ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ7872 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, продължаваме с точката, до която бяхме стигнали преди почивката – „Стопяване на фискалния резерв”.
Сигнали по отношение на международната финансова и икономическа криза бяха пренебрегнати от правителството на Тройната коалиция и през месеците ноември и декември 2008 г. кабинетът „Станишев” успя ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалния резерв с близо 30% - от рекордните 12,1 млрд. лв. към 31 октомври 2008 г. на 8,4 млрд. лв. към края на годината. Всички тези разходи бяха извършени по един непрозрачен начин и назначените проверки констатираха редица нарушения при спазването на законовите изисквания.
От друга страна, по-голямата част на тези разходи не само бе възможно да бъдат спестени, но на фона на първите сигнали за настъпващата икономическа криза, това бе абсолютно задължително.
Ударното харчене, което за м. декември 2008 г. е почти двойно над нормалните средномесечни разходи на консолидирано ниво за останалите месеци на 2008 г., предполага, че голямата част от средствата са похарчени неефективно и непрозрачно, като стремежът е бил единствено да се усвоят до последно одобрените лимити за разход.
Анализът на данните по отношение на сключените договори без осигурено финансиране в размер на 2,2 млрд. лева показа, че бизнесът е бил подведен да сключва договори, за които не разполага със средства. В нарушение на § 79 от Закона за държавния бюджет за 2009г., предишният кабинет е сключил договори в размер на 2,158 млрд. лв.
Съгласно § 79 от Закона за държавния бюджет за 2009 г., разпоредителите с бюджетни кредити не могат да сключват договори за доставки на материали и медикаменти с годишна задача по-висока от утвърдените им по бюджета за тази цел кредити за 2009 г.
От анализа на получените данни става ясно, че предишното правителствто е сключило 150 договора и анекси към тях, за които няма осигурено финансиране.
Като примери: Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило договори за 302 млн. 910 хил. лв., Министерството на отбраната – за 644 млн. 974 хил. лв.; Министерството на вътрешните работи – за 64 млн. 261 хил. лв; Министерството на физическото възпитание и спорта – за 108 млн.лв.
Общото неосигурено финансиране е в размер на 2 млрд. 158 млн. 455 хил. лв.
Към настоящия доклад има приложена Справка за договорите за обществени поръчки, сключени от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тях в системата на централната изпълнителна власт. Това е Приложение 3 към настоящия доклад.
Наливане на средства в държавни предприятия
В последните седмици на м. декември 2008г. кабинетът „Станишев” наля огромни суми в държавни компании като „Български енергиен холдинг” ЕАД (БЕХ), „Българска банка за развитие” АД. Операциите по увеличаване на държавното участие в капитала на търговски дружества според бюджетната методология не се отразяват в дефицит на правителството и това е един от начините за заобикаляне на ограниченията в разходите, без да бъде отчитан бюджетен дефицит.
Основната част от увеличението на капитала на БЕХ (общо в размер на 500 млн. лв. за 2008 г.) са насочени към финансирането на дейности по изграждането на АЕЦ „Белене” и към „Булгаргаз” ЕАД, като и в двете компании бяха констатирани редица нарушения. През първите месеци на 2009 г. операциите по увеличение на дяловото участие на държавата в капитала на държавни дружества продължават, като общо през м. декември 2008 г. и през първите седем месеца за 2009 г. са изразходвани близо 1 млрд. 400 млн. лв.
Още през м. януари 2009 г. кабинетът „Станишев” одобрява разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, от частта му за допълнителни фискални мерки, за реализиране на мерки в земеделието (за национални доплащания за земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите в размер на общо 211 млн. лв.), железопътния транспорт (за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и за „Български държавни железници” ЕАД – в размер общо на 94,5 млн. лв.), социалната инфраструктура (строителство, ремонт на социални заведения, детски градини, училища, както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователна инфраструктура за общо 94,5 млн. лв.)
През м. февруари 2009 г. с две постановления на Министерския съвет са разпределени нови 100 млн. лв., с които държавата увеличава своето дялово участие в капитала на Национална компания „Индустриални зони” ЕАД. С това одобрените от началото на тази година и анализирани в доклада допълнителни средства до края на м. февруари вече надвишават 500 млн. лева.
През м. март 2009 г. с нови единадесет Постановления на Министерския съвет са одобрени допълнително около 273 млн. лева. Основната част от средствата в размер на 155 млн. лв. са насочени за финансиране на капиталови разходи по бюджетите на общините, като остават неясни критериите, по които е станало това разпределение.
Непрозрачните критерии и съмнителната ефективност на допълнително одобрените разходи говорят за предизборно насочване на средства към симпатизиращи на предишната коалиция общини. Освен това с отделно Постановление на Министерския съвет са одобрени още 100 млн. лв. за плащания по договори с крайни бенефициенти по спряната по това време вече Програма САПАРД. С това одобрените средства от началото на годината до края на м. март 2009 г. вече доближават 800 млн. лв.
През април 2009 г. отново Министерския съвет приема нови девет Постановления на за одобряване на допълнителни средства в общ размер на 383 млн. лв. Тези средства са разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства в размер на 76,7 млн. лв. Администрацията на Министерския съвет получава от тези пари, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Държавна агенция „Национална сигурност, съответно в различни капитали на търговски дружества - в „Български нанотехнологичен център” ЕАД са наляти отново 50 млн. лв. С ПМС 89/21.04.2009 г. са одобрени 207 млн. лв. за заемообразно осигуряване на средства за плащания по договори по Програма ФАР, управлявани от Изпълнителните агенции по Програма ФАР към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Раздуването на фискалната рамка в разходите е основното средство, чрез което предходното правителство оправда предизборното харчене в последните месеци от мандата си. Влошаването на бюджетната позиция на страната за периода февруари-юли 2009 г. е в размер на близо 1,3 млрд. лв.
В последните месеци от мандата на предходното правителство с 37 отделни постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1,2 млрд. лв., включително и 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, за който така настоятелно се твърдеше, че осигурява надежден буфер срещу задълбочаващата се икономическа криза.
Разпределението на този огромен ресурс е непрозрачно и в пълно противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата и финансова криза през 2009 г. Одобрените допълнителни средства превишават заложената фискална рамка със Закона за държавния бюджет за 2009 г. и оказаха сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване на приходите в резултат на негативните ефекти от кризата.
Неизпълнението на приходите и изпреварващият темп на ръст на разходите през първите седем месеца на годината доведоха до дефицит още в средата на 2009 г. При сериозното влошаване на икономическите показатели и на изготвените още в началото на годината прогнози за очаквано неизпълнение в приходите от над 6 млрд. лв. на годишна база е било абсолютно задължително Кабинетът на господин Станишев да ограничи разходите, за да компенсира очертаващото се неизпълнение в приходната част на бюджета.
С одобряването на тези 37 постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходното правителство са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване в приходите.
Още в първото тримесечие на 2009 г. експертните оценки на Министерството на финансите са показвали неизпълнение на приходите от над 6 млрд. лв., което впоследствие достигна до над 7.5 млрд. лв. Въпреки това обаче, министрите на господин Станишев са приемали решения за допълнителни разходи с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани, без да се изпадне в свръхдефицит.
Друг основен „пропуск” в политиката на предходното правителство е свързан с подготовката и приемането на Закона за държавния бюджет за 2009 г. Последният етап от бюджетната процедура за 2009 г. съвпада с ясните сигнали за променената икономическа ситуация в България и първите фискални ефекти от това вече се бяха проявили.
Отново съвсем целенасочено в макрорамката на Бюджет 2009 се залага прекалено оптимистичен сценарий, който предвижда икономически ръст от 4,3% за 2009 г. По този начин фискалната рамка в разходите е раздута, като по-високите разходи са оправдани с планиран ръст в приходите, който както видяхме, не само че не се състоя, но приходите за 2009 г. се свиха значително спрямо тези за 2008 г.
Нереалистичните допускания по макрорамката се оправдават с високата степен на несигурност при изготвянето на разчетите за 2009 г., но в действителност най-правилната стратегия за Кабинета Станишев е била да се заложи песимистичен макроикономически сценарий, като това би принудило правителството да намали разходите за годината в съответствие с нови по-реалистични оценки за приходите. Ако Кабинетът Станишев бе следвал тази стратегия и не бе раздул изкуствено разходите през 2009 г., стабилността на фискалната позиция би била гарантирана и основната част от проблемите, които възникнаха в хода на изпълнението на бюджета щяха да бъдат със сигурност избегнати.
В Закона за държавния бюджет за 2009 г. обаче бе предпочетена нереалистична макрорамка, като се твърдеше, че фискалните буфери ще осигурят стабилност за фискалната позиция, независимо от развитието на неблагоприятен икономически сценарий. В действителност обаче неизпълнението в приходите за 2009 г. превиши значително заложените буфери.
Неизпълнението на приходите за 2009 г. спрямо разчетите към Закона за държавния бюджет за 2009 г. е около 7,5 млрд. лв. и в случай, че не бяха предприети решителни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция, както по линия на разходите, така и по линия на увеличаване на събираемостта на приходите, България би изпаднала в ситуация на свръхдефицит по бюджета.
Ако още от първия ден на мандата на новото правителство на господин Бойко Борисов не беше започнало да се работи изключително активно по осигуряване на мерки за компенсирането в приходите и за осигуряване на стабилна бюджетна позиция, дефицитът по консолидирания бюджет би превишил 5,4 % от брутния вътрешен продукт, при прилагане на всички заложени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. буфери. Там бяха заложени неизпълнение на приходите 7,5 млрд. лв., буферите бяха 3,9 млрд. лв. Това би се отразило в крайна сметка като дефицит в размер на 3,6 млрд. лв. или 5,4 % от брутния вътрешен продукт.
През месец декември 2008 г. депозитът на правителството в Българската народна банка – където е по-голямата част от фискалния резерв, намаля с почти 3,5 милиарда лева. Това е отражение на решението за допълнителни бюджетни разходи както и на решението да се предостави сериозно финансиране „под черта“ на Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие.
Решението за разпределение на излишъка беше одобрено от правителството и парламента в периода на най-голяма паника на световните финансови пазари и то допринесе за решението за намаление на суверенния кредитен рейтинг на българското правителство. От своя страна, това изпрати негативни сигнали към чуждестранните инвеститори и банките кредитори, лихвите започнаха да се вдигат, а кредитирането беше замразено.
Увеличеното „антикризисно“ харчене на правителството на Сергей Станишев не помогна за овладяване на кризата. Точно обратното, то засили опасенията и притесненията за стабилността и перспективите пред икономиката и финансите на България, с което допринесе за задълбочаване на влошаването на стопанските показатели.
Опасността за българската икономика е била свързана с фискалната политика и с интервенциите на правителството. Предизборните харчове на правителството на тройната коалиция през последните седмици от мандата им са били един сериозен източник за заплаха от гледна точка на влошаващия се общ платежен баланс и намаляващите резерви в Българската народна банка.
През м. май 2009 г., правителството е събрало с около 160 млн. лева по-малко в сравнение с месец май 2008 г. В същото време, отново през м. май 2009 г., правителството е похарчило с над 500 млн. лева повече в сравнение с м. май на предходната 2008 г. – и в двата варианта разглеждаме единствено националния бюджет, тоест въобще не коментираме европейските средства.
Приходите наистина се свиват, но водеща роля за състоянието на публичните финанси играят високите правителствени разходи.
Ако българското правителство беше разумно и отговорно по време на кризата и непосредствено преди изборите, фискалният резерв на България можеше да бъде над 15 млрд. лв. или двойно на това, което имаме в момента като фискален резерв.
„Антикризисните” предизборни харчения на опозицията промениха обаче нещата чувствително в отрицателна посока.
Основният извод от гореизложеното е, че бездействието на предходното правителство през първите седем месеца на 2008 г. е било съзнателно допуснато, за да може, използвайки раздутата рамка в разходите, предизборно и ударно, в подкрепа на изборната кампания на коалицията, да се похарчат огромни суми. На всички от Кабинета Станишев е било ясно, че неизпълнението на приходите е било в размери, които предполагат незабавно допълнително ограничаване на разходите. Въпреки това реални действия не са били предприети, а в края на мандата на предходното правителство бе прието ПМС №156/17.06.2009 г. за ограничаване на нелихвените разходи на бюджетните предприятия, което е чисто популистко, тъй като одобрените мерки са само пожелателни и липсват конкретни разчети за ефекта от тяхното прилагане. Това заедно с поетите сериозни ангажименти за разходи и сключените договори за сериозни суми в последните месеци предопредели огромните проблеми, пред които новият кабинет бе изправен още от самото начало на своя мандат.
При анализ и изследване на допълнителните харчове на българските правителства за периода 2000 - 2007 г. се вижда, че точно годините, предхождащи парламентарни избори, а именно 2000 г. и 2004 г., са и годините с най-висок процент на одобрените допълнителни разходи, съответно 7,7% през 2000 г. и 7,1% през 2004 г., спрямо разходите по консолидираната фискална програма.
Вярно на традицията да оставя страната в пагубно състояние след всеки свой мандат, правителството, доминирано от БСП, е натрупало над 1,2 млрд. лева извънбюджетни задължения в края на мандата си. Анализът сочи, че тройната коалиция съзнателно е подвела бизнеса, че криза в България няма и няма да има. По този начин фирмите, бизнесът и гражданите, които са имали шанса да се преструктурират и да намалят ефекта от кризата, са били умишлено подведени, съзнателно заблуждавани, че криза няма и няма да има и са изгубили ценно време.
Ударното харчене на близо огромна част от фискалния резерв само за два месеца по никакъв начин не може да бъде обяснено като стабилизиране и поддържане на този буфер на относително постоянно равнище в контекста на последвалото драстично влошаване и на негативните икономически тенденции през 2009 г.
Тези разходи в действителност са свързани с политическия цикъл и са в началото на предизборното харчене на предишните управляващи, които, вместо да предприемат реални мерки за минимизиране на ефектите от кризата и да защитят бюджетната позиция на страната, излизаха с декларации, че икономическата криза в България няма да засегне сериозно икономиката. Кабинетът Станишев е подвел бизнеса, че ще бъде напълно защитен чрез мерките на тогавашната антикризисна програма, които, както стана ясно през 2009 г., или не проработиха, или имаха ограничен ефект.
По отношение одобряването на споменатите по-горе тридесет и седем постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходния кабинет, с които са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване на приходите, следва да се отбележи, че правителството не е имало право по никакъв начин да изразходва допълнителни бюджетни средства, използвайки тази технология. Защото тези средства не са били бюджетирани и предварително заложени в рамката и предвижданията на бюджета. Обещани и разпределени са били разходи, за които реално не е имало осигурено финансово покритие, и по този начин е създаден огромен дефицит.
Всички тези процеси са били администрирани и решавани самостоятелно от правителството на Сергей Станишев, без категоричното одобрение и без дебат в Народното събрание. Последното предпоставя нелегитимност и незаконосъобразност на цитираните постановления на Министерския съвет, с които на практика е бил заобиколен Законът за държавния бюджет и неговата рамка.
Необоснованото и предизборно харчене на излишъци от фискалния резерв от страна на кабинета Станишев доведе до следните негативни ефекти:
– агенциите за кредитен рейтинг веднага намалиха рейтинга на България;
– това даде много лоши сигнали към чуждите инвеститори и кредитори, лихвите започнаха да се вдигат;
– фискалните и валутните резерви на страната намаляха, което допълнително уплаши наблюдателите;
– премията за риск на България скочи рязко до 700 базисни точки, което допълнително повиши лихвите и намали инвестициите и кредитите;
– всички чужди наблюдатели започнаха да говорят, че България неизбежно ще има нужда от Международния валутен фонд – една изключително лоша реклама за страната като инвестиционна дестинация;
– икономиката се влоши рязко – от 3,5% растеж през последното тримесечие на 2008 г. достигнахме до 3,5% спад през първото тримесечие на 2009 г., т.е. рекордно влошаване от цели 7 процентни пункта за едно тримесечие;
– за тези негативни ефекти правителството беше предупреждавано многократно както от независими български икономисти, така и от представители на опозицията от различни политически партии, както ГЕРБ, така и Синята коалиция и други колеги от опозицията, но всички полезни и разумни съвети не бяха умишлено взети под внимание от представителите на управляващата тройна коалиция.
Категоричен извод и предложение с оглед гореизложеното следва да бъде преустановяването оттук насетне и недопускането на описаните по-горе порочни практики на вземане на решения за правене на допълнителни разходи в нарушение и със заобикаляне на рамката на Закона за държавния бюджет, както и нереализирането на разходи, за които няма предварително осигурено финансиране.
На следващо място, гореизложеното подчертава сериозната необходимост оттук нататък да бъде въведено програмно бюджетиране и въвеждането на трайна практика всяко ведомство, когато предлага и иска определен бюджет, да направи обоснована защита на програмата и исканията си, както и да представя обективна информация за обществената полза и ефектите от похарчването на исканите средства. По този начин ведомствата биха имали разработени предварително прозрачни програми и разчети за исканите разходи и ясен план за дейността си за съответния бюджетен период. Последното би спомогнало съществено при текущия контрол на разходите, както и би подобрило в значителна степен така проблематичното и чувствително усвояване на европейските средства.
В момента трудностите в немалка част се дължат на неяснотата и липсата на данни за ползите от конкретни проекти, които ведомствата искат да реализират и съответно предвиждат и правят бюджетни искания за тях. В продължение, бихме подчертали, че горните констатации и препоръки, включително за преминаване и въвеждане на програмното бюджетиране, се съдържат и в докладите и препоръките, давани от Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), с оглед постигане на максимална прозрачност и публичен контрол, както и подобряване усвояването на европейските средства.
Съществуват още много знайни и незнайни решения на правителството, свързани с разходи, които не са дотам логични или необходими в условията на глобална икономическа криза. Още повече, че това са средства от бюджета и всеки български гражданин има правото да знае: какво се случва с тези средства, как се харчат тези средства, ефективно ли се действа и по какъв начин се инвестират парите на българските данъкоплатци? Анализът на данните води до преценката, че правителството на Сергей Станишев е харчило бюджетните средства непрозрачно, нецелесъобразно и в противоречие с икономическите процеси и логика.
По-долу в доклада представяме анализи на изразходването на бюджетните средства и дейностите в отделни ведомства, структури и програми както от държавната администрация, така и от контролираните от държавата предприятия, сделки и назначения, които представляват особено фрапиращи случаи на злоупотреби и нецелесъобразни решения и разходи, извършени през последната една година от мандата на кабинета на Сергей Станишев. Извършени на базата на постъпилите в комисията материали от отделните ведомства, включително предоставените одитни доклади на Сметната палата и други държавни институции.
Извършените анализи и проверки на данни по отношение на обществените поръчки за периода 1 януари 2008 г. до 30 юни 2009 г. в Агенция „Пътна инфраструктура”, включително и данни от одитния доклад на Сметната палата показват, че честите структурни и персонални промени не са позволили да се създаде система за ефективен вътрешен контрол, която да минимизира рисковете в агенцията и да предотврати нарушения на закона. В част от одитирания период са прилагани контролни дейности, но без необходимата ефективност, липсва планиране на дейността, свързана с реконструкция, ремонт и поддържане на пътната мрежа. Няма утвърдени годишни програми и инвестиционни планове, както предвижда българската нормативна уредба. Установен е дисбаланс между планирани и предоставени средства, което води до невъзможност да се финансират договорни дейности по поддръжка на инфраструктурата. Сключвани са договори без осигурено финансиране, поради което агенцията систематично не е разплащала своите задължения по отношение на изпълнителите. По този начин са създадени рискове изправните контрагенти да претендират за неустойки по договорите. Одитът установява, че планирането на обществените поръчки не е съобразено с наличния финансов ресурс, поради който процедурите са били прекратявани впоследствие. Установено е, че контролът върху агенцията от страна на централната администрация е бил недостатъчно ефективен.
Общата оценка е, че контролните дейности не са функционирали или са били неефективни. Тенденцията за провеждане на процедури, на договаряния без наличие на основания за това, както и за процедури за избор на изпълнител, проведени фиктивно, след като договорите са били вече възложени. Тази практика е категорично в противоречие с императивните норми на българското законодателство и е създала условия за непрозрачно изразходване на бюджетните средства. В по-голямата част от случаите е разглеждана само една оферта при пълна липса на реална конкуренция.
По отношение на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд „Земеделие” през периода от 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г. направеният анализ на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд „Земеделие” позволява да се направят следните изводи:
През анализирания период по Програмата за развитие на селските райони са усвоени средно 8,71% от бюджета за 2008 г. и 2009 г., а по Оперативната програма за развитие на селските райони – едва, забележете, 0,20%.
Ниският относителен дял на усвоените средства е резултат от неподходящи и непоследователни управленски решения на ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на Програмата за развитие на селските райони – Дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните, при планиране и откриване на периоди за прием и неадекватната оценка на административния капацитет, което е създавало сериозни рискове от намаляване на положителните ефекти от прилагането на програмата и са били увредени в сериозна степен финансовите интереси на кандидатите.
Към 30 юни 2009 г. по мярка 121 не са сключвани договори по 872 проекта, което е 44% от общия брой на постъпилите заявления за този анализиран период заявления. По мярка 112 не са сключени договори по 3 хил. 971 проекта, което е 76% от общия брой на постъпилите за анализирания период заявления. За останалите мерки по Програмата за развитие на селските райони са постъпили 1 887 заявления, но договори въобще не са били сключени.
Необезпечаването на процеса по разглеждане и оценяване на постъпилите проекти в нормативно определените срокове, от страна на ръководството на Държавен фонд „Земеделие” с необходимия експертен ресурс, съответстващ на сложността и обема на работата, е довело до свръхнатрупване на заявления и претовареност на администрацията и са констатирани сериозни нарушения и сериозни пропуски при разглеждане на постъпилите заявления и приложените към тях документи. Липсват ефективни контролни механизми, допускани са сериозни пропуски при сключваните договори и последващия контрол за изпълнение.
Гореизложеното дава основания да бъдат направени изводи за сериозни незаконосъобразни практики в управлението на дейностите и бюджетните средства, както и нецелесъобразно разходване на бюджета на Държавен фонд „Земеделие”. Вземаните решения, сключваните договори дават основание за съмнения за корупционни елементи и съмнителна целесъобразност в действията. Пропуските при спазването на закона в редица случаи, незачитането на интересите на ведомството, съответно на държавата, оставят съмнения за умишлено извършени престъпни деяния.
Укрепване на бреговете на р. Арда в района на гр. Кърджали” е един от примерите, разгледани в Доклада.
Дейностите по укрепване бреговете на р.Арда в района на гр. Кърджали, които са важни от гледна точка на неговата хидротехническа защитна функция и по отношение опазване територия на град Кърджали от високите води на река Арда при аварийно изпускане на язовир „Кърджали”, са така наречения Проект „Водно огледало”, за който от 1999 г. до 2009 г., в рамките на десет години, общо са сключени договори за над 91 млн.лв., включително и за консервация на строежа.
До 2002 г. главен изпълнител на строителството е Консорциум „Хидровиатехстрой” ООД, а инвеститорският контрол и строителният надзор е осъществяван от „Пловдивинвест” АД. Договорът, сключен по реда на Закона за обществените поръчки между МРРБ и консорциума, е прекратен поради съществени нарушения на условията му и поради невъзможност да бъде изпълнен по уговорения начин.
Към момента извършената проверка констатира редица нарушения и редица пропуски в проектната документация, неизпълнение на законовите изисквания, както и финансиране на една и съща дейност многократно, неуредени вещни права върху земята по трасето, дадено от община Кърджали.
Анализираният пример с Проекта „Водно огледало” е показателен за механизма на източване на държавни средства чрез възлагане на обществени поръчки и облагодетелстване на изпълнители, близки до определени партийни централи. Една и съща дейност е финансирана многократно, липсва анализ на икономическата целесъобразност на проекта, липсва и всякакъв анализ по отношение на ефективността на разходите.
Глава втора в Доклада разглежда по-значими сделки, които ние сме анализирали в него.
На първо място, извършени нарушения на служебните задължения от Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика в правителството, избрано от 40-то Народно събрание на Република България.
На 23 февруари 2010 г. в качеството на обвиняем е привлечена Емилия Масларова - бивш министър на труда и социалната политика, за това, че в периода м. ноември 2007 г. - м. май 2009 г., като длъжностно лице е присвоила държавни пари в размер на 11 млн. 038 хил. 405 лв. Спрямо обвиняемата е наложена мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 50 хил. лв., впоследствие намалена на 5 хил. лв.
Госпожа Масларова е нарушила служебните си задължения по Закона за обществените поръчки, в съучастие с Димитър Димитров - бивш заместник-министър на труда и социалната политика, и Иван Пенев - бивш главен секретар на ведомството.
Обвинението срещу госпожа Масларова е за извършване на ремонтни дейности в Центъра за социално обслужване в гр. Стара Загора, за които са платени 19 млн. лв., или 2 хил. 700 лв. на кв.м. Изпълнителят на поръчката е фирма „Стара Загора-2007”, която е собственост на пет дружества. Едно от тях „Конкордия” ЕООД - собственост на Михаил Методиев, държи 99% от капитала на горното юридическо лице. Като лице за контакти е посочен Венцислав Драганов - собственик на хотел „Армира” в с. Старозагорски минерални бани. Същият човек е посочен и като контакт на други конкурентни фирми за обществената поръчка.
Анализираният случай е пример за корупционно поведение чрез нарушаване на Закона за обществените поръчки от висш представител на изпълнителната власт. Извършено е грубо нарушение на разпоредбите на закона, като е приета оферта за извършване на ремонтни дейности на цени от три до четири пъти над средните за пазара. По този начин са облагодетелствани определени дружества.
Извършени действия са анализирани в Доклада по отношение ущърб на държавата, причинен от Валери Цветанов - министър на земеделието и горите в правителството на господин Сергей Станишев, както и на Стефан Юруков - бивш председател на Държавна агенция по горите.
Валери Цветанов е обвинен за извършени сделки по замяна на гори в периода от м. септември 2008 г. до деня на влизане в сила на Мораториума върху механизма на смяна на държавни гори и земи с терени на частни лица. На господин Цветанов са повдигнати обвинения по чл. 282, ал. 2 и чл. 219, ал. 3 от Наказателния кодекс. Цветанов не е координирал държавната политика в тази област и не е извършил никакъв контрол върху нея.
През м. октомври 2009 г. Софийската градска прокуратура също така внесе обвинителен акт срещу Стефан Юруков - бивш председател на Държавната агенция по горите.
На 18 март 2009 г. при специализирана акция на Прокуратурата и ДАНС в Министерството на земеделието и горите и Държавната агенция по горите са открити документи за неизгодни за държавата замени на държавни земи. При акцията са установени повече от 70 запазени празни номера в компютърната деловодна система, което би могло да позволи сключването на сделки и след влизането в сила на този мораториум.
Голямата част от замените на гори са направени в края на мандата на правителството, ръководено от Сергей Станишев, и преди влизането в сила на Мораториума върху тях. При повечето от тях има данни за сериозни корупционни практики, заобикаляне на закона, договаряне между свързани лица и несъобразяване с обществения интерес. С направените замени са нанесени огромни и безвъзвратни щети на българската държава.
Третият анализиран случай в доклада е за извършени нарушения от Николай Цонев в качеството му на министър на отбраната в правителството на Сергей Станишев.
На 4 март 2010 г. Софийска градска прокуратура внесе обвинителен акт срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев за това, че в периода 12.02.2009 г. - 01.06.2009 г. в качеството си на длъжностно лице е нарушил служебните си задължения и е извършил престъпление по чл. 282, ал.2 от Наказателния кодекс. Цонев не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното му имущество във връзка с сключването на договор с американското дружество “MIC INDUSTRIES” за доставка на „Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции UBM". Разрешението за доставка на производствената линия е дадено въпреки липсата на осигурени финансови средства за доставка и икономическа целесъобразност. В резултат са нанесени значителни вредни последици за Министерството на отбраната, които са в размер на 8 025 825 лв.
Започнат е проект, без да е анализирана предварително икономическата му целесъобразност и без да е осигурено финансиране, от което са произлезли значителни щети за Министерство на отбраната.
В края на декември 2009 г. Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу Цонев за неправомерно разпореждане с финансови средства. Същият на 25 юни 2009 г. е увеличил капитала на държавното дружество "Терем” ЕАД с над 38 млн. лв. Така е позволил финансови средства да останат в дружеството, вместо на държавата да се изплати дивидент от близо 19 млн. лв.
Срещу бившия военен министър е повдигнато обвинение и от Военна прокуратура по дело за сключени неизгодни договори, докато е бил управител на дружество "Снабдяване и търговия" ЕООД към Министерството на отбраната. Там са били сключени неизгодни договори с различни български и чуждестранни фирми за доставки и съхранение на хранителни продукти, техническо имущество и резервни части за нуждите на Българската армия. В резултат на тези договори отново има нанесени сериозни щети на Министерството на отбраната за около 1 млн. лева и отделно за над 140 хиляди щатски долара.
В следващия пример са анализирани загубата на средства по предприсъединителните програми ФАР, САПАРД И ИСПА, загубата на акредитация на двете агенции, рискът от загуба на средства по европейските фондове .
През ноември 2008 г. България загуби окончателно и безвъзвратно 220 млн. евро по Програма ФАР. Впоследствие безвъзвратно загубените пари по Програма ФАР са се увеличили с още 39 млн. евро и достигат общата сума от 389 млн. евро. Това са средствата, които България няма да получи от замразените през февруари 2008 г. общо 543 млн. евро по програмата заради лошото й управление.
През същата година Европейската комисия замрази плащания в размер на 323 млн. евро по проекти, договорени от двете агенции по ФАР към министерствата на регионалното развитие и на финансите.
Освен загубата на средствата по Програма ФАР, през ноември 2008 г. бяха отнети акредитациите на двете изпълнителни агенции към министерствата на финансите и на регионалното развитие. През пролетта на 2009 г. предишното правителство покри от бюджета замразени проекти за 130 млн. евро. Освен по ФАР, Европейската комисия спря средства и по САПАРД и ИСПА, като общата сума на блокираните по трите предприсъединителни програми средства е близо 900 млн. евро.
Общо по трите оперативни програми за инфраструктура, транспорт, околна среда и регионално развитие за първите две години от членството ни в Европейския съюз са усвоени, забележете, едва 2,6 млн. евро, което е под 0,05 % усвоени средства от бюджета от 55,4 млрд. евро, отпуснати на България за програмите в периода 2007 - 2013 г.
По оперативна програма „Конкурентоспособност”, от началото на програмата през 2008 г. до средата на 2009 г. са усвоени едва 107 хил. евро. Общият бюджет на програмата за периода 2007 - 2013 г. е 2,273 млрд. лева (1,162 млрд. евро).
Проблемите, констатирани от Европейската комисия и ОЛАФ, са свързани с начина на провеждане на обществените поръчки. По всички програми има регистрирани нередности, без изключение, като основно те са свързани с обществените поръчки и наличието на конфликт на интереси при възлагането им. Друго констатирано нарушение е двойното финансиране на проекти. Проектите са управлявани лошо и усвоените средства по програмите са буквално нищожни. Констатира се липса на архивиране и съхраняване на документация, както и недостатъчен административен капацитет. Контрол по изпълнение на проектите не е извършван и системата за докладване на нередности не е работила ефективно.
В следващата глава на доклада е анализизан проблемът с разходите и дейностите на НЕК ЕАД.
Анализът на финансовото състояние на НЕК ЕАД към 30.06.2009 г. показва, че в условията на финансово-икономическа криза ръководството на дружеството не е предприело достатъчно адекватни мерки за редуциране на оперативните разходи с цел подобряване на финансовите си резултати. За периода 2006 - 2009 г. НЕК ЕАД е изпълнявала една непоследователна стратегия и политика в отрасъла. На НЕК ЕАД са възлагани конкретни оперативни решения, без да се анализира тяхното отражение върху дългосрочната дейност на дружеството. Такива примери са големите
инвестиционни проекти на НЕК ЕАД, дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия и изпълнението на функцията на обществен доставчик на вътрешния пазар. След тяхното възлагане прогнозите на НЕК ЕАД са изготвяни в неоправдано оптимистичен тон, дължащ се най-вероятно на пренебрегване на сериозния анализ на риска и на стремежа да се угоди на управляващия елит. В съдържанието им не се обосновава потребността от подготвяне на антикризисни програми в случай на финансови и икономически сътресения.
Особено показателни са инвестиционните проекти на НЕК, както следва. На първо място, проектът за АЕЦ „Белене”.
До 30.06.2009 г. от общата стойност на основния договор за инженеринг и доставка, строителство, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на Блок № 1 и Блок № 2 на АЕЦ „Белене”, сключен между НЕК ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт” в размер на 3 997 260 000 евро, са платени 244 149 186 евро.
До 30.06.2009 г. по Допълнение 3 за демонтажни работи на площадката са платени, забележете, 76 млн. евро.
Общо разходите на НЕК ЕАД по проекта АЕЦ „Белене”, изплатени до 30.06.2009 г., са 395 227 887 евро.
Реализирани са приходи от продажба на оборудване за 87 612 525 евро.
Беше установено, че липсва решение на Съвета на директорите на НЕК за одобряване подписването на Допълнение 3 към Споразумението с „Атомстройекспорт” на стойност 76 млн. евро. Подписано е единствено от изпълнителните директори на НЕК ЕАД.
До 30.06.2009 г. само за консултантски услуги по проекта са платени 74 млн. 809 хил. 356 евро. Видно от Протокол РД-21-531 от 13 декември 2007 г. на министъра на икономиката и енергетиката се установи следното – общата стойност на оборудването, което е договорено да бъде продадено на ЗАО „Атомекспортстрой”, съгласно оценките по протокола на министъра на икономиката и енергетиката, е 205 млн. евро. По предоставени справки НЕК е издал фактури за плащане към руската компания за изнесено оборудване, които са на обща стойност 87 млн. 612 хил. евро, като платената сума към НЕК към 15 септември 2009 г. е само от 63 млн. 988 хил. евро. Остатъкът в размер на 23 млн. евро е предвиден за плащане в по-късен етап.
Анализът на информацията от предприятието АЕЦ „Белене” и НЕК ЕАД показва, че остатъкът по цитираните плащания в размер на 117 млн. 387 хил. 475 евро е бил използван за плащане на посочените разходи в протокола на Министерството на икономиката и енергетиката (митнически такси и други в размер на около 40 млн. евро, платени при изнасяне на оборудване от страната). За тези разходи не бяха открити никакви счетоводни, митнически или други оправдаващи разхода документи от фирмата „Бон Марин Лоджистик – Варна” ЕАД, изнесла и обмитила оборудването. Не бяха предоставени счетоводни и други документи, удостоверяващи разходите и за останалата част от така наречените „разходи по следващо обследване” в Русия, застраховки и транспортни разходи, направени от „Атомстройекспорт”.
На въпроса за наличие на документи за плащания към НЕК ЕАД от „Атомстройекспорт” за остатъка от сумата за изнесено оборудване с цел продажба на руската компания, ръководството на предприятие „АЕЦ Белене” и счетоводството на НЕК отговарят, че такива налични няма, но може би ще бъдат открити някъде впоследствие.
Не е изяснен въпросът с окончателната продажна цена на оцененото оборудване, което не може да бъде интегрирано по проектни основи в новия проект. Това оборудване първоначално е било оценено за 295 млн. 981 хил. евро. Впоследствие с протокол на Министерството на икономиката и енергетиката цената е редуцирана до 205 млн. евро. Тоест редукция с над 90 млн. евро.
Непрозрачността по повод на вземането на решения и при определянето на разходите по проекта „Белене” създаде съмнения в коректността на проведените процедури още с избора на консултанти от правителството, ръководено от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Правителството, ръководено вече от Сергей Станишев – следващото правителство, избра без обективни критерии, реална състезателност и възможности за избор строителя „Атомстройекспорт”. Самият избор на ядрена мощност и на строител стана след фиктивен конкурс, в който участваха руската компания „Атомстройекспорт” и чешкият консорциум „Шкода алианс”. И в двете компании, забележете, кандидатът акционер е „Газпром”.
Според последни оценки по проекта „Белене” са вложени около 1 млрд. евро. До момента само за подготовката на площадката, разрушаване на изграденото преди години, поръчка на ново оборудване и плащания към изпълнителя „Атомстройекспорт” в Русия и на консултанти са похарчени 430,4 млн. евро. Най-голямата част от средствата от договорените 193 млн. евро, близо 161 от тях, забележете, са изразходвани за подготовка на технически проект и дейности, извършени от „Атомстройекспорт” като допълнително само консултантските компании „Парсънс уорли”, финансовият „Делойт” и БНП „Париба” са получили 90 млн. евро за консултантски услуги. Авансово са изразходвани 90 млн. евро за оборудване, което отново е важно да се подчертае, че е с много дълъг срок на изработване.
Не са подписвани анекси към договорите с „Атомстройекспорт” за обема на дейностите, които трябва да се извършат през тази година, и не е приета никаква методика за индексиране на цените. Правителството на господин Станишев гласува държавни гаранции за 600 млн. евро по същия този проект, които водят до увеличаване на външния дълг на България и в крайна сметка може да доведат до намаляване на кредитния рейтинг на България, а оттам и до увеличаване на цената на заемите. Въобще не е ясно как НЕК е похарчила отпуснатия заем в размер на 250 млн. евро от БНП „Париба”.
Предвидените за страната ни неустойки в случай на прекратяване на договора са много трудни за оразмеряване, тъй като са използвани разтегливи фрази като следните: „в размера на доказаните вреди” или например „в размер на пропуснатите ползи”. Предвидените неустойки по няколко договори са сериозни по отношение както на поръчаното оборудване, така и на прекратените строителни дейности.
По експертни оценки крайната цел на проекта се очаква да доближи 10 млрд. евро, без да има ясно финансиране. Проблемите с финансовото структуриране на проекта проличаха още при оттеглянето на френската „Електрабел”, с която RWE преговаряше за подялба на участието от 49% в проекта „Белене”.
На 27 ноември 2009 г. при извършена проверка на Агенция „Държавна финансова инспекция” е констатирано, че отпуснатите 700 млн. лв. от фискалния резерв на БЕХ не са похарчени по предназначение. От тях 300 млн. лв. са предоставени на Българския енергиен холдинг за увеличаване на капитала на НЕК и за поръчка на оборудване за АЕЦ „Белене”. Установено е, че парите са похарчени за плащания към „Атомстройекспорт”, който е изпълнител на строителството, но не са похарчени за финансиране на участието на НЕК в капитала на смесеното дружество, както тогава посочва в мотивите си, с които иска тези суми да бъдат отпуснати, тогавашният министър на икономиката Петър Димитров. Вероятно и конкретно по тази причина RWE се оттегля от "Белене". Проверката по случая продължава, като получените досега резултати вече са предадени на прокуратурата.
От Министерството на вътрешните работи също така е разкрита сериозна престъпна схема за източване на АЕЦ „Белене” чрез продажба на занижени цени на скрап от старата площадка на централата. Загубите на Националната електрическа компания до този момент само от продажбата на занижени цени на скрап е около 1 млн. лв.
В заключение по отношение на общия финансов размер на задълженията по договори за кредит, които са сключени от НЕК ЕАД към 30.06.2009 г., е огромната сума от 1 млрд. 40 млн. 578 хил. лв.
Пълна информация за кредитните задължения и за сумите, които до момента цитирах, са в приложена таблица към доклада.
Следващият проект, който е анализиран, отново крупен проект, е хидровъзелът „Цанков камък”.
Хидровъзелът „Цанков камък” е разположен в Родопите по поречието на р. Въча. Изгражда се за усвояване на хидроенергийния потенциал на незастроения участък „Средна Въча” от каскада „Доспат – Въча”, предназначен за водоснабдяване и електропроизводство. Първоначално по проекта е било предвидено той да стартира на 1 януари 2004 г. и да приключи за 48 месеца, тоест на 31.12.2007 г. Предвидената дата за стартиране на проекта е изместена с шест месеца, като, следователно, срокът за завършване се удължава до м. юни 2008 г. Към момента на извършване на проверката, очакваният срок за изпълнение на проекта е бил удължен, забележете, с общо още три години.
По отношение стойността на проекта в доклада има приложени таблици както за осигуреното банково финансиране, по което усвоената сума по кредитите до 30.06.2009 г. е 163 млн. 412 хил. евро, също така е договорена обща стойност на кредита 235 млн. 989 хил. евро.
По отношение на разходите по договори с главните изпълнители, отново във валутата евро без данък добавена стойност има допуснато при първоначално договорена сума от 216 млн. 334 хил. евро увеличение с още 169 млн. 657 хил. евро, с което сумата набъбва на близо 386 млн. евро, което, колеги, означава увеличение на проекта с близо 78%.
В таблицата, която е приложена към настоящия доклад - до момента на извършване на проверката стойността на основните разходи по проекта се е увеличила с близо 170 млн. евро.
Една от основните причини за това е, че договорът с компаниите Alpine и Verbundplan съдържа клауза за инфлационна добавка.
Увеличението на инфлационната добавка е било в размер на 61 млн. 491 хил. 552 евро, тоест представлява близо 36,2% от общото увеличение на стойността на проекта.
Следва да се вземе предвид, че първоначалната сума, определена за инфлационна добавка, е в размер на едва 13 млн. евро, но в резултат на значителното забавяне на проекта от три години добавката е нараснала неколкократно.
Друг значителен компонент на увеличението на стойността на проекта са общите разходи на изпълнителя на проекта Alpine.
Общото увеличение на разходите е с близо 22,3% и възлиза на 37 млн. 760 хил. евро, с което общото увеличение на стойността на проекта, заедно с инфлационната добавка представлява 58,5% от общото увеличение на цялата стойност на проекта.
Видно от таблицата, към момента проектът е изпълнен някъде на около 72% и са платени около 70% от стойността му в размер на 805 млн. 81 хил. лв.
Назначения. Дипломатическите назначения на кабинета Станишев в последните дни от мандата му се случиха на едно от най-скандалните правителствени заседания, от 10 юли 2009 г., за последните четири години. Министри от тройната коалиция бързаха да прокарат дипломатически назначения, разпоредителни действия с имоти и други скандални решения няколко дни преди да дойде следващото правителство.
В края на юни и началото на юли 2009 г. са били определени 9 посланици и 8 консули. Решенията за петима от тях впоследствие бяха отменени от кабинета на господин Бойко Борисов.
Дипломатическите назначения на кабинета Станишев в края на мандата са направени по отношение на следните позиции: консул в Торонто, посланик в Малта, посланик в Катар, посланик в Беларус, посланици в Молдова, Нигерия, Саудитска Арабия, Косово и
Япония, консул в Одрин и консул в Чикаго.
Тези решения са само от заседанията от 30 юни и 10 юли 2009 г.
Кабинетът на господин Борисов отмени назначенията на консулите в Лос Анжелис, Новосибирск, Солун, Ню Йорк и Милано.
Ключовите дипломатически постове са били договаряни, гласувани и назначенията направени от предишното правителство в последните дни от управлението му абсолютно непрозрачно, по неясни изборни критерии и след ясни пазарлъци и договорки между коалиционните партньори във властта.
В последните си заседания правителството на тройната коалиция също така си разпредели постовете в пет ключови държавни институции, които са разгледани по-нататък в доклада и устройват 20 свои изключително приближени и верни хора за шест години напред, тъй като това са мандатни длъжности. Седмина от назначените в последния момент ще изкарат втори мандат, а 13 нови попълнения бяха разпределени между БСП, НДСВ и ДПС в съотношение 11 : 5 : 4 . Назначенията бяха гласувани само от мнозинството, тъй като опозицията напусна пленарната зала в парламента.
Дни преди края на мандата си мнозинството попълни състава на пет ключови независими регулаторни органа – Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Националния осигурителен институт и Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Явно е, че тези три партии във властта по това време договарят и квотите в отделните институции.
Назначенията например в Комисията за финансов надзор. В последните дни от мандата си управляващите партии избраха нов състав на комисията, въпреки че, забележете, някои от местата стояха вакантни още от 2007 г.
Квотното разпределение е равностойно – по двама от БСП, ДПС и НДСВ. За председател на Комисията за финансов надзор беше избран Петър Чобанов, негови заместници – Нено Павлов от БСП, Ралица Агайн от НДСВ, която единствена повтаря мандат, но с друг ресор – „ Инвестиционна дейност ”, и Емил Атанасов от „Движението за права и свободи”.
Същото е и разпределението при тримата нови членове на комисията – бившият заместник финансов министър Кирил Желев – БСП, депутатът Мариана Костадинова – НДСВ, и синът на бившия главен мюфтия Недим Генджев – ДПС.
По това време цялата инвестиционна общност реагира срещу попълненията и те бяха определени като потресаващи и непрофесионални. Според мнението на инвестиционната общност подборът на този състав на КФН е изключително слаб от гледна точка на образование и възраст, извън очевидните политически пристрастия на състава му.
Някои от новите членове на ведомството нямат сериозен опит нито в капиталовия пазар, нито в застрахователната или пенсионно-осигурителната дейност. Прави впечатление например липсата на юрист в състава на комисията, независимо че дейността на комисията е и надзорна, тоест по отношение на спазване на законодателството.
Назначения в Комисията за регулиране на съобщенията. В края на мандата си предишното мнозинство е увеличило почти двойно състава на КРС, без да е имало нужда, само за да бъдат устроени хора от бившата власт. Правителството на тройната коалиция направи промени и увеличи на девет души състава на КРС, като през м. май 2009 г. бяха направени новите назначения. Става дума за назначения от квотата на Президента – Десислава Преображанска, и трима от квотата на парламента – Вяра Минчева, Радослав Илиевски и Свилен Попов. Освен, че бе увеличен броят им, членовете на КРС се сдобиват в допълнение и с по-дълъг мандат до 2015г. (Народният представител Михаил Миков се приближава към трибуната и поглежда към доклада. Шум от ГЕРБ.)
Назначения в Комисията за защита на конкуренцията. Съгласно решение на кабинета Станишев за председател на Комисията за защита на конкуренцията беше преизбран досегашният председател Петко Николов, а за заместник-председатели – Александър Александров и Реджеп Мустафа. За членове на КЗК бяха одобрени Ненко Темелков, Диана Хитова, Евгени Иванов и Весела Антонова.
На същия принцип – назначенията в Националния осигурителен институт. По решение в последните дни от кабинета Станишев Сотир Ушев е посочен като управител на НОИ, а за подуправител – Весела Караиванова.
Сотир Ушев е бил едновременно шеф на Агенцията по заетостта, протежиран едновременно, забележете, от двете партии –БСП и ДПС.”
Това е краят, колеги, с което аз представих това кратко резюме.
Виждам, че господин Миков вече е доволен, че не прочетох 125 страници доклад.
Може би да прочета проекторешението.