15 март 2019 г.

„ДОКЛАД относно изслушване на предложения кандидат Бойко Атанасов Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор На открито заседание, проведено на 13 март 2019 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложения кандидат за председател на Комисията за финансов надзор по реда на Раздел IV от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила”. Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от Бойко Атанасов документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за заемане на длъжността председател на Комисията за финансов надзор и той следва да бъде допуснат до изслушване. Съгласно Раздел III от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че при извършената проверка, към настоящия момент за господин Бойко Атанасов не са открити документи, установяващи принадлежност, съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Кандидатурата на господин Бойко Атанасов, предложена от група народни представители, беше представена от народния представител Николай Александров. Той подробно запозна Комисията по бюджет и финанси с неговото образование и 20-годишен професионален опит в сферата на публичните финанси. В заключение съгласно Процедурните правила отбеляза, че господин Бойко Атанасов притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация да заеме длъжността председател на Комисията за финансов надзор и изрази увереност, че той ще допринесе за по нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган. След представянето на кандидатурата му господин Атанасов запозна народните представители с неговата концепция за дейността на Комисията за финансов надзор. В началото на изложението си той очерта основните цели пред регулаторния орган, а именно: - създаване на стабилен екип от професионалисти; - изграждане на прозрачна и навременна комуникация с обществото; - осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, застраховането и пенсионните фондове. Според него, за да се постигнат така посочените цели, Комисията за финансов надзор следва да се развива в следните основни насоки: 1. Управление на позиционирането и репутацията на Комисията за финансов надзор като стабилен, обективен и независим регулаторен орган в обществото чрез създаване на среда за активен диалог с поднадзорните лица, бизнеса и гражданите. Провеждане на редовни срещи, семинари за придобиване на директно впечатление за проблемите, които срещат поднадзорните лица по отношение на подготвяните промени в законовата и подзаконовата нормативна база, както и какви са очакванията им към Комисията. Създаване на прозрачност в действията на Комисията чрез предоставяне на максимално подробна, точна и навременна информация, като ще се търси диалогичност на всички нива. Господин Атанасов увери народните представители, че Комисията за финансов надзор има реалната възможност в сферата на управление на репутацията и комуникационните потоци да информира потребителите в България за качеството на предлаганите услуги и продукти в инвестиционния, застрахователния и пенсионния сектор. Той подчерта, че неговата визия е да осъществява превенция чрез активна регулация, а не реакция в кризисни ситуации. 2. Активиране на всички възможни мерки и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност и превантивен контрол, като основният фокус ще бъде върху риск базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Господин Атанасов подчерта, че в краткосрочен план се предвижда изготвянето на нов Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, който да бъде съобразен с пряко приложимото европейско законодателство в областта на секюритизацията. В тази връзка ще бъдат въведени нови регулаторни правомощия на Комисията за финансов надзор, както и надзорни такива по отношение на поднадзорните лица и на новите правни субекти, които към настоящия момент не подлежат на надзор. 3. Намаляване на административната тежест, посредством оптимизация на бизнес процесите и дигитализация, в резултат на което Комисията ще предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната дейност и ще се постигне по-голяма прозрачност в осъществявания от нея надзор. Административната тежест следва да се намали както чрез анализ на добрите международни практики в процеса на дигитализация и сериозно анализиране на всяко предложение от Комисията или от поднадзорните лица за нова регулация, така и чрез стимулиране на електронното подаване на информацията. 4. Защита на обществения интерес, застрахованите и застраховащите лица. В тази връзка господин Атанасов подчерта, че от изключително важно значение е да се преодолеят последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и да се засили мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да се заздравят компенсационните механизми в българската застрахователна система. 5. Създаване на силен, мотивиран и с най-високо ниво на експертиза екип. Господин Атанасов подчерта, че към настоящия момент в Комисията за финансов надзор работят хора със сериозна експертиза и желание за развитие. Целта е в краткосрочен план да се повиши мотивацията и креативността им по отношение на прилагането на стратегията за прозрачна комуникация с гражданите и поднадзорните лица и за партньорско отношение към институциите в България. Той изрази увереност, че екипът на Комисията за финансов надзор може да реализира ефективни за обществото проекти за повишаване на финансовата грамотност чрез създаване на образователни програми, разяснителни кампании за потребителите на финансови услуги и организиране на семинари за различните целеви групи. В заключение господин Атанасов подчерта, че под негово ръководство Комисията за финансов надзор ще продължи да предприема последователни действия и да усъвършенства своите практики във връзка с осъществяването на ефективен риск базиран надзор върху небанковия финансов сектор, което е свързано с ранна идентификация на рисковете и е основна предпоставка за стабилни финансови пазари. Съгласно т. 5, от Раздел IV от Процедурните правила народният представител Менда Стоянова заяви изключителната си подкрепа за кандидатурата на господин Бойко Атанасов, като подчерта неговите професионални и управленски качества, известни ѝ още по време на работата ѝ в данъчната администрация. Тя изрази задоволство, че в концепцията му за дейността на Комисията за финансов надзор акцент се поставя върху комуникацията с потребителите на финансови услуги, както и върху изграждането на информационна система на администрацията, която се е забавила твърде много във времето. От своя страна господин Атанасов благодари за подкрепата и информира народните представители, че е стартирала процедурата за изграждане на единна информационна система в Комисията за финансов надзор, като към настоящия момент се разглеждат представените оферти. Според него една модерна информационна система е в основата на една модерна администрация. Съгласно т. 6, от Раздел IV от Процедурните правила госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че не са постъпили становища и въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на кандидатурата на господин Бойко Атанасов. Комисията по бюджет и финанси установи, че предложеният кандидат отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността председател на Комисията за финансов надзор. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него квалификации, са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за финансов надзор. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от Процедурните правила предложената кандидатура на Бойко Атанасов Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор, за което прилага към настоящия доклад: Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за финансов надзор Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на Комисията за финансов надзор РЕШИ: Избира Бойко Атанасов Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Скъпи колеги, уважаеми членове на Комисията за финансов надзор! (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Благодаря Ви, господин Хамид, че отново забелязвате моята вратовръзка! Представяме Ви кандидатурата на господин Бойко Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор. Господин Атанасов притежава магистърска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство. Участвал е в редица специализации в България и в чужбина. Професионалното развитие на господин Атанасов преминава почти изцяло в сферата на публичните финанси, по-конкретно в приходната администрация на Република България. През 1996 г. започва трудовата си дейност като данъчен инспектор в Главно управление на данъчната администрация, а по-късно заема последователно ръководни позиции: заместник-директор на Териториална данъчна дирекция – град София; заместник-директор на Териториална дирекция на НАП – София – град; директор на Териториална дирекция на НАП – София – град, като от 2013 г. до 2017 г. е изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. В този четиригодишен период господин Атанасов развива Агенцията в посока към интегриране на електронно управление, въвежда редица оптимизации на работните процеси, създава програми за управление на човешките ресурси и повишава мотивацията на служителите в сферата на държавната администрация. По време на неговото управление Националната агенция по приходите се утвърждава като една от водещите приходни администрации в Европа, като повишава доброволното изпълнение на задълженията до 83,5% и постига ежегоден ръст от над 12% на събираемостта. През 2017 г. господин Атанасов заема длъжността заместник-министър на финансите с основни ресори: Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“. В продължение на над 20 годишното си професионално развитие господин Атанасов придобива изключително ценен управленски опит, който го отличава като лидер със стратегическо мислене и като експерт с отлични познания в областта на данъчното и финансовото законодателство. През последната една година Бойко Атанасов заема длъжността „заместник-председател“ на Комисията за финансов надзор, ръководещ управлението за надзор на инвестиционната дейност, като основно налага своя ръководен стил. С оглед на гореизложеното считам, че господин Атанасов притежава всички необходими образования, професионален опит и публична репутация да заеме длъжността „председател“ на Комисията за финансов надзор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за гласуваното доверие за поста председател на Комисията за финансов надзор на Република България. Това, което мога да заявя, е, че ще нося пълна отговорност по осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица, които се регулират от Комисията. Слизайки от тази трибуна, аз ще депозирам намерението си за прекратяване предсрочно на мандата ми като заместник-председател на Комисията. Още един път Ви благодаря за гласуваното отношение и вярвайте – оценявам доверието, което ми давате. Предстои ни много работа и вярвам, че ще бъде в среда на колегиалност и активен диалог с бизнеса и институциите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, да се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнение на задълженията, възложени ми от Закона. Заклех се!“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г. На свое заседание, проведено на 13 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – представляващ; от Върховния касационен съд – съдия Борислав Белазелков, председател на Четвърто гражданско отделение, Гражданска колегия, и съдия Галина Тонева от Наказателната колегия на Върховния касационен съд; и от Камарата на вещите лица в България – господин Александър Димитров. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Димитров, който посочи, че с него се цели при взимане на решение от колективния орган, за което е необходимо квалифицирано мнозинство, при липса на такова да се приема, че е налице решение за отхвърляне. Предлаганото изменение би довело до приемане на решение по същество на конкретния въпрос от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд. С цел постигане на бързина и кадрова обезпеченост по отношение на решенията, които съответната колегия или Пленума на ВСС взима, се предлага създаване на едноинстанционност на производствата, с изключение на дисциплинарните производства. Въвеждат се изменения, свързани със статута на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В съответствие с чл. 132а, ал. 10 от Конституцията се предлага при освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за съдебната власт на главния инспектор или на инспектор, Народното събрание да избира нов главен инспектор с нов мандат по чл. 132а, ал. 2 от Конституцията, съответно инспектор с нов мандат по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията. Господин Димитров отбеляза, че по този начин ще се осигури последователност и приемственост в работата на този орган, както и неговото ефективно функциониране. С друга част от измененията се цели законодателно уреждане на практиката в съдилищата, организацията на работа на съда да бъде уеднаквена с оглед актовете, които се издават от административния ръководител на съответния съд. С оглед създаване на яснота и сигурност по отношение на точния момент на встъпване в длъжност на новоизбран административен ръководител се прецизира разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Господин Димитров посочи, че се цели постигане на процесуална икономия в случаите, когато атестираният магистрат възрази срещу изготвената комплексна оценка и даване възможност на съответната колегия да приеме директно комплексна оценка от атестирането, без да се налага винаги връщането на преписката на съответната Комисия по атестирането и конкурсите. По отношение на дисциплинарните производства се въвежда правомощието съответната колегия на Висшия съдебен съвет при решение за налагане на по-леко дисциплинарно наказание от предложеното да може сама да наложи и наказанието „забележка“. С въведеното изменение се ускорява процедурата за завършване на дисциплинарното производство пред кадровия орган и се препятства възможността за изтичане на сроковете. Предлага се правилниците по чл. 342 ал. 1 от Закона за съдебната власт да съдържат и разпоредби за условия и ред за понижаване на ранга на съдебни служители, за които са налице данни за трайно влошаване на качеството на работата. В Заключителните разпоредби се предвижда довършване по досегашния ред на конкурсните процедури, започнали до влизане в сила на Закона. Господин Магдалинчев посочи, че няма да изрази становище по Законопроекта, тъй като се изчаква решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по него. Госпожа Тонева отбеляза, че участва в работна група към Министерството на правосъдието, в която се обсъждат бъдещи промени в Закона за съдебната власт. Представителят на Камарата на вещите лица направи искане за изменение на чл. 340а, ал. 2, т. 6 от Закона за съдебната власт, като съдебният служител, извършващ дейност и като вещо лице към съда и прокуратурата, да не се счита за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на Закона. В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си за Законопроекта. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от народния представител Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 6 март 2019 г. На свое заседание, проведено на 13 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители. На заседанието присъства от Министерството на външните работи: господин Васил Дурев – юрисконсулт в дирекция „Правна“. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, беше представен от господин Кирилов, който посочи, че с него се цели да се възстанови правното действие на нормите относно отчитането на преференциите във всички видове избори по Изборния кодекс преди тяхната промяна на 14 февруари 2019 г. в приетия на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 853-03-91 от 19 декември 2018 г. Господин Хамид Хамид представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители. Той посочи, че със Законопроекта се цели да се отменят правилата за образуване на избирателни секции извън страната и се предлага въвеждането на видеонаблюдение във всяка секционна избирателна комисия през целия изборен ден. Законопроектът предлага промени относно изискванията за уседналост при провеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България, както и за общински съветници и кметове. Въвежда се възможността за използването на майчин език по време на предизборната кампания, като господин Хамид отбеляза, че в случаите, когато кампанията се води на чужд език, се осигурява превод на български език. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев. Господин Митев посочи, че няма да подкрепи Законопроекта, предложен от Мустафа Карадайъ и група народни представители, като мотивите са обусловени от чл. 82, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той отбеляза, че относно Законопроекта, предложен от Цветан Цветанов и група народни представители, няма единна позиция в парламентарната група на „Обединени патриоти“, като Политическа партия ВМРО подкрепят Проекта на закон, а Политическа партия НФСБ ще се въздържи от подкрепа поради изключително ниския праг на преференции при избори за общински съветници и кметове. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г., и с 2 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 март 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да представя от името на вносителите на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г. Уважаеми народни представители, всички сте уведомени и знаете за изявленията за тази наша законодателна инициатива още в деня 18 февруари. Знаете, че с този законопроект ние предложихме възстановяване на режима на преференциите в границите и с пределите такива, каквито бяха до приемане на измененията и допълненията в Изборния кодекс на второ четене от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. С този законопроект Изпълнителната комисия на Политическа партия ГЕРБ взе решение да удовлетвори обществените реакции, които се получиха в закъснелия обществен дебат по повод на преференциалното гласуване, и респективно по тази причина внесохме тези изменения. Много се говореше в публичното пространство, че тези изменения се внасят преждевременно, че не могат да се внасят такива изменения, при положение че не е приключила последната фаза от законодателния процес – промулгацията. Тоест издаването на указ на президента на републиката за налагане на отлагателно вето или издаването на указ за обнародване на приетия на второ четене акт. На този ден – 18 февруари, беше обявен и указ на Президента на Република България, с който беше върнат за повторно обсъждане Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари. Съответно след дебат Народното събрание потвърди волята си по отношение на промените, които са осъществени в Изборния кодекс, с уговорката, с изключението, че във връзка с преференциалното гласуване вече е внесен Законопроект. Това е Законопроектът, който обсъждаме сега и е на Вашето внимание. Коментираше се в контекста на това разположение на времето така наречената огледална техника. За да няма спекулации и манипулации в тази връзка, обяснявам, че в Законопроекта правно-техническото решение по този въпрос е следното: предлага се отмяна на нормата, която съдържа режим на преференцията, без значение какъв е нейният размер съобразно действащото право, и се създава норма със сигнатура допълнително „а“ към нея, която въвежда всъщност режима на преференциалното гласуване – такъв, какъвто обществото ни твърди, че желае, и такъв, какъвто ние приехме да бъде, тоест с по-ниския праг. Така например предложили сме отмяна на чл. 298 и едновременно с това създаване на чл. 298а, отмяна на чл. 386 и създаване на чл. 386а, отмяна на чл. 454 и създаване на нов чл. 454а. Това е логиката на предложените изменения и, пак повтарям, от съдържателна страна иде реч за възстановяване на преференциалния праг – такъв, какъвто е бил до измененията, гласувани на второ четене от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. Няма да влизам по същество в режима на преференциалното гласуване. Многократно сме излагали пред Вас сравнително-правна характеристика и данни за преференциалните прагове в европейски държави. Коментирали сме практиката в Австрия, Белгия, Малта, Ирландия, заедно със Словения, Холандия, Словакия, Хърватия и Швеция по отношение на това, че в тези избирателни системи преференциалният праг е равен на цената, на стойността на един мандат за съответния избор. Междувременно получихме и становища от професори по избирателно право, които коментират варианти във връзка с преференциите – както по отношение на пропорцията, така и по отношение на основата, на базата, върху която се отнася тази пропорция. Препоръчват се и модели, свързани с това – базата да бъде установена на основа всички действителни гласове. Както и да е! Народните представители от Политическа партия ГЕРБ изразяваме и не се изменяме по никакъв начин, потвърждаваме волята си в този законопроект за възстановяване на преференциалните прагове – такива, каквито бяха, за добро или за лошо. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Уважаеми колеги, в нашия законопроект правим предложение за премахване на група ограничения в Изборния кодекс, за които смятаме, че сериозно накърняват, а някои от тях лишават от права българските граждани. Това не е мнение само на „Движението за права и свободи“. Това е мнението на Венецианската комисия, това е мнението на Европейския парламент, на ограничените мисии за наблюдение на ОСС, на мисиите на Съвета на Европа, а някои от текстовете са залегнали и в доклада на докладчиците на Съвета на Европа за напредъка на България в постмониторинговия механизъм. Накратко ще ви запозная с всяко от тях. Стана въпрос в Доклада на Правната комисия за позволяване на агитация на майчин език. Текстът не е съвсем коректно залегнал в Доклада. Нашето предложение е да отпадне забраната за агитация на език, различен от българския, като в тези случаи сме записали „осигуряване на превод на официалния български език“. Това предложение не го внасяме за първи път и ще продължим да го внасяме, защото смятаме, че по този начин се дискриминират голяма група български граждани, нещо повече, дискриминират се голяма част от европейските политици, които ни идват на гости по време на кампаниите и които за наше огромно съжаление още не са научили български език. Визирам и господин Вебер, който учи, но още не е научил български език, и господин Ханс Ван Бален – почти го е научил, но съвсем, съвсем малко го знае. Само ПЕС могат да се похвалят с европейски лидер, който знае български език, но това си е техен проблем. Колеги, този дискриминационен текст трябва да бъде премахнат, защото той противоречи както на всички европейски принципи, така и на българската Конституцията. Смятаме този текст за противоконституционен. В предходни предизборни кампании по този текст имаше 15 или 16 актове за установяване на административни нарушения и бяха наложени наказателни постановления само за едно „Здравейте“ – „Селям“ на майчин език. Разбира се, българският съд отмени всички наказателни постановления, които противоречат на закона. Виждате, че и българският съд мисли този текст за дискриминационен. Следващата група от предложения са за премахване на така наречената уседналост за европейски и за местни избори. Казвам „така наречена уседналост“, защото, докато уседналостта като принцип в изборното законодателство урежда къде едно лице не може да гласува и къде същото може да гласува, то в нашия случай казваме къде едно лице не може да гласува, без да му даваме възможност да гласува на друго място. В този смисъл е и горещата препоръка на Европейския парламент в две резолюции – от 2015 г. и 2018 г., където Европейският парламент горещо ни препоръчва да дадем на нашите граждани, живущи в страни извън територията на Европейския съюз, свободно да могат да упражняват своя вот на европейски избори. Моля да подкрепите тези наши предложения. После в дебата пак ще взема отношение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние от „Движението за права и свободи“ сме внесли едни текстове, които са в съответствие с Конституцията на Република България и нашият апел е да подкрепим тези текстове в опита си да направим така, че Изборният кодекс да съответства на Конституцията на Република България. Освен това, колеги, същите тези текстове ние сме ги съобразили и с различни резолюции на Европейския парламент – например от 2015 г., от 2018 г. Вчера предложихме тези резолюции да бъдат част и от работната програма на Народното събрание. Независимо че вчера те не бяха подложени на гласуване, все пак тези резолюции са приети от Европейския парламент и са факт. Ние сме се съобразили и с тях – става въпрос за възможността за гласуване на европейските граждани, които живеят в трети страни, извън Европейския съюз. От тази гледна точка съм убеден, че народните представители, Народното събрание разбират своята отговорност и ще бъдат на висотата на народни представители, на висотата на Народното събрание, за да можем да гласуваме тези текстове, както е предвидено в Конституцията – всеки български гражданин да има възможността да избира и да бъде избиран, а не с някакви технически въпроси, например адресни регистрации, да се отнема изобщо правото на гласуване на българските граждани. Нещо повече. Ние имаме предвид и Директива 109 на Европейския съюз, където е предвидено, че „граждани на Европейския съюз, които живеят в други държави от Европейския съюз, независимо че не са граждани на държавата, в която живеят, имат правото да избират и да бъдат избирани в органите на местното самоуправление, както и в Европейския парламент“. От тази гледна точка трябва да отпадне езиковото ограничение и тези граждани на Европейския съюз, които не са български граждани, да могат да водят една активна кампания, за да бъдат избирани, а други – да имат възможността да направят информиран избор. Убеден съм, че тези текстове ние ще ги гласуваме в Народното събрание и ще ги приемем. Безспорно едно от нашите предложения, колеги, е във връзка с предишния дебат по Изборния кодекс, несъстоял се дебат по време на разглеждане на Изборния кодекс, тук, в тази зала. Става въпрос да се проведе един истински, сериозен и отговорен дебат – какъв да бъде прагът на преференциите, а не с фалшиви новини да се произвеждат внушения, че едва ли не сме направили предложение изобщо да отпаднат преференциите. Така или иначе, по време на разглеждането на този въпрос предишния път този дебат не се състоя. Нашият призив е в Народното събрание да проведем един много сериозен, задълбочен, истински дебат, включително в сравнение с другите държави-членки на Европейския съюз, и да преценим кой е най-справедливият праг за преференциите. Имаме и други предложения в нашия проект, така че призовавам да гласуваме и двата проекта за промени в Изборния кодекс тук, в залата, и между първо и второ четене да проведем един много отговорен публичен, включително и обществен дебат по различните теми. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Съжалявам, че няма активност в залата, защото изкривеният и измислен дебат извън залата по Изборния кодекс трябва да получи своя отговор с истински дебат тук, в залата, почитаеми колеги. Аз така и не мога да си отговоря на въпроса, а и никой не става да отговори от вносителите – какво общо има преференцията с правата, дадени от Конституцията – да избираш и да бъдеш избиран? Проглушиха ни ушите, че повишаването на прага за преференция е отнемане на граждански права. Второто, което изобщо не мога да си го обясня, колеги, ако някой знае, нека да стане да ми го обясни, ще бъда благодарен – какво общо има правото да избираш български представители в Европейския парламент с това къде си живял последните три месеца? В европейска страна или извън европейска страна? Това как влияе на избора? Какво общо има това, та въвеждаме тази забрана? Поне формално ми кажете – какво общо има? Да оставим настрана всичко онова, което казаха господин Карадайъ и господин Хамид, което сме казвали и друг път в дебата. Единственото, за което съжалявам, е, че БСП ги няма тук, за да видим отново лицемерието им по тази тема, но те няма да закъснеят да ни го съобщят от „Позитано“. Прави ми впечатление обаче, че последният един месец по дебата по Изборния кодекс от там има гробна тишина по този въпрос, все едно няма такъв въпрос. Не им подражавайте, колеги! Има такъв въпрос и ако Вие сте против, дайте да обсъдим защо. Окей, националистите ги разбирам, не ги оправдавам, но ги разбирам – те са против българските граждани, които живеят в Република Турция. Казват го открито, това е тяхна идеология – да мразят. Ама Вас не Ви разбирам! Все пак гласуваме за Европейски парламент, все пак тук става въпрос за граждани за европейско развитие на България. Нищо, че имате коалиционни партньори, които мразят. Не трябва ли да се съобразим с решенията на Венецианската комисия, на Европейския парламент и така нататък? Искам да Ви уверя, че за „Движението за права и свободи“ няма към този момент, а и в следващите моменти няма някаква тежка електорална полза, ако разрешим на българските граждани, които са извън Европейския съюз, да гласуват за евродепутати. Въпросът е принципен, разбирате ли? Не може да сме европейци, когато става въпрос за евросубсидии и когато става въпрос за НАТО и Европейския съюз, за ценностите, а когато става въпрос за конституционните права на българските граждани, да не сме европейци. Господин Цветанов, обръщам се към Вас – призовавам ГЕРБ да участва в дебата. Призоваваме Ви да подкрепите нашия законопроект на първо четене, така както подкрепихте на първо четене и Законопроекта на Вашите партньори за вероизповеданията. Да направим общ законопроект за второ четене – тогава го отхвърлете, ако искате, с аргументи. Станете и кажете: „Ние не искаме българските граждани, които са извън Европейския съюз, по тези и тези причини да гласуват.“ Второ, за майчиния език. Какво толкова има да кажеш две думи на майчин език в превод? Какво се случва с официалния български език? Накърнява се националното достойнство ли? Националната чест ли? Ами онзи ден президентът говори на английски език в официален разговор с представител на една голяма организация и това не е първият случай. И други наши представители говорят на английски, на френски в официални делегации – не на български с превод, а на другия език. Е добре, значи за едните може, за другите – не може?! Колеги, аз не знам турски език, но си позволих на един митинг да поздравя със „здравейте“ на майчиния език хората, които са ми избиратели и бях глобен за това. Е добре, това не е ли парадокс?

Има Конституция! Тук се говори на български език!

В Конституцията е ясно казано, че българският език е официалният, никой не отрича това. На всеки митинг, на всяко събрание се говори на официалния български език и ако се кажат пет изречения на майчин език, или на английски, или на френски, има преводач, който веднага ги превежда. Не виждам как ми се накърнява на мен националното достойнство като българин. Значи това е комплексарщина, колеги! Това не е национално достойнство! Това е абсолютно незачитане на правата на други хора! Дебатът е много сериозен и аз призовавам специално колегите от ГЕРБ да подходят сериозно по темата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Цонев, отправихте към нас – „Обединените патриоти“, съждения, които от години казваме и считаме, че сме прави за това, че наистина няма възможност други държави да влияят върху вота на български граждани. Ние не сме против българските граждани зад граница, без значение къде живеят и в коя държава са. Ние сме против, и Вие много добре го знаете – против сме това една друга държава, други политици от други държави и други чужди служби да организират вота на българските граждани и да им казват как да гласуват и по този начин да влияят на вътрешната политика на България и да определят бъдещето на България. Никой от нас не е против българските граждани зад граница – нито в Турция, нито в Русия, нито в Щатите, където и да са, и знаете много добре проблема. Неслучайно ние – „Обединените патриоти“, знаете и по време на парламентарните избори, направихме така, че да възпрем това влияние на тази държава с гласуване и в самата Турция, и на границата, защото щеше да влезе една друга партия, която изцяло щеше да работи за друга държава и за други интереси. Това е безспорен факт. Вие от ДПС от години твърдите, че защитавате български национални интереси. Като твърдите това нещо и Вие трябва да сте за тази позиция, защото знаете, че има проблем, знаете, че има намеса от чужда държава. Ние като народни представители не трябва да позволяваме това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Вие сте абсолютно прав с позицията и аргументите, които изказахте, но ми се струва, че не можахте да уловите нещо очевидно – една сделка. Сделка между БСП и ГЕРБ. От една страна, БСП казаха: „Ние ще напуснем, за да не Ви пречим, само дръпнете ръчната и дайте назад, за да ограничите правото на два милиона български граждани“, и сделката е видна – БСП не пречат на ГЕРБ, а ГЕРБ ограничиха правото на два милиона български граждани да гласуват. Ето Ви сделка! Това не видяхте, господин Цонев. Това получихме като потвърждение по телевизията вчера. Ето така БСП постига по-добре своите цели. Ето Ви сделката, господин Цонев! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Отзад напред. Уважаеми господин Летифов, честно казано изобщо не ме вълнуват сделките на БСП с когото и да било, повече ме вълнува дали са забравили и дали са изчистили от партийното си политическо и парламентарно поведение идеологията на възродителния процес. Понеже обичам да говоря откровено, моят отговор е: не! Парламентарното им поведение, политическото им поведение показва, че наследницата на БКП не е изчистила от себе си идеологията на възродителния процес. Държа да го заявя от тази трибуна, за да няма лицемерие, а не от централата на ДПС на „Стамболийски“. Господин Ангелов, съвсем сериозно Ви благодаря за добрия тон и за това, че чух един аргумент – може би не го споделям, но е аргумент и ще се опитам да оборя аргумента Ви. Чужда държава да не влияе на българските граждани – окей, има такива податки, има такива опити и аз смятам, че Вие се убедихте, че ДПС е преграда за това влияние, първо. Второ, ако чуждата държава се опита да повлияе на българските граждани, които ще изберат евродепутат, нека да Ви кажа как гласуват и как работят евродепутатите на ДПС в парламента. Те гласуват, те са членове на групата на АЛДЕ и на парламентарната група на АЛДЕ и изпълняват стриктно, първо, политиката на „Движението за права и свободи“ като либерална партия, второ, във всички случаи са защитавали българския национален интерес в Европейския парламент – вижте им гласуванията, вижте им изказванията. Трето, движат се в синхрон с Европейската либерална партия. Опасенията, които изказахте, мисля, че ги погасявам с тези три аргумента. Каквото и да се опита да направи чужда държава, тези депутати ще бъдат депутати – представители на „Движението за права и свободи“, да кажем, в Европейския парламент, или представители на ГЕРБ, или Ваши представители, защото и от Америка, и от останалите континенти и страни, които в момента са лишени, също ще изберат депутати от други партии, така че този аргумент не е състоятелен. Нека да се концентрираме върху това да разрешим (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на българските граждани да гласуват, независимо от това къде се намират. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата за Изборния кодекс, когато се обсъжда и когато е в навечерието на предстоящ национален избор, сами разбирате, че не може да се вземе най-правилното оценъчно решение. Казвам това, защото този дебат е воден в годините – и за майчин език, и за уседналостта. Аз съм убеден и вярвам, че това, което казахте за представителите на „Движението за права и свободи“, че трябва действително да има дебат по тази тема. Убеден съм, че в краткия срок във връзка с предстоящите европейски избори начинът, по който се представя всяко едно законодателно решение, което е на българския парламент, провокира само противопоставяне и създаване на напрежение, което смятам, че не би трябвало да бъде основна опорна точка за предстоящите европейски избори. Ние сме готови да водим този дебат, да ползваме експертизата и на представителите на БАН, на учени, общественици, но смятам, че политиците днес надали ще могат да вземат най-правилното решение. Нашата позиция от парламентарната група на ГЕРБ е била последователна през последните години, имахме дебат по тези точки само преди месец – месец и половина, когато обсъждахме Изборния кодекс и ние сме гласували „въздържал се“. Пак казвам: аз съм склонен и съм съгласен, и вярвам, че дебатът и разговорите могат действително да ни направят много по-мъдри и много по-зрели във взимането на важните решения, които да бъдат с една устойчивост и с дългосрочна визия. Що се касае до преференциите. Тук имаше също много спекулации и Вие знаете какви интерпретации имаше в публичното пространство, където се говореше за някакви договорки, за извиване на ръце, което въобще не кореспондираше на истината. Това, което имаме и днес – Вие виждате, че дори и с колегите от „Обединени патриоти“, те имат различни мнения относно преференциите. Едните казват, че трябва да се оставят, да бъдат 7%, а другите казвате, че трябва да бъде колкото е някакъв друг процент по-висок, за да може действително тежестта, която е на един депутат, който се избира с преференция, да съответства в общи линии или да се доближава до това, което е тежестта на един депутатски мандат. Ние от парламентарната група на ГЕРБ сме внесли законопроект, с който връщаме или искаме да върнем старото положение, за да може във връзка с предстоящите европейски избори да намалим всякакви възможни спекулации за нагласени правила, за служебни победи, защото ГЕРБ винаги участва в избори по правила, които са били и преди да участваме в първите парламентарни избори – през 2009 г., по правила, които са приемани от тогавашното парламентарно мнозинство. Убеден съм, че колкото по-бързо приемем промените в Изборния кодекс, толкова по-бързо ще дадем и съответната устойчивост на Централната избирателна комисия да може да се концентрира върху процедурните правила и методическите указания, които трябва да бъдат изготвени. Колеги, хронограмата за регистрация, за подготовка за изборния процес на общинските избирателни комисии вече почти тече и аз смятам, че ние доста сме се забавили, но за голямо съжаление това забавяне трябва да го компенсираме сега с по-кратки срокове и по-бързото гласуване, за да знаем, че имаме окончателно приет Изборен кодекс, който в предстоящите европейски избори ще може да проведе изборите по възможно най-демократичния начин, защитавайки правата на всички български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов! От „Движението за права и свободи“ не сме настроени конфронтационно. Мисля, че тонът беше много добър и колегите отдясно на залата също бяха в този тон. Не е конфронтация и няма да предизвика конфронтация да проведем дебата между първо и второ четене и на второ четене в залата. Няма да отнеме време. Нямаме нужда от становища на БАН, за да спазваме Конституцията. Ясно и много точно е записано в чл. 41, че имат право да бъдат избирани и да избират. По никакъв начин нито ще отнеме време, нито ще нарушим тайминга на изборния процес, нито ще предизвикаме някакъв конфронтационен дебат. Всяка партия си казва аргументите и гласуваме. Това е начинът БСП да не спекулират с договорки. Няма договорки! Ето тук от трибуната – приемат се двата проекта, прави се един доклад и по всеки текст работим тук, казваме си мнението и с гласуване отиваме към приемане на правилата. Наистина Ви призовавам да приемете този законопроект – не виждам конфронтация.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, аз бях максимално дипломатичен, за да не назова партията, която провокира това напрежение в обществото и спекулациите, и манипулациите. Тя отсъства от пленарните заседания, тя не ходи на работа. Не бях толкова точен, защото не исках да се почувстват пък засегнати като парламентарна група. Така че за всички тук присъстващи – всяко различно мнение допринася за дебата, който се води в българския парламент. Говоря за колегите от Българската социалистическа партия, които действително успяват от всяка една възможност да направят фалшива новина, да манипулират и да направят поредното внушение в обществото. Те допринасят за това противопоставяне в обществото, за което говоря. Не визирам присъстващите тук парламентарни групи. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, стана ясно от репликата на колегата Ангелов, аз също ще го потвърдя, групата на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи Законопроекта, внесен от господин Мустафа Карадайъ и група народни представители от „Движение за права и свободи“. В Правната комисия с колегата Емил Димитров – Ревизоро, изтъкнахме и процедурни пречки по нашия Правилник – чл. 82, ал. 3, която ни казва, че когато имаме неприети предложения между първо и второ четене по законопроект, те не могат да залегнат в нов законопроект, без да има основни промени в тези положения. За съжаление, Законопроектът на колегите е абсолютно идентичен. Може да го сравните като предложение с това, което гледахме съвсем скоро в пленарната зала. Този дебат, за който се пледира от тяхна страна, вече беше проведен. Бяха изтъкнати аргументи „за“, бяха изтъкнати аргументи „против“ тези положения, които те предлагат. Дори ако се върнем малко по-назад, ще се убедите, че тези проблеми и тези въпроси, поставени от ДПС, са дебатирани многократно. До този момент те не срещат подкрепата на мнозинството в българския парламент и в този състав, и в предходния състав на Народното събрание. По отношение на законопроекта на колегите от ГЕРБ, декларирам, че от Националния фронт за спасение на България ще направим промени специално в частта, която се отнася до преференциите по време на местни избори. Смятаме, че прагът от 7% е изключително нисък на този етап. Имаме общини, в които само с 50 – 60 гласа, тоест с гласовете на едно семейство или на един род може да пренаредите листите. Имаме случая с голям областен град, четвъртия по-големина в страната – Бургас, от който, благодарение на преференциалния вот, в Правната комисия има само един юрист. Това ни кара да мислим, че в местния вот за огромно съжаление тези 7% праг на преференциите водят до изкривяване на резултатите, до недобър състав в качествен аспект на общинските съвети и съответно до възможност да се използват практики, които са обявени от закона за недопустими, като купуване на гласове, контролиран корпоративен вот. Пак казвам, има и малки общини, в които само семейството на въпросния кандидат да гласува, е абсолютно достатъчно той да бъде избран за общински съветник. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, предлагам да не формализираме чак толкова изискването на Правилника, защото абсолютно същите аргументи могат да се отнесат и към другия законопроект. Така че предлагам да ги разгледаме и двата. Само това ми е репликата.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Хамид, аз няма да се съглася с Вас. Ние смятаме все пак, че в случая сме наистина в хипотезата на чл. 82, ал. 3, но тъй като смятаме, че все пак трябва да бъдат обсъдени и да бъдат дебатирани тези предложения, не сме искали нито в Комисията, нито тук, в залата, както виждате, не правим искания за недопустимост. Изразяваме, че това е още едно всъщност процедурно основание да не подкрепим от наша страна този законопроект. Благодаря.

Кой е тоя бе?! (Реплики от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В момента съм малко раздвоен как ще гласувам.

Само в момента ли?

Молбата ми е, ако може двата законопроекта на колегите от ДПС да ги гласуваме поотделно, защото по първия законопроект съм съгласен с тях. Уважаеми колеги, много е трудно, когато има една организация, когато има един митинг и да не можеш да говориш на майчиния си език, да ги поздравиш хората и така нататък. По втория законопроект – за преференциите не съм съгласен с тях, защото да бъдеш избран преференциално, мисля, че това е най доброто за всеки български гражданин. Знам, че са много против преференциите. Молбата ми е към тях, за евролистата може пак да ме сложат в листата, може да ме сложат на последно място и ще им докажа, че пак ще стана евродепутат. Естествено, после ще се откажа. Благодаря Ви. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Мисля, че видяхме избраните с преференции… (Смях и ръкопляскания в ДПС.)

Картата!

Благодаря на ГЕРБ, че се активизирахте поне заради картата. (Оживление.) Дебатът е за Изборния кодекс, колеги. Все пак, след определени поканвания от нас, моята молба е: ще помоля колегите от ГЕРБ да бъдете на онази висота на управляващи (възгласи от ГЕРБ: „Еее!“), да дадете отговор на хората, които са Ви избрали, поради каква причина и защо само преди 20 дни Вие подкрепихте определени предложения на „Движението за права и свободи“ – Вие всичките. И сега изведнъж под натиска на БСП, каза господин Цветанов, Вие сте си променили мнението. Не, това не звучи сериозно, колеги! Не вярвам, че ГЕРБ са се отказали само заради това, че БСП са проявили онзи хъс и онзи национализъм, който не им е необходим. Уважаеми колеги, Изборния кодекс го разглеждаме от гледна точка на това как да създадем условия на хората да могат спокойно да отидат да гласуват и да са сигурни, че като са гласували, техният глас е отишъл точно за тази партия, за която са гласували. Затова сме тук. Затова го правим. Не че като предлагаме машинното гласуване, ние ще спрем определени условия, преди да се отиде да се гласува, и ще отменим онези условия за манипулации, които може също да се случат. Но ще дадем възможност чрез машинното гласуване да премахнем определени съмнения за манипулации в изборите. Защо да не подкрепите машинното гласуване? Какво Ви пречи? Затова е нашата молба – да подкрепите това наше предложение, което сме внесли. Второто, което е: колеги, няма как да се скриете и да не обяснявате и на Вашите гласоподаватели защо не давате възможност на тези два милиона и половина граждани в Европа да не могат да гласуват? Нямате аргументи. Излезте и кажете защо не им давате възможност? Ако не го направите, няма да сте пак на онази висота, на която ние очакваме Вие да бъдете. Следващото, което е: за преференциите, колеги. На прима виста ми идва да Ви предложа – нека тези, които са избрани с преференции, да ги съберем, да им дадем възможност от тази трибуна да обяснят как и по какъв начин са събрали преференциите си. Нека на тях да им дадем възможност. Ще видите как и по какъв начин се получава изкривяването. Ние нищо друго не искаме от Вас, колеги. Явно, че на нас се пада честта и доблестта на кажем от тази трибуна онези пропуски, които Вие не може да ги кажете. Трябва да намерите сили във Вас, трябва да намерите възможност да подкрепите сега законопроекта на „Движението за права и свободи“, между първо и второ четене да се водят наистина онези дебати, с които да успокоим обществото заради грешните послания – така, както каза господин Цветанов, от други политически формации, които бяха изпратени във връзка с преференциите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) във връзка с майчиния език, във връзка с машинното гласуване. Нека да дадем възможност на Народното събрание и на обществото отвън да водим още един полезен дебат за Изборния кодекс! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, ние от ВОЛЯ потвърждаваме заявеното предварително от нас намерение, че ще подкрепим Законопроекта, внесен от колегите от ГЕРБ, защото те изпълниха своето обещание да върнат този праг, който съществуваше и преди за преференциалния вот. Всякакви други изказвания в посока на това да бъдат унищожени или премахнати преференциите за нас са неприемливи и нелогични. Дори напротив, искаме преференциите да нямат праг. Тези заплахи, какви хора щели да влязат, ако работим преференциално, са за партиите, които явно нямат достатъчно качествени представители, които да предложат в листите си за народни представители, за общински съветници или за евродепутати. Ние от ВОЛЯ смятаме, че в една листа като предложение от партия трябва да бъдат вписвани само хора, които имат качествата и достойнството да представляват избирателите си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Туризмът е водеща индустрия в много страни и се налага като най-бързо разрастващ се икономически сектор по отношение на валутни приходи и разкриване на нови работни места. Туризмът се характеризира с практически и непрекъснат растеж, което от своя страна е факт, потвърждаващ силата и устойчивостта на сектора. Международният туризъм е най-големият източник на приходи от износ и същевременно най-важният фактор в платежния баланс на значителна част от националните икономики в света. Той стимулира инвестициите в инфраструктурата, създава приятелски междукултурни връзки и допринася за повишаване качеството на живота на местното население. Нарастващото значение на туристическата индустрия и развитието ѝ в световен мащаб поставят редица предизвикателства както пред обществото, така и пред управляващите. Най-важното сред тях е постигането на устойчиво развитие на туризма на местно, регионално, национално и международно равнище. Целта е да се осигури туристическа практика, която да е в интерес както на обществото, така и на бизнеса, и която да повишава благосъстоянието на местното население, като същевременно съхранява природните и социално-културните ресурси на местната среда. Туризмът бе изведен като един от основните фокуси в политиката на Политическа партия ГЕРБ. В условията на изключително динамични темпове на дигитализация туристическата индустрия се трансформира радикално. Народното събрание и правото ни, дори бих казал и задължение като народни представители, за законодателни инициативи дава възможност и ни ангажира с нелеката задача да адаптираме националното законодателство така, че то адекватно да кореспондира със съвременната обстановка. Развиването и прилагането на необходимата нормативна уредба способства за максимално облекчаване на бизнеса за засилване на контрола и за осветляване на сивия сектор. Създаването на самостоятелно Министерство на туризма, което да гарантира обществения интерес на ангажираните със сектора, безспорно е стъпка, от която българският туристически бранш имаше изключителна нужда, за да се реализира необходимото ниво на диалог между държава, местна власт и бизнес. Смея да кажа, че всички колеги в моя многомандатен район винаги последователно сме защитавали идеята за структуриране на отделно Министерство на туризма и към днешна дата мога да потвърдя, че този ход определено беше правилен. Като свидетелство за това мога да посоча трите поредни години с рекорден брой чуждестранни туристически посещения, както и рекордни постъпления от международния туризъм, които БНБ регистрира. Туристическата индустрия бележи изключително динамично развитие в световен мащаб, като Европа успя да привлече над 50% от туристите по целия свят, като имате предвид, че за миналата година данните са за над 1 млрд. 200 – 1 млрд. 300 милиона имаме външни туристи, извън територията на страните. Това е още една базова причина за необходимостта да развиваме този отрасъл. Факт е, че по последни данни на ЕВРОСТАТ България се нарежда сред държавите с по-висок от средния за Европейския съюз показател „нощувки“ в местата за настаняване. Това показват публикуваните данни по предварителна информация на ЕВРОСТАТ за статистиката за 2018 г. Според данните нощувките в местата за настаняване с 10 и повече легла в страната ни са над 26,8 милиона през миналата година, а отчетеният ръст е над 3 на сто. Регистрираното средно за Европейския съюз увеличение е от 2,2%. По ръст страната ни изпреварва държави като Дания – 2,7 %, Франция – 2,4%, Гърция – 0,5%, и Италия – 1,9%. Тези факти са още едно доказателство, че усилията да популяризираме страната като дестинация за качествен туризъм с разнообразни възможности за почивка дават резултат. Постигнатото през последните три години следва да ни амбицира да полагаме максимални усилия за устойчиво задържане на интереса на туристите. Въпреки това сме наясно, че 2019 г. за българския туризъм ще бъде година, изпълнена с предизвикателства поради изключително високото ниво на международна конкуренция, стагнираща валутна динамика в някои традиционни за нас пазари, както и поради традиционния проблем със задържането на качествения и квалифициран персонал в този отрасъл. Във връзка с гореизложеното в рамките на процедурата по изслушване, моля в своето изложение да представите пред народните представители развитието на конкретни мерки и инициативи, формулирани в Програмата за управление на правителството относно изпълнение и напредък по конкретните приоритети в сферата на туризма. Предварително Ви благодаря за отговора.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, благодаря за възможността да представя актуалната информация за напредъка по мерките и целите, заложени в Управленската програма относно сектор „Туризъм“. Както знаете, тези дискусии водим редовно в ресорната комисия в работен режим, но и в контекста на настоящата процедура ще отбележа за протокола, че говорим за общо 29 мерки, залегнали в Управленската програма за 4-годишен период, и ще се опитам максимално да дам отговор по отношение на всяка една от тях. Разчитам също, че и в последвалата дискусия ще се адресират конкретни въпроси, които да доизяснят определени моменти. Знаете, че структурирането на самостоятелно ведомство още в мандата на Кабинета Борисов 2 бе от изключително значение за подобряване на бизнес климата в сферата на туризма и подобряване на диалога между заинтересованите страни. Чрез оптимално оползотворяване на туристическия потенциал на страната създаваме реални икономически възможности за повишаване на жизнения стандарт на местните общности и разширение на дела на туристическата индустрия в общия дял на брутния вътрешен продукт. В изпълнение на Програмата на правителството на Република България за 2017 – 2021 г., усилията на Министерството на туризма са насочени към изпълнение на заложения в документа секторен приоритет за утвърждаване на страната като целогодишна туристическа дестинация с висококачествен и разнообразен туристически продукт. Предприетите последователни стъпки в изпълнение на заложените приоритетни политики в страната бележат забележителни ръстове. Чуждестранните туристи в България са нараснали с 31% за последните четири години, а приходите са нараснали с 34%. За миналата година общите приходи от туризма са 8 млрд. 400 млн. лв. по данни на БНБ, като 2018 г. бе трета по ред рекордна година за българския туризъм, като България бе посетена от над 9 млн. 200 хил. чуждестранни туристи. Бяха реализирани за миналата година общо над 27 милиона нощувки, общо от българи и чужденци, като само от страна на българите, пренощували в нашата страна, има реализирани над 9 млн. 500 хил. нощувки. Това нарежда нашата страна на едно от водещите места в Европейския съюз по отношение на реализираните нощувки и приходите от международен туризъм. Споделям също така и значението на предизвикателствата, пред които ни изправя съвременната действителност и наложената необходимост да поддържаме нужната степен на конкурентоспособност спрямо агресивната пазарна политика на нашите преки конкуренти. Въпреки ожесточената конкуренция и крайно ограничения ресурс, с който разполага Министерството на туризма в сравнение с останалите дестинации, с които се налага да се борим, полагаме максимални усилия, за да редуцираме евентуалната разлика спрямо предходния рекорден сезон. Тази година се очертава да бъде изключително трудна и динамична, но се надявам, че съвместно с бизнеса и местната власт и мерките, които сме предприели, ще успеем да задържим нивото на туристите, което имахме миналата година. Разбира се, работим и в посока на разработване и на дългосрочен механизъм, който да ни даде възможност да разширим крилата на сезона, особено по отношение на черноморските ни курорти и изобщо на целия Черноморски регион, както, разбира се, и там, където основно са фокусирани нашите зимни курорти и във вътрешността на страната, което е част от нашата основна политика. Предстои в рамките на един месец да разработим предложение за създаване на такъв механизъм, който да позволи и на нашата страна да бъде конкурентоспособна по отношение на това да привлича максимално много чартъри в посока нашите летища по отношение на всичките ни целеви пазари. Всичко това изработваме, съобразявайки се с европейското и националното законодателство. Предстои в рамките на един месец, както споменах, да представим на Вашето внимание и на обществеността механизма, който ще предложим да бъде създаден. В него, подчертавам, ще участват съвместно с нас и общините, и бизнесът, за да можем заедно да определяме всяка година и със сигурност година по-рано приоритетните направления и по този начин да гарантираме един, подчертавам, организиран туристопоток, тоест туристи, които отсядат в регистрираните места за настаняване. Това, което е изключително важно за нас, и отчитайки спецификите и профила на туристопотока, ние се фокусираме максимално в създаване на устойчиво развитие и промотиране на другите важни, извън летния и зимния ни туризъм, туристически продукти, каквито са културно-историческия туризъм, балнео- и спа туризма, вино и кулинария на база на дестинациите, които разработихме миналата година. Също така и всички други видове туризъм, свързани с развитие на голф туризма, приключенския туризъм, които придават и добавена стойност към основните ни зимен и летен продукт. Това, което също сме си поставили за цел тази година и предстои да реализираме като първа стъпка през май месец, е да насочим вниманието пилотно към нашите национални курорти като възможни дестинации за конгресен туризъм. Смятам, че по този начин допълнително ще се даде възможност за това изключително добрата материална база, която имаме, да се ползва целогодишно. В тази връзка пилотно ни предстои много голям международен инвестиционен форум в Слънчев бряг в края на месеца – на 31 май 2019 г., за да можем да насочим вниманието на международни инвеститори, особено свързани с конгресния туризъм и привличането на големи хотелски вериги, така че да направим България по-устойчива целогодишна туристическа дестинация и по този начин да създадем възможност и за използване на съществуващата материална база, от една страна, и създаване на допълнителна целогодишна заетост, и, разбира се, повишаване на приходите в местните общности. Друг важен приоритет, който сме заложили извън основния – превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация, е създаването на организациите за управление на туристическите райони. Към момента има създадени седем такива организации, другите две са в процедура, като всяка една от организациите за управление на туристически региони може да се възползва от ресурса, който с много усилия успяхме да осигурим чрез Програмата за иновации и конкурентоспособност. Той е насочен само към организациите за управление на туристически райони именно за създаване на обща маркетингова политика, обща политика за това да се промотират силните страни в сектор „Туризъм“ на тези региони, да се участва в професионалните борси и изложения. Съответно предстои втори етап и на този проект, свързан със създаването на специален дигитален маркетинг по отношение на всеки един район, имайки предвид световните тенденции, свързани основно с дигитализацията в сектора. Също така осигуряваме и помощ чрез външни експерти на дейността на всяка една от тези организации, така че да осигурим максимална свързаност и последователност, заложени в Националната стратегия за устойчиво развитие до 2030 г. и в Плана за управление към нея, така че отново фокусирано да насочваме вниманието към България като туристическа дестинация. Основното предизвикателство в сектора е свързано и с кадрите в туризма. В тази връзка сме предприели много стъпки. Разбира се, резултатът няма как да се види на следващия ден, но по отношение на краткосрочните мерки, които сме предприели, свързани с осигуряване на сезонна заетост и привличане на сезонни работници, бяха приети промените в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция и Правилникът към него, и за миналата година само за летния сезон имаше наети над 7800 сезонни работници от трети страни. Тази година също очакваме подобна цифра, може и тя да се повиши. Успоредно с това подписахме споразумение с Министерството на труда и социалната политика за използване за квалификация и преквалификация с фокус сектор „Туризъм“ на съвместния Българо германски професионален център и основно в клоновете в Царево и в Смолян. Към Министерството съществува и Съвет за кадрите в туризма включително, с който и в момента разработваме дългосрочна концепция по отношение на заетите в сектора. В този съвет участват както представители на Министерството на образованието и науката и на Министерство на труда и социалната политика, така и представители основно на бизнеса и на университетските среди. Така че продължаваме и в тази посока много усилено. Съвсем набързо ще маркирам, защото виждам, че времето изтече, и за системата ЕСТИ, която представихме, за свързване на регистрите с НАП, МВР по защитени канали, и общините, разбира се, и секторът. По отношение на намаляване на административната тежест с последните промени в Закона за туризма отпаднаха 19 документа, които се изискваха във всяка една от процедурите. Министерството бе и първата администрация, която въведе 24/7 електронни услуги за всички услуги, които са по Закона за туризма както с електронен подпис, така и с лицева идентификация. Предстои Законопроект за туризма за изясняване на статута на националните курорти – друг основен приоритет. Разбира се, по отношение на управлението на морските плажове от 2015 г. – откакто Министерството на туризма ги управлява, приходите са нараснали – от 13 милиона за 2015 г. миналата година бяха 18 милиона 500 хиляди. Значително нарасна и броят на охраняваните плажове, за които има договори за концесия и под наем. Разбира се, в момента предстои и основният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, свързан с налагането и изясняването на принудителните административни мерки с цел както опазване на дюните, от една страна, които се намират на територията на морските плажове, така и за по-детайлно прецизиране на всяко едно от административните нарушения, наказанията и контролните органи. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря за Вашето изложение. То действително засегна изключително много аспекти от работата на Министерството. Моят въпрос е свързан с нуждата от по-голяма, детайлна информация относно Единната система за туристическа информация, тъй като тази система е ключов ангажимент от дейността на Министерството с изключително значение за заетите в сектора по отношение изсветляване на сивата икономика. Мащабът на обхвата на системата също е значителен, а както и Вие казахте, с въвеждането на системата се намалява и административната тежест и се върви към електронизация на правителството. Информирана съм, че над 18 хиляди са категоризираните места за настаняване и лицата, извършващи дейност, следва да оперират с нея. В този смисъл е важно да отчетем и факта, че внедряването на системата по никакъв начин не следва да води до сътресения в търговския оборот и нормалния икономически процес на операторите, тъй като за предприемачите и заетите в сектора, естествено, на първо място е предвидимата и спокойна среда за работа. Вече съобщихте, че е създаден график за обучение по места, начело с пилотните общини по внедряване на системата. В този смисъл Ви моля да запознаете Народното събрание с актуалното състояние по Мярка 792 от Управленската програма: „Въвеждане и поддръжка на Единна информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в Националния туристически регистър лица и регистрите на НАП, МВР, общините и Националния статистически институт“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алексиева, подобряването на условията за работа на бизнеса, намаляване на административната тежест и създаването на високоустойчива инфраструктура за електронно управление са ключови приоритети в дейността на правителството. Изграждането и въвеждането на Единната система за туристическа информация – ЕСТИ, е една от основните задачи в работата на Министерството на туризма. Проектирането и разработването на Единната система за туристическа информация е законово обосновано в чл. 116, чл. 165 и чл. 166 от Закона за туризма, като съгласно чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма „лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържанието на данните, утвърдени от министъра на туризма“. ЕСТИ обхваща процесите по събиране и генериране на обобщена информация на базата на подадените данни за нощувки от местата за настаняване и данни за лица, които не са граждани на Република България, страна – член на Европейския съюз, Конфедерация Швейцария или страни по Споразумението за европейското икономическо пространство, откъдето те се предоставят по определени процедури чрез съответни експорти и интерфейси по определени формати. Министерството на туризма, Националната агенция за приходите, Националният статистически институт, общини и Министерството на вътрешните работи са тези институции, които имат достъп до Единната система за туристическа информация. Искам да подчертая, че Единната система за туристическа информация не е публична. Строго се гарантират защитата на личните данни и спазването на GDPR регламентът, като Единната система е така създадена, че в нея следва да се интегрира Националният туристически регистър, който всъщност е видимата и публична част на системата с така наречената Оpen data, но едното е Единната система за туристическа информация, другото е Националният туристически регистър. В тази връзка, след като близо почти две години се забави изработването на системата вследствие на обжалване, миналата година всъщност – месец юни, ние подписахме договор с избрания изпълнител „Технологика“ и някъде средата на месец февруари представихме вече и завършения вид на софтуера на Единната система за туристическа информация, така че на практика тази част е изпълнена. В момента работим по най-съществената и основна част, за да може системата да бъде полезна и да функционира, защото самата тя, за да може да върши работа на нас и на всички администрации, трябва да се налее с данни. Тоест всички данни от Националния туристически регистър да се експортират в нея, и в момента тече този процес, а за експортиране на данни имаме над 18 хиляди места за настаняване, както и Вие отбелязахте. Същевременно с това вървят и обученията, които ние сме организирали в много стриктен план-график, така че както общините, които са основни ползватели на системата, така и бизнесът да бъдат обучени – както лично от нас на място, така и сме създали необходимите информационни материали, включително и така наречения видеоучител, за да може пък съответно всяко едно място за настаняване да обучи така наречения супер потребител, който трябва да бъде представен при нас и ние да издадем уникален идентификационен код. Това, което също направихме в момента и което предстои да обективираме и в предстоящите промени в Закона за туризма, е именно този уникален идентификационен код за всяко едно място за настаняване, за да може то да има партида и всяка една промяна, която следва, да се отразява под съответния номер, тъй като до момента практиката показва, че не във всяка община това се е случвало редовно и на практика много често се наблюдават и дублирани записи. За да можем да изчистим всичко, ние сме дали срок до 1 октомври както на местата за настаняване, така и на общините с наша помощ, максимално, в експедитивен порядък да пренесем, от една страна, данните от Националния туристически регистър и, от друга страна, те да бъдат обучени с работата в системата. След като системата започне да функционира, ние ще имаме огромна база данни, която ще даде възможност както на нас като ресорно Министерство, така и на всяка една община да изчислява предварително приходите от туризъм, които постъпват в общината. Направили сме един уникален модул, бих казала, последна дума на технологиите, където със специални кутийки се правят таблиците, които задават предварително какви анализи искаме да правим. Това със сигурност ще ни даде възможност да планираме краткосрочно – за една година, но в туризма е много важно да планираш минимум до пет години напред, за да може всички заявки от съответните пазари да започват да се договарят. С тази база данни и с този механизъм ние ще имаме възможност наистина реално да бъдем много по-конкурентоспособни. Това е от една страна. От друга страна, този механизъм дава възможност и за изключително голяма борба със сивата икономика и ще доведе според нас до най-песимистичната прогноза, която сме заложили в рамките до три години – с 20% изсветляване на нощувките в сектора. Разбира се, предстои всяка година да има мониторинг по отношение на работата на системата. В Министерството на туризма съм създала организация за работа на специална комисия за 24/7, която следи изпълнението по ЕСТИ, в която имаме представители и от Държавната агенция за електронно управление, които са осигурили абсолютно всички ресурси, свързани със защитата на хардуера и съхраняването на данните – защото тук говорим за голям обем от информация, която следва да се съхранява, така че максимално да подпомагаме усилията както на Националната агенция за приходите, така и на общините, разбира се, и на МВР. Говорейки за Министерството на вътрешните работи, към момента съгласно действащия Закон за туризма в системата ЕСТИ се дават пълни данни по отношение на всички лица, които не са от държави – членки на Европейския съюз, и съответно двустранните споразумения с Конфедерация Швейцария. След промяната в Закона за МВР и в Закона за туризма – това, което в момента коментираме, едва тогава ще има възможност да се събира и пълният обем от данни по отношение на нуждите на МВР. Но тук подчертавам: само и единствено МВР съгласно Закона на МВР има достъп до тях. Министерството на туризма като администратор няма да има възможност да ги вижда, защото те ще пристигат в криптиран вариант, така че максимално да се гарантира това, че всяка една институция ще има достъп до данните, съобразно изричните законови правомощия, с които разполага. Надявам се от 1 октомври съвместно с Вас да направим проверки по места как функционира системата. Тук искам да отбележа, че когато говорим за места, които са отдалечени, в които няма изискуемото покритие на интернета – ние сме поискали такава информация от Комисията за регулиране на съобщенията, съответно с моя заповед тези населени места ще бъдат обявени на сайта на Министерството. За тях има отделна процедура, с която те попълват данните в специална таблица, съответно чрез уеб базиран интерфейс със специална парола един път седмично се въвеждат, но тук основно говорим за местата, които са с много ниска категория – основно къщи за гости, апартаменти за гости, вили, в такива места, в които няма достатъчно покритие на интернет. Дали сме достатъчна възможност на бизнеса да избере трите форми, които съществуват по системата за въвеждане на данни, така че това да не оскъпява допълнително техните услуги. Също така сме стартирали с пет пилотни общини, които към момента на 98%, образно казано, данните за тях са внедрени в системата. Това са София, Пловдив, Созопол, Велинград и Враца и, както казах, графикът на обученията, които са изключително важни, за да може наистина да имаме плавно функциониране на системата и да няма стрес по отношение и на бизнес средата продължава. Ще продължим да Ви информираме стриктно за поетите ангажименти и съответно за тяхното спазване. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, във Вашето експозе Вие казахте, че в приоритетите на Програмата за управление на правителството за 2017 – 2021 г. е записано намаляване на административната тежест, което несъмнено ще подобри бизнес средата. Министерството на туризма е постигнало определени успехи – от изказването Ви разбрахме, че доста документи са отпаднали, но аз считам, че има възможност за още оптимизиране на режима за регистрация и категоризация на икономическите субекти. Моят въпрос към Вас е: предвиждате ли допълнителни промени в Закона за туризма за още намаляване на административната тежест върху икономическите субекти? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, един от най-важните приоритети на правителството е, разбира се, намаляването на административната тежест, като една от най-важните цели, които също сме заложили в продължение на този приоритет в предстоящите промени в Закона за туризма и съответно наредбите към него, е да продължим да оптимизираме работния процес и да доведе до допълнително намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса – освен тези 19 документа, които вече са отпаднали и които ние успяхме да реализираме благодарение на Вашата подкрепа с предходните изменения в Закона за туризма. По отношение на режима по регистрация на туроператорите и туристическите агенции допълнително предстои да се направят предложения, които са обективирани в Закона за туризма, за допълнително облекчаване на работата на Експертната комисия за регистрация на туроператори и туристически агенти, така че това да не води до забавяне на процеса, свързан с издаване на удостоверения. В тази връзка се предвижда всички документи да бъдат разглеждани в 14-дневен срок от постъпването им, като относно съответствието им с изискванията на Закона за туризма и при необходимост, ако това изисква допълнително коригиране, да се случва в рамките на ден-два. Тази услуга също е включена в електронните и е електронизирана към тези услуги, които представихме и които могат да се извършват и отдалечено – 24/7, за което споменах. На практика, след като бъдат приети и новите изменения в Закона, тогава по закон Комисията ще бъде длъжна не по-късно от 14-дневен срок да се произнесе по всички преписки и съответно да има резултат. По същия начин сме предвидили такива срокове и в Експертната комисия по категоризация на туристическите обекти за местата за настаняване и хранене. Към момента работи работна група, която е създадена от представители на бизнеса и на всички заинтересовани страни, за промени в Наредбата за категоризация и прекатегоризация на местата за настаняване и хранене с цел допълнително отпадане на документите, които някак си в годините са останали в този документ, ако мога така да се изразя, или вече няма необходимост от тях с оглед на промените, които са възникнали в сектора. За нас е изключително важно тези промени да бъдат така направени, че, от една страна, да облекчават бизнеса и гражданите, но, от друга страна, това да не води до намаляване на качеството на услугата, която ще се предлага. В този дух се разработват и промени в Наредбата, която цитирах, включително и в Наредбата за таласо-терапевтичните уелнес центрове, спа центровете, така че и там допълнително да намалим административната тежест, но и да гарантираме качеството на услугата. Предстоят промени и в Наредбата за екскурзоводите и планинските водачи, пак в това направление, така че се надявам в рамките най-късно до месец юни, а за повечето други документи – до месец септември, октомври това да бъде факт, като, разбира се, сроковете за работа на експертните комисии следва да бъдат прецизирани в Закона за туризма, за да може максимално и колегите, които работят в тях, да се съобразяват и да гарантират максимално кратки срокове за обслужването на гражданите и на бизнеса. Това е, което допълнително правим по този въпрос. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, във връзка с Вашето изложение бих искала да подчертая необходимостта от това, че потенциалът на малките и не толкова известни като дестинации места трябва да бъде един от приоритетите на Вашето министерство. За тази цел, разбира се, е необходим системен подход. В качеството ми на народен представител от област Кърджали не мога да не оценя значението на дестинацията Перперикон, която вече е доста популярна и се превърна в притегателен център за туристически пътувания. Но в същото време Ви обръщам внимание – все пак и Вие сте от Кърджали, че и останалите общини в областта също притежават огромен потенциал. Имам предвид общините Ардино и Момчилград на първо четене, като в Ардино е Дяволският мост – едно изключително съоръжение, комплексът „Белите брези“, за община Момчилград се сещам за Харман кая или Вкаменената гора, като наблягам на тях с идеята, че държавата също следва да работи заедно с местната власт. Вие оповестихте, че е предприета такава кампания за механизъм, който ще въвеждате заедно с малките общини, за насърчаване на тези туристически пътувания и техен фокус ще бъдат по-малките общини в България. В тази връзка въпросът ми към Вас е: ще бъдат ли някои от общините – може и тези, които изброих преди малко в област Кърджали, част от тази кампания? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Шевкед, благодаря Ви за този въпрос. За нас наистина тази година е приоритетна по отношение на насърчаване на вътрешния туризъм и най-вече, използвайки това, че България привлича чрез националните си курорти, които са имиджът на българския туризъм, да насочим този туристопоток и към вътрешността на страната, така че, от една страна, да предлагаме разнообразен туристически продукт, а от друга страна, да показваме малко познатите места в България, които дори и самите ние не познаваме. В тази връзка, поддържайки, разбира се, системния и устойчив подход към развитието на сектора, ние стартирахме през месец февруари специална кампания за насърчаване на вътрешния туризъм, която е предимно насочена към малките населени места – разбира се, както Ардино, така и Момчилград са включени в кампанията, включително и Черноочене е включено в кампанията. Включили сме абсолютно всички малки населени места, включително и мой личен приоритет като министър е да бъда на място при някои от най-съществените им прояви, както и организирането на различни събития, които да популяризират усилията, които местната власт заедно с местния бизнес и съответно населението правят, така че да направят своето място по-привлекателно за живот и да привлекат интерес допълнително, и оттам да създадат нови икономически предпоставки за развитието на региона. В тази връзка предстои, буквално в рамките на тази седмица, ние да публикуваме и допълнителен календар на събитията, които сме заложили за тази година, свързан само с малките населени места. Тук подчертавам: този календар няма да припокрива вече Програмата за национална туристическа реклама, затова подчертавам и малките населени места. Давам един пример, който сега ми идва наум. На 5 май ще бъдем в община Баните – Смолянско, изключително важно място, където има една от най-добрите като качество минерални води, така че там ще направим доста сериозен дебат по темата съвместно с БУБСПА. Предстоят и други такива дебати, дискусии, а в събота ще бъда в Наречен по същата тема. Наистина, както казах, фокусът е в това, което предлагат малките общини: културно-исторически туризъм, особено в нашия регион в Кърджали – не е само Перперикон, казахте и за Дяволския мост. Има изключително много туристически забележителности, които не са познати и които трябва заедно да популяризираме. Също така специално предстоят допълнителни клипове – освен този, който направи Кубрат Пулев като лице на кампанията, предстоят и с много други български изявени личности, които милеят за родината и са се включили в нашата кампания да ни помогнат в усилията, които полагаме, за да направим малко известните места познати. Това е като маркетиране, от една страна. От друга страна, сме насочили усилията там, където има изградена материална база, защото това също е изключително важно – да насочим вниманието и на големите туроператори към тези места, така че да включват комбинираните продукти. Давам един пример: за миналото лято област Варна може би има посещения от около два милиона чуждестранни туристи за месеците от май до септември, а Шумен и Плиска, които са буквално на 90 км от там, посрещат драстично по-малко туристи в рамките на 80 – 90 хиляди, така че за нас наистина е много важно да насочваме вниманието, използвайки този голям туристопоток, към вътрешността на страната. Също така работим в посоката на създаване на специален финансов инструмент. Тук имаме подкрепата и на премиера, и на вицепремиера Дончев, както и на Европейския парламент и Комисията за насърчаване на малкия и средния бизнес в областта на туризма. Към момента предложеният инструмент е със стойност от 300 млн. евро – само за предприятия в сектора, на европейско ниво, директен, така че предстои неговото разработване и ще разчитаме на Вашата помощ, за да може наистина максимално добре да идентифицираме това, което е важно за бизнеса, който работи в сектора особено, подчертавам, във вътрешността на страната. По този начин ние можем да направим България привлекателна целогодишна туристическа дестинация и по този начин ние можем да увеличим многократно туристопотока и да създадем работни места във всяко едно от тези населени места, защото нашата страна има огромен туристически потенциал, който ние трябва да използваме, и това е нашата цел. Разбира се, няма как да я реализираме без Вашата помощ, без съдействието на местните власти и на бизнеса. Туризмът е хоризонтален сектор и изисква общи усилия в тази посока. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! От изключителна важност за нас от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, както и за цялото общество е внедряването на електронното управление. Ние от ВОЛЯ следим всяка стъпка в развитието на процеса за внедряване на Единната система за туристическа информация. Знаете, че от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ сме прагматици, хора от реалната икономика, които винаги обективно сме подкрепяли положителните и реални стъпки за облекчаване на гражданите и бизнеса, но сме били безкомпромисни в критиката по отношение на действия, които не одобряваме. В този контекст е и моят въпрос към вас. Вие доста подробно обяснихте на въпроса на колежката от ГЕРБ какво представлява Единната система за туристическа информация, но не стана ясно на какво ниво са внедрени електронните услуги, които Вашата администрация предоставя на българските граждани. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова! Заявяването на електронни административни услуги, предоставяни от Министерството на туризма, вече е възможно и чрез Единния портал за електронни административни услуги: EGOV.BG. В допълнение на предприетите мерки от месец декември 2018 г. всички административни услуги, които Министерството на туризма предоставя по Закона за туризма, са достъпни чрез специално създадената от Министерството на туризма платформа, която може да се използва, включително и през смарттелефон, отдалечено, както казах в изложението – 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Също така допълнително улеснение за гражданите по отношение на тези услуги, които въведохме, е, че освен по класическия начин – чрез ПИН код, квалифицирания електронен подпис може да се поставя и чрез лицево разпознаване. Министерството на туризма е първата администрация, която предоставя този тип електронни услуги у нас, които са разработени със специална платформа. Бих искала отново да подчертая, че изцяло са спазени изискванията за защита на личните данни и на GDPR регламента. Всички те са гарантирани над 100%. Също така новата платформа дава възможност да бъде използвана не само в България, но също така и на територията на Европейския съюз, като в момента разработваме възможността да бъде използвана и от други, трети страни, които са основни и ключови пазари за България. Така няма да се налага да се идва в сградата на Министерството и съответно да се губи време. Към тази платформа разработваме и също така предстои да внедрим и така нареченото виртуално банкиране, така че таксите за услугата, които се изискват, да бъдат заплащани чрез така наречения VR-banking, за да може допълнително да гарантират както бързо и лесно използване на тази услуга – буквално в рамките на три минути, така и съответно защитено и гарантирано плащане чрез виртуално банкиране. По този начин с получаване веднага на обратна връзка от заявителя услугата ще бъде извършена буквално веднага, докато сте си вкъщи, или имате пет или десет свободни минути, за да свършите тази работа. Усилията на Министерството в тази посока бяха наградени и от БАИТ – Българската асоциация по информационни технологии. Ние сме първата държавна администрация, която получи такава висока награда и оценка за усилията на екипа на Министерството за това, че внедрихме този тип услуги. Предстои допълнително да надграждаме работата на тази система. За първата една година от нейното функциониране тя е безплатна. След това за всеки един заявител абонаментът, който сме направили, е 2 лв. на месец, което, образно казано, дори не покрива няколко часа паркиране в Синята зона тук, в София. Продължаваме много усилено да работим в тази посока. Също така Министерството на туризма успешно се присъедини и към средата за междурегистров обмен RegiX чрез заявяване на достъп от данни от регистри, справки – полета в средата на така наречения междурегистров обмен. Ние сме достигнали максимален брой кореспонденти в тази посока. Също така съвместно с Държавната агенция за електронно управление през месец ноември се включихме в проект по Програма „Добро управление“ за надграждане на хоризонталните и централни системи за електронно управление. Мога да Ви уверя, че наш основен приоритет е да продължим да работим усилено в тази посока, защото вярваме, че по този начин сме в полза на гражданите, на бизнеса, на обществото. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, колеги, госпожо Вицепремиер! Госпожо Министър, с внимание изслушах изнесеното от Вас. Искам да Ви поздравя за напредъка за развитието на отрасъла, принос за който несъмнено имате и Вие. Туризмът е отрасъл, който е давал и ще дава много на България, защото сме дестинация, която се приема от много хора по света и милиони хора идват в България. За съжаление, все още има неизползвани възможности. Бих се спрял само на няколко момента. Първо, госпожо Министър, националната реклама, парите, вложени в реклама в туризма, се връщат стократно и дори повече, когато това се прави редовно, ежегодно и се използват всички възможности и в България, и в чужбина, за да става това. Тук искам да Ви поздравя, че правите такъв тип реклама, дори използвате някои други приятелски методи, което донася реклама за България. Това е важен въпрос. Парите, необходими за националната реклама, би трябвало да бъдат заложени от правителството в бюджета на Министерството и да се използват пълноценно. Уважаема госпожо Министър, две министерства биха могли да Ви помогнат за развитието на туризма и почивното дело в България. Едното е Министерството на здравеопазването. С контактите и връзките си примерно със Здравната каса в Германия биха могли да се увеличат значително посещенията на почиващи в България пенсионери, болни хора. Другата особено голяма възможност, госпожо Министър, е визовият режим, който засяга специално руските туристи. Това е огромен проблем. Руските туристи някога бяха най-многобройните в България. За съжаление, значително намаляха. Ако Министерството на външните работи намери правилния механизъм и се издават многогодишни, десетгодишни, многократни визи, то значително ще се увеличи туристическият поток от Русия и съседните държави, а това са привлекателни туристи за този бизнес в България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, благодаря Ви за въпроса и за подкрепата към усилията на Министерството на туризма. Откакто създадохме Министерството, успяхме с една година по-рано да приемем Националната програма за туристическа реклама, така че заедно с представителите на Националния съвет по туризъм, където обсъждаме и приемаме този документ, да начертаем основните приоритети, свързани с рекламирането и маркетирането на България като целогодишна туристическа дестинация. Разбира се, благодарение и на подкрепата и на премиера, и на кабинета, подчертавам казаното при предишни отговори – туризмът е хоризонтален. Голяма част от ресурса, необходим за туризма, защото – да, от една страна, ние рекламираме и искаме да обърнем вниманието към нашата страна като привлекателна туристическа дестинация, но, от друга страна, е много важно, когато ни посетят, да имаме висококачествен туристически продукт. Затова нашите основни усилия са насочени и в посока на подобряване на инфраструктурата – както транспортна, така и в областта на околната среда. Казахме за намаляването на административната тежест. Случващото се в сектор „Образование“ е изключително важно за развитието на сектор „Туризъм“, защото кадрите формират 90% от туристическата услуга. Работим в изключително много направления и съвместно с подкрепата на колегите, защото секторът е приоритетен и е показал в рамките на последните три години и резултатите от тях, които цитирах в изложението, че има още много неоползотворен потенциал. По отношение на Вашите коментари в конкретика, свързани с Министерството на здравеопазването и руските туристи, ще Ви дам малко повече допълнителна информация. Ние работим изключително добре с Министерството на здравеопазването, особено в посока на това, което Вие посочихте във Вашия въпрос, свързано със здравните каси. Буквално на 5 март тази година имахме голяма дискусия в Берлин, на която присъстваха представители на здравните каси и на Здравното министерство на Германия. В момента Ви информирам в аванс, че съвместно с Българската асоциация по балнеология и спа туризъм – БУЛСПА, които са наш много важен партньор, предстои да организираме информационни турове на германските здравни каси. Чакаме да уточним точните дати и ще Ви информираме при интерес. Те ще посетят местата за настаняване, които отговарят на техните изисквания, за да можем да стартираме и реална работа с тях и да изпращат не само техни пенсионери, но всички хора, които имат интерес към страната, да ползват услугите на нашите центрове. Така допълнително ще засилим интереса към този вид дейност. Имаме много голям напредък след две-тригодишните усилия, които полагаме, за да работим в тази посока със здравните каси. По отношение на пазар, какъвто е Русия, също така полагаме големи усилия. Руският пазар е стратегически за нас, особено когато говорим за летния ни туризъм. В тази връзка проведохме редица срещи като в Москва, така и по време на визитата на председателя на правителството на Руската федерация господин Медведев. Знаете, че основният фокус по време на неговото посещение беше поставен именно върху сектор „Туризъм“. Организирахме много голям туристически форум, така че да покажем максимално допълнителния потенциал в развитието на тези взаимоотношения. Включително аз се върнах в понеделник от Москва, където участвахме в големите туристически изложения „Интур Маркет“ и MITT. Също така в понеделник имах честта да изнеса лекция и в МГИМО като един от големите университети на територията на Руската федерация, който сътрудничи с български университети, така че да засилим нашите взаимоотношения по отношение на стажовете, които биха могли да се провеждат тук, в страната. Също така работим в посока за връщане на по-големия интерес към детските лагери в страната. Имаме специално разработена съвместна програма в тази връзка и предстои приемането на специална наредба, която обсъждаме с Министерството на образованието и науката, която да регламентира ясно изискванията по отношение на детските лагери, така че допълнително да засилим интереса и към този вид туризъм, който сме практикували. Също така по отношение на визите и визовия режим Министерството на външните работи и лично вицепремиерът и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева полагат изключително много усилия, така че максимално да подпомогнат нашите, за да бъдем достатъчно привлекателни и конкурентоспособни по този въпрос. Бяха създадени, благодарение на усилията на Министерството на външните работи, 59 изнесени визови центрове на цялата територия на Руската Федерация, където буквално от всеки голям град могат да бъдат подавани заявления за визи. Допълнително обсъждаме и въпросите в рамките и, разбира се, спазвайки изцяло изискванията на европейското и националното законодателство за издаване на многогодишни туристически визи за една и три години. Така че се надявам наистина съвсем скоро, когато имаме конкретика по тази тема, да направим съответното официално обявление, защото съм сигурна, а Вие сте прав в това отношение, че по този начин допълнително ще засилим интереса към нашата страна като туристическа дестинация. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелкова, във Вашето изложение засегнахте темата за учредяването и функционирането на организацията за управление на туристически райони. Една от задачите при устойчиво развитие безспорно е балансираното развитие на всички региони в страната с цел повишаване качеството на жизнения стандарт на местното население. Страната ни е изключително богата както на културно исторически артефакти, така и разполага с уникални природни дадености, които при правилно планиране и рекламиране биха могли да се развият успешно и да добият голяма популярност. Традиционно във времето България е идентифицирана като страна с морска и зимна почивка. Разбирам, че това са устойчиви нагласи, които се променят трудно, но е факт, че автентичният дух и култура на по-малките населени места, в съчетание с качествена екологична храна, също са изключително привлекателни особено при добра реклама. В тази връзка моят въпрос е следният: колко от организациите за управление на туристически райони реализират дейности по рекламиране на възможностите за туризъм и какви са средствата за това? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кърчев, към момента са учредени седем от деветте организации за управление на туристически райони, като осмият и деветият са в процедура на учредяване. Тук говорим за представители на 184 общини, които влизат в рамките на вече учредените седем туристически организации. Технологията на подкрепата на тези структури, както обясних и в изложението, е по линията на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Министерството на туризма е конкретен бенефициент по процедурата за предоставянето на институционална подкрепа за дейностите, свързани с повишаване на капацитета на малките и средни предприятия, като чрез този проект се предоставя възможност за регионално брандиране и изява на национални и международни изложения чрез участие в различни събития, инициативи и конференции. Също така се осигурява и логистично поддържане и техническо оборудване на работата на организациите, подготовка на необходимите наръчници, практически документи, нужни за тяхното функциониране, както и серия от обучения и внедряване на утвърдени практики и изпълнение на посочените цели на работа. Очакваният резултат от изпълнението на Проекта е да се повиши конкурентоспособността и капацитетът на малките и средни предприятия в сектор „Туризъм“ и също така увеличаване на степента на информираност за техния потенциал за предлаганите от тях услуги и продукти. На 11 март 2019 г. Министерството на туризма подаде пулпик и второ проектно предложение за повишаване качеството на услугите на малките и средни предприятия в туризма чрез използване на информационни и комуникационни технологии и уеб-базиран маркетинг. Този проект има за цел да надгради първия проект пулпик и да повиши качеството на услугите на малките и средни предприятия в туризма. Включени са също и виртуална туристическа платформа, която ще съдържа подробна информация за всеки един от туристическите райони като видове продукти, туристически маршрути, разработени туристически дестинации, мултимедиен каталог, представяне на актуални събития в отделните райони и така нататък. Чрез механизмите на дигиталния маркетинг предвиждаме също така да се промотират туристически райони в онлайн пространството и в социалните мрежи. Допълнително ще се проведат и промоционални кампании в български и международни телевизии, в софийското метро, и чрез външна реклама на билбордове. По този начин се цели популяризиране на отделните туристически райони в страната, увеличаване на туристопотока и, разбира се, оказване на подкрепа на малкия и средния бизнес в съответните райони, които са част от организациите за управление на туристическите райони. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър на туризма! Всички знаем, че основният фактор за подобряване качеството на предоставяните туристически услуги в цялостното туристическо обслужване е добрата професионална подготовка на заетите в сферата на туризма. Факт е, че България е прекрасна страна, която по нищо не отстъпва на конкурентите си, и лично аз оценявам Вашите усилия да я популяризирате като предпочитана дестинация за туризъм. Проблемът с недостига на кадри обаче остава. Колкото и да е позитивна и хубава средата, и прекрасна природата лошото обслужване оставя трайно лоши впечатления в гостите. В тази връзка във Вашето изложение, както казахте, че близо седем хиляди чужди граждани са работили в сферата на туризма, те са част от проблема, въпреки че е факт, че професионалистите, които са заети в сферата – нашите професионалисти, голяма част от тях намират реализация в чужбина. Имам именно такива съображения към кадрите от трети страни, които могат да разрешат дългосрочно този проблем. В този смисъл, въпросът ми към Вас е свързан с това: какви конкретни мерки взима Министерството, и Вие конкретно, в посока на квалификацията и обучението за нуждите в бранша? Като имаме предвид, че е хубаво да използваме нашите, българските кадри, да направим кампания в посока вземане на кадри от области, които са с голяма безработица, като Силистра примерно, която е до област, която има морска част. Благодаря, надявам се да отговорите на въпроса ми.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сабанов, първо, бих искала да Ви информирам, че усилено се работи върху реализирането на цялостната държавна политика за развитие на човешките ресурси в туризма. Продължава работата на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма, който беше създаден на 22 февруари 2016 г. Той е създаден като междуведомствен орган със съвещателни и координационни функции по отношение на разработването и изпълнението на политиките, касаещи кадрите в туризма. Междуведомственият съвет обсъжда мерки, които са свързани с осигуряване на нужните кадри в сферата на туризма като организиране на курсове за повишаване квалификацията на персонала, въпроси с провеждането на стажове в сферата на туризма, също така създаването на механизъм за взаимодействие между Министерството на туризма, образователните и изследователските институции за подпомагане на функциите, свързани с набиране на анализ, обобщение, информация и изготвяне на прогнози за развитието на туризма по отношение на кадрите, свързани с него. На последното заседание се прие решение да се създаде специална концепция за развитие на човешките ресурси в туризма. Документът ще се фокусира върху създаването, задържането и привличането на кадри в туризма с конкретен план за действие. По отношение на сезонните работници, това беше една от краткосрочните мерки, включена в Плана за работа на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма и, която беше реализирана успешно с промените в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция и Правилника за прилагане към него. Разбира се, както и Вие правилно отбелязахте, най-важната цел, за да се гарантира устойчивост в сектора и дългосрочна конкурентоспособност е изпълнението на дългосрочните цели, свързани с развитието на кадрите в сектора и създаване на възможност както за квалификация и преквалификация, от една страна и, от друга страна, разбира се, съвместно с Министерството на образованието и науката за разработване и функциониране на механизми, особено свързани с професионалните гимназии по туризъм, така че това да доведе до едно дългосрочно и трайно планиране и осигуряване на дългосрочна и трайна заетост. По отношение обаче на този краткосрочен приоритет, свързан със сезонните работници и най-вече тяхната квалификация и преквалификация, не само на сезонни работници, но, разбира се, и на всички други кадри в туризма, подписахме Споразумение с Министерството на труда и социалната политика, в което Българо-германският център за професионално обучение ще предоставя необходимата квалификация и преквалификация на кадри в сектора – в клоновете си в Царево и Смолян. В момента има изработен много ясен и стриктен план за действие. Имаме заявки от бизнеса, които да обучават своя персонал чрез Центъра и на база на Споразумението, което е подписано, от няколко както хотелиерски, така и туроператорски компании. Към момента заявките са за около 800 лица, като, подчертавам, това е информация от преди две седмици. Ще събера по-актуални данни и ще Ви ги предоставя конкретно. Смятам, че този механизъм е една, макар и малка, но много важна стъпка в посока осигуряване на възможност за допълнителна квалификация и преквалификация, като, разбира се, благодарение и на подкрепата на колегите от Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика вървим в посока разработване и реализиране на дългосрочните механизми за това. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Вицепремиер, госпожи министри! Използвам правото си на отношение от името на парламентарната група по проведената процедура за изслушване на министъра на туризма. Факт е, че от създаването си Министерството на туризма работи усилено и отговорно за повишаване на приходите и развитието на туризма в България. Затова, на първо място, искам да Ви уверя, че в лицето на парламентарната група на ГЕРБ винаги ще имате силен партньор по отношение на амбициозните задачи и инициативи, които стоят пред Министерството. По същество, отношението относно изнесената информация за напредъка по мерките и целите от Програмата за управление на правителството в сектор „туризъм“, ще се опитам да резюмирам по следния начин. Оценяваме високо темповете на работа по основните правителствени приоритети, свързани с ангажимента за редуциране на административната тежест за гражданите и бизнеса и електронификацията на административните услуги. Виждаме, че сте постигнали конкретни резултати в това направление. Поздравления и за иновативния Ви подход, свързан с дигитализацията на услугите. По отношение на маркетинговата политика също трябва обективно да отбележим, че на фона на лимитирания финансов ресурс за национална реклама в сравнение с преките ни конкуренти, страната добива оптимална популярност на съответните целеви пазари, в това число както традиционните, така и на перспективните. Цифрите, които цитирахте, относно ръста на чуждестранните туристи и приходи от туризъм са красноречив атестат за усилията, които полагате. България е все по-разпознаваема и убедена съм, че сме конкурентоспособни на база изключителните природни дадености, които притежават нашите региони. Това многообразие от туристически продукти ни задължава да сме максимално отговорни по отношение оползотворяване на туристическия потенциал на страната ни, особено относно възможностите за практикуване на целогодишен планински, балнео- и спа туризъм. За всеки един от нас е от значение България да бъде не просто предпочитана дестинация със съхранена природа, но и максимално да се развиват съответните възможности за икономическа активност на местните общности. Относно политиката за създаване на конкретни културно-исторически, балнео, спа и винено-кулинарни маршрути смятам за положителен подхода да обхванат максимален брой населени места, които имат потенциал, но страдат от слаба популярност. Важно е също да продължавате да обръщате внимание и на българския турист, който да привличаме като потенциален клиент на родната туристическа индустрия. Създадените възможности за регионален маркетинг по линията на организациите за управление на туристически райони също определено са положителен знак за малките населени места, че и те могат да се развиват. Предизвикателствата пред сектора продължават да бъдат свързани с обезпечаването на квалифицирани и професионални кадри. Разбирам, че полагате усилия и в тази посока, но е факт, че проблемът иска дългосрочен подход. Очакваме промените в Закона за туризма, където да адресирате другия основен казус в сектора, какъвто е статутът на националните курорти. И още веднъж искам да заявя подкрепата си, която имате от парламентарната група за Вашите усилия и също така да Ви уверя, че днешният диалог беше изключително ползотворен, че той ще продължи и за в бъдеще. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, на 21 ноември 2018 г. Вие бяхте избрана за вицепремиер на Република България по икономическата и демографската политика. Тогава Вие не представихте в тази зала Вашите приоритети, но на брифинг пред медиите набелязахте някои от приоритетите, по които ще работите. Определихте децата на България като злато и казахте, че тяхното здраве и преодоляването на демографския срив ще бъдат заложени като приоритет в работата Ви. След като категорично заявихте, че имате подкрепата на Кабинета, ние от ВОЛЯ очакваме не просто мерки, а конкретни резултати в тази област. В бюджета обаче, който гласувахме месец след Вашето избиране, не видяхме такива мерки. Нямаше повишаване на еднократната помощ за живородено дете, а стипендиите за отлични ученици останаха непроменени. Клиничните пътеки в детското здравеопазване – също, тоест най-малко пари за детско здраве и непроменени финансови стимули за повишаване на раждаемостта. Наблюдаваме в страни като Австрия, че подобен тип инструменти се използват и дават успешни резултати. В нас възниква въпросът как България ще успее да преодолее тревожната статистика, че за последната година имаме отново 8 хиляди по-малко родени деца? Този факт наистина е притеснителен и без конкретни мерки ние не виждаме как ще постигнем резултати. Насочвам специално вниманието Ви, защото съм убедена, че за Вас това е приоритет в работата Ви. И в тази връзка искам да разбера: какъв е подходът на България по отношение на преодоляването на демографската криза, какви конкретни мерки предлагате за увеличаване броя на живородените деца в България и какви са Вашите прогнози? Може ли да се ангажирате с такива за промяна на коефициента на естествен прираст в България от отрицателен към положителен?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, по повод Вашия въпрос относно демографската криза и по-точно въпросите, които поставихте, Ви информирам следното. България е изправена пред множество предизвикателства в икономическото, социалното и демографското си развитие. Това изисква от нас ясно да поставим приоритетите и категорично да посочим целите, към които се стремим. Икономическият растеж и благоприятната бизнес среда през последните години в България са предпоставки за постигане на положителни промени в демографската и социалната област. Мерките, които българското правителство предприема за посрещане на демографските предизвикателства, имат комплексен и цялостен характер и се отнасят в стратегически план до едно адекватно реформиране и адаптиране на всички секторни политики и на социалните системи към демографските промени. Демографската политика е насочена към цялото население на Република България. Политиката не е ориентирана само към повишаване на раждаемостта, а акцентира върху повишаване на качеството на човешкия капитал. Основният стратегически документ в отговор на демографските предизвикателства е приетата от Министерския съвет Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. Предприеманите от правителството комплексни мерки са групирани в следните направления: насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата; подобряване на репродуктивното здраве и репродуктивната култура на населението; подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност; разработване на адекватна миграционна външна, вътрешна и имиграционна политика; намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст; възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве; адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението; пазара на труда; пенсионната система; социалното подпомагане и грижи; здравеопазването; образованието; културата; развитие на солидарност между поколенията; повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи; създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален на всички социални групи диалог; ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони; въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов изменян или допълван нормативен акт в държавата. В изпълнение на демографската стратегия се изготвят годишни планове и годишни отчети. На 31 октомври 2018 г. Министерският съвет прие Отчета за 2017 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България 2012 – 2030 г. Като положителни тенденции през 2017 г. могат да бъдат отбелязани: намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на нива, близки до средното за страните – членки на Европейския съюз; увеличаването на очакваната средна продължителност на живота (председателят дава сигнал, че времето е изтекло); увеличаването на броя на сключените бракове, намаляването на бракоразводите; подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот. Доходите на българските домакинства продължават да нарастват през 2018 г. Доходът от работната заплата формира над 55% от общия доход на домакинствата. Това е резултат от устойчивия ръст на заплатите, високата заетост и рекордно ниската безработица. Данните за разходите на домакинствата показват намаляване на разходите за храна в структурата на общите разходи за 2018 г., намаляването на относителния дял на средствата за задоволяване на основни жизнени потребности е индикатор за подобрение на жизненото равнище. През 2017-а и 2018 г. средната работна заплата отбеляза почти 10% ръст. Съответно през 2017 г. средната заплата достигна 1037 лв. а през 2018 г. – 1135 лв.

Да, разбира се. Поради многопосочното въздействие на демографските процеси при изготвянето на годишните планове и отчети е спазен принципът на предприемане на интегриран подход с участието на максимално широк кръг институции и организации. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изисква устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти в държавата. В демографски план намаляването и застаряването на населението се очертава като дълготраен социален процес за България. Затова и отговорът на това предизвикателство следва да се насочи не просто към механична промяна на основни демографски показатели, а към прилагане на конкретен подход и развитие на интегрираната политика. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, Вие всъщност завършихте с въпроса ми. Казахте: трябва да се приложи конкретен подход. Аз именно това питам: какъв е този конкретен подход? Всичко останало, което казахте – за възпитание на децата, за подобряване на жизнения стандарт, за храната, с която ги храним – е точно така, но аз искам от Вас и очаквам като Вицепремиер да опровергаете тезата и статистиката, която наблюдаваме, че до 50 години България ще бъде териториална пустиня. България се топи. Затова отново ще си позволя да Ви задам конкретен въпрос: какви са Вашите прогнози, може ли да се ангажирате с такива, за промяна на коефициента на естествен прираст в България от отрицателен към положителен? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, благодаря Ви за въпроса. Поради силно интеграционния и трудно обратим характер на демографските промени и тенденции в България, подобно на много други страни от Европейския съюз, официалните прогнози за развитие на населението в следващите десетилетия са неблагоприятни. Затова искам да подчертая, че е изключително важно и ние ще се стремим да постигнем дългосрочно политическо съгласие за изпълнение на набелязаните мерки, за които говорих преди малко, за смекчаване на негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот и съдействащи за адекватно посрещане на демографските промени през 21 век. Бих искала да поднеса и повече конкретика за това, което предприемаме, за да бъде демографската политика по-ефективна. Министерският съвет възложи изпълнението на сериозен проект от страна на Българската академия на науките и Института за изследването на населението и човека на тема „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“. Бяха направени представително социологическо изследване и анализ, след което бяха предложени конкретни мерки. С моя заповед разпоредих създаването на експертна работна група с участието на ключови експерти от ведомствата и академичните среди, която да се запознае с разработката на Българската академия на науките и да предложи политики и мерки в областта на трите основни процеса, които определят демографското развитие – раждаемост, смъртност, миграция. Експертната група има много кратък срок да изработи своите предложения за по-ефективни мерки за изпълнение на Управленската програма на правителството в частта за демографската политика. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, до средата на 2019 г. се очаква да приключат дейностите по обновяване на всички 2022 жилищни сгради в страната, които се финансират по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Въпросът ми към Вас се отнася за област Разград, откъдето съм избрана, а той е: колко от сключените договори са на територията на област Разград и на какъв етап са проектите в общините от областта? Ще продължи ли Програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради при реализиране на икономии от вече проведените процедури? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, с Постановление № 18 от 2 февруари 2015 г. на Министерския съвет се прие Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по нея, и се определиха органите, отговорни за нейната реализация. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на жилищни сгради с основна цел чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия за живот на гражданите в многофамилни жилищни сгради, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда. Тази програма е най-мащабната инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в областта на енергийната ефективност за жилищния сграден фонд. Програмата се реализира с финансов ресурс в размер на 2 млрд. лв., като по нея се финансира икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за одобрена сграда, с който се постига клас на енергопотребление „C“ в съответствие с Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Обхватът на Националната програма е за цялата територия на страната в рамките на всички 265 общини от всички 2022 сгради, одобрени по Програмата, и са сключени договори за целево финансиране. На територията на област Разград попадат 22 сгради, като в този брой се отчитат и двете сгради, прехвърлени по Проекта „Енергийно обновяване“ на българските домове съгласно ПМС № 23 от 4 февруари 2016 г., за които към 31 декември 2015 г. не са изпълнени строително-монтажните работи. Разпределението на одобрените 22 сгради в областта по общини е следното: община Завет – една сграда; община Исперих – четири сгради; община Кубрат – четири сгради; община Лозница – три сгради, и община Разград – 10 сгради. Към момента сградите по общини са на следните етапи на изпълнение на дейностите по обновяването им: сградите на териториите на общините Завет – една сграда, Исперих, Кубрат, Лозница – са обновени и въведени в експлоатация; община Разград – от одобрените 10 сгради, шест от тях са въведени в експлоатация, а две сгради са в процес на изпълнение на строително-монтажните работи, за две сгради се изработват инвестиционни проекти за тяхното обновяване. Стойността на инвестициите от Програмата на завършените, въведени в експлоатация сгради – общо 18 за област Разград, чрез които се осигури обновяване на сградите по общини е: община Завет – 754 хил. 661 лв.; община Исперих – за четири сгради 3 млн. 907 хил. 251 лв.; община Кубрат – за четири сгради 2 млн. 618 хил. 842 лв.; община Лозница – за три сгради 2 млн. 703 хил. 995 лв., и община Разград – за шест сгради 6 млн. 24 хил. 686 лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да довърша ли, госпожо Председател?

Прогнозната стойност на инвестициите за четирите сгради в община Разград, които към момента са в процес на обновяване – две сгради в строителство и по две се изработват инвестиционни проекти, е 3 млн. 442 хил. 100 лв. В тази връзка може да се отчете, че общият финансов ресурс за област Разград по Програмата е приблизително 19 млн. 450 хил. лв. Усвояването и разходването му се следи текущо, като към 1 март 2019 г. поддържаните от МРРБ регистри отчитат 1657 обновени и въведени в експлоатация сгради, а за 143 сгради се изпълняват строително-монтажните работи. След обновяване на всички сгради ще се извърши окончателен анализ на Програмата и ще се отчете изразходваният финансов ресурс. По-нататъшното подпомагане при изпълнение на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради може да бъде извършено при различни правила и условия за финансиране, за които Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще информира своевременно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви, госпожо Министър, за изчерпателния отговор. Изключително важно е да се реализират икономии. Изключително важно е тази програма да продължи – дали в този обем и мащаб, или в малко по-малък такъв, но за всички български граждани е ясно, че Програмата за енергийно обновяване на българските домове е възможност да се намалят сметките за енергопотребление, които те заплащат, и да бъдат обновени домовете им, съответно и цената им да бъде малко по-различна. Надявам се, че със завършването на всички 2022 сгради в цялата страна не само Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а и ние, чрез въпросите си, ще успеем да развенчаем онази фалшива новина, тиражирана преди започването на тази програма, че българските граждани ще загубят своите жилища, че на българските граждани ще се наложи да доплащат за енергийното обновяване на своите домове. Надявам се, че ще имаме още веднъж възможност за започване на нов програмен период, защото всички сме наясно, че около 40 хиляди сгради в цялата страна имат нужда от такова енергийно обновяване. Пожелавам на Вас и на екипа Ви успех в нелеката Ви работа! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, безспорно цялата инфраструктура на територията на държавата е важна, но има и пътни отсечки, които са с много по-голяма интензивност и които съответно допринасят за увеличаване на брутния вътрешен продукт на страната. Моят въпрос е за една такава пътна отсечка, а именно – изграждането на четирилентовия път между Бургас и най посещавания черноморски курорт Слънчев бряг, който е от ключово значение както за развитието на областта, така и за летния туристически продукт. През месец юни 2018 г. бе открито и пуснато в експлоатация разширението на пътя Бургас – Слънчев бряг в участъците между Поморие – Ахелой и обходният път на Ахелой. Това доведе до облекчаване на трафика, намаляване на пътнотранспортните произшествия и даде положително отражение по отношение на развитието на туризма в района. За да бъде завършен цялостният проект на четирилентовия път между Бургас и Слънчев бряг, е необходимо изграждането на обхода на град Поморие, който е свързващата отсечка между двете, които вече бяха изградени. Има избрана фирма изпълнител и гласувани средства от Министерския съвет за обезпечаване на тази отсечка. С изграждането ѝ ще се финализира един от най-важните инфраструктурни проекти в областта на Бургас. В тази връзка отправям към Вас следния въпрос: кога се очаква да започнат строителните дейности по изграждането на обхода на град Поморие? Какви са предвидените срокове за неговото изпълнение? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, изграждането на обхода на град Поморие е включено в Програмата „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“, като общата стойност на Проекта е 20 млн. 923 хил. 664 лв. Обходът ще преминава западно от града в периферната му част. Началото на отсечката е от км 217 на път 1-9 преди град Поморие в посока Несебър, а краят е при включването в път 1-9 до км 222+849 в посока Бургас. За Проекта има сключени договори с избрани изпълнители. След проведени обществени поръчки строително-монтажните работи ще бъдат извършени от ДЗЗД „Поморие 2015“, а консултантската услуга „Строителен надзор“ ще бъде осъществена от „Пътконсулт 2000“. За стартиране на строително-монтажните работи на обхода на град Поморие е необходимо да приключат отчуждителните процедури. С Решение на Министерския съвет № 29 от 19 януари 2018 г. през изминалата година се процедираха отчуждения на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждането на обхода. Броят засегнати частни имоти подлежи на обезщетение. Подлежащи на обезщетение са 153 и всички се намират в землището на град Поморие. В Агенция „Пътна инфраструктура“ постъпиха три броя жалби и възражения срещу размера на постановеното обезщетение, а във Върховния административен съд, по данни от Министерския съвет, са над 10 броя. Към момента са изплатени обезщетенията за всички имоти чрез Областна администрация – град Бургас, освен за три на един собственик. За тях има образувано дело, по което се очаква решение на съда. След приключване на производството по делото ще се процедира издаването на разрешение за строеж и ще започне същинската работа по Проекта. Индикативно можем да посочим като начало на строителните дейности месец май тази година, като срокът за изпълнение на обществената поръчка е 12 месеца от Протокола за откриване на строителната площадка – Образец 2А. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ отчитат изключителното значение на Проекта за Бургаския регион, и не само за жителите му, но и за всички туристи и ще положат всички усилия за качествено и своевременно реализиране на обекта, чрез което ще се изпълни основната цел на Проекта – облекчаване на трафика, особено в активния летен туристически сезон, и повишаване на пътната безопасност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, разбрахме, че месец май може да започне строителството на тази отсечка. Наистина, всички знаем колко е важна. Но аз искам да отбележа факта с жалбите – особено последната жалба, за която все още чакаме произнасяне на Административния съд, която, забележете – искам да стане ясно, доколкото е моята информация, е за 400 лв. Това ме навежда на мисълта, че има и други предпоставки за жалене на тези процедури, които съответно спират изграждането на пътната отсечка от инфраструктурата. Трябва да стане ясно, че ако не беше тази жалба или тези жалби – две три на брой, имаше готовност по-рано да се започне строителството и до началото на този предстоящ летен туристически сезон да имаме наистина една завършена пътна отсечка, която предполага, както казахте, много по малко пътно-транспортни произшествия с фатален край и развитието на туристическата индустрия, която до голяма степен е засегната в нашия регион. Това искам да стане ясно! Благодаря Ви за отговора. Надяваме се месец май да започне същинското строителство и съответно да имаме завършена отсечка за следващия туристически сезон. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е относно изпълнението на проект „Рехабилитация на водопровод Помпена станция Малина до водоем 300 м3 – град Генерал Тошево“. При проведените в началото на 2018 г. срещи с жителите на населените места от община Генерал Тошево основният въпрос, който поставиха живеещите там, беше амортизираният водопровод от село Люляково до село Малина, вследствие на което селата в продължение на седмици, през лятото особено, остават без вода. Вследствие на проведените разговори с ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което пое ангажимент да се финансира и рехабилитира това съоръжение, за което, госпожо Министър, Ви благодаря и от името на хората, живеещи в тези села, в началото на октомври 2018 г. бе подписан договор между Община Генерал Тошево и Министерството на регионалното развитие и благоустройството на стойност 257 хил. 504 лв. за подобряване на водоснабдяването от селата Люляково и Писарово. До отпускане на сумата от бюджета на Министерството се стигна след поредица от срещи и мотивирано писмено искане за необходимостта от осигуряване на средства за подобряване на водопреносната инфраструктура в общината. Също така благодарност, че водното дружество в град Добрич изпълни и проекта. Целта на целевото финансиране бе реализация на проект „Рехабилитация на водопровода между село Малина и село Люляково“ с обща дължина 7200 метра. Сума, която не е толкова голяма, но за хората там въпросът е от жизненоважно значение. В тази връзка въпросът ни към Вас, госпожо Министър, е: на какъв етап е реализирането на проекта; спазват ли се сроковете, заложени в договора; какъв ще е ефектът от осъществяването на дейностите, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира? Благодаря Ви за това, че се отзовахте да отговорите на въпроса.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Манушев и госпожо Димитрова, уважаеми госпожи и господа народни представители! В бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г. са предвидени средства за финансиране на обект „Рехабилитация на водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 – град Генерал Тошево“, за осигуряване на нормално водоподаване на селата Люляково и Писарово, община Генерал Тошево, област Добрич. През месец септември 2018 г. е подписано споразумение между МРРБ и Община Генерал Тошево за целево финансиране на обект „Рехабилитация на водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 – град Генерал Тошево“ в размер на 257 504 лв. С допълнително споразумение през месец декември 2018 г. наименованието на обекта е изменено на „Рехабилитация на участък с дължина 7020 линейни метра от довеждащ водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 в град Генерал Тошево и прилежащите съоръжения към него“ с цел прецизиране на местоположението му. Община Генерал Тошево е сключила Договор № 353 от 1 октомври 2018 г. с „Булстрой надзор“ ООД – град Добрич, с предмет изготвяне на оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания за строежите и упражняването на строителен надзор при извършване на строителни и монтажни работи за строеж „Рехабилитация на участък с дължина 7020 линейни метра от довеждащ водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 в град Генерал Тошево“ и Договор № 395 от 15 ноември 2018 г. с ЕСМ ЕООД – град Добрич, с предмет упражняване на авторски надзор на обекта. С обява № 79 от 7 ноември 2018 г. за събиране на оферти за обществена поръчка е стартирало възлагането на строителните дейности, включени в предмета на споразумението. Към настоящия момент комисия, определена със заповед на кмета на община Генерал Тошево, разглежда и оценява получените оферти, като срокът за извършване на работата от помощния орган към възложителя е 22 април 2019 г. Съгласно клаузите на споразумението Общината се задължава да предоставя копия на сключените договори за изпълнение на дейностите, всеки месец изготвя доклади, с които информира Министерството за изпълнението им, и при завършване на обектите представя заверени копия от всички проверени и одобрени от Общината документи, доказващи действително извършените строително-монтажни дейности по обекта, строителен и авторски надзор, окончателни доклади от упражнявания строителен надзор, документи за въвеждане в експлоатация, както и технически паспорти на обектите. За изпълнението на дейностите, финансирани в рамките на споразумението, Общината поема пълна отговорност за законосъобразното, качествено и срочно изпълнение на обектите в съответствие с нормативната уредба. При неизпълнение на целите на проекта или констатирани нарушения по целево използване на предоставените средства от Общината същата възстановява средствата в пълен размер по бюджета на Министерството. При необходимост представители на Министерството, определени със заповед, могат да извършват и проверки на място по изпълнение на обекта. Към настоящия момент селата Писарово и Люляково в община Генерал Тошево и град Генерал Тошево се водоснабдяват от две помпени станции. През периоди на повишена консумация на вода от жителите на град Генерал Тошево и селата Писарово и Люляково, главно през летните месеци, количествата подадена вода не е достатъчна да захрани населението на двете села и се достига до хроничен недостиг и лишаване на населението от вода за дълги периоди. След реализиране на проекта ще бъде осигурено алтернативно захранване с вода от Помпена станция Малина за селата Писарово и Люляково, община Генерал Тошево, от което ще се възползват както постоянно живеещи жители на двете села – 834 души, така и хора, притежаващи недвижими имоти. В заключение бих искала да Ви уверя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството полага необходимите и възможни организационни мерки и грижи, така че на гражданите да се предоставя устойчива ВиК услуга, и ще продължи финансирането на ВиК обекти и дейности в рамките на предвидените за целта средства за капиталови разходи, които са заложени в бюджета на ведомството за 2019 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Госпожо Министър, благодаря Ви за подробния отговор – радвам се, че въпросът стои на вниманието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Проектът, както разбрахме, върви в указаните срокове и аз се надявам да продължите да следите неговото качествено и в срок изпълнение. От това, което казахте накрая – искам да Ви помоля да се ангажирате и да се завърши проектът по подмяна на водопроводната мрежа на град Шабла, този проект да премине в истинската си фаза – поне по моя информация той е доста напреднал, а също така и подмяната на водопроводната мрежа в селата Бранище, Славеево и Батово по пътя Добрич – Албена, във връзка с рехабилитацията на пътя Добрич – Албена. С изпълнението на тези не толкова големи проекти наистина ще се окаже много сериозна помощ на населението за качественото му и редовно снабдяване с вода, тъй като особено по пътя Добрич – Албена, в тези села целият път е разкопан през няколко метра във връзка със старата водопроводна мрежа; както и изпълнението на големия проект в град Добрич по подмяна на водопроводната система и канализацията за 115 милиона – той също върви. Моля да се следи изпълнението и на този проект, тъй като в Добруджа въпросът с водата е жизненоважен, откакто се помнят хората, живели на тази земя. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо и господин министри! Много е информацията за бъдещия тунел под Шипка – това е чакан и желан проект от национално значение, приоритет е на няколко правителства. Обект, който ще облекчи връзката между Северна и Южна България и който е част от Трансевропейския коридор № 9 Букурещ – Димитровград – Александруполис. Но за да се случи този тунел, изключително важни са подходите към него – обходният път на Габрово, изпълняващ две основни задачи: да изведе трафика от центъра на града и да направи алтернатива, по-бърза връзка до бъдещия тунел; също от изключителна важност е и обходният път от юг – след тунела, който да осигури връзката от тунела до околовръстния път на град Казанлък. Обходният път на град Казанлък ще поеме целия трафик, преминаващ през тунела под връх Шипка, без да се влиза в града. Затова дейностите по неговото изграждане са необходими и изключително важни за хората в региона. Преди стартирането на изграждането на тунела под Шипка – в тази връзка нашият въпрос е следният: на какъв етап е проектът за обходен път на град Казанлък след тунела под Шипка, осигуряващ връзката на републикански път I-5 с републикански път I-6? Има ли избрано конкретно трасе, отчуждителни процедури и други дейности по подготовка и последващо изграждане на този пътен участък? Накрая, госпожо Министър, една молба: моля Ви високо да отговорим на този въпрос, защото, както знаем, колегите от лявата част на залата отново ги няма – надявам се и те да чуят Вашия отговор, и да го предадат на своите избиратели в град Казанлък и в региона на Стара Загора, защото в крайна сметка това е изключително важно за хората там.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Манев, уважаеми господин Кърчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Републикански път I-5 – Трансевропейски коридор № 9 по направлението Дунав мост – Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора – Граничен контролно-пропускателен пункт Маказа, е един от основните коридори, провеждащи движението по направлението север-юг, преобладаващото движение е тежкотоварно. Изграждането на обходен път на град Габрово и тунела под Шипка ще привлече част от движението по направлението на I-5, което прави актуално изграждането на обходен път на град Казанлък и ще ограничи преминаването му през урбанизирана територия. С изграждането на обходния път ще бъде подобрена жизнената екологична среда на жителите на град Казанлък и ще бъде повишена безопасността на движение на моторни превозни средства в градската част. През 2014 г. беше сключен договор с фирма „Рутекс“ ООД за изработване на идеен проект с парцеларен план за обект „Обходен път на град Казанлък“. Идейният проект е завършен през 2015 г. В процеса на проучването бяха изработени източен и западен вариант, което е обусловено от разположението на град Казанлък и изградената до момента пътна инфраструктура. През чертите на града преминава път I-5, а от южната страна на урбанизираната територия пресича път I-6. Западният обходен вариант беше подкрепен от Експертния технико-икономически съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от Община Казанлък. Техническите елементи и габаритът, които ще бъдат заложени в проекта, са следните: дължина на трасето – 3160 м, проектна скорост – 90 км/ч, габарит на пътя – Г12. Началото е на около 1,2 км северно от град Казанлък, където се предвижда пътен възел тип „Тромпет“. Трасето се развива изцяло в югозападна посока. Предвидени са два броя пътни възли, седем големи съоръжения, от които един жп надлез и шест подлеза. Проведена е процедура по оценка на въздействието върху околната среда, която завърши с постановено решение на РИОСВ – Стара Загора, от месец април 2015 г. Одобрен е вариантът за западен обходен път на град Казанлък. Решението не е обжалвано, а е влязло в законна сила, което беше и основание за завършване на идейния проект и разработването на Подробен устройствен план – Парцеларен план. Изработеният Парцеларен план, с който се засягат имоти на територията на землища град Крън, село Енина, град Казанлък и село Копринка, община Казанлък, област Стара Загора, предстои изпълнение на процедурите за утвърждаване на трасе от Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните. След влизане в сила на решението Проектът ще бъде внесен за разглеждане и одобрение от експертен съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Един месец след влизане в сила на заповедта на МРРБ за одобряване по Парцеларен план ще бъде внесено искане до Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за постановяване на отчуждителен акт. Следва връчване на отчуждителния акт на заинтересованите собственици. Предвижда се техническият проект и строително-монтажните работи за обекта да бъдат възложени на „Инженеринг“. Обходният път на град Казанлък не е включен в Инвестиционната програма на Агенцията за 2019 г. Обектът ще се предвиди след приключване на отчуждителната процедура и за него ще бъдат осигурени финансови средства. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, искам да Ви благодаря от името на всички хора от региона на Казанлък и там, откъдето ще преминава трасето. Тази информация, която днес дадохте тук, от най-високата трибуна в Република България, за тях вече е легална и всякакви фалшиви новини, коментари и лъжи няма да я достигнат. Няма как да ги манипулират. Благодаря Ви за точната и изчерпателна информация, защото това ще успокои тези хора, първо. Второ, ще е ясна хронограмата, по която се движим към момента – няма да се изпада в каквито и да било манипулации. Много Ви благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, моят въпрос към Вас е във връзка с изграждането на нов мост над река Бели Осъм с дължина 43 м. Средствата осигурява Агенция „Пътна инфраструктура“. Обявена е обществена поръчка за избор на изпълнител. Изграждането на моста ще пренасочи транзитния трафик от центъра на града към източния му край. Проектът на стойност 2,2 млн. лв. ще бъде финансиран от бюджета на АПИ по Програма „Ново строителство“. Освен изграждането на моста той предвижда и строителство на пътна връзка между път II-35 Троян – Ловеч и път III-357 Троян – Орешак. На какъв етап е този проект и кога се предвиждат строителните дейности? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Миховски, уважаеми дами и господа народни представители! За реализацията на пътна връзка между път II 35 и път III-357 в град Троян от км 0 до км 0+154 и на ново мостово съоръжение над река Бели Осъм между Агенция „Пътна инфраструктура“ и община Троян през юли 2017 г. е сключено споразумение, съгласно което ангажимент на общината е изготвянето на инвестиционен проект, съгласуван със заинтересованите инстанции, извършване на процедурите, изискващи се от екологичното законодателство, изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието и провеждане на отчуждителни процедури. От своя страна Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да извърши строителството на обекта, като обезпечи финансово строително-монтажните работи и строителния надзор. В изпълнение на своите ангажименти община Троян изготви технически проект за обекта и извърши нужните процедури по теренното обезпечаване на обекта. В периода 2017 – 2018 г. Агенцията проведе обществени поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажните работи на строителния надзор. За изпълнител на строителството е избрано дружество „ОРС – Инфраструктура“ ООД, с което на 14 юни 2018 г. е сключен договор. За изпълнител на надзора на първо място е класирано дружеството „Пътконсулт 2000“ ЕООД, договорът с което е сключен на 28 февруари 2019 г. За обекта е издадено разрешение за строеж от община Троян от 5 февруари 2019 г., влязло в сила на 25 февруари 2019 г. Предстои подписване на протокол образец № 1 за предаване на участниците в инвестиционния процес на техническия проект и разрешението за строеж, след което ще бъде подписан и протокол образец № 2а за откриване на строителна площадка. Съгласно Проекта се предвижда изграждане на пътна връзка между път II-35 и път III-357 с дължина 154 м и на ново мостово съоръжение над река Бели Осъм с дължина 43,2 м. Габаритът на новоизграденото съоръжение е 16,5 м с две ленти за движение по 3,5 м в посока Беклемето, една лента за движение – 3,5 м в посока Ловеч и два тротоара по 3 м. Към проекта на моста се включва реконструкция на участък от път III-357, подходът към съоръжението, както и рехабилитация на път II-35 в обсега на кръстовището с пътната връзка. Средствата за реализация на обекта са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и са на стойност 2 млн. 320 хил. 553 лв. с ДДС. Те включват стойността на строително-монтажните работи и на надзора, като срокът за изпълнение на строителството е 12 месеца, считано от датата на подписване на протокол образец 2а. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Искрено се надявам, че всички, които са заинтересовани, са Ви слушали внимателно и няма да се злоупотребява с една наистина толкова важна за троянци тема. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Рамковото решение относно борбата с расизма и ксенофобията квалифицира като престъпление публичното подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Изказванията, насаждащи омраза, както е определено в това рамково решение, също се считат за престъпление, когато се извършват в онлайн пространството. Проведено неотдавна европейско проучване показва, че 75 % от лицата, които следят или участват в дебати онлайн, са се сблъсквали със случаи на злоупотреба, заплаха или изказвания, пораждащи омраза. Почти половината от респондентите са заявили, че това ги възпира да участват в дискусии онлайн. Европейският съюз и неговите държави – членки, заедно с дружества в областта на социалните медии и други платформи, споделят колективна отговорност за насърчаването и улесняването на свободата на словото в онлайн пространството. В същото време всички тези действащи лица носят отговорност за това да се гарантира, че интернет няма да се превърне в благодатна среда за разпространение на насилие и омраза. Комисията създаде редица възможности за диалог с онлайн платформите в рамките на цифровия единен пазар – например интернет форума на Европейския съюз, Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, Меморандума за разбирателство относно продажбата на фалшифицирани стоки по интернет, и планира да ги координира по по-ефективен начин, за да се осигурят възможно най-добри резултати. В тази връзка е и моят въпрос към Вас. На 7 и 8 март в Брюксел се проведе Съветът по правосъдие и вътрешни работи в рамките на Румънското председателство, на който Комисията е предоставила на министрите на правосъдието информация относно речта на омразата, Кодекс за поведение, мониторинг и въвеждане на законодателството в държавите членки. Какви действия се предприемат от Министерството на правосъдието за противодействие на незаконната реч на омразата? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, действително в последните години се наблюдава обезпокоително увеличаване на инцидентите, при които извършването на престъпление е било породено от така наречения език на омразата. Подобен род поведение засяга не само личността, отделния индивид, но и демократичното общество като цяло и, естествено, накърнява възприетите европейски ценности, основни права, като правото на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Престъпленията, породени от реч на омразата, представляват действия, с които извършителят изпраща съобщение не само до конкретния индивид, до жертвата, но и до други членове на обществото като цяло, така че да се даде сигнал, че жертвата, или жертвите, не са добре дошли и не принадлежат към обществото. По този начин престъпленията, мотивирани от предразсъдъци, имат потенциала да заплашват обществения ред и сигурност, като създават напрежение между различните групи, което може да доведе до междуетническа и социална конфронтация. Този проблем стои на вниманието на Съвета по правосъдието на Европейската комисия от 2016 г. насам. Редовно се информираме от страна на Европейската комисия – комисар Йоурова, за това какви политики са предприети на ниво европейско законодателство. Това бе и конкретният коментар, информация на комисар Йоурова по време на последно проведения Съвет по правосъдие на 8 март 2019 г. в Брюксел. Тя представи резултатите от четвъртия мониторинг на Кодекса за поведение относно противодействието на незаконната реч на омразата онлайн. Той представлява постигнато споразумение между Европейската комисия и големите компании в областта на информационните технологии – Фейсбук, Туитър, Ютюб и Майкрософт. С подписването на Кодекса за поведение IT компаниите основно се задължават да следят и да имат ангажимент да разполагат с ясни и ефективни процедури за преглед на уведомленията за наличие на реч на омразата в онлайн услугите, които предоставят, както и да разглеждат в съответствие с установените правила на компанията, дадени на ниво Европейски съюз, насоки. Къде стои България и нашето законодателство – така, както конкретно сте ми поставили въпроса? Ние имаме две промени назад във времето на Наказателния кодекс, където са коментирани и въведени текстове като престъпни състави в изпълнение на общите принципи на европейското законодателство. Така или иначе обаче, с оглед и на новите тенденции, ние сме предприели действия в края на 2018 г., когато, по повод засилване на борбата с антисемитизма – това също е тема, която много внимателно се следи от министрите на правосъдието на ниво Европейски съюз, редовно се информираме за подобни прояви на нашите формални съвети, та в края на 2018 г. в Министерството на правосъдието започна подготовката на Проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага извършването на деяния по расистки или ксенофобски подбуди, както и по хулигански подбуди, да се въздигнат като квалифициран признак в редица и сега съществуващи престъпни състави в Наказателния кодекс – например в чл. 142, чл. 142а от Наказателния кодекс, принудата по чл. 143 от Наказателния кодекс, заканата с престъпление или преследване чл. 144 и чл. 114а от Наказателния кодекс. Работата ни в работната група по тези промени продължава. Надявам се, че скоро те ще Ви бъдат предоставени, за да имаме съответната законодателна инициатива и закон, приет от страна на законодателния орган – Народното събрание.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. От него стана ясно, че Министерството на правосъдието работи и по този конкретен казус. Искам да заявя, че като народен представител съм отговорна и готова, когато работната група приключи работа, да съдействам по най-добрия начин този законопроект да бъде приет в Правната комисия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, госпожо Цачева, уважаеми колеги! С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейската комисия създаде Механизъм за сътрудничество и проверка, за да оценява напредъка по ангажиментите, поети от България, в областта на съдебната реформа, на борбата с корупцията и на организираната престъпност. От 2007 г. насам Комисията редовно докладва за напредъка в тези области в рамките на писмени доклади до Европейския парламент и Съвета. За изготвянето на докладите допринасят контакти както с държавите членки и гражданското общество, така и с международни организации, независими експерти и различни други източници, от които също се получава информация. Десет години след въвеждането на този механизъм – през месец януари 2017 г., беше направен преглед на Механизма за сътрудничество и проверка и изготвен Доклад, в който Комисията отправи 17 препоръки, които, ако бъдат изпълнени от Република България, биха могли да бъдат считани за достатъчни за приключване на Механизма, освен ако други промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка. В този доклад беше подчертано също, че скоростта на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да изпълни препоръките по необратим начин. Първата оценка на напредъка по 17-те препоръки беше направена през месец ноември 2017 г., като тогава Комисията все още не можеше да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен. През 12-те месеца след този доклад България продължи да полага усилия за изпълнение на препоръките и тези усилия са отчетени в последния доклад, който обхваща периода от 2017 г. досега, а именно в Доклада от месец ноември 2018 г. Комисията отчита, че няколко препоръки вече са изпълнени, а редица други са съвсем близо до етапа на изпълнение. Въз основа на това три от шестте показателя – за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност, могат да се считат за временно прекратени. Тази седмица тук е Мисията на Европейската комисия, за да се информира как върви изпълнението на останалите показатели и моят въпрос към Вас е: какви резултати отчетохте от гледна точка на компетентността на Министерството на правосъдието?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Илиева, благодаря Ви за точното и хронологично в исторически план проследяване на действието на Механизма за сътрудничество и проверка от страна на Европейската комисия. Искам да заявя, че и след Доклада за напредъка от ноември месец миналата година, публикуван от Европейската комисия и предоставен на Европейския парламент, продължи решимостта на отговорните институции за постигане на необратимост в реформата на съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията. Правителството на Република България остава решено да предприеме необходимите стъпки, гарантиращи върховенството на закона в страната, и то в максимално съкратени срокове. В този смисъл заявих нашата категоричност и по време на Мисията на Европейската комисия. Както Вие правилно казахте, тя се състоя през тази седмица, където в конкретен план представителите на Комисията имаха възможност да се срещнат с различните видове институции, които имат отговорност по този механизъм. Заключението на Комисията е, че като цяло България е постигнала значителен напредък и както знаете от Доклада, по отношение на показател едно: „Независимост и отчетност на съдебната система“ той може да се счита за условно приключен. Информирахме, че по този показател продължава работата по линия на Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия за укрепване капацитета на Инспектората. Вече сме на етап подписване на договор за един проект, по който в резултат на европейската солидарност получаваме средства, за да се укрепи капацитетът на Инспектората. По отношение на втория показател – „Нормативна уредба“, в самия ноемврийски доклад на Комисията се съдържа констатация, че този показател също условно е затворен, като са отчетени извършените промени в Наказателно-процесуалния кодекс в края на 2017 г., както и във внесения Проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от Министерския съвет съгласно указанията на Комисията за криминализиране и на престъпни състави по отношение на частния сектор. Положително бе оценено от Комисията обстоятелството, че са проведени обществен дебат, консултации със съответните заинтересовани страни в съдебната система и гражданското общество. Предстои Законопроектът за изменение и допълнение да се гледа в българския парламент. Трети показател: „Продължаване на съдебната реформа“. Предприети са по-нататъшни стъпки за изпълнение на съдържащите се четири препоръки в рамките на третия показател. Все още обаче предстои тези инициативи да бъдат окончателно приключени и да завършат стартиралите проекти. Кои са те? Преди всичко има създаден механизъм в Министерството на правосъдието за регулярно отчитане на изпълнението на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, което положително е оценено от Комисията. Висшият съдебен съвет изпълнява проекти за въвеждане на система за регулиране на натовареността на магистратите и оптимизация на съдебната карта и разработване на единна информационна система на съдилищата, която предстои да приключи до края на 2019 г. Реализирани са промени в ГПК относно правилата за местна и родова подсъдност – нещо, което е свързано с преодоляване на препоръката за неравномерна натовареност между различните съдилища и още повече по отношение на еднаквите по степен съдилища, в зависимост от това къде географски се намират. Инициирани са реформи в областта на електронното правосъдие, като мярка за справяне в неравномерната натовареност, едната от които е реформа на заповедното производство по ГПК чрез създаване на система за централизирана електронна обработка на заповедни дела, съвместно също със Службата за подкрепа на структурни реформи. По отношение на четвърти показател – „Корупция по високите етажи на властта“, знаете, че на 23 януари миналата година бе приет новият Антикорупционен закон, който позитивно се отчита и споделя от партньорите от Европейската комисия. В края на 2017 г. – през месец октомври, се приеха промени в Закона за администрацията. С новата наредба въз основа на този закон се увеличи числеността на инспекторатите към министерствата под ръководството на Главния инспекторат в Министерския съвет. Това също се отчита изключително позитивно от нашите партньори. Пети показател: „Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите“. Отчита се, че като цяло България е предприела стъпки. Въз основа на предприетите стъпки трябва да продължат действията и през 2018 г. Продължава изпълнението на фокусирани мерки в областта с повишен корупционен риск, както и заложените хоризонтални мерки в областта на обучението, превенцията, правоприлагането, включително в Министерството на вътрешните работи. Изпълнението на мерките се следи от Националния съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет. На 7 март тази година се проведе последното заседание за отчитане на напредъка и изпълнението на Стратегията. По шести показател: „Организирана престъпност“ в ноемврийския Доклад на Комисията бе заявено, че като цяло България е предприела стъпки за изпълнение на този показател и шестият показател е третият, който се счита за условно затворен. Трябва да заявя, че това не са еднократни действия, и въпреки че има условно затваряне или пък други препоръки, които са с постоянен срок на изпълнение, като например „Прозрачен избор на административни ръководители на съдилища и на други структури в системата на съдебната власт“, ние сме категорично решени до лятото – юни-юли месец, да бъде извършен устният доклад на Комисията. Така с хоризонт септември месец при довършване на тези мерки, които са в процес на изпълнение, да имаме действително споделените и от Комисията очакване и възможност за приключване на Механизма за сътрудничество и проверка по отношение на Европейската комисия спрямо България. Благодаря Ви и се извинявам за времето, но нещата са действително много важни и благодаря за разбирането.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, госпожо Цачева. От една страна, Ви благодаря за това, че полагате усилия, за да могат тези препоръки наистина да бъдат изпълнени, а така също и за това, че докладвате своевременно изпълнението на препоръките. Защото с докладването по прозрачен начин от страна на българските органи гражданският и обществен контрол ще имат важна роля за преминаването на Мониторинга на вътрешно национално равнище – от една страна. От друга страна, за осигуряване на необходимите гаранции, че ще продължим да следваме този път на напредък и реформи. В качеството ми на народен представител от своя страна мога да Ви уверя, че Народното събрание също ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на своите правомощия за актуализиране на правната рамка, така че с общи усилия – с усилията на всички институции, наистина да успеем да изпълним всички дадени ни препоръки, и то във възможно най-кратки срокове. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи народни представители и господа! Уважаема госпожо Илиева, искам да поясня за дискусията, която водихме, защото това действително беше дискусия с представителите на Мисията. Те ни зададоха въпрос: какво се случва с Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт, както и с Националната стратегия за антикорупционни политики? И двете са с хоризонт 2020 г. Вече мислим и аз съм създала работна група, същото мога да кажа и по отношение на вицепремиера и министър на външните работи госпожа Захариева, която е отговорна по Антикорупционната стратегия, за продължаване, защото, както казах и в отговора си преди малко, това не е еднократен акт. Не може да се счита, че с изпълнение на конкретните стратегически и основни цели по двете стратегии приключва ангажиментът на държавата и работата ни като цяло по тези политики. Така че в аванс, макар и все още в началото на 2019 г., търсим решения за продължаването не на тези стратегии, а за актовете, с които те ще бъдат заменени след изтичане на срока им на дейност. Вие правилно казахте – това е постоянен ангажимент, и както редовно се отчитам в Правната комисия по този въпрос, Ви благодаря, че имах възможност чрез Вашия въпрос да запозная и широката аудитория на Народното събрание със стъпките, които предприемаме.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Данни от националното представително проучване на храненето на учениците в България от 2010 – 2011 г. показват неблагоприятни характеристики в храненето на децата, като 10% от изследваните деца консумират един или повече пъти на ден енергийни напитки, а 20% от българските деца пият по пет и повече енергийни напитки седмично. Такива са официалните данни отпреди повече от десет години. А какво се случва в момента? По неофициални данни всеки ученик пие повече от един брой такива напитки на ден. Според специалистите децата не осъзнават вредите от честата им консумация, дори бих казала, че смятат, че се чувстват освежени и окрилени. И ако за възрастните употребата им е допустима, то за децата, които често посягат към тези напитки, има сериозни рискове за здравето. Специалистите са убедени, че поради високото съдържание на кофеин, таурин и захар редовната консумация на енергийни напитки от подрастващите категорично води до по-голяма раздразнителност, до повишена тревожност, нервност, главоболие, безсъние, сърцебиене, дихателни нарушения, дехидратация, увреждания на черния дроб и бъбреците, наднормено тегло, хиперактивност. Позволих си да изброя всички установени негативни последствия за здравето на децата, понеже са много и са достатъчно сериозни, за да се обърне внимание от страна на родителите и от страна на държавните институции. Експертите допускат, че консумацията на енергийни напитки е една от възможните причини за детска агресия в училищата. Този факт е изключително тревожен, тъй като се наблюдава тенденция за заместване или за намаляване консумацията на вода с повишена такава на енергийни напитки. Тези напитки не са разрешени за продажба в училищата, но се оказва, че в почти всички търговски обекти в непосредствена близост свободно могат да се закупят от учениците. Доказателство за това сами видяхме и в репортажите в няколко медии, направени със скрити камери, в които единица търговци проявиха съвест и отказаха продажба на стимулиращи напитки на деца. Моите въпроси към Вас са следните: има ли актуално проучване на храненето на учениците, и ако да, какви са изводите от него? Какви мерки са предприети, за да се ограничи употребата на енергийни напитки от деца у нас? Какви са регулативните мерки в останалите страни – членки на Европейския съюз, освен поставянето на предупредителен надпис на етикета на енергийните напитки с препоръка да не се консумират от деца, от бременни жени и лица, чувствителни към кофеин? Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, енергийните напитки са продукти, съдържащи различни комбинации и количества кофеин, витамини от „В“ групата, растителни екстракти, биологично активни вещества и други. Тези напитки са разработени като функционални за подкрепа на умствената и физическата активност, за намаляване признаците на умора. Според становище на Европейския орган по безопасност на храните при еднократен дневен прием на енергийни напитки се счита, че не съществува риск за здравето. При консумация на две и повече напитки дневно, поради повишен прием чрез тях на кофеин, в съчетание с други съставки със стимулиращ ефект е възможно неблагоприятно въздействие върху организма – повишена нервност, тревожност, треперене, безсъние, главоболие, сърцебиене, дихателни нарушения, ерозивни промени на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дехидратация, вследствие на загуба на вода и соли от организма. Децата са по-рисковата група поради появата на неблагоприятни ефекти на кофеина при много по-ниски дози в сравнение с възрастните. По отношение на конкретно поставените от Вас въпроси. По първия въпрос: има ли проучване на храненето на учениците след 2010 г. и ако да, какви са изводите от тях? През 2014 г. се проведе национално изследване на факторите на риска за здравето на населението на Република България. За всяка от 28-те области са изследвани ученици от всички възрастови групи. Изследвани са общо 683 ученици чрез анкетиране относно честотата на консумация на храни и напитки, включително и енергийните напитки. Резултатите от проучването показват, че 22,2% от всички изследвани ученици консумират енергийни напитки, но най-висок е относителният дял на консумиращите във възрастовата група 14 – 18 години и представлява 49,3%. Учениците на възраст от 10 до 13 години, които консумират енергийни напитки, са 16,3%, а децата на възраст между 7 и 10 години са само 1,9%. Най-рисковата група са учениците на възраст 14 – 18 години, при които с умерена хронична консумация – прием на енергийни напитки от един до четири пъти седмично, са 27,7% от изследваните, а с висока хронична консумация – прием всеки ден повече от една такава енергийна напитка, са 18,7%. Европейският орган по безопасност на храните публикува становище през 2013 г., съгласно което в страните от Европейския съюз с най-висок относителен дял на консумация на енергийни напитки – 68%, са юношите на възраст 15 – 18 години, от които 12% са с умерена хронична консумация и 12% са с висока хронична консумация. На втория Ви въпрос: какви мерки са предприети, за да се ограничи употребата на енергийните напитки от деца у нас? Министерството на здравеопазването прилага Наредба № 37 за здравословно хранене на учениците. Същата не допуска предлагането на енергийни напитки в ученически столове, бюфети, павилиони и автомати за закуски и напитки на територията на училища, общежития, бази за отдих и туризъм на ученици и в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и социалните учебно-професионални центрове. Като член на Европейския съюз България прилага и европейските изисквания относно етикетирането и представянето на храните на потребителите. Изискванията по този въпрос са посочени в Регламент (ЕС) № 1169 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите и Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните от 2014 г. Съгласно тези два документа за напитки, които съдържат кофеин, независимо от източника му, в количество по-голямо от 150 милиграма на литър, се изисква изписването на етикета на предупреждение „Високо съдържание на кофеин. Не се препоръчва за деца, бременни жени или кърмачки“. В същото зрително поле, в което се съдържа наименованието на напитката, следва посочено в скоби съдържание на кофеина, изразено в милиграми в 100 милилитра. Третият Ви въпрос: какви са регулаторните мерки в останалите страни – членки на Европейския съюз, освен поставянето на предупредителен надпис на етикета на енергийните напитки с препоръка да не се консумират от деца, бременни жени и лица, чувствителни към кофеин? Не съществува специфично законодателство за енергийните напитки на европейско ниво. Въпреки това всички хоризонтални правни разпоредби, приложими като цяло за всички храни на равнище Европейски съюз, се прилагат и за енергийните напитки. В националното законодателство на някои държави – членки на Европейския съюз, има специфични изисквания, отнасящи се главно до съдържанието на енергийните напитки, и по-точно определяне на максимални лимити – граници на някои от съставките в тях. Няколко държави – Германия, Дания, Австрия и Швейцария, са определили максимални граници за влагане на кофеин в енергийните напитки. Те са определени с национален регламент обикновено в съответния Закон за храните. В Германия с така наречения немски регламент за плодовите сокове са въведени максимални граници за типичните съставки на енергийните напитки: 320 милиграма на литър за кофеин, 4000 милиграма на литър за таурин, 200 милиграма на литър за инозитол, 2400 милиграма на литър за глюкоронолактон. Тези стойности са определени с цел осигуряване на безопасна консумация. Нивата, определени в Германия, са възприети и в австрийския кодекс, и в швейцарския регламент за безалкохолните напитки. В Дания се прилагат същите максимални граници. Шведският национален орган по храните и норвежкият орган за безопасност на храните в доклади от месец декември 2018 г. и февруари 2019 г. препоръчват въвеждането на максимална граница за съдържание на кофеин 32 милиграма на 100 милилитра в енергийните напитки. Възрастови ограничения се прилагат единствено в Латвия от 2014 г. и Литва от 2016 г., където продажбата на енергийните напитки на деца до 16-годишна възраст е забранена. Научният и технологичен комитет в Англия счита, че няма достатъчно научни доказателства за забрана на продажбите на енергийни напитки за децата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Германското правителство систематично отхвърли инициативи в подкрепа въвеждането на възрастови забрани за енергийните напитки, тъй като счита, че действащото законодателство и провеждането на информационни кампании за повишаване осведомеността на подрастващите за отговорно потребление на храни и напитки, съдържащи кофеин, са подходящи и достатъчно ефективни мерки. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, аз също благодаря за Вашия изчерпателен отговор, който ме удовлетворява в голяма степен. Въпреки това се надявам, че Вие и Министерството на здравеопазването ще помогнете за един по-голям и по-широк обществен дебат за рисковете от консумацията на такъв тип стимулиращи напитки от деца. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно, както го прочете водещият, обновяване на базата на Спешната медицинска помощ на територията на област Добрич по Проекта за модернизация на спешната медицинска помощ. Уважаеми господин Министър, през месец декември 2018 г. Европейската комисия по безпрецедентен начин, без забележки и допълнителни въпроси, одобри Проекта за модернизация на спешната медицинска помощ, който е най-големият инфраструктурен проект в сферата на здравеопазването за настоящия програмен период 2014 – 2020 г. Именно на този проект се разчита значително, за да подобри качеството и достъпността на здравеопазването в България. Той е нагледно доказателство за практическата полза от политиката на сближаване като средство за осигуряване на по-добра защита за нашите граждани. Област Добрич, както всички знаем, е гранична област. На територията ѝ функционира Център за спешна медицинска помощ с филиали в Балчик, Каварна, Тервел, Шабла и Генерал Тошево. Отдалечеността на някои от общините от областния център е един от сериозните проблеми при обслужването на пациентите, особено с амортизирания автомобилен парк. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви дейности предвижда проектът да се реализират на територията на област Добрич? Ще бъдат ли обновени сградите на центровете за спешна медицинска помощ и неговите филиали? Ще бъдат ли осигурени нови линейки и колко, включително и високопроходими? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Димитрова! В отговор на Вашия въпрос искам да Ви информирам следното. Във връзка с изпълнението на големия Инвестиционен проект „BG 16 RFOP 001-4 001 0001“ – „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., ще бъдат реализирани следните дейности, касаещи обектите от системата на спешната медицинска помощ на територията на област Добрич: Центърът за спешна медицинска помощ Добрич – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Каварна – строителство на нова сграда; Филиалът в Шабла – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Балчик – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Тервел – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Генерал Тошево – строителство на нова сграда; Спешното отделение на МБАЛ – Добрич, – преустройство на съществуващите помещения. За всички обекти от системата на спешната медицинска помощ в изпълнение на Проекта се предвижда закупуване на ново медицинско оборудване и закупуване на ново технологично обзавеждане, тоест кабинетите ще бъдат осъвременени с ново оборудване и нова апаратура. Със средства от Проекта ще се закупят 400 броя нови медицински превозни средства – линейки, като конкретно за обектите от системата на спешната медицинска помощ на територията на област Добрич се предвижда закупуване на 10 броя линейки, от които един брой линейка със задвижване 4х4. Самото разпределение на тези линейки ще бъде на базата на екипите, които действат в тези центрове и филиали, за които говорих, и състоянието на съответните линейки. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, от мое име и от името всички граждани на област Добрич, благодаря Ви. Отговорът беше изчерпателен и много задоволителен.