвате какво ще последва. Това, което предлагате да направим, ако подкрепим Вашето решение, е да върнем всичко година и половина назад. Благодаря.

Госпожо председател, преди 25 минути Вие заявихте, че се отнасяте с безкрайно уважение към българското войнство и обещахте да се отнасяте така и към мен. Моля Ви, спазвайте го! Моля Ви да не позволявате на изказващите се да внушават лъжи от трибуната на Народното събрание. Нека този, който твърди, че този самолет е на въоръжение в много страни, да стане и да го докаже. Ние твърдим, че той не е никъде на въоръжение. Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, господин Заместник-министър, генерали! Първо, и вчера в Комисията казах – искам да благодаря на всички онези, които по някакъв начин са помогнали за този инвестиционен проект, който, чухме от колегите, започва през 2004 г. Това са плеяда експерти, които се занимават с тази материя, включително и политици. Благодаря и на всички Вас – отляво, отдясно, без значение. На второ място, всеки, който застане на тази трибуна, според мен трябва да започне с благодарност към ГЕРБ – Политическа партия ГЕРБ, с „Обединени патриоти“. Уважаеми дами и господа, колеги, за да говорим днес, че избираме между два прекрасни самолета или между може би още, но в момента два са най-изявените – F-16, американският, на страна от НАТО, наш стратегически партньор, и JAS 39 или „Грипен“ на наш партньор от Европейския съюз, от Швеция, е голямо постижение. Слушам колегите от опозицията. Имайте малко, как да кажа, не искам да използвам други думи, но бъдете малко по-въздържани! Искам да Ви припомня, че по Ваше време, с Ваше участие в правителства Вие успявахте да модернизирате Българската армия, като купувахте само транспортни средства за ВВС – и не само, и за Сухопътни войски, ако добавим транспортните средства, от Германия. Това не успяхте да направите. ГЕРБ посяга два пъти, и то успешно. Първия път почти малко не ни стигна политическо време да купим бойно средство – самолет, за който се говори, отново подчертавам, Вие го казахте, мисля, че и министърът го каза в Комисията – за първи път от 2004 г. 2013 г., 2015 г., само споменавам, F-16, после F-18 щяхме да купуваме, след това аз участвах, Португалия, F-16, и сега имаме на масата два прекрасни самолета. Затова благодарности на всички, с които започнах, и най-вече на партията, която последователно през годините правеше така, че днес да говорим за това. Ние говорим с детайли и ще Ви кажа какви са детайлите. Всъщност големият проблем, голямото нещо, което се случва днес, затова казах и в Комисията – хубав ден за Българската армия и въоръжените сили е, че това най-накрая ще се случи. Кое е особеното? Особеното е, че има вълнение по този процес. Аз не мога да разбера какво е това вълнение защо сме се насочили към F-16? Казвам Ви, недоумявам! Извинявайте, колеги, но ако се спра само на няколко – няма го господин Марешки – ограничения на задачата, аз съм инженер, но мисля и ми е лесно да го кажа: всички сме наясно, че сме членове на НАТО, че НАТО гарантира в най-голяма степен нашата национална сигурност – чл. 5 на Вашингтонския договор. И ние като колективни членове може да си я гарантираме не с пет, не с 16 или 8, и 30 самолета да имаме, ако нямаме колективна отбрана, няма да можем да се защитим от когото и да било, или поне от сила, която е по-голяма от нашата. А около нас, Вие сами го казвате, всички посочвате какви бройки, ако говорим за самолети, имат другите държави. Това е така! Никой не оспорва, че Българската армия трябва да бъде модернизирана. И БСП ни подкрепя – опозицията, като цяло. Според мен никой не оспорва защо трябва да изберем F 16. От 2012 г. задавам този въпрос и никой не може да ми отговори. Защо му трябваше на правителството – питате Вие, да прави това допитване наново, като е ясно и има политическо решение? Вземете си го от НАТО, разберете се с американците и купете F-16. Да де, и Вие сами го казахте: и ние трептим за лева български, не само Вие, уважаеми колеги от опозицията. Ние попитахме още веднъж, да погледнем още веднъж, да направим преговор на материала, за да видим има ли някъде друг самолет, който може да отговори на нашите условия при ограниченията, които ние, парламентът гласувахме? Това направи правителството. И отново се оказа, че F-16 по причини, които няма да излагам, написани са в Доклада към Проекторешението, ако някой го е чел, там е написано: промени в средата за сигурност и така нататък. Не искам да навлизам в подробности. Няма да кажа нищо и по техническите характеристики на F-16 и на „Грипен“ – казах, прекрасни самолети, най-малкото от уважение към летците, които са в залата, а и ние с Вас не сме експерти. Тук хубаво се изказа колега от опозицията: ние трябва да вземем политическото решение, разбира се, правителството, а ние да го утвърдим, да го ратифицираме. Като казах ограничения, предполагам, че за тях спор няма. Остава да решим какво пише в тези четири точки, всъщност три, защото първите две са еднакви: трябва ли да дадем право да излизат от рамките? Там пише: може ли да излязат задължителните неща, които са написани в Проекта, или не? Това е едното. И четирима министри отиват да преговарят. Затова никой не говори – дали са четирима, двама или един, и десет да отидат, само да направят така, че на най-ниска цена да вземем най-доброто. Тоест нашият проблем в момента е да им дадем мандат да направят това хубаво нещо и по този начин ли да го направят. Не е вярно, че ние подменяме вота на парламента. Колко решения са променени в парламента? Това е решение на парламента. Колко закони променяме? Това ли ни е проблемът? Ако това доведе до нещо по-добро за защита на националната сигурност, въобще не е проблем. Проблем са парите – да, проблем е и срокът на доставка. Някои неща, които казваме на правителството: договорете ги, най-добре ако можете надолу, ако не можете – кажете ни рамката, и след това тя ще влезе тук, уважаеми дами и господа. И ние с Вас ще кажем да или не на това. Какъв Ви е проблемът днес да ни подкрепите – опозицията, гледам към Вас? Най-важното нещо, защото тук има офицери и завършвам с това, е ние да не се бавим. Ако Вие искате да няма модернизация, да няма самолети, да даваме пари за старата техника, а да не направим бързи стъпки, гласувайте „против“ и не ни подкрепяйте. Но аз моля и се надявам колегите от ГЕРБ – всички, да подкрепим това, което е внесено от правителството. Това, което премиерът Борисов е внесъл, тук е вицепремиерът Каракачанов, е доброто за България и тези, които го подкрепите – всички ние, които го подкрепим, защото ние ще го подкрепим, ще остане в историята. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Чух много експертни изказвания. Далеч съм от мисълта, че съм най-големият експерт в тази област, но няма начин да не взема отношение. Първо, да изкажа моята огромна благодарност към всички, които в продължение на много години работиха по този въпрос, защото нямаше как да стигнем дотук и да вземем информирано решение, без да имаме резултата от труда, от работата на тези експерти. Този процес беше дълъг, но ние не сме го завършили, ние сме някъде по средата и оттук нататък на нас ни предстоят тежки решения, завършващи, дай боже, с ратифициране на договор за придобиване на нов тип самолет. Дали правителството избра правилния път – на този етап да предложи на Народното събрание да участва в този процес? Смятам, че беше абсолютно правилно, защото правителството иска на този етап Народното събрание да изпълни своите контролни функции. Ако вземем решение, както е предложено, правителството ще има увереността, че вървим в правилната посока. Може и да спестим време, защото ако не минем през тази процедура сега, може да се окаже, че народните представители поради липса на информация може и да не ратифицират договора. Тогава какво правим? Започваме отначало и отлагаме процеса с години. Като бивш командир на Военновъздушните сили, като началник на отбраната, като летец, като генерал ще си позволя да кажа защо правителството се е насочило и ние го одобряваме към придобиването на F-16 от САЩ. Няма да говоря тук, че F-16 има по-голяма продължителност, по-голям боен товар и така нататък. Предлагат пълен пакет с въоръжение. Пълен пакет с въоръжение! Стана на въпрос, че Европа може да предложи – Европа може да ни предложи само ракети „въздух – въздух“, като направеното проучване сочи, че тези ракети са два, два и половина пъти по-скъпи от американските. Второ, предлага ни се един високотехнологичен нов радар. Задължително изискване, което сме декларирали, е този радар да може едновременно да работи по въздушни и по наземни цели. Единствено този радар отговаря на тези изисквания. За да не влизам в подробности, само ще цитирам мой приятел, който направи разликата между стари и нови технологии така: разликата между този радар и радарите, които ни предлагат другите, е като разликата между телефонен и оптичен кабел. Между другото, гърците взеха решение, инвестираха милиарди, за да си подменят радарите на самолетите. Новото поколение „Грипен“ е с нови радари от новото поколение. Предполагам, че министърът на отбраната ще се заинтересува колко ще ни струва на нас след пет-десет години, ако трябва да сменим тези радари, за да бъдем адекватни на изискванията? Друго, говорим за специално оборудване. Специалното оборудване, дами и господа, ще Ви обясня съвсем лекичко какво означава. Това означава информационни технологии, за да можем ние наистина да участваме във войната на високите технологии; това означава да имаш радиостанция, която да е защитена, а не да пазим радиомълчание; това означава да имаш информационна система, която ти дава цялостната картина…

Сега ли го разбрахте?

Не, не сме го разбрали сега. Казвам предимствата, господин Гечев, които Вие не ги знаете, защото трябва да вземете информирано решение. Дава ти цялата картина: кой те атакува, къде те атакува, в какъв режим му работи радиостанцията, как ще те управлява. Дава възможност за тези библиотеки – това е софтуерът, който на базата на разузнаването ти дава да си планираш мисията, откъде да минеше, какво да правиш, когато си атакуван. Това е за спасяване на човешки живот, на нашите летци. Дава нова система, която ти показва кой е свой, кой – чужд. Тук мога да говоря до безкрай. Разликата всъщност между това, което ни предлагат едните, и разликата в целия пакет, който ни се предлага от САЩ, превръща самолета в бойна система – високотехнологична, с възможности за сериозна защита и за нанасяне на високоточни удари, каквито вече са изискванията на съвременната война. Какво е преимуществото на това предложение? Това предложение и решението, което трябва да гласуваме, казва: „Ние ще продължим модернизациите. Дайте ни мандат за преговори на базата на предложението, на базата на извървения дотук път, за да постигнем по-добра цена и по-добри условия“. Това, което от ГЕРБ казваме, е, че ние задължаваме Министерския съвет да работи интегрирано, защото оценката не е само да мерим колко цола е гумата на „Грипен“ и колко цола е гумата на F-16 – извинявам се за грубия израз. Това са сложни решения и Вие сами казахте, че тук има и геополитика, икономия, финанси и какво ли още не. Както виждате, има и вътрешна политика. Смятам, че ако говорим национално отговорно, ако поемем тези обещания към Българската армия, към българските Военновъздушни сили, ние трябва да подкрепим такова решение, за да не стигаме до прекратяване на процеса, което ще отнеме много време. Разбирам Вашите мнения, приемам ги, уважавам мнението и на господин Симеонов. Той предлага решение. Спирам! Моля Ви, дайте Вашето предложение. Ако сега гласуваме „против“, какво следва оттук нататък? Или кажете честно и почтено: нека да отидем с друг да преговаряме. Дайте го обаче конкретно и това е честният и почтеният подход. Нашият честен и почтен подход е да изпълним, което сме обещали – ще модернизираме армията, ще изпълним желанието на висшето военно ръководство – на генерал Боцев, на генерал Илиев, на генерал Стойков – да модернизираме армията, да изграждаме бойни способности. Ще изпълним и желанието на хората, които сега са на дежурни машини, хората, които летят и си рискуват живота, да имат модерно бойно средство. Ето това е нашето желание, ето за това ще гласувам аз лично. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Заместник-министър на отбраната, господа генерали! Република България като страна от източния фланг на НАТО продължава да допринася за изпълнението на мерките за адаптирано предно присъствие на Алианса в нашия регион. И в тази връзка модернизацията на въоръжените сили на страната е един от приоритетите както на правителството, така и на Народното събрание. Виждането, че средата на сигурност се характеризира с висок динамизъм, нарастваща непредсказуемост, разнообразна и трудна предсказуема обстановка се споделят от всички. След приемането на България в НАТО, за период от около десет години веднага след това, са похарчени почти 2 млрд. лв. за придобиване на нова техника и въоръжение. Поради неразбирането на процеса от тогавашното политическо ръководство, от тогавашните политици, които са сключвали договорите или поради други политически причини, няма отговорен политически контрол върху тези процеси. Резултатите от погрешните политически решения, взети тогава за закупуването на небойни самолети и вертолети за ВВС е – първо, забавяне на интеграцията на българските военновъздушни сили. Второ, отлагане за неопределено време на постигането на пълна оперативна съвместимост и, разбира се, замиране на изграждането на бойни способности. В приетия Проект за инвестиционен разход като Приложение 2 е утвърден детайлен план за изпълнение на основните проекти. Спазвайки реда и логиката на този план, Министерският съвет издава две заповеди – Р 120 и 165, с които се създават две работни групи, които работят съвместно. Целта и на двете е да се оптимизират оценките, да се оптимизират офертите и да бъде направено предложение в Министерския съвет, което да отговаря на действителните и най-добри предложения. И съгласно т. 3 от Приложение 2 на Проекта е внесен в Министерския съвет обобщен доклад. Процесът на работа на двете групи беше прозрачен през цялото време. Всички действия бяха насочени към постигането на по-голяма точност и по-голяма пълнота на военнотехническата експертиза за разлика от времето на първата процедура, която се убедихме, че не беше така. В двата проекта за инвестиционен разход, приети от Народното събрание, е посочено, и тук цитирам: придобиването на съвременен боен самолет е сложен процес, обусловен от множество геополитически, военнотехнически, финансови, икономически и правни фактори, с което на изпълнителя, в случая – на правителството на Република България, се вменява анализа им и вземането на решение, като следствие от анализите на тези фактори. От казаното по-горе е видно, че военнотехническият анализ не е единственият фактор. Той е част от вземането на решението. По времето на изпълнението на първата процедура, поради липса на достатъчно опит на тогавашното ръководство на Министерството на отбраната, процесът беше оставен изцяло в ръцете на ръководителя на екипа. Това беше констатирано при работата на Временната комисия. Това е периодът, в който на всички беше втълпено виждането на ръководителя на екипа, че изборът на нов тип боен самолет се базира изцяло и само на военнотехническата експертиза. Такова решение обаче е едностранно, непълно и крие опасност от сериозно отклонение от интересите на страната, както междупрочем се случи. В предоставения ни доклад се посочва, че в изготвения от съвместната група окончателен протокол първият и основен извод е, че предоставените предложения в отговор на RfI (Искане за информация), не съдържат достатъчно информация. И още нещо. Отново цитирам, че поради факта, че коректното прилагане на методиката беше възпрепятствано от липсата, от непредоставяне на необходимата информация по част от въпросите, получените оценки не дават възможност за обективно сравнение на оперативната и ценова ефективност на сравняваните предложения. Всичко това идва да покаже, че военнотехническата експертиза в случая не може да бъде основа за вземането на решение от правителството. В Проекта за инвестиционен разход, приет през 2018 г., се посочва, че предвид неговата комплексност, дълготрайност и значимост и, обърнете внимание, както и възможностите за стратегическо партньорство със съответната държава, се счита за целесъобразно придобиването на съответните ресурси да се извършва чрез сключване на международен публичен договор правителство – правителство. Какви могат да бъдат последствията, уважаеми колеги, ако не подкрепим предложението на правителството? Тези, които поставят под съмнение процедурата, явно целят срив в процеса, забавяне и ако може – прекратяване на процеса на модернизация на българските военновъздушни сили. Това означава загуба на време, което не е само загуба на финансов ресурс, а преди всичко води до загуба на способности за българските военновъздушни сили. Правителството, за да бъде силно при преговорите си, защитавайки българския интерес, трябва да бъде подкрепено от целия български парламент, без изключение! (Провиквания от „БСП за България“: „Защо? Защо?“) Защото, ограничавайки подкрепата за българското правителство, по този начин ние индикираме, че не сме единни (Провиквания от „БСП за България“: „Не сме! Е, и?!“), че не подкрепяме модернизацията, стремим се да спрем процеса. Не сме, за съжаление! Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес българският парламент трябва да вземе важно стратегическо и политическо решение. Това е продължение на решенията, които сме вземали тук, в парламента, и темите, които са обсъждани на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на страната. Много „за“ и „против“ се изговориха, но аз искам да дам една малка хронология, защото както беше заявено и от колеги, които вече се изказаха, всеки един от нас трябва да направи своя информиран избор, а на българската общественост, която имаше всички тези съмнения, че ще има закрито заседание, даваме точно ясен отговор с открития дебат и за възможността да имаме открито заседание. През 2010 г. в първия кабинет на премиера Борисов ние започнахме да изпълняваме ангажимента си за инвестиционен разход и модернизация на Българската армия към тогавашния момент. Мога да кажа, че в 2012 г. имаше приключена процедура, която беше гласувана от Министерския съвет и тази процедура трябваше да бъде разгледана в българския парламент. Поради определени събития, които бяха провокирани в този период, се стигна до политическа криза и отидохме на предсрочни парламентарни избори. Само искам да кажа за този период, че аз ценя качествата и достойнството на летеца Румен Радев. В тогавашния период има концепция за изграждане на отбранителна способност. Този доклад за тази концепция е подписан точно от Румен Радев, и то точно в 2012 г. И, забележете, в изводите: употребяваният боен самолет в пакет, предложен от Португалия и САЩ, има изразени най-добри комплексни показатели и най-пълно отговаря на утвърдените изисквания. В потвърждение на всичко това, което е правила работната група и експертизата, която имат всички тези, които са участвали в нея, има и интервю на уважавания от мен летец Румен Радев, който, между другото, говори точно за това какви биха могли да бъдат дефицитите, ако не се стигне до модернизацията и инвестиционния разход, който трябва да направи страната ни. Той много ясно отговаря, когато му задават въпрос дали трябва да се прави подобен разход, дали трябва да се закупува такава техника, той казва: „Въпросът не е дали ни трябва, а кога най-скоро можем да вземем подобен самолет. Забавянето на проекта ще доведе до загуба на въздушния ни суверенитет, а това е риск за националната ни сигурност“. Това е летецът Румен Радев. Това е летецът Румен Радев, който дава експертиза, че най доброто е F-16. Това са неговите заключения и отговори, които той е давал точно в това интервю. Каква е обаче промяната, която възникна, когато Румен Радев вече е политик, когато вече е номиниран от една политическа сила и когато той има вече съответните обвързаности, а може би и зависимости с тази политическа сила? През всичките тези години, нека да бъдем коректни и обективни, Румен Радев е човекът, който участва и в промяната на условията в Наредбата Р 7, която е свързана с амортизационния разход и инвестиционния разход, който ще направи държавата. Тогава всъщност с тази наредба в кабинета Орешарски вече е приключено. И затова в тази процедура, която след това върви, да – действително, няма необходимите разходи, които са предвидени в сегашния проект за амортизационните разходи, които ще бъдат направени в летателния цикъл. Това, което е изключително важно, и тук трябва да бъде много ясно казано, защото се каза за солидарността, европейските държави какво избират и какво избира България? Уважаеми колеги от БСП, от държавите – членки на НАТО в Европейския съюз, това са десет държави, са закупили F-16, защото, естествено, това е най-доброто. И държави – членки на НАТО в Европейския съюз, които са закупили „Грипен“, са само две. Швеция не е страна членка на НАТО. Швеция винаги запазва своя суверенитет и неутралитет за участие в каквито и да било подобни мисии и операции. Днес трябва да отчетем каква е средата за сигурност, как тя се променя и какво се случва в Черноморския регион. Днес трябва да имаме предвид каква експертиза и какви политически решения са вземали държави – членки на НАТО, които са наши съседи. Това са Румъния, Гърция, Турция. Те също са с F-16. Много е важно да се знае какъв е ангажиментът на Съединените щати през всичките тези години по изграждане капацитета на сигурността на страната ни, защото до настоящия момент, и това не знам защо не се отчита от страна на БСП, над 300 млн. лв. са инвестициите, които са направени както в инфраструктура, а също и в обучения за изграждане на този капацитет. Когато говорим за национална сигурност, трябва да вземем правилното стратегическо решение. Тук единствената партия, която е била последователна през всички тези години, е „Движение за права и свободи“, за което им благодаря. Това беше заявено от техния председател. И за политическите решения, които са вземали от самото начало на преходния период при важните решения, които е трябвало да взема страната ни, както за Европейския съюз, така и за НАТО. Днес трябва да отчетем също, защото това не беше казано от никой досега, че в предложението, което има в този дебат, който се води за избора, който е направен от работната група, от Министерския съвет и това, което ще вземем днес като решение, няма никакъв скрит разход, който да се предлага от Съединените щати. А това, което можем да гадаем, е за допълнителния скрит разход, който трябва да бъде направен, ако имаме друго решение и дадем мандат на правителството. Това означава, че някой трябва да оцени какъв ще бъде той и този разход ще излезе в един период, в който надали тогава ще можем и политически да го защитим. Обръщам се към колегите от БСП – дали те са последователни в позицията и подкрепата, която дадохме на президента Радев през месец май 2017 г., когато се проведе Консултативният съвет по национална сигурност и когато всички единодушно подкрепихме, че трябва да се започне и да се ускори модернизацията на Българската армия. Нека да си припомним месец юни 2018 г., когато точно тук, в българския парламент, трябваше да гласуваме този инвестиционен разход и да можем да дадем мандат на правителството да продължи и да внесе това, което днес обсъждаме. Уважаеми колеги, тогава всички парламентарни групи, без „Воля“, подкрепиха този инвестиционен разход, защото към тогавашния момент никой не знаеше кой ще е изборът, който ще предложи работната група и кое ще е решението, което ще ни предложи Министерският съвет. Тук вече остават въпросителните дали някой не е защитавал други интереси и когато е гласувал подобри решения, които сме гласували тук и сме се обединявали всички, сме предричали избора? Нека да припомня, че президентът Радев проявяваше голям интерес за всички процедури, които течаха в последните няколко седмици, когато той направи призив за радиомълчание. Но той искаше да има цялата информация за работната група – тези, които работят, какви са техните етапни решения. Дали това не е било, за да се оказва някакъв натиск и да не оставим експертите да взимат тези решения? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз благодаря на всички, които са работили активно. Смятам, че сега е моментът да дадем подкрепа за българското правителство да започнат преговори и да имаме финализиране на споразумение, което ни се предложи за ратифициране, и тогава смятам, че много от тези въпроси, които днес обсъждаме, ще бъдат ясни. Убеден съм, че българското правителство ще защити националната сигурност на България и ще можем да имаме съответната интегрирана боеспособност и изграждане на способности…

…да бъдем част от НАТО. Благодаря. И съм убеден, че всеки един ще направи информиран избор! Благодаря на Ангел Найденов – един достоен военен министър. (Реплики от „БСП за България“:„Времето!“) За голямо съжаление обаче малко са тези, които имат смелостта в парламентарната група на БСП днес да изразят своя информиран избор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми български граждани, днес наистина е важен ден за България. Рядко в парламента се вземат такива стратегически решения с дългосрочен резултат. Гласуването изглежда вече е предрешено, след като всички заявихме позициите си, и вероятно това решение ще мине. Резултатът обаче от това! По начина, по който българското правителство проведе тази процедура, убедена съм, злепостави американските ни партньори – Съединените американски щати, във Вашите очи. Това, първо. Второ, злепостави България пред европейските ни партньори, като отказа разговори с държави – членки на Европейския съюз, европейски фирми за продължаване на тази процедура. Трето, може би най-важното, без да знаем с колко надхвърля решението на Народното събрание, тоест взема неопределено количество пари от Вашите, от нашите, на всички български данъкоплатци за тази сделка, в разрез с решението на Народното събрание. Четвърто, тази процедура и това решение добави допълнително вода в мелницата на междуинституционалната война, както чухме и днес, управляващи – президентска институция. За държавността – тежък удар, след като изпълнителната власт кара законодателната да й даде правомощия да не изпълнява законите на България, защото решението на парламента, взето през 2018 г., има силата на закон. И днес, ако бяхте по-умни (възгласи от ГЕРБ и ОП: „Еее!“), може би трябваше да предложите да отменим онова решение и да приемем друго, а не да дадем правомощия да се нарушава законът на държавата. (Шум и реплики.) Последен ефект за политическото пространство в България. Това стратегическо за България решение ще се вземе от ГЕРБ, ДПС и ВМРО! Прилича ли това на нова управленска коалиция в политическото пространство на България? Това исках да кажа на българското общество, на българските граждани. Позицията на БСП, колкото и да се опитвате да я очерняте, е последователна и ясна: за модернизацията на българската армия, за правовата държава – и след като българският парламент е решил нещо, то изпълнителната власт трябва да го изпълнява – за професионализма и авторитета на военната експертиза, която днес беше скрита от нас, след като не ни беше предоставен Докладът, за разумния баланс в харчовете от българския бюджет, които да съчетават грижата за националната сигурност, но и за социалната политика и икономиката на страната. Заради тези позиции, които са ясни и последователни в годините, както вече знаете, БСП няма да подкрепи това решение! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Права е госпожа Нинова – днес е важен ден и за българския парламент, и за българските граждани, и за националната сигурност на България! Важен е не защото сме в процедурни действия по едно решение, а е важен, защото трябва да потвърдим нашия стратегически избор. Ние заявихме нашата позиция: председателят на партията и на парламентарната група каза от тази трибуна защо и по какви причини ще подкрепим това решение. Но едновременно с това казахме и друго: защо трябваше да се стига до днешното заседание, след като още на Консултативния съвет през 2017 г. нашата партия изрази мнение, че е по-добре да се върви без конкурс и процедури, подобни на тази. Защото закупуването на боен самолет е стратегически избор, не е търговски избор, в какъвто всъщност го превърнахте с тази процедура. Защото от това решение зависи какво избираш като основен коз в националната си сигурност. Избираш колективната сигурност на НАТО – най-големият партньор. Съединените щати са основният фактор в НАТО. Признават го и европейските държави. Европа е икономически гигант, но е военно джудже и това не е никаква тайна за никого – ние сме член на Европейския съюз. Самата Европа разчита на Съединените щати и на нейния военнопромишлен комплекс, и на нейния военен потенциал за защита на своята сигурност. И това е казано многократно от много от лидерите на европейските държави. Кому беше нужен този конкурс? Българското законодателство позволява директни преговори! Защо трябваше да изпадаме в ситуация да влизаме в неприятни ситуации с икономически гиганти от други страни, със самите страни и така нататък, след като стратегическият избор на България е пределно ясен: ние искаме да бъдем защитавани от НАТО и по-специално от най-голямата държава – най-високотехнологичният военен промишлен комплекс в НАТО и в света е американският военнопромишлен комплекс? Е, от кого да вземем оборудване? И защо с бакалски сметки? Да, парите са важни. Да, бюджетът е важен. И това в преговорите може да бъде прекрасно защитено. Но това решение трябваше да бъде – както стигнахте до този извод накрая, чисто политическо. То трябваше да бъде взето в началото на процедурата, а не в края. И така щяхме да избегнем всички тези абсолютно излишни дебати, в които дебати много страни могат да намерят повод да имаме дипломатически неприятности. По тази причина ние от ДПС още веднъж казваме: госпожо Нинова, не е началото на нова управленска коалиция участието и гласуването на ДПС по този въпрос, а е стратегически избор на България, който нашата партия поддържа от 1990 г. – много преди Вашата партия до стигне до извода, че трябва да изберем колективната сигурност на НАТО като начин да защитим нашата национална сигурност и суверенитета на държавата. От 1990 г. „Движението за права и свободи“ изключително последователно следва този стратегически избор. И няма нищо по-естествено от това ние да се обърнем към Съединените щати като наш основен партньор в защита на националната сигурност и предвид региона, в който живеем, и предвид събитията от последните години, и предвид структурата, финансовите и военни ангажименти на страните – членки на НАТО. Така че не е никаква нова управленска коалиция, а е правилната политическа ориентация по отношение на стратегическия избор на България на „Движението за права и свободи“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Позицията на Българската социалистическа партия вече беше огласена. На какво се основава нашата позиция? На това, че правителството и управляващото мнозинство с всички действия досега забавиха модернизацията на Българската армия, създадоха извънредни парламентарни комисии, отложиха един конкурс с готови резултати, направиха друг, не можаха да обосноват по никакъв начин техническите и военните аргументи, които бяха приведени, и накрая ни донесоха лист с политически изисквания. Уважаеми колеги от мнозинството, няма никакви основания правителството да иска парламентът да подпечата управленската некадърност (възгласи от ГЕРБ: „Еее!“) на управляващото мнозинство, което не можа да проведе конкурс, не можа да проведе преки преговори и не можа да убеди българското обществено мнение за необходимостта от такъв тип модернизация. Това, което предлага днес правителството: българските граждани да платят неизвестна сума за неизвестен продукт, само защото правителството иска да получи разрешение от Народното събрание за това. Срам за политическите партии в коалицията, която се готви да подкрепи това парламентарно решение! Във връзка с това предлагаме редакция на т. 4 в предложения Проект за решение, която да гласи следното: „Проектът подлежи на по-нататъшна ратификация от Народното събрание“, като останалият текст отпада. Аргументите, които могат да бъдат приведени в подкрепа на нашата позиция – допълнителните аргументи. В разговорите…

…които бяха огласени за политически разговори със стратегически партньор, не беше взето предвид мнението и в разговорите не беше привлечен върховният главнокомандващ на Републиката по Конституция. Тук въпросът не е за Президента и за неговото частно мнение. Не е въпрос за един или друг вид въоръжение. Въпросът е, че върховният главнокомандващ по смисъла на Българската конституция има право и основание да присъства и да изкаже своето мнение. (Шум и реплики.) Правителството и управляващото мнозинство отстраниха Президента от разговорите, което е скандално в най-новата българска история, а днес искат индулгенция от Народното събрание. Няма да я получите! Поемете риска, извършете такъв тип модернизация, какъвто Вие си представяте, която според нас няма да увеличи националната сигурност и капацитета на българската армия, и на всичкото отгоре, по никакъв начин няма да придаде ново качество на стратегическото ни партньорство със Съединените щати. Това е една сделка за вътрешнополитическа консумация, за самоуспокоение на правителството, което се намира в сложна вътрешнополитическа обстановка. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Да, към Вас.

Да, той е и към Вас, госпожо Председател. Когато подлагате на гласуване предложението, да имате предвид, че господин Волен Сидеров по време на дебата внесе в писмен вид, в надлежен вид, съобразно нашия Правилник, няколко предложения. И моето предложение към Вас е да подложите пунктуално, да прочетете преди това всяко едно от тях, тъй като господин Сидеров не ги прочете, разбираемо защо…

Точно така. И по абзаци, така, както са представени, всяко едно от тях. Що се касае до предложението на БСП, там има едно единствено предложение, за там не важи моето процедурно предложение. Затова Ви моля, понеже изразявам изключително важна политическа воля, да е ясно и в този по-широк вид, в който можем да приемем нашето решение, да го подложите и да се види кой от залата на каква позиция е, да гласувате и предложенията на господин Волен Сидеров едно по едно, поотделно, а не анблок, като цяло, както са Ви представени. Благодаря.

Естествено.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, господин Министър! Като представител на висшето военно ръководство искам да Ви споделя следното: за нас процесът на модернизация винаги е бил от особена важност. Така или иначе, той се заключи в тези три първоначални големи проекти и ние разглеждаме проектите, особено този, който стои за обсъждане пред Вас, като заиграващ момент, ако мога така да кажа, в процеса на модернизация на Българската армия. Изключително важен процес, който според нас не търпи нито ден отлагане. Ние се надяваме този процес в днешния ден да бъде стартиращ и да започнем фактическата модернизация в интерес на националната сигурност, за да можем да си изпълняваме конституционните задължения по най-добрия възможен начин и да бъдем на висотата на нашите партньори, и на нашите съседи, въоръжени по най-добрия възможен начин. Нашите анализи сочат, че този процес за нас е свързан директно с некомплекта на Българската армия, за който Вие сте информирани. Модернизацията значи съвременност, значи висотата на съвременните предизвикателства и съвременното време. Аз съм убеден, че Вие, депутатите от Четиридесет и четвъртото народно събрание, ще вземете най-доброто решение, свързано с националната сигурност и с модернизацията на армията, което, Вие всички се съгласихте, че е закъсняло. Благодаря Ви. Ако имате въпроси, готов съм да Ви отговоря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Министър на отбраната! Като командир на ВВС също потвърждавам необходимостта от модернизация чрез придобиване на нов боен самолет за българските ВВС, за да можем да изпълняваме своите задачи и задължения по гарантиране националния въздушен суверенитет на Република България. Освен това искам да заявя като командир и като председател на съвместната работна група, че сме работили обективно, безпристрастно и сме се постарали точно да анализираме представените данни, за да може правителството да вземе информирано решение, за което благодаря, че процесът продължава и че няма по този начин, ако бъде спряна процедурата, да закъснее модернизацията. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа генерали! Уважаема госпожо Нинова, честит рожден ден да Ви пожелая, първо! Днес ще имаме удоволствието, навръх Вашия рожден ден, да гласуваме едно правилно решение, свързано с модернизацията на Българската армия. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Аз Ви поздравявам за рождения ден и Ви пожелавам здраве и успех! Уважаеми колеги, за пореден път станахме свидетели на един дебат, в който политическите страсти или политическите сметки надделяха над националните интереси и сигурността на България. Моят колега Волен Сидеров Ви каза, че всъщност ние тук не вземаме решение да гласува Народното събрание и да ни даде възможност да сключим сделка утре, а да започнем преговори. Не знам защо от говорившите от лявата страна това се пропускаше. Изказаха са откровени лъжи и обидни квалификации.

Неистини, добре, извинявам се – неистини. Меко казано, неистини. Не знам какъв е смисълът. Както беше споменато, то е описано и в Доклада, от 2004 г. вървят опитите за модернизация на българските ВВС и все нещо накрая се случва и то не се случва. Докога? Ако ние, като все пак български политици, отчитаме ситуацията около България, тя е доста по-различна отколкото през тази 2004 г., за която говоря – напрежението в Черно море, Близкия Изток, събитията в една съседна нам държава – Турция, вътрешните конфликти и така нататък; Балканският регион – междуетнически напрежения в редица от съседите ни на Балканите. Възниква въпросът – до кога България ще чака с модернизацията на своите военновъздушни сили, за тях говорим в конкретния случай? Ама, защо бил единият, защо бил другият? Няма никаква връзка между това дали самолетът е, както се казваше за филмите навремето – шведски или съветски, важното да е най-добрият за Българската армия. И това го казвам аз, като министър на отбраната и като човек с ясно патриотично убеждение. За мен е важно, като български патриот, Българската армия да бъде въоръжена с най мощното, най-качественото, най-добро оръжие, за да може да изпълнява своите задължения по най-добрия начин. Ако щете дори нека да спомена и още един аргумент. Погледнете въоръжението на нашите съседи на Балканите и си представете, ако ние купим по-слабо въоръжение! Може би не сте чували думата „геополитика“ и баланс на силите, но това е изключително важно. За да има баланс на силите в региона, България трябва да купи най мощното и най-доброто оръжие. Ако ние закупим самолета F-16 Block 70, ние ще имаме предимството, че ще имаме най-модерния самолет от всички балкански държави. Към момента – най-модерният. (Реплики.) F-35 още не са го доставили никъде.

Още не са го доставили никъде F-35! И аз затова казах „към момента“. Оттук нататък да твърдим, че такъв самолет няма, все едно да твърдим, че марката „Мерцедес“ или „БМВ“ няма да произведат или не са произвели следващия модел. Ама, това, че го няма на масовия пазар в магазина, не означава, че го няма! Има F… (реплика от народния представител Румен Гечев.) Дайте да не спорим, господин Гечев, много Ви моля! Казах, че не е редно да казваме неистини. F-16 е модификация… Пето поколение е този самолет. Една страна като Гърция, ако нямаше такъв самолет, би ли пожелала да модернизира 80 от своите самолети Block 50 до Block 70, ако няма такъв? Румъния – би ли се поинтересувала веднага, след нашето решение на Министерския съвет, да започне и тя преговори за подобен Block? Няма. Само някои от нашите политици в парламента смятат, че такова нещо няма. Следователно, уважаеми дами и господа, нека да се върна по същество. А по същество въпросът е следният: правителството… Тук искам да благодаря на двете работни групи – на генерал Запрянов – заместник-министър на отбраната, на генерал Цанко Стойков – двете работни групи, които си свършиха работата. Положиха много усилия в ситуация, в която постоянно им беше внушавано, че някой им оказва натиск. Никой не е оказвал натиск на нито една от двете групи – на нито една. Не е вярно това, че и президентът бил изолиран. Лично аз съм водил поне седем-осем разговора за това как се развиват нещата, разговори по негово желание. Последният е на 28-ми, когато произвеждахме последните трима генерали. Никой никого не е изолирал. Каквото е пожелал президентът да получи от Министерството на отбраната за хода на процедурата, го е получавал, и той е бил единственият, който се е интересувал. Следователно, ние се намираме в следната ситуация, както беше описано в доклада. При положение, че имаме изпратени оферти до Франция, Германия, Португалия, Израел, пропускам ли нещо, Съединените щати, имаме предложения само от три държави. И тук подчертавам, беше правилно, господин Гаджев много точно и детайлно описа процедурата, ние всъщност отиваме към процедура „държава – държава“, а не между държавата България или в случая Министерството на отбраната и фирмата х или у. Отговори от три държави – Съединените щати – за F-16 Block 70 и също така за F 18 – много добър самолет, Италия за втора ръка „Юрофайтър“ и Швеция с „Грипен“. Останалите държави или не отговориха, или заявиха, че нямат интерес и не подадоха никакви оферти. Първата фаза от работата премина с това, че се установи, че по едно от предложенията на Съединените щати – F-18 Super Hornet, цената е изключително висока и непоносима за бюджета на Републиката, но и също така документацията, която е изпратена за този самолет, не отговаря на изискванията, за да бъде определена като оферта и бяха дисквалифицирани след първата фаза. Оттук нататък продължаваме. Втората част от работата беше да се направи оценка на подадените оферти, поради което се наложи работната група да изпрати писма с 21-дневен срок до Щатите, Швеция и Италия за отговор на допълнителни въпроси, от отговорите на които да могат да бъдат изяснени параметрите. На част от въпросите две от страните не отговарят, поради факта, че не могат да отговорят, имам предвид Швеция и Италия, поради факта, че въоръжението и част от оборудването на своите самолети не го доставят те, а е предмет на допълнителен договор с трета страна – или Съединените щати, или САЩ и някоя друга европейска държава, която произвежда въоръжението. Съединените щати също не отговарят на част от въпросите с аргумента, че тяхното законодателство не разрешава преди започване на реални преговори да се коментират подобни въпроси. Но в двете оферти за нови самолети, защото желанието на цялото общество и на армията е да имаме нов самолет, ресурсите на самолетите са различни. При F-16 – 12 000 часа ресурс, при „Грипен“ – 8000, а при втората ръка „Юрофайтър“ около 3000. Казвам около, защото е между 2700 и 3200 часа. Затова казвам около 3000 часа. Животът на самолетите, казано простичко: „Юрофайтър“ – 20 години, „Грипен“ – 40 години, F-16 – над 40. Ние се ориентирахме към основните два нови самолета. Тъй като от отговорите или неотговорите на тези въпроси става ясно, че цената се надхвърля – определената от Народното събрание цена милиард и половина плюс ДДС се надхвърля от двете страни, следва резонното разсъждение: какво следва от тук? Има два варианта. Единият го предложи моят колега Валери Симеонов – нов конкурс, категорично съм против подобно решение и предложение, защото това означава да обречем Военновъздушните сили в следващите години отново на никакво решение. Ние този мач – с новия конкурс и със започване отначало, го играем вече 14 години и резултатът е един голям геврек – нула, и не е решение. Другото решение, което ние предложихме, е избиране на един от партньорите и започване на преговори с него. Защо този партньор? Тук се казаха много неща – за стратегическия избор, кой бил първият натовец, кой бил вторият, кой се присъединил по-късно. Това няма значение. Важно е кой предлага по-доброто въоръжение и не те прави зависим от трета страна по договори. Това е решението, а решението за F-16 e такова – пълният комплект въоръжение и оборудване са една страна, един договор и не си зависим. Не дай си боже, по време на ситуация, да не я наричам с друга дума, да бъдеш зависим – трета страна да ти доставя или да ремонтира самолетите, а пък тя може да каже, че е неутрална и не желае да участва, и тогава си с вързани ръце. Какво е предложението? Предложението е следното: мандат на правителството да проведе преговорите. На тези преговори да изясним окончателно условията по отношение на тези три параметъра, които се коментираха. Още една спекулация днес – Вие може да ни поискате 2 милиарда и половина, 6 милиард, 12 милиарда. Не, не можем! Отклонението може да бъде само до нивото на получените вече предложения, тоест ние имаме един таван на предложение, това за нас е таван. Имаме уверение, че в хода на преговорите този таван ще бъде свален надолу като цена, отклонението е в рамките на дотук получените предложения, а не над тях. Това беше много ясно упоменато в няколко комисии по отбрана, но не знам защо предпочетохте, ей така, да го премълчите – може би да създавате ефект, че ще бъдат похарчени не милиард и половина, не два, а пет милиарда. Ето за това става дума. В момента няма абсолютно никакво нарушение на никакъв закон – най-висшият орган в Република България, според Конституцията на Народното събрание. Народното събрание ни е гласувало рамка, Проект за инвестиционен разход. В тази ситуация има отклонение, казано грубо, или надхвърляне от страните, от които ние може да закупим. Логичното е, пак повтарям, два варианта: започваме от начало и стигаме пак доникъде, както обикновено, или продължаваме разговорите по нормалния начин. Ако условията, които бъдат договорени, не бъдат изгодни за държавата България, ние имаме вече основанието, или по-точно Народното събрание, да каже, че прекратяваме или преминаваме със следващия от участниците. Това е волята на Народното събрание. Всичко останало са празни приказки, защото в конкретния случай се прави един много грозен опит да се внушава в обществото, че то ще бъде ощетено, та било то и заради пенсии или социална политика. Разходите по Проекта за инвестиционен разход за самолет са в рамките на плана за 2% от брутния вътрешен продукт. Те не са допълнително от бюджета за пенсии, образование, здравеопазване или каквото и да било. Нека да бъде чуто ясно от всички български граждани – това е лъжа! – извинявам се, изкривяване на истината. Извинявам се.

В рамките на този процент – 2% от брутния вътрешен продукт, който е гласуван като национален план. Нищо странично. Уважаеми народни представители, решението е в ръцете на българското Народно събрание. Лично аз ще благодаря на всички от името на Министерството на отбраната, но най-вече на българските военнослужещи. Ние минаваме и си отиваме – кой изкара по мандат, два, три и си тръгваме, кой от парламент, а по-често си тръгваме от изпълнителната власт, но хората с униформи, тези мъже и жени с униформи, ще останат да служат на България и след нас. Затова за мен всеки един български народен представител, който днес подкрепи предложението на правителството, ще гласува за сигурността на България и за изграждането на една модерна и боеспособна българска авиация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля за процедура по прегласуване. Ето така стават объркванията, когато в последния момент се внасят някакви предложения. Благодаря. (Шум и реплики. Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)

Уважаема госпожо Председател, жалко, че министърът си тръгва. Аз гласувах отрицателно, именно защото „Българската социалистическа партия“ и Парламентарната група на „БСП за България“… (Силен шум.)

Може ли да започна отново след малко.

Уважаема госпожо Председател, жалко, че министърът си тръгна, защото отрицателният ми вот беше по-скоро във връзка с неговото изказване. Аз гласувах отрицателно, именно защото съм за модернизацията на Българската армия, за модернизацията на въоръжените сили и за модернизацията на Военновъздушните сили. Гласувах „против“, защото с точка четвърта на това решение парламентът подписа картбланш на правителството, с което, първо, легитимира неговата неспособност да проведе един конкурс за закупуване на бойна техника. Второ, постави държавата пред три огромни риска – рискът на международния скандал, рискът на срутване на възможностите на ВВС в обозримо бъдеще да бъдат модернизирани и рискът българският народ да плати една цена, която е непосилна за него. Когато ние преди една година приехме Проекта за инвестиционния разход, в него бяха точно формулирани и времеви, и финансови, и икономически условия. Това са единствено възможните условия за България, за българския народ и които са поносими за него. Това, което ние днес приехме, съдържа риска да не успеем да съберем финансовия ресурс и за пореден път по вина на правителството, по вина на неговата неспособност да провежда международни разговори – не само по отношение на въоръжението, имаме и други случаи – да бъдем изправени пред риска да плащаме милиарди, затова че не сме се справили като хората, затова че българското правителство поставя България в неизгодна светлина пред нейните съюзници и затова че е способно да ни скара даже с най-добрите ни приятели. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възползвам се от правото си да изразя отрицателния си вот, защото днес с това гласуване направихме още една крачка към единственото предизборно обещание, което ще бъде изпълнено на 100%. Страшно бързаме да похарчим куп пари за военни експонати, а нашите пенсионери, лекари, учители и полицаи оставяме да чакат. Според Вас те могат да чакат, защото им обещахте да им вдигнем заплатите, но не казахте кога. Те ще чакат може би до края на мандата. Ние обаче, уважаеми дами и господа, харчим пари като за последно – харчим ги така, все едно няма да има утре, и аз се страхувам, че не до края на този мандат, а до края и на пет мандата след това няма да има средства за тези хора, които са устоите на нашата държава. Въпреки че господин министърът не е в залата, аз ще се обърна към него: Уважаеми господин Министър, вече имате зелена светлина да преговаряте. Е, хайде да Ви видим! Защото Вие сте политик и ако се провалите, за Вас сигурно няма да има голямо значение, но хората зад Вас са генерали. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, „Българската социалистическа партия“ е последователна и неслучайно миналата година подкрепи модернизацията на Българската армия, но при две условия. Първо, да съответства на финансово-икономическите условия в България и на бюджета на страната и, второ, за нас е важно индустриалното сътрудничество, заложено, макар и не като основно, задължително изискване. На първото условие очевидно не отговарят решенията, които бяха взети сега, и това може да коства икономическото развитие на България и загробването на българската държава. Второ, за нас е важно реинвестирането в българската икономика. Сигурността и икономическото развитие вървят ръка за ръка. Знаете, че икономическата база е важна за развитието на Отбранителния сектор и на сектор „Сигурност“. Трето, защо трябва да погазваме парламентаризма и законовия ред? За две години бяха приети два проекта за инвестиционен разход. Какво се оказва? Управляващите не са наясно с условията, предлагани от отделните страни и предложенията, които правят, и миналата година подведоха Народното събрание да гласува решение, което сега налагат да бъде променяно и да излезем от параметрите, приети тук от нас! Четвърто, с промяната на условията на параметрите в Проекта за инвестиционен разход, несъобразяването с параметрите и възможностите на българския бюджет, какво правим, какви сигнали даваме на международната общност? Къде отива авторитетът на българската държава?

Какви проекти и за другите видове въоръжени сили? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Аз, госпожо Председател, искрено бих искал да Ви поздравя, че предоставихте условия за един смислен дебат и чрез Вас да предам на онези, които взеха това решение, да не забравят „краварката в долния ъгъл на етикета“ – тя ще Ви издои много здраво! Уауу! (Смях от „БСП за България“.) Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приехме едно правилно геостратегическо решение, но имаме и вътрешни проблеми, които имат също толкова голямо значение към националната сигурност. Това, което се случи в село Войводиново, Пловдивско, е ужасно. Ужасно е онова, което се случи на курсантите по пътя Сливен – Гурково. Също така е ужасно и онова, което се случи в Павел баня и в Благоевград. Съчувстваме искрено и на пострадалия командос, на курсантите, на възрастния човек от Павел баня и момчето от Благоевград, на техните близки. Пожелаваме им бързо възстановяване. По-ужасното в случая е, че такива неща се случват по причина на управляващите. По-ужасното е, че управляващите не си дават сметка какво следва, не разчитат правилно сигналите и остават глухи за посланията. А всъщност тези и подобни случаи са тревожен сигнал за тежкото разделение в обществото, за войнстващата омраза и натрупания гняв, за агресията и бездушието. Случилото се трябваше да накара управляващите да осъзнаят мащабите на разделението и последиците от политиката на омраза, която официално е на власт през последните години. Трябваше! Но не се получи! Напротив, станахме свидетели на груба манипулация и опит за политическа употреба с цел краткосрочни дивиденти. Моделът е един и същ. В навечерието на избори – битови, хулигански и криминални случаи да се етнизират и да се превръщат в групово наказание, при грубо погазване на принципа на личната отговорност за всяко нарушение или престъпление. Или по цинично – докато един вицепремиер поражда етническо напрежение, ГЕРБ в Пловдив открива „Европейската културна столица на многообразието“ под мотото „Заедно“. По отношение на опитите подобни случаи да се свързват с „Движението за права и свободи“, има красноречив отговор на база изборни резултати от секционните протоколи от 2017 г. – от общо гласували 965 избиратели в село Войводиново в двете секции „Движението за права и свободи“ има шест гласа. Свидетели сме на реални действия за етническо противопоставяне с непредвидими последици. Вместо единение в името на общото бъдеще, ние сме свидетели на безпрецедентно разделение, каквото не е имало дори в зората на демокрацията. Политиката на управляващите е основната причина за разделението и войнстващата омраза. Вместо да отговорят за нерешените проблеми, управляващите увеличават разделителните линии. „Движението за права и свободи“ остро осъжда всяко посегателство върху личността и собствеността на гражданите. „Движението за права и свободи“ остро осъжда всяка форма на омраза и разделение и отрича несъстоятелните политики на управляващите, които задълбочават съществуващите проблеми в обществото, вместо да ги решават. От „Движението за права и свободи“ категорично настояваме час по-скоро всички органи и институции да изпълнят задълженията си, виновните да бъдат наказани и да започне прилагането на комплексни ефективни мерки за решаването на проблеми с визия и отговорност към бъдещето. „Движението за права и свободи“ настоява министър председателят да се разграничи от изказванията на вицепремиера и министър на отбраната и да предприеме необходимите политически действия. В противен случай отговорността е на цялото правителство. „Движението за права и свободи“ настоява прокуратурата да се самосезира за всички прояви на омраза на етническа и верска основа, както и дали са спазени законите при разрушаването на домовете на хората. От „Движението за права и свободи“ настояваме и председателят на Народното събрание да вземе отношение, както и Народното събрание като цяло. Президентът също да вземе отношение като обединител на нацията по Конституция. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мирът и демокрацията са в опасност! Призоваваме към отговорност с мисъл за бъдещето на Родината, с мисъл за бъдещето на нашите деца! Омразата трябва да спре! Разделението трябва да спре! Ред е да препотвърдим верността си към европейските ценности. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Преди това вземам думата и правя предложения за две процедури. Първата процедура е за удължаване на пленарното заседание до вземане на решение относно Указ № 309 на Президента на Република България за връщане и ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. И процедура за допускане.

За допускане на господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.

Обратно предложение по втората процедура!

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ние имаме обратно предложение – нека да започнем с Указа на президента, да се прочете Докладът на водещата Комисия, дори да се стартират дебатите, които да продължат в утрешния ден, това е важна точка. Днес цял ден в Народното събрание обсъждаме самолетите. Нека утре свежи да можем да я обсъдим, също е важна точка, касаеща наказателното право в България, Наказателно-процесуалния кодекс. Нормално е утре, когато всички народни представители са в залата – виждам, че от дясната част доста отсъстват, нека утре да продължим с тази точка. Нищо не налага спешността днес. Благодаря.

„ДОКЛАД относно Указ № 309 на Президента на Република България, постъпил на 19 декември 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 декември 2018 г. и мотивите към указа На свое заседание, проведено на 15 януари 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 309 на Президента на Република България. На заседанието присъстваха – от Администрацията на Президента: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и господин Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция; от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Катя Панова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”. Професор Друмева докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 7, т. 5, буква „в“ и т. 19 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на 13 декември 2018 г. В мотивите си Президентът посочва, че за повишаване на доверието в наказателното правосъдие на държавите – членки на Европейския съюз са установени минимални правила във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, но не споделя подхода на законодателя към въвежданите ограничения на правото за уведомяване на трето лице при задържане. В Указа се посочва, че новата уредба допуска уведомяването за задържане да може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. При същите хипотези и с цел да се защити най-добрият интерес на задържан непълнолетен, уведомяването по новата уредба може да се отложи за срок до 24 часа. Госпожа Друмева отбеляза подкрепата на Президента за всички усилия и мерки в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност, за които счита приетите промени за уместни и оправдани, като се изразява несъгласие с подхода на законодателя, който не очертава кръга на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването. На следващо място Президентът посочва в Указа, че Директива 2013/48/ЕС предоставя възможност да се въвежда временна дерогация от правата, като същевременно тя изисква държавите да определят в националното си право основанията и критериите за всяка временна дерогация в ограничен брой случаи (съображение 38 от Директива 2013/48/ЕС). Според него обаче, въпреки че Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс въвежда в българското законодателство тази директива, в Законопроекта не се съдържат посочените гаранции. При задържаните пълнолетни употребеното понятие „конкретно лице“ дава възможност да не бъде уведомявано до 48 часа семейството на задържания (§ 7, т. 5, буква „в“ относно чл. 63, ал. 9 от НПК). Без да е очертан кръгът на престъпленията, за които може да се прилага това ограничение, според държавния глава то става приложимо в нелимитиран брой случаи. Освен това според него липсва задължение компетентните органи, когато отлагат уведомяването на конкретно лице, първо да преценят дали друго трето лице, посочено от заподозрения или обвиняемия, би могло да бъде уведомено за задържането му (съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС). По този начин приетата уредба не гарантира, че няма да има случаи, в които никой от близките не е уведомен за задържането. Президентът е възразил срещу въвеждането на подобно ограничение спрямо задържани непълнолетни, което позволява до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и директора на учебното заведение, в което те се обучават (§ 7, т. 19 относно чл. 386, ал. 5 от НПК), като не се съгласява с такова ограничение предвид Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага. В заключение госпожа Друмева посочи несъгласието на Президента относно хипотезите в приетия закон, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, като според него те са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство. Президентът твърди, че те биха могли да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Господин Евгени Стоянов отбеляза, че Министерството на правосъдието счита, че е постигнато пълно съответствие в процеса на въвеждане на Директива 2013/48/ЕС в българското законодателство, като изложи подробни аргументи, че са спазени изискванията временната дерогация да бъде пропорционална, строго ограничена във времето, да не се основава изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление и да не засяга справедливостта на производството като цяло. В дискусията взеха участие народните представители Валери Жаблянов, Данаил Кирилов, Димитър Лазаров, Филип Попов, Явор Божанков, Димитър Стоянов, и Христиан Митев. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 6 гласа „против“ и без „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 декември 2018 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Не всички – Вие включително, и най-вече управляващото мнозинство, имате право на поправителен изпит. Този изпит е по държавност и правов ред. Доводите, които ще изложа в подкрепа на ветото на президента на Република България, ние – от парламентарната група на БСП, сме изказвали нееднократно. Тези доводи обаче се подкрепят не само от нас, а и от научната и правната общност. Резерви по текстовете, които Вие ни предлагате по измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, изказа дори и Главният прокурор на Република България досежно неуведомяването на родители или настойници на задържан непълнолетен. Дерогацията, или отмяната на правото на възможността за уведомяване на близки на задържания за срок от 48 часа, а при непълнолетния за 24 часа, противоречи на редица международни актове, защитаващи правата и свободите на гражданите. Този текст противоречи и на самата директива, от която е почерпен, Директивата, в която ясно и категорично е записано следното: „Всякакви такива временни дерогации да са пропорционални във времето, да не се основават изключително – тази думичка е „изключително“ – на вида или тежестта на предполагаемото престъпление“. Тоест това да не е единственото основание – видът или тежестта на престъплението, а да има кумулация от основания, но, разбира се, едно от тях да бъде видът или тежестта на предполагаемото престъпление. Как обаче българският чиновник е разбрал тази директива, проличава от безумния текст, който ние днес гледаме за трети път. Директивата просто е преписана, без да се държи сметка за смисъла ѝ, без да се въведе допълнителният критерий – именно такъв обективен критерий, какъвто е видът и тежестта на предполагаемото престъпление. Без такъв критерий Вие отивате под минималните изисквания на самата директива и отваряте вратата за произвол. Разследващият орган по свое усмотрение ще може да задържа и да не уведомява близките на задържания. Тази изключителна мярка, забележете, в разрез с всички и вътрешни, и международни актове за защита на правата на децата, ще може да се проявява, тоест ще може да се задържа и без уведомяване и на непълнолетно лице – тоест дете. Дете, което има своите законни представители, попечители и родители, дете, което не може да формира все още собствено волеизявление поради малкия си житейски опит, дете, което няма право на глас, не може да извършва самостоятелно имотни сделки с имущество, да сключва брак, същото това дете ще трябва да избира от един списък с адвокати – Иван, Драган, Петкан – човек, който да защити законните му права и интереси и същото това дете да обжалва прокурорски постановления. Това е всичко друго, но не и гарантиране на защита и възможност за организиране на правна защита на задържания изобщо, а камо ли когато се отнася за дете. С тези текстове Вие връщате развитието на правовата демократична държава във времената, когато хора са били прибирани от улиците и домовете си от полицията, а за близките си те са били изчезнали незнайно къде. Как ще обясните на една майка, когато 15-годишното й дете не се прибере от училище и го няма 24 часа, и когато същата тази майка го търси в полицията и оттам скромно вдигат рамене и казват: „Ние не знаем къде е.“ Той може да бъде задържан във всички случаи – това дете, или пълнолетният, както вече казах. Дори вчера казах в Правната комисия, че това може да се случи за мнима кражба на шоколад. Защо не са описани видът и тежестта на извършените престъпления? Всичко е оставено на субективната воля на разследващите органи, а на тях, разбира се, им е най-лесно да не уведомяват. Затова Вие тук рискувате това изключение да се превърне в правило. И практиката го е доказала. Ние няма как да подкрепим такъв текст в Наказателно-процесуалния кодекс, такъв експеримент, защото Наказателно-процесуалният кодекс на България е достатъчно добре обоснован и написан, самата директива не изисква това от нас. Напротив, тя въвежда минимални стандарти и един от тях е да бъдат описани видът и тежестта на предполагаемото престъпление. Не може за кражба на шоколад да бъде задържан за 24 часа! Представете си в България колко осъдени или колко обвиняеми има за тероризъм, да речем? Защо се въвежда тогава тази груба мярка? Пак повтарям – тя е в разрез с Директивата. Оттук насетне аз предполагам какви дела ще бъдат заформени срещу България по отношение на неспазването на самата директива. Вие не въвеждате тези минимални изисквания, Вие ги премахвате. Ето защо, ние няма как да подкрепим и върнатия от Президента на Република България Закон. Ние ще подкрепим ветото, защото то е правилно. Тук Вие няма да натриете носа, образно казано, на президента, преодолявайки ветото. Вие тук, уважаемо мнозинство, и тези, които ще подкрепят Закона, ще натриете носа на Наказателно-процесуалния кодекс, на тези, които боравят с него – на българските граждани, на българските родители, на българските майки, на българските бащи, на тези хора, които ще усетят репресивния апарат на държавата върху себе си безнаказано. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата за реплика, за да изразя категоричното си несъгласие с твърденията на колегата Попов, които представи на Вашето внимание. Няма да стигне времето за реплика, за да опровергая всички тези твърдения. Ще поискам изказване в подходящ момент, но искам отсега в този дебат да стане ясно следното. Колегата Попов твърди, че всеки разследващ може да задържи и да не уведоми. Оспорвам това твърдение на колегата. Вчера в дебатите на Правната комисия имах възможност да обясня, че сме поставили тази норма, която съответства на 100% на изказа в Директивата. Поставили сме я в чл. 63, тоест така сме избрали систематичното ѝ място, че да се отнася не за всяко фактическо задържане, а да се отнася за случаите, когато съдът вече е постановил мярка „задържане“, тоест имаме двоен контрол от съда за евентуалното неуведомяване на конкретно лице. Първо, имаме постановена мярка от съда, а след това имаме възможност лицето, което е задържано, веднага да поиска съдебна защита и преразглеждане на мярката. По отношение на твърдението за изчезнали деца – това също е опит да се внушават определени послания и моля колегата Попов в дуплика да анализира специално текста, който е за неуведомяването, когато иде ред за непълнолетно лице. Той започва „в защита на интересите на детето“ и нека неуведомяването да не се адресира към родители. Изказът, който използваме и който колегата Попов знае, е не родители или адвокати, а конкретно лице.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Попов, аз също няма да се съглася с това, което Вие казахте в изказването си, а най-малкото ще припомня, че съществува чл. 91 в Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който защитник на обвиняемия или на задържания може да бъде неговият родител или настойник, така че в тази връзка това, от което се опасявате – че лицето няма да се свърже с някой от кръга на семейството или на близките, на практика може да бъде лесно преодоляно. На следващо място, бих Ви посочил чисто житейската ситуация: Вие, тъй като не сте лишен от правото си на адвокат и ще се свържете с Вашия адвокат, мислите ли, че този адвокат няма да уведоми Вашите близки или че Вие няма да поискате от него това, и дали той няма да го стори. Казвам Ви го като хипотеза, за да помислите дали това не би могло да се случи в реалността. Накрая, но не на последно място, смятам, че няма как да бъде подкрепено това вето, след като изказваме такива опасения, такива фрапиращи краски как едва ли не ще изчезват хора от улиците, механизмът за защита, който е описан в новосъздадените алинеи 10 и 11 от чл. 63, на практика също е върнат от президента за ново обсъждане, без каквито и да е мотиви, без да е ясно защо се връща този механизъм. В този случай единственото средство за защита, което е предоставено на лицето, според президента не трябва да съществува и не трябва да го има, въпреки че пак според него съществува едва ли не презумпция, че прокурорът в този случай всеки път ще злоупотребява с правото си. Аз имам по-голямо доверие на българската прокуратура. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Мисля, че бях конкретен и доста ясен, но все пак отново ще Ви зачета текстовете, за които говорим. В ал. 38 на Директивата е записано следното: „Всякакви такива временни дерогации следва да са пропорционални, строго ограничени във времето, да не се основават изключително – тоест не само – на вида или тежестта на предполагаемото престъпление и да не засягат справедливостта на производството като цяло“. Вие какво сте записали? Другите основания, които са чудесни: „Налице е неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице“ и така нататък. Отлагането на това уведомление се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление. Прав е колегата Кирилов, копи-пейст на Директивата, директно, буквално сте я преписали, но Директивата смислово Ви казва друго: да има вида и тежестта на престъплението. Вие това изобщо не сте го записали. (Реплики от ГЕРБ.) Да не зависи изключително, тоест не само от вида и тежестта на престъплението, но то да е един обективен критерий, но Вие сте го преписали буквално, а не смислово. Опитвам се да Ви кажа, че Директивата има съвсем друг смисъл, а Вие сте вложили съвсем друг смисъл в Проекта на Наказателно процесуалния кодекс. Затова Вие падате под тези минимални изисквания на самата директива. Оттук насетне за България и за нашата правораздавателна система ще има редица дела, защото не са спазени дори тези минимални изисквания на Директивата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважавам мнението на вносителите, но няма как да се съглася с мотивите, които се изтъкват по отношение на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Представеният законопроект не попълва пропуски в Наказателния кодекс – каквато уж е целта на вносителите, а напротив, по-скоро противоречи на НПК и на Закона за МВР, провъзгласяващи основополагащи принципи за българския конституционен модел, а именно принципът на правовата държава. За отбелязване е все пак, че предлаганите промени нарушават правната равнопоставеност, предвидимост и стабилност на правовия ред. Да, ние имаме нужда от ефективност при процесуалните действия в Наказателно-процесуалния кодекс, но тя следва да бъде постигната със средства, които не ограничават правата на останалите членове на обществото. За отбелязване е, че предложените промени не са съобразени със сега действащата правна уредба, а дори противоречат, както е налице и липсата на държавен орган или институция, и неговото мнение, чиято дейност да включва събиране и анализиране на информацията за полицейско насилие, което може да предостави изключително важна фактология. Ветото на президента е частично и е върху ограничения, които се съдържат в § 7, т. 5, буква „в“ и т. 19 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се създават съответно ал. 9 в чл. 63 и ал. 5 в чл. 386 от Наказателно-процесуалния кодекс. Новата уредба допуска уведомяването за задържане да може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или фактическата неприкосновеност на лице, или когато е наложително предприемане на действие от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Тук вече влизаме в съществените противоречия, а именно чл. 17 от Наказателно-процесуалния кодекс, който гласи, че за задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания – разпоредба, която се явява една своеобразна класика в наказателното право. Също така азбучно известно и отдавна утвърдено правило е, че е недопустимо при каквито и да е било обстоятелства задържането да се използва като средство за по лесно и по-удобно събиране на доказателства срещу лицето, за което се подозира, че е евентуален извършител. Предложенията, които се опитват да бъдат кодифицирани в момента, по скоро ми говорят, че ще се извършват задържания въз основа на доказателства, които не са годни да издържат пред съда. От друга страна, бих желал да се върнем отново на срока. При дерогацията на права следва да се определи и срокът, а в случая той е до 48 часа. При определянето на този срок е необходимо обаче да се спазва принципът на пропорционалността между намесата на държавата за защита на интересите на правосъдието и правата на задържаното лице. В този смисъл следва да се прецени дали предвиденият срок от 48 часа е пропорционален, или прекомерен за защитаваната от държавата цел. Следва да се помисли за това дали определена категория лица – възходящи, низходящи, съпруг, както и лица, които са във фактическо брачно съжителство, са задържани и не трябва по дефиниция да бъдат изключени от временната дерогация, а ако не се възприеме такъв подход и не бъдат изключени, строго да се формулират предпоставките, при които спрямо тях може да се предвиди прилагането на дерогацията. И понеже през цялото време цитираме и говорим за президента, аз бих искал да цитирам една друга институция, а именно Прокуратурата. Главният прокурор господин Сотир Цацаров изказва становище, че за прецизност е необходимо законодателят да посочи изрично видовете престъпления, по отношение на които обвинените лица могат да търпят това 48 часово ограничение за субективна преценка при налагането му и неоснователно ограничаване на правата на гражданите. Искам да кажа, че позицията на Прокуратурата не е от месец декември, когато го е казал господин Цацаров. Напротив, тя датира от 2016 г., когато заместник-главнен прокурор е Пенка Богданова и също дава становище по тази директива. Отново цитирам: „Предложената редакция на нормата не отчита условието по Директивата временното ограничаване на правото да се прилага в изключителни случаи. Не е намерило израз и изискването компетентните органи задължително да разгледат възможността друго лице, посочено от задържания обвинител, да бъде уведомено без забавянето на задържането.“ Това го пише в становището на заместник-главния прокурор. От друга страна, самото задържане и неуведомяване отново влиза в колизия със сега действащото законодателство. Давам отново пример. Ако задържаният ангажира своя защитник, никъде не се вменява като задължение на защитника, неговия адвокат, да не уведомява което и да е било лице. Това нещо важи само и единствено за органите на полицията, а, от друга страна, губи смисъл да бъде вкарвано и като разпоредба. Обичайната практика е следната: първо, задържаното лице се задържа за 24 часа, така нареченото „полицейско задържане“, след което се минава към 72 часа – „прокурорско задържане“. Също така никъде в полицейското задържане, което е в границите на 24 часа, не е указано, че може да не се уведомяват лицата, напротив, през това време могат да бъдат уведомени съответните лица или навлизаме в един § 22, от който то не става ясно на хората какво трябва да направят. През цялото време от тази трибуна се говори, че това ще се прилага и ще действа само в изключителни случаи: когато се борим с организираната престъпност и при борбата с тероризма. Съгласен съм, но както виждаме до момента, и президентът Румен Радев, и главният прокурор твърдят, че това нещо трябва да бъде прецизирано и изрично упоменато. Защо трябва да бъде изрично упоменато? Ще си позволя един афоризъм: „Колкото юристи има в една зала, толкова мнения има по въпроса“. В момента разследващите полицаи, следователи и прокурори, всички, които имат разследващи функции, не ни наблюдават и не следят работата ни, за да знаят, че това трябва да бъде приложено само по отношение борбата с тероризма и организираната престъпност. Накрая бих искал да дам няколко статистически данни. Данните са дадени от МВР. За периода от 2000 г. до 2015 г. са подадени 1146 жалби за нанесени телесни повреди от служители, незаконно задържане и принудителен разпит. След това едва в 11% от тях е имало съответното административно наказание. Забележете, в същото време жалбите, които са стигнали до съда, отбелязват доста по-висока степен на успеваемост в размер на 61%, тоест с жалбите, стигнали до съда и уважени, вече стават 697 броя. Най-чести са жалбите за незаконно задържане – 41%, или 469 броя. Докато не се реформират полиция, следствие и прокуратура, аз не виждам смисъл да увеличаваме правомощията и да отстъпваме изконни права, които вече са придобити. Ето защо Ви моля да размислите и да подкрепите ветото на президента. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, за съжаление, пак се налага да репликирам колегата от опозицията. Искам да поправя следните негови твърдения. Във връзка със становището на заместник-главния прокурор госпожа Пенка Богданова, това е становище, предоставено преди първото четене на Законопроекта. Ние твърдим, че това становище е съобразено при второто четене, включително в работната група в заседанията на второ четене участваха представители и на Главна прокуратура, и на Върховния касационен съд. По отношение на калкулацията, която направи колегата – 24 часа плюс 72 часа. Само от тази аритметика се вижда колко премерена, умерена и минимална е мярката, която законодателят е предложил в този случай. Както и да се разположи във времето, тя покрива само половината от времето, тези 24 часа плюс 72 часа покриват най-много половината от това време. Освен това подкрепям разсъжденията на колегата Байчев, че не сме се стремели, а напротив, направихме обратното – защитихме правото на адвокатска защита. Адвокатите са категорично изключени от категорията за неуведомяване. Нещо повече: дадохме възможност тази секретност да е последваща, след като е наложена мярката и да е само спрямо конкретно лице. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кирилов, така е, прав сте. Имаше леки отстъпления от това, което бяхте заявили като първоначално Ваше желание. Ако репликата на заместник-главния прокурор е била предхождаща, репликата пък на главния прокурор беше последваща. Тя е от 19 или 20 декември 2018 г., когато той също изказа забележка и каза, че съответните квалификации по съответните текстове не са кодифицирани, не са описани и прецизирани като видове престъпления. От друга страна, държа да Ви изчета и още нещо, а именно чл. 14 от самата директива, който гласи: „Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничение или дерогация от което и да е от правата и професионалните гаранции, предоставени съгласно Европейската харта по правата на човека и други разпоредби на международното право в тази област или правото на държавата членка, която осигурява по-високо ниво на защита“. Следователно транспонирането на директивата следва да запази постигнатото по-високо ниво на защита, каквото всъщност е при нас. Считам, че няма нужда сляпо да изпълняваме някакви задания и указания. Достатъчно е да заявим на Европейската комисия, че имаме изработени съответни минимални права за достъп на задържания до адвокат, които вече са в съответния законодателен акт и са работещи и проверени от практиката. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приемането на промените в Наказателния кодекс и така нареченият „таен арест“, където уведомяването за задържане може да се отложи за срок от 48 часа, а за задържан непълнолетен – за 24 часа, е възможност за създаване на свободни интерпретации на прилагащите го органи поради липса на конкретно дефиниране за налагане на обезпечителните мерки при конкретни престъпления. Необходими са достатъчно предварителни данни, даващи основание за класифициране на всеки отделен случай с прилагане на тези мерки, а именно и единствено към този вид престъпления. Широкият обхват на тълкуването им ще дава възможност за произвол и потъпкване на човешки права на гражданите. Нагаждането на Закона, създаването на предимство на разследващите органи е крачка към деформация на правовите норми. Каква ще е следващата крачка на мнозинството в тази посока? Навярно ще са още промени в полза на управляващите за още по-силно утвърждаване на едноличната власт на Бойко Борисов.

Господин Председател, преди да започна изказването си, ще Ви помоля за удължаване на времето.

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с казаното от моите колеги от парламентарната група на „БСП за България“. Не живея с илюзията, че ние ще гласуваме „за“ ветото на президента и то ще бъде прието от този парламент. Считам, че ще бъде отхвърлено. Това е поводът за моето изказване. Ще се постарая да говоря малко по-битово, отколкото юридически, за да бъда разбран по-правилно. На първо място, искам да кажа, че има един известен философски закон за причината и следствието, който гласи: „Всяка причина си има следствие и всяко следствие си има причина“. Първо ще Ви кажа какво ще бъде следствието от това, което ще направим, а след това ще се опитам да разясня и какви ще са причините. Има два вида задържания. Първото е 24-часовото задържане по силата на Закона за Министерство на вътрешните работи, чл. 73. В чл. 74 от Закона за МВР, ал. 2, т. 6, б. „г“ се казва, че: „задържаният има право на телефонно обаждане, за да съобщи за своето задържане“. Второто задържане е прокурорското задържане. Прокурорът има право, когато се повдигне обвинение, да увеличи това задържане за срок от 72 часа. Едновременно с това полицията има право в рамките на светлата част на деня, а в изключителни случаи по тъмно време, да прави разпити на свидетели. Хайде сега да си представим следния казус. Полицията е задържала лице, което се съмнява, че е извършило престъпление. Започват да го разпитват през светлата част на деня. Да предположим, че светлата част завършва в 17,00 ч., когато завършва и работното време на полицията. Тогава се очертава полицейското задържане, тогава се издава заповед за полицейското задържане. След това се дава възможност на лицето да съобщи на трети лица. Ако по време на това полицейско задържане се установят обстоятелства, които гарантират, доказват, че това лице е особено опасно и така нататък, и представлява, има възможност да извърши тежки престъпления, това нещо може да се оформи в задържане, при което се отнема правото да се съобщава на трети лица за неговите действия. Сами разбираме безсмислието на едно такова действие. Нека приемем обаче другия вариант – варианта, при който след като лицето се разпита като свидетел и разпитът му приключи, нека предположим, че това е в сряда и разпитът приключи в 17,00 ч., тогава излиза и прокурорското нареждане за задържане и то се оформя като 72-часово задържане. Ние повдигаме обвинение на този човек. Казвам всичко това, защото това е обикновена, нормална практика в полицията. Не смятайте, че аз си го измислям. Повдига се обвинението. Лицето има право на защитник, право на адвокат. Какви са възможностите му? Ако лицето е богато и работи с адвокати, то знае на кого може да позвъни. Ако е криминално проявено преди това и си има адвокат, който се занимава с неговите дела, също знае на кого може да се обади. Ако обаче лицето е задържано за първи път и няма адвокат, тогава възможността е да му се назначи служебен защитник. Служебният защитник не е обвързан с резултатите от делото. Той не носи отговорност за своите действия пред подзащитния си.

Хубава работа!

Моля Ви се! След това можете да се изкажете. При тази ситуация тези два дни – 48 часа, задържаното лице не получава качествена защита. То няма на кого да се обади, независимо дали на свой близък, родители или други, които да му намерят подходящ адвокат. В случая целият закон не е насочен толкова към ограничаване на правото за връзка с трети лица, колкото към правото на защита. Много ми е интересна тази ситуация, при която направилите предложението са предвидили хипотезата в чл. 63, т. 8, обърнете внимание: „Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане незабавно се уведомяват консулските служби на държавата“. Незабавно! Едновременно с това по НПК има и задължението за задържания чужденец да се уведомява и Министерството на външните работи. Можете ли да си представите за каква защита става въпрос на задържаното лице?! Консулските служби контактуват с най-добрите адвокати и защитници в България. Те и съответните посолства могат да оказват политическо, икономическо и всякакво друго въздействие за решаване в техен интерес на този случай. Нека си представим случая с онзи швед, ако не се лъжа, който ритна в лицето една чистачка. Тогава той беше задържан и в последствие пуснат. Представете си, че всичко това се беше случило с един български гражданин – за 48 часа той нямаше да има никаква връзка с никого. Ето това са разликите. За мен всичко това говори, че ние проявяваме една робска психика и тя е заложена тук, в Закона – да сме добре с чужденците и едновременно с това да натискаме собствените си граждани. Не е посочено за кои престъпления ще се прилага това изключение по ал. 9 на чл. 63. Много добре е да се посочат вида престъпления. Разбирам, ако става въпрос за тероризъм, за някои много тежки престъпления, но общото посочване на престъпление показва само едно и то това е. В момента правоохранителните органи не могат да докажат извършването на престъпления, в случая те се опитват със самопризнания да наберат информация за извършеното престъпление и на базата на самопризнанията да се съберат необходимите доказателства. Ние говорим в момента – и това ми е много интересно, за демокрация и разни други неща. Тук през цялото време – в продължение на две години, слушам за тоталитарни системи и разни други изказвания кое е добре, кое е лошо. В случая – и в тоталитарните системи, най-големите нарушения, които са правени, са правени с убеждението и с приказките, че са извършват изключително демократични действия. На мен ми прави впечатление, между другото, че нашата демокрация в България все повече става на хартия. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще взема изказване, за да опитам да подредя аргументацията, за да не бъде тя хаотична и да не остават дори и случайните слушатели с повратно впечатление по отношение на текстовете, които коментираме и, които са обект на анализ по повторно обсъждане в настоящия дебат. Представям на Вашето внимание текста такъв, какъвто беше приет на второ четене. Той е чл. 63, ал. 9: „Уведомяването по ал. 7 по отношение на – тук е първата специфика – конкретно лице може да се отложи за срок от 48 часа, когато е налице първата предпоставка – неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице.“ Или втората хипотеза: „Когато е наложително предприемането на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство.“ Оттам нататък следват всички защити във връзка с тази мярка. Започвам с тази ключова предпоставка, която предходните оратори, а и аз самият казах – много оспорвахме в целия дебат в Правната комисия, включително и в работната група, като променихме текста на вносителя. Това всъщност е редакцията на Правната комисия, която твърдим, че съответства на всички изисквания на Директивата. А какви са изискванията на Директивата? Колегите, които ги наричаха – не знам как точно ги наричаха, са съображения 35 и 38 от Директивата. Посочвам съображение 35 in fine, в края: „В ограничени случаи на изключителни обстоятелства следва да се предвиди възможност за временна дерогация на това право, когато във връзка с конкретни обстоятелства по делото това е обосновано от наложителна причина по смисъла на настоящата Директива.“ Съображение 38: „Всякакви такива временни дерогации следва да са пропорционални.“ Ние твърдим, че нашите предложения са изключително пропорционални и премерени, строго ограничени във времето. Затова ограничението, което казах, е два пъти по-кратко от общата сума на предварителните задържания, да ги нарека, да не се основават изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление. Ето го критерия, колеги. Вие непрекъснато – и във ветото, и в дебата клоняхте да се направи един изчерпателен, казуистичен списък на състави, по отношение на които да се прилага тази мярка. Директивата Ви казва: вижте законотворци в 28 държави, направете такива критерии, които да са достатъчно гъвкави и еластични за Вашата наказателноправна практика и прилагане, че да бъдат същевременно точни и да бъдат балансирани с оглед двата основни интереса – правата на задържаното лице, и обществената опасност, която застрашава множеството други лица. Това направихме в работната група, колеги, в която и Вие участвахте. Участваха и представители, пак повтарям, и на Прокуратурата и на Министерството на правосъдието, и на Върховния касационен съд. Аз го казах и вчера, пак ще го кажа, в рамките на последните три седмици си поставих за цел да обсъдя този проблем, този въпрос, това вето с възможно най-изтъкнатите, реномирани наказателно правници в българската правна наука и българското правоприлагане. Те ме убедиха, че няма никакъв проблем с този критерий, че и съдът, и разследващите органи го прилагат правилно, че разбират за какво иде реч, че няма смисъл да товарим текста, както преди векове се е правело, и да правим излишни препратки към това, онова, трето, четвърто престъпление. Като специалисти казаха, че това е напълно излишно, защото тук имаме разнообразие на хипотезите, на житейските случаи, на фактическите обстоятелства, при които се извършва едно деяние, да имаме множество усложнения. Затова дефинициите, както са казвали римските юристи, са правилни, а не препращанията и казуистиката. С това убеждение ние отделихме едно огромно законодателно време, за да може този текст да се подобри. Каква беше другата манипулация, която се използваше? Това беше, че Вие през цялото време коментирахте текста на вносителя, текста, така както е тръгнал от работната група на Министерството на правосъдието. Да, но сравнете текста на вносителя с текстовете, които приехме и вижте, че в максимална степен тези текстове са съобразени и с българската наказателноправна практика, съобразени са и с европейския стандарт за защита на правата на задържаните лица. Много благодаря на колегата Стоянов, който описа – ще го нарека „битово житейски процесуален порядък“, как горе-долу изглежда ситуацията. Той Ви убеди в това, което Ви каза вчера и президентският правен съветник – професор Друмева. Тя Ви каза да, за разлика от първия текст, където въобще се коментираше неуведомяването на защитник, тук Конституцията е спазена. Тя Ви го каза, авторът на ветото Ви го каза. Правото на адвокатска защита е защитено от Конституцията, защитено е и от тези текстове. Като имате защитник, имате пряката връзка със съдебния контрол по отношение на това процесуално действие. Пак ще изтъкна, че ние приехме това систематично решение и нормата на чл. 63 от НПК – това го казвам за колегата Стоянов, започва с това: „Мярка за неотклонение задържане под стража се взима…“, тоест това е вече взета мярка за неотклонение под стража – точно, за да защитим задържаното лице. Другата хипотеза е тази на фактическото задържане. Тук вече, пак казвам, имаме съдебен контрол и преди и след налагането на тази мярка. Един от професорите, с който обсъждах този случай, знаете ли какво каза? Каза: колега, притесненията Ви са неоснователни, има богата конституционна практика, но аз не искам да Ви давам становища по това вето, защото, казва, това вето е извън правото. Това вето Вие го обърнахте на политическо говорене и плашене на хората. Затова, уважаеми колеги, смятам: да, ние не се защитавахме активно в този период от три или четири седмици да обясняваме на публиката подробно за какво иде реч, ако въобще иде реч за задържане, колеги. То е в хипотезата на непосредствена опасност за живота и здравето на множество други лица. Ако терорист извършва акт чрез посредствено извършителство, чрез вербуването и привличането на непълнолетно лице, опаше го с взривно устройство и го заловите, Вие какво – ще му пазим правото на уведомяване, да уведомим този, в когото е спусъкът, за да детонира взрива ли? Това ли искате? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кирилов, уважаеми колеги! Така или иначе българската държава е шампион по изплащане на обезщетения на деца, чиито права са били накърнени в наказателния процес. Днес сме на пътя да отворим широко портата за продължаване на тази практика. Аз Ви слушах внимателно, господин Кирилов и, за съжаление, останах с убеждението, че Вие четете Директивата, както дяволът чете Евангелието. Много точно и ясно в основание, както го нарекохте, 38 е описано, че такива временни дерогации са пропорционални и строго ограничени във времето, да не се основават изключително на вида и тежестта на предполагаемото престъпление и да не засяга справедливостта на производството като цяло. Аз не разбрах точно кое от това е залегнало в този текст, който е от президента. Напротив, господин Кирилов, слушах Ви внимателно. Вие ми говорите за тероризъм. За да бъдат спазени тези текстове, трябваше точно и изрично да се упоменат и членовете от Наказателния кодекс, в които трябва да се прилага тази практика. Защото колегата Стоянов много точно и ясно Ви описа каква е процедурата по задържане на едно лице по наказателно производство – първо полицейското, после прокурорското, начинът по който се отнася с него разследващият орган. Вие знаете ли, че има случаи, в които дори и в светлата част на деня не се допуска адвокат до разпитваното лице? Знаете ли ги тези неща? А това нещо отваря наистина широка порта за нарушения. Пишете: конкретно лице е записано в текста. Имате ли идея как ще бъде тълкувано това нещо от разследващия орган, от прокуратурата? Дали това конкретно лице няма да станат няколко лица, защото практиката е такава? Ние не даваме тълкувателно решение. Само да ви припомня, че преди няма и месец, преди Нова година, Вие отхвърлихте едно тълкувателно решение тук на Върховния касационен съд, без да влизам в подробности. За какво ще задържате това дете, като не е упоменато за тероризъм – за кражба на дъвка ли? И това е доста обтекаемо – кражбата на дъвка, господин Кирилов. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, и вчера го казах, и в множество подобни случаи съм го казвал, ще бъда кратък – имате възможност, господин Иванов, да направите искане до Конституционния съд. Това, което ние направихме в работната група, е да бъдем максимално внимателни и да се стремим да съобразим изискванията на Конституцията. От дебата вчера и от становището на професор Друмева – бивш конституционалист, аз останах спокоен за това, че текстовете, които сме приели, не са противоконституционни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дебатът е толкова остър с основание. Наказателното право посяга на най-висшите ценности в обществото. Затова и всички го следят под лупа. Тази консервативна материя не търпи никаква импровизация, никаква неяснота и никаква промяна без сериозни аргументи. Тук действително има налице неяснота. Тази неяснота беше хиперболизирана в публичното пространство от, меко казано, неточни, за да не употребя по-тежки думи, изказвания на представители на управляващата коалиция. Смятам, че ветото на президента ни дава чудесна възможност да отстраним тази неяснота и да върнем доверието, защото гражданите в момента са притеснени, че срещу тях ще се извършват репресии и тайни арести. Приемането на ветото ни дава възможност да отстраним тази неяснота, да върнем доверието в институциите, а смятам, всички имаме интерес от това. Приемането на ветото не е израз на някаква политическа немощ от страна на управляващите, напротив – то е тази възможност, от която трябва да се възползваме. Ако не го направим, ще потвърдим това убеждение, което се създаде в българските граждани. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, нямах намерение да се изказвам. Вчера в Правната комисия дебатът на моменти беше доста професионален и аз благодарих на колегите, но предупредих, че днес в залата отново биха се чули неистините, лъжите – бих казал, откровено – не неистина, лъжа, защото се заблуждават хората. Продължава да се внушава, че с транспонирането на тази директива става въпрос за тайни арести. Всички колеги и журналисти вчера разбраха, че няма тайни арести, няма лишаване от право на адвокатска защита. Задължително е органите да осигурят лекарски преглед, лекарска помощ и така нататък, няма да изброявам, и преводач, ако е чужд гражданин. За какъв таен арест става въпрос? Продължават тук някои от колегите да правят тези внушения. Това, първо. Освен че ги правят, уважаеми колеги, те говорят колко е консервативна системата, правото. Извинявайте, кой преди година и половина внесе изменения в Наказателния кодекс – да отпадне чл. 9, тоест маловажният случай при кражбата? Колегите от БСП. Кражба при маловажен случай да отпадне като текст! Не искам да се връщаме към този дебат, що се говори за консервативност и неконсервативност на системата. Вчера достатъчно дълго говорих – идеята и чл. 1 от тази директива. И много Ви моля, когато четете директивите или законите, четете ги от първия до последния член, а не зобкайте избирателно каквото Ви отърва или каквото не сте разбрали, да го цитирате тук. Идеята на Директивата е да се въведат минимални стандарти за всички държави в Европа – тези стандарти за адвокатска защита, за право да упълномощя. Уважаеми колеги, никой не е отменил ал. 2 в НПК, че аз мога да упълномощя съпруг, съпруга, възходящ, низходящ за адвокат. Кой е отменил това право? Това право го има. И всеки един, защото има задължение в НПК и в Директивата, органите на досъдебното производство задължително, незабавно разясняват правата на обвиняемия. Това, че някой нарушава закона, е друга тема. Включително и правото му да си упълномощи съпруг, съпруга, възходящ, низходящ за адвокат, що се касае до непълнолетните, а пък и до пълнолетните. Много Ви моля, не продължавайте да говорите тези лъжи за таен арест.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Има моменти, има закони, които, когато обсъждаме или хората чуват, че Народното събрание работи върху тях, са особено чувствителни. Безспорно такъв закон е Наказателният кодекс. И не трябва да имаме съмнение коя редакция на нормата е чел президентът или неговият екип, когато е наложил вето. Най-вероятно е чел актуалната и приета от нас, от Вас в края на месец декември правна норма. Вижте, не е нужно да си изключителен специалист по наказателно право, за да можеш да прочетеш цялата Директива и да разбереш какъв е нейният смисъл. Ние Ви предложихме този текст в НК и в НПК да отпадне при обсъждането на Законопроекта. След това президентът наложи вето. Днес упорито и настойчиво продължавате да твърдите, че този текст трябва да съществува. Аз Ви казвам, че не трябва да съществува и трябва да отпадне. Защо? Директивата въвежда принцип на уведомяване – дали лицето е задържано, дали вече срещу него е повдигнато обвинение, въвежда принципа, че лицето има право да избере хора, които да уведоми. И неуведомяването е изключението. Принципът е, че се уведомява и Директивата казва „без особено забавяне, посочено от задържаното лице“. В момента с този текст ние въвеждаме изключение. Да, допуска се Директивата да има изключение, но тя Ви казва: трябва ясно да посочите основанията и критериите. Има ли ги? Няма такива основания и критерии. Трябва да бъде в ограничени случаи, в изключителни случаи. Има ли такива ограничени случаи и изключителни случаи? Няма такива. Това се казва и в мотивите на президента, макар и с други думи. Не са посочени такива и затова ние предложихме текстът да отпадне. Не е спазено и нещо друго съществено от Директивата, което аз не чух да стане предмет на дебат, но според мен е много важно. Когато едно лице стои затворено, изявява желание да уведоми даден човек и те му казват: „Не, този човек не можеш да уведомиш“, какво казва Директивата, че трябва органите да направят, а в нашия текст го няма? Първо, да се прецени дали заподозреният или обвиняемите биха могли да осъществят връзка с друго, посочено от тях, лице. Тоест винаги да се гарантира възможността човекът да уведоми някой отвън, че е задържан. Вашият текст не го гарантира. За да кажеш „Не“, Директивата казва: да се прецени дали заподозреният или обвиняемият би могъл да осъществи връзка с друго, посочено от тях, лице. Има ли го това? Няма го. Дали е умерена, дали е премерена нормата? Не е умерена и не е премерена. Дали са лъжи и неистини нашите аргументи? Не са лъжи и неистини нашите аргументи, защото те са базирани на текстовете на Директивата, четени в нейната цялост. Затова аз искрено се надявам този текст, понеже Вие ще го приемете, да стигне в крайна сметка до Конституционния съд и хората да получат защита. Явно оттук те няма да я получат. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Обещавам това да е последната реплика и въобще последното становище, но ценя мнението на доктор Милков и по тази причина няма как да не отговоря, защото в изказването също не ми стигна времето. Уважаеми колега Милков, ето в тази част (показва документация) е кореспонденцията във връзка с прилагането на Директивата, в тази част е уведомлението, че ние не сме изпълнили и не сме транспонирали Директивата. Така че, ако Вашето предложение да отпадне текстът, се приеме, ако ветото се приеме, то последиците на неприлагането на Директивата ще настъпят непосредствено в много кратко бъдеще. Това е справката на законодателството на Германия, Франция, Испания и Чехия. Колегите са я подготвили. Аз искам да коментирате само немския закон, другите са още по-радикални, и то немския закон за младежките съдилища, чл. 67а за младежките съдилища, за непълнолетните. Нормата е: „В други отношения уведомлението, което трябва да бъде извършено в съответствие с т. 1 или 2, може да бъде пропуснато само дотолкова, доколкото целта на разследването би била значително застрашена от него. В такъв случай службата за съдействие на младежките съдилища трябва веднага да дойде“. Вижте какъв е критерият – разследването, целта на разследването да бъде застрашена. Тук нямаме дори 24 часа. Тук нямаме дори нашия първи по интензивност критерий – да имаме заплаха за живота и здравето на други лица. Е, какво повече да кажа за мекотата на нашето правно решение и за мярата, която сме постигнали? Благодаря Ви.

Директивата е от 2013 г. Днес сме 2019 г., а започнахме законодателството в 2018 г. по този въпрос, по който сте получили писма, че не сме я транспонирали. Тя е от 2013 г.! И всичко, което аз казах, е, че текстовете, които сте формулирали, неудачно я транспонират, защото Директивата гарантира права и посочва в кои изключителни случаи допуска изключения от тях. Ние в момента описваме в нашето право норма, която може формално да напишете някъде в някаква справка, че сте транспонирали Директива от 2019 г., която пет години сме можели да мислим удачно как да се транспонира, но това става неумело.