20 февруари 2019 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протоколa към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2019 г. На извънредно заседание, проведено на 15 февруари 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протоколa към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, подписан на 6 февруари 2019 г. в Брюксел. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Емилия Кралева. През месец април 2008 г. в Букурещ на Срещата на върха на Организацията на Северноатлантическия договор се взе решение да бъде отправена покана към Република Македония за присъединяване след намирането на взаимно приемливо решение на спора с Република Гърция за името на страната. Този процес и процедурите по изпълнението на достигнатия компромис приключиха с ратифицирането на подписаното на 17 юни 2018 г. Споразумение от Преспа от парламентите на двете държави, съответно на 11 януари 2019 г. от Република Северна Македония и на 25 януари 2019 г. от Република Гърция. На тази основа Проектът на Протокол към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония е одобрен от Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители на 28 януари 2019 г. На 6 февруари 2019 г. Протоколът е подписан от държавите – членки на НАТО, в Брюксел. Република България активно допринесе за решението за включване на Република Северна Македония в засиления диалог за партньорство с НАТО още през 2008 г. В двустранен план, с подписания на 1 август 2017 г. в Скопие Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, България препотвърди подкрепата си за евроатлантическата интеграция на Република Северна Македония. Ратифицирането на Протоколa към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония е потвърждение за провежданата от Република България последователна политика за установяването на трайна сигурност и просперитет в региона. С влизането в сила на настоящия протокол Генералният секретар на Организацията на Северноатлантическия договор ще отправи покана към правителството на Република Северна Македония да се присъедини към Алианса. В съответствие с чл. 10 от Северноатлантическия договор, Република Северна Македония ще стане страна по Договора от датата на депозиране на своя документ за присъединяване. Настоящият протокол ще влезе в сила, след като всяка от страните по Северноатлантическия договор уведоми правителството на Съединените американски щати за неговото приемане. Протоколът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика единодушно с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Протоколa към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2019 г.“ Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! „ДОКЛАД на Комисия по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2019 г. На заседание, проведено на 15 февруари 2019 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за ратифициране на Протоколa към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2019 г. Законопроектът беше представен от името на вносителите – от заместник-министърa на външните работи Емилия Кралева, и от заместник-министърa на отбраната Анатолий Величков. Протоколът към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония е подписан на 6 февруари 2019 г. в Брюксел. Той представлява допълнение към Северноатлантическия договор и е необходимо да бъде ратифициран от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България. Председателят на Комисията по отбрана народният представител Константин Попов изтъкна, че присъединяването на Република Северна Македония е много важна крачка към установяването на трайна сигурност и просперитет в региона. Предстои още много работа в процеса на присъединяване към НАТО, през който в България вече сме преминали. Има широко поле за сътрудничество и Министерството на отбраната и Министерството на външните работи следва да откликнат положително при искане за съдействие. При обсъждането на Законопроекта от народните представители Петър Витанов, Борис Вангелов, Таско Ерменков, Милен Михов, Джейхан Ибрямов и Валентин Радев беше изразена подкрепа на Законопроекта и подчертано, че европейската и евроатлантическата перспектива е най-стабилната гаранция за сигурността и стабилността на Западните Балкани. Беше поставен въпрос за евентуалната роля на акта на ратификация като дипломатически инструмент за активиране на партньорството и междудържавните отношения. Заместник-министър Емилия Кралева благодари за единодушната подкрепа и подчерта значението на консенсуса при вземане на важни решения за сигурността на страната. В отговор на поставения въпрос посочи, че Ратификацията в кратки срокове е израз на последователна политика и е много положително, че България е сред първите държави, които ще ратифицират Протокола. В същото време увери, че в Министерството на външните работи много внимателно се следят проблемите и няма да бъде допуснат компромис в нито една област по отношение на постигнатите договорености и националните интереси. В последвалото гласуване с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: „Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, да приеме Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2019 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател на Събранието на Република Северна Македония, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви благодаря за възможността да представя пред Вас Законопроекта за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония от името на българското правителство. Моментът е исторически за разширяването на НАТО, тъй като тази година честваме 70-годишнината на Алианса и в годината на 70-годишнината Република Северна Македония ще стане 30-ият съюзник в Алианса. Република България е последователен поддръжник на европейската и евроатлантическата интеграция на страните – кандидати от Западните Балкани. Това бе ясно демонстрирано и по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г. Почти преди една година – на 14 февруари 2018 г., влезе в сила Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите две държави. Искам тук, от тази най-висока трибуна в България, да благодаря от името на българския народ и на българското правителство – предполагам, че и Вие ще се присъедините към тези благодарности, за това, че по време на подписването на Протокола в Брюксел колегата Никола Димитров изрично изказа благодарност към българското правителство, към българския народ за ясната и трайна подкрепа на техния стремеж за съюзничество в НАТО и за членство в Европейския съюз. Само преди няколко дни в Мюнхен премиерът Заев изказа лична благодарност и сподели наградата, която получиха с премиера Ципрас и с българския премиер. Още с присъединяването си към НАТО през 2004 г. Република България е поела ясен ангажимент да работи за насърчаване на процеса на евроатлантическата интеграция на страните, стремящи се към членство. Тази последователна подкрепа е обусловена от увереността ни в значението на интеграционните процеси като стимул за осъществяване на вътрешни реформи, за укрепване на сигурността и стабилността в региона и за изграждане на добросъседските отношения. Политиката за разширяване в НАТО се разглежда като един от най-успешните инструменти на евроатлантическата общност за разширяване на зоната на мир, сигурност и просперитет. Водени от тези убеждения, няколко български правителства взеха решение за сключване на меморандуми за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция с правителствата на тогава все още Република Македония през 2004-а, 2008-а и 2011 г. Пътят на присъединяване към НАТО не беше кратък за нашите съседи. Още през далечната 1993 г. Събранието в Скопие приема резолюция в подкрепа на членство на страната в НАТО. През 1999-а преминава в следващата фаза на процеса на интеграция с така наречения План за членство и изпълнение на годишни национални програми. На Срещата на върха на НАТО през 2008 г. с активната роля на България съюзниците вземат решение за отправяне на покана към тогавашната Република Македония за присъединяване, веднага щом бъде намерено взаимноприемливо решение на двустранния спор с Гърция за името. В наш национален интерес е югозападната ни съседка да бъде част от зоната на споделени демократични ценности, да поеме своя дял от отговорностите и задълженията, произтичащи от членството в НАТО, както и да допринася за евроатлантическата сигурност. В рамките на НАТО хоризонтите за бъдещо сътрудничество допълнително се разширяват. Скорошното членство на Република Северна Македония в Алианса ще ни направи съюзници, способни да участват в решаването на глобални регионални проблеми, както и изискваните комплексни решения в сферите на борбата с радикализацията, екстремизма, тероризма, дезинформацията, хибридните войни и така нататък. Съвместните учения между армиите ни ще допринесат както за развитието на отбранителните ни способности, така и ще помогнат за преодоляване на несправедливо наслагваните предубеждения от миналото. Същевременно самото присъединяване не означава край на усилията за вътрешни промени и демократична трансформация на страната. Република България ще продължава да окуражава Република Северна Македония и да подпомага процеса за продължаване на вътрешните реформи, които са необходими за започване на преговори за членство. Мога да Ви уверя, че нашите дипломатически усилия за вземане на окончателно решение през юни месец тази година за започване на преговори за членство в Европейския съюз ще продължат. Членството в НАТО бележи нов етап от сътрудничеството между нашите две държави. Надявам се той да бъде изпълнен с взаимно доверие и повишена динамика на междудържавните отношения, които пряко ще отразяват изключително силната привързаност между гражданите на нашите страни. Също така искрено вярвам, че съвсем скоро, както вече казах – през юни 2019 г., ще започнете и преговори за членство. Убедена съм, че както нашите две правителства, нашите парламенти, нашите граждани и нашият бизнес имаме желание да изпълним ангажиментите, които поехме с Договора, който подписахме преди година и половина и който влезе в сила преди една година, водещо в това отношение е поддържането на добросъседските отношения – ключов елемент, от който ще зависи наистина темпът на напредъка на реформите. Тук е и нашата роля да поправим една историческа несправедливост – исторически грешки бих ги нарекла, така например липсата на достатъчно добра свързаност и инфраструктура между двете страни. От първостепенна важност продължава да бъде работата по подобряване на инфраструктурата, по Коридор 8, включително по изграждане на бързи, качествени пътища, магистрали и скоростни пътища. Именно с изграждането на комбинираните интермодални транспортни мрежи ще бъдат разкрити съвършено нови възможности за потенциалните инвеститори, което ще благоприятства за нашето социално-икономическо сближаване. Искам да поздравя председателя на Събранието на Република Северна Македония господин Талат Джафери, че е тук с нас, да го уверя, че знам колко труден и дълъг беше този процес – самите ние минахме през него, и да изразя увереност, че правилните поуки от грешките в миналото са направени и бъдещето пред нас е общо, така както е общо и нашето минало. Бих искала да призова всички народни представители – както в комисиите подкрепихте единодушно предложението на Министерския съвет за ратификация, да направите това и в залата. Да изкажа още веднъж моята благодарност за това, че имам възможност да изразя мотивите на правителството пред Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Джафери – председател на Събранието на Република Северна Македония, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Вземам думата с ясното съзнание, че днес ще говорим по важна тема. Може би ще се повтаряме, но за едно добро дело трябва да се говори и ако е необходимо, трябва да се повтаря. Добрите думи трябва да звучат в българския парламент. Тук ще се присъединя към вицепремиера – да, наистина много работа беше свършена и през последните години, и през последните месеци. Та нима ние вярвахме толкова силно само преди две-три години, че този ден ще дойде, че наистина ще… (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Благодаря Ви, господин Добрев. Та нима ние вярвахме толкова силно, че този ден ще дойде, когато българското Народно събрание ще ратифицира този протокол? Тук трябва да отдадем дължимото и на правителството, на господин Бойко Борисов, на вицепремиера, на всички министри и на всички хора, които участваха в този процес с много сила, с много воля, с много енергия, с много добрина, с много дипломация, за да стигнем до този ден, в който ние ще разгледаме и, надявам се, единодушно ще потвърдим едно добро дело. Смятам, че с ратифицирането на Протокола ние наистина ще направим едно историческо дело, защото с присъединяването на Република Северна Македония към Северноатлантическия договор не само осигуряваме нашата югозападна граница, където вместо съсед, ще имаме съюзник, но с присъединяването на Република Северна Македония ще кажем „да“ на една ценностна система, която всички ние изповядваме – членовете на НАТО, а именно принципа „Един за всички – всички за един!“ Не искам да политизирам този процес, но за мен изглежда леко жалко, че колегите от Българската социалистическа партия не са тук в такъв важен за България ден и че при тях партийното взе превес над национално отговорното. Аз съм сигурен, че те ще съжаляват за това, че са пропуснали този ден и съм сигурен, че тези след нас ще кажат същото, защото, когато говорим за национално единение, когато говорим за сигурност, за стабилност, всички ние трябва да сме заедно. Ще се присъединя и към казаното от вицепремиера преди мен. Наистина много работа ни предстои и ние сме готови да помогнем на Република Северна Македония, когато става въпрос за вземане на решение в Северноатлантическия договор, когато става въпрос за изграждане на отбранителни способности, когато става въпрос за отбранително планиране, когато става въпрос за изграждане на кадри и много, много други дела, но аз съм сигурен, че този прагматизъм ще ни доведе до добър край. А в днешния ден можем да си позволим и малко емоция. Тук, от София, от България ясно и високо да кажем и да се чуе: добре дошли, приятели, при нас, добре дошли, братя и сестри! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател на Събранието на Република Северна Македония, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваше Превъзходителство, уважаема госпожо Вицепремиер! Ние, народните представители от „Движението за права и свободи“, категорично подкрепяме решението и ще гласуваме „за“. Убедено, последователно и безкомпромисно следваме този курс на евроатлантическото ни развитие още през 1990 г., през 1992 г., когато България призна официално независимостта на Македония, през 1999 г., 2004-а, 2007-а и продължаваме неотклонно, защото вярваме и знаем, че това е верният път за националната сигурност и държавния суверенитет, за мира и демокрацията. В тази връзка е достатъчна кратка препратка към историческото изказване на нашия почетен председател доктор Ахмед Доган за пътя на България към Европа през Босфора, както и към активната роля на „Движението за права и свободи“ за членството ни в НАТО и Европейския съюз. За наша радост и гордост членството и в двата съюза беше осъществено при участието ни в управлението на страната. Определяйки ясно къде стои ценностно, „Движението за права и свободи“ още в зората на демокрацията пое като своя мисия реализирането и задълбочаването на евроатлантическата интеграция. Продължава да отстоява евроатлантическите ценности и днес, ценностите на мира и демокрацията, върховенството на закона, правата и свободите на гражданите и човешкото достойнство. Идеите за евроатлантическата ориентация на Западните Балкани, включително и на Македония, са наш ангажимент от 90-те години. Убедени сме, че това е пътят за изграждане на силни и стабилни Балкани, за укрепване на стабилността в региона и в Европа, за гарантиране на мира и просперитета. Това е пътят за противопоставяне на популизма и национализмите, на всяка цинична политика, която застрашава мира. Подкрепяйки днес това решение, ние препотвърждаваме верността си към онези евроатлантически ценности, които защитават мира и демокрацията, правата и свободите на европейските граждани. В същото време чрез подкрепата на това решение ние отричаме всяка форма на омраза, ксенофобия, национализъм и популизъм. Призоваваме всички национално отговорни партии да препотвърдим нашата обща непоколебима воля да бъдем активно ангажирани в тази уникална общност на ценности, посветени на принципите на индивидуалната свобода, демокрацията, човешките права и върховенството на закона, за постигане на сигурност и стабилност, траен мир и просперитет. Напомняме, че споделените ценности изискват не само декларации, но и дела, воля и решимост, изискват отговорност, изискват спазване на Конституцията и съответствие на законите на страната с Основния закон, с европейските директиви, особено в областта на гражданските и човешките права. Днешното решение е политическо и стратегическо за сигурността на страната и региона и ние го подкрепяме. Вярваме, че Република Северна Македония, ставайки част от споделените демократични ценности, ще поеме своя дял от отговорностите и задълженията, произтичащи от членството в НАТО, както и ще допринася за евроатлантическата сигурност. Пожелаваме успех! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ.)

Благодаря. Госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, господин Председател на Македонския парламент, дами и господа, колеги депутати! Госпожо Председател, аз ще рискувам малко да намаля патоса, с който днес колегите се изказват, тъй като политиката все пак не е поезия – аз съм писал и поезия, но в политиката трябва да търсим конкретните практически изгоди, когато правим нещо – изгоди за всяка една страна. Тъй като говорим за отношение към Македония – Северна Македония, аз си спомням и като по-препатил, че през януари – мисля, че беше, 1992 г., тогава заръчах заглавие: „България призна Македония“ в ръководения от мен вестник „Демокрация“. Беше пак така тържествен ден, по същия начин в Народното събрание имаше такива възторжени изказвания, които сочеха един светъл път на това наше признание. Мисля, че бяхме първата държава, която призна Македония, и малко след това – Република Турция. За съжаление обаче, това наше признание не беше последвано от истинско сътрудничество – икономическо, културно и всякакво, каквито би трябвало да има между две съседски държави. Напротив, имаше периоди на замразяване на отношенията, в смисъл на липса на всякакви отношения, имаше периоди на спор за име, език и прочие и за националност. Тези спорове не са заличени, те не са преминали, не са изчезнали с подписването на договора между България и Македония на 1 август 2017 г. за сътрудничество и приятелство, който, разбира се, е нещо добро. Защото ние задължително трябва да имаме приятелски и добросъседски отношения с Република Северна Македония и тези отношения да стъпват на икономически изгодни действия. Затова, госпожо Председател, макар че сега говорим за ратификация на присъединяването на Северна Македония към НАТО, ще си позволя да Ви предоставя изработен от мен и мои колеги анекс към този договор. Госпожо Захариева, хубаво е, че и Вие ще се запознаете. Анексът не противоречи на същността на Договора, напротив – допълва го. В този анекс става дума – само ще спомена, че двете страни ще се въздържат от всякакви спекулации, опити за обсебване, присвояване на исторически събития, личности, определяни като общи за двете договарящи се страни и така нататък. Става дума понякога за ситуации, в които се появяват спорове за исторически имена, факти и личности. С този анекс въпросът се изчиства и по този начин вече може нашето сътрудничество да бъде пълноценно и без никакви спорни моменти. Ето, ще Ви го оставя, макар че е неподписан – да, ще Ви го оставя. (Показва документа.) Искам също да кажа, че тук чух много патетични думи за ценностни системи – Северноатлантическият пакт беше посочен като ценностна система. Много се извинявам, дами и господа, скъпи колеги, но ценностните системи са описани в книги като Новия завет, Корана, но не и в Договора за един все пак военно-политически блок. Не може един военен блок да бъде ценностна система. България е била член на различни военни блокове в историята си. Тя беше съучастник в коалицията на Третия райх, тоест до 1944 г., след това беше в Съветския блок и член на Варшавския договор, сега е член на НАТО. Това са различни завои и перипетии в нашата история, но те са били взимани като решения пак от политическия елит. Тук, в тази зала, депутатите са ръкопляскали, когато на 1 март 1941 г. министър-председателят Филов е подписал Тристранния пакт за присъединяване на България към Оста Рим – Берлин – Токио. Знаете какво стана след това – бяхме победени в една война, над София се изсипаха бомбардировки, загинаха цивилни хора и много жертви имаше. Нека да не обявяваме нашето членство във военни блокове за ценностна система – това е молбата ми, защото това не е ценностна система. Това може да бъде конюнктура, може да бъде временно решение за отбранителната стратегия на България – дали НАТО е най-доброто решение, дали въобще трябва да има военни блокове в днешно време след разтурването на Варшавския договор или друг спор, е една тема, която бих се радвал да чуя като дискусия в българското обществено пространство. Защото когато Буш и Горбачов се договаряха берлинската стена да падне, аз знам, че там е имало споразумение, договорка, макар и устна, военните блокове да бъдат закрити – както Варшавският договор, така и НАТО. Е, единият беше закрит, а другият – не. Сега членството в НАТО се обявява като гаранция за сигурност и мир, само че сигурност и мир срещу кого? Аз съм длъжен да задам тези въпроси, защото наистина сме се нагледали на много исторически обрати в нашата българска история. Срещу какво гарантира членството в НАТО, срещу кой? Кой е врагът, казано простичко? Този въпрос също трябва да го задаваме. Някак си по комсомолски, така възторжено се радваме на присъединяването на нашия съсед Северна Македония към НАТО. Не отчитаме, може би не правим сериозния анализ: какво точно значи това, какво прави НАТО на Балканите, какво ще прави? Има ли подготовка за военни действия на Балканите и в Европа изобщо? Аз виждам такива признаци, но някой ще каже, че прекалено много се вглеждам и търся подробности, които ги няма. Има ги! Каква ще бъде ролята на Северна Македония в Северноатлантическия пакт на Балканите? Тези въпроси бих се радвал да чуя от представители на правителството, от нашия политически елит или от коментатори, защото само радостта не е достатъчна. Да, аз и моите колеги сме категорично за приятелски, добросъседски и пълноценно приятелски отношения с Македония – Северна Македония. Те да включват и икономическото сътрудничество, и културното, и общуването между хората. В същото време никой там, в Северна Македония, да не се притеснява по никакъв начин от нищо, когато каже, че е с българско самосъзнание. Това също е един въпрос, който стои, и моите колеги добре знаят, че той съществува. Тези теми трябва да бъдат разчистени, те трябва да бъдат в един спокоен, творчески, конструктивен диалог и аз мисля, че анексът, който предлагам, госпожо Вицепремиер, ще помогне на това – разгледайте го, редактирайте го, ако трябва, но нека той да бъде крачката към отношения между България и Северна Македония, които да са стъпили на взаимната изгода и интерес. Така е в политиката, така е в дипломацията. Вие го знаете добре. Иначе всичко друго е въпрос на отбелязване и на тържествени дни. Няма нищо лошо – нека да отбележим този ден като един жест към нашата съседка, един жест на приятелство, но да не забравяме, че интересите на държавите си остават винаги задача № 1 за всяко управление. Благодаря Ви за вниманието. Успех желая на Северна Македония! (Ръкопляскания от ОП, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, господин Джафери, дами и господа народни представители! Днешният ден е важен наистина за българските национални интереси и за сигурността изобщо – не само на България, а и на цяла Югоизточна Европа, и особено на Западните Балкани. Защото днес ние ще ратифицираме договор, с който Република Македония ще стане член на НАТО. А нашите колеги от БСП ги няма! Те за пореден път предават и продават националните интереси на България и са против сигурността в Западните Балкани и в Югоизточна Европа. Без значение какви са вътрешните противоречия в българския парламент и в българската политика – когато става въпрос за националните интереси, когато става въпрос за сигурността на Югоизточна Европа, няма значение кой от коя партия е, всички трябва да сме тук и да подкрепим подобни решения. Въпреки това БСП – явно верни на коминтерновската си политика, ги няма в залата да подкрепят братска Македония, няма ги в залата да подкрепят, включително и тяхната партия-посестрима, която управлява в Македония в днешно време. Без значение са, пак казвам, вътрешните ни отношения между партиите в България. Важното е когато националният интерес на България е защитен, важното е когато интересите в Западните Балкани и на Балканския полуостров са защитени, и ще се гарантира стабилност, всички партии да са в българския парламент и да подкрепят подобно решение. Надявам се, че имат обяснение. Ако не, обяснението защо абдикират по важни въпроси за държавата, важни въпроси за Европейския съюз, важни въпроси за НАТО, ще го дават на изборите на българските избиратели. За нас от ВМРО е важно, и винаги е било важно, братска Македония да бъде подкрепяна. България 30 години прави това – подкрепя непрекъснато Република Македония в нейния път, без да извива ръце, както други държави, без да има претенции, които граничат с намеса във вътрешните работи на конкретна държава. България винаги е подкрепяла Република Македония – и в добри, и в лоши дни. И днес ние от ВМРО също ще подкрепим Република Македония. Но за нас също така е важно Договорът за приятелство и добросъседство, който подписахме, да бъде изпълняван и от двете страни, демократичните процеси в Република Македония да продължат, хората в Македония да бъдат наистина свободни да изразяват своята воля, хората в Македония да не бъдат обсипвани с речта на омразата, която се сипеше повече от едно десетилетие там, особено срещу България и българите. За нас е важно наистина фалшификациите и в историята, и в учебниците, и в различни медии, които обслужват интереси на чужди държави в Република Македония, да спрат срещу България. Защото ние считаме, че двете държави заедно, вървейки по своя път напред, ще живеят по-добре, ако не живеят в лъжа, ако живеят, подкрепяйки се. За нас от ВМРО е важна следващата крачка, защото НАТО е първата крачка. Следващата крачка е най-накрая между братята и сестрите на двете държави да бъде премахната границата. Това е Македония да стане член на Европейския съюз и да няма граница между двете държави, хората да живеят свободно, роднините да си гостуват, за да може наистина и България, и Македония, и целият регион да пребъдем! Да живее България!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми гости, уважаеми господин Джафери, Ваше Превъзходителство! От името на членовете на Комисията по външна политика и на партия ГЕРБ искам да Ви споделя, че за мен и за нас това е един хубав ден, в който завършва дълъг и труден процес – процес, който беше подкрепян през цялото време от Република България. Имайте предвид, че ние ще продължим тази подкрепа и в нелекия процес, който Ви очаква за членство в Европейския съюз. Искам да поздравя за взетото решение правителството на Република Северна Македония, защото знаем, че това решение не беше лесно нито във вътрешнополитически, нито във външнополитически план. Искам да поздравя парламентаристите от парламента на Република Северна Македония, които успяха няколко пъти да съберат необходимото мнозинство, което също не беше лесно. Следва оценка за далновидността на политиката на Република Гърция, защото и за тях това не беше лесно решение, разбира се, и на Република България в лицето на нашия министър-председател – искам да посоча неговата лична роля в този процес, и ролята на нашето Външно министерство в лицето на министър Захариева. Няма как да пропусна и българския парламент, който с 206 гласа „за“ ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Тук няма как да изпусна и отсъствието на лявата част на залата. За мен това е знак не само за това, че, ако цялата зала беше гласувала в полза и в подкрепа на Република Северна Македония в нейния бъдещ път, това е знак и за липса на подкрепа за форматите, в които България членува – имам предвид Европейския съюз и НАТО. Убедена съм, че има хора от левицата, които съжаляват, че не са днес в тази зала, защото те са работили в такива дълги и трудни процеси. Днес това е решение на един геополитически въпрос – разширяването на НАТО с нови държави членки винаги е била последователната политика на Европейския съюз и България е част от този съюз. Няма как да пропусна и подкрепата към разширяването на страните от Западните Балкани от страна на Румъния и от страна на Хърватия, която много силно заяви, че този процес ще бъде продължен и от тях. Искам отново да поздравя и да благодаря на всички, които имат роля и ще продължат да участват в процеса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Джафери, драги гости, госпожо Вицепремиер, скъпи колеги! Като председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ и депутат в Народното събрание искам да потвърдя моята готовност и това, че ще гласувам „за“ ратификацията, защото съм част от тези 27 години, след като Македония получи независимост. През 1992 г. бях един от първите българи, който водеше официална делегация в Македония, и помня еуфорията, която беше обзела нашите съседи и приятели за бъдещето на Македония. Свидетел съм на тези години, в които имаше сериозни проблеми със съседите, с част от нашите политици в България, но се радвам, че след толкова години имаме вече една Република Северна Македония, която признахме, която днес е кандидат за член на НАТО, която днес съм убеден, че единодушно ще подкрепим в нашия парламент и на която аз от сърце желая да върви уверено по пътя, който започна – за това да има мир на Балканите, за това ние като едни добри съседи и приятели на Македония да знаем, че сме заедно в идеята, в борбата за едно по-добро мирно съществуване както на Балканите, така и в света като цяло. Като говоря за Балканите, ми се иска да спомена нещо, което колегите не казаха: преди известно време България председателстваше Европейския съюз. Считам като заслуга на нашето председателство, на премиера на Република България, на досегашния министър по европейските въпроси в Председателството и това, че процесът, към който Република Северна Македония се стремеше, беше постигнат. Беше постигнат, защото виждам, че правителството на нашите съседи и парламентът работят в интерес на това да се върви към мирно съвместно съществуване, към едни мирни Балкани. И така, както ние се вълнувахме при ратифицирането през 2004 г. на нашето участие в НАТО и през 2007 г., когато станахме пълноправни членове на Европейския съюз, знам, че и Вие, скъпи приятели и съседи, го правите сега. Желая Ви в близките години да извървите и този немалко тежък път, но съм убеден, че Вие ще го направите и ще станете пълноправни членове на Европейския съюз, и отново ще се съберем, за да ратифицираме Вашето пълноправно участие в тази – някога предвидена от Александър Стамболийски, идея за единни европейски щати. Желая Ви успех от сърце! Благодаря на колегите, че днес сме така единни в това да подкрепим нашите съседи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на Външните работи, уважаеми господин Джафери – председател на парламента на Северна Македония, уважаеми колеги! Днешният ден е исторически за България. Днешният ден е исторически за Северна Македония и показва политическата воля на българския парламент да даде пътя и да подкрепи усилията на Северна Македония за Северноатлантическия пакт. НАТО ще даде допълнителна сигурност. НАТО ще гарантира бъдещето и изпълнението на усилията за предстоящото членство в Европейския съюз. Но, когато днес българският парламент ще ратифицира това си решение, много е важно все пак да дадем заслуженото на всички правителства на България, на всички парламенти на България след 1992 г., които подкрепяха усилията на Република Македония към тогавашния момент. Нека всички да си припомним 1992 г. – България беше първата страна, която призна независимостта и усилията на Република Македония да гради своя суверенитет, да гради своето бъдеще и да има своята европейска перспектива. Нека да си припомним също и конфликтите, които бяха на Западните Балкани. Те допринасяха в немалката си част за това разделение и политическо противопоставяне, което имаше между политиците на различните държави, между политиците в различните парламентарни групи в съответните парламенти. Но нека да си спомняме и да не забравяме една изключително важна, ключова декларация между Георгиевски и Костов, която даде силна подкрепа за Република Македония, а това беше периодът, в който от събитията в Косово се създаде бежанска вълна към Македония. С подкрепата на българското правителство, с финансовата подкрепа от седем милиона и половина германски марки, подкрепихме изграждането на център, който да може да приюти тези 3000 човека, които бяха бежанци и бягаха от конфликтите в Косово. Точно тогава българското правителство и българските политици направиха всичко възможно да осигурят транспортни коридори за хуманитарна помощ и за подкрепа на нашите приятели от Македония. Нека да дадем заслуженото на това, което се направи и през 2003 г. на Солунската среща, въпреки че нямаше последващи действия, които да дадат това, което получаваме днес. Нека да дадем заслуженото и на Берлинския процес, защото Европа винаги е смятала, че Западните Балкани са част от Европейския съюз. Нека да не забравяме всичко това, което направи България и българското правителство в първото си Европредседателство, което ни даде шанса да бъдем лидери и да показваме, че действително ние сме за добросъседство, разбирателство и просперитет, сигурност и спокойствие в региона, в който се намираме и ние. Нека да дадем заслуженото на всички европейски държави, които подкрепиха усилията на българското правителство в извеждането на един от основните приоритети, а това е интеграцията и европейската перспектива за Западните Балкани. Нека тук да дадем заслуженото на всички, които са след Българското председателство, и когато Австрийското председателство пое отговорността, продължи този приоритет. Нека да благодарим за усилията на всички, които са допринесли, за да могат Гърция и Северна Македония да постигнат това, което днес даде перспектива и възможност на 6 февруари тази година в НАТО, в Брюксел, да се даде хоризонт за Северноатлантическия пакт. Искам да припомня разговор, който имахме с Вас, господин Джафери, може би преди година, когато Вие показахте мъдрост и казахте това, което трябва всички политици на Балканите да имаме предвид – казахте, че ако се връщаме към конфликтните дати, ако се връщаме към тези исторически факти, които са разделяли Западните Балкани и региона, това означава, че няма да може да имаме бъдеще за нашите деца. Вие казахте това. Аз много мислих върху тези думи и искам да Ви благодаря, защото Вие показахте истинска отговорна позиция. Защитавайки Вашите национални интереси, Вие показахте, че можем да защитаваме националните интереси на региона. Когато Македония и Западните Балкани имат европейската перспектива, имат перспективата за НАТО, това означава, че регионът става много по-сигурен, може да има реална свързаност, повече бизнес, повече икономика и повече позитиви за всички, които можем да продължим и да оставим всичко това на бъдещите поколения. За мен е много тревожен фактът, че днес от българския парламент отсъства Българската социалистическа партия. Въпреки тяхното отсъствие мога да кажа, че в немалко от случаите те са имали отговорна позиция, когато се е касаело за региона и когато се е касаело за бъдещето на Западните Балкани. Съжалявам, че днес от едно еднолично решение на лидера на Българската социалистическа партия и страхът, който има в тази парламентарна група, не се даде възможност на всички демократично мислещи депутати от Българската социалистическа партия в българския парламент да участват в дебата и да можем всички единодушно да подкрепим тази ратификация. Много е болно и много е жалко, когато вътрешните политически ежби допринасят за лошия имидж на страната ни и за уронване престижа на българския парламент, а парламентаризмът, парламентът е мястото, където има различни мнения, където всяка една политическа сила има своите политически виждания, отстоява ги принципно и ги защитава тук, от трибуната на българския парламент. Не е нормално българските избиратели да са гласували да имат своите народни представители, а те да отсъстват от такъв важен, съществен дебат, който може да ни направи по-силни, и действително Северна Македония да усеща подкрепата на Четиридесет и четвъртия парламент, но да усеща подкрепата и на всички парламентарно представени групи. Ние сме в ситуация, в хипотеза, в която бяхме точно в началото на Българското председателство. Тогава знаете, че имаше искане точно на опозицията с отказ за влизане в българския парламент при това, когато трябваше да присъства председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. БСП отказаха да влязат в българския парламент. Точно тогава колегата Главчев направи може би най-голямата си лична жертва, но воден само и единствено от обществения и националния интерес, той подаде оставка, за да може да задоволи политическото его и егоизма, който има в Българската социалистическа партия, за да можем действително да дадем възможност в началото на Българското председателство тук да присъстват всички народни представители. Уважаеми колеги от БСП, ултиматум и популизъм не могат да дадат отговори на важните въпроси, които трябва да решаваме заедно. Ние приемаме Вашите различия, но не приемаме ултимативното поведение и този нарцисизъм, който има в лидерството на Българската социалистическа партия. Искам да благодаря на Спас Панчев, който беше част от „БСП за България“. Спас Панчев обаче взе своя правилен избор. Направи го, воден от интереса на неговата политическа сила, а не от интереса от това да подкрепя и да защитава българското правителство на всяка цена. Искам да споделя и да призова всички колеги от БСП: бъдете смели, бъдете искрени към Вашите избиратели и към това, което сте поели като ангажименти към Вашите семейства. В политиката страхът води до загуба на обществено доверие. Страхът в политиката Ви прави много по-дееспособни, но в никакъв случай не и полезни за обществото. Убеден съм, че с днешното си поведение БСП затвърди, че тя няма необходимост от парламентарна представителност в българския парламент. Предполагам, че това е подходът и това, което ще направи и за бъдещия Европейски парламент. По-добре оставете парламентарно представените партии, които участват активно в националния дебат, да могат действително да участват активно и в европейския дебат. Ние сме членове на Европейската народна партия, колегите от „Движението за права и свободи“ са към либералите, колегите от „Обединени патриоти“ са към консерваторите. Всеки един може да определя своето бъдеще. Благодаря на ВОЛЯ за това, че действително участват активно в политическия дебат и винаги вземат решенията си, водени само и единствено от ангажимента, който са поели към техните избиратели. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.) Господин Джафери, извинявам се, че малко се отклоних и към вътрешната политика, но сами разбирате, че като политици трябва да го правим постоянно, защото ние се стремим винаги да бъдем ръка за ръка. Вие ще бъдете подкрепяни във всяко едно усилие както за утвърждаването Ви като надежден партньор на НАТО, но също така ще бъдете подкрепяни от България за бъдещето Ви европейско членство, защото мястото на Македония е в Европейския съюз, мястото на Македония е в НАТО. Така можем да противодействаме на всички потенциални заплахи от трети страни, които не желаят да има стабилност, да има мир, да има добросъседство в региона, в който се намираме. Благодаря Ви, че сте тук. От името на парламентарната група искам да благодаря на всички колеги, които участваха активно. Искам да благодаря на външния министър за всеотдайната работа и за всичко това, което успяхме да направим заедно с всички колеги от Народното събрание. Както беше казано от преждеговорившите, действително и от БСП има хора с европейско мислене, с мислене доста демократично, което не кореспондира с днешното поведение на техния лидер. Благодаря Ви, колеги! Да пожелаем успех на Северна Македония за това, което предстои за тях, а това е по-доброто бъдеще, отколкото досега! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ, ОП и ВОЛЯ – Българските Родолюбци.)

Уважаема госпожо Председател, моля току-що приетият на първо гласуване Законопроект за ратификация да бъде гласуван и на второ гласуване в днешното заседание. Моля за процедура.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Джафери! Обикновено между първо и второ гласуване е редно да има малко по-конкретни изказвания, не общи. В случая използвам присъствието на господин Джафери, за да заявим позицията на част от „Обединени патриоти“ – партията, която аз представлявам – Национален фронт за спасение на България, че ние ще подкрепим при второто гласуване присъединяването на Македония към НАТО. Искаме обаче чрез Вас да отправим своите забележки към управлението на Македония по отношение на правата на всички хора, които имат българско съзнание и се чувстват българи в Македония, а те не са малко. Въпреки че България беше първата, която призна Македония през 1992 г., както беше споменато, в този период до днес спрямо хората, които имат българско съзнание, бяха извършени репресии, имаше доста негативизъм. Техните права бяха ощетявани. За съжаление, и към настоящия момент това е факт. Все още всички тези хора не могат да ползват правата и свободите, на каквито имат право – правото на ползване на език, на училища. Тяхната професионална кариера много често зависи от това тяхно самоопределение. Не трябва да забравяте, че в България практически всички български семейства по някакъв начин са свързани, за съжаление, не с най-добри спомени с Македония. Общата ни история задължава едно по-коректно отношение и спазване на демократичните права на всички българи в Македония. Няма да коментирам историята, тъй като обикновено тя е предмет на най-масови дебати. Няма да я коментирам, тъй като уважавам решението на двете държави да създадат Междуведомствена комисия. В тази материя не искам да навлизам. Все пак е редно Македония, с оглед на присъединяването си към НАТО и евентуално присъединяването ѝ към Европейския съюз, да коригира своето поведение, да спре с разрушаването на паметници. Ако трябва, да се пренапишат текстове на някои македонски паметници, в които се говори за български окупатори и така нататък. Защото явно историята определя Македония да излезе от един друг евро-азиатски кръг на влияние и се насочи в друга посока – на общоевропейска интеграция и бъдеще. Ние ще подкрепим Вашето влизане в НАТО. С внимание и известно търпение ще изчакаме да видим как ще се развият процесите на демократизация в Македония. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония Член единствен. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, подписан на 6 февруари 2019 г. в Брюксел“.

Уважаеми господин Председател, преди да започнем по същество с Доклада, правя процедурно предложение съгласно чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата на Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни.

Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2019 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г., и мотивите към Указа. На свое заседание, проведено на 13 февруари 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха: от Администрацията на Президента на Република България – професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и господин Благой Дешев – главен експерт по правни въпроси; от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър; от Комисията за защита на личните данни господин Венцислав Караджов – председател, и госпожа Десислава Тошкова – главен секретар. На заседанието присъстваха също: от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори Анна Танова – изпълнителен директор, Ева Петрова – юрист на АБРО, Господин Йовчев – директор „Правни и бизнес отношения“ на bTV „Медиа Груп“ ЕАД, Гергана Рядкова – юрист на bTV „Медиа Груп“ ЕАД, Петя Димова – старши юрист в „Нова Броудкастинг Груп“ АД, и Мила Димитрова – длъжностно лице по защита на данните в „Нова Броудкастинг Груп“ АД; от Асоциацията на професионалните фотографи Лилия Йотова – председател, и адвокат Емил Георгиев; от Асоциацията на европейските журналисти – България – Ирина Недева, Иван Радев и Симона Здравчева Велева. Професор Емилия Друмева запозна членовете на Комисията с Указа на Президента на Република България и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет на 24 януари 2019 г. В мотивите си президентът посочва, че Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, параграф 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Президентът сочи, че основното положение в чл. 85, параграф 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, но в ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход, като е предвидил 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Президентът изразява несъгласието си с така предвидените критерии в приетия закон. Според него търсеният баланс не е постигнат от законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Президентът също твърди, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Според него изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии дори и поотделно представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов изрази становище, че правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и на информация са основни права, но не са абсолютни. За да се избегне колизията между тях и да се осигури баланс между двете, са предложени критерии, въз основа на които да се прави обективна преценка за всеки конкретен случай. Посочването на критериите, по които се постига балансът, като неизчерпателен списък, е правилният и единственият начин да се гарантира максимална прозрачност, единно тълкуване и прилагане и устойчивост, които са основната гаранция срещу субективизъм при извършването на преценката за баланса. Господин Караджов добави, че когато се преценява предложеният баланс, следва да се прецени цялостният контекст и режим на прилагане на едното право спрямо другото, а не да се отделя и тълкува само една част от нормата, без да се отчита цялото. Оспорваната в мотивите норма е част от цялостно предложение за обработване на лични данни от медиите, а не самостоятелна норма. Той отбеляза също, че предложеният в Закона режим за обработване на лични данни за целите на упражняване свободата на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели освобождава медиите, фотографите и хората на изкуството от задължението да събират, анализират и последващо обработват лични данни от необходимостта да търсят правно основание съгласно Регламента. Всяка информация, която представлява лични данни, ще може да се събира и анализира безпроблемно и неограничено. Адресатите на тази норма са освободени и от административната тежест да водят регистри, да извършват оценка на риска при обработване на събраните лични данни, да отговарят на искания на субектите на данни за вида и обема лични данни, които са събрали за тях, да проверяват дали са коректни и на кого смятат да ги разкриват, и за какви цели ще ги използват. Те също могат да коригират или изтриват събраните или публикувани лични данни по тяхна лична преценка, и не съществува правен механизъм, който да ги задържи да го направят, както и да събират дори лични данни за деца, без да търсят съгласието на родителя, настойника или попечителя. Венцислав Караджов добави също, че в мотивите за наложеното вето е посочено, че приложението на двете права трябва да е балансирано. Това е така, но някой трябва да прави преценка за този баланс. Преценката се прави на 3 отделни етапа от различни субекти. Първият етап е преди публикуването на информацията, представляваща лични данни. На този етап единственият възможен субект е медията или съответният журналист, в качеството им на администратор. Никой друг не знае с каква информация разполага медията и каква част от нея представлява лични данни. Вторият етап е при разглеждане на подаден сигнал или жалба до Комисията за защита на личните данни и третият е при оспорване на решението на Комисията за защита на личните данни пред съда. Обективната преценка за прилагането на едно от двете права трябва да става по обективни критерии на всеки един от тези етапи, по еднакви критерии и от всички субекти, които имат отношение, а именно журналисти, медии, надзорен орган, съд. Господин Караджов подчерта, че последният критерий, посочен в т. 10, е въведен с цел гарантиране на свободата на изразяване при отчитане на спецификата на конкретния случай с оглед многообразието от хипотези на журналистическа дейност и динамиката на обществения интерес. В заключение господин Караджов отбеляза, че критериите представляват утвърдена практика на съда в Страсбург по защита на човешките права и постоянната практика по разглеждане на жалби пред Комисията за защита на личните данни и тези критерии се прилагат доколкото са приложими спрямо конкретния казус. Те не са контролен лист, а принципни правила и обективни насоки, по които се преценява балансът между правата във всеки отделен случай. Господин Красимир Ципов отбеляза, че Министерството на вътрешните работи счита, че законодателят е осигурил необходимата нормативна среда за постигане на баланс между посочените основни права. Поради тази причина Министерството подкрепя така приетата разпоредба. В дискусията взеха участие народните представители Маноил Манев, Валентин Радев, Диана Саватева и Цветан Цветанов. Народният представител Валентин Радев изрази мнение в подкрепа на приетата разпоредба. Народният представител Маноил Манев отбеляза, че 10-те критерия, предвидени в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, са в защита на работата на журналиста. Това се отнася най-вече за адресатите на нормата, които работят на терен. Ако я няма приетата норма, журналистите ще бъдат засегнати от много други критерии. Това мнение сподели и госпожа Диана Саватева и сподели, че в практиката си като журналист многократно е изпадала в ситуация да търси този баланс, без действието на какъвто и да е регламент и на каквато и да е норма. Тя добави, че това е баланс, който трябва да търси всеки един журналист, който се отнася към професията си като към призвание. По отношение на аргументите на президента господин Цветанов посочи, че защитата на личните данни е ценност на демократичните общества, така както и свободата на изразяване и свободата на словото. Защитата и на двете категории се свързва с правата на свободните хора. В Декларацията за правата на човека и гражданина свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек. Това е балансът на правото на свобода и правото на защита на личните данни, което законодателят е длъжен да закрепи и защити. Господин Цветанов посочи, че съгласно Решение № 4 от 2012 г. на Конституционния съд „тези две основни права, тъй като не са абсолютни, могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа на пропорционалността“. Той отбеляза, че мотивите на ветото определят, че балансът е нарушен, без да са аргументирани с пример за наличен дисбаланс. Посочен е единствено текстът на чл. 25з, ал. 2 и изброените в него критерии. Това едностранчиво тълкуване деформира идеята за баланс между двете права. Разпоредбата на чл. 25з от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни представлява една цялостна система за уреждане на обществените отношения, свързани със съгласуването на правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация. Изваждането, на който и да е елемент от нея, създава условия за дисбаланс и абсолютизиране на едното право за сметка на другото в нарушение на Конституцията на Република България, Хартата на основните права на Европейския съюз и Регламент (ЕС) 2016/679. Неслучайно Регламентът поставя високи изисквания към защитата на личните данни, черпейки опит от практиките на нарушаване защитата на личните данни, на нови форми на вредоносно поведение. Господин Цветанов отбеляза също, че свободното слово и изразяване и защитата на личните данни не са абсолютни права. Това означава, че демократичните общества трябва да търсят баланс, който да ограничава щетите от неправомерно поведение, такава е и целта на чл. 25з, а именно създаване на баланс, а не нарушаването му. Липсата на баланс би създала субективни и опасни прецеденти. В заключение той отбеляза, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни чрез законодателна техника са предвидени критерии, чрез които този баланс да не се нарушава. Критериите не са национално нововъведение, а са формулирани въз основа на трайната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз и Конституционния съд на Република България. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, взимам думата от името на парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ по два повода. Първо, за да опровергая една фалшива новина, която, за жалост, беше тиражирана вчера от наш колега – народният представител от ГЕРБ Георги Марков. На брифинг в понеделник той заяви, че ГЕРБ са единствената партия, подкрепила волята на 2,5 милиона българи, които на референдум се произнесоха за мажоритарна избирателна система. Нещо повече, той заяви, че всички останали партии в парламента са били против. Още с влизането в политиката Веселин Марешки и ние от ВОЛЯ сме засипвани с фалшиви новини, затова винаги остро реагираме, когато е налице изкривяване на фактите. Жалко е, че в случая това идва от колега, когото ние уважаваме и смятахме, че се стреми да е коректен в изказванията си. Поради тази причина ние настояваме за публично извинение и опровержение от него. Налага се да припомня, че през месец юни 2017 г. ВОЛЯ внесе свой законопроект за мажоритарна избирателна система, който вече две години стои по папки някъде в канцелариите и не се разпределя за разглеждане в комисиите. Ще припомня също, че ние говорим за мажоритарен вот много преди да влезем в парламента. Факт е, че господин Веселин Марешки прави три пъти по-висок резултат на мажоритарните избори. Ние винаги сме били за това хората да имат възможност да избират доказали се личности, които вече нещо са направили за народа и имат очи да искат подкрепата му. Накрая, бих искал да опресня паметта на всички – при гласуването на измененията на Изборния кодекс през месец юни 2017 г., отнасящи се до въвеждането на мажоритарна избирателна система, ВОЛЯ гласува „за“, а „против“ мажоритарния вот бяха БСП, ДПС и „Обединени патриоти“. В понеделник ние разпространихме до медиите разпечатка от това гласуване. Вторият повод за нашата Декларация е много по-притеснителен – отнася се за поредните скандали и разкрития за „кухнята“ за ВМРО. Когато ние лансирахме идеята за мажоритарна избирателна система преди две години, лидерът на ВМРО господин Каракачанов заяви, че това е евтин популизъм. Онзи ден ние разбрахме защо той е против промените. В интервю за предаването „12+3“ на БНР депутатът от НФСБ Йордан Апостолов поясни задкулисните схеми, които ВМРО прави при съставяне на своите листи. Ще си позволя да го цитирам точно: „Преференциите са партийно наредени листи и поставени хора, които могат да си заплатят услугата, така да се каже, да бъдат сложени на място, независимо къде в листата, и да бъдат активирани икономически и по всякакви други начини да си извоюват място. Така се подреждат листите при нашите партньори от ВМРО, това е техен прийом и начин на действие“ – край на цитата. Ако това е така, питаме тогава ние: колко е платил Ангел Джамбазки, колко е платил Александър Сиди или Искрен Веселинов, или пък Султанка? Какво излиза, колеги? Че големите войводи се оказаха всъщност амбулантни търговци, продават всичко. За първи път официално в национален ефир някой признава, че за място в депутатска листа се плаща. Това ли е поредният задкулисен бизнес на ВМРО? При това, забележете, разкритието идва не от кой да е, а от техен коалиционен партньор. Призоваваме компетентните институции да се самосезират, защото подобна схема е недопустима. Тя трябва да бъде разкрита докрай и нейните архитекти да понесат отговорността си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, искам да изведа на вниманието Ви няколко основни акцента, които са свързани с баланса между правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация. На първо място, Общият регламент относно защитата на данните задължава страните членки да съгласуват със закон правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, на художественото или литературното изразяване с правото на защита на личните данни. Разпоредбата на чл. 25з отговаря на това задължение на Република България. На второ място, правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и на информация са основни права, но не са абсолютни. За да се избегне колизията между тях и да се осигури баланс между двете, са предложени критерии, въз основа на които да се прави обективна преценка за всеки конкретен случай. На трето място, критериите не са едно национално въведение, а са формулирани въз основа на трайната съдебна практика на двете най-висши съдилища в Европа и на Конституционния съд в Република България. На следващо място, посочването на критериите, по които се постига баланса като неизчерпателен списък, е единственият начин да се гарантира една максимална прозрачност, единно тълкуване и прилагане, и устойчивост, които са основната гаранция срещу субективизъм при извършване на преценката какъв трябва да бъде балансът. И на последно място, разпоредбата на чл. 25з представлява цялостна система за уреждане на обществените отношения, свързани със съгласуването на правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация. Изваждането на който и да е елемент от нея създава условия за дисбаланс и абсолютизиране на едното право за сметка на другото. Това са основните акценти, които исках да споделя. За мен е необяснимо, че при гласуването на Закона в залата имаше пълна подкрепа от всички парламентарно представени сили да бъде наложено това вето. Така че, няма как да гласувам и да подкрепя ветото на президента, а напротив, да подкрепим Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Явно думата в днешното обсъждане на ветото, наложено от Президента на Република България ще бъде – „баланс“. И за да не бъдем голословни в думите си, въпреки че съм убеден, че всеки един от нас в тази зала знае тези текстове, ще Ви цитирам текстовете на чл. 32 и чл. 41 от Конституцията: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“ Това е чл. 32 от Конституцията на Република България. Член 41 гласи: „Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна, или не засяга чужди права.“ Скъпи колеги, Законът, който обсъждаме, заради поставеното му вето, беше Закон на баланса. И аз като казвам, че тази дума днес в тази зала ще звучи смислено и многократно, тя ще потвърди това, че ние работихме върху този закон, точно за да намерим баланса между двете права – да бъдеш информиран, но и твоите лични граждански права да бъдат защитени. И този баланс не беше постиган ей така, гледайки в небето и търсейки долу. Той беше плод на четири месеца работа върху този законопроект. Четири месеца, които накрая завършиха с работна група, ръководена от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Цветанов и с участието на повечето от членовете на тази комисия – комисия и работна среда, в която участваха граждани, граждански организации, професионални организации на журналисти, и всички те там, в тази работна среда, на тази работна група, не работиха текст по текст, те създаваха текстовете на този закон заедно, търсейки този баланс. И накрая го намерихме. Намерихме го така, че от Комисията до залата на Народното събрание всички гласувахме този закон без нито един глас „против“. И сега, колеги, ще трябва да произнеса, да вербализирам едни думи, които никога не съм вярвал, че ще кажа в това Народно събрание. Изключително ми е тъжно и неприятно, че колегите от БСП не са в тази зала. Никога не съм вярвал, че ще го кажа, но го казвам честно и откровено. Защото, колеги, търсенето на този баланс, обсъждането на това вето, обсъждането на този закон предизвиква един въпрос, който ще се наложи да задам задочно на моите колеги: колеги от БСП, Вие отказахте ли се от Вашия президент? Защо Ви няма в залата да защитавате неговото вето – или защото нямате доводи, или защото Ви е срам от това конюнктурно, популистко и без нито един довод вето? Защото дори в Комисията, когато хората на Президентството трябваше да търсят доводи, им беше много сложно и много трудно. И на всичкото отгоре Администрацията на Президента на Република България, осъзнавайки своята грешка при поставянето на това вето, изригна в социалните медии: „Защо никой не ни подкрепя, след като сложихме ветото?“ Ами защото то е безпринципно и нелогично. Защото, ако трябва да бъдем конкретни, в българското законодателство, точно за да се запазва този баланс, точно за да няма упреци за вреда върху свободата на словото, няма медиен закон. И тази липса на медиен закон, съчетана с целия смисъл и текста на Законопроекта, който днес отново обсъждаме, и дерогациите, които сме дали в този закон, тоест освободили сме журналистите от всички административни задължения по събиране, съхраняване и така нататък, и така нататък – на информация, трябваше да се намери балансът. И той е в тези прословути критерии, за които аз продължавам да твърдя, че всъщност са форма на защита на работата на журналистите. Защо? Защото всеки гражданин има своето право да търси отговорност и решение по теми, които засягат негови лични данни, информация за него. Ако ги нямаше тези критерии, вградени в Закона, то тогава българските журналисти, всички, които боравят от журналистически цели с тази информация, трябваше да отговарят на всякакви реални и нереални претенции към тях. А сега имаме ясни критерии. Имаме критерии, които могат да кажат: „Не, колегите журналисти или журналистите са били прави, законът им е дал това право“. Накрая на моето изказване искам да Ви обърна внимание, колеги. Търсенето на баланс в тази среда – между правата и между правото да бъдеш информиран, е онази светлина, ако трябва да цитираме, която дава възможност без да страда гражданинът, да получава своята информация. И да наложиш вето на един Закон, приет без нито един глас „против“ точно в тази сфера, означава, че или светлината ти пречи, или търсиш конюнктурата на момента, търсиш варианта да бъдеш харесван. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това не е държавнически. Затова Ви призовавам да подкрепим Закона и да отхвърлим това вето. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Вземам повод от думите на господин Манев, който говори за баланс, за законност, за европейско и българско законодателство, за спазване на нормите и морала. Думите ми ще бъдат за спазването на обещанията и лъжите. Ще се обърна задочно към неприсъстващите в тази зала. Уважаема неприсъстваща госпожо Нинова, предполагам, че следите дебата, макар че вероятно вече сте се настанила в някой спа център, както и предния път, когато ходихте при народа. Но можете да отговорите и Вие задочно на всичко, което ще чуете в рамките на този дебат по наложеното вето от президента господин Радев. Днес разглеждаме вето на Закона за защита на личните данни. Очаквах, че поне в този ден ще присъствате в пленарната зала, не само заради първата точка в дневния ред на пленарната ни седмица и ратифицирането на Договора с Република Северна Македония. Очаквах, че ще влезете в пленарната зала и ще подкрепите казаното от Вас преди известно време, не само пред българската общественост, заявеното пред президента и пред българските журналисти. Днес обаче за пореден път, отново доказахте, че неслучайно имате едно прозвище. Та нали, госпожо Нинова, заедно с говорителя на БСП, между другото също журналист – госпожа Йончева, заявихте пред Асоциацията на европейските журналисти на 11 февруари 2019 г., че БСП ще подкрепи сигнала на Асоциацията на европейските журналисти и ще подкрепи ветото на президента. Излъгахте ли, неприсъстваща госпожо Нинова, и Вие, неприсъстваща госпожо Йончева?! Излъгахте ли президента, като заявихте своята и на партията си подкрепа към този законопроект? Това, разбира се, не е ново, защото само седмица преди това Вашата парламентарна група и народните представители – Георги Свиленски, Димитър Стоянов, Елена Йончева, Иван Иванов, Красимир Янков, Кристиан Вигенин, Николай Тишев, Петър Витанов, Станислав Владимиров и Таско Ерменков от Вашата парламентарна група, са гласували „за“ Законопроекта (частични ръкопляскания от ГЕРБ), който днес разглеждаме за пореден път, който сте подкрепили в пленарната зала при второто му четене. Питам: това обикновено лицемерие ли е, или нещо друго? Второто ми обръщение ще бъде към неприсъстващия господин президент и неприсъстващия му екип от правни съветници. Уважаеми господин Президент, жалко е, че нито Вие, нито Ваши представители взимат отношение в днешния дебат. Всъщност сега разбирам и Вашия интерес по този закон. Недоумявам обаче как сте такъв яростен защитник и на свободата на словото, и на демокрацията, и на личните данни на гражданите, а членове на Вашия Правен съвет вчера бяха осъдени от Върховния административен съд, защото са злоупотребили с лични данни на граждани и на журналисти (ръкопляскания) – на журналистите Мария Цънцарова, журналистката Канна Рачева и още 12 присъединили се към тази жалба и спечелили от вчерашното решение на Върховния административен съд, който осъжда Вашия правен съветник – господин Цеков, и Вашата номинация в Комисията за защита от дискриминация – господин Кичашки, на глоба по 10 хил. лв. Не знам дали БСП отново няма да се присъединят и така както реагираха при мярката за неотклонение на госпожа Йончева и гарантираха, че ще ѝ платят гаранцията до 20 хил. лв., дали сега няма да събират и по 10 хил. лв. за Цеков и Кичашки (ръкопляскания от ГЕРБ), защото те бяха кандидати за народни представители за това Народно събрание.

ОТ БСП!

От БСП, разбира се. Уважаеми господин Президент, сега е време да докажете, че сте принципен човек и да освободите Вашия представител в Комисията за защита от дискриминация – господин Кичашки, защото той вече е осъден на последна инстанция, да освободите и Вашия правен съветник – господин Цеков, защото той вече е осъден на последна инстанция за злоупотреба с лични данни. Надявам се, че ще го направите! Вярвам, че сте принципен човек. В противен случай ще изглежда като пореден висш пилотаж в лицемерието. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, единични ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Няма да повтарям изложеното преди мен, ще се опитам в рамките на няколко минути да изложа виждането на Комисията за защита на личните данни по промените в Закона, който е по наложеното вето от Президента на Република България. Първо, това, което искам да споделя, е, че в днешно време правото на защита на личните данни и неприкосновеност действително е доста уязвимо право, не само поради новите технологии и дигитализацията на живота ни. Примерите за това са много и най-вече злоупотребите с лични данни от Фейсбук, Гугъл, скандалът с „Кеймбридж Аналитика“ за проучване на политически нагласи и предпочитания на милиони американци и европейски граждани. Отделно фалшивите новини в социалните и електронните медии са основен проблем за обработване на личните данни на физически лица, на който между другото проблем се опитва да се противопостави и самата Европейска комисия. Обществеността в световен мащаб проявява голяма чувствителност към този въпрос за обработване на лични данни и неслучайно европейският законодател е отчел тези развития с приетия през 2016 г. Общ регламент за защита на личните данни, като се е постарал да създаде всеобхватна законодателна уредба за обработване на личните данни и е посочил възможните облекчения и приложения на правилата. Българският законодател, между другото, се е възползвал от всички възможни облекчения и дерогации, тогава когато говорим за обработване на лични данни за журналистически цели. Ветото на президента касае и случаите на обработване на лични данни за журналистически цели и преди да коментирам това вето и мотивите за свръхрегулация и цензура, бих искал да изясня какви права имаха медиите в България в случай на обработване на лични данни до 2018 г., за да може да се направи ясна преценка има ли свръхрегулация или цензура. Уважаеми народни представители, през 2002 г. бе приет Законът за защита на личните данни. Медиите с този закон имаха същите задължения като всеки друг от четиристотинте хиляди администратори, обработващи лични данни в България, тоест нямаха никакви облекчения от правилата за обработване на личните данни. Между другото, този закон се прилага в България 17 години вече. За този период Комисията за защита на личните данни е разгледала над 15 хиляди жалби от физически лица за обработване на личните данни. Колко са жалбите срещу медии? Деветдесет. От тях уважени – само осем. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) От тези осем само две са с наложени санкции на медии за незаконосъобразно обработване на лични данни. Какво е състоянието след въвеждането на новите правила с промените през 2018 г.? То беше представено частично, аз ще потвърдя какво Комисията за защита на личните данни разбира относно тези нови изменения. С новите изменения две трети от задълженията на другите администратори, които обработват лични данни, не се прилагат за медиите, когато те обработват лични данни за журналистически цели. За да има свръхрегулация, уважаеми народни представители, би следвало според мен да се въвежда непосилна административна тежест за един правен субект, тоест за медиите следва да са възниквали допълнителни задължения, които да им пречат да си вършат работата. Поне аз така го разбирам. Такива няма. Напротив, те са облекчени от административната тежест. Примерно те не следва да преценяват имат ли правно основание изобщо да събират и допълнително да обработват лични данни. Всеки един администратор трябва да го прави, включително органите на следствието и прокуратурата. Освен това, те не следва да искат съгласие от родителите, попечителите и настойниците на деца, за да обработват личните им данни, включително снимки, както и да събират информация за болести на детето, от които то страда. Това са облекчения за медиите, за да може да изяснят конкретния казус, който искат да публикуват. Медиите могат, забележете, освен това да откажат информация на граждани за това какви лични данни са събирали за тях, разкриват ли ги на някого и на кого. Могат да откажат тяхната корекция или изтриване, ако данните са използвани за журналистически цели, независимо, забележете, дали изнесените данни са коректни. Медиите освен това не водят регистри за събираните от тях лични данни, тоест освободени са с новите правила. Тоест ако погледнем така, то няма отчетност за кого какво са събрали и в какви обеми – нещо, което другите администратори, за които говорихме, а това са 400 хиляди администратори в България, трябва да полагат допълнително усилия и съответно да водят отчетност, и когато дойде Комисията за защита на личните данни, те трябва да могат да покажат как законосъобразно са събрали и за какви цели са обработили личните данни. На фона на тези облекчения медиите имат едно единствено задължение съобразно тези критерии, които са предвидени в Закона. А всъщност критериите са принципи за обработване на личните данни. И това задължение е всъщност да проверят доколко събраните от тях данни са относими към казуса – предмет на журналистическата публикация, нищо повече. Това е така, защото личните данни винаги се обработват за конкретна цел, те не могат да се обработват за други цели, които не са съвместими. Това е основен принцип на Регламента и на българския Закон за защита на личните данни, приет още от 2002 г. Новото в случая е, че Законът за защита на личните данни даде правила за извършване на тази преценка. Досега обаче тя се извършваше по индивидуални правила, приети от всяка една медия. Аз съм убеден, че медиите имат такива вътрешни правила. Въпросът е: не е ли по добре всяка медия да прилага едни и същи правила, същите които прилага съдът, същите които прилага и Комисията за защита на личните данни? Няма ли това, ако се случи, да доведе до по-голяма яснота, прозрачност и работа в медиите? Аз мисля, че ще се случи. Истината е, че самият Регламент изисква от държавите членки да преценят ползата от прилагането на двете права – свободата на информация и изразяване и свободата на личен живот и лична неприкосновеност. Ние тук чухме как Конституцията гарантира и двете права. Но двете права не са абсолютни, те се прилагат при спазване на принципа, че едното не може да е за сметка да другото. Да, те са основни права на гражданите на Република България, на гражданите на Европейския съюз, но нито едно от двете не може да доминира спрямо другото. Предложението на Комисията за защита на личните данни дава критерии за постигане именно на този необходим баланс по един разумен, прозрачен и обективен начин. Аз моля да вземете това предвид при Вашето гласуване в пленарната зала днес. С това искам да заявя, че правилата не са цензура, те са гаранция за обективност, прозрачност и устойчивост на законодателството. За да подчертая примерно решението, което е на италианския законодател, в случая си позволих да го сваля от интернет страницата, който казва така: „Италианският надзорен орган“, при положение, че в Италия има закон за медиите, между другото, „насърчава приемането от страна на Националния съвет на журналистите правила относно обработката на данни, които предвиждат мерки за гарантиране на интересите на физическите лица, чиито данни се обработват особено по отношение на свързани с техния здравословен живот или сексуална ориентация права.“. Правилата имат също и могат да включват специални формуляри за упражняване правата на субектите на данни, а именно да знаят какви лични данни се обработват, от кого се обработват и на кого се разкриват. Правилата, забележете, или измененията и допълненията към тях, ако не са приети от Съвета на журналистите в рамките на шест месеца от влизане в сила на закона в Италия, се приемат от самия надзорен орган, тоест от тяхната Комисия за защита на личните данни и те заместват тези правила, които не са приети. Аз бих казал, че това, което току-що Ви представих, е много по-сериозна регулация, отколкото българският Закон за защита на личните данни е предвидил. С това благодаря за вниманието и за възможността да представя позицията на Комисията. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата за свободата на изразяване е много чувствителна и е съвсем естествено по нея да има горещи дебати. Както вече е ясно, днес дебатът донякъде е наполовина, заради това че половината зала е празна, но в крайна сметка губят отсъстващите, защото смисълът на този дебат е да се чуят много и различни мнения. Аз ще се опитам да бъда малко по-конкретна. Факт е, че по тази тема се говори повече емоционално, отколкото рационално, повече абстрактно, отколкото конкретно, а бих казала и с отговорност. Огледайте се, разтворете, който и да е днешен вестник, влезте, в който и да е сайт, и ще видите, че публикациите изобилстват от лични данни. И в момента, въпреки че регламентът, за който говори господин Караджов и преждеговорившите колеги, е влязъл в сила от месец май миналата година – в момента в българските медии е пълно с лични данни. Това не означава, че тези публикации не са постигнати и не са направени в баланс и със съобразяване, със зачитане свободата на личното пространство. Ще Ви дам един пример, който видях в сайтовете преди няколко дни. Прочетох, че народен представител от БСП е претърпял медицинска интервенция във ВМА. Става въпрос за господин Славчо Велков – пожелавам му бързо оздравяване. В тази публикация имаше две лични данни – името на народния представител и диагнозата, диагноза, говоря в смисъл за конкретно заболяване. В този случай… (Шум и реплики.)

…публикацията е постигната в баланс с изискванията за зачитане на личното пространство, защото господин Велков сам беше публикувал тези данни в своя Фейсбук профил. Като човек, който е свикнал да проверява информацията, аз си зададох въпроса дали този Фейсбук профил е истински. Направих съответната проверка, оказа се, че наистина тази информация е публикувана, тя е видима за по-ограничен кръг хора, тоест за приятелите на господин Велков, но така или иначе той е решил да сподели тези лични данни. Ако трябва да бъда конкретна, ще Ви кажа кои точки от прословутия чл. 25з, ал. 2 в този случай журналистите са спазили, за да публикуват с чиста съвест, че не нарушават Закона – именно конкретни лични данни за този народен представител и публична личност. Критерият, визиран в точка 3: „обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора“ – ясно е, че тези лични данни са станали известни през публична публикация във Фейсбук. Точка 7 от същите тези укорими критерии, укорими в кавички, разбира се, ако следваме президентското вето, пък гласи: „Отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни или информация за личния си живот“, тоест непрекъснато виждаме такива информации. Аз ще дам пример и с нещо, което стана съвсем скоро, примерно инцидентът, който стана в Кюстендил. Както виждате, още в ранните часове се появи информация за инцидента в Кюстендил, при който имаше загинал човек. Името на жертвата обаче се появи няколко часа по-късно. Пак говорим за лични данни, но тези лични данни вече са съобразени, ако щете и с това, че близките на този човек са информирани, че няма колизия навлизане в личното пространство на едно семейство и оповестяването на информация. Сигурна съм, че всички медии, които са писали за инцидента в Кюстендил, едва ли са се съобразили, едва ли са се сетили за тези критерии, които ние в момента коментираме, но журналистическата отговорност, журналистическата съвест и професионализъм, разбира се, изискват човек да се отнася отговорно към данните, които публикува. Когато медиите са преценили, събрали са точна информация за личността на жертвата, преценили са, че тази информация, тоест изкарването на данни за самоличността е по-важна, отколкото запазване на личното пространство на семейството, те съобщиха името на Валери Дъбов, ако не бъркам в случая. Правото на информираност и свободата на изразяване трябва да се отстояват и това е една от основните задачи на неправителствените организации, но всяването на празни страхове е също толкова опасно, колкото и посегателството на тези права и аз съм убедена в това. Защото има злонамереност според мен и нечестно отношение към професията, че регламентирането се представя като забрана, а това не е правилно. Регламентирането дава възможност на медиите и на журналистите да се ориентират, както каза и по време на Комисията господин Караджов – тук не става въпрос за контролен лист, по който ние трябва да се съобразяваме сляпо, става въпрос за ориентири, които ще ни дадат по-голяма защита. Защото всичко това, за което ние в момента говорим, всеки ден се случва в десетки български редакции. Ще допълня само, че ако някой трябва да се притеснява от тези текстове, това са колеги или по-скоро колеги в кавички, които търсят изява в жълтия регистър, и които са изкушени да оповестяват лични данни или лична информация, заради самата лична информация. Ясно е, че лична информация може да се оповестява, когато има преценка, че общественият интерес надделява. В публичното говорене за Законопроекта се пропускат два много важни акцента. Първо, че Комисията за защита на личните данни работи по жалби. Господин Караджов спомена една доста показателна статистика – от 15 хиляди жалби – 90 са срещу медии, от тях са уважени 10%. (Шум и реплики.)

Наложените глоби са едва две. В случая трябва да се отбележи още нещо, че решенията на Комисията не са абсолютни – те са обжалваеми, при това на две инстанции. Има достатъчно аргументи засегнатите медии и журналисти да защитят правото си да оповестят конкретни лични данни. Самият факт, че срещу текстове от Закона се противопоставиха организации, които не присъстваха на работните групи, е доста непрестижен за самите тях. Не мога да си представя да си част от професионалната общност на журналистите и да не следиш законодателството, което те засяга, защото тъй или иначе ние трябва да работим по определени права, ако искаме да бъдем защитени. Самите представители на Асоциацията на европейските журналисти признаха, казаха, че не са присъствали на работните групи. Те присъстваха едва на заседанието, което беше проведено миналата седмица, и честно казано не чух сериозни аргументи в защита на тезата, че има превес на регулацията на правото на изразяване. Ще дам един последен пример по отношение на неправителствените организации. Не съм, разбира се, против тях, смятам, че тяхното съществуване и тяхната работа е много важна, но тя е свързана и с отговорности. Миналата седмица прочетох, че в поредния доклад на „Репортери без граници“ – убийството на Виктория е определено като подозрително. След толкова изнесена информация, след толкова събрани доказателства, ако тези неправителствени организации базират своите класации на такива данни, аз дълбоко се съмнявам, че 111-ото място, за което се говори в тази класация, е мотивирано и оправдано. Не е редно да злоупотребяваме с информацията, а да търсим максимално обективното и така балансирано съобразяване на правото ни на изразяване със защитата на личните данни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък, защото смятам, че в Доклада, който представих от заседанието на Вътрешната комисия, беше много ясно с всички аргументи, които бяха изложени там, и дебатите, които се проведоха. Накрая искам да благодаря на Комисията за защита на личните данни за тяхната активност и възможност да бъдат на разположение и да участват активно в работната група, която беше във Вътрешната комисия и в продължение на четири месеца да се води един смислен и задълбочен дебат. Направиха се взаимни компромиси и, ако си спомняме, когато приемахме Закона на второ четене в една голяма част от текстовете той беше променен, благодарение на екипната работа на експерти, представители на неправителствени организации – всички тези, които искаха да се намери този баланс. В продължение на това, което каза Десислава Атанасова, за всички тези, които са експертите, и номинациите, които е направил президентът Радев, аз искам да споделя пред Вас, че Конституционно решение № 4 от 2012 г. – това е решението, което беше дискутирано, това е решението, което беше дебатирано, точно за този баланс, който трябва да бъде постигнат между гражданите и медиите. Точно в това Конституционно решение, когато е взимано, участник в заседанието е била и уважаваната от нас професор Друмева. Много ми е странно как професор Друмева защитаваше друга теза, която малко се различава от Конституционното решение № 4 от 2012 г., и това беше маркирано, както и от Венцислав Караджов – председателят на Комисията за защита на личните данни. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това, което мога да кажа, е, че окончателното приемане на второ четене на Законопроекта имаше пълен консенсус, имаше само тема, която беше отворена и остана за дебат и след приключване на заседанието с представител от опозицията – господин Милков, господин Кашъмов, също така представителите от Комисията за защита на личните данни и представителите от Министерството на вътрешните работи. Тогава всъщност ние дадохме възможност отново да дискутираме и да можем в залата, когато гледаме Законопроекта на второ четене, да имаме пълен консенсус. Беше казано и от господин Манев, че действително това беше Законопроектът, който обедини абсолютно всички политически сили, независимо от тяхната принадлежност, за да подкрепим Закона, който беше изключително консенсусен за всички. За мен е изключително важно и това, на което акцентирах, че когато Асоциацията на европейските журналисти – два дни преди заседанието на Вътрешната комисия за гледане на ветото на президента, те всъщност отидоха и получиха подкрепа от Българската социалистическа партия. И тогава госпожа Корнелия Нинова каза, че те застават твърдо зад този законопроект и ще подкрепят президента в наложеното вето. За голямо съжаление, нито един представител от Българската социалистическа партия не се съобрази с обещанието и поетия ангажимент от госпожа Корнелия Нинова. Всъщност реално се видя и колегите от БСП се чувстваха притеснени от това, че трябва да променят позицията си не на принципна основа, а на политическа, както го залага госпожа Корнелия Нинова. Тук искам също така да изразя категорично становище, че темата и внушенията, които се опитаха някои да направят в коментарите си, че вносител на този законопроект е Министерският съвет, е Министерството на вътрешните работи, и, че едва ли не се създава някакъв допълнителен репресивен елемент в Закона, мога да кажа, че по Конституция изпълнителната власт в лицето на съответните министерства има законодателна инициатива, а Комисията за защита на личните данни няма такава. Затова всъщност Законопроектът, който беше подготвен от Комисията, заедно с експертите, беше внесен от Министерството на вътрешните работи и беше приет от Министерския съвет, и гледан в българския парламент. Колеги, аз мога категорично да заявя, че приемането на Закона, подкрепата за него ще даде по-добрия баланс и ще гарантира правата на всички, които участват в този процес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 9 май 2018 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. На заседанието присъстваха госпожа Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта, господин Петър Младенов и госпожа Гергана Джугларска – дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта. От името на вносителя Докладът беше представен от госпожа Ваня Колева. В своето изложение госпожа Колева информира народните представители, че Годишният доклад за 2016 г. е изготвен на база обобщена информация от всички институции, чиято дейност има отношение към младежите в страната. За нуждите на Доклада е реализирано национално проучване на тема „Установяване на ефекта на политиките за младежта върху младите хора в страната“. Въпросите, заложени в проучването, следват основни теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Информацията е структурирана на базата на индикаторите по девет приоритета. През 2016 г. е разработена и приета Национална програма за младежта за периода 2016 – 2020 г., по която са финансирани проекти за създаването на 36 младежки центъра в 26 областни града в страната. За активизиране на младите хора в малките населени места и участието им в доброволчески инициативи са финансирани 39 проекта. Общата стойност на предоставените средства за 2016 г. са в размер на 695 хил. лв. Вносителят акцентира върху това, че дейностите по отношение на насърчаване на младежката заетост в страната през 2016 г. са изпълнени в контекста на инициативата „Европейска гаранция за младежта“. Проведени са 36 трудови борси с участието на работодатели и младежи за активиране на неактивните младежи. В тях са участвали 5257 младежи до 29 години, като 3443 са започнали работа. В програми и мерки за заетост, стажуване и чиракуване, финансирани със средства както от държавния бюджет, така и от Европейския социален фонд, са включени 23 108 младежи до 29 години. Първите две части от Доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните демографски характеристики на младежите в България. Според информацията в доклада българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло и обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Придобиването на висше образование до голяма степен е гаранция за заетост в България. Само 4% от всички висшисти са били безработни по време на направеното социологическо проучване. Високата степен на образование се оказва определяща и за удовлетвореността на младите хора от работата им – 65% от младежите са доволни, а само 29% са недоволни. Госпожа Колева посочи, че в края на 2016 г. бюджетът за финансиране на младежките дейности е увеличен с 2 млн. лв., което е над три пъти повече от това през 2011 г. Заместник-министърът на младежта и спорта информира членовете на Комисията и за някои от постигнатите резултати през 2016 г. – 40 500 младежи са започнали работа на първичния пазар на труда, 23 000 до 29 години са включени в програми и мерки за заетост, 4200 са включени в различни форми на обучение. В заключение госпожа Колева каза, че изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора в страната е свързано, както с постигането на определени резултати в конкретните секторни политики, така и с по-добро взаимодействие между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките и дейностите, насочени към подобряване на живота на младите хора. В последващата дискусия взеха участие народните представители Весела Лечева, Христо Проданов, Иван Ченчев, Михаил Христов. Народните представители анализираха направените изводи за финансовото състояние на младите хора, икономическата им активност, акцентираха и върху липсата на държавна подкрепа и справедливост – 85% от младите хора не са усетили закрила от държавата, според тях. Подкрепиха и идеята при определяне на младежките политики да се прилага диференциран подход към три различни възрастови граници, те да не бъдат общо от 15 до 29 години, а да се разделят на три, което ще доведе до по-голям резултат при прилагането на младежките политики. В хода на обсъждането бе посочено, че Докладът предоставя информация за особеностите в образователното и социалното развитие на младите хора в страната. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: 13 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.“

Колеги, преди това моля да бъде допуснат в залата заместник-министърът на младежта и спорта госпожа Ваня Колева.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 19 декември 2018 г., разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект на решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. На заседанието присъстваха госпожа Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта, и госпожа Гергана Рошманова. От името на вносителя Докладът беше представен от госпожа Ваня Колева. В своето изложение госпожа Колева информира народните представители, че Годишният доклад за младежта 2017 г. е изготвен на база обобщена информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики, Националния статистически институт, както и от проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети, на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. за завишаване на гражданската активност, ролята на младите хора в превенцията на престъпността, насърчаване на здравословния начин на живот, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора, развитие на младежкото доброволчество, развитие на междукултурния и международния диалог, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, както и превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение. Целта на Доклада е да покаже специфичните проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Докладът предоставя информация относно програми, проекти и мерки за заетост и обучение, финансирани със средства от държавния бюджет. Запазва се тенденцията за повишаване активността на институциите по отношение предоставянето на социални услуги за деца, младежи и семейства, насочени към подкрепа на уязвими групи. Заместник-министърът на младежта и спорта информира членовете на Комисията и за постигнати резултати по отношение на инициативи, обучения и услуги, предоставяни от младежките информационно-консултантски центрове, където са участвали 214 133 младежи. От тях 58 912 са били млади хора в неравностойно положение, 21 805 са безработни, 41 955 са работещи, 105 202 са ученици, а 41 221 са студенти. Докладът отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус. Намалял е броят и относителният дял на напусналите училище – от 2,9% през 2016 г. до 2,7% през 2017 г. Докладът предоставя статистика от Агенцията по заетостта, която показва, че безработните до 29 години се свиват с почти 16%, като отчита, че около 42% от работещите млади хора нямат намерение да сменят своята работа, докато около 13% са в процес на търсене на нова работа. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина. Все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Основен акцент и приоритет на Министерството на младежта и спорта през 2017 г. в борбата и превенцията на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора е разработената Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта с бюджет от 2 млн. лв. Програмата е насочена към младите хора на възраст от 15 до 29 години и се реализира в три направления – „Информирай младите“, „Мотивирай младите“ и „Активирай младите“. Предоставени са стипендии на 426 ученици с изявени дарби. По отношение на Програмата за превенция на хронични незаразни болести са реализирани дейности, насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот – тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол и други. Използвани са различни образователни методи и форми на обучение: беседи, лекции и дискусии с общ брой участници 65 500. Докладът предоставя информация относно броя на деянията, извършени от водените на отчет в Детска педагогическа стая в съучастие на малолетни с непълнолетни. Отчетена е необходимостта от взаимодействие на институциите за провеждане на политиките за личностното и професионалното развитие на младите хора, както и за предотвратяване на причините, които пораждат престъпност и социално изключване. В заключение госпожа Колева посочи, че политиката на Министерството на младежта и спорта ще продължи да бъде насочена към насърчаване на учащите за системни занимания със спорт, създаване на навици за здравословна двигателна активност и възможности за спортна изява. В последвалата дискусия от страна на народния представител Весела Лечева бяха изразени резерви относно обективността на данните, представени в Доклада. Народният представител Севим Али отправи препоръка да се изискват становища от младежките организации на парламентарно представените групи при подготовка на Доклад 2018 г., а госпожа Светлана Ангелова изрази своето задоволство от отчетените в Доклада резултати, като допълни, че трябва да продължат усилията в тази посока. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 10 гласа „за“, 6 „против“ и 2 „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.“ Благодаря, че ме изслушахте.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще Ви представя докладите на Комисията по образованието и науката относно Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. „На свое редовно заседание, проведено на 9 май 2018 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. В заседанието взеха участие господин Петър Младенов – началник отдел „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта, и госпожа Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката. Господин Петър Младенов посочи, че Докладът е изготвен на база обобщената информация от всички институции, чиято дейност има отношение върху младежите в страната. За нуждите на Доклада е реализирано и национално представително проучване на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Структурата е съобразена и с основните приоритети и стратегически цели на политики за младите хора, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020 г.). Информацията от проучването показва, че броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 години към 31 декември 2016 г. е 1 125 125 души, или 15,8%, от които 849 989 живеят в градовете, а 275 136 – в селата. Целевата група в периода до 2020 г. ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15 – 19 години и на възрастовата група 20 – 24 години. По отношение на образованието 63% от живеещите в селата и 59% от живеещите в малките населени места не смятат, че могат да получат добро образование в своето населено място. В столицата 79% смятат, че могат да получат добро образование, а едва 11%, че не могат. Положителна е тенденцията по отношение намаляване на младежката безработица, която е в синхрон с активния процес на прилагане на мерки и политики от страна на институциите. Като негатив се отчита, че 54% не работят по специалността си, а едва 30% са се реализирали спрямо образованието си. Придобиването на висше образование е до голяма степен гаранция за заетост. Само 4% от всички висшисти към момента на провеждане на проучването са били безработни. През 2016 г. са финансирани 36 младежки информационно консултантски центрове на територията на 28 от големите градове и 39 младежки инициативи, свързани с доброволчество. Нагласите на младите хора към гражданските процеси в България са в по-голяма степен оптимистични, отколкото песимистични. Сред имащите право на глас близо 50% гласуват винаги или често. В заключение господин Младенов подчерта, че изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора в страната е свързано както с постигането на определени резултати в конкретните секторни политики, така и с по-доброто взаимодействие и синхрон между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките и дейностите, насочени към подобряване на живота на целевата група. В последвалата дискусия народният представител Ирена Анастасова зададе въпрос: кои са най-тежките проблеми, свързани с младежите, на които трябва да се търси решение? Господин Младенов посочи гражданската активност на младите хора, групата на неучещите и неработещите и по-малката вяра на младите хора в институциите като основни проблеми на днешното поколение. Професор Станилов изрази мнение, че бизнесът е важно не само да говори за проблемите, а и да даде високи заплати на младите хора, за да не заминават, а да останат в държавата. Народният представител Милена Дамянова подчерта, че младите хора имат различни разбирания и различни изисквания, това са едни нови поколения. Със забрани и ограничения няма да ги задържим в България. Важно е бизнесът да влезе реално в системата на образованието и да ги мотивира включително и със заплащане, за да бъдат убедени, че образованието, което са получили, ще им донесе доходи, ще им донесе добър стандарт на живот и лично щастие тук, в България. Народният представител Галя Захариева посочи, че България има едни от най-можещите и знаещите млади хора. Ние като общество, техните родители, трябва да направим така средата, че те да бъдат достатъчно мотивирани да се върнат тук и да прилагат своите знания, но и ние да сме готови да им дадем шанса да го правят. Защото много често в различните сфери, включително и в нашата сфера, ние не даваме шанс на младите и подготвени хора да работят, единствено водени, за съжаление, от страха, че те са по добри от нас. След проведено гласуване с резултати 14 „за“, без „против“, 6 „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.“ Сега ще Ви запозная и с втория Доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. „На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2019 г. В заседанието взеха участие от Министерството на младежта и спорта: госпожа Ваня Колева – заместник-министър, господин Петър Младенов – началник-отдел „Младежки политики“, госпожа Гергана Рошманова – главен експерт дирекция „Младежки политики“, и госпожа Ралица Мутафчиева – парламентарен секретар; от Министерството на образованието и науката: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър, госпожа Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, и госпожа Йорданка Петрова – парламентарен секретар. От името на вносителя Докладът бе представен от госпожа Ваня Колева, която посочи, че той е резултат от обобщена информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на политики за младежта. Целта на Доклада е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Над 70% от младите хора смятат, че средствата им за живот са достатъчни. Младежите, които са в тежко социално положение, са основно от етническите малцинства. През 2017 г. намалява броят и относителният дял на напусналите училище спрямо общия брой ученици – от 2,9% през 2016 г. (или 21 170 души) до 2,7% (или 20 092 души), с което се прекъсва установената през последните четири години тенденция на стабилно нарастване на този показател. С Решение № 373 на Министерския съвет от 5 юли 2017 г. е създаден Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Завършващите средно образование, които продължават да учат в България, са 51%, а 14% заминават да учат в чужбина. Безработицата при младежите през 2017 г. е намаляла с почти 16%. Над 50% от работещите млади декларират, че са намерили по-лесно своята работа спрямо очакванията им за този процес. В България младежите с основно и средно образование в по-голяма степен са склонни при възможност да заминат в чужбина. По-голяма част от хората с висше образование имат нагласа да останат да живеят в България. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието им в чужбина. Изготвен е Проект на национална програма „Заедно за всяко дете“ за 2018 г. на стойност 450 000 лева с цел да бъде подкрепена съвместната работа на институциите по изпълнението на Механизма за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици и за ангажиране на родителите в този процес. Политиката на Министерството на младежта и спорта е насочена към насърчаване на учащите за системни занимания със спорт, създаване на навици за здравословна двигателна активност и възможности за спортна изява. В изпълнение на тази политика Министерството администрира ежегодно програмите „Спорт за деца в риск“ и „Развитие на спорта на учащите“. Госпожа Колева подчерта, че стратегическата визия на Министерството на младежта и спорта е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на сътрудничеството и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Милена Дамянова, Анелия Клисарова, Таня Петрова и Донка Симеонова. Народният представител Донка Симеонова изказа поздравления за това, че Докладът е базиран на сериозни проучвания и анализи. Важно е да се направят изводите и да се набележат мерките, които трябва да бъдат предприети. Препоръка към Министерството на образованието и науката отправи народният представител Милена Дамянова. Освен за STEM, за което се говори много в последните месеци, да започне да се говори повече и за гражданско образование, защото това също е приоритет в управленската програма на ГЕРБ от доста години. Докладът на Министерството на младежта и спорта ясно доказва, че има необходимост от това. Професор Клисарова изрази становище, че трябва да се обърне сериозно внимание на професионалната ориентация, на ранното кариерно развитие и да се насочат учениците от по-ранна възраст така, че да знаят, че имат перспектива и ако са на училище, ще получават знания и възможност за реализация в обществото. Народният представител Таня Петрова постави въпрос превърнал ли се е град Варна в стратегически център за бизнеса и за младите хора след проведени над 140 инициативи за времето, когато той е Европейска младежка столица. Заместник-министър Ваня Колева и заместник-министър Таня Михайлова отговориха на поставените от народните представители въпроси. След проведено гласуване с резултати: 11 „за“, без „против“ и 9 „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.“ Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 9 май 2018 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. с вносител Министерският съвет. На заседанието присъства госпожа Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта, която представи Годишния доклад за младежта за 2016 г. Тя посочи, че Докладът е изготвен на база обобщената информация от всички институции, чиято дейност има отношение върху младежите в страната. За нуждите на Доклада е реализирано и национално представително проучване на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Структурата е съобразена и с основните приоритети и стратегически цели на политики за младите хора, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността. Според информацията в Доклада броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 години към 31 декември 2016 г. е 1 125 125 души или 15,8%, от които 849 989 живеят в градовете, а 275 136 – в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15 – 19 години и 20 – 24 години. Във връзка с изпълнението на Приоритет „Насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора“ се наблюдава положителна тенденция по отношение намаляване на младежката безработица, която е в синхрон с активния процес на прилагане на мерки и политики от страна на институциите. Коефициентът на безработица за младежите от 15 до 29 години е 12,2%, който е с 2,2% по-нисък спрямо 2015 г. Това, което се отчита като негатив, е, че 54% не работят по специалността си, а едва 30% са се реализирали спрямо образованието си. Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух. През отчетния период е нараснал броят и капацитетът на предоставяните социални услуги за младежи в неравностойно положение, а също така и размерът на отделените за целта финансови средства. Към края на месец декември 2016 г. общият брой на социалните услуги в общността, включително от резидентен тип, е 1 095, с общ капацитет 22 771 места. Общият размер на средствата за 2016 г. за финансиране на социални услуги, предоставяни в общността като делегирана от държавата дейност, е 123 670 022 лв., тоест с 35 427 574 лв. повече в сравнение с 2015 г. Близо половината от всички анкетирани младежи не търсят информация за социални услуги, социална и професионална интеграция, специализирани консултации, възможности за младежко участие, международни инициативи или доброволчество. Само спортните мероприятия са по-търсени. Може да се отбележи, че относно възможностите за участие в международни инициативи, срещи и други прояви, в най-голям дял младежите оценяват, че по-скоро трудно намират информация. В заключение госпожа Колева каза, че изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора в страната е свързано както с постигането на определени резултати в конкретните секторни политики, така и с по-добро взаимодействие и синхрон между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките и дейностите, насочени към подобряване на живота на целевата група. Това сътрудничество е необходимо да бъде развивано и прецизирано не само на национално, но и на регионално и местно ниво чрез прилагане на по-гъвкави модели на координация и партньорство между всички заинтересовани страни. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети действия за предефиниране на целите и мерките в младежката сфера с цел засилване на положителния ефект от прилаганите политики за младите хора в България. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2016 г., № 802 00 19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.“ „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2019 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. На заседанието присъства госпожа Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта, която представи Годишния доклад за младежта за 2017 г. Тя посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020 г.) – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността. Според информацията в Доклада броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 години към 31 декември 2017 г. е 1 083 467 души, от които 817 335 живеят в градовете, а 266 132 – в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15 – 19 години и 20 – 24 години. Докладът предоставя статистика от Агенцията по заетостта, която показва, че безработните до 29 години се свиват с почти 16%, като отчита, че около 42% от работещите млади хора нямат намерение да сменят своята работа, докато около 13% са в процес на търсене на нова работа към момента на проучването. Коефициентът на безработица за младежите от 15 до 29 години е 9,9%, който е с 2,3% по-нисък спрямо 2016 г. Заместник-министър Колева информира членовете на Комисията за постигнати резултати по отношение на инициативи, обучения и услуги, предоставяни от Младежките информационно-консултантски центрове, където са участвали 214 133 младежи. От тях 58 912 са били млади хора в неравностойно положение, 21 805 са безработни, 41 955 са работещи, 105 202 са ученици, а 41 221 са студенти. Към края на месец декември 2017 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1 120, с общ капацитет 23 167 места. Към месец декември 2017 г. на територията на страната функционират 817 социални услуги, включително от резидентен тип, делегирани от държавната дейност, подходящи за деца и млади хора на възраст 18 до 25 г. Докладът отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус. Един от ключовите въпроси сред младите хора е свързан с настроенията им спрямо емиграцията, 33% посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина и 18% в друго населено място в страната. Това е особено валидно за младите хора, живеещи в села и малки населени места. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина. Все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух. В заключение госпожа Колева каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и така нататък. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и така нататък. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. В последвалата дискусия народният представител Весела Лечева изрази резерви относно обективността на данните, представени в Доклада. Народният представител Галя Желязкова изказа своето задоволство от отчетените резултати в Доклада, като допълни, че трябва да продължат усилията в тази посока. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2017 г., № 802 00 55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 май 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, доктор Бойко Пенков и госпожа Жени Начева – заместник-министри на здравеопазването, госпожа Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации, и други. Годишният доклад за младежта за 2016 г. беше представен от госпожа Ваня Колева. Тя информира членовете на Комисията, че изготвеният Доклад е съчетание от обобщена информация на компетентните институции, отговорни за младежките политики, както и от проучване, извършено от изследователски център по поръчка на Министерството на младежта и спорта на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Проучването е базирано на въпроси, които следват основните теми и приоритети в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Годишният доклад за младежта отчита изпълнението на приоритетите и целите на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. в съответствие с чл. 5, ал. 3 от Закона за младежта. Важно е да бъде отбелязано, че съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за младежта „младежи“ са лица на възраст от 15 до 29 години включително. Данните от Доклада сочат, че делът на младите хора в Европейския съюз непрекъснато намалява през последните години. У нас за 2016 г. младите хора на възраст между 15 – 29 години са 1 милион 125 хиляди и 125. От тях 849 хиляди и 989 живеят в градовете. Останалата част живеят в селата. В Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. са заложени девет на брой стратегически цели, съобразно които е структурирана основната част от разглеждания Доклад за младежта за 2016 г. В изпълнение на стратегическа цел „Насърчаване на здравословния начин на живот“, данните от Доклада сочат, че са проведени в тази насока различни кампании сред младите хора. През 2016 г. Министерството на здравеопазването с партньорството на Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, и представителството на Европейската комисия в България финализират Национален ученически конкурс „Посланици на здравето“ за учебната 2016/2017 г. Изданието на конкурса се е провело в подкрепа на здравословния начин на живот на младите хора и превенция на поведенчески и рискови фактори за здравето. През 2016 г. Министерството на здравеопазването е провело национална кампания против тютюнопушене, популяризирани са кабинети за безплатно консултиране и отказване от тютюнопушене. През периода март – май 2016 г. Министерството на здравеопазването и Националният център по обществено здраве и анализи заедно с екипи от 28-те регионални здравни инспекции в страната организират и провеждат Трето национално проучване за оценка разпространението на затлъстяване сред децата в I клас, в рамките на „Европейска инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при децата“. През 2016 г. са проведени общо 948 информационни кампании по теми, свързани с ХИВ и полово предавани болести, от които три са национални. Данните от Доклада сочат, че 6% от младите хора в страната страдат от хронични заболявания. 90% от представителите на целевата група на млади хора оценяват здравословното си състояние като отлично и много добро. По отношение на физическата активност практикуващите спорт млади хора са 32% според данните от Доклада, 66% не спортуват. Близо половината (46%) от българските младежи пушат цигари, като с напредването на възрастта делът им се покачва. Дванайсет процента от младите хора, според данните на Доклада, са употребявали леки наркотици, 1% са декларирали употреба на тежки наркотици. Следва да се има предвид, че получените резултати е възможно да са по-ниски от реалната употреба на наркотици, тъй като при такъв тип въпроси е възможно да има ефект от притеснение при някои младежи. В заключение, данните от разглеждания доклад по отношение на вредните навици показват, че българските младежи осъзнават негативите, свързани с употреба на наркотици, алкохол, цигари и сексуални контакти без предпазване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 13 гласа „за“, без „против“, 7 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2016 г., № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, доктор Бойко Пенков и госпожа Жени Начева – заместник-министри на здравеопазването, господин Стоян Андонов – заместник-министър на младежта и спорта, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските и на неправителствените организации. Годишният доклад за младежта за 2017 г. бе представен от господин Стоян Андонов – заместник-министър на младежта и спорта. Докладът се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта и се одобрява ежегодно от Народното събрание. Неговата цел е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, начина на живот на младежите и техните нагласи и ценности, както и да отчете предприетите мерки за постигане на целите на държавната политика за младежта. Статистическите данни в Доклада отчитат, че България следва общата за Европейския съюз тенденция на застаряване на населението. Младите хора на възраст между 15 – 29 години постоянно намаляват, като за нашата страна това е приблизително с 40 000 младежи за година. Запазва се нивото на миграцията на младите хора от малките населени места към градовете, като повече от три четвърти от младежите живеят в градовете и само една четвърт в селата. През отчетния период Министерството на здравеопазването е реализирало в страната значителен брой дейности по промоция на здравето и профилактика на болестите сред деца и ученици в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести (2014 – 2020 г.). Дейността на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето“ в подкрепа на здравословния начин на живот на младите хора и в частност – превенция и отказване от тютюнопушене, продължава и през 2017 г. Партньори в рамката на конкурса са Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Министерството на младежта и спорта, Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите, както и представителството на Европейската комисия в България. В областта на младежките дейности и здравословния начин на живот Министерството на младежта и спорта утвърждава нова Национална програма, разработена като допълнителен инструмент за насърчаване на социално отговорното поведение на младите хора и превенция на различните видове зависимости. През 2017 г. процентът на младите хора, страдащи от хронични заболявания в страната се запазва – 6%, като се отчитат по-ниски нива на ангажираност към здравословното състояние. По отношение на профилактичните прегледи 53% декларират, че се възползват от правото си на профилактичен преглед и само 19% посещават лекар по дентална медицина. Представителите на целевата група, които определят здравословното си състояние като отлично и много добро, съпоставени към същите от предходната година, отчитат процентно повишаване от 90% за 2016 г. на 93% за 2017 г. По отношение на физическата активност изложената в документа информация показва, че 67% от младите хора в България не спортуват, а едва 38% от тях са заинтересовани от здравословното хранене. Процентът на пушещите български младежи се запазва – 46%, като с напредване на възрастта той нараства. Съгласно данните в Доклада 11% от младите хора са употребявали леки наркотици, а 1% са декларирали употреба на тежки наркотици. Основните изводи в документа насочват вниманието на компетентните институции към необходимостта от предприемане на координирани и целенасочени действия за насърчаване и възпитаване на отговорно поведение, съответстващо на съвременната политика, ориентирана в полза на младите хора в България. След проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 12 гласа „за“, без „против“, 6 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 31 януари 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на младежта и спорта: господин Асен Марков – главен секретар, господин Петър Младенов – директор на дирекция „Младежки политики“, госпожа Панайотка Панайотова – началник на отдел „Ивестиционна политика“, и госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“. От името на вносителя Докладът беше представен от господин Марков. Годишният доклад за младежта за 2017 г. е изготвен въз основа на чл. 5 от Закона за младежта. Докладът е съчетание от обобщената информация от всички институции, чиято дейност има отношение към младите хора в страната, данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период, и от национално представително проучване сред младите хора в страната, чийто възложител е Министерството на младежта и спорта. Структурата на Доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020 г.), приета от Министерския съвет. Основните аспекти и приоритети, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020 г.), са подобряване на качеството на живот на младите хора, чрез устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал за развитието на страната, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността. В Доклада е представена структурирана и изчерпателна информация за резултатите по всички основни приоритети и предприетите мерки и дейности от държавните институции и общините в страната за тяхната реализация за 2017 г. Направени са съответните изводи и препоръки за дейностите по отделните приоритети, като са предвидени действията, които трябва да бъдат предприети от страна на отговорните институции за подобряване на условията за живот и реализация на младите хора в страната. В хода на дискусията бяха поставени въпроси от страна на членове на Комисията, на които отговориха представителите на Министерството на младежта и спорта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 802-00-55, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 май 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802 00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на младежта и спорта: Петър Младенов – началник отдел „Младежки политики“ и Гергана Джугларска – главен експерт в Дирекция „Младежки политики“. Годишният доклад бе представен от господин Петър Младенов. Докладът е обобщена информация от компетентните институции, отговорни за младежките политики, както и от проведеното проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, чиято цел е ясно да се покажат специфичните за целевата група (15 – 29-годишни) проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети, заложени в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.: насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора; подобряване достъпа до информация и качествени услуги; насърчаване здравословния начин на живот; превенция на социалното изключване на младите в неравностойно положение; развитие на младежкото доброволчество; повишаване на гражданската активност; развитие на младите хора в малките населени места и селските райони; развитие на междукултурния и международния диалог и повишаване ролята на младите хора в превенцията на престъпността. С членството на България в Европейския съюз се прилагат стандартите, ценностите, критериите и принципите за провеждане на модерна политика в полза на младите хора. Концептуалната политика се основава на следните точки: младежта е ценен ресурс; всеки млад човек има значение; поощряване на младежкия потенциал; инвестиране в младежта; създаване на възможност и осигуряване на достъп до формирането и осъществяването на държавната младежка политика. В България в момента действа Национална стратегия за младежта (2010 – 2020 г.), която представлява първата дългосрочна визия за развитието на младите хора. Данните, посочени в Годишния отчет, очертават направените основни изводи, насочени към подобряване и поставянето на основите на нови младежки политики, отчитайки динамиката в развитието на различните профили на младите хора и обективно съществуващите социо демографски характеристики. По отношение на вътрешната сигурност и обществения ред, проучването сочи, че институционалния авторитет на полицията е стабилен. Над 50% от младите хора биха се обърнали към тази институция. Въпреки това изследването регистрира голям дял на пасивност и инертност по отношение на отговорното гражданско поведение на младите относно реакцията им при нарушение, на което са станали свидетели. 48% от младежите биха подали жалба в съда, ако са нарушени личните им права. Сравнително висок дял – 21%, биха се защитили сами, включително чрез насилие. Изследването показва и по-скоро латентна и пасивна готовност за участие на младите хора в доброволческа дейност. При наличие на добра среда за нагласа към проблема и активизиране на готовност може да се направи извод за наличието на голям потенциал за включване на младите хора в доброволчески инициативи. Министерството на младежта и спорта поддържа и Национална информационна страница за младежта, от която може да се открива ценна информация в полза на младите хора. В разискванията взеха участие народните представители Цветан Цветанов, Иван Иванов и Тодор Байчев. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ подкрепи внесения Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 24 април 2018 г.“ „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 декември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение, № 802 00-55, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2018 г. На заседанието присъства представител от Министерството на младежта и спорта: Петър Младенов – началник отдел „Младежки политики“. Годишният доклад бе представен от господин Младенов. Докладът е обобщена информация за реализираните политики, мерки и дейности, насочени към младите хора в страната, реализирани от отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта. Докладът съдържа и детайлни данни от проведеното национално представително проучване сред младите хора в страната, възложено от Министерството на младежта и спорта, както и данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период. С членството на България в Европейския съюз се прилагат стандартите, ценностите, критериите и принципите за провеждане на модерна политика в полза на младите хора. Младите хора в България са изправени пред много предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация и качество на живот. Много европейски и световни изследвания показват промяна в нагласите на младежта през последните години. Принос за това имат комуникационните технологии, глобализацията, промяната в динамиката на живот и прочее, които влияят сериозно върху живота на днешната младеж. Повишават се изискванията им в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Не е за подценяване проблемът с младите хора, които остават маргинализирани, с ниско образование и липса на работа. Концептуалната политика се основава на следните принципи и приоритети: младежта е ценен ресурс; всеки млад човек има значение; поощряване на младежкия потенциал; инвестиране в младежта; създаване на възможност и осигуряване на достъп до формирането и осъществяването на държавната младежка политика. По отношение на вътрешната сигурност и обществения ред проучването сочи, че институционалният авторитет на полицията е стабилен. Над 50% от младите хора биха се обърнали към тази институция. Въпреки това изследването регистрира голям дял на пасивност и инертност по отношение на отговорното гражданско поведение на младите относно реакцията им при нарушение, на което са станали свидетели. Изследването показва и по-скоро латентна пасивна готовност за участие на младите хора в доброволческа дейност. При наличие на добра среда за нагласа към проблема и активизиране на готовност може да се направи извод за наличието на голям потенциал за включване на младите хора в доброволчески инициативи. Дейността по Националната програма „Работа на полицията в училищата“ е съществена част от превантивната дейност на полицейските служители по отношение на престъпленията, извършени от и срещу деца. По програмата са изнесени 8073 лекции в 1529 училища с участието на 762 полицейски служители. Беседи „Час на полицая“ са проведени в 6934 паралелки от I до XII клас в училищата в страната. Разпространени са брошури за превенция на употребата на наркотични вещества, алкохол и цигари, които включват и правила за безопасно поведение на децата и родителите. Успешно се провежда и програмата „Детско полицейско управление“ с цел ценностно отношение към законите, формирането на навици за безопасно поведение, изграждане на гражданска позиция и повишаване доверието към полицията. Организирани са и редица общински, областни и републикански състезания на сформирани младежки противопожарни отряди „Млад огнеборец“. В Академията на МВР се провеждат регулярно курсове за обучение и професионална квалификация на служителите от МВР, свързани със специализирано изслушване на деца – жертви или в риск от насилие. Изводите в Доклада подсказват за необходимостта от координирани и целенасочени действия на компетентните институции, включително и законодателни инициативи, които да възпитават и активират гражданско поведение, адекватно на ценностите и принципите на модерната политика към младите хора. В резултат на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ подкрепи внесения Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник министър, дами и господа народни представители! Ще започна с кратък цитат от Доклада, който гласи: „Много европейски изследвания показват промяна в нагласите на младите хора през последното десетилетие“. Да, нагласите на младите хора се промениха бързо. Въпросът е колко бързо ние се нагласихме към тази промяна и какво направихме през последните десет години. Фактът, че Докладът за 2016 г. го приемаме близо три години по късно, това за нас е, меко казано, нелогично и ние от ДПС не знаем доколко е актуален този доклад предвид бързата промяна в нагласата на младите хора. „Свободното време на младите хора е поле за развитие по личен избор, стига да са налице необходимата инфраструктура, качествени услуги и информация“ – пише в Доклада, уважаеми колеги, и е вярно. Но необходимата инфраструктура я няма, нямаше я и през 2016 г. в малките населени места, няма я и днес, тъй че условието необходима инфраструктура я няма. Оттук следва, че констатацията за свободното време на младите хора в повечето малки населени места в България в момента не е вярно. Реалностите и проблемите са ясно дефинирани в Доклада. Ясни са и посоките на действия – само действията категорично закъсняват, и то с години. В Доклада са посочени 275 хиляди 136 млади хора до 29 години, че живеят в селата. Тази отделна съвкупност, както я наричате Вие, има далеч по-различни проблеми от младите хора например, които живеят в София. Младежите от различните области и градове не бива и не трябва да се слагат под общ знаменател, защото безработицата и ниските доходи са приоритет в малките населени места. Когато говорим за млади хора, според нас от „Движението за права и свободи“ трябва да има диференциран подход. Да, цялата тази статистика в Доклада е необходима, но тя по-скоро показва, че тъпчем на едно място от години с висок процент на младежка безработица в сравнение с предходни години – има все по-малко млади хора, деца, ученици, които завършват своето средно образование в малките населени места. Това е поради разликата в достъпа на образование в градовете и селата, която става все по отчетливи. Това са фактите, уважаеми колеги, в Доклада. Още един тревожен факт в Доклада, според който България е сред страните, в които най-малко млади хора не са пушили поне веднъж в живота си – 55%. Същото е с алкохола и наркотичните вещества. В България процентът на 16-годишните, опитали някакъв алкохол поне веднъж в живота си, запазва около 86%, като разликата между момчетата и момичетата, уважаеми колеги, е едва 3%. И тук пред нас стои въпросът: защо пишем тези доклади, след като те не помагат и не обръщат негативната тенденция? Давам Ви веднага следния пример. В Доклада пише, че в Детска педагогическа стая на отчет се водят близо 9 хиляди младежи. Въпросът е, че няма нито дума в Доклада за това, какво от това като се водят и какъв е резултатът от това водене? Според нас, според „Движението за права и свободи“, всяка една от тези тревожни констатации, трябва да бъде съпътствана, първо, с мерки, но мерки бързи и действени и под всеки проблем да са посочени постигнатите резултати. Тридесет процента от българските младежи декларират, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Убеден съм, че ако сега се направи едно актуално допитване, този процент ще бъде много по-висок. Пишат се национални програми, наредби, планове. Резултатът от тези годишни доклади е огромно количество документи. Уважаеми колеги, бумащината е огромна, а ефектът от нея, за съжаление, е незадоволителен. Ние от „Движението за права и свободи“ считаме, че не е необходим огромен труд, за да се обединим около няколко актуални годишни програми – тези, които са актуални в момента. Особено важно за младите хора е да започнат поетапно истинската работа за справянето с демографския проблем. Колегите, които представиха Доклада за 2017 г., ако Ви е направило впечатление, в сравнение с 2016 г., населението на България е намаляло с близо 52 хиляди души, а това е една средно голяма община, която е изчезнала от картата на България. Именно затова, ние считаме, че трябва да има конкретика, която да гради, а не констатации, записани в докладите. Само така тези доклади имат своя ефект, когато са придружени с конкретика за работата на институциите, от които зависи тревожната тенденция за живота на младите хора да бъде преустановена. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Младежката политика не е само политика, която се свързва с инфраструктура, спорт, изкуство, култура, образование, IT-технологии. Младежката политика е съвкупност от всеки един аспект на заобикалящата ни среда. Младежките политики целят подпомагане на младежите и младежкия сектор и дават възможност младите хора да стартират своя живот наравно, като подпомагат тяхната дейност, адаптация и им дават възможност да покажат своите умения и компетенции. Много неща могат да се кажат за това каква трябва да бъде политиката, водена в този сектор. Безспорно, младите хора са приоритет на правителството и на Политическа партия ГЕРБ. Редица са примерите, които можем да дадем, но няма да се спирам на тях, защото всеки един от Вас ги вижда. Ще се спра на двата доклада, които разглеждаме днес. За първи път докладите носят положителна тенденция, като отразяват данните за дейностите, извършени от всички държавни институции и резултатите от тях. Това, което ни предстои безспорно, е много работа, за да можем да затвърдим развитието на този сектор. Важно е да отбележим, че повишаването на гражданската активност е един от приоритетите в държавната политика за младежта. Уважаеми колеги, когато говорим за младите хора, ние не трябва да говорим с негативизъм. Младите хора имат най-много нужда от оптимизъм, положителна гледна точка и подкрепа. Приветствам усилията на Министерството на младежта и спорта да бъдете неотлъчен партньор на всяка една дейност на младежите в страната. Благодарение на активния диалог, който се осъществява с неправителствения сектор и се реализират многобройни обучения и семинари, целящи да повишат информираността и да подпомогнат сектора. Чрез проектите и програмите от институциите до голяма степен се успява да се изградят компетенции и допълнителни квалификации у младите хора. Всеки един от нас знае, че най-важните умения за комуникация се изграждат точно в тази извънкласна дейност, в която могат да получат допълнителни знания. Когато паралелно с това образованието е приоритет номер едно на правителството, съм убедена, че и последващите доклади ще носят смисъла на развитие в положителната насока. В докладите се засягат няколко много важни теми: специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. В тях може да се види нагледно информацията по отношение на социалния статус, образованието, заетостта и миграцията, правата, процесите и комуникацията при младите хора. По отношение на заетостта по данни на административната статистика на Агенцията по заетостта се показва, че младежката безработица в страната ни значително е намаляла спрямо 2016 г. Динамиката на младежката безработица през 2017 г. показва, че през декември 2017 г. безработните до 29-годишна възраст се свиват с почти 16% спрямо януари 2017 г. Четиридесет и два процента от работещите млади хора нямат намерение да сменят своята работа. Макар да не е обхват на Доклада, искам да споделя с Вас статистиката за 2018 г., която наистина ни подсказва, че ситуацията в сектора следва последователна и положителна тенденция. Броят на регистрираните безработни младежи до 29-годишна възраст към 31 декември 2018 г. е с близо 7 хиляди по-малко в сравнение с младежите, регистрирани до 31 декември 2017 г. Делът на безработните младежи до 29-годишна възраст в общия им брой безработни също намалява – 13,2% през декември 2018 г., за сравнение през декември 2017 г. с 14,2%. Не на последно място искам да отбележа, че младите хора в България не се отличават по нищо от младите хора в Европа. Те стоят пред еднакви предизвикателства, свързани с образование, реализация и качество на живот. Групата на младите хора е една от най-динамичните и бързо развиващите се заради прехода и бързата роля, която преминават една в друга – образование, работа, семейство и други. Движението от малките населени места към големите градове е валидно за цяла Европа, даже не обхваща само и единствено младите хора. Свободата на движение е едно от основните права на Европейския съюз и е нормален елемент, който се наблюдава от всички страни в Съюза. Навлизането на информационните и комуникационните технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот, влияят сериозно върху днешното поколение. Днес те имат повишени изисквания към случващото се около тях, но най-вече в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Затова в усилията на всички нас трябва дълбоко да залегнат нуждите на младото поколение – борбата със социалното неравенство, социалното изключване чрез създаване на повече възможности за личностно, професионално и социално развитие, което е гаранция за пълноценен живот. Младите хора имат нужда от сигурност, изразена в подкрепата в наше лице, независимост и шанс за развитие. Приветствам докладите за 2016 г. и 2017 г. Убедена съм, че заедно можем да продължим да се борим с предизвикателствата, които стоят пред младото поколение. Необходимо е да се вслушваме в него, защото то винаги има какво да ни каже. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! „РЕШЕНИЕ за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2016 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта РЕШИ: Одобрява Годишен доклад за младежта за 2016 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! „РЕШЕНИЕ за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта РЕШИ: Одобрява Годишен доклад за младежта за 2017 г.“