13 юни 2019 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Българското образование е национален приоритет и за първи път регламентирахме това в Закона за предучилищното и училищното образование тук в тази зала. Поводът за днешното изслушване са националните програми, които Вие, господин Министър, и Вашият екип реализирате в сектора на образованието. Всеки от нас в тази зала знае, че чрез националните програми, които са сериозен финансов инструмент, се реализират различни политики в областта на образованието, формират се политики, задават се модели и се променя средата като изисквания към новите поколения. С други думи, детските градини и училищата получават възможности да предоставят допълнителни дейности на своите възпитаници, като започнем от целодневната организация на учебния ден, допълнителни занимания по различните учебни предмети, достъпна среда и така нататък. През тази година бюджетът по националните програми е 70 млн. лв. Една от новите програми е наречена „Иновации в действие“. Другите са: „Заедно в грижата за ученика“ и „Успяваме заедно“, които надграждат Програмата „С грижа за всеки ученик“. Имаме също така нови модули в програмите „Осигуряване на съвременна образователна среда“ и „Модернизация в системата на професионалното образование“. Ще чуем, надявам се, от министър Вълчев каква е визията на Министерството за целите и задачите на тези програми през 2020 г. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, господин Министър, че по предложение на родителите на децата с аутизъм апелирам, а мисля, че и миналата седмица постигнахме съгласие по този въпрос в Комисията по образованието и науката, за нова национална програма или за модул към съществуваща вече такава, по която да се финансират иновативни проекти или програми за работа с деца със специални образователни потребности, да могат да кандидатстват във всички детски градини и училища, независимо от собствеността, която имат. Това е важно, защото всички ние сме длъжници на децата със специални образователни потребности, длъжници сме на техните родители, длъжници сме и на учителите, които искаме да работят с тях. Това е важно, защото според философията и на Закона за предучилищното и училищното образование всяко дете има талант и системата на образованието е тази, която трябва да го открие и да го развие. Тази програма е важна и защото приобщаващото образование може би е най-същностната част от образователната реформа. Първата от програмите, които споменах – „Иновации в действие“, е изключително важна. Тук ще напомня, че възможността за развитие на иновативните училища беше решена отново тук в залата с новия закон. Моля никой да не си представя, че, когато говорим за иновация, става въпрос за безплатен интернет в училищата, таблети или липса на черни дъски. Тук става въпрос за възможност на предприемчивите директори и учителски екипи да създават и да развиват такова място в училище, в което да могат да прилагат съвременни методи на преподаване, където учениците да могат да получават ключови компетентности по модели за и от бъдещето, да развиват интердисциплинарни връзки, които далеч надхвърлят ограниченията по отделните учебни предмети. Защо са важни иновациите? Според Доклада „Индекс иновации“ на Европейската комисия за 2018 г. България се намира в групата на скромните иноватори заедно с Румъния. Така например по индикатора „Интелектуални активи“ България работи на ниво близко до средното за Европейския съюз, като в сравнение с 2010 г. имаме 40% увеличение на изпълнението. Същият процент за Естония е 43,5%. По индикатор „Въздействие върху заетостта“ ние показваме силни показатели – над средното ниво за Европейския съюз, като тук силните иноватори са Австрия, Словения, Белгия и Франция. В сравнение с Хърватска и Унгария по индикатор „Човешки ресурси“ България се справя доста по-добре. Ние сме преди Гърция, Хърватска и Кипър по индикатор за предоставяне на благоприятна за иновации среда и изпреварваме Румъния и Малта по финансиране и подкрепа. Да напомня, че това е в сравнение с 2010 г. в Доклада на Европейската комисия за 2018 г. Казвам го, за да подчертая значението на образователната среда за формирането на икономическите показатели на страната ни. Факт е, че 33% от децата изживяват стрес при прехода между IV и V клас. Ще кажете, че такъв има и за детската градина, за предучилищните групи и за гимназията, и че такъв сигурно сме преживявали всички ние, които сме били в училище. Това обяснение обаче категорично не е достатъчно, защото училището не може да бъде стрес. Училището не може да възпроизвежда стрес и в същото време да искаме то да бъде привлекателно. Затова са важни програмите „Заедно в грижа за ученика“ и „Успяваме заедно“, които функционират и работят от тази година. В заключение ще кажа, че програмите в образованието са изключително много и разнообразни. Важни са анализите и отчетите по тези програми, за да видим какво е направено, какво работи и какво да променим. Целта на програмите е една – високообразовани млади хора – образование на младите хора, което да бъде съобразено с тяхното личностно развитие. Затова, господин Министър, за нас като народни представители наистина е важно да чуем не само отчет по националните програми, но и анализа, въз основа на който планирате следващите стъпки за развитие в системата на предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поставената тема на изслушването. Средствата по националните програми за развитие на предучилищното и училищното образование са относително малък дял от общия обем на средства за системата – 76 млн. лв. за тази година, което е малко повече от 2% от общия обем средства. В същото време с тях реализираме много по-голям процент от политиките, които са в сектора. Това е така, защото тези национални програми могат да бъдат много по-гъвкав и насочен инструмент. Останалите средства се предоставят институционално, в общия случай се планират по бюджетите на общините или по бюджетите на министерствата, които финансират образователни институции, и се предоставят на самите образователни институции. С националните програми се администрират тези средства, за които не може предварително да се определи в кое училище, в коя детска градина ще се реализира проектът, а е необходимо това да стане по време на изпълнението на учебната година. С националните програми се реализират дейности, които не биха се реализирали със същия обем и със същата цел, ако се планират по бюджетите на образователните институции. Миналата година, въпреки че предвидените средства бяха по-малко, Министерството на образованието дофинансира и в крайна сметка 80 млн. лв. бяха изразходвани за националните програми. Тази година вероятно също ще бъдат допълнени тези средства – една възможност, с която разполагаме, но в случая акцентът на днешното изслушване би следвало да бъде върху политиките. Това, което е важно да се каже е, че националните програми като инструмент се допълват с всички останали инструменти, които имаме на политиката. Ако погледнем една национална програма, не винаги ще разберем цялата политика. Тя може да бъде част от една политика, да допълва други инструменти, а ние реализираме политики с институционалното финансиране, което, както знаете, е в три стълба. От една страна, средствата за издръжка на процеса за подготовка и обучение, от друга страна – средствата за личностна подкрепа, от трета страна – средствата за подпомагане и развитието на училищата, където са средствата за материална база, средствата за учители. Имаме средства по оперативните програми – най-вече по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където се реализират голяма част от мерките. С националните програми, ако погледнем назад ретроспективно, ще видим, че са пилотирани много политики и дейности в системата. Някои от дейностите, които в момента се финансират институционално, е започнало да се финансират с национални програми. И тук ще дам пример с диференцираното заплащане, с кариерното развитие, предоставянето на закуски на учениците, финансирането на неделните училища – все неща, които ние в момента не финансираме чрез националните програми, а сме ги прехвърлили на бюджетно финансиране. Госпожа Дамянова започна с Националната програма „Иновации в действие“. Тя е една от новите програми, която е заложена в тазгодишния пакет. Очакваме близо 580 училища и над 4000 ученици да се включат в тази програма. Целта е да се насърчи разпространяването, взаимното провокиране на културата на иновации. Целта е всяко едно училище да припознае тази политика за насърчаване на иновациите, за насърчаване на креативния учител. Ако погледнем дизайна на Програмата, той е близък до това, което имаме като дизайн по Програмата „Еразъм“ – взаимно обмен на практики, взаимно насърчаване, взаимно провокиране. В основата на този дизайн е разбирането, че системата в много по-голяма степен следва да се развива от енергията, която имат училищата и детските градини отдолу нагоре. Енергията, която може да се разпростре като политика и като култура, ако те самите се насърчават взаимно. Това е целта на тази програма. Понеже бях помолен да изкажа и визия за развитие, във всички случаи тази програма и подобен дизайн на програмите трябва да се разширяват в бъдеще. Тази програма трябва да се разширява, като включва повече училища. Да, имаме иновативни училища по Закона за предучилищното и училищното образование, но целта на политиката е всяко едно училище да бъде иновативно, всяко едно училище да има стремеж към образователни иновации. Образователна иновация като подход, като търсене на специфичните методи за подобряване на образователните резултати, организацията на работа, търсене на подход към всяко едно дете във всяка една класна стая. Другата програма е „Мотивирани учители“, тя е с бюджет близо 1 млн. 700 хил. лв. Насочена е към потребността от обезпечаване на системата с педагогически специалисти. Три модула има по Програмата. Единият е за създаването на своеобразен корпус от учители, които са най-добре подбрани и подготвени за работа в най-трудните училища. Вторият е за придобиване на педагогическа квалификация от специалисти, които имат висше образование, но нямат такава педагогическа квалификация. И третият модул е за придобиване на допълнителна педагогическа квалификация от хора, които имат такава. Нова програма е „IТ бизнесът преподава“. Правим опит за взаимодействие между образователните институции и IТ бизнеса. Голяма част от специалистите в IТ бизнеса са склонни да влязат в училище и това ще се реализира по Програмата. По този начин ще се разшири образователната среда на учениците. Респективно пък учители ще могат да отидат на обучение в IТ компаниите. Пак като политика тук основното е да разширим възможностите за взаимодействие, да разширим образователната среда – нещо, което трябва да се случи и по отношение на всички останали сектори. Днешните училища, бъдещите училища трябва да са по-отворени и по-взаимодействащи както с бизнеса, така и с всички останали институции и заинтересовани страни. Националната програма „Квалификация“ не е нова. Имаше я и в предходните години. Тази година в по-голяма степен може да се види фокус върху уменията за креативност, иновативност, новаторство, лидерство в училищата, също така и дигиталните технологии. Националната програма „Заедно в грижата за ученика“ също беше спомената в изложението от госпожа Дамянова. Тя е насочена към осигуряването на плавен преход между детска градина и първи клас, и между началния и прогимназиалния етап. По Програмата ще се подпомага екипната работа по планиране и провеждане на съвместни уроци между начални и прогимназиални учители, както и подготовка на материали, подпомагащи по-плавния преход от четвърти към пети клас. Ще се подкрепи и провеждането на работни срещи и посещения на начални учители в детска градина за запознаване с индивидуалните особености на децата, които предстои да постъпят в първи клас, и гостуване на учителите от детските градини в часовете в началото на учебната година. Националната програма „Десегрегация“ също е нова. Тя е с бюджет 1 млн. лв. и има за цел да помогне реализирането на общински политики за десегрегация. Десегрегацията не може да се направи на училищно ниво. Едно училище само по себе си не може да направи десегрегация. Не може да се направи и на национално ниво. Всяка една община, която има повече училища и училища, застрашени от вторична сегрегация най-вече, трябва да предприеме своевременни действия за провеждане на политика за десегрегация. Това е разговор, който водим с общините. Тези общини, които в общия случай имат повече от три училища, най-вече в големите общини, където, за съжаление, и в последните години можем да видим процеси на вторична сегрегация, когато се увеличи броят на децата от ромски произход в едно училище, се получава много бързо изтегляне на останалите деца. И затова е необходимо да се реагира своевременно. Затова общината обаче трябва да бъде активна, да предприеме действия, заедно със съответното регионално управление, за осигуряване на възможности за транспорт до други училища, разпределение на тези ученици с оглед недопускане на нежелана концентрация и вторична сегрегация. Другата програма е „Развитие на системата на предучилищното образование“. Също съществуваше през предходните години, но ще бъде с изцяло нови мерки, насочени към подкрепа на плавния преход на детето от семейна среда при постъпването му в детска градина, усъвършенстване взаимодействието на учителите с представители на семейната общност в детската градина. През предходните години се финансираше допълнително обучение по български език. Това обучение сега ще се финансира по проект от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Увеличен е бюджетът на Национална програма „Ученически олимпиади и състезания“, с която се финансират тези олимпиади и състезания. Ще се финансира ново състезание по финансова математика. По две от програмите ще се осигури подкрепа за разработване или адаптиране на учебни помагала за обучение по професии. Разширява се обхватът на Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“. По нея се финансира провеждането на експериментална работа по природни науки и профилирана подготовка, като допълнителното е модулът за профилирана подготовка. Увеличен е също така бюджетът по модула „Културните институции като образователна среда“, която дава възможност за разширяването на образователната среда на учениците. Миналата година бяха включени само музеите, тази година са включени всички културни институции, в това число художествени галерии, театри. Разширяваме Споразумението между Министерството на образованието и Министерството на културата за включване на училищните библиотеки. Един милион и 600 хил. лв. са заложени за закупуване на специализирани уреди, дидактически средства за терапевтична рехабилитационна дейност на децата в центровете за специална образователна подкрепа. Центровете са общо 42 в страната – 34 държавни и 8 общински. Това оборудване е необходимо за тяхната ефективна дейност и за осигуряването на тази подкрепа. По модул „Подкрепа на целодневното обучение“ се създават условия те да не пребивават през целия ден в традиционната класна стая, а в по-атрактивна, реновирана и уютна обстановка, в която се провеждат занимания по интереси, като им се предоставят съвременни материали, книги, игри, стимулиращи личностното им развитие. Дава се възможност за разгръщане на потенциалните творчески заложби на учениците с часовете по занимания по интереси. В Програмата „Заедно за всяко дете“ са предвидени средства за проекти, свързани с обмяна на добри практики в работата с родители по механизма за обхват на деца и ученици. Национална програма „Оптимизация на вътрешната структура на персонала“ е с най-голям бюджет. По нея се финансират обезщетенията при освобождаване, най-вече при пенсиониране на педагогическите специалисти. Миналата година за тази цел са платени 49 млн. лв. С 1 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната програма „Информационни и комуникационни технологии“. Ще продължи осигуряването на съвременни информационни комуникационни средства. Ще се кандидатства за закупуване на интерактивно мултимедийно оборудване и иновативен хардуер за институции от системата на предучилищното и училищното образование, за внедряването на електронни образователни ресурси, електронни платформи. За първи път тази година ще финансираме всички училища, които желаем да закупят електронни дневници. Ще има средства за осигуряването на свързаност на всички училища и за развитие на поддръжката на опорната мрежа. Миналата година финансирахме изграждането на Wi-Fi мрежи във всички училища. Това, което можем да кажем, е, че вече имаме изградени Wi-Fi мрежи във всички училища. В една малка част от училищата тези мрежи не отговарят на изискванията, които бяха заложени, нямат необходимите защитни стени. Тази година с малка част от средствата ще дофинансираме надграждане на тези Wi-Fi мрежи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, в изложението си споменахте, че към познатите ни национални програми, които реализирахте досега, модулите са разширени и насочени към финансиране и на нови дейности. Бихте ли ни изяснили какви са те?

Благодаря. Действително в изложението нямах възможност подробно да изложа всички нови програми и модули, всички модули, които са разширени.

Дванадесет от 17-те програми продължават действието си, като в някои от тях се изпълняват нови модули, а някои дейности се надграждат и разширяват. Промените са в следните програми и модули. Националната програма „Ученически олимпиади и състезания“, която споменах, в модула „Осигуряване обучението за талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади“ са ангажирани външни лектори за подготовка на учениците за участие във всички олимпиади по преценка на директорите на училищата-бенефициенти, а не само за олимпиадите по астрономия и математическа лингвистика, както е през 2018 г. С разширяването на дейността се цели по-добра подготовка и конкурентност при изявите на учениците. След като осигурихме ученически шкафчета за всички ученици от първи до четвърти клас, от Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ отпада този модул, като на негово място се реализира нов – „Осигуряване на съвременна специализирана среда в центровете за специална образователна подкрепа“ чрез модернизиране на материалната база за предоставяне на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, по който могат да кандидатстват държавни и общински училища за специална образователна подкрепа с проекти за предоставяне на средства за закупуване на специализирани уреди, апаратура, техника, устройства, пособия и софтуерни продукти. Модул на музеите като образователна среда е променен модул „Културните институции като образователна среда“. Вече споменах, че новото при него е, че се разширяват институциите, които са партньори. В модула „Модернизиране на системата за професионалното образование“ има нова дейност – разработване или адаптиране на учебни помагала, която е разработена, поради завишения интерес от страна на бизнеса за подпомагане на учебния процес с модерни учебни материали. Факт е, че ние имаме проблем с осигуряването на учебници и учебни помагала за дисциплините в професионалното образование и този модул е насочен към разрешаването на този проблем. В модула „Подобряване условията за експериментална работа по природни науки“, както казах, се реализират две дейности, като имаме по-голям акцент върху училищата, които ще осигуряват профилирана подготовка за това. Това са преди всичко природо-математическите гимназии, но и тези, които избират като трети и четвърти профилиращ предмет природните науки. Това могат да бъдат други профилирани гимназии. В модула „Подкрепа на целодневното обучение на учениците“ като бенефициент са включени центровете за специална образователна подкрепа. Националната програма „Обучение за IT кариера“, която пропуснах да отбележа, е насочена към това да увеличим броя на учениците с квалификация в областта на информатиката и програмирането. По нея се финансира придобиването на професионална квалификация „Приложен програмист“ от ученици, които са от други професионални направления, и има за цел да разшири базата от софтуерни специалисти. В нея има две дейности – възможност за включване в обучението на учители от цялото направление компютърни науки и организиране и провеждане на валидиране и удостоверяване на професионални знания, умения и компетентности за придобиване както на професионална квалификация по професията „Приложен програмист“, така и на част от същата професия на база придобитите умения в неформална среда. В Националната програма „Квалификация“ новите направления за обучение на директори и учители са свързани с компетентностния подход и образователните резултати, комуникация и взаимодействие в образованието, образование и ценности, креативност, иновативност, новаторство, мотивация на педагогическите специалисти, лидерство в образованието, образование и цифрови технологии, образователни изследвания и форуми, международно сътрудничество в областта на квалификацията на педагогически специалисти в хуманитарни и природни науки. В Националната програма „Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище“ е включена нова дейност Модул „Сигурност в училище“ – системи за контрол на достъпа. В Националната програма „Без свободен час“ се разширява обхватът на Програмата – ще се заместват учители, които са в отпуск за текущата година, а не само когато ползват отпуск за предходни години. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Пред нас бяха представени националните програми като инструмент за реализиране на политиките в сферата на образованието. Няма да спестя похвалното си отношение към грижата Ви за образованието. Днес то се изразява в запълване на парламентарното време в Програмата на Народното събрание, защото, каквито и програми да се представят, не трябва да спестяваме истината, а тя е: в периода 2001 – 2011 г. България пада от 4-о на 22-ро място в Международното изследване на уменията за четене на четвъртокласниците, като е едва между четирите държави, показващи нетен спад в резултатите през десетилетието. Въпреки че резултатите на българските ученици се подобряват през последното изследване през 2016 г., когато страната се изкачва до 14-о място, все още не могат да бъдат достигнати постиженията от началото на века. В програмите голяма част от приетите и утвърдените учебни програми по всеки предмет на практика не са нови. Вече не се говори за знания и умения, а за компетентности. Съдържанието не е обвързано между различните степени на средното образование. Програмите на I клас повтарят съдържанието от детските градини, без да го надграждат. Фрапиращ е фактът, че за V клас те бяха изготвени, без да са налице за II, III и IV клас. Липсват междупредметните връзки, тоест връзка между учебното съдържание на учебните предмети в една образователна степен. Едно от педагогическите изисквания беше в новите учебни програми да се включва учебно съдържание, съобразено с възрастовите и психологическите особености на децата. Това не се случи. Станахме свидетели на откровена подмяна на българската история от неясни съставители на учебни програми, на неглижиране и дори игнориране на безспорни исторически факти за сметка на други такива, на включване на съдържание в учебниците, налагащо чужди за нацията ни морални и семейни ценности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Маркирам факта, че се отпускат средства за организиране и провеждане на процедури по оценяване и одобряване на проекти за познавателни книжки, учебници и учебни комплекти. Само за Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ общият бюджет по Програмата е 7 млн. 380 хил. лв. Господин Министър, въпросът ми към Вас е: как оценявате резултатите от реализиране на средства чрез националните програми като инструмент за реализиране на политики в сферата на образованието? Благодаря.

В системата на предучилищното и училищното образование има много дълъг, много голям списък от мерки, дейности, политики, програми, които се провеждат едновременно, инструменти на политиката, които действат едновременно. Много трудно можем да отсеем добавената стойност само на един инструмент. Както Ви казах, националните програми са сравнително малък процент от общия финансов ресурс – малко над 2%, но в същото време те позволяват да се правят много по-целенасочени политики, много по-гъвкаво да се провокират училищните политики и да се насърчи инициативността на училищата в една или друга област. Една част от мерките в системата, които се правят, не изискват финансов ресурс – например част от политиките, които бяха стартирани с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, в това число и новите учебни програми. Аз, разбира се, не съм съгласен с голяма част от нещата, които казахте. Да, по отношение на резултатите ние много добре знаем какви са резултатите, много добре знаем каква е динамиката им, но също така знаем, че те са продукт на едни предходни години. Кой е основният фактор в системата на образованието, кой е основният ресурс и респективно кой е най големият разход? Това са учителите. Учителят е бил, е и ще остане основният фактор в системата на образованието. Близо 2 милиарда се предоставят за учители – 76 милиона са средствата по национални програми, от които половината са за обезщетения, тоест пак за учители. За първи път тази година от близо 20 години средната заплата на учителите е над средната за страната. Този политически и бюджетен избор от предходните десетилетия да се пести от учители днес е една от основните причини за ниските образователни резултати. Единствената година от последните седем, в която нямаше планирани средства за увеличение на заплата и не е имало такова, е 2014 г. Ако ние искаме да имаме добро образование, разбира се, то зависи от учебните програми, разбира се, че зависи и от методите на преподаване, методите на преподаване пък зависят от учителите, зависят и от учебно-изпитните материали, зависят и от учебниците, но учебникът все по-малко ще бъде единственият ресурс, затова говорим за допълнителни ресурси – електронно образователния ресурс, говорим да провокираме и учителите да бъдат по иновативни, говорим и за компетентностен подход. Трудно мога да Ви кажа какъв е ефектът общо от програмите. Това, което мога да кажа е, че те по ефективен начин допълват този микс от дейности, политики и инструменти, които имаме в системата и за всяка програма може да се говори различно. Потребностите в системата са много. Факт е, че през последните години всяка година добавяме в списъка от дейности нови. Възстановихме финансирането на целодневната организация – само това са 170 милиона годишно, все неща, които в 90-те години на миналия век и първото десетилетие на този век бяха минимизирани като бюджетен разход. Тази година възстановихме финансирането на дейностите по интереси с 25 милиона от бюджета. Това са по-големите неща, за които споменавам, но пак казвам, че цялото това нещо, при условие че е планиран един много голям обем от средства за увеличаване на възнагражденията на учителите. Това са 1 милиард 380 милиона, които ще бъдат предоставени в повече за 2021 г., спрямо 2017 г. Можете да си представите колко е алтернативната цена на 1 милиард 380 милиона. Колко много други политики и дейности могат да се реализират с тези средства, но това, което ние казахме, е, че учителите са най-важни и в най-голяма степен можем да разчитаме на тях за подобряване на образователните резултати. Системите с най-добри образователни резултати са тези, които са заложили на учителите и в които средните заплати на учителите са по-високи от средните за страната. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с Националната програма „Осигуряване на съвременно образователна среда“ и по конкретно Модул „Подобряване условията за експериментална работа по природни науки“. Този модул е насочен както към общообразователната, така и към профилираната подготовка. Как смятате, ще се отрази ли работата по този модул на политиката на Министерството за увеличаване на интереса, респективно на броя на профилираните паралелки в това направление?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, факт е, че днес образователната система – въобще образователните системи, по-трудно провокират интереса за учене на децата и учениците. Като че ли това най-силно се чувства в областта на математиката и природните науки. Там можем да видим и най-осезаем спад на образователните резултати. От друга страна, изследванията показват, че материалната база и съвременните методи за обучение, които тя предоставя, имат най голямо значение. Тоест именно в кабинетите по природни науки и математика в най-голяма степен приоритетно трябва да се инвестира с цел подобряване на условията, но и провокиране интереса за учене на децата, промяна в методите на обучение. Ние насърчаваме обучението по интереси в областта на математиката и природните науки по няколко начина, не само с тази национална програма, а с разпоредбите, които бяха записани за разпределение на средствата и организиране на дейностите по интереси. Беше заложено изискването минимум 40% от средствата да бъдат в областта на математиката, техниката и природните науки, това, което съкратено наричаме STEM. На етап изпълнение е това, което видяхме – 60% от дейностите в тази област. Също така в политиката на приема формулирахме и политика за приема след VII клас, политика за преструктуриране на приема от профили и професии, несвързани с математиката и природните науки към такива, които са свързани с математиката и природните науки. Това не е защото останалите не са важни и не са необходими, а точно, за да компенсираме изоставането и тази невъзможност да осигурим специалисти за техническите професионални направления в професионалното образование и в инженерно-техническите, в природо-математическите, в системата на висшето образование, въобще всички профили и професии, които изискват по-задълбочено изучаване на математика и природни науки. Националната програма не е нова. Тя действа от няколко години – аз вече имах възможност да кажа за нея, и също така допринася за увеличаване на паралелките в STEM направленията. Това, което наблюдаваме, е, че все повече профилирани гимназии избират паралелки в областта на STEM направленията, по-конкретно природни науки, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, като по този начин се създават предпоставки за обезпечаване с кандидат студенти на професионалните направления, които изискват по-задълбочено изучаване на математика и природни науки, и най-вече медицинските и инженерно-техническите професионални направления. От тази година ще се финансират практически дейности по интереси в областта на природните науки и в центровете за подкрепа на личностното развитие. Повишаването на дела на експеримента в задължителните учебни часове ще мотивира учениците при избора на тези учебни предмети като профилиращи във втори гимназиален етап. Вторият модул цели да мотивира да се подпомогнат училищните ръководства, за да се мобилизират за изграждане, осъвременяване и оборудване на кабинети и лаборатории за съвременно обучение на учениците, които са избрали да изучават биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда като профилиращи учебни предмети във втори гимназиален етап, със собствени средства и средства по тази програма Също така обмисляме за следващата година, разбира се, при благоприятна бюджетна рамка, да разширим било тази програма, било с модул в друга програма, финансиране на оборудване – и не само на оборудване, а и увеличаване на дейностите по интереси в тези направления в центровете за подкрепа на личностното развитие. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Разбира се, че днес ще се възползваме от това изслушване по зададената тема, но мога предварително да кажа, че ние можем да предложим и други теми, които са проблем за образованието. Като първо предложение можете да си запишете, господин Министър, политизиране на българското образование; втора тема – качество на образователния процес; трета тема – финансиране на образованието като цяло, и така нататък. Към националните програми ще повдигна една тема, която сме обсъждали – тя е достатъчно важна, приемайки образованието за приоритет. Става въпрос за Програмата „Заедно за всяко дете“ и разработения механизъм за обхват на учениците. Вие ме провокирахте да си перифразирам въпроса и да го пренасоча малко към финансиране. Информацията, която имаме и която вече съм изказал в заседание на Комисията – че екипите по места не работят. Това се доказва и със средствата, които са заделени по тази национална програма – те са само 300 хил. лв. по двата модула. Защо толкова малко средства, господин Министър, и защо по първия модул за подпомагане дейността на екипите сумата е само 100 хил. лв. за цялата страна? За да не съм голословен, а да внеса малко конкретика, въпросът ми е: защо в област Кърджали на нито един учител не са изплатени никакви средства за последните две години? Подадени ли са заявки от началника на Регионалното управление? Участват ли в тези екипи служители на Министерството на вътрешните работи? Да продължим в този смисъл за недостига на финансовите средства, предвид на това, че общо отговорността не е само по Конституция, а и на цялото общество, всяко едно дете да бъде обхванато в българското училище. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мехмед, от началото на 2018 г. влезе в сила допълнителното финансиране за училища и детски градини с концентрация на деца от уязвими групи. Тази година ще бъдат предоставени 26 милиона. Механизмът се финансира основно от тези 26 милиона – Програмата по-скоро има за цел да финансира дейностите, които са свързани с работа с родителите, не че цялата работа с родители минава по Програмата, както и част от командировъчните разходи. За да бъде устойчив механизмът, той не трябва да се финансира с програма – по принцип перманентните, постоянни политики трябва да се финансират институционално. Програмното финансиране е адхок финансиране, то невинаги гарантира устойчивост на резултатите. Пак Ви казвам, националните програми са инструмент, с който се финансират дейности, които не могат да бъдат предварително планирани по бюджетите на общините. С тези 26 милиона основно три неща се финансират – допълнително възнаграждение на членовете на екипите, наетите допълнителни специалисти, най-вече медиатори – над 200 медиатори са наети в страната, и допълнителни възнаграждения на учителите, които могат да работят по приобщаването на децата, извън работата по екипите. Механизмът в първоначалния си вид беше замислен за идентифициране и записване на тези деца, които са в образователната система. Това е еднократен акт. Много по-трудната дейност е осигуряването на ежедневната посещаемост. Това вече изисква ежедневна работа на екипите. Ние в момента променяме акта на Министерския съвет – Постановление № 100 от миналата година, въз основа на което функционира механизмът, и ще направим това префокусиране на дейността върху ежедневната посещаемост. Не всички училища имат нужда от постоянно действащи екипи, не всеки ден там, където пък има нужда от постоянно действащи екипи, могат целият екип, в това число служителят на Регионалното управление, полицаят, социалният работник и общинският служител, да бъдат на терен. Но трябва всеки ден да има екип. Тоест това, което ние ще възприемем като концепция, е в основата на тези екипи да бъдат учителите, училищата и детските градини да имат район на обхват, в този смисъл и териториална отговорност, да имат отговорност към учениците, които действат, и всеки ден да реагират, когато някой ученик не ходи на училище. Има графици по отношение на включването на служителите от другите структури. Те не всеки ден се включват, но примерно два пъти в седмицата съобразно тези графици се включват. Имаме политическия ангажимент на ръководствата на тези институции, имаме ясен сигнал към регионалните структури на всяка една институция. Да, тук става въпрос за 1100 екипа с 11 000 души – може би някъде някой екип в някакъв момент не се е събрал в целия състав, но когато сме получили сигнал, ние винаги сме реагирали и това е ставало с реакция през съответния министър или политическо ръководство на Министерството към регионалната структура. Мога да кажа, че имаме добро взаимодействие и добра ангажираност на останалите институции, въпреки че вероятно има пропуски по места. Устойчивият механизъм, повтарям, предполага всеки ден в проблемните училища – там, където имаме ниска посещаемост, за съжаление, имаме много училища, в които средната посещаемост е 50% дори, екипът да работи. По Националната програма се финансират много малка част от разходите. Ние обмисляме да ги направим институционални в един момент, но тук по-скоро Програмата има за цел да ги провокира да взаимодействат по-интензивно с родителите. Пак Ви казвам, много дейности, които се финансираха по национални програми, станаха институционални – закуските, диференцираното заплащане, кариерното развитие, не е точната дума „пилотираме“, а по-скоро трасираме политиката с националните програми и след това прехвърляме на институционално финансиране. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие споменахте за националните програми, една от тях е най-новата – „Мотивирани учители“, с бюджет от 1 млн. 700 хил. лв. Бихте ли ни запознали по-детайлно какво представлява тази програма? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. В системата на предучилищното и училищното образование – 99% публична, ние имаме много точна информация колко педагогически специалисти предстои да навлязат в пенсионна възраст през всяка от следващите години, респективно какви са потребностите на системата за обезпечаване с педагогически специалисти. Най-важната задача е тази да обезпечим, особено в следващите между 10 и 15 години, системата с учители. Възрастовата структура не само на учителската професия, но и на работната ни сила е такава, че през следващите години много по-малко млади хора – в най-добрия случай до 65%, ще навлязат на пазара на труда – от тези, които ще се пенсионират. Не само трябва да имаме достатъчно учители, трябва да имаме добри и мотивирани учители, трябва да имаме добри и мотивирани учители във всички училища и детски градини, в това число в най-малките, най-отдалечените и най-трудните за работа. Трябва да имаме специалисти, които да обезпечат подкрепата, дори и в най-малките и най-отдалечените населени места. Именно към това е насочена Програмата. Тя, както казах, съдържа три дейности: едната е за създаването на този своеобразен корпус от най-добре мотивирани и най-добре подготвени учители, с доказан професионален опит за работа в най-проблемните училища – тези с ниски образователни резултати, където при равни други условия трябва да се полагат най-много усилия. Обикновено това са училищата в обособените квартали. Днес можем да кажем, че там е най-трудно, системата най-трудно се справя именно в обособените квартали. Имаме голям брой училища, класифицирани като такива, с ученици от уязвими групи в селата. Селата като цяло се справят по-добре. В обособените квартали е най-трудното – именно там трябва да се включи този своеобразен специален отряд по-добре мотивирани учители. Предвижда се допълнително заплащане от 300 лв. месечно на тези учители, които се включат в този модул. Първоначалните ни данни показват, че тези средства не са достатъчни и със сигурност ще помислим за това да бъдат увеличени, въпреки че като цяло тези училища са и в добро финансово състояние – имат по-високи възнаграждения. Очевидно трябва още по-добра мотивация. Ще поемат и средствата за наем, разбира се. На второ място, мотивирани специалисти без педагогическа квалификация да навлязат в учителската професия. Имаме дисциплини, по които имаме най-голям очакван недостиг, разрив между местата, които очакваме да се освободят, от една страна, и, от друга страна, броя на студентите, които учат в съответните професионални направления с придобиване на педагогическа квалификация. Това са предметите математика, физика, астрономия, информатика и информационни технологии, чужди езици – традиционно имаме такъв недостиг, но най-притеснително е като че ли по математика и физика. Хиляди учители имаме по математика, стотици по физика, които ще се пенсионират в следващите години, а в същото време студентите, които се обучават, са много малко. Това, което виждаме от факултетите, е, че има много по-висока склонност за придобиване на педагогическа квалификация и включване в учителската професия по тези дисциплини от хора, които са завършили висше образование, със задълбочено изучаване на математика или на физика, най-често инженерно такова образование, но, разбира се, може да е статистик или нещо друго – такива хора, желаещи да бъдат финансирани по този модул, за придобиване на педагогическа квалификация. Тази възможност винаги е съществувала – за включване в учителската професия чрез придобиване на педагогическа квалификация. Това не е нещо ново. Новото е, че ще се финансира от Програмата. И третият модул е за обучение на действащи учители по различна от притежаваната специалност, да придобият допълнителна професионална квалификация – пак учител по математика, учител по физика и астрономия, учител по информатика, по информационни технологии, чужд език, учител по религия, биология и здравно образование, химия, опазване на околната среда и ресурсен учител. Това са дисциплини, от които има недостиг, от една страна; от друга страна, в малките училища невинаги може да се направи норма и трябва да се съчетаят квалификации. А когато говорим за ресурсния учител с оглед осигуряване на подкрепата, няма училище, в което да не е осигурена подкрепата, но в малките училища тя най-често се осигурява от регионалния център. Ресурсният учител от регионалния център ходи за половин или един ден, а детето има нужда от всекидневна, ежечасова подкрепа и тогава е много важно да имаме обучен учител. В момента имаме голям брой ресурсни учители, които са назначени в училищата, но все пак не може за всяко едно дете във всяко едно училище да има ресурсен учител. Много често в малките училища те са по едно, две или три деца. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Програмите „Заедно в грижа за ученика“ и „Успяваме заедно“ са национални програми, в които е заложена работата с деца и ученици в прехода от семейна среда към училище, към детска градина, от детска градина към училище и от начален към прогимназиален етап. Какви са конкретните цели, които поставяте с тези нови програми и как смятаме да развиете процеса за работа с деца и ученици, за да се чувстват удовлетворени? Благодаря.

Благодаря. Целта на предложените дейности по Национална програма „Успяваме заедно“ е осигуряването на цялостно развитие на децата чрез прилагането на ефективни мерки за плавен преход на детето от семейна среда към детска градина и чрез овладяване и усъвършенстване взаимодействието на учителите с представители на семейната общност в детската градина. Дейностите по Програмата са приложими само за деца, които постъпват за първи път в детска градина, и към техните родители. По Програмата е допустимо изпълнението на следните дейности: изграждането на подкрепяща приемна безопасна мултикултурна и интерактивна среда; създаване на условия за работа със семейната общност в рамките на детската градина; изработване и прилагане на ефективни мерки за осигуряване на плавен преход на детето от семейна среда към детска градина; организиране и събиране на споделяне на опит в рамките на детската градина, в това число със семейната общност. Предучилищната възраст е един от най-интензивните периоди за развитие и е свързан с превръщането на съдържанието на натрупания първоначален собствен опит и впечатление в диференцирани и елементарни базисни знания и умения – двигателни, речеви, познавателни, социални и други. Създаването на механизъм за плавен преход от семейна среда към детска градина означава да се прояви активност от страна на заинтересованите страни – детска градина и представители на семейната общност, а не да се остави детето на влиянието на времето като единствен фактор, което може да доведе до редукция и преодоляване на интензитета на негативните преживявания при постъпване в детска градина. От психологическа и педагогическа гледна точка е възможно постъпването в детската градина да породи първоначален вътрешен конфликт у детето, а именно: травма от раздялата с майката или с отглеждащия го възрастен. Силата на този конфликт има характера на емоционален шок и децата с неуравновесен и лабилен темперамент реагират на този срив отново чрез тревожност и агресивни прояви. Ето защо от ключово значение за развитието на детската градина е да бъде приложен ефективен модел на успешна адаптация и плавен преход на детето от семейна среда към детска градина. Програмата дава възможност на детските градини да изработят или да договорят със семействата най-подходящите модели за успешна адаптация. Важно е още от първото постъпване на детето в детска градина родителите да бъдат активни участници в конкретната дейност в този преходен период, като това ще допринесе и за повишаване на доверието към детската градина и учителите. Националната програма „Заедно в грижата за ученика“ е предназначена за осигуряване на условия за проследяване личния напредък на ученика в образователния процес и за преодоляване на проблемите в развитието му по време на кризисни периоди при прехода от един образователен етап в друг. Програмата е с два модула: осигуряването на условия за системно проследяване на личните постижения на учениците и създаване на индивидуално портфолио. Първият модул е насочен към осигуряване на възможност за системно проследяване на личните постижения на учениците от паралелката чрез създаването на такова портфолио, съдържащо информация за успеха на ученика по всички учебни предмети. То допринася за прилагането на индивидуалния подход в обучението, основан на системно проследяване на постиженията на учениците и отчитане на техния напредък в подготвителна група до завършване на основното образование. Макар че по-голямата част от бюджета на модула е предназначен за закупуване на необходимите материали за създаване на портфолиото, ефектът му надхвърля поставените цели, защото в процеса на работа с портфолиото ученикът е активен участник, който предлага и обсъжда критериите за оценяване – самооценява се, подбира материали, чрез които се изявяват силните му страни в обучението и, в крайна сметка, е удовлетворен от резултатите си в процеса на учене. По другия модул – „Осигуряване на условия за екипна работа на учителите в началния етап за детски учители и за учители по учебните предмети от прогимназиален етап“, се цели да се улесни екипната работа между учителите, свързана с подкрепа на учениците при прехода от детска градина в училище и от началния етап към прогимназиалния етап на основното образование. Различията в изискванията на учителите, макар и ефективно обусловени от различията на комплексния характер на обучението в началния етап и предметно ориентираното обучение в прогимназиален етап, оказват негативно влияние върху развитието им. Ето защо Програмата стимулира съвместна работа на учителите, насочена към оптимизирани психолого-педагогически взаимодействия в класната стая чрез прилагането на индивидуален и диференциран подход на обучение. Ефектите на Програмата търсим в личностното ориентирано обучение, което поставя потребностите на ученика в основата на успешния модел за задържане на учениците в училището, чрез адекватна психологическа подкрепа и повишена мотивация за успешен преход в следващия образователен етап. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Това, което чухме досега, показва, че всички единодушно искаме качествено образование, с равен достъп до образованието, което е прекрасно. Единодушни сме, че учителят е ключът към това качествено образование и затова искам да се върна на Националната програма „Квалификация“, за която и Вие говорехте. За съжаление, Националната програма „Квалификация“, която не е нова, все още не е ефективна и не изпълнява своята роля. И защо ще кажа това? Проблемите по регистъра на програмите, по който се извършва квалификацията, са неясни, няма точно регламентиране как и кой извършва тази квалификация на нашия учител. Механизмите по организирането на тези курсове за квалификация, както и провеждането им, създават възможност за корупционни практики. И ще дам един пример: 16 хиляди учители са обучени за една година. Това при 400 дни в годината, слагам така, са по 40 на ден. Добре, че можем да го правим! Дано да е било и достатъчно ефективно. Много пъти самите учители споделят, че, вижте: обучителите знаят по-малко от нас и имат по-малък педагогически опит от самите нас. Много често тези курсове завършват – ще кажа модерната дума „тиймбилдинг“, по нашему казано, с банкет, на който пък раздаваме дипломи на килограм. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е моят въпрос в тази връзка: как ще се промени така, че квалификацията на учителите, курсовете, които се провеждат, да бъдат ефективни, да не създават възможност за корупционни практики и да доведат до очакваните резултати? Благодаря Ви.

Благодаря. Постоянната квалификация на учителите е необходима. Учителите, педагогическите специалисти са 90 хиляди души. Имаме нови моменти, нови политики, има необходимост от такава постоянна квалификация дори и да няма нови моменти и нови политики. Това, което се финансира чрез Националната програма, е една много малка част от квалификациите, които се предоставят в системата. Вие споменахте 16 хиляди педагогически специалисти – това е броят на педагогическите специалисти, обучени миналата година по Проекта, финансиран по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, а тези, които са финансирани по Националната програма, са малко над 3 хиляди педагогически специалисти. Ако ги преизчислим през броя на дните, сигурно пак ще кажем, че са много, но не всички се обучават по едно и също време и на едно и също място. Целта на Програмата е да обхване тези теми, които при децентрализираната квалификация… Това, което пропуснах да спомена, е, че най-голяма част от квалификационните дейности се финансират за сметка на бюджетите на училищата и детските градини. Един процент от тази година с колективния трудов договор – 1,2%, но дори и да е 1%, от близо 2 милиарда средства за възнаграждения за персонал в системата, това са 20 милиона. Двадесет милиона ежегодно. Самата програма е 700 – 800 хиляди в последните години – можете да направите сметка. Става въпрос за 30 пъти разлика, тоест Програмата е само една тридесета от това, което се финансира от училищните бюджети, но с тази една тридесета се насочват средствата точно към тези най-важни политики и дейности. Иначе за проблемите с квалификацията – да, ние имаме относително широк пазар на квалификационни услуги, отворен пазар на квалификационни услуги. Включването на една програма в Регистъра, макар и да е форма на предварителен контрол, той не може да бъде ефективен – ако една програма, един доставчик на квалификационна услуга отговаря на условията, той бива включен в Регистъра, ние нямаме право да му откажем. Най-ефективният контрол – ние сме говорили това и в Комисията, не можем да направим повсеместен, тотален контрол на всички квалификационни дейности, те са много. Това, което можем да направим обаче, е потребителски контрол. Затова – може би от началото на следващата учебна година, надявам се и по-рано, направихме информационна система, която всеки един, който участва в квалификационни услуги, ще получава анкетна форма, максимално улеснена за попълване. Тя може да се попълни в порядъка на 20 секунди: удовлетворен ли е от обучението, от обучителя, от програмата – три въпроса с четири или петстепенна скала за удовлетвореност. По този начин ще имаме потребителска оценка. Прави сте – голяма част от обучителите сигурно не са достатъчно интересни, съдържанието на обучителните материали не е достатъчно, добро, адекватно, не е полезно. Това обаче могат най-добре да го оценят самите обучаеми. С Националната програма, както казах, се опитваме да се насочим към новите политики. През предходните години и през тази тя е била насочена към новите учебни програми. Опитваме се да дадем по-голям акцент върху иновациите, компетентностния подход – все неща, които трябва да променят системата. В тази връзка, това, което водим като разговор, и това, което ще увеличим като брой програми с подобен дизайн през следващите години, е – подобно на програмата „Иновации в действие“, да има по-голямо стимулиране и взаимно обучение между училищата. Нещо като вътрешни програми „Еразъм“ – това, което Ви казах, защото учителите в най-голяма степен могат да се научат едни от други, а не от някои обучители, които са от някоя компания. В този смисъл ние ще стимулираме подобни квалификации, ще стимулираме обмен на практики. Това има за цел не само да се научат, но и взаимно да се провокират, да се вдъхновят, да разширят училищните политики. Това го водим като разговори със социалните партньори, включително и по отношение на средствата за квалификация, които са заложени в училищните бюджети, да стимулираме една такава квалификация. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е по-скоро в областта на висшето образование, където имаме и лични пристрастия. Мисля, че и за обществото е ясно, че проблемите във висшето образование са една изключително голяма тема, за което може би се налага един отделен, специален дебат на високо професионално ниво. Част от тези проблеми, мисля, че намират добро решение в Проекта за промени на Закона за висше образование, което сте подготвили от Вашето Министерство и което е на етап обществено обсъждане. Не искам да използвам думата „реформи“, но все пак мисля, че са наложителни доста промени в тази система с положителна насоченост. С оглед темата на днешния дебат, на днешното изслушване, бих искал да Ви задам въпроса: има ли нови национални програми в областта на висшето образование, които подготвяте, или които планирате да подготвите и да представите за реализация? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михов! В Закона за предучилищното и училищното образование имаме основание за предоставяне на средства въз основа на национални програми за развитие на предучилищното и училищното образование, в Закона за висшето образование обаче нямаме такова основание. Да, така е и в тази връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който в момента сме предложили за обществено обсъждане, сме предложили и това – възможност за финансиране на национални програми за развитие на висшето образование. Факт е, че в момента не можем да стимулираме висшите училища да правят политики в една или друга област – имаме ограничени инструменти, може би само по Оперативната програма. Финансирането е предимно институционално и то по формула. Тази формула, колкото и елементи да има, не е достатъчно гъвкав инструмент. От друга страна, виждаме, че такава потребност е налице. Висшите училища – една част от тях имат много добри политики, много добри инициативи, други – можем да кажем, че липсва инициативност, липсва ориентираност към дългосрочното развитие – говоря предимно за държавните висши училища. Частните висши училища имат частен собственик, който държи отговорно ръководството да провежда политики, насочени към дългосрочното развитие на висшето училище. При държавното висше училище собственик, условно казано, е обществото, но това общество съгласно действащия Закон за висшето образование се представлява единствено и само от избраното академично ръководство. Да, но това академично ръководство не е задължено да мисли за развитието. Много често можем да видим примери, че политики за развитието на висшите училища са заложници на статуквото в различните му форми и варианти. Финансовият инструмент е един от начините ние да ги провокираме да осъществяват определени политики и това е причината да предложим такава допълнителна точка като възможност – чл. 91 в Закона за висшето образование. Какви трябва да бъдат тези национални програми? Те трябва да бъдат по-различни от тези в системата на училищното образование не само, разбира се, като дейности, но и като дизайн. По-скоро трябва да насърчат държавните висши училища да разработват собствени политики, а не толкова да финансират дейности в тях. Ние имаме нужда от това държавните висши училища да са по-свързани. Те ще бъдат по-добри и по-развиващи се, по-разпознаваеми на национален, международен, европейски образователен пазар след 20 години, ако днес полагат повече усилия да са по-свързани в европейски университетски мрежи. „Еразъм“ ще насърчава свързването в европейски университетски мрежи, но за това трябва да бъдат и по-инициативни, да могат да разработят повече общи програми, повече чуждоезикови програми, да има по-високо ниво, повече енергия за развитие и повече инициативност в тях. По същия начин трябва да интензифицират научната дейност – в тази връзка, пропуснах да кажа, че утвърдихме национални научни програми, трябва повече да инвестират в младите преподаватели. Това, което съм имал възможност да кажа, е, че наблюденията ни върху системите на заплащане са такива, че в общия случай са насочени към утвърждаване на моделите, базирани на годините, на длъжността, на старшинството, но не и на това да насърчат младите преподаватели, а предвид възрастовата структура, която споменахме не само в системата на образованието, но и във всички сектори, това ще бъде решаващо за тяхното развитие. След 20 години висшите училища ще имат силни професионални направления там, където днес инвестират в млади преподаватели, но това не го виждаме като достатъчна инициативност от тяхна страна. По същия начин висшите училища трябва да дегитализират не само административните процеси, трябва да дегитализират обучението, но по-важно от дегитализирането на обучението е да бъдат иновативни в методите на преподаване, да провокират интереса за учене на студентите. Това, което виждаме днес, в общия случай е слаба средна посещаемост на семинарните занятия във висшите училища. Има различни видове иновации: в организацията на работата, но основното е в методите на преподаване. Те трябва да бъдат по-иновативни, тоест това, което правим в системата на училищното образование – да насърчаваме образователните иновации, трябва да се случва и в системата на висшето образование. Не че не се случва, но трябва да се случва в още по-голяма степен и нашето задължение е, ако можем да ги провокираме с такива национални програми, да се случват в още по-голяма степен. Ние няма да им направим иновациите. Това, което можем да направим, е да ги накараме да разработват и стимулират такива вътрешни политики, но не формално, защото, ако ги погледнем формално, те имат много документи. Имат стратегии, планове, вътрешни системи за управление на качеството, но невинаги те водят до ефективни политики. Ако бъде приет Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в тази му точка, нашата трудна задача е да разработим ефективни програми в системата на висшето образование. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В първоначалното си изложение Вие наблегнахте на новата Национална програма „Иновации в действие“ и с това си извоювахте втория въпрос от името на ДПС. Не смятате ли, че е нужен по-добър регламент и малко по-завишени изисквания при обявяване на училищата за иновативни? И пак, за да не съм голословен, защото Вие казахте, че има общ стремеж училищата да бъдат иновативни, но това че една учителка, която е добър специалист, е разработила иновативни методи, има добър творчески подход за работа с децата, означава ли, че цялото училище трябва да бъде обявено за иновативно? Това че дадено училище е организирало екскурзия с родители, значи ли че това училище е иновативно? Или, тъй като добре звучи и наистина е съвременно, поне веднъж и ние да сме в крак с времето, в зависимост от това каква политическа принадлежност има директорът това училище да бъде обявено за иновативно? В интерес на истината мисля, че ако завишим изискванията, това ще се отрази на качеството на образованието. В този смисъл въпросът ми е: ще има ли по-добри изисквания, ще бъдат ли завишени при обявяването на училища за иновативни? Благодаря.

Благодаря. Действително одобряването на проект за иновации води до придобиването на статут за иновативно училище. Така е съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, но тази иновация може да обхваща два, пет или 50% от дейността на училището. Това не значи, че цялото училище е иновативно. Този регламент обаче е възможност ние да стимулираме иновациите, този регламент е и възможност да се направят изключения от общите норми, които са в нормативната уредба, и този регламент е необходим – дали ще го казваме „иновативно училище“, или „училище с одобрен проект за иновации“ няма толкова голямо значение. Да, факт е, че някои училища сигурно са били мотивирани от това да си сложат табелата. Някои са били мотивирани от това, че през 2016 г. неформално някой беше дал сигнал, че ще има допълнително финансиране. Да, но политиката не е да насърчим самоцелните иновации, политиката е да насърчим културата на иновации във всички училища, всички учители, всеки един час. Иновация означава: всеки един учител, всеки един час е иновативен, когато търси специфичен метод към едно или две деца, дори само към едно или две деца. Целта на Програмата е именно тази – не да финансираме проектите за иновации, а да насърчим разпространяването на тази култура, да насърчим обмяната на практики. Тя обаче няма да бъде единственият инструмент. Ние трябва да го направим и с други инструменти, трябва да го направят регионалните управления с методическата си подкрепа, когато ходят в училищата и когато оказват подкрепа на учителите; трябва постоянно да дават сигнал, че е важно цялата система, най-вече директорите да подкрепят иновативните учители, които търсят начин да провокират интереса на децата за учене, да постигнат по-добри резултати. Изискванията за проектите за иновации не са толкова ниски. Не смея да твърдя, че съм запознат с всички, но с тези, с които съм запознат – видях, че имаме доста амбициозни проекти, има показатели, които да гарантират, че този проект води до подобряване на резултатите. Това обаче невинаги може да е точен измерител, защото, както Ви казах, резултатите в образователната система са продукт на въздействието на много фактори едновременно. Въпреки това има разработени такива проекти, а групата, която ги одобрява и която ги наблюдава – една трета или една четвърт само са служители на Министерството – са външни лица, които не са в правоотношение с министъра или Министерството, така че не можем да говорим за политизиране. Няма и логика да говорим за политизиране, още повече че този инструмент, както Ви казах, дори не носи допълнителни финансови средства. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предвиждате нова дейност в Модул „Модернизиране в системата на професионално образование“, която е свързана с разработване и адаптиране на учебни помагала за професионални гимназии. Какви са очакваните резултати по тази дейност? Благодаря.

Благодаря. Както Ви казах, имаме проблем да осигурим достатъчно учебници и учебни помагала за всички дисциплини от системата на професионалното образование. Това е, от една страна, защото учениците, които се обучават във всяко едно направление, всяка една специалност, са относително малко, което прави нерентабилно за издателствата изготвянето на такива учебници. От друга страна, учебното съдържание, пък и учебните програми са динамични. Само в последната година и половина ние променихме близо пет хиляди програми. Самото професионално образование предполага такава динамика. Както говорихме, учебникът все по-малко ще бъде единственият източник на информация. Ние стартираме, подали сме за оценка Проектопредложение по Оперативна програма „Наука, образование за интелигентен растеж“, по която ще се финансира създаването на платформа със споделени образователни ресурси, които в основната си част ще бъдат разработени от учителите, като Министерството на образованието ще заплаща за това. Предвид обаче проблемът, който имаме с недостига на актуални учебни помагала, беше стартиран този модул в модернизиране на системата в професионалното образование, който е на обща стойност 100 хил. лв., а максималното финансиране на един проект е 20 хил. лв. Целта е в Проекта за разработването на такива помагала да участват екипи от висшите училища, професионални гимназии, представители на бизнеса в съответния сектор. Със сигурност той ще бъде разширен и може би ще бъде оформен като самостоятелна програма през следващата година. Ще направим и платформа, която да улеснява сформирането на такива екипи. Най-трудното е да се сформира екип от хора, които да изготвят съответното учебно помагало. Също така там, където е уместно, ще се финансира и превод, разбира се, не трябва да се превеждат механично, но има някои случаи, в които преведени учебни помагала могат да се ползват ефективно, като по този начин ще се надяваме да се преодолее този недостиг. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Дълги години продължи говоренето на тема „Промяна в българската образователна система“. За новата образователна структура се заговаря още в далечната 2002 г. По-късно през 2006 г. тук, в Народното събрание, се приема и Национална програма за развитие на училищното и предучилищното образование. Днес обаче не само се говори. Днес образованието е реален национален приоритет на правителството, след реална реформа с новия закон за средното образование и с финансова подкрепа за всички мерки, заложени в него, целящи повишаване качеството на образование на всяко българско дете, защото в крайна сметка осигуряването на правото на качествено образование е гаранция, че всяко дете и всеки ученик ще има шанс за успешна професионална реализация и качествен живот. Един от успешните финансови инструменти за реализацията на този основен принцип в образователната система, както днес много често се каза от тази трибуна, всъщност са националните програми на Министерството на образованието и науката. Те следва да продължават да се развиват като допълващи мерки при изпълнението на политиките за равен достъп до качествено образование. Всяка година да се изпълняват различни или да се допълват досега съществуващи в зависимост от текущите нужди и предизвикателствата на системата. Днешното изслушване показа настоящата ангажираност на Вас, господин Министър, и на Вашия екип за преодоляване на актуалните предизвикателства, за силната подкрепа на колегите и родителите в изпълнение на най-важната ни цел като общество – образовано и конкурентоспособно бъдещо поколение. Да обобщим: 17 национални програми подпомагат процеса на модернизиране на българското образование през тази година, като за изпълнението им са заделени близо 76 млн. лв. от държавния бюджет. Четири изцяло нови: „Заедно в грижата за ученика“, „Мотивирани учители“ – над 1 млн. 700 хил. лв., насочени към кадрово осигуряване с педагогически специалисти, „IT бизнесът преподава“ – 1 млн. лв. за изграждане на връзка с IT бизнеса в сектора, „Иновации в действие“ – 1 млн. 600 хил. лв. за обмен на иновативни практики. В други програми модулите са разширени и насочени към финансиране и на нови дейности. По нова програма ще се подпомагат общините за реализиране на дейности за образователна десегрегация. Повече средства са предвидени за ученически олимпиади и състезания. Увеличен е бюджетът на Националната програма по информационни и комуникационни технологии. Увеличен е обхватът и бюджетът на модул „Културните институции като образователна среда“. За центровете за специална образователна подкрепа са предвидени 1 млн. 600 хил. лв. за закупуване на специализирани уреди и средства. Детските градини също ще имат възможност да кандидатстват по Програма „Успяваме заедно“. По Програма „Заедно“ за всяко дете са предвидени средства за проекти, свързани с обмяна на добри практики, и работа с родители по механизма за обхват на деца и ученици. Продължава финансирането и по останалите национални програми от предишни години: „Система за национално стандартизирано външно оценяване“, „Роден език и култура зад граница“, „Без свободен час“ и други, и други. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Националните програми отразяват допълнителната грижа на държавата към важните предизвикателства в системата днес. И днес отново се потвърждава отговорността в ангажимента на правителството и Министерството на образованието и науката, поет пред цялата образователна система, пред бизнеса, пред цялото общество, за приоритизиране на образованието. Наред с увеличените учителски заплати, увеличените средства за основна и допълнителна подкрепа на всяко дете и ученик, тази година е факт и увеличението на възможността българските образователни институции да привлекат още средства и подкрепа за идеите си чрез националните програми. И ако за колегите вляво е губене на парламентарно време да говорим за образование (шум и реплики от „БСП за България“), още по-малко споделено от тази трибуна от български учител, то Вие всъщност, колеги, можехте и да не участвате, както го правихте през последните три месеца. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За последните 10 години в сферата на образованието са приети 11 стратегии. Към тях са добавени програми, планове, стандарти, инициативи, разработени са, както чухме, 17 национални програми и какво ли още не. По документи – огромен труд. След всичко това следва логичният въпрос: какъв е резултатът? Какъв е резултатът от вложените средства, които, ако се върнем 12 години назад, когато стартираха програмите, сигурно ще надхвърли милиард лева? Какъв е резултатът от вложените, видимо сериозни, усилия от експертния състав на Министерството в разработването на този внушителен брой документи? Защото можем да говорим или слушаме много красиви и дори наукообразни думи и понятия, но все пак как беше онзи израз: „По плодове им ще ги познаете.“ Всъщност националните програми, освен средство за реализиране на политики, са и средство за разпределяне на голям финансов ресурс. Все пак считам, че акцентът трябва да е не в разказването колко много национални програми стартират и с колко много пари, а какво постигаме с това в крайна сметка. В противен случай просто ще бъдат преразпределени едни големи суми, изхарчени едни пари без резултат – явление, което е доста познато не само в сферата на образованието. Чухме позицията Ви, господин Министър, чухме и отговорите на зададените въпроси, касаещи темата на днешното изслушване. И за да акцентирам именно върху резултатите, и за да не ме обвините в политиканстване, ще цитирам оценки за резултатите от реализираните политики в образованието според Анализ на социално-икономическото развитие на България 2007 – 2017 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 196 от 11 април тази година: „Всяко десето дете не е обхванато в иначе задължителното начално образование. Още по-нисък е обхватът в прогимназиалното и средното. Динамиката на стойността на индикатора показва ниска ефективност на осъществяваните мерки. Продължават да са налице тревожни сигнали за качеството на образованието на всички нива. През последните години се правят опити за навлизане на модерните технологии в учебния процес, но опитът е твърде противоречив. Самите електронни учебници представляват сканирани копия на хартиените такива и са безплатни, но четимите варианти на учебниците, където има интерактивни игри, остават платени“ и така нататък. Изводите са много. Разбира се, цитирам малка част поради времето, което е ограничено, но изводи, които имат отношение и към националните програми. От гледна точка на резултати, за които очаквах, че ще си говорим, искам да обърна внимание и на проблема с приобщаващото образование. Не виждам по-добър извод от този, който прави един ресурсен учител. Цитирам, казва следното: „За жалост, в много учебни заведения няма създадени условия за работа с децата, независимо дали става въпрос за обща или допълнителна подкрепа. В едно от учебните заведения, в които работя, стаичката е с размер 1,50 на 2 метра. В нея има малка масичка, няколко стола и разпадаща се секция. Детето, с което работя там, е със затруднена обща моторика, което автоматично предполага двигателни упражнения, сядане на земята и така нататък, но това няма как да се случи, защото подът е с теракот. В други училища работя в учителската стая или в библиотеката. За дидактически материали и за оборудване не става и дума. Всичко носим ние, ресурсните учители, пътувайки с торбите си.“ Господин Министър, считам, че Министерството на образованието и науката все още е далеч от анализ на резултатите от приложението на националните програми и съответно от повишаване на ефективността от влаганите средства, както и от качествен контрол върху начините за изразходване на тези средства. Публичните отчети за изпълнението на програмите с всяка следваща година стават все по-кратки, фрагментарни и много правилно – от 2016 г. насам дори графата с резултати е прекръстена просто на отчет. Казвам: правилно, защото няма и намек за реални резултати. Не колко курсове са проведени например, а какво следва от това, че са проведени? Не колко средства са усвоени, а с какво усвояването им допринесе за повишаване качеството на образованието? Тук обяснението, че това са проблеми, наслагвани с години, не върши работа. Представяте ли си, че и този след Вас може да ни отговаря по този начин? А Вие, колеги, представяте ли си, че задавайки въпросите: какво означава една национална програма, и молите министъра тук да ни обясни, изглеждаме много лековато?! Можете да се справите с материала, както се казва, ако става дума за разказване на съчинение по картинка и чрез сайта на Министерството на образованието.

И понеже времето изтече, искам да завърша така: докога ще продължаваме така, господин Министър? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ще започна точно така, както преждеговорившият, само че не последните 10 години, а последните две години. Последните две години в областта на образованието се свършиха много неща, които не бяха свършени в последните 20 години. Днес разискваме въпроса за националните програми. Трябва да кажем, че те са един помощен инструмент за провеждане на политики. Политиката се реализира в областта на образованието чрез законите, чрез разпоредбите, чрез финансирането. Казвайки това, трябва да кажем поне няколко думи за тези последни две години, в които Министерството на образованието и науката се водеше от този министър и от това правителство на „Обединените патриоти“ и ГЕРБ. За първи път, министърът го каза, средната заплата в образованието надхвърля средната заплата в страната в последните 20 години. Това върна авторитета на българския учител там, където му е мястото. На второ място, образованието се връща към своите корени, традиции и задачи. За първи път това Министерство предлага програма за възпитателната роля на образованието. Нещо, което либералните идеолози тотално отхвърлят – че образованието трябва да налива само знания и да формира компетентности. Нещо, което дидактиката, педагогиката, образователните науки отдавна са отхвърлили – че няма образователен процес без възпитателен процес. За тези две години родолюбието се връща в българското училище. Да, има много проблеми. Да, има много неща в българските учебници, в българските програми, в българските училища, които трябва да бъдат променени. Затова, пак ще завърша както преждеговорившия, така ще продължава поне следващите години. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Рядко се говори в пленарната зала за образование. Днес имаме тази възможност и ми се щеше залата да е пълна, и всички ние да проявим едно по-сериозно отношение, независимо каква е точно тематиката. Когато обявяваме образованието за приоритет, си носим своята отговорност това да не е само на думи. Когато обаче отбелязваме и единствено се хвалим само с увеличение на учителските заплати, това не е отговор на всички проблеми и не е решение. Увеличението на учителските заплати не гарантира качеството, господин Министър. Нашата препоръка към Вас ще бъде да засилите контрола. Когато увеличавате заплатите на учителите, би трябвало да увеличим и изискването към тях. Би трябвало наистина всички да се постараем да достигнем онова ниво на образованост, съпоставимо с европейските мащаби. Успяваме ли засега? Мисля, че все още не. Когато говорим за национални програми, е хубаво да проследим реализацията им. Те наистина са добре написани – като цели и като очаквани резултати. Има какво да се осмисли и да се оцени като държавническа мисъл, заложена в тях. Всяка една национална програма си има своите отговорници, но пак препоръката ми е – контролирайте процеса, изисквайте да Ви дават достоверна информация, защото, те най-често докладват за свършената работа, но никога не Ви докладват за несвършената, а този процес трябва и да изисква обратна информация от долу до София. Още нещо – образованието има много специфики и много проблеми имат различни разклонения. Не е задължително да се спрем само на финансирането и непрекъснато да се хвалим с това финансиране, когато основната ни цел е знанието, което да отговаря на изискванията на времето. С това завършвам и се надявам темата „Образование“ в пленарната зала да продължи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Димитър Бойчев и група народни представители: „В § 1, т. 1 в ал. 5 изречение четвърто се изменя така: „Условията на търга за отдаване под наем на морски плаж се публикуват не по-късно от 15 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 7 се правят следните допълнения: 1. В ал. 5 в изречение трето накрая се поставя запетая и се добавя „доколкото с този закон не е предвидено друго“ и се създава изречение четвърто: „Условията на търга за отдаване под наем на морски плаж се публикуват на интернет страницата на Министерството на туризма, а в случаите по ал. 6 – на интернет страницата на съответната областна администрация, най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.“ 2. В ал. 9 се създава изречение второ: „Не може да се възлагат на концесия или да се отдават под наем и морски плажове, които граничат със защитени територии по изречение първо и до тях не е осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път, както и морски плажове, независимо от местоположението им, за които няма възможност за осигуряване на енергоснабдяване и водоснабдяване, както и за отвеждане или съхранение на отпадъчните води.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, бих искал да направя редакционна поправка в § 1, т. 2, а именно: „В ал. 9 се създава изречение второ „не може да се възлагат на концесия или да се отдават под наем и морски плажове, които граничат със защитени територии по изречение първо, до тях няма възможност да бъде осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път и за които няма възможност за осигуряване на електричество и вода, както и за отвеждане или съхранение, или пречистване на отпадъчните води.“

Уважаема госпожо Председател, моля да гласуваме разделно т. 1 и т. 2 по текста на Комисията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих желал малко да разтълкуваме смисъла на ал. 5, т. 2, като първо ще направя един малък коментар по изказването на колегата Ненков и неговото предложение. Когато се въведе един текст „има възможност да бъде изграден път и съответно инфраструктура“, този текст не означава абсолютно нищо. Нищо не означава! След 20 години, след като приключи поредната концесия на съответния плаж, пак може да има тази възможност, която няма да бъде реализирана. А смисълът на предложението е следният: до всеки плаж, който граничи със защитена територия, задължително трябва да има път – достъп за превозни средства до плажа, за да може да бъде обезпечено нормалното, безаварийно и опазващо живота на хората обслужване на този плаж. Смисълът на това предложение е много сериозен. Стъпваме върху практиката от отдаването на плажове, до които няма път, а има осигурен само пешеходен достъп през някаква пътека. През 2017 г. нашумя случаят с плаж „Делфин“, до който плаж нямаше изграден път, но беше отдаден на концесия с единствената цел да се приберат едни пари, а може би и комисионни – не знам. След като беше отдаден този плаж на концесия, тъй като нямаше път, концесионерът изсече една просека – няколко стотин метра от асфалтирания път към Царево – до плажа, за да може да си осигури съответното изграждане на преместваем обект, от който да печели, за да може да си закара металните стойки за чадъри, за да може да си закара съответните спасителни вишки и така нататък, неща които трудно могат да бъдат пренесени на ръка. Той изсече този път, след което стана скандал, съответно еколози и така нататък, бяха наложени санкции, но необходимостта от такъв път никой не може да я отрече. В случая концесионерът е приложил самоуправство, за да може да упражни концесията на плажа. Като се абстрахираме от този случай, защо трябва до всеки плаж да има пътен достъп, да има път? Може да е черен път, може да е чакълиран, може да е какъвто и да е, но в случай, че нямаме осигурена пътна връзка, в случай на някаква злополука, нещастие – удавяне, сърдечен удар, инфаркт, линейката не може да стигне до плажа. Това е крайно необходимо! Ако в заведението, което примерно предоставя храна, услуги, напитки на плажа, има някакъв пожар, пожарната не може да отиде. Ако имаме, не дай боже, случай с някакви обществени безредици, смисъл сбиване между две групи полицията също не може да отиде дотам. Понякога минутите решават въпроса за живота или смъртта на хората, така че път до всеки плаж трябва да има. Да не говорим, че най-елементарното – едно сметоизвозване, също се нуждае от достъп до плажа, в противен случай плажовете се зариват с тонове боклуци, какъвто беше случаят с разни нудистки и прочее плажове. Друга причина, също немаловажна, е тази, че тези плажове се взимат на концесия, за да може да се поставят някакви преместваеми съоръжения и обекти, от които да се печели и оттам печалбата на концесионера е много по-голяма, отколкото от чадърите. Тези заведения задължително генерират някакви отпадъци, тези отпадъци се съхраняват в помийни ями. Питам: как и по какъв начин ще бъде изнесен боклукът, ще бъдат изнесени отпадъците от тази дейност на съответния обект за хранене? По никакъв начин! С други думи, когато няма път до плажа, той е обречен на необслужване и на зариване с боклуци, и на риск от смърт, и от увреждане на човешкия живот и така нататък. Това са аргументите да направим това предложение. Направихме си труда да обследваме всъщност колко са тези плажове, граничещи със защитени територии и няма път до тях? Те са десетина и всичките са на юг от Царево, господин Кънев – там са тези плажове. На север във равнинната част на Добруджанското крайбрежие, прилежащо към Черно море, има достъп, тъй като няма проблеми за изграждането на такива пътища – има землени пътища, но на юг няма. Става въпрос за десетина от общо 200 плажа. Между другото, пак статистиката показва, че неохраняемите плажове към настоящия момент са някъде към 85. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Говорим за 10 от тях. Така че, аз предлагам да подкрепите това предложение и да наложим задължително наличие на път, който трябва да бъде изграден от държавата или съответно от общината със съответните процедури по отчуждаване, ако държавата иска да печели от тази концесия. Това не е по силите на концесионера. Това са аргументите. Призовавам Ви да подкрепите нашето предложение. Благодаря. Извинявайте.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър! Аз искам да взема отношение по нашето предложение, което сме направили в § 1, т. 1 и което касае условията на търга за отдаване под наем на морски плажове да се публикуват не по-късно от 15 дни преди крайния срок за подаване на заявления. Това е във връзка с приетия на първо четене параграф, който регламентираше условията на търга за отдаване под наем на морски плаж да се публикуват до 30 дни, което даваше според нас малко субективизъм при публикуването на условията. Нашите колеги от „Обединените патриоти“ имат идентично предложение, което е със увеличен срок и той е най-малко 30 дни преди подаване на заявленията, затова ние ще оттеглим нашето предложение и ще подкрепим предложението на „Обединените патриоти“. Благодаря Ви.

Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев за създаване на нов § 1а. Комисията подкрепя предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението в останалата му част. Ще прочета неподкрепеното: „2. В ал. 4, т. 2, буква „б“ думите „заведения за бързо обслужване“ се заменят със „заведения за хранене“: коктейл-бар или кафе-бар. 3. Алинея 6 се изменя така: „Зоните на активната плажна площ по ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите са равностойни като площ и като достъп до тила на плажа и до морето със зоните с разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности, които той предоставя възмездно на посетителите на морския плаж. Зоните по изречение първо са в равностойна последователност и се обозначават на морския плаж и на указателните табели, поставяни от концесионера или от наемателя на съответния морски плаж.“ 4. В ал. 7 след „до 2 на сто от“ се добавя думите „активната плажна площ“, а думата „площта“ се заличава. 5. В ал. 8 думите „обектите за бързо обслужване“ се заменят със „заведенията за хранене“, а след „до 2 на сто от“ се добавят думите „активната плажна площ“, а думата „площта“ се заличава.“ Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 10, ал. 2, т. 3 думата „пешеходен“ се заличава.“

Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Член 10а се изменя така: „Чл. 10а (1) Извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. (2) Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. (3) Условията и редът за определяне на местата по ал. 1, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма. (4) Местата по ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии от категориите по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защитените територии.“ Ако разрешите, господин Председател, с оглед еднозначното тълкуване на текста предлагам малка редакционна промяна преди началото на текста, който е одобрила Комисията, и в ал. 1 да добавим: „В зона „А“ и в зона „Б“…“ и оттам насетне текстът тече по начина, по който го прочетох: „…извън териториите на морските плажове…“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С уточнението, че голяма част от предложенията на колегата Веселинов са адекватни и в посока на защита на природата ние ще подкрепим част от тях, но това предложение намираме за малко крайно. Да, ред трябва да има, но не можем да приравним кемпери, каравани и в същото число да сложим палатки. Това на практика означава не ограничаване, а забраняване на свободното къмпингуване – една тенденция, която в Европа върви на обратно. Много добър пример в тази посока е Швеция, където свободното къмпингуване, естествено, с подходящи регулации и гаранции за опазване на околната среда е тренд, който носи голяма печалба на държавата и я превръща в много предпочитана дестинация. Ние правим точно обратното, с което ще отблъснем един поток от туристи може би към Гърция и други дестинации. Струва ми се, че тук наистина е крайно и няма да подкрепим с колегите това предложение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Божанков, уважаеми колеги! Преди да направим това предложение, ние сме проучили европейския опит. Режимът за палатките не е по-различен от режима за другите къмпинг възможности с каравани. Нещо повече. Минималните глоби в Европейския съюз за разпъването на палатка или съответно за паркиране на кемпери и прочее започват от 500 евро и стигат до 1500 евро. Уточнявам го, разбира се, Вие имате право да формирате воля, каквато желаете.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Във връзка с изказването на колегата Божанков правя една редакционна поправка: в § 3, чл. 10а думата „палатки“ да отпадне от изречението. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, безспорно през последните дни темата предизвика интерес както в Народното събрание, така и извън него. Тук виждам даже представители на различни неправителствени организации и вчера на заседание на Комисията имахме възможност да изслушаме техните притеснения. Безспорно, темата със свободното къмпингуване е важна и задачата на Комисията на Народното събрание беше да намери необходимия баланс – баланс между това какви хора и как искат да си прекарат свободното време, дали по конвенционален начин с традиционните хотели и така нататък, или по малко по-нетрадиционния начин, въпреки че все повече набира инерция – така нареченото свободно къмпингуване, където хората могат да отидат и свободно да разположат своите палатки, кемпери, каравани и така нататък. Само че ние не трябва да бягаме и от един друг проблем. Колкото повече се заражда този вид туризъм, толкова, разбира се, той създава проблеми както за околната среда, така и за общините от гледна точка на това след сезона какво остава след тези хора, които са били на местата, където са разположили своите палатки, кемпери и каравани и ресурсът, който всяка една община – говорим за Черноморската, да отдели, за да може да почисти и опази околната среда. В тази връзка искаме да направим и не искам да подвеждаме обществото – даже преждеговорившият колега Божанков малко подведе в тази насока, едва ли не че искаме да забраним свободното къмпингуване. Не, тук искам категорично за заявя, че ние не искаме да го направим. Това, което сме възприели като подход, даже сме дали и по-голям срок – дори колегата Веселинов вследствие вчера от разговорите ще предложи по-дълъг срок за тези санкции, за хората, които разполагат не на определените места своите палатки, кемпери и каравани. Искаме да определим места, където най-малкото да има елементарни хигиенни изисквания, ако щете, да се знае кой носи отговорност след края на сезона, кой почиства и, разбира се, ако някой не е изпълнил своите ангажименти, каква ще бъде неговата санкция. А за това, разбира се, е предвиден и конкретен срок. Аз мисля, че не трябва да бягаме от този дебат, даже вчера на комисия го изразих най-категорично – самите неправителствени организации да проучат и да дадат своите предложения, така че наистина в бъдеще да се направят определени места, както е в много други държави. Швеция е най-малко удачен пример, предвид факта – аз лично не мога да знам и по-скоро не знам какъв туризъм развива точно за плажове и свободно къмпингуване. Ще Ви дам пример с Гърция, където няма как да отидете някъде, на неопределено место, да си поставите палатката, кемпера или каквото и да било друго, без да носите тази санкция. Мисля, че трябва да се обръщаме към такива държави, където наистина имат толкова развит бизнес, особено насочеността за свободно къмпингуване. Така че нашата задача и цел през следващите месеци и министерствата, които ще ангажираме да се занимават с това, включително и на неправителствените организации, е по този начин да намерим елементарните изисквания, на които да отговаря всеки един. Ние не може да разглеждаме туристите поотделно. Всеки все пак има не само права, а трябва да има и своите задължения. Аз мисля, че не трябва да подвеждаме хората, че едва ли не ние искаме да забраним свободното къмпингуване. Напротив, имам много приятели и познати, които прекарват своето време по този начин и с ясното съзнание и с чиста съвест смятам, че това е правилният подход. Трябва да се носи отговорност и всеки да спазва едни най-малкото елементарни правила. Има много случаи, в които такива свободни къмпингуващи – без някой да се обижда, разбира се, след себе си оставят, и аз не знам как да се изразя, но със сигурност не изглежда много по-екологично и не е много по-екологично и много по-чисто, отколкото преди да отидат на съответните места. Надявам се да подкрепите нашето предложение. Благодаря за вниманието.

Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Ненков, аз съм съгласен с Вас, че трябва да има правила, по които да се действа в този случай. Само че съгласете се, че тук е въпрос на култура преди всичко и на възпитание, а не с това дали си с палатка, с тента, или изобщо без палатка, за да оставиш боклук след себе си. В същото време в много развити демокрации, като Америка да речем – знаете, че в центъра на Вашингтон навсякъде човек може да опъне своята палатка и дори да къмпингува там. Тук не говорим за кемпери и каравани – те категорично унищожават природата и не бива. Но не е проблемът в разпъването на някакви палатки. Който реши да остави боклук, винаги ще го остави след себе си – пак повтарям, независимо дали е с палатка, или без палатка. Но да лишите българските граждани от възможност да отидат сред природата, което е богатството на България – това е въпрос на лична култура и хигиена да съхранят това богатство, и да си опъне палатка, ми се струва наистина несериозно. Затова, моля Ви, подкрепете моето предложение – мисля, че е разумно. Пак повтарям, не говоря за кемпери, за каравани или за други такива неща, които наистина унищожават в крайна сметка българската природа. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, аз не съм къмпингар и всъщност не ние подвеждаме някого, а самите къмпингуващи и неправителствени организации ни потърсиха, за да изразят това опасение, че всъщност след тези промени не говорим за свободно къмпингуване, а за тежко регулирано къмпингуване. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Отзад напред ще започна – господин Божанков, не само с Вас са се свързали неправителствените организации. Разбирам тяхното притеснение, но най-категорично заявявам: никой не иска да забранява свободното прекарване и къмпингуване на хората, които по този начин да си прекарат своите почивни дни. Това, което господин Филип Попов също спомена – единствено, където забраняваме да се поставят такива палатки, са върху дюните. Нали всъщност това беше целта? Даже, ако прочетете Законопроекта в целия му вид, а не само конкретния параграф, който сега обсъждаме примерно, ще видите, че всъщност мотивът за написване на Законопроекта е именно по-голямата защита на тези дюни, всички видове дюни. Това, което сме възприели, че може да се случи върху тези дюни – естествено, човек може да отиде със своите плажни принадлежност и да ги разположи на съответните дюни, но от палатка до палатка има много голяма разлика. В крайна сметка пак някой ще трябва да носи отговорност какво ще се случва след това. Така че не мисля и категорично мога да заявя, че никой не иска да накара хората да попаднат в една тежкорегулируема среда, а точно обратното – трябва да се създаде някакъв режим, да се определят места, където хората да могат по същия начин да изкарат своята почивка, но просто да има яснота кой носи отговорност, има ли санкция, ако примерно Вие след това си оставите боклука. По този начин примерно да подпомогнем и общините, защото ето, вчера четох едно интервю, че между 150 – 200 хил. лв. на година община Шабла отделя само затова, че след така нареченото свободно къмпингуване хората си тръгват, оставят след себе си едни боклуци и общината трябва да ги изчисти. Същевременно тези хора не плащат местни данъци и такси, не плащат такса смет, следователно общината не е предвидила тези пари в своите бюджети в своята план-сметка. Така че няма как да възприемем модела, в който всеки да си прави каквото си поиска, без да носи никаква отговорност. Недейте да плашите хората! Напротив, неслучайно казах преди малко – не бързаме да го възприемем и утре да започнем да налагаме санкции. С колкото е необходимо срокът трябва да бъде удължен и с помощта на неправителствения сектор да се изработят такива елементарни правила. Никой не говори за някакви тежки процедури, които трябва да бъдат спазени. Но елементарни правила, които най-малкото от чисто хигиенна гледна точка трябва да се изпълняват от всеки. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Текстът на чл. 10а е изцяло позитивен. Всъщност колегите, говорили с неправителствените организации, не са разбрали, че те също подкрепят този текст. Това създава възможност и не се налага санкция. Всъщност, създавайки тези зони, съответно палатки, за кемпери, за каравани, ние отваряме възможността за легалното къмпингуване организирано. Предполагам, че техният замисъл е друг и ги призовавам да оттеглят това редакционно предложение, а да го направят съответно в чл. 24в, където са санкционните разпоредби. Иначе самият текст на чл. 10а е подкрепен от всички. Включително вчера имаше доста сериозно присъствие на неправителствени организации, които се солидаризираха с него, като казаха, че създава необходимите възможности и всъщност отваря вратата за легалното свободно къмпингуване съобразно природата. Така че моят апел е, ако колегите решат, да оттеглят предложението си и да го направят малко по-късно.

По § 2 има предложение на народния представител Искрен Веселинов: „Параграф 2 да отпадне.“ Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев: „В § 2 предложеният от вносителя текст става т. 2 и се създава т. 1: „1. В чл.13 ал. 3 се изменя така: „(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, включително ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема. Схемата определя преместваемите обекти и съоръжения, допълнителната търговска площ и зоните по чл. 10, ал. 6. Схемата се изработва от общинската администрация за сметка на съответната община по искане на министъра на туризма, в което се посочва отдаденият под наем или на концесия морски плаж, за който се отнася. При изработване на схемата се спазват изискванията на чл. 5б – чл. 57а от Закона за устройство на територията и на наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 от същия закон, както и предвижданията на устройствените планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура. Одобряването на схемата, както и нейните изменения, се извършват със заповед на главния архитект на общината.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 13, ал. 3 се създава изречение второ: „Одобряването на схемата, както и нейното изменение се извършват от министъра на туризма въз основа на мотивирано становище от главния архитект на общината.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4: „§ 4. В чл. 13 се създава ал. 8: „(8) Главният архитект на съответната община разрешава или отказва издаването на разрешението по ал. 3 в 30-дневен срок от постъпване на искането.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смисълът на нашето предложение е главният архитект да участва в процеса на определяне на местоположението на преместваемите обекти на плажа, тъй като към настоящия момент той изцяло e изолиран. На него му е предоставено правото и задължението да разпише разрешителното за поставянето на обекта, той обаче практически няма как да се намеси върху разположението на отделните обекти върху територията на плажа, което вече е утвърдено от министъра. Това създава фактически предпоставки за обслужването на интересите и нуждите единствено на концесионера, но не и на обществото, тъй като практиката до момента е следната: концесионерът изготвя схемата за разположение на преместваемите обекти. Изпраща я в Министерството на туризма. То я одобрява и съответно с подписа на министъра тази схема отива при главния архитект, който трябва да разреши поставянето на всеки отделен обект. Повече от ясно е, че Министерството на туризма няма необходимия капацитет, за да определи местоположението на съответните преместваеми обекти, така че те да бъдат съобразени с инфраструктурата, прилежаща към плажа. Много често обекти за хранене примерно, за търговия са разположени точно на входа – на единствения достъп, на единствения път към плажа, и това е съвсем естествено. В сферата на интересите на концесионера е, тъй като по този начин целият пътникопоток минава край съответното заведение за хранене или търговски обект. От друга страна, това създава затруднение при евентуално обслужване на някакъв достъп – примерно на пожарна, на линейка или група хора, просто затруднява придвижването. Има също случаи, когато разполагането на съответните преместваеми обекти, особено в големите курорти, е направено така, че в известна степен обезсмисля съществуването на прилежащите към крайбрежната алея ресторанти, заведения за хранене и каквото и да било друго. Всичко това е в правомощията и в капацитета единствено на главния архитект, който може да определи местата на преместваемите обекти, така че те да не са в никакъв конфликт с общата инфраструктура. Понякога става въпрос например и за разположение на някакви обекти близо или по-далеч съобразно пречиствателна станция, до помпена станция за канализация и така нататък. Тези неща единствено главният архитект може да ги съобрази. От тази гледна точка ние правим предложението: предварителното разположение на преместваемите обекти, първо, да бъде определено от главния архитект, след това съгласувано от министъра и съответно на база на вече одобрената крайна схема да бъдат издадени разрешенията за поставянето на преместваемите обекти. По този начин ние даваме възможност на този, който има капацитет, който поема отговорността, той съответно да определи местата на тези обекти, тъй като определянето им трябва да бъде съобразено освен с производствени инфраструктури, и най-елементарното даже със самата география или топографията на плажа – някъде има примерно дерета, дъждовна канализация и така нататък, и така нататък. Това му е работата на главния архитект – за това е учил, има диплома и може да поеме тази отговорност. Докато аз не виждам какви са специалистите от Министерството на туризма, които могат да определят местоположението, така че да бъде в услуга на обществото, а не на конкретния концесионер. Това са мотивите на нашето предложение, поради което Ви призовавам да го подкрепите. Благодаря.

По § 3 има предложение от народния представител Димитър Бойчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5: „§ 5. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) Забраната за преминаване, паркиране и престой на превозни средства, ремаркета и полуремаркета по ал. 2 не се отнася до случаите на извършване на аварийно-спасителна дейност на територията на морския плаж.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6: „§ 6. Член 22е се изменя така: „Чл. 22е (1) Който в нарушение на закона ограничава правото на гражданите на свободен и безплатен достъп до морските плажове или определя такси за това, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.“

По § 5 има направено предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7: „§ 7. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Който в нарушение на закона поставя заграждения, ограничаващи свободния достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 4000 до 8000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.“

Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.

По § 8 има направено предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. Създава се чл. 24в: „Чл. 24в. (1) Който постави палатка, шатра, или паркира кемпер или каравана в чужд имот извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв. (2) Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.“

Уважаеми господин Председател, разрешете да направя редакционно предложение в ал. 1 на новия чл. 24: след думите „в чужд“ да добавим „неурегулиран поземлен имот“, а след „имот“ – „в зона „А“ или в зона „Б“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.

По § 10 има направено предложение от народния представител Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. Създават се чл. 26 – 37: „Чл. 26. (1) Който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 12 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв. Чл. 27. (1) Който в нарушение на чл. 10, ал. 6 не изпълни изискването за осигуряване на равностоен достъп до морето по отношение на зоната на активната плажна площ по чл. 10, ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв. Чл. 28. Който в нарушение на чл. 10, ал. 6 не обозначи зоната на активната плажна площ по чл. 10, ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности с указателна табела, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв. или с имуществена санкция от 700 до 1400 лв. Чл. 29. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 10, ал. 7 или 8, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв. Чл. 30. (1) Който в нарушение на закона постави преместваеми обекти и съоръжения върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. (2) Който в нарушение на закона постави шатра, палатка, навес, заслон или друг вид съоръжение върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. (3) Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. (4) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. (5) Когато нарушението по ал. 2 и 3 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 31. (1) Който, без да има право на това, разполага плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв. или с имуществена санкция от 4000 до 20 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв. Чл. 32. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 22е, 24, 24а, 25, 26, 27, 28, 29, чл. 30, ал. 1 и 2 и чл. 31 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. (2) В случаите по чл. 7, ал. 6 актовете за установяване на нарушенията по чл. 24, 25, 27, 28, 29, чл. 30, ал. 1 и 2 и чл. 31 се съставят от длъжностни лица, определени от областните управители. (3) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 1 и 2, чл. 12 и на чл. 17а, ал. 1 – извън случаите по чл. 30, се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава двадесет и трета от Закона за устройството на територията. (4) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 23, 23а и 24в се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината. (5) В случай че министърът на туризма е сезиран за извършването на нарушение по чл. 23 и 24в и не е започнато административно-наказателно производство по реда на ал. 4, актовете за установяване на нарушение се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма или от областните управители. (6) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 4 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава шеста от Закона за подземните богатства. (7) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 11, ал. 2, т. 2 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава дванадесета от Закона за водите. (8) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 6 и чл. 11, ал. 2, т. 1 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава шеста, раздел II от Закона за управление на отпадъците. (9) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 7 и чл. 11, ал. 2, т. 3 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава осма от Закона за защита на растенията. (10) Актовете за установяване на нарушения по чл. 31, извършени на неохраняем морски плаж и на морски плаж за природосъобразен туризъм, се съставят и от длъжностни лица, определени от областните управители. (11) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Чл. 33. Наказателните постановления се издават: 1. от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 1 и 5; 2. от областните управители или оправомощени от тях длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 2, 5 и 10; 3. от компетентните органи, определени по реда на глава двадесет и трета от Закона за устройството на територията – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 3; 4. от кмета на общината или оправомощени от него длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 4; 5. от компетентните органи, определени по реда на глава шеста от Закона за подземните богатства – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 6; 6. от компетентните органи, определени по реда на глава дванадесета от Закона за водите – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 7; 7. от компетентните органи, определени по реда на глава шеста, раздел I от Закона за управление на отпадъците – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 8; 8. от компетентните органи, определени по реда на глава осма от Закона за защита на растенията – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 9; 9. от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 11. Чл. 34. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки. Чл. 35. (1) За преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 1 и 5, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице: 1. издава задължителни предписания за отстраняване на нарушението за сметка на нарушителя; 2. издава задължителни предписания до нарушителя за отстраняване на плажните принадлежности, с чиято площ се нарушава процентното съотношение по чл. 10, ал. 4, т. 1; нарушителят изпълнява задължителното предписание по изречение първо за собствена сметка; 3. издава задължителни предписания до нарушителя за отстраняване на преместваемите обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, с чиято площ се надвишава допустимата площ на преместваемите обекти и/или на допълнителната търговска площ от площта на морския плаж; нарушителят изпълнява задължителното предписание по изречение първо за собствена сметка; 4. спира дейността на разположените от нарушителя преместваеми обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, както и достъпа до тях, включително чрез пломбиране и запечатване, до отстраняване на нарушението; 5. отстранява нарушението за сметка на концесионера или наемателя. (2) За преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 4, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава задължителни предписания за отстраняване на нарушението за сметка на нарушителя. (3) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва с мотивирана заповед на министъра на туризма, съответно – на кмета на общината, или на оправомощени от тях длъжностни лица. (4) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки подлежи на незабавно изпълнение. (5) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Обжалването на заповедта по ал. 3 не спира изпълнението ѝ. Чл. 36. (1) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 3, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за устройството на територията. (2) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 7, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за водите. (3) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 8, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за управление на отпадъците. Чл. 37. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

По § 11 има предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.

„Заключителна разпоредба“. Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“.

Има предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. Наредбите по чл. 10а, ал. 3 и по чл. 21, ал. 1, т. 7 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.“

Има предложение от народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Гергана Стефанова, Пламен Христов и Боряна Георгиева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В Приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби след текста „НР 14 „Токсични за околната среда“: отпадъци, които представляват или могат да представляват непосредствени или проявяващи се след време рискове за един или повече компоненти на околната среда.“ се добавя „Отпадъци, които отговарят на някое от следните условия, се класифицират като опасни със свойство HP 14: 1.1. Отпадъци, които съдържат вещество, класифицирано като озоноразрушаващо с код на предупреждение за опасност Н420 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB, L 353/1 от 31 декември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1272/2008“, като концентрацията на това вещество е равна или по-висока от пределната концентрация от 0,1%. [с(Н420)>0,1%]. 1.2. Отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи остра опасност за водната среда с код на предупреждение за опасност Н400 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като концентрацията на тези вещества е равна или по-висока от пределната концентрация от 25%. За такива вещества се прилага гранична стойност от 0,1%. Щ с (Н400) > 25 %]. 1.3. Отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категории 1, 2 или 3 с код на предупреждение за опасност Н410, Н411 или Н412 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като сборът от всички концентрации на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категория 1 (Н410), умножен по 100 и прибавен към сбора от концентрациите на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категория 2 (Н411), умножен по 10 и прибавен към сбора от концентрациите на всички вещества, представляващи хронична опасност за водната среда от категория 3 (Н412), е равен или по-висок от пределната концентрация от 25%. За вещества, класифицирани като Н410, се прилага гранична стойност от 0,1%, а за вещества, класифицирани като Н411 или Н412, се прилага граничната стойност от 1%. [100 х Ес (Н410) + 10 х Ес (Н411) + Ес (Н412) > 25 %] 1.4. Отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категории 1, 2, 3 или 4 с код(ове) на предупреждение за опасност Н410, Н411, Н412 или Н413 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като сборът на концентрациите на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда, е равен или по-висок от пределната концентрация от 25%. За вещества, класифицирани като Н410, се прилага гранична стойност от 0,1%, а за вещества, класифицирани като Н411, Н412 или Н413, се прилага граничната стойност от 1%. [Е с Н410 + Е с Н411 +Е с Н412 + Е с Н413 > 25 %] където: Е = сбор, а с = концентрации на веществата. 2. Забележката под таблица 9: „Присъждането HP 14 за опасно свойство се извършва въз основа на критериите, определени в приложение VI към Директива 67/548/ЕО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества“, се заличава.“

Параграф 12 – предложение от народните представители Симеонов, Митев и Колев: „В § 12 накрая се добавя „с изключение на § 2, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2020 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16: „§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 10 относно чл. 24в, който влиза в сила в едногодишен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Господин Председател, разрешете ми да направя редакционно предложение, свързано с диалога с неправителствените организации, проведен в нашата комисия вчера – вместо думите „от обнародването на закона в „Държавен вестник“, да стане „от влизане в сила на Наредбата по чл. 10а, ал. 3“.

Да.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да използвам възможността да благодаря на всички Вас за подкрепата и за конструктивния диалог във връзка с приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, който е изключително важен за управлението и стопанисването на морските плажове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за лицата: госпожа Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и госпожа Марияна Стойчева – юрисконсулт в Държавен фонд „Земеделие“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 954-01-36, внесен от народния представител Мария Белова и група народни представители на 31 май 2019 г., приет на първо гласуване на 5 юни 2019 г., проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „Преди § 1 се създава нов параграф: „§. … В чл. 9в се правят следните изменения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) В 60-дневен срок от постъпването им Ръководителят на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. разглежда възраженията по ал. 4 и потвърждава или изменя оценката по ал. 3. Заповедта за потвърждаване или изменение на оценката подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. 2. В ал. 6 в уводното изречение думите „Въз основа на извършената предварителна оценка, съответно на уведомлението по ал. 5“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е за възможността да бъде обжалвана предварителната оценка на ранкинга на проектите, които се приемат по Програмата за развитие на селските райони. В Комисията вчера беше проведен един много сериозен дебат, за който аз благодаря, и затова ще оттегля това предложение. Но много ми се ще между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ да има съгласуване, защото Държавен фонд „Земеделие“ твърди, че предварителната преценка ще забави целия процес на обработка на проектите и с това ще затрудни кандидатстващите. В същото време в официалното становище на Министерството на земеделието, храните и горите се подчертава, че и сега е възможно обжалване на този акт, но не е препоръчително. Когато има две такива коренно различни становища писмено и в дебатите се дадат достатъчно аргументи в полза на предложението, ми се струва редно да оттегля предложението. Но все пак, ако се върви в тази посока – непрекъснато да има противопоставяне между двете институции, смятам, че никой няма полза от такава конфронтация, най-малко тези, които определяме със законите какво трябва да се случи и как трябва да бъде управлявана Програмата за развитие на селските райони. Благодаря.

По § 1 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 12 ал. 7 се изменя така: „(7) Отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове.“ По § 2 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 20а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Изпълнителният директор:“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за издаване на административни договори и/или за сключване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“ 3. В ал. 4 след думата „законодателство“ се добавя „както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2“, а думите „съобразно териториалната им компетентност“ се заличават. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.“ 5. Създава се ал. 6: „(6) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“

Уважаеми господин Председател, моля за техническа редакция: „2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или сключване на административни актове…“.

„(3) Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“

По § 3 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „В § 3, т. 3 се правят следните изменения: 1. Създаваната ал. 8 – отпада. 2. Създаваната ал. 9 става ал. 8, като в нея думите „Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове“ се заменят с „Министъра на земеделието, храните и горите“, а думите „и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Димова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 след думата „фондове“ се добавя „и/или от държавния бюджет“, а числото „100“ се заменя с „250“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ 3. Създават се ал. 6 – 9: „(6) Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. (7) Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (8) Обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. (9) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че редакцията на § 3 съществено се различава от тази на вносителя. Становището ми е, че текстовете много по-добре звучат и са доста по-ясни от първоначалния вариант. Но все пак оставяме на мнение, че методиката преди, а сега правилата, на базата на които ще се изискват или ще се изплащат субсидии, за които има финансови корекции, следва да бъдат съгласувани с министъра на земеделието и храните. В Становището на Министерството на земеделието, храните и горите много ясно се казва, че изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е този, който налага санкциите и осъществява цялата процедура по тяхното вземане. Но тук не става въпрос кое налага санкции. Тук става въпрос едни правила – преди методика, сега правила, да бъдат съгласувани между двете институции. Това ми се струва, че е по разумното предвид факта, че Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ са като скачени съдове и би следвало да работят в унисон и да са наясно за това какво се случва – това ни е предложението, а не Министерството на земеделието, храните и горите да бъде водещата институция по отношение на санкциите. Затова държим на нашето мнение, че министърът на земеделието, респективно Министерството на земеделието, храните и горите, трябва да има също своето участие в координацията по отношение на прилагането на финансови корекции. В заключение, искам да споделя, че дебатите във връзка с предлагането на Закона остават в мен впечатлението, че има доста сериозни разминавания между Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за управление на средствата от европейските фондове. Все още нестиковането между двата закона създават проблеми не само от гледна точка на прилагане на законодателството, но също така и на прилагащите органи. Усилията на Министерството на земеделието, храните и горите наистина е да отстранят тези казуси, защото в противен случай ще продължаваме за всеки казус, който се е получил в резултат на това, че даден бенефициент оспорва един или друг акт на Държавен фонд „Земеделие“, ще трябва да променяме Закона. Това е принципна постановка, която според мен е важно да бъде разгледана обстойно и то на сериозно юридическо ниво, за да могат проблемите, които в момента съществуват, да се решат. Все пак знаете, че близо 100 хиляди земеделски стопани кандидатстват по директни плащания за всяка една от мерките по Програмата за развитие на селските райони, които са между шест седем осем хиляди. Също кандидатстват! Те могат да оспорват, имат своите права и ако няма яснота в Закона, се създават именно такива предпоставки – да променяме Закона заради един или друг казус, възникнал в правосъдието. Благодаря.

Предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 28а ал. 3 се отменя.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 4 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон.“ По § 5 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.