1 март 2019 г.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г. На свое заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Деница Николова – заместник-министър, и госпожа Цветелина Атанасова – началник-отдел в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“. Госпожа Николова представи Законопроекта, като посочи, че Споразумението с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е подписано от министъра на регионалното развитие и благоустройството на 11 декември 2018 г. при условията на последваща ратификация. Тя посочи, че с него се предвижда Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да осъществи Проект „Преглед на многостепенното управление – как многостепенното управление и децентрализацията да бъдат успешни за регионалното развитие в България“. Госпожа Николова добави, че продължителността на Проекта е 15 месеца и цели подпомагането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в реализиране на реформата на регионалното развитие и децентрализацията, като фокусът ще бъде върху укрепване на капацитета по места и структуриране на политиките за регионален растеж. Споразумението ще осигури възможността за разработване на регионални фискални правила и ефективни политики за регионално развитие. Предвижда се изпълнението по Проекта да се извърши под ръководството на Комитета за развитие на регионалната политика към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ратифицирането на Споразумението и реализацията на Проекта ще ускорят реформата в регионалното развитие и децентрализацията в изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 – 2022 г., като същевременно ще улеснят подготвянето на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 – 2030 г. В заключение госпожа Николова отбеляза, че финансирането на Проекта е осигурено и ще се осъществи чрез Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание представям: „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На заседанието присъстваха – от Министерството на регионалното развитие: Деница Николова – заместник-министър, и Цветелина Атанасова – началник-отдел. Законопроектът бе представен от Деница Николова. Според вносителя целта на предложения законопроект е да се направи задълбочен анализ на действащото законодателство, оценка на състава и работата, ръководството и правомощията на органите за управление на регионалното развитие, и източниците за финансиране. В рамките на Споразумението между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Центъра за предприемачество на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще се извършва изследване „Преглед на многостепенното управление – как многостепенното управление и децентрализацията да бъдат успешни за регионалното развитие в България“. Проектът ще включва срещи в България, както и събиране на данни. Споразумението е в сила до 30 април 2020 г. Във връзка с финансовото обезпечаване на дейността на Споразумението Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще направи доброволна вноска в размер на 330 хиляди евро за покриване на всички разходи по Проекта. Тази вноска няма да бъде предмет на финансова отчетност. Като резултат от Споразумението Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще предостави на Министерството на регионалното развитие и благоустройството копие от публикувания окончателен доклад. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие не може да използва сумата за наемане на държавни служители от българските институции. Резултатите от Проекта са собственост единствено на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма право да дава достъп за изтегляне на публикациите, качени на интернет страницата на Министерството. Мястото на арбитраж е Париж. След гласуване с резултати: „за“ – 12 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г.“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По силата на проведеното гласуване и с оглед на факта, че никой от народните представители не направи изявление, с което да каже, че ще иска някакви промени между първо и второ четене, предлагам да гласуваме Законопроекта и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Член единствен. Ратифицира Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 11 декември 2018 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! С цел противодействие на разпространението на фалшиви лекарствени продукти през месец юни 2011 г. беше приета Директива за изменение на Директива 2001/83/ЕО с утвърждаване на Кодекс на общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба по отношение на предотвратяването на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в законната верига на доставка. На 2 октомври 2015 г. Европейската комисия прие Делегиран регламент ЕС/2016/161 за допълване на Директива 2001/83/ЕО чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба, с който се определят спесификациите за индивидуалния идентификационен белег, който да се постави на опаковките на лекарствените продукти, както и параметрите на верификационните системи. Държавите – членки на Европейския съюз, фармацевтичните дружества, доставящи лекарствени продукти, дистрибуторите и аптеките трябва да приведат практиките си в съответствие с изискванията на Регламента до 9 февруари 2019 г. С приетите през 2012 г. изменения и допълнения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са транспонирани разпоредбите на изменителната директива, като в чл. 168, ал. 8 е заложено изискване към производителите да поставят на опаковката индивидуален белег и средство за предпазване от подправяне, а аптеката е длъжна да проверява автентичността на лекарствения продукт и да идентифицира отделните опаковки. В България е подписан Меморандум за сътрудничество, подробно разписващ принципите за изграждане на системата в България. Той е подписан от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и Българския фармацевтичен съюз, като официално е заявена готовността за присъединяване от Българската асоциация на търговците на едро с лекарства, Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, а така също и Българската генерична фармацевтична асоциация. На базата на Меморандума в рамките на девет месеца усилено се работи за създаването на юридическо лице с нестопанска цел. На 20 април 2016 г. излиза Решение на Софийски градски съд за регистрация на Българска организация за верификация на лекарствата като сдружение с нестопанска цел за подпомагане прилагането в България на Директива 2011/62/ЕС за предотвратяване навлизането на фалшифицирани лекарства и осигуряване снабдяването на пациентите с автентични лекарствени продукти. Предмет на дейност на Сдружението е със съдействието на Европейската организация за верификация на лекарствата да внедри, експлоатира и поддържа в Република България ефективна система за верификация на лекарствените продукти, напълно съвместима и интегрирана с Европейската система за верификация. Според изискванията на Директивата и Делегирания регламент системата трябваше да започне да функционира от 9 февруари 2019 г. за предотвратяване навлизането на фалшифицирани лекарства в законната верига на доставки и осигуряване на българските пациенти с допълнителни гаранции за качеството на техните лекарства. В сътрудничество с Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването следва да бъде приета подзаконовата нормативна база с цел уреждане правомощията за администриране на системата от Българската организация за верификация на лекарствените продукти и реда за реакция на Изпълнителната агенция по лекарствата при изключително събитие, тоест при засичане на фалшифицирано лекарство в дадена аптека. Българската система за верификация на лекарствата е внедрена и функционира от месец април 2018 г. Следва да се има предвид, че регламентите на Европейския съюз имат пряко приложение в националните законодателства и не е необходимо тяхното изрично транспониране в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, освен в случаите, когато има определена специфика в разпоредбите поради определяне на политики на национално ниво. Уважаеми господин Министър, във връзка с изтичане на преходния период за въвеждане на системата за верификация на лекарствените продукти моля да ни информирате за текущото изпълнение и напредъка по изпълнението на изискванията на Делегиран регламент ЕС/2016/161 в България.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, искам да Ви поздравя с първи март – Баба Марта, да Ви пожелая много здраве и пролетно настроение в нелеката Ви работа и, разбира се, в личния живот! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Делегираният регламент ЕС/2016/161 е влязъл в сила от 9 февруари тази година и се прилага пряко във всички държави – членки на Европейския съюз. Той изисква наличие на работещи национални системи за верификация като част от Единната европейска система, както и готовност на участниците във веригата на лекарствоснабдяването за свързване със Системата, проверка и дезактивиране на лекарствените продукти с нанесени показатели за безопасност. Процесът по реализация на системата за верификация в нашата страна се осъществява от Сдружение „Българска организация за верификация на лекарствата“, чиито учредители са петте организации, участници в системата на лекарстворазпространение, а именно: Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична организация, Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и Българският фармацевтичен съюз. От своето учредяване, преди близо три години, Българската организация за верификация на лекарствата е участвала с презентации в редица семинари и обучения с представители на всички заинтересовани страни в сектора – производители на лекарствени продукти, притежатели на разрешения за употреба, представители на търговци на едро с лекарствени продукти, паралелни вносители на лекарствени продукти, магистър-фармацевти, работещи в аптеките. На 18 април 2018 г. Българската система за верификация на лекарствата е свързана с производствената среда на Европейския хъб за верификация. След тази дата до всички регистрирани търговци на едро и дребно с лекарствени продукти е изпратено писмо за възможностите за свързване със системата и подробни инструкции за осъществяване на това свързване. Такава информация е достъпна и на сайта на организацията. Специално за работещите в аптеките магистър-фармацевти темата за верификацията на лекарствата е била включена под формата на лекционен материал и интерактивни семинари в Научната програма на Българските фармацевтични дни през 2017 г. и 2018 г. като форма на продължаващо обучение в съответствие със Закона за здравето. Разработени са и специални модули за дистанционно обучение на магистър-фармацевтите, където е застъпена основната тема за въвеждане на системата за верификация на лекарствените продукти. Подготовката на фармацевтите и на аптеките за процеса на верификация е била и основна тема на годишните информационни срещи на Българския фармацевтичен съюз през 2017-а и 2018 г. На територията на страната функционират около 3600 аптеки. От тях 2400 имат договор с Националната здравноосигурителна каса, тоест работят с компютри и специализиран софтуер. Тези търговци на дребно е необходимо единствено да си закупят четец, чиято стойност е между 180 и 200 лв. за едно работно място, и еднократно да заплатят сумата от 50 лв. за свързване със системата. При тях не се изисква никакъв друг допълнителен ресурс. За да работят обаче останалите 1200 аптеки, най-малкото, за да следят складовите си наличности, те също трябва да разполагат с хардуерна система, компютър и да са свързани с интернет, тоест трябва да си закупят единствено четеца. При единичните случаи, при които аптека функционира без интернет и компютър, цената, която трябва да бъде заплатена за въвеждане на системата за верификация, е между 1500 и 2000 лв. като еднократен разход. По данни на Българската организация за верификация на лекарствата към настоящия момент над 2100 аптеки са свързани с Националната система за верификация на лекарствата и тя работи стабилно. В нея са качени данните на над 20 милиона сериализирани опаковки лекарства, които се отпускат по лекарско предписание. През преходния период след 9 февруари ще продължи включването на нови потребители – аптеки, като в обращение ще има както сериализирани, така и несериализирани лекарствени продукти, поради което е възможно при някои от потребителите да се проявят технически затруднения. Министерството на здравеопазването категорично заявява, че няма да се налагат санкции и глоби на аптеки във връзка с въвеждането на верификацията за период поне от 6 месеца. През този период ще се тества системата и ще се анализират всички казуси и проблеми във връзка с нейното прилагане. Допълнително на сайта на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата са публикувани, достъпни за всички, указания за прилагане на Системата, както и инструкции и ред как да се реагира в случай на проблеми и въпроси. Целта е да не се отказва предоставяне на лекарства на нито един пациент и да не се затруднява обслужването на нито един пациент в аптеката. В тази връзка, за да не се затруднява работата на аптеките и достъпът на пациентите до лекарствени продукти, техническите грешки няма да бъдат причина за спиране на отпускането на предписаните лекарствени продукти. В индивидуалните договори на аптеките с районните здравноосигурителни каси е записано изискването магистър фармацевтите да информират Касата за намерение да не работят в ден, извън обявения график. Здравната каса не изисква в уведомленията да бъдат описани причините, поради които аптеката няма да работи. Уважаеми дами и господа, не може социално отговорен бизнес, какъвто е лекарствоснабдяването, да остане на тъмно, в сивия сектор, още повече че Европейската агенция по верификация започва обществено обсъждане на електронната листовка, тоест хартията постепенно ще отпадне от употреба. Благодаря. Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, въпреки срока – повече от една година, и проведената разяснителна кампания, част от аптеките заявиха след 9 февруари, че нямат готовност да се включат към системата за верификация. Във връзка с това на 20 февруари 2019 г. беше проведен и протест. Въпросът ми е свързан с противоречивата информация, която излезе в медиите и в социалните мрежи: колко беше броят на аптеките, които активно се включиха в протеста? Колко от тези аптеки имат сключен договор със Здравната каса и колко от тях са уведомили по надлежния ред районните здравноосигурителни каси и районните здравни инспекции? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът е изключително важен и много коректен. Изискването, което трябва да изпълнят съответните аптеки, които ще прекратят по една или по друга причина своята дейност, в случая протеста, е задължително като уведомление. Информацията, която имаме, е, че 38 аптеки, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, предварително са уведомили районните здравноосигурителни каси, че на 20 февруари 2019 г. няма да работят. Мога да ги кажа дори и по области: в София област са 4 аптеки, Благоевград – 3 аптеки, Варна – 1 аптека, Габрово – 2 аптеки, Кюстендил – 8 аптеки, Кърджали – 1 аптека, Ловеч – 1 аптека, Монтана – 3 аптеки, Пазарджик – 9 аптеки, Перник – 2 аптеки, и Шумен – 2. Създадена е необходимата организация и хората, които са имали нужда от закупуване на съответните лекарства, които се заплащат изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса, са нямали проблеми и са получили своите лекарства в останалата аптечна мрежа. Това, което заявиха протестиращите, че аптеките, които са прекратили своята работа, са над 700, е непроверена информация. Ние ги поканихме на разговор в Министерството на здравеопазването, помолихме ги да ни дадат аптеките, които не са работили на 20 февруари, те обаче отказаха категорично. Между другото, отказаха не само на Министерството на здравеопазването, няколко национални медии поискаха същата информация и те не я предоставиха и на тях. Така че в никакъв случай не можем да кажем, че над 700 аптеки не са работили на този ден, още повече че в Министерството на здравеопазването няма нито един сигнал, че нашето население, българските пациенти са имали затруднения при снабдяването с необходимите им лекарства. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Въпросът за свързването на аптеките със системата за верификация е важен от гледна точка на това българските пациенти да могат да получават качествени, безопасни лекарствени продукти. От тази гледна точка въвеждането на изискванията на Директивата е изключително важно за системата на лекарствоснабдяването в България. Колегите от ГЕРБ се интересуват от въпроса колко са протестирали, а аз се интересувам от въпроса защо са протестирали? Имат ли основание да протестират тези, които участваха в този протест? Има ли възможности съгласно Директивата за подпомагане на аптеките за закупуване на тези софтуери и на тези четци, за които говорим? Това, от една страна. От друга страна, протестиращите задават въпроса: кога най-после ще има стратегия за лекарствената политика в Република България, която да включва всички тези елементи, за които говорим? Според мен отговорът на тези въпроси ще даде възможност за успокояване на ситуацията около въвеждането на тези прословути четци, за да може в крайна сметка да не страдат нито българските пациенти, нито фармацевтите, които в момента са притеснени. И още един последен въпрос, който искам да Ви задам. Има региони в страната, в които няма интернет достъп. Какво се случва в тези региони? Колкото и малко да са те, там има аптеки, които нямат практическа възможност да въведат тези нови инструменти, с които да се гарантира ефективност и качество на лекарствоснабдяването.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Адемов! В Директивата, за която споменах преди малко, с която се въвежда задължителното прилагане на Системата за верификация, е предвидено необходимите средства за интернет връзката, за софтуера, за хардуера да бъдат осигурени от страна на производителя или от носителя на съответните права. Това, което споменах пред протестиращите, защото те искаха държавна подкрепа за осигуряване на необходимите средства, е, че, първо, това не се изисква от Директивата. Второ, държавата не може да предостави тази помощ, защото това ще се счита като държавна помощ. Но този въпрос – въобще за участието на държавата в осигуряването на средства, не се третира в тази директива. По втория въпрос – действително в момента не разработваме лекарствена стратегия, но с всяка една промяна в законодателството, която регламентира лекарствената политика, ние вземаме определени решения, с които разрешаваме конкретни проблеми, и всичко това съгласуваме със съответната съсловна организация. Ако се налага да се направи самостоятелна стратегия само за лекарствата, наистина да обмислим дали има необходимост от това и ако е така, може да направим работна група, която да направи такава стратегия. Да, наистина има някои населени места, в които няма интернет или връзката е много лоша, затова ще разглеждаме всеки един случай и в никакъв случай няма да пострада дадена аптека заради това, че няма интернет връзка и тя не е виновна. Но това ще стане на базата на разглеждане на всеки един отделен случай. Няма как да запишем принципно това изискване, защото трябва да се направи съответната проверка за всеки случай. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Това наистина е много важен въпрос, защото, когато пускаме лекарства от страни, извън Европейския съюз, очакваме изненади – да има и фалшиви лекарства. Моят въпрос към министъра е: има ли данни какъв процент фалшиви лекарства до момента има на българския пазар? Това че и занапред ще продължим с тази система – да влизат лекарства и от извън Европейския съюз, което е особено важно, смятам, че тази система трябва да стане национална и повсеместна, като за малките аптеки трябва да се мисли за някакво допълнително финансиране. За големите аптеки всичко е ясно – те имат компютри, там разходите са малки, само за четеца и софтуера. Но ние без това не можем, защото, както знаем с горивата и с много други неща, трябва да се борим срещу сивата икономика и за лекарствата, а знаем, че там е особено опасно да влязат фалшиви лекарства, които са със съвсем друга биохимична формула, което може да увреди здравето на пациента много сериозно. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Поповски! Естествено е, че наличието на фалшиви лекарства, които застрашават здравето на хората, са налице както във всички страни на Европейския съюз, така и в нашата страна. Неслучайно Европейският съюз стига до извода, че е необходимо да се гласува такава директива и да се въведе такъв режим на проследяване. Както в България, така и във всички страни – членки на Европейския съюз, е налице този проблем и ние считаме, че с тази система на верификация, която въвеждаме, проблемът ще бъде преустановен и няма да поставяме нашите граждани и нашите пациенти в условия на риск да ползват фалшиви лекарства. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, още в момента, в който сме положили подписа си за членство в Европейския съюз, сме поели сериозни ангажименти. В този контекст това, което трябва да бъде направено, и това, което обсъждаме днес, по-скоро има своята ясна рамка и това в какви стъпки и в какви последователности би следвало да бъде реализирано, но не само с оглед на изпълнението на нашите ангажименти като страна – членка на Европейския съюз. Както и доктор Адемов преди малко посочи, това, което би следвало да се изпълни и да се направи с изпълнението на регламента на тази директива, е в аспект на подобряване качеството на сигурността на решението и да бъдем максимално коректни в лечебния процес към нашите съграждани в качеството им на пациенти. Вярно е, че има протести, нормално е да има понякога такива процеси и може би трябва да се изясни на съответните заинтересовани страни. Ние нямаме алтернатива. Какво следва, ако ние не изпълним нашите ангажименти? Ясно е – страната ни ще бъде в наказателна процедура. Аз лично не бих искал да бъдем в такава ситуация, в такава позиция. По-скоро това трябва да бъде изпълнено. Надявам се, че това е и Вашата позиция, и Вашата визия. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Чакъров, дълбоко съм убеден, че ние ще изпълним всички изисквания, които ни поставя Директивата, и ще оставим такъв период за нашите аптеки, който да им е достатъчен, за да могат да създадат необходимите условия, за да се присъединят към нашата система за верификация на лекарствата. Непрекъснато поддържаме връзка с Българския фармацевтичен съюз, непрекъснато провеждаме най-различни форми на обучение, разяснение и така нататък. Мисля, че няма да изпаднем в ситуация на неизпълнение на тази директива. Следим този процес, както го правим и в момента. Искам да Ви кажа, че с всеки ден все нови и нови аптеки влизат в системата, и то не по-малко от 10 – 20 аптеки всеки ден влизат в системата. Надявам се да нямаме проблеми. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам за изключително важно днешното изслушване с оглед напрежението, което се създаде както от някои фармацевти, така, за съжаление, и от някои представители на опозицията, които за пореден път направиха опит за политическа употреба на тема, която е проевропейска и която гарантира именно сигурността на българските граждани. Отговорно смея да твърдя, че уредбата в българското здравно законодателство по отношение на лекарствените продукти е изцяло синхронизирана с европейското законодателство. Целта на тази уредба е да гарантира на българските граждани достъп до високоефективни, качествени, ефикасни и най-вече безопасни лекарствени продукти. Това е смисълът и на този регламент. Искам само да прочета последното изречение от Регламента, а то е: „Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.“ Така или иначе системата за верификация на лекарствените продукти ще навлезе в България, защото тя е в интерес на българските пациенти. Смятам обаче, че наистина имаше известно забавяне с подзаконовата нормативна уредба, и би следвало отговорните в Изпълнителната агенция по лекарствата да ускорят работата по отношение на тази нормативна уредба и да дадат адекватни указания на аптеките, за да може в преходния период, който тук се заяви, че ще има, да стане ясно по какъв начин ще функционират аптеките, за да се изпълнява този регламент и да няма напрежение и дефицит за достъпа на българските граждани до български продукти. Също така смятам, че Министерството на здравеопазването трябва отговорно да реализира останалите информационни системи, с които сме се ангажирали, даже законово сме регламентирали, по отношение на паралелната търговия с лекарства и по отношение на изграждането на единната здравна информационна система, така че тези софтуери да не създават затруднения на фармацевтите, а да дават възможност на пациентите да получават качествени лекарства и в същото време да гарантират събирането на адекватна, точна и коректна информация, която да касае лекарствоснабдяването. Това е голямо предизвикателство, но се надявам, че с общите ни усилия то ще се реализира, защото е в интерес на българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Министър, за отговорите, но според нас напрежението, което се създаде, е по причина на това, че е имало затруднения в комуникацията. Ако ръководството на Министерството на здравеопазването и всички заинтересовани страни в предварителни многократни разговори са стигнали до определени позиции, които да бъдат в съгласие с този регламент, който, както стана ясно, е задължителен, независимо от това каква е информацията в България и какво е приложението, нямаше да се стигне до това напрежение. Аз съм убеден, че част от исканията на тези, които се опитаха да протестират, защото очевидно е, че не става въпрос за масови протести, са свързани и с въвеждането на прословутата електронна здравна система, в това число и електронната рецепта, която е изключително важна и за въвеждането на тази система за верификация. За да може българските граждани да получават безопасни и ефективни лекарствени продукти, ясно е, че трябва да се обяснява, трябва да има разговори, трябва да има непрекъснат диалогов режим със заинтересованите страни, защото, аз съм убеден, че и българските фармацевти, и всички участници в системата на здравеопазването в България са заинтересовани българските пациенти да получават безопасни лекарствени продукти. Ясно е, че тази система ще бъде въведена. За нас остава урокът, че когато има такива европейски директиви, трябва достатъчно време преди въвеждането им да има сериозна дискусия, диалог, за да могат да бъдат минимизирани всички негативни ефекти.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През последните месеци в Бургас се създаде напрежение относно риска от затваряне на едно здравно заведение, което всъщност е специализирана болница, обединяваща две дейности: инвазивна кардиология и кардиохирургия. Ръководството на болницата оповести в публичното пространство, че няма възможност да плаща наема, който е определен след проведен и спечелен от нея търг. Това създаде брожение в обществото: дали в Бургас ще има болница, която съвместява тези две дейности? Искам с лек анонс да припомня, че до 2007 г. в Бургас нямаше инвазивна кардиология и кардиохирургия. Тогава се появи това здравно заведение. До този момент пациентите от Бургас търсеха такива услуги на други места – имаше така наречения „медицински туризъм“. След отварянето на болницата бяха покрити тези две дейности. След това се появиха и други здравни заведения, които извършват инвазивна кардиология, но Специализираната болница, за която става въпрос, единствена в Югоизточна България съвместява инвазивна кардиология с кардиохирургия. Ние като народни представители от Бургас сме заинтересовани и ангажирани пациентите от региона да продължат да разчитат на здравната помощ и на инвазивна кардиология, комбинирана с кардиохирургия, защото статистиката показва, че нашият регион е един от най-засегнатите от сърдечно-съдови заболявания. Не ме разбирайте погрешно – ние не искаме да защитаваме едно определено здравно заведение. Нашата цел е насочена към самото обслужване и самата здравна дейност. Говорим за инвазивна кардиология, съчетана с кардиохирургия, и необходимостта да няма нито един пропуснат, нито един ден вакуум, в който пациентите да не могат да разчитат на тази здравна дейност. Благодаря Ви. Преди да ми отговорите, искам да Ви подаря мартеничка от името на екипа на народните представители от Бургас. Тя е изработена от хора с увреждания. (Народният представител Диана Саватева подарява мартеница на министър Кирил Ананиев.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева и господин Бойчев, Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас, АД е държавно лечебно заведение, акционерно дружество, в което държавата, представлявана от министъра на здравеопазването, притежава 87,04% от капитала. Съгласно Устава на Дружеството решенето за разпореждане с недвижими имоти или вечни права върху тях, респективно отдаването им под наем, е от компетентност на Съвета на директорите на Дружеството. Постигането на висока наемна цена за помещенията, които ползва към настоящия момент Специализираната болница по кардиохирургия и инвазивна кардиология, е в резултат на проведен търг и наддаване от страна на участниците в търга, един от които е и тази болница. Университетската многопрофилна болница за активно лечение – Бургас, е отдала под наем тези помещения след проведен търг с оглед спазване на принципите за публичност и прозрачност, независимо че в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, за сключване на договори за наем е предвиден такъв ред само за едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала. Държавното лечебно заведение като търговско дружество следва да сключва договори за наем чрез процедури, които да гарантират икономическия му интерес и чрез които може да се докаже, че е постигната най-изгодна наемна цена за Дружеството. Независимо от горното, предвид изключителната значимост на тази дейност за населението на област Бургас, Министерството на здравеопазването взе решение да подкрепи Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Бургас за създаване на организация и предприемане на действия с оглед дейностите по инвазивна кардиология и кардиохирургия да се реализират от държавното лечебно заведение. В непродължителен срок ръководството на лечебното заведение следва да предприеме съответните законови действия с цел да се осигури достъпът на населението до този вид медицинска помощ. Надявам се, че по този начин ще бъде намерено дългосрочно устойчиво решение за оказване на квалифицирана медицинска помощ на пациентите със сърдечно-съдови заболявания от област Бургас от Университетската многопрофилна болница за активно лечение. Уверявам Ви, че няма да допуснем и един ден населението да остане без тази помощ. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора и най-вече Ви благодаря за отговорното отношение, което показахте като министър и като принципал на това министерство, съответно като принципал на бургаската болница за продължаване на тази дейност, защото всички знаем, че е животоспасяваща. Както обърна внимание и моят колега Диана Саватева, преди десет години Бургас нямаше такива животоспасяващи процедури и беше много трудно на пациентите от Бургас да търсят алтернативно лечение извън областта. Откакто имаме такъв вид дейност, ние вече привличаме и пациенти от другите области – това е много важно за региона на Бургас и за съседните области. Много важно е и това, което последно казахте, че няма да има един ден вакуум, защото все пак ситуирането на една такава дейност изисква и време, но виждам, че се реагира адекватно и своевременно. Може би в уточняващия въпрос бих Ви попитал – доколкото знам, вчера е изтекъл срокът и е поканен втори участник: дали има някаква нова ситуация в наема и участниците в този търг, или продължава дейността и отговорността на УМБАЛ – Бургас, да си развие тази дейност и да я вземе като дейност към лечебното заведение? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Да, наистина вчера изтече срокът и след като първият класиран се отказа, естествено е по процедура да се даде на втория. Доколкото имам информация, има обжалване на това решение да се даде на втория класиран, така че ще има съдебна процедура, но това в никакъв случай няма да попречи на непрекъсваемостта на процеса на лечение на хората. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! „След два дни се навършват 141 години от Освобождението на България. Трети март е празникът на нацията – денят, в който честваме връщането на България на картата на Европа и света. Денят, в който вдигаме глава, за да покажем, че сме горди и свободни наследници на нашите предци. И тази година паметниците в цялата страна ще бъдат обсипани с цветя на признателност, защото помним подвига на хилядите герои, пожертвали живота си, за да има една нова България. Прекланяме глава пред героизма на българските възрожденци, на Левски и Ботев, на Раковски и Каравелов. Не забравяме Априлското въстание – народния бунт, който връща надеждите за свободна и независима България. Свеждаме глава в почит към хилядите български доброволци, чийто героизъм е запечатан във Вазовата поема „Опълченците на Шипка“. Днес, подобно на строителите на тогавашна съвременна България, сме изправени пред много предизвикателства. Обединението на нацията, съхраняването и опазването на общочовешки ценности, възраждането на българския дух и опазването на културното ни наследство ще ни направят по-силни, за да се съхраним като народ и държава. Именно Трети март е денят, който ни предизвиква да бъдем достойни българи и наследници на святото дело на българските герои. Не сме забравили стореното от Ботев, Левски, Вазов и хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си, за да я има България. Звучи ли архаично да обичаш народа си, да жертваш живота си за неговата свобода, да забравиш за семейството и децата си? Любовта към родината по-силна ли е от любовта към живота? Нека не звучи романтично и наивно, но от всички нас, уважаеми колеги, зависи бъдещето на България. Без значение от политическите ни пристрастия, ние сме българи и нашата основна задача е да работим за просперитета на България. Върху един идеал не трябва да позволим да оставят отпечатък политическите ни спорове – това е да живееш свободно и в свободна държава. Няма по-важна цел за една държава, за една нация и за един народ от това да брани и пази свободата си! Трети март е празникът на свободата на българския народ и на българския дух. Помним делото за Освобождението на България, което приключва преди 141 години с подписването на Санстефанския мирен договор. Помним, че свободата не идва даром. За нея трябва да се борим всеки ден и всеки миг, защото свободата е състояние на духа, а не само отражение на политическата ситуация в една страна. Затова въпреки политическите си разминавания, нека не забравяме, че сме преди всичко българи, граждани със свободна воля, неподчинени на чужди идеали и ценности. Всеки ден трябва да помним, че сме потомци на велик народ, че сме пазители на многовековна история и заслужаваме нашата независимост. Да знаем, че като народ, изстрадал свободата си, имаме своето достойно бъдеще, и то е свободата на духа. Нашето бъдеще е във вярата, че сме написали и продължаваме да пишем историята си със златни букви. Нашето бъдеще са нашите поколения, които растат смели и горди, че са българи. Трети март – всеки гражданин, където и да е, намира мястото, където да постави цвете, мястото, където да заведе детето си и заедно да чуят славния ек на Балкана. Всеки споделя пред себе си, пред близките и приятелите си: аз обичам България! Това, уважаеми колеги, не е мечта, това е нашето национално единение, което не изисква бюджет, усилия, организация и е най-силната, националната енергия, която ще ни води напред и нагоре. Аз обичам България! Честит празник!“ (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Между 10 и 15% от двойките имат репродуктивни проблеми. Благодарение на методите за асистирана репродукция много семейства успяха да осъществят мечтата си да имат дете. Увеличаването на подкрепата за двойки с репродуктивни проблеми беше и предизборно обещание на Политическа партия ГЕРБ. Въпросите ми към Вас, господин Министър, са: какви мерки за увеличаване на подкрепата за двойките с репродуктивни проблеми са предприети от страна на Център „Фонд за асистирана репродукция“ от началото на мандата на правителството, колко опита финансира в момента държавата и колко деца са родени в резултат на извършваните процедури от месец май 2017 г. до началото на 2019 г.? Въведени ли са по-високи критерии към инвитро клиниките с цел по-голяма успеваемост на процедурите? Какъв е срокът от подаването на заявления за организационно и финансово подпомагане от Центъра за асистирана репродукция до връчването на заповедта?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, уважаеми господин Апостолов, последователно провежданата политика от Министерството на здравеопазването на приоритети, свързани с демографските въпроси в областта на здравеопазването в България, и по-конкретно с дейностите по асистираната репродукция, отговаря на нарастващите нужди на двойките с репродуктивни проблеми. От 1 януари 2018 г., влязоха в сила изменения и допълнения в Правилника за организацията на работата и дейността на Центъра за асистирана репродукция, позволяващи увеличение на възможностите за постигане на бременност при двойки с репродуктивни проблеми предвид новите допълнителни дейности, както следва: броят на финансираните процедури за един кандидат се увеличи от три на четири; финансираните процедури, освен трансфера на свежи ембриони, включват и възможност за трансфер на замразени ембриони; разшириха се индикациите за финансиране като Центърът за асистирана репродукция поема финансирането на асистирана репродукция на спонтанен цикъл в случай на ограничен яйчников резерв – показан лош резултат по отношение на стимулацията и/или наличие на съпътстващо заболяване, или състояние, което е противопоказно; Центърът за асистирана репродукция поема финансирането на асистирана репродукция при доказано моногенно генетично заболяване или доказана балансирана хромозомна мутация при поне един от партньорите, както и в случаите на доказано онкологично заболяване при жените. До 2018 г. определеният годишен бюджет от 12 млн. лв. гарантираше финансирането на около 2 хиляди 500 броя инвитро процедури. Бюджетните средства на Центъра за асистирана репродукция бяха увеличени на 20 млн. лв. за 2018 г., което позволи увеличение на броя на преминалите двойки, финансирани със средства от Центъра с 27%. През 2018 г. са финансирали 4 хиляди 41 процедури. Към настоящия момент няма проблем с финансирането на Центъра за асистирана репродукция, като той спазва ангажимента си към лечебните заведения за заплащане на извършените дейности по асистирана репродукция. Отчетността на лечебните заведения към Центъра е за календарната година. Годишните отчети показват, че броят на родените деца през 2017 г. е 906, а през 2018 г. е 1053, тоест със 147 деца повече. Измененията и допълненията на Правилника за организацията и дейността на Центъра, в сила от 1 януари 2018 г., въведоха по-високи критерии за успеваемост, като условие за сключване на договор с Центъра, с цел гарантиране на целесъобразното разходване на публичния ресурс. Бяха въведени и изисквания за успеваемост към новите лечебни заведения, които кандидатстват за договор с Центъра за първи път. Лечебните заведения, работили по договор с Центъра за асистирана репродукция през 2017 г., кандидатстваха и през 2018 г. От тях 26 отговориха на завишените изисквания за успеваемост съгласно актуализацията по Правилника и сключиха договор с Центъра. Четири клиники не отговориха на изискванията, поради което не извършиха процедури, финансирани от Центъра. През месец октомври 2018 г. допълнително беше сключен договор с Университетска болница „Лозенец“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да продължа след малко?!

Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин Министър. Всички колеги разбрахме, че има 20% завишение на раждаемостта след предприетите процедури, както има и доста голямо завишение при финансирането на двойките с репродуктивни проблеми. Искам да Ви благодаря още един път на Вас, на правителството на господин Борисов и на Политическа партия ГЕРБ за това, че си изпълняват предизборните обещания. Защото това беше едно от нашите предизборни обещания – безлимитното финансиране на хора с репродуктивни проблеми. Благодаря Ви още веднъж. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, понеже имаше още един въпрос, искам да съм коректен и да отговоря и на него.

В края на 2018 г. Комисията към Центъра за асистирана репродукция разглежда всички постъпили заявления за организационно и финансово подпомагане в срок до един месец от подаването им. В резултат на изпълнение на поетите ангажименти към инвитро дейностите от Министерството на здравеопазването, включително на значително увеличения бюджет за дейността, броят на връчените заповеди през 2018 г. е увеличен с 25% спрямо издадените през 2017 г., тоест от 4152 на 5202 броя – увеличение с 1048 броя. Увеличението на броя на връчените заповеди доведе до значително скъсяване на периода от подаване на заявлението за организационно и финансово подпомагане със средства на Центъра за асистирана репродукция до връчване на заповед, който от 11 месеца в началото на 2017 г. стана около пет-шест месеца в края на 2017 г. и сега е около три месеца от датата на кандидатстването. Така този период съответства на средния период за подготовка и стартиране на процедура, който през 2018 г. е 117 дни от датата на връчване на заповедта до стартирането на самата процедура. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос изисква отговор, който очакват не само колегите народни представители, не само колегите от системата на здравеопазването, а и цялото общество. Той е, както каза и госпожа председателят, относно Националната здравна информационна система. Уважаеми господин Министър, във Ваше изявление Вие споменахте, че Националната здравна информационна система трябва да бъде готова до края на настоящата 2019 г. или в началото на следващата година. Също така в допълнение стана ясно, че системата ще е за 13 компонента. За повечето от дейностите вече са обявени обществени поръчки, включително за така очакваните електронна карта, електронно досие и електронна рецепта. Моите въпроси към Вас са следните. Първо, на какъв етап сме към днешна дата с изграждането на Националната здравна информационна система? Второ, каква част от тази система ще бъде изградена до края на годината? Кога очаквате тя да бъде напълно готова?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Стоянова, към настоящия момент за девет от дейностите – компонентите, на Националната здравна информационна система се провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки, както следва: Обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за разработване, въвеждане, внедряване на национални номенклатури, здравно-информационни стандарти, идентификация, автентификация и базова функционалност на ядрото на Националната здравна информационна система“, с която се възлагат следните дейности от Проекта: „Разработване и въвеждане на национални номенклатури, задължителни за използване в сектора на здравеопазването по отношение на медицинската информация и обмени в реално време“. На второ място, „Разработване и въвеждане на национални и здравни информационни стандарти за обмен на медицински данни в реално време“. На следващо място, „Разработване и внедряване на базова функционалност на ядрото на Националната здравна информационна система, подсистема за идентификация и автентификация“. До крайния срок за подаване на предложенията, който беше 25 януари 2019 г., са постъпили пет предложения по обществената поръчка. Към настоящия момент процедурата за възлагане на обществената поръчка е на етап разглеждане и оценка на постъпилите предложения от назначена от възложителя комисия. Очаква се през месец март работата на комисията да приключи и в случай че няма обжалване, през месец април да бъде сключен договор с избрания за изпълнител участник. Планираният срок за изпълнение на поръчката е до 15 месеца, считано от сключването на договора. На второ място, обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнители за разработване на информационни системи и подсистеми в изпълнение на две дейности“. Първата е „Избор на изпълнител на дейност 9: изграждане на единно, национално, електронно, медицинско досие – електронен здравен запис“. На второ място, втора позиция „Избор на изпълнителна дейност 10: изграждане на подсистема за електронна рецепта и електронно направление“. До крайния срок за подаване на предложението, който беше 29 януари тази година, са постъпили пет предложения по обществената поръчка. Към настоящия момент, както и в предходните позиции, процедурата за възлагане на обществената поръчка е на етап разглеждане и оценка на постъпилите предложения от назначена от възложителя комисия. Очаква се през месец март работата на комисията да приключи и в случай че няма обжалване, през месец април да бъде сключен договорът с избраните за изпълнители участници. Планираният срок за изграждане на подсистемата за електронната рецепта и електронното направление е до девет месеца, считано от сключването на договора. Тоест ако няма възражения, обжалвания, в края на годината вече би трябвало да имаме така очакваните електронна рецепта и електронно направление. На трето място, обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнители за разработване на информационни системи и подсистеми“ в изпълнение на три от дейностите, както следва: Позиция едно – „Избор на изпълнител на дейност 5: разработка и доработка на необходимите регистри за изпълнението на Националната здравна информационна система“. Позиция две – „Избор на изпълнител на дейност 6: разработване на подсистема за електронни административни услуги“. Позиция три – „Избор на изпълнител на дейност 8: изграждане на здравно информационния портал“. До крайния срок за подаване на предложенията, който беше 19 февруари 2019 г., са постъпили седем предложения по обществената поръчка. Към настоящия момент по същата процедура комисия разглежда и проверява документите. Очаква се през месец април работата на комисията да приключи и в случай че няма обжалване, през месец май да бъде сключен договор с избраните за изпълнители участници. Планираният срок за изпълнение на всяка една от трите дейности е до шест месеца, считано от датата на съответния договор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да продължа после пак? Има още няколко компонента, ако мога да ги кажа?

И тези обособени позиции би трябвало да бъдат готови до края на годината. Компонентите, за които предстои да бъдат обявени обществени поръчки, са следните: дейност 11: изграждане на подсистема за събиране на информация от болниците, и дейност 12: изграждане на система за мониторинг и контрол в здравеопазването. Предстои също така да бъде обявена и обществена поръчка за дейност 13: осигуряване и управление на качеството при изграждането на Националната здравна информационна система, посредством която ще бъде осъществен мониторинг на правилното изпълнение на оперативните планове, графици и процеси, свързани с тях през целия жизнен цикъл на изпълнение на основните дейности по доизграждането на системата. Към края на 2019 г. по-голямата част от Националната здравна информационна система ще бъде в процес на изграждане, като следната част от компонентите ѝ ще бъдат напълно завършени: необходимите регистри за изпълнение на Националната здравна информационна система, подсистемите за електронни и административни услуги и здравно информационният портал. Благодаря.

Репликата ми е: благодарност към министъра на здравеопазването за изчерпателните данни, които представи на народните представители. Искам да пожелая успех на екипа и в тези срокове дано да няма обжалване на процедурите, за да започнем поетапно да осъществяваме нашата обща цел – изграждането и старта на информационната система. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, правителството отпусна 30 млн. лв. за допълнителни разходи на общинските и областните болници, както и за лечебни заведения, оказващи психиатрична помощ у нас. Със сигурност този ресурс ще бъде глътка въздух за болниците, в този момент обаче медицинският персонал е недоволен от размера на възнагражденията. Въпросите ми към Вас са: има ли анализ за какво ще бъдат изразходвани тези средства от лечебните заведения? Ще имат ли възможност директорите на лечебни заведения да използват част от този финансов ресурс за увеличение на работните заплати на персонала?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Александров, във връзка с постъпил въпрос по реда на чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бих желал да Ви уведомя за следното. С ПМС № 33 от 22 февруари 2019 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. в размер на 30 млн. лв., разпределени както следва: За общинските лечебни заведения – 18 млн. лв., включително за 71 лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони на страната, разпределени на база брой обслужвано население и брой преминали болни през предходната година. За лечебните заведения, оказващи психиатрична помощ – 2 млн. лв., разпределени за 12 центрове за психично здраве и психиатрични отделения към държавни и общински болници на база проведен леглоден лечение. За лечебните заведения за оказване на спешна помощ – 10 млн. лв. за 41 болници, включително 26 областни болници, разпределени на база брой преминали болни, нехоспитализирани в същото лечебно заведение. Във връзка с промените в Закона за лечебните заведения в сила от 1 януари тази година, на основание чл. 106а, ал. 6 Министерството на здравеопазването ще субсидира лечебните заведения за дейностите по чл. 106, ал. 3 и чл. 106а, ал. 1 – 5 и ал. 7 от Закона за лечебните заведения, и чл. 82, алинеи 3, 3б, 6а, 6в, 8 и 9 от Закона за здравето по ред и критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, въз основа на едногодишни договори в рамките на средствата за тези дейности по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година и при спазване на изискванията на Закона за държавните помощи. Проектът на наредба е разработен и предстои да бъде качен на интернет страницата на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане. Средствата са разпределени по ред и критерии, залегнали в Проекта на наредбата. Допълнителните средства за 2019 г. за дейностите, осъществявани от лечебните заведения по оказване на помощ при спешни състояния за лечебните заведения в трудно достъпни и/или отдалечени райони по оказване на психиатрична помощ и други дейности, са свързани с необходимостта от дофинансиране на звената, да се даде възможност на тази група лечебни заведения да покрият разходите си за осъществяване на дейността, финансирани от Министерството на здравеопазването, като приоритет трябва да бъдат разходите за работни заплати. С оглед на гореизложеното ръководителите на лечебните заведения следва да извършат анализ на финансовото състояние на дружествата и да запознаят колектива на лечебното заведение с финансовите параметри за осъществяване на дейността. Конкретното разпределение на разходите, на допълнителните средства е от компетентност на органите за управление на лечебните заведения. В допълнение на това, което съм подготвил предварително, искам да Ви уведомя, че тази седмица изпратихме разпределението на средствата по общински и областни болници. Те вече разполагат с ресурса, който ще получат от Министерството на здравеопазването. В същото време от Националната здравноосигурителна каса чрез районните здравноосигурителни каси също представиха бюджета, който болниците ще имат през тази година, целогодишно, и вече директорите и ръководствата на лечебните заведения трябва по установените вътрешни правила да направят това разпределение, като наистина по-голямата част трябва да отиде за увеличение на работните заплати. Аз поех ангажимент поне за тези лечебни заведения, на които съм принципал, да се срещна с директорите и все пак, като финансист и икономист, да им помогна в това разпределение, за да може наистина за хората, които работят в тези лечебни заведения, и особено за професионалистите по здравни грижи, които наистина имат ниски заплати, и аз съм убеден, че техните искания са справедливи, това увеличение трябва да стане в рамките на инструментариума, който ни се позволява от Закона. Аз мисля, че в един средносрочен период те наистина ще достигнат до едни достойни заплати. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! И аз искам лично да си предам благодарностите и да кажа, че от този ясен и точен отговор може да бъде доволен медицинският персонал, могат да бъдат абсолютно доволни и да чакат по-големи заплати. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е относно нападение над медици при изпълнение на служебните им ангажименти. Уважаеми господин Министър, в последните години сме свидетели на продължаващи нападения над медицински лица, и то най-вече над тези, които ни оказват първа помощ в центровете и филиалите на спешна помощ. Видяхме и колективната оставка на медицински специалисти във филиала на Спешна медицинска помощ в Горна Оряховица в подкрепа на нападнатия медик. По този повод въпросите ми към Вас са следните: какви мерки предприема Министерството на здравеопазването в случаите на агресия срещу медицински специалисти при изпълнение на служебните им задължения? Какви охранителни мерки са предприети в центровете и филиалите за Спешна медицинска помощ? Има ли осъдени лица, извършили нападения над медицински специалисти? Приключих.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Грудев, за организация защитата на медицинските екипи на територията на цялата страна през 2015 г. е сключено Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Прокуратурата на Република България и Министерството на здравеопазването. През 2017 г. по повод на зачестилите случаи на посегателства над медицински работници беше проведена работна среща между главния прокурор, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, директори на лечебни заведения в София и на Центъра за спешна медицинска помощ – София. На срещата беше постигната договореност във всяка районна прокуратура да има дежурен прокурор, който да отговаря за посегателствата над медици, както и за предприемане на конкретни мерки за незабавна реакция от страна на прокуратурата в случаите на извършени престъпления срещу медицински специалисти при изпълнение на служебните им задължения. Предприетите мерки от институциите включват създаване на механизъм за незабавно оповестяване от страна на ръководителите на лечебните заведения за извършване на такива престъпления и незабавни действия от страна на органите на полицията и районните прокуратури, ускорено осигуряване от страна на лечебните заведения на изисканите от тях доказателствени материали в хода на разследването, приоритетно разследване на такива престъпления и други мерки. В изпълнение на заповедите са проведени срещи по места, извършени са проверки на сигурността и охраната в лечебните заведения, дадени са предписания за осигуряване на видеонаблюдение, поставяне на решетки и други. Друга, предприета от Министерството на здравеопазването, мярка е осигуряването на физическа охрана, видеокамери, паникбутони в центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали, като за целта ще бъде направен анализ на нуждите на всеки център относно необходимия брой камери и подходящите места, на които да бъдат монтирани. По този начин при проява на агресия разследващите ще могат да използват видеозаписите за по-бързо разкриване на престъпление. По отношение на системата за спешна медицинска помощ трябва да се отбележи, че при получаване на повикване се прави така нареченият „телефонен триаж“ от диспечерските екипи в районните координационни центрове на центровете за спешна медицинска помощ. Това е процес на разпределение, сортировка на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата на спешната медицинска помощ. От дълги години обаче е налице сериозен проблем, произтичащ от факта, че част от повикванията не са за спешни пациенти, а за пациенти, които се нуждаят от извършване на манипулации в домашни условия или за пациенти, които просто се нуждаят от медицински преглед. При такива повиквания, след провеждане на телефонен триаж, се налага отлагане във времето на посещението или отказ за изпълнение на повикването, което е причина за неоснователна агресия от страна на пациентите или техните близки. Разграничаването на необоснованите от истинските повиквания при спешно състояние създава затруднения и поради факта, че недобросъвестни граждани използват неверни, заблуждаващи данни при подаване на информация, определящи състоянието си като спешно. За преодоляване на проблема се провеждат периодични обучения на диспечерските екипи, приемащи обажданията за спешна помощ, за максимално използване на медицинския триаж, съгласно медицинския стандарт „Спешна медицина“. По данни на Министерството на здравеопазването от началото на тази година са регистрирани 114 случая на вербална и 8 – на физическа агресия, в центровете за спешна медицинска помощ, а в лечебните заведения са регистрирани близо 227 случая на вербална и 34 – на физическа агресия. По данни на прокуратурата през 2014 г. са образувани пет досъдебни производства за посегателство срещу медицински специалисти по време на работа и са осъдени четирима души, от които: един – ефективно, един – условно, един – на пробация, и един е глобен. През 2015 г. са образувани четири досъдебни производства, осъден е един човек да плати глоба. През 2016 г. са образувани две досъдебни производства, осъдени са четирима души, от които: двама – условно, и двама са глобени. По данни на Българския лекарски съюз новообразуваните производства за проявена агресия спрямо медицински лица за 2017 г. са 37, за 2018 г. – 26, като две от тях са с ефективна присъда. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз адмирирам предприетите действия от Вас и от Министерството на здравеопазването за добра комуникация с прокуратурата, с Министерството на вътрешните работи. За жалост, както сам споделихте, атаките са не само физически, те са и вербални. Голяма част именно от вербалните атаки остават неоповестени, тоест те не се предават по вертикалата, но те оставят горчивина у медика и в екипа, с който той работи, която остава за доста време, и това пречи и на тяхната ефективност при работата им, тоест при лечението на пациентите. Според мен трябва да се засили оперативната връзка най-напред с Министерството на вътрешните работи. Аз ще припомня и ще Ви върна малко назад – преди да бъда избран в Народното събрание, работих в областна администрация. Имахме тежко нападение над медици в медицински спешен център в Пловдивска област. С помощта на Министерството на вътрешните работи изградихме стройна система на комуникация, тоест когато постъпваше обаждане в Спешния център, същото обаждане получаваше и Министерството на вътрешните работи, дежурният в областната дирекция. Те си бяха разделили областта на зони и в тези – по-конфликтните зони, най-напред даже отиваше оперативна кола от Министерството на вътрешните работи, впоследствие отиваше кола на Спешната помощ. По този начин на работа просто след няколко месеца нападенията над медици и медицински екипи престанаха. Това е според мен една хубава работа – комуникацията с Министерството на вътрешните работи. Ако прецените, ето тук е и министърът на вътрешните работи, в по-конфликтните райони можете да работите и по този начин. Имам предвид Пловдивска област и Областната дирекция на вътрешните работи в Пловдив. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните месеци, уважаеми господин Ананиев, ежедневно се съобщават новорегистрирани случаи на морбили – дребна шарка, която е известна със своята изключителна заразност. Епидемичната обстановка в съседните ни страни е доста усложнена през последните години във връзка с разпространението на това инфекциозно заболяване. Много европейски държави съобщават за значително повишение на случаите на морбили в тях. Световната здравна организация предупреждава, че това може да се дължи и на отказа от ваксинация, въпреки достъпа до ваксини. През 2018 г. от това заболяване в Европа са загинали 72 души. В България през 2017 г. има отчетени 165 случая на морбили, за 2018 г. тези случаи са само 13. В съседната нам страна – Румъния, за 2017 г. има регистрирани 9072 случая, през 2018 г. те са 2087. В Гърция за 2017 г. случаите са 2193, за 2018 г. – 1067. Сърбия, 2017 г. – 702 заболели от морбили, а през 2018 г. случаите нарастват на 5076. За да предотвратим прогресивното разпространение на заболелите от морбили, много важни са навременните противоепидемични мерки. В тази връзка моите въпроси към Вас са: какъв е актуалният брой на заболелите от морбили и в кои региони на страната? Какъв е техният имунизационен статус? Какви мерки се предприемат за ограничение на разпространението на морбили и недопускането на епидемия?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Дариткова, към 27 февруари 2019 г. в Министерството на здравеопазването са съобщени 52 случая на морбили. От тях 31 са лабораторно потвърдени в Националната референтна лаборатория. Лабораторно непотвърдени от Референтната лаборатория и отхвърлени като случаи на морбили са шест заболели – по един от област Варна, Велико Търново, Кюстендил, Ловеч, Перник и Хасково. Териториално са засегнати три области в страната: Благоевград – 42-ма заболели, София-град – 7, София област – 3-ма заболели. Четиридесет и четири заболели или 84,62% от тях са лица до 18-годишна възраст. По отношение на имунизационния статус на заболелите: 27 лица са без имунизации срещу заболяването, от тях 24 са деца – 10 деца поради ненавършена имунизационна възраст и 14 поради неявяване; 15 лица са имунизирани с една доза комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, от които 13 деца редовно имунизирани за възрастта си; едно лице над 30 години е с два приема ваксини срещу морбили; девет лица са без данни за проведени имунизации срещу морбили. Имунизационното покритие в страната през последните седем години е между 91,5% и 95,1% при 13-месечните и 87,4% и 94% при 12-годишните. Във връзка с възникналата ситуация по отношение на морбили в страната, за ограничаване разпространението на заболяването на национално ниво са разпоредени следните мерки: - общопрактикуващите лекари да прегледат имунизационния статус на лицата от 13 месеца до 18 години, подлежащи на имунизация срещу морбили и незабавно да започнат обхващане на откритите неимунизирани и такива с непълен имунизационен статус с една доза комбинирана ваксина срещу морбили, паротит, рубеола, едновременно с приоритетно извършване на имунизацията срещу морбили на подлежащите през 2019 г. лица; - лекарите в лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ да насочат вниманието си към ранно откриване на клиничните симптоми на морбили и към организиране на необходимите действия за съобщаване, регистрация, изолация, диагностика и лечение; - случаите със симптоми за морбили да се насочат за консултации с инфекционист и според тежестта на състоянието за хоспитализация и лечение; - допълнително по епидемиологични и социални показания за хоспитализация да се насочат деца, особено в ранна възрастова група, живеещи в лоши битови условия, при които не може да се осъществи изолация и лечение в домашни условия и при които рискът за развитие на усложнения и смъртен изход е голям; - в лечебните заведения стриктно да се прилагат противоепидемиологичните мерки за недопускане вътрешно болнично разпространение на морбили като предавана по въздушно-капков път инфекция, съгласно Наредба № 3 от 2013 г.; - медицинският персонал на лечебните заведения за болнична помощ, обслужващ заболелите да е с данни за имунитет; - медицинските специалисти без установен имунитет към вируса на морбили следва да се имунизират с трикомпонентната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, съгласно Наредба № 4 от 2002 г.; - пробонабирането на серумни проби и изследването им в Националната референтна лаборатория да се извършва при стриктно спазване на инструкцията за събиране, съхранени и транспортиране до лабораторията на клиничните материали за лабораторна диагностика на морбили; - регионалните здравни инспекции да провеждат своевременно и качествено епидемиологично проучване на заболели и контактни и стриктно да въвежда данните в информационната система за събиране и анализиране на данни за заболеваемостта от морбили, рубеола и епидемичен паротит, съгласно чл. 5, ал. 7 на Наредба № 21; - допълнително към РЗИ Благоевград и Столичното РЗИ, където са регистрирани взривовете на морбили, с цел осигуряване на своевременен и добър достъп до имунизация, е разпоредено използването на мобилни кабинети при обхващането на откритите лица на възраст от 13 месеца до 18 години с установени пропуски в имунизационната схема. За постигане на необходимата ефективност на предприетите действия е препоръчано на здравните инспекции да потърсят съдействие от здравите медиатори по места, от неправителствени организации с отношение към опазване на общественото здраве, етнически и религиозни лидери и други за разясняване на риска от заболяването, необходимостта от имунизация и активно издирване на непълно имунизираните и пропуснатите лица. На 26 февруари 2019 г. се проведе заседание на Експертния съвет по надзор на заразните болести и противоепидемиологичния контрол, на което след представяне и обсъждане на регистрираните случаи на морбили и предприетите мерки до момента беше обобщено, че мерките са своевременни и адекватни. Ситуацията в страната е сходна с наблюдавания в световен мащаб спад в имунизационното покритие в последните години, водещ до епидемични взривове и епидемии в много държави. По тази причина Министерството на здравеопазването разработи и предложи на Министерския съвет Национална програма за елиминиране на морбили и рубеола 2019 – 2022 г., приета с Решение № 741 от 17 октомври 2018 г. В заключение Ви информирам, че Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции ще продължат да предприемат и прилагат всички необходими действия и мерки за ограничаване възникването и разпространението на морбили на територията на страната. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, смятам, че поднесената информация ще създаде успокоение сред обществеността за това, че мерките, които предприема Министерството на здравеопазването, са навременни, сериозни и отговорни. Това е от голямо значение, защото имаме спомените от епидемията 2009 – 2010 г., когато в България имаше 24 000 заболели и 24 починали. Смятам, че винаги през последните години сме изтъквали доброто състояние на тези противоепидемични мерки, взети след епидемията 2010 г., защото на фона на цяла Европа България наистина беше страна с много ниско разпространение на това заразно заболяване. Смятам, че обединените усилия на всички, които реализират имунопрофилактика, са от голямо значение за това ние да не допуснем разпространението на забравени инфекциозни заболявания на територията на страната. Световната здравна организация определи антиваксиналните течения като една от десетте най-големи заплахи за здравето на света, защото трябва да повтаряме непрекъснато, че ефектът от ваксините е всъщност техният дефект. Ние си мислим, че заболяванията са изчезнали, а всъщност спадне ли имунизационното покритие на населението отново се появяват забравени инфекциозни заболявания, които водят до много усложнения, за разлика от ваксините, които в съвременния етап са наистина високоефективни, висококачествени и с много малък процент усложнения. Надявам се, че създаденото известно напрежение ще бъде и здравословно, за да може всеки един отговорно да гледа на имунопрофилактиката – от тези, които поставят ваксините, до тези, които носят отговорността за своите деца, за тяхното здраве и живот, за здравето на всички в обществото, защото е необходимо високото ваксинално покритие да гарантира здравето на тези, които по медицински причини не могат да се имунизират. Смятам, че мерките, които предприехме след 2010 г., с включването на здравните медиатори, с изискването в Закона за семейните помощи за деца да се получават такива само при завършен имунизационен статус и направени профилактични прегледи, ще продължат да дават своята ефективност и всички ние да отчетем, че сме се справили по-успешно от всички европейски страни с предизвикателството „морбили“.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е относно осигуряването на обществения ред и сигурността на спортните мероприятия. Това е една тема, в която знаем, че има няколко рискови фактора. Основно предизвикателство за органите на Министерството на вътрешните работи са двата основни големи града в България – Пловдив и София, като в София това са агитките на „Левски“ и ЦСКА, а в Пловдив – на „Ботев“ и на „Локомотив“. Друг съществен рисков фактор в тази насока е недобрата материална база по стадиони и зали, която не дава възможност на органите на Министерството на вътрешните работи да изпълняват възможно най-добре своите задължения. Не на последно място, трябва да отбележим използването на пиротехнически средства по време на тези спортни мероприятия. В тази насока въпросите ми, свързани със сигурността, са следните. С приемането на законодателните промени от 2018 г., в частност в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред, при провеждане на спортни мероприятия се даде възможност за повишаване ефективността на полицейската дейност. Какви са конкретните резултати по отношение на наложените мерки и санкции от страна на полицията и спортните организации, Българския футболен съюз и други? Предвидени ли са достатъчно мерки, с които да се гарантира неприкосновеността на българските граждани и полицейските служители? Второ, като основен рисков фактор продължават да бъдат посегателствата срещу полицейските служители от страна на спортните привърженици. Тук трябва да се спомене, че на 24 февруари 2019 г. при сбиване между футболните фенове на „Левски“ и ЦСКА, при предприети действия за овладяване на ситуацията, са пострадали двама полицаи. Какви са конкретните стъпки, предприети от МВР, за обезпечаване на необходимата превенция по недопускане на подобен род посегателства срещу полицаите? Последният ми въпрос е: как се контролира употребата на пиротехнически изделия по време на спортните мероприятия и какви са превенциите и противодействието към този проблем?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, с влизане в сила на измененията и допълненията в Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия се отчита почти двойно намаление на използване на пиротехнически изделия при спортни мероприятия. Като статистика: от 776 случая за есенен полусезон 2017 – 2018 г., на 412 – за есенен полусезон 2018 – 2019 г. От друга страна, увеличен е броят на наложените принудителни административни мерки: от 22 за есенен полусезон 2017 – 2018 г., на 39 – за есенен полусезон 2018 – 2019 г. Тези принудителни административни мерки имат изключително превантивен и възпиращ ефект, тъй като лицата, на които са наложени, са със забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до пет години. Неприкосновеността на полицейските служители към момента е разписана в чл. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Прилагането на разпоредбата на чл. 5 относно физическата неприкосновеност на служителите на МВР показва, че прокламираната в разпоредбата особена закрила на Закона е трудно осъществима без прецизиране на предвидената в чл. 264, ал. 2 от Закона за МВР административнонаказателна разпоредба и увеличаване на размера на предвидената глоба за хипотезите, в които не е налице престъпление. Информирам Ви, че от Министерството на вътрешните работи е изготвен Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, в който е заложена именно такава промяна на чл. 264, ал. 2 от него, с което за нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски орган при изпълнение на служебните му задължения чрез употреба на физическа сила или предмет се предвижда налагане на глоба в размер на 2000 лв., ако деянието не представлява престъпление. При осъществяване дейността по осигуряване на обществения ред при спортни прояви се изпълняват мерки, насочени предимно към предотвратяване на насилието и лошо поведение на зрителите, както следва: сформираме междуведомствена работна група от служители на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерството на вътрешните работи и Българския футболен съюз, която определя степента на риск при провеждане на съответната футболна среща. Осигуряват се достатъчно полицейски сили във връзка с това какъв риск е определен за конкретната среща, които да се ангажират с опазване на обществения ред – както на стадионите, така и в прилежащите територии по маршрута на придвижване на привържениците. Прилага се действащото законодателство за налагане на мерки по отношение на лица извършители на правонарушения, както и недопускане спортните съоръжения на привърженици с наложени принудителни и административни мерки – забрана за посещения на спортните мероприятия в страната и чужбина. Конкретно за последната среща – дерби между Футболен клуб „Левски“ и ПФК „ЦСКА – София“ на 24 февруари 2019 г. Във връзка с различни инциденти настъпили на територията на град София са наложени 17 глоби и 17 принудителни и административни мерки – забрана за посещаване на спортни мероприятия в страната и чужбина на лица извършители на противообществени прояви по смисъла на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, като спрямо четири лица са образувани бързи производства за извършено престъпление по смисъла на чл. 354а – притежание на наркотични вещества, а спрямо пет лица е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 325 – хулиганство от Наказателния кодекс. Във връзка с инцидента, който Вие съобщихте, при който пострадаха полицейски служители, са задържани пет лица. Провеждат се и допълнително оперативно-издирвателните мероприятия с цел установяване и на други лица, имащи отношение към случая. Преди спортни мероприятия, провеждащи се на територията на град София и в страната, се планират и провеждат предварителни действия, включващи срещи със Столичната община, Българския футболен съюз, Националната спортна база, футболните клубове, спортни федерации и други институции, които имат отношение към събитието и към инфраструктурата на спортното съоръжение. За всяко мероприятие според неговия характер и мащаб се прави и съответната оценка на риска, като се планират и определят броят на служителите и местата им за действие. Употребата на пиротехнически изделия по време на спортни мероприятия е забранена съгласно Закона за опазване на обществен ред при провеждането на спортни мероприятия, като контролът се осъществява от служители на МВР или частни охранителни фирми, тъй като законът позволява организаторът на събитието да сключва такива договори за охрана с частни охранителни фирми. Контролът се осъществява чрез извършване на щателен пропускателен режим на входовете на спортните обекти или изградени преди тях контролно-пропускателни пунктове в рамките на спортната зона. Част от превенцията за ограничаване на употребата на пиротехнически изделия е разследването на нерегламентираното разпространение, съхранение и притежание на пиротехнически изделия, както и изграждането на системи за видеонаблюдение на спортните съоръжения и в спортната зона. С оглед инфраструктурите и съоръженията, на които се провеждат спортни мероприятия, може да се каже, че към настоящия момент спортните съоръжения, които в най-голяма степен отговарят на изискванията, това са Националният стадион в град София и съответно зала „Арена Армеец“, в която също се провеждат спортни мероприятия, като последните, след промяна на Закона и изграждането на съответното видеонаблюдение, което вече има възможности и за лицево разпознаване, са именно и тези резултати от последните срещи, където значително се намалява броят на използване на пиротехнически изделия и на опити на лица, които са с принудителни и административни мерки, да присъстват на съответните мероприятия, което пък от своя страна засилва превантивния ефект на тази мярка, тъй като единственото желание на всеки фен е да присъства на срещата.

Благодаря Ви, господин Председател. Искам да изразя своята удовлетвореност от отговора Ви, господин Министър, защото става ясно, че измененията, които са направени само преди една година в Закона, дават своите ефективни мерки. Сам казахте, че от 776 нарушения те са паднали на 418, което е близо два пъти, и показва една висока ефективност. Също искам да изразя удовлетвореност от това, че има подготвени и допълнителни мерки по Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, които касаят служителите на Министерството на вътрешните работи. Изразявам увереност, че тези мерки ще бъдат подкрепени от колегите народни представители, защото само по този начин ще имаме сериозна възможност да се борим с този сектор и тези нарушения, за да може по нормален начин да водим нашите деца и близки на тези спортни срещи, за да се превръща това в един празник, а не в неща, които са недостойни за нашето общество. Благодаря още веднъж за отговора.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Доброто състояние и оптималното функциониране на републиканската пътна мрежа е важно условие за икономическия ни растеж и за развитието на съответните региони в страната. Цялостното изграждане на автомагистрала „Струма“ несъмнено е национален стратегически проект – както за страната, така и за целия Югозападен регион. Една част от нея вече е готова и функционира нормално, а другата предстои да бъде завършена. В края на миналата година бе открит нов 24-километров участък от нея между общините Кресна и Струмяни и това до голяма степен облекчи трафика в района и създаде много по-добри условия за по-добро и оптимално придвижване на хора и стоки. Същевременно пускането на този нов участък сериозно ограничи ползването на другия основен път в региона, а именно главен път Е-79 в района на община Сандански. В този район главен път Е-79 бе основната пътна артерия за връзката между общинския център Сандански и множество населени места в общината – селата Ново Делчево, Склаве, множество населени места в Мелнишкия регион и други. След пускането на този магистрален участък единственият път до тези села стана обходното придвижване през новия магистрален участък. Това до голяма степен създава много неудобства, много затруднения на немалка част служители на общината и особено на жителите на тези населени места, като значително се увеличи пътят до тези села, вероятно ще е необходимо закупуването на съответни винетни стикери, неудобство, свързано с времето на придвижване, по-големи транспортни разходи и така нататък. Според информация, която притежаваме, е проектиран съответен пътен участък, който да бъде най-удобната, най-пряката връзка между главен път Е-79 и многото населени места в близост до новооткрития магистрален участък. В тази връзка моят конкретен въпрос към Вас е: дали наистина има такъв изготвен проект за допълнителен обходен път, който да е топлата връзка между главен път Е-79 и община Сандански, който пряко да свързва немалка част от селата в тази община? Ако има такъв изготвен проект, в какви срокове се предвижда неговото изграждане и откриване на този нов участък? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Стоянов, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с зададения от Вас въпрос, господин Стоянов, Ви информирам, че е изготвен технически проект за нова пътна връзка на път 1.1. Е-79 с общински път село Ново Делчево – село Дамяница в област Благоевград. Обектът е част от проекта за изграждане на автомагистрала „Струма“ лот 3.3. Изпълнението на автомагистрала „Струма“ лот 3.3. е по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014/2020“ и се извършва по договорно Споразумение за проектиране и строителство № 137 от 25 септември 2015 г. с изпълнител Консорциум „Струма – лот 3.3“. Максималната договорена цена е 280 млн. 947 хил. 614 лв. с ДДС, като съгласно Оперативната програма финансирането е разпределено 85% европейски средства и 15% национално съфинансиране. На 21 февруари техническият проект е внесен в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за одобряване съгласно чл. 145, ал. 1 от Закона за устройство на територията за издаване на разрешение за строеж на основание чл. 148, ал. 3 от ЗУТ. Срокът за изграждане на пътната връзка на път 1.1. Е-79 с общински път село Ново Делчево – село Дамяница е в рамките на срока по Договора за проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ лот 3.3, а именно 9 май 2019 г. Знаете, че 24 км от този договор вече бяха завършени и въведени в експлоатация предсрочно. Връзката на съществуващия път Е-79 с общински път 12.36 цели да осигурява достъп до Е-79 на прилежащите в тази част населени места, а именно Дамяница, Ново Делчево, Склаве и други. Връзката започва от път Е-79 и се отделя от него, преминавайки на изток покрай съществуващ отводнителен канал. Трасето преминава също между оградата на магазин Технополис и съществуващият трафопост. Габаритът на връзката е Г-8 с две ленти за движение, две водещи ивици и два банкета. В ситуационно и нивелетно отношение хоризонталните и вертикални елементи на проектното решение са съобразени с действащата нормативна уредба, като техните минимални стойности са спазени с цел осигуряването на безпроблемната експлоатация, отводняване и безопасност на движението. Разработен е подробен проект за организация на движението с хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, която ще регламентира безпрепятственото превключване от главен път Е-79 към връзката и прилежащите населени места. Договорът и етапната връзка ще бъдат изпълнени в срок. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за предоставената информация относно казуса. Изнесената фактология от Вас е не само важна, тя е полезна относно фактическото състояние до момента и предстоящите действия от страна на Министерството и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Радостно е, че вече има изготвен проект, а както Вие казахте – на 21-ви вече е внесен при Вас. Надявам се той да бъде одобрен. Очевидно е, че неговото финансово обезпечаване е налице и се надявам, както Вие казахте, строителните дейности да бъдат максимално бързо започнати и в максимално къс срок да бъдат завършени, без това да бъде за сметка на качеството, защото макар и малък – по малко от един километър, този участък е с регионално значение за жителите на Сандански, Дамяница, Склаве и Ново Делчево. Той е важен и нужен не само за жителите на тези села, той е важен и за път Е-77, защото няма нито техническа, нито инфраструктурна логика един главен път да стане реално път без изход, както е в момента. И съвсем логично и целесъобразно е той да се ползва като пряката спортна връзка между общинския център Сандански и голяма част от неговите населени места. Изграждането на тази нова отсечка значително ще облекчи не само голяма част от жителите на община Сандански, а и магистралния участък в прилежащия регион, защото голяма част от жителите на тези села работят в общинския център и в момента ползват този магистрален участък. Когато бъде направен новият участък, наистина ще бъде облекчена и магистралата. Всички помним, че в началото на месец февруари там стана много сериозен инцидент – верижна катастрофа, вследствие на гъстата мъгла. Ако бяхме предприели мерки и тази, макар и малка отсечка беше направена, вероятно тази верижна катастрофа нямаше да има толкова сериозни последствия и животът на един достоен човек, живеещ в Ново Делчево – Димитър Костадинов се казва, щеше да бъде запазен. Адмирирам всичко, което правите! Надявам се на разбиране от Ваша страна по съответния казус и за пряко съдействие за неговото завършване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! През 2018 г. зададох въпрос относно намеренията на Агенция „Пътна инфраструктура“ да стартира изпълнението на основен ремонт на третокласен път III-1003 Рударци – Кладница, който е на територията на област Перник и е в много лошо експлоатационно състояние. Тогава получих информация, че за отсечката има проектна готовност и се провеждат процедури за избор на изпълнител на строително-монтажните работи. Въпросът ми към Вас е: приключиха ли процедурите по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажните работи и надзора? Има ли сключени договори и кога реално ще стартира изпълнението на обекта? Осигурен ли е необходимият финансов ресурс за основния ремонт на път III-1003 Рударци – Кладница?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Александров, уважаеми народни представители! През 2018 г. Агенцията стартира процедури по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители на строително-монтажните работи и за надзора на път III-1003 Рударци – Кладница. Към момента процедурата за избор на изпълнител на строително-монтажните работи е на етап разглеждане на техническите предложения на участниците. В началото на месец март тази година се предвижда да бъдат отворени ценовите предложения на допуснатите участници и, в случай че не се налага изискване на обосновки по предложените цени, ще бъде обявено решението за класиране на кандидатите. Ако то не бъде обжалвано, се очаква договорът с избрания изпълнител да бъде подписан в началото на месец април. По процедурата за избор на изпълнител на надзора вече има решение за класиране на кандидатите. За изпълнител е избрано дружеството „Трансконсулт БГ“ ООД. В момента тече срок за обжалване на решението пред КЗК. В случай че срещу него не постъпят жалби, се очаква договорът с избраното дружество да бъде подписан през месец март. За обекта има готов технически проект и е издадено разрешение за строеж, така че след подписване на договорите с избраните изпълнители строителството може да започне. Индикативният срок за старта на строителните дейности е средата или края на месец април. За изпълнението на обекта има осигурено финансиране от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г. Индикативната стойност на строително-монтажните работи е 6 млн. 991 хил. 200 лв. с ДДС, а стойността на надзора е 98 хил. 760 лв. с ДДС. Срокът за изпълнение на обекта е 18 месеца, считано от датата на съставяне и подписване на протокол Образец 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, и е до датата на съставяне и подписване на констативен акт – Образец 15, за установяване годността за приемане на строежа. Нашите прогнози са, ако няма обжалване на процедури, в началото на строителния сезон да се даде старт на реалните строителни дейности. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Този път наистина е в много лошо състояние и аз Ви благодаря за предприетите мерки, защото 7 милиона са една немалка сума, с която мисля, че ще може да се подобри южният подход към Природен парк „Витоша“. Това е от значение и за туризма от тази страна на Витоша, и изобщо за хората, които живеят там. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно „Енергийна ефективност в периферните райони – 2“. Уважаема госпожо Министър, една от основните цели на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. е предназначена за подпомагане изпълнението на мерки за енергийна ефективност в обществените жилищни сгради в малки градове, центрове на общини в периферните райони, които предоставят услуги на заобикалящите ги периферни райони. Очаква се дейностите, които се изпълняват, да доведат до подобряване на енергийната ефективност на сградите, което пряко ще допринесе за намаляване на крайното потребление на енергия и косвено – за намаляване на емисиите на парниковите газове. Като резултат се очаква да се подобрят показателите на средния фон в малките градове и съответно да се повиши качеството на въздуха и условията за живота в тях. В края на месец януари тази година приключи оценката на проектите по процедура „Енергийна ефективност в периферните райони – 2“. В тази връзка бих искала да дадете повече информация относно броя на общини, получили одобрение за безвъзмездна финансова помощ по Програмата, какъв е размерът на средствата и какъв ще е очакваният ефект от реализацията на проектите? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Димитрова, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на процедура „Енергийна ефективност в периферните райони – 2“, по Приоритетна ос 2 в подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, бяха одобрени за финансиране 32 проектни предложения на 19 общини, бенефициенти от четвърто ниво на националната полицентрична система на обща стойност на безвъзмездната финансова помощ над 32,9 млн. лв. Одобрените проекти включват дейности по подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, сгради от общинската и държавната администрация, общинската, образователната, социалната и културната инфраструктура. Одобрени са проекти на общините Белоградчик, Берковица, Ботевград, Генерал Тошево, Девин, Елхово, Златоград, Карнобат, Крумовград, Малко Търново, Мездра, Нови пазар, Пещера, Поморие, Попово, Разлог, Свиленград, Севлиево и Троян. Процедурата „Енергийна ефективност в периферните райони – 2“, е продължение на първата мярка за енергийна ефективност в периферните райони, по която са сключени 170 договора на обща стойност над 167 млн. лв. Приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2014 – 2020, е предназначена да подпомогне изпълнението на мерки за енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради в малки градове, центрове на общини, които предоставят услуги на заобикалящите ги периферни райони. Целта е подобряване на енергийната ефективност на сградите в целевите територии, което пряко ще допринесе за намаляване на крайното потребление на енергия и косвено, както и Вие споменахте – за намаляване на емисиите на парникови газове. Крайната цел е да се подобрят показателите на сградния фонд в малките градове и съответно да се повиши качеството на въздуха и условията на живот в тях.

Госпожо Министър, искам да Ви благодаря. Макар и за една община от нашата област, е от значение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е относно лот 6, път II-86 Пловдив – Асеновград, от километър 25+150, с обща дължина 10 км 300 м, намиращ се на територията на област Пловдив. Уважаема госпожо Министър, през лятото на 2017 г. стартира дългоочакваната рехабилитация на път II-86 Пловдив – Асеновград. Пътната отсечка между двата града преминава през индустриален район с голямо натоварване, като по нея се осъществява движението и за аерогара Пловдив. Това е обект, към който имаме големи очаквания с оглед осигуряването на безопасно и комфортно движение, а също и за решаване на проблема с транспортната комуникация в района. Уважаема госпожо Министър, моля да ме информирате какъв е напредъкът на обекта, кога се очаква да приключат строително-монтажните работи, какви средства са вложени за изпълнението на обекта, както и за социалния ефект от неговата реализация? Приключих.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Грудев, дами и господа народни представители! Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложител на обществена поръчка за строителство на обект лот 6, път II-86 Пловдив – Асеновград, от км 14+860 до км 25+150, с обща дължина 10,29 км, област Пловдив. Обектът е финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ и представлява рехабилитация на съществуващото западно платно и изграждане на ново източно платно. Сключен е договор за строително-монтажни работи на стойност 23 млн. 55 хил. 15 лв. с ДДС. Целта на Проекта е увеличаване на пропускателната способност на пътния участък и осигуряване на по-високо ниво на пътна безопасност. След осъществяване на Проекта ще бъде осигурен бърз транспортен достъп на жителите на общините Куклен и Асеновград с автомагистрала „Тракия“. Пътната отсечка е основна връзка на град Пловдив с летище Пловдив и пътуването значително ще бъде облекчено. Планираната инвестиция в път II-86 създава възможност за развитие на специфичния икономически потенциал на региона чрез повишена мобилност и достъп до пазарите, тъй като районът, през който преминава път II-86, е индустриален, а също така в близост до отсечката се изгражда промишлено-търговска зона „Куклен“. Това ще доведе до подобряване на бизнес климата като основна предпоставка за привличане на инвестиции и създаване на нови работни места. Проектното решение за лот 6 е разработено през 2008 – 2009 г., и предвижда на мястото на съществуващите кръстовища за село Крумово и село Куклен да бъдат реализирани съответно кръгово и елипсовидно кръстовище. От изготвянето на техническия проект до стартирането на строителството е изминал дълъг период от време и обстоятелствата, свързани с достъпа до пътя са се променили, поради което е възникнала необходимост от осигуряване на достъп до новостроящата се пътна отсечка. С цел осигуряване достъп на прилежащите имоти до път II-86 проектното решение беше преосмислено и общините Родопи, Куклен и Асеновград възложиха изготвяне на идеен проект за локални платна от двете страни на пътя. От страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ предстои обявяване на тръжната процедура за изработване на технически проект и строителство на обекта въз основа на идейния проект. Индикативната стойност на Проекта е 20 млн. 976 хиляди с ДДС, като средствата са от държавния бюджет. Срокът за изпълнение е 485 календарни дни, от които 120 календарни дни за изработване на техническия проект. Проектирането на локалите наложи промяна на основния технически проект, състояща се в актуализиране на отводняването на пътната отсечка и допълнително проектиране на две нови кръгови кръстовища по трасето на път II-86, както следва: при кръстовището с околовръстния път на град Асеновград и при кръстовището за квартал „Долни Воден“. Строителството на лот 6, път II-86 Пловдив – Асеновград, от км 14 до км 25 се очаква да приключи през втората половина на месец април 2019 г. Във връзка с допълнителното възлагане на строителство на локалните платна и изграждане на кръгови кръстовища на мястото на триклонните кръстовища е подписано споразумение с изпълнителя по Договор „ИСА 2000“ ЕООД за възлагане на допълнително строителство, промяна на вида отводняване поради бъдещото строителство на локалните платна и изграждане на кръгови кръстовища на мястото на триклонните, с което стойността на договора за строителство се увеличава с 23 млн. 55 хил. 15 лв. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, това е един от проектите в нашия регион, който се очакваше от най-дълго време. Започването на проектирането е от 1982 г. Изготвени са няколко проекта, които впоследствие отпадат, но според мен основните причини, за да не се получи досега това нещо, бяха две. Първо, липса на финансиране и, второ, ангажиран човек, който да движи документацията пред различните инстанции. Благодарение на сегашното правителство и в частност на премиера, който лично се ангажира с този проект, проектът е в напреднала фаза. В момента по рехабилитираното и ново трасе има временна организация на движение. Моите съграждани и сънародници ползват пътя, мога да кажа, с наслада, макар и определението да не е точно – бърз и безопасен път. Преди започването на строителството на пътя се прави обследване. Минаваха около 21 хил. автомобила на денонощие. По трима човека да имаше в автомобил, без автобусите, това са около 60 хил. човека на денонощие – около 1 млн. 800 хил. човека за месец. Тоест за 3 – 4 месеца минаваше почти цялото население на страната. Огромно натоварване, свързано с пътно транспортни произшествия, със смъртни случаи, с тежки последствия за здравето на пострадалите. Искрени адмирации както от мен, така и от моите съграждани за изграждането на този път. Само ще Ви помоля – при проектирането на локалите се получава следната ситуация. Имаме детски центрове, които се намират накрая на изхода на града в посока Пловдив. Тоест, когато майката с децата отиде и ползва детския център, за да си играят децата и така нататък, след това, за да се върне обратно в града, минават допълнително 8 км. Трябва да слезе до следващото кръгово, което е до кв. „Долни воден“ и тогава да се върне в града. Ако може да се изгради някаква връзка от локалите директно към града, за да може този допълнителен път, който оскъпява и плащат таксита и така нататък, да може да се помогне на хората, които имат обекти около пътя. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ е интегрирана оперативна програма, финансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, както и от държавния бюджет на Република България. Насочена е към регионалното развитие и към постигане на целите на градската политика в България. Тя финансира дейности, които целят осигуряване на баланс в градовете и допринасят за постигане на устойчиво градско развитие и създаване на благоприятни условия за подобряване качеството на живот, както и на нови работни места в градовете. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприеме Управителният орган на Програмата по отношение на спестения финансов ресурс след провеждане на обществените поръчки по сключените договори за безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 1 с бенефициент 39-те големи градове на страната?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Александров, дами и господа народни представители, вчера и днес се провежда Комитет за наблюдение по Оперативна програма „Региони в растеж“, на който Управляващият орган на Програмата ще предложи да бъде одобрен подход, при който общините бенефициенти по Приоритетна ос 1 – „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ да използват спестения, след провеждане на обществени поръчки, финансов ресурс по сключените договори за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на нови проектни предложения от инвестиционните си програми. Горното трябва да бъде при използване на насоките за кандидатстване по процедурата или за покриване на допустим собствен принос, включен във вече сключените договори за безвъзмездна финансова помощ. Изключение правят тези проекти, които са структурирани като такива, генериращи приходи. С миналогодишното изменение на насоките за кандидатстване по Приоритетна ос 1 Управляващият орган на Оперативната програма допусна възможността общините да актуализират инвестиционните си програми през 2018 и 2019 г. като включат нови проектни идеи по определени инвестиционни приоритети. В тази връзка, след одобрение на подхода, Управляващият орган ще даде възможност на общините бенефициенти по Приоритетна ос 1 да използват спестения, след провеждане на обществени поръчки, финансов ресурс. Към настоящия момент, в резултат на сключени анекси към договорите за безвъзмездна финансова помощ на общините, след провеждане на обществени поръчки, този ресурс възлиза на 5,4 млн. лв. Очаква се след одобрение от страна на Комитета за наблюдение на Програмата и обявяване на тази възможност общините да поискат сключване на допълнителни споразумения за намаляване на стойностите по безвъзмездната финансова помощ, което от своя страна ще доведе до значително увеличаване на ресурса за финансиране на проекти по определени инвестиционни приоритети. Вече Ви цитирах сумата, която е спестена по Приоритетна ос 1. Очаква се след подаване на информация и сключване на анекси от общините тя да бъде увеличена. Общият спестен ресурс по всички приоритетни оси е около 24 милиона. Очаква се да нарасне след сключване на анекси, така че общините ще имат възможност да кандидатстват с други проектни идеи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Сигурни сме, че този финансов ресурс ще свърши допълнителна работа за изграждане на нова инфраструктура и други мероприятия, което, естествено, ще бъде за добруването на жителите на тези градове. Благодаря Ви много.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, път ΙΙ-62 Дупница – Самоков е основна пътна артерия по направлението Дупница – Самоков – Ихтиман, свързваща автомагистрала „Струма“ с автомагистрала „Тракия“. Второкласният път провежда интензивен и тежкотоварен трафик, като се явява далечен обход на град София и затова е от огромно значение техническите характеристики на пътя да отговарят на съвременните изисквания за товароносимост и безопасност на движението. Същевременно пътят е в много лошо състояние. Средствата по текущо поддържане вече не осигуряват трайно подобрение на компрометираните участъци. През 2018 г. по повод мой въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството получих уверението, че пътя е приоритет в програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и за него усилено се търси финансиране. Междувременно се провеждат обществени поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажните работи и на надзора. В тази връзка моят въпрос към Вас е: кога ще стартират строително-монтажните работи, ако се предвиждат такива? Осигурено ли е финансиране, на каква стойност е и какви са сроковете за изпълнение на обекта? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Чеканска, уважаеми господин Милушев, дами и господа народни представители! Както Ви информирахме миналата година от трибуната на Народното събрание, за републиканския път ΙΙ-62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков в участъци от километър 42+263 до километър 78+633 с обща дължина 32,5 км, попадащи на територията на областите София и Кюстендил, има изготвени технически проекти за рехабилитация и реконструкция в два обособени лота – лот 27, път ΙΙ-62 Дупница – Клисура, и лот 28, път ΙΙ-62 Клисура – Самоков. Към онзи момент обаче все още нямаше осигурено финансиране за реализиране на обектите. Положени са всички усилия да се намери решение на този проблем. След провеждането на обществени поръчки и сключване на договори за строителство и строителен надзор за вече одобрени за финансиране лотове по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ остана свободен финансов ресурс. Това бе възможно, тъй като индикативно заложените стойности за реализация на проекта бяха по-високи от реалните стойности на сключените договори с избраните изпълнители. По този начин част от финансирането на лот 27 и лот 28 се осигури от Оперативната програма, а остатъкът от нужните средства е обезпечен от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. За участъците са подписани договори за безвъзмездна финансова помощ от 18 февруари тази година: - лот 27 – стойността на договора е 11 млн. 691 хил. 391 лв., безвъзмездна финансова помощ – 6 млн. 399 хил. 415 лв., и собствен принос на бенефициента – 5 млн. 291 хил. 976 лв. - лот 28 път ΙΙ-62 Клисура – Самоков, стойност на договора – 16 млн. 295 хил. 816 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 12 млн. 865 хил. 865 лв. и собствен принос на бенефициента 3 млн. 429 хил. 951 лв. Срокът на договорите за безвъзмездна финансова помощ е 24 месеца след тяхното подписване. В края на 2017 г. бяха обявени обществени поръчки за строителство и строителен надзор по реда на Закона за обществените поръчки с обособена позиция 1 – лот 27, път ΙΙ-62 Дупница – Клисура с обща дължина 16,808 км и обособена позиция 2 – лот 28 път ΙΙ-62 Клисура – Самоков с обща дължина 15,711 км. Тръжната процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи е приключила. За лот 27 е образувано производство в Комисията за защита на конкуренцията по депозирана жалба. Очакваме решението на Комисията. За лот 28 предстои подписване на договор с избрания изпълнител. Отворени са ценовите предложения на участниците в процедурата за избор на изпълнител за строителен надзор за двата лота. След приключване работата на Комисията следва класиране на участниците и определяне на изпълнител за консултантската услуга. Предвидените строително-монтажни работи ще стартират в едномесечен срок след подписване на договорите за строителство и надзор. Сроковете за изпълнение на предвидените дейности за двата обекта е 15 месеца, считано от датата на откриване на строителна площадка. Чрез реализиране на ремонтните работи по трасето на път ΙΙ-62 ще се подобри значително инфраструктурата, която осъществява достъпа до град Самоков, курортния комплекс „Боровец“, което, от своя страна, ще осигури развитието на туризма и бизнеса в региона. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря за изчерпателния отговор. Радвам се, че в правителството и във Ваше лице намираме подкрепа за община Самоков и региона, тъй като общината е изцяло зависима от добрата пътна инфраструктура. Искам само да отбележа, че се надявам това да продължи и занапред. Пътят, който беше направен Самоков – Боровец е изцяло реновиран. Сега и следващият път, който ще бъде направен, Дупница – Самоков ще подпомогне за безпрепятственото, безаварийно и безопасно предвиждане на хората в региона. Споменахте за Боровец, за Мальовица, Белчин бани, от изключителна важност е. Благодаря Ви още веднъж.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, колеги! В началото на 2018 г. Народното събрание прие пакет от мерки в различни закони, насочени към по-добрата защита на трудовите права на работниците и служителите, и в частност ограничаване на случаите на забавяне или неизплащане на трудовите възнаграждения и обезщетения. С една от промените се въведе ново правомощие на Главната инспекция по труда, която от 31 март 2018 г. получи правото да инициира производство по несъстоятелност за работодатели, забавили изплащането на възнагражденията на поне една трета от работниците и служителите си за повече от два месеца. Бихте ли представили данни за ефекта от тази мярка? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ганчева, в края на 2017 г. Народното събрание прие пакет от законодателни промени, целящи да гарантират в по-висока степен правата на работниците и служителите за получаване на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения от работодателите. С промени в Търговския закон се създаде правна възможност Главна инспекция по труда, Изпълнителна агенция към Министерството на труда и социалната политика да инициира откриване на производство по несъстоятелност на работодатели, които са забавили изплащането на възнагражденията на поне една трета от своите работници и служители за повече от два месеца. Мярката влезе в сила от 31 март 2018 г. Тя беше създадена, за да се предостави правото на работниците и служителите, на които не са изплатени дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, да се обърнат към Фонда за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, когато работодателите им не изплащат заплатите им и не се обръщат към съда за откриване на производство по несъстоятелност. Тази промяна в законодателството до голяма степен подейства дисциплиниращо, тъй като след извършване на проверка на около 70 предприятия, те са избрали да изплатят задълженията към своя персонал пред възможността Инспекцията по труда да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност за тях. В резултат на това сумата на установените през 2018 г. от Инспекцията по труда забавени възнаграждения е по-малка спрямо 2017 г., а изплатената след намесата на контролните органи сума, е по-голяма. През 2018 г. са установени 27 милиона 300 хиляди забавени възнаграждения. След намесата на Инспекцията по труда са изплатени 19 млн. 300 хил. лв. включително задължения от предишни години. За сравнение през 2017 г. сумата на установените забавени възнаграждения е 28 млн. 400 хил. лв., а на изплатените 18 милиона, съответно 18 млн. 900 хил. лв. Намаляват и случаите, при които се установява забавяне на изплащането на възнагражденията за целия персонал или за по-голямата част от него. За целия период от влизане в сила на тези законови промени – от 31 март миналата година до настоящия момент, Инспекцията по труда е подала искови молби за образуване на производство по несъстоятелност общо за 51 предприятия. Общият брой на засегнатите работници и служители в тези предприятия е 1905. С решения на първа инстанция са общо 32 от образуваните съдебни производства като 20 дружества са обявени в несъстоятелност, а за 7 е открито производство по несъстоятелност. Три молби са отхвърлени, защото работодателите са изплатили изцяло забавените възнаграждения. Едно производство е прекратено по молба на Инспекцията по труда след като пред нея е удостоверено, че всички дължими трудови възнаграждения са изплатени. Едно от производствата е спряно, тъй като вече има подадена искова молба от кредитор. Видно от данните Инспекцията по труда упражнява ефективното новото си правомощие. В резултат от нейната намеса работниците и служителите в предприятията, за които има съдебни решения по подадените искови молби за образуване на производство по несъстоятелност, имат възможност да се обърнат за изплащане на гарантираните им вземания към Фонда за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря за изчерпателния отговор, господин Министър. Видно е, че мярката работи в полза на българските граждани, в полза на обществения интерес. Повече работодатели и по-дисциплинирано плащат повече забавени заплати, повече служители си получават дължимите пари. Главната инспекция по труда доста енергично си изпълнява задълженията по тази мярка, въпреки че разполага само с 350 инспектори. Инспекцията по труда се справя добре с новото си правомощие, но пакетът от промени съдържаше и мерки, насочени към разширяване на кръга на правоимащите лица да се обърнат към Фонда за гарантирани вземания на работодателите и на служителите при несъстоятелност на работодателя за получаване на обезщетения за неизплатени от работодателя им задължения. Господин Министър, дали имате информация: постигната ли е целта, увеличил ли се е броят на лицата, получили обезщетения? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ганчева, благодаря за уточняващия въпрос, защото ефектът от въведените промени в законодателството от Четиридесет и четвъртото народно събрание, освен дисциплиниращия ефект, за който говорим в отговора на въпроса, имат и този ефект, че дават възможност на съответните работници и служители, чиито предприятия са обявени в производство по несъстоятелност, да получат неизплатените им възнаграждения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители в случай на несъстоятелност. Правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. В тази връзка, поисканата справка от „Националния осигурителен институт“, който осъществява административното обслужване на Фонда за гарантираните вземания за тригодишен период назад, ясно показва ефекта от предприетите законодателни мерки. Ще си послужа конкретно с числата, които бяха предоставени от НОИ. През 20016 г. заявление до Фонда са подали 508 лица като общата изплатена сума за годината възлиза на 1 млн. 702 хил. 711 лв. През 2017 г. лицата, които са се обърнали към Фонда, са общо 480 като изплатената сума е 716 хил. 940 лв. През 2018 г. – миналата година, когато влезе в сила пакетът от законодателни промени, целящи да гарантират в по-висока степен правата на работниците и служителите за получаване на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения от работодателите, общият брой на лицата, подали заявление до Фонда за гарантираните вземания е 6083, а изплатените суми от Фонда за годината възлизат на 7 млн. 383 хил. 705 лв. Видно от тези данни, след приемането на законодателните промени, броят на лицата, които подават заявления до Фонда, се е увеличил над 10 пъти, а сумата на изплатените гарантирани вземания – над 7 пъти, в сравнение с предходните две години, поради което намирам, че е постигнато по-доброто гарантиране на правата на работниците и служителите – чрез по-големият брой, които имат право да се обърнат към Фонда и по-големия размер на изплащаните от Фонда обезщетения за неплатени от работодателите възнаграждения и обезщетения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Проект „Красива България“ е част от програмата на Министерството за намаляване на безработицата и стимулиране на заетостта в страната. Основата на концепцията на проект „Красива България“ е малък пилотен проект, наречен „Красива София“, който стартира през 1997 г. чрез съвместно финансиране на Столична община и от Програмата за развитие на Организацията на обединените нации. От 2006 г. финансирането се извършва изцяло от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Министерството на труда и социалната политика обяви края на кампанията за набиране на проекти, които ще бъдат финансирани през 2019 г. по Проект „Красива България“. Беше съобщено, че са одобрени 38 проекта, от които 36 общини и две областни администрации. Във връзка с изложеното, въпросът ми е следният: какъв бе интересът за кандидатстване през тази година и как са избрани въпросните 38 проекта? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, на 18 януари тази година приключи кампанията на Проект „Красива България за набиране на проектни предложения за 2019 г. по следните три мерки: Мярка М01 – за подобряване на обществената среда в населените места, Мярка М02 – подобряване на социалните инфраструктури, Мярка М02-01 – подобряване на социалните услуги от резидентен тип. Бяха подадени 98 проектни предложения от 79 кандидати, в това число 73 общини, две областни администрации и 4 така наречени „трети страни“. Общата стойност на 98-те проектни предложения е в размер на 18 млн. 700 хиляди, от които 8 млн. 200 хиляди, финансирани от проект „Красива България“ и останалите 10 млн. 500 хиляди, са финансирани от кандидатите. Тези данни показват традиционно големия интерес от общините, областните администрации и другите потенциални бенефициенти към участие в Проект „Красива България“. По правилата на Проекта годишният бюджет се разпределя с решение на Управителния съвет, което е съобразено с броя на получените проектни предложения по всяка от мерките и общата им стойност. Тази година в Проект „Красива България“ са подадени 41 обекта по първата мярка, което е 42% от общия брой, на стойност 7 млн. 564 хил. 591 лв.; 51 обекта са предложени по Мярка М02, което е 52% от общия брой на всички подадени проектни предложения на стойност 9 млн. 777 хил. 650 лв.; и са кандидатствали за шест обекта по Мярка М02-01, което е 6% от общия брой. Стойността на тези шест проекта е 1 млн. 302 хил. 052 лв., което е 7% от общата стойност. В тази връзка Управителният съвет на Проекта реши годишният бюджет от 3 млн. 300 хил. лв., който е част от Националния план за действие по заетостта за 2019 г. да се разпредели по трите мерки като се следва пропорционално съотношението от заявения интерес, тоест 41,5% от него са за първата мярка; 52% – 1 млн. 716 хиляди – за втората мярка; и 6,5% от общия бюджет или 214 хил. 500 лв. като абсолютна стойност за Мярка М02-01. Предвид ограничените бюджетни средства на Проект „Красива България“ изборът на проектни предложения всяка година се осъществява на конкурентен принцип. Получените през 2019 г. проектни предложения първоначално са разгледани за допустимост, след което само тези от тях, които са допуснати, са оценени и класирани. По правилата на „Красива България“ условията за допустимост са следните: кандидатът да е допустим; обектът да е допустим; обектът да не е финансиран през последните пет години по други проекти и програми; общата стойност на бюджета да е в рамките на между 60 хиляди и 400 хиляди; в решението на общинския съвет да е посочена точната стойност или точен процент за финансиране на обекта; в писмото на Министерския съвет за подкрепа да е посочена точна стойност или точен процент за финансиране – това е условие за областните администрации и областните управители; за обекта да има или одобрен инвестиционен проект с издадено разрешение, строеж или проект за заснемане, като за всяко проектно предложение по мерки М02 и М02-01, което касае обект за предоставяне на социална услуга, да са предоставени актуални писма за подкрепа от централите на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, респективно при социални услуги за деца. В резултат от спазването на тези условия от всичките 98 проектни предложения, 90 са допуснати до оценка и същите са оценени по следните четири критерия: първият е пълнота и коректност на документацията в проектопредложението; вторият е пълнота на инвестиционния проект или на проекта за заснемане; третият е средното равнище на безработицата в общината към периода, и четвъртият критерий – предложеното по-голямо съфинансиране от кандидата. Оценката е извършена по всеки един от четирите критерия. Общата оценка на проектните предложения е сбор от оценките им по отделните критерии. След оценяването на 90-те допуснати проектни предложения, същите са класирани по всяка една от мерките въз основа на общите оценки, като Управителният съвет одобри само първите от тях, чието финансиране се обезпечава от наличните бюджетни средства. Както Вие посочихте, за 2019 г. Управителният съвет на Проекта одобри за финансиране и реализация 38 проектни предложения, от които 16 броя са по първата мярка, тоест за подобряване на обществената среда, 20 броя са по втората мярка – за подобряване на социалната инфраструктура, и два броя проекти – за подобряване на социалните услуги от резидентен тип. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от отговора Ви разбрахме, че интересът за финансиране към Проект „Красива България“ е голям. Пожелавам Ви и занапред бюджетът по тази програма да расте. Ако ми позволите, като допълнителен въпрос ще Ви попитам: може ли по-ясно да ми разясните акцентите в тазгодишната кампания по Проект „Красива България“? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, от анализа на данните и заявения интерес към участие в Проект „Красива България“ тази година бих извел два акцента. Първият е свързан с разпределението на проектните предложения в различните области. Разбира се, то до голяма степен се предопределя от мерките, които се обявяват за финансиране, но все пак нека да кажа, че най-голям брой проектни предложения са за обекти в областта на образованието. 34 броя от общия брой, тоест повече от една трета от проектните предложения са в областта на образованието. Става дума за саниране, преустройства, ремонти на училища, детски градини, детски ясли и други образователни институции. Традиционно голям е интересът от общините за проектни предложения в областта на културата, читалища, съответно културни домове, театри, библиотеки, както и обекти за обществено административно обслужване, обекти на здравеопазване. За тази година са кандидатствали с проектни предложения общини, които съответно са за дейности за пет болници, две поликлиники, четири здравни центъра. Разбира се, сравнително голям е броят и на проектните предложения и за обекти за предоставяне на социални услуги – общо 11 на брой. Другият акцент, който бих извел, е свързан с размера на сумите, за които се кандидатства, за финансиране от проекта, тъй като, ако предложената стойност на строително-монтажните или ремонтни работи е над 215 хиляди, кандидатът би трябвало да осъществи обучение на безработни лица, регистрирани в бюрата по труда. Това е и смисълът този проект да бъде в рамките на Националния план за действие по заетостта, защото за тези проектни предложения изпълнителите на проектите имат задължение да финансират обучение на безработни лица за добиване на умения, като в случая бих отчел като положителен факта, че при 22 от подадените проектни предложения стойността надхвърля 215 хиляди, което по същество означава, че кандидатите са предвидили и обучение на безработни лица. В крайна сметка от одобрените 38 проектни предложения в 13 от тях се предвиждат професионални обучения на безработните лица. Така че в резултат от това очакваме в рамките на изпълнението на одобрените проектни предложения през тази година да бъдат обучени минимум 150 безработни лица, което безспорно увеличава шанса им за успешна реализация на трудовия пазар. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! С измененията в Закона за съдебната власт от 2016 г. са одобрени нови правила за стаж и изпит след завършване на висше образование по специалност „Право“. Шестмесечният стаж се разделя на два етапа: основен – за два месеца, и професионален – за четири месеца, който може да се проведе в съдебната система при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител и други съгласно чл. 297, ал. 2, т. 2 от Закона за съдебната власт. Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност не е променян в последните 15 години, като с последните изменения на Закона за съдебната власт се предвижда той да се проведе под формата на казус и тест с практическа насоченост. В тази връзка е необходимо да се извърши проучване и обмен на добри практики с държави – членки на Европейския съюз, за провеждането на стажантски програми и на изпит след дипломиране на специалността „Право“. С оглед развиване на потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт чрез изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност е и моят въпрос към Вас: на какъв етап от изпълнението е Министерството на правосъдието по отношение на Проект „Развиване на потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт чрез изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност“ и какви са очакваните резултати? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Александрова, уважаеми народни представители, госпожи и господа! Според действащата нормативна уредба завършилите специалност „Право“ – висшето си образование, придобиват юридическа правоспособност след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагат теоретико-практичен изпит, организиран от Министерството на правосъдието. Практиката през последните десет години показва, че този изпит не се характеризира с особена тежест и тези, които на първо явяване не го издържат, не могат да го минат, са около 0,1%. Налице бе реална необходимост от реорганизиране на практическия стаж след дипломиране, така че бъдещите юристи да придобият реална подготовка, както и да се гарантира ефективна връзка между стажа, който се провежда по време на следването, стажа след завършване на висшето образование, полагане на държавните изпити и връзката с теоретико-практичния изпит. Истина е, че повече от 15 години не бяха променяни условията за провеждане на този теоретико-практичен изпит, което само по себе си доведе до промените в Закона за съдебната власт и изпълнението на проект, по който да се извърши реформа в съдебната система и по отношение на този изпит. Министерството на правосъдието приключи работата си по Проект „Развиване на потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт чрез изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност“ по Програма „Иновации и конкурентоспособност“, финансирана от Европейския социален фонд. Основната цел на Проекта бе превръщането на моделите на стажантска програма и изпит за придобиване на юридическа правоспособност след приключване на обучението по специалността „Право“ в практическа подготовка за работа в реална среда, в която се прилага тази професия. По своята специфика целите биха могли да се обособят в две направления: превръщане на стажовете след дипломиране в специалност „Право“ в реална форма на практическа подготовка, както и трансформиране на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност в проверка на придобитите знания и умения – в реална среда да се дава съответното знание и умение от завършилите юристи. Не на последно място, реалното провеждане на практическия стаж след завършването следва да спомогне и за навременната ориентация за бъдеща работа като юристи, както и за мотивираността за реализация в съдебната система. В изпълнение на целите на Проекта вече е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 13 от 12 февруари тази година, Наредба № 1 за придобиване на юридическа правоспособност, която предвижда от 2020 г. изпитът за придобиване на юридическа правоспособност да е изцяло писмен и да се състои в две части. Първата е решаването на тест, а издържалите теста ще имат възможност писмено да изложат становището си по конкретен казус и отговор на въпроси, които произтичат от този казус. Тестът и казусът ще се съставят на основата на тематичен конспект, утвърден със заповед на министъра на правосъдието. Тестът ще се състои от 30 въпроса, за всеки един от които са предложени три или четири отговора, като само един от тях е верният. Въпросите за всеки изпит се определят от изпитна комисия. Тук също, за да се засили степента на прецизност в оценката, изпитните комисии вече няма да са тричленни, както бяха досега, а петчленни. Изпитът ще се провежда два пъти годишно – през април и октомври, което е съобразено с времето на държавните изпити в юридическите факултети на акредитираните ВУЗ-ове. Предвидена е възможност за провеждане на изпита извън двете сесии, когато подадените молби за явяване на такъв са повече от 200 души. С Наредбата се предвижда още да бъде създаден Регистър на правоспособните юристи. Той ще се поддържа от Министерството на правосъдието, а достъпът до него ще е свободен и безплатен. Трябва да е готов през 2022 г., а след още година в него трябва да бъдат вписани всички, придобили юридическа правоспособност след 1990 г. В Регистъра ще се посочват три имена на юриста, датата, на която е издържал изпита си, както и ако е загубил удостоверението си за това, дали му е издаден дубликат – нещо, което, за съжаление, е честа практика и много често подписвам дубликати, когато колега юрист се явява в различни конкурси, участва в тях и трябва да представи документ, че е издържал теоретико-практичен изпит. Но и в момента се води такава статистика, така че, когато е необходимо, се издават дубликати. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. В правото си на реплика искам да благодаря на министър Цачева за изчерпателния отговор и начина, по който работи Министерството на правосъдието. Смятам, че и моите мисли се потвърждават, че по този начин ще се гарантира сериозна селекция на кандидатите чрез адекватна проверка на уменията и знанията им за практическо прилагане.

Не.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами министри! Уважаема госпожо Цачева, по неофициални данни всяка четвърта жена в страната е жертва на домашно насилие. Има случаи при които и мъжете са жертва на домашно насилие. Насилието не се ограничава с инциденти, а е поведение, вариращо от словесен тормоз и нагрубяване, заплахи, нежелани сексуални предложения, достигащи до физическо нападение и до убийство. Домашното насилие представлява сериозна заплаха за основни човешки права, признати от Закона и гарантирани от последния. По този повод и с цел охрана на основни човешки права на 24 октомври 2018 г., внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Законът бе приет на 7 февруари 2019 г. от Народното събрание на Република България и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 февруари 2019 г. Измененията са в сила към настоящия момент. Промените гарантират съизмерима и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на домашно насилие, както над жени, така и над мъже. Криминализирани са всички форми на насилие поради факта, че засягат най-значими обществени отношения, изключително ценни права, каквито са живота и здравето на личността. Допълнени са квалифицираните състави на убийство и телесни повреди. Инкриминирани са деяния, чрез които системно се упражнява психическо насилие спрямо друго лице, от което са настъпили вредоносни последици за пострадалия. Преди приемането на тези промени не беше налице нужната наказателно-правна закрива от психическо насилие. Поради този факт действащото законодателство не съответстваше на европейските и световните стандарти в тази насока. Въпреки усилията на законодателя, разследването и разкриването на различни прояви и форми на насилие е изключително трудно. Причина за това е и фактът, че домашното насилие по своята природа се проявява между правни субекти, които са близки и на актовете на домашно насилие няма свидетели. Жертвата по причини от различно естество не споделя за случилото се и не сезира компетентните органи. Това определя изключително комплицирания характер на подобни ситуации. Всички си спомняме, че преди няколко дни бе убита жена при условията на домашно насилие. Това налага усилията на всички ни в тази насока да продължават. Във връзка с всичко това е и моят въпрос към Вас относно действията на Министерството на правосъдието по отношение на превенцията на домашно насилие, а именно: какви инициативи предприема Министерството на правосъдието по отношение на защитата на жертвите на домашно насилие и изпълнението на Националната програма за превенция и защита от домашно насилие?

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Събева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно въпросът за домашното насилие е един от основните, който стои на вниманието и на законодателната програма на българския парламент, и на Министерството на правосъдието, с чието съдействие бяха подготвени вече приетите текстове за промени в Наказателния кодекс. Когато се говори превенция, като че ли Министерството на правосъдието е на финала – тогава, когото деянието вече е реализирано, когато въведените по-високи санкции в Наказателния кодекс следва да възмездят, да раздадат справедливост и справедливо да осъдят насилника, който действително, обикновено това се случва в семейната среда между членовете на едно семейство или близки роднини, е много трудно за доказване, както е известно на всички практикуващи магистрати. В същото време обаче е изключително отговорна работата на обществото като цяло. Необходими са комплексни действия и инициативи, за да не се стига до акт на насилие, който съответно да бъде преследван по Наказателния кодекс. Тук съгласно чл. 6, ал. 7 от Закона за защита срещу домашното насилие ежегодно по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейности по този закон за разработване и изпълнение на програми за превенция и защита от домашно насилие. Глава трета от Правилника за прилагане на Закона урежда подробно процедурата по финансиране на програмите и обучението по цитирания от мен текст. Според Правилника министърът на правосъдието или упълномощено от него длъжностно лице обявява конкурс за финансиране на проекти, на програмите и обучението по чл. 6, ал. 7 от Закона за защита от домашното насилие ежегодно до 31 март. За 2018 г., предходната година, са финансирани проектите на 17 организации на стойност 360 хил. лв. Максималният размер на средствата за конкурсната процедура, предвидени за настоящата бюджетна 2019 г. е в размер 450 хил. лв. Тук благодаря на разбирането и на Финансовото министерство, и на народните представители, за увеличения размер, който отново показва грижата за превантивни действия и инициативи преди да се е случило най лошото. На основание Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2019 г., която правителството прие с нарочно решение от 10 януари тази година, и със заповед на оторизиран затова на ресорния заместник-министър вече е обявен конкурс за финансиране на програми и обучения, съобразно с Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за 2019 г. Приоритетните цели за финансиране са няколко: На първо място, осигуряване на защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие чрез своевременно предоставяне на качествени услуги. Господин Председател, няма да ползвам дуплика, ако позволите. Искам да изложа цялостно отговора или както кажете?

Добре. Нека да се вземе отношение и ще продължа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цачева, с интерес слушах. Исках да чуя докрай Вашето изложение, но от казаното дотук стана ясно, че Министерството на правосъдието полага сериозни усилия в тази насока. Приветствам усилията на Министерството на правосъдието. Благодаря за предоставената информация. Надявам се благодарение на нашите общи усилия и непримиримостта на обществото в тази насока с всички проявени форми на домашното насилие този проблем и ефектът от него да бъде сведен до минимум, защото все пак става въпрос за много важни, основни права, които се засягат в случая и които трябва да бъдат защитавани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожо Събева, госпожи и господа народни представители! Приоритетните цели за финансиране са в няколко групи. Те са в три групи. На първо място, започнах в отговора ми и заявих, че това е осигуряване на защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие чрез своевременно предоставяне на качествени услуги. На второ място, осигуряване на услуги за работа с извършителите на домашно насилие с оглед на предотвратяване на рецидиви от домашно насилие. Третата подгрупа – подобряване на политиките за превенция и защита от домашно насилие чрез извършване на мониторинг и анализ по прилагането на Закона за защита от домашно насилие. Това е за периода 2015 г. – 2018 г. Искам да Ви информирам, че в три групи, с оглед целите, са определени дейностите, които ще бъдат финансирани. Цялата информация може да се намери на електронната страница, на Министерството на правосъдието. Сроковете за подаване на документи от страна на кандидатите, неправителствените организации, за да представят своите проекти, е до 27 март включително. Във връзка с изпълнението на ангажиментите на Министерството на правосъдието по Националната програма за превенция и защита от домашното насилие на 15 февруари тази година подписахме договор с Фондация „Асоциация Анимус“ – наш дългогодишен партньор в тази сфера, за ново финансиране на национална телефонна линия за пострадали от домашно насилие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Република България е ратифицирала Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа още през 1992 г. и по силата на тази ратификация е признала, юрисдикцията на Европейския съд за правата на човека. Съгласно чл. 46 от Конвенцията страните имат задължение да изпълняват окончателните решения на съда, установяващи нарушения на Конвенцията. Предприемането на необходимите мерки по изпълнение се контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите страни по Конвенцията имат договорно задължение да отстранят установените нарушения, като разполагат с определена свобода на преценка по отношение на средствата за това. От анализа на докладваните от министрите на правосъдието факти, съгласно изискванията на решенията на Народното събрание от 21 септември 2012 г., се наблюдава тенденция към намаляване на броя на подадени жалби и постановените решения срещу България. Както казахме, в съответствие с изискванията на Конвенцията, България е длъжна да изпълнява решенията на Европейския съд за правата на човека, но също и да предприема мерки, които да имат превантивен характер, така че в бъдеще да не се стига да подобни нарушения. В тази връзка, госпожо Министър, моят въпрос към Вас е: какви са тенденциите във връзка с изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и жалбите срещу България?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Илиева, в началото на всяка календарна година председателят на Европейския съд по правата на човека представя статистиката за предходната година, както и информация за основните тенденции и предизвикателства в работата на Съда по Европейската конвенция за правата на човека. Статистиката на Съда е важен инструмент, защото тя ни дава ориентир и могат да се направят съответно изводи и заключения относно основните проблеми в националния правов ред на държавите членки. Данните за 2018 г. бяха представени на пресконференция, която се проведе на 25 януари тази година в Страсбург. На първо място, следва да се отбележи, че страната ни продължава трайно и устойчиво тенденцията по намаляване броя на жалбите пред Европейския съд по правата на човека. България трайно е извън 10-те държави с най-много жалби пред този съд. В предходни периоди сме били в тази десетка. За тази година слизаме с още две места надолу, тоест отдалечаваме се от десетката с най-много дела в Страсбург. Една от основните причини за този безспорен напредък са усилията, които се полагат в последните години по изпълнение решенията на Европейския съд, въвеждането на ефективни правни средства за защита на национално ниво и в частност успешното изпълнение на три пилотни решения, които въведоха ефективни средства за обезщетение на пострадалите от прекомерната продължителност на гражданските и наказателни съдебни производства, както и от лошите условия в местата за лишаване от свобода по Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Положителните тенденции в практиката на Европейския съд по правата на човека срещу България за 2018 г., както и през предходната отчетна 2017 г., липсват констатиращи сериозни нарушения на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията поради неефективно разследване на посегателства върху личността. Това са основните текстове, по които констатира ли се нарушение, следва осъдително решение. По-голяма конкретика. По-конкретните дела се предоставят на Народното събрание в годишния отчет, който министърът на правосъдието ежегодно представя за приемане от страна на българския парламент. Искам да Ви информирам, че в средата на месец януари – на 15 януари 2019 г., в Министерството бе мисия на Комитета против изтезанията към Съвета на Европейския съюз и за пореден път дебатирахме условията за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, както и условията в арестите, като този път акцент беше обърнат и на полаганите здравни грижи за лицата, които са в тези институции. Беше поставен въпрос и относно броя на лицата, изтърпяващи наказание „доживотен затвор без право на замяна“. Коректно споделих с членовете на Комитета за постигнатите резултати до момента, те са безспорни – признават се от нашите партньори, за това, че въпросът с пренаселеността в затворите реално вече е решен. Навсякъде и в момента – вчера бях на посещение в Ловешкия затвор, лицата, които изтърпяват наказания, са по-малко от капацитета на съответното заведение. Имаме проблеми с арестите. На първо място, с двата софийски ареста, резултат от извършените промени в НПК и разследването на делата за организирани престъпни групи по високите етажи на властта се концентрират тук в специализирания съд и прокуратура, от което е ясно, че задържаните лица – арестантите, са на територията на софийските арести. Има и друг, като Сливенския например, и като Габровския, които са много стари – те са в други времена строени и при други условия, но в ежегодната програма на Министерството поетапно се извършват реконструкции за това, че да бъдем наистина в състояние да предоставим условия, които да покриват европейските критерии. Но това също е било тема на мои отговори тук, пред Вас, в българския парламент. Така че своевременно при интерес на народните представители съм готова да дам повече информация и в тази посока.

Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за този изчерпателен отговор. Благодаря и за това, че засегнахте темата за условията в местата за лишаване от свобода и арестите. Наистина е добре, че въпросът със запълването на капацитета на затворите вече е решен, защото знаем, че немалка част от делата срещу България бяха именно с такъв предмет. Очевидно е, че продължавате да полагате усилия за решаването на този въпрос и по отношение на арестите. Споменахте и за акцентите от срещата на Европейския комитет против изтезанията и е добре, че всъщност се оценява и от европейските ни партньори усилията, които полагаме в тази посока. Очевидно е, че са необходими целенасочени и последователни действия и от правителството, и от останалите институции, които участват в този процес и гарантират неговата ефективност. Аз наистина се надявам, че с подкрепата на европейските ни партньори и с обмяната на практики в тази посока ние наистина ще успеем да постигнем резултати и да бъдем ефективни и по отношение на решаването на въпроса с условията и в арестите. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, практиката в туристическото маркетиране налага подход, фокусиран върху рекламата на съответната дестинация на външни пазари. Това е възприетият логичен и работещ метод навсякъде по света с цел максимално привличане на чуждестранни туристи, които да допринесат за местната икономика с всеки един разход, който извършват на територията на страната. Факт е, че средствата, които тези посетители оставят в България, влизат по най-бързия начин в търговския оборот, като спомагат за осигуряване на заетост и повишаване приходите в хазната. В тази връзка разбирам и оценявам усилията Ви за успешното налагане на позитивен имидж на страната чрез постоянните маркетингови кампании на чуждестранните пазари, за които редовно информирате и нас, народните представители. Моят въпрос е свързан с един друг сегмент от предлагането, за който смятам, че притежава необходимият потенциал да бъде развиван и който изисква целенасочено внимание. Става въпрос за българския турист като потенциален клиент на родната туристическа индустрия. Какво се прави, за да привлечем достатъчно силно вниманието му върху възможността да прекара почивката си в България? Наскоро анонсирахте старта на конкретна инициатива за фокус върху вътрешния туризъм в рамките на настоящата година. В тази връзка въпросът ми към Вас е: в какви стъпки ще се изразява кампанията по насърчаване на вътрешния туризъм? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Пеева, насърчаването на вътрешния туризъм е сред основните приоритети на Министерството на туризма и по данни на Националния статистически институт за 2018 г. е регистриран ръст на броя на българските граждани, пренощували в места за настаняване в страната от 2,2% на годишна база или над 9 милиона реализирани нощувки. Положителното е, че ръстът в приходите от осъществените нощувки е със 7,8% или общо над 370 млн. лв. Тези цифри говорят, че посоката е правилна, но амбицират за фокусирано ускорение в направление максимално популяризиране на възможностите за качествена, интересна и разнообразна почивка в родината. Именно затова със стартиралата от Министерството на туризма кампания за 2019 г., като година за промотиране на вътрешния туризъм, предвиждаме мерки за насърчаване на вътрешните пътувания в различни региони, в контекста на целите да се популяризират недостатъчно познати места, обекти, събития, дестинации в цялата страна. Ще обърнем внимание на по-малките общини. Затова подготвяме специализиран календар на събития извън заложените в Годишната програма за национална туристическа реклама, които вече успешно брандираха своите центрове и се превърнаха в позната марка за атрактивен продукт на високо качество. Предвидили сме организиране на дискусии по региони, като в тази инициатива най-добър партньор на държавата ще бъдат кметовете по места, които вече споделят и демонстрират постижения и добри практики в привличането на туристи. Убедена съм, че заедно с общините и бизнеса ще дадем възможност на голяма част от българите да преоткрият страната си като туристическа дестинация с прекрасно качество и съхранен автентичен дух и традиции. Длъжни сме да положим още повече обединени усилия за съвместна работа на държавата, общините и туристическия бранш за популяризиране на тези възможности, на фона на изключително силната външна конкуренция и пазарна динамика. Предстои стартът на кампанията „Неочаквана ваканция“ в периода от март до месец май, като досега проведените две нейни издания отчитат повишение на интереса на реализираните нощувки с вътрешни пътувания извън традиционните летни и зимни месеци. Важна стъпка в посока изграждане на силен регионален маркетинг е изпълнението на концепцията за туристическо райониране, като вече функционират седем от девет организации за управление на туристическите райони, които имат възможност за използване на европейски финансови инструменти. Всички тези стъпки надграждат усилията за промотиране на всеки един регион с туристически потенциал, стартирал с извеждането на културно-историческия туризъм като водещ сегмент от националната туристическа реклама, изготвянето на осем културно-исторически маршрута, които през настоящия управленски мандат обогатихме с винено-кулинарни и балнео- и спа маршрути, включващи над сто общини на територията на страната. Министерството винаги се е стараело да стимулира вътрешния туризъм, като една от първите ни инициативи бе пилотният Проект за осъществяване на билборд-кампанията, която дава възможност за масово рекламиране на знакови културно-исторически обекти от региона на територията на други области чрез използване на общинската билборд-мрежа. Ще продължим да полагаме максимални усилия, за да представяме целия потенциал от възможности за почивка в България пред всички наши съграждани. Благодаря за вниманието.

Благодаря. Благодаря, госпожо Министър, за изчерпателния отговор. Радостно е да чуем, че приоритет в дейността на Министерството за тази календарна година e именно развитието на вътрешния туризъм, тъй като според мерките, които са набелязани от страна на Министерството и целите, които са поставени, е видно, че се цели подкрепата на местния бизнес, развитието на общините, както и повишаване на националната икономика. Вътрешният туризъм е изключително по-достъпен за българските граждани, а по отношение на подрастващите е възпитателен и образователен. Затова съм изключително радостна да чуя представената от Вас инициатива за фокус върху вътрешния туризъм. Надявам се, че след реализиране на предприетите мерки, ще имаме възможност да чуем и данните за резултатите и анализите от дейностите, броя на реализираните услуги, броя на туристите, съпоставени с предишен период от време. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми госпожо Министър, основен приоритет пред Министерството на туризма е утвърждаването на страната ни като целогодишна дестинация. Винаги сте споделяли тезата, че освен традиционните и целевите пазари за българската туристическа индустрия солиден дял от туристическото посещение в страната ни реализират гражданите на съседните балкански държави. В този контекст е необходимо да полагаме нужните усилия както за популяризиране на България, така и за развитието на устойчиви регионални партньорства. В тази връзка въпросът ми е свързан с това какви конкретни активности реализира Министерството на туризма по отношение на западния ни съсед Сърбия за увеличаване размера на туристопотока към нашата страна от този пазар?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, факт е, че както Сърбия, така и всичките ни съседни страни са важни пазари за входящ туризъм у нас. Министерството отдава голямо значение на отличните двустранни отношения със Сърбия като полага целенасочени усилия за утвърждаване на тенденцията за увеличение посещенията с цел туризъм от западната ни съседка. През 2018 г. са осъществени над 421 хиляди туристически посещения на сръбски граждани у нас или ръст от 7% на годишна база, което поставя Сърбия на осмо място по отношение на международните туристически пазари у нас. Нивото на сътрудничество е изключително високо, като през изминалата 2018 г. Сърбия бе страна – партньор на най-голямото ни туристическо изложение „Ваканция и Спа Експо“, а на проведеното преди седмица международно туристическо изложение в Белград България бе страна партньор с основен фокус на внимание. Събитието се проведе за 41-а поредна година, като изложителите бяха над 1100 компании, от които 300 чуждестранни, от 50 страни. По време на форума подписах и Меморандум за разбирателство в областта на туризма със заместник министър-председателя господин Расим Ляич. Документът предвижда партньорство в организиране на съвместни специализирани събития, турове за професионалисти и медии, участия на международни форуми, обмен на статистика, рекламни анализи и друга информация за туристическия потенциал на двете държави, както и сътрудничество за привличане на повече инвестиции. Ще се затвърди и двустранното сътрудничество по линия на Световната организация по туризъм, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион. Важно е да се вземе под внимание, че изграждането на подобни стратегически партньорства е значим фактор по отношение разработването на комбинирани пакети за привличане на туристи от далечни перспективни пазари като Китай, които разглеждат Европа като цялостна дестинация и държат да реализират визита в повече от една страна. В този контекст полагаме максимални усилия и целим реализацията в реална перспектива за таргетиране на съответните пазари. По отношение на конкретния пазар – Сърбия, Министерството на туризма реализира интегрирана комуникационна кампания, която включва онлайн маркетинг инструменти през Фейсбук и You tube, както и билборд и печатна реклама на страната ни. По време на посещението си в Белград проведох и работна среща с госпожа Мария Лабович – директор на Националната туристическа организация на Сърбия, като мога да споделя с Вас уверението, че активността ни по отношение привличане интереса на сръбските туристи освен към основните зимни и летни курорти, върви нагоре и по отношение на практикуването на балнео- и спа почивки у нас. Предвиждаме и организирането на съвместен форум в областта на туризма между България и Сърбия с представители на туристическия сектор и общините, за да можем да дискутираме максимално допълнителните активности, които всеки един да положи на съответния пазар. Министерството на туризма ще продължи да надгражда усилията за популяризиране и утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация, която предлага широк набор от качествени и специализирани продукти. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви за отговора, госпожо Министър, и за това, за което полагате усилия – да превърнем страната ни в атрактивна, целогодишна дестинация, и за всички усилия на Министерството в тази посока. Благодаря за отговора.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на 29 март тази година се очаква Обединеното кралство да напусне Европейския съюз. Предвид актуалното състояние на процеса, се очертават два сценария: контролирано по силата на Споразумение, оттегляне без споразумение или така нареченият „твърд Брекзит“. На фона на създалата се ситуация след последните гласувания в Британския парламент и реакциите от страна на Европейския съюз към мен като народен представител се обърнаха граждани и представители на бизнеса с редица въпроси, свързани с Брекзит и бъдещите отношения с Обединеното кралство след оттеглянето. В тази връзка бих искал да Ви попитам: какви мерки се предвиждат в плановете за действие на Република България за подкрепа на българските представители на бизнеса, опериращи на територията на Великобритания, при оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танев! Позволете ми първо да честитя на всички Баба Марта! Да пожелая да сме много здрави и щастливи, да имаме добър късмет, както и да поздравя всички, които днес празнуват имен ден! Обединеното кралство е стратегически, търговски и икономически партньор на България. Като уважаваме направения от Обединеното кралство избор за оттегляне от Европейския съюз, считаме, че от взаимен интерес е партньорството ни в бъдеще да се основава на общи ценности и правила, които осигуряват позитивно и конкурентоспособно развитие на двустранните отношения. В областта на търговията за България е важно пазарът на Обединеното кралство в максимална степен да остане отворен и да бъде гарантиран безпрепятственият обмен на стоки и услуги. От 2015 г. насам стокообменът с Великобритания трайно надхвърля 1 млрд. евро годишно с положително салдо за България, като само през 2016 г. то е отрицателно. За периода месец януари – ноември 2018 г. в стокообмена е отчетен ръст от 5,1% спрямо единадесетте месеца на 2017 г., износът отчита ръст от 6,8%, а вносът – от 2,7%. За периода 2016 г. – ноември 2018 г. водещи стоки в износа за Великобритания са медикаменти, селскостопански продукти – предимно царевица и семена от слънчоглед, профили от мед, мебели, електрическа енергия и други. Водещи стоки във вноса от Великобритания са медикаменти, пътнически автомобили и други превозни средства, електрическа енергия, етилов алкохол и други. Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз е най-добрият инструмент, който гарантира интересите на Съюза, като в същото време намалява несигурността за гражданите, бизнеса на държавите членки – това го казахте и Вие. Ключов фактор за успеха на преговорите е запазване на единството на Европейския съюз и като държава членка ние имаме пълно доверие на преговарящия екип на Европейската комисия, воден от Мишел Барние, който защитава интересите на Съюза. България също е предприела своевременни действия за защита на националните интереси съобразно развитието на преговорите по отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. На 29 март 2017 г. Обединеното кралство подаде уведомление за намерението си да се оттегли от Европейския съюз в съответствие с чл. 50 от Договора на Европейския съюз, считано от 30 март 2019 г. Тази дата ще бъде спазена, освен ако с ратифицираното споразумение за оттегляне не бъде определена друга дата или период и същият не бъде удължен от Европейския съвет. По-добрият сценарий е Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство да бъде ратифицирано преди 30 март 2019 г. Тогава ще започне преходен период, който ще е до края на 2020 г., в който отношенията между Европейския съюз и Обединеното кралство остават без съществени промени и в което се очаква договарянето на ниво преференциални търговски споразумения между Европейския съюз и Обединеното кралство. Оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз без споразумение е възможно най-неблагоприятният сценарий. При него от момента на оттегляне търговските отношения между страните ще се извършват по правилата на Световната търговска организация и съответно режимът на внос и износ от Европейския съюз за Обединеното кралство ще е като страна извън Европейския съюз, тоест трети страни, с които Европейският съюз не е в преференциални търговски отношения. Предприети са необходимите мерки от Световната търговска организация с цел подготовка за предстоящото оттегляне с оглед на осигуряване на плавен преход. В случай че Споразумението за оттегляне не бъде ратифицирано от датата на оттегляне, ще настъпят усложнения за стопанската, търговската дейност и икономическите оператори от Европейския съюз, както и от Обединеното кралство, свързани с вноса, износа, митническите процедури, формалности, издаването на лицензи за упражняване на дейности. Независимо по кой сценарий, очакванията са, че оттеглянето на Обединеното кралство ще предизвика значителен стрес за администрацията, за бизнеса и за гражданите. С оглед на смекчаване на последиците за България от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз с Решение на Министерския съвет № 49 от 31 януари 2018 г. бяха приети План за действие за прилагане на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, както и План за действие без споразумение, в които са описани подробно предоставяните мерки на съответните компетентни министерства и ведомства. Вашият въпрос засяга и бизнеса, и гражданите. Ще помоля – тъй като Министерството на икономиката отговаря предимно за бизнеса, да погледнете това решение. То има и приложение – аз сега ще Ви го предоставя, там всяко едно министерство, всяко едно ведомство, една институция има задължение и график, съответно и какво трябва да предприеме. Като част от тези мерки в случай на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз без споразумение, Министерството на икономиката създава рубрика в своя интернет сайт, в който ще предложи на българския бизнес цялата налична информация по темата. Отделно от това – много важно е, че на 25 февруари Европейската комисия започна информационна кампания на двадесет и четирите езика, които се ползват в Съюза, насочена към подготовка на бизнеса за сценарий без сделка. И още нещо, което е изключително важно – Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия вече проведе разговори с търговските аташета на държавите членки, включително и с тези в Обединеното кралство, и имаме готовност с тяхно участие да започнем информационна кампания, насочена към българския бизнес, с която да им посочим добрите практики, както и проблемите, за да може наистина бизнесът да се справи в тази ситуация. Благодаря Ви за въпроса.