13 февруари 2019 г.

Те не се гледат в комисии!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Миналата седмица беше първата сряда. За уважаемите зрители, това е денят, в който опозицията може да внесе законопроект. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.) Ние се възползвахме от това наше право и Вие дори не пожелахте да кажете една дума по този законопроект. В крайна сметка това е парламентарна трибуна, на която трябва да водим политически дебати или нещо съм се объркал?! Ако Вие сте се объркали, тогава напуснете този парламент. Второ, имаме законопроекти, госпожо Председател, които дори не са гледани и в комисии. Съжалявам, но е изключително обидно ние да внасяме законопроекти и да се възползваме по ал. 3, при положение че Вие не желаете дори и в комисии да бъдат разгледани. Разгледайте ги, отхвърлете ги, но нека да има политически дебат, а не – може би денят днес ще протече единствено и само в натискане на копчета, или да чакаме опозицията да каже своето мнение. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 1, т. 63 след думата „енергия“ се добавя „или задвижвани от тяга, захранвани от външен източник на енергия“. 2. В § 1б накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2017/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ОВ, L 305/8 от 21 ноември 2017 г.).“

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място след § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ДВ, бр. 84 от 2012 г.), в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 12: а) създава се нова т. 5: „5. всяко друго ЕЕО, което се пуска на пазара преди 22 юли 2019 г. и което не е в обхвата на чл. 21е, ал. 2, т. 1 – 10;” б) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея се създава буква „ж“: „ж) всяко друго ЕЕО, което се пуска на пазара преди 22 юли 2019 г. и което не е в обхвата на чл. 21е, ал. 2, т. 1 – 10;” в) досегашната т. 6 става т. 7 и се изменя така: “7. повторно използвани резервни части, възстановени от ЕЕО, при условие че повторната употреба на резервни части се осъществява в подлежащи на одит затворени свързани системи за връщане между стопански субекти и потребителят е уведомен за тази повторна употреба, ако са изпълнени следните условия: а) употребените резервни части са възстановени от ЕЕО, пуснато на пазара преди 1 юли 2006 г. и употребени в ЕЕО, пуснато на пазара преди 1 юли 2016 г.; б) употребените резервни части са възстановени от медицински изделия по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за медицинските изделия или от промишлени прибори за контрол и управление, пуснати на пазара преди 2 юли 2014 г. и употребени в ЕЕО, пуснато на пазара преди 22 юли 2024 г.; в) употребените резервни части са възстановени от ин витро диагностични медицински изделия, пуснати на пазара преди 22 юли 2016 г. и употребени в ЕЕО, пуснато на пазара преди 22 юли 2026 г.; г) употребените резервни части са възстановени от промишлени прибори за контрол и управление, пуснати на пазара преди 22 юли 2017 г. и употребени в ЕЕО, пуснато на пазара преди 22 юли 2027 г.; д) употребените резервни части са възстановени от друго ЕЕО, пуснато на пазара преди 22 юли 2019 г. и употребено в ЕЕО, пуснато на пазара преди 22 юли 2029 г. и което не е в обхвата на чл. 21е, ал. 2, т. 1 – 10;” 2. Параграф 13 се отменя.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложените разпоредби в § 3 са свързани с ограничението за употреба на определени опасни вещества, които влизат в сила от 22 юли 2019 г. Ограниченията се прилагат за всички категории електрическо и електронно оборудване, като пуснатите на пазара изделия не трябва да съдържат опасни вещества като олово, живак, кадмий, шествалентен хром и други над определено допустимите концентрации. Същевременно чрез разпоредбите се правят изключения от тези изисквания за определени категории оборудване и се въвеждат различни преходни периоди за повторна употреба на резервни части за определен тип оборудване. Стремежът е да се улеснят дейностите, включващи ремонт, замяна на резервни части, обновяване и повторна употреба с цел насърчаване на кръговата икономика в Европейския съюз. Тъй като освобождаванията от ограничения под ограничението на употреба на определени опасни вещества следва да се прилагат за ограничен срок, то в приложените промени е конкретизиран крайният срок, докогато тези изключения са валидни. Така например може да се употребява олово и живак в концентрация 0,1% и кадмий в концентрация над 0,01% в повторно използвани резервни части, възстановени от електрическо и електронно оборудване, когато частите са възстановени от медицински изделия, съгласно Закона за медицинските изделия или от промишлени прибори за контрол и управление, но не по-късно от 22 юли 2024 г. Когато резервните части са възстановени от ин витро диагностични медицински изделия, срокът е 22 юли 2026 г., а за резервни части, възстановени от всяко друго електрическо и електронно оборудване, крайният срок е 22 юли 2029 г. След изтичане на крайните срокове опасните вещества като олово, живак, кадмий и други трябва да се употребяват в съответните изделия под съответните концентрации. С направените предложения се осигурява висока степен на защита за здравето на човека и на околната среда, включително екологосъобразното обезвреждане на електрическото и електронното оборудване. Същевременно, в пълно съответствие с европейското законодателство за определен период от време се избягва ненужна административна тежест за участниците на пазара. Благодаря за вниманието.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Заключителни разпоредби“.

Предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създадат параграфи 4 и 5 : „§ 4. В Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 58 от 2015 г.) в Преходните и заключителните разпоредби в § 62, ал. 4 се изменя така: „(4) До 31 декември 2016 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери. От 1 януари 2017 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери, определени с тарифата по чл. 194, ал. 6.“ § 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 август 2016 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, взимам думата, за да разясня предложението, което внесохме, заедно с колегите народни представители, към този Законопроект. Предложението цели в съответствие с разпоредбите на Закона за водите и Закона за нормативните актове да бъде регламентирано ясно и еднозначно, че считано от 1 януари 2017 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване по Закона за водите се изчисляват и заплащат съгласно приетата с Постановление № 383 на Министерския съвет от 29 декември 2016 г. Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване. Всъщност Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. приема Тарифата, която е и сега действаща, за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като в § 5 от Тарифата е посочено, че тя влиза в сила от 1 януари 2017 г. Обнародването на това постановление обаче става след тази дата, а именно на 6 януари 2017 г. Предвид срока за привеждане на Тарифата в съответствие със Закона, разписан в § 62, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, както и обстоятелството, че таксите за използване на водите по Закона за водите са годишни и се заплащат от водоползвателите през следващата година, то при всички положения следва приведената в съответствие със Закона тарифа да породи действие не по-късно от 1 януари 2017 г., което предвид забавеното обнародване на Тарифата в „Държавен вестник“ и на основание Закона за нормативните актове следва да бъде изрично регламентирано в съответния закон. Това е причината за предложеното от нас допълнение към текстовете на този Законопроект, като предложението, както стана ясно, е от правно-технически характер и цели ясно регламентиране на сроковете за влизане в сила на Тарифата. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Моля, първо, да направя процедурно предложение за допуск в залата на: заместник-министъра на земеделието, храните и горите господин Атанас Добрев; господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“; и на Диана Атанасова – началник-отдел в същата дирекция.

„Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 7 февруари 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“; и Диана Атанасова – началник отдел в същата дирекция. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Николай Маринов. Със Законопроекта се урежда подготовката, организацията и провеждането на преброяването на земеделските стопанства. Определени са целите на преброяването. Обект на наблюдение при преброяването ще бъдат земеделските стопанства, отговарящи на съответните критерии, определени в Закона. Регламентирани са видовете информация, която ще бъде събирана за всяко стопанство, референтните периоди, за които ще се събират данните и основните източници на административни данни. Като органи на преброяването са определени: органът на статистиката в Министерството на земеделието, храните и горите, областните дирекции „Земеделие“, Централната комисия и областните комисии по преброяването. Подробно са регламентирани редът, начинът за работа, функциите, правата и задълженията на всички участници в преброяването. Предвидени са съответните задължителни обучения на анкетьорите и контрольорите, с които ще се сключват граждански договори за изпълнение на дейности по преброяването. Информацията от земеделските стопани ще се събира чрез попълването на статистически въпросник на място или онлайн. За целта ще бъде създадено уеб-базирано приложение и ще бъде осигурена единна входна точка за въвеждане на данни. Организацията и ръководството на преброяването е възложено на министъра на земеделието, храните и горите, съвместно с областните управители и кметовете на общините. Определен е начинът на финансиране. Подготовката за преброяването ще включва съставянето на списък на стопанствата, подлежащи на анкетиране и провеждането на пробно преброяване, което да провери в реални условия инструментариума на преброяването и готовността за онлайн въвеждане на данните. Резултатите и изводите ще се вземат предвид при същинското преброяване. Предвидено е анкетирането да се проведе от 1 септември до 18 декември 2020 г., като до 18 септември въвеждането на информация ще може да се извършва по интернет от земеделските стопани, които ще попълват електронен въпросник с помощта на уеб-базирано приложение. В оставащия период данните ще бъдат събирани чрез интервю на място от анкетьорите, които ще попълват въпросника на хартиен носител или онлайн. Контролът за изчерпателност и точност на информацията ще завърши три месеца след края на анкетирането. Министърът на земеделието, храните и горите ще следва да предприеме необходимите мерки за гарантиране на качеството на предаваните данни. Регламентирани са редът и начинът за обработване на получените данни, за осигуряване на тяхната поверителност и за опазване на статистическата тайна, както и задължението за тяхното предоставяне на Евростат, придружени от Доклад за качеството. Резултатите от преброяването ще бъдат публични. Предвидени са съответните административнонаказателни разпоредби. В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха подкрепа за Законопроекта, като поставиха въпроса, за липсата на изискване за отчитане броя на наличната в стопанствата земеделска техника, за липсата на яснота какъв е броят на контрольорите, които ще участват в преброяването, както и за необходимостта от прецизиране на понятията. В заключение, народните представители от всички парламентарни групи се обединиха около становището между първо и второ гласуване на законопроекта земеделската техника също да бъде включена като показател, по който се събира информация при преброяването, както и че следва да бъде прецизирана легалната дефиниция на понятието „земеделски стопанин“, така че да няма възможност за нееднозначно тълкуване. В заключение, след проведената дискусия, Комисията по земеделието и храните с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г., № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Общата цел на Закона, предложен на Вашето внимание, е да се уреди подготовката, организацията и провеждането на преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2020 г., в съответствие с изискванията на чл. 18 от Закона за статистиката и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1091. Съгласно Регламента всички държави – членки на Европейския съюз, са задължени да извършват такова преброяване, за да се установи какво е състоянието на селското стопанство във всяка една от тях. За България това е третото преброяване от такъв мащаб. Първото е проведено през 2003 г., второто през 2010 г., сега предстои третото подобно преброяване. През 2003 г. обект на анкетиране са били 640 000 стопанства. През 2010 г. – 370 000 стопанства. Сега очакванията на Министерството на земеделието, храните и горите са стопанствата, които ще отговорят на заложените в Приложение № 2 от Законопроекта критерии и ще попаднат в обхвата на преброителния процес, ще са около 200 000. Междувременно на всеки три години се извършва изследване на структурата на земеделските стопанства, като там се обхващат около 40 000 стопанства, които са определени на базата на извършен риск-анализ. Едновременно с това ежегодно се провежда изследване на счетоводната земеделска статистическа информация на земеделските стопанства в България. С извършването на тези дейности се цели осигуряването на надлежна, детайлна, изчерпателна информация за структурата на земеделските стопанства в страната. Преди започването на същинския процес по преброяването се предвижда изпълнението на подготвителни действия, свързани с определяне на органите по преброяването, които са пряко ангажирани с подготовката, организацията и провеждането на дейности на централно и регионално ниво. Това са съответно: органът на статистиката в Министерството на земеделието, храните и горите, отдел „Агростатистика“ към Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“, Централната комисия по преброяването, областните комисии по преброяването, областните дирекции „Земеделие“. Националният статистически институт ще има ангажимента да предостави на органа на статистиката в Министерството на земеделието, храните и горите информация за икономическите субекти от регистъра на статистическите единици, извършващи селскостопанска дейност. Тази информация ще послужи за изготвянето на списък на земеделските стопанства, които подлежат на анкетиране. Освен това в Законопроекта са посочени основните източници на административни данни на преброяването. Това са: интегрираната система за администриране и контрол; системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък; системата за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите; лозарският регистър; регистърът за биологично земеделие и административни източници, свързани с конкретни мерки за развитие на селските райони. Държавните органи и органите, поддържащи тези административни регистри и информационни системи, ще бъдат задължени да предоставят безплатно на Министерството на земеделието, храните и горите данни, необходими за провеждането на преброяването. За изпълнението на заложените в Регламента изисквания за определяне обхвата на земеделските стопанства е необходимо прецизното изготвяне на изчерпателен списък на стопанствата, подлежащи на анкетиране при осигуряване на обхват от 98% от използваната земеделска площ и 98% от животинските единици на отглежданите селскостопански животни в земеделските стопанства. Опитът в страната е показал, че наличието на много малки по размер земеделски стопанства не дава възможност за покриване на изискванията на Регламента и у нас се приема по-нисък праг на удовлетворяване на критериите. В тази връзка, в Законопроекта е посочено, че преброяването обхваща земеделски стопанства, отговарящи най-малко на един от критериите, посочени в Приложение № 2. Със Законопроекта е фиксиран и периодът на провеждане на преброяването, а именно от 1 септември до 18 декември 2020 г. Предвидено е изграждането на модул за онлайн въвеждане и контрол на индивидуалните данни в интегрираната система за агростатистика. Предварително в електронния статистически въпросник ще бъдат заредени данни от административните регистри на Държавен фонд „Земеделие“ и Българската агенция за безопасност на храните, ИСАК и ВетИС, като по този начин ще се намали натовареността върху респондентите, с което ще се насочат и усилията на Европейската комисия с приемането на Регламента. Предвижда се извършването на първоначално пробно преброяване, чиято цел е, да се провери в реални условия готовността за извършване на същинското преброяване. Пробното преброяване ще се проведе още през 2019 г. – от 1 септември до 11 октомври 2019 г., както и от 1 до 10 септември 2019 г. Данните ще се въвеждат онлайн от земеделските стопани, а от 11 септември до 11 октомври 2019 г. ще се събират чрез анкетьори и ще се контролират от експерти по агростатистика от областните дирекции „Земеделие“. От 1 до 18 септември 2020 г. преброяването ще се извършва по интернет чрез предоставянето на данни от земеделските стопани с помощта на уеб-базирано приложение и попълване на електронен въпросник от земеделското стопанство, а от 19 септември до 18 декември 2020 г. ще се извършва от анкетьор чрез интервю със стопанина или управителя на стопанството и попълване на въпросник на хартиен носител или чрез онлайн въвеждане с помощта на преносимо електронно устройство. Въведената информация от преброяването ще се обобщи от органа на статистиката на Министерството на земеделието, храните и горите и валидираните данни ще се предоставят на „Евростат“ в електронна форма заедно с Доклад за качеството по чл. 12, § 1 от Регламент ЕС/2018/1091, предвид изискването на Регламента за качеството на получените данни. Информация за стопанствата за целите на преброяването се предвижда да предоставят стопаните, управителите и лицата, запознати с дейността на стопанството. В Законопроекта подробно е разписан редът и начинът на провеждане на преброяването, правата и задълженията на земеделските стопани, управителите на земеделските стопанства, на анкетьорите и контрольорите. Предвижда се съответно наемането и обучението на около 2500 анкетьори, които да посетят стопанствата, да анкетират с въпросници на хартиен носител и да въвеждат данните онлайн в разработения за преброяването софтуер. Тяхната работа ще бъде контролирана от около 250 контрольори и при необходимост ще има възможност за наемането на допълнителен административен персонал, като външни експерти, оператори, обучители и други. С приемането на Закона за преброяването на земеделските стопанства в Република България за 2020 г. ще се осигури реализацията на всички дейности по подготовката, организацията, реализирането и провеждането на преброителния процес. Това от своя страна ще осигури събирането на достоверна, подробна и изчерпателна статистическа информация и ще допринесе за актуализиране на статистическия регистър на земеделските стопанства. Наличието на статистически данни, съпоставими с тези на останалите държави членки относно структурата на земеделските стопанства, е от изключителна важност за определяне развитието на селскостопанската политика. То ще подпомогне определянето на насоките за развитие на българското земеделие и превръщането му в модерно и адекватно на все по-високите критерии на потребителите. Качествената статистическа информация ще позволи по ефективното планиране, разработване, прилагане и мониторинг в областта на земеделието както на Европейския съюз, така и на национално ниво. Предвид изложеното призовавам предложеният Законопроект да бъде подкрепен. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След това пространно представяне на Законопроекта едва ли мога да добавя нещо повече от това, което мотивите са предложили в него за преброяване на земеделските стопанства в България, но все пак искам да кажа някои неща, които ни притесняват и които ни се иска между първо и второ четене да бъдат коригирани. Факт е, че преброяването на земеделските стопанства е една рутинна процедура, която се провежда във всички страни в Европейския съюз, и една от задачите на това преброяване е да се направи сравнимост в 10-годишен период за динамиката на земеделските стопанства, техните активи и възможности за развитие, конкурентоспособност в условията на обща селскостопанска политика, подпомагане на сектора. От тази гледна точка преброяването на земеделските стопанства за научни цели е изключително важно и дава възможност да се правят изводи, а също така да се оценява развитието на сектора в един по-дългосрочен период. Въпреки че е рутинна процедура и не за първи път го правим – последното преброяване беше 2010 г., считам, че администрацията има вече необходимия опит и умения при попълването на анкетите, при осъществяването на контрола, при тяхната реализация. Все пак има и се срещат редица трудности и тези трудности са свързани, на първо място, с това да се идентифицират обектите, които съответно ще бъдат анкетирани. Доколкото се вижда от Законопроекта, цялата тежест на това кои обекти ще бъдат анкетирани, е възложена на Министерството на земеделието, храните и горите чрез агростатистика. Буди недоумение фактът, че Националната статистика не е включена в тази координация, което може да създаде изключително големи проблеми по отношение на идентификацията. Следва да припомня, че при предходните преброявания Министерството на земеделието с Националната статистика са имали добра координация и възможности за обмен на данни, което да даде пълнота на извадката, а също така и на пълното преброяване. Считам, че това е един от проблемите, който трябва да намери своето решение в Законопроекта, за да има възможност да оценим напълно структурата на земеделските стопанства. Важно е също така да се идентифицират точно обектите и обхвата на самото преброяване. Смятаме, че в Законопроекта е изпусната една съществена част от идентификацията на тези стопанства, а именно земеделската техника. Считаме, че това също трябва да бъде обект на разглеждане. Не на последно място, определенията и възможността да се идентифицира точно кой ще бъде обект на наблюденията. Навсякъде е записано: „това е стопанство“. В „Преходни и заключителни разпоредби“ ние даваме едно определение на стопанин, което малко буди недоумения. Неговата идентификация включва три основни елемента, което е свързано с икономическата и юридическата му отговорност, дейности на стопанствата и кой поема риска. От този текст се вижда, че при преброяването и регистрацията на едно стопанство участват едновременно и собственикът, и ползвателят на земеделското стопанство, което според нас ще създаде проблеми при осъществяването на самото преброяване. Надяваме се, че Министерството на земеделието е направило точни икономически анализи за това какви ще бъдат финансовите измерения на това преброяване. Доколкото може да се оцени и да се види от икономическата обосновка, около 180 хиляди стопанства ще бъдат преброени. Това е предварителна информация, която се калкулира на база на текущи преброявания през годината. Но все пак трябва да се има предвид, че може би в момента тази икономическа обосновка и средствата, които са предвидени, няма да са достатъчни, въпреки че е намален броят на стопанствата спрямо предходното преброяване поради факта, че тези така създадени стопанства, с тяхната инфраструктура, изискват много повече усилия от анкетьорите в сравнение с 2007-а и 2010 г. и от тази гледна точка разчетите трябва да бъдат малко по-точни. Една препоръка: преди да се премине към окончателното преброяване през 20-та година, да имаме точна сметка, заедно със статистиката, за броя на анкетираните обекти и за финансовите измерения на това преброяване. Благодаря. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като държава – членка на Европейския съюз, Република България следва да приложи разпоредбите на Регламент ЕС/2018/1091 на Европейския парламент и на Съвета на директорите. Този регламент цели чрез преброяването на земеделските стопанства да се постигне съгласуваност и сравнимост на статистическите данни, да бъдат регламентирани общи статистически понятия, форматите за докладване, изискванията за качество на всички държави – членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 18 от Закона за статистиката изчерпателните преброявания на населението и жилищния фонд, и селскостопанските преброявания се извършват по силата на отделен закон. Това налага приемането на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. Той ще създаде интегрирана статистика за структурата на земеделските стопанства, за производствените методи, за мерките за развитие на селските райони и за агроекологичните показатели. Това, което искам да Ви информирам, е, че за преброяването се осигуряват средства от Европейската комисия, които за България са в размер до 2 млн. евро и ще бъдат предоставени на база на изразходените средства. Българската страна ще участва само с 25%, като финансирането и средствата ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите. Както вече бяхте запознати с представения Доклад, Законопроектът урежда целия процес по подготовката, организацията и провеждането на преброяването. В него подробно са записани съответните прагове, на които следва да отговаря земеделското стопанство, за да бъде обект на анкетиране. Това е свързано с необходимостта от изработването на изчерпателен списък на всички стопанства, които следва да бъдат преброени. Изработването на списъка е етап от предварителната подготовка на преброителния процес. Следващият етап от предварителната подготовка е извършването на така нареченото „пробно преброяване“. Това преброяване ще се проведе през 2019 г. – от 1 септември до 11 октомври 2019 г., като резултатите и изводите от него ще се вземат под внимание при организацията, провеждането и формирането на същинското преброяване. Считам за важно да отбележа, че показателите, които ще бъдат наблюдавани по време на преброяването, са много изчерпателно написани в Приложение № 1 на Законопроекта. Това са така наречените „променливи“, по които ще се събират данни, като например пълна географска административна информация за стопанствата, като географско положение; данни за контакт, седалище; данни за юридическото лице; едноличния търговец; за юридическия статус на стопанството; лични данни на физическите лица, включително за управителя на земеделското стопанство, като възраст, пол и квалификация. Ще се събира също така и информация за вида на собствеността и начина на стопанисване на използваната земеделска площ; за предназначението на продукцията; за разпределението на площите по култури, подробно изброени в Приложението; за използваната земеделска площ под стъклено или високо достъпно покритие, също разделено по култури. Предвижда се събирането за данни за неизползваните земеделски земи, за поливните площи и за площите за отглеждане на култивирани гъби; за развиваното биологично земеделие по направления; за стопанствата, които са се възползвали по видовете мерки за развитие на селските райони. Ще бъде набрана подробна информация за направените застраховки; за въведената иновация, за работната сила в стопанството – постоянно и временно наети, както и за другите доходоносни дейности. Също така ще се събере информация за селскостопанските животни и птици в стопанството, разписани в приложението по категории, за сградите за животни, както и за управлението на оборския тор. Следва да се отбележи, че по време на заседанието на Комисията по земеделието всички народни представители от политическите сили постигнахме съгласие, че е необходимо да се направи, както каза и преждеговорившият, съответното предложение между първо и второ гласуване на Законопроекта, с което да бъде предложено земеделската техника също да бъде включена като показател за изследване. По този начин ще се получи пълна представа за степента на механизацията на земеделието в страната ни. Другото, в което също се обединихме, е, че трябва да бъде прецизирана дефиницията на земеделски стопанин по смисъла на този закон, защото така ще бъде изключена възможността за нееднозначно тълкуване на понятието. Като цяло по време на Комисията Законопроектът беше подкрепен от всички политически сили, тъй като с приемането му ще се регламентират дейностите по преброяването, с реализацията на които ще се осигури обобщена и изчерпателна информация за състоянието на земеделските стопанства из страната. Ползването на резултатите от преброяването са публични, централни, териториални, международни, като: Европейската комисия, Евростат, FAO (Food and Agriculture Organization), Световната банка, браншови организации в областта на земеделието, университети, научни институти, организации на работници и работодатели, български и чуждестранни фирми, както и медии и граждани. Получената статистическа информация може да бъде използвана от широк кръг от експерти и специалисти във и извън управлението, които в своята дейност се нуждаят от точна, изчерпателна, актуална и структурирана информация за извършване на анализ на състоянието на земеделието в страната, за вземане на управленски решения и разработването на стратегии, конкретни национални и регионални политики в областта на земеделието. Това, от своя страна, ще подпомогне формирането на политиката на Европейския съюз при подпомагането и развитието на този сектор. С оглед на всичко изложено тук, призовавам колегите да подкрепят Законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и отляво.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз мисля, че ако още веднъж прочетем мотивите, ще ги научим всички. Изключително важен Законопроект, и мисля, че тук, в тази зала, трябва и политически да се говори, тъй като мотивите са написани от администрацията в чисто административен характер. Ние трябва тук, в тази зала, да кажем: тези данни какво ще ги правим и каква оттук нататък ще бъде политиката, тъй като преформатирането минава през количествените и качествените показатели. Без да знаем оценката на структурата на земеделското стопанство, ние няма как да преформатираме аграрната политика, така че от последна в Европейския съюз аграрна държава да минем отново в първите топ три – това, което бяхме преди 1989 г. Мисля, че тук е безспорно това и не става въпрос за някаква пропаганда. Агростатистиката добре показва къде беше ролята и мястото в земеделския сектор в Европа и в световен мащаб на България преди 1989 г. В тази връзка това, което каза и професор Бъчварова, искам да направя забележка на администрацията, че не са включили преброяването на земеделската техника и прикачения инвентар. Изключително важно – ние трябва да видим през 11-те години членство в Европейския съюз и преди това по предприсъединителните фондове какво е наличието на земеделската техника. Това дава възможност за нов анализ, на нови схеми за финансиране на техника в някои подотрасли на селското стопанство, в които сме имали традиция или пък могат да бъдат с добавена стойност в следващия програмен период на новата Обща селскостопанска политика. Тук ще дам веднага пример като: помукопроизводството, като един сектор, който има изключително важно бъдеще и има недостиг, знаете в световен мащаб на памук, а България е една от държавите с изключително качествен памук. Две са държавите в света – Щатите и Китай, които произвеждат памук, но той е с ГМО, докато българският памук, знаете, е с изключително високо качество. Друг такъв отрасъл, за който техниката при преброяването ще ни даде анализ – това е и бубарството, гъбопроизводството, производството на билки – сектори, които в региони като Северозападна България, Странджа – Сакар могат да дадат поминък и на хората от това, което в момента липсва като трудов поминък. На следващо място, искам да кажа и на колежката, която се изказа, че от 2003 г. е това преброяване. Не, това преброяване в България е традиционно и преди 1989 г. Затова имаше и анализи, и политиката беше в по-добро развитие. С последното преброяване от 2010 г., за съжаление, България даде една категория на Европейския съюз. Знаете, по данни на Евростат вече има и така наречените „агроолигарси“ с поземлен фонд от над милион декара. Надявам се сега, след това преброяване, отново да видим какъв е размерът на стопанствата и ползването на поземления фонд. Знаете много добре, че в новата Обща селскостопанска политика и в Националния стратегически план 4% от първи стълб задължително трябва да бъдат за млади земеделски производители. Питам аз: ако голяма част от обработваемата площ, която, разбира се, става и за земеделие, се държи от няколко, да кажем, стотици частници, как ще изпълним ние този регламент? Голяма част от младите земеделски производители в България, а има такива, повярвайте ми, които искат да се занимават със земеделие, за съжаление, в много от землищата няма подходяща обработваема земя. Тук искам да кажа, че при отглеждането на зърнените култури голяма част от частниците и от арендаторите с цел да усвоят евросубсидиите не извършват качествено сеитбообращение. Тук, госпожа Танева много добре знае, че това, което е записано в аграрния доклад може би не отговаря на истината. Ще дам пример със слънчогледа, знаете, при сеитбообращението между 5% трябва да бъде сеитбообращението – слънчоглед след слънчоглед след осем години – това нещо не се прави и затова ние какво правим – отнемаме голяма част от плодородния хумусен хоризонт, взимаме субсидиите, пък бъдещите поколения да си правят сметка. Затова считам, че Законопроектът е изключително важен. Агростатистиката, която ще съберем, не е просто агростатистика за статистиката. Тя трябва да даде на Министерството на земеделието и на държавата онази политика за бъдещето развитие на аграрната политика. Отново от тази трибуна призовавам в Националния стратегически план ние тук да вземем политическо решение, а не решение, което ще се вземе от администрацията, от средния ешелон в Министерството на земеделието! На тях им е най-лесно – ето, затова има извадена земеделската техника и прикачения инвентар от този законопроект, защото по-малко ще се занимават с работа и някаква дейност. Естествено, че ние от „БСП за България“ ще подкрепим Законопроекта, но изключително важна е неговата бъдеща реализация и правилното му изпълнение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Нямаше да си позволя реплика, но тъй като господин Георгиев отправи директно към мен изложението, не мога да замълча. В хода на дебатите и разискванията в Комисията, господин Георгиев, на предложенията, направени от професор Бъчварова, ние се присъединихме, ще направим предложение между първо и второ четене за включване на земеделската техника, за начина, по който да се броят земеделските стопанства от новоползваната и собствената земя – всичко това е тук. Правя тази реплика единствено с уточнението, че от тази трибуна, за да даваме преценка за начина, по който се обработва земята – как да кажа, господин Георгиев, някой би следвало да има освен нужното образование, стаж и достатъчно дълъг опит в самото производство, за да дава оценка за това как се прави сеитбооборот и какъв, при условие, че България е един от най-конкурентоспособните производители на различни видове зърна. Аз лично не бих си го позволила въпреки четиринадесетте ми години опит именно в това. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Танева! Аз съм с две висши образования, завършил съм икономика в УНСС и Аграрния университет в Пловдив – „Полевъдство“. Имам магистратура в Лесотехническия университет по растителна защита, така че по отношение на образованието – имам такова. (Реплики от народния представител Десислава Танева.) Смятам, че хората, които също разбират от земеделие, много добре схванаха какво искам да кажа. Това, че България се е превърнала в монокултурна държава и че изнасяме първичен продукт без добавена стойност и сме донор на Европа и на наши съседни държави на първичен земеделски продукт – това е безспорно. От тази трибуна съм казвал, че ако зърното – това, за което Вие говорите (реплики от народния представител Десислава Танева), за което сме наистина една от водещите държави, ако го преработим в България като добавена стойност, цената ще се увеличи като добавена стойност три пъти във фураж, в месо и месопреработвателни продукти между 9 и 12 пъти, ако отиде до чинията на туристите – 20 пъти! Ще Ви дам един пример: в Хърватия вицепремиер знаете ли кой е – министърът на земеделието, защото Хърватия казва: ние сме туристическа държава и за нас приоритет е земеделието, селското стопанство, а не като нас в България! Така че, госпожо Танева, считам, че това, което Вие цитирахте, не отговаря на истината. България наистина има огромен земеделски потенциал. Аз не искам да омаловажа работата на нашите зърнопроизводители. Напротив, аз искам тези зърнопроизводители да произвеждат и животинска продукция, да произвеждат и в други съпътстващи сектори, които имат добавена стойност, така че България отново да се върне на сцената на селскостопанските продукти, на селскостопанския пазар – такъв, какъвто имаше преди 1989 г. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, благодаря за трибуната! Чувствам се засегната, че господин Георгиев се обърна пряко към мен сега на процедура дуплика, че съм цитирала неточни данни. Никакви данни не цитирах – просто направих бележка, че не може от тази трибуна да правим изказванията, които обиждат грамотността и постиженията на българските земеделски производители, които не само в частта зърно са едни от най-конкурентоспособните в Европа и света. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Не съм казал такова нещо!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с изпълнението на изискванията на Регламент 2018/1091 на Европейския съюз и необходимостта от приемането на Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г., с оглед спазване на процедурата за разработване и приемане на нормативни актове, е извършено анкетно проучване на нагласите сред малките и средни предприятия, сред браншовите организации и асоциации и земеделските стопани за отношението им към процеса за провеждане на предстоящото преброяване. Бих желал да Ви запозная с резултата от направеното предварително проучване, във връзка с което е проведено анкетиране на 147 земеделски стопанства, отговарящи на изискванията за малко или средно предприятие на територията на 28-те административни области в страната. За целта от Министерството на земеделието, храните и горите е разработен въпросник, който е изпратен и на браншови организации и асоциации от отрасъл „Селско стопанство“. От прочуването е установено, че 81% от 147 анкетирани земеделски стопани и 95% от 20 браншови организации и асоциации считат, че е необходима информация за броя и структурите на земеделските стопанства. Силна подкрепа е отчетена и по отношение на идеята да се поддържа единен статистически регистър на земеделските стопанства в България. Това са подкрепили 90% от земеделските стопани и 100% от браншовите организации и асоциации. Според 61% от анкетираните стопани 1 септември 2020 г. е подходяща дата за начало на преброяването на земеделските стопанства. Тази дата намира 55% одобрение и от браншовите организации и асоциации. Предложението не е подкрепено от 8% от малките и средни предприятия и 15% от анкетираните асоциации, а останалите дават отговор: „Не мога да преценя“. На въпросите: „Считате ли, че данните, които подавате в административните регистри на Държавен фонд „Земеделие“, могат да бъдат използвани за статистически данни?“ – 84% от стопаните и 75% от браншовите организации дават положителен отговор. По отношение на предложените методи за събиране на информация – 33% от анкетираните малки и средни предприятия предпочитат персонално интервю с анкетьор на хартиен въпросник, а 45% – предоставяне на данни от земеделския стопанин с помощта на уеб базирано приложение в интернет. Следва да се има предвид, че анкетата е проведена чрез електронно попълване на изпратения въпросник и комуникацията е осъществена по електронната поща. Едновременно с това голяма част от земеделските стопани не предоставят електронен адрес за комуникация. Половината от анкетираните браншови организации също предпочитат уеб базирано приложение за събиране на информацията. До 30 минути биха отделили за попълване на електронния въпросник по уеб базирано приложение 48% от земеделските стопани и 69% от браншовите организации. На въпроса: „Считате ли, че трябва да бъдете предварително уведомени за посещението на анкетьора?“ – 92% от запитаните стопани и 100% от организациите дават положителен отговор. Предложението това да се уреди по телефона одобряват 81% от анкетираните земеделски стопани и 32% от браншовите организации и асоциации. Процентно съвпадение на отговора на въпроса: „Предварително въведени данни за площи на културите от ИСАК и за броя на животните от Вет ИС в статистическия въпросник ще улесни ли попълването на данните?“ – 88% от анкетираните стопани и точно толкова представители на организации и асоциации дават положителен отговор. Процентният отговор „Не“ отново съвпада при двете групи анкетирани – 9% за малките и средни предприятия и 9% за организациите. Останалите 3% от анкетираните са отговорили, че не могат да преценят. На въпроса: „В какъв времеви пояс в рамките на деня анкетьорът е подходящо да посети Вашето земеделско стопанство?“, запитаните стопани са дали разнообразни отговори и допълнителни предложения, като няма категоричен предварителен вариант. Като най-подходящ времеви пояс за 37% от анкетираните малки и средни предприятия е след 12,00 до 14,00 ч. По отношение на идеята преди започване на същинското интервю анкетьорът да се запознае накратко с дейността на стопанството, като зададе допълнителни и уточняващи въпроси, 67% от запитаните стопани и 90% от втората група анкетирани организации дават положителен отговор. При обобщаването на резултатите от респондентите се установява, че 66% от малките и средни предприятия и 40% от анкетираните браншови организации одобряват предложението за разговор по телефона да бъдат направени корекции по дадените данни при установяване на неточности. Както представителите на малките и средни предприятия, така и на браншовите организации са отбелязали отговор „Да“ на всички предложени варианти относно организиране на медийна кампания за реда и начина на провеждане на преброяването на земеделските стопанства. Относително равно разпределени отговори се дават за всички сочени варианти: кметовете и кметските наместници по места да информират земеделските стопани чрез писмена информация пред кметството; да се предостави брошура по време на подаване на заявление за подпомагане; да се излъчи и публикува информация по местните медии, телевизия и радио, преса и интернет; да се излъчи и публикува информация по националните медии, телевизия и радио, преса и интернет; да се изпрати на адреса за контакт на земеделското стопанство брошура с кратко описание за провеждане на преброяването. Предвид наличните положителни нагласи и убедеността на потребителите на резултатите от преброяването в полезността на събраната информация призовавам колегите да подкрепят Законопроекта, който в момента разглеждане. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На 7 февруари 2019 г. Германия и Франция подписаха исторически договор за създаване на нови бойни самолети. Това ще бъде цялостна въздушна отбранителна система от най-ново поколение. Целта, която декларираха създателите на този договор, е членки на Европейския съюз да не са зависими от американската военна техника. По всичко личи, че това е първата стъпка към общоевропейска отбранителна платформа. Смятам, че този факт ще промени не само армиите в Европа, но и съществуването на НАТО – пакт, който от години се нуждае от промяна. Както знаете, дори американският президент Тръмп допуска, че САЩ може да излезе от Атлантическия договор. Още една новина от изминалата седмица прави силно впечатление. За да се стигне до това френско-германско споразумение, правителството в Берлин се отказва да купува нови американски изтребители. Германската министърка на отбраната заяви, че Проектът е отворен за всички страни – членки на Европейския съюз, и от Мадрид веднага дойде новината, че до месеци и Испания ще се присъедини. Международни експерти определиха случващото се като най-големия индустриален и политически проект в Европа. Къде е България във всичко това? Ние смятаме, че България трябва да е сред първите, които се включват в Проекта. След няколко години той ще обхване всички държави членки. Нека този път не сме на опашката! Парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ предлага следния план: Първо, със свое решение парламентът да даде мандат на правителството чрез външния и военния министър и да се събере повече информация за този проект и процедурата за включване в него на държавите – членки на Европейския съюз. Второ, да бъде свикан Консултативен съвет по национална сигурност при президента, на който посочените министри да докладват по темата и да бъде обсъдена процедурата по включване в Проекта и ползите за България. Трето, да се обсъди възможността България да предложи свой капацитет за производство на бъдещите бойни самолети и дронове – ние имаме богат опит във военната промишленост, който в случая може да ни изведе на съвсем други позиции в Европейския съюз. Това ще ни направи и ключов партньор в този проект. Ние от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ смятаме, че участието ни в този проект на бъдещето е правилният ход в момента. Това е стратегическа и патриотична политика, защото двойно защитаваме интереса на страната – веднъж, с осигуряване на поръчки, втори път, с участието в най-важния военен и политически проект към момента в Европейския съюз. Ранното включване с конкретни ангажименти ще ни позволи да преговаряме за цената от съвсем друга позиция. За целта обаче смятаме, че трябва да се прекрати процедурата по закупуването на Ф-16. Няма никаква логика сега да похарчим милиарди за ненужна техника, вместо да ги инвестираме в образование, здравеопазване и справяне с демографската криза и други ключови за оцеляването на България политики. След няколко години, когато всички ще говорят и ще действат за обща европейска отбрана, ще трябва да купуваме и европейски самолети. Какво излиза? Че сега натоварваме за следващите 20 години и децата, и внуците ни да плащат на американците, а след това пак ще стоварим такъв дълг на следващите поколения. За всички е ясно, че този разход в момента е непосилен за бедна България. Настояваме предвидените милиарди за Ф-16 да бъдат оползотворени за рязко повишаване на жизнения стандарт на всеки българин, а междувременно да бъдем активни участници в проекта на бъдещето, иницииран от лидерите в Европа – Франция и Германия. Когато всеки наш сънародник започне да печели добре, да живее нормално, да получава достойна пенсия, когато икономиката е в осезаем възход, тогава няма да има проблем да предвидим и разходи за модерна военна техника. Но дотогава имаме друга работа за вършене и тя е да поставим на първо място хората, а самолетите – после. Това е единствената в момента далновидна управленска позиция. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на Вашето внимание ще представя: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., подписано на 21 декември 2018 г., № 902-02-4, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2019 г. На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., подписано на 21 декември 2018 г., № 902-02-4, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2019 г. В заседанието взеха участие Маринела Петрова – заместник- министър на финансите, и от Агенцията по обществени поръчки: Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология”, и Веселина Атанасова – началник на отдел „Стратегически документи и сътрудничество”. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова. В изпълнение на Решение № 933 от 21 декември 2018 г. на Министерския съвет на 21 декември 2018 г. в София е подписано Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., с което срокът на действие на Споразумението се удължава до 28 февруари 2019 г. Целта е да се гарантира ефективното изпълнение на предвидените дейности и постигане на заложените резултати, като се осигури достатъчно време за преглед и извършване на необходимите корекции в Доклада за оценка на системата на обществените поръчки в България, изготвен от експертите на Международната банка за възстановяване и развитие. Финансирането на дейностите по Споразумението е осигурено в рамките на проект „Преглед и оценка на системата на обществените поръчки в България“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Изменението е подписано при условията на последваща ратификация и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. Министерският съвет предлага на Народното събрание да го ратифицира със закон. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: „за“ – 10 народни представители, „против“ – 6 народни представители, без „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., подписано на 21 декември 2018 г., № 902-02-4, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2019 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. С Решение № 933 от 21 декември 2018 г. Министерският съвет одобри Проекта на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г. Именно правителството упълномощи изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки да проведе преговорите и да подпише Изменението и даде съгласие за неговото временно прилагане, преди влизането му в сила. В изпълнение на цитираното решение, на 21 декември 2018 г. в София бе подписано Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., с което срокът на действие на Споразумението се удължава до 28 февруари 2019 г. Целта е да се гарантира ефективното изпълнение на предвидените дейности и постигане на заложените резултати, като се осигури достатъчно време за преглед и извършване на необходимите корекции в Доклада за оценка на системата на обществените поръчки в България, изготвен от експертите на Международната банка за възстановяване и развитие. Чрез цялостното реализиране на дейностите по Споразумението за предоставяне на консултантските услуги между Агенцията по обществени поръчки и Международната банка за възстановяване и развитие ще се осигури независима оценка на актуалното състояние на системата на обществените поръчки в Република България. Това ще позволи да се установи ефективността на предприетите мерки в изпълнение на Националната стратегия за развитие на сектора „Обществени поръчки“ в заложения период 2014 – 2020 г., като същевременно ще бъде осъществен и ангажиментът, заявен от българска страна при докладването на изпълнението на Общо предварително условие 4 към Споразумението за партньорство за Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за споменатия период, а именно 2014 – 2020 г. Освен това ще бъдат адресирани специфичните за страната препоръки, отправени в рамките на Европейския семестър, както и препоръката в Доклада на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка от 27 януари 2017 г., а именно касаеща обществените поръчки. Финансирането на дейностите по Споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие е осигурено в рамките на Проект „Преглед и оценка на системата на обществените поръчки в България“, който се осъществява с финансова подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, която е съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Именно затова очаквам да приемем последващата ратификация. Благодаря Ви, госпожо Председател, за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, което днес ще гласуваме, е Закон за изменение и допълнение на вече ратифицирано Споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Агенцията по обществени поръчки по един много важен проект, което Споразумение и ратификация ние сме подкрепили на 13 декември 2017 г. Слушайки тук и преждеговорившите, и Доклада, обръщам Ви внимание да не оставате с впечатление, че тепърва ще ратифицираме такова Споразумение. Не, колеги, става въпрос за ратифициране на един срок, който вече е изтекъл. Срокът по това Споразумение е изтекъл на 31 декември – това сме ратифицирали ние. Днес трябва да ратифицираме срок 28 февруари, или срок, който ще изтече след две седмици. Ние не подкрепихме този закон за изменение и допълнение, защото смятаме, че е несериозно такова отношение, първо, ако забавянето е от страна на Международната банка – защото сроковете затова се ратифицират в Народното събрание, за да бъдат спазвани. Не може такава сериозна институция с такава лекота да пренебрегва това, което българското Народно събрание е ратифицирало. Какъв беше проблемът, ако има нужда от този срок, Споразумението да беше подписано навреме в ноември месец или в октомври и ратификацията да бъде, преди да е изтекъл срокът? Това несериозно отношение и подценяване на българското Народно събрание смятам, че трябва да бъде подчертано и именно по този начин показано – с един вот „против“, за да запазим своето достойнство и чест. Ако проблемите са в българската администрация, защото, прочитайки Споразумението, ще видите, че Банката гарантира, че тя ще спази сроковете, при условие че клиентът – в случая Агенцията по обществени поръчки, изпълни всички техни изисквания и предостави пълната информация. Ако проблемът е от страна на Агенцията, нека това да бъде казано и да бъде обяснено защо такава сериозна агенция не спазва тези срокове и не реализира толкова важен проект, скъпоструващ – 750 хил. евро? В крайна сметка това са теми и проблеми, които разискваме много често, и проблеми, които колкото по-рано бъдат изнесени, толкова по-добре и по-бързо може да бъде реагирано и, разбира се, ще бъдат отстранени много пороци в целия този процес. Уважаеми колеги, аз Ви призовавам да не го подкрепяте. Ясно е, че Споразумението ще бъде приключено, то е разплатено в по-голямата му част. Докладът, доколкото разбирам, е представен, но отношението на страната партньор по този договор, по това Споразумение, а именно Международната банка за възстановяване и развитие, е унизително и отново една институция гледа на българското Народно събрание, както много пъти сме казвали, като гумен печат. Благодаря Ви. Ние няма да подкрепим това предложение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, благодаря за разясненията, които направихте по предложената ратификация. За пореден път става ясно, че в това Народно събрание до обяд приемаме закони, а следобед променяме сроковете на такива, които трябва да влязат в сила, или които са изтекли. Тоест ние продължаваме практиката един изтекъл срок с промяна на решение или на закон да се ратифицира. Молбата ми обаче е да обясните при тези изтекли срокове, в случая Международната банка за възстановяване и развитие не си е свършила работата за периода 31 декември 2018 г., ако ние не ратифицираме това Споразумение, те ще дължат ли някаква неустойка? Защото тук влизаме в един модел, за който говорим от няколко седмици, когато институциите, затваряйки си очите, пропускат едни срокове, а в случая колегите искат тези срокове в момента да бъдат одобрени с решение на Народното събрание, със закон, тоест държавата ще претърпи ли щети от това, че ще продължи срокът, или няма да претърпи такива щети? Бях максимално общ, ако мога да кажа, в посланието, което направих. Надявам се, че ме разбрахте. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Търновалийски, Вашето изказване си има основание, Вие го изтъкнахте и в Комисията. Мисля, че тогава разисквахме и с Министерството на финансите, и с Агенцията по обществени поръчки именно какво налага това удължаване на периода, като единствено за мен е важно да засегнем мотива, че финансовите параметри на Споразумението не се изменят. Това води до чисто административен срок, който така или иначе е за получаване на готов доклад. Ние получихме доста обстоятелствено обяснение от шефката на Агенцията по обществени поръчки, именно проведени допълнителни интервюта от страна на специалистите на Международната банка за възстановяване и развитие и получаването в срокове. Тогава детайлно тя беше обяснила кога, на коя дата са получени първият и вторият драфт. Това е като един одиторски доклад, по който съответно има корекции в доизясняване на точки и обстоятелства, които не са финализирани, а така или иначе след това има и последващ превод, доколкото разбрахме в дискусията, която проведохме в Комисията по бюджет и финанси. Затова пак Ви призовавам да преосмислите Вашето решение и да подкрепим предложената ратификация за удължаването, което, пак подчертавам, не подлежи на никаква финансова корекция и не води до никакви финансови средства, които да се разплащат допълнително нито от Агенцията, нито от Министерството на финансите, нито от българската държава. Все пак става въпрос за доклад, който е и финансиран по Оперативна програма „Добро управление“ от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, така че мисля, че тук тази ратификация наистина е основателна и нямаше нужда да буди такава сериозна дискусия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Иванов, това, че в тази ратификация, в това предложение няма финансови изменения, искам само да подчертая, че понякога сроковете са много важни и забавянето води до финансови загуби, и колкото по-късно, аз го казах в изказването си, влезе в сила и получим докладите, защото след тези доклади несъмнено ще последват и промени в законодателството. Това вече беше подчертано от член на Министерския съвет. Някой от министрите го каза, че се подготвят промени в Закона за обществените поръчки на база тези доклади, които са получени дотук, и информацията, която има, така че срокът е много важен и той много често води именно до финансови корекции. Уважаеми господин Свиленски, не, в Споразумението няма предвидени финансови санкции за неизпълнение на Проекта в срок. Не са предвидени нито от страна на банката, нито ако Агенцията не си изпълни задълженията да предоставя информация. Несъмнено този проект е много важен. Неговото неизпълнение в срок, отново подчертавам, разбира се, повлиява и на нашата работа, защото на база на тези доклади ще предстоят и искания за законодателни промени. Когато такива сериозни институции като Международната банка и като Агенцията по обществени поръчки не изпълняват срокове и не удължават сроковете съобразно изискванията на Закона, смятам, че това е порочно. По отношение на това защо и какво ще се случи, ако ние не ратифицираме. Тази ратификация правим на основание чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията и на основание чл. 118 от нашия Правилник трябва да направим такава ратификация по този тип договор. Така че финансови санкции също няма да има, но ще бъде един знак към, в нашия случай партньор – Международната банка, за несериозното му отношение към този толкова важен проект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Темата „обществени поръчки“, естествено, е много чувствителна за българското общество. Доверието в тази система е ниско, а общественият интерес е огромен. Най-големият ресурс минава именно през тази система – обществената. Консултантската услуга, която обсъждаме днес, цели осигуряване на преглед и оценка на системата на обществените поръчки в България, консултантската услуга е представена от изключително авторитетна институция. Най-важното – финансирана от една от може би най-авторитетните институции в света – Европейския съюз. В мотивите към Законопроекта твърдите, че чрез удължаване на консултантската услуга ще се осигури независима външна оценка на актуалното състояние на системата на обществените поръчки. В този контекст съм изключително любопитен как тези авторитетни институции гледат на факта, че докато консултантската услуга действа и се харчат пари на европейските данъкоплатци, в България се харчат милиард и 350 млн. лв. без обществена поръчка за изграждане на инфраструктура към приближени на властта фирми, каквито съмнения има в обществото? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взех думата за изказване, защото темата очевидно провокира един интересен дебат. Освен това засяга една изключителна тема, както каза и колегата Божанков, отнасяща се до ефективността на процеса на провеждане на обществени поръчки в нашата държава. Затова искам да напомня накратко няколко основни елемента от това споразумение, за което стана въпрос, изменението, на което следва да ратифицираме днес, а именно: изменението за Споразумение за предоставяне на консултантска услуга между Агенцията по обществени поръчки и Международната банка за възстановяване и развитие, което е сключено на 2 ноември 2017 г., и изменението, подписано на 21 декември 2018 г. Какво е наложило това удължаване на срока мисля, че беше споменато, но ще направя още няколко изяснения. От една страна, става въпрос наистина за една сложна, комплексна услуга, която включва цялостен преглед на системата на обществени поръчки в България. Тя включва не един и два субекта. Знаете всички, че в тази система влизат възложителите, които са публични възложители, секторни възложители, различни други организации, включва различни държавни институции като Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция, Комисията за защита на конкуренцията, Върховния административен съд и много други субекти, участници в този процес. Всичко това изброявам, за да обясня и да напомня сложността на експертизата, която ще бъде извършена. Не мога да се съглася с това, че тази експертиза не е извършена в срок. Напомням обаче, че цялото оформяне и приемане на окончателните доклади, както каза и колегата Иванов, включва различни етапи, които неизменно изискват съгласуване на експертно ниво, на различни текстове от докладите, доизясняване на определени термини. Не на последно място, разбира се, и преводът на този голям документ, който ние ще получим и който наистина ще е от изключително значение за ефективността на целия процес по възлагане на обществени поръчки, толкова важен за разходването на обществения ресурс в България. Наистина темата е много важна както за нашето общество, темата е важна за експертите, темата е важна въобще за ефективността на публичните разходи. Сигурна съм, че всички ще се съгласите с мен, че това, което ние основно изискваме от властта и от системата за възлагане на обществени поръчки, е да се осигури ефективност, ефикасност, икономичност на разходите и, разбира се, законосъобразност. Сигурна съм, а и поради много честата промяна на Закона, многото промени в годините всички ние сме убедени, че имаме нужда от цялостен преглед на тази система. Както казах преди малко, освен че ще обхванат всички заинтересовани страни в този процес, той обхваща събиране, обработка, анализ на изключително голям брой, обем информация, на съгласуване с много заинтересовани страни, участници в процеса, без значение, дали под формата на възложител, или под формата на институция, осъществяваща някакъв вид контрол в този процес. Отново казвам: изключително важна е. Това, което се случва в момента, вече беше казано: не касае увеличение на финансовия ресурс. Единственото, което се изисква днес, е да се ратифицира удължаване на срока. Той се налага по различни технически причини, които изискват съгласуването на един такъв сложен и всеобхватен процес. Отново да напомня за това, което беше казано, че в резултат на този ангажимент, който ще бъде изпълнен, ще бъдат адресирани препоръки, отправени неведнъж към България по отношение на Механизма за сътрудничество и оценка и в рамките на Европейския семестър. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Илиева, първо, благодаря за подробното обяснение за това защо се налага този консултантски проект, който искате да ратифицираме и да удължим срока на действието му. В крайна сметка, когато в България корупцията в обществените поръчки се е превърнала в норма на управлението на страната, повярвайте ми, какъвто и да е консултантски договор да сключим, какъвто и документ да получим, каквито и консултации от тези експерти на Банката да получим, в крайна сметка от тях няма смисъл, след като мисленето на управлението на държавата е свързано единствено и само с неправилно усвояване на обществените средства. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Илиева, Вие отново обяснихте, колко е важен този проект, неговата реализация, докладите, които ще получим. Това го чухме няколко пъти. В изказването си казах: когато е ратифицирано Споразумението, ние сме го подкрепили. Тогава си изяснихме защо е важно, колко е важно. Всички сме наясно, че е много важно, и колегите го казаха. Само че тук говорим за срок. Вие обяснихте, че много била сложна услугата. Но тази услуга се извършва от експерти?! Госпожо Илиева, когато сключваха това Споразумение тези експерти, ако са експерти, те са знаели колко е сложна услугата и трябваше да се предвидят съответните срокове. Така е във всички нормални действия, при всички нормални проекти, договори, които се сключват, ако вината е в консултанта или в Международната банка. Ако проблемът е в другото, което казахте, че видиш ли, освен Агенцията били навързани още куп институции, това не може да бъде проблем на Народното събрание. Това отново е проблем на договарянето. Ако наистина в това договаряне, както Вие казахте, са участвали толкова добри експерти, те трябваше да го предвидят. Това е тяхното задължение – затова се сключва това Споразумение, затова то има срокове, затова то има и цена, и тя не е малка. Накрая, видите ли, било по технически причини?! Не, не са технически причините – 750 хиляди евро са една много сериозна сума и няма как по технически причини нещо да бъде променено. Имало писмо от Световната банка, това беше казано в Комисията. Това писмо обаче аз не съм го чел, сигурно и Вие не сте го чели?! Не знам кой го е видял? Не знам какви са исканията и какви са основанията на Банката?! Така или иначе, това не е сериозно по начина, по който става. То не прилича нито на Световната банка, не прилича и на Агенцията, а още по-малко ние, в Народното събрание, да бъдем подлагани на това унижение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Илиева, репликата ми към Вас е следната: забравихте да поясните, а и аз в предното си изказване забравих да припомня на колегите, особено на преждеговорившия – финансовото измерение, което той каза, че е 750 хил. евро – средства, които ще бъдат разплатени от Оперативна програма за сътрудничество, а именно, че тези средства са били договаряни и многократно намалени от първоначалния им размер. Също така, госпожо Илиева, Вие като одитор можеше да разясните на колегите вляво и на колегата, който преди мен Ви направи реплика, че в една такава процедура наистина могат да излязат нови нужди от интервюта. И когато екипът от Международната банка за възстановяване и развитие при провеждане на съответните интервюта и процедури, по които е поел ангажимента, наистина може да се появят малки временни забавяния, които се материализират в сегашното искане за ратифициране и за удължаване на срока с два месеца. Също така искам да напомня, че искането за удължаване на верификацията е поето от миналата година. Така или иначе, Агенцията по обществени поръчки и Международната банка за възстановяване и развитие са оценили това забавяне и тази възможност и затова са предприели последващи стъпки, а именно да разгледаме настоящата верификация, която се изясни и по мотивите на вносителя, и по коментарите, които направихме в Комисията по бюджет и финанси, че е наложително и по Конституция, и по нашия Правилник. Затова да сумираме и да кажем, още веднъж да подчертаем, че това не води до финансова санкция за България, още повече веднъж е изтъкнато, че средствата, които идват за този доклад, са по оперативна програма. Мисля, че прекалено възбудихме дебата по темата, която колегите се опитаха да изменят в нещо друго, свързано с управлението, което е тяхна отявлена черта. Мисля, че дебатът тук се изчерпа, и Ви благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, активността в залата показва, че наистина темата е интересна и важна за всички нас. Ще се опитам накратко да отговоря на всички. Уважаеми господин Проданов, съжалявам, че се опитахте да използвате трибуната в този важен контекст, за да направите внушения, свързани отново с въпросите за корупцията. За съжаление, процедура по начина на мислене все още нямаме в Правилника, така че няма да взема отношение по-натам. Уважаеми господин Търновалийски, да, аз смятам, че сме на едно и също мнение по отношение на това колко е важно това споразумение, важно за ефективността на системата на възлагане на обществени поръчки в България. Мисля, че никой от нас не се съмнява в това. Неколкократно беше казано, че няма финансово измерение в случая с ратифицирането на изменението на Споразумението. Колегата Иванов подчерта, че първите крачки за подписване на това споразумение за изменение са направени още през месец декември. Не на последно място, искам да кажа, че много по-важно или може би най-важното от това възлагане, от това споразумение е резултатът, който ще получим, и неговото отражение върху нашата система за възлагане на обществени поръчки. Дали това ще стане с един месец по-рано или с един месец по-късно, е важно какъв ще бъде ефектът върху публичните разходи, върху начина на тяхното разходване, върху стиковането на институциите и върху постигането на резултати от средствата на всички данъкоплатци. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, искам да направя процедурно предложение: на основание на чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що приетият Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие да бъде гласуван днес на второ четене.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Закон за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., подписано на 21 декември 2018 г. Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., подписано на 21 декември 2018 г. в София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.