17 април 2019 г.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Преди това правя процедура за допуск в залата на госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието.

Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г. На свое заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Ахладова, която посочи, че с него се предвижда заявленията за обявяване на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици да се разглеждат по реда на постъпването им, отделно от другите заявления. Целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността в работата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и преодоляване на забавянето при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява принципът на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията. Госпожа Ахладова посочи, че Законопроектът няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет и добави, че разходите по изпълнението на нормативния акт ще са в рамките на утвърдения за съответното ведомство бюджет. В дискусията взе участие народният представител Христиан Митев, който изрази подкрепата си за Законопроекта, като посочи, че той е навременен и неговото приемане ще допринесе за избягване блокирането на дейността на търговския оборот. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя на Вашето внимание за разглеждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда изрична уредба относно срока за разглеждане от длъжностните лица по вписванията на заявленията за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължението за публикуване на годишните си финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишния доклад за дейността си. Законопроектът освен това урежда и срока за разглеждане на заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици. Декларацията, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължение за публикуване на годишния финансов отчет за дейността си, се публикува в Търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Лицата, задължени да подават заявления за действителни собственици, трябва да направят това в срок от четири месеца, считано от 31 януари 2019 г. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда кратки срокове за разглеждане на заявленията за вписване, заличаване и обявяване на длъжностните лица по регистрация – да се произнасят незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им. При първоначална регистрация на търговеца произнасянето е до края на следващия работен ден по постъпване на заявлението. Съвместното разглеждане на всички изброени по-горе заявления е в състояние да създаде претовареност и неефективност в работата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Спешната промяна се налага и от факта, че по данни на Националния статистически институт броят на неактивните предприятия към настоящия момент е от около 150 000 до 200 000. В случай че не бъдат предприети законодателни мерки за уреждане на изискванията и сроковете за разглеждане на заявления за обявяване на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, може да се очаква всички тези дружества да обявят декларациите си в информационната система на Търговския регистър. Като последица от очакваното обявяване на голям брой декларации, има опасност да настъпи натрупване на огромен брой заявления в Агенцията по вписванията за разглеждане в началото на 2019 г. Аналогично стои и въпросът с броя на заявленията за вписване на обстоятелства относно действителните собственици. Целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността на работа на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, преодоляване на забавянето при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява принципът на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги, искам да кажа защо в този спешен порядък се налага да се приеме такова изменение и в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – в чл. 19 да се създаде нова алинея. Разбира се, това е свързано и с промяна в предната алинея на същия чл. 19, в която се заличава изречение второ. Трябва да го обясним, за да разбере всеки в тази зала за какво след малко би гласувал. Знаете, че един от приоритетите на правителството на ГЕРБ през този мандат е намаляване на административната тежест. Знаете, че министерствата работиха усилено по тази тема, и ние в това Народно събрание приехме немалко промени в законите с цел да облекчим административната тежест на фирмите и гражданите. В тази връзка именно от 1 януари 2019 г. действа изменение на Закона за счетоводството, с което дадохме възможност на всички юридически лица, които следва да подават годишни данъчни декларации и доклади към тях и да ги публикуват в Търговския регистър, ако нямат дейност, тоест те биха попълнили формуляри с едни нули вътре, да не попълват тези формуляри, да не ги подават в Търговския регистър. Да не плащат такса на Търговския регистър за това, че ще направи вписване по тяхната партида, а еднократно за годината да подадат декларация, че не осъществяват дейност. Разбира се, в Закона за счетоводството е записано, че тази декларация следва да се оповести публично, в случая да се публикува в Търговския регистър до 31 март на следващата година. Тоест в рамките на срока, в който те приемат своите годишни отчети, попълват данъчните си декларации, към които прилагат тези отчети. В същия този срок не попълват данъчна декларация, тъй като нямат дейност, и подават само една декларация, че нямат дейност. Естествено, спестяват си и такси, не само административни усилия. Разбирате обаче, че, подавайки тези декларации, има срок по Закона за счетоводството, в който те трябва да бъдат вписани в Търговския регистър. Всички знаем за натовареността на Търговския регистър. Всички знаем, че ние също тук, в тази зала, преди време приехме изменение в Търговския регистър, с което задължихме, когато едно лице за първи път регистрира своята фирма, неговото заявление да се разглежда до три работни дни и да се произнасят незабавно, за да стане максимално бързо вписването на една нова фирма в Търговския регистър. В същия този чл. 19, в който правим сега промените, са записани тези неща. И сега, когато имаме изискване за съкратени срокове при вписване, имаме изискване за срок за вписване на тази декларация, едновременно с това имаме изискване за публикуване и на отчетите на предприятията, разбира се, ще добавя и още едно изискване, което миналата година приехме тук в Закона за мерките срещу изпирането на пари, а именно подаването на декларация за действителен собственик, която също се подава в Търговския регистър. Между другото, срокът за първоначалната декларация за действителен собственик е 31 май тази година, която също трябва да бъде публикувана в Търговския регистър. Разбира се, че всичкото това, като се струпа в Търговския регистър, няма как да се спазят сроковете за бърза регистрация на фирми, които сме поставили в Закона. Затова е необходимо с изричен текст да кажем, че когато става дума за обявяване на годишните финансови отчети и докладите – това, което ежегодно всички фирми правят и което е огромен обем, когато става дума за подаване на заявление по Закона за счетоводството за липса на дейност, което също става ежегодно, и когато става дума за вписване на декларациите за действителен собственик, което за 2019 г. ще е в доста сериозен обем – именно тези обстоятелства да се вписват съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да се разглеждат по реда на постъпването им и да се вписват отделно от другите заявления. Казвайки, че ние ще ги вписваме отделно от другите заявления, освобождаваме Търговския регистър, на първо място, приоритетно той да разглежда и вписва заявленията за регистрация на фирма, така че трябва да разглеждаме тази промяна отново в контекста на намаляване на административната тежест и обезпечаване на Закона за счетоводството, на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за икономическите и финансови отношения на дружествата, тоест текстовете и сроковете, записани в тези закони, да бъдат спазвани. Призовавам Ви да подкрепим това, което колегите са предложили, защото то е изцяло в подкрепа на бизнеса, изцяло е в посока намаляване на административната тежест и в крайна сметка на законово основание Агенцията за вписванията да изпълнява приоритетно онези срокове и онези вписвания, които именно ние като законодател сме ѝ вменили. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Ще Ви представя малко по-различна гледна точка по отношение на тези промени. Присъединявам се към казаното от госпожа Стоянова и Ви призовавам да подкрепите Законопроекта. Да, той действително решава един наболял проблем, който може да се превърне в много сериозна не само спирачка, но и в сериозна, бих казал, заплаха за нормалното протичане на търговския оборот, за нормалното извършване на вписвания, заличавания, обявявания от търговци на обстоятелства, които са задължени и по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и от разпоредбите на Търговския закон, които няма как да не са свързани с този регистърен закон, да бъдат обявявани. Ще Ви върна към целите и философията на Закона за търговския регистър. Законът за търговския регистър всъщност е част от реформата в правосъдната система и, бих казал, че можем да го определим като един от първите закони, в които започва да се провежда идеята и философията на електронното правосъдие в специалност и в частност в регистърните производства. Както знаете, електронното правосъдие има за цел да осигури основно бързина на производствата и на процеса в регистърните производства. Мисля, че безспорно, това беше постигнато с приемането на Закона за търговския регистър. С промените, които направихме миналия мандат, припомням, че тогава към Търговския регистър и към търговците задължения да извършват вписвания, заличавания и обявяване бяха създадени по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. Това са сдруженията в обществена и в частна полза и фондациите. От Търговския регистър тогава ни информираха, че те имат съответната и материална, и човешка обезпеченост да се справят с това. Беше даден достатъчно дълъг срок от законодателя за пререгистрация, по-точно казано, на юридическите лица с нестопанска цел от окръжните съдилища, където се извършваше регистърното производство до този момент, в Агенцията по вписванията, вече в търговския регистър и не само в Търговския регистър, но и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Без да изключваме, напротив като съобразяваме, че имаме и специални правила по специални закони, каквито в случая се явяват изискванията на Закона за счетоводството за съответно обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2, което беше подробно развито от госпожа Стоянова – аз няма да се спирам на това, заявленията за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и отново същите обстоятелства по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици да се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления. Всъщност всички тези задължения, които целят да осигурят публичност и прозрачност, изпълнение на съответни изисквания, включително на европейски директиви, на европейско законодателство, особено когато говорим за Закона за мерките срещу изпирането на пари, който, както си спомняте, имплементираше съответната директива в тази област, всички тези специални изисквания се оказва, че могат да доведат на практика до бламиране на основната дейност, която беше поставена с приемането навремето още на Закона за търговския регистър и с неговото изменение от предходния състав на Народното събрание, с което към него бяха добавени юридическите лица с нестопанска цел. Неслучайно в Закона един от основните принципи е бързината и процесуалната икономия – бързина и процесуална икономия, които са присъщи именно на електронното управление и в частност на електронното правораздаване, включително електронизацията на регистърните производства. Има опасност обаче и тя е абсолютно реална, ако не бъдат приети тези изменения, на практика тази бързина и процесуална икономия, която е основно достойнство на регистърните производства пред търговския регистър, да бъде загубена и да обезсмисли усилията, които години наред се полагат и от Агенцията по вписванията, от Министерството на правосъдието, от различни състави на Народното събрание, да бъде не само създадена, но и да бъде развита системата на регистърното производство по отношение на търговците и на Търговския регистър в частност. Смятам, че е правилно даването на предимство на заявленията за вписване, заличаване и обявяване на търговци. Тук ще допълня госпожа Стоянова – не само на регистрацията на нови търговски дружества и на еднолични търговци, но и вписването на различни обстоятелства, свързани с развиваната от тях дейност – вписване на увеличаване на капитала, вписване на промени в управителните и контролните органи на търговското дружество, което може много сериозно, ако не бъдат направени тези промени и не бъде дадено предимство на тези вписвания, не само да затруднят, а буквално да блокират търговския оборот, от една страна. За мен обаче косвените вреди, които ще настъпят от такива неблагоприятни процеси, са сриване на доверието и на търговците, и на гражданите в по-широк смисъл, и на юридическите лица, тоест на всички правни субекти в дейността на търговския регистър, съответно в електронното правосъдие в един по-широк аспект. Не осигурим ли бързина при регистърните производства в Търговския регистър по отношение на търговците, няма как да убедим утре някой, че когато електронизацията в правосъдната сфера набере скорост, когато въведем примерно и влязат в сила правилата на Административнопроцесуалния кодекс за електронно призоваване, електронните запори в изпълнителното производство по Гражданския процесуален кодекс, че тази електронизация ще доведе до бързина. Ако тук и сега се провалим в усилията си да решим този проблем и ако не приемем тези промени, ние не просто ще създадем проблем на търговците и на оборота, но и ще компрометираме доверието в един дългосрочен план, което е изградено, бих казал, дори крехкото доверие на гражданите, на обществото в електронизацията на правораздаването и в промените, които приехме в процесуалните закони, стъпките, които сме направили до този момент, а това не бива да го допускаме. Затова още веднъж Ви призовавам да подкрепите този законопроект, не само за да позволим да нямаме срив в търговския оборот, но и да укрепим доверието в електронизацията на правораздаването и в производствата, които съвсем скоро следва да влязат в сила в процесуалните закони, в административния и гражданския процес. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Напълно съм съгласна с мотивите, споделени в изказванията на колегите Митев и Стоянова. Аз също бих искала да обективирам защо е необходимо да бъде подкрепен този закон. Освен че целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността в работата на Търговския регистър и Регистъра на лица с нестопанска цел, както и преодоляване на забавянето при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява и принципът на бързина, процесуална икономия на дейността по регистрацията, но не на последно място и принципът за прозрачност. Споделям казаното от господин Митев по отношение на това, че всички промени, които са правени с актове и на това Народно събрание, и на предходния му състав, са в посока подкрепа на съдебната реформа. Това е част от провежданата съдебна реформа на правителствата на Борисов 2 и 3. Сега очакваният резултат от прилагането на новото правило за отделно разглеждане на заявленията за обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и на заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 6 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим или така наречените офшорни зони, както и контролираните от тях лица и техните действителни собственици, е с цел предотвратяване и ограничаване на случаите на просрочено обявяване на други актове, които се отнасят до търговците, до клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел, за които е предвидено със Закон, че подлежат на обявяване. Така ще се осигурят предпоставки за нормалното функциониране на бизнеса, за своевременно вписване на новите търговски обекти и субекти, постъпилите промени по партиди на вече вписаните търговски субекти, обявяването на покани за свикване на общи събрания на акционерите за извършване на справки чрез портала на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които са необходими за икономическите оператори и всички останали субекти, използващи ежедневно информационната система. Също така е важно да се спомене, че този законопроект е изключително навременен с оглед и на това, че съгласно данните на Националния статистически институт броят на неактивните предприятия е между 150 и 200 хиляди. В случай че тези законодателни промени не бъдат предприети, промените, които уреждат изискванията и сроковете за разглеждане на заявления за обявяване на декларацията по чл. 38 от Закона за счетоводството, може да се очаква, че посоченият брой субекти, които не са осъществявали дейност през финансовата 2018 г., да предприемат действия за обявяване на декларации в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Като последица от очакваното обявяване на голям брой декларации отново ще настъпи натрупване на много заявления в Агенцията по вписванията – за това вече говориха колегите. Считам, че трябва да бъде подкрепен Законопроектът. В този смисъл са и мотивите, които бяха представени от заместник министър Ахладова, и се надявам, че колегите ще проявят разбиране. Ще подкрепим този законопроект и, ако няма предложения за редакции, ще предложа да бъде съкратен срокът между първо и второ четене, така че в сроковете, предвидени в Закона, да могат да бъдат обявени съответните актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Колеги, благодаря за подкрепата. Както заявих, ще направя процедурно предложение срокът между първо и второ четене по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да бъде намален на три дни.

Обратно предложение.

Господин Председател, аз ще направя обратно процедурно предложение срокът да бъде шест дни, а не три, защото вижте какво се получава: днес е сряда, ако броим три дни, това означава четвъртък петък, събота… понеделник. Нека да имат народните представители… Още повече че по този законопроект ние нямахме постъпили становища. Може междувременно да постъпят такива и да се наложи народните представители, съобразявайки се с тях, да направят промени в текстовете. Струва ми се, че трябва да дадем възможния срок, който те да използват, така че предлагам не три, а шест дни.

„ДОКЛАД за първо гласуване Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г. На заседанието присъстваха господин Асен Марков – главен секретар в Министерството на младежта и спорта, и госпожа Силвана Перозова – директор дирекция „Финанси“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Стефан Апостолов. В своето изложение господин Апостолов информира народните представители, че предложеният Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта има за цел да създаде механизъм, по който отчисляваните постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ да могат да бъдат прехвърляни в бюджета на Министерството на младежта и спорта и изразходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта, за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Съгласно чл. 125, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта тези средства постъпват и се съхраняват по сметка за чужди средства и не могат да бъдат предварително определени, тъй като имат прогнозен характер и се предоставят в хода на бюджетната година. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията се плануват като неданъчни приходи и се изразходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Господин Асен Марков уточни, че с предвиденото допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта ще се регламентира прехвърлянето и разходването на наличните към датата на влизане в сила на Закона средства от постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по сметката по Министерството на младежта и спорта, както и за постъпващи след тази дата средства по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, като се предвижда за целта да бъде приложим редът на § 15, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, а именно – чрез извършване от министъра на финансите на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта, доколкото тези приходи и разходи не са били предвидени по бюджета на Министерството. В Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е постъпило становище на Министерството на финансите, с което се изразява съгласие с предложените промени. Приемането на Законопроекта за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта не налага промени в други нормативни актове. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г.“

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от народния представител Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г. На заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от народния представител Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г. Законопроектът беше представен от народния представител Александър Койчев Иванов. Предложеният Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта има за цел да се създаде механизъм, по който отчисляваните постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта по сметка за чужди средства на Министерството на младежта и спорта да могат да бъдат прехвърляни в бюджета и разходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. С предвиденото допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта ще се регламентира прехвърлянето и разходването на наличните към датата на влизане в сила на Закона средства от постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по сметката по Министерството на младежта и спорта, както и за постъпващи след тази дата средства по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, като се предвижда за целта да бъде приложим редът на § 15, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, а именно – чрез извършване от министъра на финансите на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта по реда на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичните финанси, доколкото тези приходи и разходи не са били предвидени по бюджета на Министерството. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ са регламентирани в § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, съгласно който тези постъпления се плануват като неданъчни приходи, постъпват по сметката за чужди средства и се разходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси реферира към чл. 59б от отменения Закон за физическото възпитание и спорта, поради което се налага да бъде осъществена приемственост в бюджетните отношения, свързани с разходването на средствата за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища, и регулирани с отменения и новия Закон за физическото възпитание и спорта. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: С 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от народния представител Александър Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! С колегите народни представители, които сме вносители на този законопроект, искаме да отбележим, че той е по отношение на администриране на приходите, които влизат от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ в Министерството на младежта и спорта. От 18 януари 2019 г. е в сила новият Закон за физическото възпитание и спорта, с който беше отменен действащият до момента Закон за физическото възпитание и спорта. Новият закон отговаря в пълна степен на държавната политика в областта на развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в Република България. Сред основните цели на Закона са осигуряване на организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, създаване на условия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност и осигуряване на възможност за развитие на спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения. Основен механизъм за постигане на горепосочените цели е финансирането на дейностите в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, със средства, осигурени в изпълнение на международни договори, програми и от други източници. Съгласно чл. 125, ал. 1 по бюджета на Министерството на младежта и спорта се администрират средства от субсидия, определена със Закона за държавния бюджет за съответната година, постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, национални програми, свързани с дейността на Министерството на младежта и спорта, и други. Основна част от администрираните от Министерството средства са от постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, създадено по отменения Закон за хазарта и продължило дейността си по силата на новия Закон за хазарта, чиято последна редакция е от 2017 г. Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ има за цел да набира парични средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно възстановяване или създаване на спортни обекти и бази или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Набраните от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ парични средства ежегодно постъпват в бюджета на Министерството на младежта и спорта, като постъпленията от дейности на Държавното предприятие се разходват чрез бюджета на Министерството по реда на Закона за публичните финанси. Съгласно чл. 125, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта средствата от постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ постъпват и се съхраняват по сметката за чужди средства в бюджета на Министерството на младежта и спорта. Поради факта, че средствата, формирани по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, не могат да бъдат предварително определени, имат прогнозен характер и се предоставят в хода на бюджетната година. Сами можете да си отговорите, че никой не знае със сигурност дали може да се предвиди предходната година какви ще бъдат средствата от играещите в Българския спортен тотализатор. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ са регламентирани в § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, съгласно който тези постъпления се плануват като неданъчни приходи, постъпват по сметката за чужди средства и се разходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси реферира към чл. 59б от отменения вече, колеги, Закон за физическото възпитание и спорта, поради което се налага да бъде осъществена приемственост в бюджетните отношения, свързани с разходването на средствата за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и спортни съоръжения в държавните и общинските училища, и регулирани в отменения вече Закон за физическото възпитание и спорта. Предложеният законопроект за допълнение на сегашния Закон за физическото възпитание и спорта има за цел да се създаде механизъм, както казах още в началото при излагането на мотивите, да се оформи администрирането и механизмът, по който отчисленията, постъпили от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта по сметката за чужди средства на Министерството на младежта и спорта, да могат да бъдат прехвърлени в бюджета и да бъдат разходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта – както изброих вече, за поддържането, ремонта, изграждането, реконструкция и цялостно обновяване на спортни съоръжения и в държавните, и в общинските училища. С предвиденото допълнение в Закона за физическото възпитание и спорта се регламентира прехвърлянето и разходването към наличните на датата на влизане в сила на Закона средства от постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по сметката на Министерството на младежта и спорта, както и за постъпващите след тази дата, които са вследствие на чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, средства, като се предвижда за целта да бъде приложим редът в § 15, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, а именно чрез извършване от министъра на финансите на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта по реда на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичните финанси, доколкото тези приходи и разходи не са предвидени по бюджета на Министерството. Отново Ви призовавам, колеги – от разглеждането в двете комисии, като вносител и с колегите вносители мислим, че трябва да подкрепим този законопроект най-малкото заради факта, че набраните в момента средства по сметката за чужди приходи на Министерството на младежта и спорта не могат да бъдат разходвани по предназначение. Както виждате, в последните години политиката на управлението на ГЕРБ и на Министерството на младежта и спорта вече показва резултати. Бяхме свидетели съвсем наскоро как нашите грации завоюваха поредните златни медали за съчетанията по художествена гимнастика, младите фехтовачи, плувци на България, биатлонът. Мисля, че не трябва да се забавяме. Понеже в разискванията и в двете комисии – по въпросите на децата, младежта и спорта и по бюджет и финанси, нямаше предложения, ако подкрепите този законопроект на първо четене, да го предложим с вносителите и от комисиите да бъде гласуван и на второ, за да подкрепим българския спорт – освен за високо спортно майсторство, и масовия спорт, който за мен е още по-важен, защото това е спортът за децата в училище и на спортните площадки, където се изгражда духът и здравето на нацията. Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! В допълнение на преждеговорившия колега искам само да Ви поясня кои са основанията за законодателната инициатива – настоящия законопроект. Както всички разбрахме, на 18 януари тази година беше отменен действащият до този момент Закон за физическото възпитание и спорта и приет новият Закон за физическото възпитание и спорта. Какви са основните цели на този закон? Организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, създаване на условия за развитие на физическа активност, физическото възпитание, спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения. Какъв е механизмът, с който се постигат целите на този закон? Финансирането на дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност със средства, администрирани по бюджета на Министерството на младежта и спорта. Основната част, както разбрахте преди малко, от администрираните от Министерството на младежта и спорта средства са от постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Българският спортен тотализатор има за цел да набира парични средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и по този начин да поддържа, ремонтира, реконструира, цялостно обновява или създава нови спортни обекти или нови съоръжения в държавните и общинските училища. Набраните от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ средства ежегодно постъпват в бюджета на Министерството на младежта и спорта, като постъпленията от дейността на Държавното предприятие се изразходват чрез бюджета на Министерството по реда на Закона за публичните финанси. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ са регламентирани, както разбрахме, в § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, съгласно който тези постъпления се плануват като неданъчни приходи, постъпват по сметката за чужди средства и се изразходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси реферира към чл. 59б от отменения Закон за физическото възпитание и спорта, поради което се налага да бъде осъществена приемственост в бюджетните отношения, свързани с изразходването на средствата за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция и цялостно обновяване или създаване на нови обекти или спортни съоръжения в държавните и общинските училища, и регулирани с отменения и новия Закон за физическото възпитание и спорта. Предложеният законопроект има за цел да се създаде механизъм, по който отчисляваните постъпления от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта по сметка за чужди средства на Министерството на младежта и спорта, да могат да бъдат прехвърляни в бюджета и разходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти, или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Кои са заинтересованите групи от този законопроект? Това са всички граждани на Република България, занимаващи се с физическа активност и спорт, и държавни и общински училища. Какъв е анализът за разходите и ползите от този законопроект? А именно, че приемането на допълнението на настоящото изменение на Закона за физическото възпитание и спорта ще има положителен ефект върху всички заинтересовани групи. Приемането на Законопроекта ще осигури механизъм и ред, по които постъпленията от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ да бъдат разходвани за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти, или спортни съоръжения в държавните и общинските предприятия и училища. Не се очаква възникване на допълнителни разходи по прилагането на Законопроекта. С настоящата промяна няма да се наложат административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси. С предложения законопроект също не се предвиждат структурни промени – няма ефект върху регулаторната среда. Настоящото предложение за промяна в Законопроекта не налага промени в други нормативни актове. Затова аз Ви призовавам да подкрепим настоящата промяна. Благодаря Ви, колеги.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В основната Комисия, и като неин председател, много внимателно проучихме предложението. Както се очакваше с пълно единодушие, без всякакви спорове, това предложение беше прието. След като колежката надълго и нашироко обясни за какво става въпрос, аз като председател на Комисията само ще кажа, че промяната е абсолютно безспорна. Разбира се, всеки има право да излезе и да говори, но моето мнение, е, че не виждам защо трябва да има толкова много обсъждане при такава безспорна точка. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Вземам думата да направя кратка реплика на уважавания от мен председател на Комисията по младежта и спорта именно за това, че е безспорно. Ще призова него, неговата група и всички колеги в залата, ако приемем на първо четене, да направим необходимото и на второ четене да го приемем днес, защото средствата, които седят по тази сметка, са важни да бъдат разходвани от Министерството – именно за целите и политиките на Министерството относно младежкия спорт и спорта за високо спортно майсторство. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямаше смисъл да взимам дуплика на колегата, само че забравих да Ви кажа най-важното – може би е хубаво да приемем този закон едновременно на две четения. Просто няма за какво и затова според мен даже господин Апостолов – моят заместник, може да излезе и да предложи да го гласуваме сега едновременно на две четения. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече чухме от вносителите, Законопроектът за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, приет току-що на първо гласуване, е само един текст, който е безспорен и няма предложение или допълнение в залата. Затова предлагам на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да мине на второ гласуване.

„Закон за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.“

„Параграф единствен. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се създават ал. 3 и 4: „(3) За прилагането на чл. 125, ал. 3 се използва досегашната сметка за чужди средства по чл. 59б от отменения Закон за физическото възпитание и спорта. (4) За прехвърлянето и разходването на наличните към датата на влизане в сила на закона средства по сметката по ал. 3, както и за постъпващи след тази дата средства по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта се прилага § 15, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси.“