ЮЛИАН РЕВАЛСКИ5521 думи
Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да Ви представя Годишния доклад за дейността на Българската академия на
науките за 2018 г.
Нека започна с един цитат от нашия първи председател професор Марин Дринов, който казва: „Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука.“ Това е казано преди 150 години. Тази година Българската академия на науките отбелязва своята 150-годишнина като наследник на българското книжовно дружество, създадено през 1869 г. в Браила, Румъния. По-късно действително думите на професор Дринов се реализират и през 1911 г. дружеството прераства в Българска академия на науките.
Годишният доклад следва едно съдържание, което е стандартно, така че днес няма да се спирам на него. Преди да тръгна обаче по точките на това съдържание и да Ви представя основни акценти от работата на Българската академия на науките ми позволете да спомена за няколко събития, които се случиха миналата година, които маркират някои по-важни елементи от нашата работа, извън чисто научната ни дейност. (Започва компютърна презентация.)
По време на Българското председателство в България беше проведено Общо събрание на Федерацията на европейските академии (ALLEA), на което БАН беше домакин и съорганизатор на съпътстващото научно мероприятие, което беше посветено на „Обществено доверие, експертна и институционална отговорност“.
Споменавам това събитие, защото то изразява волята на европейските академии да служат като основен фактор при експертните мнения в съответните страни или на ниво Европейски съюз и да подпомагат взимането на решения от политиците.
Второто нещо, което бих искал да отбележа, е, че като следствие от Националната стратегия за развитие на научните изследвания, които Вие приехте през 2017 г., ние разработихме своя собствена стратегия, която се основава на Националната стратегия и същевременно отчита спецификите на работата в Българската академия на науките. Нашата стратегия също е за дълъг период – 2018 – 2030 г., и в нея сме маркирали основни етапи в нашето развитие, като, разбира се, целта е да се превърнем отново не само във водещ регионален лидер – в региона, в който се намираме, но и да сме на високо европейско ниво.
Миналата година започнахме в някакъв смисъл тържествата за 150-годишнината с отбелязването на 180 години от рождението на един от основателите на Академията – професор Марин Дринов – с тържества, които бяха в София, в Панагюрище – неговия роден град, както и в Харков – Украйна, където той е бил професор.
Традиционно една немалка част от нашите учени са носители на различни награди. На този слайд съм дал седем от нашите колеги, които миналата година получиха най-високата награда в България, която се дава от Министерството на образованието и науката – наградата „Питагор“. Те са в различни области на нашите научни изследвания и показват високото качество на работата ни в областта на науката и иновациите.
Нека да отбележа още две неща. Младите ни хора също се радват на голямо признание. Миналата година един от нашите колеги – доцент доктор Мария Спасова, от лаборатория „Биологично активни полимери“ на Института по полимери получи висока, престижна международна награда за нейните разработки в областта на полимерите и особено на приложенията на тези разработки, които са в различни области, основно в медицината и биомедицината.
Българската академия на науките се старае да стимулира силно и високите научни постижения. Поради тази причина ние вече традиционно, и занапред, ще учредяваме награди за най-високи научни постижения. Обикновено около 1 ноември, когато е Денят на будителите, те ще бъдат връчвани. Миналата година това се случи за първи път и, както Ви казах, ще се превърне в традиция в бъдеще, защото смятаме да го продължим, а именно да отбелязваме постиженията на най-добрите ни учени по тяхното признание в световната наука.
Нещо, което е важно и искам да се спра на него, въпреки че няма да показвам много слайдове – само този, който е в момента. Ние искахме да разберем каква е ролята на науката в българското общество и респективно ролята на Българската академия на науките. Беше направено такова национално представително проучване и от него бих искал да отбележа три неща.
Първото е: като цяло анкетираните отбелязват, че науката, както и в другите европейски страни, трябва да се превърне в приоритет. Забележете, че 66% от анкетираните се обявяват в подкрепа на тази теза. Аз се възползвам от случая да се обърна към Вас – народните представители, с апел да издигнете науката, научните изследвания, иновациите като приоритет, заедно с образованието. Винаги образованието и науката са вървели заедно. Не можем да си представим, в никоя страна не можем да видим, че само едното се поддържа, а другото не. Те винаги вървят заедно – или вървят заедно нагоре, или вървят заедно надолу. Моят апел отново е Вие, като народни представители, също да издигнете науката, научните изследвания и иновациите като приоритет, заедно с образованието.
Второто нещо, което бих искал да подчертая, е, че почти 50% от анкетираните имат доверие в институцията Българска академия на науките, а само 5% нямат доверие. Тоест съотношението между тези, които имат доверие, и онези, които нямат – това го няма на този слайд, не е сложено, но го има в това проучване, съотношението между одобрение и неодобрение е 9:1, което говори за авторитета на Българската академия на науките.
Третото нещо, което се вижда на този слайд, е, че голямата част от анкетираните – 67%, припознават Българската академия на науките като научен и повече от 50% като експертен център.
Сега нека да започна по съдържанието. Традиционно започваме с дейността на Събранието на академиците и член-кореспондентите. Без да навлизам в подробности, мога да Ви кажа, че около половината от това академично тяло са работили и работят в институти на Академията, около половината са колеги, които са в други научни и културни институции. Дейността му се равнява и даже надхвърля дейността на един голям институт в Българската академия на науките във всяко едно отношение – както в публикационна дейност, така и в проектна, и в преподавателска, и в експертна дейност. Така че това събрание допринася съществено за издигане на имиджа на българската наука и на Българската академия в частност.
Сега ми позволете да премина към четири стълба, общо взето, на нашата дейност, а именно публикационната, проектната, експертната и, разбира се, какво правим в духовната сфера, защото ние имаме претенцията да бъдем и духовен център на страната. Основното, което искам да отбележа във връзка с научните изследвания и с публикационната дейност, е това, че в работата си учените от институтите на Българската академия на науките се водят от основните наши документи, а именно Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която, както казах, Вие актуализирахте през 2017 г., и Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Основното, което може да се отбележи по отношение на научната публикационна дейност, е, че от онези статии, които са публикувани от учени на БАН и които са видими в световната база данни, 36% са в първата четвърт – най-високата категория по тези бази данни, което е значително над средното световно ниво, което е около 25%. Мисля, че това е сигурен белег, че в Българската академия на науките се извършват изключително качествени научни изследвания на високо, световно ниво. От тези публикации съм отбелязал, че 26 оглавяват ранглистата в съответната научна област. На следващия слайд е дадено разпределение на тези 26 публикации по институти. Искам специално да отбележа две неща: имаме публикации, и то немалко – 5, за страна като България това е изключително много, в най-престижното научно списание в света – Science. Има два института, които имат такива публикации – Институтът по обща и неорганична химия и Институтът по астрономия, което е много радващо.
Тук има една графика, която показва няколко данни, свързани с публикации – научни статии, монографии, учебници и учебни помагала, научнопопулярни произведения. Като бройка имаме лек спад по отношение на предходната 2017 г., но като качество имаме подобрение и това е радващо. Този спад се дължи и на това, че все пак ние устойчиво, макар и с по малко, всяка година намаляваме.
На тази графика бих искал да отбележа само тенденцията през 2018 г. на засилване на броя на научни публикации, които са в най-високата първа четвърт на световните бази данни. Сравнете ги с 2016 и 2017 г. и ще видите, че процентът на тези, които са в първата четвърт, се е увеличил от 28 на 36%, което, както казах, е белег за повишаване на качеството на научните изследвания, което е наша първостепенна задача.
Тук е картината в страната ни. Българската академия на науките, както виждате от този слайд, продължава да бъде научната организация, която произвежда повече от половината от научните публикации в България, които са видими в световните бази от данни, следвани от нашите колеги от няколко университета, които са дадени тук.
Мисля, че това отново е характерно за Българската академия на науките. Ние сме около една четвърт от всички учени в България и с тази даже по-малко от една четвърт, както виждате, произвеждаме повече от половината научна продукция на страната.
Когато се говори за наукометрия, винаги учените дават така наречената цитируемост, защото тя е белег за това как другите учени по света възприемат нашите резултати. Както забелязвате в тази графика, която е свързана с цитатите, имаме устойчиво нарастване в последните години на цитируемостта на публикации на учени от Българската академия на науките, което отново е белег на признание от световната научна общност към нашите резултати.
Вторият стълб, който искам да дискутирам с Вас, е проектната ни дейност. Винаги сме казвали, че за нас проектите са приоритет и активността на Българската академия на науките в тази област е изключително голяма, както ще видите на следващите слайдове.
На тази графика виждате проектната ни дейност като бройка на проекти. Първите три стълба са за Фонд „Научни изследвания“, вторите три стълба са от други източници от България и третата група от три стълба е от чужбина. Има нарастване – общият брой за миналата година е някъде над 1700 проекта – на броя на проектите в последните години, устойчиво, бих казал, се вижда това нещо. Мисля, че тази бройка е впечатляваща, при положение че ние не сме чак толкова много, както ще видите след малко, за Българската академия на науките.
Проектната дейност – на тази графика – през миналата година ни е донесла допълнително 55,5 милиона. Има известна устойчивост – от време на време има малки разлики в последните четири-пет години, но това се дължи на факта, че по някой път има години, в които пристига финансиране по даден проект по-масивно, пък в следващите години няма. Миналата година беше много успешна, както забелязвате, защото 55,5 милиона от проекти никак не са малко.
За успехите на Българската академия на науките в областта на проектната дейност говори фактът, че в проведения конкурс по Оперативна програма „Наука и образование“ се получиха резултати, в които ние сме водещи в два от четирите центъра за върхови постижения и сме в частта „Центрове за компетентност“ – също сме водещи в два от центровете. Същевременно имаме изключително активно участие във всички останали проекти – както центрове за върхови постижения, така и центрове за компетентност. Те са в модерни области, като мехатроника и чисти технологии, информатика и информационни и комуникационни технологии, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, и отново – информатика и информационни и комуникационни технологии.
На тази графика няма да се спирам много подробно – тя показва успеваемостта във Фонд „Научни изследвания“ по различни науки. Ще отбележа само, че имаме изключително висока обща успеваемост, която е около 60% – нещо, което действително е впечатляващо като резултат.
Нека сега засегна нашето участие в европейски програми. Като цяло бих отбелязал, че в Програмата „Хоризонт 2020“ – тя още не е завършила, но имаме доста успехи. Миналата година бяха сключени 10 нови договора на стойност над 2 млн. лв., като по този начин общият брой на договорите нарасна на 66.
През 2018 г. искам да отбележа, че най-активно участие беше по отношение на структурните фондове на Европейския съюз. Има известно намаляване, ако сравняваме с предишната програма, която предхождаше „Хоризонт 2020“. Тук специално искам да обърна внимание, че успехът на България като цяло не е много добър в тази програма и бих се обърнал към Вас, като народни представители, да се направи всичко възможно, щото за следващия програмен период да бъдат приети специални мерки по отношение не само на нашата страна, а и на тези 13 страни, които се представят по-слабо, за да може да се подобри тяхното участие в европейските научни програми.
На тази графика виждате основните ни източници на финансиране по проектите, които са в допълнителните научни проекти, които са извън бюджетната субсидия. Както виждате, една голяма част идва от министерства и ведомства, друга идва от Фонд „Научни изследвания“, разбира се, има немалко постъпления от търговски дружества – над 8 млн. лв. От чужбина също имаме значителен успех – както Ви споменах, над 11 млн. лв. идват от чужбина, от които по програмите от Европейския съюз идват около 42%, от други организации – 28, и от търговски дружества, забележете, също имаме немалък успех – над 3 млн. лв. от проекти с търговски дружества, които са в чужбина. Мисля, че това показва, че Българската академия на науките е ценен партньор и за фирми от чужбина.
Сега Българската академия на науките как се вписва в европейското изследователско пространство, както и в световното? Бих казал, че ние сме ценен и практически търсен партньор от редица организации от целия свят.
На следващите няколко слайда е дадена една извадка, според нас от най-важните проекти, които имаме в международен план, и аз няма да мога всичките да ги изброя, защото не искам да отнемам много време, но искам да спомена, че диапазонът на тези проекти е изключително широк – практически покрива всички области на научни изследвания, които се извършват в Българската академия на науките. Като се започне от информационни и комуникационни технологии, мине се през физика, ядрена енергия, металознание, проекти в областта на химическите науки, нови материали, нови технологии, в областта на нанонауките, на биологията, биомедицината, геологията, геофизиката, космическите изследвания.
Нашият институт продължава да бъде един много силен институт, който работи в областта на космическите изследвания, търсен партньор с разширяване на международното му сътрудничество, но също така и в областта на хуманитарните и социалните науки, и на литературата, и в областта на археологията, философията, социологическите науки, на демографските науки. Тоест виждате, че като отношение към международното сътрудничество нашето участие е изключително активно и сме търсен партньор, защото във всички тези проекти, които тук бяха изброени, ние сме партньор с други научни организации от Европа и от останалата част на света.
Третият стълб, който е свързан с експертния ни потенциал, защото Българската академия на науките, извършвайки научни изследвания на високо ниво, формира специалисти, които са способни да дават експертни мнения на държавните институции в различни области. Ще спомена последните постижения.
През изминалата година, както знаете, следвайки Националната стратегия за развитие на научните изследвания, Министерството на образованието и науката обяви около десетина национални програми, които са свързани с разширяване на проблеми, изискващи научни изследвания с голям обществен интерес. Ние активно участвахме в подготовката на тези програми и подпомогнахме Министерството на образованието и науката в тяхното изработване и бих искал да кажа, че в четири от тях, които са свързани с нисковъглеродна енергия и транспорт за бита, иновативни и нискотоксични биологични активни средства, опазване на околната среда, млади учени, постдокторанти – ние сме водеща организация, а в други пет сме основен партньор. Те са свързани отново с важни, както казах, проблеми с голямо обществено значение в областта на информационните и комуникационни технологии, здравословни храни, културно и историческо наследство, електронно здравеопазване и в областта на биотехнологиите.
По отношение на патентната дейност, нека спомена само като числа, че имаме регистрирани 48 изобретения, които притежават патент и съответно 12 полезни модела, които имат потенциала да се превърнат също в изобретения с патент.
Нека сега се спра на един изключително важен въпрос, а това е какво е състоянието на човешкия научен потенциал в Българската академия на науките, защото, както знаете, без този потенциал няма да има, разбира се, никаква дейност, колкото и инфраструктура да имаме.
Първо, ще започна от младите. Ние сме една от организациите, която има право да обучава докторанти, и това го правим с успех, както ще видите на следващия слайд – в почти всички области на науката, използвайки съвременни методики и подходи. Това е една от дейностите ни, свързана с обучение.
Второто нещо, което искам да спомена, е, че ние сме изключително притегателни с нашата уникална инфраструктура и с учените, които имаме за младите хора – имам предвид студентите, защото Българската академия на науките е абсолютен шампион по отношение на проблема със студентските практики. Над 2600 студенти в тази програма са преминали през институтите на Българската академия на науките, възползвайки се, както казах, от уникалната апаратура и от научния потенциал на нашите колеги. Както виждате, другите организации са доста след нас в това отношение. Това показва нашия потенциал за обучение на млади кадри.
Ние имаме и съществено присъствие в областта на образованието в училищата. Ще се спра само на един акцент, няма да имам време да се спирам на всички дейности, които са свързани с образованието в училищата. Това е нашият ученически институт към Българската академия на науките, който дава възможност на ученици с интерес към изследователската професия, както и, разбира се, които имат афинитет към творчеството, както ще видите след малко, да представят свои проекти пред компетентно жури и съответно да бъдат оценени. Това, което е приятно и искам да споделя с Вас от миналата година, е, че освен традиционните природни науки се разшири към социалните науки. От миналата година има вече и участници в областта на изкуството и изкуствознанието, което придава един особен колорит на нашия ученически институт.
По отношение на докторантите отново ще се върна – регистрирахме един известен спад през 2017 г. Сега нещата през 2018 г. идват на своето нормално състояние или тръгват нагоре – защитили са над 110 докторанти, и тук на тази графика може да видите разпределението им по различни науки. Това се превръща в изключително важен елемент от нашата работа, и не само при нас, а и във висшите училища. Тук отново искам да се обърна към Вас с апел да се направи така, щото стипендиите на младите ни колеги докторанти и редовни докторанти да бъдат значително завишени. Сега има стъпки в това отношение – в Министерството на образованието и науката, с постановление на Министерския съвет бяха дадени добавки към стипендиите, но формално те все още не са увеличени, а за да може да привличаме докторанти, все пак те трябва да имат възможност да имат стипендия, която отговаря на икономическото състояние на страната.
Тази картина показва възрастовата структура на учените, които през миналата година са били малко над 2700. Както виждате на графиката, която в някакъв смисъл ние определяме като двугърба камила е притеснителна, защото след шест, седем години дясната част, която виждате – последните три стълба, това са колеги, които предполагам, че ще се пенсионират и виждате, че започваме да оставаме с критично малко учени, които да водят младите ни колеги.
Апелът тук отново е, няколко пъти ще го отправя към Вас, да се формира една устойчива политика за развитието на научния потенциал не само в Българската академия на науките, ще подчертая, но и за висшите училища. Показвам Ви каква е картината при нас и тя е обезпокоителна. Висока е средната възраст и тази част, която, както казах, е в дясно – след шест-седем години това ще бъдат колеги, които ще са извън нашата структура.
Нека накрая да кажа няколко думи, преди да мина към сухите числа на финансите, затова че ние все пак сме един от духовните центрове на България. Вие сте ни съседи тук и предполагам често виждате, че практически всеки ден в нашата сграда има някакво, да го наречем, мероприятие или събитие по-скоро, което е от характер, свързан с културата, изкуството, духовността. Няма да Ви изброявам всичко, което сме направили, но ние сме организация, която отбелязва редица годишнини на наши достойни членове и на редица изтъкнати българи както в областта на науката, така и в областта на изкуството, културата, държавници, общественици. Тук са изброени част от годишнините, които миналата година чествахме. Вие знаете, че ние имаме интересни неща за показване – редица изложби се организират. Знаете, че имаме четири музея, които са впечатляващи, три от които са тук в центъра – Археологическият, Ентографският, Природонаучният музей, така че кипи активен културен и духовен живот в Българската академия на науките. Правим изложби в чужбина, за да покажем достиженията на България в областта на науката и културата.
Предполагам, че повечето от Вас със сигурност знаят, но все пак да кажа, че нашият съгражданин, знаменит алпинист – Боян Петров, беше и наш колега. Повече от двадесет години той работи в Българската академия на науките и миналата година представихме неговото научно творчество, защото уникалната колекция, която е получена по време на неговите експедиции, колегите от Природонаучния музей дълго време ще трябва да обработват, докато я класифицират, но тя наистина е уникална. Така че успяхме да се види и тази страна от живота на Боян Петров, който миналата година, както знаете, остана под единия от осемхилядниците.
Нека сега все пак да кажа и няколко думи за частта, която е свързана със субсидията и приходите ни.
На тази графика виждате субсидията на Българската академия на науките за периода 2013 – 2018 г. Като казвам субсидия, имам предвид бюджета, който Вие гласувате в пленарната залата, плюс допълнителните средства, които се превеждат от министерствата. За тази година, която виждате – 2018 г., имаше и допълнителни 15 млн. лв., отпуснати от правителството, едно съществено увеличение по отношение на 2017 г., но както ще видите по-късно, все още е недостатъчно.
Важно е да се види и графиката, която показва общите наши постъпления. Тук е субсидията плюс всичко, което ние сами намираме по линия на проекти и договори. Както виждате, субсидията е около 60%, останалото е около 40%. Тази тенденция е устойчива в последните години. Общият ни бюджет миналата година е бил над 160 млн. лв. при 99,5 млн. субсидия и 60 към 40 субсидия собствени приходи.
По-интересно е да видим тук за по-дълъг период какво е състоянието. Както ще видите в синьо, от 2008 г. до 2018 г. е дадена субсидията, тоест това, пак повтарям, получаваме като бюджет, гласуван от Народното събрание, плюс допълнителни трансфери от министерства, а в жълто са собствените приходи. Две неща ще отбележа.
Първо, това съотношение 60 към 40 практически го има навсякъде, с малки пунктуации някъде, както ще видите през 2012 г. е било едва ли не почти равно. По-важното е да се отбележи, че като се увеличи субсидията, почти навсякъде се увеличават и собствените приходи. Тоест за всеки вложен лев от държавата ние намираме повече – ако вложите повече средства в Българската академия на науките, ние съответно намираме повече средства допълнително. Това е много важно да се знае – за да знаете, че когато гласувате бюджет, той ефективно допринася за намирането на допълнителни средства.
Третото нещо, което искам да отбележа, е важно. Вижте, че 2018 г. е първата година след 2008 г. и 2009 г., в която имаме по голям бюджет. През всичките тези години след 2009 г. до 2017 г. ние сме имали по-малък бюджет, отколкото 2008 г. и 2019 г. по малка субсидия и съответно по-малко приходи, което показва, че все още се намираме в ситуация на недофинансиране, защото за 10 години си представяте какво стана, как се измени икономическата ситуация в България – минималната заплата, средната заплата. Това е важен елемент да се отбележи, въпреки че за тази и миналата година ние получихме повече отколкото през 2008 г. и 2009 г., все пак тенденцията за недофинансиране беше до 2017 г. и занапред трябва да се вземат мерки, за да се обере това изоставане, което е получено.
Длъжен съм да Ви кажа как се разпределя и субсидията, защото тук е бюджетът, който гласувате Вие като народни представители. Както виждате, това в последните години е традиционно, и това вече не е много добро – над 66% всъщност са за работни заплати, и много по-малко остава, имаме много други дейности, голяма част от които покриваме със собствени средства, особено в областта на инфраструктура, научни изследвания, капиталово строителство, както ще видите по-късно.
По отношение на капиталовото строителство картината също не се е променила. В последните години всичките ни разходи, свързани с капитално строителство, са от собствени приходи.
Мисля, че може би вече е време да се мисли как и държавата да подпомогне тази част, защото ако в инфраструктурно отношение, свързано с научна апаратура, ние можем да намерим средства по програми и го правим, и можем да кажем, че сами може да се справяме що се отнася до капиталовото строителство, свързано с поддръжка на сградния фонд – не можем да намерим други средства.
Ако държавата не ни подпомогне в това отношение, разбира се, с наша помощ също, ние няма да можем да се справим със сградния фонд, който имаме, който се нуждае от сериозни инвестиции, за да се подобри. Ние засега извършваме само аварийни и текущи ремонти, с които просто да го поддържаме.
Какви изводи могат да се направят, така както Ви представих нещата, в кратко резюме?
Първо, по отношение на научната ни продукция. Можем да отбележим, че имаме висококачествена продукция, защото сме значително над средното ниво по отношение на възможно най-качествените ни научни публикации. Както споменах, 36% е в първата категория от публикациите ни, които са в световните бази данни.
Имаме изключително високи постижения, когато става въпрос да бъдем шампиони. Не е малко това, макар че числото изглежда малко – 26, да имаме 26 публикации, които да са на първо място, така да се каже, да бъдем шампиони в съответните области. Имаме, разбира се, устойчивост и затова няма да говоря за този h-индекс, защото ще отнеме малко време, за да Ви обясня, но този индикатор показва, че имаме устойчивост в това отношение – вървим устойчиво нагоре.
Разбира се, нека да отбележа, че имаме и патентна дейност. Може би сме научната организация с най-много патенти. Не сме се сравнявали с другите, но съм сигурен, че сме с най-много патенти – 48 през миналата година.
Нещо, което искам да отбележа, е, че ние съзнаваме нашата отговорност, че сме научна организация, която обучава само докторанти, тоест в сравнение с нашите колеги от висшите училища нямаме такава голяма педагогическа натовареност и затова искам да отбележа, че когато обсъждахме в нашето общо събрание Правилника за придобиване на научни степени и академични длъжности като следствие от Правилника, който беше приет от Министерството на образованието и науката, в частта, където бяха приети нови национални критерии за израстване, ние завишихме нашите критерии в сравнение с националните във всички науки, отново повтарям, съзнавайки нашата отговорност, че сме все пак изследователи, нямаме педагогическа натовареност и в този смисъл нашите критерии за израстване трябва да бъдат – в научно отношение говоря, а не в педагогическо – по-високи, отколкото в националните.
По отношение на втория стълб „Проектното финансиране“. Отново ще спомена няколко ключови факта. Изключително висока успеваемост на национално нивото – 60%. Нашите успехи в партийната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, както споменах, в два центъра за върхови постижения ние сме водеща организация и в два центъра за компетентност.
Отново в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания на Република България, както споменах, Министерският съвет одобри национални научни програми, в четири от които сме водещата организация, а в пет сме основен партньор. В частта „Хоризонт 2020“, тоест нашата проектна дейност, по отношение на европейските програми отбелязваме отново ръст – 10 нови договора, както споменах, като общият им брой нарасна на 66 на стойност над 15 млн. лв.
Няма да скрия – имаше един тежък момент през миналата година, това е безпрецедентно в нашата нова история, един институт пожела да напусне Българската академия на науките, като основната причина за недоволството беше недостатъчното му финансиране. Разбира се, в областта на климата, атмосферата и въздуха не можем да останем без звено за научни изследвания в тази част, така че ние създадохме пък и ново звено, което ще се занимава с изследвания в тази област.
Какво ни предстои през 2019 г.? Като казвам предстои, ние го правим вече. Както Ви казах, навършват се 150 години от създаването на Българското книжовно дружество, което е предшественик на Българската академия на науките. Ще има, разбира се, редица дейности, и тържества, и мероприятия, които започнаха още от началото на годината, текат и в момента. Кулминацията ще бъде на 12 октомври, когато ще честваме на самия ден, на който е създадено Българското книжовно дружество.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ние се опитваме, свързвайки го и с това, което Ви казах по време на анкетата, че голяма част от българското общество смята, че науката трябва да бъде приоритет, ние се опитваме, ще продължим и занапред, а не само през тази година, да убеждаваме обществото, всички Вас, че науката трябва да се превърне в приоритет. Науката, научните изследвания, иновациите трябва да се превърнат в приоритет наравно с образованието в България.
Другото нещо, което ще спомена и което през последните години е наша непрекъсната грижа, е, че ще продължим и занапред с нашите усилия за повишаване на качеството на научните изследвания. Ние правим това, въвеждайки редица критерии и конкурсен принцип. Искам специално да подчертая пред Вас, че бюджетът на Българската академия на науките, който Вие гласувате, една част от него се разпределя по критерии, които са свързани с нашата дейност – научни, в областта на проектите, както и в областта на експертната дейност. Така че всеки лев, който е даден допълнително, знайте, че той се разпределя не просто поравно, както на редица места съм чувал да се казва, а по определени критерии, които са свързани с дейността на Българската академия на науките.
И, разбира се, една дейност, която е от изключително важно значение, която в последните години също засилваме, това е популяризиране на нашите резултати сред широката българска общественост.
Едно нещо, което все още не е на ниво, което желаем, е активизирането на връзките ни с бизнеса, за което, разбира се, сега особено ще помогне участието ни в центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, защото те са свързани с нашата стратегия за интелигентна специализация. Така че с тези центрове, както и с нашата национална академична мрежа, която имаме по страната, ние ще подпомогнем развитието на този процес.
Експертният потенциал, разбира се, е нещо постоянно, което е в услуга на държавата. Ние сме готови под всякаква форма да предоставяме експертни мнения на наши специалисти във връзка с важни въпроси на българското общество.
Младите учени остават и през тази година наш приоритет. Аз се надявам, и с Ваша помощ интересът на младите учени към науката ще бъде засилен, защото, повярвайте ми, имаме нужда от млади попълнения, които да продължат нашата работа.
Не на последно място, нашите връзки с висшите училища и съвместната дейност са изключително добри в този момент. С всички водещи университети имаме съвместна дейност и това нещо ще продължи за в бъдеще – и в центровете за компетентност, и в центровете за върхови постижения, и в националните научни програми.
Общо взето ще завърша с няколко изречения, които отразяват същността на Отчета, който Ви предоставих. Вие видяхте от това, което изложих като данни, че ние сме водещият научен център в България. Както споменах, с около една четвърт или даже с по-малко от учените ние произвеждаме повече от половината научна продукция в България. Тези научни постижения са на изключително високо, световно ниво според базата данни, които са световни и в които се отразяват научните постижения в цял свят. Видяхте, че всичко това е направено в последните десетина години при едно продължаващо недофинансиране на Българската академия на науките. Аз се надявам, че трендът, който беше започнат миналата година, на значително увеличение на субсидията на Българската академия на науките, ще продължи и занапред.
Ние обаче държим високо летвата за академичното израстване на изследователите, както видяхте, за да може да се запази като „един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука“, ако трябва отново да цитирам професор Марин Дринов. Времената си остават трудни, искам да го подчертая това, много все още има за правене, въпреки че, както Ви споменах неколкократно, ние сме доста успешни при привличане на средства за научна инфраструктура. В това отношение нещата се подобриха. Сега е време с общи усилия да подобрим състоянието на човешкия потенциал.
Всъщност със заключението, което е на този слайд, искам отново да отправя апел към Вас, че един от най-съществените проблеми не само за нас, за цялата наука в България – имам предвид и във висшите училища, и за страната като цяло, е възпроизводството на научния потенциал на България. Винаги сме казвали, че разглеждаме наличието на висококачествен научен потенциал в една страна като част от националната сигурност. Всички ние имаме нужда от такъв научен потенциал, защото, когато дойде моментът и е необходимо някаква нова технология да бъде трансферирана в България, ново познание да бъде трансферирано, в този момент имаме нужда от висококачествен научен потенциал. А ние все още нямаме пълна визия и най-вече нямаме устойчива програма за финансиране на учените, нисък е социалният статус на изследователите, както видяхте от възрастовата графика – излизането от системата на високо квалифицирани учени поради възраст.
И не на последно място, все още е много силен, както е модерно да се казва, brain drain – ние готвим млади хора, подготвяме ги на едно високо ниво и те след това напускат страната. Така че моят апел към Вас като народни представители, защото от Вас зависят почти всички тези неща, след като се започна със Стратегията, която я приехте през 2017 г., което е много добро начало, тя беше актуализирана, нека да продължим и напред – да възвърнем качеството и достойнството на българските учени. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)