25 март 2010 г.

Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа! Искам процедура по прегласуване, тъй като, уважаема госпожо министър, Вие вероятно несъзнателно подведохте народните представители, че този закон не е разглеждан във Венецианската комисия. Наказателно-процесуалният кодекс, който беше приет преди няколко години, е на два пъти одобрен от Венецианската комисия. Част от текстовете, които ние сега променяме, са специално одобрени от Венецианската комисия. И ние ги променяме по начин, че ги отричаме. Освен това, уважаеми колеги, искам да ви подскажа, че всички тези промени, които ние правим, са извън препоръките, които имаме от Европейската комисия. Тези обстоятелства правят още по-наложителна нуждата от една експертиза от Венецианската комисия. Не е вярно, че българското Народно събрание не се обръща към Венецианската комисия в такива случаи. А по този закон, според нас, това е задължително. Благодаря ви. Моля за прегласуване.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, на госпожа Юлия Меранзова и госпожа Николета Кузманова от Министерството на правосъдието.

„Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

По § 5 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 55 се създава ал. 3: „(3) Когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език.”

По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 7 е постъпило предложение от Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „в този кодекс” се добавя „да прави искания, бележки и възражения”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „адрес” се добавя „за призоваване”.”

По § 8 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да отпадне.

По § 9 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров - § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Мая Манолова - § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 7 се отменя. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок.” 3. Създават се ал. 5 и 6: „(5) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие – когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини.”

Благодаря, госпожо председател. Дами и господа колеги, госпожо министър! Позволих си в комисията да нарека този текст... няма да казвам. Но това е текст, който аз за себе си наричам „текстът Вишински”. Това е един от най-мракобесните текстове, които можем да предполагаме, че ще се появи в български закон, текст, при който обвинението назначава защитника на обвиняемия. Аз съм бил практикуващ адвокат преди години, при един друг режим. Такова нещо нямаше! И тогава нямаше такова нещо! Прокурорът - не прокурорът, а полицаят, който вече става разследващ орган, при определени обстоятелства може да назначи адвоката на обвиняемия, на следствения. При това няма никакво значение дали той иска или не иска. Следствен е. Опитите тази фигура на адвоката-провокатор, защото наистина ще възникне такава професия в българското правораздаване, да бъде приближена до идеята за служебния защитник, е абсолютно погрешна и невярна. Служебният защитник се назначава тогава, когато човек не може да си намери защитник поради това, че няма средства да осигури неговото възнаграждение. Тогава държавата проявява грижа към такива хора. Случаят е съвсем различен. В случая този защитник се появява, за да замести договорения защитник. Защото дори и тогава, когато подсъдимият си има нормален договорен защитник, има хипотези, при които могат да му назначат служебен защитник. Госпожо Фидосова, всъщност той „служебен” ли остана или „запасен”?

Резервен.

Да, резервен. Отначало бе „запасен”, но госпожа Манолова направи възражение, че прилича на „запасен офицер”. За да го приведат в съответствие с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, където има само офицери от резерва, а няма офицери от запаса, колегите от управляващото мнозинство го нарекоха резервен. Както и да е, това е в рамките на шегата. Задачата на резервния защитник е да измести договорения защитник, забележете, дори и тогава, когато договореният защитник има основателни причини и не се яви по делото, тоест няма укоримо поведение, примерно го е бутнала кола пред сградата на съда и няма как да се яви. Тогава резервният защитник се явява и го замества. Това – да го преглътнем. Но как да коментираме обстоятелството, че резервният защитник има такива и такива права?! Другите права – да не ги чета, защото става въпрос за текстове от закона, които не познавате по номера, та другите права по чл. 99 упражнява по искане и със съгласие на обвиняемия. Без такова съгласие упражнява права. Той упражнява правата на обвиняемия без негово съгласие! Това как ви звучи?! Мислите ли, че Венецианската комисия ще подмине това, без да направи забележка?! Ами ще поиска веднага да го отменим! Всички тези разсъждения правя на базата на общите принципи и правила на българското законодателство. Да не пропусна да отбележа, че българската държава ще се задръсти с такива случаи – извинявайте за израза – и няма да може да плаща възнагражденията на тези защитници. В момента само за служебните защитници, доколкото стана въпрос в комисията, има неизплатени хонорари за около 1 млн. лв. Представяте ли си какво ще стане, когато се появи този тип защитник и когато всеки разследващ полицай, всеки дознател, всеки прокурор ще има право да назначава такива?! Вярно е, че става въпрос само за хипотезите по тежки дела, но ние не можем да нямаме финансова обосновка за това дали няма да се появи нов дълг на държавата. Да не говорим, че сме в условия на криза и се чудим как да продадем някой културен дом или нещо такова. И сега със сигурност въвеждаме нови задължения. Приключвам. Само ще цитирам, че чл. 6 на Европейската комисия за правата на човека казва, че всеки има право да ползва адвокат по свой избор. Само заради това в Страсбург ще има много дела и всички ще приключат с осъдително решение за българската държава. Извинявайте за просроченото време. Дами и господа, благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Господин Бисеров, обръщам се лично към Вас, тъй като явно сте пропуснали последните редакции на текста, които са предложени и са раздадени на всички народни представители. Първо, в предложената ал. 4 аз не виждам никъде разследващ полицай да назначава защитник. Вие през цялото време това твърдите. Тук пише само „прокурорът или съдът”. То може, тоест невинаги, това няма задължение винаги в една такава ситуация да се назначи. Прокурорът или съдът преценява дали да поиска назначаването на такъв резервен защитник. Второ, това става по Закона за правна помощ. Това означава, че прокурорът или съдията изисква от съответната адвокатска колегия да посочи адвокат от състава си, който да бъде назначен за такъв. Тоест прокурорът или съдията не може да посочи изрично и поименно кой адвокат да бъде назначен за такъв защитник. Сам казвате, че ние още в комисията ограничихме тази фигура да се прилага само за тежки престъпления. Аз съм убеден, че това ограничение ще бъде още по-малко приложимо, тъй като в много от случаите, когато има нужда от задължителна защита, тогава се назначава служебен защитник. Изключително рядка е хипотезата, когато наистина по някакъв начин адвокатурата или пък обвиняемият или подсъдимият се опитва да саботира процеса, тогава ще бъде използвана и тази фигура. Аз съм абсолютно убеден, че тази фигура, която ние приемаме да съществува в момента, ще допринесе за по-бързото разглеждане и приключване на много тежки дела в страната. Те не са толкова като брой. Така че мисля, че Вашите твърдения са неоснователни и по никакъв начин не засягат същността на предложените промени, а и нямат отношение към тях. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като адвокат би следвало да се въздържа от коментар, но това, което чух от господин Бисеров, ме провокира да взема отношение. Уважаеми господин Бисеров, Вашият коментар е некоректен. Вие се опитвате да манипулирате депутатите с изявление, че това е някакъв мракобеснически текст, че, видите ли, заплашвате с дела в Страсбург. Мисля, че всичко това е неоснователно. Ще ви кажа защо некоректно коментирате един от основните моменти в тези текстове. Вие заявихте на колегите, че резервният адвокат ще ползва правата по чл. 99 без съгласието на обвиняемия или подсъдимия и спряхте дотук, без да доизясните, че това става само когато защитата е задължителна и когато адвокатът е редовно призован и не се яви по неуважителни причини. Така стоят нещата. Така би следвало коректно да се обясни на колегите. Аз мисля, че няма нищо страшно в този текст и призовавам колегите да гласуват. Благодаря.

Уважаеми господин Анастасов, след вчерашното гласуване колко ли от престъпленията по Наказателния кодекс не са вече тежки? Колко ли останаха? Така че Вашето подсказване, че това ще бъде рядко използвано, не е така. Законът дава възможност за широко прилагане на тази фигура. По отношение на това, че не съм довършил четенето на текста във връзка с чл. 99, колега Димитров, не коментирам тази хипотеза, а хипотезата, когато защитникът има право да измести подсъдимия и да извършва действия без негово съгласие. За това става дума. Накрая искам да кажа следното. Колкото и да е странно, е възможно да има случаи, при които самият следствен, самият подсъдим ще направи така, че да има такъв защитник. Защото това ще му бъде после едно много лесно основание да заведе делото в Страсбург. Не Ви ли минава през ума и такава хипотеза? Затова единственото разумно нещо, което в този момент може да направим, е да спрем дебата по този текст, да продължим по другите текстове и Комисията по правни въпроси да намери по-добро решение. Защото ние казваме: да, проблем има, но да решаваш проблем като създаваш друг много по-голям проблем, който засяга човешки права и свободи, а не просто процедури, мисля, че е неправилно.

Да, проблем има и той е много тежък, колеги, в реалното правораздаване в момента – това, което става в съдилищата всеки ден. Ако отворите статистиките, ще видите, че причините за отлагане и протакане на делата, ако ги анализирате, са едни от основните причини. Така че с този текст, с въвеждането на резервния защитник до голяма степен решаваме и въпроса с отлагането на делата, за което причина стават много често адвокатите. В тази зала има много колеги адвокати, и аз съм адвокат, и всички знаем, че това е една от най-баналните причини. Така че ние не правим нищо друго, а въвеждаме една фигура, която до този момент ни е позната. Толкова позната, че и преди ние да сме станали юристи я е имало и това е фигурата на служебния защитник. Няма абсолютно никаква разлика, включително и начина, по който се регламентират за в бъдеще двете фигури, между двете, които са назначаеми фигури. В това отношение няма каквото и да е съмнение, и никакви приказки за Венецианската комисия или за съда в Страсбург, които се хвърлят тук ей така, едва ли не като заплаха, не могат да бъдат причината ние да се спрем от въвеждането на резервния защитник. Ако един подсъдим толкова много желае да бъде неотклонно от началото до края на процеса, защитаван от избран от него защитник, това е ясно, той може да си наеме, няма ограничения в закона затова, повече от един адвокат, може и двама, и трима. Има процеси, виждаме го това, но има процеси, в които предварително с цел да се отлагат делата се взема, не по финансови причини, разбира се, един единствен адвокат, за да може той в процеса да си търси причини да не се явява по делата. Така че смело можем да приемем това решение, като другото е една голяма спекулация. Дошъл е крайният момент да бъде направено това и ви призовавам да гласувате „за” тази фигура на резервния защитник.

Уважаеми колеги, това е един от най-спорните текстове в законопроекта, на чието съществуване и проблемите, които създава, обърнахме внимание още по време на дебата на първо четене. Тогава получихме уверение от управляващото мнозинство, че ще бъдат направени подобрения в този текст, но в крайна сметка, ако мога да се пошегувам, подобрения бяха направени само в наименованието на „резервния защитник”, който тогава фигурираше като „запасен защитник”. В резултат на каламбура, който се направи в залата, той беше наречен „резервен защитник”. Истината е, че от сега адвокатите го наричат „агент провокатор” на прокуратурата и се опасяват, че ще се появи професия „резервен защитник”, професия „агент провокатор на прокуратурата”. Защо считам, че тези притеснения на българските адвокати са абсолютно основателни? Няма такава хипотеза, при която да може да бъде натрапен защитник на един български гражданин в наказателното производство. Няма такава хипотеза и в никоя европейска държава. Целите, които си поставят вносителите, по никакъв начин не се постигат с фигурата на резервния защитник, защото на първо място изготвянето на този законопроект страда от един съществен порок. Така и Министерството на правосъдието, и експертите, които работеха по темата, не направиха анализ, за да си отговорят на въпроса какви са причините за отлагането на делата, какви са причините, включително за осъждането на България в Европейския съд за излизането на делата извън така наречените разумни срокове. Ако бяха направили това, щяха да стигнат до извода, че в 90% от случаите бавенето на делата, респективно осъждането на България е в резултат на тяхното проточване предвид административни неуредици, тоест недобрата организация, която създават съдилищата за бързото протичане на съдебните дела. Имам предвид неявяването на експерти, отлагането на делата поради експертизи, поради смърт или заболяване на съдебен заседател и прочие, само че по тези причини и основания не са предприети никакви стъпки в проекта, който ни се предлага. Разбирам, че е сложно да се направи един анализ на делата в Страсбург, но можеше поне вносителите да погледнат Доклада на Европейската комисия за напредъка на България в „Правосъдие и вътрешни работи”, който беше огласен преди няколко дни. Там ясно е казано, че причините за отлагането на знаковите дела не се съдържат във виновното и недобросъвестно поведение на адвокатите. Освен това всеки юрист може предвид текстовете, които са предложени в доклада за второ четене, да направи елементарния извод, че така предложените текстове не само не ускоряват, а забавят процеса. Защото е съвсем естествено, включително би могла да се развие и тази хипотеза, в която нарочно не се явява упълномощения от подсъдимия защитник в решителната заключителна фаза на едно съдебно дело. На подсъдимия му се натрапва лице, което да го защитава, и в резултат присъдата бива обжалвана и пада в Страсбург. В крайна сметка, един действителен престъпник, чието обвинение е доказано в съдебната фаза и получава справедлива присъда, получава още една възможност да оспори тази присъда и делото да започне отначало в българските съдилища. Така че с този текст не се получава ускоряване на процеса. Напротив, като грубо се погазват основни права и свободи, се стига до удължаване на съдебната процедура. Тук бих искала да кажа, че бързината не може да бъде самоцел в съдебния процес, още по-малко в наказателния процес. Наказателният процес освен бърз, трябва да бъде и справедлив, и да припомня, че най-бързо е било съдопроизводството по времето на Сталин, но тогава определено не са се постановявали справедливи присъди. Не е за пренебрегване и финансовата страна на тази мярка, защото тя ще струва изключително много както на българския данъкоплатец, така и на българските граждани, които по едни или други причини са в едно съдебно производство. Тук няма да припомням, че в резултат на промените в Наказателния кодекс една голяма част от престъпленията останаха тежки, тоест създават се предпоставки за назначаване на резервни защитници, като разноските за тези резервни защитници ще се плащат или от държавата, или от самите обвиняеми и подсъдими. За справка, искам да ви посоча едно от последните тълкувателни решения на Върховния касационен съд, който вменява на подсъдимите по дела задължението да плащат, включително за защита, която не са желали, в случаите, в които има задължителен защитник по Закона за правната помощ. Така че представете си и в условията на криза какви проблеми ще се създадат на българските граждани, независимо от това как е завършило едно производство. Даже при постановяването на оправдателна присъда, подсъдимият ще бъде натоварен с куп разноски, които той така или иначе не е желал и които са му вменени от начина, по който ние тук като народни представители разписваме Наказателно-процесуалния кодекс.

Призовавам ви да проявите разум и този експеримент с правото на защита на българските граждани просто да не се случва в тази зала.

Госпожо председател, госпожо министър, господа народни представители! Повечето аргументи срещу този текст се казаха и аз няма да се спирам отново подробно на тях. Искам да кажа, че за разлика от моите колеги, аз не съм адвокат. В случая аз не претендирам по някакъв начин да бъда говорител на хората от тази професия, но това е един текст, който има голямо обществено значение. Текст, който определя до голяма степен съдържанието и начина, по който се провежда наказателния процес. Искам да ви обърна внимание, че каквито и текстове да се гласуват в Наказателния кодекс, всъщност още по-голямо значение имат разпоредбите от наказателния процес, защото те определят реда, по който се събират доказателствата и начина, по който протича целият процес. Затова именно аз призовавам към вашето внимание и също така апелирам да гледате на подобен род закони не като на закони, които ще бъдат прилагани, включително по отношение на вашите сегашни опоненти, доскоро управляващи, а като на проблем, който засяга голяма част от българското общество. Всъщност законите, които приемаме, ще бъдат с разпоредбите, по които вие можете да се окажете адресати и участници в подобна дейност. Това е един мой общ апел към много от разпоредбите. По такива закони не следва да има ясно разграничение между управляващите и опозицията, когато става дума за гаранциите по отношение на правата и свободите на гражданите. Покрай дебата за резервния защитник се изпусна и още едно предложение, което според мен не е маловажно, а именно отпадането от досегашния чл. 94, ал. 1, т. 7 – задължителното участие на защитник, когато делото се разглежда пред Върховния касационен съд. Според мен запазването на този текст е необходимо, защото в предпоследната – касационната инстанция, спорът се води за прилагането на закона, за правото, предполагайки, че на предишните фази са изяснени всички обстоятелства и са събрани доказателствата за фактите, въз основа на които се прави правната квалификация. Следователно участието на защитник повишава шансовете съдът да постанови присъда, която в най-голяма степен отговаря на закона. Още няколко думи за резервния защитник. Получава се така, че обвиняемият ще трябва освен защитата, която организира срещу обвинението на прокуратурата, в редица случаи да се защитава и по отношение на определения му резервен защитник, защото първото и най-главно условие за отношенията на обвиняемия и защитника е взаимното доверие. Ако такова доверие липсва, то въобще е излишно наличието на подобен човек, който служебно се води, че отстоява правата на обвиняемия. Липсата на такова доверие, пак казвам, ще направи така, че лицето, на което се назначава резервен защитник, ще има повече проблеми при взаимоотношенията с него, отколкото да разчита, че той ще отстоява последователно неговите интереси и права в този процес. И другият важен факт, който се спомена – за финансовите разходи. Ние отново ще натоварим всички български граждани да заплащат за този, бих го нарекъл, лукс в наказателния процес, скрит зад неопределената формулировка дела или случаи с изключително значение. Разбира се, ние можем да предположим в много случаи кои са тези дела, но изключителното значение все пак се определя от страната, която назначава служебния защитник, респективно прокурора или съдията, тя няма как да бъде установявана с някакви напълно обективни критерии. Затова моят призив към вас е по този въпрос всеки да се произнесе така, както преценява, а не толкова с оглед на това дали трябва да се приеме или отхвърля едно решение. Това е моят призив към вас. Благодаря.

Уважаеми колеги, по повод изказването на колегата Янаки Стоилов не искам никой, който не е юрист в тази зала, да остане с впечатлението, че въвеждането на фигурата на резервния защитник създава в практически и най-вече във финансов смисъл някакви проблеми на българските адвокати. Да, той създава проблеми, но това е свързано...

Тъй като той направи забележка, че дотук изказалите се адвокати...

Репликирам факта, че всъщност това е един изключително изгоден във финансов аспект текст за българските адвокати, защото им осигурява един доход, който е за сметка както на подсъдимите, така и на всички български граждани. Затова и казах, че тук ще се създаде професията „резервен защитник”, защото това са едни плащания, които са сигурни за адвокатите в условията на криза. Но наистина адвокатската етика изобщо изключва хипотезата и възможността един адвокат да участва в даден процес въпреки волята на подсъдимия и въпреки неговото несъгласие, включително за защитната теза и версията, която ще излага адвокатът. И тук е колосалният проблем. Затова и аз си позволих да говоря от името на българските адвокати, не в смисъл, че това по някакъв начин касае техните финанси, напротив, това ще бъде едно изключително важно перо за адвокатите, сигурно перо за сметка на гражданите, но това е в противовес просто с адвокатската етика – да защитаваш подсъдим, който не желае твоята защита.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Нямах намерение да правя реплика, ние тези теми сме ги обсъждали в комисията достатъчно. Но понеже чух, че тук се говореше за юристи, искам да напомня на колегите, че има още един текст в Наказателно-процесуалния кодекс, който много ясно и точно е казал, когато има противоречие между защитника, без значение дали е служебен...Тук ще отворя една скоба, макар че репликата ми е към господин Стоилов, чл. 98 казва, че защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата си. И ако няма съгласие между обвиняемия и защитника, този защитник може да бъде отзован. Нека да не се хващаме само за един текст, защото Наказателно-процесуалният кодекс е разписал и други норми. Това е първото. Второ, аз не виждам и няма случай да бъде назначен един служебен защитник, защото служебна защита има от действащия предишен Наказателно-процесуален кодекс от 50 и не знам коя година, няма смисъл да цитирам точно, когато случаите на задължителна защита и тогава те също бяха назначавани от следователите, нямаше ги дознателите, от прокурорите. Тази фигура винаги е съществувала. Но аз не зная случай, когато да бъде назначен служебен защитник, а резервният сам по себе си също е служебен защитник в случаите, когато отсъства защитникът по неуважителни причини – наблягам на това! – аз не зная случай, когато българският съд да е назначил служебен защитник, а тази практика сега е разширена, освен при задължителна защита служебен защитник се назначава и когато тя не е задължителна, но обвиняемият не желае и няма средства за това. Но съдът винаги пита подсъдимия приема ли този защитник. Ако той каже, че не го приема, не го назначава. Нека юридически да казваме всички текстове от закона.

Господин Лазаров, да отговоря на Вашата реплика отчасти с въпрос: Вие как си представяте ситуацията на досъдебното производство, когато прокурорът е определил резервния защитник, той да го смени при противоречие с линията на защитата? Смятате ли това за много реалистично? Умишлено избирам точно този по-драстичен пример, а не случая в съда. И друго, Вие се върнахте някъде към края на 50-те години, ако се бяхте върнали в ранните 50 години, мисля, че ще бъде още по-сполучливо, установявайки този институт. Така че тук не е въпросът с някакви дребни техники, които съществуват в Наказателно-процесуалния кодекс, да се търсят допълнителни аргументи за този текст. Въпросът е защитникът пълноценно да изпълнява своята роля, а не просто да се търсят причини, по които той може да бъде търпян в процеса като някакъв негов сурогат. Затова аз запазвам моя призив да се отнесете много сериозно и критично към направеното предложение, защото съм сигурен, че дори и да има някакъв положителен ефект, съвкупният положителен резултат от прилагането на института на резервния защитник ще бъде многократно по-малък отколкото разходите и съпътстващите го вредни последици за развитието на наказателния процес. Този извод трябва да се опитаме да го направим сега, когато приемаме текста, а не след няколко години, когато злополучно ще отчитаме неговото прилагане. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър на правосъдието, уважаеми дами и господа народни представители! Този текст не случайно предизвиква толкова разгорещени дебати. Може би на някого му се струват отегчителни, но те са много важни, тъй като касаят упражняването на основни човешки права, записани както в българската Конституция, така и в Европейската конвенция за правата на човека. А това е именно правото на ефективна защита пред съд тогава, когато е налице обвинение за извършено престъпно деяние. Няма да повтарям досега изказаните доводи от моите колеги, искам само да ви обърна внимание на два основни момента. Първо, уважаеми колеги и уважаеми господин Лазаров, не смесвайте двете категории – служебен защитник и създаваната сега от вас съвсем нова категория на резервен защитник, защото между двете категории има една много, много съществена разлика, която прави първата категория приемлива и която прави втората, създавана сега в момента от вас, абсолютно неприемлива. Това е именно възможността така нареченият резервен защитник да бъде натрапен въпреки волята на подсъдимия или на обвиняемия при определени условия и обстоятелства. Именно този факт е достатъчен като аргумент и аз съм убеден, че това ще има последици. България ще бъде изправена отново пред осъдителни решения на Съда в Страсбург именно заради нарушение на правото на защита. Аз съм убеден, че ще има много обвиняеми, на които ако им бъде наистина натрапен подобен резервен защитник и след това бъдат осъдени от българския съд, ще обжалват своите присъди в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, именно аргументирайки се с това, че държавата им е натрапила защита, която те не са желаели и която не е защитила ефективно и ефикасно техните права. Това е единият основен аргумент, който искам да запомните, за да не се чудим след това, когато настъпят тези събития, за които споменах. И вторият основен аргумент, уважаеми колеги. В текста е записано: по дела за тежки престъпления - прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ. Тук ние изрично постановяваме, че е по реда на Закона за правната помощ, тоест по реда за назначаване на служебни защитници на лица, които нямат финансова възможност да ги наемат. Тоест, държавата от държавния бюджет, предвиден за правна помощ, ще плаща и за възнагражденията, и за адвокатските хонорари на тези така наречени служебни защитници. Аз се обръщам към вас! Морално ли е към всеки един от нас като данъкоплатец на тази държава от нашите данъци да се плащат защитата на „Наглите” или сега на „Лапачите”? Как ще посрещне обществото този факт, че в един момент ще се окаже, че държавата от и без това оскъдния ни бюджет е платила хонорарите на служебните защитници на подобен род лица? Задавам ви този риторичен въпрос и повече няма да коментираме този казус. Този текст не е достатъчно добре подготвен. Той не е в състояние да реши проблемите със забавянето на съдебните дела. Тук бяха дадени достатъчно красноречиви примери. Проблемите в съдебната ни система и в наказателното правораздаване са комплексни и само една мъничка част от забавянето на делата е поради някакво виновно поведение на защитниците. Нека да решим останалите проблеми, свързани с протакането на делата, с насрочването им за дълъг период от време, с неуредиците в организацията на съдилищата и така нататък, а не да се опитваме чрез едно подобно средство, нарушавайки основни човешки права, да изправим България пред угрозата...

...да бъде осъдена от съда в Страсбург.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз внимателно и с уважение изслушах изказванията на всички вас по един от основните текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който в нашата концепция се вписва като един от основните инструменти, за да могат делата за тежки престъпления, а именно тези срещу корупцията и организираната престъпност да бъдат разглеждани в разумни срокове, така както пише в Наказателно-процесуалния кодекс и така както това правило е изведено в основен принцип в Наказателно-процесуалния кодекс. Ние сме хора юристи, държавници и следим принципите в който и да е закон да се изпълняват стриктно и точно. В многобройните изказвания и в дебата като цяло, който протече до момента по § 9 от този Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, аз не чух три важни неща. Защо всъщност е необходимо да бъде приета фигурата на „резервния защитник” или на „запасния защитник” – този термин е употребен и на друго място в Наказателно-процесуалния кодекс и това не е никакъв проблем, но нека приемем, че ще бъде резервен защитник? Защо е необходимо тази фигура да присъства в Наказателно-процесуалния кодекс? Уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги юристи, има един основен принцип в правото, който се зачита във всички правови държави и показва доколко ние сме в състояние да пазим върховенството на закона и правото. Той се нарича „злоупотреба с право”. За да няма злоупотреба с права от страна нито на защитници, нито на обвиняеми, е необходимо въвеждането на фигурата на служебния защитник. Никой не може да упражнява правата си, незачитайки правата на другите. Упражняваш правата си дотам, докъдето има опасност и докъдето от държавата трябва да ти бъде забранено да нарушиш обществения интерес. Никой не внася фигурата на резервния защитник, за да ограничи правата на обвиняемия или на защитата. Тези права представляват два самостоятелни каталога в Наказателно-процесуалния кодекс и всеки от вас, който отвори текстовете в НПК, ще види, че с текста не се ограничава нито едно право на обвиняемия и нито едно право на защитника. Всички те разполагат с пълен обем права. Резервният защитник ще се появи в изключителни случаи по тежки дела, когато има опасност делата да бъдат блокирани. Тоест, когато някой се опитва да злоупотреби с права, за да наруши обществения интерес и когато някой иска да защити правата на обвиняемите за сметка на интереса на пострадалите. Аз съм малко смутена от изказването на колегата Янаки Стоилов, когото много уважавам и който е отличен юрист. Той каза - вие, господа народни представители, трябва да разсъждавате в момента така, че по тази политика и по тези закони утре вие може да се наложи да се защитавате. Извинявайте, господин Стоилов, защо смятате, че всички ние и всички вие в тази зала има опасност да се появите само в качеството на обвиняеми? Нима някой от вас не може да се появи в качеството на пострадал? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) С този текст точно вас ще защитаваме, когато бъдете пострадали, а не обвиняеми.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вече стана дума за евентуален конфликт на интереси на тези народни представители, упражняващи адвокатската професия. Не ми се искаше този спор, който наистина е съществен и би следвало да бъде градивен, да звучи така. Не би следвало той да бъде оценяван политически, а още по-малко като защита на интерес на гилдиите. Промених намерението си да не вземам отношение, защото да гласуваш и „за”, и „против” в позицията, в която сме адвокатите-депутати, звучи еднакво некомфортно и неудобно. Обсъжда се един текст, на който като че ли се дава прокурорска и проадвокатска оценка. Стана вече ясно, че няма еднозначна оценка за тази фигура от гледна точка професионалния интерес на адвокатите. Адвокатите нямат един определен професионален интерес – те са пълномощници, професионални представители на подсъдимия или обвиняемия, или на пострадалия в дадена ситуация. Но това, което ме кара да обърна внимание и да ви кажа защо не бих подкрепил в този вид окончателния текст, както е внесен на вашето внимание, е бележката ми по ал. 6 на предложението за текста на чл. 94. Вече се обърна внимание, че защитникът, който влиза в процеса, встъпва и започва да работи в него като резервен защитник има правото, съгласно този текст, да упражни права без съгласието на неговия подзащитен. Уважаеми колеги, задава се въпросът: защо, когато упълномощеният защитник, избраният – този, който е доверен защитник, няма такива права, би следвало да приемем с предложената промяна, че без съгласие на резервния защитник ще бъдат упражнявани правата на подсъдимия в процеса? За мен един такъв текст е широко отворена врата за дела в Страсбург. Това е широко отворена врата и за всички съмнения, които се изказаха тук. Защото резервният защитник е фигура, която би следвало да дисциплинира процесът. Няма защо да не споделим всички бележки, отправени към бавната съдебна система, респективно съображенията, които министър Попова изложи тук. Нека приемем отговорността в полето на защитата и да кажем: Преграждаме възможността за злоупотреба с право! Забележете, че резервният защитник ще участва в процеса, когато упълномощеният няма да може да се яви или не се явява по неуважителни причини. Този коректив вече беше направен в комисията. Когато това е така, длъжен ли е упълномощеният защитник да не допуска тази хипотеза, да си върши работата добросъвестно? Тогава няма да става реч за никакви правомощия на резервния защитник. Когато, така или иначе, по някаква причина резервният защитник вече е активирал своите действия и функции, аз питам: защо той може без съгласие на подсъдимия да направи следното: да представя доказателства в процеса, да участва в наказателното производство, да прави искания, бележки, възражения, и забележете – да обжалва актове на съда?! Значи, подсъдимият не иска да се обжалва, иска процесът да приключи, а служебният защитник пряко волята му ще реши, че такова обжалване е необходимо? Няма как да бъде приета такава възможност, тя идва в повече. Този извод правя при съпоставката на задълженията на упълномощения защитник, които произтичат от ал. 2 на чл. 98 – господин Лазаров я цитира в отговор на изказването на господин Янаки Стоилов и каза, че „защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защита”. А защо правим изключението в тази специална разпоредба? От това ми се струва, че даваме право на резервния защитник да не съгласува. Напротив, той има правото да преодолее съгласието и становището на своя подзащитен. Намирам, че този текст в тази част се явява незаконосъобразен. Той е в пряк конфликт с останалите текстове. Не говорим само за етичните правила за упражняване на адвокатската професия. Моето предложение, както и в Правната комисия, е такъв текст да отсъства от предложените промени. Иначе, по изложените съображения за преграждане на всички пътища за злоупотреба с право, нека си признаем, че когато упълномощеният защитник упражнява добросъвестно професията, когато разполага с инструментариума на преупълномощаването, например зная, че няма да мога да се явя на някое заседание, мога да упълномощя защитник и пак да не се стигне до резервния. Следователно, има достатъчно средства и начини да се гарантира право на защита по избор на подсъдимия в процеса. Няма никаква причина да не приемем такава дисциплинираща мярка, но не в този обем и не в този порядък – с преодоляване волята на подсъдимия да бъде защитаван в определени рамки.

Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Изказвам се като човек, който не е юрист. Опитвам се за себе си да дам отговор на така оспорваните текстове. За мен последното изказване на колегата Нотев е много ясно. Този е най-оспорваният текст: без съгласието на обвиняемия, дето се казва, да се пуска ролята на резервния защитник. Госпожо председател, мисля, че е разумно да се отложи гласуването на този текст. Мисля, че имаше такова предложение. Да се обмисли още веднъж от колегите юристи. От човешка логика той не издържа. Помислете си: вие не искате някой да ви защитава и той пряко вашата воля едва ли не ще ви защитава интереса по-добре от вас самия, без вие да разбирате къде ви е личният интерес. Затова предлагам специално този текст да се обмисли още веднъж от Правната комисия. Мисля, че нищо не пречи това да стане, само ще бъде от полза на решението на нас като 41-во Народно събрание. Мисля, че това е ярко нарушение на правата на човека. Моля ви, дето се казва, да се прояви разбиране от колегите, да го отложим и да се преосмисли! Благодаря.

Процедура! Имаше направено предложение на колегата Явор Нотев.

Госпожо председател, аз заявих несъгласие с конкретен текст, което ще се отрази на моя вот.

Не правя процедурно предложение. (Шум и реплики.)

Правя формално предложение за прегласуване. Ще се въздържа за пореден път да ви кажа, че в момента се предприема една изключително вредна за правата на българските граждани стъпка, като в наказателния процес се дава възможността прокуратурата да натрапи защитник на обвиняемия без той да го е желал и да е съгласен с неговата личност. Използвам случая да кажа на госпожа председателстващата, че… (Шум от ГЕРБ.)

Тя не е председателстваща, а е председател!

…неподлагането на гласуване на едно процедурно предложение, което прозвучава в изказванията и е изключително важно, а именно отпадането на възможността без съгласието на обвиняемия защитникът, резервният защитник да извършва ред действия, които касаят изхода на наказателния процес, включително да представя доказателства, включително да обжалва, включително да прави искания, е скандално. Не точно тук е моментът, в този текст да се формализирате и да не правите опит наистина този текст да не бъде толкова вреден изобщо за наказателния процес в България.

Има предложение от народния представител Милена Христова – да се създаде нов § 9а. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 34 относно чл. 229, ал. 3.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Моето предложение е за допълнение на чл. 107, ал. 1, а именно: във фазата на досъдебното производство, когато се събират доказателства, по исканията на заинтересованите страни да вменим, да запишем текст, в който да се каже кой е органът и в какъв срок се произнася по направените искания. Прокурорът да е органът, който се произнася, примерно, в срок от три дни, каквото е моето предложение. В сега действащия Наказателнопроцесуален кодекс съгласно посочения член заинтересованите страни имат право да правят искания за събиране на доказателства. В нито една от следващите алинеи на тази разпоредба не е посочено обаче кой е органът и в какъв срок се произнася по направеното искане. В законопроекта е записано, че комисията подкрепя по принцип моето предложение, но това да бъде записано в чл. 229, ал. 3. Самото предложение на комисията по никакъв начин не кореспондира с направеното от мен предложение, защото в чл. 229, ал. 3 е записано, че: „При направените искания се произнася прокурорът”. Не е необходимо там да се записва такъв допълнителен текст. Държа, призовавам ви да помислите наистина този текст да го включим в чл. 107, ал. 1, защото във фазата, когато се събират доказателства, изключително важно е тогава да бъде направено искането. Ако го включим в чл. 229, ал. 3, това е в края на досъдебното производство, където вече е предявено разследването на обвиняемия и неговия защитник. Ако бъдат направени искания, то или срокът за досъдебното производство трябва да бъде удължен, или се прави отказ и исканията се правят в съдебната фаза. Обикновено практиката показва, че разследването се предявява в края на досъдебното производство, когато изтича неговият срок, така че няма време, в което да се извършат при евентуално одобрение тези искания, а допълнително трябва да се удължи срокът, което респективно удължава и съдебния процес. Моля да подложите на гласуване предложението, така както съм го направила. Отново напомням, че е важно във фазата на събиране на доказателства да бъдат направени исканията и тогава прокурорът да се произнася дали ще удовлетвори или ще откаже извършването на това действие, което е друг въпрос, но това да бъде времето, в което прокурорът да се произнесе. Респективно по исканията, които се правят в чл. 229 след предявяване на разследването, в ал. 3 е записано, че наблюдаващият прокурор се произнася по направеното искане. Такъв текст липсва в чл. 107. Записано е само, че: „Заинтересованите страни могат да правят искания”. Липсва обаче текст кой е органът и в какъв срок се произнася по направените искания. Моята молба е да включим такъв текст в чл. 107, ал. 1 и моля да го подложите на гласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Тези доводи бяха обсъждани и на Правна комисия, където, за съжаление, колежката не присъства. В текста е посочено исканото изменение от колежката. Това е основен въпрос в основните принципи на наказателния процес, където е казано кои са органите, които събират и какви доказателства събират. Ясно е, че искането се отправя пред органа, който води самото разследване. Той може да бъде дознател, следовател, в определени случаи и прокурор. Също е ясно, че прокурорът е този, който ръководи разследването, и отказите пред него би трябвало да се обжалват пред него. А в текста, където мислим, че е систематическото място, когато приключва разследването и е имало такива откази, да, те пак биха могли да бъдат обжалвани пред прокурора и той е длъжен в бърз срок да се произнесе, защото това му произнасяне не е обжалваемо. Мисля, убеден съм и ви призовавам да приемете текста така, както е предложен от комисията. Да не се приема този текст, а да бъде приет така, както е предложен от комисията.

Колега, Вие сте прав, че в края на досъдебното производство, когато разследването бъде предявено на обвиняемия – това вече го казах – тогава могат да се правят искания и бележки и по тях се произнася прокурорът. Отново повтарям: това е в края на досъдебното производство. Практиката показва, че разследването се проявява буквално два-три дни преди изтичане на срока на досъдебното производство, така че направени искания и бележки, ако бъдат удовлетворени и разрешени от прокурора, това означава, че трябва да се удължи срокът на досъдебното производство, за да бъдат извършени тези процесуално-следствени действия. Докато, ако запишем текст „във фазата, в която се събират доказателства”, всъщност това го има – искането да се прави за допълнителни доказателства, когато прокурорът разреши да се извършат тези процесуално-следствени действия, има достатъчно време до края на досъдебното производство това да бъде направено. Въпросът е, че в момента няма текст, в който да пише кой се произнася и в какъв срок. Да, по презумпция се произнася прокурорът. Тъй като не е записан изричен текст, той може да се произнесе след 5, 10 дни или след месец. Ако запишем изричен текст кой и в какъв срок се произнася, няма нищо лошо в това, дори да направи отказ или да удовлетвори. Това ще бъде решение на прокурора, което по никакъв начин не утежнява съдебния процес и не облагодетелства когото и да било. Това е улеснение за яснота, че когато искането бъде отхвърлено или удовлетворено, това ще се прави в определен срок, а не да се чака до края на съдебното производство. Благодаря.

Аз искам да напомня на колежката, че има един чл. 199 в НПК, където е казано как се произнасят органите на досъдебното производство. Те се произнасят с постановления – прокурорът и разследващите органи. Има и един чл. 200, който е казал, че постановленията на разследващите органи се обжалват пред прокурора. И аз не виждам, и в практиката е така, абсолютно никаква пречка, когато се отправи едно искане във фазата на досъдебното производство и има отказ, или дори и да няма отказ, отказът да се обжалва пред прокурора още в първите дни на досъдебното производство. Просто не виждам пречка.

По § 10 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 118, ал. 1, т. 3 думите „оглед и свързаните с него претърсване и изземване” се заменят с „оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети”.”

По § 11 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 120 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думата „сто” се заменя с „триста”. 2. В ал. 4 думите „до петстотин” се заменят с „до хиляда”.”

По § 12 има предложение от народния представител Христо Бисеров – § 12, чл. 123а, ал. 3 и 4 да отидат в § 17. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова – § 12 се променя по следния начин: „§ 12. Член 123а се отменя”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. Създава се чл. 123а: „Защита на служител под прикритие в наказателния процес Чл. 123а. (1) Служител под прикритие не може да се разпитва като свидетел, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването може да възникне реална опасност за живота или здравето на служителя, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, както и ако това е пречка за изпълнение на функциите му. (2) Ръководителят на структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие, или оправомощено от него лице определя възможността за възникване на опасност по ал. 1 и уведомява писмено наблюдаващия прокурор и съда. (3) Данните за самоличността на служителя под прикритие могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до органа по чл. 175, ал. 2, който дава писмено разпореждане за разкриване на самоличността само ако няма да възникне опасност по ал. 1. (4) Органите на досъдебното производство и съдът вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на самоличността на служителя под прикритие.”

Госпожо председател, господа народни представители! Правя редакционно предложение в ал. 3 „Данните за самоличността на служителя под прикритие се предоставят на наблюдаващия прокурор и съда” и нататък текстът остава, както е предложен. Тоест да отпаднат думите „могат да бъдат” Става дума за това да има по-голяма убеденост в обвинението и в решаващия орган за реалното съществуване на служител под прикритие. Дадени са достатъчно гаранции и по-нататък текстът посочва, че това ще се прилага само ако няма условие да възникне опасността по ал. 1. Тоест, да се стигне до една по-широка разгласа на самоличността на този служител. Искам да обърна внимание, че в случая става дума за информация, с която разполагат само длъжностни лица, които ръководят разследването, или които имат решаващи функции, които постановяват присъдата. Така че би било съмнително, ако тези хора не получат информация за лицето, което сочи определени обстоятелства, въз основа на които се основава обвинението или присъдата. Те имат задължение за запазване на служебната тайна, така че да се остави изцяло този въпрос в ръцете само на полицията или на други органи би било прекомерно. И в този случай може да възникнат случаи на злоупотреба с такива доказателства Това е моето редакционно предложение по ал. 3, което смятам, че ще запази значението на института при събирането на доказателства, но значително ще намали възможностите за злоупотреба с него. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, това, което се предлага в момента да бъде изменено в ал. 3 на § 12, е трябвало да бъде помислено при дискусиите в Правната комисия. Имаше страшно много време, за да се обмислят тези неща. Предлаганата промяна изобщо не е редакционна бележка. Това е бележка по същество, която не е времето и мястото тук да бъде приета, а така, както е мислен, текстът е изряден, точен и прецизен. И ми се струва, че под параграфа или в рубриката „редакционни бележки” не бива да променяме нещо, в което вносителят е вложил съвсем друг разум и смисъл. Благодаря ви.

По § 13 има предложение на народния представител Мая Манолова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.

По § 14 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров - § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Мая Манолова - § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13: „§ 13. В чл. 127 накрая се поставя запетая и се добавя „включително докладите и приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите”.”

По § 15 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.

По § 17 - комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16: „§ 16. Създава се чл. 141а: „Разпит на служител под прикритие като свидетел Чл. 141а. (1) Разпит на служител под прикритие като свидетел се извършва по реда на чл. 139, ал. 8, като се променя гласът, а при видео конференция - и образът, на разпитвания служител под прикритие. (2) Преди началото на разпита ръководителят на структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие, или оправомощено от него лице свидетелства, че разпитваното лице е същото, на което е даден идентификационния номер по чл. 174, ал. 5. (3) Към протокола за разпит се прилагат искането за използване на служителя под прикритие и разпорежданията по чл. 174, ал. 5 и чл. 175, ал. 2”.”

Постъпило е предложение от народния представител Христо Бисеров - § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова - § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18: „§ 18. В чл. 159 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Органите на досъдебното производство или съдът могат да поискат от директора на Европейската служба за борба с измамите да им предостави докладите и приложените към тях документи относно провеждани разследвания на службата.”

Благодаря, госпожо председател. Колеги, госпожо министър! Това е един пример за некоректно отношение. Ще ви кажа за какво става въпрос. Текстът на вносителите казва, че съдът може да задължи ОЛАФ да представи определени документи – един спор, който водихме на първо четене със заместник-министъра на вътрешните работи, който твърдеше, че няма такъв текст, но такъв текст има и това е точно този текст. Затова с колежката Манолова – всеки поотделно, предложи този текст да отпадне, защото е абсурдно български съд да задължава европейски орган. Кое е некоректното? Некоректното е, че колегите от управляващото мнозинство отхвърлиха нашето предложение и написаха текст, който всъщност признава, че българският съд няма такова правомощие и казват, че българският съд може да поиска от директора на ОЛАФ документи. За какво е този текст?! Има си хас да не може да поиска! Българският съд може да поиска документи от всеки орган извън България. Дали ще му ги дадат или не, не зависи от българския съд, той може да си иска. Това е един абсолютно кух текст и на фона на това, че отхвърляте нашето предложение, той звучи още по-абсурдно. Да ви припомня един текст, който гласувахме преди малко, по който изобщо не исках да се изкажа, защото вече не знам има ли смисъл от изказвания. Казахме, че документите, които идват от ОЛАФ, стават доказателства по делото. Естествено, че стават. По силата на правилата на българските закони такива документи, когато са съотносими към делото, стават част от доказателствения материал, без да го пишем това в Наказателния кодекс. И сега пишем един друг текст, който всеки юрист ще каже, че е абсолютно излишен, само и само да не признаем, че екипът на госпожа министърката е вкарал текст, който всеки юрист няма да приеме, и че предложението на опозицията за отпадане на този текст е основателно. Затова ви моля да не приемаме излишни текстове поне. Правя процедурно предложение по реда на правилата за второ четене за отпадане на този текст на комисията. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, на пръв поглед няма особен смисъл от изказванията и на мен, и на колегата Бисеров, изобщо на колегите от опозицията, защото в залата освен че няма никаква чуваемост, реално няма абсолютно никакво желание за дебат от страна на управляващото мнозинство. Това е един от поредните примери не само на политическа нетолерантност, но и на персонална нетолерантност, защото когато едно предложение се прави от някой от опозицията - в случая хората, които са направили предложения, сме аз и Бисеров, отношението никога не е равно на отношението към управляващите. Имаше даже абсурдни случаи в първия вариант на доклада, в които едно и също предложение, направено от мен и Бисеров, не е подкрепено, а от колегата Ципов и група народни представители от ГЕРБ се подкрепя, при положение че става дума за абсолютно идентични предложения. Аз направих една бележка по време на заседанието на Правната комисия. Ще я направя и тук, за да покажа, просто да я маркирам. Ние не сме предприели някакви действия, но с колегата Бисеров обърнахме внимание на колегите от ГЕРБ, че техните предложения, които не са малко в доклада за второ четене на проекта на НПК, са подадени извън законоустановения срок. Знаете, че максималният срок, с който може да се удължи срокът за представяне на предложения от народни представители, е 28 дни. Пребройте. Всъщност това може да бъде проверено, да бъде направена справка, че предложенията на колегите от ГЕРБ, които фигурират в доклада като предложения от народния представител Красимир Ципов и група народни представители, са направени на тридесетия ден. Тоест два дни след законоустановения срок за правене на предложения между първо и второ четене на законопроект. Аз не съм склонна да се формализирам и по принцип винаги съм твърдяла, че правилата и процедурите са създадени, за да улесняват работата, но от друга страна, и за да поставят едни и същи критерии по отношение на всеки народен представител независимо дали е от управляващите, или е от опозицията. Ето това е един от примерите за мерене с двоен аршин. Когато нещо се предлага от мен и Бисеров, независимо дали по смисъл е възприето, се пише отдолу: предложението не е подкрепено от комисията, когато нещо се предлага от Ципов и група народни представители от ГЕРБ, включително и подадено извън срока, то се разглежда, подкрепя и прочее. (Реплики от ГЕРБ.) Също така в момента имам предвид и отношението към нашите изказвания в залата. Не мисля, че подобно отношение спомага за качеството на дебата по толкова важен законопроект.

Благодаря, госпожо председател. Аз, разбира се, не вземам думата, за да правя анализ на това как си организирате работата в Правната комисия, това не е моя работа, но искам да кажа следното нещо. Този текст, уважаеми колеги, е важен и той е предложен от нас във връзка с Регламент № 1073/1999 на Съвета на Европейския парламент относно разследвания, които се провеждат от Европейската служба за борба с измамите. Само ако бяха прочетени мотивите на законопроекта, щеше да стане ясно, че този текст се предлага не за да напишем нещо, което и без друго става, а за да избегнем поръчките, които се правят от органите на разследването и от прокуратурата и които се бавят с месеци и с години. Когато нашата държава, по начин, по който ние сами сме решили, привежда европейското право от регламентите на наша почва, прави така, че наказателният процес да става по-бърз. Смисълът на този текст е с едно писмо до Европейската служба за борба с измамите доказателствата и докладите да дойдат на бюрото на съдията или на прокурора, а не да се пишат молби за правна помощ, които се чакат с месеци. Затова е важен този текст, той допринася директно за бързина и ефективност на наказателното производство и нищо друго от това, което се каза тук, не е важно и няма никакво отношение като коментар към същността и важността на чл. 159 от Наказателния кодекс.

Предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на нов § 19а. Предложението е оттеглено.

По § 20 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19: „§ 19. В чл. 173 ал. 3 се изменя така: „(3) Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, ръководителят на структурата, която го осигурява и прилага, или оправомощено от него лице представя на органа по чл. 174, ал. 1 и 2, писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване. Декларацията се съхранява от органа по чл. 174, ал. 1 и 2, и в нея вместо данни за самоличността на служителя се посочва личният му идентификационен номер, определен от структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие.”

По § 21 има предложение от народния представител Христо Бисеров, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.

По § 22 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението § 22 да отпадне. Предложение на народния представител Мая Манолова - § 22 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „предоставят” се заменя с „изпращат”. 2. Създава се ал. 2: „(2) В случаите по чл. 177, ал. 3, когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства прокурорът, поискал разрешението, може да постанови веществените доказателствени средства да се изготвят в повече от два екземпляра. В срок до 24 часа от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на съда, дал разрешението, а останалите екземпляри се изпращат на прокурора за прилагане към съответните наказателни производства.”

По § 23 има предложение на народния представител Христо Бисеров – в § 23: 1. Точка 1 да отпадне. 2. Точка 2 да отпадне. 3. Точка 3 да отпадне. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не го подкрепя по точки 1 и 3. Предложение на народния представител Мая Манолова със същото съдържание. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не го подкрепя по точки 1 и 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 22: „§ 22. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „разузнавателни средства” се поставя точка и текстът до края се заличава. 2. Създава се ал. 3: „(3) За доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2, могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1, от Закона за специалните разузнавателни средства.”

Госпожо председател, госпожо министър, господа народни представители! Това е един от текстовете, който може да бъде тест за духа на приеманите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. За по-широката аудитория първо бих си позволил да обясня какво точно се предлага. Сегашната разпоредба на чл. 177, ал. 1 гласи: „Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност”. Сега се предлага втората част на изречението да бъде заличена, тоест единственото ограничение обвинението и присъдата да не могат да се основават само на данни от СРС-тата, но те ще могат да се позовават единствено на комбинацията между специални разузнавателни средства и свидетел с тайна самоличност. При това само върху това доказателство може да бъде изградено обвинението и постановена осъдителната присъда. Нещо повече, не е изключено свидетелят с тайна самоличност да е и този, който е участвал в набирането на данните със специални разузнавателни средства. И в комбинация с това, което вие отхвърлихте, прокурорът и съдията да не могат да получат във всички случаи, когато са поискали самоличността на лицето, което е доставило тези данни, разберете за какъв процес на тъмно става дума. Това е безпрецедентен факт в цялата ни история, а такъв случай аз не знам дали съществува в друга страна. Тази комбинация всъщност прави възможно негодни доказателства да доведат до успешен, според инициаторите на даден процес, резултат. Аз бих нарекъл това неофашизъм, защото по времето на класическия фашизъм не са съществували толкова развити технически средства и сигурно, ако такъв текст съществуваше, даже и Георги Димитров нямаше да може да получи оправдателна присъда от Лайпцигския процес. Казвам го наистина да търсим средства. Ние не оспорваме нито прилагането на специални разузнавателни средства по предвидения в закона ред, нито използването на свидетеля с тайна самоличност, но когато целият процес може да бъде изопачен. Забележете, някои от съдиите достойно казаха: ако ние не получим исканата информация кой стои зад тези данни, ние няма да приемем такива доказателства. Но кажете ми колко съдии, от 10 колко съдии ще бъдат тези, които ще имат волята, достойнството да отклонят това нещо, след като преценката в крайна сметка е оставена само на органите на МВР? Защото, ако те преценят, могат да предоставят исканата самоличност на този, който е дал доказателствата. Така че комбинацията между две тайни доказателства, като достатъчно основание за постановяване на присъда, а преди това на повдигане на обвинение, според мен, е нещо недопустимо за всеки човек, който разчита процесът да се развива при равностойни условия за обвинението и защитата. Забележете, изглежда много от процесите, които сега не могат да бъдат доведени до успешен край, сигурно това е ключът те все пак по някакъв начин да бъдат приключени и то начинът е предложен в § 23. Затова моят настоятелен апел е това предложение да бъде отклонено. Ако вие го подкрепите, означава, че не търсите годни доказателства за процеса, а търсите най-удобните пътища без яснота за тези, които става дума, да бъдат постановявани такива присъди. Така че нека да разграничаваме усилията за противодействието на престъпността, включително организираната, на корупцията, но имайте предвид, че в някои случаи, даже и по делата за тероризъм в други страни, се поставят условия на съда да бъдат предоставени тези неща, за които говоря, за да е сигурно, че някой стои зад тях и че това са реално съществуващи, а не съчинени доказателства. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Бях казани тежки думи, които аз не споделям в никакъв случай и ще кажа защо. Много често най-тежките престъпления, примерно издаването или поръчването на изпълнение на смъртна присъда от мафиотски бос към съответните надолу изпълнители става еднократно. Тя е неповторима. От тази гледна точка използването на специалното разузнавателно средство е без алтернативен източник на доказателства. Същото е и при даването на подкуп. Даването на подкуп е единично явление. То не е като да крадеш скрап непрекъснато или да сключваш договори и да оставяш следи. Това става еднократно. Еднократно се договаря, еднократно се извършва. Ето защо аз категорично приемам идеята да се даде възможност обвинението да разполага с такова средство за доказателство на извършено престъпление. Категорично го споделям, независимо от дискусиите, които се проведоха в нашата парламентарна група, и ще го подкрепя, защото съм съгласен с едно нещо от това, което беше казано в началото на дебата от господин Стоилов – безпрецедентна ситуация. Ситуацията в България е безпрецедентна сега. Ситуацията в страната такава, каквато е заварена след осемгодишно участие на мафията в управлението на страната, е безпрецедентна. Страната трябва да бъде извадена от това състояние. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Затова ще подкрепя, за да се изчисти тази тежка язва, която се разви на тъканта на държавните институции и в самата ни родина. Аз съм „за” и го заявявам категорично. Аз считам, че трябва да се дадат тези допълнителни възможности. Може би след време нещата ще изглеждат по по-друг начин, може би ще станем съвсем европейска страна, тогава ще мислят тези, които ще правят законите. Сега съм на мнение, че трябва да се даде това оръжие на обвинението. Благодаря.

Господин Костов, първо едно пояснение. Никой от нас не отхвърля възможността да се съберат доказателства чрез специални разузнавателни средства и чрез свидетели с тайна самоличност. Но аз говоря, когато се дава право обвинението да бъде повдигнато и присъдата само постановена въз основа на комбинацията на две такива тайни средства, това вече няма нищо общо с истинския наказателен процес. Това нещо ние не можем да подкрепим. Сигурен съм, че Вашата теза се споделя от немалко хора, но тогава Вие трябва да я продължите и да кажете: на нас ни трябва не рационален наказателен процес, на нас ни трябва извънредно законодателство, на нас ни трябва своеобразна диктатура. Може би тази дискусия трябва да се проведе, но Вие я отваряте, защото чрез този текст ние не можем да решим така, мимоходом, проблема за ефективността на наказателния процес. Ние трябва да проведем другата дискусия, много по-съществената, която Вие скрито повдигнахте. Нека да не употребяваме така свободно израза „мафия”, защото към него можем да причислим някои финансови институции, които вие прехвърляхте на царското управление, то – на тройната коалиция, и сега – на ГЕРБ. Нека да бъдем по-прецизни, нека да създадем такива правила, които да не допускат злоупотребите, първо, в самото управление, а после – в санкциите. Затова Вие предлагате един опасен път. Ако го предлагате, развийте го докрай, защото тази дискусия вече назрява в българското общество, но ние все още се придържаме към европейските стандарти и ако решим да не прилагаме тези стандарти, тогава трябва да обосновем, че България е минала една граница, в която не може да се справи с европейски средства, с организираната престъпност и корупцията. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, колеги! Просто се учудвам на господин Костов, който винаги е декларирал, че е демократ, който в мотивите си изложи, че ще подкрепи този текст, едва ли не, че в случая целта оправдава средствата. Искам да запитам господин Костов: оправдава ли той подобни замисли на така наречения Народен съд, който в името да накаже виновниците за войната и така нататък също предприе най-различни ускорени процеси с всякакви служебни и еди-какви си защитници и сума ти народ беше осъден на какво ли не, на смърт, след което тези присъди бяха анулирани след промените 1989 г.? Горе-долу ми напомня, че и тогава пак така пред общественото съзнание, за да накажем виновниците и еди-какво си, и еди-какво си, екстрени мерки, в резултат на което знаем какво се получи. Не приемам такива мотиви, които Вие изтъкнахте, че понеже престъпността е толкова голяма и вече нямало друг начин, затова сте съгласен и на такъв тип, ако мога да кажа, промени в закона. По същество, доколкото стана ясно, не сме против това да бъдат като доказателства, но не може тази комбинация, която се предлага. Очевидно е, че ще има злоупотреби. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Стоилов, не е добре да ме доразказвате, да продължавате мислите ми и след това да ме карате да коментирам нещо, което не съм казал и не съм имал предвид. Това е лош прийом за спор, това е прийом за спор на слабите дискутиращи хора. На по-сериозния аргумент – дали това е европейско или не е европейско, ще Ви отговоря така и искам цялата зала да знае. Между първо и второ четене почти всички европейски посланици, някои на групи поискаха индивидуална среща с мен и с Мартин Димитров. Всички! И всички искаха от мен да обясня защо не съм подкрепил този закон на първо четене и искаха да чуят дали ние ще подкрепим този закон на второ четене. Всички! (Реплики от КБ.) Всички без изключение! Има много лесна възможност да се направят тези справки. От тази гледна точка аргументът, че това е нещо, което Европа не приема, нещо, за което Европа едва ли не ще се потресе, не отговаря на истината. (Реплики от КБ.) Категорично заявявам, че не отговаря. Всички посланици се интересуваха от това ще се подкрепят ли тези мерки. Те казваха така: мерките, които предложи правосъдният министър госпожа Маргарита Попова. Така питаха пред мен. Искам да го знаете това. Така че как вие интерпретирате нещата оттук нататък, с кой сте говорили и пр., откъде вадите аргумента, че това е за Европейската комисия изказване и че е неофашизъм, си е ваша работа. Аз казвам личния си опит и съм готов да го потвърдя тук пред най-авторитетните институции. Искам да кажа, че се очаква да се промени балансът между защитата и обвинението по посока на обвинението. Обвинението да стане по-мощно, отколкото е в момента, защото се счита от всички, които наблюдават политическия, обществения и криминалния живот в България, че в момента защитата е много, много по-силна, отколкото обвинението. По отношение на другия въпрос. Вие първо убивахте хората, а след това им произнасяхте присъдите след 9 септември 1944 г. Изобщо не правете тази аналогия. Изобщо не я правете, защото няма нищо общо с истината. От друга страна казвате така: ние подкрепяме единия начин на събиране на доказателства, тоест със специални разузнавателни средства, подкрепяме и другия начин – с прикрит свидетел. Защото това е прикрит свидетел, това не е направено, за да се угоди на някого, а за да се защити свидетел. Защото е сигурно, че ще посегнат на този свидетел. Защото пред очите ни избиха толкова много свидетели на обвиненията, за да прекъснат обвиненията към босовете на организираната престъпност, че ние се нагледахме вече на това нещо.

Значи приемате едното, приемате и другото, не приемате двете заедно. Защо? Обяснете го. Нека някой друг докладчик да стане тук и да обясни защо приемате едното и другото, а не приемате двете заедно? Благодаря. (Реплики от КБ.)

Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа! Текстът е много важен, дебатът в комисията беше много тежък. Искам да ви кажа като допълнение на това, което каза господин Стоилов за позицията на магистратите, които бяха категорично против промяната на ал. 1. Даже един от висшите магистрати каза: добре, ако има специално разузнавателно средство за убийство и то е събрано по закон, ако няма труп, аз как да издам наказателна присъда? (Реплики от залата.) Не ме репликирайте. Законът го задължава да издаде присъда в този случай. Когато неюристи се изказват по закона и правят политически изказвания, трябва да знаят, че има и такива хипотези – че законът тласка правосъдието натам. Това, че обвинението има нужда от ново оръжие, е факт. Ние не сме против това, но когато законът се извращава и когато се извращава правовият ред в една държава, и когато гражданите могат да бъдат съдени само с тайни доказателства, не ми говорете за европейските посланици. Ние също имахме срещи с тези посланици. Последната беше с посланика на САЩ в тази сграда и когато му казахте за какво става въпрос, той прие нашите аргументи. Уважаеми дами и господа, това е едно от усилията, което среди в българската полиция полагат вече 7-8 години при различни правителства и различни мнозинства и не успяха да пробият. Сега при вашето мнозинство пробиват. Това е вашата отговорност. Когато в България започнат да четат присъди само на тайни доказателства, политическата отговорност ще бъде ваша. Когато в България бъдат осъдени невинни хора и това се докаже, включително и в Страсбург, политическата, не юридическата, политическата отговорност ще бъде на вас, на вас (сочи към ГЕРБ и към СК) и на други, които ще го гласувате. Не правете това! Това нещо, свързано с ал. 2, когато доказателствата по оперативните разработки стават пряко доказателство в процеса, защото, колеги, това също е нарушение на правен принцип. Правните принципи са, че доказателствата в процеса се събират само в рамките на процеса. Изключенията са много малко и те са само тогава, когато са свързани пряко с националната сигурност. Когато изменението в ал. 2 го свържете с ал. 1 и когато го свържем с всички други промени, които направихме, включително и в Наказателния кодекс, включително и в Закона за електронните съобщения, тогава може да ви стане ясно каква е картинката. Аз знам какво мислят по въпроса повечето юристи. Въпросът има политическо значение, но има и много важно юридическо значение в смисъл на прилагане на закон, който е репресивен. Наказателният кодекс е репресивен закон, макар че има светли умове, които казват, че Наказателният кодекс е кодекс на свободата. Уважаеми колеги, призовавам ви да отхвърлим това предложение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Господин Бисеров, днес при всяко Ваше изказване се опитвате да ни плашите, да размахвате пръст. Аз ще се опитам юридически да Ви опровергая за този текст. Правилно казахте, че съдът е задължен да издаде присъда. Така е, но не казвате на колегите, че не е задължен да издаде осъдителна присъда. Във Вашия случай при тези доказателства такава възможност, която се открива сега при тези текстове, той просто ще го оправдае, няма да го осъди. Така че не плашете хората, че при тези доказателства съдът е задължен да издаде осъдителна присъда. Не забравяйте основното задължение на съда, което не отпада. Той е длъжен да разследва обективно, всестранно и пълно, така че няма защо да плашим депутатите с тези текстове. Ето защо аз мисля, че това е една възможност, но съдът е длъжен да изясни всички обстоятелства по делото и когато е стигнал до един несъмнен извод, тогава ще издаде осъдителната присъда. Аз считам, че тези твърдения са неоснователни и ви моля да подкрепите текста. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колега Димитров, без да Ви плаша ще ви отговоря юридически. Законът позволява, ако има такъв процес и има годно доказателствено средство, което съдържа в себе си доказателства, защото това е СРС и то е единствено – какво ще направи съдията, освен да издаде осъдителна присъда, когато има доказателство и никой не го оспорва, или ако го оспорва то е неоснователно. Не е вярно, че съдът може да постанови оправдателна присъда. Съдът на практика е длъжен да постанови осъдителна присъда. Това е моята дуплика на Вашата юридическа реплика. (Реплика от народния представител Павел Димитров.)

Уважаеми колеги, с приемането на този текст ще се направи една от последователните стъпки във въдворяването на полицейщината и безконтролното използване на специални разузнавателни средства (СРС) в България. След като мнозинството ликвидира Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства и възложи контрола върху тях на една парламентарна комисия, която вече се оказа, че не може да извършва тези функции, тук се прави естествената следваща крачка да се дава възможност присъдите да се основават само върху данни от СРС-та и от анонимни свидетели. Аз подлагам на съмнение твърдението на господин Костов, че някои от европейските посланици си е позволил да каже, че този текст следва да бъде приет, защото ще ви цитирам само няколко от решенията на Европейския съд по дела за правата на човека, в които ясно се казва, че присъдите не могат да се основават единствено и само върху анонимни доказателства, върху тайни от подсъдимия доказателства. Цитирам ви дело от 2000 г., „Лабита срещу Италия”, в което Европейският съд казва, че: „не следва широко да се използват данни от СРС-та и от анонимни свидетели, защото това поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност и е естествено, че анонимността дава възможности и личен мотив на свидетелите в едно наказателно производство”. Изводът на съда е, цитирам дословно, че: „когато вътрешното право допуска подобни скрити доказателствени средства, те трябва задължително да бъдат подкрепени с други доказателства”. Това е § 158 от въпросното решение на Европейския съд. Така че, когато ние въведем в наказателния процес възможността съдът да постановява своите присъди само върху тайни доказателства, ние ще отворим широко вратата за отмяна на присъди и за осъждане на България в съда в Страсбург. Ще си позволя да ви цитирам и решението по делото на „Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев срещу България”, което има съответно решение, постановено през м. юни 2007 г. Всъщност и господин Марк Грей, говорител на Европейската комисия, коментирайки последния Доклад по правосъдие и вътрешни работи за България каза ясно, че очакването на Европейската комисия е, да има резултати от наказателните производства, да има осъдителни присъди, но че тези осъдителни присъди трябва да се основават на честни доказателства. Използването и постановяването на присъдите само върху тайни доказателства подлага на съмнение тази най-висша цел на наказателния процес, а именно той да бъде справедлив. В наказателния процес да се търси истината и да няма възможности да се фабрикуват и измислят доказателства. Толкова по-жалко, ако това е единствената възможност за обвинението, за да докаже част от обвинителните актове, които вкарва в съда. Аз мисля, че с приемането на този текст, както виждам с готовността, която има мнозинството, ще се извърши поредната стъпка към въдворяването на полицейщината в България. Тя ще бъде естествен завършек и на един виц, който върви в кулоарите на Народното събрание и който нарече Четиридесет и първото Народно събрание – Четиридесет и първо РПУ. (Възгласи: „Е-е-е!”.) Тъй като ние от Коалиция за България не искаме с присъствието си да легитимираме този процес, в който, както откровено каза господин Костов, сме в една извънредна ситуация, в която трябва да приемаме извънредни закони, извънредно законодателство, ако този текст бъде приет от мнозинството в Народното събрание, Парламентарната група на Коалиция за България ще напусне. Ще напусне заседанието и приемането на Наказателно-процесуалния кодекс. Не желаем да ставаме част и да легитимираме тези позорни решения на мнозинството. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Манолова, не съм съгласен с начина, по който Вие злепоставяте текстовете, които са записани в този проект. Мисля си, че не може по този начин да се отнасяте към парламентарното мнозинство. Тук са хората, които преди 25 години, като следователи на Държавна сигурност разпитваха дисидентите в България. Те се знаят и са в тази зала. Тук са хората, разпитвали Велислава Дърева и сега с подкрепата на Иван Костов приемат отново извънредно законодателство. Аз си мисля, че вместо да ги подкрепите, Вие сте „против”. Трябва да ги подкрепите и да отидете още по-далече. Според мен, текстовете са излишни въобще на съдебните състави и решенията трябва да се вземат от комисии от по 3 членове: един член на ГЕРБ, един - на ДСБ, и винаги председател да е Волен Сидеров. Така си представям аз законодателството през следващите няколко години в България. Благодаря. (Викове: „Браво!” от КБ.)

Госпожо председател, искам процедура по прегласуване. Позволете ми да заявя, че Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да участва в работата по този законопроект в тази зала, ако този текст бъде приет. Нещо повече, ние считаме, че след като специалните разузнавателни средства се превръщат в такъв - вие ще го разберете след време - аз бих казал, кошмар, ние смятаме, че контролът върху тяхното използване и прилагане през тази парламентарна комисия става нищожен, той става смешен. Защото не може да бъде осъществяван контрол от такава лавина от специални разузнавателни средства, за каквато вие сега не желаете да се досетите. Заявявам освен това, че ще преосмислим съществуването на тази комисия и ще поискаме обсъждане на този въпрос отново. Повтарям, ние няма да участваме в работата по този законопроект, ако този текст бъде приет. Реплика от ГЕРБ: Разбрахме, разбрахме!

Моля да прегласувате предложението на колегата Мая Манолова и моето предложение за отпадане на този текст. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 23: „§ 23. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 8 изречение трето се заличава. 2. В ал. 9 накрая се поставя запетая и се добавя „а по чл. 141а - от ръководителя на структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие, или от оправомощено от него лице”.”

По § 25 има предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24: „§ 24. В чл. 194 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 4: „4. с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.

По § 30 има предложение от народния представител Мая Манолова – § 30 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.

По § 31 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да отпадне.

Благодаря Ви, госпожо председател. От името на вносителите на предложението по § 31 искам да заявя, че оттегляме предложението и да обоснова необходимостта от подкрепа на текста на вносителя по чл. 215. Става дума за действия при неизвестен извършител, а именно съответните органи на Министерството на вътрешните работи да работят по установяването и издирването на извършителя. Идеята в ал. 2 е, когато съответните органи на министерството преценят, че са събрани данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те да предават събраните материали на съответния разследващ орган и да уведомят незабавно прокурора. Считаме, че в случая трябва да се подкрепи предложението на вносителя, защото целта на тази норма е да се предприемат съответните действия в разкриване и уличаване на определеното лице, което се явява неизвестен извършител на престъплението. И в случая не е необходимо тези данни да са достатъчно, както е на много други места в Наказателно-процесуалния кодекс, тук идеята е да се подпомогнат органите по разследването да съберат тези данни, които да уличат лицето. Като искам да ви обърна внимание, че и тези данни се оценяват впоследствие от разследващия орган и прокурора. Затова призовавам залата да подкрепи текста на вносителя по § 31. Благодаря ви.

По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 31.

По § 33 има предложение от народния представител Мая Манолова - § 33 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 32: „§ 32. В чл. 227 се правят следните изменения: 1. Алинеи 2-5 се изменят така: „(2) Обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяването на разследването, ако са поискали това. (3) Призоваването се извършва на посочените по делото адреси за призоваване в страната, като призовката се връчва не по-късно от 3 дни преди датата за предявяване на разследването. (4) Разследването не се предявява, ако лицето не е намерено на посочените по делото адреси за призоваване в страната или е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си. (5) Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите по чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.” 2. Алинея 6 се отменя. 3. В ал. 9 изречение второ се заличава. 4. Алинея 10 се отменя”.

По § 34 - комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 33: „§ 33. В чл. 229, ал. 3 думите „се произнася наблюдаващият прокурор” се заменят с „наблюдаващият прокурор се произнася в срок до 7 дни с постановление, което не подлежи на обжалване”.”

По § 35 има предложение от народния представител Христо Бисеров. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Мая Манолова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.

По § 36 има предложение от народния представител Христо Бисеров - § 36 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Мая Манолова - § 36 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35: „§ 35. В чл. 234 се правят следните изменения: 1. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, административният ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от оправомощен от него прокурор. (4) Мотивираното изказване за удължаване на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1 и 2”. 2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година – в останалите случаи. В тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25”. 3. В ал. 10 думите „което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд” се заменят с „което е окончателно”. 4. Алинея 11 се отменя”.

По § 37 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37. Преди да го прочета, уважаеми колеги, ще направя едно допълнение. Ще прочета и заглавието на тази глава, а именно „Изпращане на делото на прокурора”, тъй като се състои само от един член и ние го изменяме. „§ 36. Член 235 се изменя така: „Чл. 235. След окончателното приключване на разследването, разследващият орган незабавно изпраща с писмено мнение делото на прокурора и прилага: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на дееца в случаите по чл. 63, ал. 8.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.

По § 39 има предложение на народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 38: „§ 38. В чл. 243, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. когато намери, че обвинението не е доказано.”

По § 40 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Мая Манолова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 40.

По § 42 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова също за отпадане на § 42. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 41.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 42: „§ 42. В чл. 250 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Съдията-докладчик прекратява наказателното производство: 1. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 4; 2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство от общ характер се връчва на прокурора и на обвиняемия, а на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице – ако са намерени на посочените от тях адреси за призоваване в страната.” 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител и на обвиняемия.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”

По § 44 има постъпило предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 43.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 44.

По § 46 има предложение на народния представител Христо Бисеров - § 46 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 45.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 46.

По § 48 има предложение от народния представител Христо Бисеров - § 48 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 47.

Моля да прегласуваме настоящия параграф.

Предложение от народния представител Христо Бисеров - § 49 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолов - § 49 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 48.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 49.

Има предложение на народния представител Христо Бисеров § 51 да отпадне, което комисията подкрепя. Има предложение на народния представител Мая Манолова § 51 да отпадне, което комисията подкрепя. Има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители § 51 да отпадне, което комисията подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 51 и предлага да отпадне.

Благодаря Ви, госпожо председател. От името на вносителите на предложението по § 51 оттеглям предложението и призовавам да бъде подкрепен текстът на вносителя и да не бъде подкрепено предложението на комисията. Благодаря.

Госпожо председател, вземам думата по начина на водене. Ако може, в залата да не се правят предложения и да не се разрушава консенсусът, който е имало в Комисията по правни въпроси, защото рискуваме да направим по-сериозни грешки. Това става за втори път. След едно предложение, което се промени в залата, се промени един текст. Текстът, за който направих справка в Наказателния процесуален кодекс, е, че компетентните органи могат да изпратят в Прокуратурата материали без достатъчно доказателства. Не е редно без „достатъчно”. Останалите сме достатъчно да инициираме и да активираме Прокуратурата, без да разбираме, ама това да го правят компетентните органи не е сериозно. Така че тези консенсуси да не се разпадат. Призовавам тук да не се правят тези неща. Това, че са напуснали тези, не бива да се разрушава един консенсус. Проявете мъдрост, проявете стабилност, достойнство и не нахлувайте в тази територия, която вече е договорена, защото по този начин смущавате подкрепата, която ние трябва да ви даваме за тези текстове. Така че, моля ви, да не се правят тези неща и да подкрепяме текстовете на комисията оттук нататък. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя следното изказване във връзка с § 51, който е по доклад и който се отнася до чл. 318, и по-точно второто изречение от този текст от Наказателно-процесуалния кодекс. Абсолютно е прав господин Костов, но накрая на моето изказване ще помоля настоятелно и чисто професионално да бъде подкрепено предложението на господин Ципов за оттегляне на предложението, което те са направили, и да бъде подкрепено единодушно предложението на вносителя и предложението, изготвено в Министерството на правосъдието, защото, колеги, то касае следното нещо. Става дума за това, че предварително е било решено да бъде отказана по закон възможност на прокурора да протестира присъда по дело, по което той се е явил в залата и е изказал някакво становище. Става дума за делото, гледано вече в съда, когато процедурата е в съда. Само че имаме конституционни принципи и основни принципи в наказателния процес, които казват, че прокурорът е страна в процеса и той има равно право с другата страна в наказателното производство в процеса, за която страна остава възможността да иска обжалване на тази присъда. Не може ти да дадеш възможност на едната страна да жали присъдата, да иска тя да отиде на по-горна инстанция, за да могат да бъдат отстранени всички нарушения, ако такива са допуснати при гледане на делото, а да завържеш ръцете на държавата и да кажеш: държавата не може да протестира присъдата. Струва ми се, че е имало някакво недоразумение или недоглеждане в комисията. Нека да не правим противоконституционен текст. Освен това прокуратурата е единна и неделима. По-горният прокурор или друг прокурор, който отговаря за наказателно съдебния надзор в дадена структура, би могъл по закон и по Конституция да поиска тази присъда да бъде отпратена за проверка в по-горна инстанция. Това е възможност да бъде подложена на проверка правилността на присъдата. Тя защитава и страните в процеса, защитава и пострадалите, защитава и обвиняемия и всъщност е въпрос на справедливост на наказателния процес и на правила, които трябва да се спазват. Господин Костов, мисля, че беше много удачно предложението на господин Ципов да оттегли своето предложение и да не се ограничава възможността на държавата да проверява присъдата до инстанция, до която е възможно да става тази проверка. Това е в интерес на правосъдието и в интерес на справедливостта. Моля да подкрепите този текст – да остане възможността прокуратурата да протестира. Благодаря.

Има предложение от народния представител Христо Бисеров за § 52. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52 и предлага да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 51.

Предложение на народния представител Христо Бисеров за § 54. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 да отпадне.

Предложение от народния представител Христо Бисеров за § 55, което е оттеглено. Предложение от народния представител Мая Манолова § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 52.

Предложение от народния представител Христо Бисеров за отпадане на § 56. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 56. Уважаеми колеги, в Комисията по правни въпроси по този параграф не се гласува нито едното, нито другото предложение и затова трябва да вземем решение днес в залата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да призова залата да подкрепи предложението на народните представители Христо Бисеров и Мая Манолова и да не се стига до отпадането на предложението на вносителя. В смисъл отпадането на цялата Глава двадесет и шест и още два текста. Искам да кажа какво е Глава двадесет и шест и да припомня...

Не, това е предложението на вносителя, затова аз се обръщам към народните представители да подкрепят предложенията, които са направили народните представители Христо Бисеров и Мая Манолова за отпадане на предложението на вносителя, тоест да се запази Глава двадесет и шест в настоящия си вид. Какво е Глава двадесет и шест? За да не говорим само с текстове и на народните представители да не им е ясно за какво е този дебат, който доведе до това, че в Комисията по правни въпроси не можахме въобще да вземем решение. Тези текстове бяха създадени преди няколко години в резултат на това, че имаше разследвания и повдигнати обвинения, които се точеха толкова дълго във времето, че практически хората, които биваха обвинявани, започваха да се молят да стигнат до съд, да получат правосъдие, а да не бъдат изнудвани по една или друга причина, или пък бавени по една или друга причина от разследващ орган или съд. Първият текст, който ще ви прочета - чл. 368 на Глава двадесет и шест, гласи следното: „Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда”. Сега се предлага тези текстове да отпаднат. По време на разискванията в Комисията по правни въпроси имаше много сериозни възражения за това, че трябва да се запази Глава двадесет и шеста. Аз искам да кажа още нещо. Когато бяха въведени тези текстове, те бяха приветствани. Това беше обявено като една много сериозна стъпка напред в реформирането на българското правораздаване. А сега се предлага да отпаднат с аргументи, че може би е имало забавени дела, че може би това ще обремени разследващите органи. Не бива да се отказваме или да променяме сроковете. Именно по тази причина аз се обръщам към народните представители да подкрепят предложенията на колегите от опозицията – нищо, че са направени от колегите Мая Манолова и Христо Бисеров. Виждате сами, че в Комисията по правни въпроси не можахме да подкрепим и вносителя. Значи проблемът не е толкова малък и толкова еднозначен, тоест да кажем – дайте, да премахнем тези правила. Моето виждане е, че е по-добре те да се запазят, отколкото да стигнем до отмяната им. Именно затова вземам думата, за да призова народните представители да гласуват по този начин.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Михайлова! Наистина в заседание на Комисията по правни въпроси стана този паритет от осем на осем гласа. Ако не се лъжа, такова беше гласуването. Аз съм привърженик на другата теза, че тази глава трябва да бъде отменена. Абсолютно съм съгласен с Вас за това, което казахте, че някои недобросъвестни прокурори се възползваха тогава, когато всъщност ги нямаше тези текстове и злоупотребяваха с правото да повдигат обвинение срещу определени лица. Само че след приемането на този текст други недобросъвестни прокурори направиха точно обратното и прекратиха много дела, които трябваше да влязат - при една уговорка, успешна и за двете страни, забавянето на едно дело за две години, внасянето в съда, след това още два месеца забавяне на същото дело и делата бяха прекратени. Това определение на съда, с което той се произнася по тези производства, не подлежи на обжалване. В общи линии аз казах и в комисията – искам този текст да се махне и заради друго, ако искаме наистина да станем европейска държава - както и онзи ден в доклада пишеше, нашите административни контролни органи в най-различни системи на икономиката и на обществото не работят както трябва. Има Инспекторат на Висшия съдебен съвет, има Инспекторат към ВКП, има главен прокурор. И този, който се чувства ощетен по някакъв начин, че на него му е образувано неоснователно дело или му се бави излишно делото, има пред кого да подаде жалба и да поиска произнасяне. Ние в момента тръгваме към това, ако оставим тази глава, че, видите ли, има недобросъвестни прокурори, недобросъвестни съдии, които само това чакат, за да свършат някаква работа в лична изгода. Така че мисля, че ние трябва да си спазваме законите и да се възползваме от всички права, които са ни дадени от тях. Благодаря.

Уважаеми колеги, всъщност ни се предлага да премахнем текст, който е работещ и който пресичаше недобросъвестни действия. Колега Анастасов, примерите, които давате - наистина може и обратното да върши някой. Може! При недобросъвестност, могат да извършват такива действия и разследващи, и прокурори, и съдии, и всяка една професия може да извърши недобросъвестни действия. Въпросът е, че със съществуването на Глава двадесет и шеста има защита за определен тип недобросъвестни действия. Сега ние я премахваме. Аргументът, който чух от Вас е, че тогава е имало, а сега може друго да правят, а не това, което е било в миналото. Само че като няма защита, утре пак може друг да го върши. Това, че е било в миналото и в момента може би не се върши, не е причината да отменим текстове, които са били работещи. Аз имам, пак казвам, спомена и за конкретни хора – не само хора, които се занимават с политическа дейност, които се молеха да стигнат до съд и беше използван процесът, за да се рекетират хора, да се изнудват, притискат и какво ли още не. Защо нещо, което върши работа, сега ще го отменим? Какво пречи? Ако нещо много пречи, разбирам! Но това е една преграда, която, пак искам да напомня, че когато бяха приемани текстовете, беше приветствана не само в България, но беше приветствана от експертизата, която получавахме от Европейския съюз и специализираните й органи, които има в него в посока на промяна на българското законодателство. Именно затова апелирам за оставане на текстовете на Глава двадесет и шеста.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Да, наистина Глава двадесет и шеста беше въведена с измененията на Наказателно-процесуалния кодекс, влезли в сила през 2006 г., но наред с тази дисциплинираща норма бяха въведени още два института. Единият институт е Инспекторатът, който вследствие промяната в Конституцията, влезе във Висшия съдебен съвет и той има едни съвсем сериозни правомощия. Другият институт, а ние преди малко гласувахме този текст, до гласуването на новия Наказателно-процесуален кодекс - сроковете за разследване бяха инструктивни. Това означаваше, че един срок за разследване не се спазваше и всички действия, извършени след срока за разследване, се приемаха в съда като годни доказателствени средства, ако делото бъде внесено в съда. Да, наистина бяха натрупани много дела в периода на прехода от 1991 г., когато започнаха промените в досъдебното и в съдебното производство. Благодарение на тези две дисциплиниращи норми те бяха изчистени. Но ние сега запазихме тази норма. Ние гласувахме, че всички действия по разследването, извършени след срока на продължаване, нямат никаква доказателствена стойност. Така че след този срок освен делото да седи в нечие бюро – не могат да бъдат извършени следствени действия, но както каза и колегата Анастасов – да, има Инспекторат, има прокурор, има Висш съдебен съвет. Защото, запазвайки Глава двадесет и шеста, която безспорно изигра своята роля, ние отидохме в една друга хипотеза при този двугодишен срок. Ние знаем, че престъпността става все по-тежка, все по-усложнена и някой път експертизите се бавят. При една сложна престъпна дейност, особено в стопанските престъпления, които досега не се водиха – по злоупотреба с еврофондове, по източване на ДДС, но някой път тези експертизи продължават по 3-4-5 и 6 месеца, че и повече, а и със самото изземване и проучване на документите. Аз знам какво би било възражението: А защо е привлечен като обвиняем? Но по някой път се налага едно лице да бъде привлечено като обвиняем, да бъдат взети неговите обяснения и след това да бъде направена експертизата. От друга страна, има съдебни поръчки, които се бавят с месеци, а бих казал и с години. Аз също доста се колебаех какво становище да взема по този въпрос, но запазвайки ал. 7 и преклузивността на срока за разследване, при наличието на Инспектората, а това е отчетено и в последния технически доклад, при наличието на дисциплинарните комисии на Висшия съдебен съвет, вие знаете, че вече имаме наказани магистрати, затова че не са спазвали сроковете, аз мисля, че би следвало тази Глава двадесет и шеста да отпадне, тоест ние да гласуваме и да подкрепим вносителя. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз съм от тази част от народни представители – членове на Правната комисия, които подкрепяме виждането, че тези текстове трябва да останат като действащи. По-лесно щеше да ни бъде, ако такива текстове нямаше и обсъждахме тепърва тяхното създаване или не, но отмяната на тези текстове е знакова. Това е послание. До момента имаме едни текстове, които ограничават възможността за висящо наказателно производство по отношение на лице, към което е повдигнато обвинение, за срок от две години. Нека не забравяме какво направихме днес в тази зала. Според мен максимално облекчихме работата на органите на обвинението и това беше заявено като философия на измененията, които направихме. Част от тях ние проведохме и приехме с цената на решения, които са на ръба на компромиса с принципни положения в наказателния процес. Ами тези спорове, които водихме – че една присъда може да се основава на тайни доказателства – позволете ми така да обобщя свидетеля с тайна самоличност и СРС. Това означава едно предизвестяване на доказателствената тежест в наказателния процес, което е забранено от принципната норма на чл. 14, ал. 2: „доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварителна сила” – казваме ние. Този текст не сме го пипнали. Добре, решаваме, че за нуждите на практиката, за нуждите на провеждане до край на нашето решение променяме философията и казваме: да, това може, тези две доказателства, които самостоятелно не могат да стоят в основата на една присъда – осъдителна или оправдателна, ще могат все пак заедно да послужат. Да не се връщам към други решения. След като ние сме дали този инструментариум в ръцете на обвинителната власт, сега тук стои въпросът: дали тя ще бъде добра да изпълни своя ангажимент след повдигане на обвинение? Забележете, това е стартът на срока. Значи има наказателно производство срещу неизвестен извършител, извършени са съответни действия, в един момент са налице достатъчно доказателства, повдига се обвинение и оттук ние броим две години. И тези две години нямало да бъдат достатъчно?! Извинете, първо, този въпрос сам по себе си е спорен и второ, когато имаме такава работеща разпоредба, както госпожа Михайлова правилно отбеляза, за която имаме и съответната оценка, нека да бъдем разумни да не отменяме тези текстове. Никому няма да попречат те. Ничие престъпление няма да се скрие заради това, че за две години то не е било доказано, стига да имаме работеща прокуратура и работещи органи на Министерството на вътрешните работи. Умолявам ви да вникнете в проблематиката, защото съм сигурен, че ако това стане, разумът ще надделее и тези текстове ще останат във вида, в който са.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа няколко неща във връзка с Глава двадесет и шеста и по-точно с текстовете 368 и 369 от сега действащия Наказателно-процесуален кодекс. Уважаеми колеги, преди няколко месеца ние дебатирахме широко в обществото приемането на Закон за амнистията, който даде възможност на хора, които са злоупотребили тежко с обществени средства, с публично имущество, да не могат да носят наказателна отговорност за определен период от време и сега доста хора чрез Закона за амнистията ще се възползват от този бонус. Ако ние оставим да действа Глава двадесет и шеста и отсега занапред, ние ще добавим към материално-правната амнистия, срещу която много остро възразяваме и от която сме страшно недоволни, и една тъй наречена процесуална амнистия. Глава двадесет и шеста е процесуална амнистия за хора, извършили тежки престъпления, които след две години, ако прокурорът не си е свършил добросъвестно работата или някой го притиска да не си я свърши, обвиняемият ще остане ненаказан, ще остане на свобода и хора, в чиито семейства са били убити хора, там, където е имало смърт, никога няма да могат да получат правосъдие. Ако ние днес оставим Глава двадесет и шеста, ще кажем ”да” и ще дадем зелена светлина на процесуалната амнистия. Процесуалната амнистия е също толкова тежка и укорима, колкото и материално-правната амнистия, срещу която, уви, сега не можем да направим абсолютно нищо. Глава двадесет и шеста е тежка корупционна врата, която е отворена и дава възможност да злоупотребяват недобре работещи разследващи и недобре работещи прокурори. Тази разпоредба е тежка корупционна разпоредба, която дава възможност на административни ръководители и на високостоящи хора, заемащи позиции в съдебната система, да манипулират разследващите, които стоят под тях, и след две години или след една година престъпниците да останат ненаказани. Непремахвайки Глава двадесет и шеста, ние ще направим точно това. Всичко останало, което се каза тук, това, че Глава двадесет и шеста дисциплинирала, че тя определяла срокове и прокурорът и разследващият трябва да съблюдават тези срокове, това е вярно, уважаеми колеги, само че мястото на дисциплиниращите разпоредби, които не са корупционни врати, не е в Наказателно-процесуалния кодекс, а е в Закона за съдебната власт. Затова моите колеги казаха, че сега има Инспекторат към Висшия съдебен съвет, във Върховната касационна прокуратура има отделно от това Инспекторат, Инспекторат има и в Министерството на вътрешните работи. И аз питам: колко души при действието на тази Глава двадесет и шеста досега бяха наказани дисциплинарно? И колко души при действието на тази Глава двадесет и шеста досега избегнаха наказателна отговорност и за какви престъпления беше избегната наказателна отговорност? Точно затова искам да ви помоля да не оставяме да действа Глава двадесет и шеста, а да дисциплинираме контролните органи в тази държава и контролните органи в съдебната система да проверяват неработещите прокурори, да проверяват недобре работещите полицейски служители, за да могат те да си вършат работата така, както трябва. Освен това, уважаеми колеги народни представители, трябва да ви кажа, че ако оставите да действа Глава двадесет и шеста, срещу която много добре работещите прокурори, съдии и следователи в съдебната система много тежко негодуват, ще станат много бонусите на престъпниците. Днес оставихме бонус в ал. 7 в чл. 234 и казахме, че доказателствата, които ще се съберат след сроковете, които са дадени в Наказателно-процесуалния кодекс, съдът няма да ги приема като годни, те няма да се зачитат. Тоест разследването ще бъде ограничено и да иска съдията, няма да постанови осъдителна присъда, такава каквато се прилага, защото вие днес гласувахте ал. 7 да бъде запазена. Е, ако оставим да действа и Глава седма, ако оставим и възможност контролните органи да неглижират проблема, защото има Глава двадесет и шеста, извинявайте, обаче аз като човек, на който е дадена компетентност на държавник, искам държавата да бъде силна, престъпниците да бъдат наказани и да си получат наказанията. Отново ви казвам: е, много стават бонусите на престъпниците в тази държава. Дайте да бъдат осъдени, съдът да може да постановява осъдителна присъда и да отиват хората там, където трябва. Освен това коя е тази държава под слънцето, която се отказва от възможностите си да разследва, за да се постановяват осъдителни присъди? Значи ние, за да накажем неработещия прокурор или неработещия полицейски служител, правим бонус на извършителя на престъпление. Е, отговорете ми къде е пропорционалността? На кого правим бонус? На престъпниците, като не наказваме прокурора и следователя. Това е много непропорционално решение, това е тежко отворена корупционна врата. Това е разпоредба, която противоречи с принципи в Конституцията и в наказателния процес за това, че разследването трябва да се води методично и докрай. Затова има давностни срокове. Последното нещо, което искам да ви кажа, е, че още един бонус сме дали на хората, които нарушават закона в тази държава. В ал. 8 на чл. 234 ние казахме, че всичките мерки на процесуална принуда след изтичане на една или на две години по отношение на обвиняемия, те така или иначе ще паднат, така че бонусите станаха четири. Който иска да има много бонуси за престъпниците, просто ще гласува да остане и Глава двадесет и шеста. На мен ми се струва, че държавата трябва да влезе в правомощията си, във функциите си, да разследва конституционосъобразно и по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс. А там, където има прокурори и полицаи, които не работят, да бъдат дисциплинарно уволнявани и да не могат никога повече да отиват обратно да работят в съдебната система. Това е решението на въпроса, а не заради мързеливите да не наказваме престъпниците. На мен това ми се струва абсолютно нелогично. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз взимам думата да ви призова да оставим Глава двадесет и шеста. Първо, самата глава предполага възможност обвиняемият да поиска започването на съдебен процес. Тя не означава амнистия, така както тук се прокрадна едно говорене. Тя означава, че не може едно обвинение да се протака много дълго и да не получава своето съдебно произнасяне. Това означава. Прокурорът може да избере две опции: едната е да не повдигне обвинението, а другата – да повдигне обвинението, и да влезе в съда. Съдът решава, той не амнистира. Не може да се казва, че съдът ще амнистира по този процес извършено престъпление. Освен това тук колега от ГЕРБ ми подсказва, че ако се прекрати, ако прокурорът се откаже и се прекрати, не се повдигне обвинението, може да се започне отново процедурата. Може отново да се проведе диренето на досъдебната фаза и да се стигне отново до съд. Така че тук не говорим за амнистия, тук говорим за едно издевателство върху хората. Аз съм бил обект на това издевателство. Семейството ми е било обект. Аз го говоря като потърпевш. Аз говоря като човек, който е изпитал това на гърба си. Аз знам какво значи да се бави едно дело, да не се внася в съда и всеки ден да излизат публикации, които да хвърлят гнусна пяна по най-близките ми хора. Аз съм видял това как работи. Затова ви казвам: дайте да не даваме тази възможност! Дайте да не се стига дотам, да не се отива към фазата пък на злоупотреба, защото имаше злоупотреби. Тези злоупотреби щом веднъж са вършени в една държава, те ще се извършват пак. Влизам в задочен дебат с колегите, които казаха тук, че се е появил Инспекторатът и това променя нещата. Много хубаво е, че се е появил Инспекторатът, но тогава тези срокове могат да бъдат считани като поставен ограничител от законодателя. Те дават мащаба, в който разсъждава самият Инспекторат по отношение на диренето, което трябва да бъде проведено, и процедурите, които трябва да бъдат завършени. Махате тези срокове и тогава какво става с Инспектората? Как преценява Инспекторатът – две години кратък срок ли са по въпросното дело или са достатъчен, или са твърде дълъг? Как преценява, след като законодателят се е произнесъл веднъж, определил е мащаба и се маха това нещо? От тая гледна точка много хубаво, ако заработи Инспектората. Чудесно! Тогава няма да се стига до приложение, тогава хората ще имат друга форма на защита. Ще кажат: ето, наближава моята година, искам да влезе, защо инспекторите не направят така да ми се повдигне обвинението и аз да вляза в съда? Тогава всичко е подредено. Вие искате да махнем обаче това ограничение и по този начин разконцентрираме и самата нова институция, по мое мнение. Накрая, по отношение на политическите аргументи. Много ми харесва, че министърът заговори по политически, въпреки че в момента го прави на наш гръб. Това е хубаво. Нека да говори министърът политически, но вижте колко е тежък отговора на това политическо говорене. „Синята коалиция” и „Атака” не подкрепят този текст. Ако не бяха излезли БСП и ДПС, този текст нямаше да мине, ако тук представяме хората, които би трябвало да стоят в тази зала. Вие, госпожо министър, с това политическо говорене искате от малцинство, не формално, а законово малцинство в Народното събрание, поради стечението на обстоятелството, поради излизането на БСП и ДПС, при липсата на съгласие от наша страна, да искате само ГЕРБ да Ви приеме този текст. Това е много слаба законодателна основа. Това е много слаб текст, след като е приет по този начин. Трябва да го имате предвид. Това е политически отговор. Аз Ви съветвам да не правите това обаче. Всеки, който преувеличава възможностите на доверието, което има, неминуемо изгаря част от това доверие. Не съветвам ГЕРБ да прави това нещо в момента. Моля ви, подкрепете текстът да остане Глава двадесет и шеста! Нищо драматично няма да се случи. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, не знам точно, признавам си, по коя точка от правилника, но понеже съветът е от Ваша страна, моля Ви утре в 9,00 ч. да наредите, променяйки малко дневния ред, да започнем със закрито заседание и да гледаме Отчетния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност”. Ако трябва, да се вземе решение съответно от залата за 9.00 ч., защото организацията за такива заседания е малко по-трудна и трябва да знаем точния час. Това е аргументът. Благодаря ви.

Госпожо председател, моята процедура е във връзка с това, което господин Костов предложи. Правя предложение въз основа на чл. 38, ал. 2 да продължим сегашното заседание до приемането на Наказателно-процесуалния кодекс, за да можем утре да започнем със закритото заседание.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След като преди малко гласувахме отпадането на Глава двадесет и шеста се налага да направим още едно гласуване за създаване на нов § 51а със следното съдържание: „§ 51а. В чл. 334, т. 4 думите „както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощията си по чл. 369, ал. 4” се заличават.” Предлагам го като номерация § 51а, тъй като там е систематичното му място. Моля сега да бъде подложен на гласуване. Моля да отбележите още веднъж да погледнем дали е § 50 или § 51а с оглед на това, че § 51…

„В чл. 334, т. 4 думите „както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4” се заличават.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 57. Комисията предлага следната редакция на § 57: „§ 57. Член 369а се отменя.” Това се налага с оглед на това, което приехме вчера като изменение в Наказателния кодекс – чл. 58а. Този параграф става § 54.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.

Има предложение от народния представител Христо Бисеров § 59 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Мая Манолова § 59 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 59. Обръщам внимание, че този параграф е във връзка с § 56, при който в Комисията по правни въпроси нямахме взето решение, който преди малко гласувахме в подкрепа на текста на вносителя.

Предложение от народния представител Христо Бисеров за § 60. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 по номерация на вносителя да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя по номерация на вносителя за параграфи 61, 62, 63, 64, 65, 66 и 67.

Предложение на народния представител Христо Бисеров за § 68. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 68 да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Предложение на народния представител Христо Бисеров за § 69. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 69 да отпадне.

Предложение от народния представител Христо Бисеров за § 70. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70 по номерацията на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71 по номерацията на вносителя: „§ 71. (1) Неприключените съдебни производства по Глава двадесет и шеста се довършват по досегашния ред. (2) Определенията на съда по отменения чл. 369, ал. 5 подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета и след влизането в сила на този закон. Проверката се извършва на основание чл. 422, ал. 1, т. 1-3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72 по номерация на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73 по номерацията на вносителя: „§ 73. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се правят следните изменения: 1. В чл. 244, ал. 1 и 2 думите „заключителен акт” се заменят с „писмено мнение”. 2. В чл. 245: а) в ал. 1 думите „заключителния акт” се заменят с „писменото мнение”; б) в ал. 2 думите „изготвен заключителен акт” се заменят с „изготвено писмено мнение”.”

Параграф 74. Има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74 по номерация на вносителя. Преди да прочетем текста на § 74, ще предложа една редакционна бележка. В текста на ал. 1, в изречението: Когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства съответният орган” - текстът „по чл. 13, ал. 1” трябва да отпадне с оглед на промяна, която гласувахме в предишен текст.

Но той е за друго.

В чл. 176 приехме, че наблюдаващият прокурор може да постанови изготвянето на веществените доказателства да става в повече от два екземпляра. В чл. 13, ал. 1 - това са едни други органи, по ал. 2 е наблюдаващият прокурор, с оглед на което в това и в следващото изречение: „В тези случаи в срок до 24 часа” трябва да отпадне „ал. 1”. В първото изречение става дума за изпращане на изготвените доказателствени средства и протокола до съответния орган по чл. 13, ал. 1 и ал. 2. И това е коректно, да остане така.

Точка 2 си е така, само т. 1

Няма.

Текстът на § 74 по номерацията на вносителя с направените и гласувани редакционни бележки гласи следното: „§ 74. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) в чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се изготвят в два екземпляра от съответната структура по чл. 20, ал. 1, която ги прилага, и се отразяват в протокол по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. В срок до 24 часа от изготвянето им по един екземпляр от изготвените доказателствени средства и протокола се изпращат запечатани на съответния орган по чл. 13, ал. 1 или 2 и на органа по чл. 15. Когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства съответният орган по чл. 13, ал. 2 може да постанови веществените доказателствени средства да се изготвят в повече от два екземпляра. В тези случаи в срок до 24 часа от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на органа по чл. 15, а останалите екземпляри се изпращат на органа по чл. 13, ал. 2”.” 2. В ал. 3, т. 1 след думите „чл. 13, ал. 1” се добавя „или 2”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75 по номерацията на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 76 по номерацията на вносителя: „§ 76. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 20, ал. 1 и 2 думата „дознанието” се заменя с „Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната”. 2. В чл. 23: а) в ал. 1 след думите „адвокатска защита” се добавя „резервен защитник”; б) в ал. 2 и 3 думите „заподозреният” и „уличеният” се заличават. 3. В чл. 28, ал. 1 думите „уличеният или заподозреният” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77 по номерацията на вносителя.