12 April 2019

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя мотивите към Проекта за настоящото решение. Инициативата за обявяване на Велико Търново за „Историческа и духовна столица на България“ е подета от Инициативен комитет, представляващ великотърновската общественост, подкрепен с пълно мнозинство от Общинския съвет – Велико Търново, с Решение № 1420 от 28 март 2019 г. В духовните представи на българите цели седем столетия – от 1186-а до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица. Нещо повече, до началото на XIX век градът е и вечната столица, тъй като историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла. В съзнанието и творчеството на водещите умове на нацията от XVIII, XIX век – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, царският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода. Велико Търново е неразривно свързан с дълбините на историята на нашите земи. Още от XIII век преди Христа на територията на града съществува тракийско селище, продължило живота си в римската епоха, и през Средновековието Търново е наследник на Никополис ад Иструм – града на император Траян. Търново приема името си по време на Първото българско царство и в този период дори заема важно място в системата на управлението. Смята се, че още през IX – X век там са били построени владетелските резиденции. В края на XII век кризата във Византия засилва антивизантийските тенденции, които са умело направлявани от търновските боляри – братята Теодор (Петър) и Йоан Асен, свързани родово със старата българска аристокрация. През пролетта на 1186 г. при освещаването на построената от Асеневци търновска църква „Свети Димитър“ по-големият брат Теодор е провъзгласен за български цар под името Петър. Според съвременниците Търново е най-укрепеният и най-красивият от градовете по Хемус – Стара планина, което предопределя избора му за столица, а дори старата слава на Велики Преслав не е в състояние да надделее над безспорните стратегически и геополитически преимущества на Търново. През XII – XIV век столицата е многолюден град с население, съизмеримо с онова на повечето европейски столици от онази епоха,с високо развит градски живот, с икономика, с вътрешна и международна търговия. Една от средновековните институции, с които Търново остава в историята на целия християнски свят, е Търновската патриаршия. Основите на тази водеща духовна институция са поставени с въстанието на Петър и Асен, когато монахът Василий е обявен за български архиепископ. Големият войн и дипломат цар Калоян постига църковна уния с Рим на 7 ноември 1204 г. В преписката с папа Инокентий III Калоян и Василий са наречени съответно „цар“ („император“) и „патриарх“ („примас“) на България и Влахия. Българската църква получава статут на православна патриаршия през 1235 г. благодарение на цар Иван Асен II. Търновската патриаршия е най-високото достижение в църковната история на българите и е призната от всички древни християнски патриаршии – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Неин пръв духовен глава е близкият до Иван Асен II монах Йоаким I. На практика оттук нататък църковният престол в Търново е втори по значение в православната общност. Българският пример има своето отражение и върху църковния живот на други православни страни, особено върху Сърбия и Московска Русия. Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси в България и в православна Европа. Търновската книжовна школа, особено във времето на големия писател и духовен водач патриарх Евтимий, оказва мощно цивилизационно влияние върху православния свят и най-вече върху раждащата се нова велика сила – Московска Русия. В края на XIV и началото на XV век редица духовни водачи – глави на църквите в Русия, Литва, Молдова, Влахия, Сърбия, са българи, свързани със столицата Търново и с търновските духовни и културни традиции. В епохата на османското владичество Търново, доскорошен патриаршески град, става център на една от най-големите престижни митрополии на Вселенската патриаршия и неслучайно шестима търновски митрополити заемат патриаршеския трон. За българите градът пази обаянието си на столица и неслучайно е център на Първото – 1598 г., и Второто – 1686 г., търновски въстания, чиято цел е възобновяване на свободното Българско царство. Ролята на Търново в епохата на националното възраждане е забележителна. Именно там започва всенародната борба за независима българска църква. Във въстанията през 1875-а и 1876 г. Търново е център на Първи революционен окръг. След Освобождението във Велико Търново е свикано Учредителното събрание през 1879 г., призвано да възроди политическия живот на България. По време на дебатите тогавашният политик и народен представител Драган Цанков възкликва: „Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – правителствена.“ Приетата от Учредителното събрание Конституция остава за следващите поколения българи – Търновска, а най-важните актове на новата българска държава неизменно са обявявани в Търново, включително Манифестът на Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и обявяването на българската независимост от цар Фердинанд на 22 септември 1908 г. Днес Велико Търново е уникален град със своите над 1500 недвижими паметници на културата, две крепости с огромна площ, множество музейни обекти. С невероятното си географско разположение и изключителна архитектура, с огромното си разнообразие от културни събития, фестивали, концерти и различни атракции – 500-годишно, с вдъхновяващата си атмосфера Велико Търново е притегателно туристическо и културно средище, място, където се срещат хора от целия свят. Велико Търново е и много важен образователен център. Висшите и средни учебни заведения в старата столица са сред водещите в страната. Велико Търново е един от древните градове и по признание и на свои, и на чужденци, олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя ѝ към бъдещето. Велико Търново винаги е бил ключова част не само от българската и европейската история, но и от българската идентичност. Ние, народните представители от Велико Търново, изразяваме своята убеденост, че е дошъл моментът статутът на историческа и духовна столица на България, който Велико Търново винаги е притежавал според мнението на широките обществени слоеве от всички краища на страната ни, да бъде потвърден официално и легитимиран от трибуната на Народното събрание на Република България. Призовавам Ви да вземем това решение и като морален жест в навечерието на честванията по случай 140 години от приемането на Търновската конституция – първия държавотворен документ на модерна България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Днешното предложение за Решение е доста значимо, дори се изкушавам да кажа – в известен смисъл историческо. То има не само символен характер, то има и много важен знак на държавнотворческа приемственост. Град Велико Търново е носител на тази хилядолетна държавна традиция, започваща още от времето на основаването на българската държава на юг от Дунава. Църквата „Свети 40 мъченици“ и надписите на хан Омуртаг там, Втората българска държавност и възраждането на модерната българска държавност са събрани във Велико Търново. Днес ние всички тук сме народни представители от Четиридесет и четвъртото обикновено народно събрание и този номер е пряко свързан с Велико Търново. По силата на приетата в Търново Конституция започва парламентаризмът в България с Първото велико народно събрание на 17 април 1879 г., пак във Велико Търново, където се избира първият български княз – княз Александър I, и по силата на тази Конституция през есента се свикват изборите за Първото обикновено народно събрание. От тогава до днес Народното събрание, българският парламент, следва една традиция, основана на Търновската конституция. Аз не се съмнявам, че това Решение ще бъде подкрепено с абсолютно съгласие, но то има и един много важен въпрос, един много важен функционален въпрос. В мотивите беше прочетена част от Решението на Учредителното събрание, взето на 22 март, по стар стил – 3 април 1879 г., в което Решение се определя столицата, или столиците, на възродената българска държавност. Това Решение не влиза в Търновската конституция. То остава само в протоколите на Учредителното събрание, но има силата на конституционен текст. То е в сила, можем да кажем, дори и след времето на Търновската конституция. Това Решение е следното: „Ние имаме две столици: София – административна, и Търново – историческа.“ И много е важно следващото изречение, което е част от Решението: „В първата пребивава князът, във втората полага клетва.“ Така се определя с Решение на Учредителното събрание мястото на Велико Търново като източник на върховната власт в държавата, а именно по Търновската конституция – българската монархия. Съвсем неслучайно именно във Велико Търново заседават всички велики народни събрания, с малки изключения, до времето на действие на Търновската конституция. Нещо повече, през 1990 г. Седмото велико народно събрание беше открито във Велико Търново именно като символ и знак на тази приемственост, на тази държавнотворна идея и роля на Велико Търново. Днес ние ще вземем това Решение и във вторник за втори път след 1990 г. българският парламент ще заседава там – във Велико Търново. Време е да си зададем въпроса: дали, не следвайки тази държавна традиция, не трябва да възродим отново върховния орган на държавата, каквато е нашата държава – с парламентарно управление, а именно българският парламент по стара, стародавна традиция да полага клетва отново във Велико Търново, на онези свещени места, където се е осъществявала и функционирала великата българска империя? Дали това Решение на строителите на съвременна България не е задължително и за нас?! Ето защо аз поставям тази идея пред всички Вас, пред цялото общество и пред всички отговорни български фактори с призив: нека да възродим тази стародавна българска традиция и нека да поставим законодателните и нормативните условия, така щото всеки нов български парламент да тръгва в своя път, полагайки клетва именно на онова място, където строителите на съвременна България са записали основите на българската демокрация! Аз мисля, че всеки народен представител, заклевайки се под стените на Царевец, в храма „Свети 40 мъченици“, сядайки на банките, където са стоели хората, които са градили българската държавност, поне мъничко ще приеме от тази висока отговорност и от онези светли примери, които са ни оставили нашите предшественици. Аз Ви призовавам да подкрепим Решението! С едно добро и празнично чувство ще се радвам да се видим във Велико Търново във вторник. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След тази вдъхновена реч на колегата Милен Михов трудно ще намеря силни думи да защитя тезата, но аз не излизам за това, а искам да кажа нещо за протокола. Всяко решение на Народното събрание по смисъла на българското законодателство става закон. Това, което ние приемаме – колегите вносители казват, че от това няма да има никакви други последствия: нито финансови, нито политически, нито икономически, каквито и да било, донякъде не са прави, тъй като, след като се е приело това Решение, ние не можем да направим закон за старите български столици, в който те да бъдат равнопоставени. Там трябва да има специална клауза по този въпрос. Доколкото си спомням, инициативата на ГЕРБ, изказана от господин Цветан Цветанов и госпожа Цвета Караянчева, имаше именно такава идея. С един от колегите от ГЕРБ аз съм разработил такъв закон. Той стои и въпреки всичко един ден ще го внесем в Народното събрание с подписите на вносители от двете партии. Въпросът е, че в българското законодателство няма такова понятие и мнението на Министерството при консултацията беше същото. Не съм сигурен – затова го казвам, да го има в протокола, че няма да произтекат други претенции. Ще Ви кажа защо. Защото плисковчани ще кажат: „Добре де, а ние като сме първите? Ние сме преди всички Вас. Как Вие ще бъдете по-отпред от нас, а ние по-назад?!“ Ами великипреславци, ако кажат: „Ние сме Златният век на Симеон! Никога България не е достигала това равнище на култура, каквото е било при цар Симеон, и ние какво – пак по-назад?!“ Това са дребни местни амбиции и прочее, и прочее, защото ние всички сме българи и тези столици са наши столици. Един ден към тях ще се присъедини Видин със сигурност, така смятам, а казано пак малко в този кръг от понятия, защо не и Охрид, както казват колегите от ВМРО?! (Шум и реплики.) Както и да е. Въпросът е такъв, че в протокола трябва да останат подобни съображения и аз ще гласувам този закон. (Шум и реплики.) Пловдивчани да мълчат там, те малко клонят накъм Александър Македонски. (Шум, реплики, смях.) И това трябва да остане, защото, като започнем да работим този закон за старите български столици, това ще излезе на повърхността. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Правя процедурно предложение за допуск в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов и Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ на дирекция „Правнонормативна дейност“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 20 март 2019 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 1, ал. 3 думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 2, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 след думите „на български гражданин“ се добавя „по смисъла на този закон“. 2. В т. 4 думите „които са на издръжка“ и запетаята пред тях се заличават.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В глава първа се създава чл. 7б: „Чл. 7б. (1) Право на пребиваване на деца чужденци до 18 годишна възраст се предоставя след общо съгласие на родителите. Когато не е налице общо съгласие на родителите, спорът между тях се решава от районния съд по местопребиваване на детето. (2) Производството пред съда по ал. 1 започва по заявление на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. (3) В случаите по ал. 2 при всяко производство съдът уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваване на детето, като за уведомлението се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. (4) Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя становище на съда, което съдържа: преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. (5) Съдът постановява решение, с което замества липсващото съгласие на единия от родителите, или оставя искането без уважение. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на Гражданския процесуален кодекс. (6) При започнало производство по предоставяне право на пребиваване, същото се спира до окончателно произнасяне на съда по заявлението по ал. 2. (7) След получаване на окончателното решение на съда дирекция „Миграция“, отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на МВР взимат решение за предоставяне право на пребиваване, като проверяват служебно и другите документи и обстоятелства, свързани с правния статут на детето.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 6 се изменя така: „6. са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано, след проверка и оценка на представени документи, относно икономическа активност и данъчна изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности, от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България; разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество; Българската търговско-промишлена палата своевременно уведомява дирекция „Миграция“ при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството;“ б) в т. 13 след думите „постоянно пребиваване“ се поставя запетая и се добавя „както и на чужденец, получил международна закрила“; в) създава се т. 22: „22. са членове на семейството на чужденец с предоставено убежище, временна закрила или хуманитарен статут – когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство;“. 2. В ал. 3 се създават изречения второ, трето и четвърто: „В случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация този срок може да бъде удължен с още един месец. Чужденецът се уведомява писмено при удължаване на срока, като в писмото се посочва, че следва да предостави необходимите документи и информация в 14 дневен срок от получаване на писмото. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване се прекратява, като заявлението не подлежи на повторно разглеждане.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 24б се правят следните изменения: 1. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Когато срокът на договора за разработване на научноизследователски проект е по-кратък от една година, разрешението се издава за срока на договора.“ 2. В ал. 5 думите „сектор/група“ се заменят с „отдел/сектор/група“. 3. В ал. 13 изречение първо се изменя така: „Разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца може да получи и чужденец, който в срок до 7 работни дни след приключване на научноизследователски проект е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 24о, ал. 3 думите „сектор/група“ се заменят с „отдел/сектор/група“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14: „§ 14. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 3 след думата „деца“ се добавя „на български гражданин или“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Заявление за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване се подава лично в дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него лице взема решение по заявлението в срок до два месеца от подаването му, като в случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи срокът може да бъде удължен с още два месеца. Разрешението се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.” 3. Създава се ал. 6: „(6) Разрешение за постоянно пребиваване не могат да получат чужденците, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28а, освен когато на чужденци, навършили 18-годишна възраст, е предоставено разрешение за продължително пребиваване по хуманитарни причини.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 26, ал. 2 думите „25б“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18: „§ 18. В чл. 33к се правят следните изменения: 1. В ал. 5, изречение второ думите „по ал. 1“ се заменят със „за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни със срок на валидност до срока на първоначално издаденото“. 2. В ал. 6 думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19. Комисията предлага да се създаде нов § 20: „§ 20. В чл. 40, ал. 1, т. 1 думите „чл. 25б, 25в“ се заменят с „чл. 25в“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23: „§ 23. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Точка 8 се изменя така: „8. „Училище“ е институция по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, която участва в програма за ученически обмен или образователен проект.“ 2. Точка 20 се изменя така: „20. „Доказателства за осигурено жилище“ са документи, както следва: а) нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота; б) декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24: „§ 24. (1) Гражданите на Обединеното кралство и членовете на техните семейства, които към деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз са влезли и пребивават законно в Република България или притежават валиден документ за пребиваване, издаден от Република България, могат в срок до 31 декември 2020 г. да подадат лично заявление в дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешение за пребиваване в Република България, за което незабавно им се издава временно удостоверение за пребиваване. Към заявлението се прилагат необходимите документи по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (2) На лицата по ал. 1, които не представляват заплаха за националната сигурност или обществения ред, в срок до един месец от датата на подаване на заявлението се издава разрешение за пребиваване при условията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (3) Членовете на семейството на гражданин на Обединеното кралство, получил разрешение за пребиваване по ал. 2, които към деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз са придобили качеството на член на семейство на гражданин на Обединеното кралство, но които към този ден не пребивават в Република България, могат в срок до 29 март 2022 г. да подадат лично заявление в дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешение за пребиваване в Република България, за което незабавно им се издава временно удостоверение за пребиваване. Към заявлението се прилагат необходимите документи по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (4) Членовете на семейството на гражданин на Обединеното кралство, получил разрешение за пребиваване по ал. 2, които са придобили качеството на член на семейство на гражданин на Обединеното кралство в периода между деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз и 31 декември 2020 г., могат в срок до 31 декември 2020 г. да подадат лично заявление в дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешение за пребиваване в Република България, за което незабавно им се издава временно удостоверение за пребиваване. Към заявлението се прилагат необходимите документи по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (5) Гражданин на Обединеното кралство, който е член на семейството на български гражданин, придобил това си качество до деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, може в срок до 29 март 2022 г. да подаде лично заявление в дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешение за пребиваване в Република България, за което незабавно му се издава временно удостоверение за пребиваване. Към заявлението се прилагат необходимите документи по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (6) На лицата по ал. 3 – 5, които не представляват заплаха за националната сигурност или обществения ред, в срок до един месец от датата на подаване на заявлението се издава разрешение за пребиваване при условията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (7) Лицата по ал. 3 – 5 могат да влязат на територията на Република България с валиден паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условията и по реда на чл. 4 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (8) Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя писмено становище в 7-дневен срок от получаване на заявлението по ал. 1 и ал. 3 – 5. (9) Заявлението по ал. 1 и ал. 3 – 5 е по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. (10) Разрешението за пребиваване по ал. 1 и ал. 3 – 5 се издава съгласно изискванията на Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в него задължително се отбелязва „пребивавал законно към деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз“ – за гражданин на Обединеното кралство или „член семейство на гражданин на Обединеното кралство, пребивавал законно към деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз“ – за членовете на неговото семейство. В случаите по ал. 5 се отбелязва „член семейство на български гражданин към деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз“. (11) Таксата, която се събира за издаване на разрешенията за пребиваване по ал. 1 и ал. 3 – 5 е същата, която се събира за издаване на „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ на продължително или постоянно пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и който е упражнил правото си на свободно придвижване. (12) Когато лицата по ал. 1 и ал. 3 – 5 не отговарят на условията по ал. 2, съответно по ал. 6, органите на дирекция „Миграция“ или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи мотивирано отказват издаването на разрешение за пребиваване. (13) Отказът по ал. 12 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (14) На децата на гражданин на Обединеното кралство, получил разрешение за пребиваване по ал. 2, родени в периода между деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, и 31 декември 2022 г., се издава разрешение за пребиваване при условията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25: „§ 25. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. 2. В чл. 1 ал. 1 се изменя така: „(1) Този закон определя условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, както и на членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение.“ З. В чл. 12: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Лицето по чл. 9а и 10 подава заявление до дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или до областните дирекции на МВР за издаване съответно на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни (OB, L 157/1 от 15 юни 2002 г.) или на карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, за което незабавно му се издава временно удостоверение.“; б) в ал. 6 думата „удостоверение“ се заменя с „документ“. 4. Създава се чл. 12а: „Чл. 12а. (1) На лицата по чл. 9а и 10 може да се откаже издаването на документи за пребиваване въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът или фактическото съжителство са сключени единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи свободното движение на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства. (2) Данните по ал. 1 могат да се установяват по служебен път, след проверка на представени документи или от извършени от други държавни органи проверки и разследвания, както и чрез интервюта, провеждани от служители на дирекция „Миграция“ – МВР, или на областните дирекции на МВР и от изявления на засегнатите или на трети лица. (3) Отказът по ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 5. В чл. 13, ал. 1 след думата „удостоверение“ се поставя запетая и се добавя „разрешение за пребиваване“. 6. В чл. 16: а) в ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „който е гражданин на Европейския съюз“ се добавя „или член на семейството на български гражданин, който е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение,“; б) в ал. 5, изречение първо след думите „гражданин на Европейския съюз“ се добавя „или член на семейството на български гражданин, който е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение,“. 7. Член 20а се изменя така: „Чл. 20а. (1) На гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, които са граждани на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, и на членовете на техните семейства, които са граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, по тяхно изрично желание могат да се издават и удостоверения за пребиваване на картов носител. (2) За удостоверяване на адреса на пребиваване, който се съдържа в удостоверението за пребиваване, издавано на картов носител, лицата по ал. 1 представят един от следните документи: 1. документ за собственост или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота; 2. декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа; 3. настанителна заповед, когато лицето е настанено в държавно или в общинско жилище.“ 8. В § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба: а) в буква „а“ накрая се поставя запетая и се добавя „или други документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето“; б) в буква „б“ думите „който не е български гражданин“ и запетаята пред тях се заличават.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26, като в т. 1 след думата „убежището“ се добавя „(ОВ, L 132/11 от 29 май 2010 г.), като в т. 5 думите „от ЗУБ“ се заличават, а в т. 9 относно чл. 95а, ал. 2 думите „т. 1“ се заменят с „т. 11“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 27: „§ 27. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14, ал. 3 думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. 2. В чл. 55, ал. 4 и 5 думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. 3. В чл. 59: а) в ал. 2: аа) създават се т. 1б и 1в: „1б. разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година; документът се издава на лица, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от Закона за чужденците в Република България; 1в. разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в Република България чужденец с отбелязване „непридружено дете чужденец“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година.“; бб) в т. 2а думите „чл. 24, ал. 1, т. 18 и“ се заличават. б) създава се ал. 11: „(11) Документите за самоличност по ал. 1, т. 4 и 8 и документите за пребиваване по ал. 2 и 3 се издават в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.“ 4. В § 9 от Преходните и заключителните разпоредби думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават.“ Комисията предлага да се създадат § 28 – 32: „§ 28. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 29, ал. 3 думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. § 29. В Закона за дейностите по предоставяне на услуги (обн., ДВ, бр. …) в чл. 20, т. 8 думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. § 30. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …) в допълнителните разпоредби, в § 1, т. 12, буква „в“ думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. § 31. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 3 думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. 2. В § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават. § 32. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби думите „които не са български граждани“ и запетаята пред и след тях се заличават.“

Има предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 33: „§ 33. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 179, ал. 2 думите „и по чл. 178, ал. 1, т. 2“ се заличават. 2. Създава се чл. 179а: „Чл. 179а. (1) Условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (2) Определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“, а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.“ 3. Навсякъде в закона думите „Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства“ се заменят със „Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 34: „§ 34. (1) Параграф 5, § 7, т. 1, буква „в“ и § 17 влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. (2) Параграф 24 влиза в сила от деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Позволете ми да Ви благодаря, че приехте промените в този закон най-вече по отношение на това как ще бъде регламентиран статутът на гражданите на Обединеното кралство след оттеглянето му от Европейския съюз – това са изключително важни правила. И към настоящия момент същата процедура се реализира по отношение на постоянно пребиваващите български граждани в Обединеното кралство. Поради тази причина, госпожо Председател, ми позволете още веднъж да благодаря на народните представители!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в края на 2017 г. Вие, заедно с кметовете на общините Сандански, Кресна и Струмяни, подписахте Договор за безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос „Отпадъци“ по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ Навременната подготовка на проектната документация сама по себе си говори за ангажираността на местната власт към постигането на целите, заложени в законодателството, както и в Националния план за управление на отпадъците 2014 – 2020 г. По проекта вече се изгражда компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци, както и инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци. С оглед на това, че политиката на Европейския съюз по отношение на отпадъците допринася за увеличение на ефективността на ползването на ресурсите, както и за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда и здравето на хората, въпросът ми към Вас обхваща следното: какви са очакваните резултати от изпълнението на мерките по този проект и на какъв етап съответно са дейностите по неговото физическо и финансово изпълнение и изграждането на тези две инсталации? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, очакваният резултат от изпълнение на мерките по Проекта е намаляване на количеството на депонираните битови отпадъци чрез осигуряване на допълнителен капацитет за предварително третиране на смесено събираните битови отпадъци и за реалното събиране и рециклиране чрез компостиране на зелени и биоразградими отпадъци. Изграждането на инсталацията за компостиране и на инсталацията за предварително третиране на битовите отпадъци, които ще обслужват общините от Регионалната система за отпадъците – Сандански, ще допринесе за спазване на йерархията на управлението на отпадъците в региона съгласно европейското и националното законодателство. В процес на изпълнение е основната дейност по Проекта – проектиране и строителство. Приключила е фазата на проектиране, изготвена е и са съгласувани работните проекти за двете инсталации и съпътстващата инфраструктура. Получен е положителен комплексен Доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с останалите изисквания към строежа съгласно чл. 142, ал. 1, 2, 4 и 5 от Закона за устройство на територията. На 20 март 2019 г. е издадено разрешение за строеж, предстои публикуването му в „Държавен вестник“. Очаква се същинските строителни дейности да стартират в края на месец април 2019 г. след влизане в сила на издаденото разрешение за строеж и подписването на Протокол № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи от техническата инфраструктура. Съпътстващите дейности по Проекта се изпълняват по график. Към настоящия момент постигнатото финансово изпълнение на Проекта е близо 20%. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за предоставената и изнесена информация относно компостиращата инсталация в трите общини – Сандански, Струмяни и Кресна. Информацията във връзка с реализацията на Проекта е полезна както за изясняване фактологията и сроковете по неговата реализация, така и за безспорността относно изпълнението на този проект. Той е безспорен и полезен – това е факт, защото чрез него реално ще се допринесе за намаляване на количеството на депонираните битови отпадъци, в това число, както и Вие казахте, разбира се, не на последно място, и за събирането на зелените биоразградими отпадъци. Това всъщност е посоката, в която трябва да вървят и местните власти в лицето на трите общини, съответно и на други такива, а и Министерството на околната среда и водите. Вашите усилия заслужват не само поздравления, а и подкрепа от наша страна, за което Ви благодарим.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, България е длъжна, както знаете, да прилага Рамковата директива за Морската стратегия на Европейския съюз съобразно своите морски територии, а именно Черно море, като съответно Министерството на околната среда и водите има прекрасната възможност да използва привлечен капитал от Европейското икономическо пространство, както и от Норвежкия финансов механизъм. За целта обаче аз Ви задавам няколко въпроса, които смятам, че могат да бъдат препъникамъни пред Вас. Първият е, че в Басейнова дирекция „Черноморски район“ е разформировано звеното, поне доколкото съм запознат, което се занимава с Рамковата директива за Морска стратегия. То е разформировано малко преди да бъде изготвен предефинираният проект на стойност 2,2 млн. евро. Предефиниран – би трябвало да Ви е ясно, че това е проект, който предварително е одобрен, тоест трябва да бъде предоставен самият проект за изпълнение. Точно това звено в предишния програмен период получава награда от Европейското икономическо пространство в категория „Партньорство“ през 2014 г., когато са подписани пет успешни споразумения. Вторият ми въпрос е: ще се възлага ли изпълнението на предефинирания проект на външни за системата на МОСВ лица, вместо да бъде изпълнен от служителите на Басейнова дирекция „Черноморски район“, както е било в предния програмен период и за което Дирекцията е била наградена? И третият въпрос е: как МОСВ ще обезпечи съставянето и изпълнението на предефинирания проект, след като не МОСВ, а нейният орган в лицето на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е компетентният орган за прилагане на Рамковата директива за Морска стратегия? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, Република България изпълнява Рамковата директива за Морската стратегия – това е Директива 2008/56 ЕС, която е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за водите и Наредбата за опазване на околната среда в морските води. Целта на Рамковата директива за Морската стратегия е да се постигнат и поддържат в добро състояние на околната среда водите на Черно море чрез изпълнение на Стратегия за опазване на околната среда и морската среда – така наречената Морска стратегия, с програма от мерки. Компетентни органи по прилагане изискванията на Рамковата директива за Морската стратегия са Министерският съвет, министърът на околната среда и водите, директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, министрите от свързаните с опазване на морската околна среда министерства и Институтът по океанология към Българската академия на науките. Програмите от мерки се отнасят за цялостната морска акватория в юрисдикцията на Република България – крайбрежни териториални морски води и изключителната икономическа зона. Програмата от мерки на Морската стратегия надгражда програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни, и осигурява намаляване на натиска от човешка дейност в морската околна среда за постигане на изискванията на Рамковата директива за Морската стратегия. Дейностите, свързани с разработване и изпълнение на програмите от мерки от Морската стратегия, са вменени на директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ и се изпълняват от отдел „Опазване на морските води и мониторинг“ към дирекция „Планове и разрешителни“ в Басейновата дирекция. От създаването на отдела не е извършвана промяна на функциите му, като през 2016 г. числеността му е увеличена с една щатна бройка във връзка с подпомагане действията по Рамковата директива за Морската стратегия, тоест промяна не е настъпила. Към задълженията на отдела е включено и участие в подготовката, изпълнението и управлението на проекти, свързани с дейностите по Директивата. Предвидено е отделът да продължи да обезпечава реализирането на Проекта с различни източници на финансиране и такива, които имат отношение към опазването на морската околна среда. В хода на преговорите за новия програмен период на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г. Министерството успешно договори реализирането на предефиниран проект „Показания и информация по отношение на регионални дейности за опазване на околната среда на Черно море“. Целта на проекта е осигуряване на ефективно надграждащо изпълнение на изискванията на Директивата, в това число изпълнение на част от планираните мерки към Морската стратегия на Република България, подпомагане на двустранната координация с Република Румъния за синхронизирано прилагане на изискванията на Рамковата директива в съответствие с ревизираното Решение 2017/848/ЕО за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и спецификация на стандартизираните методи за мониторинг и оценка. Басейнова дирекция „Черноморски регион“ в качеството ѝ на бенефициент ще изпълнява Проекта в широко партньорство със Софийския университет „Климент Охридски“, Исландския институт по морски и сладководни изследвания, Норвежкия институт по морски изследвания и други научни институции. В рамките на Проекта ще бъде използван и надграден норвежкият и исландският опит в изпълнение на политики в областта на морската околна среда. Министерството на околната среда и водите съвместно с Басейнова дирекция „Черноморски регион“ предприехме необходимите действия за разработване и прилагане на Морската стратегия, включително и обезпечаване изпълнението на дейностите на предефинирания проект, който ще се финансира по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Благодаря.

Може би е някаква грешка.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросите, свързани с качеството на атмосферния въздух в столицата, все повече вълнуват жителите на нашия град. Измерванията показват повишени норми – предимно на фини прахови частици, а като основни източници се очертават битовото отопление с използване на неефективни печки и котли на твърдо гориво и автомобилният транспорт. Преди време Вие заявихте, че Министерството на околната среда и водите е разработило Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, която ще определи рамката от мерки на национално ниво. Паралелно с това, в началото на тази година Столична община спечели проект по Програма LIFE, който включва мерки, свързани с подобряване качеството на въздуха, а управляващият орган – Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, определи общината като допустим бенефициент по Ос 5. Дори в момента, когато говорим по темата, в София се случва доста важна среща – това е второто издание на Европейската конференция за качеството на въздуха, която ще продължи през целия ден. Предвид това, че темата е изключително важна за нашия град, и Вие, господин Министър, заложихте качеството на атмосферния въздух като основен приоритет за работа на Министерството на околната среда и водите, моите въпроси към Вас са: на какъв етап е приемането на Националната програма и как предвиждате финансирането на мерките по нея? И какви мерки за по чист въздух са предвидени за финансиране в град София в проектите по Програма LIFE и Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алексиева, Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. е разработена въз основа на сключено на 28 септември 2016 г. споразумение между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на управлението на качеството на въздуха. Разработването на Програмата се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. В Националната програма са предвидени мерки, които трябва да се изпълняват до края на 2024 г., за да се постигне съответствие с нормите за фини прахови частици в 28-те общини, които са включени в наказателната процедура срещу страната ни. Мерките в Програмата са насочени най-вече към промяна на начина на битовото отопление. Проектът на Национална програма и съпътстващите я документи са преминали съответната процедура по съгласуване и обществени консултации. Към момента се работи по въпроси, свързани с определяне на финансовите параметри за прилагане на мерките. След приключване на работа по тях Проектът на програмата ще бъде внесен за разглеждане и приемане от Министерския съвет. Към момента проучваме всички възможности за финансиране на мерките по Програмата. На този етап се предвижда те да бъдат финансирани по няколко механизма: На първо място, Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. За целта вече е осигурен ресурс за безвъзмездна финансова помощ чрез директно предоставяне на общините в размер на 111 млн. лв. чрез субсидии от държавния бюджет. На този етап се анализират готовността на общините за прилагане на мерките и възможностите на държавния бюджет за тяхното финансиране. На база резултатите от изпълнението на мерките по текущата оперативна програма ще бъде планиран допълнителен финансов ресурс за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Нещо повече, надявам се от икономии на текущата програма и други общини да имат достъп до финансиране още през този период. Чрез средства по Програма LIFE, с голямо задоволство следва да отбележа реализирането на първия интегриран проект за България по тази програма – „Обединени български общини за подобряване качеството на атмосферния въздух“ с бенефициент Столична община и асоциирани бенефициенти – общините Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Монтана. Общата стойност на Проекта е 16,6 млн. евро. Интегрираният проект ще канализира и рационализира усилията на шестте общини-партньори за намаляване замърсяването на въздуха. Основните цели на Проекта са свързани с подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез подмяна на основните отоплителни съоръжения с по-екологощадящи. Ще се подобри капацитетът на администрацията в шестте общини с цел прилагане на мерки, предвидени в програмите за качество на атмосферния въздух, ще се повиши контролът и информираността на обществото. Други дейности ще бъдат насочени към подобряване на трансфера на ноу-хау и опит в областта на качеството на въздуха чрез изграждане на мерки с общини на Европейския съюз, институции, проектни партньори. Бих искал да насърча останалите общини да се възползват активно от възможността на тази и други международни програми. Столична община е кандидат и по две процедури на Приоритетна ос 5 – Подобряване качеството на атмосферния въздух, на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, а именно разработване, актуализация на общинските програми за качеството на атмосферния въздух и мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. По първата процедура Столична община е подала проектно предложение. Целта е актуализация на общинската програма за периода 2021 – 2026 г. за намаляване на нивата на замърсяване и достигане на утвърдените норми за качеството на атмосферния въздух в Столичната община и планирането на адекватни мерки за подобряването му, които да доведат до постигане на определените норми. В момента проектното предложение е на етап оценка. По втората процедура – на 21 декември 2018 г. Столична община подаде проектно предложение с наименование „Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез подмяна на отоплителните устройства на твърдо гориво с по-екологични алтернативи“. Целта на проектното предложение е да намали количеството на емисии от фини прахови частици на територията на общината с източник битово отопление чрез подмяна на отоплителните устройства на домакинствата, които използват за отопление такива уреди с твърдо гориво, и да ги подмени с алтернативи, които са по-добри за околната среда. Проектното предложение по Програмата е одобрено за финансиране и на 4 април Министерството и Общината подписаха договор в размер на 43 млн. лв. В заключение бих искал да Ви информирам, че към днешна дата в резултат на положените усилия от всички страни – държава, общини, институции, граждани, данните от мониторинга на качеството на атмосферния въздух за последните години показват постоянно положителна тенденция за намаляване на замърсяването с фини прахови частици. Резултатите в столицата показват устойчиво подобрение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Щастлива съм от това, което съобщихте, че е положителна тенденцията за намаляване на замърсяването с фини прахови частици не само в столицата, а и в цялата страна. Мерките, които сте предприели и заложили в Националната програма на Министерството на околната среда и водите за подобряване качеството на въздуха и Програмата от 100 мерки, които Столична община и госпожа Фандъкова изпълняват, за подобряване на чистотата на въздуха, в това число и проектите по Програма LIFE и Оперативна програма „Околна среда“ за подмяна на старите печки и котли на твърдо гориво с по-екологични уреди за отопление, както и предвиденото обновление на 90% от градския транспорт за тази година в столицата доказват, че чистотата на въздуха е приоритет за Вас, господин Министър, на Министерството, на всички институции и на Столична община. Така че ще се радвам и с интерес ще следя в бъдеще тази тема – замърсяването с фини прахови частици да бъде сведено до минимум. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Госпожо Алексиева, искам само да допълня – ще Ви дам още малко информация от откриването днес сутринта на форума SOFAIR. Ако през 2011 г. 75% от станциите за качество на мониторинг на атмосферния въздух са давали надвишение на нормите, тоест само девет от станциите са покривали законодателните изисквания, то по предварителни данни за 2018 г. 75% отговарят на нормите. Тоест от минус 75 до плюс 75 – това е един огромен път, който е извървян не само в София, но и в други общини. Искам да благодаря на кметовете през целия този, вече може би осемгодишен период за активните усилия за постигане на добро качество на атмосферния въздух. Вече устойчиво шест града от тези, които са в наказателната процедура, показват постигане на нормите за годините. Тази година вероятно ще се добавят и още три към тях – очаквам окончателните данни към края на този месец. Това показва, че около една трета от градовете, които са в наказателната процедура, вече показват постигане на мерките. Специално за София за този зимен сезон, пак по предварителни данни, две от станциите изцяло покриват нормите, две почти са достигнали до нормите, така че мерките също дават своя резултат, което не означава, че няма какво още да се направи, за да може и софиянци, и гражданите на останалите градове в България да имат по-добро качество на живот. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В края на миналата година в публичното пространство излезе информация относно замърсяването на река Драговищица от дейността на мина в село Караманица, Република Сърбия. С оглед на този екологичен проблем в началото на тази година Вие проведохте среща с представители на български граждани от Босилеград и Кюстендил. Проведена бе в началото на годината среща между Вас и министъра на защитата на околната среда на Република Сърбия. От прессъобщението на Министерството на околната среда и водите бе видно, че сте поставили този въпрос категорично, както и други проектни идеи, които могат да започнат, за съответната реализация в региона. Моят въпрос обхваща следното: какви са резултатите от проведените срещи във връзка с екологичния казус относно замърсяването на река Драговищица; каква е информацията от сръбска страна относно данните за състоянието на водите в тази река и съответно как виждате сътрудничеството ни с Република Сърбия в областта на екологията?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, в отговор на постъпилите сигнали за възможно замърсяване на водите на река Драговищица, трансгранична за България и Сърбия, през месец ноември 2018 г. Министерството на околната среда и водите изпрати писмо до Министерството на защитата на околната среда на Република Сърбия, с което изискваме предоставяне на информация във връзка с трансграничната процедура по оценка за въздействие върху околната среда за пилотна инсталация за изпитване на флотационни процеси за извличане на мед, олово и цинк от полиметални руди при село Караманица. На 1 февруари 2019 г. Република Сърбия ни информира, че е в процес на подготовка и изследване за оценка на въздействието върху околната среда на проекти за експлоатация и добив на руда от мини „Подвирове“ и „Поповица“, община Босилеград. В тази връзка на 21 февруари Република България официално заяви желание за участие в процедура по ОВОС за проекта като засегната страна и очаква да получи нотификация по чл. 3 от Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст. По дипломатически път поискахме информация за качеството на водите на река Драговищица на територията на Република Сърбия и разрешените и осъществени на тяхна територия добивни и производствени дейности, които биха могли да са източник на замърсяване на водите на реката. С цел опазване на водите от замърсяване и в отговор на тревогите на населението в пограничния район предприехме редица действия, както следва: от месец декември 2018 г. се извършва мониторинг на 86 показателя на водите на река Драговищица на територията на страната. През 2018 г. са отбелязани единични отклонения по основни физико-химични показатели като активни реакции – общ азот и общ фосфор, които може да са свързани с влияние на непречистени отпадъчни води от населени места и селскостопанска дейност. Към момента няма замърсяване на водите на реката с приоритетни вещества, включително тежки метали, пестициди, летливи органични съединения и други. Въпреки това следим с повишено внимание резултатите от мониторинга в пункта при границата с Република Сърбия. От месец април 2019 г. са добавени и нови 12 приоритетни вещества, които ще се наблюдават ежемесечно. По този начин показателите ще станат 98, по които ще бъде наблюдавана реката. През месец януари 2019 г. по предложение на българската страна проведохме двустранна среща с министъра на защитата на околната среда на Сърбия господин Горан Триван. На срещата заявих позицията на България за провеждане процедура по ОВОС в трансграничен контекст, при положение че продължават дейностите, свързани с мината при село Караманица, и други инвестиционни намерения. Поставих въпроса за замърсяването на река Драговищица и подчертах широкия обществен и медиен отзвук по темата в България. Предложих създаването на смесена комисия за сътрудничество, представлявана от двете страни, на ниво заместник министър. С оглед решаването на трансграничния проблем в областта на водите по отношение на река Драговищица и река Тимок предложих взаимодействие със Сърбия в рамките на съвместен проект, но до момента сръбската страна няма изразено становище по въпроса. Пред българските медии министър Триван пое ангажимент за подготовка, проектиране и изграждане на пречиствателни съоръжения на територията на Босилеград и Цариброд. С нота от 7 февруари 2019 г. Република Сърбия предостави информация за качеството на водите на река Драговищица за решени и осъществени добивни производствени дейности. Според получената информация взетите от сръбска страна проби отговарят на сръбското национално законодателство. Качеството на повърхностните води в пункта при границата с България – пункт Рибарци, по данни за периода 1998 – 2011 г. се класифицират в категория „отличен“ според сръбското законодателство. Тези води могат да бъдат използвани след пречистване, филтриране и дезинфекция за питейно-битови нужди, в хранително-вкусовата промишленост и за риборазвъждане. В същия пункт не е регистрирано превишаване на приоритетните и приоритетно опасни вещества, токсични за човешкото здраве и вредни за околната среда. В допълнение, след срещата с комисар Вела по време на Съвета по околна среда в Брюксел на 5 март, изпратих писмена информация по казуса и настоях следните въпроси да станат част от преговорите на Европейския съюз с Република Сърбия за присъединяването ѝ към Европейския съюз. Първо, да бъде отправена категорична и ясна препоръка към сръбската страна за стриктно спазване процедурите на Конвенцията по ОВОС-ов трансграничен контекст и за добросъседско регламентиране на двустранното сътрудничество между Република България и Република Сърбия в областта на водите, с акцент върху прилагане на изискванията на законодателството на Европейския съюз в тази област. Имайки предвид че Сърбия се стреми към членство в Европейския съюз, нейното национално законодателство трябва да бъде приведено към това на Съюза. Второ, сръбската страна да осигури необходимото пречистване на отпадните си води, заустени във водосборите на трансграничните водни течения. Съставът на Комисията, за която споменах преди малко, за сътрудничество между екологичните министерства на двете страни, вече е определен. От българска страна тя ще се води от заместник-министър Николай Кънчев, от сръбска страна – от заместник-министър Александър Васич. Предвижда се на първото заседание на Комисията да бъдат обсъдени предоставената от Сърбия информация за мониторинга на река Драговищица и икономическите дейности, включително изискване на процеса за прилагане на европейското законодателство в областта на водите и хармонизирането на законодателството в Сърбия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам! На 3 април тази година отправих покана до сръбския си колега за провеждане на първото заседание – не по-късно от края на месец май. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря за предоставената информация, тя наистина бе изчерпателна относно дебатирания казус – замърсяването на река Драговищица. Очевидно е, че българската страна във Ваше лице и в ресорните органи на Вашето министерство с реални действия подхожда адекватно, разумно и отговорно по проблема със замърсяването на тази река. На базата на получените данни от нашите съседи от Сърбия към настоящия момент това замърсяване не е опасно на базата на тези 86 показателя, които Вие казахте. Разбира се, превантивният контрол трябва да продължи за тази река, съответно и за другите вътрешни и външни реки и водни ресурси на България. Всъщност това е основен ангажимент не само на Вас, като държавна институция, това е ангажимент и на бизнеса, на екологичните организации, на всички държавни институции и като цяло на обществото ни, защото в крайна сметка всички носим отговорност за екологичната чистота и красивата наша природа, в това число вътрешни и външни реки и води. Благодаря Ви за представената информация.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Сагата с моста Силистра – Кълъраш е най-малко столетна. Това е една мечта на всички силистренци, жители на общината и на областта, като идеята за този мост се коментира може би от Освобождението от турско робство. В крайна сметка по времето на комунизма не беше изграден такъв, в първите години на демокрацията много се говореше, но нищо не се случи. През 2009 г., когато беше първото избрано правителство на господин Борисов, бяха поставени някакви основи и някакъв диалог с румънската страна, но оттам насетне не се случи нищо. В последното посещение на господин Борисов в Румъния дори не беше споменато ще има ли мост между Силистра и Кълъраш на река Дунав. Този проект за област Силистра е изключително важен. Само за информация, разликата на глава от населението на чуждестранни инвестиции между Силистра и София, на глава от населението, повтарям, е деветстотин пъти в полза на София. Инвестициите в Силистра са унизително малки, да не кажа никакви, а това е един от факторите, който може да допринесе за развитието на бизнеса и на чуждестранните инвестиции в област Силистра. Тъй като това е завършекът на път I-7 – между Лесово и Силистра, този международен път е важен. Колко е важен за България, искам да ми отговорите, и докъде са стигнали в крайна сметка преговорите за Румъния? Аз съм гражданин на Силистра – роден съм там, живея там. За разлика от другите ми колеги, съм единственият народен представител от област Силистра, родом от град Силистра – нито съм от Дулово, нито съм от София, нито съм от Мъдрево. В крайна сметка този въпрос е много важен за нас, предвид и другия фактор, че трафикът от турски ТИР-ове към Румъния в момента задръства градските улици, тъй като международният път минава през града и отива към фериботите на румънски собственици в румънската страна. За нас наистина е много важно да бъде направено нещо, за да се случи този мост след близо 10 години обещания. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сабанов, на 28 март тази година беше широко оповестено в медиите в Букурещ, че по време на съвместното заседание на правителството на Република Румъния и правителството на Република България беше подписан Меморандум между министрите на транспорта на България и Румъния за разбирателство между двете правителства относно изпълнението на съвместни инициативи за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо румънски участък на река Дунав и транспортната свързаност между двете държави. Отварям една скоба – винаги българската страна е настоявала за по-добра свързаност между България и Румъния чрез изграждането на мостово съоръжение, тъй като по цялото протежение на Дунав само две мостови съоръжения са изключително малко с оглед интензивността на трафика и нуждите на икономиката на Република България. Румънската страна винаги е обвързвала това нещо с подобряване плавателността на река Дунав, защото това за румънската страна е основен приоритет, както, разбира се, и за българската. Затова на предварителни заседания, преди подписването на Меморандума, от страна на работните групи между министерствата, беше взето решение двете неща да се разглеждат в пакет по настояване на румънската страна. В чл. 2 на Меморандума е посочено, че страните анализират всички съществуващи документи до момента и ще се споразумеят да бъде избрано местоположението за изготвяне на предварително проучване и изграждане на трети мост над река Дунав за едно от следните предложени места: Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле, Свищов – Зимнич, Русе – Гюргево, Силистра – Кълъраш. Тази договореност е резултат от редица подготвителни разговори, които са насочени за намирането на приемлив вариант както за нашата, така и за румънската страна. Видно е, че изграждането на мостово съоръжение в района на Силистра – Кълъраш не е отпаднало от приоритетите на правителството, намирането на конкретно решение, което ще бъде предмет на предстоящите срещи, работна група и изследване на условията и предпоставките заедно с румънската страна. Следва да се има предвид, че Силистра – Кълъраш и още три от изброените местоположения не са част от трансевропейската транспортна мрежа, поради което за изграждането на мост в тази част на реката не може да се ползва финансиране от европейски фондове. Единствено Русе – Гюргево е част от трансевропейската транспортна мрежа и само за това местоположение може да бъдат използвани европейски средства. Възможните финансови източници за изграждането на мостови съоръжения на Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле, Свищов – Зимнич и Силистра – Кълъраш могат да бъдат от държавния бюджет, публично-частно партньорство или заемни средства и в зависимост от бъдещото съвместно решение с румънската страна за местоположението ще се търсят и съответните подходящи варианти за финансиране. Тъй като става въпрос за междудържавни двустранни отношения, много важно е не само това, което за нас се счита изпълнимо и подходящо с оглед на нашите икономически и държавни нужди, а онова, за което и румънската страна би се съгласила. Важното е, че ние разглеждаме всички алтернативи във всичките възможни форми на финансиране, в това число и публично частно партньорство, без да се ангажира бюджетът. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, това според мен е шестият или седмият път, в който между България и Румъния се подписва меморандум. Меморандумът, за съжаление, не води до нищо друго, освен до меморандум, и действията от 10 години насам са нулеви в тази посока. С Вашия отговор сега става по-ясно, че реално приоритетен ще бъде мостът Русе – Гюргево, тъй като ще се ползват европейски средства и по-лесно ще бъде осъществен. Хубаво е, когато се коментира, но явно няма да е на първо място мостът Силистра – Кълъраш. Госпожа Аврамова онзи ден в Силистра е казала, че това ще е един от приоритетите. Видно от Вашия отговор, това не е точно така. Приоритет ще бъде, разбира се, явно Русе – Гюргево. Нарочно задавам този въпрос сега – преди изборите, за да не се спекулира от всички политически партии. Ние никога не сме го коментирали, но когато дойдат избори, всеки започва да изгражда дали мост, дали тунел, дали някакви други транспортни коридори между Силистра и Кълъраш. Благодаря за отговора – поне за хората в Силистра е ясно.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Сабанов, пак ще повторя това, което казах преди малко. И петте локации са приоритет за правителството. И петте локации са приемливи и за румънската страна. Единствено Русе – Гюргево може да бъде финансиран със средства от европейските източници, защото е част от трансевропейската транспортна инфраструктура. Ние не сме направили класация кое е по-приоритетно и кое е по-малко приоритетно. Всичко онова, което предпроектното проучване ще покаже, че е подходящо и бъде прието от румънската страна, ние ще приветстваме, защото България има много по-голям интерес в момента от изграждането на мостово съоръжение където и да е. Румънската страна има интерес от по-добрата плавателност на река Дунав. Затова ние разглеждаме нещата в пакет, за да можем да намерим реалното решение. Затова и Меморандумът е отправна точка за петте локации, които ще бъдат изследвани, защото, освен въпроса за мостовото съоръжение, стоят и други въпроси, които са свързани със собствеността на земята, където ще бъдат стъпките за мостовете на сушата; въпроси, свързани с екологичната предпоставеност; въпроси, свързани с транспортната инфраструктура както към румънската територия, така и във вътрешността на България; въпроси, свързани с натоварването и трафика; въпроси, свързани и с регионалното развитие на местата, където ще бъдат поставени мостовите съоръжения. Всичко това ще бъде част от вече вървящите предпроектни проучвания за всички локации. Пак ще кажа: самото мостово съоръжение ще бъде на едно от тези пет места, без приоритизиране – там, където има най-голяма степен на възможност и състоятелност, но заедно с румънците. Ако преценим, че едно от пет е най-добро за нас, а то не срещне разбиране в румънската страна, ще бъдем на същото положение, на което сме през последните години, за което и Вие говорихте. Важното е да подчертаем, че България има интерес от трети мост и ще настояваме за неговото изпълнение. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, основната стратегическа цел в работата на ръководеното от Вас ведомство е превръщането на страната ни в целогодишна туристическа дестинация. Стъпките за постигане на този приоритет са залегнали в мерките за увеличаване на степента на разпознаваемост на страната ни като дестинация с изключително културно и историческо наследство, съхранена природа и богатство на множество минерални извори, наред с масовия морски и планински туризъм. В тази връзка от изключително значение е надграждането на вече развития летен и зимен туристически продукт чрез удължаване на активния летен и зимен сезон. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви са окончателните резултати от зимния туристически сезон за 2018 – 2019 г., в това число реализирани ли са очакваните от Вас ръстове, в какъв размер са те по отношение на месеците от декември до март? Какви са предварителните данни и очаквания за предстоящия летен планински сезон? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация е основен приоритет в провежданата от Министерството на туризма политика. Увеличаването на разпознаваемостта на дестинацията е сред основните задачи, заложени в Годишната програма за национална туристическа реклама, както и приоритетна мярка от Програмата за управление на правителството. За постигане на тази цел България популяризира многобройната палитра от възможности за практикуване на целогодишен туризъм. Постигнатите резултати в това направление през последните три години са рекордни за сектора. Именно затова запазването им е значително предизвикателство. По отношение на резултатите от зимен сезон 2018 – 2019 г. бих искала да Ви информирам, че официалните справки ще бъдат готови месец април, тъй като на 27 април ще бъде готова статистиката за периода от декември 2018-а до март 2019 г. Данните, които имаме към момента, за периода декември 2018 – февруари 2019 г. показват, че задържаме нивата от рекордния миналогодишен период. Общият брой на туристическите посещения на чужденци през периода декември 2018 – февруари 2019 г. е 1 222 613, като в сравнение със същия период на миналата година наблюдаваме лек спад от 2,2%, но за сметка на това за същия този период имаме ръст на реализираните нощувки с около 1,6%, като ръстът на приходите е с 5,9% за същия този период, което показва, че все повече хората, които избират България като туристическа дестинация, остават по-дълго в нея и реализират повече нощувки, и оттам, разбира се, приходите в хазната са по-големи. В допълнение също така се ангажирам да Ви информирам и за финалните резултати на зимния сезон 2018 – 2019, когато те бъдат официално оповестени. По отношение на частта от въпроса относно прогнозите за така наречения летен планински туризъм отново подчертавам, че Министерството на туризма полага максимален брой усилия за превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация. Направили сме регистър на фестивалите в страната, които смятаме също, че са предпоставка за увеличаване на интереса към дадена дестинация. Тази година – 2019-а, е обявена за Година на вътрешния туризъм в България, за да могат да се опознаят и малко познатите места в страната, които са във вътрешността. Изработили сме девет културно-исторически дестинации, седем балнео- и СПА дестинации и 12 вино-кулинарни дестинации. Тази година предстои стартирането и вече всъщност са стартирани различни двустранни инвестиционни форуми в сектор „Туризъм“ и инвестиционни турове. Стартирали сме и кампания за насърчаване на вътрешния туризъм – „Неочаквана ваканция“, с която даваме възможност извън сезона и във вътрешността на страната да бъде реализирана една допълнителна нощувка при вече запазени две. Мога да Ви уверя, че ще продължим да полагаме усилия, така че да превърнем България в предпочитано място за почивка, в предпочитана туристическа дестинация на четири сезона, целогодишно. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, искам, първо, да Ви благодаря за справката, за информацията, която представихте пред нас. Искам да Ви поздравя за усилията, които полагате за развитието на страната ни като целогодишна туристическа дестинация. За мен, като народен представител от Благоевградска област и като бивш заместник-кмет на община Банско, е изключително важно развитието на целогодишния туризъм. Затова искам да кажа също, че са важни усилията на Министерството на туризма за фокусиране към българския турист. Той е важен за нас, оценява семейната почивка, доброто качество на продукта и уюта на нашия град и на нашата страна. Благодаря Ви още един път за информацията и за усилията, които полагате. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, в условията на силни регионални конкуренции интересът на туристите може да бъде привлечен и задържан от доброто качество на предлаганата услуга. Подобряване качеството на туристическия продукт и на туристическото обслужване, както и осигуряване защита на потребителите на туристически услуги е един от водещите приоритети в работата на ръководеното от Вас ведомство. Факт е, че страната ни разполага с изключителни природни дадености и предлага възможности за развитие на всички видове туризъм, но понякога нелоялни практики от страна на фирми, заети в туристическия бранш, подвеждат потребителите на туристически услуги и вредят на добрия имидж на дестинацията. Това е и в ущърб на коректните търговци. Моят въпрос е свързан с осъществяването на санкционен контрол от страна на Министерството на туризма над дейността на туроператорите, тъй като тяхната дейност следва да подлежи на строг такъв от страна на отговорните органи с цел да се защитава и генерира сигурността и правата на потребителите на туристически услуги. В тази връзка моля да информирате мен и народните представители относно конкретните действия и санкции, които прилага Министерството, спрямо недобросъвестни стопански субекти – туроператори, във връзка с предотвратяване извършването на нелоялни практики.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, Министерството на туризма работи систематично и последователно по отношение гарантиране качеството на туристическите услуги. Ведомството осъществява стриктно своите задължения по управление, регулиране, контрол върху туристическите дейности, услуги и обекти, вменени по силата и реда на Закона за туризма. В тази посока бяха предприети конкретни мерки за модернизация на законодателството, което максимално адекватно и прецизно да отговаря на съвременната динамика в отношенията между гражданите и бизнеса. С приетите промени в Закона за туризма от април 2018 г. бе транспонирана Директивата на Европейския съюз относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. С този акт се разшири обхватът на защита на туристите и се въведоха по-сериозни гаранции в защита на потребителите. По отношение на конкретните туроператори и туристически агенти, които извършват нарушения, сме абсолютно безкомпромисни. В тази връзка Ви информирам, че с мои заповеди от началото на настоящия мандат към настоящия момент са проведени процедури по заличаване регистрацията от Националния туристически регистър на 250 туроператора. Основанията за прекратяване са в съответствие с разпоредбите на Закона за туризма именно поради липса на валидна застраховка, неизпълнени задължения по Закона, както и повторни нарушения по Закона за туризма. Работим активно и в тясно сътрудничество с представителите на браншовите организации в сектора, които са имиджово и пряко свързани с нелоялните практики на свои недобросъвестни колеги, които са единици, но които често формират обща база на негативно впечатление. В изпълнение на своите правомощия упражнявам максимално ефективен контрол, като разчитаме както на бизнеса, така и на гражданите да ни сигнализират дори при породено съмнение за нелоялна практика. Уверявам Ви, че ще продължим да бъдем безкомпромисни както и в услуга на гражданите с активна линия за сигнали, свързани с нередностите по Закона за туризма. В заключение Ви информирам, че с цел цялостна и достъпна база данни за гражданите сме изработили така наречената система за информиране. Регистърът на туроператорите и туристическите агенти, който е достъпен на институционалния сайт на ведомството, осигурява и актуална информация относно валидността на застраховката на даден туристически оператор. Разработен е така нареченият светофар за застраховка „Отговорност на туроператора“, който индикира в различни цветове статута на съответната застраховка. Тази информация е изключително важна за потребителите, защото на база на нея могат да се предотвратят нелоялни практики от страна на търговците на туристически услуги. В допълнение – всички туроператори и туристически агенти, които имат издадена заповед за заличаване, са оцветени изцяло в червено, като такива без съответна регистрация в Националния туристически регистър нямат право да осъществяват дейност. Информация за въведените застраховки „Отговорност на туроператора“ се обновява в реално време в Националния туристически регистър в период от всеки три часа. Заповедите за заличаване или прекратяване на дейност се отразяват незабавно и в базата данни. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Министър. Отново искам да подчертая, че този въпрос е в интерес на почтените и добросъвестни туроператори, които често страдат от, както казахте и Вие, единични, но показателни случаи на нарушения от страна на некоректни техни колеги, които са в състояние да предизвикат лош имиджов ефект върху целия бранш. Радвам се, че отново посочихте за Регистъра на туроператорите, и смятам, че действията Ви са адекватни и всеобхватни в случая. Може би трябва повече самите ние да имаме отговорност и задължение, преди да използваме услугите на туроператора, всъщност да се информираме от Регистъра за неговата почтеност, така да кажа, както и дали отговаря на всички изисквания на Закона. Благодаря Ви още веднъж за отговора.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, републиканският път ІІІ-8652 е третокласен път, част от републиканската пътна мрежа, преминаваща на територията на област Кърджали и Смолян. Рехабилитацията на участъка от град Неделино до връзката с път ІІІ-867 е жизненоважна за подобряване транспортната свързаност между общините Златоград и Неделино. В тази връзка моят въпрос към Вас е: има ли изготвен проект за ремонт и рехабилитация на пътя ІІІ-8652 от град Неделино до връзка с път ІІІ-867 и предвижда ли се извършване на ремонтно-строителни дейности на посочения участък през 2019 г.? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Събев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Републикански път III-8652 Стояново – Ардино – Бял извор – Падина – Неделино – Мадан – Златоград свързва и обслужва общините Неделино и Златоград с общините Баните и Ардино в областите Смолян и Кърджали. Дължината на участъка от третокласния път на територията на област Смолян е около 20 км, от които по-голямата част са с нарушени транспортни качества. Експертите от Областно пътно управление – Смолян, отчитат като най-критично състоянието на пътя в следните участъци: от км 15+060 до км 17+214 и от км 20+680 до км 28+965 с обща дължина 10,439 км. При км 15+795 вследствие падналите през пролетта на 2015 г. проливни валежи от дъжд са разрушени насип, конструкция на пътя, банкет и част от дясното платно за движение. При усложняване на метеорологичната обстановка и наличие на нови валежи съществува реална опасност от прекъсване на пътя, при което ще спре движението на целия автомобилен поток в посока Неделино – Падина – Бял извор – Ардино – Кърджали и обратно и между общинския център Неделино и населените места Неделино – Кундево – Средец – Бурево – Гърнати – Изгрев – Диманово – Кочани и други. Поради ограничен бюджет през последните години са извършвани само дейности по текущ ремонт и поддържане. Състоянието на настилката е лошо, с пукнатини, ускорено износване, изкъртени места и единични дупки. Отводняването също е нарушено, хоризонталната маркировка е износена, вертикалната сигнализация е непълна, а ограничителните системи не отговарят на изискванията. Именно поради значението на пътя и с оглед силно влошеното му експлоатационно състояние експертите от Агенция „Пътна инфраструктура“ са включили горепосочения участък с дължина около 10,5 км в проектосписък с отсечки, нуждаещи се от превантивен ремонт. Индикативната стойност на обекта е около 5 млн. лв. За обекта през 2018 г. е възложена изработката на технологичен проект, който към момента е готов. Следва одобрението му от Института по пътища и мостове и съгласуване от Агенция „Пътна инфраструктура“. След окончателното съгласуване на документацията ще стартират и самите строително-монтажни работи, като обектът е предвиден в програмата на Агенцията за тази година. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо министър Аврамова, с пускането в експлоатация на пътен възел „Димитровград“ на автомагистрала „Марица“, отварянето на граничен пункт Маказа и обособяването на индустриална зона между общините Хасково и Димитровград трафикът по републикански път I-5 Димитровград – Хасково е увеличен многократно, което от своя страна създава известни затруднения с придвижването. Ние отчитаме мерките, които Министерството и в частност Агенция „Пътна инфраструктура“ предприемат, за подобряване на състоянието на пътя чрез стартиралите през 2017-а и 2018 г. ремонтни дейности по настилката на някои участъци по пътя, но все пак остава проблемен участъкът на съществуващото триклонно кръстовище в района на новосформиралата се индустриална зона – по-конкретно завод „Язаки“, която е на територията на община Димитровград. Предвид интензивния трафик на моторни превозни средства по републиканския път и бъдещото развитие на тази индустриална зона е необходимо да бъде осигурен безконфликтен достъп от нея до републиканския път. Разбира се, аз съм запозната с намеренията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за решаване на този проблем с изграждане на кръгово кръстовище, така че в тази връзка моят въпрос към Вас е: на какъв етап е реализацията на това инвестиционно намерение; има ли осигурено финансиране за строително-монтажните дейности; и, разбира се, най-важно: кога се очаква кръстовището да бъде изградено? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Ангелова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Инвестиционното намерение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за изграждане на кръгово кръстовище на път I-5 Димитровград – Хасково при км 285+809 на разклона за завод „Язаки“ е в напреднала фаза на подготовка. Средствата за реализация на обекта в размер на 578 хил. 328 лв. са осигурени от бюджета на Агенцията. През 2017 г. Агенцията стартира процедури по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители на строителството и на надзора. Процедурите приключиха през 2018 г. За изпълнител на строителството е избрано дружеството АБ АД – град Хасково, с което е сключен договор на стойност 568 хил. 788 лв. с ДДС. Надзорът ще бъде осъществен от „МТТ Инженеринг“ ЕООД, с което е сключен договор на стойност 9 хил. 540 лв. с ДДС. За теренното обезпечаване на строителството е изготвен подробен устройствен план – парцеларен план, който в началото на април тази година е внесен в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разглеждане и приемане на Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към Министерството. След приключване на процедурата по приемане на ПУП – парцеларен план, ще се пристъпи към издаване на разрешение за строеж на обекта. Очаква се строително-монтажните работи да стартират преди началото на летния сезон. Срокът за изпълнение на строителството е 90 дни, считано от подписване на протокол Образец № 2а. С изграждането на кръгово кръстовище ще се подобри безопасността при преминаване на съществуващото в момента триклонно кръстовище и ще се осигури безконфликтен достъп до път I 5 Димитровград – Хасково. Благодаря Ви.

Не реплика, а по-скоро искам да изкажа адмирации към усилията, които Министерството и правителството полагат за изграждане на инфраструктурата, защото неминуемо тя води до по-висок икономически растеж. Област Хасково е един своеобразен пример за това, конкретно с изграждането на магистрала „Марица“, което доведе и до построяването и разширяването на индустриалната зона между Хасково и Димитровград. Считам, че изграждането, което разбирам, че ще бъде доста скоро, на това кръгово кръстовище ще спомогне за по-безопасното придвижване на хората и по-безпроблемното преминаване на трафика. Благодаря Ви още веднъж.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, съзнавам, че обстановката е динамична, и това, което миналата седмица е било, вече днес е по-различно, но задавам въпроса така, както съм поставил темата към Вас. Уважаеми господин Министър, за пореден път се обръщам към Вас с призив за спасяването на врачанската болница. Както цяла България вече знае, МБАЛ „Христо Ботев“ е натрупала в годините сериозни задължения в резултат на управленски грешки и неправилни решения. Приветствам Ви за желанието за оздравяване на лечебното заведение. Всъщност всички препоръки, които Вие отправихте, вече бяха изпълнени, но става все по-очевидно, че със собствени средства областната болница няма как да излезе от създалата се ситуация. Като резултат днес тежестта понасят лекарите, медицинските сестри и санитарите. Заплащането на техния труд е несправедливо, неконкурентно на други близки болнични заведения. Това принуждава част от специалистите да потърсят реализация извън МБАЛ „Христо Ботев“. Като краен резултат страдат пациентите от област Враца, пък и от цяла Северозападна България. За съжаление, почти нищо от поеманите при срещите ангажименти не се изпълнява. Нито е започнал ремонтът на родилното отделение, нито е отворила инвазивната кардиология, нито са отпуснати средства за ремонт на апаратура на отделението по хемодиализа. През последния месец на протест излязоха медицинските сестри, поставени в унизително финансово положение и лоши условия на труд. Сега им предлагат да подпишат колективен трудов договор при месечно възнаграждение 560 лв., колкото е минималната работна заплата. Уважаеми господин Министър, сам разбирате, че при тези рестриктивни мерки, при огромните задължения към кредиторите врачанската болница не само няма как да излезе от трагичното положение, но скоро ще остане и без персонал. Предвид нуждата от бързи и точни решения, въпросът ми към Вас е следният: какви други мерки осъществява Министерството на здравеопазването за спасяването на МБАЛ „Христо Ботев“ – град Враца, и смятате ли да предприемете действия за оказване на регламентирана държавна помощ на лечебното заведение? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Богданов, наистина информацията Ви е стара и това ще го разберете от моето изложение. Възможните източници за финансиране на лечебните заведения за болнична помощ са нормативно определени в чл. 96 и чл. 97 от Закона за лечебните заведения при ограничението, посочено в чл. 3, ал. 4 на Закона за лечебните заведения, а именно: забрана за осъществяване на търговски сделки, освен за нуждите на осъществяваните медицински дейности и за обслужване на пациентите. Основните източници за финансиране са от НЗОК – за дейности, извършвани по реда на Закона за здравното осигуряване, и от Министерството на здравеопазването – за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както и за изпълнение на национални програми и проекти. За 2019 г. болницата във Враца ще получи по линия на Договора с НЗОК близо 900 хил. лв. повече в сравнение с 2018 г., а увеличението на субсидията от Министерството на здравеопазването по реда на Наредба № 3 от тази година за субсидиране на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване е 141 хил. лв. Сумарно финансовите средства, с които болницата във Враца ще извършва медицинска дейност през 2019 г., са увеличени с 1 млн. 39 хил. 400 лв. спрямо 2018 г., което значително ще подобри финансовото състояние на лечебното заведение. В съответствие с чл. 100 от Закона за лечебните заведения с цел подпомагане и поддържане на инфраструктурата на лечебните заведения, в това число строителство, поддръжка, ремонти, закупуване на апаратура, държавата и общините отпускат целеви средства за капиталови разходи, като с размера на усвоените такива се увеличава капиталът на съответното търговско дружество. Средствата за капиталови разходи имат за цел да осигурят необходимата инфраструктура за осъществяване на болнична помощ в публичните лечебни заведения. И сега конкретно за МБАЛ „Христо Ботев“. По този ред в рамките на предвидените за тази цел капиталови разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. за болницата във Враца са предвидени средства в размер на 529 хил. 500 лв., разпределени, както следва: ремонт на помещение за ангиограф – 59 хил. 500 лв. Вие знаете, че ангиографът вече е налице, очакваме ремонтът да свърши, дай боже, в рамките на не повече от 30 дни и ангиографът ще може да започне да работи и да обслужва гражданите на територията на областта, и не само на нея, и съответно да има допълнителни приходи от бюджета на Националната здравноосигурителна каса; закупуване на хемодиализни апарати и хемодиализни кресла – 150 хил. лв.; ремонт и реконструкция на АГ отделението – 280 хил. лв.; закупуване на задължително минимално оборудване на съдебномедицинското отделение – 40 хил. лв. Тези средства вече са одобрени. Писмото до ръководството на болницата е подписано от мен, така че ние сме готови да разплатим съответните ремонти, след като бъдат готови съгласно договорите, които те са сключили. Държавната политика в областта на здравеопазването предвижда и други дейности за подпомагане на лечебните заведения за болнична помощ, включително и МБАЛ „Христо Бонев“ АД – град Враца, резултат от което е приетото на 10 април 2019 г. Постановление за предоставяне на допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването. Става въпрос за Постановлението, с което Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер на 50 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването, които преобладаващо ще отидат за увеличение на заплатите. С Постановлението се предвижда лечебните заведения да получат увеличение на субсидията за дейностите, които извършват, за да са в състояние да осигурят равнопоставен достъп до медицинска помощ. Ще се създадат предпоставки и ред за контрол върху разходването на средствата, предоставени с Постановлението, а с наредба на министъра на здравеопазването ще се определят условията и редът за финансово управление на лечебните заведения, с което се цели подобряване на финансовата дисциплина в лечебните заведения за болнична помощ. Ще бъде финализирана работата по методиката за формиране разпределението на разходите за персонал. По този начин, от една страна, ще се повиши ефективността на разходване на средствата в болниците, а от друга, ще бъде осигурена възможност за увеличаване на работните заплати на медицинския персонал. Изразявам увереност, че до края на 2019 г. ефектът от всички досега предприети действия ще доведе до финансово стабилизиране на публичните лечебни заведения, включително и на МБАЛ „Христо Ботев“ АД – град Враца. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, процедурата на Народното събрание е такава, че понякога въпросите, които се задават, биха били актуални, ако са на блицконтрол, но както казах в началото, обстановката е динамична, нещата се променят. Това, което Вие казвате, е радващо. Да, запознат съм с идеите за ремонтни дейности, за дооборудване на отделения във врачанската болница, които към момента не са в добро състояние. Бих Ви призовал да бъдете по-настоятелен и взискателен за съкращаване на сроковете, тъй като нормалното функциониране на тези отделения не търпи отлагане. Това, което не получих като отговор, но то вече е публично известно – наистина радостно е, че медицинските сестри в МБАЛ „Христо Ботев“ и въобще в страната ще получат увеличение на своите заплати, което беше решено на заседание на Министерския съвет през тази седмица. Това е една положителна новина и се надявам тези медицински работници да бъдат удовлетворени от новите възнаграждения, което да им даде шанс да работят при една по-добра обстановка и да се грижат по-добре и по-качествено за своите пациенти. Благодаря.

Госпожо Председател, то не е точно дуплика. Искам само да кажа, че ние много често се срещаме с ръководството на МБАЛ – Враца. Даже миналата седмица директорът беше при мен, заедно с областния управител и кмета на общината. Поддържаме непрекъснато връзка с кредиторите. Уверявам Ви, че правим всичко възможно, за да има реален паричен поток, с който болницата да може да осъществява своята дейност. А това, което казахте за намеренията – те не са намерения. Уверявам Ви, че това е вече факт и ние сме готови да разплащаме извършените ремонти, за да можем да ускорим процеса на адаптиране на болницата към по-ефективна и ускорена работа в своята дейност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в Стратегията за развитие на ресор „Здравеопазване“ в изпълнение на приоритетите, утвърдени в Коалиционното споразумение между партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“, Приоритет № 2 е осигуряването на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система, като една от целите е провеждането на балансирана интегрирана национална лекарствена политика, осигуряваща финансова стабилност и обезпеченост на системата в дългосрочен план. Една от набелязаните за реализиране мерки за постигането на тази цел е стартирането и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки с цел сключване на рамкови споразумения за доставка на лекарствени продукти от името и за сметка на лечебните заведения за болнична помощ чрез централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“, което би намалило финансовата тежест върху лечебните заведения. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какво се случва с централизираната обществена поръчка за търговия на лекарствени продукти? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Борисов! Във връзка с функциите на министъра на здравеопазването като централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, възложени с Постановление № 146 на Министерския съвет от 9 юни 2015 г., се извършиха дейности по проверка на функционирането и сигурността на електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България. В тази връзка бяха организирани три тестови процедури, обхващащи всички етапи на заявяването и провеждането на обществената поръчка в електронната система. Всички тестови процедури се проведоха в продукционната среда на електронната система. В тях участваха лечебните заведения, регистрирани в системата, търговците на едро с лекарствени продукти и притежателите на разрешения за употреба. В рамките на проведените тестови процедури бяха направени допълнителни настройки на системата, както и корекции на част от функционалностите с цел оптимизиране на работния процес. Към момента са финализирани всички тестови процедури, извършени са допълнителни настройки на системата и са изчистени установените грешки. С цел гарантиране сигурността на данните и информацията, съдържаща се в електронната система, Министерството на здравеопазването е поканило неправителствените организации на търговците на едро с лекарствени продукти в Република България да извършат одит на електронната система. След приключване на одита за гарантиране на сигурността на данните и информацията в електронната система ще бъде стартирана реалната открита процедура. Очаква се това да се случи през месец май, следващия месец. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, изключително много се радвам да чуя, че през месец май ще стартира обществената поръчка за централизирана доставка на лекарства, тъй като всички я чакаме може би повече от две години. Смятам, че това ще доведе до реални спестявания на средства. Всички знаем, че когато говорим за здравеопазване, за съжаление, винаги говорим за недостиг на средства. Благодаря Ви още веднъж и успех на електронната система!

Благодаря, госпожо Председател. Искам да кажа само нещо, което е наистина важно. Има няколко системи, прилагането на които аз и моят екип искаме да ускорим, защото ще доведат до повишаване ефективността на разходването на средствата и респективно икономиите, за които Вие говорихте, които могат да се използват отново в системата за други цели. Освен тази система, Вие знаете, заедно с моя екип ускорихме изграждането на Единната национална здравна информационна система. Знаете, че с успех осъществяваме големия проект за модернизиране на спешната помощ, в същото време върви проектът за верификацията на лекарствените продукти, въобще всички информационни системи, които са ни необходими. Системата на ТЕЛК също е на финалната права. Разбираме, че без електронно здравеопазване нещата няма как да вървят добре. Затова полагаме грижи по всички направления, защото виждаме, че ефективност може да има само тогава, когато се извършва контрол по електронен път, без да има възможност да участва пряко персоналът, с което се намаляват и корупционните практики. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Регионалните здравни инспекции като част от националната здравна система осъществяват и организират държавната здравна политика на територията на съответната административна област. Те играят съществена роля при опазване здравето на гражданите, като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие – национален приоритет, гарантиран от държавата. Като органи на държавния здравен контрол РЗИ изпълняват редица дейности, имащи за цел опазване и подобряване на общественото здраве. Една от тях е мониторинг на факторите на жизнената среда и контрол над продукти и стоки, имащи значение за здравето на човека, чрез лабораторни анализи на проби питейна вода, взети от крана на потребителя, води за къпане, козметични продукти, химични вещества и смеси и лабораторни измервания на шум, йонизиращи лъчения и други. За изпълнението на тези отговорни дейности е необходимо лабораториите на РЗИ да бъдат оборудвани с модерна апаратура, отговаряща на съвременните изисквания, каквато към настоящия момент или не е налична в инспекциите, или съществуващата е остаряла, амортизирана е и се нуждае от подмяна. В тази връзка въпросът към Вас е: какво прави Министерството на здравеопазването за подобряване на лабораторните условия в районните здравни инспекции?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми доктор Тончев! Една от целите на Министерството на здравеопазването е да приведе обхвата и честотата на мониторинга на качеството на питейните води, провеждан от органите на държавния здравен контрол, в пълно съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство чрез осигуряване на оборудване за лаборатории от системата на държавния здравен контрол. Във връзка с поставената цел Министерството на здравеопазването изпълнява Проект „Подобряване мониторинга на качеството на питейните води“. Проектът е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Бюджетът на Проекта е в размер на 10 млн. лв. Към настоящия момент в изпълнение на Дейност 2 „Закупуване на лабораторно оборудване“ по Проекта е закупена и доставена лабораторна апаратура, както следва: 6 броя масспектрометри с индуктивно свързана плазма в лабораториите на Националния център по радиобиология и радиационна защита и регионалните здравни инспекции в Бургас, Велико Търново, Плевен, Пловдив и Стара Загора; 7 броя газхроматографска система в лабораториите на Столичната регионална здравна инспекция и регионалните здравни инспекции в Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив и Стара Загора; 6 броя течна хроматографска система в лабораториите на Столичната регионална здравна инспекция и регионалните здравни инспекции в Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив и Стара Загора; 6 броя спектрофотометрична система за изследване за наличие на естествен уран в лабораториите на Националния център по радиобиология и радиационна защита и регионалните здравни инспекции в Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе; 2 броя микровълнова пещ с високо налягане в лабораторията на Националния център по радиобиология и радиационна защита и РЗИ – Варна. Назначена е работна група с участието на служители на Министерството и експерти в областта, която подготвя провеждането на обществена поръчка за закупуване на следното лабораторно оборудване: 2 броя йонно-хроматографска система; 6 броя нискофонова алфа/бета броячна система; 2 броя алфа спектрометрична система; 2 броя нискофонова гама спектометрична система; 1 брой нискофонов течносцинтилационен спектрометър; 6 броя радонометър с активен измерител на радона. Посоченото оборудване ще подобри възможностите на лабораториите от системата на държавния здравен контрол. Оборудването разширява обхвата и повишава техническия капацитет за анализиране в пълен обем на задължителните показатели съгласно европейското и национално законодателство. По този начин ще бъде осигурено качество и безопасност на питейната вода в страната. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Благодаря Ви за усилията, които полага Министерството на здравеопазването за оборудването с нова модерна апаратура на лабораториите на РЗИ. Това ще позволи на тази институция да провежда в пълен обем и с необходимата прецизност системен в съответствие със законодателството и препоръките на Европейския съюз мониторинг и оценка на факторите на жизнената среда с оглед предотвратяване на възможните рискове за здравето на населението. Благодаря Ви.