10 март 2010 г.

Уважаема госпожо председател, процедурата ми е по начина на водене на пленарното заседание. Разбира се, че в случая става дума за чл. 43, ал. 3, която е стандартна парламентарна практика и която дава възможност на народните представители и на парламентарните групи да предлагат точки в дневния ред на парламента. Вие сте юрист и би следвало да знаете, че техническа грешка с посочване на въпросния член - в случая вместо чл. 43 е посочен чл. 40, в крайна сметка не води до несъстоятелност на направеното предложение. Защото всеки юрист знае, че смисълът на едно предложение се вади от това какво е искането, а не от формалното посочване на един или друг текст от правилника. Така че моля Ви да не погазвате нормалната парламентарна практика и да дадете възможност на мен и на колегата Миков да обосновем нашето искане за включване на точка в дневния ред.

Абсолютно, това е стандартна парламентарна практика. Ако си направите труда да прочетете стенограмите от предния парламент (реплики от КБ и ГЕРБ), ще видите, че така или иначе никой не е правил проблем за техническа грешка с некоректно посочване на член от правилника.

Уважаеми колеги, настоявам от името на народните представители от Коалиция за България да бъде включена предложената от нас точка в дневния ред, а именно Законопроект за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Мисля, че за всички е очевидна необходимостта от разглеждането на тази точка именно през тази седмица, защото през последните дни авантюрата на правителството, наречена здравна реформа, стигна критичната си точка. След масовите протести на хората от малките общини в защита на малките болници, обречени на закриване, скочиха и общопрактикуващите лекари - по същата причина: недофинансиране, недостиг на финансови средства, за да им бъдат разплатени дължимите дейности, извършени през м. януари. Общоизвестно е, че реформа се прави с визия и с пари. И ако за визията, за всеки български гражданин е ясно, че я няма у правителството, че реформата в здравеопазването се прави на сляпо, по метода: проба/грешка, то за финансовия ресурс ситуацията е съвсем различна. Има пари, които са събрани от българските граждани за здраве. Това е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Това са парите от резерва на Касата за 2010 г., които според признанието на самия здравен министър са в размер на 860 млн. лв., при това пари, които не са виртуални, които са реални и се намират в Българската народна банка по две сметки: № 7306 и сметка № 1615. Не увеличаване на здравната вноска, както предлага правителството в рамките на 2% , и която е една абсурдна и прокризисна мярка, а разблокиране на парите, които българските граждани са събрали за здраве. Това са пари, предназначени именно за финансиране на системата в трудни ситуации, които бяха запазени и оставени от предишното управление, така наречените бели пари за черни дни, на това управление в случаите, в които има недофинансиране на здравната система.

Така че ние настояваме да се включи тази точка в дневния ред, за да се отблокират необходимите средства в размер на 450 млн. лв. от резерва на Здравната каса, а не с тях да се пълнят дупки в бюджета и не с тях...

...финансовият министър да се прави на отличник за сметка на здравето на хората.

Няма такова нещо.

Аз вземам думата, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, също процедурно. Искам да обърна внимание на колегите от Коалиция за България. Въпреки корекцията, която направихте - да се счита основанието на чл. 43, ал. 3, последното изречение ни казва, че законопроекти на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, а този случай е такъв – няма постъпил доклад, уважаеми колеги, нито от водещата комисия, нито от съпътстващите, не могат да се внасят по този ред. Сроковете са описани в чл. 68, ал. 2 и в чл. 73, ал. 3.

Това е по точка първа.

Тези срокове, господин Миков, не са изтекли. Законопроектът е внесен в Народното събрание на 26 февруари 2010 г., разпределен е на комисиите на 1 март 2010 г. При тази ситуация дори 15-дневният срок за водещата комисия, на основание чл. 78, ал. 3, също не е изтекъл. Моля ви да четем коректно правилника и да го спазваме. Благодаря. (Реплики от КБ.)

Процедура!

Процедура!

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, аз изключително уважавам правото Ви да тълкувате правилника и да приемете това, което предложи госпожа Фидосова. Моля Ви, на основание чл. 78, да не допускате така приетия дневен ред да се гледа с такава точка първа. Защото тя не е разпределяна и не е обсъждана в комисия. Моля Ви да прочетете чл. 78 и подложите на прегласуване приетия дневен ред. С госпожа Манолова имахме предвид да включите като последна точка нашето предложение. През това време, знаете, че имахме среща, на която искахме Здравната комисия да разгледа законопроекта. Явно мнозинството не иска да допусне законопроекта до пленарната зала, но това е политически въпрос, който няма да дискутирам сега. Но Ви моля да спазвате стриктно правилника и точка първа да бъде разглеждана по предвидения в правилника ред и съответно – ясно е, че не можем да започнем с нея, доколкото не е разгледана в Бюджетната комисия. Благодаря Ви, госпожо председател.

Въобще не можете да го подложите на гласуване.

Изместване назад и след това да се върне в пленарната зала при спазване на чл. 78!

И да подложите на гласуване нашето предложение.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Мисля, че институциите имат авторитет, защото спазват някакви правила. Този правилник е приет от мнозинството в това Народно събрание. Ако трябва да го прочета?! Не знам Вие какво мислите?! Да запозная ли народните представители?

„Чл. 78. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. (2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им...” Днес проектът е постъпил по бърза процедура, свикайте, ако трябва, днес след обяд Бюджетна комисия. „… за което той уведомява народните представители по реда на чл. 67, ал. 3.” Освен че го разпределяте, трябва да уведомите народните представители! „(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението им.” Може Бюджетната комисия да обсъди това днес следобед. „(4) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване. (5) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглено от вносителя.”, да не чета нататък. Всички имат правилник, подарен им при влизането в тази сграда. Пак казвам: институциите черпят авторитет от спазването на правила, които те приемат. Нарушаването на правилата е изключително вредно за авторитета на Народното събрание. Само едно ви моля: спазвайте Правилника! Нищо повече! Моля за прегласуване.

Уважаема госпожо председател, настоявам да подложите на гласуване направеното предложение от мен и колегата Миков за включване като последна точка в дневния ред на Законопроекта за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Излишно е още веднъж да казвам колко е важно да бъдат осигурени средства за здравната система, колко е важно Касата да се разплати както с общопрактикуващите лекари, така и с болниците, на които не са плащани дължимите суми за миналата година. Няма никаква пречка съобразно текста на чл. 43, ал. 3 тази точка да бъде включена в седмичната програма. Съгласно чл. 68, ал. 1 постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Напомням, че този законопроект е внесен от нас на 26 февруари, тоест при желание от ръководството, каквото беше декларирано, има време днес или утре законопроектът да бъде разгледан от Здравната комисия и да влезе в пленарното заседание до края на тази седмица. Вие абсолютно неправомерно и проявявайки обичайния двоен стандарт отклонихте искането ни за гласуване на включването на тази точка в дневния ред, при положение че в абсолютно нарушение на правилника оставихте т. 1 – разглеждане на проект за Решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители, който не само че не е внесен в изискуемия срок – вчера до 16,00 ч., но не е гледан и от комисия. В момента ще се гледа за пръв път от народните представители тук, в залата. Много Ви моля да подложите на гласуване нашето искане за включване на Законопроекта за разблокиране на 450 милиона от резерва на НЗОК като жизненоважен въпрос не само за лекарите и болниците, но и за всички български граждани!

Кажете вносителя на проекта за решение! Кой е вносител на този проект?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този проект на решение, с който ще ви запозная, беше обсъден и раздаден тази сутрин на Председателски съвет, както съобщи в началото на заседанието и председателят на Народното събрание госпожа Цачева, зад който проект на решение застанаха и подкрепиха този проект представителите на петте парламентарни групи в Народното събрание. Ще прочета проекта на Решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Спира за срок до 31 декември 2010 г. преизчисляването на месечното възнаграждение на народните представители съобразно средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие, ако така определеното месечно възнаграждение е по-високо от полученото възнаграждение за м. декември 2009 г. 2. Всички допълнителни начисления към основното месечно възнаграждение на народните представители се извършват съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и т. 1 от това решение. 3. Актуализация на месечните възнаграждения при условията на точки 1 и 2 се извършва и по отношение на лицата, чиито основни месечни възнаграждения, съгласно действащото законодателство, са обвързани с основните месечни възнаграждения на народните представители, включително ръководствата на Народното събрание, на постоянните комисии към Народното събрание”. Уважаеми колеги, аз апелирам към всички парламентарни групи да подкрепим този проект на решение. Смятам, че ситуацията по отношение на икономическата криза и това, че не увеличаваме и няма възможност да бъдат увеличени заплатите в другите сектори, трябва да бъде като мярка заложено и по отношение на заплатите на народните представители. И апелирам към всички да бъде подкрепено още веднъж това решение. Благодаря. (Шум и реплики в залата.) Аз се извинявам, само да добавя, колеги, тъй като чух възраженията оттук на господин Корнезов в това, което ни раздадоха подписите са останали на втората страничка. Може би това бяха възраженията за вносителите. Ами, ще помоля квесторите да проверят какво е раздадено в зала. Разбрах, господин Корнезов. (Шум в залата.)

Уважаеми колеги, Коалиция за България принципно подкрепя предложения проект за решение, с който се иска замразяване актуализацията на месечните възнаграждения на народните представители и на лицата, чиито възнаграждения са свързани с нашите основни възнаграждения, но искам да ви кажа, че нарушаването на правилата и процедурите, и реда, който мнозинството е установило в Народното събрание, води вече до своя абсурд. Представен ни е за разглеждане един проект за решение, който няма входящ номер, който няма вносител, който няма мотиви, който няма финансова обосновка. И това е един нагледен пример за това как процедурата може да изкриви изцяло смисъла на едно може би положително предложение за решение. Нормално е, когато става дума за решения или нормативни актове, които касаят финанси, които касаят замразяване на възнаграждения, да се съпътстват с един нормален финансов анализ за това за какви средства става дума, какви групи хора ще бъдат засегнати, какъв ще бъде крайният икономисан финансов ефект от предложеното решение, и в крайна сметка какво ще се случи със спестените от Народното събрание пари? Идеята за прозрачност, включително във финансирането, беше предизборна идея на Политическа партия ГЕРБ. Сега сме свидетели как ежедневно тези правила се нарушават. И това е по отношение на всички финансови въпроси. Ето, например бюджетът на Националната здравноосигурителна каса – никой не знае с колко пари разполага Касата, с колко пари е намалението, колко пари има в резерва, колко ще се съберат тази година, за какво се използват тези пари. Защо в момента има недостиг и затруднения за разплащане с джипитата, при положение че има 860 милиона резерв? Никой не знае, ако щете, каква е събираемостта на здравните вноски. Ако има някакъв проблем с тяхната събираемост какво трябва да се направи за повишаване на тази събираемост? Предлага се решение за увеличаване на здравната вноска, което ще доведе до обратния ефект. Ето, в конкретния случай, предлагате да се спестява от заплатите на народните представители и на всички останали възнаграждения на лица, чиито основни месечни възнаграждения са свързани с нашите възнаграждения, но не става ясно за какви пари става дума, за какъв финансов ефект и къде ще бъдат насочени тези пари. Много ви моля, нека да не се държи правителството, в случая даже не мога да обвиня него, а анонимния автор на това решение, че ще си позволява да размества пари от бюджета от икономии от едно перо в друго, както съвсем фриволно се подхожда към републиканския бюджет по време на управлението на ГЕРБ. Нормално е тук да дойде финансовият министър и да каже какво предлага по отношение на заплатите в бюджетния сектор, на министрите, в Министерския съвет, в държавната администрация, включително на народните представители, какъв е крайният ефект и какво ще прави с тези пари, защото тези пари в крайна сметка са на българските граждани, не на мнозинството и не на правителството. И българските граждани имат право да знаят какво ще се направи с тези икономии. Правя и процедурно предложение да бъде поканен финансовият министър да обясни какъв ще бъде ефектът от предложените мерки и къде ще насочи тези средства. Ние предлагаме да се насочат в социалната сфера, защото парите за детски надбавки на майките, така или иначе, закъсняват. Предлагаме да се насочат там. Нека това да бъде съответно оформено.

Имаше направена процедура! Моля Ви, имаше процедура!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да подкрепя по принцип идеята да се направят бюджетни икономии, като се намалят или като се блокират, замразят възнагражденията на висшите служители и на администрацията в страната. Ако това нещо беше направено като антикризисна мярка, аз щях да гласувам с пълната убеденост, че то е необходимо и че трябва да се направи. Включително говоря и за намаление. Защото не искам да виждам в България да стават събития като в Гърция. Но вие не предлагате такъв ход. Това, което се предлага, е популистки отглас и нищо друго!

Правилно!

Аз предлагам за втори път от тази трибуна на мнозинството на ГЕРБ: трябва да се разгледа сериозна програма за икономии и освобождаване на излишни държавни институции, закриване, сливане, намаляване на високоплатени длъжности. Това трябваше да направите още в началото на годината. Трябва да преразгледате цялата система на заплащане – повтарям го пак за втори път - системата на висшите длъжности в съдебната власт, изпълнителната власт, законодателното тяло и излъчените от Народното събрание органи. Трябва да откъснете връзката между заплатите на администрацията и висшите служители със средната работна заплата в администрацията, защото това е колело, обратна връзка, която непрекъснато генерира покачване на заплатите. Това трябваше да го направите цялостно, защото в момента заплатите на значителна прослойка от висши служители в държавата – магистрати, изпълнителна власт, Конституционен съд, на народните представители и кой ли не още, са закачени със заплатите на държавните служители и паразитират по този начин върху възнагражденията. Това трябва да се преразгледа изцяло. Трябва да се създаде строг ред във възнагражденията на държавните служители. Това нещо трябва да може да се управлява от финансовия министър и от Народното събрание със Закона за бюджета. Трябва да се казва: „Тази година, която идва, ще има замразяване, няма да има индексация или ще има индексация, но тя ще става по такъв и такъв начин”, но не отдолу да действа този непрекъснат двигател за увеличаване на работната заплата. Тогава аз щях с цялата си убеденост да подкрепя тази мярка. Това, което се случва в момента, е мнозинството да започва да реагира на всяко напрежение с отслабване на дисциплината. Ние губим посоката, ако на всеки натиск следват отпускания на стотици милиони за доктори, вдигане на здравноосигурителната вноска или паническо намаляване или замразяване на заплати. Това означава, че се губи посоката накъде точно вървим. В каква посока сме тръгнали да преодоляваме кризата? Питам, защото подкрепям това правителство. Не може такава палиативна мярка да бъде обяснена на хората. Може да бъде обяснена на жълтите вестници, може да бъде обяснена на някои масови, паразитиращи върху политическия живот, издания. Това може да бъде обяснено. Ще го приемат и след това веднага ще поискат нещо друго. Аз съм против този начин на управление на страната. Категорично съм против. Искам да видя смислени, дълбоко премислени, а ако трябва – и самоограничителни мерки, но искам да ги видя взети съзнателно. Пак повтарям, не искам България да става Гърция. Гърция стана това, което е сега, защото следваше точно такива нагласи: един казва едно – хайде, друг казва друго – хайде, трети казва трето... Запалиха се къщи, нарочно изгориха половината Гърция и непрекъснато – пари, пари, пари! И ето вижте докъде се докараха! И сега стачкуват, защото им махат бонусите. Защото им махат бонусите – четиринадесетата заплата, тринадесетата заплата! Вижте докъде са се докарали! Не искам това да се случва в България. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Народното събрание е част от проблема, наречен криза, и съвсем в реда на нещата е когато се замразяват заплати в публичния сектор, да бъдат замразени заплатите на народните представители и съответно производните заплати, които се определят на база на заплатите на народните представители. Даже бих казал – ние сме съществена част от този проблем, наречен криза. Но аз съм съгласен с твърдението, че това решение е откровено популистко. Защо? Защото замразявайки заплатите в публичния сектор, след като нашата заплата е функция на тези заплати, тя автоматично се замразява. Няма механизъм, при който след като са замразени публичните заплати, нашите заплати да растат или да намаляват. Това е проста елементарна схема. Второ, замразявайки нашите заплати или отвързвайки ги от средните заплати в публичния сектор, ние губим възможността да реагираме в обратна посока. Представете си - утре тенденцията за развитие на заплатите в публичния сектор тръгне надолу. Тогава ние няма да имаме възможност съгласно това правило да коригираме с отрицателен знак заплатите на депутатите и всички останали.

Освен това, един чисто процедурен въпрос. Проблемът с нашите заплати, доколкото знам, е формулиран в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Дали едно решение би могло да промени онова, което е записано в правилника? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега Имамов, на зададените и поставени от Вас няколко въпроса ще започна с моя отговор отзад напред по отношение на това, какво би се случило, ако следващо и последващо тримесечие средната работна заплата или трикратният размер, върху който стъпваме, за да се определят възнагражденията на народните представители, стане по-нисък с това замразяване или спиране. За това е краят на изречението в т. 1 – „ако така определеното месечно възнаграждение е по-високо от полученото възнаграждение за м. декември 2009 г.”. Това означава, че ако има такава хипотеза, в следващо или последващо тримесечие народните представители с тази формулировка няма как да получат по-голямо възнаграждение, тоест да получат възнаграждение, което не им се дължи, и по този начин да нарушим основни разпоредби на закона. По отношение на въпроса защо трябва да приемем това решение. В изказването си господин Имамов спомена, че има замразяване на заплатите в публичния сектор. Все още няма взето такова решение за замразяване на заплатите. Не знам откъде имате тази информация и цитирате прието такова решение. Затова смятам, че ние трябва да подкрепим това решение, което касае не само нашите възнаграждения по т. 3, а влече след себе си и възнагражденията на министрите, на президента – това, което вече сме коментирали в няколкото проведени срещи между отделните парламентарни групи. По отношение на това дали с решението можем да променим разпоредба от правилника, решението е на основание § 2, в който е записано, че по въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения. Именно такова е това решение, което сме предложили на вашето внимание. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! След направеното заявление от името на моята парламентарна група, че този проект за решение ще бъде подкрепен по принцип, не ми остава нищо друго, освен да заявя, че ще говоря от свое име. И така, не мога да не се съглася с вече казаното, че този дебат, обсъждането на този проект за решение са поредното действие без посока. Второ, не мога да не се съглася, че става дума за поредното търсене на отговор на всяко едно формирано обществено очакване, без това действие да се вписва в някаква цялостна програма или виждане за последствията. Това, което искам да прибавя от свое име, е, че това, което се прави в момента, е поредното търсене на политически и обществен дивидент от нищото. Това, което се прави днес тук, няма да има резултат, по-голям от цената на отпечатването на тези 240 листа за народните представители и времето, което струва на парламента. Излишно е да обосновавам, че това решение е продиктувано само от желанието да се хвърли прах в очите на обществото, да му се каже: ние си замразихме заплатите, бъдете така добри вие да ни ръкопляскате! С такива действия, с такива половинчати постъпки, с такова следване да вървиш по нанадолнището не можеш да бъдеш адекватен на проблемите, пред които е изправена страната. Днес е време не парламентът да се подчини на искането на правителството и заявлението на премиера, че иска бързо да се замразят заплатите, иска се нещо много голямо, нещо, което да е комплексно обвързано, да се види как замразяването на доходите в обществото въобще се отразява на стимулирането на икономиката, виждане за всички лостове, за да се повишат доходите на хората, оттам търсенето, оттам производството. И подобни елементарни действия, които дори не водят до реално увеличаване на бюджетните разходи на парламента и на държавната администрация, са нищоправене. Затова, прекарани, ще го кажа, народните представители ще гласуват от немай-къде за това решение, защото ако не го гласуват, утре имената им ще излязат, че не са си замразили заплатите. Но с такива повърхностни, незадълбочени, необвързани и не водещи до ефект действия до никъде няма да стигнем. Нека това да бъде обеца за мнозинството, за правителството и за премиера и нека бъде последното действие, което ангажира по такъв начин и парламента, и общественото внимание. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов и колегите отляво! Тук се касае за авторитета на една институция, която ние 7 месеца се стремим да вдигнем авторитета на тази институция, но за съжаление хора точно от лявата страна работят против авторитета на тази институция. И за какво го казвам? Защото преди няколко дни, когато медиите попитаха в кулоарите защо получаваме тези заплати, точно това се опитах да обясня на колегите – че тя е функция от средна работна заплата за страната. Тогава обаче господин Миков излезе и каза пред тях, че каквото за всички, това и за гол Асан. Той ли е голият Асан, кой е голият Асан в случая? И това ми задават на мен въпроса! Затова ние сме длъжни да имаме реакция пред обществото, не да чакаме пак някой друг да го реши, отнякъде да замрази някакви заплати. Искаме вашето становище, вие съгласни ли сте, че в криза, което всички ние от ГЕРБ сме на това мнение и снощи сме го обсъдили, че когато има криза, трябва всеки да понесе някаква част и да даде пример какво трябва да направи, а не да вземе примера на Гърция – как всеки трябва да е облагодетелстван от държавата. Нашето задължение е всички в държавата да са равноправни. Но не с популистки изказвания. И ако говорим тук за популизъм, това не е популизъм, популизъм беше изказването на господин Миков. И той сега в момента да стане и да каже защо тогава не беше популизъм, а сега това решение, което искаме да го гласуваме, е популизъм и от немай-къде. Ние не го гласуваме от немай-къде, гласуваме, защото смятаме, че това е правилното решение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Велчев! Вашата реплика е само потвърждение по мое убеждение на моите думи. Искам да Ви кажа, с нищо авторитет в обществото не се прави и не се постига. Това, което предлагате, е с нулев ефект и няма мислещ българин, който да ни заобича и нашият авторитет да се издигне в неговите очи. Аз съм съгласен, ако ще разсъждаваме по посоката, за която Вие говорите, да помислим за следното – дали да ограничаваме заплатите до края на тази година, когато няма да има никакъв фактически ръст на средната заплата, която е базата за изчисляване на нашите заплати и това е един празен лист, или ако искате, да го направим по следния начин: до края на мандата. Или ако искате да го обсъждаме, щом е криза и ще сме солидарни с обществото, да бъдат вместо три, две средни заплати. Но ако искате да го правим в тази посока. А това, което сте ни поднесли, повтарям, е едно нищо и тези хора горе (сочи балкона), и онези, които ни гледат, никога няма да ни ръкопляскат за подобни решения!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз бързам да кажа, че ще подкрепя решението, но гледайки го, си спомням следното. През юни миналата година Министерският съвет прие постановление, което регулираше в опит за по-голяма системност сходна материя за ограничаване ръста на заплатите в публичния сектор, засягащо както централното правителство, така и автономните бюджети. Първата работа на новото правителство беше да отмени това постановление. Днес, осем месеца по-късно, се връщаме към него. Впрочем това не е първата стъпка, спомнете си как намалихме осигуровките с 2%, днес ги увеличаваме. Да не изброявам по-нататък, тъй като ще бъда упрекнат, че се отклонявам от основния въпрос. Завършвам с един призив: нека подхождаме малко по-системно и малко по-трайно от еднодневен или тридневен хоризонт! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Орешарски, не мога да се съглася с Вашата теза, защото днес нямаме връщане към постановлението на Министерския съвет от м. юни 2009 г., защото то визираше намаляване с 15% на заплатите на министрите, на политическите кабинети на министерствата, на много други хора в изпълнителната власт, което не произтича от това решение. Тук става дума за едно замразяване – временно, и то, доколкото разбирам, не засяга министрите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, аз ще подкрепя предложението. Въпросът обаче е съвсем различен. Това е само един пример. Изслушах тук изказвания. Бившият премиер Станишев излезе да обяснява какво би направил той. От всички изказвания обаче не стана ясен най-големият проблем. Това няма да запълни дупката в бюджета, а края на февруари се очаква да има над милиард дефицит. Това е прогнозата. Затова сега трябва да се направи Национален кризисен щаб – нещо, което Станишев и приятели пропуснаха да свършат нарочно, за да могат да харчат.

Не, въпросът е, госпожо председател, сега това трябва да бъде гласувано. Но ако сега не бъде направен Национален антикризисен щаб, който да включи работодатели, синдикати, министъра на финансите, госпожа Менда Стоянова от Бюджетна комисия и нейни колеги и сега не се работи за бъдеща актуализация на бюджета, която да махне всички неефективни разходи, много от които наследени от господин Станишев, а не се реже по принцип всичко по малко, това ако сега не започне да се работи, рисковете пред бюджета остават много сериозни. Това е най-важната задача. Иначе днес...

Въпросът е, колеги, не е важно кой ще го направи. Важно е да се разбере, че трябва да се направи. Няма нищо лошо и е хубаво да тръгне инициативата и това нещо да бъде направено от ГЕРБ, защото в крайна сметка правителството е на ГЕРБ. Ние подкрепяме някои действия на правителството. Ако отсега не се тръгне да се мисли за сериозните неща, а не такива закачки – излезнал бившият премиер и иска да се закачи със сегашния парламент. Нямаме полза от това. Проблемите са много сериозни. Вижте кризата в Европейския съюз, вижте наистина това, което става в Гърция. Колеги, трябва много внимателно да видим кои са излишните разходи. Има много неща, които могат да бъдат промени в Бюджет 2010. Това изисква голям консенсус в обществото, голям консенсус в Четиридесет и първото Народно събрание. Това е голямото предизвикателство днес пред нас. Иначе можем да си прекарваме времето в шеги и закачки и дефицита в бюджета да расте, и рисковете пред България да станат все по-големи. Това е истинският проблем днес пред българското общество. За това нека инициативата да бъде на правителството – да се направи антикризисен щаб, да се прегледа бюджета едно по едно от сега и да може юни месец да седнем, Четиридесет и първото Народно събрание да актуализира бюджета, за да може 2010 г. да удържим стихията, която е нападнала целия свят, но най-вече Европейския съюз и България. Да удържим и да излезем максимално подготвени и да опазим икономиката и хората. Това е най-голямото предизвикателство.

Аз не съм съгласен с господин Димитров. Защо? Защото, според мен това, което се предлага, наистина ще има много минимален финансов ефект. Госпожо председател, според мен, този дебат, който тече в момента, и това предложение не водят до увеличаване авторитета на парламента. На мен какво ми прави впечатление? Ние приличаме точно като едни опитни мишлета на Павлов, които пускат в тунела и който се докосне до едната ограда, по която тече ток, връща се, отива до другата, по същия начин, по втория начин, с тези непрекъснати ад хок неща, които се правят. Наистина, както казаха преди малко, хубаво би било това да бъде част от една антикризисна програма, но не да правим неща, за да се харесаме на хората. Защото народният представител би трябвало да прави изпреварващи неща, за да помага на хората със законите, които кове, а не с това дали ще си свали 100 или 150, или 300, или 500. Ако искаме, за да се харесаме, да свалим и с по 600, по 700, с по 1000. Това не увеличава авторитета – това заиграване по повърхността. Това е и моят призив и към Вас, като председател, защото Вие правите наистина значими неща в тези близо 7-8 месеца за увеличаване авторитета на парламента. Моят призив към Вас е: наистина да не се поддавате на въздействие на хора на улицата, на синдикати и така нататък, а наистина да работим и със законите да правим така, че кризата да бъде преодоляна много по-лесно и да се види светлина в тунела.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има една крилата фраза, която много ми харесва, и я споделям с част от колегите. Аз съм я научил от един от моите колеги, който има дълъг парламентарен стаж. Тази фраза гласи: „Популизмът е майка на мизерията”. Колкото повече ние се поддаваме на популизма, толкова по-мизерно ще става нашето съществуване. Примерите вече бяха дадени – и Гърция, и други държави, и така нататък. Поводът за този Проект за решение, уважаеми колеги, аз се учудвам, че никой не спомена истинския повод, не причината. Поводът е едно изказване на един от шампионите по популизъм в България – Яне Янев, който излъга официално пред медиите за това, че едва ли не председателят на Народното събрание си била повишила заплатата. Вместо ние да вземем поука от това и да се съобразим с целия контекст, с фактите, които реално са налице, ние взимаме повод от едно абсолютно невярно изказване, за да предприемем един хаотичен популистки акт. На второ място, искам да се обърна към уважаемите колеги от партия ГЕРБ. Във всички медии днес ние четем – аз се учудвам, че госпожа Фидосова каза: никой нищо не знае и така нататък, че първа точка или една от точките в дневния ред на заседанието на Министерския съвет днес ще бъде Решение за замразяване на заплатите в публичния сектор.

Не е взето такова.

Добре, ще бъде взето днес.

Бъдещо несигурно събитие.

Бъдеще несигурно ... Ако Вие ми казвате, че между вас няма комуникация и координация, между депутатите от ГЕРБ и правителството ...

Какво по-свързано с тематиката на това решение е предстоящото решение на правителството? Това решение ще замрази заплатите, което автоматично ще доведе до замразяване на заплатите и на народните представители, и на всички онези, които са свързани по някакъв начин с възнагражденията на народните представители или на председателя на Народното събрание. Тогава защо два пъти, с два отделни акта, две институции да взимат едно и също решение? Оставете правителството, което носи отговорността по Конституция за провеждането на политиката във вътрешен и международен аспект, да поеме тази отговорност. Ако се прецени, че трябва да се замразят заплатите в обществения сектор, нека да го вземе. Няма нужда Народното събрание да внася своя принос, който е абсолютно излишен и с нищо няма да промени ситуацията. На последно място, уважаеми колеги, искам да се обърна със следния апел: крайно време е да спрем с този подход - при всяко непремерено изказване на този или онзи да реагираме. При всяко искане отляво и отдясно по абсолютно хаотичен и ад хок начин, както беше казано, се предлагат някакви мерки, които не са съобразени с никаква стратегия, с никакво по-дългосрочно виждане за развитието на нещата и без да се направи оценка за евентуалните дългосрочни последици. Да спрем вече с този начин на действие. Нека да се концентрираме върху дългосрочните проблеми на страната и да се заемем с отговорната мисия, която ни е възложена, а именно да ковем закони, които да уреждат трайно обществените отношения, а не с подобни ад хок мерки. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Очевидно всички парламентарни групи не биха имали нищо против да дадат знак на солидарност с обществото, господин Велчев. Никой – нито Коалиция за България, нито Синята коалиция, още повече Вие, само че тази работа се прави разумно в рамките на вписани мерки на изпълнителната и законодателната власт. Затова предлагах, което е нормално, да отложим заседанието с два-три дни, да мине през Комисията по бюджет и финанси, да чуем от министъра на финансите каква политика в тази сфера ще предприеме правителството, да видим какво ще приеме днес правителството и да приемем едно решение, което ще бъде подкрепено от всички парламентарни фракции. Инатът или убеждението, че политиката се прави само с пиар и щом днес е казано, че това ще се приеме, ще се обърне светът, ако се отложи точката и мине през една разумна дискусия. Много от тези аргументи щяха да прозвучат в Комисията по бюджет и финанси и да получат отговор, включително и острите политически въпроси. Защо един от първите актове на правителството през лятото беше да си увеличи заплатите с тези 15%, с които предишното на основание кризата ги беше намалило? Там щеше да прозвучи, не тук и да влезем тук с едно консолидирано решение. Да не стигаме до такива скандални неща, които не ми се коментират – по отношение на раздаваните проекти, внасяните проекти. Нито ме интересува, нито искам да се търси отговорност от администрацията, но така не бива да функционира парламентът. Защото, господин Велчев, това му сваля авторитета – противопоставянето, тази люта битка тук. Затова предлагам още веднъж, има основание в правилника, да спрем дотук, да прекъснем обсъжданията, да отнесем въпроса до Комисията по бюджет и финанси, ще бъде взето и решението на Министерския съвет, ще посети Комисията по бюджет и финанси, нищо няма да му стане, героят на нашите дни министър Дянков, ще се разгори дискусията там и ще влезем консолидирани за едно решение. И стенограмите да си донесе, всички стенограми - и от предишното правителство, и от следващото правителство. Така че предлагам това на процедурно основание. Просто не искам да коментирам, госпожо председател, обидно е за парламента.

Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа народни представители, на Председателския съвет Движението за права и свободи направи предложение, което към този момент ми се струва разумно да го възобновя. Нашето предложение беше тази точка от дневния ред да бъде т. 1 на утрешното заседание. Идеята ни беше предложението да бъде разгледано в рамките на днешния ден по процедурите, които предвижда нашият правилник, и утре като т. 1 то да бъде гласувано. Между другото, ако това беше направено, нямаше нужда да ни се раздава допълнителен материал. Уважаеми колеги, считам за коректно, когато се търси консенсус, а в случая очевидно се търси консенсус, да бъде предложено на всички парламентарни групи да подпишат общ проект за решение. Защо ни карате да гласуваме едно решение, което наистина може да бъде общо? Може да бъде общо, разбира се, не точно в този вид, то може да бъде подобрено и тогава ще се види кои парламентарни групи подкрепят такава стъпка. Защото днес е ясно, че има една парламентарна група, която не подкрепя това решение, това е коалиционният партньор на ГЕРБ и тази парламентарна група се нарича „Атака”. Тя не участва в това заседание, за да не подкрепи това решение. Тя не участва в това заседание и заради това, защото днес е 10 март – Денят на Холокоста. Обръщам внимание на това обстоятелство. И аз като колегата Иван Костов съм против този начин на управление на държавата. Затова ние не подкрепяме това правителство и заявявам, че Парламентарната група на Движението за права и свободи по принцип подкрепя това действие на парламента. Правя процедурно предложение да се отложи гледането и гласуването на тази точка от дневния ред...

Да, аз мога да го направя още веднъж. Да се свика заседание на Комисията по бюджет и финанси, да дойде вицепремиерът, да заяви позицията на Министерския съвет, след което стенограмата от заседанието на комисията да бъде публикувана на сайта на Народното събрание. Благодаря ви.

Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата, защото не мога да разбера наистина ли не съзнаваме, че авторитетът на Народното събрание е накърнен по един недопустим начин, защото това се направи от народни представители? Ние обсъждаме тук тази тема, която в публичното пространство беше интерпретирана като неморално и недостойно поведение на народните представители, които по време на криза си увеличават възнагражденията. Една медийна изява на независими народни представители с лека ръка получи подкрепа в кулоарите от други народни представители с позоваване на гол Асан и така нататък. Прав сте, господин Михайлов, че българските парламентаристи в момента се държим като мишоци, които опираме до една стена с ток, и според това как реагира обществото реагираме и ние. Но след като повече от седмица ръководството на парламента прави всичко възможно за имиджа, за авторитета на тази институция, аз очаквах днес от вас да постъпят поне питания ще има ли санкция за народни представители, наша вътрешна, морална, нарушени ли са етични правила, когато в публичното пространство се подхвърлят популистки, голословни твърдения, за да не кажа лъжи. Какво правим ние по този начин и как защитаваме ние авторитета на българския парламентаризъм в момента? Започнахме деня с преклонение пред онези наши далечни колеги, така ги наричам, които са имали достойнството и са издигнали името на Народното събрание, авторитета му на едно ниво, за което, съжалявам, в момента не бихме имали с основание такива претенции. На Председателския съвет, представляващите всяка една парламентарна група, с изключение на „Атака”, които не присъстваха и на Председателския съвет, застанахме плътно зад предложения проект за решение. Ние сме далеч от мисълта, че с това решение ще решим въпросите на икономическата криза. Никой от нас не мисли, че с тези приходи, които ще реализираме..., да припомням ли, че става въпрос за 37 лв. на месец. Колеги, не чувствате ли с това, което правим тук, колко олеква институцията Народно събрание? Това ли трябва да правим ние като политици в момента? Да, казано е, че депутатите взимат много, казано е, че по време на криза „гол Асан”, препратка – това сме ние, депутатите, трябва да вземат колкото другите и ние го правим коректно така, както ръководството на парламента пое ангажимент пред обществото. Затова ви моля, подкрепете, дали ще го наречете „по принцип”, както намерите за добре, с фразеологията може да се борави, но подкрепете това решение, защото толкова сме се изложили в очите на българския народ, че не ни прилича този дебат в продължение на повече от час по един текст, който е безспорен. От нас се иска едно – да бъдем чувствителни към възнагражденията и дохода на хората, затова точно този е механизмът, по който се изчисляват възнагражденията на народните представители. Да се знае, че когато няма растеж, няма да има растеж и за нас. Това предлагаме. Да, вярно е, след като правителството приеме постановление за замразяване на доходите, оттам ще следва евентуално писмото от Националния статистически институт да идва с по-ниски цифри. Но ние не можем да знаем и не може законодателната власт – върховният орган на републиката, да чака решение на правителството по този въпрос. Затова изказвам обратно процедурно становище на това, че трябва да прекратим днес дискусията, която, надявам се, да отива към приключване. Аз ви призовавам: нека днес да гласуваме това решение, за да можем да имаме самочувствието на парламентаристи. Нека, когато говорим от името на народни представители, не да действаме от частнопартийни интереси и популистки цели, а наистина да знаем, че от всяка наша дума ние сме тези, които пишем историята на това Народно събрание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Чест е за мен да направя реплика на председателя на Народното събрание и да кажа, че съм готов да си оттегля предложението за отлагане на разглеждането и за гласуване, но се надявам, че госпожа Цачева, ако вземе дуплика, ще признае, че управляващата партия ГЕРБ не подходи политически, не подходи коректно. Ако Парламентарната група на ГЕРБ вчера беше поканила и другите парламентарни групи да обсъдим и днес заедно да внесем и да гласуваме един проект за решение, и да покажем волята на парламента – това щеше да бъде коректното решение. Така че, уважаема госпожо председател, направете това малко признание и ние с удоволствие днес – е, не с удоволствие, ще гласуваме това решение. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Става въпрос колкото за това каква ще е промяната в режима на заплащане на народните представители, толкова действително и за авторитета на Народното събрание. Отлагането с един ден вече е закъсняло и аз се присъединявам към разбирането, че трябва да го гласуваме днес, но едновременно с това въпросът какви мерки се предприемат в тази задълбочаваща се криза пред Народното събрание за момента не може да приключи с решението на този въпрос. Затова моето процедурно предложение е утре в началото на пленарния ден да бъде извикан министърът на финансите – най-малко, ако не министър-председателят и той да бъде изслушан за това какво е решило днес правителството и каква подкрепа търси правителството от Народното събрание. Защото, колеги, ако става дума, господин Велчев, за авторитет на парламента – при такъв въпрос не ние трябва да чакаме какво решение ще вземе правителството, а правителството трябва да дойде в Народното събрание и да каже каква е ситуацията, какви са тревожните тенденции, които се набелязват, какви промени в заплащането предлага да бъдат предприети и Народното събрание да приеме решение, което е в резултат на предложения на правителството, обсъдени в комисиите, съгласувани и утвърдени от Народното събрание. В нашето общество се е формирала една обратна представа, че правителството решава, а парламентът може би след това обсъжда – къде контролира, къде – не. И едва ли не, ние наистина ставаме функция на медийни внушения. Ако искаме да има авторитет парламентът, той трябва да е този орган, пред който правителството предлага, когато има такава остра ситуация, който потвърждава и който дава своята подкрепа за съгласувани мерки. Наистина ситуацията е повече от сериозна.

Наистина се иска отговорно поведение и един от елементите, господин Димитров, е в такива случаи да не търсим непременно изостряне на политическите противоречия.

Аз това казвам.

Не казвате това.

Уважаеми господин председател, колеги! Аз бях провокиран от, бих го нарекъл, почти драматичното изказване на председателя на парламента, защото някак си не мога да се съглася нито с тона, нито с отношението. Не мога да се съглася, първо, защото тези скрити нотки как едни тука наши приятели, колеги, нещо са направили и са ни опропастили. Поне аз лично не считам, че се отнася до мен. По-важното обаче в този случай е фактът, че наистина ние попадаме в тази ситуация благодарение на поредица от действия, които могат да се определят като лъжи и популизъм, ако правилно съм записал цитатите от Цецка Цачева. Съгласен съм, само че ако ние преследваме лъжите и популизма, зависи колко строго ще ги преследваме, тогава не знам какво ще остане в Министерския съвет на високите нива. Защото всичко това, което се случва, е следствие от една цяла линия на поведение, следствие от единственото нещо, с което аз свързвам политиката на ГЕРБ. Защото, когато ти месеци наред се опитваш да разглобиш системата на държавната власт, а този парламент, това правителство и управляващото мнозинство се опитваше да направи точно това.

Ама това е темата!

Вие се опитвахте месеци наред да разглобите това нещо и сега казвате: „Ами, в края на краищата, хората или медиите не ни приемат, или ни приемат по определен начин”. Ами, разбира се, че това ще бъде решението и, разбира се, че ще изпаднем до смешната ситуация да се занимаваме с колко бяха – 37 лева ли? (Реплики от ГЕРБ.) Кой от нас тук всъщност се занимава с 37 лева? И ако ние сме поставили по някакъв начин това решение...

Ако сме поставили това решение на дебат, ние сме го поставили не заради парите, а заради популизма, който влагате в тях. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, по реда на репликиралите ме - господин Бисеров, уважавам Вашата теза и в дух на коректност трябва да заявя, че водена от стремежа си този проект на решение да бъде обсъден на първо място в Председателския съвет, както заявих още миналата седмица публично пред различни медии, това е единствената причина, поради която не е направено предлаганото от Вас – примерно вчера да бъде обсъдено и внесено от по-голяма група народни представители. Тъй като Вие ме призовахте, ако аз направя публично пояснение, ще оттеглите предложението си – правя признание в духа, в който Вие очаквате, че решението не е, според Вас, поднесено по този начин. Да, можеше да бъде и по тази избрана процедура, но обясних защо първо на Председателски съвет съм поставила този проект за решение. Към становището на господин Пирински. Аз също считам, че е редно и тук е мястото, Народното събрание, а не в стенограми на Президентството или на друго място да се излагат визии за политика и за начина, по който се управлява държавата. Затова, след подлагане на гласуване на процедурното предложение, аз ще подкрепя идеята за изслушване на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков в Народното събрание утре, както предложи господин Пирински. Стана ясно, че от място господин Миков оттегля предложението си за отлагане на гласуването на решението. Що се отнася до господин Кутев, нищо няма да отговоря. Не смятам, че тук е мястото да говорим за драматургия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на физическото възпитание и спорта господин Лазар Каменов.

Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители, аз си давам сметка, че ние обсъждаме един много важен законопроект след една твърде емоционална дискусия. Но ми се иска разговорът, който ще водим по него, да придобие тази сериозност, която проблемите на българския спорт заслужават. Казвам това, защото се надявам да сте обърнали внимание върху съдържанието на доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, в който изключително добросъвестно бяха отразени направените предложения, съображения, забележки и несъгласия със законопроекта. Действително в предложния проект има текстове, които си струва да бъдат подкрепени. Това са текстовете, свързани с промените в структурата на Министерския съвет, със създаването на Министерството на физическото възпитание и спорта и избирането на министър на физическото възпитание и спорта. Има обаче една група текстове, които се нуждаят от пояснение, и група текстове, по които аз ще изразя своето лично несъгласие. Аз не получих сериозен отговор на заседанието на комисията, надявам се, че заместник-министър Каменов ще го направи тук – кое породи необходимостта от разписване на нарочни правомощия на Експертния съвет към министъра на физическото възпитание и спорта. Такъв експертен съвет съществува и в сега действащия закон и няма нищо лошо в това всеки министър да създава около себе си общност, с която да консултира своите идеи, която да се произнася по проектите за закони и да чертае стратегията, представляваща, разбира се, една сериозна професионална и друга общност. Този състав, който е предвиден в законопроекта, едва ли е най-убедителният, който може, според мен, да обедини една голяма група от хора, които се интересуват, които разбират, които дават идеи по проблемите на спорта, а той се нуждае от подобна експертна оценка. Дори няма отговор на въпроса, с уважение към Националната спортна академия, защо науката ни в областта на физическото възпитание и спорта се представя само от Националната спортна академия, а не е дадена възможност за участие или представителство и на спортните факултети, изградени към още пет висши училища. Нормално е техните позиции да бъдат заявени и чути. Няма ред и няма възможност в предвидения текст да бъде предвидено участие и на неправителствени организации, които също имат сериозна експертиза и могат да бъдат полезни при решаването на едни или други въпроси. Нямам отговор на въпроса кое налага нарочно да бъде разписан статут на обединените спортни клубове, които имат своето място в закона и сега, съществуват и имат определени функции. Има обаче два проблема, на които нарочно държа да спра вашето внимание. Първият е свързан с промяна на текстовете, касаещи създаването, разкриването, закриването и функционирането на спортните училища. Колеги, знам че проблемът е сериозен, надявам се да го приемате за такъв. Знам, че проблемите на българския спорт поставят въпроса как се готвят младите таланти, как се откриват, къде се обучават и с какъв ресурс това става. Но записът в закона, който предлагате да бъде приет, влиза в колизия с два действащи закона – със Закона за народната просвета, базов закон за българското училищно образование, и със специалния Закон за учебния план, образователните степени и общообразователния минимум. Идеята как държавните училища ще бъдат разкривани по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта, как той ще назначава директорите им – по ред, непредвиден в закона и няма как да бъде частен само за спортните училища, как държавните училища ще обучават по програми, утвърдени от министъра на физическото възпитание и спорта, с различен стандарт за общинските спортни училища, чиито директори ще бъдат назначавани от инспекторатите по образование на МОН, разбирате, че този двоен режим, този двоен стандарт няма как да стане факт. Той не може да сработи. Спортните училища освен спортна подготовка дават и общообразователен минимум, който дава възможност на момчетата и момичетата, обучаващи се там, да получат диплома за завършено средно образование. Те трябва да усвоят определен обем задължителни знания. Второ, няма никаква пречка програмите, по които ще бъдат обучавани, начинът, по който ще бъде осъществявана спортната им подготовка, да бъдат част от учебни програми, които не са обект на закон. Разбира се, тези учебни програми ще се готвят от министъра на образованието, младежта и науката и се съгласуват с министъра на физическото възпитание и спорта, защото става дума за училища. Разбира се, надявам се колегите – участници в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да си спомнят, че ние не получихме писмено становище по този законопроект на Образователното министерство. Получихме отговор от експерт на министерството, че ще се формира работна група между двете министерства и ще си говорят. Проблемът е, че докато те си говорят и постигат или не постигат съгласие, ние с вас приемаме закон. Давам си сметка, че идеята на министъра на физическото възпитание и спорта да бъде увеличен броят на държавните спортни училища, защото в момента той е едно държавно училище и около 20 общински спортни училища е добра. Няма никакъв проблем на територията на сега действащите общински училища да бъдат разкрити и държавни такива. Няма пречка всички общински училища да станат държавни училища – това не е пречка на сегашния закон. И сега действащият закон урежда подобна процедура. Няма проблем ние с вас да коментираме днес колко пари трябва да бъдат отделени за финансирането на този вид училища, какъв да бъде единният разходен стандарт, но това не е работа на Народното събрание. Това е решение на Министерския съвет, а ние с вас го легитимираме чрез приемането или неприемането на Закона за държавния бюджет. Всичко, за което се опитваме съвсем причастно да говорим по проблемите на спортните училища в България, не е проблем на законодателна промяна. То е проблем на добра воля на изпълнителната власт и добра воля на двама министри, които съм убедена, че няма как да не я заявят и да не я покажат. Тя не е била пречка до момента. Още повече тогава, когато говорим за училища, които дават и спортна, и образователна подготовка, трябва да си отговорим на въпрос, който няма как да не се наложи – къде се дава високото спортно майсторство. Естествено, не само в училищата. Високо спортно майсторство се дава в клубовете. Ние днес с вас не говорим и то също не е проблем на закон, а на управленски подходи, какво става със завършващите спортни училища момчета и момичета, с каква квалификация завършват, какво правят след това? Статистиката за реализацията на досега завършилите спортни училища на европейските и световните спортни състезания не е добра. Това проблем само на учебна програма ли е? Прав беше министър Нейков, че ние няма да правим от тях математици, а ще ги правим спортисти. Но няма как да не потърсим, но това е въпрос на друг разговор, реализация на тези момчета и момичета, които няма да станат шампиони. Но те могат да упражняват придобитата си вече специалност в спортните училища по ред, който предполага класификацията на професиите – като аниматори или инструктори по определени видове спорт. Но това пак не е проблем на закона. В този смисъл само изваждането на група училища в бъдеще време от структурата на Министерство на образованието, младежта и науката и вкарването им в структурата на Министерството на физическото възпитание и спорта не е добро решение. То не е нормативно уредено. Още повече, доколкото разбрах от министър Игнатов, предстои до края на м. март макар и в суров вид да бъде гледан новият Законопроект за училищното образование и част от проблемите, касаещи това взаимодействие, могат да бъдат уредени изрично и там. От тази гледна точка не намирам за разумно едно предложение в законопроекта, което смятам за неизчистено и непрецизирано като текст, но се оказа такова като идея: призьорите и медалистите от спортните състезания да влизат без изпити във висшите учебни заведения. Уважаеми колеги, ако няма да ги правим математици в спортните училища, колкото и да се отнасям с изключително уважение и респект към хората, прославили България по спортните терени, не приемам, че един шампион по дълъг скок може без изпит да стане лекар! Няма пречка, има такава практика, може да се разширява, да бъдат приемани без изпити по съответните специалности, по които вече са доказали високо спортно майсторство. В края на краищата, това е практика, която правим за талантливите деца на България, показали подобни умения в различните видове дисциплини. Ще ми се да кажа още нещо по още един проблем, който според мен е изключително важен и тихомълком бива отминаван. Не коментирам една идея, която между двете четения може да бъде поправена – идеята от събраните глоби от служители на Министерството на физическото възпитание и спорта (имуществени санкции), да бъдат материални стимулирани служителите на министерството – това е текст, който няма как да съществува в този закон! Изразявам категоричното си несъгласие с промяната в текста на действащия Закон за физическото възпитание и спорта, който твърди, че: „Спортните обекти с национално значение се признават - тоест се вписват, и изваждат от списъка с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет”, да придобие редакция, според която: Спортните обекти с национално значение се вписват и изваждат от списъка си с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта”. И аргументите, че така ще се получат повече оперативност и гъвкавост при определянето статута на спортните обекти и съоръжения от особена важност, надявам се, разбирате, че не са сериозни. Това са спортни обекти наистина с национално значение, движението им трябва да бъде публично. Актовете по тяхното признаване или снемане от списъка трябва да бъдат публични! Няма друг орган освен Народното събрание, който да гарантира тази публичност. От тази гледна точка си мисля, че като философия час от текстовете няма как да бъдат поправени, поради което Парламентарната група на Коалиция за България ще се въздържи от подкрепа по този законопроект. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, искам да репликирам колежката Богданова по отношение на спортните училища. Всички знаете, че в нашата програма на управление спортът е приоритет. Досега в последните двадесет години всички казваха, че приоритет е спортът, но това го казваха само на аерогарите, когато посрещахме нашите шампиони, затова аз поздравявам министъра на спорта затова, че с неговия екип тръгнаха да свършат тази тежка дейност и да направят реформите в спорта. Едно от лицата на нашата страна е спортът. В малко сфери сме на световно ниво, затова по отношение на спортните училища, госпожо Богданова, ние сме твърдо „за” да стане тази промяна, да има 7 плюс 2 национални спортни специализирани училища, те да бъдат на подчинение на министъра на спорта, учениците да могат да тренират по два пъти на ден, а също така да имат добро хранене. Това няма да наруши и учебния процес в тези училища. Аз и моят колега Пламен Тачев сме възпитаници на първото спортно училище в България – плевенското. Това не ни е направило нещо по-хора нереализирани в живота. Статистиката в Плевенска община е, че най-много ученици записали висше образование са от спортното училище, така че учебният процес там също върви на едно ниво. По отношение на тренировъчния процес – не може в момента с промените в закона, които ги има от миналата година, в спортно училище да има един парадокс и то да има часове по физическо възпитание. Това е наистина един, според мен, сериозен гаф. По отношение на реализацията на нашите състезатели – ние наистина искаме в тези училища да се развива високото спортното майсторство. Ние трябва да създаваме спортни идоли на нацията. По този начин ще имаме …

Благодаря. Един момент … По този начин ще накараме децата да бъдат в масовия спорт, да забравят наркотиците. Това е истинската превенция за здраве, срещу престъпността и така нататък. Така че спортната гилдия твърдо застава зад това да има този вид специализирани спортни училища. Благодаря ви.

Извинявам се.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожа Богданова! Вземам думата, за да Ви направя кратка реплика и тя, според мен, е свързана с проекта за закон, предложен от Министерския съвет. Мисля, че освен всички критики, които чухме, е редно да отчетем и плюсовете в този закон. Безспорен е фактът, че на нас ни е необходим този закон. Безспорен е фактът, че този закон е стъпка напред в развитието на българския спорт, в неговото възраждане. Аз мисля, че … Не съм съгласен с Вашето изказано становище относно, конкретно, експертния съвет. В този експертен съвет по физическо възпитание и спорт се включват представители на държавата, на местната власт, ръководители на спортни организации, специалисти в областта на спорта. Има текст, в който и други спортни организации могат да участват. Аз лично бих предложил в този експертен съвет да има и експерти по европейските фондове, защото е много важно в спорта да се усвояват тези пари, конкретно за спортните бази. Стъпка напред е също така лицензията, която е регламентирана. Знаете, че три месеца става времето, в което организациите ще имат възможност да направят необходимата документация. Лицензията вече включва поне седем спортни клуба, които са в поне три различни области, защото, както всичко друго, и в България спортните федерации са повече отколкото трябва. Така че трябва да отчетем наистина, че имаме нужда от този закон. Сигурен съм, че има неща, които трябва да се изчистят. Мисля, че заедно можем да го направим между първо и второ четене, така че да се получи един наистина работещ закон. В крайна сметка ние трябва да разберем, че България трябва да се сравнява и конкурира не със страни от третия свят, а със страни от развитите европейски страни и да има ясна визия за това къде се намира и какво трябва да прави в областта на спорта. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Аз благодаря на колегите Николов и Димов, тъй като няма пречка ние да уточним кои са териториите, поради които Коалиция за България не гласува против, а се въздържа от подкрепа. Не съм коментирала начина на лизензиране. Намираме го за правилен и в изказването си преди малко то не беше обект на коментар. Нямам нищо против, колега Николов, да направим не 7 плюс 1, а двадесет държавни училища. Не е това проблемът днес. Проблемът е, че затова на вас не ви е нужна нарочна поправка в закон. Ще повторя, че няма никаква пречка да има други различни учебни програми, по които да работят спортните училища, защото – поздравления за завършеното плевенско спортно училище, но то със създаването си не беше под шапката на Комитета за младежта и спорта, така че въпрос на добра воля е какви учебни програми ще се изучават вътре, как ще се гарантира общообразователния минимум и как ще се гарантира спортната подготовка. Вие не променяте текста в закона, който урежда часовете по физическо. Вие променяте начинът, по който се разкриват спортните училища и се назначават директорите. Извинявайте, няма министърът на физическото възпитание и спорта да бъде единственият министър, който ще назначава директори с 5-годишен срок, защото това не се отнася за нито един директор на училище в България. Особен режим няма да вкарваме, защото не е прилично. В края на краищата как ще бъдат финансирани училищата, какъв ще бъде разходния стандарт за издръжка, ще има ли целодневно обучение, ще има ли пансиони – аз разбирам това връщане към една добра практика и я споделям, но това не е проблем на запис в закон. Това е проблем на добро управленско решение, в края на краищата, вземете го. Това е работа на изпълнителната власт. Няма запис в закона, който да пречи това се случи. Затова, когато предлагаме текстове, които са плод на добра воля, но не кореспондират с логиката на действащото законодателство, те няма как да бъдат подкрепени. Иначе аз споделям от сърце цялата ни обща добра воля да правим нещо в областта на спорта. И когато говорим за спорта аз не искам да затваряме темата само за спортните училища. И не ви питам днес защо закрихме програмата „Спорт в училище” и парите от нея отидоха в частта „Високо спортно майсторство” при коментирането на бюджета. Не ви питам какво правим по програмата „Спорт за всички”, която в Европа вече звучи „Спорт за всеки”. Не ви питам какво правим с ученическите спортни школи, които също са запис в този закон. Това също е тема, по която следва да говорим, само че днес не коментираме това, тоест не вадим всички резерви, които могат да променят действащата практика. Ние тръгваме към назначаване и уволняване на директори и един министър да утвърждава програми, което, съжалявам, но в частта „Общообразователна подготовка”, не е негова работа. Това беше различието ни и аз ще стоя зад него. За обявяването на спортните обекти с национално значение ще питам нарочно, защото продължавам да питам какво се случва със спортната база в Разград, която беше обявена за спортен обект с национално значение с решение на Министерския съвет, но не е стъпила още в Народното събрание, за да бъде подкрепена. Нямам съмнения затова.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С решение на 41-то Народно събрание се прие нова структура на Министерския съвет, с което се възстанови Министерството на физическото възпитание и спорта. За министър на физическото възпитание и спорта бе утвърден господин Свилен Нейков – човек, доказал своите качества в областта на високото спортно майсторство, в организацията и управлението на спорта. Министерството на спорта си е поставило амбициозната цел да създаде необходимата организация и повиши качеството на обучение и образование на бъдещи високоразрядни спортисти. През последните 20 години държавата тотално беше абдикирала от подготовката на високоразрядни спортисти. Материалната база е силно амортизирана, в много случаи разрушена и опасна за провеждане на състезанията. Разчиташе се само на спонсорство и издръжка от частни фирми. Не се случиха никакви законодателни инициативи за облекчаване на данъчните задължения за бизнеса. Кой ли не се упражняваше в управлението на спорта и без необходимата квалификация в областта на управлението на спорта?! Сега в условията на тежка физическа, финансова и икономическа криза спортът е поставен заедно с цялата икономика на страната пред дилемата за оцеляването. И тук приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта е съвсем навременно. Правителството на ГЕРБ в лицето на премиера Бойко Борисов и министър Нейков са решени да върнат държавността в управлението и развитието на българския спорт. Българските високоразрядни спортисти са разнасяли и разнасят славата на България по целия свят. Те са най-добрите ни рекламни агенти и посланици в света. За съжаление през последните години успехите не са добри поради лошото управление на българския спорт. Виждаме резултатите и от Олимпиадата „Ванкувър – Канада 2010”. С приемането на закона в § 5, т. 2 се говори за приемане на средносрочна стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта за период не по-малък от 8 години. Предлага се създаването на нова алинея за изграждане на експертен съвет като консултативно звено към Министерството на физическото възпитание и спорта. Вече са упоменати всички министерства и институции, които ще участват в приоритетите на развитието на спорта и спортните бази. Обединените спортни клубове и федерации намират своето място, права, задължения, лицензи, създаване на регистър на спортните организации. Особено внимание вече се отделя на подготовката на бъдещи високоразрядни спортисти, на утвърждаването и откриването на държавните и развитието на общинските спортни училища. Назначаването на директорите на спортните училища от министъра на физическото възпитание и спорта ще доведе до по-голяма мотивация, контрол върху учебно-тренировъчния процес и създаване на подходящи условия за спорт. Трябва да се проведе дискусия за мандатността на директорите, провеждането на периодични конкурси с цел мотивацията им за много по-добри резултати в областта на управлението на спортните училища. В областта на високото спортно майсторство важен момент е предоставянето на статут на високоразрядните спортисти. В § 32 се указва, Министерството на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на финансите утвърждава система за разпределението и постъплението от Българския спортен тотализатор. Това ще даде възможност за прозрачно и справедливо изразходване на тези средства. Считам, че в § 39 събраните средства от Министерството на физическото възпитание и спорта трябва да отиват изключително за капиталови вложения и подобряване на материалната база. Тези средства не трябва да отиват за допълнително материално стимулиране, защото това води до изкривяване и репресивно набиране на тези средства от глоби с цел лични материални облаги. Вече има много примери в това отношение с делегираните бюджети в училищата, където директорите водят политика за икономии в ежедневната издръжка, примерно по отношение на отоплението, които икономии в края на бюджетната година се използват за раздаване на допълнителни материални стимули на учителите и персонала. Ето защо в дискусиите между първо и второ четене в комисиите този въпрос трябва да намери своето разрешение. В Преходните и заключителните разпоредби много прецизно е посочено, че министърът на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на финансите, по предложение на министъра на образованието разпределят постъпленията от Българския спортен тотализатор за поддръжка, ремонт и създаване на спортно-учебна база в училищата. Уважаеми колеги, знаете, че в момента спортната база в училищата е в силно окаяно състояние. Считам, че с този параграф се решава въпросът с взаимодействието между ведомствата и в бъдеще се решават въпросите с ремонта на базите – прозрачно и своевременно. Промените във връзка с финансирането на дейностите в областта на физическото възпитание и спорта ще дадат възможност за по-широко подпомагане на изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортните обекти, съоръженията и социалния туризъм. Това се отнася не само за обекти с национално значение, но и за държавната и общинската собственост. Считам, че в закона трябва да се предвидят начините, по които държавата и общините ще предоставят за стопанисване и ползване на спортните обекти, както и за изграждането на нови. Те могат да бъдат: безвъзмездно право на строеж, публично-частно партньорство, концесии. Необходимо е да се отнасят за всички видове спорт – масов, аматьорски и национален. Предвид тежката икономическа криза и рязко намалелите възможности за инвестиции на държавата, общините и частните инвеститори, е необходимо срокът за ползване и стопанисване, както и при изграждането на нови спортни обекти, да бъде дългосрочен – повече от 25 години. Между първо и второ четене в комисиите е наложително да се проведе нова дискусия за включване в съответните разпоредби на закона и на следните пропуски: държавата да осигурява безвъзмездна охрана на спортните мероприятия, провеждани от аматьорския спорт, като необходимите средства за охрана се предвидят от бюджета на Министерството на вътрешните работи. Необходимо е държавата да осигури безвъзмездно медицинско обслужване относно извършването на задължителните начални, периодични и предсъстезателни медицински прегледи на спортистите до навършването на 18-годишна възраст. Уважаеми колеги, през последните години престижът на българския спорт е дълбоко накърнен. В § 48, чл. 68 е създадена нова ал. 6, в която се посочва, че по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта медалисти от олимпийските игри, световни и европейски първенства могат да се приемат без приемни изпити във висшите училища. С това ще се допринесе за издигане престижа на спорта и стимулиране на спортистите за постигане на високи спортни резултати. И досега много от спортистите завършват престижни висши учебни заведения и се реализират в живота, но това ще допринесе за по-големия авторитет на българските високоразрядни спортисти. Уважаеми колеги, аз и моите колеги от ГЕРБ ще подкрепим приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Той дава възможност за издигане нивото на физическото възпитание и спорта, модернизиране, реконструкция и изграждане на нови спортни бази, в това число и за националните отбори. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник срокът за предложения, за изменения и допълнения на приетия на първо гласуване законопроект да бъде три седмици.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Евгени Ангелов – заместник-министър, господин Ели Анави и госпожа Валентина Танева от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков – министър, господин Ели Анави – началник отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда”, госпожа Валентина Танева – държавен експерт в отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда”, госпожа Диляна Камбурова – главен експерт в отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда”, и господин Димитър Костов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”; от Българската стопанска камара - господин Георги Шиваров – заместник-председател; от Националната занаятчийска камара - господин Кръстю Капанов – председател, Иван Николов – заместник-председател и господин Борислав Белазелков – юрист; от Националния браншови съюз „Сервиз електронна и битова техника” – господин Димитър Лулчев; от Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота” - госпожа Даниела Спасова – председател; от Националния съюз на ключарите – господин Йордан Велков, и други. Законопроектът беше представен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков. Той посочи, че с предлагания законопроект се цели еднозначно тълкуване и прилагане на нормативните изисквания, намаляване на регулациите съобразно изискванията на Европейската комисия и практиката в държавите – членки на Европейския съюз. Законопроектът предвижда премахване на задължителния характер на сдружаване и членство в занаятчийска камара. Засилва се контролът по отчетността на регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара като юридически лица и се осигурява прозрачност и публичност на дейността им. Регламентира се признаване на професионалната квалификация и опит на лицата, обучени по Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование и се повишават изискванията към организираното занаятчийско обучение и квалификация с цел повишаване конкурентоспособността на занаятчиите. Промените, предложени със законопроекта, имат за цел осигуряване на ясна правна регламентация на занаятчийското производство, занаятчийската услуга, занаятчийското дружество, занаятчийското обучение, занаятчийските камари, както и определяне на дейностите, които могат да се извършват по занаятчийски начин. Списъкът на занаятите по приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от действащия закон е актуализиран, като от него са извадени дейности, изискващи лицензиране – например приготвяне на спиртни напитки или с характер и белези на индустрия като корабостроителство, изработване на изкуствени крайници, обществено хранене и кетъринг, медийна техника и медиен дизайн, както и регулираните професии като заварчик, масажист. Извадени са и всички дейности в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи, контролирани от Камарата на строителите и Дирекцията за национален строителен контрол поради специфичните изисквания на Закона за устройство на територията и Закона за Камарата на строителите. Създава се нов ред за вписване на занаятчиите – в регистър БУЛСТАТ. Предвиждат се промени в реда за сдружаване на занаятчиите в регионални камари. Членството в камарите става доброволно. Броят на регионалните камари в страната се свежда до 6 – по една във всеки район на планиране съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Целта е да се осигури необходимата висока степен на достъп за обучение и квалификация по всеки занаят при отчитане нуждите на региона, както и възможност за създаване на компетентни изпитни комисии. Възможността за включване на занаятчиите в регионалните планове за развитие ще намали миграцията и ще подобри условията за устойчиво развитие на местните икономики. Променя се статутът на камарите и те ще осъществяват дейността си по разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Запазва се събирането на такси за услугите, предоставяни от регионални занаятчийски камари, по тарифа, приета от Министерския съвет. Предвиждат се промени, които уреждат устройството и дейността на регионалните занаятчийски камари, взаимодействието им с браншовите организации и Задругата на майсторите на народни художествени занаяти с цел повишаване на качеството и ефективността на обучение и квалификация. Определят се видовете публични регистри, които регионални занаятчийски камари водят и актуализират. Възлага се на регионални занаятчийски камари да издават и майсторските свидетелства. Регламентира се публичността и прозрачността на дейността им. Премахват се съществуващите към момента различия в обучението, квалификацията и нивото на изисквани и доказвани чрез изпит умения и знания, нужни за издаване на калфенско и майсторско свидетелство, като се въвеждат изисквания за програмите и срока за обучение по всеки занаят, за условията за провеждане на изпити и към състава на изпитните комисии. Целта е да се постигне уеднаквяване на минималните квалификационни изисквания, заложени в Европейската квалификационна рамка. Премахва се и практиката на непризнаване на държавни дипломи, издадени от легитимни учебни заведения по Закона за народната просвета и Закона за висшето образование, и нуждата за явяване на изпит пред занаятчийска камара на квалифицирано лице за препотвърждаване на знания и квалификация. Определят се и правилата за организация и дейност на Националната занаятчийска камара, като тя става юридическо лице, осъществяващо дейността си по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Облекчават се условията за свикване на Общо събрание. Въвежда се задължение за ръководството да отчита изпълнението на бюджета на камарата пред Общото събрание, да утвърждава правила за обучение по всеки занаят и правилници за провеждането на изпити, унифицирани и задължителни за регионалните занаятчийски камари. Предлагат се и изменения, които да осигурят взаимодействието на органите на местното самоуправление, на централните и териториални органи с Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари за постигане целите на закона. Отменя се Раздел ІV – „Браншови занаятчийски сдружения”, поради включването на националните браншови организации към Националната занаятчийска камара. За пръв път се създава възможност за занаятчийско обучение за лица с увреждания и лица в неравностойно положение за гарантиране на социалната им интеграция и реализация. Определят се условията и редът за обучение на майстори, условията за допускане до майсторски изпит, редът за провеждане на изпити и условията за сформиране на изпитни комисии, редът за издаване на майсторско свидетелство, както и условията за повторно явяване на изпит. Предвижда се възможността отказът на комисията за допускане до изпит да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс. Предлагат се и промени в размера на глобите, като увеличението им е от 5 до 10 пъти с цел стриктно изпълнение на законовите разпоредби и намаляване дела на сивия сектор. Въвежда се възможност регионалните занаятчийски камари да бъдат санкционирани при неспазване разпоредбите на закона. На кметовете на населени места и общини се възлага контролът върху дейността на занаятчиите и сезирането на съответните областни управители за издаване на наказателни постановления при установяване на нарушения. От името на Националната занаятчийска камара господин Борислав Белазелков – юрист на камарата, отбеляза, че многобройните промени налагат по-скоро приемането на нов закон. Проектът на закон трябва да бъде отхвърлен още на първо четене поради пълното неразбиране на стария закон. Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара, подкрепи изказването на господин Белазелков и подчерта, че не личи управленската концепция в проекта на закона. Даниела Спасова – председател на Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота”, подчерта, че Законът за занаятите дава израстване чирак, калфа, майстор, но това не е добре работещо за професии, за които е предвидена професионална квалификация в България. Положителното на законопроекта е, че защитава най-малките в бранша, че се съхраняват типично български занаяти и затова в списъка на занаятите са останали само тези, при които може да има обучение по занаятчийски начин. Румяна Костадинова от Министерството на образованието, младежта и науката отбеляза, че по Закона за професионалното образование и обучение съществува списък на професиите и специалностите за професионално образование и обучение. И в тази връзка е необходимо прецизиране на списъка на занаятите и списъка на професиите за професионално образование и обучение. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се” – 9 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Правната комисия относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. „На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. От името на вносителите законопроектът беше представен от Ели Анави. Той посочи, че предлаганият проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за занаятите цели еднозначно тълкуване и прилагане на нормативните изисквания, намаляване на регулациите съобразно изискванията на Европейската комисия и практиката в държавите – членки на Европейския съюз. С предложените изменения и допълнения се отстраняват пороци в практиката по прилагането на закона, премахват се несъответствия между разпоредбите му и разпоредбите на Търговския закон и Закона за народната просвета, облекчават се условията за започване на самостоятелен бизнес, създават се правила за провеждане на качествено занаятчийско обучение, повишаващо конкурентоспособността на занаятчиите, с отчитане на условията и критериите, възприети от държавите членки в националните им законодателства за осигуряване на равноправни възможности за участие на пазара на труда. Със законопроекта отпада изискването за двойна регистрация и за задължително членство в регионалните занаятчийски камари, като броят на регионалните камари се свежда до шест. Списъкът на занаятите по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от действащия закон е актуализиран от 129 дейности на 56, като от него са извадени дейности, изискващи лицензиране - например приготвяне на спиртни напитки или с характер и белези на индустрия като корабостроителство, изработване на изкуствени крайници, обществено хранене и кетъринг, медийна техника и медиен дизайн, както и регулираните професии като заварчик, масажист. Извадени са и всички дейности в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи, контролирани от Камарата на строителите и Дирекцията за национален строителен контрол поради специфичните изисквания на Закона за устройство на територията и Закона за Камарата на строителите. От името на Българската стопанска камара Георги Шиваров отбеляза, че с промените се предлага регионалните занаятчийски камари да извършват дейността си съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като вместо да се даде свобода на този орган се въвеждат редица задължения, което е недопустимо. От името на Националната занаятчийска камара Кръстю Капанов заяви, че камарата е против законопроекта във вида, в който е внесен, и че не е вярно, че има двойна регистрация, а всеки избира дали да работи по Търговския закон или по Закона за занаятите. Народният представител Екатерина Михайлова посочи, че по промените в Закона за занаятите е проведена дискусия и се е надявала, че законът няма да бъде внесен в Народното събрание докато не се сближат максимално позициите. Премахването на задължителното членство в регионалните занаятчийски камари променя изцяло закона. Тя заяви, че с предложения законопроект се променя смисълът и концепцията на първоначалния закон, поради което няма да подкрепи законопроекта на първо гласуване. Народният представител Мая Манолова посочи, че има разминаване между целите на законопроекта, посочени в неговите мотиви и самият законопроект. Променя се философията на закона, като от принципа на саморегулация се отива към държавна регулация. Членството в браншовите организации следва да е задължително, за да може самият бранш да следи стандартите и да осъществява контрол. Тя заяви, че не приема намаляването на регионалните занаятчийски камари до шест, тъй като те трябва да утвърждават добрите практики и да бъдат близо до хората. Народният представител Юлиана Колева отбеляза, че следва да се премахнат противоречията между търговска дейност и занаятчийска дейност, както и да се ограничи желанието на камарата да обсеби тази дейност. Тя изрази мнение, че не е съгласна с предложения краен вариант на закона и че списъкът на занаятите е прекалено малък. Председателят на комисията Искра Фидосова заяви, че е съгласна с премахването на двойния принцип на регистрация и подкрепя въвеждането на доброволния принцип за членство в занаятчийските камари. Същевременно тя изрази недоумение защо, след като камарите стават юридически лица с нестопанска цел, се създават толкова задължения за тях и се ограничава броят им, както и защо актовете за установяване на административните нарушения се възлагат на кметовете на населените места. Накрая тя посочи, че има противоречие и разминаване в редица текстове от законопроекта, поради което би го подкрепила с много резерви и промяна на редица текстове преди второ четене. По отделните текстове от законопроекта Комисията по правни въпроси има следните бележки: 1. В законопроекта в § 4 и § 19 използваният израз „калфенско свидетелство” да се замени със „свидетелство за калфа”, тъй като това е терминът, използван в Глава четвърта, Раздел ІІ – „Калфи”. 2. В законопроекта да се премахнат съкращенията „РЗК” и „НЗК” поради това, че в Закона за занаятите навсякъде регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара са изписани с пълното им наименование. 3. Липсват мотиви за намаляването на регионалните занаятчийски камари на шест, което ще ги отдалечи от членската им маса. Следва внимателно да се обсъди дали тази промяна е необходима и обоснована. 4. Със законопроекта се предлага създаване на Комисия за защита и установяване на конфликт на интереси към регионалните занаятчийски камари (§ 10). В редица текстове на закона комисията, обаче, е посочена и като „Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”. Това налага ясно посочване в закона на наименованието й. От мотивите към законопроекта е видно, че желанието е тази комисия да играе ролята по-скоро на Арбитражен съд. В тази връзка, като се имат предвид и функциите на комисията, посочени в § 19 (чл. 19а, ал. 2), следва да се помисли за по-точно наименование на комисията. 5. В § 14, чл. 17, ал. 3 думите „на РЗК” да отпаднат, тъй като целият раздел се отнася само за регионалните занаятчийски камари. 6. В § 18 относно чл. 22, ал. 3 думите „отговорно за ръководството на производствената дейност и за осъществяването на технологичния процес” са всъщност част от понятието „отговорен за техническото ръководство”, дадено в § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба (§ 56). Това налага в текста на чл. 22, ал. 3 да се използва именно изразът „отговорно за техническото ръководство”. 7. В § 19 относно чл. 23, ал. 1, т. 1, буква „д” следва да се има предвид, че дружеството по смисъла на чл. 357 от ЗЗД няма орган на управление, като целият текст внимателно следва да бъде преразгледан, тъй като съдържа реквизити, които задължително подлежат на вписване. 8. В § 20, т. 3, буква „а” следва да се уточни точно къде следва да бъде направена промяната. 9. В § 25 относно чл. 29, ал. 2 следва да се отбележи, че поради това, че членството в регионалните камари е доброволно, списъкът с вписаните в регистъра занаятчии, майстори и калфи, упражняващи занаят ключарство, предоставян на Министерството на вътрешните работи, няма да е пълен, като целта на текста се обезсмисля. 10. В § 26 относно чл. 31, ал. 1 следва да бъде внимателно преразгледана и точно формулирана още повече, че не се предлага изменение на ал. 2. 11. В § 32 думите „и регионалните занаятчийски камари” следва да отпаднат поради това, че аналогичният текст за тях е в чл. 20, ал. 1 от закона. 12. В § 35 относно чл. 45, ал. 4: а) думите „за чираци или калфи” следва да отпаднат; разпоредбата, препраща към ал. 3, която се отнася за чираците и това допълнение е само объркващо още повече, че съгласно чл. 49 „обучението на чирака завършва с калфенски изпит”; б) думата „деца” да отпадне; целта, видно от мотивите към законопроекта, е да се обхване обучението на всички лица с увреждания и лица в неравностойно положение за гарантиране на социалната им интеграция и реализация и за осигуряване на достоен живот; за реализирането на посочената цел и избягване на различни тълкувания текстът трябва да бъде максимално точен и ясен. 13. Параграфи 39, 40 и 41 следва да се преработят, както следва: а) алинея 3 на чл. 51 от § 39 следва да стане ал. 3 на чл. 50, тъй като се отнася за свидетелството за калфа; б) в чл. 51 действащата ал. 2 да отпадне, поради това, че повтаря новата ал. 2 на чл. 50 и да се замени с текста на чл. 52 (§ 41), където е систематичното му място; в) действащият чл. 52 да се отмени с § 41. 14. В § 45 в текста преди т. 1 думите „Обучението на майстори” да се заменят с „Обучението за майстори”. 15. В § 50 относно чл. 61: а) в ал. 2 думите „било обучено за майстор по занаятчийски” да се заменят с „провело занаятчийско обучение”; б) в ал. 4 думите „свидетелството за майстор за съответния” да се заменят с „майсторското свидетелство за всеки”. 16. В § 53 относно чл. 65 не се предлага промяна на ал. 2, която се отнася до налагане на имуществена санкция на занаятчията, когато е юридическо лице. Съгласно предложената нова редакция на чл. 22 „собственик на занаятчийско предприятие може да бъде занаятчия – самостоятелно заето лице, или обединени в дружество по ЗЗД лица”. Дружеството по чл. 357 от ЗЗД е неперсонифицирано. Правните субекти, които нямат качеството юридическо лице са извън приложното поле на чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка ал. 2 на чл. 65 следва да се отмени. 17. В § 55 поради това, че се касае не за издаването на наказателното постановление, а за съставянето на акт за установяване на административното нарушение следва да се обмисли дали е възможно на практика въобще кметовете сами да установяват нарушенията. 18. С § 56 се предлага създаване на т. 4 в Допълнителната разпоредба на § 1, с която се дава легална дефиниция на понятието „производствено-технически умения”. Такъв термин липсва в корпуса на закона и следва да се уточни дали в чл. 3, ал. 2, т. 3 думата „умения” не следва да се замени именно с „производствено-технически умения”. В противен случай тази точка от допълнителната разпоредба следва да отпадне. 19. В § 63 думите „към чл. 3, ал. 2, буква „а” следва да се заменят с „към чл. 3, ал. 2, т. 1”. В резултат на проведеното обсъждане и предвид многобройните бележки Комисията по правни въпроси с 0 гласа „за”, 3 гласа „против” и 18 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. На заседанието присъстваха: Валентина Танева и Ели Анави от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Румяна Костадинова от Министерството на образованието, младежта и науката и Антоанета Кацарова от Националната агенция за професионално образование и обучение. В комисията е депозирано становище от Националната занаятчийска камара, която е изразила несъгласие с направените изменения и допълнения на Закона за занаятите. Законопроектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от госпожа Валентина Танева. С оглед пределите на компетентност на комисията, най-съществените предложения са следните: намаляват се дейностите, включени в списъка на занаятите; държавните квалификационни степени се приравняват автоматично на занаятчийските; хора с втора и трета степен ще могат директно да започнат самостоятелна работа като калфи, а хората с висше образование и две години стаж в приложното поле на занаята директно ще получават майсторско свидетелство. Причина за промяната е досегашното тълкуване на закона от регионалните занаятчийски камари, всеки от които се регистрира като занаятчия, задължително да се яви на изпит, дори ако е завършил професионална гимназия или курсове за безработни. Това представлявало отхвърляне на националната система за професионално образование и обучение. Другият проблем е нерегламентираният характер на изпитните програми на регионалните занаятчийски камари. Това се променя като всички те ще бъдат одобрявани от Националната агенция за професионално образование и обучение. Към вносителите бе отправена критика относно отсъствието на финансова и социална обосновка в мотивите към законопроекта. Вносителите поясниха, че има изготвена оценка на въздействието , която не е включена в мотивите. Според нея от такси за изпити и членски внос Националната занаятчийска камара получава 1 млн. 400 хил. лв. годишно, които биха могли да останат в занаятчиите, които са предимно представители на малкия бизнес. В социален аспект противопоставянето между списъка на занаятите и списъка на професиите и специалностите, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, е довело до натрупване на напрежение в цялата страна през последната година и е принудило много занаятчии да преминат в „сивия” сектор на икономиката. Основната дискусия се проведе по предложеното редуциране на списъка на занаятите до 56. Според вносителите от списъка са извадени дейности, които са чисто индустриални дейности, като корабостроене, изработване на изкуствени крайници; дейности, изискващи лицензиране, например изготвяне на спиртни напитки; държавно регулирани професии – заварчик и масажист; дейности, които не се осъществяват в България – изработване на органи и хармоники; дейности, регулирани по други закони. Не бе изяснено защо се изваждат дейности, които се извършват ръчно и имат уникален продукт като фризьорството, например. Избягването на съвпаденията със списъка на професиите и специалностите, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, се очерта като водещ мотив, който за съжаление не винаги е достатъчно обоснован. Народните представители изказаха опасения, че в списъка на занаятите са оставени такива, които нямат голяма практическа приложимост в ХХІ век. Това затруднява лицата, които са отпаднали от образователната система и са над 16 години, да получат социална перспектива чрез занаятчийско обучение при майстор, което им позволява да получат и минимално заплащане по време на обучението. Като друга слабост на законопроекта бе посочено превръщането на занаятчийските камари в юридически лица с нестопанска цел, което на практика означава, че издаваните от тях занаятчийски дипломи губят статута си на държавен образователен документ. С оглед на изложеното народните представители препоръчаха на вносителите направените бележки да бъдат съобразени при второто четене на законопроекта във водещата комисия. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 12 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представеният ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите е за един закон, който е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание през 2001 г. Оттогава досега този все още действащ закон е претърпял шест промени и логичен е въпросът, който сега си задаваме, дали не е по-добре да се приеме изцяло нов закон, или да продължим в тази посока, да променяме и да редактираме сега действащия закон. Моето лично мнение е, че ние трябва да продължим в тази посока, затова аз ще подкрепя на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Проектът, който ни се предлага, ще промени изцяло дейността на занаятите. Ще направи работата в този сектор по-прозрачна, по-открита и ще създаде много по-добри условия за тези, които искат да упражняват определен занаят. Ясно е, че с този закон няма да се възстанови някой отдавна „умрял” занаят, но той ще направи така, че сега действащите занаяти ще бъдат съхранени и ще продължават да се развиват и за бъдещите поколения. Това, което е предложено в този законопроект и аз приемам изцяло, е, че се редуцира броят на професиите в един приложен списък, той е сведен до 56 броя. От този списък отпадат някои стопански дейности, които не бихме могли да причислим като занаятчийска дейност. Така че аз приемам напълно тази промяна. Другото, което е положително в този проект, е, че отпада напълно задължителното членство в занаятчийските камари, което съществуваше в досега действащия закон. Така че всеки, който иска да упражнява определена дейност, не е задължително да бъде регистриран, за да извършва тази дейност. По този начин се либерализира напълно режимът на тази стопанска дейност. Това, което напълно подкрепям и което е голям плюс на този проект, е, че с този закон, ако бъде приет, се предоставя възможността за участие на лица с увреждания за изучаване на определена професия, на определен занаят. Тоест с този закон те ще бъдат интегрирани в обществото, ще станат напълно равноправни граждани и напълно равноправни в трудовия процес. Трябва да променяме прозрачността и откритостта, които се осигуряват. Другото, което също подкрепям и ще гласувам, е, че с този закон се приравняват квалификационните степени от професионалните образователни училища, тоест те се изравняват с тези, които им се предоставят вследствие на положения изпит в занаятчийските камари. Наред с всички тези плюсове има някои неточности и някои неща, които бихме могли да изчистим между първо и второ гласуване. Например, не подкрепям, че трябва да бъде намален и редуциран броят на регионалните стопански камари на шест, колкото е и броят на икономическите райони в страната и спорните райони за стопанска дейност. Смятам, че те би трябвало да останат в този си вид, в този си брой, колкото са и досега. Може да се помисли и върху това дали тези регионални стопански камари трябва да се трансформират в юридически лица с нестопанска цел. Въпросът, който следва от това, е тези документи, които издават, каква стойност ще имат, приемайки тази промяна? Въпреки тези забележки, аз подкрепям изцяло духа, смисъла и философията на този законопроект. Ще гласувам и призовавам и вас да го подкрепите и да гласувате този закон. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по внесения законопроект и да заявя позицията си по него. Това съм го направила вече на няколко пъти и в постоянната Комисия по правни въпроси, както и на дискусия, която беше организирана в края на миналата година, още когато законопроектът беше в работен етап. Аз няма да подкрепя този законопроект и ще кажа защо. Четири основни причини имам, заради които няма да подкрепя внесения законопроект. Първата причина е правно-техническа. Внесен е законопроект, в който имаме 63 параграфа на закон, който се състои от 68 члена. Само това е достатъчно, за да разберете, че практически това не е Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите, а практически е изцяло нов закон. И ако вносителят – Министерският съвет, и в частност Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, имаха намерение да направят, което са предприели като законодателна инициатива, по-точното действие и по-честното действие беше да внесат един изцяло нов законопроект, защото това, което ни се предлага, е наистина изцяло промяна на концепцията на Закона за занаятите във вида, в който действа до момента. Искам да кажа втората причина, заради която няма да подкрепя този законопроект, който ни е предложен. Законът за занаятите е приет не от Тридесет и деветото, а от Тридесет и осмото Народно събрание в самия му край. Спомням си много добре как беше приет – след много дебати, много спорове между различните съсловия вътре в занаятите, след много правно-технически проблеми, които трябваше да бъдат преодолени. Но понеже имаше воля от парламентарното мнозинство на Обединените демократични сили в работа със занаятчиите да се направи закон, макар и в края на мандата на Тридесет и осмия парламент този закон беше приет. Именно защото съм гласувала за този Закон за занаятите с ясното убеждение, че правим нещо добро, сега, когато се прави цялостна подмяна на закона, аз не бих могла да го подкрепя, защото той сменя политическата логика на това, което беше направено в първоначалния закон и този закон, който действа и в момента. Това е втората причина. Третата причина, заради която няма да подкрепя този законопроект, вече навлизам по същество на двата най-спорни въпроса в предложения ни законопроект. Единият момент е това дали да бъде задължително членството в Занаятчийската камара. Вторият момент е относно квалификацията на хората, които работят в областта на занаятите. Това са третата и четвъртата причина, заради които няма да подкрепя законопроекта. Защо беше направено задължително членство в Занаятчийската камара? Направено беше така, както беше направено и в други съсловни професионални организации, като Лекарския съюз, като Зъболекарския съюз, като Адвокатския съюз, като Съюза на нотариусите, като Съюза на архитектите, като Съюза на строителите, за да може през това членство да се създаде публично-частно партньорство, да се освободи държавата от непривична дейност и да се прехвърли на едно сдружение на професионални съсловия, които да саморегулират тези свои взаимоотношения. Именно затова беше направено задължителното членство, именно затова то функционира и в момента, както е с Лекарския съюз, както е със Зъболекарския съюз. То е, за да опазва определени професионални интереси и квалификация. Разбира се, при прилагането на закона са възникнали проблеми, които трябва да бъдат решени. Тук няма спорове. Това, че тези, които не са членове на Занаятчийската камара, не трябва да им се пречи и те да могат да упражняват дейността си, е безспорен факт. Това трябва да бъде решено и да се каже съвсем ясно, че тези хора, в случай че не членуват в Занаятчийската камара, работят по Търговския закон и никой няма право да им пречи да осъществяват тази дейност. Този проблем, след като е възникнал при прилагането, следва да бъде решен. Но моето несъгласие е, че на базата на това практически се сменя целият закон. Защо още се прави задължителното членство? Това е четвъртият ми аргумент – за да може да се гарантира квалификацията. В това, което ни е предложено в момента в законопроекта, се казва следното – че практически завършвайки човек определена професионална гимназия и обучение, което получава, той взема диплома и след определено време, след като практикува тази професия, получава следващата квалификационна степен. Аз възразявам върху тези текстове на законопроекта и смятам, че трябва да се запазят нещата в сега действащия закон, а именно за да получиш по-висока квалификационна степен, да се явиш на определен изпит, за да може да се види отговаряш ли на условията, за да получиш тази квалификация. Не е достатъчно да имаш образование, за да получиш квалификация. Аз, понеже съм завършила юридическо образование, ще дам пример с юридическата професия. Завършваме право, но това не ни прави нито адвокати, нито нотариуси, нито съдия-изпълнители, нито съдии, нито прокурори директно. Първо имаме курс, който минаваме, през квалификация, а след това, за да стане един юрист адвокат или нотариус, се явява на съответен изпит в съсловието, в организацията и ако отговаря на квалификационните изисквания, едва тогава му се поверява тази дейност. Смятам, че това трябва да се запази в закона, още повече че ако проследим българската история, ще видим, че такъв е обичаят, това е практиката, която е съществувала толкова много години в България, че не виждам причина нещо, което е работещо, да бъде разрушавано и променяно. Поради тези аргументи аз не мога да подкрепя този законопроект. Зная, поне информацията, която имам, е, че по времето, в което законопроектът изчакваше да влезе в пленарната зала, се е стигнало до много голямо сближаване в позициите на вносителите и на Занаятчийската камара. Надявам се, че това ще се получи между първо и второ четене, тоест диалогът, който макар и много късно се е получил, да продължи, а не да остане само на този етап. Въпреки това, въпреки знанието ми, че има сближаване на позиции, аз няма да подкрепя законопроекта, за да стимулирам диалога между вносителите и Занаятчийската камара - той да не приключи само на етапа на дебата на първо четене, а за да се провери дали този дебат и този диалог, който е започнал, ще продължи и ще се достигне до едно решение. Защото, според мен, този законопроект трябваше преди много време да влезе в парламента. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, моля да отбележите, че ще ползвам процедура по чл. 48, ал. 4 от правилника, а именно ще изкажа мнение, различно от парламентарната ни група и с настоящото си изказване ще обоснова защо няма да подкрепя внесения законопроект. Моето мнение е, че внесеният законопроект изцяло подменя философията на сега действащия Закон за занаятите, който беше приет през 2001 г., не само предвид правната техника, а именно с 60 параграфа се променят действащите общо 40 члена в този закон, а и защото като цяло се променя отношението на държавата към занаятчийството и към занаятчийското обучение. Занаятчийската камара беше втората камара, която е създадена в Република България, след Нотариалната камара. В разбирането тя да бъде уредена с този закон законодателят е вложил идеята си да разтовари държавата от някои публични функции, които касаят регулацията и контрола върху дейността на една толкова многолика общност, каквато са занаятчиите. От друга страна, законът допуска възможност всеки занаятчия да направи собствена преценка по какъв начин да осъществява своята дейност – дали като търговец в рамките на изискванията на Търговския закон и на търговската дейност, или като занаятчия, когато ще следва да подчинява своята дейност на Закона за занаятите и евентуално да бъде регистриран задължително в Занаятчийската камара. Защо считам, че е важно това членство да бъде задължително? Защото по този начин има една яснота, публичност и прозрачност на тези, които са избрали да работят като занаятчии. Занаятчийската камара е не само контролен орган, тя подпомага своите членове, помага им в осъществяването на техните разнородни дейности. От друга страна е ясно на територията на всяка една община, а и общо в държавата точно какви занаятчии има и по какъв начин в тяхната дейност се поддържат стандартите, добрите занаятчийски практики и се регулират много от дейностите, подлежащи на браншова регулация. С предложението, което се прави на практика - Занаятчийската камара да се превърне в едно обикновено сдружение с нестопанска цел, се обезсмисля нейното съществуване като такава и се губи изобщо връзката и идеята на всеки един гражданин например на територията на една община и на едно населено място точно какви занаятчии има, кой ги контролира, кой упражнява мониторинг за това дали те осъществяват своята дейност в съответствие с добрите практики. Нека не забравяме, че тук има дейности като фризьорство, козметика и пр., свързани със здравето на хората. Един мониторинг и контрол върху тяхната дейност е крайно належащ. Сега се предлага занаятчиите да се регистрират в БУЛСТАТ-регистъра, който всички знаете, че е вторичен регистър. За тази регистрация няма никакви изисквания. Мога абсолютно да не отговарям на изискванията за занаятчия и в същото време да се регистрирам в регистъра по БУЛСТАТ. Следователно абсолютно отпадат възможностите за контрол. Абсурдна е идеята контролът да се осъществява от кметовете на населени места, защото селските кметове едва ли имат идея по какъв начин следва да се осъществява контролът по тези практики.

Само с още едно изречение бих искала да изкажа своето неодобрение за начина, по който се изглаждат противоречията и проблемите във внесения от Министерския съвет законопроект. Нормалната процедура е в работни групи и между първо и второ четене, а не преди гласуването на първо четене да се правят договорки между съответния министър, шефа на Правната комисия и отделни представители на Занаятчийската камара.

В крайна сметка тези уговорки не ангажират никого. Поради тези причини аз ще гласувам „против” внесения законопроект.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не знаех, че в БСП са възможни различни мнения от мнението на партията, но това е хубава стъпка! (Смях, оживление.)

Питай майка си и баща си!

Това може би се случва за първи път в 100-годишната история на партията. Колеги, сериозно. Започна диалог между Икономическата комисия, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Занаятчийската камара. Този закон трябва да бъде максимално стимулиращ за развитието на малкия и средния бизнес в България. Смятам, че посоката, в която се тръгна при измененията и допълненията на закона, внесен на първо четене, е правилна. Първо, да останат 25 районни занаятчийски камари. Няма смисъл да намаляваме броя им, няма смисъл да се търси такъв конфликт. Този конфликт не е нужен на България в момента. На следващо място, да е ясно, че който иска да работи по Търговския закон, не може никой да го накара насила да отиде в Занаятчийската камара. Това трябва да е ясно. Това е и по сегашния вариант на закона, то трябва да остане. В момента дойдоха доста оплаквания, които няма как да проверим, но говорят за оказан натиск. Който работи по Търговския закон, да си работи по него! Никой не може насила да го накара да влезе в Занаятчийската камара. Самата професионална квалификация чирак, калфа, майстор трябва да си остане в Занаятчийската камара, каквато е традицията в България! Ако се върви в тази насока и продължи диалогът, приемат се тези три основни принципа, смятам, че законът може да бъде добър и насърчителен. Това е нашата задача, колеги – на Четиридесет и първото Народно събрание - законът да бъде насърчителен и не ни създава нови проблеми и конфликти. Ако спазим тези три основни принципа, списъкът с професиите може да бъде малко разширен. Зная, че има воля да бъде разширен, това да бъде безконфликтно и да доведе до голям консенсус. Хубаво е такива закони да бъдат гласувани консенсусно, да се стигне до голямо мнозинство в Четиридесет и първото Народно събрание. Да даваме възможности, а не обществени конфликти! Ако тези три-четири момента бъдат уредени, колеги, смятам, че законът ще бъде подкрепен с огромно мнозинство от Четиридесет и първото Народно събрание. На първо четене специално ние от Синята коалиция ще се въздържим за тези 3-4 въпроса. При тяхното решаване ще подкрепим законопроекта на второ четене. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да изразя подкрепата на Коалиция за България по внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Подкрепяме закона, защото премахва редица натрупани в годините проблеми в цялостната занаятчийска дейност. За разлика от преждеговорившите го подкрепяме заради това, че въвежда важни за занаятчиите принципи, които ще доведат до значително подобряване на цялостната дейност. Пред вас ще си позволя да се спра само на някои от тях. На първо място, това е правото на свобода на сдружаването и свобода на избора под каква форма се упражнява дейността. Свободата на сдружаване е конституционно право. Сегашната редакция на Закона за занаятите позволява противоречиво тълкуване и прилагане в нарушение на този принцип. Трябва да се прави разлика между „задължителна регистрация” и „задължително членство в Националната камара”. По сега действащия закон регистрацията като занаятчия или занаятчийско предприятие води до задължително членство в регионалната камара. Промените дават възможност това да се избегне. Предвижда се регистрация по Закона за занаятите, която обаче не предпоставя задължително членство на занаятчиите както в районната камара, така и в Националната камара. Занаятчиите трябва да имат свободата да избират под каква форма да упражняват дейността си – дали по Закона за занаятите, дали по Търговския закон или по Закона за кооперациите. Очевидно е, че разпоредбите на сега действащия закон позволяват незаконосъобразното му прилагане. Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение предлага по-ясна редакция и би довел до избягване на противоречиво тълкуване и прилагане на закона. На второ място, сега действащият закон не държи сметка за факта, че попадащите в обхвата му дейности са многобройни и твърде разнообразни. На практика се установява, че не е възможно една организация да регулира всички браншове, защото се касае не за един, а за много и различни браншове, всеки със своите особености и специфични посоки на развитие. Тук госпожа Михайлова каза, че в този закон се следва правилото както при адвокатите и лекарите, но трябва да правим разликата, че тук не говорим за един, а за много браншове. В този смисъл промените в закона са в посока на засилване на взаимодействието между Националната камара и браншовите организации. Това би позволило да се повиши ефективността на Националната камара и да се отговори по-точно на поставените в Закона за занаятите задачи. Би спомогнало да се избегнат абсурдните ситуации, в които бъчвари и фризьори изпитват ключари и удостоверяват професионални качества. Майсторските свидетелства са замислени като форма на регистрация, а степените чирак, калфа и майстор кореспондират единствено с преминатите етапи на занаятчийско обучение. Действително лицата, притежаващи майсторско свидетелство, са лица, придобили предвидената в закона квалификация и притежават определен практически опит. В никакъв случай зад издадените майсторски свидетелства не стои гаранция за качеството на предлаганата услуга или произвеждана продукция. Правата на потребителите се гарантират със специални закони. В крайна сметка, потребителят решава кого и какво да избере. Да се приеме противното, означава да се задължат всички лица, упражняващи занаятчийски дейности, с регистрация по Търговския закон или по Закона за кооперациите, да бъдат задължени да притежават майсторски свидетелства. Сегашният закон не държи сметка за придобита в системата за професионално образование професионална квалификация по професии, включени в списъка на занаятите. Така се стига до противоречие между закона и действащите нормативни актове в областта на професионалното обучение и професионалната квалификация. На първо място, законът не позволява да се признават придобитите степени на професионална квалификация от професионалните училища или лицензираните центрове за обучение. Така се стига до други абсурдни ситуации, в които лица, притежаващи държавно призната диплома, следва да се явяват на изпит пред лица без доказани педагогически качества и квалификация и да бъдат изпитвани от тях. Няма как да не се признава придобитата по предвидения в закона ред професионална квалификация. С предложените изменения на закона се предлага механизъм за признаване на тази квалификация и в този смисъл гарантира упражняването на придобитите от обучаваните лица права. На следващо място трябва да се вземе предвид, че неактуализираният списък на занаятите допуска смесване между занаят и професия. В списъка присъстват дейности, за чието упражняване се изисква придобиване на професионална квалификация или дейности, които в други специални закони са предвидени като нормативно регулирани професии. Законодателят или ние, Народното събрание, трябва да решим кои дейности как ще бъдат регулирани, за кои от тях е необходим строг нормативен контрол за упражняването им и за кои не е необходим, за кои е задължително придобиването на професионална квалификация от системата на професионалното обучение, за кои е достатъчно преминаване на курс на неформално занаятчийско обучение. В момента между нормите на закона и на другите специални закони съществува непреодолима колизия, която е повече от недопустима. Уважаеми колеги народни представители, между първо и второ четене имаме възможност да направим промени, които според мен са необходими. Наред с всички изказвания досега, аз бих обърнала внимание на два въпроса. Първият въпрос е свързан със списъка на занаятите, а вторият въпрос, който е доста дискутиран, е какъв и колко да бъде броят на регионалните камари? Считам, че не трябва да ограничаваме броя на регионалните камари. Ще се възползвам от правото си между първо и второ четене да предложа промени в законопроекта. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, конфликтът не е измислен, не е теоретичен. Той е реален. Този конфликт намира израз в сблъсъка на двете тези. Едната теза е: „Карат ни насила да членуваме, в тази тежка криза да плащаме членски внос. Нещо повече – ако не сме платили, нали сме се регистрирали по Търговския закон?! Минават и ни контролират, санкции, едва ли не се намесва прокуратурата. Спасете ни. Дайте да либерализираме режима и той да бъде в интерес на хората”. Втората теза казва: „Аз влизам при теб да ми направиш нещо, което е важно за мен – да ми направиш прическа, че да не съм ужасяващ, да ми направиш костюм, който е добър. Аз трябва да знам, че си майстор, да знам къде отивам. Единият вариант е научавайки това от уста на уста, а другият вариант е, че ти на стената си закачил майсторско свидетелство и аз затова влизам при теб. Няма значение дали е в София или в Брюксел, но аз отивам при майстор, а зад този майстор стои някой”. Това са двете тези, които се сблъскват. Много се страхувам да не направим грешка, да не обслужим единия или другия интерес и вместо да „изпишем”, да „извадим”. Без да превръщам изказването си в лекция, но това, което се случва днес, до голяма степен е отзвук на нещо, тръгнало в края на ХІХ и началото на ХХ век, когато не е имало индустрия. Всяка индустрия е била занаят. Майсторът в промишленото предприятие е бил онзи, който е диктувал, който е държал рецептата и е знаел как да се свърши работата. За да се отстрани, да се детронира този майстор, се появява Фредерик Тейлър, който опростява неговия труд на по-малки части, елементаризира го и вкарва професионално обучение. Сега слушам тук, в това число и мои колеги, как професионалното обучение трябва да се признава за занаятчийско свидетелство. Но как да стане номерът?! Занаятчия не може да бъде обучен в училище или във ВУЗ. Не може да бъде обучен! Ако можеше, то тогава човек завършва съответния курс, получава дипломата и отива да подстригва или да прави други дейности. Занаятът е нещо, което е част от изкуството. Какво се случва в съвременните условия? Понеже ХХ век ни измори с еднакви и скучни продукти, сега пък виждаме обратния ход – връщаме се към уникати, които се произвеждат от занаятчии с много високо образование и квалификация. Разбирате, че това не е химикалка (показва красива химикалка), а до голяма степен произведение на изкуството. Но за да се направи това произведение, трябва да имаш няколко образования, да имаш фантазия и да можеш да създаваш уникати. От тази гледна точка мисля, че ще направим голяма грешка, ако се вслушваме в тези съвети – ходил на училище, учили го на нещо, и щом са го уличили на нещо, веднага му даваме майсторско свидетелство, той го закачва на стената и започва да работи. Сега се прави обратният преход – от стандартни, от скучни неща да се минава към производство на уникати, които се харесват на душата на човека. И не е случайно, че нашият закон е правен под влияние на Камарата „Кобленц”, тъй като те са водещи в тази насока. Когато Германия прави нещо, добре е да си отворим ушите, да ги чуем и не тръгваме в обратна посока на онова, което правят някои водещи нации. Моето мнение е, че в този закон има много полезни неща. Добре е да го приемем, но между първо и второ четене трябва да направим съществени промени. Аз съм категорично за това, че трябва да се членува задължително в Камарата на занаятчиите. Иначе кой стои зад теб? Взел си ножица и машинка за подстригване и ставаш фризьор. Но кой стои зад теб?! Кой носи отговорност?! Колко хора пропищяват от такива пишман занаятчии. Ако искаш да отидеш в индустрия, отиди в Битовия комбинат – там един ще те бръсне, друг ще те мие и така нататък. Ако искаш да отидеш при занаятчия, трябва да отидеш при такъв, който има диплома. От тази гледна точка мисля, че това е разумният подход – да не отричаме труда, който са вложили специалистите при подготовката на този законопроект, но между първо и второ четене трябва да се направят съществени промени. А те са много. Например защо правим шест регионални камари? Защо шест, а не седем? Има териториално деление, но изведнъж встрани от териториалното деление ние правим шест камари?! От къде се появяват тези шест? Появява се документ. Кой стои зад документа? Досега стои държавата и този документ важи в целия Европейски съюз. Сега им правим една регистрация по БУЛСТАТ, но кой стои зад този документ, кой носи отговорността?! Аз като цяло съм за това да отидем към един прагматичен подход, а между първо и второ четене можем да дадем по голям срок за сериозна подготовка на предложенията, като се вслушаме и в двете концепции. Давам пример, който много се размахва: корабостроенето е индустрия, когато правиш кораби за военния или търговския флот, но когато правиш шхуна, в която искаш да възсъздадеш идеята как са плували по времето на някой фараон, то това е изкуство, простете ми – това е занаят. Така че няма проблеми професионалистът с дипломата да стане и занаятчия. Ами тези, които ходят в класа на Райна Кабаиванска – те защо ходят? Затова, че нямат дипломи ли?! Не, а да й хванат занаята, да й хванат майсторлъка. Възможни са и двата варианта – да имаш професионална диплома и да имаш майсторско свидетелство, че си изкарал курса на еди-кой си. Тези неща не се изключват. Обратното, трябва да намерим средата, така че нашите занаятчии да настъпват, да са модерни и търсени занаятчии и продуктите им да се продават в цяла Европа. Иначе ако пуснем аматьорите, разбирате, че няма да ставаме за нищо. Затова е и моят призив – да подкрепим законопроекта на първо четене, с максимален срок, като внесем сериозни предложения за промени. Благодаря.

Защото и господин Димитров пак засегна въпроса за възможността за даване на майсторска степен на хората, които имат висше образование и най-малко две години стаж по съответната специалност, нали така? Това по себе си не означава, че всички дейности, които са описани в списъка на занаятите, имат висше образование задължително. Но защо примерно художествена обработка на камък или стенопис и иконопис, които се изучават във висши учебни заведения и е нормално човек, който е учил пет или шест години и след това има и стаж по тази специалност и наистина той е много подготвен много повече от хората, които, да речем, рисуват икони по пазарите, и е напълно логично тези хора да получават майсторска степен по уредения ред.

Има древна легенда как на един татарски хан толкова му харесало как пее певицата, че накарал да й отрежат главата, за да видят какво има в гърлото й. Да не правим същата работа! Има неща, които не може да ги научите, ако имате и пет висши образования. Майсторлъкът е изкуство, той затова е майсторлък. А професията е нещо, което всеки стандартен, среден човек може да научи. Това е голямата разлика. И аз затова ви казвам: диплома – прекрасно, доказваш, че си учил за някакъв. Само че не си майстор. Майсторлъкът се учи само от друг майстор, доказва се от друг майстор и се контролира от тези други майстори. И те носят отговорност, тъй като ако ти окепазиш занаята, ти кепазиш камарата като цяло. Затова ви казвам да не ги смесваме – едно е професията, едно е индустрията, съвсем различно нещо е занаятчията. Занаятчията не е човек с потури, това в съвременните условия е човекът на ХХІ век, само че той вече е с компютърна грамотност и с една богата фантазия. И ние трябва да направим закон, който ще работи през ХХІ век, а не да се опитваме да правим закон за отпреди Освобождението на България от турско. Това ми е идеята. Иначе нямам различия с вас.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, имаме една занаятчийска камара, създадена със закон, разбира се, с най-добри намерения. Питам: натрупаха ли се проблеми след това, които предизвикаха и провокираха създаването на това изменение и допълнение? Разбира се, че се натрупаха проблеми. Виждам, че почти всички сме съгласни, че трябва да има изменение и допълнение. Някои споделиха мнение, че трябва да има нов закон. Това е тяхно мнение. Кой е най-добрият регулатор на пазара? Разбира се, че пазарът е най-добрият регулатор, потребителят. Той ще реши дали да отиде при някого, който има майсторска диплома, или при някого, който е завършил средното си или висше образование. В една идеална камара биха изпитвали майстори, биха давали майсторско звание. А сега какво се получава? Фризьор изпитва за автотенекеджия! Имаме занаятчийска професия корабостроене. Това са пълни абсурди според мен! Затова смятам, че този закон трябва да го гласуваме на първо четене. Разбира се, между първо и второ четене можем да изменим много неща, но той е необходим, при условие че антикризисно гласуваме да се създаде ООД с два лева, а да бъдете занаятчия, трябва да плащате такси за това. Затова това изменение и допълнение е с цел либерализиране, повтарям, либерализиране, от което се нуждаем, за да можем да подновим и възродим отново занаятчийския бизнес в България. Имахме 45 години на свръхрегулиране от държавата и видяхме докъде стигнахме накрая. Затова аз мисля, че ние трябва да минем на всяка цена към либерален пазар. Именно това изменение и допълнение го дава. Затова аз ви призовавам да гласуваме на първо четене този закон. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя закона, защото смятам, че сегашната занаятчийска камара е една изкуствена шапка. Има си професионални организации и занаятчийската камара не е професионална организация. Да ме извинява моят колега Петър Димитров, обаче ако някой трябва да дава майсторско звание, това трябва да е професионалната организация, а не тази камара на занаятчиите. Не може един Капанов да дава критерий за качество на квалификацията на един, да кажем, металопластик. Моят племенник навремето, когато кандидатстваше в полувисше училище по металопластика, се явиха 108 деца за 8 места. Имаше 4-5 вида сложни изпити. Това момче е член на Задругата на майсторите, плаща всички данъци. Откъде-накъде трябва задължително да членува в тази занаятчийска камара, като той е член на Задругата на майсторите, които са точно по тази професия. И човекът вече доста години си упражнява професията, работи и сребърна бижутерия, продават изделия и извън страната. И сега ще дойде някой там отгоре да го преценява той има ли квалификация и да му дава разрешение и това изкуствено да налива пари в една шапка, която да се самоиздържа. Така че аз ще подкрепя закона. Трябва действително да отприщим хората, които имат качества. Да, да им дават майсторски звания, но за тази професия, от която са те. Не може една обща шапка да дава квалификация на всички толкова много видове занаяти. Тук е принципът. Една част ще узурпират под идеята, че, виждате ли, трябва да има централизиран регистър. Трябва да има още критерии. Прави се аналогия едва ли не с Лекарския и Зъболекарския съюз, но те са си чисто професионални организации, а тук са обединени много видове професии и организации в тази обща структура. Аз ще подкрепя закона и съм за либерализация, също така и за майсторство, обаче да го дават тези, които са си от бранша. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „На свое редовно заседание, проведено на 18 февруари 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа проект на Законопроект за ратифициране на изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора № 002-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2010 г. На заседанието присъстваха госпожа Евдокия Манева - заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Райна Хардалова – директор на Дирекция „Биологично разнообразие”, и господин Валери Георгиев – главен експерт в Дирекция „Биологично разнообразие” в Министерството на околната среда и водите. От името на вносителя господин Валери Георгиев представи предлагания за ратификация законопроект и мотивите за неговото приемане. Изменението се предлага на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Народна република България, с одобрен с Решение № 53 на Министерския съвет от 2010 г. проект на Закон за ратификация. Предложеното изменение на чл. ХХІ от Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора за разрешаване на присъединяването на регионални икономически интегрирани организации, така нареченото Габоронско изменение, е обсъдено на втора извънредна среща на страните по Конвенцията от Габорон, Ботсуана на 30 април 1983 г. Конвенцията е ратифицирана от Република България с Решение на Великото Народно събрание от 1990 г., обнародвано в „Държавен вестник” бр. 103 от 1990 г., и е в сила за Република България от 16 април 1991 г. При ратификацията на Конвенцията през 1990 г. България не е ратифицирала изменението на чл. ХХІ. Съгласно чл. ХVІІ, § 3 от Конвенцията, Габоронското изменение влиза в сила 60 дни след като 54 от 80-те държави, тоест две трети от тях, които са били страни по споразумението на 30 април 1983 г., депозират техните инструменти за приемане. Тогава то влиза в сила само за тези държави, които са приели изменението (без оглед на датата, когато са станали страни по конвенцията). Измененият текст на Конвенцията ще се прилага автоматично по отношение на всяка държава, която стане страна по Конвенцията, след датата на влизане в сила на изменението. За държавите, които са станали страни по Конвенцията преди посочената дата и не са приели изменението, какъвто е случаят с България, то ще влезе в сила 60 дни след ратифицирането от тези страни. Понастоящем Габоронското изменение е прието от 47 страни от общо от 80-те, които са били страни по споразумението на 30 април 1983 г. С влизането в сила на изменението ще се осигури възможност за присъединяване на регионални икономически интегрирани организации, учредени от суверенни държави, които имат компетенции по отношение на воденето на преговори, сключването и прилагането на международни споразумения по въпросите, отправени към тях от техните държави членки, обхванати от настоящата Конвенция. Изменението ще позволи на регионални икономически интегрирани организации да упражняват право на глас, като броят гласове ще е равен на броя на техните държави членки. В своята външна политика в областта на опазване на околната среда Европейският съюз заема активна позиция за опазване и управление популациите на видовете, като финансира програми в развиващите се страни за опазване на застрашени видове. Габоронското изменение ще улесни изразяването на одобрената от Съвета позиция на Европейската общност по време на заседанията на Конференцията на страните по споразумението, като държавата членка, поела председателството на Общността, по време на провеждането на конференциите ще гласува с всичките 27 гласа на държавите членки. Към момента 25 от държавите – членки на Европейската общност, са ратифицирали изменението, като освен България само Малта не е направила постъпки за ратифицирането му. Влизането в сила на изменението е особено важно за Общността и нейната роля в Конвенцията. Като пълноправен член на Европейската общност България не може да остане изолирана от този процес, още повече страната ни е член на Постоянния комитет на Конвенцията и изразява общата позиция на Съвета. В заключение, Комисията по околната среда и водите счита, че като страна – член на Европейския съюз, трябва да ратифицира посоченото изменение, което ще облекчи процедурата по изразяване становището на всички страни – членки на Съюза, от страната, представляваща Европейския съюз. След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора № 002-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 10 февруари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. В своята външна политика в областта на опазване на околната среда Европейският съюз заема активна позиция за опазване и управление на популациите на видовете, като финансира програми в развиващите се страни за опазване на застрашени видове. Габоронското изменение ще улесни изразяването на одобрената от Съвета позиция на Европейския съюз по време на заседанията на Конференцията на страните по CITES, като държавата членка, поела председателството на Европейския съюз, по време на провеждането на конференциите ще гласува с всички 27 гласа на държавите членки. Понастоящем 25 от държавите – членки на Европейския съюз, са ратифицирали изменението, като освен България само Малта не е направила постъпки за ратифицирането му. Влизането в сила на изменението е от особена важност за Европейския съюз и неговата роля в Конвенцията. Като член на Европейския съюз България не може да остане изолирана от този процес, още повече че страната ни е член на Постоянния комитет на Конвенцията и изразява общата позиция на Съюза. Изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора.” Благодаря ви.

„На свое заседание, проведено на 18 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивечовата фауна и флора № 002–02–5, внесен от Министерския съвет на 05 февруари 2010 г. На проведената извънредна среща на 30 април 1983 г. държавите – участнички, които са обсъдили изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора за разрешаване присъединяването на регионални икономически интеграционни организации – т.нар. Габоронско изменение. Република България е ратифицирала Конвенцията с Решение на Великото народно събрание от 1990 г. и тя е в сила за страната ни от 16 април 1991 г., но при ратификацията на конвенцията през 1990 г. България не е ратифицирала Габоронското изменение. Съгласно чл. ХVІІ, § 3 от Конвенцията, това изменение влиза в сила 60 дни след депозирането на 5-ти инструмент за приемане от 80-те държави, страни по Конвенцията от 30 април 1983 г. Следователно сега изменението е влязло в сила само за тези държави, които са го приели. Измененият текст на Конвенцията ще се прилага автоматично по отношение на всяка държава, която стане страна по Конвенцията, след датата на влизане в сила на изменението. Габоронското изменение е прието от 47 от 80-те държави – страни по CITES, на 30 април 1983 г. и общо 86 страни от всички 175. Изменението ще позволи присъединяването на регионални икономически интеграционни организации да упражняват право на глас, като броят гласове ще е равен на броя на техните държави членки. Европейският съюз в своята външна политика в областта на опазване на околната среда заема активна позиция за опазването и управлението на популациите на видовете, като същевременно финансира програми в развиващите се страни за опазване на застрашени видове. Габоронското изменение ще улесни изразяването на позицията на Съвета на Европейския съюз по време на заседанията на Конференцията на страните по CITES, като държавата членка, поела председателството на Европейския съюз, ще може да гласува с всичките 27 гласа на държавите членки. Двадесет и пет от държавите – членки на Европейския съюз, са ратифицирали изменението, единствено България и Малта не са направили постъпки за ратифицирането му. Влизането в сила на изменението е особено важно за Европейския съюз и ролята му в Конвенцията. Република България като член на Европейския съюз не може да остане изолирана от този процес, защото страната ни е член на Постоянния комитет на Конвенцията и изразява общата позиция на Съюза. След проведената дискусия единодушно с 16 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивечовата фауна и флора, № 002-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2010 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Вземам думата за процедура. На основание правилника на Народното събрание предлагам споразумението да бъде ратифицирано и на второ четене днес. Предлагам следния: „ЗАКОН за ратифициране на изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора Член единствен. Ратифицира изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (ДВ, бр. 6 от 1992 г.), ратифицирана с решение на Великото Народно събрание от 1990 г. (ДВ, бр. 103 от 1990 г.), прието на Четвъртата конференция на страните участнички, проведена на 30 април 1983 г. в Габорон, Ботсуана.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерския съвет на 12.02.2010 г. На заседание, проведено на 25 февруари 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, сключено чрез размяна на писма на 12 октомври 2009 г. и на 5 януари 2010 г. На заседанието присъства госпожа Росица Михайлова – държавен експерт в дирекция „Външни финанси и международно сътрудничество” в Министерството на финансите. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка е подписано на 24 декември 1992 г. Средствата са използвани приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазване, енергетика. Усвоените средства по изпълнение на проектите, финансирани със швейцарска помощ, надхвърлят 52 млн. швейцарски франка, като в резултат на това окончателно са завършени осем проекта: „Централни стерилизационни центрове за регионални болници”; „Рехабилитация на подстанция „Царевец–Велико Търново”; „Пречиствателна станция за битови отпадни води в гр. Пловдив”; „Рехабилитация на ВЕЦ „Пещера”; „Изследване на сеизмичната безопасност в АЕЦ „Козлодуй”; „Помпена станция за прехвърляне на отпадъчни води от северната част на гр. Пловдив през р. Марица до ПСОВ”; „Рехабилитация на ВЕЦ „Батак” и ВЕЦ „Алеко” и „Реконструкция, модернизация и разширение – втори етап, на пречиствателната станция за отпадни води (Пловдив ІІІ)”. Все още в процес на изпълнение е деветият, финансиран със швейцарска финансова помощ, проект „Съоръжение за изгаряне болнични отпадъци – Пловдив”. Този проект по различни причини не можа да приключи до края на 2008 г., тоест до предвидения срок на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. С присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. предоставянето на финансова помощ в рамките на споразумението от 1992 г. е прекратена, тоест не се финансират нови проекти извън действащите. Продължаването на срока на действие на споразумението след 2008 г. се налага единствено за окончателно приключване на действащия проект „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.”

„На свое заседание, проведено на 18 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерски съвет на 12 февруари 2010 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите – господин Стефан Сотиров, началник на отдел „Европейски финансови институции” в дирекция „Външно и международно сътрудничество”, и госпожа Росица Михайлова, експерт в същия отдел. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Стефан Сотиров. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка от 1992 г. е ратифицирано от Тридесет и осмото Народно събрание със закон. Съгласно чл. 10 от споразумението „изменения на настоящото споразумение ще се извършват чрез размяна на писма между договарящите се страни”. Последващите изменения са ратифицирани със закон от Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание. Координацията на споразумението от българска страна е възложена на Министерството на финансите, а от швейцарска страна – на Държавния секретариат за икономически работи. Усвоените средства по изпълнение на проекти, финансирани по швейцарската помощ, надхвърлят 52 млн. швейцарски франка и в резултат на това окончателно са завършени осем проекта. Средствата са използвани приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти в секторите по опазване на околната среда, здравеопазване, енергетика. С присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. предоставянето на финансова помощ в рамките на споразумението от 1992 г. е прекратена, не се финансират нови проекти извън действащите. Продължаването на срока на действие на споразумението след 2008 г. се налага, за да приключи окончателно деветият действащ проект, финансиран по швейцарската финансова помощ. По различни причини този проект не е могъл да приключи до края на 2008 г., тоест до предвидения срок на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. След проведената дискусия единодушно със 17 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2010 г.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 17 февруари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка е подписано на 24 декември 1992 година. Средствата са използвани приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазване и енергетика. Усвоените средства по изпълнение на проектите, финансирани по швейцарската помощ, надхвърлят 53 млн. швейцарски франка, като в резултат на това окончателно са завършени осем проекта. С присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. предоставянето на финансова помощ в рамките на споразумението от 1992 г. е прекратена, т.е. не се финансират нови проекти извън действащите. С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждане на обсъждане и гласуване Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма, да бъде ратифицирано със закон.” Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради това, че нямаше никакви дискусии и предложения нито в комисията, нито в залата предлагам на основание чл. 70, ал. 2 да гласуваме и на второ четене този законопроект.

Уважаеми колеги! „Закон за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. Член единствен. Ратифицира изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, сключено чрез размяна на писма на 12 октомври 2009 г. и на 5 януари 2010 г.”

Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за допълнение на Закона за храните, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 11 февруари 2010 г. „Закон за допълнение на Закона за храните”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По §1 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Уважаеми колеги, представям ви: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 002-01-8, внесен от Министерски съвет на 15 януари 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 24 февруари 2010 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Бистра Павловска – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, както и експерти. Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров. Той изтъкна, че промяната на закона е във връзка със становище на Главна дирекция „Здравеопазване и потребители” на Европейската комисия от м. май 2009 г. В становището си Главната дирекция приема, че чл. 13, ал. 1 поставя допълнително условие за достъп на сортове до българския пазар, което е неравнопоставеност с другите държави – членки на Европейския съюз. С предлаганата промяна на чл. 13, ал. 1 се създава възможност да бъде призната както българската сортова листа, така и европейската. Тази промяна ще премахне допълнителното условие за вписване на сортовете от Общия каталог и в Официалната сортова листа, което ще доведе до пълно съответствие с европейското право. Заместник-министър Димитров подчерта, че другата предлагана със законопроекта промяна е относно чл. 14, ал. 4. Предлага се думата „наредба” да се замени с „наредби”. Това се налага, тъй като процедурите, които трябва да бъдат обект на тези наредби са различни във връзка с със спецификата на различните видове растения. В дискусията взеха участие народните представители Димитър Аврамов, Пенко Атанасов и Десислава Танева. Народният представител Димитър Аврамов подкрепи законопроекта и заяви, че законопроектът следва да бъде допълнен с текстове, които да регламентират по-добре контрола върху семепроизводството, като се създаде възможност и за други организации освен държавната агенция, да осъществяват контрол върху семепроизводството. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол госпожа Бистра Павловска застана зад идеята на народния представител Димитър Аврамов и подкрепи предложението. Тя изтъкна, че възможността фирмите да извършват дейности под официален контрол е включена в специализираните директиви на Европейския съюз, които касаят семената и посадъчния материал. Народният представител Пенко Атанасов изрази съмнение доколко фирмите, които произвеждат семена, са готови да контролират себе си. Успоредно с това изрази и опасенията си, че едри семепроизводни фирми оказват влияние законопроектът да бъде допълнен със задължение всяка година да се сее със семена първо размножение, което означава и ежегодна покупка на семена. Народният представител Десислава Танева изясни, че опасенията на господин Атанасов са несъотносими с предложението, което беше направено от господин Аврамов и че тази материя е обект на регламент от различни закони. След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите направи следните констатации и препоръки: 1. Законопроектът да се допълни с текстове, които да регламентират по-добре контрола върху семепроизводството и да се създаде възможност и други организации, освен държавната агенция, да осъществяват контрол върху семепроизводството. 2. В § 2 относно чл. 14, в ал. 4 и 5 думата „продоволствието” да се замени „храните”. 3. Да се създаде „Допълнителна разпоредба” със съдържанието на § 3 от Заключителната разпоредба. 4. Параграф 3 да отпадне. След станалите разисквания, Комисията по земеделието и горите с 16 гласа „за”, „против” – няма, и 3 – „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 15 януари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение на основание на нашия правилник срокът за предложения между двете четения на законопроекта да бъде удължен с две, общо на три седмици, тоест на 21 дни.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902 01 64, внесен от Министерския съвет. „Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 5а ал. 4 се изменя така: „(4) Органите на изпълнителната власт осъществяват контрол за спазване на правилата за административно обслужване.”