ZAMESTNIK MINISTAR-PREDSEDATEL SIMEON DYANKOV4,302 words
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Първо, добро утро! Благодаря за възможността да отговоря на тези въпроси.
Ще започна с някои общи теми, които излязоха от голяма част от дотук говорещите, след това ще отговоря на някои от конкретните въпроси.
Първо ще се спра на темата на заплащането в бюджетните организации, защото това беше темата, която първоначално изникна във вчерашното ви заседание.
Заплащането в бюджетните организации – не само в парламента, но в цялата държавна администрация, разбира се, зависи най-вече от възможностите на бюджета. Бюджет 2010 г. всички го знаете, защото го гласувахме тук, имахме някои дебати по него, е бюджет с малко пари, понеже сме в криза. От тази гледна точка единственото, което допълнително трябва да знаем извън Бюджет 2010, е дали вървим към основните тези, залегнали в Бюджет 2010? Дали прогнозите за икономическото развитие на България се различават от това, което сме научили в последните два месеца?
Искам първо да се спра на прогнозите – и нашите, и на други външни анализатори. След това да се върна на темата на заплащането.
Знаете, че в конвергентната програма на България, изпратена на Европейската комисия в края на м. януари т.г., е залегнал растеж, икономически ръст на България от 0,3%. Това беше анализът на Агенцията за икономически изследвания и прогнози, това е, един вид, нашият анализ – на правителството – 0,3% растеж, общо взето, много малък растеж.
Знаете също, че преди две седмици тук беше Международният валутен фонд заедно с представители на Световната банка, Европейската комисия, Европейската централна банка. Те също направиха задълбочен анализ и излязоха със сходна цифра – 0,2% икономически растеж на икономиката.
Има и трети анализ – от Българската народна банка, който е за икономически растеж от 0,7%.
Общо взето, анализите показват, че тази година, макар че ще започнем да излизаме от кризата, растежът ще е минимален. От тази гледна точка възможностите на бюджета, особено през първата част на годината, което всъщност е залегнало в Бюджет 2010 г., за който вие гласувахте, вървят по график. С други думи, очакват ни първи шест месеца, трудни за бюджета, и втори шест месеца, които ще са малко по-лесни за бюджета, икономиката вече ще излиза от кризата. Оттам нататък може да има и малко повече възможности за допълнителни разходи, но това все още не го знаем.
Затова рефренът, който ще повторя няколко пъти днес, е: придържаме се към гласувания бюджет, правителството се придържа към бюджета, който е гласуван. За всички допълнителни разходи трябва да има и съответен източник на приход. По-късно ще се върна на темата за здравната вноска.
Повтарям: Бюджет 2010 г. е добър бюджет. Той взе под внимание и това, което става и ще става в българската икономика, и реалностите в европейската и световната икономика. По него ние вървим и ще вървим по план до края на годината. Ако има допълнителни приходи, това ще бъде чак към края на годината, между сега и тогава всеки допълнителен разход трябва да е покрит от нов източник на приходи. Друго не можем да си позволим, защото ще влизаме във все по-големи и по-големи дефицити и ще стане това, което става в някои наши съседки. Знаете, че в Гърция днес има поредна общонационална стачка. Знаете какво е положението с дефицита там. Знаете какво следва от това: увеличаване на акцизите, данъците, намаляване на заплати, замразяване на пенсии – всичко това става в Гърция. Ние няма да стигнем дотам! Бюджет 2010 е такъв, че ще си го изпълним, както сме го начертали, и няма да стигнем до такива трудни икономически и социални положения, каквито има в Гърция, Румъния, Сърбия – в голяма част от държавите около нас.
Пак се връщам на темата за заплатите и заплащането в администрацията и в бюджетната сфера. То е такова, каквото го позволяват рамките на бюджета. Бюджетът е рестриктивен, с право е рестриктивен. Помните, че когато приемахме Бюджет 2010 г., някои от вас, особено седналите вляво казваха, че това всъщност е твърде рестриктивен бюджет и ще имаме големи излишъци. Споменаваха всъщност 1 – 1,3 млрд. лв. Сега тези хора казват, че обратното е вярно и че бюджетът не е достатъчно рестриктивен! Бюджетът е точно такъв, какъвто трябваше да бъде! Ние го изпълняваме по план на годишна основа. Ще се спра на тази тема след малко.
Преди да стигна до бюджета обаче, вече сме в третия месец на тази година и знаем не само какво става в българската икономика, малко знаем какво става и в европейската икономика, от която много зависим – заради инвестиции и износ. С няколко изречения искам да опиша последните прогнози какво става в европейската икономика. В последните прогнози – от началото на м. март т.г. – има 7-8 икономики в Европа, които ще имат икономически спад и тази година. Това са Гърция, Румъния, Испания, Унгария, балтийските републики, има съмнения и за Португалия. Седем – осем държави тази година ще са в състояние на икономически спад.
Има около 12 държави, в които влиза и България, които сме почти на нула, много малък растеж. В България – 0,3% растеж, но общо взето няма да има спад на годишна основа, но няма да има и голям растеж.
Има само 3-4 икономики, Полша и Австрия са едни от тях, където се очаква растеж над 1%. Това също е много малък растеж на фона на това, което сме виждали през последните десет години. Общо взето, макар че голяма част от европейската икономика излиза от кризата, това излизане все още е на минимални основи. Това показва, макар че нашият износ вече трети месец се вдига – след малко ще ви дам данните – така че Европа ще помага за излизането от кризата, това помагане също ще става през втората част на годината.
Какво става извън Европа? Съединените щати тръгнаха доста бързо за излизане от кризата в третото и четвъртото тримесечие на миналата година. Последни данни, които всъщност са от вчера, на Федералния резерв – Централната банка на Съединените щати, предполагат, че първото и второто тримесечие на тази година в Съединените щати също ще са трудни. А знаете, че пък заради вноса в Съединените щати до голяма степен американската икономика предопределя и състоянието на много други икономики в света, така че единствената част от световната икономика, която в момента, а и от няколко месеца вече се развива добре – от средата на 2009 г., това е Китай и една голяма част от страните от Източна Европа. За Китай прогнозите за растеж за тази година са някъде около 8%, за Виетнам, Тайланд, Корея прогнозите са някъде между 5 и 6%.
Източна Азия е единствената част от световната икономика, която сега се развива добре и тя се развива добре, и това е тема, която ще ни върне в България, изцяло за сметка на износ. Ако видите как се развива китайската икономика, икономиката на Тайланд, Корея и т.н., това е изцяло за сметка на износ главно към Япония и към Съединените щати. Ако американската икономика също почва да забуксува – там първите признаци вече са налице, по коментари вчера от Федералния резерв, това означава, че дори и в Източна Азия тази година ще е по-слаба, отколкото са техните прогнози.
С всичко това искам да ви дам този кратък световен анализ, който казва: светът започва да излиза от кризата, някои райони, особено Източна Азия, вече са излезли от кризата, но и за тях има опасност, ако японската и американската икономика не се справят тази година, както предполагат, там може да има някакво забавяне.
За Европа, макар че една част от нея излиза от кризата, това излизане е доста по-бавно, отколкото на нас ни се иска – и в България, и в другите страни.
Връщам се на България. Какви са сигналите в България, които поддържат тезата на правителството и на Бюджет 2010 г., че ние от средата на годината ще имаме по-добри икономически показатели?
Вчера излязоха първите данни от Евростат за промишлената продукция във всички страни – членки на Европейския съюз, за м. януари т.г. Тези данни за м. януари дават един плах оптимизъм. Защо казвам „плах оптимизъм”? – Защото за първи път от м. октомври 2008 г. спадът на промишлената продукция е минимален, в смисъл, че е под 1%. За сравнение – преди една година през м. януари спадът беше над 15%, в средата на годината беше над 20% на месечна основа, за м. януари т.г. е 0,9%, което показва, ако видите графиката, че промишлената продукция на България в следващите месец-два ще излезе на малък плюс.
Това го виждаме и по друг начин – преди два дни бяха публикувани данните за износ, също от Евростат, също за всички европейски държави. Те показаха растеж на българския износ за м. януари т.г. също от 13,1%. Това са данните не само за Европа, а са цялостни данни за целия свят. Това е трети пореден месец: ноември, декември, януари, където българският износ бележи малък, но все пак положителен растеж. Това не е ставало от м. август 2008 г., с други думи ноември, декември и януари 2010 г. са първите три месеца от м. август 2008 г. насам, където има някакъв растеж на износа.
Това, пак казвам, че са плахи данни, първи сигнали, не е нещо, с което ние можем да се поздравяваме все още, но то показва, че прогнозите за Бюджет 2010 г., прогнозите на правителството са правилни, че икономиката, вдигана от износ главно, ще излезе от кризата към средата на тази година. Това обаче предопределя и определена връзка между икономическото развитие на държавата и приходите.
Оттук нататък ще се прехвърля на приходите, а именно – макар че износът помага за запазване и създаване на нови работни места, помага за повече заетост, помага за повече пари в оборот, той не помага поне на този етап, а и за още няколко месеца, на приходната част на бюджета, на хазната. Защо е така?
Тези, които са се занимавали с бизнес или икономистите сред вас знаят, че българската данъчна система е ориентирана към косвени данъци – акцизи и ДДС, а нашите преки данъци са доста ниски, в смисъл, че са едни от най-ниските в Европа, а може би дори и най-ниските, което показва следното, че ако ние имаме износ, знаете, че при износа всъщност ние не налагаме ДДС, дори обратното – хазната връща ДДС, и ако видите данните за м. февруари т.г., за последния месец, ще видите, че всъщност хазната е връщала рекордни суми на ДДС на износителите, защото, както казах, износът се качва.
Вносът продължава да пада. Видяхте данните за месеците януари и февруари, че средно с около 15% пада вносът. Това е добре за външнотърговския баланс на страната, защото в последните години предишното правителство си беше позволило огромен дисбаланс – 25% дисбаланс, най-големият в целия Европейски съюз, докато сега балансът се оправя, но като няма внос, съответно няма и ДДС, защото ДДС-то и акцизите се налагат върху внос. И ние в момента – от около месец-два, сме в ситуация, където икономиката започва бавно да излиза от кризата. Ние имаме първите сигнали. Това е благодарение на износа обаче. Вносът продължава да пада и хазната всъщност в този момент страда от това, макар че това е много положително от гледна точка на запазване и създаване на нови работни места.
Това става в момента в икономиката плюс едно друго явление, което е нещо, което не трябва да е изненада. Говорили сме го дълго време – какво става с бюджетния дефицит за месеците януари, февруари и март?
Още преди няколко месеца аз бях казал, че за да изплатим борчовете на предишното правителство, пак искам да кажа: за да изплатим борчовете на предишното правителство и да върнем ДДС то до нормално ниво, което не беше, когато ние влязохме на власт, защото ние като влязохме на власт имаше 720 млн. лв. забавено ДДС от предишното правителство, ние сме обещали на българския бизнес по тези два показателя да стигнем до нормални нива. И м. януари, и м. февруари т.г. ние ударно разплащаме и ДДС, и връщаме борчовете на предишното правителство. И бяхме го казали това още в края на миналата година, че месеците януари, февруари и март правителството ще влезе в дефицит, за да може тези пари да влязат в икономиката и да може ние да дадем един допълнителен тласък извън износа на развитието на българската икономика.
Макар че е вярно това, което се казва от господин Мартин Димитров, а и от някои други анализатори с право, че м. януари имаме голям дефицит. Месец февруари също ще имаме голям дефицит, м. март дефицитът вече ще е по-малък, а от м. април, както съм казал, ние ще излезем на плюс. Това го правим съзнателно. Тук няма никаква нужда от уплаха. Това го правим съзнателно просто за да помогнем на българската икономика още по-бързо да излезе от кризата. От м. март ще видите, че дефицитът или няма да го има, или ще е минимален, а от м. април т.г. бюджетът ще мине на плюс. И от м. април нататък ние ще успеем да стигнем до такива нива, които смятаме, че са необходими за стабилността на българската икономика.
Това беше, така да се каже, по-общата част, понеже няколко хора я коментираха. Аз нея ще я завърша, преди да мина по някои конкретни въпроси, с коментара, който е правилен, който е верен и който беше направен от няколко от дотук говорещите, а именно – Бюджет 2010 г. е добър бюджет. Ние си го изпълняваме и той ще бъде изпълнен до края на годината.
Това обаче, което в момента е най-важно, е да няма допълнителен натиск върху бюджета за допълнителни разходи. Ако има такъв натиск, ако има нужда, а по време на криза винаги излизат и допълнителни нужди, които са непредвидими, към всеки разход е добре да има и приход в смисъл, че ако някой каже, че на него му трябват още 100 или 200 млн. лв., той трябва да каже и откъде ще дойде този приход. Иначе ние няма да успеем във фискалната си политика, която досега е била най-добрата в Европейския съюз. Ако не успеем във фискалната си политика, това е зле и за цялата икономика, и за цялото общество.
По няколко конкретни въпроса, които бяха зададени – първо имаше един коментар, че, видите ли, предишното правителство е успяло да задържи частта на държавата в брутния вътрешен продукт под 40%, а това правителство си позволява, уж че е дясно правителство, но си позволява да мине над 40-те процента.
В Бюджет 2010 г. наистина е така – частта, която сме предвидили за държавни разходи, е над 41%. Това обаче е така по време на криза във всяка една държава по света. Ако проверите бюджетите на Германия, Франция, Италия, Великобритания, Съединените щати и Япония – всяка страна тази година, проверете бюджетите и ги сравнете с тези от миналата година, тогава ще видите, че частта на държавата е по-голяма, отколкото е била преди по простата причина, че по време на криза приходите падат много бързо, а част от разходите не могат да се съкратят толкова бързо и не е необходимо, защото тогава социално слабите слоеве на населението ще пострадат най-много. Така че отговорът на този коментар е лесен – във всяка страна по време на криза, и това е задължение на правителството, правителството трябва да влезе и подпомогне социално слабите. Проверете бюджетите на Германия, Франция, Съединените щати, Япония – във всяка една от тях ще видите, че това е така. (Шум и реплики.)
Имаше и по-малък коментар за разходите за заплати в бюджетната сфера за м. януари т.г. и дали те са по-високи от тези за м. януари м.г. Наистина с няколко милиона са по-високи, но това не е защото се увеличават заплатите, а това е, защото, както знаете, като финансов министър в началото на м. октомври м.г. аз бях поръчал на всички министерства да направят планове за това как могат те да оптимизират персонала в своите министерства. Това беше направено от 1 януари т.г. Повечето министерства го направиха от 1 януари 2010 г., но като се оптимизира персоналът всички вие знаете, че по трудовото законодателство се изплащат и определен брой заплати, след като човек напуска работата си. Това, което виждате за през м. януари т.г. не е заради това, че ние внезапно сме си дали по-големи заплати, а е заради тази оптимизация и заради това, че част от хората получават 5, 6 или 10 заплати и т.н. Това е просто част от трудовото законодателство на България.
Един въпрос беше зададен от почти всички – за здравната вноска. Каква е идеята за здравната вноска, защо се увеличава сега, има ли алтернатива?
Аз и вчера казах след заседанието на Министерския съвет, че няма алтернатива. Аз го казах в определен смисъл, а смисълът е този, който аз вече изказах няколко пъти, че извън Бюджет 2010 г. за всеки харч, за всеки допълнителен разход трябва да има и ресурс – приход, така че ние не можем да кажем: тук има някакъв проблем, дайте да вложим повече средства в него, но в същото време да нямаме начин ние тези средства отнякъде от друго място да ги вземем. От тази гледна точка, ако има решение, че на Здравната каса й трябва допълнително 300 или 350 млн. лв., за да може бюджетната, а оттам и фискалната стабилност на държавата да е добра, ние трябва да имаме и ресурс от приход. Това е един начин това да стане.
Има, разбира се, и други начини. Не само това е единственият начин, но те не са много. И преди да отида просто до една алтернатива искам да ви покажа, че ние сме мислили по темата и че това всъщност е също тема и за дебат при вас в парламента.
Нека да отговоря и на един въпрос, който беше вътре в тази тема. Аз съм убеден, че ще има по-голяма събираемост. Това беше поставено като въпрос от представителя на „Атака” проф. Стоилов. Аз съм убеден, че ако ние вдигнем вноската от 8 до 10% ще има по-висока събираемост. Дори сме изчислили и тя ще бъде на стойност 296 млн. лв. Това е едната тема. Убеден съм, че това ще е така.
Другата тема е по-широката тема и аз се връщам сега на нея – това ли е единствената алтернатива. Във време на криза дали е добре ние да вдигаме здравната вноска от 8 до 10% ? Тук вече мненията се разделят. Но има едно мнение, по което, според мен, ние трябва да бъдем единни за благото на България, а то е, ако има допълнителни харчове, допълнителни разходи, трябва да има и допълнителен приход. Аз смятам, че всички са съгласни с това по време на криза. Оттам нататък въпросът е какво друго може да се направи. (Шум и реплики в залата.)
Няма кой знае колко алтернативи, няма кой знае колко алтернативи на тази идея. Една алтернатива, която аз мога да си представя и за която всъщност ние сме говорили и предполагам, че по нея ще разговаряте и при вас, когато дойде този законопроект в Народното събрание, е да се каже: може би сега е време и заради криза, и заради равноправието на всички граждани в България, да се мисли така че всички хора в България, които имат доходи, да плащат равностойно, дори и държавните служители. Какво означава това?
Това е алтернатива на идеята за увеличаване на ставката от 8 до 10%, защото пак казвам, че ни трябват около 300 млн. лв. там. Една друга алтернатива, която също е трудна алтернатива, въобще тук всичките алтернативи са трудни по време на криза и са непопулярни, но трябва да се каже, че в момента всички държавни служители, както знаете, не си плащат тези здравни осигуровки, държавата, бюджетът ги плаща. Увеличаването на здравната вноска от 8 до 10% е трудна мярка, а тя за бизнеса е трудна мярка, аз също не съм горещ привърженик на тази мярка по време на криза, просто ни трябва някакъв друг приход. Ако това вие като народни представители смятате, че ще бъде трудно на бизнеса, а то ще бъде трудно и е непопулярна мярка, тогава откъде от друго място можем да вземем приход? Една алтернатива, предполагам, че вие ще помислите и за други алтернативи, е да се каже: на държавните служители вместо държавата да им плаща, тук става въпрос за всички държавни служители, вместо държавата да им плаща този данък, тези осигуровки, могат те да си ги плащат. Ние сме изчислили там колко пари ще се спестят в бюджета, ако това стане. Сумата общо взето е сходна на тази сума. Това е алтернатива, но също е трудна алтернатива, също е непопулярна по време на криза да се каже, че държавните служители, които досега не са плащали този процент, сега ще си го плащат, но няма кой знае какви други алтернативи.
Или ние трябва да кажем, че не можем по време на криза да харчим извън бюджета – това като финансов министър е нещо, на което аз трябва да се уповавам и трябва да поддържам, или ако има допълнителни разходи, дайте да видим откъде ще дойдат приходите.
Така че тази тема за здравната вноска и въобще за промените, които са необходими там, за последно казвам, е трудна, особено сега по време на криза, но нас ни трябва някакъв източник на приходи. И се надявам, че когато дойде този проектозакон при вас вие с мъдростта си, с опита си ще помислите дали това е най-добрата алтернатива или има и други алтернативи.
Имаше и доста други въпроси, които се занимаваха с темата, и с това ще приключа, дали е необходим антикризисен щаб, дали са необходими нови антикризисни мерки. Нови идеи за излизане от кризата и не само за излизане, защото според мен последните данни показват, че България заради износа започва да излиза от кризата, но за мен по-големия въпрос е като излезем от кризата българската икономика готова ли е на нов голям скок, в смисъл дали ще излезем с минимален растеж тази година и следващата, или можем да направим тези реформи, които са необходими и българската икономика и тя да започне да се развива още от средата на тази година, определено през следващата година, с много по-бързи темпове, които ще ни позволят по-добри бюджетни резултати и оттам, разбира се, всички тези политики, които и правителството, и вие като народни представители, искате да направим за доброто на всички българи.
Отговорът там е: да, всички допълнителни идеи извън това, което правителството мисли, са добре дошли. Аз съм напълно отворен, така да се каже, за допълнителни идеи, за форуми, на които ние можем да обсъждаме тези идеи с всички, а не само с групата на ГЕРБ, а с всички представители. В групата на ГЕРБ вече сме обсъждали допълнителни мерки и до дни правителството ще излезе нашия пакет предложения, който е от около 30-ина мерки, които не са толкова антикризисни, колкото са за това как може да се подкрепи българският бизнес, за да има устойчив растеж, след като излизаме от кризата. Всички допълнителни идеи и форуми, които вие предлагате – обръщам се към господин Мартин Димитров, а и към представителя на БСП господин Пирински, аз ги приветствам, защото по време на криза, а за излизане особено от кризата, е много важно ние да сме единни по това кои са най-големите приоритети на българската икономика. И пак повтарям, че от развитието на българската икономика разбира се зависи много и как нашето общество като цяло ще се развива, защото ако има по-добри икономически резултати, по-добър икономически растеж, ние ще успеем да направим всички останали политики, които и вие, и ние искаме да направим.
Допълнителни идеи – добре дошли! Ние ще представим и нашите идеи до няколко дни и можем да говорим кои от тях съвпадат с вашите, кои други идеи са добри да дойдат. Форумът дали ще се казва „Антикризисен щаб”, според мен това малко вече е демоде, а трябва да мислим вече за подкрепа и устойчив растеж на българския бизнес оттук нататък. Аз тази идея я приветствам.
И последно, ще се спра на идеята, която днес не се коментира тук, но вчера, доколкото разбирам, сте я коментирали – на какъв етап е необходимо да се мисли за евентуална корекция на бюджета. И там моето мнение е същото, което беше и защитавах пред вас в края на ноември и началото на декември - за корекция на бюджета може да се говори само в средата на тази година, като имаме възможност вече да видим истинското развитие на българската икономика и вече знаем дали тя върви по прогнозите, по които и ние, и външни анализатори са следвали досега, дали има някои изненади – да се надяваме, че те са положителни изненади, дали има отрицателни изненади. Както казах вчера, доста внезапно Федералният резерв - Централната банка на Съединените щати, направи един доста тревожен коментар – че те очакват второто тримесечие да е много по-слабо - в Съединените щати става въпрос, отколкото предвижданията.
По време на криза излизат доста изненади, то затова е криза. Та ние трябва да сме готови за тези изненади, трябва да имаме тези мерки, да работим заедно по тях, да видим кои са лесно изпълнимите, бързо изпълнимите, кои са трудни и непопулярни, но са важни сега да ги направим. Трябва да работим заедно, приветствам тази идея, но от друга страна, според мен не трябва да прибързваме и да казваме: положението е толкова тежко за първите два месеца, защото ние знаехме, че ще е тежко, казвахме го от доста време. Казвахме, че ще влизаме в дефицити, за да можем да изчистим разплащанията и невърнатото ДДС.
Аз смятам, че трябва още няколко месеца да изчакаме – не с допълнителните мерки. Допълнителните мерки трябва да ги мислим сега, затова и аз съм съгласен и готов с вас на дебати и на предложения. Но да изчакаме за бюджета просто да видим още следващите месеци – март, април, май, и на фона на вече 4-5 месеца да кажем дали върви по това, което ние сме предполагали, което и външните анализатори са предполагали, или има някакви изненади. Дай Боже, изненадите да са положителни. Ако не са положителни, тогава всички трябва да запретнем ръкави и да кажем за доброто на България какво можем да направим.
А междувременно, и завършвам с това, да не правим допълнителни харчове. Ако има допълнителни харчове, винаги трябва да мислим откъде можем да намерим и допълнителните пари да си ги позволим. За всеки харч, за всеки разход трябва да има и източник на приход. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.)