MINISTER RUMEN POROZHANOV2,313 words
Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Танева, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да не се съглася с всичко, което госпожа Танева сподели от гледна точка на сектор „Земеделие“ и от гледна точка на това, че той е пред един много важен, не бих казал кръстопът, но е в много важна точка за определяне на неговото бъдеще, а именно дебатът по новата обща селскостопанска политика.
Позволете ми преди това да Ви запозная много накратко с настоящия програмен период – какво се прави по него, какви средства се финансират в българското селско стопанство и в хранителната промишленост, разбира се.
Директните плащания в настоящия програмен период са инструмент, който създава обща база за прилагане от всички страни в Европейския съюз. В същото време има определени елементи, които позволяват отчитане на националните особености посредством вземането на национални решения.
По отношение на схемите на директните плащания. Основна е схемата за единно плащане на площ. Тя се утвърди като ефикасна и ясна за прилагане схема за директно подпомагане. Прилага се като основна схема на директни плащания в България до 2020 г. Именно тази схема комулира някъде около 42 – 43% от общия бюджет за директни плащания, с който страната разполага. В момента той е 800 млн. евро, считано от 2016 г. до 2020 г.
Другият инструмент е преразпределителното плащане. По ефикасен и ефективен начин средствата се насочват към малките и средни по размер земеделски стопанства – подпомагането се насочва към първите 30 хектара на стопанствата. С цел максимално опростени условия се прилага едностепенна ставка за всички първи хектари. Основен елемент за директните плащания за България е обвързаната с производство подкрепа на доходите. За периода 2015 – 2020 г. от бюджета за директни плащания се отделят 13% за обвързано производство с производството за подпомагане в животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения, и 2% за протеиновите култури. От 2015 г. размерът на финансирането за обвързана подкрепа в страната беше значително увеличен в сравнение с предходните години – повече от три, близо четири пъти.
С цел стимулиране навлизането на млади хора в сектора от 2015 г. беше въведена отделна схема за млади земеделски стопани, които започват дейност в земеделието. По този начин фермерите на възраст до 40 години, получаващи директни плащания на площ, имат добавка над плащането по схемата за единно плащане на площ. От миналата година тя беше 25%, а след измененията, които Регламентът позволи, допълнителната добавка към директното плащане вече е 50%. Разбира се, и схемата за прилагането на дребните земеделски стопани, а именно с размер на стопанства от 5 дка нагоре – със субсидия до 1250 евро. Тя цели подпомагане повишаването на конкурентоспособността на малките стопанства и осигурява допълняемост на доходите за най-дребните земеделски стопанства.
За настоящия програмен период 2014 – 2020 г. до момента са изплатени средства за директни плащания в размер на 6 млрд. 560 млн. лв. С вчерашните близо 102 млн. лв. стават близо 6 млрд. 660 млн. лв. Вчера, както споменах, бяха разплатени преразпределителните плащания за първите 30 хектара на земеделските стопани. За периода на управление на правителството платеният финансов ресурс по схемите за директни плащания до момента надвишава 2,5 млрд. лв. След приключване на всички плащания за кампанията общият размер на директната подкрепа в отрасъла за периода 2017 – 2018 г. ще възлезе над 3 млрд. лв.
Годишното усвояване на директните плащания традиционно надхвърлят 96% от предвидения от тях бюджет. Ежегодно изплатените от националния бюджет средства надхвърлят 300 млн. лв. – това е добавката към компонента на директните плащания в гаранционния фонд. Именно в тези 300 млн. лв. са преходните национални помощи. В момента България плаща по много схеми за животновъдство и за тютюн и държавна помощ, и помощите минимис. Изплатеният ресурс по мерките на пазарна подкрепа за периода 2017 – 2018 г., възлиза на 184 млн. лв. Това включва средствата по двете национални програми – подпомагане на пчеларството и лозаро-винарския сектор, схемите за училищно мляко и плод, групи производители, както и извънредната помощ за мляко и промоционални програми. За периода 2014 – 2018 г. изплатеният финансов ресурс по мерките за пазарна подкрепа възлиза на 450 млн. лв.
Бюджетът на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор се усвоява във висока степен, а именно близо 90% годишно. Неговият размер е около 26 млн. евро в годишен аспект.
По отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Най-висок процент договаряне спрямо наличния бюджет, а именно 93% има подходът, воден от общностите местно развитие – това са местните инициативни групи. Реално по тази мярка са договорени почти всички налични ресурси. Следват компенсаторните мерки от втора ос, при които средният процент оторизации е над 50%, но като калкулираме и поетите ангажименти, които са петгодишни, във всичките ни направления по втора ос, над 90% от бюджета е ангажиран по мерки 10, 11, 12 и 13.
Мярката относно инвестициите в публична инфраструктура е със 73% договаряне спрямо целия наличен към момента бюджет, а тази за инвестиции в стопанствата и хранително-вкусовата промишленост е 72% договаряне спрямо бюджета. Само по тези две мерки договореният ресурс е в размер на 1 млрд. евро и над 2000 договора. Основният акцент на Програмата за развитие на селските райони за 2014 – 2020 г. са младите земеделски стопани. С оглед обновяване на поколенията в земеделието и преодоляване на застаряването на заетите в сектора над 5400 стопанства са финансирани по инвестиционните мерки, от които 3200 са млади фермери и малки стопанства. През програмния период 2014 – 2020 г. до момента мярката за стартова помощ е помогнала на над 1330 млади фермери да стартират свой земеделски бизнес, като изплатената досега субсидия е в размер на 47 млн. евро. За улеснение и допълнително подпомагане за младите специално е предвидена услуга – безплатна подготовка на бизнес-плановете за кандидатстване, което се извършва от Службата за съвети в земеделието.
И не на последно място, бих искал да отбележа, че с всички стартирали приеми до момента вече е започнало създаването на над 4000 броя нови работни места, с което се надяваме да намалим отлива на млади хора от тези райони.
Бих искал да обърна внимание и на това, че в началото на 2018 г. беше извършена административна реформа с цел преход към електронно кандидатстване и управление на проекти по Програмата за развитие на селски райони, което беше отчетено от бенефициентите като огромно облекчение. Същото има и съществен положителен принос към ускоряване процеса на обработка на постъпилите проектни предложения. Проведените приеми до момента по електронен път са по 18 процедури и 11 мерки от Програмата на обща сума над 400 млн. евро, за което, разбира се, бих искал да благодаря на българския парламент за направените през 2017 г. и в началото на 2018 г. промени в Закона.
Като цяло, от началото на прилагане на Програмата за развитие на селските райони – за програмния период 2014 – 2020 г. до месец март на тази година, са договорени 3 млрд. 320 млн. лв., което представлява 58,3% от бюджета на Програмата. Като калкулираме и поетите петгодишни ангажименти по втора ос те надхвърлят 70% от Програмата. Изплатеният ресурс за периода възлиза на 1 млрд. 562 млн. лв. Значителна част от тях, а именно 76%, представляващи сумата от 1 млрд. 200 млн. лв., са разплатени в периода от 2017 г. до началото на 2019 г. – през последните две години. За тази година сме предвидили стартиране на нови процедури на обща стойност над 100 млн. евро публични средства, като мерките са много много и няма да ги упоменавам в момента.
Преминавам към общата селскостопанска политика след 2020 г. В момента се намираме в период на интензивни преговори по законодателните предложения на Европейската комисия във връзка с Общата селскостопанска политика за след 2020 г. Процесът на преговори се усложнява от факта, че предстоят избори за Европейски парламент, а в края на месец май избор на нова Европейска комисия. Проектите на регламенти се дискутират и се правят предложения за изменения в работните групи към Съвета на ниво експерти, в Специалния съвет по селско стопанство на ниво земеделски аташета, и в Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство на ниво министри. Всяка държава членка има възможност да изрази своята позиция и чрез адекватни предложения да повлияе на законодателния процес. Тези дискусии целят изготвянето на финални ревизирани текстове, които да бъдат разгледани от новия състав на Европейския парламент през есента на тази година, когато се очаква да бъдат финализирани и решенията по многогодишната финансова рамка. След приемане на многогодишната финансова рамка, което се очаква да се случи не по-рано от месец декември – това заяви комисар Хоган при посещението си в България, ще знаем окончателния бюджет за Обща селскостопанска политика. Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент гласува измененията на свое заседание на 2 април 2019 г. Новият състав на Европейския парламент ще приеме позиция по регламентите на Общата селскостопанска политика в пленарната зала най-рано в началото на 2020 г. и едва след това, и с приета позиция от страна на Съвета, ще могат да стартират тристранните преговори на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета. Знаете позицията на Комисията, но разглеждане в пленарната зала на Европейския парламент няма да има, така че няма да има окончателно становище на Европейския парламент. В момента единствено ще продължат разговорите на техническо ниво в рамките на Съвета. Разбира се, Румънското председателство много активно работи по основните теми.
Ще отворя една скоба за Многогодишната финансова рамка. Госпожа Танева много правилно подчерта – за първи път в рамките на подготовката на бюджета на Европейския съюз имаме първи стъпки към външна конвергенция за бюджетите, основна тема и по време на нашето председателство. В нарочни срещи, които сме имали с почти всички парламентарни сили, включително и с господин Жозеф Дол в рамките на срещата с господин Хоган, сме настоявали именно за тази външна конвергенция.
При 5-процентното намаление на бюджета за земеделие, подобно процентно намаление има за структурните фондове – това сме го дебатирали с Вас, затова няма да влизам в дебата как премина целият този процес, имаме 4% намаление на Гаранционния фонд и 15 – 16% на Развитие на селските райони.
Това, което е за България. Благодарение на външната конвергенция по алгоритъма, който е направен за страните с под 90% от средните, за следващия програмен период по Гаранционния фонд България ще има с 0,7% повече бюджет в абсолютна сума, или 5,7 милиарда при 5,3 млрд. евро в настоящия програмен период. Всички стари страни членки, които, разбира се, са с по-високи субсидии, са с 3,9 до 4% намаление.
По отношение на бюджета за развитие на селските райони. Намалението, както Ви споменах, е близо 16% – нарочно обаче регламентът дава възможност тези 16% да бъдат компенсирани с досъфинансиране от националния бюджет. Подобни разговори сме водили в рамките на правителството – с финансовия министър, с ресорния вицепремиер по европейските въпроси. Нашата визия е да не се намалява бюджетът за развитие на селските райони, той да бъде запазен в настоящите си размери – без малко 3 млрд. евро, така че да бъде компенсиран с допълнителни 300 млрд. евро за следващите седем години и да нямаме намаление за развитието на селските райони.
Разбира се, България е подкрепила – веднага след Председателството, защото по време на Председателството нямахме право за активни позиции, активно мнение – двата основни документа за увеличаване на бюджета за Общата селскостопанска политика: Меморандума, който подписаха в Мадрид Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, и една Обща позиция, България е част от нея, именно за запазването на този бюджет. Подобна тема беше обсъдена и при посещението на господин Хоган в България с господин Бойко Борисов – премиера на Република България.
Надяваме се при разглеждането на Многогодишната финансова рамка да се стигне до решение за увеличение на общия размер на бюджета за Общата селскостопанска политика.
Няколко са основните въпроси, свързани с темите, които вълнуват прилагането на ОСП и подпомагането в земеделския сектор. Това са: първо, бюджетът – ние го коментирахме; второ, таваните на плащанията и обвързаните производства. Може би тях ще ги дебатираме допълнително, но това са теми, които са изключително важни, за да може да имаме адекватно финансиране както в чувствителните сектори, като плодове и зеленчуци, разбира се, животновъдство и биологично производство, така и по отношение на плащанията на площ, за да имаме конкурентоспособно земеделие, което в частта на зърненото производство например се конкурира със страните от Черноморския басейн.
Трите законодателни предложения – те са огромни, се разглеждат в момента, очаква се ревизираните предложения да бъдат представени както пред Комисията, така и на страните членки. Но това, което Ви споменах – тристранният диалог може и ще започне след приемането на позицията на Европейския парламент, което определено няма да бъде по-рано от началото на следващата година.
Така че формирането на Европейския парламент, структурирането на комисиите – дали те ще подкрепят настоящия доклад, който е изготвен, или ще го ревизират, или ще направят нов, това вече е решение на Европейския парламент.
България се подготвя, независимо от това кога ще бъдат одобрени, а именно – подготовката на Стратегическия план, който е основополагащ документ за финансиране в новата Обща селскостопанска политика. Стратегическият план трябва да обхваща всички цели, които се поставят и които се финансират – не само по развитие на селските райони, но вече и по директните плащания.
Предварителна работа – това са три SWOT анализа, които трябва да представят състоянието, разбира се и финансовото, на всички различни сектори в българското земеделие и храни, за да могат да бъдат определени приоритетите. Първият SWOT анализ, най-важният – именно земеделие и храни, вече е възложен, срокът за неговата подготовка е до края на май, след което ние ще го подложим на публично обсъждане, разбира се, и с българския парламент. Другите два анализа – за регионалното развитие в селските райони и екологичният. Това са три SWOT анализа, които са неразделна част от подготовката на Стратегическия план.
Така че България ще извърши всички предварителни процедури преди одобрението на окончателните текстове на регламентите. За да не губим време и след като бъдат одобрени, да можем да ги адаптираме със съответните промени и да бъдат предложени за одобрение в съответните нива в нашата република.
Предполагам, че ще има допълнителни въпроси, затова ще оставя част от много голямата информация. Благодаря за вниманието.