17 януари 2019 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тези дни станахме свидетели на опит заради краткотрайни и съмнителни вдигания на личен рейтинг да поставим на карта съдбата на България, на мира, на етническия мир в България, обявявайки, че заради едно престъпление, извършено от конкретни хора, едва ли не 20% от българския народ са престъпници. Ние от „Воля“ категорично се противопоставяме срещу този език, който, пак казвам: заради спадналия рейтинг определени псевдополитици, попаднали за кратко в управлението на държавата, се опитват да създадат проблем, който никой не може да предвиди докъде може да стигне. Аз знам, че говорейки срещу този език, който може да разпали война или напрежение в България, примерно такива като господин Вигенин ще кажат: „Господин Марешки сваля нивото. Той говори за доходи, за проблеми в България, за ниските пенсии“. Той не може да си представи, че след като е бил в управлението и е бил министър в правителство, и явно добре си е свършил работата, за да може България да стане най-бедната и корумпирана в Европа, не може да разбере какво му говорим ние – другите български граждани, които не сме били министри и така нататък. Знам, че такива, като господин Сиди, за които днес стана ясно, че са изпращали други техни хора да изнудват други български граждани, попаднали в някакви нива на управление на държавата, не могат да разберат какво им говорим за спазване на предизборни обещания, за мисъл за интересите на българския народ. Хора, които са готови да направят престъпна група за продажба на българско гражданство, не могат да разберат за какво им говорим ние от „Воля“ и за какво си мислят българските граждани. Знам, че господин Сиди сега ще каже: „Ние много пари наляхме в медицинската система и тя ще се справи с Марешки“. Не, колкото и пари да налеете в медицината, няма да намерите такава програма, която да ме направи човек, работещ за мизерията в България; човек, който продава българско гражданство; човек, който изнудва държавни служители. Няма да намерите и да направите такава медицинска програма, която да може да ни направи такива! Но ние считаме, че в правото има достатъчно правни аргументи, които такива като тези, които са продавали българско гражданство, които са съсипвали живота и съдбите на българските граждани и са ги правили бедни, има достатъчно правни аргументи, според които тези хора не трябва да бъдат част от управлението, а трябва да дават показания. Ние питаме: всички тези лобистки закони, които се вкарват от някои формации, всички тези корупционни схеми, създаване на престъпни групи – както бивш заместник-председател на ВМРО говори за бившия си шеф Каракачанов, че е архитект на престъпна група за продажба на българско гражданство, това е най-близкият му съратник, ние считаме, че заради тези неща, заради двама-трима такива нехранимайковци не можем да наричаме целия български народ „престъпници“, както се опитват заради един-двама престъпници да наричат друг етнос „престъпници“. Ние считаме, че такъв език на омразата до нищо добро не може да доведе в България. Призоваваме всички да слязат на земята, да спрат с превъзбудата! Да, факт е, че 20 години да мечтаеш да станеш вицепремиер и в един момент ти се усмихне съдбата, не е повод да настройваш едни български граждани срещу други български граждани и да лепиш етикети. Аз не искам другите българи да бъдат наричани „престъпници“, защото някои нехранимайковци са продавали българско гражданство. (Възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.) Можем ли да наречем всички български граждани „престъпници“, защото някакви си са продавали българско гражданство, а други са правили така, че хората да живеят бедно и в корумпирана среда?! Нека всички внимателно си вземем поуки от прехода, от правените грешки и да отрежем лошите неща! В медицината са налети доста пари. Хирурзите да отрежат туморите, да останат здравите сили, които да направят процъфтяваща държава от България, и българите да искат да останат тук и да живеят достойно в собствената си държава! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля“.)

Уважаеми господин Председател, обръщам Ви внимание, че декларациите от името на група са изявления, които би следвало да имат някакъв политически характер, да имат политическа теза и изобщо да бъдат поне нещо смислено като последователност от изречения. Очевидно е, разбира се, че господин Марешки не може да извади теза, но да повтаря лъжи, клевети, а в случая дори обвинения за престъпления, мисля, че Вие не трябва да допускате това да се случва от трибуната на Народното събрание. Вярно, депутатите имат имунитет, но не трябва да го използват, за да клеветят и да генерират внушения, които са несъвместими с Народното събрание. Тези обвинения в престъпления, ако някой от народните представители има доказателства за тях, редно е да ги даде в прокуратурата, а не да върти общо взето всяка седмица една и съща грамофонна плоча от трибуната на Народното събрание, без да има каквито и да е доказателства и намерения всъщност да сезира компетентните органи, защото знае, че са лъжа. Така че, господин Председател, правя сериозна бележка, когато тук се обвиняват наши колеги или дори вицепремиери в престъпления, прекъснете говорещите, защото тук не говорим за свобода на словото – тук говорим за един долен клеветнически нагон, който явно е изключително характерен за господин Марешки.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. На заседание, проведено на 12 декември 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: Николай Кънчев – заместник-министър; Георги Михайлов – началник-отдел „Опазване чистотата на въздуха“; Теодора Желева – началник отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“; и Мария Цонкова – младши експерт в същия отдел. От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Николай Кънчев, който подчерта, че Законопроектът е свързан с транспониране на Директива (ЕС) 2017/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Той посочи, че основната цел на Директива 2011/65/ЕС е ограничаването на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, въвеждане на процедура за освобождаване от ограниченията на определени материали и компоненти на електрическото и електронното оборудване и инструментите за осигуряване на съответствие с въведените ограничения. Господин Кънчев обърна внимание, че Директива (ЕС) 2017/2102 за изменение на Директива 2011/65/ЕС прецизира обхвата на изискванията за ограничаване употребата на определени опасни вещества с цел да се обхванат електрическото и електронното оборудване, които се пускат на пазара от 22 юли 2019 г. и биха се оказали в несъответствие при прилагането на Директивата по отношение изискванията за ограничаване употребата на опасни вещества. Той посочи още, че със Законопроекта се въвеждат различни преходни периоди за повторната употреба на резервни части за съответните категории електрическо и електронно оборудване, предвидени съгласно преработената Директива, а с измененията и допълненията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси се цели осигуряване съответствие с Директива (ЕС) 2017/2102, като се въвеждат промени в обхвата по отношение на: изключения от обхвата на определен вид музикални инструменти, тръбни органи, както и на задвижвана от тяга жична мобилна техника, непредназначена за движение по път, за професионална употреба; предоставяне на възможност за дейности на вторичния пазар, включително ремонт, за кабели и резервни части за всяко друго електрическо и електронно оборудване, което се пуска на пазара и което би се оказало в несъответствие с изискванията за ограничаване употребата на определени опасни вещества до 22 юли 2019 г.; предоставяне за определен период от време на възможност за дейностите с повторно употребени резервни части, възстановени от електрическото и електронното оборудване, за различни подкатегории електрическо и електронно оборудване. Господин Кънчев обърна внимание още, че предложеният законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, както и до увеличаване на административната тежест за оператора, като срокът за транспониране на Директивата е 12 юни 2019 г. Отношение по внесения законопроект взе председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева, която посочи, че текстът е ясен, касае транспониране на европейско законодателство с оглед съобразяване със сроковете за това и според нея в този срок ще се постигне изискваното хармонизиране с европейските изисквания. След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ единодушно подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 5 декември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802 01 55. На заседанието присъстваха: Теодора Желева – началник отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“, и Мария Ченкова – експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“ в Министерството на околната среда и водите, които представиха Законопроекта. Според вносителя целта на предложения законопроект е да се въведат изискванията на Директива (ЕС) 2017/2102 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употреба на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Директива (ЕС) 2017/2102 прецизира обхвата на изискванията за ограничаване на употребата на определени опасни вещества с цел да се обхванат електрическото и електронното оборудване, които се пускат на пазара от 22 юли 2019 г. и биха се оказали в несъответствие с прилагането на Директивата в настоящия ѝ вид. Със Законопроекта се въвеждат различни преходни периоди за повторната употреба на резервни части за съответните категории. От обхвата на Закона се освобождават тръбните органи, музикални инструменти, които съдържат олово, поради липсата на надеждни заместители. С въвеждането на горепосочените промени не се очаква нарастване на административната тежест за икономическите оператори, тъй като не се предвижда въвеждането на нови регулаторни режими. Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. След гласуване с резултати 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по здравеопазване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 декември 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – госпожа Светлана Йорданова; заместник министърът на околната среда и водите – госпожа Атанаска Николова; представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Атанаска Николова. Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси предвижда въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2017/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, ЕЕО. Директива 2011/65/ЕС въвежда съществени промени в обхвата, методологията за ограничаване на опасни вещества в ЕЕО, процедурата за освобождаване от ограниченията на определени материали и компоненти на ЕЕО и инструментите за осигуряване на съответствие с въведените ограничения. Изискванията ѝ са въведени в националното законодателство в Глава пета „а“ на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и в Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване във връзка с ограниченията за употребата на определени опасни вещества. Директива (ЕС) 2017/2102 прецизира обхвата на изискванията за ограничаване употребата на определени опасни вещества с цел да се обхванат ЕЕО, които се пускат на пазара от 22 юли 2019 г. и биха се оказали в несъответствие при прилагането на Директивата в настоящия ѝ вид. Същевременно със Законопроекта се въвеждат различни преходни периоди за повторната употреба на резервни части за съответните категории ЕЕО. Срокът за транспониране на преработената Директива е месец юни 2019 г., като от 22 юли 2019 г. ограниченията за употреба на определени опасни вещества ще се прилагат за всяко електрическо и електронно оборудване, включително кабели или резервни части за неговия ремонт, което се пуска на пазара, като същевременно се предоставя възможност за повторната употреба на резервни части за тези изделия за определен период. С настоящия законопроект ще се постигне съответствие на националното законодателство с това на Европейския съюз. Заместник-министърът на здравеопазването изрази положително становище относно представения законопроект. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 януари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. Законопроектът беше представен от господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите. В заседанието участваха също госпожа Теодора Желева – началник на отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“ към Министерството на околната среда и водите, госпожа Мария Ченкова – експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“ в същото министерство. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси цели да въведе изискванията на Директива (ЕС) 2017/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употреба на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Директива 2011/65/ЕС въвежда съществени промени в обхвата, методологията за ограничаване на опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, процедурата за освобождаване от ограниченията на определени материали и компоненти на електрическото и електронното оборудване и инструментите за осигуряване на съответствие с въведените ограничения. Директива (ЕС) 2017/2012 за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване прецизира обхвата на изискванията за ограничаване употребата на определени опасни вещества с цел да се обхванат електрическото и електронното оборудване, които се пускат на пазара от 22 юли 2019 г. и биха се оказали в несъответствие при прилагането на Директивата в настоящия ѝ вид. Същевременно със Законопроекта се въвеждат различни преходни периоди за повторната употреба на резервни части за съответните категории електрическо и електронно оборудване, предвидени съгласно преработената Директива. Срокът за транспониране на преработената Директива е юни 2019 г., като от 22 юли 2019 г. ограниченията за употреба на определени опасни вещества ще се прилагат за всяко електрическо и електронно оборудване, включително кабели или резервни части за неговия ремонт, което се пуска на пазара, като същевременно се предоставя възможност за повторената употреба на резервни части за тези изделия за определен период. С настоящия законопроект се предвижда да се постигне съответствие на националното законодателство с това на Европейския съюз. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.“. Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 декември 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел. Законопроектът беше представен от Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката. Споразумението за търговия с Колумбия и Перу е подписано на 26 юни 2012 г. По искане за присъединяване от страна на Еквадор стартират преговори, които приключват с одобряване на Протокола за присъединяване през февруари 2016 г. от Комитета по търговия между Европейския съюз и Колумбия и Перу. Целта е уреждане правната рамка на търговските отношения между Европейския съюз и Еквадор, улесняване на търговията и инвестициите, премахване на високите мита, либерализиране на пазарите на услуги, включване на ангажименти за прилагане на стандартите в областта на труда и околната среда и други. Протоколът за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, е подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел при условие на последваща ратификация и се прилага временно от 1 януари 2017 г. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 януари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от Лилия Иванова –заместник-министър на икономиката. На заседанието присъства и господин Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество“, дирекция „Външноикономическа политика в Министерството на икономиката. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5, и ал. 3 от Конституцията на Република България в настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Протокол за присъединяване към Споразумението, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел. На 26 юни 2012 г. Европейският съюз е подписал Споразумение за търговия с Колумбия и Перу, което се прилага временно от 1 март 2013 г. – за Перу, и от 1 август 2013 г. – за Колумбия. В чл. 329 от Споразумението се определят разпоредбите, съгласно които други държави – членки на Андската общност, могат да станат страни по него. Еквадор представя искане за присъединяване на страната към Споразумението за търговия с Колумбия и Перу и през 2014 г. са били проведени преговори с Европейския съюз. Тези преговори приключват през месец юли 2014 г. и протоколът е парафиран. Комитетът по търговията между Европейския съюз и Колумбия и Перу, който е създаден в рамките на Споразумението за търговия, е одобрил Протокола за присъединяване на Еквадор през февруари 2016 г. Присъединяването на Еквадор към съществуващото Споразумение, съвместимо с правилата на Световната търговска организация, укрепва правната рамка на търговските отношения на Европейския съюз с Еквадор и улеснява взаимната търговия и инвестиции. С него Еквадор се включва в схемата от съвместни правила и институции, създадени в рамките на Споразумението за търговия. В мотивите се посочва, че чрез Протокола за присъединяване Европейската комисия постига поставените в насоките за водене на преговори цели за премахване на високите мита, справяне с техническите пречки пред търговията, либерализиране на пазарите на услуги, закрила на важните географски означения на Европейския съюз, отваряне на пазарите за обществени поръчки на труда и околната среда и прилагане на ефективни и бързи процедури за уреждане на спорове. Постигнатите договорености надхвърлят ангажиментите, поети в рамките на Световната търговска организация, и осигуряват равни условия за икономически оператори на Европейския съюз с конкурентите в региона. В протокола е включена и отделна глава, посветена на търговията и устойчивото развитие, в която Споразумението за търговия се обвързва с целите на ЕС в областта на труда, околната среда и изменението на климата. Вносителите посочват, че България е заинтересована от допълнително либерализиране на търговията с Еквадор, като освен премахване на митата, от особена важност е намаляването на нетарифните пречки пред търговията. С прилагането на настоящия протокол следва българските износители да получават по-добър пазарен достъп до Еквадор. На заседание на Министерския съвет, проведено на 9 ноември 2016 г., с Протокол № 47 е одобрен Протоколът за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, и упълномощи постоянния представител на Република България към Европейския съюз да подпише Протокола от името на Правителството на Република България при условие на последваща ратификация. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване споменатия законопроект.“ Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г. На свое заседание, проведено на 12 декември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г. На заседанието присъства господин Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество“ в дирекция „Външноикономически отношения“ към Министерството на икономиката. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Стоянов, който посочи, че Протоколът за присъединяване към Споразумението за търговия е подписан от упълномощения представител на Република България на 11 ноември 2016 г. в Брюксел при условие на последваща ратификация и се прилага временно от 1 януари 2017 г. С Протокола за присъединяване се осигуряват равни условия за икономическите оператори чрез премахването на високите мита, либерализирането на пазарите на услуги и отварянето на пазарите за обществени поръчки. С него се постигат поставените от Европейската комисия цели за закрила на важни географски означения на Европейския съюз, включване на ангажименти за прилагане на стандартите в областта на труда и околната среда и предлагане на бързи и ефективни процедури за уреждане на спорове. Присъединяването на Еквадор към съществуващото от 2012 г. Споразумение за търговия с Колумбия и Перу укрепва правната рамка на търговските отношения на Европейския съюз с Еквадор и улеснява взаимната търговия и инвестиции. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г.“

Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 2 от нашия правилник правя предложение Законопроектът за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г., да бъде приет и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел Член единствен. Ратифицира Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел.“

Господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! За образованието и бизнеса, случайно или не, в последните години има две обществено озвучени тези. Първата е на част от работодателите, които обвиняват образованието, че няма работници, че се произвеждат хора с дипломи, а местата за зидари, стругари или машинисти стоят празни, че новите кадри излизат от системата, без да знаят езици, без умения за работа в екип, без, без – искат промяна. Втората е на част от образователната система, която не се вълнува особено от желанията на бизнеса, тъй като има за задача да дава знания и умения. А работодателите са тези, които очакват, според тях, кадри наготово. Уважаеми колеги, и двете тези не са верни. Картината на отношенията между образователната система, пазара на труда и бизнеса е много, много по-различна, предизвикателствата помежду им – твърде други. Има един безспорен факт – без образование няма стабилен пазар на труда и икономика. В този смисъл професионалното образование и обучение е основен фокус на политиката на ГЕРБ. Децата и младите хора, които днес са в училищата и университетите, ще бъдат активни на пазара на труда и през 2060 г., когато светът ще е преживял поредица от различни трансформации. Ще има нови отношения, ще има нови професии, ще се изискват нови умения, компетенции и знания. Индустрия 4.0 вече е част от нашето ежедневие. В училище са децата, които приемат света по твърде различен начин от родителите си, а в университетите са студентите, които знаят, че не е достатъчно да работят, а искат да бъдат мотивирани. Поколенията, които не искат нищо на всяка цена и не са готови на компромиси, са тези, които отсега определят правилата на пазара на труда. Ето защо образователните политики към тях са от изключително значение. Уважаеми колеги, няма да се спирам детайлно на всички политики, които са реализирани и се реализират като част от управленската политика на ГЕРБ. Ще изброя обаче ключовите от тях в сферата на средното и висшето образование. С промените в Закона за професионалното образование и обучение въведохме и разширихме дуалната система за обучение, а в бюджета за тази година са заложени допълнителни средства за стипендии на учениците, включени в нея, в размер на милион и половина лева. Осигурихме и 14 млн. лв. европейски средства за въвеждане на системата. Приет е списък на защитените специалности. Преструктурира се приемът в професионалното и висшето образование така, че децата и младежите да отидат в специалности и професии, в които има недостиг на пазара на труда. Напомням, че с приетите промени в Закона за висшето образование през 2016 г. бяха създадени приоритетни професионални направления, за които дадохме възможност таксите за обучение в тях да бъдат по-ниски, а тази година средствата за тези направления бяха повишени с 32 млн. лв. За паралелките в професионалните училища по специалности с очакван недостиг на пазара на труда се допусна да бъдат, първо, маломерни и, второ, осигурихме допълнително финансиране в размер на 6 млн. лв. годишно. За самите ученици има стипендии, като бюджетът за тази цел е увеличен с 1 милион. Включваме по-ангажирано работодателите в системата на образованието. В края на миналата година с промени в Закона за висшето образование беше регламентирана възможността изявени специалисти от практиката да преподават във висшите училища. Напомням, че със Закона за предучилищното и училищното образование в обществените съвети на професионалните гимназии бяха включени и представители на работодателите. С цел защита и развитие на професии, необходими за икономиката и бизнеса на България, създадохме възможност за съществуване на две професии или специалности в една паралелка. И още, инвестираме в обновяване на специализираното оборудване на учебни кабинети, лаборатории и работилници в професионалните гимназии, в съответствие с развиващите се съвременни нови производствени технологии. Осигурихме 75 млн. лв. европейски средства за ученически и студентски практики в реална работна среда. Над 2000 учебни програми в професионалното образование бяха актуализирани и стартирахме програми за ранно кариерно ориентиране съвместно с бизнеса – програма, по която Комисията по образованието и науката е силно ангажирана. Уважаеми колеги народни представители, днешното изслушване на министъра на образованието и науката по тази тема е част от задължението на всички ни да знаем повече за политиката и предизвикателствата, които трябва да се решават в образованието, което готви новите кадри за пазара на труда. Няма система, която да съществува сама за себе си, но има система, от която останалите зависят, и това е системата на образованието. Трибуната на Народното събрание е най-подходящото място, от което трябва да се заяви не само политическата воля, а и обществената, че политиките за качествено образование от детската градина до университета, което да изгради компетентни и успешно реализиращи се личности, са абсолютен държавен приоритет.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поставената тема. Образованието е държавната функция, чиито ефекти са всепроникващи и може би най-дългосрочни от гледна точка на развитието на обществото, на социално-икономическото развитие, развитието на всички обществени системи. Връзката с пазара на труда е една от основните теми в сферата на образованието. Както подчерта и госпожа Захариева, ние водим множество дебати в тази връзка заради предизвикателствата, които стоят пред нас. Общото предизвикателство пред всички образователни системи може би е динамиката на времето. Днес времето е по-бързо от вчера, утре ще бъде по-бързо от днес. Голяма част от професиите, които днес съществуват, утре няма да са налице. Това, в което имаме относително увереност, е, че всяко едно дете трябва да придобие така наречените „базови“ или „ключови“ компетентности. Динамиката на времето води до това, че необходимостта от индивидуализирани и специализирани знания за различните стопански субекти е все по-голяма. Това предполага системите на образованието да реагират все по-динамично, да бъдат в динамично съответствие с потребностите на пазара на труда. Другото предизвикателство, пред което сме изправени, специфично за България, е демографското предизвикателство. През следващите десетилетия младите хора, които ще постъпват на пазара на труда, ще бъдат едва две трети от тези, които ще излизат или ще навлизат в пенсионна възраст. Това означава глобален недостиг във всички сфери, всички сектори, за всички позиции в краткосрочен и средносрочен план. Образователната система, разбира се, не може да реши този недостиг, но това, което може да направи, са задължително две неща. Едното – като крайна цел, разбира се – е да не допусне нито едно дете да отпадне от образователната система. Затова са насочени и усилията ни по обхващане и приобщаване на всяко едно дете. Тези усилия започват и са много важни дори в системата на предучилищното образование. Факт е, че тези деца, които са обхванати в системата на предучилищното образование, в много по-голяма степен придобиват базова и функционална грамотност и продължават в системата на гимназиалното и на висшето образование. Второто, което трябва да направи системата на образованието, е да осигури съответствие с потребностите на пазара на труда профилно, но най-вече в съответствие на знанията и уменията. Затова беше възприет компетентностният подход. Когато говорим за съответствие на знанията и уменията, бяха актуализирани, както госпожа Захариева каза, над 2000 програми – по-точно 2200 типови програми, 2800 програми по отделните дисциплини, в които по-важното е не просто, че бяха актуализирани, но беше въведен и така нареченият „компетентностен подход“. Компетентностният подход в тези програми означава да са заложени не само базовите и специфичните умения за съответната професионална подготовка, но и така наречените „меки умения“, трансверсални компетентности, които предполагат свързването на различни умения – както уменията за учене, така и дигиталните умения, уменията за предприемчивост, мислене, креативност и така нататък. Това не е достатъчно, тъй като динамиката на времето предполага постоянна актуализация. Беше въведено задължението тези програми да се актуализират на пет години, разбира се, в съответствие с потребностите на пазара на труда. Когато говорим за профилно съответствие не само в системата на професионалното, а и на висшето образование, държавата не разполага с безбройни инструменти. Разполага може би с три основни инструмента. Това са приемът, финансирането и третият, който пак е финансов инструмент – стипендиите, учениците да бъдат стимулирани да се включат в професионалните направления, в които има най-голям очакван недостиг на пазара на труда, в сравнение с броя на учениците, които днес се обучават. Затова провеждаме политика на преструктуриране на приема както в системата на професионалното, така и в системата на висшето образование. Факт е, че пазарът на труда и пазарът на образование са два различни пазара. Те имат различна логика, има различно търсене на двата пазара. Ние с инструментите на политиката трябва да се опитаме да свържем търсенето на пазара на труда с предлагането на пазара на образованието, което невинаги е възможно. Преструктурираме приема, предоставяме допълнителни стипендии в приоритетните професионални направления, в системата на висшето образование, а това са професионалните направления, в които броят на студентите е по-малък, в сравнение с очакваното бъдещо търсене на пазара на труда. По същия начин имаме специалности с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда в системата на професионалното образование, които са механизмът да насочим по-голяма част от учениците към тези специалности. Това са най-общо специалностите, в които в период от пет години ще се пенсионират два пъти повече специалисти, отколкото днес се обучават в системата на професионалното образование, или очакваме да завършат в този период в системата на професионалното образование. Това са и специалности в секторите с най-голяма добавена стойност, с най-голям експортен потенциал, с най-много инвестиции. Регламентирани бяха допълнителни стипендии за тези направления, съответно специалности, като механизъм да се мотивират повече студенти да се включат в тях. За специалност с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда и защитените специалности беше разрешено да се формират маломерни паралелки – нещо, което е много важно. От гледна точка на реализирането на план-приема тези специалности не биват изключвани при преминаване от един на друг етап на план-приема, тоест те не се закриват, когато се планира приемът. Надявам се, че във въпросите ще мога да засегна още редица мерки, които реализираме, но общо взето това са политиките. Основното предизвикателство си остава да променим нагласите и да насочим повече деца и техните родители, тъй като много често на входа на гимназиален етап родителите са тези, които осъществяват кариерно ориентиране на децата. Да променим нагласите към тези специалности и профили, които считаме, че са най-важни от гледна точка на икономиката, пазара на труда, осигуряването на специалисти на важни обществени системи, тоест към професионално образование и по-специално техническо професионално образование, към профилите в областта на математиката и информационните науки, по същия начин и към инженерно-техническите професионални направления в системата на висшето образование, педагогическите. Деветдесет и девет процента от системата на образованието е публична. Ние имаме надеждна прогноза каква е необходимостта от педагогически специалисти в следващите 10, 15, 20 години. Знаем колко учители ще навлязат в пенсионна възраст и съответно знаем, от друга страна, колко студенти учат в професионални направления, в които се придобива педагогическа правоспособност, така че тук слагаме педагогическите и природо-математическите. От 2017 г. четирите хуманитарни професионални направления също станаха приоритетни, защото имаме недостиг на студенти по филология, история, философия, религия и теология. Това е една от драмите, че ние на практика имаме много малък списък с професионални направления, в които можем да кажем, че имаме по-голямо търсене на образование, в сравнение с бъдещите потребности на пазара на труда. Това са предимно професионалните направления в областта на социалните науки, но там през последните три години, въз основа на промените в Закона за висшето образование, които бяха направени през 2016 г., ни дадоха възможност да регулираме приема, в зависимост от разрива между днешното търсене на пазара на образование и бъдещите потребности на пазара на труда, оценката за качество и отчетената оценка за миналата реализация. Ние направихме преструктуриране на приема в професионалните направления, в които в най-голяма степен избуя така нареченото „нерационално търсене“ – търсенето, мотивирано най-вече от придобиването на образователно-квалификационна степен в системата на висшето образование. Беше редуциран значително приемът в системата на държавните висши училища – в професионално направление „Икономика“ беше намален с 50%, а в професионално направление „Администрация и управление“ с 60%. Ще спра дотук. В хода на въпросите, надявам се, ще мога да засегна и другите неща. Благодаря.

Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Все повече традиционни ръчни и аналогови задачи се автоматизират в почти всички сектори – в индустрията, енергетиката, добивната промишленост, селското стопанство, здравеопазването, транспорта и услугите. Налице са трансформиращи промени вследствие на бързото развитие на технологиите, които размиват границите между физическото и дигиталното и които ще променят до неузнаваемост пейзажа на трудовия пазар в близко бъдеще. По различни прогнози към 2020 г. между 26 милиарда и 100 милиарда устройства ще обменят дигитална информация. Това ще осигури огромни възможности за оптимизация на процеси за управление на активи и ресурси, за промяна на бизнес модели, за поява на нови продукти и услуги. Несъмнено технологичната революция, която протича в момента, ще засегне почти всички професии, ще заличи цели групи от тях, ще създаде нови и ще доведе до неизбежна дислокация на работни места. Според едно популярно изследване 65% от децата, които в момента са в първи клас, ще работят професии, които още не съществуват и никой няма идея за тях. Технологичната икономика ще изисква грамотни, адаптивни, креативни и знаещи хора с много добра IT подготовка. Ключът безспорно е образованието за икономически растеж. Господин Министър, как българската образователна система реагира на промените и очакванията и как училището подготвя младите хора днес за професиите на настоящето и бъдещето?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, когато говорим за прогнозиране в период от пет или десет години е по-лесно да прогнозираме, а можем дори и до голяма степен да стъпим на динамиката на процесите, които днес отчитаме по отношение на промяната в структурата на работната сила, търсенето на различните професии, но по-трудно е да прогнозираме в период от над 15 години. Едно от малкото сигурни неща, на които можем да стъпим, е очакването, че светът и всички страни ще преживеят мащабни дигитални трансформации – много по-мащабни от тези, които до момента са се случили с достигането на нивото на развитие на изкуствения интелект. До определено ниво този процес ще се ускори. Това означава, че по-голяма част от професиите ще изискват задълбочени дигитални умения. Не просто умения на ползватели, а умения на дигитални създатели, умения за взаимодействие с машини, базирани на изкуствен интелект, умения за програмиране, кодиране. В този смисъл ние не би трябвало да имаме колебания, че трябва да инвестираме в разширяване на базата от софтуерни специалисти, в разширяване на обучението за дигитални умения, но не, както казах, умения само на ползватели, но и по-задълбочени дигитални умения. Това, което правим днес, е – въведохме предмета „Компютърно моделиране“ в трети клас. Тук не става въпрос за задълбочени умения по кодирания, а за първоначални умения за работата с алгоритми, свързване на процеса и така нататък. Преструктурираме приема, увеличаваме приема в профилите и професиите, свързани с информационните науки и информационните технологии. Стартирахме Програмата „Старт за IT кариера“. През първата година се включиха ефективно 500 деца, въпреки че първоначално повече се бяха записали. Сега през втората учебна година вече имаме 700 ученици. Това е Програма, която обхваща ученици от други професионални направления, несвързани с информационните технологии за обучение за придобиване на професионална квалификация „Приложен програмист“. По този начин разширяваме базата от специалисти по информационни технологии. Като говорим за пазара на труда, всъщност ние днес имаме голям недостиг на специалисти в областта на информационните технологии. Добрата новина е, че това е секторът, който, заради високите доходи, в най-голяма степен успява да задържи младите хора, дори не говорим за нетна външна миграция. Данните, които ни дава сектор „Информационни технологии“, са за нетна вътрешна миграция, тоест минимален брой ученици, завършили тези професии или работещи в тези сектори, са напуснали страната, ние трябва да използваме това. В повечето случаи става въпрос за ученици с високи образователни резултати – да задържим максимална част от тях, като това задължително минава през системата на приема. Имахме разговор с математическите и природо математическите гимназии. Те също ще открият паралелки в областта на информационните технологии. Там, където няма професионална гимназия, която да обучава в съответното професионално направление, може да се открият и професионални паралелки. Насърчаваме също така дейности по интереси в областта на информационните технологии и в областта на дигиталната креативност. В разпоредбите, които приехме в края на миналата година, за регламентиране, организиране и финансиране на дейностите по интереси от държавния бюджет, заложихме, че минимум 40% от тези дейности трябва да се осъществяват в областта на STEM, математиката, техниката, природните науки, дигиталната креативност. Това е повече, отколкото досега са се организирали подобни дейности. По Проекта „Твоят час“ средно 32% от дейностите бяха в тази област, а по новия проект, който разработваме и предвиждаме да стартира през тази година – „Образование на бъдещето“, една от основните дейности ще бъде финансиране на дейности в областта на дигиталната креативност от първи клас, както, разбира се, и обновяване на материално-техническата база, когато говорим за обучение чрез информационни технологии. Готвим и нова национална програма, която вероятно ще се казва „IT бизнесът влиза в училище“. Тук идеята е ние в по-голяма степен да насърчим взаимодействието между училищата и сектора на информационните технологии. Това включва както участие в уроци на хора от IT бизнеса, така и обучение на учители в IT компании, което следва да задълбочи взаимодействието между образователните институции и сектора на информационните технологии. Това, което чух от IT бизнеса и може би голяма част от Вас ще споделят, което можем да очакваме, е, че дали ще преминем успешно през процеса на мащабни дигитални трансформации, който предстои, дали ще бъдем развита страна, дали ще имаме достатъчно висока добавена стойност, зависи от това дали днес ще създадем достатъчно умения в областта на дигиталната креативност, дали ще обучим децата на по-задълбочени дигитални умения, дали ще разширим базата от софтуерни специалисти. Разбира се, че не трябва да говорим самостоятелно за дигитални умения, а тези дигитални умения трябва да са свързани. Трябва да са свързани с хуманитарните, трябва да са свързани със специфичните умения за отделните професии. Когато говорим примерно за селско стопанство, един механизатор малко или много трябва да има и дигитални умения, но трябва да познава и устройството на една машина. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, образованието има основно значение за реализацията на всеки един човек. Професионалното образование пък има това предимство, че пряко свързва младите хора с пазара на труда. Качественото професионално образование създава кадрите, които пък изграждат една успешна икономика. Националната стратегия за развитието на професионалното образование в България 2015 – 2020 г. – отчита се известен спад на интереса към професионалното образование, като за около 10 години близо 25% са намалели учениците в професионалните училища. Разбира се, причините за това са многопластови, многоаспектни, като се започне от демографската криза, ранното отпадане от образователната система, също така застаряващия състав на учителите, но като че ли най-съществените проблеми са, че младите хора, които завършват професионално образование, трудно намират работа на местата, в които живеят, или пък съответната квалификация не отговаря на изискванията на пазара на труда. Интересни данни дават и Евростат, и Националният статистически институт – интересни, но същевременно и притеснителни затова, че има високи регионални неравенства в достъпа до качество на образованието. Това особено личи при професионалното образование. Ако погледнем териториалната карта на професионалните училища от 2016 г., се вижда, че например в Благоевград и Пазарджик е имало 16 професионални училища, а във Видин – 4, в Силистра – 5. Тъй като регионалната структура на професионалното образование следва регионалната такава на бизнеса и тук се появява един порочен кръг. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, приключвам. Всъщност ниското качество на живот кара хората да имигрират. Оттам няма възможност за добро качествено образование. Оттам пък липсата на квалифицирани кадри не дава възможност за развитие на бизнес, на производство и за повишаване на доходите. Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: каква е политиката на Министерството на образованието и науката за преодоляване на регионалните неравенства в професионалното образование, връзката с пазара на труда? Решение на този въпрос и на много други…

…БСП дава във „Визия за България“. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, Вие засегнахте няколко въпроса. Факт е действително, че имаме спад на интереса. Ние направихме едно проучване преди три години и то показа, че голяма част от децата и техните родители не виждат пълноценна, житейска, трудова реализация само с професионално образование. Факт е обаче, че има и инерция в тези нагласи. Днес ситуацията се променя. В редица компании позициите, които изискват особено професионално техническо образование, са с по-високи възнаграждения отколкото позициите, които изискват дори висше образование. Това е заради простия пазарен механизъм на търсенето и предлагането. Факт е, че в технологичните предприятия в най-голяма степен се увеличават възнагражденията. Посетил съм редица предприятия основно такива, които провеждат дуална форма на обучение. Това, което като че ли видях във всички тях, е, че те в последните пет, десет години в най-голяма степен са достигнали разширение на дейността си, разширение на пазарите си. Това е, защото повечето от тях са стартирали дейността си или пък са били приватизирани в края на 90-те години. През първото десетилетие на съществуването са правили инвестиции или са намерили пазари, а вече през второто десетилетие на съществуването си в пазарни условия в най-голяма степен консумират ефекта на тези инвестиции и съответно се увеличава търсенето на специализирана работна ръка, увеличава се потребността от специалисти, увеличава се високо технологизираното оборудване. Днес тези предприятия не са със старите студени халета – голяма част от тях са високо технологизирани. Затова ние се опитваме да провеждаме информационна кампания с работодателите, която да преодолее тези нагласи. Всъщност на места се преодоляват. Това, може би, в най-голяма степен може да се види в Пловдив, Казанлък – райони, в които имаме концентрация на технологични предприятия. Факт е, че една част от липсата на търсене на техническо професионално образование е затова, че през последните години част от тези гимназии се сегрегираха, така да се каже. В тях постъпиха ученици с по-слаби резултати. Едно от предизвикателствата пред образователната политика е да преодолеем тези, как да кажа, културни пречки и да се включат повече деца в професионално образование – в техническите професионални образования. Що се отнася до високите регионални различия, ние имаме наследена относително добра мрежа от професионални училища. Профилът на икономиката обаче се промени по региони. Една част от училищата промениха профила си, други се оказаха в съответствие с новия профил или пък се промениха, но факт е, че професионалните гимназии са изправени пред предизвикателствата на динамиката на времето и те трябва да реагират. Това най-добре може да се случи във взаимодействие на местно ниво. Нямаме такива централни инструменти. Това, което ние сме записали в Наредба № 10, е приемът да се съобразява с местните потребности, прогнози и стратегии, задължително се обсъжда в Областния съвет за развитие. Водещо е мнението на местно ниво. В крайна сметка се утвърждава от началника на Регионалното управление на образованието, а не от министъра на образованието. Въпреки че имаме обща политика, която сме задали, и тя е да преструктурираме в по-голяма степен приема в професии, свързани с техниката, профили, свързани с математиката, природните науки, информационните технологии, то водещ е принципът за съобразяване с регионалната специфика. Имаме неравенства. Те са детерминирани най-вече от неравенствата в разпределението на инвестициите, от неравенствата в производителността на различните предприятия в различните региони. Ние с инструментите на политиката се опитваме да водим балансирана регионална политика. Училищата, които са в по-отдалечени и по-малки населени места, получават допълнително финансиране – всички училища, не само професионалните гимназии. Акцент и приоритет даваме, включително и с финансирането, и с методологията по Оперативна програма „Региони в растеж“ на професионалните гимназии в областта на селското и горското стопанство, които са едни от тези професионални гимназии, които имат най-голямо регионално значение и задържат една голяма част от децата в регионите. Това, което чух от министъра на икономиката, е, че в момента имаме над 30 сериозни инвестиции в различни региони. Инвестиции, всяка една от които ще открие над 100 работни места или стотици работни места. Така че недостигът на кадри, особено с професионално техническо образование, ще се задълбочава и ключовият въпрос е ние да преодолеем този дефицит с инструментите на политиката, които предлагаме. Дори само да се обезпечат сегашните икономически зони със специалисти – това, което чух от Пловдив, годишно са необходими над 2000 специалисти, за да се осигури необходимата база от специалисти в икономическата зона около Пловдив. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, правен ли е анализ от страна на Министерството на образованието и науката и, ако е направен, какво показва този анализ по отношение потребностите от кадри за пазара на труда в средносрочен и в дългосрочен план?

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, аз като че ли вече засегнах част от въпроса Ви. В средносрочен план или по-точно в хоризонт от десет години можем да прогнозираме каква част от специалистите в различните сектори ще се пенсионират в момента, от една страна, а от друга страна, знаем колко са учениците, които ежегодно се обучават по една или по друга професия. Можем да презюмираме, че динамиката, която имаме в тенденциите, ще се запази, а също така, че и професиите, и структурата на икономиката до голяма степен ще се запазят. Въз основа на това изведохме и списък на специалностите с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, както и приоритетните професионални направления. Те са преди всичко, когато говорим за системата на висшето образование в областта на инженерно-техническите професионални направления. Там ще имаме недостиг на инженери по почти всички специалности и най-драматичен се очаква да е недостигът на инженери в областта на енергетиката, в областта на водното строителство може би. От гледна точка на структурата на икономиката отраслите с най-висока добавена стойност и най-висок експортен потенциал са електроника, машиностроене, електротехника, мехатроника. Там също очакваме задълбочаване на недостига. Вече имах възможност да говоря за професионалните направления в областта на информационните науки, а това са информатика и компютърни науки, от една страна, и компютърна и комуникационна техника, от друга страна. Също нямаме колебание, че трябва да увеличим броя на специалистите. По същия начин очакваме недостиг в областта на педагогиката, включително и в областта на аграрните науки. Съща е ситуацията и в системата на професионалното образование. По тези специалности, които изведохме, се очаква недостиг на пазара на труда и преди всичко в тези сектори, изискващи професионално-техническо образование, а също така и аграрните специалности в системата на професионалното образование. Когато говорим за един хоризонт от над 10 – 15 години, тогава вече трябва да допуснем, че структурата на икономиката, структурата на професиите ще се промени. Вече имах възможност да говоря за това, че нямаме съмнение, че трябва да инвестираме в задълбочените дигитални умения, да разширим базата от софтуерни специалисти. Повечето професии ще изискват такива задълбочени умения, почти всички професии ще изискват умения за опериране с по-сложни машини, част от които ще бъдат базирани и на изкуствения интелект. Със сигурност трябва да увеличим в дългосрочен план приема по всички професии, които са свързани с техниката и инженерните науки. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, във връзка с разработените нови учебни програми за професионална подготовка – съвместно с представители на работодателите, бих искала да Ви попитам: осигуряват ли те прилагането на компетентностния подход с оглед на бъдеща реализация?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както Ви казах, в последните две години бяха разработени над 2200 нови типови учебни програми и над 2800 учебни програми по различни предмети в областта на професионалната подготовка, но по-важното е, че тези нови програми са разработени в съответствие с компетентностния подход. Това е подходът, ориентиран в по-голяма степен към резултатите, към ученето. Структурирани са в единици резултатите от учене, измерени чрез знания и компетентности. Когато говорим за професионално образование, говорим за три вида компетентности. От една страна, това са ключовите компетентности, които са в двете основни групи. Във всички случаи тези програми залагат на продължаващото придобиване на базовите компетентности за придобиването на всяка една професия, които са необходими за това всеки един човек да бъде пълноценен както на пазара на труда, така и да е пълноценен гражданин. От друга страна, това са нови компетентности и често ги наричаме „трансверсални“ или „свързващи“, които имат за цел да свържат различни умения. Това са най-вече уменията за учене, уменията за критично мислене, предприемаческите умения, дигиталните умения, които са независими от професията и са свързани с всички професии. Третото е специфичната за всяка професия подготовка, специфичните компетентности. Както Ви казах, знанията, свързани с тези компетентности, стават все по-специализирани и индивидуализирани, което налага една по-честа актуализация на учебните програми и намиране на онези основни и специфични знания за всеки сектор. Днес системата на образованието, в това число и на професионалното образование, не може да осигури специалисти, които да бъдат достатъчно специализирани и индивидуализирани знания за всеки един стопански субект, и затова е много важно да бъдат намерени тези базови знания в учебните програми. Тези учебни програми бяха разработени, разбира се, в партньорство с бизнеса в съответните сектори. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, на 25 юни 2018 г. правителството на Република България прие Постановление № 111, съдържащо списък на защитените от държавата специалности в определени професии и критериите за тяхното определяне, както и на условията и реда за допълнително финансиране за издръжката на паралелки за допълнителна квалификация. Списъкът съдържа: първа част, отнасяща се до 29 защитени професионални специалности за настоящата учебна 2018/2019 г., и втора част със специалности от професии с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, съдържащи 54 специалности. На 31 декември 2018 г. Министерският съвет актуализира този списък чрез постановление, като включва в първата част 43 специалности, а във втората – 57 специалности. Широката гама от професии и нейното навременно актуализиране дава сигнал за ефективен отговор на държавната политика с оглед необходимостта, наложена от пазара на труда. В същото време в областта на висшето образование съществува Постановление № 64 на Министерския съвет от 25 март 2016 г. за условията и реда за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища, и за приемане на списък на приоритетните професии и списък на защитените специалности, съдържащ 36 специалности. Според мен е необходимо актуализирането на този списък с оглед на наложените изисквания на пазара на труда и необходимостта от въвеждане на актуален списък на защитените и приоритетни специалности, изискващи висше образование. Преди броени седмици излязоха официални данни за приетите студенти, реализирани по висши учебни заведения и по професионални направления. От предоставените данни е налице, че е постигнат прогрес по привлечените студенти в областта на определени специалности, основно хуманитарните, но има спад в привлечените студенти в областта на инженерните науки...

В тази връзка е моят въпрос към Вас: какво предвиждате по отношение на план-приема във висшите учебни заведения и обвързан ли е той с потребностите на пазара на труда? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, както вече споменах, по отношение на приема във висшите училища, до 2015 – 2016 г. включително се финансираше търсенето от страна на студентите в рамките на капацитета на висшите училища, приемът беше изцяло либерализиран, а държавното финансиране беше на база на пазарното търсене на висше образование в държавните висши училища. С промените в Закона за висшето образование, които бяха направени от 2016 г., приемът във висшите училища се определя по четири критерия: първият е оценката за научната дейност, вторият е оценката за учебната дейност, третият е отчетената реализация, тоест миналата реализация, и четвъртият е бъдещата реализация – дали това е професионално направление, с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, с разрив между бъдещето търсене на пазара на труда и днешното търсене на образование. Въз основа на това бяха направени правилата, заложени в Постановление № 64 на Министерския съвет от 2016 г., и започна политиката за преструктуриране на приема. Това е преструктуриране, от една страна, между висшите училища и, от друга страна, между професионалните направления – от висши училища по едно професионално направление с по-ниска оценка за качество и реализация към висши училища с по-висока оценка за качество и реализация, и от професионални направления с по-нисък очакван бъдещ недостиг на пазара на труда към такива с по-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Миналата година направихме анализ и Вие знаете първите резултати. Те са по отношение на професионалните направления, в които имаше целенасочена политика за намаляване на приема, като той беше намален. Говоря за професионалните направления в областта на социалните науки, говоря за държавно финансирания прием в държавните висши училища, разбира се. Това са „Икономика“, „Администрация и управление“, „Психология“, „Обществени комуникации“, „Политология“, „Социология“, „Право“ и във всички тези професионални направления приемът беше намален. От друга страна, имаме професионални направления, в които стимулираме по-високия прием и търсенето на висше образование както със стипендии, така и с допълнителното финансиране на висшите училища – стимулираме предлагането. От инженерно-техническите професионални направления това, което можем да кажем, е, че успехът е минимален, частичен. Продължава намаляването на студентите – това, разбира се, е детерминирано и от демографските предпоставки, но и от търсенето на студенти в почти всички инженерно-технически професионални направления. Тук ще добавя и природо-математическите. Въпреки че имаме ръст в информатиката и в компютърните системи, имаме лек ръст в природо-математическите професионални направления – математика, физика и химия, но базата е много ниска. Като цяло остава притеснителното намаление в инженерно-техническите професионални направления. Преди малко казах, че е особено притеснително примерно за енергетиката, архитектурата, строителството и геодезията, където са водните инженери. Затова предвиждаме да предложим промени в Закона за висшето образование, които да направят обучението безплатно в определени професионални направления. Междувременно това, което сме направили – преди месец предложихме за обществено обсъждане Проект на изменение на нормативни актове, който засяга Постановление № 64 на Министерския съвет, което преди малко визирах. Тези промени са насочени към по-голяма диференциация в правилата за приема между професионални направления. Ако досега, както Ви казах, диференциацията беше, от една страна, между висши училища, а от друга – между професионални направления, сега засилваме това измерение между професионални направления. Имаме професионални направления като примерно „Социални грижи“, които ни са приоритетни, но е достигнат пределът на оптимизиране на приема. Същото можем да кажем и за хуманитарните професионални направления. Там не е желателно допълнително намаление на приема. Напротив, студентите в професионални направления като „История“, „Религия“ и „Теология“ са много малко и дори трябва да ги увеличим, затова те бяха направени приоритетни професионални направления. В новото постановление предвиждаме групиране на професионалните направления в пет групи. Първата група е тези, за които имаме най-голям недостиг, най голямо търсене. Там са „Педагогика на обучението“, там са и химически, физически науки, „Математика“, „Енергетика“ – това, което Ви казах. Във втората група са тези, в които стимулираме търсенето на висше образование – всички инженерно-технически професионални направления, в аграрните също така имаме недостиг на специалисти. В професионално направление „Педагогика“ имаме ръст на студентите, както Ви казах, но не и в професионално направление „Педагогика на обучението по: …“, където са учителите по различните дисциплини. Третата група професионални направления са тези, в които не провеждаме политика за намаление на приема, но нямаме и потенциал за значително увеличение. Там са „Социални грижи“, „Социология“, където сме достигнали предела на оптимизиране. Там са професионалните направления в областта на изкуствата, където можем да кажем, че ако всички тези професионални направления задържат сегашния брой учащи, това ще бъде желателно като политика. Четвъртата група професионални направления са тези, в които нямаме проблем с търсенето, но нямаме и целенасочена политика за стимулиране. Там са медицинските професионални направления. Имаме всички основания да очакваме, както и имахме, бъдещ недостиг на специалисти в областта на медицинските професионални направления, но няма и целенасочена политика за стимулиране, тъй като нямаме недостиг на търсене на обучение по тези професионални направления. Там предизвикателството е по-скоро към здравната система – да задържи специалистите, които в момента се обучават. Най-голям е ръстът на студенти в медицинските професионални направления, най-голям е и ръстът на финансираните от държавния бюджет студенти в тези професионални направления. В пета група са тези, за които имаме продължаваща политика за намаляване на приема, включително и нулиране на държавно финансирания прием в определени висши училища, където това не са присъщи професионални направления. Аз Ви ги изброих – „Икономика“, „Администрация и управление“, „Обществени комуникации“, „Политология“, „Психология“, „Туризъм“ също така. Въпреки, че туризмът е стратегически важен приоритетен отрасъл, това е професионалното направление, в което имаме най-нисък показател за приложение на придобитото висше образование. Тук търсенето е преди всичко на професионално висше образование, на висше образование с образователно-квалификационна степен „Професионален бакалавър“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, искам да обърна внимание на един модел, който за мен е бяла лястовица в образованието и то е връзката между средно и висше образование. Мога да кажа даже, че е наука. Поставям въпроса и искам да чуя Вашето мнение: как мислите и има ли бъдеще развитието на средни училища във висшите училища? Давам примера с Технологично училище „Електронни системи“ – ТУЕС, в Техническия университет – София. За мен това е един много добър модел, защото освен ранна професионална ориентация, децата придобиват умения и знания, които им помагат и във висшето образование, и да изберат техническа професия в техническите университети. Това води до повишаване на интереса към тези специалности, от една страна, а, от друга страна, повишава и качеството на образование в средните училища. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисарова, през последната година имахме възможност да се запознаем по-подробно с модела на двете технологични професионални гимназии към Техническия университет в София. Те, двете, са създадени, съответно, преди 31, 32 години. Няма съмнение, че те са успешен модел. Трябва обаче да имаме предвид, че предпоставка да са успешен модел е, разбира се, освен работата на специалистите и на ръководствата в тези училища и в Техническия университет – София, е, че те са в отрасъл, изискващ засилено взаимодействие между висше и средно образование – най-динамично развиващият се отрасъл, с най-динамично променящи се специализирани знания и едно такова взаимодействие е задължително. Той е успешен и заради това, че голяма част, както Ви казах, от децата, които завършват професия или профили в областта на информационните технологии, след това остават в България. Взаимодействието с Техническия университет позволява голяма част от тях да продължат обучението си в Техническия университет – София. Да, с промените в Закона за висшето образование, които смятаме да предложим, ще постигнем трайно уреждане на статута на двете училища. Що се отнася до разширяването на модела, ние ще обсъдим и предложим да може да се реализират такива партньорства на базата на споразумения между висшите училища и професионални гимназии най-вече, но не е задължително професионални гимназии. Такива споразумения и в момента могат да се сключат, но смисълът им е те да позволяват изключенията, които правят в тези две училища. Те са най-вече по отношение на възможността преподаватели от висшите училища да преподават в училището и по отношение на учебните планове и учебните програми. В момента имаме заявен интерес от страна и на другите технически висши училища за взаимодействие с гимназии. Иначе, говорейки за взаимодействие, ние по принцип трябва да стимулираме всяко едно взаимодействие между двете системи. Това става по различни начини. В областта на електрическата мобилност беше създаден клъстер, пет професионални гимназии обучават в специалности – електрически автомобили, като техният брой ще се увеличи. Такъв клъстер беше създаден с висшите училища, с представители на бизнеса от сектора, което също така е добър модел за взаимодействие. Като цяло професионалните гимназии трябва да са по-взаимодействащи. Имаме добри примери за местни програми с бизнеса в редица области и градове на страната. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, първо, да Ви благодаря за отговора на предходния въпрос. В тази връзка е и моят следващ въпрос: какви конкретни мерки се предприемат от страна на Министерството, включително законови и подзаконови, по отношение преодоляване на един бъдещ потенциален недостиг на кадри за пазара на труда в направленията, които изброихте?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, аз вече имах възможност да изброя основните мерки, част от тях бяха засегнати и в изложението на госпожа Захариева. Както Ви казах, основните инструменти са приемът и финансовият инструмент, но има и редица други политики, които могат да бъдат споменати. Много е важно също така ранното кариерно ориентиране. Затова е ключово ние да използваме различните възможности да се разшири образователната среда на децата, да бъдат мотивирани за реализация в професии в областта на техниката. Както Ви казах, в разпоредбите за дейности по интереси, ние заложихме минимум 40% от тези дейности да бъдат в областта на STEM, което има за цел да разширим интересите на децата в тази област, като предпоставка след това да се реализират в инженерно-технически професионални направления. Също така са предвидени междуучилищни дейности и насърчаване на партньорствата. Една от задачите, които съм поставил на регионалните управления по образованието, е да провокират общините да разработят общински програми. Разбира се, те могат да бъдат междуобщински и областни, затова децата да посещават по-голям брой предприятия и институции – не само предприятия, но и институции с оглед ранното кариерно ориентиране. Това, което си говорихме, че днес предприятията са различни отпреди двадесет или преди тридесет години, много по-технологизирани са и когато децата посетят едно предприятие, те виждат това, разширява им се образователната среда, придобиват допълнителни знания. Спешна такава програма имаме в Габрово, която се опитваме да популяризираме като добра практика във всички общини. Също така заедно с бизнеса и с работодателските организации организираме такива програми по места. Както Ви казах, стартираме и целенасочена програма в областта на сектора на информационните технологии. Важни са също така и мерките за подобряване на материално-техническата база. Това, което може би трябва да отчетем, е, че през миналия програмен период по Оперативна програма „Регионално развитие“ имаше средства само за десет професионални гимназии – 8 милиона. През този програмен период за професионални училища планираните средства са близо 170 милиона – за 145 училища. Тоест говорим за едно повече от 15-кратно увеличение на броя на училищата, които ще бъдат обект на интервенции по Оперативна програма „Региони в растеж“. Това, което можем да кажем, е, че професионалното образование е приоритет в този програмен период. Отделно от това продължава ежегодното изпълнение на Програмата „Модернизиране на материално-техническата база“ в професионалните училища. Тя има за цел да ги подпомогне да реализират инвестиции в бази за учебно-практическо обучение, като едно от изискванията е това да се осъществява в партньорство с бизнеса, така че да бъде насърчен и бизнесът. Добрата материално-техническа база е предпоставка да се мотивират повече ученици в тези професионални направления. Важно е също така да се разширява и дуалната форма на обучение, тъй като тя е възможност в по-голяма степен да върнем репутацията на професионалното образование – това, за което говорихме преди малко. Там, където децата са включени на дуална форма на обучение, в общия случай мотивацията им за ефективно участие е по-висока. Благодарение на промените, които бяха направени в Закона за професионалното образование и обучение, бяха изчистени част от пречките пред разширяването на дуалната форма на обучение, така че благодарим за това. За две години имаме десетократно увеличение на броя на децата, включени в дуална форма на обучение. Първата година бяха 350, а сега са над 3500. Както беше споменато, 6 млн. лв. допълнително са планирани за финансиране на специалности с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда и защитените специалности, така че да мотивираме професионалните гимназии да открият повече паралелки в областта на тези специалности и съответно учениците със стипендии. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Дуалното обучение е много добър начин образованието в професионалните гимназии да стане практически насочено. Практическото обучение може да се извършва както в предприятието, което се е съгласило да е партньор в системата за обучение, така и в съответната образователна институция, в която ученикът е записан. Онагледяването на това, което се преподава с практически упражнения, е изключително важно за професионалното образование и за уменията, които ще придобият учениците. За целта е необходимо професионалните гимназии да имат модерна материална база, съобразена с изискванията и нуждите на обучението, което се извършва. В тази връзка въпросът ми е: какво се предвижда за осигуряване на адекватна материално-техническа база в професионалните гимназии?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Аксиева, може би избързах, вече имах възможност да спомена част от мерките, които се реализират по отношение на обновяването на материално-техническата база в професионалните гимназии. Ще кажа само, че средствата през този програмен период са за много по-голям брой професионални гимназии – 145. Това, разбира се, не обхваща всички професионални гимназии. Само през изминалата година допълнително са подпомогнати 26 професионални гимназии за реализиране на инвестиции за подобряване материално техническата база извън програмата, която казахме. Тук става въпрос по-скоро за общи мерки за подобряване, свързани със саниране, покриви, кабинети и така нататък, а отделно по националната програма, която имаме, финансираме закупуването на оборудване и обновяване на базите за учебно-практическо обучение. 101 от тези 145 държавни училища са към Министерството на образованието и науката. Те са второстепенни разпоредители с бюджет към нас, съответно ние реализираме този проект. Конкретно за тях мога да Ви кажа, че от тези близо 110 милиона за ремонт на работилници и лаборатории ще бъдат предоставени 16 милиона. 7 милиона ще бъдат предоставени за ремонт на общежития. Общежитията са важна част от училищната инфраструктура, от инфраструктурата на професионалните гимназии, тъй като те в повечето случаи имат регионално значение и обхващат деца повече от една община, в много случаи повече от една област. Важно е да има добри условия в общежитията. Доставка на специализирано оборудване в 80 гимназии на стойност 8 млн. лв. Ще бъдат построени физкултурни салони в 8 гимназии на стойност 4 млн. 600 хил. лв. Други 59 гимназии ще бъдат ремонтирани за 4 милиона. Спортни площадки за 67 гимназии за 6 милиона и прилежащи дворни пространства на стойност 4,7 милиона. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Сто тридесет хиляди и двама са в момента учениците, които се обучават в професионални паралелки от 8 до 12 клас в българските училища. Това всъщност са част от бъдещите кадри на пазара на труда, и то на съвсем близкото бъдеще. Тези деца ще получат нужната грамотност, знания, гъвкави умения, така че да се реализират адекватно на пазара на труда. Част от тези 130 000 ученици ще изберат след училище да продължат своето обучение в следваща образователна степен, останалите пък ще отидат направо в компания при определен работодател. Там ще попаднат наистина на добър работодател, който ще им осигури квалификация, която да им гарантира добра професионална реализация и лично удовлетворение. Още по-доброто е, че тези деца ще познават този работодател много преди да са постъпили в тази компания, защото той ще е избрал преди това да инвестира в тяхното обучение, така щото, когато постъпят при него в неговата фирма, те да му върнат тази инвестиция. Това са основните щрихи, колеги, на картината, която заедно трябва да виждаме, когато говорим за връзката между пазара на труда и образованието. Всъщност това е картината за всеки един ученик и всеки един студент, който трябва да получи обучение и да се обучава, така че да се реализира добре на пазара на труда и да се реализира при работодател, който не разсъждава по формулата: печалбата е за мен, обаче проблемите да ги решава държавата. Уважаеми колеги, чухме направеното до момента, припомнихме си политиките, които предприема и Министерството на образованието, и ние като законодателен орган, за отделеното финансиране. Ясно обаче заявявам, че без общи и целенасочени усилия за развитие на съвременни компетентности в бъдещите кадри на пазара ние ще имаме бизнес, който ще работи с остарели технологии, който ще се гърчи непрекъснато от липсата на качествена работна ръка, който ще търси решение извън граница и ще тъпче на едно място, ако изобщо успее да се закрепи на това място. Това всъщност означава само едно – липса на каквото и да е икономическо развитие на страната ни. Факт е, че подобен катастрофален вариант не съществува, защото и образователната система вече има механизмите, с които да гарантира качество на образованието, и бизнесът от своя страна има самочувствието, стабилността да се развива, знае какво иска и вече инвестира в образованието. Къде е голямото предизвикателство пред всички нас? Въпреки усилията и от страна на образователната система, и от страна на бизнеса, като двете основни части на една просперираща икономика, ако мога така образно да се изразя, се отнасят пасивно една към друга и ако могат, често не си говорят – въпреки програмите, въпреки законите, въпреки финансирането. Нека да си признаем, че и ние като цяло, като общество, като представители на различни гилдии, като че ли обичаме повече да говорим, повече да недоволстваме, отколкото да участваме активно в това да създаваме условия и да работим за едно добро икономическо развитие на страната ни. Няма какво да се лъжем, но и образователната система като цяло, като че ли в последното вече може би повече от десетилетие е съсредоточена повече върху това как да развива, как да готви децата само за изпити, за национални външни оценявания, за матури, отколкото да дава знания и на практика да подготвя личности, готови за живота и за пазара на труда, да им осигурява компетентности, които ще гарантират на децата добра професионална реализация, и това е едно от големите предизвикателства пред системата ни. Имаме законодателното решение, но вече трябва да работим и за това то да се реализира на практика. Или да вземем бизнеса, който пък ни залива с данни за липсващи кадри и през ден чуваме, че няма асансьорни техници, нямаме кадри за промишлеността. Така е, няма! Но какво точно е направил бизнесът? Какъв е процентът на компаниите, които имат свои програми за привличане на млади кадри и тяхното обучение, но не като завършат, а още докато се обучават? Не ме разбирайте погрешно. Има фирми, които имат добри програми, които вече работят с училищата по дуалната система, както казва и министър Вълчев. Както имаме и прекрасни училища, прекрасни учители, които отдавна не работят по учебника и по указанията на Министерството. Извинявайте, господин Министър, но аз смятам, че системата наистина трябва да получи свобода да работи съобразно потребностите на учениците в конкретното училище. Има ги, слава богу, но това трябва да е цялостна, и то осъзната политика на всички. Програмите и решенията, които ни представи министър Вълчев, работата на Народното събрание с промените в законите също са от значение, но трябва да признаем, че нямаме повече време за дискусии, за големи дебати. Имаме нужда от ефективни решения, защото тези над 130 000 ученици са тук и сега, както и всички останали деца в детските градини, в училищата, в университетите, които трябва да получат качествено образование и компетентности за своето професионално развитие и, разбира се, възможности да избират добър работодател, при който да се реализират. В този смисъл всяко едно от усилията за инвестиции в тази посока – от новите учебни програми през изграждането на нови лаборатории, осигуряване на допълнително финансиране за стипендии, активно включване на работодателите, обучение на възрастни и подкрепа за защитени специалности, всъщност са само части от голямата картина на успешната и стабилна икономика на България във времето на „Индустрия 4.0“. Имаме нужда и работим за устойчиво, качествено, модерно образование, което да гарантира добра реализация на всички деца. Това е единственият възможен път за добро развитие и за успешна нация и държава. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, първо ще започна с това, че подробно, много изчерпателно, много ясно отговорихте на поставените Ви въпроси, за което благодаря. Но още в началното изложение искам да кажа няколко цифри в подкрепа на тревогите, които имаме за развитието на професионалното образование. Наистина 130 000 деца са в сферата на професионалното образование, но от тях само 3800, както казахте Вие, са в системата на дуалното образование, или така нареченото „дуално обучение“. А какво се случва и защо то не се развива така, както искаме? Това е, защото от всички фирми само 170 са работодателите, които са приели да има дуална система, и това е ролята – да мотивира работодателите, не само на Министерството на образованието, но и на цялото ръководство, на цялото правителство, така че да може да бъде реализирана тази система. Още. Защо децата не избират точно професионалното образование? Искам да Ви кажа, че за 2017 г. 59% от завършилите професионално образование се реализират на пазара на труда, докато в Европейския съюз данните са за 76%. Тоест трябва да мотивираме хората и работодателите да приемат завършилите професионално образование деца. Още малко статистика. По данни на Националния статистически институт 422 са били професионалните училища със 160 000 ученици, сега станаха 359. Ще кажете: да, това е демографската криза, но не е така, защото заради демографската криза учениците в училище са намалели с 4%, а в професионалните училища са намалели с 10%. Трябва ли да търсим грешките само в образователната система? Не, и ще кажа: десните правителства, сегашното правителство не мотивира работодателите да участват в системата на професионалното образование. Например, както е в Европейския съюз, приспадане на разходите за обучение на кадрите преди облагането с данъци. Това ще мотивира бизнесът да инвестира в образование и още нещо – да може да направи така, че тези, които са били в професионалното образование, веднага да се реализират на пазара на труда. Или като обобщение мога да кажа: много е направено, но още чакаме отдавна обещавания нов Закон за професионалното образование. Второ – Стратегия за развитието на учене през целия живот. Зная, че има, но тя е само на хартия. Бързо сменящите се професии, бързото развитие на икономиката и на технологиите изискват и бърза промяна на квалификацията на работещите, затова учене през целия живот е изключително актуално. Не на последно място, не чух как ще се реализират тези ученици, които ще завършат 10-и клас по сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)