ZAMESTNIK MINISTAR-PREDSEDATEL TOMISLAV DONCHEV1,060 words
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, на първо място, ще се опитам да Ви коригирам – политиките по интеграция няма как да бъдат приоритет само на едно министерство, пък било то и Министерството на труда и социалната политика. Това трябва да е хоризонтална задача на целия корпус на държавното управление, защото аз мога да твърдя, че поне половината от ведомствата имат преки ангажименти по отношение на тази тема.
Редно е да поставя оценката накрая, но ако трябва да направя кратка оценка в годините назад, откакто темата за интеграция на етническите малцинства е приета като приоритет – това се е случило вероятно повече от две десетилетия, приети са стратегии, писани са планове, разработвани са бюджети, посочвани са отговорни служители, похарчени са пари. Между другото всяка спекулация колко пари точно са похарчени, няма как да Ви доведе до конкретна количествена стойност – бюджетен резултат, по една проста причина – българските администрации нямат право да събират данни по етнически признак. Това може да се случи по време на преброяването.
Така че задача на всяка мярка е да помагаме – дали образователният, дали социалният, дали здравословният статус, без да може да държи точна сметка за етническия профил на лицето. Положени са усилия, резултатите са много различни от това, което очаква българското общество.
Причините обаче не са на ниво технология. Те са на ниво обща политическа кройка на процеса. Ще обърна внимание на това. Ако говорим за технологията, това, което пише в дебелите книги, интеграционните политики се основават на четири опори и ако няма една от тях – политиката няма как да е устойчива, е точно както масата, ако няма четири крака, тя ще се събори в едната страна.
Неслучайно на първо място е образованието. Образованието би решило проблема в дълбочина 10, 15, 20 години. Цитирате неприятни инциденти. Аз мога да твърдя, че, ако лицата, въвлечени в тези инциденти, бяха получили добро, истинско образование навремето, може би тези инциденти нямаше да се случат или поне половината от тях нямаше да се случат. Вероятно сте обърнали внимание, че особено последните две години държавата – не Министерството на образованието – държавата полага извънредни усилия в тази посока, като тук е ангажиран целият апарат, не само на образователни институции, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, социални работници, Министерството на вътрешните работи, близо 12 хиляди души от държавната администрация заедно с персонала на редица образователни институции обикалят махалите, използват всички законодателни възможности да направят така, че децата да се върнат обратно в клас. И резултат от това има. Само за последната година са върнати над 17 хиляди деца обратно в клас. Разбира се, от тях някои вторично отпадат – много малък брой, ние полагаме усилия да ги върнем пак обратно. И това не е цялата задача. Те като бъдат върнати в клас не само трябва да останат, но от престоя им в клас да има дългосрочен ефект.
Втората опора – това е здравеопазването, което включва и семейно планиране. Знаете, че голяма част от ромите имат нисък здравен статус, семейното планиране също е тема. Тук, ако можем да посочим нещо успешно, случило се в годините назад отвъд всякаква политическа конюнктура, защото колкото си спомням това е модел, създаден преди повече от десетилетия, е фигурата на здравния медиатор. Това безспорно е успешен български патент.
Третата опора е интеграцията на пазара на труда. Тук също имаме положителна тенденция. Ако трябва да бъда докрай откровен, както опитвам да съм винаги, това се дължи и на мерките, които са финансирани от Европейския социален фонд, но се дължи и на конюнктурата на пазара на труда, където има недостиг на работна сила. По тази същата причина неща, които преди три или четири години изглеждаха невъзможни и днес имаме много роми, ангажирани в строителството, в земеделието, дори в индустрията. Но до голяма степен това се дължи на глад за работна сила, въпреки това тенденцията е благоприятна.
Четвъртата опора – и за мен най-голямата болка и най голямата рана, е жилищната политика. Защото добре знаете, че в годините назад редица неразумни управници са допуснали появата на гета. Гета, нямам предвид квартали, села с някакъв компактен етнически профил, имам предвид събирането на незаконни постройки и това, че имаме незаконни постройки е само началото на проблема. Когато имаш незаконно жилище, ти нямаш план по реда на Закона за устройство на територията, нямаш публична инфраструктура. Когато имаш незаконно жилище, няма как да имаш прокарани ток и вода и абонатът да бъде присъединен законно. И оттук тръгва цял низ от възможни потенциални и често реални нарушения на закона. В много от случаите причината за рециркулиране на негативното поведение – лош социален статус, завишени нива на криминална активност, е именно гетото, което от обитателите му понякога се приема за екстериториална структура, където важат други правила и други закони.
Още повече – ако се родиш в гетото, има голям шанс да не можеш да го напуснеш, да останеш там. И истината е, че в годините назад – като говорим годините назад, тук може да кажем поне последните три десетилетия, държавата не намери адекватен механизъм да се справи с този проблем, макар че в Закона за устройство на територията ясно е записано, че незаконна постройка се унищожава, събаря се. Не е просто решението. Никой не иска да предизвика хуманитарна катастрофа, оставяйки, не хиляди, а десетки хиляди души без дом. Наред с това решаването на проблема не може да се отлага безкрайно във времето. Защото именно в гетото се рециклират всички лоши навици и докато не се реши проблемът с гетото, всички останали усилия няма да имат смисъл. Дори и детето да ходи в клас, дори детето да ходи на училище, като се върне обратно в гетото, то попада в една лоша гравитация, която може да му промени поведението в посока, различна от тази, която е получило в клас.
Казвах, че технологията е правилна. Тя се базира на всичко използвано от други държави – европейски държави. Има грешка в политиката, повтарям, има грешка в политиката. И най-голямата грешка в политиката е, че исторически темата „интеграция“ е тръгнала без обществен дебат, без обществен консенсус, без опити да бъде убедено цялото българско общество, каква ще е технологията на интеграция, какви усилия трябва да бъдат положени и какво означава това. По тази същата причина темата „интеграция“ виси във въздуха. За голяма част от българските граждани тя се приема като ангажимент само и единствено на елитите и на всичкото отгоре поради скверното подозрение, че някой ползва тази общност като електорален резервоар.