ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ)715 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Начинът, по който се обсъжда този важен законопроект, и начинът, по който беше обсъден в комисиите, не отговарят на онази степен на сериозност, която има този законопроект.
Искам да кажа, че преговорите със Световната банка отпреди 3-4 години за уточняването на рамката на този заем имат и едно друго измерение. Това не са само размерът на сумата, която ще получи България, и условията, при които ще получи тези средства. Това е мероприятие, което има – бих казал – дисциплиниращ ефект. Преговорите с Банката за този заем, мандатът, който парламентът даде на правителството да води преговорите и да подготви настоящия акт, както и преговорите на българското правителство с комисията относно някои от оперативните програми, са белязани със съзнанието (много преди критиките на това правителство), че нещата в България трябва да се поставят на друга основа.
Кое е дисциплиниращото? Ако досега от националното финансиране, от кохезионните фондове, от външните привлечени средства, от предприсъединителните фондове и от други източници се провеждаха мероприятия във водния сектор на България, след приемането на условията на този заем и след изпълнението на едната част от ангажиментите, които поемаме за изразходването на тези средства за тъй наречените мастерс планове, в България всеки отделен проект във водния сектор ще бъде част от цялото, което е виждането, представата и резултатът на дадения мастерс план за отделната водна асоциация.
Това е изключително важно, но то няма да реши с магическа пръчка проблемите, защото както казаха ораторите преди мен, ние можехме да провеждаме процедурите и с касовото постъпване на средствата в бюджета на България да имаме стартирани процедури за изготвянето на тези местерс планове. Защото ако те бъдат изготвени в тригодишен срок, както се предвижда - до края на мандата на това правителство, ще трябва да разчитаме тъй наречените водни асоциации да преодоляват проблемите от предишни периоди, които се критикуват, и да бъдат органите, които ще преценяват всеки отделен проект, неговото място в реализирането на стратегията, преди да имаме мастерс план.
Така че беше добре тук да участват министърът на финансите, който има ангажимент по този закон да контролира; министърът на регионалното развитие, който има част от ангажиментите, и министърът на околната среда и водите, който има своите ангажименти, за да може след реализирането на средствата по този заем да отговори на изискванията за получаването на средства по Оперативната програма „Околна среда”.
От изслушването на представителите на отделните министерства по време на обсъжданията в комисиите останах с впечатлението, че този синхрон отсъства, че ясната хронограма на действията, които трябва да се извършат, и взаимната обусловеност на процесите в отделните министерства отсъства. Ето защо днес взимаме едно важно решение, което не е докрай осмислено от изпълнителната власт, и има една опасност – една трета от парите ще отидат за планиране, тази дума, която беше презряна в първите години на прехода. Оказва се обаче, че без тези планове няма да можем да целенасочим изразходването на средствата и да постигнем целите.
Последно, казваме, че този заем е добър. Той е добър, защото 7 години няма да го връщаме. Има 7 години гратисен период. Първият падеж ще бъде по времето на следващото или по, по-следващото правителство на България. Дано тогава няма един сърдит премиер и един капризен министър на финансите, който да се разсърди за това, че падежът на връщането на този заем ще бъде точно по негово време. Но така стоят нещата в реалния живот.
Утре, след подписването на този закон, ние ще получим около 160 милиона приход в бюджета на България. Ще го изразходваме и, дай Боже, да бъде за това, за което сме го взели. А след 7 години ще започне за един период от още 8 години, значи за 15, връщането на този заем. Така че проблемът не е в заема, проблемът е дали дисциплиниращите мерки, които се предлагат и налагат на България срещу тези пари, ще доведат до действия на правителството, което да доведе до оптимални резултати. В противен случай и този заем ще бъде като един друг воден заем, за който 100 милиона отидоха на вятъра; за един друг здравен заем, за който парите отидоха на вятъра; за един друг образователен заем, за който ни учеха как да пишем буквари и парите отидоха на вятъра.
Дано този скромен дебат бъде повод за размисъл в правителството, за по-трезви приказки относно миналото и за по-голяма отговорност за бъдещето. Благодаря Ви.