17 март 2010 г.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от дневния ред да отпадне точка шеста поради следните причини. Знаете, че през изминалата седмица, в четвъртък, беше насрочено заседание на Комисията по околната среда и водите, която даде текстове на Министерството на околната среда и водите, за да види каква е възможността България да остане зона, свободна от генно модифицирани организми. По предварителния работен график за петък госпожа Цачева беше определила до 12,00 ч. да има парламентарен контрол и от 12,30 ч. да има нормално заседание на Народното събрание. Тъй като парламентарният контрол приключи по-рано, по време на часа, за който беше обявена комисията – от 12,00, имаше редовно пленарно заседание. Колегите, които знаем, че не може едновременно да има и пленарно заседание, и заседание на комисия, въпреки че не е записано в правилника на Народното събрание, не присъствахме на заседанието на комисията. Текстовете, които са приети в петък от тази комисия, също не разрешават проблема с генно модифицираните организми в България, тъй като отново се дава възможност тези, които са разрешени в момента в Европейския съюз, да могат да се отглеждат свободно в България. Госпожо председател, аз правя процедура да отпадне тази точка от дневния ред. Ако трябва, днес следобед да има извънредно заседание на комисията, но веднъж завинаги да решим този проблем в полза на българските граждани. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, за да няма недоразумения, заявявам, че искам прегласуване на предложението, направено от Румен Такоров за изключване на т. 6, а именно второ четене на Закона за генно модифицираните организми от седмичната програма по съображения, които той детайлно изложи, а именно, че в нарушение на всякакви правила и процедури Комисията по околната среда и водите се събра миналия петък, докато течеше тук пленарното заседание, за да обсъди изключително важните въпроси, които касаят разпространението на ГМО в околната среда, включително в защитените територии. Това е въпрос, който трябва да бъде детайлно обсъден и в което заседание да участват всички членове на тази комисия, защото както стана ясно, по-голямата част от тях бяха в пленарна зала и участваха в дебата по същия законопроект. Направени са предложения на народни представители, които ограничават, забраняват разпространението на ГМО в околната среда. Визирам предложенията на господин Лъчезар Тошев, които би следвало да бъдат обсъдени детайлно от комисията преди да бъдат обсъждани в пленарната зала. Поради това Ви моля да преосмислите позицията си и да отложите бързането по приемането на този закон, като след произнасянето на комисията той, в един подобрен вариант, влезе в пленарна зала.

Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Закона за занаятите с 14 дни, тъй като има много предложения, текстовете са сложни и нека да бъдем максимално прецизни, така че, колеги, ще ви бъда благодарен, ако подкрепите това предложение.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието.

„Закон за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: „Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”.

„Параграф единствен”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен: „Параграф единствен. В § 3 от Заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност ал. 2 се отменя.”

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че този кратък законопроект с един-единствен параграф в началото, който впоследствие стана два параграфа поради очевидна грешка в наименованието му, заслужаваше да бъде отхвърлен още на първо четене. В закона, който има за цел да подпомогне частните стопански субекти най-вече, особено сега в условията на криза, като премахне и като ограничи административното регулиране и административните и бюрократични пречки, един от съществените компоненти, който вървеше именно към постигането на тази цел, беше вмененото задължение на администрацията, на административните структури тогава, когато една административна структура, към която се е обърнало даденото физическо или юридическо лице, не може да издаде съответния документ, но друга административна структура може да го направи, вместо съответният частно-правен субект да обикаля различните административни структури, за да събира целия наръч документи, този закон предвиждаше първата административна структура да поиска служебно от другата да го издаде. И за целта тази алинея, която сега се предлага да се отмени, изискваше от Министерството на правосъдието да издаде наредба, която детайлно да регламентира това задължение на администрацията. За съжаление поради факта че Министерството на правосъдието не е издало тази наредба, а то не е я издало, тъй като министърът на правосъдието няма компетентност да издава наредби, с които да регламентира поведението на целия спектър от държавни и административни структури. Сега се предлага най-лесното решение – задължението на Министерството на правосъдието в тази сфера да отпадне. Тоест с това самият текст, самото право и самото задължение на администрацията да изпълни това законово изискване за служебно предоставяне на документи между отделните административни структури с цел улесняване на частно-правните субекти се обезсмисля и се изпразва от всякакво съдържание. Аз мисля, че вместо Министерският съвет да предлага тази разпоредба, с която се освобождава Министерството на правосъдието от едно несвойствено за него задължение, Министерският съвет трябваше да предложи промяна на тази разпоредба и вместо като задължение на министъра на правосъдието за издаване на такава наредба, трябваше Министерският съвет да поеме това задължение за издаването на подобна наредба, за да може наистина да се изпълни целта на закона и това основно правно положение, което е предвидено, което е в духа и в унисон с цялостния замисъл на този закон, да бъде реализирано. Аз съжалявам, че това не беше осъзнато. Надявам се в най скоро време това виждане да бъде коригирано и да има ново изменение в закона, с което Министерският съвет да поеме задължението да издаде такава наредба, с която да регламентира веднъж завинаги тези взаимоотношения между отделните административни структури и частно-правните субекти да получат наистина едно по-добро административно обслужване. Благодаря.

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение във връзка с чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъдат допуснати следните лица: госпожа Мария Костадинова – директор на Дирекция „Български документи за самоличност” в МВР, и госпожа Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в същата дирекция.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева на 5 март 2010 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 11 март 2010 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева на 5 март 2010 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи Мария Костадинова – директор на Дирекция „Български документи за самоличност”, и Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в дирекцията Законопроектът бе представен от народния представител Красимир Ципов. Със законопроекта се предлага в електронния носител на информация в паспорта, в който се записват биометрични и лични данни на лицето, както и данни за органа, който го е издал, да не се съдържа изображение на подпис на лицето. Препоръките на Международната организация за гражданска авиация като основен документ, в който са определени изискванията към съдържанието на електронния носител на данни в паспортите, не определят изображението на подписа на приносителя като задължителен елемент в този носител. Освен това по-голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, не записват изображение на подписа на приносителя на паспорта в електронния носител, но той се съдържа върху визуална страница на документа. Държавите, които записват изображение на подписа в електронния носител, го правят с перспективата за развитие на системите за разпознаване, които на един бъдещ етап биха могли автоматизирано да извършват графологични сравнения. Вграждането на изображението на подписа изисква допълнителни разходи, а при влизането в сила на договора с изпълнителя за изработването на новите документи с биометрични данни не е предвидено в електронния носител да се включи и изображението на подписа на лицето. Втората промяна в законопроекта е свързана с изискванията на Регламент № 390/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите мисии и консулски служби във връзка с въвеждането на биометрични данни и за включване на разпоредби относно организацията на приемането и обработването на заявления за издаване на визи, в който се предвижда възможност за възпроизвеждане на заснети пръстови отпечатъци в срок до 59 месеца. В действащия Закон за българските лични документи е предвиден двугодишен срок, в който ако на лицето са снети биометричните данни, то може да не се явява лично за подаване на заявление и снемане на тези данни. С промяната по законопроекта се предлага срокът да бъде увеличен от 2 години на 59 месеца, тоест заснетите с цифрови устройства биометрични данни – пръстови отпечатъци и снимка, да са валидни до 59 месеца. С последните изменения на Закона за българските лични документи са отменени основанията за налагане на принудителни административни мерки по чл. 76, с оглед премахване на ограничения, които могат да бъдат налагани спрямо лицата, основаващи се на техни предишни осъждания и извършване на нарушения на административните процедури. Премахването на тези основания е свързано с отразяване на принципите за свободно движение на гражданите на Европейския съюз съгласно Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки. Липсата на изрична уредба за прекратяване действието на вече наложени принудителни административни мерки по отменените текстове, налага в законопроекта да се предвиди срок за прекратяване на действието им поради поставянето в неблагоприятно положение на гражданите с наложени такива мерки. В хода на обсъждането от народните представители Михаил Миков и Христо Бисеров се постави въпросът относно необходимостта от заличаването на изображението на подписа от електронния носител на информация в паспортите, като се изказаха съображения, че така се намалява сигурността на този вид документи. В отговор на поставения въпрос от страна на Министерството на вътрешните работи се предостави информация, че към момента на изготвянето на последните сериозни промени в действащия закон не е отчетено обстоятелството, че в договора с изпълнителя не фигурира задължение за включване на изображението на подписа в електронния носител на информация с биометрични данни. Бе изказано също така и мнение относно необходимостта въобще да бъде вграждано изображение на подписа не само в електронния носител, но и на визуалната част от документа за самоличност, тъй като подписът по никакъв начин не може да послужи като информация, идентифицираща лицето за разлика от биометричните и личните данни. Също така бе поставен и въпросът за прекратяването на действието на наложените принудителни административни мерки да стане по силата на закона, от датата на влизането му в сила, а не в посочения в законопроекта тримесечен срок. По принцип наложените спрямо едно лице принудителни административни мерки следва да бъдат премахнати служебно от органа, който ги е наложил, още повече при отпаднали основания за налагането им, но тъй като се касае за мерки, които могат да се налагат за различни срокове, се предлага в законопроекта срок, в който е отчетено времето, необходимо за технологичната им обработка. След края на дискусията бе прието становище, с което Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева на 5 март 2010 г. Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без гласове „против” и 5 гласа „въздържали се”.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева-Георгиева на 5 март 2010 г. „Законопроектът бе представен в комисията от вносителя господин Красимир Ципов. Със законопроекта се предлага промяна на разпоредбите, които определят съдържанието на машинночитаемата зона на документите за самоличност и в частност на съдържанието на електронния носител на данни. Предлага се да отпадне изискването за наличие на подпис на лицето в това поле, като остават другите елементи – снимка на лицето и негови пръстови отпечатъци. Вносителите предлагат също и увеличаване на срока за възпроизвеждане на заснети биометрични данни от 2 години на 59 месеца. В актовете на Европейския съюз, определящи изискванията към съдържанието на електронния носител, също няма залегнало задължение за запис на данни в това поле. По-голяма част от страните – членки на Европейския съюз, не записват изображение на подписа на приносителя на паспорта в електронния носител, но той се съдържа върху персоналната страница на документите. Държавите, които записват изображения на подпис в електронния носител, го правят с перспективата за развитие на системите за разпознаване, които на един бъдещ етап биха могли автоматизирано да извършват графологични сравнения. Вграждането на тази функция изисква допълнителни разходи и съответно оскъпява документите, а в близко бъдеще МВР не предвижда извършване на графологични сравнения по този начин. Увеличаването на срока за възпроизвеждане на вече снети биометрични данни също е продиктувано от актове на Европейския съюз. В тях се дава възможност за възпроизвеждане на заснети пръстови отпечатъци в срок до 59 месеца. С § 6 от законопроекта се предлага прекратяване на действието на наложени принудителни административни мерки. С едно от последните изменения на Закона за българските лични документи са отменени основанията за налагане на принудителната административна мярка забрана за напускане на страната. С тази отмяна на практика се премахват ограниченията, които могат да бъдат налагани спрямо лицата, основаващи се на техни предишни осъждания и извършване на нарушения на административните процедури. Отмяната на тези основания за налагане на принудителната административна мярка е приета с цел отразяване на принципите за свободно движение на гражданите на Европейския съюз съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. Господин Ципов в изложението си пред комисията изтъкна, че може би трябва да отпадне предвиденият в § 6 тримесечен срок от влизане в сила на закона, прекратяващ действието на принудителните административни мерки, което следва да се отрази между първо и второ четене. В дискусията се включи и госпожа Пламена Недялкова, която възрази относно отпадането на срока в § 6 от законопроекта, тъй като има наложени 22 хиляди принудителни административни мерки и е необходимо технологично време за създаването на програмен продукт и заличаването им от масивите на МВР. Господин Анастасов обясни, че отпадането на подписа в съдържанието на електронния носител на данни е във връзка и с това, че договорът за изработването на документите е сключен преди последната дата на промяна на Закона за българските лични документи, където се е приело, че подписът не е идентификационен елемент на дадена личност. След проведената дискусия с 15 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 054-01-15, внесен от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на вносителите искам съвсем накратко да се спра на две от основните групи промени, които се предлагат в Законопроекта за българските лични документи. На първо място, в законопроекта се предлага в електронния носител на информация да не се съдържа подписът на лицето. В двата доклада, които бяха изчетени преди малко, стана ясно, че в препоръките на Международната организация за гражданска авиация - това е основният документ, в който са определени изискванията към съдържанието на машиночитаемия документ, и в частност съдържанието на електронния носител. В документите на Европейския съюз, определящи изискванията към електронния носител, а именно с регламентите 22/52, 10/30, 380 става ясно, че няма залегнало задължение за запис на данни от подписа в това поле. Големите притеснения са за сигурността. Най-голямата база за сигурност са биометричните данни и снимката, така че притеснения в това отношение не бива да има. В държавите, които записват изображението на подписа в електронните носители, го правят с перспективата за развитие на системата за разпознаване. Тук искам да спомена, че вграждането на тази функция изисква допълнителни разходи. Това на практика означава, че изготвените документи за самоличност ще бъдат увеличени. Договорът е сключен от Министерството на вътрешните работи през м. април 2009 г. и в него не са залегнали тези изисквания. Така че считам, че в тази обстановка на финансова и икономическа криза не бива да увеличаваме от 5 до 8 евро изготвянето на документите според фирмата изпълнител. На второ място, съгласно изискване на Регламент 390/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април се урежда снемането на биометрични данни по отношение на чужденците. В действащия Закон за българските лични документи е предвиден двегодишен срок за биометричните данни. Целта е уеднаквяване на режима за българските граждани и гражданите на Европейския съюз с по-облекчения такъв на чужденците, за което се предлага срокът, в който лицето може да не се явява лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, да бъде увеличен от две години на 59 месеца. На практика заснетите с цифрови устройства биометрични данни, пръстови отпечатъци и снимка да са валидни до 59 месеца. Така че апелирам към залата да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.

Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи да бъде 5 дни.

Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на Милчо Енев – директор на Главна дирекция „Охранителна полиция” - МВР.

Благодаря Ви, господин председател. „Закон за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите (§1 и §2)”. По § 1 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров. „В чл. 7, ал. 2 след думите „обозначената зона” се добавя запетая и думите „простираща се до не повече от 7 метра”. Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение от народните представители Иван Петров, Цветан Сичанов, Пламен Нунев и Николай Петков. „В чл. 7 се създава ал. 3: „(3) Обозначена зона е зоната за сигурност около сградите по ал. 2, която обхваща не по-малко от пет и не повече от двадесет метра от съответната сграда. Обозначената зона може да се определя за всеки конкретен случай по предложение на администрацията на органите по ал. 2, след съгласуване с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и се утвърждава от кмета на Столична община, за което се уведомява организаторът на събранието, митинга или манифестацията.” Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „Народното събрание” се заменят със „сградите на Народното събрание”, на Президентството и на Министерския съвет”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Обозначената зона е зоната за сигурност около сградите по ал. 2, която обхваща не по-малко от пет и не повече от двадесет метра от съответната сграда. Обозначената зона може да се определя за всеки конкретен случай по предложение на администрацията на органите по ал. 2, след съгласуване с компетентните органи и Министерството на вътрешните работи и се утвърждава от кмета на Столична община, за което се уведомява организаторът на събранието, митинга или манифестацията.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз продължавам да поддържам направеното предложение. Защото ако се запише, че обозначената зона е между пет и двадесет метра, какво ще стане с Президентството и Министерския съвет? Там, на практика, няма да може да се протестира, на този площад, който е пред двете сгради. Пращаме хората да протестират някъде настрани. Правото на протест е конституционно право. Не трябва да спираме хората да изявяват своите искания и идеи. Това го има от 20 години в България и трябва да го има и за в бъдеще. Напротив, хората трябва да биват чувани. Сега по един такъв текст, който на практика вие предлагате, за парламента проблемът не е толкова голям, но за Министерския съвет и Президентството е на практика ограничаване. Казва се: „Пред сградите няма да протестирате, ще ви пращаме някъде към Зоологическата градина.” Там да си протестират хората. Това е неуважение към хората, колеги. Отново ще има обществено недоволство, за какво ни е това? Демокрацията в България дойде с протести. Аз съм сигурен, че хората вдясно и центъра на тази зала масово са ходили на протести през последните 20 години. С тези протести извоювахме заедно свободата. Това е истината. Това право на протест трябва да го запазим, не можем да си позволяваме да го ограничаваме по какъвто и да било начин. Хората няма да го разберат и нямаме основание. Какво ни е основанието? Защо да кажем на хората, че не могат да протестират? На хората им е ясно, че когато пише „от 5 до 20 метра”, ще е 20 метра. Двадесет метра ще е, нали ви е ясно. Винаги ще е 20 метра, така че нямаме полза да ограничим едно изконно човешко право – правото на различна позиция. Напротив, и ние народните представители, и Министерският съвет, и който и да е президент на България трябва да имаме уши и да можем да чуем думите на протестиращите. Всичко друго е нарушение на права. Защо 41-то Народно събрание да иска да ограничи правата на протест? Защо? Няма да го харесат това хората и с основание, а не можем и да го обясним. Като ви питат във вашия избирателен район: „Защо го направихте това?” - няма да можете да обясните. Призовавам ви да гласувате за текста, който сме предложили ние от СДС, да бъде „до седем метра”. Седем метра осигурява преминаване. Идеята да ги има тези до седем метра е да могат да влязат народните представители, да могат да влязат министрите в Министерския съвет и да може да влезе президентът заедно със стенографа в Президентството. Това е. Затова са необходими тези седем метра, няма смисъл да бъдат двадесет. Седем метра е право на достъп, за да могат хората в съответната институция да влезнат и да си свършат работата. За какво са двадесет метра? От кого се пазим? От хората няма защо да се пазим, колеги! Напротив, всеки български гражданин трябва да знае, че може да дойде пред Народното събрание и да протестира за каквото намери за добре. Това е част от демокрацията и трябва да ни харесва, защото това е демокрацията. Колеги, призовавам ви да подкрепите моето предложение, иначе ми е много интересно във вашите избирателни райони какво ще обяснявате на българските граждани. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Аз мисля, че осем метра е по-добра граница, лично на мен пò ми импонира някак. Не мога да разбера Вие как точно ще обясните на вашите избиратели, че точно трябва да е седем метра, а не пет, не шест, не осем, не девет. Затова ние приехме това предложение тази граница да е в рамките от пет до двадесет метра. Все пак това е въпрос на договореност между този, който прави искането за осъществяването на някакво мероприятие, и този, който го разрешава. Съответно органите, които осигуряват реда и спокойствието на едно такова мероприятие, които се грижат за сигурността на гражданите, могат да преценят с оглед на направеното искане и евентуалното участие на хората в това мероприятие, като брой, каква зона за сигурност ще им бъде необходима, за да реагират точно за това, за което казвате. Да можете спокойно да преминете Вие, ние и евентуално тези хора, които работят в Министерския съвет или Президентството. В началото, сами разбирате, и това, което Вие казахте, е абсолютно вярно, че може би, когато нямаше определена граница, това даваше възможност да се спекулира по някакъв начин от този, който разрешава осъществяването на едно такова мероприятие. Определянето на точна граница ни дава възможност да се каже защо точно толкова метра? Седем, осем, девет, десет, единадесет, на някой друг от колегите може да му се стори, че границата от десет метра е по-подходяща. Благодаря.

Уважаеми колега, нямаме претенциите дали ще бъдат 6 или 8 метра, но това може да бъде обяснено. Едно такова разстояние позволява свободно преминаване, а 20 метра вече е разстояние, което има забранителен смисъл. Разстояние от 20 метра Вие не може да обясните. Аз лесно мога да обясня – 6, 7, 8 метра винаги позволяват преминаване, докато 20 метра, каквато е вашата граница, е място да бъде направен друг митинг – да съберете контрамитинг буквално, казвам ви го леко шеговито, разбира се. Не може да го обясните по никакъв начин. Вие направихте опит тук, но нямате аргументи, само усещате, че нямате аргументи. И пак ви напомням, хората в центъра и вдясно на тази зала съм убеден, че са били на повечето митинги и заедно се бихме за свободата на словото и за промяна в България. Заедно я водихме тази битка. Не ни отива, колеги - нито на ГЕРБ, нито на „Атака”, нито на РЗС, ако са в залата, най-малкото на Синята коалиция да се приеме такъв текст. Ние ще гласуваме срещу него. Една нормална граница от 6-7 метра - ако искате, направете я 6 метра, няма проблем - е обяснима, за да могат народните представители да влязат в залата. Това вече е обяснимо, това може да бъде аргументирано. Всичко останало не може да бъде обяснено. Не можете да се обясните. Ето един ваш колега от ГЕРБ опита да се обясни и не можа. Не може! Затова ви призовавам: всяко накърняване на демокрацията има последствие. Обществото е много чувствително на тези теми – всяко накърняване на демокрацията има цена! Нека Четиридесет и първото Народно събрание да не тръгва по този грешен път. Няма смисъл да го правим - това е лоша практика, лош сигнал. След като сме демократи - да бъдем демократи! Мнението на хората не може да ни притеснява, най-малкото не би трябвало да притеснява партията, която спечели последните избори – ГЕРБ. Напротив, хората трябва да са близко, за да ги чуваме - да протестират, за да ги чуваме. Така че, колеги, не ограничавайте правото на протест и митинг.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че целта на разпоредбата, която предлагаме ние, въобще не е свързана с възможност за ограничение на протестите. Идеята ни беше да се разпише една ясна процедура – не само да се определят пространствените параметри на тази обозначена зона, а и кои лица участват в нея. На второ място, искам да обърна внимание, че в дефиницията за обозначената зона, която се опитахме да създадем, казваме, че тя може да се определя за всеки конкретен случай. Искам много добре да обърнете внимание какво означава това – ако се появи искане за провеждане на митинг, който ще бъде не повече от няколко десетки човека, тази зона може да не се определя. Може въобще да не възникне нужда за определяне на такава зона. Именно това беше нашата цел. Затова искам още веднъж да ви обърна внимание – не във всички случаи трябва да се мисли, че тази граница на обозначената зона ще бъде 20 метра. Всичко зависи от това какво искане ще подаде организаторът на съответното мероприятие. Затова идеята беше да се включат всички заинтересовани лица в тази процедура и да се определи правилно и коректно възможността дали въобще да има такава зона, или да няма. Благодаря ви.

По § 2 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров: „1. В чл. 8, ал. 1 думите „72 часа” се заменят с „48 часа”; 2. В ал. 2 след „срок” се поставя запетая и се добавя текстът: „а когато в събранието или митинга участват до 50 души, не се затруднява трафикът и не се създават неудобства за гражданите, уведомлението може да се направи и същия ден”.” Комисията подкрепя предложението по т. 1, а на основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да не се гласува предложението по т. 2, тъй като е извън обхвата на оспорените текстове от закона. Има направено предложение от народните представители Иван Петров, Цветан Сичанов, Пламен Нунев и Николай Петков. Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 8, ал. 1 думите „общинския народен съвет или кметството” се заменят с „кмета на общината”.”

Да се гласува.

По § 5 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров - в чл. 11, ал. 1 думите „72 часа” се заменят с „48 часа”. На основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да не се гласува предложението, тъй като е извън обхвата на оспорените текстове от закона.

По § 6 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров: 1.Член 12, алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 5 и 6. 2. Създава се нова ал. 4, която гласи: „(4) Когато административният орган по предходната алинея не се произнесе в определения срок, събранието, митингът или манифестацията могат да се проведат.” На основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да не се гласува предложението, тъй като е извън обхвата на оспорените текстове от закона.

Господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи,№ 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 март 2010 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи. Законопроектът бе представен от г-н Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Спогодбата определя основните принципи и правила за сътрудничество във всички дейности по отношение на осъществяване на трансграничния железопътен превоз, включително и контрола на лицата и стоките, както и транспортните средства, които преминават държавната граница. Със спогодбата гара Русе се определя за обща гранична гара за пътнически превози, а гара Русе-разпределителна – за обща гранична гара за товарни превози. Определят се редът и начинът за предаване и приемане на влакове, вагони, товари и всички видове пратки, превозвани с железопътен транспорт, между железопътни превозвачи от двете страни. Определя се редът за движение на влаковете, отделните локомотиви и другите железопътни превозни средства между граничните гари на двете държави. Спогодбата урежда условията за работа на персонала в железопътния граничен преход на територията на другата страна и оказването на медицинска помощ при необходимост, както и редът и начинът за разследване на железопътни произшествия в граничния преход и разпределяне на отговорността за нанесени щети във връзка с произшествията. По отношение на контрола са регламентирани условията за осъществяване дейността на органите и службите за контрол на двете страни в железопътния граничен преход. Спогодбата предвижда създаването на Смесена комисия по железопътен транспорт за контрол по спазването на спогодбата и решаването на текущи въпроси, възникнали във връзка с железопътните превози между двете страни. Към настоящия момент отношенията между България и Румъния в областта на осъществяването на железопътните превози са уредени с Българо-румънската конвенция за граничен железопътен транспорт, подписана на 27 март 1954 г. в Гюргево, и със Спогодбата между Народна република България и Народна република Румъния за организация на граничната работа в общата гара, подписана на 12 декември 1958 г. в Букурещ. С тези международни договори въпросите, свързани с осъществяването на трансграничния превоз между двете държави, са уредени частично. В двата договора липсва уредба на въпроса за достъпа на железопътните превозвачи, получили лицензия за извършването на железопътни превози в Република България до граничните железопътни преходи между България и Румъния, както и обратното. Освен това, спогодбата урежда правилата за сътрудничество между двете държави във всички дейности по осъществяването на трансграничния железопътен превоз и контрола на лицата и стоките, както и на транспортните средства, които преминават държавната граница, по-изчерпателно от действащите два договора. Спогодбата е актуализирана с извършените промени в националното ни законодателството в областта на железопътните превози. Предвид посочените обстоятелства, между правителствата на двете държави е подписана разглежданата спогодба, с която се отменя действието на конвенцията от 1954 г. и спогодбата от 1958 г. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 12 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г. На редовно заседание, проведено на 10 март 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, цели регламентиране на основните въпроси, касаещи железопътните превози през граничните преходи между двете държави. Понастоящем отношенията между двете държави в тази област са уредени с Българо-румънската конвенция за граничен железопътен транспорт, подписана на 27 март 1954 г. в Гюргево, и със Спогодбата между Народна Република България и Република Румъния за организация на граничната работа в обща гара, подписана на 12 декември 1958 г. в Букурещ. С тези международни договори се регламентира железопътната гранична служба в граничните гари Русе, Русе-разпределителна и Кардам, в които се извършва предаването и приемането на влаковете между българските и румънските железници, но с тях не се решава въпросът за достъп на железопътни превозвачи, получили лицензия за железопътни превози в Република България, до граничните железопътни преходи между Република България и Румъния. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г. На свое заседание, проведено на 11 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта. На заседанието присъстваха представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Ивайло Московски – заместник-министър, госпожа Елена Шишкова – експерт в дирекция „Международно двустранно и регионално сътрудничество”, и господин Михаил Ангелов – експерт в Изпълнителната агенция „Железопътна администрация”. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Ивайло Московски. С подписаната на 9 февруари 2007 г. в Русе Спогодба между правителствата на Република България и Румъния за работата на железопътните гранични преходи се цели регламентиране на основните въпроси, касаещи железопътните превози през граничните преходи между двете държави, а именно: обща гранична гара; предаване и приемане на влакове, вагони и пратки; железопътно движение между граничните гари; персонал, работещ в железопътния граничен преход; произшествия и отговорност за нанесени щети; контрол и смесена комисия по железопътен транспорт. В момента отношенията в тази област между двете държави са уредени с Българо-румънската конвенция за граничен железопътен транспорт, подписана в Гюргево на 27 март 1954 г., и със Спогодбата между Народна република България и Народна република Румъния за организация на граничната работа на общата гара, подписана в Букурещ на 12 декември 1958 г. С цитираните международни договори се регламентира железопътната гранична служба в граничните гари Кардам, Русе и Русе-разпределителна, в които се извършва приемането и предаването на влаковете между българските и румънските железници, но не се решава въпросът за достъп на железопътните превозвачи, получили лицензия за железопътни превози в Република България, до граничните железопътни преходи между Република България и Румъния. Подписаната между правителствата на Република България и Румъния в Русе на 9 февруари 2007 г. Спогодба за работата на железопътните гранични преходи урежда взаимоотношенията между двете държави и актуализира нормативната уредба във връзка с промените в законодателството в областта на железопътния транспорт в Република България. След проведената дискусия с 16 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам съгласно чл. 70, ал. 2 от нашия правилник да гласуваме предложения законопроект и на второ четене.

„Проект на ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”, № 002-02-10, внесен от Министерския съвет на 25 февруари 2010 г. На заседание, проведено на 11 март 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”, подписано на 2 септември 2009 г. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост” на стойност 50 млн. евро е подписан на 8 декември 2000 г. и е ратифициран със закон от Народното събрание. Изменение № 1 предвижда удължаване на срока за усвояване на средствата по заема до 15 март 2011 г. С цел оптимално използване на средствата началната дата на погасителния план се променя от 5 юни 2009 г. на 5 декември 2011 г. за траншовете, изтеглени след 30 ноември 2008 г., като крайна дата за погасяване се запазва. Размерът на погасителните вноски на неизтеглените до момента траншове от 44 млн. и 500 хил. евро ще се увеличи от 1 млн. 308 хил. 300 евро на 1 млн. 534 хил. 483 евро на полугодие. Средствата от държавния бюджет в размер на 60,76 млн. евро за национално съфинансиране на проекта на финансов меморандум не са разходни и се управляват от Дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите. Към настоящия момент са сключени и се изпълняват всички договори за проектиране, строителство и надзор на мостовото съоръжение и строителство и надзор на прилежащата инфраструктура, свързваща бъдещия мост с републиканската пътна и железопътна мрежа. Договорите са на обща стойност 174 млн. 777 хил. 779 евро. Забавянето на усвояването на средствата по заема се дължи на сложността на проекта и финансирането му от няколко институции с различни изисквания, което удължава подготвителната фаза след срока, планиран за усвояване на средствата по Финансовия договор. Още при сключване на договорите за проектно строителство работи и надзорът. Срокът за финансово приключване на проекта през 2011 г. попада извън рамките на сроковете за усвояване на заемните средства до 30 ноември 2008 г. Усвоените средства по договора понастоящем възлизат на 5 млн. 37 хил. и 10 евро. Предлаганото изменение ще осигури усвояването на средствата по Договора за финансиране на съществена част от проектно-строителните работи и надзора по новия мост на р. Дунав при Видин-Калафат, както и на строителството и надзора на прилежащата му инфраструктура на българския бряг. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”, № 002-02-10, внесен от Министерския съвет на 25 февруари 2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 март 2010 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”. Законопроектът бе представен от господин Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проектът Дунав мост се съфинансира от Кохезионен фонд, Френската агенция за развитие, Кредитанщалт фюр Видерауфбау и от държавния бюджет. Изменение № 1 на финансовия договор е подписано на 2 септември 2009 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министъра на финансите. Във финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост” е предвидено, че след 30 ноември 2008 г. не може да се отправя искане за изтегляне на траншове по заема, поради което Изменение № 1 предвижда удължаване на срока за усвояване на средствата по заема до 15 март 2011 г. Променя се и началната дата на погасителния план за траншовете, изтеглени след 30 ноември 2008 г., която става 5 декември 2011 г., като крайната дата на погасяване остава същата. Срокът на изплащане се променя от 17 години на 14 години и 6 месеца, което ще доведе до увеличаване на размера на погасителните вноски. Към настоящия момент са сключени и се изпълняват всички договори за проектиране, строителство и надзор на съоръжението и строителство и надзор на прилежащата инфраструктура, свързваща бъдещия мост с републиканската пътна и железопътна мрежа. Изместването на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка ще осигури усвояване на средствата по съществена част от проектно-строителните работи и надзора на новия мост на р. Дунав при Видин-Калафат, както и на строителството и надзора на прилежащата му инфраструктура на българския бряг. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”, № 002-02-10, внесен от Министерския съвет на 25 февруари 2010 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”, № 002-02-10, внесен от Министерския съвет на 25 февруари 2010 г. На редовно заседание, проведено на 10 март 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост” на стойност 50 млн. евро е подписан на 8 декември 2000 г. и е ратифициран със закон от Народното събрание. Заемът е със срок на изплащане 17 години и с променлив лихвен процент, фиксиран за всеки транш от заема, съгласно приложимия лихвен процент на Европейската инвестиционна банка на датата на издаване на известието за плащане на транша. Изменение № 1 предвижда удължаване на срока за усвояване на средствата по заема до 15 март 2011 г. С цел оптималното използване на средствата началната дата на погасителния план се променя от 5 юни 2009 г. на 5 декември 2011 г. за траншовете, изтеглени след 30 ноември 2008 г., като крайната дата на погасяване се запазва. Срокът на изплащане се променя от 17 години на 14 години и 6 месеца като компенсирането на изплащането на заема увеличава междинните вноски от 2,94 на сто на полугодие на 3,45 на сто от главницата на полугодие. Предлаганото изменение ще осигури усвояването на средства по Договора за финансиране на съществена част от проектно- строителните работи и надзора на новия мост на р. Дунав при Видин-Калафат, както и на строителството и надзора на прилежащата му инфраструктура на българския бряг. След изслушване на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8, и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради това че не са постъпили никакви предложения, да преминем към второ гласуване на законопроекта.

Благодаря. Уважаеми колеги! „Закон за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост” Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”, подписано на 2 септември 2009 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Благодаря Ви, господин председател. „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 10 февруари 2010 г., разгледа внесения доклад за дейността на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия за периода 20 юли – 20 декември 2009 г., № 920-00-38, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 16 декември 2009 г. На заседанието присъстваха представители на комисията – господин Евтим Костадинов, председател, Орхан Исмаилов, заместник-председател, и Румен Борисов, секретар. Евтим Костадинов представи накратко данните за дейността на комисията в посочения отчетен период. Той подчерта, че комисията, спазвайки разпоредбите на закона, за отчетния период е извършила проверка на 9206 български граждани за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и е обявила такава принадлежност на 478 български граждани. Към момента е започната проверка за принадлежност по чл. 3, ал. 1, т. 12 – Национална агенция по оценяване и акредитация, като се проверяват 52 лица, и по чл. 3, ал. 1, т. 14 - в Министерството на вътрешните работи, като се проверяват 6218 лица. Предстои проверка з принадлежност на публични длъжности по чл. 3, ал. 1 от закона: по точки 12 и 26 от закона – изпълнителни агенции и държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет; по т. 14 от закона – в Министерството на вътрешните работи; по т. 15 от закона – в Министерството на отбраната и Българската армия; по т. 16 – в службите за сигурност; по т. 17 – областните управители и заместник-областните управители, както и на публични дейности по чл. 3, ал. 2 от закона: по т. 1 от закона – печатни медии; по т. 2 от закона - Българската академия на науките. В доклада се съдържат данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, състоянието на материалната база и започнатите ремонти на сградния фонд. Представена е и работата на комисията с граждани, публичната и международната дейност на комисията, състоянието на нормативната уредба, финансовата отчетност, информация за влезлите в сила съдебни актове по дела, заведени срещу решения на комисията, и предстоящите задачи. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли – 20 декември 2009 г., № 920-00-38, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 16 декември 2009 г. Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с единодушие.” Благодаря.

„РЕШЕНИЕ за приемане на Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2009 г. – 20 декември 2009 г. Народното събрание на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли – 20 декември 2009 г.”

Уважаеми колеги, в съответствие с възможностите, които дава нашият правилник, ви предлагам да приемем пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебата по измененията в Закона за ГМО. Това е с оглед големия обществен интерес по разглежданата тема. С интересът на гражданите, които за пореден път са пред сградата на Народното събрание, и с оглед и на декларираните от Парламентарната група на ГЕРБ принципи на прозрачност и откритост както в управлението, така и в законодателния процес. В крайна сметка българските граждани имат право да знаят коя парламентарна група е „за” и коя „против”, разпространението на ГМО в околната среда в България.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, моля за вашето внимание! Преди да продължим с гласуването на текстовете след § 25, който става 27, които приехме, да се върнем за прегласуване на § 2 от предложения законопроект, тъй като след изчитане на експресната стенограма от гласуването е констатирана неточност във формулировката, очевидно, и объркване при гласуването.

Благодаря Ви, госпожо председател. Докладвам за втори път текста: Параграф 2 от Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми. Параграф 2. Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.

Благодаря ви. Уважаеми дами и господа, продължаваме с предложението на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев – да се създаде нов § 25а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага създаването на нов § 25а, който става § 28 със следната редакция: „§ 28. В чл. 45 след думите „ГМО на пазара” се добавя „правилата и условията за съвместно съществуване на генетично модифицирани култури с традиционното и биологичното земеделие.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Добре е, че миналия път спряхме точно до този § 26. Оттук нататък структурата на целия действащ и изменящ се закон е изградена върху две фундаментални понятия – това е пускане в околната среда и пускане на пазара. Основният доклад, който беше внесен от комисията, е изграден върху разбирането и съдържанието на тези две понятия по сега действащият закон. На заседанието, проведено в петък от 12,00 ч., когато ние тук пледирахме да не се гледа законът преди завършване на заседанието, виждам, че е прието едно от предложенията, направено от народен представител специално за понятието „пускане на пазара”. Предлагам тук, на това място, да разгледаме и да формираме виждането си с какво съдържание на тези две понятия ще работим. Независимо, че те са дефинирани накрая, но ние ще ги употребяваме във всеки отделен момент. Ако не направим това, на всяко второ гласуване ще се натъкваме на този общ проблем и ще трябва да поясняваме, гласувайки един или друг текст, какво съдържание влагаме в това понятие. Предлагам да бъде разгледано предложението на народния представител Лъчезар Тошев да определим съдържанието на тези две понятия, на които систематичното им място действително е накрая на закона, и от там нататък да продължим с гласуването на всички останали текстове. Това е моето процедурно предложение.

Приемам го като изясняване. Това бяха моите думи, които вие изложихте днес, и в комисията, когато разглеждахме това много разумно предложение. То може да бъде прието, но това означава, че ще промени цялата структура, конструкцията на действащия и изменящия го закон. Въпреки че по дух и съдържание бих го приел, смятам, че трябва да работим по това съдържание на понятията, които са дефинирани в т. 23 и 24 на действащия закон. Ако се обедини около това и вносителят, да продължим, но може да чуем и него.

Благодаря, госпожо председател. Мисля, че коректното предложение е процедурно да предложим преминаване към § 82, който разглежда тези дефиниции. Там комисията е приела промяна в т. 24 – предложение, което комисията е подкрепила. Другото предложение не беше подкрепено, но то не е внесено в доклада. Промяната в т. 24 ще затвори вратите, които съществуват в момента в дефиницията „пускане на пазара” в действащия закон. Това общо съгласие е прието в мое отсъствие, тъй като аз напуснах заседанието на комисията. Това е решение на другите колеги – да приемат предложението за нова т. 24, която гласи: „пускане на пазара” означава предоставяне на разположение на друго лице срещу заплащане или безплатно” – това е текстът, няма други никакви уговорки, допълнителни врати да се отворят. Това смятам, че ще реши проблема. Процедурно е допустимо да разгледаме § 82 и след това да продължим с гледането на закона по-нататък.

Има предложение от народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева § 26 да отпадне, което комисията не подкрепя. Има предложение от народния представител Искра Михайлова § 26 да отпадне, което комисията не подкрепя. Има предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов § 26 да отпадне, което комисията не подкрепя. Има предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 29 и предлага следната редакция: „§ 29. В чл. 46 се създава ал. 3: „(3) Министърът на околната среда и водите може да разреши освобождаването на един и същи ГМО или комбинация от ГМО на едно място или на различни места, но със същата цел с едно разрешение за определения в него срок при условие, че е извършена оценка на риска за всяко отделно място и при спазване на процедурата по реда на чл. 47-52.”

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Този текст е незначителен и неговото отпадане няма да бъде особено съществен принос в подобряването на закона, който приемаме, но той е много интересен, защото показва в каква насока са тръгнали измененията на закона, които бяхме принудени да направим, много съществени изменения, за да стане приемлив за обществото и близък до онова, което е нужно на страната. Ще поясня. В България няма нито едно подадено до този момент – от приемането на закона досега, заявление за разрешение, респективно няма нито едно издадено разрешение. Алинея 2 на този член, който променяме в духа на Европейската директива, казва: „Разрешението по ал. 1 се издава за всеки отделен случай.” В директивата текстът е, че с цел минимизиране на рисковете всеки конкретен случай се разглежда отделно и респективно разрешението за отделния случай. Ние още нямаме нито едно разрешение, нито едно заявление и тръгваме да изменяме закона, вижте в каква посока – казваме, че министърът на околната среда и водите може да приеме за отделен случай случаите, в които се иска и едното, и второто, и т.н. Ето го започването на реализирането на тази философия, която е неприемлива за обществото – отваряне, пробиване на рестриктивния характер на закона и тръгване към една либерализация. Затова внесеният текст от вносителя е не само неприемлив, нежелан, но е много объркано казан. Предложението на комисията редакционно е по-ясно, но не е нужно да започваме измененията на закона в тази посока. Предлагам този текст на вносителя да отпадне и да остане досегашното изискване, че за всеки отделен случай се кандидатства отделно и се разрешава конкретно и отделно за даденото място и за дадения случай. Ако имам още една минута, ще поясня. Така интерпретираният текст на директивата по-нататък в закона в духа на либерализацията се интерпретира и обратно. В хода на дебата ми казаха, че понеже всеки случай ще се разглежда отделно, ние като законодатели не можем да кажем, че на определени места в България държавата има политика и приоритети и няма да допуска заявления за даденото място, че ние като законодатели имаме традиционни култури и виждания, и исканията за разрешение за традиционните български култури органът, който е легитимен да дава разрешенията, няма да ги разглежда. Ето я двойствеността. Тук в отделния случай включваме по-широк кръг, а по-нататък, когато трябва да либерализираме, казваме, че нямаме право да забраняваме бланкетно. Този дух на приемания Закон за изменение ни създаде много трудности и вие ще го почувствате в хода на дебата. Предлагам тук да отпадне този текст, да се приеме нашето предложение и да дадем още от този момент линията, която обществото иска от нас, на рестриктивност. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да заявя отговорно от тази най-висока трибуна в България, че в продължение на четири месеца от опозицията, респективно от представителите вляво, се изрекоха огромен брой лъжи. (Реплики от КБ.) Не, моля ви, четири месеца слушахме за какво става въпрос.

Ще ви обясня каква е философията на този закон, защо е приет и защо предложенията, включително и на вносителя, са по-рестриктивни от сега действащия закон. Господин Божинов в момента започва да говори отново за либерализация на закона, за либерализация на ГМО. Първо, тази дума „либерализация” се употреби по един абсолютно непочтен начин, както забелязвате, и до ден-днешен… (реплики от КБ) се говори за съдържание на ГМО в кренвиршите и какво ядем ние. Искам целият български народ да разбере, че първо, този закон не се отнася за генно модифицирани храни, за съдържание на генно модифицирани организми... (Реплика от народния представител Георги Божинов.). Моля ви...

В сега действащия закон, който действа и към ден-днешен, е разрешено отглеждането на селскостопански култури на територията на цялата страна. Това, което направи Министерският съвет като вносител, е, че предложи така, както всички останали страни-членки в Европейския съюз забраняват, по същия начин да забранява и България, чрез така наречената предпазна клауза за всеки отделен случай.

Това не е вярно.

Това е абсолютно вярно. Особено с тези промени, които се приеха на последното заседание на Комисията по околната среда и водите в България, се забранява напълно отглеждането на генетично модифицирани организми за селскостопански цели и пускането в околната среда, с цел лабораторни, научни опити. Оттук нататък, каквото и да се говори в залата за либерализиране на ГМО в околната среда, ще бъде невярно и е опит за бавене на приемане на този закон. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, че след дискусиите и дебатите в Комисията по околната среда и водите внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми претърпя много сериозна трансформация и наистина посоката е към постигане на по-добри режими, такива каквито бяха заложени и са действащи в сега действащия закон за генетично модифицираните организми. Тук обаче коректно би следвало да кажем, че след включването и идването на заседанията на председателя на Народното събрание, госпожа Цачева, имаше много по-висока степен на чуваемост, което се отрази в гласуванията на редица текстове в Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми. Има още какво да се желае, да се постигне това, което е като нагласа, като воля и като настроение сред обществеността. Едва ли е необходимо да посоча, че днес това вече е публикувано като проучване от страна на НЦИОМ: 97% от населението в България посочва, че е против генетично модифицираните организми. Чрез гласуването на текстовете на този закон нашата страна ще определи ясно и категорично каква ще бъде нашата позиция по отношение на генетично модифицираните организми. Отговорността, която е на плещите на всеки един от нас, народните представители, е изключително голяма. Аз казах и по време на дискусиите и дебатите за първо четене на законопроекта тук, в пленарната зала, че няма съществена промяна в настроенията и нагласите на обществеността. Това се потвърждава още веднъж. Впоследствие ще се изкажа по същество каква е нашата позиция за други текстове. Тя е ясна. Движението за права и свободи сме за това българската земя да бъде чиста по отношение на генетично модифицирани организми. Ние сме за защита в най-балансирания вид на българските национални интереси по отношение на този казус, който в момента дискутираме и дебатираме. По отношение на конкретния текст, ние поддържаме нашето предложение, което сме направили като народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи. В никакъв случай текстът на вносителя не кореспондира и не съответства на нагласите, които се изразяват от страна на обществеността, а това е и наша воля като народни представители. Това е с оглед декларираните цели и интересите, които искаме да постигнем. Впрочем, такава е и позицията, която е представена и от управляващото мнозинство в лицето на Политическа партия ГЕРБ, изразена на най-високо ниво от политически лица от тази политическа сила. Ако наистина заедно искаме да постигнем тези цели, то този текст не бива да бъде подкрепен. Естествено всеки ще изрази волята си, но не може чрез един акт на различни места да бъдат разрешавани – хипотетично говоря в случая, естествено трябва да бъде реализирана цялата процедура такава, каквато е предвидена в Закона за генетично модифицираните организми, след представяне на иск, на комисия и т.н. Считам, че с оглед на много по-голяма прецизност и отчитане на всички обстоятелства, по-правилният подход е този текст да не бъде подкрепен. Ние поддържаме нашето предложение такова, каквато сме го внесли по време на срока за представяне на предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, исках да Ви помоля в духа на това, че наистина има много разгорещени дебати, да направите забележка на госпожа министърката, да не квалифицира народните представители и да няма такива директни обвинения в лъжа, тъй като...

Да, добре, ако искате го запишете като процедура.

Оттук нататък, когато говорим дали законът либерализира или е по-рестриктивен, ние можем да попитаме вносителите, когато те внесоха предложения по § 55 изобщо да отпаднат членове 79 и 80, това либерализация или е рестриктивност? Това е пълна либерализация. Тези хора, които искаха да го направят и които предупредихме още на първо четене, когато нямаше още никакъв публичен шум, защо няма да гласуваме „за” на първо четене, сега да кажат, че са привърженици на рестриктивния режим, е твърде остър завой, бих казал, на 180 градуса. Следвайки това, което сме ви казали на първо четене, защото вие не следвате това, което сте ни казали на първо четене, но понеже ние следваме това, което ви казахме на първо четене и го поддържаме и на второ, поддържаме си предложението с господин Божинов - § 26 да отпадне. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Ако репликата е формално възражение на казаното, възразявам на изказаната иначе добронамерена мисъл на господин Курумбашев, министрите да не правят квалификации на народните представители. Напротив, нека да ги правят. Казвам го с дълбокото убеждение, че едно изказване...

Едно изказване, госпожо председател, понякога говори много за този, който го прави. В тази връзка искам да поясня. Уважаема госпожо министър, предпазната клауза може да се задейства само от министъра на земеделието за вече нотифициран от Европейския съюз продукт, а тук разглеждаме раздела „Освобождаване в околната среда на генно модифицирани организми”. Компетентният орган по българския закон е министърът на околната среда и водите и това трябва да си го изясните, когато говорите, че с предпазната клауза можете да действате в тази сфера. Това е, което трябва да знаете като министър, като експерт и като човек, който се изказва по този закон. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, първо по отношение на предложените текстове. Ние сме за това текстът да отпадне. Смятаме, че в момент, в който има такава силно изразена обществена нагласа срещу всякакви техники и разрешения за освобождаване на едни и същи или на различни, или на каквито и да е ГМО, не трябва да си играем на дребни хитрини. Не трябва в населението да остава впечатлението, че в стремежа си да направим България наистина защитена от ГМО се опитваме да излъжем по някакъв начин. Обръщам се към тази част (сочи лявата) на зала. Четири години управлявахте, като бяхте толкова радетели на България да е свободна от ГМО, защо не го направихте? (Силен шум и реплики от КБ.) Изведнъж сега станахте най-големите радетели. Нашата позиция винаги е била една и съща, вашата се променя в зависимост от това дали сте на власт или в опозиция. Уважаеми колеги, искам да ви призова. Има много емоция в момента и в тази част, и в тази част (сочи вляво и вдясно). Искам да надделее разумът над емоцията. Нека да направим така, че законът да съответства на онова, което онези хора искат отвън и 97% от българските граждани. Нека да не правим такива дребни хитрини, затова да гласуваме за отпадането на текста. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, първо да изясня една позиция. Искам да ви кажа, че съм единственият в Парламентарната група на Коалиция за България, който не е участвал в предходното управление. Само да го изясня като лична позиция. И да ви кажа друго нещо. По ГМО и в предишния и в по-предишния парламент имаше абсолютен консенсус, и то между управляващи и опозиция. Например 30-километровата зона е въведена по предложението на народния представител Евдокия Манева и е приета от всички парламентарни групи. Този консенсус съществуваше в две народни събрания и беше разрушен с вкарването на закона за изменение и допълнение на този добре действащ закон. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин Курумбашев, първо, това е така. И второ, чест Ви прави, че в предния парламент на сте били в Коалиция за България, но сега колкото повече стоите там, толкова повече заприличвате на тях. Благодаря ви. (Смях от ГЕРБ и реплика от КБ: „По-добре на нас, отколкото на теб.”)

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Подкрепям напълно господин Шарков да разглеждаме абсолютно разумно закона и да не се поддаваме на емоции. (Реплики от КБ.) Защото съвсем откровено мога да заявя, че господин Божинов в момента подвежда залата. И веднага ви цитирам действащия закон: „Чл. 46. (1) „Освобождаването на ГМО или комбинация от тях в околната среда се извършва след получаване на разрешение, издадено от министъра на околната среда и водите, след положително становище от комисията. (2) Разрешението по ал. 1 се издава за всеки отделен случай въз основа на писмено заявление от лице по чл. 42.” (Реплики от КБ.) Момент! Това е действащият закон! Член 42 от действащия закон иска оценка на риска върху последствията за човешкото здраве и ефекта върху околната среда. Какво предлагаме ние? Ние не предлагаме да отпадне ал. 1, 2 или целият чл. 46, предлагаме една нова ал. 3, която абсолютно гарантира тази строгост на закона. Как ще стане текстът на тази ал. 3? „(3) Министърът на околната среда и водите може да разреши освобождаването от един и същи ГМО или комбинация от ГМО на едно място или на различни места, но със същата цел” - в рамките на - „с едно разрешение, за определения в него срок, при условие че е извършена оценка на риска за всяко отделно място и при спазване на процедурата по чл. 47-52.” В чл. 47 е заявлението по чл. 46, ал. 2. (Реплика на народния представител Георги Божинов.) Вие слушахте ли нашето предложение, на комисията? Госпожа Михайлова ще Ви го прочете. Така че моля Ви, не подвеждайте залата, не подвеждайте гостите в Народното събрание и не правете популизъм с един закон, който наистина трябва да се промени, трябва да съответства на европейските норми и се дръжте като отговорни политици! Защото не сте отговорна опозиция и това е ясно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

В това, което чета, пише, че министърът на околната среда и водите може да приеме...

...реши...

... за един отделен случай и в случаите, в които искането е не за едно място, а на различни места. Ето, против това съм и казах: няма заявление за едно място досега, няма разрешение за нито едно място. Ние тръгваме да казваме, че ако поискаш, поискай и тук, и там, и там, и там. Не е нужно да прокарваме тази линия. И нищо повече не казвам по този текст. Нека остане старият текст, който досега не е спрял никого, не е попречил на никого и няма нужда да го изменяте в тази посока. А това, което четохте надолу, в моя текст го няма! (Реплика към докладчика Искра Михайлова: „Госпожо председател, по моя текст го няма”.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Алексиев, аз не разбрах точно какво искахте да кажете. В първата си част Вие подкрепихте господин Шарков, който подкрепя отпадането на текста. (Реплика на народния представител Иван Алексиев.) Впоследствие казахте – всъщност, за което вземам думата за реплика, че това е хармонизиращ момент и елемент. Категорично това не съответства на хармонизацията, не е хармонизационен аспект. Така че аз остро възразявам и нека под рубриката „Хармонизация” такива текстове да не отварят повече опции и всичко да бъде в духа на това, което и преди малко казах. Действително за всяка една площ да се прецизира, както е в сега действащия закон, който Вие посочихте и визирахте. Наистина трябва да има хармонизация. Ако трябва да бъдем точни тук, писмото, изпратено от Европейската комисия, предвижда хармонизация за работа в контролирани условия. Друг е въпросът, че така предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми далече надхвърля тази рамка. За всички това трябва да е ясно и да се знае от нас. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо министър, колеги! Искам да благодаря най-искрено на господин Алексиев, защото той само в рамките на една минута опроверга своя министър. Госпожа Караджова каза, че новият закон е по-строг от закона, който съществува досега, в сегашния му вид. А господин Атанасов каза, че с този текст премахвате строгостта от някои текстове в действащия закон. Кое е вярното?!

Ти не слушаш.

За сетен път вие нямате една обща позиция по даден въпрос, а може би и по начина ви на мислене какво искате да направите с едно разрешение. Тогава за едно действие направете една обществена поръчка, която да се разпространява в цяла България и ги правете в централата на ГЕРБ! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Божинов, това е действащият закон, това е докладът на Комисията по околната среда и водите от 9 март т.г. (Показва документите.) Докладът е входиран в Народното събрание за второ четене под № 053-11-12, където в ал. 3 пише: „(3) Министърът на околната среда и водите може да разреши освобождаването на един и същи ГМО или комбинация от ГМО на едно място или на различни места, но със същата цел с едно разрешение за определения в него срок, при условие че е извършена оценка на риска за всяко отделно място и при спазване на процедурата по реда на чл. 47-52.” Чета текста от доклада. Господин Чакъров, подкрепям господин Шарков в частта да гласуваме разумно и не се подаваме на емоции. В тази връзка – да прочетем целия текст на чл. 46, а не само ал. 3. Затова излязох и прочетох целия текст на чл. 46. Господин Такоров, не стига, че не четете във вашата група, но и не слушате. Затова казах: бъдете отговорни политици, защото не сте конструктивна опозиция – това е истината. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че няма как да бъде извършена оценка за рисковете за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда, тъй като човешкото, нашето познание до момента не може да обясни смисъла на 90% от генетичната информация, която се съдържа в отделните организми. Ние сме дотолкова наивни да смятаме, че тази информация е баластна и в хода на еволюцията е отпаднала като нужна за развитието на организмите. Напоследък започнаха да се явяват мнения, че всъщност тази информация има определен смисъл. Далеч сме от мисълта, че природата ще създаде организъм, в който 90% от информацията, определяща за неговото създаване, е излишна. Защо не можем да извършим оценка на риска? Защото не знаем как изменени гени ще взаимодействат вътре в самия вид и междувидово в достатъчно дълъг период от време, така че да минат няколко поколения както в организмите, където са извършени генетични манипулации, така и спрямо организмите, които консумират такива организми, в които са извършени генетични манипулации. Още нещо има, уважаеми дами и господа. Когато освободим генно модифицирани организми в природата, после няма как да ги върнем обратно. Това трябва да стане ясно на всеки един от нас! Когато коментираме философията на закона и гласуваме всеки параграф поотделно, трябва да ни е пределно ясно, че няма как да оценим риска на този етап. Становището на нашата група – на „Ред, законност и справедливост”, е да не подкрепим закона в сегашния му вид поради тази причина. Благодаря. (Ръкопляскания и реплики: „Браво!” от КБ.)

Уважаеми колеги! С оглед важността на предложението, което беше подробно изложено от депутати отляво и отдясно, искам да се прегласува. Надявам се колегите от Парламентарната група на ГЕРБ да вникнат в него и да подкрепят текста, който подобрява разпоредбата на закона.

По § 27 е постъпило предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 30, и предлага следната редакция: „§ 30. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 3 и 4: „3. резюме на заявлението съгласно формата, определен в съответствие с наредбата по чл. 45; 4. икономически анализ на въздействието върху българското земеделие от освобождаването в околната среда на генетично модифицирани видове от стопанска значимост за страната.” 2. В ал. 2: а) в т. 1, буква „а” думата „регистрация” се заменя с „и единен идентификационен код или код”; б) в т. 6 думите „методите за ремедиация” се заменят с „техниките за премахване или инактивиране на генетично модифицирани организми след приключване на дейността”. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Към заявлението по ал. 1 се прилага: 1. документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 15, а за чуждестранните лица – и документ, удостоверяващ правния статус на заявителя, издаден в съответствие с националното му законодателство до три месеца преди подаване на заявлението; 2. декларация за съгласие на собствениците, когато заявителят не е собственик.” 4. Създава се ал. 6: „(6) Площите, необходими за спазване на отстоянията по този закон се осигуряват от заявителя, който предоставя декларация, удостоверяваща това обстоятелство.”

Уважаема госпожо председател, в § 30, т. 4 става въпрос за „икономически анализ на въздействието върху българското земеделие от освобождаването в околната среда на ГМО”. Мога да ви кажа, че икономическият ефект ще бъде катастрофален, тъй като от българските производители на хранителни продукти големите търговски вериги, а и малките магазини, вече искат сертификати и удостоверения, че продуктите, които продават, не съдържат генно модифицирани организми поради, както казаха преди малко колегите, нежеланието на българските потребители да консумират такива продукти. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Може би тук да изчистим едно недоразумение. Поне две предложения, които имах в комисията, съм сигурен, че минаха и минаха единодушно. Едното беше за отстоянието от пчелините – да бъде минимум 10 километра. Второто беше за декларация за съгласие за отглеждане на ГМО от собственика на земята, когато заявителят не е собственик. Това е нещо, което се прие единодушно от комисията. Тук го виждам в допълнителния доклад – към § 27. Затова искам да ви помоля, ако е към § 27, да бъде добавено, ако, разбира се, се приеме, че имаме съгласие по това предложение. Или поне да бъде подложено на гласуване. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Господин Курумбашев, систематичното място на това нещо е в чл. 71, ал. 6. Там сме го записали. Ако държите да го запишем и тук – просто няколко пъти пишем едно и също нещо. Благодаря.

Факт е, колеги, че по този текст имаме съгласие. Не намирам проблем, ако го гласуваме и го има на две места. Разбирам желанието за по-ювелирно законодателство, но в случая като го запишем на две места, законът няма да пострада от това. Просто да е ясно, че собственикът трябва да представи такава декларация. По това се съгласихме всички в комисията, така че ви моля да го подложим тук на гласуване и моля да подкрепите този текст. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението ми е в § 27, ал. 5 накрая да се добави следният текст „и декларация за съгласие за отглеждане на ГМО от собственика на земята, когато заявителят не е собственик”. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 33, и предлага следната редакция: „§ 33. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7” и след думите „45 дни” се добавя „от изготвяне на становището”. 2. В ал. 2 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7”.”

По § 31 са постъпили предложения на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева. Предложението е оттеглено. Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Искра Михайлова. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 34, и предлага следната редакция: „§ 34. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Въз основа на становището на комисията, икономическия анализ по чл. 47, ал. 1, т. 4, резултатите от общественото обсъждане, коментарите, направени от останалите държави – членки на Европейския съюз, и след съгласуване с министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите в срок до 14 дни от датата на провеждане на общественото обсъждане изготвя проект на разрешение за освобождаване на генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми в околната среда и го представя за одобрение от Министерския съвет”. 2. Създават се нови алинеи 2 и 3: „(2) Министерският съвет се произнася с решение в срок до 14 дни от постъпването на материалите по ал. 1. (3) В срок до 90 дни от подаване на заявлението, министърът на околната среда и водите: 1. издава разрешение за освобождаване на генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми в околната среда при положително решение на Министерския съвет; 2. отказва издаването на разрешение по собствена преценка въз основа на информацията по ал. 1 или при отрицателно решение на Министерския съвет. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея в т. 2 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така: „(6) В разрешението по ал. 3, т. 1 се определят срокът и условията, при които се извършва освобождаването на ГМО в околната среда, включително задължителните отстояния на площите, засети с генетично модифицирани растения от: 1. площите с традиционен начин на производство – не по-малки от определените в Приложение № 2; 2. площите с биологичен начин на производство – не по-малки от 7 км; 3. стационарни пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството – не по-малки от 10 км”. 6. Създава се ал. 7: „(7) Материалът, получен от ГМО след освобождаването им в околната среда, може да бъде пуснат на пазара само след издаване на разрешение по реда на Раздел ІІІ от тази глава”.”

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Предложеният от комисията текст трябва да бъде подкрепен и ние ще го подкрепим с голямо задоволство. Дори само това да беше резултатът от многомесечната работа в комисията, той заслужава. Ние оттеглихме нашето предложение – първо, за да не е алтернатива на този текст; второ, защото идеята се съдържа в него и защото към текста, направен от колегите Язов и Алексиев, бяха прибавени и включени онези дебати и техните резултати в комисията, беше чут гласът на неправителствените организации, на много от сдруженията, експертите и гражданите. Тук ясно се регламентира не само процедурата, при която освен министъра и Министерският съвет ще даде акт по даденото предложение за разрешение, но ясно се определят какви са отстоянията от традиционните български култури, от биологичното земеделие, от онова, което ние искахме да защитим като пчелините и т.н. Така че този текст има достойнства и трябва да бъде подкрепен, а неговата ал. 7 внася голяма яснота по този въпрос, по който спорихме и в началото. Вижте какво казва ал. 7: материалът, получен от ГМО след освобождаването им в околната среда, може да бъде пуснат на пазара само след издаване на разрешение по реда на Раздел ІІІ от тази глава. Оня спор, който беше в началото, това, което е за понятията, става ясно, че освободеният организъм в околната среда за опити, полеви опити, създаденият от него продукт, ако той се върне в регулираните условия, това не е пускане на пазара. Ако обаче се пожелае да бъде пуснат за потребление или да бъде пуснат за разпространение като семе, посадъчен материал и т.н., ще трябва да се извърви процедурата по Раздел ІІІ за даване разрешение за пускане на пазара. Това според мен е най-съдържателният текст, който комисията произведе, и аз предлагам да се приеме, че сме оттеглили нашето предложение, че се приемат по принцип, ако щете, и да подкрепим този текст на комисията.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ние също ще подкрепим текста на § 34 за чл. 51. Ще го подкрепим, защото по време на дискусията и дебатите, които имахме в парламентарната Комисия по околната среда и водите, беше възприето предложението, което направих аз от името на Движението за права и свободи – да се актуализират, да се оптимизират отстоянията по Приложение № 2 и това беше чуто от всички, включително и от управляващото мнозинство. По този начин ние се обърнахме към научната общност най-вече в лицето на БАН да ни дадат отстояния, които да гарантират опазването на околната среда в хипотезата на разрешение за отглеждане на генетично модифицирани организми в околната среда. Действително по най-бързия начин ние получихме отстоянията, които в момента се предлагат по отношение на Приложение № 2, а също бих казал и по отношение на отстоянията, които са общи, в които се отглеждат земеделски култури с биологичен начин на производство. Това изцяло кореспондира с духа и целите, които ние споделяме, за постигане на действително чисто ГМО на българска земя, така че подобни текстове винаги ще бъдат подкрепяни от нас, но има текстове, които впоследствие идват на дневен ред. Там ние ще представим нашите позиции. Ако искаме да постигнем тези цели, бих пледирал за идентичен подход и по други текстове. Благодаря за вниманието.

По § 32 е постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Михайлова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представител Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 35, и предлага следната редакция: „§ 35. В чл. 52 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда при наличие на поле с традиционен начин на производство, разположено на отстояния по-малки от определените в Приложение № 2, а от поле с биологичен начин на производство и от стационарни пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството, разположени на отстояния по-малки от определените в чл. 51, ал. 6, т. 2 и 3.” 2. В ал. 3 думите „и 2” се заличават.”

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Ако трябва да бъда съвършено кратък, ще кажа само, че заставам на трибуната по този въпрос, за да заявя, че ние ще подкрепим и този текст и да поясня, че не става дума за неподкрепа на предложението, което сме направили. Случаят е следния – текстът в действащия закон гласи така: „Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при наличие на поле в съседство с биологичен начин на производство”. Този текст ние го приемахме за добър. Когато вносителят предложи да отпадне този текст, нашето предложение беше да отпадне текстът на вносителя, тоест да остане сега действащата алинея. Нашето предложение не че не е подкрепено от комисията, напротив, то е развито и терминът „съседство”, който се прие като неясен, е доразвит и става дума, че министърът на околната среда и водите ще откаже да издаде разрешение за случаите, при които има наличие на поле, и то не само в съседство, но и на по-голямо отстояние от физическия съсед. Това, което се постигна като текст, в резултат на дебатите в комисията, с приноса на много народни представители, е един текст, който радикално променя предложението на вносителя да отпадне ал. 2 на чл. 52. В изказването си за първо четене от името на групата заявих, че това е неприемливо. Сега подкрепяме този текст, защото той, както казах, променя в съвсем друга посока и в много по-добро съдържание онова, което беше заявената от нас воля. Тук ще гласуваме категорично „за”.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, аз бих искал да защитя моето предложение защо този текст трябва да отпадне и да остане действащия текст, който гласи: „Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при наличие на поле в съседство с биологичен начин на производство”. Ние току-що гласувахме в предходния параграф отстоянията за биологичен начин на производство – не по-малки от 7 км, които ни се предлагат и в този текст. Но идеята да се защити биологичния начин на производство е дори когато са съседни след тази буферна зона, която самият заявител трябва да си осигури за своя сметка. Това също гласувахме вече. След тази зона, ако следва поле с биологичен начин на производство, да не се дава разрешение въпреки 7-те км и това не е в противоречие. Защото тези 7 км може би са крайно недостатъчни, за да се предотврати замърсяване на биологичния начин на производство. Ако в пробата има 0,1% ГМО на биологичния начин на производство, няма да бъде признат за биологично производство. Така че, ако смятаме, че това е нещо ценно за България и това ще бъде бъдещето на България, и ще се развиваме в тази посока, въпреки че след това следват някои забранителни текстове, които ще успокоят, предполагам, публиката в България за опасността от ГМО, но е добре и тук, в този текст, да остане текстът, който в момента е действащ, и да се казва, че ако съседен на ГМО терен е засят с биологичен начин на производство, не се дава разрешение. Мисля, че няма нужда да аргументирам подробно защо е възможен този пренос и защо може да се осъществи такова замърсяване, и защо 7-те км не са достатъчно, според мен. По този начин се слага една допълнителна гаранция в комбинация с приетия току-що § 34, където тези отстояния вече са записани. Благодаря ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 36 и предлага следната редакция: „§ 36. В чл. 54, ал. 3 след думата „научна” се добавя „и друга”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 40.

По § 38 има предложение от народния представител Костадин Язов, което комисията подкрепя. Има предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев, което комисията подкрепя. Има предложение на народния представител Джевдет Чакъров, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 41 и предлага следната редакция: „§ 41. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1, буква „б” думата „регистрация” се заменя с „единен идентификационен код или код”; б) т. 8 се изменя така: „8. предложение за срока на действие на разрешението за пускане на пазара за максимален срок от 10 години”; в) в т. 12 след думата „досие” се поставя запетая и се добавя „съгласно формат, определен в съответствие с наредбата по чл. 45. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Към заявлението по ал. 1 се прилага документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 15, а за чуждестранните лица – и документ, удостоверяващ правния статус на заявителя, издаден в съответствие с националното му законодателство до три месеца преди подаване на заявлението.” 3. Създава се нова ал. 4: „(4) След получаване на заявлението министърът на земеделието и храните незабавно изпраща резюмето на досието по ал. 1, т. 12 на Европейската комисия и на другите държави членки.” 4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”

Благодаря, госпожо председател. Аз смятам, че в този текст има липса, тъй като преди малко гласувахме текста в § 30 за изменение на чл. 47. Искам да обясня за какво става дума. Едно генетично модифицирано растение може да се появи в околната среда по два начина по нашия закон. Единият начин, който току що гласувахме, това е режимът освобождаване в околната среда от министъра на околната среда и водите и цялата процедура, която е разписана в закона. Вторият начин да бъде засято това генетично модифицирано растение в околната среда е по другата процедура, която в момента обсъждаме - пускане на пазара. Един от проблемите на този закон е, че има два начина, по които може в околната среда да се появи генетично модифицирано растение. Ние вече гласувахме за създаване на ал. 6 по първия начин – чрез освобождаване в околната среда, където е записано: „Площите, необходими за спазване на отстоянията по този закон, се осигуряват от заявителя, който предоставя декларация, удостоверяваща това обстоятелство.” Тоест имаме площ, на която се засява генетично модифицираното растение, и буферната зона отстрани. За чия сметка се осигурява тази буферна зона? Току що решихме, че когато става въпрос за процедура „освобождаване в околната среда” е за сметка на заявителя. Тук сега разглеждаме изменението на чл. 60 – какво трябва да даде този, който заявява желание да отглежда ГМО по процедурата „пускане на пазара”. Там такъв текст няма. Затова смятам, че трябва да предложа редакционно след т. 12 да се създаде нова т. 12а: „декларация, удостоверяваща осигуряване на изискуемите отстояния по този закон.” Декларация, а след това ще запишем следващият текст, който комисията по принцип е приела, че трябва да има такова нещо. Но в чл. 60 е списъкът на това, което се изисква да подаде заявителят, а там няма изискване за такава декларация. Тоест той ще каже: аз имам тази земя, но за буферните зони нищо не се изисква да се подава. Затова смятам, че това несъответствие трябва да бъде коригирано с една редакция, която не е повод за големи сблъсъци и войни, а просто трябва да бъде едно и също в двата вида пускане в околната среда на ГМО – както по процедурата „освобождаване”, същото да бъде и по процедурата „пускане на пазара”. Затова предлагам след т. 12 да се добави нова т. 12а: „декларация, удостоверяваща осигуряване на изискуемите отстояния по този закон от заявителя.”

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Намирам, че обосновката на господин Тошев е много прецизна и много точна, както и цялото му поведение по време на обсъждането на този законопроект в комисията.(Шум и реплики от ГЕРБ.) Тук не става дума за СДС, а става дума, че заслужава тази оценка. Той разграничи двата пътя, по които може да премине физическата бариера от средата, в която е създаден изкуственият организъм, и това е общото за двете понятия. Едното е да бъде пуснат с разрешение на министъра на околната среда и водите в околната среда и другото е да бъде пуснат на пазара. Господин Тошев, чуйте, за да видим дали ще се съгласите. Има и два пътя за пускане на пазара: единият път е, когато даденият организъм се пуска на пазара в Европейския съюз чрез процедура, реализирана от България. Това е целият смисъл на Раздел ІІІ – функциите на министъра на земеделието и храните. Другото пускане – на територията на България, е за продукт, нотифициран в Европейския съюз чрез друга държава. Затова аргументите на Министерството на околната среда и водите, с които възразяват по време на заседанието в комисията на Вашите мотиви, са неоснователни. Защото те пишат следното: „Не подкрепяме Вашето предложение”. Декларацията за съгласие за отглеждане от собственика на земята може да се поиска едва на етап, когато се стигне до фактическо отглеждане на ГМО по реда на чл. 71. Заявлението за пускане на пазара за ГМО като продукт или състав на продукт се отнася за пазара на целия Европейски съюз и на този етап няма как да се знае кой ще купи...

Изчакайте малко. Кой ще купи семената? Вярно е, че за втория случай е така, но когато българският министър на земеделието реализира процедурата за пускане на пазара, той ще удовлетвори искането на българския субект, като му каже къде може да го гледа. Затова Вие сте съвършено прав и Вашето предложение трябва да бъде прието.

Не пестете толкова времето. Въпросът е много важен.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, аз не чух в това, което прочете господин Тошев, в неговата редакция имаше това, което Вие казвате, „и, както и декларация за съгласие за отглеждане на ГМО от собственика на земята”. Ако Вие не го правите като предложение, аз формално съм направил това предложение в комисията и то е в параграфа, който изменя чл. 60, т. 2: ал. 3 се изменя така: „1. документ за платена такса и т.н. – тези неща, които ги прочете вече председателката на комисията, и 2. декларация за съгласие за отглеждане на ГМО от собственика на земята, когато заявителят не е собственик.” Един път вече го обясних, казусът получи подкрепа на залата, молбата ми е да го добавим и тук. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър! Господин Тошев, само по себе си Вашето предложение съществува в чл. 71 като ал. 6 и смятам, че систематичното му място е там. Ако мислите, че е по-добре да го запишем на още едно място, просто не виждам смисъл. Благодаря.

Ще направя дуплика само към господин Язов, тъй като репликата на господин Божинов беше в моя подкрепа. Чл. 71 гласи: „В Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър”. Това е регистърът, там ще го запишем това нещо, аз не съм против да се запише. Когато в чл. 60 се казва какво трябва да се подаде до българския министър на земеделието, не на Европейския съюз, той го подава до българския министър и това се изисква от него. Ако не му го изискаме сега в чл. 60, няма да го подаде, защото не се изисква. Ако не се изисква, не можем след това да следим осигурил ли е отстоянията или не, а за чия сметка трябва да бъдат тези отстояния? За сметка на заявителя, няма как да е за сметка на някой друг. Който иска да прави това, определя площта и гарантира, че отстоянията по този закон ги е гарантирал по някакъв начин. Гарантирал ги е, трябва да декларира това нещо. Това е валидно по другия начин за освобождаване в околната среда и сега чрез механизма за пускане на пазара също трябва да се изиска. Не правете от това въпрос. Това е разбираемо, според мен. Трябва да има записано такова изискване някъде в този списък в чл. 60. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Вземам думата, само за да отклоня предложението на уважавания от мен народен представител господин Язов. Неговите аргументи са същите като тези на Министерството на околната среда и водите, които прочетох. Защо в случая не трябва да стъпваме на тези основания? Вижте колко е ясен чл. 67 на действащия закон. Там ясно е казано, че разрешението, което издава българският министър на земеделието, когато процедурата е стартирала на територията на Република България и затова се извършва от името на България, съдържа ал. 4 по отношение на ГМО, предназначени за производство или за пускане на пазара като семена и посадъчен материал – един ред. Друг ред е предвиден, когато това пускане на пазара е за горски репродуктивни материали, но и в двата последни случая става дума за пускане на пазара с цел отглеждане. Тоест заявителят още когато иска от българския министър, той не само извървява цялата процедура, за да стигне до разрешение на Европейския съюз, но има актове и действия, които в резултат на пускането на пазара включват отглеждане в България. Затова е прав господин Тошев, когато казва, че трябва да се осигури отстояние и съгласие – както казва моят колега Курумбашев – от собственика на земята, на която ще се извършва това производство с цел пускане на пазара. Защото пускането на пазара е първият акт на предоставяне, възмездно или безвъзмездно, на друго лице с цел производство или разпространение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е следното. В параграфа, който изменя чл. 60, ал. 3 се изменя така – това, което вече е прочела председателят на комисията, а именно, че към заявлението се прилага документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 15, а за чуждестранни лица следният документ, издаден в съответствие с националното законодателство. Това е първа точка. Предложението е: „2. декларация за съгласие за отглеждане на ГМО от собственика на земята, когато заявителят не е собственик.”

Тази промяна настъпва в ал. 3 – „към заявлението” е т. 1, а т. 2 – декларация за съгласие за отглеждане на ГМО, когато заявителят не е собственик.

Точка втора.

Това е т. 1. Създава се т. 2: „декларация за съгласие за отглеждане на ГМО от собственика, когато заявителят не е собственик”.

Ако няма как, да е т. 2.

Или като второ изречение към тази алинея.

Нека се постави запетая и продължава: „декларация за съгласие...”. Или да е второ изречение към тази алинея, както предлагат колегите.

То е по т. 8, описано е - срокът да остане пет години.

Параграф 39. Постъпило е предложение на народния представител Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 42 и предлага следната редакция: „§ 42. Създава се чл. 60а: „Чл. 60а. Министърът на земеделието и храните публикува незабавно на Интернет-страницата на информационната система по чл. 4, ал. 2: 1. резюмето на заявлението; 2. доклада по чл. 66, ал. 1; 3. информацията относно възможността за участие на обществеността в процедурата за обществено обсъждане, която се провежда на ниво Европейски съюз.”

Параграф 40. Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Искра Михайлова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Вземам думата, само защото много внимателно следящият текста народен представител Георги Пирински попита – как така хем подкрепяте предложението на вносителя да отпадне чл. 64 и подкрепяте предложението на толкова народни представители да отпадне предложението за отпадане? Отговорът е следният: този текст на чл. 64, който формално отпада, отива на мястото на чл. 66 по своето съдържание. Така че тук няма нищо, което да попречи да бъде подкрепено това предложение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става § 44, и предлага следната редакция: „§ 44. В чл. 65 в текста преди т. 1 след думата „научна” се добавя „и друга”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 45.

По § 43 има предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението за т. 2 е оттеглено. Има предложение от народния представител Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 46, и предлага следната редакция: „§ 46. Създава се чл. 66а: „Чл. 66а. (1) Когато докладът по чл. 66, ал. 1 посочва, че ГМО може да бъде пуснат на пазара, министърът на земеделието и храните го изпраща на Европейската комисия заедно с допълнителната информация по чл. 63, ал. 4, както и с всяка друга информация, взета предвид при неговото изготвяне, в срок 90 дни от получаване на заявлението. (2) След изпращането на доклада по чл. 66, ал. 1 на Европейската комисия министърът на земеделието и храните предоставя на обществеността резюмето на досието и доклада за обсъждане чрез интернет-страницата на информационната система по чл. 4, ал. 2. Обсъждането се провежда в рамките на 30 дни. Министърът на земеделието и храните обобщава направените бележки и коментари и ги изпраща на Европейската комисия. (3) Министърът на земеделието и храните издава разрешение за пускане на пазара, когато: 1. в срок 60 дни след изпращането на доклада не постъпят мотивирани възражения или не бъдат повдигнати спорни въпроси от Европейската комисия или от държавите членки; 2. спорните въпроси, поставени от Европейската комисия или от държавите членки, са разрешени в срок 105 дни след изпращането на доклада. (4) Срокът по ал. 3 спира да тече до предоставяне от заявителя на допълнителна информация, поискана от Европейската комисия или от държавите членки. (5) Когато в срока по ал. 3, т. 2 постъпилите възражения или поставените спорни въпроси от Европейската комисия или от държавите членки не бъдат разрешени, министърът на земеделието и храните издава разрешение само при положително решение на Европейската комисия или Съвета на Европейския съюз. (6) Разрешението за пускане на пазара се изпраща на заявителя в 30-дневен срок след изтичането на сроковете по ал. 3 или след обнародването на решението на Европейската комисия. (7) В срока по ал. 6 министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия и държавите членки за издаденото разрешение.”

По § 44 има предложение от народния представител Искра Михайлова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 47, и предлага следната редакция: „§ 47. В чл. 67 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Разрешението се издава за максимален срок от 10 години.” 2. В ал. 4 думите „Официалната сортова листа съгласно Закона за посевния и посадъчен материал” се заменят с „Общия каталог на сортовете земеделски растителни видове и Общия каталог на сортовете зеленчукови видове”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 48.

По § 46 има предложение от народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев – в § 46 т. 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Лъчезар Тошев – в § 46 т. 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева – в § 46 т. 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искра Михайлова: в § 46 т. 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов – в § 46 т. 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 49, и предлага следната редакция: „§ 49. В чл. 69 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа в електронен вид публичен регистър на: 1. издадените разрешения за пускане на ГМО на пазара; 2. информацията за генетичната модификация с цел облекчаване на контрола и наблюдението след пускане на пазара на ГМО като продукт или съставка на продукт.” 2. В ал. 2 думите „Електронният регистър е” се заменят с „Електронните регистри са”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Информацията, която подлежи на вписване в регистрите, се определя с наредбата по чл. 45.” 4. В ал. 4 думата „регистъра” се заменя с „регистрите”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50.

По § 48 е постъпило предложение от народния представител Костадин Язов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48, който става § 51, и предлага следната редакция:” – Моля народните представители да се обърнат към Допълнителния доклад. „§ 51. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „пускането им на пазара” се добавя „на Европейския съюз”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Лицата, които отглеждат генетично модифицирани растения при условията на ал. 1, са длъжни да спазват правилата и условията за съвместно съществуване на генетично модифицирани култури с традиционното и биологичното земеделие, определени с наредбата по чл. 45, както и задължителните отстояния по чл. 51, ал. 6.” 3. Създава се ал. 6: „(6) Площите, необходими за спазване на отстоянията по ал. 3, се осигуряват от заявителя, който предоставя декларация, удостоверяваща това обстоятелство, както и декларация за съгласие за отглеждане на ГМО от собствениците на земята, когато заявителят не е собственик.”

По § 49 е постъпило предложение от народния представител Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 49, който става § 52, и предлага следната редакция: „§ 52. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „научна” се добавя „и друга”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В случаите по ал. 1 и 2 министърът на земеделието и храните въз основа на становище на комисията изготвя доклад относно необходимостта от промяна на условията за пускане на пазара или за прекратяване пускането на пазара на ГМО. Докладът се изготвя и се изпраща на Европейската комисия в срок до 60 дни от получаването на новата информация.” 3. Създава се ал. 4: „(4) Министърът на земеделието и храните променя условията или прекратява разрешението за пускане на пазара, когато: 1. в срок от 60 дни след изпращане на доклада не постъпят мотивирани възражения или не бъдат повдигнати спорни въпроси от Европейската комисия или от държавите членки; 2. спорните въпроси, поставени от Европейската комисия или от държавите членки, са решени в срок до 75 дни след изпращането на доклада.” 4. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Когато в срока по ал. 4, т. 2 постъпилите възражения или поставените спорни въпроси от Европейската комисия или от държавите членки не бъдат разрешени, министърът на земеделието и храните променя условията или прекратява разрешението за пускане на пазара само при положително решение на Европейската комисия или Съвета на Европейския съюз. (6) Министърът на земеделието и храните уведомява заявителя, Европейската комисия и държавите членки за решението по ал. 4 или 5 в 30-дневен срок от издаването му.”

По § 50 има предложение от народния представител Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 50, който става § 53, и предлага следната редакция: „§ 53. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „удължи срока на” се заменят с „поднови”. 2. В ал. 2: а) в т. 1, буква „б” думата „регистрация” се заменя с „единен идентификационен код или код”; б) в т. 3 думите „удължаване на срока” се заменят с „подновяване”. 3. В ал. 3 думата „прилагат” се заменя с „прилага”, а думите „копие от разрешението за пускане на ГМО на пазара и” се заличават. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Министърът на земеделието и храните въз основа на становище на комисията изготвя и изпраща на заявителя доклад относно подновяване на разрешението в 60-дневен срок от подаване на заявлението”. 5. Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) Министърът на земеделието и храните незабавно изпраща доклада заедно със заявлението на Европейската комисия и на компетентните органи на държавите членки. (6) Министърът на земеделието и храните подновява разрешението, когато: 1. в срок 60 дни след изпращане на доклада не постъпят мотивирани възражения или не бъдат повдигнати спорни въпроси от Европейската комисия или от държавите членки; 2. спорните въпроси, поставени от Европейската комисия или от държавите членки, са решени в срок 75 дни след изпращането на доклада”. 6. Създават се ал. 7-9: „(7) Когато в срока по ал. 6, т. 2 постъпилите възражения или поставените спорни въпроси от Европейската комисия или държавите членки не бъдат решени, министърът на земеделието и храните подновява разрешението за пускане на пазара при положително решение на Европейската комисия или Съвета на Европейския съюз. (8) Срокът на действие на разрешението по ал. 1 е 10 години. Министърът на земеделието и храните може да съкрати или удължи срока при наличието на специфични причини, като посочи мотивите за това. (9) Министерството на земеделието и храните уведомява заявителя, Европейската комисия и държавите членки за решението си относно подновяване на разрешението по ал. 1 в 30-дневен срок от постановяването му”. 7. Досегашната ал. 5 става ал. 10 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”. 8. Досегашната ал. 6 става ал. 11 и в нея думите „удължаване на срока” се заменят с „подновяване”.”

По § 51 е постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 54, и предлага следната редакция: „§ 54. В чл. 74 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) На етикета на продукта трябва да е поставена информацията, определена в Регламент 1830/2003/ЕС от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти (ОВ, L 268 от 18 октомври 2003 г.). Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти, съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламента, трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различен от основния”. 2. В ал. 3: а) в т. 1 думата „минимално” се заличава; б) точка 2 се отменя”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да кажа, че ние ще подкрепим измененията, които се правят в ал. 2 на чл. 74 и ще подкрепим предложението с оглед на това, че първо предложението, което направихме, е прието по принцип. По време на самото заседание на комисията аз предложих текст, който вече е подкрепен от комисията, а именно на етикета на храните, които съдържат генетично модифицирани или компоненти на генетично модифицирани организми, е не само да бъде приповдигнат текстът, а да има и диференциация с оглед на това да бъде два пъти по-висок текстът спрямо останалата част на етикета, за да бъдем коректни към потребителите да направят осъзнато своя избор, да има ясна диференциация в текста за това, че в продукта се съдържат тези и тези компоненти. Считам, че по този начин, като има разлика в текста и той е два пъти по-голям в сравнение с останалата част от надписа, с цвят и шрифт, различни от основния, ще може много по-ясно да се различава и диференцира от всички нас като потребители и тези, които решат да консумират такава храна да извършат напълно осъзнато своя избор. Ние ще подкрепим предложението с оглед на това да бъдем максимално коректни към потребителите, към всички нас, с оглед на вече представените аргументи от моя страна. Благодаря за вниманието.

По § 52 е постъпило предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Постъпили са предложения на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 52, който става § 55, и предлага следната редакция: „§ 55. Член 75 се изменя така: „Чл. 75. (1) Министърът на земеделието и храните след съгласуване с министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването може да предложи на Министерския съвет временно да ограничи или да забрани употребата или продажбата на генетично модифицирани организми като продукт или като съставка на продукт, за който има издадено разрешение за пускане на пазара, когато има основание да се смята, че този ГМО представлява риск за човешкото здраве и околната среда, въз основа на: 1. нова или допълнителна информация, станала известна след издаване на разрешението, която се отразява на оценката на риска или 2. преоценка на съществуваща информация на базата на нови или допълнителни научни знания. (2) В случаите по ал. 1 при наличието на риск за човешкото здраве и околната среда, министърът на земеделието и храните прилага всички необходими мерки за защита и незабавно уведомява обществеността за взетите мерки и мотивите за тях. (3) В случаите по ал. 1 комисията преразглежда оценката на риска по искане на министъра на земеделието и храните. (4) Министърът на земеделието и храните внася в Министерския съвет информацията по ал. 1 заедно с преразгледаната оценка на риска за приемане на решение относно прилагането на забраната по ал. 1. (5) В случаите на въведена забрана по ал. 1 министърът на земеделието и храните информира незабавно Европейската комисия и държавите членки за предприетите по ал. 2 мерки и мотивите за тях, като представя: 1. преразгледана оценка на риска, в която се посочва кои условия и по какъв начин да бъдат променени в разрешението за пускане на пазара или разрешението да бъде отменено; 2. информацията по ал. 1, т. 1. (6) Обжалването на решението на Министерския съвет по ал. 4 не спира неговото изпълнение.”

Уважаеми колеги, макар че подкрепям този член, аз гласувах „против” и ще ви кажа защо го направих. Направих го, защото тук в залата има колеги, които на първо четене подкрепиха отпадането на чл. 79 и 80, а днес са си сложили табелки „Аз съм против ГМО”. Имам предвид колегите от „Атака”. Това е политически цинизъм! Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)