26 март 2010 г.

Благодаря Ви, господин председател. „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева на 5 март 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: „Закон за изменение на Закона за българските лични документи”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4.

Защо не затворим вратите? Аз не мога да кажа на БСП и ДПС да влязат в залата.

Лъчо, бий камбаната!

Уважаеми господин председател, поради липса на кворум Ви моля да дадете 15-минутна почивка и учтиво да поканите народните представители да присъстват в залата. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Няма кворум. Няма кворум!

Защо вашите хора излизат демонстративно? (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)

Няма кворум! След като няма кворум, гласуванията не са валидни. Вие сте първите хора, които трябва да държат на това гласуванията да са валидни. Моля ви се да направите така, че гласуванията да бъдат валидни. Когато се установи, че няма кворум – прочетете правилника, се дава почивка и след това продължава гласуването. Благодаря Ви.

Не можем да гласуваме процедурата!

Не ви ли е срам, бе, колеги!

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

„§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5: „§ 5. В тримесечен срок от влизане в сила на този закон се прекратява действието на принудителните административни мерки, приложени със заповеди на основание разпоредбите на отменените точки 2, 4, 5, 6, 7 и 8 на чл. 76.”

Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. Разпоредбата на § 3 влиза в сила от 29 март 2010 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя преди всичко едно процедурно предложение – то е свързано с разискванията по доклада, за допускане в залата на господин Петър Чобанов – председател на Комисията за финансов надзор, господин Емил Атанасов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Меглена Христова и госпожа Милена Бойчева, които са служители в Министерството на финансите.

Благодаря Ви, господин председател. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 март 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 март 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. На заседанието присъстваха госпожа Ана Михайлова – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари”, и госпожа Меглена Христова – главен експерт, господин Петър Чобанов – председател на Комисията за финансов надзор, господин Емил Атанасов – заместник-председател, и господин Николай Петков – началник на отдел „Регулаторна политика”, господин Орлин Пенев – председател на Асоциацията на българските застрахователи, господин Борислав Михайлов – председател на Гаранционния фонд, както и други. Законопроектът беше представен от заместник-министър Ана Михайлова. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е изготвен с цел съобразяване дейността на застрахователите и презастрахователите с актуализираните изисквания на европейското законодателство за минималния размер на гаранционния капитал. Направените предложения за увеличаване на минималните размери на гаранционния капитал на застрахователите произтичат от разпоредбите на чл. 17а от Директива 73/239 на Европейската икономическа общност на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане, и на чл. 30 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно животозастраховането, които предвиждат периодична актуализация на минималните размери на гаранционния капитал на застрахователите в зависимост от изменението на Европейския индекс на потребителските цени спрямо състоянието му към 20 март 2002 г., което е прието за базово. Оценката се извършва към 20 март на всяка календарна година. Тези разпоредби са въведени в българското законодателство с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. В свой документ за адаптирането в съответствие с инфлацията на определени величини, предвидени в директивите по животозастраховане и по общо застраховане, Европейската комисия е определила актуализиран размер на минималния гаранционен капитал от 3 млн. 500 хил. евро или приблизително 7 млн. лв. за застрахователите, които извършват животозастраховане или общо застраховане по видовете застраховки по т. 10-15 от Раздел ІІ, буква „А” от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Актуализираният размер на минималния гаранционен капитал на застрахователите, които извършват дейност съответно по общо застраховане извън посочените по-горе видове застраховки, трябва да бъде 2 млн. 300 хил. евро или приблизително 4 млн. 600 хил. лв. Към настоящия момент на българския пазар извършват дейност 35 застрахователни акционерни дружества, които са адресати на промените в нормативната уредба, от които 12 би следвало да предприемат действия по увеличаване на гаранционния си капитал след влизането в сила на закона, като само при 4 застрахователя може да се окаже, че е необходимо увеличението да се извърши чрез парични вноски. Направените предложения за увеличаване на минималните размери на гаранционния капитал на презастрахователите произтичат от разпоредбата на чл. 41 от Директива 2005/68/ЕО относно презастраховането, която предвижда периодична актуализация на минималните размери на гаранционния капитал на презастрахователите в зависимост от изменението на Европейския индекс на потребителските цени спрямо състоянието му към 10 декември 2005 г., което е прието за базово. Оценката се извършва към декември на всяка календарна година, като се започне от 2007 г. Тази разпоредба е въведена в българското законодателство с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. В свой документ за адаптирането в съответствие с инфлацията на определени величини, предвидени в Директивата по презастраховане, Европейската комисия е определила актуализиран размер на минималния гаранционен капитал от 3 млн. 200 хил. евро или приблизително 6 млн. 400 хил. лв. за презастрахователите и 1 млн. 100 хил. евро или приблизително 2 млн. 200 хил. лв. за каптивните презастрахователи. Със законопроекта се предлага размерът на минималния гаранционен капитал на презастрахователите да бъде 7 млн. лв. по подобие на актуализирания минимален размер на гаранционния капитал на застрахователите, които извършват животозастраховане или общо застраховане по видовете застраховане по точки от 10 до 15 от Раздел ІІ, буква „А” от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Предложението не противоречи на разпоредбите на Директива 2005/68/ЕО, които съдържат изискване за минимално ниво на гаранционния капитал и оставят на държавите членки преценката да определят по-високи размери. Предложението за изравняване на минималния гаранционен капитал на презастрахователите с този на застрахователите се обосновава с обстоятелството, че презастрахователите са значими финансови институции, в резултат на чиято дейност често се реализират обеми на премиен приход, значително по-големи от тези на застрахователите. Наред с това презастрахователите имат ключово значение за застрахователните пазари, доколкото поемат част от риска на застрахователите и по този начин са гарант за тяхната стабилност. Всичко това обосновава необходимостта от минимална капиталова гаранция, която да е равна поне на капиталовото изискване, приложимо към застрахователите. Към настоящия момент на българския пазар извършва дейност само един презастраховател, който ще бъде адресат на предвидената промяна. Той разполага с гаранционен капитал, който надхвърля предлагания минимален размер, и практически няма да се наложи увеличаване на капитала му. На българския пазар не извършват дейност каптивни презастрахователи и предлаганите промени по отношение на минималния гаранционен капитал на тази категория презастрахователи няма да засегне участници на пазара. Република България има ангажимент да извърши актуализацията на минималните размери на гаранционния капитал в рамките на 2009 г., когато трябва да са предприети законодателните мерки. Предвид необходимостта да се предвидят административни срокове за привеждане на капитала в съответствие с изискването на закона от неговите адресати, се предлага отлагателен срок три месеца след влизането в сила на закона. С предвидените от вносителя промени се предвижда и утвърждаване на бюджета на Гаранционния фонд от Комисията за финансов надзор, като целта е да се уеднакви правната уредба на Гаранционния фонд с тази на Фонда за компенсиране на инвеститорите и да се създаде превантивен механизъм за контрол от страна на държавата върху планирането на разходите на Гаранционния фонд. Цел на промените е и да се въведе по-ефективен контрол на Гаранционния фонд, като същевременно чрез подзаконовата уредба се създадат условия за детайлна и прозрачна бюджетна процедура по отношение на Гаранционния фонд. С предлаганите промени не се засяга независимият статут на Гаранционния фонд и на неговите органи на управление и контрол. Според действащата уредба застрахователните брокери представят годишни и периодични справки и отчети на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Според мотивите към законопроекта в Кодекса за застраховането обаче не са определени сроковете, в които посочените поднадзорни лица са длъжни да представят периодичните справки и отчети, вследствие на което съществува вече съдебна практика, според която е на лице пропуск на законодателя, който не може да бъде преодолян чрез издаване на заповед на заместник-председателя. Това води до невъзможност да се налагат ефективни санкции при непредставяне или забавено представяне на необходимата информация и се затруднява надзорната дейност, осъществявана от Комисията за финансов надзор. За отстраняването на този пропуск се предлагат промени в чл. 162, които предвиждат конкретни срокове за представяне на шестмесечните и годишните справки и отчети от застрахователните брокери. От името на Асоциацията на българските застрахователи и на Гаранционния фонд, господата Орлин Пенев и Борислав Михайлов се обявиха против предлаганата в § 3 от законопроекта промяна, а именно одобряването на бюджета на фонда и на годишния финансов отчет от Комисията за финансов надзор. Те изтъкнаха като неоснователни мотивите на вносителя за исканото изменение, което според тях би довело до недвусмислено и пряко намесване от страна на държавата в дейността на Гаранционния фонд, който по своята същност не е нито държавно дружество, нито бюджетно учреждение. В хода на дискусията народните представители изразиха съмнение относно необходимостта бюджетът на Гаранционния фонд да се одобрява от Комисията за финансов надзор, като изтъкнаха, че механизмите за контрол и към момента са достатъчно ефективни. Те се обединиха около мнението, че няма яснота какво ще се случи при един вече приет, но не одобрен от комисията бюджет и че текстът следва да се прецизира между първо и второ гласуване на законопроекта. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 18 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 март 2010 г. Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите. Председателят на Комисията по финансов надзор господин Петър Чобанов изрази подкрепата си за внесения законопроект от Министерския съвет. Отрицателно становище за § 3 относно предварителния и последващ контрол на бюджета и отчета на Гаранционния фонд от страна на Комисията по финансов надзор изказаха господин Орлин Пенев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, и господин Борислав Михайлов – изпълнителен директор на Гаранционния фонд. Те се мотивираха, че не подкрепят § 3 с аргумента, че Гаранционният фонд трябва да запази независимия си статут по отношение на планиране на бюджета и финансовите отчети, тъй като вноските в него се правят от самите застрахователи, които са нормативно определени и се контролират от Съвета на фонда, който включва представители на застрахователните дружества. Според тях сега действащият контрол е достатъчно ефективен. Във дискусията по законопроекта взеха участие народните представители господин Тодор Димитров, госпожа Мая Манолова, госпожа Искра Фидосова, господин Явор Нотев, господин Димитър Лазаров, господин Четин Казак, които очертаха следните въпроси, които поставя законопроектът и по-конкретно § 3. Предложената нова ал. 8 в чл. 290, която предвижда бюджетът и годишният финансов отчет да се одобряват от Комисията за финансов надзор, не е достатъчно обоснована в мотивите на законопроекта, така както изисква Законът за нормативните актове. Не се представят примери от практиката, които да свидетелстват, че съществуват проблеми в прилагането на досегашния модел за контрол и отчетност на Гаранционния фонд. Не е допустимо съгласно Закона за нормативните актове в подзаконов акт, какъвто е Правилникът на Фонда, приет от комисията, да се уреждат основни обществени отношения, каквито са условията за внасяне и одобряване на бюджета и финансовия отчет на Фонда. Не са уредени последиците и редът, когато комисията не одобри бюджета, което по същество е разходната част на Фонда, тъй като приходната му част се формира от вноски на частноправни субекти, каквито са застрахователните дружества. Когато бюджетът не се приеме от комисията, не е предвидено дали нейният акт подлежи на обжалване. По отношение на изискването да се представят одобрените бюджети и отчет на Фонда в Сметната палата не е ясно дали е за сведение или е с цел контрол върху тези актове. От името на вносителя на поставените въпроси отговориха госпожа Милена Бойкова и господин Чобанов. Госпожа Бойкова не представи убедителни аргументи на конкретно поставените въпроси, но отбеляза, че кумулираните средства от Фонда са в публичен интерес – пострадалите, които са потребители, са заинтересовани държавата да осъществява контрол върху разходваните средства от страна на Фонда. Господин Чобанов посочи, че в условията на финансова криза, когато финансовата дисциплина, която се налага спрямо физическите лица и юридическите лица като най-сериозният коректив за нейното преодоляване, Гаранционният фонд е представил пред комисията бюджет за 2010 г., в чиято разходна част се предвиждат 23% административни разходи. Тези разходи комисията е преценила като необосновано високи, след което Фондът е направил корекции в бюджета си. Този пример господин Чобанов определи като решаване на добра воля, но за да се предотвратят бъдещи такива практики, са намерили за необходимо да предложат законодателното му уреждане, тъй като Фондът е създаден в публичен интерес и законодателното предложение е в защита на публичния интерес – потребителите на средствата, които Фондът разходва. Народните представители от комисията се обединиха около становището, че идеята на § 3 е добра и те подкрепят защитата на публичния интерес, но не е коректно изпълнена като редакция на правна норма с необходимата юридическа прецизност. Те се изказаха по принцип в подкрепа на законопроекта и направиха предложение за отпадане на § 3 поради изложените съображения. Народният представител Екатерина Михайлова декларира, че ще се въздържи от гласуване поради наличие на конфликт на интереси - обстоятелството, че се намира в родствена връзка с председателя на Гаранционния фонд господин Борислав Михайлов, който е неин брат. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, 2 „въздържали се” и 1 неучаствал в гласуването прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса по застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 март 2010 г.”. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи изразява остро несъгласие с практики на незачитане на принципите на парламентарния контрол, при това не без съгласието, а за съжаление, и със съдействието на председателя на Народното събрание. С писмо № 054-06-210 от 25 март 2010 г. председателят на Четиридесет и първото Народно събрание връща въпрос на народния представител госпожа Искра Михайлова, зададен на министъра на образованието, младежта и науката, относно методите, участниците и резултатите от провеждани от Регионалния инспекторат по образованието – Пазарджик, проверки в община Велинград, които откровено целят уволнение на директори. Мотивът на госпожа Цачева, че въпросът на народния представител Искра Михайлова не отговаря на изискването за обществен интерес, е некоректен. Парламентарната група на Движението за права и свободи възразява категорично председателят на парламента да се осмисля като определяща какво е и какво не е от обществен интерес. Статутът Ви, госпожо председател, на първа сред равни наистина Ви прави първа, но именно сред равни и по тази причина не бихте могла да се осмисляте като филтър на проблемите, които интересуват българските граждани, и да цедите по свое усмотрение поставените от нас въпроси през приложното поле на чл. 82, ал. 1 от правилника на Народното събрание. Още повече, че въпросът на госпожа Михайлова, зад който стоят подписите на 458 жители на с. Пашови, община Велинград, срещу готвено уволнение на директора на местното училище, не засяга изолиран случай. Дори да бе изолиран, случаят е обществен интерес, защото – нека да кажем за какво става въпрос – когато заместник-областен управител на Пазарджик, без това да й е работа, си позволява да проверява училищна документация, като преди това пристига в училищния двор в кола на народен представител от управляващата партия, да прекъсва учебния процес като влиза в класни стаи по време на учебен час, някой дължи отговор. Този въпрос не може да не е от обществен интерес. За съжаление, аз вече казах, че случаят не е изолиран. В момента, под формата на структурни промени, в Министерството на образованието, младежта и науката се провежда една откровена политическа чистка като грубо нарушение на Закона за държавния служител. Държавните служители биват принудени или да напуснат по собствено желание заемани позиции, или ако ли не, ги грози дисциплинарно уволнение. Точно затова Ви моля да не спирате подобни въпроси и в тази връзка очакваме да премислите и решението си относно въпроса, зададен от госпожа Искра Михайлова. Това, първо. Второ, Вие, госпожо председател, още на 10 март съобщихте, че е постъпило питане до министъра на образованието относно намерение за свиване на висшите училища от 51 на 40 и обявихте, че доц. Игнатов следва да отговаря днес. Днес доц. Игнатов трябваше да отговори на още един въпрос – защо в условия на криза е превърнал Министерството на образованието, младежта и науката в една своеобразна строителна площадка. Въпросът е актуален и от значим интерес, защото ние след няколко дни ще разискваме по Доклада за харчовете на кабинета „Станишев” и една от основните Ви критики там е относно строителни работи в учрежденията по време на криза. Ако това е укоримо, вижте какво се случва днес на 5-ия и 6-ия етаж на Министерството на образованието и науката. Господин министърът обаче е поискал отлагане на отговорите си със 7 дни. Умно! След 7 дни е Разпети петък, а после е парламентарната ваканция. Тоест поисканото отлагане не е със 7 дни, а май с 20 и кусур дни, белким въпросите загубят своята актуалност. За съжаление, обаче тези въпроси няма да загубят своята актуалност. Тъкмо напротив, времето ще катализира тяхната значимост и ние очакваме да възстановите принципите на парламентарния контрол и на въпросите да се отговаря своевременно. И понеже имаме съмнение дали това би могло да се случи, Парламентарната група на Движението за права и свободи подготви Проект за изменение на правилника, чрез който имаме идеята да въведем фигурата на парламентарния контрол ад ход. Струва ми се, че не бихте имали притеснение да подкрепите една такава идея. Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Процедурата ми е по реда на чл. 45, ал. 2 от правилника и касае реда и подреждането на пленарното заседание, включително и на такова за парламентарен контрол, доколкото в Глава осма мнозинството не е предвидило специални текстове. Зададох въпрос на социалния министър Тотю Младенов относно една от най-болезнените, коментирани от правителството антикризисни мерки – увеличението на ДДС и отражението му върху жизнения стандарт на хората. Председателят на Народното събрание госпожа Цачева отклони този мой въпрос с аргумента, че това не ангажира с отговорност министъра на труда и социалната политика по реда на парламентарния контрол. Уважаеми колеги, намерението на правителството да увеличи данъка върху добавената стойност е една от най-драстичните мерки за джоба и за хладилника на всяко българско семейство. За всеки българин е ясно, че в бюджета на правителството зее дупка, която с всеки изминал месец се разширява и задълбочава. За всеки е ясно, че правителството не може да си събере приходите и не успява да си ограничи разходите, в резултат на което бюджетният дефицит към този момент вече е около 2 млрд. лв. Затова Финансовото министерство предлага най-лесната за събиране мярка – увеличаване на ДДС. Дали най-лесната за правителството мярка е най-лесна за българските граждани?! Тази мярка ще се отрази на потреблението и на цените на всички стоки, като се започне от хляба и се свърши с тока. Както изчислиха експерти тя ще струва около 300 лв. на всяко средно българско семейство или по един телевизор на домакинство. Тя ще се окаже непосилна за най-бедните и социално слабите български слоеве, за безработните, за хората с увреждания, за пенсионерите. Затова въпросът, който бих задала на социалния министър е: дали той ще подкрепи тази мярка на правителството и дали ще остане в него, ако тя бъде приета? Ако да – по какъв начин ще защити най-бедните български граждани и техния стандарт? С отклоняването на моя въпрос председателката на Народното събрание скри социалния министър, но няма как той да бъде скрит от въпросите на българските граждани. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Моят процедурен въпрос е на същото основание – на чл. 45, ал. 2 – по начина, по който е организиран днешният парламентарен контрол. Аз зададох въпрос на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков: защо в антикризисните мерки, които се обсъждат в момента и които се предлагат, няма нито една, която е насочена към подпомагане на селскостопанските производители? Госпожа Цачева връща моя въпрос с аргумента, че тези мерки не са в ресора на дейност на господин Дянков, а се предлагат от Министерството на земеделието и храните. Първо, госпожо Цачева, Вие неправилно прилагате текста на чл. 94, ал. 2, който предвижда не връщане на въпрос, а уведомяване на народния представител в тридневен срок да отстрани несъответствията, които според Вас съществуват, между зададения въпрос и компетентностите на дадения министър. Второ, аз категорично оспорвам становището, че мерки в подкрепа на земеделието не са в отговорностите на министъра на финансите, защото като се започне от режима на директните плащания, на допълнителните национални плащания, на условията за облекчено кредитиране, на условията за достъп до едни или други фондове, те всички са директно в компетентността на министъра на финансите. Специалистите, аграрикономистите излизат с цяла поредица от мерки, които не намират абсолютно никакъв отзвук в разсъжденията на правителството. Едновременно с това трябва да е ясно, че именно в селското стопанство, в земеделието има сериозни обективни възможности не за друго, а за рязко увеличаване на производството чрез далеч по-добро оползотворяване на земята и облекчаване условията за производство.

Ето защо категорично възразявам срещу връщането на този въпрос и настоявам да ми посочите по-точно в какво моя въпрос не съответства на правилата по правилника?!

Ползвам възможността от името на парламентарна група, тъй като правилникът не предвижда друга процедура, по която народните представители биха имали възможност да чуят отговора на повдигнатите въпроси от преждеговорившите. Тъй като има не по-малко от десет въпроса, които аз съм отклонила за днешното заседание и тъй като виждам желание на авторите, които са ги задали да се изкажат, искам да поясня – разбира се, че ще им бъде дадена възможност да го направят. Защо съм приела, че тези въпроси са преждевременно и некоректно зададени за настоящия парламентарен контрол? Всички те постъпиха до 9,00 ч. в сряда, така както е съобразно нашия правилник. Те се мотивират обаче на изнесени публикации и материали в медиите, а не на одобрена антикризисна програма, която да включва конкретни мерки и факти. (Шум и реплики от КБ.) Считам, че не е редно да се злоупотребява и при хипотеза на злоупотреба с право народните представители да отправят въпроси и питания към вицепремиерите, към министър-председателя, към отделни ресорни министри за публикации в пресата, които не са станали политика на правителството. Министрите отговарят за политики на правителството. (Шум и реплики от КБ.) Това е моето разбиране и моя прочит на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не считам за сериозно зададен въпрос по начин съгласно изложено в пресата какво е вашето разбиране относно еди-какво си. Уважаеми дами и господа, това е несъстоятелно. Нека авторитетно като народни представители да ползваме правото си да задаваме въпроси и питания към министър-председателя, към вицепремиерите и към министрите, но, тогава когато има резултат от тристранното сътрудничество, от вървящите в обществото в момента – и в гражданското общество, и между политическите институции, тогава когато това стане политика. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Не знам дали си давате сметка какво казахте преди малко?! Ние и нашите колеги коментираме все мерки, които са изговорени от вашите министри. Аз остро възразявам по начина и мотивите, по които ми бе върнат въпросът към вицепремиера Цветанов. Не разбирам как приемате антикризисните мерки като бъдещи и несигурни събития. Не разбирам как съдбата на 60 хиляди служители на МВР са бъдещи несигурни събития. Всъщност Вие ни разказахте играта! За пет дни имаше поне десет пакета от мерки, които непрекъснато сменяхте! Просто признайте, че тази държава е на пълен автопилот! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Те са във Вашето въображение.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Аз знам, че в парламента е така – като се включат камерите и микрофоните и някои хора полудяват. (Смях и ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.) Това е нормална практика. И ние сме го правили, и вие сте го правили, във всички парламенти е правено. Много Ви моля да се ползват правилно термините. Няма процедурно питане! В правилника такава думичка като „процедурно питане” не съществува. Изредихте се всички, на които са ви върнати въпросите. Уважаема госпожо председател, от името на нашата парламентарна група Ви моля на следващия парламентарен контрол да представите една кратка справка тези хора колко питания и въпроси ни върнаха в предния парламент. Нека да го видим! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Като народен представител, съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията и чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, имам право да задам въпрос към съответен министър или към министър-председателя. За съжаление въпросът, който е изключително актуален и касаещ антикризисните мерки на правителството, дори не знам дали са на правителството, ми беше върнат. Току-що разбрах от председателя на Народното събрание, че тези мерки не са били на правителството, че все още се обсъждали, само че имах друг въпрос към министър Дянков, касаещ...

Процедурата ми е, че се възмущавам и искам да разбера защо ми е върнат въпросът.

Не ме прекъсвайте. Този въпрос ми беше приет. Моят въпрос, касаещ осигурителната система и бъдещето, защото това касае пенсионната система и ние тук трябва да знаем ще има ли бъдещо намаление на социалноосигурителната тежест, защото министърът на труда и социалната политика тук защитаваше тази теза.

Аз протестирам за това, че ми е върнат въпросът, искам да разбера защо ми е върнат.

Този въпрос трябва да стигне до министъра.

Иначе присъствам ето на този...

Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това, за което моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България вземат думата е, първо, да възразят срещу абсолютно неоснователните и несъстоятелни аргументи за връщане на техните въпроси. И второ, вземат думата, за да очертаят една доста абсурдна картина на днешния парламентарен контрол. За съжаление това не е изключение. Уважаеми дами и господа народни представители, централната тема за мнозинството от хората, за бизнеса и за медиите е финансово-икономическата ситуация в страната, кризата и нейното отражение, идеите и предложенията за антикризисни мерки. Участници в обсъждането на различните предложения под различна форма са представители на синдикатите, на работодателите, на неправителствени организации, правителствени чиновници, от време на време представители и на членове на кабинета. Сам по себе си фактът, че се обсъждат намерения, идеи и предложения за антикризисни мерки заслужава внимание, заслужава и адмириране. Но когато го поставим на фона на това, че има антикризисен план на правителството от м. октомври м.г., трябва да се признае, че сегашната ситуация говори за провал на правителството и на този план. Когато прибавим не само липсата на позитивния резултат от прилагането на този план, а бързо влошаващата се ситуация в страната, имаме всички основания да говорим за надвиснала катастрофа. Ще оставя на страна засега въпросите, свързани с изначалната подготвеност и компетентност на финансовия и на икономическия екип на правителството. Ние обаче ставаме непрекъснато свидетели на различни идеи, за щастие много от тях с кратък живот, и това, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, не е израз на възможности, то е израз на безпомощност и това създава усещането за непредсказуемост на развитието на страната, а това засилва несигурността у българските граждани. Ние с нарастващо безпокойство наблюдаваме фактите, свързани с това, че фискалният резерв на страната е намалял с близо 2 млрд. лв. Наблюдаваме с нарастващо безпокойство факта, че задълженията на държавата към фирмите надхвърлят 2 млрд. лв. Наблюдаваме с нарастваща тревога факта, че дефицитът само за първите два месеца надхвърля 1 милиард и 200 милиона. Всички сме обезпокоени от факта, че всеки месец между 30 и 40 хиляди български граждани остават без работа. И само за периода на вашето управление, господин Велчев, над 110 хиляди българи са безработни и безработицата вече надхвърля 380 хиляди. Това, което ние чуваме обаче от вас, са само намерения за увеличаване на данъците, за замразяване или намаляване на заплатите и на доходите. Тази ситуация, за съжаление, изглежда не тревожи Парламентарната група на ГЕРБ и поддържащите я парламентарни групи и темата за финансово-икономическата ситуация в страната не присъства в дневния ред на парламента. И в какво е част от абсурда? В това, че политическите формации, които на думи се стремят към това дневният ред на Народното събрание да съвпада с дневния ред на обществото, правят всичко възможно, за да изключат тази проблематика от дневния ред на Народното събрание. Нещо повече, правят всичко възможно да не допуснат тази тема и в парламентарния контрол. Уважаеми дами и господа народни представители, това не е пътят, по който може да се върне доверието на българските граждани към институцията Народно събрание, нито това е пътят, по който може да се подобри образът на Народното събрание или на народните представители, независимо от коя парламентарна група са, но най-вече на народните представители от парламентарните групи на мнозинството. Това, уважаеми дами и господа народни представители, е евтина симулация на парламентаризъм. Това е неприемливо, абсурдно, това е израз на неадекватност. Ние от Парламентарната група на Коалиция за България ще продължим с опитите си да наложим темата, свързана с финансовото и икономическото състояние на страната, кризата и нейното влияние и антикризисните мерки, като централна тема в дневния ред на Народното събрание в съответствие с очакванията на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене на заседанието, тъй като днес в тази зала беше извършено директно нарушение на правилника на парламента. Става дума за чл. 42, ал. 4, а именно това, че когато се установи, че няма кворум в залата, председателят е длъжен да прекъсне заседанието по негова преценка, за колкото време той прецени, и след това, когато установи, че има необходимият кворум, да възобнови това заседание – може да го прекъсне или да го прекрати. Аз помолих уважаемия господин Иванов да направи това, той не се съобрази с тази забележка, даже по мои впечатления той дори е по-стриктен като председателстващ от госпожа председателката и директно наруши правилника, тъй като в случая това не е процедура, която се подлага на гласуване, а тя директно се прилага, както е например искането за почивка. Така, че това нарушение, което беше извършено по чл. 42, ал. 4, моля да бъде отбелязано. И моля госпожа председателката на Народното събрание да прецени дали е необходимо да наложи някакво може би най-леко наказание на заместник-председателя Иванов – например „бележка”. Благодаря Ви за вниманието.

Моля, да ми отговори оттам! (Сочи трибуната.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането, което искам да отправя, е свързано с обекта „Укрепване бреговете на р. Арда в района на гр. Кърджали”, популярен с названието „Водно огледало”. В неговото изграждане бяха инвестирани над 77 млн. лв. На 27 юни 2009 г., само 8 дни преди парламентарните избори и една година преди окончателния пусков срок, „Огледалото” беше тържествено открито с пищна церемония и състезания по водо-моторен спорт. Откриването беше част от скъпо струващата предизборна кампания на БСП. През последните месеци нееднократно в пресата се тиражираха коментари, че около така нареченото „Водно огледало” изкуствено се създава скандал с политически характер. Дори заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Сергей Станишев – Димчо Михалевски, изрази категоричното си убеждение, че проверката на обекта ще завърши с констатация, че няма нарушения, защото документацията е перфектна и стриктно са спазени всички процедури според законодателството. Господин вицепремиер, поради високата обществена значимост на обекта и назрялото недоволство в кърджалийци по отношение начина на изпълнение, размера на направената инвестиция и драстичното й увеличение - почти 9 пъти, моля да отговорите на следните въпроси: Постъпвали ли са сигнали за нередности при изпълнението на проекта за обект „Укрепване на бреговете на р. Арда в района на гр. Кърджали”, известен още като „Водно огледало”? Извършва ли се проверка, на какъв етап е тя и какви са резултатите от нея?

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Караянчева, уважаеми гости, които присъствате днес на заседанието на Народното събрание! Във връзка с постъпило от Вас питане относно обекта „Укрепване на бреговете на р. Арда в района на гр. Кърджали” или така нареченото „Водно огледало” Ви уведомявам за следното. По материали от извършена проверка на Областна дирекция на МВР – гр. Кърджали, е образувано досъдебно производство по чл. 282 от Наказателния кодекс срещу виновните длъжностни лица от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за това, че през периода 2006-2009 г. в гр. София при провеждане на изпълнението на обществена поръчка за строежа на обект „Укрепване бреговете на р. Арда в района на гр. Кърджали” са нарушили или не са изпълнили служебните си задължения или превишили властта или правата си с цел да набавят за себе си или за другиго блага, или да причинят другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Разследването по досъдебното производство се провежда по четири направления. Първото от тях е проектирането на строежа, второто – действия на длъжностни лица от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в чието задължение е била дейността по провеждането и изпълнението на обществените поръчки за строежа на обекта. Трето, отчуждителната процедура на имоти в размер на 24 дка. И четвърто, нарушения относно процедури по издаване на разрешения за строежа. В хода на разследването са установени множество нарушения във всяко едно от четирите нарушения. Събрани са от различни институции голям обем документи, свързани с проектирането и изграждането на обекта, разпитани са повече от 40 свидетели. Към настоящия момент разследването продължава. Назначена е комплексна експертиза за определяне стойността на обекта, която по предварителни данни е била завишена многократно. Поради множество нарушения и неспазване на законовите процедури и до днес така нареченото „Водно огледало” не може да бъде въведено в експлоатация. Изграждането на обекта е започнало през 2001 г. и е преустановено през 2002 г. През 2006 г. е направена актуализация на проекта и е започнало новото строителство. С включването в новия проект на изграждане на долен яз е променена първоначално предвидената функция за корекция на реката с подпорни стени като липсват задълбочени хидро-геоложки проучвания. Поради това са настъпили редица неблагоприятни последици, които ще се задълбочават. Така например може да се посочи трайно повишение на подпочвените води от левия бряг на р. Арда в границите на обекта. Този ефект ще се задълбочава. По предварителни данни по проекта ще трябва да бъдат проектирани и изградени нови съоръжения на висока стойност. От извършения сондаж по левия бряг на р. Арда в района на гр. Кърджали във връзка с извършващата се по делото комплексна експертиза се установява трайно повишаване на равнището на подпочвените води в терасата на реката, което води до случаи на трайни наводнявания на подземни етажи и мазета на постройки в близост до съоръжението „Горубсо”, „Пневматика” и др. Ако не се вземат мерки, проблемът с подпочвените води ще се засилва с времето и ще доведе до подронване на основите на сградите, намиращи се в близост до така нареченото Водно огледало. Издадено е незаконосъобразно разрешение за строеж на обекта, тъй като не са били уредени вещните права, свързани със собствеността на терени, влизащи в сервитута на строежа. Липсва комплексен доклад за оценка на съответствието на институционалния проект с изискванията за строежа, какъвто следва да бъде изготвен преди започването на строителството. В процеса на извършване на строителните работи е взето решение за смяна на инвеститорски и строителен надзор и отиване към процедура за избор на нов такъв. В тази връзка се е стигнало до липса на реален инвеститорски надзор. Може да се каже, че „Водното огледало” е един нефункционален обект, а вложените до момента около 78 млн. лв. са за изграждането на съоръжения само с атракционен за града ефект. Ще се генерират само разходи по поддръжката на обекта. Установено е, че липсват дори аварийни съоръжения на подпорните стени, които да послужат при инцидент със случайно попаднал човек във водния обект. Ако човек попадне във водата в района на долния яз, най-близкият изход е при горния яз, който се намира на около 2800 метра срещу течението. Това е един емблематичен пример за механизъм за източване на държавни средства чрез възлагане на обществени поръчки и облагодетелстване на изпълнители, близки до партийни централи. Липсва анализ на икономическата целесъобразност за периода и ефективността на разходите. Благодаря.

Господин вицепремиер, искам да Ви попитам: кога очаквате да има привлечени обвинения, защото вече минаха седем месеца и всички сме в очакване да се случи нещо? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Караянчева! Знаете, че има процедури, които текат, експертизи, които трябва да бъдат изготвени, има технологично време. Но мога да Ви кажа, че днес е привлечен като обвиняем кметът на община Кърджали – инж. Хасан Азис Исмаил, за извършено престъпление по чл. 210 от Наказателния кодекс. Установено е, че в рамките на процедурата по отчуждаването на имот от 24 дка, същият е изискал чрез писма, изразени през м. януари и юни 2009 г., от Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата от 8 млн. 840 хил. 960 лв. В същото време на Интернет-сайта на община Кърджали и в три вестника – два централни и един местен, е публикувана цена на имота в размер на 922 826 лв. За да не се предизвиква недоволство сред обществеността за терени... Безумието, което е направено, е било огромно, действителната цена на имота от експертизите, приключени към настоящия момент, е на стойност 846 200 лв. Кметът инж. Хасан Азис Исмаил е лицензиран оценител към Агенцията за приватизация. Той се е опитал да заблуди за цената на имота и по този начин да се облагодетелства една фирма с 8 млн. 94 хил. 760 лв. Сами разбирате за какво говорим и какви са последствията от вашето управление, господа, които говорехте само популизъм преди малко, без въобще да осъзнавате това, което сте направили, да осъзнавате последствията за държавата и републиката. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Нямате срам!

Благодаря, господин вицепремиер. От всичко чуто дотук е пределно ясно, че нарушения има и те съвсем не са безобидни, противно на твърденията на господин Михалевски. Понеже много се изговори за така нареченото „Водно огледало” считам, че на виновните следва да се потърси и морална, и наказателна отговорност. От тази трибуна държа да се чуе следното: ГЕРБ не изпитва ревност от направеното от прежде управляващите, както се опитват да внушат някои БСП-функционери. Вие, господа социалисти, трябва да се срамувате, защото сте загробили парите на данъкоплатците в съоръжение, от което са се облагодетелствали броени фирми, близки до властта, но от което животът на жителите на Кърджалийско не се е подобрил ни най-малко. Не предвиждате проект за обходен път на Кърджали. Оставихте селата без канализация и нормална инфраструктура. Бяхте полезни единствено на себе си. Българската социалистическа партия влезе в съглашателство с ДПС и остави Родопите цели осем години в абсолютната им хегемония. И ако в София хората протестират срещу ГМО, в Кърджалийско едва свързват двата края и се чудят как да оцелеят. Господин Михалевски, искам да Ви попитам: след като сте направили толкова добрини на Кърджали, защо не тествахте своята популярност на парламентарните избори и не се кандидатирахте за народен представител от Кърджали, а отидохте в Смолян?! Народът е казал: „Няма значение колко бързо тичаш, ако не тичаш в правилната посока”. Господин министър, искам да Ви поздравя за това, че вече има привлечени обвиняеми в лицето на кмета Хасан Азис. Надявам се този процес да продължи и всички, които са нарушили или злоупотребили със закона, да получат своите наказания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги! Аз много благодаря на моята колежка Караянчева, че повдигна въпроса в залата. Ще бъда много кратък. Първо, не съм съгласен с вицепремиера, че това е развлекателно съоръжение. Господин вицепремиер, ние с Вас неколкократно вече индиректно или директно през медиите говорим какви са функциите на това съоръжение. То е изключително важно. Между другото, го показа при последните огромни количества вода, които проведе само преди няколко седмици. Друг е обаче въпросът, че съзнателно Вие и госпожа Караянчева манипулирате с цифрите и с ефектите. Първо, към днешна дата по този договор са разплатени 52 млн. и половина лева. Дължат се още 21 милиона, но това е за конкретно свършена работа. (Шум от ГЕРБ.) За да могат всички колеги, момент… (Шум и силни реплики от ГЕРБ.) За да могат всички колеги да си представят какво означава съоръжението „корекция на р. Арда”, ще Ви го обясня по прост начин.

Петдесет и седем хиляди кубика специален високоякостен бетон, който представлява една шеста от целия бетон, вложен в комплекса НДК, за да можете да си представите, защото много се спекулира. Към днешна дата аз съм горд от изпълнителите, които го направиха за 18 месеца. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но има други неща, за които тук трябва директно да попитам вицепремиера. Господин вицепремиер, …

... вашите служби направиха три неща, когато образуваха досъдебното производство. Първото е, че имало двойно финансиране. Уважаеми господин вицепремиер, аз бих се срамувал, ако хората в тези служби не си дават сметка, че Националната следствена служба едва ли не се смяха на тези неща. Нормално е да вземеш двата договора и да ги сравниш, за да видиш, че няма двойно финансиране. Но другото е по-интересно.

Да, завършвам.

Искам, господин вицепремиер, да питам: Вие нееднократно….

Благодаря за това, че ми отнехте думата, но аз ще попитам вицепремиера. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Вие навремето размахвахте пръст.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, колеги! Както стана известно от края на март започва подмяна на лични документи на българските граждани – документи за самоличност, лични карти, задгранични, моряшки и други паспорти, свидетелство за правоуправление на превозни средства. Това е акция, която засяга цялото българско население. Тя ще продължи дълго време, а голяма част от хората изпитват и недоволство, и съмнения към нея. Първо, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за българските лични документи, всеки български гражданин има право на документ за самоличност. Същевременно българският гражданин не може да извършва никакво правно действие без издадена по съответния образец лична карта. И ако притежаването на задграничен паспорт или шофьорска книжка е въпрос на избор, въпрос на желание да пътуваш в чужбина или да караш кола, то без лична карта ти просто си нелегитимен, не съществуваш официално. Нещо повече – редица текстове от този и други закони предвиждат административни санкции на лица, които нямат лични карти. С други думи, да имаш документ за самоличност не е право, а задължение на гражданина. И държавата не само вменява това задължение на гражданина, но отгоре на всичко иска и той да си плати за него. И то за документ, който по силата на същия закон е собственост не на лицето, а на държавата. Впрочем не на държавата изобщо, а на МВР. Защото въпросът за заплащането на документите не фигурира нито в цитирания закон, нито в издадения от Министерския съвет Правилник за издаване на българските лични документи. За пореден път се сблъскваме с порочната практика ведомствен акт, при това неизвестно кой, да разширява закона. Второ, отделно от принципа за самата цена на документа също така поражда въпроси. Заявява се, че тя била значително по-ниска от други европейски страни. Но заедно с всички съпътстващи такси като снимки и други, е най-малко два-три пъти по-висока от досегашната. Споменават се средства от порядъка на 40 лв. за лична карта. Точно сега ли – в разгара на кризата, когато хората търсят пари за хляб, всеки трябва да плати задължително такава сума за едно лъскаво картонче? А масово тази акция се възприема от хората като държавен рекет и се натрапва аналогията с неколкократната смяна на регистрационните номера на автомобилите, извършвано по същите благородни съображения, а също така платено от гражданите. Коментира се, че изпълнителят на поръчката „Сименс България” АД, ще инкасира бруто 116 млн. лв. Във връзка с изложеното, уважаеми господин министър, питам следното: считате ли, че кампанията на МВР за нови документи е успяла да информира хората какво трябва да направят? Колко ще струва задължителната услуга документи за самоличност? Колко лица в България нямат документи за самоличност? Тези, които не могат да внесат таксата за нови документи поради тотална бедност ще останат ли без такива? Кои са всичките видове информация, която съдържат новите лични карти? По какъв начин гражданинът може да провери какво е съдържанието на електронния чип в документите му? И последно – каква сума общо се очаква да бъде платена от българските граждани? Колко ще бъде заплатено на фирмата изпълнител и колко ще бъде чистата печалба на този изпълнител? Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Великов и господин Янев и гостите които присъства днес! Аз смятам, че този въпрос относно цената, за начина, по който е сключен договорът, би трябвало да бъде задаван в Четиридесетото Народно събрание. Защото, когато приключи Четиридесетото Народно събрание, имаше вече сключен договор с фирмата „Сименс” и той е на стойност 116 млн. евро. Когато станах министър на вътрешните работи и договорът беше сключен, беше започнало неговото изпълнение. Но независимо от всичко аз ще Ви отговоря на част от въпросите, които Вие сте задали, които са актуални, и които смятам, че вълнуват всички български граждани. През месец декември миналата година и през месец февруари тази година, като част от информационната кампания, провеждана по повод новите моменти при издаването на документите за самоличност, се състояха пресконференции, на които от ръководството на Министерството на вътрешните работи и директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи на страната, разясняваха процедурата. Беше представена и разяснена. Във всички областни дирекции, районни управления на Министерството на вътрешните работи на видно място е поставено съобщение относно реда за издаване на новите документи за самоличност. Подробна информация по темата е публикувана и на Интернет-страницата на Министерството на вътрешните работи. Беше представен график за постепенно ограничаване и преустановяване на приема на заявления за издаване на документи за самоличност от досегашния образец. Съгласно § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи, за издаване на български лични документи се събират такси по реда и в размер, определен с акта на Министерския съвет. Това е Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, където в Раздел VІІ на чл. 32 са определени следните такси: за лична карта със срок на валидност 10 години се заплаща такса от 18 лв.; за лична карта със срок на валидност 4 години дължимата такса е 13 лв.; за безсрочни лични карти – 11 лв. За лицата с трайна намалена трудоспособност или вид и степен на увреждания 50 и над 50 на сто таксата за издаване на лична карта е 2 лв. Тук ще направя само уточнението, че таксата е 2 лв. за документ, който придобива даденият гражданин. Когато отидеш в една банка, ти трябва да направиш превод на тази сума, където таксата е много по-голяма. Във връзка с това сме изпратили писмо до БНБ с възможност да информират банките и специално по тази графа, където има хора с увреждания 50 и над 50 на сто да търсим възможност и те да направят някаква облекчена процедура с по-ниски такси. Законодателят е предвидил, че личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лица след представяне на заявление лично от заявителя, а в случаите, когато личната карта е с изтекъл срок, увредена, унищожена, изгубена или открадната, за лицето възниква задължението в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта. МВР – органът, компетентен да издаде респективно подмени личната карта, не следи това служебно и не би могъл едностранно да определи броя лица, които нямат документ за самоличност. В Тарифа № 4, регламентираща плащането на такси за издаване на документи за самоличност, не се съдържа принцип на диференциация на лицата по имуществения признак. Много често обаче таксите за издаване на документи за самоличност на лица в неравностойно социално положение, настанени в социални домове, биват заплащани от съответния социален дом. Относно данните, съдържащи се в българските лични документи, в чл. 16, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от закона, те биват изчерпателно описани. В личната карта не се съдържа електронен носител на информация. Документите, в които се съдържа електронен носител на информация, са изброени в чл. 20а, ал. 1 от Закона за българските лични документи. Това са различните видове паспорти и удостоверения, издавани при пътуване зад граница, военната карта за самоличност и документите за пребиване по чл. 59, ал. 2 и 3 от закона. В електронния носител на информация се съдържат следните данни: вид на документа, органът издал документа, фамилия и други имена на притежателя на документа, номерът на документа, гражданство на притежателя на документа, дата на раждане на притежателя на документа, пол на притежателя на документа, дата на изтичане на валидността на документа, единен граждански номер, личен номер или личен номер на чужденец, контролни цифри, снимки на лицето, пръстови отпечатъци, подписани, снети при подаване на заявлението, както и мястото на раждане, изписани на латиница и името на лицето, изписани на кирилица. В СДВР и областните дирекции на МВР е създадена техническа възможност и са налице условия, посредством които гражданите могат да извършат проверка на данните, съдържащи се в електронния носител на информацията и потвърждаване на пръстовите отпечатъци. Стойността на договора казах преди малко.

Това, което искам да кажа накрая, е, че с новите документи ние създаване облекчен режим за гражданите, защото те няма да си купуват заявления, няма да носят със себе си снимки, които трябва да правят по студията. Всичко това се извършва в структурите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, темата с личните карти е изключително актуална, защото касае всеки български гражданин и обществото остава с впечатление, че има много неясноти. Вие сте прав да възразявате за всичко, което е направило предишното правителство, и Вашият предшественик, но все пак си давате сметка, че като министър носите и пасивите, и активите в това ведомство. Би било редно обществото да узнае по категоричен начин отговора на два конкретни въпроса. Първият въпрос: според Вас има ли корупционна схема при процедурата, свързана с обществената поръчка? Дали всички тези правила са осъществени прозрачно? Считате ли, че държавата е ощетена чрез тази обществена поръчка? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Янев, уважаеми гости! Има жалби, които са подадени от други участници в конкурса. С определение от съда не се спира изпълнението на договора. Когато се гледаше делото по същество, отпаднаха всякакви съмнения за това, което ме питате днес. Затова договорът се изпълнява в пълния обем. Създадена беше необходимата организация с конкретните отговорници по изпълнението на договора – да подменим документите, защото това е ангажимент на страната ни пред Европейския съюз. Трябва да Ви кажа, че ако не бяхме създали необходимата добра организация, за подмяна на документите може би щяхме да говорим някъде за края на 2010 или за началото на 2011 г. В момента мога да кажа, че всичките критерии за надеждност на тези документи са налице. Смятам, че нямаме никакви притеснения от естеството за надеждност на всички български документи за самоличност, които ще бъдат подменени – било то паспорти, лични карти, книжки и др. В този смисъл не виждам нищо, което да ни притеснява по изпълнението на договора, след като и съдът се е произнесъл в тази посока. Благодаря.

Подобни обществени поръчки, уважаеми господин министър, са провеждани в много други държави. Ако Вие поискате да Ви направят анализ на цифрите, ще се убедите, че нашата държава с този конкурс е ощетена. Можете да си направите извода каква е цената на това ощетяване на републиканския бюджет. Това, че съдът се е произнесъл – аз не съм убеден, че той е съобразил цялата фактология по провеждането на процедурите и на обществената поръчка. При нас също има немалко сигнали, които ще Ви предоставим, за да можете да възложите и повторна проверка. Много е важно българските граждани да получат надеждна гаранция, че в новите документи така наречената машинно читаема зона от личната карта и от документите за самоличност няма да дава възможност за спекулация по отношение на личното пространство, гарантирано от Конституцията, на всеки човек. Има такива съмнения, които бяха обект на анализ дори в чужди медии, предвид това, че подобни опити са правени и в други държави. Затова искаме още по-ясно и още по-точно да се гарантира, че с новите документи за самоличност ще бъде защитен всеки български гражданин. Друг е въпросът, че преди време – Вие си спомняте много добре, се беше развила отново кампания - по отношение номерата на автомобилите. Тогава от предишното правителство пак се поднесе грешна информация, че едва ли не в тези срокове на всяка цена трябва да бъдат променени табелите на автомобилите, а Вие знаете, че дори в съседна Гърция още карат със старите табели и гражданите не бяха принуждавани двойно и тройно да плащат.

Това е спекулативно.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, вероятно моят въпрос ще Ви се стори лишен от актуалност и това не е случайно. Аз съм го депозирала на 24 февруари, но в резултат на филтъра, който налага председателката на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, министърът има възможност да ми отговори на този въпрос едва днес – месец и дни след неговото задаване. Между другото, си направих труда да проверя по какъв начин е структуриран и аранжиран дневният ред на днешния парламентарен контрол. Искам да обявя, че от 13 въпроса, зададени от народни представители от Коалиция за България, председателката е върнала 9, които касаят антикризисните мерки на правителството, отложила е 3 и е допуснала разглеждането на един-единствен въпрос. Ето, по този начин абсолютно неправомерно, симулативно и тенденциозно се подменя дневният ред на парламентарния контрол и по този начин той се разминава с дневния ред на обществото. По въпроса, който ще задам на здравния министър. Здравната реформа, уважаеми господин министър, както и всички останали действия на правителството, се развива в ритъма на тангото – две напред, една назад. След като започнахте със закриването на малките болници през м. януари, след като 10-15 от тях успяха да сключат договори по 2-3 клинични пътеки и в момента са обречени на бавна и мъчителна смърт, а други 150 работят с финансов ресурс, наполовина от този за миналата година, тоест застрашено е тяхното оцеляване, и предвид това, което в момента извършва Здравната каса, а именно неразплащането с болничната помощ в противоречие със законовите изисквания, за м. януари не са платени дължимите изпълнени дейности на болниците, а само 50-60% от тях, Вие лансирахте някои нови идеи в миналите месеци, …

… които съм задала във въпроса, а именно тяхното превръщане в защитени болници, в болници за долекуване, в медицински центрове, в спешни кабинети. Въпросът ми е: по какъв начин обосновавате тяхната правна състоятелност и по какъв начин ги осигурявате с необходимия финансов ресурс?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, наистина въпросът не е актуален, но, бих казал, по друга причина. Отговорих вече на Ваши колеги на същия въпрос, а виждам, че и следващият е същият – може би затова не е съвсем актуален. По отношение на здравната реформа – с нея се спекулира терминологично, като се говори, че тя била започнала, била спряла и каква била причината да спре. Доколкото виждам отговорите на някои Ваши колеги, спряла била, защото нямало достатъчно шум в системата. Здравната реформа е нещо, което се развива, не е еднократен акт. Това е процес, който трябва да се развива във времето и си има своите параметри. Но не това е въпросът, който ми задавате. Във връзка с Вашия въпрос мога да кажа следното. В действащия Правилник за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ е регламентирано дейността на центъра да се осъществява от определени екипи. Тези екипи са ясно описани в самата структура както на центровете, така и на филиалите за спешна помощ. Въз основа на тази регламентация и с моя заповед е създадена организация на дейността на стационарния екип, който е към филиалите за спешна помощ, разположени на територията на лечебни заведения за болнична помощ, които с течение на времето, с годините, постепенно намаляват значително обема на своята дейност или някъде вече са преустановили своята дейност. Тази заповед е от 1 февруари 2010 г. За осигуряване на допълнителното непрекъснато денонощно оказване на медицинска помощ е оказано на директорите на центровете за спешна медицинска помощ да привличат лекари като част от стационарния екип на филиала по граждански договор, така че да може населението на място да бъде осигурено с достъп до спешна медицинска помощ. И в много от случаите не само спешна, тя се използва и като амбулаторна помощ. Необходимите средства за допълнителното непрекъснато денонощно оказване на медицинска помощ от привлечените по граждански договор лекари се осигурява допълнително ежемесечно от Министерството на здравеопазването чрез бюджетите на центровете за спешна медицинска помощ. Относно правната регламентация на създаването и функционирането на защитени болници. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Към настоящия момент в действащата нормативна уредба не е предвидена правна регламентация на лечебни заведения за болнична помощ като защитени или се ползват с форма на защита, а в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен в Народното събрание и преминал на първо четене, е заложено при изработването на областните здравни карти задължително да се предвиди осигуряване на медицинското обслужване на населението...

...., живеещо в труднодостъпни и отдалечени региони, като по този начин се гарантира медицинско обслужване на населението, живеещо в тези райони, чрез изработването на тази областна здравна карта, която ще се превърне и в национална здравна карта. Благодаря.

Уважаеми господин министър, Вие очевидно не разбрахте моя въпрос. Смисълът на моето питане към Вас е: по какъв начин болниците, които бяха закрити през м. януари, тези, които в момента са в процес на закриване, и тези, които ще фалират в резултат на нефинансирането им от Здравната каса, ще се превърнат в друг вид лечебни заведения? Вие многократно сте казвали, че в този случай не става дума за закриване на болници, става дума за тяхното преструктуриране, за превръщането им в други видове лечебни заведения. Но съгласете се, че тази трансформация трябва да бъде описана по някакъв начин в законите и по някакъв начин финансово трябва да бъде обезпечена. Вярно е, че в парламента е внесен Закон за лечебните заведения, но той по никакъв начин не регламентира процеса на преструктуриране на закриващите се болници. Там не са описани никои от предложените от Вас форми - нито болниците за долекуване, нито защитените болници, нито замяната на тези болници с различни видове техника, АТВ, вертолети и прочее, включването им в процеса на спешната помощ, нито пък спешните кабинети. Не искам тук да Ви напомням глупавата ситуация, в която изпаднахте в моя избирателен район, когато открихте спешен кабинет в Бобов дол, където има спешен център, и че този кабинет представляваше една гола стая с една кушетка и с един празен шкаф за лекарства. По някакъв начин следва да бъде обезпечено провеждането на Вашите идеи, а именно на защитените болници, на спешните кабинети, на медицинските центрове. В тази връзка искам да Ви попитам: ще подкрепите ли направените от Коалиция за България предложения за създаване на защитени болници, тъй като ние наистина предвиждаме законова база за тази идея, която дори премиерът одобри от опозицията, подкрепи и заяви, че ще бъде един от приоритетите на здравната реформа? Също така ще се намесите ли по някакъв начин в действията на Здравната каса, която, след като приключи с болниците и създаде проблеми на общопрактикуващите лекари, сега не плаща на аптеките? Има опасност от 1 април аптеките да бъдат изпразнени от животоспасяващи лекарства.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! Явно и Вие не сте разбрали точно какво съм казал по отношение на тези спешни кабинети – че те са допълнителна структура към филиалите за спешна медицинска помощ. Аз съм открил такъв спешен кабинет, което означава, че на лекарите, които работят в него, е осигурено заплащане за дежурство, така че да използват структурата на целия филиал. Те не работят самостоятелно със слушалка или само с ЕКГ- апарат, а използват структурата на целия филиал за спешна медицинска помощ. Смисълът на този спешен кабинет е да има наличност на квалифицирани лекари на място, за да могат те да поемат определен контингент пациенти. По отношение на болничните лечебни заведения, за които стана въпрос от Ваша страна, предлагаме текст в Закона за лечебните заведения, който при изработването на областната здравна карта дава правото на министъра на здравеопазването съвместно с Националното сдружение на общините в Република България да определя лечебни заведения за болнична помощ, които следва да подпомогнат, когато те са разположени в отдалечени и труднодостъпни региони. До вчера се работи съвместно и с други институции освен с Националното сдружение на общините, така че изработването на областната здравна карта да отговори на всички тези въпроси. А по въпроса за защитени болници, ако говорим априори защитени непременно болници, означава незащитени пациенти, ако тези болници не отговарят на всички условия, които съществуват и които поставяме като критерии за съществуването на една истинска болнична лечебна структура. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Като всички днес ще започна с въпроса: защо това питане се гледа чак сега? То беше внесено дори преди питането на Мая Манолова, тоест повече от месец вече то стои. Искам дебело да подчертая, че това е един от начините, по който всъщност се прави паралелният свят, който ГЕРБ се опитва да наложи на цялата ни държава в момента, защото по този начин се отместват важните въпроси за друго време. В крайна сметка ние през цялото време се занимаваме не точно с нещата, които сега интересуват хората. Аз съм сигурен, че ако сега говорехме по въпросите на антикризисните мерки, всички хора, които ни гледат в момента, щяха да са много по-заинтригувани от разговора, отколкото за това, което ще говорим сега. Това обяснява донякъде и съвпадението на двата въпроса с Мая Манолова, но това е начинът на работа – двата свята. Единият свят е този, от който се интересуват хората и в който те живеят, другият свят е този, който ГЕРБ през медии и през парламента се опитва да наложи на нашата държава. За съжаление, засега успешно. А иначе по повод на въпроса, разбира се, част от него вече беше развит при предишния въпрос на моята колежка госпожа Мая Манолова, аз бих могъл само да го довърша. Тоест бих могъл да попитам всъщност министъра: Вие наясно ли сте изобщо какво правите? И другият ми въпрос е: Говорите ли си с Бойко Борисов някога? Защото в края на краищата това, че Бойко Борисов още преди 2 месеца потвърди, че приема идеята за защитените болници, и това, че оттам нататък не е направено почти нищо на практика, освен че Вие казвате, че тепърва в областните планове и през тях в закона нещо ще се прави. То оттогава минаха 2 месеца и половина. Като минат още 2 месеца, докато прекарате всички тези неща през процедурите, няколко болници вече най-вероятно ще са затворени. Освен това, всичко показва абсолютно сбърканата здравна реформа, на която вие сте стъпили. Защото вие тепърва започвате да правите областни здравни карти, та след това да направите Национална здравна карта, за да разберете кои болници трябват и кои не трябват. Мен ако питате, трябваше да започнете обратно. Няма как да правите реформата, без да имате здравните карти. Вие трябваше да сте направили Националната здравна карта, трябваше да знаете кои са онези отдалечени болници, които трябва да са защитени. И на Вашия последен въпрос, който – съжалявам, ама ми звучеше чак нахално – какво щяло да стане, ако болниците не били подходящи да спасяват човешки живот. Ами ще вложите пари в тях, какво ще стане?! Ако от здравната карта излезе, че болницата в малкото село или в градчето трябва да съществува и ако вие трябва да спасявате човешки живот, ще вложите пари в тази болница, няма да я затваряте. Това трябва да направите! Въпросът ми, за съжаление дублиран от предишния, е: до каква степен знаете какво правите по отношение на защитените болници? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, наистина се спекулира с технологията и с темите като защитени болници или закриване на болници. Колко болници са закрити, откакто започнахме реформата, която вие разбирате като закриване на болници, а ние предложихме като налагане на критерии за качество на болничните лечебни заведения? Колко болници са закрити според Вас? (Реплика на Антон Кутев.) Може би има не повече от десет болници, които не функционират, но които с течение на времето са започнали да отпадат като дейност в продължение на години. Идеята да направим непременно болница и да влеем пари в нея е трудно обяснима при условие, че няма кой да я ползва, или при условие, че икономически няма да е ефективно да налеем пари в тази болница. Пациентите, които трябва да се ползват от услугите на тази болница, при условие, че успеем въпреки всичко да намерим кадри, тоест болницата привлече достатъчно кадри... Така, че въпросът със здравната карта е важен – нещо, което при предишното управление вие не посмяхте да направите. Само започнахте, но се върнахте обратно, и то под натиска на общините, под натиска както на ваши депутати, да наложите такава здравна карта, която да определя потребностите на населението, която да бъде гарантирана с финансиране на обществен ресурс. Тази здравна карта сега я предлагаме по друг начин – с участието на общините, на съсловните организации, дори с участието на пациентски организации, с участието на местната власт. Реформата и изработването на здравната карта като част от реформата си има своята последователност. Ние не сме закъснели с нея. Напротив, мисля, че я предлагаме съвсем навреме. Дори в законопроекта е определен срок за какво време да бъде изработена и за какво време да бъде приложена. А това, че сме наложили предварително критерии – коя болница на какви условия трябва да отговаря... Трябва да повторя още веднъж, че за първи път налагаме критериите „медицински стандарти” – нещо, което не беше изработено в продължение на осем години. За осем години беше направено толкова, колкото ние направихме за шест месеца, а след това актуализирахме част от тези, които бяхте направили вие. Вижте закона, вижте законопроекта за лечебните заведения – там има ясна последователност за това какво се случва и дали има нужда да се вливат пари в структури, които са доказали своята неефективност в продължение на години, като част от тях са се затворили по време на вашия мандат. По отношение на въпроса, който зададохте - дали има защитени болници, отново казвам и повтарям – съвместно с Националното сдружение на общините при изготвянето на съответната здравна карта всичко това ще се вземе предвид като съображение – кои болници трябва да съществуват и доколко трябва да бъде оправдано вливането на средства в тях, така че да запазят структурата си. Ще отбележа нещо важно. Ще се изходи от общоприети правила в световен мащаб, че в областта на медицинското обслужване един от водещите критерии за осигурен достъп до медицинска помощ е времето, за което пациентът може да получи спешна болнична медицинска помощ. Времето! Приетите норми в това отношение са различни за различните видове заболявания. Има осреднени норми. Те се измерват във време. Дадени са от 30 до 60 минути. В този смисъл в световните здравни политики термините „труднодостъпни” и „отдалечени райони” се употребяват като времеви достъп до медицинска помощ. Тези критерии са заложени както в законопроекта, така и в болничния генерален мастерплан, на който е стъпила и концепцията за преструктуриране на болничната помощ. Този мастерплан е изработен 2008 г. Благодаря.

Уважаеми господин министър, Вашият отговор окончателно ме убеди, че въпросът, който днес зададох – „Знаете ли какво правите?”, е актуален. Вие ми казвате колко болници били закрити – само десет. Хубаво, ама не ние, а Вие направихте плана, че трябва да се закрият 120. Вие започнахте реформата с идеята, че ще направите масово закриване на болниците по някакви показатели, а не ние! Това, че досега сте закрили само десет, означава, че достатъчно добре сме се борили засега с вас и трябва да продължаваме по-бурно. (Оживление и реплики в мнозинството.) Това, което добавихте към цялата работа, защото чувам гръмогласни колеги отдясно, е идеята за приватизация на закритите болници. Това е Ваша идея, изразена пред „Ройтерс”. Не знам дали тя е останала, защото очевидно друга част е отпаднала. Може би трябва да ми кажете дали остава идеята за приватизацията на болниците. По въпроса за икономическата ефективност. Очевидно Вие не разбирате идеята за защитените болници, поне съдейки от отговора, който ми дадохте. Защитените болници са именно болниците, в които няма икономическа ефективност. Ако те можеха да се самоиздържат, няма защо да ги защитаваме. Те ще си карат по реформата, която се опитвате да наложите, и ще продължават нататък като всички други болници в София или някои други големи градове. Логиката тези болници да са защитени е, че нямат икономическа ефективност, но има нужда от тях. По отношение на Националното сдружение на общините ще кажа, че този механизъм хич не сте го измисляли вие. Това беше механизмът, по който и ние работихме с националното сдружение. Затова имаше специално дотирани болници в по-малките места, които бяха избрани по същия механизъм. Така че тук не виждам нищо ново, което да сте предложили от онова, което се правеше преди. Ето двата ми уточняващи въпроса: Първо, защо сега правите здравната карта? Защо тя не беше направена преди реформата? Ако я бяхте направили преди реформата, щяхте да знаете и щяхте да сте наясно, че не само показателите са основополагащи. Оттам нататък – какви са ви критериите? Защото казахте, че ще отговарят на критерии, но вътре влиза ли необходимостта на населението? Не дали отговаря на медицински критерии. Ако не отговаря, налейте пари, че да отговаря, или налейте кадри, че да отговаря. Въпросът е: какви са критериите, на които смятате, че трябва да отговарят?

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кутев! По отношение на критериите, погледнете закона. Там вече са заложени шест групи критерии и условия, на които трябва да отговарят болниците. Няма смисъл да ги повтарям, аз ги казвах няколко пъти, а и няма смисъл да повтарям, защото ако трябва да ги обясня, ще свърши времето, с което разполагам. Но те са заложени в Народното събрание и ще бъдат скоро пред вас. По отношение на закриването на болниците. Никога не сме си поставяли такава програма. Казвали сме, че болниците трябва да отговарят на определени условия. Никога не сме казвали, че трябва да закрием болници. Може би трябвало да отпаднат 120 болници. Да, по наши предварителни изчисления 120 болници най-вероятно ще отпаднат в един продължителен процес. Това не е един акт на закриване. Това, че засега са отпаднали десет, означава, че процесът е започнал. Но ако някой може да си позволи да закрие наведнъж 120 болници, ние не искаме да правим това. Ние искаме последователно в действията с налагането на критериите, с изработването на областната здравна карта постепенно да отпадат тези, които не са ефективни, не са съвременни, не отговарят достатъчно на критериите. По отношение на приватизацията. Да, и в сега действащата нормативна база отделни обособени части могат да бъдат приватизирани, няма нищо лошо в това, при наличие на сграден фонд, който е неизползваем. Да, може да бъде приватизиран, но за мен е много по-важно дали можем да си позволим приватизация на дейности в самите болнични лечебни заведения. Разбира се, това е една идея, която ще изложим допълнително и която ще развием допълнително. Но до този момент ние не сме го залагали като законодателна промяна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, искам да Ви кажа, че в тези критерии, които сте заложили, както вече казах, има медицински, но няма здравни, демографски и социални критерии за защитените болници.

Има ги!

Няма ги поне в промените, които Вие сте внесли. Но по-важното тук е друго, на което искам да обърна внимание – това е планът, по който би трябвало да се прави здравната реформа, доколкото вече за съжаление всички ни направихте специалисти по това, никога не съм си мислил, че ще говоря и аз за здраве. Планът би трябвало да започне от здравната карта според всяка здрава логика. Здравната карта трябва да покаже къде трябва да има болници. И оттам нататък трябва да се тръгне по тези критерии, които вие сега налагате. И когато се наложи здравната карта върху критериите, ще се окаже, че на някои места болници трябва да се закриват, но, както вече казах, на други места те трябва да се разширяват и да се дооборудват.

Това го има в закона.

Сигурно го има в закона. Ние вече сме в края на март, а здравната ви реформа със затварянето на десет болници върви и Вие сам казахте, че процесът върви и те ще продължат да се затварят. Тоест докато Вие прокарате закона, ще се затворят още десет болници и те ще се затворят, без да отговарят на критериите, за които говорим. И след като се направи всичко това, в закритите болници трябва да се мисли какво се прави с персонала, какво се прави с лекарите, какво се прави с медицинските сестри. Това е следващата крачка. Ето това го няма във вашата здравна реформа и това е нещо, което Вие така и не можете да осъзнаете - че редът е друг. Сега разбирам, че правите някакви опити да наместите реда някъде около половин година след началото на здравната реформа. Аз и преди един месец, когато си говорихме с Вас, имах възможността да Ви кажа, че както сте тръгнали, няма да дочакате края на здравната реформа като здравен министър, защото не се прави по този начин. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! През пролетта на миналата година, Съветът за човешките права при ООН изпрати мисия, на която бе възложено да разследва възможността за нарушаване на човешките права при военните операции в Ивицата Газа през периода декември 2008 – януари 2009. Същата комисия изготви доклад, който стана известен като доклада „Гладстоун”. Въз основа на него през октомври Съветът за човешките права прие резолюция, с която предложи на Общото събрание на ООН налагане на строги санкции срещу Израел като виновна страна. Общото събрание прие и резолюция, с която одобрява доклада „Голдстоун” и изиска Израел и палестинците да започнат цитирам, „независими надеждни и съобразени с международните критерии разследвания” и предвижда възможност за отнасяне и към други органи на ООН, като Съвета за сигурност. До този момент генералният секретар на ООН не е внесъл доклада в Съвета за сигурност. В последните дни, имам предвид на внасяне на питането, започва ново разследване. Въпросът и досега остава нерешен. Основната причина е, че първоначалният документ – докладът „Гладстоун”, е основан изключително на сведения и показания от палестински източници. Израел отказа съдействие на мисията, включително и достъп до израелска територия, но това не променя факта, че докладът е съставен, без да е взето становище на всички засегнати страни и следователно не би могъл да отразява достатъчно точно фактологията на конфликта и реалните поражения. Той няма качества на обективен и наистина независим анализ. Докладът и резолюцията на Съвета за човешките права, а в резултат и резолюцията на Общото събрание, пренебрегват факта, че визираните военни операции на Израел са в отговор на действията на групировката ХАМАС, която е известна с терористичните си действия. Напълно са игнорирани жертвите сред гражданското еврейско население преди и по време на конфликта, както и фактът, че действията на радикалните религиозни формации са една от пречките пред мирния процес в региона. Тези документи са издържани в дух на остра и едностранна критичност по отношение на Израел. Те не отчитат цялата сложност на конфликта в Близкия Изток и по същество обявяват Израел за негов единствен причинител и така създават впечатлението, че са приети по политически мотиви, а не в защита на човешките права. Във връзка с това моите въпроси са следните. Първо, одобрявате ли като министър на външните работи изводите и препоръките, направени в доклада „Голдстоун”, в резолюцията на Съвета за човешките права и в резолюцията на Общото събрание на ООН? Какво е отношението на вашето министерство към позицията на Държавата Израел по този въпрос? Какви са аргументите, поради които представителят на Република България в Общото събрание на ООН е гласувал по резолюцията „въздържал се”? Кой взе решението да се гласува по този начин? И последният въпрос е каква е политиката на Република България по конфликта в Близкия Изток и как се вписва тази политика в контекста на доклада „Гладстоун и на резолюцията на Общото събрание и подлежи ли тази позиция на България на промяна? Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин Янев, уважаеми народни представители! Първо, ще отговоря на последния въпрос – относно виждането на България по конфликта в Близкия Изток, защото до голяма степен те са и определящи за отношението към доклада, известен като доклада „Голдстоун”. България смята, че решаването на конфликта между Израел и палестинците може да се намери само във формулата на две държави, живеещи в мир една с друга и със своите съседи. Това изисква обаче много неща. Най-общо казано, два успоредни процеса, които трябва да вървят ръка за ръка заедно. От едната страна, това е признаването на Израел от арабските страни, както и гарантирането на сигурността на държавата. На второ място, изграждането на функциониращи държавни власти и институции в палестинските територии, които да осигурят икономически и социално жизненоспособна палестинска държава. Не еднократно България е заявявала, че това решение може да се постигне само чрез преговори между двете страни, при отчитане на техните жизнени интереси. Решение не може да бъде наложено отвън. Ролята на международната общност може да бъде търсена в това да се създават условия, в които подобни преговори да се проведат и да станат възможни. Що се отнася до ролята на страната ни, нека не се заблуждаваме – България няма как да бъде ключов играч в този процес. Доколкото България като член на Европейския съюз може да играе роля, то тя е единствено в посока повишаването на доверието между двете страни и то при условие, че имаме както аналитичния капацитет, така и политическата воля за това. Нашият интерес обаче е както израелският, така и палестинският народ да живеят в мир и сигурност. Регионът, за който говорим, изобщо не е толкова далеч от нас и не би трябвало да ни е безразлично дали на два часа полет от София тлее или се разраства с пълна сила конфликт с последици, които надхвърлят регионалното измерение. Така стигаме до Доклада „Голдстоун”. Според България, констатациите на доклада подлежат на проверка. От самото начало на работата на Комисията „Голдстоун” се чуват много критики както относно безпристрастността на нейните членове, така и относно нейния мандат. Основните изводи в доклада, който е над 500 страници се основават на информация, събрана от свидетелски показания, включително и от 188 интервюта, преглед на над 300 доклада, 30 видеозаписа и 1200 фотографии. Въпреки огромният труд, който е хвърлен в този доклад, трябва да се отбележи, че в него има някои пропуски и неточности, които по никакъв начин не могат да бъдат резултат само от отказа на израелската страна да сътрудничи. По тези причини не можем безрезервно да споделим всички препоръки, направени в доклада. Считаме, че преди фактите да са установени по достатъчно категоричен начин е преждевременно и контрапродуктивно въпросът да се изнася в други органи на Обединените нации, извън Съвета за правата на човека – например искането въпросът да бъде разгледан в Съвета за сигурност на ООН и да бъде сезиран Международния наказателен съд. Това с нищо не допринася за изграждането на мост между двете страни. Същевременно наличието на значителен брой жертви – над 750 сред населението на ивицата Газа, множеството разрушения, но както и фактът, че през 2008 г. над 3000 реактивни снаряда и мини са били изстреляни от Газа към територията на Израел, са факти, които не могат да бъдат отречени. Те трябва да бъдат разследвани. На заседанието на Общото събрание на ООН, което Вие визирате, проведено на 5 ноември 2009 г., представителят на нашата страна не е подкрепил Проекта за резолюция да се изпрати доклада в Съвета за сигурност, именно защото България не смята, че докладът следва да се разглежда в Съвета за сигурност, а трябва да се продължи да се обсъжда в Съвета по правата на човека към ООН. Проектът на резолюция е бил подкрепен само от 5 страни - членки на Европейския съюз, 7 са гласували „против”, 15 държави - членки на Европейския съюз, сред които България, Великобритания и Франция са се въздържали. Накрая позволете ми да направя няколко по-общи бележки. Развитието на конфликта в Близкия Изток през последните години, особено след като групировката „Хамас” взе властта в ивицата Газа, поставя всички пред коренно различна ситуация. „Хамас” не се придържа към постигнатите договорености между палестинската автономна власт и държавата Израел, отрича правото на държавата Израел да съществува и не се отказва от използването на терористични методи. В този план възстановяването на единството на палестинското национално движение под ръководството на президента Абас е ключово условие за мирния процес и изграждането на институциите на бъдещата палестинска държава. От своя страна действията на Израел през последните седмици по отношение обявяването на ново строителство в Източен Йерусалим по никакъв начин не допринася за възстановяването на процеса на преговорите. Именно затова България подкрепя позицията на така наречения квартет по Близкия Изток, който включва Европейския съюз, САЩ, Русия и ООН, изразена в Москва на 19 март т.г. Това означава силна подкрепа за възобновяване на преговорния процес без предварителни условия, но при спазване на предварителните договорености, които са постигнати до момента, включително и по отношение на въпроса за прекратяването на изграждане на нови селища. Благодаря ви.

Както Ви е известно, господин министър, народните представители от „Ред, законност и справедливост” внесоха Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод резолюцията на Съвета по правата на човека на ООН и тази декларация беше разглеждана в две комисии – по правата на човека и в Комисията по външна политика и отбрана. Там тя не намери подкрепа от управляващата партия ГЕРБ, а в пленарната зала декларацията беше отклонена и за това спомогнаха и представители на Българската социалистическа партия. Вие сте нов министър на външните работи. Ние възнамеряваме след Великденските празници отново да внесем декларация с актуализиран текст и предвид събитията, които се случват към момента, и това, което заяви тази сутрин израелският премиер-министър. Затова ние настояваме да чуем Вашата позиция по отношение на Проекта за декларация, който е обсъждан във Външната комисия и в пленарната зала. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Аз не мога да коментирам текста на декларацията, който комисията и Народното събрание са разглеждали преди да вляза във функцията си на министър на външните работи. Тогава не съм имал отношение към темата. Най-общо мога да заявя, че не мога да намеря конструктивният принос, който тази декларация би имала към мирния процес в Близкия Изток в момента, както и към възможностите на България да участва в решаването на конфликта в Близкия Изток. По отношение на вашия проект на декларация, разбира се, когато вие го изработите, с удоволствие Външно министерство ще изрази позиция и ще го разгледа. Но преди да сме видели конкретния текст, не можем да го коментираме. Благодаря Ви.

Аз съм убеден, господин министър, че Вие познавате конкретния текст на декларацията, която е обсъждана в пленарната зала с актуалните поправки, които направихме тогава. По отношение на приноса Вие знаете, че Република България е обявила за своя държавна политика участието си в световната борба срещу тероризма. Действията на Израел са насочени срещу радикалните палестински формирования, признати за терористични организации. Всяка държава, в това число и държавата Израел, има право да защитава страната и гражданите си срещу тези актове на тероризъм, които са системни. Поради редица геополитически, религиозни и икономически обстоятелства конфликтът в Близкия Изток рефлектира върху цялата световна политика и в частност върху българската. Въздържане от мнение може да бъде само временно решение. Противното е отказ от позиция и в крайна сметка прилича на бягство от отговорност. Ако нашата държава не е в състояние да подкрепи по един категоричен начин държавата Израел по отношение на справедливостта, свързана с този провокативен доклад в немалка част от текстовете му, значи ние заемаме позиция, която не дава възможност България да продължи традиционните си топли отношения към държавата Израел и към нейните граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! През 2007 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1531/2007 и Препоръка 1779/2007 за опасността от използване на енергийните доставки като инструмент за политически натиск и съответно на препоръката беше отговорено от Комитета на министрите с документ № 11361 от 30 юли 2007 г. Въпросът за опасността от използване на енергийните доставки като инструмент за политически натиск е особено важен за България, която е напълно зависима по отношение на енергийните си доставки на газ, петрол и ядрено гориво от Руската федерация и при това трябва да вземем предвид, че Русия не е ратифицирала Европейската енергийна харта и не се чувства обвързана с нейните принципи. Неотдавна бяхме свидетели на позицията на Руската федерация и нейните държавни енергийни фирми по проблема с доставките на природен газ за Украйна, Беларус, Грузия, Молдова, а също така и България не направи изключение. Имахме проблеми с доставките на природен газ, защото бяхме зависими само от един източник. Преди няколко дни, на 14 февруари по-точно, в новините на Българската национална телевизия беше цитиран руският външен министър Сергей Лавров по въпроса за противоракетната отбрана. В тези новини се каза, че той е заявил, че ако американските планове у нас станат факт, няма съмнение, че това ще повлияе и на двустранните отношения с Русия и не е изключено руската страна да направи крачка назад в енергийните проекти, което показва, че този въпрос продължава да бъде актуален и че Руската федерация не се притеснява да използва за политически натиск нашата зависимост от внос на енергоносители. Един руски дипломат дори си позволи през 2006 г. да заяви, че България ще играе ролята на руски троянски кон в Европейския съюз. Това беше господин Владимир Чижов, който пък през 2008 г. допълнително заяви, че се надява България да наложи вето на евентуална санкция на Европейския съюз над Русия заради руската военна интервенция в Грузия. Виждаме, че и ние сме обект на използване на нашата енергийна зависимост за политически натиск, което не е в наш интерес и не е допустимо.

Да, задавам го. Моят въпрос към министъра на външните работи е следният: има ли Министерството на външните работи позиция при обсъждането в Министерския съвет на енергийните проекти с руско участие и каква е тя? Взема ли правителството предвид Резолюция 1531/2007 и Препоръка 1779/2007 на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа по отношение на тези проекти? Как България ще преодолее опасността от използването на енергийните доставки от Руската федерация като инструмент за политически натиск, включително по отношение на противоракетната отбрана? Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин Тошев, уважаеми народни представители! Първо, съвсем накратко ще отговоря на въпроса относно препоръките на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Подобни резолюции има и на Европейския парламент. Те са в един дух и това е противопоставянето на използването на енергийните въпроси като инструмент на външната политика, каквито съмнения неведнъж е имало в рамките на двете институции, че подобен тип връзка е правена от трети страни, спрямо страни – членки на Европейския съюз или Съюза като цяло. Да, ние подкрепяме конкретните препоръки на ПАСЕ. Имаме пълно съгласие с тях както по недопускането на използването на енергийните доставки като инструмент за политически натиск, така и по отношение на либерализацията на европейския енергиен пазар. Разбира се, начинът, по който тя ще се случи е въпрос на дискусия. Така е и по спазването на принципите за конкуренция, прозрачност и недискриминация, а когато става въпрос за транзит. Що се отнася до позицията на Министерството на външните работи или моята позиция в дискусиите по отношение на енергийните проекти, бих започнал с общата постановка, че най-важното, което всички трябва да имаме предвид и мисля, че няма разлика в тази зала, въпреки факта, че половината от нея отсъства днес, е именно разбирането, че едностранната енергийна зависимост от която и да е страна не е добра за нас. Тя е опасна, защото могат да се случат ситуации, които се случиха през зимата преди две години, когато кранчето фактически спря. Едностранната енергийна зависимост трябва да бъде преодоляна и това е първият проблем. Вторият проблем е сигурността на доставките. Ние трябва да имаме сигурни доставки на диверсифицирани източници по диверсифицирани трасета, за да можем да имаме сигурно развитие на българската икономика и на всички български граждани. На второ място, тази наша политика трябва да се основава на категорично и ясно формулирана енергийна стратегия на България, която да отчита това. Ако предходното правителство не се беше разсейвало и беше инвестирало именно в изграждането на интерконекторните ни връзки с нашите съседи в допълнително хранилище за газ в България, беше търсило активно диверсификация, може би това, което се случи преди две години, нямаше да има такъв ефект в България. За съжаление, уви, това време е било проспано и затова трябва сега да го вземем предвид. На трето място, всички виждания, които трябва да имаме, трябва да са съобразени с нашите стратегически интереси. Ние не можем да си позволим нито от политическа, нито от икономическа гледна точка да останем едностранно зависими. Националните ни стратегически интереси са в абсолютно равновесие с изграждащата се в момента европейска политика по отношение на енергетиката, както и всички виждания, които има в областта на Европейския съюз, на НАТО, на въпроса за развитие и защита на критичната национална инфраструктура. Искам да отбележа, че министър-председателят неведнъж в свои изказвания, включително и при срещата си с комисаря по енергетика господин Йотингер отбеляза, че всички решения по отношение на българските енергийни проекти ще се взимат след консултации с европейските ни партньори и отчитайки виждането на Европейската комисия. Това е, може би най-институционалната гаранция за това да не изпадаме в ситуация, в каквато сме изпадали до този момент. По отношение връзката, която правите между използването на енергийните доставки като инструмент за външнополитически натиск и противоракетната отбрана на НАТО – това е една хипотеза, която се лансира в общественото пространство. Аз неведнъж съм заявявал, че България има стратегически интерес да бъде изградена колективна система за противоракетна отбрана на НАТО, като защитна мярка срещу ескалиращия риск, който ние оценяваме в момента от един регион на нестабилност, най-вече съсредоточен в нашия юг и югоизток. Когато България бъде поканена за преговори за изграждането на тази система, правителството ще се съобразява единствено с нашите национални интереси, разбира се, с ангажиментите, които имаме в рамките на колективната отбрана на НАТО и по надлежния ред Народното събрание и всички български институции ще бъдат информирани за това. Още веднъж повтарям, че към днешна дата ние не водим преговори за разполагането в България на установки на противоракетната отбрана. Най-важният елемент, който трябва да имаме предвид е, че при нейното изграждане тя трябва да покрива България без отношение дали нещо ще бъде разположено в страната ни или не.

Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е свързано с опасността енергийната зависимост да прерасне в политическа зависимост. Тъй като в момента водим някакви разговори за изграждане на следваща атомна централа в България, която да бъде изградена с руски технологии, да използва руско ядрено гориво, това означава, че нашата зависимост в областта на енергетиката по отношение на ресурсите, ще бъде пълна и ще зависим напълно от Руската федерация. Затова моят допълнителен въпрос към Вас е: какво смятате за идеята да се увеличи нашата енергийна зависимост чрез изграждане на нова атомна централа в България, която ще използва руска технология и руско ядрено гориво?

Благодаря. Господин Тошев, вижте, ние не сме някакви машини. Всички тези зависимости, за които говорите се изграждат от живи хора. Те не се изграждат от някакви компютри. Именно затова, ако Вие и всички ние смятаме, че има опасност България да бъде зависима – енергийно или политически, от един или от друг, ние трябва да направим нужните стъпки това да не се случи. Именно затова аз говорих в началото за нуждата от диверсификация на източниците, на пътищата и на доставките, разбира се. Аз съм далеч от мисълта, че България трябва да продължи да функционира в състоянието, в което е функционирала през последните четири години и това е последният страх, че някой се опитва да ни прецака. Брюксел се опитва да ни прецака с доклади, Москва се опитва да ни прецака с енергийни доставки, кой ли не се опитва да ни прецака. Аз смятам, че това правителство и тази държава, и това Народно събрание имат достатъчен ресурс да изградят такава система в нашата външна политика, енергийна политика, вътрешна политика, икономическа политика, която да ни гарантира националната независимост, да ни гарантира изпълнението на ангажиментите, които имаме в рамките на НАТО и Европейския съюз, и да се основава на основното разбиране, че когато решаваме някой проблем, който и да е той, включително и енергийния, първо, търсим начин да го решим в рамките на нашето европейско семейство – това са страните от Европейския съюз, след което, ако там не можем да го решим, се обръщаме към нашите партньори в чужбина. Затова и виждането на правителството по отношение на всички енергийни проекти се основава на нуждата от консултации със страните членки, с европейските институции, отчитайки виждането на нашите партньори, отчитайки виждането на нашите стратегически партньори отвъд Атлантика и изграждайки такава система, която да не позволи страната ни да бъде зависима по начин, по който е била зависима до този момент. Това не означава конфронтация с никой. Това не означава конфронтация с Русия, с Америка или с партньорите ни в Европейския съюз. Напротив, това много ясно означава оценка на икономическите параметри на всеки един проект, включително и проекта „Белене”, анализ на възможностите за изграждането му, анализ на нуждата от това дали той трябва да бъде изграден и преценяването до каква степен чрез развитието на такава мощност в България нашата икономика и нашата държава може да изгради и допълнително възможности, за да постигне своите цели в по-дългосрочен план. Този постоянен страх, че някой ще се опита да ни направи нещо, не може да продължи, защото ние трябва да бъдем активната страна, предпазвайки се от това някой да ни причини нещо лошо, предлагайки нещо конструктивно и работейки в един дух, който е нормален в целия Европейски съюз. Това е духът на разговора и на анализа, основавайки се върху реалностите в света, основавайки се върху реалностите в България и основавайки се най-вече върху икономическите анализи и прогнози за развитието на енергийния ни пазар, на пазара на региона, в който се намираме, на средствата, които трябва да бъдат инвестирани в проект като „Белене”, или в който и да е друг проект, и нуждата от това. Това е нашият национален интерес, който трябва да защитим. Другите страни ще защитят техния интерес, няма нужда да се грижим за тях. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, благодаря за отговора. Връзките, които смятате, че аз съм направил между противоракетната отбрана и енергийните проекти, не са направени от мен, а очевидно от руския министър, а също така и опитите България да бъде постоянно държана в такава зависимост не изхождат оттук. Това е една реалност, а не е страх. Освен това бих искал да подчертая, че това не е и въпрос на русофилство и русофобство, тъй като ние имаме наши интереси, които трябва да защитаваме. Нашите интереси изискват да не сме зависими. Това е нашият интерес. Дори мога да Ви припомня прочутата реплика, с която един от нашите държавници възрожденци, останал в историята, неговият портрет е отвън – Драган Цанков, който е водач на русофилите и въпреки, че е бил водач на русофилите в един момент казва на руския имперски представител една фраза на един древен мъдрец към пчелата: „Не ти ща нито меда, нито жилото.” В крайна сметка имаме наши интереси, които трябва да защитаваме, и това бихме искали да видим като позиция на българското правителство – не всичко е пари и не всичко е икономика, има и допълнителни интереси. В случая е много важно да не бъдем зависими. Когато не сме зависими, можем да вземаме своите решения свободно, така както желаем и така както е в наш интерес. Тогава можем да имаме добри отношения с всички, тъй като няма да бъдем зависими. Но когато сме под зависимост, тогава това вече променя изцяло нашата ситуация. Благодаря за отговора, в който Вие изразихте желание България да запази своята независимост, политическите решения да бъдат вземани независимо и да не бъдем енергийно зависими. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Известно е, че ръководителите на българските дипломатически мисии в чужбина участват редовно в един формат, макар и неофициален, но редовен, на консултации помежду си в рамките на Северноатлантическия договор. Това става поне веднъж в месеца, а когато има важни въпроси, те се срещат и по-често. Там се обменя деликатна информация, информация, която засяга сигурността на всички съюзници. Тази информация естествено в най-добрия случай е служебна тайна, а в по-тежките случаи е съвсем класифицирана информация. От тази гледна точка, предвид сигурността на всички съюзници, аз искам да Ви попитам: има ли български посланици в момента на служба, ръководители на български мисии, които не са получили допуск до класифицирана информация на Северноатлантическия договор?

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Агов! В Министерството на външните работи има списък на длъжностите, за които се изисква достъп, от една страна, до национална класифицирана информация, от друга страна, до класифицирана информация на НАТО и Европейския съюз. Достъпът до национална класифицирана информация е за всички служители в министерството, а в зависимост от отговорностите им се преценява в рамките на заповед, утвърдена от министъра на външните работи, дали те трябва да имат достъп до класифицирана информация в НАТО и такава в Европейския съюз. От всички български посланици в страните – членки на НАТО, към момента всички притежават валидни сертификати за достъп до класифицирана информация на НАТО, с изключение на посланика ни в Словакия, чиято сертификация е изтекла през 2009 г. и е в процес на подновяване, ако не ме лъже паметта. Посланиците ни в задграничните представителства в страни, които не са членки на НАТО, не са длъжни да притежават достъп до класифицирана информация на НАТО. Към момента тези, които не притежават валиден сертификат за достъп до класифицирана информация на НАТО и са посланици на Република България извън страните – членки в Северноатлантическия алианс, са ръководителите на нашите задгранични представителства в Аман, Астана, Берн, Джакарта, Ереван, Загреб, Кувейт, Минск, Претория, Сараево, Стокхолм, Мексико, Триполи, Куба, Ханой и Доха в Катар. Същите не участват и в работни срещи на НАТО, на които се обсъжда информация, която е класифицирана, защото форматът на тези обсъждания е в така наречения nаto restricted или по българските стандарти най-близкото е - за служебно ползване в НАТО. Съгласно действащата нормативна уредба на НАТО в областта на защитата на класифицираната информация за това ниво не се изисква притежаването на сертификат за достъп до класифицирана информация. В тези задгранични представителства няма съответно и разкрити регистратури за получаване и съхраняване на класифицирана информация на НАТО. Има един случай в България, който успях да открия - човек, който е бил номиниран за посланик през 2004 г. в страна – член на НАТО, който не е получил допуск до класифицирана информация на НАТО, но впоследствие моите предшественици са преценили той да бъде изпратен посланик в Австралия, която не е страна - член на НАТО. Така че към днешна дата това е реалното положение. Благодаря.

Аз не знам защо Австралия е третирана като страна, която не е член на НАТО – тя, разбира се, формално не е такъв, но е един от най-близките наши съюзници и участва във всички операции, в които участват и българските войски по съюзническа линия. На второ място, макар вероятно да няма строго изискване, една съюзническа страна не може да си позволи висши нейни дипломатически представители – това е моето и мнението ни като Синя коалиция, да нямат сертификати за класифицирана информация от Северноатлантическия договор. За тази цел, господин министър, ние ще инициираме тук законодателни промени, които да премахнат ограниченията в закона за досиетата – казвам го в кратката му форма, за определени длъжности, защото съвсем явно става въпрос за дипломатически служители. На следващо място, струва ми се, че във формуляра за достъп до класифицирана информация, който е отпечатан, съгласно закона за достъпа до тази информация от Агенцията за защита на класифицираната информация, трябва да се включи и графа – такава в момента няма, за това дали кандидатът за достъп е принадлежал към органите на Държавна сигурност. Тези законодателни промени са изключително важни, ако България иска да бъде надежден съюзник, който се ползва с пълното доверие на своите партньори в Северноатлантическия договор. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Като народни представители вие имате право да внесете проект за промяна на законодателството. Разбира се, когато такъв бъде внесен, той ще бъде разгледан и в комисията. Тогава ще има възможност и правителството да изрази вижданията си спрямо този проект. Вие казахте, че Австралия формално не е член на НАТО. Аз искам да ви уверя, че между двете организации - Европейският съюз и НАТО, в които държавите членки до голяма степен се припокриват, има колосални проблеми в това по какъв начин коя информация как се споделя. Въпросът не е кой ни е съюзник и кой ни е противник, а какви са формалните процедури, които съществуват, и какви са изискванията не само на българския закон, а какви са изискванията на практиката в НАТО, съответно на натовските регламенти. Така че те трябва да бъдат спазвани. Относно Вашето принципно виждане, че всички трябва да имат достъп до тази информация или поне да са минали през ситото на проверката за това дали могат да имат достъп до нея, аз принципно смятам, че не трябва да има хора, които работят в системата на Министерството на външните работи, които нямат достъп, които не са минали през това сито. Друг е въпросът колко широки или колко тесни са дупките на това сито. Но това е принципна дискусия, която може би не е в момента мястото да я водим, защото излиза извън периметрите на въпроса, който сте задал. В крайна сметка моментното състояние е, както го изложих. Смятам, че наша най-важна задача е в рамките на Министерството на външните работи да следваме политиката, която отстоява интересите на България и която взема предвид всички ангажименти, които имаме в НАТО и в Европейския съюз. За да можем да направим това имаме нужда от хора, които са професионалисти и имат малко по-разчупено мислене. Защото мисля, че големият проблем на нашата администрация и на нашето общество като цяло, за съжаление, ще го кажа – беше го казал един уважаван от мен народен представител в предходния мандат на Народното събрание: Все още има много хора, които имат сърпове и чукове в главите.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, госпожо председател! Разрешете ми да изразя задоволство от отговора на министъра. Очевидно мислим в една посока и много разчитаме, че неговата енергия ще бъде насочена именно към изграждането на една достойна дипломатическа служба, която отстоява интересите както на България, така и на нашите близки съюзници. Преди време – това не е частна, а публична кореспонденция – попитах министъра и го помолих за писмен отговор за следното: каква е числеността на някои български мисии в чужбина? Получих един много коректен отговор от министъра. От отговора установих, че втората по големина, след мисията в Европейския съюз, е мисията ни в Москва. Там продължава да бъде една от най-многобройните мисии. Там има 13 дипломатически служители и 27 административни и технически служители. Аз веднага си казвам: Нека да сравним тази мисия с други мисии, примерно с тази във Вашингтон – основен наш съюзник в НАТО. В Посолството на България във Вашингтон има с 4 дипломатически служители и с 18 технически служители по-малко. Разбира се, аз се поинтересувах и за посолства, където имаме жизнени интереси – в Черноморския регион. Например Посолството ни в Киев, Украйна, е далече по-малобройно от това в Москва. Според мен трябва да се търси с оглед на българския национален интерес едно укрепване на мисията в Украйна. Това също можем да кажем и за мисията ни в Грузия. От тази гледна точка, господин министър, аз питам: Кога българските мисии ще бъдат приведени в съответствие с приоритетите на българските външни отношения? Кога тяхната численост, кога съставът им и подготовката на състава им – преди малко говорихме за достъпа до класифицирана информация – ще бъдат, каквито са на другите съюзнически държави?

Благодаря, госпожо председател. Ако позволите за секунди просто да се върна на предходния въпрос и да продължа нещо, което господин Агов каза, и може би да допълня – да, важно е хората да имат достъп до класифицирана информация, но най-важно е да не се дели дипломатическата служба на наша и ваша, защото това създава конфронтация, която не е от полза за никого. В момента Министерството на външните работи управлява 108 задгранични представителства, от тях 83 са посолства, 16 – генерални консулства; 1 дипломатическо представителство към Палестинската автономна власт и 1 дипломатическо бюро в Бон; 7 представителства към международни организации, в това число Организацията на обединените нации, Европейския съюз, НАТО, ОССЕ и така нататък. В системата зад граница в момента работят 844 човека. Това са служители на дипломатическа служба, служители на Външното министерство, както и на други ведомства, които имат представители зад граница. Като изпълнители, разбира се, се наемат и местни граждани в зависимост от нуждите и от бюджета. Цялата тази дейност струва 80 млн. лв. на държавата, това са някъде около 65% от бюджета на министерството. Как и по какъв начин тези мисии са създавани, развивани и структурирани в голяма степен показва динамиката на отношенията между България и съответните страни, но, разбира се, и вижданията на правителствата, които са управлявали до този момент. Има няколко безспорни процеса. На първо място, през последните години България успя да покрие със свои представителства почти всички страни на Европейския съюз и НАТО, да открие нови консулски представителства там, където вече има значителни български общности, например в Щатите, в Испания, в Италия, в Турция, да преструктурира частично отношенията си така, че да имаме нови посолства в нови страни, които представляват интерес за нас. Разбира се, всичко това звучи много добре. Фактите обаче са, че до голяма степен тези решения са били вземани на крак, без ясна обосновка, не са ресурсно обезпечени и тяхната ефективност подлежи до голяма степен на доказване. Веднага Ви давам пример. Преди 2 дена се върнахме от държавата Катар, където преди няколко месеца сме изпратили посланик, който все още живее на хотел, няма посолство. Говорим за откриването на самолетните връзки между двете страни. Няма консул, няма начин, по който той ефективно да работи. Години наред България пренебрегва държави, важни за нашите икономически и политически отношения, и продължава да поддържа в различни посолства по-голям щат, отколкото е нужно. Дали трябва в Москва или във Вашингтон да има повече хора? Смятам, че това не показа по някакъв начин с коя страна какви отношения имаме, важно е тези хора да бъдат ефективни. В крайна сметка, към момента са предприети определени действия от Министерство на външните работи, така че имаме 15% съкращение на щата на министерството. Смятам, вече съм започнал като процес, да направим цялостен преглед на българската външна политика и на дипломатическата служба, да преценим доколко наличните ни задгранични представителства отговарят на трайните национални интереси, да намерим гъвкави форми на представителство в съответствие с текущите приоритети на държавата в момента, да погледнем внимателно ефективността и какви резултати на каква цена се постигат от посолствата. Не съм далеч от мисълта, че посланиците в съответните посолства трябва всяка година да публикуват годишен доклад за своята дейност, така че българското общество да може да види какво фактически те са свършили, за да придвижат напред българските национални интереси и създадат среда, в която българската икономика да може да се развива, да защитят интересите на нашите граждани. Това означава в прегледа първо място да заеме резултатността от дейността на посолствата ни и да прегледа всички мисии на базата на показателя цена-ефективност. Ако не направим това, все едно нищо не сме направили. Да погледнем внимателно какви услуги и какво качество на услуги се предоставя от тези мисии. Не можем да съкращаваме консули там, където има нарастващ брой български граждани и има нужда от обслужване, и да държим раздути мисии там, където няма нужда от поддържане. Трябва да вземем предвид Шенген и ангажиментите, които ще излязат за нас като страна членка в перспектива от една година, надявам се, и не на последно място – европейската дипломатическа служба – новата служба, която се изгражда в момента, и по какъв начин чрез нея и чрез нашето съдействие със структурите на баронеса Аштън, които тепърва ще се изградят, можем да намерим някаква форма на спестяване както на разходи за държавата, така и да постигнем по-голяма ефективност. Надявам се този процес да бъде широко консултативен разбира се, с мнението на Народното събрание, на институцията на Президента, да привлечем заинтересованите структури на гражданското общество и на бизнеса и да видим реално какво правим. Примерно, защо поддържаме търговски аташета в държави, с които стокооборотът ни, образно казано, се равнява на тяхната заплата. Защо поддържаме разширени мисии там, където отдавна нямаме толкова бурни отношения, а не изграждаме мисии там, където имаме перспектива да създадем повече възможности за всеки един български гражданин. Благодаря ви.

Понеже се преливаме от питания в питания и Вие казвате да не делим службите на ваши и наши, разбира се, една държавна служба не може да се дели на ваши и наши, стига „вашите” или „нашите” да не се кланят навън, а да си гледат службата в собственото си министерство. По повод на засегнатата от Вас тема за европейската дипломатическа служба казахте нещо, което, струва ми се е много важно и трябва да бъде подчертано. Радвам се, че Вие заемате тази посока. Видно е, че където България може да бъде представлявана от европейската дипломатическа служба, няма нужда да поддържаме огромни мисии и изобщо да поддържаме мисии. Видно е също така, че това ще помогне да се спестят или пренасочат средства за укрепване на мисиите в духа, в който Вие, говорихте, господин министър. Бях формулирал въпроса си за европейската дипломатическа мисия, но Вие отговорихте вече на него. Аз питам: Кога очаквате целият този оглед, преглед на ефективността на всичко, което изброихте, да стане реалност? Как го виждате във времето? И още: при този оглед ще се заемете ли най-накрая с една тема, която бистрим в продължение на десетилетия: огромните имоти на българската дипломатическа служба, които в момента, особено при тази ревизия на приоритетите, ще станат съвсем излишни? Как това ще се включи в повишаването на ефективността на Министерството на външните работи.

Благодаря, госпожо председател. Надявам се, че до края на годината ще можем да приключим с целия преглед на дипломатическата служба и външнополитическите приоритети на държавата. Разбира се, дотогава анализът ще бъде споделен, на първо място, с колегите в правителството, с Народното събрание, с президентската институция и с гражданското общество, така че ще имаме достатъчно време да направим този анализ внимателно. Далеч съм от мисълта, че подобен тип анализи могат да се правят в рамките на 1-2 седмици или 1-2 месеца. Това е доста сериозен труд, който изисква много по-стратегически поглед какво ни предстои оттук нататък през следващите 10-15-20 години. По отношение на имотите на България зад граница, започнах да се запознавам малко по-подробно какво е състоянието. Наистина, има доста имоти. Малко е преувеличен митът за тяхната стойност и възможност оттук да вдигнем българската икономика на крак, ако ги продадем всичките накуп. Много от тях са с различен статут. Някои от тях са дарени на българската държава, други от тях са купени от българската държава, така че е трудно да се говори по някакъв общ начин. Надявам се, че до края на тази година ще можем поне три имота, които са в процедура в момента, да бъдат продадени, защото са излишни. По този начин по наши преценки някъде около 8 млн. би трябвало да влязат в държавния бюджет от тях. Разбира се, освобождаването от имоти звучи много привлекателно, но нека не забравяме, че в някои държави може да се наложи да открием наново мисии, защото по някакви важни, макар и неразбираеми за мен причини, в миналото са били закрити. На друго място пък са били оставени. Все пак трябва да се съобразим с реалностите, в които живеем. След като страна като Швеция след нейния преглед на политическите приоритети и дипломатическата служба стига до извода, че трябва да закрие някои посолства в страните-членки на Европейския съюз, за съжаление една от тях е и България, не виждам защо ние трябва да бъдем по-католици от папата и да смятаме, че можем да поддържаме една изглеждаща за хората навън доста луксозна система, която фактически не е толкова луксозна. Заплатите в Министерството на външните работи са може би най-ниски в българската администрация, когато хората не са на мандат. Аз честно Ви признавам, че изпитвам неудобство някога, когато искам от тях да изпълняват задачи, и знам колко пари вземат за това. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, напълно разумен е срокът до края на годината. Аз даже мисля, че този срок е кратък не за друго, а защото в продължение на дълги години нищо не беше осъществено в тази посока. Ние влязохме в Европейския съюз, влязохме в НАТО без да се извърши цялостен преглед на новите приоритети и нуждите на дипломатическата служба, за да осъществяват тези приоритети. И още един пункт. Предстои да се приеме Стратегия за националната сигурност. Искам да припомня на уважаемите народни представители, че такава не е приемана от 1999 г., тоест от времето, когато България нито е била член на Европейския съюз, нито на НАТО. И от тази гледна точка аз изразявам дълбока надежда, че прегледът, онова, което предстои на дипломатическата служба на Министерството на външните работи, ще бъде съобразен със Стратегията за националната сигурност. Дълбоко се надявам, че тази стратегия ще отрази всички нужди на България през призмата на съюзник в Европейския съюз и съюзник в Северноатлантическия съюз.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Повод за настоящото ни питане е случаят със задържането и последвалото отнемане на детето на българката Спаска Митрова в Република Македония. През последните седмици той се превърна в основна тема в отношенията между двете държави. Силно обезпокоени сме от начина, по който протича едно дело в Република Македония, което би следвало да се нарича гражданско. През ХХІ век, непосредствено до границите на Република България, е възможно една българска майка да бъде разделена от детето си и вкарана в затвора само защото се самоопределя като българска. Налице е явна репресия от страна на македонските власти срещу българката Спаска Митрова. За всички е очевидно, че това е политически акт, който цели да сплаши всички хора с българско самосъзнание, живеещи на територията на Република Македония, за да бъдат те окончателно асимилирани. При тези обстоятелства позицията на Министерството на външните работи остава недостатъчно изяснена. Няма официално и категорично становище на Министерството на външните работи дали делото срещу Спаска Митрова е политическо или гражданско. Няма становище на Министерството на външните работи дали присъдата на независимия македонски съд е честна и безпристрастна. Няма становище на Министерството на външните работи дали публикациите в македонските медии са конструктивни или чрез тях се води антибългарска кампания. На процеса в Гевгели не е забелязан български представител и не е известно дали такъв е изпратен, въпреки че имаше изявления, че това ще бъде направено. Създава се впечатление, че Министерството на външните работи или няма, или умишлено избягва да вземе отношение по тези въпроси. Може би това е продиктувано от някакви криворазбрани добросъседски връзки, но в същото време авторитетът на нашата страна катастрофално се срива. Държавата ни в момента изпраща разнопосочни сигнали към нашите съседи, което в тази ситуация повече вреди, отколкото помага за подобряването на двустранните отношения. Във връзка с това припомняме, че непосредствено преди произнасянето на присъдата на съда говорителят на Министерството на външните работи госпожа Весела Чернева анонсира, че ще бъде подписан Договор за добросъседство с Република Македония. Проектът му беше остро разкритикуван в македонските медии, но у нас съдържанието му така и не стана известно. Какво съдържа този договор и кой го е изготвил? Въз основа на горното, уважаеми господин министър, питаме следното: каква е политиката на Министерството на външните работи за защита на български граждани от репресии срещу тях в други страни и специално когато тази репресия е именно поради българското им гражданство? Каква е официалната позиция по случая Спаска Митрова? Какво е становището на Министерството на външните работи по посочените по-горе пунктове? Какво конкретно е направено досега в защита на Спаска Митрова? Какви средства досега е изразходвало Министерството на външните работи, за да й помогне? За сравнение бихме искали да ни кажете колко струва на вашето ведомство организираната от Вас ски почивка за дипломатите? Как ще коментирате присъдата на съда в Гевгели в светлината на американския доклад за човешките права? Смятате ли, че при настоящото ниво на развитие на правораздавателната система и достиженията по отношение на демокрацията и спазването на човешките права в Република Македония тя е готова да започне преговори за членство в Европейския съюз? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, за съжаление, ако искате да Ви отговоря на целия конспект от въпроси, трябва да удължим работата на Народното събрание и да променим правилника. Първо започвам от това, което се опитвате да създадете като впечатление в обществото, че някой е харчил пари за някакви ски почивки. Това не е вярно. Единствените разходи, които има Министерството на външните работи, са 250 лева. С тях е купена купата, за която се е борила останалата част от дипломатическия корпус. Мисля, че я спечели чешкият посланик. Останалата част от събитието е било организирано от чешкия посланик и от посланика на Германия. Нека да уточним някои факти около ситуацията с госпожа Спаска Митрова. Тя е македонска и българска гражданка от 23 март 2009 г. Тогава с Указ № 29 е получила българско гражданство. Живее в град Гевгели. На 30 юли е въдворена от полицията в затвора в Скопие за изтърпяване на потвърдена от Върховния съд на Република Македония и влязла в сила присъда три месеца лишаване от свобода по обвинение, че отказва да осигури на бившия си съпруг условия да вижда дъщеря им Сузана. Това не го коментирам. След получаване на съобщението за нейното задържане, Министерството на външните работи на България и посолството в Скопие, както и Генералното ни консулство в Битоля, предприемат веднага необходимите и допустими от закона мерки за нейната защита. На македонската страна веднага бе заявено, че начинът, по който е взето решението на съда, и действията на властите в Република Македония по съответстващите процедури показват липса на съответствие на тези практики с критериите от Копенхаген на Европейския съюз, свързани с върховенството на закона и защита на правата на човека. Веднага ви давам един пример. В процеса, воден впоследствие срещу госпожа Митрова, който наскоро приключи на първа инстанция с произнасяне на присъда, категорично не може да бъде наречен прозрачен. Той беше воден при закрити врата, въпреки че това е законно по законодателството на Република Македония. Предвид обществения натиск, който беше оказан и обществената ситуация, която беше създадена по този случай, смятам, че това беше абсолютно грешно и недопустимо решение. Моята предшественичка неведнъж е коментирала тази ситуация с македонския министър на външните работи. Аз включително съм разговарял с него неведнъж, за да изразя официално и неофициално вижданията ни, че подобна ситуация, която се задава около госпожа Митрова, започва да се превръща в основна тема, както и Вие самият казахте, на отношенията между България и Македония, които трябва да имат много по-широк обем и много повече теми, които могат да бъдат сложени в тях. И ние имаме нужда от разговор по тях. Когато госпожа Митрова излиза от затвора, временно управляващият посолството ни в Скопие, а това става след 7 октомври 2009 г., по инструкция на Министерството на външните работи се свързва с нея и веднага в България тя получава медицински прегледи и всичко, което е нужно, за да се установи и сертифицира нейното здравословно и психическо състояние след тежката травма, която преживява, прекарвайки близо три месеца в затвора. На 30 ноември е проведено първото съдебно заседание по делото за попечителство. Същото, както казах преди малко, е при закрити врата. Съгласно местното законодателство, когато се водят дела, отнасящи се до малолетни деца, съдебните заседания могат да се водят при закрити врата. Могат да се водят, могат и да не се водят. В периода 30 ноември – 11 март има шест заседания по делото. Въпреки нашето желание делото остана закрито до прочитането на присъдата. В крайна сметка минути преди края на заседанието на съда, то беше открито. Българското правителство следи много внимателно развитието на казуса и оказва съдействие на госпожа Митрова, съгласно всички разпоредби на конвенциите, които България и Македония са подписали. В случая става въпрос за Виенската конвенция за консулски отношения. Тя получава от нас както експертна, така и логистична и юридическа подкрепа. Разбира се, това е изключително важно, за да може тя в най-добра степен да защити своите претенции в съда в Македония. След последното заседание на 11 март, на което се прочита присъдата срещу нея, веднага, още същия ден Министерството на външните работи излезе с декларация, осъждаща решението на съда и определяща процеса на първа инстанция. Нека да не забравяме, че това е процес на първа инстанция като непрозрачен и проведен в условията на силно негативна обществена атмосфера. Още на другия ден македонският посланик беше извикан в Министерството на външните работи. Тази позиция му беше разяснена, като още веднъж му беше повторено всичкото наше недоволство от начина, по който беше воден процесът. Не защото ние смятаме, че има някаква нужда от специално отношение към българските граждани в Македония, а защото смятаме, че от начинът, по който процесът е воден, не отговаря на най-добрите европейски стандарти, към които всяка една страна кандидатка трябва да се придържа и да се стреми.

Благодаря.

Господин министър, Вие не казахте нищо ново, освен това, което до момента е излизало в публичното пространство, и не дадохте ясна гаранция, че българската държава е в състояние да защити пълноценно Спаска Митрова. В контекста на това искам конкретно да отговорите на въпроса: защо министерството, ръководено от Вас, не изпрати процесуален представител на делото в Гевгели? Защо нямаше човек, който да пледира от името на българската държава? Второ, това, което се създава като впечатление – че реакцията на Министерството на външните работи на практика е постфактум и по един или друг начин определени медии правят аналогия с медиците в Либия. Ще допуснем ли подобна интерпретация да заема медийно пространство и какви конкретни мерки ще предприемете това нещо да не се случи? Благодаря ви.

Господин Янев, Вие като народен представител имате свободата да правите каквито аналогии искате, защото не носите отговорността за изпълнението и за последствията от тези аналогии. Аз не мога да си позволя това. Няма да Ви кажа нищо, по-различно от това, което неведнъж вече съм казвал в публичното пространство. Случаят с госпожа Митрова – изключително неприятен, изключително грозен случай с жена, която има претенции срещу мъжа си за родителските си права, се превръща в момента в един обект, от който българо-македонските отношения не могат да излязат. В момента не можем за нищо друго да говорим, освен за това. Правихме дотолкова, доколкото някой, който има български паспорт – без значение дали го е придобил онзи ден или по рождение, трябва да знае, че има гаранцията, че българската държава ще бъде зад този човек в случай на беда. Именно затова всичко, което може да бъде направено, за да се осигури, както казах, подкрепа за госпожа Митрова, включително и юридическа, се прави от българската държава. Оттук нататък, с изключение на някакви публични акции – на развявания на знамена, на пеене на песни по улиците, не смятам, че това е работата на Министерството на външните работи или на българската държава като такава. Смятам, че ние трябва да ползваме механизмите, които имаме, законово, за да направим максималното да защитим този български гражданин. Не знам откъде получавате информацията, че не е имало български представител. Нашият консул беше, включително и на последното заседание. Минути, след като беше прочетена присъдата, ние вече разговаряхме с него по телефона. Не знам откъде си създавате това впечатление, че не е имало представител на българската държава там. Това са реалностите, в които съществуваме и трябва да намерим максимално добрите инструменти да решим проблема, а не да си говорим само за него. Колкото повече си приказваме и правим аналогии с медиците в Либия или това, което беше казано в началото – дайте тук, защо не сте публикували проекта на договора за приятелство с Македония ... Това е практика и е създадена от другаря Ленин в Русия. Когато идва на власт, вади всичко и започва да го публикува наляво и надясно. Ние имаме преговори с държавата Македония, търсим най-добрия начин за решаването както на този проблем, така и на общия контекст, който трябва да имаме. Нека не забравяме, че стратегическият интерес на България над всичко останало е всички наши съседи да изпълнят критериите за членство в Европейския съюз, да спазват правилата, които ние спазваме, с които толкова трудно се борим толкова години, и да бъдем част от едно общо европейско семейство. Когато всички сме част от едно общо семейство и спазваме тези правила, това ниво на емоции и на проблеми няма да съществува. Това по никакъв начин не отделя случая с госпожа Митрова, не го минимализира или не го прави по-малко значим. Напротив, ние трябва да направим всичко и го правим, за да й осигурим максимална подкрепа, при която тя да получи справедливо решение на нейния казус. Искам да убедя всички народни представители и да ви уверя, че медийната и обществената истерия, която се създава както в България, така и в Македония, не помага по никакъв начин нито на нас, нито на македонското правителство, нито на госпожа Митрова. Затова нека да бъдем малко по-внимателни в думите, които казваме, защото народът е доста по-мъдър от всеки от нас и отдавна го е казал: „Хвърлена дума – хвърлен камък”. Хвърлихме толкова камъни, хвърлиха по нас толкова камъни, че много трудно ще ги върнем назад. Нека малко повече да си мерим приказките – не само по този случай, а въобще да си мерим приказките в общественото говорене в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Външният министър на България все пак е дипломат номер едно и би било редно да говори с езика на дипломацията – хладнокръвно, ясно, и да не използва политически клишета, и да се връща в периода на Маркс или Ленин. Тук отправяме въпрос, който е изключително актуален и който занимава огромна част от българските граждани, защото чрез него държавата България показва какво й е отношението не само и единствено към Спаска Митрова, а изобщо към българите, изпаднали в подобна ситуация. Затова ние считаме, че Министерството на външните работи не само трябва да говори пожелателно и с намерения, а да предприеме конкретни действия, които по подобни казуси предприемат други държави – членки на Европейския съюз. Вашите съветници в това отношение могат да Ви дадат достатъчно богата информация, за да не ги назовавам тук от парламентарната трибуна. Искам да се върна отново персонално на „казуса Спаска Митрова”. Трябва да чуем и от госпожа Митрова, че тя е доволна от всичко, което е предприела държавата по нейния казус. Искаме да се убедим, че госпожа Митрова наистина приема държавата България като нейна държава, която се грижи по отношение на всички провокации, създавани от Македония по делото, което се води в съда в Гевгели. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. След този външнополитически маратон има време и за не по-малко важните въпроси на земеделието. Позволявам си да кажа, че страна със стабилно земеделие има и по-стабилна външна политика и национална сигурност. Господин министър, както знаете, възникват сериозни проблеми при очертаването на парцелите в Интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно появилите се съобщения в печата, на 22 този месец в Добрич Вашият заместник господин Преслав Борисов е заявил, че селскостопанските производители саботират системата. Изключително озадачаващо съобщение. Не знам дали го е оспорил господин Борисов. Поне аз не съм видял негово различаващо се мнение, имайки предвид неговите собствени изказвания на 19 март по Българската национална телевизия, когато участва в предаването „Денят започва”, и именно на въпроса на интервюиращия го отговаря, че най-сериозният проблем са така наречените неволни застъпвания, и той го признава. Казва, че така, както е конструирана системата, никак не са изключени такива неволни застъпвания. От това следват глоби и даже дава известни съвети какво да се прави. Заявява, от една страна, че имате намерение да предложите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които да позволят промяна в режима, дава съвети също да се използва GPS система за заснемане, която да позволи да се избегне това неволно застъпване. Моят въпрос към Вас е, първо: смятате ли наистина, че селскостопанските производители саботират системата, и второ – ще предприемате ли действия, за да се отстранят тези условия, които поставят хората в риск да бъдат глобени и да трябва да връщат пари, което пък затруднява силно тяхната регистрация? Второ, господин министър, доколкото ще следвам съвета тук и на госпожа Цачева, която ми върна въпрос към финансовия министър за антикризисните мерки, които трябва да се предприемат в земеделието, бихте ли споделили: какви мерки сте предложили като министър на земеделието в хода на обсъждането в правителството на тези въпроси за подпомагане на земеделските производители в един изключително сложен момент, когато земеделието може да предложи сериозен ръст, ако има нужната подкрепа?

Не му забранявайте.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Кампанията за подаване на заявления за подпомагане на 2010 г. стартира на 1 март в цялата страна. Както и предходната година данните от заявленията се въвеждат в общинските служби по земеделие директно в Интегрираната система за администриране и контрол - ИСАК, с която работи Разплащателната агенция. За първи път обаче очертаването на площите, с които се кандидатства за подпомагане, ще се извършва директно в системата на Разплащателната агенция. По този начин значително ще се подобри нивото на контрол по отношение на допустимостта на земите за подпомагане. В първата седмица на кампанията темповете на подаване на заявления и тяхното въвеждане в ИСАК бяха сравнително ниски, като една от причините беше необходимостта от запознаване на операторите от общинските служби по земеделие с многото нововъведения в тази система. През този период бяха дадени и много предложения за оптимизиране работата на отделни елементи на системата, които бяха внедрени, както и да бъдат отстранени констатираните проблеми. До обяд на 24 март 2010 г. общият брой на вече подадените заявления е 15 933, от които 9510 са предадени на областните дирекции „Земеделие” и на Държавен фонд „Земеделие” за проверка и потвърждение. Със запознаване с протичането на кампанията в цялата страна и възникващите по места проблеми от различен характер е разработен график на посещения на представители на ръководството на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” по области и общински служби по земеделие. В тази връзка на 22 март 2010 г. в гр. Добрич беше проведена среща на заместник-министър Преслав Борисов и Мюхеттин Караоглан – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с представители на областната дирекция „Земеделие”, общинските служби по земеделие и земеделските стопани от областта. Целта на срещата беше информиране на земеделските стопани за хода на кампанията, подаване на заявления за подпомагане за периода 2009-2010 г., изясняване на евентуалните проблеми при очертаванията, както и да бъдат дадени отговори на въпроси от страна на служители и земеделски производители. Срещата беше предшествана от посещение на място в Добричката общинска служба по земеделие, където беше направена демонстрация на работата в ИСАК. Самата среща беше открита с разяснение за необходимостта от успешното провеждане на кампанията, както и потенциалните негативи, които биха възникнали, ако не се приложи ефективен контрол още на етапа заявление на площите и попълване на заявлението за подпомагане. В хода на дискусията земеделските стопани са информирали заместник-министъра, че системният администратор в Областната дирекция „Земеделие” – Добрич им е казал, че системата на Разплащателната агенция работи твърде бавно, което е подвело земеделските стопани да не бързат със заявяването на площите и подаването на заявленията. В отговора си заместник-министър Преслав Борисов е коментирал, че подобно поведение е недопустимо за държавен служител и е предупредил земеделските производители, че ако площите не бъдат очертани навреме в сертифицираната среда, това може да доведе до санкция от Европейската комисия и би ощетило техните интереси. Благодаря.

Господин министър, както знаете, очакванията са да се регистрират около 100 хиляди производители. Тези числа, които Вие назовахте, са само едно начало. Аз отново се обръщам към Вас с предложение настоятелно да разгледате Наредба № 2, ми се струва, в двата пункта, които сега създават най-остри проблеми. Първият е правните основания за регистриране на желаещите да обработват земята, защото знаете, че това е на практика невъзможно, имайки предвид всички неизяснени отношения на собственост. Що се отнася до очертаването на парцелите, както знаете, основният проблем е, че очертаващият не вижда съседните парцели и не може да знае дали неволно застъпва или не застъпва съседен парцел. Тук министерството може да е много по-активно, особено след като организирате посещения по места, в предизвикване на заснемания с GPS системата – не да го оставяте на фермерите. Много по-ангажирано да се стараете да преодолеете трудностите, които възникват, тъй като, господин министър, аз и от предходния Ви отговор, а и от сегашния оставам с впечатлението, че в министерството - не знам дали и Вашето лично отношение е такова, цари един бюрократичен подход, едно чиновническо отношение, което издава наредба и след това чака нещата да се случат. Добре е, че имате нагласата да идете на място, но ангажирайте се активно с практически действия, които да помогнат хората наистина да преодолеят тези проблеми и да се възползват от схемите, които трябва да задействат.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Искам да Ви уверя, тъй като наистина не ми стигна времето в първата част на отговора ми, че не подхождаме чиновнически. Създаден е специален щаб, който ежедневно работи. Между другото кампанията тази година наистина стартира както е по наредба - от 1 март реално, и затова към момента имаме подадени около 16 хиляди заявления. Към днес те са може би доста повече. Защото в годините назад – и предната 2009г. и 2010 г., реално кампанията е започвала 15 дни преди да свърши, така че с тези темпове, разбира се, ние сме спокойни за нейния успех. Проблемите, които възникват, се решават на място. Това посещение на ниво заместник-министър и заместник-шеф на фонд „Земеделие” е постоянна практика и тя ще продължи. В тези посещения ще бъдат ангажирани и директори на дирекции, и началник-отдели. Направили сме нещо повече. Направили сме график, ангажирали сме службите за съвети в земеделието. Абсолютно целият персонал е ангажиран и ползваме включително техническите експертни възможности и на браншовите им организации. Тоест всички имаме интерес тази кампания да протече максимално добре, за да може България да се възползва, разбира се, земеделските производители, максимално от възможностите на общата селскостопанска политика днес, когато тези средства са ни максимално възможни. И повярвайте ни, това е така. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, питането ни е относно техническото състояние и безопасността на трите кея в Слънчев бряг. По южното Черноморие има над двадесет технически съоръжения като кейове, пирсове, лодкостоянки, които са в недобро техническо състояние и които създават проблеми относно безопасността на туристите. От Обзор до Царево навсякъде по градовете и по плажовете по Черноморието има такива технически съоръжения. Трите кея, за които става дума – в Слънчев бряг, са построени през 1968 г. и повече от четиридесет години вече не са отделени никакви средства за сериозни технически подобрения, нито за ремонти. Преди пет години собственикът на тези кейове – „Слънчев бряг” АД, ги отдава под наем на фирми. Незнайно защо обаче преди около година – месец март 2009 г., тези кейове са бракувани и продадени. Познайте на кого? На една от фирмите, която ги е експлоатирала и която е трябвало да отделя средства за техническото им поддържане. Продадени са за жълти стотинки, защото са продадени като скрап. А такова съоръжение струва от порядъка на 300 хил. лв.! Възниква въпросът дали това е направено случайно или е схема. Така или иначе, в настоящия момент тези кейове не могат да се ползват, защото има заповед на Изпълнителната агенция „Морска администрация”, с която се забранява достъпът и експлоатацията на тези съоръжения. Фирмата, която ги е закупила, е предоставила технически документи, с които удостоверява, че кейовете са технически изправни и иска на ново да бъде дадено разрешение за ползването на тези кейове. Въпросът ми към Вас, господин министър, е: какви са предприетите мерки за решаване на проблема и как ще отговорите на изискванията на туристическия бранш за развитието на този тип услуги в района?

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, благодаря за въпроса, който показва отношение и загриженост за развитието на един тип услуга по нашето Черноморие. Вие питате дали е случайно. Аз вече видях, че няма нищо случайно. Просто има примери и примери - все повече за това как се е управлявала държавната собственост в управлението на предишни правителства. Позволете ми още веднъж да систематизирам информацията, която представихте. Към 2006 г. мостик „Глобус”, разположен на плажната ивица пред хотел „Глобус”, мостик „Бургас”, разположен пред хотел „Бургас”, и мостик „Южни нощи” – разположен пред хотел „Виктория”, са били отдадени под наем от „Слънчев бряг” АД. Оказа се обаче, че нито наемателите на мостиците, нито „Слънчев бряг” АД са полагали грижата на добър стопанин за поддържане не съоръженията в условия, отговарящи на изискванията на законодателството. През април 2006 г. Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация”, Териториално звено „Пристанищна администрация” – Бургас, е уведомило „Слънчев бряг” АД, че съгласно разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, както и на основанието на други подзаконови нормативни актове, дружеството следва да предприеме действия по регистрация на собствените си мостици, за да могат да се извършват пристанищни дейности и услуги. „Слънчев бряг” АД е твърдяло, че не извършва атракционни услуги, а е предоставило съоръженията под наем, поради което не е предприело действие за регистрация на мостиците като яхтено пристанище. Така нито дружеството, нито наемателите са предприели действия за обезопасяването на мостиците, нито действия, свързани с експлоатационната им годност. В допълнение на горното представители на „Слънчев бряг” АД са стигнали до извода, че процедурата за регистрация, изграждане на яхтено пристанище със съответните пристанищни съоръжения е капиталоемко, а съоръжението се използва сезонно и това крие рискове за възвръщаемостта на инвестицията. В същото време наемателите на мостиците са изявили желание за закупуването им. Агенцията за приватизация обаче не е дала разрешение за продажбата на мостиците на „Слънчев бряг” АД. Затова с цел заобикаляне на закона „Слънчев бряг” АД е бракувало съоръженията, като Съветът на директорите, в който преобладаващ брой са имали държавните представители, е взел решение за продажбата им на наемателите под формата на скрап. Отговаряйки конкретно на въпроса Ви, държа да отбележа, че въпросните кейове към настоящия момент не са собственост на „Слънчев бряг” АД и в качеството ми на представляващ мажоритарното държавно участие в дружеството, не бих могъл да взема директно отношение за тяхното техническо саниране и обезопасяване. Въпреки това обаче поемам ангажимент да предприема конкретни стъпки в следните посоки: Първо, да координирам действията с компетентните органи, именно с Изпълнителната агенция „Морска администрация” и с община Несебър, с цел намирането на най-добро решение на проблема и удовлетворяването на изискванията на туристическия бранш, както и предпазване на туристите от злополуки. Второ, да осъществя детайлна проверка за това дали има виновни лица за продажбите на трите кея, бивша собственост на „Слънчев бряг” АД, под формата на скрап, като тази проверка се възложи както на компетентните органи, така и на новото ръководство на „Слънчев бряг” АД, което ще бъде избрано на вече насроченото събрание на акционерите на 4 май т.г. Трето, ще възложа на ресорния заместник-министър да анализира възможностите за осигуряване на финансов ресурс, който да бъде предоставен на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което има право да строи в морската акватория.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от отговора, който даде министър Трайков. Нямам уточняващи въпроси, защото от постъпките, които са започнати от страна на министъра и министерството в посока на решаването на този проблем, виждам, че има воля за решаването им. Дано действително да се реши този проблем. Ще акцентирам само на следното. Дружество „Слънчев бряг” АД е със 75% държавно участие. Това е много лош пример за стопанисването и опазването на държавното имущество. Това е пример, който може да се върне десет години назад, защото за съжаление не е единственият пример, който може да се даде за управлението на „Слънчев бряг” АД, респективно на едно държавно акционерно дружество със 75% държавно участие. Искам да обърна внимание и да акцентирам вниманието ви на следния факт: фирмата, която е стопанисвала тези пирсове пет години, е била задължена да инвестира в тяхното техническо годно състояние. След пет години на експлоатация тези пирсове са бракувани и купени пак от същата фирма. Тук има много голям социален ефект, защото над шестдесет семейства се изхранват точно с тази услуга – разходки по морето, и са инвестирали немалко пари в закупуването на корабчета, които да са атрактивни, да дават добра услуга и които за съжаление това лято не виждам към този момент как ще се реши този проблем. За построяването на три пирса, които са продадени за жълти стотинки, в момента трябва по анализ на експертите да се вложат около един милион лева. Дано да има разрешение на този въпрос, защото в кризата, в която се намираме, това е много голям социален проблем, който трябва да се реши.