15 април 2010 г.

По чл. 9 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на Валентина Богданова: „В чл. 9, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. думите „професионални направления” отпадат; 2. след съюза „и” се добавя думата „научни”.” Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 9 да отпадне.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, поисках думата, защото този текст всъщност показва и начина, по който работихме, с цялата емоция в последните месеци. Искам само да кажа, че текстовете по мои предложения, които вие отхвърлихте в последните две гласувания, бяха свързани с един съществуващ вече текст в действащия Закон за висшето образование, който предвижда обучение на докторанти да се провежда във висши училища и научни организации, които при акредитацията си по съответната научна специалност са получили много добра оценка, тоест най-високата. Така че в това предложение нямаше нищо провокиращо. Напротив, то е част от съществуващ, вече действащ член в Закона за висшето образование. Приех обаче, че все пак колегите са обърнали внимание на тази необходимост и в един от базовите членове, гласувани преди това, са предвидили, че обучението ще се осъществява в зависимост от Закона за висшето образование с надеждата, че все някога ще приемем и нов, дори там текстовете да са различни. Поисках думата по този текст, защото вижте какво предлага комисията. Тя предлага да се подкрепи едно от моите предложения, направено по този член, след което предлага и взема решение текстът да отпадне. Така че аз от сърце ви благодаря за подкрепата по т. 1 в един член, който след малко ще гласувате да отпадне. Мисля, че не е добър тон, но е фактическо обстоятелство. Благодаря.

Съвсем кратка реплика, госпожо председател. Комисията подкрепи да отпаднат думите „професионални направления” и тяхното систематично място е в чл. 3. Там е отразена Вашата редакция, която комисията подкрепи по принцип. Благодаря ви.

По чл. 10 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 8: „Чл. 8. (1) Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация. (2) Редовната и самостоятелна форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години. (3) По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но не повече от една година.”

По чл. 11 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Янаки Стоилов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 9: „Чл. 9. Научното жури за защита на дисертационен труд е в състав от пет хабилитирани лица, определени от Националната листа, като най-малко от половината са външни за висшето училище или научната организация. Най-малко един от членовете на журито трябва да бъде професор.”

По чл. 12 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Валентина Богданова – в чл. 12 се правят следните промени: 1. В ал. 1 думата „петте” се заменя с думата „седемте”. 2. Думите „контролната комисия по чл. 4” се заменят с „Комисията за атестиране и контрол”. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 10: „Чл. 10. (1) Членовете на журито изготвят две рецензии, една от които на външно лице, и три становища. Рецензиите и становищата задължително завършват с положителна или отрицателна оценка. (2) Рецензиите и становищата се изготвят в срок до три месеца от избора на журито и заедно с автореферата на дисертацията се публикуват на български и английски език на интернет страницата на висшето училище или научната организация. Материалите се изпращат на МОМН и НАОА.”

Благодаря Ви, госпожо председател. При вчерашното гласуване Народното събрание не прие моето предложение по чл. 4 за изграждането на Комисия за атестиране и контрол с уредени в нея правомощия. Затова бих искала да заявя, че оттеглям оттам насетне всичките свои предложения по закона, които са свързани с дейността, функциите и ангажиментите на тази контролна комисия по чл. 4, тъй като очевидно тя не съществува и няма нужда да бъдат подлагани на гласуване тези текстове. За останалите, разбира се, ще участвам в дискусията. Благодаря ви.

По чл. 13 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11: „Чл. 11. (1) В едномесечен срок след публикуването на рецензиите и становищата журито провежда открито заседание за защита на дисертацията. (2) За успешно защитена се смята дисертация, получила на защитата най-малко три положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка. (3) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. За връщането се уведомяват МОМН и НАОА. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след връщането се обявява нова процедура за защита, която е окончателна. (4) Научната степен „доктор” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.”

Предложение на народните представители Стоичков, Банковска, Станилов, Методиев и Колев за създаване на нови членове 12 и 13. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създадат нови членове 12 и 13: „Чл. 12. (1) Научната степен „доктор на науките” се придобива от лице с магистърска или докторска степен, което е защитило дисертация по условията на този закон. (2) Дисертационният труд по ал. 1 съдържа публикувана оригинална теория, теоретично или емпирично обобщение, решение на голям научен или приложен проблем на равнището на съвременната наука. (3) Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и кандидатът се зачислява по реда на чл. 7, ал. 2 и 3.”

„Чл. 13. (1) Защитата на дисертационния труд се осъществява публично пред жури от 7 хабилитирани лица, избрани от Националната листа при условията и реда на чл. 9, най-малко трима от които професори. Четирима са външни лица за съответното висше училище или научна организация. (2) За защита се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Трима от членовете на журито изготвят рецензии, останалите – становища. Две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия – от външно за висшето училище или научната организация лице. (3) Научната степен „доктор на науките” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.”

По чл. 14 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Има предложение на народния представител Янаки Стоилов – чл. 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Научните степени „доктор” и „доктор на науките” се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация и заверена от Националната агенция за оценяване и акредитация. (2) Дипломата се издава на български и на английски език. (3) Националната агенция за оценяване и акредитация води публичен регистър за издадените дипломи за научни степени. Редът за водене на регистъра се определя от министъра на образованието, младежта и науката.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) Научните степени „доктор” и „доктор на науките” се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация, съгласно установения ред, която се изпраща в тридневен срок на МОМН за регистриране. (2) Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.”

Предложение на народния представител Янаки Стоилов за създаване на чл. 14, ал. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 12 и чл. 13. „Глава трета – Заемане на академични длъжности”. Има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

„Раздел І – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По чл. 15 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя предложението по принцип. Има предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Има предложение на народния представител Ивелин Николов: „В чл. 15 се правят следните промени: 1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) В рамките на държавната субсидия за държавните висши училища и научни организации се осигуряват базови заплати с долна граница от три минимални работни заплати за асистент и с коефициент 1,5 за доцент и следващ коефициент 1,5 за професор.” 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Валентина Богданова, което на заседание на комисията беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и реда, определени със закона и с техните правилници. (2) Академичната длъжност се заема при условията на основен трудов договор. Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище. (3) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация, включително и от други европейски държави, може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им. (4) Във висшите училища и факултети по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения. (5) При прекратяване на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице се запазват всички лични права, произтичащи от съответната академична длъжност.”

Благодаря, господин председателю. Господин министър, колеги! Аз поисках думата, за да помоля народните представители да не бързат с отхвърляне на предложението на колегата Ивелин Николов. Ако говорим сериозно, че законът е за академичното развитие, ако твърдим, че ще търсим качество, че ще търсим стимули за участие на млади хора и правене на академична и научна кариера, мисля, че този текст е необходим. Той дава идея за базови заплати, които държавата да дължи на работещите в държавните висши училища и научни организации. Първо, искам да кажа, че подобен текст не е пресаден в действащо законодателство и е свързан със закони, касаещи други браншове, така че това не е пионерска дейност в законодателството. Второ, аз си давам сметка, че ние приемаме един закон в едно време, което е трудно и икономически, и финансово да гарантира едно подобно действие. Няма никаква пречка този текст да бъде приет и, разбира се, с една заключителна преходна разпоредба да бъде уреден срок за неговото влизане в действие. Казвам това, защото текстът дава една сериозна възможност за стимулиране на академична и научна дейност, за правене наистина на такава кариера. Затова, мисля, че Народното събрание дължи подобен жест на хора, на които разчита и за които е изговорил твърде много предварителни думи. Казвам това с надежда, че вие ще подкрепите едно такова предложение, защото ние не правим закон за 2010 г., чието действие да бъде прекратено, надявам се, през 2011 г. Ако правим трайно законодателство в тази посока този текст си струва да бъде подкрепен. Между другото само искам да кажа, че от сърце подкрепям предвиденото в ал. 2 на чл. 15, предложено за гласуване: „Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност да участва в акредитацията само на едно висше училище”. Това е правилен ред и мисля, че това би решило част от изговорените вече публично проблеми в организацията на българското висше образование. Благодаря.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 16: „Чл. 16. Лицата, заемащи академичните длъжности подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.”

По Раздел ІІ има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІІ да измени така: „Раздел ІІ – Заемане на академичните длъжности „асистент” и „главен асистент”.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 17: „Чл. 17. Висшите училища и научни организации могат да назначават лица на длъжност „асистент” на срочен трудов договор.”

Член 16 по вносител. Има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Има предложение на народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Има предложение на народния представител Янаки Стоилов: Създава се нов текст на чл. 16 както следва: „Чл. 16. (1) Академичните длъжности „асистент” и „изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор. (2) С избрания кандидат се сключва срочен трудов договор за срок от пет години. В този срок, ако асистентът не притежава научната степен „доктор”, той трябва да я придобие. (3) Срокът по ал. 2 може да се удължава по решение на висшето училище еднократно, до три години, ако асистентът е докторант.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев: В чл. 16, ал. 1 думата „изследовател” се замества с „асистент изследовател”, в ал. 2 след думите „в медицинските университети” да се добави „и университетските болници”, а след думата „асистент” да се добави съответно „асистент изследовател”. В ал. 3 думата „изследовател” се замества с „асистент изследовател”. Комисията не подкрепя предложението в частта му за допълнението в ал. 2 на думите „и университетските болници”, а в останалата си част то е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става 18: „Чл. 18. (1) Академичната длъжност „главен асистент” се заема само от лице, с придобита научна степен „доктор” в съответната научна област. (2) В медицинските университети и факултети в висшите училища по изкуства и спорт или факултети, във военните висши училища, както във висшите училища на Министерството на вътрешните работи длъжността „главен асистент” може да се заема от лица без придобита научна степен „доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище. (3) Академичната длъжност „главен асистент” се заема въз основа на конкурс и избор.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ви предлагам да подкрепим предложението на господин Лъчезар Тошев в онази част в ал. 2, която гласи: университетските болници да бъдат включени към онези научни звена, в които длъжността „асистент”, без „главен асистент”, може да бъде заемана без докторска степен. Комисията принципно не подкрепи това предложение.

Точно така.

Да, да бъде включено.

По чл. 17 има направено предложението от народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя предложението. Има направено предложение от народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 19: „Чл. 19. Кандидатите за участие в конкурса подават молба за допускане и следните документи: 1. автобиография; 2. диплом за образователната и научна степен „доктор”; 3. медицинско свидетелство; 4. свидетелство за съдимост; 5. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв; 6. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни разработки.”

По чл. 18 има направено предложение от народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията. Има предложение от народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 20: „Чл. 20. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което включва хабилитирани лица и се състои от председател и четирима членове. Двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и са включени в Националната листа по чл. 4, ал. 2. (2) Журито се определя не по-късно от два месеца след обявата в „Държавен вестник”.”

По чл. 19 има направено предложение от Валентина Богданова, което е оттеглено. Има предложение от народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение от народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е подкрепено от комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да отпадне.

По чл. 20 има направено предложение от народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение от народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е подкрепено от комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 20 да отпадне.

По чл. 21 е постъпило предложение от народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е оттеглено. Постъпило е предложение от народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация. (2) Всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след избиране на журито. (3) Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.”

По чл. 22 е постъпило предложение от народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Постъпило е предложение от народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Всеки член на журито оценява кандидатите поотделно. (2) Председателят на журито представя обобщен доклад-заключение за резултатите от конкурса, не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния, съответно научния съвет на висшето училище или научната организация, с предложение за провеждане на избор. (3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, журито прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.”

Предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители за чл. 23. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Факултетният, съответно научният съвет, провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито. (2) Кандидатите, които са се явили на конкурса, се уведомяват писмено за резултата от конкурса и избора.”

Предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска за чл. 24. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Комисията предлага текста на вносителя за чл. 24 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 23. Предложение на народния представител Янаки Стоилов: Създава се чл. 24а, както следва: „Чл. 24а. Академичната длъжност „старши асистент” се заема от лице с придобита научна степен „доктор” или от лице, което има не по-малко от три години преподавателски стаж на длъжност „асистент”.” Комисията не подкрепя предложението.

„Раздел ІІІ”. Предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІІІ да се измени така: „Раздел ІІІ – Заемане на академичната длъжност „доцент”.”

Предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители за чл. 25. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Янаки Стоилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев: 1. В чл. 25, ал. 1 и ал. 2 думите „старши изследовател” се заместват с думите „доцент – изследовател”. 2. Добавя се и нова ал. 4 за следния текст: „(4) За асистенти, съответно за асистент – изследователи с докторска степен и две последователни положителни атестации от Атестационната комисия, ръководителят на научното звено предлага откриване на процедура за хабилитация чрез мотивиран доклад до Факултетния (научния) съвет.” Комисията не подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл.24: „Чл. 24. (1) Академичната длъжност „доцент” се заема от лице, което има най-малко 3-годишен стаж след придобиване на научна степен „доктор”. (2) Академичната длъжност „доцент” се заема въз основа на конкурс и избор. (3) Конкурс за заемането на академичната длъжност „доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност, съгласно съответния правилник на висшето училище или научната организация.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В окончателния текст, който беше прочетен в чл. 24, ал. 1 що се отнася до длъжността „доцент” – да има най-малко 3-годишен стаж. Уважаеми колеги, аз мисля, че нивото на компетентност и на експертност не изисква някакви години, за да може да бъдат доказани неговите възможности като научен ръководител или като преподавател, така че мисля отпадна времето, когато доцент се ставаше на 50, а професор на 60 години. Мисля, че компетентността и възможността на конкретния, да кажем научен работник, са абсолютно доказателство за това, че не са необходими 2 или 3 или 5 години той да бъде в дадената катедра. Мисля, че всеки един, който е проявил своите възможности и качества, съответно с разкриване на дадена възможност, би могъл да заеме местото на доцент. Бих искал също да направя едно предложение в систематичното му място, за да не вземам втори път думата, а именно това е в чл. 30, където за професорите се изисква 5-годишен трудов стаж. Уважаеми колеги, аз мисля, че не могат да бъдат определящи годините, броят на трудовете и онова, което един доцент, след като е защитил своята дисертация и броя на трудовете ... Годините никога не могат да бъдат определящи за творчеството и за възможностите на един преподавател, на един хабилитиран преподавател. Правя процедурно предложение в зала да прогласуваме именно отпадането съответно тук в чл. 24, ал. 1 – трите години стаж да бъдат задължителни, съответно в чл. 30 – петте години за професор да бъде прогласувано в зала. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, ние водим един много интересен разговор по един важен проблем. Когато вчера коментирахме двете научни степени основателно в залата звуча твърдението, че въвеждането на втората научна степен „доктор на науките” е една научна брошка, която някой би си сложил на ревера, която очевидно и от току-що направеното изказване, извинявайте, господин Иванов, не носи даже и признание в научната общност, което не ни прави чест. Вижте какво правим в момента! Ние казваме, че за да станеш доцент трябва да станеш доктор, което е правилно. Твърдим, че даже три години стаж като доктор са много, за да скочиш в академичната си кариера. Когато обсъждахме втората научна степен, стана ясно, че за да станеш доктор на науките, можеш да направиш това от магистър. Не е необходимо даже да си доктор, ако си показал някакви изключителни научни постижения. Тоест ти вече си явление в областта на науката. Сега твърдим обаче, че за да станеш доцент, трябва да си задължително доктор, за да станеш професор, трябва да си задължително доктор, а ако от магистър си станал доктор на науките, тоест ти си явление в науката, няма как да станеш нито доцент, нито професор. Защото това е една научна степен, давана по изключение при завършили магистри, тоест говорим за явление. Ето вижте, ние, които говорим за академично развитие, как неглижираме хората с изключителни възможности! Вие разбирате, че с този закон ние казваме – ти, докторе на науките, сега отново се яви на конкурс, за да станеш просто доктор, за да можеш да имаш своето академично развитие. Ние отказахме да предвидим възможност за хората, които са станали доктори на науките, бидейки магистри, при един по-различен режим наистина да могат да кандидатстват за заемането на академични длъжности, което, извинявайте, най-малкото е неприлично. Второ, чудесен е устремът към академично развитие. Аз съм „за” това да бъдат стимулирани младите хора да се занимават с наука. Само че тоталното неглижиране на каквито и да било ограничения едва ли гарантира този проблем, който, според мен, е важен и определящ. Това е проблемът качество. Аз ще се въздържа от подкрепата на тези текстове, защото, според мен, развитието не означава просто скокообразност, а изключенията виждате, че ние тук тотално ги неглижираме. Не е добър този ред и не го приемам.

Благодаря, госпожо председател. Редакцията, която се предложи в залата, беше възможна редакция и тя беше обсъдена в заседание на комисията - да не обвързваме академичното развитие с тригодишен стаж. Подчертавам, че става дума за тригодишен стаж, а не за тригодишен трудов стаж или за предходен стаж като асистент или главен асистент да станеш доцент, какъвто смисъл имаше в предложението на народния представител Янаки Стоилов и това предложение не беше прието. Така или иначе в комисията счетохме, че един професионален опит и стаж са добра индикация. Един млад учен с три години докторантура и пет години стаж на 32 години да бъде професор - за комисията беше един приемлив вариант за бързо и все пак обосновано научно развитие. Този вариант, в който се предлага хипотетично - завършва едно лице висше образование на 23 години, получава докторска степен на 26 г. и на 26-27 г. става доцент или професор. Това, свързано с преподавателски ангажименти, с научноизследователски ангажименти, с обучение на следващи докторанти, които да поемат щафетата, от един 26-27-годишен специалист – доцент и професор вече, беше счетено за не твърде уместно. Затова комисията предложи вариантът на обвързване с този тригодишен стаж. Аз съм съгласен с господин Иванов, че това едва ли е най-обективният и най-верен критерий, но все пак е някакъв критерий. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, съвсем накратко. Целта на реформата, защото това е истинска реформа, е да се даде възможност за бързо развитие на младите хора в България, които се ангажират с изследователска работа и са университетски преподаватели. След като е поставена тази цел е ясно, че текстовете на закона трябва да отговарят на нея. Господин министърът няколко пъти заявяваше, че това е целта фактически - ние сме изостанали, и това е точно така. Сега въпросът за трудовия стаж. Фактически няма противоречие между изказванията – това, което каза господин Иванов, и това, което каза господин Стоичков. Въпросът е в тълкуванието. Някой тълкува стажа, като заемане на длъжността в дадено висше училище, а друг, както е в текста - човекът да има стаж, просто да е бил на работа. Така че тук няма опасност – и това е специално към господин Иванов – някой фактически да спре развитието, обосновавайки се, че, виждате ли, вие сте станали главен асистент и нямате тригодишен стаж през следващата година да ви изберат за доцент, не от тази гледна точка, тоест този казармен начин на развитие, който в момента го има – от едната длъжност в другата длъжност, пък толкова години, пък лейтенант, та старши лейтенант, та майор, и така нататък. И всичко това вътре в стажове. Това е стереотип, който законът е премахнал фактически. Говорим за трудов стаж по смисъла, който каза господин Стоичков и от тази гледна точка – това, което каза госпожа Богданова. Ние създаваме този ред, който е нормалният в големия процент от случаите. А изключението, за което тя говореше, там изобщо тези неща се уреждат в правилниците по простата причина, че един човек, който е почетен професор на един университет, почетен доктор на един университет, е някакво голямо обществено име. Никой в университета - никой университет не го прави - не си взима някоя невзрачна или непозната личност, за да я обяви за почетен доктор и за почетен професор. Всеки университет се стреми да вземе популярна личност, личност с авторитет, защото по този начин от чуждия авторитет завзема и институционален авторитет. Това е съвсем естествено. По същия начин всяко висше училище ще се стреми да вземе такъв авторитет от един човек, който е постигнал едно изключително постижение и е станал голям доктор – казвам го в кавички, тоест в популярния смисъл на думата – и ще си го избере моментално и за почетен доктор и ще го поиска за почетен професор. Ако се съгласи човекът, ще го вземе моментално на работа в качеството му на професор. Никой между нас няма съмнение в това. Говорим за рутинния случай, а той изисква един елементарен трудов стаж, защото става дума за социален опит. Така че няма проблем в израстването. Затова призовавам да приемем това, което е поискала комисията – да има социален опит, колеги. Всички обичаме младите хора, особено тези, които ставаме все по-възрастни, но социалният опит е нещо много важно. Не може без социален опит да получиш възможността да заемеш определена длъжност. В крайна сметка тук говорим за длъжности. Забравяме и в миналото отиват титлите и званията. Говорим за длъжности. Това е йерархия на една институция, наречена университет или висше училище. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин Методиев, един закон не е литературно произведение и аз искрено възразявам срещу твърдения в тази зала, че принципи в закона могат да бъдат уреждани в правилник. Когато ние задаваме процедура, в която, за да заемеш академичната длъжност „доцент” или „професор”, трябва да бъдеш „доктор”, то няма как с правилник на което и да е висше училище да промениш текста в закона като обясниш, че станалият доктор на науките от магистър може пък и той да бъде допуснат до конкурс за заемането на тази длъжност. Това е обидна история! И това, за което ние говорим, не е за това, че за да заемеш длъжност „доцент” или „професор” трябва да бъдеш доктор, а заради това, че беше редно законът да предвиди изключение, и то като закон, а не със заигравки в правилника. Защото в противен случай ще си твърдим, и то основателно, че правилниците, които ще придвижват процедурите и възможностите за изпълнението на закона в съответните висши училища, ще бъдат формирани фриволно. А никой от нас няма подобно намерение. Това, първо. И, второ, извинявайте, но това отношение към хора, които действително са показали знания, не е просто въпрос на добър мениджмънт на съответното висше училище. То е въпрос на отношение на държавата към този проблем и става дума за запис в текстовете. Другото просто не е сериозно.

Поисках дуплика, за да кажа две неща. Първо, госпожо Богданова, Вие бяхте на заседанието, защото сте присъствала на всички заседания, на които съм присъствал и аз, тоест имаме еднакви участия – заседанието, на което ректорът на Софийският университет, безспорно нашата българска Алма матер, даде пример с много известен български адвокат и каза, че за него ще бъде гордост, ако въпросната госпожа стане почетен преподавател, почетен професор в неговия университет. Той не го каза фалшиво, а съвсем откровено. Това беше ректорът на българската Алма матер. Това е първият пример, който искам да дам. (Реплики от КБ.) Вторият пример, защото ме репликирате от място, ще Ви го кажа с малко по-остър политически тон. Разликата между лявото и дясното се състои в следното. Лявото непрекъснато смята, че държавата прави човека, а дясното смята, че човекът прави държавата. Това как държавата ще направи хората през законите е нещо, в което аз не вярвам, госпожо Богданова! Това, че хората могат да правят държавата, е нещо, което знам, че се нарича демокрация. Това са две наистина принципни разлики. И в този закон ние често се сблъскваме на тази плоскост – и в комисията, и тук, в залата. Не държавата прави човека, а човекът прави държавата! Това е смисълът на всичките ни усилия и на нас като граждани. Благодаря Ви, госпожо председател.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Има едно много хубава българска приказка, че: „Бързата кучка слепи ги ражда”. Като човек, на който целият професионален път е минал в приложната наука – преподавал съм и в Техническия университет и то на висши инженерни кадри, не мога да приема, че едва ли не е нужно да имаш само социален стаж. Колеги, умението да преподаваш е не само да имаш знания. Както се казва, това са специфични възможности. Човек може да има много теоретични трудове, много постижения в науката и в техниката, но да няма опита да преподава. Не всекиму се отдава да бъде добър преподавател. А „доцент” и „професор” означава хора, които основно преподават, това им е предназначението. Мисля, че е задължително, ако мислим за правилно и качествено развитие на преподавателските кадри, да има минимален стаж като доцент, за да може този човек да израсне като преподавател. Той може да си има знанията, но въпреки това да не може да ги поднесе по приемлив начин, за да има успеваемост от страна на аудиторията. Тук не става въпрос за дясно и ляво, господин Методиев. Гражданите създават държавата, но все пак самата държава създава правила, в които се развива. Няма нито една държава с дясно управление, в която да няма правила. Другото е волунтаризъм и едва ли не – анархия. Не приемам тук лявото и дясното като критерии за развитие на академичния състав на Република България. Подкрепям комисията, предложението, което даде и председателят. Мисля, че те са го обсъдили правилно. Разумно е да остане, да има човек тригодишен стаж като доцент, за да бъде след това достоен професор, а не да прескачаме и после, имайки тапия, човек едва ли не да е готов. Ще подкрепя текста, който предлага комисията – да има тригодишен стаж на доцент, за да вземе професорска длъжност. Благодаря.

Уважаеми колеги, имам чувството, че създаването на такъв критерий – за тригодишен задължителен стаж и то след придобиването на научна степен „доктор”, създава дискриминационна практика. Ние или трябва да поставим изискването за три години под всяка степен, или да дадем абсолютно либерална възможност всеки да кандидатства, когато излезе възможността, защото има много преподаватели в университети, които имат достатъчен стаж преди това, и няма нужда ние допълнително да ги задължаваме за още три години стаж след тази степен. Според мен не можем да поставим такъв срок специално след степента „доктор”, а след всички останали степени да не го поставяме. Или пълно либерализиране и възможност за реален състезателен принцип, или пълно ограничаване! Не бива да се създава ограничаване в една посока, а в друга да има либералност кога и как ще се придобиват степените и да не се обвързва със стаж. Подкрепям предложението да отпадне текстът с тригодишния задължителен стаж. Благодаря.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Ще засегна две теми. Първата е за стажа. Подкрепям предложението на колегата Лъчезар Иванов, не защото и аз като вносител не съм включил тази тема, а по простата причина, че за да се стане доцент – първото ниво на хабилитация, се изисква нещо много просто. Човек трябва да има защитена докторска дисертация, но с нея той не става доцент. Той става такъв с много активности и трудове, публикувани в специализирани научни издания. Той представя всичко това и то се оценява. Когато той стане доцент или както сме свикнали да казваме „хабилитиран”, в превод от латински това означава, че е способен да провежда научни изследвания, да ръководи такива, да чете лекции и т.н. Напълно естествено е, че след защитата на докторската дисертация на другия ден не можеш да представиш още 5-6-7 солидни изследвания при това в солидни специализирани издания, както изисква законът. Особено при тези отвъд Калотина, някой път за една публикация се чака две години. За статия се назначават рецензенти, които ти не познаваш, с тях започва дълъг диалог, докато твоята статия най-после излезе. След като доцент и професор се става на базата на това, че си доказал, че си способен да провеждаш самостоятелно научни изследвания след докторантурата, мисля, че темата за стажа въобще трябва да отпадне! Този закон освен това цели интернационализация на българската наука не само с включването на външни в журитата. Ние всъщност прилагаме чужд опит. Нека влезем сега в интернет в конкурсите, навсякъде ще видите, че за длъжност „професор” се изисква еди-какво си, PHD в еди-каква си област, еди-каква си тема, еди-какви си публикации, еди-какви си активности, а за стаж никъде не става и дума. Предлагам наистина да подкрепим решението да отпадне стажът. Втората тема, голямата българска дискусия за „доктор на науките”. Първо, от предвиденото в текста на законопроекта сигурно ви прави впечатление, че доктор се става след определено обучение, акредитирано от Националната агенция за оценяване и акредитация, тоест трябва да има докторска програма, приета, акредитирана, одобрена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и тя дава възможност по разписания план човекът да завърши своето обучение и да защити докторската степен. За „доктор на науките” това не се предвижда, тоест липсва санкция на държавата. „Доктор на науките” по смисъла на този законопроект е някакъв вътрешен импулс, човек, който иска да добави още една научна степен към своето развитие, поради което тя не е включена в кариерното развитие. Мисля, че е крайно време да прекъснем този плач за „доктор на науките”. „Доктор на науките”, втора научна степен е архаична система от времето, когато имаше малка група знаещи и много незнаещи, нямаше добро информационно разпространение, нямаше, нямало е – 19 век и началото на 20 век. Поради това по този начин се растеше в науката. Но днешната наука е много бърз, динамичен диалог в научните общности, той е международен, няма граници. Мисля, че е абсолютна загуба на време, след като човекът е доказал, че може да провежда научни изследвания, получил е научната степен „доктор”, да губи още веднъж време за същото, за абсолютно същото. Освен това не съм убеден, че това са най-талантливите и гениални учени. Правил съм статистика на цитиранията. Мога да ви кажа, че тези втори докторски дисертации почти не се цитират, да не говорим, че когато нашите учени цитират външни учени, цитират само хора, които имат PHD. Казвам това с абсолютна увереност на човек, минал по този път. Аз самият съм доктор на науките и нищо не губя от това, че в моето развитие се признава единствено докторската ми степен. Благодаря ви.

По чл. 26 има предложение от народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Михайлова, Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „б”, което е отразено на систематичното му място в § 3, а предложението му в останалата му част е оттеглено. Предложение на народния представител Янаки Стоилов: „Член 26 се изменя така: "Чл. 26. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което включва хабилитирани лица от националната листа на Националната агенция за оценяване и акредитация и се състои от председател и не по-малко от шест членове. Най-малко трима от членовете на журито са професори. (2) Определянето на членовете на журито става по реда на чл. 11, ал. 1 и 3." Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валентина Богданова: Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 25: „Чл. 25. Конкурсът се провежда от научно жури, което включва хабилитирани лица от Националната листа по чл. 4, ал. 2 и се състои от председател и шестима членове. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори.”

По чл. 27 има предложение от народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Михайлова, Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на Янаки Стоилов: В чл. 27 се създава ал. 5 със следното съдържание: "(5) В 14-дневен срок след определяне на състава на журито то избира двама рецензенти. Поне единият от тях е професор. Останалите членове на журито представят писмени становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор." Комисията не подкрепя предложението. Предложението на Валентина Богданова беше оттеглено в залата. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26: „Чл. 26. (1) Кандидатите представят документи и трудове, изследвания и творчески постижения след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията. Разглеждат се само публикации в специализирани научни издания. (2) В 14-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи научното жури определя двама рецензенти, от които поне единият е „професор”. Останалите членове на журито изготвят становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор.”

По чл. 28 има предложение от народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Михайлова, Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Валентина Богданова: В т. 1, относно комисията за атестиране, предложението е оттеглено в залата. „2. В ал. 2, изречение първо, думата "петимата" се заменя с думата "седемте". 3. В ал. 3, изречение първо, след думата "кандидатите" се добавя изразът "и на тяхната научна продукция".” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 27: „Чл. 27. (1) В срок до един месец преди заключителното заседание на научното жури на Интернет страницата на съответното висше училище или на научната организация се публикуват изготвените от участниците в процедурата резюмета на трудовете им след защита на докторска дисертация, както и рецензиите и становищата на членовете на журито. Материалите се публикуват на български и на английски език. (2) Научното жури провежда конкурса в срок до шест месеца от обявлението в „Държавен вестник”. (3) Научното жури оценява кандидатите според изследователската им продукция, а при наличие и съобразно преподавателския им опит. Журито класира кандидатите с явно гласуване и ги предлага за избор от факултетния/научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове в 7-дневен срок. (4) Факултетният, съответно научният съвет взема решение за избор на „доцент” по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, не по-късно от един месец след изготвяне на предложението.”

По чл. 29 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 28: „Чл. 28. Избраният доцент изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.”

По Раздел ІV има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІV - „Заемане на академичната длъжност „професор”.”

По чл. 30 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението по ал. 1, а в останалата му част предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Янаки Стоилов – чл. 30 се изменя така: „Чл. 30. (1) Научната длъжност „професор” се заема въз основа на конкурс и избор. (2) Конкурс за заемане на длъжността „професор” се обявява, ако може да се осигури поне половината от изискуемата преподавателска заетост съгласно правилника на висшето училище или научната организация, утвърден от Националната агенция за оценяване и акредитация. (3) Научната длъжност „професор” се заема от лице, което има най-малко пет години стаж на научната длъжност „доцент” и публикации, изобретения и други научни или научно-приложни разработки или творчески постижения след придобиване на научната длъжност „доцент”. (4) Научното жури е в състав от председател и не по-малко от шест членове, като повечето от тях са професори, а не по-малко от трима са външни лица. (5) Научното жури избира трима рецензенти, най-малко двама от които са професори. Останалите членове на журито представят писмени становища. (6) За заемането на научната длъжност „професор” се прилагат съответно разпоредбите на Раздел ІІІ от този закон.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29, заедно с отпадане на текста за петгодишен стаж, а именно: „Чл. 29. (1) Академичната длъжност „професор” се заема от лице с придобита научна степен „доктор”, което представи оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения, ръководство на докторанти и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения, оценени в съвкупност. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други задължителни условия. (2) Научното жури е в състав от седем члена – най-малко четирима от тях са „професори” и най-малко трима са външни лица. Изготвят се три рецензии и четири становища. За останалите условия и ред за заемане на научната длъжност „професор” се прилагат разпоредбите на Раздел ІІІ.”

Благодаря, госпожо председател. Поисках думата по този текст без да повтарям казаното от мен при обсъждането на условията, при които се заема академичната длъжност „доцент”, изискването за наличие на научно-образователна степен „доктор” и отношението й към научната степен „доктор на науките”. Искам само да кажа следното, обръщайки се и към колегата Методиев. За мен сблъскването на възгледи за отношението на държавата към получилите научната степен „доктор на науките” не е идеологически проблем. Най-малко би следвало да сблъскваме тук и сега своите идеологически възгледи за ляво и дясно. Дали държавата прави човека, или човекът прави държавата, добре е да сме наясно, че човек прави държавата. Все пак не всеки по начин, по който му харесва, а в рамките на някакви общоприети правила. Затова, коментирайки съдържанието на чл. 29, моля колегите да обърнат внимание и на предложението на колегата Стоилов в чл. 30а, който урежда различен режим за тези, които са придобили научната степен „доктор на науките”, по отношение кандидатстването и заемането на научните длъжности „доцент” и „професор”. Аз не смятам, че архаизмът на един тип поведение се изразява в терминологията, господин министър. Смятам, че проблемът е в съдържанието и ако ние влагаме днес тук различно съдържание в условията за придобиване на научната степен „доктор на науките”, разговорът ни би следвало да бъде по-различен. В противен случай ще е ясно, че мнозинството в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и това в Народното събрание е подкрепило съществуването на научната степен „доктор на науките” само и единствено, за да си спести завеждането на съдебни дела поради отнети права с приемането на този закон. Ако това е истината, това са аргументите, колеги, кажете го.

Има предложение на народния представител Янаки Стоилов – създава се чл. 30а: „Чл. 30а. (1) Лицата, придобили научната степен „доктор на науките”, могат да кандидатстват за заемане на научните длъжности „доцент” и „професор” при наличие на съответната учебна заетост, без конкурс, като представят оригиналната теория, теоретичното или емпиричното изследване, решението на значителен научен или приложен проблем, рецензиите и становищата за тях, с които са придобили научната степен „доктор на науките”. (2) Ако повече от едно от лицата по ал. 1 отговаря на това изискване, се обявява конкурс, който се провежда при условията на чл. 30.” Комисията не подкрепя предложението.

„Глава четвърта”. Има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска, което е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и предлага да отпадне.

По чл. 31 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска, което е оттеглено. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в редакцията на комисията за нов чл. 17 в Глава трета, Раздел ІІ. Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага чл. 31 да отпадне.

По чл. 32 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска, което е оттеглено. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 32 да отпадне.

По чл. 33 има предложение на народния представител Огнян Стоичков и група народни представители, което е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 33 да отпадне.

Има предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. „Глава пета”. Има предложение на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава пета, която става Глава четвърта, да се измени така: „Глава четвърта – Контрол”.

По чл. 34 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Предложение на народния представител Янаки Стоилов – в чл. 34 се правят следните промени: 1. „Чл. 34. (1) Към министъра на образованието, младежта и науката се създава Комисия за проверка и контрол на реда за придобиване на научни степени за заемане на научни длъжности. (2) Комисията се състои от председател и четирима членове, които са хабилитирани лица, определени със заповед на министъра на образованието, младежта и науката измежду предложените от висшите училища и научните организации лица. Те се изваждат от националната листа на Националната агенция за оценяване и акредитация за срок, по-дълъг с една година от времето, в което са членове на тази комисия. (3) Комисията осъществява контрол само за редовността на откритите и неприключили процедури, по които се провеждат конкурси.” 2. Досегашните ал. 2-5 стават съответно ал. 4-7. Комисията не подкрепя предложението. Предложението на народния представител Валентина Богданова беше оттеглено в зала днес. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 30: „Чл. 30. (1) Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол за спазването на единните държавни изисквания. (2) За откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, контролът е само за процедурни нарушения и се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или сигнал на заинтересована страна. (3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят. Срокът за подаване на сигнала за участници в процедурата е три дни от узнаване на обстоятелството, а за трети лица – седем дни от публикуване на информацията в “Държавен вестник”, съответно на Интернет страницата на висшето училище и научната организация. (4) Министърът на образованието, младежта и науката назначава проверка и се произнася в 14-дневен срок от получаване на сигнала. (5) При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Проверката завършва с констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата.”

Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги, за да продължим все пак разговора от вчера и от обсъждането на чл. 1. Този член под № 30, който се предлага от комисията, всъщност дава отговор на част от въпросите, които ние вече задавахме. Вижте текста! В чл. 1 ние твърдим, че върху процеса на академичното развитие – без да цитирам точно – се осъществява национален контрол. Аз и тогава, и днес твърдя, и този текст го доказва, че няма национален контрол. Има контрол на държавата в лицето на министъра. Това е ал. 1 от чл. 30. Второ, на въпроса: кой осъществява контрол върху изпълнението на единните държавни изисквания? Отговорът е тук – „министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол за спазването на единните държавни изисквания”, каквото и да означава това. Алинея 2 вече твърди, че министърът се произнася само за откритите и неприключили процедури. Между другото, това беше аргумента, с който този текст се гледаше в комисията, само че, забележете, осъществява своя контрол чрез проверки по собствена инициатива или сигнал на заинтересована страна. Уважаеми госпожи и господа, ще кажа за трети път, мисля, при обсъждането на тези текстове: нищо лично към министър Игнатов. Мисля, че никой министър не би следвало със закон да бъде официално изкушен да държи в ръцете си целия ход на откритите процедури. Защото тогава, когато се произнасяш не просто при заявени чрез сигнал процедурни нарушения, а когато осъществяваш контрола си по собствена инициатива, то тогава ние говорим не просто за възникнал проблем, при който се намесва оперативно министъра, а за една съвсем целенасочена дейност, която, извинявайте всички, но по никакъв начин не може да бъде провокирана от друг тип отношения – всякакви. Законът не е за един ден. Не разбирам защо ние твърдим, че ще вменим на министъра да проверява и по собствена инициатива, и да бъде точно единственият орган, който се произнася по хода на неприключилите процедури!? Това не просто е държавна намеса, доколкото всеки министър е политическо лице, тя е и такава, независимо от преобладаващото мнозинство. Така че проблемът за обективност, за коректност при оценка на процедурите, за търсене на начин да бъдат решавани възникнали проблеми, съжалявам, колеги, не е този. Този носи друг смисъл и очевидно ще бъде защитен след гласуването в зала.

Искам да успокоя, уважаема госпожо председател и уважаеми господин министър, че няма никакви изкушения за министъра на образованието в този текст, който и да е той. Този текст кореспондира със съответния текст в Закона за висшето образование, който казва, че държавната политика в областта на висшето образование се осъществява от министъра на образованието и науката. Той осъществява тази държавна политика. Що се касае за националните изисквания, те се регламентират и разглеждат и от Националната агенция по оценка и акредитация. И този текст на чл. 30 кореспондира с чл. 31, ал. 6, която казва доколко и в какъв обем тези разпоредби, административни заповеди на министъра са задължителни за ректора и за ръководствата на висшите училища. Ерго, те могат и да не се съобразят с тях и процедурата да продължи, въпреки намесата на министъра на образованието, след което той има правата на засегната страна пред Арбитражния съвет към НАОА. Това е корелацията и симетрията между правните норми. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Благодаря, господин председателю, за желанието да успокоите хората, които ще бъдат обект на действието на този закон. Между другото, аз мисля, че никой няма нужда от успокоение. Ние имаме нужда от успокоение, че гласуваме коректни, работещи и обективни текстове. Сега да сблъскваме автономията на висшите училища с текста в Закона за висшето образование, който естествено вменява на министъра на образованието дейностите по държавната политика в областта на висшето образование, не е сериозно. Най-малкото, защото ние с вас предпоставихме да звучат по различен начин част от текстовете в действащия Закон за висшето образование и съвсем добросъвестно цитирахме действащия закон с нормативните актове, според който специалният закон може да промени и текстовете на базовия закон, какъвто е Законът за висшето образование. Хайде да не лицемерим, когато привеждаме едни и същи аргументи за различни текстове. В края на краищата въпросът стои: кой контролира спазването на единните държавни изисквания? И ако не е министърът, защото той се произнася по процедури и в рамки, извинявайте, кой? Чия е тая национална функция, която никому не сме предоставяли? На този арбитражен съвет, за който ние ще гласуваме след малко, когато стане дума, те ще се произнасят по приключили вече процедури и при обжалване на техните резултати. Какво означава министърът, който е преценил, че процедурата не става, произнесъл се е по определен начин, след като тя приключи да я жалва втори път в тоя арбитражен съвет? Къде е националното поведение, чие е то? Това е големият проблем, който няма отговор в този закон и който, за съжаление, очевидно няма да получи такъв, а министърът ще си контролира по собствена инициатива и ще прави каквото счете за нужно. Очевидно това е част от записа в текста и той ще стане факт в закона.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Действително в текста на чл. 30 е заложена възможност за политическа репресия върху науката. Нямам предвид министър Игнатов, но всеки министър на образованието, както и всеки министър, разбира се, е политическо лице. Съгласно текста на чл. 30 министърът има окончателната дума в някои случаи. Той не подлежи на контрол за своите решения върху процедури, които третират научна материя. Затова в този текст наистина е заложена такава възможност. Разбира се, ние не бива да смесваме или по-скоро трябва да правим разлика между автономията по отношение на образованието и автономията по отношение на науката. Автономията по отношение на науката трябва да бъде абсолютна, докато държавата е длъжна да има своя политика за образованието и министъра е в правото си като политическо лице да упражнява контрол независимо от автономията от гледна точка на държавните изисквания върху висшите учебни заведения. При науката нещата стоят по друг начин. Представете си утре някой министър на образованието по чисто субективни съображения реши, а текста на чл. 30 му дава това право, да атакува определена процедура не от гледна точка на научното съдържание на трудовете, а от други съображения. Така че ние няма да подкрепим този текст. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Моята реплика е съвсем кратка и е свързана с това, че се изказват опасения, че с този текст се дава възможност министърът да издаде акт, който е окончателен. Актовете на министъра са индивидуален административен акт. Ако стигнем до толкова тежка ситуация, в която един министър се произнесе по нещо и това, което се произнася, практически спира едно висше учебно заведение или препятства дейността му, или отправя отказ за определени процедури, то по силата на Административнопроцесуалния кодекс този акт на министъра може да се обжалва. Затова вземам тази реплика, защото смятам, че не е затворен пътят за контрол върху актовете на министъра и нека да знаем, че това като правна възможност съществува.

Аз също ще бъда кратък, предвид напредналото време. Дискусия се проведе и с участието на господин Имамов в комисията. Не може да има място за репресия. Категорично най-тежкото правомощие на министъра по чл. 30, както казах, е в корелация с чл. 31. Той може да спре процедурата само за един месец, след което ректорът може да я възобнови. В този един месец евентуално, ако пострадалият, заинтересованото лице, претърпи неимоверни, морални или материални вреди, както каза и колегата Михайлова – има Административнопроцесуален кодекс, има Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Тоест в случая този един месец не би следвало да се възприема като крайна репресия от администрацията. И все пак не забравяйте, колеги, че вчера дискусията се проведе и да не мултиплицираме опита от наши северни съседки това бяха апелите от ляво в залата. Сега, когато разглеждаме текста – да има единни държавни изисквания и някой да следи за тяхното спазване – пак има апели, и пак отляво. Държавните изисквания кой да ги спазва, кой да ги следи, освен държавата?! Благодаря ви.

Уважаема госпожо Михайлова, ако проблемите за научното израстване отидат в съда, горко й на тази наука. Горко му и на научния работник, ако трябва съдът да решава дали неговите трудове имат научна стойност. Наистина могат да се оспорват решенията на министрите. Тук става дума за нещо друго – за чисто творческа работа. Наистина може да се повтори процедурата, но една процедура, ако започне да се върти непрекъснато – горко му на научния работник. Той вероятно ще достигне една пределна възраст, за да получи признание от обществото и от своите колеги за това, което е направил. Процедурата в никакъв случай не трябва да пречи на научния работник в неговото творческо израстване. За съжаление този текст създава такива възможности. Благодаря.

Предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители за чл. 35. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Валентина Богданова, оттеглено в зала днес. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 31: „Чл. 31. (1) Министърът на образованието, младежта и науката може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури. (2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката или оправомощен от него заместник-министър има право да спре защитата на дисертацията, съответно конкурса или избора на главен асистент, доцент и професор. В заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се съобщава на висшето училище или на научната организация. (3) Спирането е еднократно и за срок до един месец. (4) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 2. (5) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на оправомощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени. (6) Когато министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането, процедурата може да се възобнови от ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация. При несъгласие министърът може да подаде жалба по чл. 33, ал. 3 или да предложи отнемане на акредитация пред НАОА.”

Предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев за създаване на нов чл. 33. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 32: „Чл. 32. (1) Приключилите процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност могат да се обжалват при допуснати съществени нарушения пред Арбитражния съвет към НАОА. Съществени са тези нарушения, чието действие би повлияло на крайния резултат. (2) Арбитражният съвет към НАОА се съставя за всеки разглеждан спор и се състои от четирима членове и председател. (3) Засегнатата страна, висшето училище или научната организация, МОМН и НАОА избират по един арбитър, а избраните арбитри избират председател. При избор на Арбитражен съвет всяка една от страните представя по един резервен член. (4) Арбитри се избират от Националната листа по чл. 4, ал. 2. Задължително условие е те да не са участвали в съответната процедура в друго качество. (5) За председател на Арбитражния съвет се избира юрист с най-малко 10-годишен юридически стаж, включен в Националната листа.”

Предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители за създаване на нов чл. 34. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов чл. 33: „Чл. 33. (1) Производството пред Арбитражен съвет започва по жалба на засегнатата страна, подадена чрез висшето училища или научната организация в 14-дневен срок от нейното уведомяване. (2) Право да подадат жалба имат и други заинтересовани страни, които не участват в процедурата със самостоятелни права относно нейния предмет. Жалбата се подава в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от един месец след обявлението на Интернет страницата на висшето училище и научната организация за приключване на процедурата. (3) В изключителни случаи при нарушаване на обществен интерес жалба може да подаде министърът на образованието, младежта и науката или председателят на НАОА в двумесечен срок от обявлението на Интернет страницата за приключване на процедурата. (4) Ректорът на висшето училище, съответно ръководителят на научната организация може сам да отмени постановеното решение след като получи становище по жалбата от факултетния, съответно научния съвет. В противен случай то изпраща жалбата и цялата документация със свое становище до НАОА в 14-дневен срок от жалбата с препис и до МОМН.”

Предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители за създаване на нови членове 35, 36 и 37. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създадат нови чл. 34, 35 и 36: „Чл. 34. (1) В едномесечен срок от получаване на документите по чл. 33 се избира състав на арбитри. Същите провеждат първо заседание в 14-дневен срок след избора им, на което се разглеждат жалбата, приложната документация, становището на висшето училище или научната организация и становището на МОМН. (2) Второ заседание се провежда по изключение при заявени искания за нови писмени доказателства, които по уважителни причини не са могли да се представят на първото заседание. Срокът за провеждане на второто заседание е до 14 дни след първото заседание. (3) В 14-дневен срок след съответното заседание се насрочва заключително заседание, на което се провежда гласуването, съобщават се мотивите на отделните арбитри и се обявява решението. Решението се приема с обикновено мнозинство. (4) С решението на Арбитражния съвет може да се потвърди решението на висшето училище или научната организация или да се отмени като се изпрати за нова процедура от друг състав на научното жури. Повторното решение на висшите училища и научни организации не подлежи на обжалване пред Арбитражния съвет. (5) Решенията на Арбитражния съвет по този закон не подлежат на съдебен контрол. (6) За неуредените въпроси относно арбитражната процедура, включително административно-техническата организация, такси, разноски и други, се прилага правилника на Арбитражния съвет към НАОА. Чл. 35. (1) Освобождава се от академична длъжност лице: 1. когато бъде установено, че трудовете или значителни части от тях, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, са написани или създадени от другиго; 2. което е защитило дисертационен труд или е избрано на академична длъжност в процедура, в която член на жури или на факултетен/научен съвет е дал становище, вследствие на извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда; 3. което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации. (2) В случаите по ал. 1, точки 1 и 2 се отнема и придобитата научна степен. (3) Отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно – ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/научен съвет. (4) Министърът на образованието, младежта и науката или засегнатата страна имат право да обжалват отнемането пред Арбитражния съвет в 30-дневен срок. Той се произнася с окончателно решение в едномесечен срок. (5) Член на жури по смисъла на ал. 1, т. 2 се заличава от Националната листа, като му се отнема научната степен и се освобождава от академична длъжност. Чл. 36. (1) Освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, точки 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 се отразяват при атестирането на висшето училище или научна организация, провела съответната процедура, както и при атестирането на членовете на съответното жури, заемащи академични длъжности. (2) При външните членове на журито освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал.1, точки 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 се отразяват и при атестирането на висшето училище или научна организация, към която принадлежат. (3) Всички лични права на лицето, произтичащи от научната степен и академичната длъжност, се считат за отменени.”

Благодаря, госпожо председател. Този текст е изключително важен и аз искам да обърна вашето внимание на няколко проблема, които той предпоставя. Първо, заложени са три безспорни хипотези, при които едно лице може да бъде освободено от академична длъжност – когато е плагиатствало и това е установено; когато е защитило дисертационния си труд, благодарение на гласуване от жури, в което член е дал становище вследствие на престъпление, приемете, че е подкуп, и това е установено с влязла в сила присъда; и когато има три отрицателни оценки при две последователни атестации – нещо, което законът е предвидил. Аз продължавам да имам резерви, че в случаите на алинеи 1 и 2, колкото и да е тежко провинението, но то е свързано със заемане на академична длъжност, а не с получаване на научна степен, би следвало да се отнеме и научната степен. Но питам, понеже този въпрос вече го зададох, държа да получа сериозен отговор още веднъж: при условие, че става дума за три безспорни хипотези, на какво основание министърът на образованието, младежта и науката ще обжалва отнемането пред Арбитражния съвет в 30-дневен срок? Още повече, че ние императивно сме записали, че се отнема научната степен по алинеи 1 и 2. Какво би могъл да обжалва министърът? Имаме три безспорни хипотези. В единия случай – престъпление с влязла в сила присъда, другото – безспорно плагиатство, третото – ясни отрицателни оценки в две последователни атестации. При императивния текст какво обжалва министърът? Още повече, че ние сме записали, че решенията на Арбитражния съвет не подлежат на съдебен контрол, тоест всичко се затваря вътре в рамките на този Арбитражен съвет. Ние затваряме процедурата и от нея няма излизане! Още повече, че вменяваме на министъра едно право, което той би трябвало да изпълни по неясни за мен съображения. Аз бих искала да се уточним за това с още една уговорка. Вероятно такъв казус би се получил. Ние твърдим, че когато се установи проблем в рамките на първите три хипотези, имаме освобождаване от академична длъжност, това се отразява при атестирането на висшето училище или научната организация. Добре, само че аз приемам, че това трябва да се отрази при атестирането на членовете, за които говорим и които са участвали и са се провинили по начин, по който т. 2 на ал. 1 е предвидила. Но ако те са външни, къде е вината на научната организация или на висшето училище, което ги е получило от една Национална листа, която, между другото, е формирана не с участието на всички, а по предложение на висши училища, научни организации, министерства и НАОА по неясни за мен критерии? Няма отговор на тези въпроси. Това са възможни казуси и аз държа да получим отговора им тук, преди да гласуваме.

Въпросите, които постави колегата Богданова, са важни и затова вземам думата. Министърът на образованието по смисъла на чл. 35, ал. 4 има право да обжалва отнемането в хипотезите на чл. 35, когато в т. 1 сме записали: когато бъде установено, че трудовете или значителна част от тях, въз основа на които е придобита научната степен, са написани или създадени от другиго. Но не сме казали – това не е с влязла в сила присъда, не е плагиатство, установено по съдебен ред. Тоест ние сме разширили тази процедура, която допуска вариативност. Тоест може и да е така, може и това да е точно в противоположна насока. Когато е в противоположна насока, именно тогава министърът на образованието, защитавайки обществения интерес, интервенира и има право на жалба, която не можем да му я отнемем, след като спазва за единните държавни изисквания, които гласувахме преди почивката. Следващият въпрос беше: защо висшето училище, което е излъчило членовете на журито в Националната листа и което не провежда процедурата, защо то трябва да носи някаква отговорност? Отговорът е прост – защото това висше училище е предложило своите хабилитирани лица в тази Национална листа, която е към НАОА. Затова отхвърлихме предложението всички, които са хабилитирани по право, да се включват в тази Национална листа. Тази Национална листа се изготвя по предложение на всички заинтересовани страни, които обаче си носят отговорността за излъчените от нея представители. В случая това е отговорността на висшето училище, което е допуснало член на жури, което е уличено в престъпно действие и процедурата е опорочена. Благодаря ви.

Благодаря, господин председателю. Господин Стоичков, не става дума за това. Вие разбирате – ние в момента наказваме при атестирането висшето училище, което е провело процедурата, но е възможно обвинението към тази процедура да бъде свързано с т. 2 на ал. 1, а този член на журито да не е предложен от това висше училище! То, очевидно вече не чрез жребий, а по някакви други съображения, както гласувахме вчера, ще избере от Национална листа в определено съотношение външни и вътрешни членове на научното жури. Провинението по т. 2 на ал. 1 прави член на журито, което това училище не е предложило – то е външно за нея. Защо наказваме това училище, което е провело процедурата, а не това, което е изпратило съответния учен, съответното хабилитирано лице в тази комисия? Това е проблемът. В края на краищата никой не би могъл да бъде застрахован от това. Министърът как ще спори дали това плагиатство наистина е факт, след като някой преди него го е установил, и на какво основание? Можехме да кажем, че става дума точно за тази т. 1, по която той може да обжалва с разбирането, че императивният текст отново до голяма степен съкращава правата му. Обърнете внимание на чл. 36, ал. 1, защото ще създадем проблем.

Вие сте абсолютно права, колега Богданова. В случая наказваме не едното или другото, наказваме ги и двете висши училища. В чл. 36 при нарушаване на процедурата по чл. 35, ал. 1, точки 1 и 2 се наказва висшето училище, провело съответната процедура. А по ал. 2 наказваме при същите хипотези висшето училище, което е излъчило членове на журито и това се отразява на тяхната атестация. Тоест наказваме и двете висши училища, тъй като нарушенията са тежки и, както и Вие казахте преди малко, безспорни. Благодаря ви.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

По § 1 има предложение от народните представители Стоичков, Станилов, Колев, Методиев и Банковска. Комисията подкрепя предложението, като ал. 2 е отразена на систематичното й място в § 4, а ал. 3 е отразена на систематичното й място като чл. 16. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. Висши училища и научни организации включват всички висши училища, Българска академия на науките, Селскостопанска академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА. 2. „Докторска програма” е акредитирана програма на висше училище или научна организация в област на висшето образование за провеждане на обучение на докторанти.”

По § 2 има предложение от народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. (1) Националната листа по чл. 4, ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник” до 30 януари ежегодно. (2) В съответния правилник на висшето училище или научна организация може да се предвиди и по-голям нечетен брой на членове на научното жури при запазване на законоустановените съотношения.”

Допълнителен доклад за редакция на § 2: „§ 2. В съответния правилник на висшето училище или научна организация може да се предвиди и по-голям нечетен брой на членове на научното жури при запазване на законоустановените съотношения.”

Точно така. И ал. 1 да отпадне.

Точно така.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Същността на Допълнителния доклад е отпадането на изискването Националната листа да бъде публикувана ежегодно. Това решение на комисията беше взето в последния момент – на допълнително заседание, на крак, с аргументите, че така или иначе листата се актуализира и може да бъде актуализирана по време на цялата година. Въпреки всичко в много нормативни документи в страната за най-различни длъжности, най-далечни от научната сфера – дори лицензирани оценители, така или иначе има изискване за публичност и публикуване на хората, от които зависи това, което се случва. Аз предлагам да преосмислим отпадането на изискването за публикуване на Националната листа, тъй като става въпрос за публичност на хората, от които зависи развитието на академичния състав. Нищо не пречи в началото на годината да бъде публикувана листата, а тя, след своята актуализация през годината, да бъде констатирана отново в началото на следващата година. Пледирам за оставане на ал. 1 в § 2. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, считам че този въпрос няма проблем да се реши в правилника за приложението на закона. Действително аз съм един от вносителите, които предложиха това обявление в „Държавен вестник”, но мисля, че то не е основополагащо. Така че поддържам крайната редакция на § 2 само от една алинея.

Комисията предлага да се създадат нови § 3 и § 4: „§ 3. (1) Самостоятелните колежи не могат да провеждат процедури за заемане на академични длъжности. (2) Процедурите за заемане на академични длъжности по ал. 1 се провеждат от висше училище или научна организация, които извършват обучение в същата област на висшето образование, въз основа на сключен договор със съответния самостоятелен колеж. § 4. (1) Всички обявления в Интернет страницата по този закон съдържат и дата на публикуване. Датата трябва да съвпада с датата на публикуване в „Държавен вестник”. Когато информацията се публикува само в Интерент страница, за достоверността на съдържанието и датата се съставя протокол, подписан от председателя на научното жури, съответно от факултетния или научния съвет и от поне един кандидат в процедурата. (2) При провеждане на процедури по този закон, съдържащи класифицирана информация, заседанията на съответните органи са закрити и се прилагат изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”

Колеги, искам да оттегля предложението, което сме направили по чл. 26, буква „б”, което комисията подкрепя по принцип, но го отразява на систематичното му място в § 3.

Оттеглям предложението по чл. 26, буква „б”, което касае § 3. То е: „За провеждане на конкурси в самостоятелните колежи, както и в новооткрити висши училища за срока до получаване на първата институционална акредитация за членове на научното жури се определят само външни за висшето училище лица”.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, вносител тук не е госпожа Михайлова, вносител е комисията и председателят на комисията не е казал, че комисията оттегля това предложение. Второ, отдавна се съмнявах в подобен вид, ще го нарека, най-малко странно предложение в текста, защото съмнението за лобизъм към колежите съществува. Текстът, че колежите не могат да извършват такива процедури е задължителен в този закон. И аз мисля, че комисията не е обсъждала вариант да оттегля своето предложение. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Този текст на § 3 не беше самостоятелно предложение на комисията, а редакция действително на предложението на народните представители Стефани Михайлова и Нели Калнева-Митева с последващата редакция, която комисията направи. Аз като председател на комисията подкрепям това предложение за оттегляне и за отпадане на разпоредбата на § 3, тъй като когато я дискутирахме, новият проект на Закона за висшето образование не беше в така напреднал стадий, както е към момента, и който следва да уреди както отношенията между самите самостоятелни колежи, така и отношенията между самостоятелните колежи и висшите училища по научни области, към които те са свързани. Това, първо. Второ, В Правилника за приложение на Закона за академичния състав, ако се прецени, процедурата може да бъде детайлизирана - как и точно новооткритите висши училища и самостоятелни колежи могат да произвеждат своите академични длъжности. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, аз много моля да престанем в тази зала да твърдим, че всички въпроси, които предизвикват напрежение вътре, ще решаваме с правилника. Не мисля, че това е прилична парламентарна практика, нито добра законодателна технология. Има един принципен въпрос. Той беше предложен, гласуван, вкаран тук като становище на комисията и е абсолютно прав колегата Николов – комисията не се е събирала по този повод, за да промени решението си. Това решение на комисията - тогава, между другото, еднозначно подкрепено от всички присъстващи - беше самостоятелните колежи да не правят свои процедури. Това да бъдат процедури, правени във висши училища в съответната научна област по сключен договор между двете училища. Да, вярно е, че самостоятелните колежи са висши училища по смисъла на действащия Закон за висшето образование, както е вярно, че част от предварително направените коментарите по досега влизащия в сила закон, са, че това множене на научната област без ясни критерии, и то в 51 на брой висши училища с тенденцията да станат повече, не е добро решение. Аз отказвам тук да коментирам вече дали то е добро или лошо. Твърдя обаче, че никой не може да подменя волята на комисията, поради което моля председателят на комисията и председателят на Народното събрание да подложи на гласуване и двата текста – единият, както е предложен, а вторият – по предложение на колегата Михайлова, за отпадане на този текст, ако правилно разбирам това. Защото вашето предложение по чл. 26 отдавна мина като гласуване и няма значение къде е систематичното му място. То вече не е ваше, то е наше решение. Така че подложете на гласуване и двата текста, а иначе крайният резултат мен лично не ме изненадва също.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, навлизаме в доста рискован казус. Това, което предлага комисията, всъщност като решение за ситуацията в България, е най-доброто, по простата причина, че ние с вас в момента трябва да уредим една материя, която някак си не е много правилна. Такъв вид самостоятелни колежи, каквито се нароиха в България, световното образователно пространство не познава. Обикновено колежите са част от висше училище или подготвят хора, които да продължат това, което ние в България наричаме висшето си образование, тоест да придобият бакалавърска и магистърска степен. Проблемът е, че по смисъла на Закона за висшето образование самостоятелните колежи са висши училища. Те са висши училища, обаче водят до придобиване на степен професионален бакалавър. Дори не на целия бакалавър. Разликата между университетското образование и професионалното е в това, че университетът подготвя образовани хора. Иначе като професионалисти тези от колежа може дори да са по-добри, но като картина на света, разширено съзнание, университетът с това се отличава от колежите. Независимо че Законът за висшето образование казва, че те са висши училища, те нямат структурата на останалите университети и висши училища. Те имат директори и общо събрание. И в повечето случаи този директор е нещо като собственик на тази институция. Това е хубаво, нас това не ни интересува. Въпросът е обаче, че когато се избира доцент или професор, го избира жури от няколко кандидата или един кандидат. И това жури докладва кандидата на един научен съвет. Това е факултетен съвет в университета, където има много учени. Именно колегията избира своя нов колега – доцент или професор. По същия начин сега давах пример – аз не съм адвокат. И, примерно, в моята махала мога да ги излъжа поради това, че имам пишеща машина и пиша на хората от малцинствата молби до съда, те ме мислят не за адвокат, а за прокурор. Но аз не съм такъв. Значи колегията трябва да каже аз такъв ли съм или не съм такъв. И поради това, че те са висши училища, но по структура нямат този научен потенциал да избират хабилитирани лица, това, което предлага комисията, е правилно. Ние не ги лишаваме от права, не им създаваме на тях отделен ВАК. Между другото повечето от тях и сега работят в договорни отношения с висши училища, защото икономически изгодно за колежа е да бъде в договор, за да може неговите възпитаници да продължат някъде своето образование. И когато аз в рекламата кажа, че съм в договор с еди-кой си университет и като завършите професионален ще продължите до магистър, доктор, каквото си искате, значи аз ще събера повече клиенти. Дори така ви го казвам чисто прагматично. Като човек от професията и от практиката смятам, че тук няма никаква рестрикция, не се нарушават абсолютно никакви права. Ние обаче ще нарушим принципи и права на другите. Представете си едно добро средно училище някъде в провинцията да произвежда доценти и професори. Училището не може дори бакалаври да произвежда, а ще произведе висшият състав на гилдията. Някак си не става. Така че според мен така, както го е предложила комисията, е добро. Може да има всякакви атаки. Нека да има атаки. По-добре е да запазим достойнството на тази академична общност. Чисто прагматично и като професионалист, и като човек, който освен тази среда друга не познава. Затова не коментирам други проблеми. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Поисках думата, уважаеми колеги, господин министър, за да се солидаризирам с думите на господин Игнатов. След като в § 3 ясно е казано, че колежът е висше училище по смисъла на Закона за висшето образование, имайки там професионален бакалавър и нямайки магистър, не може да има доктор. То е толкова близко до логиката, че няма накъде повече. И след като няма структурата на един университет, не може да провежда процедурите за съответните университетски длъжности, които вече сме гласували – доцент и професор, ние сме направили ред и процедура, при която колежите, в съгласие с даден университет, ще могат да формират своите университетски длъжности. С други думи доцент и професор. Много е ясно, че ръководителят на съответния колеж – и това е съвсем близко до логиката, ще бъде инициатор на процедурата в собствения си колеж и накрая ще бъде човекът, който ще завърши тази процедура със заповедта за назначаване, защото няма кой друг да го направи. Но вътре всичко това, което гласувахме до момента – формирането на журито, произнасяне на факултетни съвети, рецензенти и прочие, е по институционалните сили само на университет и не на колеж. Не може колежът да го направи. Защото това означава в рамките на следващия месец всички колежи в страната да приведат структурите си в изискванията на структура за един университет – нещо, което Законът за висшето образование не иска от тях. И не е нужно. Няма защо. Ако някой намери в този § 3 трудност при приложението, защото знам, че има такъв документ, който се е появил във вчерашния ден на няколко човека, ръководители на подобни университетски звена, нека да се обърне към министерството, да се обърне към комисията. С най-голяма радост ще ги упътим за реда, по който те ще се развиват. Не само, че не им се пречи за развитието. Напротив, дава им се път, по който да се развиват. И, разбира се, съвсем ясен регламент. Така че аз също съм от хората, които призовавам да гласуваме и всеки да прецени. Аз ще подкрепя наличието на този текст в § 3.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

По § 3 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като § 4. Предложение на Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5: „§ 5. (1) Законът за научните степени и научните звания (Обн., ДВ, бр. ...) се отменя. (2) Всички права като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват. (3) Лицата, придобили научни степени и звания при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания, запазват научните си звания и научните степени и след като престанат да заемат научни или академични длъжности.”

По § 4 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Янаки Стоилов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 5. Предложение на народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне.

По § 5 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 7. Предложение на народния представител Ивелин Николов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 7. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник” ІІІ, ІІ и І степен, които не притежават научна степен „доктор”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.”

Предложение на народния представител Лъчезар Тошев – създава се нов § 5а със следния текст: „§ 5а. Висшите училища, БАН, Селскостопанската академия, медицинските университети и другите научни организации са длъжни в срок от един месец след влизането на закона в сила да открият процедура за хабилитация на техни служители, които притежават званията „главен асистент” или „научен сътрудник І степен” и имат две последователни положителни атестации към момента на влизането на закона в сила.” Комисията не подкрепя предложението.

По § 6 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Янаки Стоилов – в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните промени: 1. Точка 1 се изменя така: „1. „Асистент”, съответно „научен сътрудник”, се заменят с „асистент”, съответно „изследовател”.” 2. Създава се нова т. 2: „2. „Старши асистент” и „главен асистент” се заменят със „старши асистент”.” 3. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Още едно предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. (1) Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва: 1. „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник” ІІІ, ІІ и І степен, се заменят с „главен асистент”; 2. „доцент”, съответно „старши научен сътрудник ІІ степен” се заменя с „доцент”; 3. „професор”, съответно „старши научен сътрудник І степен” се заменя с „професор”. (2) Научните звания на членовете на академичния състав, които не притежават научни степени, получени съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва: 1. „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник” ІІІ, ІІ и І степен, се заменят с „асистент”; 2. „доцент”, съответно „старши научен сътрудник ІІ степен” се заменя с „доцент”; 3. „професор”, съответно „старши научен сътрудник І степен” се заменя с „професор”. (3) Лицата по ал. 1 и 2 запазват трудовите си правоотношения със съответното висше училище или научна организация. Лицата по ал. 2, т. 1 след придобиване на научна степен „доктор” заемат длъжността „главен асистент” без конкурс.”

По § 7 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизане на закона в сила. Специализираните научни съвети прекратяват дейността си в шестмесечен срок от влизането на закона в сила, като в този срок се удължават изтеклите им мандати. (2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката. (3) Министерският съвет в срока по ал. 1 определя ликвидационна комисия. (4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й. (5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й, както и по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката. (6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научният секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката.”

Благодаря, госпожо председател. Разбира се, че такъв текст трябва да има, не толкова по съдържание, колкото по колективното ни желание да бъдем коректни към сроковете, които поставяме. Факт е, че в момента има доста разкрити процедури. Надявам се, господин министър, наистина да имаме относително коректна информация за колко процедури говорим в момента, с които трябва да се справи Висшата атестационна комисия в рамките на срока, който тук предлагаме. Защото ако те са повече, аз не намирам за особено сериозно предварително с определяне на срок от осем месеца да заложим реалната възможност след седем месеца да искаме удължаване на срока по § 8. Надявам се да се включите в подкрепа или с искане срокът да бъде поне девет месеца, ако наистина говорим за сериозен брой разкрити процедури, за да не се налага да се връщаме към този текст, предпоставено още със сегашното ни гласуване. Държа да кажа, че ще се появи един проблем (за да не вземам втори път думата) със записите в § 9. Там сме се опитали да уредим с този закон, независимо от това какво гласи досега действащият, кои процедури се считат за разкрити, тоест кои подлежат на довършване в рамките на този закон. Предвидили сме за открити процедури да се считат тези, за които има избрани рецензенти или е платена такса. Държа да кажа, за да бъде наясно залата, че ще се появи сериозно напрежение от страна на тези, чиито документи са в научните съвети, но по една или друга причини научните съвети не са заседавали и не са определили рецензенти, като по тази причина една тръгнала по стария закон процедура ще бъде спряна по действието на новия закон. Трябва да имаме готовност - или да приведем в приличие текста по ал. 1 на § 9, или да отговорим на голямата част млади хора какво следва от това.

По § 8 има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. (1) Откритите и неприключили към влизането в сила на закона процедури пред Висшата атестационна комисия се довършват при досегашните условия и ред в срока по § 8, ал. 1. За открити процедури се считат тези, по които има избрани рецензенти или е платена такса. (2) В двумесечен срок от влизане в сила на закона, Министерският съвет приема правилник за неговото приложение. В правилника се регламентират единните държавни изисквания по смисъла на чл. 1, ал. 3, процедурите по прием и обучение на докторанти съгласно Глава втора, нормите за преподавателска натовареност при откриване на конкурси за хабилитирани лица съгласно чл. 24, ал. 3 и други разпоредби по неговото прилагане. В срока по изречение първо Министерският съвет приема и правилника за дейността на Арбитражния съвет.”

Има предложение на народния представител Валентина Богданова, което беше оттеглено днес в залата. По § 9 има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева. Предложението е оттеглено. Има предложение на Валентина Богданова – също оттеглено днес в залата. Има предложение на Лъчезар Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В едномесечен срок от влизане в сила на правилника за прилагане на закона висшите училища и научни организации изготвят и приемат правилници за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Правилникът се приема от Академичния съвет на висшето училище или от съответния ръководен орган на научната организация.”

По § 10 има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева, което също е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.

По § 11 има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага текстът на вносителя за § 11 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5. Комисията предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В тримесечен срок от влизане в сила на закона, НАОА изготвя Национална листа на членове на журита и арбитри.”

По § 12 има предложение на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева, което е оттеглено. Предложение на Валентина Богданова – оттеглено днес в залата. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В Закона за висшето образование се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 48: а) В ал. 1, т. 2 думите „старши асистент” се заличават. б) Алинея 3 се изменя така: „(3) Академичните длъжности „асистент”, „главен асистент”, „доцент” и „професор” се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.” 2. Член 49 се отменя. 3. В чл. 50, ал. 2 думата „три” се заменя с „два”. 4. В чл. 77, ал. 3 думата „две” се заменя с „едно”. 5. В чл. 87, ал. 4 думите „както и с участието в научни комисии в президиума на Висшата атестационна комисия” се заличават. 6. Навсякъде думите „Закона за научните степени и научните звания” се заменят със „Закона за развитието на академичния състав в Република България”.”

По § 13 има предложение от народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 80, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „които са специалисти в областта на медицината, биологията, химията и физиката и другите немедицински специалности”.”

По § 14 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено от комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Гласувах против този текст, не защото съм против отпадането на § 14, тъй като до днес това беше последният текст в закона. Ние ще имаме проблем с този закон по две причини. Ние, като Народно събрание, ще имаме проблем. Първата причина е, че е хубаво някой да си направи труда да изчисли – това е прецедент в парламентарната практика. Това е може би единственият законопроект, станал закон днес, в който комисията е против текстовете на вносителя в повече от три четвърти от законопроекта. На практика ние на второ четене гласувахме един друг законопроект, който няма нищо общо със закона на първо четене. Второ, така или иначе в текстовете на членове от 34 до 36 ние отнехме правото на академичната общност от съдебна защита. Мисля си, че законът е атакуем и след това, което ние днес свършихме окончателно, дали при държавния глава или в Конституционния съд, той може да бъде оспорен сериозно. Тази практика на второ четене да се гледа законопроект, който не е гласуван на първо четене, съвсем различен законопроект, не е добър атестат за работата на Народното събрание. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, по Допълнителния доклад на комисията. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Жанета Петрова.

Благодаря. „Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Има предложение на народния представител Любен Корнезов за създаване на нов § 1: „§ 1. В чл. 13 числото „3” се заменя с числото „2”, а след думите „постоянно пребиваване в Република България” се добавят думите „или друга държава на Европейския съюз”. В т. 1 на чл. 13 числото „3” се заменя с „2”.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, госпожо председател. Идеята на закона, целта на закона е, по-бързо да се решава и по-оперативно да се решава въпросът с българското гражданство. Държавата да реши – ще даде ли или няма да даде българско гражданство, съобразно критериите на закона. В тази връзка е моето предложение. Сега в чл. 13, за да може да се иска придобиване на българско гражданство трябва лицето, което иска българско гражданство, не по-малко от три години да има законен брак – както се казва, законен брак, все едно, че няма законен брак, но, както и да е, да употребим термина на закона, трябва да бъде в брак с български гражданин. Моето предложение в тази насока е да намалим този срок на две години, като имам предвид следното: от изтичане на тези две години до решаването на въпроса, практически ще минат три години – три години и половина, ще дойдат децата и няма смисъл този дълъг период. Плюс това лицето, което иска да стане български гражданин и е в брак, то трябва да отговаря на всички други условия – трябва да знае български език, трябва да е пълнолетно, трябва да не е осъждано, да има доходи и т.н. Разбира се, ще се прецени дали да му се даде или да не му се даде. Няма смисъл от този дълъг период от време. Второто предложение, което е, е, че лицето, което желае да стане български гражданин трябва да живее на територията на Република България или друга държава на Европейския съюз. Предложението ми е: „и друга държава на Европейския съюз”. Имам предвид следното, че много млади хора, българи, например учат в редица университети – в Германия са над 10 хиляди млади хора, в Испания, Англия и т.н., и т.н. Много от тях сключват брак с чужденец или чужденка. Защо трябва да караме тези хора да идват постоянно да живеят три или пък две години в България, когато трябва в рамките на Европейския съюз да имат право да придобиват? Разбира се, това е право, а не е задължение българската държава да дава това гражданство, съобразно критериите, които ще прецени. Аз ще помоля тук и министъра, да вземе и той отношение. В Комисията по правни въпроси се гласува разнопосочно, даже гласувахме на два пъти двете предложения, ако си спомняте, госпожо Фидосова. Както решите, може да ги гласуваме и едновременно – преценете Вие. Мисля, че това ще улесни функционирането на закона, а няма да затрудни неговото приложение. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Както каза колегата Корнезов, в Комисията по правни въпроси дискутирахме този проблем, но и там аз заявих, че трябва да се изходи именно от гражданството, което показва реалната и ефективна връзка между едно лице и определена държава. По принцип реалната и ефективна връзка между това лице и държавата се проявява в рождението, местоживеенето и произхода. Тук, когато казваме, че едно лице може да живее в друга държава и това да бъде определящо при даването или не даването съгласие за гражданство, аз считам, че се отклоняваме от тези принципи. В тази насока е и международното право и са налице решения, като това по делото Нотидом от 1955 г. на Международния съд и решението по делото Микелети на Европейския съд. Затова аз считам, че не следва да се отклоняваме от този принцип. Благодаря.

Вие няма да го приемете, но…

Колегата, според мен не е много точен. Вижте каква е практиката досега – много граждани на Македония, които са по произход, разбира се, живеят си в Македония. И продължават да живеят в Македония. Даже не е държава – член на Европейския съюз. Разбирате ли? Надали този аргумент, който Вие изтъкнахте, е най-сериозният. Освен това, уважаеми колеги, ние вече имаме, така да се каже, гражданство на Европейския съюз. Ние сме граждани хем на България, хем граждани на Европейския съюз с различен статут. Имаме съответни права, но само в рамките на Европейския съюз. Какво ни пречи да дадем? Разбира се, пак казвам – държавата ще прецени, комисията ще прецени. Нямала връзки?! Ами тя – момичето, или момчето знаят български език прилично, имат доходи тук, които могат да изкарват, не е осъждано, има брак, има две деца или едно дете – защо да не дадем гражданство на един испанец, на една испанка или пък на някои друг? Не виждам пречка. Благодаря ви.

Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители за § 1. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2 и 3: „(2) Производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход. (3) Удостоверението по ал. 2 се издава в едномесечен срок.”

Постъпило е предложение от народния представител Четин Казак за създаване на нов § 1а: „§ 1а. В чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2 са отменят.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов за § 3, което е оттеглено, в два варианта – Вариант І и Вариант ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Постъпило е предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Веселин Методиев за създаване на нов § 4а: „§ 4а. Създава се чл. 33а: „Чл. 33а. Съветът по гражданството дава мнението си по чл. 33, ал. 3 в тримесечен срок от уведомяването му. В случай, че този срок не бъде спазен, се счита, че е налице мълчаливо съгласие на Съвета по гражданството за уважаване на съответната молба или предложение, свързани с българското гражданство.” Комисията не подкрепя предложението.

Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов за § 5: В § 5, чл. 35, ал. 1, т. 1 думата „осемнадесет” се заменя с думата „дванадесет”. В т. 2 думата „дванадесет” се заменя с думата „девет”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Госпожо председател, господин министър! Нали целта на закона е максимално да улесним и по-бързо да се решават въпросите, независимо дали ще даваме или не, в края на краищата да има резултат, и да няма това натрупване на молби, които в момента знам, че са около четиридесет хиляди, може би бяха петдесет или повече. Доста изчистихте, за което Ви поздравявам, господин министър. Това е. „Министърът на правосъдието” – казва текста, а и сегашният е такъв, „прави предложение за издаване на указ” – от президента, респективно вицепрезидента в определени срокове, в зависимост от хипотезата. Нали е така? В момента сега действащият Закон за българското гражданство изисква дванадесет месеца – по молба за придобиване на българско гражданство по натурализация и три месеца – за българи по произход. Това са сроковете, които са сега в момента. Ние какво предлагаме? Сега е „три месеца”, да го удължим на „дванадесет месеца” или „една година”, тъкмо обратното, което пише в мотивите на закона. Сега е „дванадесет месеца” за българско гражданство по натурализация, ние предлагаме да бъде „осемнадесет месеца”. Кому е необходимо това? Разбира се, тук виждам господин Димитров, ще каже: „ама тези срокове, които са сега в закона са нереалистични, не се спазват”. Коя е гаранцията, че тези срокове ще се спазват? Плюс това тези срокове са инструктивни срокове. Даже и да не бъде спазен при даден случай, когато трябва да се направи някакво по задълбочено разследване, не лишаваш кандидата от това да кандидатства за българско гражданство. Затова ви предлагам да не е „три месеца”, но да си остане „дванадесет месеца”. Да се направи едно предложение и то за българин по произход. Има достатъчно време поне в огромния брой случаи. Сроковете в края на краищата мобилизират администрацията да действа по-бързо. Защото ние българите все гледаме последния срок. Не е необходимо, нищо не печелим. Уж казваме, дайте по бързо, а пък увеличаваме сроковете. Пак казвам, според мен не е разумно. Друг е въпросът защо не са били спазвани определени срокове досега. Дайте да направим по-добра организация. Министърът беше в Комисията по правни въпроси и каза, че има обещанието на финансовия министър да отпуснат някоя и друга бройка, за да може да се приключат тези висящи преписки. По добрата администрация ще действа по-бързо. Това е. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Господин Корнезов, вярно е – тези срокове са нереални. Ако сега ги оставим, ще се получи същото положение. Ще ви кажа защо – те не са спазвани, не само защото са нереални, а защото в досега действащия закон нямаше срокове за онези институции, които трябваше да дават становище – това са МВР, ДАНС. Сега в новия закон има определени и за тях срокове. Тези срокове, които сега се определят с предложението, наистина са реални. А преди това – кой да търси отговорност за това, че не са изпълнявани тези срокове, като просто няма как да се случи в 12 месеца това? Значи ДАНС има 6 месеца, за да извърши проучването. МВР също проучва. Така че сегашните срокове са действително съобразени с реалността. Въпреки че Вие казахте моята реплика, аз исках отново да я чуя, но да допълня, че сега вече има срокове и към тези институции, които ще дават становища. Вече може да се търси отговорност, защото ние определяме реални срокове, в които можем да се вместим. Нека това да не Ви тревожи. Ако остане това състояние, пак ще имаме 50 хил. натрупани молби. Благодаря.

Господин Корнезов, дължа да разясня, че има едно малко неразбирателство – досега не е имало въобще срок за времето от подаване на молбата до указа на вицепрезидента. Този тримесечен срок е бил от решението на Съвета по българско гражданство до подписване на указа на вицепрезидента. Той обикновено е 2-3 седмици. Аз виждам как вървят сега нещата – вицепрезидентът ги подписва 2-3 седмици, след като минат през Съвета за гражданство. Липсата на срок, тя е тотална липса на срок в стария закон, от времето на подаване на молбата до Съвета за българско гражданство позволяваше на чиновниците безнаказано да удължават срока до 4-5 години и т.н., и нямаше за какво да се захване човек – да им търси дори административна отговорност. Не говорим за съдебна. Сега установяваме този 12-месечен срок от датата на подаване на молбата до указа на вицепрезидента. Разбирате ли? Вече има срок – една година. Преди въобще не е имало срок. Тримесечният срок е бил само от Съвета за българско гражданство. До Съвета за българско гражданство са могли да минат 4-5 години, че и повече. Тримесечният срок е важал за това – вицепрезидентът да подпише. Вие сте абсолютно прав, че това е давало възможност да се натрупат много молби, безнаказано да се задържат – дали заради корупция, дали заради липса на политическа воля, няма да спорим тук по въпроса. Обикновено оправданията бяха, че липсва административен ресурс, тоест щатен състав, който да работи с документите. Вижда се сега, поради ажиотажа около този закон, който се вдигна, че заработиха много по-добре със сегашния щатен състав. Успяха да ликвидират 18 хил. от близо 60 хил. молби за 7-8 месеца. В момента три пъти по-бързо се издава гражданството, отколкото миналата година. Ще ви кажа една цифра – до 9 април 4861 удостоверения за българско гражданство са издадени от Съвета за българското гражданство. Тази цифра миналата година – 2009, беше стигната към 20 септември. Дванадесет месеца – знаете, че съм по-радикален от вас. И 9, и 6 месеца би ми се искало, но съм човек реалист - давам си сметка, че при натрупаните молби и при темпа на постъпване на нови молби 12 месеца е един разумен срок, който ще позволи... В края на краищата 12 месеца не са чак толкова много. Дали са 9, както Вие предлагате, или 12, все тая. Ако човек е убеден българин и иска българско гражданство за това, че се чувства българин, ще почака 3 месеца повече. Между другото, за брака – малко да разведря обстановката. Доказано е, че любовта, която обикновено води до брак, се причинява от едно химическо вещество, наречено ендорфини. Лекарите казват, че срокът на действие му е от 6 месеца до 2 години. Три години тамън, за да видим дали наистина ендорфините не са предизвикали брака и като са свършили, той се е разпаднал. Три години е добре.

Научно обосновано!

Научно обосновано, и от специалисти извън нашата професия. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Постъпило е предложение от народния представител Мая Манолова за създаване на нов § 6а: „§ 6а. В чл. 38 се създава т. 5: „5. регистър на българските граждани, придобили друго гражданство.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Параграф 8. Постъпили са предложения от народните представители Любен Корнезов, Четин Казак, Десислава Атанасова и група народни представители, и от народния представител Христо Бисеров за отпадане на § 8. Комисията подкрепя тези предложения. Има вариант 2, който е постъпил от народния представител Христо Бисеров, който не е подкрепен от комисията. Той е във връзка с това, което се подкрепя за отпадането на § 8. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Параграф 9. Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8: „§ 8. Молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и ред в срок до 2 години от влизането в сила на този закон.”

По § 10 има постъпило предложение на народния представител Мая Манолова - § 10 се променя по следния начин: „В Закона за гражданската регистрация се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 20 се отменя. 2. В чл. 25, ал. 1, т. 6 се променя по следния начин: „6. Гражданство; включително друго гражданство, придобито от български гражданин.” Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да отпадне от дневния ред разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, поради следния аргумент. Преди една година беше прието изменение и допълнение на Закона за здравето. Точно в тази си част той влиза в сила от 1 юни т.г. Тъй като разпоредбата не е влязла в сила и не е направен съответният анализ как и по какъв начин това има въздействие върху обществото и по какъв начин ще се движат нещата, които ще се направят във връзка с пълната забрана на тютюнопушенето, затова предлагам изобщо да не разглеждаме този законопроект, не само от днес, а да отпадне от дневния ред. След м. юни, може би в рамките на 6 месеца, след като се направи един пълен анализ на онова, което е прието, тогава вече може би да тръгнем да водим дебат по същество. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, моето предложение е за отлагане разглеждането на тази точка от дневния ред, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето до избиране от Народното събрание на министър на здравеопазването. Не е сериозно промени в закони, които касаят здравния сектор – в този законопроект и в следващия, който се отнася за бюджета на НЗОК, да се разглеждат в условията на липса на министър. Фактът, че управляващите не се притесняват от това, че здравната сфера е на автопилот и реформата се движи без кормчия, не означава, че парламентът не трябва да се притеснява от това, че законопроекти, касаещи системата на здравеопазването, се разглеждат в отсъствието на избран министър на здравеопазването. Аз не съм оптимист по отношение на това кога ще влезе този избор в пленарната зала, може би имате някакви коалиционни проблеми да уточнявате (оживление и смях в ГЕРБ), но в крайна сметка важното е законите, които се приемат, във всички случаи да бъдат с участието и с официалното становище на изпълнителната власт. Защото изпълнителната власт в крайна сметка е тази, която прилага законите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да не се разглежда днес, а утре като първа точка от дневния ред Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето със съвсем различни мотиви. Вие знаете, че този законопроект, без да има политически оттенък, има много сериозен обществен резонанс и би било наистина пренебрежително отношение от страна на всеки един от нас като народен представител в 2 часа без 8 минути да гледаме този закон с надеждата той да бъде претупан. Искам да направя това предложение и го правя, госпожо председател. Ако се налага да уплътним времето до 14,00 ч., нека минем ратификацията на Споразумението с Република Южна Африка, защото една ратификация минава за 10 минути, но Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето да бъде гледан утре като т. 1 от дневния ред, за да може от 9,00 до 10,30 ч. да се проведе дискусията, в която ще участват не малък брой народни представители. Благодаря ви.

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 март 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество. На заседанието присъстваха господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Борис Михайлов – експерт в същото министерство, и господин Звездалин Лалов – началник на отдел „Африка” в дирекция „Близък Изток и Африка” в Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от заместник-министър Евгени Ангелов. Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за периода на своето действие се наложи като база за развитие на отношенията между двете страни. Предлаганите изменения в него са обусловени от нуждата споразумението да бъде актуализирано, за да отрази поетите през последните години ангажименти в областта на борбата срещу тероризма, Международния наказателен съд, както и за да отчете ревизирането на Споразумението от Котону. Едновременно с процеса на изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, Европейската комисия договори и допълнителен протокол към него, с който се взема предвид присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз. Този допълнителен протокол ще бъде предмет на отделна процедура по одобряване. Като заключение би могло да се изтъкне, че проектът на Закон за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество е последният етап от националната процедура по одобряване на Споразумението за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество с Република Южна Африка. Споразумението е част от общата търговска политика и политиката за развитие на Европейския съюз и създава възможности за по-активно сътрудничество между Европейския съюз и Република Южна Африка. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 10 март 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Проектът на Закон за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество е последният етап от националната процедура по одобряване на Споразумението за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество с Република Южна Африка. За периода на своето действие Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, се утвърди като подходяща основа за развитие на отношенията между двете страни, без да се налагат фундаментални промени в текста му. Въпреки това споразумението следва да бъде актуализирано, за да отрази поетите през последните години ангажименти в областта на борбата срещу тероризма, Международния наказателен съд и да отчете ревизирането на Споразумението от Котону. Споразумението е част от общата търговска политика и политиката за развитие на Европейския съюз и създава възможности за по-активно сътрудничество между Европейския съюз и Република Южна Африка. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 11 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на споразумението. Предложеният законопроект е последният етап от националната процедура по одобряване на Споразумението за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество с Република Южна Африка. Министерският съвет е одобрил проекта на споразумение на 10 юли 2008 г. След проведената дискусия с 14 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002 02 9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поради това, че не бяха направени никакви предложения за изменения в постъпилия, разгледания и гласуван на първо четене законопроект, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като процедура да се премине към обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекта за ратификация.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество Член единствен. Ратифицира Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, подписано на 11 септември 2009 г. в Клеймонт, Южна Африка.”