26 февруари 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В това, което казвате, господин Димитров, има много истина, много верни неща, но Вие пропускате, умишлено или не, най-важния факт - че по въпроса с „Белене” има реалности, с които трябваше да се съобразяваме, един статус, който обективно съществува, и там трябва да взимаме решения. От самото начало, когато нашето правителство дойде на власт, ние казахме, че не можем да продължим по схемата за АЕЦ „Белене” такава, каквато имаше до момента. Проектът към лятото на миналата година беше докаран до под кривата круша и въобще не беше ясно как ще продължава нататък. Всъщност в последните пет години по този проект имаше имитации – имитация на изследвания; имитация на чужд инвеститор; имитация на осигурено финансиране за 51%. Нищо от това не можеше да се случи и няма как да се случи. Тогава ние казахме, че ще преценим доколко в тогавашната структура можем да стъпим в ангажиментите на предишното правителство и да осигурим финансиране за българската част на проекта. Ако трябваше да вземем такова решение, трябваше да минем през всички стъпки, които нормално се правят при такъв проект, с изследването на необходимостта на пазара, анализ на проекта, технико-икономически показатели. Защото тогава ние трябваше да носим търговския риск, свързан с една инвестиция около 5 млрд. евро за българските 51%. Това, което имаме днес, господин Димитров, е нещо, което с този проект никога не е съществувало в последните 25 години, а именно че някой е готов да заложи собствените си пари без да чака нищо от държавата. Собствените си пари, а не парите на държавата. Това е изключително важно да се казва, когато говорим за „Белене”. Директно на Вашите въпроси. Ангажименти. Не сме поели ангажименти. Напротив, искаме да има публична дискусия по това по какъв начин искаме да влезем в проекта и да продължим, именно защото идеята, която се обсъжда в момента, не предвижда допълнителни средства от българския бюджет, от бюджета на НЕК или на БЕХ, гаранции – държавни или корпоративни. Защото до момента това, което имаме, е всъщност не 1 млрд. лв., а 1 млрд. евро вече вложени в „Белене”. Ако спрем проекта, господин Димитров, се опасявам, че ще постигнем точно обратния ефект на това, от което Вие се притеснявате. Ако сега спрем проекта, просто така, е много вероятно да трябва ние да извадим допълнителни пари, които да плащаме като неустойки. Ако намерим начин да го продължим, тогава няма да се наложи да се дават повече пари. Но тук е ключът – какъв да бъде този начин? Можем ли да го намерим? Ние имаме определено виждане по въпроса. То е формирано в резултат на няколкомесечни разговори със заинтересованите страни по него. Но аз, господин Димитров, имам лукса, за разлика от много от изказващите се по темата „Белене”, да нямам личен интерес и да не съм обвързан нито с тези, които лобират за проекта, нито с тези, които лобират против него. Така че аз мога да взема своето решение и да го предлагам на обсъждане, базирайки се изцяло на преценките си и на това, което считам за защита на обществения интерес. Това е, което правя. Това, което обсъждаме в момента, е схема, при която, продължавайки процедурата по избор на стратегически инвеститор, осигуряваме междинно финансиране на проекта, за да може да има нещо, което да се предложи на стратегическия инвеститор, конкурсът за който ще се проведе след около година. Това е, което искам да кажа и което смятам, че отговаря на всичките Ви въпроси. Реално точката би могло да се сложи и тук, но в името на публичността и на това всички аргументи да са на масата много се радвам, че се случва днешното изслушване. То е поредица от публични изяви по въпроса и наистина действията, които предприема българското правителство, трябва да отразяват най-добрия анализ на мненията в защита на обществения интерес. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

По реда на групите!

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, уважаеми колеги! Ще мина директно към въпроса. Господин министър, можете ли да дадете гаранция от името на правителството – не от Ваше име или от името на министър Дянков, а от името на правителството, че Проектът „Белене” ще се реализира и на каква цена, че България няма да загуби ядрения си потенциал, технологии и кадри и ще остане важен енергиен център на Балканите? И естествено, кога ще се възстанови строителството, кога ще бъде завършен първи и кога втори блок на централата? Две думи – няма време! Не знам дали знаете, но пети и шести блок в „Козлодуй” също имат експлоатационен срок и той е в обозримо бъдеще. Някои от съоръженията ще започнат да излизат от експлоатация още през 2017 г. Като имаме горчивия опит на трети и четвърти блок, нали разбирате, че трябва да сме готови?! Има шанс или да излезем от клуба на ядрените държави, или да останем в него. От тази гледна точка илюзиите, които се внушават, че едва ли не има готов инвеститор за седми и осми блок и той ще го направи от днес за утре, са просто илюзии и това прекрасно се знае. Това, което говори Мартин Димитров – България може да излезе от клуба на ядрените държави, ако тя не бърза в момента. Има кой да седне! Мога да ви кажа: Турция – четири нови реактора; Албания ще прави заедно с Хърватска; Гърция – проект край Флорина с френски фирми, със „Сименс”; Сърбия до 2020 г.; дори Македония има такива намерения. Тоест, ако не побързаме – това, за което говори господин Мартин Димитров, просто ще бъде заето. Няма да има пазар за тази продукция. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По времето на комунизма имаше практика първо да се започне да се строи нещо, след това да му се правят проектите, и след това да се оглежда дали то ще функционира и дали има смисъл от него. Както ви е добре известно АЕЦ „Белене”, е в същото положение. Започнато е строителство на обект, за който няма яснота за това представлява ли интерес от икономическа гледна точка. Вие имате намерение да изберете консултант. Този консултант трябва да се произнесе за енергийната целесъобразност и ефективност, за икономическата целесъобразност и ефективност, за финансовата осигуреност и възможности за изграждането на проекта. Този консултант трябва да се произнесе дали той ще издържи като бизнес проект. Тоест консултантът трябва да отговори на ключови въпроси, които се поставят преди да започне строителството на който и да е проект. Вие имате ли намерение да възложите тези задачи на този консултант – сериозен международен консултант, да изчакате неговото решение и да се съобразите с него? Имате ли намерение да ползвате международна експертиза по тези ключови въпроси, защото е съвършено очевидно, че предишните правителства направиха първите крачки и въвличат България в изграждане на това строителство, без да са свършили тази работа. Вие като модерен млад човек, като човек, който идва от бизнеса, който знае, че нещата трябва да станат смислено като бизнес проект – имате ли намерение да подходите по начина, по който подхожда целият развит и демократичен свят, да подходите с цялата култура на строителство, каквато е необходима, защото е очевидно, че в такава страна като България това не се е случило досега?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да внеса уточнение, че аз също бях на вечерята с румънския министър-председател и с група румънски министри, в това число и икономическия. Там не стана дума, че румънския реактор е на около 30 години от времето на Николае Чаушеску и в този смисъл няма как да бъдат в една орбита с Проекта „Белене”. Уважаеми господин министър, не считате ли, че в условия на криза разкриването на около 8000-10 000 работни места директно на площадката в Белене с тази 4-милиардна инвестиция, от която 30%, тоест около 1 милиард, трябва да бъде разположена на територията на Белене и на Плевенския регион, с изключително сериозното натоварване на българската икономика и разкриване на 30-35 000 работни места и в сектора на строителството, и в сектора на металопреработването, и в сектора на транспорта и цялата логистика. В условията на криза, това би било една изключителна възможност не просто България да се утвърди като енергиен център. Тук приказките за това, че няма пазар, не са достатъчно сериозни и съм уверен, че вие си давате сметка, защото затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” доведе до енергийна криза в редица страни както на Балканския полуостров, така и в Югоизточна Европа като цяло. Ще бъде изключително полезно за България и ще даде много сериозен тласък и в социалната сфера, и в сферата на българската икономика. Благодаря ви.

Каква енергийна криза?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Ние не се намираме в ситуация, в която този проект тепърва да започва. Той е започнал преди доста време и в него са инвестирани доста средства. Моят въпрос към министър Трайков е: колко точно средства са инвестирани? Можем ли ние с лека ръка да обърнем гръб на тези публични средства, които са инвестирани в този обект? Не е ли по-разумно ние да потърсим варианти, с които да спасим проекта без да даваме държавни гаранции или да накърним в какъвто и да е смисъл интереса на държавата? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изказванията на членове на правителството, включително и Ваши, през последните месеци показаха, че действително няма яснота как трябва да продължи проектът „АЕЦ - Белене”, и дори, бих казал, дали изобщо трябва той да продължи. В тази насока са и моите въпроси. Вие заявихте още преди няколко месеца, че реалната цена на проекта е 10 милиарда евро. Моят прост въпрос е: кой ще даде тези пари и при какви условия? Ще ви кажа защо питам това. Защото оставам с впечатлението, че самото финансово структуриране на проекта не е налице. И веднага питам: какво стана с договора, който беше сключен на 4 юни 2008 г. с „BNP Parisbas”, която имаше за цел да предложи финансовия модел. Ако тя не е могла да предложи финансовия модел, питам тогава: какви са изводите от това, че нито един стратегически инвеститор към момента не е заявил желание да участва в проекта? Вие по този повод преди три дни казахте: „Ако няма стратегически инвеститори, ще строим „Белене” и без стратегически инвеститор”. Но от самата липса на стратегически инвеститор не е ли ясно доказателство, за това, че проектът е високорисков, че е финансово необезпечен и икономически неизгоден. Иначе стратегическите инвеститори ще бъдат на опашка за строежа. И накрая. Понеже Вие подчертахте, че ако България вземе заем от Русия, може да го връща чрез електроенергията, която се произвежда. Господин министър, ако ние участваме поне с 50% - не говоря даже за повече, в този проект и получим кредит за него в рамките на половината сума, тоест около 5 милиарда, това означава в продължение на петнадесет-двадесет, а дори и повече години да не използваме енергията и той да бъде икономически неизгоден.

И накрая само една последна дума. Планът, който е представил министър Шматко, показва, че от 2011 г. нататък финансирането трябва да бъде възложено на българската страна. Кой ще финансира от България, господин министър? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът към Вас, господин министър, е: каква ще бъде по-различната концепция на проекта „АЕЦ – Белене” спрямо предишното правителство? Благодаря ви.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Проектът „Белене” вече стана исторически. Кое ли правителство не практикува възможностите си по него! Ето, че и Вие имате възможност днес да изразите Вашето мнение точно, ясно и категорично от тази трибуна пред народните представители. Ако имахме Енергийна стратегия, минала през Народното събрание, щяха да бъдат задавани много по-малко въпроси, на които Вие, убеден съм, щяхте да отговорите по-състоятелно. Първият ми въпрос е: след осем месеца застой на този проект какви са изводите Ви и чувството Ви за отговорност - забавихте ли проекта и какви са финансовите измерения за това забавяне? Следващият ми въпрос е: как върви лицензирането на проекта - ще се случи ли и ако то се случи, кога ще започнете да строите заместващите мощности, имам предвид ядрените? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните години в България доста политици се упражняваха на темата как България ще се превърне в енергиен център на Балканите. За да стане това, един от основните въпроси е необходимостта от продажба на електроенергия в този регион. По този въпрос се правят много спекулации. В тази връзка партия „Атака” задава следния въпрос: ще има ли Националната електрическа компания ангажимент да изкупува дългосрочно произведената електрическа енергия от АЕЦ „Белене”, какъвто е случаят с ТЕЦ „Марица-изток 1” и ТЕЦ „Марица-изток 3”? Благодаря.

Уважаеми колеги, ако започвахме наново, нещата щяха да стоят по съвсем различен начин, затова постоянно се връщаме в този дискурс. Много е важно каква е ситуацията, в която сме – какво трябва да платим, ако не направим нищо и какви варианти имаме да действаме отсега нататък. Вариант № 1. Казваме: „Край, каквото било–било! Един милиард евро, заровен в площадката. Дотук сме, ще се съдим с руснаците - още няколко стотин милиона. Готово! Край! Милиард и половина – два заминали!”. Ако искаме този вариант, окей – нека да се чуе, нека да има обществен консенсус по въпроса, ще го направим така. Каква беше логиката и подходът на новото правителство? Ние казахме: „Първо, ще направим анализ дали искаме ние да влезем, финансирайки 51% българско участие”. Ние казахме: „Не, не искаме да направим това”. Това е един търговски проект със свой търговски риск, има направени анализи и финансови модели. При определени допускания, сметката излиза. Знаете, че при прогнозирането на търговските проекти се правят допускания и ако им вярвате, тогава поемате риска, че те ще се случат и ще спечелите. Така че има направени такива допускания – може да стане, може и да не стане, може да е печеливш. Само че ние казахме и аз лично смятам, че България нито може да си позволи да инвестира 5 милиарда в проекта, поемайки такъв риск, нито има нужда и желание да го прави. Затова започваме да търсим инвеститор, който е склонен да рискува собствените си пари, така че това, което вече сме платили, в крайна сметка да се материализира като някакъв дивидент. За тази цел започнахме да търсим стратегически инвеститор, а това отнема време. Знаете, че имаше история с „RWE” - известно време те преоценяваха желанието си да останат в проекта и в крайна сметка прецениха, че към тогавашната финансова структура няма как да се случи това, което е заложено в предварителното проектоспоразумение. Оттук нататък ние продължаваме с процедурата за стратегическия инвеститор. Въпросът е: какво става дотогава? Пак има варианти. Първо, казваме на руснаците: „Колеги, имаме нужда от една година. Дотогава няма откъде да вземем пари. Замразяваме проекта”. Първият вариант би бил те да се съгласят и да финансират със свои собствени средства работите дотогава. Вторият вариант би бил да кажат: „Не, това ни е прекалено дълго”, затова пак отиваме на арбитраж. В резултат на няколкомесечните ни разговори започва да се материализира вариант за възможност номер едно, тоест те казват: „Добре, разбираме, че искате да вкарате стратегически инвеститор в проекта. Разбираме, че нямате възможност и не желаете да поемете риска да финансирате междинно през това време проекта. Затова сме склонни да разгледаме схема, при която поемаме на свой риск финансирането в междинния период”. Въпросът е, когато те предоставят такова финансиране, какви гаранции ще имат, че ще си получат парите обратно. Първият и най-чист вариант би бил държавна гаранция. Ние казахме: „Няма да дадем държавна гаранция”. Вторият доста чист вариант за квазидържавна гаранция би бил гаранции от Националната електрическа компания или Българския енергиен холдинг, тоест залагат се активите – залага се мрежата на НЕК, ако сметките от „Белене” не излязат, се удовлетворяват оттам. Ние не сме съгласни с този вариант. Тогава казаха: „Добре, отиваме към нещо като проектно финансиране”. Проектно финансиране за проект от магнитуда на „Белене”, още повече в ядрената енергетика, е нещо твърде необичайно. Подобен вариант би бил руснаците да предоставят финансиране, като срещу това получат съответстващ дял от капитала на проектната компания с ангажимента при намиране на стратегически инвеститор този дял да бъде продаден на стратегическия инвеститор. Оттук започнахме вече по-сериозна дискусия, защото това показа качествено ново отношение, а именно готовността на някой различен от държавата и НЕК да заложи парите си върху успеха на този проект. Тук обаче имаме редица ограничения. Тук идвам до отговора на въпроса на господин Петър Димитров: „Мога ли да дам гаранции, че проектът ще се реализира?”. Господин Димитров, не мога да дам, защото не знам дали руската страна ще приеме нашето предложение. В момента подготвяме предложение, което изключва вероятността на какъвто и да е етап от развитието на проекта руската страна да се озове с по-голям дял в проектната компания от нас. Идеята е, първо, компанията да се финансира дялово, а след това самата компания – с дълг. Ако схемата стане такава и през това време не се подписва договор за строителство, но се развива, преговаря се по него, стига се до някакво положение, оставя се възможността на новия инвеститор да приеме или не приеме, да внесе своите виждания, ако всичко това стане, ако договорим и ескалацията по договора за строителство – основното нещо, което би предопределило интереса на стратегическия инвеститор, тогава има шанс цялото това нещо да се случи. Казвам ви, това би било чудо. Гаранции, че едно чудо ще се случи, не мога да дам. Господин Костов, да изчакаме мнението на консултанта, естествено, това бихме направили, ако започнем. Всъщност, това го правим и сега. Затова не ангажираме свои пари, а искаме консултантът да създаде предпоставки да влезе инвеститор. Въпросът е какво става в междинния период – това, за което говорим. Господин Петков, естествено, позитивният ефект от започването на проекта трудно би могъл да бъде оспорен. Това е нещо, което е допълнителен плюс към желанието да се намери начин то да се случи по стратегически и икономически обоснован за България начин. Колко средства до момента са инвестирани? Около 600 млн. лв. кеш в последните две години. Преди това има и други средства за площадката, нематериални активи като намирането въобще на площадка. Това е скъп, времеемък и невинаги възможен процес. Инвеститори, които са разглеждали възможността за включване на проекта, оценяват самия факт за наличието на площадка и че проектът може да се случи на неколкостотин милиона. Те кореспондират пък на историческите разходи, които сме имали. Може да се каже, че вложените средства са около 1 млрд. лв. Господин Иванов, кой и при какви условия ще даде заема? Неслучайно обясних, че това не е заем, който се дава като заем. Той по същество е заем, защото са пари, които строителят дава, за да може проектът да се случи и след това да си ги вземе. (Реплики от народния представител Иван Иванов.) По същество е заем, но по форма няма нищо общо със заема. Дори когато ще има заемна компонента, тя ще бъде към централата, тоест кредиторът трябва да приеме възможността да бъде удовлетворен, да си получи заема обратно. Тук стигаме до въпроса за електроенергията. Всъщност кредиторът няма да получи заема си чрез електроенергия, а чрез печалбата на дружеството, ако я има. Това пак е риск, който той поема. По отношение на лицензирането, в момента втората редакция на техническия проект е в Агенцията за ядрено регулиране. След като първият път тя е имала неколкостотин или дори над хиляда забележки по него, те са адресирани и в момента преработеният проект е в агенцията. Предполага се някъде към средата на годината, ако всичко е наред, би могло да бъде лицензиран и есента да започне работата. В този план не разглеждаме възможността за дългосрочен договор за изкупуване от страна на НЕК на електроенергия от централата, защото това би било друг начин за даване на корпоративна гаранция. За съжаление това се е случило с “Марица-1 и 3” – това е цяла отделна тема за разговори и размисли. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26: „§ 26. Създават се чл. 38а – чл. 38ж: „Възражения от трети лица Чл. 38а. (1) В тримесечен срок от датата на публикация на заявката всяко физическо или юридическо лице, както и сдружения, представляващи фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да подадат възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11. (2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви. (3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката. (4) Възражението се изпраща на заявителя, който може да представи становище по него. (5) Възражението се разглежда от отдела по опозиция. Опозиция срещу регистрацията Чл. 38б. (1) Притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранната марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България и за нея е подадена заявка за регистрация, както и притежател на марка, заявена на името на агент или представител на притежателя без негово съгласие, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу: 1. регистрацията на марка, заявена по този закон; 2. признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България. (2) Опозиция по ал. 1, т. 1 се подава в тримесечен срок от публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство. (3) Опозицията по ал. 1, т. 2 се подава в срока между 6-ия и 9-ия месец от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство. (4) Опозицията се подава в два екземпляра, трябва да е мотивирана, да съдържа данни за лицето, което я подава, за марката – обект на опозицията, правното основание, на което се базира, и да е придружена с доказателства, когато е необходимо. Когато опозицията се основава на общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност, тя трябва да е придружена с доказателства за общоизвестността или известността на марката. (5) Към опозицията се прилага документ за платена такса. (6) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 1, се уведомява заявителят на марката – обект на опозицията. (7) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 2, се уведомява Международното бюро. Проверка за допустимост и формална редовност на опозицията Чл. 38в. (1) За всяка опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 1, 2 и 3. (2) Опозиция, която не е подадена в срок и/или за която таксата не е заплатена в срока по чл. 38б, ал. 2 или не е подадена от лице по ал. 1, е недопустима и по нея производство не се образува, за което се уведомява лицето, което я е подало. (3) За всяка допустима опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 4 и когато се констатират недостатъци, се уведомява за това лицето, което я е подало, като му се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Когато недостатъците не бъдат отстранени в този срок, се взема решение за прекратяване на производството. Производство по опозиция Чл. 38г. (1) Опозицията се разглежда от състави на отдела по опозиция, които се състоят от трима експерти, единият от които е председател на състава. (2) Единият екземпляр от опозицията заедно с доказателствата се изпраща на заявителя на марката – обект на опозиция. Едновременно с това на двете страни се изпраща уведомление, с което им се предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращане на уведомлението. Този срок може да се удължава двукратно с по три месеца по писмено искане, подписано от страните. (3) Когато страните депозират споразумение по спора в срока по ал. 2, производството по опозицията се прекратява. (4) Когато в срока по ал. 2 не бъде депозирано споразумение, на заявителя на марката - обект на опозиция, се предоставя двумесечен срок за отговор на опозицията. Ако в този срок заявителят на марката - обект на опозиция, не отговори, се постановява решение въз основа на опозицията и приложените към нея доказателства. (5) Отговорът на заявителя на марката – обект на опозиция, се изпраща на лицето, подало опозицията, като му се предоставя едномесечен срок за становище. (6) По искане на заявителя на марката – обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка през 5-те години, предхождащи публикуването на заявката на марката – обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на подаване на опозицията. За представяне на тези доказателства на лицето, подало опозиция, се предоставя двумесечен срок. Ако такива доказателства не се представят, се взема решение за отхвърляне на опозицията като неоснователна. (7) Искането по ал. 6 се прави при първата предоставена на заявителя възможност да представи отговор по подадената опозиция. (8) В 6-месечен срок от приключване на размяната на кореспонденция между страните съставът на отдела по опозиция разглежда опозицията, становището на заявителя на марката – обект на опозиция, и на лицето, подало опозицията, и представените доказателства, ако има такива, и постановява решение. (9) Когато опозицията е неоснователна, се взема решение за отхвърлянето й. (10) Когато опозицията е основателна, се взема решение за частичен или пълен отказ на регистрацията на марката - обект на опозиция. (11) Редът за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции се определя с наредба на Министерския съвет. Спиране на производството Чл. 38д. (1) Производството по опозицията се спира по искане на заявителя на марката – обект на опозиция, когато е подадено искане за заличаване, отменяне или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 на регистрацията на по-ранната марка. (2) Производството по опозицията се спира служебно, когато опозицията се основава на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2, 4 или 6 или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на искане за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3, или когато решението по опозицията зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган. (3) Производството по ал. 1 се възобновява по искане на заявителя на марката след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките. (4) Производството по ал. 2 се възобновява служебно след влизането в сила на решението по по-ранната заявка, на която се основава опозицията, след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3 или след решението на съответния компетентен орган. Регистрация Чл. 38е. (1) В едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3, когато не е подадена опозиция или когато опозицията е отхвърлена изцяло или частично като неоснователна с влязло в сила решение, на заявителя се изпраща уведомление за плащане на такси за регистрация, публикация и издаване на свидетелство и му се предоставя едномесечен срок за плащането им. Таксите могат да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичането на предоставения срок. (2) Когато таксите по ал. 1 бъдат заплатени, в едномесечен срок се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките, публикува се в официалния бюлетин на Патентното ведомство и на заявителя се издава свидетелство за регистрация. Постановяване на решенията Чл. 38ж. (1) Решенията по заявка за регистрация на марки се постановяват от държавен експерт, който води и кореспонденцията по заявката. (2) Решенията по постъпили опозиции се постановяват от състав по чл. 38г, ал. 1, чийто председател е държавен експерт.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 27, 28, 29 и 30.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31: „§ 31. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „председателят на Патентното ведомство” се заличават и пред думата „постановява” се добавя „се”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството.” 3. В ал. 3 думите „от председателя на Патентното ведомство” се заличават. 4. Създава се нова ал. 4: „(4) Решенията по ал. 1-3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.” 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32: „§ 32. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Когато искането е по чл. 26, ал. 3, т. 4 и е придружено с влязло в сила решение, с което е установено, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, не се изпраща екземпляр от искането на притежателя на марката, а се постановява решение за заличаване на марката.” 2. В ал. 4 думите „председателят на Патентното ведомство” се заличават и пред думата „взема” се добавя „се”. 3. В ал. 5 думите „председателят на Патентното ведомство” се заличават и пред думата „взема” се добавя „се”. 4. Създава се нова ал. 6: „(6) Решенията по ал. 1, 4 и 5 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.” 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата „тримесечен” се заменя с „шестмесечен”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. Член 47 се изменя така: „Чл. 47. Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 2, чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 4 и 6 могат да бъдат продължени еднократно със същата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 34, 35, 36 и 37.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38: „§ 38. В чл. 57а, ал. 2 думите „Министерството на земеделието и продоволствието” се заменят с „Министерството на земеделието и храните”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 39 и 40.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41: „§ 41. В чл. 66 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо думата „молба” се заменя с „искане”, а думата „подадена” се заменя с „подадено”; б) в изречение второ думата „Молбата” се заменя с „Искането”, а думата „нея” се заменя с „него”. 2. В ал. 2 думата „молба” се заменя с „искане”, а думата „Молбата” се заменя с „Искането”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43: „§ 43. В чл. 72а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Регламент 40/94/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, наричан по-нататък „Регламент”, се заменят с „Регламент (ЕО) № 207/2009”. 2. В ал. 4 и 5 думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 44: „§ 44. В чл. 72б, ал. 1 думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45: „§ 45. В чл. 72в се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 108-110 от Регламента” се заменят с „чл. 112-114 от Регламент (ЕО) № 207/2009”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Общността, че ще разгледа искането, ако в двумесечен срок заявителят представи: 1. превод на документите на български език; 2. изображения на марката; 3. документ за платени такси за заявяване и експертиза; 4. местен представител по индустриална собственост.”

Комисията предлага да се създаде нов § 46: „§ 46. В чл. 72г навсякъде думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 47: „§ 47. В чл. 72д думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 48: „§ 48. В чл. 81 се създава нова ал. 6: „(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 49.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 50: „§ 50. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 9 се отменя. 2. Създават се т. 13, 14 и 15: „13. „Опозиция” е възможност, с която лицата по чл. 38б, ал. 1 разполагат, за да се противопоставят на регистрацията на марка, заявена по реда на този закон, или на признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България. 14. „Агент или представител” за целите на чл. 26, ал. 3, т. 3 е всяко лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката. 15. „Фирма” за целите на чл. 26, ал. 3, т. 6 не включва вида на търговеца.”

Комисията предлага да се създаде нов § 51: „§ 51. В § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 73 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”. 2. В ал. 3 думите „чл. 42 от Регламента” се заменят с „чл. 41 от Регламент (ЕО) № 207/2009”, а думите „чл. 8 от Регламента” се заменят с „чл. 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009”. 3. В ал. 4: а) в т. 1 думите „чл. 51 от Регламента” се заменят с „чл. 52 от Регламента (ЕО) № 207/2009”; б) в т. 2 думите „чл. 52, ал. 1 и 2 от Регламента” се заменят с „чл. 53, ал. 1 и 2 от Регламента (ЕО) № 207/2009”. 4. В ал. 5 думите „чл. 106 и 107 от Регламента” се заменят с „чл. 110 и 111 от Регламент (ЕО) № 207/2009”.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието, както и текста на § 48, който става § 52; § 49, който става § 53; и § 50, който става § 54.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 55: „§ 55. Министерският съвет приема наредбата по чл. 38г, ал. 11 и наредбата по чл. 42, ал. 4 в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 56: „§ 56. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г., изм. в бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45, 66 и 68 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 и 59 от 2007 г. и бр. 36 от 2008 г.) в чл. 81, ал. 1 думите „издава Правилник за вътрешното устройство на ведомството” се заменят с „утвърждава устройствения правилник на ведомството и го обнародва в „Държавен вестник”.”

И накрая, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 57: „§ 57. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 1, 3, 5, 6, § 7, т. 1, букви „г” и „д”, § 8, 15, 16, 17, 19, 20-24, 26, 30, 33, 35, 36, 37, 39 и 40, които влизат в сила 12 месеца след обнародването на закона.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди повече от три месеца до Вас е изпратен сигнал за извършени крупни финансови злоупотреби от лицето Георги Тодоров Гергов, в който подробно и аргументирано се посочват данни за извършени престъпления от същия. Те са свързани с приватизацията на Международен панаир – Пловдив, при която чрез фирмата „Пълдин туринвест” АД, Георги Гергов придобива значителна част от панаира чрез апортни вноски на дълготрайни материални активи, както и оборудване на собственост на фирмите му „Стария Пловдив” АД, Парк-хотел „Санкт Петербург” АД, „Слънчев ден” АД, Варна, „Порт Палас” и други. Във връзка с капитала на дружеството „Пълдин туринвест” АД възникват множество въпроси, свързани с нарушения на данъчното законодателство. В нито един от случаите апортираният капитал от едно дружество в друго не е отписан от капитала на съответното дружество. Едни и същи имоти фигурират в капитала на две и повече дружества. Срещу апортиран капитал на стойност 60 милиона „Пълдин туринвест” е получил 24 млн. 506 хил. 417 акции с номинал 1 лев от Международен панаир Пловдив. По какъв начин е осчетоводено това – не е ясно. Всички действия по данъчни и експертни оценки на съответните апортни имоти са извършени преди съответното решение на окръжен съд или Съвета на директорите на „Пълдинг Туринвест” АД и Международния панаир, което индикира предварително координирана схема по решенията за увеличаване капитала на съответните дружества. Във връзка с дейността на цитираните дружества, Гергов има подавани декларации по чл. 13, ал. 4 от закона, в това число и заявление Образец А5, които очевидно са с невярно съдържание. Голяма част от декларирания капитал е апортиран в други дружества и вече не е част от капитала на „Пълдинг Туринвест” АД. Имот от декларирания капитал е вече продаден към тази дата и също не е част от капитала на дружеството. Тоест има абсолютно фиктивни сделки.

Посочени са още много данни за апортиране на имоти с тежести и оценките на имотите в „Порт Палас” – Варна, са около 100 пъти над реалната им стойност. Във връзка с изложеното, уважаеми господин министър, и във връзка с изнесеното от вашия подчинен шеф на РДВР – Пловдив, че няма нарушения, въпросите са ми: Известен ли Ви е цитираният сигнал? Стигнал ли е до Вас? Какви действия са предприети? Ако тези данни са останали без внимание, кой е виновен? И като цяло – каква е политиката на Министерството на вътрешните работи за разкриване и доказване на престъпления, извършени от така наречените олигарси? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев и господин Великов, във връзка с постъпило от вас питане относно политиката на Министерството на вътрешните работи относно данни за крупни злоупотреби, извършени от така наречените олигарси, ви информирам че: - политиката и дейността на Министерството на вътрешните работи са насочени към защита на правата и свободите на всеки български гражданин, националната сигурност и обществения ред; - осъщественият в съответствие със закона граждански контрол, сътрудничеството с гражданите и публичността са основни принципи в работата на Министерството на вътрешните работи. В изпълнение на тези принципи, всеки постъпил сигнал, съдържащ данни за извършени неправомерни деяния, бива проверяван по съответния нормативно установен ред. В Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Пловдив, с вх. № Я-18-859 от 4 ноември 2009 г. е постъпил сигнал от Тодор Георгиев относно извършени крупни финансови злоупотреби от лицето Георги Тодоров Гергов. Същият е докладван на 12 ноември 2009 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, и е бил приобщен към прокурорска преписка № 6512 от 2008 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив. Образувано е по постъпил през 2008 г. в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, сигнал срещу Георги Тодоров Гергов, съдържащ данни за извършено престъпление от общ характер. Била е възложена предварителна проверка с предмет публично частно дружество „Пълдин Турист инвест” АД – гр. Пловдив, и „Международен панаир” АД – гр. Пловдив. С постановление от 4 февруари 2009 г. Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, е отказала образуване на досъдебно производство, като това постановление е било отменено с постановление на Апелативната прокуратура в гр. Пловдив, въз основа на подаден на 11 юни 2009 г. сигнал от ДАНС – София. В постановлението си Апелативна прокуратура – Пловдив, е дала конкретни указания и преписката е била върната за допълнителна проверка. С постановление от 27 януари 2010 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, на основание чл. 213, ал. 1 и чл. 199 от Наказателно-процесуалния кодекс е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и прокурорската преписка е била прекратена. Относно инспектор Тодор Димитров Георгиев, към настоящия момент той е служител на Министерството на вътрешните работи на длъжност „полицейски инспектор” в Полицейски участък – Брезово, Районно управление на МВР – Раковски, при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив. В заключение следва да отбележа, че организацията на работата на Министерството на вътрешните работи е изцяло насочена към превенция, предотвратяване и разкриване на деяния, които създават заплаха за националната сигурност и обществения ред. Основните приоритетни цели на дейността на Министерството на вътрешните работи са: защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, на живота, здравето, правата, свободите и имуществото на гражданите от престъпни посегателства. Благодаря.

Както се вижда, господин министър, налице е едно крещящо противоречие между предприетите действия и изявленията на комисар Чонов. Това, което Вие цитирате като постановление на Апелативна прокуратура, е от м. януари, а той дава подобни изявления още през м. декември м.г. Затова моите конкретни въпроси са: Първо, Вие бихте ли възложили като министър повторна проверка, предвид фактите и обстоятелствата, които не са отчетени към онзи момент, в който прокуратурата издава съответното постановление? Второ, Вие запознал ли сте се с цялата документация, която се съдържа в архивите на Министерството на вътрешните работи, предвид големия й обем и определени чиновници, в това число и от системата на НАП, които са работили заедно с полицаи и прокурори? Междупрочем правилно ГЕРБ освободи Търновалийски от шеф на НАП – Пловдив. Така, както ние изнесохме нашия сигнал преди повече от 5-6 месеца, се оказа, че същият Търновалийски, както преди да стане шеф на НАП и след това е бил служител на Георги Гергов. Бихте ли разплели тази корупционна верига между полицаи, данъчни и хората, извършили тези престъпления? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, много добре знаете, че политиката на Министерството на вътрешните работи е там, където се съберат достатъчно основания за образуване на досъдебно производство, ние го правим. Самият факт, че последните операции, които предполагам, че бихте подкрепили, сами разбирате, че няма толериране на когото и да било. Дори се надявам, че ще получим подкрепа от Вас и за операция „Октопод”, от която, към настоящия момент, Вие се разграничавате. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин министър, Вие може да разчитате на всякаква подкрепа от наша страна тогава, когато има факти и доказателства и тогава, когато наистина Вие действате спрямо българското законодателство. Тук искам дебело да подчертая, че българските олигарси остават недосегаеми вече седем месеца, откакто сте на власт. Срещу нито един български олигарх, който е правил безобразия двадесет години, не са предприети никакви действия. Тук става въпрос за стотици милиони. Аз ще Ви предоставя и нова информация, в това число част от нея в публичните регистри, за да се убедите, че всички апортни сделки, които са направени, са фиктивни и ощетяват фиска на държавата. Затова ние се надяваме най-после тези олигарси да не остават недосегаеми, иначе остава усещането в обществото, че се води някаква война, без да са докоснати най-значимите източвачи на републиканския бюджет през тези години. В Пловдив всеки втори гражданин, който е непредубеден, ако го попитате: „От какво най-много страда градът?”, ще Ви каже, че Пловдив е превърнат в Герговград и е феодализиран напълно, в резултат на такива схеми и сделки, които са абсолютно противозаконни. Аз Ви връчвам нови документи и се надявам наистина да се предприемат конкретни действия. Благодаря ви. (Народният представител Яне Янев подава документи на заместник министър-председателя Цветан Цветанов. Заместник министър-председателят Цветан Цветанов иска думата.)

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, колеги! Отправям този въпрос, защото до мен стигнаха може би 10-15 сигнала, предимно от малки селски футболни клубове за това, че със заповед на министъра е въведен нов режим за заплащане на футболните мачове. Въпросът ми е за какво точно става дума? За всички футболни мачове ли е въведено? По какъв начин се заплаща? Откога влиза в сила? Тук за мен по-важното нещо не е въпросът за големите отбори, които, разбира се, могат и трябва да си плащат охраната, където става дума за огромни разходи на средства. Моят въпрос по-скоро е насочен към тези малки селски отбори, които в края на краищата така или иначе трудно се издържат, и където суми от порядъка на стотина лева, ако толкова всъщност е заплащането, поне доколкото аз разбрах, са сериозен проблем. Въпросът ми касае по-скоро начина на заплащане, с каква заповед е направено това и откога влиза в сила. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, във връзка с въпроса Ви относно заплащането на охраната на футболни мачове, Ви уведомявам следното. Обезпечаването на охраната на футболни срещи от полицейски органи се осъществява на основание, сключен договор между МВР и заинтересованите страни, съгласно текста на чл. 76, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, цитирам: „За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключва договор между Министерството на вътрешните работи и заинтересованите лица. Приходите и разходите от тази дейност по смисъла на ал. 5 от същия член, се отчитат по бюджета на Министерството на вътрешните работи.” Правоотношенията, възникнали по повод обезпечаване на охрана на футболни срещи от полицейски органи се осъществява на основание сключен между МВР и заинтересованите страни договор, като стойността на предоставената охрана от МВР се определя по утвърдена през 2008 г. примерна типова калкулация на разходите за пилотиране, съпровождане и охрана на делегации, масови мероприятия, за извънгабаритни, акцизни и специални товари и ценни пратки. При отсъствие на сключен договор за охрана на спортни мероприятия полицейските органи в рамките на цялата своя компетентност, реагират съобразно при получена информация, получена във връзка с конкретно спортна проява правонарушение и при необходимост оказват съдействие за опазване на обществения ред. С оглед изложеното следва да Ви уверя, че към настоящия момент режимът за заплащане и обезпечаване охраната на футболни срещи от полицейски органи не е променяна. Благодаря ви.

Уважаеми вицепремиер, Вие казахте, че режимът не е променян до момента. Така или иначе е факт, че от много места идват сигнали. Това означава, че има действия, които са предприети. От една страна, аз разбирам, че ако има законово основание за това, Вие имате проблеми със Сметната палата, за това, че не събирате тези пари. От друга страна, аз пак казвам, че моята идея не е да защитаваме професионалния футбол, в който има достатъчно пари и там е нормално да се плащат пари към Министерството на вътрешните работи, а за аматьорския футбол, за окръжните групи, тоест за онези селски състави, които общо взето не могат да поемат финансовата тежест. Предложението ми е: ако има издадени заповеди в тази посока просто задръжте тяхното действие и ние сме на линия да се промени законодателството, което го изисква, и да направим необходимите законодателни промени, което може да стане например в рамките на два месеца. Въпросът е подобни заповеди да не влизат в сила, пак казвам, за аматьорския, а не за професионалния футбол. За аматьорския футбол тези заповеди да не влизат в сила, докато се направят съответните промени в законодателството, така че съответно от тези отбори да не се вземат стотината лева, които те всички твърдят, че сега би трябвало да започват да заплащат. Другият вариант е, ако например Министерството на физическото възпитание и спорта поеме съответната грижа по същия начин. Тук става дума за това, че това е дейност, която така или иначе е недофинансирана и съществува на ръба на оживяването и е полезна, защото тук става дума за чисто социални дейности, които касаят масовия спорт в малките населени места. Държавата трябва да има ангажимент към тях. Досега по някакъв начин те са се разминавали. Нека да не утежняваме обстановката, преди да сме взели съответните мерки, за да ги подсигурим. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Аз дипломатично казах, че не е променяна нормативната уредба. Мога да Ви кажа, че с едно споразумение, което е от 9 април 2006 г. – то е пред мен, всъщност се създава условие за нарушаване на Закона за Министерството на вътрешните работи. Това споразумение между Министерството на вътрешните работи и Българския футболен съюз, на което министерството е поело ангажимент да охранява безвъзмездно тези спортни мероприятия. Парите са много малко. Сами разбирате, че констатациите, които имат контролните органи – тук ще прочета една констатация: „Сумата 4111 лв., включваща изплатения извънреден труд и неплатени средства за горива за лични и служебни автомобили, представлява вреда за бюджета на Областната дирекция на полицията в Пловдив” – конкретно цитирам един абзац от проверка, която е правена. Общият размер на вредата за бюджета за Министерството на вътрешните работи възлиза на 12 735 лв. Сами разбирате, че аз не мога да продължа да изпълнявам едно споразумение, което е подписано и противоречи на българското законодателство, защото впоследствие аз ще нося някаква отговорност, а в също така ще принуждавам служителите на Министерството на вътрешните работи да изпълняват неща, които всъщност въобще не съответстват на нормативната уредба. Вие ме призовавате да дам отсрочка за два месеца, но аз смятам, че това може да бъде решено с малка отстъпка от Българския футболен съюз, защото в Българския футболен съюз, това, което съм говорил с хора и дори с депутати от нашата парламентарна група, които са разговаряли, тези делегати, които са от Българския футболен съюз, получават много по-големи възнаграждения от тези пари, които трябва да се дадат за охрана за едно спортно мероприятие. В тази посока може и там да се потърси някаква редукция във възнагражденията, които получават футболните делегати. Сами разбирате, че Министерството на вътрешните работи не може да извършва безвъзмездна услуга за каквото и да било, защото после, когато тук ми зададете парламентарния въпрос, защо нарушавам закона и защо ощетявам министерството с подобни разпореждания, сами разбирате, че не мога да го направя. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател, уважаеми народни представители! На 27 януари Министерският съвет прие Конвергентна програма на Република България за 2009-2012 г. – един основополагащ документ, програма, който определя основните параметри на макроикономическата политика и основните реформи, които правителството се ангажира да осъществи в този период - ангажимент, който се поема и пред институциите на Европейския съюз. Програмата е била депозирана в Комисията на Европейския съюз в следващите няколко дни. Моят въпрос е свързан с принципите на публичност, откритост и на прозрачност, които правителството и мнозинството, в частност ГЕРБ, нееднократно заявява, че е водещо начало във вашата дейност. Текст на тази програма на сайта на Министерството на финансите не се открива на български език, поне до 8 февруари 2010 г. Затова моят въпрос към министъра на финансите е: как да си обясним тази липса? Имайки предвид заявеното и от министъра на финансите тук, от тази трибуна, на 30 октомври, когато отговаряше на въпроса защо е разсекретил тайното споразумение между предходния кабинет и Българската народна банка, министърът на финансите буквално заявява: „Българското общество трябва да знае къде са парите му и по какъв начин се дава информация от нашето правителство на хората за сигурността на финансовата система. Конвергентната програма е основата на сигурността на финансовата система”. От сайта на Министерството на финансите не личи, че министърът на финансите счита за нужно на български език да представи пред обществото програмата, която е внесъл в Министерския съвет, още повече че от протокола на заседанието на Министерския съвет личи, че по нея не се е състояла абсолютно никаква дискусия.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Приетата на 27 януари 2010 г. от Министерския съвет Конвергентна програма на Република България за периода 2009-2012 г. очертава основните аспекти от подготовката на България за участие в Европейски валутен механизъм ІІ, като необходим етап от процеса на присъединяването ни към еврозоната. В програмата са описани основните параметри на макроикономическата ни политика и реформите, които българското правителство се ангажира да прилага в рамките на програмния период. Срокът за нейното представяне пред Европейската комисия - 31 януари 2010 г., беше спазен от българското правителство. Всъщност от 27 държави - членки на Европейския съюз, България беше третата страна, която си беше подала Конвергентната програма, след Австрия и Холандия. Това е една хубава тройка, в която ние да сме. По отношение публикуването на програмата на български език, искам да Ви информирам, че в деня на нейното приемане от Министерския съвет – 27 януари т.г., същата на български език беше качена на интернет-страницата на Министерски съвет, като основните акценти от нея можеха да се прочетат също и на страницата на Министерство на финансите. Важно в случая е да се подчертае, че вариантът, публикуван на страницата на правителството, на този етап не съдържаше получените по време на заседанието на Министерски съвет допълнителни коментари и предложения за корекции от страна на някои министри. След нанесените корекции в съдържанието на Конвергентната програма и предвид необходимостта от спешното й представяне в Европейската комисия, на страницата на Министерство на финансите беше публикуван наистина първо нейният английски вариант - на езика, на който Европейската комисия изискваше тази Конвергентна програма. Понастоящем версията на български език е достъпна на страницата на Министерството на финансите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, отговорът на министъра на финансите е напълно несъстоятелен. Не става въпрос да я публикувате на български език, след като е приета, а тя да бъде достъпна до българските граждани като проект поне няколко седмици преди нейното приемане. Важно е да спазим срока, разбира се, пред Европейската комисия, но последиците и тежестите от тази програма няма да се носят от Европейската комисия, а от българските граждани и е съвършено естествено към господин министъра да се отправят въпроси по отношение на тази програма от неговите колеги министри от Европейския съюз, в смисъл какви са гаранциите, че тази програма ще се изпълнява. Господин министърът споделя в печата в свое интервю от 16-и т.м. именно, че му се задава този въпрос и когато той казва: „Ами това е ангажимент на нашето правителство”, допълнителният въпрос е: „А какви са гаранциите, уважаеми господин министър, че другите министри – на здравеопазването, на образованието, ще провеждат реформите, които Вие сте записал?” И в това интервю господин министърът споделя своята болка, че се чувства сам, че се чувства без лоби, че се чувства без подкрепа – едно съвършено естествено чувство като последица от начина, по който работи. Защото той не само, че не търси подкрепа в парламента, той очевидно не е в състояние да си осигури подкрепа и в правителството за своите реформи, както той заявява: „Аз съм реформаторът, аз ги провеждам. Надявам се, че и другите ще ми помагат!”. Тази надежда може би го топли, но тя може само да безпокои българските граждани. А има пълно основание и той да се безпокои, защото неговият кредит на доверие пред неговите колеги по този начин силно се накърнява. (Ръкопляскания от ПГ на Коалиция за България.)

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Правителството на ГЕРБ, в което аз съм щастлив да съм част, може и си върши работата на български, на английски, на немски, на испански, на руски дори го можем, на китайски език. Досега сме го показали нееднократно. Европейската комисия нееднократно ни е дала оценка за това, което правим – и на български, и на английски, и на всички други езици. (Оживление в ГЕРБ и реплики от КБ.) Правителството на тройната коалиция, от друга страна, нееднократно е получавало отрицателни оценки от Европейската комисия – и на български, и на английски, и на всички други езици, че не сте си вършили работата. Така че на какъв език ние си вършим работата - ние си я вършим и на български, и на английски език - има много по-малко значение от това дали ние си вършим работата. Ако направим равносметка кой как си е свършил работата и ако това е футболен мач, в момента той е 7:0 за правителството на ГЕРБ срещу правителството на тройната коалиция. (Викове „Браво!”и ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от КБ.) Защото от оценките по 7-те програми на Европейската комисия ние имаме 7 положителни оценки и на български, и на английски, а вие имате нула положителни оценки. (Смях и реплики от КБ.) Седем на нула за ГЕРБ! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и реплики от КБ.)

Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин министър, дами и господа! Когато трябва да критикуваме – критикуваме, когато трябва да кажем, че някой е прав, имаме пълното основание и желание да го направим. Господин Дянков, Вашата позиция по проекта „Белене” е напълно правилна. Това трябва да бъде ясно разбрано от всички български граждани и от Четиридесет и първото Народно събрание. Вие отговаряте за стабилността на бюджета. Утре, ако няма пари да бъде финансиран такъв проект, ще дойде при Вас премиерът и парламентът и ще питат какво става. Затова Вие правилно сте много внимателен. Правилно казвате, че 10 млрд. евро, независимо какво е участието на бюджета, не можем да си позволим – това е истината. Истината трябва да се казва. Зад истината няма лобизъм, няма интереси, тя просто трябва да бъде казвана! Много е важно и хората трябва да знаят, че Вие държахте в рамките на правителство да няма държавни гаранции и фиксирано изкупуване на електроенергия. Тази позиция трябва да бъде удържана докрай! Още по-важното е в крайна сметка да се направи бизнесплан и да се види има ли нужда България от „Белене”. Ако няма, защото има щети, които са на миналото правителство – да си носят последствията, да, ще има компенсации, които трябва да платим, о кей, но ако не трябва „Белене”, няма смисъл да въвличаме цялата държава в тази авантюра! Ще Ви дам документ, предоставен ми от колегата Иванов, за плана за финансиране на „Белене”, който от 2012 г. започва да включва българския бюджет. Не знам дали Ви е даден, дали е окончателен. Той е на руски. Не знам дали е прието от българското правителство, но на мен не ми харесва, определено не ми харесва. Много е важно, при положение че няма необходимост от производство на ток, че българският бюджет не може да понесе такъв разход, че Вашата позиция е правилна, тя да бъде удържана докрай!

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Известна е Вашата позиция по отношение на проекта АЕЦ „Белене” – тя е последователна и Ви прави чест. Аз лично Ви адмирирам за нея. Моята позиция като министър на финансите е следната, има четири точки. Първо, за да се осъществи проектът „Белене”, е важно да има ясен финансов модел и анализ на икономическата му рентабилност и възвръщаемост за държавата, за България, което не е направено от предходните правителства. Това е много важно и трябва да се каже! Второ, в сегашния момент на глобална финансова-икономическа криза проектът „Белене” не може да бъде реализиран с пари от държавния бюджет. Подчертавам: като финансов министър няма да дам нито стотинка от държавния бюджет за тази година, за следващата година, за по-следващата година да отиде в АЕЦ „Белене”. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) Трето, няма възможности и за държавна гаранция по евентуални заеми от външни инвеститори, които да осигурят необходимия финансов ресурс за изпълнението на проекта. Тук подчертавам: нито държавна, нито корпоративна гаранция не е възможна по същата причина: българският бюджет не може да си позволи това и по време на криза, и след нея. Последно, четвърто, според мен по тези три причини е необходимо участието в проекта на нов стратегически инвеститор, който да поеме допълнителното финансиране над тези 1 млрд. евро, които предишните правителства вече са изхабили за финансирането на втора атомна електроцентрала. Господин Димитров, искам да Ви уверя, че кабинетът Борисов няма да допусне безконтролно харчене на парите на българските граждани, както това беше направено от правителството на господин Станишев. Ние сме избрани от българския народ да стабилизираме финансово страната и не можем да си позволим да се впускаме в осъществяването на неясни инвестиционни намерения. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Това е позицията на един истински финансов министър, който се интересува от стабилността на държавата. В миналите два кабинета такъв нямаше. Господин министър, разберете: Ваша е отговорността за стабилността на държавата. Тази отговорност е на първо място пред българския народ, след това – пред българския парламент, ние също сме гласували за Вас, и чак тогава – пред българския премиер. Разчитаме тази Ваша изключително правилна позиция да бъде удържана докрай! Това е интересът на България! Крайно време беше по проекта „Белене” да бъде определен интересът на България. Това е интересът на България – българският бюджет не може да си позволи такъв риск. Ако има инвеститори – без гаранции, без държавни гаранции, без изкупуване на количества на фиксирани цени, без такива условия, без дългосрочни договори – това е единственият вариант. Такива инвеститори няма. (Шум и реплики от КБ.) Ето, виждате, само господин Овчаров се обажда по тези въпроси, защото си личи кой има интерес, личи си какво е положението. (Шум,оживление.) Господин министър, абсолютно сте прав! Разберете едно: Вашата позиция ще бъде разбрана и ще бъде подкрепяна постепенно от все повече български граждани, защото това е интересът на България, това е истинската позиция! Благодаря.

Уважаеми колеги, господин министър! Миналата зима видяхме какво означава енергийна зависимост: хората бяха на студено доста дълго време. Това наложи изграждането на енергийните връзки между България и Румъния и България и Гърция. Вчера вечерях с министъра на икономиката на Румъния. Получих информация от него, че до края на годината връзката с Румъния ще бъде готова. Въпросът ми към Вас е: дали това е така, наистина ли е възможно да се случи? Ако е така, е добра новина за всички нас. Има ли от българска страна готовност този срок да бъде потвърден? Втората страна от въпроса ми, господин министър, е какво става с газовата връзка с Гърция? Имаме ли яснота кога ще бъде готова? Може ли да бъде поет ангажимент за краен срок? Разберете, напълно подкрепяме политиката за диверсификация. Тя е единствената възможна. Кризата ясно показва, че нямаме друга алтернатива, нямаме друг път. Въпросът е тези връзки да не бъдат изграждани за безкрайно дълъг период от време. Те трябва да станат максимално бързо. Господин министър, има ли възможност сега да бъдат казани ясно сроковете? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! По отношение на въпроса за връзката с Гърция, към момента са налице основните резултати от предпроектното проучване, които доказват изпълнимостта на проекта от техническа, икономическа и екологична гледни точки. В рамките на тази година графикът на проекта предвижда извършване на дейности, необходими за довършване на фаза развитие. Предвиждат се да бъдат извършени технически проект и доклад за ОВОС. След изготвянето на окончателната оценка на инвестиционните разходи в рамките на техническото проектиране проектните участници следва да пристъпят към вземане на инвестиционно решение и сключване на договори за доставка на оборудване с дълъг цикъл на производство, тоест в края на настоящата година проектът ще навлезе в инвестиционната си фаза. През 2011 г. се предвижда да бъдат завършени одобрителните и разрешителните процедури, свързани с ОВОС, и предоставяне на право за строеж. След това ще се пристъпи към работното проектиране и изграждане на газопровода. Приключването на строително-монтажните дейности и въвеждането на газопровода в експлоатация се очаква да стане през втората половина на 2013 г. Използвам случая да уведомя Народното събрание за постигната договореност преди два дни по време на работна среща в Атина между български и гръцки заместник-министри на енергетиката за създаване на смесена проектна компания, която ще изгради, притежава и експлоатира междусистемната газова връзка България и Гърция. Във външната компания с равни дялове ще участват българският енергиен холдинг и IGI „Poseidon”, в която акционери са ДЕПА и „Едисон”. Предстои на 4 март 2010 г. в Солун, Италия, Гърция и България да подпишат Споразумението за развитието на проекта и междуакционерното споразумение. Що се отнася до България и Румъния, проектът е на етап предпроектно проучване. В рамките на 2010 г. се предвижда навлизането на проекта в инвестиционна фаза. Предвижда се изпълнението на инвестиционния проект за обекта, фаза технически проект, съгласувателни процедури със специализираните контролни органи, подписване на договори за доставка на основно оборудване за линейната част на газопровода. През следващата година се предвижда продължаване на проектирането, фаза работен проект, стартиране на процедури по издаване на разрешителни за строителството, изпълнение на доставки и започване на строителните работи. През 2012 г. се предвижда завършване на строително монтажните дейности, провеждане на изпитания и въвеждане в експлоатация.

Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Доколкото знам през ноември 2009 г. са последните лицензи на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Те изтичат 2017 и 2019 г. Според нас, според СДС и Синята коалиция интересът на България е от сега да започне обследване и инвестиции, така че животът на тези реактори да бъде продължен и много след това. Това е абсолютно възможно. Трябва да се види ясно каква е цената, колко струва продължаването на живота на тези два реактора и те да бъдат ползвани максимално дълго. Знаем, че има определени лица в българската държава, които желаят живота на тези два блока да не бъде удължаван максимално. Но това не е интересът на България. Така че от сега трябва да се прецени. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) Господин Овчаров съм се обажда както казах, че има хора с други интереси. Господин Овчаров, това не беше необходимо, и без това хората щяха да се досетят. Уважаеми колеги, въпросът е отсега да се направи ясен план и ясна стратегия ясни изследвания, така че да се види какви са необходимите инвестиции, които трябва да бъдат направени. Това ще отнеме технологичен период от време. Ще отнеме години. За да може, независимо че мандатът на това правителство изтича в 2013 г, да започнат инвестиционните процеси по реновация на тези блокове, необходимите инвестиции. Така ще гарантираме удължаване на техния живот поне 5 години, защо не и 10 години съответно след 2017 г. и съответно след 2019 г. Независимо какви разговори водим по други алтернативни енергийни проекти, най-важната ни задача, господин министър, е да направим всичко възможно животът на съществуващите мощности да бъде максимално удължен. Така че е важно да знаем колко ще струва тази реновация, какви са необходимите инвестиции, които трябва да бъдат направени. И ще получите нашата подкрепа това просто да се случи. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, колеги, господин Димитров! Съгласен съм с размишленията Ви. Бих искал да ви информирам за следното. Времето за безопасна експлоатация на V и VІ блок в АЕЦ „Козлодуй” се определя от експлоатационния ресурс на несменяемото основно оборудване, считано от момента на пускане на блоковете съответно през 1987 и 1991 г. Проектният срок за безопасна експлоатация на енергоблоковете е определена на 30 години, а за корпуса на реактора – 40 години. За V блок този срок е 2017 г., а за блока като цяло и 2027 г. за корпуса на реактора, а за VІ блок съответно 2021 и 2031 г. На 2 октомври 2009 г. председателят на Агенцията за ядрено регулиране издаде нови лицензи за експлоатация на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Срокът на валидност на лицензите е 7 години за V блок и 10 години за VІ блок. Информацията е публикувана на сайта на агенцията още в края на м. октомври м.г. В съответствие с условията на тези лицензи, централата е задължена да изготви и изпълни програма за продължаване срока на експлоатация на двата блока. В момента се подготвят технически задания за комплексно обследване и оценка на остатъчния ресурс на оборудването и съоръженията на V и VІ блок. Заданията трябва да са готови до края на тази година, а изпълнението на комплексното обследване е предвидено за периода до 2012 г., т.е. в течение на следващата година. Въз основа на резултатите от обследването се планират групи мерки, включително замяна на компоненти, изработили своя ресурс, обосновка на остатъчния ресурс на незаменяеми компоненти, коригиране на процедурата за техническо обслужване, ремонт и експлоатация на компоненти с оглед продължителната им експлоатация и др. Тези мерки ще бъдат интегрирани в програма за подготовка на блоковете за продължаване на срока на експлоатация на V и VІ блок. Програмата ще бъде осъществена и в периода 2014 до 2019 г., а през 2013 г. следва да стартира разработка на проектносметната документация и сключване на договори за изпълнение на програмата. Паралелно в периода ще бъдат изпълнени дейности по подготовка и представяне в АЯР на актуализирана техническа обосновка на безопасността във връзка с прелицензирането на V и VІ блок и организация и провеждане на мисия на Международната агенция за атомна енергия за потвърждаване готовността за дългосрочна експлоатация на V и VІ блок. Оценка на разходите за удължаване на срока на експлоатация за даден енергоблок ще бъде възможна през 2013 г. след приключване на комплексното обследване.

Господин министър, аз се радвам, че е започнала процедурата по това комплексно обследване, защото още не е ясно какви разходи и какви действия трябва да бъдат предприети за удължаване срока на тези реактори. Но се убедихте, колеги, от думите на министъра, че е възможно техният полезен срок на действие да бъде увеличен поне с 10 години след изтичането на сегашните лицензи. Ето това тук е национален интерес, защото нещо, което е построено и работи, трябва да работи максимално дълго, като, разбира се, се съблюдават изискванията за безопасност. Господин министър, много важно е да се види. Първо се притеснявам дали краят на 2012 г. не е късно за това обследване като краен срок, дали не може да стане по-бързо – това е уточняващият ми въпрос. И втори уточняващ въпрос – можем ли да поискаме финансиране или съфинансиране от страна на Европейската комисия, което разбира се да касае безопасността на тези два реактора. Но колкото по-бързо имаме това обследване, толкова по-бързо можем и от българския бюджет, и от фондовете на Европейския съюз да осигурим финансирането на удължаването на полезния живот на тези два реактора. Това е една от най-важните задачи на това и на следващото Народно събрание, както на това и на следващото правителство. Благодаря.

Да, съгласен съм че това е приоритет. Ако може да бъде направено и по-бързо – ще бъде направено. Такъв е националният интерес, такива са уверенията на колегите от АЕЦ „Козлодуй”. Националният интерес би бил по същия отговорен начин да се подходи и с ІІІ и ІV блок, но, уви, това не е било направено.

Процедурата ми е, господин председател, е по начина на водене на заседанието. Много Ви моля да ограничавате поне малко от малко господин Димитров. Той очевидно се чувства вече готов експерт по въпросите на ядрената енергетика, макар че с тях се занимава през последната седмица. Очевидно е напреднал в обучението си, вече е разбрал, че V и VІ блок имат лицензии.

Искам да Ви обърна внимание.

Все пак искам да си довърша процедурата. Когато господин Димитров иска нещо да му обясня по въпросите на ядрената енергетика и въобще по енергийните теми, нека да дойде да си поговорим, да не приказва щуротии от трибуната и да занимава и Народното събрание, и публиката, която е тук, с неща, които нямат нищо общо с действителността.

Благодаря Ви. Първо, кратка реплика на предишния въпрос. Да, господин министър, трябва да не се случи това, което стана с ІІІ и ІV блок на „Козлодуй”, когато едни хора не си свършиха работата, които много разбират иначе от енергетика. Големи са специалисти, ама им затвориха ІІІ и ІV блок на „Козлодуй”. (Реплики от КБ: Кой подписа? Кой подписа?).

Така че тези специалисти, ако може, по-далеч от ....

Разбира се, госпожо председател. Абсолютно е коректна Вашата забележка, така че направо на въпроса. Радвам се, че не ги слушате тези специалисти, господин министър. Заговори се за мораториум по отношение на възобновяемите енергийни източници. Тук има поети ясни ангажименти към Европейската комисия. На наш въпрос министърът на околната среда и водите госпожа Караджова отговори, че ще има национален план. Този национален план трябва да е готов колкото се може по-бързо, господин министър. Отсега искам да Ви кажа мнението на СДС и на Синята коалиция – трябва да има ясни критерии и конкуренция между проектите. Не да бъдат финансирани тези, които са близки до правителството. Какво сме виждали в България немного отдавна? А да бъдат финансирани тези проекти, които са най-качествени и предлагат най-голяма добавена стойност за българските граждани. Има анархия в сектора – така е. Тя трябва да бъде подредена през ясни, обективни критерии. Да е ясно – този, който е по-добър, който предлага повече за България, той да получава съответните разрешителни и т.н. Конкретният въпрос към Вас е: кога този план ще бъде готов, защото колкото повече се бави, толкова по-дълго ще продължи анархията в България? Според нас вариантът за мораториум не е удачен и е много важно да има план с ясни критерии колкото е възможно по-рано. Ние бихме били доволни, ако това може да стане още през м. юни т.г. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Колеги! Господин Димитров, аз съм съгласен с Вас. Освен за плана, обаче говорим и за правила. Планът трябва да бъде готов до средата на годината, така че горе-долу в срока, който Вие казвате – може би до м. август. Той дефинира целите за производството на електрическа и топлинна енергия, енергия за охлаждане и енергия от ВЕИ в транспорта при отчитане мерките за повишаване на енергийната ефективност и енергийните спестявания. Във връзка с изготвянето на този план Европейската банка за възстановяване и развитие предложи съдействие, като са проведени разговори между нейни представители и представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за отпускането на грант, който да повиши качеството на изготвянето на плана. Към настоящия момент преговорите са в заключителен етап, като се очаква да бъдат спазени сроковете, поставени в Директива 28 от 2009 г. Тоест планът да бъде нотифициран на комисията до 30 юни. Проектът на национален план ще бъде изготвен в рамките на консултантска услуга със средства от ЕБВР от изпълнител, който ще бъде определен чрез процедура по възлагане на банката. Паралелно с изготвянето на плана ще бъде извършена екологична оценка на основание чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. В тази връзка през м. януари е стартирана процедура за обществена поръчка за възлагане изработването и провеждането на всички процедури по приемането на екологичната оценка. В началото на м. март трябва да бъде издадено решение за определяне на изпълнител на поръчката за изготвяне на тази оценка. Съгласно чл. 4, т. 3 от директивата в срок до 31 декември 2009 г. беше необходимо да бъде разработен и нотифициран на комисията прогнозен документ, в който се посочват очакваното свръхпроизводство на енергия от ВЕИ, което може да се прехвърли на други държави членки, както и прогнозният потенциал за съвместни проекти и прогнозното търсене на енергия от ВЕИ до 2020 г., което ще бъде задоволено по начини, различни от вътрешно производство. България разработи и представи в срок изисквания прогнозен документ, който е публикуван и на сайта на министерството.

Господин министър, ако може, даже не м. август - ще бъде добре преди лятото да са ясни този план и критериите. В момента какво се е получило? При предишното правителство поради липсата на правила и критерии са подадени молби за хиляди проекти, за повечето от които е ясно, че не могат да бъдат реализирани. Давани са разрешителни не на базата на ясни критерии – кой проект е по-добър, а са били търсени политически очевидно връзки с управлението, за съжаление. Затова сега е много важно да се направят ясни правила, всички проекти да се конкурират, да се види кои са най-добрите и те да получат съответните разрешителни документи. Казвам го още веднъж, защото това е изключително, изключително важно. Не е важно само да изпълним изискванията на Европейския съюз за съответния процент възобновяеми енергийни източници. Тоест това са мощности на базата на слънчева енергия, фотоволтични централи, мощности на база вятър. Много е важно не само да бъдат изпълнени тези изисквания, важно е да бъдат финансирани проекти и да получат разрешителни проекти, които са се конкурирали – имало е ясна конкуренция, ясни правила. За никого да не остане съмнение, най-малко за българските граждани или Европейската комисия, че нещо нередно се случва. В момента при тези стотици, стотици проекти е настанала пълна анархия. Решението не е мораториум, решението е ясни правила. Колкото по-бързо станат ясни, толкова по-добре. Благодаря ви.

Господин Димитров, искам да Ви уверя, че работим точно по начина, който Вие си представяте. Наистина става дума за ограничен публичен ресурс – това са парите за субсидиране на зелената енергия. Тук имаме два принципа: конкуренция за привличането на този ресурс и конкуренция в условията, при които той се привлича, тоест да има конкуренция и при цената.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин министър, от полученото писмо от м. януари 2010 г. от господин Дирк Анер – генерален директор на Главна дирекция „Регионална политика”, става ясно, че е блокирано изпълнението по сключените споразумения за изпълнение на инициативата „Джеръми” в България. Инициативата „Джеръми” е разработена от Европейската комисия и Европейския инвестиционен фонд с цел да се финансират разходите във връзка с операции, представляващи подкрепа на инструменти за финансов инженеринг за малки и средни предприятия като фондове за рисков капитал, гаранции и заеми. С оглед на горното Министерството на икономиката и енергетиката и Европейският инвестиционен фонд подписаха меморандум за разбирателство за изпълнение на приоритетна ос 3 на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика в рамките на инициативата „Джеръми”. През м. май 2009 г. Министерският съвет одобрява рамковото и финансовото споразумение между Република България и Европейския инвестиционен фонд. Още същия месец Народното събрание е ратифицирало двете споразумения. Предвид нуждата на българските малки и средни предприятия и на фона на глобалната финансова криза споразуменията предвиждат да бъде вложена цялата сума от 200 млн. евро, предвидена по приоритетна ос 3 за изпълнение на инициативата „Джеръми” в България. Откакто са ратифицирани тези споразумения няма никакви конкретни действия, конкретни стъпки по инициативата „Джеръми”. Искам да Ви попитам и да обясните пред всички нас: защо се бави именно изпълнението на инициативата „Джеръми”? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, колеги, господин Стойнев! В началото бих искал да направя едно съществено уточнение. Това е копие от писмото на господин Анер. Вътре не се съдържа терминът „блокирано изпълнение”. Вероятно объркването идва от недобро познаване на английския език. В писмото се отбелязва, че средствата в размер на 200 млн. евро, предмет на споразуменията, са посочени в таблиците ЛОТАР като контрактувани, но към настоящия момент все още не са изплатени на предвидения в споразумението холдингов фонд. Бих искал да припомня, че съгласно първоначално подписаните споразумения до получаване на положителна оценка на съответствието е било възможно да бъдат преведени само 50 млн. евро, като остатъкът до пълния размер на договорената сума от 200 млн. евро е трябвало да постъпи в холдинговия фонд след получаване на положителна оценка за съответствието. Едва ли е необходимо да припомням, че предишното правителство такава оценка така и не успя да получи, въпреки двугодишните си опити, ако приемем, че са били искрени. За седем месеца управление нашият кабинет успя да получи положителната оценка, и това е факт. Относно изпълнение на инициативата. В първоначалния им вид споразуменията и останалите документи, необходими за учредяването на холдинговия фонд, бяха доста объркани и не защитаваха достатъчно интереса на държавата. Това наложи необходимост от изменение в няколко насоки. Постигнатите нови договорености между Европейския инвестиционен фонд и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са първо, по-добра инвестиционна стратегия, отговаряща на нуждите на икономиката и в частност на малките и средните предприятия, постигната чрез промяна в съотношението на предвидените инструменти на финансов инженеринг, като се наблегне на капиталовите за сметка на заемните продукти. Преди, господин Стойнев, вашето правителство беше договорило 15% за инвестиционни фондове и 85% - кредитни линии, а сега около 60% са за инвестиционни фондове. И второ, промяна на разходите за управление на холдинговия фонд от 1,7% на 1,5%, тоест спестяване на 400 хил. евро годишно от такси за управление, господин Стойнев, които вероятно на вашето правителство са се сторили прекалено малка сума, за да си заслужава човек да преговаря за нея; намаляване броя на акционерите в холдинговия фонд, което неутрализира риска впоследствие инструментът да бъде квалифициран като държавна помощ поради участието на Българската банка за развитие, господин Стойнев. Щяха да ни думнат и там и после да се питаме какво правим. Какви са сроковете? До края на март съгласуване и подписване на изменителните споразумения, след което предстои регистрация на холдинговия фонд, и през второто тримесечие на годината – обявяване на процедури за финансови посредници. Благодаря ви.

Уважаеми господин министър, всякакви други отговори очаквах, но този не го очаквах. Явно има две хипотези, за да отговорите по този начин – или някой Ви подвежда за това, което е изпълнено, или Вие просто не сте си направили труда да разгледате рамковото и финансовото споразумение. Там има конкретни стъпки, които трябва да бъдат изпълнени. След като се ратифицира споразумението, се подхожда към учредяване на дружество със специална цел. След това се изготвя инвестиционната стратегия, която е задължение на Европейския инвестиционен фонд, и чак тогава инвестиционният борд одобрява тази стратегия. Така че няма как това, което Вие заявихте, че ние едва ли не сме били одобрили 85% от тези пари за кредитни линии. Това просто не е възможно, защото Европейският инвестиционен фонд предлага стратегията, той предлага пропорциите и едва тогава вече може да става въпрос кой какво предлага. Още повече не е създадено дружество със специална цел и ние да договаряме нещо. Ако целта е Българската банка за развитие да не участва, тогава го кажете тук ясно и кажете коя банка ще участва в създаването на този холдингов фонд, защото така излиза. Аз Ви помолих съвсем добронамерено конкретно да кажете, защото именно такова е и питането на Дирк Анер: защо се бавят нещата? Вие тук идвате да ни говорите за положителна оценка, което няма нищо общо. Ние просто трябва да извървим едни стъпки – учредяване на дружеството, изготвяне на инвестиционна стратегия от Европейския инвестиционен фонд и чак тогава вече ние се съгласяваме в какви пропорции да бъдат изразходвани тези пари. Благодаря ви.

Господин Стойнев, не знам колко по-ясно да Ви кажа, за да разберете. От Европейския инвестиционен фонд бяха предложили най-лесния вариант и най-скъпия за нас, и вие се бяхте съгласили. Българската банка за развитие я извадихме, защото това щеше да бъде държавна помощ, след това щяха да се забавят нещата и да ни накажат. От това по-ясно здраве му кажи – 400 хиляди от две седмици преговори. Явно вашето време и вашите тарифи са много високи, за да си позволите такъв труд. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Повод за настоящото питане ми дава случаят с Международния панаир в Пловдив. През декември 2008 г. мажоритарният пакет от това дружество беше придобит от пловдивския бизнесмен Георги Гергов, като останалата част от собствеността продължава да е държавна с принципал министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приватизацията става като посредством фирмата „Пълдин туринвест” Георги Гергов придоби мажоритарния дял от панаира чрез апортни вноски на дълготрайни материални активи, както и оборудване, собственост на фирмите му „Стария Пловдив”, парк хотел „Санкт Петербург”, „Слънчев ден” АД – Варна, „Порт Палас” и други. Ще обърна внимание само на няколко обстоятелства, свързани с тази приватизация. Самата приватизационна сделка е извършена в нарушение на решение на Народното събрание, както и на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а именно панаирът фигурира в тъй наречения забранителен списък за приватизация - списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. При апортирането бяха извършени редица закононарушения. Апортирани са имоти с тежести. Оценките на имотите в „Порт Палас” – Варна са около 100 пъти над реалната им стойност. Вместо плащане „Пълдин туринвест” АД и „Международен панаир” АД използват схема с прихващане, която е изцяло забранена от закона. В капитала на „Международния панаир – Пловдив” от името на „Пълдин туринвест” АД са апортирани движими вещи и дълготрайни материални активи от парк хотел „Санкт Петербург” и комплекс „Ритора”, които не са били апортирани преди това в „Пълдин туринвест”. Тоест това акционерно дружество апортира чужда собственост и т.н. Господин Гергов като частен мажоритарен собственик не е обвързан с никакъв договор за управление като добър стопанин. Той не носи отговорност при дестабилизиране или фалиране на предприятието, значителна част от което принадлежи на държавата. Според данни в пресата, например във вестник „19 минути”, бр. 264 от 28 септември 2009 г., господин Гергов дължи на държавата над 11 млн. лв. от печалбата на Международния панаир в Пловдив и 3 млн. лв. на община Пловдив. Във връзка с изложеното, уважаеми господин министър, питам следното: как Министерството на икономиката, енергетиката и туризма защитава държавния интерес в приватизирани дружества, в които министърът е принципал на миноритарен държавен дял? Считате ли, че сделката с Пловдивския панаир е законосъобразна и изгодна за държавата? Какво предприемате, за да получи държавата дивидентите си от Пловдивския панаир? Извършва ли се проверка на финансовото състояние и програмата за управление на дружеството във връзка с неговата приватизация? Ако са извършвани, какви са изводите? Как възнамерявате да защитавате занапред държавния интерес в Международния панаир в Пловдив? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Янев, господин Цветанов! Преди няколко месеца от тази трибуна отговорих на подобен въпрос на господин Шопов, затова няма да повтарям фактологията, а ще мина направо към отговора на Вашите въпроси. Как Министерството на икономиката, енергетиката и туризма защитава държавния интерес в приватизирани дружества, в които министърът е принципал на миноритарния държавен дял? В българската държава няма привилегировани права спрямо останалите миноритарни акционери. В дружествата, в които държавата като миноритарен акционер притежава повече от една трета от регистрирания капитал, без нейно съгласие не могат да се вземат решения за прекратяване на дружеството, за увеличаване или намаляване на неговия капитал и за изменения в устава му. Освен това извършва пряко наблюдение върху финансово-икономическото състояние на определени с ПМС от 2008 г. 87 дружества, които са от съществено значение за националната икономика на страната. По-конкретно за Пловдивския панаир. Дали считам, че сделката е законосъобразна и изгодна за държавата – твърдо, не. Първо, бих искал да изясня, че процедура за приватизация на „Международен панаир – Пловдив” ЕАД по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол не е осъществявана. Извършено е преструктуриране за реализиране на публично-частно партньорство. За целта с Решение на Министерския съвет от 10 ноември 2006 г. е приета Стратегия за развитие и преструктуриране на дружеството, която включва преструктуриране на собствеността му чрез привличане на общински и частен капитал. Тук обаче възникват няколко въпроса. Първо, защо при наличието на Закон за приватизацията с ясни правила за раздържавяване е била намерена единствената възможна алтернатива за заобикалянето му при сделката с Пловдивския панаир? Второ, защо в рамките на съгласувателната процедура по приемането на Стратегията за преструктуриране и развитие на Пловдивския панаир същата е била подменена? Вариантът, изпратен за съгласуване между министерствата, се различава от варианта, разгледан на заседание на Министерския съвет, който предвижда включването на община Пловдив като съакционер, а не на господин Гергов. Впоследствие обаче и неясно защо след провеждане на заседанието на Министерския съвет, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изпраща окончателен текст на стратегия, в който е записано: „Община Пловдив и/или определено от общината лице или търговско дружество”. Тоест, осигурена е възможност за включването на „Пълдин туринвест” АД като съакционер в панаира. Трето, защо бившият министър на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров още при първото увеличение на капитала, с което „Пълдин туринвест” АД става собственик на близо 34% от акциите на панаира, със свое решение като представител на едноличния собственик на капитала е променил устава на дружеството, като е предвидено всички решения на Общото събрание на акционерите му, както и всички решения на Съвета на директорите да се вземат с мнозинство от две трети? По този начин държавата сама си е избрала да се лиши от възможността да защитава правата и интересите си. Едновременно с това държавата доброволно е предоставяла оперативното управление на панаира на миноритарния акционер „Пълдин туринвест” АД чрез избор на изпълнителен директор от неговата квота. В резултат на това от началото на 2007 г. досега панаирът се управлява и представлява от представители на „Пълдин туринвест” АД. Както и преди, така и сега ще кажа – отговорът е ясен. Сделката е направена по начин, който е осигурил грандиозен подарък на частни лица за сметка на държавата. Какво предприемаме за дивидентите? Ние категорично поддържаме становището, че дивидентът за държавата за 2006 г. е дължим, при това с полагащите се лихви за забава, като за целта съм изпратил нотариална покана за изплащането му. Освен това съм предоставил необходимите документи на Националната агенция за приходите за принудително събиране на държавното вземане. Дали сме извършили проверка на финансовото състояние на дружеството? Въпреки че „Международен панаир Пловдив” ЕАД е включено в цитираното вече постановление за финансово наблюдение, налице са трудности при получаване на информация от компанията, тъй като стратегията за преструктурирането му не е спазена в частта за запазване на мажоритарното държавно участие в дружеството. Анализирайки всичко казано дотук, могат да бъдат направени изводите, че с тази политическа воля и подкрепа е осъществен този подарък, който реално се оказа, че е за сметка на данъкоплатците и социалното им благосъстояние. Ако Пловдивският панаир беше приватизиран по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, то финансовият ресурс от приватизацията щеше да бъде акумулиран във фонда на пенсионната система или така наречения Сребърен фонд, където сега от сделката постъпи нула. Нещо повече, не само че този финансов ресурс не е постъпил там, ами активите на дружеството са предоставени в ръцете на „Пълдин туринвест”. Всичко това ме накара да сформирам специализиран екип, който да анализира законосъобразността на сделката, която има изключително сложен правно-фактически състав. Първите резултати ги имаме. Очаквам окончателните заключения и в съответствие с това ще предприемем необходимите действия. Надявам се, че в резултат на тях интересите на държавата и обществото ще бъдат защитени, ще бъде спазена законността и справедливостта.

Уважаеми господин министър, Вие сте принципал повече от шест месеца и половина. Ако сега тепърва възлагате да се прави експертиза на тази грандиозна фалшификация, на това, което е могло да установите през първите два месеца, аз питам: защо държите такива екипи при Вас?! Държа да получа ясен отговор на конкретния въпрос: държавата ще предприеме ли необходимите действия с цел да образува иск и чрез съда отново да възвърне собствеността си върху Пловдивския панаир? Защото това, което е направено от Георги Гергов, е фалшификация, осъществена с покровителството на тройната коалиция. Тройната коалиция пазеше Гергов като писано яйце, като не му даде само златното яйце, а му даде и кокошката, която снася златните яйца. Затова ние искаме от Вас конкретен и ясен ангажимент: ще предприемете ли в най-скоро време, в смисъл до края на м. март, необходимите действия с цел завеждане на съдебен иск, за да може това национално богатство да се върне в патримониума на държавата?

Уважаеми господин Янев, аз мисля, че бях достатъчно ясен, но явно в политиката и в парламента така се говори – когато трябва да си кажеш нещо, си го казваш. С вас имаме една и съща цел и разбиране. Ние сме извършили анализа. Казах, че ще предприемем действията, дори смятам, че ще го извършим по-успешно от вас. За съжаление Вашето сезиране на прокуратурата завърши без желания резултат, за което аз съжалявам. Добре беше и това да свърши работа, но като не свърши, ще пробваме още веднъж.

Господин министър, ние за разлика от Вас не разполагаме с тези лостове, които са приоритет на държавата и на Вас като министър, но това, което е постановила Окръжната прокуратура в Пловдив, ще го обжалваме пред Върховната касационна прокуратура. Всичко, което е трябвало, нашите юристи са го направили. Следващата седмица по този въпрос ще имаме специална среща с представители на Върховната касационна прокуратура. Защото постановлението, което е написано, показва, че прокурорите – образно казано – както се изразяват и гражданите в Пловдив, които са писали това постановление, са „на ясла” при Георги Гергов. Убеден съм, че компетентните прокурори от Върховната касационна прокуратура ще си свършат работата и ще има обрат в това, което е направено до момента от прокуратурата. Но по-важното е от Ваша страна да бъдат предприети правно-технически действия, за да може през времето, през което се управлява Пловдивският панаир, държавата да не загуби онова, което й принадлежи. Защото имаме информация за безстопанственост, за сключване на сделки с черни каси, за ощетяване на държавата и т.н. Затова е много важно в говоренето на Министерския съвет да няма действия от типа „орел, рак и щука”, защото министърът на вътрешните работи преди малко не даде никакви гаранции, че проверката от страна на полицията ще продължи. А би било редно да има не само думи, би било редно да има същите зрелищни акции, които наблюдаваме всяка вечер по телевизията. Защото става въпрос за фрапантни закононарушения, в това число и за фалшифициране на документи. Става въпрос за документи, които не отговарят на истината. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми гости на Народното събрание! В началото съм длъжен да декларирам конфликт на интереси, тъй като работя за норвежката компания „Техно Енерджи”, която работи в областта на възобновяемите енергийни източници. Към този момент тя няма дейност в тази област в България. Въпросът ми към министъра е провокиран от процедурата за издаване на лиценз от Държавната комисия за 80-мегаватов соларен парк в Силистренско на американската компания АЕS. Той е свързан с това, че ако в тази стратегия, която се подготвя в момента, България приеме да имаме 200 или 300 мегавата, условно казано, соларна енергия, произведена чрез соларни паркове, ако ние издадем два или три такива лиценза, просто никой друг в България няма да може да направи нищо. Знаете например, че има една програма за развитие на селските райони и тук въпросът е дали да направим един соларен парк от 80 мегавата или да дадем възможност на хиляда инвеститора да направят хиляда соларни паркове по 80 киловата? Това ще даде възможност на много малки инвеститори да участват в този процес. Още повече, знаете, че при соларната енергия преимуществото не е в нейната съсредоточеност на едно място, а напротив - в нейната разпръснатост и даването на възможност на различни хора и фирми да участват в този процес. Знам, че формално Държавната комисия е независим орган, но от друга страна, чрез тази стратегия, която подготвяте, вие можете да регулирате нейната дейност. В тази връзка моят въпрос е намирате ли за нормално да се издава лиценз за толкова голям соларен парк на конкретна компания, за която така или иначе остава впечатлението, че е толерирана?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Курумбашев! Няма угодия – ако се издаде лиценз, защо е издаден, ако не се издаде, защо не е издаден. Но ДКЕВР действително в случая е издала лиценз. Комисията е независим специализиран орган и съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката издава лицензи за производство на електрическа енергия. В закона е предвидено издаването на такъв лиценз за производство на енергия в случаите, когато централата е над 5 мегавата. В съществуващия Закон за възобновяемите алтернативни енергийни източници и биогоривата няма диференциация по инсталирана мощност между различните видове инсталации. Цялото законодателство по отношение на производството на енергия от ВЕИ и съпътстващата го нормативна база е в посока насърчаване на инвестициите във ВЕИ, без оглед на гражданската принадлежност на инвеститора – дали е чуждестранно или е българско лице. Това, което е от съществено значение за политиката в сектор ВЕИ, е включването на сериозни инвеститори, такива, които успешно да разработят своите инвестиционни проекти и да ги реализират до финален етап. Именно в тази насока са и подготвените промени в Закона за ВЕИ, които имат за цел прозрачност, предвидимост и сигурност за всеки един участник в инвестиционния процес. Ако има подходящи български инвеститори, готови да направят съответните инвестиции във възобновяема енергия, пречка за тяхното осъществяване няма. Предстоят законодателни промени, чрез които ще бъдат транспонирани изискванията на Директива 28 от 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Основните направления са в посока: опростяване на административните процедури и лицензионния режим, което е особено важно за малките инвеститори; развитие на електроенергийната инфраструктура; създаване на условия за приоритетно енергийно оползотворяване на наличните значителни ресурси отпадна биомаса чрез изваждането й от горите и земеделските площи; въвеждане на симетрия между отговорностите на инвеститор и присъединяващо дружество; въвеждане на стандартни правила при оценка на разходите за присъединяване; регламентиране и данъчни преференции при използване на ВЕИ в административни и промишлени сгради и жилищното строителство, което също почувствах във Вашия въпрос като препоръка, и др.

Благодаря Ви. Уважаеми господин министър, за това че е издаден този лиценз, аз не исках да го отправя като критика към Вас, а по-скоро като начало на един размисъл за това ще съществува ли малкият и средният бизнес в България в областта на възобновяемите енергийни източници и ще му се даде ли на него изобщо някакъв шанс. Защото като се дадат три лиценза за соларни паркове за по 100 мегавата, просто никой не може да кандидатства нито за 80 киловата, нито дори някой да направи например 5 киловата на покрива си. Тоест въпросът беше предвиждате ли във вашата стратегия да оставите някакъв въздух, макар и малък, не за тези много стройни и големи инвеститори, които са подредени, а и за някакви хора, които живеят в България например? Защото в крайна сметка много добре знаете, че натискът на инвеститорите в момента е тук поради изключително високата цена, която имаме за соларни паркове, която в крайна сметка между другото я плащат българските потребители. Така че е необходимо да има някакъв баланс между хората, които все пак живеят в България, искат да инвестират тук, искат да направят някакви малки и скромни инвестиции, които са по техните възможности, а не всичко да се концентрира в ръцете на две или три големи компании. Това беше по-скоро като препоръка. Иначе – поискали лиценз, получили го. Така се е случило между другото и едно време с „Марица изток 1”. Жалко, че ги няма колегите от Синята коалиция, те са дали фиксирана висока цена на тази компания, а сега питат защо може да се случи това с „Белене”.

Така е, господин Курумбашев, още веднъж подчертавам, това е ограничен обществен ресурс и трябва да се предоставя на конкурентна основа. Който е склонен да взема по-малко от него, той ще има предимство спрямо другия. Ще има критерии и за големи инвеститори, по които да се оценява тяхната финансова и техническа сериозност, но отделно, както вече казах, има преференции за най-малките инвеститори, особено в частта създаване на фотоволтаични или други соларни инсталации близо до местата, където се консумират – по сгради, покриви и т.н.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, неколкократно през последните шест месеца Вие заявявате ясна позиция за подкрепа от страна на държавата към фирмите от строителния бранш. Задълбочаващата се криза в строителството, замразяването на огромен брой проекти и освобождаването на десетки хиляди строителни работници, които към 15 февруари вече достигат по официални данни над 100 хиляди, прави днес ролята на държавата и Вашата лична роля много важна. Данните от статистиката от бранша са изключително тревожни. Ако в началото на 2005 г. отчетът на фирмите от сектор строителство нарастваше от 6,9 милиарда приходи до 17,7 милиарда приходи за 2008 г., то за края на 2009 г. вече имаме спад от над 35% или по оперативни данни - над 11 милиарда. Подобно е положението и със заетите, които от 157 хил. през 2005 г. нараснаха до 260 хиляди през 2008 г., а към края на 2009 г. вече са под 180 хиляди. Както споменах преди малко, вече са на нивото от 2005 г. – около 155 хил. към днешна дата. Проблемите пред българските строителни компании са много тежки и изискват незабавно решение: как да съхранят квалифицираната работна ръка и инженерно-техническия потенциал, в който са инвестирали през всички тези години; как и докога да обслужват задълженията си към банките за оборотни средства, чиито лихви непрекъснато растат заради просрочените плащания, в това число и на държавата; как да обслужват лизинговите си вноски по специализираната техника, с която са оборудвали своите компании; как да бъдат коректен данъкоплатец и към бюджета, и към Националния осигурителен институт пред неясната перспектива за изплащане на задълженията към тях от страна на държавата; откъде да осигурят допълнителен финансов ресурс, за да опазят незавършеното строителство поради факта, че държавата не иска да поеме ангажимент към него; как да участват в предстоящите процедури за възлагане на обществени поръчки при наличието на данъчни задължения, отрицателни финансови резултати вследствие на неизплатените задължения от държавата и общините. Затова, господин министър, Ви моля днес да уточните Вашите виждания по следните важни въпроси. Възнамерявате ли в точно определени срокове да изпълните ангажиментите на държавата към строителните фирми за неизплатените строително-монтажни работи и на основата на какви принципи? Каква е конкретната Ви политика за ускоряване стартирането на нови важни и необходими проекти на техническата инфраструктура? И как реализирате заявената от Вас амбиция да финансирате през 2010 г. дейности по проектната готовност на бъдещи инфраструктурни проекти? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, да, кризата в строителната индустрия е факт, цифрите са обективни и ясни. Това обаче не се дължи на действие или бездействие на нашето правителство. Обратно, фактите сочат, че към 1 януари 2009 г. са били в процес на изпълнение инвестиционни проекти с остатъчна стойност 254 млн. лв., за които, за съжаление, не е било осигурено финансиране през бюджетната 2009 г. Вместо тогавашното правителство да осигури финансиране, след като е било ясно, че по тези 254 млн. лв. нямаме такова осигурено финансиране, се подписват допълнително договори за още 133,5 млн. лв., които отново са изцяло финансово обезпечени. За кризата в сектора освен, разбира се, обективните фактори – световна криза, намаляване на инвестиции – всичко това, което ние знаем, обективна трудност на нас ни създават и тези финансово необезпечени договори. Като капак на всичко, разбира се, ние имаме проблеми с плащанията, защото фактите сочат, че примерно в областта на ВиК-сектора, към края на 2008 г. са сключени два договора на обща стойност 39,9 млн. лв. През 2009 г. се добавят още 58 договора на обща стойност 40,1 млн. лв., а се оказва, че няма предвидени средства на разположение за тези проекти. Като капак на всичко, разбира се, това, което ние наследихме, и това е обективната истина, че към м. юли 80,56% от одобрените капиталови разходи вече бяха използвани, те бяха разплатени. Тоест за половин година ние имахме само 20% от така оскъдните капиталови разходи на разположение в бюджета на министерството. Фактът е, разбира се, че тези натрупани задължения доведоха до изключително тревожна ситуация. Лично аз, с многократни срещи с представители на компании от строителния бранш, търсех възможности за решаване на възникналите проблеми. Знаете, в края на миналата година подписахме споразумение с Камарата на строителите в България, така че да намерим начин да погасим задълженията от миналото в рамките на тези 240 млн. лв. Това споразумение визира, както знаете, 20% да бъдат изплатени до края на м. януари, което ние направихме; 40 млн. лв. де факто са разплатени към строителните компании и още 40% трябва да бъдат изплатени до края на м. февруари и 40% - до края на м. март. Вие питате какви са критериите, на база на които ние разплащаме тези задължения от миналото на министерството. Приоритетите са: обекти, които са завършени и подлежат на въвеждане в експлоатация; обекти, които са практически завършени и имат подписан Акт 15; обекти, спрени с Акт 10 и със степен на завършеност, позволяваща етап на въвеждане в експлоатация, и всички останали обекти. Очевидно, разбира се, че в условията на финансова криза, каквато беше като факт, пренебрегнат от предишното правителство, през 2010 г. основният източник на финансиране на проекти остават за нас оперативните програми и довършването на проектите по предприсъединителните инструменти ФАР и ИСПА. Какво конкретно правим там? По Оперативна програма „Регионално развитие” ще отворим 13 схеми – те са в Интернет, те са на сайтовете – където очакваме да договорим още около 800 млн. лв. до края на 2010 г. Ако съберем този период от общо 4 години – от 2007 до 2010 г., би следвало в края на 2010 г. да имаме договорени около 1,5 млрд. лв. договори. За справка, когато стартирахме работа в новото правителство, бяха договорени малко над 500 милиона за две години и половина. Също така, разбира се, крайният ефект е в парите, които влизат в бенефициентите. Тук фактите са, че това, с което ние се ангажираме да разплатим до края на 2010 г. общо 200 милиона, като досега сме разплатили 100 милиона по Оперативна програма „Регионално развитие”, от които 30 милиона са разплатени от правителството на тройната коалиция за две години и половина. Тоест за две години и половина до бенефициентите стигат 30 милиона. Ние искаме за година и половина да добавим още общо 170 милиона, така че да достигнем де факто 200 милиона изплатени средства. По Оперативна програма „Транспорт” искаме да стартираме, както знаете много добре, всичко това е в Интернет, това е на сайтовете, дали сме конкретни срокове, движим се по тях – общо 9 лота по трите магистрали, които са приватизирани от правителството. Съответно по „Тракия” имаме 350 милиона – бюджет евро; 210 – „Марица” и „Струма” плюс участието от коридор 4. Това е общо 1,1 млрд. евро. Тук искам само да кажа като факт, че стартирането на Лот 2 на магистрала „Тракия”, по данни на компанията, която беше одобрена, и днес ще има пресконференция на тази тема – за изпълнител, само на Лот 2 ще бъдат създадени 4 хил. работни места. Лот 2 – 4000 работни места. Имаме намерението да стартираме 9 такива лота през тази година. Само бих добавил две цифри. Имаме държавни инвестиционни заеми на стойност общо 705 млн. евро; транзитни – 5; имаме държавен инвестиционен заем по ВиК-инфраструктура и имаме заем с Международната банка за възстановяване и развитие още на около 100 млн. евро. По всички тези програми даваме всичко от себе си. Трябва да е ясно едно нещо – искаме да ги направим по правилния начин: първо процедури; първо отчуждения; качествени и открити процедури; строителни разрешения и тогава старт. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин министър, за заявената позиция. В началото само искам да кажа, че сте прав, че когато беше разгърната инвестиционната програма, включително от предходното правителство, включително от предходния екип на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се налага промяна в реализацията. Тук трябва да бъдем коректни и в друго – че Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира своите проекти и ги изпълнява поне в рамките на 2-3-годишна фискална рамка. Тоест гледането само на бюджетните средства за определена година не са достатъчното условие, те са необходимото условие. Аз по принцип подкрепям, че трябва да бъдат ревизирани някои проекти, някои проекти да бъдат спрени, други да бъдат концентриран ресурс. Тук е ключовият момент – прозрачност, предвидимост и ангажираност. Това са ключовите думи, които, между друго, Вие заявихте и в началото на вашия мандат. По проблема с прозрачността. През последните месеци неколкократно заявявахте, че сте предприели действия за класифициране на тези проекти, в това число за преизчисляване на оставащите строително-монтажни работи; конкретни ангажименти към изплащане на сумите; извършихте преглед на обектите през м. септември и заявихте, че голяма част от тях ще бъдат замразени с акт Образец 10; заявихте, че сте постигнали редукция близо за 16,5 милиона по конвенционалната инвестиционна програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз тук не разбрах какъв беше принципът за тази редукция. Между другото, вашият премиер преди една седмица правилно насочи, че ако има промяна в основните показатели – труд, материали, заплати, това е базата, върху която трябва да се прави. Накарахте фирмите да подпишат допълнителни споразумения през м. ноември м.г. В края на м. декември подписахте рамковото споразумение със Строителната камара. През м. януари финансовият министър заяви: който свали 10%, има пари, който не свали 10%, няма пари. Днес, господин министър, за мен лично няма яснота какви са намеренията на правителството и принципите, които прилага. Затова моят първи допълнителен въпрос към Вас е: подписани ли са и кога актовете за замразяване на обектите във вашето министерство и допълнителните споразумения за довършване на тези обекти и кога, по какъв принцип, и с какъв ресурс ще изплатите това, което оставите занапред? По втория проблем – за предвидимостта. Прав сте, Вие имате седем основни инструмента, аз няма да ги повтарям – и Оперативна програма „Транспорт”, и „Транзитни пътища” 4 и 5, но тук е важен другият въпрос: дали имате конкретен план, който да е ясен на фирмите? Затова моят въпрос към Вас е: каква беше конкретната причина за забавените плащания по 15-те лота на държавните инвестиционни заеми в края на миналата година, в това число и по Програма ИСПА имаше неофициална забрана? Каква е тази конкретна програма, която освен на сайтовете Вие бихте се ангажирали, като отговорен министър, да застанете зад нея със срокове, за да могат всички фирми да планират своите действия? Благодаря ви.

Така е, ние положихме всички усилия освен за прозрачност и предвидимост, разбира се, и от проектите да извадим възможно най-доброто за по-малко пари в интерес на българските данъкоплатци. Тази редукция от 16,50 млн. лв. беше абсолютно обективна. Тук искам да кажа, че ние намалихме проекти във ВиК-сектора от 52 милиона на 27,5 милиона, без по никакъв начин да променим качеството на проектите. По същия начин по Оперативна програма „Регионално развитие” – 12 проекта проверени. Какво извадихме? Извадихме пластики за 360 хил. лв., извадихме беседки в Гоце Делчев за 110 хил. лв. Проектите по никакъв начин не пострадаха. Държавата и българските данъкоплатци икономисаха 32 млн. лв. само от една проверка, която направихме там. Но смисълът беше по-дълбок. Ние сме партньори на кметовете, ние сме партньори на всички бенефициенти, но и ще ги проверяваме и съм абсолютно убеден. Между другото, в нашето министерство водим една статистика колко пари сме икономисали на българските данъкоплатци именно в тая криза. Вярвайте ми, че в момента сумата е 132 млн. лв. – също можете да я видите на сайта. Тоест, да, без да променим качеството на проектите, ние ги направихме икономически много по-ефективни и икономисахме пари на данъкоплатците. По отношение на забавените плащания, знаете очевидно каква е ситуацията, но именно ние сме тези, които имаха доблестта и честта вместо удобно да стоим в министерските кресла през миналите години и да се чудим на кой колко да платим, да извадим конкретен, честен план за действие с всички строителни компании – януари – 20%, февруари – 40%, март – 40% споразумение. Приоритетите са ясни на Камарата на строителите в България. Оттам-нататък няма как да бъдем по-обективни и по-коректни към тях. Между другото камарата на строителите в България го прие и по този начин. По отношение на бъдещето, вие знаете много добре, че нашия ресурс през 2010 г. е ограничен в рамките на оперативните програми. Даваме всичко от себе си и аз съм дълбоко убеден, че тези девет лота, които ние ще стартираме ... Каква по-голяма прозрачност, че аз съм първият министър в тази държава, който е извадил графици месец по месец. Когато съм в закъснение по някой от тези графици, вие тук в парламента можете да кажете: „Лот-3 на магистрала „Тракия” се бави. Защо?” Смисълът на цялото това нещо е много ясен. Българските граждани, гражданското общество да знаят какви са нашите намерения, за да имаме повече демокрация и дай, Боже, в края на мандата три готови магистрали. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин министър. Аз няма да споря с Вас за спестените пари, а и смятам, че това не е най-важното – първо, защото спестените пари са спестени пари от неизвършени строително-монтажни дейности. По-важното обаче е какво правим с фирмите, защото те са жизнения организъм, в това число и икономиката на България. Господин министър, Вие не ми отговорихте, но е факт, че анексите към споразуменията са подписани от фирмите и Вие не сте ги върнали и до момента. Факт е, че не са подписани актовете по Образец 10. Поне това направете, за да е ясно на фирмите кой ще пази проектите и да не харчат допълнителни пари. Това не коства много пари на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не ми отговорихте и за забавените плащания. Аз Ви разбирам. Просто имаше забрана от финансовия министър да се плаща в края на годината по съфинансиращата компонента на транзитни пътища 4 и 5 заемът от Световната банка, в това число и ИСПА и Вие нямахте друг ход. Между другото днес Вашият колега – финансовия министър, заяви, че 7:0 е резултатът за ГЕРБ. Прав е – 7:0, правителството срещу строителния бранш. Дайте малко да обърнем резултата защото ще вземат да не останат футболисти и няма кой да носи доход на страната. Това е много важно и тук сте прав, че имате инструменти, имате визия. Господин министър, Вие сте били и високопоставен проектен мениджър – направете го по седмици – да знаят какво излиза, защото оттук-нататък те трябва да знаят какъв ангажимент има правителството, на какво трябва да разчитат, как да бъдат коректни към банките, за да могат да оцелеят. Над 1 млрд. лв. извън оперативна програма „Транспорт” – първи компонент, е във Вашите ръце. В това число Ви благодаря и за това, че продължихте заема на Немската банка за развитие КfW за брегоукрепването. Направете така, че да има график. Тогава и Вие, и аз, и всички народни представители, и обществото, и най-вече строителните фирми ще могат средносрочно да планират. Това е важно, защото и Вие, и ние, и България имаме нужда от конкурентоспособни и жизнени строителни компании. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, досега си говорехме за над 1 млрд. лв., сега започваме да си говорим за над 3 млрд. лв., които могат да влязат в България. Отново става дума за работа, отново става дума за българските компании. Господин министър, днес извършването на всички действия по преструктурирането и модернизацията на ВиК-сектора вече не е само необходимост, но и въпрос на време, в което то трябва да бъде реализирано. Реалистично е новата организация на сектора не просто да привлече значителни инвестиции и да приведе в съответствие с европейското екологично законодателство нашите системи водоснабдяване и канализация, но да се превърне и в един от моторите на новия растеж на икономиката и създаването на работни места. След продължително обсъждане, което в никакъв случай не беше леко, с експерти, научни работници, браншови и професионални организации заинтересованите правителствени институции и службите на Европейската комисия, през м. юни 2009 г. след повече от две години и половина работа предходното Народно събрание прие изменение в Закона за водите. Тези промени определиха и новата организация, правилата и субектите на политиката в сектор „Водоснабдяване и канализация” и правата и отговорностите по нейното изпълнение. Въпреки че и днес съм убеден, че беше по-удачно да има специален Закон за ВиК, тези промени обаче са необходимата основа, за да може модернизацията в сектора да бъде извършена в ускорени темпове. Министърът на регионалното развитие и благоустройството – какъвто Вие сте в момента, е ключовата фигура, изпълняваща и отговаряща за формирането и прилагането на държавната политика в сектора. Паралелно с приемането на новото законодателство се изпълняваха и други конкретни дейности в помощ на това законодателство в подготовката и въвеждането на новите постановки. Министерството на регионалното развитие и благоустройството работеше активно и паралелно със следните задачи: възлагането на мастер-планове на ВиК-сектора за 49 регионални общински ВиК-оператори и 41 градски агломерации, които трябваше да се изработят от м. ноември 2009 г. до м. ноември 2010 г. В началото на юли 2009 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството възложи 29-те ВиК-оператори да извършат ускорен опис на всички дълготрайни материални активи, които са техния капитал, изпълняващите и подготовката по необходимите подзаконови нормативни актове и съответните наредби. Днес, господин министър, Ви моля да уточните актуалните си виждания и резултати по следните важни въпроси. Докъде стигнахте в подготовката на ВиК-операторите и общините за изпълнението на новите законови изисквания в сектор „ВиК”? Изпълнява ли се стриктно приетата в края на октомври 2009 г. пътна карта? Кога по Вашите планове трябва да заработят ефективно новите регионални асоциации по ВиК и как Вие подреждате по приоритет възможните финансови източници за извършване на модернизацията на ВиК-сектора в България? Благодаря Ви, господин министър.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Да, преструктурирането и модернизацията на ВиК-сектора може да има съществен принос за качеството на услугите, предоставени на българските граждани, както и за ускоряване на икономическия растеж. За съжаление, това което ние констатираме е, че сектора и към момента е раздробен, изостанал, техническите мрежи са изключително стари и в лошо състояние и, разбира се, ние реализираме много големи загуби на вода. Също така, това, което, разбира се, ние констатираме е, че към момента нямаме практически ясна и дългосрочна визия и стратегия за този сектор, а например пет министерства в България се упражняват на тема води и собственици на язовири и всяко едно по техния различен начин. От тази гледна точка, имайки предвид, че водата е възможно най-важния стратегически ресурс на нашата държава, разбира се, след хората, ние имаме голямото желание да вървим напред в този сектор. Необходимо е обаче преди всичко не просто парче по парче, а с ясна визия и стратегия, която се разработва в момента от Министерството на околната среда и водите – цялостна стратегия за управление на водния сектор. Това, което имаме към момента, а именно приетите изменения в допълнението на Закона за водите в края на вашето управление, разбира се, ние знаем, че това е бил един разумен компромис и това е база, на която трябва да се стъпи, но трябва да вървим напред. Например имаме индикация, че от страна на общинските съвети на доста общини в България, че те искат самостоятелно да управляват ВиК-мрежите. Тоест ще се окаже така, че тъй като този закон не решава този проблем, ние можем да имаме увеличаване и продължаване на раздробяването на обособените територии в България, които в момента са 52. От тази гледна точка ние считаме, че трябва да се подобри законодателството, стъпвайки на това, което имаме. Разбира се, промените, каквито и да са те ще бъдат направени в съответствие с разработваната от Министерството на околната среда и водите Стратегия за управление на водния сектор. Този път ще гледаме напред, този път ще имаме ясна стратегия и след това ще подреждаме стъпките. Вместо подготовката за извършване на предвидената промяна във ВиК-сектора, която при вас е станала през м. юни 2009 г., ние веднага след публикуването на закона през м. юни реалната работа започна за съжаление по-късно и за постигане на по-голяма яснота в задълженията, произтичаща от законовите промени между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната вода и водите, създадохме работна група, която разработи пътна карта на действията, които трябва да се реализират. Впоследствие към работната група ние привлякохме и специалисти от Министерството на финансите, Националното сдружение на общините. За подготовката на ВиК-операторите, общините за новите изисквания подготвихме 8 таблични списъка за състоянието и управлението на ВиК-сектора със съответните указания за попълване. Същите бяха изпратени на 24 септември 2009 г. до всички ВиК-оператори – 52 на брой. Исканата информация трябваше да бъде изготвена до 23 декември. Да, тук има закъснение, а аз бих казал, едно завещано забавяне и този срок ние го удължихме до края на м. март 2010 г. Относно подготовката на асоциациите по ВиК. Съгласно бр. 7 на „Държавен вестник” от 2010 г. и обнародваното решение за определяне на обособените територии на ВиК-операторите – това, разбира се, е първата важна предпоставка за функционирането на асоциациите по ВиК, втората важна стъпка е разработването на правилник. Той е разработен, предварително съгласуван в рамките на работната група с Националното сдружение на общините и предстои да бъде съгласуван с министъра на околната среда и водите, след което МРРБ ще го обнародва в „Държавен вестник”. Независимо, че правилникът е още в процес на одобряване, голяма част от областните администрации са в процес на подготовка за провеждане на първите заседания на общите събрания на асоциациите, което ще стане незабавно след обнародването на правилника. Очаквам още в края на първото тримесечие на тази година да започнем провеждането на общите събрания на асоциациите. Тук трябва да добавим, че има наследено огромно забавяне в процеса, за съжаление, за изясняване на собствеността. Има проблем с изясняване собствеността на ВиК-мрежите, но работим. Естествено, най-важният източник за капиталови инвестиции сега и през следващите години ще бъдат средствата по оперативна програма „Околна среда” за реконструкция и доизграждане на канализационни системи. Тук обаче имаме проблем с това, и бих искал да подчертая, че предишните правителства, в това число и вашето, са пропуснали да програмират финансиране от европейските структурни фондове на водопроводни системи и съоръжения в агломерациите с над 2000 еквивалент-жители. Нещо повече, направеното от предишното правителство по подготовка на проекти в сектор „Околна среда”, специално в частта на канализационната инфраструктура и водопроводната мрежа, е било погрешно поставено, на погрешна основа – подготвени са голям брой проекти, които не отговарят на приоритетите и целите на оперативна програма „Околна среда”, а не малка част от тях са и с необосновано високи стойности, за което българите много добре знаят в момента какви проблеми ние имаме. Това налага цялостно преразглеждане на програмата и забавя значително нейната реализация. Към момента се финансират пречиствателни станции за отпадъчни води и канализационни колектори, а би могло, и това ще бъде целта за програмния период 2014-2020 г., да се включат и елементи от останалата част, довеждащи водопроводи, пречиствателни станции за питейни води и ВиК-мрежи в населените места. По отношение на приоритетните ресурси. Освен оперативните програми на Европейския съюз, държавни инвестиционни заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие, ИАБ и Международната банка за възстановяване и развитие, частните капиталови ресурси и, разбира се, държавния бюджет, като за съжаление, поради финансовата криза възможностите са много ограничени. Благодаря.

Уважаеми господин министър! Аз разбирам, че темата не е съвсем във вашия акцент, защото Вие полагате повече усилия към автомагистралите, и го казвам съвсем добронамерено. Между другото аз бях в същото състояние, когато поех ресора „ВиК” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ми трябваше да стъпя върху това, което са извървели колегите преди мен. И мисля, че не сгреших. И моят съвсем колегиален съвет е: направете същото. Първо, не е вярно, че законът, макар и във вида на изменение на Закона за водите, не решава проблема с общинските ВиК. Напротив, това беше една от възловите концепции, която беше заложена – да не се позволи със законодателството раздробяване на системата, защото се изследваха всички възможни варианти. Тук е обаче въпросът, наистина алгоритъмът, който трябва да следваме, и то бързо: опис на дълготрайните активи, създаване на асоциациите, предаването на дълготрайните материални активи за експлоатация и поддръжка, мастер-плановете и приоритетните инвестиционни планове да вървят в някакъв сгъстен алгоритъм. Между другото това е много тежко условие, което Европейската комисия е взела на специално наблюдение и ако ние не го изпълняваме седмица по седмица - и това трябва да бъде задача на всички нас - ще имаме сериозни проблеми, в това число и по оперативна програма „Околна среда”. Това обаче е необходимото условие. Достатъчното условие е да се реши проблемът с цялата тази система и по финансирането на ДДС по проектите на общините, които работят по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони, свързани с ВиК-сектора. Така че е изключително важно да се върви в тази посока, за да може да се ускорят нещата и аз ви моля наистина тук да не се казват неща, които не са верни. Не е вярно, че предишното правителство е програмирало оперативна програма „Околна среда”, тя е преди предишното правителство програмирана, какво да се заложи. Разбира се, това не е оправдание и аз никога не съм бил сторонник на това да обвинявам предходните. По-важно е да наследиш това, което е възможно да се развие, защото в крайна сметка е важен резултатът. Затова и двата въпроса към Вас са: готов ли сте да направите наистина седмичен график – умишлено казвам седмичен, защото вече нямаме време за месечен, и следващата седмица, когато дойдат вашите колеги от Главна дирекция „Регионална политика” на МОСВ, ще се убедят в това – да направите седмичен график, да обедините всички специалисти, които, според мен, Вие не сте успели до момента, вероятно и поради липса на време, да обедините - около Вас има много грамотни инженери, икономисти, финансисти, изкушени от тази тема в добрия смисъл на думата, за да може ясно и бързо да ускорим целия процес и да могат да заработят ВиК-системите. (Председателят Екатерина Михайлова дава сигнал за изтичане на времето.) Извинявам се, госпожо председател. И накрая. Споменахте за единно управление на водния сектор и единно управление на язовирите. Не правете тази грешка, господин министър, дискусията, която сме водили години наред. Големите язовири в България са над 200, от тях 30 - са на пряко подчинение на Националната електрическа компания, 10 - са на пряко подчинение на ВиК и ВиК-та ползват вода от още 7. Водният сектор означава водата като природен ресурс, който си е функция на Министерството на околната среда и водите, но инфраструктурата на ВиК-операторите е елемент на урбанизираните територии, на териториалното развитие, на административното развитие. Това е ваша функция и това е така от 1896 г. Така че не е въпросът в единната шапка, която ви затормози, а въпросът е в координацията, която между другото, аз тук не мога да скрия, че Вие по-добре се справяте в координацията между МОСВ и МРРБ. Така че моят въпрос в крайна сметка е дали държите на това единно управление?

Отговарям конкретно на двата въпроса. Разбира се, по отношение на графиците, ние не само, че имаме такъв график, и то не само в областта на магистралите, но, разбира се, и по отношение на ВиК-сектора. Защото за нас е повече от ясно, че времето ни притиска. Така, че график има. Разбира се, ще бъде несериозно ние да говорим за седмични или двуседмични графици. Но ние се ангажираме с конкретни срокове за пръв път и казахме, че до края на м. март първите събрания на асоциациите ще бъдат факт. Надяваме се дотогава да можем да решим, разбира се, и проблемите със собствеността. Истината обаче е друга. Истината е, че когато говорим за сектор „ВиК” отново се връщаме на темата за координацията. Да, това е и моят отговор към Вашия втори въпрос. Повярвайте ми, че за първи път пет министерства са седнали – не всяко едно по себе си да си пази дворчето, да работи в рамките на неговия сегмент, а пет министерства заедно със съответните експерти, със съответните хора от най-различни среди, говорят за темата: Дългосрочна стратегия за ВиК-сектора в България. Аз съм абсолютно убеден, че 2010 г. ще бъде изключително важна, не само, защото ще има пилотен проект по публично-частно партньорство с Международната финансова кооперация, не само, защото ще стартират мастер-плановете - тук между другото очакваме ратификация през следващите две седмици на Договора със Световната банка, и не само, защото ние ще вървим към създаване на асоциациите, но преди всичко, защото през 2010 г. ние ще имаме дългосрочна и ясна стратегия за това как да управляваме този сектор.

Уважаеми господин министър, аз благодаря за изказаното мнение. Ако някой ни гледа отстрани как си говорим благо, ще си каже – тези мъже нямат никакви проблеми. Проблемът не е мой. Проблемът е в това, и аз разбирам, че тези първи седем месеца - днес е 215-тият ден на вашето правителство, са първите. Така че е нормално да се ориентирате, нормално е да се огледате, нормално е, дори в добрия смисъл на думата, да загубите време и да загубите темп. Но ние не сме в нормална конвенционална обстановка. Вашите действия и как да кажа – дори бездействия в известен смисъл на думата, дори по оправдателни причини, водят до негативи. Затова Ви моля: ускорете поне това, което имаше темп от предходния екип на Министерството на регионалното развитие и благоустройството заедно със Световната банка - ратификация, аз съм сигурен, че тя ще мине прекрасно през парламента. Но защо не се прави да се довършат процедурите за мастер-плановете? Защо не се продължават процедурите за четирите язовира? Аз съм от Смолянския регион, в него безработицата расте галопиращо – 17% и нещо е вече, в края на м. февруари! Язовир „Пловдивци” е готов. Ако беше продължена процедурата дори през м. октомври, сега на 1 март можеше да стартира изпълнението на този проект, което означава 450 работни места. Ето това е моята добронамерена претенция към Вас. Всичко е добре, стратегически е добре, дългосрочно е добре. Но хората искат работа днес! Затова, положете усилия и се надявам да е по най-добрия начин. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Плевнелиев! Нямаше да правя това питане, ако преждеговорившият, който вече е на път да излезе от залата, и неговият началник си бяха свършили работата. Съжалявам, изразявам съчувствие и съболезнования, че сте насаден - буквално! - на пачи яйца от управлението на вашите предшественици. Изразявам възмущение и недоумение как с крокодилски сълзи се проявява една такава псевдозагриженост и интерес към въпроси, които са били в тяхната компетентност, не са били решени по тяхно време и сега ние трябва да берем горчивите плодове. Питането към Вас е по две линии. Едното е конкретно за изграждането на отсечката Мездра-Ботевград, второто е по-общо – за усвояването на парите по програма ИСПА. Усвояването по тази програма върви със закъснение, не беше направено по време на предходното управление. Да се обърнем към фактологията. От 1987 г. насам управляващите от всички политически сили обещават да се удвои трасето между Мездра и Ботевград. Ще припомня, че това е участък от транспортен коридор № 4, който свързва Гданск, Будапеща, Видин, София, Кулата, Солун, Атина, Северна Африка. Става дума за проектиране и удвояване на път с дължина само 31,5 км, като най-невралгичен е участъкът Люти дол-Мездра. От собствен опит мога да кажа, а и колегите, които пътуват в Северозападна България, сигурно знаят, че е достатъчно да се наредят само 2-3 тира, за да се блокира напълно движението. По-миналата седмица падна сняг, колите блокираха пътя и на практика цяла Северозападна България се оказа откъсната от света. Това е конкретиката. Пак преди 20-ина дни колегата Светлин Танчев на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изнесе много тревожни данни за усвояването на средствата по програма ИСПА. Ясно е, че вината за това забавяне и за липсата на усвояване е на БСП и ДПС – те управляваха тези пари. Заради техните далавери тези средства бяха блокирани. Според колегата Танчев става въпрос за около 300 млн. лв., които могат да бъдат загубени. Какво се прави по това? Наистина може ли да се случи тази черна прогноза? В конкретния случай за този път е изключително любопитно, че проектът за разширението на стойност 4 млн. 800 хил. евро, от които само 1 млн. 865 хил. лв. са за проектиране на участъка, е предаден през 2008 г. Следва забавяне и подмятане между институциите, като се намесва трета страна – Национална компания „Железопътна инфраструктура”, със свои изисквания за високоскоростно трасе. То пресичало проекта за четирилентовия път. В резултат на това двете институции премятат топката...

В крайна сметка пътят не е построен. Проектът е предаден, но не е платен. Не е ясно ще има ли препроектиране. В същото време проектантите не са получили парите си. Бихте ли отговорили: какво е развитието? Кога най-после ще го има този път?! Ще стане ли в рамките на този мандат четирилентовото трасе от Ботевград до Мездра? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Разбира се, мога да Ви благодаря за този въпрос, тъй като той хвърля светлина върху един много ясен проблем, много ясни резултати, които имаме – наследство, което в момента страшно много ни пречи. Това, което ще чуете по конкретния отговор на Вашия въпрос, може много лесно да прехвърлите върху много други инфраструктурни проекти в България. Истината е, че проектирането на горепосочения пътен участък се извършва по програмата ИСПА, мярка „Техническа помощ”. Истината също така е, че едногодишният срок по договора, сключен по Закона за обществените поръчки, е изтекъл на 15 декември 2008 г. При подготовката на техническото задание за проектиране и договорите за изпълнение са допуснати редица неточности, несъответствия, които след това, разбира се, са удобно обяснение как всичко това се отразява негативно върху целия процес на изпълнение, особено по отношение на сроковете. Съвсем конкретно, стигаме до ситуацията, при която имаме абсолютни разминавания и тотални закъснения. Вие питате: ще бъде ли завършено окончателното проектиране на участъка до края на 2010 г., при положение че той е трябвало да стане към 15 декември 2008 г. Ще се възложи ли тепърва препроектиране и за чия сметка ще бъде то – това е Вашият въпрос. По отношение завършването на проектирането, представеният предварителен технически проект съдържа цялата необходима техническа документация, т.е. можем да стартираме тръжната процедура за строителство. Остава обаче да бъде приет доклад на Експертен технико-икономически съвет. Трябва да се разработи доклад за оценката на съответствието, след това трябва да подготвим и тръжната процедура и да стартираме процедури по окончателно плащане, което трябва да стане преди края на 2010 г. Тогава изтича срокът на финансовия меморандум. В началото на м. март т.г. тепърва предстои среща между експерти на Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална компания „Железопътна инфраструктура” и съответните експертни екипи за вземане на решение относно конфликтните зони и изчистване на техните технически противоречия. Някой е проектирал път, две години по-късно някой е проектирал железопътна линия и кашата е пълна! Това ще позволи своевременно приключване на етапа проектиране в срока на финансовия меморандум и пълното усвояване на средствата по него по отношение на проектирането. По-важният въпрос от това двугодишно натрупано закъснение де факто е кой е отговорен за допуснатото забавяне. Защо Агенция „Пътна инфраструктура” като част от бенефициентите по оперативна програма „Транспорт” не е координирала дейностите с Национална компания „Железопътна инфраструктура” или по-скоро обратното – защо Национална компания „Железопътна инфраструктура” не се е координирала с Агенция „Пътна инфраструктура”! Това поставя под въпрос цялостното изграждане на този толкова важен четирилентов път. Проверката, която направихме, установи, че двата проекта се разработват по една и съща програма на Европейския съюз – за техническа помощ. Разминаването на фазата на проект жп с проект път е 11 месеца, като забавянето е от страна на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Финансовите меморандуми за жп проекта и за пътния проект са подписани също с разминаване от 1 година. Това донякъде е определило различен ход на дейностите, всеки си е проектирал своята къщичка. Възложено е на експертите от Агенция „Пътна инфраструктура” тепърва да анализират причините за така оформилото се разминаване във времето от близо 2 години и да си съгласуват позициите. Искам да Ви отговоря и за друго. Не е така само тук. Ние имаме магистрала „Марица”, където когато преди няколко месеца бяхме готови с пълен проект на четирите лота, от Национална компания „Железопътна инфраструктура” дойдоха и казаха: „Да, но ние ще минаваме оттам с железопътна линия”. Разбира се, е много по-лесно да вдигнете една магистрала на мост, отколкото да вдигнете един влак на мост. По същия начин и към момента на магистрала „Люлин” нямаме окончателно решение – 4 години след като сме сключили договора. Как ще минем над железопътната линия София-Перник, но в детайл, с проекти, с ясен план-график?! Това е истината за наследеното като проблеми. Оттук нататък Вие знаете, това е финалът на моя отговор към Вас, по отношение на пътя Видин-Монтана, по отношение на целия компонент от Коридор 4, четирилентовият път Мездра-Ботевград е включен като приоритетен в Оперативна програма „Транспорт” за строителство в периода 2007-2013 г. В момента, в който изготвим препроектирането, ще имаме конкретен график, който ще бъде качен на сайта, както за другите магистрали. Гарантирам Ви, че този случай ще бъде следен много внимателно от моя екип и от Агенция „Пътна инфраструктура”. Те ще бъдат тотално мобилизирани, защото този път по Оперативна програма „Транспорт” трябва да се случи и ще се случи! Всички разминавания в подготовката на проектите са само поредното доказателство за това как няма да успеем да направим пътищата, докато не осъзнаем един елементарен факт: не милиардите, не парите са цел, целта е пътят! За да стане той, е необходимо стотици хора да си вършат експертно и професионално работата – професионални проекти, отчуждителни процедури и т.н. Чак тогава ще тръгне европейското финансиране. Изключително ни е тежко, защото съзнателно никой не обръща внимание на тези елементарни неща. Досега фокусът е бил един и същ: пари. Затова резултатът е бил една голяма нула!

Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър! Двата уточняващи въпроса са все пак някаква конкретика ще стане ли този проект до края на годината, защото тогава изтича и финансирането. Става дума да не загубим парите и да не се връщат, за да може да се върви напред и да се договорят търгове за изграждането. Това е единият въпрос. Има ли някаква яснота след тази среща, която предстои сега през март? Ако се движат с такива темпове съгласуванията между АПИ и НКЖИ нищо няма да се получи. Бъдете сигурен. Както не се е получило и при предишното управление. Вторият ми въпрос засяга хората, които стоят зад тези неща и които са работили и свършили работата си – ще получат ли проектантите, колективът дължимите суми, след като са предали на практика и Вие го признахте качествен проект? Заради несъгласуването между институциите защо трябва да бъдат потърпевши хора, които наистина са работили и които искат това да стане? Благодаря ви много.

Ще да бъда конкретен на Вашия въпрос и към момента, за съжаление аз не мога на 100% да отговоря положително, че няма да изгубим нито един лев специално от този компонент, свързан с подготовката на проектите по този участък – четирилентовия път Мездра – Ботевград. Правим всичко възможно и както знаете, това не е така само по този проект, но и по всички останали забавени и забатачени проекти по Програма ИСПА, по които ние работим. Истината е, че ад хок и в движение сега хората в различните институции, включително и в моето министерство, трябва да разберат, че има процедури, които трябва да се спазват. И най-малкото, когато проектираш един път, може би трябва да попиташ колегите си от НКЖИ или обратното, за да може нещата да вървят по един коректен, професионален и експертен начин. Така че правим всичко възможно. Ще имам анализ. И аз Ви благодаря за въпроса от тази гледна точка. Не мога да отговоря положително, че 100% ще усвоим средствата, но, разбира се, правим всичко възможно. И това, което категорично мога да обещая, е, първо, че този четирилентов път Мездра – Ботевград по Оперативна програма „Транспорт” ще се случи. Ние там сме абсолютно в график. И второто нещо е, че проектантите, разбира се, че ще си получат парите, защото по всички проекти, които са по оперативните програми има ясен ангажимент на правителството, има ясен ангажимент на Министерство на финансите, включително и по предприсъединителните програми, че няма да има проблеми с разплащанията. Така че аз се ангажирам категорично с това. Благодаря ви.

Уважаеми господин министър, благодаря още веднъж от името на страдащите от Северозападна България. Благодаря за конкретиката, която говорихте, за обещанието, което дадохте, че този път най-после ще се случи. Ако това стане – и дано стане – мога да Ви уверя, че всички, които пътуват по този път, ще Ви вдигнат паметник. Надявам се наистина да следите изкъсо нещата, да упражнявате контрол. Знам, че са замесени две ведомства, не всичко е към Вас. Хареса ми личният Ви ангажимент и стискам палци най-после да го има този път. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В ръководената от мен Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите се получават много жалби относно дейността на ВиК дружествата в цялата страна. Оплакванията са свързани както с надписани суми за вода, така и с периодичния преглед на водомерите на пет години и със заплащанията, свързани с това изискване. Съгласно действащата нормативна уредба в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и Наредба № 4 на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 14 септември 2004 г. е регламентирано изискването за периодична проверка на водомерите. В чл. 34 от наредбата са изброени всички видове проверки. Всички те са за сметка на потребителя, задължението на оператора е да се грижи и извършва проверки само на общите водомери. Според Закона за измерванията водомерите, като измервателни уреди, подлежат на задължителен метрологичен контрол. Със Заповед № А-412 от 16.08.2004 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, е въведено изискване водомерите да подлежат на метрологичен контрол на пет години. Ежегодно на такава проверка подлежат стотици хиляди водомери в страната и стотици хиляди български семейства плащат за дейност, която би трябвало да се осъществява от самия оператор, като разходите би трябвало да бъдат за негова сметка. Уважаеми господин министър, във връзка с гореизложеното, моето питане към Вас е предвижда ли ръководеният от Вас екип промяна на горецитираната Наредба № 4, като по този начин коригира тази несправедливост спрямо българския потребител и ако предвижда – в какъв срок?

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Вашето питане е свързано с важен проблем, който пряко или косвено засяга, разбира се всички български граждани, които са потребители на ВиК услуги, жалби, свързани с неточности при отчитане на изразходваната питейна вода и изготвяне на сметките, които заплащат потребителите, и изправността на уредите за измерване. Постъпват и в МРРБ, както и при вас, разбира се и в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За много от тях след последващи проверки се оказва, че са неоснователни, но немалка част са в резултат на недобросъвестно изпълнение на задълженията на ВиК операторите. Водоснабдителните системи в населените места се поддържат, стопанисват и експлоатират от ВиК оператори. Те обхващат всички съоръжения от водоизточника до потребителите. Това са главните, разпределителните водомери, водопроводи, водопроводни отклонения към имотите на потребителите, включително и водомерния възел след общия водомер. Сградните инсталации и водопроводите в имотите на потребителите, за съжаление, са частна собственост. Когато в имотите има повече от един потребител, както е в жилищните кооперации, тези потребители монтират апартаментни водомери за разпределяне на изразходваната от тях вода, която е влязла в сградата и отчетена от общия водомер. Тези водомери са част от сградната инсталация, която е собственост на потребителите. Естествено е, че като тяхна собственост те се грижат за тяхното поддържане и разплащат разходите за това. За проверката и ремонтирането на тези водомери има създадени фирми, които са лицензирани по Закона за измерванията. Те определят цените за своята дейност по пазарни механизми. Опити тази дейност да се извършва от ВиК оператора са правени, но те са оспорвани пред Комисията за защита на конкуренцията като злоупотреба с монополно право. Що се отнася до необходимостта от проверка на водомерите за тяхната точност и изправност, МРРБ има следното становище. В Наредба № 4 от 2004 г. за реда и условията за присъединяване на ВиК системи и ползването им, е определен само видът на проверките, които следва да се извършват. В цитираната от Вас Заповед А-412 от 16 август 2004 г. на председателя на Държавната комисия за метрологичен и технически надзор е въведено изискване срокът на периодичните проверки да е пет години. В тази заповед няма разграничаване между общия водомер на водопроводното отклонение, който е уредът за търговското измерване, по който ВиК операторът отчита количеството вода, влязло в сградата, и апартаментните водомери, по които се извършва разпределение на това количество между отделните потребители в етажната собственост. Това е факт. Разбира се аз Ви благодаря за въпроса. Това, с което категорично се ангажирам, е, че ще бъде възложено на експерти да разгледат възможността за промяна на периодичните проверки и методиката за проверяване на общите водомери, които се поддържат и ремонтират от ВиК оператора. Във връзка с това искам също така да Ви уверя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще предприеме необходимите действия за консултация с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и за съответните промени в нормативната уредба. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, действително сте хванали правилно проблема от гледна точка на общия водомер, за който тези дружества би трябвало да се грижат, би трябвало да се грижат за неговата изправност. В същото време, освен те, никой друг по всяка вероятност не го и контролира. Ясно е, че между общия водомер и водомерите на гражданите, в техните домове, понякога се появяват разлики. Само че в края на краищата и мен самия, и вас, защото и ние сме български граждани, мога да кажа, че не ни интересува наличието на разлика между общото количество в общия водомер и общото количество от водомерите на българските граждани. От тази гледна точка е хубаво вие, като нов екип, да помислите и да използвате експертната помощ на хора, които са запознати с този проблем. Нещата там да се контролират много по-добре, защото монополното положение на ВиК дружествата поставя така нещата, че рекетират хората. Вие много добре го знаете. После мога да ви представя, аз съм ви ги и изпратил по надлежния ред, жалби на хора, които са потърпевши от безотговорното отношение на ВиК дружествата и служителите. Друг проблем, който се явява и на който трябва да се обърне сериозно внимание – сваляйки водомера и слагайки там една тръба, срокът за връщане на водомера е 10-дневен. Съвсем умишлено понякога се забавя този срок и, вместо 10 дни, той става около пет месеца. Знаете, че ВиК дружествата имат интерес тези пет месеца да начисляват на всеки член на семейството по 20 кубика вода. Те отново печелят. Само в София има 60 000 водомера, които всяка година подлежат на такъв контрол. Средна цена на водомера – около 50 лв. Три милиона се печелят само от това. Отделно – за пломбата, отделно – за проверката. Вземайки примерно водомера от мен, отива на вас, ремонтирайки го. Но този водомер е моя собственост. В тази връзка искам да Ви задам двата уточняващи въпроса: Като нов екип предстои ли сериозна реформа във ВиК дружествата, във водния сектор, която вие самите трябва да предложите, да обсъдим в парламента и да вземем правилните решения, които да са, подчертавам, в услуга на българските граждани, а не в услуга на определен монополист. Не само като ВиК дружество, но и като метрологична лаборатория. Не ми отговорихте на въпроса и сега отново ще го повторя: смятате ли да изкупите водомерите, така както се изкупиха електромерите? Това според мен е една от стъпките, които трябва да се предприемат за някаква справедливост спрямо хората. Не да ги караме през пет години да дават около 200 лева.

Отговарям конкретно – предстои ли реформа във ВиК сектора и във ВиК дружествата, специално като част от целия този сектор. Аз имах възможност да спомена и преди малко. Да, Министерството на околната среда и водите, заедно с още четири министерства, работят – до края на 2010 г. ще има цялостна концепция по всички елементи на този сектор. Разбира се, след това тя ще мине и през парламента. Ние, за разлика от предишни правителства, когато работим по тези неща, го правим по изключително прозрачен начин – не само на експертно ниво. Има консултативен съвет към министерството, вие като депутати също сте винаги „добре дошли”, всеки, който може да добави стойност - можем да работим заедно. Имаме конкретен план за действие до края на 2010 г. По отношение на наредбата, по която ние правим периодическите проверки и методиката – ангажирах се с промяна, която ще бъде съгласувана с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Вашият конкретен въпрос, който, извинявайте, не съм го разбрал – дали предстои изкупуване на водомерите. Бих се въздържал да дам положителен отговор, докато не изготвим цялостната стратегия. Ако в рамките на тази стратегия не намерим друг вариант – да, но дотогава не мога да дам положителен отговор.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От отговора на първия допълнителен въпрос съм доволен от гледна точка на това, че все пак бяхте конкретен и се надявам да представите тази стратегия за промени в сектора на ВиК дружествата и за решаване проблемите на монополистите, които в момента се явяват те. От отговора на втория ми уточняващ въпрос не мога да бъда доволен по простата причина, че явно лобито на ВиК дружествата плюс лобито на тези, които са оторизирани да правят тези проверки, явно са доста силни. Уважаеми господин министър, както енергоразпределителните дружества изкупиха електромерите, хубаво е да бъдат изкупени и водомерите. Така както примерно утре, защото отново се заговори за смяна – и на топломерите, отново българският народ ще бъде рекетиран с доста сериозни суми не само по смяната, не само по самия топломер, не само по самия водомер. Казах ви, че самата проверка струва 7 лева. Самото пломбиране струва 6 лв. плюс водомера – вие можете да си направите сметката, че отиват някъде около 63 лева. Един апартамент има три до четири водомера за топла и за студена вода. При това положение добре ли е българските граждани (аз не мога да го разбера, по никакъв начин няма да го подкрепя и няма да се съглася с Вас) през пет години да са задължени да дават около 200-250 лв. само за ВиК дружествата? След още пет години да дадат за парното, тоест за топломерите. Решен е въпросът с електромерите. Уважаеми господин министър, аз разбирам доброто управление по един-единствен начин – да се направи така, че по всякакъв начин да се улеснят българските граждани, да нямат притесненията и тормоза на монополистите, защото точно така се държат, защото по-лош от държавния монопол е частният. Вие като изпълнителна власт и като човек, който е отговорен за дружествата, можете да урегулирате тези неща. Завършвайки, ще Ви кажа – няма изискване на Европейския съюз. Заровете се по-добре, вижте кои са тези от лабораториите и ще установите, че там има много топли връзки с някои бивши управляващи на ВиК дружествата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в продължение на осем години корупционни схеми и непрозрачни процедури възпрепятстваха строителството на автомагистрала „Тракия”. Правителството на Симеон Сакскобургготски се стремеше да реализира концесионен договор, съгласно който строителните работи по магистралата трябваше да струват около 600 млн. евро. Впоследствие от правителството на Сергей Станишев в последната година бяха въведени такива тръжни документи, че се създадоха условия за дискриминационно отношение по повод на някои от участниците, с което ние за пореден път станахме за резил пред Европейската комисия. Сегашното правителство, в което Вие сте всъщност важен елемент, отговарящ именно за инфраструктурните обекти на страната, превърна автомагистрала „Тракия” в ключов елемент от програмата за изграждане на националната пътна инфраструктура. Успехът на процедурите, които бяха обявени, зависи до голяма степен от това дали трите търга на участъка от Стара Загора до Карнобат, разделени на три лота – 2, 3 и 4, съдържат в себе си прозрачни процедури, обективна цена и спазен срок на строителството. Само тогава ще бъде защитен общественият интерес. Използвам случая, че днес, буквално преди час, беше обявен победителят в първия от трите търга и това прави още по-актуален моят въпрос. Той е свързан именно с това: наистина ще успеете ли в това, което ви предстои в следващите 2-3 години, да защитите този обществен интерес? Въпросът ми е: как в стартиралите процедури това е направено? Какви са гаранциите, че договорите, които ще бъдат подписани, няма да бъдат видоизменяни в ущърб на възложителя чрез анекси по отношение на цената и срока на строителството?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! На 13 ноември 2009 г. Агенция “Пътна инфраструктура” публикува на официалната си интернет-страница документацията за участие в открита процедура за възлагане на обществената поръчка по строителството на лот 2 на магистрала „Тракия”. Изпълнителят трябваше да бъде избран до м. април 2010 г. по предварително зададените графици, с които ние се ангажирахме пред целия български народ. Документацията, знаете много добре, е съобразена с европейските изисквания и практики, с изискванията на Закона за обществените поръчки. И този път обаче ние направихме един съвсем различен подход – тази документация беше предоставена предварително на различни институции, за да можем да сме сигурни в едно – че този път ще има честно състезание. Тази документация беше предоставена и на асоциацията „Прозрачност без граници”, тя беше предоставена и на Джаспър - европейската инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Разбира се, тази документация беше дадена и на Агенцията за обществените поръчки, и на управляващия орган в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За определяне на изпълнител на строителството на обект лот 2, автомагистрала „Тракия”, мога да дам следната допълнителна информация. При сключването на договора с избрания изпълнител цената за изпълнение на договора ще бъде окончателна и няма да може да се променя при промени в цените на труда, строителните продукти, оборудването и всичко останало, с изключение на случаи на форсмажорни обстоятелства. Дори и при такива случаи, на форсмажорни обстоятелства, ние сме предвидили изключително тежки условия за изпълнителя, така че той да не може да удължава срокове. Ако възникне форсмажорно обстоятелство в един участък, той не би следвало да има претенции, ако може да работи в други участъци. От тази гледна точка, дори изпълнителят да не е завършил целия строеж до степен на съществено завършване на срока, както и когато изостава от сроковете в графика за изпълнение на съответния етап и забавата не се дължи на форсмажорно обстоятелство, изпълнителят ще се задължава да плаща изключително сериозни неустойки на възложителя в размер на 0,2% на ден от цената за изпълнение на договора, но не повече от 25%. Това е много, вярвайте ми! Двадесет и пет процента неустойки, ако има неизпълнение от страна на възложителя, съответно и от цената. Тези неустойки ще се удържат и от цената на съответния етап, а не само накрая - тоест ние сме хванали, така да се каже, изпълнителите с ясни графици, по месечно, със съответните неустойки, така че да можем всеки месец да контролираме, да искаме неустойки, а не, както сега на магистрала „Люлин”, четири години по-късно. Гаранцията за изпълнение на договора за обществената поръчка допълнително е и в размер на 5% от общата цена на договора, валидността на гаранцията е 60 месеца. За определяне на изпълнител на строителството на обект на магистрала „Тракия” – лот 3, който знаете също, че днес имаме страхотната новина, че лот 3 стартира официално. Имаме публикувана информация на сайта на Европейската комисия, на вестника на Европейската комисия и аз днес мога да обявя от тази трибуна, че лот 3 стартира, а лот 2 приключи с избор на изпълнител. Разбира се, вървим нататък по процедурата. В лот 3 ние също се придържаме към тези принципи, които заложихме за лот 2 – изпълнителят също ще бъде поставен в една тежка ситуация и в невъзможност да увеличава срокове и графици. Той има право на удължаване на срока на изпълнение в резултат на непредвидени геоложки условия и елементи на техническата инфраструктура, които не са били известни обаче единствено и не са били отразени в техническия проект. Това е малката промяна, която ние правим на базата на стотици запитвания, които имахме в процеса на работа по лот 2. За лот 4 ще се приложи документацията от лот 3. Тук мога да обявя, че след две седмици ние имаме намерение да стартираме и лот 4. Общественият интерес е защитен чрез условията, посочени в тръжната документация и в договора. Това е голямата промяна, а не както в миналото. Защото ние съзнаваме изключителната отговорност не просто да стартираш една тръжна процедура, а да я направиш добре и да работиш за интереса на държавата – с ясни договори, с ясни неустойки, със силна ръка. Това означава също така, че при неспазване на договорните задължения ние автоматично налагаме неустойки, които като до минимум в самата тръжна процедура и в договора сме търсили възможността за субективни оценки дали това ще се прави, или няма да се прави. Графиците за изпълнението на проекта са абсолютно точно и ясно дефинирани, като за спазването им ще се следи както от супервайзъра на обекта, аз имам намерение Агенция “Пътна инфраструктура” този път да си свърши работата като изпрати експерти, които да стават и да лягат единствено и само с лот 2 – с контейнерите, с мръсните обувки, там, на обекта постоянно! А не удобно да седят в офисите и само да регистрират поредните увеличения. В заключение бих искал да кажа, че в сравнение с предишните две процедури за магистрала „Тракия”, които и Вие споменахте, имам предвид тази, която е за отдаването на концесия, както и тази за конкурса от миналата година, която беше спряна, поради откровено дискриминационни условия, този път конкурсът е по всички правила и норми. Този път конкурсът е наистина прозрачен и ние дълбоко се надяваме, че на 3 май ще можем да направим първа копка на лот 2. Това не е само мое мнение, а е мнение и становище на експертите от „Прозрачност без граници”, които за първи път имаха достъп до пълната документация на магистрала „Тракия”. Аз се гордея, че съм член на това правителство на Република България, което наистина си постави за цел по отношение магистралите да защити максимално публичния интерес. И ето ви резултатите! Ако правителството на Сакскобургготски е опитало да направи магистралата за 600 млн. евро, аз дълбоко се надявам, че нашият резултат ще бъде поне два пъти по-евтин. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С колегата Иван Костов зададохме този въпрос, защото в България има зловеща практика. Зловещата практика е именно в непрекъснатото повишаване на цените на изгражданите обекти и в непрекъснато пълзене на сроковете за изграждане. Пред мен дори са документите по отношение на вече изградените в миналото лот 1 и лот 5. Тук се вижда, че например фирмата, която спечели лот 1, без да правя никакви алюзии с това, което е в момента, спечели този лот за 48 млн. евро, а в края на строежа всъщност цената се увеличи близо два пъти. По същия начин, за лот 5 фирмата „Еко-Догуш” спечели за 46 млн. евро този лот, а накрая, при завършването, цената също беше почти два пъти по-висока – 82 млн. евро. Това са основните причини, поради които ние искахме да чуем и от Вас, и аз съм доволен, че ги чух, ясни гаранции, че това няма да се случи – че няма да има анекси. Но ще продължа и нататък. Нужно е тези фирми да знаят, че в България европейските правила се спазват и който не ги спазва, бива санкциониран – не само по начина, който Вие казахте - чрез тежки финансови санкции, а нека да се въведе: такава фирма, която е нарушила тези правила, да не бъде допускана в други големи инфраструктурни проекти. Тоест те да знаят, че носят последици не само за този търг, но и за тези, които са в бъдеще – да разберат, че спазването на сроковете и на цената е нещо, което те не могат по никакъв начин да нарушат. Заедно с това искам да Ви задам въпрос, на който по определен начин Вие вече отговорихте: дали в търговете за лот 3 и лот 4 ще бъде отразен опитът от процедурата по лот 2? Виждам все пак известно смекчаване на условията по отношение на срока за изпълнение. Господин министър, нека да се знае, че това може да бъде не само при форсмажорни обстоятелства, но при изключително тежки, бих казал, за изпълнителя условия. Последно. Искам да зная дали българската държава е готова с всички условия, за да не се получи както при магистрала „Люлин”, ние да въведем закъснението? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, даваме всичко от себе си. Искаме да променим ролята, която играе държавата. От пощенска кутия в миналото – за пари, проекти, лобита и интереси, този път искаме да се борим за интереса на българските данъкоплатци. Условията за лот 2 на магистрала „Тракия” са изключително тежки. Те са революционни. Те отиват в другата крайност – държавата в силна позиция да контролира, да изисква междинно всеки месец, и ако има неизпълнение, този път изпълнителите ще си носят отговорността. Разбира се, накрая ще ни съдят българските данъкоплатци, но именно тук пред вас стои един министър, който единствено и само е резултатно ориентиран – поел съм отговорност, накрая ще видим резултата. Дай Боже да се гордеем с три завършени магистрали, и то за една изключително изгодна цена за българските данъкоплатци, и при всички европейски условия, които ще вземем предвид. Благодаря.

Уважаеми господин министър, аз Ви желая искрено да успеете в намеренията, които ако се осъществят, ще защитят националния интерес. Ние, Демократи от силна България, се чувстваме силно ангажирани, защото преди четири години предупреждавахме, че цената на километър не трябва да надвишава 2-2,3 млн. евро. Това, което се постига за лот 2, да бъде постигнато и за другите два лота и заедно да бъдем при откриването на първата завършена българска магистрала - по европейски правила, на най-ниска цена и в указаните срокове. Желая успех!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към всички – да направим удължаване на времето до изчерпване на парламентарния контрол към министър Плевнелиев, защото остават два въпроса. Тук са и народните представители. Става въпрос за 10 минути. Моята молба е да удължим времето и да може да приключи в тази си част парламентарният контрол.

Уважаема госпожо председател, господин министър! По данни на медиите има реална опасност от забавяне в изграждането на магистрала „Люлин”. В случай, че магистралата не бъде завършена до края на 2010 г., България ще загуби ли отпуснатите 111 млн. евро по програма ИСПА? Съответно ще се наложи ли да довършваме проекта с национални средства? И в тази връзка – забавянето на компанията-изпълнител ли се дължи?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ето фактите по отношение на магистрала „Люлин” – тази не лека задача, която имаме да решаваме в момента. На 29 декември 2006 г. започват дейностите по изпълнението на магистрала „Люлин” съгласно условията на договора. Предвидено е строителството за завърши за 36 месеца, след което да бъдат последвани от гаранционен период от 12 месеца. Следователно срокът за завършване на строителните работи е бил определен на 28 декември 2009 г. На 15 септември 2008 г. – две години и половина по-късно, е подписано допълнително споразумение, с което се дава удължение на срока на строителството със 123 дни – тоест новата дата на завършване е 30 април 2010 г. Защо? Защото започваме да строим, ама нямаме строително разрешение. Това са 123 дни по-късно! След като сме казали на строителя „Моля, заповядай”, нямаме строително разрешение! Какво означава това? Забавяне! Какво означава това? Пари! По същия начин през август 2008 г. изпълнителят искаше следващо удължаване на времето за изпълнение, като срокът този път се удължава с още 166 дни – до 13 октомври 2010 г. За срока на второто удължаване и вследствие поисканото допълнително плащане към момента няма анекс, но има ясна кореспонденция и писма от предишното управление на Национална агенция „Пътна инфраструктура” по тази тема. На 17 август 2009 г. изпълнителят е предоставил след натиск от новото управление на Национална агенция „Пътна инфраструктура” нова актуализирана работна програма, която предвижда завършване на работите в края на 2010 г., като инженерът към момента се е произнесъл, че тази програма е реалистична. Въпреки това обаче при обработката на иск № 15 се вижда - а имаме още 38 иска от изпълнителя по магистрала „Люлин” за обработване – че е свързан с изместване на газопровод в района на пътен възел Даскалово. Инженерът към момента е заявил прогнозна дата за завършване на строежа към средата на 2011 г., което е абсолютно неприемливо за нас. Забавянето на строителните работи започва със самото им стартиране, като непрекъснато се отчита значително изоставане в изпълнение на работната програма. Причините за това започват с неизпълнение на задължения на възложителя. Това трябва да си го кажем ясно! Същият е позволил да се подпише договор за изпълнение на СМР, без да са приключили изискуемите по закон процедури, примерно отчуждителни процедури, избор и назначаване на строителен надзор, без фактически да има легално разрешение за строеж. Това автоматично води до нарушаване на договорената времева рамка за изпълнение на проекта и съответно дава възможност на изпълнителя да започне процедури по предявяване на най-различни искове. Лошото управление на договора от страна на възложителя, в това число неправилната обработка на исковете, още повече влошават позицията на възложителя, като отключват лавинообразен процес на предявяване на искове от различно естество. Не можем да отминем факта, че изпълнителят умело се е възползвал от слабостта на възложителя и е предложил страшно много искания.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан със сериозен проблем, който съществува в Пловдивска област. След придошлите води на р. Стряма през 2007 г. пропадна мост на второкласен път, който свързва три от общините в областта с областния град, а също така е пътят – най-близкото разстояние до Старозагорска област, до Павел баня. Това е пътят Пловдив-Брезово-Павел баня. Веднага след това се предприеха действия, за да се намери паралелен път и да се възстанови тази връзка. Предишното правителство построи пътя през база „Чекерица”, за да се осигури достъп на хората от Община Раковски и Брезово. Веднага бе започнато проектирането на моста. Имаше определено забавяне с проекта по вина на изпълнителя на проекта. След това се изигра тръжната процедура за строителството му – през март 2009 г. Оттогава досега строителството на този важен за всички мост, обещавано от много политици, включително от сега управляващото мнозинство, не се предвижда да започне. Моят актуален въпрос към Вас, господин министър е: предвидени ли са средства в бюджета на Пътната агенция за строителството на този мост? Колко са тези средства? Възнамерявате ли в скоро време да започнете строителството?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, да, този мост е аварирал, такива са фактите. Вследствие на проливни дъждове и покачване нивото на р. Стряма на 17 и 18 ноември 2007 г. движението по път ІІ-56 Брезово-Пловдив е преустановено и се провежда по обходен вариант. Новопроектираният мост е стоманобетонов със седем отвора с обща дължина 150 метра. Строителството включва изграждане на пътна варианта с дължина 1,5 км и монолитен плочест водосток с дължина 4 метра. Процедурите за избор на изпълнител и консултант са проведени в Областно пътно управление Пловдив през 2008 г. За изпълнител е избрана фирма „Мостстрой”. Договорът е на стойност 5 млн. 608 хил. лв. За консултант на обекта е избрана фирма „Пътинвест инженериг” АД София. Договорът е на стойност 90 хил. лв. Обектът е предложен за изпълнение по програма „Основен ремонт” за 2009 г., но не е имало заделени средства и разбира се не е стартирал. Затова и Вие констатирате тази забава. Единствено бих искал да кажа, че ние, може би за разлика от предишното правителство, но не си спомням аз да съм давал каквито и да било обещания от гледна точка на този мост. Въпреки това заради големия обществен интерес и поради важността на този мост за региона, сме вкарали проекта в приоритетния списък на Агенция „Пътна инфраструктура” за реализиране през 2010 г. и в програма „Основен ремонт” за 2010 г. сме поставили задача и ресурс от 4 млн. лв. Съгласно договора, трябва да бъде завършен за 440 календарни дни от датата на откриване на строителната площадка. Тоест една част трябва да остане и за 2011 г. В момента по решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” подготвяме стартирането на процедурата за отчуждаване на засегнатите имоти. Ето ви пак същата история – имаме пари, имаме проект, имаме избран изпълнител, но нямаме отчуждителни процедури на засегнатите имоти и гори. Тук трябва да отбележим, че по-голямата част от имотите са горски и за процедурата се изисква време. След завършване на отчужденията при получаване на разрешение за строителство започваме.

Ако Вие не сте обещавали, господин министър, на хората, че ще построите този мост, попитайте вицепремиера Цветанов – на частичните местни избори в община Раковски лично той обеща, че ако се избере кметът от ГЕРБ, съответно мостът веднага ще започне да се строи. Проблемът беше този, че точно отчужденията не бяха извършени от община Раковски. И в момента проблемът е точно този. И аз се учудвам, когато има предвидени пари, след като сте счели, че тези отчуждения ще станат и евентуално кметът да си изпълни обещанието, защо не се възложи на областния управител, тъй като това между две общини да е частично право на строеж, за да започнем усвояването на тези пари. Като се изключи районът, в който има отчуждения. Така можем да започнем и да спестим време. Това, за което Вие говорите – за добрата организация. Надявам се, господин министър, да приемете този мой съвет, да поговорите с кмета на ГЕРБ по-бързо да придвижи процедурата, за да може да се извърши отчуждението – за това не ви пречи предишното правителство или кмет на БСП – и този мост да се построи. Разберете, този мост е важен за хората и всички ще аплодират едно такова решение, ако започнем бързо да го строим. Това може да стане наистина с частично решение, ако още има проблеми с отчуждаванията. Благодаря ви.

Уважаеми господин Мутафчиев, аз дълбоко се съмнявам, че господин Цветанов е обещал веднага и на секундата да започне изпълнението на този проект. Аз познавам много добре господин Цветанов и съм имал честта с него да обикалям доста по регионите. Но това, което е по-важно, е, че ако има един човек, който е изключително заинтересован, ако има един човек, който полага всички усилия това наистина е кметът на Раковски. Вярвайте ми, на всяко заседание на Министерския съвет в сряда той е там, защото наистина иска – и ние напълно го подкрепяме от тази гледна точка – нещата да се случат. Но, пак казвам – има процедури, има правила. Когато минем през всички тези процедури, ние ще започнем да го правим. Основното, което ние искаме да променим е работата на юруш. Защото и самият кмет на Раковски, колкото и да иска този проект да се случи, аз дълбоко се възхищавам на неговата изключителна активност, всеки път там, той също заедно с нас работи по ясни процедури – първо, второ, трето, четвърто, пето. И слава Богу, че правителството наистина го е приоретизирало. Да, има пари за правителство. Да, ще намерим пари и за учредителните процедури, но ще го свършим по начина, по който трябва да се вършат всички инфраструктурни проекти. Започваме когато свърши работата по процедурите – строителни разрешения, отчуждителни процедури, така че да не се срамуваме от Хаинбоаз, където и сега аз не знам дали да спирам този проект или да не го спирам. Ако Вие ми дадете съвет аз ще Ви бъда дълбоко благодарен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)