24 юли 2019 г.

Процедура!

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за разместване на точките в така приетия дневен ред, а именно точка 12 да стане точка 11, а точка 11 – точка 12. Правя го, защото по второто гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за военното разузнаване има предложения, ще има и някакви разисквания, докато Законопроектът за ратифициране на Споразумението е относително безспорен. В тази връзка мисля, че е разумно това предложение. Моля да го подложите на гласуване. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Указ № 167 на Президента на Република България, постъпил на 16 юли 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г. и мотивите към указа. На заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения указ. На заседанието присъства професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси към администрацията на Президента на Република България, която представи Указа и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание § 2, т. 2, 3 и 9, както и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, буква „а“ и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г. В началото на мотивите си президентът посочва, че народният суверенитет, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно управление. В тази връзка чл. 11, ал. 3 от Конституцията дефинира същността и предназначението на политическите партии като посредник при практическото осъществяване на народовластието. Ето защо, конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа – суверен. Според президента с § 2, т. 2, буква „а“ и т. 3 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет, които предвиждат финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно изискване не е изпълнено. Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба. Затова и тяхната воля да даряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще бъде детерминирана от икономическите им интереси. Неслучайно чл. 11, ал. 3 от Конституцията изрично посочва само гражданите като субекти, чиято воля формират и изразяват политическите партии. В този смисъл според президента възможността юридически лица и еднолични търговци да правят дарения в полза на политически партии трудно може да намери опора в Конституцията. Президентът отбелязва, че преди изменението с § 2, т. 2, 3 и 9 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., на чл. 23 от Закона за политическите партии в полза на партиите са позволени само дарения от физически лица, и то – с определен максимален размер, докато с настоящите промени не се предвиждат максимални размери за даренията, независимо дали са направени от физически или юридически лица. Даренията от търговски дружества и еднолични търговци несъмнено са акумулирани от стопанска дейност, което легализира финансирането на партиите със средства от такава дейност. Така президентът достига до извода, че политическите партии, вместо да изпълняват конституционно отредената им роля да работят за управление на държавата според волята на народа, закономерно се обвързват с печалбата на определени търговци, част от която ще се връща обратно под формата на дарения. По този начин се подменя интересът, в името на който политическите партии осъществяват дейността си, вследствие на което се накърняват конституционните основи на българската политическа система. На следващо място, в мотивите президентът изтъква, че претворената в Закона концепция на „широко отворени врати“ за дарения не е съчетана с достатъчно механизми за прозрачност и контрол, които да пресекат зависимостите между политическите партии и техните дарители, което създава среда за корупция. Становището на президента е, че на практика се създава опасност конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 – нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна – да бъде преодоляна. Политическият плурализъм, а и задължението на държавата по чл. 4, ал. 2 от Конституцията, изисква да има законова възможност различни партии да посредничат в изразяването на идеите от целия спектър на обществото. Това изискване не може да се изпълни чрез даването на превес на финансиране от нелегитимни дарения. Тези дарения няма да бъдат насочени пропорционално към всички партии, а само към тези, за които дарителите са преценили. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, тъй като те участват във формирането и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на публичните ресурси. По този начин сливането на партия и държава ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията. Президентът отбелязва в мотивите си, че съгласно § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, буква „а“ и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с които се променя Изборният кодекс, юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в избори, като по този начин отпада ограничението до 10 000 лв. за дарения от физически лица и свързаната с това административнонаказателна отговорност. Ограниченията във финансирането на партиите имат призната полезност и тя е да не се допуска превръщането на икономическата власт в политическа и партийна. И тъй като политическите партии са основен участник в изборния процес, правилата за тяхното финансиране са важен регулатор и гарант за честни избори, а чрез тях – за вярното формиране и изразяване на волята на народа – суверен. На последно място президентът посочва, че липсват гаранции за публичност на направените от юридически лица дарения за предизборните кампании, тъй като на вписване в единния публичен регистър подлежат само имената на дарителите. Според него финансирането на партиите и намаляването на възможностите за корупция в изборния процес трябва да бъде част от цялостна рамка за почтеност, каквато приетите изменения не са. За да допринасят за провеждането на честни избори, партиите трябва да действат почтено, като формират политическата воля адекватно на действителните мнения и идеи у народа без зависимости от икономически или друг характер. След проведеното обсъждане на Указа се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г.“ Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Ще започна с това, че ние подкрепяме ветото на Президента. Въпреки това мисля, че двата въпроса са взаимно свързани, а именно въпросът за размера на държавната субсидия и начина на финансирането на партиите. Те се намират в причинно-следствена връзка, тоест било е решено партиите да се финансират от държавата, за да се избегне тяхната зависимост от частни, фирмени, олигархични и чужди интереси. На първо място, с така приетия Закон на практика се узаконява корупцията, официално връщате държавата в онези тъмни, мутренски времена, в които имаше държава в държавата. Официално го правите. Тези промени противоречат както на самия Закон за политическите партии, така и на цитираните във ветото от президента европейски норми. Съгласно чл. 12 на Закона за политическите партии политическа партия се образува на учредително събрание, което се провежда на територията на Република България и е от български граждани – хора с избирателни права съгласно нашето законодателство, но те вече могат да се финансират неограничено от чуждестранни юридически и физически лица. Е, след като се финансират от чужденци, които незнайно как ще се грижат за българския интерес, защо да не могат да се образуват и в чужбина не от българи?! С тази промяна Вие произвеждате партия, търгуваща с политика, и я продавате в чужбина. На следващо място – съгласно чл. 22 от Закона за политическите партии, политическите партии не могат да извършват стопанска дейност и нямат право да учредяват и участват в търговски дружества и кооперации, което на практика се явява мъртъв текст, вече напълно излишен. Защото в надпреварата за субсидиране за дарения политическите партии на практика ще станат деен играч в търговските взаимоотношения – нещо повече, ще определят тези взаимоотношения. Държавната субсидия представлява около 80% от приходите на партиите. Вие казвате, че тези 80% ще се набират извън държавната хазна и ще искате след това независима политика, суверенитет. Е, няма как да се получи това уравнение! Политическите партии ще бъдат зависими и ще обслужват корпоративни бизнес интереси, интереси на чужди държави, чужди служби, защото тук старата поговорка ще е в пълна сила, а именно който плаща, той поръчва и музиката. Политическите партии са част от демократичния процес, част от правовата държава и са политически инструмент, чрез който се управлява държавата. В този смисъл те и тяхната защита и независимост са част и от националната ни сигурност. При това положение министър-председателят да излезе и да заяви: аз внасям закон за промяна на финансирането им или по-точно на практика за отмяна на държавното финансиране и че оттук нататък хвърляме партиите на олигарсите. Това го заявява министър-председателят на България с ясното съзнание за тежките последици за сигурността на страната, което е най-малкото безотговорно, абсурдно. Това е гротеска на държавническо поведение и подход, говори, че той – министър-председателят на България, явно е знаел какви промени ще бъдат внесени от ДПС, но предложението им е такова. Вие ще носите отговорност за последиците, а не ДПС. Носенето на отговорност, уважаеми управляващи от ГЕРБ, няма да се изчерпи със създаването на етична комисия, което само по себе си на този фон е най-малкото смехотворно. От една страна, отстранявате министъра на правосъдието, отстранявате господин Цветан Цветанов заради морална отговорност, създавате комисия в рамките на партията, а от друга, на практика узаконявате тези постъпки през закон. Защото сега една строителна фирма може да реши да дари на ГЕРБ блок или цял комплекс не със замяна на други жилища или на по ниски цени, а да дари, защото например е спечелила обществена поръчка за милиони евро. И може би на моралистите на господин Борисов и на Вашата етична комисия ще остане само да раздадат ключовете от апартаментите и да направят график за ползването на асансьора. Обръщам се към официалните коалиционни партньори на ГЕРБ и към ВОЛЯ, които като че ли ги няма тук в залата: без Вас, уважаеми колеги, ГЕРБ и ДПС не могат да преодолеят ветото – те нямат 121 гласа. Вие от „Обединени патриоти“ твърдите, че сте част от тази коалиция, за да бъдете коректив на ГЕРБ. Е, сега имате тази възможност, имате шанса да покажете, че нещо зависи и от Вас, а не само да обирате негативите. ГЕРБ имат свойството да абсорбират, сдъвкат и изплюят партньорите си – последното действие Ви предстои. За справка вижте какво стана с АБВ, с така наречените реформатори и пионери в новата политическа стойка – пионерът, управляващият в опозиция господин Радан Кънев.

Да, има и се касае за подкрепата на този закон. Мисля, че част от Вас бяха в този парламент – аз също, и слушах същите приказки от тях. Резултатите ги видяхме всички. Покажете, че сте „Обединени патриоти“, че сте ОП, а не ЦОП, покажете, че не сте само притурка и че няма да цопнете в канала като политическо ехо на ГЕРБ. (Реплики от ОП.) Вие от ВОЛЯ влязохте в този парламент с гръмкото искане за промяна, но уважаеми колеги от ВОЛЯ, промяна не значи връщане на стари правила, на стари практики с тежки последици за свободата, бизнеса и демокрацията. Какво ще кажете, господин Марешки, ако чужда фармацевтична мощна компания – Ваш конкурент, финансира някоя партия или си създаде партия, която ще законодателства в полза на тази чужда компания срещу българската фармацевтична индустрия и бизнес, за да овладее българския пазар, защото това е напълно възможно? Това обръщение към колегите от „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ не го правя, за да ги уязвя по някакъв начин, а го правя единствено със загриженост за плурализма в България, защото той е полезен, той е достижение. Нека да има избор на идеи, на политики, на тези. Не обслужвайте ГЕРБ! Обслужвайки ГЕРБ, Вие се стопявате и като доказателство си вижте резултатите от последните европейски избори. Обезличаването е отрова за всяка партия, за плурализма и демокрацията. Не го допускайте! Не подкрепяйте тази безумица! Ние от „БСП за България“ сме последователни в позицията си, имаме аргументи и ги отстояваме. Това е отговорно, държавническо и демократично поведение. ГЕРБ ще се финансират щедро от бизнеса, защото бизнесът е зависим от държавата, а държавната администрация, завладяна от ГЕРБ, ще служи като инструмент срещу „непослушния бизнес“. Това е тежък удар срещу плурализма, демокрацията и свободния, независим бизнес в България. Такъв модел на финансиране няма никъде в Европа и си има причини за това. Уважаеми народни представители, Вие, колеги от „Обединени патриоти“, от ВОЛЯ – за нас от „БСП за България“ е ясно, затова се обръщам към Вас: свалете от тезгяха националната сигурност на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми колеги! Ще се включа в този дебат без надеждата, че ще получа резултат от залата, но с идеята, че това, което ще кажа сега, трябва да остане все пак за другите, които след години ще четат, когато започнат да променят същите тези закони. Колеги, едни от най-старите противоречия в съвременните общества, най-драматичните и най-кървавите са били противоречията между богатите и бедните в различните им конфигурации – дали са били между работници и собственици на капитал, или това е било формулирано по друг начин, дори няма голямо значение. Това са големите противоречия, които в съвременния свят, в последните 105 години са коствали на обществата милиони жертви. И въпреки това политическата система е намирала по някакъв начин възможности за закрила на тези, които не владеят капитала. В днешно време на практика има два механизма, които могат да защитят ниските слоеве на обществото от абсолютно произволния капитал. Това са профсъюзите, доколкото те работят, защото често пъти могат да бъдат направени така, че да не работят, и евентуално някакви форми на политически формации, които имат съответните цели и възможности да го правят в политическата система. В момента, в който направиш политическата система зависима от капитала, така че всъщност именно бизнесът да определя това коя партия ще бъде по-богата или по-бедна, коя ще съществува или няма да съществува – в момента с тези текстове Вие правите точно това, казвате, че бизнесът оттук нататък ще определя кой политически субект е интересен и кой не е. Аз искам всеки от Вас да си даде сметка, защото голямата част от Вас не са богати хора – те са работили нещо преди това, и, уверявам Ви, голяма част от Вас, от дългия ми политически опит, само след една-две години ще се окажете на същия онзи пазар на труда. Искам да Ви попитам: когато корпорациите, бизнесът плаща на партиите, кой защитава в тази държава бедните и онези, които няма да имат възможност да продължат нататък – Вашите братя, сестри, братовчеди, лели, чичовци и деца? Кой ще го направи след Вашето пръстче, което сега ще натисне нещо, защото така са му казали? В залата има някъде около 40 човека от Вас, други 130 – 140 се разхождат отвън, даже няма да ме чуят – ще изкарат депутатския си мандат и ще си мислят, че те са почтени хора, които са си свършили работата, само че поколения след Вас след това ще страдат от онова, което Вие правите в момента. Защото когато бизнесът плаща на партиите, няма кой да създаде каквато и да била форма на политическа защита на бедните и онеправданите в обществото – няма кой. Партии, платени от бизнеса, няма да регулират отношенията в полза на работниците, в полза на бедните, в полза на онеправданите – те ще ги регулират в полза на богатите. Това е нещото, което се случва в момента. Случва се това, че три пъти в последните 30 години се е увеличила ножицата между бедни и богати. В момента печалбите на бизнеса са с пъти по-високи, отколкото нарастването на брутния вътрешен продукт, с пъти повече нарастват печалбите на бизнеса. Затова ножицата се увеличава навсякъде – не само в България. И Вие в момента на тези – богатите и силните, им давате, освен цялата друга власт, която имат, защото те имат финансовата власт, раздават работните места, управляват медиите, колеги, и Вие в момента ги пускате в партиите! Кой ще Ви защити децата после?! Това, което правим в момента, е гадна мръсотия относно собствения ни народ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изслушах с интерес двете изказвания на колегите от БСП, но останах с впечатлението, че те повтарят това, което казаха и когато гласувахме Закона. Всъщност ветото е по-особено от Закона – президентът казва своето мнение за това законодателство, което ние приехме. Неговото мнение е следното според мотивите и според политическото действие, което той е предприел. Президентът казва, че един лев е абсолютно достатъчна субсидия за партиите – това го казва президентът, не го казваме ние, със своето вето, защото президентът не налага вето върху този текст. В този смисъл аз не виждам Вие какво подкрепяте в това вето. То е точно обратното на онова, което говорехте по време на дебата по приемането на Закона. То е обратното на онова, което говорите и днес. В същото време произвеждате действие, което е в подкрепа на това действие на президента. Второ, президентът казва не само че един лев е достатъчна субсидия от държавата – тя е абсолютно достатъчна една партия да се издържа и затова партиите не трябва да получават дарения от частни дарители. Това вече е в противоречие и с нашата теза, но то е в противоречие и с Вашата. Ние ще отхвърлим ветото, защото твърдим, че един лев на глас не е достатъчна субсидия, и то най-вече за по-малките партии. Партиите трябва да имат възможност да се финансират и от частни дарители, като правят това по прозрачен начин, а не като вземат дарения нелегално и незаконно, защото в крайна сметка ще се стигне до това при определени партии. Когато една партия е голяма, един лев на глас все пак дава някакъв финансов ресурс. Освен това, големите партии могат да съберат и членски внос от своите членове, които са повече. Малката партия обаче няма да може да издържи с този един лев на глас. Затова и тезата на президента, че субсидията трябва да бъде един лев, но да бъде забранено да се приемат дарения от юридически лица, е малко лицемерна. Президентът много ясно трябваше да каже, по-скоро много откровено трябваше да се държи по отношение на българските граждани. Ние тук, в парламента, трябва да им обясним, че партиите имат разходи и е по-добре приходите им да бъдат регламентирани, да бъдат ясни, ако се отклонят от Закона, да бъдат санкционирани, отколкото да бъдем лицемерни и да кажем, че партиите могат с един лев на глас държавна субсидия и нямат никаква нужда от това, нямат допълнителни разходи, затова да им бъде забранено да получават и дарения. За мен това е лицемерна позиция на президента. Да, той се е съобразил с волята на голяма част от българските граждани, които също казват, че тази субсидия трябва да бъде един лев на глас. Аз приемам – ще го повторя, казах го и докато приемахме Закона, че това създава определени рискове и затова ние се опитваме да ги предотвратим, като регламентираме получаването на дарения. А президентът не желае да бъдат регламентирани тези дарения. Той не желае. (Реплика от „БСП за България“.)

Той налага, повтарям, вето върху даренията, а не върху единия лев. Затова ми е интересно да чуя Вашето мнение по тази позиция на президента! Още веднъж ще повторя, президентът подкрепя един лев на глас! Това прави президентът с ветото и го прави много ясно и много категорично, в абсолютно противоречие с Вашата позиция и с всички Ваши аргументи! Затова ще призова колегите – нека да регламентираме вземането на дарения, да има регламент в това отношение, да бъдем искрени с гражданите, да им кажем, че ако държавата не финансира партиите, те трябва да се финансират от частни субекти. Има такива практики в различни демократични държави. Не това е основата на партийната дейност, важна част е, но не заради субсидиите и не заради приходите съществуват партиите – те съществуват поради други причини, вследствие на обществени процеси, а не вследствие на някакво законодателство. Законодателството се е появило след това. Нека да отхвърлим ветото, защото в противен случай ще направим така, че ще принудим някои от партиите, повтарям – по-малките, действително да се превърнат във функция на определени бизнесмени. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, многократно говорите за единия лев и какво казал президентът по този въпрос. В мотивите за върнатия закон няма нито дума за размера на партийната субсидия! Нито казва дали един лев е достатъчно, нито се произнася дали не е недостатъчно – този въпрос не е обект на това вето! Защо Вие обаче дърпате към този въпрос? Защото не искате да погледнете истинския обект на това вето. И за да не преразказвате Вие и да споря аз, ще Ви прочета какво пише в документа, който би трябвало да имате пред Вас, за да гласувате, съзнавайки какво правите. Чрез Закона, който сега обсъждаме повторно, президентът твърди и е прав, че се подменя не друго, а политическата система на България като демократична парламентарна република! Защо – обяснява президентът по-надолу: „защото конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа“! И обяснява президентът, че търговските дружества и едноличните търговци служат на интереса печалба и когато Ви дадат пари, Вие ще служите на техния интерес – печалба, а не на интересите на народа! Това пише във ветото. Във ветото пише още, че се създава опасност на практика да бъде преодоляна конституционната забрана нито една политическа сила да не се утвърждава като държавна, тоест да не се слива партия и държава – това, което последователно Вие правите в последните седмици. И накрая: „Финансирането на партиите – според президента – и намаляването на възможностите за корупция в изборния процес трябва да бъдат част на цялостна рамка за почтеност, каквато приетите изменения не са“. Всъщност разликата между това, което говори президентът, и онова, което говорите Вие, е, че президентът е ясен и точен, а Вие бълбукате, за да прикриете от българските граждани елементарния факт, че продавате политическата ни система! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Биков, от нашата парламентарна група много добре сме си прочели ветото на президента, а онова, което Вие в момента говорите по отношение на това, което казва президентът – вслушайте се в него. Защото от начина, по който той говори за финансирането на политическите партии от юридически лица, всички Вие трябва да сте наясно, че това е заплаха за политическата система. Във Вашето изказване, ако всички внимателно са слушали, и колегите Ви от ГЕРБ, точно Вие посочвате тази заплаха, защото в предложението, което направихме – за финансиране от юридически лица, не въведохме ограничения, не въведохме някакви граници, не въведохме някакви изисквания. В един момент Вие, с Вашето изказване, пак искате да сложите каруцата пред коня, защото когато ние правихме предложенията за изменение на Изборния кодекс в тази им част – за финансиране на партиите от юридически лица, точно това Ви казахме, че този дебат не трябва да го правим някъде назад във времето, а първо да регламентираме как ще се случва и тогава да направим изменението. Тази непоследователност и това отваряне на Изборния кодекс, или Закона за политическите партии през два месеца, през три месеца води до срив в политическата система и заплаха за сигурността. Точно това е. Задавам въпрос: какво правим с онези, които изпълняват обществени поръчки на публични институции? Те даряват ли? Къде го регламентирахме това? Какво правим, когато една салафитска организация или фондация, защото тя е юридическо лице, в един момент финансира политическа партия? Къде даваме гаранции на българските граждани, че не е срив в политическата система, когато не въведохме ограничение юридическите лица да финансират политическите партии? Така че, вслушайте се във ветото на Президента! Приемете ветото на Президента! Да направим дискусията в този закон наистина конструктивна, защото това, което правим, срива политическата система.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Биков, съвсем кратки уточняващи въпроси: считате ли ветото на Президента, което много пъти повтаряте, че не засяга въпроса за размера за субсидията за политическите партии, за въпрос от конституционна гледна точка? Моята теза е: не. Това е право на Народното събрание така, както е записано в Закона за политическите партии – всяка година да определят размера на субсидията за политическите партии. Ето това е съществената разлика за незасягането на въпроса дори от юридическа гледна точка. И плюс това помните първоначалното предложение, което отприщи цялата тази лавина от предложения, които отидоха в промените на Закона за политическите партии. Извинявайте, ние днес гледаме Закона за държавния бюджет, а реално промените са в Закона за политическите партии – това е първата забележка. Втората е много по-съществена. Уважаеми господин Биков, бихте ли ми изброили кои текстове в Закона за политическите партии регламентират финансирането на тези партии от юридически обекти, еднолични търговци и граждани, които да правят процеса прозрачен? Няма такива. Каква е връзката с обществените поръчки? Каква е връзката с концесиите? Каква е връзката на тези юридически субекти и еднолични търговци с цялата система на държавата, за да се върнат отново парите при политическите партии? Мога да Ви посоча много примери дори от моя избирателен район. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, и трите реплики бяха в една посока. Аз ще направя две уточнения. Първо, ние дебатираме в момента ветото, а не толкова Закона, Закона го дебатирахме на две четения. Ветото. Президентът имаше всички конституционни правомощия да наложи вето върху субсидията от един лев, за която Вие говорите. Той не го е направил! Той не го е направил – това казвам, а какво е казал, е съвсем друг въпрос. Важното е какво е направил. Той казва, пак ще повторя: един лев е предостатъчна субсидия… (Реплики от БСП за България.)

…с действието си го казва, колеги. Той казва, че е достатъчно. Ако не беше съгласен с това, щеше да наложи вето и върху единия лев и тогава да стигнем до дебат и да казваме: достатъчно ли е, или не е достатъчно? Той казва: такава трябва да бъде държавната субсидия – оттам нататък забраняваме, не трябва да има дарения на партиите. Това Ви казва. За мен това е лицемерна позиция, защото, пак ще повторя: партиите имат нужда от тези пари. Очевидно всички го казваме и трябва да има някакъв регламент. Какво ще се случи, ако приемем Вашето предложение да подкрепим ветото на президента – оставаме със субсидия един лев и забрана за частно финансиране?! Това се случва. (Реплики от „БСП за България“.) Ние предлагаме да отхвърлим това вето и да разрешим на партиите по един регламентиран и прозрачен начин да получават финансиране. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, парламентарната група „Движение за права и свободи“ ще подкрепи Закона и по този начин ще гласува срещу ветото със следните аргументи: не сме съгласни с мотивите на президента – по-точно с по-голямата част от мотивите на президента. Аз ще цитирам някои от тези мотиви: „Конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа суверен. В § 2, т. 2б, буква „а“ и т. 3 от Закона за изменение на държавния бюджет, които предвиждат финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно изискване не е изпълнено“. Сериозно ли? Значи юридическият екип на президента, ако обича, да не го подвежда, защото това звучи ужасно смешно. До 2009 г., тук са законите за политическите партии, от 1990 г. до 2009 г. е разрешено на политическите партии да се финансират от еднолични търговци и от юридически лица. От аргументите на юридическия съвет на екипа на президента излиза, че дотогава Конституцията е била нарушавана, погазвана и политическите партии въобще не са изпълнявали конституционната си роля. Хайде малко по-сериозно, когато боравим с такава сериозна правна материя! Може да се намерят други основания, други предположения, които и ние изказвахме, когато бяхме против референдума, когато бяхме против заигравката с популизма на всички политически партии. Обаче че е противоконституционно?! Разбира се, че не е противоконституционно. Следващият аргумент. Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба, затова тяхната воля да даряват на политическите партии не може да се основава на убеждение, а ще е детерминирано от икономическите им интереси. Значи, всяко дарение е детерминирано от икономически интерес, така ли? Това че в дарението през юридически лица се съдържа опасност те да оказват влияние върху политиката на политическите партии е факт, който никой от нас не отрича. Ние сме го казвали много пъти: по-добре държавна субсидия в достатъчен размер, а не в размер, какъвто предложи някое шоу, и всички, за да се харесаме на хората, вкупом се втурваме да казваме: трябва да се намали субсидията. А защо трябва? Защо трябва?! Къде са аргументите защо трябва да се намали и с колко трябва да се намали? В това, че юридическите лица правят дарение не се съдържа имплицитно твърдението, че ще оказват влияние, защото те правят дарения на болни, на църквата. И там ли важи това? Задължително ли важи това? Такива твърдения в мотиви ние няма как да приемем. Можем да приемем, и за пореден път от името на парламентарната група на ДПС заявявам, че сме готови да приемем дебат за публично финансиране на политическите партии, когато политическите партии се откажат от популизма, когато сложат аргументите на масата, когато обяснят на българските граждани, както ние от ДПС обясняваме непрекъснато и в медиите, и при срещите ни с хората, за какво са нужни обществените средства на политическите партии, колко средства са нужни и за какво се харчат, а не измислици как някой взимал заплати, как централните ръководства на партиите взимали заплати и така нататък. Това са несериозни работи. Някой от двете големи партии постара ли се да обясни, че всъщност основният дефект на това финансиране е, че двете големи партии, да кажем, когато имат над един милион или около един милион избиратели, получават финансиране, което е доста над нуждите им, но тези партии, основната част от които са малки или средни, както искате да ги квалифицираме, те получават финансиране по досегашния модел, който отменихме. Там няма един излишен лев – то покрива най-належащите им нужди. Първо, ние не сме съгласни с тези мотиви и смятаме, че юридическият екип на президента трябва да се отнася по-сериозно и към Конституцията, към констатациите за нарушаване на Конституцията, нарушаване ролята на партиите, и така нататък. Това, че има такава опасност не означава, че се нарушава Конституцията – така да го напишат, а не, че е противоконституционно. Нищо от това, което приехме, не е противоконституционно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, именно защото правният екип на президента е достатъчно добре подготвен, те са подбирали много внимателно думите си. Както при господин Биков, така и с репликата си към Вас ще използвам техните думи – тези от ветото: конституционните изисквания не са изпълнени по отношение на конституционната роля на партиите според президента. Те не твърдят, че това е противоконституционно – ако твърдят такова нещо, ще се обърнат към Конституционния съд. Какво казват и защо е много важно да се отбележи, че до 2009 г. действително е било така. Нека се замислим защо е променено? Променено е поради няколко причини. Какво се променя от 2009 г. нататък? Между другото, това е един дебат, в който Вашата партия и Вие лично сте участвали много активно, застъпвайки тезата, че партиите трябва да бъдат откъснати от различни бизнес зависимости. Друго нещо, което се случва след 2009 г., е, че ние влизаме в Европейския съюз като пълноправен член и започваме да спазваме техните изисквания, подробно описани в много доклади, които също са във ветото. За да Ви улесня и да не губя времето на залата – сигурен съм, че сте се запознали с тях – на страница втора. И накрая. Да, не се съдържа имплицитно фактът, че когато даряваш на някой, налагаш волята си. Позволете ми да мисля обаче, че не са едни и същи причините, с които се дарява на църква и на политическа партия. Не е една и съща благотворителността, оказана от бизнесмен за лечението на някого, и тази, която той оказва за политическа сила. И накрая. Българските реалности са такива, че тези дарения понякога съвсем не са доброволни. Партиите на власт търсят отчитания, които обективират след това. Досега ги криеха, сега легално ще ги правят на дарения. Тези дарения имат и друго име – нарича се рекет. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега, ще започна с това, с което завърши моят колега Крум Зарков. Няма как да сравните даренията към политически партии, които са част от управлението на държавата, които трябва да бъдат част от властта в държавата, от които този бизнес впоследствие ще бъде зависим, с даренията към църква или към физически лица, нуждаещи се от помощ. Те не са нито във властта, нито управляват, нито поставят в някаква зависимост от себе си тези юридически лица, които ги даряват, за разлика обаче от политическите партии. По отношение на бизнеса – Вие казахте до 2009 г. Спомняте си, наш колега предшественик, който говореше за едни обръчи от фирми около партиите. Ето затова се направиха тези промени в Закона за политическите партии, за да ги няма тези обръчи от фирми или те поне да не са така официални, защото сега пирамидата като че ли ще се обърне – ще има обръчи от партии около фирмите. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, има едно нещо, в което съм съгласен с Вас, и то е, че ние проспахме тогава дебата за единия лев и изобщо за финансирането на политическите партии – тогава, когато трябваше да го проведем. Защо го направихме и кои бяхме тези, които го направихме, защото горе-долу цялата зала участваше в това, е друг въпрос? И тук сте прав. В това обаче, в което не сте според мен категорично е въпросната имплицитна зависимост – дали я има, или я няма. Всеки от нас тук, както и всеки министър и всеки, който заема публична държавна длъжност, се кълне, заемайки я, в това, че защитава обществен интерес. Обратно – нито един бизнес не се кълне, че защитава обществен интерес, и нито Конституцията, нито законите на страната по някакъв начин предвиждат бизнесът да защитава обществен интерес. Ние просто в съвременната си политическа система нямаме такова изискване към бизнеса и той няма такива задължения, а отгоре на всичкото няма и подобни идеи. И сега – оттук нататък, има ли връзка между даренията, които ще прави бизнесът и политиката, която той ще изисква? Ами, естествено, че има. И съжалявам, че се връщам всеки път на една и съща тема, обаче тази тема, за съжаление, и Вие, и Вашата партия я превърнахте в ключова за България, защото, когато във Вашите редици стои един човек на име Делян Пеевски и той финансирана голяма част от партията – вероятно, но когато години наред партията и бизнесът са пряко свързани и когато години наред партията прехвърля към Делян Пеевски, тоест политиката към бизнеса и обратно – бизнесът прехвърля към политиката, това не знам дали е противоконституционно, но е против основите на държавата, в която живеем и против народа, който по някакъв начин този човек от Вашата партия управлява, защото той има много повече влияние върху съвременна България от министър-председателя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. И трите реплики на колегите от левицата всъщност потвърждават нашата основна теза, че проспахте дебата, че бяхте увлечени в популизма, когато се предлагаше референдумът, че не направихте нищо – абсолютно нищо, да обясните на хората да не гласуват за един лев, защото е недостатъчен за развитието на демократичния процес, че тогава оставихте впечатление, че не знаете, че ако референдумът мине, ще останете без средства за финансиране, както и ние, както и всички политически партии, и че ще трябва да се обърнем за финансиране от другаде. Защото политическите партии, нали сте съгласни, че няма да останат така – с изключен ток, с неплатена вода, без интернет, без рекламни материали и така нататък, и така нататък. Наясно сте и със състоянието на членския внос в бедна България, където непрекъснато се лъже, че се вземат някакви членски вноски и се пишат декларации, и така нататък. Не знам защо сега Ви дойде този акъл? Не е лошо. Сега вече сте готови за истинския дебат. Трябва ли да има публично финансиране на политическите партии? И сега да Ви напомня – то беше въведено по предложение на „Движението за права и свободи“, аз лично го направих. Увеличаването на субсидията – нямам време да чета, показах Ви, че съм ги извадил, за да знаете, че Ви цитирам неща, които не си измислям. Увеличаването на субсидията от един процент от минималната работна заплата на един лев, на шест лева, на дванадесет лева, беше съпроводено със съответни рестрикции в отвореното финансиране – постепенно, за да дойде 2009 г., когато не заради Европейския съюз, а заради дванадесет лева на глас, които бяха напълно достатъчни за всички политически партии, ние да отменим изцяло финансирането от юридически лица и еднолични търговци – ние, казвам, Народното събрание, пак по предложение на „Движението за права и свободи“ в тройната коалиция. Така че сега да обвинявате тук „Движението за права и свободи“ и народния представител господин Пеевски. Господин Кутев, аз Ви разбирам, че това Ви е като краставицата на Мирча Кришан, но да ни обвинявате, че ние го правим, защото получаваме пари от господин Пеевски – това, първо, е абсолютна неистина, да не употребя другата дума от тази трибуна, по-тежката. Очевидно е, че ние се финансирахме от бюджета до този момент, допреди две седмици. Очевидно е, че е по-добре да се финансираме от бюджета и очевидно е, че един и пет лева малките партии не ни устройват. И затова Ви затворихме дебата с гласуването си, да не ни плъзгате…

Защо към мен толкова стриктно? Към никого не сте толкова стриктна.

…да не ни плъзгате по тази плоскост, че сте подкрепили единия лев. А какво трябваше да подкрепим – 5,60? И Вие да сте окей с 1 милион гласа, а всички останали партии какво да правим? Няма как да стане това. Това в ДПС – не. (Народният представител Петър Петров ръкопляска от място: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Обсъждаме върнатия закон за бюджета на Република България, на който Президентът на Република България наложи вето, и то в частта финансиране – безконтролно финансиране на политическите партии. Какво всъщност мнозинството гласува и какво днес декларирате, че отново ще потвърдите с Вашия глас? Финансиране от физически и юридически лица, без да се предвижда максимален размер, дарения от търговски дружества и еднолични търговци без прозрачна процедура за произхода на средствата. Всъщност Вие ще позволите безконтролно финансиране, което ще задълбочи зависимостта между политическите партии и техните дарители. Вашата логика отклонява погледа от отделния човек. Политическите партии и когато политиците работят за каузи и идеи, свързани със стремежа към справедлив свят, в който всеки да има достоен живот, шанс за реализация и развитие на неговите талант, знания и умения, не може да са зависими от корпоративен интерес – интересът на малцина срещу интереса на народа. Нашата партия е партия с разгънати структури и много дейности и членове, искащи социална справедливост под форма, на която е положена основата на партията ни. Спомена се възможността за финансиране от членски внос. Да, и нашият опонент, основният стълб в управлението – ГЕРБ, по указание на Бойко Борисов вече създава правила, с които да се финансира дейността на партията от членски внос, но тази партия е на власт от 10 години. Когато основните членове са извън властта, не може да търсите максимален фонд, реализиран от членски внос. Затова аз лично съм за публични средства от бюджета на Република България, за финансиране на дейността на политическите партии. Какъв е размерът, е въпрос и на обществена подкрепа след проведена задълбочена дискусия с аргументи и факти. Ще завърша, перефразирайки една мисъл – аз не се тревожа дали народът е на наша страна, най-голямата ми тревога е дали ние сме на страната на народа, защото народът винаги е прав. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, давам си сметка, че това в известна степен е една обречена дискусия. Но това, което трябва да се каже, ще остане в историята на Народното събрание, защото смятам, че промените, които бяха направени, е гласуването днес на ветото на президента, е един вододел за българската демокрация. Солидаризирам се с мнението, изказано от колегите. Ще се опитам да акцентирам върху някои елементи. Но да подчертая, че опитът да се фокусира дискусията само и единствено върху мотивите на президента е опит, да отклоним дискусията от същината, тъй като днес дискусията не е само по мотивите на президента, а дискусията е по това в каква посока тръгва българската демокрация и политическият процес в България. Защо сме в тази ситуация сега? Промените в бюджета показаха нагледно порочния законодателен процес, който се прилага системно в Народното събрание. Първо, едно ненужно бързане с подобни промени. Второ, през Преходни и заключителни разпоредби да се правят съществени изменения в други закони, без никаква дискусия. Трето, без оценка на въздействието от гледна точка на ефекта върху държавата и обществото се правят такива съществени промени. Прави се законодателство на инат – без никакъв диалог между партиите, без търсене на консенсус по такива ключови въпроси, които пряко засягат всяка една от партиите, представени тук в парламента и не само, а и цялото общество. Позовавайки се на референдума отпреди три години, сякаш сега сте се сетили, че е имало такъв референдум, който обаче не си спомням да се е произнасял по това как трябва да бъдат финансирани партиите, освен по темата за субсидията от един лев. Нарушават се всички международни стандарти по отношение на промени в законодателството, което засяга изборния процес, тъй като с измененията в Закона за държавния бюджет Вие изменяте и Изборния кодекс, изменяте и Закона за политическите партии. Аз все пак да Ви припомня, че става дума за едно изискване такива промени да не бъдат правени по-малко от шест месеца преди избори, но тези промени всъщност засягат пряко изборния процес. В своята съвкупност промените, които направихте, първо, преди европейските избори; промените, които направихте в Изборния кодекс и в Закона за политическите партии чрез Закона за държавния бюджет, и промените, които предстои да направим тази седмица отново, за трети път, в Изборния кодекс, са в една посока – те създават по-благоприятна среда за управляващата партия. Особено, когато засягаме фундаментални принципи на финансиране на партиите в средата на годината, когато бюджетите са планирани, и се готвим за предизборна кампания – излизаме от една национална кампания и вървим към друга – за местните избори. Това вече е достатъчно сериозен повод и ние го направихме – да се сезират и международните институции, защото това пряко противоречие с добрите практики в тази сфера са нещо, което не виждаме дори в прохождащи демокрации, които в много по-голяма степен се съобразяват с тези правила. Ще Ви кажа, че групата държави срещу корупцията, на която впрочем България е учредител се занимава пряко и с въпроса на финансирането на партиите, и има поредица доклади за страни – например Австрия, за която има няколко доклада, които в продължение на години се опитват да променят финансирането на партиите в Австрия в посока, в която ние вече сме стигнали там и сега се връщаме обратно с тези промени, които днес се оспорват от президента. С тези промени, колегите го казаха, ние узаконяваме рекета, корупцията и лобизма в управлението както на държавата, така и на общините. И всякакви опити да се омаловажи този проблем е в грешната посока. Ние сме наясно, че ГЕРБ провежда систематична политика за оттегляне на държавата, бих казал, даже унижаване на държавата от редица сфери на обществения живот, и създаване на все по-голямо пространство на частния интерес. Ние сме против тази политика, но разбираме в някаква степен, че ГЕРБ е дясна партия и това е част от посоката, в която те искат да водят страната ни, но концесионирането на партиите отива твърде далеч – това е пряка заплаха за националната сигурност, първо, защото липсват тавани на финансиране; никакви ограничения по отношение на характера, предмета на дейност на юридическите лица, които предоставят подобно финансиране на партиите, с изключение на офшорните компании, но никъде няма ограничение, ако една офшорна компания регистрира дъщерно дружество в България, също да финансира политическа партия и, разбира се, финансирането от чуждестранни юридически лица. Наистина се чудя как е възможно да допуснете подобна свобода на финансирането от всевъзможни източници на политическите партии?! Тази всеядност, както казах, е пряка заплаха за националната сигурност. Ние сме призвани да пазим обществения интерес. Популизмът може да носи, някои краткосрочни дивиденти, но когато се упражнява от управляващата партия, това вече е пряка загуба за обществото и за държавата. Даже не Ви донесе и краткосрочни дивиденти това, което направихте – и за единия лев субсидия, и сега за финансирането на партиите, защото както се вижда от социологическите проучвания нито правителството стана по популярно, нито премиерът. Накрая ще Ви кажа, че ветото на президента е шанс да спрем и да се огледаме малко. Предлагам Ви да подкрепите това вето, да замразите тези промени, да инициирате временна работна група с участието на всички парламентарни партии, която да започне работа по промени в Закона за политическите партии, в Изборния кодекс, без това бързане, на което сме свидетели в момента, и, разбира се, по аспекта на финансиране за следващия бюджет – Бюджет 2020. Това са теми, по които може и трябва да се търси консенсус, още повече стана ясно, че има и допирни точки. Вие самите разбирате дефектите на това, което гласувахте и приехте, въпреки това продължавате в същата посока. Ето, имате шанса да спрете. Предлагам в една такава дискусия да се потърси международна експертиза, съгласуване със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Европейската комисия, тъй като това е ключов въпрос. Струва ми се, че това е единственият начин да подходите отговорно към тази наистина много важна тема, за което, надявам се, си давате сметка. Благодаря.

Много кратка реплика, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вигенин, в действащия Закон има забрана за финансирането от чуждестранни юридически лица. Като четем Закона за изменение и допълнение на Закона, добре е да четем и действащия към момента закон. Там има редица забрани: „политическите партии не могат да се финансират...“ и така нататък. И в Закона за политическите партии има, и в другите нормативни актове, които касаят тази дейност – няма такава опция за финансиране от чуждестранните.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, с огромното ми уважение към Вас ще кажа обаче, забележете, какво е ветото на господин президента. Значи, господин президентът категорично е против юридически лица да финансират партии, но не продължи, което е изключително важно, с прословутия въпрос за единния лев. Тук съм категорично съгласен с господин Цонев, защото слушах много внимателно неговите аргументи. Всъщност какво се получава? Получава се така, че това ще касае най-вече малките партии, които, като нямат финансиране и като се спира и това, тотално ще изчезват. В бъдещия парламент ще останат две партии, под въпрос са даже и ДПС. В парламента ще останете две големи партии – БСП и ГЕРБ. Защото нормално е бизнесът, да, ние ги наричаме възпитано „юридически лица“, нормално е бизнесът да финансира големите партии. Това е нещо напълно логично и нормално. В същото време обаче президентът мълчи за прословутия един лев. По този начин неговото вето на практика наистина усмъртява малките партии. Това се получава в момента. Ще кажете: „Ама в Америка било така“, само че в Америка има Закон за лобизма, където много ясно са разписани правилата. Там всяка корпорация – дали ще е Дюпон, Морган, Рокфелер или Дженерал Електрик, когато подкрепя дадена партия, подписва много ясен договор какво този бизнес или групировка иска от съответната партия, всичко е ясно и точно казано. Там, не дай боже, да финансираш нелегално – знаете, това се смята там като тежко криминално престъпление, равносилно на убийство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Така че никой в Америка не си позволява под масата да дава пари на партиите. Нека да не сравняваме държави, където наистина функционират по този начин. Швейцарският модел е съвсем различен. Там на практика почти всички важни решения в държавата се взимат с референдум, който е изключително скъп, но Швейцария е изключително богата държава и може да си го позволи.

Изтече ми времето.

Тук аз напълно се солидаризирам с много аргументираното изказване на господин Цонев. Всъщност ще останете две партии – ГЕРБ и БСП. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Както започнах в моето изказване, аз съм наясно, че тази дискусия в този момент е обречена. Убеден съм, че някои от Вас разбират колко фундаментален е проблемът с начина, по който рязко се промени финансирането на политическите партии. Все още смятам, че е възможно ние да спрем този процес. Дали това ще стане днес – съмнявам се, но не прехвърляйте отговорността за това, което се случва, на президента. Той се опитва да покаже един жълт картон, да ни предпази от посоката, в която тръгваме. Убеден съм, че Вие ще отхвърлите ветото днес, но и дискусиите при приемането на промените, и дискусиите днес се надявам да оставят нещо в съзнанието Ви и все пак да намерим възможността, волята и Ви предлагам в кратко време да направим опит за един консенсусен подход по тези теми, който ще отговаря както на българския интерес, на интересите на българските граждани, така и ще се впише в европейските тенденции – нещо, което при приемането на този законопроект, при поредицата от действия, свързани с това, беше напълно пренебрегнато. В края на краищата ние имаме своите международни ангажименти, имаме своето участие в международните институции, имаме един тежък мониторинг от страна на Европейската комисия, който искаме да отпадне. Това, което правим в момента, е стъпка в обратната посока. Надявам се, си давате сметка за това. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Повече от час дебатираме, чуваме различни аспекти и различни мнения по ветото на президента. Мога да обобщя, че всички са прави: каквото е ветото – такъв е и Законът. Точна кореспонденция има между едното и другото. Всъщност три са основните отличителни черти както на ветото, така и на Закона: популизъм, повърхностност и липса на устойчиво решение. Популизъм, защото и законът, и ветото се плъзгат по линията на общественото одобрение и отказват да влязат по-надълбоко. В единия случай се размаха фетишът за единия лев и за богатите партии, които трябва да бъдат наказани с безпаричие. В другия случай се дават доводи за това колко е вредно да бъдат финансирани партиите от икономически кръгове, обаче не се казва как да се финансират изобщо. Затова и ветото, както и Законът, са изключително повърхностни. Те създават проблеми, те не решават проблеми. Те са палиативни действия, които са сами за себе си и са в противоречие на каквито и да е принципи за държавническо мислене. Ние от ВМРО сме против смяната на системата за финансиране на политическите партии и замяната ѝ със системата „ГЕРБ, ДПС, „Атака“, която на практика беше наложена тук, без дебат, без вслушване в обществените организации, много от които доста авторитетно развиха тезите си писмено до всички нас, като народни представители. Тази система е единствено изгодна може би за ДПС и за част от олигархията в България, която може да си създаде политически проекти, за да си ги финансира легално. Както беше казано и от други колеги, както след футболните отбори пише името на спонсора, може да докараме до там политическата система, че след политическата партия да пише името на спонсора. Един основен белег има поведението на всички участници в този дебат и това е лицемерие без всякаква задръжка. БСП вземаха неправомерно пари и казаха след това: „Ама трябва финансовият министър да подаде оставка“. ГЕРБ знаят, че един лев не стига, но го предложиха, за да накажат БСП. ДПС уж бяха против единия лев, обаче всъщност бетонират два пъти този начин на финансиране. В това отношение смятам, че ВМРО беше встрани от политическата вакханалия и плъзгане по популизма. Стояхме на принципна позиция, която е в полза на националния интерес и изобщо в полза на политическата система, в полза на това гражданите да са работодатели на политиците и на политическите партии. Затова на настоящия дебат ще гласуваме както гласувахме при предишното гласуване на Закона, а именно „против“. Трудно ми е да кажа, че ще бъдем „за“ ветото, но със сигурност ще бъдем „против“ Закона и нашият глас ще бъде упражнен по този начин.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Вече около два часа дебатираме ветото на президента. Ако се върнем на дебата, който проведохме по самия закон миналата седмица – той също продължи доста време. Тук, от тази трибуна, се чуха многократно мнения на всички представени партии в парламента. Мнението на хората обаче няма как да се чуе тук. Мнението на хората се чу преди три години на референдума, а съвсем наскоро уважавана агенция направи социологическо проучване, което казва, че 67% от всички анкетирани, а те са представителна извадка, подкрепят единия лев, като държавна субсидия за финансиране на партиите. Нещо повече, само 11% от тях са против, останалите просто нямат мнение, защото не се интересуват от политика. Аз мисля, че за ветото президентът се е съобразил с продължаващата воля на хората държавната субсидия за партиите да бъде един лев. Затова неслучайно президентът върна Закона, но по никакъв начин не се противопостави на размера на гласуваната в този закон субсидия, защото за него волята на народа е важна. Това звучи по-нататък в неговите мотиви, когато той атакува финансирането на политическите партии чрез дарения от юридически и физически лица, като казва, че „по този начин би се променила волята на народа за представителността на политическите партии във властта и в публичното пространство въобще; би застрашило политическия плурализъм“. Само че президентът не казва, след като единият лев е достатъчна според него субсидия за държавно финансиране, как ще се запази политическият плурализъм, ако се забрани, както той пледира, ограничи, както той пледира в мотивите на ветото си, финансиране от физически и юридически лица и еднолични търговци. Трябва да кажа, че когато се каже „а“, трябва да се каже и „б“. (Силен шум и реплики.)

Аз не обвинявам президента – той не е законодателен орган, няма законодателна инициатива. Целта на неговото вето е да каже с какво не е съгласен, но той по Конституция не е задължен да ни дава алтернативни предложения. Голяма част от преждеговорившите от тази трибуна се обявиха за президентското вето. Голяма част от тях казаха, че това да се финансира с държавна субсидия от един лев е неправилно, както е и неправилно да има финансиране чрез дарения от юридически лица и еднолични търговци, но нито един от преждеговорившите, с малки изключения, не каза как трябва да се финансират политическите партии. Не само че не казаха от тази трибуна, но когато дълго разисквахме Закона, не постъпи нито едно смислено предложение – да не кажа нито едно предложение, особено от лявата част на залата, в което те да предложат метод за финансиране, сума за държавна субсидия. Нищо! Защото всички се боят да застанат срещу волята на народа, защото всеки иска да експлоатира популизма на максимална степен. Да се върнем на ветото на президента. Президентът казва, че не бива юридически лица и еднолични търговци да финансират политически партии, защото това би направило партиите зависими от тяхната воля, от волята им за печалба. От тази трибуна Вие разширихте квалификациите и казахте, че по този начин ще се разреши рекетът, корупцията, че по този начин ще се узакони лобизмът, без да има закон за лобизъм. Да, наистина в България няма закон за лобизма и това не е добре, защото лобизъм има. Голяма част от Вас го знаят, практикуват го в този парламент и в предходните такива. Но лобизмът, уважаеми колеги, всъщност означава да афишираш пред цялото общество кого финансираш и защо го финансираш. Всъщност основният гарант за това, че няма да има корупция, че няма да има скрито финансиране, което да търси скрити интереси, е публичността на тези дарения, публичността, която законът гарантира. В ерата на интернет всеки един човек, който има достъп до социалната мрежа, може да се информира кое юридическо и физическо лице е финансирало партия. Не само да се информира, но и да направи сравнение това юридическо или физическо лице в миналото, в настоящото или в бъдещето, облагодетелствало ли се е от определени решения на тази партия. По-прозрачно от това – да направиш дарение, и да се афишираш в публичното пространство, аз не виждам какво може да се направи? А фактът, че политическите партии следва да имат финансиране, за да съществуват, никой не го отрича, а и Вие не го отрекохте от тази трибуна. Пак се обръщам към Вас, уважаеми колеги от ляво – най-вече от ляво и част от дясно: къде са Вашите предложения, какво направихте Вие, за да се състои дебатът тук, в тази зала, между първо и второ четене на този закон? Нищо не направихте, защото не искате да поемете отговорност за публичната си позиция. Това може да се направи единствено и само като извод от Вашето поведение. Политическа партия ГЕРБ твърдо стои зад предложението, което беше направено в Закона, а именно за ограничаване на държавната субсидия до размер такъв, какъвто над 70% от българските граждани одобряват. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, никога не се говори от името на целия народ. Това си го позволяват единствено и само – исторически, ако се върна назад, диктаторите, да говорят от името на целия народ. Госпожо Стоянова, елементарни цифри. Два милиона и половина души, които подкрепиха референдума, а Вие казвате, че това е целият народ, от името на народа. Само че четири милиона души не подкрепиха този референдум. Какво правим с тези четири милиона души, първо? Второ, не е вярно, че не са правени предложения. Групата на Патриотите предложи да има таван на тези дарения, Вие го отхвърлихте. Факт ли беше? Факт беше. Госпожо Стоянова, не си позволявайте никога да говорите от името на целия народ. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, аз също вземам думата, за да опровергая казаното от Вас, защото то не беше истина. Предложения между първо и второ четене имаше, ние направихме такива. Дадохме си труда да предложим начин за финансиране, който смятаме за правилен. Вие избягахте от дебата не за друго, а избягахте от дебата, защото той е неизгоден за ГЕРБ, тъй като хората не желаят, смятат, че партиите вземат много пари именно заради партиите ГЕРБ и БСП, именно заради милионите по сметка, именно заради всякакви фриволни финансирания с пари от субсидията, която получавате от държавата на различни благотворителни инициативи, тъй като идеята на законодателя е била да подпомага партиите за осъществяване на тяхната специфична дейност. Точно такова предложение формулирахме ние – минимум средства, които да гарантират най-малко парламентарната дейност на политическите партии, от гледна точка на издръжка на клубове, от гледна точка на възможност за поддържане на приемни, на срещи с гражданите и прочее по областните градове. Това нещо беше възможно за дебат, но такъв дебат не се случи, беше отхвърлено. В това отношение смятам, че ГЕРБ наистина са големи длъжници на обществото именно на темата дебат. Затова се мятаме сега от една идея към друга – едната да поправи малко другата, но обърква нещо повече. След това пък ветото – ще го преодолеете, добре, но въпросът остава открит. Това не е устойчива система, която създавате. Тази система не може да работи. Рано или късно трябва да я променим, защото тя ще гръмне като бомба и ще помете политическата система именно на базата на нечистоплътни връзки между политическите партии и между бизнеса. Пак казвам, ние не сме за ветото в този вид и с тези мотиви, но сме против Закона, който създадохте, защото той само вреди на политическата система.

Благодаря, госпожо Председател. Първо, тук ми беше направена забележка, че си позволявам диктаторски маниер – да говоря от името на хората. Ние тук сме представители на хората и говорим от тяхно име. Когато говорим за хората – аз именно подплатих своята позиция с броя на хората, подкрепящи този модел на финансиране от един лев от държавата. Така че не смятам, че народни представители, чиито партии получиха гласове по-малко от подсъдимата Иванчева (шум и реплики), имат по-голямо право от мен да говорят от името на хората. (Шум и реплики.) Колкото до начина на финансиране, аз съм съгласна с Вас, господин Веселинов, че трябва има начин на финансиране. Казвам, че не е задължително това да бъде само държавна субсидия, но такъв, че да могат всички партии да осъществяват своята дейност и да има наистина политически плурализъм. Колкото до нечистоплътните връзки, за които Вие говорите, аз мисля, че сега и в предходните години има повече нечистоплътни връзки между бизнес и политически партии, които по никакъв начин не стават достояние на хората, на разследващите журналисти, на всички нас, а и по никакъв начин няма да станат достояние, а държавната субсидия беше алибито за тези нечистоплътни връзки. Сега с тази държавна субсидия и с публичността на даренията просто няма как да има такива нечистоплътни връзки. (Шум и реплики.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Затова, че по никакъв начин не направихте забележка на госпожа Стоянова, която излизаше абсолютно извън рамките на наложеното вето. Тя говореше за съвсем други процеси, проекти, един лев и така нататък. Второ, следваше да припомните на госпожа Стоянова каква беше процедурата по този законопроект. Господин Борисов дойде, каза, че ще хвърли политическите партии на олигарсите, плеснахте с ръце, гласувахте, приключиха дебатите. (Шум и реплики.)

Сега да обвинявате и да ревете, че не е имало дебати, когато Вие ги гласувахте за два-три дни, това наистина е наглост!

Госпожо Председател, дами и господа! Гласувах „против“ Законопроекта, защото считам, че по никакъв начин не трябва да допускаме българските политически партии да са зависими от българските олигарси, от бизнесмени, от чуждестранни фирми и всякакви други намеси, които ще повлияят изцяло на нагласите на всяка политическа партия по всеки един закон, по всяко едно предложение. Това, което и днес се препотвърди в българското Народно събрание, за съжаление, е крачка назад от демократичността на България. Не е нормално ние, като народни представители, без значение от кои политически партии сме, да допуснем българските партии да бъдат зависими от различни фактори. Да, на мен ми е ясно, че някои от партиите в парламента са доволни от това – някои имат кръгове от фирми, други са бизнесмени и ще си финансират директно партията. Досега може би са го правили задкулисно, сега вече ще го правят явно. Големите партии – също. Те ще намерят хора, които ще ги финансират, но като ги финансират, какво ще направят за тях след това? Трябва да им се отблагодарят. Това ли е демокрацията, това ли е начинът на управление на държавата – да зависят българските партии от бизнеса и бизнесът да решава вместо избраните хора в тази зала, или тези, които са в Министерския съвет?! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г., приет на първо гласуване на 16 юли 2019 г. „Закон за изменение на Изборния кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам процедура. Бих искала да докладвам предложение на народния представител Александър Сабанов за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народния представител Хамид Хамид и група народни представители за изменение и допълнение на чл. 213 от Изборния кодекс. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Колеги, бих искала да докладвам тук и следващите предложения, които са извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народния представител Спас Панчев и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Правя процедура, уважаема госпожо Председател. Моля да подложите на гласуване така докладваните от мен текстове. Становището на Комисията е да не се разглеждат направените предложения на основание чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че в много законопроекти досега си позволявахте, колеги от управляващата коалиция, да се възползвате от правото – може би няма да ги посочвам – да се променят закони с Преходни и заключителни разпоредби на определен закон. Ако си спомняте, тук четири часа водихме дискусия за това как искахте да промените Закона за концесиите, за Черноморското крайбрежие през Закона за устройство на територията и много други практики. И сега, видите ли, когато всички български граждани дебатират, че ще се проведат местни избори, и когато искаме да възстановим едно право на хората – през 2015 г. се избраха 3406 кмета на населени места. (Реплики отдясно.) Да, правя мотиви за обратно гласуване, за да може да вземете информирано решение за себе си. Сега ще се лишат около 1500, близо 1496 жители на населени места да гласуват. И, колеги, осъзнато си вижте избирателните райони. В тези избирателни райони има населени места, в които нямат никаква публична услуга. И редно ли е в демократична България да се оставим, да не се ползваме от гражданската инициатива хората да си избират кмет? Дори вижте френската практика, дори вижте европейски и други практики. И да, ако кметовете на общини бяха активни поне да назначат кметове на кметства, кметски наместници, това щеше да е добре.

Сега пак ще дам един малък пример. Три секунди имам още, госпожо Председател. Благодаря, че ме предупредихте. Дори в тригодишната прогноза на министъра на финансите и за това има средства. Полицаи няма, лекар няма, нищо няма. Дайте да гласуваме…

…в момента това предложение чрез Изборния кодекс. Ако Вие го отхвърлите, ние отново ще го предложим, но нали сте „Граждани за европейско развитие“?... Нали търсите гражданската инициатива?

Благодаря.

Всяка точка, която е предложена от всеки народен представител да бъде разделно гласувана, отделно. Моята точка – отделно, на господин Панчев – отделно. (Шум и реплики.)

По § 1 – текст на вносител. Предложение на народния представител Хамид Хамид и група народни представители: § 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс в § 39 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „се произвежда в най-малко 6000 избирателни секции“ се заменят с „не се произвежда“. 2. В ал. 3 думите „На всички избори след общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. се произвежда само машинно гласуване и“ се заменят със „След общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България и на тези избори“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съзнавайки отговорността, която имаме като най-голяма парламентарно представена политическа сила и като мандатоносител за провеждането на легитимни местни избори, допуснахме отстъпление от първоначалното предложение, което гласеше, че предлагаме машинно гласуване да не се произвежда в райони с многомандатен избор – многомандатни изборни райони. Това е така, защото наистина търсим съгласие и го търсим по начин, по който може да се постигне най-максимално и прозрачно провеждане на изборния процес. Няма да повтарям всички аргументи, които вече изтъкнахме тук при първо гласуване на този законопроект за това, че с оглед на констатациите от проведените европейски избори, машинното гласуване ще създаде редица затруднения и може да опорочи протичането на изборния процес и местните избори, при които се налага да гласуваме в сложна процедура за 265 кмета, 265 вида различни листи за общински съветници, 3187 листи за кметове на малки населени места, и мисля, още 35 кмета за райони в тези градове, в които има такива. Всичко това като аргументи смятам, че беше съвсем обективно изложено пред Вас, но искам и да подчертая, че ние наистина търсим съгласие и заявяваме тук, че ще направим всичко възможно заедно с Вас отново да отворим Изборния кодекс след протичането на местните избори и да търсим тези решения, които да гарантират прозрачен изборен процес, коректно отчитане на резултатите и ще преодолеят всички несъвършенства, които като технически проблем са отчетени при машинното гласуване и като проблем в изборния процес в България. Примерно големият процент недействителни бюлетини. Може да обсъдим темата за машинно преброяване или за друг вид коректно отчитане на изборните резултати. Ще отстраним всички проблеми, които във времето са се създали в Изборния кодекс, защото той многократно е бил поправян и буквално кърпен, за да се получи нещо, което в момента наистина трябва да преосмислим, преразгледаме, но в рамките на спокойна процедура след проведени местни избори, за които ние трябва да гарантираме протичане по начин, който да не доведе до безкрайно оспорване на резултата и до съмнения за тяхната легитимност. Призовавам всички национално отговорни политически сили наистина да поемат нашата протегната ръка за консенсусно преразглеждане на Изборния кодекс след провеждането на местните избори и сега да подкрепят отхвърлянето на употребата на машини в гласуването за избори за местни представители през тази година.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Дариткова, приемаме Вашата отворена ръка. Ще се опитам да бъда достатъчно отговорен и аз, защото Вашата отговорност не се изчерпва с организирането на предстоящите избори, Вашата отговорност като най-голяма политическа сила, като крепител на управлението. Вашата лична като председател на тази група е да има някаква устойчивост и предвидимост в българското законодателство, особено в чувствителни материи като Изборния кодекс. За съжаление, и сегашното отстъпление, което правите, показва точно обратното и ще Ви кажа най-нормално защо. Само преди две седмици Вие тук ни убеждавахте, че машинно гласуване не трябва да има: не трябва, защото е много скъпо; не трябва, защото го няма никъде в Европа; не трябва, защото е неефективно; не трябва, защото е опасно. Не трябва да има! Днес казвате, че трябва да има за всички избори, но не и за местните! Или искате машинно гласуване, или не искате. Можем да спорим по въпроса, но заемете най-накрая една позиция и дайте да спорим по нея. Народът накрая чрез гласуване – машинно или не, ще отсъди кой крив, кой прав. Може, казвате да се опорочи процесът. Проблемът е, че той до голяма степен вече е опорочен. Проблемът е, че непрекъснато сгрешените протоколи, репортажите, които излизат по телевизията, всеки местен вот, и особено местен вот, е опорочен с най-различни брутални практики на измама. Ще реши ли машината всички тези проблеми? Не! Крачка в правилната посока ли е? Да! Защо тогава се противопоставяте? И накрая, защо мисля, че заявката Ви за отговорност не съответства на казаното. Сега ще гласуваме поредното изменение на един параграф, променен преди три месеца по един начин и Вие заявявате, че след тези избори ще отворим Изборния кодекс и ще го гледаме наново. Какъв е смисълът от това, което пишем в Закона? Това е Закон, не книга-игра. Не може да се връщаш на него всеки ден, според различните си констатации. Добре, да говорим за Изборния кодекс, да говорим за начина на гласуване, машинно преброяване и всички техники – налице сме и ще го правим явно след следващите избори, следващите сесии.

Но нека да разберем веднъж завинаги, че Законът трябва да има елементарна устойчивост, иначе просто не бива да е прилаган. Извинявам се, госпожо Председател.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Съвсем кратка реплика. Аз бих повярвал, уважаема госпожо Дариткова, че сте искрени в това, което казахте, ако машинното гласуване се беше въвело преди два или три месеца, а сега констатирате тези проблеми. Близо шест години се опитваме да въведем това машинно гласуване, а Вие точно сега – преди местните избори, се сетихте, че не можете да го въведете. Сега! Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, призовавате за единомислие и да приемем подадената от Вас ръка, за отговорно поведение, но е много плаха тази ръка, тя е много разколебана. Когато предлагате такова нещо, трябва да се върнете поне седем-осем месеца назад, не повече, когато от тази трибуна и госпожа Менда Стоянова, и Вие, ни гарантирахте, когато приемахме бюджета за 2019 г., че машинно гласуване ще има. Гарантирахте ни, че в бюджета има 50 млн. лв. за машинно гласуване. Тогава водихме същия дебат, тогава пак искахте да отпадне, и тогава казах, че важното е парламентът да реши иска ли да има машинно гласуване, или не иска. Тогава между първо и второ четене, когато парите бяха осигурени, пак така между кулоарите, незнайно откъде, всички се обединихме, че трябва да има машинно гласуване и го въведохме. След това, малко преди европейските избори, когато променяхме Изборния кодекс, по предложение на колегите от „Движението за права и свободи“ направихте и времеви график – 3000, 6000, 12 000. И това го приехме, и казахме: всички работим в тази посока. Само че Вашите представители в Централната избирателна комисия саботираха от първия ден въвеждането на машинното гласуване. Затова казваме, че не сте последователни и че е плаха тази ръка. Нека да чуем наистина гаранцията и защо сега бягате от това нещо? Централната избирателна комисия в момента не казва: отменете гласуването. Те казват: направете първо, второ, трето, променете законодателството и няма проблем. Има достатъчно време, но пак не искате. Когато нямате аргументи, а искате само съгласие, искате само да работим заедно – на базата на какво? Има законодателство, има пари, има обединение от всички – и от ляво, и от дясно, и от центъра, че трябва да има машинно гласуване, и никой не оспорва към днешна дата, както и Вие казахте, машинното гласуване и сега обаче – дайте, точно за тези избори да го няма.

Благодаря Ви, извинявайте.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми репликиращи! Да, трябва да има устойчивост на законодателния процес, но в това отношение всички имаме своите лоши примери, защото приетият от нас през 2011 г. Изборен кодекс още 2015 г. беше основно прекроен от Ваши представители, така че ние трябва да се учим от грешките си и ние сме готови… (реплики от ГЕРБ: „2014 година“)… извинявайте, доста по-рано – 2014 г., обърках годината. Благодаря за коректната бележка от залата. Освен това искам да подчертая, че ние сме готови да се учим от грешките си, за разлика от Вас. Нека да кажем, че ние въведохме машинното гласуване, тоест ние сме били последователни в изпълнението на Закона и в това свое решение. Ние въведохме три хиляди машини за евро изборите, похарчихме 7,5 млн. лв., осигурихме гласуване чрез машини, но отчетохме и редица дефекти в това гласуване. Аз няма да повтарям отново аргументите, защото Вие ги чухте и срещу тях не можахте да изложите свои аргументи, освен че това ще гарантира по някакъв начин премахването на недействителните бюлетини и ще махне контролирането на вота, ако се гласува чрез машини. Това, че машините не позволяват бърз достъп на избирателите, че не позволяват коректно броене, защото ние разчитаме на ръчно сумиране на резултатите, това че не позволяват наистина да бъдем сигурни в това, че машината не може да бъде манипулирана, защото по някакъв начин софтуерът трябва да бъде защитен, ние го отчитаме като проблем и искаме дебатът да бъде сериозен, отговорен, да не бъде в рамките на някакви срокове, които ни притискат в момента, при обявена дата за местните избори. Затова аз гарантирам, че са абсолютно коректни и сериозни намеренията ни да водим сериозен, отговорен разговор в Народното събрание за това кое ще гарантира прозрачност на вота, без това обаче да ни освобождава от отговорност – ние, като политици, да гарантираме чрез поведението си наистина честна игра в предстоящите избори.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам основния мотив на ГЕРБ за отмяна на машинното гласуване, а именно: рискът от провал на местните избори. Нали така, колеги? Нека се върнем към предишните – тези през 2015 г., които не бяха провал за ГЕРБ. Как дойде успехът и как бе предотвратен именно провалът? Припомням безспорни факти. Според Асоциация „Прозрачност без граници“ на вота през 2015 г. е имало една четвърт повече нарушения, свързани с работата на изборната администрация, в сравнение с предишните местни избори през 2011 г. Според данни на организацията контролираният и купеният вот представляват над 15% от всички нарушения. Истерията и чувалите в софийската зала „Арена Армеец“ през октомври 2015 г., когато обработката на секционните протоколи в ЦИК приключи след повече от 60 часа, повтарям, повече от 60 часа след края на изборния ден, а хората припадаха от изтощение, в МВР и прокуратурата във Видин имаше сигнал, че част от Комисията има химикалки с изчезващо мастило. После се оказа, че това не е само във Видин, а е характерно за цялата страна. Огромен брой технически сгрешени протоколи, пренаписани протоколи – от такова успешно провеждане на изборите ние от опозицията се страхуваме и искаме да предложим алтернатива на чувалите, и на драсканите протоколи, а именно въвеждането на машини. Било скъпо, колеги! Не, колеги, не е скъпо, защото има една невидима зависимост и това е зависимостта на кметовете и на общинските съветници – когато печелят изборите, след това те трябва да направят нужната услуга и това струва на българския данъкоплатец милиони, милиони левове, така че тази Ваша теза, че това струвало много скъпо, а хартиената бюлетина струва стотинки, не издържа. Друга теза – не сме били готови за машинно гласуване. Не е вярно! Властта умишлено бойкотира машинното гласуване и това го виждаме изцяло в начина, по който гласувате тук, и в постоянната смяна на мнението Ви. Щом като не сме подготвени за машините, аз питам дали сме подготвени и за тол системата. В същото време обаче в бензиностанциите, почти във всички вериги, виждаме машини. Тоест за електронната винетка може да има машини, а когато става въпрос за демократичния вот на българския гражданин, не може да има машини, защото, виждате ли, струвало скъпо и било много сложно. Уважаеми дами и господа, считаме, че Вашата основна цел е именно служебна победа на местните избори. Започнахте с единия лев, сега отиваме и към машинното гласуване – това е Вашата същност. Вие в момента преразпределяте властта и искате чрез местната власт да гарантирате след това и победата си на предстоящите парламентарни избори. Просто бъдете откровени, искрени и кажете каква именно е причината за машинното гласуване, защото там, където няма химикалка, наистина вотът може изцяло да отговаря на всеки един гласоподавател за гласа, който е дал. За съжаление, най-жалкото е наистина за демократичния граждански сектор в страната, който стои настрани от този дебат. Ние от левицата ще продължаваме да защитаваме демокрацията и считам, че рано или късно и Вие ще се съгласите с нас. Проблемът е, че когато Вие започнете да гласувате с нас, а понякога е прекалено късно, затова чуйте ни сега: моментът е подходящ, машинното гласуване е необходимо на страната. Наистина е срамота, когато виждаме чувалите, когато виждаме какво се случва в „Арена Армеец“, когато виждаме надрасканите протоколи и най важното от всичко е, че в една демократична България ние не уважаваме гласът на суверена! Благодаря Ви.

Уважаеми колеги народни представители! Според мен над дясната половина се стели страх от предстоящите избори и ще Ви кажа защо е така. Анализирайки европейските избори, независимо, че Вие ги спечелихте, се вижда една тенденция за електорален спад в ГЕРБ и за повишаване на гласовете за левицата, а поради това се разиграва едни сценарий в момента в Народното събрание. Първо, удряте опозицията с един лев и ги сваляте в партер на предстоящата борба за местните избори. Второ, посягате на машинното гласуване, защото трябваше шест хиляди машини да вземат участие в предстоящия вот и това, което променяте – от шест хиляди машини, отиваме на нула. След това обещавате, че на следващите избори ще отворите отново Избирателния кодекс и ще направите промени. Предполагам, че отново ще отмените машинното гласуване. Какъв е проблемът с машинното гласуване? Къде Ви спъва? Основно проблемите и фалшификациите са в секционните избирателни комисии. Там се произвеждат недействителни бюлетини, които са 7 – 8%, а за този интелигентен български народ това е изключително много. Там се поправят протоколите. Докато при машините, когато в 19,00 ч. се удари тоталът, се получава готовият протокол, който отчита точния резултат – няма фалшиви бюлетини, няма драскане, няма промяна. Тогава на самата секционна комисия се променя характерът, защото тя има само регистративна функция. Ако се мине изцяло на машинно гласуване, тогава няма да има тази комбинация между хартията и машинното гласуване, няма да има пренасяне на резултата от машинното гласуване в протокола, откъдето стават отново проблеми и фалшификации. Затова според мен бъдещето на България е изключително в машинното гласуване, защото то гарантира точност на вота. Не се съмнявайте в интелигентността на българския народ, че не може да гласува машинно, след като може да си купуваме винетки чрез тези машини и освен това вече се плащат данъци и по електронен път. Считам, че днес ние трябва да вземем решение да си останат шест хиляди машини и на следващото гласуване – предполагам, парламентарните избори, да бъде изцяло на машинно гласуване. Гласувайте в тази посока и няма да сгрешите! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от БСП сме изразили своето становище по отношение предлаганата промяна в Изборния кодекс, в частта „Отмяна на машинното гласуване в предстоящите избори за местна власт“ както в залата, така и в Правната комисия. То не е променено. Но Вие дължите отговор на следните въпроси: защо сега така бързо, само три месеца преди провеждането на изборите за местна власт, правите тази промяна в Изборния кодекс при препоръките на Венецианската комисия да не се променя изборното законодателство поне от шест до 12 месеца преди провеждането на изборите? Защо сега искате да лишите граждани от демократичното им право да гласуват машинно, при положение че една трета от гласувалите за членове на европейския парламент са гласували машинно? Защо сега, при положение че машинният вот не може да се манипулира и при него не се отчитат недействителни бюлетини? Защо сега, при положение че вече имаме опит в провеждането на машинно гласуване при това над 20 хиляди члена на секционни избирателни комисии вече имат опит в провеждането на това гласуване? Защо сега, когато Централната избирателна комисия е заявила готовност, че може да проведе предстоящите избори с машинно гласуване? Може би отговорът е един: така подготвяте служебната си победа в следващите избори за местна власт.

Следващият.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Струва ми се, че в този дебат трябва да припомним някои от аргументите, с които бяха приети последните промени, защото те са важни. Струва ми се, че е важно да кажем, че машинното гласуване е гаранция манипулирането на изборите да бъде сведено до нула. Машинното гласуване практически елиминира недействителните бюлетини. Между другото, това са същите тези бюлетини, които са 4 – 5 пъти повече от другите европейски страни. Въпросът тук е в какво искат да ни убедят управляващите с тези бюлетини? Може би, че българският избирател е неграмотен, не може да осъществи правилния избор и да се определи или просто схемата за обявяване на неудобните и неправилни бюлетини за недействителни такива, трябва да гарантира векуването във властта! Машинното гласуване гарантира преференциалния вот, който в най-голяма степен изразява волята на самите избиратели. Машинното гласуване елиминира подправените, или да кажем директно – доправените, протоколи. Машинното гласуване свежда до минимум работата в грешките на членовете на секционните избирателни комисии. Сами разбирате, че след всички тези аргументи, които припомних, ако имаше желание за честен, прозрачен и обективен изборен процес, всички ние в тази зала трябваше да подкрепим машинното гласуване сега, повсеместно и за всички видове избори. Но очевидно явните и неявни гласове, които са против него, са продиктувани от страха, че именно това ще се случи – че изборите ще станат честни, прозрачни и обективни и няма да могат да бъдат манипулирани. Днес вече всички български граждани ще разберат окончателно защо управляващите отказват да въведат повсеместното машинно гласуване за всички видове избори. Причините за това очевидно не са нито технически, нито финансови, както преди няколко дни се опита да ни убеди председателят на парламентарната група на ГЕРБ госпожа Дариткова. Причината е само една и това е Вашият страх, господа управляващи! Страх Ви е от светлината, страх Ви е от точността на компютрите и машинното гласуване. Страх Ви е, че всички добре отработени хватки и инструменти за манипулиране вече няма да Ви спасят и да Ви гарантират несменяемост. Занимавате ни наистина с някакви третостепенни технически въпроси. Всъщност напоследък виждаме, че някакви специалисти по всичко се упражняват именно и по темата: „Защо да ограничим или направо да премахнем машинното гласуване за някои видове избори?“ Истината е съвсем проста. Просто управляващите се уплашиха, че при машинното гласуване няма да сработи машината за манипулации. Затова минаха към изпитаната хватка и за пореден път в самото навечерие, между другото, на изборите да променят Изборния кодекс. Това е страх, това е антидемократично, антиевропейско и несъмнено нарушава принципите на правовата държава. Затова ние от БСП не вярваме на поредния законодателен абсурд, чрез който властта се опитва и иска да си гарантира несменяемост засега само в местната власт; не вярваме, че само след няколко месеца в навечерието вече на парламентарните избори няма да се предприеме следващата промяна в Изборния кодекс, с която да се ограничи възможността на българските граждани да гласуват, само и само, за да си запази мястото във властта. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, имах възможност по време на заседанието на Правната комисия да се изкажа по въпроса, затова съвсем накратко. Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи предложението на господин Ципов. Смятаме, че това е крачка напред – вярно, не е пълна победа, но е голяма крачка напред, като машинното гласуване се запазва при парламентарни избори. Няма да приемем обаче пълното премахване на машинното гласуване за местни избори и ще приемем поканата на госпожа Дариткова веднага след изборите да отворим Изборния кодекс и ще настояваме машинно гласуване и на местни избори след тези, които предстоят. Наясно сме, че с тази организация и този ред, който видяхме на европейските избори, машинни избори след два месеца ще доведат до същата, а може би и до по-голяма катастрофа. Всички писма, които Централната избирателна комисия писа до редица държавни институции, останаха без отговор – на кой му трябваше по-дълъг срок, на кой му беше извън компетентността, но оставиха Централната избирателна комисия сама. Нямаше кой да сертифицира машините, нямаше кой да одитира, нямаше кой да ги тества, нямаше кой да пише софтуера. Някои машини бяха тествани половин час преди започване на изборния ден! Затова още от месец септември 2018 г. ние настояхме държавата да си закупи машините и съвсем детайлно в Кодекса да бъдат уредени всички въпроси, свързани със собствеността на машините, с това кой да сертифицира, кой да тества и кой да извърши последващ одит на машините за гласуване. Смятаме също, че в Кодекса трябва да бъде записано кой да изготвя софтуера и кой да е преброителят на изборите. Ще внесем тези предложения веднага след местния вот. Наред с това ще предложим и алтернативни решения на машинното гласуване. В случай че бъде оставено гласуване с хартиени бюлетини, ще настояваме да бъде въведено машинно отчитане на хартиеното гласуване. Ще внесем също всички онези наши предложения, които смятаме, че нарушават правата на човека, нарушават правото на избор, както и всички онези текстове, които не работят по Кодекса. Смятаме, че предложението на господин Ципов е приемливо и още веднъж заявявам нашата подкрепа за него.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека бъдем честни и в тази зала днес да си признаем едно – пет години си подхвърляме най-различни аргументи, с които да не приемем машинното гласуване, такова каквото е регламентирано в Изборния кодекс. Тези аргументи не само са несъстоятелни, те показват Вашата цел. Защото точно когато Вие говорите, че искате да отложим дебата след местния вот, най-вероятно когато отложим дебата след местния вот, отново ще вкарате предложение да няма машини. Аз казвам отговорно от тази трибуна, и миналата седмица, когато разглеждахме въпроса за машинното гласуване го казах, умишлено държавата и ЦИК стопираха машинното гласуване на миналите европейски избори, умишлено самата обществена поръчка – това, което в момента господин Хамид каза, че държавните институции не са отговорили на писмата на ЦИК, показват отношението на управлението към машинното гласуване. Машинното гласуване дава гаранция срещу недобронамерените действия на изборната администрация, а премахването му води до манипулации и изборни грешки. Това е истината. Протоколите го доказват. Отворете страницата на Централната избирателна комисия и погледнете протоколите – поправени, драскани, сменени резултати. Погледнете процента недействителни бюлетини – 7% недействителни бюлетини, това показва, че точно обратна трябва да бъде нашата нагласа към машинното гласуване. Защото машинното гласуване е много по-лесно – можем да проверим резултата си как гласуваме, вотът ни не може да бъде манипулиран и да бъде отчетен. Това е изключително важно. Когато говорим за отчитане на гласове, нека видим доклада и препоръките на Обществения съвет към ЦИК след приключването на евроизборите. Те дават препоръка да няма прехвърляне на резултатите от флаш паметите в протоколите. Нищо не пречи да бъде изработена такава процедура, която да не прехвърля резултатите от флаш паметите в официалния протокол, а в отделен протокол. В крайна сметка работата на секционните избирателни комисии, такава каквато е регламентирана в Изборния кодекс, ги задължава да извеждат тези резултати, но те могат да бъдат отделно, могат да бъдат нагледно и огледално на това, което излиза от флаш паметите. Грешките ги допусна ЦИК, грешките ги допуснаха членовете на секционните избирателни комисии. В крайна сметка аз съм убедена, че ако има воля в управлението, ако има воля в Централната избирателна комисия, смятам, че този процес може да бъде подобрен само с едни изменени процедурни правила. Ще кажа няколко думи по това, което госпожа Дариткова спомена по отношение сложността на избора. Точно сложността на избора, точно това, че ще гласуваме за кметове в 265 общини, ще гласуваме за кметове на населени места, ще гласуваме за кметове на райони, ще гласуваме за общински съветници и точно, защото листите ще бъдат безкрайно дълги, точно машинното гласуване ще даде възможност на всеки, когато гласува, да провери този вот и той да бъде отчетен. Така че променете своята позиция. Подкрепете това връщане отново на желанието на всички, а аз смятам – на всички, които са използвали машината, защото те знаят, че това е най-добрият вариант да бъде отчетен вотът на хората, така че преразгледайте Вашата позиция. Надявам се на днешната воля на народните представители да не премахваме възможността да гласуваме с машини и тези 6000 машини да останат, за да може в крайна сметка обективността на резултата да бъде по-добра. Защото обратното говори за това, че Вие целите служебна победа, целите да не си създавате достатъчно трудности, целите да манипулирате вота, така както сте го правили и досега. Благодаря. (Реплика на докладчика Анна Александрова: „Вие сте специалисти по това!“)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията след изказването на последния записал се народен представител в списъка, който е предоставен на Вашето внимание, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, преди процедурата, направена от господин Ципов, аз оставих на председателя на Народното събрание списък с желаещите да се изкажат – моля, нека те да имат тази възможност да се изкажат. (Реплика от ДПС: „Да, да, да“.)

Да, това каза.

Прочетете списъка, моля, за да се знае кои хора имат изказване.

И Александър Иванов.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Реално според мен в момента това, което се води като дискусия пред българските граждани, допринася до известна степен тежестта на Народното събрание да бъде оспорима и ще кажа защо, колеги. В изказването си по Законопроекта и вчера, и днес, нашият колега Крум Зарков сподели това, и аз стоя на неговото мнение, и цялата парламентарна група: ние не можем да си обясним защо машинното право е право за президентски избори, право за парламентарни избори, право за членове на Европейския парламент, а е трудно право, по-затруднено право за провеждане на избори за местна власт? Аз не мога да си обясня това като двоен стандарт, и като законотворчество, което трябва да тежи, което трябва да убеждава българските граждани в тежестта, в честността и в справедливостта на вота. Много са дебатите относно това справедлив ли е вотът? Именно ние сме хората, които трябва да регулираме така и законопроектите, така и Изборния кодекс, че и в обществото да има по-голямо доверие. Да, самите избори, които предстоят, и с правилата, които сега създаваме, и с възможността да се гласува машинно, се дава възможност, един път, да имат доверие в хората, които избират и, второ, процедурата дали ще бъде с бюлетина или машинно, да успокоява обществото, че хората, които се избират, са именно техните честни и справедливо избрани от тях. Във времето на електрониката, във времето на динамиката, във времето на развиването на тези отношения някак си в съвременна България, във века, в който всичко динамично се променя, да водим дебат дали машината може да се настрои, дали това е скъпо – демокрацията по принцип е скъпо нещо, защото това именно е доверието на хората. Затова в момента категорично държим машинното право да бъде право за гласуване и по време на местни избори. Колегата от Пазарджик, преди малко изказала се, сподели – колеги, Вие го виждате, и ако трябва да вникнем в дълбочината на изборния процес, нали знаете, че след една седмица може би трябва да бъде и вотът за книжното гласуване? Защото, когато в „Информационно обслужване“ не се засекат паролите – всички знаете и гузно се мълчи за това, че когато не се засекат паролите, трябва да се отиде с торбичката в секционната комисия, да се отвори торбата, да броят наново, и да донесат чист и ясен протокол. В момента какво се прави? Именно тези чертички, тези задрасквания през нощта, при незасечена парола, при цифрите, които дава „Информационно обслужване“ в момента се променя дори и вотът. Искам някой да излезе и да сподели, че има такова чисто гласуване след проверката в „Информационно“, и да дадете поне един пример, когато хората са взели бюлетините и са се върнали, и са броили. В случая, отивайки към машинното гласуване в най-близкия вот до гражданите – за кметове на кметства, общински съветници, кметове на общини, районни кметове според мен сме длъжни да дадем гаранции на гражданите, че те ще имат възможности и в двата варианта, да не подценяваме хората, да не подценяваме секционните комисии, българския народ – от него произтича и нашето доверие, и съответно да дадем възможност това право да го има. Така че твърдо стоим за това предложение: машинното гласуване да го има и сега на този вот, и след като то е право в Изборния кодекс за другите избори, в момента няма как за това право да кажем: то пò не е право, когато е за местните избори. Ето това исках да споделя с членовете на парламента, господин Председател. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в дневния ред на Народното събрание пред народните представители за дискусия бяха представени два изключително важни законопроекта. В единия, който касаеше нормалното демократично функциониране на политическата система, разбира се, управляващите заедно с присъдружните им партньори зачеркнаха тази възможна демократична процедура, по която да съществува политическата система в България, предлагайки американския модел. Вие се опитахте с едно гласуване, натискане на едно зелено копче, да внушите на българските граждани, че от утре ще станат американци. Няма да ги стигнем по този начин американците. Опитвате се да изместите и дебата по отношение, както стана въпрос и на предишната дискусия, за единия лев субсидия, като заобиколите възможната зависимост от корпорации, бизнес и така нататък. Но въпросът тук днес във втора точка и във втория Законопроект, който трябва да обсъждаме, е как да бъде отчетен гласът на българските избиратели? Това, което въведоха гражданите за европейско развитие като тяхна запазена марка – фалшифицирането на протоколите, чувалите, недействителните бюлетини, една запазена марка за Вашето управление, която обаче българките граждани възнегодуват и смятаме, че като отговорни народни представител, това, което каза и госпожа Дариткова в началото – призова ни за отговорност на всички политици тук днес в Народното събрание, как да дадем възможност на един честен, открит избор и свобода на правото на избор на българските граждани? Защото не е тайна, че машинното гласуване е възможност да заобиколим субективния фактор, това е единствената възможност, която можем да предложим днес на българските граждани. Днес Вие казвате: да, ама за парламентарните избори! Но така, препускайки през законодателството като слон в стъкларски магазин, няма да се учудя, ако няколко месеца преди парламентарните избори отново промените Изборния кодекс и отмените машинното гласуване, защото това редовно го правите във Вашата практика. Днес гласуваме едно, утре гласувате на 360 градуса, различно от това, което сте гласували вчера и то с точно обратните аргументи. Днес въпросът е за машинното гласуване, който Вие отхвърляте като възможност в утрешния ден българските граждани да изразят свободно своя глас, и то пред най-важните избори – когато става въпрос за местни избори, за кметове, за общински съветници, и то с никакви аргументи. Един единствен сериозен аргумент, който чувам, е, че машините са били скъпи. Извинявайте, Вие се опитвате по един много евтин и популистки начин да покажете, че уж сте на страната на гражданите, защитавайки уж 2,5 милиона граждани като въведете един лев субсидия и сега, като отмените машинното гласуване, пак спестявайки от парите на българските данъкоплатци. Но за тях вече е смешно това, което Вие предлагате, защото трагичното положение, в което се намират българските граждани, благодарение на евтиния популизъм, който всеки ден предлагате със зеленото копче… Нали те виждат трайното затвърждаване на последното ни място в Европа. Така че няма как и Вашите аргументи да бъдат чути от българските граждани, защото 70% не искат да Ви чуват, не искат да ни слушат – и всички нас. Това е наша отговорност, госпожо Дариткова, на всички нас с гласуването, което днес предлагаме на българските граждани. С евтин популизъм и с евтини решения няма как да напреднем и няма как да станем част от онова европейско общество, което мечтаеха хиляди, десетки млади хора през 1990 година, уважаеми господа от управляващата коалиция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Обсъждаме отмяната на машинното гласуване. Колегите от ГЕРБ и госпожа Дариткова призоваха за дебат, призоваха за това да проведем наистина професионален експертен дебат за това трябва ли, не трябва ли да има машинно гласуване, кога да го въведем, за кои избори, с колко машини? Ето дебата, госпожо Дариткова. От ГЕРБ защо мълчите? Ето го, дебатът върви – говорят само от БСП, говорят колегите от ДПС, и всички други мълчат. Така дебат няма как да проведем, ако Вие чакате само ние да говорим, а Вие да ни слушате и накрая да натиснете бутона. Няма да стане дебат.

От Вас не можем да вземем думата.

Този разговор се опитваме да го водим вече една година. Казах Ви, и по време на бюджета, и по време на приемане на Изборния кодекс преди европейските избори, и преди една седмица – отново, когато говорихме по тези параграфи. Сега вече съм сигурен, че и според Вас машинното гласуване е нужно. Нали тази тема няма вече да я отваряме? В смисъл – единодушни сме за това, че машинното гласуване е нужно. Сега да видим какви бяха проблемите и защо не може да се случат сега или ако не сте убедени, станете и кажете: не, не е нужно. Но доколкото разбирам и от Вашия призив за протегната ръка за работа в една посока, разбирам, че… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Вие представлявате групата в момента и от името на групата говорихте. Разбирам, че искате да има машинно гласуване. Критиките бяха, затова че едва ли не един глас струвал скъпо. Ами, няма как да се изчисли дали е скъпо или евтино, при положение че не е задължително. Българските граждани, обучавайки се, или експериментирайки, както е въведено експериментално, могат да избират дали машинно или по стария начин да гласуват. Да, 30% от тях, или да бъда по-точен – 27%, избраха правото да гласуват машинно, на следващите избори ще бъдат – 60%. Ама ние сме дали възможност в 20% от секциите да има машини, нали така? Три хиляди секции са 25%. Нека да видим в шест хиляди, нека да видим в дванадесет хиляди секции какво ще се случи! Сега говорим за по една машина, вероятно ще се наложи по две машини да има, но това нещо трябва да започне. Тук само с приказки в тази зала и на тази трибуна няма как да стане. Няма кой да сертифицира машините – как да няма кой, толкова държавни органи има, че даже и Централната избирателна комисия Ви е казала кой трябва да го сертифицира! Казала Ви е и къде трябва да се съхраняват машините. Проблемът беше между първи и втори тур как да се направи така, че да бъде сменен софтуерът и за това нещо има предложения. Просто вторият тур на изборите ще бъде след две седмици, а не след една.

Кой го е предложил този закон?

Централната избирателна комисия, господин Лазаров, в становището. И Вие стъпвате на базата на това становище, което е експертно, от Централната избирателна комисия, която ни казва на всички нас какво да направим, в мотивите цитирате само това становище и накрая казвате – отменяме машинното гласуване. След една седмица поразмислихте малко и казахте: ама само за местните избори. Но местните избори са най-интересни, тук трябва да се тестват. На местни избори може и с хартийка, няма проблем. Машината е за да облекчи трудния, сложния вот, където има кмет, общински съветници, кмет на кметство – четири избора. Нали това е целта – да облекчим българските граждани. Има ли някой съмнения в тази зала, а и извън тази зала, че машинният вот предотвратява недействителните бюлетини? Аз не вярвам да има български гражданин, който да мисли обратното – че машината ще предотврати невалидните бюлетини. 350 хиляди недействителни бюлетини, уважаеми колеги! Това малко ли са според Вас? Явно трябва да направим нещо. Няма да говоря за това кой използва в дадени моменти изборните администрации да манипулира или не изборите – това го оставям настрани. Говорим безпристрастно – трябва ли да има машини, не трябва ли да има, какви са плюсовете, какви са минусите. Е няма минуси, разберете. Единственият минус, който е, е, че не искате да ги въведете, защото Ви е страх. От какво Ви е страх? Хайде да се обясним от какво Ви е страх! Защото така сте свикнали десет години да печелите избори. (Реплики от ГЕРБ.) Можете да ги спечелите и по друг начин. Аз вярвам, че управляващото мнозинство все още има някаква подкрепа в обществото и сигурно ще спечелите необходим брой, ама защо Ви е страх и отричате? Дайте сега тези избори да минат, пък след това ще му мислим. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Кога след това?

Предложението ми е да отхвърлим Вашето предложение за отпадане на машинното гласуване и още на тези избори да вървим по плана, който приехме за три хиляди, шест хиляди, дванадесет хиляди машини, за да имат българските граждани свободата да избират и вотът им да бъде оценен правилно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, благодаря! Уважаеми дами и господа народни представители! По-рано днес от тази трибуна, ще цитирам, се чу: „Ще направим всичко възможно да отворим отново Изборния кодекс след местните избори и да търсим решенията, гарантиращи прозрачен изборен процес, преодоляващи несъвършенствата“. Уважаеми управляващи, Вие досега какво правихте? (Реплики от ГЕРБ.) Не е от опозицията, от управляващите е изказването. И като правите всичко възможно да търсите несъвършенствата, досега не ги ли търсихте? Нали вече няколко пъти пипаме Изборния кодекс, нали заради него имаше спорове? Тези три хиляди машини, дори и тях махнахте – имало технически грешки... Специалистите казаха, че тези грешки са отстраними. Защо поне тези три хиляди машини не останаха в секциите, в които секционните избирателни комисии вече имат опит да боравят и да работят с тях? Защо поне тях не оставихте? Последователни сте в едно – да си променяте решенията постоянно, защото те идват, може би всички тук, в тази зала, знаем откъде – от Банкя, оттам идват Вашите решения и оттам ги променяте непрекъснато. И нещо друго, скъпи били машините – ами, разбира се, че ще излизат скъпо на българския данъкоплатец, защото се вземат под наем, а цялата им цена, цялата стойност на машините, ако бъдат закупени, е с 20% повече от наема, който плащаме до момента. Защо се прави това? Това не е ли показателно, че машините са в разрез с Вашите разбирания за правене на избори? Според нас е така. Един път завинаги трябваше да се закупят машините и още повече в тази зала Вие казахте в предишните месеци, че има 50 милиона, осигурени за закупуването на машините. Но всеки път, във всеки дебат и сега пак наново ще отваряме Изборния кодекс – правите каквото Ви е удобно и каквото Ви заповядат от Банкя. Само че хората вече не се връзват на тези приказки. Като сте такива спестовници на бюджета, пак питам защо наемате машините, а не ги закупихте, след като има решение на парламента и със съответната градация – три хиляди, шест хиляди, дванадесет хиляди? Нали спестявате от бюджета? Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, днес се възбуди интересен дебат и съжденията, които колегите от опозицията изказаха от тази трибуна, щяха да срещнат подкрепата в мое лице, ако тези техни желания и твърдения ги бяха осъществили още 2015 г., когато въведоха експериментално 50 секции за машинно гласуване – тоест 7% от секциите даже в София, ме поправят от залата, затова сега изведнъж, видите ли, те припознаха своята нова кауза – да защитават машинното гласуване, впоследствие, след няколко години, когато те вече нямат отговорност по провеждане на изборите, когато нямат отговорност по, естествено, формулирането, така да кажа, на секционните избирателни комисии и, естествено, приключване на изборите без възможности да има опасения от касиране на местния избор. Колеги, аз ще Ви задам следния въпрос: в София, Варна и Пловдив на местните избори има гласуване за районен кмет, за кмет на населено място, за кмет на община, за общински съвет и за преференции на общински съветници. Вие, колеги, можете ли да дадете, с чисто сърце да заявите, че ще протекат нормално тези избори и за избирателите, и за членовете на секционните избирателни комисии? Това гласуване ще протече в рамките, както знаете, на един ден – неделя, 27 октомври, и в срока, който е даден на следващата дата за евентуален втори тур на местните избори, 3-ти ноември, дали в този срок Вие се ангажирате, че това ще може да протече нормално, ще може да бъде сертифицирана машината, ще може да бъде отчетено демократичното право на глас на българските граждани? Вие не се ангажирате с това, колеги, а не го направихте и 2015 г., когато експериментално наистина само в 50 секции беше проведено такова гласуване от Вас. И пак ще попитам: Вие казвате, че 27% са гласували на машините от тези, които имат право да осъществят този вот на предходните избори за Европарламент. Ами да, колеги, обаче 75% не отидоха до машините, имаха възможност и предпочетоха хартиената бюлетина, защо не говорите за тях – говорите за малцинството? Вие затова имахте и такова представителство в парламента от 12 години насам. Колеги, много е важно да се вслушаме освен в самия избирател, от който 75% казва: „Искаме хартиено гласуване с бюлетина и химикалка“, също не се вслушвате в членовете на секционните избирателни комисии, които казаха, че това не е улеснило протичането на изборния ден, не е улеснило отчитането на резултатите на гласа на гражданите и има реална опасност, както казват Централната избирателна комисия, Венецианската комисия и други изборни експерти, че има реална заплаха да не се отчете правилно преференциалният вот за общински листи, особено при тези местни избори, където на всички колеги в тази зала е ясно, че наистина е сложен процесът по гласуването. Затова, колеги, Вие, не поемайки никаква отговорност, излизате днес, пак казвам, без нито едно предложение между първо и второ четене, колеги, без нито едно предложение как да се улесни, как да бъде проведено това машинно гласуване? Не, Вие излизате само с едни добри пожелания – имате законодателна инициатива, колеги, и това вече Ви става навик и на всяко вето, и на всяко второ гласуване Вие да излизате да се биете в гърдите, да сте радетели за нещо как да се случи, но без реално да имате идея как да бъде осъществено! Затова тези, които имат отговорност по провеждане на изборите – това са управляващата коалиция, казваме, че не премахваме машинното гласуване! Колеги, не го премахваме! Спрете да говорите това нещо от тази трибуна, защото най-малкото не е вярно. Казваме, че за предстоящите местни избори това гласуване би застрашило провеждането ми в два тура в период от една седмица. Това е, и това не е наша констатация само – пак Ви казвам, попитайте членовете на секционните избирателни комисии и спрете да ги обиждате, защото Вие имате квота в тези секционни избирателни комисии – това са Ваши членове, колеги, това са хора, отишли за средствата, които ще им бъдат изплатени от държавата за участие в секционните избирателни комисии или заради идеята, която изповядват – политическа. Отишли са да помогнат да се проведат избори. Затова не ги упреквайте, а напротив, благодарете им. Трябва всички български граждани да благодарим на членовете на секционните избирателни комисии, които се ангажират, знаете, изборният процес в България благодарение и в голяма степен на всички в тази зала става по-сложен, вместо да се улесни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вашето предложение предния път беше да се премахне вторият протокол, с което Вие се ангажирате и казахте, че едва ли не са фалшифицирани изборите…

Само да си довърша изречението. Идеята е, колеги, че и тогава Вие пак загубихте изборите. Не търсете индулгенция в машините за загубата Ви на предстоящите местни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря господин Председател. Уважаеми господин Иванов, казвате, че носите отговорност, че от Вас зависи, Вие сте отговорни и затова го правите. Ама Вие как си мислите, че се носи отговорност? Като отменяте закони? Миналата седмица понесохте отговорност за тол системата, като я отложихте за шест месеца. Сега поемате отговорност за машинното гласуване като го отлагате за следващите избори. Така не се носи отговорност! Отговорност се носи с действия, а не с бездействия. Казвате – не отменяме машинното гласуване, ами вижте текста, който сте предложили: „не се провежда машинно гласуване“. Думата „не“ значи отмяна, ако махнете сричката „не“ и остане „се провеждат“, тогава наистина поемате отговорност. Казвате българските граждани – другите 75%, ами точно така, 27% първия път при три хиляди машини са употребили правото на глас. Дайте възможност и на другите! Пак, казвам, какво по-нормално има в сложни избори да се използва машината? Тя именно това ще направи – ще облекчи. София не ми я давайте за пример! София Ви е емблема на това, как не се правят избори. Местните избори – емблема как не се правят избори. В 2014 г. ни връщате, ама сега сме 2019 г. Вие, управлявате напред, не управлявате назад! Няма да се връщаме на 3555 машини, а ще вървим напред към 6 хиляди, 12 хиляди машини! Казвате, че не сме направили предложения? Ама то го има в Закона, законът е действащ. Кой закон да променяме? Законът казва: 6 хиляди машини. И Вие го променяте. Ние какво да направим, да предложим 7 хиляди? Не, просто ние сме против това да отмените тези 6 хиляди машини. И за това говорим вече 2 часа и никой не ни чува в тази зала, никой не става да отговори. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, Венецианската комисия казва и да не се пипа изборен кодекс шест месеца преди избори, ама Вие пипате и то не за първи път. Отделно от това – неискрени сте в това, което говорите, най-малкото защото Вашата партия до последния момент отказваше да избере нова централна избирателна комисия, Вашата партия! И поради тази причина закъсня и сертифицирането на машините. Така ли беше? Така беше. И това показва неистинността Ви във Вашите твърдения и, разбира се, лутанията и залитанията, които се случват непрекъснато по указания от Банкя да променяте Вашите решения – нещо, в което сте последователни и не може да Ви се отрече. Това е.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа депутати! Уважаеми господин Иванов, говорите за честност на местния вот. Как го гарантирахте 2015 г. – с невалидни бюлетини, с поправени протоколи, с отворени чували, с 80 дела във ВАС? Това ли е гаранцията? Говорите, че машинният вот няма да гарантира честен избор? Не – ще гарантира! Защото няма невалидни протоколи! Там или гласуваш, или не гласуваш. А за да гласуваш, трябва да прочетеш, да можеш да прочетеш за кого гласуваш.

(ГЕРБ, от място): А който не може да чете?

Ами, няма да гласува, който не може да чете! И тук вече няма как да гласуваме с номерцата на ръцете, няма как да дадеш 50 лв., няма как да отидеш и да кажеш: „Гласувай за този, за да ти излезе вотът“. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Така че машинният вот гарантира – гарантира честен избор, защото… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Как ще си снимаш бюлетината пред Комисията? Няма как да стане! Страх Ви е от честен вот ли? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Страх Ви е да гласувате честно и да проведете избори честно, за да няма невалидни бюлетини, за да няма поправени протоколи? (Шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, благодаря Ви за репликите! По ред на номерата. Господин Свиленски, Политическа партия ГЕРБ носи своята отговорност с оставки, които не изтегля обратно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Също така най-голямото доверие го дават българските граждани и те го дават на Политическа партия ГЕРБ от 12 години насам! Съжалявам, че Вие не може да се класирате да биете на избори, но с идеи и с последователни политики Политическа партия ГЕРБ е първа политическа сила. Съжалявам! Това, явно, много Ви огорчава. Господин Ченчев, три месеца преди изборите 2014 г. кой смени Изборния кодекс – ама, изцяло? Изцяло! Вашата Политическа партия и Вашата политическа сила. Бъдете Вие откровени и честни, когато сте на тази трибуна!

И омбудсмана Мая Манолова!

И настоящият омбудсман – да. Благодаря Ви, че ми напомнихте от залата, ама, да го кажа. Госпожо Сидерова, пак обиждате членовете на секционните избирателни комисии, които – потретвам, са и членове, излъчени от Вашата Политическа партия! Вие какви обучения сте им провели, как сте ги убедили, с какви манипулации, явно, се стараете да ги убедите във вота или да провалят изборите си, е Ваша работа. На мен обаче ми направи друго впечатление, че сте много запозната тясно и в детайл, как се опорочават избори. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Значи, трябва наистина Централната избирателна комисия да Ви слуша как да не се опорочават изборите, да взима пример от Вас. Защото Вие всички мръсни практики ги изразихте от тази трибуна. Затова, ако имате такива сигнали, аз Ви призовавам да ги давате на прокуратурата, защото това е задължение на всеки един народен представител в българския парламент! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Пак да Ви кажа, колеги. Пак да Ви кажа! Не търсете индулгенция за загубата на предстоящите местни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вече няколко пъти се говори за това, могат ли в Народното събрание да се прекратяват разискванията на второ четене? Според мен не могат по простата причина, че чл. 84, ал. 3 казва, че „народният представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути на всяко предложение“. Това е мое право! Когато прекратите разискванията по този начин, това мое право се губи, тоест Правилникът в този случай според мен е нарушен. Освен това имаме разпореждането на чл. 62, който говори за това как се правят процедурни предложения. Казва се, че те се гласуват веднага освен в случаи – в ал. 2 се казва, че те не накърняват правата на парламентарните групи по чл. 58, което е същото. За мен чисто юридически имаме поне два проблема в Правилника с прекратяването на разискванията по време на второ четене, докато има желаещи да се изкажат. Във връзка с това искам да кажа, че това е нарушаване и на парламентарната практика. Парламентът съществува, за да дебатира. И това, че някой – Вие сте мнозинство, Вие може да направите предложението и преди началото на дебатите! Самият факт, че спирате дебата вече е нарушение на парламентарната практика. Разбира се, Вие може и да го направите, защото сте мнозинство. Това обаче няма да доведе нито до по-добро управление, нито до по-добър парламент. Във връзка с което, господин Председател, Ви призовавам от тук нататък да не го правим. Да не нарушаваме Правилника и правата на народните представители, защото дори да Ви е досадно да чуете още половин час някакви разсъждения на клети депутати от опозицията, това е част от устройството на държавата и на парламента! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не мога да не взема процедурата на отрицателен вот, защото след това гласуване не ми става ясно как ще обясним едно явление. Тук има и колега, който много добре е запознат с факта, който ще изрека. В една от секциите в град Луковит – не е София, не е Варна, не е еди-къде си, е имало машина. Машината – там са го отхвърлили машинното гласуване, няма нито един гласувал на машината. Резултатите са чудни! Резултатите са изключителни! Искам обаче да засегна в тях само някои. Осемнадесет процента невалидни бюлетини в секцията. А на местния вот 2015 г., когато отново е нямало машини и когато вотът е много добре изразен, невалидните са 25% – една четвърт от бюлетините са невалидни. Една четвърт! Ако се стремим към това – да, това е пътят. Искам да Ви кажа, че там всичко е програмирано. На последните европейски избори има един кандидат, който взима най много преференции. Това е за отчитане. Е, затова ние сме за машинното гласуване! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, гласувах „против“ този законопроект. Не искам тук отново да повтарям хилядите мотиви и доводи за това. Ще Ви кажа какво току-що Вие гласувахте – тези, които гласувахте „за“, и ще Ви прочета текста: „След общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за Президент и вицепрезидент на Републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България, и на тези избори“. Кои са бе, уважаеми госпожи и господа от управляващите „и на тези избори“? Кои са „и на тези избори“? Това може ли да е текст от закон, от Изборен кодекс? Току-що го гласувахте! Факт е, че не знаете какво сте гласували, но просто, ей така, сте го гласували. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Отрицателен вот. (Шум и реплики.) Третият отрицателен вот е мой.

Не мога да разбера какво искате да кажете? Три отрицателни вота има групата. Няма…

Разбира се, подадох ръка, сигнал, че искам думата.

Уважаеми господин Председател, изненадан съм от Вашето притеснение, че ще взема думата, но все пак ще я взема. (Шум и реплики.) Днес не съм се изказвал, но това ще ми даде допълнителен стимул да бъда по-активен до края, очевидно. Уважаеми господин Председател, гласувах „против“, защото представители на Вашата парламентарна група, именно групата на ГЕРБ, не знам кога са искрени – когато сутринта госпожа Дариткова тук излезе и поиска консенсус по темата, или когато Вие в момента смачкахте окончателно машинното гласуване? (Шум и реплики.) Гласувах „против“, защото целенасочено от месеци насам движите процеса законодателно в тази посока. Първо, направихте така че Централната избирателна комисия да създаде максималния хаос при употребата на машините за гласуване, да отблъсне българските граждани да ги използват – именно затова са 27%. До последно членовете на секционните комисии не знаеха за какво служат и как да ги ползват именно поради Вашето упорство. Използвате към днешна дата това нещо за мотив и да го отхвърлите тотално! Уважаеми дами и господа управляващи, не е това начинът да спечелите доверието на българските граждани. Разбирам, че искате на всяка цена да спечелите местните избори, но не е това начинът. Вие по-добре излезте и кажете кои Ваши кметове ще паднат и няма да се кандидатират и за кои се (шум и реплики) опитахте да вкарате фалшифицирани бюлетини, за да ги няма тези машини. Да чуем тук – етичната Ви комисия кои ще удари, вместо да ни обяснявате как тези машини били безполезни и как нямали да допринесат нищо за коректността на вота на българските граждани! Напротив, тези машини щяха да бъдат полезни, но за Вас не са, очевидно. Благодаря.

„Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и господин Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ към Министерството на икономиката.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954 01-45, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 3 юли 2019 г. – проект за второ гласуване.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за водите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 13 се създава нова ал. 2: „(2) Публична държавна собственост са и язовирите, прехвърлени безвъзмездно от общините на държавата по реда на този закон.“

По § 2 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създават се чл. 19а и 19б: „Чл. 19а. (1) Правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, може да се прехвърля безвъзмездно на държавата при условията и по реда на този закон след решение на общинския съвет. (2) Не се прехвърля правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, отдаден на концесия. (3) Решението по ал. 1 се приема от общинския съвет по мотивирано предложение на кмета на общината. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината внася до областния управител мотивирано предложение за промяна на собствеността на язовира. Към предложението се прилага решението на общинския съвет и акт за общинска собственост за язовира, предмет на решението. Копие от документите се изпраща и до министъра на икономиката. Чл. 196. (1) Областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и министъра на икономиката. (2) Прехвърлянето на собствеността се извършва чрез договор за дарение, сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовирът, и областния управител. Договорът между областния управител и кмета на общината се сключва в 14-дневен срок от уведомяването по ал. 1. Препис от вписания договор се предоставя на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. (3) За язовир, безвъзмездно прехвърлен на държавата, областният управител съставя акт за публична държавна собственост с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. (4) След вписване на акта областният управител предоставя преписи съгласно чл. 70 , ал. 1 от Закона за държавната собственост. (5) Областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1.заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. (6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите лица.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 138а ал. 5 се изменя така: „(5) Лицата по ал. 4 трябва да притежават необходимата за извършване на дейностите по ал. 3 професионална квалификация, като най-малко едно от тях трябва да има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по някоя от специалностите от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, свързана с проектиране, изграждане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Закона за изменение и допълнение на Закона за водите в § 33 от заключителните разпоредби след думата „язовирите“ се поставя тире и се добавя „публична общинска собственост.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на икономиката предоставя на съответния областен управител внесените до влизането му в сила в Министерството на икономиката предложения на кметовете на общини за промяна на собствеността на язовирите след прието решение на съответния общински съвет за прехвърляне собствеността безвъзмездно на държавата. (2) За предложенията по ал. 1 областният управител прилага чл. 196.“

Предложение на народния представител Манол Генов и група народни представители: „В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 6а: „§ 6а. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва проверка и служебно предприема необходимото по привеждане на кадастралните карти и кадастралните регистри за язовирите публична държавна и публична общинска собственост в актуално състояние.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Нашето предложение касае: в рамките на една календарна година Агенцията по кадастър е длъжна да направи проверки на кадастралните карти и кадастралните регистри относно водните обекти – визираме в частност язовирите. Ще започна от това, че до настоящия момент подкрепяме в по голямата част концепцията на Закона – идеята и духа му. Всички знаем, че в Устройствения правилник на Агенцията по кадастър е вменено – ще визирам чл. 15, т. 11: „преобразуваната карта на възстановената собственост и кадастралните регистри се контролират изцяло от Агенцията“. Тоест идеята е следната: всички знаем как се възстановяват земеделските земи през годините в началото на прехода, а именно че в по голямата си част, да не кажа над 80% от картата на възстановената собственост или тъй наречените КДС-та, са грешни. Оттук идва проблемът, че геопространствената форма на водните обекти, именно размерите и всичките други параметри, мултиплицирайки грешката през годините, всичко, което ще извършим, тоест прехвърлянето на собствеността, начинът на прехвърлянето, площите, няма да бъдат коректни. Няма да бъдат коректни и всичките тези водни обекти ще бъдат грешно апортирани и заприходени в новото дружество, което се образува. Това е само едната част от въпроса. Необходимо е Агенцията по кадастър да направи проверка на тези кадастрални карти. Между другото, 81% от територията на страната вече е покрита от кадастрални карти – можете да си представите за каква грешка говорим. Така че най-малкото заради водните обекти, поради факта, без да съм негативно настроен, че непрекъснато виждаме трагедиите със скъсани язовирни стени и липсата на адекватно отразяване на речни корита. Необходимо е да ни подкрепите. Може би ще се наложи срокът да се удължи, но като идея, като концепция мисля, че е редно да ни подкрепите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! С няколко думи бих искал да мотивирам становището на Комисията, което беше отрицателно по отношение на това предложение. Искам да изразя ясно, че до голяма степен става въпрос за техническо становище, а не толкова политическо. Тоест ние сме съгласни с идеята, която колегите от БСП предлагат, но има редица технически недомислици, бих ги нарекъл, които ще възпрепятстват прилагането на тази разпоредба. На първо място, бих искал да обясня, че кадастралната карта се поддържа от Агенцията по кадастър, но данните, които се вписват в нея, са по инициатива на собственика или на лице, което е упълномощено по закон – така е записано в Закона за кадастъра и имотния регистър. Тоест Агенцията по кадастър няма нито пълномощия, нито има възможността буквално да обикаля по язовирите – да прави проверка, което пък е още едно задължение, което се опитваме да вменяваме с този текст, да прави служебно заснемане и нанасяне в кадастралните карти. Това би следвало да се извърши от собственика, като в случая вече влизаме в една дискусия – кой точно собственик. Тъй като знаем, че идеята е язовирите да бъдат прехвърлени на държавата, респективно държавата може да бъде представлявана от няколко лица. Затова нашата идея е да отложим приемането на този текст с ясното съзнание, че ще трябва да се направи разширена работна група, в която да влизат както експертите на няколко министерства, така и представителите на всички държавни органи, които се занимават в момента с проблема с язовирите, за да може да се направи смислен, работещ текст, който да бъде прилаган ефективно. Иначе сме категорично „за“, съгласни сме с това, че язовирите трябва да влязат в кадастралната карта – това е безспорно. Знаем, че кадастралната карта дава много повече информация от така наречената карта на възстановената собственост. Информация, която обаче трябва да бъде набавена по експертен път, а не от служителите в Агенцията по кадастър, защото, освен цифрова информация, там се съдържа и текстова информация, която дава техническите параметри на съоръженията, които технически параметри няма как да бъдат описани от служителите на Агенцията. Това се извършва от правоспособни лица, които заснемат, които правят така нареченото юридическо заснемане и отделно от експертите по хидромелиорации, които могат да дадат техническите параметри, дори, ако щете, и физическите граници на язовирите, тъй като знаете, че те са променливи. Нашето предложение е да отхвърлим този текст с ясната нагласа, че с колегите и от БСП, и от министерствата ще седнем заедно и ще измислим един разумен текст, който да бъде внесен последващо – било то промени в Закона за кадастъра, било в някой друг закон. Най-малкото няма проблеми със сроковете, тъй като това подлежи на отлагане – тепърва започват процедурите по прехвърляне. Ще имаме достатъчно време да обмислим текста и да го приемем, така че да работи. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Господин Шишков, абсолютно съгласен съм за кадастралните карти – пак се връщам, кадастралната карта отразява собствеността и графичната форма на собствеността. Това са две от основните части на кадастралната карта. Дотук нямаме спор. Спорът ни е следният. Абсолютно съгласен съм, че собственикът трябва да направи исканото изменение. Идеята е общината, прехвърляйки на областния управител, и последващите прехвърляния да стават с проверка от Агенцията по кадастър. Несъответствията никой не казва, че няма да се извършват от собствениците. Така наречените процедури за явна фактическа грешка – всички знаем как в язовирите са възстановявани имоти, всички знаем, че има язовири, които са на границата на три области. Тежки, сложни процедури, които трябва да се направят – мисля, че сега е моментът. Хубаво е, че се ангажирате със срок, да се направи работна група. Надявам се, че всичко, което казахте, и това, че отхвърляте нашето предложение, не е на инат. Благодаря Ви.

Господин Шишков, виждам позитивизма, с който поставяте въпроса. Изредихте много технически проблеми, но този „горещ картоф“ отново остава да виси във въздуха. Всеки бяга от отговорност и не иска да свърши наистина немалка по обем техническа работа, за да бъдат отстранени във времето всички тези несъответствия, за които стана дума тук преди малко. Наистина проблемът от технически става политически, защото едно такова решение иска политическа воля да се свърши. Както виждаме, в годините никой е нямал смелостта и волята това нещо да стане. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шишков, аз си спомням предходния парламент, когато беше променен Законът за кадастъра и имотния регистър и съответно там цялата информация от картата на възстановената собственост се прехвърли в кадастъра с ясното съзнание, че има изключително много грешки. Те са факт, при условие че към настоящия момент имате около 3700 кадастрални карти на базата на картата на възстановената собственост с грешки от 60 до 70%. До края на годината този процес ще приключи, защото ние ускоряваме темповете, с които го правим. Тоест Вие със съзнанието, че има грешки, които отиват в новия собственик – те трябва да се борят с последиците от тези грешки. Съжалявам да го кажа, но това, че в Закона беше допусната тогава процедура по възстановяване на грешките, доведе до отрицателните последици, че тези грешки трябва да бъдат под някаква форма редуцирани или намалени. Какъв е смисълът от това бързане да се прехвърлят язовирите в това предприятие, при условие че ние ще отделим още една, две или три години, за да можем да коригираме тези грешки и това предприятие да знае активите, с които разполага?! Това не мога да разбера – точно какво правим, при условие че грешката се мултиплицира по-нататък? Много ми се ще все пак да обърна внимание, че Агенцията по кадастър е държавна структура. Какво значи „няма капацитет“, какво значи „няма финансиране, няма възможности“? Това някак си ми се струва изключително нелогично – от община да отиде в държавна собственост и да не може да се реализира по начин, по който да бъдат коректно предложени тези кадастрални карти. Затова нашето предложение е един вариант – да бъдат решени въпросите преди самото физическо прехвърляне на тази собственост към дружеството, което се създава. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Доста въпроси поставихте, те са наистина интересни и са актуални – не знам дали ще успея в рамките на дупликата да отговоря. Професор Бъчварова, бързането не е толкова до това, че има проблеми в КВС (картата на възстановената собственост) и кадастралната карта. Бързането – всички знаем каква е причината за него – е от проблемите с поддръжката, тъй като станахме свидетели на доста инциденти през последните няколко години. Неслучайно Законът за водите беше променен именно в тази посока – за да може общините, които нямат възможност да поддържат и да експлоатират адекватно своите водни съоръжения, да ги предоставят на държавата, която ще определи някакъв финансов ресурс за поддръжка и за експлоатация. Да, съгласен съм, че има мултиплициране на грешки. Затова неслучайно казах, че ние сме абсолютно съгласни, че трябва да бъдат направени актуални заснемания на водните съоръжения и да бъдат нанесени в кадастралната карта с всички технически показатели и параметри, които са необходими за това. Затова сме открити за дебат и за нови предложения за промяна на Закона, но не с това, което Вие предлагате. Господин Бонев, да, Агенцията може да проверява, но тя може да направи само документална проверка, за съжаление. Теренната проверка се прави от други експерти – това мисля, че Ви е много ясно, както и на професор Бъчварова. Това, че е държавна агенция, не означава, че може да се грижи за всички проблеми, които се случват в държавата. Тя има точно определени правомощия и задължения – те са изписани в Закона. Оттам нататък има още три институции, даже стават четири с областните управители, които касаят управлението и стопанисването на язовирите. Така че въпрос на дебат е на коя точно от тези институции трябва да се вменят такива задължения. Но има нещо много по-важно, което беше пропуснато – че този текст беше предложен между първо и второ гласуване и не му беше направен достатъчно добър икономически анализ. За всички е ясно, че една такава промяна ще доведе до много повече средства, които трябва да бъдат отпуснати в държавата – самото заснемане струва някакви пари, и то немалко. Тези средства трябва да бъдат предвидени в бюджета, да бъдат прехвърлени – в зависимост кой орган преценим, за да може той да разполага с тях и да възлага на компетентни лица да правят тези замервания. Така че е добре да обмислим текстовете и да получим становища както от заинтересованата страна, така и от Финансовото министерство по този въпрос. Благодаря за вниманието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 15 се създава ал. 7: „(7) Имоти-публична държавна собственост по чл. 13, ал. 2 от Закона за водите, предоставени за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” може да се предоставят безвъзмездно за управление от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите на сдружения за напояване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията за напояване, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 11: „§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 6, който влиза в сила от 7 юли 2018 г. “

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля Ви в залата да бъде допусната госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова: Създава се нов §...: „§... В чл. 12, ал. 4, т. 1 думите „до 10 години“ се заменят с „до 20 години“.“ Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагаме предложението да бъде подкрепено без изменения. В момента има два вида правно основание община да стопанисва археологически резерват и традиционно с документи по стария закон, който е отменен. Предоставянето на общините за стопанисване е ограничено във времето до 10 години. Планирането в Плана за опазване и управление не може да бъде ограничено в толкова кратък период. Правата и задълженията на общините спрямо предоставените им резервати са прецизирани в договор. По същество имаме концесия от страна на собственика – държавата към публична държавна институция – общината. При такъв тип отдаване общината няма никакви правомощия за дългосрочно планиране. Други общини държат археологическите резервати с документация по стария закон, защото в новия тези проблеми не са уредени. Те нямат никакви правомощия, защото пък голяма част от тези документи по новия вече са противоправни. Изработката и изпълнението на археологическите резервати като изключителна държавна собственост би следвало да се извършва от собственика чрез Министерството на културата. Министерството обаче няма нито финансиране, нито структури, нито кадрово обезпечение за това. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 4 се изменя така: „4. документи, удостоверяващи наличието на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 4: а) план на сградата за музеи с обозначени пространства за експозиция, фондохранилища, санитарни помещения за персонала и за посетители, работни помещения и лаборатория; б) наличие на сигнално-охранителна техника, система за пожароизвестяване и средства за пожарна безопасност; в) проект на бюджет за издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни ценности и природни образци; г) списък на музейните длъжности с необходимата квалификация съгласно класификатора по чл. 37, ал. 2. 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Документите по ал. 2, т. 4, удостоверяващи изискването по чл. 25, ал. 1, т. 1 се проверяват служебно, като в заявлението се посочва наименованието на музея, извършил идентификацията на културните ценности и номера и датата на удостоверението по чл. 98, ал. 3. (4) При установяване на нередовности или непълноти в документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок от 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думата „тримесечен“ се заменя с „двумесечен“, а думата „мотивирано“ се заменя със „с мотивирана заповед“. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „отнето от“ се заменят с „отнето с мотивирана заповед на“. 5. Създава се ал. 7: „(7) Актовете по ал. 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приветствам идеята в новия законопроект да бъдат поставени по ясни регламенти за сертифициране на нови музеи. Както беше споменато от Доклада, това са план на сградата на музея, наличие на сигнално-охранителна техника, система за безопасност – противопожарна, проект за бюджета и за персонала, списък на музейните длъжности и необходимата квалификация за това. Лично аз обаче съм изненадан от съкратените срокове, в които трябва да се отстранят нередовностите при липсата на такива в документацията. Смятам, че срокът от 10 работни дни е прекалено кратък, за да могат да бъдат отстранени такива. Все пак говорим за документация, за разрешителни, да не споменавам пък и това, че квалифицираните длъжности на музейните работници не са толкова разпространени в България. Представете си хипотетично една ситуация, при която си намерил такъв човек, който има необходимата квалификация, но в последния момент по някаква причина или поради неговото наемане от твои конкуренти, този човек не заема тази позиция. Не смятам, че 10 работни дни са достатъчни ти да намериш достоен заместник на човек, който предварително си определил за това. Според мен нормалният срок за отстраняване на тези нередовности в документацията трябва да бъде поне едномесечен. Мисля, че тогава ще удовлетворим, или по-скоро ще бъдем справедливи по отношение и на хората, които се наемат с отговорната задача да съхраняват културно-историческо наследство и да откриват такива музеи. България е една от трите страни в Европа с най-богато културно антично наследство и смятам, че наистина би била добра насока на Народното събрание, на дейността ѝ в този закон, ако бъде удължен този срок. Ние, тъй като виждаме и в следващите параграфи – още два пъти се споменава този 10-дневен срок, това явно е някакъв модел на философия на Министерството на културата, с който се стреми да съкрати сроковете, в които да се издават съответните разрешителни. Това обаче не бива да бъде по никакъв начин за сметка на възможността да бъдат изпълнени изискванията или да създадем по-скоро трудности на хората, които се занимават с културно наследство, да могат да отговорят на изискванията според този закон. Благодаря.

Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова: „Създава се нов §...: „§... В чл. 72, ал. 3 след думите „аварийно-временно укрепване“ се добавя „и/или консервационни работи.“ Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е консултирано и с Камарата на архитектите в България. Те дадоха положително становище в тази насока, отделно присъстваха и на Комисията по културата и медиите, където препотвърдиха експертизата си, а именно един от основните проблеми на архитектурните недвижими културни ценности са неподдържаните и рушащи се фасади. Всички ние знаем за този проблем в страната. Действащата разпоредба по чл. 72, ал. 3 не позволява кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство да дават предписания за временни консервационни мерки за съхраняване на фасадите до изпълнение на основните реставрационни работи. Текстът „аварийно, временно укрепване“ се подразбира като намеса по конструкцията на сградите. Предложението цели да се прецизира обхватът на указанията за аварийна намеса по реда на чл. 72 и да позволи на общинската администрация активно да участва при опазване на архитектурното наследство.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Предложение от народния представител Иван Ченчев и народния представител Дора Янкова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 83а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение трето съюзът „и“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и на съответната общинска администрация“. 2. Създава се ал. 7: „(7) Възложителят на дейностите по ал. 1 е длъжен да уведоми писмено общината по местонахождението на обекта, Министерството на културата и НИНКН за: 1. започване на изпълнението; 2. завършване на изпълнението – в 10-дневен срок от завършването му.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: § 7. Създават се чл. 167а – 167д: „Чл. 167а. (1) За издаване на разрешение по чл. 167, ал. 1 се подава заявление до министъра на културата, писмено или по електронен път, по образец съгласно наредбата по чл. 168. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. проект на договор за извършване на дейности по консервация и реставрация на движимата културна ценност; 2. предавателно-приемателен протокол; 3. констативен протокол, придружен с подробна фотодокументация за състоянието на културната ценност при приемането й; 4. проект за консервационно-реставрационна намеса; 5. план-сметка за дейностите; 6. информация, доказваща необходимите условия за извършване на дейността в лаборатория или ателие. Чл. 167б. (1) Заявлението по чл. 167а, ал. 1 с приложените към него документи се разглежда в 14-дневен срок от постъпването му от Специализирания експертен съвет по чл. 177б, ал. 1. (2) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията, заявителят се уведомява писмено да отстрани нередовностите или непълнотите в срок 10 работни дни от съобщението с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено. (3) Срокът по чл. 167, ал. 2 започва да тече след отстраняването на нередовностите или непълнотите. (4) При неотстраняване на нередовностите или непълнотите в срока по ал. 2 производството по подаденото заявление се прекратява. (5) След разглеждането на представените документи Специализираният експертен съвет по чл. 177б, ал. 1 изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ за издаване на разрешение. Чл. 167в. Министърът на културата с мотивирана заповед отказва издаването на разрешение в случаите, когато: 1. искането на заявителя е в противоречие с целите на този закон; 2. извършването на консервационно-реставрационни дейности ще наруши условията за поддържане на оптималния режим за опазване на културната ценност и/или може да доведе до нейното физическо увреждане. Чл. 167г. Издаденото разрешение се отнема с мотивирана заповед от министъра на културата при констатирани нарушения на този закон по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство. Чл. 167д. Актовете по чл. 167в и 167г подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, моето изказване е по § 5. Наличието на лаборатория не означава, че музеят има капацитет да извършва всички видове реставрационни и консервационни дейности, и то на вещи от всички видове материали. Доколкото липсва щатно разписание за състава и капацитета на лабораториите, те обикновено нямат пълен набор от експерти. Процесът на вземане на решение за това кои движими културни ценности се консервират и реставрират и дали това става в лабораторията на музея, или от външен изпълнител е управленско решение на директора на музея. Следва да се прецизират процедурите и функциите на директора при извършване на тази дейност, като се допълни действащата до този момент Наредба за работата на музеите в страната, издадена от министъра на културата. Това може да стане и с разширението на § 5 в подготвения нов, пълен вариант на Закона за културното наследство.