18 март 2010 г.

Уважаеми господин премиер, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Томислав Дончев.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и госпожи народни представители! На основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г. съм представил проект на Решение за промяна в структурата на Министерския съвет на Република България. Предлагам в т. 1 след думите „министър без портфейл” да се добави „и министъра по управление на средствата от Европейския съюз”. Използването на средствата от Европейския съюз е основен политически приоритет на правителството, основен ресурс за публични инвестиции във всички приоритетни сектори и силен инструмент за постигане на националните стратегически цели, съгласувани с политиката на Съюза. За времето от началото на нашия управленски мандат беше направено много. Показахме, че България не само е готова, но и реално се бори с всички случаи на незаконосъобразно разходване на европейски средства. Обемът на извършените плащания към различни бенефициенти е повече от два пъти по-голям от този, извършен за две години и половина преди това. Нарасна и броят на сключените договори. Системите за управление и контрол на средствата от Европейския съюз вече съответстват на всички изисквания. Въпреки това е необходимо да ускорим процесите по оползотворяване на средствата от Европейския съюз. Това изисква целенасочена работа на високо политическо ниво с бенефициентите, с управляващите органи, с Европейската комисия. Необходимо е също да бъде поета пряка политическа отговорност за планирането на следващия програмен период. Министърът по управление на средства от Европейския съюз няма да ръководи министерство и ще бъде подпомаган в дейността си от администрацията на Министерския съвет. Считам, че това ще даде възможност за засилване на координацията по планирането, програмирането, управлението, наблюдението и контрола на средствата от оперативните програми и фондовете на Европейския съюз. За тази цел предлагам на народните представители да гласуват структурната промяна на Министерския съвет за създаване на поста министър за управление на средствата от Европейския съюз. Съгласувал съм го с Европейската комисия, аплодират подобно решение. Разчитам на вашите гласове. Благодаря ви.

Какво е-е-е?!

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам за съвсем естествено при обсъждане на структурна промяна в Министерския съвет, както и при избора на нов министър в състава на правителството, да се проведе една сериозна, отговорна, задълбочена дискусия по функциите на този министър, по състоянието на усвояването на европейските фондове и целите, които формулира правителството по този важен приоритет, особено в условия на задълбочаваща се икономическа, а вече и социална криза. Аз, честно казано, очаквах много по-сериозна аргументация защо министър-председателят 8 месеца след като беше формиран Министерският съвет променя на 180 градуса позицията, която беше заявена при формирането на правителството. Ще припомня, че през м. юли, когато се избираше правителството, съвсем добронамерено Парламентарната група на Коалиция за България, а и аз лично предупреждавах, че премахването на поста вицепремиер, отговарящ за усвояването на европейските фондове, координиращ, контролиращ работата по оперативните програми, е политическа и управленска грешка. Тогава чухме много тежки аргументи от мнозинството против това. И бих могъл да ги припомня. Затова очаквах да се обясни защо се прави такава съществена промяна. Ще ми е интересно между другото да видя гласуването по тази промяна от страна на две партии, които безусловно подкрепят кабинета – визирам „Атака” и Синята коалиция, защото когато през 2008 г. беше създаван този пост на вицепремиер, аргументите бяха против. Не знам защо са се променили, ако смятате да подкрепите това предложение. Заслужава си да припомня все пак развитието на този въпрос, защото още през 2008 г., когато беше създаван постът вицепремиер - член на кабинета, отговарящ за управлението на европейските фондове, Европейската комисия категорично приветства това действие на предишното българско правителство, защото даде възможност за много по-добра координирана, концентрирана работа на всички министерства, на всички управляващи органи и на цялата администрация, занимаваща се с европейски средства. Това даде знак и за висок национален политически ангажимент за по-добра комуникация с Европейската комисия, за повече прозрачност и контрол. Това подобри и диалога на правителството и администрацията с различните целеви групи, бенефициенти в страната - с общините, с бизнеса, с неправителствените организации, и даде съвсем конкретни резултати. Защото проблемите, които съществуваха преди това, бяха отстранени. И това е констатация на Европейската комисия. Още през м. май 2009 г. бяха деблокирани плащанията по програма ИСПА. Също така беше отпушено и разрешено контрактуването на средствата по оперативните програми, свързани с пътното строителство. Това стана преди изборите. Беше решен въпросът и за програма САПАРД и след ваканцията на Европейската комисия, през септември 2009 г., бяха възстановени и тези плащания. Налице са съвсем конкретни действия, които доведоха до съвсем конкретни резултати, в т.ч. и по програма САПАРД, по която аграрният бизнес получи възможност да се възползва от целеви ресурс, който за съжаление през втората половина на годината не беше усвоен ефективно и не малко от средствата бяха пропуснати. Искам да подчертая, че оценката на Европейската комисия за периода юни 2008 – юли 2009 г. по отношение на предприсъединителните инструменти и оперативните програми е изцяло положителна като реформи, които бяха направени, в т.ч. в чувствителната сфера, свързана с пътната инфраструктура. Бих могъл да припомня тези определения от Европейската комисия. Затова след изборите, при формирането на новото българско правителство очакванията и на Европейската комисия, и на българското общество – да има приемственост в тази работа, която беше положително оценена и даде резултат, за съжаление не се случиха. И аз лично нямам рационално обяснение защо това не се случи. Вероятно само политическата целесъобразност, а може би и емоционалното отношение към госпожа Плугчиева като бивш вицепремиер изиграха водеща роля за тази тежка управленска грешка. Защо казвам тежка управленска грешка? Защото виждаме, че не се постигна ново качество на работата по европейските проекти. Това, убеден съм, го усещат и хората в администрацията, но най-вече тези, за които са предназначени европейските средства – българските общини, които очакват благоустрояване на своята инфраструктура, хората от бизнеса, за които оперативна програма „Конкурентоспособност” и другите инфраструктурни програми са от особено значение днес. Усещат го и българските земеделски производители, защото има видимо забавяне на работата в програмата „Развитие на селските райони”. Това е очевиден факт. Също така е очевидно, че координацията между министрите не функционира. По същество е прекъснат диалогът между вицепремиера Дянков, който е натоварен да отговаря за еврофондовете, и общините, бизнеса и гражданското общество. Нещо повече, правят се изказвания за спиране и преразглеждане на вече договорени проекти. Спрени бяха авансовите и междинни плащания по разпореждане на министър Дянков с единствената цел „максимално близо до балансиран бюджет”. Искам да обърна внимание върху още едно нововъведение. Закрит беше Общественият съвет към Министерския съвет, посветен на тези въпроси. Може да изглежда незначително, но е съществено и символно действие. И по отношение на тези проблеми Европейската комисия изрази своята тревога. В писмо на господин Дирк Анер – генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика на Европейската комисия” от януари 2010 г. се обръща внимание върху следното. Там се казва: „България се справя сравнително добре с контрактуването на средствата по европейските фондове, по оперативните програми – около 24% от общия обем суми са контрактувани”, като огромна част от тази работа беше свършена в периода на предишното правителство (оживление в мнозинството). Но България има проблеми с реалното разплащане, с реалните действия оттук нататък. Също така се обръща внимание в писмо на Европейската комисия, че дори успешно стартиралата Програма по регионално развитие среща проблеми. Безпокойство възниква и във връзка с нововъзникналите проблеми с административния капацитет. Искам да обърна внимание на причините за тези проблеми. Защото бяха почти поголовно сменени ръководители на управляващи органи и междинни звена (възгласи в мнозинството). Защото администрацията се намира в постоянен стрес. Става дума за десетки добре подготвени професионалисти, които не се изграждат за един ден или за половин година. Уважаеми дами и господа, бяха намалени и заплащанията, да не говорим за новите идеи, които циркулират в публичното пространство. Няма как да се работи ефективно в тези условия. Тъй като възникна реакция по отношение на данните, които изнесох, искам да припомня, че от юни 2008 г., когато нивото на контрактуване беше 160 млн. лв., до края на юни 2009 г. общият обем на контрактуваните договори по европейските програми достигна близо 4 млрд. лв. (Реплика от ГЕРБ). Така е! А сега за 8 месеца са договорени 1 млрд. 500 млн. лв. Тоест няма ускоряване на тази работа, няма ново качество. Да не говорим за следващата фаза – конкретната работа и конкретните разплащания. Аз не отричам и успехи, които бяха постигнати, разбира се. Оценката, вследствие на програмите, е нещо положително и дава нови възможности за ускорено усвояване, но дали това ще се случи е все още въпрос. Притеснява ме една тенденция за всички потенциални, бъдещи проблеми, които могат да възникнат, да бъдат винени някои други кметове, може би бизнес, администрацията. Като че ли европейските фондове се превръщат от възможност, особено в условия на криза, да се решават проблемите на страната, да се помогне на икономиката, най-вече в източник за проверка. Проверките са важни, но не могат да бъдат самоцел, важна е атмосферата. Искам да обърна внимание и на следното. Има забавяне и бездействие по Оперативна програма „Транспорт”. По Оперативна програма „Околна среда” са договорени за последните осем месеца по-малко от 1 млн. лв., като изпълнението е забавено. Програмата, която е най-важна и най-пряко засяга бизнеса, конкурентоспособността, не предлага реални възможности за намаляване на негативното въздействие на кризата и там нещата също така не се решават и договорите не се прилагат. От моя гледна точка създаването на новия пост сега представлява официално признание на всички тези слабости и на грешката с премахването на поста вицепремиер, каквато беше направена в началото на мандата. Очаквах министър-председателят да направи тази констатация съвсем обективно. Защото е очевидно, че вицепремиерът господин Дянков и госпожа Илияна Николова не се справиха с тази отговорност, с която бяха натоварени от българския парламент и от министър-председателя. Това би трябвало да прозвучи, ако очаквахте подкрепа от страна на Парламентарната група на Коалиция за България за това структурно предложение. Възникват и редица въпроси, на които не чух досега отговор. Какви ще бъдат конкретните пълномощия на този министър? Моето разбиране е, че неговата работа не е да проверява на компютър коя програма и кой проект на какво ниво е в момента. Това може да го направи един чиновник, използвайки системата ИСУН. Какво ще е взаимодействието между новия министър, министър Дянков и с госпожа Илияна Николова – с Министерството на финансите и с Министерския съвет? Защото през последните месеци беше премахната част от системата на съвети, които наблюдаваха работата на тези фондове именно от гледна точка на координация, особено на второто експертно управленско ниво. Дали това ще се промени, питам аз? Дали този министър ще има възможност да контролира и разпорежда на другите министри или само ще събира информация и ще докладва на министър-председателя? Защото смисълът на дейността на вицепремиера госпожа Плугчиева беше именно да контролира и да ръководи министрите на министерства с оперативни програми и ежеседмично да докладва на Министерския съвет за проблеми и да се вземат управленски решения с достатъчно ясни пълномощия. Дали наистина ще има успешен модел, или ще има трима, както казват неформално източници от Брюксел, за да заместят госпожа Плугчиева? Това също е въпрос, на който бих искал да получим отговор. Всички тези теми някак си бяха подминати до този момент. Искам да подчертая, че създаването на новия пост не е въпрос само на структурата на правителството на господин Борисов. Това е стратегически въпрос: дали в условията на остра икономическа и социална криза страната ни ще успее да оползотвори европейските фондове, дали ще достигне целите за икономически растеж и заетост, за които се отпускат тези средства, за превръщане на страната ни в достоен член на Европейската общност? Искам да подчертая, че това е труден процес, труден управленски, труден технологично от всяка една гледна точка. Надявам се и правителството, и управляващото мнозинство да са го осъзнали вече, тъй като се изисква ежедневна работа. Това, което не приемаме, е отношението и стилът на липса на приемственост и последователност в политиката, в това число и в тази област. Това не е добре за България. Искам също така да подчертая, че не приемаме подхода на проба и грешка. Когато се констатират грешки, те просто се подминават и набързо се променят, без да се направят изводи. Затова Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи тази структурна промяна, защото не получихме убедителни мотиви и аргументация от страна на правителството. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Господин премиер, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Станишев, с всеки изминат ден в Четиридесет и първото Народно събрание все повече се убеждавам, че Вие явно сте били министър-председател на една друга държава, не България. Защото тези неща, които изказахте току що, точно преди една година по същия начин ги говорихте и всички хора на 5 юли Ви показаха колко Ви вярват. Защото Вие цитирате едни цифри за договорени проекти по европейските програми, но никъде не споменахте реалното изпълнение на тези договорени проекти и реално какъв процент от тези суми са отишли до крайните бенефициенти – било общини, било организации, било бизнес. Не споменахте, че за две години и половина вие успяхте да усвоите едва 2% от всички договорени средства по еврофондовете. Два процента, което цифром и словом, като ги сметнете, не покриват даже и вноската на България в Европейския съюз, която за този период е била около един милиард. Къде е печалбата тогава на България? Къде е печалбата на бизнеса? Аз не я намирам. Защото едно е договореното, друго е реалното изпълнение. Защо не казахте, че и сега има все още фирми, които са кандидатствали по програма за конкурентоспособност и реално не са усвоили средствата? Не са ги получили затова, че вие нямахте административния капацитет, за да може да регулира този процес и средствата да стигнат до крайните бенефициенти. Все си мисля, че продължавате да заблуждавате хората, като пускате в публичното пространство едни цифри за едни милиарди, което реално не е случило. В този момент, когато говорим за еврофондове, си мисля, че всички представители на опозицията вляво най-нормалното, което трябва да направите, е да замълчите и да наведете глава, защото сте много виновни. (Шум и реплики от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! Уважаеми господин Станишев, позволете ми категорично да не се съглася с Вас за оценката за реализирането на Програмата за развитие на селските райони и в малкото време, което ми е дадено по процедура за реплика, ще кажа само следните неща. Когато влезе новото ръководство на Държавен фонд „Земеделие”, за година и половина бяха разгледани едва 1700 проекта от общо приети 11 хиляди по тази програма, по отворените мерки. Второ, за осемте месеца, през които работи новото ръководство, бяха разгледани, одобрени или отхвърлени в много малката си част над 8 хиляди проекта и остават около 500 проекта към днешна дата, които ще приключат до месец и половина по мерки 321, 322, 311 и 312. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Трето, как може Вие да определите за добро управление по времето на вашето правителство прилагането на тази програма, като мерките са били отворени в периоди, в които изобщо не е следено колко са подадените суми за подпомагане и колко е бюджетът, с който разполагаме по отделни мерки до края на 2013 г. Само за 321-а мярка при бюджет 800 милиона до края на 2013 г. са входирани заявления за подпомагане на стойност 1 млрд. 600 лв. На това управление ли му казвате? Другото, което Министерството на земеделието и храните направи като управляващ орган, е да внесе съответните промени по мерките и когато приключат все още оставащите малко проекти, всички мерки ще бъдат отворени за бюджетите, които са за съответната година. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз очаквах действително по-сериозно и отговорно отношение от мнозинството, когато говорим за европейските фондове. (Възгласи: „Е-е-е”!) Защото ми е малко смешно да обяснявам технологията на работата по всеки един проект и европейските фондове като цяло, но все пак да ви припомня. Първата година, 2007 г., във всички страни от Европейския съюз върви процес на съгласуване с Европейската комисия на Националната стратегическа референтна рамка и едва след като тя бъде одобрена, има възможност изобщо да се стартира с програми. България се справи добре с тази задача – 11-а от 27-те страни от Европейския съюз. Вторият етап, това е контрактуването и не можете да отречете, че за контрактуването за една година бяха направени много неща и се постигна качествено ново ниво. Впрочем, бяха разплатени и 160 млн. лв. към юни 2009 г. Да, сега има по-голямо разплащане и това е добре, но е недостатъчно голямо при такъв обем контрактувани средства – 4 милиарда. Да се увеличи разплащането от юли досега с около 300 милиона не е достатъчно. Защото, след като тези договори вече са сключени, питайте бизнеса. Той очаква българската държава да се разплаща бързо, което не направи вицепремиерът Дянков, според мен съвсем съзнателно, от гледна точка на балансите на бюджета, за да докладва, че България е с най-нисък бюджетен дефицит. Питайте бизнеса по оперативна програма „Конкурентоспособност” има ли една мярка или един договор, сключен от средата на миналата година досега? Питайте ги и тогава ще видите в коя държава живеем. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Начинът, по който посрещнахте предишния оратор, би трябвало да означава: какво има толкова да дебатираме по един проект за решение, който е безспорен? Наистина, най-вероятно в проекта за структурни промени в кабинета Борисов следва да четем убеденост в необходимостта от нарочен министър, който да отговаря за може би най-безспорната и с най-висок антикризисен потенциал мярка – усвояването на средствата от структурните фондове на Европейския съюз. Ако наистина има необходимост от специален министър за еврофондовете, закономерно възниква въпросът кое наложи преди осем месеца идеята да се отхвърли. Този въпрос не е проява на някакво заяждане от страна на опозицията. Без отговора на този въпрос днешните дебати просто са излишни. На нас не ни се иска да повярваме, че идеята е била отхвърлена, само защото е продуцирана от омразните управляващи от тройната коалиция. Затова и в аванс заявихме, че дебатите по проекта за структурни и персонални промени поставят въпроса за междупартийните отношения, за отношенията между опозиция и управляващи, между предишни и настоящи носители на властта, или с други думи, поставят въпроса за приемствеността в политиката от гледна точка на обективните критерии за управлението. За съжаление в България това е един от проблемите и на българския преход, и един от проблемите на днешна европейска България: все още нямаме обективизирани критерии за оценка на кое да е управление. Това винаги е предимство за опозицията и впоследствие се превръща в огромен проблем на управлението, когато опозицията заеме властови позиции. Ние, разбира се, не пледираме за приемственост по отношение на грешките или пропуските на предишните управляващи, а единствено по отношение на несъмнено правилното като наследство. Затова казваме, че отказът от министър за еврофондовете преди осем месеца не може да се обясни с идеологемата: лошо е, защото е наследено от предишните. Уважаеми господин премиер, дали ще го признаете или не, мисля, че основната причина в изначалния проект на структура на Министерския съвет да няма фигурата на нарочния министър за еврофондовете, е безусловната Ви вяра в магическите способности на финансовия министър. С други думи, Вие заложихте на свръхцентрализацията на дейностите, която свръхцентрализация трябваше да се осъществи от министъра на финансите, а дейностите по усвояването на средствата от структурните фондове на Европейския съюз освен централизацията и преди централизацията се нуждаят от координация, ако щете, от свръхкоординация. Разликата между двете понятия е очевидна и тя всъщност проявява същинската цел на проекта, който днес разискваме в тази зала. Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Нямаме никаква идея от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да ви предлагаме модели как да организирате тези дейности, нямаме това самочувствие. Освен това имаме съзнанието, че по отношение на усвояването на средствата от европейските фондове, независимо че нашите отговорности по принцип бяха разположени в полето на създаването на условия за последващо усвояване на средствата, все пак не бяха достатъчни или бяха далеч и от желаното, и от необходимото. Ние не бягаме от своята отговорност, но е много важно всички да имаме съзнанието, че отговорност се носи за субективната страна на въпроса. Вече сте осъзнали, независимо дали ще го артикулирате гласно или не, че наред със субективния фактор - кой как управлява, има и обективни пречки, силата на които, убеден съм, вече ви тежат и на вас. Затова ние приветствахме отпушването на фондовете, но казваме, че това е необходимо, но недостатъчно условие за усвояването на тези средства. Необходими са сакралните три „К”: Координация, Контрол и Комуникация. Припомняме ги, не защото сме успели да ги изпълним със съдържание, но това е пътят и вие го потвърждавате с днешния проект за решение. Защото в крайна сметка функционалността задава и структурата на една или друга власт. Вотът „против” на Движението за права и свободи, убеден съм, няма да е изненада за вас, още повече май не се нуждаете от нашата подкрепа. Защото нагласата ви продължава да е друга - продължавате да вярвате в политическите ресурси на противопоставянето, на разграничаването от предишните управляващи. Нека признаем, че до днес това може би ви носеше определени дивиденти, но кризата вече предполага друго – повече консенсусни усилия, по-малко междуинституционални разломи и повече съгласие. Докато тези думи продължават да звучат странно от тази трибуна, мисля, че малко трудно може да разчитаме и на успешно управление. Нека пожелаем успех на министъра по еврофондовете, който след малко несъмнено ще бъде избран, независимо от нашия вот. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Тук господин Станишев хвърли една закачка към „Атака” и към колегите от Синята коалиция, че сме били „против”, а сега сме „за” такъв министър в правителството. Ами, като бяха запушени еврофондовете, не ни трябваше министър. (Силен шум, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) След като се отпушиха еврофондовете, трябва ни министър. Господин Борисов откри това място по целесъобразност – просто такъв трябва. Когато вие бяхте, не трябваше. (Реплики от КБ.) Господин Станишев изброи някои успехи в усвояването на еврофондовете при неговото управление. Няма да споря – имаше такива. Но кога? Господин Станишев каза – в края на мандата. Когато се усетиха, че затъват в блатото на конформизма и трябва да се направи нещо. Тогава те махнаха „батко и братко”, докараха двама свестни управленци, които започнаха да метат Авгиевия обор, но нямаха време. Ако не бяхте затънали в блатото на конформизма, вие нямаше да имате толкова малко депутати и може би щяха да бъдат повече, макар че пак щяхте да сте в опозиция. И още нещо. Тук, от тази трибуна и в личен разговор, тогава съм казвал на министър-председателя Сергей Станишев – Вие искате да не се случва в тази държава нищо, просто лодката да плува по течението, вие да сте отпуснали веслата и нещата да се уреждат сами по себе си. Само че такова нещо в политиката, в икономиката и прочие няма. Господин Борисов и ГЕРБ, това е мое лично мнение, искат в тази държава да се случи нещо. Защото 20 години се случват само лоши неща. Трябва да се случи нещо добро и работата не е в метода „проба/грешка”, а е „на развитието”. Ще минат още няколко месеца, ще дойде краят на бюджетната година и ще се види дали тези мерки са били целесъобразни, дали те имат резултат, или не. Защото тук, от тази трибуна, каквото и да се говори сме затънали в тази дълбока криза. Апропо, уважаеми колеги от опозицията, при вашето управление бяхте просто в изключителен икономически комфорт. При вас парите просто течаха отгоре. (Смях и реплики от КБ.) Фондовете бяха запушени, но пари имаше, благодарение на това, че модерният свят беше в икономически възход. Какво сега цвилите оттам? (Смях от ГЕРБ.) Няма нужда да ме репликирате, всичко това е ясно. Приключвам изказването си. Приветствам господин министър-председателя с това решение. Когато дойде време да дебатираме по кандидатурата на господин министъра, също ще кажа няколко думи в този смисъл. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака” и ГЕРБ.)

Господин Станилов, Вие и вашата политическа сила сте непоследователни – влизате в противоречие сами със себе си, по една и съща тема веднъж гласувате „за”, а веднъж – „против”. (Реплики от ГЕРБ.) Сигурно е обяснимо защо в предишното Народно събрание сте гласували „против”. Защото сте били в опозиция, а една опозиция гласува така. Само че да Ви опресня паметта с какви аргументи тогава сте гласували „против”. Не е с аргумента, че не са вървели еврофондовете, а със следния, цитирам: „Структурни промени. Уж щеше да се отиде към намаляване на администрацията, намаляване на министерствата. Държави в Европейския съюз, по-големи от България, имат точно наполовина на българските министерства, а действително се оказва, че ще бъде увеличен кабинетът с един министър, и то вицепремиер. Така че за какво ще бъде той? За нас, от „Атака”, е излишно това натоварване с още един вицепремиер, тъй като новата функция на новия вицепремиер ще дублира досега съществуващи. Във всяко министерство има заместник-министър, който се занимава с еврофондове”. Тези факти не са се променили. И сега има заместник-министри, които се занимават с еврофондовете. И сега господин Борисов обеща да намали администрацията, но не го прави – увеличава я с още един министър. И сега данните за м. януари и м. февруари показват, че разходите за администрацията са се увеличили многократно спрямо тези при предишното управление. Какво налага такава коренна промяна на вашата позиция? Може би само едно – че сега сте част от това управляващо мнозинство, че сте патерица на това управляващо мнозинство, но и заедно след това ще носите отговорност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Цитираните аргументи от Вас, госпожо, пет пари не струват пред вашата аргументация сега. (Реплики от КБ.) Вие тогава гласувахте единодушно да има такъв министър при затворени фондове, а сега гласувате „против” при отворени фондове! Вашата логика каква е, а нашата каква е? Нашата логика е по-силна. Макар че тогава тези аргументи бяха верни по отношение на размножаване на администрацията, а не по логиката на това дали има нужда, или няма нужда. Какво да се разправяме?! Пак ви повтарям, с какви аргументи тогава искахте да избираме такъв министър, а сега твърдите, че не бива да избираме, пак със съвсем други аргументи, когато сега има по-голяма нужда – ето, фондовете тръгнаха! (Реплики от КБ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Ние ще подкрепим избирането на министър, който да отговаря – ние го наричаме „усвояване” на европейските фондове, защото те се усвояват, а не се използват – като считаме, че това е стъпка в правилна посока, за да бъдат решени поне три много сериозни заварени или появили се проблеми при изграждането на сегашната система на изпълнителната власт. Първият проблем наистина се дължи на обстоятелството, че бе допуснат институционален конфликт във върха на управлението на европейските фондове. Министърът на финансите едновременно отговаряше и за усвояването на европейските фондове. По този начин два институционални интереса и цели се преплетоха в едно ръководство. От една страна, министърът на финансите е заинтересован от силна бюджетна позиция, а от друга страна, усвояването на европейските фондове изисква максимално отваряне на съфинансирането от страна на страната, за да потекат тези пари. Това е реален конфликт. Той не беше оценен правилно, можем да го кажем сега. Бяха надценени възможностите на тази институция да се справи с този проблем и поради това той трябва да бъде решен. Второ обаче, в тези години, в които се изграждаше системата за усвояване и се развиваше системата за усвояване на европейски фондове, бяха допуснати тежки грешки. Те се дължаха на феодализацията, на разпокъсването и на напълно самостоятелното функциониране без контрол и без координация на отделните министерства в процеса на усвояване на всички видове европейски фондове. Тази феодализация се появи за пръв път по времето на Симеон Сакскобургготски, който въобще не беше в състояние да координира и управлява този процес. Това беше много над неговите възможности. Всички сме убедени в този извод. За съжаление, феодализацията продължи и се задълбочи силно и по време на управлението на тройната коалиция. Ние наистина, без да влизаме в тези дребни закачки защо един сега гласувал „против”, пък преди бил „за”, пък сега бил „против”, пък сега бил „за”, пък бил „против”, аз искам да напомня аргументите и предполагам, че госпожа Плугчиева е тук, за да ги чуе или ще ги прочете отново. Моят аргумент беше, че вие избирате вицепремиер без властови инструменти. Вие избирате вицепремиер при наличието на министър по европейските въпроси. Фактически вие избрахте една фасада, която пращахте да представя уж процеса на координация, без да има средства тя да управлява този процес. Защото сърцевината на управлението на процеса си оставаше в Министерството на финансите. Дълбокият порок в усвояването на европейските фондове е моментът, в който господин Костадин Паскалев изостави координиращата функция като вицепремиер, капитулира пред Милен Велчев, координацията отиде в Министерството на финансите и оттам нататък това преплитане на този институционален конфликт на върха се мултиплицира вече осем години. И ние казахме, че не може при тази система. Който и да назначите, ако не му дадете средствата да координира, той няма да може да се справи с тази задача. Всички знаете, че това е така. Аз го напомням на тези, които са управлявали, ако искат да влязат в сериозен дебат, а не да се надприказват в момента в залата. Трето, което е много важно. Тази феодализация и това силно отслабване на самостоятелните управляващи органи по усвояването на фондовете доведе до липса на централно координиране, надзор и санкциониране за корупционни практики и за допускане на конфликта на интереси в самата администрация. Осем години тази администрация тежко се разболя от корупция и от преплитане и конфликти на интереси. Това е, за съжаление, горчивата истина. Не работи нито Главният инспекторат в Министерския съвет, разбитите инспекторати по министерствата не са в състояние и сега да овладеят точно този процес. Аз съм свидетел на това как функционира и по какъв начин функционира тази наистина абсолютно разбита администрация. Направи се опит тя да бъде подкупена. Беше й дадена втора работна заплата. Бяха й дадени бонуси, трети бонуси, тоест, взимат три заплати само и само да се постигне някакво развитие. Тази администрация не можа да бъде накарана да почне да работи. Затова този министър – ние лично се надяваме и затова го подкрепяме, той трябва да бъде средство на министър-председателя на страната да постави наистина под контрол тези процеси. Какви функции, според нас, са абсолютно важни, които бяха занемарени, разпръснати и които не можеха да бъдат изпълнявани както в тези последни осем години, така и досега. Първо, приоритетите като цяло. Целенасочеността на държавната политика в усвояване на европейските фондове. Дали ще бъдат антикризисни публичните инвестиции или ще бъдат в условия на подтикване на бърз икономически растеж, това е въпрос на централна политика, това е въпрос на стратегическа референтна рамка, това е въпрос на План за развитие на страната. План, който тройната коалиция въобще не прие. Вие нямате основна структура на целите, зададена от страна на правителството. Затова, който и инвеститор да дойде, всеки се лута в една референтна рамка, която преписахте от това, което заварихте през 2001 г. – тогавашния План за регионално развитие. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Много ясно се знаят тези неща. Няма смисъл въобще от ехидничене, защото е така. Ще отворим самите документи и ще ги четем паралелно, за да видите, че е така. Второ, казвам само, че министър трябва да се занимава с националните стратегически цели. Министър трябва да предлага тези цели на правителството, защото така работи Европейският съюз. Досега нямаше кой да свърши тази работа. Заради това трябва да я има тази функция. Второ, трябва да се координират министрите и усвояването на европейските фондове. И този министър лично да гарантира изпълнението в срокове на големите проекти. България няма да усвои европейски фондове с 50 000 дребни проекта. България ще напредне в усвояването на фондовете, ако се фокусира върху много големи проекти, за които лично гарантира на най-високо ниво запазената част от администрацията, която е в Министерския съвет. И ако това стане под патронажа на министър-председателя и с неговото лично участие, няма да могат да се придвижат тези проекти. Това е практика, това го наблюдаваме толкова години и заради това е необходимо наистина да се създаде орган, на който това да бъде основната задача. След това, за да бъде разрушена феодализацията, трябва да бъдат хармонизирани и трябва да бъдат унифицирани по възможност всички нормативи. Вие, не знам дали имате опита на човека, който наблюдава отстрани това, което ние сме правили в последните години, за да видите до каква степен се разминават нормативите, създадени от всеки управляващ орган. Всеки, както е разбрал, така си е написал нормативите, така си е уредил функционирането на администрацията, така е уредил взимането на решенията. Има на места, например в наследеното от господин Петър Димитров ведомство, където управляващият орган изисква, за да се обяви един конкурс, 44 подписа. Можете ли да ми кажете кой е отговорен при такова нормативно изграждане на функционирането на администрацията? Четиридесет и четири подписа означава, че всички трябва да се подпишат, цялата администрация, а някои по два-три пъти. Това не може да продължава, ако ще се управлява този процес по един открит начин, защото точно там са скрити възможностите на администрацията да саботира усвояването. Трябва да се анализират данните от информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз и да се предлагат решения, защото самата информационна система не се създава самоцелно. Тя се създава, за да се наблюдава работата на всяка администрация, на всеки управляващ орган да е ясно кой напредва, кой изостава, да се предвиждат санкции, да се правят промени, да се правят кадрови размествания само и само процесът да върви. Тази информационна система не е за украшение. Това, според нас, е също работа на този, новия министър. Трябва да се контролира и санкционира – подчертавам думата санкционира, неспазването на националните приоритети и нормативния ред. Трябва одитът върху проектите, одит от гледна точка на спазване на управленските правила, трябва да бъде в ръцете на този министър и той трябва да отговаря за комуникацията с Европейския съюз, защото много пъти сме виждали как администрацията въобще не счита, че е нужно да отговаря на писмата на Европейския съюз. Ние считаме, че поради тази причина е естествено новият министър да стане председател на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз с участието в този съвет задължително и на вицепремиерите. Считаме, че той трябва да стане принципал на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, за да бъде снабден с мощни управленски инструменти. Считаме, че трябва да бъде пряк ръководител на нова дирекция „Инспекторат за усвояване на европейските фондове”, защото това ще му даде възможност да инспектира как работят администрациите и дали съблюдават нормативите. Считаме, че инспекторатът трябва да изпълни следните функции: да контролира актовете на централните държавни институции, усвояващи европейските фондове; да контролира инспекторатите в министерствата по отношение на усвояването на европейските фондове и да предлага административни санкции за нарушителите. Надявамe се, че министър-председателят ще направи така, че събраните вече в Министерския съвет мощни дирекции, част от които бяха извадени от състава на Министерството на финансите, да минат под управлението точно на този министър по усвояването на европейските средства. По такъв начин този министър няма да има нищо общо – подчертавам дебело това – нито с госпожа Грънчарова, нито с госпожа Меглена Плугчиева, а ще бъде пълноценен, истински, оперативен, докладващ ако трябва всяка седмица, ако трябва – по два пъти в седмицата, на министър-председателя, за да може този голям национален въпрос да получи своето решение. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господин Костов, Вие разгърнахте една амбициозна програма за функциите на министъра, който предстои да бъде избран, по-скоро описвайки истинско министерство като инструментариум за постигане на определени цели. Не ми стана ясно по какво проекторешението, предлагано днес, в това число и на Вас, на вашата парламентарна група, гарантира изпълнението точно на тази програма. Бих казал, че единствената разлика с избора на вицепремиер през 2008 г. е, че тук просто се добавя министър по управление на средствата от Европейския съюз и се възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да определи функциите на министъра по управление на средствата от Европейския съюз. Нищо от онова, което казахте като мотивация да подкрепите решението, не присъства нито в решението, нито в аргументацията, представена от министър-председателя.

Като бивш министър-председател, уважаеми господин Станишев, трябва все пак да наблюдавате какво се случва в изпълнителната власт! Ако наблюдавате безпристрастно, ще установите следното. Двете стари дирекции, които съществуваха в Министерския съвет, бяха разделени така: едната подпомагаше дейността на госпожа Грънчарова, а другата – донякъде на вицепремиера госпожа Плугчиева. Те често влизаха в конфликт помежду си. Това беше предишната административна – тук беше допусната една непростима грешка – министърът не създава администрация, министърът не е администрация сам по себе си. Министърът, който виждаме да се появява като предложение в Народното събрание, трябва да поеме ръководството на вече концентрирани в Министерския съвет дирекции. Ще повторя пак: част от тези дирекции бяха изтеглени от състава на Министерството на финансите. Надяваме се, че този процес ще продължи. Надяваме се, че министър-председателят и цялото правителство внимателно ще продискутират идеята и Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” няма да остане в Министерството на финансите, защото одитът не е финансов, а е одит за спазване на управленските нормативи, той е одит за управление. Той контролира управленските процеси и решения, затова и той трябва да отиде там. Ние виждаме маневри в правителството и Вие би трябвало да ги виждате, ако наблюдавате внимателно процеса – че правителството от известно време се готви за тази промяна. То променя тази структура в изпълнителната власт. Считаме, че новият министър фактически е финалът на тези усилия, въпреки че може би ще продължат да бъдат концентрирани властови ресурси в този министър. Считаме, че министър-председателят не трябва да изоставя идеята да предложи този министър и за вицепремиер, ако се убеди, че средствата, с които той ще въздейства върху процесите, се окажат недостатъчни. Той трябва да засили тази негова възможност и властова позиция до момента, в който започне да се решава проблемът. Сигурен съм, че той ще го направи, защото основният негов интерес – тук съм съгласен с господин Лютви Местан – няма в залата някой, който да не вижда, че усвояването на европейските фондове, за съжаление, е единственото мощно финансово средство за излизане на страната от финансовата криза. Може ли министър-председателят да не вижда това?! Разбира се, че го вижда. Ние сме убедени, че той ще отиде и към тази мярка, ако види, че при тази организация нещата няма да потръгнат много бързо. Пожелавам му да спечели на своя страна Европейската комисия! Пожелавам му Европейската комисия да застане зад тази промяна в централното управление на европейските фондове, за да може наистина да не се загуби някой и друг месец, докато се конструират новите органи за управление. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Предложен ни е проект за решение, който търпи, според мен, много сериозна критика, защото не изяснява с какво ще се занимава този министър. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не разбрахте ли?! (Смях, оживление в ГЕРБ.)

Защо? Казва се, че това ще е министърът по управление на средствата от Европейския съюз – т. 1. Колеги, ако същевременно прочетете мотивите, там е записано следното: „Ще се занимава с координацията по планирането, програмирането, управлението, наблюдението и контрола на средствата от оперативните програми и фондовете”. Вие може би считате, че може по-свободно да си боравим с думите. Управлението значи координация, координацията значи управление, можем там да включим планиране, програмиране, няма голямо значение. Да назначим министъра и го пуснем да работи. Но т. 2 от проекта за решение ни казва, че към днешния момент Министерският съвет не знае какво ще прави този министър. И затова ние – Народното събрание, четете: „Възлагаме на Министерския съвет в едномесечен срок да определи функциите на министъра”. Е, какво правим? Избираме министър, който не знаем какво ще прави?! От изказванията, включително и на господин Костов, както виждаме, има голяма широта на идеи и предложения с какво ще се занимава този министър. Няма да ги коментирам в детайли. Ще ви обърна внимание на един принципен въпрос: за какво говорим – за управление или за координация? И господин Костов, верен на своята нагласа, да речем, на своето виждане, вижда този министър като командир (шум, смях, оживление), като заповядващ, разполагащ с мобилизиран апарат от управленски контрольори – одитори, който ще издава заповеди, ще се разпорежда, ще възлага задачи, ще гони срокове и ежеседмично ще докладва на министър-председателя. Бих предложил на министър-председателя да отхвърли подобно разбиране и да се концентрира върху понятието „координация”. Уважаеми колеги, европейският начин на поведение на една изпълнителна власт не е командирският, господин Костов. В условията на пазарна икономика, в условията на какъвто щете плурализъм този импулс – за командване – е разрушителен и контрапродуктивен. И немалка част от проблемите, с които и днес се сблъскваме, са породени от тази нагласа – да сложим нашите хора, да ги сложим да командваме, работата ще се оправи. Не казвам, че левицата е освободена от тази нагласа. И ние сме страдали тежко от нея. Господин Борисов, предлагам Ви да отчетете всичко, казано тук, и наистина да се постараете в Министерския съвет да създадете такава рамка на господин Дончев, която да му позволи да координира ефективно, но не и да командва. И за да не се изказвам втори път по втората точка, един въпрос към господин Дончев. Виждам от неговата биография, че между 2004 и 2007 г. той е бил участник в работна група на Министерството на финансите, която е редактирала Правилата за усвояване на еврофондовете. Тук възниква въпросът: какъв е бил неговият принос, съгласен ли е бил или е спорил? Господин Дончев, аз зададох въпрос на министъра на земеделието по мярка 112: защо тези млади фермери с одобрени и приети проекти не могат да си получат парите? Отговорът, който той ми даде, беше абсурден. Той каза: „Ами, свършиха средствата”. Защо? Ами, защото по наредба от 2008 г. било така. Моят въпрос към Вас е: ще направите ли всичко възможно да измените тази наредба и да дадете възможност на всеки защитил проекта си фермер час по-скоро да получи парите си, още преди да чакате едномесечния срок, за да Ви измислят функциите? Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, моля да прегласувате. (Реплики и смях в мнозинството.) Да, допуснах грешка. Грешката е неволна. Затова ви моля за прегласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Искаше ми се днес по една тема, която безспорно е ясна за всички, която, цитирам господин Станишев, е добра, но може да стане по-добра. Всичко в живота може да стане и по-добре. И именно затова ние предлагаме и тази структурна промяна, защото смятаме, че по този начин правителството ще работи още по-добре в тази област. И истински се надявах като колеги, независимо че партиите се противопоставят, в това управленско решение да ме подкрепите. Защото и аз можеше да кажа, че почти всяка седмица България се глобява от Европейската комисия с десетки милиони левове. Да започна оттам, които вече минават стотици. Вчера 49, преди 1-2 седмици 40, преди това за заменките. Ако почнем да ги сумираме ще излязат доста големи цифри. Но мисля, че е коректно, когато има направено нещо в правилната посока, аз не виждам и нещо притеснително в това да кажа, че когато не са минали осем години, а са минали няколко месеца от управлението на правителството и съм установил, че този начин на работа, който сте имали, е бил добър, го въвеждаме. Защо трябва да се противопоставяме по това или да казваме, че е грешно и трябва отново да създаваме конфликти? Да, този начин на управление с добавките, за които каза и господин Костов, ще даде много по-добро управление за еврофондовете. Единственото място, откъдето можем да вземем пари. И аз истински се надявам, че поне вътрешно подкрепяте тази идея. Защото, както каза господин Местан – приемственост. Ако бях продължил с тази приемственост, господин Местан, от седем оперативни програми и досега щях да приемствам седем спрени. Не мога да имам такава приемственост. (Оживление.) По всички седем програми мерките за съответствие бяха спрени. И ги показвах публично една до друга. (Реплики от КБ.) Няма да споря с вас, защото и без това времето напредна. На основание чл. 84, ат. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г. съм представил и проект на Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България за избор на нов член на правителството. Предлагам за министър по управление на средствата от Европейския съюз да бъде избран господин Томислав Пейков Дончев. Господин Томислав Дончев има магистърска степен по стопанско управление от Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий” и философия от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”. Специализирал е в Академията по бизнес-менторинг в Оксфорд, Великобритания. През 2004-2007 г. е програмен директор в голяма неправителствена организация и ръководи звено за подготовка и управление на проекти по европейски програми. Работил е като независим консултант и лектор в сферите на подготовка и управление на проекти на планиране и стратегическо управление и системите за оценка и текущ контрол. Участвал е в работна група на Министерството на финансите за правилата за разпределяне на средствата от европейските фондове, както при разработването на регионални планове за развитие. Член е на Българската асоциация по управление на проекти. Господин Томислав Дончев е избран за кмет на община Габрово през м. ноември 2007 г. Основен приоритет в работата на този пост е привличането на външно финансиране и разработване на качествени проектни предложения, с които община Габрово се утвърждава като един от най-успешните бенефициенти в България по отношение на усвояване на европейските средства във всички сфери на социално-икономическия живот. За две години от подготвени 21 проектни предложения 19 са получили финансиране на обща стойност от 36 млн. лв. за Габрово. Предлагам на народните представители да гласуват за неговата кандидатура. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Излизам на трибуната по една-единствена причина – че аз познавам този мъж, разговарял съм много пъти с него, знам възгледите му върху ... (Оживление и реплики от ДПС.) Почакайте малко, преди да ме репликирате. (Оживление в ПГ на ДПС.)

Не ни се карай!

Знам възгледите му за управленческата философия на страната. Смятам, че изборът на господин Борисов е едно от най-добрите му кадрови решения. Този мъж разбира от това, за което вие го изпращате, или, както казва бизнес лексиката, той е точният човек за точното място. Има още едно качество в него, което аз много харесвам – той никога не говори празни приказки, знае какво да каже, къде да го каже и на кого да го каже. Така че от него, колеги от ГЕРБ, не очаквайте никакви изцепки, злепоставяне на партията ви, на политическата ви сила, на властта и т.н. Господин Борисов този път наруши един свой принцип – да слага експерти, които не са от партия ГЕРБ. Този път той съчета тези две качества – сложи член на ГЕРБ от началото на съществуването на партията и експерт по тази работа. Това е много сполучливо решение, тъй като аз смятам, че министрите трябва да бъдат политически лица, да разбират от политика, да вземат политически решения, а не повече да са експерти и да вземат политически решения, за които ГЕРБ да отговаря. Но това са вече вътрешни проблеми на партията и на властта. Още един път поздравявам Томислав Дончев! Поздравявам ГЕРБ и господин Борисов с избора! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Пирински, доколкото си спомням, аз съм работил по ПМС № 121, което не е пряко свързано със селската програма, а иначе съм съвършено съгласен с Вас, че нормативната база, свързана с разпределението на средствата, специално говоря за няколко постановления на Министерския съвет, трябва да бъде ремонтирана с оглед ускоряване на процесите и намаляване на бюрократичния товар. Всъщност това е приоритетната цел – да намерим баланса между минимален бюрократичен товар, който въвежда понякога недобри, понякога излишни изисквания, в същото време запазвайки максималния контрол. Ако ние намерим този баланс, тогава ще гарантираме не само висока усвояемост – „усвояемост” не е хубав израз, защото може много средства да сме усвоили, а ефектът от тях да не е голям, тогава ще можем да гарантираме максимален ефект. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания. Ръководството на парламента поздравява господин Дончев.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо и господин министри! Правя процедурно предложение за предаване на дебатите по ЗИД-а на Закона за генетично модифицираните организми по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър! Вчерашното заседание спряхме с приемането на новия § 55 - § 52, който стана § 55. Продължаваме второто четене на законопроекта с § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 57.

Параграф 55 засяга членове 79 и 80 от сега действащия закон. По § 55 са постъпили следните предложения: Предложение от народния представител Лъчезар Тошев - § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искра Михайлова - § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Курумбашев - § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Георги Божинов - § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов - § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов - § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Алексиев - § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев - § 55 да се измени така: „§ 55. Член 79 се отменя”. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева за създаване на нов § 55а: „§ 55а. В чл. 79 отпадат думите „и пускане на пазара”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов за създаване на нов § 55а: „§ 55а. В чл. 79 отпадат думите „и пускане на пазара”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 55, който става § 58, и предлага следната редакция: „§ 58. Член 79 се отменя”.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Предлагам чл. 79 да не се отменя, а да се запази във вида, който е в сега действащия закон и бих желал да ви го прочета: „Чл. 79. (1) Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните генетично модифицирани организми: тютюн, лозя, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови овощни култури. (2) Министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите допълва списъка по ал. 1 със заповед, която се обнародва в „Държавен вестник”.” Предлагам на всички колеги да подкрепят това предложение. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, бих искал да приветствам новата позиция, която господин Алексиев току-що заяви, за запазването на чл. 79, и да изразя съвсем накратко аргументите, които изискват в момента този текст да остане. Това, което комисията гласува по предложение на Министерството на околната среда и водите, е по отношение на пуснатите на пазара генетично модифицирани варианти на тези няколко стратегически за България култури да се налага предпазна клауза, обаче не се решава въпросът с тези, които не са пуснати на пазара, но биха могли да бъдат изпитвани на такива територии. Както вече стана въпрос, в нашия закон има два начина за попадане в околната среда на ГМО – освобождаване в околната среда и през пускане на пазара. Така решаваме втората половина от проблема, но не решаваме първата. В момента има, и в България в т.ч. се работи, за модифициране на някои от тези видове изброени тук, но те не могат да бъдат освобождавани в околната среда, защото им пречи чл. 79 и към него санкцията е много строга – глобата е от 1 млн. лв., имуществената санкция също е 1 млн. лв., така че е по-добре да запазим този текст, така както е, и след това да търсим решение, ако се налага, по друг начин. В момента няма как да решим този проблем, ако отпадне чл. 79 и го заместим с предложения в новия § 60 текст за налагане на предпазна клауза. Предпазна клауза се налага само на пуснати на пазара видове. Това е добре, че съществува такъв текст в § 82, обаче няма да ни реши проблема с изпитанията на тези стратегически за България видове, а някога – през 2000 г. това беше големият проблем, който породи обществено напрежение, за това, че поради съмнение за модифициране на някои от тези видове се спира за проверка българска пратка тютюн в Солунското пристанище и т.н. Това беше причината да създадем този текст тогава. В момента най-разумното нещо е да остане текстът, както е. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Няма как Парламентарната група за Движение за права и свободи да не приветства този подход, господин Алексиев.Това беше нашата позиция изначало. Това е позиция, която и днес имахме предвид да отстояваме – оставането на чл. 79 във вида, в който е, естествено с уточненията, които господин Тошев направи. Естествено ние заедно извървяхме пътя, коректно искам да кажа това. Радвам се, че дискусията, дебатите по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми се проведе. Видяха се обществените настроения, нагласите. Днес тук се радвам, че всички ние заедно отговаряме адекватно и по най-правилния начин с оглед на българските интереси, с оглед на това българската земя да остане чиста за ГМО. Освен това чл. 79 има един друг, изключително силен заряд като еманация на това, което ние трябва да защитаваме като даденост и от Господа, от Бога като даденост, която се е развила исторически, традиционно за тези култури, които се отглеждат тук и са намирали добър прием. И в това отношение аз по памет ще си припомня на изнесеното заседание, което беше като семинар, който проведохме в Боровец на нашата парламентарна група, посоченото, че 2008 г. земеделието е с малко над 12% по отношение на брутния вътрешен продукт. За съжаление, през 2009 г. е малко над 6%, т.е. потенциалът на земеделието за сериозен принос по отношение на ръст за брутния вътрешен продукт е изключително сериозен. В това отношение запазването на възможността тези традиционни култури да се отглеждат по този начин и да намират добър прием, да получават висока цена и реализация – нещо, което е безспорен интерес за нас днес, намира своята реализация. Бих искал да добавя още, че нашата позиция е била такава, каквато в момента я представям и тогава, когато сме били управляващи от 2001 до 2005 г., от 2005 до 2009 г., и тя е такава и днес, когато ние сме в опозиция. По този начин трябва да защитаваме нашите български интереси и те трябва да намерят реализация! Приветствам още повече този подход с оглед на това, че ние по този начин като страна, като държава се самоидентифицираме и се определяме по отношение на нашата позиция за генетично модифицираните организми и в рамките на Европейския съюз. След тези текстове, които предстои да гласуваме – и за чл. 79, и за чл. 80, нашата позиция е ясна. Аз не мога да не посоча тук еволюцията, която претърпяха и управляващото мнозинство, и позицията, която беше представена, която в този си вид ще намери своята реализация такава, каквато е декларирана. Това е нашата ясна и категорична позиция. Приветстваме, че в страната ни има консенсус по тази позиция и природата ни ще остане чиста по отношение на генетично модифицирани организми и те ще са в обхвата само на работа в контролирани условия. Приветствам още веднъж тази позиция. Парламентарната група на ДПС ще подкрепи изцяло предложението, което беше направено. Между впрочем това е наша убедена позиция не от вчера, не от днес, тя ще бъде и занапред такава. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Приятно съм изненадан от промяната на позицията на политическа партия ГЕРБ – чл. 79 да остане в този автентичен вид. Покрай този закон се случи така, че покрай едно писмо на Европейската комисия за това, че трябва да си хармонизираме законодателството за ГМО в контролирани условия, някои хора се опитаха в тарапаната да прокарат някои промени и за околната среда. Радвам се обаче, че тази еволюция я преживяхте между първо и второ четене и показахте, че можете да чувате гласа на опозицията и гласа на гражданското общество. В интерес на истината ще кажа, че това предложение е внесено от десет народни представители, независимо един от друг, от четири различни политически групи – това, което прочете господин Алексиев в момента. Исках да конкретизираме, тъй като процедурата е по § 55. Ние сме направили някои предложения. Примерно аз имам предложение чл. 79 и чл. 80 да бъдат запазени в автентичния им вид. Дали това важи и за чл. 80 или имаме консенсус по чл. 79, а по чл. 80 ще отворим дебат, който сме правили няколко пъти в комисията? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, след направените изявления моето изказване ще бъде по-скоро процедурно. Преди това искам да припомня откъде тръгнахме и докъде стигнахме.

Защо само се бавим?!

Бавим се? Недейте така! Бавихме се четири месеца, защото тръгнахме от много далечна позиция. Тази позиция беше следната. В мотивите на вносителя …(Реплика от ГЕРБ.) Знам, че ви е неудобно, но трябва да чуете. В мотивите на вносителя пише, че чл. 79, чл. 80 и § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за ГМО въвеждат общи забрани за употреба, продажба и работа с ГМО и са в противоречие с Директива 2001/18. Как ще го гласувате така, като е в противоречие с директивата, без да изясним е ли е или не е?

Не, чакайте. Много сте притеснени. Имам четири минути. Изслушайте ме.

Още на първо четене заявих, че аргументите за това твърдение са неоснователни, защото въпросната директива гради бариерата откъм сигурността за здравето и околната среда. За да постигне тези цели, в т. 18 се казва, че всеки случай трябва да се разглежда отделно, да се прецени рискът и да се даде становище. Това не означава, че държавата няма право да построи други приоритети за определени територии и по отношение на растителни видове. Това е истинската причина – без притеснение, че нарушаваме директивата, да подкрепите процедурното предложение на десетте народни представители да отпадне предложението на вносителя за отпадане на членове 79 и 80. Когато гласуваме това, остава чл. 79 и правим редакция на чл. 80 според последното допълнително становище на комисията, защото становището за съдържание на чл. 80 във внесения доклад (първия доклад на комисията) не работи. Уважаема госпожо министър, само след като гласуваме това, което дискутираме днес, може да се направи онова изявление, което Вие правехте до вчера – че последните промени на закона с второто му четене в комисията дават определени гаранции. В онзи вид, в онзи вариант, който беше внесен след второто четене в комисията, това не се постигаше. Това трябва да се знае, когато гласувате за тези промени. Ние ще ги подкрепим, защото това е наше предложение. Ние ще ги подкрепим, защото отговаря на националните интереси, защото не е в противоречие с директивата, както пише в мотивите, и защото се покрива напълно с обществените очаквания, настроения и желания. Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, ще отговоря и на господин Курумбашев. Моето предложение е да се запази чл. 79 от сега действащия закон. Не коментираме чл. 80. Параграф 58 се отнася само за чл. 79. Това не е позицията на Иван Алексиев. Това е позицията на Парламентарната група на ГЕРБ, на Министерството на околната среда и водите и лично на премиера ни. Така че ние изпълняваме нашите ангажименти към обществото и сме били винаги честни пред това общество, за разлика от вас! (Възгласи в опозицията.) Сега ще ви дам една задачка. Прочетете си стенограмата от 20 март 2008 г. Коментиран е същият закон. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Алексиев, разбирам Вашите усилия, но няма как да компенсирате с този акт и с това изказване поведението си в тези седмици и в тази борба. Тази борба беше, защото вие първо отстоявахте мотивите на вносителя, текста на вносителя и се съпротивлявахте на тази воля, към която днес се присъединявате и искате да кажете на обществото, че тя беше решаваща. Да, без вашето съгласие по този въпрос то няма как да мине. Трябва да е ясно, че вие се присъединявате към това разбиране, а не го формулирате и не го отстоявахте в тези месеци. Това е чувствителна разлика! А за другото – трябва да се приеме нашето предложение за отпадането на § 55 от вносителя. Тогава автоматично чл. 79 остава във вида, в който е, чл. 80 не се изменя, а ще го редактираме след малко. На това мое твърдение не можете да кажете нищо повече.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Взех думата, за да подкрепя изказването на тези народни представители, които отстояваха последователно през последните месеци запазването на чл. 79 и чл. 80 от закона, защото тези членове са ключови от гледна точка на рестриктивния подход към ГМО-тата в България. Радвам се, че най-сетне и Парламентарната група на ГЕРБ направи този завой и с това предложение, това действие и новия подход се възстановява политическият консенсус, който съществуваше в България в 2001 г. и който действаше в законодателството до този момент. Радвам се на това, но не мога да си отговоря на въпроса защо трябваше в продължение на месеци да се създава такова огромно напрежение в обществото от управляващите чрез внесения законопроект, както беше предложен на гласуване на първо четене – с многото редакции и неясноти за второ четене, в това число. Защото подобен подход породи много сериозни съмнения за лобистки интереси, за прокарване на интереси на монополисти в областта на генно модифицираните организми, които винаги са търсили начин да проникнат на пазара и в околната среда в България. Аз, като бивш министър-председател, мога да го потвърдя, защото такъв натиск съществуваше към предишното правителство и от икономически фактори, и от политически фактори, които отстояваха полезността на генно модифицираните организми. Затова приветствам възстановяването на консенсуса, без да имам за себе си ясен отговор за причините за внасянето на законопроекта както беше за първо четене, за мотивите, които са били истински, скрити зад европейските директиви. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще започна от последното изречение, което господин Станишев каза тук като негова теза по повод на лобистките интереси. Няма никакви доказателства, разбира се, за това какво се е случвало и защо аз, като предложител на тоя законопроект, съм действала по начина, по който наистина трябваше да действам като министър. Само ще кажа, че ако правителството на господин Станишев беше срещу ГМО, неговите представители нямаше за 18 продукта да гласуват „за” – мога да изредя по дати и по видове продукти. От 2007 г. до края на м. юли 2009 г. представителите на правителството на господин Станишев са гласували за вноса на храни на територията на Европейския съюз и на България. (Реплики от КБ.) Да, представителите на страните членки имат възможност да гласуват по три начина: за пускането на пазара на храни; против пускането на пазара на храни и въздържал се. Осемнадесет пъти те са гласували „за”. Така че не зная каква е последователната политика и не ми е ясно точно кой и как. Вероятно лобистите са успели, господин Станишев, при Вас. Второ, смятам също за непоследователна политиката на предишното правителство поради следната причина – в така наречения Забранителен списък по чл. 79, който току-що гласувахме, е бил включен и памукът първоначално 2005 г. в парламента. По също така лобистки причини депутатите на БСП и на ДПС са гласували за отпадането на този памук. Не само това, гласували са да отпадне и изискването за 30-километровата зона около Натурите 2000. Може ли някой от вас да обясни дали отглеждането на памук в околната среда е по-полезно например от генно модифицирания тютюн? Не мога да разбера каква е тая политика. Що се отнася до това дали отговаря на изискванията на директивата или не законът, аз продължавам да твърдя, че Директива 2001/18 не допуска общи забрани както за територии, така и за видове продукти. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) И за територии, господин Божинов. Проучихме внимателно законодателството на страни членки и подобно законодателство няма. Освен това вие знаете, че госпожа Илиана Йотова зададе въпрос на Европейската комисия. Тия отговори ще бъдат съвсем скоро предполагам ... За съжаление, все още не са получени. Знаете какви ще са тия отговори, обаче публично ще ги оповестя пред парламента и пред обществото. Разбира се, затова е парламентът и волята на депутатите да решат как да действат – дали да отчетат исканията на обществото или не. Аз, като министър на околната среда, си свърших работата. Една от задачите ми е да следя за хармонизиране на нашето законодателство и това е трябвало да се свърши още януари месец 2007 г. Искам да се спра и за спекулациите – какви мотиви съм била предложила – два парламента ... Ясно в мотивите – те са пред всички вас - в мотивите на законопроекта е записано, че имаме стартирана процедура по Директивата за контролираните условия, единствено и само това, а другите мотиви са, че от 1 януари 2007 г. ние е следвало да хармонизираме нашето законодателство. Така че оттук нататък вече е ваша волята как да гласувате.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо министър, когато казвахте „а”-то, трябваше да кажете и „б”-то, защото през тези четири години няма нито един продукт с разрешение за пускане в България от тези осемнадесет, за които говорихте. Но не знам как ще обясните, че няма лобистки интереси, когато на заседанието на министрите на земеделието на 19 и 20 октомври 2009 г. министърът на земеделието гласува за три царевични хибрида да бъдат установени на територията на Европейския съюз и как от януари месец позицията на Бойко Борисов и на Министерския съвет се промени коренно, когато той казваше: лично аз и лично кабинетът е против генно модифицираните организми. Само за три месеца се промени коренно позицията както на министър-председателя, така и на Министерския съвет. Така че недейте да казвате, че сте си свършили работата. Като сте си свършили работата защо в началото внесохте законопроект, в който бяхте записали да отпаднат чл. 79 и чл. 80? Нима в първоначалния вид имаше буферните зони около пчелините и около зоните за биологично земеделие? Нима съществуваше 30 километровата граница? Нима не заблудихте Комисията по околната среда, че 10-километровата буферна зона ще обхване цялата територия на Република България? Когато ги нанесохме, останаха много бели полета. Така че недейте да говорите неща, за които сигурно все още не разбирате. Благодаря ви.

Само искам да уточня, че министър Найденов е гласувал „въздържал се”, независимо … (Реплики от КБ.) Въздържал се. (Реплики от КБ.)

Гласувал е „въздържал се”, още повече че октомври месец тези дебати не бяха започнали.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От преждеговорившите бяхме упрекнати в лобизъм, в копиране на чужди идеи и затова искам пред всички, дано и медиите ни чуват много добре, да върна това, което моят колега каза за стенограмата от 20 март 2008 г. Той тактично искаше да отмине това нещо - всеки, който се изказва, първо да се съобрази с това, което е говорил преди две години. На тази дата е разглеждан Законът за изменение и допълнение на генно модифицираните организми, като за мен са застъпени и явни лобистки интереси от депутати от Коалиция за България. Защо мисля така? Господин Захари Георгиев, който и сега е депутат в това Народно събрание, казва: „Използването на генно модифицирани сортове памук, устойчиви на суша и на хербициди, както и сортове, които не се нуждаят от окопаване, би увеличило добива на памук и би се отразило благоприятно на памукопроизводството в България.” Нататък: „От Министерството на земеделието и продоволствието подкрепиха по принцип законопроекта и отправиха препоръка, забележете, да бъде подложено на разглеждане отпадането на целия чл. 79, като, вместо изрични принципни забрани, се приеме философията на европейското законодателство за разглеждане и преценка всеки случай поотделно.” Това не са думи на нашата партия. Това са думите на Коалиция за България. По-нататък господин Стойко Танков от Коалиция за България заявява: „Както стана ясно, с този законопроект растението памук да бъде извадено от забранителния списък за освобождаване от Закона за ГМО, както и да бъде намалена буферната зона – искам всички да го чуят много добре - около защитените територии, като зоната за растението памук бъде намалена от 30 километра на 400 метра.” Това са думите на господата от Коалиция за България, които казват, че ние имаме лобистки интереси. Аз мога да уверя всички журналисти, че в партия ГЕРБ няма никакви лобистки интереси. И ако се забавихме досега с разглеждането на този закон, това е само защото искахме разговори с неправителствени организации, искахме широка обществена дискусия, след което самите ние да си изясним, защото както аз, така и много колеги, попадайки в тази обстановка, нямахме понятие за какво става дума. Аз не бях и чувал за ГМО, а всички вие много добре знаете за какво става дума.

Това по-скоро беше изказване.

Госпожо председател, не можах да разбера каква е репликата към мен? Нито се казвам Захари Георгиев, нито съм Стойко Танков, за които говорите. Но все пак, когато говорихме за лобизъм, аз говорих от тази трибуна, че няма издадено нито едно разрешение, господин Велчев. Не мога да си обясня едно: как може през м. октомври Министерският съвет да даде зелена линия на министър Найденов да гласува „за” и м. януари да кажете, че ние сме против ГМО? Кажете ми това какво е? (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Всъщност бях дал заявка за процедурно предложение, но ми давате думата за изказване и ще се огранича в процедурата по предложението да се ориентираме към гласуване. Уж постигнахме съгласие по този наистина фундаментално важен текст от закона и отново се разгоря спор за наследството, разгоря се спор за това кой какви заслуги в кавички има, за да стигнем до днешните разгорещени дебати. Мисля, че има една мъдрост, с която бихме могли да се съгласим: „Всичко е било за добро, щом добър ще и краят!” – казваше един гениален драматург. И все пак имаше нужда от тези разисквания, защото ако трябва да избираме постигането на същия резултат с или без разисквания, може би имаше много голяма логика да стигнем до днешното общо решение, което се очерта като изказвания на ораторите от различни парламентарни групи. По-добре е, че стигаме до това общо решение след разисквания, може би, за да не се изкуши никой в перспектива от десетина година да посяга на този консенсус, който се очертава в залата на 41-то Народно събрание. Ако наистина няма други аргументи „за” или „против” онази редакция, около която 41-то Народно събрание се обединява, аз предлагам без по-нататъшни опити за експлоатиране на политическите дивиденти от това общо съгласие да се ориентираме към гласуване на спорните параграфи. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Макар че господин Местан е прав, все пак бях заявил своето изказване преди направеното предложение. Съгласен съм, че наличието на политическо съгласие в Народното събрание по всеки един въпрос не би трябвало да бъде експлоатирано политически. Само че след като беше експлоатирано почти един час от лявата страна, извинявайте, сега изведнъж да прекратим експлоатацията. Знам, че винаги сте били против експлоатацията, това си ви е политическа идея, идеология. Това, което искам да кажа, е следното. Впечатлен бях от думите на господин Станишев, който каза, че имало политически и лобистки натиск в предното правителство това да бъде осъществено. Сигурно не само това, а може би и много други въпроси. Но трябваше тогава да го кажете, господин Станишев. Когато бяхте министър-председател, трябваше да кажете, че има такъв натиск, а не да го признавате чак тогава, когато сте в опозиция. Казвайте истината навреме, а не тогава, когато е минал доста дълъг период. Причината да взема думата беше не да направя процедурно предложение, а по-скоро да предупредя всички в залата. Вярвам, че не съм само аз, който е забелязал въпроса след политическото съгласие за оставането на чл. 79 във вида, в който съществува в момента в закона, в § 75, с който се отменя чл. 133, трябва също да го отменим, тоест да остане чл. 133, защото в него са наказанията за неспазване на чл. 79. Просто да не пропуснем това нещо при по-нататъшното гласуване. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина след като постигнахме консенсус по отношение на чл. 79, предлагам да остане в сила и действащият в момента § 4 от Допълнителните разпоредби, който е изцяло в контекста на дискусията и консенсусната позиция, която имаме. Ако е необходимо мога да представя текста на § 4 от Допълнителните разпоредби: „(1) На територията на страната се забранява извършването на генетични модификации с маслодайна роза, лозя и тютюн с изключение на научните изследвания при условията и по реда на Глава трета. (2) Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани животни.” Благодаря.

Госпожо председател, извинявайте, осъзнавам, че систематичното му място не е в момента, в който разглеждаме § 55, но е изцяло в контекста на дискусията, която е проведена и с оглед на това процедурно предлагам § 4 да остане в сила. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, искам само да кажа, че предложенията на господин Шарков и господин Чакъров са изключително коректни и ние ги подкрепяме. (Реплики от КБ.) Както искате, така го разбирайте – реплика, процедура. Благодаря ви. Подкрепяме предложението.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Вземам думата, за да кажа няколко думи по отношение на това, че преди да влезе господин Велчев се е упражнявал в красноречие на тема: „Промяна на позиции за генно модифицирани организми”. Истината не е такава или не е точно такава. (Смях и весело оживление в ГЕРБ.) Смеете се много ентусиазирано, но ако поне се бяхте постарали малко да почетете в посоката за генно модифицираните организми и за памука, щяхте да разберете, че памукът няма аналог в природата в свободен вид и въобще природата не е застрашена от генни модификации на памука. Освен това щяхте да разберете, че няма памук в света, който да не е генно модифициран, че няма памук, който внасяме за нашата текстилна индустрия от Египет, Казахстан или откъдето и да е, който да не е генно модифициран. Това предложение за промяната в този закон беше направено от Българския институт по памука, за да може да се защити родното производство на памук и да се намали вносът му по отношение на българските текстилни предприятия, но това вас видимо не ви интересува и не само това, изобщо тази тема ви е много далечна. (Реплики от ГЕРБ.)

Както и да извъртате нещата, в тази стенограма явно пише, че вие искате отмяната на чл. 79. Има стенограма, прочетете я. Вие не знаете какво сте гласували. (Реплики от КБ.) Е, не е така. Има стенограма, ние ще я предоставим на медиите и вие им обяснете дали е така или не е така. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Господин Георгиев, ако толкова държите на българските учени, целият закон за изменение и допълнение, който беше предоставен от Министерството на околната среда и водите в първоначалния му вид, беше съгласуван с тях. Защо стигнахме дотук? Не ги подкрепихте, а ги върнахме 600 години назад, когато на Коперник му е пречила Светата инквизиция да работи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Да, би трябвало да репликирам господин Георгиев, за да му изясня кой иска от самото начало чл. 79 да остане и кой не. Изяснявам Ви, господин Георгиев, чл. 79, който защитаваше и памука и другите традиционни култури, беше в закона. Правителството внесе проект, за да отмени този чл. 79, а ние с господин Божинов, с господин Чакъров и много други искахме този чл. 79 да се запази и отстоявахме тази позиция четири месеца, и днес ГЕРБ достигна до нашата позиция. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Това Ви го пояснявам на Вас, господин Георгиев, а се надявам, че докато го пояснявам на Вас ще го чуе и господин Велчев. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин Курумбашев, ще го чуе този, който има уши да го чуе и който иска да го чуе, останалите няма да го чуят. Господин Язов, не за това иде реч. Аз защитих преди малко производството на хибридни сортове на памука, който като растение няма свободен аналог в природата и така или иначе ние всеки ден се сблъскваме с неговите форми. Това защитих аз, а не ми казвайте, че съм защитавал нещо, което е свързано с храните. Такова нещо тогава не съм защитавал. Господин Велчев, Вие се опитахте много лошо да изопачите оттук истината. Аз никога не съм пледирал в миналото Народно събрание да отпадне чл. 79. Днес и в този законопроект тази защита по отношение отглеждането на памука я има, но тъй като Вие не обичате да вниквате в същността на нещата, говорите повърхностно, се опитахте да заблудите хората от тази трибуна.

Има стенограма.

Не можете да четете и стенограми дори.

Госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Първо, сериозна корекция към изказването на господин Лютви Местан и господин Станишев. Дебатът не е приключил. Член 79 и чл. 80 са важните. Ако те бъдат приети, ако се приемат и редакциите, които господин Тошев направи, да, проблемът отпада, но вие направихте едва ли не финални изказвания. Не е моментът сега за финални изказвания. Тези два члена трябва да бъдат приети така, че да бъдат максимално рестриктивни, защото чухме много думи от тази трибуна, но основното е, че чл. 79 на практика брани традиционните български култури – тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница, зеленчуци и овощни култури. Това са традиционни предимства за България. Това, което разбрахме от изказването на господин Станишев, е, че той е бил подложен на лобистки натиск. Извадете стенограмите, господин Станишев, да ги видим тези лобисти. Помогнете на Четиридесет и първото Народно събрание, последвайте примера на президента, който навсякъде ходи със стенограф. Извадете ги, за да помогнете и да не може никой повече да оказва такъв лобистки натиск на Четиридесет и първото Народно събрание. Помогнете на пленарната зала. И затова, колеги, един от най-важните изводи през последните месеци е, че България има своите конкурентни предимства - това са биопроизводствата, и те дразнят много хора, най-вече извън България. Но ние не можем да се откажем от това, което имаме – от нашата сила стотици години. Надявам се, след като този дебат бъде затворен, след няколко месеца, когато се промени европейската директива, да можем да приемем закон с един единствен член: „В България не се разрешават ГМО!” Точка! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Вземам думата по два въпроса. Няма да говоря като вносител на предложението, което сме направили с моята колежка Екатерина Михайлова и което всъщност се приема със запазване на текста на чл. 79, а впоследствие ще имаме разисквания и по чл. 80. Искам все пак да кажа тук, от тази трибуна, че трябва да бъдем доволни и да изразим нашето уважение към това, че както министърът, така и Парламентарната група на ГЕРБ, приеха едно предложение, което е в интерес на здравето на българските граждани и в интерес на българската околна среда. Съжалявам много, че Парламентарната група на Коалиция за България превърна парламентарната трибуна в едно дефиле на политици, които говориха почти по всичко друго, но не и по състава на чл. 79. Преди да завърша, понеже в крайна сметка от тази трибуна трябва да се казват истините, искам да се обърна към господин Станишев. Той каза, че позицията в България е била консенсусна от 2001 г. досега. Очевидно той имаше предвид двете управления, двете правителства, в които видимо или скришом участваше БСП. Искам да припомня, че всъщност позицията на България по генно модифицираните организми, и мисля, че господин Божинов ще потвърди това, беше формирана през 2000 г., когато на 23 февруари в Картахена беше гласуван Протоколът по биологичната безопасност. Само няколко месеца по-късно, на 1 август 2000 г., в “Държавен вестник” беше публикувана ратификацията от страна на Народното събрание, което всъщност постави България в списъка на страните, които защитават биологичната безопасност. Това е истината. Аз съм присъствал на заседанието на Комисията по околната среда, която тогава беше ръководена от господин Лъчезар Тошев. Именно тогавашното мнозинство от Обединените демократични сили в управлението на господин Иван Костов гласува този документ. (Викове: „Браво, браво!” от КБ.)

Моля Ви, има предложение за отпадане!

Процедура!

Виждате предложенията, гласувайте ги. Има предложение за отпадане.

За да бъдем коректни към процедурата, към повече от 10-15 народни представители, направили коректно предложение, а то е – да отпадне § 55, гласуваме това предложение - подкрепяме го, предложението на господин Алексиев се изпълнява автоматично, изпълнява се и другото, че от последното заседание на комисията ние вече имаме не нов текст на чл. 80, а редакция на чл. 80. Значи двата члена остават, чл. 79 не го пипаме, аз оттеглям моето предложение за отпадане на думите „пускане на пазара” и няма да го гласувате, чл. 79 си остава. След това гласуваме новата редакция на чл. 80, а вашата заслуга остава за това, че облекчихте процедурата с волята на мнозинството да се постигне това решение. Това е процедурата.

Парламент е това.

Прегласуване!

Благодаря Ви, госпожо председател. Предполагам, че не само аз съм учуден от това гласуване. След толкова дебати и всички, които се изказаха – и от ГЕРБ, и от всички парламентарни групи за отпадане на § 55, включително и господин Алексиев, как така стана, че гласувахме обратното? Явно има някаква грешка, затова моля да прегласуваме – становището на цялата пленарна зала беше единодушно, поне всички останахме с това убеждение. И моля да гласуваме по съвест, тоест със зеленото копче! (Оживление, смях в залата.) Благодаря ви.

Моля моят глас да се отчете „за”. (Реплика от народния представител Анна Янева.)

С червеното копче!

Оттегляме предложението.

Оттегляме предложението.

Е, как ще гласувате сега?!

А текста на вносителя ще го гласуваме ли?

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Моля да подложите на повторно гласуване последното предложение.

Обяснете!

На Вас Ви е ясно. (Шум, оживление.)

Постъпило е предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев.

Госпожо председател, не можем да продължим, процедура! (Излиза на трибуната.)

Уважаема госпожо председател, след толкова много емоции е нормално да се допусне този пропуск. Ако погледнете доклада на комисията – първият, на страница 40, целият набор от предложения, както и нашите гласувания, не завършват с категорично становище по отношение на § 55 на вносителя. Комисията ни е предложила да гласуваме § 55, който става § 58. Той гласи: „Член 79 се отменя.” Трябва да подложите на гласуване какво е отношението на залата към § 55 на вносителя. Ако бяхме подходили честно към процедурата и проблема, щяхме да го отменим, щеше да остане чл. 79 и сега щяхме да гласуваме новата редакция на чл. 80. Но в резултат на всички тези изпълнения трябва да се произнесем какво е отношението ни към § 55.

Нали гласувахме?! Какво отношение?!

Едно уточнение. Логиката ми като вносител е била следната. Първо, да отпадне § 55. Това означава, че остава чл. 79. Втората стъпка, която предлагам, е в останалия чл. 79 да отпаднат думите „пускане на пазара”.

Вие не гласувахте предложението на народните представители, че отпада § 55 и остава чл. 79 и чл. 80, а сега след целия този маньовър в края на гласуванията ще видите, че и чл. 79 остава в същия си вид, и чл. 80. Но го разделяте на две гласувания – по отношение на предложенията на народните представители Язов и Алексиев, че се отменя параграфът, току-що го отменихме. Комисията прави предложение по общия § 55. След това вкарвате § 55а и връщате чл. 80. Това са неща, които не са за достойно уважение от публиката.

Постъпило е предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. В хода на заседанието предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Костадин Язов за създаване на нов § 55а, който променя чл. 80. Предложението е оттеглено. След проведените дебати и на допълнително заседание в допълнителния доклад към доклада за второ четене на Законопроекта под ІІІ комисията предлага създаването на § 55а, който става § 59, и предлага следната редакция за § 59: „§ 59. Член 80 се изменя така: „Чл. 80. Забранява се освобождаването на генетично модифицирани организми по реда на Раздел ІІ, глава Четвърта, и отглеждането на генетично модифицирани организми по реда на чл. 71 в границите на защитените територии и защитените зони от националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и на отстояния от границите им по-малки от 30 км.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Този текст е ключов за прилагането на Закона за генетично модифицираните организми, тъй като той въвежда териториални забрани. Но бих искал да предложа една редакция на този текст, която да гласи: „§ 55а. Член 80 се изменя така: „Чл. 80. Забранява се всякакво отглеждане и освобождаване в околната среда на ГМО, включително по реда на Раздел ІІ и Раздел ІІІ от Глава четвърта на този закон в следните територии: 1. в границите на защитените територии по Закона за защитените територии и в границите на защитените зони от Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие; 2. на отстояние по-малко от 30 км от границите на териториите по т. 1; 3. на отстояние по-малко от 10 км от стационарни пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството; 4. на отстояние по-малко от 7 км от площи с биологичен начин на производство на селскостопанска продукция; 5. на отстояния по-малки от тези, посочени в Приложение № 2, по отношение на площи с традиционен начин на производство.”

Смятам, че са редакционни поправки, тъй като ние вече гласувахме някои отстояния за пчелини при освобождаване в околната среда и за биологичното производство – 7-километровото отстояние. Но тук бихме искали да забраним и отглеждането, а не само освобождаването в околната среда. Отглеждането е процедура по реда на пускане на пазара. Това е Раздел ІІІ от закона. Министерството на околната среда и комисията приеха да се позоват на чл. 71, който се занимава със създаването на един регистър – в Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа в електронен вид публичен регистър на площите, засети с генетично модифицирани растения и пр. Това е регистър за информация, там се записва такъв текст. Но в чл. 67, ал. 1, т. 6 трябва да се запишат изискванията към потребителите на продукта в случаите на ГМО, които се отглеждат. Ето – терминът „отглеждане” се е появил тук. Този закон има много недостатъци и един от тях е терминологията, но тъй като той е записан в чл. 67, ал. 1, т. 6, смятам, че както сме процедирали по въпроса с освобождаването в околната сред, който е Раздел ІІ на Глава четвърта, така можем да постъпим и тук. А по отношение на пчелините смятам, че всички се обединихме около едно обещание, което дадохме на пчеларите, че ще гарантираме в 10-километровата зона около пчелините да няма отглеждане на генетично модифицирани организми, нито освобождавани в околната среда, нито пускани пазара. Тоест никакви, за да може техният мед да бъде чист от ГМО и когато се направи тест, да няма вътре ГМО, който би могъл да постъпи от цветния прашец на растенията, защото в меда има и цветен прашец и при теста да се окаже, че е положителен. И тогава те няма да могат да го продават. Ние сме поели такъв ангажимент към пчеларите, записали сме го по отношение на освобождаването, но не и по отношение на отглеждането. За да не окаже, че нищо не сме свършили, смятам, че този текст също трябва да бъде допълнен с тези допълнителни отстояния. Що се отнася до отстоянието, свързано с приложение № 2, в основния доклад на комисията то е предложено и от самото министерство като първоначален текст. Така че това, което добавям, не е нищо ново.

Мога да го развия и за всяка една от точките, но смятам, че са редакционни поправки. Първо, в текста на комисията няма позоваване на Закона за защитените територии. Защитените територии в България са национални паркове, природни паркове, поддържани резервати, защитени местности, които са описани в този закон. В текста на комисията се цитират защитените територии и зоните от Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Тази поправка трябва да бъде нанесена. Това е отнася и за отстоянията от 30 км от границите на защитените територии. Това е второто предложение. Комисията по предложение на господин Язов е включила да има и това отстояние в текста на чл. 80 от границите на защитените територии, но не е включила останалите две предложения – за пчелините и за биологичния начин на производство. За да можем да съгласуваме това, което гласуваме с вече приетите текстове, би трябвало да хармонизираме този текст с идеята, която получи пълна подкрепа и в комисията, и в Народното събрание от всички парламентарни групи, че тези въпроси трябва да се уредят. Затова смятам, че те могат да бъдат разгледани като редакционна поправка, няма да има проблем от това. Напротив, смятам, че по този начин ще свалим проблема, възникнал със Закона за генетично модифицираните организми от дневния ред на обществото. Иначе нещата ще останат отворени и ще трябва да продължим борбата, за да можем да нанесем съответните гаранции и в пускането на пазара, които в момента не са включени. Затова се надявам да получим подкрепа от Народното събрание за тези предложения, за да можем най-после да приключим с този конфликт, който беше породен не по наша вина със Закона за генетично модифицираните организми. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, да разведрим малко обстановката и да ви кажем, че господин Тошев няма конфликт на интереси, защитавайки пламенно пчеларите, тъй като той по време на обсъжданията в комисията заяви, че е алергичен към меда. В този ред на мисли мога да ви кажа, че аз имам конфликт на интереси. Ако говорим за предложението на господин Тошев, трябва да ви кажа, че формално може да не го разглеждаме просто като редакционно предложение, тъй като то е направено устно от него. На последното заседание, което имахме в петък, то беше направено и беше подложено на гласуване. Това, което искам да изразя от името на Парламентарната група на Коалиция за България, е, че ние подкрепяме предложението на господин Тошев и призоваваме и останалите народни представители да се присъединят към тази наша подкрепа. Благодаря ви.

„Всякакво” може да отпадне.

По § 56 има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев - § 56 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев – § 56 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов – § 56 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов – § 56 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 56 да отпадне.

Постъпило е предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев да се създаде нов § 56а с последваща номерация. Комисията подкрепя по принцип предложението за създаването на § 56а, който става § 60, и предлага следната редакция: „§ 60. Член 82 се изменя така: „Чл. 82. (1) При наложена забрана в друга държава – членка на Европейския съюз, основана на предпазната клауза, министърът на земеделието и храните, позовавайки се на получената информация, започва процедурата по чл. 75. (2) Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите прилагат предпазната клауза и за традиционните видове от изключителна стопанска значимост за България, определени в § 1, т. 40 от Допълнителните разпоредби.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, предлагам в § 56а, който става § 60, редакционна поправка: „Чл. 82. (1) При наложена забрана от друга страна – членка на Европейския съюз, основана на предпазната клауза, министърът на земеделието и храните, позовавайки се на получената информация, налага временна забрана и започва процедурата по чл. 75.”

По § 57 са постъпили: Предложение от народния представител Лъчезар Тошев - § 57 да отпадне. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев - § 57 да отпадне. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов - § 57 да отпадне. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов - § 57 да отпадне. Благодаря Ви, господин Иванов – предложението се оттегля. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 61.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 63.

По § 60 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов. Благодаря, господин Иванов – предложението се оттегля сега в залата. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 64.

По § 61 са постъпили: Предложение от народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов. Благодаря Ви, господин Иванов – предложението се оттегля. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 65.

По § 62 са постъпили: Предложение от народния представител Лъчезар Тошев – в § 62 т. 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев – в § 62 т. 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искра Михайлова – в § 62 т. 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов – в § 62 т. 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов – в § 62 т. 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 70.

Параграф 68: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Тошев - § 68 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев - § 68 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов - § 68 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов - § 68 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искра Михайлова. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 68 да отпадне.

Комисията предлага да се създаде нов § 68а, който става § 71 със следната редакция: „§ 71. В чл. 112, в ал. 1, т. 2 думите „чл. 87 или” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 72.

По § 70 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа, който става § 73, и предлага следната редакция: „§ 73. В чл. 115 се създава ал. 6: „(6) До 31 януари длъжностните лица представят съответно на министъра на околната среда и водите или на министъра на земеделието и храните доклади за извършените през предходната година проверки по ал. 1 и резултатите от тях.”

По § 71 има предложение на народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов – параграфът да отпадне. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 74.

По § 72, който третира членове 133 и 134 с предложение да бъдат отменени, има предложение на народния представител Лъчезар Тошев – § 72 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев – § 72 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Искра Михайлова – § 72 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов – § 72 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 72, който става съответно параграфи 75 и 76 и предлага следната редакция: „§ 75. Член 133 се отменя.” Тук бих искала да направя едно пояснение. Малко по-рано в дебатите беше направено предложение този текст да отпадне, а чл. 133 да остане в текста на закона във връзка със запазването на чл. 79. Ще помоля за процедура за гласуване, за да бъде съхранен чл. 133, както беше направено предложението.

Ще прочета § 76: „§ 76. Член 134 се изменя така: „Чл. 134. Който наруши разпоредбата по чл. 80 или не изпълни задължение по чл. 82, се наказва с глоба от 300 000 до 1 млн. лв.”.” Използвам възможността да направя редакционно предложение. При така предложения текст на § 76, отнасящ се до чл. 134, можем да направим изменение в чл. 134: „Който наруши разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 или не изпълни задължението по чл. 82, се наказва с глоба от 300 000 до 1 млн. лв.”

Благодаря, господин председателю. Уважаеми народни представители, във варианта, предложен от комисията, е изпусната имуществената санкция, която е в основния текст. Това са глоби за физически лица и имуществена санкция за фирми - юридически лица, а в чл. 79 и чл. 80 става въпрос за отглеждане на генно модифицирани организми, което може да се извършва както от физически лица, а по-често и най-вероятно от фирми – юридически лица. Затова трябва да си остане текстът: „глоба и имуществена санкция”. Ако не го направим, това означава, че ще бъдат наказани само физическите лица, но не и фирмите. Няма да можем да ги санкционираме, ако не е записано в закона.

Но глобата е само за физически лица.

Правя редакционно предложение, което съответства на действащия текст – да бъде глоба, съответно и/или имуществена санкция. Глоба и имуществена санкция не са едно и също. Ако в момента приемем редакцията на комисията, това означава, че фирмите няма да бъдат наказани, а само физическите лица. Не смятам, че такова е било намерението на депутатите. С тази редакционна корекция санкцията се запазва, само се казва, че има глоба, съответно и имуществена санкция. По предложението на госпожа Михайлова нека да има и такава корекция. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Всъщност, уважаеми колеги, аз съм съгласен с идеята за това нарушенията по чл. 79 и чл. 80 да бъдат разписани на едно място. Не знам доколко юридически е издържано две различни нарушения да отидат в една санкция. Но запазването на нарушенията по чл. 79, санкцията по чл. 79 трябва да остане, тъй като ние оставихме този текст за чл. 79. Единствено редакционното ми предложение, тъй като това са едни от най-големите санкции или глоби, в зависимост от това на кого се налагат, разстоянието между 300 000 и 1 млн. лв. е изключително голямо. Това винаги поражда възможности за корупционни практики. Затова предлагам редакционно – да вдигнем долната граница и да бъде: „от 500 000 до 1 млн. лв.” Благодаря ви.

Само една реплика, господин Шарков. Този размер на глобите не е само в този текст на законопроекта. Той е въведен във всички текстове на законопроекта и умишлено е запазена тази разлика между 300 000 до 1 милион в зависимост от установяването на размера на нарушението. Едно такова предложение с промяна на размера на глобата в този текст би довело до промяна на размера на глобите във всички последващи текстове, включително и в главата „Гражданска отговорност”, когато става дума за размер на глоби. Искам да репликирам, че това няма да бъде редакционна забележка само към този текст, а ще доведе след себе си до много промени.

Да, аз съм съгласен с идеята и винаги сме отстоявали тази позиция. Това коментирахме в момента, че вдигането на долната граница винаги е нещо, което предпазва от осъществяването на корупционни практики. Аз съм за това да бъдат вдигнати долните граници. Дали ще бъдат разписани тук или не?! Най-големият въпрос, който стои, уважаеми колеги, е: има ли до момента наложени подобни санкции? Аз съм убеден, че няма наложени такива санкции. Въпросът е оттук нататък да има сериозен контрол и наистина да има такива санкции, които да предпазват българските граждани. Ако наистина искаме да пазим и природата, и земеделието, и да развиваме биологичното земеделие, да вдигаме навсякъде долната граница и да стане навсякъде „от 500 000 до 1 милион” и въпросът е по-лесно решим, според мен. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Аз направих редакционно предложение по § 76.

Да, направих такова предложение. Тоест напомних на уважаемите народни представители, че така формулираното предложение на комисията е било формулирано във връзка с отпадането на чл. 79 от сега действащия закон. При запазването на чл. 79, както ние вече гласувахме, трябва да бъдат запазени и санкциите, предвидени в чл. 133, които са във връзка с нарушения по чл. 79. Ние имаме две възможности – или да запазим чл. 133, което означава да не бъде прието предложението на комисията и чл. 133 да се запази, или да направим редакция за чл. 134, където да включим глобите и съответно имуществената санкция.

Благодаря Ви, господин председателю. Призовавам народните представители да подкрепят решението на комисията относно § 75 – да отменим чл. 133, и да приемем подкрепата по § 76 с измененията, които се предлагат от председателя на комисията и господин Тошев.

„§ 76. Член 134 се изменя така след направените редакционни предложения: „Чл. 134. Който наруши разпоредбата на чл. 79 и чл. 80 или не изпълни задължение по чл. 82, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 500 000 до 1 000 000 лв.” (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)

Предложение на народния представител Лъчезар Тошев за създаване на нов § 72а. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 72а, който става § 77 със следната редакция: „§ 77. Член 136 се изменя така: „Чл. 136. Който наруши наложената с решение на Министерския съвет забрана по чл. 75, ал. 1 се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 300 000 до 1 000 000 лева.”

Предлагам да вдигнем долната граница навсякъде.

Параграф 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 78.

Параграф 74. Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Тошев - § 74 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Аналогични са предложенията на народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев; Искра Михайлова; Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов; Екатерина Михайлова и Иван Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители. Комисията подкрепя и текста на вносителя на § 74, който става § 79.

§ 75. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 75, който става § 80, и предлага следната редакция: „§ 80. Член 143 се изменя така: „Чл. 143.(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от съответните длъжностни лица по чл. 115. (2) Наказателните постановления се издават от съответния компетентен орган или от оправомощено от него длъжностно лице съобразно определената в Глава седма компетентност. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Административното наказание по чл. 134 се налага от Върховния административен съд. Административното нарушение се установява с доклад на комисия, определена от министър-председателя, който се изпраща на съда. (5) Върховният административен съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което налага административното наказание, или постановява, че не е налице административно нарушение. (6) Решението по ал. 5 подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Сумите от глоби и имуществени санкции за нарушения по този закон постъпват в бюджетите на съответните министерства в зависимост от компетентния орган, издал наказателното постановление.”

Моля народните представители да се обърнат към допълнителния доклад към доклада за второ четене и да обърнат внимание, че в т. ІV, където комисията предлага създаването на нов § 75а е допусната техническа грешка и е отбелязан § 78а вместо 75. Верният текст е: Комисията предлага създаването на нов § 75а, който става § 81, със следната редакция: „§ 81. Създава се Глава девета с членове 144 и 145: „Глава девета Гражданска отговорност Чл. 144.(1) Който, отглеждайки ГМО, причини другиму вреди от замърсяване на култури, отглеждани в съседни имоти с тези ГМО или с гените, използвани за съответната генна модификация и/или със съпътстващите ги маркерни гени, включително при установен хоризонтален пренос на гени, е длъжен да го обезщети. (2) Отговорността по ал. 1 обхваща и пропуснатите ползи, вследствие на това замърсяване. (3) Посеви на генетично модифицирани растения, отглеждани в нарушение на този закон, се унищожават за сметка на нарушителя. Чл. 145. Увредените лица по чл. 144 могат да предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване на последиците от замърсяването.”

Параграф 76. Постъпило е предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията, след допълнително заседание, в допълнителния доклад, който имате пред себе си, в т. V подкрепя по принцип текста на вносителя за § 76, който става § 82, и предлага следната редакция: „§ 82. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 3, изречение второ, накрая се поставя запетая и се добавя „както и организъм, получен чрез техниките и/или методите, посочени в чл. 2а”; б) точка 9 се изменя така: „9. „Автоклониране” е изрязване на нуклеотидни последователности от клетка на организъм, което може да бъде или да не бъде последвано от обратно вмъкване на цялата или на част от тази нуклеотидна последователност или съответен синтетичен еквивалент (със или без предварителна ензимна или механична обработка) в клетки от същия или от филогенетично близък вид, с който могат да обменят генетичен материал по естествен път”; в) точка 24 се изменя така: „24. „Пускане на пазара” означава предоставяне на разположение на друго лице срещу заплащане или безплатно. Не е пускане на пазара: 1. предоставяне на ГМО за работа в контролирани условия; 2. предоставяне на ГМО, които ще бъдат използвани единствено за освобождаване в околната среда за опитни цели в съответствие с разпоредбите на Глава четвърта, Раздел ІІ.”; г) в т. 25 изречение второ се заличава; д) в т. 26 след думите „за която се използват” се добавя „специфични предпазни мерки, като” и накрая се поставя запетая и се добавя „както и за осигуряване високо ниво на безопасност”; е) точка 33 се отменя; ж) точки 34, 35 и 36 се изменят така: „34. „Износ” е износ по смисъла на Регламент 1946/2003/ЕС от 15 юли 2003 г. относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми; 35. „Износител” е износител по смисъла на Регламент 1946/2003/ЕС от 15 юли 2003 г. относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми; 36. „Трансгранично придвижване” е трансгранично придвижване по смисъла на Регламент 1946/2003/ЕС от 15 юли 2003 г. относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми.”; з) създават се точки 38, 39, 40, 41 и 42: „38. „Заявител” е всяко физическо или юридическо лице, което подава заявление; 39. „Заявление” е писмено подаване на информация до компетентните органи по чл. 3 в съответствие с изискванията на този закон; 40. „Традиционни видове от изключителна стопанска значимост” са тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури; 41. „Предпазна клауза” е процедурата, предвидена в чл. 23 от Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО; 42. „Хоризонтален пренос на генетичен материал” е преносът на генетичен материал от генетично модифициран организъм в друг организъм, извършван от вируси, без човешка намеса.” 2. Параграф 2 се отменя. 3. Параграф 3 се отменя. 4. В § 4 ал. 1 се отменя. 5. Създава се § 4а: „§ 4а. Министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, със заповед, която се обнародва в „Държавен вестник”, може да допълва списъка по § 1, т. 40.” 6. Създава се § 4б: „§ 4б. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 90/219/ЕЕС от 23 април 1990 г. относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, последно изменена с Директива 98/81/ЕО на Съвета от 26 октомври 1998 г., и на Директива 2001/18/ЕС от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда, отменяща Директива 90/220/ЕЕС.” Ако позволите, госпожо председател, една забележка. Малко по-рано беше направено предложение за запазването на § 4 от Допълнителни разпоредби. Напомням само, че то е във връзка с този текст, който предложих.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в т. 1, буква „в”, т. 24 – определението „пускане на пазара” да го запазим същото, както е в досега действащия закон, защото се налага да променяме доста части от него, ако го приемем в новия му смисъл, който е предложен от комисията. И в „5. Създава се нов § 4а” – също отпада. Това е смисълът на чл. 79, ал. 2.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, надявам се, че накрая няма да изменим на линията, която цари в Народното събрание днес, и няма да се откажем от това, което сме постигнали в т. „в” – дефиницията „пускане на пазара”. Дефиницията, която е записана в директивата и която ще ви прочета, гласи следното: „Пускане на пазара” означава предоставяне на разположение на трети страни срещу заплащане или безплатно.” Това е цялата дефиниция. Така е записано и с решение на комисията в т. „в” от доклада. Ето какво гласи действащият текст в момента: „24. „Пускане на пазара” е предоставянето на продукта безплатно или срещу заплащане за първи път, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.” „Използване” по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 6 от закона означава отглеждане. Тоест, ако не сме променили т. 23 – освобождаване в околната среда, и оттам изключваме пускането на пазара от нея, защото така си остава текстът: „Освобождаване в околната среда” е всяко съзнателно въвеждане в околната среда, с изключението на пускането на пазара”. Тогава под „пускане на пазара” трябва да разбираме отглеждане, а пък нямахме това за цел в този закон. Затова бих искал настоятелно да помоля господин Язов да си оттегли това предложение по отношение на т. 24 от § 1 на Допълнителните разпоредби, буква „в” от закона и да остане текстът, по който в комисията в мое отсъствие, бих искал да подчертая, беше постигнато съгласие да се спази изрично текстът на директивата.

Член 79 е свързан с няколко стратегически култури, той не е свързан с пускането на пазара. Пускането на пазара е дефиниция. Ние казваме, че променяме този закон, за да съответства с директивата и първото, което трябваше да направим, е да уеднаквим понятията. Нашите понятия се отличават от тези в директивата, които са записани в чл. 2 на тази директива. Според мен това е нередно. Комисията е направила корекция, като приема дефиницията за пускане на пазара, която означаваше всъщност отглеждане. Защото ако ние бяхме спазили дефинициите на директивата от самото начало, нямаше да имаме тези проблеми, за които говорим досега, нямаше да има странични врати, през които да може да се промъкват генетично модифицирани организми. Не, по процедурата освобождаване, а по друг ред. Сега имаме тази ситуация и затова настоявам да се запази точка „в” от доклада на комисията и нашата дефиниция „пускане на пазара” да съответства напълно на тази в чл. 2 от Директива 2001/18/ЕО.

Уважаема госпожо председател, може би за първи път по този проблем, по този законопроект ще се разминат нашите мнения с господин Тошев и то е само и единствено поради факта, че моето предложение беше тези две фундаментални понятия да се разгледат или веднага след заглавието, или веднага при чл. 26, когато започнахме да ги употребяваме. Целият закон е структуриран при това разбиране на съдържанието на понятията, което фигурира в т. 23 и 24 на действащия закон и те са употребявани с това съдържание. Ако ние бяхме разгледали предложението на господин Тошев преди т. 26 и бяхме приели тази идея и тя беше пронизала всички останали текстове, да, но аз се опасявам, че ако я приемем на този етап, може да доведе до някои вътрешни противоречия. Вижте какъв текст приехме и аз го приветствах, това е в § 34 относно чл. 51. В създадената нова ал. 7 пише: „Материал, получен от ГМО след освобождаването й в околната среда, може да бъде пуснат на пазара само след издаване на разрешението по реда на Раздел ІІІ от тази глава.” Значи този продукт има два пътя. Единият, както Вие казвате, връщаме го зад физическата преграда, остава си в лабораторните и регулирани условия и това не е пускане на пазара. Съгласен сте, нали? Ако той обаче тръгне в двете посоки на производство, нещо да правим от него или да бъде посадъчен материал, вече сме казали с действащия закон, че той за тази процедура ще мине по всички онези стъпала на Раздел ІІІ и няма опасение в този случай, за който Вие говорите. Защото, и с това завършвам, в действащия текст за това понятие има една разлика с това, което Вие предлагате. Там е казано, че пускането на пазара е предоставяне на продукт безплатно или срещу заплащане за първи път. Тоест, след като един път е пуснат на пазара и е нотифициран не всеки акт, с който закупуваш вече семена, или преработваш този продукт, трябва това действие да бъде предходено от сложната процедура за пускане на пазара и такъв е духът и всички текстове от това разбиране. Опасявам се, че ако приемем Вашето предложение, господин Тошев, казах и в комисията, духът, идеята, споделям всичко, но ако сега го направим, накрая можем да въведем някои противоречия в закона, които не са желателни за никого. Затова, понеже Вие предложихте двете понятия да вървят заедно, но в комисията е прието само едното и това е достатъчно основание на този етап да го оттеглите, а след време сигурно пак ще го ремонтираме, ще мислят след нас и ще го променят. Предлагам да го оттеглите.

Това е предложение на комисията.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, вярно е, че предложението, което бях направил по време на разискванията за чл. 79, което вече има и подкрепа, изразена от господин Алексиев, е отразено и в § 78, но оттам се препраща към § 82 – по вносител § 76, който сега ще бъде по ЗИД на закона, който разглеждаме. Считам, че е коректно в т. 4, която визира: „В § 4, ал. 1 се отменя”, да отпадне. За § 78 се обезсмисля. Систематично ще бъде гласувано и там по надлежния ред. Благодаря ви.

Параграф 77. Постъпило е предложение от народните представители Константин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 77 да отпадне, тъй като текстът е отразен систематично в т. 2 на § 82.

По § 78, който третира § 4 от Допълнителните разпоредби, има предложение от народните представители Лъчезар Тошев, Искра Михайлова, Екатерина Михайлова и Иван Иванов - § 78 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 78 да отпадне, тъй като текстът е отразен систематично в т. 4 на § 82. Но ако позволите, госпожо председател, напомням, че третираме § 4, който е във връзка със запазването на чл. 79.

Не, предложението на комисията отхвърля предложението на вносителя за пълното отпадане на § 4 и намира неговото систематично място в т. 4 на § 82. Аз се обръщам към народните представители, които искаха запазването на § 4 от Допълнителните разпоредби, за редакционни предложения по този параграф.

С отпадането се решава проблемът.

Напротив. (Реплики от КБ и ДПС.)

Благодаря. Правя процедурно предложение за редакция на текста в доклада: „Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 78 да отпадне”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 83.

За отпадане на § 8 ли е? Едно много важно уточнение трябва да се направи.

Госпожо председател, ще ангажирам и Вашето мнение, за да не допуснем една грешка. Точка 3. Когато господин Тошев е направил неговото предложение, той изважда съдържанието на § 3 – кога „не е пускане на пазара”, и го връзва със своето предложение – кога „е пускане на пазара”.

Председателят на комисията ще докладва, а аз само да наведа мисълта му. Когато отклонихме предложението на господин Тошев - с него вървеше и кога не е пускане на пазара, отменихме и § 3. Сега трябва, след като сме отменили неговото предложение, да си върнем съдържанието на § 3, защото той ни даваше двата случая, в които „не е пускане на пазара” движението на ГМО. Така ли е госпожо председател, или греша?

Председателят на комисията ще поясни, аз само насочих мисълта й.

Точно така. Така ли е, госпожо председател?

Гласувайки § 82, в т. 3 ние гласувахме отмяната на § 3 от Допълнителните разпоредби. Този § 3 определя кое „не е пускане на пазара”. След като отменихме подточка „в”, редакцията на т. 24, запазихме старата редакция на т. 24, трябва да запазим и старата редакция на § 3,..

Точно така.

… който определя какво „не е пускане на пазара”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 83.

По § 80 е постъпило предложение от народния представител Костадин Язов. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 80, който става § 84, и предлага следната редакция: „§ 84. Приложение № 2 към чл. 51, ал. 4 и чл. 71, ал. 3 се изменя така: „Приложение № 2 към чл. 51, ал. 6, чл. 52, ал. 2, чл. 71, ал. 3 Отстояния на площите, засети с генетично модифицирани растения от площите с традиционен начин на производство.” (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Всички имат пред себе си таблицата в доклада.

Имам предложение!

Благодаря. Имам предложение по този текст, госпожо председател. Виждате, че в таблицата първо са тези, забранени в чл. 79 култури. Тоест там не се разрешава да бъдат отглеждани генетично модифицирани култури от лоза, тютюн, зеленчукови култури, маслодайна роза, овощни култури и пшеница, а тук не само че се разрешава, но се дават и отстояния от тях. Второ, можете да сравните примерно отстоянията, които господин Язов е внесъл първоначално – те са дадени в доклада: за пшеница отстоянието е 10 хил. метра. Тук пшеницата е станала с 1000 метра отстояние. Това отстояние е било много намалено. Да не говорим, че пшеницата...

Предлагам да отпаднат пшеница, овощни култури, маслодайна роза, зеленчукови култури, тютюн и лоза, тъй като те са забранени в чл. 79. За останалите предлагам да се увеличи с една нула всяко число в таблицата, това е третата колона – минимално отстояние в метри. Да има още една нула към всяко число, тоест 150 да стане 1500. Иначе няма логика тези забранени в чл. 79 култури тук също да фигурират и да им даваме отстояния от техните генетично модифицирани аналози. Как така? Има някакво противоречие в закона. Вероятно е направено, защото в комисията беше решено чл. 79 да отпадне. Тогава желанието на правителството беше този закон да премахне забраните по чл. 79, но парламентът реши забраните да останат. Как тогава същите видове ще фигурират и в Приложение № 2? Всъщност правя две предложения – те са разумни: отпадането на забранените в чл. 79 видове – както за освобождаване в околната среда, така и за отглеждане. Второто предложение – за увеличаване с една нула на всички числа в последната колона от таблицата. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Напълно приемам предложението на господин Тошев по отношение на вече защитените с чл. 79 пшеница, овощни култури, маслодайна роза, зеленчукови култури, тютюн и лоза. Те са изредени в чл. 79 и е логично да нямат място в таблицата.

Памукът не е обект на чл. 79. Що се отнася до увеличаване на разстоянията с една нула, искам да обърна внимание, че тези отстояния, които са посочени тук, са предмет на много сериозна дискусия по време на заседанията на комисията. Тези отстояния са защитени от комисията към Министерството на околната среда и водите. Те не са случайно поставени. Бяха коментирани. Действително има разлика между направените предложения, но окончателният вариант, който се предлага на комисията, е в резултат на сериозни дискусии. Аз правя обратното предложение – да запазим отстоянията, които са фиксирани в таблицата, но подкрепям предложението да отпаднат защитените от чл. 79 култури.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване на направеното от господин Тошев предложение за увеличаване на тези разстояния поради две причини. Първата: не е аргумент това, че разстоянията са определени в резултат на сериозна дискусия, защото в резултат на сериозна дискусия и тези култури, които току-що отменихме, са попаднали в списъка. Уважаеми колеги, нека да не направим в края на закона нещо, заради което да продължават да ни упрекват. Нека да го направим, защото всяко съмнение, породено в обществото, се опитваме по някакъв начин да заобиколим – всички онези процедури. Всичко хубаво, което направихме до момента – нека не създаваме ситуация, излишна според мен. Благодаря ви.

Вземам думата за процедура, за да направя предложение за удължаване на работното време на Народното събрание днес до приключване на текстовете от законопроекта.

Не сме гласували таблицата.

По § 81 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 85.

Комисията предлага да се създаде наименование „Заключителни разпоредби”.

По § 82 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като параграфът става § 86 и предлага следната редакция: „§ 86. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. …) § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.”

По § 83 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 87 със следната редакция: „§ 87. В Закона за ветеринарномедицинската дейност се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 395: а) в ал. 1 т. 9 се отменя; б) ал. 2 се изменя така: „(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху: 1. фуражни суровини и фуражни добавки, които съдържат, състоят се или са произведени от генетично модифицирани организми; 2. при съмнение – водата, предназначена за животните, като източник на замърсяване на околната среда или на пренасяне на патогенни микроорганизми и/или продукти от жизнената им дейност.” 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 125: „125. „Генетично модифицирани фуражи” са генетично модифицирани фуражи по смисъла на Регламент 1829/2003/ЕС от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ, L 268 от 18 октомври 2003 г.).”

Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Тошев за създаване на нов § 79а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева за създаването на нов § 79а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов за създаване на нов § 79а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 83а, който става § 88 със следната редакция: „§ 88. В Закона за храните в чл. 10 ал. 1 се създава изречение второ: „Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламент 1830/2003/ЕС трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния.”

Комисията предлага наименованието „Допълнителна разпоредба” да отпадне.

По § 84 комисията предлага параграфът да отпадне, тъй като текстът систематично е отразен в т. 6 на § 82.