27 март 2019 г.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г., и № 954-01-9, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев на 26 февруари 2019 г. На заседание, проведено на 21 март 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочените законопроекти. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник министър, и Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; представители на Фонда за гарантиране на влоговете в банките – Невена Радева – главен юрисконсулт, както и Ангел Донов и Кристи Маринова – синдици на Корпоративната търговска банка. Законопроектът с вносител Министерския съвет беше представен от госпожа Маринела Петрова. С предложения законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г., която хармонизира частично реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници. Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, съгласно Директива 2014/59/ЕС от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и Стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално на изискването за подчиненост. Признаването на новия ред вземания по необезпечени първостепенни дългови инструменти за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения ще позволи да се намалят разходите на банките за спазване на изискването за подчиненост. Институциите ще имат възможност да продължат да емитират за целите на своето финансиране или по други оперативни причини свързания с по-малко разходи обикновен първостепенен дълг и да емитират дълг от новия непривилегирован първостепенен клас, за да получат финансиране при спазване на изискването за подчиненост. Предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност отразяват надзорното третиране на различните видове дългови инструменти и са необходими и с оглед синхронизиране на реда на вземанията при несъстоятелност на банка с правилата относно реда за отписване и преобразуване на дълг по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Това е необходимо с оглед основния принцип на преструктурирането, съгласно който кредиторите и собствениците не следва да понасят при преструктуриране по-големи загуби, отколкото биха понесли при несъстоятелност. С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз. Законопроектът с вносител народния представител Данаил Кирилов и група народни представители беше представен от народния представител Йордан Цонев. Със Законопроекта се предлага максимално попълване на масата на несъстоятелността чрез ограничаването на разходите от масата на несъстоятелността при водените съдебни производства, включително относно процесуалното представителство, както и предвиденото правомощие на синдика да продава чрез пряко договаряне вещи и права, които на практика не могат да бъдат реализирани чрез публична продан. Предложените изменения внасят яснота, като се уточнява изрично кръгът на страните в съдебните производства, от които предварително не се събира държавна такса, както и се определя броят на неуспешните публични продани, след което се пристъпва към тяхното пряко договаряне. Предвиждането на служебно вписване на кредиторите в списъка на приетите от синдика вземания ще гарантира правата им в случай на обявяване на недействителност на направено прихващане. По този начин ще бъде създадена равнопоставеност между банката и кредиторите, доколкото вземането на банката при обявяване на недействителността на прихващането ще възобнови съществуването си, докато вземането на кредитора към нея няма да се счита за погасено поради неговото непредявяване в срок. Предлаганото изменение няма да има отражение върху масата на несъстоятелността, нито ще доведе до неправомерно облагодетелстване на някои от кредиторите на банката. След обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: по Законопроекта, внесен от Министерския съвет: „за“ – 14 народни представители, без „против“ и „въздържал се“; по Законопроекта, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев: „за“ – 13 народни представители, без „против“ и 1 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г., и № 954-01-9, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев на 26 февруари 2019 г.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Йордан Кирилов Цонев, Хамид Бари Хамид и Христиан Радев Митев на 26 февруари 2019 г. На свое заседание, проведено на 13 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Йордан Кирилов Цонев, Хамид Бари Хамид и Христиан Радев Митев на 26 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: господин Калоян Симеонов – и.д. „директор“ на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и госпожа Росица Петкова – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Българската народна банка: госпожа Елена Димитрова – ръководител екип в дирекция „Правна“, и госпожа Нели Маданска – началник-отдел в дирекция „Преструктуриране на кредитните институции“; от Фонда за гарантиране на влоговете в банките: госпожа Невена Радева – главен юрисконсулт, и от „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена в несъстоятелност: господин Ангел Донов и госпожа Кристи Маринова – синдици. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, беше представен от господин Симеонов, който посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност. Той добави, че целта на предложените изменения е да се хармонизира йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници и да се създаде правна сигурност при прилагането на реда за извършване на разпределение на осребрено имущество чрез въвеждането на нов допълнителен клас кредитори, които притежават непривилегирован необезпечен първостепенен дълг. Господин Симеонов разясни, че признаването на новия ред вземания по необезпечени първостепенни дългови инструменти ще запази досегашните привилегии при разпределение, но ще гарантира, че притежателите на необезпечен първостепенен дълг ще се наредят с по-висок ред спрямо вземанията с произход от собствения капитал или подчинен дълг. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, беше представен от господин Кирилов, който посочи, че с него се прецизират законовите разпоредби, ограничават се разходите при водените съдебни производства и изрично се уточняват страните в съдебните производства, от които предварително не се събира държавна такса. Проектът на закон предлага в правомощията на синдика да се въведе възможността да продава на основата на пряко договаряне и определя условията и реда на тази процедура. С цел максималното попълване на масата на несъстоятелността е предвидено след три неуспешни публични процедури по продажба на вещи и вземания да се пристъпи към продажба на активи чрез пряко договаряне, като по този начин ще бъдат реализирани активи, които на практика не могат да бъдат осребрени чрез публична продан. За запазване интересите на кредиторите на банката, обявена в несъстоятелност, Законопроектът урежда и служебното вписване на кредиторите в списъка на приетите от синдика вземания, когато прихващането е признато от съда за недействително спрямо банката. Господин Донов определи предложените текстове като обосновани и необходими. В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев и Емил Димитров. Народните представители изразиха своята подкрепа към законопроектите, като господин Митев и господин Димитров посочиха, че между първо и второ четене ще направят предложения за прецизиране относно възможността за продажба на активи чрез пряко договаряне и добавиха, че трябва да се търси баланс между необходимостта от бързо осребряване и интересите на кредиторите. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси: - с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г.; - с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Йордан Кирилов Цонев, Хамид Бари Хамид и Христиан Радев Митев на 26 февруари 2019 г.“

„ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 март 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, внесен от Министерския съвет. Законопроектът бе представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, госпожа Поля Пейкова и госпожа Росица Петкова – експерти в същата дирекция, както и госпожа Елена Димитрова – ръководител екип в дирекция „Правна“, и госпожа Нели Маданска – началник-отдел „Правно обслужване“ в дирекция „Преструктуриране на кредитни институции“ в Българската народна банка. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност цели да въведе в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност. Срокът за нейното транспониране е 29 декември 2018 г. С Директива (ЕС) 2017/2399 се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници. Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, по-специално изискването за подчиненост. Въвежда се нов допълнителен клас кредитори – притежатели на непривилегирован първостепенен дълг, който следва да има по-висок ред от притежателите на инструменти на собствения капитал и подчинен дълг и по-нисък ред спрямо притежателите на други инструменти на необезпечен първостепенен дълг. Това налага промяна в чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност, който урежда реда на кредиторите в банковата несъстоятелност. Настоящата правна уредба не отразява спецификата на финансовите инструменти с различни нива на подчиненост, които се издават от институциите и предприятията в държавите с по-развити финансови системи. С предложената редакция на чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност се цели и осигуряване на съответствие с реда за поемане на загуби при преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници съгласно Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. В обхвата на Директива (ЕС) 2017/2399, наред с банките, попадат и инвестиционните посредници, както и някои финансови институции, смесени финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, по отношение на които се прилагат правилата на общата търговска несъстоятелност, уредена в Част четвърта на Търговския закон. С Преходните и заключителните разпоредби на предложения законопроект се въвеждат съответните промени в Търговския закон, за да бъдат изцяло транспонирани изискванията на Директивата. С приемането на настоящия законопроект се цели българското законодателство да бъде приведено в съответствие с европейското право, да се гарантира правната сигурност и да бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките и инвестиционните посредници. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно, с 6 гласа „за“, на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля за процедура – да подложите на гласуване срокът между първо и второ четене на обединените законопроекти да бъде шест дни от датата на тяхното обединяване.

Добре, ще го направя тогава…

Уважаема госпожо Председател, колеги! „Закон за допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По параграф единствен има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен: „Параграф единствен. В допълнителните разпоредби се създава § 6а: „§ 6а. Съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт може да участват в дейности по изпълнение и/или управление на проекти с бенефициент или партньор Висшия съдебен съвет, с които се финансират мерки, свързани с изпълнението на Актуализираната стратегия за провеждане на реформата в съдебната система и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие, при спазване на правилата за избягване на двойно финансиране и за допустимост на разходите. В този случай съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в органите на съдебната власт се считат за лица по чл. 49, ал. 3, като дейностите се възлагат от оправомощения ръководител или координатор на проект.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви предлагам Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандална подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани, с мотиви към него. „РЕШЕНИЕ за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандална подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани Народното събрание на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандална подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани с три месеца.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители нa 18 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 15 март 2019 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Бих искала да направя редакционна поправка и да стане: „Закон за изменение на Изборния кодекс“ – без „допълнение“.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „Създава се нов §1: „§ 1. Член 14 се изменя така: „Образуване на избирателни секции извън страната Чл. 14. Избирателните секции извън страната се образуват: 1. където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1; 2. извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз; 3. в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори, е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; списъкът на местата и прогнозният брой секции във всяко място се обявява от Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз; 4. извън местата по т. 1 – 3 по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на Република България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Нашето предложение възстановява стария текст, който съществуваше преди да бъде въведен така нареченият лимит от 35 секции за страни извън територията на България и Европейския съюз. Смятаме, че с нашето предложение се премахва една несправедливост, едно дискриминационно отношение към българите, живеещи в трети страни, извън територията на България и извън територията на Европейския съюз. С това ограничение, с този лимит за секции, уважаеми колеги, се създава предпоставка хиляди или стотици хиляди български граждани да не могат да упражнят своето право на глас. Мисля, че предложението ни е съобразено и с Конституцията на Република България, и с европейската практика в това отношение. Моля да подкрепите текста, предложен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.

Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: Създава се нов § 2: „§ 2. Чл. 36, ал. 2 – да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: Създава се нов § 3: „§ 3. В чл. 38, ал. 2, т. 7 и т. 8 – да отпаднат.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да обърна внимание, че в чл. 38, ал. 2 точки 7 и 8 противоречат на Конституцията на Република България. Само искам да припомня текстовете от Конституцията на Република България, за да стане ясно какво се включва в тези точки 7 и 8 в ал. 2. В Конституцията на Република България в чл. 26 е записано, че „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.“ Обръщам внимание: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.“! В чл. 10 на Конституцията е казано, че „изборите, националните и местни референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване“. В чл. 42 от нашата Конституция са определени и гражданите, които ще гласуват: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“ А в чл. 38, ал. 2, колеги, обърнете внимание какво съдържат точки 7 и 8. Първо, разделът е „Списък на заличените лица“! Ние заличаваме лица, а не създаваме ред гражданите да могат да упражнят конституционното си право да гласуват, както прочетох в текстовете от Конституцията. В точка 7 е написано, че „Гражданите, които имат настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци в държава, която не е член на Европейския съюз, ще бъдат заличени от избирателните списъци“. На какво основание, колеги? Това е в тотално противоречие с Конституцията на Република България. Ако е необходимо, още няколко пъти ще ги прочетем и съответните текстове. Член 42 казва, че само гражданите, които са поставени под запрещение и изтърпяват наказание лишаване от свобода, не могат да гласуват. А в останалите – особено в чл. 26, колеги, е казано, че „Българските граждани, независимо къде се намират, имат всички прави и задължения по Конституцията“. А тук с някакъв адрес ние лишаваме българския гражданин от конституционното му право. Следващият текст в т. 8 има същото съдържание. В т. 7 става въпрос за избори за членове на Европейския парламент от Република България, а в т. 8 става въпрос при местни избори. Виждам, че господин Марков слуша много внимателно, и затова ще го помоля и той да вземе отношение по въпросите, свързани с Конституцията, като виден конституционалист и да вземе отношение при нарушаване на Конституцията. Затова моят призив, колеги, е: нека да приведем Изборния кодекс в синхрон и в рамките на Конституцията на Република България, защото в нашата Конституция е казано, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат! Да не създаваме закони, които противоречат на Конституцията. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Да живее демокрацията… И законността…

Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 108, ал. 1, т. 6 думите „в това число и видеозаписите по чл. 219, ал. 2, записани на технически носител“ се заличават.“

Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: Създава се нов § 4: „§ 4. В чл. 181, ал. 2 се добавя изречение второ със следното съдържание: „В случаите, когато кампанията се води на друг език, се осигурява превод на български език.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, с направеното предложение предлагаме, когато кампанията се води на език, различен от българския, да има официален превод. Така гарантираме, че всички участници в изборния процес ще разберат какво говори нашият гост от Германия, от Великобритания, от Италия. Живеем в едно огромно европейско семейство и за наше огромно съжаление не всички знаят български език. Затова аз мисля, че не е демократично, не е европейско да забраняваме на всички наши европейски приятели да приветстват като гости на нашите събрания, да приветстват господин Велер, господин ван Бален, господин Станишев… А, пардон, господин Станишев знае български език, но това си е негов проблем (оживление в ГЕРБ). Така че, колеги, аз Ви моля с нашето предложение да отменим тази мракобесна забрана, която освен че дискриминира нашите европейски приятели, дискриминира и огромна част от българските граждани. Защото, колеги, Конституцията на Република България наред с определянето на българския език като официален, гарантира правото да се изучава и използва майчиният език. Не виждам нищо лошо в това някой политик да се обърне и да поздрави своите съмишленици в местното селско кафене на майчин език. Това, колеги, не е държавен протокол, че да се придържаме към официалност, към протокол, така че го подкрепете, за да няма глоби, за да няма смешни ситуации като в предходни избори – господин Йордан Цонев, без да знае дума на турски език, беше глобен, че говори на турски език – само заради един поздрав. (Реплики от ОП.)

Разбира се, че българският съд отмени всички тези наказателни постановления като дискриминационни, отмени ги, затова Ви моля и Вие да свършите същото и да отмените тази забрана като дискриминационна. Благодаря Ви предварително за подкрепата. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не мога да разбера защо толкова години говорим с евфемизми, защо толкова години не наричаме нещата с истинските им имена, не наричаме онова, което колегите желаят да назоват. Не мога да разбера защо от ДПС откровено не си вкарат текста и конкретно да заявят агитацията по време на кампании на турски език? Не тук да се крием, че става въпрос за говорене по време на кампанията на немски, френски или някакви други езици, не че фактори от Европейския съюз – преди малко бяха изброени няколко имена на европейски лидери… Става въпрос, че ако дойде тук Ердоган, министърът на външните работи на Република Турция – Чавушоглу ли се казваше…

Не мога да разбера каква е тази политическа демагогия! И какви са тези приказки за този майчин език, за още няколко такива символични понятия и думи, които се използват. Става въпрос, пак повтарям, на турски и никакъв друг език!

Ама напишете го в Закона…

Никакъв друг език! И защо ДПС не си направят предложенията да сме наясно и хората да сме наясно каква е тази лъжа, измама и демагогия? Да запишат предложението си – да използват думичките „турски език“ и тогава да спорим, да коментираме. Става въпрос не за нещо друго, а конкретно. Нека да бъдем искрени, нека да си казваме истините, нека да си бъдем неподправени, незавоалирани. Така че за това става дума и няма какво да се заблуждаваме. Впрочем, излишно е и да го казвам и да го заявявам. Всички ние знаем за какво става дума и целият български народ знае за какво става дума. Обръщам се към колегите от ГЕРБ: какво е това „въздържали се“, колеги, на такива предложения? Видяхте тази сутрин по една национална телевизия с какво излиза за малцинството довчерашният неформален, нереален, а истински лидер на ДПС. От няколко дни прави послание и изрече нещо в тази връзка. Ясно е, че ще се играе на доброто и лошото ченге. Тази игра се играе две-три години. Стига и ние сме демагогствали „въздържали се“ на такова откровено, истинско противоречащо на Конституцията предложение. То е противоконституционно предложение – да си гласуваме с едно категорично „против“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз пак ще припомня Конституцията на Република България. В чл. 5, ал. 4, уважаеми госпожи и господа народни представители, е казано, че: „международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“. Тук става въпрос за един такъв текст. Ако погледнем Директива 109 на Европейския съюз, уважаеми дами и господа народни представители, граждани на държави – членки на Европейския съюз, които не са български граждани, имат правото да избират органи за местна власт и членове на Европейския парламент от Република България при наличие на адрес на пребиваване в Република България. Нещо повече, уважаеми госпожи и господа народни представители, тези граждани на Европейския съюз, които не са български граждани, дори имат правото да бъдат кандидати в съответните видове избори. Давам Ви пример: такива граждани живеят в село Ломци, община Попово; село Костанденец, община Цар Калоян; село Писанец, Русенско и така нататък – да не ги изреждаме всичките населени места, в които живеят такива граждани. Всички знаем от контактите си, че те не владеят добре български език, но имат правото и да избират, и да бъдат избирани. И такъв гражданин, когато е кандидат, уважаеми госпожи и господа народни представители, на какъв език да прави кампания към своите съседи? Тук става въпрос точно за това. А иначе – за конкретни езици. Ако има някой някакви специални емоции, може да се изредят конкретните езици, които да бъдат забранени. Но, уважаеми госпожи и господа, аз Ви призовавам да спазваме Конституцията на Република България и съответните документи, които сме ратифицирали и уреждат начина на провеждане на изборите за местна власт и за членове на Европейския парламент от Република България. Така че Ви призовавам да подкрепите текста, предложен от нас: когато се ползва език, различен от официалния, да има превод на съответната кампания. Благодаря Ви.

Шалом алейхем! Както виждате няма дискриминация. Това не ми е майчин – бащин език ми е, и мога да си говоря спокойно на него. Но когато отида да говоря със своите избиратели, не говоря на иврит, не само защото не го знам добре, а защото в Конституцията, каквато господин Карадайъ призова да я спазваме, пише, че всеки български гражданин задължително трябва да има основно образование и да знае български. Българският език в държавата е официален и съответно не виждам какъв е проблемът в кампаниите изцяло да се говори само на официалния език. Знаем много добре, че назад във времето имаше случай, в който един турски президент говори без преводач – изгони преводачите, и тогава не беше наказан, а това също е проблем, така че ние от „Обединени патриоти“ и от ВМРО няма как да подкрепим този текст, включително и аз. Въпреки че бащиният ми език е друг, аз продължавам и смятам, че трябва да водим кампаниите си единствено на официалния език в държавата, който е българският. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Шалом, господин Сиди! Нека да четем Конституцията до края. Същата Конституция – нашата Конституция на Република България, гарантира правото на изучаване и използване на майчин език. Тази гаранция я виждаме в Изборния кодекс, за това става въпрос. Тоест дори и да не правите агитация на своя майчин език, нямате ли право толкова да им кажете „шалом“ и на тях и да минете на български език? Защо трябва да Ви глобяват за това, че сте казали „шалом“ на една група хора в местното кафене? Защо са тези санкции? Това не можем да го разберем?!

Като сме тръгнали да защитаваме кауза, като използваме изрази от чужди езици, и аз да се обърна към Вас на родния за баща Ви иврит: „Берешит бара Елохим“. Това е първото изречение от Битие, Глава 1 – първата книга от Петокнижието от Стария Завет. В Богословския факултет ние учехме иврит, така че нещо поназнайваме. Аз това не мога да го кажа, ако отида на събрание със сънародници на Вашия баща и Вас, но да кажа на господин Шопов: уважаеми господин Шопов…

Не и във връзка с предните изказвания. Добре, приемам забележката. Трябваше да направя реплика на господин Шопов. Преводът от езика, който се използва на български език, гарантира, че цялата кампания се води на български език, че всичко, което се казва като поздрав или като някакъв друг вид изречения – обръщения на майчин или на един от европейските езици, веднага се превежда и съдържанието е достъпно. В тази норма аз и предния път Ви казах, че съзирам, освен историческите наслоения, историческия атавизъм и така нататък, и едно псевдопатриотично напомпване на нашето българско самосъзнание и на българската държавност. Ние нямаме нужда от това, уважаеми колеги. Ние сме държава с 1300 годишна история, с традиции и няма никаква нужда с такива псевдонорми да си помпим съзнанието, да нарушаваме Конституцията и европейските директиви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Сиди, аз не съм съгласен с изказването Ви, тъй като не коментирахте всъщност предложението от ДПС на господин Карадайъ и група народни представители, в което се казва, че кампанията се води на друг език – цялата кампания, не обръщение, не поздрави, всички послания, цялата кампания се води на друг език и следва да напомните на колегите от ДПС, които са направили това предложение, че чл. 3 от Конституцията, в който е записано, че официалният език е българският, се намира в „Основни начала“ – главата, която определя принципите, по които се изгражда държавното устройство на Република България. Благодаря.

При „шалом“ и „салям“ коренът е един и същ, нали го разбирате?

Точно така. Впечатлен съм, че има такива познания по иврит в тази зала. Това е чудесно! Искам да напомня, че официалният език в държавата е българският, а произвеждането на избори е официално събитие. Така че тези две неща, написани в Конституцията, всъщност обуславят невъзможността да приемем такъв тип промяна, защото в крайна сметка майчиният език, или съответно в моя случай – бащиният, мога да си го ползвам в кафенето без никакъв проблем, но на официално събитие, разбира се, трябва да говорим на официалния език в държавата. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, трябваше да направите забележка на господин Митев, че се опитва да подвежда народните представители в тази зала. Предложението, което е направено от „Движението за права и свободи“, е, че в случаите, когато кампанията се води на друг език, се осигурява превод на български. Аз се надявам, че господин Митев разбира предложението и съзнателно се опитва да подвежда народните представители. Убеден съм, госпожо Председател, че и Вие разбирате текста и когато някой съзнателно подвежда народните представители и изопачава направените предложения, би било редно да му се направи забележка. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа! Българската държава – българската Конституция, дава индивидуални права на гражданите, не дава права на общности, на малцинства и така нататък. Всеки български гражданин е свободен в нашата държава да говори на език – дали е майчин, дали е друг и така нататък, но когато става въпрос за избори – нещо важно в една демокрация, може би най-важното нещо, защото определя живота, политиката на държавата – кой ще я управлява, как ще живеят хората, трябва да се съобразяваме с това кампанията да бъде на български език – официалният български език на държавата България, на нашата държава. И аз не мога да разбера защо ДПС всеки път зачеква тази тема. Мисля, че Вие трябва да сте хората, които първи да призовете за това като български граждани, като хора, които твърдите, че сте представители на българска партия, да застанете и да кажете – дори и на мероприятия, на митинг, на каквото и да е, когато някой тръгне да говори на друг език: извинете, ние сме в нашата родина България, ние трябва да уважаваме нашата Конституция, ние трябва да уважаваме българския език, защото той е официален. Нека когато седнем на друго място – в семейството, на кръчма, да си говорим на какъвто език искаме, но когато правим официално мероприятие, трябва да говорим на български език, за да покажем уважение към родината ни, която е обща. Официалният език на България е българският език. Така че Вие трябва да сте хората, които да призовавате за това, за да покажете, че уважавате българската държава, българския народ и българския език.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Тази тема не я зачеква ДПС, както каза господин Ангелов, темата доста сериозно я зачекват Венецианската комисия, ограничената мисия за наблюдение на ОССЕ, Съветът на Европа в няколко доклада – гореща и настойчива препоръка: да бъде премахнат този дискриминационен текст, който се съдържа вече в редица европейски документи, за който България се прави на глуха и сляпа. Не манипулирайте с това, че темата се зачеквала само от ДПС. Благодаря Ви.

Господин Ангелов, учудвам се, че Вие се опитвате да говорите благо, да говорите законово, да се позовавате на Конституция, впрочем…

…каквато грешка правя във всички тези случаи – няма доводи. Тук има щение, претенция, желание, политика на турската националистическа партия в България ДПС…

Изгонете го.

Това е моя квалификация, госпожо Председател, и никой не може…

…да ме спре, това е твърдо мое мнение. Тази позиция е поддържана от ДПС от самото начало на прехода – още от първото Народно събрание, в което ДПС беше представено, неизменно, непрекъснато и всеки опит, който се прави, е за премерване на температурата в българското общество. Така че такива доводи тук за законовост, позоваване на становища на други чуждестранни институции, органи и организации нямат абсолютно никакво значение. Същото го говореше Ахмед Доган, същото го говореше и предишният реален лидер на ДПС Лютви Местан – видяхме го тази сутрин по телевизията, същото го говори и сегашният реален лидер, или по-точно номинален лидер на ДПС.

Това непрекъснато са опити за премерване на температурата как ще реагираме, доколко ще бъдем твърди, как ще се отнесем. Тук няма място за позоваване на Конституцията – нещата са пределно ясни, господин Ангелов, те са безспорни и оттук нататък ДПС има на въоръжение няколко „идеи“, няколко теми, с които…

…се опитва да излезе пред електората си и при всеки удобен случай ще ги поставят за проба в българското общество.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Прав сте, господин Шопов, законови доводи няма, има други, които са ясни на всички ни. Към колегата от ДПС – кой какво ни бил препоръчал? Ами те ни препоръчват да признаем 31 пола, всякакви организации, институции и така нататък ни препоръчват гей бракове, препоръчват ни Истанбулската конвенция, препоръчват ни Пакта за миграция. Ние длъжни ли сме да ги приемем? Държавата да я рушим и да я уронваме?! Това, което препоръчва някой, не е задължително. Всеки може да си препоръчва каквото иска. Тази държава, нашата държава България – и политиците, и българските партии в парламента решават кое ще приемат и кое не, кое е правилно и кое не е правилно за държавата, така че кой какво си препоръчва… Ние сме видели много безумия какво се случва в Европа и затова Европа се променя в момента. Всички глупости, които сътвориха европейските политици през последните 20 – 30 години, сега вече ги отричат и търсят друг път. Другия път – ние на него държим от „Обединени патриоти“, да запазваме държавата, целостта на държавата, да уважаваме законите, да уважаваме българския народ, българския език – това е важно.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Виждам, че когато…

Няма да има проблеми с картата. Тя винаги е била тук. Въпросът е, че Вашата карта се губи в последно време.

То се вижда. Виждам, че загрявате залата с една тема, която е болезнена за цялата общественост, една тема, която наистина си заслужава. Поне онези, които се чувстват демократи, да излязат на трибуната и веднъж завинаги да заявят: ще приемаме ли закони, които ще бъдат изпълнявани, или ще изпълняваме емоциите на така наречените Патриоти? За да могат да забранят да не се говори на език, който съществува в цял свят, език, който е реален в България, език, който се практикува в семейство, където се говори на турски език. (Шум и реплики.)

Колеги, виждам, че изразявате някакви други – извънчовешки чувства, което не е прието и не е добре в тази зала, но да се върнем на думата си: езикът е богатство, езикът е толерантност, езикът е блаженство – научете турски език, няма да загубите, научете английски, няма да загубите. Колеги, в „Движението за права и свободи“ никога не сме се съмнявали, че българският език е официалният език, за какво го повтаряте?! Господин Шопов, имате съмнение, че българският език е официален ли? Искаме, когато се водят агитации, да приемем такъв закон, който да е приложим, и когато изляза аз и на турски език обяснявам на онези хора, които не знаят български, да има човек, който да им преведе на български – тези, които знаят, а тези, които разбират турски, да знаят за какво ги агитирам – че ги агитирам да отидат в Народното събрание, да приемем онези закони, да повдигнем техния жизнен стандарт, да не правим така, че днес някои хора да се срамуват да се явяват в парламента. Господин Шопов, господа от „Обединени патриоти“, съмнявам се, че в следващия парламент ще бъдете в такъв състав.

Не Ви разбрах, госпожо Председател.

Съмнявам се, че и Вие ще бъдете в същия състав. (Смях от ДПС.)

Да се върнем на думата си, да се върнем на думата си. Предлагаме Ви, колеги, най-после да направим крачката в България. Вие знаете, че навсякъде, където ние отиваме на предизборна кампания, се говори на майчиния език. При мен проблемът с моя внук е бащиният език, както и при Вас, господин Сиди, но разбрах, че Вие не знаете бащиния език, което също е проблем. Колеги, проблемът е общ и ние тук от Народното събрание, ако не излезем с яснота да кажем, че в България има турско говорящи и с тях може да се говори на турски, че има хора, които говорят на цигански и може с тях да се говори на цигански, няма да видим напредъка в държавата. Европейците ни предлагали Истанбулската конференция, конвенция… (Реплики от „Обединени патриоти“: „Браво!“)

Да, браво, разбира се. Конференцията там е водена, Конвенцията там е подписана и вижте колко напредък има в тази конвенция. Не се спирайте само на онези неща, които са реалности. Не искам да кажа дали има в тази зала по-различни от нас, а различието трябва да го признаем. От какво бягаме, или тук също ще се завъртите, също ще се обърнете така, както в последно време ГЕРБ го правят? (Реплики.) Ще взема думата за преференциите и ще се опитам да Ви обясня тогава и за чекръка. Но, колеги, този проблем е много съществен – не е проблем на Шопов, с него се разбрахме кой как и по какъв начин ще ни опознае, проблем е на Вас, господа управляващи. Да направим така, че да направим един закон, който да е действащ, а не да направим закон, с който да отворим работа на съдилищата или да тръгне някой подир мен да ме слуша дали говоря аз на турски, или поне, ако говорим на някакъв друг диалект – врачански, дали не трябва и някой да дойде да ни превежда на български, дори и на банкянски. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател! Далеч съм от идеята да се меся в опитите за опознаване на господин Аталай с господин Шопов. Причината, поради която излизам, е друга. Защото тук от известно време „Движението за права и свободи“ непрекъснато се позовава на Конституцията, но на практика работи против нея. Част от Конституцията и преамбюлът ѝ категорично заявяват еднонационалния характер на нашата държава – единството на българската нация, нация, от която сте част и Вие, и Вашите гласоподаватели, които, ако вложите мъничко ентусиазъм поне в това да ги убедите, че трябва да учат български и че трябва да се чувстват част от тази нация, този дебат ще бъде безсмислен. Ясно е, че не става дума за англичаните, които живеят вписани във всички останали села, които изброихте, защото тогава щяхте да заложите в текста, че кампанията може да се води, да речем, на официалните за Европейския съюз езици, което е хипотезата. Ясно е, че конкретно става дума за турския език и желанието да продължите да отродявате и да отчуждавате от българската нация Вашите гласоподаватели. Нашата концепция е обратна и затова сме Патриоти. Българските турци са част от българската нация. Те трябва да говорят на български език, да изпълняват конституционното си задължение да учат български език и кампанията да бъде водена на български език сред тях. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Аталай, моята реплика е по повод на това, че за пореден път погребвате българските Патриоти и ги изхвърляте извън парламента. Ще Ви припомня, че от предходния парламент, от предходното Народно събрание ДПС също имаше такава политика, включително и Вие, включително и тогавашният Ви лидер господин Местан, които непрекъснато погребваха Патриотите и казваха, че няма повече да влязат в българския парламент. Ние сме щастливи, когато ДПС ни погребва! Това значи, че наистина ще успеем. И в предния парламент, когато ни погребвахте, какво се случи? Ние, Патриотите, за първи път отстранихме ДПС от третото място в българската политика – и на президентските избори, и на парламентарните избори! Така че не ни погребвайте! (Ръкопляскания и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, може би щяха да бъдат излишни другите реплики, ако бяхте припомнили на народните представители чл. 36, ал. 2 от нашата Конституция и се налага вместо Вас аз да го направя и на Вас да Ви припомня. Член 36, ал. 2 от нашата Конституция, уважаеми госпожи и господа народни представители, гласи: „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на български език да изучават – обърнете внимание – и ползват своя език.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и реплика от народния представител Хамид Хамид: „Паспортите.“)

Благодаря Ви. Разбира се, чл. 36, ал. 2 колегите от оградите и паспортите не ги четат. Този член не съществува за тях. Колкото за единството, за единението, ние имаме единство с Вас, господин Искренов, но Вие се отделяте от нас (смях, оживление и възгласи в ОП: „Риза, купи риза!“), господин Веселинов, познава се много добре. Мисля, че няма нито един от ДПС, който да се е отделил от българското си гражданство (реплики от ОП: „От нацията, от нацията!“), от това, че обича България, от това, че живее в България, от това, че работи пет пъти повече от Вас за България! (Реплики от ОП: „От нацията, от нацията!“) Колкото до погребалното бюро, то е Ваша работа. поддържайте си погребалните бюра. Не го търсете в ДПС. Благодаря Ви.

Не мога да не взема думата за лично обяснение, след като господин Аталай три пъти ми споменава името, като че ли аз съм носителят на тази теза и аз съм най-големият душманин на ДПС. Ако е така, поласкан съм (шум и реплики от ДПС), защото много пъти ние от „Атака“ и от „Обединени патриоти“ сме повтаряли, че най-големият проблем за България е ДПС (оживление в ДПС) – онова, което е сътворило в цялата история на прехода, и днес се вижда, че е така. Няма конкретно да отговарям на двусмислиците на господин Аталай, но той по принцип е прибран и така – тих човек. В момента личеше една особена злост, бих казал, въпреки че говореше тихо и поучително. Но аз си задавам въпроса: има ли проблеми в държавата Турция за кюрдския майчин език по време на предизборните кампании? Няма, разбира се. (Реплики от ДПС: „Говори за България!“) Няма, разбира се. Има ли в Източна Тракия проблем за българския език? Няма, разбира се, в Източна Тракия, в Одринско, в Лозенградско. Защо няма? Защото стотици хиляди са били тези, които през 1913-а, 1914 г. са напуснали, обезбългарили този район. И тези тръгнали хиляди и стотици хиляди, не са стигнали до границите на България, просто са били изклани, избити на място. Затова в Източна Тракия и в Турция в момента няма такъв проблем! (Реплики от ДПС: „Времето, времето!“) Като край на това мое изказване и лично обяснение: аз ще продължа да настоявам в този парламент и докато съм жив, че…

Картаген трябва да бъде разрушен и ще бъде разрушен!

Госпожо Председател, обръщам се към Вас с една молба. Докато се изказвах и аз, и колегите, не си позволих по никакъв начин да обидя някой колега от ДПС или да направя квалификация. Вярно, изказвах се емоционално, но емоцията трябва да е присъща за всеки един.

Но Вие позволихте от първия ред на групата на ДПС – и господин Хамид, и други, да отправят квалификации, докато се изказвах, при положение че аз не съм ги обидил по никакъв начин, което за мен не е коректно и не е морално. Най-малко се надявам да им направите забележка, както и на господин Аталай, който преди това използваше квалификации. Молбата ми е да им направите забележка, защото не е нормално, когато човек се изказва коректно, дори и с емоция, без да обиди някого, без по някакъв начин да прави квалификации към него, да позволявате по някакъв начин те да го правят. За тях това говори за възпитание, но това е друг въпрос.

Тогава по начина на водене, щом ще бъдете по-прецизна.

Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура по начина на водене изцяло към Вас, за да не прилагате отново двоен аршин, а напротив – да спазвате стриктно Правилника и към Вашите коалиционни партньори, защото само преди минутка тук господин Шопов обясняваше, как, гледайки се в огледалото, виждал много злоба, а цитираше друго име. Когато се изказваше колегата от ВМРО, обясняваше как ние сме пречили на единството на нацията, визирайки едни комунистически идеологии: единството на нацията разбирайте без този букет, който виждате и в пленарната зала, и между всички български граждани – различия от етноси, религии и езици. Не знам как разбирате единството на нацията?! По-голяма обида от това?! Ние всички тук сме патриоти и в „Движението за права и свободи“ обичаме нашата родина! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ДПС: „Браво!“)

А, имам съмнения.

„§ 1. Член 298 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 298 ал. 2 се изменя така: „(2) Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.“

Параграф 2 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 2.

„§ 3. В чл. 302, ал. 4 думите „чл. 298, ал. 2“ се заменят с „чл. 298а, ал. 2“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „Създава се нов § …: „§ ... В чл. 350, ал. 1 думите „живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз“ да отпаднат.“ Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „Създава се нов § ...: „§ ... Чл. 360 – да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението.

„§ 4. Член 386 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. В чл. 386 ал. 2 се изменя така: „(2) Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 на вносителя, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3.

„§ 6. В чл. 392, ал. 3 думите „чл. 386, ал. 2“ се заменят с „чл. 386а, ал. 2“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „Създава се нов § …: „§ ... В чл. 396, ал. 1 думите „и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място“ – да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „Създава се нов § ...: „§ ... В чл. 397, ал. 1 думите „и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място“ – да отпаднат.“ Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народните представители! Ще прочета отново внимателно предложението: „и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място“ – да отпаднат. Това е наше предложение, което е в пряка колизия с Конституцията на Република България – да се осигури възможност, именно държавата, тези български граждани да имат право да гласуват. Но какво виждаме? С тези промени, които предлагаме в правилна посока, вероятността управляващото мнозинство да ги отхвърли е голяма. Ние призоваваме все пак за разум, най-вече към Политическа партия ГЕРБ, която уж е „европейска народна партия“, която е в голямото европейско семейство и се води като системна партия, да подкрепи този наш текст, иначе ще считаме, че подкрепя фашистките организации, които са срещу тези изменения. Защо? (Председателят изключва микрофоните.)

Езикът ми е много правилен, господин Председател. Не използвам отровния език, който допреди малко чухме от дясната част на парламента, защото по този начин ние оставаме извън възможността над два милиона български граждани да имат правото на глас, но даваме възможност на новите българи чрез онази Комисия, управлявана от малката коалиция, за даване на българско гражданство на коляно и регистриране на трафопостове, да гласуват по време на независимо какви избори.

Те живеят в трафопостовете.

Да, те живеят в трафопоста. Виждате ли какъв голям парадокс се получава – български граждани, родени в България, но по икономически причини или умишлено прокудени от Република България да нямат право на глас. Ако това не е антиконституционно?! Затова, уважаеми колеги, най-вече уважаеми колеги от ГЕРБ, покажете, че наистина сте европейска партия и не мерите с двоен аршин. Да, тук ще проличи истинското Ви лице – че наистина популизмът и национализмът са също сред Вас. Благодаря Ви.

„§ 7. Член 454 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 4: „§ 4. В чл. 454 ал. 2 се изменя така: „(2) Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.“

По § 8 на вносителя има направено предложение от народния представител Христиан Митев: „В § 8 в чл. 454а, ал. 2 цифрата „7“ се заменя с „20“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 4.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Нашето предложение е: предпочитанията за кандидат за общински съветник да са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малко от 20 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа. Смятаме, че този праг при избор за общински съветници е по-адекватен от досегашния, предлаган от вносителя, а именно 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа. Досега в местни избори, особено в по-малки общини, беше възможно със стотина гласа да се пренареди цялата кандидатска листа или, иначе казано, само с гласовете на своето семейство, или на своя род, или респективно на своите работници или служители кандидатът за общински съветник да може да спечели място в органа за местно самоуправление. За съжаление, именно ниският седемпроцентов праг създава тази благоприятна възможност и съответно възможности за използване на корпоративен контролиран вот и дори до прибягване към купуване на гласове, за да се спечели мястото в общинския съвет. За да се предотвратят подобни противозаконни и заобикалящи методи, както и да се отговори на целта на Закона – реално на практика да се отчитат предпочитанията на гражданите от териториалната общност, предлагаме да бъде завишен прагът в този случай от 7 на 20 на сто. Смятаме, че той е по-адекватен и ще осигури и по-качествен състав на общинските съвети. Факт е, че в правните комисии на някои общински съвети, какъвто е Общинският съвет в Бургас, от 10 човека само един е юрист. Благодаря.

„§ 9. В чл. 458, ал. 5 думите „чл. 454, ал. 2“ се заменят с „чл. 454а, ал. 2“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „Създава се нов § ...: § … В допълнителни разпоредби в § 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2, буква „а“ думите „по постоянен адрес и по настоящ адрес“ да се заменят с думите „по постоянен адрес или по настоящ адрес“. 2. В т. 3, буква „а“ думите „по постоянен адрес и по настоящ адрес“ да се заменят с думите „по постоянен адрес или по настоящ адрес“. 3. В т. 4, буква „а“ думите „по постоянен адрес и по настоящ адрес“ да се заменят с думите „по постоянен адрес или по настоящ адрес“. 4. В т. 5, буква „а“ думите „по постоянен адрес и по настоящ адрес“ да се заменят с думите „по постоянен адрес или по настоящ адрес“.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук става въпрос за дефинициите на понятието „живял“. В тази връзка са направени нашите предложения – за ограничаването на конституционните права на българските граждани да имат изобщо правото да гласуват. Досега се разглеждаха текстове, в които се разглеждаха едни прагове за преференции, който дебат очаквахме да го чуем, но явно се отлага и такъв дебат не се състоя. Тъй като тук, уважаеми госпожи и господа народни представители, пак ще се налага да припомним определени членове от Конституцията на Република България, бих искал да Ви обърна внимание, че в чл. 26, ал. 1 е казано: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията на Република България“. В чл. 10 е уредено, уважаеми госпожи и господа народни представители, че изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. В чл. 42 е казано кои имат правото да гласуват и кои нямат правото да гласувате, а именно: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“ В чл. 5, уважаеми госпожи и господа народни представители, е казано, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат. Именно от тази гледна точка ние сме направили съответните предложения в дефинициите, които са в § 1, които ограничават правата българските граждани изобщо да не могат да гласуват, да бъдат заменени с други текстове – че Избирателният кодекс да бъде в съответствие с българската Конституция и всички български граждани, независимо къде се намират, да имат възможността да упражняват своите конституционни права. Благодаря Ви за вниманието.

Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „Създава се нов § ...: 1. § ... В преходните и заключителните разпоредби се създава §11а със следното съдържание: „§11а (1) За изборите за членове на Европейски парламент през 2019 г. Централната избирателна комисия въвежда поетапно машинно гласуване в определени от нея секции, но не по-малко от половината от общия брой секции. (2) За всички следващи избори Централната избирателна комисия въвежда само машинно гласуване във всички секции, с изключение на подвижни секции, секции извън страната, лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги и намиращи се в плавателни съдове секции. За всички избори след изборите за членове на Европейски парламент през месец май 2019 г. гласуването не може да бъде комбинирано и се извършва само машинно.“ Комисията не подкрепя предложението.

Параграф 10 – текст на вносителя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 5: „§ 5. В Приложение № 1 към чл. 248 т. 5.3 се изменя така: „5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.“

Параграф 11 – текст на вносителя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 6: „§ 6. В Приложение № 3 към чл. 355 т. 5.3 се изменя така: „5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.“

Параграф 12 – текст на вносителя. Предложение на народния представител Христиан Митев: „В § 12 в Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1, в т. 6.2 на Раздел II цифрата „7“ се заменя с „20“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 7: „§ 7. В Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 т. 5.2 се изменя така: „5.2. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.“

Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 8.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 33, ал. 4 се създава ново изречение второ: „Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36. Досегашното изречение второ става изречение трето.“

Параграф 2 – текст на вносител. Предложение от народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 накрая думите „в едномесечен срок от постъпването ѝ в съда заедно с административната преписка“ се заличават. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд не подлежи на касационно обжалване, с изключение на делата, чийто предмет са актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17 и производства по Глава шестнадесета, Раздел I.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 47 ал. 1 се отменя.“

Параграф 4 – текст на вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Параграф 5 – текст на вносител. Предложение от народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов – § 5 се изменя така: „1. Алинея 1: „(1) При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, могат да бъдат възстановени на длъжност, с една степен по-висока от заеманата преди избора. 2. Създава се нова ал. 2: (2) В случаите, в които молбата за възстановяване на длъжност по ал. 1 не бъде уважена, съответната колегия на Висшия съдебен съвет се произнася с решение в срока по ал. 1, с което главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора или на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля да ме извините, че не успях навреме да поискам думата за изказване по това наше предложение. Нека да се опитам да го аргументирам и да го поставя на Вашето внимание – то беше най-обсъжданото в дебата в Правната комисия, в който участваха и представители на Съюза на съдиите в България, и представители на Върховния касационен съд. Те застъпват обратна на нашата позиция, като наричат това предложение „кариерен бонус“. Ние като вносители с господин Хамид смятаме, че това не е кариерен бонус, а е справедливо решение, справедлив изход за магистратите, които са се откъснали от упражняването на работата си, получили са доверието в една публична процедура и са били определени да изпълняват длъжността съдебни инспектори в Инспектората на съдебната система. През времето, през което те са упражнявали тази работа, губят възможността да се развиват в професионалната си йерархия. Ето защо не е справедливо това време да остане неотчетено с оглед тяхното кариерно развитие. Затова смятаме, че това решение е справедливо. Освен това искам да посоча случаи, в които инспекторите биха могли да бъдат поставени, ако не в зависимост, то в позиция да съобразяват контролните си правомощия, изпълнявайки дейността си като инспектори, защото например инспекторът е бил окръжен съдия или е бил прокурор в окръжна прокуратура, но извършва проверки в по-горните звена на съдебната система например извършва проверка в апелативен или във върховен съд, или в апелативна прокуратура, или в касационна прокуратура. Дава си сметка обаче, че връщайки се обратно, той ще бъде в субординационна връзка с този, когото е проверявал, тоест по този начин той ще бъде злепоставен и няма как да бъде безпристрастен. Вярно е, че този дебат го водим за трети път. Пак казвам, Комисията разсъждава по този въпрос и в гласуването вчера решихме следното: ще подкрепим по-ниско интензивното решение, тоест да има възможност да се възстанови на длъжността, заемана преди избора, на равна по степен длъжност в органите на съдебната система. Това обаче не означава, че ние като вносители не настояваме за нашето предложение да има възможност – използвали сме думите „може по решение на Висшия съдебен съвет“, да се възстанови на длъжност с една степен по-висока от предходната. Това за нас е справедлива компенсация за времето, през което този магистрат е изпълнявал добросъвестно контролна дейност в полза на правосъдната система. Ето защо аз апелирам пред Вас да подкрепите нашето предложение с господин Хамид…

Извинявайте. (Реплики.) Ние водихме дебата с господин Хамид и моля да бъда извинен от господин Димитров – Ревизоро, но имаме и други предложения с господин Хамид. Апелирам да подкрепите това наше предложение, а не текста на вносителя – нашето предложение с колегата Емил Димитров – Ревизоро. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 63, ал. 8 накрая се добавя „за които е предвидено касационно обжалване“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 80, ал. 2 думите „във връзка с“ се заменят с „и утвърдените от него правила за“.“

Предложение на народния представител Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 83 ал. 2 се изменя така: „(2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжен съд може да бъде младши съдия.“

Параграф 8 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 86, ал. 2 думите „във връзка с“ се заменят с „и утвърдените от него правила за“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 93, ал. 2 думите „във връзка с“ се заменят с „и утвърдените от него правила за“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 106, ал. 2 думите „във връзка с“ се заменят с „и утвърдените от него правила за“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 114, ал. 5 думите „във връзка с“ се заменят с „и утвърдените от него правила за“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 122, ал. 5 думите „във връзка с“ се заменят с „и утвърдените от него правила за“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. В чл. 173, ал. 11 накрая се добавя: „и незабавно го изпраща на президента на републиката“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 183, ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „(2) Членовете на конкурсната комисия включват един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя, както и четирима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:“

Параграф 16 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 189, ал. 5, в текста преди т. 1 изречение второ се изменя така: „Членовете на конкурсната комисия включват един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор, както и четирима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:“

Параграф 17 – текст на вносител. Предложение от народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 205 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така: „(2) При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва подалия възражението атестиран магистрат, който се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието. (3) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет изразява писмено становище по възражението и при необходимост събира допълнителна информация. (4) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет, след преценка на всички обстоятелства, приема предложената комплексна оценка от атестирането или връща преписката на Комисията по атестирането и конкурсите за изготвяне на нова комплексна оценка, или определя нова комплексна оценка на магистрата.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) Решението на съответната колегия, с което се приема предложената комплексна оценка от атестирането или се определя нова комплексна оценка, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 314 ал. 6 се отменя.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 320, ал. 3, т. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В буква „б“ накрая се добавя „включително и дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1“. 2. Буква „г“ се отменя.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В чл. 349, ал. 3 думите „и за повишаване“ се заменят със „за повишаване и понижаване“.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Имам предложение за редакционна поправка – да отпадне съюзът „и“ в новия параграф, така предложен от Комисията и думите да се четат „за повишаване“. Тоест в чл. 349, ал. 3 думите „за повишаване“ се заменят със „за повишаване и понижаване“ без съюза „и“.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението, като думата „Заключителни“ се заменя с „Преходни“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.

Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. На свое заседание, проведено на 20 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на културата, дирекция „Авторско право и сродните му права“ – господин Мехти Меликов – директор дирекция, и госпожа Катерина Пашова – държавен експерт; от „Сдружение за защита на легалното разпространение на програми“ („ТеРаПро“) – господин Велизар Соколов, и господин Аспарух Томов; от „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права“ („Музикаутор“) – госпожа Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт, и госпожа Мариана Андреева – адвокат; от „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители“ (ПРОФОН) – господин Момчил Младенов – адвокат, и госпожа Десислава Преображенска – юридически съветник; от „Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори“ – госпожа Галя Маринова – председател на Управителния съвет; от „Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори“ – госпожа Даниела Венкова – старши юрисконсулт на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; от „Асоциацията на Индустриалния капитал в България“ – господин Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“; от „А1 България“ ЕАД – госпожа Искра Кусева; от „Акорд Мюзик Нет“ ООД – господин Георги Дамянов, и от Независимо дружество за управление на права „Ес Си Ай Технолоджи“ ЕООД – господин Борис Бончев. Законопроектът беше представен от господин Меликов, който посочи, че с него се цели въвеждането на технологични решения за дистанционен мониторинг на съдържанието, доставяно от платформените оператори до домовете на техните абонати, като уточни, че разпространението на телевизионни програми в пакетите на кабелни, сателитни и IPTV оператори е едно от основните направления на контрола по спазването на Закона за авторското право и сродните му права. Той добави, че с приемането на тези мерки ще се противодейства на нерегламентираното използване на телевизионно съдържание, което се отразява върху формирането на цените за краен потребител и затруднява функционирането на пазарите в условията на лоялна конкуренция. С Проекта на закон се създава правна възможност на длъжностните лица към Министерството на културата, които упражняват контрол по спазването на авторските и сродни права, да използват автоматизирани средства за контрол, чрез които да установяват нарушенията дистанционно. Господин Меликов отбеляза, че Законопроектът предвижда прецизиране на правилата за връчване на юридически лица, които да улеснят процедурата по връчване на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления. Предложените разпоредбите предлагат оптимизиране на уредбата относно договарянето на тарифите на организациите за колективно управление на права, като подробно уреждат отношенията между правоносителите и ползвателите, обезпечават справедливото заплащане на авторските възнаграждения и определят реда за съставяне и актуализиране на списъка на медиаторите към министъра на културата. Господин Меликов допълни, че с приемането на предложените промени ще се създаде правна възможност за упражняването на по ефективен контрол върху дейността на организациите за колективно управление на права и на независимите дружества за управление на права, както и ще се подобри процедурата по регистрирането на независими дружества за управление на права. Със Законопроекта се предлагат промени и в Закона за електронните съобщения както по отношение на връчването на актове и наказателни постановления, така и по отношение на обхвата на източниците, които Комисията за регулиране на съобщенията може да използва при изготвянето на своя годишен доклад за дейността си. По Законопроекта са постъпили становища от „Асоциация на индустриалния капитал в България“ и „А1 България“ ЕАД. Госпожа Кусева и господин Соколов посочиха, че подкрепят Законопроекта, като обърнаха внимание върху необходимостта от прецизиране на терминологията и синхронизиране на реда за връчване между Закона за авторското право и сродните му права и Закона за електронните съобщения. Господин Желязков и госпожа Маринова отбелязаха, че със Законопроекта се цели повишаване на отчетността при разпространението на телевизионни програми и заявиха, че подкрепят всички мерки, които ще доведат до изсветляване на медийния пазар и равнопоставеност при договарянето на тарифите. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Димитър Лазаров и Христиан Митев. Господин Митев и господин Лазаров изразиха своята принципна подкрепа към Законопроекта, като добавиха, че разпоредбите, уреждащи административнонаказателното производство, както и използваните понятия и дефиниции, следва да се прецизират и уеднаквят. Народните представители заявиха готовността си за участие в работна група по Законопроекта. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моля на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме допуск в залата на заместник-министър Румен Димитров. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 21 март 2019 г. беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. В заседанието участваха: от Министерството на културата Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“; Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – Ева Петрова –правен съветник; от „Музикаутор“ – Мариана Андреева, адвокат, и Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт; от ПРОФОН – Момчил Младенов – адвокат, и Десислава Преображенска, юридически съветник; от Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори – Галя Маринова – председател; от ТеРаПро – Велизар Соколов, изпълнителен директор, и Аспарух Томов; от Асоциацията на индустриалния капитал – Ивелин Желязков, директор – Тристранно сътрудничество. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Мехти Меликов. Текстовете за промени в законодателната уредба са инициирани от Съвета за защита на интелектуалната собственост, който е консултативен орган към министъра на културата и осъществява координация и сътрудничество между държавните институции, органите на местното самоуправление и неправителствените организации, работещи в областта на интелектуалната собственост при провеждане на държавната политика в областта на защита на интелектуалната собственост. Основната цел на предлаганите изменения и допълнения е създаване на възможност за използване на съвременни технологични решения за осъществяване на дистанционен мониторинг върху телевизионните програми, разпространявани от кабелни, сателитни и други платформени оператори, също така и установяване на улеснена процедура по връчване на актовете за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления по Закона за авторското право и сродните му права. Предлага се и прецизиране на разпоредби, засягащи колективното управление на авторски или сродни на тях права, а именно: процедурата по избор и дейност на комисиите за утвърждаване на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на правата; съставянето на списъка на медиаторите, воден от министъра на културата; контролните правомощия на Министерството на културата във връзка с колективното управление на права; текстове, регулиращи организирането и осъществяването на административнонаказателна дейност. С Преходните и заключителните разпоредби към Законопроекта се предлагат и промени в чл. 38 и чл. 337 от Закона за електронните съобщения. До тези промени се стига в процеса на междуведомственото съгласуване на Законопроекта от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са обсъдени и съгласувани в Съвета за защита на интелектуалната собственост. С измененията в чл. 337 от Закона за електронните съобщения се предвижда облекчаване на процедура за връчване на актове и наказателни постановления. С измененията и допълненията в чл. 38 от Закона за електронните съобщения се разширяват източниците, които Комисията за регулиране на съобщенията има възможност да използва при изготвянето на своя годишен доклад в частта за разпространението на радио- и телевизионни програми. В писмено становище от Асоциацията на индустриалния капитал в България се изразява подкрепа на Законопроекта, което беше потвърдено и от нейния представител на заседанието. Във връзка с предлаганите промени в Закона за електроните съобщения в становището си „А1 България“ ЕАД изразяват подкрепа на изменението, с цел подобряване на законодателната уредба в областта на административнонаказателното производство, като същевременно с това предлагат конкретни предложения за прецизиране на текстовете. По време на дискусията от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори изразиха подкрепа във връзка с автоматизираното установяване на нарушенията на Закона за авторското право и сродните му права, както и за текстовете, касаещи Закона за електронните съобщения, но и несъгласие от отпадането на съгласуването на медиаторите от специалния списък на медиаторите към министъра на културата с организациите за колективно управление на права и представителните организации на ползвателите. От името на организациите ТеРаПро, Българската асоциация на музикалните продуценти и ПРОФОН Велизар Соколов се изказа в подкрепа на законопроекта. Подкрепа изразиха и от „Музикаутор“. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 9 гласа „за”, предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 март 2019 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха: госпожа Андреана Атанасова – член на Комисията за регулиране на съобщенията, г-жа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“, господин Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“ в Министерството на културата, господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Законопроектът бе представен от господин Мехти Меликов. В изложението си той посочи, че разпространението на телевизионни програми в пакетите на кабелни, сателитни и IРТV оператори е едно от основните направления на контрола по спазването на Закона за авторското право и сродните му права. Според вносителите в последните години се наблюдава устойчива тенденция към масово нерегламентирано използване на телевизионно съдържание, което се отразява върху формирането на цените за краен потребител и затруднява функционирането на пазарите в условията на лоялна конкуренция. В тази връзка една от основните цели на Проекта на закон е създаването на възможност за използване на съвременни технологични решения за осъществяване на дистанционен мониторинг върху телевизионните програми, разпространявани от различните платформени оператори. Предвижда се на длъжностите лица да се предоставя правото да използват автоматизирани средства за контрол – уреди и компютърни програми, одобрени по съответния ред, чрез които да установяват нарушенията дистанционно. Въвеждането на такава възможност наред със съществуващите ще позволи контролният орган да констатира нарушението от работното си място, което с оглед изключително ограничения административен капацитет на Министерството на културата – служителите, ангажирани с контрол по спазването на Закона за авторското право и сродните му права са шестима, и липсата на териториални поделения в страната пряко би допринесло за по-ефективната организация на работата, както и за икономия на време и ресурс от извършването на проверки на място. На следващо място, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права предвижда създаването на улеснена процедура за връчване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по този закон на юридически лица и еднолични търговци. Нуждата за това произтича от наблюдаваната през последните години негативна тенденция нарушителите да избягват административнонаказателната отговорност, като се укриват и препятстват връчването на издадените в хода на производствата документи. Според вносителите съществуващият общ ред за връчване, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, към който Закона за авторското право и сродните му права препраща, е доказано трудно приложим и неефективен, особено когато се касае за юридически лица и еднолични търговци. Господин Меликов обърна внимание на предложените в Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения. Предложението за въвеждане в чл. 337 от Закона за електронните съобщения на облекчена процедура за връчването на актове и наказателни постановления на практика повтаря по смисъл текстовете, предвидени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права и за него са валидни изложените по-горе аргументи. Промените в чл. 38 от Закона за електронните съобщения са мотивирани с разширяване на обхвата на източниците, които Комисията за регулиране на съобщенията има възможност да използва при изготвянето на своя годишен доклад в частта за разпространението на радио- и телевизионни програми. С оглед на противодействие на сивия сектор и изграждане на обективна картина на пазара на разпространение на телевизионни и радиопрограми е необходимо при изготвянето на доклада Комисията за регулиране на съобщенията да може да ползва не само доброволно декларирания от операторите брой абонати, но и достъпни за нея данни от други източници. В Комисията е получено становище от „А1 България“ ЕАД, с което се подкрепя по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права и се предлага прецизиране на част от текстовете, с които в Преходни и заключителни разпоредби се предвиждат изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения. В становището се посочва, че специалният ред за връчване на актове за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления, различен от предвидения в Закона за административните нарушения и наказания, следва да бъде внимателно прецизиран, добре мотивиран и достатъчно ясен. В тази връзка предоставят и конкретни бележки по отделните текстове. По отношение на предложението при изготвянето на годишния си доклад Комисията за регулиране на съобщенията да може да ползва не само доброволно декларирания от операторите брой абонати, но и данни от други източници, се посочва, че е необходимо да се уточни, какви източници ще бъдат използвани за повишаване на ефективността на контрола. След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие госпожа Андреана Атанасова, господин Мехти Меликов, както и представители на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Изказалите се подкрепиха Законопроекта, като подчертаха необходимостта от прецизиране на отделни негови текстове. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото на моето изказване искам да декларирам, че по този законопроект съм в хипотезата на чл. 147 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но отношението, което искам да взема, е за уточняване на някои аспекти на промените в настоящия текст. Подкрепям Законопроекта и целите, които се поставят с неговото приемане – намаляване на нерегламентираното разпространение на радио- и телевизионни програми и нелоялните практики в бранша. На първо място, с промените на този закон се цели възможността за осъществяване на дистанционен мониторинг върху телевизионните и радиопрограми, разпространявани по кабелни, сателитни и други оператори. Търси се възможност за дистанционно установяване на нарушения, което да засили контрола и да даде възможност за констатиране на нарушения от работното място на контролиращия орган с налични ограничения от административен състав. Дистанционният мониторинг е важна стъпка в тази посока, но тук ме притеснява фактът, че не е уточнено как точно ще се осъществява връзката между противозаконните действия по нелегитимно излъчване на програмата и лицето, което трябва да е отговорно за това, как тази връзка ще се уточни по категоричен начин и при евентуален съдебен спор. Не е маловажен и въпросът колко и какви устройства за контрол ще се закупят, откъде, кой ще ги заплати и какви ще са правилата за поставяне на тези устройства. Кой ще събира и обработва информацията от тях и за чия сметка? Приветствам всяка стъпка в посока на изсветляване на бранша в далекосъобщителните оператори, но в случая мисля, че проблемът, а оттам и неговото решение, не са точно в мониторинга. Правилна е констатацията, че у нас цените за достъп на платената телевизия за домакинства са изключително ниски и трябва да се увеличат, но не са обяснени обективните факти, наложили тези ценови деформации. Според представители на бранша цените на услугата пряко зависят от цените на авторските права, но те са различни за различните оператори, нямат точна, конкретна и единна цена за абонат на услугата, която да е еднаква за всички лицензирани оператори. В този случай цените се определят на пазарен принцип, като големите оператори, обслужващи голям брой абонати, получават много по-ниски цени на права за разпространение на телевизионни канали и така формират по-ниска цена на услугата. Тази цена на услугата е непосилна за малките и средни кабелни оператори. Те се принуждават да свиват дейността си или да фалират. Затова много оператори предлагат разисквания за законови промени, с които да се задължат създателите на телевизионни програми и организациите за колективно управление на права да оповестяват поотделно цените, на които продават правото за разпространение на всяка своя телевизионна програма, която да е еднаква за всички, без отстъпки, пакетиране или други условия; телекомуникационните оператори да формират самостоятелна част авторски права в цената на услугата, плащана от крайния потребител. Ако доставчиците на съдържание бъдат задължени публично да обявяват еднакви лицензионни цени без отстъпки, това в много по-голяма степен ще изсветли сектора и резултатите ще са много по-благоприятни както за еднаква бизнес среда за всички малки и големи оператори, така и адекватно повишаване на цените, а оттам и приходите за авторски права. Това е посоката на решение на тази толкова дискутирана тема и проблемите с нея. Друг аспект, който трябва да се отбележи, и виждам, че може да остане неизяснен, е редът за връчване на наказателни постановления. Мисля, че и там процедурата трябва да се прецизира между първо и второ четене. По принцип изказвам мнението си, че Законопроектът е нужен и аз подкрепям желанието да се помогне за правилното развитие и урегулиране на този сектор. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кърчев, редът за връчване на наказателните постановления е един доста дискутиран въпрос не само в този закон, но и в много други, които сме разглеждали. От това, което казахте, останах с впечатлението, че имате някакви опасения – ако може да се аргументирате малко повече, защото смятам, че това е важно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Танев, във връзка с Вашето питане искам да доуточня, че в Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект, които касаят директно Закона за електронните съобщения – в чл. 137, се предлага да се създадат от ал. 4 до ал. 8. За да поясня за какво става въпрос, ще си позволя да изчета тези три алинеи: „(4) Когато нарушителят е търговец или юридическо лице, актът за установяване на административното нарушение се връчва на законния представител или на упълномощено от него лице. При невъзможност да се връчи, съставеният акт се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление, посочен в съответния регистър, в който е вписан търговецът или юридическото лице. (5) Актът, изпратен по пощата с обратна разписка, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от законен негов представител или юридическото лице, което е негов пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения. (6) Ако актът не бъде връчен по никой от изброените в алинеи 4 и 5 начини, съобщението за съставянето на акта се поставя на табло за обявления и на интернет страницата на съответния орган“. Искам да подчертая, че тук в случая не е упоменато, че трябва да се спазва процедурата по ал. 4, 5 и след това по ал. 6, тоест първо да се потърси съответно представителят – юридическото лице, на което да се връчи акта, ако не се връчи този акт, да се изпрати по пощата с обратна разписка, и ако актът не е получен, едва тогава да се поставя на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган. А чл. 6, както е записан, излиза, че съответно веднага може да се постави на таблото за обявления и на интернет страницата на съответния орган. Мисля, че това не е доуточнено в Законопроекта и трябва да се оправи между първо и второ четене. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Този законопроект беше приет с пълно мнозинство в Комисията по култура. Искам да обърна внимание на това, че ние от ГЕРБ безрезервно подкрепяме авторите, творците и хората на изкуството. За нас, както знаете, образованието е приоритет и си даваме сметка, че културата е неизбежна, важна и много градивна част от образованието. Даже, ако мога да кажа, културата е „черешката на тортата“ на образованието. Затова използвам случая от името на парламентарна група на ГЕРБ да честитя днешния празник, а именно 27 март – Международен ден на театъра! (Ръкопляскания.) Честит празник на всички, които работят в театъра, и на всички, които обичат театъра! Благодаря за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да декларирам тотален конфликт на интереси от 1992 г. до ден-днешен. (Ръкопляскания.) Това не ми пречи като народен представител да си изкажа позицията. По принцип ще подкрепим на първо четене този законопроект, но имаме много сериозни забележки по отношение на текстовете. Има огромен риск този законопроект да превърне Комисията за регулиране на съобщенията и Министерството на културата в репресивни органи спрямо всички, които по някакъв начин са нарушили договорите си или пък не са сключили договори с големите телевизии, с големите носители на права. Казвам Ви го едно към едно, за да ме разберете всички! Заложени са едни текстове, които колегата Кърчев много основателно разгледа. Аз също ще ги спомена. Това е чл. 98 – в ал. 2 се прецизира начинът, по който се установяват нарушенията. То не се прецизира, а се изброява. Некадърно! Не се прецизира! В т. 4 се дава право на длъжностните лица да изземват трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението. От досегашния текст думата „доказателства“ изчезва. Тук се въвежда някакъв нов начин за доказване на нарушението – не чрез доказателства, а чрез някакви тайни материални носители, а какви са те, що са, по какъв начин се изземват и описват, не е ясно. Следващата точка обаче е още по-опасна – длъжностните лица имат право да използват автоматизирани средства за контрол при констатиране на нарушенията по чл. 97, без да изискват съгласие на трети лица за това. Това са така наречените, господин Кърчев, „дистанционни“ – никъде не ги пише, че са дистанционни, но това в разискванията в Комисията е споменато и уточнено, че става въпрос за някакви дистанционни апаратчета, като тези, които натискаме тук с пръсти за регистрация и така нататък, те ще регистрират програми дистанционно. Какви са, що са, с какъв софтуер, доколко ще бъдат манипулирани, доколко ще бъдат точни? Никой не може да Ви каже. Просто се дава възможност тук да се наслагат едни апаратчета, съгласно този закон, а даже не е ясно къде да се наслагат и как ще се наслагат и в резултат от показанията, които дават за програмите, които се излъчват, съответно да се „шибат“ актове до второ пришествие, да се затварят телевизии и прочие. Аз съм категорично против това! Да не говоря за пълното безумие в т. 5, където пише, че тези автоматизирани средства, забележете, за контрол и констатиране на нарушения се използват, забележете сега внимателно, без да изискват съгласие на трети лица за това! А, кажете ми сега: как ще стане това? Значи, взимат апаратчето, не искат съгласието на съответния абонат, на телекомуникационен оператор, разбиват прозореца или вратата – с взлом влизат, поставят го на кабела на телевизора, излизат и то започва да действа. Господин Кирилов, харесва ли Ви това нещо като право?! Какво означава „без да искат съгласие на трети лица“? По-нататък! Отиваме към Преходните и заключителните разпоредби, за да си изясним какво означава „автоматизирано средство за контрол“. Бре, какво излезе! Значи това автоматизирано средство за контрол било нещо, което е одобрено със заповед на министъра! Точка! Министърът – свръхтехнически компетентен, по отношение на самото апаратче гарантира, че като се сложи, няма да стане късо съединение и да изгори цялата къща, той гарантира, че софтуерът е безупречен! Министърът на културата е нещо като супермен, той всичко знае – достатъчно е само да каже: „Одобрявам го!“, и край! И апаратчето се слага! Тук също, извинявайте, е някакво огромно недомислие. Също така, извинявам се, господин Кърчев, че повтарям Вашите думи, но като съратници по конфликт на интереси, няма как да подмина и § 14 на Преходните и заключителните разпоредби – чл. 38, ал. 1, подточка „б“, 3: освен данни, предоставяни от предприятията при изготвяне на доклада по ал. 1, Комисията – КРС демек – използва и други достъпни за нея източници на информация. Кои са тия „други достъпни източници на информация“? Кои, откъде, достоверни ли са, официални ли са, публични ли са? Грънци! Няма такова нещо! Значи той може да използва някакви други, подхвърлени в някаква папка или пратени по имейл, някакво изследване на някой, който е заинтересован да събира повече пари, каквито са големите телевизии, които управляват България в момента, и точно този ще дава някакви други данни, на базата на които КРС ще прави извод, примерно за брой абонати, за брой програми и прочие, и прочее. Законът подлежи на много сериозно кастриране, бих казал, за да се превърне в работно добиче. Много работни добичета, много различни видове домашни животни ги кастрират така, за да вършат работа. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Валери Симеонов повдигна множество въпроси, на които нямаше да мога да му отговоря в рамките на две минути. По тази причина благодаря, че определихте, че ми давате думата за изказване. Ако той прецени, би могъл да репликира, разбира се. Искам съвсем накратко да припомня целта и генезиса на този законопроект, като смятам, че и господин Симеонов беше участник в част от дебатите по този въпрос, когато беше вицепремиер. Още в предходни изменения, предложени от Министерството на културата във връзка с авторските и сродните права по отношение на разпространение на радио- и телевизионни програми, този въпрос се дискутираше. Проблемът в отношенията между всички участници във веригата: производство на радио-телевизионна програма, тоест продуценти, автори, след това – разпространители на тази радио-телевизионна програма и такива организации, които ги разпространяват, имат проблема с това, че не могат да установят точния брой на потребителите на съответна радио- и телевизионна програма. Затова се твърди в този сектор, че има много сива икономика, че много от разпространителите на програми не обявяват действителния брой на абонатите си. Така възниква терминът, понятието „ъндър рипортинг“, тоест тези организации, които разпространяват, докладват в КРС брой на потребители, който е по-нисък от действителния брой на техните абонати, от които събират съответната такса. Тази такса, която се събира от потребителите на такива програми, тя би следвало да покрие всички разходи на оператора, на този, който доставя съответно сигнала, но освен това тя трябва да обезпечи и заплащането на съответните авторски и сродни права. По тази причина, ако един, казвам „кабелен оператор“, но това важи и за операторите, предоставящи услугата по друг технически способ – сателити и така нататък, напълно е възможно да декларират един брой примерно от хиляда потребители… Извинете ме, разпространяват програми примерно в брой 100 програми в техен пакет. Да, там е възможно да има пакети, които техен доставчик да ги е определил предварително, но понякога дори и да желаят да проследят и валидно да платят на всички производители, продуценти на тези програми, цената на авторските и сродните права, понякога не могат да го направят. Какъв е изходът в този случай? Изходът в този случай е да заплатят на организация за колективно управление на права. Очевидно е, че в този сектор, в този бранш се спори, очевидно е, че се спори за брой потребители. Организациите за колективно управление на права казват: „Вашите потребители са повече на брой, Вие разпространявате на повече крайни потребители“, а операторът казва: „Напротив, аз разпространявам точно на хиляда. Докажете, че са примерно пет или десет хиляди“. По тази причина виждате и текстовете, които господин Симеонов представи на Вашето внимание – използване на други данни, на други източници. В частта, в която той казва „носители“, очевидно се има предвид събиране на веществени доказателства. Какви биха могли да бъдат тези веществени доказателства? Това са технически устройства, които по един или друг начин записват – имат мемори, имат памет за разпространение. Отделям случаите, в които тези норми касаят друг вид ползване и разпространение – това са така наречените интернет платформи за доставка на съдържание. Там пък е още по-широка техническата възможност за събиране на данни и доказателства. Тази задача стои повече от две години както пред КРС, така и пред Министерството на културата. Преди две години Министерството на културата организира, специално постави този въпрос на дискусия на всички заинтересовани. Междувременно се проведе публична конференция в НДК, на която впрочем присъствахме и аз, и господин Симеонов, тогава като вицепремиер, и господин Симеонов откри тази конференция. В интерес на истината в този сегмент, който има много сериозна техническа специфика, действително е възможно да се търсят по-модерни правни решения по организацията на доказването. Ако съответните съсловни организации се организират и заедно с Министерството на културата предприемат действия, възможно е да се делегира на организация, избрана по конкурсен, по състезателен способ, да се предостави възможността за събиране и обработка на данни по отношение ползването на авторски произведения и материали. Това обаче е едно бъдеще. В този момент Министерството на културата и Министерският съвет ни дават първата стъпка, първата опция да вървим към по-модерни способи за решаване на този казус. За да не влизам в подробни обяснения, защото действително тук има правни въпроси, които Правната комисия като водеща ще трябва да реши – по тази причина съобщавам на всички Вас, и на колегата Кърчев, и на колегата Симеонов, и на тези от Вас, които се интересуват или пък са от другите комисии, участващи по този законопроект, да заповядат на работна група. Правната комисия ще направи работна група с всички заинтересовани по въпросните текстове, така че да се стигне до взаимноприемливо, но и работещо решение. Смятаме, че това е възможно. Смятаме, че принципно тук има консенсус и както Валери Сименов каза: „Ние всички принципно подкрепяме това.“ Аз съм сигурен, че колегите, които заявиха конфликт на интереси, тоест позоваха се на нормата от Правилника, са максимално перфектни в работата си. На тях обаче им правят конкуренция други оператори, които подбиват, тоест те не плащат никакви авторски права, но подбиват и цените, и качеството на тази услуга, при което се стига и до недопустими практики, стига се и до изкривяване на пазара. Така че най-после, след много разговори на всички заинтересовани съсловни организации – професионални организации, безспорното в случая е, че има воля да се стигне до решение. Ако то е технически най-прецизното, най-работещото – да, ще имаме не опция по ползването на радио-и телевизионни програми, но ще имаме справедливо разпределение на дохода. В тази връзка вчера колега се шегуваше с Мечо Пух, който казал: „Имаме седем каци мед за разпределение, аз изядох моите седем.“ Така че общо взето няма да се стига до един несправедлив резултат, в който някой по тази сложна верига на реализация на авторски продукт да е взел лъвския пай, а друг – да изнемогва на предела на възможното, само и само да съществува на пазара, само и само да не фалира, да предоставя услугата с по-ниско качество, при по-лоши условия и при много силен конкурентен натиск. Освен всичко друго, нека и да съобразяваме, че парите, които плащаме като абонати на радио- и телевизионни организатори, трябва в най-голямата си част да стигат до автора, за да могат да го мотивират, да стигат до продуцента, за да може продуцентът да си направи по-качествено, по-атрактивно предаване, тоест един по-добър продукт. Това че ние гледаме по телевизията програми и предавания, които често определяме като ужасни, еднообразни, се дължи не само на редакционна политика – не изключвам ролята на редакционната политика, на фалшивите новини и манипулациите, но се дължи и на липсата на адекватен финансов, имуществен стимул, така че да може това, което си направил, ако е хубаво, работещо, атрактивно, да получи някаква цена. Много сме обсъждали и сме говорили по тези въпроси и в други дебати, но когато топ български композитор за всичките си хитове, които е направил, получава годишно 70 лв., това не е стимул. Да, той ще предпочете да сключи договор с някое, как да кажа, дружество, което да експлоатира на малко по-висока цена, но много по-интензивно да експлоатира неговия труд, талант и творчество. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Председател, колеги народни представители! Господин Кирилов, благодаря за общотеоретичното изказване. По принцип няма как да отрека, че над 90% от това, което казвате, е вярно. Така е, но това е като старата поговорка, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Ако влезем в детайли и започна отзад напред, бедният български композитор не взима пари от ПРОФОН и от „Музикаутор“ просто защото по-голямата част, над десет пъти повече, пренасочва навън. Освен това те имат много високи средства за самоиздръжка, не знам дали знаете? И тази самоиздръжка фактически вече се е материализирала в цели улици с кооперации в Бояна – тези същите, които минаваха и обикаляха през 1993-а и 1994 г. за по едни 20 – 30 лв. милост, за да могат да съществуват. И аз съм им ги давал с договор, естествено. Пак отзад напред продължаваме – да стигнем до Мечо Пух. Знаете ли кой е Мечо Пух? Мечо Пух е „ТеРаПро“, в която са трите най-големи оператора на телекомуникационни услуги – няма да казвам кои са, и най-големите телевизии, които с удоволствие биха изяли не седем буркана с мед, а седемдесетте останали средни и дребни телекомуникационни оператори. Каква е тази държава в Европейския съюз, която гледа да ликвидира дребните? Това не Ви ли звучи познато, като случая с ракиджиите, като случая с млякото, като случая с горивата? Това е процес, който не трябва да допуснем като народни представители. Ние трябва да запазим бизнеса на тези, които си плащат данъците, на тези, които работят на светло. Защото този закон, за съжаление, прилага целия административен контрол чрез дистанционни средства – неясно какви, да не се спирам, да не повтарям, и така нататък – върху тези, които упражняват светъл бизнес. А тези, които не са регистрирани, тези, които не знаят касови бонове, къде са? Нелоялната конкуренция, сивият сектор, който действително в този бранш е огромен – знаем ги, най-големите са в Русе, Ямбол, Бургас, в София са по-малко, всички от бранша ги знаем, и колегата ги знае. Спрямо тях нищо не се предприема, спрямо тях този закон нищо не прави. Големите казват: „Ето тези сега ще ги натиснем, ще ги контролираме, ще им събираме по десет кожи, защото са в ръцете ни“ и защото едностранно се определя цената. Да не мислите, че цената за излъчването на пакета примерно на Нова телевизия или на БТВ е въпрос на договаряне?! Нищо подобно! Те ти казват: ето това е цената, ако искаш взимай, ако искаш недей излъчва и закривай фирмата. Такъв е този пазар, така че трябва да внимаваме да не ликвидираме тези, които, пак повтарям, си плащат данъците, които са изрядни. Този закон фактически прилага една крайна репресия точно върху тях и има риск да бъдат ликвидирани с тези неясни понятия. Но нека да не говоря с Вас като с колега – Вие сте юрист. Молбата ми е такава: вместо да обещавате тук на цялото Народно събрание по-модерни способи за решаване на казуса – че са търсени, и така нататък, намерете точните юридически формулировки. Ще Ви съдействаме всячески, за да не допуснем Мечо Пух да изяде всичкия мед на Земята.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кирилов! Дебатът някак си отиде не в целта на това изменение на Закона – при установяване на нарушение, как законосъобразно да бъдат установявани, да бъдат събирани санкциите, тъй като и в мотивите е казано, че немалка част юридически и физически лица не могат да бъдат намирани на адреса. Предвидена е форма да бъдат призовавани, да бъде качвано на страницата на съответното министерство и така нататък. Да, с основание бяха поставени въпросите със законови средства. Аз Ви правя реплика, Вие споменахте, че ще има работна група. Може би терминът трябва да бъде „лицензирани“ такива, както, да речем, камерите за скорост, шумомерите. За да замерим шума, също трябва да бъде лицензиран, да има някакъв ред, да не се окаже, че някой ползва един способ, един апарат, друг – друг способ. Да, наистина, когато дойде време за работна група, трябва да дойдат специалисти в техническата част. Нашата, юридическата част, мисля, че е лицензиране по съответния ред, и да бъде ясно: тези измерватели – само с този вид, лицензирани от съответната институция, за да дойдат нещата на място. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Кирилов, ще изразя несъгласие с част от тезите, които изразихте, първо, по отношение на термина „трайни материални носители“, а всъщност с този термин заменяме доказателство, който е по-общият. И в Комисията, и тук заявявам, че за мен по-удачно е да бъдат добавени трайните материални носители към доказателствата, но и не да изключваме всички останали форми на доказателства, извън трайния материален носител, който е веществено доказателствено средство. Тук не влизат писмените доказателства. Гласните доказателства по-малко биха били използвани, но останалите доказателства – защо да стесняваме инструментариума? Нали ще се опитваме да разширяваме инструментариума на Министерството на културата, за да се бори с нарушенията? На следващо място, колегата Лазаров каза това, което и аз смятах да предложа, че всъщност би следвало тези автоматизирани средства за контрол, за които се говори, да минат съответната процедура или по лицензиране, или по одобряване от съответен орган – дали това ще е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, или ще е друг орган, но би следвало те да бъдат лицензирани по някакъв начин и одобрени като технически спецификации. Накрая, по отношение на ал. 3 на чл. 38 – за други достъпни източници на информация, смятам, че това могат да бъдат само и единствено източници, които са законово установени. Не може да се дава така общо, неконкретно – някой решава, публикува някакъв доклад и на базата на него се предприемат съответни действия и прави съответни анализи. Нещо повече, това, което се говори за under reporting, в края на краищата нали, ако ние имаме не изцяло, а на тъмно, казвам, оператор, на базата на издаваните касови бележки спокойно може да засечете броя на абонатите му и да ги сравните с това, което се подава в Комисията за регулиране на съобщенията. Отделно от това трябва да Ви кажа, че управителят на съответното дружество носи и наказателна отговорност за неверни данни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колеги, които направихте реплики, няма да ми стигнат три минути, за да отговоря на всичките въпроси, които поставихте, но ще опитам възможно най-кратко и съдържателно да взема становище. Ще започна с аргументите на господин Симеонов, много от които подкрепям в интерес на истината, много от които сме обсъждали в предходното изменение. Два пъти всъщност гледахме предходните изменения и ако си спомняте, господин Симеонов, тогава аз пак бях злодей, пак се разпространяваха видеоклипове, с които популярни актьори обясняваха как парламентът ще открадне и последния им залък от авторския труд. Какъв беше обаче резултатът? Тоест твърдя, че съм критикувал достатъчно, подозирал съм достатъчно организациите за колективно управление на авторски права, предявявал съм изисквания – публично във всички дебати, като мисля, че диалогът с тях в значителна степен в последно време се подобри. Какво в този аспект сме постигнали? Всички народни представители получихме този отчет на „Музикаутор“ и ми се струва, че за първи път го получихме. Това е в резултат на дебатите, които водихме в работна група и в Правна комисия. Този отчет тази организация за колективно управление на права представи на своите членове, за да обясни отделни – вярно, най-концентрирани и най-индикативни параметри във връзка с прихода и разпределението. Не казвам, че разходите за управление са намалели. В никакъв случай! Просто казвам – не мога да преценя. Но поне сега имаме данни, ако върнем лентата назад, за да направим анализ какво е било действителното положение. Като цяло, мисля си, че този подход е положителен за целия сектор. Да, има много недоверие. Очевидно е, че има някои по-силни, които използват фактическото си положение, а понякога – и техническото си, спрямо другите. По отношение репликата на господин Лазаров, ще кажа – да, той каза „лицензирани“, после спомена и „сертифицирани“, безспорно говорим за такива способи и средства на технически контрол, които са достатъчно убедителни, достатъчно безспорно заверени и проверени. По отношение аргументите на колегата Митев, имам в голяма част спокойствие, защото ние не за първи път ще обсъждаме тези въпроси в работна група. Той винаги е бил задълбочен и конструктивен и мисля, че ще намерим възможния най-адекватен израз в момента. Извинявам се, че удължих времето. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)