МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ1194 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поставената тема. Образованието е държавната функция, чиито ефекти са всепроникващи и може би най-дългосрочни от гледна точка на развитието на обществото, на социално-икономическото развитие, развитието на всички обществени системи. Връзката с пазара на труда е една от основните теми в сферата на образованието. Както подчерта и госпожа Захариева, ние водим множество дебати в тази връзка заради предизвикателствата, които стоят пред нас. Общото предизвикателство пред всички образователни системи може би е динамиката на времето. Днес времето е по-бързо от вчера, утре ще бъде по-бързо от днес. Голяма част от професиите, които днес съществуват, утре няма да са налице. Това, в което имаме относително увереност, е, че всяко едно дете трябва да придобие така наречените „базови“ или „ключови“ компетентности. Динамиката на времето води до това, че необходимостта от индивидуализирани и специализирани знания за различните стопански субекти е все по-голяма. Това предполага системите на образованието да реагират все по-динамично, да бъдат в динамично съответствие с потребностите на пазара на труда.
Другото предизвикателство, пред което сме изправени, специфично за България, е демографското предизвикателство. През следващите десетилетия младите хора, които ще постъпват на пазара на труда, ще бъдат едва две трети от тези, които ще излизат или ще навлизат в пенсионна възраст. Това означава глобален недостиг във всички сфери, всички сектори, за всички позиции в краткосрочен и средносрочен план.
Образователната система, разбира се, не може да реши този недостиг, но това, което може да направи, са задължително две неща. Едното – като крайна цел, разбира се – е да не допусне нито едно дете да отпадне от образователната система. Затова са насочени и усилията ни по обхващане и приобщаване на всяко едно дете. Тези усилия започват и са много важни дори в системата на предучилищното образование. Факт е, че тези деца, които са обхванати в системата на предучилищното образование, в много по-голяма степен придобиват базова и функционална грамотност и продължават в системата на гимназиалното и на висшето образование.
Второто, което трябва да направи системата на образованието, е да осигури съответствие с потребностите на пазара на труда профилно, но най-вече в съответствие на знанията и уменията. Затова беше възприет компетентностният подход. Когато говорим за съответствие на знанията и уменията, бяха актуализирани, както госпожа Захариева каза, над 2000 програми – по-точно 2200 типови програми, 2800 програми по отделните дисциплини, в които по-важното е не просто, че бяха актуализирани, но беше въведен и така нареченият „компетентностен подход“. Компетентностният подход в тези програми означава да са заложени не само базовите и специфичните умения за съответната професионална подготовка, но и така наречените „меки умения“, трансверсални компетентности, които предполагат свързването на различни умения – както уменията за учене, така и дигиталните умения, уменията за предприемчивост, мислене, креативност и така нататък. Това не е достатъчно, тъй като динамиката на времето предполага постоянна актуализация. Беше въведено задължението тези програми да се актуализират на пет години, разбира се, в съответствие с потребностите на пазара на труда.
Когато говорим за профилно съответствие не само в системата на професионалното, а и на висшето образование, държавата не разполага с безбройни инструменти. Разполага може би с три основни инструмента. Това са приемът, финансирането и третият, който пак е финансов инструмент – стипендиите, учениците да бъдат стимулирани да се включат в професионалните направления, в които има най-голям очакван недостиг на пазара на труда, в сравнение с броя на учениците, които днес се обучават. Затова провеждаме политика на преструктуриране на приема както в системата на професионалното, така и в системата на висшето образование.
Факт е, че пазарът на труда и пазарът на образование са два различни пазара. Те имат различна логика, има различно търсене на двата пазара. Ние с инструментите на политиката трябва да се опитаме да свържем търсенето на пазара на труда с предлагането на пазара на образованието, което невинаги е възможно. Преструктурираме приема, предоставяме допълнителни стипендии в приоритетните професионални направления, в системата на висшето образование, а това са професионалните направления, в които броят на студентите е по-малък, в сравнение с очакваното бъдещо търсене на пазара на труда. По същия начин имаме специалности с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда в системата на професионалното образование, които са механизмът да насочим по-голяма част от учениците към тези специалности. Това са най-общо специалностите, в които в период от пет години ще се пенсионират два пъти повече специалисти, отколкото днес се обучават в системата на професионалното образование, или очакваме да завършат в този период в системата на професионалното образование. Това са и специалности в секторите с най-голяма добавена стойност, с най-голям експортен потенциал, с най-много инвестиции.
Регламентирани бяха допълнителни стипендии за тези направления, съответно специалности, като механизъм да се мотивират повече студенти да се включат в тях. За специалност с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда и защитените специалности беше разрешено да се формират маломерни паралелки – нещо, което е много важно. От гледна точка на реализирането на план-приема тези специалности не биват изключвани при преминаване от един на друг етап на план-приема, тоест те не се закриват, когато се планира приемът.
Надявам се, че във въпросите ще мога да засегна още редица мерки, които реализираме, но общо взето това са политиките. Основното предизвикателство си остава да променим нагласите и да насочим повече деца и техните родители, тъй като много често на входа на гимназиален етап родителите са тези, които осъществяват кариерно ориентиране на децата. Да променим нагласите към тези специалности и профили, които считаме, че са най-важни от гледна точка на икономиката, пазара на труда, осигуряването на специалисти на важни обществени системи, тоест към професионално образование и по-специално техническо професионално образование, към профилите в областта на математиката и информационните науки, по същия начин и към инженерно-техническите професионални направления в системата на висшето образование, педагогическите. Деветдесет и девет процента от системата на образованието е публична. Ние имаме надеждна прогноза каква е необходимостта от педагогически специалисти в следващите 10, 15, 20 години. Знаем колко учители ще навлязат в пенсионна възраст и съответно знаем, от друга страна, колко студенти учат в професионални направления, в които се придобива педагогическа правоспособност, така че тук слагаме педагогическите и природо-математическите. От 2017 г. четирите хуманитарни професионални направления също станаха приоритетни, защото имаме недостиг на студенти по филология, история, философия, религия и теология.
Това е една от драмите, че ние на практика имаме много малък списък с професионални направления, в които можем да кажем, че имаме по-голямо търсене на образование, в сравнение с бъдещите потребности на пазара на труда. Това са предимно професионалните направления в областта на социалните науки, но там през последните три години, въз основа на промените в Закона за висшето образование, които бяха направени през 2016 г., ни дадоха възможност да регулираме приема, в зависимост от разрива между днешното търсене на пазара на образование и бъдещите потребности на пазара на труда, оценката за качество и отчетената оценка за миналата реализация. Ние направихме преструктуриране на приема в професионалните направления, в които в най-голяма степен избуя така нареченото „нерационално търсене“ – търсенето, мотивирано най-вече от придобиването на образователно-квалификационна степен в системата на висшето образование. Беше редуциран значително приемът в системата на държавните висши училища – в професионално направление „Икономика“ беше намален с 50%, а в професионално направление „Администрация и управление“ с 60%.
Ще спра дотук. В хода на въпросите, надявам се, ще мога да засегна и другите неща. Благодаря.