7 февруари 2019 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-3, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-3, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2019 г. Законопроектът беше представен от господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В заседанието участваха също и господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Мария Калева – началник на отдел в дирекция „Правна“ към същото министерство. Основната цел, която си поставя Законопроектът, е привеждането на Закона за железопътния транспорт в съответствие с изискванията на европейското законодателство, като в него се предвиждат редица промени. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съобразно своята сфера на дейност разгледа тези от тях, които предвиждат транспонирането на изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз, приети с Четвъртия железопътен пакет през 2016 г. Вносителите посочват, че Четвъртият законодателен пакет в областта на железопътния транспорт съдържа важни промени, предназначени да доизградят и да подобрят функционирането на единното европейско железопътно пространство. Пакетът включва пет нормативни акта, разделени в два „стълба“: „Технически стълб“ и „Пазарен (политически) стълб“. Очаква се чрез Законопроекта и предложените правни механизми да се постигне хармонизиране и привеждане в съответствие с европейското, национално законодателство, посредством транспониране на част от Директива (ЕС) 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за изменение на Директива 2012/34/ЕС по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. Това следва да допринесе за разширяването на обхвата на Единното европейско железопътно пространство, така че той да се прилага и за вътрешните железопътни пазари, и реформирането на управлението на управителите на инфраструктура с цел да се осигури равен достъп до железопътна инфраструктура. Предвижда се и транспониране на част от Директива (ЕС) 2016/798, на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г., относно безопасността на железопътния транспорт. Това следва да допринесе за подобрен достъп до пазара на железопътни услуги чрез установяване на обща регулаторна рамка за безопасност на железопътния транспорт, хармонизиране на правилата за безопасност, издаването на сертификати за безопасност на железопътните предприятия, задачите и ролите на националните органи по безопасността. Посредством привеждане в националното законодателство на част от Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз, ще се допринесе за рационализиране на процедурите за издаване на разрешение за пускане на пазара или за въвеждане в експлоатация на структурни подсистеми на железопътната система. Целта е да се допринесе за приключване на изграждането на единното европейско железопътно пространство и намаляване на разходите и продължителността на процедурите за издаване на разрешения. Според направената оценка на въздействието на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт и изготвено становище от дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет, съществуващите разпоредби в Закона за железопътния транспорт са в противоречие с постановките в Директива 2016/798/ЕС за безопасност и на Директива 2016/797/ЕС за оперативна съвместимост и не следва да се прилагат след изтичане на срока за транспониране. Като основен недостатък на националната уредба може да бъдат посочени разликите в разпоредбите, които не могат да се решат в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ, и Петър Петров – заместник-председател на КЕВКЕФ. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-3, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2019 г.“ Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Формално погледнато, с този законопроект ние транспонираме три евродирективи и два регламента в нашето законодателство – на пръв поглед поредни директиви, които трябва да приложим в България. Голямото предизвикателство в случая е, че с тези промени ние либерализираме вътрешния железопътен пътнически пазар в България за външни, в случая европейски жп превозвачи. Тоест ние даваме пълна свобода за жп каботажа в България. Тук въпросът е по какъв начин ние гарантираме и отстояваме нашия национален интерес, по какъв начин защитаваме нашия национален превозвач – БДЖ „Пътнически превози“. Само за информация – чуждите превозвачи ще дойдат тук с нови влакове и нови пътнически вагони, нови мотрисни влакове, в същото време БДЖ се отказа от процедурата за закупуване на нови мотриси, тъй като тя беше компрометирана, и се ориентира към взимането под наем, придобиването на амортизиран, тоест употребяван вече жп състав. Ясно е на всички от гледна точка на конкуренцията кой ще бъде поставен в по-добри условия. Дори не коментирам факта, че тези външни, чужди превозвачи, било то европейски, ще претендират за най-доходоносните отсечки, например Пловдив – София, и за БДЖ отново ще останат най-губещите отсечки. От Министерството на транспорта и от Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ се опитаха да ни успокоят, че има клаузи в Законопроекта, които позволяват на държавата, разбирайте на Железопътната администрация, да въведе ограничения или дори да откаже достъп, тъй като, от една страна, влакокилометрите в България са около 20 милиона, а регламентът позволява, когато са до 23 милиона и когато има един орган, който издава лиценз, да се налагат ограничения. Отделно, че до 2024 г. БДЖ има договор с държавата за изпълнение на тази задължителна обществена услуга и дотогава няма какво да се притесняваме. Само че 2024 г. е след няколко години, а от друга страна това, че ние имаме едно право не значи, че ще го приложим. Ярък пример за това е летище София. Ние имаме право да го оперираме като наше държавно предприятие – държавно летище, което е на печалба, ще продължи да бъде на печалба и през следващите години ще си увеличава и пътниците, и приходите. Ние нямаме задължение да го даваме на концесия, но го правим. Ето това е големият проблем и с пътническите жп превози в България. Когато дойде време, когато мине 2024 г., няма гаранция, че държавата наистина ще ограничи или ще откаже достъпа на тези превозвачи до наша територия. Защото тогава те могат да имат претенции за това, че се ограничава конкуренцията. Могат да заведат дела, че свободният пазар е нарушен, включително могат да претендират за държавна субсидия, както претендира и БДЖ. Още нещо, което следва да покаже как големите в Европейския съюз защитават своите интереси, въпреки че нарушават основни принципи, постулати на европейската общност, а то е свободно движение на хора, капитали и стоки. Европа иска от нас да приемем либерализацията на пътническия жп транспорт в България. Едновременно с това обаче иска да приемем пакета „Мобилност 1“, тоест плана „Макрон“, който ограничава нашите международни автомобили и автомобилни превозвачи на тяхна територия. Казано по-просто: „Вие си отворете пазара за нашите жп превозвачи, но в същото време ние затваряме нашия пазар за Вашите камиони, тирове и шофьори.” Ако трябва да приложим плана „Макрон“ тук, на наша територия за жп превозите, то след всеки три седмици опериране на чужди влакове ние трябва да ги караме да се прибират за почивка една седмица в Германия или във Франция. Или трябва за машинистите, които са чужди граждани, било то и от Европейския съюз, да приложим същите права, които на нас ни поставят за българските международни шофьори. Ако трябва да прилагаме плана „Макрон“ за България за жп превозите, ние не трябва да позволим свободния каботаж на наша територия. В заключение, с тези промени, с този законопроект ние не защитаваме нашия национален български интерес. Смятаме, че между първо и второ четене трябва много сериозна работа, за да бъдат въведени съответните промени. Ние имаме готовност да направим такива промени и се надяваме, че ще ги обсъдим първо в Комисията, после в залата. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт по няколко причини. Както спомена колегата преди мен, привеждаме три директиви и два регламента. Ако тук ние сме имали съмнения или притеснения по отношение на тези документи, трябвало е да реагираме някъде към 2016 г. като държава и институции и да участваме в изграждането на тези документи, за да се отразят тогава нашите притеснения. Но това не е направено, в момента те са закон, ние трябва да ги приемем. Друг е въпросът какви са механизмите и друг е въпросът за мястото и ролята на държавата и на институциите да защитят националния превозвач и националния интерес. В случая какъв е националният интерес на държавата и какъв е интересът на националния превозвач – пътнически, железопътен, са доста различни неща. Защо? Дори и тези линии, които бяха споменати – скоростните, транснационалните, както се водят, дори и те са губещи. Субсидията годишно е в размер на стотици милиони за БДЖ „Пътнически превози“. Тук въпросът е: идвайки и чужд превозвач при отварянето на пазара, което не е забранено, той и сега има тази възможност. Както виждаме, международни влакове минават през България. Малко или много те извършват и каботажен превоз на територията на нашата страна. Разликата е съществена, защото ние на тях не заплащаме субсидия за превоз на пътници, но заплащаме на националния превозвач, който, да припомним, е спечелил обществена поръчка по Закона за извършване на обществена услуга и той има такъв договор до 2024 г. Имайки предвид, че всички железопътни линии за превоз на пътници са губещи, държавата на база на този договор финансира, дофинансира БДЖ „Пътнически превози“. Това ще се случи с друг оператор, само ако той спечели такава поръчка и извършва такава услуга. Тук трябва да дадем гаранции и категорично да се отговори така, както е записано в Регламента за недискриминационни условия. Не допускам, че държавата ще позволи на един външен превозвач да дойде да извършва само удобните му на него линии и схеми, а останалите ще останат, за да субсидира държавата повече по-губещи линии. Тук говорим единствено и само за ролята на държавата и за нейното адекватно отношение към този въпрос. Иначе смятам, че в този регламент и в предложения законопроект механизми и инструменти да бъде защитен националният интерес с това, което е записано за недискриминационни условия, е възможно. От друга страна, относно либерализирането на пазара – къде е разликата между Мобилния пакет или плана „Макрон“? Нашите превозвачи са превзели Централна и Западна Европа, защото са се развили, те са конкурентоспособни. Реално те бият останалите превозвачи на пазарен принцип, а не със законодателни промени или регламенти, но тук ние това с „Пътнически превози“ не можем да направим. По-същественият въпрос, тъй като дебатът отива в тази посока, е, че получихме някакво уверение от новото ръководство на БДЖ, че ще се търси вариант, с който да се решат всички проблеми с ремонтите, всички проблеми с персонала, всички проблеми с транспортната схема и всички проблеми с недокомплекта на подвижния състав и на служители и експерти в БДЖ. Това е по-същественият проблем. Иначе идеята за Законопроекта и темата, по която говорим тук, и въпросът, на който дължим отговор, всъщност е: ще можем ли да подобрим услугата, всъщност пряко касаеща българските граждани, така че тя да стане привлекателна, или няма да успеем? Това е въпросът и аз искрено се надявам дебатът да върви в тази посока. Иначе съмнението за ролята на държавата и как те ще успеят да защитят националния интерес и да развият БДЖ е много съществен въпрос и ние дължим този отговор. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Летифов, съгласен съм с Вашето изказване, под формата на реплика просто ще го допълня.

Да, не съм съгласен с това, че не посочихте същественото в този законопроект, който касае Регламент 2338, затова ще Ви допълня. Съгласно този регламент се дава право на българското правителство пряко да възложи обществената услуга на фирма, която правителството прецени. Към момента тази фирма е БДЖ и ще продължи да бъде, защото съгласно този регламент, когато са под 23 млн. км, имаме право да възлагаме директно такива услуги. В България се изминават около 20 млн. км, попадаме в хипотезата на Регламента за пряко възлагане и по този начин гарантираме, че услугата ще се изпълнява от Българските държавни железници. Другото, което споменахте – съгласен съм, че ако фирмите се конкурират на пазарен принцип, те няма да участват, защото, ако не получават субсидия, тези линии са наистина губещи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Съгласен съм със забележката, която направихте, но да се върнем отново на темата и на дебата за БДЖ, че докато говорим, че всичко е наред, всъщност там проблемите са огромни. Ние трябва да водим дебат по същество – да намираме къде са слабите страни, къде отсъства държавата и институциите там и как може да решим този въпрос. Всички ние дължим този отговор, особено управляващите, господин Иванов.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт включва основно транспонирането на няколко европейски директиви, свързани с четвъртия железопътен пакет. Техническият стълб е в директиви 2016/798; 2016/797, свързани с оперативната съвместимост на железопътната система и с безопасността на движението. Няма да се спирам на тях. Ще се спра основно на пазарния стълб или върху Директива 2016/2370, свързана с изменението на отварянето на пазара за вътрешните услуги за жп превозите, както и с Регламент 2338, свързан със същите услуги. Тъй като най-големият дебат се разгоря в Комисията и там стана ясно защо и по какъв начин може да бъде защитен нашият пазар, смятам, че народните представители трябва да бъдат най-точно информирани, за да могат да вземат правилното решение. То е следното – какво е към момента състоянието? И към момента нашият пазар е либерализиран. Искам правилно да ме чуете! Той е либерализиран, и то не сега, а през 2009 г. И към момента фирмите, преминаващи през нашата страна и притежаващи сертификат А, тоест международния сертификат, могат да возят между гарите, през които преминават, примерно линията София – Пловдив – Свиленград. С измененията, които се предлагат в този законопроект за изменение и допълнение, просто се увеличават техните правомощия, тоест разширява се либерализацията. До 2024 г., както казаха колегите преди мен, не може да дойде никакъв друг превозвач, тъй като има сключен договор с Български държавни железници при играна поръчка през 2009 г. при всички законови условия. Петнадесет години този превозвач е Български държавни железници, тоест до 2024 г. нашият пазар е напълно защитен. Какво може да стане след 2024 г.? Трябва да се играе или нова поръчка, или държавата има право, както казаха колеги, да бъде възложена тази услуга. За да не се спекулира, точно в Регламент 2338, стр. 28, член 4а е записано, че националното право не забранява това и компетентният орган може да реши да възложи пряко обществената поръчка за обществени услуги за пътническите превози на железопътния транспорт: в буква „а“ – когато счита, че прякото възлагане е оправдано поради съответните структурни и географски характеристики на въпросния пазар и мрежа, и по-конкретно размер, характеристика на търсенето, сложност на мрежата, техническа и географска изолираност на услугите и така нататък. За пояснение: държави членки, в които на 24 декември 2017 г. – който е минал максималния годишен обем на пазара и е по-малко от 23 млн. влак/км, а както стана ясно, в България имаме около 20 млн. влак/км, и когато разполагат само с един компетентен орган на национално равнище – това е Министерството на транспорта, и с една обществена поръчка за услуги, която обхваща цялата мрежа, се счита, че изпълнява условията в подточка „а“. Тоест държавата напълно може да защити както пазара, така и нашия превозвач. Смятам, че всичко друго е спекулация. Както каза и господин Летифов, не може да дойде друг превозвач и да получава дотации от държавата или да бъде субсидиран. Това към момента и до 2024 г. е Български държавни железници, а след това държавата има право да възложи услугата. Така че смятам, че нашият пазар е достатъчно добре защитен и нашата група, а и повечето народни представители ще подкрепят Законопроекта. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 15 ноември 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“ (oбн., ДВ, бр. …) Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 93 се създава т. 31: „31. Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Уважаема госпожо Председател, взимам думата за изказване, тъй като в предложението на Комисията за създаване на нов § 1 очаквах да има дебат – това е ключово понятие в настоящия ЗИД на Наказателния кодекс. Това понятие, както всички колеги виждат, се отнася за престъпленията, които сме посочили в § 1, § 2, § 3, § 4, § 5, тоест като се започне от състава на убийството, телесната повреда – в чл. 127, принуда. Склоняването към самоубийство отпадна. Искам да поясня на колегите, че в Проекта, който беше обсъждан за първо четене, бяхме направили предложение за два нови състава: единият за състав на психическото насилие, а вторият – по отношение на преследването. След сериозен и задълбочен дебат в работната група, която заседава два пъти, обсъдихме мястото на един нов състав по отношение на психическото насилие. По тази причина взехме решение, като законодателна тактика и като правно решение, психическото насилие да влезе в дефиницията на квалифициращия състав в условията на домашно насилие. По този начин решихме и другия проблем, който дълго обсъждахме, какво е понятието за нуждите на Наказателния кодекс за домашно насилие – дали това е дефиницията в Закона за защита от домашното насилие, или ще създадем ново определение, което да е за нуждите на наказателното право? Виждате, че в § 1 преди малко гласувахме, специално за нуждите на Наказателния кодекс, определение за престъпление, което е извършено в условията на домашно насилие. Съществен компонент в това определение, заедно с физическото и сексуалното насилие, е и психическото насилие. Това исках да обясня с оглед обстоятелството, че това беше резултатът от работата на работната група, потвърден от гласуването на Комисията на второ четене. Това понятие ще се отнася като квалификация спрямо престъпленията по членове 116, 127, 131, 142 и 142а от Наказателния кодекс. Благодаря Ви.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 142а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Ако деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“ 2. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.“

Преди да докладвам § 6, искам да подчертая за предходния параграф, че колегата Найденов от „Воля“, който е колега с опит в наказателното право, и в двете обсъждания коментираше за тежестта на наказанието, което току-що гласувахме – „наказание от три до десет години“ за лишаване от свобода при условията на домашно насилие. Тоест обръщаше внимание, че наказанието е тежко. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 144, ал. 3 след думите „точки 6 и 8“ се поставя запетая и се добавя „или е извършено в условията на домашно насилие“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Глава втора, Раздел V на Особената част се създава чл. 144а: „Чл. 144а. (1) Който системно следи другиго и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация. (2) Следене по ал. 1 е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. (3) Ако деянието е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода до пет години.“

По § 9 на вносителя има предложение от народния представител Тодор Байчев и група народни представители, постъпило по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 161 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3 – 5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, 146 – 148а, както и за телесна повреда по чл. 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.“ 2. В ал. 2 думите „За престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139 – 141“ се заменят със „За телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, както и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139 – 141 и чл. 144а, ал. 1“.“

Уважаема госпожо Председател, взимам думата за изказване, за да направя следното уточнение. В този законопроект, който е изцяло Ваша законодателна инициатива, инициатива на нашата парламентарна група, си поставихме задачата да отразим законодателни инициативи на опозицията в предходни случаи, които са били приети на първо четене. По тази причина виждате в § 9, че е отнесено предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника на колегата Тодор Байчев, което е във връзка с характера на преследване на престъплението по чл. 129. Това законодателно предложение на опозицията обсъдихме заедно с нашите предложения във връзка с цялостното разпределение на характера и тежестта на деянията. Виждате, че сме го отразили и него в този случай. Използвам случая също така да реферирам към вчерашния ни спор. Мога да кажа, че Правната комисия е зачитала не само това предложение на опозицията. Препращам към измененията в Гражданскопроцесуалния кодекс, измененията в Административнопроцесуалния кодекс, две или три предложения за изменения в Наказателния кодекс, които бяха частични, но бяха във връзка с темата за домашното насилие, която смятам, че би трябвало да обединява всички наши законодателни усилия. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, както господин Кирилов отбеляза правилно, Законопроектът е на госпожа Цвета Караянчева. Приемат се и наши предложения, както е и в настоящия случай – с § 10 нашето предложение по друг Законопроект. Макар и с различни мотиви, целта е една и съща, а именно да бъдат наказвани хората, които извършват престъпление срещу брака, тези, които принуждават някого да встъпи в брак, като употребяват сила, заплашване, злоупотреба с власт и така нататък. Ниското наказание досега създаваше едно чувство за безнаказаност спрямо тези хора. В тази връзка нашето предложение, а и Вашето, госпожо Караянчева, беше да се сложи една долна граница, която да възпира при определяне на наказанието съда, прокуратурата и адвоката на съответния нарушител. В този случай смятаме, че генералната, индивидуална превенция ще може да действа в пълна сила и обем по отношение на нарушителите и да действа възпиращо по отношение на бъдещи такива нарушители. Благодаря Ви.

Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 182, ал. 2 думите „или глоба от сто до триста лева“ се заменят с „и глоба от две хиляди до пет хиляди лева“, а думите „или с глоба до три хиляди лева“ се заменят с „и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“.“

Уважаема госпожо Председател, тъй като не виждам други изказвания, а текстът е резултат от обсъждане на законодателната инициатива с представителите на гражданското общество, които наведоха като проблем уреждането на отношенията с рецидивите във връзка с така наречения синдром на „родителско отчуждаване“, тоест това са случаите, в които родителят, на когото е присъдено упражняването на родителските права, отстранява и не изпълнява присъденото за достъп, за лични отношения с детето, в резултат на което детето се отчуждава от единия от родителите си, в голяма част от случаите даже се формира предубеждение спрямо другия родител, уврежда се психическото здраве на детето. По тази причина задълбочено обсъждахме и на двете заседания на работната група предложенията, които постъпиха от гражданските организации. Те предложиха създаване на специален състав във връзка с преодоляване на синдрома на родителското отчуждаване. В резултат на дебати и в резултат на анализ на наказателно-правната доктрина, стигнахме до убеждението, и НПО-тата се съгласиха с това, да се предвиди промяна в наказанието на състава на чл. 182, ал. 2.

Да се предвиди промяна в наказанието на чл. 182, ал. 2, който е състав на неизпълнение на съдебно решение за предоставяне на родителските права. Като анализът показваше, че ако се увеличи наказанието глоба, то би имало по-силен ефект спрямо родителя, който не изпълнява съдебното решение. Затова Комисията одобри и предлага тази промяна. Включително в тази връзка поискахме и получихме, за което благодаря на Прокуратурата на Република България, справка за сигналите, образуваните разследвания, образуваните дела във връзка със случаите, в които се е преследвало престъпление за неизпълнение на съдебно решение за родителски права. На база на този анализ и на тази информация от Прокуратурата на Република България преценихме и предлагаме да се промени характерът на преследване на това престъпление и да се върне в положението така, както е било до 2010 г. – то да се преследва по тъжба на пострадалия. Тоест родителят, който е пострадал от неизпълнението на съдебното решение, се приема, че ще има енергията, ще има настоятелността да поддържа това обвинение в наказателното производство. Това също така би благоприятствало за правилното разпределение на тежестта по доказване между държавното обвинение и, както вече условно използвах израза, „енергията на частния обвинител“. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.

Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. Създава се нов чл. 193а: „Чл. 193а. За престъпление по чл. 182, ал. 2 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16: „§ 16. (1) Неприключените до влизането в сила на този закон производства по чл. 177 и чл. 190 се довършват по досегашния ред. (2) Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да благодаря на всички за единодушието, което постигнахме днес за приемането на тези промени в Наказателния кодекс – изключително важни промени, изключително важно послание към всички онези жени и деца, които са малтретирани вкъщи! Това е един удар срещу домашното насилие и аз се радвам, че благодарение на работата на Правната комисия, благодарение на всички, които участваха в работната група, на всички колеги от всички парламентарни групи, успяхме да постигнем този резултат. Повярвайте ми, това е стъпка в правилната посока и аз съм убедена, че след като постигнахме такова единодушие по един толкова важен закон, пред нас има възможност отново да работим в името на българските граждани единно, да обменяме мнения, да чуваме мненията на гражданските организации и да правим добро законодателство. Още веднъж благодаря за това, което направихме в днешния ден! (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Днес на парламентарния контрол представяме за дискусия една от най-стратегическите теми, касаеща българското здравеопазване. Надявам се дискусията да бъде ползотворна, консенсусна, тъй като става дума за национален интерес, и да подкрепите внесеното от нас – парламентарната група на „БСП за България“, решение, което би решило до голяма степен началото на решаването на този много сериозен въпрос. Тъй като от председателстващия вече беше упоменат регламентът, ще се постарая да бъда съвсем конкретен и да отворим след това възможността за дебати. Трансплантацията на органи и тъкани отдавна вече не е експериментална технология, а рутинен метод за решаването на редица животозастрашаващи проблеми в съвременната клинична медицина. В XXI век, към чиято първа четвъртина ние вече уверено вървим, се превърна в основен критерий за нивото на здравеопазването на една държава. Превърна се освен това в условие, което дава съществен тласък за развитието на здравеопазването изобщо във всички негови направления. Трансплантологията даде началото на нов вид биологична терапия като оръжие на човечеството за решаването на неговите еволюционни проблеми и изобщо се превърна във водеща част от биологичната революция на 21 век. Като част от Европейския съюз и глобалния свят, България отдавна трябваше да е положила сериозни усилия за развитие на своята трансплантология. Това направление има огромен политически и социален ефект върху националното съзнание на българската нация и нейната увереност за усилията, които прави държавата, да осигури реално нейното здраве и съизмерима с другите държави от глобалния свят продължителност на живота. Тук ще си позволя, господин Министър, да цитирам думите на един Ваш колега – министъра на здравеопазването на Словакия, който заяви на едно неотдавнашно съвещание, че той в никой случай не може да приеме възможността за преживяемост – повече от 20% по-ниска в неговата държава от останалите държави в Европейския съюз. За съжаление, ние вече достигнахме в определени райони на страната печалния факт – смъртността и стандартизираният коефициент на смъртност да бъдат два пъти по-високи, отколкото средно за Европейския съюз. Историята на трансплантологията в България има солидни корени. Първата трансплантация – ще го кажа за всички, които не са запознати с този проблем – на бъбреци, които в световен мащаб представляват две трети от трансплантираните органи в света, е извършена в далечната 1968 г. Първата трансплантация на сърце – 1986 г. Първата трансплантация на хемопоетични клетки – 1997 г. Първата трансплантация на черен дроб – 2004 г. За всички, които сме участвали в тези първи стъпки на българската трансплантология, надеждата беше голяма и очакванията – също. За съжаление, толкова десетилетия по-късно нека да видим какъв е резултатът, а той е изписан на страницата на Изпълнителната агенция по трансплантация, която, за съжаление, тази година се закрива и се превръща в дирекция на мега Агенцията за медицински надзор. Ето данните: към 2 януари 2019 г. чакащи за трансплантация на бъбрек са 1039 човека; за черен дроб – 47; за сърце – 47; за бял дроб – 15 човека. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че България е от малкото – седем – страни в Европейския съюз, която изобщо не извършва трансплантация на бял дроб. Ето и конкретните тъжни цифри за извършените трансплантации през 2018 г. при напълно подготвени и високоерудирани трансплантационни екипи: общо бъбречни трансплантации – 25; общо сърдечни – 4; общо чернодробни – 13. По този начин, уважаеми господин Министър, изискванията на нацията, теоретично казано, ще бъдат удовлетворени в порядъка между следните 10 и 40 години, и то ако не се появят нови чакащи. Това е пълен абсурд! Още по-голям е абсурдът, като погледнем изискванията като брой провеждащи се органни трансплантации годишно за глобалния свят – 25 за милион население, и брой на донорите – 10 на милион население. Тук имам отговорите на националните консултанти по съответните направления. Цифрите в България изобщо не отговарят на тези упоменати критерии. По отношение на донорите ние се намираме в изключително сериозно положение – дори под 4 на един милион население. И за да не бъдем голословни в сравненията, предоставям Ви данните на Международния регистър по трансплантации. Миналия път Ви споделих, че в Европейския съюз този процес много сериозно се мониторира: за Република Хърватска за 2017 г. бъбречните трансплантации са 154 , чернодробните – 116, сърдечните – 33, и то, господин министър, при човешки контингент, който е 50% по-нисък от този на Република България. За последните 9 години България е предоставила на Евротрансплант: седем донори на бял дроб, двама донори на бъбрек, девет донори на черен дроб и четирима на сърце, тоест средно по двама донори годишно. Именно по тази причина България не е член на Евротрансплант и не може да участва пълноценно в законната обмяна на органи, която обаче е само една от причините за плачевното състояние на трансплантологията у нас. Относително по-голям е броят на трансплантациите в областта на клетъчната трансплантация. В Република България се извършват годишно над 100 трансплантации, но и там поради липсата на всякаква инвестиционна политика и дългосрочна визия от страна на Министерството, технологичният ресурс не е обновяван повече от 10 години. Преди три години, това Ви го споделих, господин Министър, на тогавашния принципал на Министерството на здравеопазването беше предоставена подробна програма за съвременното преструктуриране на технологичния ресурс на клетъчните трансплантации, но и досега нямаме никакъв отговор. Да се обърнем според нас към причините, които са довели до това плачевно състояние на трансплантологията в България – те са много. На първо място, години наред липсата на сериозни и конкретни усилия за подобряване на организацията на донорството и трансплантационната активност. Необяснимо ниските разходи за възстановяването на средствата за дейности и труд на трансплантационната дейност – Наредба № 29, и по-специално Приложение № 1, 2 и 3. Разликата, господин министър, не е с държавите, които се намират на първи места в Европа, а средноевропейските данни за възстановяването на труд и дейности в пъти не са в полза на България, като трябва да се знае, че технологията, технологичният ресурс и консумативите, които се използват при този вид лечение, са с един и същ произход. На следващо място, правят впечатление редица странности в ценнообразуването на изследванията, които ми бяха докладвани от консултантите в отделните направления, които съпътстват пред и посттрансплантационното наблюдение на един болен. В Република Турция например те са в пъти по-ниски като цена, а у нас, независимо от нарастващия брой изследвания в това направление, не намаляват цените, което би било нормално, а кой знае защо се покачват. Вече Ви споделих, че две трети от органните трансплантации в света се извършват на пациенти, които се нуждаят от бъбречна трансплантация. Трябва определено да посоча пред Вас, че цената на един болен, който е трансплантиран след първата година от извършването на трансплантацията, е три и половина пъти по-ниска, отколкото на болен, който се поддържа на диализно лечение. Понеже говорихте миналия път за Норвежкия механизъм, в Кралство Норвегия тази разлика е седем към едно в полза на трансплантираният болен, независимо от това, че има още един ефект, който е изключително важен – това е социализацията на болния, който е трансплантиран, за разлика от диализно болния, който няколко пъти седмично е поставен на една терапия, която реално не му дава никаква възможност да изпълнява своите социални функции. Освен това прави и впечатление лавинообразното нарастване на броя на диализните центрове – няма да коментирам тук дали са държавни или частни, и на този фон нулевите усилия за повишаване на трансплантационната активност. Като се обърнем, господин министър, към финансирането, въпросите стават много, а отговорите за мен са доста неудобни. Изключително слаба е и лекарствената политика в областта на трансплантологията. Трансплантираните пациенти имат нужда от сериозно лечение във връзка с тежките следтрансплантационни усложнения – най-вече имунологични и инфекциозни. Липсата на съвременна гама от имуносупресори, антиинфекциозни агенти – няма да ги изброявам всичките, липсата на адекватна реимбурсна политика, натоварва трансплантационните центрове, лечебните заведения, които се занимават с тази дейност и ги принуждава да намаляват своята активност. Не е обърнато внимание на организационното състояние на проблемите на евентуалните донори със сърдечна смърт, което е основната причина за успеха на донорската програма в Испания и в Хърватия, които са лидери в Европейския съюз. Години наред липсва координирана политика на промоция на донорството – било то на органи, клетки или на кръвни продукти. Не ми се иска да отварям пред Вас, господин Министър, много пъти съм го казвал на Вашите предшественици, каква е използваемостта на апаратурата и нейния коефициент – например при събирането на клетъчен материал. Няма държава в света, в която трансплантационните центрове да се занимават със събиране на клетки. Това е централизирана процедура, която се извършва в центровете по трансфузионна хематология. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Накрая, понеже дебатът е политически – една минута и свършвам, господин Председател, нека видим какъв е политическият ефект – той е катастрофален! Българските граждани нямат доверие в българското здравеопазване по отношение на този вид животоспасяващи интервенции. Само през последната седмица в средствата за масова информация се появиха няколко призива за дарения на средства и подпомагане на българските граждани за излизане извън територията на страната и лечение там. Ако се обърнете, и Вие вече го споделихте един път, към цифрите, които НЗОК има като задължение за заплащане на трансплантационно лечение, към делата, които се водят срещу нея и Министерството по здравеопазването по подобни поводи, и сравните, господин Министър, тези цифри с реалното финансиране на българската трансплантология, то заключенията ще бъдат много тъжни. Накрая ще кажа само няколко думи в рамките на 30 секунди за Проекта за Национална програма по донорство и трансплантации 2019 – 2023 г., който ми беше изпратен. Не искам да го квалифицирам. Той се състои от осем страници, следващите осем са повторение на първите осем, като са поставени в табличен вид. Искам да Ви обърна внимание, че такава програма трябва да бъде съпътствана с много сериозен анализ на болестността и вътрешна характеристика на смъртността в отделните центрове, които са сключили договор с Агенцията по трансплантации за подаване на донори, със съответната инфраструктура в България, която може да предположи създаването на донорски ситуации в тази инфраструктура. Всичко това липсва, изобщо липсват много неща в този проект. Аз Ви моля да го съгласувате съвсем сериозно с водещите специалисти в България, каквито има, и то не малко, за да може този проект да се превърне в една реална програма. Надявам се този дебат наистина да даде тласък на развитието на трансплантологията в България и Ви предлагам съвсем учтиво и любезно да подкрепите нашия проект за решение. Трябва ли да го изчета, господин Председател?

„Възлага се на министъра на здравеопазването в срок до 1 април 2019 г. да представи в Народното събрание: - анализ на трансплантационната дейност в България – текущо състояние, проблеми и перспективи; - План за действие с разписани конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства, за да стане България пълноправен член на Евротрансплант; - необходими промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и Наредба № 29 от 2007 г. за относителния дял на заплащане на труда по дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването, осъвременен стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки; - Национална програма за промоция на дарителството на органи, клетки и кръвни продукти, изработена на базата на междуинституционално сътрудничество.“ Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! През 2018 г. националната политика на здравеопазване беше свързана с преодоляване на следните важни предизвикателства в сферата на трансплантациите: да се насърчи донорството; да се осигурят необходимите условия за провеждане на белодробна трансплантация в България; да се подпише нов договор за квалификация и обучение за осъществяване на белодробна трансплантация; да се изработи национална програма за трансплантации с план за нейното реализиране. Ангажирахме се да изпълним стратегически мерки за развитието на модерна програма за трансплантации в България, която следва да бъде подкрепена от обществеността, за да можем да осигурим съвременна трансплантация на българските пациенти. Стратегически данни. Данните през 2018 г. са красноречиви по отношение на донорството. През 2018 г. общият брой на трансплантираните пациенти в България беше 42 души, от които бяха проведени: 25 бъбречни трансплантации, 4 сърдечни и 13 чернодробни – това, което казахте, и Вие. През 2018 г. в УМБАЛ „Александровска“ бяха проведени 16 на брой бъбречни трансплантации; в УМБАЛ „Света Екатерина“ бяха извършени 4 на брой сърдечни; в Университетска болница „Лозенец“ бяха изпълнени 9 бъбречни и 7 чернодробни трансплантации, във Военномедицинска академия бяха осъществени 6 на брой чернодробни трансплантации. Основните затруднения при трансплантацията на органи се дължат на техния недостиг както в България, така и в световен мащаб. През периода 2010 – 2018 г. в България броят на отказите от близките на донорите е до 20% годишно от общия брой на реализирани и нереализирани донори. Една от основните причини за недостатъчния брой органи, е липсата на пълна информация при близките на пациентите в мозъчна смърт, които могат да предоставят съгласието си за донорство. По данни на Изпълнителната агенция по трансплантация към 2 януари 2019 г., броят на нуждаещите се в България от трансплантации на бъбрек е 1039 пациенти, на черен дроб – 47, на сърце – 447 и на бял дроб – 15, в същото време броят на трансплантациите в страната остава нисък. Република България прилага двустранно споразумение, подписано между Изпълнителната агенция по трансплантация на България и Евротрансплант, въз основа на което се осъществява обмен на органи. За периода от 28 ноември 2018 г. до 28 декември 2018 г. България е предложила пет броя органи – бял дроб на Евротрансплант, от които един е изпратен и е трансплантиран във Виенската болница на 1 декември 2018 г. По силата на същото споразумение, през месец декември 2018 г. от Република България са предоставени на Евротрансплант два бъбрека и черен дроб, които са трансплантирани успешно в град Тюбинген, Германия, на 29 декември 2018 г. Споразумението е важно с оглед възможностите, които предоставя за задълбочаване на сътрудничеството с държави от Евротрансплант. Кратък отчет на изпълнените мерки и предприетите действия през 2018 – 2019 г. За целите на насърчаване на донорството на 31 октомври 2018 г. проведох среща с Негово Светейшество българския патриарх Неофит, за да обсъдим необходимостта от насърчаване и подкрепа на донорството на органи при настъпила мозъчна смърт. В рамките на срещата представих фактите, които налагат навременни действия и съпричастност, изразих надежда, че с общи усилия, с вярата и с любовта към човека ще намерим правилното решение, за да могат хората в нужда от трансплантация да получат шанс за живот. Българската православна църква излезе с решение в подкрепа на благородния акт „Да дариш живот“. Получихме подкрепа и от останалите представители на официално признатите вероизповедания в нашата страна. Министерството на здравеопазването подготвя национална медийна кампания в подкрепа на донорството, която ще стартира през този месец. Основната ни цел ще бъде да привлечем вниманието на българските граждани към донорството на органи и трансплантациите, които спасяват човешки живот. За целите на задълбочаване на двустранното сътрудничество по въпросите на донорството и трансплантацията, през месец януари 2019 г. Министерството на здравеопазването проведе срещи със специалисти от Хърватия и Австрия: доктор Синиша Варга – заместник-председател на Комисията по здравеопазване и социалните въпроси на Националния парламент на Хърватия, и доктор Мирела Бушич – национален координатор по трансплантация на Хърватия – срещата беше на 17 януари 2019 г., и с доктор Валтер Клепетко – професор по гръдна хирургия, на 25 януари 2019 г. Основни цели на визитите бяха да бъдат обсъдени необходимите мерки за развитие на белодробната трансплантация в българската страна и проучване на възможността за стартиране през 2019 г. на обучение на български медицински специалисти и координатори в сферата на белодробната трансплантация. В резултат на проведените преговори беше обсъдено и подписано Споразумение за квалификация и обучение между България и Виена по линията на Евротрансплант. В рамките на следващите три години ще бъдат предприети действия за изграждане на организационни структури в България за предоставяне на белодробни трансплантационни дейности и български медицински специалисти ще преминат през обучение в Отделението по гръдна хирургия във Виенската многопрофилна болница за придобиване на основни познания по белодробна трансплантация и усвояване на всички необходими практически умения за трансплантация на бял дроб. Основната ни цел е през 2021 г., даже бих казал в началото още на 2021 г., в България да може да се проведе първата белодробна трансплантация. В тази връзка определихме български екип, който ще премине обучение през Академията по трансплантация във Виена през месец май 2019 г. и две шестмесечни обучения в Клиниката по гръдна хирургия във Виена. За обучението през май 2019 г. в Академията по трансплантация на бял дроб заявихме екип от двама пулмолози, един хирург и един анестезиолог. За шестмесечното обучение предвиждаме да изпратим във Виена две групи от български специалисти, които включват един хирург, един анестезиолог и един пулмолог. В рамките на срещата с професор Валтер Клепетко Министерството на здравеопазването проведе преговори за извършване на белодробни трансплантации на български пациенти във Виена до приключването на програмата с австрийската страна. Очакваме Виенската многопрофилна болница да приеме до пет български пациенти годишно за предоставяне на белодробна трансплантация. За целта от България ще се очаква да изпълнява своя ангажимент броят извършени трансплантации на български граждани във Виена да отговаря на броя на изпратените органи до Евротрансплант. Съгласно възприетата практика от Евротрансплант, на първо място следва да се извършат прегледи и изследвания на подходящите български пациенти в страната, след което по правило и Трансплантационният център във Виена ще проведе изследвания, след което българските пациенти ще бъдат включени в общия списък на чакащите на Евротрансплант. За целите на модернизиране на системата за трансплантацията в България Министерството на здравеопазването финализира Проект на Национална програма по донорство и трансплантация 2019 – 2023 г., която включва мерки и действия в следните области: донорство и всички негови аспекти; създаване на програми за подобряване на качеството на трансплантационната дейност във всяка болница, където има потенциал за донорство на органи; подобряване на знанията и уменията за комуникация на здравните специалисти относно трансплантацията на органи; подпомагане на координаторите по донорство; обучение на екипи от български специалисти. За целта на изпълнение и отчетност на Програмата ще бъде разработен и план за действие. Важен акцент в плана за действие заема бъдещата Програма по белодробни трансплантации. В тази връзка сме предвидили създаването на Център за белодробна трансплантация в УМБАЛ „Света Екатерина“ и Военномедицинската академия, създаването на екип по белодробна трансплантация, назначаването от министъра на здравеопазването на програмен директор на екипа по белодробна трансплантация, чиято задача ще бъде да извърши мониторинг на целия процес на работа на екипа по белодробна трансплантация. Наличието на ефективна система при организацията на дейностите и целия процес за осигуряване на донорството е ключов фактор за повишаване нивото му. В тази връзка отчитаме необходимостта от подобряване болничната организация при трансплантациите. Приложим за България е моделът на Испания с координатори по донорство, анестезиолози-реаниматори, тъй като не изисква допълнителни времеви и голям финансов ресурс за обучение. Във всяко лечебно заведение с отделение „Клиника по интензивно лечение“, където са потенциалните трупни донори, има координатори по донорство – лекари на непълно време и медицински сестри на пълно работно време. Тези специалисти владеят основите на реанимационното лечение и е от огромна полза опитът им в комуникация с близките на пациентите с животозастрашаващи заболявания. Това помага за преодоляване на проблемите, водещи до пропуснати възможности за донорство – например неидентифициране на донори, незапитване към семействата дали позволяват донорство и други подобни. Необходимо е да се разработят политики, които да насърчават лечебните заведения да се ангажират активно в донорството на органи. Такива политики трябва да се отнасят до финансовите и други ресурсни въпроси, свързани с донорството на органи – например броят на леглата за интензивно лечение, наличните средства за вземане, разходите за поддържане на пациентите на мониторинг на такова лечение, тежката процедура по установяване на мозъчна смърт или по вземане на органи да бъдат достатъчни и добре организирани, така че лечебните заведения да се стремят да осигурят максимален брой донори. При извършване на трансплантации от трупни донори финансирането се регулира от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и Наредба № 29 от 2007 г. В случаите на живо донорство и трансплантации държавна или държавно контролирана институция заплаща направените за донора разходи въз основа на горепосочените нормативни актове. Стратегически приоритети за модернизиране на системата по трансплантации. Процесът на създаване на съвременна система за трансплантации изисква внимателно планиране и определяне на всички необходими стратегически цели. На първо място, стратегически приоритет за нас е в дейностите на политиката по донорство да бъдат включени всички големи лечебни заведения. На по-малките лечебни заведения, които са с предполагаем случай на потенциален донор и практическа и/или юридическа невъзможност за реализиране на донорство, следва да се предостави възможност да имат постоянна връзка и транспортиране до подходяща структура – донорски или трансплантационен център наблизо, като остават възможности за реимбурсиране на направените финансови разходи от малкия център до момента на трансфера към по-големия такъв. От съществено значение е да бъде създаден и приложен подходящ финансов модел за реимбурсиране на разходи и мотивация на екипи. Стратегически приоритет за нас е провеждането на кампания за публично образование и събуждане на проблема на донорството. Изключително важен приоритет в нашата стратегическа подготовка е да бъде въведена и да бъде приложима на практика Програма за оценка и кондициониране на донори в болничните звена. Ще се концентрираме и върху мерки, свързани с прилагане на най-добра медицинска практика и интензивни грижи при пациентите, които са в тежко увреждане на главния мозък, независимо от вероятната лоша прогноза по отношение на живота им, активно въвличане на лечебните заведения в процеса с ангажиране на администрацията им, включително отчет за свършена работа, система за работа и правила за болничните координатори. Предвиждаме да извършим и промени в българската нормативна уредба, които ще обхванат Наредба № 29 от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд, за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването. Уважаеми дами и господа народни представители, много предстои да се направи, но поставихме началото и няма да се откажем да постигнем своите цели – българските пациенти да имат достъп до по-добър шанс за живот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Ще бъда съвсем кратък, господин Министър и уважаеми колеги, тъй като има и други желаещи да се изкажат. Искам да Ви предпазя от това, че сме поставили начало – началото е поставено 1968 г., и това беше една от тезите, които развихме, че, за съжаление, България е пропуснала много голям период от време. А сега конкретно да Ви кажа няколко неща, които смятам като трансплантолог. Първото, което трябва да се разбере добре, е, че организацията е на изключително ниско равнище в България. Обгрижването – това, което Вие споделихте, на един болен с мозъчна смърт, изисква огромна концентрация и огромно себеотдаване на екипите. Те споделят, че при тази форма на организация и контрол и при липса на финансиране, след като минат, образно казано, 72 часа по контрола на една донорска ситуация, никой няма желание да продължи тази работа. Да! А Вие виждате колко сериозни са нещата и колко все още липсват характеристики, липсва вътреболнична характеристика на смъртността на пациентите. Второто нещо: понеже говорихте за Хърватия и аз имам представа от тази среща – колежката Ви е представила 24-часов контрол на всички болници, които са свързани в системата на донорството. Колежката Ви е представила и разделянето на Хърватия на сегменти по отношение на това, което и споменах – оценката на сърдечна смърт при транспортен инцидент и възможността за експлантация още в линейката, когато със сигурност е установена не мозъчна, а сърдечна смърт. Това са изключително важни въпроси! Тези въпроси трябва да бъдат съвместно решавани с Министерството на вътрешните работи, освен Министерството на здравеопазването. И най-важното, което искам да Ви кажа – има много технологични въпроси, които не са за обсъждане тук, в залата. В България трябва сериозно да се обмисли, поради това че ние, българите – всеки иска да води бащина дружина – има много желаещи да правят трансплантационни центрове, по наша представа тя трябва да бъде биполяризирана. Между София и Варна – кой знае защо, Варна – по мои данни, има направена една органна трансплантация, а тя има чудесен университет. На всичко това трябва да се обърне внимание, тъй като територията на страната не е толкова малка, нейната инфраструктура не е толкова съвършена и това би подобрило много сериозно донорската ситуация в страната. Благодаря Ви, господни Председателстващ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Трансплантацията е едно от най-високите постижения на медицината, но то преминава през смъртта – тежък момент в едно семейство, обаче в друг момент дава шанс на друг или други да живеят. В България е прието така нареченото „мълчаливо съгласие“, защото, за да има трансплантация, трябва да има и донор. В момента всеки може да заяви своето несъгласие да бъде донор, но не е даден шанс приживе пациентът или всеки един гражданин да заяви пък своето съгласие, да даде – при внезапно възникнал инцидент, своите органи на друг човек. Това е въпрос на народопсихология, личен акт, въпрос дори на религия, и е хубаво, че нашият Синод е дал своята подкрепа за трансплантацията в България. При направени проучвания 75% от родителите са дали съгласие техният близък да бъде използван като донор за трансплантация, тоест за мен проблемът не е в хората, проблемът е в организацията на трансплантологията и донорството в България. И въпреки че е приет Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки, въпреки че е приета Наредба № 6, която регламентира стандарта за донорство и трансплантация, други наредби, подзаконови нормативни актове, в крайна сметка пациентите на България търсят спасение в чужбина и там тяхното лечение струва над 200 хил. евро! За организацията на целия този процес е отговорно Министерството на здравеопазването. Аз в моята клинична практика, като лекар от екипите на Спешна помощ, съм имал десетина случаи на катастрофи на млади хора, които са били с черепно-мозъчни травми, впоследствие изпадали в черепно-мозъчна смърт, но никой от екипите не е и мислил да бъдат подготвени и предоставени за донори на нуждаещи се пациенти в България. Никой от тези центрове нямаше информация, че в нашата болница имаше такива подходящи пациенти. Има държави, в които спешната помощ, екипите дори на място и от труповете на загинал пациент в най-ранните часове, в самата линейка се експлантират органи и се предоставят при висока организация на медицината в света. Тоест трябва да бъдат обучавани тези екипи, господин Министър. Тук е моментът да Ви питам: какво става с проекта за обучението на лекарите от Спешната помощ в България? Казва се, че във всички болници има координатори, които правят организацията на трансплантологията в България. Професор Михайлов каза, че има държави, в които тези координатори дават 24-часово разположение и във всеки един момент от тези 24 часа знаят например, ако го има това в България, колко са случаите на територията на България и активно се интересуват и питат лекарите какво става със съответния пациент. Тук е мястото на електронното здравеопазване, по който въпрос в крайна сметка Министерството на здравеопазването трябва да работи. Три вида трансплантации се правят в България – на сърце, бъбреци и черен дроб. Правят се обаче и трансплантации на тъкани, на кости, на сухожилия, на кожа, тоест в България има така наречените „тъканни банки“. България изнася такива продукти и навън. Интересно ми е каква е бройката на изнесените от България такива продукти? Процентът на бъбречните трансплантации в България е най-висок, защото и заболеваемостта от бъбречна недостатъчност е висока, тъй като България се намира в един ендемичен район на така наречената „балканска ендемична нефропатия“. Въпреки това пациентите не дочакват трансплантацията и загиват, вързани с апарат. Помислете отново за условията в центровете за хемодиализа в Република България. Възможност за повече донори е и така нареченото „кръстосано донорство“. Знам, че Министерството има подготвен и нов закон, но все още има пречки в България то да бъде осъществено. Може би това е въпрос на обществено обсъждане и на бъдещи кръгли маси. Накрая искам да кажа: пионерите на трансплантологията в България дадоха жалоните за извършването на тази високохуманна и високоспециализирана медицинска дейност. Наше е задължението да дадем шанс на живота! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всевишният е направил така, че всяко човешко същество да бъде единствен, да бъде неповторим и невъзпроизводим на този етап организъм. Човешкият геном се представя чрез милиарди комбинации за различните милиарди хора и нито един не се повтаря с другия. Въпреки това човек е направил така, че да може да се пренасят органи, тъкани, клетки, субстрати от един човек на друг. Ето защо постижението, наречено „трансплантация“ и „трансплантология“, като част от науката, е велико постижение на медицинската наука. Въпреки всичко трябва да кажем, че тази уникална дейност изисква много по-различни неща и усилия в сравнение с другите медицински дейности. Изисква обединените усилия, съгласувани във времето, на екипи най-често между 15 и 20 човека; от множество лечебни заведения, които в рамките на няколко часа трябва да извършат определен тип дейности по определен алгоритъм, да извършат всички процедури, дейности, свързани с мониториране, регистрация, нормативно уреждане, експлантиране, транспортиране, трансплантиране, дълго и продължително наблюдение и терапевтично поддържане, което продължава още по-дълго. Необходими са екипи от реаниматори, анестезиолози, пулмолози, кардиолози, нефролози – зависи за каква трансплантация става въпрос, от хирурзи, имунолози, патоанатоми и още, и още хора. Най-важното обаче са координаторите на екипите, за които тук няколко пъти се спомена. Като включим и взаимоотношенията с чужди клиники, чужди лечебни заведения и условията на Евротрансплант, уважаеми господин Министър, условията стават наистина сложни. Впрочем към момента над 150 вида органи, тъкани, субстрати, клетки, части могат да бъдат трансплантирани – такива са достиженията на медицинската наука. Това уникално достижение обаче днес се е превърнало в рутинна дейност, господин Министър. Има страни, в които това наистина е рутина – така, както споменаха и преждеговорившите. Моментът, в който в България трансплантирането на орган не се превръща в новина, ще означава, че България е станала нормална страна в областта на трансплантологията. Задачата на държавата и на институциите е да създадат условията за осъществяване на тази дейност и прилагане на тези постижения, до които науката и медицината така или иначе са достигнали. В края на 2018 г. през прословутите Преходни и заключителни разпоредби Вие предприехте сериозна административна и организационна стъпка. Тя беше за закриване на Агенцията по трансплантации. Спомняте си дебатите, които водихме в тази зала и в Комисията по здравеопазване. Тогава нашият въпрос беше какво всъщност е общото между трансплантациите и медицинския одит, защото Вие прехвърлихте дейностите по трансплантология в евентуално следващата мегаагенция, която ще се създаде. Нямаме отговор на този въпрос. Въпреки всичко това не значи, че не могат да се предприемат много сериозни стъпки, за да остане на ниво организационният аспект, за който говорим. Ще бъде погрешно проблемът за трансплантациите да се разглежда на парче, например сега да решим проблема с белодробните трансплантации, после – други конкретни проблеми, които стават медийно известни. Този проблем трябва да се разглежда принципно: логистика, в смисъл координация, компетентност на екипите, капацитет на лечебните заведения, брой дарени органи, участие в Евротрансплант – в европейската мрежа, финансиране, нагласи и промени в манталитета на хората. 2014 – 2015 г. са годините на най-голям брой извършени трансплантации в България. Аз поне разбрах това от страниците на Агенцията по трансплантации. Колеги ме коригираха, че всъщност 1999 г. България е направила над 100 броя трансплантации в областта на нефрологията, така че България има своите върхове и спадове и в тази област. Вие проведохте среща с професор Валтер Клепетко – поздравения, адмирации за тази важна среща, но усилията трябва да са последователни, устойчиви и комплексни. Важно е дори не колко са чакащите в регистрите за трансплантация, важно е колко от тези хора от колко време чакат и колко още могат да чакат, степента на декомпенсация, увреждането на други органи и системи и така нататък, и така нататък. В заключение, искам да кажа, че трансплантациите всъщност са не само сериозен научен, медицински, религиозно-философски, ако щете, проблем. Те са сериозен морален, деонтологичен проблем и продължават да бъдат предизвикателство и в тези направления. Организационно-административният аспект обаче е един много важен аспект. Доверието в институциите, респективно ниското доверие или недоверието в тези институции може да направи така, че България да продължава да бъде в непрестижни класации в тази област. Ние подкрепихме внесеното решение от колегите от БСП, защото вярваме, че ако искате да имате успех като екип и всички ние, като нация, да имаме успех в тази област, трябва да се направи сериозен анализ на трансплантационната дейност – състояние, проблеми и перспективи; трябва да се направи план за действие, където да има очаквани резултати, срокове, отговорни ведомства, необходими промени в Закона за трансплантацията на органи, както и в Наредба № 29 от 2007 г.; трябва да се осъвремени стандартът за трансплантация на органи, тъкани и клетки; както и да има програма, която да мотивира хората да даряват. Впрочем няма религия, освен една недобре представена, не толкова широко представена в България, която да забранява трансплантирането. Във всички свещени книги е написано, че всъщност да даряваш и да помагаш на ближния е най-върховна степен на подпомагане. Затова мисля, че в този аспект трябва да се има предвид това, че най-вероятно традиционните религии в България ще подкрепят Вашите усилия. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Ще бъда кратка. По това, което казаха колегите, абсолютно подкрепям техните тези. Чух това, което каза и господин министърът. Малко ме притеснява, че е още „ще“, но на няколко точни неща искам да обърна внимание, като обобщение: обем на финансиране, недостиг на донори, недостатъчна информираност на обществото, подобряване принципите на разпределение, максимален достъп до трансплантация и анализ и контрол на резултатите. За обема на финансиране беше точно и ясно казано, но още веднъж искам да го подчертая. Мотивацията на екипите, мотивацията на координаторите и по-голяма известност, и по-добра връзка между малките, големите болници и координаторите. Докато не мотивираме и малките, и по-големите болници да отгледат тези пациенти, да мотивират близките на пациентите, на потенциалните донори, няма как да се случат нещата, които искаме. Без донори нито ще бъдем в Евротрансплант, нито ще успеем да направим добри условия и за нашите пациенти в България. Във връзка с това, знаете, че има национална програма с приоритети за трансплантация. Не е достатъчен един център в България. За достъп до трансплантациите и за принципите на разпределение е необходимо да има втори трансплантационен център. Благодаря на професор Михайлов, че подчерта, че подходящото място е Варна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мислех, че ще има изказвания и от дясната страна на залата – все пак темата е важна. Искам да започна с благодарност към господин министъра за това, че през последната година имаше добро сътрудничество между парламента и Министерството и че все пак започнахме да решаваме един важен проблем, какъвто бяха спрените белодробни трансплантации. Там стигнахме до някакви резултати, които се радвам, че сме постигнали. Въпреки всичко най-главното нещо, което трябва да се каже на днешния дебат е, че белодробните трансплантации не изчерпват въпроса. Напротив, въпросът е много по-широк и много важен, като се има предвид, че България по всички статистически данни е влошила показателите си по трансплантации и по донорство през последните няколко години и че в едно друго време ние сме били, включително и водеща държава в някои области. Искам да Ви уверя, че решаването на проблема с трансплантациите в България е сериозна дейност. Тепърва предстои развитие по нея. Ако миналата година беше годината на хората с увреждания, категорично Ви уверявам, че тази година ще бъде годината на трансплантациите. Имаме да свършим много работа – Вие основно, и ние няма да Ви оставим, докато това не се случи. Нашата цел не е просто България да стане пълноправен член на Евротрансплант, което е сложна цел. Нашата цел не е просто България да участва в системата на трансплантациите. Нашата цел, а и Вашата цел оттук нататък, е България да стане водеща държава в Европа в трансплантациите, каквато тя може да бъде, но трябва да се проявят съответните политики. Тези политики, разбира се, основно трябва да проведат правителството и Министерството. В същата степен в тях трябва да участва и парламентът, включително партиите. Младежкото обединение на БСП започва Национална кампания в подкрепа на донорството, която се надявам всички да забележат. Призовавам всички – неправителствените организации, с които работихме и имаха пряка заслуга за това, доктор Валтер Клепетко да дойде в България, за да се постигнат определени договорки с него. Всички ние заедно можем да постигнем резултатите. Отново се обръщам към Вас и Ви казвам, че това е изключително трудна работа, която, уверявам Ви, през тази година ще бъде главната тема на обществото, тоест колкото по-бързо намерим решения, толкова по-безболезнено ще мине този процес за правителството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър!

Уважаеми господин Министър, до нас достигна сигнал от Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология и група пациенти, които от години се борят за цялостната реимбурсация на имплантируем кардиовертер дефибрилатор от Националната здравноосигурителна каса, но до момента не са срещнали разбиране от институциите и няма резултат по отношение на пълната реимбурсация или подобряване на съществуващата, за да се намали до минимум доплащането от страна на пациентите. В момента Националната здравноосигурителна каса заплаща на 50% от устройството, а другите 50% – пациентът, като сумата е между 3000 и 5000 лв., което е непосилно за повечето хора. Имплантируемият кардиовертер дефибрилатор е най сигурният и доказан начин за профилактика на внезапната сърдечна смърт в целия свят. За съжаление, страната ни е на едно от последните места по имплантиране на такъв дефибрилатор. Въпросът ми към Вас е: ще бъде ли отделена необходимата сума от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за пълната реимбурсация на имплантируемия кардиовертер дефибрилатор? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема професор Клисарова, професор Михайлов, доктор Йорданов и доктор Тимчев! Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България, както и пациенти със сърдечносъдови заболявания, настояват за повишаване нивото на реимбурсация на имплантируемите кардиовертер дефибрилатори. Посочените медицински изделия са включени в група 12-2 от списък с медицинските изделия по групи, които Националната здравноосигурителна каса заплаща в условията на болнична медицинска помощ и стойността, до която тя заплаща за всяка група, който е в сила от 1 април 2018 г. Съставен е по реда на Наредбата за условията и реда за съставяне на списъка на медицинските изделия по член 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат. За медицинските изделия, класифицирани в група 12-2, към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща до 6 хил. лв. До определянето на посочената в списъка стойност е достигнато след задълбочен анализ на данните, предоставени от всички лечебни заведения за болнична помощ, отчитали дейност по вторична превенция на внезапната сърдечна смърт. Взети са предвид и данните за броя преминали пациенти с вложени изделия от посочената група. Всеки производител, респективно упълномощен представител на производителя, определя цената на заявеното от него изделие за заплащане от Националната здравноосигурителна каса. Логично е да съществуват различни цени на изделията в зависимост от категорията им, страната производител, както и много други пазарни фактори. В правомощията на Националната здравноосигурителна каса е да определи стойността, до която може да заплаща конкретните медицински изделия. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба, Националната здравноосигурителна каса, в съответствие с предвидените средства в бюджета си за съответната календарна година, ежегодно определя групите медицински изделия, изискванията за предписването и отпускането им, както и стойността, до която ги заплаща. Общият принцип на заплащане на тези изделия от Националната здравноосигурителна каса е установен в чл. 20, ал. 2 от Наредбата, като стойността се определя за съответната група медицински изделия, отговарящи на определени технически изисквания и не може да бъде по-висока от предложената най-ниска цена с включена в нея отстъпка, утвърдена от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Към настоящия момент по реда на Наредбата се предвижда ежегодната процедура по договаряне на стойността, до която Националната здравноосигурителна каса заплаща за всяка група медицински изделия. Изразяваме нашата готовност за намиране на ефективно решение на поставения проблем в рамките на нормативно установените правомощия на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Разбирам, че трябва да спазим всички нормативни актове и така трябва да бъде, но само едни факти: 70 хиляди българи умират от сърдечносъдови заболявания, а 70% от тези 70 хиляди са от внезапната сърдечна смърт. Не се касае за годишно за повече от 300 човека, които имат нужда. Така поне е по статистиката, която получих аз – не повече от 300 човека. Ако въведем този метод, това ще има и икономически ефект, защото ще бъдат намалени всички антиаритмични лекарства, ще бъде гарантирано качество на живот на хората – на тези пациенти, които имат нужда, ще бъде гарантирано тяхното включване в икономиката на страната. Не мисля, че средствата, които бъдат вложени, ще бъдат в загуба на цялото общество. Те ще бъдат в полза и на пациентите, и на обществото, и на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Питането ни е за политиката на Министерството на здравеопазването за оставането и реализацията в страната на завършилите висшето си образование в България лекари, лекари със специалност и медицински специалисти, сестри и акушерки, средни специалисти, въобще здравни кадри. Ще започна с данните от най-новото издание на рейтинговата система на университетите у нас, които показват устойчив ръст в броя на студентите по медицински специалности, тоест специалностите в направление „медицина“ стават все по-предпочитани от младите българи – не че досега медицината не беше желана, но в последните години с доста по-сериозни темпове се увеличават желаещите да учат медицина, отколкото при някои други направления като например: физически и химически науки, инженерни науки, педагогика, химически технологии, математика и така нататък, където има значително по-слаб интерес. Така медицината се издига в рейтинговата класация и става четвъртото най-желано направление по брой студенти, като дори изпреварва традиционно атрактивното за младите българи „Право“. Нарастващите интереси на младежите са обясними, защото дават възможност на завършилите за незабавна, сигурна и престижна реализация. Всичко това би било повод за радост и трябва да бъде повод за радост, но има едно голямо „но“, защото в същото време, за съжаление, непрекъснато отчитаме липса на медицински кадри в системата на здравеопазването, което вече е сериозен проблем и ще се задълбочава в бъдеще. Това е така, защото прекомерно голяма част от завършилите медицина заминават да работят за по-високи заплати в чужбина, а немалка част търсят реализация в друга сфера, отново заради по-добро заплащане. Това важи не само за завършилите със степен „магистър“, но и за степените „бакалавър“ и „специалист“. Съсловните организации отдавна алармират за сериозен отлив от системата на българското здравеопазване. Ключова роля за привличане и задържане на здравните специалисти, лекари, медицински сестри и така нататък има работодателят. В случая това е държавата. Разбира се, не изключвам и частните работодатели в сферата на здравеопазването, но тук главната роля е на държавата. Тя – държавата, трябва да осигурява адекватно възнаграждение, по-добри условия на труд и подкрепа на професионалното развитие на медицинските кадри през цялата им кариера. Ако тя се справя адекватно с това си задължение, частните работодатели ще бъдат принудени да я следват и дори да я изпреварват. Всичко това би задържало тези кадри в страната ни. Не знам колко коректно би било да говоря, че образованието в сферата на медицината е едно от най-скъпите, и като изключим семестриалните такси, които покриват малка част от цената на обучението, то е безплатно за обучаваните, тоест плаща се от всички българи, които, от своя страна, впоследствие страдат от сериозния недостиг на медицински кадри в България. Няма да спекулирам с нивото на здравеопазването и продължителността на живота в България, но липсата на медицински кадри е сериозен проблем. Управляващите твърдят, че познават много добре проблема, но решение, за съжаление, не виждаме. Наложително е да се вземат мерки за задържането на медиците у нас и в този контекст, господин Министър, нашето питане към Вас е: каква е политиката на Министерството на здравеопазването за това завършилите висшето си образование в България лекари, лекари със специалност и медицински специалисти да остават и да се реализират в страната?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гьоков и народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, отправили питането, дами и господа народни представители! Изключително важно както за системата на здравеопазването, така и за обществото е обучението в България, медицинските специалисти да бъдат мотивирани и да останат да се развиват в страната. Мерките за задържане на медицинските специалисти в страната следва да бъдат насочени към създаване на благоприятни възможности за професионално развитие, включващи достойно заплащане на труда им, добри условия за работа, възможности за обучение, формиране на уважително отношение от страна на обществото и медиите, осигуряване на възможности за активно участие в процеса на взимане на решения, които ги касаят. Създаването на благоприятни възможности за професионално развитие, целящи задържането на медицинските специалисти в страната, е приоритетна мярка в работата на настоящия екип на ръководството на Министерството на здравеопазването. Съществена част от професионалното развитие на медицинските специалисти е обучението за придобиване на специалност. През последните години бяха реализирани редица нормативни промени, целящи създаването на привлекателни условия за специализация, съобразени с европейските изисквания. С Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност за системата на здравеопазването беше осъществена концептуална промяна в реда и условията за специализация. Значително се облекчи достъпът и се подобриха условията за обучение за придобиване на специалност. За периода на действието си Наредба № 1 се доказа като успешна стъпка към по-добре функционираща система за специализации. За първи път, след присъединяването на България към Европейския съюз, организациите, представляващи студентите и специализантите, оцениха положително Наредбата, подчертаха удовлетвореността си от концепцията специализацията по клинични специалности да се провежда въз основа на трудов договор. Успехът на Наредба № 1 се потвърждава и от факта, че около 70% от завършилите през последните три години лекари – български граждани, вече са специализанти по реда на тази наредба. С Наредба № 1 се положи добра основа, позволяваща да бъде надграждана и доразвита. С публикувания на 30 януари 2019 г. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 се цели както отстраняването на идентифицираните към момента проблеми и празноти, така и въвеждане на ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти. С промените в Наредбата Министерството предвижда да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата, по клинични специалности, което представлява възможност за въздействие на държавата при недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. Лечебното заведение, получаващо субсидия, ще е длъжно да назначи специализанта след придобиването на специалност за срок, равен на срока на обучението, за който е изплащана субсидията, с изключение на специализантите по Обща медицина, които ще са длъжни да работят като общопрактикуващи лекари на територията на страната. Ако лечебното заведение или специализантът не изпълнят това задължение, съответната страна ще възстанови субсидията. Подобрени са условията за специализация по Обща медицина. Тя ще се осъществява по общия ред за клинични специалности въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, а не въз основа на заповед на ректора. По този начин ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията. Министерството на здравеопазването ще субсидира базите за обучение по Обща медицина за местата, финансирани от държавата. Така специализацията по Обща медицина няма да натоварва бюджета на лечебното заведение за първична медицинска помощ. Предвидени са също промени, с които се цели постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, назначени в база за обучение или заемащи академична длъжност във висши училища чрез отпадане на изискването тези специализанти да променят безсрочния си трудов договор на срочен договор на длъжност за специализант. Друга предвидена промяна е заемането на длъжности за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Така ще се постигне по-голяма обективност на начина, по който се назначават специализантите по клинични специалности, чрез въвеждане на конкурсното начало при приема им. Разработен е и отделен раздел за лекарите по дентална медицина; предвидено е облекчение за специализантите при допускането им до държавен изпит; предвидено е също да отпадне изискването таксите за обучение да бъдат обвързани с месечната минимална работна заплата за страната; разработени са и промени на оперативно ниво, които ще подобрят определени аспекти в процеса на обучението. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В допълнение е важно да се подчертае, че в последните десет години е налице явна тенденция за намаляване броя на издаваните от Министерството на здравеопазването удостоверения, необходими за упражняване на професия лекар в чужбина на български граждани. Намалението е над три пъти – от 655 през 2008 г., до 203 за 2018 г., като особено интензивно е то след влизането в сила на Наредба № 1, когато броят за удостоверенията намалява два пъти. В заключение бих искал да отбележа, че в Министерството на здравеопазването се обсъждат и анализират непрекъснато възникналите проблеми и трудности по отношение обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и се търсят оптималните решения. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Искам да благодаря за подробния отговор и за това, че основно наблегнахте на Наредба № 1. Резултатите от Наредба № 1 са положителни, а и промените, които са предложени – надявам се да влязат в сила, още повече подобряват условията за специализации, което е един от начините да запазим младите български лекари в България. Много сериозно внимание искам да обърна на една точка от Наредбата, защото тя гарантира специализацията. Държавата финансира тази специализация, но не гарантира териториалното разпределение на лекарите – това имам предвид. Нека да се направи организацията така – давам пример: една малка болница или болницата в Провадия, или ДКЦ има нужда от невролог. Нека то си заяви тази бройка, тя да мине към „Света Марина“ – университетската болница във Варна – специализацията е 4 години, съответно държавата финансира тази специализация, защото има нужда от такъв специалист, но след това не лечебното заведение „Света Марина“ да назначи за четири години лекаря, а това лечебно заведение, което е поискало поръчката за специализация, защото, за съжаление, малките лечебни заведения нямат акредитация да могат да извършват специализации. Мисля, че това може да бъде променено, то е въпрос: приемате ли това предложение? Правя и второ предложение относно медицинските сестри. Тяхното искане при нашите срещи: в четвърти курс, когато вече е големият стаж, те да имат профилирани специализации, защото има разлика между детска сестра или сестра, която ще работи в кардиохирургията – да имат възможност за допълнителни стипендии от лечебните заведения, за което сега няма забрана, но да бъдат с договор и да останат да работят в България по това, което са специализирали. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема професор Клисарова, първото предложение, което направихте – забелязахме, че наистина има този пропуск при качването на Наредбата на интернет страницата на Министерството. Предвиждаме този текст да бъде допълнен и да се даде възможността, която Вие предложихте. Това е необходимо, защото и на нас ни трябват лекарите в заведенията, където имаме недостиг от такива специалисти и това ще бъде отразено в окончателния вариант на Наредба № 1. На втория въпрос Вие си отговорихте сама – подкрепяме това предложение. Надявам се, че ще стане. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Всички сме наясно, че потребностите от здравни грижи нарастват поради редица фактори, един от които е например застаряването на населението, а кадрите намаляват, включително с достигането на пенсионна възраст на много от тях и емиграцията на тези в трудоспособна възраст. По този начин устойчивостта на здравната ни система и достъпът до здравеопазване се поставят под риск, тоест под риск е националната ни сигурност. Обучението на кадри в здравеопазването трябва да е приоритет за всички в България – от обикновения български гражданин до министъра на здравеопазването и министър-председателя. Ползвателите на здравната система – пациентите, българите, заслужават да имат достъп до най-висококачествени грижи, полагани от добре обучени и квалифицирани специалисти, които да гарантират безопасно и на високо ниво обслужване. От първостепенно значение е привличането и задържането на тези кадри в здравеопазването. Убеждението, което се затвърди и от отговора Ви по нашето питане, е, че с първата част от проблема – обучението на необходимото количество кадри за здравеопазването, ако мога така да се изразя, и с качество, се справяме все по-добре. Увеличава се броят на желаещите да учат медицина, увеличава се и държавният прием, увеличава се броят на завършилите специалисти „бакалаври“, и „магистри“, а също и на специализанти. Няма да коментирам дали този факт се дължи на прилагане на далновидни политики в обучението от страна на управляващите, или е резултат от добрите перспективи за реализация на завършилите, включително и в чужбина. Трябва да отбележа, че е проблем и балансът между точните специалисти с необходимите знания и умения в съответните райони от страната. За да се отговори на променящите се потребности на населението и здравната система, е необходимо да има баланс, но в настоящия момент не виждам да е постигнат такъв. Има огромно струпване в столицата и големите градове за сметка на малките градове, особено в селата и в по-слабо развитите икономически райони. Тенденциите на пазара на труда и прогнозата за потребностите от кадри в България, пък и в Европа, и в света показват сериозен недостиг на квалифицирани специалисти във всички сектори, включително в секторите на здравеопазването и социалните грижи в краткосрочен, средносрочен и в дългосрочен план. Ръководителите на здравеопазването в България като че ли нямат виждане как да се справим с този проблем – задържането на кадри. Необходимо е да се съсредоточим върху проблема и да генерираме решения. Като първи стъпки в тази посока аз виждам в задълбочен анализ на проблема, на базата на който да се изработят ефективни, работещи, консенсусни, устойчиви във времето политики и стратегии за обучение и задържане на специалистите в сферата на здравеопазването; обвързване на безплатното обучение с оставане на работа в страната; иницииране на общи европейски политики за обучение; привличане и задържане на медицински кадри, които да извадят страната ни от състоянието на държава, източник, донор на кадри в здравеопазването и да ги изведат в държави, привличащи кадри; прилагане на адекватни политики по доходите на медицинските кадри в условия на съчетаване на финансовите стимули с други видове мерки за привличане и задържане, като например възможност за успешна кариера в добра работна среда, защото сами по себе си финансовите стимули трудно ще надскочат дори съседните държави. Въобще обучението, привличането и задържането на кадри е предизвикателство и неотложен проблем, който трябва да бъде решаван спешно от лицата, отговорни за разработването на политики в здравеопазването, тоест от Вас, господин Министър. Ние сме на разположение да помагаме в тази посока. Мисля, че темата е изключително обширна и дори можеше да предизвикаме разисквания. Ние обаче ще наблюдаваме и ще предлагаме нашите решения. Надявам се да бъдем полезни за България и за хората в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, през последните седмици станахме свидетели на насилие върху екипи на спешната медицинска помощ в моя избирателен Великотърновски район. За съжаление, в следващите дни имаше подобни случаи и на други места. Широко обществено внимание придоби случаят в Горна Оряховица, където се стигна до масово депозиране на оставки, които, за радост, след взетите от Вас мерки бяха оттеглени. В моите срещи с медиците в Горна Оряховица бяха повдигнати някои въпроси, които засягат и въпросите за регламентацията, организацията и дейността на спешната помощ. Те са свързани с изключителното натоварване на центровете за спешна медицинска помощ с неприсъщи функции и преди всичко обслужването на здравно неосигурени пациенти. Тези центрове са лечебни заведения, в които медицински специалисти оказват спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на транспортиране до евентуалната им хоспитализация. На практика в много случаи тези центрове се използват като начин за получаване на здравни услуги на неосигурени пациенти. Често пъти някои, в кавички казано, пациенти, възползвайки се от системата на спешния телефон 112, викат екипи за случаи, които нямат спешен характер, и получават преглед, при необходимост изследвания и назначение на лечение. Това, освен разходите за медицински дейности, които не подлежат на възстановяване от Касата, води до натоварване на екипите и създава рискове за реакция при действително спешни случаи, с риск за живота на други граждани. Не са малко случаите и на фалшиви обаждания и повиквания на спешните екипи. В Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е предвидено, че когато се използва този номер неправомерно, не по предназначение, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., и който предава чрез 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Прилагането на тези разпоредби в много случаи се оказва невъзможно. Уважаеми господин Министър, въз основа на гореизложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: какви мерки са необходими, за да се сложи край на злоупотребата със спешната помощ от страна на някои, в кавички, граждани и, второ, как по-ефективно може да се организира защитата на спешните екипи срещу агресия и нападения? Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Михов, съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Факт е, че при много от случаите, подадени през телефон 112, не се касае за спешно състояние, което води до ангажиране на спешен медицински екип не за преодоляване на спешно състояние, а за обикновен амбулаторен преглед. Преодоляването на този факт се оказа трудна задача, защото част от гражданите използват неверни, заблуждаващи данни при подаване на информация, определяща състоянието им. Министерството на здравеопазването, респективно центровете за спешна медицинска помощ, провеждат обучение на диспечерски екипи, приемащи обажданията за спешна помощ, за максимално използване на медицинския триаж съгласно медицинския стандарт „Спешна помощ“. За организация защитата на спешните медицински екипи срещу агресията и нападенията през месец март 2015 г. бе сключено Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Прокуратурата на Република България и Министерството на здравеопазването, с което страните се съгласяват да си сътрудничат и взаимодействат при осъществяване на дейностите по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, свързани с управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване, както и в случаите на осъществено насилие върху служители от центровете за спешна медицинска помощ и служители на лечебни здравни заведения. Съгласно заповед от 14 август 2017 г. на главния прокурор на Република България и заповед от 25 септември 2017 г. на министъра на здравеопазването бяха проведени срещи по места с представители на районните прокуратури, представители на центровете за спешна медицинска помощ и представители на лечебните заведения за приемане на конкретни мерки за незабавна реакция от страна на Прокуратурата в случай на извършени престъпления по отношение на медицинските специалисти. Дежурните медицински екипи задължително докладват случаите на посегателства на районните прокурори, изпращат информация за постъпили фалшиви повиквания на центровете за приемане и обслужване на спешни повиквания към телефон 112. На места в центровете за спешна медицинска помощ и филиалите им са предприети действия по осигуряване физическа охрана, поставяне на видеокамери на входовете, осигуряване на паник бутони. За подобряване условията на работа в системата на спешната медицинска помощ, както многократно е ставало дума, уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на здравеопазването изпълнява в качеството си на конкретен бенефициент Проект в подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, с общ бюджет 164 млн. лв. и срок на изпълнение до 23 октомври 2021 г. Основна цел на Проекта е обновяване и модернизация на сградния фонд и оборудването в системата на спешната помощ на територията на цялата страна, спешните отделения на 34 лечебни заведения за болнична помощ, 27 центъра за спешна медицинска помощ и разкритите към тях 170 филиала за спешна медицинска помощ и 6 изнесени екипа. С изпълнението на Проекта ще бъде осигурен качествен, равнопоставен и навременен достъп до услугите за спешна медицинска помощ на гражданите на Република България и пребиваващите на нейната територия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Много правилно посочихте в него, че едни от основните въпроси в системата на спешната помощ са условията на труда. След взетите мерки – финансовото осигуряване и подобряване на заплащането, това е най-основният въпрос, доколкото аз имам впечатление от тази система. Позволявам си да споделя какво медиците споменаха във връзка преди всичко с натоварването за използването на спешната помощ като амбулаторен преглед – възможността след осъществяване на тези медицински дейности те да бъдат възмездявани от хората, получили тази помощ по пътя на спешната помощ, въпреки че има и други възможности. Едно обикновено състояние на висока температура през нощта може да бъде прегледано и назначено лечение, но съответно човекът да си поеме този лукс, че е извикал спешната помощ през нощта, а не е потърсил навреме медицинска помощ от личния си лекар. Това, разбира се, е в рамките на Вашата експертиза и компетентност. Благодаря.