6 март 2019 г.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Указ № 35 на Президента на Република България, постъпил на 25 февруари 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г., и мотивите към Указа На свое заседание, проведено на 5 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 35 на Президента на Република България. На заседанието присъстваха: от Администрацията на Президента на Република България професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и господин Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция; от Върховния административен съд господин Георги Чолаков – председател, госпожа Мариника Чернева – заместник-председател, и госпожа Татяна Хинова – председател на Четвърто отделение; от „Информационно обслужване“ АД професор Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите. Професор Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията Указа на президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на параграфи 1, 2, 4, 5, 7, 8, 12 и 14 относно израза „в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели“, параграфи 16, 21, 22, 23, 25, 26, 30, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет на 14 февруари 2019 г. В мотивите си президентът посочва, че промените относно установения праг за валидност на преференциите са необосновани. Отбелязано е, че прагът на преференцията следва да дава възможност за разместване на кандидатите в листите, като се застъпва становището, че изравняването на този праг със стойността на гласовете за един мандат лишава гражданите от възможността да изразят своите предпочитания. Президентът сочи, че преференциите са утвърден и признат способ, чрез който пропорционалният избор може да стане по-личностен, макар и в границите на подкрепяната партийна листа. На следващо място, излагат се предимствата на машинното гласуване, признати в изборната теория и практика, като намаляване броя на недействителните бюлетини и се поддържа мнението, че с приетите изменения от тези предимства ще бъдат лишени гражданите, които гласуват в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели, тъй като тяхното право на глас няма да бъде упражнявано при същите условия, както в по-големите секции. Посочва се, че се забавя изискването за цялостно въвеждане на машинното гласуване, както и че остават неясни условията и редът, по които Централната избирателна комисия ще въведе поетапно машинното гласуване на изборите през 2019 г. Президентът възразява срещу въвеждането на ограничение спрямо актовете, които могат да бъдат предмет на съдебно обжалване, като приема, че законодателят не е отчел значимостта на правата, гарантирани чрез съдебната защита. В мотивите на Указа се изтъква, че Централната избирателна комисия е държавен орган и затова актовете, с които тя осъществява контрол и методическо ръководство по прилагането на Кодекса и свързаните с него нормативни актове, не могат да бъдат необжалваеми. Отбелязва се, че вместо да се посочат необжалваемите актове на Централната избирателна комисия, са изброени онези актове, които подлежат на обжалване, като се сочи, че този подход е несъвместим с ясното конституционно изискване в Закона да се посочат актовете, които се изключват от съдебно обжалване. Президентът изразява и несъгласието си с въвеждането на изключение от правилото, че решенията на всички избирателни комисии се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове. Въвеждането на по-ниското мнозинство би създало възможност една или повече политически сили да увеличат своето влияние непропорционално на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. В заключение госпожа Друмева изказа несъгласието на президента относно предложената процедура решението на районната или общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, да подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административния съд по местонахождение на съответната избирателна комисия, а когато решението не е потвърдено от Централната избирателна комисия, обжалването да е пред Върховния административен съд. Посочва се несъответствието едни решения на Централната избирателна комисия да се обжалват пред Върховния административен съд, а други – пред административните съдилища, като се приема становището, че така се създават предпоставки за противоречива съдебна практика. Според президента това несъответствие е още по-сериозно предвид неяснотата дали решенията на тричленните състави на административните съдилища са окончателни, или подлежат на касационно обжалване. В обсъждането взеха участие господин Георги Чолаков и професор Константинов. Професор Константинов посочи, че в нито една от 44-те европейски държави не е въведено машинно гласуване и само в една има въведено частично машинно гласуване – Кралство Белгия. Той изрази становище, че следва да се промени Изборният кодекс относно съществуването изобщо на машинно гласуване. Професор Константинов отбеляза също така и опасенията си относно времетраенето на процеса на гласуване с машини по време на изборния ден. В отговор на изразено мнение от професор Друмева господин Чолаков посочи, че няма противоречие с Конституцията на Република България по точка 4 от ветото. Той отбеляза, че никъде в Изборния кодекс не се предвижда необжалване на решенията на Централната избирателна комисия. Председателят на Върховния административен съд заяви, че по т. 5 от мотивите към ветото е спазен основният принцип в административното право, залегнал в разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от АПК, която изрично предвижда, че при отхвърляне на жалбата при оспорване пред горестоящ административен орган на оспорване пред съд подлежи първоначалният административен акт. Господин Чолаков посочи, че според него ветото е неоснователно, тъй като голяма част от върнатите разпоредби са по целесъобразност, а не по законосъобразност. В дискусията взеха участие народните представители Хамид Хамид, Христиан Митев, Емил Димитров и Данаил Кирилов. Народният представител Хамид Хамид подчерта, че е против ветото на президента и ще подкрепи повторното приемане на Изборния кодекс, като е убеден е, че тезата на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ относно преференциите е правилна, но според него се нарушават много от конституционно закрепените свободи на гражданите и даде пример с чл. 26 от Конституцията на Република България, както и относно правото на използване на майчин език. Господин Христиан Митев изрази становище в подкрепа на повторното приемане на Изборния кодекс, като подчерта, че какъвто и да е прагът на преференциите, те не нарушават принципите на правовата държава. В заключение господин Кирилов отбеляза, че законодателната инициатива относно промените в Изборния кодекс е започнала от кореспонденция с Централната избирателна комисия и от Доклада на Централната избирателна комисия относно организацията и произвеждането на избори в периода 2015 – 2017 г., като налице е било единодушие на административния орган за липса на готовност за пълното въвеждане на машинното гласуване. Господин Кирилов отбеляза, че прагът на преференциите не е закрепен в нито една конституционна норма и даде множество примери за наличието на преференции в държавите от Европейския съюз, където има висок праг или цената на един мандат е равна на квотата. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласявайки се с мотива на Президента на Република България, че правото на избор е израз на свободата на мисълта и убежденията и реална форма на участие на гражданите в политическия живот, ние от „Движението за права и свободи“ считаме, че в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс не са отчетени истинските ограничения и се надяваме същите да бъдат атакувани пред Конституционния съд. Какво имаме предвид? Наред с конституционно закрепените права на свобода на съвестта и на свобода на мисълта и убежденията в чл. 37 основният закон в чл. 26, ал. 1 постановява, че българските граждани, където и да се намират, имат правата и задълженията по Конституция. Огромна част от българските граждани – тези, които се намират в страни извън Европейския съюз, са лишени от избирателни права. Тези законови текстове, които лишават българските граждани от избирателни права, са противоконституционни и следва да бъдат приведени в съответствие с Конституцията на Република България. Призоваваме народните представители да изпълнят Конституцията, за да не бъдат лишавани български граждани от избирателните им права – основни граждански и политически права, важни за устоите на демокрацията, в името на която голяма част от засегнатите граждани са водили борба срещу тоталитарния режим преди 1989 г. В случай че Народното събрание не само не гарантира конституционно закрепените права и свободи, а напротив, създава законови пречки за упражняването им, призоваваме Президента на Републиката да изпълни своето конституционно задължение и да сезира Конституционния съд. В Европа все по-често и все по-настоятелно се говори за заплахата за мира, свободата и просперитета, заплахата от популизма, ксенофобията и национализмите. Ние от „Движението за права и свободи“ отдавна алармираме и настояваме да се противопоставим на тези явления, защото те не водят до нищо добро и историята го доказва. Нека не забравяме, че опитът да се изключат големи групи от хора с претенцията да се говори от името на народа е жива демагогия. А както казва френският анализатор в областта на сигурността Франсоа Есбург „не всички демагогии са популизъм, но всички популизми съдържат силен елемент на демагогия“. Нужно е отново и отново дебело да подчертаем, че основната отговорност за съхраняването на мира и демокрацията е на най-голямата партия – ГЕРБ. Отговорност на ГЕРБ е спазването на Конституцията на страната, прилагането на международните договори, актовете на Европейския съвет, препоръките на ПАСЕ и на Венецианската комисия. Всичко това е обект не само на наблюдение, но и критерий за оценяване на демокрацията у нас. В началото на тази година анализаторското звено на медийната група „Икономист“ заключи в доклада си за 2018 г., че качеството на демокрация в България остава почти непроменено и в момента се намира на нивото на 2008 г. В заключенията си звеното определя България като демокрация с дефекти и я поставя на 46-о място от 167 държави. Действията и законодателните решения по Изборния кодекс са също част от мощните ерозионни процеси на основите на демокрацията, генерирани и провеждани от ГЕРБ. Историята няма да Ви прости това! И всички български граждани, и всички партии, за които мирът и демокрацията, европейските ценности и просперитетът не са просто декларации, а кауза, няма да Ви позволят да се самозабравите! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Настоящото вето на държавния глава е много важен политически акт. Важен, защото разсейва два мита, които упорито се лансират в последните 20 – 30 дни от лидерите на българската опозиция – БСП и ДПС, с цялото ми уважение към тяхното мнение. Първият мит е, че има срастване на партията с държавата. Ние сме парламентарна република, но с пряко избран държавен глава. И държавният глава, както се вижда за пореден път, не е представител на управляващата партия, а напротив – ярък представител на българската опозиция. Господин Радев е Вашият президент! Той никога няма да стане нашият след тази трилогия, която направи – ноемврийска, новогодишна и след това отчетна. Второто е фактът, че партия ГЕРБ, която четвърти пореден път печели избори, няма самостоятелно мнозинство от 121 гласа, за да преодолее ветото. За какво срастване на партия ГЕРБ с държавата може да стане дума? За да бъде преодоляно това вето, трябват усилията на поне още няколко формации. Две неща има, които са характерни за вижданията на господин президента, по избирателния процес в България и най-отчетливо от тях е така нареченото „машинно гласуване“. Всеки в живота и в политиката може да бъде обладан от нещо. Аз съм обладан от орбаномания – 31 години. Той е обладан от машинно гласуване. Дори на Нова година, когато хората се чукаха с чаши в ръка и се целуват, той ни занимаваше с машинно гласуване. Естественият въпрос е: той беше ли избран с машинно гласуване? Ако машинното гласуване е предпоставка, единствена гаранция за честност на изборите, ние трябва да повтаряме президентския вот – да хвърля кърпата, и да правим президентски избори. Не може, когато той е избран без машинно гласуване, нещата да са редовни, а когато избират ГЕРБ – да има проблеми с честността на изборите. Спомням си едно предаване, в което виден представител на Българската социалистическа партия на въпрос на Цветанка Ризова: „Господин Свиленски, къде сте го видели това нещо в Европа?“, той отговори: „Да, няма го никъде в Европа, но там няма и ГЕРБ, който фалшифицира изборите“. Затова трябва да се върнем на резултатите от последните избори. Кой ги проведе? Президентско управление – проведе ги господин Радев. Кой беше министър-председател? Един от най-добрите ни живи юристи – професор Герджиков. Какви са резултатите от изборите в София, Пловдив, Варна и Бургас, където са горе-долу 100 депутати от целия парламент? ГЕРБ не побеждава БСП в Двадесет и четвърти изборен район – София, с 10 гласа, за да са менкани бюлетини, а с 10%. Разгромени са във Варна, разгромени са в Бургас, разгромени са в Пловдив, в Благоевград и така нататък. Е къде са тези камиони – костинбродските? Нормално ли е да се мисли, че в София, в знаковата община „Средец“, в знаковата община „Оборище“, в които аз бях избран, и насреща беше най-доброто, което може БСП да извади – Стефан Данаилов, са подменяни бюлетини? Да сте чули такова оплакване? Четири поредни победи на ГЕРБ! Ами, как ги би Бойко Борисов 2005 г. бе? С един Цветанов! Тогава нямаше ГЕРБ – би ги 70 на 30. И две години след това в София от първи тур с 53%. Най-лошо в политиката е да не се признава вотът – гласът народен и божи. Това е тенденция в либералната и социалистическа общност в Европа. Вижте Полша – изкара ги извън парламента Качински и от 40 милиона поляци, естествено, 30 хиляди недоволни и реват. Ама какво реват? Не го искат. Ама извинявайте, това е гласът народен и божи! В Унгария – същата работа – три пъти ги бие с по две трети. Защото Орбан икономиката работи, защото страната е най-сигурна – няма изнасилване на малолетни, няма рязане на глави, както в Западна Европа. Избират го с две трети! Излезли 30 хиляди либерали – реват срещу избирателната система. А ако той реши да я направи мажоритарна, ще ги бие не с две трети, а с три четвърти. Ако пък я направи пропорционална, половината няма да влязат. И оттук идваме на избирателната система – нещо, за което българският президент упорито не иска да каже нито дума, само че той беше избран с платформа. В тази платформа той многократно заяви „смесена избирателна система“, в което има резон, всъщност връщаме се към 90-а година. Защото на кръгла маса пред очите на цяла България се реши системата да е смесена и справедлива, защото примирява предимствата и недостатъците на едната и другата – 200 на 200. Следващата година БСП видя възхода на СДС, премахна мажоритарната система, държавният глава обеща смесени избори, колегите от БСП обещаха поне наполовина уважаване вота на българските избиратели. Два милиона и половина гласа искаха мажоритарни избори! По-добър резултат в годините на прехода дава само доктор Желев. И президентът умишлено мълчи на тази тема, защото първите мажоритарни избори – 200, една част от парламента, в София бяха бити 22 на две. Взеха два мандата – и Янаки Стоилов би в циганската махала Мануш Романов, и горе в „Младост“ Драго Драганов, добър професор, би един петковист. Когато се направи експериментът във всеки многомандатен район да има по един мажоритарен, ГЕРБ ги съсипа. Глас не взе Българската социалистическа партия! Тя страда от хроничен недостиг на личности. И ще кажете: ама, навремето имаха личности. Къде имаха? Сашко Праматарски, невръстно адвокатче от Гоце Делчев, би Пирински. Тук Сашко Каракачанов – невръстен, бледолик, без брада, би Продев – главния редактор на „Дума“. Венци Димитров удари Каракачанов, а Данчо Василев би легендарния генерал Добри Джуров в Троян. Затова бягат от мажоритарни избори! И тук дължа едно голямо извинение на партия ВОЛЯ, защото в един брифинг, даден с премиера Борисов, аз пропуснах да кажа, че партия ВОЛЯ беше за мажоритарни избори. Извиних се на всеки един от Вас, стискайки му ръката. Сега се извинявам на Вашите избиратели. И браво – името Ви – ВОЛЯ, отива на волята, която проявихте! Първо, да подкрепите правителството на ГЕРБ, без да участвате в него, защото това е гласът народен и божи, и втори път – мажоритарния вот, защото това е гласът народен и божи. Шапка Ви свалям, ВОЛЯ! Много сте симпатични и сте една от най-интелигентните групи, които съм виждал в историята на нова България. (Ръкопляскания.) Да завършим сега с така наречените „преференции“. По въпроса за преференциите ГЕРБ се произнесе политически една седмица преди ветото на президента. Той си чука човекът на отворена врата, политическото решение на ГЕРБ е да останат каквито бяха, и моята препоръка, моето предложение към колегите от ГЕРБ, към ръководството, към господин Цветанов е да внесем отново Закона за мажоритарни избори, за да чуят двата милиона и половина българи, че има в този парламент хора, които се вслушват в гласа на народа! Благодаря. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Марков, внимателно Ви слушахме. Вие, като виден конституционалист – не чухме нищо за правото на избор и правото на глас на българските граждани! Не го чухме от Вашето изложение и от Вашето изказване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

С цялото ми уважение към Вас и Вашите избиратели, животът ми една година е минал сред българските турци в град Ардино. Имам отлични впечатления от тях – една тежка казарма 1969 г., и ми беше много приятно да живея сред тези хора. Разбирам за какво говорите, но се връщаме на факта, че машинно гласуване няма никъде в Европа. На 30-ата година от демокрацията сме, но не сме от най-развитите. Имаме граждани зад граница. Нима гърците нямат? Че те в Чикаго са 10 милиона! Че накъдето и да се обърнеш в Европа е гръцки ресторант до гръцки ресторант! Ами какво да кажем за поляците? Милиони поляци зад граница! Да не би да гласуват машинно? Никъде! Има достатъчно възможности за гласуване на българските избиратели зад граница – и в дипломатическите представителства, и в секциите, и така нататък. Аз считам, че машинното гласуване е примитивно (реплики от ДПС: „Секциите, секциите!“), и не води България към Европа, а ни води към Венецуела.

Къде са гражданските права по Конституция?

Господин Кирилов?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, по ветото на президента и по Закона. Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи на това трето четене Закона не защото той е съвършен, нито защото той урежда правата на българските граждани, дадени им по Конституция, а защото ние смятаме, че Законът е една крачка напред към повече справедливост, по-чист и качествен изборен процес. Второ, защото не сме съгласни с голяма част от мотивите. Аз съм сигурен, че по правната част моят колега Хамид ще говори по същество, но само ще отбележа, че не са права на гражданите, дадени от Конституцията, нито от някой закон, а правото да избираш преференциално. Това не е основно гражданско право. Основно гражданско право, дадено от Конституцията, е, където и да се намираш, да имаш право да избираш и да бъдеш избиран. Господин Марков, за това говорим, а не за машинното гласуване. Тези български граждани, които се намират извън Европейския съюз, са лишени от правото въобще да гласуват – нито машинно, нито ръчно, нито виртуално, нито наум. (Шум и реплики: „Лъже!“) Те са лишени. Тези, които се намират извън Европейския съюз, не могат да гласуват! (Шум и реплики.)

Я въведете ред в залата!

Конституцията казва, че начинът, по който се провеждат изборите, се определя със закон. Със закон е определен някакъв вид преференциално гласуване с определени прагове. Ние от ДПС смятаме, че това не върши работа, че по никакъв начин това не осъществява мажоритарност в гласуването и практиката от последните години го показва. И този способ се превърна в способ за контролиране на вота, в способ за корпоративен вот и, разбира се, не на последно място, изкривяване на самото гласуване. Много факти има в тази посока. Да не се спираме на това, че тази мантра да избираме личности изобщо не се реализира предвид избора, който е направен и за този, и за предния парламент, а и за евроизборите. Преди това да се върна на отговора на въпроса на господин Марков: защо машинно, защото той акцентира и като уважаван конституционалист някак си се чувствам длъжен да му отговоря. Да, машинното гласуване може да го няма другаде, но машинното гласуване е способ, някакво средство да се подобри изборният процес в частта му „секционни избирателни комисии“, където стават ужасяващи неща, по мнението на всички. Аз не твърдя, че това изкривява вота, но твърдя, че това създава голяма доза несигурност и недоверие в избирателния процес. И няма смисъл да Ви привеждам примери. Да не говорим това как забавя резултатите и самия вот – какви скандали стават, какви чували се возят, до колко часа се брои, задрасква се. Шестдесет и шест процента от протоколите са поправяни от тези секционни комисии! Та това е – машинното гласуване е способ да се реши проблемът там, субективният проблем в секционните избирателни комисии! Другото, заради което ние ще подкрепим Закона, несъгласни с мотивите на президента, е, че той не каза нито една дума за тези права, дадени от Конституцията на българските граждани, от които те са лишени. А биваше да има поне едно изречение вътре! Поне да се даде знак към обществеността и към Народното събрание, че президентската институция разбира същността на големия проблем в този Изборен кодекс – лишаването от конституционно закрепени граждански права. „Движението за права и свободи“ ще продължи да се бори за тези права на българските граждани, както е казано в Конституцията: „независимо къде се намират тези граждани“. Защото да ги лишиш от правото да гласуват, е все едно да ги приравниш към тези, които са оповестени в чл. 42, ал. 1 от Конституцията – които са под запрещение или които са лишени от свобода. Там така е записано. Най-малкото е обидно! Да не говорим, че е противоконституционно. Истинският дебат по Изборния кодекс и по правата на българските граждани изобщо не е концентриран върху преференцията. И за нас от ДПС не е никаква изненада решението на ГЕРБ да си смени посоката на движение в Изборния кодекс. Напротив, още в нощта, в която го приехме, ние в парламентарната група си казахме, че този закон ще издържи най-много до неделя. Ние го приехме в четвъртък, в 1,00 ч. през нощта. Той издържа горе-долу толкова, до неделя сутринта – два дни. Но искам да напомня още нещо, че тази преференция, за която ратуваха българските граждани, е и средство за решаване на котерийните партийни борби в една дясна коалиция, която няма никакъв шанс да се яви на избори под формата на коалиция, ако няма преференции в този ѝ вид, с нисък праг. Ето това решаваме. Никакви права на български граждани да гласуват мажоритарно не решаваме! ДПС ще продължи да стои твърдо на позицията, на която е стояло винаги по отношение на Изборния кодекс! Благодаря Ви. Удължаване на времето, моля. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Темата с Изборния кодекс се превърна в един от основните политически въпроси. Разбира се, тази тема е политическа, но тя е и много техническа. В случая не бяха направени радикални промени на изборната система преди изборите, както беше внушавано. Бяха нанесени поправки, които оказват влияние върху изборния процес, но не и такова влияние, което да промени радикално системата, да отмени някакви граждански права, както се казва и във ветото на президента, и да направи така, че управляващата партия или управляващата коалиция да спечели повече гласове, отколкото би спечелила без тези промени. Трябва да го кажем ясно – промените, които се направиха, не са съществени, не са фундаментални, основополагащи за изборния процес в България, и това не е лошо. Днес разглеждаме едно вето в една зала, чиято половина е празна, като политически жест и може би част от предизборната кампания на основната опозиционна сила. След като чухме вече изказванията на отделните парламентарни групи, ние разбираме, че за пръв път в новата история на България вето на президента ще бъде отхвърлено с нула гласа „за“ – ветото! Нито един депутат в този парламент няма да подкрепи това вето. И това е така, защото опозицията не се вслуша дори в призива на президента Радев да присъства в залата поне за това обсъждане, а този е по-голям въпрос. След като в продължение на две седмици опозицията се опита да делегитимира изборния процес, като внуши, че тези поправки са направени, за да бъдат фалшифицирани изборите, които все още не са проведени и до които остават още три месеца, сега същата опозиция практически делегитимира и президентската институция, като отказва да влезе в залата и да подкрепи собствения си президент! И това вече е знак, че опозицията е влязла в една фаза на деструктивност, която се обръща вътре в самата нея – тя вече е деструктивна по отношение на себе си, не само по отношение на управляващите, а това е проблем за цялата държава! Защото основната опозиционна сила представлява алтернатива – тази алтернатива може да е добра, може и да е лоша. В случая става въпрос за алтернатива, която се отдава на разрушителни страсти, включително и на саморазрушение! Затова може би днес президентът съжалява, че е наложил това вето, защото то се превърна не в политически инструмент на президента, а в политически инструмент срещу президента от страна на партията, която го подкрепя! Ние, разбира се, ще отхвърлим това вето, защото то не е на висотата на промените, които са направени. Тези промени, повтарям, не са фундаментални, не са противоконституционни, както се внушаваше. Включително госпожа Мая Манолова, която заяви, че преференцията е едва ли не конституционно право, но не обясни къде в българската Конституция е заложен прагът на преференциите. Ние ще върнем преференциите не защото БСП ни казва да ги върнем. Ще върнем преференциите, за да предотвратим всякакви опити да се внуши, че по този начин искаме да спечелим служебна победа! ГЕРБ ще спечели изборите не заради правилата на играта – ГЕРБ ще спечели изборите, защото има повече избиратели и по-голяма подкрепа от БСП, и това е очевидно! А БСП ще ги загуби, защото никой не иска да бъде управляван от хора, в чиито глави, освен хаос, няма нищо друго. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Аз ще продължа оттам, където говори господин Биков. Пълна демагогия, колеги, беше позицията на БСП – всички го видяхме. Пълна демагогия, защото, говорейки, че права били отнемани, нищо не казаха за отнемането на конституционни права! Дори и уважаваният от мен господин Марков съвсем удобно, когато стана въпрос за конституционни права, започна да обяснява за машини – защо в Европа нямало машинно гласуване. В интерес на истината, в момента в Европа само в Белгия се гласува с машини, колеги, но нека да кажем защо няколко държави дълго време гласуваха с машини и го отмениха – Германия, Холандия и още няколко държави, след проведени редица избори – успешни, с машинно гласуване, премахнаха машините за гласуване, за-що-то тези машини бяха вързани, бяха включени в общото интернет пространство! Тази подробност никой не я споменава. Машина, която е вързана в интернет пространството, вече е изключително лесна за манипулации и аз споделям това мнение. Такова е мнението и на Конституционния съд на Германия, защото там се касае за гласуване с машини, но тези машини бяха вързани с база данни на тяхното ГРАО, какъвто беше случаят и в Холандия. Така че тази подробност следва да бъде споделена, а не премълчавана. Когато говорим за уседналост на избори за представители на Република България в Европейския парламент, на първо място, разбира се, трябва да споменем чл. 26 от Конституцията на Република България, който казва, че независимо къде се намират, всички български граждани имат равни права и задължения по тази Конституция. Случи се нещо недопустимо преди няколко години – българските граждани бяха разделени на две категории в нарушение на чл. 26 от Конституцията на Република България: на тези, които живеят на територията на Европейския съюз, и на тези, които живеят извън територията на Европейския съюз. В последните дни се чуват призиви: дайте да спасяваме нашите съграждани, които живеят на територията на Обединеното кралство, и да направим изключение на изключението на изключението! Да запишем дори в чл. 26 на Конституцията, че тези наши български граждани, които живеят на територията на Великобритания, имат някак си пό особени права! Докога ще продължаваме да допускаме подобни грешки, колеги? Трябва да споменем, на следващо място, двете резолюции на Европейския парламент. Последната, подкрепена с огромно мнозинство. Имах възможност да благодаря на всички представители на ГЕРБ в Европейския парламент, че са подкрепили тази резолюция. Явно Вие нямате нищо общо с тях, защото Европейският парламент приема резолюция, с която указва на всички държави членки да дадат възможност на своите граждани, независимо къде живеят, на коя територия, да гласуват за Европейски парламент. Европейският парламент е убеден, че по този начин ще се постигне доста по-голяма представителност на самия Европейски парламент. Но явно, колеги, Вие наистина нямате нищо общо с тези европейски представители от Политическа партия ГЕРБ в Европейския парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Обединени патриоти“ ще гласува повторно за този закон и по този начин ще отхвърли ветото на президента. Така ще направим ние – народните представители от ВМРО, които държим обаче да направим няколко уточнения защо ще гласуваме така. На първо място, припомням, че бяхме една от основните политически сили, които се обявиха против повишаването на прага на преференциите, така че на практика те да не функционират. Направихме го с ясното съзнание, че това е едно достигнато право на гражданите, което трябва да бъде запазено. Дали това е основно право, дали е конституционно право – никога не сме твърдели такова нещо. Твърдим обаче, че има огромен проблем и този проблем е в липсата на доверие на хората в политическата класа и тяхното желание да могат да избират личности зад общата партийна бюлетина. Много се говори за мажоритарния вот – той всеки път се развява от определена група хора, когато искат да привлекат внимание, когато искат да си напишат точки, защото това е най-харесвано, най-просто според гражданите решение – добре надут балон, между другото, от една телевизия. Но нека да припомним, че такова мажоритарно гласуване довежда до гражданска война в България по времето на Стамболийски. Да припомним, че този мажоритарен вот беше внесен от БКП по челния съветски опит, именно за да закрепи тоталитарната власт. И да бъдем наясно, че като политическа класа трябва да приемаме и непопулярни решения в името на обществото, на общото благо. Така че „Обединените патриоти“ никога не сме бягали от дебата за мажоритарния вот и винаги сме били против него, защото той няма да донесе успокоение на обществото – напротив, ще доведе до огромни групи непредставени хора. Всъщност начинът да примирим двата елемента – желанието да има личности в парламента и желанието партиите да бъдат политически представени, е именно преференциалният вот. Ние от ВМРО винаги сме били дори против защитата на първия, защото всички трябва да излязат със своето име и със своето име да печелят подкрепа от съгражданите си. В това отношение ще продължим да отстояваме тази теза и единствената причина да гласуваме „за“ Закона и „против“ ветото е фактът, че нашите партньори от ГЕРБ дадоха гаранции, че старото положение на Закона ще бъде възстановено. Не бихме могли да подкрепим ветото по няколко причини. На първо място, заради това, че в него се правят доста фалшиви внушения – за това, че ще липсва съдебен контрол върху решения на изборната администрация; за това, че обикновеното мнозинство ще бъде основно за вземане на решения в ЦИК и в другите комисии; за машинното гласуване. Общо взето, един набор от хипотези, чиято единствена цел беше да затвърдят внушението, че някой чрез този закон, чрез тези промени ще направи изборите по-малко честни, с което ние не сме съгласни. Все пак накрая искам да благодаря на господин президента, защото неговото вето имаше своя принос – част от него ще бъде уважено, макар и по друг начин. Преференциите ще се върнат и в това отношение той ще има своята заслуга. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Патриотите от „Националния фронт за спасение на България“ също ще гласуваме „против“ ветото на президента – в това отношение нашата парламентарна група „Обединени патриоти“ се очертава да бъде единна, което е добре. Но мотивите ни не във всяко отношение, във всяка точка, пункт съвпадат с мотивите на нашите колеги – редно е да направим кратко разяснение. По основните въпроси, заложени във ветото. На първо място – преференциите. Ние от „Националния фронт за спасение на България“ не смятаме, че преференциите носят някаква нова доза демокрация или мажоритарност. Напротив, във всички случаи досега в избори, когато е прилаган мажоритарен вот, включително и когато за първи път беше приложен от БСП, резултатите показаха, че мажоритарни кандидати фактически са подкрепени в зависимост основно от това представители на коя партия са. Това, господин Марков, доказва обратното на Вашата теза, че в Народното събрание мажоритарно избрани от ГЕРБ бяха хора, на които даже не им бяха чували имената в областите. Просто това си беше пропорционално гласуване. Това е истината. Винаги сме били против засилване на този процент на мажоритарност все пак от гледна точка и на нивото на демократичната избирателна култура, която се създава с десетилетия и с векове, каквато, за съжаление, не можем да кажем, че в България е на необходимото ниво. Защото огромният риск при прилагането на чисто мажоритарен вот е тези столове и банки в Народното събрание да се напълнят със силикони, с ботокси, с ритнитопковци и всякакви представители на подземния свят от различните области, общини, градове и села даже. Рискът е много голям, защото към настоящия момент с пропорционалната система все пак Народното събрание е един легитимен представител на българското общество – хубаво, лошо, с 8%, с 9% рейтинг, това е нашето общество, това е народното представителство и в парламента. С преференциите в случая се дава възможност за нечистоплътно изместване на всяка цена – с използването на роднински връзки, на влияние, на натиск, на корпоративен натиск също така, ангажирането на големи фирми по отделните населени места в листите на партиите случайно попаднали хора да отидат на втора и трета позиция, което подменя модела на парламентарна демокрация, на партийна демокрация в България, който модел се възпроизвежда във всеки избор. Съвсем естествено е всяка партия, която има програма, която има цел, която има кауза, да се опита да я реализира чрез представителите си в различните органи на управление и в Народното събрание, да заложи своите цели и да подреди листа, в която да се опита да си осигури един по-широк кръг специалисти от различни области, които да бъдат компетентни при взимането на решения, а не хора, които са били на последните места в листите и след това да заемат едни по-челни позиции и по този начин да превърнат нашите общински съвети в места за разпределяне на общинските поръчки, най-общо казано – привилегии. По тази причина ние сме против и ще гласуваме „против“ ветото. По втория пункт – машинното гласуване, също смятаме, че то не е някаква панацея и по никакъв начин няма да спре корпоративния вот и изразяването на позиции, които нямат нищо общо с лично демократично убеждение – така смятаме ние. На изказванията преди мен от „Движението за права и свободи“, които твърдяха, че: разнасяли се чували, че имало огромен процент невалидни бюлетини в секциите и така нататък, бих им обърнал внимание, че повтарянето на едни и същи лъжи от трибуната на Народното събрание не произвежда истини, това е лъжа! Тъжна лъжа, тъжна! И на мен резултатите от изборите не ми харесват особено, уважаеми колеги, обаче да стане някой от Вас – Вие сте се занимавали, включително и господин Цонев, умишлено му споменавам името, занимавали сте се, предполагам, с избори и сте преглеждали протоколите от отделните секции. След последните няколко избора протоколите от секциите се носят в партийната централа от представителите на съответната партия, от застъпниците. Те са подписани от председателя на комисията, от секретаря и имат печат на секцията. Искам да попитам: господин Цонев, станете и ми кажете поне две секции, в които да сте установили разминаване от протокола, който са донесли Вашите представители, и протокола от районната избирателна комисия, или съответно публикуван след това на интернет протокол от общинската избирателна комисия? Аз също съм се занимавал с нашия район, господин Цонев, с Бургас, но на последните няколко избора няма разминаване. Втората лъжа, която тиражирате, е това, че са невалидни. Няма невалидни протоколи, има сгрешени протоколи. Сгрешени, защото такова е нивото на тези, които са в избирателните комисии. Тези грешки, за съжаление, пак казвам, защото и на мен, пак повтарям, не ми харесват резултатите от изборите, за съжаление, грешките не довеждат до някаква промяна в броя на гласовете, гласували за отделни партии и оттам – в сбора, който се публикува от ОИК, и съответно крайният резултат. Да, в България изборите се манипулират – тук сме на едно мнение, но не там, където Вие търсите. Те се манипулират в главите на хората преди да влязат – чрез натиск, заплаха, плащане на глас и така нататък. Там, там трябва да насочим нашите усилия. За съжаление, аз имам много сериозно притеснение и съмнение защо Вие настоявате за машинно гласуване? (Реплика от ДПС: „Сподели!“) Да, ще споделя: на един неособено политически грамотен електорат, неособено високо ниво много лесно можеш да му кажеш: като отидеш да гласуваш машинно, на този екран вътре има вградена камера. Това е. По този начин ще си осигурите гласуването на 100% от Вашия електорат. (Смях от редиците на ДПС.)

Сега може да Ви е смешно, помислете си го просто като вариант. Третият мотив в президентското вето, защото трябва да говорим по същество, и по ветото, това е точката от дневния ред, е необжалваемостта, липсата на контрол на решенията на ЦИК и така нататък. Тук няма да навлизам детайлно. Има достатъчно хора юристи, които вече са изразили своята позиция. Това не е така, това не отговаря на истината. В случая президентът се опитва да внесе, както и в предните си мотиви, като цяло съмнение срещу изборите. Това вече не е държавническо поведение. Защото внушаването няколко месеца преди изборите, че те ще бъдат манипулирани, по никакъв начин не води до повишаване на доверието към институциите и като цяло – към изборния процес. И за още две манипулации, които бяха изразени тук – че българите в чужбина били лишени от право да гласуват. Не, не са лишени. В сега действащите норми на Изборния кодекс във всяка държава извън Европейския съюз се откриват до 35 секции по съответния ред, по който се заявяват от определен брой избиратели, организират се и така нататък. Мога да Ви дам примери с три различни населени места – със Сакраменто, Калифорния, с Ванкувър и където искате – например Истанбул или Измир. В тези три места имаме различни случаи. В Сакраменто например на един избор имаше гласуване с няколко – десетина или петнадесет гласа, за това обаче беше открита секция, за което съответно беше наето помещение, бяха пратени представители от България, и така нататък, и така нататък, и накрая да ти отидат десетина човека! Това е масово явление в южните щати на Съединените американски щати. Имаше такива парадокси и в Шотландия и така нататък. Случаят с Лондон, който винаги на всички избори ни се набива с огромните опашки, всъщност не представлява нищо друго освен незаявени гласоподаватели, нерегистрирани предварително, хора, които се ползват от една привилегия, която никой български гражданин в България няма – да отидат когато си искат, без да се регистрират, и да чакат, че всичко ще им бъде наредено. По този начин стотици хора се нареждат на опашка в секция, която практически няма възможност да ги поеме в рамките на осем часа изборен процес. Значи е въпрос на организация. Най-накрая ще се спра на Вашата любима Анкара, Истанбул или Измир. А знаете ли там какво ставаше на последните избори? Също имаха възможност да гласуват, но не можеха да си попълнят декларациите, защото не разбираха български език! Това изискване на Централната избирателна комисия нямаше как да го реализират. Тъй като ние пратихме наши представители във всички секции, стигна се дотам, че по този начин спряхме Вашите приятели от ДОСТ да влязат в парламента и сега с Вас да си правят достлук. Тъй като пратихме във всички секции представители, станахме свидетели на отвратителни сцени, включително физическо посегателство срещу представителя на България, на българска партия. Като видят, че няма място – някой вътре ги кара да попълват декларациите, пристигаха рейсовете, товареха ги от единия край на Истанбул и ги караха на другия край на Истанбул, за да могат да гласуват в друга секция, където се очакваше нашите представители да не са чак толкова принципни. Е, ама не Ви се отвори парашутът! Съжалявам, но това не е лишаване от избирателно право. Всеки има право да гласува и можеше да го упражни. Като цяло това правило, което действаше – да се върнем пак на Великобритания, притесненията, че сега 35 секции няма да им стигнат, ще им стигнат и на тях! Защото статистиката показва, че основно струпване има по големите, няколко големи английски града, но не и в провинцията. Така че това също е въпрос на организация. Втората манипулация, която непрекъснато повтаряте – за уседналостта. Извинявайте, в точката, която разглеждаме в момента – ветото на президента, няма нито дума за това. Така че няма нужда да я повтаряте непрекъснато, господин Карадайъ, няма нужда. Това не е предмет на ветото. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Симеонов, няма как да се съглася с Вас. Не мога да се съглася и с това, че обиждате един български избирател и „електорат“, както Вие го нарекохте, пък макар и за Вас да е гласувал, че е полуграмотен, защото това е българският суверен дори и да е гласувал за „Обединени патриоти“. В крайна сметка това са български граждани и техният глас решава – „Глас народен – глас божи“. Всичките останали неща, които изброихте по Изборния кодекс, са абсолютно несъстоятелни. Първо, за невалидните бюлетини. Ако направите една справка, ще видите, че там варират от 200 до 400 хиляди невалидни. Това буквално съставлява няколко парламентарни групи, които могат да бъдат в българския парламент. Не съм съгласен с Вас, че всъщност тези сгрешени протоколи, както Вие казвате, не оказват влияние. Вие дадохте един частен случай в Бургас, ще Ви дам един друг случай, който беше в Казанлък.

Прощавайте – само секунда и завършвам. Тогава – 2008 г., съдът постанови, че има достатъчно сгрешени протоколи за избор на общински съветници, касира общинския съвет и насрочи други избори, но когато отидете да проверявате и искате от съда да провери съответните секции и сгрешени протоколи, той не Ви позволява. Ако има 100 секции в Бургас, съдът няма да Ви позволи да проверите 100 секции, ще Ви позволи избирателно няколко и може да се окаже, че те не са достатъчни, за да променят разпределението, но де факто това се е случило. Така че тезата Ви е несъстоятелна, господин Симеонов. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Симеонов, след тежката обида, която беше нанесена на всички български майки преди няколко месеца…

...ние очаквахме, че… Оттук ще мина. Това е по темата. Ние очаквахме, че нови върхове няма да бъдат достигани, но днес Вие ги достигнахте, когато нанесохте обида на целия български народ, включително и на българите от мъжки пол, на българите мъже, като им казвате, че тяхното суверенно право да желаят това, което желаят, а именно мажоритарно гласуване, и то не просто защото искат мажоритарно гласуване, а защото искат да познават своите народни избраници, че те, видите ли, са дебили, нямат право да го искат и че това нещо ще опорочи на практика вота и те няма да получат това, което искат. Фактът, че ако има мажоритарни избори, най-вероятно няма да има представители в парламента на трите Ваши формации, това не означава, че качеството няма да бъде по-високо. Напротив, ние считаме точно обратното, че рейтингът на парламента ще бъде вдигнат многократно, ако тук попадат хора – мажоритарно избрани, и всеки един да носи отговорността пред своите избиратели. Това е смисълът на мажоритарния вот, а не да влизат такива, както ги наричате „ритнитопковци“ и така нататък, въпреки че някои ритнитопковци сигурно са много по-високо ниво от това, което Вие представлявате в парламента. Така че нека да не обиждаме българските граждани, нека да уважаваме тяхното право да изразяват своята воля и когато те са казали, че искат мажоритарни избори, ние да се борим за това да намерим начин да направим изборите – мажоритарните избори, така че те да са правилни. Това че в определен период е имало проведени мажоритарни избори, които са проведени по закон, който е несъстоятелен, това не означава, че примерно президентът на Щатите, президентът на Русия, кметовете…

…кметовете по места се избират, че те са нереални, че тях трябва да ги назначават такива партийни вождове. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Симеонов, ползвам репликата, за да допълня Вашето изказване. Ако трябва да се върнем исторически към гласуването на онези промени в Изборния кодекс, предложението на тогава „Патриотичния фронт“ беше гласуване да се провежда извън страната само в дипломатическите представителства – чисто, просто, ясно и без изключения. Получи се вето. Започна брожение. Направихме изключението за Европейския съюз. Истината е, че ние бяхме готови да направим едно единствено изключение – да не се допуска гласуване на български граждани извън дипломатическите мисии, там където няма необходимото ниво на демокрация, като Турция. Всъщност ние искахме през цялото време да предпазим българското общество от това един тиранин – Ердоган, да вкара тук 10 или повече народни представители.

Повтори го още един път.

Това беше нашата цел. Тя се получи по някакъв начин. Мисля, че работи добре, но това колегите от ДПС никога няма да ги устрои.

Какви са тези квалификации?

Конкретно поставих въпрос към колегите от ДПС и към някои техни представители поименно. Исках да чуя да ми цитирате поне една секция, при която има разминаване на протокола, който са Ви донесли Вашите представители, и този, който е публикуван на интернет страниците на РИК и ОИК. Не чух отговор! Второ, недейте да манипулирате! Вие сте изтънчени по манипулациите, но 2008 г. – изборите се провеждаха по Закон за изборите, а не по Изборния кодекс, където нямаше нищо от тези изисквания за протоколи, за носене, за представяне и така нататък. Нямаше нищо такова! Нямаше такова нещо! Не говоря за изборите през целия демократичен период. Говоря Ви за изборите по този Изборен кодекс. Манипулациите са изключително ограничени.

На база на протоколите касираха изборите…

Това повтаряне за чувалите, за фалшиви протоколи и прочее, и бюлетини, извинявайте, просто не е коректно. Освен това 200 – 400 хиляди невалидни бюлетини. Не са толкова, но – да, има голям брой.

Влезте в ЦИК и вижте.

Това е нивото. Това е! Бюлетина се попълва от избирателя! Никой не му държи ръката, той влиза в стаичката и го попълва. Толкова по коментара по Вашата реплика. Господин Марешки, тежките обиди на всички български майки – няма такова нещо! Не сте следили внимателно пресата, а още по-малко сте слушали аз какво говоря. Знаете ли, за разлика от доста политици в България, които мислят и се гордеят… За разлика от Вас, аз съм човек, който винаги казва истината.

Лъжеш!

В случая, аз казах истината! Това, дали се харесва на някой или не, причината да я кажа беше, че поредният опит е…

…една малка група да придобие права за неправомерно източване на бюджета за своите права и нужди. Това беше причината за моето изказване. Толкова сте я разбрали. Най-накрая, ако все пак смятате, че съм обидил всички мъже, публично Ви се извинявам. Нямах предвид Вас, защото Вие не сте за мен критерий за политическа мъжественост. Благодаря. (Смях.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Симеонов, споменахте името ми с твърдението, че съм изрекъл две или три лъжи. Една по една да ги опровергая заради истината и заради нашите избиратели, и заради това, за което сме се събрали днес – Изборния кодекс и правилата, по които се провеждат избори. Първо, никога не съм твърдял и в предното си изказване, че става въпрос за невалидни протоколи. Казахме, че има сгрешени и то над две трети от протоколите. Второ, по отношение на това да Ви дадем пример с поне един протокол, който е бил различен от това, което пристига. Господин Симеонов, 2013 г. бях натоварен заедно с други колеги да направим паралелно преброяване на гласовете и ние го направихме по следния начин: всички протоколи пристигаха в нашия център като в ЦИК, копия, разбира се, и сверявахме тези копия с протоколите от ЦИК. Тридесет и четири процента, имам архив ще Ви го предоставя, господин Симеонов, ако искате – 34% бяха с несъответствие с протоколите, които получихме в централите, с подписите. Имаха разлики между 8 – 10 – 12 – 15 до 30 гласа, казвам например. Тези копия аз ги пазя и не само аз. В БСП мисля, че Деница Златева ги има и техническите лица, които правиха. При това не бяха подписвани от всички членове на СИК, а от носещия протокола председател или секретар на секционната комисия, отстрани „подписът мой, поправката моя“. Ще Ви ги покажа. Тридесет и четири процента от всички протоколи! Ние не говорим празни приказки. Това, за което Ви говоря, засяга целия процес, господин Симеонов.

Затова машинното гласуване не е заради онези, които не могат да се справят, а защото на машината, като се обяви краят на изборния ден, ще излязат всички резултати веднага. Това първо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. Второ, което е също много важно – невалидните. Невалидните ще бъдат сведени до нула, просто защото машината го прави. Невалидните не са невалидни на ДПС. Те са и Ваши, и на ГЕРБ, и на всички. Благодаря.

Това беше дуплика! На дуплика няма лично обяснение.

Точно лично обяснение.

Ще премина направо на изказване.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, правя процедура по начина на водене, с оглед на това, че Вие не направихте забележка на изказващите се от високата трибуна на Народното събрание, когато се направиха определени негативни квалификации за българското общество. Таргетът е ясен, целта е ясна – коя част от българското общество се квалифицира като хора, които… На мен не ми се иска да повтарям думите, които се изказаха тук, и Вие не взехте отношение. Ставаше въпрос, когато ние отстояваме и ще продължим да отстояваме машинното гласуване – по какъв начин ще идват и ще припознаят, и какви страхове биха се внушили на хората. Считаме, че въобще не е редно това да се изказва от трибуната на Народното събрание, още повече от един бивш вицепремиер. Това не е за първи път, така че ние не сме учудени. По-скоро това трябва да се пресича. По какъв начин се правят квалификации по отношение на наши съграждани, които живеят в Англия? Тези наши съграждани, само припомням на бившия вицепремиер, че са хора, които са отишли, са предприемчиви – работят и живеят там. В изказването му определено се визира, че те имат превишение на правата. Напротив, с всички изменения, които се правят в Изборния кодекс, непрекъснато се усложнява изборният процес. Това не води до реализация на правото на глас на нашите съграждани. Този бивш вицепремиер е отговарял за демографската политика. С подобни изказвания и рейтинга на Народното събрание, нашите съграждани по какъв начин, наблюдавайки ни, не биха се мотивирали да се върнат, имайки предвид демографския профил…

…в страната ни, трябва да работим… Не, правя забележка, че трябваше да се направи забележка на изказващия се, госпожо Председател. Така че не бива да се подминават такива изказвания. Не може да се квалифицират нашите съграждани по този начин, че са с толкова елементарен подход. Това не е приемливо и не е допустимо. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да помоля господин Чакъров, нека да не си припомняме по този начин тази срамна страница от българската история и да не го споменаваме като бивш вицепремиер. Просто по някакъв друг начин, защото в крайна сметка не става приятно на никой българин, когато се сети за този момент от нашата българска история.

По същество – ние, парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, ще отхвърлим ветото на президента заради няколко неща. Основното е: чистата демагогия в определени случаи, стигайки до цинизъм реално на идеите, които тук, в залата бяха защитени от БСП, и всъщност изказването на президента като говорител на БСП по темата. Естествено ние бяхме единствените и тук от дебатите виждам, че продължаваме да сме единствените, които се борим за една силна мажоритарна система, каквато е волята на българския народ, частично изразена в момента с възможността да се гласува с преференции, недотам свободна за българските граждани с прага, който беше до момента, и опита за чистото ѝ убийство със завишаването на праговете. Тук вече няма как да не обърнем внимание по темата за откровената демагогия на някой от така самонареклите се „патриоти“, които казват да се върне старият праг, ние сме за връщане на стария праг, но каква мажоритарност се дава, когато те са прекалено високи? Ако Вие сте за преференции като част от мажоритарността в България, подкрепете волята на българския народ за премахване на праговете. Всеки български гражданин, който е по-известен, направил е повече за своите съграждани и е одобряван от тях, независимо с колко гласа повече е подкрепен, да отива напред. Дори и по старата система човек, който получава подкрепата на 10 хиляди свои съграждани, може да не може да измести другия, който е получил преди него нула преференции само защото е подреден в листата по незнайни за българските граждани причини. Ние от ВОЛЯ сме категорично за премахване на праговете за преференциите, като една от може би към момента най-добра форма за възможността българските граждани да преподреждат листите по начин, по който считат, че е най-добър за тях, за техния регион, за тяхната община. Машинното гласуване. В тази част ние по принцип сме съгласни с ветото на президента, но тук се приобщаваме към идеята, че това ще бъде променено след отхвърлянето на ветото в следващите дни с промяна в Закона, където ние ще дадем нашето предложение да бъдат премахнати праговете за преференции. Машинното гласуване – както беше отбелязано, то вече е отхвърлено на много места по света, защото на практика ние повече виждаме опит няколко десетки милиона да бъдат похарчени за определени фирми. Реално машинното гласуване не допринася с нищо за повишаване на избирателната активност, за подобряване на честността на изборния процес. Нека на всички ясно да кажем, че човекът така или иначе трябва да отиде в секцията – дали ще пусне хартиена бюлетина, която при него е много по-ясно какво е написал и какво е пуснал, отколкото чукането в машината, която всички знаем, че дали през интернет, дори и несвързана с интернет, след това, ако не е свързана с интернет, някакъв носител трябва да изкара информацията оттам, този носител къде ще отиде и как ще бъде преформатиран никой не може да даде никакви гаранции. За нас машинното гласуване не носи нищо кой знае какво като допълнение за изборния процес. Считаме, че е неразумно харчене на милиони български пари, които могат да бъдат изхарчени много по-полезно. По-важният момент обаче е електронното гласуване. Електронното гласуване е нещо, което дава право и възможност на всеки един български гражданин във всяка точка по света, без да се реди на опашки, да даде своя вот. Да, към днешна дата ние също имаме своите притеснения, че той може да бъде манипулиран. Трябва да се работи в тази посока – този процес да бъде гарантиран. Това вече би отпушило процеса на това всеки български гражданин да си казва мнението за хората, които изпраща на определени постове. Ние ще продължаваме да се борим, това беше изразено и е волята на голяма част от българския народ, че електронно гласуване трябва да бъде допуснато. В тази връзка вече ограничаването на правата на българските граждани, което също определяме като цинично и да ги разделяме на това живеещи във Великобритания, Щатите, Индия или Турция… Всички български граждани във всяка точка на света са с равни права и задължения. Ние не приемаме това, че някой иска да спре някой друг за нещо. Не се прави по този начин. Ходете, убеждавайте, показвайте, че сте по-добри, а не да ограничавате правата на българските граждани. Това, че Вие ги ограничавате, не означава, че в парламента ще влязат по-добри от тези, които Вие си мислите, че сте ги спрели да не влязат. Е, ние пък си мислехме, че, ако бяхме се явили по-рано на политическата сцена, а не да се чудим какви добрини да направим за народа, за да може да живее по-добре, нямаше пък Вие да влезете в парламента и сега той щеше да бъде с много по-висок рейтинг. Но трябва ли ние сега да забраним да се гласува за такива като Вас, за да може да се вдигне рейтингът на парламента?! Не. Нашата работа е да ходим сред хората и да убеждаваме, че политически измамници, както Ви нарича „Дойче веле“…

…политически циници…

Никого не обиждам, аз говоря по принцип. Не би трябвало, който се припознава… Политически проститутки… (Шум и възгласи в ГЕРБ и ОП.)

…нямат място в българския парламент. В това обаче ние виждаме и нашата вина – не сме водили достатъчно добре нашата пропаганда, не сме ходили сред избирателите да им казваме за това как в момента, в който Вие не си изпълнявате предизборното обещание за 300 лв. пенсии, ние го вкарваме от Ваше име! Ние го вкарваме в българския парламент като една от първите точки и Вие от стената на позора гласувате „против“ или срамно напускате залата. Това е квалификацията, която е дадена от „Дойче веле“. Това са имали предвид – когато първата ти точка е 300 лв. пенсии, половината от мандата е свършил, а ние виждаме какво е нивото на пенсиите в България. Затова са и протестите – правилните, справедливите протести на пенсионерите, защото се чувстват измамени. Ние обаче смятаме доста по-активно да Ви разобличаваме, да изобличаваме всички политически измамници, за да може хората наистина да разберат кой е полезен за тях, кои са идеите, които биха подобрили нивото на живот, демокрацията в България, правото на всеки един да изразява вота си и да е сигурен, че както гласува, така ще бъде отчетено. Точно заради тези неща считаме, че нашето място е тук и ще продължаваме да вървим по нашия път, като осветяваме всички, които свалят нивото на парламента – но това е по-малкото – работят за това българският народ да продължава да бъде ограбван със схемите „огради“ и „паспорти“, и всички други – имотните измами, които се извършват под егидата на определена група от така наречените „Патриоти“ и така нататък. Всичкото това ние няма да оставим да продължава. Няма да оставим в тишина да продължавате да мародерствате българския народ! Благодаря. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, по същество по разискваната тема. Господин Марешки, няма ограничения за гласуване на българите в чужбина. Втори път го казвам днес от тази трибуна. Запознайте се с Изборния кодекс. Той дава правото в 35 секции, организирани по съответния, определен от Изборния кодекс ред, да се осъществи гласуването във всяка държава извън Европейския съюз. Няма такова ограничение. Няма! Искам да Ви информирам, че редица държави даже не разрешават на гражданите си в чужбина да гласуват, освен в посолствата и консулствата – това, което господин Веселинов спомена, че беше в една кратко съществувала промяна в Изборния кодекс по време на Четиридесет и третото народно събрание. Така че тук не сте прав. По отношение на машинното гласуване. Правилно отбелязахте, че това е свързано с допълнителни разходи. Обаче някак забравяте, че откриването на секции в чужбина също е свързано със сериозни разходи. Правили сме сметка, много често разходът за откриването на една секция в далечния американски Запад или Юг струва над 10 000 лв. – с командировъчни, с всичко останало. Даже доста повече пари. Ако Вие милеете наистина за българския бюджет и българския данъкоплатец, редно е да не претендирате по този начин за неограничена възможност за гласуване извън Европейския съюз, защото това са пари, това са грешни разходи. И по тези въпроси, които нямат връзка с обсъжданата тема.

Триста лева предизборно обещание. Господин Марешки, да, такова беше предизборното обещание. За нас гласуваха малко над 9%. В хипотезата на коалиция винаги се съгласуват интересите или съответните предизборни обещания на двете страни – коалиция „Обединени патриоти“, от една страна, и ГЕРБ. Толкова можахме – вдигнахме на 200 лв. минималната пенсия. Осемстотин двадесет и четири хиляди пенсионери бяха облагодетелствани. Хайде да видим Вие какво ще направите с голи популистки изказвания!

И по отношение на подмятането Ви за „оградата“ – кажете, че някой е извършил злоупотреба с оградата, за да Ви осъдя, защото има две проверки на АДФИ, които показват, че няма такова нарушение. Е, прав сте само за едно…

…за това, че тук няма място за политически пън!

Няма да Ви се наложи. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, радвам се, че господин Симеонов, след като каза, че тук няма място за политически пън, напусна. Напусна!

Господин Симеонов каза, че няма място за политически пън и напусна. Прав сте, господин Симеонов, точно това беше правилната реакция. Недейте да бъркате, наистина трябва да въведем мажоритарното гласуване. Вижте какви неща бъркате: секциите в чужбина също стрували пари. Ама секциите в чужбина дават право на нашите български граждани да гласуват, а машините не им го дават, машините им дават друга възможност. Ти така или иначе отиваш в секцията. Тоест разхода за секцията, където човек може да гласува, ние сме го направили и даваме допълнителен разход за машини, за да може той да гласува и с машина. Но ние можем да решим да гласуваме, примерно по трети начин – с отпечатък, с нещо друго, с някой жетон. Това са вече допълнителни разходи към основните, които дават право на българския гражданин да гласува. А секциите в чужбина не са допълнителен разход. Те дават право на нашите сънародници, които имат същите права като нас, само че заради политическите, няма да казвам какви… са принудени да напуснат България…

А Вие, две години отговаряйки за тази тема, не направихте нищо, за да се върнат в България. Това не е допълнителен разход. Не можем да таксуваме правото на българските граждани да изразят правото си на вот, най демократичното нещо, където всички сме равни. Млад, стар, здрав, прав или какъвто и да е той, всеки има право на един глас. И ние да лишим нашите български съграждани от това право, защото това не било изгодно на някои наши колеги от парламента! По въпроса за 300 лв. пенсия. Вие късахте ризите в първата си точка, че ще отстоявате докрай и няма да направите никаква коалиция, ако първа точка – 300 лв. пенсия, не влезе в програмата Ви за общо управление. Вие късахте ризите. Ние не сме Ви принуждавали да го правите. Трябваше да кажете: „Ами, не можем, не искаме и така нататък. Ще направим коалиция на всяка цена, само да сме в далаверата“. Обаче Вие късахте ризите пред всички нас. Аз също бях объркан. Преди да вляза в парламента си мислех, че за нашите родители това ще стане в сила. Може би някога сме подкрепяли и някой от Вас, само че пролича измамата. Измамата, че предизборните обещания нямат нищо общо с реалните действия във Вашата коалиция, самонарекла се „Обединени патриоти“. Нищо патриотично няма в това да измамиш своите съграждани, особено тези, които са гласували за Вас. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз ще се опитам да говоря главно технически. Ще подмина емоцията, защото винаги по традиция дебатите, свързани с Изборния кодекс, пораждат огромно напрежение, огромна част от емоции, което, не съм сигурен дали е полезно за този дебат. Вярно е, че изборите станаха малко като футбола – всички разбират от изборния процес. Това по принцип е хубаво и е важно, защото в изборния процес са ангажирани пряко над 800 000 български граждани като участници в секционни избирателни комисии, плюс българите, които са в районни избирателни комисии, Централната избирателна комисия, логистика, охрана на изборния процес. Освен това всички ние имаме избирателни права и по един или друг начин взимаме решение дали да упражним тези си избирателни права, както и кого да изберем. Настоящото вето е поредният повод да се върнем към дебата за Изборния кодекс. Това вето действително, както каза и колегата Биков, има някои своеобразни особености и аз ще се спра на една от тях. Няма да коментирам петте групи аргументи на президента, ще коментирам последния абзац – този абзац, в който Президентът на Републиката казва: „И нека да взема отношение по въпроса как всъщност са били приети измененията, поправките в Изборния кодекс. Има – казва – регламент, който е установен в Конституцията – как депутатите гласуват. Този регламент е доразвит от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“ Не бил спазен срокът, уважаеми колеги, в случая между 13 и 14 февруари, когато, пак за пореден път се твърди, на среднощни заседания, дълги заседания, се е провело второто четене и докладът не бил 24 часа преди това на разположение на народните представители. Уважаеми колеги, аз ще възразя срещу опита за манипулация, че се нарушава Конституцията. По никакъв начин Конституцията не е нарушена в този случай. И ми кажете: с какво наруших Конституцията в сряда, 13 февруари, когато 10 часа давах думата на опозицията да изказва всичките си аргументи – по три, четири, пет пъти, неограничено във времето?! С какво наруших техните права?! Да, наруших Правилника, защото не го приложих стриктно и им давах възможност да се изказват повече от три минути или да репликират повече от две минути. Затова дебатът беше 10 часа. Да, на следващия ден, 14 февруари, в пленарната зала дебатът беше 14 часа. Защо беше 14 часа? Защото отново опозицията имаше необезпокояваната възможност да обяснява, да внушава, да клейми. Уважаеми колеги, аз не мисля, че е редно държавният глава да коментира процедурните правила, още повече – неправилно. Член 79, ал. 1 изрично казва: „Срокът 24 часа е относим за доклада на първо четене.“ А в изречение второ, защото никой не иска да чете текстовете докрай, изрично се казва: „Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за законопроектите на второ гласуване.“ Значи, на 14 февруари ние сме решили друго и тогава нямаше спор по този въпрос. Дежурно и обичай стана в дебатите за Изборния кодекс да се твърди противоконституционност. Спомнете си с каква страст ме обвиняваха колегите за квадратчето „Не подкрепям никого“. И какво стана с квадратчето „Не подкрепям никого“, уважаеми колеги, включително социолози, включително философи на правото? Какво стана? Квадратчето „Не подкрепям никого“ обясни един вот, съобразно видовете избори, на 350 или на около 400 хиляди българи, които действително не припознават нито един от участниците в конкретното политическо състезание. Да, и намаляха съществено недействителните бюлетини. Тъй като времето напредва, колеги, няма да коментирам вчерашния дебат в Правната комисия. Той също беше характерен. Радвам се, че представителите на президента говориха повече от час и половина, изслушахме внимателно техните аргументи. Искам да кажа за преференциите и да прочета това, което дирекция „Законодателство и право на Европейския съюз“ установи със запитвания в другите европейски държави по отношение на прага на преференциалното гласуване. Австрия – при избори за евродепутати прагът е 5%, но при избори за австрийския парламент, кандидатът е избран с преференция, ако е получил квота, равна на броя на действителните гласове, подадени за изборния район, разделен на броя на мандатите в района, тоест прагът там е един мандат. В Белгия прагът и за евродепутат е един мандат, и за вътрешния национален парламент прагът е един мандат. Малта – прагът и за евродепутати, и за вътрешен парламент е един мандат плюс един глас. Ирландия – същото положение. Словения – същото положение. Холандия – сходно положение, но с различен праг, в смисъл не е един мандат, но съобразно отделните видове избори е или 10%, 12,5% и в другия случай – 12,5. Другите случаи няма да ги чета. Уважаеми колеги, подробно беше обяснено какво е мажоритарен вот и какво е комбинацията на мажоритарния вот в преференциална листа, какво е личното индивидуално участие и състезание, когато участваш с името на партията, с програмата на партията, с авторитета и избирателите на партията. Ще завърша с това: българският избирателен процес не е архаичен, не е античен, въпреки че много често се проявява неоправдан стремеж за всякакви експерименти с него. Не искам да бъда лош пророк, но след два или три избора ще се види конкретно и какви са дефектите на машинното гласуване, ще се види къде изчезват флашките, ще се види какво е несъответствието или съответствието между електронния запис на флашката и пак хартиено попълвания протокол. Но, уважаеми колеги, от която и страна да се поставим – и от тази на избраниците, и от тази на избиращите – ние трябва да имаме една задача и тя е да работим за доверието, за доверието не само на изборната ни система, за доверието на правото ни. А ние какво правим? Ние правим точно обратното и го правим с хъс и упоритост, която просто не можем да обясним. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, 99% от това, което казахте, подкрепям, но ще Ви направя една забележка, понеже аз сигурно съм единственият, да не се обзалагаме, но най-вероятно е така, който се е осмелявал да се явява мажоритарно като независим кандидат на по същество пропорционални избори – тези, които са за български парламент. И съм се сблъсквал на практика със законовото прецакване на българските граждани с това, че един независим кандидат за народен представител няма същите права, които имат пропорционалните кандидати. Прагът за независимия кандидат е по-висок от този, който Вие цитирате. Независимият кандидат не влиза с броя на гласовете на избраните, разделен на броя на мандатите, а излиза с броя на гласовете на всички гласували, разделен на броя на мандатите, а всички знаем, че броят на гласовете на гласувалите е много повече от броя на гласовете, които са вкарали партии в парламента. Независимият кандидат за народен представител не може да се яви и ако има представители, свои симпатизанти в други райони, те не могат да гласуват за него. С една малка поправка на практика ние можем да вдигнем доста нивото на българския парламент, когато дадем възможност наистина на известни, популярни хора да имат истински равни права, тоест той да участва в цялата страна, да получава гласове от цялата страна и да се ползва тази квота. Нека броят на гласувалите за партии, които са влезли, ако се приеме това, делено на броя на всички народни представители, да бъде квотата за него. Аз съм сигурен, че това е доста преодолима черта за значителна част от българите и това ще помогне поне 10 – 20 човека в българския парламент да бъдат истински мажоритарни народни представители и наистина представители на хората, които ги познават, а не на определен район, така да се каже, да ги районираме законово. Това е забележката ми. Ако наистина искате да направим равни права, защото и в момента в Ловеч и във Варна ще излезе, че за един кандидат прагът ще е 15 хиляди гласа, за другия ще е 7, а другият начин, за който Ви казах, ще направи абсолютно равен праг за всички български граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Марешки, ще взема много кратка реплика само за да отбележа следното. Изразявам благодарност на парламентарната група на Политическа партия „Воля“ за участието в дебата по този Изборен кодекс, който за Вашата парламентарна група, съм убеден, е за първи път, но в този дебат парламентарната Ви група участваше с множество предложения, част от които – признавам – бяха провокация, бяха интересни. Провокация в положителния смисъл – предизвикателство към мисленето. Бих участвал с удоволствие в един дебат за математиката на изборите и съм на разположение за това. Подкрепям част от Вашите твърдения. По отношение на мажоритарния вот бих искал да кажа, че ако допуснем и си представим, че следващите избори са мажоритарни, нашата партия, вероятно и Вашата, имат най-голям шанс да получат подкрепа в един мажоритарен вот. Благодаря Ви. (Оживление)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всеки път, когато се говори за Изборен кодекс, винаги има и политическо противопоставяне, защото, за голямо съжаление, някои от партиите възприемат промяната в Изборния кодекс като правене на правила, за да се гарантират някакви изборни победи в нечиста политическа надпревара. Първо, искам да заявя категорично, че това е добра защитна теза на тези, които искат да изложат мотивите си за предстоящата им загуба, но тя няма да бъде на база промяната на Изборния кодекс, а на база тяхното поведение и позициите, които отстояват в обществото, и дезинформацията, която постоянно тиражират в публичното пространство, защото БСП, които отсъстват и от този дебат, нямат друг полезен ход. Те заиграха вабанк, техният председател им каза, че трябва да излязат от българския парламент, да не участват в политическия дебат, а единственото място, където се прави реалната политика и се гласуват законите, които имат пряко отношение към процесите в страната, е българският парламент. БСП предпочете да си решава вътрешните политически проблеми, излизайки на една цяла парламентарна група и неучаствайки, може би за първи път в историята, на парламентарна сила – и то на най-голямата опозиционна партия, в дебатите за наложено вето. Тук обаче трябва да има много ясни неща, които трябва да се кажат, за да може да отпаднат всякакви спекулации за продължаване на тиражирането на неистини в публичното пространство. И тук, за голямо съжаление, като неформален лидер на опозиционното говорене, за пореден път се доказа президентът Радев. Президент, който е избран по правилата, по които той днес казва, че има проблеми с изборни права, има проблеми и защо не се въвежда машинното гласуване, което е гаранция за прозрачност в изборния процес. Но той самият не казва, че когато беше избран за президент, имаше пет хиляди машини, които бяха част от изборния процес. И нека все пак да се съобразим с одита, който беше направен от Централната избирателна комисия, и беше казано, че има определени дефицити в прилагането и въвеждането на машинното гласуване. Тук изцяло съм съгласен и с казаното от Георги Марков, защото няма държава в Европейския съюз, която да въвежда машинното гласуване. Точно затова ние приехме подход за постепенно въвеждане на машинното гласуване, за да може действително да дадем необходимата гаранция и на опозицията, че дори сме съгласни на моменти да прилагаме и техните ултимативни искания, за да спрат с това спекулиране, че в България изборите не са прозрачни. Мога да им припомня, че сега действащата Централна избирателна комисия беше назначена през 2014 г. от тогавашното управление на БСП и тогавашният министър-председател Орешарски, който имаше пряко отношение като ръководител на изпълнителната власт, да проведат изборния процес за европейския вот. Тогава всъщност ние показахме, че независимо какви са правилата на Изборния кодекс, ние ги приемаме и участваме активно в изборния процес. Спечелихме тези избори с 11%. Но нека да си припомним и да не забравяме един момент, който действително даде възможност за опорочаване на изборния процес – беше Костинброд, през 2013 г., когато всъщност цялата тогавашна опозиция казваше, че изборите ще бъдат опорочени. И си спомняме в деня за размисъл, когато се говореше за двойни дела, за разнасяне на бюлетини. Нека да не подценяваме българския избирател и нека да бъдем достатъчно отговорни, когато излизаме с подобни твърдения. Това беше един сценарий, за да може действително да се гарантира една служебна победа на тогавашната БСП с костинбродския фалшификат, който направиха в деня за размисъл. Ако погледнем в годините на демокрация, не е имало ден за размисъл, който да бъде опорочен по такъв недобър начин. Нека да си припомним и това, което казват хора, които са участвали в демократичния процес през последните 30 години – никой по никакъв повод не е мислил и не е прилагал подобен подход. Защото Костинброд и така наречения държавен преврат, който беше тиражиран в публичното пространство в деня за размисъл, беше на първа страница на всички вестници и на всички онлайн издания в 2013 г. в деня за гласуване. Но българските граждани и тогава не се поддадоха на тази провокация и отново дадоха подкрепата си за Политическа партия ГЕРБ. Нека да припомним това, което се случи 2016 г. Да припомним на президента Радев, че той спечели изборите и призна изборите за честни, защото ги спечели. Ние се съобразихме с волята и вота на българските избиратели и не сме имали абсолютно никакви коментари за това, че изборите под една или друга форма са били опорочени и са нелегитимни. Нека да припомним, че 2017 г., точно с назначеното служебно правителство от Румен Радев, бяха проведени изборите за парламент месец март 2017 г. по изборните правила, с Централна избирателна комисия, назначена от БСП, и ние спечелихме тези избори. Така че не прави чест на колегите от БСП да правят политика на инат и да твърдят неистини. Защото ако погледнем внимателно – затова бях много активен в апелирането си, просто да се бяха запознали с мотивите на ветото на президента и да се запознаят със стенограмата на Правната комисия от гледането на Изборния кодекс. И тогава, и сега, когато вчера беше гледано ветото на президента, много ясно беше изразена позицията на председателя на Върховния административен съд, който категорично каза, че той ще застане единствено на страната на правото и не би искал да влиза в каквато и да било друга политическа полемика. Прави му чест, че вчера имаше потвърждение на казаното от него преди две седмици. Това, което беше заявено категорично от него, е, че съгласно чл. 120 от Конституцията на Република България всички решения на Централната избирателна комисия са обжалваеми. Това, което се създаде като усещане в обществото, че ние сме премахнали съдебния контрол, беше една добре режисирана и добре поднесена фалшива новина, за да може действително дори анализатори, които в годините са се наложили с обективно мнение и са запълвали времето в сутрешните блокове, дори и те самите говореха, че са отнети тези възможности за съдебен контрол над решенията на Централната избирателна комисия. Само да им припомним, че това, което направихме като предложения между първо и второ четене, беше на база това, което има като съдебна практика, и когато ние сме законодатели, винаги трябва да се съобразяваме с експертното мнение и да подобрим нормативната уредба, която да съответства на най-прозрачния процес, който трябва да има в съдебната фаза. Точно затова имаме решения, които са взети. И това вчера беше заявено от представителите на Върховния административен съд, че всъщност съдебният контрол го има. И в момента на първа инстанция имаме вече тричленен съдебен състав, който ще има повече възможности да събере доказателства, за да може да се произнесе обективно и да може действително, ако се прецени, да се обжалва повторно това решение на Административния съд по район, след това да има вече обжалване и пред Върховния административен съд. Никой по никакъв повод не говореше по същество, дори и президентът, и това, което беше лансирано в публичното пространство, е, че няма съдебен контрол. Смятам, че с днешната подкрепа за Законопроекта даваме много ясен знак, че се разграничаваме от подобни фалшиви твърдения. За голямо съжаление обаче, в тази ситуация влезе и Президентската институция, която за пореден път показа, че не е президент и не е Президентската институция, която да е с надпартийно поведение, а тук трябва да говорим за това, че президентът и Президентската институция станаха като говорител на българската опозиция в лицето на Българската социалистическа партия и може би като единствения представител на опозиционното силно говорене на БСП в единствената институция – това е Президентската, защото вече от парламента виждаме, че те се лишиха от тази възможност и предпочетоха да не идват на работа. За това, което също беше тиражирано в публичното пространство, за така нареченото гласуване в Централната избирателна комисия с две трети, никой обаче не казваше какво е становището на съда и съдебната практика. Защото до настоящия момент, когато има решение на Централната избирателна комисия с две трети и когато то бъде подадено във Върховния административен съд, и има обжалване, тогава всъщност Върховният административен съд излиза с решение и със съответните пре по ръ ки, които обаче, за голямо съжаление, са неизпълними, защото някой възприема, че решенията на съда могат да бъдат взимани като решения от Централната избирателна комисия като консенсус. Консенсус не може да бъде търсен, когато имаме съдебен акт, когато има решение на българския съд и знаем, че просто трябва да има решение и затова се предприема тази позиция, която в момента се защитава и в Изборния кодекс, който сме приели – да може да бъде взето с квалифицирано мнозинство от всички членове, които са в Централната избирателна комисия. По този начин тези решения на Върховния административен съд ще бъдат изпълнени, защото до настоящия момент тези решения не се изпълняват, а изборният процес е кратък и приключва бързо. Ето това са нещата, които трябваше да бъдат дебатирани от Президентската институция и да участват активно в този дебат. За голямо съжаление, обаче ние не чухме подобни коментари, дори и никой не коментираше конституционното Решение № 4 от 2011 г., в което участва уважаваната от нас професор Друмева. Но вече виждаме, че в Президентската институция и когато си представител на Юридическия отдел на неформалния лидер на БСП, разбира се, че вече взимаш политическата риторика, а не правните аргументи. Това, което е също изключително важно, е да се спре с тази спекулация с преференциите. Защото, първо, нека да е ясно, че страната ни в момента има пропорционална система. Пропорционалната система, това е, че политическите партии имат своите пропорционални системи. Нека да кажем, че всяка една държава – членка в Европейския съюз, е предприела различен подход, като десет от държавите в Европейския съюз са изцяло затворена пропорционална система – нямат никаква възможност за преференция. Пет държави от Европейския съюз имат преференции, като в по-голямата част от тези пет държави преференцията е тежестта на мандата било то за парламент, било то за общински съветник, защото пак говорим за политически партии и пропорционални системи. Тук не можем да обвързваме преференцията с мажоритарната система. Мажоритарната система е нещо много по-различно. Нека да кажем, че Великото народно събрание беше избрано от пропорционална и мажоритарна: 200 народни представители мажоритарна, 200 – пропорционална. След това, както беше казано и от бившия конституционен съдия Георги Марков, комунистите или вече новите социалисти прецениха, че това няма да е изгодно за тях и така минаха на пропорционална система. Нека да си припомним, че имаше връщане към мажоритарна система, частично – това беше 2009 г., месец април. Нека да си припомним, че тогава този подход беше възприет също от БСП, които въведоха частично мажоритарния елемент. Някои се притесняват от мажоритарно участие. Мога да кажа, че се чувствам достатъчно удовлетворен от това, че имах възможност 2009 г. да бъда избран като мажоритарен народен представител от Четвърти многомандатен избирателен район – Велико Търново, и да бъда водач на две пропорционални листи във Варна и в София. Трябва да Ви кажа, че няма нищо страшно. Просто отговорността и ангажимента са много по-големи към съответните избиратели, които ни избират. Смятам, че БСП са много неискрени, когато говорят, че са им нарушени права с намаляването на преференцията, защото те самите не желаят мажоритарен елемент и мажоритарна система. Те го доказаха и с гласуването си, когато отхвърлиха предложението на Политическа партия ГЕРБ за гласуването на мажоритарна система, която да съответства на проведения референдум, където дадоха гласа си над 2,5 милиона български граждани. Смятам, че по този начин ще можем действително да отговорим по същество в днешния дебат на мотивите на президента и, разбира се, съжалявам, че Българската социалистическа партия отсъства от този дебат. Убеден съм, че много от колегите в момента биха искали да участват в този дебат, но поради едноличните решения и липсите на демократичност в една партия, разбира се, едноличното управление води към диктатура. Не смятам, че БСП и членовете, и симпатизантите на БСП искат модела Венецуела. Не смятам, че БСП искат да видят българския Мадуро в лицето на президента Радев (ръкопляскания от ГЕРБ), който изцяло води Венецуела към един режим и виждаме какви са и позициите в подкрепа на режима на Венецуела. Точно затова, уважаеми колеги народни представители, мога да кажа, че от името на парламентарната група на ГЕРБ ще гласуваме „за“ Законопроекта и „против“ ветото на президента, но ако можем от парламентарната трибуна и от името на парламентарната група да призовем президента, когато подготвя своите мотиви, неговите сътрудници да се запознават и със стенограмите не само на изказващите се от неговата партия – Българската социалистическа партия, които отнеха около 10 часа от парламентарното време в дебата, но да се съобразят и да чуят това, което казват както Върховният административен съд, така също и Централната избирателна комисия. Защото темата за машинното гласуване и промяната, която имахме в дебата, който се водеше само преди две седмици, беше на база Доклада от Централната избирателна комисия, а ние винаги искаме да имаме прозрачни, обективни избори, а българските граждани да са тези, които да определят кой да бъде избран и да ги представлява както в българския парламент, така и в европейския, така също и в местните избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, вземам процедурата по начина водене, за да се обърна към Вас с молба, тъй като в предвидения в чл. 88, ал. 4 срок, нито една комисия не си е свършила работата. Моля да разпоредите на квесторите да раздадат на всички народни представители Проекта за решение, за да могат те да се запознаят с него. Благодаря ви много.

Госпожо Председател, уважаеми колеги. Ще Ви запозная с мотивите към Проекта за решение относно нарастването на неофашистките прояви в Европа и в България. Поводът за това решение е навършването на почти 80 години след началото на един от най-мрачните и тъмни периоди в световната история – геноцидът, извършен от нацисткия режим над еврейския народ, това престъпление срещу човечеството, коствало 6 милиона човешки живота. Международният ден за възпоменание на Холокоста – 27 януари, ни напомня за ценните уроци на историята, но и грешките, които никога повече не трябва да се допускат. Днес, в условията на духовна криза, когато светът става все по-нетърпим към различията по религия, етнос, националност, та дори и към различните по култура и начин на живот, е от изключителна важност да се полагат системни усилия, за да не се допуска и България да не загуби образа си на толерантна страна с европейско лице. В годините непосредствено след черните страници от световната история, когато антисемитизмът, езикът на омразата, отношенията към различията може да се определи като овладян и сякаш не стои вече на дневен ред, се наложи една различна тенденция, която е много обезпокоителна. През последните години неонацизмът бележи обезпокоителен ръст в редица държави и особено на някои места в Европа. Добавяйки към темата тенденциите, произтичащи от наболелите проблеми на обществото в световен мащаб, справянето с бежанската вълна от Близкия изток, Азия и Африка, засилването на опасността от навлизане на радикални, екстремистки, фундаменталистки и крайни идеологии, появата на групировки, основаващи се на идеите за властване на една група хора над друга и грубото потъпкване на човешките права, картината става още по-тревожна. Гласуването на българските представители в Европейския парламент по Резолюция от 25 октомври 2018 г. относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа, е лъч надежда и ярък пример за ценностната ориентация на България, който трябва да бъде последван от Народното събрание на Република България. Уважаеми колеги, историята трябва да се помни, което значи, че често трябва да се припомнят уроците на самата история. Особено в страна като България това е много важно, защото самата страна България изживя периода на фашизма с гоненето на евреите. Това, че не са били отведени на смърт, не означава, че не са били тормозени. Някои са били принудени да напуснат домовете си, други са били принудени да напуснат изобщо София, трети –разселени по други места, отнето имущество, мъже били пращани на трудови лагери. Ще припомня също така и онзи мракобесен Закон за защита на нацията. Ние трябва да помним режимите, които родиха тези престъпления, защото няма никаква разлика между фашизъм и комунизъм. В единия случай бяха гонени хора само с един куфар, а в други случаи – хора само с един чувал. Днес се дискутира имало ли е фашизъм, нямало ли е фашизъм. Ами, това не е ли фашизъм, което днес се случва, уважаеми колеги?! Днес награждаваме легионери, защитаващи фашисткия режим, с ордени. Днес България – членка на Европейския съюз, допуска провеждането на неонацистка проява като Луков марш. Днес в България се поругават гробища. Днес в България посред бял ден по време на честване на празник се потъпква синагога. Освен това всичко, което се случва във Войводиново, също е фашизъм – да гониш при минусови температури с цялата покъщнина на улицата. Уважаеми колеги, това не е тържество на правото, това е тържество на антихуманния режим. Няколко пъти „Движението за права и свободи“ отправяше призиви да се спрат тези неща. Резултатът е никакъв. Софийска община взема решение за прекратяване и недопускане на изява, само че с неправилни мотиви, и това бива отхвърлено от съда, а в същото време МВР ги охранява и ги пази. Ние искаме това решение да покаже, че българският парламент е единен в осъждането на всяка форма на геноцид, към който и да било, за каквото и да е било. В този смисъл, отново повтарям, беше и Решението на Европейския парламент от 28 октомври 2018 г., че всяка тоталитарна и авторитарна държава, всеки тоталитарен и авторитарен режим трябва да бъде осъден. Това е принцип, който ние трябва да съблюдаваме. По това се мери и демократичността на една държава. Това е тест за демократичността на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Следователно този проект е и да се направят изводи за демократичността на една или друга структура. Политически партии, които се крият зад своята реакционна същност и защитават националсоциализма и фашизма, ние ги наричаме „политически сурогати“. Този Проект на решение е тест за демократичността не само на Народното събрание, а за демократичността на всеки един народен представител в това Народно събрание. Това е тест за антихуманните партии в България, за антиевропейските партии в България и за антинатовските партии в България. Преди да приключа, ще дам два ярки примера: когато преди един месец в едно малко градче във Франция бяха поругани еврейски гробища, над 500 хиляди души, уважаеми колеги, излязоха по улиците на Париж в знак на протест срещу надигащия се фашизъм. Веднага на следващия ден президентът Макрон внесе нов Закон срещу антисемитизма. И от вчера изявлението на Емануел Макрон гласи: „Европа трябва да бъде освободена от фашистките движения и от фашизма. Обединена Европа трябва да защитава европейските ценности на човека.“ И се обръщам специално към колегите от ГЕРБ – миналата седмица имаше специална кръгла маса на какво ниво са европейските ценности в България. Заключението е, че основна европейска ценност е човекът, а не държавата и управляващите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми вносители на Проекта за решение, ще започна с формата на предложението. Внасяте Решение, а не Проект на декларация. Народното събрание приема решение по дейности, които нямат нормотворчески характер, а решават конкретни въпроси. С приемането на решението и с неговото изпълнение желаните правни последици се осъществяват и то изчерпва своето действие. Ако в случая се търси трайно решаване на даден проблем, тогава трябва да се предприемат съответните промени в законите. Ние бихме обсъдили всички предложения за промяна на законодателството в тази област, които предложи опозицията. Смятаме, че така могат да се постигнат резултати, а не да се правят заявки, които нямат необходимия ефект. По съдържанието на Проекта за решение. Проектът на решение относно нарастване на неофашистките прояви в Европа и в България, както е наречен, съдържа наистина множество основателни трактовки, касаещи важни постановки за хармоничното развитие на българското общество, както и необходимостта от засилване на мерките за превенция срещу прояви на расизъм, ксенофобия и други форми на нетолерантност. Българското правителство провежда последователна политика в тази посока за недопускане на публични изяви, подклаждащи екстремизъм във всичките му общественоопасни форми, в това число на религиозна, етническа, политическа основа, а също така и дискриминация срещу малцинствените групи и хора с увреждания. Разпространяването на реч на омразата и подстрекаването към насилие в публичното пространство като цяло – особено в интернет и социалните мрежи, за което говорите в Проекта на решение, априори не се толерира от властите на всички нива, като държавните органи си партнират и с гражданското общество, за да се решават тези въпроси и да има превенция. Предложеният Проект на решение се базира отчасти на документи, които съдържат тези и предположения, отнасящи се до политически партии и други граждански организации, които имат легитимно участие в българския обществен живот. Някои от тях – споменати поименно в негативен план от Доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността от 19 юни 2014 г., са представени в настоящото Народно събрание, излъчени по волята на българските граждани. Този факт няма как да бъде пренебрегван и не бива да бъде пренебрегван. В тази връзка Народното събрание би следвало да не се присъединява към квалификации, съдържащи се в гореспоменатите документи. Това би довело до уронване на авторитета на парламента предвид едностранчиво изразените негативни асоциации, направени към легитимно избрани политически обекти и субекти. По-конкретно по текста на Решение, за да не кажете, че говоря само с принципни съображения. В диспозитива на Проекта в точка 2 не приемаме твърдението, че фашизмът, расизмът и ксенофобията са нормално явление в България. По буква „о“ – така са номерирани текстовете, припомняме, че България е от малкото европейски страни, които имат специален закон и сформирана Комисия за защита от дискриминация, която има право да санкционира извършителите на всякакви дискриминативни действия. Това беше високо оценено от Съвета на Европа и бяхме давани за пример на други държави. Проектът съдържа и някои тези, които отварят потенциално съществени въпроси, без обаче да бъдат предлагани пояснения или варианти за решения. Примери за това са твърдението за продължаващ възродителен процес. Възродителният процес е прекратен, жертвите му са реабилитирани и в декларация от 11 януари 2012 г. Народното събрание го осъжда недвусмислено със 115 гласа „за“. В буква „т“ е спомената една книга. Припомняме, че в коалиционното споразумение на мнозинството в Четиридесет и четвъртото народно събрание, в това число и партия „Атака“ подкрепиха европейския път на развитие на България, а в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа членовете на „Атака“ са приети в групата на консерваторите. Ние приемаме, че тяхната консервативна идентификация, която според нас разширява подкрепата за европейски път на развитие на страната, тоест тяхната идентификация, разширява тази подкрепа. В ПАСЕ всички български депутати са подписали декларации, че споделят европейските ценности. Ние от ГЕРБ уважаваме това тяхно волеизявление. По повод апела в точка 11 към правоохранителните органи подчертаваме, че в Наказателния кодекс има приети наказателни състави с тежки санкции за извършителите им по цитираните престъпления. В заключение смятаме, че такава декларация трябва да бъде разгледана от Народното събрание след внимателна редакция и постигане на консенсус от парламентарните групи, ако това е възможно. Такъв подход може да доведе вместо до конфронтация, до широко съгласие в обществото за отхвърляне на всякакви прояви на политически, етнически или верски екстремизъм. Българският народ е показал и в най-трудните периоди на своята история, че може да прояви солидарност с етнически религиозно различните си съграждани. Примерите, които бяха дадени от господин Ибрямов за спасяването на българските евреи по време на Холокоста, друг пример, който не беше даден – даването на убежище на хиляди арменци, бягащи от геноцида в Османската империя, толерантността в XVII в. към павликяните и богомилите, които след това приемат католицизма, както и категоричното осъждане на възродителния процес и реабилитацията на репресираните по време на комунизма, са само част от примерите в това отношение. Ние смятаме, че в една такава декларация тези примери трябва да бъдат посочени и трябва да бъдат следвани от младите хора и те трябва да ги знаят. Затова работим и за по-голямо показване на тези примери в учебните програми. Предвид изложеното, което Ви споделих – смятам, че Проектът на решение в такъв вид не бива да бъде подкрепян. Поемаме ангажимента за участие от наша страна в изработване на декларация по темата и, ако се прецени, за промени в законодателството. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Грозданова, слушах Ви внимателно за формата, за идеите и евентуално решението, което, убеден съм, че ще подкрепите, да има трайно действие. Евентуално, ако такъв род въпроси не следва да бъдат решени с Решение на Народното събрание, те да бъдат решени със закони. Веднага Ви давам примери. Няколко законопроекта, колеги, включително и за последиците от възродителния процес, които и до днес ние ги живеем, системно се отхвърлят от ГЕРБ. В момента, уважаема госпожо Грозданова, в България все още на тези, на които насилствено им бяха сменени имената, се иска документ за идентичност на имената. Тези законопроекти Вие ги отхвърляте, независимо че, както Вие казахте, има осъждане на възродителния процес. Нещо повече. На починалите, на които им бяха сменени имената, днес тези починали или техни наследници трябва да подават заявление, за да им се възстановят имената, но никой не е имал възможността да ги пита, когато им е сменяно името. Друг е въпросът, че днес наследниците трябва да вадят документи и за тях за идентичност на имената.

От тази гледна точка ще Ви помоля в този дух на толерантност, както завършихте Вашето изказване, все пак да не ползваме за демагогия нашите собствени действия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Грозданова, не можах да разбера как издържахте да кажете всичко това, предвид Вашите разбирания и Вашата душевност, която ние много уважаваме, защото те съвпадат с чисто ценностните ни разбирания, но и Вашите тези бяха несъстоятелни. Вие изпълнихте една задача – да защитите Вашия коалиционен партньор, защото иначе трябва да си ходим всички вкупом. Само да Ви припомня, госпожо Грозданова, аз съм абсолютно съгласен с Вас, че – да, „Обединени патриоти“ са тук по волята на българския народ, но са във властта по волята на ГЕРБ! Това са различни неща! Това са различни неща и трябва да се прави тази разлика, ние сме длъжни. Следващият момент. Когато през 1989 г. това демократично население извоюва демокрацията и се бори срещу комунистическия режим, се оказа, че неговите права не са защитени до ден днешен – 29 години по-късно, и след като веднъж има демокрация, Вие твърдите ли, че тя не трябва да се защитава отново? Напротив, демокрацията се защитава и се утвърждава с всички наши действия. Това е такова действие – ние да утвърдим демокрацията, тези принципи и принципите на толерантност, които са много уязвими. Това е факт. Да Ви припомня и нещо друго, госпожо Грозданова, за гарантираните права, които Вие казахте, че всичко това, което е било от възродителния процес, е реабилитирано. Но само да припомня преди седмица пресконференцията, на която уважаваният от нас премиер и конституционалистът господин Марков твърдяха, че всъщност те са успели да удържат да не се води агитация на майчин език – те се похвалиха, но, видите ли, това не било отчетено в обществото. Така ли са реабилитирани последиците от възродителния процес? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Грозданова, разбрахме, че наистина сте безпринципни, но в едно сте права, че ГЕРБ наистина води една много последователна политика и в това правителство, където даде възможност на двама вицепремиери от онези партии, които са наречени „фашистки“ – от Европарламента с резолюция, със закон. Поздравявам Ви за това нещо. Именно тези двама вицепремиери насаждат езика на омразата – слава богу, че единият вече е вън от управлението, и продължават да насаждат език на омразата, нетърпимост, фашизъм, расизъм, ксенофобия. Ще Ви дам конкретен пример отпреди една седмица. Назначен заместник-областен управител в област Ловеч публикува на собствената си страница, ще цитирам, и все още е във властта: „След като се считате за българин, а не просто временно пребиваващ в България или български гражданин, майчиният език е български. Това, че сте изменили на вярата си по време на 500-годишното османско присъствие, не знаете от какво сме се освобождавали 1878 г., защо отбелязваме 3 март и сте приели друга вяра, не Ви прави турци. Ако все пак се считате за турчин, то въпросът е: какво прави турска партия в парламента на България? При тези условия отивате в Турция и турският език автоматично става майчин език. Просто и логично.“ И Вие ми казвате, че в България няма нетърпимост, няма ксенофобия, няма фашизъм, няма реваншизъм! Госпожо Грозданова, наистина Вашият принцип стана безпринципен. Съжалявам, но не очаквах точно това от Политическа партия ГЕРБ! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Трудно се отговаря на такива реплики. Господин Карадайъ, явно съм права, че трябва да работим повече за промяна в законодателството, а не за политически заявки и пропаганда, които не работят. (Реплики от ДПС: „Вие не работите! Вие гласувате „против“.) Разбирам. Уважаеми господин Летифов, политиците имат задачи и те обикновено би следвало да са в полза на избирателите. Аз трудно изпълнявам задачи, без да имам вътрешно убеждение за това. Демокрацията е нещо, което трябва да се подкрепя и да се работи за нея, тя не е даденост и това най-вече трябва да го разберат нашите деца, а ние досега би следвало да го знаем. Няма как да не защитя коалиционния партньор, защото чрез него държавата работи – за добро или за лошо. (Ръкопляскания от ДПС. Шум и реплики. Възгласи от ДПС: „Браво!“) Благодаря Ви.

Днес цял ден слушам изявления от името на нашите избиратели. Нека все пак да чуем по-добре какво искат хората отвън и да не правим политика на техен гръб. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като взехме предвид основни актове на международни организации на Европейския съюз в областта на правата и свободите на човека и по-конкретно заложеното в чл. 2 от Договора за Европейския съюз, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, като има предвид, че тези ценности са общи за всички държави членки, имайки предвид изнесеното в Доклада на Европол от 2018 г., че се отчита почти двойно увеличение през 2017 г. на броя на лицата, задържани за крайно десни екстремистки престъпления, и още, че липсата на сериозни действия срещу неофашистките и неонацистките групи позволи настоящото разрастване на ксенофобията в Европа, че открито неофашистки, неонацистки, расистки и ксенофобски групи и политически партии подбуждат омраза и насилие в обществото и ни напомнят какво са били способни да извършат в миналото, като за пореден път припомняме, че дори и сега при възстановени имена хората получават официални документи на насилствено наложените от държавата имена, отчитайки, че неофашистките групи използват и злоупотребяват с нашите демократични инструменти, за да разпространяват омраза и насилие, следвайки духа на Резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа, внесена като обща от групите на Европейската народна партия – християндемократите, Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – ПЕС, Алианса на либералите и демократите в Европа – АЛДЕ, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, и група на Зелените – Европейски свободен алианс, ние, народните представители от „Движението за права и свободи“, внесохме Проекта на решение относно нарастване на неофашистките прояви в Европа и в България на 30 януари 2019 г. Проекторешението е и в духа на чл. 30 от Всеобщата декларация за правата на човека, че нищо в Декларацията не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимава с каквато и да е дейност или да извършва действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея. Внесохме Проекта на 30 януари, а днес е 6 март. До този момент нито една комисия, на която е разпределено Проекторешението, не се е произнесла в срока по Правилника на Народното събрание – чл. 88, ал. 4 дава 15-дневен срок. Комисиите мълчат. Госпожо Председател, и Вие. Но това мълчание не може да промени фактите и те са такива, каквито са. Ние няма да мълчим и настояваме този Проект на решение да бъде приет от Народното събрание. В навечерието на изборите за Европарламент Народното събрание на Република България и всички ние като народни представители трябва ясно и категорично да осъдим езика на омразата и всяка форма на расизъм, фашизъм и ксенофобия, да призовем всички отговорни институции заедно да се противопоставим на национализмите и популизмите в страната и в Европа. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Така Народното събрание ще покаже доколко е привързано към европейските ценности, доколко се съобразява с европейските актове. Свободата и мирът не са даденост, както и демокрацията, и никога не са били. Те трябва да се извоюват и да се отстояват ежедневно, ежеминутно. Усилията на която и да е отделна партия, не са достатъчни без обединение на всички системни партии, споделящи европейските ценности. Впрочем, това го пише и в девиза на герба. Нека да се противопоставим на омразата, на расизма, на фашизма, на популизма и на национализмите! Длъжни сме, ако имаме грижа за необратимостта на демократичните процеси, за стабилността и сигурността на страната...

…правата и свободите на европейските граждани, включително и на българските граждани. Ние от „Движението за права и свободи“ няма да пестим усилия за по-добра и просперираща, силна и обединена, мирна, свободна Европа. За същото призоваваме всички национално отговорни партии, правителството и всички отговорни институции. Гласуването за Проекта на решение е и тест за демократичност и споделяне на европейските ценности, не само в Брюксел, и на думи, но и с действия тук, в България, както и е тест за отношението Ви към малцинствата, включително и към мюсюлманите, или само ги лъжете по време на избори да гласуват за Вас и след това системно и последователно работите против тях. Приемането на предложеното от нас решение е важна крачка в защита на мира и демокрацията в България, региона и в Европа. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо Председател, колеги, господин Карадайъ! Взимам реплика. Много правилно подчертахте, че Проектът за решение е внесен във връзка с Деня за възпоменание на Холокоста – 27 януари, и ценните уроци на историята трябва да се помнят. От тази трибуна, колеги от ГЕРБ, чухме декларация, помпозна декларация. Но това бяха само думи, действията ги няма. Но още по-важното, господин Карадайъ – на 10 март е Денят за спасението на българските евреи. Ще има специално шествие с участието на президента на Световния еврейски конгрес Роналд Лаудер. И аз съм сигурен, че видни политици от уж европейски партии ще бъдат на първите редици. Това показва истинското лице, като дори ще има подписване на Меморандум за сътрудничество и партньорство „Заедно за България, заедно за Европа срещу езика на омразата“. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Ибрямов, само искам да Ви припомня: не за първи път ще бъдем свидетели на едни думи и обратни действия от някои от политическите формации! Неслучайно в публичното пространство оценката е такава, че някои партии имат морал на двойните стандарти или имат включително двоен стандарт към морала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Би трябвало да кажем първо, че нито фашизмът, нито националсоциализмът, нито болшевизмът или комунизмът могат да имат историческа и политическа реабилитация. И по това съществува съгласие, както в съвременния свят, така и в Европа, така и в България. Но сме свидетели днес на една подмяна на думите, на техния смисъл. Говорейки за фашизъм, днес се разбира всичко онова, което по някакъв начин се разминава с левия либерализъм, господстващ в определени съзнания и в определени политики. Днес фашизъм се превръща в стигма, в етикет спрямо всеки, който е различен, който мисли различно от свръхлибералното разбиране за всеобщия индивидуализъм като върховно обществено явление и ценност. Често пъти на фашизма се приписва и антисемитизъм, макар че Мусолини и неговата фашистка партия коренно се различава в тази си идеология и тази си политика от националсоциализма и Германия. Днес обаче тази декларация прави една компилация. Тя стъпва върху едни европейски несъмнени ценности и прави един конгломерат от обвинения срещу всички, които са различни или противоречат на ДПС. И аз ще си позволя да цитирам точка трета от решението и ще Ви кажа защо ние не можем да подкрепим такова нещо: „Изразява особена тревога от неофашисткото насилие, което засяга обществото като цяло и е насочено към“ – обърнете внимание – „конкретни малцинства, като например европейците с черен цвят на кожата/лица от африкански произход.“ В България това е страшен проблем! „Евреи, мюсюлмани, роми, граждани на трети държави“. И тук има едно малко сбъркано съкращение, но аз ще го разчета цялото: „лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални лица“ и накрая дежурното „и хора с увреждания и техните майки“. Това изречение като че ли започва от епохата на средновековната инквизиция и стига до „Системата ни убива“ днес. Но същността на цялата декларация е в последния абзац, в който се прави връзка – тук става дума само за България, тук не е за Европа – се прави връзка между зверствата през Втората световна война като например Холокоста. И това означава, че в тази декларация ние, Народното събрание, ще признаем, че българската държава има съпричастност с античовешкия, антицивилизационния план на Хитлер за унищожаването на една нация в Европа. Такова нещо нито тогавашните ни държавници, нито никой досега не е правил! И ние от „Обединени патриоти“ няма да го направим поради една символична дори причина: че там, в нашата стая, има едно бюро, а над вратата стои името на подпредседателя Димитър Пешев, който е от мнозинството, това фашистко мнозинство, както Вие казвате, организира подписка на народните представители през март 1943 г. срещу собственото си правителство, срещу депортирането на българските евреи! И това го прави, защото четирима кюстендилци, между които и членът на ЦК на ВМРО Владимир Куртев, пристигат в София и поставят пред него този въпрос. Ние няма да можем да подкрепим и ще бъдем против такава формулировка. Да не говорим за тезата за продължаващия възродителен процес, който на практика свързва днешна, демократична, европейска България с тоталитарния режим на Тодор Живков, без да се каже нищо за левия екстремизъм, за пълзящия болшевизъм в Европа. Защото тук, от тази трибуна, един народен представител говореше за творческия период на социализма, а други говорят за Народен съд и избиването на политическия елит на страната ни. В заключение, би трябвало да кажем, че тази декларация на практика е елемент от предизборната кампания на ДПС. Тя иска да обвини всички български държавни и политически фактори в продължаващ възродителен процес, апропо в продължаващ фашистки режим – такъв, какъвто никога в България не е имало. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми доцент Михов! Явно е, че предизборната кампания за ВМРО започна днес. Поздравления! Уважаеми доцент Михов, с Вашата подготовка дадохте и смислени примери, дадохте и примери, в които държавата и държавниците наистина са се държали достойно. Но това днес не е така. Има примери точно в обратната посока. Но не отричайте, че има всички режими, не само тоталитарния на комунистите, включително за другите, които Вие споменахте, които заклеймяваме в това решение, а не декларация. Заклеймяваме всички, тук двоен стандарт няма. И следващият момент, господин Михов. Отричате ли, че и нашите деца вече, които са по стадионите, са със свастики, символизиращи един режим отпреди близо 100 години? Нима това не е пълзящ екстремизъм? Нима не е това насаждане на една отречена идеология? Има ги, господин Михов, не си затваряйте очите. Смятам, че ще намерите разумни аргументи да подкрепите решението. Благодаря.

Аз Ви благодаря за репликата. Що се отнася за предизборната кампания, ние имаме правило, че тя започна на другия ден след изборите. Мисля, че това е и Ваше правило. Да, по стадионите, по улиците, ако се разходите малко тук вдясно, на стотина метра, ще видите, че гъмжи от сувенири, символи на националсоциализма, редом с червеното знаме със сърпа и чука, редом с портретите на Сталин и на КГБ. Да, това го има. Но нека да не забравяме пак историята – там имате едно вярно изречение: историята трябва да се познава – че фашизмът, и националсоциализмът, и болшевизмът дойдоха в Европа поради кризата на либералната демокрация, кризата на либералното управление. Ваймарската република загина чрез избори! Националсоциалистическата работническа партия на Германия дойде по парламентарен път и установи по парламентарен, конституционен път хитлеристката диктатура. Ето това е големият проблем, че това, което говорите, са сигнални лампички за това какво трябва да променим в политическата система. Ние от „Обединените патриоти“ казваме, че връщането към старите ценности на Европа, на европейската цивилизация, на християнството, на нациите е пътят напред, а не повтарянето на грешките. Благодаря Ви. (Реплики, частични ръкопляскания.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване“, и Тонислава Сотирова – началник отдел в дирекция „Социално включване“ в Министерството на труда и социалната политика.

„Доклад относно Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г., приет на първо гласуване на 18 януари 2019 г. „Закон за социалните услуги“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

„Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

По чл. 2 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. 2, т. 6 след думите „ползващи и“ се добавя „предоставящи“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

По чл. 3 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. 3 се създава нова ал. 3: „(3) Социалните услуги могат да се реализират, като: „Подкрепа в домашна среда“, „Подкрепа в общността“, „Застъпничество“, „Посредничество“, „Общностна работа“, „Терапия“, „Рехабилитация“, „Обучение за придобиване на умения“, „Подкрепа за придобиване на трудови умения“, „Дневна грижа“, „Резидентна грижа“, „Осигуряване на подслон“, „Услуги, които се предоставят мобилно“, „Заместваща грижа“, „Специализирана подкрепа за разбиране на информацията и избор на услуга“, „Ранна интервенция на уврежданията за деца“, спазвайки правилата по този закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Социална работа Чл. 4. Социалната работа е дейност, която се основава на правата на човека и социалната справедливост и е насочена към подкрепа на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на качеството им на живот чрез развитие на умения да използват собствените си възможности и тези на общността при посрещане на техните потребности.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

По чл. 6 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. 6, ал. 2 след думата „анализ“ се добавя „от социални работници, медицински и други специалисти в зависимост от необходимата компетентност“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

По чл. 9 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. 9, ал. 2 след думата „лицата“ се добавя „и препоръки от компетентни органи“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

По чл. 10 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „Систематичното място на чл. 10 е в Раздел II – Особени правила при предоставянето на социални услуги.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Задължение за ползване на социални услуги Чл. 11. (1) Социални услуги се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон. (2) Не се допуска задължително ползване на социални услуги за резидентна грижа от пълнолетни лица.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ съм упълномощен да направя следната декларация. Тя е по повод на Закона за вероизповеданията – предстоящото гледане на поредното изменение на Закона за вероизповеданията, на интереса, който има в медиите към този закон и към поправките в него, и, разбира се, не на последно място, на направеното преди малко изявление на председателя на Българската социалистическа партия – госпожа Нинова, за да отхвърлим всякакви съмнения, искаме от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ да разкажем цялата истина за Закона за вероизповеданията, по този въпрос – финансирането на вероизповеданията, кого касае и какъв е редът, по който това трябваше да се случи, и особено на госпожа Нинова, която е казала днес, че определя отхвърленото вето на президента като поредната сделка – особено с „Движението за права и свободи“, има се предвид сделка на ГЕРБ: цената на тази сделка търсете в дневния ред на парламента в петък – точка първа е Законът за вероизповеданията. Припомням на госпожа Нинова, на пленарната зала и на всички, които гледат, че решението да се финансират вероизповеданията в България беше взето на два последователни консултативни съвета по националната сигурност при президента през 2017 г., след съответните доклади на съответните служби, че Главното мюфтийство се финансира от съответната служба в съседната държава – има се предвид заплащането на свещенослужителите в тази религия и че това представлява зависимост и опасност за националната сигурност на Република България. Това решение е взето със съгласието на президента, със съгласието на всички политически партии – на лидерите им, и със съгласието на госпожа Нинова. В резултат на това решение, препотвърдено на следващия Консултативен съвет по национална сигурност, тъй като не беше изпълнено нищо от това по първия, и по настояване на господин президента се задейства процедурата за промени в този закон за вероизповеданията, целящи да финансират основните вероизповедания, с цел да се ликвидират и прекъснат всякакви зависимости от чужди страни, които касаят националната сигурност на Република България. Беше ли там госпожа Нинова? Бяха ли там всички, които опонираха на Закона през цялото време, през което се гледаше в Комисията и в залата? Бяха! Поставиха ли националната сигурност над партийния си интерес? Поставят ли днес националната сигурност над партийния си интерес? Не, разбира се! (Шум и реплики.) За какви сделки говорим тук? Приехме Законопроекта и отхвърлихме две много важни неща в него, които сега се налага да поправяме, защото Законопроектът не действа. Основното вероизповедание в България – православното, получи своите пари, свещенослужителите имат своите януарски и февруарски заплати, а тези, които получаваха финансиране и заплати от Република Турция, нямат, поради факта, че на първо четене в залата бяха отхвърлени предложенията, които щяха да гарантират това. Едно от предложенията е изрично да се упомене кой е титулярът на съответното вероизповедание, което ще получи субсидията – не беше упоменат поименно. Второто предложение беше свързано с една практическа страна на изпълнение на това решение на Консултативния съвет по национална сигурност, а именно, че мюсюлманското вероизповедание има публични задължения, които са следствие на начислени осигуровки, но неизпълнени, които са стигнали на фаза „съдия изпълнител“. Всяко финансиране на вероизповеданията от държавния бюджет ще бъде последвано от съответна процедура, при която средствата ще отидат обратно в държавния бюджет през съдия изпълнител, както е предвидено в Закона. Така че това, което направихме тук, като отхвърлихме въпросната амнистия, ние направихме така, че да не действа механизмът за финансиране на вероизповеданията и основно по отношение на мюсюлманското вероизповедание, по повод на което са приети предложенията за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията в частта за финансиране. И сега – какво? В Комисията и в залата ще имаме съпротива против това. Добре. Аз искам категорично от името на парламентарната група на ДПС да заявя, че финансирането на Главно мюфтийство в частта за заплатите не е частен партиен въпрос на „Движението за права и свободи“. Това е въпрос от калибъра на националната сигурност и решението за него е взето така. И ако искаме да го изпълним докрай, трябва да го изпълним така, че да е действащо. Механизмът, по който става, да е ефективен и действащ, а не тук да си играем на политика на гърба и за сметка на националната сигурност. И се обръщам към госпожа Нинова, която я няма в залата: „Малко преиграхте, госпожо Нинова, и е добре да отидете при господин президента и да го питате: това въпрос от националната сигурност ли е, или е договорка на ДПС, или пазарлък на ДПС?“ „Движението за права и свободи“ няма да приеме този въпрос да бъде разглеждан като партиен въпрос на „Движението за права и свободи“. Или всички ще се грижим за националната сигурност, (ръкопляскания от ДПС), или ще я оставим така, както е в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Глава втора – „Профилиране на социалните услуги“.

По чл. 12 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева: „В чл. 12, ал. 2, в т. 1 след думата „социални“ се добавя „потребности и“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Общодостъпни и специализирани социални услуги Чл. 12. (1) Социалните услуги са общодостъпни и специализирани. (2) Общодостъпни социални услуги са услугите за: 1. информиране, консултиране и обучение за реализиране на социални права и за развиване на умения, които се предоставят за срок, не по-дълъг от два месеца; 2. мобилна превантивна общностна работа. (3) Специализирани социални услуги са услугите, които се предоставят при: 1. настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето; 2. необходимост да бъде удовлетворена специфична потребност на определена група лица.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.

По чл. 14 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева: „В чл. 14, ал. 2 се създава т. 8: „8. деца в конфликт със закона.“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

По чл. 15 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева: „В чл. 15 се създава т. 11: „11. заместваща грижа.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валентина Найденова: В чл. 15 се създават т. 11 – 13: „11. заместваща грижа; „12. социализиращи грижи; „13. трудова и професионална реадаптация на хората с увреждания.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Дора Янкова и Георги Гьоков: „В чл. 15 се създава т. 11 със следното съдържание: „11. топъл обяд.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

По чл. 16 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева: „В чл. 16, ал. 2 се създава т. 4: „4. над три години – за деца с трайни увреждания и за възрастни хора в нетрудоспособна възраст.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.

По чл. 17 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. l7 се създава ал. 6: „(6) Социални услуги могат да се извършват и в лечебни заведения при наличие от потребност за подкрепа на лицето, при което е необходима интегрирана здравно-социална услуга“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Среда за предоставяне на социалните услуги Чл. 17. (1) В зависимост от средата, в която се предоставят, социалните услуги са: 1. услуги в домашна среда; 2. услуги в специализирана среда; 3. услуги, които се предоставят мобилно. (2) Резидентната грижа се предоставя само в специализирана среда. (3) Асистентската подкрепа се предоставя в зависимост от личните нужди на лицата, като не се ограничава само до тяхната домашна среда. (4) Всички социални услуги могат да се предоставят и мобилно, когато това не противоречи на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, и когато за предоставянето им не се изисква създаване на специализирана среда. (5) Социални услуги по чл. 15, т. 1 – 5 могат да се предоставят мобилно и във: 1. лечебни заведения; 2. институции в системата на предучилищното и училищното образование; 3. детски ясли; 4. места за подкрепа на деца с противоправно поведение; 5. центрове за лица, търсещи и/или получили международна закрила.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Глава трета: „Държавни и местни органи и доставчици на социални услуги“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

По чл. 22 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. 22, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: „1. т. 2 се изменя така: „2. лицензира доставчици на социални услуги, които могат да бъдат физически и юридически лица, както и лица от друга държава – членка на Европейския съюз.“ 2. в т. 3 след думите „разработване на“ се добавя подзаконови нормативни актове,“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Агенция за качеството на социалните услуги Чл. 22. (1) За осъществяване на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги се създава изпълнителна Агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика. (2) Агенцията за качеството на социалните услуги е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на труда и социалната политика и се ръководи и представлява от изпълнителен директор. (3) Агенцията за качеството на социалните услуги: 1. осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги; 2. лицензира доставчиците на социални услуги; 3. прави предложения до министъра на труда и социалната политика за разработване на нормативни стандарти и критерии за качество и ефективност на социалните услуги; 4. оказва методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качеството на социалните услуги; 5. разработва критерии за анализ на добри практики за високо качество и ефективност на социалните услуги, извършва подбор на такива практики и предлага утвърждаването им на национално ниво; (4) Дейността, структурата, числеността на персонала и организацията на работата на Агенцията за качеството на социалните услуги се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.

По чл. 25 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева: „В чл. 25, ал. 2, т. 7 след запетаята след думата „бюджет“ се добавя „на общински предприятия и“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

По чл. 27 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Румен Генов, Галя Желязкова, Николай Сираков и Юлиян Папашимов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Съвет по въпросите на социалните услуги Чл. 27. (1) Във всяка община се създава съвет по въпросите на социалните услуги, в който се включват представители на органите и лицата по чл. 26, т. 3 – 7. (2) Съветът по въпросите на социалните услуги: 1. подпомага извършването на анализ на потребностите от социални услуги на общинско ниво и анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината; 2. разработва предложения за подобряване на качеството и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината; 3. изпълнява и други функции, възложени от общинския съвет. (3) Съставът на съвета по въпросите на социалните услуги се определя с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

По чл. 29 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. 29, ал. 3 в т. 3 думата „частни“ се заменя с „други“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Частни доставчици на социални услуги Чл. 30. Частни доставчици на социални услуги могат да са: 1. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица; 2. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Лицензиране Чл. 31. (1) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. (2) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз. (3) Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.

По чл. 32 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева: „В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) По изключение, след съгласуване с Агенция за социално подпомагане, максималният брой потребители по ал. 2, т. 4 може да бъде увеличен за срок, не по-дълъг от два месеца, за деца в риск.“ 2. Сегашната ал. 3 става ал. 4.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

По чл. 33 има предложение от народния представител Валентина Найденова: „В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: в заглавието преди чл. 33 се поставят думите „Планиране на“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.