СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ)1698 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам за съвсем естествено при обсъждане на структурна промяна в Министерския съвет, както и при избора на нов министър в състава на правителството, да се проведе една сериозна, отговорна, задълбочена дискусия по функциите на този министър, по състоянието на усвояването на европейските фондове и целите, които формулира правителството по този важен приоритет, особено в условия на задълбочаваща се икономическа, а вече и социална криза.
Аз, честно казано, очаквах много по-сериозна аргументация защо министър-председателят 8 месеца след като беше формиран Министерският съвет променя на 180 градуса позицията, която беше заявена при формирането на правителството.
Ще припомня, че през м. юли, когато се избираше правителството, съвсем добронамерено Парламентарната група на Коалиция за България, а и аз лично предупреждавах, че премахването на поста вицепремиер, отговарящ за усвояването на европейските фондове, координиращ, контролиращ работата по оперативните програми, е политическа и управленска грешка. Тогава чухме много тежки аргументи от мнозинството против това. И бих могъл да ги припомня. Затова очаквах да се обясни защо се прави такава съществена промяна.
Ще ми е интересно между другото да видя гласуването по тази промяна от страна на две партии, които безусловно подкрепят кабинета – визирам „Атака” и Синята коалиция, защото когато през 2008 г. беше създаван този пост на вицепремиер, аргументите бяха против. Не знам защо са се променили, ако смятате да подкрепите това предложение.
Заслужава си да припомня все пак развитието на този въпрос, защото още през 2008 г., когато беше създаван постът вицепремиер - член на кабинета, отговарящ за управлението на европейските фондове, Европейската комисия категорично приветства това действие на предишното българско правителство, защото даде възможност за много по-добра координирана, концентрирана работа на всички министерства, на всички управляващи органи и на цялата администрация, занимаваща се с европейски средства. Това даде знак и за висок национален политически ангажимент за по-добра комуникация с Европейската комисия, за повече прозрачност и контрол. Това подобри и диалога на правителството и администрацията с различните целеви групи, бенефициенти в страната - с общините, с бизнеса, с неправителствените организации, и даде съвсем конкретни резултати. Защото проблемите, които съществуваха преди това, бяха отстранени. И това е констатация на Европейската комисия. Още през м. май 2009 г. бяха деблокирани плащанията по програма ИСПА. Също така беше отпушено и разрешено контрактуването на средствата по оперативните програми, свързани с пътното строителство. Това стана преди изборите. Беше решен въпросът и за програма САПАРД и след ваканцията на Европейската комисия, през септември 2009 г., бяха възстановени и тези плащания. Налице са съвсем конкретни действия, които доведоха до съвсем конкретни резултати, в т.ч. и по програма САПАРД, по която аграрният бизнес получи възможност да се възползва от целеви ресурс, който за съжаление през втората половина на годината не беше усвоен ефективно и не малко от средствата бяха пропуснати.
Искам да подчертая, че оценката на Европейската комисия за периода юни 2008 – юли 2009 г. по отношение на предприсъединителните инструменти и оперативните програми е изцяло положителна като реформи, които бяха направени, в т.ч. в чувствителната сфера, свързана с пътната инфраструктура. Бих могъл да припомня тези определения от Европейската комисия. Затова след изборите, при формирането на новото българско правителство очакванията и на Европейската комисия, и на българското общество – да има приемственост в тази работа, която беше положително оценена и даде резултат, за съжаление не се случиха. И аз лично нямам рационално обяснение защо това не се случи. Вероятно само политическата целесъобразност, а може би и емоционалното отношение към госпожа Плугчиева като бивш вицепремиер изиграха водеща роля за тази тежка управленска грешка.
Защо казвам тежка управленска грешка? Защото виждаме, че не се постигна ново качество на работата по европейските проекти. Това, убеден съм, го усещат и хората в администрацията, но най-вече тези, за които са предназначени европейските средства – българските общини, които очакват благоустрояване на своята инфраструктура, хората от бизнеса, за които оперативна програма „Конкурентоспособност” и другите инфраструктурни програми са от особено значение днес. Усещат го и българските земеделски производители, защото има видимо забавяне на работата в програмата „Развитие на селските райони”. Това е очевиден факт.
Също така е очевидно, че координацията между министрите не функционира. По същество е прекъснат диалогът между вицепремиера Дянков, който е натоварен да отговаря за еврофондовете, и общините, бизнеса и гражданското общество. Нещо повече, правят се изказвания за спиране и преразглеждане на вече договорени проекти. Спрени бяха авансовите и междинни плащания по разпореждане на министър Дянков с единствената цел „максимално близо до балансиран бюджет”.
Искам да обърна внимание върху още едно нововъведение. Закрит беше Общественият съвет към Министерския съвет, посветен на тези въпроси. Може да изглежда незначително, но е съществено и символно действие.
И по отношение на тези проблеми Европейската комисия изрази своята тревога. В писмо на господин Дирк Анер – генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика на Европейската комисия” от януари 2010 г. се обръща внимание върху следното. Там се казва: „България се справя сравнително добре с контрактуването на средствата по европейските фондове, по оперативните програми – около 24% от общия обем суми са контрактувани”, като огромна част от тази работа беше свършена в периода на предишното правителство (оживление в мнозинството). Но България има проблеми с реалното разплащане, с реалните действия оттук нататък. Също така се обръща внимание в писмо на Европейската комисия, че дори успешно стартиралата Програма по регионално развитие среща проблеми. Безпокойство възниква и във връзка с нововъзникналите проблеми с административния капацитет.
Искам да обърна внимание на причините за тези проблеми. Защото бяха почти поголовно сменени ръководители на управляващи органи и междинни звена (възгласи в мнозинството). Защото администрацията се намира в постоянен стрес. Става дума за десетки добре подготвени професионалисти, които не се изграждат за един ден или за половин година. Уважаеми дами и господа, бяха намалени и заплащанията, да не говорим за новите идеи, които циркулират в публичното пространство. Няма как да се работи ефективно в тези условия.
Тъй като възникна реакция по отношение на данните, които изнесох, искам да припомня, че от юни 2008 г., когато нивото на контрактуване беше 160 млн. лв., до края на юни 2009 г. общият обем на контрактуваните договори по европейските програми достигна близо 4 млрд. лв. (Реплика от ГЕРБ). Така е! А сега за 8 месеца са договорени 1 млрд. 500 млн. лв. Тоест няма ускоряване на тази работа, няма ново качество. Да не говорим за следващата фаза – конкретната работа и конкретните разплащания.
Аз не отричам и успехи, които бяха постигнати, разбира се. Оценката, вследствие на програмите, е нещо положително и дава нови възможности за ускорено усвояване, но дали това ще се случи е все още въпрос. Притеснява ме една тенденция за всички потенциални, бъдещи проблеми, които могат да възникнат, да бъдат винени някои други кметове, може би бизнес, администрацията. Като че ли европейските фондове се превръщат от възможност, особено в условия на криза, да се решават проблемите на страната, да се помогне на икономиката, най-вече в източник за проверка. Проверките са важни, но не могат да бъдат самоцел, важна е атмосферата.
Искам да обърна внимание и на следното. Има забавяне и бездействие по Оперативна програма „Транспорт”. По Оперативна програма „Околна среда” са договорени за последните осем месеца по-малко от 1 млн. лв., като изпълнението е забавено. Програмата, която е най-важна и най-пряко засяга бизнеса, конкурентоспособността, не предлага реални възможности за намаляване на негативното въздействие на кризата и там нещата също така не се решават и договорите не се прилагат.
От моя гледна точка създаването на новия пост сега представлява официално признание на всички тези слабости и на грешката с премахването на поста вицепремиер, каквато беше направена в началото на мандата. Очаквах министър-председателят да направи тази констатация съвсем обективно. Защото е очевидно, че вицепремиерът господин Дянков и госпожа Илияна Николова не се справиха с тази отговорност, с която бяха натоварени от българския парламент и от министър-председателя. Това би трябвало да прозвучи, ако очаквахте подкрепа от страна на Парламентарната група на Коалиция за България за това структурно предложение.
Възникват и редица въпроси, на които не чух досега отговор. Какви ще бъдат конкретните пълномощия на този министър? Моето разбиране е, че неговата работа не е да проверява на компютър коя програма и кой проект на какво ниво е в момента. Това може да го направи един чиновник, използвайки системата ИСУН.
Какво ще е взаимодействието между новия министър, министър Дянков и с госпожа Илияна Николова – с Министерството на финансите и с Министерския съвет? Защото през последните месеци беше премахната част от системата на съвети, които наблюдаваха работата на тези фондове именно от гледна точка на координация, особено на второто експертно управленско ниво. Дали това ще се промени, питам аз? Дали този министър ще има възможност да контролира и разпорежда на другите министри или само ще събира информация и ще докладва на министър-председателя? Защото смисълът на дейността на вицепремиера госпожа Плугчиева беше именно да контролира и да ръководи министрите на министерства с оперативни програми и ежеседмично да докладва на Министерския съвет за проблеми и да се вземат управленски решения с достатъчно ясни пълномощия. Дали наистина ще има успешен модел, или ще има трима, както казват неформално източници от Брюксел, за да заместят госпожа Плугчиева? Това също е въпрос, на който бих искал да получим отговор.
Всички тези теми някак си бяха подминати до този момент. Искам да подчертая, че създаването на новия пост не е въпрос само на структурата на правителството на господин Борисов. Това е стратегически въпрос: дали в условията на остра икономическа и социална криза страната ни ще успее да оползотвори европейските фондове, дали ще достигне целите за икономически растеж и заетост, за които се отпускат тези средства, за превръщане на страната ни в достоен член на Европейската общност?
Искам да подчертая, че това е труден процес, труден управленски, труден технологично от всяка една гледна точка. Надявам се и правителството, и управляващото мнозинство да са го осъзнали вече, тъй като се изисква ежедневна работа.
Това, което не приемаме, е отношението и стилът на липса на приемственост и последователност в политиката, в това число и в тази област. Това не е добре за България.
Искам също така да подчертая, че не приемаме подхода на проба и грешка. Когато се констатират грешки, те просто се подминават и набързо се променят, без да се направят изводи. Затова Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи тази структурна промяна, защото не получихме убедителни мотиви и аргументация от страна на правителството. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)