11 април 2019 г.

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г. На заседание, проведено на 4 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Министерския съвет. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Със Законопроекта се предлагат промени, които целят усъвършенстване на действащата нормативна уредба, касаеща правомощията на общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на кметства по съставянето и изпълнението на общинските бюджети. Предлагат се следните промени: 1. Въвежда се задължение на общинския съвет при приемане на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината. 2. Въвежда се задължение на кмета на общината при изпълнението на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата. 3. Създава се възможност когато се финансират обекти на територията на кметствата и възложител е кметът на общината, кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Предложените промени ще гарантират по-голяма финансова самостоятелност на кметствата и ще засилят личната отговорност на кметовете на кметства при разходване на одобрените по бюджета разходи на общината. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Аз не мога да не кажа няколко думи, въпреки че на практика Законопроектът беше единодушно подкрепен в рамките на заседанието на Комисията, разбира се, която ръководя. Той съвсем не е еднозначен. Всъщност това – да бъде или да не бъде подкрепен, беше доста дълъг дебат и надделя виждането, че трябва да подкрепим самата идея, не толкова разписаните текстове в Закона. Както се казва деликатно в докладите, че отделни текстове трябва да се прецизират, обаче трябва да сме наясно, че в този закон на практика има три текста от три параграфа и всички те трябва да бъдат променени, ако искаме Законът да работи. Тъжна практика е, че на база на изборните резултати често се случва тези общински кметове, които имат определени харàктерни особености, след провеждането на изборите дискриминират цели населени места, защото представители на техните опоненти са взели изборите за кметове на кметства. Случва се през целия мандат, понякога и в доста мандати, едно населено място да е обречено на абсолютна изолация – недостиг на средства от общинския бюджет, защото въпросният местен кмет колкото и да е обичан от населението, не е обичан от управляващия в общината и от мнозинството в общинския съвет. Трябва да се опитаме наистина да преодолеем този порок. Разписаните текстове обаче по никакъв начин не дават гаранция, че това ще се случи. Защото с предвидената хипотеза общинските съвети да са длъжни в определени показатели – да бъдат разписани персонално за съответните кметства, по никакъв начин не създаваме ангажимент за размера на тези средства. На практика, предвиждайки на кмет примерно 10 лв. за смяна на крушки в кметството, общинският съвет ще е изпълнил задължението си, но по никакъв начин няма да сме помогнали за закърпването на дупките по уличната мрежа на съответното населено място. Същевременно обвързването на процент от бюджета спрямо населението или пък с приходите, които самото населено място генерира, са методи, които отново отиват в нищото. Често, особено малките населени места, консумират много повече строително-ремонтни работи, отколкото генерират. Това е практика, която съществува във всички общини, но не означава, че едно малко населено място трябва да бъде лишено изцяло от финансиране, защото пък значи да го заличим от картата рано или късно. Така че въпросът е доста комплициран. Лично моето убеждение е, че това, което трябва да направим, може би е да създадем задължение на общинския съвет да създаде правила, които да осигуряват справедливото финансиране на кметствата, да разчитаме на тази способност на местното самоуправление на практика да се самокоригира и да дава добри примери, което в края на краищата често са доказвали, че могат да правят. В случая аз и моите колеги от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект с гласа си, но най-вече като начало на дебат, а не толкова като избистрена концепция за това какво ще се прави в тази посока. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! С риск да повторя част от нещата, които господин Веселинов изнесе, бих искал да поставя на широк дебат тази тема, тъй като наистина през последните години темата за отношенията между кметове на кметства и кметове на общини достигна до едни, бих казал, непредвидими далечини. Настоящият закон е следствие от множество срещи между Националното сдружение на кметовете на кметства както тук в Народното събрание с отделните парламентарни групи, така и си спомняте срещата с министър-председателя господин Бойко Борисов, на която среща беше поет ангажимент да бъдат направени необходимите промени, така че кметовете на кметства да получат своята, бих казал, частична самостоятелност, тъй като в момента те са в едно положение, което е меко казано между чука и наковалнята. Този закон – ЗМСМА, е създаден през далечната 1993 г., което е повече от 26 години, което до голяма степен обуславя неговата архаичност – това, че текстовете вече не са актуални, че голяма част от тях имат нужда от сериозно изменение. Нещо повече, аз съм в местната власт от 2007 г. и от момента, в който постъпих като общински съветник, периодично от време на време чувам, че някой отнякъде предлага някакъв изцяло нов закон за местното самоуправление, какъвто закон до ден днешен все още не сме видели в Народното събрание. Действително част от текстовете, които са записани в ЗМСМА, са наистина много стари. С оглед на това, че обществените отношения са се променили значително през последните 30 години, е необходимо да се направи ревизия и да се внесат коректни предложения, така че този закон да заработи в много по-добра светлина. Бих казал, повечето от нас идваме от местната власт и всеки един от нас малко или много, частично или изцяло се е сблъсквал с проблема за отношението между общински кмет и кмет на кметство. Всеки един от нас под една или друга форма е бил запознаван с тези проблеми. Разбира се, има общини, в които цари хармония между общинските и малките кметове, но има общини, в които конфликтът е достигнал до такова ниво, че на практика животът в малките населени места е спрял. Точно това е идеята на този законопроект, който по принцип подкрепяме, но, разбира се, ще трябва да се направят съществени корекции между първо и второ четене, трябва да се гарантират някакви минимални средства, които да бъдат заложени в общинските бюджети, които средства да бъдат разпределени към съответните кметства. Трудно е да се намери точната формула, тъй като наистина има кметства, които са с жители 5, 6 хиляди души и нагоре. Има кметства, които са по-малко от 500 човека, и е много трудно да се намери точният баланс какъв да бъде размерът на този бюджет, който ще трябва да се определи от общинската хазна. Въпреки това, смятам, че по време на обсъждания, по време на работни групи ще успеем да намерим точната рецепта, така че голяма част от проблемите на тези кметове действително да бъдат решени и да не се налага – както дадоха своя пример, за един пирон да ходят, да се молят на общинския кмет да им пуска служебен аванс. Аз изразявам своята позиция, че трябва да бъдат въведени някакви натурални показатели, примерно брой на население, площ, приходи, други подобни, които да бъдат фиксирани в Закона, така че да се гарантират някакви минимални бюджети за тези кметства. Аз искам да Ви призова да подкрепим Законопроекта на първо гласуване, като даваме ясната заявка, че между първо и второ гласуване ще бъдат направени необходимите корекции, така че да бъдат съобразени всички становища както на Националното сдружение на общините, така и на Националното сдружение на кметовете на кметства. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа общински съветници! На първо четене по принцип поне аз ще подкрепя този законопроект, не коментирам парламентарната си група, но между двете четения трябва да има изключително сериозно прецизиране. Ще Ви кажа защо – ще създадем един изключително сериозен проблем в трите големи града. Става въпрос за там, където имаме районни кметове, става въпрос за София, Пловдив и Варна. В София са 24 района, във Варна са пет, в Пловдив са шест. В момента каква е ситуацията? Районните кметове са избираеми и са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Ако в момента с тези промени ние дадем и отделни бюджети на районите – това трябва много ясно да го прецизираме в Закона, ще превърнем тези градове, примерно в София – 24, в отделни, напълно самостоятелни районни кметове. Кметът на големия град, като София, Пловдив и Варна, в такъв случай, колеги, ще бъде само с представителни функции. Просто се създават отделни феодални владения в тези три града, повярвайте ми, ще видите, че е така. Винаги съм твърдял, че в трите големи града трябваше да се използва старата система – районните кметове да бъдат назначавани от кмета с гласуване от общинските съвети, тоест кметът да не може еднолично да ги назначи, а да минават през общинските съвети. В момента поради хиляди причини – и чисто политически, нещата не са така. Тъй като и аз съм бил такъв, и господин Гърневски от залата е бил такъв, можем да потвърдим, че един кмет на голям град не може с нищо, повярвайте ми, не може с нищо да въздейства върху районен кмет – нито може да го накаже, нито може да го уволни, нищо не може да направи! (Реплики.) Понякога се получават страхотни колизии, защото с основание районният кмет казва: „Извинявайте, господин кмете, ама аз също съм избран от Вас пряко и от населението на съответния район“. Друг е въпросът, че обикновено за районните кметове има различия, но хората гласуват за големия кмет и съответно подпомагат по-малкия. Това се получава в момента. Сега, ако дадем на районните кметове и собствени бюджети – говоря само за трите града с население от два милиона и половина, нали се сещате, че ако дадем на тези кметове и собствени бюджети, трите големи града на практика ние ги разцепваме на малки градчета, абсолютно независими едно от друго. За един град трябва да се води цялостна политика, а не на парче! Ние наистина ще създадем сериозен хаос в трите големи града. Друг е въпросът, ако се съгласите, аз съм готов да дам това предложение, да го направя – да си върнем старата система, районните кметове да бъдат назначавани и избирани от общинските съвети, както беше старата система. От опит Ви казвам, че за мен е по-добра и господин Гърневски ще ме подкрепи, защото като кметове и аз, и той сме страдали от тези неща. Сега на практика със собствения бюджет в трите града, колеги, ние създаваме абсолютно независими нови кметове. Тогава този кмет на големия град за какво го избираме? Какво ще прави той? Какво да прави той? Ще има само едни представителни функции да ходи да реже лентички, когато се открива даден обект. Това е положението – с нищо не може да повлияе на районните си кметове, с нищо! Така е сега, но като им дадем и парите, мачът приключва.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация. Както и колегите преди мен споменаха, има доста несъответствия, които трябва да бъдат променени между първо и второ четене, имайки предвид, че няколко закона ще се противопоставят тук и аз ще се обоснова защо. Разбирам, че кметовете на населени места искат да бъдат по самостоятелни, да имат собствени бюджети, де факто да има една финансова децентрализация и за тях. Но тази децентрализация, за която говорим от години, по принцип не е осъществена дори и към кметовете на общините и кметовете на районите. Защо го казвам? Защото говорим само за задължения към кметовете, за делегирани права, без финансово да ги обезпечим, а в един момент тези общини, населени места и особено тези, които са в по-малките населени места, са някъде около 177 общини от общо 266 такива в Република България. Големите областни градове и големите общини имат повече самостоятелни, собствени финансови приходи, но това не означава, че и при малките общини е по същия начин. Уважаеми колеги, аз разбирам, че с тази финансова децентрализация, за която говорим с този законопроект – за правата на местните кметове да имат собствени бюджети, ние ще се сблъскаме с огромни проблеми. Затова преди второ четене Комисията трябва много сериозно да погледне и Закона за обществените поръчки. Защо? При едно такова решение на общинския съвет и при едни финансови нареждания към местния кмет, той трябва да води отчетност. Дали има такъв административен капацитет в едно населено място?! По време на Комисия зададох въпрос към заместник-министъра на финансите: дали тези кметове имат БУЛСТАТ, или трябва да бъдат регистрирани като такива с БУЛСТАТ, трябва ли да имат счетоводители, трябва ли да имат отчетност, трябва ли да издават фактури? Трябва, трябва, трябва много неща, които не съответстват на така предложения на първо четене законопроект. В тази връзка смятам, че с предложените текстове това няма как да се случи. Представете си, че в една община много трудно, особено в малките градовете, се намира дори и архитект към тези администрации, главни инженери, липса на кадри, а дори и за едно населено място, които да контролират един процес, например строителството, както искат местните кметове. Те искат да участват при провеждане на обществените поръчки в самите комисии или техни представители. С какво ще платят те на един инженер или специалист да участва от тяхно име в определяне на обществена поръчка за определено строителство? Как ще се отчитат? Как ще отчетат тези материали, които ще закупуват като строителни материали? Знаете, че в Закона за обществените поръчки има ограничения. Всеки кмет на община задължително провежда обществена поръчка за строителни материали в началото на бюджетната година. Те трябва да се съобразят, че де факто този кмет на населено място не може да закупи по собствена презумпция определен материал без знанието или извън това, което фирмата е спечелила като обществена поръчка за доставка на такива материали. Много са сложни нещата тук. Мисля, че доста сериозно трябва да се поработи, за да излезе един сериозен въпрос. Всички сме за финансова децентрализация. Всички сме за това кметовете да имат самостоятелност, да имат собствени бюджети, но трябва сериозен подход, за да има ефект от целия законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Още съм усмихнат, защото не направих реплика на господин Атанасов. Иска ми се да му кажа: „Вас могат да Ви обвинят в тоталитаризъм или в нещо друго. Разбирам Ви като кмет на голям град. Това, което предлагате, е интересно като виждане точно в днешната обстановка.“ Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На пръв поглед Законопроектът, който ни се предлага, е стъпка към децентрализацията – една тема, която доскоро беше много дискутирана, но напоследък позатихна. Оптимистите биха могли да видят нещо по-различно, по-дълбоко дори в този законопроект, например, че подкрепяме принципа за субсидиарността. На втори поглед обаче нещата са малко по-различни. Според мен с предлаганите промени се цели по-скоро да се сложи една рамка на кметовете на общинските съвети. Да не забравяме, че Конституцията определя като основна административно-териториална единица общината, а не кметството. Цялото законодателство, засягащо местното самоуправление, се базира на това, че общината е основната единица. Има общини, които имат повече от 50 кметства. Този законопроект, ако бъде приет така, както е, ще доведе до много сложни взаимоотношения в тези големи общини. С промяната на Закона за местното самоуправление – чл. 21, какво ни се предлага по същество? В първата част – § 1, ни се предлага да променим Закона за публичните финанси в частта му чл. 45. Обаче промяната на чл. 45 вече променя отношенията при формирането, гласуването, разпределението на общинския бюджет, контрола на общинския бюджет. Не разбирам защо вместо да се промени § 45 от Закона за публичните финанси в ал. 1, т. 1 и 2, ни се предлага да променяме само част от т. 2 на цитирания член от Закона за публичните финанси. Ако това беше направено, част от промените, които се предлагат с § 2 и § 3 от Законопроекта, няма да имат място, защото в Законопроекта се предлага да се преразпределят средства само в разходната част. Те изобщо не са обвързани и като философия, и като последващ контрол с приходната част на бюджета. Това ще създаде много проблеми на общинските кметове. Това ще създаде много проблеми във взаимоотношенията между общински кмет, общински съвет и кмет на населено място. Ние по същество, опитвайки се да направим една децентрализация и да разпределим справедливо – справедливо или не, средствата, които се отделят в общината, ще създадем проблеми. Тук отварям една скоба, че може би малко предварително, опитвайки се да решим едни междуличностни проблеми, ние ще създадем проблеми по същество в отношенията между кметовете в едно общество от различно ниво. Това е по първата част. Бих се замислил, ако ще вървим в тази посока, дали да не обвържем промяната на разходната част в общинския бюджет по Закона за публичните финанси и с приходната част. Тоест кметовете на кметствата, независимо колко са големи, да започнат да се чувстват обвързани не само с разходната част, но и с приходната част. Това обаче ще отвори един друг проблем, защото ще бъде ясно показано, че има кметства, които не могат по никакъв начин да дадат толкова приходи, колкото изразходват. Всъщност те са издържани за сметка на голямата община. Това от своя страна вече ще отвори друг разговор. Затова си мисля, че преди второто четене трябва много внимателно да обмислим какво можем да си позволим да променим. За мен промяната трябва да бъде в Закона за публичните финанси. Иначе ще настъпи разногласие между двата закона. Основният в случая е Законът за публичните финанси. Предлага ни се още, най-вече с § 2 и 3, да променим още един Закон – Закона за обществените поръчки. Най-странното е, че предложенията всъщност не стават по реда, по който поне аз ги намирам за нормален – чрез преходни и заключителни разпоредби. Предлага ни се чрез текстове на самия Закон да влезем в противоречие на вече съществуващите текстове на основни закони, защото Законът за обществените поръчки регулира въпросите не само в общините в този смисъл. Правейки изключение в Закона за обществените поръчки, налагайки на кметовете на общини задължението да бъдат включвани – както е предложено от вносителя – представители на кметовете на кметства, ние по същество правим изключение в Закона за публичните финанси чрез промяна на текст в друг закон. Това отваря вратичка на всички останали, които по някакъв начин участват в обществените поръчки, да искат свои изключения в текстовете от Закона за обществените поръчки. Това вече ще направи Закона за обществените поръчки в тази му част абсолютно неприложим, бих казал вреден. По-скоро бих подкрепил второто предложение в този § 2, където се предлага да се включват представители на кметовете, на кметствата, при приемането на вече завършени обекти. Включително бихме могли да ги включим и при текущия контрол на изпълнението на дейностите, които са възложени. Това се прави на много места, в много кметства, работи успешно, доказало се е на практика. Между другото, в съществуващата нормативна уредба няма забрани в общинския бюджет, най-вече в приложенията на общинския бюджет, да бъдат разпределени разходите по различни райони и по кметства. Това също се прави. Мога да дам пример с приложението за капиталовата програма в общинския бюджет, в което можем да стигнем дори до поименния списък на предлаганите капиталови разходи, което по същество се прави в много общини. Така че ние имаме една добра практика в част от общините в България. Не би трябвало да се опитваме чрез промяна на законодателството да решаваме частни проблеми. По същество вносителите са се опитали да удовлетворят исканията. Тук признавам – в много отношения те са справедливи относно кметовете на малките кметства. В своето становище Сдружението на кметовете отхвърля по същество предлаганите промени, което за мен беше повече от странно. Те считат, че направените промени няма да изиграят тази роля, която те биха искали, че няма да бъдат полезни. При това положение ние какво да подкрепим в случая? Освен това Сдружението на общините е много категорично в своето становище, изразявайки несъгласие най-вече с първата част, което е разбираемо. Налагайки на кмета на общината допълнителни задължения по разходната част, без да му осигуряваме изпълнение на приходната част, ние можем да го вкараме в непредвиден диалог с кметовете на общини. Налагайки задължението на общинските съвети да приемат един такъв бюджет, разбит по тези пера, от своя страна ние ги ограничаваме. Налагаме им задължение, което противоречи на тяхното право те да формират общинския бюджет, да го разпределят и, ако се наложи, да го коригират. Независимо от всичко казано дотук, Законопроектът си струва да бъде подкрепен. Може би си струва, както казаха и говорилите преди мен колеги, да помислим за промени в текстовете, но промени, които няма да бъдат конфронтационни по своята същност. А защо не да помислим и за по-дълъг период за разглеждането на Законопроекта? Благодаря.

Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа общински съветници! (Оживление и смях в залата.) Уважаеми господин Христов, повярвайте ми, съгласен съм с всичко, което казахте преди малко. Ще ме попитате сега: „Защо взимате реплика?“ Взимам реплика, защото в изказването си единствено не обърнахте внимание на това, което преди малко и аз казах: трите ключови града в България. Само ги споменахте в изказването си. Там нещата са много, много по-различни от всички други. Там обаче живеят 2,5 милиона души. По принцип има рационално зърно в Законопроекта. Моето предложение е ние, политическите сили, с представители да се съберем и да уточним всъщност какво искаме на второ четене. Защото, повярвайте ми, с тези изменения правим много сериозна промяна в цялостното менажиране на градовете и общините. Специално за трите големи града според мен решението е следното: за да функционира този модел, който в момента ни предлага Министерският съвет, връщаме стария модел – кметът предлага районните кметове, общинският съвет ги утвърждава и ги избира. Ако кметът иска да го уволни, не може да го уволни. Вкарва го в общинския съвет, общинският съвет съответно го сваля от длъжност. Това е начин за въздействане на кмета. Иначе се раждат фиорди. За тези три града се създава град в града. Тогава вече всичко ще си дойде на мястото със съответното финансиране на районните кметове. Тук съм съгласен. Кметът на големия град трябва да има някакви лостове на въздействие върху тези районни кметове. Сега, като им дадем и парите, в София ще се родят 24 отделни града. Това Ви го гарантирам. Второ, въпреки че Ви взех реплика, но ще кажа: за комисиите също сте прав. Сега трябва да променим няколко закона. Първо, трябва да променим Закона за обществените поръчки и ЗМСМА. Вижте какво пише в ЗМСМА: „Кметът на общината определя комисията.“ Като кмет съм вкарвал представители на моите райони във всички обществени поръчки, които е имало, но на добра воля. Сега щом трябва да ги задължим да вкарват представител на съответните кметства в комисията, то тогава трябва да променим и други членове в тези два закона – Закона за местното самоуправление и Закона за обществените поръчки. Повярвайте ми, колеги, материята е много, много сложна – касае цяла България. Трябва да прегледаме и да прецизираме този закон на второ четене изключително внимателно.

Удължете времето на групата.

Не, не, аз просто взех реплика. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Христов, вземам реплика относно това, което споменахте, че сте съгласен кметовете на кметства да участват в комисии при приемане, да речем, на определен строителен обект. Знаете, че кметът на общината издава заповед за приемателна комисия. В този случай, както и говорившият преди мен каза, задължително трябва да включим кмета на населеното място в тази комисия. Въпросът ми е и риторичен: какво правим при един сигнал или жалба, при една проверка? След приемането, след Акт 16 и кметът на населеното място се е подписал. Той каква отговорност носи?! Дали ще е солидарен с отговорността на кмета на общината, защото в крайна сметка за всичко това отговорност носи кметът на общината? Много са нещата, които трябва да бъдат прецизирани и видени в този законопроект. Дали ще носят отговорност като кмета на общината?! Кметът на населеното място да носи отговорност пред институциите – Държавната агенция „Национална сигурност“, прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата. Не съм много съгласен текстът да остане предложен по този начин. Трябва да променим доста неща в текстовете, предложени на първо четене. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Първо, на репликата на господин Али. Вижте, аз също не смятам, както и Вие, че трябва да е задължително включването на кметовете на кметства или на техни представители в комисиите. Може да е пожелателно, но в края на краищата кметът на общината или възложителят на обществената поръчка е този, който носи отговорността както за комисията, която се сформира, така и за крайния резултат. Тук подкрепям и продължавам да смятам, че след като възложителят на поръчката носи отговорността, той трябва да има и правомощията да регулира целия процес от началото до края, включително и контрола. Безспорно, изключително полезно е включването под някаква форма, дори не толкова официална, на представители – в случая кметовете на кметства, защото те също са много заинтересовани. Практиката показва, че те са тези, които едва ли не всеки ден са на обектите, контролират и могат своевременно да сигнализират и възложителя като такъв, ако открият нередности, а и други органи. Продължавам да смятам – да, това би могло да бъде една много добра практика, една много добра стъпка. Съгласен съм с Вас, но не бива по никакъв начин да го превръщаме в норма по Закона за обществените поръчки, което да създава предпоставка за нови изключения. По репликата на господин Атанасов. Господин Атанасов, Вие започнахте разговор, който по същество отива доста далеч. Той отива към съвсем, съвсем нов закон за местното самоуправление и местната администрация. На всички нива, във всички организации – Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на председателите на общински съвети, не само са водени разговори, а отлично знаете, че преди това имаше подготвен законопроект. За съжаление, днес нещата в обществото се движат много бързо, и то в тази посока – местното самоуправление. Боя се, че ако сега започнем да разработваме закон за местно самоуправление, може да се окаже, че за краткото време, за което той се подготвя, ние като че ли няма да успеем да схванем това, което е пред нас – задаващите се промени, и да им отговорим със Законопроекта, което не означава, че отхвърлям създаването и приемането на изцяло нов закон за местното самоуправление и местната администрация. Уверявам Ви, има смислени законопроекти към момента, които са гледани и в двете формации – в Националното сдружение на общините в Република България и в Асоциацията на председателите. Отново се връщам на поставения от Вас въпрос за кметовете. Избирането на кметовете на райони за големите градове действително води вече до една некоординирана политика в рамките на целия град. Доколкото вече ги има, правомощията на кмета на голямата община започват да бледнеят пред практиката и пред действителността, която наблюдаваме през последните години в големите ни градове с райони. Задълженията, които обаче имат кметовете на големите градове, водят в много случаи до неразбиране, противопоставяне, не бих казал до конфликти, между политиката, която следва голямата община с програмата на кмета, който управлява, с програмите на кметовете на райони. Поставянето на въпроса за връщането към момента обаче може да ни постави в друга ситуация, в която с основание бихме могли да бъдем упрекнати в безсмислена централизация. Уважаеми господин Председател, извинявам се, надвишавам значително времето, затова ще завърша. Бих искал обаче да оставим въпроса отворен. Въпросът за нов закон за местната администрация – също отворен, просто защото реалностите в местното самоуправление днес ни водят натам. Благодаря Ви. Още веднъж се извинявам, уважаеми господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, безспорно в практиката през последните години и това, което съм имал възможност като представител на голям избирателен район в София да видя, е, че взаимоотношенията между кмета на общината, районните кметове и кметовете на кметства винаги има прехвърляне на искри що се касае до финансиране на проекти и до определяне на бюджетната рамка за следващата година. Разбира се, задача на всеки отговорен кмет – било на населено място, било на община, на район, е да направи със своите усилия максималното, за да подобри околната среда и да изпълни предизборните обещания, които е дал на хората, тъй като все пак те са му гласували доверие и са го подкрепили. Смея да твърдя, че съм съгласен, колкото и странно да звучи, на 90 и повече процента с преждеговорившите, с техните изказвания и с тяхното мнение по Законопроекта, който днес разглеждаме, тъй като имаше много сериозни дискусии в Комисията по регионалната политика, благоустройството и местното самоуправление. А, ако трябва да обобщя всички мнения, истината е, че има смисъл в това да се търси някакъв по-балансиран подход за подобряване на взаимоотношенията между кметовете на малките населени места, кмета на общината и общинските съвети. Безспорно е всеки кмет, било и на най-малкото населено място, да има задачата да изпълни своите предизборни обещания, както и преди малко казах. Това до голяма степен неминуемо е свързано с финансиране, което, естествено, няма как да бъде осигурено от самия него и съответно трябва да зависи от голямата община. Затова смятам, че Законопроектът наистина като философия и като идея трябва да бъде подкрепен. Едно е много важно – ако трябва да стигнем до края и този законопроект да види наистина бял свят и да бъде обнародван, то при всички положения трябва да има да има консенсус между всичките политически партии. Моето разбиране е такова. Искам да кажа, че трябва да има консенсус, защото сме представители на различни политически партии, представляващи немалко общини и населени места. Точно поради тази причина трябва да се намери консенсусен вариант, ако стигнем докрай и приемем съответния законопроект. Няма как да не отбележа – философията в самия законопроект е вярна. Да, трябва да се търси повече прогнозируемост за малките населени места. Това, разбира се, не трябва да става за сметка на големите общини, ако ги задължим всяка година в капиталовата си програма да определят съответния ресурс за малките населени места. За кметовете на кметства, естествено, трябва да има по-обективен подход на базата на приходите, които идват примерно от това населено място – каква е тяхната административна възможност и капацитет, дали, евентуално, ще могат да участват в избора на изпълнител на обществени поръчки, в контрола, в приемо-предавателните дейности, когато обектът бъде завършен в съответното населено място. Така че трябва много, много внимателно да се подходи в тази ситуация. Лично аз считам, а и с колегите споделяме общо мнение, че повечето общини и кметства нямат такъв административен опит, нямат такъв капацитет от хора и експерти, които най-малкото да участват в подбора за изпълнител на обществени поръчки и контрола. В момента в много от случаите се прави така, но наистина на добра воля – кметовете на общините ги включват в комисиите за избор на подбора за обществени поръчки, както и когато обектите биват предавани на общината за ползване. Безспорно този въпрос трябва да се прецизира. По принцип разбирането ми е, че няма как кметовете на кметства да участват в избора, когато става въпрос за обществени поръчки, за особено тежки процедури, тъй като нямат свой административен капацитет. При всички положения Законопроектът има за задача да намери по-добър обществен баланс между отношенията на голямата община и на кметовете на кметства. Запознах се и с много различна практика. До голяма степен, повечето колеги от провинцията, с които съм говорил, в техните общини са намерили някакъв балансиран подход – наистина, всяка година определят съответните дейности и разходи, които трябва да бъдат извършени в различните населени места. Това е добра практика и тя трябва да продължи. Друг е въпросът, разбира се, че ние трябва да решим дали да ги задължим да го правят всяка година, или да бъде по-скоро на доброволни начала тогава, когато общината може да си позволи да направи съответните разходи. Има общини с по над 130 малки населени места. Сами разбирате, че няма как във всяко населено място всяка година да има разходи, които да се правят, тъй като няма как бюджетът да издържи. Няма как! Голямата община, разбира се, ще пострада сериозно от това. Много важно е да намерим някакъв балансиран подход – в желанието си да удовлетворим малките населени места, кметовете на кметства, да не пострада и голямата община. Тя като административна единица е носителят по Конституция, в който са имплементирани отговорността, задълженията и правата върху управлението на съответните територии. Колеги, мисля да завърша с това, че безспорно, ако пленарното мнозинство, даже бих казал, не мнозинство, а ако от цялата пленарна зала намери общ език и консенсусен вариант, смятам, че трябва да вървим в тази посока, но без да бързаме. В желанието си да намерим подходящия баланс да не направим по-сериозни проблеми за големите общини да изпълняват своите бюджети. Колеги, на първо гласуване от името на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта с голямо желание и амбиция – без да се бърза, да се търси най-добрият възможен баланс. Във вземането на това решение трябва да участват всички възможни заинтересовани страни – Асоциацията на кметовете на кметства и Националното сдружение на общините в Република България, тъй като те пък имат отрицателно становище и това е разбираемо, и всички заинтересовани допълнителни страни, с които трябва да намерим общ подход, ако искаме този закон да види бял свят. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Сами се убедихте, че има доста работа по настоящия законопроект, затова предлагам да бъде определен максимален срок за постъпване на предложения между първо и второ четене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Преди да Ви запозная с Доклада, правя процедурно предложение във връзка с чл. 49, ал. 2 от Правилника за допуск на господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура на база Правилника на Народното събрание за удължаване срока на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – да бъде удължен с още една седмица, поради факта че има още предложения, има дискусии във връзка с този законопроект, а и малките ВЕИ-та, във връзка с производителите, с работодателите, така че предлагам с още една седмица да бъде удължен срокът за ЗИД за Закона за енергетиката. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата На свое заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата № 902-02-7, внесено от Министерския съвет на 2 април 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов, и Николай Дановски – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“. Заместник-министър Ципов от името на вносителите представи Законопроекта. В аргументите си той отбеляза, че целта на Основното споразумение, което е ратифицирано от България, Унгария и Хърватия на 11 октомври 2012 г. и е в сила за България от 17 юни 2013 г., е да обезпечи възможността за практическото изпълнение на взаимното изпълнение на финансовите санкции за пътни нарушения, извършени в държава, различна от държавата на регистрацията. Споразумението разширява възможностите за сътрудничество извън информационния обмен, предвиден в Директива 2015/413/ЕС, като предвижда изпълнение на санкциите, което допринася за предотвратяване избягването на санкции за пътни нарушения и гарантира бърза процедура, като съдържа достатъчно гаранции за защита правата на водачите. Основното предимство на Споразумението е възможността паричната сума, получена от изпълнението на решението, да се събира в полза на изпълняващата държава. Административното и техническото споразумение за прилагане на Основното споразумение е изработено с цел осигуряване на техническото прилагане на Основното споразумение. В него се предвижда минимален набор от лични данни, които ще бъдат предмет на информационния обмен по смисъла на Основното споразумение. Посочен е техническият избор на системата и връзка, чрез които се осъществява обменът на информация. Дефинирани са националните точки за контакт и комуникационните канали. Включени са разпоредби за защита на личните данни. Съгласно Основното споразумение изпълнението на финансови санкции няма да преминава през етап на съдебно признаване в Договарящата страна по регистрация на моторното превозно средство, поради което Споразумението беше ратифицирано от Народното събрание със закон. Поради факта, че Основното споразумение е ратифицирано, Административното и техническо споразумение за прилагане на Основното споразумение също следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Настоящото Административно и техническо споразумение, което е на Вашето внимание, е подписано на 5 май 2015 г. в Санкт Пьолтен – Австрия, и има за цел да осигури техническото прилагане на Основното споразумение между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата. Това основно споразумение е подписано на 11 октомври 2012 г. и е в сила за Република България от 17 юни 2013 г. То има за цел да обезпечи възможността за практическо изпълнение и взаимно признаване на финансови санкции за пътни нарушения, извършени в държава, различна от държавата на регистрация на моторното превозно средство. С това споразумение се цели да се установи един по-висок стандарт на сътрудничество в областта на пътната безопасност, като се предвиди реално налагане на санкции за пътни нарушения, а това ще допринесе за предотвратяване избягването на санкции, което от своя страна трябва да подобри пътната безопасност. Споразумението се отнася за следните видове пътни нарушения: превишена скорост, неизползване на предпазни колани, неспиране на червени сигнали на светофари, управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол или упойващи вещества, неспазване на изискването за носене на предпазни шлемове, използване на забранени ленти за движение, незаконно използване на мобилни телефони или други мобилни устройства или комуникационни средства по време на шофиране. Нарушението на правилата за движение по пътищата, регламентирани в това основно споразумение, са безспорни, лесно установими, включително чрез снимков материал от технически средства, и поради тази причина няма нужда от допълнителни процедури за установяването и доказването им. Същевременно тези нарушения, които са подбрани и са предмет на това споразумение, са сред най-честите причини за пътнотранспортни произшествия и застрашават във висока степен безопасността на участниците в пътното движение. В този смисъл Споразумението трябва да гарантира бърза процедура за санкциониране на нарушителите и засилване на превенцията в областта на пътната безопасност. Основното споразумение от 2012 г. надгражда разпоредби на два акта от европейското законодателство – Директива 2015/413/ЕС за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Основното споразумение цели предотвратяване избягването на санкции и гарантирането на бърза процедура за изпълнението им. То предвижда трансгранично изпълнение на финансови санкции, а именно чрез непреминаване през етап на съдебно признаване и доказване на тези категории пътни нарушения. Това, от една страна, ще бъде предпоставка за бързина, а от друга страна, предвид сравнително ниския размер на налаганите санкции, ще създаде практически условия за процесуални икономии, тъй като няма да бъде ангажирана съдебната система. Основното предимство на Споразумението е възможността паричната сума, с която е наложена санкцията, получена от изпълнението на решението, да се събира в полза на изпълняващата държава, което, предвид значителния брой нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от водачи на моторни превозни средства, ще повиши събираемостта и размера на приходите в бюджета. Споразумението съдържа и достатъчно гаранции за защита правата на водачите. Съгласно разписания механизъм държавата, в която е извършено пътното нарушение, си сътрудничи с другата държава – по регистрация на моторното превозно средство, за установяване на извършителя на съответното нарушение, ако той не е известен, и за да му бъде изпратена необходимата информация с превод на съответния език, с което го приканва да заплати наложената глоба или да посочи дали някой друг водач е управлявал моторното превозно средство при извършване на съответното нарушение. Водачът има право да възрази срещу нарушението и наложената санкция, а актът за установяване на съответното нарушение подлежи на обжалване по общия ред съгласно законодателството на издаващата го договаряща страна. При изясняване на тези факти и обстоятелства и влизане в сила на административния акт същият се изпраща на държавата по регистрация за изпълнение. Компетентните органи, отговарящи за това споразумение от българска страна, са специализираните органи на Главна дирекция „Национална полиция“, а именно отдел „Пътна полиция“. Административното и техническо споразумение определя набора от лични данни, които ще бъдат предмет на обмен по смисъла на основното споразумение. Посочен е техническият избор на система и връзка, чрез които ще се реализира обменът на информация, дефинирани в националните точки за контакт, както и комуникационните канали за получаване на съответната информация. Във връзка с информационния обмен са въведени електронни формуляри за отправяне на запитвания, които целят идентифициране на водача, на първо място; на второ – установяване на адреса; на трето място, изпращане и връчване на съответните документи; на четвърто място, сертификат за трансгранично изпълнение на решение. Събраните лични данни се използват само за целите на прилагането на Споразумението и са налице всички гаранции за правомерното им обработване. Тъй като изпълнението на финансовите санкции, уважаеми дами и господа народни представители, няма да преминава през етап на съдебно признаване в договарящата страна по регистрация на моторното превозно средство, Основното споразумение бе ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията. Поради факта, че Основното споразумение е ратифицирано, Административното и техническо споразумение за прилагането му също следва да бъде ратифицирано от Народното събрание. В заключение, искам да Ви обясня, че тази инициатива изходи от Република Австрия, тъй като през последните няколко години са идентифицирани множество нарушения от страна на водачи от другите договарящи страни по Споразумението. След като бяха проведени преговори и беше сключено това споразумение, се стигна дотам да се предвиди и ред, предвиден в това Административно и техническо споразумение, за по-бързо обработване на данните и по-бързо налагане на съответните санкции. Ефектът от ратификацията на Споразумението, уважаеми дами и господа, ще бъде безспорен. Това ще повиши събираемостта на бюджета. В заключение, искам да завърша с това, че всички технически процедури са извършени и след ратифицирането на това техническо споразумение нагледно ще се покаже, че всеки един водач, който извършва съответното нарушение, ще бъде наказан с адекватна санкция, тази санкция ще бъде връчена и събрана по изключително бърз, законосъобразен начин, а всъщност точно така – с ефективно налагане на подобни санкции, ние можем да повишим, от една страна, събираемостта, а от друга, да създадем условия, за да не бъдат допускани подобни нарушения. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да преминем към второ гласуване на току-що приетия на първо четене Законопроект за ратификация.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Хубаво е, че сключваме такива договори с тези държави от гледна точка на това да може всички пътни глоби и санкции, които са наложени, държавите да ги признават и да си ги търсят, но въпросът е: каква реципрочност ще има в налаганите глоби? Защото държавите, които са изредени по този договор, в крайна сметка почти нямат – нито леки, нито тежкотоварни автомобили, които да преминават през България. Основно българските превозвачи и българите като туристи минават през тези държави като дестинация. Тоест най-много ощетени в събирането на санкциите ще бъдат именно българските граждани и българските фирми. От тази гледна точка с опита, който може би повечето от нас имат, преминавайки през различни страни в годините и знаейки как се подбират водачите с номера от други държави, предпочитани за глобяване от съответните институции в съответните страни, да не направим така, че именно българските шофьори, без значение дали са транспортни превозвачи, или са тръгнали на екскурзия, да бъдат предпочитани за глобяване в трите държави и те да бъдат донорите за попълване на бюджета на тези три държави. Иначе няма лошо, по принцип – който наруши правилата за движение, да бъде санкциониран, да бъде платена съответната санкция от съответния шофьор, но в крайна сметка, когато гласуваме подобни договори, трябва да преценим и държавния интерес, да преценим и как работят съответните институции в съответните държави. Повтарям, да не направим така, че българските шофьори да станат донори за тези три държави – за попълване на техния бюджет. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата Член единствен. Ратифицира Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, подписано на 5 май 2015 г. в Санкт Пьолтен, Австрия.“

Благодаря Ви, господин Председател. Моля за процедура за допуск в залата на господин Михаил Владов – изпълняващ длъжността председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Да важи и за следващата точка – по двете точки 8 и 9.

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г., № 804-00-6, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 22 юни 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. На заседанието присъстваха: Михаил Владов – изпълняващ длъжността председател и член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; и Петя Александрова – изпълнителен директор. Отчетът беше представен от Петя Александрова. През 2017 г. постъпленията от дейностите по приватизация, следприватизационен контрол и процесуално представителство са общо в размер на стойност 5 млн. 289 хил. лв. През отчетния период Агенцията е извършила разходи в размер на 2 млн. 863 хил. лв. През отчетния период Агенцията е сключила шест договора за приватизационна продажба. Постъпленията от приватизационни продажби са общо в размер на 2 млн. 467 хил. лв. Подготвени са и предложени за продажба 22 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от дружества. Извършен е следприватизационен контрол по отношение на 71 приватизационни договора. Приети са плащания по 22 приватизационни договора и са извършени проверки на място по 18 договора. По един договор е начислена неустойка за неизпълнение на задължения. Постъпилите плащания от извършените дейности по следприватизационен контрол и процесуално представителство са в размер на 2 млн. 533 хил. лв. През отчетния период от страна на юрисконсултите и юристите от Агенцията са изпълнени всички изискуеми и възможни процесуални действия. Общият брой на висящите дела, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна през 2017 г., е 147, включително и исковите, по които Агенцията е ответник. След представяне на Отчета се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 12 народни представители, без „против“ и 1 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: „РЕШЕНИЕ по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИ: Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г.“

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г., № 804-00-11, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 12 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. На заседанието присъстваха: Михаил Владов – изпълняващ длъжността председател и член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; и Петя Александрова – изпълнителен директор. Отчетът беше представен от Петя Александрова. През първото шестмесечие на 2018 г. постъпленията от дейностите по приватизация, следприватизационен контрол и процесуално представителство са общо в размер на стойност 4 млн. 282 хил. 437 лв. През отчетния период Агенцията е извършила разходи в размер на 1 млн. 179 хил. 936 лв. Агенцията е предложила за продажба 17 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от търговски дружества. Сключени са 11 договора за приватизационна продажба. Към 30 юни 2018 г. Агенцията е работила по ресурс от: - 12 мажоритарни пакета акции/дялове; - 58 миноритарни пакета от акции/дялове; - 13 обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; - 4 миноритарни пакета от акции/дялове, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; - 150 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост, с предоставени права на управление на областни управители и на ръководители на държавни ведомства. Извършен е следприватизационен контрол по отношение на 37 приватизационни договора. Приети са плащания по 17 приватизационни договора и са извършени проверки на място по три. През отчетния период от страна на юрисконсултите и юристите от Агенцията са изпълнени всички изискуеми и възможни процесуални действия. Общият брой на висящите дела, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна към 30 юни 2018 г., е 153, включително и исковите, по които Агенцията е ответник. След представяне на отчета се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 12 народни представители, без „против“ и 1 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: „РЕШЕНИЕ по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИ: Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По точка първа, която касае Отчета за приватизационния процес за 2017 г. ще Ви уведомя, че след периода през 2017 г. в АПСК са постъпили и счетоводно отразени съгласно чл. 8 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол общо постъпления от дейностите по приватизация и следприватизационен контрол и процесуално представителство сумата в размер на 5 млн. 289 хил. лв. На основание чл. 9 от ЗПСК разходите за осигуряване на дейността по приватизация и следприватизационен контрол се извършват чрез бюджета на АПСК. През отчетния период Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е извършила разходи по бюджета си за 2017 г. в размер на 2 млн. 863 хил. лв. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в периода е подготвила и предложила за продажба чрез публичен търг с явно наддаване общо 22 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост, обособени части и обособени части от дружества. Проведен бе и Четиридесетият централен приватизационен търг, на който бяха предложени за продажба пакети и акции от капитала на 11 дружества. През отчетния период Агенцията сключи шест приватизационни договора. Постъпленията по приватизационни продажби са общо в размер на 2 млн. 467 хил. лв. От страна на АПСК са положени усилия за привличане на инвеститори и рекламиране на предлаганите за приватизация обекти. Осъществени са маркетингови мероприятия по отношение на 33 броя обекти, които през отчетния период бяха предлагани за продажба. Основните неблагоприятни фактори, които доведоха до забавяне на темпа на приватизация през 2017 г. са следните: промяната в нормативната уредба, съгласно която възлагането на правни анализи, приватизационни оценки и информационни меморандуми, следва да се извършва по реда на ЗОП. Въвеждането на нов подход за възлагане на услугата наложи изготвянето на нови вътрешни документи и графици на реализирането им, което от своя страна доведе до забавяне процесите по предприватизационна подготовка и приватизация. След обявяването на подготвения от Министерството на икономиката Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 10 май 2017 г. Агенцията преустанови работа по проектите за продажба на пакети, акции и дялове, собственост на държавата, и на обособени части от търговски дружества с мажоритарно държавно участие. Проучени бяха вече стартираните тръжни процедури, въпреки че този законопроект не бе представен за обсъждане в Четиридесет и четвъртото народно събрание. От средата на 2017 г. на практика това спря традиционния процес за акции, дялове и обособени части. По отношение на следприватизационния контрол в изпълнение на основните цели беше осъществена следната дейност: общо 104 броя отчети по 71 приватизационни договора са анализирани и приключени с констатации; по 1 приватизационен договор е начислена неустойка за изпълнение на задължения; по 22 приватизационни договора са приети плащания; по 18 договора са извършени проверки на място; извършена е проверка на документация за изпълнени задължения и за липса на такива и са издадени 12 удостоверения. Юрисконсултите от Дирекция „Правна“ на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са подготвили и представили пред частни съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители или друг орган 416 броя молби във връзка с хода на изпълнителното производство; 99 броя отговори на искови молби, писмени защити, жалби и отговори на жалби и други становища по искови дела. През 2017 г. са образувани 11 броя нови искови дела. През отчетния период от основно значение беше работата по дело № 158 от 2016 г. на Върховния административен съд, образувано по искова молба от „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД – купувач по договора за приватизационна продажба на Параходство „Български морски флот“ АД, срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, предявена пред Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата на основание чл. 307 от Търговския закон, който предвижда търговска непоносимост. От извършената дейност по следприватизационен контрол и процесуално представителство постъпилите плащания са в размер на 2 млн. 533 хил. лв. Към 31 декември 2017 г. ресурсът от обекти за приватизация, по които се осъществяват дейности по подготовка или по осъществяване на същинските приватизационни процедури, се състои от 12 броя мажоритарни пакета, акции и дялове. От тях 4 броя са влети в „Държавната консолидационна компания“ ЕАД; 1 брой в „Терем-Холдинг“ ЕАД; 4 броя миноритарни пакета от дялове и акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; 58 миноритарни пакета, акции, дялове; 15 броя обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; 148 броя обекти, представляващи имоти частна държавна собственост и имоти с представени права на управление на ръководители на държавни ведомства, за които има предложения за приватизация. Към 31 декември 2017 г. общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число инвестиции, е в размер на 84 броя. Общият брой на висящите дела към 31 декември 2017 г., по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна, е 147 – включват се всички висящи дела, в това число исковете, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е ответник. Това е Отчетът за 2017 г.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви представя и Отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за първото шестмесечие на 2018 г. За периода са постъпили постъпления и счетоводно са отразени в съответствие с чл. 8 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от дейностите по приватизация и следприватизационен контрол, и процесуалното представителство – общо в размер на 4 млн. 282 хил. 437 лв. На основание чл. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол разходите за осигуряване на дейността по приватизация и следприватизационен контрол се извършват чрез бюджета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. През отчетния период Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е извършила разходи по бюджета си за 2018 г. в размер на 1 млн. 179 хил. 936 лв. От страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са предложени за отчетния период 17 броя обекти, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от търговски дружества. Обявени са 20 броя публични търгове с явно наддаване, като 11 от тях са успешни. В рамките на периода са сключени и 11 броя договори за приватизационна продажба за 10 броя имоти държавна собственост от областите Варна, Кърджали, Пазарджик, Сливен, договор за продажба на обособена част от „Транспортен диагностично-консултативен център“ ЕООД – град Бургас. Разликата между 17 обекта и 20 публични търга се обосновава от това, че не всички са били продадени при първата процедура и затова е проведена втора процедура в съответствие със Закона, като цената е намалена между първия и втория търг. Проведен е маркетинг по региони съобразно местоположението на обектите, предлагани за продажба. Осъществени са маркетингови мероприятия по отношение на 15 броя обекти, за които през отчетния период са били обявени търгове. През първото шестмесечие на 2018 г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е възлагала изготвяне на правни анализи, приватизационни оценки и информационни меморандуми за нови обекти, подлежащи на приватизация. Провеждането на тази процедура беше временно преустановена до приемане на подзаконов нормативен акт за възлагане на дейности, свързани с подготовката на приватизация и следприватизационен контрол, включително и процесуалното представителство. Такава наредба е приета от Министерския съвет с Постановление № 121 от 29 юни 2018 г., обн., ДВ, бр. 56 от 6 юли 2018 г. Към 30 юни 2018 г. ресурсът обекти за приватизация, по които са извършени дейности по подготовка или по осъществяване на същинските приватизационни процедури, се състои от: 12 броя мажоритарни пакети, акции или дялове; 4 броя миноритарни пакети от акции или дялове, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; 58 миноритарни пакети, акции или дялове; 13 броя обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; 150 броя обекти, представляващи имоти частна държавна собственост с предоставени права на управление на областните управители и на ръководители на държавни ведомства, които имат предложение за приватизация. За изпълнение на основните цели по отношение на следприватизационния контрол беше осъществена следната дейност: анализирани и приключени с констатации са общо 42 броя отчети по 37 приватизационни договора; приети са плащания по 17 приватизационни договора; извършени са проверки на място по 3 договора; извършена е проверка на документации и са издадени удостоверения за изпълнение на липса на задължения. Общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число и задължения за извършване на инвестиции, е 83 броя през отчетния период. Към 30 юни 2018 г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е взискател по 101 изпълнителни дела, като вземанията по тези изпълнителни дела са за главници, миноритарни лихви, лихви за забава и разноски по изпълнителните листове и изпълнителните дела. По посочените дела са извършени необходимите процесуални правно-фактически действия. Подготвени и представени пред частни съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители или други органи са 111 молби във връзка с хода на изпълнителното производство, молби за извършване на описи за публична продан по искане на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по 30 дела. Подготвени и предоставени са 28 отговора на искови молби, писмени защити, жалби и отговори на жалби и други становища по дела. Изготвени са молби, становища и писма до Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата – 8 броя, всички във връзка с арбитражното производство срещу Агенцията, заведено от купувача по договора на традиционна продажба на 70% от капитала на Параходство „Български морски флот“ ЕАД – град Варна. Общият брой на висящите дела, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна, към 30 юни 2018 г. е 153 броя, включват се всички висящи дела, в това число и исковете, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е ответник. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, преди да Ви представя Доклада, моля, процедура за допуск по чл. 42, ал. 2 на заместник-председателя на Комисията доцент доктор Хюсеинов.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-01, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г. На редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-01, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г. На заседанието присъстваха доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация. Отчетът за дейността на Комисията за 2018 г., внесен на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, беше представен от председателя – доцент доктор Ана Джумалиева. Той отразява постигнатите резултати на Комисията в качеството ѝ на орган по равнопоставеността, изграждайки и прилагайки национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията. Отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. традиционно акцентира върху работата на заседателните състави, отчита дейността на специализираната и общата администрация и посочва някои от най-важните цели и задачи. От постъпилите през 2018 г. в Комисията за защита от дискриминация и обработени 751 жалби, сигнали и запитвания, както следва: жалби – 533, сигнали – 77, запитвания – 15, образувани са 721 преписки. Постановените решения за 2018 г. бележат своя рекорд през годините. Те са 511, докато за 2017 г. са 450. Госпожа Джумалиева подчерта, че самосезиранията са също без аналог в близо 14-годишната история на институцията, като в сравнение с 2017 г., когато са били само 2, то през 2018 г. вече са 386. Деветте най-често срещани защитени признака в образуваните преписки за 2018 г. са: „увреждане“ – 459 преписки, „лично положение“ – 180 преписки, „обществено положение“ – 57 преписки, „възраст“ – 51 преписки, „етническа принадлежност“ – 28 преписки, „имуществено състояние“ – 23 преписки, „образование“ – 21 преписки, „убеждение“ – 20 преписки, „пол“ – 19 преписки. Значителна част от дейността на Комисията за защита от дискриминация заема защитата от дискриминация при упражняване правото на труд. Госпожа Джумалиева обърна внимание, че през 2018 г. в оплакванията до Комисията има твърдения за дискриминационен характер на нормативната и поднормативната уредба, касаеща неравностойно третиране спрямо осиновителите и техните деца над 5-годишна възраст, приема на първокласници, предоставянето на асистентски услуги за хора с увреждания, здравното осигуряване, трудовите права на лицата с увреждания и други. През изминалата година 677 са организираните открити приемни от регионалните представители на Комисията за защита от дикриминация. Констатирано е повишаване на броя на гражданите, посетили офисите на Комисията и организираните приемни – от 3472 през 2016 г. на 4236 през 2018 г. Подчерта се, че регионалните представители са изключително важни за дейността на Комисията с това, че са посредниците на институцията в малките населени места в страната. Редица събития и инициативи на Комисията за защита от дискриминация през 2018 г. са били свързани с превенцията в борбата срещу дискриминацията, като международното сътрудничество и координираната национална политика имат съществен дял в дейността на Комисията. Госпожа Джумалиева посочи, че голяма част от самосезиранията на Комисията са свързани с националната кампания на Комисията за защита от дискриминация „Достъпна България“, насочена към защита на правата на хората с увреждания. Комисията продължава активно да участва и като работодател по програмите „Старт на кариерата“ и КРОС-БИ, по които се назначават стажанти и трайно безработни лица. Сериозен дял от дейността на Комисията за защита от дискриминация заема работата с редица органи на международни организации със сходни компетенции или сфери на дейност. Като значимо събитие през изминалата година се отбелязва участието на състава на Комисията в обучително посещение в САЩ по покана на Държавния департамент на САЩ, в резултат на което са били споделени множество добри практики и инициативи, прилагани на федерално, щатско и локално ниво. В качеството си на член на Европейската мрежа на органите за равнопоставеност Комисията за защита от дискриминация е посетена от господин Жан-Пол Ленер, председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в Съвета на Европа. Наред с дадената висока оценка е било подчертано, че българската Комисия за защита от дискриминация е постигнала сериозно развитие и трябва да служи за модел на органи с квазисъдебни функции в Европа. След проведеното гласуване Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 8 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-01, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г. Комисията предлага и „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г“.“ Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми дами и господа народни представители! В Отчета така и не се виждат конкретни резултати на Комисията във връзка с организираните с публични средства семинари и срещи с неправителствения сектор. Конкретно визирам семинар, на който ръководството на Комисията се е снимало да яде и пие в компанията на Ачо Циганина от Хасково – онзи, същият, който след като се нахрани обилно на държавната трапеза, си позволи да пусне жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу вицепремиера Красимир Каракачанов по повод неговата концепция за справяне с циганизацията. Интересно ми е какво се случва с този казус, докъде стигна Комисията, има ли конфликт на интереси, защото бяхме сезирали Комисията именно по този въпрос? Интересно ми е и какво се случва с по-голямата част от казусите в Комисията, след това колко от тези решения са паднали от съда? Тези данни не успях да намеря в Отчета, затова аз лично ще гласувам „против“. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, по отношение на семинара, който е проведен в Пловдив с неправителствените организации, искам да изтъкна, че освен своите правораздавателни функции Комисията изпълнява и превантивна дейност. Една от препоръките на Съвета на Европа е да направи различни семинари с държавни институции, министерства, неправителствени организации, за да може да хване още в зародиш дискриминационните елементи в България. Така че ние имаме поредица семинари, където обучаваме всички неправителствени организации по отношение на Закона за защита от дискриминация, за да може все пак да обхванем територията на цяла България. На семинара, който сме направили – среща с неправителствени организации, господинът искаше да се снима с ръководството и не само той – всички други. Този, който иска да се снима с ръководството, може да го направи, разбира се, ние не се крием от това. По отношение на преписките, за които Вие питате какво сме направили – има образувани производства в Комисията за защита от дискриминация, и в законоустановен срок ще има заседание. Събират се доказателства от ответните страни, защото все пак производството при нас е както в съдебната система. Страните са уведомени за това и в най-скоро време ще имаме заседание. По отношение на това доколко падат решенията на Комисията – искам да заявя твърдо, че за 2018 г. от 510 решения само 9% са паднали от съда, а за 2017 г. при 450 решения – 7,3% са паднали от съда. Абсолютно не е вярна тезата, че решенията на Комисията падат. Освен това, всички знаете, че този, който не е доволен от нашето решение, може да се обърне към административните съдилища. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да бъдат допуснати в залата следните лица: Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Евгения Харитонова – член, Пенка Трендафилова – член, Владо Владимиров – член, и Георги Златев.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми комисари и Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране! Да започнем оттам, понеже темата, за която сме Ви поканили за изслушване, е „Развитие на процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия“, че бих искал да се мотивирам за това какво провокира мен и, за съжаление, бившия ми колега Делян Добрев, да направим това искане за изслушване. Либерализацията на електроенергийния пазар по принцип е започнала, ако не ме лъже паметта, в Чили в 70-те години на миналия век. У професор Фрийдман, когато изслушвал различни становища и гледни точки на големите в минната индустрия в Чили, съответно на производителите на електрическа енергия, която фактически се доставяла чрез държавни компании, в един момент възникнал въпросът дали тази цена, която се предоставя от тези енергийни дружества с раздути щатове, не нанася щети именно на тези минни компании и по този начин те да не са конкурентоспособни. Именно този въпрос е трябвало по някакъв начин да бъде решен и тогава възниква моделът на либерализация на енергийния пазар, като се отделя съответно преносителят, отделят се производителите на електрическа енергия и фактически, след като той се тества и се вижда, че се дава възможност да се търси и се постига една пазарна цена, то този вече модел се пренася в Съединените щати, а в последствие и в Европа. Наистина в крайна сметка и в България, която е била с планово стопанство преди 90-а година, където всичко беше държавно, се определяше една цена – държавна, на която се доставяше на абсолютно всички потребители. В крайна сметка ние тръгнахме по пътеката на либерализация, защото това е правилният модел. Тази либерализация е основана на Третия либерализационен пакет, който беше приет, и заедно с двете директиви – газовата и електрическата, започнахме да либерализираме както нашия газов, така и нашия пазар на електрическа енергия. Това е нужно поради факта, че по този начин се позволява различни регионални пазари да се обединяват, а и не само регионалните. Знаем вече, че Европа търси варианти за общ европейски пазар. Той трябва да се основава на базата, че тази цена, която се постига, трябва да бъде пазарна, тя да бъде справедливата цена, и ние трябва да знаем, че това не е високата или ниската цена. Вече смятам, че ние сме я постигнали с различните промени в Закона за енергетиката до степен, че вече сме стигнали средноевропейския либерален модел на пазар, дори повече. Фактически направихме модел, така щото с такива дългосрочни договори да може да се продава на свободния пазар и да бъдат компенсирани впоследствие. Този модел, бих казал, че вече се оглежда от различни други държави – централноевропейски, и страни, близки до нас, и смятам, че това е правилният модел, с който може да се постигне тази справедлива цена. С последното изменение на Закона за енергетиката, което беше предложено от нас, от парламентарната група на ГЕРБ, всъщност ние развиваме модела на либерализация и го задълбочаваме. Все повече участници отиват на този пазар. Като задължаваме всички да отидат на Българската независима електроенергийна борса, по този начин ние вече можем да сме сигурни, че цената, която се постига за различните продукти на тази борса, вече е пазарна. На база споразуменията с Европейската комисия имаме задължение за нашите държавни дружества, с определени количества да гарантират ликвидност на пазара. Факт е, че с изменението на Закона за енергетиката вече задължихме всички производители да предоставят произведената енергия на тази борса. По този начин ние я направихме достатъчно ликвидна, така че да знаем, че на пазара се предлага наистина по пазарната цена. Разбира се, предстои още доста работа, защото всички малки потребители, домакинствата, трябва рано или късно – по-добре рано, да излязат на пазара и, както е в много европейски страни, тези потребители чрез едно кликване на екрана да могат да си изберат доставчик на електрическа енергия, да сменят този доставчик лесно, да могат съответно да си следят профила и да могат евентуално да постигат ефикасност и енергийна ефективност. Ние по този начин ще постигнем две цели – едната цел, справедлива цена. Както казах вече, да няма да има съмнение в това, че е справедлива, независимо дали е висока, или ниска. От друга страна, ще можем ние сами, като влагаме усилия, да постигаме енергийна ефективност в домовете си – кога можем да включваме един електрически уред, дали не можем да го включим, когато цената е по-ниска, и така нататък, и така нататък. Това ще доведе до спестяване и на много въглеродни емисии, които, така или иначе, са вече тема номер едно в целия свят, ще доведе до по-малка зависимост от доставчиците на външни енергоносители и спестяване на много национален продукт. Привършвам с това, че ще се радвам тази дискусия да стане една смислена дискусия и да имаме полза от нея. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Когато преди четири години – на 2 април 2015 г., Вие в Народното събрание избрахте състава на настоящата Комисия за енергийно и водно регулиране, частично подменен преди една година, пред Комисията стоеше задачата да дадем своя съществен принос за решаване на три основни и важни за българската енергетика задачи, а това бяха: финансово стабилизиране на отрасъла, диверсифициране на източниците на енергия, които се доставят в България, и на трето място – по-нататъшна либерализация на енергийния пазар. Финансовата стабилизация беше необходима, защото тогава – в края на 2014 г., част от енергийните дружества, включително най-голямото – Националната електрическа компания, бяха в колапс, бяха в един фактически фалит. Комисията даде своя принос и мога да кажа, че финансовите резултати в отрасъла бяха чувствително подобрени. Относно диверсификацията е повече от ясно, че ако бъдат диверсифицирани доставките на енергийни носители за страната, конкуренцията ще ражда по-добро качество и по-ниски цени на тези енергийни носители. Вие днес, за което Ви благодаря, изисквате от Комисията за енергийно и водно регулиране да Ви информира по третия стълб от задачи, които Комисията решава през тези четири години, а това е по-нататъшната либерализация на пазара на електрическа енергия у нас. Ще ми позволите само с две думи да кажа, че в правно отношение либерализацията беше регламентирана още през 2007 г. с промяна в Закона за енергетиката, но фактически тя започна да се разширява през 2013 г., когато отново чрез Закона за енергетиката бяха задължени потребителите на електроенергия на високо и средно напрежение да излязат на свободния пазар. Тази свободна търговия се осъществяваше първоначално чрез директни договаряния, впоследствие чрез платформи на трите енергийни дружества от състава на Българския енергиен холдинг, а именно – НЕК, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. След намеса на Енергийната комисия и сключено споразумение с нея бяха определени квотите, с които тези дружества ще участват на бъдещата енергийна борса. Комисията за енергийно и водно регулиране в средата на 2015 г. промени правилата за търговия с цел да създаде правната основа за създаване на независима енергийна борса и нейното функциониране. Това се случи на 19 януари 2016 г. В периода от 2016 г. до 2018 г. постепенно Борсата, която започна да функционира на сегмента „Ден напред“, продължи със сегмента на двустранните договори, с платформа за двустранни договори и с платформата за търговия в рамките на деня. В края на 2018 г. количествата, които бяха търгувани на Борсата, бяха 2,5 по-големи от тези, които бяха търгувани в 2016 г. Тогава те бяха около 2,5 тераватчаса електроенергия и бяха нараснали в края на 2018 г. на 6 тераватчаса електроенергия. Едновременно с това беше необходимо да се пристъпи към следващи действия за по-нататъшна либерализация на пазара. Към онзи момент – това всъщност е някъде месец януари тази година – 62% от произведената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. От тези 62% 19% беше енергия, която продължи като енергия за износ, а останалите 43% бяха търгувани за вътрешния пазар. 38% остана регулираният пазар на електроенергия у нас. Мерките за по-нататъшна либерализация, които бяха осъществени благодарение на промяната в Закона през месец май миналата година, включваха три основни дейности. На първо място, задължително през Борсата трябваше да излязат и да продават електроенергията всички производители на електроенергия с инсталирана мощност четири и над четири мегавата. На второ място, електроразпределителните дружества, които дотогава купуваха енергията на специално определена от Комисията цена и тези количества бяха често пъти обект на дискусия дали се използват действително за технологични разходи, бяха задължени да купуват енергията си от Българската независима енергийна борса. И третата мярка беше централизиране на търговията с електроенергия, търговията на едро, единствено на платформите на Българската независима енергийна борса. Това, което предстои – аз съм изключително доволен, че на първо четене вече мина през Народното събрание като мерки за по нататъшна либерализация на пазара, което трябва да се случи в настоящата 2019 г. – се заключава в следното. На първо място, на Борсата излизат всички производители с инсталирана мощност от един до четири мегавата. Това прави общо около 1,5 тераватчаса електроенергия, които допълнително се предлагат на Борсата. На второ място, освен на Борсата, беше поет ангажимент да се създадат достатъчно различни пакети за електроенергия, като те включват различни опции – било само електроенергия в пикова зона, енергия офпик или базова енергия, енергия, която да бъде в рамките на петте работни дни, енергия, която да бъде за двата почивни дни. Това дава известна предвидимост на клиентите, които купуват от Борсата, както и на търговците на Българската независима енергийна борса. Второто действие, което предстои да се случи с цел либерализация на пазара, е изискването всяка нова когенеративна мощност да бъде построена само и единствено, при условие че се провежда търг и той да бъде при недискриминационни и ясни правила. Това е в изпълнение на насоките за развитие на енергетиката в Европейския съюз, които изискват от 1 януари 2017 г. по този начин да има всякакво изграждане на нова когенеративна мощност, когато има наличие на държавна помощ, тоест когато им се дават преференции най често в цената. Постепенно стигаме до положение, в което очевидно е необходимо и част от потребителите на електроенергия, които в момента са на регулиран пазар, да излязат на свободния пазар. Вероятно в недалечно бъдеще, в рамките на една година небитовите потребители – това е дребният бизнес, обществени организации, институти, учреждения – ще излязат също на свободния пазар, но искаме да видим какъв е ефектът от предлагането на по-голямото количество електроенергия от производителите между един и четири мегавата инсталирана мощност. Като проблеми, които би трябвало да бъдат решени понастоящем и в бъдеще, искам да отбележа, че най-важните проблеми на свободния пазар на електроенергия, което е гаранцията за либерализация, са два. Първо, това е ниската ликвидност на Българската независима енергийна борса. Количествата, които се търгуват на нашата борса, са три пъти по-малко, отколкото тези на Унгарската борса, четири пъти по-малко от тези, които се търгуват на Румънската борса, и около осем пъти по-малко от търгуваните на Гръцката енергийна борса. Ниската ликвидност от своя страна създава втория съществен проблем, а той е голяма волатилност, големи промени в цените на електроенергията на свободния пазар, защото когато са ниски търгуваните количества електроенергия, отделен голям производител, каквито са например дружествата от състава на БЕХ или голям търговец, каквито вече имаме на Българската независима енергийна борса, може рязко да се промени цената на електроенергията. Очевидно високата волатилност може да бъде преодоляна с краткосрочни и дългосрочни мерки. За да се вместя в рамките на 10-те минути, искам само да кажа, че в крайна сметка голямата цел, която трябва да бъде реализирана и това ще даде възможност на един наистина стабилен енергиен пазар на електроенергия в страната, е да се осъществи свързаност на пазара на електроенергия на България със съседните страни. Аз съм удовлетворен, че освен с участието на Комисията за енергийно и водно регулиране, но също така с участието на българския Електроенергиен системен оператор и, разбира се, на Българската независима енергийна борса напредват в различна степен преговорите за създаване на свързан пазар с Румъния – касае се за сегмента „В рамките на деня“, с Македония – в сегмента „Ден напред“, и също в сегмента „Ден напред“ със Сърбия и Хърватска. Свързаността на пазарите по категоричен начин ще намали големите отклонения в цената на електроенергията на българския пазар. Но за да се осъществи свързаността, трябва, разбира се, чрез промяна в Закона, която се надявам, че ще бъде гласувана от Вас и на второ четене, да бъдат премахнати разходите за достъп и пренос, които в момента се събират от енергията, която е предназначена за износ, защото ние сме една от последните страни, да не кажа последната в Европа, която събира подобни такси. Това възпрепятства свързаността на пазарите, защото води до една разлика, която, изразена в евро, е около 5 евро и се заплаща за всеки мегаватчас изнесена от страната електроенергия. Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да Ви уверя, че Комисията за енергийно и водно регулиране ще положи всички усилия процесът на либерализация на електроенергийния пазар в страната да продължи и да завърши в обозримо бъдеще с оглед ние да станем част от обединения европейски пазар на електроенергия – отначало регионален, а след това и обединен европейски пазар. Все пак човешкият морал ме задължава заедно с това пред Вас да изкажа моята искрена благодарност на един човек, който в продължение на четири години неизменно стоеше до мен и до членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране и подкрепяше всяко наше действие, насочено и към либерализация, и към диверсификация на доставките, и към финансово стабилизиране на енергийния сектор. Това, Вие се досещате, е господин Делян Добрев (ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ), чиято компетентност, почтеност и смелост силно ме впечатляваха и впечатляват. Изрично изтъквам: смелост, защото в тези четири години ние, прокарвайки съвместно действия към либерализация на пазара, безспорно нарушихме някои планове и засегнахме финансово определени групи – било производители, било търговци, било бизнес. Но ние действахме и действаме в името на обществения интерес, търсейки този крехък, но абсолютно необходим баланс в българското общество. Благодаря Ви за вниманието. Очаквам Вашите въпроси. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, уважаеми комисари! Първо, благодаря за топлите думи за колегата Делян Добрев, който много ще ни липсва. Той остави доста сериозна следа в енергетиката, и не само, но да минем към въпроса. Знаете, че с промените в Закона за енергетиката, който аз и колегата Добрев вкарахме – той все още е отворен, удължихме срока днес – фактически генерациите, които са малките възобновяеми източници между един и четири мегавата, съответно високоефективните комбинирани производства също между един и четири мегавата, отиват на свободен пазар, като трябва да подпишат договори за компенсации с Фонда за енергийна сигурност. Разбира се, досега НЕК ги пласираше на регулиран пазар. По изчисления на експертите това са някъде около милион и петстотин хиляди мегаватчаса електрическа енергия годишно. Това поражда въпроси: с какво ще ги замените; това ще повлияе ли върху цената на регулирания пазар и очаквате ли да повлияе и върху цената на свободния пазар? Тоест да споделите Вашата визия във връзка с двете цени – едната не е крива, разбира се, едната е фиксирана, но другата е крива – относно това наше действие, абстрахирайки се от външни въздействия, примерно в сухо време, което няма да напълни язовирите и така нататък. Говорим за чисто механично, ако този закон влезе в сила, и всички други условни параметри ги сложим като постоянни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма съмнение, че цените на свободния пазар дават своето отражение върху цените на регулирания пазар, защото ако има много силно разминаване, това, естествено, поражда определено напрежение. Нещо повече, в края на миналата година, когато бяха екстремно високи цените на свободния пазар, част от потребителите на електроенергия, стопански преди всичко, които бяха излезли на свободния пазар, се върнаха на регулирания пазар, което е разрешено нормативно да бъде направено. Понастоящем цените на свободния пазар се определят от няколко фактора. На първо място, това е конюнктурата на пазара вътре в страната – потреблението, което се изменя динамично в зависимост от сезона: през зимата значително по-голямо, през месеците април и май изключително ниско, стигащо често пъти до 2700 – 2800 мегавата. При това положение не може да се каже, че цените на свободния пазар са постоянни целогодишно. Вторият фактор, който силно влияе, и особено влияе в последно време, са цените на емисиите въглероден двуокис. Политиката на Европейския съюз за декарбонизация на икономиката, съответно и на енергетиката, наложи създаване на механизъм на Европейската платформа за търговия с емисии, при които се чувства определен недостиг на предлагани емисии, което повиши тяхната стойност от около 8 евро на тон емисии преди година до около 25 евро. Макар че в днешния ден – това, което видях час преди да дойда в Народното събрание – цената на емисиите достигна 26 евро на тон. Тези емисии трябва по определен начин да бъдат включени като разходи на термоелектричните централи, поради това че те действително изхвърлят много големи емисии, особено нашите централи, които работят на лигнитни въглища. По тази причина цената на свободния пазар нарасна значително. Относно нейното влияние върху цената на регулирания пазар, искам да отбележа, че има модел – по него работи Комисията за енергийно и водно регулиране, при който хората плащат за енергийната услуга, включваща в себе си електроенергия – това е енергийната компонента, мрежовите тарифи – това са достъп и пренос, разпределение и доставяне, и добавка задължение към обществото. С увеличаване на цената на електроенергията, тоест на енергийната компонента, се намаляват премиите, които се дават на производителите на електроенергия, доскоро с преференциални цени, а сега с премия. Това дава възможност по определен начин да се търси такъв подходящ баланс в повишаването цената на енергийната компонента и намаляване цената на добавката задължение към обществото, за да се защити общественият интерес и да не се допусне съществено повишаване на цената, която хората ще платят за доставяната им енергийна услуга. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! До 2019 г. изградените до 30 киловата фотоволтаични паркове за собствени нужди сключваха договори за продажба на произведената и неизразходвана от тях електроенергия с електроразпределителните дружества на преференциални цени, по мои данни около 210 лв. на киловат. В началото на 2019 г. КЕВР взима решение да намали ставката за плащане към физически и юридически лица, сключили договори с разпределителните дружества по този ред, като намалява цената от 210 на 80 лв. на киловат. Не само намаля цената, а и в това решение се въвежда ретроактивно да се възстановят суми, платени от разпределителните дружества към тези производители. Имам следните въпроси към Вас по този повод: кое наложи тази мярка; какъв е относителният дял на тези производители в общия микс; защо се намалява цената в движение, след като тези хора са направили своите разчети към цена от 210 лв. и ще бъде ли приложен еднакъв аршин към всички производители на електроенергия от ВЕИ? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, производителите, за които Вие говорите, са известни като „производителите по параграф 18“. Те са около 290 производители и това, което всъщност Вие питате, има една съществена предистория. Тези производители са ползвали безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Развитие на селските райони“ и след построяването на техните ВЕИ паркове – това са преди всичко соларни паркове, те са поискали и тогава, в момента, за който Вие говорите, са получили преференциална цена. Незабавно е последвала реакция от Европейската комисия, която е заявила, че е недопустимо един производител на електрическа енергия да ползва преференции по две различни направления – в случая преференциална цена, след като са ползвали безвъзмездна подкрепа по Оперативна програма „Развитие на селските райони“. Нещо повече, България през лятото на 2015 г. беше предупредена за започване на наказателна процедура, като ответник от българската страна не беше Министерството на енергетиката, а Министерството на земеделието, храните и горите. По тази причина не Комисията, която не излиза с никакъв акт – нито решение, нито цена, а Народното събрание с промяна в Закона за енергията от възобновяеми източници в § 18 записва условията, при които се формира цената на тези производители. Комисията няма решение и не зная защо се спекулира с това. Ние просто изпълняваме Закона и тази цена е в съответствие със Закона. Ако се иска промяна на тези условия, това е в ръцете на Народното събрание, ако то реши да промени цената. Искам все пак да Ви предупредя, че по този повод неколкократно от различни народни представители беше искана промяна на § 18 и Комисията по енергетика, а след това и пленарната зала отхвърлиха такава възможност. След това с подписите на 48 народни представители беше сезиран Конституционният съд относно § 18. Конституционният съд се изказа категорично, че няма нарушение на Конституцията и остави в сила § 18. Що се касае до това дали е голяма енергията, произвеждана от тези производители, не, енергията не е голяма и Вие сигурно това имахте предвид като подтекст. Енергията не е голяма, броя аз Ви съобщих, но се касае за принцип от становище, което всеки път представя Министерството на земеделието, храните и горите. То е абсолютно категорично, че този статут не може да бъде променян, защото България ще се окаже отново в нарушение на европейското законодателство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа комисари! Моят въпрос е продиктуван от това, че не наскоро, но преди няколко месеца, а именно декември – януари, бяхме свидетели в пазара на „Ден напред“, че цената на електроенергията на Българската енергийна борса се повиши значително спрямо нивата от предишните месеци. Тогава си спомням, че Комисията съответно веднага се самосезира с цел да се установи дали има нерегламентирани практики, а именно влияние върху тази цена. Тогава, след като се самосезира, Комисията по енергийно и водно регулиране трябваше да установи всъщност какво доведе до увеличаването на тези цени за пазара „Ден напред“. Всъщност по-важният въпрос е какво би могло да се направи като превантивни мерки през зимните месеци – сега не, но след няколко месеца ще дойдем пак до този период, така че цената да не отива в тези нива, от които, разбира се, страдат най-големите консуматори на електроенергия, а естествено без тях няма как да има производство. Моят въпрос е: какво установи тази проверка, която Вие успяхте да направите, и какви са изводите от нея за в бъдеще? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът наистина е изключително важен, защото в един от януарските дни цената на свободния пазар в сегмента „Ден напред“ за базов товар достигна 207 лв. на мегават час – изключително висока цена. Това, разбира се, дава своето крайно негативно отражение върху всички големи клиенти, потребители на електрическа енергия, които най-често са големи стопански потребители, защото нарушава себестойността на тяхната продукция, респективно те губят и конкурентоспособност. Постепенно от началото на месец февруари нещата се промениха. Защо се случи така? Първо, ние бяхме постановили с промените в Закона, че всички производители на електрическа енергия четири и над четири мегавата инсталирана мощност трябва да излязат на свободния пазар, но бяхме определили шестмесечен преходен период преди всичко за производителите на възобновяема енергия с оглед да решат своите проблеми с договорите, които имат със съответните банки. Те се възползваха от този период и фактически това допълнително количество, което трябваше директно да постъпи на борсата, то е около 1,5 тераватчаса електроенергия, се появи там в началото на тази година. На второ място, трябва все пак да се отбележи, че няколко големи търговци, които участват на повече от 10 борси в тази част на Европа – Централна и Източна Европа, и имат отлично разработени софтуерни механизми и специалисти в това отношение, следят ежеминутно борсите и правят бизнес с това да купуват определени количества от определена борса, когато цената там е ниска и да я продават там, където е висока. Поради ниската ликвидност на българската борса такива големи количества, закупени от нашата борса, доведоха незабавно до повишаване на цената. На трето място, разбира се, това е и самият сезон, защото през декември и януари месец потреблението в страната е най-високо, свързано с християнските празници в края на годината и началото на месец януари, с отпуски на хората, които често пъти са си вкъщи. Високото потребление изисква по-големи количества на борсата. Какво правим това нещо да не се повтори? Както вече казах, първо, в поредица от разговори, които проведохме с трите енергийни дружества от състава на БЕХ, бяха поети ангажименти за максимално предоставени на всички възможни количества електроенергия на Българската независима енергийна борса като за ТЕЦ „Марица изток 2“, разбира се, при условие, че цената на борсата е над себестойността на енергията, произвеждана от ТЕЦ „Марица изток 2“, защото в противни случаи ще има явно нарушение на Закона от ръководството на ТЕЦ 2. На второ място, за да се намали натискът върху сегмента „Ден напред“, НЕК пое ангажимента да предоставя водна енергия и енергията, произвеждана от ВЕЦ-овете на НЕК, основно за пикова енергия в рамките на „Ден напред“, с което да потисне цената на пиковата енергия. И, разбира се, на трето място, самата борса пое ангажимент да предложи на търговците и на клиентите пакет от различни опции, за което вече говорих, по начин да може те да закупят енергия в рамките на седмица, месец, тримесечие, вместо да се стремят да закупуват енергия от пазара „Ден напред“. Следващото, което ще стане с влизане в сила на промените, които се надявам да бъдат гласувани от Народното събрание в рамките на този месец, ще бъде излизането още на 1,5 тераватчаса електроенергия от производителите между 1 и 4 мегавата инсталирана мощност. Искам да отбележа неслучайно следното. Ние в момента не предлагаме на Народното събрание едновременно да включи излизането и на небитовите потребители, които сега са на регулиран пазар, на свободния пазар, защото искаме първо да увеличим ликвидността на борсата, а след това да се увеличи и броят на потребителите, които купуват енергия от самата борса. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, през цялото време на изслушването ми правеше впечатление, че се говореше за ТЕЦ „Марица 2“, говореше се за Козлодуй, говореше за други източници, но имах чувството, че съзнателно се отбягва да се говори за тока от ТЕЦ „Марица 1“ и ТЕЦ „Марица 3“, което всъщност е голямото злободневие в българското общество. Всички сме наясно, че това са двете американски електроцентрали, от които обществото е задължено да изкупува ток от държавата на преференциални цени. От самото начало на съществуването на „Атака“ – от 2005 г., това е неотменна, постоянна наша тема, по която сме влизали в тежки конфликти и противоречия с управляващите мнозинства, с председателите на Комисията. За нас това е кауза, от която няма да се откажем! Днес, на 11 април, моите въпроси към Вас, господин Иванов, са да чуят българските граждани каква е цената за тока, която се получава от двете американски електроцентрали, без и със ДДС, защото много често се говореше за конфиденциалност на цена и имаше периоди, в които тя не се съобщаваше. Дали все още се пази в тайна цената на тока от двете електроцентрали? Какъв е делът на тока от електроцентралите „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ в общото потребление? Третият ми въпрос, който може би е най-важният: правен ли е някъде разчет, ако не бяхме задължени да получаваме тока, произведен от двете електроцентрали на тези цени, каква щеше да бъде цената в абсолютен размер или казано по-ниска в проценти, защото тя не може да бъде по-висока, на другата енергия – на целия микс, за който говорим? Имам още един, четвърти, въпрос. Знам, че това е една от най грижливо пазените тайни в държавата, но бихте ли могли да ми отговорите чия собственост са за онези прословути 15% от ТЕЦ овете „Марица-изток 1“ и „Марица изток 3“? Българското общество и досега си задава въпроса за тези 15%, но няма отговор. В онези тайни при социализма имаше списък на събития и обстоятелства, представляващи военна държавна тайна. Може би и сега има някакъв такъв примерен списък?! Отговорът на въпроса за петнадесетте процента явно влиза в тази категория. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, Вие задавате въпрос, който, както казахте, повече от десетилетия стои пред българската енергетика. Разбира се, ще Ви отговоря, но имах намерение в рамките на отговорите на уважаемите господа народни представители да отбележа, че това, което трябва да се направи, за да стигнем до пълна либерализация на пазара, са някои неща. Първо, нова енергийна стратегия, която да посочи сегментите в енергетиката, тяхната роля, значение и количества в един дълъг период – до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. На второ място е именно прекратяването на дългосрочните договори с двете централи „ЕЙ И ЕС“ и „Контур Глобал“, защото всякакви такива договори, както впрочем и други в по-малка степен, но също сериозно участващи производители на възобновяема енергия и когенерации – всеки един от третия сегмент, които ползват държавна помощ, изкривяват пазара. Не може да има либерализиран пазар, когато има специални цени, дългосрочни договори и преференции. Все пак, за да бъда изчерпателен, ще кажа, че следващото, което трябва да бъде направено преди пълната либерализация, е създаване на ясен механизъм за защита на енергийно уязвимите потребители. Това са хора, които по няколко критерия – възраст, доходи и здравословни проблеми, трябва да бъдат защитени. Тяхната цена ще продължава да бъде определяна от Комисията за енергийно и водно регулиране, докато цената при пълна либерализация на пазара няма да бъде обект на наша регулация. Относно двете американски централи. Договорите, които са сключени с тях, изтичат съответно: за „Контур Глобал – през 2024 г., който е влязъл в действие през 2009 г.; за „ЕЙ И ЕС“ – ТЕЦ „Марица-изток 1“ – през 2026 г., защото е влязъл в експлоатация през 2011 г. По отношение на техните цени. Комисията за енергийно и водно регулиране няма никаква възможност да въздейства предвид на това, че тези цени са в резултат на договор и клаузи по него, както беше казано, включително от представители на правителството, и от министър Теменужка Петкова: „Едностранното прекратяване или нарушаване на договора може да доведе до тежки финансови санкции от порядъка на стотици милиони евро, изплащани с решение на съда“. Независимо от това, понеже Вие ме питате за цената, на „ЕЙ И ЕС“ – ТЕЦ „Марица изток 1“, тя е особено висока и в момента е малко над 200 лв. за мегаватчас. Значително по-ниска – от порядъка на 150 лв. за мегаватчас, е цената на „Контур Глобал“. Истината е, че цената беше по-ниска при тях в предишните години, но поради увеличаване цената на квотите – въглероден диоксид, това, което влияе силно и върху държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, влияе и върху тези две централи. Разбира се, там квотите се заплащат от Националната електрическа компания, защото така е по договор с тези централи. Що се касае до Вашия въпрос за 15%. Чел съм публикации във вестниците, но повярвайте ми, нямам достъп до самите договори, нито до това, което ме питате, защото те са извън компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Заявявам съвсем твърдо моето становище, че трябва максимално бързо, буквално в рамките на месеци, с едната централа – „Контур Глобал“, договорът да бъде променен, но това зависи от правителството, не зависи от регулатора. Разбира се, същото трябва да се направи и с „ЕЙ И ЕС“, но в по-дълъг период. Благодаря Ви за въпроса.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми комисари! 2015 г. беше ключова във връзка с темата „Либерализация“. Промените, които направихме, успяха да налеят ликвидност в енергийните дружества и да балансират енергетиката. Създадохме условия за нова Комисия – не държавна, избирана съвсем прозрачно чрез процедура от Народното събрание, в която са ясни и видими за всички качествата на кандидатите. Всъщност липсата на скандали се отразява и в работата, която се осъществява. Слава богу, от тогава – от 2015 г., балансираните решения, които бих казал дават и справедливи цени, вземайки предвид всички интереси в бранша, внесоха голямо спокойствие в енергийната система и хармония в самата Комисия. Разбира се, постигнатото трябва да го защитаваме и надграждаме. В тази насока са новите промени и в Закона за енергетиката, новите възможности, които съответно ни предоставя и газовият пазар чрез изграждането на газов хъб „Балкан“. Тоест съвместните усилия между парламент, Комисия и изпълнителна власт дават своите резултати. Те са видими и се надграждат. Мога да кажа, че след изграждането на новата инфраструктура и вложенията на „Булгартрансгаз“ – дай боже, в терминал за втечнено гориво в Александруполис, разбира се, и гръцката връзка, ще даде възможност да либерализираме докрай газовия пазар и съответно междусистемните връзки. Електроенергийният пазар, както казах и в изложението, вече е до степен на средноевропейско развитие. Ние все повече го развиваме и надграждаме, така че да постигнем една пълна либерализация. По принцип изкушението да се провежда и социална политика през цената на електрическа енергия е доста голямо. С модела, който направихме чрез Ваше решение, дадохме възможност цената на електрическата енергия – без никой, разбира се, да Ви се меси – даже може да го потвърдите, че няма намеса от никой политик досега във Вашите решения, да се балансира, защото чрез задължения през обществото може да компенсирате съответно нарастване на цената на свободния пазар. Като законодател заедно с Вашите забележки ще въведем съответната рамка. Мисля, че когато вече минем пълна либерализация и създадем фонда, компенсиращ енергийно бедните хора – има го и в модела на Световната банка, и беше изработен по поръчка на Министерството на енергетика, ще имаме абсолютно коректна и бих казал свободна договореност между потребителите. Най-дребните потребители, които може да си го позволят – не са енергийно бедни, и съответно търговците на електрическа енергия, ще имат достъп до този свободен пазар. Бих казал, че точно тогава вече ще имаме възможност да прекратим декапитализацията и на енергийните дружества. Разбира се, нарастването на въглеродните емисии, в които никой не се съмнява поради политиката на Европейския съюз и новите политики, които ще влязат в сила от 2020 г. с хоризонт 2030 – 2050 г., ни показват и направлението, което ще се развива в енергетиката. Това е чиста енергия, добита от възобновяеми източници. Бих сложил и ядрената енергетика, която не създава въглеродни емисии – нулеви, но там има други проблеми с обработеното ядрено гориво и при всички случай ще окаже огромен натиск върху въглищните централи. Този натиск трябва да го решим. Предстои съвсем скоро – през 2020 г., да приемем Енергийната стратегия на Република България във връзка с развитието ѝ пак в краткосрочен период – 2030 г., и дългосрочен – 2050 г. Така че ни предстои ново предизвикателство и се радвам, че можем да вървим по този път. Тези смели решения, които досега ги взехме, показват своята правилност, показват, че нямаме скандали. Между другото в Комисията по енергетика за първи път виждаме една прагматичност, липса на политически ежби, една хармония, в която можем заедно да решаваме – дори с колегите отляво, които ги няма сега. Сигурен съм, че мислят по същия начин като мен – това е начинът да извадим енергетиката от политиката. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Изслушах много внимателно диспута, който беше доста градивен в това Народно събрание, и смятам, че в значителна степен отразява и сложността на системата по регулиране на доставките на електроенергия. Тук искам да обърна внимание на народните представители, че у нас, в България, в последните години започна да се говори по малко за пазар, повече за това да регулираме съществуващото положение. Аз мисля, че има сериозен резерв. Вчера, преди този дебат, разгледах някои данни за енергетиката в Германия, защото винаги ме е учудвало това как тази голяма държава се реши да закрие всички свои ядрени централи, а някои, които не бяха влезли в експлоатация към приемането на Закона за закриването, изобщо не тръгнаха да вървят. И как германската държава успя да ангажира не само големите производители, но успя да ангажира гражданите, успя да ангажира общини – всички, за да започнат и те да се замислят как да внасят електроенергия в системата на страната си? В това отношение те работят добре. Голяма част от германското общество е вкарано в системата, при което то печели от това, че си е инсталирало съвременни и евтини генератори на електроенергия. Имам предвид спадането на цената в Германия през последните 10 години на електроенергията – от 50 цента на 10 цента, от тези възобновяеми енергийни източници. В това отношение, разбира се, критика търпи Министерството на енергетиката, което като че ли в последните две години застина и не смее да излезе от рамките, в които се намира – никакви нови идеи, никакви нови инициативи не идват от това министерство. Но това е проблем на друг дебат. Първият въпрос е, че в България има солиден резерв за производство на електроенергия, ако това производство наистина се постави на пазарна основа и гражданите бъдат включени, и микропроизводителите бъдат включени в тази система. Вторият ми въпрос е свързан с двете централи, както каза нашият колега, така наречените американски централи, които – аз не знам дали това Народно събрание отчита, какви антиамерикански настроения събужда в обществото ни фактът, че всяка една пенсионерка от 10 лв., доколкото съм чувал, плаща 6 лв. на тези централи? Толкова им е висока – цената им е в някои отношения три пъти по-скъпа, отколкото на останалите производители. Това насажда антиамерикански настроения в България, което не е добре. Това е нашият най-голям съюзник в НАТО. Ние сме членове на НАТО. Никъде няма такова нещо една страна да дойде и да наложи едни условия, които са за бананови републики, и да иска след това да я уважават! И да продължават да се инатят, и да поставят на колене правителството, и да поставят под съмнение функционирането на пазарната система в България. Точно тези централи работят по комунистически – и двете! Само в комунистическите и диктаторските общества е възможно да се определи една свръхвисока цена и на тази цена да се произвежда. Това е в разрез с нашите усилия – на това Народно събрание, да можем да приближим България колкото се може повече към обществата, които са със свободна търговия, със свободно стопанство. Тъй като времето ми изтече, последното нещо, което искам да кажа, е, че цялото ни общество е възмутено от така наречения студен резерв, който се внедри в нашата икономика по един особено непазарен начин. Защо този студен резерв не се използва в случаите, когато електроенергията достигне много високи нива и се отразява върху икономиката на цялата ни страна? Благодаря за вниманието.