„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно изслушването на Радослав Тодоров Миленков – кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка
На открито заседание, проведено на 20 март 2019 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложения кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, по реда на Раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 21 от 12 март 2019 г.), наричани по-нататък „процедурни правила“.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от Радослав Миленков документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Българската народна банка за заемане на длъжността подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, и същият следва да бъде допуснат до изслушване.
Съгласно Раздел III от процедурните правила, становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че при извършената проверка към настоящия момент за господин Радослав Миленков не са открити документи, установяващи принадлежност съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатурата на господин Радослав Миленков за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“, беше представена от вносителя на предложението – управителя на Българската народна банка господин Димитър Радев.
Той подробно запозна Комисията по бюджет и финанси с образованието, специализациите и професионалния опит в банковата сфера на кандидата. В заключение, съгласно процедурните правила отбеляза, че господин Миленков е добре познат и уважаван специалист в банковите среди, който е доказал своите професионални познания, безупречна репутация, силен характер и високи нравствени качества, и изрази увереност, че със своевременния му избор ще се осигури приемственост и надграждане при процеса на регулиране и осъществяване на надзор върху дейността на банките в страната и при присъединяването на страната към Банковия съюз.
След представяне на неговата кандидатура господин Миленков запозна народните представители със своята концепция за дейността му като подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка.
В началото на изложението си той посочи, че основен приоритет в дейността на управление „Банков надзор“ е участието в процеса на ефективното присъединяване на страната към Единния надзорен механизъм, като в тази насока очерта трите работни блока, по които работи Българската народна банка.
Първият е изграждането на необходимата правна рамка.
Работата в това направление е в напреднал стадий в резултат на приетия в края на миналата година от Народното събрание необходим пакет от законодателни промени, осигуряващ възможността за синхронизиране на надзорните процеси между Европейската централна банка и Българската народна банка, включително и чрез разширяване на инструментите на макропруденциалния надзор. Предстои да бъде извършен преглед и евентуална промяна на приложимата местна регулаторна рамка – наредби, указания, за да се постигне съответствие с вътрешните технически регламенти на Европейската централна банка и отразяване на нейната дискреционна политика в ключови сфери от пруденциалния надзор и управлението на риска.
Вторият работен блок се отнася до продължаване на процеса, свързан със синхронизирането на надзорните и пруденциални практики на Българската народна банка с тези на Европейската централна банка, на вътрешните правила и процеси и на информационните потоци между двете институции. Господин Миленков подчерта, че работата на Българската народна банка в тази сфера е логично продължение на стартираните през 2015 г. реформи в банковия надзор и се предвижда тя да продължи през цялата 2019 г. при следните акценти:
- изграждане на ефективна организация за сътрудничество с ЕЦБ в рамките на надзорните колежи и съвместните надзорни екипи;
- оптимизиране на надзорна стратегия съобразно новите институционални реалности, произтичащи от режима на тясно сътрудничество;
- разпределяне на надзорния фокус между значими и по-малко значими институции;
- статистически данни и валидиране на надзорната отчетност;
- координиране и развитие на информационни системи, адекватни на новия етап на надзорна дейност.
Третият работен блок е свързан с организирането и провеждането на прегледа на качеството на активите и стрес теста.
Процесът е в действие по отношение на селектираните шест банки и се извършва от Европейската централна банка съгласно приетите от нея методология и макроикономическите сценарии за целите на стрес теста. Повечето допускания и параметри се определят от централния комитет по управление на проекта в Европейската централна банка при установена работна комуникация на Българската народна банка с Европейската централна банка и Единния надзорен механизъм в този процес.
В хода на изложението си господин Миленков подчерта, че дейността на управление „Банков надзор“ ще продължи да се осъществява при прилагане на европейската регулаторна рамка, приложима спрямо кредитните институции, с акцент върху последователното прилагане на техническите стандарти и регламенти, както и на указанията на Европейския банков орган и препоръките на Европейския съвет за системен риск, като приоритетите в тази сфера ще бъдат:
- продължаване практиката на непрекъсваем надзорен цикъл посредством текущ дистанционен контрол и инспекции на място;
- надзорният преглед и оценка на банките ще се осъществява на база вътрешния наръчник на Европейската централна банка и на издадените от Европейския банков орган насоки. Целта на надзорния преглед и оценка е да засили връзката между оценките за динамиката на рисковете в системата, рисковия профил на банката, собствения ѝ капитал, ликвидните ѝ активи и системите за управление на риска и изградената вътрешна контролна среда и на тази база да се формира обща оценка за жизнеспособността на всяка кредитна институция на индивидуална основа;
- макропруденциалният надзор, като целта е да се поддържа стабилността на банковата система и да се предотвратяват или редуцират системните рискове – резултат от дейността на кредитните институции, както и да се идентифицира и ограничи появата на макроикономически фактори, застрашаващи стабилността на банковата система.
Господин Миленков подчерта, че водещи в дейността на управление „Банков надзор“ при инспекциите на място ще бъдат:
- оценката на експонираността на банката към основните рискове и процеси в средата, която оперира;
- рисковете, произтичащи от качеството и структурата на кредитния портфейл – свързаност, концентрация, големи експозиции и класификация на експозициите;
- изпълнението на изискванията на наредбата за вътрешните експозиции, които гарантират, че банката е идентифицирала и отчита адекватно всички формирани от вътрешните експозиции рискове, както и че прилага процедурите за установяване, наблюдение и управление на вътрешните експозиции;
- прегледът на действащите процеси и системи за управление на рисковете и организацията, правилата и методиката, прилагани от кредитните институции за определяне на вътрешните им капиталови и ликвидни нужди в процеса на вътрешен анализ на капиталовата адекватност и ликвидност;
- оценката на процеса по изготвянето на отчетността за мениджмънта и на регулаторната отчетност за БНБ;
- оценката на адекватността на корпоративното управление – ангажираност на ръководството спрямо рисковете, произтичащи от бизнес модела на банката, диверсифициране на професионалните компетенции, опит, възраст, пол и образователен ценз на органите за управление.
При дистанционния надзор усилията ще бъдат насочени главно върху:
- оптимизиране на системата за ранно предупреждение, базирана върху ключови рискови индикатори и други количествени/качествени показатели в резултат от надзорната и аналитична дейност в управление „Банков надзор“ и БНБ като цяло;
- налагане на процеса по надзорен преглед и оценка като основополагащ за провеждането на текущ и ефективен пруденциален надзор;
- допълване на валидационните правила на Европейския банков орган с автоматични механизми за валидиране на данните, произтичащи от надзорната отчетност;
- структуриране на надзора съгласно спецификите на процесите по надзор върху системно значимите и по-малко значимите институции.
Освен това господин Миленков подчерта, че пред управление „Банков надзор“ предстоят нови предизвикателства, определени от новата законодателна рамка, транспонираща 4-та и 5-а Директива в областта на превенцията от изпирането на пари, респективно финансирането на тероризма. Тези предизвикателства са свързани преди всичко с ангажиментите за регулярен преглед и анализ на изготвените от кредитните институции собствени оценки на риска от изпирането на пари, респективно финансиране на тероризма, отразяващи националната и наднационалната оценка на риска; прилагане на рисково-базирания подход, съобразен с насоките на Европейския надзорен орган и националната правна рамка; навлизането на нови технологии, които, от една страна, разширяват възможностите за достъп до международните пазари, но, от друга – създават и по-разнообразни способи за интегриране и разслояване на мръсни пари във финансовата сфера. В тази връзка господин Миленков очерта и основните приоритети в тази сфера, а именно:
- проактивен надзор – извършване на инспекции на място, с цел преглед на системите за контрол и установяване спазването на изискванията за превенция срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм;
- тематични прегледи на база анализ на риска като ключов елемент от подхода за ефективен надзор на превенцията от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
- засилване на международното сътрудничество и обмена на информация между Българската народна банка, Европейския банков орган, Европейската централна банка и регулаторните органи в банковия сектор. В това отношение Българската народна банка ще се основава на подписаното многостранно споразумение с Европейската централна банка и насоките на Европейския надзорен орган за сътрудничество с надзорните органи в Европейския съюз;
- на национално ниво ще се осъществява тясно сътрудничество с ДАНС.
В сферата на международното сътрудничество управление „Банков надзор“ ще продължи активно да участва в работните комитети и подгрупи на Европейския банков орган, Съвета на Европейския съюз, Европейския съвет за системен риск, с цел постигане на оптимално възможната синергия между знанието, регулациите и рисковете, характерни за банковото и финансово посредничество на ниво Европейски съюз и банковото посредничество в България. В своята дейност господин Миленков ще продължи да поставя акцент върху баланса между спазване на подходите на Европейската централна банка и защита на националните интереси посредством отразяване спецификите на местния пазар при разработването на единните европейски стандарти.
В заключение той отбеляза, че за да се осигури ефективен надзорен процес, адекватен на изградения такъв от Европейската централна банка, е необходимо да бъде подобрена аналитичната, ресурсната – като персонал и непрекъсната квалификация, и информационна обезпеченост в управлението. Наред с това очакваната ангажираност на инспектори и експертен персонал в работата на надзорните екипи на Европейската централна банка, провеждащи надзор върху банкови групи, непредставени на местния пазар, допълнително ще постави на дневен ред въпроса с ресурсната обезпеченост. Новите функционални направления, произтичащи от дейността на Европейската централна банка, ще наложат привличане на нов експертен капацитет и/или реорганизиране на текущото разпределение на отговорностите, както и необходимост от използване на външна независима експертиза – оценители на обезпечения, IT одитори, счетоводно одиторски експертизи, експертна помощ от представители на други надзорни органи, консултанти.
В хода на изслушването не бяха изразени становища или зададени въпроси от народните представители.
Съгласно т. 6 – Раздел IV от процедурните правила, госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че са постъпили единствено въпроси от вестник „Капитал“, които се отнасят до следното:
Какви са взаимоотношенията на господин Миленков с Владислав Горанов, с когото са работили заедно в Общинска банка? Налице ли е връзка между избора на господин Горанов за финансов министър през 2014 г. и назначаването на господин Миленков за председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките? Според господин Миленков какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Централната банка и изпълнителната власт и дали наличието на близост е плюс или носи рискове? Каква политика на комуникация с обществеността и медиите планира да води като подуправител? Според него има ли проблем в кредитирането на свързани със собствениците на банки дружества и ако да, как предвижда да го разреши? Как са избрани настоящите синдици на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, при положение че нямат предишен опит в банковата сфера и дали е доволен от тяхната дейност? Какъв е неговият коментар за одобрения от синдиците първи списък за разпределение от масата на несъстоятелността, в който на първи ред са две дружества, за които бивши директори в КТБ твърдят, че са използвали фалшиви документи? Какъв е неговият коментар за участието на КТБ в опита за национализация на „Дунарит“, като банката изкупува чрез цесия вземане, чийто произход е една от онези операции по цесии и прихващания, срещу които самите синдици на КТБ се борят?
В отговор на поставените въпроси господин Миленков посочи, че с господин Горанов има добри професионални отношения, чийто обхват и интензитет са в рамките на отношенията между Фонда за гарантиране влоговете в банките и Министерството на финансите. Що се отнася до взаимоотношенията между Централната банка и изпълнителната власт, според него при всички случаи трябва да има диалог, а по отношение на обхвата на тези взаимоотношения Законът за Българската народна банка ясно дефинира независимостта на Българската народна банка и съответно на членовете на Управителния съвет, като добрите работни отношения между институциите винаги са полезни.
Във връзка с кредитирането на свързани със собствениците на банки дружества господин Миленков подчерта, че банковата дейност е силно регулирана от закона дейност, тъй като се работи с привлечени средства. Освен това кредитната дейност на банките е ограничена с лимити по отношение на големи вътрешни експозиции. Ако има проблем, към настоящия момент той не може да се ангажира с отговор относно неговата големина, но със сигурност Българската народна банка работи за неговото решаване. Според него решаването на проблема е в спазването на изискванията на Наредба № 37 за вътрешните експозиции на банките, издадена въз основа на чл. 45 от Закона за кредитните институции.
Като председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по отношение на обхвата, интензитета, честотата и адресатите на предоставянето на информация винаги се е ръководил от разписаните в Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за Българската народна банка изисквания.
При избора на постоянен синдик в КТБ Управителният съвет на Фонда се е водил от утвърдения от Българската народна банка списък на синдици, в който са имената на 32 човека за България, след проведено изслушване. Господин Миленков увери народните представители, че синдикът и Фондът са използвали всички позволени от Закона средства и са завели необходимите искове, за да атакуват направените прихващания, като са се ръководили единствено от интересите на вложителите, включително и за връщането на „Дунарит“ в масата на несъстоятелността.
Комисията по бюджет и финанси установи, че предложеният кандидат отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него квалификации в банковата сфера са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на БНБ.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от процедурните правила предложената кандидатура на Радослав Тодоров Миленков за подуправител — ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за избора му.
Въз основа на подадена оставка до председателя на Народното събрание с писмо, № 907-00-1, от 1 март 2019 г. от Димитър Иванов Костов като подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание Проект на решение за освобождаване на Димитър Иванов Костов от длъжността подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка.“
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА1703 думи
Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 21 март 2019 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор.
Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с предсрочно прекратения мандат на господин Бойко Атанасов като заместник-председател на Комисията за финансов надзор – ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на 15 март 2019 г. поради избирането му за председател на Комисията за финансов надзор, както и с предсрочно прекратения мандат на госпожа Ралица Агайн-Гури като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на 21 август 2018 г.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор Народното събрание следва да избере нови заместник-председатели на посочените по-горе управления.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
I. Предлагане на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор и представяне на документите им.
1. Предложенията за отделните кандидати за заместник-председатели, ръководещи съответно управления „Надзор на инвестиционната дейност“ и „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, се внасят в писмена форма от председателя на Комисията за финансов надзор до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 5-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията се придружават от писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към всяко предложение се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 4, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор – приложение № 2 към решението;
в) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение №3 към решението;
г) подробна автобиография;
д) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, правото, математиката, информатиката и друга подходяща с оглед надзора и регулирането на небанковия финансов сектор специалност;
е) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра репутация, знания, умения и професионален опит и отговаря на изискването за трудов и/или служебен стаж по специалността, не по-малко от 5 години за последните 10 години; трудовият и/или служебният стаж по специалността трябва да е придобит съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.
3. Обстоятелствата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор се установяват служебно от администрацията на Народното събрание.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията, заедно с приложените към тях документи, се публикуват на специализиран тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок, не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации, не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите, може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
4. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Всеки кандидат се представя от председателя на Комисията за финансов надзор – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Всеки от кандидатите представя своята концепция за дейността на управлението в Комисията за финансов надзор, за което е предложен от председателя на Комисията за финансов надзор – до 20 минути на кандидат.
5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към всеки от кандидатите – до две минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки от кандидатите за заместник-председател, ръководещ съответното управление в Комисията за финансов надзор.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на другия кандидат за съответната длъжност.
V. Избор на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
6. За избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
7. Ако кандидат не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за съответната длъжност.
VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният заместник-председател, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 – 7 и ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор по образец съгласно приложение № 4 към решението.
2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 заместник-председателят, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно приложение № 5 към решението.
Към Доклада са приложени приложения номер 1, 2, 3, 4 и 5, като в приложение 5 има допусната техническа грешка, съответно след думите „в качеството ми на председател на Комисията за финансов надзор“, трябва да бъде заменено с „в качеството ми на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление“. Благодаря.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ2175 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Благодаря за възможността да представя пред Вас актуална информация за предприетите действия и планираните мерки, услуги и дейности на пазара на труда.
Бих искал да започна с това, че системата за регулиране функционирането на пазара на труда от страна на държавата е законодателно уреден преди близо 20 години. Разполага с действени инструменти, които могат гъвкаво да се променят и са с осигурено стабилно финансиране от държавния бюджет и с европейски средства.
В условията на икономическо оживление и ниска безработица, в които се намира България днес, може да изглежда, че пазарът на труда следва да бъде оставен на своя естествен ход, но това не е така, защото възникват нови и нови предизвикателства. В момента изискванията към работната сила се променят много динамично. Наличието на квалифицирани кадри е основно условие даден инвеститор да избере нашата страна. Демографските процеси ограничават предлагането на работната сила и се формира дефицит.
Положителното развитие на заетостта в страната по данни от Националния статистически институт се илюстрира с плавното покачване на броя на заетите лица в периода на излизане от кризата след 2010 г. и остава почти непроменено през 2017 и 2018 г., въпреки повишеното търсене на труд от работодателите. Това е поради общото намаление на населението и работната сила и поради това броят на заетите не достига предкризисните нива.
По данни от наблюдението на работната сила през 2008 г. броят на заетите достига своя връх – 3 млн. 306 хил., за възрастовата група 15 – 64 години, и съответно 3 млн. 275 хил. за възрастовата група от 20 до 64 години. За сравнение ще кажа, че през 2017 г. броят на заетите лица е 3 млн. 150 хил.
Коефициентите на заетост между броя на заетите лица и населението на същата възраст бележат непрекъснат ръст от 2012 г. досега, но неблагоприятно се отразява процесът, при който през последните години в трудоспособна възраст навлизат генерации, родени в края на 90-те години. Това са години с неблагоприятна икономическа ситуация и ниска раждаемост.
През 2018 г. пазарът на труда се отличава с ръст на заетостта и съществено намаление на безработицата. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 години достига 67,7%, като в сравнение с 2017 г. се увеличава с 0,8 процентни пункта. Коефициентът на заетост за възрастова група от 20 до 64 години е 72,4% – с 1,1 процентни пункта по-висок спрямо 2017 г. Коефициентът на безработица през 2018 г. е 5,2% – с един процентен пункт по-нисък спрямо предходната година. Продължават да намаляват на годишна база продължителната и младежката безработица, като коефициентът на младежката безработица намалява с 1,6 процентни пункта спрямо 2017 г. и достига 8,3 през 2018 г., а коефициентът на продължителна безработица отбелязва намаление от 0,3 процентни пункта, достигайки 3,1 през 2018 г.
Направих това въведение към темата, за да мога да обоснова мерките, които, чрез активната политика на пазара на труда, държавата се опитва да бъде адекватна на текущата ситуация и, разбира се, на прогнозите за търсенето и предлагането на пазара в бъдеще.
Конкретно на първия въпрос: какво е предприето за осигуряване на търсената от работодателите работна сила чрез обучение, чрез включване в заетост и предоставяне на услуги, до които имат достъп хората от всички региони на страната?
Тук искам да подчертая, че основен приоритет на Националния план за действие по заетостта през тази година е повишаване качеството на работната сила и намаляване на неравновесията между предлагането и търсенето на работна сила чрез обучение и целенасочена работа с безработните от групите в неравностойно положение на пазара на труда.
Ако трябва с две думи да опиша къде съсредоточаваме усилията си, това са обученията и услугите.
Ще се опитам да илюстрирам тези насоки и действия със съответните числа. Със средства от държавния бюджет се финансират обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, които са безплатни за обучаваните. През 2019 г. е предвидено да бъдат обучени 11 хил. 483 безработни лица – със 7,7% повече от 2018 г., по над 40 професии и по основни ключови компетентности. За подобряване достъпа на безработните от по-отдалечените места бяха увеличени средствата за ежедневен транспорт от 10 на 13 лв. дневно. През 2019 г. броят на безработните, които ще повишат квалификацията си или ще придобият нова квалификация в тясна връзка със заявени потребности от работодателите по проектите на социалните партньори, са с 9% повече от 2018 г. Осигурено е професионално обучение за 8292 безработни лица, както и заетост на 3778 от успешно завършилите лица на работни места, съобразно придобитата от тях професионална квалификация.
И през тази година основна целева група по проектите на социалните партньори са продължително безработните, като се предвижда над 50% от включените в обучение да са с престой над една година на пазара на труда, а 44,5% от включените в проектите са от общини с равнище на безработица над средното за страната.
Целта е нискоквалифицираните безработни да придобият професии, което е затруднено от липсата или ниското им образование. Затова повече от половината от предвидените обучения са за придобиване на първа степен на професионална квалификация, което дава възможност в тях да бъдат включени лица с основно и по-ниско образование или лица, завършили курс за ограмотяване. Обученията са по търсени на пазара на труда професии, тъй като партньорите проучват предварително потребностите на работодателите и последните подават заявки за свободните работни места.
За безработните от отдалечени райони е осигурено настаняване в базите на Държавното предприятие Българо-германски център за професионално обучение, където над 2300 безработни от неравнопоставени групи ще се обучават по професии от професионалните направления: аудиовизуално изкуство и техника, производство на медийни продукти, административно управление, компютърни науки, приложна информатика, металообрботване и металургия, електротехника и енергетика, хранителни технологии, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, фризьорски и козметични услуги.
Бих искал да отбележа, че през септември миналата година се сключи Споразумение между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на туризма за обучение на кадри от туризма в Държавно предприятие Българо-германски център за професионално обучение в отговор на заявки на работодатели от сектора.
В Националния план за действие по заетостта през 2019 г. за обучение на безработни лица по заявка на работодател са предвидени средства в размер на 442 хил. 86 лв. Осигурени са над 500 хиляди за обучение чрез работа – тоест така наречената дуална система за обучение. Предвидени са средства и за обучение по ключови компетентности на над 1000 заети лица в малки и микропредприятия.
Другият инструмент, с който се опитваме да регулираме регионалните дисбаланси на пазара на труда, това са регионалните програми за заетост за всяка административна област на основата на предложение от областните и общински администрации. Размерът на средствата от държавния бюджет за всяка област и видовете плащания са определени в Националния план за действие по заетостта през 2019 г.
През 2019 г. са осигурени средства от държавния бюджет в размер на 8 млн. 808 хил. лв. за заетост на 2000 безработни лица. Размерът на средствата за финансиране на програмата на всяка област зависи от средномесечното равнище на безработица и средномесечния брой на регистрираните безработни в областта на 9-те месеца на предходната година.
В изпълнение на Националния план за действие по заетостта за тази година ще се реализират програми за субсидирана заетост за 16 567 безработни, в това число: продължително безработни лица, лица в предпенсионна възраст, хора с увреждания, безработни, грижещи се за хора с увреждания и възрастни хора и така нататък. Увеличени са и субсидираните трудови възнаграждения.
За подобряване на системата за управление на изпълнението от страна на Агенцията за заетостта е разработена концепция за нов фокус, а именно: за повишаване на ефективността на услугите, включително цифровизация на административните процеси, проследяване на въздействието, наблюдение на резултатите от дейността на бюрата по труда чрез формиране на клъстери от бюра, които оперират в сходна макроикономическа среда и са изправени пред сходни предизвикателства при предоставяне на услуги. Определени са подобрен набор от показатели за ефективност, които по-точно да отразяват изпълнението в качествено и количествено отношение.
Това са основно мерките и действията, които се предприемат по отношение на осигуряване на търсена от работодателите работна сила, като в рамките на годината основният инструмент за това е приеманият от правителството Национален план за действие по заетостта.
Какво правим за увеличаване на предлагането на работна сила по отношение на активиране основно на неактивните лица? Проблемът при неактивните лица е да се достигне до тях и да бъдат мотивирани да се регистрират в бюрата по труда, да търсят и да започнат работа. Първата стъпка е предоставянето на информация какво могат да ползват, ако се регистрират в бюрото по труда, като в отдалечените райони по предварително оповестен график се организират изнесени работни места, на които близо до лицата, без да се налага да правят разходи за транспорт, се предоставят услуги по информиране, консултиране, насочване. Предоставя се информация за свободни работни места.
Друг инструмент за достигане и активиране на неактивните лица, които са един резерв на пазара на труда, са трудовите борси, които се посрещат с голям интерес и на които се срещат работодатели и търсещи работа лица. Създава се възможност те директно да се договорят.
По Националната програма „Активиране на неактивни лица“ работят: 79 ромски медиатори, 93 младежки медиатори, 29 психолози, 26 кейс мениджъри. Чрез тези лица се стремим да достигнем до трудните групи за активиране. Често това става на терен и с високоемоционална натовареност.
През 2018 г. повече от 10 хиляди неактивни лица са активирани и са се регистрирали в бюрата по труда, а 2692 от тях са започнали работа или обучение. Младежките медиатори специално са активирали 1392 младежи до 29-годишна възраст – от тях 473 са започнали работа или обучение. Повече от 59 хиляди безработни са участвали в ателиета за търсене на работа. Другата насока, по която Министерството на труда и социалната политика осъществява дейности, е с цел повишаване на информационната осигуреност на обществото за очакваното търсене на работна сила и ограничаване на различията в търсените и предлаганите умения.
Буквално вчера бяха оповестени резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози на търсенето и предлагането на пазара на труда, които бяха в резултат от изпълнение на проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ възложена от Министерството на труда и социалната политика, като тези прогнози са средносрочни – тоест за петгодишен период, и дългосрочни – за десетгодишен период, с хоризонт до 2032 г. и предоставят информация за 120 професии; 35 икономически дейности; 28-те области; 4 образователни нива; 6 възрастови групи и пол.
Съгласно резултатите от актуализираните прогнози, намалението на населението и предлагането на труд ще окаже негативно въздействие на пазара на труда през следващите години. В средносрочен план се очаква нарастване на заетостта, но след това ниската раждаемост, високата смъртност, миграцията и застаряването на населението ще доведат до устойчиво плавно намаление на броя на заетите.
През 2022 г. се очаква заетите да са 3 млн. 151 хил. 200 – със 70 800 повече спрямо 2018 г., като коефициентът на заетост на населението на възраст 15 – 64 години ще е 71,9%.
През 2032 г. тоест в дългосрочен хоризонт, заетите лица се очаква да бъдат по-малко. Конкретно прогнозирано е те да са около 2 млн. 962 хиляди, тоест със 114 хиляди по-малко спрямо 2018 г, като структурата на заетостта по степен на завършено образование показва намаляване на броя и дела на заетите лица на възраст 15 – 64 години с основно и по-ниско образование, както в средносрочен, така и в дългосрочен план.
При икономическите дейности в средносрочен и дългосрочен план водещите два сектора, които ще се характеризират с най-голям брой заети са – преработваща промишленост и търговия, като прогнозите показват, че броят на заетите в тях лица ще продължава да надхвърля 1 милион души както през 2022 г., така и през 2032 г. – двете крайни години на прогнозните периоди.
Най-голямо увеличение в заетостта се очаква в секторите „Образование“ и сектор „Здравеопазване и социална работа“. Освен тези средносрочни и дългосрочни прогнози, които Министерството на труда и социалната политика разработва със собствен инструментариум, който беше създаден през 2013 и 2014 г. и който се надгражда, се работи и за осигуряване на информация за краткосрочните потребности на работодателите. Това го прави Агенцията по заетостта чрез провежданите анкетни проучвания два пъти в годината със съдействието на комисиите по заетостта към областните съвети за развитие в 28-те области в страната и, разбира се, с подкрепата на социалните партньори.
Периодично се оповестяват резултатите от тези анкетни проучвания на Агенцията по заетостта, които показват какво ще бъде търсенето през следващите 6 до 12 месеца, като периодично тази информация се оповестява.
В заключение, бих искал да спомена и да обобщя, че на база на резултатите от тези средносрочни и дългосрочни прогнози бъдещите политики на държавата в средносрочен и дългосрочен план следва да адресират основно следните проблеми на пазара на труда. Първият от тях е продължаващото намаление на населението в трудоспособна възраст и застаряването на работната сила.
Вторият основен проблем е задълбочаващият се структурен недостиг на квалифицирани кадри със средно образование.
На трето място, това е наблюдаващата се регионална асиметрия в развитието на националния трудов пазар.
На четвърто място, ниската технологична интензивност на икономическите дейности и не на последно място по важност – неконкурентното ниво на заплащане на квалифицирания труд, определящо негативните миграционни процеси сред по-младите възрастови групи и недостигът на квалифицирани кадри, особено изявен в някои отрасли. Готов съм да отговоря на уточняващи въпроси. Благодаря за вниманието.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ720 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, наистина пазарът на труда е, както Вие го окачествихте, сложно динамично пространство, особено в последните години, когато настъпват сериозни промени в света на труда, ако кажем най-общо, свързани с появата на нови форми на заетост, отпадане на професии, появата на нови професии и така нататък.
Но конкретно на поставените от Вас два въпроса за мерките за преодоляване на структурните несъответствия на пазара на труда. Наистина, освен недостига на работна сила, който се очертава като количествен проблем, друг сериозен проблем на българския пазар на труда са тези структурни несъответствия. Тоест имаме, от една страна, недозаетост, и, от друга страна, дефицит.
Първо, бих искал да кажа, че тези структурни несъответствия са присъщи на всеки пазар. Въпросът е те да не стигнат размери и мащаби, които да пречат на нормалното функциониране на пазара, защото, както и Вие казахте, пазарът на труда е свързан с много други системи. Именно от заетостта зависи темпът на икономически растеж, зависят приходите в другите публични системи – в частност осигурителната, а, от своя страна, пазарът на труда търпи въздействията на демографските процеси.
Два са основните структурни проблеми на българския пазар на труда. Първият е така нареченият образователен дисбаланс, който съответно се адресира с мерки, провеждани по линия на образователната политика. А това, което констатират докладът и анализът, проведен от изследователския екип, който извърши подготовката на средносрочните и дългосрочните прогнози за търсенето и предлагането на труда, е, че на българския пазар на труда съответно има дисбаланс между образователната структура на хората в трудоспособна възраст и нуждата от квалификация, от образователно равнище на професиите, на дейностите, които се търсят.
Аз казах и в началото, че се очертава един сериозен недостиг на кадри със средно професионално образование и мисля, че този проблем наистина е в центъра на политиките, които се разработват и изпълняват в сферата на образованието, именно за насочване на младите хора към средното професионално образование, за увеличаване на неговата привлекателност, увеличаване на професионалните училища, които дават съответната специалност, занаят и така нататък, защото този проблем ще съществува и в средносрочна и дългосрочна перспектива и това, което се очертава като резултат от процеси, които са протичали по-рано, е, че в България много бързо, за един период от 1985 до 2011 г., ако съм съвсем точен в периода, броят на дела на висшистите в България се увеличава три пъти. И ние сме в ситуация, в която – да, коефициентът на заетост на хората с висше образование ще бъде висок – над 90%, но голяма част от тях ще заемат длъжности, които не изискват висше образование. Тоест най-голямо е търсенето на длъжности и дейности, които изискват средно-професионално образование, така че тези места ще бъдат заемани от висшисти и съответно от хора и с по-ниска образователна степен.
Мисля, че този структурен проблем на пазара на труда е идентифициран и действията на образователната система го адресират много категорично. Разбира се, не можем да очакваме, че той ще бъде преодолян в кратко време, защото това са инерционни процеси, изискват наистина промени, които ще дадат резултат в един по-продължителен период от време.
По отношение на регионалните дисбаланси на пазара на труда – това е другият сериозен дисбаланс и другото структурно несъответствие. Това, което мога да кажа, е, че Министерството на труда и социалната политика противодейства на тези негативни процеси чрез, първо, нормативни промени. Знаете, че миналата година беше променен и влязоха изменения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, които насърчаваха трудовата мобилност на лица от региони, където има малко предлагане на труд, към центрове, където има предлагане на труд.
А другото действие от страна на правителството беше стартирането и изпълнението на Националната програма „Работа“, която започна в края на 2017 г. с бюджетно финансиране и продължи с финансиране от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Знаете, че тази Програма е насочена към осигуряване на работни места в общини с равнище на безработица, което е над средното за страната.
По отношение на регионалните дисбаланси разчитаме много и на регионалните програми за заетост, за които споменах в своето експозе, които всяка година се предвиждат като ресурс в Националния план за действие по заетостта и които съответно отчитат конкретните специфики на търсене в 28-те области на страната.
Това са обаче – искам да подчертая – много сериозни дисбаланси на пазара на труда, които изискват и сериозни усилия и време за тяхното преодоляване. Благодаря.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ477 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Добрева, в експозето си подчертах, че мерките и политиките, заложени в Националния план за действие по заетостта през тази година, могат да бъдат обобщени с две думи – умение, тоест повишаване качеството на работната сила, и съответно услуги, посреднически услуги, които Агенцията по заетостта, като обществен посредник на пазара на труда, предлага. Така че, освен стандартните пакети посреднически услуги, Агенцията по заетостта развива и нови услуги, с които цели да достигне до неактивните групи от населението, съответно до по-уязвимите групи, да ги активира, насочи, консултира и ориентира с цел започване на работа.
Конкретни примери за нови услуги мога да посоча стартиралото пилотно прилагане на четири нови услуги в два региона на страната през 2018 г. Първата от тях е консултация и менторство след започване на работа. Тази услуга е насочена към уязвимите групи на пазара на труда, при които най-рискови са първите няколко месеца след започване на работа, като се консултират освен лицата и самите работодатели с цел гарантиране на устойчива трудова заетост.
Друга нова услуга, която се апробира в практиката, са мобилните бюра по труда. Те са насочени към безработни и икономически неактивни лица и работодатели от малките населени места. Знаете, че Агенцията по заетостта не във всички общини има бюра по труда, така че това предполага съответно мобилни услуги с оглед да се достигне до безработните от най-малките населени места.
Друга нова услуга е семейният трудов консултант. Тя е насочена към безработни лица от уязвими групи и техните семейства, за които има риск от изпадане в бедност. В рамките на услугата членовете на семейството се информират и консултират за възможните и предоставени от съответната дирекция „Бюро по труда“ услуги.
Четвъртата от споменатите нови услуги, които през 2018 г. въведе пилотно Агенцията по заетостта, е услугата, наречена Професионален компас – открий своето работно място, насочена към младежите до 29-годишна възраст, търсещи работа, с цел по-добра професионална ориентация, мотивиране към регистрация и информация за търсенето на пазара на труда.
Тук бих искал да добавя към казаното, че Агенцията по заетостта развива и специализирани услуги за подобряване пригодността за заетост на търсещите работа чрез нов модел на профилиране на лицата посредством модул „Личностен профил на търсещи работа лица“. Данните, които мога да споделя за ползване на модула, са, че са присъединени над 11 000 лица, търсещи работа, и 728 трудови посредници, създадени са над 10 000 личностни профила, като 66% от лицата са повишили пригодността си за заетост след работа върху преодоляване на компетентностни дефицити в рамките на Плана за развитие.
Усилията на Агенцията по заетостта, наред с прилагането на стандартните пакети посреднически услуги, са да въвежда нови услуги, да апробира тяхното прилагане в практиката и съответно да ги включва в дейностите и услугите, които предлага на безработните и на работодателите с цел по-лесно и бързо осъществяване на срещите между тях с цел започване на работа. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ792 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, съгласно моя заповед, изпълнители на проекта на кампанията „Бъди войник“ са: дирекция „Връзки с обществеността“ на Министерството на отбраната, Националната гвардейска част, Централното военно окръжие, Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили, Военномедицинската академия, Изпълнителната агенция „Военни клубове, военно почивно дело“, дирекция „Управление на човешките ресурси“ в отбраната, дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотичното възпитание“ и Информационният център на Министерството на отбраната. Цялостната координация се извършва от дирекция „Връзки с обществеността“.
Подобна кампания се реализира за пръв път в историята на българската армия. За сметка на това обаче, големите армии на държави – членки на Европейския съюз, на НАТО, включително и на Русия, имат подобна практика. За справка – във Федерална република Германия само за една шоупрограма „Бъди войник“, годишният бюджет, който отделя тяхното министерство на отбраната, е 8 млн. евро.
Чрез кампанията очакваме да привлечем вниманието на младите хора към военната професия и да спомогнем за решението им да станат част от българската армия. Основният фокус е поставен върху: възвръщане на авторитета на военната служба; популяризиране на дейността на военните формирования, свързани с повишаване на подготовката на военнослужещите; с поддържане и усъвършенстване на способностите за изпълнение на трите мисии, които стоят пред българската армия. Особено важен акцент е поставен върху задачите, които българската армия изпълнява в помощ на населението.
Началото на кампанията бе дадено на 22 октомври 2018 г. Като замисъл тя обхваща различни модулни елементи, които сами по себе си имат въздействащо значение и ще се реализират в 29 града в цялата страна в периода от началото на тази година до месец декември 2019 г.
В тази кампания се предвижда по няколко мероприятия в рамките на един следобед. Разполага се за статичен показ военна техника и оборудване на отворени пространства, което дава възможност на младите хора за директен контакт с действащи военни единици и военнослужещи, както и с получаване на информация за техниката, която те използват. По същото време се разполагат щандове на информационна борса, където представителите на Централното военно окръжие представят пълна информация за възможните позиции във видовете въоръжени сили.
Кампанията включва и концерт по места с участието на Представителния ансамбъл на въоръжените сили, Гвардейския представителен духов оркестър, танцови състави, певци и изпълнители от местните структури на военните клубове в страната. За целта се изготвят брошури, които представят отделните видове въоръжени сили, както и информационни афиши, отпечатвани в печатницата на Министерството на отбраната в град Троян.
В общата концепция на кампанията е предвидено и излъчването на 30-секундни видеоклипове и аудиоклипове, за които ще се проведат тепърва предварителни разговори с Националната телевизия и с някои радиа. При избора на радиата се ориентираме към тези, излъчващи в регионите на страната, в които са дислоцирани военни формирования с голяма численост, като причина за това отчетохме демографските особености на всеки регион в държавата.
Срокът за кампанията, както казах, е една година. Преди началото на същата кампания на Програмен съвет в Министерството на отбраната беше внесен Проект на финансов план с примерни разчети за отделните дейности. Съветът принципно е одобрил представения разчет. Впоследствие са постъпили допълнителни предложения от изпълнителите на българската армия за преструктуриране на финансовия план. Понастоящем, подчертавам, всичко е в сферата на планирането. Предполагам, че правите разлика между планиране и вече направени разходи? Отчитайки постъпилите изпълнени предложения, тече обсъждане в посока на преструктуриране и формулиране на този план.
От съществено значение е как ще бъдат проведени разговорите с медиите и колко би струвало това. Говоря най-вече за рекламния 30-секунден аудио- и видеоклип. Но най-важната част от Вашия въпрос, всъщност няколко важни въпроса задавате – до момента са изразходени 32 719 лв. с ДДС, включително наем на зала в НДК, наем на проектори и изработване на четири броя видеоклипа за българската армия.
Кампанията се развива със собствените медийни, кадрови и финансови средства на Министерството на отбраната. Като казвам „собствени“, имам предвид Военния телевизионен канал, сайта на Военно министерство, един специален сайт, който е направен за кампанията „Бъди войник“, тоест собствени средства. Не сме ангажирали частни или обществени медии. Пропуснах вестник „Българска армия“ и така нататък – гледам да съкратя.
Вие ми задавате въпроса: какъв е резултатът? В края на 2018 г. е първата година, в която за пръв път в българската армия има повече постъпили военнослужещи – 156 човека, отколкото напуснали, тоест самото начало на кампанията дава положителна тенденция.
От началото на тази година – за тези приблизително два месеца и половина към днешна дата, допълнително 341 души са подали документи във военните окръжия вследствие на тази кампания. Министерството на отбраната няма сключени договори с медии за отразяване на дейността на министъра и на Министерството на отбраната. Подчертавам, договори за отразяване на министъра и на Министерството няма сключени. Няма сключени договори и за кампанията „Бъди войник“, за която Вие ми задавате въпроси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ392 думи
И аз благодаря за този въпрос. Той е важен, защото самият дебат по некомплекта в българската армия, тоест начините за неговото решаване в парламента е важно за българското общество. Разбира се, важно е и какви средства ще бъдат изразходвани. Отговорих Ви към момента колко са изразходените – когато този план е готов. Откровено ще Ви кажа, въздържаме се от преговори и разговори с медии и сключване на договори поради причината да не бъде обвинено Министерството на отбраната, че харчи пари във време, когато ще се проведе предизборна капания за евроизборите и затова този процес за преговорите не е стартирал.
Подобна кампания, каквато ние правим, е добре да бъде подкрепена от българските институции. Пак казвам, на този етап ние използваме наша техника, самите военнослужещи, военните окръжия, чието задължение е да провеждат подобна дейност по набиране на кадрови военнослужещи с идеята да покажем на обществото армията и нейната техника – нещо което в България се случваше допреди една година само на военни паради – един път в годината на Гергьовден.
Мога да Ви уверя, а и ако желаете графикът ще Ви бъде предоставен – Вие да присъствате, ще видите, че има огромен интерес не само в по-малките населени места, а включително и в София, където стартира тази кампания, огромен е интересът към техниката, която ние изваждаме, униформите, младите хора, въоръжението. Смятаме, че с ресурса, с който разполагаме, да го натоварим максимално като възможности да представим армията пред обществото и да преодоляваме проблема с недокомплекта в българската армия, което е в размер на приблизително шест хиляди човека.
Пак казвам, миналата година за първи път българската армия завършва с положителен резултат, макар и минимален – 156 човека в повече са постъпили, отколкото са напуснали. Към края на тази година ще отчетем резултата, но към момента според мен има добър резултат. Ако в тази кампания се включат и други институции, ако разширим малко медийното присъствие, убеден съм, че няма да стане само с видеоклипове, защото един видеоклип, вкаран в рекламния блок с другите продукти, които се рекламират, няма да има този голям ефект. Може би през обществените медии, които се субсидират с бюджета на държавата – организиране на предавания за живи участия, отразяване на военни учения, би имало много по-голям ефект, отколкото по традиционния начин – клипове, видео- и аудио клипове. Но, както се казва, това е въпрос на обща воля и на добра преценка. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ819 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, за летище София за 2015 г. приходите от такса шум са 707 хил. 503 лв. и са разходвани 867 хил. 270 лв. За 2016 г. приходите са 862 хил. 278 лв. и са разходвани 664 хил. 853 лв. За 2017 г. приходите са 1 млн. 85 хил. 218 лв., а са разходвани 611 хил. 989 лв. За 2018 г. приходите са 1 млн. 169 хил. 452 лв., разходвани – 718 хил. 896 лв. Като цяло за периода 2015 – 2018 г. приходите са 3 млн. 824 хил. 451 лв., разходвани – 2 млн. 863 хил. 800 лв.
Основните разходи по такса шум – екологична такса, за периода 2015 – 2016 г. са свързани с начислените амортизации върху вече придобитите активи с екологично предназначение.
Това са съществуваща система за мониторинг на шум, шумозащитен екран на стоянка – за изпробване на самолетни двигатели и други, както и поддържането на тези активи.
В разглеждания период е осъвременена системата за мониторинг на авиационни шумни наблюдения на траекториите на полети чрез обявяване на хардуер и замяна на съществуващата софтуерна платформа с нова, с осигурен интернет достъп чрез облачен хостинг.
Такса шум финансира също присъединяването на летището към Програмата за въглеродна акредитация на летищата, разработена в Международния съвет на европейските летища, и сертифицирането му на ниво едно, както и поддържането на интегрираната система за управление на качеството и околната среда в чиста околна среда. Наред с това от таксата се финансират и екологични мерки, свързани с мониторинг на качеството на подземните и повърхностни води, чистотата на въздуха и управлението на отпадъците.
Основните разходи по такса шум за периода 2017 г. – 2018 г. са свързани с начислени амортизации върху съществуващите и новопридобити активи с екологично предназначение, както и с тяхното обслужване и поддържка. Такса шум финансира също присъединяването на летище София към Програмата на Международния съвет на европейските летища за въглеродна акредитация на летищата, както и поддържането на интегрирана система за управление на качеството на околната среда в частта „Околна среда“.
През 2018 г. летище София получи акредитация на ниво две по Програмата ACI EUROPE – намаляване управление на емисиите на парниковите газове. В същия период бе извършена актуализация и преход на интегрираната система за управление на качеството и околната среда към новите версии на международните стандарти ISO 9001:2015 г. и ISO 14001:2015 г. През май 2018 г. бе сертифицирано за съответствие с тях от независим акредитиран орган. Наред с това от таксата се финансират и екологични мерки, свързани с мониторинг на качеството на подземните и повърхности води, чистотата на въздуха, управлението на отпадъците и други.
За летище Варна за 2015 г. приходите от такса шум са 163 хил. 605 лв., разходвани са 82 хил. 66 лв. За 2016 г. – 156 хил. 731 лв. са приходите, разходвани са 80 хил. лв. За 2017 г. приходи – 165 хил. лв. срещу разходи 89 хил. лв. За 2018 г. приходите от такса шум са 196 хил. лв., разходени са 93 хил. лв.
Като цяло за периода приходите за четирите години са 654 хил. 518 лв., разходвани са 344 хил. 833 лв.
За летище Бургас за 2015 г. приходите от такса шум са 293 хил. 520 лв., разходвани – 143 хил. 491 лв. За 2016 г. събраната такса е 304 хил. 364 лв., разходвани – 152 хил. 411 лв. За 2017 г. – 284 хил. 962 лв., разходени – 153 хил. 832 лв. За 2018 г. събраната такса е 325 хил. 518 лв., разходени – 167 хил. 226 лв.
Общо за периода 2015 г. – 2018 г. приходите са 1 млн. 210 хил. 367 лв., а разходите – 616 хил. 967 лв.
За летищата Варна и Бургас събраните суми са разходени за изграждане и поддържане на системи за мониторинг на двете летища, както и за други проекти за мероприятия за поддържане на екологията, свързани със задълженията на летищата. Концесионерът е заделил 740 хил. лв. във връзка с подписан тристранен договор за партньорство между община Бургас, Агенция „Пътна инфраструктура“ и концесионера с предмет подготовка, оценка, изпълнение на обект „Проектиране, изграждане на шумозаглушителна стена на участък от път I 9“, намиращ се между летище Бургас и квартал „Сарафово“.
В съответствие със сключения договор за концесия „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е заплатил на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията концесионно възнаграждение в размер на 19,2% от събраната такса шум.
За летище Пловдив за 2015 г. събраната такса е 8 хил. 884 лв., за 2016 г. – 8 хил. 732 лв., за 2017 г. – 6 хил. 857 лв., за 2018 г. – 10 хил. 437 лв. Общо за посочения период – 34 хил. 922 лв. Летище Пловдив не е извършило инвестиционен разход за тези средства.
Уважаеми господин Вълков, сигурен съм, че набързо изчетените цифри не могат да бъдат запомнени. Затова Ви предоставям самия отговор на въпроса, за да може, ако имате допълнителни въпроси, да бъдат поставени. Благодаря Ви. (Предава отговора на народния представител Иван Вълков.)
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА855 думи
Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, със Заповед № 110 от 11 май 2015 г. на министър-председателя на Република България, изменена със заповеди от: 7 юни 2016 г.; 17 април 2017 г.; 15 юни 2018 г. и последната № Р-153 от 9 октомври 2018 г. е назначена Междуведомствена работна група, която да извърши цялостен анализ на правния и градоустройствен статут на имотите на Студентски град – район Студентски, София, подробно описани в актовете за държавна собственост № 945 от 9 април 1971 г.; № 1283 от 23 ноември 1977 г., и № 1748 от 19 април 1989 г.
В изпълнение на решенията на Междуведомствената работна група Агенцията по геодезия, картография и кадастър предприе необходимите действия, като със заповед от 15 декември 2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията беше открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за частта от територията на местност „Студентски град“, за която със заповед от 2 октомври 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия и картография и кадастър е оттеглена заповед от 10 юли 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Кадастралната карта на местността „Студентски град“ е приета от Службата по геодезия, картография и кадастър – град София, с протоколи от 4 октомври 2018 г. и 16 октомври 2018 г. Приетата кадастрална карта е обявена на заинтересованите лица с обявление в „Държавен вестник“, брой 92 от 6 ноември 2018 г. Възраженията по приетата кадастрална карта са разгледани на две заседания от Комисията по чл. 47, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
На проведеното на 5 февруари 2019 г. заседание от представителите на Областна администрация на област София и Министерството на образованието и науката е поискано отлагане на заседанието за 12 февруари 2019 г., на което да бъде представено писмено становище от областния управител на област София, относно Акт за държавна собственост № 945 от 9 април 1971 г. и отразяването му като документ за собственост в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, поради липсата на заповеди на областния управител за отписване от актовите книги за държавна собственост.
Взетите от Комисията решения по подадените възражения са отразени в протоколи. При предявяването му за подпис протоколът не е подписан, тъй като не е постигнато единодушие относно това подлежи ли на записване в кадастралния регистър на недвижимите имоти Акт за държавна собственост от 9 април 1971 г.
Съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър данните за собствеността, собствениците и актовете, от които те черпят правата си, се установяват от регистри към планове и карти, предоставени от собствениците документи, регистрите на държавната собственост, регистрите на общинската собственост, служби по вписванията, регистрите на органите по приходите.
Кадастралната карта и кадастралният регистър на недвижимите имоти имат констативно, а не консултативно действие. Те не създават права на собственост, а регистрират такива въз основа на наличните документи за собственост. При наличие на няколко документа за собственост, с които различни собственици претендират за право на собственост върху един и същи имот, на основание чл. 41, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър, Служба по геодезия, картография и кадастър – град София, има задължението да запише в кадастралния регистър на недвижимите имоти данните за всички лица и документи. В този случай е налице дублиране на право на собственост.
Съгласно Решението на Междуведомствената работна група, назначена със заповед на министър-председателя на Република България, областният управител на област София следва да извърши отписване от актовите книги за държавна собственост на имотите, за които е налице основание за това.
Агенцията с писмо от 11 март 2019 г. е уведомила областния управител на област София за необходимостта от предприемане на действия за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост в съответствие с решенията на Междуведомствената работна група, назначена със заповед на министър-председателя.
Към настоящия момент Служба по геодезия, картография и кадастър не разполага с данни за извършване на действия по отписване от актовите книги за държавна собственост на имоти, описани в акт за държавна собственост № 945 от 19 април 1971 г.
Поради гореизложеното и поради неподписване на протокола на Комисията по чл. 47, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър е налице невъзможност за продължаване на процедурата по одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на „Студентски град“.
Службата по геодезия, картография и кадастър – София, има готовност незабавно след подписване на протокола от всички представители на Комисията да продължи производството по създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър на местността „Студентски град“.
Въз основа на решенията в протокола, правоспособното лице по кадастър извършва измененията в срок от 45 дни. Извършените изменения в кадастралната карта и кадастралния регистър отново се приемат от Службата по геодезия, картография и кадастър, като срокът за приемането им е 30-дневен след представяне на материалите и данните от правоспособното лице по кадастър. Изпълнителният директор на Агенцията издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастрален регистър в 14 дневен срок след изтичане на 30-дневния срок за приемане на измененията, извършени в резултат на отразените възражения.
Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“ съгласно чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Одобрената кадастрална карта и кадастралният регистър не подлежат на обжалване. Благодаря.