20 юни 2019 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа български граждани – народни представители! Извинявам се, но емоцията ми е обяснима, защото, като лекар и като майка, искрено съчувствам и изказвам своите най-искрени и дълбоки съболезнования за загубата на това дете; защото това не се преживява, но то се съпреживява и от лекуващите лекари. Вие много по-добре от мен го знаете, защото сте с много по-дългогодишен стаж именно в тази област на медицинската наука. Искам да подчертая, че, за съжаление, се случват смърти в България, има нелечими болести и ние по никакъв начин не може политически да използваме това тук, от тази трибуна! Ако има наистина административни нарушения, те трябва да се разглеждат по надлежния ред. Аз съм заявила, че ще направя изслушване в Комисията по здравеопазването – това изслушване е в ход, на което ще се изяснят всички подробности – има ли административни нарушения и недоразумения около лечението на това дете. Но съм убедена, че колегите от Клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ са положили всички усилия – там работят специалисти, които са на световно ниво, и са оказали всички грижи на това дете! Ако има проблем с администрирането на Фонда за лечение на деца след прехвърлянето му към Националната здравноосигурителна каса, ние трябва да направим анализ и да се търсят решения, защото те са в интерес на българските граждани. В никакъв случай не може политически да се използват подобни теми – смятам, че това е некоректно, нехуманно и абсолютно в противоречие с всякакви демократични принципи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, ние имахме конкретно предложение в нашата декларация… (Реплики от ГЕРБ.)

Нека в този неприятен момент да не си обясняваме непрекъснато процедурни хватки. Никой, господин Председател, не е поставял под съмнение професионализма на колегите от Клиниката по детска онкохематология. По начина на водене – това беше нашето предложение: да се гласува да се поканят тук директорът на НЗОК и директорът на Агенция „Медицински надзор“. Това е нашето предложение и за това е моята забележка по начина на водене.

Уважаеми господин Председател, моля Ви да запознаете колегите от „БСП за България“ по какъв механизъм се осъществяват изслушванията в Народното събрание. Припомнете им Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото това трябва да бъде настолна книга за всеки народен представител. Ние се кълнем да спазваме Конституцията и законите на страната – правилниците също са в този ред на мисли. Искам да подчертая, че може би тези личности, които посочи професор Михайлов, не са достатъчни за изслушване. За да съберем и анализираме всички подробности по случая, е по-добре да се осъществи изслушване в Комисията по здравеопазването – повтарям, че то е в ход. Моля Ви, припомнете Правилника и нека той да бъде стриктно спазван. Вероятно заради дългото отсъствие на колегите те са го забравили. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Позволете ми процедура за допуск в залата на господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Димитър Димитров и госпожа Людмила Василева от дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „секограми“ се заменя с „пратки за незрящи и слабо виждащи лица“. 2. Създават се ал. 3 – 6: „(3) Пощенските пратки по ал. 1 се доставят: лично на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. (4) Условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. (5) За извършване на доставката на непрепоръчани пощенски пратки получателите поставят пощенски кутии на подходящи, достъпни и безопасни места на адреса на получаване. (6) Правото върху пощенската пратка принадлежи на подателя до доставянето ѝ на получателя.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 3 се изменя така: „3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии в случаите по този закон;“ б) в т. 6 думите „и осъществява контрол по тяхното изпълнение“ се заличават; в) в т. 7 думите „и ефикасността на обслужване“ се заличават; г) точка 9 се изменя така: „9. изисква от пощенските оператори данни и информация, включително финансова, в съответния обем и срок, свързана с изпълнение на регулаторните ѝ функции, като гарантира опазването ѝ, ако тя е търговска тайна на оператора; в мотивите към искането се посочват причините и целите, за които се иска информацията;“ д) в т. 11 след думата „услуга“ се добавя „и за определяне на критерии за наличие на несправедлива финансова тежест“; е) в т. 12 думите „така че да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите“ се заличават; ж) в т. 15 се създават изречения трето и четвърто: „дава задължителни указания за промени във връзка със системата за разпределение на разходите; съгласува получените от системата резултати;“ з) в т. 16 думите „компенсацията за наличието на несправедлива“ се заменят със „средствата за компенсиране на несправедливата“; и) в т. 17 след думата „становище“ се добавя „или задължителни указания“; к) точки 19 и 20 се отменят; л) създават се т. 22 и 23: „22. дава задължителни указания на пощенските оператори за изменение и/или допълнение на общите им условия на договора с потребителите; задължителните указания се дават в съответствие с целите по т. 2 и 5; 23. разработва и приема общи правила за приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Комисията за регулиране на съобщенията е национален регулаторен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки (OB, L 112/19 от 2 май 2018 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) 2018/644“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13: „§ 13. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на: 1. издадени индивидуални лицензни; 2. подадено писмено уведомление за извършване на пощенски услуги по чл. 38, т. 1 – 3.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17: „§ 17. В чл. 23 ал. 6 се изменя така: „(6) В случай че страните по ал. 1 не постигнат съгласие за сключване на договор за достъп, всяка от тях може не по-рано от два месеца и не по-късно от три месеца от датата на предложението за сключване на договора да отправи искане пред Комисията за регулиране на съобщенията за даване на задължителни указания. Комисията за регулиране на съобщенията в двумесечен срок от постъпване на искането с мотивирано решение може да даде задължителни указания на страните.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като в ал. 4 накрая се добавя „на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в интернет“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22: „§ 22. В чл. 29б се създава ал. 6: „(6) Въз основа на резултатите от проверката по ал. 5 Комисията за регулиране на съобщенията в срока по чл. 29а, ал. 5 се произнася с решение, с което: 1. дава задължителни указания за промени във връзка с прилагането на системата за следващия период, и/или 2. съгласува получените от системата резултати; 3. отказва да съгласува получените резултати.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24: „§ 24. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Броят и разположението (гъстотата) на точките за достъп до пощенската мрежа на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга отчитат нуждите на потребителите и отговарят на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12, като осигуряват поддържане на: 1. най-малко една стационарна пощенска станция в населени места с население от 800 до 15 000 жители; 2. най-малко две стационарни пощенски станции в населени места с население над 15 000 жители и най-малко по една стационарна пощенска станция на всеки следващи 20 000 жители.“ 2. В ал. 4 думите „и разположението“ се заличават, а думите „пощенски служби“ се заменят със „стационарни пощенски станции“. 3. В ал. 6 думите „и разположението“ се заличават, а думите „пощенски служби“ се заменят със „стационарни пощенски станции“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя редакционна бележка и предложение – т. 1 и т. 2 в ал. 3 да отпаднат, със следните мотиви: Тук е записано и какво предлагам да отпадне: „най-малко една стационарна пощенска станция в населени места с население от 800 до 15 000 и най-малко две при население от 15 000 до 20 000“. Смятам, че ал. 3 дава един добър ред за отговорни ръководители, които могат според демографската ситуация в страната, отчитайки погранични райони, планински райони, да направят ред къде да има стационарни пощенски станции. Не смятам, че ние трябва да отидем и да бъдем рупорите, да ограничим и да закрием пощенски станции. Ще дам аргументи, уважаеми членове на парламента, за да може да вземете информирано решение. Моят избирателен район, който е от десет общини, е с 246 населени места. В момента има десет станции, които са в общинските центрове, дори и повече – в отделните квартали в Смолян са три, и има 49 в селата. Само в Смолянска община, ако ще трябва да приложим този законопроект, ще видите как ще се приложи – 86 населени места, от които само две към днешна дата – това са селата Смилян и Момчиловци, са над хиляда жители. Търънският район, където има повече от 13 населени места – самото Търън е по-малко от 800, Широка лъка, която в момента е 507, Гела, Солища, Стикъл, отделните селца, в това число и Стойките, където е в допирателна до курорта „Пампорово“ и зимно време има много хора, и не само зимно време. Тоест в цялата тази локализация по Широколъшка река ние няма да имаме и една станция, ако ще се приложи този законопроект. Това означава, че няма лекар, няма градски транспорт, няма аптека. В две трети от селата на община Смолян по незнайни причини кметът е съкратил кметските наместници – няма кметски наместник. В момента – да, мои колеги се изказваха, пощенската станция е единственото място на държавата и държавността. Има много възрастни хора, които са останали и си живеят там. И сега какво? Ще ги вземаме с дронове и ще ги караме до Смолян или до голямото селище?! Как те ще получат услугите, които в момента се предлагат? Затова категорично възразявам такъв текст да се приеме и моля народните представители да се огледат в избирателните си райони, които представляват. Нека оставим ал. 3, нека да остане. Нека пощенските служители, ръководството на Министерството да седнат и да мислят, тъй като чувам, че има много финансови проблеми, да мислят, да смятат и да направят предложение как това диференцирано да се случи, но сега ние като сложим рамките, нали знаете какво ще се случи?! В тези рамки ще започне подготовка на закриване на пощенски станции. Един път закрият ли се, няма отваряне. И тук искам да изкоментирам още един въпрос, тъй като го пропуснах. Вижте, лошо е финансовото състояние на Пощите, защото когато ние ги вкарваме в КЕВР, с регулатор да се съобразяват и с един куп изисквания, които – да, са изисквания, необходими да ги правят, частните пощи се явяват на търг, дават ниска цена, вземат всичко, което е за НАП, вземат всичко, което е за митници, вземат всичко на общините и след това отива държавната поща да бъде подизпълнител на частната поща. Ето, нека по такива теми да мислим и как можем да ги направим гъвкави – ин хаус възлагането е възможно, когато държавата възлага на държавата. Да направим един такъв дебат, а не ние да отиваме и да бъдем Народното събрание, което ще посегне на Пощите. Чувам, че ще има предложение и за удължаване на срока. Дадем ли удължаване на срока, даваме право да започне реформа, която ще бъде реформа, благодарение на нас. Аз не искам да участвам и Ви призовавам точки 1 и 2 да отпаднат. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения тази тема я дискутирахме дълго време. Направихме съответните предложения за отпадане. Тогава те не бяха приети. Имаше и други предложения от колегите от БСП вътре в Комисията, които не бяха приети. В някаква степен имаше резон за това те да не бъдат приети. Създаваше се един императив, който допълнително щеше да утежни състоянието на „Български пощи“ АД, само че по това предложение, което изкоментирахме предварително и ще бъде направено в § 69 от Преходните и заключителните разпоредби, сме поработили сериозно и ще го направим. Идеята за това предложение е в ал. 3, т. 1 да влезе в сила от 2026 г., което ще рече… (Реплики от народния представител Дора Янкова.) Не, напротив, госпожо Янкова! Нищо няма да реже там… В момента с така зададения текст от 800 до 15 000, не става ясно какво се случва с населените места с до 800 жители, а такива са масовите. И там е най-голямата драма със закриването на пощенските станции. С отпадането на този текст, докато „Български пощи“ АД са носител на универсалната пощенска услуга, срокът, който залагаме от 2026 г., защото в края на 2025 г. изтича договорът за универсалната пощенска услуга, тогава какво ще реши Народното събрание, после какво ще е решението на принципала по отношение на „Български пощи“ АД, това е друг въпрос. Дотогава ние оставяме най-уязвимите райони, каквито са отдалечените, слабо населените, по памет ще кажа, че от около три хиляди пощенски станции, половината са в тези малки населени места, и ако ще се случва на този етап преструктуриране, то да се случи на този конкурентен принцип. В големите населени места има някои от големите оператори, има и „Български пощи“ АД и при условие че има кой да обслужва населението, при условие че няма да липсва тази пощенска услуга, не е чак такава драма, но е драма там, където в малките населени места няма нищо друго, освен пощата. От друга страна, отпадайки или с друга промяна, която бяхме предложили, ние ще утежним наистина финансовото състояние на Български пощи, но по този начин – с отлагането, ние казваме, че в малките населени места няма да се закриват пощи. Те ще продължават да обслужват гражданите и според нас това е коректният текст, който се надявам да получи подкрепа. Той ще бъде направен, където му е систематичното място – в § 69. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Летифов, аз Ви разбирам, че Вие като председател на Транспортната комисия и като човек, който иска да има ред в държавата, мислите и за финансовото положение, финансовото състояние на Пощите, само че дайте да помислим и за финансовото състояние на хората, които представляваме. Аз пак казвам, че имам дълбоко притеснение. Да – в § 69 Вие ще предложите 2026 г. И днес в Пловдив има съвещание на Пощите в Южен централен район, за да мислят как да оптимизират структурата, дали ще съкращават или не. Но държавата трябва да си погледне народа с двете очи! Пак казвам, че живота на хората в тези населени места ние не бива да го правим по-скъп. Те са възрастни, те трудно се придвижват, те нямат транспорт, за да отидат до общинския център редовно, а и да отидат, той трябва да вземе и да плаща от пенсията. Той няма аптека, няма джипи, няма и банкомат и сега, когато и пенсията няма да може да си получи, или друга услуга няма да може да си получи, това е доста сложно. Аз не бих искала дори да мисля, че ще е от 2026 г., защото понякога има ръководители, които се натягат. Извинете ме за жаргона. И тези ще започнат предварително да отърсват системата, защото, видите ли, за 2026 г. ние трябва да се подготвим. Ако някой тук излезе, може би министърът, и даде гаранции, че няма да пипа пощенските клонове, аз бих подкрепила такъв текст. Да се извика министърът да дойде и да даде гаранции. В противен случай няма да подкрепим този текст и, колеги, разберете – това не е полезно. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, и към момента Български пощи могат да закрият колкото пожелаят пощенски станции, защото в Закона няма задължение за поддържане на пощенски станции спрямо броя на населението, но те не са го направили. Това, от една страна. От втора страна, задължението за извършване на универсалната пощенска услуга, това е задължение, това не е услуга, е вменено на Български пощи. Български пощи са задължени да извършват универсалната пощенска услуга, да доставят пенсии и така нататък, така че е прав господин Летифов в това, което каза, че след 2026 г. на конкурентен принцип ще се определи новият оператор. Това може отново да е Български пощи, но към момента, отново искам да подчертая, че Български пощи са задължени да извършват универсалната пощенска услуга и към момента имат право да закриват пощенски станции, но те не са го направили, така че предполагам, че няма да го направят и за в бъдеще. Благодаря.

Благодаря, господин Председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Летифов, правя Ви реплика. Аз разбирам Вашето предложение в следващите параграфи за отлагане на влизането на този параграф в действие, и то не малко – от 2026 г. Всички ние доколкото разбирам, сме обединени около това, че е грешно да бъдат вкарвани тези ограничения за населените места за съществуването на пощенски станции. И се връщам отново на законодателния процес. Колеги, трябва ли да приемаме норма, която да влезе в сила след осем години? Ако всички сме решили, че това нещо не е правилно сега, защо го приемаме и казваме, че то ще влезе в сила през 2026 г.? Колко закона приехме и колко закона променихме именно поради такива непредвидими и неправилно взети решения от нас самите или от колеги преди нас? След като всички сме убедени, че тези клонове са нужни, че те трябва да се развиват, защо трябва да им слагаме някаква граница – 2026 г.? Прави са колегите, които казват, че който и да е ръководител на Български пощи няма да гледа перспективно на тези клонове, тъй като в 2026 г. трябва да приключат. Тук колеги казват – да, около милион български граждани пенсионери си получават пенсиите в тези клонове, тоест апелът ми към Вас е да не подкрепяме този параграф, за да не се налага след това да подкрепяме и параграф, който отлага Закона след осем години. Разбирам, че всички сме наясно, че това нещо е вредно за Български пощи, а защо досега Български пощи не са закривали клонове – да, те имат право и могат, но те искат подкрепата на нас, народните избраници. Те на своя глава няма да тръгнат да правят такива съкращения, ако не им е записано в закон, така че още веднъж Ви призовавам да не подкрепяме този текст, а 2026 г., когато изтече договорът, тогава колегите, които ще са в тази залата, да вземат правилното решение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Това, което каза госпожа Янкова, всъщност е така. В Комисията и господин Данчев зададе този въпрос на министъра, аз съм питал Министерството и министъра писмено и имам писмен отговор: имате ли намерение, нямате ли намерение и какво се случва оттам нататък. Имаме уверението на министъра, имаме и уверението след това, че този текст трябва да бъде по този начин от гледна точка на съществуването или поне така решава ръководството на „Български пощи“ АД. Предложенията, които тогава направихме, не се приеха. Остана текстът в Комисията, но за да намерим обаче баланс и решение, което да бъде подкрепено, защото идеята не е просто да си правим пиара и говоренето, а идеята е в крайна сметка това да се случи и ние, малко или много, с този текст да гарантираме уязвимите места, а именно малките и отдалечени населени места, за които нямат грижа. В големите градове по един или друг начин конкуренцията ще се справи и хората няма да бъдат лишени от доставяне на пощенска услуга, въпросът е какво правим в малките населени места. Не е без значение и това, че тук е намерен консенсусът – да бъде подкрепен текстът и той да бъде приет – да, след шест-седем или осем години, но това е, първо, желанието за грижа за малките населени места и след това – достатъчно време, за да се намери решението и на проблемите вътре в Пощите, и на самия този текст, който ние в момента гледаме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наблюдавам тази тема от много години. Това е поредното издание. Тук е имало драматични мигове по повод на закриването на клонове на Български пощи. Стар мерак! Има още няколко подобни теми, вкарват се периодически. Пробва се температурата в обществото. И за да не са закрити досега клонове и отново да се поставя въпросът, това е благодарение на драматични битки и на голяма съпротива в обществото, включително и на хората от този бранш. Ние от „Атака“ сме партията, която последователно, от Четиридесето народно събрание воюваме за това да не се закриват клонове на Български пощи. Защо? Защото ние като борци за българската държавност считаме, че „Български пощи“ са учреждение, те са институция, част от държавността и тук въпросът е силно идеологически. В това отношение либерализмът иска разпарчатосването на тази система, съсипването, унищожаването на тази институция, както и на много други институции. И всичко това се прави под знамето и с добрите намерения: „Дайте да оптимизираме системата! Хайде да направим икономии!“, с аргумента „Няма ефективност, губи се, не са печеливши!“, и така нататък. И днес чух подобни заклинания. Не, уважаеми колеги, тук не става въпрос дали са ефективни, дали печелят и каква е финансовата полза от тези малки клонове. Тук се касае до това, че в малките населени места това е социална услуга. Там Български пощи имат държавническо, символно значение и без тях, без Пощите животът на хората от малките населени места ще стане още по-труден. Колкото е труден, той ще стане още по-труден! И сега тук какво се играе? Два три пъти е поставен въпросът, включително и при управленията, уважаеми колеги от БСП, Вашите управления, и двете управления, поне веднъж си спомням. Това беше още по времето на Тройната коалиция, проблемът се постави. След осем години – далечна перспектива, целта е обаче да се пробие тук мисленето на хората, да бъдат обречени клоновете в малките места и оттук нататък да започнат да се готвят за закриване. Срокът лесно се променя – ще бъде пробутана една малка поправка, този срок ще бъде намален. Апетитите са ясни. Ще Ви кажа, в пощенския бранш възникнаха, няма лошо, много частни фирми, които работят успешно, печалбите са високи. Целта е да се съсипе държавното участие, тази ниша да бъде изцяло изчистена, опразнена – това е едното. Другото е, говорих за дълбоко идеологическите либерални виждания, защото наред с частните затвори, които се готвеха в един момент, това беше едно от нещата, които… Бих продължил този списък от няколко теми, които все искаха закриване, ликвидиране, за да преминат в частни ръце. Другото, това са хубави имоти на много места в страната, които да бъдат лапнати, да бъдат глътнати от определени хора. Те са си ги разпределили, сигурен съм, и целта оттук нататък е по-бързо да бъдат прибрани, както това се случваше в много други системи и учреждения. Затова тук призовавам колегите от ГЕРБ – не го правете! Вашият лидер има невероятно чувство за баланс, за онова, което хората искат и къде ще подразни обществото. Сигурен съм, че ще Ви дърпа ушите. Мога да Ви кажа, че той не е наясно. За този наглед дребен акт ще кажете: голяма работа. Не, това е много важен въпрос. Не го правете, колеги. Не правете това, което преди и НДСВ не направи, и от БСП не направиха. Не го правете Вие от ГЕРБ, призовавам Ви като коалиционни партньори! За мен Вашият авторитет и имидж сред обществото е важен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Малките населени места все повече ще обезлюдяват. Ние като парламентаристи и държавата като отговорна за съществуването и за нормалното функциониране на живота в малките населени места ще бъдем длъжни все повече да им обръщаме внимание. Ако гледаме само през призмата на икономическата логика, никога няма да намерим такава, която да ни накара да поддържаме икономически структури в тези населени места. Все повече социалната функция ще бъде тази, която ще бъде водеща. Все повече тези, които са избрали да живеят в тези населени места, които не са предпочели да се преместят, ще бъдат ощетявани. От тази гледна точка трябва да погледнем през очите на хората. Да видим как ние ще акцентираме, и държавата ще акцентира върху възможността те да бъдат обслужвани. Самите клонове са мястото, средството, инструментариумът, през който те да бъдат обслужвани и обгрижвани. Може би тази тема ще я обсъждаме и за необходимостта от медицински кадри и за други направления, касаещи малките населени места, така че призовавам много внимателно да подходим по този въпрос. Категорично да не отваряме вратичка, която да води до намаляване на възможностите за нормално обслужване на тези хора. И ако ние зададем въпрос към всички тях: как биха приели това наше решение, което сега готвим, считайте, че отговорът в 99% ще бъде против. Призовавам Ви да не подкрепяме конкретно това решение. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда максимално кратък, но искам отново да повторя: задължението за извършване на универсална пощенска услуга включва: доставяне на печатни издания, доставяне на пенсии. Всичко останало, което е задължение на Български пощи, вменено чрез Закона за универсалната пощенска услуга, ще остане. Няма да се променят, няма да се закриват клонове. В момента правим едно предложение, което цели да се облече в закон част от наредбата. До момента, отново искам да кажа, Български пощи можеха да закрият всички клонове, които са под 800 човека, защото това нещо не беше записано в закон. Просто в момента го записваме в закон – това е смисълът, който целим с тази промяна. А това, което се чу тук – че ще се закриват клонове и така нататък, са несъстоятелни твърдения. Просто е някакъв популизъм, на който няма смисъл да се обръща внимание. В момента всички клонове, които са 2700, половината от тях могат да бъдат закрити, защото са в населени места под 800 човека. Защо Български пощи досега не са закрили тези клонове, уважаеми колеги? Защото си правят баланс и на база на този баланс те продължават да работят, така че моля Ви да подкрепим внесеното предложение от Министерския съвет и да продължим работата нататък. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, когато говорим за грижа към хората – да имат услуги, категорично възразявам да мислите, че това е популизъм. Аз искам да Ви поканя на събрание, да си уточним датата, в Широка лъка. Искам да Ви поканя, и ще поканим хората от Гела, Солища, Стикъл, Върбово, Заевите и Стойките, да се изправите и да кажете: „И досега можехме да Ви закрием пощата, обаче не сме Ви я закрили, но 2026 г. би могло, като друга универсална услуга.“ В момента ние представляваме българските граждани. Българските граждани и законите са за това – да регулираме отношенията и услугите, които те получават. Това не е популизъм и никой от нашата група не иска да направи популистко действие. Ние казваме, че има проблем и че не искаме този проблем да се доразвива, а Вие казвате: те и сега могат да ги закрият. Че как ще ги закрият?! Ние се намираме в парламента и представляваме интересите на гражданите. И когато говорим за техните социални тежести, категорично възразявам Вие да мислите, че това е популизъм. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, към Вас да се обърна, освен да се внася едно допълнително притеснение и да се дават възможности да вървят нещата към заличаване на този процес в малките населени места, в пощенските служби, твърдя убедено и като представител на Плевенски регион, че има хиляди души, особено възрастни хора, които са се обръщали към мен. Не само че не трябва да се затварят, а че има нужда и от спешни текущи ремонти на някои пощи. Да се изнесат на по-долни етажи, защото десетки възрастни хора катерят по няколко етажа. Покривите са в плачевно състояние. Почти навсякъде в тези малки населени места са на половин щат и трудно се намират по-активни и по-жизнеспособни хора, които да поемат тази дейност за едно населено място. Призовавам също да се гласува против това предложение. Не само да се гласува против, а да се търсят възможности да се облагородят тези пощенски служби, за да могат хората да имат добра услуга и да се чувстват принадлежни към социалния и обществен живот на страната. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, не можах наистина да разбера какво имахте предвид, като казахте, че трябва да се облече, или предложението, което сте направили, е всъщност едно обличане на подзаконов нормативен акт – наредбата в закон?! Това, господин Иванов, преведено на по-елементарен парламентарен език, вероятно означава имитиране на дейност. Прилича на нещо, което сякаш сте чули в някой сутрешен блок за някой проблем, решили сте, че с някакво предложение може да решите този проблем, но всъщност това, което правите, не решава проблема. То ще го задълбочи, така че не бива да правите такива преобличания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Янкова, през 2025 г. приключва задължението на Български пощи да извършват универсална пощенска услуга. Ще се избере нов оператор. Може отново да бъдат Български пощи, не се знае кой ще бъде, може да е частен оператор. Затова не виждам смисъл въобще да се коментира Вашето притеснение. Тогава операторът, който ще бъде избран, с колко станции ще разполага никой не знае, и не знае в какви населени места ще бъдат. Ще бъдат от 800 нагоре, ще имат задължение. Мисля, че отговарям на Вашия въпрос. На втория въпрос, да, допълнителни притеснения има, защото хората са обезпокоени от поведението на част от народните представители, които тръбят пред медиите, че ще закриваме клонове. Не, няма да закриваме клонове. Мисля, че това нещо го обясних нееднократно. Към днешна дата всички клонове могат да бъдат закрити без никакъв проблем, така че не виждам за какво въобще говорим. Че имат нужда от ремонти, това го знаем, но това е тема на друг разговор. А на третата реплика няма смисъл да отговарям. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! На практика с тази промяна в текста ние окончателно ще ликвидираме пощите, само че във времето – не днес и не сега. Като човек, който не може да не е пристрастен, защото трудовият ми стаж е започнал навремето като ревизор в „Пощи и далекосъобщения“ – през 1992 г. започна това нещо. Много отдавна беше, много отдавна. През 1992 г. разделиха далекосъобщенията от пощите. Далекосъобщенията взеха всички сгради, съоръжения и всички финансови средства и активи. За Пощите останаха тук-таме къщичка или първият етаж от големите помещения. Дойдоха едни холандци да ги консултират и казаха: „Ами щом Ви стигат парите за половината от дейността, ще съкратите персонала наполовина.“ В резултат на което в цялата страната се оказа, че има хора, които работят на четири часа, но седят по цял работен ден, изпълняват социални функции. Да Ви напомня ли, че и боновите книжки бяха там, и земеделските пенсии бяха там, парично преводна дейност имаше, пощенски записи. Те упражняваха една голяма социална дейност в тези малки населени места. В големите е ясно, но в малките населени места?! Дълги години тези хора работеха на четири часа, получаваха абсолютно мизерни заплати. Мизерни заплати! И кой когато се сети, ходи и ги търси, от вкъщи ги докарва, за да отворят пощата, да работят. Обедняха до такава степен, че започнаха да живеят под наем в селата, да им дават тук стая от кметството, там една каса и решетка на прозореца. Тези хора и до момента са единствената връзка на възрастното население със света. От 1992 г. започнахме ликвидирането на пощите, на път сме окончателно да ги ликвидираме. На практика това е социална дейност. Да помислим колко ще струва на държавата, но да я запазим до момента, в който не се е намерила алтернатива. Да предрешаваме закриването на тези клонове, и после някой щял, би било, може би, някога да направи нещо. Кажете ми, кой ще успее да развие такава мрежа в толкова много населени места в страната? Вземете стария каталог на пощенските кодове и ще видите колко кода има, които вече не се използват, защото едно населено място ползва кодовете на няколко други, които вече са закрити. Тези хора мизерстват! Служителите в пощите мизерстват, и мизерстват от 1992 г. Който можа, избяга в далекосъобщенията, сега се опитваме да ликвидираме цялата тази система, защото може би някой оператор ще се яви и ще изпълнява някакви дейности, и те ще са: в петък колата ще дойде на обяд, елате да си вземете писмата от нея. Колеги, моля Ви, помислете още веднъж дали трябва да изгорим един мост, или трябва да разрушим една къща, без да сме построили другата или без да имаме построен нов мост. Категорично съм против и призовавам колегите, ако проявят здрав разум, да не подкрепят това предложение, защото все още е твърде ненавременно. Хората и сега изнемогват. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Стана горе-долу ясна задачата и ситуацията – през 2025 г. изтича договорът на Български пощи, и чакаме някой друг, а може и пак Български пощи да си подновят договора, само че не ми става ясно защо трябва да сложим ограничение на нашия, държавния оператор – под 800 жители? Какъв е смисълът изобщо да поставяме ограничения за каквото и да било на нашите, държавните дружества? Не на частен, да не допуснем някакъв друг, да нарушим конкуренцията, а на нашия – българския държавен оператор, ние казваме да няма право. Нека да ги оставим да имат, ако искат и в населено място с един жител те, ако преценят. Затова мениджмънтът е професионален мениджмънт, той ще каже: имаме нужда от два клона, от три клона. Целта е друга и господин Иванов я каза: през 2025 г. изтича договорът и в 2026 г. да има друг оператор, а през това време Български пощи да ги няма, Български пощи да са излезли от населените места, да са съкратили служителите, да са затворили клоновете на втория етаж, или където може да са ги преместили – на третия, за да са на още по-неудобно място, и тогава всичко ще стане ясно. Но аз пак поставям въпроса: защо трябва в 2019 г. да приемаме законодателство, което ще влезе в сила през 2026 г.? И тъй като виждам, че в залата има народни представители, които са склонни да не подкрепят такова предложение, призовавам колегите от ГЕРБ: ако имате нужда, дайте почивка десет минути, господин Председател, обмислете го на парламентарна група. Наистина тук става въпрос за държавническа позиция, а не за партийна. Както виждате, няма леви, няма десни, всички се обединяваме около това българската държава да я има в повече населени места. Колеги, наистина апелът ми е: преосмислете го! Явно тогава мотивите са били едни, сега, както виждате, са други. Прав е господин Шопов като казва, че през всичките години е опитвано да се прокарва това, но не е намирало почва в различните народни събрания. Призовавам Ви да не намери и днес и да не бъдете Вие отговорните за съсипването на Български пощи или поне за създаването на условия за ликвидацията на това българско дружество. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване, тъй като имаше колеги, които не успяха да гласуват – току-що влизат в залата. Благодаря.

Господин Председател, зачитам текста, който беше в ал. 3: „броят и разположението на точките за достъп до пощенската мрежа на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, отчитат нуждите на потребителите и отговарят на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12…“, като думите „като осигуряват поддържане на“ да отпаднат, тъй като отпадат т. 1 и т. 2.

По § 25 има предложение от народния представител Иван Вълков: „В § 25, с който се изменя чл. 34, се създава нова т. 3, както следва: „Създава се ал. 6: (6) Извършването на пощенски услуги и съпътстващите ги доставки на стоки, чиито условия са били договорени индивидуално, не представляват извършване на универсална пощенска услуга по този закон.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Оттеглям направеното от мен предложение.

След оттеглянето на предложението на господин Вълков за § 25: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27: „§ 27. Член 36 се изменя така: „Чл. 36. Пощенските пратки по чл. 34 се доставят на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, като в ал. 2 думите „изискванията по“ се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36: „§ 36. В чл. 50, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. наименование на лицензираното лице и единен идентификационен код съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а за лицензирано лице, установено в държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – наименование на лицензираното лице, регистрационните и адресните данни и идентификационен номер.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Госпожо Председател, ако ми позволите една корекция – предлагаме в т. 8 досегашните точки от 9 до 17 да станат съответно точки от 10 до 18. Тази преномерация е направена вследствие на създаването на т. 7, където се създава нова т. 9. Всъщност тя се създава там, където е отменена т. 9. Не се налага тази преномерация и затова правя предложението т. 8 да отпадне.

Знаем за какво става въпрос.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40: „§ 40. В чл. 57, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „чл. 53, т. 2“ се заменят с „чл. 53, т. 3“. 2. Създава се т. 3: „3. при уведомяване по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41: „§ 41. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 1 се отменя. 2. В ал. 3 думите „в два екземпляра“ се заличават. 3. В ал. 8 изречение второ се заличава. 4. Създава се нова ал. 11: „(11) Комисията за регулиране на съобщенията може да заличи пощенски оператор от регистъра по ал. 5 в следните случаи: 1. при смърт на пощенския оператор – едноличен търговец, ако в тримесечен срок някой от наследниците не е заявил, че ще продължи да изпълнява неговата дейност; 2. при прекратяване на пощенския оператор – юридическо лице; 3. при подадено от пощенския оператор писмено искане до Комисията за регулиране на съобщенията; 4. ако с влязло в сила съдебно решение на пощенския оператор е забранено да осъществява дейността, за която е вписан в регистъра по ал. 5; 5. ако търговецът бъде заличен от търговския регистър; 6. ако за предходните три календарни години пощенският оператор не е предоставял на комисията информацията по чл. 15, ал. 1, т. 9; 7. ако е налице някое от обстоятелствата по т. 1 – 6 по отношение на чуждестранно лице, което има право да осъществява дейност по предоставяне на пощенски услуги на територията на Република България; 8. в други случаи, предвидени в закона.“

Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 42: „§ 42. В чл. 62, ал. 2, т. 3 думите „чл. 47а, ал. 2“ и запетаята след тях се заличават.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 61, който става § 62: „§ 62. Създава се чл. 105г: „Чл. 105г. (1) На пощенски оператор, който не предостави информация по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2018/644, или предостави невярна, непълна или неточна информация, се налага имуществена санкция от 200 до 1000 лв. (2) За нарушение на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2018/644 се налага имуществена санкция на пощенски оператор от 200 до 1000 лв. (3) На пощенски оператор, който не предостави информация по чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2018/644 или предостави невярна, непълна, неточна или не в срок информация, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв. (4) На пощенски оператор, който не изпълни наложените от Комисията за регулиране на съобщенията допълнителни изисквания за информация по чл. 4, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2018/644 или я предостави извън срока, определен с искането, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв. (5) На пощенски оператор, който при поискване от Комисията за регулиране на съобщенията не предостави информация по чл. 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 2018/644, или предостави невярна, непълна, неточна или не в срока, определен с искането, информация, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв. (6) На пощенски оператор, който наруши чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2018/644, се налага имуществена санкция от 200 до 1000 лв. (7) На пощенски оператор, който при поискване от Комисията за регулиране на съобщенията не предостави относими допълнителни данни, необходими за извършване на оценка на трансграничните тарифи по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2018/644, или предостави невярна, непълна, неточна или не в срока по чл. 6, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 2018/644 информация, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63.

По § 63 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64, като в т. 5 думите „т. 2“ се заменят с „т. 1 и 2“.

„Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 65.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията предлага § 65 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 69.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67.

По § 66!

Благодаря Ви, госпожо Председател. По § 66 имам следния въпрос. Записано е, че за 2018 г. и за 2019 г. субсидиите трябва да бъдат изплатени в следващите 5 години. Въпросът ми е следният: 40 милиона са нужни на Български пощи. Това стана ясно от преждеговорившите, както за състоянието на пощенските клонове и за ниските заплати. При такова състояние на Български пощи, редно ли е да отлагаме плащанията през следващите 5 години? Сумата не е нито толкова голяма, нито смятаме, че е непостижима за бюджета, в който има над 2 млрд. 400 млн. лв. излишък. Ако искаме да нормализираме работата на Български пощи, смятам, че този текст е излишен и това е просто разсрочване във времето, за което няма никаква логика. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да остане текстът по вносител за 5 години със следните аргументи. От една страна, в бюджетната прогноза за следващите 3 години е заложено изплащането на тези суми. Тъй като това е бюджетен въпрос, ние нямаме право с този закон да променяме Закона за бюджета. От втора страна, което също е важно, в момента Български пощи получават със закъснение сумите, които компенсират задължението за извършване на универсалната пощенска услуга. От тази година Български пощи ще получават авансово – не със закъснение, а авансово – сумите, които се дължат за извършването на универсалната пощенска услуга. Демек те ще си получават парите в началото на годината със Закона за държавния бюджет. Затова предлагам промяната, която правим – за 5 години, да остане и да не утежняваме допълнително държавния бюджет. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, репликата ми е следната. Наистина не може само с отпадането на този параграф да решим проблема. Утре гледаме актуализацията на бюджета. Така набързо решихте, че трябва да орежете партийните субсидии без никаква логика.

Това не е по темата.

От това спестихте 30 милиона! Български пощи поне в момента е стратегически важно за страната дружество. Ако смятате, че от излишъка от 2 млрд. 400 млн. лв. или от 30 милиона няма средства, които да бъдат дадени за Български пощи, а те са в размер на 40 милиона, значи дружеството въобще не Ви е приоритет. А както разбрахме, до 2025 г. не се знае дали ще има и договор с държавата. Благодаря Ви. (Единично ръкопляскане от „БСП за България“. Реплики извън микрофона на председателя Нигяр Джафер с народния представител Лало Кирилов относно процедурата.) Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Търновалийски.

Уважаеми господин Иванов, точно защото бюджетната процедура и бюджетната прогноза е 3-годишна, няма как срокът тук да бъде 5-годишен.

Защо?

Защото бюджетната прогноза е 3-годишна. Средносрочната бюджетна прогноза включва следващите три години. Така че това, което каза колегата – срокът е дълъг, да, може би Български пощи – не може би, а е сигурно, че те очакват средствата колкото се може по-бързо, за да се стабилизират. Ако целта не е да се докарат – те вече са докарани до едно състояние, но до още по-лошо, то бюджетът трябва възможно бързо да даде тези средства, които Български пощи е изхарчило. Тук аз правя предложение за редакционна промяна – „5 години“ да се замени с „3 години“. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На първата реплика искам да отговоря, че, първо, това не са редакционни промени, които трябва да се извършват в зала единствено и само, а са промени по същество. Това, от една страна. От втора страна, уважаеми колега, Вие със Закона за държавния бюджет сте внесли промени за 3 милиарда. Демек, ако приемем и това, не знам докъде ще издържи държавният бюджет. На втората реплика. Уважаеми колега, точно така – Български пощи до момента не са получавали средства. По тази причина ние правим промяна да получават вече авансово дължимите им суми за годината. Защото това нещо считаме, че е правилно, поради причината, че когато се забавяха, имаше задължение за плащане дори до две години назад. Поради тази причина, за да не се случва вече това, задължаваме със закон авансово да се превеждат сумите, които се дължат на Български пощи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за какво става въпрос? Държавата е задлъжняла към момента на Български пощи за 2 години или с 40 млн. лв. и в проекта на вносителите се предлага тези задължения да бъдат разсрочени за 5 години. Нали разбираме, че Български пощи си е свършила задълженията по договора за тази услуга? Те с какво да платят съответните разходи? И тях ли трябва да ги разсрочат следващите 5 години? Нали разбирате, че е несериозно? Освен това в Транспортна комисия в минали години нееднократно и предишният министър нееднократно са поемали тези задължения да бъдат изчистени до края на миналата година. Говорим за 2017 г. и за 2018 г. След това от 2019 г. обещанията бяха да се плаща ритмично, както си трябва и както е нормално за всяка една фирма, за всяко едно дружество. Още повече, пак казвам, когато става въпрос за българското държавно дружество „Български пощи“. Предложението за разсрочено плащане, което се прави, за 3 години, според мен и това даже е много, но все пак нека влезем поне в бюджетните прогнози. Плаща им се авансово за дейността, която трябва да извършват. Нормално е, няма как да свършиш дейност без пари. Искаме да я извършват.

Авансово, авансово!

Да, точно така. В същото време задълженията, които държавата има към тях, нека да си ги изпълни.

За 5 години!

Тук не говорим за даване предварително за 5 години напред пари, а за работа, която е свършена, и държавата, ако става пример за неплащане на задължение, мисля, че не е коректно спрямо всички български граждани. Така че подкрепям предложението цифрата „5“ да се замени с „3“ – ако може да се вкара някъде, не знам доколко вече е възможно, тъй като сме на второ четене в залата. Да бъде „и на равни вноски“ – това би било още по-добре, за да гарантира на Български пощи съществуването и спокойното развитие на това дружество. Благодаря Ви.

Поне цифрата „5“ да се замени с „3“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 68: „§ 68. (1) Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове запазват действието си, доколкото не му противоречат. (2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.“

Комисията предлага § 69 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 68.

Параграф 70 – предложение от народните представители Халил Летифов, Станислав Иванов, Клавдия Ганчева и Борис Кърчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 70 да бъде отхвърлен.

Предложение от народните представители Халил Летифов, Станислав Иванов, Клавдия Ганчева и Борис Кърчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 69: „§ 69. Параграф 20, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2020 г.“

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, скъпи колеги народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната Амелия Гешева – заместник-министър на културата. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 13 юни 2019 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. В заседанието участваха – от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, и Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“; от Камарата на архитектите в България: архитект Петкана Бакалова – заместник-председател на Управителния съвет. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Амелия Гешева. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство се предлага изпълнението на пет мерки от Приложение № 1 за опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност към Решение № 704 на Министерския съвет от 5 октомври 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. Първата мярка се отнася до промени, свързани с издаването на разрешения за извършване на музейна дейност от частни музеи. Регламентират се документите, удостоверяващи наличието на изискванията на Закона за културното наследство и се намалява срокът за издаване на разрешението от министъра на културата за извършване на музейна дейност от частни музеи от три месеца на два месеца. Втората мярка е свързана с изискванията, при които се извършва съгласуването на планове за опазване и управление, устройствени планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство. Третата мярка регламентира процедурата на съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Четвъртата мярка касае разпоредбите по издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство. Срокът за издаване на разрешението се променя от 14-дневен на 30-дневен, като в този срок е включен и срокът за разглеждане на документите от Специализирания експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение и национално богатство в копия или реплики. Изрично са определени необходимите документи за издаване на разрешението и основанията за отказ и за отнемане на издаденото разрешение. Петата мярка предвижда създаване на законова уредба за изискванията за издаване на разрешение за изработка на копие и реплика на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство. В становището си Камарата на архитектите в България изразява принципна подкрепа по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство и предлага той да бъде допълнен, като се гарантира публичност и прозрачност на мерките за териториално-устройствена защита и инвестиционните инициативи, свързани с недвижимите културни ценности. Устройствените планове за защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство със специфични правила и нормативи към тях и плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности задължително да се подложат на обществено обсъждане. Собствениците на недвижимите културни ценности да бъдат освободени от местни данъци и такси, ако инвестират ежегодно същите по размер средства за реставрация и ремонтни дейности на съответния обект. В становището си Националното сдружение на общините в Република България изразява отношение относно повторението на конкретни текстове от Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Предлага се да бъде предвидено финансиране от държавния бюджет за възлагане на планове за опазване и управление на археологически резервати. След проведена дискусия и гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.“ Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“)

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги! Признавам, че ще ми бъде много трудно след това изразително четене на колегата Будинов, но ще дам всичко от себе си. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет На извънредно заседание, проведено на 12 юни 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата, и госпожа Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“ в Министерството на културата. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Амелия Гешева. С предлаганите промени се изпълняват пет мерки по Приложение № 1 към Решение № 704 на Министерския съвет от 5 октомври 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Първата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на музейна дейност от частни музеи. Предвижда се регламентиране на необходимите документи и изискванията при тяхното попълване, като те ще се проверяват служебно и срокът за издаване на разрешението се намалява от три на два месеца. Втората мярка се отнася до процедурата за съгласуване на плановете за опазване и управление, устройствените планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство. Регламентира се съгласуването и отказът за съгласуване въз основа на проверка на съответствието с изискванията на закона и наредбата по чл. 81, ал. 7 и след становище на Специализирания експертен съвет. Третата мярка се отнася до процедурата за съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитените територии за опазване на културното наследство. Регламентирани са изискванията за съгласуване или отказ за съгласуване въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171 от Закона, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия. Четвъртата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство, като се регламентират необходимите документи за издаване на разрешението и основанията за отказ и за отнемане на издаденото разрешение. Предлага се срокът за издаване на разрешението от 14-дневен да стане 30-дневен, в който срок е включено и разглеждането на документите от Специализирания експертен съвет. Петата мярка се отнася до издаването на разрешение за изработка на копие и реплика на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство. Предложението е освен административната процедура по издаването на разрешението да се регламентира и създаването на Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културните ценности, чиято дейност до момента се основава на наредба. По всяко от горните производства се предвижда, че при установяване на непълноти по документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок 10 работни дни за тяхното отстраняване, след което производството се прекратява. В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от предложените промени в Закона. На конкретни въпроси, зададени от членовете на Комисията, представителите на Министерството на културата направиха разяснения по организацията и прилагането на нововъведенията. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Парламентарната група на „БСП за България“ поради много причини ще се въздържи. Ние направихме същото и в ресорната Комисия по културата и медиите. Всички сме на мнение, че подобни предложения и промени са необходими, но според нас те не са прецизирани, а виждаме и много предписания в становищата на Камарата на архитектите в България, на Националното сдружение на общините и, разбира се, между първо и второ четене ще направим своите предложения като парламентарна група, за да може на второ четене всички тук в залата да избистрим, да изчистим текстовете. Така че групата ни ще се въздържи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Миналата година, когато приемахме поправки в този смисъл към Закона за културното наследство, които бяха предложени от колегата Красимир Велчев, още тогава казах от тази трибуна, че това нещо трябва да се гласува и като видим как ще работи, можем да нанесем корекции. Пак ще повторя, че този закон, както и Законът за академичния състав, са в структурата на най-сложното законодателство и трудно разбираемо от гражданството, но все пак това са световни постижения в законодателството и ние не можем да ги избегнем. Аз призовавам всички да гласуват, включително и групата на БСП – ако гласуват „за“, това не изключва, че те могат да нанасят, да предлагат поправки и прочее, и прочее, и мисля, че там ще стигнем до някакъв консенсус. Въпросът е, че аз моля всички колеги да гласуват тези предложения, за да можем да ги прецизираме за второ четене. Още поправки могат да се направят, могат да се направят поправки и по смисъла на ново законодателство за старите български столици. Тази година, държавната поръчка за проучвания, консервация и реставрация, където правителството отпуска доста пари, също има какво да се направи. Така че, уважаеми колеги, гласувайте по съвест, както се казва, тук не можем да правим политика – няма ляво и дясно, няма опозиция – тук имаме рационалитет. Това нещо е много важно за нас, защото, ако един разрушен завод може да се построи отново, един разрушен паметник не може да се построи отново, защото той вече не е паметник. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, моля за Вашето внимание! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам срокът за писмени предложения за изменение и допълнение на току-що приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство да бъде три седмици.

Благодаря.