STANISLAVA STOYANOVA (ГЕРБ)1,005 words
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя мотивите към Проекта за настоящото решение.
Инициативата за обявяване на Велико Търново за „Историческа и духовна столица на България“ е подета от Инициативен комитет, представляващ великотърновската общественост, подкрепен с пълно мнозинство от Общинския съвет – Велико Търново, с Решение № 1420 от 28 март 2019 г.
В духовните представи на българите цели седем столетия – от 1186-а до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица. Нещо повече, до началото на XIX век градът е и вечната столица, тъй като историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла. В съзнанието и творчеството на водещите умове на нацията от XVIII, XIX век – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, царският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода. Велико Търново е неразривно свързан с дълбините на историята на нашите земи.
Още от XIII век преди Христа на територията на града съществува тракийско селище, продължило живота си в римската епоха, и през Средновековието Търново е наследник на Никополис ад Иструм – града на император Траян. Търново приема името си по време на Първото българско царство и в този период дори заема важно място в системата на управлението. Смята се, че още през IX – X век там са били построени владетелските резиденции. В края на XII век кризата във Византия засилва антивизантийските тенденции, които са умело направлявани от търновските боляри – братята Теодор (Петър) и Йоан Асен, свързани родово със старата българска аристокрация.
През пролетта на 1186 г. при освещаването на построената от Асеневци търновска църква „Свети Димитър“ по-големият брат Теодор е провъзгласен за български цар под името Петър. Според съвременниците Търново е най-укрепеният и най-красивият от градовете по Хемус – Стара планина, което предопределя избора му за столица, а дори старата слава на Велики Преслав не е в състояние да надделее над безспорните стратегически и геополитически преимущества на Търново.
През XII – XIV век столицата е многолюден град с население, съизмеримо с онова на повечето европейски столици от онази епоха,с високо развит градски живот, с икономика, с вътрешна и международна търговия. Една от средновековните институции, с които Търново остава в историята на целия християнски свят, е Търновската патриаршия. Основите на тази водеща духовна институция са поставени с въстанието на Петър и Асен, когато монахът Василий е обявен за български архиепископ. Големият войн и дипломат цар Калоян постига църковна уния с Рим на 7 ноември 1204 г. В преписката с папа Инокентий III Калоян и Василий са наречени съответно „цар“ („император“) и „патриарх“ („примас“) на България и Влахия.
Българската църква получава статут на православна патриаршия през 1235 г. благодарение на цар Иван Асен II. Търновската патриаршия е най-високото достижение в църковната история на българите и е призната от всички древни християнски патриаршии – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Неин пръв духовен глава е близкият до Иван Асен II монах Йоаким I. На практика оттук нататък църковният престол в Търново е втори по значение в православната общност. Българският пример има своето отражение и върху църковния живот на други православни страни, особено върху Сърбия и Московска Русия.
Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси в България и в православна Европа. Търновската книжовна школа, особено във времето на големия писател и духовен водач патриарх Евтимий, оказва мощно цивилизационно влияние върху православния свят и най-вече върху раждащата се нова велика сила – Московска Русия. В края на XIV и началото на XV век редица духовни водачи – глави на църквите в Русия, Литва, Молдова, Влахия, Сърбия, са българи, свързани със столицата Търново и с търновските духовни и културни традиции.
В епохата на османското владичество Търново, доскорошен патриаршески град, става център на една от най-големите престижни митрополии на Вселенската патриаршия и неслучайно шестима търновски митрополити заемат патриаршеския трон. За българите градът пази обаянието си на столица и неслучайно е център на Първото – 1598 г., и Второто – 1686 г., търновски въстания, чиято цел е възобновяване на свободното Българско царство.
Ролята на Търново в епохата на националното възраждане е забележителна. Именно там започва всенародната борба за независима българска църква. Във въстанията през 1875-а и 1876 г. Търново е център на Първи революционен окръг.
След Освобождението във Велико Търново е свикано Учредителното събрание през 1879 г., призвано да възроди политическия живот на България. По време на дебатите тогавашният политик и народен представител Драган Цанков възкликва: „Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – правителствена.“
Приетата от Учредителното събрание Конституция остава за следващите поколения българи – Търновска, а най-важните актове на новата българска държава неизменно са обявявани в Търново, включително Манифестът на Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и обявяването на българската независимост от цар Фердинанд на 22 септември 1908 г.
Днес Велико Търново е уникален град със своите над 1500 недвижими паметници на културата, две крепости с огромна площ, множество музейни обекти. С невероятното си географско разположение и изключителна архитектура, с огромното си разнообразие от културни събития, фестивали, концерти и различни атракции – 500-годишно, с вдъхновяващата си атмосфера Велико Търново е притегателно туристическо и културно средище, място, където се срещат хора от целия свят.
Велико Търново е и много важен образователен център. Висшите и средни учебни заведения в старата столица са сред водещите в страната.
Велико Търново е един от древните градове и по признание и на свои, и на чужденци, олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя ѝ към бъдещето.
Велико Търново винаги е бил ключова част не само от българската и европейската история, но и от българската идентичност.
Ние, народните представители от Велико Търново, изразяваме своята убеденост, че е дошъл моментът статутът на историческа и духовна столица на България, който Велико Търново винаги е притежавал според мнението на широките обществени слоеве от всички краища на страната ни, да бъде потвърден официално и легитимиран от трибуната на Народното събрание на Република България.
Призовавам Ви да вземем това решение и като морален жест в навечерието на честванията по случай 140 години от приемането на Търновската конституция – първия държавотворен документ на модерна България. Благодаря Ви.