24 януари 2019 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 109. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 110: „§ 110. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 2. В чл. 22, ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 3. В чл. 24, ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 4. В чл. 53, т. 4 думите „без регистрация по реда на Закона за защита на личните данни“ се заменят с „в нарушение на изискванията за защита на личните данни“. 5. В § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби думите „разпоредбите на Закона за защита на личните данни и“ се заменят с „на изискванията за защита на личните данни и на разпоредбите“, а думите „чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.)“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 111: „§ 111. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 26 се създава т. 4а: „4а. сключва или оправомощава длъжностно лице да сключва споразумения и административни договорености с органи на други държави или международни организации относно защитата на личните данни във връзка с осъществяване на международната дейност по т. 4;“ 2. В чл. 329: а) в ал. 2 думите „по смисъла на Закона за защита на личните данни“ се заличават; б) в ал. 9 думите „при условията и по реда на Закона за защита на личните данни“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 112: „§ 112. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. …) в приложение № 1 към чл. 74ж, ал. 1 в ред 6 думите „Идентификационен номер на удостоверението за вписване в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД:“ се заличават.“ Комисията предлага да се създадат § 113 – 119: „§ 113. В Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (обн., ДВ, бр. …) в чл. 4, ал. 1, т. 7 думите „по Закона за защита на личните данни“ се заменят със „съгласно изискванията за тяхната защита“. § 114. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. …) в чл. 271, ал. 3 думите „по реда на Закона“ се заменят с „при спазване на изискванията“. § 115. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7, ал. 3 думите „на Закона“ се заличават. § 116. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) в чл. 19г, ал. 3 думите „по смисъла на Закона за защита на личните данни“ се заличават. § 117. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. …) в чл. 142, т. 4 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за тяхната защита“. § 118. В Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика (обн., ДВ, бр. …) в чл. 10 ал. 5 думите „на Закона“ се заличават. § 119. В Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7в, ал. 2, изречение първо думата „Закона“ се заменя с „изискванията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 120: „§ 120. В срок до една година от влизането в сила на този закон Комисията за защита на личните данни приема наредбите по чл. 14, ал. 5 и 6 и по чл. 14а, ал. 3.“ Комисията предлага да се създаде § 121: „§ 121. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон правилникът по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт се привежда в съответствие с този закон.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 95 да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Данаил Кирилов: „В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 96: „§ 96. Параграф 30, т. 4 влиза в сила от 1 март 2019 г.“ Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде § 122: „§ 122. (1) Параграф 49, т. 1 влиза в сила от 1 март 2019 г. (2) Параграф 118 влиза в сила от 2 май 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на работната група, която работи в продължение на четири месеца. Постигна се абсолютен, пълен политически консенсус на последното заседание на Вътрешната комисия, когато гледахме Доклада на второ четене. Искам да благодаря специално на Комисията за защита на личните данни, защото през цялото време те бяха ангажирани с този процес. Искам да благодаря на всички неправителствени организации, които участваха. От вчерашното заседание – днес вече имаме благодарствени писма точно от тези неправителствени организации. Защитихме както техните интереси, така и на българските граждани. Благодаря на всички. Този може би е един от малкото закони – всички политически формации, представени в българския парламент, гласуваха единодушно всички текстове, без да има абсолютно никакви възражения. Благодаря на всички колеги, в това число и на опозицията, за конструктивната работа. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, директорът на Университетска болница „Лозенец“ професор доктор Любомир Спасов, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев, който информира народните представители, че с предлаганата отмяна на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) ще се създаде възможност правителството да взема решения по отношение статута на болница „Лозенец“. Действащата разпоредба на § 5 еднозначно определя болница „Лозенец“ като лечебно заведение към Министерския съвет по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, а директорът на болница „Лозенец“ за второстепенен разпоредител с бюджет към Министерския съвет. Отмяната на тази разпоредба ще създаде правна възможност с акт на Министерския съвет тази болница да бъде преобразувана в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца. Министър Ананиев подчерта, че грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, като усилията за подобряване на здравните услуги следва да са насочени към осигуряване на по-добър достъп и навременно насочване към необходимия вид диагностика и лечение, както и комплексно и интердисциплинарно медицинско обслужване на деца с хронични заболявания, и внедряване в практиката на утвърдени стандарти за диагностика, лечение и рехабилитация при заболявания в детска възраст. В тази насока особено наложително е изграждането на единна структура, която да предоставя комплексни медицински услуги за деца и да обединява всички специалисти, работещи с деца, в името на тяхното здраве. Република България е единствената европейска държава, която няма многопрофилна педиатрична болница, в която на едно място да бъдат концентрирани услуги по спешна и високоспециализирана консултативна педиатрична помощ, интензивно лечение на деца, комплексно обслужване на деца с вродени аномалии, хронични заболявания, увреждания и други тежки заболявания, както и услуги по продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи. Министър Ананиев категорично заяви, че учебно-клиничната база на Медицинския факултет към Софийския университет в болница „Лозенец“ ще се запази. Преподавателите ще запазят академичните си длъжности, а дипломите на всички студенти – настоящи и бъдещи, ще са напълно валидни и приложими, аналогично на всички студенти по медицина на територията на страната в останалите висши учебни заведения по медицина. Той допълни, че действащата акредитация, дори и след преобразуването на лечебното заведение чрез вливане в новата национална многопрофилна детска болница „Лозенец“, ще се запази до изтичане на срока ѝ. Според него няма законова пречка лекари от една университетска болница да са преподаватели към различни висши учебни заведения, както няма и нормативна забрана една университетска болница да бъде база за обучение на студенти на повече от един университет. Беше отбелязано, че настоящата клинична база на студентите е освен в болница „Лозенец“, и в още четири лечебни заведения – две частни и две държавни, като не е налице пречка клиничните бази да се разширяват спрямо местоработата на преподавателите към Медицинския факултет на Софийския университет, ако те преминат на работа в други университетски лечебни заведения за болнична помощ. В заключение министър Ананиев уточни, че изграждането на многопрофилна детска болница е в съответствие с поетите от правителството ангажименти за подобряване на достъпа и повишаване на качеството на медицинската помощ, както и за създаването на условия за комплексно медицинско обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, и представи конкретни мерки, които ще осигурят стабилност и сигурност както сред персонала и пациентите на лечебното заведение, така и за студентите от Медицинския факултет с учебно-клинична база към болница „Лозенец“. Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ професор Анастас Герджиков информира народните представители, че с предлаганото изменение в Закона за лечебните заведения се застрашава съществуването на Медицинския факултет към университета, тъй като болница „Лозенец“ е учебно-клинична база на Факултета. Той поясни, че акредитацията е получена въз основа на тази материално-техническа база и академичен състав, който почти изцяло е на основен трудов договор към болницата. При преобразуването на болница „Лозенец“ в национална детска болница ще се закрият 17 от съществуващите 18 клиники/отделения, а от наличния към момента академичен състав ще остане не повече от 20 – 30%. При отсъствието на материално-техническа база и законово определения академичен състав Медицинският факултет няма да може да продължи да функционира и получената акредитация за обучение на студенти може да бъде отнета от Националната агенция за оценяване и акредитация. Същевременно остава неизяснен и въпросът кои ще бъдат университетските болници, които евентуално биха могли да заместят болница „Лозенец“ като учебно-клинична база на Медицинския факултет, и какво ще се случи с преподавателите и оборудването, които не са свързани с дейности в областта на педиатрията. В заключение професор Герджиков подчерта, че докато няма ясна визия за преструктурирането на болницата и съответно последиците за Медицинския факултет, внимателно следва да се обмисли приемането на предлаганото законодателно решение. Становището на Българската педиатрична асоциация беше представено от професор доктор Владимир Пилософ, който изрази благодарност към ръководството на Министерството на здравеопазването, че за първи път държавата предприема реални действия за създаването на многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ за деца. Той подчерта, че следва да се направи много сериозен и задълбочен анализ на материално-техническата база на болница „Лозенец“, въз основа на който да се направи реална оценка доколко тази база отговаря на необходимата структура на една модерна детска болница, която да бъде център за развитие на детското здравеопазване в България и действително да може да предоставя комплексна медицинска грижа на децата. Представителите на пациентските и неправителствените организации изразиха подкрепа за създаването на многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ за деца, тъй като единствено по този начин ще се осигури пълноценна, комплексна и висококачествена медицинска помощ на българските деца. Обърнато бе внимание на факта, че болница „Лозенец“ наскоро е оценена от специалисти от Хановер като единствения и най-добър център, който има потенциал и безпрецедентно оборудване за целия регион на Централна и Източна Европа за извършване на белодробни трансплантации, както и за проследяване на пациенти след белодробна трансплантация. Беше изразено притеснение, че преструктурирането на лечебното заведение би могло да застраши функционирането и развитието на този трансплантационен център, който е единствен по рода си в България. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването единодушно подкрепиха необходимостта от създаването на многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ за деца, което ще допринесе за подобряване на достъпа и повишаване на качеството на медицинската помощ в областта на педиатрията, както и за осигуряването на комплексно медицинско обслужване на българските деца. Същевременно някои от народните представители посочиха, че липсва ясна визия с конкретен план за действие и съответната финансова обосновка за реализирането на представената идея и изразиха притеснение за бъдещето на академичния състав и студентите на Медицинския факултет към Софийския университет, както и на екипа от висококвалифицирани медицински специалисти на болницата, който е създаван години наред. Беше направено предложение да се обмисли възможността болница „Лозенец“ да бъде запазена като структура и учебно-клинична база на Медицинския факултет, а статутът ѝ да бъде определен като университетска болница към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, без гласове „против“, „въздържал се“ – 11, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След заседанието на Комисията по здравеопазване, на което не постигнахме съгласие поради равенство на гласовете, се допълниха обсъжданията и консултациите с ново решение. Искам да подчертая, че Законопроектът, който предлагаме, е с един единствен параграф и той касае отмяната на функционирането на болница „Лозенец“ като ведомствена болница към Министерския съвет. В мотивите беше изложено намерение, което няма нищо общо с предложеното законодателно решение с намерение да се изгражда многопрофилна детска болница. Аз моля, народните представители тези две сюжетни законодателни линии и управленски намерения да ги разглеждат поотделно, защото е много важно да има възможност Министерският съвет да се освободи от ангажимента да управлява болница „Лозенец“, защото някои факти около състоянието на болницата говорят, че тя не се менажира добре. Въпреки че тя не е търговско дружество, има значително натрупани задължения, нещо което категорично опровергава някои твърдения, че именно заради търговския характер на лечебните заведения, те трупат дългове. На всички, които познават системата, трябва да е ясно, че задължения се трупат както от начина, по който се финансира медицинската помощ, така и от някои неадекватни управленски решения, затова е много важно управлението на болницата да бъде компетентно. Много е важно да стане ясно, че ние, народните представители, не трябва да се мъчим да запазим своите привилегии, защото това в никакъв случай няма да подобри рейтинга на Народното събрание. Именно за това става въпрос според мен, когато се защитава оставането на болница „Лозенец“ в системата на ведомствените болници към Министерския съвет. Смятам, че всички ние трябва да имаме права на здравноосигурени граждани, както всички останали български граждани. В същото време изложените факти около това, че има притеснения за функционирането на Медицинския факултет, наложиха последващи срещи и имаме заявено намерение от ректора на Софийския университет болница „Лозенец“ да се превърне в болница към Софийския университет по примера на Варненския медицински университет и болница „Света Марина“. За да се случи това, отново трябва да бъде подкрепен Законопроектът, който днес представяме на Вашето внимание, защото само в този случай може да се вземе решение от Министерския съвет за прехвърлянето на болницата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Смятам, че това е заявеното желание и намерение и нещо, което ще успокои всички, защото ще остави болницата да функционира във вида, в който е в момента, ще се запазят клиничните бази, ще се запази академичният състав и това категорично ще успокои и студенти, и преподаватели, и Медицинския факултет, и Софийския университет, че по никакъв начин няма да се застраши, макар и да не е имало такава вероятност, функционирането на това учебно заведение. Смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен и разчитам на Вашата разумна подкрепа. От друга страна, за мен беше много важно, че се постави темата за необходимостта от изграждане на многопрофилна детска болница, която, от една страна, да даде възможност за комплексна медицинска грижа за децата на България. Нещо, което наистина трябва да се случи и е мечта на поколения български педиатри. От друга страна, трябва да се търси по-добро съвременно решение за изграждането на такава болница. Аз смятам, че това е началото на реализирането на тази идея, защото такава болница е необходима не само, за да може да се реализира място, в което децата да получават всички съвременни медицински грижи, но и тя ще оказва методична помощ за общо подобрение на педиатричната помощ в страната, нещо което е изключително важно в контекста на демографската политика и приоритетното поставяне на детското здравеопазване в центъра на вниманието на всички политики. Разчитам на подкрепата на Законопроекта, защото той ще даде възможност да се реализират тези две различни намерения. Пак повтарям, че е важна стъпка напред, за да може да се случат заявените решения.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Слушаме съждения върху предложен Законопроект в пленарната зала, но както често се случва, ние не вярваме на думите, които се казват, а вярваме на делата. Какви са фактите? Законопроектът касае само една единствена точка – отмяна на един член от „Преходните разпоредби“, който касае съществуването на болница „Лозенец“ като единствената, която съществува с парламентарно решение и няма никакво допълнение. Ние считаме, че това е недоразумение на решението, защото, когато ние отнемаме от домена на Народното събрание, трябва да се каже, къде отива, кой е нейният принципал? За нас принципалът на тази болница трябва да стане Министерството на здравеопазването. Затова ние бихме подкрепили едно такова решение, ако то е обстоятелствено и се каже какво искаме да направим с тази болница, която отнемаме от Народното събрание. Да, ние сме съгласни, че народните представители нямат нужда да имат допълнителни права по отношение на тяхното здравно обслужване – безспорно, но трябва да знаем какво става с тази болница и с нейния колектив – за съжаление, това не е ясно. В Комисията ние проведохме един доста дълъг диспут и в крайна сметка тя не подкрепя този законопроект. На всичкото отгоре там продължава да съществува становището, че ние променяме статута на Болницата, за да имаме възможност да я трансформираме в национална педиатрична болница. Да, аз съм съгласен с доктор Дариткова, която каза, че България има нужда от национална педиатрична болница. Да, но тя не може да бъде създадена на днешната база на Правителствена болница, просто защото една болница, която има 120 – 130 легла, не може да стане болница за 400 легла, каквито са изискванията за една педиатрична болница. Там няма обществен транспорт и не може майките с количките да стигнат с обществения транспорт до тази болница и още много, много други неща. Днес ние ще се въздържим при гласуването на Законопроекта. Ако между първо и второ четене видим, че има желание тази болница да продължи да съществува като нормална болница в страната, като многопрофилна болница за нуждите на българските граждани и това бъде отразено в направено предложение между първо и второ четене, ние ще преосмислим нашето решение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като член на правителството аз подкрепям неговото решение да няма болница, която да създава специални привилегии и по-особени условия за лечение на политическата класа и на някои държавни служители, които заемат високи длъжности в държавната администрация. Държавата е инвестирала стотици милиони лева в тази болница за техника, апаратура, материална база, ремонти и всичко това трябва да бъде ползвано от целия български народ. Както и Вие заявихте, доцент Йорданов, беше проведена една сериозна дискусия по отношение на бъдещето на тази болница в контекста на мотивите, които беше заявило правителството. Освен разговорите, които бяха в Комисията по здравеопазване, аз също проведох разговори с академичното ръководство на Софийския университет, с преподавателите, с работещите в Болницата, със студентите, които се обучават в Медицинския факултет на Софийския университет, с редица други организации, в това число и на пациентите. Останах с убеждението, че наистина тази болница, имайки предвид нейното историческо развитие, нейния научен потенциал и базите за обучение, трябва да премине като университетска болница към Софийския университет. Търговският характер на тази болница ще ѝ даде възможност да лекува граждани от цялата страна, с различен професионален и здравен статус, което дава възможност на студентите да повишат качеството на своето обучение в този факултет. Ето защо, ние се отказваме от мотивите да използваме болница „Лозенец“ като основа за създаване на детска болница и сме готови тя да стане университетска болница към Софийския университет. Разбира се, Вие отбелязахте всъщност, че това, което е записано като единствен параграф в Законопроекта, не е достатъчно. Между първо и второ четене ще бъдат предложени текстове, които технологично да покажат как тази болница от второстепенен разпоредител по бюджета на Министерския съвет ще се превърне в търговско дружество и оттам в университетска болница към Софийския университет. Аз като министър на здравеопазването поемам ангажимента условията, правилата и принципите, при които ще действа това лечебно заведение, да бъдат същите, при които действат останалите лечебни заведения, които са държавна собственост – да осигуряват високо качество на лечението и в същото време обучение на студентите на европейско и световно ниво. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз мисля, че в дискусията по този законопроект ние се изместваме от основната тема, с която той беше предложен като Закон за лечебните заведения. Основната теза на този закон – нека всички и извън залата да го знаят, беше тази болница да се превърне в национална многопрофилна детска болница за лечението на българските деца.

Това не го пише в Закона, а в мотивите.

Това беше идеята, която Вие цитирахте във Вашето изказване. Доктор Дариткова, няма да правим с Вас диалог какво е казал господин Ананиев – той го потвърди и това беше първоначалната идея. В хода на дискусията се оказа, че трябва да се преосмислят много неща. По този въпрос се изказа и председателят на Педиатричната асоциация – професор Пилософ, че не е ясно дали тази болница може да стане база за университетска, или за национална многопрофилна детска болница. Аз сега се питам: това предложение, както каза колегата Йорданов, ние не виждаме в него нещо особено – Болницата да придобие статут както всички останали болници в страната. Аз питам всички Вас: какво ще правим с основната ни идея, която беше поставена тук преди Нова година от група педиатри, която беше като че ли прегърната от всички нас? Дайте да помислим между първо и второ четене, коя ще бъде многопрофилната национална болница, как ще я създадем, а не непрекъснато в общественото пространство да излизат идеи, които в една или друга степен подлежат на сериозно съмнение, да не кажа, че са несъстоятелни и създават само напрежение в нацията по решаването на един проблем, който е от изключителна важност. Мога да Ви кажа като педиатър, че целият ми живот буквално е минал в очакване тази болница да бъде построена. Аз съм в края на моята кариера – остават ми 10 години, вече 30 години Болницата все още не съществува на територията на страната. Затова призовавам всички Вас, както и Комисията по здравеопазване, между първо и второ четене да не се концентрираме върху това. Тук се явява и друг прецедент, господин Министър. Тук се появява вече второ предложение като изключение отделни болници в страната да се прикрепят към отделни университети. Питам аз: майката на всички университетски болници – Александровска, защо не стане собственост на Медицинския университет в София? Това може да стане за Варненския университет, това сега ще стане за Софийския университет. Александровска болница остава, както всички останали – университетските болници са прекалено много. Това са въпроси, които трябва да се решат между първо и второ четене. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Днес имаме много ясен законопроект, който смятам, че тук всички трябва да подкрепим, а именно той касае едно-единствено нещо – изваждането на база „Лозенец“ – така наречената „Правителствена болница“, по чл. 5, това е. Всички други съждения, изказвания тук, според мен, не са обект на днешния законопроект. Нещото, което трябва да кажем ясно пред всички, е, че база „Лозенец“, както се води Правителствена болница, просто вече няма да бъде към Министерския съвет, тоест излиза от чл. 5 – това е най-важното. Второ, за да можем да дадем ход за по-нататъшното бъдеще на тази болница, ние трябва да дадем възможност на Министерския съвет, след като вземем това решение тук, да дадем възможност на тази болница съответно да стане като всички останали болници – многопрофилна болница и съответно университетска болница, тъй като тя има нужния статут и отговаря на критериите. Това е, уважаеми дами и господа, и мисля, че всякакви други теми и съждения за педиатрични болници не са обект на този законопроект. Да, те не са обект, просто трябва да прочетем точно какво казва Министерският съвет. Всъщност ние тук сме, за да подкрепим и да дадем възможност именно тази болница повече да не бъде към чл. 5, казвам го за трети път, а просто да бъде една многопрофилна университетска болница. За да се случи това нещо, минава през решение на Народното събрание – това е. А що се отнася до възможностите на тази болница, както преди малко уважаваният от мен министър каза, тази болница е високотехнологична болница. Тя разполага с невероятна апаратура, с необходимите специалисти, така че тази болница ще продължава да функционира. И за да няма спекулации, оттук нататък, след като се вземе това решение, вече ние ще можем по-нататък да вземем решение и съответно Министерският съвет за бъдещото изграждане на една педиатрична болница. Тъй като тук вероятно голяма част от хората не е нужно и да знаят, че в България са се правили три пъти опити и са се строили сгради за педиатрични многопрофилни болници и те никога не са завършвали с функционирането на една такава. Така че, уважаеми дами и господа, аз предлагам да преминем, за да пестим време на нашите данъкоплатци, към гласуване, тъй като Законопроектът е точно и ясно формулиран. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми колега Иванов, позволете ми да Ви направя реплика и съм сигурна на сто процента, че Вие ще се съгласите. В момента не се касае за промяна на чл. 5, който Вие цитирахте предполагам по грешка в Закона за лечебните заведения. В момента, за да не подведем колегите народни представители, говорим за отпадане на § 5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения. Запазвайки си право за изказване в тази посока, спирам репликата дотук. Мисля, че няма да има дуплика.

Благодаря. Продължавам към господин министър Ананиев. Вярно е, ние гласувахме „въздържал се“ на Комисията, поради това че не получихме яснота по някои от следните въпроси: Господин Ананиев, сега разбираме, че управлението ще има идея да бъде към Софийския университет, но чия собственост остават тогава земята и сградите на Правителствена болница? А земята не е малко! Вторият въпрос е: ще се приватизира ли тя? Има ли опасност при този луфт, който се получава от нашето гласуване днес, да има възможност тя да бъде приватизирана, тъй като тази болница, колеги, не влиза в списъка „Забранителни за приватизация“ по Приложение № 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Така е, господин Министър, и Вие ще се съгласите. И третото, уважаеми колеги народни представители, поводът за нашата тревога и основание ние да гласуваме „въздържал се“ е и неяснота по нещо друго. Сега, когато ние гласуваме, има опасност да се вземе и друго решение от Министерския съвет – за ликвидация на болница „Лозенец“. Говоря само варианти. Дай боже, това да не се случи, тъй като има една Наредба за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, която е от 17 май 2013 г., и едва ли, господин Министър, Вие ще си спомняте за нея. Ето я наредбата (показва наредбата), за съжаление, от 2013 г. – тя е още в сила. Тя позволява Министерският съвет да пристъпи и към ликвидация. Казвайки съображенията за тези варианти смятам, че всички ще разберат защо ние гласуваме „въздържал се“. Защото, влизайки като предложение за промяна в § 5 – отменянето му в Закона за лечебните заведения, ние още нямаме предложение какво ще се случи и ще се случи ли нещо в чл. 5, ал. 1, за която моят колега казва. Мисля, че това е една следваща стъпка, която също трябва да готвим и ние работим по въпроса. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо доктор Найденова, уважаеми дами и господа народни представители! Доктор Найденова, Вие наистина зададохте някои важни въпроси, които трябва да бъдат регламентирани. Това Вие ще го видите още между първо и второ четене на Законопроекта, когато точно ще бъде определена технологията на превръщането на болница „Лозенец“ в търговско дружество и оттам нейното преминаване като университетска болница към Софийския университет. Всички тези Ваши притеснения, които Вие казвате, още следващата седмица ще бъдат представени на Вашето внимание, за да бъдете убедени, че ще вземете правилното решение. Собствеността на болницата ще си бъде държавна. На Софийския университет ще се предостави правото на управление на лечебното заведение и съответно на Медицинския факултет към Софийския университет, така че тези притеснения много скоро ще отпаднат. По отношение на въпроса на професор Михайлов за детската болница искам съвсем отговорно да Ви кажа, че още тази година ще започне нейното строителство. Благодаря.

Дуплика!

Не злоупотребявайте с процедури!

Не злоупотребяваме с процедури, но тъй като споменахте моето име, аз мисля, господин Министър, че би трябвало много спокойно Комисията по здравеопазване да обсъди и други варианти, освен да бъде търговско дружество. Тази болница спокойно може да мине…

...но имам предвид и това, че може да мине и по чл. 5, ал. 1.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.

Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г. – второ гласуване. „Закон за изменение на Закона за българските лични документи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има направено предложение от народните представители Светлана Ангелова, Пламен Нунев и Юлиан Папашимов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 51, ал. 5 думите „е до 5 години“ се заменят със „за категориите по ал. 3 е до 10 години, а за категориите по ал. 4 е до 5 години“.“ „Преходна разпоредба.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в него думата „преди“ се заменя с „до“.

„ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 23 януари 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. На заседанието присъстваха: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и госпожа Маргарита Ганева – директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ в Министерството на външните работи. Законопроектът бе представен от госпожа Петрова. Според вносителя целта на предложения законопроект е полагане на началото на процеса на присъединяване на България към ОИСР. В рамките на работната и бюджетната програма на тази организация за периода 2017 – 2018 г. ОИСР ще извърши проверка за присъединяване на България към Кодексите на Организацията за либерализация на движенията на капитали и на невидимите операции. Кодексите на ОИСР са инструмент за международно сътрудничество за управление и либерализация на капиталовите потоци. Кодексите на ОИСР към момента се прилагат в 36 страни от ОИСР, включително и в 12 страни на Г-20. Те са единственото многостранно споразумение между държави, посветено на откритостта, прозрачността и взаимната отчетност на капиталовите потоци. Резултатите от проверката на ОИСР, под каквато и да е форма, са собственост единствено на ОИСР. Организацията управлява средствата в съответствие със своите финансови регламенти. Процедурите за присъединяване на България към ОИСР предвиждат единадесет стъпки, като целият процес може да отнеме между 12 и 18 месеца, след което следва окончателна покана за присъединяване от страна на Съвета. Настоящото споразумение подлежи на ратифициране от Народното събрание на Република България. Според вносителя средствата за Законопроекта в размер на 230 хиляди евро са осигурени по бюджета на Министерството на финансите. В рамките на обсъждането народният представител Румен Гечев постави въпрос относно резултатите от присъединяването към ОИСР на други държави. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 18 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 17 януари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше подписано на 10 декември 2018 г. в София и на 14 декември 2018 г. в Париж. Свободното движение на капитали, инвестиции и услуги през националните граници е двигател на икономическия растеж, заетостта и развитието. Постигането на тази свобода е процес, изискващ либерализация, едновременно с отчитането на икономическото и финансовото положение на всяка една държава и етапа ѝ на развитие. С оглед на това преди около 50 години страните от ОИСР създадоха Кодекси за либерализация на движенията на капитали, обхващащи преките инвестиции и установяването, и Кодекси за либерализация на текущите невидими операции, обхващащи трансграничните услуги. За този период от време Кодексите на ОИСР се утвърдиха като инструмент за международно сътрудничество за управление и либерализация на капиталовите пазари. Те също така служат и като мярка, чрез която усилията към либерализация на прилагащите ги страни могат да бъдат оценявани във времето и спрямо етапа на развитие. Присъединяването ни към Кодексите е част от пътя на Република България към пълноправното ѝ членство в ОИСР. За тази цел държавата ни подлежи на преглед и оценка по същество от гледна точка на специфичните особености, включително нивото на икономическо и финансово развитие. С настоящото споразумение се предвижда ОИСР да извърши преглед и оценка за присъединяване на Република България към Кодексите, включително предоставяне на техническа помощ, като процесът се очаква да протече в рамките на 12 до 18 месеца след влизане в сила на Споразумението. Дейностите, които ОИСР ще извърши в полза на Република България, съгласно проекта на споразумение, са на стойност 230 хил. евро и ще се финансират в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2019 г. Предвид обстоятелствата, че Споразумението предвижда финансови задължения, арбитражно уреждане на евентуални спорове, както и с оглед на клауза в него, изрично предвиждаща ратификация, същото на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законoпроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 16 януари 2019 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерски съвет Законoпроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което бе подписано на 10 декември 2018 г. в София и на 14 декември 2018 г. в Париж. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Маринела Петрова, заместник-министър на финансите. Присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е външнополитически приоритет за страната. Правителството на Република България потвърди намерението си за засилено сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като с Решение № 789 на Министерски съвет от 2017 г. създаде Междуведомствен координационен механизъм по кандидатурата на Република България за членство в организацията. С настоящето споразумение се договаря Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да извърши преглед и оценка за присъединяване на България към Кодексите за либерализиране на движенията на капитали и на недвижими операции. Процесът се предвижда да протече в рамките на 12 до 18 месеца след влизане в сила на Споразумението. Присъединяването към Кодексите е неотменна част от пътя към пълноправно членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Освен това с присъединяването на България към Кодексите страната ни ще се ползва от защитата, която Кодексите предоставят срещу евентуална дискриминация от други прилагащи страни, като същевременно ще укрепи ролята и репутацията си като отговорен международен фактор. Съобразно Споразумението правителството на Република България се задължава да предостави 230 хил. евро за финансиране на дейностите, които Организацията за сигурност и сътрудничество ще извърши в полза на страната. Плащането следва да бъде извършено в пълен размер след влизане в сила на настоящото споразумение. Споразумението предвижда арбитражно уреждане на евентуални спорове. В съответствие с разпоредбите на чл. 7 от него арбитърът се избира по взаимно съгласие на Организацията за сигурност и сътрудничество и правителството на Република България или ако не е постигнато такова съгласие в рамките на три месеца след искането за арбитраж, арбитърът се назначава съобразно факултативните арбитражни правила на Постоянния арбитражен съд. Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България и влиза в сила от деня на влизане в сила на Закона за ратифициране. Съобразно член 9 от Споразумението то може да бъде изменено или допълнено по взаимно писмено съгласие на страните. След проведена дискусия Комисията по външна политика гласува и одобри с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предложението Народното събрание да приеме на първо четене Проект на закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“

Колеги, ще бъда много кратък. Днешната ратификация и много по-различна от всичко това, което сме правили досега. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е една от най-мощните структури в света с един бюджет от над половин милиард долара. Това е едно продължение на Плана „Маршал“ от края на Втората световна война. От 1961 г. тя е вече една нова структура. Нарича се „Организация за икономическо сътрудничество и развитие“. Само 36 държави членуват в нея. България от доста години се стреми да получи покана за членство в тази организация. Организацията се занимава основно с експертни становища във всички области с изключение на отбраната и въоръжените сили. Последно беше приета Литва. От бившите страни на Източна Европа единствено България, Румъния и Хърватия не са членове. Колкото и да е закъсняла, аз мисля, че първата стъпка е направена и неслучайно и трите комисии предложиха единодушно тази ратификация да мине на две четения в едно заседание. Използвам случая за още няколко думи по темата „Закони и ратификации“. От една кратка справка, която аз направих преди около месец, се оказа, че миналата година българският парламент е приел 347 закона. От тях 162 са внесени от Министерския съвет, от които 42 са ратификации, тоест българското правителство е внесло 120 закона. Сега обърнете внимание: закони, внесени от народни представители – 185. Имаме почти 40% увеличение на законите, внесени от Народното събрание, само за една година. Неслучайно след това се чудим защо имаме проблеми с доста от законите, които не са минали по каналния ред – през Министерския съвет. Обръщам само внимание на управляващата коалиция, че не това е начинът – да се бърза, да се претупват нещата! Още един път апелирам да подкрепим първата стъпка за влизане на България в тази мощна структура. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда кратък. Много искам да изтъкна няколко от ползите, които засегна и преждеговорившият колега. Ползи от членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Членството в тази организация за Република България е външнополитически приоритет с изключителна важност. То ще даде възможност на страната ни за по ефективен диалог и сътрудничество с най-развитите държави в света. Същевременно ще утвърди България като надлежен международен партньор, ще повиши доверието в страната ни и ще има положителен принос за възприемането ни от инвеститорите и привличането на преки чуждестранни инвестиции. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, колеги, е международна организация, която цели сътрудничество и решаване на общи проблеми в икономическата и социалната сфера, околната среда, образованието, пазара на труда и други. Значително внимание в своите дейности отдава на аналитичната работа, борбата с прането на пари, укриването на данъци и корупцията. Една от основните мисии на Организацията е да насърчава политики, които ще подобрят благосъстоянието по света. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие осигурява форум, в който правителствата могат да работят заедно, да споделят опит и да търсят и намират решения, да разпространяват добри практики. Усилията на Организацията са насочени към подкрепа на нови източници на растеж чрез иновации, за което Организацията анализира и сравнява по страни широк набор от данни, което също би било от полза за нашата икономика. Работата на Организацията се основава на непрекъснато наблюдение на събитията в страните членки, както и извън нея, и включва редовни краткосрочни и средносрочни прогнози за икономическо развитие. Към момента в Организацията членуват общо 36 страни, от които 22 са от Европейския съюз, мисля, че и 16 от Г-20, което е показателно за политиката на Европейския съюз по отношение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно да насърчава държавите членки и извън нея към спазването на общите стандарти и членство. През месец юли 2018 г. в Организацията беше приета Литва; Латвия и Естония се присъединиха съответно през 2016 г. и 2010 г. В този смисъл членството за нас би подпомогнало значително пътя ни към икономическата интеграция с останалите държави – членки на Европейския съюз, или по-скоро да го ускори, от една страна, и външноикономическите и политическите отношения с останалите членки на Организацията – от друга. В това число е важно да споменем, че спазването на още принципи и извършването на съответните реформи в тази насока трябва да вървят ръка за ръка с членството ни. Това ще има още веднъж положителен ефект за бизнес средата и компаниите в България. Участвайки като пълноправен член с течение на времето с различните комитети и инструменти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България ще може ефективно да участва в прегледа им и във формирането на общи политики. Страната ни ще се възползва от целия набор инструментариум и формирането на сътрудничество не само в сферата на задълбочен икономически анализ, конкретни препоръки и събрана експертиза, но и чрез обмен на добри практики – участие в проекти към Организацията, трансфер и внедряване на иновативни решения в различните икономически сектори и области на политиката. Членството в Организацията на практика ще означава признание за страната ни, че спазва и прилага високи международни стандарти и ще получава редовни доклади за състоянието на икономиката и развитието ѝ. Членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще ни даде нужната подкрепа за реформи и насоки за формирането на икономически политики, които ще подпомогнат и доведат до ускорено икономическо развитие на страната. Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – срокът за писмени предложения по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г., да бъде три дни.

Уважаеми господин Председател, позволете ми най-напред да направя процедурно предложение за допускане в залата на Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и на Елка Шонгова – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „Доклад относно приетия на първо гласуване на 13 декември 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 120б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „с цел защита на“ се добавя „правата и“, а след думата „пенсионерите“ се добавя „и осигуряване стабилността на дружествата и фондовете“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Надзорната дейност се осъществява въз основа на далновиден подход, основан на рисковете.“ 3. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Процесът на надзорен преглед включва: 1. преглед на стратегиите, процесите и отчетните процедури, които дружеството за допълнително социално осигуряване е установило за спазване на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му; 2. оценка на качествените изисквания по отношение на системата на управление; 3. оценка на рисковете за дейността на дружеството за допълнително социално осигуряване и управляваните от него фондове; 4. оценка на способността на дружеството да оценява и управлява тези рискове. (5) При осъществяване на надзорен преглед и определянето на минималната честота и обхвата му комисията и заместник-председателят на комисията, ръководещ Управление „Осигурителен надзор“, наричан по-нататък „заместник председателят на комисията“, вземат предвид обстоятелствата, при които осъществяват дейност дружеството за допълнително социално осигуряване и управляваните от него фондове, и размера, естеството, мащаба и сложността на тяхната дейност. Надзорният преглед обхваща и дейността на външните изпълнители, на които дружеството е възложило осъществяване на определени дейности. (6) Комисията и заместник-председателят на комисията използват подходящи инструменти за наблюдение, включително извършват стрес тестове, които им позволяват да установят финансовото състояние на дружеството за допълнително социално осигуряване и/или управляваните от него фондове и да следят какви мерки то взема за отстраняване на проблемите, в случай че са констатирани такива.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Комисията и заместник-председателят на комисията упражняват своевременно надзорните си правомощия в съответствие с изискванията на този кодекс и на Закона за Комисията за финансов надзор по начин, който е пропорционален на размера, естеството, мащаба и сложността на дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В глава девета, раздел I се създава чл. 120г: „Оповестяване на информация Чл. 120г. Комисията публикува на страницата си в интернет: 1. нормативните актове, указанията, политиките, практиките и насоките по чл. 9, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за Комисията за финансов надзор и утвърдените образци на документи във връзка с дейността по допълнителното социално осигуряване; 2. информация относно това, че Република България не се възползва от възможностите по чл. 4 и 5 от Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (OB, L 354/37 от 23 декември 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/2341“; 3. информация относно основната цел на надзорната дейност, основните функции и дейности на комисията и за заместник председателя на комисията и надзорния преглед по чл. 120б, ал. 4 и 5; 4. обобщени статистически данни за основните аспекти от прилагането на разпоредбите от пруденциално естество.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Господин Председател, позволете ми да направя още едно процедурно предложение – за допускане в залата на Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, и Милена Паунова от Комисията за финансов надзор.

По § 5 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепа предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 121д се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 6 се изменя така: „(6) Професионален опит по смисъла на ал. 5, т. 2 е налице, когато лицето общо не по-малко от 5 години е: 1. заемало ръководна длъжност в: а) пенсионноосигурително дружество; б) управляващо дружество; в) застраховател; г) презастраховател; д) банка; е) друго предприятие от финансовия сектор, което управлява активи, съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество; 2. заемало длъжност в управителен или в контролен орган на предприятие от нефинансовия сектор, чиито активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество; 3. работило на ръководна длъжност в държавни институции или в други публичноправни субекти, чиито основни функции включват управление или контрол на държавни или международни публични финансови активи или управление, контрол или инвестиране на парични средства по фондове, създадени с нормативен акт, при положение че задълженията му са били свързани с тази дейност на съответните институции и субекти и управляваните, контролираните или инвестираните от тях активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество; 4. работило на ръководна длъжност в държавни институции, които осъществяват дейност в сферата на социалното осигуряване и във финансите или в надзора върху тях.“ 2. В ал. 10: а) в т. 1 буква „в“ се изменя така: „в) документ, удостоверяващ липсата на осъждане по ал. 5, т. 3 – за чужденец;“; б) в т. 2 буква „б“ се изменя така: „б)документ, удостоверяващ липсата на осъждане по ал. 5, т. 3 – за чужденец;“. 3. Създават се нови ал. 11 и 12: „(11) Обстоятелството по ал. 5, т. 3 се установява служебно, когато заявителят е български гражданин. Когато заявителят не е български гражданин, липсата на осъждане се удостоверява със свидетелство за съдимост, издадено от държавата, на която лицето е гражданин. Когато тази държава не издава свидетелство за съдимост, то може да бъде заменено от аналогичен документ, доказващ съответствие с това изискване, издаден от компетентен съдебен или административен орган в тази държава или в Република България. Когато не се издава и аналогичен документ, лицето може да представи клетвена декларация, а в държави, в които такава не е предвидена – официална декларация, направена от лицето пред компетентен съдебен или административен орган или нотариус в съответната държава. Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация. (12) Приложените към заявлението документи по ал. 10, т. 1, буква „в“ и т. 2, буква „б“ трябва да са издадени не по рано от три месеца преди представянето им.“ 4. Досегашната ал. 11 става ал. 13. 5. Досегашната ал. 12 става ал. 14 и в нея думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 13“. 6. Досегашната ал. 13 става ал. 15 и в нея в т. 3 думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 13“. 7. Досегашните ал. 14, 15 и 16 стават съответно ал. 16, 17 и 18. 8. Досегашната ал. 17 става ал. 19 и в нея думите „ал. 15“ се заменят с „ал. 17“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата само и единствено да поздравя нашия колега Хасан Адемов с рождения му ден! Да е жив и здрав! В този рожден ден той има да изпълни тук една доста трудна задача – да прочете един доста голям законопроект. Благодаря Ви.

По § 9 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 9. В чл. 123а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4: а) създава се нова т. 7: „7. следи при сделки с активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване всички плащания да се превеждат на фонда в обичайните срокове;“; б) създава се т. 8: „8. следи доходите от активите да се отчитат при определяне на стойността на един дял във фонда в съответствие с приложимата уредба;“; в) досегашната т. 7 става т. 9 и в нея думите „на първия работен ден“ се заменят с „до края на втория работен ден“. 2. Създават се нови ал. 5, 6 и 7: „(5) Банката-попечител проверява дали фондът за допълнително пенсионно осигуряване е собственик на активите, различни от финансовите инструменти, които се съхраняват по сметка в банката-попечител или в наличност при нея. Проверката се извършва въз основа на представените от пенсионноосигурителното дружество документи и въз основа на външни доказателства, когато такива са налице. (6) При изпълнение на своите задължения банката попечител действа честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на осигурените лица и пенсионерите. (7) Банката-попечител не извършва дейности по отношение на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, които може да доведат до конфликт на интереси между нея и пенсионноосигурителното дружество, фонда, осигурените лица или пенсионерите.“ 3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 8 и 9. 4. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 9“. 5. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите „на първия работен ден“ се заменят с „до края на втория работен ден“, а думите „ал. 4, т. 7“ се заменят с „ал. 4, т. 9“. 6. Досегашната ал. 9 става ал. 12. 7. Досегашната ал. 10 става ал. 13 и в нея се създава изречение второ: „Възлагането на дейности на подизпълнители не освобождава банката-попечител от отговорност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, като в т. 3 думите „могат“ се заменят с „може“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 123еˡ се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Системата за управление на риска обхваща по начин, пропорционален на размера и вътрешната организация на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове и в съответствие с размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности, рисковете, които може да възникнат в тях или във външните изпълнители по чл. 123и², най малко в следните области: 1. формиране на резерви; 2. управление на активите и пасивите; 3. инвестиционна дейност; 4. управление на ликвидния риск; 5. управление на риска от концентрация; 6. управление на оперативния риск; 7. прилагане на техники за намаляване на риска; 8. екологичните, социалните и управленските рискове, свързани с инвестиционния портфейл на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и неговото управление, в случай че те са предвидени в инвестиционната политика на фонда. (3) Системата за управление на риска разглежда биометричните и инвестиционните рискове и от гледна точка на осигурените лица и пенсионерите в управляваните от дружеството фондове.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея в текста преди т. 1 думите „включително когато осъществяването на част от нея е възложено по договор на трето лице“ се заличават. 4. Досегашните ал. 5 – 7 стават съответно ал. 7 – 9. 5. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея се създава изречение второ: „Разпоредбите на чл. 121д, ал. 11 и 12 се прилагат съответно.“ 6. Досегашната ал. 9 става ал. 11. 7. Досегашната ал. 10 става ал. 12 и в нея думите „ал. 3, 6 и 7“ се заменят с „ал. 5, 8 и 9“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като в ал. 2, т. 5 думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. Член 123з се изменя така: „Изисквания към предоставяната информация Чл. 123з. (1) Информацията, която пенсионноосигурителното дружество предоставя съгласно изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му на лицата, които ще се осигуряват във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, на осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 – 4 и ал. 4, т. 1, трябва да: 1. е точна; 2. се актуализира редовно; 3. е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако те може да бъдат заместени с общоразбираеми понятия; 4. не е подвеждаща и да се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието; 5. се представя по начин, който е лесен за четене; 6. се предоставя на български език, а в случаите на осигуряване по професионална схема, към която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка – на официалния език на тази държава членка, освен ако със съответното лице е договорено друго; 7. се предоставя безплатно. (2) Информацията се предоставя на лицата по ал. 1 по техен избор по електронен път, включително по електронна поща, на траен носител или чрез интернет страницата на пенсионноосигурителното дружество, или на хартиен носител. Когато съответното лице не е направило избор относно начина на предоставяне на информацията, тя се предоставя на хартиен носител. (3) В случаите, когато е предоставена информация по електронен път, по искане на съответното лице информацията се предоставя и на хартиен носител. (4) Информацията се подписва от упълномощен служител на дружеството, съответно с квалифициран електронен подпис на дружеството, с изключение на информацията по чл. 123з2, ал. 1, т. 2, ал. 7, т. 2, ал. 8, 9 и 11, която се предоставя на осигуреното лице, подписана при поискване.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: § 15. Създават се чл. 123з1 – 123з3: „Информация във връзка със сключване на осигурителен договор Чл. 123з1. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно преди сключването на осигурителен договор да предоставя на насрещната страна по договора актуална информация относно основните характеристики на фонда и относно участието в него. (2) При осигуряване по професионална схема пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави на лицата, които ще бъдат осигурявани по схемата, преди присъединяването към нея, а в случаите на автоматично присъединяване – веднага след него, информация относно: 1. наименованията, единните идентификационни кодове и седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество и на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 2. характеристиките на професионалната схема, както и правата и задълженията на дружеството, фонда, предприятието осигурител, осигурените лица, пенсионерите и техните наследници; 3. инвестиционния профил на фонда; 4. естеството на финансовите рискове, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите; 5. отсъствието на гаранции за постигане на положителна доходност и запазване на пълния размер на внесените средства; 6. постигнатата доходност при инвестирането на средствата на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми за период 5 години или за целия период на съществуването му, когато фондът е осъществявал дейност за по-кратък период; 7. дали и как при инвестирането на средствата се вземат предвид факторите в областта на околната среда, климата и социалното и корпоративно управление; 8. структурата на разходите, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите, включително събираните от пенсионноосигурителното дружество такси и удръжки; 9. видовете плащания, на които дава право осигуряването във фонда, и начините за тяхното получаване; 10. начина за преизчисляване на осигурителните плащания; 11. условията, при които осигуреното лице може да прехвърли средствата по индивидуалната си партида или част от тях; 12. наименованието на органа, упражняващ надзор над дейността на пенсионноосигурителното дружество и фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 13. къде може да бъде получена допълнителна информация. Информация, предоставяна на осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1 Чл. 123з2. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно: 1. да запознава осигурените лица и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1 с правилника на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и с всички негови изменения и допълнения, както и да им предоставя при поискване заверено копие от него; 2. да изпраща безплатно на осигурените лица до 31 май всяка година извлечение от техните индивидуални партиди за предходната календарна година; 3. извън случая по т. 2 да осигури възможност на всяко осигурено във фонда лице при поискване да получава информация за своята индивидуална партида; 4. да предоставя на осигурените лица при поискване информация относно постигнатата реална доходност по техните индивидуални партиди. (2) В извлечението по ал. 1, т. 2 ясно се посочва всяко съществено изменение в информацията спрямо предходната година. (3) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да издаде на всяко осигурено лице или пенсионер уникален идентификатор, който да му осигурява електронен достъп до данните в неговата индивидуална партида и да му позволява да извършва справки и да проследява осигурителната си история. (4) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да предостави в 7-дневен срок на осигуреното лице, на пенсионера, съответно на наследник на осигуреното лице или на пенсионера, копие от електронен документ в електронното му досие на хартиен или на електронен носител. (5) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване от лице, осигурено във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми с вноски на лице по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или на предприятие осигурител, създадено съгласно законодателството на Република България, в 7-дневен срок писмена информация относно: 1. придобиването на права върху средствата по индивидуалната партида и последиците във връзка с това в резултат на прекратяване на правоотношението с лицето по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или с предприятието осигурител; 2. условията, определящи третирането на средствата по индивидуалната партида след прекратяване на правоотношението по т. 1, като, когато е допустимо изтегляне на средствата преди придобиването на право на пенсия, в информацията се включва и писмена клауза, че осигуреното лице следва да разгледа възможността да потърси консултация относно влагането на тези средства за пенсионно осигуряване. (6) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок писмена информация за полагащите им се средства от индивидуалната партида на починалия и условията, определящи третирането на тези средства. (7) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предоставя на осигурените лица и пенсионерите по професионална схема освен информацията по ал. 1 – 6, и: 1. информация за всяка промяна в схемата, произтичаща от изменения и допълнения в нормативната уредба, в правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми или в колективния трудов договор, съответно в колективното споразумение, в 7-дневен срок от промяната; 2. при поискване: а) информацията по чл. 123з1, ал. 2; б) годишния финансов отчет и годишния доклад по чл. 252, ал. 2 за схемата, по която са осигурени; в) информация по чл. 251в относно инвестиционната политика на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и относно структурата на инвестиционния портфейл; информацията относно структурата на инвестиционния портфейл се предоставя във формата и съдържанието, определени по чл. 180. (8) Пенсионноосигурителното дружество предоставя на всяко осигурено лице във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми своевременно преди навършване на възрастта по чл. 243, ал. 4 и 6 или по искане на съответното лице информация относно видовете плащания, на които ще придобие право. (9) Пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите по професионалната схема относно поемането на инвестиционен риск от тяхна страна и начина за преизчисляване на пенсиите им. (10) Когато при преизчисляване на пенсията бъде взето решение за намаляване на нейния размер, пенсионноосигурителното дружество уведомява съответния пенсионер по професионална схема за новия размер на пенсионното плащане поне три месеца, преди решението да бъде изпълнено. (11) В случай че правилникът на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и професионалната схема допускат извършване на промяна на вида на отпуснато плащане, пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите относно тази възможност, размера на техните средства и видовете плащания, които може да им бъдат отпуснати въз основа на тях. (12) Образците на документите и информацията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 и приложимият метод за изчисляване на доходността по ал. 1, т. 4 се определят с наредба на комисията. Предоставяне на информация за осигурените лица и пенсионерите Чл. 123з3. (1) Пенсионноосигурителното дружество, осигурителните посредници и упълномощените от тях лица не може да предоставят на трети лица информацията, с която разполагат за осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и осигурителите, с изключение на случаите, предвидени в закон. (2) Пенсионноосигурителните дружества предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 73а, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. (3) Националната агенция за приходите предоставя до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, на съответните пенсионноосигурителни дружества и на комисията информация за починалите осигурени лица и пенсионери в управляваните от дружествата фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като в ал. 2 и 6 думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 185, ал. 1 след думата „приложимите“ се добавя „Международни“.“

Предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В чл. 203 ал. 2 се отменя.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна изказването си с това, че заедно с колежката Желязкова, с която направихме предложението, го оттегляме, както и предложението, направено по чл. 259, ал. 2 в Кодекса за социално осигуряване, тъй като са сходни предложения и касаят управлението на разходите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Ще направя едно уточнение защо първоначално направихме такова предложение за отпадане на ал. 2 на чл. 203. Защото при прилагането на ал. 2 на чл. 203, когато бяха приети тези текстове през 2017 г., възникнаха неясноти при тълкуването и противоречия, съгласно други нормативни текстове и международни стандарти. Заради това предложихме ал. 2 да отпадне. Става въпрос, че всички разходи за управлението на фондовете за допълнителното пенсионно осигуряване са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи. Това е един текст, който, както казах, противоречи на други нормативни документи, защото по правило разходите за извършване на определено действие са за сметка на самото лице, което извършва действието, а разходите за определен актив са за неговия собственик. В посочената разпоредба на ал. 2 на чл. 203 е въведено през 2017 г. изключение от това правило, като е предвидено, че всички разходи за управление на пенсионните фондове са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи. Но фондовете имат и други разходи, които са свързани с обслужването на един имот, като ремонти, като разходи за подобрения и с тази алинея, която е приета през 2017 г., това означава, че тези разходи, които прави собственикът на актива, а именно пенсионният фонд, трябва да ги поеме пенсионноосигурителното дружество, което, както казах, не е правилно и противоречи на други нормативни документи и на международни стандарти. Оттеглям това предложение за отмяна на ал. 2, въпреки че то остава с неяснота, като за в бъдеще Комисията за финансов надзор ще направи промени в тази ал. 2 на чл. 203, за да не се тълкува двояко тази ал. 2. По същия начин оттеглям и предложението си по-нататък по чл. 259, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. След оттеглянето на този параграф, естествено, че следващите ще бъдат преномерирани. Параграф 22, както е в Доклада на Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24, всъщност той ще стане § 23. Параграф 23 по Доклада на Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 229в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в изречение първо думите „с чуждестранно предприятие осигурител“ се заменят със „за управление на професионална схема на предприятие осигурител, към която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка“, а изречение второ се заличава. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В срок до три месеца от получаване на уведомлението по ал. 2 с цялата необходима информация комисията: 1. изпраща съдържащата се в него информация на компетентния надзорен орган в приемащата държава членка и уведомява незабавно за изпращането ѝ пенсионноосигурителното дружество, подало уведомлението, или 2. се произнася с решение, с което забранява на пенсионноосигурителното дружество да сключи осигурителен договор по ал. 1.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Комисията постановява решение по ал. 3, т. 2, когато спрямо пенсионноосигурителното дружество са приложени принудителни административни мерки по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12, 13, 16 и 17 или по друг начин административната структура или финансовото състояние на дружеството и/или фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, или добрата репутация, или професионалната квалификация или опит на членовете на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и/или на лицата, които го управляват и представляват, са несъвместими с предлаганата дейност в чужбина.“ 4. Създава се нова ал. 5: „(5) В случай че информацията от уведомлението по ал. 2 не бъде изпратена от комисията на компетентния надзорен орган на приемащата държава членка в срока по ал. 3, без да е постановено решение по ал. 3, т. 2, пенсионноосигурителното дружество не може да сключи осигурителен договор с чуждестранното предприятие осигурител. Неизпращането на информацията от уведомлението подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 3 по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор.“ 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Пенсионноосигурителното дружество може да започне да управлява професионалната схема веднага след получаване на информацията по ал. 6, а в случай на неполучаването ѝ – след изтичането на срок от 6 седмици от получаване от компетентния надзорен орган на приемащата държава членка на информацията по ал. 3, т. 1. Дружеството уведомява комисията, в случай че започне да управлява професионалната схема, и периодично ѝ предоставя данни за управлението ѝ, включително, когато е приложимо, доказателства, че вноските са внесени, както е планирано, и изследвания за съотношението между активите и пасивите.“ 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“, а думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 8. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „осигурените лица, пенсионерите и другите лица, които имат права по професионалната схема“ се заменят с „лицата, които ще бъдат осигурявани по професионалната схема, осигурените лица, пенсионерите и другите лица, които имат права по схемата“. 9. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 10. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 11. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „ал. 10“ се заменят с „ал. 11“. 12. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 12“. 13. Досегашните ал. 13 и 14 стават съответно ал. 14 и 15. 14. Досегашната ал. 15 става ал. 16 и в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29: „§ 29. В чл. 229г се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Чуждестранната институция определя един или повече депозитари за съхраняване на активите на професионалната схема и упражняване на контрол в съответствие с чл. 34 и 35 от Директива (ЕС) 2016/2341.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „два месеца“ се заменят с „6 седмици“, а навсякъде думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. “

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30: „§ 30. Създават се чл. 229г¹ – 229г³: „Прехвърляне на професионална схема или част от нея от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми Чл. 229г¹. (1) Професионална схема или част от нея може да бъде прехвърлена от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми по споразумение между страните по професионалната схема, въз основа на което се сключва писмен договор между пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, от който се прехвърля схемата, и пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се прехвърля схемата или съответната част от нея. (2) При прехвърляне на цялата професионална схема се прехвърлят всички права и задължения, свързани със схемата, еквивалентът на тези права в парични средства и/или други активи, както и данни за индивидуалните партиди на осигурените лица и пенсионерите по схемата. При прехвърляне на част от професионална схема се прехвърлят всички права и задължения, свързани с осигуряването на съответните осигурени лица и пенсионери, еквивалентът на тези права в парични средства и/или други активи, както и данни за индивидуалните партиди на съответните осигурени лица и пенсионери по схемата. (3) Прехвърлянето се урежда в споразумението и в договора по ал. 1 и се извършва по начин, който осигурява запазването на правата на осигурените лица и пенсионерите по схемата и съответства на техните дългосрочни интереси. (4) В споразумението за прехвърляне на професионална схема или част от нея се посочват наименованието на фонда, в който се прехвърля схемата, и наименованието на дружеството, което го представлява. При прехвърляне на част от професионална схема в споразумението се определят и конкретните осигурени лица и пенсионери, чиито индивидуални партиди се прехвърлят. (5) Споразумението за прехвърляне на професионалната схема се одобрява с обикновено мнозинство от осигурените лица и обикновено мнозинство от пенсионерите по схемата. Споразумението за прехвърляне на част от професионалната схема се одобрява с мнозинство две трети от осигурените лица, чиито индивидуални партиди се прехвърлят, две трети от осигурените лица, чието осигуряване не се променя, две трети от пенсионерите, чиито индивидуални партиди се прехвърлят, и две трети от пенсионерите, чиито партиди се запазват във фонда, в който се управлява схемата. (6) В договора между пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондовете, участващи в прехвърлянето, задължително се посочват данни за професионалната схема, която се прехвърля, прехвърляните активи, права и задължения, както и начинът и срокът за тяхното прехвърляне и за предоставянето на данни за индивидуалните партиди на осигурените лица и пенсионерите. При прехвърляне на част от професионална схема в договора се посочват конкретните осигурени лица и пенсионери, чиито индивидуални партиди се прехвърлят, както и описание на активите, които ще бъдат прехвърлени, в случай че се прехвърлят активи, различни от парични средства. (7) За прехвърляне на професионална схема или на част от нея е необходимо предварително разрешение от комисията. (8) За получаване на разрешение по ал. 7 се подава от пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се прехвърля схемата, подава заявление, в което се посочват: 1. наименованията на пенсионноосигурителните дружества и фондовете, участващи в прехвърлянето; 2. наименованието, единният идентификационен код и адресът на предприятието осигурител; 3. информация дали се прехвърля цялата професионална схема, или част от нея; 4. основните характеристики на професионалната схема; 5. конкретно описание на прехвърляните права и задължения и съответните активи, които се прехвърлят във връзка с поемане на управлението на схемата или на част от нея. (9) Към заявлението се прилагат заверени преписи от: 1. споразумението между страните по професионалната схема; 2. одобренията по ал. 5; 3. договора между заявителя и пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се управлява схемата. (10) Комисията се произнася с решение в тримесечен срок от получаването на заявлението въз основа на предложение на заместник-председателя на комисията. Срокът по изречение първо спира да тече, когато са изискани допълнителни документи или информация или са дадени указания за отстраняване на нередности или на несъответствия, до представянето на необходимите документи, съответно до изтичане на срока за тяхното внасяне. (11) Комисията отказва да издаде разрешение, когато: 1. не са представени необходимите документи или те не отговарят на изискванията, предвидени в този кодекс, или съдържат неверни данни; 2. не са представени изисканите допълнителни документи или информация; 3. при прехвърлянето не се запазват в пълен обем правата на осигурените лица или пенсионерите, чиито индивидуални партиди се прехвърлят; 4. активите, които ще бъдат прехвърлени, не са достатъчни или подходящи за цялостно покритие на правата и задълженията, свързани със схемата или съответната част от нея; 5. спрямо пенсионноосигурителното дружество са приложени принудителни административни мерки по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12, 13, 16 и 17; 6. административната структура или финансовото състояние на дружеството и/или фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, или добрата репутация или професионалната квалификация, или опит на членовете на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и/или на лицата, които го управляват и представляват, са несъвместими с планираното прехвърляне; 7. прехвърлянето застрашава дългосрочните интереси на осигурените лица или пенсионерите във фонда, от който се прехвърля схемата, във фонда, в който се прехвърля схемата, в прехвърлената схема или в прехвърлената част от схемата. (12) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да подаде ново заявление за издаване на разрешение за прехвърляне на същата професионална схема или съответната част от нея не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на отказа на комисията. (13) Ако в срока по ал. 10 комисията не постанови решение, с което отказва да издаде разрешение по ал. 7, прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея се счита разрешено. (14) Когато се прехвърля професионална схема на чуждестранно предприятие осигурител или част от нея, в 7-дневен срок от издаване на разрешението по ал. 7 комисията изпраща на пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се прехвърля схемата, приложимите към нейното управление разпоредби на трудовото и социалното законодателство на другата държава членка, както и всички приложими разпоредби, свързани с разкриването на информация. Разпоредбите на чл. 229в, ал. 7, изречение първо, ал. 8 – 14 и ал. 16 се прилагат съответно. (15) Пенсионноосигурителните дружества могат да пристъпят към прехвърляне на схемата или на съответната част от нея след получаване на решението от комисията, а в случаите по ал. 13 – след получаване на приложимите разпоредби от законодателството на другата държава членка. Когато не е получено решение, съответно не са изпратени приложимите разпоредби в сроковете по ал. 10 и ал. 13, прехвърлянето се извършва след тяхното изтичане. (16) Разходите за прехвърляне на професионална схема или на част от нея са за сметка на пенсионноосигурителните дружества и/или предприятието осигурител в зависимост от уговореното между тях и не могат да се поемат от фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и осигурените лица и пенсионерите. (17) Пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който е прехвърлена схемата или съответната част от нея, уведомява комисията за прехвърлянето в срок три работни дни от неговото осъществяване. Към уведомлението се прилага заверено копие от осигурителния договор, сключен с предприятието осигурител. Разпоредбите на чл. 229а, ал. 3 и 4 се прилагат съответно. (18) В 7-дневен срок от уведомлението по ал. 16 комисията по предложение на заместник-председателя на комисията: 1. издава разпореждане за вписване в Регистъра на професионалните схеми на промяната в управлението на схемата, съответно за регистриране на нововъзникналата схема; 2. в случаите по ал. 13 уведомява за прехвърлянето компетентния надзорен орган на приемащата държава членка. Прехвърляне във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми на схема или част от нея, управлявана от чуждестранна институция Чл. 229г². (1) Професионална схема или част от нея, управлявана от чуждестранна институция, може да бъде прехвърлена във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Разпоредбите на чл. 229г¹, ал. 2 и 6 се прилагат съответно. (2) Прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея подлежи на предварително одобрение от осигурените лица, пенсионерите и предприятието осигурител съобразно изискванията на трудовото и социалното законодателство на държавата членка, приложимо към управлението на схемата. (3) За прехвърляне на професионалната схема или на съответната част от нея е необходимо предварително разрешение от комисията, което се издава след получаване на предварително съгласие от компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция. (4) За получаване на разрешение пенсионноосигурителното дружество подава заявление, в което се посочват: 1. наименованието, седалището и адресът на управление, единният идентификационен код на пенсионноосигурителното дружество и съответните данни за чуждестранната институция, както и наименованието и единният идентификационен код на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 2. наименованието, идентификационният код и адресът на предприятието осигурител; 3. информация дали се прехвърля цялата професионална схема, или част от нея; 4. основните характеристики на професионалната схема; 5. конкретно описание на прехвърляните права и задължения и съответните активи, които се прехвърлят във връзка с поемане на управлението на схемата или на част от нея; 6. наименованието на държавата членка, чието трудово и социално законодателство е приложимо към управлението на професионалната схема. (5) Към заявлението се прилагат заверени копия от: 1. одобренията по ал. 2; 2. договора между пенсионноосигурителното дружество и чуждестранната институция, уреждащ условията за прехвърлянето. (6) Комисията изпраща уведомлението и приложените към него документи на компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция незабавно след получаването му. (7) Комисията се произнася с решение в тримесечен срок от получаване на заявлението въз основа на предложение на заместник-председателя на комисията. (8) Комисията отказва издаването на предварително разрешение, когато: 1. не са представени необходимите документи, те не отговарят на изискванията, предвидени в този кодекс, или съдържат неверни данни; 2. спрямо пенсионноосигурителното дружество са приложени принудителни административни мерки по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12, 13, 16 и 17; 3. административната структура или финансовото състояние на дружеството и/или фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, или добрата репутация или професионалната квалификация или опит на членовете на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и/или на лицата, които го управляват и представляват, са несъвместими с планираното прехвърляне; 4. прехвърлянето застрашава дългосрочните интереси на осигурените лица или пенсионерите във фонда, в който се управлява схемата, във фонда, в който ще се управлява схемата, в прехвърлената схема или в прехвърлената част от схемата; 5. активите, които ще бъдат прехвърлени, не са достатъчни или подходящи за цялостно покритие на правата и задълженията, свързани със схемата или съответната част от нея; 6. компетентният надзорен орган по седалището на чуждестранната институция не съгласува прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея. (9) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да подаде ново заявление за издаване на разрешение за прехвърляне на същата професионална схема или съответната част от нея не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на отказа на комисията. (10) Ако в срока по ал. 7 комисията не постанови решение, с което отказва да издаде разрешение по ал. 3, прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея се счита за одобрено. (11) Комисията уведомява за решението по ал. 7 компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция в 14-дневен срок от постановяването му. Когато към схемата е приложимо законодателство, различно от българското, компетентният надзорен орган по седалището на чуждестранната институция в срок 4 седмици от уведомяването изпраща на комисията разпоредбите на трудовото и социалното законодателство и разпоредбите относно разкриването на информация, приложими към управлението на схемата. (12) В случаите по ал. 10 комисията изпраща на пенсионноосигурителното дружество приложимите към управлението на схемата разпоредби на трудовото и социалното законодателство на другата държава членка, както и всички приложими разпоредби, свързани с разкриването на информация, в 7-дневен срок от получаването им от компетентния надзорен орган на чуждестранната институция. Разпоредбите на чл. 229в, ал. 7, изречение първо, ал. 8 – 14 и ал. 16 се прилагат съответно. (13) Пенсионноосигурителното дружество може да започне да управлява професионалната схема след получаване на разрешението от комисията. Когато пенсионноосигурителното дружество не е получило решението в срок три месеца и 7 седмици след подаване на заявлението по ал. 4, прехвърлянето може да бъде извършено след изтичането на този срок. (14) Разходите за прехвърляне са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, чуждестранната институция и/или предприятието осигурител в зависимост от уговореното между тях и не може да се поемат от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и осигурените лица и пенсионерите в него. (15) Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за прехвърлянето на професионалната схема или съответната част от нея в срок три работни дни от неговото осъществяване. Към уведомлението се прилага заверено копие от осигурителния договор, сключен с предприятието осигурител. Разпоредбите на чл. 229а, ал. 3 и 4 се прилагат съответно. (16) В 7-дневен срок от уведомлението комисията по предложение на заместник-председателя на комисията: 1. издава разпореждане за вписване на професионалната схема в регистъра на професионалните схеми; 2. уведомява за прехвърлянето компетентния надзорен орган на държавата членка, чието трудово и социално законодателство е приложимо към управлението на схемата, когато този орган е различен от компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция. (17) При несъгласие с действие или бездействие на компетентния надзорен орган по седалище на чуждестранната институция комисията може да поиска от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване да проведе необвързваща медиация. Комисията участва в производство по медиация и по искане на компетентния надзорен орган по седалище на чуждестранната институция или по инициатива на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Прехвърляне на управлението на професионална схема или на част от нея на чуждестранна институция Чл. 229г3. (1) Професионална схема или част от нея, управлявана от пенсионноосигурително дружество, може да бъде прехвърлена на чуждестранна институция. Разпоредбите на чл. 229г1, ал. 2 и 6 се прилагат съответно. (2) Когато към професионалната схема е приложимо българското трудово и социално законодателство, се прилагат разпоредбите на чл. 229г, ал. 2 и чл. 229г1, ал. 3, 4 и 5. Когато към схемата е приложимо трудовото и социално законодателство на друга държава членка, се прилагат неговите разпоредби относно реда за одобряване на прехвърлянето от осигурените лица, пенсионерите и предприятието осигурител и относно изискванията за назначаването на депозитар. (3) В срок 8 седмици от получаването на заявлението, подадено от чуждестранната институция пред компетентния надзорен орган по нейното седалище, комисията по предложение на заместник-председателя на комисията се произнася с решение, с което дава или отказва да даде предварително съгласие за прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея. (4) Комисията отказва да даде съгласие за прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея, когато: 1. не са представени необходимите документи, те не съдържат цялата необходима информация или съдържат неверни данни; 2. при прехвърляне на част от професионална схема са застрашени дългосрочните интереси на осигурените лица или пенсионерите в частта от схемата, която ще продължи да се управлява във фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 3. прехвърлянето не осигурява запазването в пълен обем на правата на осигурените лица и пенсионерите по професионалната схема; 4. активите, които ще бъдат прехвърлени, не са достатъчни или подходящи за цялостно покритие на правата и задълженията, свързани със схемата или със съответната част от нея. (5) В срока по ал. 3 комисията изпраща решението на компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция. (6) Когато към професионалната схема се прилага трудовото и социалното законодателство на държава членка, различна от държавата членка, в която е седалището на чуждестранната институция, комисията в срок 4 седмици от получаването на решението на компетентния надзорен орган на държавата членка, в която е седалището на чуждестранната институция, му изпраща приложимите към схемата разпоредби на трудовото и социалното законодателство и приложимите разпоредби, свързани с разкриването на информация. (7) Разходите за прехвърляне са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, чуждестранната институция и/или предприятието осигурител в зависимост от уговореното между тях и не може да се поемат от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и осигурените лица и пенсионерите в него. (8) Когато към управлението на схемата се прилагат разпоредбите на българското трудово и социално законодателство, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 229г, ал. 3, изречение второ и ал. 4 и 5. (9) Разпоредбата на чл. 229г2, ал. 17 се прилага съответно.“

Благодаря, госпожо Председател. Продължаваме с Кодекса за социално осигуряване – второ гласуване. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31, съгласно новата номерация: „§ 31. В чл. 229д се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Предоставяне на информация и сътрудничество“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Комисията уведомява Европейската комисия и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване при наличието на съществени трудности при прилагането на Директива (ЕС) 2016/2341 и си сътрудничи с тях и с компетентните органи на държавите членки за намирането на подходящо решение.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Комисията си сътрудничи с компетентните органи на държавите членки с оглед на улесняване на надзора над институциите за професионално пенсионно осигуряване, както и с оглед на еднаквото прилагане на Директива (ЕС) 2016/2341, чрез редовен обмен на информация и практически опит с цел развитие на най-добрите практики в областта на осигуряването по професионални схеми, недопускане на нарушения на конкуренцията и създаване на условия за безпроблемно трансгранично членство.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33, съгласно новата номерация.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36, като в т. 2 думата „могат“ се заменя с „може“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.

Предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова за създаване на нов параграф. Уважаема госпожо Председател, оттеглям предложението, както направих в моето предходно изказване, със съответните мотиви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38 и предлага следната редакция на § 38, който става § 39, съгласно новата номерация: „§ 39. В чл. 344 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „заблуждаващи данни или са застрашени интересите на осигурените лица, или на пенсионерите“ се заменят със „заблуждаващи данни, застрашени са интересите на осигурените лица или на пенсионерите, или в резултат на надзорния преглед са установени слабости или недостатъци“. 2. В ал. 2: а) точка 9 се изменя така: „9. да задължи дружеството за допълнително социално осигуряване да прекрати договорните си отношения с банка-попечител, с инвестиционен посредник, с осигурителен посредник или с лице по чл. 123и2, ако те не отговарят на предвидените в кодекса изисквания или не изпълняват задълженията, възложени им с кодекса или с актовете по прилагането му;“ б) в т. 19 думите „чл. 121в, ал. 4, 11 и 12“ се заменят с „чл. 121в, ал. 4“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Комисията може по искане на надзорен орган на държава членка по седалище на чуждестранна институция да забрани на установени на територията на Република България банка-попечител и инвестиционен посредник да изпълняват разпореждане на институцията относно депозирани от институцията активи на професионалната схема. Когато мярката се прилага спрямо банка-попечител, комисията уведомява незабавно Българската народна банка.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става параграф, съгласно новата номерация. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който се номерира съгласно новата номерация – § 41.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41 и предлага следната редакция на § 41, който става § 42, съгласно новата номерация: „§ 42. В чл. 351, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „чл. 121д, ал. 15“ се заменят с „чл. 121д, ал. 17“, а думите „чл. 123з, 135, 142а“ се заменят с „чл. 123з, чл. 123з1, чл.123з2, чл.123з3, ал. 1 и 2, чл. 135, чл. 142а“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. на чл. 121е, ал. 3, чл. 122а, ал. 4, чл. 122и, ал. 1, чл. 122к, чл. 123, ал. 1 и 4, чл. 123в, 123е, чл. 123е1, ал. 1 – 11, чл. 123е2, чл. 123ж, чл. 123и, ал. 1 – 5, чл. 123и1, чл. 123и2, чл. 129, ал. 1 – 8 и ал. 10 и 11, чл. 131, 139, 142, 169, 169а, 169б, 170, 175, 175а, 176, 177, 177а, 178, 179, 179а, чл. 179б, ал. 1 и 2, чл. 179в, чл. 180, ал. 1, чл. 180а, 180в, чл. 181, ал. 1, чл. 185, ал. 1 и 2, чл. 186, 186а, 187, чл. 187а, ал. 1, чл. 190, 192, чл. 193, ал. 5 – 11, чл. 201, 202, 212, чл. 213, ал. 1 – 6, чл. 229г, ал. 1 и 2, чл. 229г1, ал. 1 – 8 и ал. 15 – 17, чл. 229г2, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 15, чл. 229г3, ал. 7, чл. 234, ал. 1 – 8 и 10 – 12, чл. 241, 241а, 245, чл. 246, ал. 1 – 6, чл. 249, 251, 251а, 251в, 252, чл. 256, ал. 1, чл. 257, 258, 319, чл. 325, ал. 2, чл. 332, 336, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 342, чл. 347, ал. 3 и чл. 348, ал. 3 – 7, се наказва с глоба в размер от 1500 до 20 000 лв.;“. 3. В т. 3 думите „чл. 121в, ал. 1 – 6, ал. 8 и ал. 10 – 14“ се заменят с „чл. 121в, ал. 1 – 6, ал. 8, ал. 10 и 14“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43 по новата номерация. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44 по новата номерация.

Комисията предлага да се създаде нов § 47. Господин Председател, съгласно новата номерация ще бъде § 45: „§ 45. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В § 155, ал. 3 думите „към датата на влизането му в сила“ се заменят с „към 18 ноември 2018 г.“. 2. В § 156: а) в ал. 1 думите „чл. 121д, ал. 11 и 12“ се заменят с „чл. 121д, ал. 13 и 14“, а думите „чл. 121е, ал. 1 и 3“ се заменят с „чл. 121е, ал. 1 и 2“; б) в ал. 2 думите „чл. 121д, ал. 13“ се заменят с „чл. 121д, ал. 15“. 3. Параграф 157 се изменя така: „§ 157. Пенсионноосигурително дружество, което управлява фонд за допълнително пенсионно осигуряване, който към 18 ноември 2018 г. притежава инвестиционни имоти, извършва първото съпоставяне на постигнатата доходност от тези имоти съгласно чл. 180в, ал. 1 и 2 към 31 декември 2023 г.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. По § 44 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 46 съгласно новата номерация. „§ 46. В срок до 17 май 2019 г. пенсионноосигурителните дружества и банките-попечители привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и с актовете по прилагането му.“ Предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова за създаването на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 47 съгласно новата номерация: „§ 47. Пенсионноосигурителните дружества, които се представляват от прокуристи или в чиито управителни органи участват лица, които са получили разрешение по чл. 121д, ал. 10 преди влизане в сила на този закон и които не отговарят на изискванията на чл. 121д, ал. 6, привеждат своето управление и представителство в съответствие с изискванията на този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.“

Преди това имаме § 44, който става § 46 след „Преходни и заключителни разпоредби“.

По § 45 има предложение на народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 47. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става…

…§ 48 съгласно новата номерация.

По § 47 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който съгласно новата номерация става...

Да. Параграф 49, ако е по новата номерация: „§ 49. (1) Параграф 22 влиза в сила от 1 януари 2019 г. (2) Параграф 47, с изключение на т. 2, влиза в сила от 21 ноември 2017.“

Има нова номерация.

Да. Искам само да кажа, господин Председател, че § 47 е с нова номерация.

Да. Не знам, не сме сигурни кой е. Това да се…

Не е. Два параграфа отпаднаха и затова е § 45. „Финални текстове“ ще го оправят.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедура: на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим на второ гласуване приетия по-рано днес Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, внесен от Министерския съвет.

Благодаря, господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), подписано на 10 декември 2018 г. в София и на 14 декември 2018 г. в Париж. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“