5 март 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Управлението на Националния осигурителен институт в рамките на пълномощията на управителя, дадени с чл. 37, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, може да се подобри с максимално придържане към мисията, визията, ценностите и стратегическите цели на Националния осигурителен институт. Всички действия и решения при изпълнение на оперативното ръководство на института неизменно ще са подчинени на стремежа за максимално доближаване до принципите, съдържащи се в тях, но при съобразяване с реалната социална и икономическа обстановка и ресурси. Първо, искам да благодаря за доверието, което ми се гласува, издигайки моята кандидатура, и за подкрепата, която винаги съм получавала от хората, с които съм работила, от депутатите във всички парламенти от 1997 г., откакто съм главен актюер на НОИ, от всички колеги, което за мен е изключително ценна помощ и подкрепа. Това, което искам да кажа, ако бъда избрана за управител на Националния осигурителен институт след вашето гласуване, е, че моята работа ще се съсредоточи приоритетно към подобряване на комуникацията и координацията в рамките и междуструктурните единици на всички нива в административната система. Подобряване на комуникацията и координацията между Националния осигурителен институт и органите на властта, други външни институции и неправителствени организации. Повишаване на прозрачността в работата на Държавното обществено осигуряване, управлявано от Националния осигурителен институт и изпълнение на обществената мисия и постигнатите резултати. Създаване на спокойна работна обстановка, предразполагаща към доверие, взаимопомощ, приемственост, взаимно уважение и отговорност. Практическо внедряване на Кодекса за поведение на служителите в системата на НОИ като действащ пътеводител за всеки от тях. Ще се боря и ще предлагам политики и мерки, които трябва да бъдат приемани с консенсус за постигане на по-добра финансова устойчивост на осигурителната система, намаляване на финансовата зависимост от републиканския бюджет, по-добра адекватност на пенсиите, по-ясно открояване на социалното осигуряване от социалното подпомагане, подобряване събираемостта на осигурителните приходи, прецизиране на отделни осигурителни елементи за постигане на повече справедливост и равнопоставеност. Развиване на системата за предоставяне на повече услуги чрез електронно правителство, подобряване на контрола върху разходите от осигурителните плащания, включително и експертизата на работоспособността. Съобразяване развитието на осигурителната система със стратегическите документи на правителството и на Европейската общност. Използването на актюерски техники, анализи, предложения, становища на експерти при обсъждане на различни сценарии за промени в общественото осигуряване в краткосрочен и дългосрочен хоризонт ще бъдат водещи и независими от политическата конюнктура за намиране на добри решения за социалната система. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да продължим, моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарна зала да бъдат допуснати…

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 80. Постъпило е предложение от народните представители Ваньо Шарков и Димо Гяуров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 81а, който става § 81. „§ 81. В чл. 103 числото „1000” се заменя с „5000”.”

Постъпило е предложение от народните представители Ваньо Шарков и Димо Гяуров за § 82. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82: „§ 82. Член 104 се изменя така: „Чл. 104. Който не спази изискванията за маркировка на наркотичните вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 30 000 до 50 000 лв.”

„§ 83. В чл. 105 числото „1000” се заменя с „5000”.” Предложение от народните представители Ваньо Шарков и Димо Гяуров. Добавя се нов § 82б, както следва: „§ 82б. В чл. 106 числата „1000 до 10 000” се заменят с „5000”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 82б, който става § 84. „§ 84. В чл. 106 числото „1000” се заменя с „5000”.”

„§ 85. В чл. 107а числото „1000” се заменя с „5000”.”

По § 83 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Димо Гяуров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 83, който става § 86: „§ 86. Член 107б се изменя така: „Чл. 107б. Който осъществява дейност в нарушение на чл. 89, ал. 1, се наказва с глоба от 20 хиляди до 50 хил. лв.”

Следва предложение от народните представители Ваньо Шарков и Димо Гяуров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 83а, който става § 87: „§ 87. В чл. 108 числото „1000” се заменя с „20 хиляди”.”

Следва предложение от народните представители Ваньо Шарков и Димо Гяуров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 83б, който става § 88: „§ 88. В чл. 108а числото „500” се заменя с „2000”.”

„Допълнителна разпоредба.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието да отпадне.

По § 84 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя с редакционна поправка и предлага следната редакция за § 84, който става § 90: „§ 90. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 13 думата „средства” се заменя с „продукти”. 2. В т. 16 накрая се поставя запетая и се добавя „невключващи производство”. 3. Точка 20 се изменя така: „20. „Програма за лечение с агонисти и агонист-антагонисти” означава предписване на лекарствени продукти (опиеви агонисти или агонист-антагонисти) в съчетание с широк спектър от медицински и психосоциални услуги за облекчаване на неблагоприятните медицински, психологични и физиологични ефекти, присъщи на опиоидната зависимост, при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.” 4. В т. 23а думите „митническата територия” се заменят с „територията”. 5. В т. 23б думите „митническата територия” се заменят с „територията”. 6. Създават се т. 29 - 32: „29. „Пряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която цели популяризирането на наркотични вещества и/или употребата им чрез използване на самите вещества или на действия, свързани с тяхната употреба, производство и/или разпространение. 30. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти. 31. „Системни нарушения” са три или повече нарушения на условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонист-антагонисти, определени с наредбата по чл. 87, ал. 1, или на стандартите за добра практика за лечение на синдром на зависимост към опиоиди с агонисти и агонист-антагонисти.” 32. „Специален регистър” е регистър, данните от който са предназначени за служебно ползване.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 96.

По § 91 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 91 да отпадне.

Предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 92, който става § 97: „§ 97. (1) В срок четири месеца от влизане в сила на този закон, компетентните органи издават нормативните актове за прилагането му. (2) До влизането в сила на актовете по ал. 1 издадените нормативни актове по прилагането на закона се прилагат, доколкото не му противоречат.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика и госпожа Елена Кременлиева – началник отдел в същото министерство.

Доклад за второ гласуване относно Законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 28.01.2010 г. „Закон за закриване на Социалноинвестиционния фонд” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

По чл. 2 има предложение на народния представител Светлана Ангелова за отмяна. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 2 да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Предложение на народния представител Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. Правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Социалноинвестиционния фонд е Министерството на труда и социалната политика.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

По § 5 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6, и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Разходите по закриването са за сметка на средствата за издръжка по утвърдения бюджет на Социалноинвестиционния фонд за 2010 г.”

Предложение на народните представители Емилия Масларова и Хасан Адемов – в „Преходните и заключителни разпоредби” се създава нов § 6: „§ 6. Законът влиза в сила след ратифицирането на измененията, свързани със закриването на Социалноинвестиционния фонд, в Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 ноември 2008 г. и ратифицирано със закон (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.).” Комисията не подкрепя предложението. Заповядайте, госпожо Масларова.

Уважаема госпожо председател, колеги! Искам още веднъж да обоснова пред вас предложението, което сме направили с д-р Хасан Адемов, което е свързано и обвързано с Международен договор, който е подписан във връзка със Заемно споразумение за социално включване, което беше подписано миналата година и ратифицирано от българския парламент. В схема 2 на Заемното споразумение в Раздел І, т. А, чл. 1 е записано, че Заемното споразумение чрез Министерството на труда и социалната политика ще гарантира, че Социалноинвестиционният фонд или друга структура, удовлетворяваща банката… Става въпрос за Световната банка. Ние сме подписали едно Международно споразумение, в което е фиксирано, че Министерството на труда и социалната политика чрез Социалноинвестиционния фонд или друга удовлетворяваща структура банката. До този момент аз не зная това, което ние коментирахме на комисията, е има ли информация, надлежно, законно представена от другата институция, която удовлетворява Световната банка. Има уверение, че от страна на Министерство на финансите е изпратено писмо. Аз пуснах писмен въпрос до министър Дянков. Той общо взето цитира спогодбата, при което казва, че това е в прерогативите на Министерството на труда и социалната политика. Но държа да кажа, че Заемното споразумение, се подписва от министъра на финансите – било той сегашният, предишният или бъдещият, и представители на Световната банка. Още повече, преди да стигна до Закона за международните договори на Република България, искам да кажа, че има писмо и от синдикатите, в което се казва, че КНСБ настоява да бъде преразгледано решението за закриване на Социалноинвестиционния фонд (СИФ), особено в Годината за социално включване. Това е фондът, в който трипартитните действия са принцип на управление, в които не се допускат финансови нарушения, чиято дейност е прозрачна за гражданите на Република България. В Комисията по труда и социалната политика се опитаха да намекнат, че са получавани хонорари и затова ще бъде прекратен на базата на трипартитния принцип. Държа да заявя от тази трибуна, че лично моите средства като член на управителния съвет са отивали директно във Фонда за лечение на деца в България – може да се провери в разчетите и финансовите справки на Министерството на труда и социалната политика. Аз се връщам обратно на въпросния международен договор. Не е нормално, когато има подписан международен договор, който е ратифициран от парламента – тук искам да прочета чл. 15 на Закона за международните договори на Република България, в който е казано: „(1) Когато международният договор подлежи на ратифициране съгласно Конституцията на Република България, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира договора със закон.” По-нататък, в чл. 25, който реално касае нашия случай, в ал. 3 се казва: „Когато международен договор е обнародван, изменението,” – в случая, което касае нас - „прекратяването или спирането на действието на договора подлежи на обнародване отново.” Тоест отново да мине през парламента и промените, които ще направим – на базата на промени в ратифицирания вече международен договор. Госпожо председател, Вие сте юрист, предполагам, че в залата има много юристи – не коментирам трябва ли да има Социалноинвестиционен фонд или не. Коментирам, че в един документ, в който ние решаваме вътрешно да закрием една структура, която е визирана в приет закон – международен договор на Република България със Световната банка, най-напред трябва да направим тази крачка. Настоятелно ви моля да се съобразите с това предложение, което е написано съвсем коректно – законът да влезе в сила след промените в ратифицирания договор, сключен между Република България и Световната банка. Ако дойде потвърждение от Световната банка, никакъв проблем не е за минути този закон да бъде гласуван в парламента и след това да бъде обнародван. Така че не спираме закона, просто казваме, че процедурите трябва да се извървят по правилата. Още повече, в годината на бедността и социалното включване с това действие ние ще забавим с 6 месеца минимум насочването на 40 млн. евро към Република България за децата на България. Благодаря.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да започна с това, че причината за нашето предложение да се закрие СИФ е направеният анализ на състоянието на административните структури в Република България и с оглед изпълнение на правителственото решение за реформа в държавната администрация. Съветът за административна реформа на Министерския съвет с решение от 25 ноември 2009 г. е приел, че по отношение на структурите на Министерството на труда и социалната политика се предвижда закриване на Социалноинвестиционния фонд. Какви са мотивите на Съвета? Мотивите са за това, че функциите, изпълнявани от Социалноинвестиционния фонд в подкрепа на Националния план за икономическо развитие, са неактуални поради изтичане на срока му през 2006 г., подобни на функциите му по Националния план за регионално развитие, който е изтекъл през 2006 г. Констатирано е дублиране на редица функции на фонда с такива, изпълнявани от Министерството на труда и социалната политика. Налице са възможности за финансиране на проекти от фондовете на Европейския съюз, вместо със субсидии. Тоест Социалноинвестиционният фонд е създаден със задача да изпълнява мерки, свързани със заетост. Инвестициите са по повод създаване на заетост. Сега има промяна в обстоятелствата. Знаете, че миналата година имаше гласувани постановления на Министерския съвет, съгласно които трябваше да бъдат гарантирани средства от бюджета, с които да се изпълняват инвестиционни проекти чрез СИФ. Такива средства нямаше в бюджета и ние бяхме много затруднени от гледна точка на това да осигурим финансиране на проектите, които бяха стартирали под управлението на СИФ. Освен това, знаете, че чрез Оперативна програма „Регионално развитие” има сериозни инвестиции в социалната инфраструктура, което означава, че на практика Социалноинвестиционният фонд се изпразва от съдържание. Що се отнася до новото заемно споразумение, за което госпожа Масларова говори, то е за един заем, който е съвършено различен от всичко, което до този момент СИФ е правил като инвестиции, като осигуряване на работна ръка. Тук говорим вече за един заем, който е ориентиран към детската целева група от нула до 7 години и ние не смятаме, че СИФ има компетенциите да се справи с управлението на този заем. Затова предложението на Министерството на труда и социалната политика е този заем да се управлява чрез структура на самото министерство, в което има съответните експерти, с необходимата професионална експертиза, ориентирана към детско развитие. Освен това, не виждаме никаква пречка за промяна в заемното споразумение и да изчакваме най-напред да променим заемното споразумение, след това да мине Законът за закриване на Социалноинвестиционния фонд, тъй като министърът на труда и социалната политика може да управлява заема дори чрез друга структура, дори СИФ да съществува. Така че едното не е свързано с другото. Освен това, ние получихме официалното становище на Световната банка, чрез което те подкрепят решението на правителството управлението на новия заем да се осъществява чрез новата структура, тоест чрез самото Министерство на труда и социалната политика, а не чрез Социалноинвестиционния фонд. Ето, това е писмото на Световната банка, подписано от Флориан Фихтъл. Те са в очакване да започне промяна в ръководството за управление на проекта, след което ще предложим на вниманието на народните представители ратифициране на заемното споразумение в частта му административно управление. Тоест не чрез Социалноинвестиционния фонд, който е имал други функции, друго предназначение, а чрез самото министерство, което е още по-сериозна гаранция за това, че заемът ще бъде успешен. Що се отнася до други притеснения, които госпожа Масларова е изразявала за това, че няма да има прозрачност на управлението на заема, бих искала да я успокоя, че Министерството на труда и социалната политика винаги е правило възможно прозрачни своите действия. Така че и по този заем и неговото управление смятаме да създадем един обществен съвет, в който участие ще вземат различни ключови неправителствени организации, които осъществяват проекти, свързани с детско развитие. Така че ще осигурим прозрачност на проектните действия, на всичко, което се случва. Разбира се, Управителният съвет на СИФ във вида, в който е бил до този момент като участие на синдикати и работодатели - ние смятаме, че управлението на този заем и съществото на този заем е съвсем различно от всичко, което до този момент Социалноинвестиционният фонд е осъществявал. Затова като партньори в процеса на осъществяването на този нов проект, свързан със социално включване на децата от нула до 7 години, ще потърсим най-вече партньори в лицето на неправителствените организации и други институции, ангажирани с политиките за децата. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, според сега действащото законодателство Социалноинвестиционният фонд и неговата дейност се регламентират с два нормативни акта, с два закона. Единият е Законът за Социалноинвестиционния фонд, а другият е Заемното споразумение, по силата на което Международната банка за възстановяване и развитие предоставя 40 млн. евро на Република България за проект „Социално включване”. Това е проект, който касае изграждането на социална инфраструктура, на социални домове, социални услуги за подпомагане на семейства и деца до 7-годишна възраст, като става дума за деца от социално слаби семейства, за деца с увреждания и по този начин чрез тези средства се гарантира тяхното развитие и нормалното им включване в социалния живот. Нормалната процедура, когато става дума за два закона, е, преди да се закрие изпълнителният орган, който е определен в Заемното споразумение между Световната банка и Република България, да се промени този закон за ратифициране на това заемно споразумение и след това да се закрива Социалноинвестиционният фонд. За мен е доста неочакван подходът на Министерството на труда и социалната политика. Веднъж вече в Социалната комисия беше скрито писмото на синдикатите, с което се обявяват против закриването на Социалноинвестиционния фонд, кореспонденцията между Социалното министерство и Световната банка по повод съществуването на този фонд отново да бъде прибрана и да бъде представена в последния момент, когато се гласува в пленарната зала последният параграф от този закон. Ясно е за всеки юрист, че когато става дума за договор между Световната банка и Република България, никакви устни договорки, писма с неясно съдържание не могат да подменят или да променят клаузи от този договор. В този смисъл текстовете, които приемаме в този законопроект, са противоконституционни, защото чрез тях се нарушава договор между международна институция, каквато е Световната банка, и Република България, който има силата на закон в момента, в който Заемното споразумение е ратифицирано от българския парламент. Отново сме в хипотеза на разместени отговорности във функционирането на новото управляващо мнозинство. Представете си, както чухме от заместник-министърката, тъй като правителството, и по-точно Министерството на труда и социалната политика било взело решение да си оптимизира структурите, в изпълнение на това решение се закрива структура, която съществува по силата на закон и която по силата на закон е страна по договор между България и Световната банка. Абсолютно несъстоятелни и, бих казала, смешни са твърденията, че в случая става дума за средства по оперативни програми, които щели да бъдат прехвърлени в оперативните програми. Световната банка изобщо не е институция, която се занимава със средства от европейските фондове. Това е международна институция и тези 40 млн. евро, с които България оперира, са пари, които са предоставени с конкретна цел, и с конкретна цел е посочен изпълнителният орган, който ще управлява тези пари. Всичкото това е станало факт след законодателен акт, ратифициран от българския парламент. Така че всякакви упражнения на изпълнителната власт как да променят един закон, без този закон да е минал през парламента, нямат правно значение. Съвсем друг е въпросът защо се прави това, и целите са прозрачни. Няма да се връщам на целесъобразността на това действие. В условията на икономическа криза, на безработица, забавянето на 40 млн. евро и поставяне под въпрос тяхното използване, според мен е престъпление по отношение на българския бизнес, който реално оперира с тези пари, престъпление по отношение на българските общини, които имат възможност чрез тези ресурси да подпомагат на територията на своите общини социално слаби семейства, и престъпление срещу българските деца и българските семейства, които биха се възползвали сега и веднага от тези средства, предназначени за социалното включване на децата, които са в неравностойно положение. Но ще задам и един друг въпрос.

Защо се прехвърлят правомощия от един орган, в който синдикатите, работодателите и Националното сдружение на общините имат контрол? Да го предоставим на администрацията, която да насочва тези пари по своя преценка. Причините са ясни – за да се дават на…

Кое време?

Благодаря Ви, госпожо председател. Опитвам се да свикна с политическото говорене, но като експерт съм длъжна да отговоря и да кажа, че няма никакво нарушение на Конституцията и че в миналото правителство е взето решение именно Социалноинвестиционният фонд да управлява един заем, който няма нищо общо с функциите на СИФ. Не коментирам правилността на това решение, но знам, че е имало големи съпротиви от страна на банката, за които ние в последващи дискусии сме говорили. Няма никакъв проблем управлението на заема да се осъществява чрез Министерството на труда и социалната политика. Няма никакъв проблем да се коригира Заемното споразумение, защото то допуска „или друг орган на Министерството на труда и социалната политика да управлява този заем”. Така че нямате основания за никакви притеснения, които изрекохте преди малко. Ако днес Народното събрание гласува този закон, това не пречи по никакъв начин от утре да продължим да работим със Световната банка, така че да ускорим процесите на стартирането на проекта. В никакъв случай този акт на Народното събрание не би попречил на активното осъществяване на дейностите по проекта. Министърът е гарант, че този проект ще се осъществява успешно и прозрачно. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Симеонова! Когато гледахме закриването на Социалноинвестиционния фонд, или по-скоро, както беше написано, ликвидирането на СИФ на първо четене, тук, в залата, ни бе обещано, че ще имаме отчет на изпълнението на СИФ. Досега не съм видял отчет на изпълнението. Има нещо срамно ли, или се притеснявате от това, че искате да ликвидирате една работеща структура? Сега ще ви кажа колко са проектите. Има над 468 микропроекта от общинската социална инфраструктура в над 230 общини, говорим за реконструкция на 99 училища и на 58 детски градини. Тук няма община, ние сме народни представители. Няма регион или дадена община, която да не е била бенефициент по СИФ. Има над 430 000 души, които са били бенефициенти по СИФ. Именно във време на икономическа криза, ликвидирайки Социалноинвестиционния фонд, ние де факто няма как, и то е ясно – аз съм сигурен, че минимум с шест месеца ще забавим усвояването на тези 40 млн. евро. И защо го правим сега? Направете го следващата година. Рано или късно тази криза ще отмине. Но вие искате именно сега, може би за да има ново разпределение на тези пари, по един непрозрачен начин да приемем този закон. Защо не покажем тук писмото на синдикатите? Защо не покажем какво е тяхното мнение? Защо крием тези неща от народните представители? Но искаме, разбира се, една твърда ръка. Без какъвто и да било отчет, при положение, пак повтарям, че ни беше обещано да имаме отчет, нямаме никаква конкретика. Вие говорите за едно прозрачно управление. Това, което правите в момента, е точно обратното - няма никаква прозрачност. Просто един законопроект, набързо скалъпен, да се закрие една работеща структура. Аз лично не приемам мотива, че, видите ли, имало един административен орган, който решава, че за да се намали броят на административните структури, ще закрием СИФ. Ами че той може да реши да намалим с 50% структурата на агенция „Митници”. Това ли означава, ние трябва да разберем? Административен капацитет означава, даже ако трябва тези звена, които имат нужда от повече кадри, да се увеличат, защото са ефективни. Каква е усвояемостта по първия проект? Ще ви кажа – 99,8%. И ние с лека ръка искаме да закрием това, за да сложим ръка върху тези 48 милиона. Трябва да кажем в кои общини трябва да бъдат усвоявани. Кой е одитът? Нека да видим какви са нарушенията в СИФ. Дайте тези доводи. Къде са? Няма ги. Защото той се одитира от одитните звена на Министерството на труда и социалната политика, от одитните звена на Световната банка, от „Прайсуотърхаус Купърс”. Няма община, която да не е била бенефициент. Няма община, която да не е била удовлетворена от изпълнението по проекти от Социалноинвестиционния фонд. Много хора са намерили препитание по тези проекти. Именно сега, в тази тежка икономическа ситуация, ние с лека ръка да се отказваме от 40 млн. евро, е нелепо. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, No 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 февруари 2010 г., Комисията по образованието, науката, въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерски съвет. На заседанието присъстваха министърът на физическото възпитание и спорта господин Свилен Нейков и господин Лазар Каменов – заместник-министър. От Министерството на образованието, младежта и науката присъства госпожа Мариета Петлешкова. Присъстваха директорите на Спортното училище „Васил Левски” в град Пловдив Любен Жилков, директорът на Спортното училище в Перник господин Райчо Радев и Йорданка Благоева – председател на спортна федерация. От името на вносителя законопроектът бе представен от министър Свилен Нейков: С предложените изменения и допълнения законовата база се привежда в съответствие с Решение на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България относно създаване на Министерство на физическото възпитание и спорта и закриване на Държавната агенция за младежта и спорта. Уреждат се правомощията на държавния орган и на административната структура, която ще осъществява политиката в областта на спорта. Създава се Експертен съвет към министъра на спорта, в състава на който са включени представители на държавни органи, органи на местното самоуправление, спортни организации и специалисти в областта на физическото възпитание и спорта. С промените по чл. 17-17в от Закона за физическото възпитание и спорта се прецизират изискванията, на които трябва да отговарят спортните организации във връзка с режима на лицензиране. Предвижда се обединените спортни клубове като сдружения на клубове по един или няколко видове спорт да получават статут на спортна организация. Предвидена е възможност Министерският съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта, да обявява спортни обекти и съоръжения за такива с национално значение, което според вносителя осигурява по-голяма гъвкавост и оперативна намеса при определяне статута на спортните обекти от особена важност за развитието на спорта. Предложени са промени във финансирането, които дават възможност за изграждане, реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения – не само с национално значение, но и такива с държавна и общинска собственост. Усъвършенства се регламентацията на представителството при договаряне на трансфер на състезателни права. С цел издигане престижа на спорта се предоставя възможност на министъра на физическото възпитание и спорта да предлага приемане на медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства без приемен изпит във висши училища и колежи. Предвижда се детайлизиране на уредбата на държавните и общински спортни училища, с което според вносителя ще се създадат комплексни условия за провеждане на учебно възпитателен процес за по-пълно разкриване и развитие на ученици със способности за постигане на високи спортни резултати. В дискусията взеха участие народните представители Валентина Богданова, Веселин Методиев, Огнян Стоичков, Георги Колев и Ивелин Николов. От гостите се изказаха Любен Жилков, Райко Радев и Йорданка Благоева. Комисията направи следните критични бележки: Концепцията за разделение на спортните училища на държавни и общински не кореспондира достатъчно със Закона за народната просвета и Закона за учебния план и общообразователния минимум. Спорно се приема и текстът, че директорите на спортни училища трябва да бъдат възпитаници на Националната спортна академия, тъй като тези училища дават и общообразователна подготовка. По същия начин стои и въпросът с мандатността на длъжността „директор”. Урежда се специален статут на общинските спортни училища, без съгласуване с общините. В тази връзка бе представено и становището на Националното сдружение на общините. В него се подчертава, че в законопроекта се визират задължения на общините и финансиране от общинските бюджети, но това може да осъществи само след решение на общинския съвет. Вменено е задължение на Министерския съвет да приема национална стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта, вместо същата да се приема от Народното събрание и да послужи като основа парламентът да изработва законопроекти. В противен случай правителството задължава парламента да приема закони, които да кореспондират с приета вече стратегия от Министерския съвет. Даден бе пример, че Националната стратегия 2010-2020 г., вече приета от Министерския съвет, не е представена в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта за обсъждане. В нея министърът на физическото възпитание и спорта вменява задължения на общинските съвети, за които по закон няма компетентност. Тази грешка се мултиплицира и в настоящия законопроект по отношение на общинските спортни училища, общинските спортни обекти и общинската собственост като цяло. Подчертано бе, че трябва да се работи по-прецизно с използваната терминология. Липсва легално определение на нововъведения статут „високоразряден спортист”, както и на термините „физическо възпитание” и „спортно училище”. Въпреки, че някои пропуски са наследени в закона, би могло те да се коригират. Не е ясно въз основа на какви критерии министърът на физическото възпитание и спорта ще утвърждава схемата на разпределение на финансовите средства от Българския спортен тотализатор - не са записани нито като принципи, нито като критерии, от които да е ясно за субектите (спортни клубове, федерации и други) при какви условия могат да усвоят тези средства. Липсва финансова обосновка по отношение на предвидените промени за спортните училища. Липсва и обосновка на разделението на спортните училища на държавни и общински. Не е взет под внимание и проблемът със собствеността на сградния фонд. Освен това се визира, че ще се приеме наредба за условията за прием на ученици в спортните училища, но не е посочен срокът, в който трябва да бъде изработена тази наредба. Следващата бележка е във връзка с предоставяне на обединените спортни клубове на статут на спортна организация по смисъла на този закон. Това няма да разреши проблемите на спортните клубове – техни членове. По-скоро се създава една паразитна административно-техническа структура с възможност за злоупотреба с получените права по договори за наем на спортни обекти и съоръжения. Въпросът за обединените клубове изисква убедителна защита, която тук липсва. Немотивирана е и новата редакция за експертен съвет към министъра на физическото възпитание и спорта. В новия състав е засилено държавното участие, като са включени допълнително представители на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, а са изключени висшите училища. Въпреки, че в Националната стратегия е поставен акцент за развитието на университетския спорт, в закона висшите училища са отстранени от Експертния съвет. Министерството на образованието, младежта и науката не взема отношение по този въпрос. Законопроектът предвижда в § 15, т.1 (чл. 17, ал.1) предстоящо издаване на наредба, която ще определи режима на лицензиране на спортните федерации, а в същия параграф, т. 2б - изработването на правилник, в който ще бъдат посочени критериите за категоризация на спортните клубове. Но и в двата текста не са определени сроковете на издаване на тези подзаконови нормативни актове. Критични бележки бяха направени и по § 22, чл.26, ал. 5, относно предложението изявени спортисти, да имат право без изпит да се приемат във висшите училища. Разпореждането не е мотивирано от вносителя относно очакваната цел – очаква ли се един добър щангист например да е добър висшист-математик. С промените по § 29, се отнемат правомощията на Народното събрание във връзка с определянето на спортните обекти с национално значения в Приложения 1 и 2. Според законопроекта тези правомощия са за Министерския съвет. Нарушен е балансът на институциите, а именно парламент - правителство. Важното практическо значение е, че спортни обекти от национално значение не могат да се отдават под наем или друга форма на ползване от трети лица. В състава на общинските комисии по § 30, чл.47а , не са включени представители на Министерството на физическото възпитание и спорта, при положение че се отнася до изготвяне на оценка на спортните обекти и годността за ползването им. Вносителите изразиха готовност да вземат под внимание направените бележки, като между първо и второ четене ще бъдат прецизирани текстовете на законопроекта. След приключване на дебатите и проведено гласуване с резултати: „за" – 10 , против – 0, въздържали се – 3, Комисията по образованието, науката, въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерски съвет на 21 декември 2009 г.” Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2009 г. „Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта на свое заседание на 11 февруари 2010 г. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Иван Ценов. В проекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта се предвижда следната уредба. Привеждане на законовата база в съответствие с решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България относно създаване на Министерство на физическото възпитание и спорта и закриване на Държавната агенция за младежта и спорта. Уреждат се правомощията на държавните органи и административната структура, която ще осъществява държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм и създаване на експертен съвет като консултативно звено към министъра на физическото възпитание и спорта, в състава на който са включени представители на широк кръг държавни органи, органи на местното самоуправление, спортни организации и специалисти в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Детайлизирането на уредбата на държавните и общинските спортни училища ще създаде комплексни условия за провеждане на високо ефективен учебно-възпитателен и тренировъчен процес за по пълно разкриване и развитие на учениците със способности за постигане на високи спортни резултати. Предвидена е и възможност Министерският съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта да обявява спортни обекти и съоръжения за такива с национално значение. Създава се по-голяма гъвкавост и възможност за оперативна намеса при определяне на статута на спортните обекти и съоръжения от особена важност за развитието на българския спорт. В дискусията в Комисията по правни въпроси взеха участие народните представители Веселин Методиев, Янаки Стоилов, Екатерина Михайлова, Димитър Лазаров и Искра Фидосова. Изказаха се становища в подкрепа на законопроекта. Поставени бяха въпроси, след като е предвидена възможност Министерският съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта да обявява спортни обекти такива с национално значение, ще може ли и да изключва такива обекти от националната спортна база? Съществува ли регистър на спортните обекти? Остава ли начинът за обработка на документите при лицензиране на конкурентните организации? При откриване или закриване на спортни училища от Министерския съвет ще има ли и акт на общинския съвет? Каква е политиката на министерството за развитието на физическото възпитание и спорта и има ли регистър на спортните обекти към училищата. Дадена бе и препоръка за прецизиране на редица текстове между първо и второ четене. След проведената дискусия с 16 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2009 г.”. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. На заседанието присъстваха господин Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, и госпожа Надежда Велева – правен консултант към същото министерство. Законопроектът беше представен от заместник министър Лазар Каменов. С предложените изменения и допълнения се предвижда привеждане на законовата база в съответствие с решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България относно създаване на Министерство на физическото възпитание и спорта и закриване на Държавната агенция за младежта и спорта. Уреждат се правомощията на държавния орган и на административната структура, която ще осъществява държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Създава се експертен съвет като консултативно звено към министъра на физическото възпитание и спорта, в състава на който са включени представители на широк кръг държавни органи, органи на местното самоуправление, спортни организации и специалисти в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Това звено ще допринесе за усъвършенстването и провеждането на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Прецизирана е правната уредба, регламентираща статута на спортните организации. Уреждат се изискванията, на които спортните федерации и националните спортни организации трябва да отговарят във връзка с режима на лицензиране. Усъвършенства се регламентацията на представителството при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права. Предложени са промени във връзка с финансирането на дейности от областта на физическото възпитание и спорта, като така ще се подпомогне изграждането, реконструирането и модернизирането на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм не само с национално значение, но и такива държавна и общинска собственост. Диференцирани са административните нарушения и се определя редът за разходване на постъпилите финансови средства от глоби и имуществени санкции. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61,внесен от Министерския съвет На заседанието, проведено на 11 февруари 2010 г. Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взе участие господин Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, който представи законопроекта. Със законопроекта се предлага да се създаде експертен съвет като консултативно звено към министъра на физическото възпитание и спорта, в състава на който са включени представители на широк кръг държавни органи, органи на местното самоуправление, спортни организации и специалисти в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Детайлизира се уредбата на държавните и общинските спортни училища, насочена към създаване на комплексни условия за провеждане на високоефективен учебно-възпитателен и тренировъчен процес за по-пълно разкриване и развитие на учениците със способности за постигане на високи спортни резултати. Предвижда се в общините да се създадат комисии за проверка и контрол по спазване на инженерните и техническите изисквания към спортните обекти по отношение на тяхната сигурност при провеждане на спортни мероприятия, организирани на стадиони и спортни зали. В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около целесъобразността на предложените промени и необходимостта от приемане на законопроекта. Същевременно всички народни представители, взели участие в дискусията, обърнаха внимание, че законопроектът се нуждае от допълнително прецизиране на отделни разпоредби, които следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при подготовката на законопроекта за второ гласуване. Необходимо е да се прецизира реда за създаване на общинските комисии за контрол на инженерните и техническите изисквания към спортните обекти, техните функции и взаимодействието им с останалите държавни органи. Наред с това е необходимо да се регламентира и правната възможност за промяна в предвижданията на устройствените планове и на предназначението на спортни обекти, в случаите когато те са с отпаднала необходимост. Целесъобразно е да се предвиди възможност за допълнително финансиране на общинските спортни училища със средства и от държавния бюджет. Част от народните представители не споделят предвидената възможност за преференциален прием на медалисти във висшите училища при липсата на ясни критерии за това. От прецизиране се нуждаят и разпоредбите, свързани с постъпленията от глоби и имуществени санкции в бюджета на министерството и реда за тяхното разходване. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление със 7 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902 01-61 внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, колеги! Аз ще подкрепя внесения законопроект, но взимам думата главно за да обърна вниманието на пленарната зала върху един въпрос и той беше подробно представен от председателя на Комисията по образованието и науката и въпросите на децата, младежта и спорта господин Стоичков. Законопроектът има в себе си три теми. Едната тема е за устройството на министерството и неговите функции дотолкова, доколкото е имало агенция. В тази посока подкрепата неминуемо е за всеки, който е подкрепил съставянето на правителството, по простата причина, че това е логично последствие от наличието на министерството. Там няма какво да се каже, поне от моя страна. Втората група въпроси обаче засяга училищната мрежа на страната и в частност спортните училища. Дебатът в комисията изясни следното. Господин министърът и неговият екип са си поставили една много висока цел и в някаква степен похвална. Те искат да направят няколко елитни спортни училищни средища на страната и по този начин за България да има в близката перспектива такива центрове, на които да се разчита от гледна точка на високото спортно майсторство и националния престиж на България като спортна нация. Това е висока политическа цел, тя заслужава подкрепа, но не е възможна върху рамките на цялата мрежа, която е от спортни училища. Ето защо аз ще участвам с удоволствие – господин председателят намекна в доклада, че трябва да се направи работна група между комисията и министерството – точно да се изчистят текстовете и да се упомене без никакво притеснение точно тази претенция върху колко училищни средища става дума. Ставаше дума за 6 или 7 – колегите се изказаха различно, от общо 21 такива училища, които да станат държавни, които да бъдат пряко подчинени на министъра и на които да се разчита по посока на това високо спортно майсторство. Останалите не могат да бъдат просто подведени под общ знаменател и включени в тази група, така както е сега в текста, защото не отговарят на поставената цел, тоест те не са част от мотивите. Това разминаване между мотиви и цел и конкретни текстове в закона трябва да бъде уредено. Това, първо. Второ, от много голяма степен на важност е да се направи така, че да има пълно съвпадение между изискванията за общообразователният минимум и това, което тези момчета и момичета ще правят в тези елитни спортни училища, да ги нарека спортните колежи на България. Защото в близкото минало имаше един изключителен талант в българския футбол – аз съм се прекланял като дете пред него, България онемяваше, когато той играеше на игрището, обаче в училище бяха казали, че в гимназията пише „футбол” с „в”. Не може да се допусне да се случва подобно нещо в близката перспектива на българското образование. Тоест задълженията, произтичащи от общообразователният минимум и онова, което се нарича матура, ще трябва да са железни и в тези спортни елитни училища. Не може да се отстъпи в никакъв случай. Което означава, че така трябва да се разпишат текстовете – това е втората голяма задача пред работната група, че тези момчета и момичета, бидейки със своето високо спортно майсторство, ще бъдат и с необходимите задължителни изисквания за завършване на средно образование. Може да се мисли и в друга посока, но това е вече въпрос на разговор с министъра и неговия екип – доколко е нужно тези елитни български спортисти да имат средно образование. Дали това да не бъде някакъв вид професионално образование. Но само от сегашната гримаса на господин Нейков разбирам, че, разбира се, е задължително да имат средно образование. Не могат да бъдат оставени по-ниско. Ето защо задачата не е проста. На някой може да се стори, че ще се напишат 2-3 текста, дето се вика, отделът за финални текстове в Народното събрание ще ги направи правно-технически и толкова. Не е така. Това трябва да го знаем и да живеем с ясното съзнание какво извършваме. Завършвам: има поставена висока цел, тя може да бъде постигната, но не с тези текстове, които ще подкрепим на първо четене – говоря за училищната среда и за училищната мрежа. Трябва да прецизираме текстовете, да ги направим по-добри. Убеден съм, че ще го направим и ще имаме един много добър закон на второ четене. Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, госпожо председател! На 14 септември 2009 г. президентът на Републиката свика Консултативния съвет по национална сигурност, който прие мерки за изпълнение на показателите по механизма за сътрудничество и проверка и за подобряване усвояването на средствата от Европейския съюз. Както знаете, всички участници в заседанието – представители и на мнозинството, и на опозицията, решиха да подкрепят вашето, тогава още ново правителство, по принципния въпрос за възвръщането на доверието на Европейския съюз с решителни мерки в тази жизненоважна за България насока. Както е записано в документа на заседанието, те одобряват политическия ангажимент на правителството за по-мащабни инициативи, които да формират решителен стратегически подход за съдебната реформа и в усилията за борбата с корупцията и организираната престъпност, изразени по време на проведено на 9-10 септември т.г. посещение на българска правителствена делегация в Брюксел. Това беше израз на изключително високо доверие. В съгласие с тази принципна позиция Консултативният съвет по национална сигурност с консенсус прие общи насоки и мерки в областта на европейското финансиране, отговорно за които е правителството и които накратко могат да се сведат до следното: изграждане на система за управление и контрол; отстраняване на досегашните слабости; осигуряване ефективността на наблюдението, в това число и на централния одитен орган; укрепване на административния капацитет, в това число недопускане конфликт на интереси; успешна реализация на големите инфраструктурни проекти; специално внимание на Програмата за развитие на селските райони; осигуряване на прозрачност и информираност на обществото за оперирането с европарите. „Ред, законност и справедливост” чрез своя представител в Консултативния съвет по национална сигурност подкрепи необходимостта от тези мерки и продължава да счита, че изпълнението им е от особено важно значение за стабилизирането на българската икономика. Затова смятаме, че имаме пълното право да попитаме ръководителя на изпълнителната власт как правителството изпълнява ангажимента, поет от него на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност. Пет месеца оттогава са достатъчен срок, ако не да са налице окончателни резултати, то да е ясно има ли правителството добра воля и възможности да работи ефективно за постигане на такива резултати. Въз основа на горното, господин министър-председател, питаме следното: придържа ли се правителството към ангажимента, поет на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност? Има ли изградена стратегия за изпълнението му и в какво се изразява тя? Какво конкретно предприема правителството по всяка от цитираните насоки и мерки? Какво е постигнато до момента, къде виждате непреодолими затруднения и какви са причините за тях? Има ли реакция от Европейската комисия за действията на правителството и каква е тя? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин Янев, господин Колев! Правителството пое ангажимент за осигуряване на непрекъснатост на процеса на управление на европейските средства и устойчивост на програмиране за облекчаване на процедурите и условията за авансови плащания. Управляващите органи по оперативни програми „Околна среда” и „Регионално развитие” увеличиха авансовите плащания до 20% за тези, които са изразили такова желание. По Програмата за развитие на селските райони бе допуснато общините да получат до 50% авансови плащания въз основа на запис на заповед след решение на общинския съвет. За своевременното обработване на всички искания от плащания по проектите по оперативна програма „Конкурентоспособност” управляващият орган е предвидил съкращаване на срока за искане на допълнителна информация при междинното и финансово отчитане. За прозрачността на управлението на средствата от Европейския съюз е създадена постоянна работна група за обществен диалог от Съвета за управление на средствата от Европейския съюз с участие на всички граждани и организации, които проявяват интерес към процеса на управление и контрол на средствата от Европейския съюз. Управляващите органи на оперативните програми провеждат различни форми на диалог с граждански организации, обсъждания, допитвания за подготвяне на документи и процедури. Относно изграждане на системи за управление и контрол, гарантиращи добро и прозрачно финансово управление на европейските средства на базата на ясни и работещи процедури, ви припомням, че през м. февруари 2010 г. Европейската комисия даде положителни оценки за съответствие на системите за управление и контрол на всички седем оперативни програми. С това призна наличието на ефективни и работещи механизми, гарантиращи добро и прозрачно финансово управление на средствата на Европейския съюз в България. За осигуряване ефективността на наблюдението, в това число на Централния одитен орган още в периода м. август-декември м.г. бяха ускорени мерките за получаване на пълна функционалност на ИСУН. Одитният орган е приключил своята работа и официално е изпратил в Европейската комисия за преглед и одобрение описание на системите за управление и контрол. През м. февруари т.г. Европейската комисия даде положително становище по докладите за оценка на съответствията на одитния орган. Това означава, че системите съдържат всички необходими елементи за гарантиране спазването на европейските изисквания, както и принципите на доброто финансово управление и контрол. За укрепване на административния капацитет, в това число недопускане конфликт на интереси, бяха преструктурирани ключови административни структури и създадени условия за оптимално взаимодействие между политическото и административното ниво на управление на фондовете. Всички управляващи органи изпълняват проекти, финансирани със средства за техническа помощ по оперативни програми, които укрепват капацитета на управляващите органи, междинните звена и бенефициентите. Изготвени са общи насоки за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, които са насочени към спазването на принципа на безпристрастност и независимост при управление на оперативните програми. Те целят съответствието на изискванията за безпристрастно и независимо изпълнение на служебни и договорни задължения, редът и условията за установяване на нарушения на разпоредбата на настоящите правила, както и контролните механизми за проверка наличието на конфликт на интереси и предприемането на действия при установяване на нарушения, както и указания за тълкуване на понятието „конфликт на интереси” по смисъла на финансовия регламент на Общността. За успешната реализация на големите инфраструктурни проекти се работи активно. Големите проекти, в които се очакват авансово плащания, са тези за управлението на отпадъците в гр. София и за изграждането на автомагистрала „Тракия”. Подписани са и договори за „Интегриран проект за водния цикъл на град Враца”, по който 98 млн. лв. са от Кохезионния фонд на Европейския съюз, а 24 млн. лв. се осигуряват от държавния бюджет; за „Интегриран проект за водния цикъл на град Габрово” – на обща стойност 123,5 млн. лв. До м. юни 2010 г. се очаква в управляващия орган на оперативна програма „Транспорт” да бъдат подадени три формуляра за кандидатстване по големи проекти: доизграждане на автомагистрала „Тракия”, рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас, както и модернизация на жп линията София-Пловдив; участъците София-Елин Пелин и Септември-Пловдив. В допълнение към тях очакваме подаването и на четири формуляра за кандидатстване на проекти под 50 млн. евро. Това са: връзката автомагистрала „Хемус” със софийския околовръстен път, проектиране на строителство на жп линия Видин-София; създаване на речната информационна система и изграждане информационна система за управление на трафика на плавателните съдове – Фаза 3. Работата по Програмата за развитие на селските райони се изразява в изменение и допълнение за наредбите и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по основните общински мерки – 321 „Основни услуги за населението” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”. Въвеждат се 100% финансиране за кандидати, които не генерират приходи и чиито проекти са в обществен интерес. За осигуряване на прозрачност и информираност на обществото за оперативно опериране с евросредствата се провеждат медийни събития, които целят максимално да улеснят бенефициентите при предоставяне на различни документи, свързани с изпълнението на оперативните програми към управляващите органи и междинните звена. За постигнатото до момента мога да кажа, че договорените средства по всички оперативни програми, земеделски и рибарски фондове е на обща стойност 5 млрд. 220 млн. 119 хил. 53 лв., реално изплатените суми са за 1 млрд. 95 млн. 343 хил. 715 лв. Верифицираните разходи възлизат на обща стойност от 1 млрд. 105 млн. 560 хил. 791 лв.

Благодаря.

Уважаеми господин министър-председател, Вие знаете, че на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност към Президента на Републиката бяха предоставени доклади от всички ресорни министри във връзка с конкретни ангажименти и срокове. В това число министърът на финансите, който стои до Вас, предостави мерки за подобряване усвояването на средствата от Европейския съюз. Този доклад е представен на 14 септември 2009 г. Забелязах, че има най-малко три разминавания в това, което са Ви подготвили чиновниците и ще цитирам част от тях. Първо, Вие казахте: по отношение на Оперативната програма за развитие на селските райони все още не съществува единна информационна система, която да работи по програмата. Част от мерките дори не са подготвени от Министерството на земеделието и храните, за да бъдат предоставени на Програмата за развитие на селските райони. Нещо повече, Вие добре си спомняте, че лично аз предложих и министърът на финансите Дянков подкрепи моята идея, Вие също, това е протоколирано в стенографския протокол на Президентството, че трябва да се създаде гаранционен фонд към Програмата за развитие на селските райони. Защо все още не е създаден този гаранционен фонд? Това е първият ми въпрос. Вторият ми въпрос е следният. В този доклад, приет с консенсус в Президентската институция, пише: „Осигуряване стабилност в мениджмънта на администрацията и осигуряване на административен капацитет на органите за управление и контрол във връзка с изпълнение на изискванията на Европейската комисия”. До момента в администрацията за тези седем месеца не се забелязва това, което е фиксирано в доклада. Какви са мерките, предприети от Вас в тази връзка?

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Янев! Следващите сряда, четвъртък и петък съм поканил представители на Европейската комисия да обсъдим една идея, която имаме, тъй като в момента нещата са добри, но ние искаме да ги направим отлични, включително и със структурна промяна в Министерския съвет, но първо искам да чуя мнението на Европейската комисия и тогава ще го обявя пред вас. Що се касае до Министерството на земеделието и храните, искам да знаете, че на 15 септември системата ИСУН е 100% сертифицирана и тя действа за всички оперативни програми. За гаранционния фонд, за който говорите, преценихме, че ще отнеме много време и в момента към Българската банка за развитие има вече такъв фонд, който да помага на малките и средни производители.

Уважаеми господин министър-председател, Вие потвърдихте нашата теза – на „Ред, законност и справедливост”, че на практика при тази Конституция могат да не се изпълняват фиксирани в документите решения, приети от Консултативния съвет по национална сигурност, публикувани в официалните сайтове на Президентството и на Министерския съвет, и в движение всеки може да прави промяна. Казаното от Вас по отношение на Гаранционния фонд е прието, подписано и е съобщено след заседанието на Консултативния съвет лично от Вас и от Президента на Републиката. От Вашите думи излиза, че не държавата се ангажира с този гаранционен фонд, който трябва да обезпечи бенефициентите, които трябва да усвоят през 2007-2013 г. 3 млрд. 500 млн. лв., а на практика банката, която няма капацитет да създаде този фонд. Тази банка не само че няма капацитет да покрие гаранционните плащания за тези 3 млрд. 500 млн. лв., но това допълнително ще забави проектите на публичните бенефициенти, защото знаете, че от м. декември на практика разплащателната агенция е спряла да работи по тези проекти. Ако сега бенефициентите трябва да отидат и да вземат допълнителни гаранции от банката, на практика системата ще бъде напълно блокирана. Пред Европейската комисия ние трябва да покажем, че републиканският бюджет има конкретно отделени средства, за да може тази програма да стартира. Благодаря ви.

Господин министър-председател, въпросът с принадлежността към висшите нива на бившата комунистическа номенклатура и към репресивния апарат на тоталитарната държава, респективно проблемът с правото на такива лица да заемат длъжности с висока социална или държавна отговорност в съвременното ни общество, е висящ повече от 20 години. Повечето бивши социалистически държави, в това число Полша, Чехия, Унгария отдавна решиха тези въпроси с приемане на конкретни законодателни мерки. Въведоха ограничения, които не позволяват на агентите на стария репресивен апарат да заемат висши държавни длъжности. Безспорно въпросът с лустрацията – тоест забраната да се заемат публични длъжности от лица, компрометирани с участието си в механизмите на тоталитарната власт, е достатъчно сложен. Той има политически и морални измерения. Ние обаче твърдим, че въпросният пропуск отпреди две десетилетия не е резултат нито на сложност, нито на случайност, нито на нечие великодушие. Той е абсолютно умишлен и има поне три цели: Първо, бившата номенклатура и Държавна сигурност да контролират така наречения преход, като те продължават да го контролират и до ден-днешен. Второ, да се държат в подчинение на тази полулегална машина, на бившата Държавна сигурност имена, които се обявяват, така да се каже, на час по лъжичка. Трето, да се раздухва проблемът медийно, само и единствено тогава, когато е необходимо да се отклони общественото внимание от действителните събития или процеси, които текат в страната. Въз основа на всичко, което се случи, в това число и на решението на Конституционния съд, до този момент няма официални данни за действия, предприети като законодателни инициативи от страна на Министерския съвет. Убедени сме, че ако имате намерение да приложите лустрационния принцип на практика – както впрочем Вие обещахте, когато се приемаше Правилникът на Народното събрание и бяха заложени такива текстове, трябваше до момента да са внесени в парламента подобни законодателни инициативи.

Затова питам: смятате ли като министър-председател и лидер на управляващата партия, че е необходимо да се наложат ограничения за заемане на държавни длъжности от лица, заемали ръководни постове в бившата комунистическа номенклатура, или сътрудници на тайните служби на комунистическия режим? Възнамерява ли правителството да приеме в рамките на компетентността си или да предложи на Народното събрание проекти на нормативни актове, които да налагат такива ограничения? Трето, има ли правителството кадрова политика, която да не допуска до изпълнителната власт такива лица? Ако има, в какво конкретно се изразява тази политика?

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин Янев, господин Великов! Започвам отговора на този въпрос с довършване на предишния. Много е ясно и трябва да се знае, че първо, ние питаме Европейската комисия за онова, което възнамеряваме да правим. Ако не знаете, да знаете, че особено по оперативните програми всяка промяна влече след себе си 6 месеца закъснение по мерките за съответствие. Дори да искаме да сложим министър по еврофондовете, ако Европейската комисия – затова съм ги поканил в сряда – не ни каже, че това няма да повлече забавяне на оперативните програми с 6 месеца, а половин година е много време и много пари, които могат да пропуснат бенефициентите – хората, които чакат на тези пари, затова не правим, каквото си искаме, а точно обратното: питаме, за да не стане грешка. По сегашния въпрос искам да заявя, че всички законодателни инициативи, които предприема правителството, са и ще бъдат съобразявани с основния закон на Република България – Конституцията. Страната ни като член на Съвета на Европа и Европейския съюз пряко е обвързана с нормите на европейското законодателство, което по никакъв начин не толерира дискриминация, основана на политически или други убеждения. Това е един от основните принципи, заложени в чл. 11 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Българското законодателство има няколко текста от така наречените лустрационни – предмет на обсъждане от Конституционния съд относно съответствието им с Конституцията. Такива са: § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело, като текстът гласи, че: „Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и не могат да бъдат назначавани по чл. 7 лица, които през последните 15 години са били избирани в централните, областните, окръжните, градските и общинските ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС, или са били назначени на ръководни щатни длъжности в ЦК на БКП, както и служители – платени или неплатени сътрудници на Държавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години”. С Решение № 8 от 27 юли 1992 г. на Конституционния съд този текст беше отменен. Параграф 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията въвежда за срок от 5 години задължителни изисквания за лицата, заемащи ръководни длъжности в администрацията, да не са заемали ръководни длъжности или приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия и да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност от която и да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Предвиден е и срок, в който съответните лица са длъжни да предоставят декларация за наличието или отсъствието на обстоятелства във връзка с тези изисквания. И този текст беше отменен от Конституционния съд с Решение № 2 от 21 януари 1999 г. В чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание беше записано, че: „Народни представители, за които има данни, че са били сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия, не могат да бъдат членове на ръководни органи и международни делегации на Народното събрание”. Този текст бе израз на политическата ни воля като управляващи, но той бе отменен от Конституционния съд с Решение № 11 от 3 декември 2009 г. по к. д. № 13 от 2009 г. В трите международни договора: Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права също съществува принципна забрана за дискриминация. Конституционната норма на чл. 6, ал. 2 изрично подчертава, че: „Не са допустими каквито и да било ограничения”. Тази формулирана разпоредба изключва всяко законово ограничение, независимо дали то засяга правото на труд или правото на гражданите да бъдат третирани по еднакъв начин от закона. От друга страна, поради самото естество на конституционното изискване за никакви ограничения е изключен дори минимален срок на такова ограничение. Съгласно чл. 38 от Конституцията „никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения”. Тези принципи са посочени изрично и в Резолюция № 1096 от 1996 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно мерките за разграждането на наследството от бившите комунистически и тоталитарни режими. Всички тези международни пактове и конвенции са ратифицирани по съответния ред, обнародвани са и са влезли в сила за Република България и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право на страната. Несъобразяването на законите с тях ги прави несъответстващи с международното право по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Партия ГЕРБ, тъй като се обърнахте към мен и като лидер, сама наложи изискването кандидатите за общински съветници, кметове и депутати да декларират липсата на принадлежност към ДС, както и съгласието им да бъде извършена проверка от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Бе допуснато едно изключение на кандидата ни в Бургаски избирателен район по моя лична преценка, става въпрос за Божидар Димитров, за което аз съм си поел личната политическа отговорност и пред партията, и пред избирателите. Що се отнася до кадровата политика на правителството...

Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател! От това, което прочетохте Вие досега, видяхме само информация и декларации за това какво е трябвало да бъде направено. Не стана ясно, че правителството във Ваше лице ще инициира законодателни инициативи, които да направят така, че тези лустрационни текстове да бъдат използвани така, че Конституционният съд да не ги отменя. (Реплики от ГЕРБ.) Във връзка с това, за да разберем какво е Вашето отношение към комунистическата номенклатура и към бившите служби на Държавна сигурност, са и моите два допълнителни въпроса. Вие лично били ли сте член на БКП и впоследствие на БСП? Какви са били мотивите Ви за напускането на тези две партии? Кога е станало това? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Госпожо председател, може ли тишина в залата?

Госпожо председател, аз съм български народен представител и имам правото да питам министър-председателя всичко. (Реплики от ГЕРБ.)

И Вие нямате право да ме коригирате. (Реплики от ГЕРБ.) Вторият ми допълнителен въпрос към Вас, господин Борисов. Не напразно Ви попитах за тези две отношения към комунистическата номенклатура и към бившите служби на Държавна сигурност. Вторият ми въпрос е, за да стане ясно на българския народ чрез този въпрос кой управлява този 20-годишен мъчителен и криминален преход в Република България. Вие лично били ли сте съпричастен към структурите на Държавна сигурност или към службите? Благодаря ви. (Оживление в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов, господин Янев! Тъй като въпросите ви са такива, нормално е и аз да отговоря по този начин – със шега. БСП не искаха да ме приемат. (Смях в ГЕРБ.) Защото, ако ме бяха оставили главен секретар, сигурно още щях да марширувам по плаца. Така че не ме искаха. И ако съм бил член, те ще си го кажат първо и ще си ме искат обратно, предполагам. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.) Що се касае до Държавна сигурност, моето потекло е такова, че и да исках нямаше да ме вземат. Пожарната беше висшето ниво, до което имах достъп. Така че повтарям и тук за съжаление, защото в ония години за да бъдеш служител на Държавна сигурност трябваха и много връзки, и много умения. И много ясна партийна биография, която аз нямах. Приемам, че въпросите ви са такива, каквито целят да обслужват вашата партия. Мисля, че точно и ясно отговорих – с Държавна сигурност никога не съм имал общо. Но хубаво е българският парламент да бъде използван за това, за което хората са ни пратили тук. В противен случай, ако продължавате в този стил да се възползвате от правото да ми задавате такива въпроси, аз винаги ще уважа парламента и ще дойда, но ще стоя, ще мълча три минути и ще ви оставя да си изговорите каквото искате. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нека бъдем коректни един към друг поне в рамките на този парламент. С цялото си уважение към вас ви моля и вие да подходите по този начин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин министър-председател, аз такава арогантност от друг министър-председател не съм чувал. (Оживление в ГЕРБ.) След като задавам такъв въпрос, следователно и аз мога да отговоря на тези въпроси – дали съм бил комунистическа номенклатура или съм имал съпричастност към структурите на Държавна сигурност. Още повече, че тези въпроси и миналия, който Ви зададох – за националната сигурност, по Конституцията, която Вие цитирахте – чл. 105, ал. 2 и чл. 108, ал. 2, която казва, че Вие отговаряте, координирате и носите отговорност за общата политика на правителството. Така че просто е арогантно от Ваша страна да отговорите така на един български народен представител, избран в Четиридесет и първото Народно събрание. (Реплики от ГЕРБ.) Вие ще стигнете до извода, до който стигнахме ние като народни представители от „Ред, законност и справедливост” – че проблемите пред българското общество се коренят в тази прокомунистическа Конституция, която беше направена и плодовете на която ще берете и вие в бъдеще. И когато паднете в този капан, ще си спомните думите, които съм ви казал от тази трибуна – тази Конституция трябва да бъде сменена с нова, за да имаме нова Конституция и нова държавност. Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дянков, стана практика присъди да се издават от министри и политически лидери, да се настройва общественото мнение, да се фабрикуват обвинения, …

… внушения и процеси в България. Вие, господин Дянков, като привърженик на американския начин на водене на политика доста успешно се включихте в този процес. Не виждате нищо необичайно да казвате, че Българската академия на науките е населена с феодални старци; че идеите на Президента са малоумни; че ако друг продължава да се държи нагло, няма да е директор дълго време; че някои трябва да се потят, въпреки че носят над един милиард лева в българския бюджет. Въпреки че би трябвало да Ви е ясно, че ако има контрабанда в България, то се дължи лично на Вас и на вашата Агенция „Митници”. Ако някой трябва да се поти и да си замине там, откъдето е дошъл, това сте Вие, господин Дянков, защото последните социологически проучвания сочат, че повече от 80% …

Аз се придържам към американския начин на водене на политика на господин Дянков, госпожо председател. (Оживление, шум и реплики от ГЕРБ.) И недейте да ме прекъсвате, имам две минути да си задам въпроса.

Добре. Или въпреки всичко, господин Дянков, в действията си все повече заприличвате на Хер Флик, отколкото на Брад Пит, с когото нямате нищо общо.

Стига с тези квалификации!

Може би отново замириса на приватизация и на частни интереси. Затова от ... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Имате време за задаване на въпрос! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Янева, уважаеми господин Такоров! Първо искам да ви информирам, че към края на м. февруари 2010 г., с други думи, за два месеца, са задържани толкова контрабандни цигари, колкото през цялата 2008 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това искам да го повторя! До м. февруари 2010 г., за два месеца, са задържани толкова контрабандни цигари, колкото през цялата 2008 г.!

Още веднъж!

Сега – конкретно на вашия въпрос относно задържания на 16 февруари 2010 г. на пристанище Варна контейнер с цигари „Виктори”. По данните от сухия печат, нанесен на дъното на кутиите с цигари, се установи, че цигарите са произведени от „Благоевград БТ” АД на 23 октомври 2009 г. по поръчка на фирма „КУНТЕР ДИС ТИК АС” - Турция. Същите са оформени за режим износ на 27 октомври 2009 г. Пратката се състои от 300 мастербокса „Victory Blue DF” и 1200 мастербокса „Victory White DF”, без бандерол и с надпис „DUTY FREE”. Пратката е натоварена на камион, собственост на турската фирма „GUNEYDOGU”. Износът е приключен на 27 октомври 2009 г. в 23,54 ч. на митнически пункт Капитан Андреево. Задействан е придружителен административен документ от 27 октомври 2009 г., който е приключен на същата дата без забележки. Дами и господа, това са фактите по случая. Проверките продължават. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Дянков, кога казвате истината? – Когато на 20 февруари обвинявате „Булгартабак” в производство на контрабандни цигари, което е установено при акция „Совите” – това са Ваши думи; когато обвинявате „Булгартабак”, че работи легално до 20,00 ч., а след това произвежда нелегално цигари; няколко дни по късно, когато казвате, че „Булгартабак” няма нищо общо с контрабандните цигари; или днес, когато отговаряте на база на направена проверка? Аз приемам днешния Ви отговор за верен, но с Вашите предишни изказвания Вие обидихте служителите, работниците на „Булгартабак”. Освен това си позволявате да обвинявате, без да имате доказани факти, на принципа „доказвай утре, че нямаш сестра”. Това може би не е случайно, защото въпросът се прехвърля от болната на здравата глава.

Оле-ле!

Хвалите се с количеството …

Объркахте се!

Не съм се объркала – правилно го казах.

Май се обърка! Помисли си пак! (Частични ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)

Колеги, уважавам ви прекалено много – ще ви изчакам да си направите репликите, за да мога да продължа. Хвалите се с резултатите на Агенция „Митници” за първите два месеца. Нима не знаете, че количеството контрабандни цигари в България надвишава вече 50%?! Вие може би не се разхождате по софийските улици. Аз ви препоръчвам да отидете на Женския пазар и да видите какви количества, какви цигари на какви цени се продават.

Откога е това?

Вместо да се захванете с това, което ви е вменено като длъжност, като задача – чрез Агенция „Митници” да се спре контрабандата на цигари в България, вие се занимавате с други неща. Още нещо, подобни обвинения към „Булгартабак” в момент, когато е в приватизация, според мен са недопустими и те са насочени към срива на българското цигарено производство. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! Уважаеми господин Дянков, в първите месеци на вашия мандат Вие широко разяснявахте как ще подобрите събираемостта на приходите, като пресечете контрабандните канали и реализирате поне 2 млрд. лв. приходи в повече от събираните до този момент. Пак в този период афиширахте митичната онлайн връзка между НАП и „Митници”, от която очаквахте поне още 700 млн. лв. Предприехте и показни уволнения на ръководители на приходните агенции както на централно, така и на регионално равнище. Зарекохте се веднага да снижите невъзстановения ДДС, понеже предишното правителство е нямало политическа воля да направи това. Вече минаха седем месеца, в осмия месец сме и по Ваши начални оценки резултатите трябваше да бъдат налице. Тогава казахте, че след шест месеца всички ще видим колко по-добра ще бъде картината. От данните за приключване на 2009 г. те не се виждат, по нито едно приходно направление не се забелязват по-добри резултати. Първите резултати за началото на тази година също потвърждават отсъствието на каквито и да е видими резултати от мерките за подобряване събираемостта на държавните приходи. В тази връзка Ви моля да отговорите: Защо прилаганите от Вас мерки за подобряване на събираемостта на бюджетните приходи не дават очакваните от всички нас резултати? Кои са факторите, които затрудняват иначе добрите Ви усилия за подобряване на приходната част? Какви нови мерки ще предприемате в тази посока, за да можете да реализирате и свръхприходи до средата на тази година, цитирам правителството, и да актуализираме бюджета в средата на годината, така че по-добре да финансираме някои социални сектори, които, съвсем очевидно е за всички ни, имат нужда от допълнителни средства? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Само преди няколко дни приключи работното посещение на Мисията на Международния валутен фонд в България. Заедно с тях по наша покана бяха и експерти от Европейската комисия, Европейската централна банка и Световната банка. Всички те две седмици преглеждаха сметките на държавата и изразиха своята подкрепа за водената от правителството фискална политика. Прогнозата на Мисията на Международния валутен фонд е реалният брутен вътрешен продукт на България да се повиши с 0,2 на сто през 2010 г., много близо до нашата собствена прогноза – 0,3 на сто. Мисията също прогнозира 1,8% касов дефицит за 2010 г. От ключово значение е, че предвидените в бюджета лимити за разходите трябва да се спазват строго, а фискалната дисциплина да остане важна опора за Валутния борд, подчертаха още тези външни експерти. Те оцениха много високо усилията на правителството за съкращаване на административните разходи през втората половина на 2009 г. Благодарение на предприетите реформи и мерки за повишаване на събираемостта успяхме да реализираме задоволителни нива на приходите през 2009 г. в размер над 25 млрд. лв. на фона на задълбочаващата се икономическа криза. В същото време изпълнението на планираните през 2009 г. мерки наложи някои законови и поднормативни промени, чиито процедури изискваха известно време. Така приложението им се очаква да даде отражение върху размера на постъпленията през 2010 г. Ето част от тези мерки: Първо, подобряване на обслужването в Националната агенция за приходите и подпомагане доброволното спазване на задълженията чрез предоставяне на нови и актуализиране на съществуващите електронни услуги за клиентите на НАП. Второ, с цел борба със сивата икономика в измененията на Закона за данък добавена стойност се въвежда дистанционна връзка на фискалните устройства с НАП. Трето, повишаване ефективността на НАП чрез насочване на разполагаемите ресурси към най-значимите рискове. Четвърто, активно партньорство и взаимодействие на НАП и Агенция „Митници” с МВР, ДАНС, НОИ, Следствие и прокуратура, чрез засилен обмен на информация. Пето, превенция, мониторинг и контрол на рисковите елементи за осъществяване на корупционни действия от страна на служителите на НАП и Агенция „Митници”. Шесто, след среща с бизнеса и отговорните институции бе разработена и одобрена наредба, регламентираща специфични изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки. Наредбата влиза в сила от 26 март 2010 г. и ще подпомогне борбата със сивия и нелегален сектор. Седмо, последно - разработване на компютризираната система за движение и контрол на акцизни стоки с цел подобряване функционирането на вътрешния пазар чрез опростяване на вътрешнобщностното движение на акцизни стоки. Всички тези мерки вече работят. Последните две ще заработят от 26 март т.г. и аз вярвам, че те ще ни дадат допълнителни приходи в бюджета. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, тези мерки, разбира се, са важни, но на мен повече ми звучат бланкови, а част от тях бяха анонсирани още миналата година и засега не дадоха резултати. Позволявам си да изразя съмнение, че ще дадат резултати, каквото впрочем изразявах и в средата на миналата година, когато анонсирахте първите мерки. Бих Ви посъветвал, вместо да задавам въпрос, да поръчате анализ за вътрешно ползване. Не е нужно дори нас да уведомявате. Оттам ще излязат мерки извън тези, които Вие споменахте. Някои от тях са доста очевидни и ги виждат хора вън от системата. Убеден съм, че ако анализът е безпристрастен, той ще бъде много по-задълбочен и много по-компетентен от тази гледна точка. Ще си позволя в заключение и една реплика по отношение на оценката на Фонда за икономически растеж тази година. Аз си спомням как само преди два месеца при обсъждането на бюджета за 2010 г., екипът на правителството беше направил разчети за икономически растеж минус 2%, а тогава ние, от опозицията, в това число лично аз се опитах да Ви убедя, че растежът тази година ще се ориентира около нулата. Тази прогноза излезе по-вярна от гледна точка на днешния ден, в това число Вашата оценка от 0,3% - нова, разбира се, също се вписва в границата на тази оценка. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Аз и моят екип в Министерството на финансите, цялото правителство приветстваме всички допълнителни идеи как можем да се борим още по-успешно със сивата икономика и нелегалния бизнес. От гледна точка на анализа, който Вие предложихте, аз също смятам, че винаги е положително, ако имаме допълнителен анализ. Ще тръгнем и на тази крачка. Приветствам идеята допълнително с Вас да говорим точно какво имате предвид по този анализ. От гледна точка на развитието на икономиката през тази година, както по темите за европейските фондове, където винаги следваме и се съветваме с това, което Европейската комисия предлага, преди да вземем мерки, точно заради това изискахме, помолихме за такава мисия от страна не само на Международния валутен фонд, но и на всички други важни в света финансови организации - Европейската комисия, Европейската централна банка и, разбира се, Световната банка, да ни кажат тяхното мнение на базата на анализ как виждат българската икономика. Те потвърдиха данните ни и за растежа, и за инфлацията тази година 2,2%, и за външнотърговския ни баланс. И го потвърдиха по начин много по-различен от начина, по който - ако видите за миналата година вие какво бяхте казали в бюджета и какво остана, смятам, че там разликите са много по-фрапиращи. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин Дянков, на 31 юли 2009 г. казвате пред Mediapool, цитирам: „Основният начин за набавяне на повече приходи новото правителство вижда в намаляване на контрабандата и това е основна задача в Министерството на финансите.” Днес фактите са стряскащи. Асоциацията на производителите и търговците на цигари изнася данни, че контрабандата е в размер на около 45-50%, а в пограничните райони – 70%. Изнасят данни, че губят до 10% от оборотите си всеки месец. Самият Вие на 16 февруари 2010 г., отново Ви цитирам, казвате: „Целта ми е контрабандата да бъде сведена от 40 на сто до 5 на сто.” Тоест признавате, че тя е поне 40 на сто. От това бюджетът губи около 600 до 800 млн. лв. В момент, когато тези пари са жизненоважни за българската икономика, когато закривате над сто болници, за да спестите 150 милиона, оставяте 800 милиона в ръцете на контрабандисти. Когато дължите между 600 и 800 милиона ДДС на българския легален бизнес, точно такава цифра оставяте в ръцете на престъпниците. Когато дължите на българския бизнес 2 млрд. лв. и им извивате ръцете за 10%, тоест за 200 милиона, 800 милиона остават в ръцете на престъпниците. През юли 2009 г., отново Ви цитирам, казвате: „Поемам лично контрола над приходните ведомства, митници и данъчни служби.” Откакто го поехте лично, контрабандата се увеличи драстично. Не приемате ли, че това е и Ваш личен провал и не е ли време да поемете и лична отговорност за състоянието на сектора? За това състояние може да има две причини. Първата е в моженето. Очевидно Вие и Вашият екип не можете да се справите с проблема. Втората е в искането.

Питам: колко е действителната контрабанда?

Докога ще... (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! За 2009 г. Агенция „Митници” е събрала 1 млрд. 770 млн. лв. приходи от акцизи от тютюневи изделия, което е с 3,1% повече спрямо цялата 2008 г. Пак ще прочета това: За 2009 г. Агенция „Митници” събра 1 млрд. 770 млн. лв. от акциз на тютюневи изделия, което е с 3,1% повече от 2008 г. При това спадът на потреблението е с 14%. Това е физическият обем. Значи цигарите спадат във физически обем, а ние с 3,1% сме събрали повече. Това е успешна политика на правителството в борбата с нелегалния бизнес. През 2009 г. са съставени 2955 акта за тютюневи изделия, като общото количество задържани и иззети цигари е 75 млн. 100 хил. В края на м. февруари 2010 г. са задържани толкова контрабандни цигари, колкото през цялата 2008 г. – последната цялостна година на вашето управление. Тук оставам коментара настрана. Всичко това обаче е доказателство за ефективното противодействие на митническата администрация на контрабандата на тютюневи изделия, което има пряко влияние върху ефективното събиране на приходите в бюджета. В тази връзка Агенция „Митници” разви сътрудничество с представителите на частния сектор чрез сключване на меморандуми с производители и търговци на тютюневи изделия. В началото на тази седмица Агенция „Митници” получи и ново поколение мобилен скенер, който ще патрулира по българските граници и ще се използва – а вече се използва, в борбата с контрабандата на цигари и стоки въобще. В момента се водят преговори със Световната банка за закупуване на още техническо оборудване, което да повиши ефективността на проверките. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството).

Процедура!

Господин Дянков, това, което говорите, не е сериозно. (Оживление и реплики в мнозинството). Чувате ли какво говорите?! Паднал официалният оборот на цигари, увеличил се акцизът. Естествено, че е логично да се увеличи, след като вдигнахме ставката на акциза. Не ви се е увеличила събираемостта през 2009 г. Увеличило ви се е количеството на акциза, защото беше вдигната ставката в началото на 2009 г. Това ще се случва и сега, защото вдигнахте акциза и през 2010 г. Освен това, ако изтъквате като ваш голям принос в борбата с контрабандата сключен меморандум между тютюневи производители и Агенция „Митници”, то това се прави поне от 10 години. Аз лично съм подписвала такъв меморандум в предишното управление. Така че нищо ново не сте направили! Освен това не чух – потвърждавате ли думите си, че контрабандата е 40%? И какви мерки ще предприемете?! Един скенер няма да ви реши проблема. Най-важната мярка е да проявите политическа воля да се справите с проблема. Явно това ви липсва.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, това е процедура по начина на водене на заседанието. Аз лично приветствам този стил – някои от предишните задаващи въпроси и отговарящи прескочиха тяхното време, в т.ч. господин Янев и министър-председателят, беше им оставено толерантно време, за да си развият въпроса или да отговорят извън времето, което им се полага. На госпожа Нинова в момента, в който й свършиха двете минути, й отнехте думата. Моля да имате равнопоставен подход към всички – или всички ги прекъсвайте точно навреме, или всички ги оставяйте да бъдат изслушани, разбира се, ако не злоупотребяват. Иначе се остава с впечатление, че едни искате да прекъсвате, а други – не. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Дянков, тези дни на сайта на Агенция „Митници” излязоха предварителни данни за изпълнението на плана за м. февруари. Макар и неокончателни, те показват общ спад от 23% на приходите за месеца, 30% по-малко изпълнение на акцизите, около 12-13% по-малко ДДС от внос и около 45%, а може би и малко повече – изпълнение на митата. Всички тези цифри са на сайта на Агенция „Митници”. Вие бодряшки можете да казвате всичко тук, да казвате, че контрабандата я няма, че всичко е свършило, но истината е, че миналата година изпълнението на облагането на цигарите го постигате с по-високите цени, а късовете обложени цигари са по-малко. Тази статистика публично е коментирана в печата. Изводът, че контрабандата е спряла, не е верен. Напротив, контрабандата се е вдигнала. Пушачите не са намалели, потреблението не е намаляло с толкова. Тези цифри, пак казвам, са на официалния сайт на Агенция „Митници”. Те илюстрират, че работата с приходите в агенцията върви зле. Това, че хващате контрабанда, е добре. Това, че има тирове с парфюми, също е добре. Нека тази дейност да продължава, но тя не пълни хазната. Основната цел, която трябва да си поставите...

Основната цел на ръководителя на митниците е да има приходи и да се изпълнява бюджетът. Та Ви питам: какво ще направите по тези въпроси? Мерси.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, през 2009 г. Агенция „Митници” внесе като приход в Републиканския бюджет 6 млрд. 360 млн. лв., от които акцизи 3 млрд. 840 млн. лв., ДДС от внос – 2 млрд. 380 млн. лв., и мита – 122 млн. лв. В условията на финансово-икономическа криза това е много добър резултат. Факторите, които оказаха и продължават да оказват най-силно влияние върху спада на приходите от внос, е спадът на вноса с 38% спрямо 2008 г. Ако има такъв голям спад на вноса, което не зависи от българското правителство – това са международни причини, е по-трудно да се събират приходи, както се е събирало в по-добри времена. Намалените борсови цени и свитият обем на вноса на горива, метали и руди, също са резултат от световната финансова криза. Има спад от 33,2% при вноса на инвестиционни стоки, спад на крайното потребление от 4,4% за първото деветмесечие спрямо същия период на предходната година и увеличение на лихвите по кредитите. Приходите от акциз на горивата възлизат на 1 млрд. 860 млн. лв., като бележат спад от 7% спрямо 2008 г. За тютюневите изделия вече казах – имаме допълнителни приходи от 3,1%. Какво допълнително правим? Разбира се, винаги може да се направи нещо допълнително. Ще изброя 3-4 неща. На 26 март 2010 г. влиза в сила Наредбата за специфичните изисквания и контрол, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки. Второ, предстоят да влязат в сила промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизи и данъчни складове. И последно, Агенция „Митници” вече разполага с 24 нови мобилни групи, оборудвани с модерна техника, които извършват проверки по всяко време от денонощието. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, спадът на вноса е ясен, но той се дължи и на прокризисните мерки – ограничаване на вътрешните разплащания, които вие смятате за бонус, за добра финансова политика, но тя убива икономиката. Финансова криза няма, но икономическата криза се задълбочава. От това нещо ще ви спадат и приходите, ако не вземете мерки за вътрешното потребление. Вторият принципен въпрос е, че не може само с тоягата да се събират приходи. Хубаво е, че предприемате всички контролни мерки, но в същото време бизнесът се свива. И аз не чух никакъв по-конкретен отговор как вие анализирате тези твърде тревожни цифри. В цифрите няма политика, те са обективни. Около 23% има общ спад от „Митници”. Преди няколко месеца Ви зададох въпрос, Вие казахте, ще съкратим, ще преструктурираме. Съкратихте митничари, преструктурирахте и виждате, че ножицата в спада на приходите в митниците е доста по-голяма от другите икономически показатели – 5% спад на брутния вътрешен продукт, около 5, 6, 7, 10% спад на потреблението вътре. В същото време говорим за 23% общ спад – 30% от акцизите от внос, 12% от ДДС от внос, 45% от митата от внос. Тоест порядъкът е различен. Или тази контрабанда, която казвате, че сте я преборили, не сте я преборили, за да се получи такова отваряне на ножицата. Има някаква причина, която Вие трябва да констатирате и да вземете мерки. Иначе приказките са приказки, цифрите са цифри. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! Има една-единствена причина, поради която ние виждаме все още спад в приходите, особено от Агенция „Митници”, а тя е най-голямата дълбочина на световната финансова и икономическа криза, която беше през месеците ноември, декември, януари и февруари. Аз съм бил много последователен в последната над една година, като са ме питали кога ще бъде най-голямата дълбочина на кризата, да посоча тези месеци – ноември, декември, януари и февруари. Така че не е чудно защо това са и месеците, в които ние забелязваме спадове в приходите от Агенция „Митници”. Те се дължат единствено и само на факта, че вносът е спаднал с много – 38% е спадът на вноса за тези месеци. Какво може да се направи? Вече казах редица мерки, които сме направили и в Агенция „Митници”, и в Националната агенция за приходите, и в останалата част на държавата ни. Тези мерки дават и ще продължат да дават резултати съвместно с всичките ни успешни мерки по пускане на европейските фондове, по увеличаването на кредитния рейтинг на България от двете най-големи кредитни агенции – „Стандарт енд Пуърс” и „Мудис”. Това показва, че ние сме на правилния път и ще излезем от тази криза. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин вицепремиер! Въпросът ми към Вас, господин министър, е във връзка с нашата приемна в Бургас, в която управителят на „Груп Инвест Капитал” господин Живко Кършовски се обърна за помощ. Накратко. След дълги съдебни процедури за горепосочената фирма Административният съд оставя в сила Решение № 73 от 23 януари 2009 г. по административно дело 1318 по описа за 2007 г. на Административния съд в Бургас, с което се отменя ревизионният акт, определящ на дружеството задължение по ДДС в размер на 15 330,47 лв. за периода 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. и по Закона за ДДС в размер на 50 287,39 лв. за периода от 1 до 31 март 2007 г. и осъжда Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” в град Бургас при Централното управление на НАП да заплати на „Груп Инвест Капитал” ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1050 лв. Уважаеми господин министър, нашият въпрос към Вас е, след като се е произнесла върховната съдебна инстанция по въпроса, защо до момента Националната агенция за приходите не е възстановила на фирмата посочената сума и кога това ще се случи? Разбирате, че зададеният към Вас въпрос е за конкретна фирма и ако беше изолиран случай, едва ли щяхте да ме видите на трибуната. За съжаление обаче това не е така и аз очаквам от Вас отговор на конкретния въпрос, като в същото време искам той да прозвучи като цяло за тези, които са в подобна ситуация. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Атанасов, уважаеми господин Орешарски! По повод на Вашия въпрос разпоредих да бъде извършена проверка относно действията на органите по приходите в изпълнение на решение на Върховния административен съд от 3 декември 2009 г. С писмо от 28 януари 2010 г. Териториална дирекция на НАП – град Бургас, до компетентната Териториална дирекция на НАП – град София, е изпратено копие на решение на Върховния административен съд от 3 декември 2009 г. заедно с копие на решение на Административен съд – Бургас, от 23 януари 2009 г. и копие от молбата на Живко Кършовски в качеството му на представител на „Груп Инвест Капитал” ООД, подадено в Териториална дирекция на НАП – град Бургас, от 7 януари 2010 г. С писмо на Териториална дирекция на НАП – град София, от 3 февруари 2010 г. са изискани оригиналите на изпратените документи, които оригинали са необходими за връщане на сумите по отменения ревизионен акт съгласно регламентираните процедурни изисквания. Оригиналните документи са изпратени от Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – град Бургас, с писмо от 19 февруари 2010 г. и са получени в Териториална дирекция на НАП – град София, на 22 февруари 2010 г. След извършване на проверка от органите по приходите на Териториална дирекция на НАП – град София, е издаден акт за прихващане и възстановяване от 1 март 2010 г. Както е видно от справката, която току-що представих, няма никакво забавяне. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Дянков, аз се учудвам на това, което казвате, защото три месеца държавата не реагира по въпрос, по който последната инстанция на съда си е дала мнението. И въобще не разбирам как може да отговаряте по този начин на въпроса и да казвате, че няма забавяне? Това е абсолютно недопустимо! За съжаление доста са фирмите, които са в подобна ситуация и нас това изключително много ни тревожи. Тук говорим, че държавата иска коректност от страна на фирмите, иска от фирмите те да изпълняват своите задължения по ДДС и по всички закони на страната, а в същото време държавата ни не е такава, тя не е коректна към нашия бизнес, особено когато сме в състояние на криза. А в състояние на криза тези малко или много средства за която и да е фирма са изключително важни, защото зад това стоят работни места, заплати. Това просто е недопустимо! Коректността на държавата в тази ситуация е абсолютно необходима. И после, остава усещането, че много фирми в страната ни са попадали в подобна ситуация. Някои не стигат до Върховния административен съд и криво-ляво си получават тези средства. Въпросът е трябва ли това да се случва и каква отговорност носи този конкретен служител или комисията, която е установила такива задължения и впоследствие Административният съд се е произнесъл, че това е недопустимо и после всички ние с вас плащаме лихвите по делото? Няма ли някой да носи отговорност за това? И мястото на този, който ще потърси отговорност, не е ли Вашето? Според мен е абсолютно необходимо да направите сериозен анализ на ситуацията. Мисля, че и представителите на ГЕРБ, които демонстрират, че са били шефове на фирми, са попадали в такава ситуация. И аз мисля, че първо е коректността на държавата, а след това тя може да иска коректност от страна на фирмите. Благодаря.

Благодаря за предоставената възможност, господин председател. Уважаеми господа министри, колеги, няма спор, че сериозната икономическа криза нанася тежки удари върху производството, търговията, услугите, инвестициите, като особено полезни са негативните ефекти върху пазара на труда, обуславящи растящата безработица. В края на миналата година равнището на безработицата за страната е 9,13%. Прекъсната е една благоприятна тенденция от предходните години, а очакванията за настоящата са наистина тревожни. Прогнозните разчети предвиждат нива между 15 и 20% - стойности, трудно поносими от обществото, обезсилващи в значителна степен мерките в подкрепа на трудовия пазар, а оттам и песимизиращи условията за икономически растеж. Обезпокоени от всичко това ние от Парламентарната група на „Синята коалиция” бихме искали да получим информация, касаеща прогнозите на Министерството на труда и социалната политика за размера на безработицата през тази година. Колко процента предвиждате, господин министър, да е безработицата в края на 2010 г. и какво е средногодишното й равнище? Колко прави това като брой безработни български граждани? Благодаря ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, отражението на кризата върху българската икономика и пазара на труда е обект на непрекъснат мониторинг и анализ от държавните институции. Навлизането на кризата в основни експортно ориентирани отрасли и в отраслите, генериращи висок икономически прираст в нашата страна, по-късно в други страни е причина от негативните процеси на пазара на труда също да се проявят по-късно. През 2009 г. българската икономика изпада в рецесия за първи път през последните 12 години. За последното тримесечие на изминалата година икономиката се е свила с 6,2% на годишна база, с което общият спад на годината е 5,1%. Това неизбежно води до съкращение, освобождаване на персонал във фирмите. Регистрираната безработица започва да нараства от м. декември 2008 г. и този процес продължава през цялата 2009 г. и до момента. Средният брой на регистрираните в бюрата по труда безработни лица за 2009 г. е 280 хил. 980 или с 47 хил. 262 повече в сравнение с 2008 г. Средното равнище на регистрираната безработица през 2009 г. е 7,59%, което спрямо другите европейски страни е по-ниско от това в 15 държави членки и дори е под средното равнище на Европейския съюз – 9,42. По-конкретно, по данни на „Евростат” равнището на безработица средно за Съюза през м. декември 2009 г. е 9,6%, а най-високите стойности, отчетени в Латвия – 22,8%; Испания – 19,5%. В България този показател е 9,13%. Въпреки първите признаци на възстановяване на икономическия растеж през 2010 г. Организацията на икономическо сътрудничество и развитие прогнозира, че безработицата ще продължи да нараства в повече развити икономики до края на тази година. Това се отнася и за нашата страна, чиято икономика, както знаете, е отворена и силно зависима от инвестициите и поръчките за производство от други страни. По данни на Агенцията по заетостта, броят на безработните лица продължава да нараства и през 2010 г. По-конкретно, в края на м. януари регистрираните безработни са 366 хил. 887, което означава, че са се увеличили с почти 29 хил. души спрямо м. декември. Равнището на безработицата в страната достигна 9,9% в края на м. януари. Прогнозите за м. февруари: безработица – 10,27% или 380 хил. 285. Очакваните прогнози на Агенцията по заетостта за м. март са 10,60%. Средно за първото тримесечие очакванията на Агенцията по заетостта са за 10,2% безработица. Наред с освободените лица от икономиката и обществения сектор в бюрата по труда се регистрират и лица, приключили участието си в програми и мерки за заетост; лица, завърнали се от работа в чужбина, доскоро неактивни лица, които търсят подкрепа от държавата в този труден период. Въпреки първите положителни сигнали за развитието на нашата икономика, подкрепените с данни на Националния статистически институт, както и очакванията вместо отрицателен ръст брутната добавена стойност да отбележи положителен ръст, и през 2010 г. ще продължи да се повишава броя на регистрираните безработни. В национален план ...

... за действия по заетостта за 2010 г. е заложено очаквано средногодишно равнище на регистрираните безработни от 11,4%. Това равнище съответства на около 422 хиляди средногодишно брой безработни лица. В края на годината, през м. декември се очертава ... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

През м. декември се очертава равнище на безработицата да е 12,8%, респективно 477 хил. безработни лица. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния и задълбочен отговор. Вашата прогноза звучи по-оптимистично от тези на социалните партньори, които визирах, и аз силно желая нейното сбъдване. Това вероятно е постижимо както с прилагане на активни политики от министерството, което ръководите, и мерки по Националния план за действие по заетостта и Оперативна програма „Човешки ресурси”, така и с координирани действия с други централни ведомства, които да осигурят ускорено стартиране на мащабни проекти – инфраструктурни, енергийни, транспортни, с финансиране от европейските фондове, привличане на частни инвестиции и разумно разходване на бюджетен ресурс, които да осигурят качествено професионално обучение и квалификация – ахилесова пета от години на предлаганата работна сила. Господин министър, аз оставам умерен оптимист и Ви желая успех. Благодаря.

Благодаря. Искам да кажа, че само съобщих прогнози от Агенцията по заетостта, от статистиката, от Министерството на труда и социалната политика. Мерките, които предприемаме в тази посока, ще развия във въпроса на господин Янев. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В началото на 2009 г. бившето правителство прие две постановления - № 11 и № 72, с цел допълнително стимулиране на икономическата активност, а то е с предоставяне на определен ресурс към общините за проекти, които са изцяло подготвени, минали са всякакви тръжни процедури и единственото нещо, което се очаква, е финансовият ресурс. Именно поради тази причина с тези две постановления се създаде допълнителна инвестиционна програма в общините, като една част от нея се реализира чрез Социалноинвестиционния фонд на Министерството на труда и социалната политика. На основание на приетите постановления Управителният съвет на СИФ утвърди Инвестиционна програма 2009, в която съфинансиращата част на общините е в размер на 20%, които средства се внасят по сметката на Министерството на труда и социалната политика. Всички общини, спечелили проекти, са си превели отдавна по сметката на Министерството на труда и социалната политика съфинансирането и въпреки това тези средства не се използват за разплащане на действително извършени строително-ремонтни дейности. Понеже тук има народни представители, ще зачета кои са общините в тази графа: Бургас, Ситово, Ардино, Карнобат, Козлодуй, Бойчиновци, Антоново, Чирпан, Пордим, Троян, Угърчин, Севлиево, Елхово, Баните, Кула, Златарица, Брегово, Сливница, Любимец, Суворово, Генерал Тошево, Николаево, Сапарева баня, Тунджа, Якоруда, Криводол, Ракитово, Макреш, Две могили, Червен бряг и Силистра. По заем от Световната банка, изпълняван от СИФ, при който инвестиционната програма се финансира 80% от заема и 20% е съфинансирането на общините, отново общините са превели отдавна по сметките на Министерството на труда и социалната политика съфинансиращата си част. Моите въпроси са следните: Защо тези средства от съфинансирането на общините се задържат и не се използват за разплащане на действително извършени строително-ремонтни дейности в общините? Мислите ли, че можете да се разпореждате със средства на общините в условията на действително местно самоуправление? Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Стойнев! Средствата от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., предвидени за Социалноинвестиционния фонд въз основа на Постановление № 11 и № 72 на Министерския съвет от 2009 г., са в размер на 13 млн. 928 хил. и 454 лв. От тях 11 млн. 960 хил. 923 лв. са по Постановление № 11 на Министерския съвет от 20 януари 2009 г. за разходване на средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за държавния бюджет за 2009 г. и 1 млн. 967 хил. 533 лв. са по Постановление № 72 на Министерския съвет от 30 март 2009 г. за одобряване на бюджетни кредити по инвестиционната програма за 2009 г. Тези средства са определени за строителство и основен ремонт в социални заведения, детски градини, училища и други социално значими проекти на Социалноинвестиционния фонд. С Постановление № 196 на Министерския съвет от 11 август 2009 г. за допълнителни мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансрепубликанския бюджет за 2009 г. е направено намаление с 90 млн. 519 хил. 408 лв. на бюджета на Министерството на труда и социалната политика, като съответно намалението на средства за СИФ е 4 млн. 475 хил. 747 лв. С това намаление общата сума по двете постановления - № 11 и № 72, за СИФ възлиза на 9 млн. 452 хил. и 702 лв. Социалноинвестиционният фонд е самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Органи на управление на фонда са управителен съвет и изпълнителен директор. В приетата от управителния съвет на фонда инвестиционна програма са включени 60 проекта на общините. Завършени обекти към 31 декември са 30 проекта, а останалите 30 проекта са определени като преходни и се предвижда те да бъдат завършени към 30 юни 2010 г. Стойността на строително-ремонтните работи по всички сключени договори е в размер на 19 млн. 862 хил. 993 лв. Изпълнените строително-ремонтни работи по тези договори към 31 декември са в размер на 11 млн. 602 хил., като 20% от стойността на договорите следва да бъдат съфинансирани от общините. Във връзка с поставения въпрос относно общинското съфинансиране по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”, финансиран по Заемното споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие и допълнителен заем, отчетните данни показват, че всички общински проекти са завършени. От 1 млн. 867 хил. 021 лв., преведени средства от 31 общини, са разплатени 696 хил. 665 лв. Неразплатеният остатък е в размер на 1 млн. 170 хил. 356 лв. В края на годината средствата от съфинансирането се възстановяват на общините в случай на изпълнение на проект на по-ниска стойност от приетата...

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разбирам затрудненото финансово състояние на правителството, в това число и на Министерството на труда и социалната политика, но не е допустимо финансови проблеми да се решават с общински ресурс. Защото ако неразплатените суми на СИФ към общините са близо 10 млн. лв., такава информация събрахме от общините, то поне половината от тях са акумулирани пари на общините, което е, меко казано, недопустимо. Общините де факто са си изпълнили всичко, което зависи от тях – разработили са проекти, провели са тръжна процедура за избор на изпълнител, превели са съфинансиране, извършен е строителен надзор и в крайна сметка те отговарят пред изпълнителя за неразплатените средства. Тоест вие задържате едни пари, които не са ваши, те са на общините и може би служат за нещо друго. Днес, когато говорим за ниска усвояемост на средствата от Европейския съюз, можем поне с гордост да кажем, че СИФ има 99,8% реализация на двата заема от Световната банка. Това даже го потвърди и одитиращата агенция „Прайсуотърхаус Купърс”. Това е именно СИФ, който ние днес решихме да закрием. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Едва ли крием пари, като имате предвид какъв е бюджетът на нашето министерство. Искам само да допълня, че средствата от съфинансиране по проекти, които не са приключили, се изплащат от следващата година от Министерството на труда и социалната политика. В края на календарната година бюджетните сметки на министерствата, включително и на Министерството на труда и социалната политика, се зануляват. Искам да ви уверя, че с тройно споразумение между Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Българската строителна камара правим всичко възможно да се разплатим със Социалноинвестиционния фонд и „Красива България”. Що се отнася до отношенията ни с общините, искам да ви кажа, че поддържаме много добър диалог. През следващия месец имаме специална среща с кметовете и Министерството на труда и социалната политика по отношение на социалната политика и действията, които трябва да бъдат предприети от кметовете и от нашето министерство. В заключение искам да Ви уверя, че Социалноинвестиционният фонд се закри, защото той изпълни своето предназначение. Той няма нищо общо със Заемното споразумение от Световната банка от 40 млн. долара, които трябва да усвои Министерството на труда и социалната политика за деца от 0 до 7 години. Работодателите и синдикатите там нямат отношение, там отношение имат единствено кметовете на българските общини и ние ще им предоставим те да определят политиката оттук нататък как ще се финансират тези проекти. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, в края на м. септември изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Росица Стилиянова заяви пред медиите дословно следното: „Не очакваме драстичен скок на безработицата, но предвиждаме плавно увеличение.” Към края на 2009 г. същата агенция отчете нива на регистрираната безработица 9,13%. Оттогава досега тя не е публикувала актуални данни. През м. януари Министерството на труда и социалната политика обяви, че предвижда безработицата през 2010 г. да достигне 11-12%, като максимумът ще бъде към средата на годината, след което ще започне спад. На 9 февруари ръководителите на двете най-големи синдикални организации – КНСБ и КТ „Подкрепа”, изнесоха данни, според които нивото от 11% вече е надминато и се очаква през пролетта безработните в България да са 15-16% от трудово активното население. Това означава в най-близка перспектива над половин милион български граждани да нямат работа. Ако вземем предвид и зависещите от тях членове на семействата, можем да видим какъв огромен дял от българските граждани ще бъдат засегнати. Бихме направили следния коментар на тези цифри: 1. Както е известно, според икономическата теория безработица около 6% влияе стимулиращо на икономиката, оттам насетне навлизаме в опасна зона, като 16% се приемат за граница на катастрофални явления. 2. Двата синдиката, особено когато са демонстрирали единомислие, досега не са бъркали в прогнозите си. Няма основание и сега да ги подозираме в грешка. Нарастването на безработицата наполовина само за няколко месеца едва ли може да се нарече плавно увеличение. То определено е драстичен скок. Изявленията и цифровите предвиждания на правителството сериозно се разминават с действителността. Европейската комисия предвижда за 2010 г. безработицата средно за Европа да е 11%, като се има предвид, че у нас кризата се движи със закъснение и че общата икономическа криза следва финансовата, очевидно този процент за България ще бъде значително над средния. Ако е вярно, че съживяване на националната икономика може да настъпи в най-добрия случай към края на годината, то 15-16% безработица през пролетта заплашват с наистина драстични цифри по-нататък. Проучванията на общественото мнение в последните месеци регистрират значима промяна в обществените настроения. Ако по-рано хората поставяха като първостепенни проблеми, които пряко ги засягат, престъпността и корупцията, то сега безработицата все по-отчетливо излиза на преден план. Във връзка с горното, уважаеми господин министър, питаме следното: каква е оценката на Министерството на труда и социалната политика за тенденцията в заетостта и променила ли се е тази оценка през последните месеци? Какви са към момента нивата на регистрираната и на действителната безработица? Как ще се развият тези цифри до края на годината? Има ли министерството стратегия за справяне с безработицата и в какво се изразява тя? И последно: какво конкретно ще предприемете за социална защита на безработните и за откриване на нови работни места? Какъв точно ще бъде приносът на изпълнителната власт за решаване на проблемите на останалите без работа? Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Цачева. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Великов! Аз за прогнозите отговорих на господин Костов, няма да се спирам пак на тях. От началото на тази година бяха предприети редица конкретни мерки за запазване на заетостта, работници и служители, преминали на непълно работно време в икономическия сектор, индустрия и услуги тази година получават компенсация по условията на ПМС 44. Вече ви информирах, че с 3 млн. лв. ще бъдат подкрепени доходите на 6382 работници и служители, работещи при 251 работодатели. Срокът на получаване на тези помощи ще бъде не 3 месеца, както беше миналата година, а 4 месеца. За запазване на заетостта и ограничаване на масовите съкращения ще допринесе и изпълнението на схемата „Адаптивност” по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. В рамките на тази схема работници и служители, преминали на непълно работно време, имат възможност да се обучат през времето, през което не са на работа. За целта се предоставят средства под формата на ваучери за обучение, както и месечна стипендия от 176 лв. на месец на всяко от лицата. От тази схема могат да се възползват 42 хиляди лица. За ограничаване ръста на безработицата чрез изпълнение на активни мерки и програми на пазара на труда, финансирани със средства от държавния бюджет, ще бъде осигурена заетост на над 38 500 безработни и обучени около 6000 безработни. По схемата „Развитие”, чието действие стартира през м. март т.г. и ще продължи до 2012 г., първо, ще се обучават 65 хиляди безработни, а на 52 хиляди лица от успешно обучение ще бъде осигурена последваща заетост за срок не по-малко от 12 месеца. Очаква се тази схема да има по-късен положителен ефект върху ръста на безработицата, тъй като субсидираната заетост ще започне след обучение. На 8500 безработни ще бъде осигурена заетост в оказване на услуги за отглеждането на деца по схемата „Отново на работа”, схеми „Грижа за семейна среда за независим и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора – дейности „социален асистент”, „домашен помощник”, усъвършенстване и подобряване услугата „личен асистент”. Над 6000 безработни ще бъдат назначени още от този месец. Безработните ще бъдат подпомагани чрез развитие и услуги за осигуряване на заетост и подобряване на достъпа им до тях. Сто и пет трудови борси се предвижда да се направят през тази година. Важен принос за ограничаване ръста на безработицата ще имат и работните места на големи инфраструктурни проекти, които се очаква да стартират през тази година, както и съживяване на заетостта в отраслите „Туризъм”, „Строителство”, „Услуги” и др. през пролетния сезон. Очакваме от оперативните програми „Регионално развитие”, „Земеделие”, „Конкурентоспособност”, „Околна среда”, допълнителни инвестиции и възможност на общините да кандидатстват с проекти, които биха се отразили на по-пълната заетост в Република България. Накрая, искам да ви уверя, че дори в момента в Националния съвет за тристранно сътрудничество синдикатите, работодателите и правителството обсъждат допълнителни конкретни мерки, които трябва да бъдат заложени във връзка с антикризисните мерки, които трябва да бъдат приети допълнително, и подписване на едно двугодишно споразумение между правителството, работодателите и синдикатите в тази връзка. Благодаря ви.

Уважаеми господин министър, на фона на това, което ние видяхме в цялата страна, в повече от 70 български градове и общини, не звучите убедително. Долу проблемите са страшни! Аз не чух в този чиновнически отговор, който са подготвили вашите служители, нещо конкретно и реално. Не чух нищо оптимистично. Затова имам два конкретни въпроса: Вие като министър на труда и социалната политика и правителството на Бойко Борисов като цяло, имате ли ясна стратегия за регионите, където безработицата според официалната статистика на Евростат е най-голяма в целия Европейски съюз? Вие знаете, че преди по-малко от 10 дни излезе последната статистическа справка на Евростат, от която се вижда, че най-богатият регион е в центъра на Лондон, а най-бедният регион е там, където бяхте кмет – Враца, Монтана, Видин и съставните общини и села. Аз не чух имате ли конкретни намерения в тези области? Какво ще правите? Това е първият ми въпрос. Вторият въпрос, конкретно искам да се ангажирате като министър на труда и социалната политика до края на годината какъв процент безработица очаквате, за да знаем какви изводи да си направим оттук нататък? Гледате ли реалистично или просто цифрите, с които боравите и Ви предоставят, нямат нищо общо с реалността.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Янев! Аз също обикалям непрекъснато цялата страна и се срещам с работодатели, синдикати, кметове, областни управители, народни представители. Ясна ми е картината в нашата страна. Освен активните и пасивните мерки на пазара на труда, във връзка с ограничения бюджет както на нашето министерство, така и на цялата държава, използваме по най-ефективния начин средствата по оперативна програма „Човешки ресурси”. Само по тези четири схеми, които прочетох преди малко, се предвижда да се усвоят над 250 млн. лв. и активно да подпомогнем над 250 хил. безработни и заети лица в тази криза. Искам да Ви кажа, че когато поех поста министър на труда, по оперативна програма „Човешки ресурси” бяха усвоени 30 млн. лв. В момента сме усвоили над 94 млн. лв. плюс 40 млн. лв., които имаме да разплащаме авансово. Ще продължим в тази посока. Мисля, че това е начинът, по който трябва да се работи. Оперативните програми „Регионално развитие”, „Околна среда”, „Земеделие”, „Конкурентоспособност”, „Транспорт”, големите инфраструктурни обекти, съживяването на отрасъл туризъм и услуги смятам, че допълнително ще дадат такава възможност. Що се отнася до региона, за който казахте, там проблемите не са от вчера, а са от 20 години и не могат да се решат за един ден. Там миграцията е изключително голяма. В града, където бях, със спечеления проект в Брюксел за над 136 млн. лв. за интегриран воден цикъл на Враца мисля, че ще създаде там трайна заетост за не по-малко от 5 години. Мисля, че това не е малко?! Що се отнася до цифрите, казах ги: месец януари 2010 г. – 9,9%, м. февруари 2010 г. (прогноза) – 10,27%, очаквания за м. март 2010 г. – 10,65%, средно за първото тримесечие на 2010 г. – 10,2%, средно за 2010 г. – 11,4%. Моля Ви, нека боравим по-спокойно с цифрите и не плашим хората. Те имат достатъчно проблеми. Нека всички – парламент, правителство и социални партньори, обединим усилията си, което правим в този момент, за да можем да бъдем максимално полезни на хората и на бизнеса. Благодаря ви.

Искрено Ви съжалявам, господин министър. (Оживление и смях в ГЕРБ.) До такава степен нещата са объркани, че самият Вие не знаете в крайна сметка по какъв начин да защитите политиката на това правителство в най-важната за българските граждани област. Цитирате суха статистика, която аз зная как се получава от Националния статистически институт.

Ти ще я овлажниш! (Шум и оживление от ГЕРБ.)

Беше ми много любопитно Вие като отговорен човек, кмет, който познава реалните проблеми на обикновените хора, да се ангажирате тук с някаква конкретика. Пак отправихте клише, което сме чували толкова време тук – това е наследство от 20 години. То всичко е наследство от 20 години. Затова цялата държава е сбъркана, всичко е объркано! И ние го констатираме. Неслучайно искаме нова Конституция. Без нова Конституция нищо не може да се промени. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По-важното, господин министър, е Вие да се ангажирате с конкретна политика в областта на безработицата, за да не допуснем испанския вариант. В Испания говореха за подобни цифри, каквито и Вие констатирахте. В крайна сметка се получи точно обратното, защото испанският модел беше построен върху фалшиви данни. Беше структуриран най-вече върху строителството. То се срина и се срина цялата икономика. Подобно нещо наблюдаваме сега в Гърция. Ако Вие считате, че това са изолирани явления, които не касаят нашата държава, грешите дълбоко! Затова е необходим спешен план, спешни мерки!

Когато говорите за земеделието, сигурно не си давате сметка, че има толкова много самоосигуряващи се, които няма да могат да се самоосигурят. Ако земеделските производители в момента са имали възможности, …

…те вече нямат такива. Убеден съм, че до края на годината ще оставим без работа два пъти повече хора, отколкото са вашите прогнози.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с един сериозен проблем, който съществува в община Асеновград, свързан с бъдещето на Центъра за деца с увреждания, създаден преди година и половина по програма ФАР. Инициативата е на предишното правителство, на Министерството на труда и социалната политика заедно с община Асеновград. Центърът съществува една година. В него са обхванати около 20 деца. Искам да ви информирам, че регистрираните деца с увреждания в Асеновград са над 200. Той работи със средства по Програма ФАР, по която е изграден и самият център. В него работят психолози, педагози, честно казано, с много добри отзиви от родителите, които ползват центъра. За съжаление през м. ноември след изтичането на програмата ФАР и финансирането от Европейския съюз центърът спира своята работа. Общината през м. декември се опитва да възстанови работата му, но поради липса на средства центърът той е затворен до този момент. Господин министър, Вие знаете, че ангажимент на българската държава е, след като по програма ФАР са създадени такива центрове, необходими за грижата за българските деца, да бъдат финансирани от страна на държавата или общината като краен бенефициент. За съжаление в бюджетите на общините не са предвидени средства по субсидията, за да могат тези центрове да работят. Моят въпрос към Вас, господин министър, е: Осигурени ли са средства за възстановяване дейността на Дневния център за деца с увреждания в Асеновград? Кога отново той ще започне да работи? Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Мутафчиев! Министерството на труда и социалната политика в рамките на своята компетентност и правомощия подкрепя всяка добра практика, която осигурява грижи и повишаване качеството на живота на децата с увреждания и техните семейства. В тази връзка усилията ни са насочени именно към осигуряването на повече алтернативни възможности, социални услуги, които да отговарят на потребностите на децата и семействата в общността. Чрез реализирането на проекти по програма ФАР, „Деинституционализация посредством предоставянето на услуги в общността в рискови групи” – фаза 3 на проекта, се създадоха условия за развитие на социални услуги в общността, които отговарят на потребностите на целевите групи и подкрепят държавната политика по закрила на детето. Устойчивостта на предоставените услуги в общността, разкрити при изпълнението на проекти по тази програма, се гарантира от общата воля на финансиращата институция, държавата и местната власт. При подготовката на проектобюджета за 2010 г. Министерството на труда и социалната политика заложи натурални показатели за делегираните от държавата дейности, предоставени на Министерството на финансите. С мое писмо от 26 ноември 2009 г. до министъра на финансите изпратих прецизиран списък на вече функциониращи социални услуги в общността, създадени по проекти, за които е необходимо да бъдат осигурени финансови средства и издръжка. Дневният център за деца с увреждания в Асеновград е заложен в Приложение № 8 с Решение № 937 на Министерския съвет от 8 декември м.г. за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, и подлежи на финансиране със средства, които ще бъдат осигурени в процеса на изпълнение на бюджета през 2010 г., чрез компенсирани промени или преструктуриране на целеви разходи по централния бюджет. Със заповед от 25 януари 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по социално подпомагане Дневният център за деца с увреждания в Асеновград е открит, но неговото функциониране ще започне от датата на осигуряването на държавно делегиран бюджет. На този етап полагаме усилия да осигурим средства чрез активизиране на мрежата от услуги, делегирани от държавата дейности. Направили сме предложение пред Министерството на финансите за осъществяване на компенсираните промени, които ще позволят веднага финансирането на дома, на този Дневен център в Асеновград. За тези наши действия съм информирал кмета на община Асеновград и той е напълно започнат с проблема. Благодаря ви.

Уважаеми господин министър, аз не мога да бъде доволен от отговора, тъй като не разбрах ясно точно откога ще бъде открита отново дейността на Дневния център за работа с деца с увреждания. Вие казахте, че има решение на Министерския съвет, където финансирането на тези центрове за 2010 г. трябва да се осигури. И въпреки това решение на правителството тези центрове не работят вече близо два месеца през 2010 г. Ако причината е министър Дянков, кажете му, че трябва да изпълнява решенията на правителството и да осигури тези средства, а не да ходи по телевизиите и да говори кой на кого прилича или кой с какво се занимава и да подхвърля наляво и надясно политически интриги. Той е финансов министър, това е ангажимент на държавата. Ако не се занимаваме с това и ако не помагаме на децата с увреждания и на хората с увреждания, каква е функцията на държавата, ако не се грижи за образованието, за здравеопазването и т.н.? Тук става дума за интеграция на тези деца към обществото. Хората са доволни от тази програма. Европейският съюз ни е подпомогнал с това. Вие като изпълнителна власт сте длъжни наистина да възстановите тези центрове и даже да осигурите тяхното разширяване. Защото желаещите в Асеновград да ползват центъра са много повече от тези 20 семейства. И още нещо, господин министър, добре е да кажете на министър Дянков, че ако не се осигури продължаването на тази програма, която е свързана с деинституциализацията на децата с увреждания, за тяхната интеграция, България ще връща пари по Програма ФАР. И това Вие много добре го знаете. Така че надявам се с Вашата настоятелност, господин министър, още в средата на м. март центърът да бъде открит. Може да има много други приоритети, но този приоритет никога не бива да се забравя. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, господин Мутафчиев. Това, което е трябвало да свърши Министерството на труда и социалната политика, го е свършило. Аз се надявам, че Министерство на финансите скоро ще го свърши. Пак повтарям – в средата на следващия месец имаме среща с кметовете на общини в Република България, с Министерството на труда и социалната политика, където да очертаем бъдещите проекти, които трябва да бъдат изпълнявани в социалната сфера. Защото в социалната сфера ангажимент имат не само държавата, имат и общините, и неправителствения сектор. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Темата за разпореждането с военните имоти винаги е била актуална за обществото в България поради факта, че те са особено атрактивни за инвестиране. Особена актуалност темата за военните имоти придоби по време на управлението на мандата на тройната коалиция. Именно тогава бяха извършени множество неефективни сделки, заменки и продажби на имоти на скандално ниски цени. В Сливен – районът, в който аз съм избран за народен представител, разграбването на Министерството на отбраната беше по посока на закупуване на апартаменти за нуждите на Министерство на отбраната. Закупени бяха 24 броя апартаменти на цена 806 евро за кв. м. По това време в сайтовете на специализираните фирми за продажба на имоти цената на апартаментите беше 460 490 евро на кв. м. В този контекст, уважаеми господин министър, бихме искали обобщена информация относно броя на имотите, собственост на Вашето министерство, и на лицата, чийто принципал е Вашето министерство, с които са извършени разпоредителни действия по време на мандатите на двамата министри на тройната коалиция – Веселин Близнаков и Николай Цонев? Какви са финансовите постъпления от въпросните разпоредителни действия? Правени ли са оценки относно това колко е било ощетено Министерство на отбраната от продажби и замени на военните имоти? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! По време на мандата на министрите Веселин Близнаков и Николай Цонев са извършени общо 312 продажби на имоти. Общата сума постъпления от тези продажби е в размер на 118 млн. 749 хил. 754 лв. В същия период са заменени 87 броя имоти срещу 300 апартамента на стойност 32 милиона. А също така са предоставени 13 броя имоти на други министерства и ведомства. Всички тези разпоредителни действия са правени без ясна стратегия за управление на активите на министерството и освобождаването от имоти с отпаднала необходимост. Има случаи, при които, въпреки получени молби от общини отпаднали за нуждата на отбраната имоти в ползата на местното самоуправление, те не са били предоставени. Открити са данни за неизгодно сключени разпоредителни сделки, като например замяна на войскови имоти с частни имоти, замяна на сграден фонд на Министерство на отбраната в прилежащи земеделски земи срещу жилища, продажба на жилища от ведомствено-жилищния фонд на цени от данъчните декларациии, закупуване на жилища за ведомствения жилищен фонд на цени, далеч над пазарните, продажба на освободени войскови цени, по-ниски от пазарните. Само за имоти в София са образувани 46 прокурорски проверки и 9 досъдебни производства. В това число ще отбележа каква оценка правим за щетите. От една страна – 25 милиона годишно държавата и министерството харчат за охрана на имоти с отпаднала необходимост в продължение на 15 години. И освен това те се рушат и разграбват. Освен това по наши изчисления, само щетата на държавния бюджет е над 15 милиона и от договори за замяна на летище Божурище със 106 апартамента. Очакваме решенията на компетентните органи, които ще дадат окончателен отговор на Вашия въпрос с колко е било ощетено Министерството на отбраната. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, аз благодаря за изчерпателната информация, която Вие дадохте по отношение на зададения от мен въпрос. Ние от Синята коалиция, не само ние, а и цялото общество, искрено се надяваме, че тази порочна практика на отдаване, продажба и преотстъпване на имоти на Министерството на отбраната ще бъде прекъсната. И което е най-важното – виновните лица, които са участвали в тези корупционни схеми, наистина ще бъдат наказани. И аз мисля, че точно това е пътят, по който трябва да се върви, за да се издигне позагубеното доверие в така важното за България Министерството на отбраната. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Искам само да добавя, че в момента има утвърдена от мен Стратегия за управление и развитие на инфраструктурата на отбраната и за освобождаване от имоти с отпаднала необходимост, която може да намерите на сайта на министерството. Тези имоти ще бъдат предоставени на други държавни и общински органи, както и за подпомагане на дейността и развитие на общините преди всичко, в основната им част. При бъдещи разпоредителни действия всеки имот, обявен за продажба, ще бъде публикуван на сайта на министерството, като продажбата ще се извърши чрез явен търг и публикуване на спечелилите участници. Основна цел при разпореждането с имоти за мен и моя екип е до 2013 г., до края на мандата, да не остават имоти с отпаднала необходимост в разпореждане на Министерството на отбраната. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въпросът ми е свързан с кораба музей „Дръзки”, за който варненската общественост се вълнува и се обръща с апел за помощ, за да го спасим. По време на Балканската война миноносецът „Дръзки” влиза в историята на родния флот, след като успешно, почти от упор, торпилира турския крайцер „Хамидие” и го вади от морската битка. „Дръзки” е единственият в света запазен образец от този клас кораби – един от най-ценните експонати във Военноморския музей във Варна и може да рухне всеки момент. Постаментите, върху които е издигнат корабът, подават и от тежестта на времето, и заради това, че са подложени на атмосферни влияния през всичките сезони на годината. Това означава да изгубим изключително ценен експонат, свързан със славната история на нашия флот. Постаментите са от 1957 г., когато корабът е превърнат в музеен експонат. Може да се предположи, че заради структурата на почвата, на земните слоеве там, а също и от времето са се получили няколко изменения и постаментите подават. Усеща се как има лек наклон надясно по посока към морето и не се знае докога постаментите ще издържат. Вече има индикации, че проблемът е сериозен – изпадане на облицовката от долната страна на „Дръзки”, точно там, където е най-концентрирана цялата тежест, както и получаване на луфтове от горната страна – между постамента и кораба. Това е достатъчно сериозно, защото не се знае кога луфтовете ще станат по-големи и кога при някой проливен дъжд или при земетресение например може да стане нещо по-сериозно.

Приключвам, госпожо председател. По тази причина, ако не бъдат предприети спешни мерки, има реална опасност да изгубим най-ценния експонат на Военноморския музей, символ на гр. Варна и на българското морячество. В тази връзка, въпреки финансовата криза и политиката на икономии, се обръщам към Вас, уважаеми господин министър, със следния въпрос: Каква ще е политиката на Министерството на отбраната относно съдбата на този паметник на културата? Какви мерки в краткосрочен план ще предприеме министерството за извършване на укрепителни и ремонтни дейности за подобряване състоянието на кораба музей „Дръзки”? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Карбов, бих искал да Ви благодаря за този въпрос, към който нито един българин не може да остане безпристрастен. Искам да подчертая, че проблемът не е отскоро и е стоял много преди правителството на ГЕРБ да поеме управлението на страната. Предишното ръководство на министерството е било запознато с проблема, но поради несвоевременно предприемане на мерки се е наложило през м. юли 2008 г. експлоатацията на музейния експонат да бъде ограничена, а впоследствие – и изцяло забранена. По мое разпореждане бе извършена строително-техническа експертиза, която да даде ясна представа за състоянието и за необходимите за ремонта средства. Проверката показва, че един от постаментите е поддал вследствие на свлачищен процес и е възможно да бъде извършено както усилване на целостта на фундамента, така и увеличаване на тяхната подпорна площ. Информирам Ви, че средствата, необходими за ремонт на постамента на кораба експонат „Дръзки”, ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на отбраната. Освен това, предвиждаме да завършим през тази година и ремонта на Военноморския музей - по този начин в най-скоро време музейният експонат „Дръзки” да бъде възстановен и отворен за посетители. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин министър, удовлетворен съм от Вашия отговор. Надявам се, че цялата варненска общественост също ще бъде доволна от предстоящия ремонт на кораба „Дръзки” и неговото запазване като паметник на културата, символ на Варна като морска столица. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, напоследък в медиите се появиха информации, че частни съдебни изпълнители откриват собствени магазини, в които се продава запорирано от тях движимо имущество на длъжници, като реализират търговска печалба чрез надценки. Тези действия срещат обществено неодобрение. Илюстрация е реакцията на гражданина на Добрич срещу магазина на Слави Сербезов, която се изрази и в подписка, депозирана в парламента. Според гражданите въвеждането на тази практика крие опасност от неправомерно обогатяване, като се използва вратичка в закона. Принудителното отнемане и продажба на имуществото на задължени лица поначало е болезнена тема в нашето общество и затова то е особено чувствително при възможности за злоупотреби по този начин. Действително законът дава възможност за спор. Основание за посочената дейност дава чл. 474, ал. 2 от ГПК, в която е записано, че запорирана вещ може да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин; както и ал. 4 от същия член, според която магазинът получава комисионна в размер на 15 на сто от продажната цена. От друга страна, Законът за частните съдебни изпълнители постановява несъвместимост, като според чл. 6, ал. 1, т. 7 частният съдебен изпълнител не може едновременно да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни съвети, органи на търговски дружества или кооперации.

Във връзка с изложеното, уважаема госпожо министър, питам следното: Считате ли, че откриването на магазини за продажба на запорирани вещи от частни съдебни изпълнители е в съответствие със законодателството на Република България? Ако според Вас законът не е достатъчно прецизен, ще внесете ли предложение до Народното събрание за промяна и в какъв смисъл? При съществуващата възможност за откриване на такива магазини има ли опасност към попрището на частен съдебен изпълнител да се насочват лица с чисто меркантилни намерения, особено сега – при финансовата криза, и какви конкретни мерки предприемате за контрол и превенция на незаконосъобразните действия от частни съдебни изпълнители, собственици на магазини, и специално срещу превръщането на дейността им фактически в търговска? Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, уважаеми господин Матов, благодаря ви за този въпрос. Накратко моят отговор е следният. Както Вие сам, господин Матов, в развиването на вашите мотиви, преди да формулирате въпроса, казахте – такава възможност се предоставя в българското законодателство в Гражданския процесуален кодекс, а именно в чл. 474, ал. 1 и 2. Законодателят е предвидил възможността, след съгласие на длъжника, да бъдат откривани магазини от частните съдебни изпълнители, където да бъдат реализирани подобни продажби. Точно на тези възможности в закона се е позовал колегата, който вие сочите, от гр. Добрич – първи и единствен между другото досега, и е открил такъв магазин, вижда се, в съответствие със законодателството на Република България. Идеята на законодателя е била да има прозрачност и да не се прибягва в определени случаи до преместване на имуществото на длъжника на места, които да създават неудобства и отрицателни емоции в обществото, когато се реализира тази продан на имуществото. Дали е достатъчно прецизен законът и дали бихме евентуално инициирали промени в законодателството, бих искала да кажа следното. Господин Матов, Гражданският процесуален кодекс е в процес на мониторинг. Това означава, че въздействието на този закон, сработването на разпоредбите е под наблюдение по определени критерии. Това се извършва от Инспектората към Министерството на правосъдието. От идването на власт на новото правителство разпоредих нов начин на осъществяване на този мониторинг върху Гражданския процесуален кодекс, а именно веднъж в месеца се събираме всички експерти от Министерството на правосъдието заедно с колегите съдии от страната - има представители от всички пет апелативни съдилища. Тогава, заедно с други закони, се осъществява и въздействие на законодателството и на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Колегите дискутират върху целесъобразността на разпоредбите, върху това как те се осъществяват, има ли нужда да се вземат организационно-административни мерки за по-добро прилагане на закона и най-после – има ли нужда от законодателни промени. Към момента по отношение на дейността, която развива частният съдебен изпълнител в Добрич, в Министерството на правосъдието не са постъпвали жалби. Освен мониторинга, който извършваме, бих искала да Ви кажа, че другият механизъм, който е също толкова важен, е контролът, който извършва Инспекторатът към Министерството на правосъдието. Чрез тези два основни механизма ние ще разберем в един момент дали всъщност е необходимо да се направи поправка в законодателството, тъй като, господин Матов, Гражданският процесуален кодекс е сравнително нов нормативен акт и трябва да го оставим да сработи в известна степен, за да видим доколко са целесъобразни и доколко не са някои от неговите разпоредби.

Благодаря Ви.

Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Нямам намерение да влизам в детайлен спор по отношение на посочената в ГПК комисионна в размер на 15%, която превръща собственика на такъв магазин в търговец под шапката на закона. Считам, че Вие като ресорен министър ще упражните нужния контрол и ще внесете предложение до Народното събрание с прецизиране на текстовете в закона. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! На 14 септември 2009 г. Президентът на Републиката свика Консултативния съвет по национална сигурност, който прие мерки за изпълнение на показателите по механизма за сътрудничество и проверка и за подобряване усвояването на средствата от Европейския съюз. Както беше записано в документа, на заседанието участниците одобряват политическия ангажимент на правителството за по-мащабни инициативи, които да формират решителен стратегически подход за съдебната реформа и в усилията на борбата с корупцията и организираната престъпност, изразени по време на проведеното на 9 и 10 септември 2009 г. посещение на българска правителствена делегация в Брюксел. В рамките на тази позиция бяха формулирани някои основни принципи, а именно: Консултативният съвет по национална сигурност подкрепи графика за неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт с цел ускоряване на съдебната реформа в борбата с корупция и организираната престъпност. Определен беше приоритетният характер на законодателните промени в НК, НПК, в Закона за МВР, Закона за ДАНС, Закона за съдебната власт, Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, Закона за установяване и отнемане на незаконното имущество. Дефинирана бе необходимост от промени в антикорупционно законодателство и от ускорена подготовка и приемане на интегрирана стратегия за противодействие на организираната престъпност и корупцията. Консултативният съвет по национална сигурност определи като важно развитието на съпътстващите и организационни мерки, гарантиращи ефективното прилагане на закона и справедливо наказание на правонарушителите, както и създаването на работещи механизми за тяхното взаимодействие между правоохранителните органи и съдебната система по примера на вече работещи съвместни екипи. Консултативният съвет по национална сигурност прие ускоряването на реформата в съдебната власт да се реализира и чрез подобряване реда за назначаване на магистрати с оглед повишаване нейната кадрова осигуреност и авторитет. Това решение на най-отговорните ръководители на държавата и на парламентарните политически сили бе прието с консенсус, което ясно показва неговата изключителна значимост. Във връзка с горното, уважаема госпожо министър, питаме следното: какво конкретно предприемате в рамките на Вашата компетентност като министър на правосъдието по всяко от цитираните решения? Какво е постигнато до момента? Къде виждате непреодолими затруднения и какви са причините за тях? Има ли реакция от Европейската комисия за вашите действия в тази насока и каква е тя? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова, уважаеми господин Янев! Вашият въпрос е изключително важен и сериозен. Благодаря ви за това, че поставяте този въпрос. Графикът с 57-те мерки има своите адресати. За неговото изпълнение още през м. август Министерският съвет със свое решение структурира междуведомствен координационен екип, който се ръководи от Министерството на правосъдието, чийто ангажимент и задачи е да координира действията на всички адресати по графика за изпълнение на неотложните мерки, които са в рамките на механизма за сътрудничество и контрол в коловоза „Правосъдие и вътрешни работи” за отчитане на годишен напредък в сътрудничество с Европейската комисия. За да бъда максимално конкретна в рамките на времето, с което разполагам, бих искала да отговоря на трите формулирани въпроса от Вас, след добре направеното и коректно изложение. Моят личен ангажимент като министър на правосъдието е, първо, да ръководя този междуведомствен координационен екип, който отговаря за изпълнението на конкретните задачи, които са в правомощията и са отговорност на всеки един от адресатите по графика за изпълнение на мерките за напредък на Република България по механизма за сътрудничество и контрол. Вторият ми ангажимент във връзка с този график е сътрудничеството на министъра на правосъдието с Висшия съдебен съвет, който е управленският орган на съдебната система и в чиято компетентност и задължения влизат изпълнението и отговорностите за напредъка в съдебната реформа. Следващата моя задача, разбира се, е техническа – изготвяне на едномесечни доклади заедно с моя екип, които представяме в Министерския съвет всеки месец и изпращаме до Европейската комисия за сведение, като преди това поддържаме един добър партньорски и колегиален диалог. И, разбира се, нещо, което е много важно, на което много държа и което не беше правено в предишните две или три години, откакто съществува механизмът за сътрудничество и контрол - след всеки изготвен доклад да има обратна връзка до адресатите, които са отговорни за изпълнението на тези 57 мерки и които чертаят работата на правителството и отговорността на всички власти в държавата за изпълнението на този график с неотложни мерки. Конкретно по въпросите, които поставихте в изложението на Вашия формулиран въпрос, госпожо Петрова, искам да Ви кажа следното нещо. Законодателната инициатива, която е ангажимент на Министерството на правосъдието и е част от тези 57 мерки, към настоящия момент изглежда по следния начин: изготвени са проектите за изменение на Наказателния кодекс, на Наказателно-процесуалния кодекс, приети са Законът за Министерството на вътрешните работи, Законът за Държавна агенция „Национална сигурност”, изготвена беше много важна поправка в Закона за съдебната власт относно отговорността на членовете на Висшия съдебен съвет за управление на съдебната система – тоест възможността да носят дисциплинарна отговорност при нарушения от тяхна страна. В момента се работи сериозно върху Закона за съдебната власт, който е устройственият закон на съдебната система, и след като евентуално бъдат приети предложенията, които изготвяме, ще има възможност за по-добро структуриране и по-добра работа на съдебната система. Изготвени са и проектите на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, както и на Закона за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество, в чиято работа, господин Янев, участвахте неотдавна. Работата по този закон продължава. Тя е сложна и сериозна, изисква се участие на всички политически сили. Когато бъдем готови с окончателния вариант, всички ще бъдете поканени отново да направим обсъждане на поредния вариант на проект на този закон. Изготвена е и Интегрирана стратегия срещу корупцията и организираната престъпност. Освен екипа, който работи по борба с измамите с еврофондовете, в съответствие с графика бяха структурирани и работят към прокуратурата на Република България екипи за борба с организираната престъпност и корупцията, което е много важен детайл от тези 57 мерки, дейността по тях вече дава резултати, които цялото общество приветства. Много са нещата, които бяха постигнати в рамките на графика. Разбира се, има още много работа. Някои неща са финализирани, други продължават, защото са много сериозни. Нямам основание да бъда недоволна от това.

Уважаема госпожо министър, ние Ви приветстваме за Вашите усилия, но изглежда няма необходимото разбиране в Министерския съвет тези приоритети да са водещи при осъществяването на политиката. Знаете колко е отговорно когато се залагат срокове, тези документи да са на разположение както на членовете на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента, така и на всички основни институции, а оттам и на Европейската комисия. Наясно сте, че всичко се наблюдава и стриктно се следи. Когато се ангажираме със срокове, а след това като държава не сме в състояние да ги изпълним, сами трупаме негативи. Ще Ви попитам и ако може конкретно да посочите – защо беше вписана дата за изменение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси 30 ноември 2009 г.? И тогава беше ясно, че този срок не може да се изпълни по редица причини. Знаете, че тази материя е изключително сложна. Аз съм оглавявал ресорната комисия. Знаете, че са необходими много солидни поправки. Може би този закон трябва почти изцяло да се пренапише. Беше вписан срок 15 ноември 2009 г. за Интегрираната стратегия срещу корупцията и противодействието на организираната престъпност. Тази интегрирана стратегия, която беше представена от министър Цветанов в зала “Изток” на Народното събрание, беше под всякаква критика. Ние сме имали обсъждане в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика и в Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”. Тази стратегия е от времето на проф. Петканов. Дори тези, които са я поднасяли, не са си направили труда поне малко да я адаптират към новите условия. Тогава ситуацията е била една, а сега – съвсем различна. Имам последователно и категорично отношение, свързано със Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вписаният срок беше 30.10.2009 г.

Защо и кой пречи тези неща да станат факт? Или кой залага срокове, невъзможни за изпълнение?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, ще Ви отговоря по ред на трите формулирани от Вас въпроси – относно Закона за конфликт на интереси, относно Интегрираната стратегия и относно Закона за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. Първо, сроковете в графика. Казах в началото, че графикът е отворен документ. Към него могат да се добавят още задачи. От него могат и да отпаднат задачи, ако се счете, че не са целесъобразни и няма да допринесат съществено за резултати в посоката, към която всички единодушно се стремим, посоката, в която гледаме. Въпреки това обаче Законът за конфликт на интереси като проект беше подготвен в срока, поставен в графика. Той минава на съгласуване. Вие казахте, че той е много сериозен и тежък закон. Направени са доста бележки. В момента го обсъждаме. Тъй като в момента и в Комисията по правни въпроси има много работа, разглеждат се много законопроекти, предпочитаме да използваме това време и съвсем скоро аз ще внеса законопроекта с всички приети и много сериозно обмислени бележки, които направиха заинтересованите институции, за да бъде гледан в Министерския съвет, а след това ще постъпи и при вас, в парламента. По втория въпрос – относно Интегрираната стратегия срещу корупцията и противодействието на организираната престъпност, тя беше приета в срок – на 18 ноември 2009 г. с решение на Министерския съвет. По отношение на Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, ще кажа онова, което казах преди малко. По законопроекта ще се работи, докато се получи широк обществен консенсус за неговото приемане, запазвайки нашата концепция, че този закон трябва да бъде по-добър от сега действащия и да даде по-добри резултати. Всички министри, всички колеги и управляващото мнозинство знаем, че искаме да приемем тези закони и работим върху тях. Не срещам неразбиране от никого. Напротив, имам оказвана помощ от всички колеги от Министерския съвет в максимална степен, както и аз се стремя, когато те имат нужда от помощта на Министерството на правосъдието, да правя това. Така че всички заедно, след като законопроектите бъдат направени така, че да удовлетворяват обществения интерес, ще дойдат тук, за да ги огледаме всички заедно в пленарната зала, да кажем „да” за тяхното приемане или да ги приемем по най-добрия начин. Нямам какво друго да добавя по този въпрос, който Вие доуточнихте. Благодаря.

Уважаема госпожо министър, ние от „Ред, законност и справедливост” не крием симпатиите си към Вас, защото Вие сте един от малкото професионалисти в този кабинет (оживление в мнозинството) и сте един от малкото гаранти, който – надяваме се – няма да позволи милиционерският диктат да набира скорост. (Реплики: „Е-е-е!”от мнозинството.) Ще подчертая нещо много важно. По време на приемането на републиканския бюджет искахме да се даде на Комисията „Кушлев” 1 млн. лв. повече, за да може тя да функционира нормално, за да може да изпълни ангажиментите, заложени в новия законопроект. Защото комисията в момента е с вързани ръце и не разполага с необходимите възможности. Дори законът да бъде променен, когато не е осигурено финансирането, тя ще си остане на същото ниво, в което работи и в момента. Аз познавам структурите на тази комисия и смея да твърдя, че проблемите по отношение на финансиране на дейността са доста големи. И аз считам, че е редно най-после да се обяви всъщност кой реално саботира приемането на новия законопроект. Защото ако имаше воля на това съвещание, което Вие организирахте в Министерството на правосъдието, законът беше в голяма степен годен да бъде внесен в Министерския съвет, бяха се произнесли редица институции. Оттогава минаха няколко месеца и няма никакво движение. Все пак Вие знаете какво е отношението и на европейските институции и какво е и очакването. Така че ние се надяваме много скоро този законопроект да бъде внесен в Министерския съвет, за да може най-после нещо да се случи в тази област. Защото очакванията са големи. Ако този законопроект продължи да се отлага във времето, ние ще считаме, че наистина в правителството има лобистки кръгове, които не желаят този закон да влезе в сила.

Уважаема госпожо министър, на 28 януари бяха обнародвани изводите от доклада на комисията, назначена от Висшия съдебен съвет за проверка на работата на съдебното ведомство в моя избирателен район – Благоевград. В доклада бяха констатирани изключително сериозни проблеми. Ще цитирам само някои от тях. Първо, председателят на Благоевградския окръжен съд Красимир Аршинков е допуснал тежък конфликт на интереси и множество нарушения в ръководения от него съд и съдебен окръг. Назначил е бивши колеги на съпругата си за съдии и за заместник-председатели на съда. Някои от делата са се разпределяли ръчно, а не на случаен принцип. Аршинков не е декларирал пред Сметната палата търговско дружество, собственост на съпругата му. Назначил е в съда служител по сигурността, който е бил подсъдим по наказателно дело и впоследствие оправдан именно от самия Аршинков. Съдебен заседател, който е бил освободен за извършено престъпление от общ характер, е отстранен чрез неприключен протокол между членовете на общото събрание по съответния ред или по-точно изобщо не е имало общо събрание на тази дата. В доклада се правят някои особено неблагоприятни изводи, че правораздаването в Благоевградския окръжен съд е необективно и несправедливо. Там съществуват условия за правораздаване в полза на определени привилегировани страни и адвокати за сметка на останалите почтени граждани. В магистратите няма нагласа на нетърпимост към използването на властта за лични цели, в смисъл, магистратите около кръга Аршинков. Тук искам да подчертая, че в Благоевградския окръжен съд има изключително почтени и честни магистрати, които трябва да търпят тези безобразия. Конкретният случай обаче, по който аз отправям питането, е свързан с три принципни въпроса. Първо, при цялата си точност и обстоятелственост докладът има констативен характер. Той би останал безпредметен, ако не последват конкретни решения, както и санкции за виновните. А досега за такива не се чува нищо в обществото. Второ, наивно е да смятаме, че благоевградският скандал изчерпва проблемните случаи в правосъдното ведомство. Има предостатъчно данни за корупция, зависимости и пристрастност на всички нива и практически във всички териториални юрисдикции на българската правосъдна система. Да не посочвам всеизвестни факти, защото Вие добре ги познавате. Затова конкретните ми въпроси са: какви са принципите на съдебната реформа, които провежда Министерството на правосъдието в контекста на препоръките на Европейската комисия и специално по отношение на осигуряване на безпристрастно и неподкупно съдопроизводство? Какво конкретно е направено от началото на мандата на правителството и то удовлетворява ли Ви? Трето, какви ще бъдат конкретните мерки вследствие на доклада на комисията на Висшия съдебен съвет за Благоевградския регион? Имате ли сведения за подобни случаи в други съдебни окръзи и какво ще предприемете, ако има такива? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Янев! Бих искала да използвам съвсем кратко от времето ми за втория въпрос, за да кажа, че сме предложили Закона за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин, за становище на Венецианската комисия като авторитетен орган към Съвета на Европа и затова изчакваме нейното становище. Тази комисия се събира два пъти в годината – през декември и през март. Вероятно нашето искане ще бъде внесено да се гледа през м. март, така че когато излезе становището оттам, ние отново ще обсъдим нещата и всичко ще бъде внесено отново на съответното място за работа. Благодаря за оценката за работата на Министерството на правосъдието, тя е част от перфектната работа на Министерския съвет и на нашето правителство като цяло. А сега към Вашия въпрос. Господин Янев, Вие знаете много добре, че основен принцип в Конституцията е разделението на властите. Съдебната система е отделно от Министерството на правосъдието и аз контактувам със съдебната система единствено и само чрез моите правомощия, доколкото ги има и са дадени в Конституцията, и чрез активен и колегиален междуинституционален диалог. Основният конституционен орган, който управлява съдебната система, който носи отговорност за реформите и за резултатите от тези реформи в съдебната система, това е Висшият съдебен съвет. По отношение на Вашите няколко въпроса отговарям конкретно по следния начин. Принципите на съдебната реформа, на които държи Министерството на правосъдието и аз, разбира се, като министър заедно с моя екип, са следните: откритост и прозрачност и взаимна взискателност при взаимодействието между властите в лицето на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието; утвърждаване на Висшия съдебен съвет като управляващ орган на съдебната система; прозрачност и отчетност при кадровата политика при управлението на съдебната система и най-вече при изработването и спазването на критериите за кадрово израстване на ръководните кадри в съдебната система. Следващ много важен принцип за мен при управлението и при взаимодействието на властите в руслото на извършване на съдебна реформа, от която всички ние имаме нужда повече от всичко останало, това е професионализмът, безпристрастността при извършване на контрола и в дисциплинарната дейност на съдебната система в лицето на Висшия съдебен съвет, разбира се, в сътрудничество с Инспектората като орган към Висшия съдебен съвет. На следващо място, не по-маловажно, това е последователност в антикорупционните действия и дейности в съдебната система в лицето на специалната комисия, която действа за това във Висшия съдебен съвет. На следващо място, последователност за утвърждаване на добър обществен образ на съдебната система или, бих казала искрено, на по-добър обществен образ на съдебната система. И на следващо място, самооценка от страна на съдебната система чрез Висшия съдебен съвет за състоянието на самата съдебна система за хода на реформите и за перспективата на съдебната реформа, която ще върви оттук насетне. Какво конкретно е направено от началото на мандата на нашето правителство? Бих могла да кажа следното нещо, господин Янев, разбира се, в контекста на така зададения от Вас въпрос, през призмата на конкретен случай, който Вие посочвате в Благоевград. Да, преди нашето правителство такова нещо не се беше случвало –това, което се случи сега във Висшия съдебен съвет, когато новият министър на правосъдието е от кабинета „Борисов”. Сега тези неща се случиха. Благодарение на добър диалог и, както казах, взаимна взискателност за работа от страна и на двете страни се случиха неща, които преди това бяха почти невъзможни. Реално заработи Кодексът на магистратите; образуваха се поредица от дисциплинарни производства за нарушения; напуснаха Висшия съдебен съвет двама колеги за уронване престижа на съдебната система; направиха се много неща във връзка с възможността и желанието на Министерството на правосъдието за нарушение от страна на магистратите в тяхната работа и дейност да бъдат извършвани от съответната комисия проверки на място, да бъдат изготвени доклади и прозрачно, обстойно и съвсем отговорно те да бъдат обсъждани на дисциплинарните производства, извън дисциплинарните производства във Висшия съдебен съвет. Създаде се специална комисия във Висшия съдебен съвет, която следи за изпълнението на мерките по графика на правителството, които са неотложни в областта „Съдебна реформа, противодействие на корупцията и организираната престъпност”, и редица други неща, които съставляват част от отлично организираните инициативи, изписани в този график. По много от тях, разбира се, очакваме резултати, които ще трябва да станат реални, за да може и оценката през м. юли за работата на нашето правителство да бъде такава, към каквато всички ние заедно в Министерския съвет и всички заедно като народни представители се стремим.

Уважаема госпожо министър, Вие изтъкнахте като позитив доклада на Висшия съдебен съвет, но аз считам, че това никак не е достатъчно, защото законодателството не е променено и Висшият съдебен съвет продължава да избира административни ръководители без да има реални критерии. Тези критерии, които към момента съществуват в закона, са изключително общи, неясни и на практика изборът на магистрати става по абсолютно субективна преценка или по-точно е въпрос на лобиране. Затова, ако в закона вие не инициирате промени, които да дадат гаранции, че при избора на административни ръководители на окръжни и районни съдилища тези критерии ще имат европейски вид, нищо няма да се промени и системата „Аршинков” ще продължи да работи и в други окръжни съдилища и прокуратури, за които можем да си говорим дълго време. Моят конкретен въпрос е: считате ли, че трябва да бъдат променени критериите в Закона за избор на административни ръководители? Вторият въпрос: какво Вие, като министър на правосъдието, предприехте по отношение на казуса с така наречения баджанак? Това нещо достатъчно много публично време беше артикулирано. Вие сте принципал на министерството, Вие назначавате съдебната охрана. Защо този човек е още на работа във вашата система? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Янев, отговарям конкретно на Вашия въпрос за критериите за подбор и назначаване на магистрати. Да, така е, критериите, които се използваха и които бяха нормативно уредени до края на 2009 г., не задоволяваха нито нас, нито обществото, нито пък процедурите, по които се осъществяваше избора на административни ръководители. От 1 януари 2010 г. действа нова наредба за назначаване на магистрати, където и процедурите, и критериите за това са съществено подобрени. Бих искала да кажа нещо друго. В момента много сериозно се работи от работна група по изменение на Закона за съдебната власт, където въпросът за подбора на назначаването на административните ръководители се дискутира изключително сериозно. Мисля, че ще намерим добрия вариант за подбора на достойни хора, които да могат да чертаят политики, да носят отговорност, да взимат решения и да работят за добрия образ на съдебната система. На следващия Ваш въпрос – дали е достатъчен доклада, който е изработил Висшия съдебен съвет, бих искала да кажа, че това е в правомощията на Висшия съдебен съвет. Те се занимават с този казус. Аз съм изискала отговор от Висшия съдебен съвет за това какво се случва оттук насетне с този доклад. Колегите ми отговарят, че всичко това, което е констатирано в доклада и което действително има само констативна стойност, ще бъде продължено да се изследва като нещата се предоставят на комисията, която се занимава с въпросите за констатиране и отстраняване на конфликт на интереси. На последно място искам да кажа, че когато има нередности или сигнали за нарушения в ресора, който ръководя, назначавам проверка, която се извършва от екип, и при констатирани нарушения взимам мерки съобразно правомощията ми по закон и подзаконовата нормативна база, с която разполагам. По цитирания от Вас случай ще бъде направено по същия начин.

Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за усилията, които полагате. Не зная защо пропуснахте да ми отговорите за скандалния случай с така наречения баджанак, но се надявам да вземете бързи мерки, защото в съдебната система се случват безпрецедентни закононарушения и Вие може да изискате от Петричкия районен съд, дори да се обърнете към председателя на Районен съд – Петрич, за да видите как този, въпросният, баджанака, без да има право да ползва класифицирана информация, седи по време на заседания, които са закрити, в които се ползва само класифицирана информация. Същият този господин е излизал по време на съдебното заседание и е говорил с хора от криминалния свят. На практика е изнасял информация, което е абсолютно недопустимо. Това нещо е фиксирано в доклада на компетентния прокурор. Надявам се по най-бързия начин този въпрос да бъде решен, защото това е едно тежко петно върху българската съдебна система, което би било редно да се премахне по максимално бърз начин. Благодаря ви.