3 July 2019

Уважаема госпожо Караянчева, дами и господа народни представители! Повод за процедурата е ремонтът на щурмовите изтребители Су-25 – очевидно има някакъв разнобой в управлението. Ние питаме има ли разнобой в управлението, защото министър Каракачанов казва, че има подписан договор от миналата година, има преведени пари по този договор. В същото време господин Караниколов казва, че този договор не може да бъде изпълнен? Вие, госпожо Караянчева, от Русия казахте, че руски специалисти ще дойдат в България и тук заедно с българска фирма ще ремонтираме изтребителите Су-25. Затова от БСП предлагаме тук да дойдат министър Каракачанов, министър Караниколов и заедно с Ваше участие бихме искали да се изясни въпросът с ремонта на Су-25.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 26 юни 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите – доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър, и Деница Динчева – началник-отдел в дирекция „Животновъдство“. От Българската агенция по безопасност на храните: доктор Дамян Илиев – изпълнителен директор. Присъстваха и представители на неправителствени организации. Законопроектът беше представен от народния представител Десислава Атанасова, която отбеляза, че промените са свързани със зачестилите инциденти, при които хора са били нападнати от пуснати на свобода кучета. Със Законопроекта се въвежда забрана за свободното пускане на кучета. Забраната за тяхното извеждане без повод ще важи за кучета с тегло над 5 килограма. По отношение на агресивните кучета остава забраната за извеждане без повод и намордник. Въвеждат се диференцирани и завишени глоби за нарушения на тези забрани. Изключение от забраната за свободното пускане, както и за извеждане без повод на кучета с тегло над 5 килограма, е предвидено за кучета, които се пускат свободно в обособените и обозначени за това места в урбанизираните територии; за кучета на лица с увреждания; за служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка и такива, използвани от Българския червен кръст; за кучета, придружаващи или охраняващи селскостопански животни извън урбанизираните територии; за кучета, използвани по време на лов, участващи в състезания или подложени на обучение. С Преходните и заключителни разпоредби се прави съответната промяна в Закона за защита на животните. Министерството на земеделието, храните и горите съгласува без бележки Законопроекта. По Законопроекта са постъпили становища от Фондация „Четири лапи“, от Регионален природозащитен център „На Ти с Природата“ и от Национална координационна мрежа „Справедливост за животните“. Постъпили са също становища от Националното сдружение на общините в Република България и от Общинското предприятие „Екоравновесие“, в които се предлагат законодателни промени, които биха допринесли за по-ефективен контрол. В последвалата дискусия участие взеха народните представители от парламентарните групи на „БСП за България“, на „Обединени патриоти“ и на „Движението за права и свободи“, както и представителите на неправителствени организации. Основните акценти могат да бъдат обобщени така: всички изказали се бяха единодушни, че зачестилите инциденти с нападения от домашни кучета върху хора е комплексен проблем, свързан с множество фактори, като безотговорно придобиване, безконтролно развъждане, умишлено създаване на агресивно поведение от страна на собствениците, липса на грижи и безотговорност на стопаните по отношение на поведението на домашните им любимци и на задълженията, вменени им от нормативната уредба. Беше отбелязано, че тези фактори и в момента са обект на регулация и представляват нарушения според разпоредбите на Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наказателния кодекс. В Закона за защита на животните и в Закона за ветеринарномедицинската дейност има действащи забрани, включително забрана за извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник. Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, кметовете на общини, райони и кметства организират контрола по изпълнение на изискванията към собствениците при отглеждането на домашни любимци, като нарушенията, свързани с неупражняване на контрол спрямо домашни животни, се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите. Наказателните постановления се издават от съответните кметове, а събраните санкции постъпват в общинските бюджети. Съгласно чл. 325в, ал. 1 от Наказателния кодекс, който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и глоба до 5 хил. лв. Въпреки това липсата на контрол и адекватното изпълнение от страна на контролните органи в лицето на органите на местната власт прави действащите забрани неефективни. Конкретните законодателни мерки, които бяха предложени за осигуряване както на защитата и хуманното отношение към животните, така и на здравето и безопасността на хората, са: засилен контрол върху спазване на изискването за задължителна идентификация с микрочип и ваксинация; облекчаване на процедурата по регистрация на домашни кучета, включително евентуални стимули за добросъвестните собственици; задължителна кастрация за кучетата, които не се използват за разплод и не са регистрирани за развъдна дейност; завишена такса за тези, които не желаят да кастрират домашните си любимци; санкции за изоставяне на домашен любимец; задължителната идентификация и регистрация за лицата, практикуващи развъдна дейност; регулация на онлайн търговията с кучета; по-високи санкции за нерегламентирана търговия и развъждане; обвързване на ваксината срещу бяс с предварителна идентификация; единна методика за определяне агресивността при кучетата; засилване на контрола върху кучета, които се използват като пазачи; обучение на собствениците, особено на големи кучета, за поведенческите им особености и рисковете, които носи тяхното притежание; увеличаване на размера на санкциите за свободно пускане на животни без прекия надзор на собственика; ограничения в районите на детски градини, училища и паркове; засилен контрол от страна на органите на местната власт и задължителен брой проверки за спазване на съществуващите регулации. Беше отбелязано, че увеличаването на размера на глобите е задължително, но не би било достатъчно, без да бъдат предприети мерки за засилване на контрола от страна на институциите върху развъдчици, търговци и собственици на кучета. В тази връзка следва да се предвиди и административна отговорност за длъжностни лица, които не изпълняват вменените им по закон задължения и функции. Беше подчертано, че следва да бъде обезпечен и съответният финансов ресурс за осъществяването както на тези превантивни мерки, така и за образователни кампании сред собствениците на кучета. От името на вносителите народният представител Десислава Атанасова изрази готовност между първо и второ гласуване на Законопроекта да бъдат обсъдени всички постъпили становища и предложения както от народни представители и компетентните институции, така и от неправителствените организации. От Министерството на земеделието, храните и горите заявиха, че всички текстове, по които се постигне консенсус, ще бъдат включени в подготвяния нов Закон за ветеринарномедицинската дейност. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, който получи единодушното одобрение в Комисията по земеделието и храните от всички колеги на всички парламентарни групи. Изменението на Закона за ветеринарномедицинската дейност се налага във връзка със зачестилите инциденти с домашни кучета. Като осъзнаваме, че общественият интерес през последните десет години бе насочен основно към проблема с безстопанствените и бездомните кучета и овладяване на популацията им, на заден план останаха обществените отношения, свързани с отглеждането, безконтролното пускане и разхождането на кучета. Предложението за изменение е именно в тази посока и цели подобряване както на контрола, така и повишаване безопасността за населението. За съжаление, серия от трагични инциденти, свързани с ухапвания от кучета, причиняващи средни, тежки увреждания и дори смърт, в последните няколко седмици станаха ежедневие. Това наложи бързи законодателни промени, като аз и останалите вносители се надяваме, че така ще отговорим и на обществения интерес. Считаме, че най-заинтересованите от промяна са жителите на урбанизираните територии, тоест населените места, градове. Смятаме, че с увеличаването на санкциите би се увеличила и отговорността на стопаните на кучета, което ще доведе до ограничаване на инцидентите с тях. Всяко лице, което отглежда куче, следва да осигурява поведение на домашния си любимец, безопасно за здравето и живота на други животни и хора. Именно заради това е необходимо да бъдат предприети всички мерки за предотвратяване на бягството му, за свободното му пускане, което може да се окаже предпоставка за възникване на инциденти с други хора, животни, както и с пътнотранспортни средства. Предложили сме промяна по отношение на животните, тежащи над 5 килограма – да има завишаване на санкцията при свободното им пускане и разхождане без повод, разбира се, при редица изключения в Закона, и увеличаване на санкцията за пускане и разхождане на животни в детски площадки, забранени територии, като училища, детски градини, както и забранените територии в градска среда. Предложили сме санкциите да бъдат драстично увеличени от 100 на 1000 лв. по отношение на кучетата, които проявяват агресивно поведение и се движат в урбанизирани територии без намордник. Бих искала да кажа, че и в Комисията се обърна сериозно внимание на въпроса за десетократно увеличение на така предложената глоба. Считаме, че към този момент може да започне обществено обсъждане или дебат по отношение на забрана или разрешаване на определени породи, защото при общественото обсъждане се чуват и такива предложения, или специален лицензионен разрешителен режим след преминаване на определен курс на обучение, или – масова практика в редица европейски държави – застраховка тип „Гражданска отговорност“ за особено агресивни породи, които да поемат евентуално разходите за необходимостта от някакво лечение на нападнато куче, човек от агресивно животно. Бих искала да кажа, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност и в момента съществуват санкции. Те са в размер съответно: за разхождане на куче без повод – 100 лв.; за разхождане на куче без намордник – също 100 лв. Има санкция, разписана в Наказателния кодекс, както председателят на Комисията правилно отбеляза в Доклада – в чл. 325в, по отношение на причинени вреди от гръбначно животно. Санкциите са и финансови, и наказателна отговорност – до три години лишаване от свобода, съответно пробация или до пет години лишаване от свобода, и санкция до 10 000 лв. Считаме, че предложенията, които сме направили, вероятно ще повдигнат много въпроси за обсъждане. Надяваме се да има такъв обществен дебат, защото аз и моите колеги заявяваме готовност да обсъдим и много други въпроси, които се поставиха с писмени становища и в Комисията по земеделието и храните. На първо място, всички, изказали становище по Законопроекта, коментираха проблема с липсата на контрол и адекватно изпълнение от страна на контролните органи на местната власт по отношение на прилагането и на действащите в момента законови разпоредби. На второ място, в становищата се твърди, че един от основните проблеми е нерегламентираната развъдна дейност и продажбата на кученца от развъдчици и физически лица, без задължителна регистрация на продавача и без гаранция нито за здравния статус, нито за произхода на кучетата. Към този момент развъдчиците трябва да гарантират с документ за произход съгласно Наредба № 41 от 2008 г. по отношение на обектите, в които се отглеждат, развъждат или предлагат домашни любимци, с цел търговия към пансиони и приюти. Към момента наблюдаваме масова практика на обяви в интернет за продажба, за подаряване на различни домашни животни, без да има информация изобщо за техния произход, за тяхното родословие и за някакви евентуални заразни или паразитни болести. На следващо място, готови сме на дебат по отношение на предложенията за лицензиране и контрол на всички търговски обекти за развъждане на кучета, като дори има предложение да се приеме забрана това да се случва на открити пазари. Част от неправителствените организации, които са ни изпратили становища, считат, че трябва да има строги стандарти за хуманно отношение, но трябва да бъдат и част от изискванията за издаване на лиценз – като стандарти за обстановка, грижи, внимание, ветеринарен контрол, движение, разходки и така нататък. Въпросите, които ще поставим на обществено обсъждане, са свързани и с темите по отношение на спазване на изискването за задължителна идентификация с микрочип за всички домашни животни, в това число и кучета, и котки. Така считаме, че ще се позволи на домашните и бездомните животни да бъдат обхванати в една национална база данни. Освен това следва да се предприемат мерки по отношение на засиления контрол на задължителната идентификация и регистрация на лицата, практикуващи развъдна дейност и регулация на онлайн търговията с кучета. Има редица предложения по отношение на облекчаване на процедурата по регистрация на домашните животни. Предложение има и по отношение на задължителната кастрация на кучета, които не се използват за разплод и не са регистрирани за развъдна дейност, а това са предимно женските кучета. Има предложение за по-високи санкции за нерегламентирана търговия и развъждане, както и предложение за задължителна ваксинация за бяс при кучета и котки, и обвързване на ваксината с предварителната идентификация на кучетата и котките. Част от неправителствените организации са предложили десетки мерки, които следва да обсъдим между първо и второ четене на Законопроекта. Ако, уважаеми колеги, подкрепите на първо четене Законопроекта, аз ще поискам максимално удължаване на срока, за да се проведе по-широк обществен дебат, за да може между първо и второ четене всички в консенсус, надявам се, да изготвим предложения, които да отговорят в голяма степен на обществените отношения и на обществените очаквания. Благодаря.

Добър ден, колеги! Уважаема госпожо Председател, вземам отношение от гледна точка на това, че донякъде съм компетентен по тази тема като председател на киноложки клуб, който е член на Българската републиканска федерация по кинология. Хубаво е, че Народното събрание има политическата воля да решава определени проблеми, но начинът, по който са заложени на първо четене в Законопроекта – аз поне днес се запознавам с това, в някои отношения имат зададена грешна основа от гледна точка на това как са определени тези 5 килограма, кой ги е решил и каква е компетенцията за определяне на тези 5 килограма? Защото, както казва нашият колега Чакъров, понякога кучето му е 4,800 килограма, когато мине на диета, а след това става 5,300 килограма. Как се определя това? Това не е правилната изходна позиция. Има кучета, които са три килограма и са агресивни, има кучета от определени породи, които могат да са 40, 50 и 70 килограма – като санбернар, при който няма никаква агресия, дори и да му посягаш. Този стандарт, този подход като принципиална база е грешен. Колкото до опасните породи кучета, това е много спорна тема. Има опасни кучета, но за опасни породи кучета въпросът е много дискусионен. Аз като човек, който е запознат с тази материя, не мога да приема, че има опасна порода кучета. Има кучета, които са специално селектирани, с оглед на това да имат определена агресия и да изпълняват определени функции. По-скоро не трябва да се следва позиция за забрана на опасни породи, а да се създадат стандарти за отглеждане в развъдници, които да отговарят на определени изисквания, тоест към всеки един развъдник, който отглежда кучета, които са агресивни, да има определени изисквания, да отговаря на определени стандарти, както са направили повечето от колегите. Аз съм председател на Българския национален киноложки клуб „Кавказка овчарка“ и имаме много развъдчици в страната. Повечето от моите колеги са си направили развъдници, които отговарят на стандарти, за да не могат кучетата да бъдат опасни и да излизат от полето на развъдника. Уважаеми колеги, в рамките на всички клубове към Българската републиканска федерация по кинология, която е член на Международната федерация по кинология, има стандарт при тези, които развъждат от всички породи. Няма значение за каква порода става въпрос – издаването на документите е свързано с чипирането на кучето, неговите задължителни три ваксини – първа, втора и трета ваксина. Там дори няма заболявания, които са опасни за човека, като парвовироза, параинфлуенца, лептоспироза. Това са заболявания, които са свързани с вида „Канис фамилиарис“, не са свързани с „Хомо сапиенс реценс“. Между първо и второ четене на Закона трябва да изслушате абсолютно всички заинтересовани страни. Но това, което наблюдаваме, е, че в последно време по всяка една тема в обществото има някаква истерия, ако щете, всеки да си прави личен пиар от гледна точка на това като подсъзнателно компенсиране на личните проблеми на собствениците, за да се покаже колко е загрижен за решаването на всеки обществен проблем. Всеки проблем трябва да се решава от хората, които са компетентни по неговото решаване, а не от хората, които, ей така, ад хок са тръгнали да решават този проблем, без да имат някакви познания. Виждам, че има политическа воля от колегите. По начина на Вашето изказване, госпожо Атанасова, виждам, че имате политическа воля за решаване на този проблем и затова искате, доколкото разбрах, максимален срок между първо и второ четене на Закона. Аз като представител на киноложки клуб и на Българската републиканска федерация по кинология ще се постарая да Ви бъда от максимална полза, за да можем да изградим един закон, който да е максимално обхватен и обективен, за да няма после повече ремонти на този закон, защото той трябва да бъде работещ и в полза на обществото. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, с голяма част от нещата, които казахте, съм съгласен, но като че ли пропуснахте да кажете защо се налага това. Вие казахте, че има политическа воля. Така е, има, но защо се налага създаването на тези норми в Закона за ветеринарномедицинската дейност, при положение че голяма част от тях – да не цитирам проценти, но над 50 – 60% ги има същите, вече действащи в Закона за защита на животните? Те са същите! Копи – пейст, както се казва. Проблемът според мен тук не е в законодателството, а в правоприлагането. Органите, които следва да следят за този закон, за правоприлагането, не си вършат работата. А че има политическа воля от всички парламентарни групи за справяне с този проблем – има, но не знам дали това е инструментариумът. Ако ще се прави промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, тя наистина трябва да е обхватна и експертна, за да не се налага след това отново поправка, или може би в трети или четвърти закон едни и същи норми да се преписват. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Приемаме, че промяната в Закона за ветеринарномедицинската дейност е реакция на зачестилите случаи с агресия на животни, включително и трагични. Това, че темата се отваря, е положителен знак за необходимостта да се направят промени, но в същото време тези промени, които в момента ни се предлагат, няма да решат въпросите, свързани с агресията и недостатъчния контрол при кучетата, който се упражнява. Повишаването на санкциите е някаква стъпка, но тези санкции сами за себе си не са достатъчни, за да могат да бъдат налагани и контролът да бъде осъществяван, както е записано не само в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но и в Закона за защита на животните. Госпожа Атанасова я слушах много внимателно. Тя, освен представяне на Законопроекта, направи и изказване, защото в много от тезите си прие това, което трябва да бъде променено в Закона между първо и второ четене след една много добра дискусия. В Комисията по земеделието и храните в Народното събрание имаше представители от различни организации и всяка една от тях постави въпросите от гледна точка на желанието да се решат проблемите. Така или иначе всички изисквания по отношение на санкциите за кучета, а също така и контрола, са разписани в Закона за защита на животните. Контролът се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните, а също така и от общините. Факт е обаче, че особено при общините недостатъчните финансови средства, с които те разполагат, не водят до това контролът да бъде ефективен, да се налагат санкции и да се търси възможност за регистрация на всички животни на съответната територия – особено в големите градове. От изказванията, които бяха направени по време на обсъждането в Комисията, се установи и се каза, доколко е вярно това, не мога да кажа, че на територията на София има 220 000 кучета, но само 8000 отговарят на изискванията, тоест те имат паспорти, чипирани са и съответно отговарят на всички изисквания, които изисква законът, за да бъдат разглеждани като домашни любимци. Санкциите, които се налагат, означават, че всички тези, които са изрядните, ще бъдат санкционирани, ако едно от нещата липсва – по отношение на намордник или по отношение на каишка, или каквото и да било, свързано с останалите текстове в Закона. Затова един цялостен преглед на това какво е състоянието на популацията в България е изключително важен. Последното преброяване на кучетата в София беше през 2010 г. Оттам нататък не знам някой може ли да даде адекватна информация какво е състоянието особено на бездомните кучета, които са сериозният проблем, а не тези, които са така наречените компаньони или домашни любимци. От тази гледна точка ние считаме, че трябва между първо и второ четене да се направят редица промени. Те бяха споменати и в изказването на госпожа Атанасова – развъдна дейност, търговия, а също така и контрол – задължителен за животните чрез задължително чипиране. Тук искам да отворя една скоба, че това е доста сериозно натоварващо финансово мероприятие. Едно чипиране във ветеринарните клиники струва 20 – 25 лв. и това представлява един сериозен проблем и бариера пред тези, които искат да отглеждат кучета и които искат да се грижат за тях, тъй като този финансов ангажимент в повечето случаи е доста сериозен, отделно ваксините и всички останали грижи, които трябва да се прилагат. Говорим и ще санкционираме агресивни кучета. Вярно е, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност има определение на понятието „агресивно куче“, но по начина, по който е определено агресивното куче, нито един съд няма да наложи санкция за това кое куче е агресивно. Просто определението е толкова общо, че какъвто и административен акт да се напише, той ще падне в съда поради най-общото му описание. Много е важно също така да се направи разграничение при агресивните кучета, че имаме и кучета, които се отглеждат като селскостопански животни. Те няма как да не са агресивни кучета, защото са предназначени да изпълняват определена дейност. Те са обучени в това. Този тип животни въобще не се разглежда в Закона. А в Закона за животновъдството те са определени даже, че са селскостопански животни, а не животни компаньони или ловни, или други, които се ползват под една или друга форма. Считаме, че подкрепата в този законопроект потвърждава нашето желание темата да бъде отворена, да бъде разисквана, да се чуят абсолютно всички мнения, да има достатъчно време, за да се аргументират позициите и да се предложат текстове, които наистина да са работещи, но в края на краищата пак става въпрос за необходимостта да се осигури финансов контрол за изпълнение и финансов ресурс за изпълнение на тази дейност, защото всичко останало, записано в най-общи и пожелателни текстове няма да работи, ако общините, ако Българската агенция по безопасност на храните не са на мястото си и не решават или не реализират тези политики, които се разписват в Закона. Подкрепата, както казвам, е кредит на доверие, но се надяваме и ще участваме активно между първо и второ четене с нашите предложения, които считаме, че ще бъдат най-малко в унисон в посоката, която всички можем да приемем като възможност за промяна на законодателството и неговото конкретизиране. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка с това, че преждеговорившите коментираха агресивните кучета. Какво ще рече агресивно куче, никой от нас не може да каже. Агресията на всяко куче спрямо котката например е пословична, нали така? И ако на тази основа съдим кучето колко е агресивно и колко не, или породата била агресивна или не, господин Ебатин не го виждам, но понеже спомена санбернара като едно куче, което е изключително неагресивно, може би е забравил, в ранните ни детски години имаше едно филмче, което се казваше „Куджо“, ако не се лъжа, и беше агресивно куче от породата санбернар. Разбира се, има и други примери, но в крайна сметка за агресивно или лошо куче, което напада хора, е виновен стопанинът. А иначе като цяло грешките в системата наистина са доста. Голям проблем и най-големият проблем е липсата на желание и стимул за общинските служители най-вече да изпълняват задълженията си по закон, защото чипирането и проверката дали едно куче е чипирано, е тяхна отговорност. Когато кучетата не се чипират и когато общините започнат да се оплакват от много бездомни кучета, това е функция на нечипирането или на несвършената работа от техните служители. Защото, когато едно куче не се чипира, в крайна сметка ние не знаем собственикът на това куче в кой момент ще реши, че то не е необходимо и то отива на улицата – става бездомно. Когато стане бездомно, тогава става проблем на общината. Но проблемът на общината е в самата нея, тъй като нейният служител не е проверил това куче дали е чипирано, дали има собственик. Този начин е единственият, по който можем да установим впоследствие на това куче кой е бил собственикът. Между първо и второ четене ще направя предложение освен за агресивно куче и другите санкции, които са предвидени в Законопроекта, да има санкция не по-малка от 500 лв. за собственици, които изхвърлят своите домашни любимци на улицата и те стават бездомни. Относно кастрирането и другите мерки за овладяване на популациите. Разбира се, че това трябва да се толерира и общините, ако могат, ако не държавата трябва да помогне по някакъв начин, има достатъчно фондации, които работят в тази посока, но това са основните проблеми – безконтролното развъждане, изхвърлянето на домашни любимци на улицата и, разбира се, неизпълнението на задълженията от общински и държавни служби да кажем, хайде да не ги обвиняваме само общините. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сабанов, правя тази реплика, тъй като не мога да се съглася с Вас. Има доказано агресивни кучета и сега ще Ви изредя четири – питбул, ротвайлер, дого аржентино и американски териер. Тези кучета са поставени под особени рестрикции или забрани и примерно в една Испания, за да гледаш питбул, трябва да сключиш застраховка за 120 хил. евро, да си неосъждан, да си минал специално обучение как да гледаш това куче. Така че си има доказано агресивни кучета. Примерно в една съседна Румъния е забранено да отглеждаш питбули или ротвайлери. Защото този законопроект е вследствие на трагичен инцидент с човека, който беше нахапан от породата кане корсо. Тези породи наистина са агресивни и мисля, че е по-правилно превенция, отколкото да налагаме глоби на хората. Защото ще ходят, предполагам, служителите с кантари и ще мерят кучето дали е над 5 килограма или е до 5 килограма. Повечето случаи, които са трагични, са точно с тези породи – ротвайлер, питбул, много по редки са с кане корсо. Така че е много по-добре тези кучета да бъдат поставени под рестрикции и да не могат да бъдат отглеждани от всеки, защото кучето копира поведението на човека. И в крайна сметка животните са най-голямото мнозинство на света, но без право на глас. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, донякъде мога да се съглася с Вас, но ако започнем да вкарваме като агресивни кучета, ротвайлерът е куче, което е създадено за охрана. По тази логика трябва да вкараме и немската овчарка, трябва да вкараме всички охранителни, включително добермана. Има доста породи, които се използват само и единствено за охрана. Те са агресивни и това им е работата, за това са създадени, за това се обучават като цяло. Да кажем, че питбулът наистина е за бой с кучета. По принцип питбулът не би трябвало да атакува хора. Той е създадена порода за бой с кучета, американски питбул-териер. Дого аржентино е ловно куче, ако не ме лъже паметта. Така че в ловните си умения е едно добро куче и няма как да кажем, че това куче е агресивно или тази порода е агресивна. Да, може да е агресивна към животни. Мога да кажа, че ротвайлерът и доберманът са агресивни към хора, когато бъдат обучени за това, но да премахваме цели породи, аз не мога да се съглася. Разбира се, всеки има право на собствено мнение, затова и колежката Атанасова каза, че ще имаме достатъчно време между първо и второ четене за всякакви предложения да се дебатират точно такива детайли, по които има различни мнения. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз, за разлика от преждеговорившите колеги, няма да влизам в спецификата на отделните породи и в детайлите по темата, тъй като смятам, че не съм един от най-компетентните. Въпреки това в залата има много по-компетентни хора от мен, които знаят много добре спецификата на проблема. Но трябва да си признаем, колеги, че има такъв проблем в България – проблемът с агресивните кучета, който не е само от днес, той е от много време, но, за съжаление, не е намерено решението на този проблем в законодателната уредба на страната. Предлаганият законопроект е поредният опит да се въведе ред в тази тема. За съжаление, конкретният повод е по трагичен инцидент. Това, което не мога да одобря, е подходът да се предлагат изменения в законодателството по конкретен повод, и то така, че пак да не се решава проблемът. Едно е ясно – че проблем има. Също е много ясно и на вносителите, и на залата, че този законопроект няма да реши проблема, тъй като предлаганите текстове са много откъслечни, на много минимална част от комплексния проблем, който съществува. Не бих искал да видя гледката служители да седят на входа на Южния парк с един кантар и да мерят кучетата дали са под или над 5 килограма. Мисля, че с един такъв подход ние не решаваме големия проблем. Трябва също да признаем, че проблемът е много голям, много комплексен, много всеобхватен. Най-малкото в дискусията, която направихме в Комисията по земеделие с неправителствените организации, които присъстваха, които са компетентни по темата, останах с убеждението, че колкото повече въпроси задаваме, не намираме отговори, а напротив, възникват в нас още повече въпроси. Ние от „Движението за права и свободи“ ще подкрепим предложения законопроект само дотолкова, че е повдигната темата, дотолкова, че ще предизвика дискусия и дебат в обществото. Ще го подкрепим под условие, а условието е: между първо и второ четене времето да е максимално дълго, за да може всички предложения на неправителствените организации, на Министерството на земеделието, на Агенцията по храните, на народните представители, на колегите, които са компетентни по темата, да се вземат предвид, за да можем, колеги, да решим въпроса комплексно, а не с откъслечни предложения, които не решават големия проблем. Прави се един опит, за пореден път, за съжаление, да се реши проблемът, но аз не виждам решаването му с този подход. Преждеговорившите колеги казаха и са прави, че темата е уредена в няколко закона – в Закона за ветеринарномедицинската дейност, в Закона за защита на животните, хуманното отношение към животните и така нататък, отделно всяка една община си има наредби по тази тема. В края на краищата законодателно, след като темата е разхвърляна в няколко закона, има текстове, които се преповтарят, а в същото време има текстове, които липсват и в трите закона. И не на последно място личното ми мнение е, че въпросът не е толкова законодателен, защото има някаква законодателна уредба – колкото и да е лоша, но я има, колкото основният проблем е в прилагането на законите, които касаят темата. Кои са прилагащите органи? Прилагащите органи са общините и Агенцията по храните. Нито едната от двете институции, колеги, не е нито заинтересована, нито мотивирана, нито има капацитет, нито има възможност да прилага тези текстове, които са налични сега. Ние като законодатели според мен освен да прехвърляме задължение на общините, трябва да уредим и финансовата част. Много е лесно да напишеш в един закон: „Направете приюти за безстопанствените кучета и ги прибирайте там!“ Окей! Но нали разбирате, че това е финансов ресурс! Ние им придаваме задължение, но в същото време не им подсигуряваме финанси. Нито една община не е заинтересована да прилага тези закони, защото съвестното им прилагане поражда за тях допълнителен финансов ангажимент, който те нямат – нито финансова част, нито хора за тази работа, нито тези хора са заинтересовани. Колеги, предложих на Комисията, предлагам и сега – и се обръщам към вносителите: дайте максимален срок между първо и второ четене, дайте да продължим дискусията и дебата, да вземем предвид всички предложения на неправителствените организации, да вземем предвид предложенията на Агенцията по храните, които не са взети, на Министерството на земеделието, храните и горите. Отделно по тази тема един юридически екип да направи анализ на законодателството в трите закона, които са пръснати, и в края на краищата да родим един продукт, който да реши въпроса. Ненормално е в ХХ век български граждани да са нахапвани и убивани от безстопанствени кучета. Мисля, че в света и в европейските страни този въпрос е решен. Ако трябва да заимстваме и техния опит, но с такива откъслечни действия, без да подходим към проблема комплексно, аз мисля, че няма да решим въпроса. Всичко друго, уважаеми вносители, след поредния инцидент поредната поправка в закон има краткосрочен и временен пиар ефект. Гражданите и обществото ще оценят истинския ефект, след като предложим комплекс решения, които да решат част от големия пакет проблеми, наречен „проблем с безстопанствените агресивни кучета“. Под това условие ние на първо четене ще подкрепим Законопроекта, но с идеята всичко, за което говорихме – за допълнителни текстове, да ангажираме допълнителни институции, за да предложим комплекс от мерки, които да решат този голям проблем, който наистина съществува в нашата страна. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, вземам думата за изказване. Не си позволих да правя реплики на всяко изказване, защото смятам, че в рамките на няколко минути мога да отговоря на всички въпроси, които повдигнахте в своите изказвания. Благодаря на всички – на господин Ебатин, госпожа Бъчварова, господин Христов, господин Абазов, господин Сабанов, за мненията и становищата, които изразихте. На първо място ще кажа, че категорично не съм съгласна, че аз и моите колеги сме търсили пиар акция или дивидент от това предложение. Съжалявам, че подходът ни не беше друг – да привлечем като вносители народни представители от всички парламентарни групи, за да няма подобен прочит и подобно обсъждане на този въпрос. На второ място, по отношение темата с поляризацията на обществото – „за“ и „против“ тотални ограничения и тотални финансови санкции, „за“ и „против“ забрана на определени породи, каквото становище изказа господин Христов от парламентарната трибуна – отново казвам, че всички тези – и европейски практики включително, е належащо да бъдат обсъдени в дебата по този законопроект между първо и второ четене. Съгласна съм с част от изказванията Ви, колеги, че дебатът по отношение единствено и само за санкциите е строго фрагментиран. Може би трябва един много по-широк дебат. Може би се очакваше Министерството на земеделието, храните и горите и Агенцията за безопасност на храните да предложат – и аз имам уверението, че те работят по такъв голям законопроект, голяма промяна, която ще ни предложат през есенната сесия на Народното събрание. В никакъв случай тези предложения, отново казвам, не са кампанийни. Напротив, те са отговор на обществени очаквания, за да защитим обществения интерес. С това изречение отговарям и на коментар за предложението по отношение на петте килограма – на Вас, господин Абазов и на господин Ебатин. В момента санкцията за всяка порода, за всеки размер куче, водено без повод или пуснато свободно, е 100 лв. Убедена съм, че кученце, което е – без да споменавам породи, съвсем малко, не може да предизвика нито лека телесна повреда, нито болка или страдание в такава степен, каквато може да предизвика куче с 25, 30, 40, 50 килограма и нагоре. С нашето предложение по отношение ограниченията, които да действат за породи и кучета над 5 килограма, правим крачка назад от сега действащата рестрикция. В момента всички кучета, отново казвам – без значение порода, без значение размер, собствениците им са задължени да ги разхождат на повод. Напоследък като че ли стана много модерно, дори в чантите си ги носят млади момичета – не знам някой да е съставил наказателно постановление, въпреки че сега действащият закон задължава за куче без повод да бъде санкциониран неговият собственик. Именно заради това е предложението – да облекчим поне този режим. Ако има предложения и те са по отношение на друг размер на кучето или по отношение на породите – дребна, средна и голяма, аз не възразявам. Наистина темата е по-скоро експертна и се надявам всички, които имат отношение и знания, да се включат в този дебат. Госпожо Председател, ако разрешите, да направя…

…след гласуването на първо четене, да направя процедурно предложение, за да не ставам втори път, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника да удължим максимално срока за предложения между първо и второ четене до 3 седмици.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Промяна на Закона е необходима, но мисля, както се изказаха и някои други колеги, че този закон не е обречен на особен успех и ефективност. Така мисля аз. Ще бъдат заложени някакви промени, ще бъдат заложени някакви завишения на санкциите, в крайна сметка обаче остава нерешена философията, която да доведе до резултат. Няма заложена такава идея в този закон да бъде постигнат ефект, първо. Второ, няма заложена промяна в контрола, който трябва да бъде упражняван. С такива плахи промени нищо друго няма да се постигне освен известно време темата да бъде коментирана по медиите, известно време да бъде създадена, както предложиха тук някои колеги, някаква работна група от специалисти с привличането на много институции – едно дълго и продължително говорене със създаването на впечатление, че правим нещо като народни представители, законотворци, но в крайна сметка резултатът ще бъде до следващото нахапване, разкъсване и изяждане на човек. Защо мисля така? Мисля, че и сега действащият текст, който изисква задължителното използване на повод, трябва да остане. Няма как, както беше казано вече от редица колеги, да се мерят кучетата – на вход на парк, на изход на парк, на вход на кооперация, на изход на кооперация – това е просто невъзможно. Освен това обаче, ако искаме да постигнем необходимия ефект, с други думи, да няма нахапани хора – не е нужно да си затваряме очите – няма как да минем без задължителното изискване за поставяне на намордник на всяко куче, което излиза от дома. Вкъщи да хапе когото си иска, но когато кучето бъде изведено от дома, то трябва да има намордник. Няма никакво значение колко е малко или колко е голямо. Ако разглеждаме евентуалните поражения върху човешкото тяло като единствен резултат от неизползването на намордник, все пак искам да Ви опиша ситуация, в която малки деца стават свидетели на кучешко сбиване – как да го кажа, на малки кучета, които се нахапват, тече кръв, откъснати уши и така нататък. Това не е много приятна гледка, това също нанася поражения. Задължително трябва да заложим в този период на обществено и по-масово обсъждане искането, и да се приеме, поставянето на намордника като задължително условие за извеждането на куче навън. Задължително! Много хора тук, които се изказаха, имат кучета и не декларираха конфликт на интереси. Аз нямам такъв. Не съм почитател примерно на отглеждането на кучета в градски условия, но смятам, че всяко куче трябва да има намордник. Всяко куче може да хапе, независимо колко е голямо или колко е малко. Тези, които се водят неагресивни, но са възпитани от агресивни стопани, също хапят. Това е безспорно, класика в жанра е. Например аз мога да Ви кажа в Бургас, има и други колеги от Бургас – класика в жанра е: боса мутра, по едни шорти, край него се мотае едно огромно куче. Мога ли да попитам по какъв начин ще бъде наложена санкцията от общинските органи, както е заложено в действащия закон и което в момента не се променя с това предложение за промяна в закона? Общинската полиция няма право даже да му поиска личната карта, а и да му я поиска, той в шортите си не носи лична карта – изсмива им се и продължава. По какъв начин ще предпазим останалите деца в парка, или хора, или възрастни граждани и така нататък? Невъзможно! Просто контролът трябва да се възложи на Полицията, да се създаде опростена законова норма, че всяко куче без намордник ще бъде примерно прибирано и съответно ще бъде налагана санкцията, която предвижда законът. Тя ще бъде прилагана от полицейски служител без никакви колебания, без никакво допълнително изискване за носене на кантари или доказателство, че кучето е агресивно или не е агресивно, което в един съд трудно може да бъде доказано или отхвърлено. Така че нормите трябва да бъдат по-опростени и по-действени. В противен случай ще бъдем жертви пак на такива кучешки нападения – групови или единични, и прочие. Така мисля аз. С други думи, трябва да се насочи обсъждането между първо и второ четене в две направления. Първо, засилване на ограниченията по отношение разходки на кучета без намордник. Това трябва да се забрани. Второ, контролът трябва да бъде изваден от общините, тъй като Общинската полиция, както казах, няма никакво право даже да поиска лична карта. Иначе като цяло промените са навременни, свързани са с последните такива неприятни случаи и ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратка. Вземам думата дотолкова, доколкото да изразя притеснението ни от това, че наистина проблемът няма да бъде решен, защото всъщност съм убедена в желанието на вносителите по-скоро да постигнат ефекта на превенцията, но в случая, както става ясно и от дебата, който се проведе в нашата Комисия по земеделието, санкцията няма да доведе до тази превенция. Защо казвам това? Защото всъщност предложените текстове се базират на едно доста архаично понятие за агресивност при кучетата. Агресивността при кучетата може да се определи като действие, предизвикващо травматизъм на човек, куче или друго животно. Ръмженето, оголването на зъби, захапването, чупенето на кости, разкъсването на тъкани на жив организъм са проява на агресивното поведение на куче. Защо говоря за превенция и защо смятам, че този законопроект урежда по-скоро следствието? Защото животното вече трябва да прояви това поведение, а според мен ние като законодатели трябва да уредим тези текстове в Закона, които да ограничат подобен тип поведение, за по-отговорното отношение на стопаните към животните. От нашата парламентарна група ще подкрепим Законопроекта на първо четене, защото наистина смятаме, че не е просто актуална темата, а тя е жизнено важна. С цялото отношение и емоцията, с която знаем, че собствениците на домашни животни ще се отнесат към нея, смятаме, че на първо място трябва да се погрижим за живота и здравето на хората и на децата ни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание представям „Доклад на Комисията по икономическа политика и туризма относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. приет на първо гласуване на 7 юни 2019 г.“ „Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В Раздел ІІ „Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се създава т. 20: „20. „Информационно обслужване“ – АД, София“. 2. В Раздел ІV „Министерство на отбраната“: а) точка 1 се изменя така: „1. Терем – Холдинг“ – ЕАД, София“; б) точка 4 се изменя така: „4. Армстройинвест“ – ЕООД, София“; в) точка 8 се изменя така: „8. Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ – ЕООД, Велинград“. 3. В Раздел VІ „Министерство на културата“ се създава т. 16: „16. „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ – ЕАД, София“. 4. В Раздел Х „Министерство на финансите“ т. 7 и 8 се отменят.“

„Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди това искам да направя процедура: на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата на Лъчезар Борисов – заместник-министър, Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения, управление на държавното участие“, и Величка Ненова – държавен експерт в дирекция „Индустриални отношения, управление на държавното участие“.

„ДОКЛАД относно Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. На свои редовни заседания, проведени на 12 и 26 юни 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за публичните предприятия. Със Законопроекта, представен от Емил Караниколов – министър на икономиката, се урежда начинът за определяне и публично оповестяване на държавната политика в областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за добро корпоративно управление на публичните предприятия, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление. Министерският съвет ще упражнява правата на държавата в публичните предприятия и ще може да делегира тези права на министрите съобразно отрасловата им компетентност и/или на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите за определен портфейл от публични предприятия. В обхвата на понятието „публично предприятие“ са включени търговските дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние, както и държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, и дъщерните дружества на търговските дружества и предприятията, посочени по-горе, ако чрез тях държавата/общината контролира повече от 50 на сто от дяловете/акциите с право на глас или по друг начин упражнява контрол. Публичните предприятия ще се разделят на „микро“, „малки“, „средни“ и „големи“ въз основа на критериите, описани в Глава втора, Раздел I и Раздел II от Закона за счетоводството. На публичните предприятия ще могат да бъдат възлагани задължения за извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика от органите, упражняващи правата на държавата/общината, в рамките на техните компетенции или по ред, определен със закон. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще се преименува на Агенция за публичните предприятия и инвестициите, а в нея ще се влее Българската агенция за инвестиции. Органи за управление на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите ще са Надзорен съвет и Изпълнителен съвет. Дейността, бюджетите, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на Българската агенция за инвестиции ще преминат към Агенцията за публичните предприятия и инвестициите. Висящите дела към датата на влизането на закона в сила ще се продължават от Агенцията за публичните предприятия и инвестициите до тяхното приключване на всички инстанции. Трудовите и служебните правоотношения на ръководителите и служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Българската агенция за инвестиции ще се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще продължава да упражнява правомощията си като надзорен съвет на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите от датата на влизането в сила на закона. Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще продължава да упражнява правомощията си като изпълнителен съвет на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите от датата на влизането в сила на закона. Членовете на изпълнителния съвет трябва да са лица с висше образование – магистър, с минимум 10 години професионален опит в областта на финансите, държавното управление и/или реалния сектор на икономиката, от които 3 години на ръководна длъжност. В случай, че член на изпълнителния съвет не отговаря на тези изисквания, правомощията му ще се прекратят от датата на влизането в сила на закона. Правомощията на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции ще се прекратят от датата на влизането в сила на закона. Подборът, номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник или акционер, ще се уреждат в методика, приета от Министерския съвет, при съобразяване с изискванията на специалните закони. В състава на надзорните съвети и на съветите на директорите ще се включват независими членове. Броят на независимите членове следва да бъде повече от половината от общия брой на членовете на съответния орган. Няма да са независими членове представителите на държавата в органите на управление и контрол. Няма да могат да се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която би могла да се осъществява от частен оператор с цел печалба. Министерският съвет ще възлага на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите изготвянето на анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики. Анализът се представя на Министерския съвет в срок до 12 месеца от влизането в сила на закона. Въз основа на анализа Министерският съвет в срок до 3 години ще приеме програма за преобразуване. Съществуващите държавни предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно търговска дейност, ще се преобразуват в еднолични търговски дружества при съответното приложение на разпоредбите на Част втора, Дял трети, Глава шестнадесета, Раздел III на Търговския закон. Съществуващите държавни предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно публични функции и политики, ще се реорганизират в административни структури при спазване на действащата нормативна уредба или ще се включат в консолидираната фискална програма съгласно чл. 13, ал. 4 или чл. 171 от Закона за публичните финанси. Продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала ще може да се извършва чрез електронната платформа по чл. 3а. Изменението ще даде възможност приватизиращият орган да прецени в кои случаи при продажба на обособени части да се ползва платформата, с оглед на необходимостта за определени сделки в тръжните договори да залегнат допълнителни задължения за купувача. Режимът на продажба на обособени части ще се различава от този за имоти, който беше възприет през август 2018 г. с приемане на електронната платформа – към момента разпоредбата на чл. 3а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е императивна и изисква всички имоти да се продават чрез електронна платформа. По искане на купувачите по договори за приватизация на дружества, за които не е открито производство по несъстоятелност или които не са в производство по ликвидация и спрямо които Агенцията за публичните предприятия и инвестициите има вземания за неустойки и/или вземания за цена, присъдени с влязло в сила съдебно решение, или за които е издаден изпълнителен лист, агенцията ще може да сключи с тях спогодба или споразумение за разсрочване на вземането при наличие или представяне на обезпечение, което покрива размера на вземането и дължимите лихви за периода на разсрочването. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“ се отменя. С промяната всички търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, ще се приватизират след приемане на решение от Народното събрание на Република България. По отношение на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, органът, който взема решение за приватизация, ще е Министерският съвет. По отношение на продажбата на обособени части от лечебни заведения и имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв., агенцията остава органът, който взема решение за приватизация. В случаите на новообразувано дружество с държавно участие решение за приватизация ще се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В случаите на новообразувано дружество с общинско участие решение за приватизация ще се приема от общинския съвет. С цел синхронизиране на нормите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с тези на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отменят чл. 23, 24 и чл. 25, ал. 1, които са относими към „конфликта на интереси“. В хода на дискусията бяха изказани мнения против сливането на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с Българска агенция за инвестиции и отмяната на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Министърът на икономиката Емил Караниколов, заяви своята готовност да оттегли текстовете от Законопроекта, уреждащи сливането на двете агенции и отмяната на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“, като помоли гласуването на Законопроекта да бъде отложено за следващо заседание на комисията, поради предстоящото му разглеждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Писмени становища по законопроекта са постъпили от Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Съюза за стопанска инициатива, КНСБ и Националното сдружение на общините в Република България. От Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепиха законопроекта и го определиха като важна стъпка за изпълнение на две национални цели – приемането ни в ERM II и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те считат, че трябва да се регламентират текстове, с които се препраща към подзаконови нормативни актове свързани основно с изискванията към органите за управление и контрол, както и с правомощията на държавата в публичните дружества; относно оповестяването на информация – да се използва механизмът, който има за тази цел, предвиден в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Глава шеста „а“; относно независимите директори – да се избират от Агенцията за публични предприятия и инвестиции, а в нейните управителни органи да има представители на мажоритарните структури в гражданското общество, каквито са синдикатите и работодателите. От Българска стопанска камара също подкрепиха законопроекта, като акцентираха върху това, че държавната политика в областта на публичните предприятия трябва да бъде определяна от Министерския съвет, но одобрявана от Народното събрание; критериите за подбор на членовете на управляващите органи – да бъдат разписани в закона, а не в методика; указанията по прилагане на закона да бъдат давани от Министерския съвет, а не от Агенцията за публичните предприятия и инвестиции. Подкрепата си за законопроекта заявиха и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Съюза за стопанска инициатива, като се обявиха за прецизиране на дефиницията „пазарни дефекти“ и прозрачност при определяне на критериите за избор на управители на публичните дружества. От КНСБ заявиха, че за тях това е полезен закон, предвид необходимостта от регулиране на отношенията в този сектор на икономиката и по-ефективното управление на публичните предприятия. На базата на становището на министъра на икономиката и неговото уверение, че ще отпаднат текстовете, свързани с приватизацията и сливането на двете агенции, те обявиха, че имат всички основания да подкрепят Законопроекта и считат, че в този си вид, той ще защити в максимална степен общественият и държавният интерес. От Националното сдружение на общините в Република България апелираха да се предвидят изрични правни норми, указващи приложимостта на текстовете в Законопроекта спрямо общинските търговски дружества, като по този начин ще се прецизира ясно разликата между общински предприятия, съгласно Закона за общинската собственост и Закона за публични предприятия, а общинските съвети, като принципали на общинските търговски дружества, ще могат да вземат самостоятелни решения за тяхното създаване, управление и закриване. В хода на дискусията народните представители от Парламентарната група на „БСП за България“ зададоха въпрос относно апорта на материалните активи на държавата – кой и по какви критерии ще оценява стойността им в едно бъдещо смесено дружество, както и не се ли лишават общините от възможността да създават общински предприятия, с които да се почиства общината, например. Те призоваха да се обсъди предвиждане на блокираща квота като гаранция, че дори когато делът на държавата в дадено дружество остане под 67% и се налага увеличение на капитала, интересът ѝ ще бъде защитен. Председателят на комисията Петър Кънев обобщи, че наред с необходимостта от този закон е важно да бъде изчистена максимално концепцията за агенцията, орган по прилагането на закона; да се прецизира идеята за приватизацията на обособените части, която се различава от сега действащия закон; с особено внимание да се разпише методиката, приемана от Министерски съвет, в частност изискванията към независимите експерти в управителните органи, които ще управляват държавна собственост в публични предприятия, както и да се предвиди изискване за предотвратяване на конфликт на интереси към независимите експерти. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 10, без „против“ и „въздържал се“ – 5 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за публичните предприятия, № 902 01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене. Все пак ще обърна внимание върху една негова част, свързана с уредбата относно общинските търговски дружества, които попадат в неговия обхват и разпоредби, при които при второ четене трябва да се внимава как ще бъдат формулирани и какви правомощия ще бъдат дадени на новосъздаваната Агенция за публични предприятия, така че да няма колизия с конституционни разпоредби, особено конституционни разпоредби, свързани с местното самоуправление и с основни принципи на местното самоуправление. В чл. 3 от Закона за публичните предприятия е очертано неговото приложно поле. Независимо от това остава дискусионен въпросът относно прилагането на Закона в неговата цялост по отношение на дружествата, които са с общинско участие в капитала, тъй като разпоредбите в тази част позволяват разширително тълкуване, при което може да се стигне до изводи, които да бъдат в дисонанс с конституционно-правната уредба. Законопроектът предвижда Агенцията за публични предприятия към Министерския съвет в качеството й на специализирано звено да изпълнява функции по мониторинг на дейност, по публикуване на актуална информация, отчети за дейността, включително финансови и нефинансови, извършване на оценка на изпълнение на одобрени бизнес програми и даване на предложения за подобряване на управлението на всички публични предприятия, в това число общински търговски дружества. Проблемът тук обаче е с конкретната аргументация на текстовете. Няма да ги изброявам подробно, тъй като, за съжаление, формулировката, която е дадена, позволява двояко тълкуване относно начина, по който ще се извършва този мониторинг – на процедури за подбор, номиниране и назначаване на членове на органи за управление и контрол в съответствие с методиката, която ще приема бъдещата Агенция за публични предприятия. Делегирането на правомощия на Агенцията да събира и обработва информация – е добре, да дава компетентни становища – също е добре. Да дава указания относно управлението на общински търговски дружества на мен обаче ми се струва опасно като формулировка, тъй като по този начин можем да стигнем до нарушение на принципа за местно самоуправление и възможността принципалът на общинската собственост – Общинският съвет, да взема решенията по отношение на управлението на тази собственост в полза на териториалната общност, тоест на гражданите на съответната община, като централната власт пряко да изземва функции, гарантирани от Конституцията и Закона за местното самоуправление и местна администрация. Следва да се има предвид, че една голяма част от предложенията, които са направени в Законопроекта, и в момента фигурират в наредбите за управление на общинската собственост за създаване и управление на общинските търговски дружества и могат да бъдат доусъвършенствани, като се вземе положителният опит на общинските съвети и общините до този момент. Въвеждането на законовите правила в тази част следва да бъде извършвано изключително внимателно и балансирано с оглед спазване на принципа за местно самоуправление, запазване на правото на общините да вземат решения съобразно местните условия, както и предвид спецификата и мащаба на учредените от общините търговски дружества. В този случай следва, пак казвам, да се внимава, така че да не се изземват правомощията, които към момента Конституцията, Законът за местното самоуправление и местна администрация и Законът за общинската собственост предоставят изключително в правомощия на общински съвети, а не на централизиран държавен орган. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина дойде времето да гледаме един изключително важен законопроект като Закона за публичните предприятия. Похвално е, че след двегодишни усилия на опозицията накрая виждаме подобен законопроект, тъй като на два пъти нашите предложения бяха отхвърлени – едва ли не, че не е нужен подобен законопроект и че държавните предприятия, или както вече ги наричаме публичните предприятия, в които се включват и общинските с над 50% участие, могат да вършат своята дейност и не е необходимо да бъдат регламентирани. Нека си кажем истината. В продължение на две години управляващите не чуваха гласа на опозицията и накрая трябваше да Ви кажат от Брюксел, че подобен законопроект е необходим. Защо е необходим, уважаеми дами и господа? Защото това е един сектор, за който не можем да кажем, че има голяма ефективност, но в същото време той е изключително важен с оглед приемането ни в ERM 2. Ние оставаме единствената държава от държавите – членки на Европейския съюз, която, за съжаление, все още не е намерила своето място в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Една от основните препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е именно начинът, по който се управляват българските държавни предприятия. Не е тайна, уважаеми народни представители, че при всяко едно правителство, когато се смени, идва един министър и започва подмяна на абсолютно всички бордове. Няма конкретни професионални или, бих казал, бизнес интереси, по-скоро са политически. Назначават се хора, които са подредени изцяло на партиен принцип и така се променят бордовете – оставяме настрана ефективността на предприятията и до какво ще доведат. В повечето случаи, разбира се, резултатите не са толкова добри, колкото искаме, освен ако съответният министър в даден момент наистина не назначи, макар и по политически принцип, хора професионалисти. Давам за пример едно предприятие, като например ВМЗ – Сопот, което беше пред изчезване и след това само за няколко месеца това предприятие с един изключителен мениджмънт можеше да стане изключително печелившо и да дава храна на цял един регион – говоря за периода 2013 – 2014 г. Уважаеми дами и господа, това което липсва на този законопроект – оставям настрана основната му цел, която виждаме, че на второ четене де факто ще бъде извадена, а именно сливането на двете агенции, е да удовлетворим едно искане на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ние от опозицията предлагаме подход, който надхвърля това искане. Нека да не слушаме само това, което ни се казва отвън, а да предприемем стъпки, така че да скъсаме с тези партийни назначения в държавните предприятия. Нека там да въведем конкурсното начало, нека там да влизат експерти, знаещи и можещи хора – хора, които могат да бъдат сменяни, единствено и само ако не изпълняват своя бизнес план, било то за намаляване на загубата и увеличаване на печалбата или за увеличаване на инвестициите, намаляване на дълговете в зависимост от предприятието. И ако единствено и само този бизнес план не се изпълнява, тогава и само тогава съответният министър или Министерският съвет да имат правото да сменят борда на тези предприятия. Стига вече сме назначавали хора – някои са изявени професионалисти, но знаем, че има и предприятия, в които наистина е имало гафове. Тук не става въпрос само за управляващите, тук става въпрос и за опозицията, става въпрос за абсолютно всички политически сили. Затова ние считаме, че основното, което липсва на този законопроект, е именно това. Замислете се! Ние все още нямаме държавна компания, която да може, образно казано, да навлиза или завладява чужди пазари. Виждаме примерите с други държави – толкова са много, самият дебат, който водим тук с държавната компания ЧЕЗ. Защо няма българска компания, която например да навлиза в съседни нам държави и печалбата на тези предприятия да идва тук? Ще Ви кажа защо – защото ръководството на тази компания не става на партиен принцип. Ние трябва да се разграничим от тези партийни назначения. Ето това иска Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В момента ще предложим един Законопроект, който де факто ще отговаря само на заглавието на това изискване и затова ние ще се въздържим. Затова, ако всички заедно си подадем ръка и решим, че там ще влизат хора професионалисти, а защо не примерно да бъдат и мениджъри от други държави, на които да им се даде възможност да ръководят тези предприятия на база професионалния им опит? Трябва да бъдем изключително внимателни, защото държавните, публичните предприятия осигуряват 10% от брутния вътрешен продукт – оставам настрана, че в общинските и държавните предприятия се генерира може би една от най-големите корупции. Неслучайно във „Форбс“ – десетте най големи предприятия в света по капитализация, от десет четири са държавни предприятия. Вярно е, че три са от Китай, а едно е от Саудитска Арабия, но с това ясно се показва, че когато държавата може да работи на пазарен принцип, тези предприятия работят на пазарен принцип и генерират печалба, която остава тук. Това е най хубавото. Затова ние искаме точно да видим конкретните ангажименти в държавните и най-вече в общинските предприятия и начинът, по който се сформират и ръководят тези предприятия. Понякога нарочно политическа сила решава да фалира тези предприятия, след това може да се приватизират. Но ето това е нещото, от което страда обществото. За да не страда обществото, ние от БСП искаме да престанем с този порочен модел на прехода, а тези предприятия да бъдат на пазарен принцип. Евентуално на по късен етап вътре може да има и съответни акционери с миноритарен дял – казвам евентуално, ако например узреем един ден за подобно действие, за да гледат как се управлява предприятието, но това да бъде, разбира се, една стъпка през следващите пет-шест години. Нека първо да дадем началото на професионализма, на експертността в управлението на държавните и общинските предприятия, а не просто да ги наречем публични и да кажем пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: ето на, ние имаме този законопроект! Ако преди две години се бяхте вслушали в това, което опозицията предлагаше, сега вече щяхме да бъдем и член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и щяхме да бъдем в чакалнята на Еврозоната. Хубаво, пропуснали сме този момент, но нека сега просто да не гласуваме. Разбира се, ние ще се въздържим, но искаме този законопроект да мине, да продължи. Ще се въздържим, защото, за съжаление, това, за което говоря, го няма вътре, само заглавието отговоря. Но се надявам между първо и второ четене, ако сте съгласни, разбира се, да престанем с тези политически, партийни назначения, които не водят до тази ефективност, която едно държавно или общинско предприятие може да има в определен сектор и да се конкурира с частния на база пазарен принцип. Не казваме то да изяжда конкуренцията, а по скоро да се конкурира – нещо, което считам, че наистина е необходимо в държавния сектор. Хубавото е, че и забранителният списък остава, така че притесненията на синдикатите са изчистени. Доколкото разбирам, те ще подкрепят този законопроект, така че оттук нататък нашата задача е да създадем тези механизми, по които предприятията да не бъдат лошо управлявани, а да се търси тази ефективност, която да задоволява националните и най вече обществените и пазарните интереси на България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 26 юни 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров. При представянето на Законопроекта господин Лазаров акцентира върху няколко по-съществени момента от него. На първо място, той подчерта, че предложението, което е направено, е в резултат на две основни обстоятелства – едното е свързано с промени, които са осъществени в законодателството на двете държави, които имат отношение към предмета на Спогодбата, а другите изменения са породени от практиката по прилагане на Договора и усъвършенстване на някои от неговите разпоредби. На следващо място, Лазар Лазаров представи новостите в Договора, които са изключително благоприятни за българските граждани. Те са свързани с това, че когато гражданин на някоя от договарящите се страни се премести и живее на друга територия, извън тези две държави, за българските граждани Националният осигурителен институт ще продължи да изплаща пенсии и обезщетения, предвидени в Спогодбата, на територията на трета държава, ако България има сключени споразумения с нея. Същото е и по отношение на зачитането на осигурителен стаж. Която държава отпуска и изчислява първата пенсия, тя проверява стажа на територията на двете договарящи се държави. В случай че този стаж не достига, той ще бъде допълван с осигурителен стаж от втората държава, с която държавата, отпускаща пенсията, има договор за социална сигурност или спогодба. В Договора категорично е определен и териториалният обхват на държавите. По отношение на Руската федерация е уточнено, че тя е правоприемник на Руската съветска социалистическа република, която е част от състава на Съюза на съветските социалистически републики. Всички останали държави, които са били част от Съюза на съветските социалистически републики, са изключени от приложното поле на тази спогодба, защото Руската федерация не е правоприемник на тези републики, които са били в състава на СССР. Според мотивите на Законопроекта Протоколът за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г. е разработен от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност. С договорените изменения и допълнения се отстраняват установени в практиката по прилагането на Договора затруднения, като същевременно се отразяват и настъпилите промени в руското и българското законодателство в социалната сфера след влизането му в сила през 2010 г. В частта относно приложимото законодателство разпоредбите се прецизират, като се използват съответните термини по отношение на трудовата дейност, относими към законодателството на двете договарящи се страни. В Руската федерация се използват термините: „трудова дейност“, с който се означава дейността на лицата, полагащи зависим труд, и „друга дейност“, с който се обхващат дейности извън полагането на зависим труд, а за Република България – „работа като наети лица“ и „дейност като самоосигуряващи се лица“, с които ще се означават съответно дейностите на лицата, полагащи зависим труд, и на самоосигуряващите се лица. В мотивите се подчертава още, че по отношение на зачитането на осигурителен стаж при преценката на правото на пенсия по Договора се включват следните по-важни обстоятелства: - предвижда се възможност да се зачете осигурителен стаж, придобит в трети страни, с които държавата, която отпуска пенсията, има сключен международен договор, при условие че тези периоди не съвпадат по време на придобиване; - с оглед избягване на противоречиво тълкуване на разпоредбите изрично се предвижда, че осигурителният стаж, придобит на територията на другите бивши републики в Съюза на съветските социалистически републики, не се зачита; при изчисляването на размера на пенсията според законодателството на Руската федерация се отчита осигурителният стаж, придобит съгласно нейното законодателство, а също така и на територията на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република; - включва се разпоредба, съгласно която категоризирането на труда при пенсиониране не се прилага поради ограничения, произтичащи от руското законодателство. Освен възможност за сумиране на осигурителен стаж от трета страна, във връзка със съществуващата в българското законодателство възможност за изплащане на пенсия при промяна на пребиваването на лицата в трети държави, в Договора е включена изрична разпоредба, която създава възможност за това. Предвижда се социалните пенсии по законодателството на Руската федерация и пенсиите, несвързани с трудова дейност в България, с изключение на пенсиите за гражданска и военна инвалидност, да се определят и изплащат в съответствие със законодателството на страната, където живее лицето, при условие че не получава пенсия в другата договаряща страна. Създава се процедура по удържане и възстановяване на надплатените суми за пенсии и обезщетения. Удържането на превишената част от изплатените суми ще се осъществява в съответствие с националното законодателство на договарящата страна, която го извършва. Регламентира се по-ясно начинът за преизчисляването на пенсиите, отпуснати до влизането в сила на Договора. Тези пенсии се преразглеждат съгласно разпоредбите на Договора на основание на заявление на лицето от първо число на месеца, следващ месеца на неговото подаване, но не по-рано от деня на влизането в сила на Договора. При това общият размер на пенсиите, отпуснати от всяка договаряща се страна към тази дата, не може да бъде по-нисък от размера на пенсията (пенсиите), получаван от осигуреното лице до нейното (тяхното) преразглеждане в съответствие с Договора. При намаляване на размера на пенсиите (пенсията) в резултат от преразглеждането, такова преразглеждане не се извършва и се продължава изплащането на отпусната преди това пенсия (пенсии). Преразглеждането на пенсията съгласно Договора е окончателно. Към Законопроекта е приложен Протоколът за изменение на Договора на български и на руски език. В проведената дискусия участваха народните представители Георги Гьоков и Хасан Адемов. Господин Гьоков зададе въпрос, свързан с начина, по който се уреждат пенсиите на българските граждани, работили и живели в Република Коми. Според народния представител това е голям проблем и той е от много дълго време. Той уточни още, че Република Коми е автономна република в състава на Руската федерация и влиза в състава на Северозападен федерален окръг и Северен икономически район. Господин Адемов зададе уточняващ въпрос по същата тема. Според него по-голямата част от хората, които са работили в Коми, са изпратени от „Главболгарстрой“ – български работодател. Той ги е осигурявал по българското законодателство. Освен тази заплата обаче, те са получавали и възнаграждение в рубли. При положение че са получавали това възнаграждение в рубли в Руската федерация, е трябвало да плащат вноски и върху тази част от тяхното възнаграждение. През годините назад са ставали многобройни дискусии по тази тема и се знае, че има две различни мнения по отношение на осигуряването върху доходите, които са получавани от българските граждани, работейки в Коми. В някои от становищата се казва, че са внасяни осигурителни вноски, в други – че не са внасяни. Според Адемов, ако този казус вече е уточнен, Руската федерация би могла да плаща или не пенсия, освен тази, която е по българското законодателство. В отговор заместник-министър Лазаров заяви, че в Протокола за изменение на Договора за социална сигурност между Република България и Руската федерация е определен териториалният обхват на съответните държави. Руската федерация не е правоприемник на териториите, за които народните представители поставят питането си. От друга страна, основният принцип при сключването на Договора през 2009 г. е бил плащането на осигурителна вноска. Осигуряването за някои или за всички осигурителни рискове предоставя ползването на съответно осигурително плащане. Ако лицата са били осигурявани по реда, по който е предвидено към действащото законодателство в съответната Руска федерация, то тогава лицата ще получат съответни осигурителни обезщетения. В случаите, когато не са били осигурявани, какъвто е случаят на повечето от лицата, изпратени от български работодател, те са били осигурявани от него по българското законодателство, следователно полагащата се българска пенсия е изчислена в размерите и при условията, които са били релевантни към този случай. Що се отнася до позициите на руската страна – отговорите, които Министерството на труда и социалната политика е получило от Пенсионния фонд на Русия, са, че през този период за тези лица осигурителни вноски не са внасяни. Това са отговорите в резултат на пенсионните производства и престирането за ползване на определени права през Пенсионния фонд на Русия. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като нямаше изказвания на първо четене, предлагам процедурата да минем и на второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София.

Благодаря, господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г. На редовно заседание, проведено на 27 юни 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, господин Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“, и госпожа Величка Ненова – държавен експерт в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“; от Министерството на земеделието, храните и горите: госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел „Поземлени отношения и комасация“, и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Светла Христова – експерт от дирекция „Водоснабдяване и канализация“. От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Александър Ненков. Той поясни, че внесеният законопроект има за цел да изчисти разпоредбите и да запълни пропуските, свързани с прехвърляне правото на собственост на язовири от общините в полза на държавата, приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите през 2018 г. Към момента има подадени множество заявления от общините към Министерството на икономиката, но поради нормативната празнота цялата процедура не може да се извърви. Целта е да се изчисти процедурата и възможно най-бързо да се премине към прехвърляне на собствеността към Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Заместник-министърът Борисов изрази подкрепа за Законопроекта и поясни, че с акт на Министерския съвет вече са определени язовирите, които ще бъдат ремонтирани и е осигурен финансов ресурс. Госпожа Стоянова представи становището на Министерството на земеделието, храните и горите, като подчерта че предложените текстове в § 8 от Законопроекта няма да постигнат целта да се отстранят грешките за имотите, които са нанесени неправомерно върху действащите кадастрални карти. Представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изказа подкрепата на министерството по Законопроекта. Отношение по внесения законопроект взеха народните представители – Манол Генов, Младен Шишков, Ивелина Василева, Христо Грудев и Румен Георгиев. Господин Генов изрази принципна подкрепа от страна на парламентарната група на БСП по Законопроекта, като обърна внимание, че следва да се помисли за допълнителни текстове в посока отпадане на наложените санкции на кметове в периода от миналата година, когато те са подали заявления за прехвърляне на собствеността до момента на приемане на настоящия законопроект. Господин Румен Георгиев обърна внимание на въпроса, свързан с финансирането на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор във връзка с отговорностите по Закона. Господин Шишков изказа подкрепата по Законопроекта, като обърна внимание, че в становищата на Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Министерството на земеделието, храните и горите има предложения, които следва да бъдат взети предвид между първо и второ четене. Госпожа Василева благодари на вносителите за загрижеността и инициативата като подчерта, че темата е изключително важна за хората и критичната инфраструктура. Необходимо е бързо приемане на промените, за да се гарантира максимална превенция по отношение на вредното въздействие на водите и да се ограничат рисковете, които биха могли да възникнат от недоброто състояние на язовирите. Обърна внимание, че подзаконовата нормативна уредба все още не е факт и призова Министерството на икономиката и Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, които имат компетенции, произтичащи от Закона да ускорят процедурите. Доктор Грудев зададе въпрос за собствеността на язовирите, след като общините са подали заявление. Беше уточнено, че собствеността и съответно отговорността за поддръжката на тези язовири все още е на общините. Необходимо е това да бъде оповестено на кметовете и да им се пояснят отговорностите в междинния период, за да няма погрешно разбиране от тяхна страна. След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов На свое заседание, проведено на 26 юни 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на земеделието, храните и горите и на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Искрен Веселинов. Законопроектът има за цел да отстрани констатираните противоречия в практиката по прилагането на последните изменения и допълнения в Закона за водите и да запълни съществуващите празноти в нормативната уредба, свързани с безвъзмездното прехвърляне на собствеността на язовири общинска собственост, в собственост на държавата. Урежда се по безспорен начин възможността правото на собственост върху язовири публична общинска собственост да се прехвърля безвъзмездно на държавата след решение на общинския съвет. Прехвърлянето на собствеността се извършва чрез договор за дарение, сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовирът и областния управител. Разписани са и съответните процедури по предаване и приемане на собствеността от областните управители и предоставянето на язовирите за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Не може да бъде прехвърляно правото на собственост върху язовири публична общинска собственост, за които има действащи концесионни договори. В Комисията са постъпили становища от Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и от Националното сдружение на общините в Република България, в които се изразява подкрепа за Законопроекта. В хода на дискусията народните представители подкрепиха единодушно необходимостта от предложените промени в Закона, с които ще се даде възможност за преодоляване на проблемите по прехвърляне на собствеността на язовири общинска собственост, в собственост на държавата. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Ще бъда максимално кратък да мотивирам Законопроекта, който сме внесли от почти всички парламентарни групи. Смея да твърдя, че Законът е консенсусен и той е на база на практиката, която се породи през последните няколко месеца. Знаете, че миналата година – 2018-а, дадохме срок на общините – тези, които пожелаят, да заявят своето желание пред министъра на икономиката общинските язовири, които са публична общинска собственост, да ги прехвърлят в полза на държавата, така че държавата, а именно чрез Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, да се грижи за тяхното стопанисване. Разбира се, имаше срок до месец октомври и над 107 – 108 общини са изявили такова желание, като бройката на язовирите надхвърля 2700, но поради чисто нормативни пречки този процес не е завършен. Реално освен заявленията на този етап Министерството на икономиката все още, респективно държавата, няма контрола и няма реално прехвърляне на тази собственост. Една от причините е в Закона за общинската собственост – чл. 7, ал. 2 казва, че няма как публична общинска собственост да бъде преотдавана, да бъде прехвърляна в полза на трети страни. Така че това беше една от причините да се направи промяна и това да може да се случи. Второ, много съществено нещо е, да се уреди въпросът за язовирите, които вече са отдадени от общините на концесии, като тук ясно законодателят дава рамката, в която казва, че тези язовири, които вече са предоставени на концесионери, няма как да се прехвърлят в полза на държавата. Следователно сме разписали и малко по-подробни текстове на цялата процедура как трябва да бъде извършена, така че в най-кратки срокове всичките тези язовири и желанието на общините да преминат към държавата, за да може тя да ги стопанисва, а и от друга гледна точка – изявихме и притеснение в комисиите, в които разглеждахме Законопроекта, че в крайна сметка общините са били с нагласата, че ще прехвърлят тази собственост, а следователно не са предвидили, или по-скоро би ги затруднило от чисто финансова гледна точка, да изпълнят необходимите предписания, които те трябва да извършват от гледна точка на стопанисването на тези язовири, които не са дадени на концесия. Така че час по-скоро трябва този процес да бъде завършен. Тук благодаря и на колегите от опозицията, тъй като, да, не са се разписали върху Законопроекта, но го подкрепиха в Комисията по околната среда и водите. Консенсусен е Законопроектът и се надявам да го подкрепим и в най-спешен порядък той да придобие своя окончателен вид, и да завършим процедурата по прехвърляне на собствеността от публична общинска собственост към публична държавна такава. Благодаря за вниманието.