5 май 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД по Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители. Проектът за решение беше представен от народния представител Драгомир Стойнев. Според вносителите анализът на Антикризисния план на правителството показва, че той не е изпълнен. Освен това отчита, че мерките, които се съдържат в него, са неизпълнени, отчетени като грешни или напълно противоречащи на действията на правителството. Всичко това води до задълбочаване на кризата и налага не антикризисни, а спешни спасителни мерки. В заключение се изтъкна, че народните представители трябва да бъдат запознати с цялостната визия на правителството за извеждане на страната от кризата. След представяне и обсъждане на проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 2, „против” – 9, и „въздържали се” – 3 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще прочета само една малка част от доклада, който ви е раздаден, тъй като не сме водеща комисия по тази точка и да не отнемам много от времето в днешното пленарно заседание. „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г. На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители. След проведения дебат и след гласуване с 5 гласа „за”, 12 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме предложения Проект за решение относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, вх. № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители. На свое редовно заседание, проведено на 22 април 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди проекта за Решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 2 гласа „за”, 8 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24 март 2010 г. На редовно заседание, проведено на 21 април 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика и отбрана на заседанието си на 21 април 2010 г. с 5 - „за”, 11 - „против” и 1 - „въздържал се”, прие следното становище: Не приема Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. и предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. София, 26 април 2010 г.”

„ДОКЛАД по Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата под № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 21 април 2010 г. разгледа Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата под № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 23.03.2010 г. Проектът на решение бе представен от госпожа Мая Манолова, която е сред вносителите. След проведеното гласуване с резултат „за” – 6, „против” – 11, „въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството приет на 1.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ относно Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 април 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа проекта за решение. Според вносителите анализът на приетия на 1 октомври 2009 г. от правителството Антикризисен план показва, че той не е изпълнен. Този план съдържа добри намерения, неизпълнени мерки и изпълнени, но вече отчитани като грешни, както и мерки, противоречащи на действията на правителството. Сега са необходими не антикризисни, а спешни спасителни мерки. Народните представители трябва да бъдат запознати с цялостната визия на правителството за извеждане на страната от кризата. Отношение по предложеното проекторешение взеха народните представители Костадин Язов, който предложи да няма дискусия, народният представител Георги Божинов, който посочи, че е необходимо този проект на решение да се разгледа в Народното събрание като всички народни представители се върнат на програмата и целите от м. октомври 2009 г. като се оцени постигнатото. Според него е добре да се проведе дебат и Коалиция за България ще гласува за включването му в дневния ред на Народното събрание. След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 5 - „за”, 10 - „против” и 1 - „въздържал се”, не подкрепи проекта за решение и прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приема Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание становището на Комисията по културата, гражданското общество и медиите: „На редовно заседание, проведено на 21 април 2010 г. Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството приет на 1 октомври 2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители. Според вносителите на Проекта за решение, приетият на 1 октомври 2009 г. Антикризисен план на правителството, чийто срок на реализация е 27 април 2010 г., не е изпълнен. В Проекта за решение се предлага Министерският съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата и народните представители да бъдат запознати с цялостната визия на правителството за извеждане на страната от кризата. След проведено гласуване Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 1 - „за”, 10 - „против” и без „въздържали се”, не подкрепя Проекта за решение и предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, относно Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството приет на 1 октомври 2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г. На свое заседание на 22 април 2010 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика обсъди Проект на решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството приет на 1 октомври 2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, внесен от народния представител Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 1 - „за”, 3 – „против” и 1 – „въздържал се”, не подкрепи Проекта за решение и предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от народния представител Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.”

„СТАНОВИЩЕ по проекторешение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, внесено от господин Ангел Найденов и група народни представители. Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 15 април 2010 г., разгледа проекторешение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на МС да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, внесено от Ангел Найденов и група народни представители. В резултат на проведените разисквания с 3 гласа „за” и 1 глас „против” комисията предлага на Народното събрание да не приеме проекта за решение.”

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че усилията на правителството в борбата с финансовата и икономическата криза са достатъчно последователни, което е видно от предложения пакет допълващи мерки, и трябва да продължат с ускорени темпове. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 3 гласа „за”, 8 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да не приеме Проект за решение относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24 март 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Проектът за решение, който представям на вашето внимание, е продукт, първо, на нежеланието на правителството да внесе в Народното събрание една цялостна оценка за ситуацията в страната. Не само и не толкова оценка или анализ на наблюдатели, на анализатори, на външни експерти – при цялото ми уважение към техните мнения, а оценка на правителството, с което да поеме отговорността за финансовите и икономическите параметри на ситуацията в страната. Второ, този Проект за решение е продукт на очевидното нежелание правителството да внесе цялостен план, свързан с ограничаване и с преодоляване на въздействието на кризата. Не отделни мерки, не отделни законопроекти за изменение и допълнение, а план, който да очертае цялостната политика, която смята да реализира правителството по отношение на въздействието на кризата. Разбира се, освен ако правителството не смята, че тази криза ще продължи четири години и вместо на европейското развитие на България то ще бъде правителство на кризата. И трето, този Проект за решение е продукт на желанието на Парламентарната група на Коалиция за България да върне дискусията и то по трайни, с продължителност повече от 72 часа, мерки в Народното събрание. Впрочем, уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на антикризисните намерения на правителството наблюдаваме нещо крайно любопитно. Обществото е превърнато в една фокус група, в която се тестват всякакви идеи сутрин и вечер, и вместо участници в дискусия по мерките и действията, които трябва да бъдат предприети, имаме усещането, че сме участници в някакъв любопитен социологически експеримент. Все пак предложението, което правим, освен парламентарна възможност за дискусия, освен пореден акт на Народното събрание предлага и оценка за действията на правителството за реализацията на антикризисния план, който беше приет на 1 октомври 2009 г. Нашето предложение е за незадоволителна оценка на правителството по отношение на реализацията на плана и съответно по действията, свързани с влиянието на кризата. Тази оценка, уважаеми колеги, не е плод на самоцелна опозиционност, а е преди всичко резултат на много внимателни анализи и оценки както на мерките, така и на резултатите, или по-скоро на липсата на резултати по тези мерки. И второ, тази оценка е продукт на макар и индиректното признание на правителството за провал на антикризисния план, защото какво друго, ако не признание за провал е продължаващото вече втори месец обсъждане на нов пакет от антикризисни мерки. Ако погледнем, уважаеми дами и господа народни представители, ситуацията в страната, ще намерим достатъчно основания за подобна оценка. Първо, очевидно е, че имаме неизпълнение на приходите и тук може би резултатите за м. април успокояват съня на финансовия министър, но те в никакъв случай не могат да бъдат трайно основание за оптимизъм в мнозинството от българските граждани. Всъщност отговорът на въпроса: в състояние ли е правителството да изведе България от кризата, дава отговор и съответно на тези нагласи на българските граждани, които в по-голямата си степен отговарят с „не” на този въпрос. Като прибавим растящите разходи с повече от 20%, не е трудно да намерим обяснение и за високия размер на дефицита, който има за първите четири месеца в страната. Второ, имаме една огромна сума на задължение на държавата към бизнеса и въпреки оптимистичните нотки, които звучат в част от министрите за започнали разплащания, имаме над 1,5 млрд. лв. задължения към фирми, имаме и повече то 400 млн. лв. задължения за невърнато ДДС – също така към икономическите субекти. Имаме растяща безработица, имаме замразени доходи, имаме продължаващи стъпки към орязване на социални права на българските граждани, което няма как да не тревожи поне част от тук присъстващите народни представители, в случая в лицето на Парламентарната група на Коалиция за България. Имаме силен, ще кажа – драматичен спад на чуждестранните инвестиции, и разбира се, не на последно място можем да добавим топящия се фискален резерв. Дами и господа, ако се върнем към антикризисния план, трябва да признаем, че през м. октомври 2009 г. той беше не толкова плод на осъзнатата необходимост от страна на правителството или на осъзната политика, колкото резултат на желанието да бъдат задоволени обществените очаквания, от една страна, а от друга страна да се отговори на натиска на опозицията. В този антикризисен план липсваше цялостна политика, липсваше системност, липсваха ясни цели, при реализацията на които България трябваше да постигне определени резултати. Можем да открием четири групи от мерки в този антикризисен план. На първо място можем да поставим мерките, които звучаха като добри пожелания. Вярно – добри, но от тях не следваше никакъв конкретен резултат. Второ, можем да открием мерки, които бяха реализирани, но които веднага след това бяха отчетени като грешка. Трето, можем да открием мерки, които обаче противоречаха на последвалите действия на правителството. И най-после, можем да открием мерки, които не бяха реализирани. За съжаление, дами и господа народни представители, те представляват 80% от целия комплекс на антикризисни мерки, които се съдържаха в този план. Следователно ясно е защо правителството не желае да направи отчет на изпълнението на Антикризисния план в Народното събрание, и второ, лесно можем да открием причините за днешната нерадостна картина в България. Ако се върнем към предложението, което сме направили като Проект за решение на Народното събрание, трябва да кажем, че ако бяха изпълнени антикризисните мерки на правителството, то днес след 27 април трябваше да живеем в едно безоблачно настояще. Вместо това ние ставаме свидетели непрекъснато на обсъждане на различни антикризисни мерки. Най-после се надяваме, че на днешното заседание на правителството ще има конкретен резултат от многото предложения, които се обсъждат или които се внасят в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като проектът за решение беше внесен на 24 март т.г., той претърпя едно доста дълго обсъждане. Вероятно трябва да ни ласкае фактът, госпожо председател, че това предложение, освен Закона за бюджета и Годишната програма за членството на България, е единственият акт на Народното събрание, който беше разпределен на всички комисии. Очевидно е, че трябва да се актуализира срокът, който сме посочили за внасяне на антикризисен план от страна на правителството, с оглед на което правя процедурното предложение – вместо неактуалния срок 31 март, да се разглежда срокът 14 май 2010 г., до който правителството следва да внесе антикризисни мерки в Народното събрание за обсъждане и съответно за отношение от страна на всички парламентарни групи. Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, тъй като представеният Проект за решение и дебатите касаят най-важните сфери от публичния живот, а именно изпълнението на антикризисните мерки на правителството във финансовата, в икономическата, в социалната сфера и в здравеопазването, считам за нормално в дебатите да се включат и представители на правителството. Правя формално предложение към ръководството – да покани министъра на финансите Симеон Дянков, министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването госпожа Анна-Мария Борисова, които освен да ни запознаят с това какво от антикризисните мерки на правителството от м. октомври м.г. е изпълнено, да внесат малко яснота и по отношение на мерките, които предстои да бъдат обсъдени и приети от Министерския съвет. Мисля, че дебатът ще спечели от участието на представители на правителството. Редно е те да се включат в него при неговото откриване. Моля, госпожо председател, да поканите тези трима министри за участие в пленарното заседание.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, по стечение на обстоятелствата, обсъждайки в тази зала изпълнението на 87-те антикризисни мерки, приети през октомври м.г., точно днес Министерският съвет обсъжда нови мерки, които счита, че са антикризисни. Аз няма да влизам в коментар на новите мерки. Според мен те могат да се назоват по друг начин при всеки опит за обективен анализ. Няма да коментирам в детайли и изпълнението на 87-те мерки, защото самият факт, че днес се обсъждат нови, означава, че нещо не е в ред с изпълнението им. За да бъда от полза, ще се опитам да направя резюмиран анализ какви грешки допусна правителството за изминалите девет месеца за изпълнение на тези 87 антикризисни мерки. За отминалия период бяха допуснати няколко доста съществени макроикономически и фискални грешки, които днес ни изправят пред необходимостта да коментираме – бих използвал израза „спасителни”, а не „антикризисни” мерки. На първо място беше направен отказ от ефективни антикризисни мерки. През октомври като че ли правителството реши, че с PR-ефекти може да замести антикризисните мерки, а кризата сама ще отмине, и се впусна да търси външни индикатори. В края на моето изказване ще коментирам и външните индикатори за състоянието на страната в момента, които властите третират като обнадеждаващи. Вместо това беше изведено в самоцел членството в ERM 2. Разбира се, това е много важна цел, но в условията на формираното още от края на 2008 г. силно негативно влияние на външната икономическа криза, по-важно беше да се вземат мерки за смекчаване на нейното въздействие, а това щеше да повлияе благоприятно и на основната цел, формулирана от правителството – членство в ERM 2. Вижте как в момента членството се изплъзва, точно заради това. На второ място, допуснато беше рязко фискално затягане в преследване на същата цел, което междупрочем преохлади икономиката до точка на замръзване в отделни сектори. При това става въпрос за една икономика, която няколко месеца преди това беше на прага на прегряването. Сами може да направите извода до какво могат да повлияят такива резки промени в политиките. Пряк резултат от фискалните рестрикции бе намаляване на данъчните приходи още втората половина на миналата година и, това се вижда в цифрите, което упражни натиск за нов кръг фискални рестрикции. Така се породи един своеобразен фискален мултипликатор, за съжаление, с негативно измерение, а не с позитивно, каквато е характеристиката на термина. Към настоящия момент този мултипликатор, използвах израза, внася сериозни притеснения за нормалното приключване на финансовата година. На четвърто място, в края на миналата година с овации приехме новия бюджет, по моя оценка, доста неадекватен на икономическите условия. Само един пример: за първи път в годините на прехода беше приет бюджет без никакви буфери. Парадоксът е, че това го направихме в условия, които предполагаха в най-силна степен, може би ако изключим 1996 г., условията предполагаха точно в този период да засилим буферите. Буфери не бяха приети, в резултат на което започнахме да обсъждаме още през м. февруари въвеждането на буфери, рестрикции и така нататък. Не на последно място, правителството внесе значителна доза несигурност и това, което на икономически език се назовава политически риск, не в конвенционалния смисъл на думата политика, в цялостната икономическа среда. Могат да се изброят много на брой примери за илюстрация като: управленски решения или идеи за управленски решения, които бяха отменяни още преди да бъдат приети или просъществуваха за няколко дни; лансиращите се постоянно идеи за промени в ставките на различни данъци; разнопосочни сигнали за икономическите тенденции – кризата ту се задълбочава, ту си отива; враждебно отношение към активни стопански субекти, включително към реномирани компании, позволили си да инвестират у нас в предходни периоди; стопиране на реформи преди още да са започнали. Допуснато беше и сътресение в ключови звена на администрацията, в частност важни за приходната система като НАП и „Митници”. В последните седмици се търсят индикатори, за да се представи картината по-благоприятно. Един от индикаторите – увеличаващият се износ. Проследете анализа и вижте, че този износ в натура не се е увеличил, а само в стойност. Оттук може да направите извода колко устойчив е този индикатор и колко добре „илюстрира” тенденциите. На второ място, м. април фискът е на излишък. Много добре. Би било много добре, ако нямаше един еднократен приход – вноската от БНБ. Той е единствен за годината и е в размер на 350 милиона, а излишъкът, за който се говори, е само 200 милиона. Оттук също си направете извода дали неблагоприятните тенденции във фиска са обърнати. Много бих се радвал да е така, но това е повод за размисъл. В обобщение, днес наблюдаваме резултатите от цялостния стил на управлението, а не от изпълнение на една или друга мярка. Затова не бих си позволил да препоръчам мерки, а по-скоро преосмисляне на цялостната политика. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Орешарски, под формата на реплика две уточнения, които бих Ви помолил да коментирате. В края на изказването си поставихте под въпрос стила на цялостната политика. Според мен, става дума, разбира се, и за стила, но преди всичко за съдържанието. Като илюстрация бих посочил изрично записаното в Доклада за бюджета за 2010 г. като съдържание на политиката, вложена в бюджета, нейният процикличен характер, което е записано черно на бяло, което значи прокризисен характер. Там е изразено едно очакване, че тази проциклична политика ще има умерено задържащ ефект върху икономиката. Доколко такава логика според Вас е въобще защитима и доколко се оправдава от развитието на икономиката, и какво може да се очаква от нея като трайна последица по отношение на излизане от кризата оттук нататък? Второто уточнение. Вие споменахте мимоходом за промени в системата на НАП, на данъчната администрация. Струва ми се, този въпрос заслужава доста по-сериозно внимание и бих Ви помолил да припомните реформата в данъчната администрацията, която беше осъществена с Програма на Световната банка в продължение на няколко години, чиито резултати бяха отчетени през м. ноември 2009 г. като едни от най-успешните за всички източноевропейски страни. Един от показателите, който беше използван, беше високият процент на доброволно издължаване на данъци и така нататък. В края на м. декември, на 19 декември, министърът на финансите и неговите заместници подписват една заповед, с която преобръщат наопаки цялата администрация, създадена в резултат на тази реформа. Бих Ви помолил да споделите своите виждания по тези два въпроса.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Орешарски, всички тия неща са верни, но Вие пропускате един съществен въпрос и това е правителствената политика за поощряване на контрабандата. Това е въпрос, който пряко се отразява на бюджета. Какво мислите Вие по тоя въпрос като резултат в бюджета – приходната му част? Мерси.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, сигурно няма да можем за няколко минути да очертаем необходимите промени в икономическата политика. Съгласен съм, че може да се използват различни изрази. Аз употребих израза „стил на управление” по-скоро в тези аспекти, при които правителството допусна грешки да влоши, според мен, силно инвестиционния климат в страната, което намира израз в крайно негативните тенденции по отношение на притока на преки чуждестранни инвестиции. Ще обърна внимание върху един факт, в който няма политика. Нашата икономика, по стечение на обстоятелствата, за добро или за лошо, по-скоро второто май, от средата на 80-те години функционира при необходимост от ежегоден приток на милиард-два, а в последните години и на повече милиарда евра или долари, в миналото преки чуждестранни инвестиции. Всеки от вас, който проследи развитието в последните 20-25 години, ще види, че е така. За това и една от ключовите опасности даже не е бюджетният дефицит. Казвам, даже не е бюджетният дефицит, а евентуалното стопиране на преките чуждестранни инвестиции. Дано това не стане, но първите три месеца свидетелстват за точно такава опасност. По отношение на НАП – действително в последните години предшестващи настоящото правителство, бяха извършени мащабни реформи, високо оценени, пак по парадокс на съдбата, да използвам израза, точно от Световната банка. Известно е, че сегашният вицепремиер и финансов министър е бивш служител-експерт в Световната банка и затова на него му е трудно да критикува реформите, тъй като предишният работодател сочеше НАП за пример като най-успешна реформа в Източна Европа от началото на прехода насам. Струва ми се, че последните резултати вече не потвърждават, че реформата продължава в правилния стил. Господин Михов, аз трудно мога да кажа дали правителството води целенасочена политика за насърчаване на контрабандата. Въпросът е, че така се получава като краен ефект. Не би ми се искало да правя извод, че това е целенасочена политика, но понякога крайните ефекти са по-важни от

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз мисля, че тази дискусия е закъсняла, може би това е и причината до известна степен за не особено големия интерес в пленарната зала по тази тема. Тази дискусия наистина трябваше да се проведе много, много по-рано в парламента. Защото, ако имаше такава дискусия, щяха да бъдат избегнати много неправилни и неадекватни действия по отношение на борбата с кризата. Уважаеми колеги, известно е, че икономическите процеси по време на криза са трудно прогнозируеми. Това са случайни процеси, които не могат да бъдат предвидени навреме така, както биха могли да бъдат предвидени в условията на нормално развитие на икономиката. Това естествено е обективен процес, тоест тези процеси се подчиняват на така нареченото брауново движение, икономистите много добре знаят за какво става дума, трудно предвидими процеси. Тревожното обаче, уважаеми колеги, е нещо друго. Докато икономическите процеси са случайни и това е обективно, управленските решения също са случайни, а това вече не е обективно. Тоест управленските решения за посрещане на сложностите, на предизвикателствата на кризата и те са случайни, а това не е добре за държавата. Например приетите мерки, които ние в момента обсъждаме, през м. ноември 2008 г. като идея бяха добро решение. Предполагаше се, че трябва да се разглеждат два етапа в борбата срещу кризата. На първо място, трябва да се излезе от рецесията и тези мерки, поне нашето разбиране беше такова, бяха насочени главно към стимулиране на икономическата активност и евентуално излизане от рецесията в средата на годината. Но, за съжаление, това беше само идея. Тази идея не можа да се осъществи, поради неадекватността на мерките, които бяха предприети и поради факта, че по-голямата част от тях изобщо не бяха изпълнени. Не е необходим сериозен и задълбочен анализ, за да се види до каква степен тези мерки бяха изпълнени. Ако тогава беше направена дискусията в парламента по отношение на това – какво да правим срещу кризата, мисля, че бихме могли да постигнем повече положителни резултати както по отношение на целеполагането, така и по отношение на ефекта от тези мерки. Аз мисля, уважаеми колеги, че управляващите допускат няколко основни грешки в своите мерки против кризата. Не зная днес какво точно ще приеме Министерския съвет, но от дискусиите дотук едно става ясно. Първо, допуска се сериозна грешка в целеполагането по отношение на програмата за борба с кризата, ако изобщо става дума за програма. Мерките, които са приети и гласувани толкова усърдно и активно със синдикатите и бизнеса представляват една неорганизирана маса от мерки, които отговарят на отделни изисквания, или по-скоро искания на синдикатите и на отделни корпоративни единици в нашето общество. Те не са систематизирани, не са организирани, нямат една-единствена ясна цел, а тя при криза е съвършено ясна – целта е да се излезе от рецесията. Тоест ние трябва, когато определяме мерките, да сме наясно какво точно преследваме. Първата фундаментална цел е излизане от рецесията. Тоест стимулиране на икономическата активност. Управляващите си поставиха три цели, които обективно нямаше как да бъдат реализирани. Първата цел наистина беше – борба с рецесията, тоест стимулиране на икономическата активност. Втората цел беше влизане в еврозоната, а третата цел беше чисто фискална – справяне с проблемите на фиска. Уважаеми колеги, ако икономиката успее да се развива с по-бързи обороти, фискалните проблеми са вследствие функция от икономическите. Няма как да нямаш икономика или тя да се свива непрекъснато от непрестанния натиск от всички страни и ти да искаш фискалните проблеми да ги решиш по друг начин. Няма как да стане! Защото бюджетът се пълни от данъци, а данъците се генерират от икономиката, от тези, които организират производства, които правят износ и т.н., и т.н. На този етап мисля, че времето се оказва един от важните и съществени фактори за борба с кризата. Всеки изгубен ден, всеки изгубен месец на колебание, на търсене на вярното решение е против ефективни действия, свързани с излизането от кризата. Целта отново трябва да бъде борба с рецесията. Другата алтернатива, уважаеми колеги, е дълбока депресия. Това, което може да унищожи и да смачка българската икономика. Защото нашата икономика в много, много голяма степен зависи от външните процеси. Вие вероятно знаете, че България произвежда 0,5% от брутния вътрешен продукт на Европа. Ние няма как да не зависим от процесите, които се извършват в Европа и не само в Европа. Движението за права и свободи смята по отношение на антикризисните мерки следното: правилни антикризисни мерки на този етап са тези, които ограничават публичните разходи, разбира се, като се изключат ограничаването на доходите на трудещите се, както и социалните разходи по отношение на пенсиите. Защото, ограничаването на доходите и на пенсиите ще окаже много силен негативен ефект чрез подтискане на потребителското търсене, което автоматично удължава времето на престоя на България в условията на рецесия. На следващо място, ние бихме подкрепили мерки, които стимулират категорично икономическата активност, каквито и да са те. Няма да подкрепим мерки, които изземват допълнително доходи от населението, които увеличават данъчната и осигурителна тежест. Мерки, които увеличават данъчната и осигурителна тежест имат прокризисен характер, също действат в посока удължаване времето на престой на българската икономика в условията на рецесия и заплашително създават предпоставки за депресия в България. Вие знаете, че има няколко икономисти, които сериозно твърдят, че България е заплашена от депресия. Да се молим да не се случи това, защото ако наистина България влезе в депресия, това означава няколко последователни години на изключително тежки икономически и социални условия в страната. Уважаеми дами и господа управляващи, има политици, които в момента говорят за политическа криза. Тя е вероятна само при едно условие: ако не успеете да се справите със сериозните предизвикателства на рецесията и кризата в България. Позволете ми накрая да пожелая щастлив и весел празник на цялата християнска общност в България и да ви припомня, че Гергьовден е един от християнските празници, който с удоволствие се празнува от всички религиозни общности в България. Нека на този празник да си пожелаем заедно да победим злото, наречено криза в Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, КБ и ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен лично е странно управляващите днес да не желаят да проведем дебат по една толкова важна тема. Все пак е съвсем нормално да се иска отчет за един толкова коментиран план, в който имаше толкова много надежда. Управляващите говориха за прозрачност. Смятам, че именно тук е мястото, където трябва да се даде тя, и да стане един дебат по тези антикризисни мерки, които трябваше да доведат до един изключително положителен резултат. Не вярвам да има човек в тази зала, който да не желае успех на тези мерки, тъй като развитието на страната засяга всички нас. За съжаление обаче, този отчет липсва. Няма и желание за дебат, както виждаме от мълчанието в залата, освен опозицията, която днес се изказва. Приемат се първи план, втори, трети, четвърти, днес чакаме и конкретните нови мерки, които не се знае до какво ще доведат. Аз винаги съм вярвал, че най-добрите решения се вземат след един ползотворен дебат. Какво можем да кажем за този антикризисен план, тъй като съм сигурен, че в пленарната зала няма човек, който тук сега да каже една антикризисна мярка от този план? Това е провал, пълен провал на икономическата дейност на правителството. И тук преди няколко дни ни се обясняваше как ние не можем да говорим за икономическа политика, само че се оказа, че в нашата нова история, по макроикономически показатели 2008 г. става референтна година. Две хиляди и осма година! Къде е тук тогава икономическият потенциал на управляващите? Защо при втория антикризисен план се обърнаха за помощ към работодателите и синдикатите? Защо така се получава, че дори и след този план, днес отново чакаме конкретните мерки? Това говори наистина за един слаб икономически потенциал. Бих искал уважаемият господин Мавродиев да излезе и да каже от тези мерки кои точно са успелите, кои с помощта на синдикатите ще успеят и кои са новите икономически идеи на управляващите. Много е лесно да критикуваш, но нека да видим какво се предлага в момента. Аз лично вярвам, че основната цел на всяко правителство е да подобри благосъстоянието на българските граждани. Каква е ситуацията? Изключително растяща безработица – по 1300 човека на ден. Да, вие ще кажете – благодарение на нашите мерки имаме спад с 5000 човека. Но какво са 5000 човека при 380 хиляди безработни, при положение че всеки ден на улицата без работа остават 1300 човека? Замразяват се доходи, замразяват се заплати, бавят се социални плащания. И какво предприехме? Даже давам като абсурдна мярка в този план, който поне правим опит да коментираме в момента, а това бе намаляването на бюджета на Министерството на труда и социалната политика с 9% или с 90 млн. лв. Във време на криза ние като антикризисна мярка предложихме да се намали бюджета на Министерството на труда и социалната политика, а 97% от неговите разходи са гарантирани по закон. Става въпрос за социални помощи, за помощи за отопление, семейни помощи, интеграционни добавки. И после се чудим защо хората стачкуват, защо се бавят детските надбавки, защо хората обедняват!? Уважаеми колеги, първо, управляващите трябва да изяснят къде искат да видят страната, каква е тяхната цел и тогава вече ние можем да готвим план, евентуално, ако вие пожелаете, разбира се, да го обсъдим и да видим как, по какъв начин ще излезем от кризата, кое ще стимулираме – дали преките чуждестранни инвестиции, дали потреблението, дали износа. Всяка една от тези цели изисква конкретен план от мерки. Не можем просто така да идваме, чули–недочули, видели-невидели кой какво прави по Европа и дайте ние тук да направим един план. Ефектът, както виждате, е изключително негативен. Въпросът тук не е за политическата оценка, въпросът не е за рейтинга. Въпросът е, че положението на страната се влошава с всеки изминал ден. С всеки изминал ден, което е най-страшното, ние не знаем къде отиваме. Ние дори не знаем какво искаме! Дори и днес всички очакваме новия план, който ще дойде и който, видите ли, ще ни извади от кризата. Кое ще е това нещо? (Реплики от ГЕРБ.) Излезте и кажете! Вие управлявате, вие трябва да имате контрол върху правителството. Не разбирам от какво се страхувате, защото тук трябва да стане дебатът, а не да ни се дават мерки върху мерки и ние да си мислим, че правим нещо. (Реплики на народния представител Красимир Велчев.) Абсолютно нищо. В крайна сметка е крайно време, наистина, затова моля – нека да си дойде, да излезе човек тук от тази зала, който да се ангажира с икономическия потенциал на ГЕРБ, да видим кой е този човек, да видим неговите предложения и да ги обсъдим. Благодаря ви за вниманието. (Реплики на народния представител Красимир Велчев.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, когато този проект за закон влезе за обсъждане, се запитах какъв е мотивът, защо е вкаран?

Предложение е.

Да, предложение е. Отговорих си по следния начин. Господата от опозицията се чувстват пренебрегнати, че не могат да вземат активно отношение във връзка с антикризисните мерки, където безпрецедентно в нашата история се вземат в Тристранния съвет.

Много слабо, много слабо!

Те изпадат в деликатната ситуация да критикуват мерките, които са взети от синдикати и от работодатели – най-голямото обществено представителство, а именно в този Тристранен съвет. Изпадат в ситуацията, че трябва да бъдат критикувани именно за това, че те не са взели никакви мерки в началото на кризата. Спомням си, когато приемахме бюджета за 2010 г., какви предложения имаха за увеличаване на разходите и казаха, че управляващите са подценили приходите, защото очаквали голям ръст на брутния вътрешен продукт и затова ние сме скривали приходи. Така ли беше, господа социалисти?

Така беше.

Така беше. И сега в един момент, когато реално се вижда картината, започвате да викате защо има такива разходи. Аз мога да ви кажа, че правителството, когато дойде на власт, още в първите дни взе антикризисни мерки. Тези антикризисни мерки проработиха, защото вие можехте да ограничите разходите още в началото на годината, когато виждахте първите признаци във фиска, тоест на ограничаването на приходната част, която се задаваше. Но вие не направихте това. Напротив, излишъците, които се формираха в началото на годината, решихте да си ги изхарчите именно вие, по вашия си начин, а не със справяне с кризата. Мога да ви кажа, че в Тристранния съвет бяха приети три типа антикризисни мерки – единият беше за фиска, другият – за труда, третият – за бизнеса. Мисля, че имаше и четвърти: затваряне на пробойните именно на вашето управление, защото в тези пробойни изтичаха огромни средства в здравеопазването, образованието и навсякъде, защото вие нищо не реформирахте, когато бяхте управляващи. Безпрецедентният капитал, който влизаше в България, когато вие бяхте управляващи, го използвахте, само за да давате на своите фирми. Една от точките на тези антикризисни мерки е именно да се разплатим с бизнеса, с който сте подписвали договори, които знаехте, че не можеха да се платят. Тази тежест трябваше да падне именно на това правителство.

На ГЕРБ.

На ГЕРБ, благодаря за уточнението. Виждам, че вие се чувствате встрани от събитията, които се случват. Мисля, че точно там ви е мястото, защото наистина нищо не направихте и трябва само да гледате и да се учите (шум и реплики), как се справяме с кризата! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Мога да ви кажа, че първите прелетни птици на пролетта дойдоха и се виждат именно в макроикономическите показатели. Безработицата не само че намалява, но напротив, тя намаля като стойност. (Реплики от КБ.) Виждате, че износът се увеличава. Месец април е първият месец, в който има излишък. Това беше абсолютно предвидено от министър Дянков в края на миналата година, защото дефицитът, който се образува, беше именно, за да налее реални пари в икономиката. И това даде резултат. (Реплики от КБ.) Българската банка за развитие в момента има осигурени средства, с които се разплаща с българския бизнес. Всички тези мерки вече действат и реформите се извършват. И вие знаете, че още от следващата година именно тези реформи ще дадат първите резултати и вие отново ще изгубите изборите! Това е защото ние стъпка по стъпка действаме в правилната посока. Хората имат капитан, който ги води на спасителния бряг, защото вече сме запушили пробойните. Министерството на вътрешните работи свърши най-голямата антикризисна мярка – да не изтичат средства там, където сте направили канали плавно и безпрецедентно да изтичат. (Шум и реплики от КБ.) Така че, господа опозиционери, според мен по-добре мълчете, защото всички доклади, докладът Антистанишев всъщност показа какви безобразия сте правили.

Кажи какви!

Премиерът Бойко Борисов беше казал, че ще отиде на един обран бостан, но не знаеше, че бостанът е не само обран, но и опустошен. Ние намерихме сили и ще видите другата година, когато, пак повтарям, ще загубите изборите, че тези мерки са подействали. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин Николов! Изборите отдавна приключиха. Престанете да повтаряте едно и също нещо! Плочата наистина става прекалено изтъркана, даже скоро ще се счупи. Относно реформите. Коя друга държава или кое друго правителство в нашата държава е обявено от Световната банка за топ реформаторска държава? Коя и кое правителство?! Кой връчи наградата? На министър Дянков или на Пламен Орешарски беше връчена награда за топ реформаторска дър-жа-ва?! А тук говорим за реформите. Второ, като толкова добре изчислявате, може ли през м. декември да приемем един бюджет с минус 2%, а м. януари вече да говорим за 0,3 растеж?! Тук е и уважаваният господин Костов, да ви каже на всички вас, които нямате толкова..., кое друго правителство може да се похвали с такъв успех: декември – минус 2%, а януари месец 2010 г. 0,3 растеж! Следващо, вадете лист и химикал, за да си запишете! (Шум, оживление.) Антикризисни мерки: 2009 г. – 2,4 пункта намаляване на осигуровките, влизане на държавата като трети осигурител в системата по схемата 8:10:12; увеличаване на капитала на Българската банка за развитие с 500 млн. лв. за сектора за подпомагане на малки и средни предприятия, тъй като това са 99% от българските фирми (силен шум и реплики от ГЕРБ); въвеждане на намалено работно време, което вие също продължавате в момента да го ползвате; създаване на държавната компания „Индустриални зони”, което вие отхвърлихте, защото по време на криза, за да привлечеш чуждестранен инвеститор, не е достатъчно да има само добра данъчно осигурителна среда, а да му създадеш и нужната инфраструктура. За съжаление вие това не го проумяхте, изтеглихте парите и нищо не свършихте в тази област. Още от м. януари 2009 г се намалиха с 10 % всички разходи на отделните ведомства. Когато вие извадите вашите антикризисни мерки и тръгнете да ги споделяте, тогава можем да имаме и конкретен дебат. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Има само 10 секунди.

Благодаря, господин председател. Колега Николов, излъгахте от тази трибуна! Излъгахте, че плащате на бизнеса. Срещу лъжите могат да се изправят само факти и цифри. За двата месеца на тази година сте платили на бизнеса 130 млн. лв.

Натрупали сте дефицит от 1 млрд. 600 млн.

Изхарчили сте 2 млн. от резерва, който предишното правителство ви остави. Дължите на бизнеса 450 милиона ...

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Има нещо сбъркано във Вашата логика. Вие твърдите, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е мястото, където се вземат решения.

Такава чест ни се пада.

В случая обаче, когато се говори за антикризисни мерки, става въпрос за политически решения. Политическите решения обаче се вземат от Министерския съвет, защото по Конституция Министерският съвет е органът, който прави политиките в България, министрите са тези, които реализират, Народното събрание е място, където се приемат законите, за да могат да бъдат реализирани тези политически мерки. В този смисъл, недейте да смятате, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е институцията, която трябва да взима политически решения. По Кодекса на труда точно е указано какво трябва да прави Националният съвет за тристранно сътрудничество. Дори членовете на НСТС са тези, които казват, че това е мястото за съгласуването, а не изработването на политики. Това е много съществена разлика и колкото по-бързо я разберете, толкова по-добре за вас! Забележете, в НСТС не са представени всички интереси: няма го малкия и средния бизнес, няма го фамилния бизнес. Кои са представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Ако вие смятате да предложите истински политически мерки, тези мерки трябва да бъдат изготвени от правителството и представени тук и след това да бъдат консултирани от Националния съвет за тристранно сътрудничество. В противен случай вие подменяте политиката със синдикални решения.

Благодаря, госпожо председател. Господин Стойнев, явно бяхте много развълнуван и не можах да разбера цялото изказване, което имахте. (Реплики от КБ.) Госпожа Нинова, вярно е, излъгах. Вие сте реформатори и забравих да кажа това. Вашата реформа беше със заглавие „3-5-8”. Три-пет-осем назначения, 3-5-8 разпределение на средства под масата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Три-пет-осем са вашите реформи. Наистина, точно така е – вие сте реформистко правителство, вярно е. Господин Адемов, абсолютно сте прав за това, което казвате, че тристранният съвет взема решения. Но най-важното в този тристранен съвет е, че запазва социалния мир в България по време, когато се вземат най-непопулярните мерки, където трябва да се направят най-големите реформи. Именно това е ролята на тристранния съвет. Решенията, разбира се, че се вземат от Министерския съвет и впоследствие законите ги гласуваме ние. Но това е нужно на България в момента, за да може да се проведат тези реформи. И аз мисля, че ние вървим по правилния път именно по този начин, защото виждаме нашите съседки къде отидоха и виждаме къде сме в класациите ние – все на предни места, на челни. Вярно е, предишното правителство беше с най-увеличената корупция, която можеше да бъде в историята на България. Мисля, че ние вече се справяме и с този показател и по този начин можем гордо, с гордо вдигната глава можем да кажем, че правилно усвояваме средствата на Европейския съюз и на европейския данъкоплатец. Така че това е правилната посока, колкото и на вас да ви е тъжно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо председател, чл. 47 от нашия правилник изисква когато ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, той да бъде прекъсван и да му се подсказва да говори по точката, включена в дневния ред. Господин Николов не беше наясно, говореше за някакъв законопроект, ние обсъждаме Проект за решение на Антикризисния план на това правителство и по препоръката на Народното събрание за изготвяне на нов. Той започна да говори отново за това какво е правило предишното правителство. Време е, госпожо председател, това мнозинство да разбере, че неговата отговорност е да дава отговори на въпросите днес с действията, които то предприема, а не през цялото време да търси оправдание в минали периоди. Трябва да е ясно, че тази проблематика, която днес обсъждаме, беше поставена на вниманието на Народното събрание на 24 март с проекта за решение, който внесохме. И ако Вие и мнозинството искахте да се обсъжда този въпрос, имаше целия месец април, в който можеше да бъде включен в дневния ред. Защото, госпожо председател, авторитетът и рейтингът на едно Народно събрание не се вдига с политизиране или политиканстване. Той зависи от това доколко сериозно народните представители и Народното събрание се занимават с въпросите, които в момента занимават хората. А те са ще се вдига ли ДДС на 25% или ще се режат разходите с 20%. И двете решения са крайно спорни и трябва да бъдат обяснявани тук, а не някъде другаде.

Последно някой колега преди малко, някой колега отдясно от ГЕРБ, тук подхвърли – това са трикове комунистически. Целият този дебат днес е точно трик комунистически за отвличане на вниманието, за замайване и ей-така лаф да става. Ялов дебат, безсмислен дебат. Всичко, което хвърлиха тук като обвинение, сме го чували в последните два-три месеца. Аз нямах намерение да се изказвам, тоест да влизам в този абсолютно ялов дебат. Резултатите от това, което правителството прави, се виждат. Те са безспорни. Ние сме след първите 7-8 по резултати. В крайна сметка това е резултатът. Каквото и да говорим тук са подробности. Бившият финансов министър и другите бивши министри каквито и цифри да цитират, това е резултатът. Аз искам обаче да се спра само на един въпрос, защото по него страшно много се спекулира напоследък. И това е въпросът, че се правят предложения и после се оттеглят, къде се взимали политическите решения, кой ги е взимал. Уважаеми колеги, за мен това, което става напоследък, е тържество на българската демокрация с това, че се предлагат мерки, след това те се обсъждат, след съответното обсъждане се оттеглят, предлагат се други мерки. Така се прави. Защото тези, които бяхме в Четиридесетото Народно събрание и тези, които не сте били депутати отвън, сме свидетели къде се взимаха решенията, коя беше лабораторията, където се крояха законите, където се правеха предвижданията в нещо, което едва ли не беше съвет на тримата големи. Събираха се на някое място тайно, злачно или явно, разбира се, и прохладно царят, Доган и Станишев и там каквото се решеше, то се провеждаше на практика - вкарваше се тук, мнозинството автоматично гласуваше, събираха се като едва ли не тримата големи, като Рузвелт, Чърчил и Сталин и от това зависеше държавата. Кое е по-добро? Затова престанете с тези глупости как се взимали решенията сега, защо това ставало на тристранен съвет, защо много често правителството, министър-председателят и финансовият министър предлагали едно, а после се връщала лентата, предлагало се друго. Нещата са динамични. Те се променят с всеки ден в тази криза. Това е съвсем естествено и нормално. Така трябва да се вземат решенията. И аз ви предлагам колеги от ГЕРБ и тези, които подкрепяме ГЕРБ, да разясняваме, че това е много голям успех и много голямо достояние на сегашните управляващи и на българската демокрация в изковаването на мерките против кризата, във вземането на решенията да участват колкото се може по-широки кръгове и слоеве от българското общество – икономисти от различна част на спектъра с различни виждания, медиите и колкото се може по-големи слоеве. В момента това е нещото, което до голяма степен поддържа държавата над водата, над повърхността. За мен това не е нито срамно, нито позорно, нито грешка на правителството, а един негов много голям успех.

Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя предложение за удължаване на времето за дебат.

Вие нямате право!

Съгласно правилника имаме право на удължено време.

Уважаема госпожо председател, обсъждаме изключително важен въпрос.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Анастасова Хубенова и група народни представители на 28 април 2010 г. На извънредно заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Анастасова Хубенова и група народни представители на 28 април 2010 г. Законопроектът бе представен от госпожа Силвия Хубенова. Вносителите предлагат численият състав на Съвета за електронни медии да бъде намален до 5 члена, като трима се избират от Народното събрание, а двама се назначават от Президента. По-малкият брой членове ще повиши гъвкавостта, бързината и ефикасността при вземането на решения от регулаторния орган. Намаляването на състава не изменя принципите, вложени в него – членовете на СЕМ да продължат да се избират от Народното събрание и назначават от Президента. Моделът за конституиране на Съвета в най-голяма степен съответства на обществения характер на регулаторния орган, неговата независимост, значение за обществото и дава достатъчно гаранции за спазване принципите на политическа неутралност при създаването и функционирането му. Запазва се традицията за взаимен контрол между двете институции. С промяна на ротационния период за президентската квота от 2 на 3 години се цели постигането на допълнителна гаранция за независимостта на СЕМ. С предложението да се въведе изискването едно лице да не може да е член на СЕМ повече от два последователни мандата се цели да се доразвие заложеният в Закона за радиото и телевизията принцип за обновяване на състава на регулатора. Това изменение създава предпоставки да мотивира членовете на регулаторния орган по-активно и ефективно да осъществяват вменените им функции, а, от друга страна, то води и до намаляване на риска от установяване на корупционни практики. Оптимизирането на състава на СЕМ би освободило финансов ресурс от бюджета на регулатора, който може да бъде пренасочен за издръжка на регионалните центрове или за системата за интегриран цифров контрол. След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, 4 „против” и без „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Анастасова Хубенова и група народни представители на 28 април 2010 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от народния представител Силвия Хубенова и група народни представители на 28.04.2010 г. На свое заседание Комисията по правни въпроси на 29 април 2010 г. разгледа законопроекта. Законопроектът бе представен от вносителя госпожа Хубенова. С него се цели оптимизиране на състава на Съвета за електронни медии като оптималният брой на членовете му да не е повече от пет члена – трима се избират от квотата на Народното събрание, а двама се назначават от президента. Това ще доведе до съществени икономии в републиканския бюджет, а също и повишаване гъвкавостта и ефективността при вземане на решения от регулаторния орган. Не се изменя квотният принцип. Запазено е съотношението между представителите, избирани от Народното събрание, и тези, назначавани от президента. От двете квоти отпадат по еднакъв брой представители. В момента действа еднакъв срок на ротация и за двете квоти, които са с различен мандат, затова се предлага ротационният период да се промени на три години за президентската квота, като така се ограничава превесът на квотите. Предвижда се изискване член на Съвета за електронни медии да няма право на повече от два последователни мандата, каквато е и европейската практика. В началото на годината са приети последните изменения в Закона за радиото и телевизията като с тях се транспонират изискванията на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност. Всичко това води до повишаване ефективността и прозрачността на процеса на регулация. В Комисията по правни въпроси е постъпило и писмено становище на Министерството на културата, подкрепящо Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който се цели оптимизиране състава на Съвета за електронни медии като се запазва количественото съотношение между представителите, избирани от Народното събрание и от президента на републиката, предвиждащо от двете квоти да отпаднат еднакъв брой представители. Направените предложения като оптимизират състава на независимия регулаторен орган същевременно водят и до подобряване ефективността на неговата работа. Гаранция за независимостта на Съвета за електронни медии е съчетаване на квотния принцип при неговото конституиране и ротационния принцип при обновяване на неговите членове. В дискусията взеха участие и народните представители Любен Корнезов и Христо Бисеров. Изказаха становище, че предложеният законопроект продължава практиката за подмяна на членовете на независими органи като се използват различни правни техники. След проведеното гласуване с 15 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от народния представител Силвия Хубенова и група народни представители.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В четените доклади на двете комисии ясно бяха изразени мотивите за промените, които ние предлагаме в Закона за радио и телевизия. Те са насочени основно към оптимизацията и ефективността на работата на този регулаторен орган, който е продиктуван както от изискванията на Европейската комисия, така и от резултати, свързани с обществените нагласи спрямо този регулаторен орган. Аз няма да излагам допълнителни мотиви, просто ще подкрепя изложените в проекта за решение мотиви с факти. Тук ще си позволя да представя едно писмо от Европейската комисия, което е свързано с промените в Закона за електронните съобщения, което има отношение към Закона за радиото и телевизията. Още когато разглеждахме законите в Закона за радио и телевизия ние поехме ангажимент да преминем към промени в регулаторния орган – СЕМ, във връзка с новите изисквания, които поставя цифровизацията, и във връзка с промените на Закона за радио и телевизия. Писмото, което ще ви цитирам, е изпратено от господин Бойко Коцев – постоянен представител на Република България в Европейския съюз. То касае реакцията на Европейската комисия по предложенията за изменение в Закона за електронните съобщения, но вътре в това писмо са визирани и отношението на Европейската комисия към СЕМ. Ще ви зачета само определени параграфи от това писмо: „В допълнение и отчитайки факта, че мярката за възстановяване на 5-членния състав и 5-годишния мандат на КРС е част от общата хоризонтална мярка, засягаща осем независими регулаторни органа в България и имаща за цел повишаване на тяхната ефективност, комисията моли своевременно да бъде информирана за хода на реформата на всички засегнати регулаторни органи, включително КРС и Съвета за електронни медии. В тази връзка моля по възможност до 5 март 2010 г. да ни предоставите информация за хода на реформата на осемте независими регулаторни органи. Информацията ще бъде предоставена на Генерална дирекция „Информационно общество и медии” на Европейската комисия, във връзка с което моля в материала, който ще бъде подготвен от ваша страна, да бъде обърнато особено внимание на хода на реформата на КРС и СЕМ, които се наблюдават от цитираната генерална дирекция.” С тези няколко цитата от писмото аз искам да ви докажа, че всъщност ние водим една последователна политика, която е съобразена с европейските изисквания, и правим всичко възможно органите, които се регулаторни, да работят ефективно и качествено. Ще ви зачета освен това още няколко допълнителни факта, свързани с мотивите за промяна. Тези факти са част от одитен доклад, № 02-00-109 от м. юни 2009 г. Това е одит на Съвета за електронни медии. Аз ще си позволя да ви цитирам няколко извадки, които доказват ясно, че в настоящия си състав от девет члена СЕМ не работи ефективно. Това са извадки от констатациите на Сметната палата. Първо – за одитирания период дейността на СЕМ като цяло, включително надзорната, не се планира. Не са определени стратегически цели и приоритети, не са утвърдени оперативни и годишни планове. За одитирания период СЕМ се дистанцира от планирането на надзорната дейност, като не определя планови стойности по определени показатели. Няма приет акт за броя, наименованието, териториалния обхват, функциите и числеността на териториалните звена на дирекция „Мониторинг”. Това води до неотразяване на спецификата в организацията, изпълнението и отчитането на дейностите на шестте регионални звена. Организацията на дейността на дирекция „Мониторинг” не съответства на утвърдените вътрешни правила. Не са дефинирани основни понятия на специализирания надзор, осъществяван от СЕМ. За целите на надзора се използва информация от публичния регистър и от досиетата на регистрираните лицензионни радио- и телевизионни оператори, която е недостатъчна, неактуална, недостоверна и не е в пълен обем. Няма правила за създаване, поддържане, ползване и съхраняване на информацията в регистъра. Няма приети критерии за селектиране на лицензираните и регистрационни радио- и телевизионни програми. Капацитетът и възможностите на интегрираната мрежа за мониторинг и контрол на СЕМ не се реализират в пълен обем. Съветът за електронни медии няма разработен и приет ред за разпределение, възлагане, отчитане и контрол върху изпълнението на задачите. Всички основни – около 50 стр., констатации от този одитен доклад на Сметната палата, ясно говорят, че през отчетния период от 2007 г. до 2008 г. и началото на 2009 г., тъй като отчетът излиза през м. юни 2009 г., органът СЕМ, регулаторният орган СЕМ, не изпълнява основните си функции. В този смисъл предложенията, които ние правим и които вече бяха обосновани и мотивирани, считам, че са навременни, важни, качествени и че те ще доведат до оптимизация на работата на регулаторния орган и ще отговорят на очакванията на обществените нагласи. Вчера се проведе дискусия за Българско национално радио. В част от тази дискусия ние водихме задочен спор с госпожа Мария Стефанова, която е член на СЕМ, по радио „Хоризонт”. Категорично СЕМ се съгласява и твърди, че в условията на криза намаляването на неговия състав е важна мярка и също те са на мнение, че това ще доведе до подобряване на тяхната дейност. В този смисъл ви моля да подкрепите на първо четене предложените от нас изменения на Закона за радио и телевизия. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Разбира се, че това, което бих искал да кажа, е спешността на предложението на колегите от ГЕРБ, които предложиха тази промяна в Закона за радиото и телевизията, тази необичайна бързина. Преди 10 дни, даже по-малко, влезе предложението. Понеже нямаше становище на Министерството на културата, беше разглеждано на следващия ден. Все пак успяхме да се запознаем с мотивите на вносителите и това, което направи впечатление, е, че самите мотиви, които днес не се коментираха, са доста и популистки, и не особено аргументирани и сериозни. През февруари месец Народното събрание прие доста сериозни промени в Закона за радиото и телевизията. На тези дълги обсъждания въпрос за промяна в СЕМ не беше поставен. Тогава в разговорите решихме единодушно почти, че трябва да се започне нов Закон за радиото и телевизията, което се налага, и да не се работи на парче, макар че в законопроекта, който беше приет въз основа на директива от Европа, имаше и доста промени в самия закон от друг характер. Аргументите, че ще се реализират някои икономии, както и да ги изчисляват - едни ги изчисляват на 140 000, други на 100 000, мога да потвърдя, че тези пари няма да влязат в СЕМ. Това е практиката. Ако случайно останат, те ще са до края на годината, а следващата година в бюджета няма да ги има. Такава е практиката и съм сигурен, че това ще се случи. Това не е най-сериозното – да го обявяваме в един момент да спасяваме България заради кризата. Първият аргумент за това, че регулирането, ротацията, която сега се налага с промените, е важна, и особено днешните аргументи, които прозвучаха от трибуната, че петимата, които ще останат, ще работят по-добре, по-талантливо, по-бързо и така нататък, също не издържат. Колегите от Комисията по културата, гражданското общество и медиите знаят, че преди двадесетина дни ние одобрихме Отчетния доклад на СЕМ за 2009 г. Добре си спомням, че възражения от страна на колегите от ГЕРБ и от другите парламентарно представени партии нямаше. Даже на мой въпрос към новоизбрания председател Георги Лозанов относно плановете, които предвиждат за следващата година, не са ли много и има ли някакво действие като посочени дати, кога ще се изпълнят тези планове, ми обясниха, че така е прието там. Става въпрос, че не прозвуча тази критичност по отношение работата на СЕМ от страна на колегите от ГЕРБ. Днес това излиза като аргумент. Този одит от 2007, 2008 и 2009 г. – не знам да има такъв дълъг одит. Може би това е от 2007 г. В отчета личеше какво е направено през миналата година. Сега се оказва, че съставът на СЕМ в този си вид, който е до днес, не работи добре и очакваме този, който ще остане, да работи по-добре. Отворете сивитата на оставащите – мога да ви кажа кои остават, и се информирайте за качествата на всеки отделен представител на СЕМ. Много от тях не могат да ме убедят в начина на работа. Другият аргумент, който много ме изненада. За съжаление това писмо, което беше зачетено от господин Коцев, не е идвало в парламента - за информацията, която България трябва да даде в Европейския съюз за този тип реформи. То е дошло през м. март. Разбира се, че цитат от там въздейства, но казвам, че прави впечатление, че ако тези документи и аргументи в мотивацията бяха показани още при вкарването на законопроекта и мотивите, щеше да бъде доста по-убедително. Явно през тази седмица много активно се е работило в защита на аргументите за промените. И още един въпрос. Никак не е странно това, че изведнъж се оказа, че нямаш право на два последователни мандата. Някой ако може да ми каже, може би не знам, но в коя сфера са забранени два последователни мандата, имайки предвид избора на държавен глава, в академичната общност и в други структури? Това също подава темата кои трябва да излязат и кои трябва да останат. Защо не сега през мандат, а не през два мандата, или през три мандата? Извинявайте, колеги, но както и да го гледаме, с най-добро чувство, работата е подредена просто и ясно. Значи ще излязат две силни личности – доктор Маргарита Стефанова и госпожа Пешева. Мисля, че годините са доказали начина, по който те работят, и качествата, които имат. Ще излязат и двама от президентската квота. Все пак онова, което предстои да се случи, и бързината – никой не може да ме убеди, че е продиктувано само от това, че Европа натиска за тази промяна. Всичко опира до това кой ще избира новия директор на Националното радио. Никой не може да ме убеди в противното. Пак ще кажа – мисля, че скоро ще се наложи отново промяна в Закона за радиото и телевизията, тъй като не е известно доколко се работи за новия закон. В обществото вече много усилено тече темата за обединението на Националното радио и Националната телевизия. От тази гледна точка мисля, че всичко това можеше да мине много по-нормално, ако беше залегнало още в самото начало на годината с яснота какво иска да прави мнозинството по тази тема. Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи така представения законопроект. Благодаря за вниманието.

Има ли реплики към господин Данаилов? Заповядайте за първа реплика, госпожо Станиславова.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Данаилов, първо, няма никаква бързина. Вие много спекулирате с тази дума. Никой не бърза с този закон. Що се отнася до цитираното писмо от Европейската комисия от моята колежка Силвия Хубенова, аз пак ще го прочета. В него пише: „В тази връзка моля по възможност до 5 март 2010 г. да ни предоставите информация за хода на реформата”. Даже малко сме се забавили. Никой всъщност не бърза. Освен това още през октомври м.г., на заседание на Министерския съвет, министър Дянков заявява, че започва реформа в тези регулаторни органи. Така че тази реформа за намаляване състава на СЕМ много отрано сме я заявили – още през м. октомври м.г. Много интересно, господин Данаилов, Вие казахте „Аз знам и ще ви кажа кои ще останат”. Как знаете кои ще останат, като част от тези хора ще са изключени от състава чрез жребий?! Благодаря.

Уважаеми професор Данаилов, ще се съглася в едно нещо с Вас. То е, че тази промяна трябваше да я направим доста по-рано. Впрочем Вие знаете, че в комисията неофициално се говореше, че такава промяна се подготвя – още в края на миналата и началото на тази година – във връзка с изтичането на сроковете на мандатите на двама от членовете на СЕМ. Искам да Ви репликирам за друго – във връзка с Вашите думи за излизането на компетентни и силни членове на Съвета. Извинявайте, проф. Данаилов. В момента СЕМ е от 9 членове. И деветте членове са избирани и назначавани от вашия президент и вашите парламентарни групи от тройната коалиция. Какво искате да кажете – че вие сте избрали там хора, които не са силни личности, които не са добри специалисти?! От Вашите думи аз това разбрах - някои от тях са добри, пък други – не са. Ако има нещо такова, аз подозирам, че може да бъде заради това, че в парламентарната квота неофициално имаше и вътрешни партийни квоти – квота на ДПС, квота на НДСВ, квота на БСП.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Данаилов, искам да Ви репликирам по Вашето изказване, свързано с това, че член на СЕМ няма право на два последователни мандата и че това не е практика в други европейски държави. Аз положих усилия да проверя каква е практиката в европейските държави. В Германия има такава практика. Във Франция след 6-годишен мандат хората от регулаторния орган, който се занимава с радио и телевизия, нямат право да бъдат преизбирани. В Полша – също. В Португалия – също. В Холандия и в Чехия членовете на СЕМ имат право да бъдат само един мандат. Така че тук не правим прецедент, а напротив. Лично мисля, че прескачането на един мандат ще даде възможност да се ползват по-добре експертните качества на хората, членове на СЕМ. Ще ме простите, но 12 години на една и съща служба водят до леко „позаспиване” на почти всички хора, не конкретно на СЕМ, а на хора, които се развиват в определено направление. Това ще им даде възможност да излязат извън СЕМ, да работят на „терен”, както казват психолозите, и след това да бъдат по-добри експерти, по-добри регулатори. В този смисъл аз смятам, че тези промени са добри.

Съгласно предложените промени от квотата на Народното събрание, след влизането в сила на закона остават Георги Лозанов, София Владимирова и Яна Хаджиева. Тъй като госпожа Пешева и госпожа Маргарита Стефанова имат последователен мандат, те отпадат. От квотата на Президента поради втори последователен мандат излиза Бойчо Кулийски. Остават трима – Милен Вълков, Георги Стоименов и Яна Хаджиева, по начина, по който Президентът ще предложи оттам да отпадне още един. Така че е ясно кой е новият СЕМ. По това кой как е избирал във времето, може би предишният парламент е направил грешка, че не направи навреме корекция, ако е считано, че СЕМ в този вид не е работил добре. Аз съм от хората, които бяха избрани в първия Национален съвет за радио и телевизия, поддържан и от колегите от СДС. Всъщност знам хората от първите пет, които влязоха в този съвет. Искам да ви кажа - изключвам себе си - че това бяха хора, доказали своето име в българското общество, хора, които не се стремяха да бъдат подвластни и да се съобразяват с някои политически интереси. Това го потвърждавам от хората, които бяха тогава. Не искам да подозирам, че сега ще бъде така, но това, което прозвучава и на нашето обсъждане, е да се измисли идеалният вариант и да няма политически представителства с отделни квоти, а наистина да бъдат хора независими, за да бъде с право наречен независим регулаторен орган. Въпросът е: като е дошло това писмо, до края на март какво е отговорило правителството? След като такава задача е поставена от министър Дянков миналата година, това потвърждава моите мисли – че всичко това би могло да стане във времето, когато работихме по предложения от Министерски съвет Закон за изменение и допълнение в Закона за радиото и телевизията и тогава да се обсъжда и да влязат като предложения тези изменения. Убеден съм още веднъж, че това ще се случи като още една допълнителна промяна. Погледнете колко пъти е променян този закон от 1998 г. досега! Едва ли винаги е било за най-доброто. Така че аргументите не ги покриват. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за мен е напълно ясно, че законът има ясно политически цели. За съжаление, те надхвърлят обявеното желание за съкращаване на щата или за съкращаване на разходите. Между другото, в интерес на истината, ако целите наистина са съкращаване на разходите, първо, демокрацията струва пари. По тая логика защо пък ще има изобщо СЕМ или целият СЕМ можем да го направим от един до трима човека, назначени лично от Бойко Борисов пожизнено с право на наследяване. Ако това е целта да спестите 100 хил. лв. примерно от СЕМ, аз не виждам смисъл да се провеждат и избори. Между другото, отмяната на избори ще спести още пари. Този закон освен всичко друго е противоконституционен, не защото съкращава мандати и не защото нарушавате мандатите, което е абсолютно нарушение на неговата независимост, парекселанс и без съмнение. Той е противоконституционен, защото заедно с промените в Закона за електронните съобщения и в КРС, вие де факто подчинявате медиите. Подчинявате ги на политическа воля. Искам да ви напомня, че това не е правено от 10 ноември насам. Последният път, когато медиите се подчиняваха на политическа воля, беше по времето, по което вашият лидер беше бодигард. Не е правилно това и няма начин да изведе нито вас, нито държавата до нещо хубаво в крайна сметка. Казвам го за пореден път, защото имах възможността няколко пъти вече да настоявам за това. Никога БСП не си е позволявала да контролира нито СЕМ, нито КРС, нито през тях – медиите. Практически при предишния мандат аз съм бил секретар на БСП по медийната политика и знам, че никога не съм си позволявал да влизам в пряка намеса в медиите. Ако го бях правил, сигурно последната година от мандата ни нямаше да върви по начина, по който вървеше, и всички критики, които отнесохме през последната година на мандата си, благодарение на което вие сега сте в тая зала, можеше и да не се случат, ако ние правехме това, което вие правите сега. Резултатът от това ще бъде драматичен за България, а и за самите вас, защото дори и да имате 116 депутата, не можете да наложите онова мнозинство в държавата, което да ви позволи да се държите по този начин. Съжалявам за малкото време, което имам, но само ще подчертая още веднъж: противоконституционни са действията, които приемате, защото те водят до ограничаване свободата на медиите.

Уважаеми господин Кутев, има Конституционен съд в Република България, той ще каже дали това е противоконституционно или не, ако решите да го сезирате. Що се отнася до налагането на политически диктат, аз пак искам да Ви попитам: от сегашните 9 членове на Съвета за електронни медии, за разлика навремето от структурирането на НСРТ, колко души бяха избрани с общ консенсус? Имаше ли дори едно-едничко предложение на тогавашната опозиция? В тази връзка, господин Кутев, искам да Ви кажа, че аритметиката Ви много куца. Остават пет членове на СЕМ, от които три са от старите, един е общоприет и вие гласувахте и го изразихте публично тук, от трибуната – става въпрос за господин Георги Лозанов, и само един нов. Според мен, четири е повече от едно. Не знам, Вашата аритметика очевидно нещо друго говори, но …?!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кутев! Ние и на заседанието на комисията бяхме подложени от господин Кутев на една лекция за морал и демокрация. Той сега продължава лекцията си. Искам да Ви кажа, че аз не приемам такива лекции от човек, който се държи като палячо в залата. (Шум и реплики в КБ.) Тук преди един месец бяхме свидетели …

... бяхме свидетели как беше изгонен от залата и след това, на следващия ден, тържествено заявяваше, че отново присъства. Така че е малко странно този човек да ни учи на демокрация и морал. Що се отнася до противоконституционността на тази смяна на мандатност, няма такова нещо, защото Висшият съдебен съвет абсолютно на същия принцип има своята мандатност и ротация и по никакъв начин не е нарушена.

Ще се въздържа от всички квалификации, които, повярвайте ми, бих могъл да направя. Предполагам, че можете да си представите всичко, което мога да наприказвам, ако реша да го правя. Засега ще се въздържа от тях. По повод на това кои хора са били назначени от БСП, кои – от другите. Нормално е. Когато сме имали мандати и освобождаване, те са били попълвани. Никога не сме прекратявали мандати. Нали това си говорим? Никога не сме си позволявали да прекратяваме мандати. Позволявали сме си да попълваме мандати година и половина по-късно, ако нямате спомен за това. Дори не сме ги попълвали тогава, когато ни е идвало времето. По някой път сме закъснявали с по цяла година за попълването на мандатите, но никога не сме си позволявали да прекратяваме мандати и никога не сме си позволявали практически да контролираме СЕМ. Съветът за електронни медии по презумпция, по описание е независим орган. БСП в нито един момент не го е контролирала по начин, по който това да довежда до политическа зависимост. Нещо, което в момента категорично не е така. По повод на моралните лекции, ако се вслушвахте малко повече в моралните лекции, може би щяхте да имате една крачка напред. В смисъл, аз не се смятам за човек, който може да ви даде огромни висини напред, но смятам, че в голяма част от опитността или от уменията, които имате, има какво да научите. Самочувствието ви по някой път е прекалено голямо. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, Съветът за електронни медии, а преди това праобразът на този съвет – Националният съвет за радио и телевизия, бе замислен като независим регулаторен орган, съгласно приетия от мнозинството на ОДС нов Закон за радиото и телевизията, който трасира много важни реформи в областта на медийната регулация. Оказа се обаче, че с оглед българските политически нрави е абсолютно невъзможно да се гарантира независимостта на регулаторния орган през процедурата на избиране на членове на този орган. За съжаление, няма изключения от този принцип: всички членове – и на НСРТ, и на СЕМ, бяха избирани по силата на политическата воля на едно или друго управляващо мнозинство, независимо че като цяло мнозинствата във всички парламенти да полагаха усилия да представят за избор наистина достойни членове на регулаторния орган. При това положение не ни остава нищо друго освен да разчитаме, че регулаторният орган наистина ще бъде независим като изпълнение на разпоредбите в Закона за радиото и телевизията. Аз няма да се впускам в анализ дали избраните с политическа пристрастност членове на независимия регулаторен орган са действали наистина като политически независими, най-вече по отношение на лицензирането на радио- и телевизионните оператори и при избирането на генерални директори на Българското национално радио и на Националната телевизия. Но е факт, че едни или други техни решения не случайно се предизвиквали, при това мащабни протести на медийната общност. Може би е любопитно да ви припомня, че наша номинация за първия състав на НСРТ беше настоящият ви културен министър. Тогавашното мнозинство го отхвърли след много ожесточени разисквания. Дори отхвърлянето на тази кандидатура бе формалният повод Парламентарната група на ДПС да обяви, че напуска реформаторското мнозинство, част от което беше в продължение на година и половина. Изглежда ние наистина можем силно да любим и мразим, зависи дали обектът на нашата любов и омраза ни е политически удобен или не. Въпросът с днешния Проект за решение обаче не само, че не цели да подобри или да създаде предпоставки за гарантиране на независимостта на регулаторния орган чрез усъвършенстване на процедурите по избиране на членовете на СЕМ, а тъкмо обратното – представлява груб, преднамерен опит да се осигури удобен състав на СЕМ, който да избере правилните генерални директори на БНТ и БНР, изборът на които предстои съвсем скоро. Нямам никакво съмнение, че мнозинството в Четиридесет и първото Народно събрание ще успее да постигне тази своя цел чрез два способа – първо, редуциране на членовете от девет на пет, тоест ще бъдат премахнати четирима, предложени от предишното Народно събрание и от настоящия президент на републиката, като при подбора законът предлага определени условия, които понамирисват на нагласени кои непременно да останат в органа и кои по необходимост, вече по силата на закона, ще го напуснат. Законът казва: нямат право на два последователни мандата. Това не означава обаче, че нямат право на два мандата. На някои май, ако броим и тези в НСРТ, ще им бъде и четвърти даже. Защо? Да не би да се засегнат правилните членове на Съвета за електронни медии. Само че, уважаеми госпожи и господа, въпросите, които поражда този ваш законопроект само формално стоят в полето на медийната регулация. По същество те напускат полето на медийната регулация и газят в полето на основополагащите принципи на демократичното гражданско общество; ако щете, газят в полето на правовата държава. Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е само поредната индикация за една много опасна тенденция, която се изразява в следното: ГЕРБ и мнозинството в Четиридесет и първото Народно събрание са си поставили за цел да наложат пряк политически контрол не само върху СЕМ, а върху всички независими регулатори. Освен СЕМ, тук са и Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, естествено и на други независими органи като Комисията за защита от дискриминация. Правите го по начин, който крие огромен риск именно за правовата държава, защото се посяга на мандатността, която е защитният механизъм не на отделната персона, член на мандатния орган, а е защитен механизъм на самата демокрация срещу риска от узурпиране на властта от едно или друго, така или иначе, временно политическо мнозинство. Аз искам да ви припомня, че принципът за разминаването на мандатите на органа, който го избира – Народно събрание, Президент, за някои органи и Министерският съвет съучаства. И при избрания орган, говоря, уважаеми юристи от ГЕРБ, този принцип на разминаването на мандатите между избиращ и избран орган, е потърсен нарочно и е реализиран абсолютно съзнателно. Мандатите на избиращи и избрани органи трябва да се разминават, обратното е елемент на тоталитарната държава. Не случайно ораторите преди мен припомниха, че най-вероятно и по време на наши управления ние сме повторили рефлекса на по-предишни управления да вземем политическите решения кои да бъдат членовете и на НСРТ, и на СЕМ, и на КРС, и на КЗК. Направете го и вие, но изчакайте мандата на вече избраните органи, защото те са облечени в мандат. Ние наследихме, мисля че тогава бяха седем или девет, няма значение, членове на НСРТ, всичките избрани от мнозинството на ОДС и назначени от президента на ОДС господин Петър Стоянов. Никой не ги освободи предсрочно, с една или друга козметична промяна в закона. Никой не пожертва качеството наречено „мандат” в името на количествени и други формални параметри в закона. Като им изтече мандата, естествено е, че бяха предложени хора, които се ползват с доверието на съответното управляващо мнозинство. Същото се случи и след като БСП стана основен съсубект на властта през 2005 г. Нито един член на мандатен орган не беше пипнат. Естествено е, че след като... дори бихте могли да получите нашата подкрепа за намаляване броя на членовете на КРС от девет на пет, ако ви се струва, че това е било едно опущение на предишното управляващо мнозинство. Само че това можеше да стане с една преходна разпоредба, която да урежда въздържане от попълване на мандата, след като по принципа на ротацията дойде време примерно за обновяване на членовете на регулаторния орган и така до няколко години щяхме да имаме 5-членен състав. Можеше да стане същото и по отношение на СЕМ. Не! Вие имате други цели. Вие имате конкретни задачи – трябва да се изберат правилните директори на БНТ и БНР. Защо, подчертавам, защо поставям толкова силен акцент върху порока, който се съдържа в Закона за Съвета за електронни медии? Именно, защото не е изолиран случай. Тези пороци се съдържат и в Закона за електронните съобщения. Днес са постъпили още няколко закона, които по същия недопустим начин ще прекъснат мандатите и на членовете на КЗК, променят се правилата за избиране на членове на Комисията за защита от дискриминация и т.н. Защо е опасен този прецедент? Защото той ще бъде припознат неизбежно от всяко следващо управляващо мнозинство. Всяко следващо Народно събрание ще има свой СЕМ, своя КРС, своя КЗК, своя Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и пр., и пр., естествено чрез грубо, тенденциозно променяне на формални и количествени параметри в съответните закони. Ако днес ГЕРБ и управляващото мнозинство, за да оправдаят прекъсването на мандатите, изкуствено налагат уж нови условия за членовете на СЕМ и КРС и редуцират съставите им от 9 на 5, се ангажират с много тежка политическа отговорност, изразяваща се в опорочен принцип на мандатността. Такава управленска арогантност не само, че не осигурява приемственост на решенията, включително и на това, което ще вземете днес, но даже предпоставя подобни рецидиви при следващи управления. Резултат: принципът на независимата регулация се подменя с принципа на прекия политически контрол, прикрит зад формално независимия статут на регулаторните органи, които в действителност занапред ще бъдат продукт на пряката политическа воля на премиер и мнозинство. Парламентарната група на Движението за права и свободи е категорично против предложения проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Парламентарната група на ДПС е на категорична позиция, че тази политика накърнява духа и философията на българската Конституция и затова смята за крайно необходимо, за неизбежно Конституционният съд да се ангажира с нарочно тълкувателно решение, което да преустанови тенденцията на ерозиране на основополагащи принципи на демократичната правова държава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обновяване на състава, предвидено в чл. 29 на Закона за радиото и телевизията, е извършвано общо пет пъти в историята на НСРТ и СЕМ. Веднъж – от СДС през 2001 г., три пъти – от НДСВ и тройната коалиция в периода 2001-2008 г., и веднъж – от ГЕРБ през тази година. С изключение на последното обновяване, извършено от ГЕРБ, когато са избрани Георги Лозанов и София Владимирова, при нито едно от извършените преди това обновявания не е бил спазен Законът за радиото и телевизията. При първото обновление, по времето на НСРТ, управляващите от СДС повтарят лицата, които са излезли по жребий от състава на регулатора. Това са Иво Драганов и Александър Томов. През следващите обновления през 2003, 2005 и 2007 г. управляващите, съответно НДСВ и тройната коалиция, също повторно избират лица, които са излезли от състава на регулатора. През 2003 г. това е Райчо Райков, през 2005 г. – Маргарита Пешева, и през 2007 г. – Мария Стефанова. При осъществяването на тези обновления на регулатора са показателни няколко фактора. При избора по времето на НСРТ представителите на опозицията тогава – Иво Атанасов и господин Местан, остро реагират с аргумента, че с повторния избор на лицата, излезли по жребий от състава на регулатора, не се постига предвиденото от закона обновление, тоест противоречи на изискванията на закона. За да защити своята теза, господин Местан дори изчита от тази трибуна какво е „обновление” според българския тълковен речник. През следващите обновления през 2003, 2005 и 2007 г. вече като представители на управляващото мнозинство – НДСВ, след това и тройната коалиция, същите народни представители Иво Атанасов – председател на Медийната комисия, и господин Лютви Местан – заместник-председател, забравят какво са говорили няколко години преди това и предлагат, а мнозинството избира отпадналите по жребий или поради изтичане на мандат лица. Народни представители в опозиция по това време припомнят тези думи, тези изказвания на господин Атанасов. Това е в разрез със Закона за радиото и телевизията. По отношение на предвиденото обновление са избрани Райчо Райков през 2004 г., Маргарита Пешева през 2006 г. и Мария Стефанова през 2008 г. Благодаря ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шопова! Писаните реплики имат това предимство, че звучат достатъчно ясно, затова аз съм улеснен в отговора си. Вие припомнихте нещо много важно и аз Ви благодаря. Действително през 2000 г., ли беше, при първата ротация, аз застанах на тази трибуна с няколко тълковни речника, именно във връзка с едно порочно, според нас тогава, предложение на тогавашното мнозинство да повтори същите членове на НСРТ, въпреки принципа за обновлението. И действително прочетох речниковите статии, които стоят срещу думата „обновявам” и поставих въпроса дали едно нещо може да се обнови със себе си. Оказа се, че може, ако предложението идва от мнозинството. Тогава предупредих, че се създава опасен прецедент, който ще бъде повторен от следващи управляващи мнозинства и ние за съжаление повторихме онова, което бе заложено при първата ротация, не крия. Днес предупреждавам, че този подход, който реализирате с този закон - прекъсване на мандатите чрез промяна на количествени параметри, ще се повтори от Четиридесет и второто Народно събрание. Не ви остава нищо друго освен да разчитате, че ще имате мнозинство и там – не знам, това вече е от компетенциите на негово величество Избирателя. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Синята коалиция иска да погледнем малко от друг ъгъл това предложение, с което ние по принцип сме съгласни – членовете да бъдат намалени от 9 на 5. Но ние искаме да видим въпроса с квотите. Досега всички знаете, бяха 9 члена, от които 5 се избираха от Народното събрание, а 4 – от квотата на Президента. На заседанието на комисията аз предложих и между първо и второ четене ние ще внесем предложение за промяна на чл. 24. В него и петимата членове – ние ще подкрепим от 9 да станат 5, ще предложим да се избират от Народното събрание. Този подход не е едностранен, не е свързан само с този закон. Това е свързано и с квотата в ЦИК, президентската квота и с други закони. Искам да обясня защо ние искаме да погледнем от този различен ъгъл. Преди много години, когато се казваше „НСРТ”, тогава беше внушено, че трябва да има квота и на Президента и квота от Народното събрание. Беше прието да бъде 9:4. Ще се обърна към народните представители от ГЕРБ, от „Атака”, естествено и към всички останали народни представители да подкрепят нашето предложение. Защо? Защото това предложение е много по-ясно. В него единственият суверен, какъвто по закон е Народното събрание, ще даде възможност да се изберат 5 човека, като евентуално двама от хората, които бъдат избрани, да бъдат от квотата на опозицията. Тоест, ще бъде именно това, за което всички досега говореха – и представителите на ДПС, и на БСП, че в годините Президент и управляващи, ако са от една и съща политическа партия, се получават 9 човека от една политическа сила. Ние предлагаме това, което е много по-ясно и много по-чисто. Независимо какъв ще е Президентът, каква ще е представителността на Народното събрание, естествено винаги да има и представители на опозицията. Според мен и Синята коалиция това е много по-ясно, много по-чисто, много по-стойностно и прозрачно като предложение и смятаме, че ще бъде подкрепено в комисията и в пленарната зала, когато влезе промяната на чл. 24 – наистина да стане факт 5 човека, които да бъдат избирани от Народното събрание. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Първо, да Ви помоля от името на Парламентарната група на Коалиция за България нашето време да бъде удължено с една трета, както е по правилника.

Въпреки това.

Благодаря Ви. Също така бих Ви помолил като председател на Народното събрание да помислите по това какво наказание да наложите на колежката от ГЕРБ, която използва обидни квалификации към колегата ми Антон Кутев. Това, че не си съгласен с тезата на своя политически опонент, не означава, че можеш да използваш лични нападки. Бих искал да започна с това: защо толкова бързаме с този закон? Той беше внесен експресно на 28 април. Научихме за тази поправка двадесет и четири часа преди извънредното заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Сега съвсем експресно, по реда на някакво страшно изключение, като че ли ще се въвежда извънредно положение, трябва да гледаме днес тази промяна в залата. Първо, искам да ви кажа, че когато правите промени, особено в медиен регулатор, е добре да бъдат подложени на по-широко обществено обсъждане, да потърсите по-голяма подкрепа от по-широк кръг от обществото, не само от политическите партии. Очевидно обаче нямате желание за такъв диалог. Искам да ви обърна внимание върху това какви хора ще отпаднат от парламентарната квота и в каква степен те отразяват вижданията на левицата. Отпада Маргарита Пешева, за която е много трудно за тези двадесет години някой да каже, че е представител на БСП или по-широката левица. Отпада Мария Стефанова – също човек, добре известен в медийната регулация. Не можете да кажете, че той принадлежи или е по някакъв начин кандидатура на левицата. Преди това с гласуване отхвърлихте и Мая Вапцарова, която е безспорно име не само в нашето кино. В замяна на това обаче успяхте да назначите в Съвета за електронни медии, защото това е единственото автентично назначение на ГЕРБ в СЕМ, човек, чийто медиен опит е по-малък, отколкото на три четвърти от репортерите тук, в Народното събрание. Смисълът на регулаторите тук нееднократно беше изясняван от колегите. Той е в това да се пазим мнозинството да не преяжда с власт. Защото иначе, ако нямаше нужда от такива регулатори, те просто щяха да се сменят така, както се сменя Министерският съвет, което е най-нормално: избира се нов министър-председател, избира се нов Министерски съвет, правят се промени в политическите кабинети. Но именно регулаторите не са част от тази смяна. (Шум и реплики.)

Искам да ви кажа още нещо като човек, който има доста сериозен опит в медиите. Всеки опит да се овладеят политически обществените медии, който съм наблюдавал, от хора, които не разбират от медии, е завършвал трагично за самите тях, защото не са знаели какво да правят там. До този момент аз не съм видял какви сериозни намерения имате към обществените оператори. Имам чувството, че при управлението на ГЕРБ вие просто искате да маргинализирате БНТ и БНР. Вие им орязахте бюджета, а чрез промените в Закона за радиото и телевизията орязахте и възможността за допълнителни приходи. Всъщност, искам да ви попитам: вие искате ли изобщо да съществуват БНР и БНТ, независимо кой им е директор и кой го назначава?! Понеже видях, че в мотивите си вносителите много са се загрижили за бюджета на СЕМ, два пъти внасям предложение бюджетът на СЕМ да не бъде така драстично орязван. Първият път беше, когато гласувахме националния бюджет. Имахме предложение с уважаемия колега Стефан Данаилов бюджетът на СЕМ да не бъде орязван с 50%, както беше орязан сега, а поне да му се добавят едни 300 хил.лв. Обърнете внимание, става дума за корекция от 1,4 на 1,7 млн.лв. Не бяхме поканени в Комисията по бюджет и финанси дори да защитим това предложение. Казвахме ви, че бюджетът на СЕМ няма да стигне. Казвахме ви, че регионалните центрове на СЕМ са пред закриване. След това, когато искаме по-сериозен мониторинг и контрол от тях, няма как да го осъществят. Видях, че по този начин не става. Реших, че това е в общата линия за орязване на бюджета, макар че не разбирам при падане на бюджета с 6 или 7%, между другото, киното орязахте с 50%, тогава предложих втори вариант – двадесет процента от наложените глоби, които налага СЕМ, да остават в СЕМ. Тогава гледахме промените в Закона за радиото и телевизията. Това не е изключително оригинално предложение, съществува в други европейски регулатори. Между другото, съществува и в други български регулатори, например в КРС. Отново беше отхвърлено предложението, което може би щеше да даде една сума от около 300 хил. лв. в бюджета на СЕМ. Стигаме до това, че днес ние с този ход под предлог, че, видите ли, сме много загрижени от кризата, спестяваме 100 хил. лв. Всъщност битката не е за тези 100 хил. лв., битката е за десетките милиони лева, които са в бюджета на БНТ и БНР, и за стотиците милиони, свързани с цифровизацията. Аз наистина много ще се радвам отговорен представител на СЕМ да даде ясен отговор наистина ли искаме да имаме обществени медии в България и по какъв път смятат, че трябва да се развиват. Развива се теория, че например БНР и БНТ трябва да са в обща структура, но имаме два различни примера: имаме един социалистически Комитет за телевизия и радио, имаме и примера на Би Би Си и „Дойче веле”. Имаме ли хората, потенциала, за да направим такава промяна? Някой от управляващата партия ГЕРБ може ли да излезе и да защити това? До този момент не съм чул никакво мнение. Последното, което исках да ви кажа, е, че днес са внесени предложения за смени в още два регулатора, с което вие искате да смените всъщност седем регулатора. Никъде, на нито едно място вие не сменяте по един и същи начин. В КРС казвате: „Ще сменим последните четири, защото били назначени в края на мандата”. В СЕМ казвате: „Ще махнем тези двамата, защото не може да има два последователни мандата”. Е, защо не може да има два последователни мандата?! Кметът може да има два последователни мандата, премиер може да има, президент може да има, членовете на другите регулатори могат да имат, само в СЕМ – не може! Защо? Защото поименно просто не може да запишете кой точно трябва да отпадне и затова при КРС прилагате този принцип за смяна, при СЕМ прилагате друг принцип, при другите регулатори ще приложите някакъв шести или седми. Сменете всички регулатори! Накрая, ако трябва нещо да ви пожелая, сменете главата на лъвчето на герба, и сложете главата на някой от вашите лидери, изберете си който е първи по рейтинг!

Не, не, аз с герба не правя, аз правя с Политическа партия ГЕРБ.

Кой обиждам?! Обиждам ли някого?!

Ако искате, направете и тази промяна, но знайте, както виждам, не можете да управлявате една кола с 50 км в час, а в момента вие се опитвате да я карате със 150, просто не ви се получава!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук господин Курумбашев се опита да измести темата – вмъкна изречения, обвинения към нас, че не ни интересува съдбата на БНТ и БНР. В момента изобщо не обсъждаме БНТ и БНР, така че повече няма да говоря за това. Относно мандатността, не слушате добре, когато госпожа Силвия Хубенова изказа мотивите за този законопроект. Какво каза тя? Всъщност промяната, която въвеждаме сега – да няма два последователни мандата, е съобразно всички други държави европейски членки. Така че наистина не сте чули добре. А сега ви го повтарям. Що се отнася до бюджета, да, на едно извънредно заседание на комисията от 21 януари 2010 г., ние от ГЕРБ отхвърлихме това предложение да има допълнение в бюджета от 300 хиляди. Защо? Защото всъщност Законът за Бюджет 2010 сега гласи друго и аз ще ви прочета – в ал. 2 от § 1 от Преходните и заключителни разпоредби е казано, че всички глоби и санкции, които не са упоменати от специални закони, където постъпват или тези, които са упоменати, че постъпват в републиканския бюджет, се администрират по съответните бюджети. Тоест всички глоби и всички санкции постъпват по бюджетите на първостепенните разпоредители. Тоест не само с 300 хил. лв., примерно, ще може да се подкрепи СЕМ, а тази част от закона установява, че 100% от тези санкции, глоби и лицензии отиват за СЕМ. Така че това, което заявихте за бюджета, не е истина.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Курумбашев! Бяхме помолени в комисията да си спестим политическото лицемерие при обсъждането на този въпрос, но очевидно не успяхме да си го спестим. Съвсем накратичко относно Вашите тези. Едната от тезите ви беше, че това се прави сега не с цел ад се оптимизира работата на този независим регулатор, да се намалят членовете, защото предстоял избор на шефове на БНТ и на БНР. Пак ви повтарям следната аритметика: трима от старите плюс един, за който вие гласувахте и го одобрихте с буйни ръкопляскания – господин Георги Лозанов, и един остава от другата страна. Нещо в тази аритметика логиката ви не излиза. Ако управляващите от ГЕРБ са искали да наложат свои шефове по този начин, нямаше да оставят такова съотношение 4:1. За цифровизацията. Извинявайте, но се боя, че без да искате или съзнателно подвеждате залата. Не бъркайте мултиплексите, където са големите пари всъщност и това кои телевизионни програми ще бъдат качвани на тях, защото те не подлежат на лицензирани и вие го знаете превъзходно. Там схемата е съвършено друга, много добри са другаде. И впрочем само да ви вметна – ако досегашният регулатор работеше толкова добре, нямаше да се стига до такива огромни публични скандали, както беше скандалът с онази прословута телевизия, продадена за близо 200 млн. долара неотдавна, която получи лиценз на базата на сумирането на двадесет и кусур регионални лиценза в цялата страна. Така ли беше? Тогава регулаторът с избрани и назначени от вас хора заобиколи закона, за да угоди на един определен човек, който впрочем е близък до вашите среди и до средите на господин президента.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Господин Курумбашев, искам да изразя несъгласие с Вас по две Ваши тези. Първата теза е, че мнозинството се опитва да наложи тази промяна в закона единствено с цел да маргинализира БНТ и БНР. Според мен това не е вярно. Мнозинството се опитва да наложи това изменение на закона единствено с идеята да остане в историята. Има много такива примери от времето на древния Рим, когато някой е запалвал столицата, за да остане в историята. Сега ще сме свидетели на първия случай, когато след двадесет години демократични промени някой се опитва да върне диктатурата и тоталитарния режим –мнозинството на ГЕРБ и „Атака”, унищожавайки независимите регулатори. Тъжно е, разбира се, че в цялата тази история участва и така наречената демократична Синя коалиция. Мисля си обаче, че не беше правилна тезата, изразена тук, в тази зала, че следващите мнозинства ще правят така. Другите императори не са палили Рим, за да останат в историята. Очевидно разумът рано или късно надделява. И втората Ваша теза, според мен е крайно неуместно и беше прав господин Лъчезар Иванов да Ви направи забележка, да се сравнява гербът на Републиката с Партия ГЕРБ. Това е срам за герба на Републиката. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Между другото, искам да помоля всички колеги, които се обръщат към председателя, който председателства в момента заседанието, да използват „уважаеми господин председател”, също е хубаво да го използваме и към колегите си, вместо да използваме квалификации. Въпросът донякъде е на първите седем години, донякъде и на парламентаризъм. По отношение на бюджета. Радвам се, че колежката има известен опит да вникне в Закона за бюджета. Само искам да обясня, че когато се съберат тези глоби и те отиват на разположение на второстепенния разпоредител, какъвто в случая се явява СЕМ, абсолютно пропорционално, ако си събрал 300 хил. лв. от глоби, тогава Министерство на финансите казва: да, вие по бюджет имате 1,4, но тъй като сте събрали 300 хиляди от глоби, ние ще ви дадем 1,1. Така че те автоматично приспадат тези суми и реално нищо от глобите не остава. Те дори и да съберат 1,4 от глоби, тогава Министерство на финансите ще им каже: да, вярно, в бюджета ви са гласувани тези средства, но вие няма да получите допълнителни пари от нас. Иначе по отношение на това, което казва колегата от „Атака” случаят, който цитирате с тази телевизия, всъщност този собственик, а и не само този собственик, много собственици са близки до всички управляващи. Може би са били близки и до предишните управляващи, сега са още по-близки до сегашните. Между другото, аз тази история я гледам двадесет години. Не, осем, не от осем месеца, нито от осем години. Изглежда донякъде и вие може би сте гледали този урок, а и предстои да видим тогава, когато пада общественото доверие у вас, как ще бъде продължено. Аз лично този сериал съм го гледал няколко пъти и той винаги има един и същи край и той започва играта със следващите управляващи. Ако тази игра ви харесва – продължавайте. Желая ви успех!

Господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам 30-минутна почивка.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, някои от взелите думата тук народни представители поставиха въпроса относно съобразността на този законопроект, който всъщност има 6 параграфа – на половин страничка, и основния ни закон – Конституцията. Това ме провокира съвсем накратко да се спра на този въпрос от гледна точка на Конституцията. Всеки закон има своя цел. Е, каква е целта на този закон? Ами целта е да се прочисти СЕМ ...

От какво?

... от неудобните и мнозинството, управляващите, специално ГЕРБ да има доверие в тези, които остават. Това е целта. Защо? Ами ясно е – защото предстои избор на генерален директор на Националното радио, респективно на Националната телевизия. Как се постига обаче тази цел? Ами със закон! С този закон, пак казвам, който е на половин страничка, се уволняват четирима членове на СЕМ, които, обърнете внимание, имат мандат. И деветимата членове на СЕМ – да оставим как са избирани и кой ги е избирал, имат мандатно правоотношение. Но и още нещо. Този специфичен и много деликатен закон – виждате че е променян над 20 пъти от 1998 г. насам, касае конституционни права на гражданите. Примерно чл. 40, който третира свободата на словото - СЕМ е пряко свързан със свободата на словото. Тоест свободата на словото да не зависи от политическата конюнктура и никоя политическа формация – днешна, вчерашна или утрешна, да не слага ръка върху свободата на това слово, което е всъщност основната гаранция за една демокрация! Ето първото измерение. Второто – мандатът. Уважаеми колеги, въпросът с мандата и мандатното правоотношение е конституционен въпрос. Редица органи в Конституцията са с мандат! Това не е само, както колегата каза тук, Висшият съдебен съвет. Това са примерно и главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, местните органи на властта, ако щете и нашият парламент е с мандат, и всеки от нас има някакъв мандат! Така че това е проблем на Конституцията, на основния ни закон. А какво означава мандат – това може да се прочете във всеки един учебник. Тук просто ще ви го припомня, макар осъзнавайки как ще го гласувате. Мандат – за определен срок се избира или назначава едно лице. Обърнете внимание, мандатът може да му се прекрати предсрочно само при точно определени от Конституцията или закона о сно ва-ни-я! И нищо повече, и нищо по-малко. (Оживление, шум и смях от ГЕРБ.) Не знам на колегите дали им е смешно, но да отворят Конституционното право и ще прочетат това. Не съм го измислил аз. В противен случай мандатът се обезсмисля! Защо ще има мандати тогава, когато всеки може да бъде освобождаван, когато по една или друга причина не е удобен? И още нещо, мандатите не трябва да се дублират с основния мандат, примерно на парламента. Те затова са и различни като години - да няма съвпадения. И сега, какво е положението? Имат ли мандат членовете на СЕМ? Ами много текстове, включително и чл. 30 казва – мандатът на члена на Съвета за електронни медии; чл. 29 – мандатът и т.н. Следователно безспо-о-орно е, че тези 9 члена на СЕМ са с мандат и в мандатно правоотношение. Освен това, за да могат да бъдат предсрочно прекратени, тоест преди изтичане на срока, изрично в закона, чл. 30, ал. 2, вижте го, са посочени точно пет случая, предвидени в закона, когато могат да се прекратяват тези мандати. Извън тях не мо-о-оже да бъде прекратяван мандат, щом са с мандат! Виждам, че времето тече неумолимо. И още един член – 4-ти: „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията”, обърнете внимание, „и законите на страната” – това, което всички знаем. Е, ние управляваме чрез Конституцията и законите ли на страната, след като прекратяваме едно мандатно правоотношение, ... (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)

... един мандат, който има конституционни измерения? Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, предлагам да удължим времето за предложения между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия за срок от 21 дена.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 38 от нашия правилник, предлагам да удължим днешното заседание до приемане на т. 2 и т. 3 от дневния ред, а именно Законът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор и проектите за решение за промени в постоянните комисии.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г. На заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители. На заседанието присъстваха председателят на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов и представители на Комисията за финансов надзор, управителя на БНБ Иван Искров и подуправителя на БНБ Румен Симеонов, отговарящ за Управление „Банков надзор”. Законопроектът беше представен от народния представител Стоян Мавродиев. Той изтъкна основната цел на законопроекта, а именно необходимостта от съществено ревизиране на настоящата регулаторна политика и подобрения в дейността на Комисията за финансов надзор в ситуация на фрагментиран и неадекватен надзор в небанковия финансов сектор в условия на глобална финансова криза, повишени рискове за финансовите пазари от така наречения трансграничен верижен ефект и силен спад на доверието във финансовите институции. Това представлява потенциална опасност за стабилността на системата и за защита правата и интересите на гражданите. По отношение на състава и функциите, и правомощията на Комисията за финансов надзор са първата група изменения, свързани със структурата и функциите на комисията. Със законопроекта се предвижда комисията да се състои от петима членове – председател, заместник-председатели, които ръководят трите управления – „Инвестиционна дейност”, „Застраховане” и „Осигуряване” и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица се предлага четвъртият член на комисията да има конкретни функции по отношение на жалби на граждани и организации срещу действия или бездействия на поднадзорните лица като същите ще се разглеждат координирано с ресорния заместник-председател и при констатиране на некоректни практики или неблагоприятни тенденции и рискове ще може да бъдат прилагани конкретни мерки, а не само да се отчита брой на получените жалби. Запазва се механизмът на конституиране на комисията посредством избор от Народното събрание. Мандатът да бъде 5 годишен. Промените ще дадат възможност за по-голяма прозрачност на пазара по отношение на собствеността на поднадзорните лица. В момента съществуват множество пазарни участници във финансовия сектор, който управлява чужди активи по отношение на които де факто не е възможно идентифициране кои са крайните действителни собственици. Липсата на такава обществено достъпна информация създава потенциални рискове и по този начин не дава достатъчна информация на потребителите за подобни услуги на граждани да избират институцията, на която да се доверят в управлението на своите средства. По отношение на всички нови лицензионни производства с изменение на секторните закони като Законът за пазарите на финансови инструменти, Законът за публичното прилагане на ценни книжа, Законът за здравното осигуряване, Кодекса за застраховане, Кодекса за социално осигуряване, се въвеждат изисквания към лицата, които желаят да получат лиценз, да разкрият действителните собственици на онези техни акционери, които притежават квалифицирано участие от 10% или над 10% от правата на глас в общото събрание. Аналогично, с цел подобряване ефективността на надзора, е предвидено засилване на координацията между Комисията за финансов надзор и други органи и институции като ДАНС, Комисията за защита на конкуренцията, МВР и чужди финансови регулаторни органи. Важна част от този законопроект е и Съветът за финансова стабилност. С този законопроект се предлага промяна на статута и функциите на Консултативния съвет по финансова стабилност като предложените изменения въвеждат Съвета като един постоянно действащ орган, разширяват значително функциите и целите му, като по този начин се осъществява в голяма степен регулярен обмен на информация, има за цел да координира политиката по осигуряване на устойчиво развитие на икономиката и финансовата система. Също така в законопроекта са заложени и текстове, които са свързани с агенциите за кредитен рейтинг. Предлагат се изменения, с които Комисията по финансов надзор и нейният заместник-председател – ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, се предлагат за компетентни органи по прилагането на Регламент ЕО/1060 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. По законопроекта отношение взе управителят на БНБ, председателят на Комисията за финансов надзор. По законопроекта се проведе обширна дискусия като комисията се обедини около следното становище: Между първо и второ четене следва да се прецизират редица текстове, касаещи квалификационните изисквания към членовете на комисията, да се обсъди необходимостта от възстановяване принципа на мандатност на комисията и да се обсъди подробно функционирането на Консултативния съвет, създавайки работещ орган с БНБ. След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 7, „въздържали се” – няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор № 054 01 35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 25 април 2010 г.”. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 21 април 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители. От името на вносителите беше изтъкнато, че предлаганите промени са свързани с необходимостта от съществено ревизиране на настоящата регулаторна политика и подобрение в дейността на Комисията за финансов надзор. Налице е комплексна инициатива на Европейския съюз за преструктуриране и засилване капацитета и компетентността на финансовия надзор, за да може да води успешна надзорна политика в рамките на Съюза. Това налага да бъдат преосмислени както съществуващото неформално разделение между трите сектора на КФН – ценни книжа, застраховане и осигуряване, така и липсата на достатъчна координация на банковия и небанковия финансов сектор. С настоящия законопроект се предлагат изменения в няколко основни направления - състав и функции на комисията, статут и правомощия на Съвета за финансова стабилност, координация и сътрудничество между регулаторните органи, защита на потребителите на финансови услуги, както и изменения, свързани с европейските регулации. Първата група изменения касаят структурата и функциите на Комисията за финансов надзор. Предвижда се комисията да се състои от 5-ма членове, а мандатът им да бъде 5 години. Предложението е в изпълнение на Решение № 870 на Министерския съвет от 10 ноември 2009 г. за оптимизиране на състава и мандата на независимите регулаторни органи. Промяната е продиктувана както от необходимостта за намаляване на разходите и облекчаване на държавния бюджет в условията на икономическа и финансова криза, така и с оглед анализа на законовите функции, правомощия и практиката на комисията до момента. Понастоящем комисията има председател, трима заместник-председатели, ръководещи трите управления – инвестиционна дейност, застраховане, осигуряване, и други трима членове. Последните нямат специфични ресори и отговорности, а само заместват заместник-председателите и разглеждат жалби срещу техни актове. Поради изложените мотиви се предлага запазване на сегашните ресори на заместник-председателите и на функциите на председателя. Същевременно на четвъртия член на комисията се възлагат нови конкретни функции в две изключително важни направления. Предвижда се той да съдейства за ефективна и действена защита на интересите на потребителите на финансови услуги и да подпомага дейността на комисията във връзка с анализа на състоянието, тенденциите и стабилността на финансовите пазари, както и по идентифициране и управление на системните рискове. Промените на структурата кореспондират и на предложените изменения на функциите на финансовия регулаторен орган. Като изрична и основна функция на комисията се предлага разработването на правила и системи за управлението на рисковете на финансовите пазари. Запазва се механизмът на конституиране на комисията посредством избор от Народното събрание. За да се избегне възможността за предсрочна промяна или за вакуум в надзора, се предлага изборът на нови членове да се осъществява не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец от изтичането на мандатите на действащите. Предвижда се Народното събрание да избере нов състав на комисията с нов 5-годишен мандат в срок от две седмици след влизане на закона в сила. С предложения законопроект се предвиждат и редица мерки в посока защита потребителите на финансови услуги. Предлага се четвъртият член на комисията да има конкретни функции по жалби на граждани и организации срещу действия или бездействия на поднадзорните лица, като същите ще се разглеждат координирано с ресорния заместник-председател. Една от основните цели на Комисията за финансов надзор, съгласно действащия чл. 11, т. 2, е осигуряване на „стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари”. Един от елементите на прозрачността на пазара е прозрачността в собствеността на поднадзорните лица. Защитата на обществения интерес предполага финансовите институции, които управляват обществени средства, да бъдат прозрачни по отношение на собствеността и управлението им. С последните изменения на законите в областта на финансовите пазари се въведоха изискванията на европейското законодателство за оценка на репутацията на лицата, придобиващи значително участие във финансовите институции. Тези изменения обаче касаят само случаи на бъдещи придобивания и не обхващат проверка на заварени поднадзорни лица. На практика към момента съществуват множество пазарни участници във финансовия сектор, които управляват чужди активи и по отношение на които не е възможно идентифициране на действителните собственици. Липсата на обществено достъпна информация относно лицата, които стоят зад финансовите институции, създава потенциални рискове и възпрепятства правото на гражданите да изберат институцията, на която да доверят управлението на своите средства. Предвид всичко това, се предлага в тримесечен срок от влизане в сила на закона заварените поднадзорни лица да предоставят на комисията информация относно действителните им собственици, а комисията от своя страна да направи тази информация публична. Що се касае до всички нови лицензионни производства, със съответните изменения на секторните закони (Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за здравното осигуряване, Кодекса за застраховане и Кодекса за социално осигуряване) се въвежда изискване към лицата, които желаят да получат лиценз, да разкрият действителните собственици на онези техни акционери, които притежават квалифицирано участие – 5 и над 5 на сто от правата на глас в общото събрание. За успешното функциониране на надзора на финансовия сектор – банков и небанков, от ключово значение е отличното сътрудничество между Комисията за финансов надзор и Българската народна банка. Със законопроекта се предлага промяна на статута и функциите на Консултативния съвет по финансова стабилност. Предвижда се той да бъде постоянно действащ орган, като се разширяват значително неговите функции и цели. Постоянни членове на съвета ще бъдат министърът на финансите, управителят на Българската народна банка и председателят на Комисията за финансов надзор. Предложеният законопроект предвижда изменение и относно тарифата за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор. Към момента размерът на таксите е определен в приложение към закона и така всяка промяна на таксите е обвързана с изменение на закона. По аналогия с другите регулаторни органи се предлага първоначалните и годишните такси, които ще се заплащат от контролираните лица, да се регламентират в тарифа на Министерския съвет, приета по предложение на комисията. Предложени са и изменения, с които се определя Комисията за финансов надзор и нейният заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, за компетентни органи по прилагането на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг. Посоченият нормативен акт е с пряко приложение и следователно не трябва да се въвежда в българското законодателство. България има задължение единствено да посочи компетентния орган, който ще го прилага. Предвидени са съответни административни санкции в случай на установени нарушения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Предложено е и допълнение, произтичащо от идентифицирани проблеми във връзка с успешното реализиране на правомощията на комисията по отношение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 6, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители.”

Благодаря Ви, госпожо председател. „На заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен на 21 април 2010 г. от Стоян Мавродиев и група народни представители. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Елена Петрова – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари” в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Диана Драгнева – държавен експерт в дирекция „Държавно юрисконсултство”. Народният представител Стоян Мавродиев представи мотивите към законопроекта. Първата група изменения засягат структурата и функциите на Комисията за финансов надзор. Предвижда се комисията да се състои от 5-ма членове, а мандатът да бъде 5 години. С предложения законопроект се предвиждат редица мерки в посока защита потребителите на финансови услуги. Предвидено е четвъртият член на комисията да разглежда жалби на граждани и организации срещу действия или бездействия на поднадзорните лица. Защитата на обществения интерес предполага финансовите институции, които управляват обществени средства, да бъдат прозрачни по отношение на собствеността и управлението им. В тази връзка в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага в тримесечен срок от влизането му в сила заварените поднадзорни лица да предоставят на комисията информация относно действителните им собственици, което да стане публична информация. Със законопроекта се предлага промяна на статута и функциите на Консултативния съвет по финансова стабилност. С предложените изменения Съветът става от Консултативен в постоянно действащ орган и се разширяват значително неговите функции и цели. Предложени са и изменения, с които се определят Комисията за финансов надзор и нейният заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, за компетентни органи по прилагането на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг. Представителят на Министерството на финансите госпожа Елена Петрова изказа подкрепа за законопроекта, като информира народните представители, че е представено писмено становище с конкретни бележки от правно-технически характер. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за” и 5 „против” прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията по финансов надзор, № 054-01-35, внесен на 21 април 2010 г. от Стоян Мавродиев и група народни представители, и предлага Народното събрание да го подкрепи на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев и група народни представители на 21 април 2010 г. На заседанието, проведено на 28 април 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители. Законопроектът беше представен от народния представител Диан Червенкондев. В заседанието взе участие и Елена Петрова – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите. В резултат на разискванията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 8 гласа „за” и 4 гласа „против” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 21 април 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Видно е, че от вносителите никой не желае да вземе думата. Явно е хубаво да избегнем от тази ситуация. Затова ще кажа няколко думи относно законопроекта. Явно е, че основната цел е да се промени съставът на комисията. Промените в този закон са козметични, необмислени, прибързано написани, непрецизно формулирани, в което няма нищо ново относно тези законопроекти, които вие внасяте. Новото ръководство на комисията ще изпълнява същите функции както старото, но разликата е, че ще бъде назначено от вас. След силните приказки за преструктуриране на надзора, сливане на банков и небанков надзор и т.н., това на практика не го виждаме в този законопроект. Натискът върху комисията започна след тези приказки и на практика се пречеше тя да работи с непрекъснати изявления в медиите как ще бъде преструктурирана и дори закрита. След прилагането на Бюджет 2010 бе нарушена финансовата независимост на регулатора с драстичното и непропорционално на останалите институции орязване на бюджета, което в максимална степен затрудни нейната работа. Политическото решение за подмяна още тогава беше ясно на всички нас. Нещо повече, с внасянето на орязания бюджет на комисията, Министерският съвет наруши закона на Комисията за финансов надзор. Член 28 от Закона за Комисията за финансов надзор: „Чл.28. (1) Комисията има самостоятелен бюджет, който е част от Републиканския бюджет на Република България. (2) Народното събрание приема бюджета на комисията като самостоятелна част от Републиканския бюджет. (3) Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджет на комисията, а само изразява становище по него пред Народното събрание.” Бюджетът на Комисията за финансов надзор беше намален с около 30% спрямо фактическото изпълнение през 2009 г. Въпреки това ръководството на комисията спази бюджетната дисциплина, завърши 2009 г. с 500 хил. лв. спестени разходи след съкращенията и преизпълни приходите с 30% над заложените, или с над 900 хил. лв. Въпреки силно редуцирания бюджет през 2010 г. ръководството на комисията не допусна просрочие. Беше постигнато намаление на разходите за наем с 30%, което е намаление с 270 хил. лв. годишно. Останалите разходи – почистване, охрана и поддръжка – бяха намалени с 20-30%. Не бяха осигурени достатъчно средства за заплати. Вследствие на това от 230 човека – служители на комисията през юни 2009 г., към момента те са 190, като е извършена процедура по масови съкращения. Разбира се, това вече е мода. Тоест там е постигнато желаното от вас намаление на администрацията, което не беше извършено почти никъде другаде. То явно е доста сериозно, щом колегата – депутат от ГЕРБ, попита дали при смяната на ръководството няма да се наложи назначаване на още служители?! Сега се посяга директно на политическата независимост на регулатора. Не се уважава основен демократичен принцип за неприкосновеност на мандата, който започна преди една година за шестгодишен период от време. Сега се предлага да бъде прекратен. Влиза се в рязко противоречие с европейски и международни правила за независимост на финансовия надзор. По отношение на мотивите – по време на заседание на комисията стана ясно, че те са без основание, не се отнасят до сегашното ръководство на Комисията за финансов надзор и за съжаление се борави с термини, на които не се познава дори значението. Бяха посочени красноречиви примери за това, че комисията защитава правата на потребителите на финансови услуги. Комисията се намеси решително в казуса с делистванията. Благодарение на това беше попречено на делистването на 60% от компаниите на Българската фондова борса – 240 от 400 компании, и бяха защитени интересите, забележете, на 900 хил. акционери! Повтарям – 900 хил. акционери! Комисията не позволи на държавата като мажоритарен акционер (75% дял в публично дружество) да наруши интересите на 5300 миноритарни акционери. Затегнаха се правилата за одобряване на търговото предложение и участие и общи събрания, за което можете да прочетете на страниците на комисията и в медиите. Неоснователни са твърденията, че Комисията за финансов надзор не провежда адекватна политика за защита на правата на потребителите на финансови услуги, тъй като през 2009 г. именно с оглед осигуряването на стабилността на пазара на застрахователни услуги, защита на правата на потребителите и осъществяването на надзор върху дейността на поднадзорните лица, са извършени 2275 проверки по документи, както и 68 проверки на място. В резултат на извършените проверки на място и документните проверки, от застрахователен надзор през 2009 г. са съставени 335 акта за установени административни нарушения. От началото на 2010 г. са открити осем проверки на място на застрахователи, здравноосигурителни дружества и застрахователни посредници. За „спадналия авторитет” на институцията красноречиво говорят два клининг-проекта в Босна и Херцеговина и в Черна гора, в които сегашното ръководство на комисията е обучаваща структура. Колеги, виждате, че голяма част от мерките, които са написани вътре, а може би поради тази причина и вносителите се срамуват да излязат тук, за да ги защитят, не противоречат на здравата логика, а единствената цел е да се наруши законът и да се подмени изцяло ръководството на комисията. Благодаря.

Избира Асен Йорданов Агов за член на Комисията по бюджет и финанси.” Едно пояснение – това е на мястото на прекратилата пълномощията си народна представителка Мариана Даракчиева. Режим на гласуване! Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 73 за удължаване срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор от 7 на 14 дни.

1. Освобождава народния представител Живко Веселинов Тодоров като заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана. 2. Избира народния представител Живко Веселинов Тодоров за председател на Комисията по външна политика и отбрана.” Режим на гласуване! Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Остават по-малко от 15 минути до 14,00 ч. Приехме Решение за удължаване на времето до приключване на тази точка. Формално чакам процедурно предложение. Процедура – госпожа Михайлова.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение, което вярвам, че всички народни представители ще подкрепят, за прекратяване на заседанието, поради това че сме приели всички точки от дневния ред, които имахме предвид да приемем, ако се беше наложило да се удължава заседанието. Мисля, че сме изпълнили това, което беше за днешния ден като програма. Правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието. Моля да го подложите на гласуване. (Ръкопляскания.)